Търсене в текстове за 'До'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 62 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Константин Андонов Дъновски

Константин Андонов Дъновски е роден на 20. 08.

Винаги наблюдателен, и когато повежда разговор, подхожда плавно, мелодично, със сдържан тон, като човек, който добре се владее.

След като завършва първоначалното си образование в родното си село, Константин Дъновски се отправя за Пловдив, където учи в гръцкото училище, но остава недоволен.

Една подобна ерудиция по онова време се равнявала на днешното университетско образование.

Изучил също така и черковното пеене, за което спомогнали голямата му музикалност и красивият глас, с които между впрочем се славят много родопчани.

Горно Райково, намиращо се в непосредствена близост до родното му село.

Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на тогавашния варненски владика Порфирий върху себе си със своя звучен глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата „Св.Богородица“ във Варна.

Константин се среща с Атанас Чорбаджи (дядо на Учителя Петър Дънов по майчина линия) и това окончателно трасира бъдещето на младежа.

в село Устово, в сърцето на Родопите, в скромно и трудолюбиво семейство.

Един допълнителен факт засилил тази възможност - младежът спечелил благоволението на новия гръцки митрополит в града - Порфирий.

По-късно заздравили отношенията и връзките си като се сродили, Константин се оженил за дъщеря му Добра Атанасова Георгиева.

Така то бързо се превърнало в център на българското самосъзнание и достойнство в цялата област и родителите правили много, за да доведат децата си за обучение.

Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят.

На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните.

Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна.

В тази нова обстановка дал най-доброто от себе си и доизградил образа си на истински свещеник - възрожденец.

По това време българите в градовете на империята заемали все по-активни позиции в управлението на местно ниво.

Младият отец Дъновски намерил града доста по-различен от това, което видял преди 10 години.

Очевидно неговата личност е била достатъчно многопластова и богата, за да бъде баща на всички вярващи в поверената му епархия.

Пример е една от първите му стъпки - постепенно започнал да произнася някои от ектениите на Светата Литургия и дори прочитал Евангелските текстове на славянски език.

След дълги настоявания и молби до владиката новите ратници на национолната кауза успели да спечелят благоволението на епископ Порфирий.

Благодорение на своя авторитет и добрата си репутация спечелил тяхното разположение.

Българите поискали долния етаж на училищното здание в града да бъде превърнато в храм и там да се провеждат служби на славянски език.

Неговите усилия били толкова енергични и последователни, че за кратко време не само българи, но и гагаузи започнали да посещават това българско средище.

Размяната на удари между българи и гърци продължила под пълно напрежение на силите, но вече нашите предци били много по-добре подготвени и организирани.

Отец Константин сам и доброволно се оттеглил от председателството през септември 1868 г.

Веднага след радостта от победата за българите дошло горчиво разочарование, след като разбрали, че градът и околните села са извън очертаните териториални граници.

Те започнали енергични действия - подписки, петиции, писма до Цариград за промяна на статуквото и така предизвикали действия на върха - Варненската и Преславската епархия били обединени и бил изпратен нов митрополит епископ Симеон.

Плодовете на духа си той предал на новото поколение в една нова среда - освободеното си отечество.

Последната обществена изява на отец Константин била възложената му от българското правителство благотворителна акция, която той оказал на населението в Македония по време на Балканската война (1912-1913).

и бил погребан в непосредствена близост до олтарната стена на храма "Св.

Всички таланти, дадени му от Всевишния той умножил и преумножил, като добър пастир и истински християнин!

Павел: "С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих.

През първото десетдневие на април 1854 г., двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима негови другари - Бельо Пинин, Тодор х.

"На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при гроба на св.

"Драги синко, ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Иисуса Христа.

...След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: "Не съм противен на волята Божия, защото е свята." А той ми рече: "Не е достатъчен отговора ти.

За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, така че дори и душата си да положим за Евангелието.

И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат Православието и християнството.

Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци."

Как Православието е западнало, и заради неверието на хората, агаряните завземат дори Константинопол.

На снимката е отец Константин Дъновски (бащата), майката Добра до него, а по-отгоре са първите им деца Мария и Атанас - брат и сестра на Петър Дънов.

2. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима негови другари - Бельо Пинин, Тодор х.

Константин Дъновски и неговите другари с голяма мъка успяват да се доберат до брега и да спасят живота си.

2. Спомен на Николай Дойнов - За Антиминса

„На велики петък [10 април] отидохме с другарите Белю Пинин, Тодор х.

На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме: със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада - дълга и бяла, очи - светливи и пленителни.

„Много добре - рече той, - аз познавам тия места и съм живял там няколко време ", като ни и разпита за някои лица от града Варна.

Другия ден, на Великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при гроба на Св.

Във време на говоренето ми той се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си.

„Драгий ми синко - рече, - ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа.

След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор, и му рекох: „Не съм противен на Волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти.

За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и да бодърстваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието.

И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и славянството... Но нека се вълнува морето.

Пак, докогато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне".

И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете".

„Така, вярно - рече, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай:

Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни".

Девойката го наближила, отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу.

В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ".

От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!...

Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий, и [за] Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението [на] вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „едно стадо и един пастир" [Й, 10:16].

Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошният патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на елински език на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител [IHTUS - Isus Hristos Teo Unis Soter]) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай.

Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, [на] островите Патмос и Кипър, и най- сетне, след дванадесетгодишно бавение, свърнал се в Света гора и там предал дух Богу.

Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците: в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесятница и Преображение Христово, но най-сетне [той] бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден Великден, с него наедно свети архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни [били] избесени и изклани... Едного само, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълноупование на Божия Промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... ".

Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява Своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!...

Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата.

№81], която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове, мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род.

12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всите удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са, така и Христос. (ст.

(ст. 18) Но сега Бог е положил удовете всеки един от тях в телото, както е изволил. (ст.

(ст. 20) Но сега удове са много, а тяло едно. (ст.

26) И ако страда един уд, всичке удове състрадат, ако ли се слави един уд, всите удове се радват с него заедно. (ст.

27) А вие сте тяло Христово и частно удове " [1К, 12].

Ето това е пътят на святото Провидение, приготвен за това славянско племе, чрез който, като [го] следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар пророка: „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие" [Пс 133:1].

Ето Дух Святий що говори: „Даровете и призванието Божии са неотложна отрасъл от славянското домородие и приготвени от Бога, който непременно ще изпълни Своето предопределение.

Знамението е вярно от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижди по id (14) родове Христови [Мт, 1: 1-17], дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: „Се победил ест лев, иже сий от колена 1удова, корен Давидов.

[Ето, победител е лъвът, който е от коляно Юдово, корен Давидов] Амин.] ".

Той е окрилян от надеждата, че току-що започналата Кримска война ще донесе свобода на българския народ, но злополучният за руските войски край на войната проваля оптимистичните му планове.

се оженва за дъщерята на Атанас Чорбаджи - Добра.

Като възторжен славянофил и българофил, той е запознат добре с борбите на българския народ.

Отделянето на българите християни във Варна от фенерската Цариградска патриаршия допринася твърде много за повишаване на самочувствието им и способства за подемането с по-голяма сила на борбата за освобождение от османско иго.

Спомен на Николай Дойнов

Препечатването е станало към 1915 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин, бащата на Учителя и разбира се със съгласието на Учителя.

Моят дядо е имал трима сина и една дъщеря, като първородният син е даден за калугер.

Постепенно назрява идеята да се привлекат в тази работа будните и родолюбиви монаси, свещеници, миряни, верни и предани на народа си.

Монасите са били толкова предпазливи, предвидливи, прозорливи, че това движение, остава неразкрито от турците чак до освобождението и малцина знаят за него.

Добре е да се провери исторически кои е Патриарха и кога е станало това.

Провалът е спрял дотука, той не е бил разкрит по-нататък.

Христос казва: „Досега не сте искали в мое име - в името на Любовта.

Много години преди това се молеха монасите, докато дойдоха резултатите.

Надигнаха се гласовете на Толстои, Достоевски, Короленко, Тургенев, Хюго и др.

Дойде и Освобождението през 1877-1878 г.

Него е намерил за достоен, за делото.

Той е един от първите възрожденци и пръв започва да служи в църквата на славянски, дотогава се е служело на гръцки.

Десетки години се молеха монасите, докато се приготвят условията за да почне Възраждането.

И наистина, освобождението от турското робство дойде.

Дойде и Учителя, създадоха се условията за неговата работа и макар в бурни времена, воини и революции, Учителят свърши своята работа.

Молитвата е голяма сила, когато е отправена от чисто сърце - Молитвата е сила непреодолима.

3. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Той е 3-то дете на свещеника Константин Дъновски и на Добра Георгиева.

Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805 – 1865), български възрожденски поборник за църковна независимост.

Константин Дъновски собственоръчно написва в личната си Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот".

В писмото си до П.

Близките си помислят, че изобщо няма да проговори, тъй като това безмълвие продължава според едни спомени до третата му година, а според други - до шестата.

Дислексията засяга тази част от мозъка, която отговаря за речта; съответно води до различия в начина, по който се обработва информацията.

Симптомите са: липса на говор до две, три, понякога и повече години; смесване на звуковете и объркване на думите, неуверен говор и заекване, трудности при завързване и обуване на обувките, многократно повтарящи се ушни инфекции.

Подобни неща са известни и за ранното детство на Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсен, Чарлс Дарвин, Томас Едисон, Александър Бел, Огюст Роден, Нилс Бор и др.

Веднъж, когато майка му Добра е на нивата, вкъщи остават малкият Петър и баба му, за да го наглежда, да готви яденето и да оправя къщата.

