Търсене в текстове за 'Доктрина'

Според астрологичната доктрина, всеки зодиакален знак се разделя на три деканата от по 10°.
Ако приемем тази година за начало на Рибите, то края на този знак ще бъде 1793 год. сл. Христа - или, началото на ерата на Водолея ще бъде в същата тази 1793 г. Становището, че ерата на Водолея е настъпила в 1914 г. се различава от горе поменатото индуско становище с числото 121 години, което не представлява нещо особено значително за астрономическата алгебра. Върху този проблем ние не ще се спираме повече, тъй като това би обременило настоящето ни изложение; това е въпрос по-специален, който ние възнамеряваме да разгледаме по-обстойно с един следващ труд. Според астрологичната доктрина, всеки зодиакален знак се разделя на три деканата от по 10°. Тези деканати включват възможностите на управителя не само на самия знак, но също и на управителите на цялата еднородна троичност. Така, е знака Риби, първият деканат търпи влиянието на управителя на знака Нептун; към втория деканат се прилагат като допълнителни влиянието на Луната от знака Рак и влиянието на третия - управителят на Скорпион, планетата Марс. Според традицията, тези три деканата имат циклична трайност от по 720 години (т. е. числото на космичния месец: 2160 разделено на 3). Всеки от тия три деканата има своя особена астросоциологична характерност.
към текста >>

15. 2.6 АСТРОКОСМИЧНИ АНАЛОГИИ

Ако анализираме картите на реализаторите на марксическата доктрина ще забележим, че съвсем не случайно планетата Нептун е в съвпад с Марс, специално за Ленин - в знака Овен, знак на водачите и пионерите на нови доктрини.
Под този знак Стрелец се създаде комунистическата идеология. Характерно е, че този съвпад Уран и Нептун се намира в квадратура със съвпада Сатурн-Плутон в знака на християнството - Риби. Картината е ясна при тази квадратура, която носи конфликтите между две противоположни течения, действия, които бяха изпитани през XX столетие Трябва също да се отбележи, че издаването на комунистическия манифест е станало при откриването на планетата Нептун - планетата на бунта, на революция и сътресения. При съвпад Уран-Нептун, чиято трайност е 170 години, станаха много важни събития на континентите. Холандия и Гърция станаха независими, Южна Америка се освобождава политически от Испания, Мексико става независима и т. н. Ако анализираме картите на реализаторите на марксическата доктрина ще забележим, че съвсем не случайно планетата Нептун е в съвпад с Марс, специално за Ленин - в знака Овен, знак на водачите и пионерите на нови доктрини. Могат да бъдат приведени още редица примери за влиянието на големите планетни цикли в духовно-културната история на човечеството. Тези цикли дават отражения не само в човечеството, но и в целокупния живот на Земята. За да приключим тази глава, ние ще цитираме един пасаж от Словото на Учителя: „Пръстите на човека са свързани с планетите. От изменението, което става в самите пръсти, може да се разбере какви явления стават на нашата слънчева система. Има течения, които се направляват от планетите към Слънцето и от Слънцето към планетите.
към текста >>

16. 3.5 ТРИТЕ МИРОГЛЕДА

Тази доктрина представлява от себе си един метод на работа, присъщ на лявото посвещение.
3.5 ТРИТЕ МИРОГЛЕДА В света на робството, в древността и в първите векове на нашата ера е действувала максимата дадена от Мойсея; „Око за око - зъб за зъб”. Тази максима се е прилагала и до наши дни в правото и между държавите. Тази доктрина представлява от себе си един метод на работа, присъщ на лявото посвещение. Втората максима: „Обичай врага си”, дадена от Исуса от Назарет, не само че не е била приложена, но е и останала неразбрана. Конкретната човешка мисъл, която оперира в тесния емпиричен свят на сетивата и представите не е можела да разбере тайната на тази магическа формула. Любовта като сила има много по-голяма честота на вибрации и тя може да неутрализира по-низшите и по-плътни вибрации на омразата. Това беше светът на новозаветните. Това беше оперативния метод на Бялата ложа, на дясното посвещение.
към текста >>

17. ДОПЪЛНЕНИЕ СВЕТОВНАТА АСТРОСОЦИОЛОГИЯ 1. ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

От доктрината на астросоциологията ние знаем, че великите посветени са онези централни духовни и социални двигатели, които дават основния тон, първоначалния творчески импулс на дадена епоха.
Индивидуалните хороскопи се вземат вече не само като моментна картина на дадени звездни влияния, но и като функция на фактори с по-голям обсег на действие във времето и пространството. Освен планетните цикли, голямо влияние в индивидуалните и колективните карти указват и лунните и слънчевите затъмнения, а също и новолунията, окултациите на планетите и специално ингресиите на Слънцето при сезонните звездни карти*. Расите, народите, обществата, крупните социални, религиозни и духовно-културни течения, се явяват като нещо живо и динамично. И те се подчиняват на природните закони, на същата цикличност: раждат се, развиват се, идват до своя разцвет, а след това влизат във фазата на своя упадък, в периода на своята старост. През тези големи периоди на колективните единици, историческите личности - в областта на социалния живот, на науката, изкуствата и религиите - се явяват като резонатори, като изпълнители на големите подсъзнателни духовно-културни заряди на расите и народите. От доктрината на астросоциологията ние знаем, че великите посветени са онези централни духовни и социални двигатели, които дават основния тон, първоначалния творчески импулс на дадена епоха. Техните хороскопи, разгледани в по-големите звездни карти на колективитетите, съдържат основни идентични биопсихични комплекси. Гениите, които работят в дадени духовно-културни сектори, нямат универсалността на великите посветени, наричани Учители на човечеството. Гениите, талантите, културните души и обикновените хора са изпълнители на големите основни подтици, които се донасят от Учителите на човечеството. Последните, като изразители на дадена епоха, разкриват философско- метапсихичния мироглед на епохата. Те са главните антени на звездния свят.
към текста >>

