Търсене в текстове за 'Дуализъм'

Онези, които са приели импулса на Любовта, у тях е умрял стария човек на крайния индивидуализъм и егоизъм.

За него най-силно важат думите, които той написва в една своя статия. Определението, което той дава за хората на любовта, е валидно първо за него самия: “Всички онези хора, които са приели импулса на Любовта в ума си, сърцето душата и духът си, са хората на новата мисъл, хората на новия висок идеал. Те са изпълнени от един велик импулс и са готови на всякакви жертви за благото на човечеството. Тези хора тръгват по един нов път на живота - пътят на общото благо. Онези, които са приели импулса на Любовта, у тях е умрял стария човек на крайния индивидуализъм и егоизъм. Те са силни индивидуалности, но индивидуалности впрегнати на работа за общото благо - благото на цялото човечество. Хората, които са приели импулса на Любовта, мислят преди всичко за своите ближни, за великия идеал - благото и повдигането на цялото човечество, като знаят че благото на ближните им и благото на човечеството е и тяхно благо” ---------------------------------- * Статията се отпечатва със съкращения ________________________
към текста >>

Всички пионери на българския индивидуализъм умират млади: Яворов – на тридесет и шест години, Петко Тодоров – на тридесет и седем, Пенчо Славейков – на „цели“ четиридесет и шест. М.

Белчева достига и до науката за душата. Тя също е укрепена върху един ясен и рационално достъпен закон: „Хвърли старата дреха на егоизма... Кога от себе си се отречеш, ще намериш своето аз. Тогава ще разбереш тайната на тайните: любовта ражда живот, мъдростта – светлина; истината – свобода“[10]. Кога е започнала ученичката на Пенчо Славейков, преводачката на Нишце и Хауптман, любителката на Ибсен да се отрича от своето Аз? Това е голяма крачка встрани от идеите на нейната младост и тя изглежда предизвикана от тежестта на индидивуалистичната представа за „Аз“. Всички пионери на българския индивидуализъм умират млади: Яворов – на тридесет и шест години, Петко Тодоров – на тридесет и седем, Пенчо Славейков – на „цели“ четиридесет и шест. М. Белчева вече наближава шейсетте и ясно усеща какво означава тежестта на опита да бъдеш горд индивидуалист. Дъновизмът през 20-те години ѝ предлага нова перспектива, живот, който изглежда свободен от бремето на моралната отговорност да бъдеш „такъв, какъвто си“ (Ибсен), а в ницшеанския превод – да умреш като свръхчовек. Затова тя си избира нов Учител, когото е готова да следва – не само в щастливите мигове, но и в скръбта. Нима би искала да прилича на онези американци, за които Учителя сам – в притчовия стил на Исус – разказва по време на първото ѝ посещение в неговия софийски дом: „В Америка има обуща, които струват един долар, подметките им са от мокава.
към текста >>

Крайният индивидуализъм у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм.

Крайният индивидуализъм у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм.
на моя сън брега. Любовната лирика на Мара Белчева отразява един важен момент от психиката на българската жена изобщо. В нея намират израз всички ония чувства, настроения и помисли, които са вълнували женската душа някога. Тяхната чистота и непорочност са запазили напълно първичната си свежест и неподправена красота. В това се крие и ценността на тоя дял от творчеството на поетесата. Крайният индивидуализъм у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм. Тогава времето спира своя ход. Пространството губи измеренията си. Една невидима ръка изтрива контурите на видимия свят. В такива моменти поетесата се сили да разгадае тайните на битието, да намери ключа, с който да отвори дверите на отвъдното, идеалното. Тя търси оня невидим Бог, който „навсякъде царува и никъде го няма":
към текста >>

– говорят, че тия възгледи не са били само външно лустро у нашия другар.Въпреки своя краен индивидуализъм, Жорж бе постигнал забележителни превъзмогвания в държанието си.

И, доколкото ми е известно, той не прибра до край от университета своя диплом за завършено с отличие математическо образование. С тоя акт Г. Радев показа, че в живота има нещо по-велико от едно добро социално положение и че той бе роден именно за това по-велико.Друга интересна особеност на нашия духовен аристократ, който иначе нямаше никакъв афинитет към политическия живот, бяха неговите твърде напредничави социални възгледи. Дейното му участие в два опита за колективен живот – в Ачларе през 1922 год. и в Русе през 1923 год. – говорят, че тия възгледи не са били само външно лустро у нашия другар.Въпреки своя краен индивидуализъм, Жорж бе постигнал забележителни превъзмогвания в държанието си. Неговото място в салона на Братството бе или при вратата или до някой краен прозорец, дето изготвяше своите майсторски резюмета. Ние го знаем като участник в братския оркестър, но никога – поне през последните десетина години – не чухме от сцената неговия чудно хубав тенор. Както е известно, статиите си обикновено подписваше само с едно малко „г", а великолепните си преводи най-често пускаше без всякакъв подпис.Нищо повече. Мимо положението, което заемаше като представител на младежкия клас и главен редактор на списанието, Жорж току-речи никога не изпадна в наставнически тон нито в писмената, нито в словесната си дейност – едно доказателство за силно развитата му самокритика.Работата на Г. Радев се отличаваше с ред и експедитивност.
към текста >>