Майка му Добра обаче решава да го послуша.

Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно.

За родословието на Учителя Петър Дънов

император Юлий Цезар осъществява нова календарна реформа върху дотогава съществуващия римски календар.

Този календар придобива названието Юлиански, или стар стил.

Грешката, която се допуска между действителната трайност на годината и приетата за 365.25 дни, е: d = 365.24219879 - 365.25 = —0.0078013 дни, където трайността на действителната година, т.е.

периодът, за който Слънцето има две последователни преминавания (отчита се и прецесията) през точката на пролетното равноденствие, е 365.24219879 дни.

Тази грешка за приблизително 128 години нараства до един ден (или по-точно за 128.1837642 години).

Това означава, че след 4900 години ще се наложи нова календарна реформа, ако, разбира се, дотогава се запази този начин на летоброене.КАК СЕ ПРЕМИНАВА ОТ СТАР В НОВ СТИЛ

до 29.II.1700 г.

(стар стил) имаме право да добавяме 13 дни, за да приведем датата към нов стил.

до 29.II.1900 г.

до 1915 г.

Това продължава до 1968 г.

и следващите години до 1968 г.

Тя компенсира грешката, натрупана до момента, и приема такава система за отброяване на високосните години, че църковният календар да бъде коректен много векове напред (до 42 680 г.).

До 1944 г.

до 1915 г.

Затова не е много точен, но е много прост и достъпен за употреба.

Но до 1600 г.

Това довело до големи затруднения при определяне денят на Пасхата, т. е.

до Възкресение Христово, или Великден.

Затова предложил още тези стотни години, които не се делят на 400, да се смятат като обикновени години по 365 дни, докато по Юлиянския календар те трябва да бъдат високосни, с 366 дни.

до 2000 г.

до 29 февруари 1700 г., поправка с плюс 10 дни

до 29 февруари 1800 г., поправка плюс 11 дни.

до 29 февруари 1900 г., поправка с плюс 12 дни.

до 29 февруари 2000 г., поправка с плюс 13 дни.

до 29 февруари 2100 г., поправка с плюс 13 дни, защото се изпуска един ден, 2000 се дели на 400 и става високосна с 29 дни, според правилото на Луиджи Лилий.

до 1900 г., за да се превърне рождената му дата от стария Юлиянски стил в новия, Григориянски стил, се осъществява, като се прибави към рождената му дата числото 12.

Но тази дата, 11 юли, се отнася само до 1900 г.

Ако на Петър Константинов Дънов е трябвало да се изчислява рождената дата по Григориянския календар до 1900 г., то рождената Му дата е трябвало да бъде 11 юли.

Да, но до 1900 г.

до 29 февруари 2000 г., поправката към Юлиянския календар се извършва, като се прибавят 13 дни.

Ако този ден, Петровден е в неделя, или в дните на Школата, сряда за Общия Окултен Клас, или петък за Младежкия Окултен Клас, тогава Учителят държи Своята редовна беседа.

Така че рождената дата на Учителя е 12 юли за това столетие - от 1900 до 2000 г.

Освен това, при преизчислението на датите от 2000 до 2100 г., също трябва да се прибавят 13 дни към Юлиянския календар, така че следващият век също няма да се промени тази дата.

Датата 12 юли няма да се промени от 2000 до 2100 г.

Датата 12 юли, като рождена дата на Учителя през 1864 г., трябва да остане като такава не само до 2100 г., но и за следващите векове и хилядолетия.

Тя трябва да остане за следващите векове и хилядолетия.

Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно.

Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си.

завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год.

През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят.

Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство.

Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър.

Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син.

Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството.

Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом.

Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя.

Константин Дъновски и жена му Добра Чорбаджиатанасова;

В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл.

Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него.

Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия.

Негов баща е известният възрожденски свещеник Константин Дъновски, а Негова майка е Добра чорбаджи Атанас Георгиева.

Дошла шестата му година.

Една сутрин майка му Добра, сестра му Мария и дядо поп отишли на нивата.

Баба Му се втрещила, понеже дотогава всички смятали, че Той ще остане ням.

Разтичала се тя, вързала му люлка, люляла го, пяла му и голяма радост било за нея - внук й проговорил.

Голяма радост било за всички, когато се върнали от нивата.

Селяните се поогледали, но небето било ясно, нямало нито едно облаче, а детето на дядо поп, което до вчера било нямо, сега като е проговорило, та плещи глупости.

Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори.

Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци.

Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата".

Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката.

След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно.

Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра.

Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена.

Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син.

Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия.

Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга стая, за да се наплаче.

Дошло време пак да иде при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, избърсала сълзите и се запътила към другата стая.

Рожденият му брат Атанас, който е първородно дете в семейството, сестра му Мария и майка му Добра са знаели за тези Негови качества.

Баща му поп Константин Дъновски е знаел много добре кой е Неговият син.

Той наема квартира в дома на Петър Тихчев, който е бил пътуващ проповедник.

Дядо Петър имал две дъщери ученички, които били вече девойки.

Понякога разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот на човека.

4. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

Хадърджа (което са отворили дядо му и баща му) или Варна (?).

отец Константин Дъновски напуска Варна, до което време е бил председател на българската община пред турските власти.

Обаче Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски и предложил между другите пак него.

дядо поп Константин Дъновски бяга със семейството си и се укриват от турците.

На негово място е назначен Петър Атанасов, а след него – Курти Добрев –и двамата от същото село.

редовна тържествена литургия в новопостроената българска църква „Св.

За Курти Добрев се знае, че по професия е абаджия, като едновременно упражнява и занаята си, и учи10 ученици; заедно с това изпълнява и длъжността на селски писар.Примитивната обстановка на това училище го доближава твърде много до характера на църковната килия.

Учениците са сядали на възглавници, донесени от къщи, и пишели на коляно.

В следващите години, към 1866/68 г., тук работи Иванчо, а след него, до 1871 г.

– Андон х. Матеев.

Те очевидно с нищо не променят атмосферата на училището, поради което някои недоволни ученици го напускат и отиват да учат в с.

Юшенли (Ботево).Същите ученици изпращат до Варненската община на 31 май 1871 г.писмо, в което се описва състоянието на обучението и изобщо изостаналостта на местното училище.

Колчов остава до учебната 1874/1875 г., която не довършва.На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 г.провежда годишен изпит на учениците от всички отделения.

Изпит се провежда само по свещена история,българска история и география и завършва много добре.

В трето отделение 17 ученика са изпитвани по катехизис, четене и аритметика.Във второ отделение – 19 ученика, по прочит и числа, а в първо – 60,също по прочит и числа от 1 до 100.

Димо Митов получава 2200 гроша и вероятно остава и през следващите години до Освобождението.

Правдолюб Истинолюбиви**

Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му, Братството и братския живот.

Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация.

Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници.

На същата страница по-долу (77):„ Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар.

Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г.) и е погребан пред олтара на църквата „Свети Архангел Михаил".„...Отец Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата."

Константин Дъновски напуска Варна през месец септември 1868 г., до което време е бил председател на българската община пред турските власти.

Обаче Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски и предложил между другите пак него.

След тези две години (1899-1900) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуска до края на живота си.

Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си „Заветници на свободата " - Предисловие, София, 1.

Ако познаваме Учителя и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща.

Учителя никога не се е приобщавал към каквито и да е било религиозни среди, дори и към тая на баща си.

Той беше пратеник с мисия да изведе душите, приобщени именно към разни човешки среди, основани на религиозен фанатизъм, приобщени към форми, догми и ритуали, и да ги поведе по пътя на Любовта и Мъдростта.

А когато дойдат до Истината, тя да ги направи свободни от човешките окови и заблуждения.

Той не го допусна да влезе в него.

Стр. 44 (83):„През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща.

Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н.

и прекарва във Варна до 1899 г.

Оттам той тръгва из страната от град на град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години - до Балканската война (1912-1913 г.).

От времето на неговото пътуване са останали много писма до първите му ученици (Пеньо Киров, Димитър Голов и др.), писани от градове и паланки.

По тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броят на посетителите и др.

Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме.

За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините.

Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение.

Стр. 47 (92-93):„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание."

Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г.

Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г.

Точно в 10 и половина часа преди обед със ставане на крака и дигане на ръце, след прочитане на Добрата молитва, г-н Дънов възгласи: „Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли.

В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска...В 5 ч.

следобед г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските... "

Той я отпечатва в най-добрата тогава печатница - Придворната печатница.

и в дома им на улица „Зеленка" за него имаше специална стая.

Стр. 51 (102):,,...в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници (Пеньо Киров и Тодор Стоименов - бел.

Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града.

Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров - комисионер, Бургас".

до 1922 г.

Там са провеждани съборите до 1909 г.

включително, след което съборите стават в Търново до 1925 г.

с първите трима ученици на Учителя, се вижда от списъка на присъстващите от 1899 до 1915 г.

В този списък на първата страница в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.".

Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително.

Стр. 115 (216):„Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина."

Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство.

В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител".

За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща.

Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на събора в 1912 г.

А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи.

Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му.*Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997.

Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел.

състав.)Псевдоним на Никола Цочев Нанков - роден на 17 юни 1901 г.

5. Младият Петър Дънов започва да учи във Варненската гимназия

Историческата реалност по това време е доста сложна.

Положението в образованието е доста тежко.

Липсата на учители, учебници и пособия допълнително утежнява обстановката в образованието.

до 1884 г.

6. Обръщане към Бога на младия Петър Дънов

в Американското научно-богословско училище в Свищов, той посочва причините, които го довеждат до обръщането му към Бога.