18. ИДЕЙНИЯТ ХАОС В ПОЗИТИВНИТЕ НАУКИ

ТОМ 20

ИДЕЙНИЯТ ХАОС В ПОЗИТИВНИТЕ НАУКИ Колкото и да е странно, все пак е напълно вярно, че днешнйте «положителни» науки и дисциплини нямат единство на основната доктрина, изхождат от разни гледища и ни най-малко не се смущават, че техният изходен пункт или основна идея може да се намират в пълно противоречие с тоя на някоя друга също тъй «положителна» наука!
ИДЕЙНИЯТ ХАОС В ПОЗИТИВНИТЕ НАУКИ Колкото и да е странно, все пак е напълно вярно, че днешнйте «положителни» науки и дисциплини нямат единство на основната доктрина, изхождат от разни гледища и ни най-малко не се смущават, че техният изходен пункт или основна идея може да се намират в пълно противоречие с тоя на някоя друга също тъй «положителна» наука! Като резултат от това е, че в ума на студента или ученика се трупат факти, които той отначало, по личен почин, се труди да съпостави в логически свързани групи, от които неговият крехък ум да почерпи сила и знание, а по-късно той вижда невъзможността на това и се превръща в машина, заучаваща... наука!... Професорите, запознати добре със своите позитивни научни направления и методи, твърдо следват своите пътища - едни отиващи на север; други - на юг. А в туй време бедните студенти тичат от една аудитория в друга, ту с единия професор на юг, ту с другия - на север... Последните са логични и «прави» - за своите науки, но никой от тях и не помисля за оная умствена ли да го наречем, или психична, каша, която се образува в ума и душата на бедните учащи. Много често е даже явлението двама професори за едни и същи факти в различни факултети да приемат и искат на изпитите си различни «научни» обяснения... И не е ли тогава едничкият метод да се почувства студентът свободен - да стовари всичкото това «знание» още при вратата на училището и университета веднага след изпитите и да си «търси хала» за новия живот, който го чака, и който няма нищо почти общо с това, за което си е губил годините? Знания, несвързани с неговия собствен живот, необосновани с логика, достъпна нему, необлечени във форми, които не правят частица от него самия... Ето, с такъв хаос в душите от години студентите тичат след своите професори в различните техни умствени градини, в някои от които грее тропическо слънце, а в други духат северни ветрове и се грамадят ледени планини.
към текста >>

19. НЕОБХОДИМ СИНТЕЗ

ТОМ 20

Знаем техническите трудности и гениалността, която се изисква днес от учения да направи един смислен синтез, да създаде една основна доктрина, която да обхване всички «положителни» науки.
НЕОБХОДИМ СИНТЕЗ Не говорим срещу лица или наши институти - третираме въпроса чисто принципално. Знаем техническите трудности и гениалността, която се изисква днес от учения да направи един смислен синтез, да създаде една основна доктрина, която да обхване всички «положителни» науки. Да изискваме от нашите учени мъже, значи да не знаем какво да искаме. Но и това, което пишем за неволния синтез (наричан от нас по-вярно «умствена каша») в душата на студента, - е също така една истина, несъмнен факт на нашата действителност. Не е ли време да се справят, по какъвто и да е начин, с него - все по-добре и по-умело ще сторят те със своите професорски знания и опитност, отколкото да предоставят това на неопитните студенти? Чувството на единността на Битието в разнообразните му форми налага вече един синтез в основните истини на самите науки, защото фактите, тъй определени и изолирани, както се проучват в разните научни дисциплини, нито могат, нито действително съществуват. Изолирани явления в света няма, а има само вечно преливащи се един в други процеси, които ний се самозалъгваме, като мислим, че може да изолираме, но които си следват своя път, неразривно свързани по време, пространство и причинност.
към текста >>

