Търсене в текстове за 'До'

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

III. МАРИЯ МИХАЙЛОВА ТОДОРОВА - (8.II./21.II.

11. На музикален обяд до Учителя с д-р Жеков

14. Асен Арнаудов и чистотата

40. На “Изгрева” няма примадони – има ученици

52. Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

69. Бележки – от частния разговор на Учителя с Лазар Котев, Костадин Иларионов и Димитър Добрев

V. БОРИС НИКОЛОВ ДОЙНОВ - (30.ХII.1900–1991 г.)

1. Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

13. Най-малкото добро

29. Жабата, която донесе материализма

56. Телеграмата – отговор, който трябваше да дойде

57. Времето на Доброто и времето на Злото

VI. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ДОЙНОВ – (18.ХII.1904 - ?)

2. Как се записаха и издадоха песните на Учителя?

1. Времето, което не беше дошло

2. 2_01 Изгревът

Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.

Добрите приятели се бяха

Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност.

Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя.

За такъв артист срещата с Учителя бе извор на безмерна радост.

Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозирани възможности на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията.

Много често до пианото може да видите изправен певец.

Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си научили урока или пиесата, която трябва да изпълняват.

Достатъчно е да се разнесат няколко акорда или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салонът започва да се изпълва.

Според случая Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението.

Всеки цигулар задълго помни разговора с Учителя за цигулковото изкуство, за чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари.

Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот.

Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с Учителя след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието.

Ако ви се случи да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения.

Въздухът, музиката, движенията, милващите слънчеви лъчи вдъхновяват изгревяни, които запяват химни на радост, за да възвестят новия ден.

Настъпва момент, когато слиза до катедрата, за да отвори кутията, в която, загърната в меко-кадифен плат е цигулката Му.

Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо, лъкът едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните акорди.

Понякога изпълнението продължава до пълната достоверност на нотописа.

След завършване на лекцията събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и я запеят с пълен глас.

За кратко време достатъчно ограмотените музиканти оформят оркестър, хор.

Целта е изпълнението да бъде прецизно и с изискана художествена стойност.

Диригент и изпълнители бяха свободни да работят, за да успеят да подготвят репертоара за тържествения концерт така, че да задоволят и най-изискания

От ранни зори до късна вечер въздухът на "Изгрева" е наситен от музикални звуци.

Ако не одобрите изпълнението, ще кажете: "Изгревът" се учи да пее и свири".

3. 2_02 Учителят като цигулар

През годините, когато столицата ни бе домакин на концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на Учителя.

Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл.

Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.

По всяка вероятност този педагог е бил един талантлив музикант - чужденец, дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура.

На Неговата цигулка звучаха най-вече музикалните мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото Си ухо.

Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника.

Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка.

Концертът бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това.

С леко докосване на лъка Той провери нагласата на струните и засвири.

В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето.

4. 2_03 Лунен химн

Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната".

Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено.

Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма.

- Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание.

Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата.

Всякога подобно изпълнение действува непосредствено на душите.

Всички души жадуват за подобни концерти.

Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество.

Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата Бетховенова "Лунна соната".

- Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът.

Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето".

Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството.

Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен.

На обичайното място до катедрата бе Учителят.

Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя.

Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.

Подобни приказни дни и вечери на "Изгрева" имаше много често.

Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.

Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило.

Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди.

Луната внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята.

Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома.

Не исках да попреча на лунната идилия и леко свих до пейките.

Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано.

Успях само да се приближа да салона и застанах до прозореца.

Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце.

Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце.

В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството.

Изпълнението достигна своята кулминация.

Прозвуча едва доловимото пианисимо.

Свирих по възможност най-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина!

РS. Братът бе Асен Арнаудов, а гостуващата пианистка бе българска еврейка, състудентка на Асен.

5. 2_04 Иде,иде,иде...

На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова - добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на Учителя.

Особено бяха доволни учителките.

Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов.

- Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега?

Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави:

Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота.

Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята.

Учителят продължи да пее, докато песента не бе нанесена на нотните листове.

Доволството ни бе забелязано и Той каза:

Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене.

С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.

Втората ще дам допълнително.

Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента.

По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...".

6. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Най-често Учителят посещаваше концертните зали или изложбените салони с Неделчо Попов, а по-рядко с Борис Николов, Мария Тодорова и Боян Боев.

Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане.

Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност.

В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително.

В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди концерта да се договори с Учителя за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло.

Концертната зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма за концертиращите артисти и музикалните състави.

В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на философията цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература.

Докато при музиката дадена композиция се изпълнява с еднаква точност от различните солисти от различни народности, стига музикалната подготовка да е на артистична висота.

В това отношение музикалната мисъл се радва на точна интерпретация, докато Словото претърпява промени, продиктувани от недостатъчните думи и понятия на даден език".

Там се намираше най- добър за годините си концертен салон.

В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят.

" изразяваха своето доволство от музицирането.

Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво".

Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя.

В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота.

В големият дом на "Изгрева" песента бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички.

В Школата на Учителя музикалното възпитание е необходима програма, залегнала в ежедневието на ученика от ранна утрин до късните часове на деня.

7. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

Една лятна вечер бях останал на гости при приятели на "Изгрева" и разговаряхме до късна доба.

Долавях нещо в себе си - че горе в стаичката Му ще става нещо по-особено.

До мен долиташе мелодия в някакъв източен стил, с източни мотиви, която изобщо не можах да запиша, нито да схвана, нито да запаметя.

Тя се изливаше чрез цигулката - тези мотиви се извисяваха високо като Хималаите и се снишаваха, както са ниски долините им.

Аз стоях долу под балкона, под прозореца Му, с празен лист и молив в ръка, а горе Учителят свиреше.

За пръв път слушам такива безмензурни мотиви от източен образец." Отдолу видях усмивката Му.

Бяха ми дошли Адепти от Хималаите и Учители от Далечния изток и поискаха да им покажа какво представлява моето Учение и моето Слово, и Новото Учение за Новото човечество.

Прозорецът се затвори, а аз стоях долу, вперил очи в светещия прозорец.

Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците.

8. 2_07 Опит за отвличане от Школата

В Школата на Учителя аз дойдох като подготвен музикант.

Много пъти съм си мечтал за по-сносен живот, за по-добра заплата, която да ми отвори пътя, да мога да покажа на останалите какво мога и какво умея.

Ето дойде и това време.

Дойде времето, когато няколко пъти бяха направени опити да ме отклонят от Школата на Учителя. Как?

Ще бъдеш материално добре задоволен и ще се движиш в подходяща музикална среда.

Това ще те задоволи като музикант.

И по този начин ще изпуснеш благоприятните условия, за които си дошъл и си се родил в България.

Той се усмихна и ме изпрати, видимо доволен от моят избор.

Аз отидох укротен, смирен и завинаги решен да имам послушание към Учителя.

Отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко от игла до конец.

Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите.

Знаеш ли какви същества от висши йерархии биха дали всичко, само и само да могат да се докоснат и доберат до Великия Учител и до Духа Му?

Като отидеш там и като те видят, ще кажат: "А, каква хубава рибка ни дойде, дай да си я сложим в аквариум, за да си я гледаме и да си я слушаме как ни свири хубаво на цигулка." Въдицата е спусната и рибарят те чака да захапеш стръвта.

Аз не мога да изгоня рибаря, защото ще дойде друг рибар с по-хубава стръв и с по-хубаво предложение за теб.

9. 2_08 Пророческа дарба

Така неусетно и съвсем естествено посетих всички градове и бях на гости там, където имаше братски кръжоци в страната.

Като научи за моето идване, той ме покани с усмивката, която само той можеше да раздава и каза: "Сега е дошъл братът да ни посвири песни от Учителя".

Преди мене бяха минавали през многото години много възрастни братя да им проповядват, та бяха навикнали на стари проповедници и на младоци като мен.

А да ходим до София и до Учителя и да Го безпокоим за токова нещо, ни е срам".

Понеже бях командирован там, в този край, за десетина дни, написах писмо до Учителя, като описвам целия случай, разказан дотук и което е най- интересното - осмелих се да пиша, че за да проповядвам по-добре Учението ще ми трябва пророческа дарба.

Написах писмото, запечатах го в плик и го изпратих до Савка Керемидчиева, с която контактувах на "Изгрева".

Останаха ли доволни братята там от вас?

Дори е много.

Една радост тихо и леко ме поде, навлезе в гърдите ми и обхвана цялото ми тяло.

Усетих се като птица лекокрила и не вървях, а тичах надолу през гората.

Аз тичах надолу, а душата ми се рееше във висините.

То ме придружаваше, докато пристигйах у дома си.

Когато влязох в малката си стая, аз усетих как това небесно хвърчило бавно и постепенно се сниши, стигна до главата ми и влезе в мен отново.

10. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

На общите беседи в неделя - неделя сутрин и в десет часа - свиреше на пианото или на орган обикновено Мария Тодорова.

А понякога Мария Тодорова свиреше и на общия, и на младежкия клас.

На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с цигулка в ръка е Симеон Симеонов.

Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена.

От крайните редици на салона аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам цигулката, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон?

Винаги се появяваше някое магаре да си покаже магариите или изневиделица изникваше някое теле или някое шиле, та объркваше Божието стадо.

Той със своя гръмогласен глас правеше всички съобщения, отнасящи се до музиката и Паневритмията.

Изслуша ме Учителят и Неговият говор в една музикална линия, като че ли беше някаква песен, изпята от Него, долетя до ушите ми и целият ме разтърси: "Ако знаеш само преди тебе колко музиканти той прогони и изгони от "Изгрева".

Аз замълчах пред Учителя, наведох глава и си тръгнах.

11. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

Но понеже не ни достигаха някои инструменталисти, поканихме останалите музиканти от града - от филхармонията или от Народната опера.

Те идваха с удоволствие.

Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им.

Докажи, че те имало." Братът много се обиди и си тръгна.

За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията.

Въпреки всичко, никой от това поколение не посмя да посегне върху текста на Паневритмията, защото знаеха много добре, че онова, което е дал Учителят, не трябва да се изменя.

Но аз доживях тридесет години след заминаването на Учителя да се яви един младеж, син на наши приятели, да се осмели да напише нов текст на Паневритмията и да го сложи под нотния текст на Учителя.

Един от най-надарените и талантливи музиканти бе Асен Арнаудов.Учителят много го уважаваше, ценеше го и се ползуваше от неговия музикален талант.

По едно време виждам Асен Арнаудов върви заедно с Весела Несторова през поляната.

Беше добра изпълнителка на песните на Учителя.

Книжката е издадена през 1942 година, като предварително Учителят я одобри и каза похвални думи за изданието.

Учителят ги разглежда внимателно и продумва: "Ако Асен знаеше, че във Веса е влязъл" баща й и е в нейното тяло и той сега прегръща не Веса, а баща й, никак не би се докоснал до нея".

Учителят продължи: "Добре, че не са ви отворени очите, иначе не бихте могли да се съберете тук на "Изгрева" - не бихте изтърпели да виждате, че вашите състояния се дължат на други, заминали в Невидимия свят същества."

Това съзвучие може да го намерите като знание, да се доберете до него и да го приложите в живота си само чрез Словото на Великия Учител.

Ние бяхме на "Изгрева" и чрез живота си създадохме отношения към Учителя и към Школата.

12. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Накрая се дотътри до кръга, влезе в него и се нареди, подпирайки се на бастунчето.

Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга.

Тази баба Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на Учителя и председател на младежкия окултен клас.

Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим.

Запомнете това добре."

Тодор Стоименов се усмихна и усмивката му се разля по цялата поляна.

Дойдоха други приятели около Учителя и Го обсипаха с въпроси.

Аз се обърнах към Тодорчо - така го назовавахме ние младите, защото Учителят се обръщаше към него по този начин.

Брат Тодор Стоименов схвана недоумението ми, хвана ме под ръка и ме отведе встрани.

Реших да наблюдавам по-отблизо Тодор Стоименов.