7. Снимка на Петър Дънов с Първи випуск на Американското научно-богословско училище към Методистката мисия в гр. Свищов

Банчо Тодоров, 6.

Иван Тодоров.

8. Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно-богословско училище в Свищов

Като ученик в Свищов (по спомени на Гаврил Душков, ученик в по-долните класове на училището по същото време, разказани от сина му) Петър Дънов прави впечатление на високоинтелигентен и ерудиран младеж: изявява се в диспутите в училище, изучава чужди езици - английски, френски, руски; създава хубави, братски взаимоотношения със съучениците и преподавателите си, които искрено са го обичали и уважавали.

добър; старобългарски език - удовлетворителен; български език - добър; английски език - добър; френски език - удовлетворителен; психология и логика - мн.

добър; история и география - мн.

добър; математика - добър; естествена история (биология) - мн.

добър; физика - мн.

добър; химия - удовлетворителен; политическа икономия - липсва оценка; рисуване - мн.

добър; тълкувание на Св.

Писание - отличен; доказателство на християнството - мн.

добър; църковна история - мн.

добър; догматическо богословие - добър; хомилетика (красноречие в проповядването) - мн.

добър; пасторско богословие - отличен; история на цивилизацията - липсва оценка.

Благоприятното съчетание между учебната програма и талантливите за времето си просветители дава възможност на гимназиста да изучава достатъчен брой учебни предмети, които впоследствие да се разширяват и надграждат в Свищов, Медисън и Бостън.

9. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

След завършването на училището в Свищов Петър Дънов получава мисия от Методистката църква в Хотанца – малко село в Северна България, разположено в Добруджанското поле на 26 км от гр.Русе.

споменава за ежегодна среща на българската Методистка мисия, проведена в Русе от 20 до 24 септември 1888 г.Автор на статията е преподобният Стефан Томов:

Брат Лаунсбери, пастор в Русе и старши председател на долната Дунавска област, даде много обнадеждаващ доклад за работата си през годината.

Докладът показва, че е имало нарастващ интерес към срещите в Русе.

До сестра си Мария той пише: „Русе, 24 ноември1887 г.

На снимката до Петър Василев, съученика му от Свищов, е написано: „Русе, 1 април 1888 г.

Дейвис – ръководител на Мисията в България от 1891 г., в селото нещата вървят много добре и от шейсет къщи има 14 редовни члена.

В доклада си той посочва, че това място е благодатно с либералните отношения сред селяните.

С единствени два дълбоки кладенци за вода - единият за жадуващите жители и странници, другият за добитъка.

Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание-четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр.

Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая.

Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе заедно със скромното домашно ястие.

За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове.

Известна е методиката за усвояването на подобно знание.

Това направило впечатление на родителите, които по-сетне са имали възможност в своя дом да чуят пеещата цигулка.

Но наред с придобиването на първото знание, Той провеждал и възпитателния процес.

Там често чувствата вземат надмощие и невинни наглед постъпки стават причина за нежелателни оскърбления, обиди, дори и лют побой.

Тогава децата търсят някому да излеят мъката си, което най-често правили като изтичват до своя преподавател и да искат неговата намеса.

Няколко такива случаи са били достатъчни, за да се убеди класът, че не могат повече да мамят своят учител.

Педагог, който желае твоето добро и това на твоите ближни.

10. Учителя дава песента 'За Небесния цар' с. Хотанца, Русенско.

Слава, слава Теб подобава;

11. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Документално потвърждение на този факт се съдържа в даденото по-горе сведение на пастор Лоунсбъри от 20 септември за работата на „бр.

Сам той казва по-късно: „Едно време до Ню Йорк се ходеше от Ливърпул или от Хамбург".

Пътуването до Новия свят в онова време може да се проследи през очите на двама известни съвременници на Петър Дънов - д-р Георги Чакалов, в личните му мемоари [непубликувани], (15) и Алеко Константинов, в пътеписа „До Чикаго и назад".

След завръщането си от Америка се запознава и със самия Петър Дънов (1901 г.), за когото пише: „И той като мене беше завършил образованието си в Америка и владееше добре английски.

Дадох му всичко, каквото имах, между които книги беше и анатомията на проф. Грей.

Това показва какво може да постигне човек, ако съсредоточи вниманието и въображението си върху известен предмет".

В следващите страници са съчетани пътеписните бележки до Америка на д-р Г.

Хадърджа, което е отворил дядо му и баща му

дядо поп Константин Дъновски бяга със семейството си и се укриват от турците.

7. На снимката, по допълнителни сведения, седналите 4 ученика са завършили 1886 г.

Тогава не се е писало Диплом, а Атестат и престоява една година, а не както досега пишехме 2 години, защото завършва курса през 1887 г.

Оттам изпраща снимки до сестра си от 24.XI.

9. 1888 г., месец август, заминава за обучение в САЩ по линия на евангелистите-методисти по препоръчително писмо на Йордан Икономов и д-р Стефан Томов, удостоверяващо, че на 24 юни 1887 г.

висшия курс в Университета Дрю, а Стефан Томов е от 1874 до 1878 г.

Редовният курс е тригодишен.

На 15 октомври 1890 г, по молба на Петър Дънов му е издаден документ за пред емиграционните власти, че е още студент Той е подписан от президента на

Този документ му дава възможност да остане в САЩ още 2 години.

13. Учителят има разрешение за престой в САЩ и то е документирано.

За доказателство служи една снимка на Петър Дънов, изпратена до сестра му Мария с дата 16 ноември 1891 г., Медисън, Семинарията Дрю.

П. Дънов остава в Семинарията Дрю до есента на 1892 г.

15. Редовният теологичен курс е тригодишен.

А това е Савка Керемидчиева, по майка - немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име.

20. Защо предоставям тези страници за проучване?

Това е доказателство за тяхното покръстване не в християнството, а в Школата на Учителя Дънов.

А това не е малко, дори е много, за да се проумее.

- деканът на Медицинския факултет подписва свидетелство, че Петър Дънов е редовен студент

За да може да вземе безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теологическия факултет

Бъдещите пастири имат право за безплатни допълнителни курсове.

Дънов е записан като редовен студент първа година в Медицинския факултет на Бостонския университет.

Накрая взима удостоверение за завършен курс по обща медицина.

Той запазва добри отношения към Петър Дънов.

А как е започнала духовната дейност на Петър Дънов е много добре описано в "Изгревът", т.

След като се завръща в България и става адвокат, до 1922 г., той разгръща

до 1944 г.

непрекъснати бели, ядове на Учителя.

Те са описани в справките, които дадох.

до 1977/78 г.

съм работил с Мария Тодорова и Борис Николов.

Тогава Борис имаше останали някои документи, снимки, дипломите на Учителя от САЩ и други материали.

След като тези материали отидоха при другите, то те да са направили нещо с тях?

А те после ги продадоха, за да не дойдат при мене.

Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом.

Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя.

Константин Дъновски и жена му Добра Чорбаджиатанасова;

В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл.

Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него.

Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия.

12. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията, Ню Йорк, САЩ „Дрю',

„Странните" съвпадения и обстоятелства, трасиращи пътя, по който се движи напред Петър Дънов, продължават да правят всяко ново място по-добро и то да разцъфтява.

През тази преломна година, в която се открива новата библиотека, регионалната методистка семинария се превръща в един от престижните в академично отношение богословски центрове на Съединените щати, а по-късно и в университет „Дрю", в който вълни от чужди студенти ще постъпват, за да учат и специализират и до ден-днешен.

Общежитията са заети и двамата българи, единият - последна година редовен семинарист - Марин Делчев, а другият - специален студент първа година, са настанени в най-старото общежитие на семинарията - „Сикамор Катедж".

Дават им две стаи една до друга.

В словото си той се спира на фонда на библиотеката, който тогава достига 40 000 тома и вече съхранява осем средновековни ръкописа:

„Г-н президент Бъц, откакто решихме да построим това огнеупорно здание, което днес откриваме официално с искрена благодарност, че е изцяло изплатено, аз се заех с осигуряването на някои ръкописи, които да поставят началото на един отдел, който да е достоен да привлече тук изследователи и учени.

Никога не е бил в библиотека, тъй като фолиата не бяха номерирани досега.

Трето - стихиварион с химните на гръцката църква за цялата година, с музикално нотиране, добре изписана и добре подвързана хартия.

Доста голяма рядкост за тринайсети век.

Добър палиографски образец на калиграфията от тринайсети век.

Има още два ръкописа от същата ръка: единият в Лондон, другият в Париж.

Това, господин президент, смятам, че значително ще допринесе за прочуването на тази библиотека, която вече притежава толкова много, което е уникално и непостижимо като богатство." (17)

13. Петър Дънов получава удостоверение, че е редовен, съвестен и добър студент в семинарията 'Дрю'

Петър Дънов получава удостоверение,

че е редовен, съвестен и добър студент

Rathban) удостоверение за това, че Петър Дънов е редовен, и то съвестен и добър студент в семинарията, за да му послужи пред имиграционните власти.

Удостоверението е напечатано на официална бланка и представлява следното:

С този документ удостоверяваме, че господин Петър К.

Дънов е добър и редовен студент на Богословската семинария „Дрю ".

По време на престоя си при нас той показа отличен характер, трудолюбие и преданост във вярата.

Отляво, долу, под машинописния текст, в ръкопис, е заверката на нотариуса Ратбън, придружена с неговия официален печат.

Там може да се намери работа, свързана със семинарията, което е и добър стаж, и добър актив, и се заплаща по-добре.

14. Снимка на Учителя Петър Дънов в САЩ, 1891 г.

Петър Дънов изпраща снимка до рождената си сестра Мария.