20. IV. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ от Алдо Лаванини

Превод от д-р Иван Жеков

ТОМ 23

В неговите слова най-чистата доктрина на Евангелието се слива хармонично с чистите доктрини на Индия: той е свещеник на Всемирната Религия на Мъдростта.
Облича се по европейски и без яка и връзка. Неговото слово е кратко и измерено, когато говори с някого, но когато говори на публиката, е живо, изобилно и животворно и, ако и да проявява едни големи знания и една най-пространна култура (следвал е в Бостонския университет по медицина и по богословие), той говори обикновено просто за неща обикновени и жизнени. Не философствува, но обяснява принципите на Духовната Наука, която днес е най-необходимата за човечеството. В своето учение той казва, няма нищо ново - «е старо като планините и чисто като светлината», и дава висши морални правила, които могат да се съкратят в няколко думи, по реда, от него казан: «Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! » Както всички велики реформатори, и той е омразен и му се правят пречки от страна на политическата власт и от страна на църквата, който се счита за един опасен конкурент на нейния духовен монопол, въпреки това, че онова, което учи той, няма нищо противохристиянско. В неговите слова най-чистата доктрина на Евангелието се слива хармонично с чистите доктрини на Индия: той е свещеник на Всемирната Религия на Мъдростта. Ето някои негови мисли: «Многото недостатъци на българите са признаци на тяхната велика жизнеспособност.» «Злото не е нищо друго, освен неразумно използуване на живота.» «Идолопоклонникът не е омразен на Бога, той Нему е по-скъп, както изгубеният син, който търси с болка и плач баща си.» «Най-големият импулс в живота трябва да е: Любовта, любовта в Бога.» «Новото учение започва с Бога и твори според закона на Любовта.» «Бедността съществува гдето няма Бог.» «Всичко онова, което направиха в древността пророците и светите, можем да го направим и ние днес.» «Жадните прибягват до всеки нов извор.» «Вие трябва да се сношавате с невидимия свят и да получавате оттам новини и писма.» «Основата на нашия живот трябва да е любовта към Бога с всичкото си сърце, ум и душа.» «Който върши доброто, работи с нас, и ние - с него.» «Ония, които отричат съществуванието на Бога, показват ни Неговото съществуване, защото може да се отрича само това, което съществува.» «Ние сме за Царството Божие на Земята.» «Нашата цел е да разберем Бога: за познаванието Му трябва да Го любим.» «Изпитанията могат да бъдат печални и скръбни, но не са едно зло. Те са като чукчето в ръцете на Божествения Скулптор.» «Аз желая през новата година да дадете добри плодове. Така че, който ги вкуси, да благодари на Бога.» На следния номер на «Messaggero« ще почнем да печатаме една серия статии, извлечени от беседите на Учителя Дънов. Алдо Лаванини В номер 92 т. г. на месечното списание «II Messaggero della salute«[2], което излезе през месец май т. г.
към текста >>

21. 3. Естеството на болестите Д-р Иван Жеков. Естеството на болестите. Библиотека за природолечение № 2, стр. 2.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Към натуралистическата доктрина на Хипократа в разни времена се присъединиха просветени умове.
Следователно, болестта е само една, която се заражда в един организъм, натоварен с разложени материи, които проникват в месото, кръвта, тъканите на тялото и дават изглед на едно цяло, завършено, но, обаче, неизвестно какво за ония хора, наречени тлъсти, а всъщност подути, които глупаво се считат за образец на здрави. Те са всъщност напълнени тела с разложени материи и, зависимо обстоятелствата, са податливи на последующи разложения. О, колко и колко хора биха съзрели мръсотиите, които в себе си хвърлят, облечени във фрак и завити в копринени дрехи, ако можеше да се направи в техния организъм едно проницателно прониквание! Истината е, че не могат да се допущат различни една на друга болести, а има само една болест, която произхожда от една-едничка причина, която се проявява просто под разни явления и симптоми. Ето как разбира и обяснява натуризмът произхода на болестите, бащата на които е Хипократ, който съветва, като предпазно лекуване, режимът на живота да е по природосъобразен начин, conniventer naturae vivere, и предписва на лекаря да се използува единствено физикотерапевтически коефициенти за подпомагание природната лечебна сила на човешкия организъм, vis medicatris naturae[1], отколкото да я задуши, както днес става с изкуствените и отровни лекарства и който, именно, основа едно лечение, колкото опростотворено, толкова и разумно. Към натуралистическата доктрина на Хипократа в разни времена се присъединиха просветени умове. Аз ще цитирам мненията само на някои от тях, за да се види ясно, както е вече известно на всички истински учени, колко е забележително решителното влияние на диетичния режим върху здравия организъм, а най-вече - върху болния организъм. Lahman в своя ценен трактат за Disemia-Ta показва до очевидност колко влияе на нормалната и ненормална кръв, било наследствена, било придобита, режимът на хранението. Най-авторитетният лекар на Франция - Sabourin, като говори за белодробната туберкулоза, казва: «само с подбужданието на хранителните ферменти, които подхождат на устройството на субекта и на състоянието на неговите храносмилателни органи, достига се до премахванието на голяма част от кръвохраченията на охтичевите.» A Grancher е по-изразителен, като казва: «Стомахът за туберкулозния е лаборатория за излекуването му.» И великият Michelet, който е един апостол и ясновидец, преди години пишеше: «Човек иска да е силен, но избира зле, като преувеличава усилващите средства. Той пие, яде неограничено много. Всички негови болезни идват от храносмилателните органи.» Voltaire предупреждава с мотото: «Regime vaut mieux que medicine», т. е.
към текста >>

22. 2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546)

ТОМ 24

По-късно Мартин Лютер, макар и болен, публикува "Смалкалдски членове", в която брошура представя официалната доктрина на лютеранската църква.
Други признават, че са били неправилно информирани за лютеранското учение. Става ясно, че Католическата църква е напуснала Библията и истинското учение на християнството. Лютер казва: "Благодаря на Бога, че доживях да видя този час. Христос бе с нас". Протестантите се обединяват в "Смалкалдска лига", срещу натиска, оказван им от императора, парламента и Католическата църква. По-късно Мартин Лютер, макар и болен, публикува "Смалкалдски членове", в която брошура представя официалната доктрина на лютеранската църква. Той остава безкомпромисен към обединения без пълно доктринално съгласие. Компромиси с библейските истини, за да се поддържа мира и единството, Мартин Лютер никога не допуска. Здравословното му състояние се влошава, но той продължава да работи. В началото на м. януари 1546 г.
към текста >>