Никога преди това не бях подозирал, че в него бе събрана цялата изтънченост на английската аристокрация.

Тук нямаше случайни прераждания, тук нямаше случайни личности, а всички бяхме дошли от миналото с големия капитал на бележити индивидуалности.

Всяка една личност беше неповторима и не можеше да се намери друг, подобен на нея образ.

Щом ние приехме Паневритмията като такива личности и индивидуалности и щом накрая дойде и английската кралица да играе Паневритмия, това означаваше, че ние ще победим.

13. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

Личности, индивидуалности с такъв вътрешен заряд и сила, че можеха да разрушат цялата Земя, дори и Космоса.

Тя беше германка по народност, а беше оженена за българин от Македония.

Савка беше стенографка на Учителя и съществото, което Учителят допущаше най-близо до Себе Си.

Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря.

Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава!

Всеки доказва на другия, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята за най-горен от всички.

Затова тя отива при Учителя и разказва всичко от начало до край.

Той я изслушва внимателно и съсредоточено.

Те отстояха на "Изгрева", докато се даде Словото на Бога.

Тогава ще стана прав и ще им се поклоня до земята.

В тази груба среда тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето.

Но ако го запазят, съхранят и предадат на останалото човечество, тогава ще им се поклоня до земята."

14. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

Когато аз дойдох на "Изгрева" видях, че Учителят има една стара цигулка - стар модел.

Бях чувал от възрастните приятели, че от началото на века до Балканската война Учителят е свирел на нея.

А по-преди Той е свирел с нея, задоволявал се е с нея.

Досрамя ме да се повърна.

Но не разреших задачата си - съжалявам и ще съжалявам до края на живота си за нея.

Дойде процесът от 1957/58 година.

Онези в бъдеще, които искат да се занимават с ръководство и да създават общество, трябва до най-малки подробности да се запознаят с тази история, защото ще повторят същите грешки на предишното поколение.

Дълги години този хармониум беше в дома на Петър Филипов - близо тридесет години - и никой не свиреше на него.

Дано в бъдеще дойде някой музикант, който да свири на него и дано имате отново условия да си служите с него в някой голям салон.

Аз откупих с документ от заложната къща една от тях и тя бе с мене дълги години.

Дано до края на живота разгадая тази загадка и дано поне разреша една задача с тези цигулки.

Но съм убеден в това, че ако аз не я разреша, друг ще дойде след мен и ще я разреши.

Това бе моето виждане - на един обикновен ученик, доколкото може да обхване със своето човешко съзнание частица от светлината, излизаща от Мировото Свръхсъзнание на Великия Учител - Беинса Дуно.

И така, едната от четирите или пет цигулки, която бях откупил, предадох на един представител от следващото поколение.

А що се отнася до цигулката на Учителя - Неговата цигулка, на която Той свири през време на цялата Школа, за мен остана една велика неразрешена задача къде е тя.

Разказах ви и за това, как човек трябва да бъде с будно съзнание, защото може да пропусне мигове и моменти в своя път, когато трябва да разреши една задача, за която е дошъл в Школата на Учителя.

15. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

" В далечината, между боровете се зададе едно старче, което се движеше доста живо, подпирайки се с бастун.

Изведнъж аз се виждам как съм застанал прав, а до мен е изправен калъфът на цигулката.

Дочувам думите на Учителя: "Ти си свободен!

Онзи Дух, онзи стражеви Дух, който бе пристигнал - с огнен меч бе застанал до Учителя, за да охранява онова Слово, което трябваше да бъде изречено от Великия Учител.

Това Слово бе Духът на Истината, който бе в Него и бе дошъл часът и времето, когато този Дух на Истината трябваше да свидетелствува за Себе Си.

Затова дойде стражата Господня - да засвидетелствува и тя за Истината.

Реших, че ще дойде време, когато лично ще го чуя от устата на Учителя.

Учителят тълкуваше и даваше познания за кабалистичното значение на числата от едно до 20.

16. 2_16 Пълководците от миналото

Тази година бяха дошли много туристи и гости от града.

Аз го познавах много добре.

Бях близо до Учителя и Той като ме видя, че разговарям с въпросното лице ме запита: "Кой е този?

Затова сега е дошъл като хирург между българите, за да си изплати кармата.

Мечът, който има от миналото, сега го използува като скалпел, но вече за доброто на враговете си, като ги прави свои ближни, като ги лекува".

Около мен има две сестри, които слушат и разтреперани Го питат: "Учителю, ама щом е дошъл между българите и сега ги лекува със скалпел, значи, това са онези, които е посичал със своя меч." - "Точно така - заключава Учителят.

Така единият плаща, другите приемат и кармата на този народ се смекчава и отива към добро." Стоим като зашеметени.

Дойде време да играем Паневритмия.

Аз съм до Него.

Аз дочувам разговора от няколко метра и се усмихвам лекичко.

"По-добре е сега да държи лък, отколкото да отиде в света, да вземе меч и да сече отново глави" - отсича Учителят.

Недоумявам всичко това.

"Но защо, Учителю, защо е дошъл в Школата - щом е сякъл глави и е бил главорез?

" - "Дошъл е в Школата, защото навремето е бил бич Божий, а мечът му е бил даден да изпълни Волята Божия и да очисти една проказа между тогавашното човечество.

Знам много добре кой е той.

И докато се усетя, той хвана едната ми ръка, обърна дланта ми, за миг се взря в нея и извика: "Това е невъзможно!

Като видя, че е изстинал пожела да му донесат топъл чай от термоса.

Годините минаваха и той като ме наблюдаваше, казваше: "Добре си, добре се разпъваш на кръста.

Ще сполучиш да се разпънеш докрай.

Отново ме срещна хиромантът: "Абе ти не разбра ли - като одумваш толкава много хора и се вреш насам-натам, гдето не ти е работата, и се разправяш с тези хора, чиито мисли те връхлитат и ти яздят кръвоносните съдове, с пипалата те обхващат и ти смучат енергията - те ти вдигат кръвното налягане и те ти причиняват сърдечните кризи." - "Знам, знам, но по друг начин не може.

Мнозина от приятелите нямаха нотариални актове, а само някакви договори без юридическа стойност.

А някои нямаха дори и такива договори, а само бяха зарегистрирани, живеят в тези бараки.

Аз имах юридическа подготовка и тичах непрекъснато, за да им оправям документите.

А те ту бяха доволни, ту бяха недоволни към мен.

Ту ме лъжеха, че имат документи, но накрая се разбра, че са живи бракониери, които живееха без всякаква юридическа документация.

Освен това, и правителството иска да разреши този въпрос най-безболезнено и по най-задоволителен начин за всички заинтересовани." Аз отново мълча и не смея да му кажа кой движи всичко това.

От утре излизам в годишна отпуска." Напускам общината и отивам в дома на онзи, който току-що бе получил гарсониера и който нямаше никаква документация, но чиновникът от общината му даде право да я ползува срещу минимален наем, докато е жив на земята.

Казах му: "За теб настъпи и е дошло Царството Божие на земята." Усмихна се.

17. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

" За часове Братството се приготви за Рила и на следващия ден една лека кола откара Учителя до село Говедарци, а оттам - до хижа "Вада" бе прекаран с каруца.

През този преход се случиха доста интересни епизоди, в които действуващите лица бяха братя и сестри.

Ние имахме строго определен порядък на нашите редовни лагерувания на Седемте рилски езера.

Обръща се към Савка и казва: "Да отидем да се разходим до чешмата." Савка Го поглежда с изумление и когато Учителят става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и на ръката, тя възкликва: "Ах, Учителю, Вие възкръснахте!

Учителят дойде!

Запъти се към чешмичката и камъка до нея.

Благословен от Бога, Ти, Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта, Учителю на Любовта,

задето тъкмо в тези дни Добре дошъл, добре дошъл,

донесе мир и Светлина.

Пеехме за себе си, за радостта, която слезе от небето и осия душите ни и ние отново почувствувахме, че живеем и че сме с нашия Учител.

По-добре е да Го свалим долу в София.

Решават възрастните приятели да свалят Учителя в София, намират кола, а за да се свали надолу е необходима носилка и започват да уговарят младежите да Го свалят на ръце.

Какъв беше доводът ни, не знаехме.

Накрая старите братя отстъпиха и казаха: "Добре, но вие поемате отговорността, ако се случи нещо на Учителя." Казахме: "Приемаме".

Отначало на всички им беше смешно, но после ги достраша от нас, като видяха как караулният началник развеждаше и сменяше часовоите.

До палатката допускахме само Савка и сестрите, които се грижеха за Учителя през тези дни.

А когато Учителят оздравя, стана и тръгна надолу по пътеката от 72 стъпала, ние захвърлихме тоягите и заедно заслизахме надолу, и славехме Бога.

Аз никога няма да забравя през целия си живот и ще нося през вечността онова изказване на Учителя, което Той лично, Всемировият Учител, направи пред мен на "Изгрева": "Ако преди 2 000 години беше дошъл Синът, сега дойде Бащата!

По-късно тези думи ги предоставих и на други приятели, но те не можеха и не знаеха кога и как да цитират това изказване.

Да, преди- 2 000 години беше изпратен Синът, а сега тук, при българите, е дошъл Бащата.

Сега присъствува Бог на земята, а преди 2 000 години беше дошъл Синът - Христос.

А сега бе дошъл Божественият Дух, бе дошъл Господният Дух, бе дошъл Христовият Дух, тук бе Святият Дух на Словото.

Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя.

И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и случайни, които ако се подредят последователно от участниците в тях, ще се види ужасната картина.

И накрая, силите, които стояха над тях, бяха същите сили, които излизаха от онази страна, в чиято столица навремето, след освобождението й от турско робство, България бе разполовена на две - на Княжество България и на Източна Румелия и й бяха отрязани земите Мизия, Тракия и Македония.

Но понеже Великият Учител бе дошъл да донесе Словото Си за българите и за славянството - няколко пъти, пред различни приятели, по различно време, по различни поводи - Той бе казал: "Руснаците ще забият червеното знаме на Райхстага".

Те знаеха много добре какво означават думите на Учителя, но мълчаха и наблюдаваха развоя на събитията.

И те се завъртяха и отидоха към своя финал, както ги бе определил Великият Учител.

18. 2_18 Кой управлява света?

Не можеш, дори да искаш, да сложиш и да положиш образ върху образ - не можеха да се покрият, нямаха почти никакви допирни точки.

И не стига това, ами закъснелият приятел си търсеше удобен стол и място да седне.

Но да бъде пазач до края на Школата." Целият салон мълчи.

Вие, знаете ли, сестра, какви ангели с мечове охраняват Царството Божие и не допускат никой да влезе в него?

Имаше години, когато полицията спираше събори, вършеше арести на някои приятели по донесения на различни злосторници.

Иван Антонов чете този вестник, после се ядосва и накрая кипва от яд.

А че тази душа е успяла да се домогне до Истината и да разбере и проумее, че аз съм Този, който ръководи Света - това значи проблясък и светлина в съзнанието на този автор.

Така че, той се е домогнал до Истината.

Тръгва си той за дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине.

Ама да ти кажа, не само тази страна, но и целият свят се управлява от Учителя." - "Това не мога още да го проумея." - "Когато го проумееш, напиши го, но в по-голяма статия, а аз ще дойда да ти изсвиря по-дълга песен от Учителя.

Учителят казва: "В този живот е голяма привилегия някой да се добере до Истината и да се доближи до Духа на Истината".

19. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

Който доживее и дочака - ще има благоприятни условия чак през 1999 година."

Тези думи на Учителя предизвикаха голямо оживление и радост във възрастните братя и сестри, на които им се искаше да доживеят като стогодишни тази благоприятна година.

Но ние младите, като им направихме сметка, им доказахме, че трябва да доживеят 130-140 години, та да дочакат въпросната 1999 година.

Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от село Говедарци до Седемте езера.

По вратовете им бяха закачени различни по големина звънци и така брат Янко се ориентираше къде са намира конското стадо.

