НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
19
резултата в
19
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Не можа да прозре кой е Бо-Ин-Ра, който бе представител на крайния
индивидуализъм
и който от началото на Школата започна да го превежда.
С него сме правили незабравими екскурзии. Беше любител на природата, винаги весел, разположен и лек за ходене. Брат Жорж беше високо интелигентен с широко разбиране и знание, с широка култура. Знаеше много езици и направи много преводи. Може би тук Жорж направи една голяма погрешка.
Не можа да прозре кой е Бо-Ин-Ра, който бе представител на крайния
индивидуализъм
и който от началото на Школата започна да го превежда.
Не се допита до Учителя. А Учителят бе казал, че той е окултист обърнат с главата надолу и е представител на Черната Ложа. След като години наред превежда Бо-Ин-Ра и работи за Черната Ложа без да я осъзнава, чак накрая ние научихме мнението на Учителя за този автор. Но тогава се правеха неща без да питаме Учителя и всеки вършеше волята на своя господар. Имаше един критичен момент за Георги Радев в Школата.
към текста >>
2.
Наряди за 1950 г.
,
,
ТОМ 12
Понякога в човека се ражда идеята, че може да подчини природата - опасна идея на крайния
индивидуализъм
.
Човечеството в своето развитие днес е достигнало крайно отдалечаване, достигнало е повратната точка. Учителят дойде в този, именно, момент, за да посочи пътя за възвръщане към Великото Разумно Начало. „Път" значи посока на движение, живот, знание и сила. В пътя на любовта се постига хармонията между човека и Великата Разумна Природа. Това е задача на съзнателния живот.
Понякога в човека се ражда идеята, че може да подчини природата - опасна идея на крайния
индивидуализъм
.
Не да подчини, а да бъде в съгласие с Великата Разумна Природа и нейните предвечни закони - там е пътят на човека. Днес на човека е необходимо това знание: как да бъде в съгласие с Великия Разумен живот. Разумността изпълва цялата вселена. Няма частица, няма същество, което да не е подчинено на нейните закони. Разумността е проява на Духа.
към текста >>
3.
16. КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА. УРАН
,
,
ТОМ 15
Те скъсват с познатите нам порядки, носят
индивидуализъм
и пълното отрицание на това, което е.
Тези етапи се определят от силовите полета, в които Земята е потопена, фокуси на които са преди всичко планетите, Луната и Слънцето. Единият етап: е закономерен, установен, логически е оправдан. В този етап се проявяват силовите полета на всички планети до Сатурн, включително и Луната. Другият етап: са планетите зад Сатурна, а това са Уран, Нептун, Плутон. Тук силовите полета са други.
Те скъсват с познатите нам порядки, носят
индивидуализъм
и пълното отрицание на това, което е.
Не приемат никакви връзки с каквато и да е позната нам закономерност. Планетата Уран е първата планета от този етап на отрицанията. А в човешкият мозък, в който центровете не са оформени и развити, в които минава една хармонична връзка и зависимост между тях, то планетната сила на Урана създава импулс у човека да действува разрушително за установените порядки и закони от човешкото общество. А идеите, които идват до мозъка на един уранов тип се изопачават тъй, както се променя образът на човека погледнал се в едно криво огледало. Вижда образ нереален, изопачен, изкривен и никому ненужен.
към текста >>
4.
21. КРИЗАТА В ДУШАТА НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
21. КРИЗАТА В ДУШАТА НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК Новата култура -
Индивидуализъм
и колективизъм „Всемирна летопис", Г.
21. КРИЗАТА В ДУШАТА НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК Новата култура -
Индивидуализъм
и колективизъм „Всемирна летопис", Г.
Ill, кн. 4 (XII. 1923), с. 79-80 От 14 и 15 век насам естествознанието почна да напредва с бързи крачки. Човечеството все повече и повече завладяваше и подчиняваше природните сили.
към текста >>
5.
5. „Завети, год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара Белчева
,
VI. Очерци за Мара Белчева
,
ТОМ 17
Крайният
индивидуализъм
у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм.
Простряла бих аз мост върху света от своята тъга, - да стигнех твоите уста, - на моя сън брега. Любовната лирика на Мара Белчева отразява един важен момент от психиката на българската жена изобщо. В нея намират израз всички ония чувства, настроения и помисли, които са вълнували женската душа някога. Тяхната чистота и непорочност са запазили напълно първичната си свежест и неподправена красота. В това се крие и ценността на тоя дял от творчеството на поетесата.
Крайният
индивидуализъм
у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм.
