НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
206
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Последните дни бива извикан
доктор
фортунов, началник на болницата на Народната банка, който установява болестта и болезненото състояние на сърцето и слага една мускулна инжекция.
Приятелите, като Го виждат, изтръпват при мисълта за вторична простуда. Така и става. Бронхопневмонията се усложнява, засяга сърцето Му, то отслабва и след това отичат краката Му. Тогаз Учителят предпочита да седи на стол с отпуснати и отекли крака. Дишането Му става учестено и затруднено.
Последните дни бива извикан
доктор
фортунов, началник на болницата на Народната банка, който установява болестта и болезненото състояние на сърцето и слага една мускулна инжекция.
Вероятно това е камфор, това се слагаше тогава в такива случаи. Години след това се говореше, че Учителят е искал нарочно да си замине, затова се разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото Си. Това много го твърдеше и Милка Периклиева, която казваше как много пъти е чувала от Учителя да казва: "Бавно върви процесът! " Тя не е могла да разбере какво е искал да каже Учителят с тези думи. Накрая тя разбра.
към текста >>
2.
3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
На музикален обяд до Учителя с
доктор
Жеков Когато имахме общи обеди, най-интересното бе кой ще седне до Учителя.
На музикален обяд до Учителя с
доктор
Жеков Когато имахме общи обеди, най-интересното бе кой ще седне до Учителя.
Обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни, понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък имаше да разрешава някой приятел своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си - или Да я разрешава в момента, или вече я беше разрешил. Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него. А по-късно, онези, сядалите до Него приятели, разказваха някоя история с интересен финал или също толкова интересна опитност. И понеже ние всички бяхме свидетели, защото минавахме през тези етапи, не питахме, а знаехме, че всеки, който е седнал до Учителя е трябвало да седне и имало е защо да седне. И толкоз.
към текста >>
Доктор
Жеков си имаше място до Учителя.
Същите стари братя на общ обяд ще седнат до Учителя важно, ще се пъчат важно и ще оглеждат с превъзходство другите на масата. А ние много се дразнехме. Аз бях много млада и също обичах да седя до Учителя. Че кой не би желал да седне до Него! Този стремеж бе у всички ни.
Доктор
Жеков си имаше място до Учителя.
От ония места, които са строго определени, но от самия Него. И място, което трябваше да остане за вечни времена, и то - отдясно на Учителя. Всички му отстъпваха стола до Учителя - никой не смееше да седне до Него. Веднъж - бях аранжирала песента "Химн на Великата Душа" - отидох до салона. Видях свободното място на доктор Жеков и без да му мисля много, седнах на този стол до Учителя.
към текста >>
Видях свободното място на
доктор
Жеков и без да му мисля много, седнах на този стол до Учителя.
Доктор Жеков си имаше място до Учителя. От ония места, които са строго определени, но от самия Него. И място, което трябваше да остане за вечни времена, и то - отдясно на Учителя. Всички му отстъпваха стола до Учителя - никой не смееше да седне до Него. Веднъж - бях аранжирала песента "Химн на Великата Душа" - отидох до салона.
Видях свободното място на
доктор
Жеков и без да му мисля много, седнах на този стол до Учителя.
Всички ме изгледаха, изтръпнаха и зачакаха какъв ли скандал ще стане. Доктор Жеков дойде, огледа се, седна на друг стол и нищо не каза. Аз прекарах на стола му, като че бях седнала на тръни, като че под него гореше огън. Това бе усещането ми в този момент. Аз бях седнала до Учителя, говорех за аранжираната песен и Му задавах въпроси.
към текста >>
Доктор
Жеков дойде, огледа се, седна на друг стол и нищо не каза.
И място, което трябваше да остане за вечни времена, и то - отдясно на Учителя. Всички му отстъпваха стола до Учителя - никой не смееше да седне до Него. Веднъж - бях аранжирала песента "Химн на Великата Душа" - отидох до салона. Видях свободното място на доктор Жеков и без да му мисля много, седнах на този стол до Учителя. Всички ме изгледаха, изтръпнаха и зачакаха какъв ли скандал ще стане.
Доктор
Жеков дойде, огледа се, седна на друг стол и нищо не каза.
Аз прекарах на стола му, като че бях седнала на тръни, като че под него гореше огън. Това бе усещането ми в този момент. Аз бях седнала до Учителя, говорех за аранжираната песен и Му задавах въпроси. След като обядвахме, доктор Жеков се приближи до Учителя, а аз бях до Него. Учителят се обърна към него и каза: "Сестрата иска да Ми изсвири една нейна разработка.
към текста >>
След като обядвахме,
доктор
Жеков се приближи до Учителя, а аз бях до Него.
Всички ме изгледаха, изтръпнаха и зачакаха какъв ли скандал ще стане. Доктор Жеков дойде, огледа се, седна на друг стол и нищо не каза. Аз прекарах на стола му, като че бях седнала на тръни, като че под него гореше огън. Това бе усещането ми в този момент. Аз бях седнала до Учителя, говорех за аранжираната песен и Му задавах въпроси.
След като обядвахме,
доктор
Жеков се приближи до Учителя, а аз бях до Него.
Учителят се обърна към него и каза: "Сестрата иска да Ми изсвири една нейна разработка. Искаш ли да я чуем заедно? " Доктор Жеков се усмихна, освободи се нещо напрегнато у него и ние тръгнахме към пианото. Аз седнах, изсвирих я, а доктор Жеков седеше отдясно на Учителя и двамата слушаха внимателно. След като изсвирих песента, Учителят се обърна към него и го запита: "Харесва ли ти?
към текста >>
"
Доктор
Жеков се усмихна, освободи се нещо напрегнато у него и ние тръгнахме към пианото.
Това бе усещането ми в този момент. Аз бях седнала до Учителя, говорех за аранжираната песен и Му задавах въпроси. След като обядвахме, доктор Жеков се приближи до Учителя, а аз бях до Него. Учителят се обърна към него и каза: "Сестрата иска да Ми изсвири една нейна разработка. Искаш ли да я чуем заедно?
"
Доктор
Жеков се усмихна, освободи се нещо напрегнато у него и ние тръгнахме към пианото.
Аз седнах, изсвирих я, а доктор Жеков седеше отдясно на Учителя и двамата слушаха внимателно. След като изсвирих песента, Учителят се обърна към него и го запита: "Харесва ли ти? " Той кимна одобрително. "И на мен ми хареса" - каза Учителят. После се обърна към него: "Току-що сестрата ни нахрани с най- хубавата песен за обяд.
към текста >>
Аз седнах, изсвирих я, а
доктор
Жеков седеше отдясно на Учителя и двамата слушаха внимателно.
Аз бях седнала до Учителя, говорех за аранжираната песен и Му задавах въпроси. След като обядвахме, доктор Жеков се приближи до Учителя, а аз бях до Него. Учителят се обърна към него и каза: "Сестрата иска да Ми изсвири една нейна разработка. Искаш ли да я чуем заедно? " Доктор Жеков се усмихна, освободи се нещо напрегнато у него и ние тръгнахме към пианото.
Аз седнах, изсвирих я, а
доктор
Жеков седеше отдясно на Учителя и двамата слушаха внимателно.
След като изсвирих песента, Учителят се обърна към него и го запита: "Харесва ли ти? " Той кимна одобрително. "И на мен ми хареса" - каза Учителят. После се обърна към него: "Току-що сестрата ни нахрани с най- хубавата песен за обяд. Сега ние можем да си тръгнем." Те станаха, тръгнаха, вървяха и си приказваха нещо.
към текста >>
Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия обяд до Учителя, а пък после Учителят и
доктор
Жеков присъствуваха заедно на общ музикален обяд, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен обяд на "Химна на Великата Душа".
Сега ние можем да си тръгнем." Те станаха, тръгнаха, вървяха и си приказваха нещо. Никой не им пречеше на разговора. Аз останах да затварям и заключвам пианото. Обикновено то се заключваше, а ключът се държеше у Учителя, защото тук всички бяха от музиканти по- музиканти и всеки искаше да свири на него. Затова Учителят държеше този ключ и го даваше на тези, които можеха да свирят и имаха работа на пианото.
Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия обяд до Учителя, а пък после Учителят и
доктор
Жеков присъствуваха заедно на общ музикален обяд, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен обяд на "Химна на Великата Душа".
Аз взех ключа и догоних Учителя и доктор Жеков на поляната. Връчих Му ключа, а Учителят го взе, огледа го и го показа на доктор Жеков: "С подобен ключ е заключена песента "Химн на Великата Душа" и да се добереш до нея, и да се докоснеш до нея, трябва да имаш ключ, за да я отключиш, а тя бе днес отключена за сестрата и ние с теб чухме нейното изпълнение". Брат Жеков бе на върха на своята радост и щастие. Онзи тъмен облак, който го бе засенчил при вида, че съм заела неговото място до Учителя, отдавна бе отлетял. Сега върху него грееше слънцето.
към текста >>
Аз взех ключа и догоних Учителя и
доктор
Жеков на поляната.
Никой не им пречеше на разговора. Аз останах да затварям и заключвам пианото. Обикновено то се заключваше, а ключът се държеше у Учителя, защото тук всички бяха от музиканти по- музиканти и всеки искаше да свири на него. Затова Учителят държеше този ключ и го даваше на тези, които можеха да свирят и имаха работа на пианото. Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия обяд до Учителя, а пък после Учителят и доктор Жеков присъствуваха заедно на общ музикален обяд, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен обяд на "Химна на Великата Душа".
Аз взех ключа и догоних Учителя и
доктор
Жеков на поляната.
Връчих Му ключа, а Учителят го взе, огледа го и го показа на доктор Жеков: "С подобен ключ е заключена песента "Химн на Великата Душа" и да се добереш до нея, и да се докоснеш до нея, трябва да имаш ключ, за да я отключиш, а тя бе днес отключена за сестрата и ние с теб чухме нейното изпълнение". Брат Жеков бе на върха на своята радост и щастие. Онзи тъмен облак, който го бе засенчил при вида, че съм заела неговото място до Учителя, отдавна бе отлетял. Сега върху него грееше слънцето. "Химнът на Великата Душа" трябваше да проправи пътя на човешките души към Бога.
към текста >>
Връчих Му ключа, а Учителят го взе, огледа го и го показа на
доктор
Жеков: "С подобен ключ е заключена песента "Химн на Великата Душа" и да се добереш до нея, и да се докоснеш до нея, трябва да имаш ключ, за да я отключиш, а тя бе днес отключена за сестрата и ние с теб чухме нейното изпълнение".
Аз останах да затварям и заключвам пианото. Обикновено то се заключваше, а ключът се държеше у Учителя, защото тук всички бяха от музиканти по- музиканти и всеки искаше да свири на него. Затова Учителят държеше този ключ и го даваше на тези, които можеха да свирят и имаха работа на пианото. Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия обяд до Учителя, а пък после Учителят и доктор Жеков присъствуваха заедно на общ музикален обяд, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен обяд на "Химна на Великата Душа". Аз взех ключа и догоних Учителя и доктор Жеков на поляната.
Връчих Му ключа, а Учителят го взе, огледа го и го показа на
доктор
Жеков: "С подобен ключ е заключена песента "Химн на Великата Душа" и да се добереш до нея, и да се докоснеш до нея, трябва да имаш ключ, за да я отключиш, а тя бе днес отключена за сестрата и ние с теб чухме нейното изпълнение".
Брат Жеков бе на върха на своята радост и щастие. Онзи тъмен облак, който го бе засенчил при вида, че съм заела неговото място до Учителя, отдавна бе отлетял. Сега върху него грееше слънцето. "Химнът на Великата Душа" трябваше да проправи пътя на човешките души към Бога. И днес аз имах случая да се убедя в това.
към текста >>
3.
3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Една година след заминаването на
доктор
Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно
доктор
Миркович.
Учителят постепенно ги превежда от спиритизма към изучаването на Евангелието и започва да им дава задания за проучване. Спиритизмът, според Учителя, дойде, за да покаже, че има движение в духовния свят на онези заминали души, които могат да преминат през материалната бариера, като намерят свой говорител и свой микрофон, чрез който да се изявят. Спиритизмът показва началото на една неоформена, в начална фаза на развитие пролука, която трябва да се създаде между Невидимия свят и физическия свят. Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана среда на физическото поле. Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да определи неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него.
Една година след заминаването на
доктор
Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно
доктор
Миркович.
Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи. Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на доктор Миркович. Този разговор е записан и е много интересен. Може да се смята, че това са истинските думи на духа на доктор Миркович, защото са казани чрез Учителя. На следващите събори приятелите живо се интересуват от заминалите техни съвременници и търсят познания чрез Учителя.
към текста >>
Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на
доктор
Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи.
Спиритизмът, според Учителя, дойде, за да покаже, че има движение в духовния свят на онези заминали души, които могат да преминат през материалната бариера, като намерят свой говорител и свой микрофон, чрез който да се изявят. Спиритизмът показва началото на една неоформена, в начална фаза на развитие пролука, която трябва да се създаде между Невидимия свят и физическия свят. Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана среда на физическото поле. Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да определи неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него. Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович.
Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на
доктор
Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи.
Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на доктор Миркович. Този разговор е записан и е много интересен. Може да се смята, че това са истинските думи на духа на доктор Миркович, защото са казани чрез Учителя. На следващите събори приятелите живо се интересуват от заминалите техни съвременници и търсят познания чрез Учителя. Той задоволява отчасти техния интерес, но постепенно ги превежда през спиритизма към изучаването на Словото на Новия Завет.
към текста >>
Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на
доктор
Миркович.
Спиритизмът показва началото на една неоформена, в начална фаза на развитие пролука, която трябва да се създаде между Невидимия свят и физическия свят. Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана среда на физическото поле. Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да определи неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него. Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович. Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи.
Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на
доктор
Миркович.
Този разговор е записан и е много интересен. Може да се смята, че това са истинските думи на духа на доктор Миркович, защото са казани чрез Учителя. На следващите събори приятелите живо се интересуват от заминалите техни съвременници и търсят познания чрез Учителя. Той задоволява отчасти техния интерес, но постепенно ги превежда през спиритизма към изучаването на Словото на Новия Завет. Това е един продължителен период.
към текста >>
Може да се смята, че това са истинските думи на духа на
доктор
Миркович, защото са казани чрез Учителя.
Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да определи неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него. Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович. Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи. Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на доктор Миркович. Този разговор е записан и е много интересен.
Може да се смята, че това са истинските думи на духа на
доктор
Миркович, защото са казани чрез Учителя.
На следващите събори приятелите живо се интересуват от заминалите техни съвременници и търсят познания чрез Учителя. Той задоволява отчасти техния интерес, но постепенно ги превежда през спиритизма към изучаването на Словото на Новия Завет. Това е един продължителен период. Има години, когато приятелите толкова се увличат, че дори се отклоняват от Школата, на което Учителят остро реагира. Причината е, че приятелите попадат под въздействие и биват обсебени от низши духове, които ги заблуждават и ги отклоняват от техния личен път, както и от Школата на Учителя.
към текста >>
4.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След това Живков търси
доктор
Миркович от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс.
След това образува "Психическо дружество" в София и от 1907 година започва да издава списание "Задгробен мир", занимаващо се със спиритизъм, окултизъм, мистицизъм и теософия. В това списание има глава "Домашна хроника", в която се описват интересни явления от спиритическите сеанси от тези години в България, които се разпространяват извънредно много. Споменава се как тогавашният министър Живков бива принуден да си подаде оставката, след като на спиритичен сеанс се явил духът на Раковски и го предупредил, че ако не си подаде оставката, ще да бъде убит заедно със Стефан Стамболов. Министър Живков послушва и си подава оставката. Не след дълго време Стефан Стамболов бил убит.
След това Живков търси
доктор
Миркович от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс.
Извикват духа на Раковски и искат духът да ги убеди в това дали наистина е Раковски. Масата, на която правили сеанса, се вдигнала високо до тавана, с трясък паднала на земята и се разбила на парчета. Това е за сведение, за да се знае какви ветрове вееха в онези години. През 1912 година Гръблашев пише един труд - "философията на живота според розенкройцерското учение". Той е първият у нас, който превежда литература на розенкройцерите и пише за тях.
към текста >>
За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде
докторска
степен и професорска катедра.
Трябва да се даде заслуженото, че той защитава Дънов, но сам стига до третото стъпало - стъпалото, на което последователите на Дънов Го възприемат просто като един адепт. Той не можа да прескочи четвъртото стъпало и. да Го приеме като Велик Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. Дотам беше стигнал и там спря. Накрая Величко Гръблашев, виждайки, че дейността на Дънов взима такъв размах, решава и той да направи нещо, и той да принесе нещо в духовната съкровищница на окултизма.
За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде
докторска
степен и професорска катедра.
Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител. Решава Величко Гръблашев, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята. Величко Гръблашев е напълно убеден, че Христос е вече на земята. Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично становище на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа. И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята.
към текста >>
5.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Методи Константинов завърши, получи
докторат
и ние работихме с него, както и с Боян Боев, по издаването на книгите "Учителят" и "Учителят на Седемте рилски езера".
Но преди това го накарва да прекопае с мотика една голяма нива на "Изгрева", за да разбере, че парите не се дават даром и за тях трябва да се заплати с най-малкия труд. Трябва да се научи и друго, че да се посее едно семе, трябва първо да се яви работник, който да изоре Божията нива. На изпращане Учителят му казва: "Аз съм проникнал всичките ти клетки. И в дъното на ада да слезеш, пак ще те избавя, за да свършиш работата, която ти предстои." Тази мисъл го охранява и съхранява през всичките му изпитания по време на Школата. Той научи един закон - че всяко житно зърно се посява от Сеяча и Господаря на нивата в точно определено време, на определено място и в най-подходящия момент в душата на ученика от Школата.
Методи Константинов завърши, получи
докторат
и ние работихме с него, както и с Боян Боев, по издаването на книгите "Учителят" и "Учителят на Седемте рилски езера".
Той успя да издаде във Франция няколко книги във връзка с Учението на Учителя. Ние имахме плодотворно сътрудничество с него. Ние сме се събрали на "Изгрева" около Учителя и се провежда свободен разговор. Приятелите задават въпроси, а Учителят отговаря и обяснява. Точно по това време приятелите запитват Учителя дали е възможна материализация на същества от Невидимия свят на "Изгрева", които да се явят в човешки и материален образ.
към текста >>
6.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Името на този автор бе
доктор
Върбишки.
За доказателство разгледа четирите главни клона на Йогата и направи сравнение със Словото на Учителя. И накрая дойде до извода, че господин Дънов води последователите си по пътя на Бхакти-Йогата в съчетание с Хатха-Йогата, тоест по пътя на благоговейното поклонение на Личния Бог, който за християните е Христос, че проповядва най-чисто Учение Христово и живее по него. Да, но това не е така. Той искаше да докаже, че учението на господин Дънов излиза от окултизма, излиза от теософията, излиза от философията на йогите. А това е една голяма лъжа.
Името на този автор бе
доктор
Върбишки.
Учителят е дал песни на санскритски език. Това е един стар език, чрез който Великите Учители са свалили Божествени Истини през време на инволюционния период. Но Учителят ги предаде, свали песните и им даде тласък нагоре, за да завършат своя еволюционен цикъл. Ние ги пеехме, а и вие ще ги пеете, ако сте последователи на това Учение и сте в тази Школа. Разбрахме се, че Школата е със свои вътрешни измерения, параметри и свое поле.
към текста >>
7.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Негов представител в България бе
доктор
Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България.
"Теософският конгрес и търсенето на Христа" В началото на века, а особено между войните през 1912-1918 година, както и след това, в света се разпространи едно голямо идейно движение, наречено теософско, със свои привърженици в онези интелектуални среди, търсещи да намерят нещо съвсем различно от това, което им предлагаше съвременната наука и религия. То се разпространи и в България, като негов представител и ръководител бе Софрони Ников. Той и неговите сподвижници бяха много дейни и преведоха цялата теософска литература на български и най-усилено я разпространяваха. Миналия век се зароди спиритизмът, който трябваше да прескочи материалната бариера за познанието на света.
Негов представител в България бе
доктор
Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България.
По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини. Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание.
към текста >>
По-късно
доктор
Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов.
"Теософският конгрес и търсенето на Христа" В началото на века, а особено между войните през 1912-1918 година, както и след това, в света се разпространи едно голямо идейно движение, наречено теософско, със свои привърженици в онези интелектуални среди, търсещи да намерят нещо съвсем различно от това, което им предлагаше съвременната наука и религия. То се разпространи и в България, като негов представител и ръководител бе Софрони Ников. Той и неговите сподвижници бяха много дейни и преведоха цялата теософска литература на български и най-усилено я разпространяваха. Миналия век се зароди спиритизмът, който трябваше да прескочи материалната бариера за познанието на света. Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България.
По-късно
доктор
Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов.
Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини. Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание. За спиритизма Учителят каза, че е дошъл да докаже съществуването на Невидимия свят.
към текста >>
8.
5_18 Краят на войната е близо
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Тогава казва: "Не зная как да те нарека: господин
докторе
ли, господин професоре ли, господин Учителю ли, Господ ли да те нарека?
По това време Учителят държеше Своите беседи в дома на Петко Гумнеров на, ул."Опълченска" 66, от прозорчето на стаичката Си. А приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в студ и мраз, в пек и дъжд. Веднъж една женица, като минава покрай къщата, вижда, че в двора влизат хора. Тя се нарежда заедно с тях и попада на една беседа на Учителя. Като изслушва беседата, тя идва при Него, хваща ръката Му с двете си ръце и я целува.
Тогава казва: "Не зная как да те нарека: господин
докторе
ли, господин професоре ли, господин Учителю ли, Господ ли да те нарека?
Но като Те слушам, виждам, че много знаеш. Като знаеш толкова много, кажи ми кога ще дойде мирът, защото е много тежко положението ни." Учителят казва: "Когато едно положение става много тежко, ще знаеш, че краят му е близо." Женичката се навежда доземи, прегръща нозете Му и ги целува. После става и си тръгва. Излиза през вратника и се загубва по своя път в града. Ние останахме и бяхме свидетели на думите, изречени от Учителя - те станаха думи Господни, които по-късно се облякоха в песента "Мирът иде!
към текста >>
9.
5_46 Продавачът на Библии
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Отначало те били трима -
доктор
Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, но постепенно с годините се приобщават и другите.
"Продавачът на Библии" В началото на века, когато Учителят започва своята деятелност, Той обикаля градовете и селата и събира ученици.
Отначало те били трима -
доктор
Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, но постепенно с годините се приобщават и другите.
Това може да го видите от протоколите на първите събори. Тогава всички са смятали, че на всеки един от тях е определено и вменено в дълг да привлекат колкото се може повече съмишленици. Но така лесно съмишленик не се става, защото той трябва да бъде съидейник. Да бъде съидейник, това означава да бъде идеен човек - да бъде духовен човек, но да бъде насочен към определена идея. Кои са били духовните човеци по онова време?
към текста >>
10.
5_47 Окултна литература на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Имаше един брат,
доктор
Мавров, който имаше богата окултна литература.
Елиезер Коен, който беше най-деен в Братството тогава, накрая се обяви срещу Учителя и срещу Братството и се отказа от Него. За кратко време той си замина от рак на черния дроб в големи мъки. Та Духът на заблуждението пробиваше на "Изгрева" чрез тази окултна литература. Тя пробиваше и чрез непослушанието и своеволието на учениците към думите на Учителя. Мория бе Учител на Черната ложа, според думите на Учителя.
Имаше един брат,
доктор
Мавров, който имаше богата окултна литература.
Той си замина и нашите приятели бързаха да не изпуснат тази чудна за тях литература. Отидоха при Учителя и искаха от Него пари да я закупят. Не питаха какво е мнението Му по този въпрос, а направо искаха да я закупят. Той им даде пари без да каже нищо - остави ги свободни. Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева".
към текста >>
11.
5_53 Учителят е болен
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Аз отидох лично, извиках и докарах с лека кола на "Изгрева"
доктор
Тодоров - лекар на финансовата служба, изискан и изтъкнат лекар.
Аз и Мария Тодорова бяхме в провинцията и ни извикаха с телеграма. Учителят бе наредил: "Извикайте Марийка и Борис! " Ние пристигнахме и заварихме суетня около Учителя. Той беше на легло и ставаше от време на време. Приятелите бяха извикали лекари, за да Го прегледат.
Аз отидох лично, извиках и докарах с лека кола на "Изгрева"
доктор
Тодоров - лекар на финансовата служба, изискан и изтъкнат лекар.
Учителят се остави да Го прегледат. Не се възпротиви. Аз присъствувах лично заедно с доктор Тодоров, а и други лекари присъствуваха там. Накрая, след като свърши прегледа, той каза: "Аз не зная какво мислят другите колеги, но за мен господин Дънов боледува от сърце." Каза това и си отиде. Бяха останали онези лекари от "Изгрева".
към текста >>
Аз присъствувах лично заедно с
доктор
Тодоров, а и други лекари присъствуваха там.
Той беше на легло и ставаше от време на време. Приятелите бяха извикали лекари, за да Го прегледат. Аз отидох лично, извиках и докарах с лека кола на "Изгрева" доктор Тодоров - лекар на финансовата служба, изискан и изтъкнат лекар. Учителят се остави да Го прегледат. Не се възпротиви.
Аз присъствувах лично заедно с
доктор
Тодоров, а и други лекари присъствуваха там.
Накрая, след като свърши прегледа, той каза: "Аз не зная какво мислят другите колеги, но за мен господин Дънов боледува от сърце." Каза това и си отиде. Бяха останали онези лекари от "Изгрева". А това бяха доктор Кьорчева, доктор Борова и доктор Кадиев. Те бяха удостоверили, че Учителят има висока температура, след това бяха Го прегледали и намериха, че страда от бронхопневмония. Бяха започнали да Го лекуват.
към текста >>
А това бяха
доктор
Кьорчева,
доктор
Борова и
доктор
Кадиев.
Учителят се остави да Го прегледат. Не се възпротиви. Аз присъствувах лично заедно с доктор Тодоров, а и други лекари присъствуваха там. Накрая, след като свърши прегледа, той каза: "Аз не зная какво мислят другите колеги, но за мен господин Дънов боледува от сърце." Каза това и си отиде. Бяха останали онези лекари от "Изгрева".
А това бяха
доктор
Кьорчева,
доктор
Борова и
доктор
Кадиев.
Те бяха удостоверили, че Учителят има висока температура, след това бяха Го прегледали и намериха, че страда от бронхопневмония. Бяха започнали да Го лекуват. Сложиха Му венозна инжекция глюкоза за подсилване. А други братя и сестри решиха да Му сложат млечен компрес на гърба за бронхопневмонията, метод с който ние се лекувахме. Учителят остави да Му го сложат.
към текста >>
12.
5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Брат
доктор
Иван Жеков се нае да свърши тази работа.
Знаехме, че Учителят пусна комунистите в България чрез Своята власт на Всемиров Учител. Но те не знаеха това. Не го знаят и до днес. Тогава решихме, щом е такава работата, да искаме разрешение от най-главния български комунист. А такъв бе Георги Димитров, който тогава бе още в Москва.