Но сега, когато дойдохме за Паневритмията, поляната беше пуста и нямаше никакъв кон.

Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра?

Те дойдоха да засвидетелствуват пред Великия Учител мощта и силата на своя меч.

Започна войната и до края на 1944 година имахме само изпитания и тежки години.

И второ - ако кажа, вие няма да мълчите, ще тръгнете да разправяте насам- натам какво съм казал Аз и с това ще си навлечете лична неприязън, че дори и беди за Братството.

И без това ние си имаме достатъчно неприятели, за да си създаваме нови врагове между военните и властите."

В ръцете на Невидимия свят се намират неограничени възможности за действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен.

Ние, които сме се скупчили около Учителя, сме онези малцина люде и човеци от планетата земя, дошли като представители на българския народ и привилегировани да чуят това.

И затова ние имахме друг поглед на събитията в света до ден днешен.

20. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Имаше всичко, защото бяха дошли от света - оттам, откъдето бяха изгонени.

И всеки представител си имаше своето място и не си го отстъпваше на никого, със зъби и нокти се държеше за него, за да бъде близо до Учителя.

Говори за това, че всеки ученик може да развие способностите си и да стане музикант дори в един живот.

Музикантите са доволни от тази мисъл.

Не го издържаха и онези, които не бяха толкова музикални, но които се стараеха и с голям труд и усърдие постигаха нещо сносно, и свиреха задоволително.

Учителят говори в беседата Си, че човек може чрез разумна воля и със старание да организира себе си и в един живот да стане добър музикант, дори музикален гений.

Дори старите приятели на времето, преди двете войни - Балканската и Европейската - са се обръщали към него с думите "господин Дънов".

След беседата той чака Учителя, за да се дообясни с Него.

До този момент Учителят го наблюдава.

Освен това, той бе деен член на една комунистическа група, която се укриваше на "Изгрева", като се бяха маскирали като верни последователи на Учителя.

Правят редовно заседание, а един от тях протоколира всичко.

На сбогуване, те оставят и други нелегални документи на своята нелегална група в неговата барака на съхранение, понеже знаят, че той е сигурен човек, както и бараката му е на сигурно място на "Изгрева".

След като си заминават приятелите му, той прибира цялата документация и се чуди къде да я прикрие.

По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали си печката и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой.

Приближава се до печката, протяга ръце и се грее на затоплената печка.

Запалват лампата му и се започва обиск, за да се докаже обвинението срещу него, че тук, в неговата стая, е имало нелегално комунистическо събрание на действуваща бойна група комунисти.

А този някой може да бъде само човек, който е знаел за това нощно събиране и за оставените при него документи.

Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали печката с документите.

Затова нямаше улики и доказателства срещу него.

До нея той слага и току-що прегарялата клечка кибрит и загъва кърпата.

Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И Учителят посочва с пръст втората, по-малката овъглена клечка, с която Игнат бе запалил и изгорил онези книжа в своята печка.

Комунистите дойдоха на власт.

Дойде 1953 година и едно голямо събитие.

Това е идолопоклонство.

Аз уважавам тези идеи, но не се прекланям пред идоли.

Аз си останах щур по Дънов и дано си остана тъй до края на живота.

Игнат се връща в своята барака и така там остана щур до края на живота си.

Каляваше и духа си до почетна старост.

Той вижда учудения ми поглед и добавя: "А сега за доказателство на това - да ти покажа едно нещо, което пазя от Него като реликва.

Става, отива до долапа, отваря едно чекмедже, бърка вътре, изважда нещо увито с канап и го отваря пред мен.

Игнат ги показва и с треперещ показалец ги сочи: "С тези две клечки кибрит Учителят ме спаси." И отново разказа всичко открай-докрай.

Ето, това беше историята на една цигулка, историята на един човешки път и на една човешка душа, дошла на "Изгрева".

Това бе Духът на Истината, за Когото всички души бяха ценни, защото бяха дошли на "Изгрева" и трябваше да засвидетелствуват Истината за Бога, Който бе дошъл между българите и славянството през тези времена.

21. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

Настаняването на българските войски в Македония, Поморавието и Западна Тракия свършва през май 1941 година.

Открива се един въздушен коридор на американските самолети през България.

Те летят по един и същ път, по едно и също време, като редовни рейсове на въздушна поща.

Беше съсредоточен в Себе Си.

До този момент "Изгревът" не беше засегнат от нито една бомба.

Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната, за да не стресна Учителя, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите.

Вдигам глава и дочувам думите Му:"Сега, в този момент, милиони хора се молят на Бога за спасение.

Изведнъж виждам как съдбата на Света се решава тук, на "Изгрева" и съдбата на Света започва от Дома Господен.

Домът Господен е там, където Господният Дух управлява и Бог пребивава.

22. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички отговорности Немските войски, два часа преди подписването на договора, навлязоха в България.

През нея преминаха седем пехотни дивизии, три планински дивизии, една моторизирана дивизия, пет танкови дивизии, СС- дивизия "Адолф Хитлер", 125-ти пехотен полк и около 270 самолета.

Съгласно договора те влизаха като съюзници.

Българите отначало възхвалява до висините голямата щедрост, но към края на годината се натрупаха толкова много банкноти, че левът се обезцени.

Отначало ни беше интересно да ги слушаме и наблюдаваме, но после с явна досада отвръщахме глави встрани.

Аз също бях смутен и в недоумение.

" Учителят съсредоточава погледа Си в мене, после леко го отмества встрани, поглежда в дълбочина, вероятно търси да съзре Истината на тези събития и накрая отсича така: "Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България.

Те не го осъзнават, но онзи Велик Дух, който ръководи немския народ, онзи колективен немски дух, знае много добре, че това е единственият начин засега, в този момент, да дойде в България и да се поклони на Божествения Дух и на Бога, Който сега присъствува в България.

Така, както българите пътуваха по светите места на Йерусалим до Божия гроб и се връщаха като хаджии.

Но Бог бе предопределил друга съдба на света.

Защото съдбините на света и на човека се определят от Дома Господен.

Колоните минаваха, вдигаха прах и пушилка, очите се премрежваха и гражданите, които ги наблюдаваха си тръгваха за дома.

Но трябваше да преминат годините и да дойде времето, за което е определено да се сбъднат думите Господни.

23. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

Но със започването на бомбардировките изведнъж реши и започна всеки ден да напуска "Изгрева" и да прави ежедневни излизания до Витоша.

Обикновено тръгвахме от "Изгрева" рано, вървяхме по Симеоновското шосе и пешком стигахме до село Симеоново, а оттам през ливадите отивахме до Бивака, където отсядаше Братството през многото години преди войната или се отправяхме по някоя от тучните ливади.

Беше утеснен и съсредоточен.

Ние се връщахме привечер и понякога Учителят отсядаше в дома на Мария Тодорова и Борис Николов, които живееха на "Симеоновско шосе"14.

Техният малък дом се намираше на края на гората, на стотина метра от Ловния парк.

На следващия ден аз тръгвах от"Изгрева" и минавах пред малкия дом, за да взема Учителя.

Тогава Мария Тодорова ми подаваше Неговата раница, в която бе сложила сухи ризи за Учителя, както и приготвила сладкиши и закуска за Него.

Дойде време да направим редовната си почивка.

Аз наблюдавах съсредоточено, защото знаех от опит, че нещо ще стане с този хляб.

Поглеждам - и какво да видя: децата, които ни следваха неотклонно вече стотина метра извън селото, бяха насядали на земята на двадесет метра по-надолу от нас.

Аз също като малък бях преминал през немотия и глад и тогава дочух, че в това всеобщо мляскане и преглъщане имаше някаква музика.

Но при децата... Да нахраниш гладни деца, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни.

Наведох глава и замълчах.

Отворих кутията, където имаше масло, сирене и маслини и подадох на Учителя.

Долу под нас се разстилаше града, уплашен и стреснат от бомбардировките.

Отнякъде долетя в мен някаква мисъл.

След малко в мен долетя и отговорът от пространството: "Докато човек не огладнее и не ожаднее, не може да търси хляба наш насущний и живата вода на живота."

Него ден, по същия начин се прибирахме надолу към града.

" Аз се наведох, целунах десницата Му и казах: "Разбрах, Учителю!

Аз бях до нея и разбрах причината: най- важното в тези 40 дни на бомбардировки бе връзката с Бога, за да се запази Школата и тоз народ!

24. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

Самолетите, които се явяваха над София, понякога се устремяваха надолу и, пикирайки, пускаха бомбите под ъгъл.

Освен това, на самолетите бяха монтирани специални сирени, така че когато самолетът се спускаше надолу, освен бученето на моторите му, се разпръскваше отгоре до долу вой на хиена.

В един от тези дни, когато аз придружавах Учителя на Витоша, дойдоха още няколко братя и сестри.

На 20-30 метра от нас надолу слизаше пътеката за дола, а на 100-200 метра беше отсрещният склон на Симеоновската река.

Отдолу се виждаха Симеоновските езера.

Някъде по обяд се дочу в далечината бученето на самолетите.

" Помълча малко и добави: "Той Мен търси!

Дори не мога да повдигна главата си и да проследя самолета.

Таман рекох да въздъхна, да се отпусна и да погледна самолета, който правеше вече завой над долината, изведнъж в долината на отсрещния скат и склон се изсипаха няколко бомби.

Думаха си: "По-добре на баира, отколкото върху нашите глави и върху нашите къщи." Така селяните разрешиха този въпрос с бомбите и самолета.

На следващия ден, когато придружавах Учителя, бяха дошли някои приятели специално да изучат и видят цялата тази история с бомбите, които не ни улучиха.

Дойде един брат и съобщи, че това не били обикновени бомбени ями, но бомбите така са падали и така са изкопали, че има цяла гробница.

Започва една нова епоха, която Учителят бе предопределил навремето.

За това предрешаване и предричане на тези събития от Учителя, ние знаехме от нашите разговори с Учителя, но мълчахме и чакахме да дойдат и да се изпълнят времената на това, което То й бе предрекъл и предопределил чрез Словото Си.

На 9 май 1945 година, след като Русия бе забила червеното знаме над Райхстага, дойде капитулацията на Германия.

Аз дочаках да се сбъднат думите на Учителя.

Може би в мое време няма да се сбъдне, но непременно ще се сбъдне в следващите поколения, които ще дойдат след нас.

Разруши мястото, където бе Домът Господен!

25. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

През време на Школата (1922-1944 година), имаше правителства, които бяха настроени против Учителя и Братството, дори спираха съборите ни, затова ние не бяхме безразлични към политическите събития у нас.

Веднъж, при една смяна на правителството дойде на власт Богдан филов.

А Ляпчев, който също бе Министър-председател, не бе българин, а македонец.

И което е най-интересното, след смяната на системата и след 1944 година, комунистическите водачи на България се оказаха македонци.

Ако се направи едно историческо проучване и се провери колко чисто български министри са управлявали тази страна от 1878 до 1944 година - ще бъде направо отчайващо и ще бъде срам за този народ.

Защото онези, другите духове, които отказват, много добре знаят закона за кармата и не искат да си петнят ръцете с кръв.

А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват." Ние доживяхме много събития, след като те дойдоха на власт и се уверихме в правотата на думите Му.

Но забавното бе, че когато се произнасяха молитвите преди, през времето на Школата, те се произнасяха дори шепнешком.

Но сега те ги произнасяха на висок глас, дори някои повишаваха гласа си, като смятаха, че по този начин молитвите им ще се чуят по-добре и ще стигнат по-бързо до ушите на Господа.

За владичеството на турците в България Учителят бе заявил, че те са дошли като бич Божий срещу онези, които гонеха богомилите и ги изгониха с огън и меч в Европа.

А изгонените богомили отидоха там и с идеите подготвиха Ренесанса на Европа.

Учителят каза: "Турският национален дух пристигна в България, за да си вземе билети за следващите векове, за представлението, когато ще дойде Учителят." Защото те ще се раждат и прераждат и ще създадат отношение между турския национален дух и Учителя в България.