Тогава времето спира своя ход. Пространството губи измеренията си. Една невидима ръка изтрива контурите на видимия свят. В такива моменти поетесата се сили да разгадае тайните на битието, да намери ключа, с който да отвори дверите на отвъдното, идеалното. Тя търси оня невидим Бог, който „навсякъде царува и никъде го няма": И в миг преграда между Теб и мене, и тъмен облак твоя глед засеня, като кошмар в дълбокия ми сън притискат ме небето и земята.
към текста >>
6.
28. Сфера на Урана
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като
индивидуализъм
.
Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче, и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода, когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтяли обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френска революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсена.
Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като
индивидуализъм
.
Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на „Козирога”, след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурна и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите й на изжаднялото човечество.
към текста >>
7.
29. Сфера на Урана Из „Пътя на звездата”
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като
индивидуализъм
.
Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче и да се обяснят нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран, тъй и Нептун, биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода: когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтяли обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френската революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсена.
Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като
индивидуализъм
.
Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип. На хората с непробудено съзнание Уран често влияе отрицателно.
към текста >>
8.
Влад Пашов 6. Учителят, братството и школата
,
,
ТОМ 18
Защото и днешната държава е израз на човешкия
индивидуализъм
.
Всеки се е обособил като отделна единица и не чувства връзката си с цялото. Затова и общество в истински смисъл на думата днес не съществува. Днес законите на държавата са, които ограничават хората да живеят като цяло. При днешното съзнание, оставени сами на себе си, те биха се самоунищожили. Не е било така в миналото, няма и да бъде в бъдещето.
Защото и днешната държава е израз на човешкия
индивидуализъм
.
Днес в човечеството се пробужда едно ново съзнание, през което човек почва да чувства връзката си с другите хора и вижда в тяхното лице братя и сестри. Идеята за братството е родена още в далечното минало. Импулсът за тази идея е даден от Христа, но за да се дойде до съзнателното братство, човечеството трябва да мине през индивидуализма, да се оформи като личност и тогава в тази силна личност да се пробуди ново съзнание за братство. Това е вече пробуждане на колективното съзнание, върху което ще се изгради братството между хората и народите. Братството е новата форма, в която ще се влее животът.
към текста >>
9.
17. СВЕТИЛАТА И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Чрезмерно натрупване на енергии от оранжевия цвят поражда отрицателни качества: надменност, гордост, безразличие, студ, студенина, липса на
индивидуализъм
, постоянство, творчески стремеж, самобитност и загуба на вяра в разумността.
Въздействието на червения цвят от цъфтящи цветя, кристали, багри в обстановката, цветовете на дрехите и пр. трябва да се използва за укрепване на жизнеността и при лекуване на анемия. Употребен обаче прекалено, той събужда у човека най-низшите страсти, прави го раздразнителен, несдържан и безсистемен, избухлив, свадлив и побойник. Оранжевият или слънчевият цвят употребен умерено прави човека самостоятелен и самоуверен, индивидуалист, оригинален, системен, определен, постоянен, точен, работлив, плодовит, винаги стремящ се към творчество. Когато организмът е лишен от силите на този цвят, липсват тези качества.
Чрезмерно натрупване на енергии от оранжевия цвят поражда отрицателни качества: надменност, гордост, безразличие, студ, студенина, липса на
индивидуализъм
, постоянство, творчески стремеж, самобитност и загуба на вяра в разумността.
Жълтият цвят е свързан с принципа на Мъдростта, следователно, когато силите на жълтия цвят са умерени в човешкия организъм, това прави главния мозък и човешкия ум активни, работоспособни, плодовити, дава добро здраве и равновесие на силите в нервно-мозъчната система. В такъв случай човек се интересува от науката и може да има успех в коя да е нейна област. Ако влиянието на жълтия цвят у човека е чрезмерно, главната нервна система е в напрежение, човек е нетърпелив, припрян и амбициозен, умът му е наклонен към отрицателното и дребнавото в живота. Липсата на сили от жълтия цвят дава на човека отпадналост на нервната система и вследствие на това по-голямо или по-малко безсилие за умствена дейност и безразличие към науката. Ясно-зеленият цвят има отношение към Надеждата, когато неговите сили в организма са умерени, човек се чувства жизнерадостен, всякога обнадежден, жизнен и устойчив е, притежава силна воля и изпълнителни способности, похватен, сръчен и практичен е, има успех в материалните работи.
към текста >>
10.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
Въпреки своя краен
индивидуализъм
, Жорж бе постигнал забележителни превъзмогвания в държанието си.