Отдолу е написал: „До моята любезна сестра Мария П.

15. Петър Дънов, семинарията 'Дрю', надписва своя снимка, която изпраща в България

и там работят някои бедни студенти, за да си изкарат нужните седмични три-четири долара.

методисткият клон на Църковното сдружение за Ню Йорк вече има редовни семинаристи на работа от петък до понеделник всяка седмица.

Едната е за мизерстващи италиански деца в северната част на града, а другата, в която по това време е работел Дънов, е в Китайския квартал, където методистите се сдобиват със специална тухлена пететажна сграда.

Отбелязването на двадесет и шестата годишнина, както и десетдневната среща, ще започнат в четвъртък вечерта на 10 декември с проповед на преподобния Дж. Г.

Парадунангиа от Кападокия".

Петър Дънов получава удостоверение за завършен пълен курс на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език.

16. Учителя Петър Дънов завършва пълния курс на семинарията „Дрю“

Петър Дънов получава удостоверение за завършен пълен курс на семинарията „Дрю“, с изключение на подготовката по старогръцки език.

17. Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет

Петър Дънов пристига в Бостън с удостоверение за завършен пълен курс като специален студент на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език.

Останалите са добре подготвени американски студенти, започнали да учат с ясното съзнание, че са в най-престижния университет, в най- аристократичния квартал на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати.

Няма го чичовското добродушие на „Дрю".

Дори в полуофициалната обстановка на класната стая той е високо изправен, не премълчава и не приема леко глупащината.

". Вероятно това е една от причините някои студенти вече да са подали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини на методизма срещу Боун и други преподаватели.

В редовния богословски курс е силно застъпено и музикалното образование.

Близо до жилището си вижда просяк в доста окаян вид.

18. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

Думата „теза" идва от гръцки - θέσις, което означава „позиция, становище" и се отнася до някакво интелектуално твърдение.

Освен задължително условие при завършването на тригодишен богословски курс, написването на научна теза е и възможност за студента да остане още известно време в университета, за да поддържа отношения с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете научна литература, да може съсредоточено да пише, а също и да знае как да излага систематично и логично мислите си.

Няма допълнителни корекции от страна на проверяващия, а няма и поставена оценка.

На миграцията на германските племена са посветени 41 страници и само 7 - на християнизирането им, което внася известен дисбаланс в разглеждането на двете теми, но самият автор отбелязва като причина липсата на достатъчно информация по втората подтема.

Всичко това и днес би могло да бъде полезно за изследователи, студенти и заинтересовани любители на историята със своята синтезираност, пригледност и достоверност като своего рода въвеждащ труд към темата за германското преселение и покръстване във вододелното време между античност и средновековие, между езическата и християнската епоха в историята на Европа.

Накрая отбелязва, че християнството се е разпространило сред германските племена чрез проповядване и личен пример на добри проповедници, между които и Вулфила, който водел „безукорен християнски начин на живот".

Петър Дънов е избегнал да дискутира доктриналните различия между арианизма и официалната църква, както и унищожаването на тази т.нар.

Основните разлики в двете доктрини са в интерпретацията на същността на Исус Христос.

250-336), ударението пада върху човешката страна на Христос, докато неговият опонент Атанасий, патриархът на Александрия (ок.

Арий говори за издигащия се човек, който се развива духовно, за да се срещне с Бога, докато според Атанасий Бог слиза, за да спаси пасивно чакащия човек.

Чрез въплъщаването си в човека Бог идва по-близо до него, а с това и човекът идва по-близо до Бога и Божественото.

Петър Дънов обръща подобаващо внимание на личността, живота и делото на готския епископ Вулфила (311-383), превел по днешните български земи, близо до Никополис ад Иструм (дн. с.

Вулфила е многостранно образована, енциклопедична личност с мисионерски талант и духовна висота, оценени от неговите съвременници, макар и по-късно умишлено „забравени" от официалната църква заради подозренията към него в „арианска ерес".

До XIII в.

освен готските светци, официално тачени от българската православна църква и до днес (св.

Сава Готски и др.), „гот", „готин" и други производни етноними често се използват в официални църковни документи и като синоним за „еретик".

Дънов не го цитира, явно по негово време е бил все още недостъпен, но той пръв в съвременната наука правилно е уловил едно за съжаление почти неспоменавано и днес качество на Вулфила - моралната му висота.

Според немския философ и мислител Рудолф Щайнер Вулфила е първият християнски духовен посветен на Европа.

В своя превод на Библията той въвежда ново лично местоимение за аз — ik, докато в старогермански то е eko.

Името на епископ Вулфила е добре известно и почитано впоследствие от най-близките ученици на Петър Дънов.

В своята теза Петър Дънов подчертава и друг факт, който многократно е интерпретиран от изследователите.

Изидор Севилски пише за тях, че освен със своето миролюбие, те са известни с това, че дори не пият вино, а само мляко.

Ако си представим тогавашната епоха, изпълнена с войни и кръвопролития, ще осъзнаем какви усилия са се изисквали от Вулфила, за да възпита цял един народ в толкова устойчива добродетелност, която да бъде запазена и подхранвана векове наред.

именно в Мизия, в Северна България, а центърът е в Свищов (античният Нове - столица на готския крал Теодорих Велики в края на V в.), може би също инспирира неговия интерес към готите.

той избягва от Дакия с група свои последователи (готи) и стига до Мизия, където се установява между Дунав и Стара планина - точно в областта на методистката мисия.

Като методистки проповедник, идващ от България, Петър Дънов е пожелал да пише за историческата съдба на областта, от която идва, и за връзката с настоящата съдба, имаща отношение към трансформирането на ортодоксалното християнство, нещо, което е влизало в целите на протестантската мисия.

19. Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет

Научната теза, която Петър Дънов защитава - „Миграция и християнизиране на германските племена" - показва, че той завършва във втора дивизия, което значи, че получава диплома, но не и научна степен, поради липсата на предишна такава - никаква степен не е записана и в зрелостния му документ от „Дрю".

На 7 юни 1893 година президентът (ректорът) на Бостънския университет професор Уилям Уорън и деканът на Богословския факултет професор Хенри Шелдън подписват и връчват на Петър Дънов документ със следното съдържание:

Този документ потвърждава, че Петър Дънов е завършил редовното тригодишно обучение в Богословския факултет и му се дават права и привилегии на

Не съществува списък на завършилите студенти, одобрен през тази учебна година във факултетния протокол, но през следващата 1894 г.

Петър Дънов присъства като „редовно дипломиран".

Тя е свързана с водещата се в Бостън дискусия за това дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци е очаквало да се претопят веднага, щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот.

Авторът прави сравнение с бедните фермери от Американския юг от началото на века и с освободените през изминалите едно-две десетилетия негри и стига до някои консервативни заключения, а именно, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения.

20. Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет.

като редовен студент първа година: „Дънов, Петър Константинов.

На юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума на медицината от онова време, кокетна, дори екстравагантна в архитектурно отношение сграда.

Тук студентите са добре дошли на стаж.

Тук студентите с трепет препасват за първи път бялата престилка, като разтварят на масата близо до себе си анатомията на професор Грей.

21. Учителя Петър Дънов получава сертификат, даващ му право да практикува медицина

Талбот, подписва и връчва на Петър Дънов свидетелство, че същият е бил редовен участник в учебната програма на факултета за тази година.

няма информация за него в Бостънския университет,освен че присъства в годишния бюлетин на завършилите през 1894 г.студенти като „редовно дипломиран“, но без никаква допълнителна информация за степен, каквато е вписана за останалите от тази група.Списъкът на завършилите показва, че той се е дипломирал през 1893 г.,но там също няма никаква допълнителна информация относно вземането на степен.

22. Младият Петър Дънов - проповед в презвитерианска църква, Нюпорт (САЩ)

В броя си от 28 ноември 1894 г., 716 стр., „Сионски вестител“ (1868–1910) публикува следната информация: „На 4 ноември, неделя, в отсъствието на преподобния Дж. М.

Крейг, пастор на Първа презвитерианска църква, Нюпорт, е изнесена проповед от преподобния Х. Б.

„Темза“, а вечерта – от преподобния д-р. Е.

Сутринта преподобният П. К.

23. Снимка на сестрата на Учителя, Мария Константин Дъновска със семейството й

Пенко Стамов и Мария Константин Дъновска, дъщеря на дедо поп Дъновски и рождена сестра на Петър Дънов, с децата си 1895 г.

24. Учителя Петър Дънов - завръщане от Америка

от Ню Йорк (САЩ), в долната част на страницата се вижда името Rev.

P.K.Dunoff (Преподобният П.К. Дънов).

„България – сто долара са определени от Фонда, за да се платят разходите по завръщането на преподобния Иван Димитров [съученик на П.

Дънов от Свищов] от тази страна до България и сто долара за заплатата му до края на настоящата година.

25. Петър Дънов е един от учредителите на Дружественото читалище 'Петко Рачев Славейков'

Петър Дънов е един от учредителите на Дружественото читалище "Петко Рачев Славейков", избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство сказките: "Произхождението на человека", "Преглед върху древната и модерна философия", "Науката и философията", "Защо и как живеем" и "Основите на просвещението".

26. Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна 'Общество за повдигание религиозния дух на българский народ'

Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", в което по-късно членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоименов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян.

27. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

По-късно всички негови слушатели, последователи и ученици започват да го наричат Учителя.

По това време Той споделя с един от своите ученици следното:„Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят.

Когато се яви, тогава ще Го познаеме колко сме познати и ще бъдеме подобни Нему.