Те се потвърдиха дословно.

Бяха дошли съветските войски в България и комунистите взеха властта.

Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Те, комунистите, за да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг случай, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг случай Той каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция."

Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона.

Бяха приети от Учителя и Той води разговор до пианото в салона на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо.

Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение.

Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е Учителят Дънов?

" А те бяха дошли да Го арестуват и да Го дадат под съд.

Разбрахме какво бе казал много по-късно с думите, които Той изрече на прощаване: "Аз си отивам за ваше добро."

По същото време Той бе казал: "Ако Аз остана, те ще посегнат срещу Мене и българският народ ще си създаде карма, хилядократно по-страшна от еврейската и този народ ще бъде затрит от лицето на земята.

Всеки, който се ражда между този народ и е определен да се добере до Словото Му, трябва да знае че първостепенна задача и цел на неговото слизане между българите, е да участвува и да вземе своя дял в съхранението на Словото на Всемировия Учител.

26. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

Той бе отседнал в дома Темелков.

Аз се приближих до Него.

Тогава се бяхме научили да различаваме различните видове храчки.

След няколко дни белодробното възпаление стихва, Учителят е по-добре, но е много отслабнал.

През ноември здравето Му е значително подобрено.

През време на войната цената му се увеличи многократно, дори за една кутийка от 10 таблетки се заплащаше с по една жълтица.

Последните дни бива извикан доктор фортунов, началник на болницата на Народната банка, който установява болестта и болезненото състояние на сърцето и слага една мускулна инжекция.

А ние бяхме свидетели как дойдоха на 28 декември с онзи джип тримата полковници, за да арестуват Учителя и да посегнат върху Него и живота Му.

Беше ги преварил за доброто на българския народ и за успеха на своето Учение.

Когато тези неща се съберат от спомените на останалите приятели и се подредят последователно, ще излезе цялата истина.

Каза още: "Когато Аз сляза от тази катедра, тогава ще дойдат комунистите." Така и стана.

За мен нещата са строго последователни.

27. 2_27 Кога твоята любов е божествена?

През един от дните, когато бях на посещение при Учителя, Той ми подаде стол и ми посочи да седна и да се доближа до Неговата маса.

После извади едно тефтерче, отвори го и ми каза: "Това може да си препишете." Аз взех лист хартия и преписах дословно.

Оценката е първата стъпка - после ще дойде Любовта.

28. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина".

От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение.

С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа.

В най-ранните Му песни ще забележим доминиращия църковен елемент на източно-православно пеене, което много бързо прехожда, за да отстъпи мястото на едноделна и двуделна песен с напълно хармонични мотиви.

Той пее и свири на радостния, за да вкуси от всяка съвършена радост на Битието.

Той свиреше на цигулка достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив, песен, или по- широка композиция.

Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове.

Той добре си служи с българската интонация.

Това изкуство Той владееше до съвършенство.

Неговото форте бе мощно, а за пианисимото Той казваше, че се долавя и от Невидимия свят.

29. 2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител

Музикалното творчество на Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно, е публикувано от Неговите последователи в двете издания под надслов "Песни от Учителя" и двете издания на музикални и ритмични упражнения, известни под името "Паневритмия".

Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени.

Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - пее и свири на цигулка, която владее дотолкова, доколкото да импровизира свободно и с лекота музикални мотиви - песни.

30. 2_30 Песни от Учителя, дадени с движения

малко напред и малко повдигната до 45 градуса.

Така се продължава до края на първата част със следното изключение:

Благославяй. Двете ръце се спущат върху главата с леко допиране до горната й част.

При тези думи ръцете се спущат бавно надолу, като след думата "благославяй" се прави съвсем късо спиране пред

Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение.

Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки пръсти.

(До този момент пръстите на всяка ръка са били допрени един до друг).

Аум. Двете ръце бавно се издигат над главата, съединяват се под ъгъл и се спущат надолу с "обливане".

Ом. Дясната ръка бавно се издига до отвесно положение.

Ом. Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение и през това време дясната ръка се спуща надолу.

Ау-. Лявата ръка остава в това положение, а дясната ръка бавно се издига до отвесно положение.

надолу.

31. 2_32 Най-новото в музиката

В музиката тоновете могат да звучат последователно или едновременно.

Когато звучат последователно, имаме мелодията, която е линия, по която дадена душа се движи.

А когато тоновете звучат едновременно, имаме хармонията - един свят, в който могат много души да се проявяват без да си пречат, без да се отричат, а само да се допълват, само се преливат едни в други, без да губят своята индивидуалност.

Музиката казва: както може да звучи до, ми, сол едновременно и тяхното съзвучие да отзвучи в нов и прекрасен акорд, така, когато се явят и заработят една, две или повече души - заражда се нещо ново, красиво, светло, хармонично.

Тя първа направи разбран света, в който всичко се проявява последователно и едновременно съвършено музикално, без нотка от противоречие и взаимоотричане.

32. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката.

Тогава в София се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен.

Стигна се дотам, да се смята, че онзи, който не е в тази група на мозайкаджиите, не е духовен човек.

Аз се омъчних, отидох и разказах всичко на Учителя.

Учителят ме изслуша, погледна ме строго и с показалеца на дясната си ръка направи едно движение, с което искаше да ми каже да се върна там, откъдето съм дошъл: "Рекох, там ще си стоиш, където си!

Целунах Му ръка и си отидох.

Аз сконфузено се измъкнах, не можах дори да Му целуна ръка.

Долу стоях пред прозореца Му с часове и не смеех да се кача.

Аз застанах до Него.

" Аз промълвих: "Милиони години". "Добре.

Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня?

А до мен седи Великият Учител, чиято еволюция се измерва не със земни величини, не със слънчеви години, а с космическо време, което човешкият ум не може да побере.

По време на процеса срещу Братството през 1957 година, властта и следователят обвиняваха ръководството на Братството за финансови нарушения.

Аз бях извикан при следователя на разпит.

* стоеше моето досие и безупречна характеристика като финансов експерт, в застрахователния институт, в който работех вече тридесет години.

Следователят ми посочи досието и ме запита: "Аз нищо не разбирам.

Защо са допуснати тези финансови нарушения спрямо закона?

Но думите сами дойдоха в устата ми: "Ще ви отговоря.

Четвърто, аз, както и другите финансови експерти, които работят в града, не бяхме допуснати до братските въпроси.

Следователят се хвана с две ръце за главата и промълви: "Какво невежество.

Работеха месеци наред по различни градове в страната и по този начин отстраниха и извлякоха много хора, които можеха да свършат друга работа за Братството.

Винаги при такива случаи излизат пред очите ми онези два образа в стаята на Учителя - на буркана с бръмбара и кристала до него.

Но първо ще започне от поучението на този разказ за кристала и бръмбара, за да може да се добере до знанието за Мировата еволюция на Духа.

33. 2_35 Цената на всеки ученик в Школата

" Всички отговаряме в хор, без да се замисляме: "Не щеме, Учителю, тука ни е добре при Вас." Учителят се усмихва и продължава: "Това е така.

Случайни хора тук и да искат, не могат да дойдат.

За да дойдат тук, трябва да бъдат освободени отвътре.

Но като дойдете при Мен за съвет и помощ, Аз този въпрос го разрешавам и вие като Ме послушате и направите това, което ви кажа, то разрешавате задачата си за една година.

Като навършите това време от деветнадесет години, някои от вас пак се връщат в света, а други остават до края при Мен.

За тях в Писанието се казва, че по-добре да не бяха вкусвали от Божията благодат на Словото.

Това време беше за Школата на Учителя и който успя да разбере това, успя да се жертвува докрай и да устои.

Защото всяка една добродетел, която той изработи чрез живота си, е един реализиран закон от Словото на Учителя.

34. 2_34 Отклонението от Школата

Ние бяхме добри купувачи.

Забележете добре, на тази масичка не се продаваха беседите на Учителя.

С достойнство я държах в ръцете си и ето, среща ме Учителят и ме пита какво съм си купил.

Поднесох Му я, но Той не пожела да се докосне до нея.

"Докога този окултист, обърнат с главата надолу, ще говори за мъжа и за жената?

Учителят погледна книгата, която бе долу на земята с разтворени страници и каза: "Бо Ин Ра е от Черната ложа." Аз стоя разтреперан и едва продумвам: "Но защо, Учителю, са я превели и издали нашите приятели?

Не ме послушаха и я издадоха.

Учителят си тръгва недоволен.

Но видях, че дойде това време, за което Учителят спомена, че всеки ще си плати за отклонението.

Аз бях свидетел и очевидец, че всеки плати до последната стотинка отклонението си с мъки и страдания, и с цената на живота си.

Всички онези, които четяха тази книга и допуснаха идеите на тази книга в умовете си, също заплатиха, защото те вътрешно започнаха да се отклоняват от Школата.

35. 2_36 Чистотата на идеите

Но се оказа, че времето бе много лошо, дъждовно и мъгливо.

Искахме от нея да се стоплим до огнището.

На Рила бяха дошли туристи от града, бяха се разположили на почивка около езерата, разхождаха се между нас и от време на време припалваха и пушеха цигари.

Обаче тези туристи се обидиха, отишли при Учителя и макар че не Го познаваха, запознаха се с Него и му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите.

А те също пушат по цял ден и по цяла нощ непрекъснато, откак са дошли тук.

Нечистите мисли, които излизат от главите им са по-опасни от пушека на цигарите, който вие гълтате." Ние ахнахме и се засрамихме, а туристите бяха засмени и доволни се разделиха с Учителя.

До края на пребиваването си те не запалиха нито една цигара.

Изваждат го на брега и доста вода, погълната от него, изтича навън, но накрая го спасяват.

Учителят добавя: "Този дух, който пушеше, трябваше да се удави и ние го удавихме.

36. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

Дотук всичко е добре.

А синовете му харесвали тази храна от общия казан на войниците, но понеже били вегетарианци досега, затова повръщали.

" И запрегръщали баща си от радост.

Синовете му се радват, подскачат и мислят, че баща им плаче, че споделя тяхната радост, че вече не се измъчват да повръщат храната, която ядат от общия казан.

Дошло време, те се уволнили от казармата, после завършили университета, получили хубави професии, отлични служби, оженили се, задомили се, народили им се деца.

Синовете често ходели на гости при баща си, който сега бил вече дядо с много внуци.

За внуците той бил добрият дядо, който, кой знае защо, не яде месо, чете някакви чудновати книги, сутрин и вечер се моли, пее понякога необикновени песни и толкоз.

Аз доживях да видя как децата на нашите приятели се втурнаха в света и се изгубиха за нашето общество.

Трябваше до има някакъв отговор.

И Учителят продължава като казва: "Не забравяйте, може би вашите истински деца са вън в света и когато дойде време ще се върнат при вас, както се връща блудният син при баща си, за да поеме вашето духовно наследство и да свърши вашата работа."

При мен дойде човек от света, който свърши моята работа и аз му предадох моето духовно наследство.

37. 2_39 Ризата на латвийците

През 1939 година беше дошла една група братя и сестри от Латвия да гостуват на "Изгрева" и да се срещнат с Учителя.

Те гостуваха на изгревяни, лагеруваха на Седемте езера на Рила и след това дойде време да си тръгват обратно.

" Савка отива, търси я, намира я и я донася.

После облича отново сакото и казва: "Така е добре.

След няколко дни се получава писмо от братята от русенското братство, които описват през какви затруднения е преминала латвийската група, докато преплават с ферибот Дунава, защото започнала войната и войските блокирали реката.

По-късно се получи подробно писмо, в което латвийските братя описваха как са преминали Дунава, как са пресекли румънската граница и как са се добрали до Латвия по Божия милост.

Тогава Савка донесе латвийската риза, показа ни я и разказа нейната история.

От личния опит, който имах с Учителя смятам, че Той бе против това, веднъж дошли в България и родили се тук, учениците Му да напускат страната, да напускат Школата и да се отклоняват от условията, които Небето бе им дало.