Брат
доктор
Иван Жеков се нае да свърши тази работа.
Написа телеграма със следното съдържание. Ето тя е в ръцете ми в неговия ръкопис и подпис и ще ви я прочета: "Москва - Георги Димитров - Български болшевик Великият Учител - Дънов предаде Богу Дух. Съдействувай да бъде погребан в братското място, за да не осъди бъдещото поколение в невежество днешното поколение. Близките ти дължат много Нему. Д-р Иван Жеков " Трябваше да се занесе и предаде в Централната поща, за да се препредаде по телеграфа.
към текста >>
13.
5_57 Кой спаси българските евреи?
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ти си учил в Полша, завършил си международни отношения и имаш
докторат
за това, както и защото работиш като чиновник в Дирекцията на пропагандата." Методи свива рамене и се измъква тихомълком от кабинета на министъра.
Министър Габровски, който бе тогава министър на вътрешните работи, извиква нашият брат Методи Константинов и му показва заповедта за изпращането на евреите в Полша, подписана от царя. Казва му: "Изпращането на евреите е предстоящо и решено. Ето указа, който е подписан от цар Борис III. А ти си определен да водиш евреите в Полша." Методи се стресва и пита: "Защо именно аз? " "Защото знаеш полски.
Ти си учил в Полша, завършил си международни отношения и имаш
докторат
за това, както и защото работиш като чиновник в Дирекцията на пропагандата." Методи свива рамене и се измъква тихомълком от кабинета на министъра.
Уплашен е, отива право при Учителя и Му казва: "Царят е подписал указа за изпращането на евреите в Полша, за да ги ликвидират." Учителят изслушва целия разказ. Лицето Му придобива строг израз. Той нарежда: "Иди, повикай Лулчев! " Методи отива при него, извиква го и той пристига тичешком. Като бивш военен, той беше много дисциплиниран.
към текста >>
" "Завърших международни отношения и защитих
докторат
за външните политически връзки и отношения на държавите по течението на река Дунав.
Лулчев обичаше, когато свърши някаква работа, да се похвали на другите. Методи вижда парчето и казва: "Да отидем и да го покажем на Учителя! " Тръгват и ето - двамата се намират в стаята пред Учителя. Лулчев разказва целия случай, а Методи държи парчето от скъсания указ. Учителят се обръща към Методи и го пита: "Методи, ти какво завърши в Полша?
" "Завърших международни отношения и защитих
докторат
за външните политически връзки и отношения на държавите по течението на река Дунав.
Полша не граничи с Дунав, но понеже съм българин, одобриха тази тема." Учителят го пита: "А къде е твоят докторат? " "Окачил съм го в рамка на стената." Учителят го поглежда строго и казва: "От утре ще свалиш от стената своя докторат от Полша. Днес ти защити своя докторат пред мен. С него се спасиха хиляди хора и не се позволи да се скверни името на Великия Учител и на Бога. А сега изгорете това парче хартия от указа." Методи и Лулчев се отдалечават и всеки отива в своята барака.
към текста >>
Полша не граничи с Дунав, но понеже съм българин, одобриха тази тема." Учителят го пита: "А къде е твоят
докторат
?
Методи вижда парчето и казва: "Да отидем и да го покажем на Учителя! " Тръгват и ето - двамата се намират в стаята пред Учителя. Лулчев разказва целия случай, а Методи държи парчето от скъсания указ. Учителят се обръща към Методи и го пита: "Методи, ти какво завърши в Полша? " "Завърших международни отношения и защитих докторат за външните политически връзки и отношения на държавите по течението на река Дунав.
Полша не граничи с Дунав, но понеже съм българин, одобриха тази тема." Учителят го пита: "А къде е твоят
докторат
?
" "Окачил съм го в рамка на стената." Учителят го поглежда строго и казва: "От утре ще свалиш от стената своя докторат от Полша. Днес ти защити своя докторат пред мен. С него се спасиха хиляди хора и не се позволи да се скверни името на Великия Учител и на Бога. А сега изгорете това парче хартия от указа." Методи и Лулчев се отдалечават и всеки отива в своята барака. След няколко дни посланикът на Германия, Бекерле, съобщава на външното министерство, на Райха за решението на царя, но казва, че този ход е тактически правилен за него.
към текста >>
" "Окачил съм го в рамка на стената." Учителят го поглежда строго и казва: "От утре ще свалиш от стената своя
докторат
от Полша.
" Тръгват и ето - двамата се намират в стаята пред Учителя. Лулчев разказва целия случай, а Методи държи парчето от скъсания указ. Учителят се обръща към Методи и го пита: "Методи, ти какво завърши в Полша? " "Завърших международни отношения и защитих докторат за външните политически връзки и отношения на държавите по течението на река Дунав. Полша не граничи с Дунав, но понеже съм българин, одобриха тази тема." Учителят го пита: "А къде е твоят докторат?
" "Окачил съм го в рамка на стената." Учителят го поглежда строго и казва: "От утре ще свалиш от стената своя
докторат
от Полша.
Днес ти защити своя докторат пред мен. С него се спасиха хиляди хора и не се позволи да се скверни името на Великия Учител и на Бога. А сега изгорете това парче хартия от указа." Методи и Лулчев се отдалечават и всеки отива в своята барака. След няколко дни посланикът на Германия, Бекерле, съобщава на външното министерство, на Райха за решението на царя, но казва, че този ход е тактически правилен за него. Доктор Делиус, шефът на нацисткото разузнаване, също съобщава, че България не желае да поеме върху плещите си еврейската ненавист и проклятия.
към текста >>
Днес ти защити своя
докторат
пред мен.
Лулчев разказва целия случай, а Методи държи парчето от скъсания указ. Учителят се обръща към Методи и го пита: "Методи, ти какво завърши в Полша? " "Завърших международни отношения и защитих докторат за външните политически връзки и отношения на държавите по течението на река Дунав. Полша не граничи с Дунав, но понеже съм българин, одобриха тази тема." Учителят го пита: "А къде е твоят докторат? " "Окачил съм го в рамка на стената." Учителят го поглежда строго и казва: "От утре ще свалиш от стената своя докторат от Полша.
Днес ти защити своя
докторат
пред мен.
С него се спасиха хиляди хора и не се позволи да се скверни името на Великия Учител и на Бога. А сега изгорете това парче хартия от указа." Методи и Лулчев се отдалечават и всеки отива в своята барака. След няколко дни посланикът на Германия, Бекерле, съобщава на външното министерство, на Райха за решението на царя, но казва, че този ход е тактически правилен за него. Доктор Делиус, шефът на нацисткото разузнаване, също съобщава, че България не желае да поеме върху плещите си еврейската ненавист и проклятия. А изпратеният германски съветник по еврейските въпроси, Данекер, през месец август 1943 година е отзован.
към текста >>
Доктор
Делиус, шефът на нацисткото разузнаване, също съобщава, че България не желае да поеме върху плещите си еврейската ненавист и проклятия.
" "Окачил съм го в рамка на стената." Учителят го поглежда строго и казва: "От утре ще свалиш от стената своя докторат от Полша. Днес ти защити своя докторат пред мен. С него се спасиха хиляди хора и не се позволи да се скверни името на Великия Учител и на Бога. А сега изгорете това парче хартия от указа." Методи и Лулчев се отдалечават и всеки отива в своята барака. След няколко дни посланикът на Германия, Бекерле, съобщава на външното министерство, на Райха за решението на царя, но казва, че този ход е тактически правилен за него.
Доктор
Делиус, шефът на нацисткото разузнаване, също съобщава, че България не желае да поеме върху плещите си еврейската ненавист и проклятия.
А изпратеният германски съветник по еврейските въпроси, Данекер, през месец август 1943 година е отзован. Така Учителят спаси евреите. Тъй седи въпросът. След заминаването на Учителя, новата комунистическа власт си приписа заслугата за спасяването евреите. Това е лъжа.
към текста >>
14.
7_01 С арфа под бомбите в града Мюнхен
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Но преди да замине за Мюнхен, той разказва всичко на нашия приятел
доктор
Методи Константинов: "Методи, аз вече заминавам за две години да уча арфа".
Като цигулар, той свиреше в Симфоничния оркестър и се казваше Асен Арнаудов. Асен, като научава, че германците дават стипендии, без да изразходва той средства, решава да отиде в Германия и да се научи да свири на арфа. Тогава той помолва диригента на Царския симфоничен оркестър Сашо Попов да му съдействува пред министерството на просветата, за да може да отиде за две години да учи арфа в Мюнхен. И всичко се разрешава благополучно. Министерството му дава разрешение и командировъчно и той трябва да замине.
Но преди да замине за Мюнхен, той разказва всичко на нашия приятел
доктор
Методи Константинов: "Методи, аз вече заминавам за две години да уча арфа".
Методи му казва: "Ти луд ли си? Денонощно бомбардират Мюнхен и цяла Германия. Къде ще отиваш там? Да отидем да питаме Учителя". "Да отидем" - съгласява се Асен.
към текста >>
15.
7_05 Бракосъчетание на музиканти
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
"Бракосъчетание на музиканти" На "Изгрева" имаше една сестра -
доктор
Давидова.
"Бракосъчетание на музиканти" На "Изгрева" имаше една сестра -
доктор
Давидова.
Тя беше детска лекарка. Тя имаше хубав глас и винаги при тържествени случаи, аз и тя пеехме песни на Учителя в салона. Повечето пъти пеехме в салона - в столовата, където пеехме преди хранене, както и след хранене. Особено тържествени бяха концертите след общ обед. Аз съм пял неведнъж с нея и в такива дни.
към текста >>
16.
8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
"Как се записаха и издадоха песните на Учителя" След заминаването на Учителя, след някоя и друга година, излезе една книга на четирима сътрудници: Боян Боев,
доктор
Методи Константинов, Мария Тодорова и Борис Николов.
"Как се записаха и издадоха песните на Учителя" След заминаването на Учителя, след някоя и друга година, излезе една книга на четирима сътрудници: Боян Боев,
доктор
Методи Константинов, Мария Тодорова и Борис Николов.
Тя бе озаглавена "Учителят". След като излезе тази книга, вместо да се създаде подем в нашата работа, както смятаха нейните създатели, се получи точно обратното- неразбория, противопоставяне и борби. Причината бе, че не се постъпи честно и почтено с останалите приятели от Братския просветен съвет, които също работиха и събираха материали, за да издадат книга за Учителя. Те не знаеха, че тази група от четирима приятели работи в пълна тайна и че книгата бе отпечатана в пълна тайна. Вероятно те имаха причина да сторят това.
към текста >>
17.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Така дойдоха за пръв път
доктор
Кьорчева и Трифон Кунев.
Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи краката, да не може да говори - това не е шега работа. Това е много нещо, което трудно се побира в главите на учениците. Това е много нещо и за Учителя. Това е един изпит за нас и един изпит за Него. Освен това, за пръв път дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора.
Така дойдоха за пръв път
доктор
Кьорчева и Трифон Кунев.
А бяха дошли и чужденци. За пръв път дойдоха и латвийци. За новите това бе голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек. Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си крак и да не говори?
към текста >>
18.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
В началото на декември ме срещна
доктор
Иван Жеков и ми каза: "Еленке, виждаш ли, че Учителят си отива?
Но това беше само, когато беше на катедрата и държеше беседа. Аз все продължавах да мисля, че има някакво нарушение в здравето Му. Това поддържаше безпокойството ми и бях нащрек. Последните два месеца при Него отиваха сестри да Му помагат. Говореше се, че не се чувствува добре.
В началото на декември ме срещна
доктор
Иван Жеков и ми каза: "Еленке, виждаш ли, че Учителят си отива?
" Казах му: "Брат Жеков, това е временно нещо и всичко ще си отиде и замине, както и друг път се е случвало". Брат Жеков поклати глава, не бе съгласен с мене, не каза нищо и си отмина. След като се върнахме в София от Мърчаево, видяхме някои неща, но съзнанието ни не бе будно и много по-късно ги разбрахме. Приятелите отвориха една вратичка зад салона, за да се свържат с едно място, което ни дадоха да го ползуваме. Видях Учителя, как бе отишъл да гледа това, което приятелите бяха направили.
към текста >>
Във вторник той доведе
доктор
Попов при Учителя, за да Го прегледа.
" Учителят каза: "Недей. Голяма цигания е тук". Затова тя отиде в едно друго село - Богдановци - със своите рождени две сестри и престоя там няколко месеца. После се върна, когато всички се върнахме на "Изгрева". Синът на една наша сестра беше току-що завършил медицина.
Във вторник той доведе
доктор
Попов при Учителя, за да Го прегледа.
Аз се случих там, защото отидох за пръв път в понеделник, бях във вторник през нощта, присъствувах и на самото заминаване. Така че аз съм свидетел - видях цялата обстановка там вечерта, когато дойдоха да Му правят инжекция. Та аз съм свидетел срещу всички тези клевети, които дойдоха после, за да опетнят Учителя. След преврата на 9 септември 1944 година, на власт дойдоха комунистите и стана много напрегнато и неспокойно. Много хора изчезнаха след направените арести и то - безследно.
към текста >>
Тогава онзи млад брат доведе онзи възрастен лекар,
доктор
Попов, който прегледа Учителя и каза, че има старческа пневмония и нищо друго не Го безпокои.
Кой беше този Друг, ние не знаехме, но можехме да съдим по отговорите на Учителя. Беше невероятно преживяване за всички ни, които присъствувахме там. Тялото Му беше спокойно, въпреки своята немощ. Но във вторник състоянието Му се влоши, Той бе напуснал тялото Си и само дишаше тежко. Не проявяваше никакъв друг живот.
Тогава онзи млад брат доведе онзи възрастен лекар,
доктор
Попов, който прегледа Учителя и каза, че има старческа пневмония и нищо друго не Го безпокои.
Учителят не се подвижи никак, нищо не казваше, не приемаше храна или на човешки език това го наричаме агония. Вечерта останах при Него. Пак видях борбата в тялото Му. Учителят Го нямаше там. Виждах само едно тяло, в което ставаше борба.
към текста >>
През нощта бяхме четирима:
доктор
Борова,
доктор
Кьорчева, Тодор Стоименов и аз - Елена Андреева.
Учителят не се подвижи никак, нищо не казваше, не приемаше храна или на човешки език това го наричаме агония. Вечерта останах при Него. Пак видях борбата в тялото Му. Учителят Го нямаше там. Виждах само едно тяло, в което ставаше борба.
През нощта бяхме четирима:
доктор
Борова,
доктор
Кьорчева, Тодор Стоименов и аз - Елена Андреева.
Зачестяваше дишането. Никакви други прояви на живот. Рано сутринта дойдоха Борис Николов и Мария Тодорова. Постояха малко. Учителят започна по-учестено, по-затруднено и по-силно да диша.
към текста >>
19.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
С това се занимаваха брат
доктор
Иван Жеков, който бе отговорник, както и брат Любомир Лулчев.
На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка. Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара.
С това се занимаваха брат
доктор
Иван Жеков, който бе отговорник, както и брат Любомир Лулчев.
Откупуваха от селяните парцелите от по два-три декара и след това ги разцепваха на 200-300 кв.м на човек. Вместо да купят по един декар, както беше казал Учителят, те ги разцепиха на по 200-300 кв. м. Извинението им беше, че хората били бедни и нямали пари. Това беше и вярно, и невярно. Тогава имаше много братски пари и земите можеха да се откупят с тях, а след това всеки, който получаваше по един декар, щеше да си изплати на Братството заема.
към текста >>
Като закупи местата и ги раздаде на хората,
доктор
Жеков дълги години не даваше на приятелите крепостните актове.
Спомням си как по време на съборите нареждаше палатките да се построят в редици и под конец. А тук всеки правеше това, което искаше и според възможностите си. Значи и за това не Го питаха. Учителят никога не се бъркаше да каже: "Направи това или онова". И се появи следващото своеволие.
Като закупи местата и ги раздаде на хората,
доктор
Жеков дълги години не даваше на приятелите крепостните актове.
Защо ли? Не мога да кажа. Най-вероятно - за таксите, които трябваше да се плащат. Или пък искаше да държи нещата в свои ръце и да направи другите зависими от себе си. И той сполучи в това.
към текста >>
Епитропов и
доктор
Жеков се съдиха за въздушно пространство.
" Някои ги вдигнаха, а някои не ги вдигнаха. После станаха кавги за педя земя. Съдиха се за квадратен метър земя. Когато след време четете това, братя, трябва да знаете какво значи своеволие и непослушание към Учителя. Имаше случай, когато брат Белев се съди за един квадратен метър.
Епитропов и
доктор
Жеков се съдиха за въздушно пространство.
Тогава чрез съда събориха горния етаж на Иван Жеков, който бе построен неправилно и навлизаше във въздушното пространство на Епитропов. Аз плаках дори за тази работа. Какво братско отношение има в това? Така се скараха, че не си говориха с години. Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на доктор Жеков, която бе незаконно построена.
към текста >>
Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на
доктор
Жеков, която бе незаконно построена.
Епитропов и доктор Жеков се съдиха за въздушно пространство. Тогава чрез съда събориха горния етаж на Иван Жеков, който бе построен неправилно и навлизаше във въздушното пространство на Епитропов. Аз плаках дори за тази работа. Какво братско отношение има в това? Така се скараха, че не си говориха с години.
Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на
доктор
Жеков, която бе незаконно построена.
Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда. Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя. Когато тази свада приключи, Учителят дойде на "парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед". Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на връх Ивановден, когато бе именният ден на доктор Жеков.
към текста >>
И стана на връх Ивановден, когато бе именният ден на
доктор
Жеков.
Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на доктор Жеков, която бе незаконно построена. Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда. Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя. Когато тази свада приключи, Учителят дойде на "парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед". Това бе празник за Учителя, че са се примирили.
И стана на връх Ивановден, когато бе именният ден на
доктор
Жеков.
Доктор Жеков отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден? " Доктор Жеков отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили. Заради това Учителят ни извика всички на обяд и отпразнувахме тяхното "примирение. Каква голяма радост видях в очите на Учителя!
към текста >>
Доктор
Жеков отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден?
Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда. Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя. Когато тази свада приключи, Учителят дойде на "парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед". Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на връх Ивановден, когато бе именният ден на доктор Жеков.
Доктор
Жеков отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден?
" Доктор Жеков отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили. Заради това Учителят ни извика всички на обяд и отпразнувахме тяхното "примирение. Каква голяма радост видях в очите на Учителя! Аз имах един случай с Петко Епитропов, който дойде да му напиша едно заявление срещу доктор Иван Жеков.
към текста >>
"
Доктор
Жеков отговори, че е готов.
Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя. Когато тази свада приключи, Учителят дойде на "парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед". Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на връх Ивановден, когато бе именният ден на доктор Жеков. Доктор Жеков отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден?
"
Доктор
Жеков отговори, че е готов.
Отишъл при него и се примирили. Заради това Учителят ни извика всички на обяд и отпразнувахме тяхното "примирение. Каква голяма радост видях в очите на Учителя! Аз имах един случай с Петко Епитропов, който дойде да му напиша едно заявление срещу доктор Иван Жеков. Казах му: "Брат Петко, вие имате недоразумения с брат Жеков.
към текста >>
Аз имах един случай с Петко Епитропов, който дойде да му напиша едно заявление срещу
доктор
Иван Жеков.
Доктор Жеков отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден? " Доктор Жеков отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили. Заради това Учителят ни извика всички на обяд и отпразнувахме тяхното "примирение. Каква голяма радост видях в очите на Учителя!
Аз имах един случай с Петко Епитропов, който дойде да му напиша едно заявление срещу
доктор
Иван Жеков.
Казах му: "Брат Петко, вие имате недоразумения с брат Жеков. Както вие сте ми брат, така и брат Жеков ми е брат. Недейте ме кара да пиша заявление! " Погледна ме и промълви: "Сестра, разбирам това". И ме остави.
към текста >>
20.
8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Там бе братската градина, която бе на името на
доктор
Иван Жеков Стойков, Върбан Христов и Иван Явашев, с нотариален акт № 102, том IX, дело № 1 885 от 1926 година.
Там бе построена къщата на Н. Конова с площ от 31 кв.м. Това място бе отчуждено от държавата. VI. Дворнот о място от 126 1 кв.м се владееше чрез Паша Теодорова с нотариален акт № 42, том IX, регистър 1721, дело № 1568 от 1930 година Същото място бе отчуждено. VII. Парк-градин а "Мястото на Учителя".
Там бе братската градина, която бе на името на
доктор
Иван Жеков Стойков, Върбан Христов и Иван Явашев, с нотариален акт № 102, том IX, дело № 1 885 от 1926 година.
Тя има площ от 7 500 кв.м. От нея, с акт 1267/2228, беше отчужден една трета дял, тоест 2 500 кв.м, а останалата част от 5 000 кв.м остава неотчуждена. След 1957 година, тя бе одържавена. VIII. Дворн о място, купено чрез Илия Узуно в с нотариален акт № 163, том VII, дело № 1295 от 1956 година. То имаше площ от 274 кв.м.
към текста >>
21.
10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 1
Библиотека "Житен клас" се представя от
доктор
Вергилий Кръстев Всички забележки, мнения, препоръки към този том могат да бъдат адресирани към редактора.
Започваме чрез "житното зърно", което трябва да се посее в умовете на българите, за да възрастне в душите им като "Житен клас". А житните класове съставляват Божията Нива, от която трябва да дойде Божественият Хляб чрез Словото на Великия Учител. София. Идва жътва. Очакваме жетварите. Готови ли сте?
Библиотека "Житен клас" се представя от
доктор
Вергилий Кръстев Всички забележки, мнения, препоръки към този том могат да бъдат адресирани към редактора.
Онези, които имат материали, оставени от предишните поколения ученици за времето от Школата на Учителя, могат да ни ги предоставят за включване във следващите сборници. Имената на авторите ще бъдат запазени, както и имената на онези, които ще предоставят собствени материали. Главен сътрудник в работата над този обемист материал бе Марийка Марашлиева. Целият предварителен материал от стотици страници премина под нейните пръсти като машинописен текст. Нотите на песента "Писмото" ми бяха предоставени от Мария Златева.
към текста >>
Настоящото издание се финансира от
доктор
Вергилий Кръстев, Йоанна Стратева, Марийка Марашлиева.
Магнетофонният запис на изпълнението на "Идилията" от Петър Камбуров ми бе предаден от неговия рожден брат Марин Камбуров. Песента "Мирът иде" получих от Цветана-Лиляна Табакова. Нотните текстове на песните бяха преписани от Иван Райков, а бяха подготвени и предоставени от Йоанна Стратева. Трудът на всички сътрудници бе безкористен. Прекланяме се пред жеста на Жанета Йорданова от Русе, дъщеря на Йордан Новаков, ръководител на русенското Братство след заминаването на стария ръководител Никола Ватев, която закупи необходимия за предпечатната подготовка на първия том паус.
Настоящото издание се финансира от
доктор
Вергилий Кръстев, Йоанна Стратева, Марийка Марашлиева.
към текста >>
22.
142. ТРУДОВАКЪТ НЕ СЕ ПОДЧИНЯВА НА ПОЛКОВНИКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Методи имаше
докторат
и имаше тежест.
142. ТРУДОВАКЪТ НЕ СЕ ПОДЧИНЯВА НА ПОЛКОВНИКА През 1942-43 г. гр. Скопие е в български ръце и полковник Бошков е комендант на града. През това време аз, Борис Николов и Методи Константинов бяхме мобилизирани там и понеже сме трудоваци ни накараха да пренасяме торби с цимент за някакъв военен строеж. Методи научава, че Бошков е там, отиде при него и му се оплака от тежкия труд. Той го остави на работа в щаба при себе си.
Методи имаше
докторат
и имаше тежест.
А Бошков е съидейник на Методи, познава Учителя и Братството и го запитва, дали има някои други от Братството. Когато научава, че аз съм на гарата и нося на гърба си товарите, изпрати един войник да ме заведе при него. Запита ме: „Искаш ли да останеш при мене? " Аз отказах. А той, Бошков, ми нарежда: „Нареждам ти да останеш.
към текста >>
23.
148. СПИРИТИЗМЪТ НА МАРИЯ ТОДОРОВА И ИМЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Нейна роднина й казала: „Има един
доктор
Господин Дънов, Той лекува".
148. СПИРИТИЗМЪТ НА МАРИЯ ТОДОРОВА И ИМЕТО НА УЧИТЕЛЯ Мария Тодорова като ученичка била привлечена в спиритически кръжок. Посещава го редовно, но се разболява. Започва да плаче без причина и сълзи да текат от очите й без повод. Подложила се на пост 10 дни, за да оздравее и да се освободи от духовете, защото разбрала къде е причината за болестта й.
Нейна роднина й казала: „Има един
доктор
Господин Дънов, Той лекува".
Започнали да търсят името му в указателя, но такова име нямало. Най-сетне една тяхна позната им казала: „Те се събират там нейде на ул. „Опълченска" 66." Отишла там, намерила мястото, срещнала се за пръв път с Учителя и Той й дал съвет как да провежда поста. Така започва началото и Мария посещава Учителя в строго определени дни и часове в разстояние на три години. Той й задава задачи и уроци, а на следващия ден я изпитва като обикновена ученичка в гимназията.
към текста >>
24.
02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят му казал: „
Докторе
, време ти е да си заминеш скоро.
Отначало той не го познава. За него г-н Дънов е учен човек, вещ в духовните и спиритическите сфери. Интересно е да се отбележи за кончината на д-р Миркович. Ще ви кажа, че по негово настояване и по негова молба той е поискал "на последния събор за него, през лятото на 1905 г. да му се предскаже кога ще си замине.
Учителят му казал: „
Докторе
, време ти е да си заминеш скоро.
Приготви се! " Есента той си заминава на 29 септември 1905 г. По-късно Учителят споделя, че е направил грешка, че му е казал кога ще си замине, защото е навлезъл в зона, в която не е могъл да се ориентира. Когато дошло времето да си заминава от този свят, той е бил в едно състояние нито жив, нито мъртъв. Или както се казва: нито долу, нито горе.
към текста >>
Учителят изпълнява желанието им, духът на
доктора
се явява и изнася едно слово чрез устата на Учителя.
", а д-р Миркович Му казва: „Познах те, Господи! " След това затваря очи и си заминава. Учителят си отива и оставя близките да го погребат. На следващата година на събора на веригата, на 14 август 1906г., понеделник в 10 ч. сутринта събралите се помолили Учителя Петър Дънов да бъде извикан д-р Миркович и да говори чрез Учителя.
Учителят изпълнява желанието им, духът на
доктора
се явява и изнася едно слово чрез устата на Учителя.
Това нещо е записано и запазено. Така Учителят задоволява техния интерес към духовния свят. Спиритическите сеанси тогава са били на мода. В едно от писмата си Лучия Гранж пише на д-р Миркович: „След няколко години в България ще дойде от чужбина един млад духовен вожд, който има мисия между българите и славянските народи". Д-р Миркович среща Петър Дънов през 1895г., когато Учителят се завръща от САЩ.
към текста >>
25.
04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А това е неговата
докторска
дисертация.