Синът человечески е вече новороден - той става Божий Син.„Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост.

Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята Сила и Слава, да тури ред и мир.

При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици отгоре със особено поручение да Ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.

Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас.

Господ ще ви посети със Своя Дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем отгоре в Сила и Мощ.

Кажи им, казва Господ, да не уповават на човеци, но да възлагат надеждите си на Мене, и ето Моят Дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез Мене.

Кажи им, казва Господ, да се не обленяват във нищо, но да работят всичко, което им възлагам, защото всяко истинно и добро дело е от Мене.

Молете се усърдно за изливането на Духа Святаго, Който, кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал.

Господ иде да ви помогне, призовете Го в „Моето Име" и ще имате радост голяма.

Там бил цанен от родолюбеца Атанас Георгиев, който търсел учител да преподава на старославянски и български език.

Това не го задоволило и на 24 години заедно с трима свои другари тръгва за Света гора, за да стане там монах и да се посвети на служба Богу.

Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново.

Предава му го и добавя: "След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие".

Хатърджа, оженва се за дъщерята на чорбаджи Атанас, на име Добра.

в долния етаж на българското училище, построено в 1862г.

В дома му се ражда първородният му син Атанас, след него дъщеря Мария.

е подписан Сан-Стефанския мирен договор и в резултат на Руско-турската война, България е освободена от петвековното турско робство.

Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете.

Дядо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син.

Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно.

Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце.

Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне.

Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума.

Мария Тодорова

" Дядо поп го загледал: "Кой беше?

Той се беше предрешил като просяк и дойде да изпита твоята щедрост.

Изпита я си отиде." Дядо поп е вече разтревожен и уплашен.

Той си отиде там, откъдето бе дошъл." Така дядо поп се разминал с Христос, ако да бе служител на Христа.

Живееше в хотел "Лондон", ходеше свободно из града.

Винаги, когато излезе, ще дойде да посети баща си.

Къщата, в която живееше дядо поп, бе ниска, едноетажна.

Дядо поп ще направи кафе.

Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп.

Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот."

Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър.

Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя.

В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония.

През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя.

Владимир Калудов

28. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Нагоре към Доброто да се стреми.

Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини.

А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини.

Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е Волята на Отца вашего, който е горе на Небето.

То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа.

Защото не е добър и велик онзи, който сам мисли че е такъв, но онзи, за когото Истината гласи.

А Царството Божие е вече дошло в сила и затова всичката земя трябва да се изпълни от величието на Неговото присъствие.

Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.

Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват".

За да придобием обещанието, трябва да станем мъже.

Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила.

Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца.

Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината.

Защо търсите Господа там, от гдето няма да дойде?

Но ето, Той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойде; ето, Той иде вече в сила и слава отгоре, за да постави вечната воля на Бога Отца за вечен закон, за да покаже чрез сила, дух, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохим-Иехова.

Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината.

Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре.

Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро.

Сега, синове человечески, кое е по-добро?

Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно.

Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата?

Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд?

И нима мислите подобри ли следствия ще последват?

Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва?

Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разуме- ние?

- Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта?

Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта?

Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз.

Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро - то съм Аз, Бог Великий.

Ето, всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро.

Ако действувам с Благост, мислите, че е слабост в Мен; ако действувам със сила, мислите че Съм груб, подобен на вази.

Ето, Господ не ще да се бави отсега задълго, но ще извърши добрата Си воля към тогова, когото е избрал, към тогова, който познава Господа.

Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите.

Халел ве бихар хошамаим, хенени, хени, фенах феним, хаберим кошет ви хадони - В: - М: -

Той е крепкият Господен, синът Давидов, който иде да вземе Своето царство със сила.

Слава, чест, хваление и поклонение Теб подобава всякога.

Що е този вопъл, който се донася от лицето на земята до Мене, жилище ли стана тя на нечестив и вертеп на разбойници?

Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение.

Ето, уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние.

Отегчихте Ме докрай с престъпленията си и с развратните си сърца огорчихте Духа Ми.

Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат на камили и мъски, и даже по-славно от това.

Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в тебе не се е подишал подобен Нему.

От сега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне.

Той се уподоби като жена, раждающа о време; и труди се и роди син, когото Бог прие за наследник, понеже той е син, син Негов, когото направи цар на народите.

Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство.

Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене.

Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец.

Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота.

Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си.

Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне.

Бог крепкий, който говорих чрез рабите Си и дадох Словото Си вам за свидетелство.

Тронът ти ще е трон вечен и домът Ти ще се нарече дом за молитва.

Желае душата ми мира Господен, но той не е дошъл в пълнотата си.

Боже мой, дано Твоите мисли превъзмогнат и дано Твоята благодат преодолее в сърцето на тия мои братя.

Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век.

Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен.

Боже, да дойде Твоето Царство.

А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих.

Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене.

Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века.

Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта.

И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благо- словението Божие.

Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мен.

Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата.

Нечист дух няма да се докосне до душата ти.

Защото Истината Ми е същинска Добродетел, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век - Моят Мир ще пребъдва сега в тебе и присъствието на Духа Ми да те осени.

Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века, Един, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си.

Ей, Господи, да бъдеш благословен отсега и до века да се възвеличи Името Ти.

Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си?

Нели затова се трудиш постоянно, да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава?

Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд.

Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си.

Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш?

Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш - това изисква Животът.

Бог ще дойде и ще те избави и ще те укрепи като стълб непоколебим.

Стой твърд, както и досега!

Той е, който спазва милостите си до тисящи родове.

Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно Царството, Мирът, Радостта и Животът.

Нагорѣ къмъ доброто да се стреми.

Тя постояно посажда скромни малки сѣмена на благи чувства, съ благи добрини.

А пъкъ слънцето на живота, то ще о врѣме человѣка да озари и въ душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити сѣменни истини и добрини.

Бъдете готови да услужите на всѣко добро и благо дѣло, понеже това е волята на Отца вашего, който е горѣ на небето.

То ще бѫде богохулно да се стараемъ да ограничимъ неговитѣ възнамѣрения и желания, понеже онова което той желае да прави колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което неговата любовь извършва за вѣчното добро и благодѣнствие на нашата душа.

Защото не е добъръ и великъ онзи който самъ мисли, — че е такъвъ, но онзи за когото истината гласи.

А царството Господне е вече дошло въ сила и затова всичката земя трѣбва да се испълни отъ величието на неговото присѫтствие.

Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето.

Понеже, знанието за истинитѣ на този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото на онзи животъ въ когото пълнота царува.Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“.

За да придобиемъ обещанието трѣбва да станемъ мѫже.

Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ духовно, трѣбваше да чака още четиридесетъ години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила.

Сила бѣше необходима, защото неприятеля се бѣ загнѣздилъ, завладалъ това обѣщание до като Израилъ бѣ още младенецъ, но сега въ пълното си възръстие той трѣбваше да придобие обещанието си на отца си Авраама чрѣзъ силата на своята мишца.

Врѣме е вече да тръгнемъ прѣзъ пустинята, да прѣминемъ рѣката Йорданъ и да вземемъ чрѣзъ сила земята и да я направимъ вѣчно наслѣдие на свѣтиитѣ, на Господа, наречени царе и свѣщеници, царе на доброто, а свѣщеници на истината.Ето той иде да посѣти земята.

Защо търсите Господа тамъ отъ гдѣто нѣма да дойде?

Но ето той нѣма да чака да бѫде познатъ че тогава да дойде; ето той вече иде въ сила и сдава отъ горѣ за да постави вѣчната воля на Бога Отца за вѣченъ законъ, за да покаже чрѣзъ сила, духъ, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохимъ — Иехова.

Господъ ще дойде отъ своето свято мѣсто отъ жилището на праведнитѣ си чрѣзъ пѫтьтъ на истината.

Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро.

Сега синове человѣчески, кое е по-добро?

Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно.

Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата?

Но глупци, какво очаквате да придобиите отъ своя нечестивъ трудъ?

И нима мислитѣ, по-добри ли слѣдствия ще послѣдватъ?

Кажете ми отъ гдѣ сте продобили тая мъдрость, и кой ви е убѣдилъ на опитъ, че добро ще послѣдва?

Не стои ли достойностьта на ума въ височината, дълбочината и широчината на мислитѣ и тѣхното истинско разумѣние?

Нѣма душа, и мене ме нѣма, значи че нѣма умъ, че моя духъ не сѫществува, че да живѣешъ добрѣ, да любишъ истината — е суета.

Незнаете ли, че мислението, говорението и доброто, друга имъ е цѣльта.

Ето менъ ми дотегна да ви слушамъ да питате: гдѣ е Богъ, гдѣ съмъ Азъ?

Ето онзи които движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро: то съмъ Азъ Богъ вѣликий.

Ето всѣки денъ идвамъ рано при вази, и по всѣкой начинъ добъръ и благъ се старая да посѣя по нѣщо добро, да подбудя нѣкоя блага и възвишена мисълъ за собственното ви добро.

Ако дѣйствувамъ съ сила, мислите, че съмъ грубъ, подобенъ на вази.

— Ето Господъ не ще да се бави отъ сега за дълго, но ще извърши добрата си воля къмъ тогова когото е избралъ, къмъ тогова който познава Господа.

Макаръ сега и да си скроменъ и незабѣлѣзанъ по видъ, но духомъ си вѣликъ; и трѣбва да бѫдешъ скритъ отъ погледитѣ на свѣта до катъ Богъ твой въстанови своятъ тронъ надъ народитѣ.

Халелъ ве бихаръ хошамаимъ, хенени, хени, фенахъ фенимъ, хаберимъ кошетъ ви хадони — В: — М: —Защото самъ Богъ на силитѣ е вече който испълнява своята ветозавѣтна воля.