Той остава безкомпромисен към обединения без пълно доктринално съгласие.
Става ясно, че Католическата църква е напуснала Библията и истинското учение на християнството. Лютер казва: "Благодаря на Бога, че доживях да видя този час. Христос бе с нас". Протестантите се обединяват в "Смалкалдска лига", срещу натиска, оказван им от императора, парламента и Католическата църква. По-късно Мартин Лютер, макар и болен, публикува "Смалкалдски членове", в която брошура представя официалната доктрина на лютеранската църква. Той остава безкомпромисен към обединения без пълно доктринално съгласие. Компромиси с библейските истини, за да се поддържа мира и единството, Мартин Лютер никога не допуска. Здравословното му състояние се влошава, но той продължава да работи. В началото на м. януари 1546 г. Лютер е помолен да отиде в гр.
към текста >>

23. 3. Англия през XVI век. Реформация в Англиканската църква

ТОМ 24

Приносът на Хенри VIII е, че освобождава Английската църква от папството, поставя я под кралски контрол, като национална църква, но доктрината й остава римокатолическа.
Хенри посяга на църковните имоти, като част от тях продава евтино на дребното дворянство от средната класа. Той затваря повече от 500 манастира. Хенри е недоволен от Ана Болейн, защото има от нея дъщеря - Елизабет. Наново се оженва за Джейн Сиймор, която го дарява със син, но тя умира. След това Хенри има още три брака. Приносът на Хенри VIII е, че освобождава Английската църква от папството, поставя я под кралски контрол, като национална църква, но доктрината й остава римокатолическа. Освен това, от 1539 г. народът разполага с Библия на собствения си език. След смъртта на Хенри на престола идва Едуард VI, който е на 9 години. Негов регент е Съмърсет, който продължава Реформацията и я превръща в богословска. Легализиран е брака на духовниците.
към текста >>

Действително, Реформацията допринася за големи доктринални промени, обаче, новите национални църкви запазват някои особености от римокатолиците.
вдига Испанската армада (флотилия) срещу Англия. Неговата армада е позорно разбита от малки, но по-маневрени кораби, управлявани от много опитни моряци. Тази победа отнема последната надежда на папата за връщане на Английската църква в лоното на Римската църква. Така Англия се очертава като първа сила на протестантството в Европа. Утвърдена е Английската държавна църква. Действително, Реформацията допринася за големи доктринални промени, обаче, новите национални църкви запазват някои особености от римокатолиците. Например, протестантите запазват и приемат Апостолския символ, Никейския символ и Атанасиевия символ. Всички те държат Триединството, божествеността и възкресението на Христос, Библията като Божие откровение, грехопадението на човека, първородния грях и нуждата от морален живот за християнина. Освен това всички протестанти имат общи разбирания относно спасението единствено чрез вяра, с което се възражда религиозния индивидуализъм. По време на Средновековието присъствува схващането, че човек се развива най-добре като част от една обща организация на църквата. Сега човекът може да има личен и директен достъп до Бога, без посредник, но да има общо основно образование, за да тълкува сам Библията.
към текста >>

24. 6.4. Дъновото движение в България

ТОМ 24

Тази доктрина не чух в цялата й пълнота тази сутрин.
Животът е съкровище, което ние трябва да пазим чрез мъдростта. Нека твоят живот да тече от Божествения си извор - любовта, която изключва всички страдания. Освети живота с истината, която дава свобода във всички направления. Животът има своята Зора, своя Изгрев и своя Зенит. Неговата Зора е Любовта; Изгревът му е Мъдростта, а неговият Зенит е Истината. Тази доктрина не чух в цялата й пълнота тази сутрин. Извлякох я от първата от неговите серии беседи през 1936 г." Словото на Великото Всемирно Братство - Учителят говори". Но Той повтори част от нея. Върху една черна дъска той писа: а+в=с и каза: "а е животът; в е това, което ние правим с живота, а с е резултат". И той говори върху това с хумор и по някой път с ирония. Той каза между другото: "Проблемата не се решава само с превъплощаване".
към текста >>

25. 2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ

Минчо Сотиров

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и Милка Кралева

Развитието на човечеството върви по една обща доктрина на възкачване към съвършенство, в която има много чупки за възкачвания и слизания, докато се пробуди и съзнателно се свърже с ония природни закони, които съдействуват за неговото развитие.
2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ Всички народи по лицето на Земята, през разните исторически епохи са биле ръководени от напредналите синове на човешкия род, развивали са се, усъвършенствували са се и са осветлявали пътя на бъдещите поколения. И когато в разцвета на своята цивилизация са попадали под влиянието на отрицателните сили, те са пропадали и изчезвали със своята култура, като са отстъпвали мястото си на други народи. Така се е развивало и усъвършенствувало човечеството, докато се е достигнало в днешната епоха на 20-тия век - век на интелекта - търсене научните основи на всяко дело и проява в природата и хармонизиране с нейните закони за творчество, за общо благо на човечеството. Така ще продължава човечеството да се усъвършенствува и вече навлиза в една нова епоха на своето вътрешно развитие - даване условия за простор, да се развиват скритите творчески сили в човешката душа. Така ще се подготви човечеството да възприеме и приложи закона на жертвата, за да се дойде до равенство, до братството и единството, до свободата и виделината, до приложение закона за социална правда за всяка отделна душа. Развитието на човечеството върви по една обща доктрина на възкачване към съвършенство, в която има много чупки за възкачвания и слизания, докато се пробуди и съзнателно се свърже с ония природни закони, които съдействуват за неговото развитие. Условията за това растене и усъвършенствуване са вложени във всяка човешка душа, която постепенно се развива в пъпка, за да се разцъфти в близко или далечно бъдеще и да даде сладък плод за общо благо на човечеството. Досегашните култури са биле създавани от разни народи и са бивали стимулирани единствено от груби и егоистични стремежи... Водени от тия отрицателни сили, те са биле в непрекъснати борби, войни и заробвания на по-слабите народи и по тоя начин са спъвали тяхното, а и своето собствено правилно развитие. Обаче, светлината всякога е вземала надмощие над тъмнината, свободата над робството и знанието над невежеството. Жарта за свободата е скъсвала веригите на робството. Жертвата се е налагала и доброволно се е давала и е парализирала грубия егоизъм, лакомията и жестокосърдечието на потисниците.
към текста >>

26. Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

Но аз не се оставях така да ме оборят, или да ме озадачат, напротив, аз обарях тяхната доктрина, и те като нямаха друго и викаха: "А, ти си се възгордял, затуй така говориш." Но в последствие, аз като бях на село, малкия ми брат като вършеехме и се разправяхме, така значи му харесаха някои работи и се решил в себе си и той да следва туй Учение.
К: Братята ми се смутиха, бяха много отежнени. Ама понеже знаеха живота ми и ревността ми за Християнството и за църквата, аз в църквата бях един от най-деятелните и най-така изправни във всяко едно отношение. И затуй аз като влязох в новото Учение, те смутиха се най-напред. Но имах, най-малкия ми брат беше малко така, най-въздържан в изказванията си. Ние имахме конфликти с тях, спорехме, и те доста така ме докачаваха. Но аз не се оставях така да ме оборят, или да ме озадачат, напротив, аз обарях тяхната доктрина, и те като нямаха друго и викаха: "А, ти си се възгордял, затуй така говориш." Но в последствие, аз като бях на село, малкия ми брат като вършеехме и се разправяхме, така значи му харесаха някои работи и се решил в себе си и той да следва туй Учение. Но кат се връща в греда и пак го надъхват приятелите от църквата, и той пак взема позиция против мен. Той през това време се беше оженил, и за известно време ние нямахме много добри отношения с тях, в смисъл се въздържахме. Родителите на жена ми също бяха много така настроени противно на Учението, и не искаха даже "Добър ден" не ни казваха, до тая степен. Но ние си мълчахме и си стояхме настрана и тогава Милка се роди тогава. И тогава в затруднено положение, но изкарахме.
към текста >>

27. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,

Може ли казвам за мотивировката им е идеалистични разбирания, несъвместими с доктрината на Партията.
И аз отидох пред баба Райна, поклоних й се и казвам: "Бабо Райно, благодаря ти от сърце, и те поздравявам, че само ти има доблестта да кажеш това, което чувстваш. Другари, довиждане! Аз по разбиране си оставам комунист, но не червен аган комунист." И си излязох. Оттам като тръгна от 1953-та, чак до 1955-та година в района, в Градския комитет в ЦК - отиде във Върховната ревизионна комисия и навсякъде ми казват: "Не са прави, не са прави." Направих заявление на Караджов, който беше председател на контролно-ревизионната комисия и му казах: "Ваша власт е. Вие виждате, че са се изсилили. Може ли казвам за мотивировката им е идеалистични разбирания, несъвместими с доктрината на Партията. Аз няма да направя молба да бъда ревизирано от изключването ми, оставям да го утвърдите." Утвърдиха го, и веднага като се изпращат от театъра, отиват в Комитета при Румен Аврамов да му кажат да бъда освободен, тъй като заместник-директор е все пак секретна работа. Много секретни неща минаваха през мене. Той вика директора, вика партийния секретар и профпредседателя и ги пита: "Какво ще кажете за Сотиров? " Пита най- напред профпредседателя. Тя беше жена - много честно постъпила.
към текста >>

28. II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Каза: "Бай Димитре, ако беше партиен член, щеше да станеш директор на Театъра." Казвам: "Мара, не ме блазни директорството, за мене е по-важно да бъда човек." И след туй почна обследването ми в Театъра и отидох, в Народния театър ме приведоха, Филипов ме вика, каза ми: "Знам ти разбиранията, знам защо си изключен." А за изключването ми мотивът му беше идеалистични разбирания, несъвместими с доктрината на Партията.
1952 г. Червенков беше председател на Министерския съвет. Казах на секретарката Елена ... и тя му казала, а той: "Да не се безпокои, понеже влезе в конфликт с главния режисьор Хрисан Цанков, който е брат на Александър Цанков, и който като Министър на просветата беше уволнен от брат си като главен режисьор в Народния театър," Въобще, ръководството беше доста така прецизно. Сашо Попов беше главен диригент, главен художник беше Ващенко и понеже Славински влезе така в конфликт с ръководството и Румен Аврамов вика 1-2 пъти ръководството, което освободи Славински. Когато го освободи Мара Шумкова, председателка на Профкомитета, артистка беше, ми каза, аз бях изключен вече от Партията 1954 г. Каза: "Бай Димитре, ако беше партиен член, щеше да станеш директор на Театъра." Казвам: "Мара, не ме блазни директорството, за мене е по-важно да бъда човек." И след туй почна обследването ми в Театъра и отидох, в Народния театър ме приведоха, Филипов ме вика, каза ми: "Знам ти разбиранията, знам защо си изключен." А за изключването ми мотивът му беше идеалистични разбирания, несъвместими с доктрината на Партията. - "Знам коя е причината за изключването, мен не ми трябва ... мен ми трябва човек, който да ми работи, когато ме няма тука, да знам, че имам човек, все едно, че аз съм тука." И наистина, аз успях да се сработя със службата и изкарах три години, 1964 и напуснах, въпреки че нямах възраст и година и половина вземах пенсия с 10%. Но изкарах службата 30 години и се пенсионирах. В: Сега, понеже ти си се занимавал с финанси, какво ще ми кажеш за този процес 1957-1958 г., стези така наречени нарушения финансови и т.н. Спомняш ли си нещо? Д: Спомням си.
към текста >>