Тогава от една страна се явява материализма и еволюционната теория на Дарвин за произхода на живота, а от друга страна идва спиритизмът, който доказва, че има невидим свят. През 1870 г. той участва в революционното движение във Видинския санджак и бива предаден на турските власти от българския митрополит Доро-тей сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил. Д-р Миркович е изпратен в Диарбекир на вечна каторга. Там се запознава с един пътуващ френски лекар с авторитет пред турското правителство, който се застъпва за него, освобождават го от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия.
А това е неговата
докторска
дисертация.
Оставен под гаранция, той се движи свободно и лекува местното население благодарение, на което натрупва завидно състояние. Някои от заточениците му предлагат да организират бягство от Диарбекир. Но той категорично отказва. Причината е в това, че той се е срещнал с един местен пророк, който му предрича, че ще бъде освободен от Диарбекир след една голяма война, която има да дойде. Пророчеството му се сбъдва и края на заточението му идва след амнистията от 1878 г., дошла след освобождението на България от Русия.
към текста >>
26.
21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А там в болницата
докторът
ме запита кой е правил превръзката, защото му хареса как е поставена ръката в корубата и че е добре привързана.
Изобщо трудности - най-голямото напрежение в живота ми. Първо взех една мукава и направих нещо като коруба, като шина и върху нея поставих ръката на Мария и я превързах. После започнахме да слизаме. Беше се стъмнило и само по интуиция намерихме пътеката и се затирихме ле-ка-полека до хижата благополучно. Преспахме там и сутринта се придвижихме до София.
А там в болницата
докторът
ме запита кой е правил превръзката, защото му хареса как е поставена ръката в корубата и че е добре привързана.
На Мария тук поставиха гипс на ръката и така тя се мъчи няколко месеца докато оздравее ръката й. Учителят също не разрешаваше да ходим по този циркус, макар че сме се изкачвали от хижата до връх Мальовица и до Еле-нин връх с Него. Повечето минавахме през връх Дамга, по Додов връх, по билото до връх Мальовица, когато се изкачвахме от 7-те езера. Тук изгледа е по-хубав и по-безопасен. Какво значи Мальовица?
към текста >>
27.
І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Докторът
имаше силни и крепки ръце.
В духа на синовните отношения, особено към Него, бе да се срещнем. Ние старателно поддържахме тази обхода, извор на неповторими преживявания. А Той много се интересуваше от динамичния живот на нашето време и следеше внимателно стъпките ни в бурята на военните събития. УЧИТЕЛЯТ като че ли ни чакаше. Посрещна ни усмихнат, преди да пристъпим последното стъпало.
Докторът
имаше силни и крепки ръце.
С двете си длани и нескрита сърдечност пое десницата на УЧИТЕЛЯ и целуна ръката на благословението. Последвах доктора. С бащинска топлота УЧИТЕЛЯ ни попита: - Имате ли малко свободно време?... Да слезем в приемната и да се видим! Не скривам - ние отивахме при Него за кратко свиждане и най-малко очаквахме по-дълга среща.
към текста >>
Последвах
доктора
.
А Той много се интересуваше от динамичния живот на нашето време и следеше внимателно стъпките ни в бурята на военните събития. УЧИТЕЛЯТ като че ли ни чакаше. Посрещна ни усмихнат, преди да пристъпим последното стъпало. Докторът имаше силни и крепки ръце. С двете си длани и нескрита сърдечност пое десницата на УЧИТЕЛЯ и целуна ръката на благословението.
Последвах
доктора
.
С бащинска топлота УЧИТЕЛЯ ни попита: - Имате ли малко свободно време?... Да слезем в приемната и да се видим! Не скривам - ние отивахме при Него за кратко свиждане и най-малко очаквахме по-дълга среща. Искахме само да Му се обадим, преди да поемем пътеките на живота, като свободни същества. На доктора предстоеше държавен изпит и разпределение за медицинска практика, а на мен - грижите на всяко ежедневие.
към текста >>
На
доктора
предстоеше държавен изпит и разпределение за медицинска практика, а на мен - грижите на всяко ежедневие.
Последвах доктора. С бащинска топлота УЧИТЕЛЯ ни попита: - Имате ли малко свободно време?... Да слезем в приемната и да се видим! Не скривам - ние отивахме при Него за кратко свиждане и най-малко очаквахме по-дълга среща. Искахме само да Му се обадим, преди да поемем пътеките на живота, като свободни същества.
На
доктора
предстоеше държавен изпит и разпределение за медицинска практика, а на мен - грижите на всяко ежедневие.
Свидно ни бе да отклоним УЧИТЕЛЯ от Неговите задачи. Пътеките на живота ни не бяха сплетени с трудности. Считахме, че едно свиждане пред горницата ще бъде достатъчно. Но УЧИТЕЛЯТ имаше по-съществена мисъл, озарена от Любов, която само Той можеше да изяви. Разговорът в приемната премина почти на теми из нашия войнишки живот.
към текста >>
Докторът
имаше привилегията да споделя случаи на лекувани не само на военните чинове, но и с населението.
Пътеките на живота ни не бяха сплетени с трудности. Считахме, че едно свиждане пред горницата ще бъде достатъчно. Но УЧИТЕЛЯТ имаше по-съществена мисъл, озарена от Любов, която само Той можеше да изяви. Разговорът в приемната премина почти на теми из нашия войнишки живот. УЧИТЕЛЯТ проявяваше интерес към най-обикновени случаи из бита на войника.
Докторът
имаше привилегията да споделя случаи на лекувани не само на военните чинове, но и с населението.
УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание и с особено сърдечно нетърпение очакваше развръзката на лечебния процес -оздравяване на болните - и тогава запита: - А как лекуваше бронхопневмониите? Как се справяше с високите температури? Какъв бе режимът на възстановяването? Докторът споделяше своя опит като специалист, а знаеше, че УЧИТЕЛЯ бе школуван медик, независимо от богатите възможности на едно познание, което бе непостижимо и за най-добрия лечител. Приятно ми бе да присъствам на подобен разговор.
към текста >>
Докторът
споделяше своя опит като специалист, а знаеше, че УЧИТЕЛЯ бе школуван медик, независимо от богатите възможности на едно познание, което бе непостижимо и за най-добрия лечител.
УЧИТЕЛЯТ проявяваше интерес към най-обикновени случаи из бита на войника. Докторът имаше привилегията да споделя случаи на лекувани не само на военните чинове, но и с населението. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание и с особено сърдечно нетърпение очакваше развръзката на лечебния процес -оздравяване на болните - и тогава запита: - А как лекуваше бронхопневмониите? Как се справяше с високите температури? Какъв бе режимът на възстановяването?
Докторът
споделяше своя опит като специалист, а знаеше, че УЧИТЕЛЯ бе школуван медик, независимо от богатите възможности на едно познание, което бе непостижимо и за най-добрия лечител.
Приятно ми бе да присъствам на подобен разговор. Ето че УЧИТЕЛЯТ пожела да включи доктора в два тежки случая - единият за заболяла гостенка на Изгрева от бронхопневмония, а другият - на заболяла изгревянка от скоротечна туберкулоза на белите дробове. Разменени бяха уговорки за проведените досега лечебни процедури, доктора се вслуша в съветите на УЧИТЕЛЯ и пое ангажимента за евентуална медицинска помощ. Така делово приключи нашата неочаквана среща с УЧИТЕЛЯ. Всеки един от нас двамата тръгна по своя път.
към текста >>
Ето че УЧИТЕЛЯТ пожела да включи
доктора
в два тежки случая - единият за заболяла гостенка на Изгрева от бронхопневмония, а другият - на заболяла изгревянка от скоротечна туберкулоза на белите дробове.
УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание и с особено сърдечно нетърпение очакваше развръзката на лечебния процес -оздравяване на болните - и тогава запита: - А как лекуваше бронхопневмониите? Как се справяше с високите температури? Какъв бе режимът на възстановяването? Докторът споделяше своя опит като специалист, а знаеше, че УЧИТЕЛЯ бе школуван медик, независимо от богатите възможности на едно познание, което бе непостижимо и за най-добрия лечител. Приятно ми бе да присъствам на подобен разговор.
Ето че УЧИТЕЛЯТ пожела да включи
доктора
в два тежки случая - единият за заболяла гостенка на Изгрева от бронхопневмония, а другият - на заболяла изгревянка от скоротечна туберкулоза на белите дробове.
Разменени бяха уговорки за проведените досега лечебни процедури, доктора се вслуша в съветите на УЧИТЕЛЯ и пое ангажимента за евентуална медицинска помощ. Така делово приключи нашата неочаквана среща с УЧИТЕЛЯ. Всеки един от нас двамата тръгна по своя път. Наскоро след този разговор случаят ни събра наново тримата. Заварих УЧИТЕЛЯ сам, на пейката под боровете, до чешмата със зодиакалните знаци.
към текста >>
Разменени бяха уговорки за проведените досега лечебни процедури,
доктора
се вслуша в съветите на УЧИТЕЛЯ и пое ангажимента за евентуална медицинска помощ.
Как се справяше с високите температури? Какъв бе режимът на възстановяването? Докторът споделяше своя опит като специалист, а знаеше, че УЧИТЕЛЯ бе школуван медик, независимо от богатите възможности на едно познание, което бе непостижимо и за най-добрия лечител. Приятно ми бе да присъствам на подобен разговор. Ето че УЧИТЕЛЯТ пожела да включи доктора в два тежки случая - единият за заболяла гостенка на Изгрева от бронхопневмония, а другият - на заболяла изгревянка от скоротечна туберкулоза на белите дробове.
Разменени бяха уговорки за проведените досега лечебни процедури,
доктора
се вслуша в съветите на УЧИТЕЛЯ и пое ангажимента за евентуална медицинска помощ.
Така делово приключи нашата неочаквана среща с УЧИТЕЛЯ. Всеки един от нас двамата тръгна по своя път. Наскоро след този разговор случаят ни събра наново тримата. Заварих УЧИТЕЛЯ сам, на пейката под боровете, до чешмата със зодиакалните знаци. Ранният следобеден час бе спокоен за Него.
към текста >>
Будното око на УЧИТЕЛЯ позна
доктора
, а той забеляза отдалеч бялата панамена шапка.
Изгревяни почиваха в топлия летен ден. Поляната бе безлюдна. УЧИТЕЛЯТ ме покани да седна до Него. Разговаряхме по текущите събития на седмицата. Между боровете, по пътеката откъм източната алея, се мярна бяла риза.
Будното око на УЧИТЕЛЯ позна
доктора
, а той забеляза отдалеч бялата панамена шапка.
УЧИТЕЛЯТ често носеше тази шапка. С пъргава походка на млад, здрав и силен човек, докторът дойде при нас. УЧИТЕЛЯТ го покани да седне от дясно и незабавно постави въпроса: - Отби ли се при болните от Изгрева? Какво е състоянието им? Докторът бе готов с отговорите си.
към текста >>
С пъргава походка на млад, здрав и силен човек,
докторът
дойде при нас.
УЧИТЕЛЯТ ме покани да седна до Него. Разговаряхме по текущите събития на седмицата. Между боровете, по пътеката откъм източната алея, се мярна бяла риза. Будното око на УЧИТЕЛЯ позна доктора, а той забеляза отдалеч бялата панамена шапка. УЧИТЕЛЯТ често носеше тази шапка.
С пъргава походка на млад, здрав и силен човек,
докторът
дойде при нас.
УЧИТЕЛЯТ го покани да седне от дясно и незабавно постави въпроса: - Отби ли се при болните от Изгрева? Какво е състоянието им? Докторът бе готов с отговорите си. Изясни болезнените състояния на двата случая и потвърди диагнозите. На гостенката на Изгрева бронхопневмонията стихва и високите температури са подменени с по-ниски, и при спазване на допълнителните лечебни мероприятия, вероятността за оздравяване е повече от надеждна.
към текста >>
Докторът
бе готов с отговорите си.
Будното око на УЧИТЕЛЯ позна доктора, а той забеляза отдалеч бялата панамена шапка. УЧИТЕЛЯТ често носеше тази шапка. С пъргава походка на млад, здрав и силен човек, докторът дойде при нас. УЧИТЕЛЯТ го покани да седне от дясно и незабавно постави въпроса: - Отби ли се при болните от Изгрева? Какво е състоянието им?
Докторът
бе готов с отговорите си.
Изясни болезнените състояния на двата случая и потвърди диагнозите. На гостенката на Изгрева бронхопневмонията стихва и високите температури са подменени с по-ниски, и при спазване на допълнителните лечебни мероприятия, вероятността за оздравяване е повече от надеждна. Но когато започна да разказва за втория случай - с напредналата скоротечна туберкулоза, докторът не без загриженост сподели: - Болната е в много тежко състояние. Туберкулозата е загнездена и в двата дроба. Остро е засегната сърдечната дейност при всеобща силно изразена слабост, при пълна отпадналост и болезнена немощ.
към текста >>
Но когато започна да разказва за втория случай - с напредналата скоротечна туберкулоза,
докторът
не без загриженост сподели: - Болната е в много тежко състояние.
УЧИТЕЛЯТ го покани да седне от дясно и незабавно постави въпроса: - Отби ли се при болните от Изгрева? Какво е състоянието им? Докторът бе готов с отговорите си. Изясни болезнените състояния на двата случая и потвърди диагнозите. На гостенката на Изгрева бронхопневмонията стихва и високите температури са подменени с по-ниски, и при спазване на допълнителните лечебни мероприятия, вероятността за оздравяване е повече от надеждна.
Но когато започна да разказва за втория случай - с напредналата скоротечна туберкулоза,
докторът
не без загриженост сподели: - Болната е в много тежко състояние.
Туберкулозата е загнездена и в двата дроба. Остро е засегната сърдечната дейност при всеобща силно изразена слабост, при пълна отпадналост и болезнена немощ. Психиката е потисната от типичния белег на туберкулозните. Пълна апатия и грубо недоволство от живота. УЧИТЕЛЯТ продължаваше да слуша с нескрита тъга обясненията на доктора, сви вежди и с повелителен тон строго поръча: - Ще отидеш наново и ще й кажеш, че има още една възможност да спаси своя живот.
към текста >>
УЧИТЕЛЯТ продължаваше да слуша с нескрита тъга обясненията на
доктора
, сви вежди и с повелителен тон строго поръча: - Ще отидеш наново и ще й кажеш, че има още една възможност да спаси своя живот.
Но когато започна да разказва за втория случай - с напредналата скоротечна туберкулоза, докторът не без загриженост сподели: - Болната е в много тежко състояние. Туберкулозата е загнездена и в двата дроба. Остро е засегната сърдечната дейност при всеобща силно изразена слабост, при пълна отпадналост и болезнена немощ. Психиката е потисната от типичния белег на туберкулозните. Пълна апатия и грубо недоволство от живота.
УЧИТЕЛЯТ продължаваше да слуша с нескрита тъга обясненията на
доктора
, сви вежди и с повелителен тон строго поръча: - Ще отидеш наново и ще й кажеш, че има още една възможност да спаси своя живот.
Тя е силно демагнетизирана от болестта. Необходима й е жизнена сила на животинския свят. Тя трябва да се храни.С месна храна. Ако прояде месо, смъртта ще се отдалечи. Кажи й, че аз казвам това.
към текста >>
Той смени гамата на мъчителния разговор и се обърна наново към
доктора
: - Дай да погледна твоята лекарска ръка!
Последва тъжно мълчание. Още веднъж бяхме потопени в „долината на смъртната сянка". И на УЧИТЕЛЯТ не бе приятно да преживява страданията на приятелите, попаднали в неприятната прегръдка на смъртта. На пейката все още бяхме тримата. Пръв проговори УЧИТЕЛЯТ.
Той смени гамата на мъчителния разговор и се обърна наново към
доктора
: - Дай да погледна твоята лекарска ръка!
Искам да проверя какво е писала разумната природа, какви са нейните пълномощия през този живот! УЧИТЕЛЯТ пое силната, мускулеста и енергична ръка, провери мекотата на кожата, опипа добре оформените дълги пръсти, вгледа се в ноктите, спря погледа си на магнетичната длан с добре изразени линии, остана доволен от върха на пръстите - място, от което изтичат и се втичат жизнените енергии, увери се в белезите на великолепната дихателна система и силното, и добро сърце, и каза: - Разумната природа те е дарила със здрава и силна ръка, която може да лекува. Всяко докосване до болен ще бъде стъпка и към здраве. От ръката ти изтича жизнен флуид, който може да постави в ред демагнетизирания, но при едно условие, че не е изразходвана безвъзвратно тази ценна за здравето енергия. Това искам да запомниш добре, за да не преживееш разочарование при неуспешно лекуване.
към текста >>
Остави ръката на
доктора
и пое моята.
Имаш и добра интуиция. Тя ще проговори в тебе. - Така диагнозата на болния ще ти бъде ясна и точна. А това значи, че ще лекуваш бързо, навреме и с добри резултати. УЧИТЕЛЯТ замълча.
Остави ръката на
доктора
и пое моята.
- Твоята ръка не е подходяща за лечител. Връзката ти с изворите на здравето е по-слаба. Ти ще можеш да поемаш болестта, но тя ще остане в тебе. Така ще се претовариш с болезнени състояния и ще боледуваш. Зная, че ти се интересуваш от медицина, но лекар не можеш да бъдеш.
към текста >>
УЧИТЕЛЯТ наново се обърна към
доктора
: - А ти ще бъдеш известен лекар, с много добро бъдеще!...
Връзката ти с изворите на здравето е по-слаба. Ти ще можеш да поемаш болестта, но тя ще остане в тебе. Така ще се претовариш с болезнени състояния и ще боледуваш. Зная, че ти се интересуваш от медицина, но лекар не можеш да бъдеш. В този живот друго е призванието ти, не е в областта на медицината.
УЧИТЕЛЯТ наново се обърна към
доктора
: - А ти ще бъдеш известен лекар, с много добро бъдеще!...
Откъм салона се зададоха група приятели. - Мен търсят, ще отида да ги приема! Двамата с доктора продължихме да седим на пейката, дълбоко замислени от проведения разговор... Съдбата на двете пациентки на доктора бе различна. Болната от бронхопневмония оздравя, а заболялата от скоротечна туберкулоза не прие съвета на УЧИТЕЛЯ и след една седмица си замина.
към текста >>
Двамата с
доктора
продължихме да седим на пейката, дълбоко замислени от проведения разговор... Съдбата на двете пациентки на
доктора
бе различна.
Зная, че ти се интересуваш от медицина, но лекар не можеш да бъдеш. В този живот друго е призванието ти, не е в областта на медицината. УЧИТЕЛЯТ наново се обърна към доктора: - А ти ще бъдеш известен лекар, с много добро бъдеще!... Откъм салона се зададоха група приятели. - Мен търсят, ще отида да ги приема!
Двамата с
доктора
продължихме да седим на пейката, дълбоко замислени от проведения разговор... Съдбата на двете пациентки на
доктора
бе различна.
Болната от бронхопневмония оздравя, а заболялата от скоротечна туберкулоза не прие съвета на УЧИТЕЛЯ и след една седмица си замина.
към текста >>
28.
ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Не без изненада и въпроси от страна на
доктора
е станала срещата извън града.
Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града. Всяка добра опитност поддържа разположение и увереност. През тези пред съборни дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят. Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път. Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович.
Не без изненада и въпроси от страна на
доктора
е станала срещата извън града.
С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров. А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие. Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора. УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове.
към текста >>
29.
ІІІ.79. КОГА ЗАПОЧВАТ СТРАДАНИЯТА?
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
" Тя тръгна оттук със своят диплом и защитен
докторат
на тема: „Кога започват страданията?
" Разделихме се със сестрата. Повече не я срещнах. Минаха години и научих, че си беше заминала. Вероятно се беше дипломирала и със своят диплом отиде да работи на друго място. Окултният закон бе такъв: „Каквото вържеш на земята, това ще развържеш на Небето!
" Тя тръгна оттук със своят диплом и защитен
докторат
на тема: „Кога започват страданията?
"
към текста >>
30.
3.14. Кой спаси евреите от лагерите на смъртта?
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
В „Национална пропаганда" знаеха, че д-р Методи Константинов е следвал и защитил
докторат
в Полша, разбира се, знае полски език и му дават командировъчно, той да съпровожда корабите по Дунава за Полша.
След известни разисквания тука, в Народното събрание и от опозиционните народни представители, пледираха от нашата страна да не бъдат изселвани евреите, а да си останат тук, тъй като ние, по принцип, нашият българският народ е толерантен към всякакви, всички националности, независимо какви са. Особено като виждахме последиците от изпращането им в тези, не искам да кажа грозната дума - в тези „лагери на смъртта" в окупираната Полша. Но след голямо давление, и то категорично, от германските власти върху цар Борис, цар Борис се принуждава и прави декрет, според който да бъдат изселени евреите от България в Полша. И по дунавските пристанища да бъдат там натоварени в кораби. Един наш приятел съмишленик д-р Методи Константинов, работеше тогава в една организация, казваше се „Национална пропаганда".
В „Национална пропаганда" знаеха, че д-р Методи Константинов е следвал и защитил
докторат
в Полша, разбира се, знае полски език и му дават командировъчно, той да съпровожда корабите по Дунава за Полша.
Разбира се, Методи взема командировъчното писмо и отива при Учителя и Му казва: „Учителю, ето, имам командировъчно да отида, да съпровождам евреите за Полша." -„Така ли? " Учителят пита, кой реши това. „Има декрет, Учителю, след голямо давление и принуда от германските власти върху цар Борис и той прави този декрет да бъдат изселени евреите в Полша, и аз да ги съпровождам с корабите по Дунава за Полша." Учителят казва на Методи: „Върви, извикай Лулчев." Методи веднага изтичва да извика Лулчев и Учителят казва на Лулчев: „Върви да кажеш на царя, че ако се реализира декретът, който е подписал за изселване на евреите за Полша, ако се реализира, от династията му помен няма да остане, а страданията на българския народ ще бъдат неописуеми." Лулчев веднага излиза и отива в двореца, разпитва, обаче царят се е скрил, за да няма върху него давление. Търси го тук и там. Лулчев се връща на Изгрева и казва: „Учителю, никой не знае къде е царя, за да му кажа." Учителят отива в другата стая, постоява известно време, връща се и му казва: „Царят е в Кричим." И Лулчев взема таксиметрова кола и отива в Кричим.
към текста >>
31.
5.48. ИСТОРИЯТА НА ЕДНА СНИМКА И ЕДНА ШПИОНКА
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Аз дадох адреса на един
доктор
, голям комунист, който се бе оженил за моя приятелка.
Питаха ме за Галилей Величков, показваха ми отново онази снимка с индиеца, после ме питаха, познавам ли Надка Тихолова. Казах, че по име я познавам, но по физиономия - не. Те ми подадоха нейната снимка и аз казах, че я познавам. Тогава разбрах, че тя ме е предала. Искаха от мене адреси.
Аз дадох адреса на един
доктор
, голям комунист, който се бе оженил за моя приятелка.
А тя беше дъщеря на един кръчмар, а ние бяхме големи приятели с това семейство. Той работеше като лекар в министерството на вътрешните работи. Казах им: „Това е Ваш човек. Питайте каква съм." Таман излизаме от милицията и срещам същата приятелка. Давам й знак да върви след мене.
към текста >>
32.
6.38. Следването ми в чужбина
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
След двегодишно престояване, аз отидох в Познан, където започнах да работя върху
докторската
си теза: „Дунавският проблем от гледище на международното право".
Там успях да си създам връзки с всички студенти от обитаващите там народи. Академията, която следвах ми допадна, защото моята професионална ориентация беше насочена към публицистика. За мен науката имаше предмет за това, което е станало, журналистиката - за това, което става в живота, а публицистиката се стреми да проникне в бъдещето. Те са пророците и апостолите на новото, което идваше в света. Тази ориентация си я носих още то България.
След двегодишно престояване, аз отидох в Познан, където започнах да работя върху
докторската
си теза: „Дунавският проблем от гледище на международното право".
Тази тема представляваше за мен интерес, защото този въпрос засягаше цялата европейска, стопанска, политическа и културна история. Освен това в Полша на тази тема нямаше почти никакви трудове и професорът имаше амбицията да остави една следа в тяхната литература чрез този труд. Професорът беше човек с голяма ерудиция, голям познавач по международно право, но същевременно крайно взискателен към своите студенти, даже някои негови колеги се чудеха, как съм отишъл при него, тъй като досега само двама души, и то негови асистенти, са вземали докторати при него и то едва с тройка. Пребиваването ми в Полша беше в годините 1933-1938 г. В началото чувствах един страх и безпокойство, но в процеса на работата се учудих, че при него ще изработя един сериозен научен похват, който впоследствие ще улесни моята публицистична дейност.
към текста >>
Професорът беше човек с голяма ерудиция, голям познавач по международно право, но същевременно крайно взискателен към своите студенти, даже някои негови колеги се чудеха, как съм отишъл при него, тъй като досега само двама души, и то негови асистенти, са вземали
докторати
при него и то едва с тройка.
Те са пророците и апостолите на новото, което идваше в света. Тази ориентация си я носих още то България. След двегодишно престояване, аз отидох в Познан, където започнах да работя върху докторската си теза: „Дунавският проблем от гледище на международното право". Тази тема представляваше за мен интерес, защото този въпрос засягаше цялата европейска, стопанска, политическа и културна история. Освен това в Полша на тази тема нямаше почти никакви трудове и професорът имаше амбицията да остави една следа в тяхната литература чрез този труд.
Професорът беше човек с голяма ерудиция, голям познавач по международно право, но същевременно крайно взискателен към своите студенти, даже някои негови колеги се чудеха, как съм отишъл при него, тъй като досега само двама души, и то негови асистенти, са вземали
докторати
при него и то едва с тройка.
Пребиваването ми в Полша беше в годините 1933-1938 г. В началото чувствах един страх и безпокойство, но в процеса на работата се учудих, че при него ще изработя един сериозен научен похват, който впоследствие ще улесни моята публицистична дейност. Психологията на гражданите на този град беше много по-различна от тази, на Варшава. Те бяха по-недостъпни, мълчаливи и сериозни. Настъпи 1934 г.
към текста >>
Много будно следях всички политически събития, които ставаха в Европа, понеже бяха във връзка с моята
докторска
теза, която се явяваше като един комплекс на всички стопански, културни и политически отношения между народите.
Те бяха по-недостъпни, мълчаливи и сериозни. Настъпи 1934 г. През това време аз се опознах с обществените среди, започнах да сътруднича в ежедневната преса, говорих по радиото и пр. По това време международната обстановка беше в твърде критични политически моменти, фашизмът се изправяше като една сила, която претендираше да разреши социалните проблеми. Това беше един параван, под който се прикриваха шовинистичните и империалистическите интереси на Италия и специално на Германия.
Много будно следях всички политически събития, които ставаха в Европа, понеже бяха във връзка с моята
докторска
теза, която се явяваше като един комплекс на всички стопански, културни и политически отношения между народите.