Той е крѣпкиятъ Господенъ, синътъ Давидовъ, който иде да вземе своето царство съ сила.

Слава, честь, хваление и поклонение тебъ подобава всѣкога.Богъ който говори въ тайно е вече помѣжду вази той е войнъ силенъ които се подвизава за правдата.

Що е този вопълъ, който се донася отъ лицето на земята до мене, жилище ли стана тя на нечестие и вертепъ на разбойници?

Ей тѣ не показаха милостъ къмъ тѣхнитѣ страдания, не подадоха рѫка за помощь, ето, тѣхната кръвь вече вика къмъ мене за отмъщение.

Ето уморихъ се да търпя и дотегна ми да чакамъ за ващо покаяние.

Утекчихте ме до край съ прѣстѫпленията си; и съ развратнитѣ си сърдца огорчихте духътъ ми.

Синоветѣ ти и дащеритѣ ти отдалечъ ще ги донесѫтъ на камили и и мѫски, и даже по славно отъ това.

Ето Сионе твоятъ избранъ Царь и владика на все, въ тебе не се е подигалъ подобенъ нему.

Възтрѫби и възвѣсти на народитѣ славата му, защото той е Господъ крѣпкий, Господъ силний, Господъ славний, идящъ облеченъ въ дрѣхитѣ на правда и миръ на святосъ и любовь, отсега вече нѣма да се чуе въ тебе плачъ и ридание, но радость и веселие Господне.

Той се оподоби като жена раждающа о врѣме и труди се и роди синъ, когото Богъ прие за наслѣдникъ, понеже той е синъ, синъ неговъ, когото направи царь на народитѣ.

Той е нашето щастие, нашата радость, нашето блаженство.

Не отлагайте денътъ на спасението си, нито се оболщавайте въ помислитѣ на сърдцето си, да мните, че нѣма да посѣтя земята която създадохъ и приготвихъ вамъ за живѣение; Не ще ли потърся смѣтка отъ рѫката ви за дѣянията ви?

Не отлагайтѣ своето приготовление, защото ще дойда като нощенъ крадецъ.

Слушайтѣ гласътъ ми докътъ ви подканвамъ въ пѫтя на Живота.

Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си.

Азъ съмъ и ще бѫдѫ веренъ къмъ тебе и нѣма да те оставя, но ще те въздигна съ крѣпката си дѣсница, и ще положа враговѣ ти подъ поднажението ти, и ще те направя царь и свѣщеникъ и ще бѫдишъ въ домътъ ми свѣтилникъ който никога нѣма да огасне; и въ тебе ще се възцари Господъ и нему ще бѫде царството и силата и славата въ вѣкъ.

Азъ съмъ Исусъ царьтъ сионовъ пострадавший за грѣховетѣ на свѣта, спаситѣль на мира, Богъ крѣпкий, който говорихъ чрѣзъ Рабитѣ си и дадохъ словото си вамъ за свидѣтелство.

Тронътъ ти ще е Тронъ вѣченъ и домътъ ти ще се нарече домъ за молитва.

Желае душата ми мирътъ Господенъ, но той не е дошелъ въ пълнотата си.

Боже мой, дано твоитѣ мисли прѣвъзмогнатъ и дано твоята благодатъ преодолѣе въ сърдцето на тия мои братя.

Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ.

Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ.

Боже да дойде твоето царство, Отче да бѫде твоята воля, както горѣ въ небето така и на земята.

Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ.

Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене.

Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка.

Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на любовьта.

И тъй братя мои, честни и добри работници по всичкитѣ клонове на общото дѣло въ царството на Истината, които се трудите за просвѣщението на свѣта, и подобрението участьта на всѣкъ страждующъ; приемете благословението Божие.

Моятъ миръ и моята радость сѫ се помрачили вътре въ менъ.

Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми се е помрачила, и волята ми свързана и азъ съмъ като единъ който е станалъ подигравка на сѫдбата.

Нечистъ духъ нѣма да се докостни до душата ти.

Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель, любовьта ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени.

Господъ, Сава Отъ Богъ неизмѣнимъ вѣченъ, който съмъ отъ вѣка и до вѣка, единъ който съмъ и който творя спорѣдъ благоразположението на духътъ си.

Ей Господи да бѫдешъ благословенъ отъ сега и до века да се възвѣличи името ти.

Неочаквашъ ли добрини и благословения въ пѫтя на живота си?

Не ли за това се трудишъ постоянно да добиешъ сила и духъ, за да можешъ да живѣешъ както подобава?

Понеже не си благодаренъ на онова което можешъ постепенно да добиешъ съ трудъ.

Научи се тогава, че Господъ изисква да правишъ добро, но не слѣпо, — но съ пълнота на сърдцето си, съ знанието на умътъ си, съ любовьта на душата си.

Или ако погълнешъ брата си що ще добиешъ?

Добрѣ да живѣешъ, добрѣ да работишъ, добрѣ да се отнасяшъ, това изисква живота.

Богъ ще дойде и ще тя избави и ще тя укрепи като стълпъ непоколебимъ.

Стой твърдъ както и до сега.

Богъ не е Богъ на гнѣвъ, но на благость той е които спазва милости до тисящи родове.Той не приема одумванието и неблагодарностьта.

Блажени които го Любятъ, и сѫ Любяни, защото е тѣхно царството, мирътъ, радостьта и живота.

29. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Посещава различни градове в страната.

Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар, отсяда при баща си и накрая завършва обиколката си във Варна.

градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство.

3. Тодор Стоименов (1872-1952)

Тогава той е бил все още неизвестен, докато някои от тях са били вече изявени фигури в обществото.

именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма.

После учил в Котел при Сава Доброплодни.

Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско обучение, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура.

Но той знаел, че пътя към изпълнение на това решение е доброто образование.

Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин.

д-р Миркович е бил сътрудник на в-к “Македония”, издаван от П.

пеш до Цариград, окован във вериги и осъден на вечна каторга.

Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “Гордостта.

Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината.

Тази вяра не се придобива без да е преминал някой чрез опитите от съмнение, чрез всичките мъчнотии посяти по пътя, в който се намират нейните приятели.

В това отношение се намират някои, които не достигат освен в едно твърде тежко съмнение и се колебаят дълго време между противните порои.

Тя го поставя достоен да надвие най-големите препятствия.

Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит.

Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява?

Трябва ли, следователно, и ние да го отказваме, когато той ни открива това, що е добро и хубаво?

Да не припознаем неговата стойност, неговата полза, значи да не припознаем човешкото естество и да докачим даже Божеството.

За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта.

Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони.

Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност.

Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание.

Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата.

Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък гроба, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите.

Ако от единия край на света до другия, всичките души се съобщаваха в тази силна вяра, то щеше да се приготви най-голямото морално преобразование, което историята никога не е записвала.

Не са силните между человеческите деца, които са го чули, но са покорните, долните, всички тези, които са жадни за надежда.

Клерикалните членове и учените тела се съединиха против тая смутителна радост, която идеше да компроментира интересите им и тяхното спокойствие, или да съсипе техните потвърждения.

Малко хора имат кураж да дойдат върху думите си и да изповядат, че те са се излъгали.

Гордостта е техният господар; me предпочитат да уборват в продължение на всичкия си живот тая застрашителна истина, която иде да преобърне техните кратковременни дела.

Други, тайним образом, припознават хубостта и величието на тая доктрина, но нейните морални нужди ги плашат.

което ше ги докара да прекъснат с вредителните и скъпи обичаи.

Той е автор на книгата “Домашен омеопатичен лекар”.

Не би било зле, щото всяка фамилия, за всеки случай да бъде снабдена с по една малка до- машна аптека, на която цената е почти нищожна сравнително с ползата.

Първо сведение за тяхната връзка е поканата за участие в първия събор на веригата през 1900 г., изпратена до него лично от Учителя.

Често името на д-р Миркович се споменава в коренсподенцията на Учителя до Пеню Киров.

По-късно по препоръка на Учителя той е преотстъпил това списание на Тодор Бъчваров, който е продължил да го издава до 1909 г.

След две години учителстване, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил като доброволец в Сръбско-българската война.

По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото вижда написано със златни букви на три ленти една до друга: “Аз съм този, който бях преди 2000 години '.

Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с.

“През 1875 год, като бях на 7 годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха.

На 17 февруари 1899 година, към 4 и половина часа сутринта, в дома ми в Бургас, ми се каза следното: “Ти имаш очи от горе, ти сне миро от горе”, и че не знам какъв съм щял да бъда във веки веков... На 13 февруари 1907 година в гр.

Това видях последователно два- три пъти.”

Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото.

От тези времена е останало едно негово решение, в което прозира желанието му да промени нещо съществено в досегашния си живот:

Те са доказателство за неговия търсещ ум, за желанието му да си изясни дълбоки житейски истини.

Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и други такива.

Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр.

Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината, и да се заточава добродетелта.

Добрич, 24 Юлий 1905 г.

Факсимиле от писмо на Учителя до П. Киров

По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска, и неговата комисионерска кантора се превръща в книжарница.

Книжарницата му постепенно придобива значението на клуб, където са се събирали съмишленици и приятели на разговор.

Там всеки е бил добре приет и според интереса му осветлен по всякакви духовни въпроси.

От писмата му струи импулса на Новото, което влиза постепенно в съзнанията на докосналите се до него.

Тези писма пристигат до П.

От особената жива мъдрост в тези писма той се зарежда със сила и със стремежи да работи за Христа и да прилага добрия живот.

За сега вий се подвизавайте в добрия път.