29. Послесловие

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Опитайте, приложете плана си, Историята един ден щеше да каже мнението си по този въпрос, поколенията щяха да опитат нравствения и духовния устой на дадена философия, учение, доктрина.
В света сега се подготвяше опит да се построи ново общество върху тази идеология именно. Природата беше дала голям мандат и сега трепетно следеше “новото” ще успее ли да уреди света, братството като идея ще бъде ли реализирана, правдата ще възсияе ли, истината ще стане ли идеал, без идеята за Бога? Природата е запасена с огромни количества време и търпение. Всичко, което е ново, всичко, което има дъх на реформа, на ново изобретение премного се ценят от нея. Природата дава път на всички реформатори, изобретатели, на всички, които имат желанието да внесат новото. Опитайте, приложете плана си, Историята един ден щеше да каже мнението си по този въпрос, поколенията щяха да опитат нравствения и духовния устой на дадена философия, учение, доктрина. Природата мълчаливо щеше да наблюдава и последна щеше да си каже думата дали е нов реда, който е въведен, подпомага ли човечеството в неговото повдигане или го връща назад, прави ли го повече човек, или го ограбва, става ли той духовно по-силен и по-богат, по-нравствен и по-правдив, или го връща назад? В природата има мерки за всичко, а най-вече мярка с която да мерят човека, философията му, морала му, идеите и убежденията му. Ние не спорим. На изток и на запад се правят опити. Две системи се състезават.
към текста >>

30. 17. Шепота на Великото: есе (9.XII.1976 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Материализмът, който се силеше и напъваше да мине за доктрина, се готвеше да залее света и да задуши с грубите си лапи насоките дори на духовния живот.
Ала имало е случаи, когато учениците задават в обратно лице същия въпрос: Кой си ти? Кой?... Насреща е Той и отговаря: “Питайте Господа! Каквото Бог ви каже, то е верно", отговаря той. Ако времето можеше да се върне, епохите от тоя род имат нещо общо и между Неговите ученици би стоял Петър - тоя, който недвусмислено, ясно и категорично просто отговаря: Ти си син на Бога живаго. Времената бяха други, много неща се бяха случили. Материализмът, който се силеше и напъваше да мине за доктрина, се готвеше да залее света и да задуши с грубите си лапи насоките дори на духовния живот. Не се намери сега един Петър да каже нещо от този род в евангелския стил. Сега, когато годините тичат към нас, и разкриват своята внушителна панорама, когато преминали през огньовете на едно изпитание, ние се чувствуваме крепки и будни със здрава сетивност да огледаме панорамата открай, до края, да виждаме и да слушаме добре много неща, които някога стояха далеч от нас - и между тях и този кратък лаконичен отговор: Питайте Господа! - решението е взето - Няма да оставим думата да виси на въздуха - нека Петър не е между нас и пред него. Принципен и точен, дава отговор начаса. Ние учениците заставаме там през онова рано утро през 1935 г.
към текста >>

31. 56. Отпечатването на „Агни йога”. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

ТОМ 30

В.К.: Това им е секретната доктрина.
Аз като бях в тяхното общество, докато бях в тяхното общество. Така, като я смятат по-издигната, смятат да я приобщят в по-вътрешен кръг, и там кой, ръководителят им пък на тяхното „Агни йога” общество я посвещата така де, и посвещението се състои в туй, че как да ти кажа, казват една работа, която на всички не се казва, на другите не се казва. А именно туй, че внимавай сега, че Христос вече е тука, няма нищо общо с нашата земя, той отдавна е заминал за някакви други планети, и че той изобщо, как да ти кажа, той е един период, който е отминал и сега няма какво да се занимаваме ний с Христа. Ний имаме вече нови, по-важни работи, туй което сега е по пътя на „Агни йога". Пък то, онуй минало вече. В.К.: Това им е секретната доктрина. С.К.: Това е „секретната доктрина”, която на всички не се казва. Амалия каза: „Така реагирах в себе си, също и още някои така да речем, може и те да реагират в себе си”. И туй я озадачава. Казала си е така: „Абе, викам, може би той тъй си разбира доктора”. Доктор е бил тоз, който ги ръководел там, забравих кой доктор, то е писано в писмото.
към текста >>