Сведенията, които получавах от България, бяха доста тревожни, тъй като обществените сили в България бяха така раздробени, разкъсани, почиващи на лични или на съсловни интереси, без някакви перспективи, или идеали за българския народ. При тази политическа неориентираност, при лошата стопанска обстановка, в която се намираше българския народ, в България се създаде една нова обществена сила, която имаше повече корените си в интелигенцията, отколкото в обществените слоеве на българския народ. Тази дребна обществена сила си поставяше голямата задача да изведе българския народ от безпътицата. Българският народ се намираше в крайна стопанска оскъдица, която беше като последствие от големите наводнения, които станаха в Дунавската равнина и от компрометираната житна реколта. Това положение се отрази най-силно върху селското население.
към текста >>
При тази обстановка аз отново се завърнах в Полша, след като престоях тук 6 месеца, за да си взема университетските изпити и закръгля висшите си образования с
докторска
титла.
Тази кратка, но съдържателна фраза ми отвори очите, да видя с погледа на Мъдреца едно положение, което нищо не обещаваше. Убедих се, че всички обществени деятели, в лицето и на короната, не притежаваха нито едно от качествата, които Учителят смяташе като най-голяма необходимост за един държавен мъж - честност, справедливост, крайна интелигентност и благородство. Тези качества не се отнасяха само към българските общественици, но и към обществениците на всички държави. И действително, всичките народи, в лицето на цялото човечество, минаваха през едни неестествени пътища в своето развитие. Диктатурите, в лицето на оторитарните режими, не само че узурпираха много демократични свободи, извоювани с кръвта на народите през вековете, но и не даваха никакви условия да се посеят семената на едно обществено обновление и международно стопанско и политическо сътрудничество.
При тази обстановка аз отново се завърнах в Полша, след като престоях тук 6 месеца, за да си взема университетските изпити и закръгля висшите си образования с
докторска
титла.
Тезата ми беше отпечатана и аз отново се завърнах в България в края на 1937 г. Отначало се отдадох на публицистична дейност, подготвях някои малки книжки с не особено значение. Вземах участие в разните кръжоци по международни проучвания, без да имам някакви конкретни обществени насоки. Годината 1938 беше много решителна за мен. С безпокойство следях международните събития и исках на всяка цена да получа една голяма ориентация не само за техния ход, но и за тяхната историческа стойност по отношение съдбата на народите.
към текста >>
33.
6.42. Години на възрастване и възмъжаване
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Моментално ми се стопи мъката и аз с по-голям устрем заминах за Полша, за да защитавам
докторска
дисертация.
И когато някои от старите братя започнеха да говорят и тръбят, че аз съм изял десятъка на братството, и съм похарчил парите на братството, то това ми се отрази много, понеже аз съм много чувствителен и моите лични чувства са много силно развити у мен. Един „вечен студент" също може да бъде чувствителен и да се обиди не на шега. И така, жестоко обиден, отивам при Учителя и споделям: „Учителю, много ми е мъчно и тъжно, че там навън се говори за мен, че аз съм изял парите на братството в разстояние на 17 години." Той ми каза следното: „Не се безпокой за нищо. Ти не харчиш и не ядеш десятъка на братството, който се внася в общата каса. А парите, които ти се дават, това са чисто и просто хонорарите от Моите беседи." Така бе разрешен този въпрос.
Моментално ми се стопи мъката и аз с по-голям устрем заминах за Полша, за да защитавам
докторска
дисертация.
към текста >>
34.
6.43. БРАКЪТ В ШКОЛАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Случаят е следният: Тя беше любимка на моя професор и тя завърши
докторат
по международно право.
Дали съм женен, дали съм разведен, дали имам деца. И на мен ми беше станало досадно и накрая казах, че съм женен и имам две деца в Полша. По този начин всички млъкнаха и не ме закачаха повече. Това после се разпространи навред из братството. Наистина дойде една жена от Полша при Учителя, която бе дошла за мен.
Случаят е следният: Тя беше любимка на моя професор и тя завърши
докторат
по международно право.
Тази жена наистина имаше много хубави чувства към мен. Тя принадлежеше към шляхтата в Полша, високо издигната и добре поставена в обществото, знаеше много езици и искаше на всяка цена да се омъжи за мен. Казах й, че аз не принадлежа на себе си, и че образованието и издръжката си дължа на един Мъдрец. И понеже аз не обичам да проповядвам, предложих й, че ако се интересува много, може да дойде в София и да се види с този Мъдрец. И когато тя дойде в София, аз я заведох при Учителя и понеже тя знаеше добре английски, те са се разговаряли много добре насаме.
към текста >>
35.
6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
За тези твои рога и за този твой
докторат
са дадени много средства.
След това ми каза: „Сега Аз ще ти диктувам началото на предговора. Ще пишеш туй, което Аз ти казвам." И наистина началото на предговора и принципните неща са даде-ни от Учителя, Те не са сложени в кавички като Негова реч, защото се случи следното. След като Учителят ми продиктува началото на предговора, ми каза: „Методи, сега можеш да го публикуваш." Протестирах: „Учителю, аз няма да се подпиша под този предговор, защото той не е мой, а Ваш. Аз съм дал техническата част на предговора, а другото е от Вас". „Методи, слушай какво ще ти кажа.
За тези твои рога и за този твой
докторат
са дадени много средства.
Ти с тия рога и с твоя докторат трябва да отваряш пътя на Учението". Тогава разбрах, че този митически доктор на философските науки, който е създаден - това е моя милост и че имам рога и дадена задача, да мога с тях да отварям пътя на Учението. Думите на Учителя нито ме обидиха, нито ме поласкаха. Затова не са поставени думите на Учителя в кавички. Вие виждали ли сте животни с рога?
към текста >>
Ти с тия рога и с твоя
докторат
трябва да отваряш пътя на Учението".
Ще пишеш туй, което Аз ти казвам." И наистина началото на предговора и принципните неща са даде-ни от Учителя, Те не са сложени в кавички като Негова реч, защото се случи следното. След като Учителят ми продиктува началото на предговора, ми каза: „Методи, сега можеш да го публикуваш." Протестирах: „Учителю, аз няма да се подпиша под този предговор, защото той не е мой, а Ваш. Аз съм дал техническата част на предговора, а другото е от Вас". „Методи, слушай какво ще ти кажа. За тези твои рога и за този твой докторат са дадени много средства.
Ти с тия рога и с твоя
докторат
трябва да отваряш пътя на Учението".
Тогава разбрах, че този митически доктор на философските науки, който е създаден - това е моя милост и че имам рога и дадена задача, да мога с тях да отварям пътя на Учението. Думите на Учителя нито ме обидиха, нито ме поласкаха. Затова не са поставени думите на Учителя в кавички. Вие виждали ли сте животни с рога? Например овен с рога, пръч с рога, бик с рога, изобщо - самец с рога.
към текста >>
Тогава разбрах, че този митически
доктор
на философските науки, който е създаден - това е моя милост и че имам рога и дадена задача, да мога с тях да отварям пътя на Учението.
След като Учителят ми продиктува началото на предговора, ми каза: „Методи, сега можеш да го публикуваш." Протестирах: „Учителю, аз няма да се подпиша под този предговор, защото той не е мой, а Ваш. Аз съм дал техническата част на предговора, а другото е от Вас". „Методи, слушай какво ще ти кажа. За тези твои рога и за този твой докторат са дадени много средства. Ти с тия рога и с твоя докторат трябва да отваряш пътя на Учението".
Тогава разбрах, че този митически
доктор
на философските науки, който е създаден - това е моя милост и че имам рога и дадена задача, да мога с тях да отварям пътя на Учението.
Думите на Учителя нито ме обидиха, нито ме поласкаха. Затова не са поставени думите на Учителя в кавички. Вие виждали ли сте животни с рога? Например овен с рога, пръч с рога, бик с рога, изобщо - самец с рога. Рогата му не са само за красота и мъжественост, но те му служат и за бой, за да си проправи пътя към самката, за да я оплоди и да се роди потомство.
към текста >>
Ето такава беше ролята на тези мои рога -
доктората
.
Думите на Учителя нито ме обидиха, нито ме поласкаха. Затова не са поставени думите на Учителя в кавички. Вие виждали ли сте животни с рога? Например овен с рога, пръч с рога, бик с рога, изобщо - самец с рога. Рогата му не са само за красота и мъжественост, но те му служат и за бой, за да си проправи пътя към самката, за да я оплоди и да се роди потомство.
Ето такава беше ролята на тези мои рога -
доктората
.
Да проправя път. И после се убедих в това, когато почнах да пиша моите книги за Учението, които излезнаха в Париж, когато в България имаше комунистическа диктатура и цензура. Първата част на предговора е от Учителя, а след трите звездички от стр. 6 е мой технически текст, както и следващите страници. Датата е 1 януари 1943 г., София.
към текста >>
36.
6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Имало доклад за нея и отдолу стояла забележка: „Как е възможно под носа на министъра на финансите
доктор
Константинов да издава такава книга?
Казват ми, че съм твърдял, че няма хартия за вестниците, а позволявам да излезе тази книга." „Господин министър, странно, в България няма още цензура. Искаме да излезе една книга, разрешава се. Защо е тази олелия? " „Константинов, недей повече да ме разиграваш, защото лично Георги Димитров ме вика на доклад за тази книга, който сега е министър-председател." Аз виждам, че е сериозна работата и му казвам: „Утре ще ви дам от нея." Отивам при един мой приятел Папазов, който имаше връзка с един от министрите. А пък Казасов се съветва с него и бил в течение на този въпрос, защото Министерския съвет се е занимавал с тази книга.
Имало доклад за нея и отдолу стояла забележка: „Как е възможно под носа на министъра на финансите
доктор
Константинов да издава такава книга?
" Казасов отива на доклад при Георги Димитров. Преди това Трайчо Костов е замествал Георги Димитров, който бил в годишен отпуск. Той е дал големи кредити за министерството и Георги Димитров не е бил доволен от него. Но когато Казасов дава доклада за книгата, то Георги Димитров казва: „Дълбока архива". Вечерта пак се повдига въпросът пред Министерския съвет за книгата.
към текста >>
37.
6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ
,
От редактора и съставителя Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селяндур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по философия и отгоре на туй
докторат
по философия, защитен в Полша и то пред онзи професор - Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага.
Покрай него минава онзи невзрачен човек, спира се пред него и казва: „Ей ти, селяндур, цървулан с цървулан, къде си тръгнал с тия цървули? Да си прибереш цървулите и да те няма от тука." И му посочил с пръст изтърваните цървули от пакета. Методи погледнал към пода, видял цървулите и тутакси почувствал, че земята се разтваря пред него и той полита в бездната на унижението. Прибрал си цървулите, завил си ги във вестника, сложил си ги под мишница, заслизал надолу и се спрял пред работническите дрехи, окачени на един пирон. По-късно Методи разправяше: „Какво велико унижение.
Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селяндур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по философия и отгоре на туй
докторат
по философия, защитен в Полша и то пред онзи професор - Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага.
Велико унизение с още по-велик изпит". Методи Константинов беше издал две книги във Франция. Името му става известно. И от Франция идва някакъв професор, който минава през България, но иска да се срещне с автора на тези две книги - докторът по философско право Методи Константинов. Точно по това време Методи, който живее в една барака на Изгрева, решава да си прави пролетно почистване на бараката.
към текста >>
И от Франция идва някакъв професор, който минава през България, но иска да се срещне с автора на тези две книги -
докторът
по философско право Методи Константинов.
По-късно Методи разправяше: „Какво велико унижение. Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селяндур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по философия и отгоре на туй докторат по философия, защитен в Полша и то пред онзи професор - Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага. Велико унизение с още по-велик изпит". Методи Константинов беше издал две книги във Франция. Името му става известно.
И от Франция идва някакъв професор, който минава през България, но иска да се срещне с автора на тези две книги -
докторът
по философско право Методи Константинов.
Точно по това време Методи, който живее в една барака на Изгрева, решава да си прави пролетно почистване на бараката. А тогава най-трудното беше, след като си изкара багажа, същият багаж да се върне отново в бараката, поради големия му обем. Методи изважда навън стол, маса, печка, креват, разни тенджери и чинии и всичко поставя извън бараката. Картината е плачевна за описване, повече от грозна. Той взел една кофа и парцал и мие пода на стаята си.
към текста >>
38.
7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Тя си казала в себе си: Той,
докторът
, така си разбира нещата.
Въпрос: Това ли им е „секретната доктрина"? Отговор: Да, това им е „секретната доктрина", която на всички не се казва. (Савата се смее на глас). „Аз (казва Амалия Вайланд) реагирах в себе си, също и още няколко човека. И туй е за тях.
Тя си казала в себе си: Той,
докторът
, така си разбира нещата.
(Той е бил доктор техният ръководител). Като че ли той - ръководителят отправя писмо до Николай Рьорих, който е бил в Париж и да го запитат по този въпрос. Рьорих точно тъй отговаря: „Той сега Христос не се занимава с този въпрос." Въпрос: Николай Рьорих ли ръководи „Агни Йога" и всичко това? Отговор: Виж сега как стои работата. Цялата литература на „Агни Йога", от която д-р Алексиев, който бе от Зайчар (Сърбия), а след туй отиде в Белград, той ми изпращаше книги на руски и на английски.
към текста >>
(Той е бил
доктор
техният ръководител).
Отговор: Да, това им е „секретната доктрина", която на всички не се казва. (Савата се смее на глас). „Аз (казва Амалия Вайланд) реагирах в себе си, също и още няколко човека. И туй е за тях. Тя си казала в себе си: Той, докторът, така си разбира нещата.
(Той е бил
доктор
техният ръководител).
Като че ли той - ръководителят отправя писмо до Николай Рьорих, който е бил в Париж и да го запитат по този въпрос. Рьорих точно тъй отговаря: „Той сега Христос не се занимава с този въпрос." Въпрос: Николай Рьорих ли ръководи „Агни Йога" и всичко това? Отговор: Виж сега как стои работата. Цялата литература на „Агни Йога", от която д-р Алексиев, който бе от Зайчар (Сърбия), а след туй отиде в Белград, той ми изпращаше книги на руски и на английски. Списанието „Окултизъм и Йога) той го ръководеше и той го редактираше.
към текста >>
39.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Доктор
Иван Жеков 188.
Старата Попова ръкомаха и размахва ръце 183. Иван Петрович Радославов 184. Иван Толев, редакторът на “Всемирна летопис” 185. Бои за художничката Цветана Симеонова 186. Гина и Петко Гумнерови 187.
Доктор
Иван Жеков 188.
Маркова 189. Магдалена Попова 190. Ружа Иванович 191. Лазар Котев и Невена Котева 192. Слугата на Кесаря 193.
към текста >>
40.
10. БОЛНИЯТ ЗЪБ
,
,
ТОМ 5
Влизам при Учителя, а при него беше на посещение един от нашите възрастни приятели -
доктор
Жеков, който беше ветеринарен лекар.
Сега е лесно, лекуват те, правят ти пломба на зъбите, ако трябва ще ти извадят и зъба, а пък като изминат и годините и дойде старостта и останеш без зъби отиваш и ти правят протези, с които не само можеш да се храниш добре, но и да говориш сносно. А тогава зъболекарите в София бяха малко, не си спомням дали съм срещала такива. Но си спомням този път, че с голяма мъчнотия успях да стана и сутринта отивам при Учителя. А той не беше само за нас съветник, но той за нас беше и лечител и всичко. Ние знаехме от възрастните приятели, че той беше завършил медицина в САЩ.
Влизам при Учителя, а при него беше на посещение един от нашите възрастни приятели -
доктор
Жеков, който беше ветеринарен лекар.
Учителят се обръща към мене и от очите му и от жеста му излиза такова състрадание към мен, че то ме охрабри и съвзе. Той се обърна към доктор Жеков и му каза да вземе спирт и след това зехтин и да ми намаже зъба и бузата, но аз се бях насочила към Учителя и не ми беше приятно да ме лекува доктор Жеков понеже знаех, че е конски доктор, т.е. ветеринарен доктор. Застанах пред Учителя: „Учителю, само ти можеш да ме излекуваш". Тогава той се приближи към мене и с една ръка ме опипа по бузата един два пъти, после ме помилва по бузите един два пъти, нещо като днешен масаж и ми каза: „Отивай си".
към текста >>
Той се обърна към
доктор
Жеков и му каза да вземе спирт и след това зехтин и да ми намаже зъба и бузата, но аз се бях насочила към Учителя и не ми беше приятно да ме лекува
доктор
Жеков понеже знаех, че е конски
доктор
, т.е.
Но си спомням този път, че с голяма мъчнотия успях да стана и сутринта отивам при Учителя. А той не беше само за нас съветник, но той за нас беше и лечител и всичко. Ние знаехме от възрастните приятели, че той беше завършил медицина в САЩ. Влизам при Учителя, а при него беше на посещение един от нашите възрастни приятели - доктор Жеков, който беше ветеринарен лекар. Учителят се обръща към мене и от очите му и от жеста му излиза такова състрадание към мен, че то ме охрабри и съвзе.
Той се обърна към
доктор
Жеков и му каза да вземе спирт и след това зехтин и да ми намаже зъба и бузата, но аз се бях насочила към Учителя и не ми беше приятно да ме лекува
доктор
Жеков понеже знаех, че е конски
доктор
, т.е.
ветеринарен доктор. Застанах пред Учителя: „Учителю, само ти можеш да ме излекуваш". Тогава той се приближи към мене и с една ръка ме опипа по бузата един два пъти, после ме помилва по бузите един два пъти, нещо като днешен масаж и ми каза: „Отивай си". Аз му целунах ръка и си тръгнах радостна и убедена, че този зъбобол ще бъде изпратен там откъдето е дошъл. Тръгнах си за дома, а аз живеех в града по онова време и всяка сутрин отивах на Изгрева.
към текста >>
ветеринарен
доктор
.
А той не беше само за нас съветник, но той за нас беше и лечител и всичко. Ние знаехме от възрастните приятели, че той беше завършил медицина в САЩ. Влизам при Учителя, а при него беше на посещение един от нашите възрастни приятели - доктор Жеков, който беше ветеринарен лекар. Учителят се обръща към мене и от очите му и от жеста му излиза такова състрадание към мен, че то ме охрабри и съвзе. Той се обърна към доктор Жеков и му каза да вземе спирт и след това зехтин и да ми намаже зъба и бузата, но аз се бях насочила към Учителя и не ми беше приятно да ме лекува доктор Жеков понеже знаех, че е конски доктор, т.е.
ветеринарен
доктор
.
Застанах пред Учителя: „Учителю, само ти можеш да ме излекуваш". Тогава той се приближи към мене и с една ръка ме опипа по бузата един два пъти, после ме помилва по бузите един два пъти, нещо като днешен масаж и ми каза: „Отивай си". Аз му целунах ръка и си тръгнах радостна и убедена, че този зъбобол ще бъде изпратен там откъдето е дошъл. Тръгнах си за дома, а аз живеех в града по онова време и всяка сутрин отивах на Изгрева. И Докато слеза в града болката ми премина, а когато се явих пред майка ми тя ме погледна и изрече: „Нали ти казах да отидеш при лекар, за да ти се оправи зъба".
към текста >>
41.
118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА
,
,
ТОМ 5
А за нашият Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити
докторат
, уо най-главният
докторат
, който трябва да защити иде след това и трябва да внимава как ще го защити.
Те се сепнали изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план. Тогава Учителят се обърнал към всеки- 305 20. Изгревът..., т. 5 го един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в Учението и ще напуснат училището и затова по-добре да се насочат към някой занаят.
А за нашият Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити
докторат
, уо най-главният
докторат
, който трябва да защити иде след това и трябва да внимава как ще го защити.
Така и станало -онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация и дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу Школата. След няколко месеца той почина от рак на черния дроб. Ето ви пример за бурените и за плевелите в Божията нива. Имаше една секта, наричаха се „Ангелската тръба". Хубаво название, нали.
към текста >>
42.
123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН
,
,
ТОМ 5
Спомням си Методи Константинов се върна от Полша и донесе
докторат
и вървеше важ-но-важно по Изгрева и се перчеше със своят
докторат
.
След минути Учителят излиза от стаята и казал на родителите, че то вече полека-полека ще се оправи. Той дал наставления с какво да го хранят и след една седмица то оздравяло. Така че се осъществило онова чудо, за което понякога ни се иска да стане винаги и по всяко време, но за да се осъществи трябва човек да се доближи и да се добере до закона, който управлява чудесата, а това е законът на вярата. Учителят лекуваше онези, които имаха вяра и вярата в тях съществуваше като една незрима, но яка връзка понякога тънка като конец, друг път като връв, трети път като въже, която връзка съединяваше човека с човешката душа и от там с Бога. Много пъти имаше и комични положения в Школата.
Спомням си Методи Константинов се върна от Полша и донесе
докторат
и вървеше важ-но-важно по Изгрева и се перчеше със своят
докторат
.
Имах усещането, че се движи като петел между кокошки. Гледам го, наблюдавам го и казвам на Учителя: „Учителю, наш Методи според мен се е оцапал духовно и астрално с жени в Полша". Учителят го поглежда, усмихва се и добавя: „Ами да, оцапал се е нашият хубавец. Породист жребец няма що". И с жест и с ръка махна на страна.
към текста >>
43.
181. БЛАГОСЛОВЕНИЯ ЗА МАРА ГРАБЛАШЕВА
,
,
ТОМ 5
Бяха дошли на Изгрева няколко приятели, които все се съмняваха дали това е Учителят или не и дори беше дошъл лично
доктор
Кирил Паскалев и след като видя как Учителят налагаше с бастуна Граблашева разколеба се в Учителя, отдели се и каза: „Не може да бъде - Учител да бие ученик".
Тя бе станала медиумична и в нея влизаха духове, които я използваха, за да притесняват Учителят и да го злепоставят в обществото. По едно време тя започна да говори срещу Учителя, че той използвал парите на учениците си за свои користолюбиви цели. Това нейно поведение не остана незабелязано от Учителя и той бе прилагал към нея различни методи. Понякога приложи и най-стария метод и я би няколко пъти с бастуна. И този именно бастун на Учителя стана причина да се изкушат в него неколцина.
Бяха дошли на Изгрева няколко приятели, които все се съмняваха дали това е Учителят или не и дори беше дошъл лично
доктор
Кирил Паскалев и след като видя как Учителят налагаше с бастуна Граблашева разколеба се в Учителя, отдели се и каза: „Не може да бъде - Учител да бие ученик".
Отдалечи се от нас, след няколко месеца се разболя и почина. Имаше и един друг брат Цветанов от Бургаско, който заради Учението на Учителя жена му го напусна, той бе прогонен от службата си, беше безработен и изживяваше доста противоречия в себе си и от вън. Живота му се разви така, че той заради Учението бе атакуван както и от вън, така и от вътре чрез жена си. И той идва на Изгрева и като вижда как Учителят налага с бастуна Граблашева изведнъж преминава през такова разочарование и с плач напуска Изгрева. Чули го да плаче: „Аз за това Учение напуснах жена, напуснах служба, напуснах всичко, за да се добера до истината.
към текста >>
44.
187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ
,
,
ТОМ 5
187.
ДОКТОР
ИВАН ЖЕКОВ Той беше ветеринарен лекар, а на времето България беше страна на коне и волове.
187.
ДОКТОР
ИВАН ЖЕКОВ Той беше ветеринарен лекар, а на времето България беше страна на коне и волове.
Конете бяха онази бойна сила, на която се крепеше държавата и полковете за охрана на държавата. А във всеки селски дом имаше коне, с тях оряха, караха каруци, служеха за превозни средства. А пък с воловете теглеха тежки коли, оряха и вършеха други селско-стопански работи. По онова време имаше много добитък по селата. Така доктор Жеков беше в стихията си като ветеринарен лекар.
към текста >>
Така
доктор
Жеков беше в стихията си като ветеринарен лекар.
187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ Той беше ветеринарен лекар, а на времето България беше страна на коне и волове. Конете бяха онази бойна сила, на която се крепеше държавата и полковете за охрана на държавата. А във всеки селски дом имаше коне, с тях оряха, караха каруци, служеха за превозни средства. А пък с воловете теглеха тежки коли, оряха и вършеха други селско-стопански работи. По онова време имаше много добитък по селата.
Така
доктор
Жеков беше в стихията си като ветеринарен лекар.
Той познаваше Учителя още по ученическите си години, защото е бил съсед на дедо поп Константин Дъновски. След Балканската война той официално се запознава с Учителя и беше около него до 1944 г. След заминаването на Учителя всички ние бяхме в един сън по отношение на Учителя и смятахме, че това ще трае вечно. Още не можехме да схванем, че времето на Школата е излетяло и че се намираме в друга епоха. Смятахме, че ние ще продължим живота на Школата и ще разпространим Учението на Учителя.
към текста >>
Главната заслуга на
доктор
Жеков се състоеше в това, че той пръв вдигна глас да се съхранят всички факти за Учителя, да започнат да се събират нещата и да се оформи като архив и да се направи музей на Учителя в неговата стая.
Още не можехме да схванем, че времето на Школата е излетяло и че се намираме в друга епоха. Смятахме, че ние ще продължим живота на Школата и ще разпространим Учението на Учителя. Тогава още не разбирахме, че тази Школа е на Учителя, а не наша. А Божествения Дух беше си създал условия с неговите си възможности, с които разполага. Този Дух се оттегли и се оттеглиха условията и възможностите и след това дойде онова време когато ние разбрахме, че сме човеци и че без Учителя не можем да направим нищо.
Главната заслуга на
доктор
Жеков се състоеше в това, че той пръв вдигна глас да се съхранят всички факти за Учителя, да започнат да се събират нещата и да се оформи като архив и да се направи музей на Учителя в неговата стая.
Това се възприе и аз се грижех за стаята на Учителя докато не дойде време да я изземат от мен през 1956 г. и предадоха ключовете на Люба Иванова и то заради един поднос от сладкиши. Този случай ще разкажа по-късно. Доктор Жеков беше един от тези, които раздвижиха нещата да се издаде цялото творчество на Учителя и да се започне да се печата. През времето на Учителя той имаше много опитности, беше цяла енциклопедия, но така и те не се записаха и си заминаха с него след като той почина.
към текста >>
Доктор
Жеков беше един от тези, които раздвижиха нещата да се издаде цялото творчество на Учителя и да се започне да се печата.
Този Дух се оттегли и се оттеглиха условията и възможностите и след това дойде онова време когато ние разбрахме, че сме човеци и че без Учителя не можем да направим нищо. Главната заслуга на доктор Жеков се състоеше в това, че той пръв вдигна глас да се съхранят всички факти за Учителя, да започнат да се събират нещата и да се оформи като архив и да се направи музей на Учителя в неговата стая. Това се възприе и аз се грижех за стаята на Учителя докато не дойде време да я изземат от мен през 1956 г. и предадоха ключовете на Люба Иванова и то заради един поднос от сладкиши. Този случай ще разкажа по-късно.
Доктор
Жеков беше един от тези, които раздвижиха нещата да се издаде цялото творчество на Учителя и да се започне да се печата.