Малцината останали живи доказаха верността на моя разказ.

38. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

До това се свеждаха нещата с някои примери и разкази.

По едно време ние виждаме, че брат Ради носи една голяма стълба, застава под прозореца на стаичката на Учителя и я допира до стената.

Стотина души бяхме наобиколили тази стълба и видяхме как брат Ради се покатери по стълбата, как премина през прозореца, как влезе в стаята, как слезе по стълбите, как носи в ръцете си ключа от стаята и как го подава на Учителя, Който седеше долу на пейката и с голямо внимание наблюдаваше всичко.

Поема го, слага го в джоба Си и казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на познанието." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе Библията.

Това видяхме всички - че ръцете на брат Ради донесоха и ключа, и Библията.

А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си.

След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата.

Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си.

Но искам да чуя от вас цялата Истина." Учителят ме изгледа внимателно и каза: "Значи, дойде това време человеческият род да изпрати своя представител пред Великия Учител да пита кой е Той.

Щом искаш да знаеш Истината, то отвори очите си, отпуши ушите си, вземи молив и запиши - да се знае не само от теб, но и от ония, които ще дойдат след теб:

"Ако преди 2 000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата!

Дошъл е и е слязъл Живият Бог, взел е Своя Образ, в Своето подобие в Дух, Плът и Кръв!

Запомних го и понякога през годините го споменавах на верни приятели, за да знаят истината за Школата на Учителя и да я отстояват с живота си докрай.

Дори се стигна дотам, да го предават като своя опитност и като че ли Учителят лично им го е казвал.

Това бе кощунство пред Учителя, пред Школата Му и пред человеческия род, който бе изпратил своя представител пред Великия Учител, за да засвидетелствува той Кой е този Учител и за какво е дошъл!

39. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

Обикновено през съборите тези пейки бяха недостатъчни да поберат всички, затова се слагаха допълнителни маси и се изнасяха столове от всички бараки.

Всеки от нас си подписваше отдолу стола, за да може всеки отново да си го познае след една седмица, когато свършваше съборът.

От десет прокажени само един се бе върнал да Му благодари и този човек бе чуждоземец.

Това бе един голям труд, трудоемък, вземащ и поглъщащ много време и сили.

Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по кухня." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия обяд.

Наближава един час до обяд, а Учителят е още в стаята Си.

Моментално сестрите се пръсват по бараките на "Изгрева" и съобщават на всички за новото развитие на нещата - че се очаква чудо, с което Учителят ще нахрани всички на "Изгрева".

Всички очакват чудото и всички са заели местата си, а пред тях са сложени празните паници и лъжици.

Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ.

Накрая каза: "Най-голямото чудо в Природата е това - от една пъпка и от един цвят да се образува този плод.

Тайната на това чудо е в този плод.

Който разгадае тази тайна, ще се добере до онова познание и до онези закони, които управляват живота на Природата." Ние станахме и се разотидохме.

Няма по-голямо чудо от това на светлината.

Няма по-голямо чудо от това на водата и на въздуха.

Няма по-голямо чудо от това на хляба.

На нито една планета няма такива чудеса, както на земята, които са ежедневни за вас и които вие не виждате.А най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо.

По-голямо чудо от това българите няма да видят и да срещнат нито днес, нито утре, нито во веки веков, защото никога вече няма да се повтори - както тук, на българска земя, така и на земята.

Ето, това е най-голямото чудо на чудесата на българската земя, което вие искате да срещнете и да видите.

40. 2_42 Общение на човешките души

През цялото време ръмеше дъжд, беше студено и се бях измокрил до кости.

Той ме изгледа подозрително и рече: "Я за теб сега нема да трошим дърва, че да ти греем вода!

" Аз извадих една банкнота и му я подадох.

"Ето, плащам ти за едно кило греяно вино, но ще ми донесеш едно войнишко канче да си стопля вода на печката."

Аз седнах до него.

След малко донесе една тенджера вода, сложи я на кюмбето и ме остави да се грея до него.

Аз събух обувките си, суших си краката, докато чаках водата да се стопли и изпих от нея към два литра.

Непрекъснато ме занимаваше една мисъл: "Ето, Великият Учител е тук в София, на "Изгрева", сваля Словото Си и в Него се говори за чист въздух, за чиста вода, за чисти простори, за необятна светлина и за живот близо до природата.

Сложи ме до печката да се стопля, да си изсуша дрехите и да пия чай.

Докато чаках да заври чая и се топлех на печката, Той се качи горе в стаята Си, свали оттам Своя чайник с вряла вода и ми наля да пия.

" Разказах Му всичко от край до край.

Искам да питам нещо, но то витае във въздуха и не мога да се добера до тази мисъл, която витае над мен и която моето съзнание иска да хване, да свали в ума ми, за да мога да я поднеса пред Учителя.

Накрая тя слезе в съзнанието ми, дойде в ума ми, оформи се като мисъл и аз зададох следния въпрос: "Учителю, а как се осъществява контактът на душите от учениците в Школата?

Учителят ме остави да се изсуша, нареди ме да преспя в приемната, защото бе късна доба и аз бях изморен.

Вероятно тази случка трябваше да остане за онези, който ще дойдат след нас и които ще бъдат ученици по Дух на Учителя!

41. 2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева

Очертанията на града са били до Перловската река в онези години.

Когато аз дойдох на "Изгрева", салонът беше построен и "Изгревът" устроен, защото аз бях представител на едно друго, по-ново поколение.

Каза ми, че като се построи селището съгласно неговия план, той щял да идва тук с удоволствие и нямало да се срамува и дразни от бараките и телените огради.

Учителят продължи: "Ако го построим, ще ни завидят и ще ни го вземат и дори ще ни изгонят оттук.

Те се явиха много по-късно и проведоха своя план, плана на онези сили, които стояха над тях, в тях и които се проявяваха чрез тях.

Тези сили си докараха свой собствен архитект.

42. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Селището на "Изгрева" постепенно се разрастваше и придоби своя облик на цял квартал.

Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр.

Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него.

Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабат.

Защото до този момент бяхме на газени лампи, а за салона имаше петромаксови лампи, които осветяваха колкото лампа от 500 вата.

Отидоха приятелите при Учителя и съобщиха своето решение.

Те не Го питаха и не искаха Неговото мнение дали да се прекара електричество на "Изгрева", а отидоха с готово решение.

Имаше и общ електромер, който отчиташе похарчената електроенергия и Учителят, когато му дойдеше времето, изваждаше пари и плащаше за нея.

Но дойдоха зимните месеци и си накупиха котлони, и започнаха да си готвят на тях, та дори и да се отопляват с тях.

Дойде инкасаторът, видя електромера и отчете, че трябва да се плати една голяма сума.

Надигна се врява, недоволство.

Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в салона на "Изгрева".

Председател на събранието бе Тодор Стоименов.

Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на онзи стълб на поляната, че светела през нощта и събирала бръмбари, мухи и пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева".

Учителят беше горе в стаята Си и не слезе долу.

Отидоха при Учителя и Му съобщиха решението на събранието, че трябва да се плаща от братската каса.

Аз втори път в ада не влизам." Делегацията бе недоволна, но отидоха и съобщиха решението на Учителя.

Разотидоха се.

Никой не одобряваше метода на Учителя.

Отидох и споделих с Него.

"Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше един урок за всички.

С електрическото осветление на "Изгрева" се докараха и електрически сили и други влияния, които действуват разрушително и това може да бъде фатално." "Изгревът" след време бе иззет и разрушен до основи.

Първо се почна с непослушанието, после дойде бунтът и накрая - разрушението.

После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората.

Отидоха да искат разрешение да се събират в някой ден от седмицата, в някой час.

Минаха-не минаха няколко месеца и ето - един, който живееше в комплекс "Младост" видял, че се строи една сграда, предназначена за трафопост на комплекса.

Онзи приятел се спазарил да вземе под наем това помещение, идва и съобщава новината, че новият братски клуб ще бъде в помещението на трафопоста на "Младост".

Не знам дали ще бъда жив да доживея, дали няма да влезете в някой трафопост.

Когато онзи приятел по наше време искаше да ни вкара в трафопост, аз отидох с него, взех една игла, надянах един конец и се получи махало, наречено "сидерово махало".

Аз тръгвам с конеца и увисналата игла надолу към трафопоста и гледай какво ще стане." На 10-15 метра от трафопоста махалото започна да се движи.

После го завеждам у дома и доближавам махалото до контакта.

Забележк а на редактора: През 1991 година по нечие хрумване, под нечие внушение, по нечия препоръка и под нечие нареждане, последователите на Учителя се настаниха да провеждат своите събрания в партиен клуб, под чийто покрив се намира трафопостът на квартал "Изгрев".

Проведоха изборно събрание и се разцепиха на две.

43. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на' 10 август 1923 година, след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година.

На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи.

През юли, след подаване на молба до Министър-председателя Андрей Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в София.

На гарата се изсипват стотици братя и сестри, дошли с влакове от провинцията, пътуващи групово с намаление, с картончета, подпечатани от съответните гари, показващи, че пътуват с намаление.

Войската проверява всеки влак и всеки трябва да удостовери личността си с лична карта.

Пропускани са само онези, които са от София или могат да докажат къде отиват и че отиват при роднини или по друга някоя служебна работа.

Една сестра, казваше се Донка Илиева, като тръгнала за събора, взела със себе си едно кросно за стан - да го занесе в София, за да тъкат платно.

С това кросно тя доказала, че е тръгнала да тъче в София, за което била пропусната от стражата да влезе в града.

Тя занася кросното у дома си, понеже живеят на "Изгрева".

А когато тръгнала от село, всички се подсмихвали, че наша Донка тръгнала на събор с кросно.

Те биват принуждавани да вземат обратния влак и да си отидат там, откъдето са дошли.

А онези, които са дошли на събора предния ден, са вече на "Изгрева".

Онези, които са дошли предварително, са се разположили и устроили на лагер.

Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията на събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък софиянци, които всеки ден са на "Изгрева", ще седнат отзад.

Методи бегом отива в дома на Министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да ,се качи в него.

Днес сутринта войска е блокирала "Изгрева" и не допуска никой да влезе в него.

На Централна гара войска също е блокирала и не допуща никой да влезе в града.

Моля ви, господин Министър- председател, да си изпълните обещанието, което дадохте, че ще управлявате "со кротце и со благо".

Андрей Ляпчев се стресва, казва му да дойде с него, влизат в къщата, вдига телефона и се свързва веднага с директора на полицията.

До края на събора винаги присъствуват двама стражари, седнали на сянка под голямо дърво и два коня, които пасат трева и махат с опашките си.

За това разрешение на събора, Андрей Ляпчев управлява най- дълго - от 1926 до 1932 година.

Тук са всички, които са дошли няколко дни преди това от провинцията.

Тук са и софиянци, които свободно могат да дойдат на "Изгрева".

Христос няма да дойде нито в човешка форма, нито в каква и да е друга форма.

Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по- красива от сегашната.

За доказателство - на този събор присъствува и евангелският пастор Стоян Ватралски.

По късно, приятелите ги събраха и ги издадоха в отделна книжка, отпечатана в Нова Загора през 1926 година, в печатница "Светлина".

Извън оградата двама книжари продават окултна литература, а до тях - двама стражари с коне са разположени на сянка отвън и охраняват лагера срещу провокации.

Това е Николай Дойнов.

19 цитираме дословно: "Къде десет часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около метър и половина над земята.

Платформата беше добре засенчена и постлана с килимче.

И всички стоят, докато той бавно стига стъпалата, изкачва се на естрадата и сяда - тогава едва сядат и те".

Това е едно доказателство, че съборът през 1926 година се открива на голата поляна.

По този начин отпадат всички недоразумения за това събитие през 1926 година.

А още по-интересно за доказателство - в беседата си от 11 часа, в петък, на 27 август, Учителят отговаря на един въпрос на Стоян Ватралски, поставен мислено от него.