С.К.: Това е „секретната доктрина”, която на всички не се казва.
Така, като я смятат по-издигната, смятат да я приобщят в по-вътрешен кръг, и там кой, ръководителят им пък на тяхното „Агни йога” общество я посвещата така де, и посвещението се състои в туй, че как да ти кажа, казват една работа, която на всички не се казва, на другите не се казва. А именно туй, че внимавай сега, че Христос вече е тука, няма нищо общо с нашата земя, той отдавна е заминал за някакви други планети, и че той изобщо, как да ти кажа, той е един период, който е отминал и сега няма какво да се занимаваме ний с Христа. Ний имаме вече нови, по-важни работи, туй което сега е по пътя на „Агни йога". Пък то, онуй минало вече. В.К.: Това им е секретната доктрина. С.К.: Това е „секретната доктрина”, която на всички не се казва. Амалия каза: „Така реагирах в себе си, също и още някои така да речем, може и те да реагират в себе си”. И туй я озадачава. Казала си е така: „Абе, викам, може би той тъй си разбира доктора”. Доктор е бил тоз, който ги ръководел там, забравих кой доктор, то е писано в писмото. Смятала, че туй си е сигур негово мнение, май че тя отправила писмо до Рьорих тогаз.
към текста >>

32. 65. Двамата братя Ангел и Васил Томови.

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

ТОМ 30

В.К.: Тука има съобщение „Секретната доктрина”, тогаз ли излезе?
В.К.: Сега тука пак на политическа тема. С.К.: „Разходка на перото". А то откого беше? А, пак от тези „Оомото", само че той е осиновен син на Де Гучи, казва се Хидемард. От японското списание е извадено. В.К.: Тука има съобщение „Секретната доктрина”, тогаз ли излезе? С.К.: А, не, тук събират абонати. В.К.: Вестник „Братство”, брой 17. „Живите сили на слънцето”. C.К.: Това е по Учителя. Написана е от Георги Радев.
към текста >>

33. 25. Единственият, достигнал реализация чрез Християнството

Милка Кралева

ТОМ 33

Онова, което чух и разбрах е, че Петър Дънов е Единствения, Който е достигнал реализация, чрез Християнската доктрина!
Срещал съм се със Сай Баба. Обходил съм местата на древните инки и май. Затова бях заинтригуван от Петър Дънов, и Учението Му. Реших да отида в България, и сам да се уверя. Прекарах четири дни на Рилските езера, сред неговите последователи. Онова, което чух и разбрах е, че Петър Дънов е Единствения, Който е достигнал реализация, чрез Християнската доктрина! Да, за мен той е Учител, а Учител е само Христос....” Така свърши Ричард думите си за Учителя. От което разбрах, че за един човек с изработено духовно виждане, четири дни са достатъчни за да схване най-важното - йерархията на Духа, Който е говорил чрез Петър Дънов. След този ден, и до края на курсовете в Гонтс Хауз, аз се чувствах като у дома си! Разбирах, че Незнайният подрежда пъзела на нашия живот, и създава условия да работим. Да работим както е казано в песента: „С Тебе наедно!
към текста >>

34. Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова

Продължава под заглавие „Виделина“ С популяризиране на спиритичната доктрина, д-р Миркович вярва, че ще принесе голяма полза за нравствено-религиозното повдигане на българския народ.
Дарява имуществото си придобито от лекарската практика по време на заточението си в Марден „по на половина на „Мардинските градски (Армено Католическата и Халдиенската) християнски общини ... с цел ... да нареждат и разпределят така доходите на подарените ... недвижими имущества между бедните, щото целта, за която се подаряват да се увековечи“ (8.04.)16. 1891 година Приема поста държавен лекар в Ямбол - Бургаската линия. (1891-1892). Издател, автор: Нова Светлина или тълкуване тайните явления в природата, списание за хомеопатия. Сливен (15.04.1891-15.03.1896). Последната годишнина (5-та), под заглавие: Нова светлина и здравословие - се слива със Здравословие или запазване здравието и лекуване болестите по най-безвреден начин, всекимесечно списание (12.1892-15.03.1896). Продължава под заглавие „Виделина“ С популяризиране на спиритичната доктрина, д-р Миркович вярва, че ще принесе голяма полза за нравствено-религиозното повдигане на българския народ. 1892 година Издател, автор: Здравословие или запазване здравието и лекуване болестите по най-безвреден начин. Всекимесечно списание (12.1892-15.03.1896) Списание за запазването здравето и лекуване на болните по най-безвреден начин, със статии по хигиена, хидротерапия, лечебен магнетизъм, внушение, народна медицина, слънчеви бани, морски бани, пречистване на водата, хигиена на тялото, здравето, болестите, хранене на новороденото дете, правилно хранене, срещу алкохолизма. Преводач: Кардек, Алан. Характерът на спиритическото откровение, [прев. от фр.
към текста >>

35. 1.1. Д-р Георги В. Миркович / Тодор Бъчваров. - В: Виделина.

Убеден, че с популяризиране на спиритичната доктрина ще се принесе голяма полза за нравствено-религиозното повдигане на българския народ, доктора през 1891 год.
Когато е бил още във Франция нему се представило да наблюдава бележит случай от магнетисване. Това произвело дълбоко впечатление на бъдния спирит. На един панаир в Монпелие той видял как един магнетизатор преспал една сомнамбула34 и верните отговори, що тя давала върху тайните на някои от присъствуващите, го изненадали. Тя отгадала и на доктора съвсем вярно, че ще получи скоро писмо със заповед за пари, но че парите няма да му ги дадат отведнъж. Така се и случило; получава писмо със заповед за парично изплащане, но не му дали пари, понеже срока на записа - трите месеци - изтекъл и трябвало да получи позволение от Париж, за да си изтегли парите. Убеден, че с популяризиране на спиритичната доктрина ще се принесе голяма полза за нравствено-религиозното повдигане на българския народ, доктора през 1891 год. почва да издава „Нова Светлина”, месечно списание, посветено за тълкуване тайните явления в природата. Това списание е излизало пет години (от 15 април 1891 год. до 15 март 1896 г., когато е излязла последнята книжка на V-a годишнина). Едновременно с „Нова Светлина” е почнал през 1893 год. да редактира и издава и сп.
към текста >>

36. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

Геров - уверява българите, че с приемането на уния и ще постигнат своята цел: да имат собствена народна йерархия, каквато правителството на султана сега им отказва.” Той целенасочено акцентира върху фактите, които опровергават закостенялата руска църковна доктрина - единство на православието в Османската империя, като същевременно водят към извода, че трябва да бъдат подкрепени правата, предявени от младата българска нация за духовно освобождение.
Изготвени със задълбочено познаване на църковния въпрос, тези документи разкриват крайно тежкото положение на българите под гръцкото духовно владичество, масовата борба срещу грабителската и денационализаторска политика на Цариградската патриаршия, осветляват бурно изразените, непреодолими народни стремежи за самостоятелна българска църква. Като изтъква пречките в просветното движение на своите сънародници, Н. Геров тактично посочва, че „всички възпитаващи се в Русия млади българи за учители се преследват от гръцките архиереи.” Макар и убеден противник на унията, той осветлява обективните причини, които довеждат българите до тази акция. „Сам патриархът с неуместните... разпоредби принуждава българите към уния и още с такава настойчивост, че средствата за задържането им от това се изчерпват. А бързото признаване от Портата на общината - продължава Н. Геров - уверява българите, че с приемането на уния и ще постигнат своята цел: да имат собствена народна йерархия, каквато правителството на султана сега им отказва.” Той целенасочено акцентира върху фактите, които опровергават закостенялата руска църковна доктрина - единство на православието в Османската империя, като същевременно водят към извода, че трябва да бъдат подкрепени правата, предявени от младата българска нация за духовно освобождение. Твърде прямо, с горест съобщава Н. Геров на своето началство: „българите не искат да вярват, че Негово сиятелство (т. е. самият княз Лобанов-Ростовски - б. а., М. К.) прави нещо за удовлетворяване на техните закони искания”.
към текста >>

37. 2.12. Българският църковен въпрос и Великите сили. 2.12.1. Българският църковен въпрос в политиката на Великите сили

[1.] Новият руски посланик възприел по църковния въпрос курс на помирение чрез компромис между двете враждуващи страни, [2.] като се придържал в старата доктрина за единството на християните под егидата на Патриаршията.
Но и през заключителния етап на църковното движение все още най-силно влияние имали прогръцки настроените консерватори начело с оберпрокурора на св. Синод граф Д. Толстой. При тази постановка на българския църковен въпрос, сред руските политически върхове през 1864 г. за посланик в Цариград бил назначен генерал Н. П. Игнатиев, за който един френски дипломат пише, че Русия едва ли би могла да намери по-способна и енергична личност, която да защищава нейните интерес на Изток. [1.] Новият руски посланик възприел по църковния въпрос курс на помирение чрез компромис между двете враждуващи страни, [2.] като се придържал в старата доктрина за единството на християните под егидата на Патриаршията. [3.] Неговите отстъпки пред българските искания, когато движението придобивало силен размах или когато българите обръщали очи на Запад, плод на помирителната му линия, са резултат от промяната на тактиката, а не на източноцърковната доктрина. [4.] Главната грижа на Игнатиев била да се отблъсне западното религиозно влияние в България, което повече от всичко плашело руската политика. В тази област били съсредоточени средствата и дипломатическите усилия на руския генерал. И така чак до решаването на българския въпрос през 1870 г., пък и след това, царската дипломация в Цариград не могла да излезе извън рамките на традиционната си политика. Изключение в това отношение правят само усилията на пловдивския вицеконсул Н.
към текста >>

[3.] Неговите отстъпки пред българските искания, когато движението придобивало силен размах или когато българите обръщали очи на Запад, плод на помирителната му линия, са резултат от промяната на тактиката, а не на източноцърковната доктрина.
Синод граф Д. Толстой. При тази постановка на българския църковен въпрос, сред руските политически върхове през 1864 г. за посланик в Цариград бил назначен генерал Н. П. Игнатиев, за който един френски дипломат пише, че Русия едва ли би могла да намери по-способна и енергична личност, която да защищава нейните интерес на Изток. [1.] Новият руски посланик възприел по църковния въпрос курс на помирение чрез компромис между двете враждуващи страни, [2.] като се придържал в старата доктрина за единството на християните под егидата на Патриаршията. [3.] Неговите отстъпки пред българските искания, когато движението придобивало силен размах или когато българите обръщали очи на Запад, плод на помирителната му линия, са резултат от промяната на тактиката, а не на източноцърковната доктрина. [4.] Главната грижа на Игнатиев била да се отблъсне западното религиозно влияние в България, което повече от всичко плашело руската политика. В тази област били съсредоточени средствата и дипломатическите усилия на руския генерал. И така чак до решаването на българския въпрос през 1870 г., пък и след това, царската дипломация в Цариград не могла да излезе извън рамките на традиционната си политика. Изключение в това отношение правят само усилията на пловдивския вицеконсул Н. Геров, който имал големи заслуги за туширане на крайностите.
към текста >>

38. 2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.