През времето на Учителя той имаше много опитности, беше цяла енциклопедия, но така и те не се записаха и си заминаха с него след като той почина. А да се съберат беше много лесно, имаше стенографи, но никой не отиде при него и никой не го накара да разказва и те да бъдат стенографирани. Той беше и любител-фотограф и направи много снимки с Учителя и живота на Школата. В първите години той не прави изключение, а е спиритист както и другите, хвърля се в тази област, правят сеанси, викат духове, но понеже той лично е бил и добър медиум понякога са влизали духовете в него и след свършването на сеанса не са могли да излезат от него или по-точно присъствуващите да ги изгонят от него. Така на един сеанс влиза в него един дух и започнал да пише разни послания и доктор Жеков се затворил в дома си, седи и пише непрекъснато какво му диктува онзи дух, който е в него.
към текста >>
Така на един сеанс влиза в него един дух и започнал да пише разни послания и
доктор
Жеков се затворил в дома си, седи и пише непрекъснато какво му диктува онзи дух, който е в него.
Доктор Жеков беше един от тези, които раздвижиха нещата да се издаде цялото творчество на Учителя и да се започне да се печата. През времето на Учителя той имаше много опитности, беше цяла енциклопедия, но така и те не се записаха и си заминаха с него след като той почина. А да се съберат беше много лесно, имаше стенографи, но никой не отиде при него и никой не го накара да разказва и те да бъдат стенографирани. Той беше и любител-фотограф и направи много снимки с Учителя и живота на Школата. В първите години той не прави изключение, а е спиритист както и другите, хвърля се в тази област, правят сеанси, викат духове, но понеже той лично е бил и добър медиум понякога са влизали духовете в него и след свършването на сеанса не са могли да излезат от него или по-точно присъствуващите да ги изгонят от него.
Така на един сеанс влиза в него един дух и започнал да пише разни послания и
доктор
Жеков се затворил в дома си, седи и пише непрекъснато какво му диктува онзи дух, който е в него.
Йорданка, неговата съпруга, вижда, че положението е много опасно и пита какво да прави с него. Учителят казал: „Това е един дух изгонен от Александрийската школа и е мой главен враг и сега е решил да пречи и влиза ту в един, ту в друг където намери празна къща с отворени врати и прозорци". Доктор Жеков започнал да прави и разни пакости, след което Учителят накарал братята да го пазят 14 дни, да дежурят до леглото му като им бе дал наряд да четат определени молитви и псалми. Чак накрая духа, който го бе обзел и завладял се оттегли от него и доктор Жеков стана смислен; смирен, сяда на мястото и казва: „Онзи дух си отиде, сега съм освободен". Но това са 14 дни в непрекъснато дежурство и молитви и с това бяха заангажирани много братя в тази операция и това не е нито така наивно и безобидно за слушане и разказване.
към текста >>
Доктор
Жеков започнал да прави и разни пакости, след което Учителят накарал братята да го пазят 14 дни, да дежурят до леглото му като им бе дал наряд да четат определени молитви и псалми.
Той беше и любител-фотограф и направи много снимки с Учителя и живота на Школата. В първите години той не прави изключение, а е спиритист както и другите, хвърля се в тази област, правят сеанси, викат духове, но понеже той лично е бил и добър медиум понякога са влизали духовете в него и след свършването на сеанса не са могли да излезат от него или по-точно присъствуващите да ги изгонят от него. Така на един сеанс влиза в него един дух и започнал да пише разни послания и доктор Жеков се затворил в дома си, седи и пише непрекъснато какво му диктува онзи дух, който е в него. Йорданка, неговата съпруга, вижда, че положението е много опасно и пита какво да прави с него. Учителят казал: „Това е един дух изгонен от Александрийската школа и е мой главен враг и сега е решил да пречи и влиза ту в един, ту в друг където намери празна къща с отворени врати и прозорци".
Доктор
Жеков започнал да прави и разни пакости, след което Учителят накарал братята да го пазят 14 дни, да дежурят до леглото му като им бе дал наряд да четат определени молитви и псалми.
Чак накрая духа, който го бе обзел и завладял се оттегли от него и доктор Жеков стана смислен; смирен, сяда на мястото и казва: „Онзи дух си отиде, сега съм освободен". Но това са 14 дни в непрекъснато дежурство и молитви и с това бяха заангажирани много братя в тази операция и това не е нито така наивно и безобидно за слушане и разказване. Имаше и няколко анекдота, които Учителят разправяше за него като една вечер след като си измил краката решил да си легне, но преди това си казал, че трябва някой дух да му се изяви от невидимия свят. Както си мислел така изведнъж чува плясък в легена и той се уплашва, скача в леглото, завива се с юргана и цяла нощ трепери от страх от духа. Сутринта като се събудил поглежда от леглото и какво да види - в легена където си мил краката вечерта плувала една голяма жаба, която цамбурнала вътре търсеща прохлада в топлата вечер.
към текста >>
Чак накрая духа, който го бе обзел и завладял се оттегли от него и
доктор
Жеков стана смислен; смирен, сяда на мястото и казва: „Онзи дух си отиде, сега съм освободен".
В първите години той не прави изключение, а е спиритист както и другите, хвърля се в тази област, правят сеанси, викат духове, но понеже той лично е бил и добър медиум понякога са влизали духовете в него и след свършването на сеанса не са могли да излезат от него или по-точно присъствуващите да ги изгонят от него. Така на един сеанс влиза в него един дух и започнал да пише разни послания и доктор Жеков се затворил в дома си, седи и пише непрекъснато какво му диктува онзи дух, който е в него. Йорданка, неговата съпруга, вижда, че положението е много опасно и пита какво да прави с него. Учителят казал: „Това е един дух изгонен от Александрийската школа и е мой главен враг и сега е решил да пречи и влиза ту в един, ту в друг където намери празна къща с отворени врати и прозорци". Доктор Жеков започнал да прави и разни пакости, след което Учителят накарал братята да го пазят 14 дни, да дежурят до леглото му като им бе дал наряд да четат определени молитви и псалми.
Чак накрая духа, който го бе обзел и завладял се оттегли от него и
доктор
Жеков стана смислен; смирен, сяда на мястото и казва: „Онзи дух си отиде, сега съм освободен".
Но това са 14 дни в непрекъснато дежурство и молитви и с това бяха заангажирани много братя в тази операция и това не е нито така наивно и безобидно за слушане и разказване. Имаше и няколко анекдота, които Учителят разправяше за него като една вечер след като си измил краката решил да си легне, но преди това си казал, че трябва някой дух да му се изяви от невидимия свят. Както си мислел така изведнъж чува плясък в легена и той се уплашва, скача в леглото, завива се с юргана и цяла нощ трепери от страх от духа. Сутринта като се събудил поглежда от леглото и какво да види - в легена където си мил краката вечерта плувала една голяма жаба, която цамбурнала вътре търсеща прохлада в топлата вечер. А тогава на Изгрева живеехме в барака и жаби това лято имаше доста в гората и около бараките.
към текста >>
По време на комуните когато се опразва Школата и всички отиват да стават комунари и да правят комуни, Учителят среща Йорданка и казва: „Повикай
доктор
Жеков да дойде при мене да седне срещу мен на масата, защото е непростимо на Божията трапеза да няма никой.
Пътувал той от село на село, лекувал болните животни и се срещнал на едно място с Йорданка и нещо в него му проговорило „Ето ти стопанката". Така се запознал с нея и тя отначало била домашна помощница в дома му. Когато дойдоха на Изгрева Йорданка Жекова беше много предана сестра и беше в услуга непрекъснато на Учителя. Учителят му разреши да се ожени за нея, но му бе казал: „Ожени се за нея да ти е жена, но няма да я имаш за жена". Е, как ви се струва това разрешение - хем да се ожениш за някого, хем да ти бъде жена, а и да я нямаш за жена.
По време на комуните когато се опразва Школата и всички отиват да стават комунари и да правят комуни, Учителят среща Йорданка и казва: „Повикай
доктор
Жеков да дойде при мене да седне срещу мен на масата, защото е непростимо на Божията трапеза да няма никой.
Аз дойдох за тях, а те тръгнаха да служат на духовете, които ги затириха да правят комуни, та да ги отклонят от Божията трапеза на Словото Господне". Та по ония печални дни доктор Жеков е на пост, единствен седи срещу Учителя на масата му като единствен представител на рода български до Учителя. Обикновено като разговаряха двамата с Учителя приказките им бяха пълни с турски думи. Жеков знаеше турски и по онова време хората използваха турски и гръцки думи. Та понякога той разговаряше с Учителя на турски, употребяваха турски пословици и поговорки и се захласваха от смях.
към текста >>
Та по ония печални дни
доктор
Жеков е на пост, единствен седи срещу Учителя на масата му като единствен представител на рода български до Учителя.
Когато дойдоха на Изгрева Йорданка Жекова беше много предана сестра и беше в услуга непрекъснато на Учителя. Учителят му разреши да се ожени за нея, но му бе казал: „Ожени се за нея да ти е жена, но няма да я имаш за жена". Е, как ви се струва това разрешение - хем да се ожениш за някого, хем да ти бъде жена, а и да я нямаш за жена. По време на комуните когато се опразва Школата и всички отиват да стават комунари и да правят комуни, Учителят среща Йорданка и казва: „Повикай доктор Жеков да дойде при мене да седне срещу мен на масата, защото е непростимо на Божията трапеза да няма никой. Аз дойдох за тях, а те тръгнаха да служат на духовете, които ги затириха да правят комуни, та да ги отклонят от Божията трапеза на Словото Господне".
Та по ония печални дни
доктор
Жеков е на пост, единствен седи срещу Учителя на масата му като единствен представител на рода български до Учителя.
Обикновено като разговаряха двамата с Учителя приказките им бяха пълни с турски думи. Жеков знаеше турски и по онова време хората използваха турски и гръцки думи. Та понякога той разговаряше с Учителя на турски, употребяваха турски пословици и поговорки и се захласваха от смях. Беше много интересен и забавен събеседник. Всички недоразумения, бели, злополуки и нещастия около него се дължаха на това, че беше медиум и го обсебваха много пъти духовете.
към текста >>
И тогава Йорданка изнасяше на гърба си цялата тази неразбория докато с методи дадени от Учителя тя се опитваше да прогони онзи, който бе обсебил и завладял тялото на
доктор
Жеков.
Обикновено като разговаряха двамата с Учителя приказките им бяха пълни с турски думи. Жеков знаеше турски и по онова време хората използваха турски и гръцки думи. Та понякога той разговаряше с Учителя на турски, употребяваха турски пословици и поговорки и се захласваха от смях. Беше много интересен и забавен събеседник. Всички недоразумения, бели, злополуки и нещастия около него се дължаха на това, че беше медиум и го обсебваха много пъти духовете.
И тогава Йорданка изнасяше на гърба си цялата тази неразбория докато с методи дадени от Учителя тя се опитваше да прогони онзи, който бе обсебил и завладял тялото на
доктор
Жеков.
Веднъж доктор Жеков и Петко Епитропов се скараха за едно спорно място на Изгрева, защото на единият къщата беше навлезнала във въздушното пространство на другия. Дадоха се на съд и отидоха да се съдят. Представяте ли си тук е Учителят, но тяхната вражда беше дошла от столетия и отидоха да се съдят пред светското съдилище. Учителят не беше доволен от тях и беше умъчнен. Та около този техен съд се разиграха много интересни случи и забавни неща та накрая тези двама дето се съдиха бяха принудени да се помирят от настъпилите обстоятелства, Бяха принудени да се помирят и се помириха.
към текста >>
Веднъж
доктор
Жеков и Петко Епитропов се скараха за едно спорно място на Изгрева, защото на единият къщата беше навлезнала във въздушното пространство на другия.
Жеков знаеше турски и по онова време хората използваха турски и гръцки думи. Та понякога той разговаряше с Учителя на турски, употребяваха турски пословици и поговорки и се захласваха от смях. Беше много интересен и забавен събеседник. Всички недоразумения, бели, злополуки и нещастия около него се дължаха на това, че беше медиум и го обсебваха много пъти духовете. И тогава Йорданка изнасяше на гърба си цялата тази неразбория докато с методи дадени от Учителя тя се опитваше да прогони онзи, който бе обсебил и завладял тялото на доктор Жеков.
Веднъж
доктор
Жеков и Петко Епитропов се скараха за едно спорно място на Изгрева, защото на единият къщата беше навлезнала във въздушното пространство на другия.
Дадоха се на съд и отидоха да се съдят. Представяте ли си тук е Учителят, но тяхната вражда беше дошла от столетия и отидоха да се съдят пред светското съдилище. Учителят не беше доволен от тях и беше умъчнен. Та около този техен съд се разиграха много интересни случи и забавни неща та накрая тези двама дето се съдиха бяха принудени да се помирят от настъпилите обстоятелства, Бяха принудени да се помирят и се помириха. Когато Учителят научи за това, възкликна: „Чухте ли, онези двамата са се помирили.
към текста >>
Доктор
Жеков беше следвал в Италия за ветеринарен лекар.
Учителят покани всички, но тях не покани. Дойдоха онези, които бяха на Изгрева и заеха всички места в трапезарията. По едно време вратата се отваря и онези двамата влизат ама гузни, засрамени и отиват, че седят на една скамейка и мълчат. По едно време някой запя песента „Братство единство ние искаме". Накрая и двамата запяха и така завърши този вековен спор в Школата, защото братството и единството трябваше да движат Школата на Учителя както от вътре, така и от вън.
Доктор
Жеков беше следвал в Италия за ветеринарен лекар.
Знаеше италиански и беше направил опит да преведе от Словото на Учителя на италиански. Сега ще приложа едно кратко писъмце на Учителя до доктор Жеков. „Любезни Иване, Може да преведете първата беседа от първата серия на италиански, да направите проба. А вашата идея да напечатате някои от беседите в малък джобен формат на български, не забравяйте. Когато дойдите в София ще поговорим по-нашироко върху някои висящи въпроси.
към текста >>
Сега ще приложа едно кратко писъмце на Учителя до
доктор
Жеков.
По едно време вратата се отваря и онези двамата влизат ама гузни, засрамени и отиват, че седят на една скамейка и мълчат. По едно време някой запя песента „Братство единство ние искаме". Накрая и двамата запяха и така завърши този вековен спор в Школата, защото братството и единството трябваше да движат Школата на Учителя както от вътре, така и от вън. Доктор Жеков беше следвал в Италия за ветеринарен лекар. Знаеше италиански и беше направил опит да преведе от Словото на Учителя на италиански.
Сега ще приложа едно кратко писъмце на Учителя до
доктор
Жеков.
„Любезни Иване, Може да преведете първата беседа от първата серия на италиански, да направите проба. А вашата идея да напечатате някои от беседите в малък джобен формат на български, не забравяйте. Когато дойдите в София ще поговорим по-нашироко върху някои висящи въпроси. Мира Господен да бъде с вас и домашните ви. И на Юрданка.
към текста >>
Духомиров В младите си години
доктор
Иван Жеков е бил социалист.
Мира Господен да бъде с вас и домашните ви. И на Юрданка. Само Божията Любов." (Подпис: Беинса Дуно) 1.01.1925 г., София През 1927 г. Иван Жеков преведе една брошура „Учителят Петър Дънов" от италиански език написана от Алдо Лаванини и поместена в едно месечно списание в Италия, N 92, 1927 г., „II Меззаддего йе11а за1и1е". Отзад беше се подписал с д-р И. Ж.
Духомиров В младите си години
доктор
Иван Жеков е бил социалист.
Дори е присъствувал на първата конференция на Бузлуджа когато са се оформили социалдемократите в Българска социалдемократическа партия (БСДП). Тогава той е бил на двадесет години и отишъл на връх Бузлуджа на тази конференция. Изведнъж били нападнати от селяни събрани се от съседните села, нападнали ги с тояги и ги разпръснали и ги пребили. Той бил пребит и едвам се спасил. Този Бузлуджански конгрес на БСДП се състоял на 20 юли 1891 г.
към текста >>
Та
доктор
Жеков е един от присъст-вуващите на тази конференция и често ни показваше една голяма снимка където е заснет с брадати социалисти, а в средата личната фигура на Димитър Благоев, а в страни е усмихнатото лице на
доктор
Иван Жеков, на около двадесет години.
Изведнъж били нападнати от селяни събрани се от съседните села, нападнали ги с тояги и ги разпръснали и ги пребили. Той бил пребит и едвам се спасил. Този Бузлуджански конгрес на БСДП се състоял на 20 юли 1891 г. Използвано е събирането на гражданството по случай тържествата на връх Бузлуджа във връзка с гибелта на четата на Хаджи Димитър, който на 18 юли 1878 г. е убит и четата унищожена.
Та
доктор
Жеков е един от присъст-вуващите на тази конференция и често ни показваше една голяма снимка където е заснет с брадати социалисти, а в средата личната фигура на Димитър Благоев, а в страни е усмихнатото лице на
доктор
Иван Жеков, на около двадесет години.
Та той е бил със социалистически, та дори и с комунистически идеи. По-късно Учителят изпраща едно писмо до него, в което споменава следното: „Днес дявола се е разделил на болшевизъм и капитализъм. И при едните ще учите един закон, и при другите ще учите друг закон, но ненаучени няма да напуснете земята". Това нещо той успя да го провери, защото дочака комунистите когато дойдоха на власт в България. А затова, че селяните навремето са били с тояги първите участници на тази конференция на връх Бузлуджа, то доктор Жеков видя как на тези селяни им се върна същото.
към текста >>
А затова, че селяните навремето са били с тояги първите участници на тази конференция на връх Бузлуджа, то
доктор
Жеков видя как на тези селяни им се върна същото.
Та доктор Жеков е един от присъст-вуващите на тази конференция и често ни показваше една голяма снимка където е заснет с брадати социалисти, а в средата личната фигура на Димитър Благоев, а в страни е усмихнатото лице на доктор Иван Жеков, на около двадесет години. Та той е бил със социалистически, та дори и с комунистически идеи. По-късно Учителят изпраща едно писмо до него, в което споменава следното: „Днес дявола се е разделил на болшевизъм и капитализъм. И при едните ще учите един закон, и при другите ще учите друг закон, но ненаучени няма да напуснете земята". Това нещо той успя да го провери, защото дочака комунистите когато дойдоха на власт в България.
А затова, че селяните навремето са били с тояги първите участници на тази конференция на връх Бузлуджа, то
доктор
Жеков видя как на тези селяни им се върна същото.
След 9.1Х.1944 г. комунистическата власт започна да прави кооперативи и караше насила селяните да си предадат земята и добитъка и да влезнат в тези кооперативи. Онези, които не искаха опитаха дебелите тояги, същите тояги, с които те разтуриха Бузлуджанската конференция. Само че в историята на социалдемократите този срамен акт не се споменава поради съвсем други причини, но доктор Жеков е един от участниците в тази конференция и неговият разказ е верен. Така че в Школата на Учителя нямаше случайни хора, дори имаше представител на социалдемократите в лицето на доктор Жеков още от 1891 г., един от членовете на Бузлуджанският конгрес.
към текста >>
Само че в историята на социалдемократите този срамен акт не се споменава поради съвсем други причини, но
доктор
Жеков е един от участниците в тази конференция и неговият разказ е верен.
Това нещо той успя да го провери, защото дочака комунистите когато дойдоха на власт в България. А затова, че селяните навремето са били с тояги първите участници на тази конференция на връх Бузлуджа, то доктор Жеков видя как на тези селяни им се върна същото. След 9.1Х.1944 г. комунистическата власт започна да прави кооперативи и караше насила селяните да си предадат земята и добитъка и да влезнат в тези кооперативи. Онези, които не искаха опитаха дебелите тояги, същите тояги, с които те разтуриха Бузлуджанската конференция.
Само че в историята на социалдемократите този срамен акт не се споменава поради съвсем други причини, но
доктор
Жеков е един от участниците в тази конференция и неговият разказ е верен.
Така че в Школата на Учителя нямаше случайни хора, дори имаше представител на социалдемократите в лицето на доктор Жеков още от 1891 г., един от членовете на Бузлуджанският конгрес. Интересно за размисъл и поучение.
към текста >>
Така че в Школата на Учителя нямаше случайни хора, дори имаше представител на социалдемократите в лицето на
доктор
Жеков още от 1891 г., един от членовете на Бузлуджанският конгрес.
А затова, че селяните навремето са били с тояги първите участници на тази конференция на връх Бузлуджа, то доктор Жеков видя как на тези селяни им се върна същото. След 9.1Х.1944 г. комунистическата власт започна да прави кооперативи и караше насила селяните да си предадат земята и добитъка и да влезнат в тези кооперативи. Онези, които не искаха опитаха дебелите тояги, същите тояги, с които те разтуриха Бузлуджанската конференция. Само че в историята на социалдемократите този срамен акт не се споменава поради съвсем други причини, но доктор Жеков е един от участниците в тази конференция и неговият разказ е верен.
Така че в Школата на Учителя нямаше случайни хора, дори имаше представител на социалдемократите в лицето на
доктор
Жеков още от 1891 г., един от членовете на Бузлуджанският конгрес.
Интересно за размисъл и поучение.
към текста >>
45.
191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА
,
,
ТОМ 5
Накрая когато са дошли в София някой е посъветвал да отиде при
доктор
Дънов понеже визитните картички, които той е предоставял на по-знатните и заможни семейства на тях както на български език, така и на английски е било отбелязано
доктор
Петър Дънов.
И това е една от причините, поради която те не са могли да съберат пари. А за да стане Мария Стоянова почитателка и привърженичка на Учителя има своя предистория. Нейния син като малко дете получавал тежки епилептични припадъци. Понеже мъжът й е личен адютант на Фердинанд те са имали възможност да водят болното дете във Виена при различни знаменити професори. Получили са съвети, лекарства и съответно лечение, но припадъците продължили.
Накрая когато са дошли в София някой е посъветвал да отиде при
доктор
Дънов понеже визитните картички, които той е предоставял на по-знатните и заможни семейства на тях както на български език, така и на английски е било отбелязано
доктор
Петър Дънов.
Отива тя при Учителя, а той й казва: „Детето трябва да го изнасяте на слънце, разхождайте го на чист въздух и то ще оздравее". Нямали какво да правят, послушали съвета, а той бил без пари и здравословен и след няколко месеца детето оздравяло, а тези припадъци изобщо вече не се повторили. Така че сестра Мария Стоянова по този начин чрез болното дете се свързва с Учителя и чак тогава тя започва да посещава неговите беседи и става една от неговите последователки. Ето от там започва връзката на генерал Стоянова, по същия начин са връзките и на другите генералши, които с охота решили да намерят пари и да закупят тази къща. Но случило се така, че не са могли да внесат нужните пари в определения срок и вече получили съобщение, че ако не закупят къщата, то капарото остава в полза на онзи, който продава къщата.
към текста >>
46.
196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ
,
,
ТОМ 5
Доктор
Трифонов седнал пред номер 6; 8.
Дядо Благо (Стоян Стойнов Русев); 3. Иван Грозев - гимназиален учител; 4. Петко Гумнеров - нисък на ръст, с наметнато палто; 5. Учителят Петър Дънов, седнал на камъка, а на коляното е поставена мека, тъмна шапка; 6. Син на Русчев - застанал прав, юноша с ученическа шапка на главата; 7.
Доктор
Трифонов седнал пред номер 6; 8.
Младен Попов с военна униформа и дълга брада; 9. Тодор Стоименов крайния вдясно също седнал с наметнато палто, а пред него в краката му лежи бяла сламена шапка; 10. Приклекнал най-отпред с военна униформа в чин подполковник и с орден за храброст е Любомир Лулчев. Тази снимка бе много трудно разчетена от нас през 1975 г. понеже всички обозначени лица отдавна бяха покойници.
към текста >>
47.
199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА
,
,
ТОМ 5
Освен това Величко Граблашев,
доктор
Върбишки,
доктор
Иван Жеков,
доктор
Михаил Стоицев, Васил Ангелов, Любомир Лулчев и протестантския пастор Стоян Ватралски публикуват отделни книжки и защитават Учителя Дънов.
Сподвижници на Учителя също дават отпор на атаките. Иван Радославов публикува „Не съдете", 1919 г., „Где е истината", 1922 г., „Учението на Учителя Дънов", 1923 г. А в „Всемирна летопис" в кн. 8-9 от 1922 г. уводната статия е озаглавена „Учение за Любовта и Братството" и защитава Учителя.
Освен това Величко Граблашев,
доктор
Върбишки,
доктор
Иван Жеков,
доктор
Михаил Стоицев, Васил Ангелов, Любомир Лулчев и протестантския пастор Стоян Ватралски публикуват отделни книжки и защитават Учителя Дънов.
Има някои въздържани журналисти, които посещават Изгрева и Учителя, водят разговори и след това се опитват да пишат по-реални и в сдържан тон. Понякога ги придружават фотографи, които заснемат част от живота на Изгрева и снимките заедно със статията се отпечатват във вестниците. Уместно е и е задача на едно друго поколение да прегледа всички вестници, излизащи в България и по-точно от 1900 до 1944 г. и да се извадят всички статии и снимки публикувани за Петър Дънов и да се издадат в отделна книжка. Три четвърти от тези статии са срещу Учителя, а само в една четвърт някои съвестни журналисти се опитват да бъдат сдържани в оценките си.
към текста >>
48.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ
,
,
ТОМ 5
униати в Цариград на Драган Цанков и
доктор
Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ Дедо поп Константин Дъновски играе важна роля в борбите за църковна независимост във Варненския край, който в онзи етап представляваше мястото където се разрешаваше този исторически процес. Борбите с гръцкото духовенство са били ожесточени. В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки с т.нар.
униати в Цариград на Драган Цанков и
доктор
Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград.
Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти.
към текста >>
Пулев, покойният
доктор
Стефан Томов и други.
А спомените за него са повече от възторжени. Ето какво четем в списание „Български бранител", година IX от 1939 г., стр. 5. „За господин Дънов с възхита са ми разправяли методистките пастори господата М. Делчев, Цв. Цветанов, Н. Н.
Пулев, покойният
доктор
Стефан Томов и други.
Още повече, че Дънов сам е бил методистки проповедник в село Хотанца, Русе преди да отиде в Америка." А какво представлява училището в град Свищов можем да прочетем от статията на протойерей Стефан Ганчев в книгата „Свищов - принос за историята му", издание 1929 г., Свищов, стр. 72-74. ЕВАНГЕЛСКА МЕТОДИСТКА МИСИЯ И ПРОТЕСТАНТСКО УЧИЛИЩЕ В СВИЩОВ Началото на методисткото дело в гр. Свищов е положено през 1863 г. от добре известния американски мисионер Д-р Алберт Лонг. При своето посещение в града, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи придобил последователи.
към текста >>
49.
212. КАК СЕ НАПИСА И ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ, УЧИТЕЛЯТ НЕ СЕ ДОКАЗВА
,
,
ТОМ 5
Методи Константинов беше се върнал от следването си в Полша и донесе диплома и
докторат
.
212. КАК СЕ НАПИСА И ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ", УЧИТЕЛЯТ НЕ СЕ ДОКАЗВА Да се напише книга за Учителя когато той беше още жив, беше идея, която кръжеше над Изгрева много години, но не можа да се свали и осъществи.
Методи Константинов беше се върнал от следването си в Полша и донесе диплома и
докторат
.