Накрая казва така: "Аз ви казвам: дотогава, докато Словото Божие се проповядва с пари, работата няма да върви.

На този събор братята и сестрите видяха как се проявява Христос като Бог, че Бог управлява света и че "Изгревът" е Дом Господен.

През време на управлението на Андрей Ляпчев до 1932 година всички събори са в София на "Изгрева".

44. 2_47 Построяване на братския салон на Изгрева

1. Васил Долапчиев от село Каблешково, Бургаски окръг.

2. Слави Тодоров от село Габераво, Бургаски окръг.

2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров.

3. Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев.

4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови.

Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели.

По това време, докато се строи салонът, Учителят държи беседите Си в салона на ул.

Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие".

И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона.

Съборът свършва и Учителят прави предложение за екскурзия до връх Мусала на 27 август.

Те били извозени с камиони (покрити и открити) до Чамкория (Боровец).

На 28 август вали сняг и снежната покривка достига 40-50 сантиметра.

Този събор започва на 22 август и продължава до 29 август, включително.

Тогава за четири дни, е била построена само една стая с едно антре - постройка, която се прилепи на следващата година до новопостроения салон.

Ще ви предоставя няколко дати, които ще бъдат обект на проучване от следващите поколения, за да проверят как науката Кабала се отразява в тях.

1. Тя е построена през 1926 година и Учителят приема в нея до 1944 година - тя се използува от Учителя осемнадесет години.

2. Тя се използува до 1958 година - четиринадесет години след заминаването на Учителя

3. От 1958 година, когато е закрит "Изгревът", тя просъществува до 1971 година, когато беше разрушена - всичко тринадесет години, тя не се използува от Братството.

1. От 1927 до 1944 година Учителят държи беседи - седемнадесет

2. От 1944 до 1958 година Братството го ползува - четиринадесет години, след което е затворен от властите и предаден на телевизията за склад.

3. От 1958 до 1971 година - тринадесет години той служи за склад.

4. Салонът просъществува от 1927 до 1971 година - всичко четиридесет и четири години.

5. Салонът е ползуван от Братството от 1927 до 1958 година - тридесет и една години.

И когато някога последователите на това Учение решат да построят салон за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за Небесната Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този салон.

45. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Започнаха недоразумения още в първите години, появи се ревност и борба за ръководство.

На един от първите събори в София Учителят казал: "Довечера ще приема ръководителите от провинцията".

Но каква е - до днес никой не знае.

" Учителят казва: "Досега ги чаках, никой не дойде".

Доколкото знам, тези неща са запазени.

Целият този архив след време потъна без следа, беше укрит на скришни места и досега не можахме да го видим.

Бях нейно доверено лице и много неща ми е показвала от нейните тефтерчета.

дословно:

Или, накрая се идва до Кабалата на числото 9.

Дори има една беседа, която Учителят е озаглавил "Девето число".

Трябва да се намери ученик, който да довърши нейната работа.

Така че се търси човек от нейната верига, който да довърши нейната работа.

Досега всички опити се оказаха несполучливи.

А можеха да се подготвят и да излязат напечатани, дори и на пишеща машина.

Онзи, който пое отговорността за тази работа, трябва да си я завърши, както подобава на един ученик, защото това бяха Свещените думи на Учителя за ученика от Бялото Братство.

Сега ще се върнем на онази, запазена досега тайна.

Защо, след като Учителят е поръчал на дошлите в София ръководители да се съберат в строго уречен час, те не са дошли?

Учителят е чакал, но те не са дошли.Според указание на Учителя, в 22 часа идва Савка и Учителят започва да диктува "Свещените думи".

На следващия ден Савка лично проверява каква е причината и защо не са дошли ръководителите в уречения от Учителя час.

Ръководителите през това време се събрали в една братска барака и дълго време уточнявали, спорили, договаряли се как да се образува Върховен Братски Съвет, излъчен от тях.

И в цялата си разпаленост и занесия, те забравили, че Учителят им определил час, и затова не дошли при Него.

Започва се от Верния ученик - Аверуни , преминава се през духовния ученик - Амриха и се достига до Космическия Ученик - Ил- Рах.

За по- голямо доказателство ще цитираме заключителните думи на този увод на стр.

Има свой Братски управителен съвет и редовни срещи в малък клуб на улица "Жолио Кюри" в квартал "Изгрева".

До тази дата Духовно общество "Бяло Братство" не беше признато като юридическа личност.

10, 11 ред отдолу): "Една от главните мъчнотии е,

Всичката ви грешка седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се

46. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

На поста остана единствено Паша Теодорова, която заедно с трите стенографки стенографираше, след това дешифрираха и накрая подготвяха беседите за печат.

Излизат томчета, озаглавени "Сила и живот", от I до V серия включително.

" Учителят отговорил: "Сила и живот", от първа до пета серия.

4. След това като стенографи идват Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева.

След това идва ред на Паша Теодорова, която редактира този текст и го подготвя окончателно за печат.

Така излизат беседите от следващите серии - от VI до X серия - които са близки до оригиналното Слово на Учителя.

Дотогава никой не смееше да го изкаже гласно, за да не обиди Паша и да не би да се обезличи нейния огромен труд.

От 1945 до 1950 година излизат към петдесет томчета, които са свободно редактирани от Паша.

Винаги е присъствувала, дори за броени минути, и някоя друга сестра и е виждала по израза на лицето на Учителя, че Той изобщо не е съгласен и не одобрява такова редактиране.

При сравнение на свободната редакция на Паша с оригинала, виждаме, че тя води до съвсем други заключения и изводи.

7. Накрая брожението и несъгласието с Паша достигна своя финал.

А брат Неделчо Попов беше също голям авторитет, защото той беше единственият брат от нашето поколение, когото Учителят допускаше до Себе Си.

Освен това, организацията на отпечатването на петдесет тома беседи от 1945 до 1950 година изцяло бе извършена от него.

Той намираше и доставяше хартия в онези години, когато всичко бе под възбрана.

Човешките ръце не могат да се докоснат до Словото Божие.

Само човешките очи могат да го докосват и четат и човешките души да пият от живата вода на Словото.

Накрая той върна оригиналните беседи, до които не бе се докоснал поради страхопочитание към Бога и ги сложи на масата.

Накрая Борис Николов реши, че щом и другите са редактирали и променяли свободно Словото - по- добре да се остави Паша да работи, както е работила досега.

За доказателство той им чете от глава 40 на пророк Исайя.

Ето, Господ Иеова ще дойде със сила и мишцата му ще владее за него.

47. 2_50 Учителят

Плодовете бяха любимата Му храна.

Той казва: "Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата." Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове.

Учителят казва: "Истинският дом на човека е в душата Му.

Той няма дом отвън."

"Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде един Нов свят, Ново небе, Нова земя и да промени всички хора.

В присъствието на Учителя всеки ставаше по-добър.

Великото, Необятното, Доброто, Красивото, Вечното в Него чувствуваха всички!

"Бъди досетлив какво иска Божият Дух ти да направиш!

" Той често долавяше нуждата на някой скромен човек, който не смееше да я изкаже и му се притичваше на помощ, даваше му подкрепа, видима и невидима.

Същината на човека е доброто.

Човек трябва да разработва доброто в себе си.

Като дойде страданието, приеми го тихо и спокойно.

Догдето трае, не изгубвай равновесието си и мира си!

"Човек трябва да се издигне до Истината.

Хора, животни и растения, всички в Негово присъствие се чувствуваха добре.

Но една свещена дистанция, едно свещено пространство имаше, което никой не си позволяваше да преодолее.

Всеки, който се приближаваше до Учителя, чувствуваше доколко може да се приближи.

На Ел-Шадай Учителят взе цигулката и като докосваше леко с пръстите струните, изпя "Песента на странника".

Никой не беше я чувал дотогава и никой не я чу след това.

"Благословен от Бога, Ти, Учителю на Любовта, загдето тъкмо в тези дни донесе мир и светлина!

Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта!

48. 3_01 Чужди по дух хармонизации

Навярно се досещате, че един музикант не се сътворява за три-четири-пет години, а за цяло десетилетие, дори за две.

При нас дойдоха през следващите години и младежи, които свиреха на различни инструменти, бяха музикални дарования, но не бяха школувани.

И накрая се дойде дотам, че всички разбираха от ноти, от нотен запис, от музика, и изведнъж се оказа, че сме най-музикалните хора в България и освен нас никой нищо не разбира от музика.

Та това бе един музикално-инструментален и вокален взрив на "Изгрева" - всеки свиреше, всеки пееше, а това стигаше до ушите на гражданите в града.

" Мнението му бе категорично и то си остана в сила и до днес.

Така постепенно се дойде до идеята да се направи братски хор и да се разучат песните на Учителя на няколко гласа, защото при нашето общо пеене някои сестри пееха първи глас, други - втори и понякога излизаха сполучливи импровизирани хармонизации на песните.

Такъв по това време беше големият български композитор Добри Христов, който имаше написана църковно-религиозна музика и приятелите смятаха, че той е точно подходящ за разработка на песни от Учителя.

Без Негово съгласие взеха и дадоха на композитора песента: "В начало бе Словото".

Добри Христов я направи, и то - хармонизация на четири гласа.

После добави: "Чужди по дух хармонизации!

Той - Добри Христов - бе голям композитор, но бе от други среди, той бе от друго поле, не бе от полето на Школата, неговото съзнание боравеше с друго поле, с друг егрегор, витаеше в други сфери.

Тези неща не се разбираха и не се схващаха от приятелите и затова му дадоха да хармонизира песента и то, за най-голямо учудване - "В начало бе Словото" и то - тогава, когато свещениците сипеха огън и жупел срещу Словото на Учителя.

Добри Христов бе чужд на идеите на Школата, беше чужд на духовното поле на Школата, той бе чужд на сферите, откъдето излизаше тази песен, той бе чужд на всичко, което идваше отгоре от Божествения Дух, преминаващ през Учителя и което се изливаше във вид на Слово или на музика.

Невъзможно е, дори да е добър музикант и професионалист и дори да го направи с усърдие.

И така, Учителят не одобри хармонизацията, защото бе чужда по дух, макар че бе направена изкусно по всички правила на това изкуство от Добри Христов.

Освен това, Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят.

Много от тези хармонизации бяха показвани на Учителя и нашите приятели получаваха одобрението Му, като получаваха и напътствия.

При други случаи, те не биваха одобрени.

За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до санкции, до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели.

Нали Всемировият Учител слезе на земята да донесе Любовта?

49. 3_02 Чужди по дух хора

Беше добър музикант, свиреше на орган в католическата църква - в католически дух, по онези писани и неписани канони за изпълнение на такава музика.

Бяхме се запознали и бяхме добри познати.

в града, по един или друг повод бяха идвали при нас, за да видят и чуят едно такова чудо като това, че тук, на "Изгрева", всички бяхме музиканти.

Та по тази логика приятелите доведоха този Говедаров на "Изгрева" - искаха да се изфукат и да му покажат какво можем и какво знаем.

Та го доведоха при мен, а аз бях седнала в салона и свирех както винаги, преди всяка лекция на Учителя, на хармониума.

Ама нашите даваха мило и драго, само и само да дойде някой чужд и да им засвири като че ли е слязъл от небето - че като засвири песните на Учителя, ще засвирят всички музиканти по света и ще разнесат музиката Му, и веднага ще дойде шестата раса, за която Учителят даваше Словото Си сега пред нас.

Той беше школуван музикант и добър изпълнител.

След свършването на беседата, всички отидоха да поздравят Говедаров за участието му и за първото му излизане на наша сцена и пред наша публика.

". "Те какво искат, той да докара всички католически духове тук в Школата ли?

Беше ми дошло премного за днес - две коренно различни положения и при двете аз бях поставена да отговарям пред Учителя: за онова, което направиха приятелите и за онова, което не направих аз.

Говедаров пак дойде, вероятно му бе харесало нашето гостоприемство и искаше отново да свири, но аз му казах, че Учителят не позволява да свири човек извън Школата.