Работете всички с вяра, имайте Божията работа присърце и Отгоре ще ви дойдат на помощ.

Моя поздрав на Тодора, Милкона и Зурков, а тъй също и на другите познати.

Само при такива условия може да се разбият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума да надзърне в Невидимия мир на светлите Духове: Тези, които искат вашето повдигане, Тези, които работят за спасението, Които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат волята на Небесния Баща.

На всички ония помежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, мъдростта, Истината, ще им умножа съдействието си.

Вий с Тодора /.../ трябва в петъците да споменавате Българския народ, Славянството, всички други народи и идването на Царството Божие.

“Да имаме добродетелта, тя е основа, тя носи.

Новогодишна поздравителна картичка до Пеню Киров от Учителя

ТОДОР СТОИМЕНОВ

Неговата любознателност му помогнала да се сдобие с добро образование и той още като юноша, на 17 години постъпил като писар в Пазарджишката община.

Често в писмата си до П.

Мислейки за трудностите на учениците си, той им помага по неведоми пътища.

В едно писмо до П.

“Поздравявам нашия приятел Тодора.

Тодор Стоименов сам разказва за своя житейски път в интервюто, взето от пастор Марков за в-к "Български бранител”:

И веднъж на сеанс духът между другите верни неща ни каза: “Животът ви да бъде евангелски” Дотогава считах Евангелието за попска книга, както ни учеха в училище.

Тия принципи ще преобразят света като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на шестата раса.

- какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците.

Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество.

Според мене църквите са разсадници: цветето докато е малко го държат там, после го преместват докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии... Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога.

- А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им, или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце.

През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София, на Изгрева.

Тодор Стоименов (1872-1952)

30. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост.

Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята сила и слава да тури ред и мир.

Това е , върху което цялото небе сега иде да ни насърчава — да сме бодри, докато Господ победи.

Тази е радостна[та] вест, която Господ ни прати сега, да бодърстваме и да се подвизаваме, и да се молим постоянно и усърдно на Него.

Ето аз ви нося радостната вест, че Господ и Отец наш ви люби.

Аз съм радостен и постоянно призовавам Божията благодат да ни ръководи.

От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр.

„върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е.

От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина.

31. Учителя получва от Духа Господен „Избраникът Божий и Вождът на Истината”

Ето денят дойде и ние идем с вечното обещание от горе, да възстановим ред и правда на тая Земя.

В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети.

А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш.

Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля.

Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост.

Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум.

Вие знаете каква благодат е Любовта, каква непреодолима сила е тя.

Нам ни е чудно как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевява и преодолява над всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят в противовес на нейния успех.

Да, ние сме всички радостни за Вас и желаем да Ви опознаем по-добре и проникнем във Вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като от източник, на когото сам Бог е глава.

Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре Небесните истини и проумявате тъй добре тия вечни вътрешни зародиши, които носят те в себе си.

Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти окажем всичката наша Любов, която храним към теб.

Ти не ще да ни откажеш от да те придружаваме винаги в този път, в който ходиш, този път на благодатната Светлина, която произвожда Радост и Веселие във всички души и духове.

Ти ще благоволиш да ни допуснеш да сме с теб и да сме твои спътници, да те придружаваме наедно към небесните сфери, към конто Духът ти ще се повдигне.

Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем.

Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина.

Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение.

Тази е бъдещата Слава, тази е бъдещата Радост, към която твоят Дух ще ни води.

Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва.

32. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Киров,Писмото Ви от 18 того приех и се много зарадвах, като се научих, че Господ Ви е дал такава радост да имате.

Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде.

Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко.

При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.

Аз ще съм радостен всякога да чувам [съобщения] от вази.

-------------------------------------14. Става дума за Тодор Стоименов (вж.

33. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Киров,Последното Ви писмо приех и съм благодарен на Господа, че Ви е подарил да имате радост и веселие в Него.

Господ ни е съобщил напоследък много добри неща.

Защото скоро ще дойде вече времето, когато ще трябва да идем да посрещнем Господа, който ще дойде от горе да възстанови Своето видимо царство.

Нека се стараем всеки ден да вършим Неговата воля усърдно и да правим добро.

Напоследък Небето е било една стълба17, по която Ангелите Божии18 са слизали да ми донесат благите вести от горе на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят.

Когато се яви, тогава ще Го познаете, както сте познати [помежду си] и ще бъдете подобни Нему.

Това проличава и в по-късното писмо на Учителя до д-р Миркович от 14.11.1898 г.: „Имам неотложна заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим... Няма вече място за двоумение".

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г.

до 150 г.

В писмо до д-р Г.

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г.

Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността.

Господства - Братя на интелигентността и радостта; 7.

34. Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”

Дънов до негов съвременник /написано в гр.

Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:

Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.

Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат о този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен сят.

Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка.

Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.

Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота.

Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват.

Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове.

Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства: и тия начала са всадени във вашата душа.

Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.

Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде до где ви изведа в безопасно място.

За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля.

За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му.

За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави.

Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.

За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове.

И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен.

И явих се на тогавашния ви царствуваш Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане.

И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.

И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша?

Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите.

Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази.

Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете.

През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини.

Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро.

Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят.

Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да святотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.

В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви.

Слушайте ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил.

Поразмислете догде е време, иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете неверието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро.

За оплакване сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов.

Тоя ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему.

35. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Писмо на Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен

Надявам се да сте тъй също добре телом и духом.

Ако обичате моля имайте добрината да пишете на твойте хазяи гдето оставихте кревата си, ако не им требва да го отпуснат за мене.

Книгата от Шумен ми дойде.

Ако за по-нататък се укажи нещо, аз ще Ви осведомя върху работата.

Стават велики приготовления във вишите светове относително до съдбата на тоя свет.

И щом стигне до настоящето поколение ще ни се даде сигнала, че всичко е вече близо.

Ако да биха се отворили очите на света той щеше да види това което до сега никой не е подозирал.

Източник: Писма на Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902)

36. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Днес приех едно писмо от д-р Миркович, в което ми съобщи нещо добро за Вази.

до д-р Г.

37. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен

Ходих при г-жа д-р Желязкова и й предадох Вашия поздрав.

Имахме добър разговор.

Гледай печата да е добър и всичко да е чисто и порядочно.

Източник: Писма на Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902)

38. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Доброто Ви писъмце от 12 того приех заедно със съобщенията Ви от Архангела Божий.

Моят дух се радва с Вашия, че Вие имате радост в Господа Исуса.

Господ ще ни посети със Своя дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем от горе в Сила и мощ.

Аз му благодаря за назиданията и добрите поучения, които ви е дал.

Поздрави брат Тодорова нарочно.

Аз съм доволно занят с размишлевание върху работата Господня.

Имайте радост заедно.

39. Писмо от Учителя (отворена карта) до Пеню Киров (снимка на писмото)

Поздрави брат Тодорова.

40. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Радвайте се, аз имам радостна вест.

Архангел Михаил дойде тази сутрин при мене и ми съобщи, че той е изпроводен от Господа с небесните войнства да тури света в обсадно положение.

Заповядано ми е да Ви кажа да отложите напечатванието на „Призванието" до Нова Година.

И аз трябва да чакам, докато приема всичко.

Аз ще пиша на Доктора и ще му обясня.

[Мол]я пишете по-добре на д-р Миркович от моя страна и му съобщете всичко.

При вас има много добри духове и Ангели, които ви ръководят сега в пътя на Истината, Те се грижат за всичко.

Идущата година Вие ще дойдете, защото това е волята Му.

Няма друг, Теб подобен.

36. Тук може би става дума за обещанието на Доктора, че като заможен човек ще финансира безусловно делото Божие.

41. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Кажи им, казва Господ, да не уповават на человеци, но да възлагат надеждата си на Мене и ето, Моят дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез мене.

Кажи им, казва Господ, да се не обленяват в нищо и да работят всичко, което им възлагам, защото всяко истинно и добро дело е от Мене.

Но Господ е силен да извърши всичко, което нам не достига.

Аз ще му пиша, щом ми се даде най- удобния случай.

Ще видя какво може да се направи за неговото добро.

Този свят е лукав и разтленен, но ще трябва да понесем всичко с търпение, докато дойде определеното време, което не е вече далече, но близо.

Той е наша канара и спасение, на Когото можем да се доверим, и Той ще ни изведе в безопасно място.

Приемете най-после и моите братски поздрави, аз, който се старая за вашето добро.

42. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Писмо от Учителя до Пеню Киров

Подвизавайте се в добрия подвиг и Бог ще ви благослови.

43. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен

Несъмнено ние чакаме великите променения в живота, които се готвят за в близкото бъдеще, което според дадените нам сведения бърже иде и не оставя вече съмнение, че скоро ще дойде и ще ни завари както сме си в нетрезвено положение, дремящи под гнета на тежкото материално иго, без да съзнаваме, че скоро или късно ще трябва да се опростим с настоящето си положение.

Ще бъдете грухани като жито и то за вашето добро.

Мислите ли да дойдете към Варна, пишете ни.

Аз има и други неща да Ви кажа, но ще ги оставя за кога да дойдете.

Източник: Писма на Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902)

44. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Заповедта от горе не е дошла още, понеже лукавият има пръста си в много неща.

Помощ52 от друго място ще дойде.

51. Писмото до д-р Миркович е от 3 януари 1899 г.

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г.

45. Писммо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Киров и Тодоров,

Аз зная, че при вас има много лъжливи духове, които е пратил дяволът да ви изкушават, но ще ги познаете от плодовете им.

Молете се усърдно за изливанието на Духа Святаго, Който кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал.