Затова бе много горд пред всички. Беше дипломиран доктор по обществени науки. Методи отива при Учителя, занася и показва дипломата си - доволен е и предоволен. „Методи, какво ще правиш ти сега с този докторат? " Методи изумява, а Учителят продължава: „С нея ще проправяш път на Учението".
към текста >>
Беше дипломиран
доктор
по обществени науки.
212. КАК СЕ НАПИСА И ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ", УЧИТЕЛЯТ НЕ СЕ ДОКАЗВА Да се напише книга за Учителя когато той беше още жив, беше идея, която кръжеше над Изгрева много години, но не можа да се свали и осъществи. Методи Константинов беше се върнал от следването си в Полша и донесе диплома и докторат. Затова бе много горд пред всички.
Беше дипломиран
доктор
по обществени науки.
Методи отива при Учителя, занася и показва дипломата си - доволен е и предоволен. „Методи, какво ще правиш ти сега с този докторат? " Методи изумява, а Учителят продължава: „С нея ще проправяш път на Учението". Методи се върна на Изгрева от Полша, беше много деен, искаше да направи нещо по-особено, занимаваше се с политика, искаше да играе особена роля в обществения и политически живот на страната. Току-що беше си дошъл и аз го наблюдавам.
към текста >>
„Методи, какво ще правиш ти сега с този
докторат
?
212. КАК СЕ НАПИСА И ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ", УЧИТЕЛЯТ НЕ СЕ ДОКАЗВА Да се напише книга за Учителя когато той беше още жив, беше идея, която кръжеше над Изгрева много години, но не можа да се свали и осъществи. Методи Константинов беше се върнал от следването си в Полша и донесе диплома и докторат. Затова бе много горд пред всички. Беше дипломиран доктор по обществени науки. Методи отива при Учителя, занася и показва дипломата си - доволен е и предоволен.
„Методи, какво ще правиш ти сега с този
докторат
?
" Методи изумява, а Учителят продължава: „С нея ще проправяш път на Учението". Методи се върна на Изгрева от Полша, беше много деен, искаше да направи нещо по-особено, занимаваше се с политика, искаше да играе особена роля в обществения и политически живот на страната. Току-що беше си дошъл и аз го наблюдавам. Със себе си бе донесъл полски влияния по женска линия. Беше много тънък по женската част и му бяха слаби ангелите.
към текста >>
Той премина през големи изпитания, после замина да защитава
докторат
в Полша и се завърна от там.
Магдалина стана лоша ученичка поради тези влияния. Аз гледам лицето на Методи е потъмняло. Това не е хубав признак. После той е станал мързелив, вече не работи, осланя се на другите. Магдалинините духове са влезли в него".
Той премина през големи изпитания, после замина да защитава
докторат
в Полша и се завърна от там.
Методи имаше голяма разположение към мен и Борис. Това бе естествено разположение, защото той бе човек на големи идеи, за голяма реализация, бе вътрешно много широк и не бе дребнав, нито се подаваше на дребните ежби, минаваше и прескачаше през тях. Това му качество го караше да се приближава към нас, но когато другите виждаха това, скачаха и се опитваха да го откъснат от нас, като търсеха винаги някакви доводи, които винаги ги намираха. Методи получава идеята за написване книга за Учителя една сутрин при ставане. Тя направо слезнала от горе и кацнала на главата му.
към текста >>
„Ами тези двама заслужили братя, единия с
докторат
?
Останахме двама. „Е, Борисе, какво е твоето мнение? " Той мълчи и не обелва дума. Аз го гледам и казвам: „До тук за мене е една голяма нула". Борис ме изгледа с ужас.
„Ами тези двама заслужили братя, единия с
докторат
?
" Аз бях много възбудена. Изведнъж у мен дойде едно решение. Изрекох го: „Учителят не се доказва. Учителят се изявява и проявява чрез Духът. Ученикът не се занимава с доказателства за Учителя.
към текста >>
50.
213. КЛЕТВАТА И МЪЛЧАНИЕТО НА ГЪЛЪБА
,
,
ТОМ 5
Помогна му както бе казал Учителят, че
докторатът
му ще му проправя път.
Ние трябваше само да съхраним Словото. Това разбрахме чак когато приключихме книгата и когато трябваше да я оформим. Това беше втората бариера: съхранението на Словото. Оставаше да се издаде тази книга. Методи успя да вземе разрешение за печат, тогава той работеше като чиновник в Министерството, от министър Казасов.
Помогна му както бе казал Учителят, че
докторатът
му ще му проправя път.
Методи бе минал по косъм докато докато вземе разрешение за печат. Ако някой бе узнал поради завист щяха да ни издадат, да ни наклеветят и щяха да спрат печатането на тази книга. А щяха да го сторят и то от завист. А завистта и озлоблението заслепява някой път и онзи, който се бие по гърдите, че е окултен ученик на Учителя. Тогава Методи завежда Неделчо Попов пред гроба на Учителя и го накарва да се закълне, че ще мълчи.
към текста >>
51.
223. БЕРТОЛИ. НАПАДЕНИЕ ПО ВЪЗДУХ
,
,
ТОМ 5
Единствено Методи Константинов успя да издаде някоя и друга книга благодарение на неговите приятели и онази диплома за
докторат
, която той имаше и трябваше да му проправя път на запад.
След заминаването на Учителя и след като издадохме книгата „Учителят" същата бе преведена на френски и се направи опит чрез Бертоли да бъде издадена в Париж като тук Борис даваше вноски всяка седмица от бригадата, която ръководеше на жена му, за да се прехранва. Така че семейството му тук бе осигурено от Борис и бригадата, но той не направи нищо. Така тези пари тук се изпапаха и той не издаде тази книга в Париж, защото други го настроиха да не я издава, макар че и там му бяха осигурени пари за печат. Причината, за да не издаде тази книга бе голямата завист и озлоблението на онези пишещи братя и сестри на Изгрева, които смятаха, че всеки един от тях е видял и разбрал Учителя най-добре и може най-сполучливо да пише за него. Но след тази книга никой не можа да напише или пък да издаде тук или в чужбина нещо за Учителя.
Единствено Методи Константинов успя да издаде някоя и друга книга благодарение на неговите приятели и онази диплома за
докторат
, която той имаше и трябваше да му проправя път на запад.
Та тук Бертоли не издържа и този изпит, макар че в Париж бяха намерени пари, събрани пари и тя трябваше да бъде издадена. По-късно ние намерихме други приятели, които издадоха първи том. Този случай трябва да го разкаже Борис Николов с по-големи подробности. Него хванете да ви го разкаже понеже е поучителен този случай за всички. По-късно през време на процеса всички се бяха отдръпнали, той бе чужд гражданин, трябваше да стои настрана и доколкото си спомням беше в чужбина.
към текста >>
52.
284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА
,
,
ТОМ 5
Отидох при Учителя, а той ми каза да потърся помощта на
доктор
Жеков, който бе ветеринарен лекар.
През цялото това време трябваше да си подпомагам с пиене на гореща вода. Знаех, че до неделята ще бъда здрава и наистина оздравях. По това време гърлобола се лекуваше само с нишадър като се духаше в устата и със загряващи компреси на гърлото както и с аспирин и хинин. Тогава нямаше други лекарства. На Рила бях с болен зъб и се поду бузата ми.
Отидох при Учителя, а той ми каза да потърся помощта на
доктор
Жеков, който бе ветеринарен лекар.
Казах му: „Докато сте вие при друг лекар не отивам". Той се усмихна, дойде, протегна ръка, докосна ме до бузата, като че ли взе нещо от нея, после приближи дланта си към земята, духна надолу с уста, като че ли онова, което бе в ръката му го издуха и го свали на земята. Болката премина. Препоръча ми да ми се даде и да пия тархана и малко вкусих от нея. Спомням си имаше една сестра Пенка Тихова.
към текста >>
53.
52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА
,
,
ТОМ 6
" Разказа ми веднъж нашия брат
доктор
Стефан Кадиев, че когато посетил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: „Коя е най-важната задача на лекаря когато се намери пред един умирающ болен?
Други методи за лечение, които Той препоръчваше са: молитвата, пеенето, музиката. Те също повдигат вибрациите на организма и човек се справя с болестта. Мнозина от нас имаме много опитности в това отношение. Ще имаме и занапред, стига да се не обленяваме и поддаваме на странични влияния или на влиянието на медицината, че „положението е сериозно" или че „болестта е неизлечима". „Няма неизлечима болест", ми каза веднъж Учителят, „но човек трябва да има силна вяра и бодър дух!
" Разказа ми веднъж нашия брат
доктор
Стефан Кадиев, че когато посетил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: „Коя е най-важната задача на лекаря когато се намери пред един умирающ болен?
" Той се смутил и нещо объркано Му отговорил, което вече съм го забравила. Но помня, какво Му казал след това Учителя: „Не, неговата задача е да вдъхне на болния вяра, че ще оздравее и ще живее! " Друг метод е дълбокото дишане. В беседите има пръснати десетки упражнения за дишане, с различни предназначения, за лекуване на различни болести. Дълбокото дишане пречиства кръвта, подобрява кръвообращението и лекува всички болести.
към текста >>
54.
18. ТРИМЕСЕЧНАТА ТЕМПЕРАТУРА
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Виждах, че е наложително да се обърна към
доктор
, щом като не искам да се отнеса към Учителя.
Преди всичко виждах, че ние сме хиляди ученици около Него и можех да си представя какво щеше да бъде ако Той трябва да отделя по толкова време и сили за всекиго от нас. Освен това исках да бъда уверена и в себе си, че ходя на беседите и при Него не за някакви облаги, а изключително за духовното си повдигане. Обаче от ден на ден отпадах все повече. Изтощението ми пречеше на работата ми с децата като лекторка в курсовете при първоначалните училища, която е уморителна и черпи много сили. Започнах да се опасявам, че силите ми няма да стигнат да довърша учебната година.
Виждах, че е наложително да се обърна към
доктор
, щом като не искам да се отнеса към Учителя.
Обаче не можех да го направя веднага поради липсата на време през учебната година при училищните си занятия, много частни уроци, свръх семейните си задължения. Независимо от всичко това имах едно вътрешно предубеждение към лекарите и недоверие към тяхното лекуване. Струва ми се, че те няма да открият истинската причина на температурата и може да ме объркат още повече с някое погрешно лекуване. При това нямах никакви връзки с лекари и не знаех към кого да се обърна. Чаках с нетърпение края на учебната година за две неща: за да се занимая със здравето си и да отида при Учителя.
към текста >>
55.
30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
И наистина те не бяха малко сега: Трябваше да седя седнала на корав стол в чакалнята у
доктора
, при което болките се усилваха, като бъда при това всеки момент на щрек да не почна да повръщам в чакалнята; трябваше по 500 тогавашни лева да плащам да всяка визита и да изгубвам по няколко от частните си уроци с ученици за ходете си при
доктора
, като при това отслабвах от наложената ми диета.
Колебанието беше между гастрит и начало на язва. Лекарят ми даде лекарства, постави ме на диета и каза, че сега трябва да чакаме да развие болестта, за да може да се определи точно диагнозата и тогава вече ще може да се лекува. Съпоставих неволно това лекуване с лекуването на Учителя. Спомних си три случая, при които Той прекъсна болестта в момент, без да чака тя да се развива. Спомних си и думите Му при излекуването ми от тримесечната температура: „Можете и да се обърнете към лекар, но тогава ще се натъкнете на други противоречия".
И наистина те не бяха малко сега: Трябваше да седя седнала на корав стол в чакалнята у
доктора
, при което болките се усилваха, като бъда при това всеки момент на щрек да не почна да повръщам в чакалнята; трябваше по 500 тогавашни лева да плащам да всяка визита и да изгубвам по няколко от частните си уроци с ученици за ходете си при
доктора
, като при това отслабвах от наложената ми диета.
Хляб на можех да ям, защото го примесваха с царевица. Докторът ми предписваше тестени храни, но тях ги даваха само с рецепта от доктора, каквато той не можеше да ми издаде, докато болестта не е определена. В резултат се стигна до там, че не можех вече да ставам от леглото, не можех да давам частните си уроци и да гледам домакинската си работа. А за ходене на беседи и Паневритмия на Изгрева не можех и да си помисля. Два месеца мъжът ми ме гледа на легло, а изгледи за оздравяване никакви нямаше.
към текста >>
Докторът
ми предписваше тестени храни, но тях ги даваха само с рецепта от
доктора
, каквато той не можеше да ми издаде, докато болестта не е определена.
Съпоставих неволно това лекуване с лекуването на Учителя. Спомних си три случая, при които Той прекъсна болестта в момент, без да чака тя да се развива. Спомних си и думите Му при излекуването ми от тримесечната температура: „Можете и да се обърнете към лекар, но тогава ще се натъкнете на други противоречия". И наистина те не бяха малко сега: Трябваше да седя седнала на корав стол в чакалнята у доктора, при което болките се усилваха, като бъда при това всеки момент на щрек да не почна да повръщам в чакалнята; трябваше по 500 тогавашни лева да плащам да всяка визита и да изгубвам по няколко от частните си уроци с ученици за ходете си при доктора, като при това отслабвах от наложената ми диета. Хляб на можех да ям, защото го примесваха с царевица.
Докторът
ми предписваше тестени храни, но тях ги даваха само с рецепта от
доктора
, каквато той не можеше да ми издаде, докато болестта не е определена.
В резултат се стигна до там, че не можех вече да ставам от леглото, не можех да давам частните си уроци и да гледам домакинската си работа. А за ходене на беседи и Паневритмия на Изгрева не можех и да си помисля. Два месеца мъжът ми ме гледа на легло, а изгледи за оздравяване никакви нямаше. При това положение на нещата мисълта ми се обърна пак към Учителя, който от четири години вече не беше между нас на земята. Казах си така: Ако Учителят в 1940 година в 3 часа през нощта чу като извиках от мъка и в миг прекрати болките на момиченцето, Той и сега е толкова досегаем за моята мисъл колкото беше и тогава.
към текста >>
56.
4. ПОВИШЕНИЕТО
,
Велик Георгиев Константинов
,
ТОМ 6
Дадох си оставката по причина на това, че ще замина за
докторат
в Германия.
степен в Охрид, по-надалеч от София. Аз отидох в Охрид, приех длъжността, но понеже те не спазиха дадох си оставката. Какво не спазиха? Че не ме върнаха в старите предели с повишение. Те ме повишиха, полуспазиха го, но не ме върнаха в старите предели, а напротив - в Охрид.
Дадох си оставката по причина на това, че ще замина за
докторат
в Германия.
Отивам при Учителя и Му разправям всичко това. Той каза: „Рекох, ако се наложи да отидете в Германия, да отидете във Виена", понеже съм учил немски език, владеех немски език. Ако ме приемат обратно, да отида, където ме назначат. Аз му рекох: „Учителю, аз сега съм си дал оставката, какво да им кажа? " „Като се явите ще ви внуша какво да кажете".
към текста >>
57.
19. ТЕОСОФИТЕ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
После аз се позаинтересувах и той
доктора
ми разказа каква е причината, че Учителят не е проговорил нищо.
А в Школата какви ли не примери имахме. Лично аз замъкнах д-р Станчев с жена му горе при Учителя заедно с детето му, за да им каже нещо за детето, което е било увредено. Учителят ги прие, но нищо не каза. Мълча няколко минути, всички стояхме около Него, а Той бе строг и дума не обели. Имаше защо.
После аз се позаинтересувах и той
доктора
ми разказа каква е причината, че Учителят не е проговорил нищо.
Ето ви един кармичен случай. А такива случаи имаше стотици. Заплетени, обърнати с главата надолу. Със своето мълчание Учителят му разреши въпроса, защото той беше принуден след тази среща да си промени живота. Стана въздържател и вегетарианец, макар че накрая го хвана артериосклерозата и не помнеше нищо.
към текста >>
58.
2. БОЛНАТА РЪКА
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
Защо слушаме
доктора
?
Топлим трици и налагаме и топла вода - бани. Вощина не можем да намерим. Но къде се намери тоя д-р Жеков. Та като трябва да се спъне една работа, то се спъва. Та като дойде той ни каза: „Ще вземете кал от точило и ще налагате" и ние се отклонихме от това, което ни каза Учителя.
Защо слушаме
доктора
?
Но аз мислех, че Учителят навярно го е пратил. Започнахме да слагаме, но се усложни работата. Ние какво правим? Калта от точилото го налагаме на болната ръка. Започна да го тресе, вдигна температура, ръката все повече отича, става все по- лошо и аз пак тичам при Учителя.
към текста >>
59.
ЕДИНСТВЕНАТА СРЕЩА
,
Стефанка Петрова
,
ТОМ 6
То може да стане с някой
доктор
, асистент, професор, но с мене не може да стане, аз съм едно нищо".
И така беседата завърши. Последва пеене, след което Учителят каза: „Днес тук има нови хора. Ще минат много години и една, която е за първи път тук, с нея ще стане това и това". Казаното от Учителя си задържам за себе си аз, защото впоследствие разбрах, че то е лично за мен и не бива да го споделям с други. Като чух това си помислих: „И аз съм за първи път тук, но това не може да стане с мен.
То може да стане с някой
доктор
, асистент, професор, но с мене не може да стане, аз съм едно нищо".
В този момент Учителят каза: „Точно с тази, която сега си мисли, че е нищо, точно с нея ще стане". Аз, обаче, реших, че тук има някоя друга, която си е помислила същото и това ще стане с нея. След беседата мнозина от присъствуващите целувахме ръка на Учителя, а ние след като хапнахме от супичката, се запътихме към гората. И тримата вървяхме мълчаливо. Аз, обаче, усещах, че се клатя, а с мен и цялата гора.
към текста >>
60.
4. ЛЕКАР ПО СЪДБА
,
Емилия Михайловска
,
ТОМ 6
Минава край тях някакъв познат на Людмил, който му извикал: „Ама,
докторе
, какво правиш тук?
Нито майка му успява да научи нещо за него, нито професора му. Майка му имала само телеграмата му, че е пристигнал благополучно. В последствие се разбира, че той бил поставян дори в усмирителна риза и че той е пострадал от този български евреин, който казал за Людмил, че е шпионин на Вълко Червенков. След време Людмил излиза от психиатрията, но професорът му казал, че не може да му помага повече. Вероятно му е помогнал само да замине за Америка, където Людмил работи първоначално като преносвач на пристанището.
Минава край тях някакъв познат на Людмил, който му извикал: „Ама,
докторе
, какво правиш тук?
" Пък той отговорил: „Хляба, това е! " Това чува някой от задругата и съобщава, че при тях има българин, който е лекар. Тогава го извикват в най-голямата болница в Питсбург. Тя била военна болница, в една огромна местност където лекували само тия болни, които са осакатени от войните. Казали му, че знаят неговото име от Париж, от неговия професор и също, че Людмил има изобретение за мозъчни болести и за тироидната жлеза, щитовидната жлеза.
към текста >>
61.
СНИМКИ И БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ НА ТОМ VII
,
,
ТОМ 7
Доктор
Давидова - с бялата коса. 3.
Най-отдясно, втори ред от горе е Бертоли. Снимка No 41. На гости при Учителя - 1938 г. От долу, ляво, седнали: 1. Генерал Стоянова - със шарената рокля. 2.
Доктор
Давидова - с бялата коса. 3.
Елена Казанъклиева. II ред: В средата е Сабсай - с бялата жилетка, държи бяла шапка и до нея е Карден в профил - с наметнато манто. Последен ред от дясно: 1. Цанка Екимова. 2. Попова. 3.
към текста >>
62.
14. Целуване на ръка
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
Домашен лекар на семейството е бил
доктор
Миркович.
14. ЦЕЛУВАНЕНАРЪКА Майка ми се казваше Кортеза Гешева. Родителите на моята майка са кореняци сливенци. Моята баба, по майка се казва Мария Георги Чаракчиева и е имала шест дъщери и един син. Майка ми е петата по ред дъщеря и се казва Кортеза.
Домашен лекар на семейството е бил
доктор
Миркович.
Разболява се най-голямата дъщеря на баба ми, Иванка. Лекува я д-р Миркович дълго, но неуспешно. Разбирайки, че няма да може да я излекува, казва на баба: „Има един по-голям лекар от мене. Той е в София, съгласна ли си да го извикаме". Баба ми, жена с природно надарен разум, трезва, будна, с житейска опитност, веднага се съгласила.
към текста >>
И казала на майка ми, която пожелала да се запознае с големия
доктор
: „Кортезо, този човек е светец, да му целунеш ръка".
Разбирайки, че няма да може да я излекува, казва на баба: „Има един по-голям лекар от мене. Той е в София, съгласна ли си да го извикаме". Баба ми, жена с природно надарен разум, трезва, будна, с житейска опитност, веднага се съгласила. И тъй д-р Миркович довежда за пръв път Учителя в нашето семейство. Още като Го видяла баба ми по интуиция разбрала, че не е обикновен човек, а светия.
И казала на майка ми, която пожелала да се запознае с големия
доктор
: „Кортезо, този човек е светец, да му целунеш ръка".
Майка ми, която по него време била в най-добро материално и обществено положение, разгалена от баща си и мъжа си, от цялата среда, в най-цветущо състояние, не счела за нужно да целуне ръка, както майка й й казала. А си подала ръката като дама, за да й целуне ръката сам Учителя, казала името си, да се запознае по най-обикновен начин. Но напразно чакала да чуе името на именития доктор. Учителят я изгледал от главата до краката и казал: „Госпожо, след десет години вашият живот коренно ще се промени". Казал й още нещо, което тя не запомнила.
към текста >>
Но напразно чакала да чуе името на именития
доктор
.
И тъй д-р Миркович довежда за пръв път Учителя в нашето семейство. Още като Го видяла баба ми по интуиция разбрала, че не е обикновен човек, а светия. И казала на майка ми, която пожелала да се запознае с големия доктор: „Кортезо, този човек е светец, да му целунеш ръка". Майка ми, която по него време била в най-добро материално и обществено положение, разгалена от баща си и мъжа си, от цялата среда, в най-цветущо състояние, не счела за нужно да целуне ръка, както майка й й казала. А си подала ръката като дама, за да й целуне ръката сам Учителя, казала името си, да се запознае по най-обикновен начин.
Но напразно чакала да чуе името на именития
доктор
.
Учителят я изгледал от главата до краката и казал: „Госпожо, след десет години вашият живот коренно ще се промени". Казал й още нещо, което тя не запомнила. Десет години след това умира баща ми. Майка ми остава сама с четири деца. Най-големият ми брат на 15 г., аз на 11 г., сестра ми на 7 г.
към текста >>
63.
48. Полковник Тодор Божков
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Никой
доктор
не можа да й помогне.
По едно време скочил, с един тон и настроение като тракнал и казал: „Слушайте. Спрете да говорите повече, една дума ако кажете, ей пистолета, ще ви застрелям и ще ви хвърля през прозореца на влака“. Ония замръзнали, спрели. И им казва тогава: „Вие не знаете за кого говорите. Моята дъщеря боледува цял живот от дете и лек за нея нямаше в България и в други държави съм ходил къде ли не, където не ми казаха, там не съм ходил, за да я лекувам.
Никой
доктор
не можа да й помогне.
Този, за когото говорите вие, Учителя Дънов, Той я излекува“. Значи Учителят излекувал неговата дъщеря. Действително така беше И те млъкват. Той изважда пистолета и казва: „Ще ви изчукам тука като пилци“. В тази война, когато в Сърбия нашите българи на една височина са дали много жертви, била осеяна с трупове на млади хора, отивали са там българи, македонци-българи, отивали са и просто така да им вземат труповете, да ги оправят, да ги погребат и някой вземал пушка за спомен от български войник, нещо парче от тях, разбираш ли.
към текста >>
64.
49. Паша Теодорова
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Имаше една сестра Николина Добрева, която имаше син -
доктор
в Америка и в това време вече когато са вземали беседите през 1957 г.
Аз съм благодарен на тях, благодарен съм, защото туй, което го научих у тях и видях у никого не го видях. На Изгрева единствени сестри, ученици хасъл на Учителя са те, те бяха, като истински. И така аз се погрижих там, помагах след нейното заминаване. В.К.: Ти беше ми разказал също, аз съм го записал, че сте ходили при брат Боев и той казал, не може да се противопоставя на Борис понеже бил без пенсия и Борис го храни. Г.Д.: Това е друг случай.
Имаше една сестра Николина Добрева, която имаше син -
доктор
в Америка и в това време вече когато са вземали беседите през 1957 г.
тя една година ли колко е била там и като се връща, ние бяхме тогава на Рила. На Рила бяхме, летувахме на Рила и като дошла в България отива на Изгрева и вижда, че салона опразнен, беседите разтаршувани, всичко вдигнато, ужас. Изгревът даден, цял подарен на държавата. Всеки друг вече разполага с него. Ние нямаме Изгрев, нямаме вече салон и отива при брат Боев и му казва: „Абе, Бояне, абе какво направихте вие, абе какво направихте вие, защо тъй стана бе, Бояне?
към текста >>
65.
17. Войници - вегетарианци
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Аз го гледам и казвам: „Г-н
докторе
, аз съм тук за шест месеца.
Като ми изследваха урината и донесоха талончето с изследванията, лекарят се обърна към мене и ми каза: „Ти, момко, си страдал от бъбреци“. В тоя момент ми дойде на ум мисълта на Учителя, да кажа, „че лекарят ми е забранил да ям месо и да пия спиртни напитки, понеже съм боледувал още от малък като дете от бъбреци“. Обаче на село кой ще ме погледне, кой ще ме лекува. Ние едва имахме да се прехраним. Лекарят, д-р Памукчиев ме гледа, прави, струва, вика: „Тука 5-6 месеца ще ядеш каквото ти даваме, пък после ще видим“.
Аз го гледам и казвам: „Г-н
докторе
, аз съм тук за шест месеца.
Докато свикна, почват болки, болници, едно друго, затова месо няма да ям. Правете каквото искате с мене“. Той ме гледа, гледа и каза: „Момко, първия човек, който ще ти помогне, това съм аз. За сведение аз месо не ям. Но на годината един-два пъти трябва да присъствувам на банкет и седна някъде, уж че близна нещо, но месо не ям“.
към текста >>
Аз го гледам и си мисля:
доктора
сега ми хвърля последната въдица.
Докато свикна, почват болки, болници, едно друго, затова месо няма да ям. Правете каквото искате с мене“. Той ме гледа, гледа и каза: „Момко, първия човек, който ще ти помогне, това съм аз. За сведение аз месо не ям. Но на годината един-два пъти трябва да присъствувам на банкет и седна някъде, уж че близна нещо, но месо не ям“.
Аз го гледам и си мисля:
доктора
сега ми хвърля последната въдица.
Казвам му: „Добре, докторе, много се радвам, че ще ми помогнеш“. В това време той даде една бележка на фелд- фебела и каза: „Гради Колев Минчев ще бъде във свързочния завод - телефонист, той е за шест месеца“. В това време фелдфебела казва: „Ами то има още един вегетарианец и той не яде месо, в същата рота“. Аз се сетих, че това е брат Драган Петков, фелдфебелът ме заведе в един голям салон, където спяхме ние и по едно време аз излизам на двора и насреща ми брат Драган. А на двора няма никой и аз му казвам: „Брат Драган, все едно, че не се познаваме.