С тоя акт Г. Радев показа, че в живота има нещо по-велико от едно добро социално положение и че той бе роден именно за това по-велико. Друга интересна особеност на нашия духовен аристократ, който иначе нямаше никакъв афинитет към политическия живот, бяха неговите твърде напредничави социални възгледи. Дейното му участие в два опита за колективен живот - в Ачларе през 1922 г и в Русе през 1923 г. - говорят, че тия възгледи не са били само външно лустро у нашия другар.
Въпреки своя краен
индивидуализъм
, Жорж бе постигнал забележителни превъзмогвания в държанието си.
Неговото място в салона на Братството беше или при вратата, или до някой краен прозорец, дето изготвяше своите майсторски резюмета. Ние го знаем като участник в братския оркестър, но никога - поне през последните десетина години - не чухме от сцената неговия чудно хубав тенор. Както е известно, статиите си обикновено подписваше само с едно малко „г”, а великолепните си преводи най-често пускаше без всякакъв подпис. Нещо повече. Мимо положението, което заемаше като представител на младежкия клас и главен редактор на списанието, Жорж току-речи никога не изпадна в наставнически тон нито в писмената, нито в словесната си дейност - едно доказателство за силно развитата му самокритика.
към текста >>
11.
ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ
,
,
ТОМ 20
а.) *** Богомилството при това е изнасяло като догма не
дуализъм
, както твърдят тия, които повърхностно са го проучвали, а монотеизма, защото не са признавали Сатанаила като равен на Бога - а като победен.
пр. Р. Хр. Рим е имал учителя Нума, Гърция - Питагор, евреите - Ездра, Египет - Хермес, Персия - Зороастр (последния), Индия - Гаутама (четвъртия Буда); Китай - Лао Тзе и Кот Тзе, Япония - Сон Му и пр., и пр. (бел. а.) ** Гледай «Деяния Апостолски», глава 28, стих 22; глава 24, стихове 5 и 14 (Евангелие, изд. 1923 г., Ев. Из.). (бел.
а.) *** Богомилството при това е изнасяло като догма не
дуализъм
, както твърдят тия, които повърхностно са го проучвали, а монотеизма, защото не са признавали Сатанаила като равен на Бога - а като победен.
Също трябва да се отбележи, че обществена форма на славянската задруга не е патриархално семейство, което не може да избира водача си - а всички са с равни права. Благодарение на богомилството даже жени са ставали кметове - и това в X-XIII век! Нещо, което и сега е мечта в България! (бел. а.). **** Като видни розенкройцери в миналото може да посочим имена, които са паметни в историята на човечеството.
към текста >>
12.
(35) Среща с Учителя на 21.III.1939 г.
,
,
ТОМ 20
Ако хората не постъпят Божествено, може да имат лоши последици, защото сега има в света
дуализъм
, който е едно зло, но само любовта е в състояние да го примири.
Много внимателни трябва да бъдат, защото работите са сложни и добре вървят. Германия се старае, за да може да издържи обсадата. Изслушай хубаво царя, то ще ти дойде какво да му кажеш. Те отстъпиха на Германия, а сега е по-лошо. Италия си устройва работата с Полша и Унгария, а англосаксонците вярват в юмрука.
Ако хората не постъпят Божествено, може да имат лоши последици, защото сега има в света
дуализъм
, който е едно зло, но само любовта е в състояние да го примири.
От невидимия свят планът е добре скроен: Германия, Франция, Англия, Русия - всички са засегнати индивидуално и будят съзнанието в тях - ако не работят, ще изчезнат! 192 ... С чехите германците направиха погрешка - не е хубаво това, което направиха. Има една тъмна фаза, която ще мине.193 Фердинанд води много тесногръда политика, изхождащ само от личната си политика, и иска целият свят да загине, но да я осъществи... лош гений където стъпи, никой не прокопса.»194 После Вижданието с Царя: «Пред Англия трябва да се настоява да си вземем Добруджа, защото инак [води] да се каже, че военните ще отидат с Германия. Не може, докато не се поправят дефектите, да се пусне машината в работа. Румъните дойдоха някога да турят реда, а взеха Добруджа...195
към текста >>
13.
(91) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 30.IХ.1940 г.
,
,
ТОМ 20
Чрез червения цвят те изпращат живот на земята; чрез портокаления носят
индивидуализъм
в съществата; чрез жълтия пращат интелигентност; чрез зеления - подтик за растене; чрез синия - вяра и надежда; чрез виолетовия те внасят във всички живи същества сила да се борят с мъчнотиите и да ги преодоляват.