Господ иде да ви помогне, призовете Го в „моето име" и ще имате радост голяма.

Знайте, че Дяволът ще ви направи много пречки, но всичко Бог ще преобърне за ваше добро (II Посл.

Имайте радост, братя мои, работете всичко, що ви Бог отрежда.

Не сте още готови, вярата ви е слаба, затова Господ чака, и то за своите си, докато се изпълни числото.

К ДъновИзточник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)

46. Писмо от Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото)

Имайте радост, спасението е близо.

Не бързайте, всичко ще дойде на своето време.

16:9—до края; Рим.

47. Учителя по духовен път приема десет въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'

За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици.

Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, дадени на 28 февруари в Бургас (в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов), са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т.

1. Писмо от Учителя до Пеню Киров, 24 февруари 1899 г.

Писмо от Учителя до Пеню Киров

Тя е лично до всеки едного от нас.

Доктор Миркович е малко болен.

Поздрави брат Тодор.

Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази.

Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас".

Писмо от Учителя до Пеню Киров, 24 февруари 1899 г.

Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината!

Дънов, Пеню Киров, Тодор Стоименов

48. Писмо от Учителя до Пеню Киров (Свидетелствата Господни, Божието обещание) (снимка на писмото)

Писмо от Учителя до Пеню Киров

Тя е лично до всеки едного от нас.

Доктор Миркович е малко болен.

Поздрави брат Тодор.

Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази.

Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас".

49. Учителя по духовен път приема от Духа - 'Божието обещание'

За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици.

Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, дадени на 28 февруари в Бургас (в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов), са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II.

1. Писмо от Учителя до Пеню Киров, 24 февруари 1899 г.

Писмо от Учителя до Пеню Киров

Тя е лично до всеки едного от нас.

Доктор Миркович е малко болен.

Поздрави брат Тодор.

Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази.

Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас".

Писмо от Учителя до Пеню Киров, 24 февруари 1899 г.

Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината!

Дънов, Пеню Киров, Тодор Стоименов

50. Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'

За тези послания, Учителя пише в писмата си до първите ученици.

На 28 февруари 1899 г., в Бургас, в присъствието на Пеню Киров и Тодор Стоименов, Петър Дънов дава отговор на въпросите на Духа.

Двата документа, както и отговорите на десетте въпроса, са публикувани в „Изгревът на Бялото Братство", т. II.

1. Писмо от Учителя до Пеню Киров, 24 февруари 1899 г.

Писмо от Учителя до Пеню Киров

Тя е лично до всеки едного от нас.

Доктор Миркович е малко болен.

Поздрави брат Тодор.

Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази.

Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас".

Писмо от Учителя до Пеню Киров, 24 февруари 1899 г.

Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината!

Дънов, Пеню Киров, Тодор Стоименов

Едва ли има по-подходящ момент да публикувам и следните свещени и ключови събития и документи от началото на отварянето и създаването на Школата.

Те са се случили между Учителя, Пеню Киров, Тодор Стоименов и най- вероятно и Д-р Миркович.

Пеню Киров и Тодор Стоименов получават едно писмо от Учителя във Варна.

Тук добавям един цитат, който е направил Вергилий Кръстев във втори том на Изгрева.

Приятели, тук ще добавя и Автобиографични бележки на Тодор Стоименов и Пеню Киров, които са много интересни и смятам, че ще допълнят картината и от там ще получите допълнителна важна информация.

Тодор Стоименов: http://petardanov.in...r_Stoimenov.pdf

Искам да добавя и нещо, на което се натъкнах.

Но се оказа, че там публикуваните отговори от Пеню Киров и Тодор Стоименов не са точно както в сканирания оригинал, а някой ги е дописал с допълнителни думи.

51. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Киров и Тодоров,Писмото ви приех — радвам се за вашето решение.

Идущият четвъртък ще ви пиша и д-р Миркович ще ви връчи моето писмо, понеже той ще дойде на 18-и по работа в Бургас66.

66. По това време от 10 февруари до 17 март 1899 г.

52. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Обещанието е вярно, Господ ще извърши все, що е говорил от начало и до сега.

Аз имам да бдя още за малко, докат[о] довърша умилостивителното дело, и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко.

Поздрави нарочно бр. Тодора.

53. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Главата на тая ст[а]ровременна змия е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи.

Нека да не изгуби най-добрия случай за своето бъ[де]ще.

Поздрави Тодора, нашия любезен приятел.

73. Д-р Миркович е престоял около 2 седмици в Бургас (от 18 март до края на месеца).

54. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Киров и Тодоров,

Види се [в]се за добро.

Господ ни е съобщил много неща, и то все добри.

Ние очакваме сега Неговото Слово, Което, кога дойде, ще разбуди всички.

Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува.

55. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости.

Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам, и да Ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух.Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител из мъртвите, Който ви отварям пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего.

Вашите радости, вашите сполуки Аз ги споделям.

Станете, елате по-близо до Моя Дух, прикоснете се до Мене и ще изцелеете духом.

Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам Моята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре.

Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но [в]се таки някой ще трябва да пожертва живота си за Славата Божия и доброто на другите.

Но неговото време се е свършило, неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии (Откр.

Това е един от най- добрите знаци, които Бог ми е подарил — да видя, че Неговата сила е непобедима.

По-добре някога, отколкото никога.Бъдете благословени, мои любезни братя, поздравете се с братско целувание.

Господ Исус и Негова Дух да ви ръководи във всичко добро и благоугодно Богу Нашему.Ваш верен: П.

Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с.

Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник.

Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от селото.

В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.).

56. Писмо от Учителя до Пеню Киров (отворена карта)

Д-р Миркович с днешния параход по един наш приятел79 Ви изпраща една връзка от 100 книжки80 до тяхната кантора81.

Надявам се да сте добре и да сте приели моето писмо.

Аз съм много добре.

57. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Господ иска да чакаме още малко, докато се облечете в Неговата сила.

Разбирайте добре Неговите пътища.

Ако сте я придобили, тя е достатъчна, защото такава вяра, казва Господ, е в сила да мести и горите. [Мат.

Аз се моля за вас Господ да ви даде изобилна благодат, да сте напълно приети и одобрени от Него.

Той ми благодари за писмото, че [е] дошло навреме да го подкрепи.

Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.)

85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна.

58. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом.

Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ".

Аз съм сега в село при брата си по плът88 и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша.

Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта.

И викам искреността на помощ, и украсявам челото с учтивостта и доброто, и незлобието.

И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом.

Радвайте се, брате мой, че спасението Ви е извършено и че Небето отсега е дом ваш.

„Отивам място да ви приготвя, място — казва Господ, — и кога го приготвя, ще дойда и ще ви взема при себе си, щото дето съм Аз, да бъдете и вие." [Йоан.

Нарочно поздравление на брат Тодоров от мен.

Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми.

Добро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне.

Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова).

След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица.

Има две дъщери - Добра (починала на 26 г.

59. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Радвам се на подобрението ви.

Дай Бог да успявате по-добре във всяко отношение.

И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"95, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода.

Всичко, което вие ми съобщавате, добре схващам.

При все това всичко, което се върши, е за общо добро.

Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в живота и големите нещастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения за общото добро.

от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра).

родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия.

Дънов до Миркович от 1 септември 1899 г.

е адресирано до Сливен (вж. кн.

„Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г.

60. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа.

„А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан.

16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази.

Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне.

Моята радост и моят мир почиват в Неговата любов.

Небето е отворено за нази: то е дом наш.

Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин!

На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток.

После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ.

Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли.

Поздрави бр. Тодора.

Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата.

Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с.

Следователно датата и на настоящото писмо е 1 септември 1899 г.

61. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен

През тия дни Господ ми е показал много от своите добрини, много неща съм научил.

Моята радост е пълна.

Аз желая и Вие да придобиете един ден тази пълна любов, в която мир и радост царува.

Земните блага са нищо при тая небесна благодат, която пълни душата с всяко задоволство.

Дом Бащин е небето нам, наший път е към него.

В домат на Отца нашего много жилища има.

Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом освободени от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички ангели и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие.

Аз се моля за Вази да устоите до край, като понесете всичко с радост.

Ако и да Ви се случат някои мъчнотии, които несъмнено ще Ви дойдат, обаче не бойте се, Господ Исус ще Ви крепи.

Аз имам много неща да Ви съобщя, но ще трябва да чакате докато Господ уреди всичко.

Уякчавай се във вярата и стойте бодър в духът на молитвата и чакайте обещанията Божий с търпение и Господ ще извърши всичко за наше добро.

Аз очаквам деня когато Вий требва да се възродите вътрешно, да придобиете онази вътрешна виделина и онази вътрешна пълнота на Духът Божий, която ще Ви тури в пълно обединение с небето.

Когато Утешителят Дух Святий ся всели във Вашата душа Вий ще разберете много неща които Ви са тъмни сега и затова именно Господ Ви приготовлява постепенно стъпка по стъпка докато бъдете готов.

Онзи человек когото довеждах при Вази и на когото дадохте церове, не е получил още облекчение.

Този е человека когото доведох при Вази когато си тръгвахте.

Източник: Писма на Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902)

62. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен

Аз дадох всичките наставления нужни на болния и го задължих да ми пише.

Относително г-жа Желязкова и г-н Добрев, те са добри хора, но те са хора от тоя свет, на които сърцата принадлежат другиму, а не на Христа.

Работите Ви най-после ще земат един добър край, за който Ви винаги ще бъдете благодарен за милостта която Господ е показал.

Не бойте се Господ ще Ви води докрай.

Добродетелтта ще процъвне.

НАГОРЕ

0.36915588378906