към текста >>
Казвам му: „Добре,
докторе
, много се радвам, че ще ми помогнеш“.
Правете каквото искате с мене“. Той ме гледа, гледа и каза: „Момко, първия човек, който ще ти помогне, това съм аз. За сведение аз месо не ям. Но на годината един-два пъти трябва да присъствувам на банкет и седна някъде, уж че близна нещо, но месо не ям“. Аз го гледам и си мисля: доктора сега ми хвърля последната въдица.
Казвам му: „Добре,
докторе
, много се радвам, че ще ми помогнеш“.
В това време той даде една бележка на фелд- фебела и каза: „Гради Колев Минчев ще бъде във свързочния завод - телефонист, той е за шест месеца“. В това време фелдфебела казва: „Ами то има още един вегетарианец и той не яде месо, в същата рота“. Аз се сетих, че това е брат Драган Петков, фелдфебелът ме заведе в един голям салон, където спяхме ние и по едно време аз излизам на двора и насреща ми брат Драган. А на двора няма никой и аз му казвам: „Брат Драган, все едно, че не се познаваме. Аз съм телефонист“.
към текста >>
66.
40. Баба Гунка
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Един ден отивам у тях и я гледам на пейката в
докторската
градина седи, но не бях я виждал дълго време, месеци може би.
“ Но после така се наредило, че се оженили. Те са били семейни, имали си деца и т.н. като се запознах с тях станахме близки. Те живееха на Руския паметник на ул. „Оборище“. Баба Гунка остаря много и почти не виждаше.
Един ден отивам у тях и я гледам на пейката в
докторската
градина седи, но не бях я виждал дълго време, месеци може би.
Отдалеч тя ме видя и ми извика. Аз й носех нещо от сестра Паша за четене и й го предадох. Какво беше учудването ми когато тя го взе и веднага започна да чете. Казах й: „Абе, сестра, ти нали не виждаше? “ „А, ще ти разправя една малка история“, отговори тя.
към текста >>
67.
Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Т.: Това е
доктора
от София.
Друга крава да купувам, не. И така. В.: Виж как понякога небето прати някого да те освободи от тази работа, от това бреме. Идват и носят на Темелко за обед. Влиза внука му Петър, който е прероденият му убит син Константин.
Т.: Това е
доктора
от София.
Дойде ми на гости. И така сме на обед. В.: Вече години наред се каня да мина. Станаха 4-5 години от тогава като се видяхме. Тръгвам насам и казвам, дано го заваря, дано е жив.
към текста >>
68.
13. Юрданка Жекова
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
До
доктора
са, а за Юрданка пише: „А на сестрата Юрданка завещавам Ханаан.“ Не знам СГавата дали ви ги е показвал, дали ще ви ги покаже, дали знаете.
Голямо! Понеже тя ми на мен казваше, че в минал живот ми е била майка. Ама така я обичах, така, няма какво да ви разправям. Аз само значи при Юрданка и при Паша гдето съм така правила контакт. Юрданка притежаваше писмата до д-р Жеков, с очите си съм чела какви писма от Учителя.
До
доктора
са, а за Юрданка пише: „А на сестрата Юрданка завещавам Ханаан.“ Не знам СГавата дали ви ги е показвал, дали ще ви ги покаже, дали знаете.
Куп писма има от Учителя до д-р Жеков и в които е писано и за Юрданка. Та говорим за Юрданка, а тя каква не била. Тя винаги бе на беседата. А Юрданка каквото исках аз не се страхувах от нея да я попитам нещо, защото знаех, че каквото ми каже, това е, край. Ако е добро, е добро.
към текста >>
69.
16. Необикновеното лекарство
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
Ходила за преглед при кой ли не щеш професор,
доктор
ли и нема за нея лек и нема лек.
16. НЕОБИКНОВЕНОТО ЛЕКАРСТВО Пък тя леля Донка страдала много от стомах. И пак при тази сестра се оплаква.
Ходила за преглед при кой ли не щеш професор,
доктор
ли и нема за нея лек и нема лек.
А тя й казала: „Ама, Донче, ама знаеш ли, че нашият Учител и лекува. Аз имам днеска определено време да водя майка си при Него, нещо да я лекува. Ако искаш да те заведа.“ „Ами добре.“ И тръгват: майката на нашата сестра, майка й и леля Донка. И идва тук на Изгрева и туп, туп, туп по стълбите, качват се горе в малката стая. Там имаше едно такова нещо квадратничко, като площадка.
към текста >>
70.
18. Големият дъжд на последния Петровден
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
Веднага тича, вади
докторската
чанта, медикаментите, да превързва коленцата, защото от тях кръв тече.
Там е от цяла България са дошли на Учителя за празника и моята малката дъщеря, певицата за която говоря, че е паднала от високо отиде сама при „Извора на Доброто“. Но сега е по-малко нанадолнището. Знаете ли колко беше тогава стръмно. И тя там, не знам какво се сурна и като падна и като ожули ония коленца, па като потече оная кръв. Па д-р Жеков търчи в мазето на брат Темелко, там му е лабораторията.
Веднага тича, вади
докторската
чанта, медикаментите, да превързва коленцата, защото от тях кръв тече.
А Учителят така знаете на тераската застанал и като гледа и вика: „Рекох, сол, сол, сол“. Ха-ха-а. Отидоха лекарствата на д-р Жеков, оставиха ги и всичко със сол бе насолено. Нито от рана нещо остана, то естествено сигурно го е боляло много, ама „Рекох, сол, сол, сол“. И това е. И сега най-интересното е как вече ще си вървим.
към текста >>
71.
15. Изчезналият плат
,
Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)
,
ТОМ 7
По едно време залисана по моите задачи да съдействам в бита на Учителя, да помагам в кухнята и да се грижа за
доктора
, то аз забравих за него.
15. ИЗЧЕЗНАЛИЯТ ПЛАТ На един мой имен ден, по Йордановден през месец януари Учителят ми подари хубав вълнен плат за рокля. Аз го прибрах.
По едно време залисана по моите задачи да съдействам в бита на Учителя, да помагам в кухнята и да се грижа за
доктора
, то аз забравих за него.
Един ден Учителят ме среща и пита: „Къде е платът и защо не си си ушила рокля? “ Потърсих го, но не го намерих. Беше изчезнал някъде незнайно къде и от кого. Докладвах Му, че го няма. Каза ми: „Трябва да се намери“.
към текста >>
72.
18. Бели и черни братя
,
Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)
,
ТОМ 7
18. БЕЛИ И ЧЕРНИ БРАТЯ Преди да се засели Юрданка в София живели с
доктор
Иван Жеков във Варна.
18. БЕЛИ И ЧЕРНИ БРАТЯ Преди да се засели Юрданка в София живели с
доктор
Иван Жеков във Варна.
Имали къща с мазе и голяма пристройка към нея, в която доктора приютил повече от 10 души бездомници, за които се грижел и често Юрданка им готвела. Така се подвизавали двамата известно време. В Братството там имало една жена, която като духовна сестра внесла раздвоение между приятелите и ги разделила на бели и черни. А Юрданка определила към черните. От това положение Юрданка много страдала и не можела да се храни.
към текста >>
Имали къща с мазе и голяма пристройка към нея, в която
доктора
приютил повече от 10 души бездомници, за които се грижел и често Юрданка им готвела.
18. БЕЛИ И ЧЕРНИ БРАТЯ Преди да се засели Юрданка в София живели с доктор Иван Жеков във Варна.
Имали къща с мазе и голяма пристройка към нея, в която
доктора
приютил повече от 10 души бездомници, за които се грижел и често Юрданка им готвела.
Така се подвизавали двамата известно време. В Братството там имало една жена, която като духовна сестра внесла раздвоение между приятелите и ги разделила на бели и черни. А Юрданка определила към черните. От това положение Юрданка много страдала и не можела да се храни. За да се справи с това положение започнала с пълен глад и с молитва да преживява през дните си.
към текста >>
При това положение
доктор
Жеков получил писмо от Учителя, в което му съобщавал Юрданка незабавно да тръгне за София.
Така се подвизавали двамата известно време. В Братството там имало една жена, която като духовна сестра внесла раздвоение между приятелите и ги разделила на бели и черни. А Юрданка определила към черните. От това положение Юрданка много страдала и не можела да се храни. За да се справи с това положение започнала с пълен глад и с молитва да преживява през дните си.
При това положение
доктор
Жеков получил писмо от Учителя, в което му съобщавал Юрданка незабавно да тръгне за София.
Тя помислила, че я вика Учителя за няколко дни. В София Учителят бил много внимателен с нея, устройвал често екскурзии. След някой и друг ден, Юрданка си стегнала куфара и отишла да се сбогува с Учителя. Но за нейна изненада Той й казал, че тя няма път и да си извади отново багажа от куфара. Минали три месеца, а тя не знае защо Учителят я задържа.
към текста >>
След това се върнал от висините и казал: „Вземи два билета за първия бърз влак за Варна и изпрати телеграма до
доктора
: „Юрданка и Петър пристигат“.
В София Учителят бил много внимателен с нея, устройвал често екскурзии. След някой и друг ден, Юрданка си стегнала куфара и отишла да се сбогува с Учителя. Но за нейна изненада Той й казал, че тя няма път и да си извади отново багажа от куфара. Минали три месеца, а тя не знае защо Учителят я задържа. Отива тя при Учителя и той я задържал няколко часа в стаичката си като нищо не й говорел, но се излъчил и Го нямало в тялото Му и от време на време само поглеждал часовника си.
След това се върнал от висините и казал: „Вземи два билета за първия бърз влак за Варна и изпрати телеграма до
доктора
: „Юрданка и Петър пристигат“.
Тя се зарадвала от това решение и веднага изпълнила поръчението и сутринта заминали. На гарата във Варна доктора ги посрещнал с файтон. Когато отишли вкъщи приятелите, които живеели у тях помислили, че Юрданка пътува с брат Савов, който имал брада оформена както при Учителя. А той, Савов се опитваше да имитира Учителя и в провинцията минаваше за онези, които не го познават, че е Дънов. Но когато познали Учителя много се изненадали и зарадвали.
към текста >>
На гарата във Варна
доктора
ги посрещнал с файтон.
Но за нейна изненада Той й казал, че тя няма път и да си извади отново багажа от куфара. Минали три месеца, а тя не знае защо Учителят я задържа. Отива тя при Учителя и той я задържал няколко часа в стаичката си като нищо не й говорел, но се излъчил и Го нямало в тялото Му и от време на време само поглеждал часовника си. След това се върнал от висините и казал: „Вземи два билета за първия бърз влак за Варна и изпрати телеграма до доктора: „Юрданка и Петър пристигат“. Тя се зарадвала от това решение и веднага изпълнила поръчението и сутринта заминали.
На гарата във Варна
доктора
ги посрещнал с файтон.
Когато отишли вкъщи приятелите, които живеели у тях помислили, че Юрданка пътува с брат Савов, който имал брада оформена както при Учителя. А той, Савов се опитваше да имитира Учителя и в провинцията минаваше за онези, които не го познават, че е Дънов. Но когато познали Учителя много се изненадали и зарадвали. Вечерта Юрданка измила краката на Учителя и след това Му сервирала чай. На другия ден всички приятели се научили за скъпия гост и изненадани те започнали на групички да влизат.
към текста >>
73.
7. Първата школа
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
По-късно се присъединява към Учението на Учителя и
доктор
Иван Жеков, който е бил братовчед на г-н Дънов, но не знам по коя линия.
7. ПЪРВАТА ШКОЛА Постепенно Учителят приобщи духовната група от десет девойки към себе си и започна да ни говори в определени дни.
По-късно се присъединява към Учението на Учителя и
доктор
Иван Жеков, който е бил братовчед на г-н Дънов, но не знам по коя линия.
Много често е посещавал техния дом. Там Той се вижда и се запознава с Юрданка. Много я харесва и я поискал за съпруга. Той е бил по-възрастен и разликата между тях е била 21 години. Учителят му казал: „Вземи я, но ще я имаш като сестра, а не като жена“.
към текста >>
74.
14. Взаимопомощта
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
И там за съжаление беше една друга българска - Мария Христова -
докторка
, се нарича.
А: А то е в Париж, но то ще стане много дълго всичко това да разкажа. В: Понеже имаме още 10-15 минути да приключим касетката. В: Този случай в Париж за котката? А: Е, за котката. Като отидохме в Париж там живеехме в една къща на едни българи Бояджиеви, една вила.
И там за съжаление беше една друга българска - Мария Христова -
докторка
, се нарича.
Ама такъв живот тя е карала, такова разочарование видях, че като взех да чистя, да разтребвам, че се разболях. Както и да е, разболях се, не мога да ям, просто тъй ми се стегна стомаха, само овесени ядки слагам в една чашка, малко крем и това беше. Седях колко два месеца ли, колко ли беше на легло и понеже беше лято, бяха отворени вратите. Дойде една котка, комшийска, от къде такава една черна котка, само има едно пръстенче бяло на опашката и така с едно широко лице и аз бях я кръстила „Мужик“. Като виждах тая котка просто я приемах като най-скъпия приятел, като че ли ми идва на гости, сядаше на краката ми, аз лежах и седеше така около половин час и си отиваше.
към текста >>
75.
2.КУРШУМЪТ
,
,
ТОМ 8
Викам: "
Докторе
, дайте да подписвам и вадете куршума по-скоро, докато не се е отровила кръвта".
Д: Виж какво, аз свирех от малък, свирех на чело, на пиано, не системно разбира се, но Букурешлиев в Пловдив изигра една роля, отиде при баща ми и казал, да уча музика, макар че му казва, че отивам да уча най-трудното, това е едно от най-трудните изкуства. И така се реши въпроса. Идвам аз в София, живеех долу на ул. "Кракра", но връзката ми с Учителя беше вече преди това, защото когато ме раниха мене, това беше опитността на Катя, положението беше много сериозно. Първо, тъй като баща ми беше в Мала Азия, майка ми я нямаше, а мен ме раниха на пътя и ме заведоха в католическата болница и слушам сега лекарите да се разправят: "Той е малолетен, може да има смъртен случай, трябва да се подпише акт, че се разрешава операция и то от мен".
Викам: "
Докторе
, дайте да подписвам и вадете куршума по-скоро, докато не се е отровила кръвта".
В: В челото ли? Д: Да. И без упойка, с местна упойка, само аз слушам целият им разговор, всичко. Тука ме боляха ръцете от стискане, защото колкото и да е е една операция с местна упойка, все пак боли. Но тогава Катя е била при Учителя.
към текста >>
76.
14. КАТЯ ГРИВА
,
,
ТОМ 8
"
Докторе
, давайте операция, нямам никого, дайте аз ще подпиша?
Като влезе лекарят всичко бе във вода. Температурата спадна. Запитва ме: "Как си бе, момче? " Д: "Много добре". Щото той имаше големи симпатии към мен, защото мен като ме раниха нямаше вкъщи никой и идва лекаря и казва: "Тук трябва да се подпише протокол, това е малолетно момче и после плюс това е опасно, има опасност за живота".
"
Докторе
, давайте операция, нямам никого, дайте аз ще подпиша?
" И понеже каза, че има опасност, аз казах, че искам, поисках операция. Можело е сигурно да се направи с местна упойка. Цялото това разбиване на черепа, изваждане на куршума, всичко това нещо издържах. Лекарят имаше една симпатия към мене за държането ми, после казал даже на баща ми. Действително сутринта нямаше никаква опасност и след една седмица той позволи да свирят музикантите и след 20 дена ме изписаха.
към текста >>
77.
24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ
,
,
ТОМ 8
специализира в Швейцария и защитава
докторат
по литература и философия.
Баня, Пловдивско. Завършва Богословско училище в Самоков 1896 г. и Духовна академия в Киев -1904 г. Секретар и протосингел в Българската екзархия в Цариград 1910-1915 г. От 1915 Г.-1919 г.
специализира в Швейцария и защитава
докторат
по литература и философия.
През 1921 г. е ръкоположен за епископ. А през 1922 г. е избран за софийски митрополит до 1945 г. От 21.1.1945 г.
към текста >>
Той също може би от Изгрева научи някои работи от Учителя, замина за Париж през 1931 г., където взема
докторат
по българска народна музика.
Но Джуджев е наш човек, нали знаеш? В: Не. Д: Как не. Джуджев. В: Кой Джуджев? Д: Стоян Джуджев.
Той също може би от Изгрева научи някои работи от Учителя, замина за Париж през 1931 г., където взема
докторат
по българска народна музика.
В: Да. Д: Мен не ме учудва, че той защити дисертация на френски, защото западните учени например работят в тази насока. Нашето църковно пеене, както го познават английските изследователи и френските, нашите не го знаят още и книгите, които пишат нашите от там ги вземат сведенията, научните си познания. Така че Учителят когато говореше за народната музика знаеше за народната музика. Сигурно тези десет години, когато пътуваше той я изучавал, а тогава народът пееше.
към текста >>
78.
34. ЧОВЕШКИЯТ И БОЖЕСТВЕНИЯТ ПОРЯДЪК
,
,
ТОМ 8
Например, някой болен и Учителят му дава нещо да се лекува, минава време и казва: "Повикайте
доктор
".
Например, ние със сестра ми Катя бяхме действително като че ли от една школа. Никой път сме нямали противоречия по проблеми, които засягат Школата. Създаваха се вътре противоречия между нас при други случаи. С Катя на тази тема бяхме в пълно единомислие. Например, Учителят правеше някои неща, които нас ни дразнеха.
Например, някой болен и Учителят му дава нещо да се лекува, минава време и казва: "Повикайте
доктор
".
Докторът е от града, оня оздравее и ония благодарят на доктора, а Учителят се скрие. Той ги правеше тия неща. Да няма явен показ. Сега го разбираш, но ние виждахме и се ядосвахме. Той го оправи, накрая викна един доктор.
към текста >>
Докторът
е от града, оня оздравее и ония благодарят на
доктора
, а Учителят се скрие.
Никой път сме нямали противоречия по проблеми, които засягат Школата. Създаваха се вътре противоречия между нас при други случаи. С Катя на тази тема бяхме в пълно единомислие. Например, Учителят правеше някои неща, които нас ни дразнеха. Например, някой болен и Учителят му дава нещо да се лекува, минава време и казва: "Повикайте доктор".
Докторът
е от града, оня оздравее и ония благодарят на
доктора
, а Учителят се скрие.
Той ги правеше тия неща. Да няма явен показ. Сега го разбираш, но ние виждахме и се ядосвахме. Той го оправи, накрая викна един доктор. Така се криеше Учителят.
към текста >>
Той го оправи, накрая викна един
доктор
.
Например, някой болен и Учителят му дава нещо да се лекува, минава време и казва: "Повикайте доктор". Докторът е от града, оня оздравее и ония благодарят на доктора, а Учителят се скрие. Той ги правеше тия неща. Да няма явен показ. Сега го разбираш, но ние виждахме и се ядосвахме.
Той го оправи, накрая викна един
доктор
.
Така се криеше Учителят. Той дето казваше: "Мина времето на чудесата". Той не искаше с чудеса, Той искаше пробуждане на съзнанието и разширяване на съзнанието. Щото чудесата са за времето на Христос, да повярваш, че стават чудеса, че да повярваш в Христа. А това е закона на насилието.
към текста >>
Д: И накрая каже: "Я си вземи една рецепта от
доктора
".
Не можем да знаем. В: Аз си спомням от разказите на приятелите, тези, които са били обиколили Учителя, при един прилага един метод, при друг - друг, но като погледнеш при всеки метод е различно и например на един дава, да кажем има гастрит, язва да яде например кромид лук, което дразни стомаха. Дава му един специфичен метод, на другия дава съвсем друг метод, т.е. по този начин Той се скрива под различен параван или лекува по друг начин. Все пак дава някаква форма, за която съзнанието му се захваща.
Д: И накрая каже: "Я си вземи една рецепта от
доктора
".
Ха-ха, имаше такива неща, ние да видим, да каже: "Аз не съм го излекувал, доктора го излекува". Ние със сестра ми много се дразнехме от това нещо. Като виждахме не се дразнехме, че Учителят го прави, ами как нашите хора се хващаха. Е, ще викаме един доктор, така я оправи работата, а той идва на последния ден. Имаше такива неща.
към текста >>
Ха-ха, имаше такива неща, ние да видим, да каже: "Аз не съм го излекувал,
доктора
го излекува".
В: Аз си спомням от разказите на приятелите, тези, които са били обиколили Учителя, при един прилага един метод, при друг - друг, но като погледнеш при всеки метод е различно и например на един дава, да кажем има гастрит, язва да яде например кромид лук, което дразни стомаха. Дава му един специфичен метод, на другия дава съвсем друг метод, т.е. по този начин Той се скрива под различен параван или лекува по друг начин. Все пак дава някаква форма, за която съзнанието му се захваща. Д: И накрая каже: "Я си вземи една рецепта от доктора".
Ха-ха, имаше такива неща, ние да видим, да каже: "Аз не съм го излекувал,
доктора
го излекува".
Ние със сестра ми много се дразнехме от това нещо. Като виждахме не се дразнехме, че Учителят го прави, ами как нашите хора се хващаха. Е, ще викаме един доктор, така я оправи работата, а той идва на последния ден. Имаше такива неща. Виж какво, педагогичния Му метод беше чуден.
към текста >>
Е, ще викаме един
доктор
, така я оправи работата, а той идва на последния ден.
Все пак дава някаква форма, за която съзнанието му се захваща. Д: И накрая каже: "Я си вземи една рецепта от доктора". Ха-ха, имаше такива неща, ние да видим, да каже: "Аз не съм го излекувал, доктора го излекува". Ние със сестра ми много се дразнехме от това нещо. Като виждахме не се дразнехме, че Учителят го прави, ами как нашите хора се хващаха.
Е, ще викаме един
доктор
, така я оправи работата, а той идва на последния ден.
Имаше такива неща. Виж какво, педагогичния Му метод беше чуден. Безпогрешен обаче, безпогрешен. Той знаеше точната дума и знаеше на всяка дума точната реакция. Насилие нямаше, никакво насилие.
към текста >>
79.
19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП
,
,
ТОМ 8
Имало е някакво решение може би да замине за Германия, да вземе
докторат
, но заради Школата е решила да си остане в България и да си работи вече като стеног-рафка при Учителя.
И впоследствие вече тя още при майка си получава това отправление към духовните Истини. След това вече тя сама поема пътя си към Учителя. В: Тя например по-нататък къде учи? Веска: Тя учи гимназия тука в София. След това записа в университета философия.
Имало е някакво решение може би да замине за Германия, да вземе
докторат
, но заради Школата е решила да си остане в България и да си работи вече като стеног-рафка при Учителя.
В: Тя коя година се прехвърля на Изгрева? Веска: Това не зная. В: Някои други така данни от живота й? Някои опитности, които си спомняте? Веска: Сега в момента друго не мога да си спомня, но зная, че Учителя има много специално отношение към нея.
към текста >>
80.
23. ДВА ВИДА ПУШЕНЕ
,
,
ТОМ 8
И впоследствие проявяваше много голяма ревност в началото, но впоследствие към нея се ориентира
доктор
Елиезер Коен, естествоиздател когото познавам.
Този пушек е по-опасен. На Изгрева дойдоха група латвийци, които бяха много мили хора, много смирени хора с много голямо уважение към Учителя. При тях се открои така една по-ярка личност, енергична, която правеше впечатление със своя специален тоалет, една рокля дълга, с дълги ръкави, която тя специално облича за молитвените си моменти. Казва се Мариана, но не си спомням нейното презиме, енергична, жизнена, която моментално се открои, направо се увлякоха много наши приятели, между които беше Николай Шиваров, Неделчо Попов и там различни други покрай нея. Защото тя като се молеше правеше едни специални физиономии, държеше се като актриса.
И впоследствие проявяваше много голяма ревност в началото, но впоследствие към нея се ориентира
доктор
Елиезер Коен, естествоиздател когото познавам.
Когато постъпих в Братството той беше един от най-интелигентните наши братя, най-културните ни братя, който не веднъж е водил разговори на научни теми, понеже той беше естественик и даже ми се струва, че Учителят беше му казал за някакви специални минерални находища в България къде ги има. Бяхме добри приятели с него, така сме били в много хубави групи, събирали сме се на духовни разговори, на музика, беше с голям културен диапазон. Беше завършил в Германия, така обичаше с мен да разговаря на немски и той въобще се увлече в тази жена. Впоследствие тя напусна съпруга си латвиеца и те сключиха брак, но след събитията, даже преди още да станат събитията на Изгрева, той ме среща един ден случайно така по шосето Дървенишкото и започва да говори с един нападателен остър тон срещу Братството, срещу Учителя, срещу брат Борис, срещу всички нас. Каза ми: Весе, ти трябва да знаеш, че трябва да четеш Иля Еренбург, а не да четеш тези наши загубени писатели, които са в Братството".
към текста >>
81.
29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
И тя заболява един ден много сериозно и някакъв си лекар от Русе й помага, възвръща й здравето, обаче на брат Ватев в това време така, оскъдни им са средствата и казва: "Извинете,
докторе
, но аз в момента не мога да ви платя" и той казва: "Оставете, аз се радвам, че тя се възстанови".
Такова нещо беше призовал Учителят тогава. НИКОЛА ВАТЕВ Веска: Този е Никола Ватев, да. О, Никола Ватев, аз съм го виждала един хубав, аз го помня имаше хубави сини очи, не знам дали вие знаете една негова опитност. Той по време на войната, не знам обаче коя война, той имал съпруга, която се казвала Величка. И двамата са в Братството.
И тя заболява един ден много сериозно и някакъв си лекар от Русе й помага, възвръща й здравето, обаче на брат Ватев в това време така, оскъдни им са средствата и казва: "Извинете,
докторе
, но аз в момента не мога да ви платя" и той казва: "Оставете, аз се радвам, че тя се възстанови".
Минава време, брат Ватев отива на война. Не мога да ви кажа коя война. И като се връща от фронта с раницата, със снаряжението, вижда на улицата на град Русе една погребална процесия и разбира, че погребват неговата съпруга Величка. Сега, този лекар, който я бил излекувал в един момент бива жестоко нападнат и оскърбен от цялата общественост в гр. Русе, понеже не успява да излекува някакъв си войник и винят него, че той не е проявил достатъчно осторожност или съвест като лекар.
към текста >>
Сега, бидейки той медиум, един ден чувства, че има присъствие, което желае да се изяви чрез него и действително явява се
доктора
, който си е поставил край на живота поради това отчаяние, когато е бил в плен от това отчаяние и той му казва: "Аз не знаех, че е толкова страшно страданието на тези, които си отнемат сами живота в Невидимия свят, казва, и бях действително много зле, в тъмнина, но вашата съпруга Величка беше помолила своят ръководител и при мене дойде едно светло същество, което ме изведе от този много мъчителен свят в невидимото поле и ме постави при едно хубаво изворче, след това ме приобщи към една Школа, където аз вече уча.