Когато тя е наведена, лесно се възприемат отрицателните мисли и настроения. А когато е изправена, той се свързва със слънчевите енергии и положителното в живота. За нас слънцето е израз на колективна дейност на същества разумни. Като работят и мислят, те изпращат светлината на целия свят. Ние наричаме тази светлина слънчева.
Чрез червения цвят те изпращат живот на земята; чрез портокаления носят
индивидуализъм
в съществата; чрез жълтия пращат интелигентност; чрез зеления - подтик за растене; чрез синия - вяра и надежда; чрез виолетовия те внасят във всички живи същества сила да се борят с мъчнотиите и да ги преодоляват.
И тъй чрез мозъка си человек определя изобщо отношенията си към природата; чрез дробовете си той уравновесяватия отношения; а чрез стомаха си той ги реализира. Да вярва човек в Бога, това значи да не се съмнява никога. Истинската вяра изключва всякакво съмнение. Човек е дошъл на земята да се учи, да прави опити, за да се приспособи към Божествения свят. Колкото и да философствува, в края на краищата человек трябва да изпълни волята Божия.
към текста >>
14.
XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 20
а.) 165 Богомилството при това е изнасяло като догма не
дуализъм
, както твърдят тия, които повърхностно са го проучвали, а монотеизма, защото не са признавали Сатана-ила като равен на Бога - а като победен.
пр. Р. Хр. Рим е имал учителя Нума, Гърция - Питагор, евреите - Ездра, Египет - Хермес, Персия - Зороастр (последния), Индия - Гаутама (четвъртия Буда); Китай - Лао Тзе и Кот Тзе, Япония - Сон Му и пр., и пр. (бел. а.) 164 Гледай «Деяния Апостолски», глава 28, стих 22; глава 24, стихове 5 и 14 (Евангелие, изд. 1923 г., Ев. Из.). (бел.
а.) 165 Богомилството при това е изнасяло като догма не
дуализъм
, както твърдят тия, които повърхностно са го проучвали, а монотеизма, защото не са признавали Сатана-ила като равен на Бога - а като победен.
Също трябва да се отбележи, че обществена форма на славянската задруга не е патриархално семейство, което не може да избира водача си - а всички са с равни права. Благодарение на богомилството даже жени са ставали кметове - и това в Х-ХIII век! Нещо, което и сега е мечта в България! (бел. а.). 166 Като видни розенкройцери в миналото може да посочим имена, които са паметни в историята на човечеството.
към текста >>
15.
3. Англия през XVI век. Реформация в Англиканската църква
,
,
ТОМ 24
Освен това всички протестанти имат общи разбирания относно спасението единствено чрез вяра, с което се възражда религиозния
индивидуализъм
.
Така Англия се очертава като първа сила на протестантството в Европа. Утвърдена е Английската държавна църква. Действително, Реформацията допринася за големи доктринални промени, обаче, новите национални църкви запазват някои особености от римокатолиците. Например, протестантите запазват и приемат Апостолския символ, Никейския символ и Атанасиевия символ. Всички те държат Триединството, божествеността и възкресението на Христос, Библията като Божие откровение, грехопадението на човека, първородния грях и нуждата от морален живот за християнина.
Освен това всички протестанти имат общи разбирания относно спасението единствено чрез вяра, с което се възражда религиозния
индивидуализъм
.
По време на Средновековието присъствува схващането, че човек се развива най-добре като част от една обща организация на църквата. Сега човекът може да има личен и директен достъп до Бога, без посредник, но да има общо основно образование, за да тълкува сам Библията.
към текста >>
16.
Единство
,
1. Що е окултизъм?
,
ТОМ 30
Що се отнася обаче за нас, хората, ще трябва да отбележим, че човечеството днес преживява една стадия на краен
индивидуализъм
и обособеност, която е извор на всички борби и противоречия в живота на хората и е обусловена от развитието на самосъзнанието, което ни кара да се чувствуваме като нещо съвършено отделно от другите.
Всичките форми и прояви, в които той се изразява, са части на едно цяло. Това цяло е Космичния живот, животът на вездесъщия и всеобгръщащия Бог, който прониква всички вселени и слънчеви системи, всички организми, всичко одушевено и „неодушевено". Ний, хората, всички сме части на това огромно цяло, също тъй, както клетките вътре в нашия организъм, са части от него. И нашето лично, индивидуално съзнание, по отношение на това велико всеобгръщащо Съзнание на Космичния Живот на Бога, е същото, каквото е съзнанието на една клетка в нашето тяло по отношение нашето съзнание като индивидуалност. Животът е един, защото има един корен, един извор, една основа.