Откъде дойде това ожесточение у тях към мене?

На всички им хареса, че е крайно време да приключат с мен и отидоха при Учителя.

Бяха много гузни, а аз се правех, че нищо не се е случило, но все пак останаха много недоволни от мен.

Да, да ни признаят първо нас, сподвижниците на Учителя, да ни признаят с всичкото ни несъвършенство и всичките ни недостатъци, и с цялото ни незнание и чак тогава да признаят Учителя, та по този начин ние да бъдем причина да се признае Учителя и Неговото дело.

Аз изпитах най-голямо неудобство пред него, понеже му бях ученичка по хармонизация, а трябваше да му откажа мястото си пред Учителя.

Аз знаех онова, което никой не знаеше - че той е чужд на Школата по дух и че може да доведе католическите духове.

Много съм доволна, че аз изпълних "Волята Господне", докато други се мъчиха да изпълнят "Волята Преизподне" през време на процеса срещу Братството.

Добре че не се отвори още по време на Учителя фронт зад тила ни, защото тази буря тук щеше да доведе до ответни реакции горе, в Невидимия свят, както и такива тук, на земята.

50. 3_03 Откраднатите хармонизации

Имаше хора със слаба музикална подготовка, други бяха на средно техническо ниво, но и слабите, и добрите, когато искаха да се изтъкнат, говореха с някакви неопределени думи за окултната музика.

Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до подигравки към нас.

Но това удовлетворяваше личните амбиции на много хора.

Аз питах непрекъснато Учителя, изпълнявах точно Неговото мнение, следях и се съобразявах с това, което Той казваше и на другите приятели за песните - изказвания, които бързо достигаха до нас, до всички ни.

Ето, това ми беше една много голяма грешка, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя.

Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г.

През нощите получавах топли вълни по ръцете и краката, които не можеха да се изтърпяват и аз, за да се облекча от тях, се отвивах, отхвърлях завивките, а беше люта зима - ръцете ми изстиваха през нощта до замръзване и така си докарах ревматизъм, който протече в много остра форма.

Години наред този ревматизъм ме мъчеше и ме лишаваше от възможността да се докосна до пианото, а аз получавах сила единствено чрез музиката на Учителя, така че бях атакувана и от тази посока.

После Небето изпрати у дома ми един брат-лекар, който ми помогна, притече ми се на помощ и така малко се облекчих, че можех да сядам на пианото.

Но тогава дойде най- голямата изненада и трагедия за мен.

Постарах се и в първата част я разработих добре.

Учителят, който си беше в стаята, но чието ухо винаги слушаше как вървят моите хармонизации, които понякога одобряваше, а понякога ме поправяше, не остана безучастен и сега.

Като ме чу, че сложих "Венир, Бенир", дойде при мен и ми каза: "Сложи "Фир-Фюр- Фен".

Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата погрешка бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения.

Даваше го само на добрите музиканти или когато и Той присъствуваше при изпълнението или работеше с тях върху някоя песен.

Та тези тонове не бяха случайни неща, те бяха отвори, отворени врати и прозорци, през които навлизаха чужди сили в полето на духовната музика на Учителя, за да я ограбят и да вземат светлина от нея и чрез нея да получат сили от Школата на Учителя, които те използуваха за своето си поле, от което бяха дошли и за свои цели.

И когато си припомням някой от тях, болезнено преживявам всичко, което се бе случило тогава през нашата младост.

51. 2_14 Великата симфония на теменужките

Аз имах такива няколко случая - и съжалявах, че не ги изтърпях да ми проповядват до края на деня, а ги напуснах и с това те станаха мои недоброжелатели.

Ходеше между хората в градовете и селата и проповядваше.

Но след различни премеждия той се добира до Учителя и приема Учението.

Онези приятели, които са до Учителя, се усмихват, едва сдържат смеха си.

Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява.

Когато дойде пролет и усетиш благоуханието на горската теменуга, знай, че е започнала Великата симфония на теменужките.

Те ни дадоха Великата симфония на теменужките.

52. 3_04 Росни китки

Беше добър музикант и имаше бъдеще.

Та, този брат иначе бе добър музикант, но си позволи това своеволие.

Когато влезнах при Учителя, за пръв Го видях така ядосан, че фучеше като буря, разхождаше се насам-натам в малката стая и ми каза: "Отиди и кажи на Вапурджиев, че от моите песни росни китки не стават!

Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан.

" Аз стоях разтреперана, защото познавах цялата обстановка около тези случаи на своеволие за промяна в песните на Учителя и знаех, че тази реакция на Учителя ще доведе до големи последици върху много хора.

Аз го оставих да си го проучва и отидох, и съобщих на Учителя, че Асен се прави на важен.

Но той не ги прие, държа се гордо и надменно като голям музикант.

А след като се обърна срещу Братството, нахвърли се така срещу него, обвинявайки го във всички грехове на земята, че дори надмина и свещениците, които бълваха огън и жупел срещу Учителя.

А неговият рожден брат Кирил се издигна като добър музикант.

Преминах през цялата Школа на Учителя - двадесет и две години на пианото пред неговата катедра, преживях още тридесет години след това и разбрах само едно - че окултната музика на Учителя е област непозволена и недостъпна и за най-добрите музиканти, които я възприемат по същия начин, както класиката на големите световни музиканти.

А тя е достъпна само за учениците от Школата на Учителя.

53. 3_05 Музиканти и съдби человечески

За едно десетилетие мнозина от нас завършиха Консерваторията и станаха школувани музиканти, дотолкова, доколкото имаха способности и носеха в себе си талант и доколкото можеха да го разработят и да го изявят извън себе си.

Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си.

Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци, невежи и т.н... Но за идването на Великия Учител Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя.

Аз дочаках да се сбъдне това пророчество: след 9 септември 1944 година, когато се смени строят и дойдоха комунистите, те първо се захванаха с църквата, иззеха й имотите, властта, разпопиха мнозина и какви ли не грозни неща видях да й се вменяват в грях - тя трябваше да плати и някой трябваше да я накара да плати.

А тези, които дойдоха като музиканти на "Изгрева", не можаха да си свършат работата както трябва - или поради непослушание към Учителя, или поради незнание, или поради невежество.

Все имаше някаква причина, която ние не долавяхме.

Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички.

Но дойде историята с "Росна китка", която вече ви разказах вкратце.

После дойде третата част: той се оженва за една жена, която започва да му изневерява и се развежда, като развода го преживява от тежко по-тежко.

Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство.

Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствувал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас.

Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към него да го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя.

Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса.• Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева".

Но не дойде, не пристъпи на "Изгрева", макар, че беше канена от ученичките си.

Дори нееднократно са я канили по молба на Учителя да изнесе концерт в салона на "Изгрева", но тя не дойде.

Побоя се, уплаши се от общественото мнение - да не би да й сложат табела на главата, че е дъновистка и с това да й затворят вратите за концертни изяви, и да дойде краят на певческата й кариера.

И се разхождаше по цяла София, дори с нея бе дошла на "Изгрева" и приятелите искаха да я набият, но Учителят ги спря.

" "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само 1 000 лв." Учителят отвърна: "За много малко си си продала душата.

Никой нямаше в себе си сили да каже: "Прости им Господи, те не знаят какво вършат", защото ние всички виждахме и бяхме убедени, че те знаят много добре какво вършат и за какво го вършат.

А да не говорим за онова, другото, предишното време също от двадесет и две години - от 1900 до 1922 година - когато също са хулили Учителя с различни средства.

Не поиска да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт за Школата на Учителя.

Когато накрая споменахме на Учителя за нея, че приема изгревяни и им предава уроци, но не желае да дойде и да изнесе концерт тук, на "Изгрева", Той каза: "Морфова беше ученичка на Бялото Братство".

Оказа се, че сме чули много добре.

Но не разбирахме нищо: как така ученичка на Бялото Братство, когато не иска да стъпи на "Изгрева" и да дойде да зачете Учителя и Школата Му!

Ние не бяхме достойни да се наречем кандидат-ученици, а Морфова беше ученичка.

Учителят бавно и твърдо каза: "Морфова беше ученичка горе!

Знаехме от беседите Му, че Той има друга Школа в Невидимия свят, че истинските Му ученици са горе, а ние, долу, сме се сгушили в нозете им.

Добре, нека да е така.

Защото според Учителя психическата среда там била много дисхармонична и груба, тя е влезнала в едно психично поле на низходящо течение и се свързала с него, то я повлякло надолу, а тя не е могла да се справи с него.

Заминаха си, защото не можаха да използуват добрите условия, които им се дадоха от Небето.

54. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

Тогава музикалният живот в столицата не бе кой знае какъв и добрите музиканти се брояха на пръсти.

Долу, пред салона, приятелите го чакаха и тръгваха за града.

Понякога тръгваха надолу пеша, понякога се поръчваше файтон, качваха се на файтона и хоп - всички се изтърсваха пред зала "България" или обратното - с файтона се връщаха горе на "Изгрева".

Спомням си много добре един изключителен случай, когато Учителят бе поръчал да го придружава друг брат.

Но докато оня се приготви, докато се тутка и нагласи, Учителят го чакаше вече със сложена шапка и с бастун в ръка.

Някой се обади: "Учителят те чака половин час, чака и не дочака".

Онзи се обърна недоволен и си замина.

Ако някой от града присъствуваше съвсем случайно на тази беседа и не бе запознат с вчерашния случай, би си казал, че Учителят не е последователен в мисълта Си и в речта Си.

Двадесет години след като си замина Учителят, отново чух да се говорят такива неща от хора, които бяха от друго, по-младо поколение, не бяха виждали Учителя, но бяха чели Словото Му.

Бяха ни дошли на посещение у дома.

За мен е също голяма привилегия да ви разкажа този случай и да ви дам метода, чрез който можете да се доберете до Словото на Учителя.

55. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

Това би било кощунство и те го знаят добре.

И ние ги видяхме: всички бяха наложили меките си шапки върху умните си глави, издокарани, а до тях Учителят стърчи със сламена шапка.

Приятелите се усмихват, побутват се и вътрешно се заливат от смях към издокараните с нови меки европейски шапки, с голямо старание сложени под ъгъл, така, както бе прието да се слагат.

Бяха свикнали да го виждат на концерти и там му биваха предоставяни най-хубавите места - или в ложата, или на първия балкон на зала "България".

Изведнъж на всички прави впечатление, че Дънов е дошъл със сламена шапка на концерт и започват да се усмихват не на Дънов, а на приятелите, които го придружават.

Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: всички шапки, около двайсетина на брой - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин.

И затуй няма спънки за постигането Му, той е всякога доволен, защото всичко е вътре в Него.

Хората от света търсят своя обект отвън, затова техният живот е пълен с недоволство".

56. 3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето

След няколко дни при него идва една сестра и му казва: "Учителят ми каза да дойда при теб и да ти кажа и предам думите му: "Довечера с Руси сме на концерт".

"Плача от радост, че Учителят ме кани да отида на концерт с Него и плача, че няма с какво да се облека за този концерт".

Но накрая, в уречения час, Руси е издокаран и готов.

Учителят застава до него и казва: "Руси, готов ли си?

" - извиква цялата група около него, взела участие в издокарването му.

Файтонът ги докарва.

А той така обикновено казваше, че беше трудно да се възприеме от нас: "Руси беше седнал там на стол, а Учителят беше седнал също на стол, но до него".

Усмихваше се, сияеше от радост, подскачаше от възторг и викаше: "Ето, това е Божествен концерт - да бъдеш на концерт с Бога и да Му бъдеш отдясно!

Всички се усмихваха доброжелателно и дружелюбно, протягаха му ръка, потупваха го по раменете в знак на приятелство и се радваха с него.

Това продължи доста дълго време.

Руси го изслушва, казва му да почака малко, докато се измие и потъва в барачката си.

Та нали този брат е дошъл специално за него от провинцията и освен това проучва окултните въпроси от Словото на Учителя.