Що се отнася обаче за нас, хората, ще трябва да отбележим, че човечеството днес преживява една стадия на краен
индивидуализъм
и обособеност, която е извор на всички борби и противоречия в живота на хората и е обусловена от развитието на самосъзнанието, което ни кара да се чувствуваме като нещо съвършено отделно от другите.
Тая стадия на човешкото съзнание обаче е вече мината от известен брой хора и в тях имаме вече наченки от новото, колективното съзнание, в което предстои на човечеството да навлезе постепенно. Фазата на самосъзнанието ще бъде изживяна и надмината от човечеството, а от нея, като неин плод, ще остане само положителното, като придобивка за човека. Тази придобивка е: способността за концентриране, за съсредоточение в себе си, а също така яснотата, точността, прецизността на съзнанието.* Заб. долу: /А всичко отрицателно, което е именно причината за всички борби и противоречия, ще бъде постепенно отхвърлено с развитието на колективното съзнание./ Единството на космичния живот е много ясно изразено в окултната литература чрез символа на .Дървото на Живота". Това живо съзнателно дърво на живота, което представлява именно този космичен, единен живот, има корени, стебло, клони, листа, цветове и плодове.
към текста >>
17.
II. Писма от затвора: магнетофонен запис
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Джек Лондон е представител на крайния
индивидуализъм
.
Ние ги приемаме, но трябва да ги изследваме. Важно е човек да възприема Божията мисъл и да я предава. Човек не се е научил още да гледа в себе си. Много неща би могъл да види той. Като гледа в себе си, човек може да изучава космичния живот.
Джек Лондон е представител на крайния
индивидуализъм
.
Героите му са силни, горди, самоуверени. Той проповядва силната личност. Съветските хора копират героите му. Те вървят по неговия път - пътя на свръхчовеците. Как завършва той?
към текста >>
18.
117 Съзнанието на Ницше е тясно ограничено и не вижда връзката между процесите
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
Учителят продължи: - Въпреки голямото самомнение на Ницше, неговото съзнание е тясно, ограничено, той не схваща събитията в тяхното движение и цялост, не вижда връзката между процесите.* [*Ницше проповядва „морал на робите” и „морал на господарите”, проповядва покорност у едните, а в другите - необуздан
индивидуализъм
.] Той е кривоглед - криво гледа света!
117. СЪЗНАНИЕТО НА НИЦШЕ Е ТЯСНО ОГРАНИЧЕНО И НЕ ВИЖДА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПРОЦЕСИТЕ Учителят го изслуша, но продължи мисълта си: - Това, което прочетохте от Ницше, не е цялата истина, в него истината е зрънце в куп слама. - Изяснете се, господин Дънов - остро забеляза Христов и погледна момичето, без да разбира защо очакваше от него одобрение. После погледна евреина и си помисли, че ако и сега се обади, ще го затрупа с цял куп факти от науката, философията и психологията, които в момента напираха в съзнанието му.
Учителят продължи: - Въпреки голямото самомнение на Ницше, неговото съзнание е тясно, ограничено, той не схваща събитията в тяхното движение и цялост, не вижда връзката между процесите.* [*Ницше проповядва „морал на робите” и „морал на господарите”, проповядва покорност у едните, а в другите - необуздан
индивидуализъм
.] Той е кривоглед - криво гледа света!
Светът изопачено се пречупва през очите му. На кривогледите му очи, отговаря кривогледо съзнание, изопачено! От там този песимизъм във философията му. Освен това, неговите мисли, чувства и размишления са повлияни от състоянията, които предизвиква болният му стомах и още много болезнени физиологични и психични процеси, които го карат да гледа по особен начин, субективен начин на живота и света. Теснотата на неговото съзнание е в това, че той не може да отдели тези състояния от истинските, че изкривеното взема за право, не може да отдели правото от кривото, субективното от обективното.
към текста >>
19.
6.12.9. Предателят Арнаудов и „приятелят“ Азис паша видински. Уводна статия.
,
,
ТОМ 35
дуализъм
; трети проповяд-ват война; четвърти - солидарност с турския народ и т. н.
Но как да се приготовят? Какво да правят? С кого да се съединят? - На това секи ще ти отговори различно. Едни казват, че трябало да се образова народът; други казват, че трябало да се иска от правителството да ни даде доброволно автономия, т. е.
дуализъм
; трети проповяд-ват война; четвърти - солидарност с турския народ и т. н.
И така, какво да правим? Своят отговор ние ще дадеме в следующият брой.
към текста >>
НАГОРЕ