Братът ахва отначало и го изглежда подозрително, оглежда костюма му, докато Руси издекламирва онова, което го знае вече наизуст, разказано по един и същи начин на стотици хора.

А само ученикът може да се добере до вътрешната страна на окултния закон.

И трябва да оценим по достойнство всичко това!

57. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

Всички си купиха цигулки и започнаха да вземат уроци - едни по-сполучливо, така че след време мнозина свиреха добре и от тях се излъчиха музиканти, които образуваха братския оркестър, а други нямаха талант и се прехвърлиха да свирят на китари.

Всички без изключение, повече или по-малко знаеха да пеят, бяха научили братските песни и дори накрая направиха братски хор.

Когато бе смирен, беше много добър - но само в тези моменти.

Но Игнат си беше Игнат и толкова - не можеше да се промени човек, дори и да иска, макар че се намираше на "Изгрева", в Школата на Учителя.

Бяхме се уточнили всички, кой какво има да прави - ще свири ли, ще пее ли - но да бъде до десет часа, за да можем след това да спим.

А къщичките ни бяха от дъски - бараки - и всичко се чуваше до петдесет-сто метра, особено вечерно време, и особено ако някой свири фалшиво.

А когато започнеше да се мъчи и да измъчва една песен с фалшиво свирене, ние дочувахме как с фалшивите тонове песента проточваше вой и виеше.

Отидох при Него и се оплаках от Игнат, че сутринта трябва да ставам рано и да отивам на работа.

Аз си отидох и смехът на Учителя продължаваше да ми звучи в ушите.

Взех тенекията и се запътих към дома и ето, Игнат ме среща, поздравява ме, все едно че снощи нищо не е било, пита ме какво ще правя с тая тенекия.

Отговорих, че ще ми трябва довечера за една важна работа.

Той се засмя, огледа тенекията, каза че е хубава и че ще ми свърши наистина добра работа.

Аз застанах пред бараката на Игнат, нагласих тенекията добре и с черпака бия от едната страна, а от другата - с лъжицата.

" Аз му казах дословно това, което ми бе казал Учителят.

Онези две сестри дойдоха при мен и разбраха каква била работата.

Игнат скача - як и буен, но веднага се сепва и му казва: "Благодари на Бога, че вече съм от белите братя, иначе жив нямаше да си отидеш у дома".

Беше участвувал в нелегалната дейност и имаше много опитности как Учителят го е спасявал, които разказваше с удоволствие.

Няма да забравя - беше на възраст, а се разхождаше на Витоша с къси панталонки и гол до кръста, докато другите ходеха с дълги панталони и якета.

Беше много як и силен, но беше добър, когато можеше да превъзмогне буйната си кръв.

А когато на следващия ден отидохме при Учителя и Му разказахме всичко - за концерта с тенекията, който изнесохме на Игнат и за ръченицата, която сестрите му изиграха - Той прихна да се смее.

Ако бяхме приложили този метод с Игнат при друго време, когато Учителят Го нямаше вече на земята, сигурна съм, че нищо нямаше да се получи, дори Игнат можеше да ни набие и трите.

А когато се добереш до Духа, разбираш къде е твоят път.

58. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

Той вземаше участие още от самото начало на Школата и неотклонно беше до Учителя със своята цигулка.

Аз също бях музикант и не бях съгласна с това самоизтъкване на този брат, защото според мен той не беше добър музикант, а го движеше само амбицията му.

" Той хвръкна, ядоса се, обвини ме, че съм му дала нарочно погрешен тон, за да се изложи.

Срамна, недостойна сцена за ученици пред Учителя, включая тук и мен, и Симеон Симеонов.

Само след секунди се появява Галилей Величков, един от редовните цигулари на младежкия окултен клас, с когото се познаваме.

Аз съм още ядосана, оглеждам го и ми се иска да му взема цигулката, та да го тупна с нея по главата.

Тоновете, които аз му давам са толкова силни, че се чуват дори вън от салона.

Не мога да схвана в момента шегува ли се с мен, иска да ме ядосва или да ме провокира.

Наведе си главата да чуе по-добре, чу каквото трябва, настрои си цигулката и започнахме да свирим заедно.

За моя изненада тръгна добре, постепенно дисхармоничното състояние се разсея и салонът придоби своята обикновена аура.

Така се разреши скандалът със Симеон и аз сметнах, че в този момент заедно с Галилей сме се справили добре.

След беседата отидох при Галилей и му благодарих за помощта и съдействието, а той се усмихна и каза: "Сестра, не трябва да благодариш на мене, а на Учителя".

" Така се бе явил Галилей и затова толкова усърдно си навеждаше главата до пианото - за да чуе по-добре тона, който аз му давах.

Така, веднъж аз пак съм недоволна от поведението на Симеон Симеонов и съм пред Учителя, а Той казва за него: "Какво има в него?

Помислих си да не би Учителят нарочно да цитира моето мнение, което бе в мислите ми, за да ме успокои и да разреши въпроса с този метод, а Той често си служеше с него и аз много добре знаех това.

Но минаха години и това изказване се допълни и потвърди с дейността на Симеонов през време на процеса срещу Братството през 1957-58 година.

Антов и Симеон - двамата стоят, а Учителят се е изправил до тях, гледа ги иронично и пита: "Е, никой ли не ви слуша?

След като беше унищожено Братството, беше иззет салонът, конфискувани беседите и всичко бе разтурено - тогава Антов извади разрешително от властта да се четат беседи в неговия дом при предварително направен списък на желаещите.

Та явно, Жечо не си беше научил урока в затвора и сега продължаваше да го заучава, защото в Школата на Учителя е така: "Урокът на ученика трябва да се проведе докрай".

Спомням си, че веднъж Учителят се обърна към нас и посочи Симеон Симеонов: "Толкова години този брат ви свири и ви служи и никой досега не се сети да му благодари или да му направи един подарък".

И така, Симеон си издържа докрай изпита.

Ученичеството е състояние, при което неговото съзнание се добира до свръхсъзнанието и прави връзка и общение с Божествения Дух и Божествената Душа.

59. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

Когато имахме общи обеди, най-интересното бе кой ще седне до Учителя.

Обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни, понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък имаше да разрешава някой приятел своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си - или Да я разрешава в момента, или вече я беше разрешил.

Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него.

А по-късно, онези, сядалите до Него приятели, разказваха някоя история с интересен финал или също толкова интересна опитност.

И понеже ние всички бяхме свидетели, защото минавахме през тези етапи, не питахме, а знаехме, че всеки, който е седнал до Учителя е трябвало да седне и имало е защо да седне.

Понякога имаше борба и съперничество кой да седне до Него.

Понякога имаше и сцени, скарване, а понякога случките бяха толкова забавни и смешни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя.

Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван или го заприказваха - така го отдалечаваха невидими сили от въпросното място и друг сядаше до Него.

Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания.

Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе Балтова.

Веднъж, един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое.

Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане и да отстъпи стола, понеже това било нейното място до Учителя.

Това явно се хареса на всички, защото ония от крайните места се надяваха по волята на жребия да се доберат до Учителя или срещу Него.

Тя най- демонстративно седна на мястото до Учителя.

А онзи брат, който бе седнал до Него, зае точно мястото срещу Учителя.

Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Симеонов, но случи се така, че той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд.

Цялата маса се разсмя звучно и смеховете на всички се издигнаха до небесата.

Старите братя, които заварихме, смятаха, че техните места до Учителя са запазени за вечни времена.

Същите стари братя на общ обяд ще седнат до Учителя важно, ще се пъчат важно и ще оглеждат с превъзходство другите на масата.

Аз бях много млада и също обичах да седя до Учителя.

Че кой не би желал да седне до Него!

Доктор Жеков си имаше място до Учителя.

Всички му отстъпваха стола до Учителя - никой не смееше да седне до Него.

Веднъж - бях аранжирала песента "Химн на Великата Душа" - отидох до салона.

Видях свободното място на доктор Жеков и без да му мисля много, седнах на този стол до Учителя.

Доктор Жеков дойде, огледа се, седна на друг стол и нищо не каза.

Аз бях седнала до Учителя, говорех за аранжираната песен и Му задавах въпроси.

След като обядвахме, доктор Жеков се приближи до Учителя, а аз бях до Него.

" Доктор Жеков се усмихна, освободи се нещо напрегнато у него и ние тръгнахме към пианото.

Аз седнах, изсвирих я, а доктор Жеков седеше отдясно на Учителя и двамата слушаха внимателно.

" Той кимна одобрително.

Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия обяд до Учителя, а пък после Учителят и доктор Жеков присъствуваха заедно на общ музикален обяд, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен обяд на "Химна на Великата Душа".

Аз взех ключа и догоних Учителя и доктор Жеков на поляната.

Връчих Му ключа, а Учителят го взе, огледа го и го показа на доктор Жеков: "С подобен ключ е заключена песента "Химн на Великата Душа" и да се добереш до нея, и да се докоснеш до нея, трябва да имаш ключ, за да я отключиш, а тя бе днес отключена за сестрата и ние с теб чухме нейното изпълнение".

Брат Жеков бе на върха на своята радост и щастие.

Онзи тъмен облак, който го бе засенчил при вида, че съм заела неговото място до Учителя, отдавна бе отлетял.

60. 3_12 Христо Дързев

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

Брат Дързев беше музикант, добър музикант.

Според мен Христо Дързев, със своите разработки на песните от Учителя, достигна до върха на своето творчество.

И той ще довърши една работа, започната от предишното поколение, което не можа да я довърши.

61. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

Боян Боев си взима тефтера и писалката, с която не се разделя, слага я в десния си джоб, среща Жечо Панайотов и му казва: "С теб сме довечера на оперета!

Те знаят много добре, че на окултните ученици не е позволено да ходят в кабаре, да гледат голи танцьорки, защото ученикът се изкушава и навлиза в друг свят, в астралния свят на чувствата, който може да го удави в своя океан от страсти.

Гледат и си казват, че изкушенията за тях са играчка и не стигат до плачка, защото са окултни ученици, а окултният ученик е превъзмогнал всяко изкушение.

" Жечо е седнал до Боян Боев, а той го е довел на оперета и това, което му каже, трябва да го прави: "Затова, Жечо, жми!

" И след като забавя малко, добавя: "И балетът?

Смехът на приятелите достига своя апогей.

Държи я в дясната Си ръка, приближена до устата Си.

Така понякога, когато се смееше до захлас, Той слагаше кърпата до устата Си.

И го е разглеждал по такъв начин и до там го е разяснявал, докъдето е стигнало човешкото съзнание в прозрението си на истината за тази притча в Библията.

Случаят с Адам и Ева се свежда до грехопадението.

62. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

"Асен Арнаудов и чистотата"

Асен Арнаудов бе онзи роден музикант, който беше и горе, в Невидимия свят, музикант и беше дошъл в Школата на Учителя да бъде музикант.

Беше дошъл в Школата да свърши една работа за музиката и песните на Учителя.

Но не беше волеви и затова трябваше да стои някой до него и да го ръчка и подканва.

И не само да ги срещаш, но и да ги преодоляваш с мъжка плът и мъжко достойнство.

Това доведе до възникване на много проблеми за Учителя.

Защо му позволявате да се приближава до вас?

Затова работата ми с Асен Арнаудов бе строго лична, индивидуална и в името на делото на Учителя.

Учителят го поглежда и продължава: "Ще изчистиш печката така, както си, без да падне една прашинка върху белия ти костюм, а цигулката можеш да я сложиш там, до стената".

Полека- лека той започва да отваря долната вратичка на печката и с най-голямо внимание и старание, продължило един час, изчиства печката.

Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята.

Донася дърва, нарежда ги в печката, слага разпалки и хартия и тя е готова да бъде запалена.

Асен слуша, разбира всичко, но още се колебае дали се отнася до него или за някой друг, който също е тръгнал някъде да пали огън.

А Учителят продължава: "Като се доближиш до едно същество, ще се доближиш с чистота.

63. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му