Той се отчайва до такава степен, че слага край на живота си. А брат Ватев имаше дар да общува с Невидимия свят, не един път, той е бил медиум, но понеже много пъти медиумите са го лъгали и това той е проверил. Например, един ден той е в Русе и духът му нашепва: "Иди, щото майка ти почина". И той взима призори още файтон, а тя майка му живее в Елена, гр. Елена. Отива рано-рано там, вижда майка си здрава, права на двора си шета жената.
Сега, бидейки той медиум, един ден чувства, че има присъствие, което желае да се изяви чрез него и действително явява се
доктора
, който си е поставил край на живота поради това отчаяние, когато е бил в плен от това отчаяние и той му казва: "Аз не знаех, че е толкова страшно страданието на тези, които си отнемат сами живота в Невидимия свят, казва, и бях действително много зле, в тъмнина, но вашата съпруга Величка беше помолила своят ръководител и при мене дойде едно светло същество, което ме изведе от този много мъчителен свят в невидимото поле и ме постави при едно хубаво изворче, след това ме приобщи към една Школа, където аз вече уча.
Но благодарение на нея". Тя по този начин вече му се отблагодарява от Невидимия свят, но брат Ватев понеже иска да провери дали е истина, отива при Учителя и Учителят казва, че това е истина. Това е както му се казва от доктора. БРАТ РАДИ В: А за другия - бати Ради? Веска: той беше градинар.
към текста >>
Това е както му се казва от
доктора
.
И той взима призори още файтон, а тя майка му живее в Елена, гр. Елена. Отива рано-рано там, вижда майка си здрава, права на двора си шета жената. Сега, бидейки той медиум, един ден чувства, че има присъствие, което желае да се изяви чрез него и действително явява се доктора, който си е поставил край на живота поради това отчаяние, когато е бил в плен от това отчаяние и той му казва: "Аз не знаех, че е толкова страшно страданието на тези, които си отнемат сами живота в Невидимия свят, казва, и бях действително много зле, в тъмнина, но вашата съпруга Величка беше помолила своят ръководител и при мене дойде едно светло същество, което ме изведе от този много мъчителен свят в невидимото поле и ме постави при едно хубаво изворче, след това ме приобщи към една Школа, където аз вече уча. Но благодарение на нея". Тя по този начин вече му се отблагодарява от Невидимия свят, но брат Ватев понеже иска да провери дали е истина, отива при Учителя и Учителят казва, че това е истина.
Това е както му се казва от
доктора
.
БРАТ РАДИ В: А за другия - бати Ради? Веска: той беше градинар. Един снажен, много добре сложен човек с много хубаво оформена глава, имаше брада, но беше абсолютно неграмотен. "Той, казваше Гали, едва пишеше Бог е Любов, бавно." Но беше предан. Той беше градинаря на Братството и понеже беше снажен и силен, отиваше на големия пазар, закупуваше каквото трябва, всичките тези продукти за храна на Изгрева и ги доставяше.
към текста >>
82.
НИКОЛА ВАТЕВ
,
,
ТОМ 8
И тя заболява един ден много сериозно и някакъв си лекар от Русе й помага, възвръща й здравето, обаче на брат Ватев в това време така, оскъдни им са средствата и казва: "Извинете,
докторе
, но аз в момента не мога да ви платя" и той казва: "Оставете, аз се радвам, че тя се възстанови".
НИКОЛА ВАТЕВ Веска: Този е Никола Ватев, да. О, Никола Ватев, аз съм го виждала един хубав, аз го помня имаше хубави сини очи, не знам дали вие знаете една негова опитност. Той по време на войната, не знам обаче коя война, той имал съпруга, която се казвала Величка. И двамата са в Братството.
И тя заболява един ден много сериозно и някакъв си лекар от Русе й помага, възвръща й здравето, обаче на брат Ватев в това време така, оскъдни им са средствата и казва: "Извинете,
докторе
, но аз в момента не мога да ви платя" и той казва: "Оставете, аз се радвам, че тя се възстанови".
Минава време, брат Ватев отива на война. Не мога да ви кажа коя война. И като се връща от фронта с раницата, със снаряжението, вижда на улицата на град Русе една погребална процесия и разбира, че погребват неговата съпруга Величка. Сега, този лекар, който я бил излекувал в един момент бива жестоко нападнат и оскърбен от цялата общественост в гр. Русе, понеже не успява да излекува някакъв си войник и винят него, че той не е проявил достатъчно осто-рожност или съвест като лекар.
към текста >>
Сега, бидейки той медиум, един ден чувства, че има присъствие, което желае да се изяви чрез него и действително явява се
доктора
, който си е поставил край на живота поради това отчаяние, когато е бил в плен от това отчаяние и той му казва: "Аз не знаех, че е толкова страшно страданието на тези, които си отнемат сами живота в Невидимия свят, казва, и бях действително много зле, в тъмнина, но вашата съпруга Величка беше помолила своят ръководител и при мене дойде едно светло същество, което ме изведе от този много мъчителен свят в невидимото поле и ме постави при едно хубаво изворче, след това ме приобщи към една Школа, където аз вече уча.
Той се отчайва до такава степен, че слага край на живота си. А брат Ватев имаше дар да общува с Невидимия свят, не един път, той е бил медиум, но понеже много пъти медиумите са го лъгали и това той е проверил. Например, един ден той е в Русе и духът му нашепва: "Иди, щото майка ти почина". И той взима призори още файтон, а тя майка му живее в Елена, гр. Елена. Отива рано-рано там, вижда майка си здрава, права на двора си шета жената.
Сега, бидейки той медиум, един ден чувства, че има присъствие, което желае да се изяви чрез него и действително явява се
доктора
, който си е поставил край на живота поради това отчаяние, когато е бил в плен от това отчаяние и той му казва: "Аз не знаех, че е толкова страшно страданието на тези, които си отнемат сами живота в Невидимия свят, казва, и бях действително много зле, в тъмнина, но вашата съпруга Величка беше помолила своят ръководител и при мене дойде едно светло същество, което ме изведе от този много мъчителен свят в невидимото поле и ме постави при едно хубаво изворче, след това ме приобщи към една Школа, където аз вече уча.
Но благодарение на нея". Тя по този начин вече му се отблагодарява от Невидимия свят, но брат Ватев понеже иска да провери дали е истина, отива при Учителя и Учителят казва, че това е истина. Това е както му се казва от доктора.
към текста >>
Това е както му се казва от
доктора
.
И той взима призори още файтон, а тя майка му живее в Елена, гр. Елена. Отива рано-рано там, вижда майка си здрава, права на двора си шета жената. Сега, бидейки той медиум, един ден чувства, че има присъствие, което желае да се изяви чрез него и действително явява се доктора, който си е поставил край на живота поради това отчаяние, когато е бил в плен от това отчаяние и той му казва: "Аз не знаех, че е толкова страшно страданието на тези, които си отнемат сами живота в Невидимия свят, казва, и бях действително много зле, в тъмнина, но вашата съпруга Величка беше помолила своят ръководител и при мене дойде едно светло същество, което ме изведе от този много мъчителен свят в невидимото поле и ме постави при едно хубаво изворче, след това ме приобщи към една Школа, където аз вече уча. Но благодарение на нея". Тя по този начин вече му се отблагодарява от Невидимия свят, но брат Ватев понеже иска да провери дали е истина, отива при Учителя и Учителят казва, че това е истина.
Това е както му се казва от
доктора
.
към текста >>
83.
40. ДОМ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ
,
,
ТОМ 8
Доктор
Жеков много го обикна него.
Какво беше отношението й към Учителя, към Словото? Веска: Мама, как да ви кажа. Мама понеже беше слушала клевети от света срещу Учителя нямаше така, нямаше правилно отношение към Учителя. Тя скърбеше, че ние се отделяме от черквата. Баща ми беше по-свободолюбив, по-отворен някакси, дори той идваше на Изгрева да слуша беседи, дори в Мърчаево съм го водила и бяха приятели с д-р Жеков.
Доктор
Жеков много го обикна него.
А майка ми, след като си е заминала вече, сестра Йорданка Жекова, мир и светлина на душата й, тя каза на Гали, защото аз пожелах, понеже мама си обичаше черквата, и ходихме с нея заедно на нашата евангелска черква, когато мама си замина, аз изказах желание, като мислех, че ще й доставя радост, да прекара една нощ преди погребението в църквата, което тогава беше позволено. И тя действително там прекара една нощ, преди да я изпратим вече. Но доколкото я разбрах, Гали ми каза, че сестра Йорданка му казала, че мама е била по-доволна от аурата и атмосферата в къщи, отколкото атмосферата в черквата. И тя се е ориентирала към Учителя горе вече. Всъщност мама беше един много честен, много чист, много правдив човек и тя не би могла да търпи този калейдоскоп от характери и хора, които бяха дошли много натоварени и много обременени с недостатъци и които често пъти правеха рецидиви и тя не можеше да понася това нещо.
към текста >>
84.
21. ГОЛЯМОТО СЕМЕЙСТВО
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Враца, получил висше образование в Щутгарт - Германия със специалност химик, с
докторат
в Рощоския университет.
21. ГОЛЯМОТО СЕМЕЙСТВО БАЩАТА - е ХРИСТО Йорданов ПАВЛОВ, роден на 01.05.1861 г. в гр.
Враца, получил висше образование в Щутгарт - Германия със специалност химик, с
докторат
в Рощоския университет.
Специализирал в гр. Падуа -копринарство. Във Враца през 1901-1911 г. е назначен за окръжен управител. Бил е директор на Търговската гимназия в гр.
към текста >>
85.
20. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ И ДИМИТРИНКА ЗАХАРИЕВА
,
,
ТОМ 8
А той имаше претенции да бъде културен, защото бе с
докторат
.
А тя отговаряше, че го обича, уважава и че той има да свърши много важна работа за Учителя. Каква е тази работа аз отначало не знаех. И тя икономисваше пари за тази негова работа и дори беше дала една солидна сума на майка ми да я пази. След време си я взе отново, за да му я предаде. Та заради нея Димитринка, ние като комшии и свидетели хич не го уважавахме.
А той имаше претенции да бъде културен, защото бе с
докторат
.
Знам, че Светозар, брат ми го наричаше "Тунтьо", защото когато те работеха с Методи заедно мозайките по строежите, то Методи не е работил така както изисква тази тежка професия. Все бягал от тежката работа. Ето това значи "Тунтьо"! Когато се роди моят син Благовест на 1 .VIII. 1970 г.
към текста >>
86.
25. ПОДЛОСТТА
,
Писмо на Величка Няголова за доверието и предаността
,
ТОМ 8
Говорих с един българин, Борислав Георгиев, живее тук в Париж, научен сътрудник е, та той има всичките седем тома, прочел ги е, и тъй като и той издава разни научни
докторати
и пише по разни теми, неговото мнение е много важно.
Но е съвсем ясно, че трудът ти е огромен, също и жертвата ти, и че без тебе това Братство и Изгрев, нямаше да имат никаква история. А чрез тази история се изгражда още по-пълно и образа на Великия Учител, предал Божественото Слово, направо от извора. Затова си и благословен за в бъдеще и вечността! Също и тази скромна сестричка Марийка, която работи безвъзмездно, Бог да ви помага, да сте живи и здрави, за да свършите тази велика работа. Така я оценявам аз!
Говорих с един българин, Борислав Георгиев, живее тук в Париж, научен сътрудник е, та той има всичките седем тома, прочел ги е, и тъй като и той издава разни научни
докторати
и пише по разни теми, неговото мнение е много важно.
Той не е от Братството, но много добре познава и уважава Учителя. Той ми каза, че е отличен твоят труд, много е важен и той желае да се срещне с тебе и да ти даде някои обяснения, като например за всички имена, които фигурират, трябвало да се зарегистрират някъде в някакъв институт, за в бъдещето, като исторически проекции. Той ще ти обясни всичко това, ще идва някъде в началото на април, и щял да те потърси. Неговата сестра от София, му купува и изпраща томовете на "Изгрева". Той е много доволен от този твой труд.
към текста >>
87.
11. БОРИС НИКОЛОВ
,
,
ТОМ 8
, казва един от работниците: „Той си доведе от София двама умни, един
доктор
и един уволнен министър.
Това беше в Русе, когато бях артист в Русенската опера. Строеше се нова опера. Борис се беше наел да изработи мозайките на новата опера. Отидох един ден да го видя, да го поздравя за работата му и да го похваля пред работниците като умен и добър човек. "Добър ли?
, казва един от работниците: „Той си доведе от София двама умни, един
доктор
и един уволнен министър.
Веднага им даде по една мистрия, произведе ги майстори, за да получават по-големи заплати (надници) от нас, работили-неработили. Ние, старите работници трябваше да ги учим да държат мистриите. Та добър, а? А бил и дъновист! " Не можах нищо да им кажа повече.
към текста >>
Докторът
това е Методи Константинов.
Веднага им даде по една мистрия, произведе ги майстори, за да получават по-големи заплати (надници) от нас, работили-неработили. Ние, старите работници трябваше да ги учим да държат мистриите. Та добър, а? А бил и дъновист! " Не можах нищо да им кажа повече.
Докторът
това е Методи Константинов.
Минаха няколко години от тогава, Борис и Жечо Панайотов бяха осъдени: Борис на 12 г., а Жечо на 8 г., но лежаха в затвора само 4 г. След излизане от затвора и малко време след това Борис Николов вече не идваше на 7-те рилски езера и на Молитвения връх. Той си беше избрал едно място по-високо от Молитвения връх, казваше се "Салоните", на 1-1 1/2 часа път от лагера на 11-рото езеро. Защо, не ми е ясно. Може би не му е било много удобно, може да се е срамувал - как ще го гледат като бивш каторжник, а може и да не е искал вече да контактува с братята и сестрите от Изгрева и провинцията, които през лятото идваха на Рила, които са само чули-недочули каква е истината и каква роля е играл техния много популярен и добър брат Борис.
към текста >>
Да ви цитирам ли изказването на академика-историк професор,
доктор
Николай Генчев, след като е изследвал ролята на Любомир Лулчев при Учителя?
Това е вече безсрамно. Доказано е в дневниците на Лулчев и в съда, когато го съдеха, че Учителят е пращал при Царя Лулчев с поръчение какво да му каже (на Царя) и след това Лулчев се е връщал при Учителя, да Му докладва за разговора си с Царя. Може ли нормален човек не само да каже, но и да го пише, че Лулчев няма нищо общо с Учителя? Криминалният престъпник Борис Николов в том I, "Изгревът" още от 1944 г. продължава да трови добрите и наивни братя из цяла България, които като не знаят какво е станало и какво става на Изгрева в София, продължават да четат и да съжаляват бившия затворник и да го наричат добрия брат Борис.
Да ви цитирам ли изказването на академика-историк професор,
доктор
Николай Генчев, след като е изследвал ролята на Любомир Лулчев при Учителя?
Ето: "Лулчев започва редовните си срещи с Царя през 1938 г., когато Дънов му поръчва да бъде негов говорител в двора, мисия, която той приема като поле за "служене", макар и както пише на Учителя, че политиката му е "отвратителна и гнусна". Любопитно е, че Дънов не е проявявал интерес към директни контакти с Царя, поради това Учителят изпраща в двореца офицера Лулчев, за да повлияе на Царя и т.н." (край на изказването на проф. Николай Генчев). Опитвам се да оневиня посмъртно Борис Николов единствено с това, че когато е писал спомените си е бил вече неадекватен или казано на по-прост народен език: не с всичкия си!
към текста >>
88.
16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ
,
,
ТОМ 8
по идея на Драган Прокопиев, брат на нашата сестра от Изгрева,
доктор
Давидова, създадохме военен ансамбъл с хор и оркестър.
бях в Югославия и в Белград на крепостната стена на "Кале мегдан", на входа имаше плоча, на която прочетох, че сърбите (югославяните) през годините 1941-1945 г. са дали жертви 1 700 000 (един милион и седемстотин хиляди души жертви). Румънците, които се биха на страната на Хитлер - 800 000 жертви. Правя малко отклонение - да разкажа за Румъния, 1947 г. През 1945 г.
по идея на Драган Прокопиев, брат на нашата сестра от Изгрева,
доктор
Давидова, създадохме военен ансамбъл с хор и оркестър.
Ансамбъла се водеше към военното министерство, към отдела "Сектор за научна и културна пропаганда сред войската". По моя препоръка бяха назначени нашите братя: Филип Славов, Ангел Иванов, Симеон Арнаудов (дякона) и цигуларя Ангел Янушев. Облякохме сините офицерски униформи от Царския симфоничен оркестър и с диригент Драган Прокопиев обикаляхме гарнизоните из страната. Направихме и две задгранични турнета в Югославия и Румъния. В България се свързвахме с нашите братства, гостувахме им и им изнасяхме малки програми-концерти от братски песни.
към текста >>
89.
4. ПЕСЕНТА МУСАЛА
,
,
ТОМ 8
Веднага като я прегледа за една седмица вкъщи, при следващата ни среща ми каза: "
Докторе
, харесах песента, ще има успех".
Когато ми харесва някоя песен и реша да я хармонизирам, аз живея с нея най-малко петнадесет дни и тогава сядам и обикновено на един дъх я хармонизирам. Не съм никакъв пианист. Чукам бавно на пианото. И след като напиша дадена песен не бих могъл да я изсвиря цялостно. Виж на цигулката я свиря, когато дадох песента "Мусала" на хор "Планинарска песен", диригента му заслужилият артист Филип Аврамов я прие много добре.
Веднага като я прегледа за една седмица вкъщи, при следващата ни среща ми каза: "
Докторе
, харесах песента, ще има успех".
Изключено беше да му кажа тогава, че това е песен на Учителя Петър Дънов. Това беше много преди събитията на Ю.ноември 1989 г. "Мусала" беше аранжирана от мен за смесен хор и оркестър. Това е първата песен на Учителя влезнала в съкровищницата на българската хорова песен. Диригента и хористите планинари разбраха от тук-оттам, че това е мелодия на Учителя Петър Дънов, но много харесаха песента и си мълчаха.
към текста >>
Веднага Филип Аврамов каза пред всичките: "
Докторе
, не се прави на скромен!
През ясен ден на пролетта видели ли сте изгрева на Мусала? Та вие така вяло пеете този пасаж". Един път аз казах пред целия хор: "Моля ви, имайте предвид, че мелодията не е от мен. Тя е написана от един мой любим учител по музика. Аз само съм направил аранжировката".
Веднага Филип Аврамов каза пред всичките: "
Докторе
, не се прави на скромен!
Много е важно, че си дал хубава хармония и аранжировка на песента". "Мусала" излезе на грамофонна плоча заедно с песните на Филип Аврамов и други български композитори. Плочата беше издадена от "Балкантон". И не успях за нея да взема поне 50 лв. хонорар, които да притуря към моя фонд "Песни и концерти за музиката на Учителя".
към текста >>
90.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ
,
Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр
,
ТОМ 8
А Константин Илиев, прочутия български диригент, който я чу на презапис ми каза: "
Докторе
, написал си страшна песен".
След концерта получих обяснението на диригента, че в залата присъстващите композитори от завист да не разровят случая и да не увредят на диригента, че поставя на "Панорама на българската хорова песен" една песен на Учителя Петър Дънов. Разбрах това след изпълнението на песента. Ето още една жертва на тоталитаризма. Но "Мусала" излезе в 2000 грамофонни плочи, издадени от Балкантон, заедно с други песни на същия хор, а върху корицата на албума пише: музика Петър Константинов, аражировка Филип Стоицев. "Мусала" е първата песен на Учителя, излязла в света на музиката.
А Константин Илиев, прочутия български диригент, който я чу на презапис ми каза: "
Докторе
, написал си страшна песен".
Искаше да каже: чудесна песен. Той разбра, че само аранжировката е моя, а песента е на Учителя Дънов. Красотата и истината на всичко, също и на музиката не могат да бъдат получени. Музиката на великия Бах е била преоткрита 200 години след неговата смърт, от не по-малко великия Роберт Шуман. Сега вече имам към 80 Негови песни - аранжировки.
към текста >>
91.
06. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И когато щял да заминава, Учителят му казва: „
Докторе
, решили са горе да те вземат, приготви се".
6. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ В.К.: Сега в онези години първият ученик е д-р Миркович. Нещо да си спомняте за него? Е.А.: Д-р Миркович, Пеню Киров и брат Тодорчо Стоименов, те са били на първият събор във Варна. Ще разкаже една случка за заминаването му. Д-р Миркович имал така доста объркани сметки.
И когато щял да заминава, Учителят му казва: „
Докторе
, решили са горе да те вземат, приготви се".
Той така се смутил. А Учителят това го бил направил, защото имал объркани работи, които е по-добре докато е на земята да ги оправи, отколкото когато си замине, оттам да се мъчи да ги оправя, което е много по- трудно, да внушава и т.н. 1/1 той много се смутил и даже много мъчно си заминал. Та някой ми казваше, че накрая така хъркал, че се чувало не знам докъде, та трябвало Учителят да отиде, за да го освободи. Оттогава Учителят бил вече решил да не казва никому кога ще си замине.
към текста >>
Г-н Дънов, учен човек,
доктор
.
Той е спал в едно легло с Учителя. Той ми е разказвал. Когато е бил в Бургас е спал в едно легло с Учителя. Учителят не е имало къде да спи и той го е поканил. И тогава не са го смятали като Учител!
Г-н Дънов, учен човек,
доктор
.
Свършил медицина в САЩ. Даже така Му викали - д-р Дънов. Брат Тодорчо винаги участваше в Братския съвет, както ние викахме Синедриона. Той, брат Начо Петров, дядо Благо, имаше един брат Попов от София, Иван Попов се казваше. Тези си спомням братя че участваха в съвета, който се занимаваше с братските работи, паричните въпроси.
към текста >>
92.
36. БОМБАРДИРОВКИТЕ И МЪРЧАЕВСКИТЕ НЕСГОДИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Веднъж ми казва сестра Йорданка, че
доктор
Жеков купувал хляба, брашното, те там месеха хляба.
Те са печатани в „Заветът на любовта". В.К.: Изобщо какво ще ни кажете за ония времена за живота в Мърчаево? Е.А.: Много бяха лоши условията и за Учителя, много бяха лоши. Малка стая, много хора събрани, дисхармония имаше, да дисхармония имаше между тях, а това за Учителя разбира се трябваше да го търпи. Например нещо което аз не казах на Учителя, само защото не ми беше удобно да Му казвам.
Веднъж ми казва сестра Йорданка, че
доктор
Жеков купувал хляба, брашното, те там месеха хляба.
Аз викам: „А-а, щом е така, аз не ща да ходя на стол щом доктора ни храни. Щото отде накъде, аз от Учителя приемам, ама от доктора? " И питам брат Боев: „Брат Боев, как стои въпроса с хляба? " Той каза: „Учителят дава парите, доктора го купува". Аз рабрах, че тя неточно предава.
към текста >>
Аз викам: „А-а, щом е така, аз не ща да ходя на стол щом
доктора
ни храни.
В.К.: Изобщо какво ще ни кажете за ония времена за живота в Мърчаево? Е.А.: Много бяха лоши условията и за Учителя, много бяха лоши. Малка стая, много хора събрани, дисхармония имаше, да дисхармония имаше между тях, а това за Учителя разбира се трябваше да го търпи. Например нещо което аз не казах на Учителя, само защото не ми беше удобно да Му казвам. Веднъж ми казва сестра Йорданка, че доктор Жеков купувал хляба, брашното, те там месеха хляба.
Аз викам: „А-а, щом е така, аз не ща да ходя на стол щом
доктора
ни храни.
Щото отде накъде, аз от Учителя приемам, ама от доктора? " И питам брат Боев: „Брат Боев, как стои въпроса с хляба? " Той каза: „Учителят дава парите, доктора го купува". Аз рабрах, че тя неточно предава. И си останах.
към текста >>
Щото отде накъде, аз от Учителя приемам, ама от
доктора
?
Е.А.: Много бяха лоши условията и за Учителя, много бяха лоши. Малка стая, много хора събрани, дисхармония имаше, да дисхармония имаше между тях, а това за Учителя разбира се трябваше да го търпи. Например нещо което аз не казах на Учителя, само защото не ми беше удобно да Му казвам. Веднъж ми казва сестра Йорданка, че доктор Жеков купувал хляба, брашното, те там месеха хляба. Аз викам: „А-а, щом е така, аз не ща да ходя на стол щом доктора ни храни.
Щото отде накъде, аз от Учителя приемам, ама от
доктора
?
" И питам брат Боев: „Брат Боев, как стои въпроса с хляба? " Той каза: „Учителят дава парите, доктора го купува". Аз рабрах, че тя неточно предава. И си останах. И един път като почнаха да разливат храната, сипнаха ни само по една голяма супена лъжица.
към текста >>
" Той каза: „Учителят дава парите,
доктора
го купува".
Например нещо което аз не казах на Учителя, само защото не ми беше удобно да Му казвам. Веднъж ми казва сестра Йорданка, че доктор Жеков купувал хляба, брашното, те там месеха хляба. Аз викам: „А-а, щом е така, аз не ща да ходя на стол щом доктора ни храни. Щото отде накъде, аз от Учителя приемам, ама от доктора? " И питам брат Боев: „Брат Боев, как стои въпроса с хляба?
" Той каза: „Учителят дава парите,
доктора
го купува".
Аз рабрах, че тя неточно предава. И си останах. И един път като почнаха да разливат храната, сипнаха ни само по една голяма супена лъжица. Да Ви кажа, може би по-ящна съм била, мен не ми стигаше. Само с тая супена лъжица с която ми сипваха храната и хляба, хляб имаше изобилно, не можех да се нахраня.
към текста >>
93.
115. РАБОТА С ЕДНО ОКО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Как толкова нетактичен е бил
доктора
не знам.
Паша от дете имала слабо зрение и току що завършила университет така нещо почувствала някакво намаление на зрението и отива при д-р Пашев. Пашев беше един от лекарите, които бяха известни и другият лекар беше Гергинов. Те бяха двама видни лекари в София и впоследствие Пашев даже стана професор в университета по очни болести и той на Паша казал, питал я нали тя е учителка по химия: „Вие сте учителка по химия, но за вас най-добре е да не учителствате, но да отидете да работите някаква работа във връзка с природата, в гората, в полето, защото иначе има опасност да ослепеете". И когато се връща вкъщи, тя имаше много добър брат с когото се разбираха хубаво и той вижда, че тя е паднала в една голяма депресия и затова отива предварително при д-р Гергинов и му казва случая както е и казва, че ще му додаде пари, но го моли да й каже, че това не е верно, за да може тя да си възстанови равновесието. Щото на един 22 годишен човек да кажеш, че ще ослепее, това е страшно нещо.
Как толкова нетактичен е бил
доктора
не знам.
Даже да е така, не се казва всичко на човека. Ами то съвсем се обезнадеждава. И той наистина те отиват при Гергинов и той й казал, не се безпокойте, може дълго време да гледате. И наистина Паша след това се запознава с Учителя и тя от 1915 год., е била 22 годишна, когато й казва Гергинов това. От 1915 год.
към текста >>
94.
171. КАфЕДЖИЙСТВО И ЯСНОВИДСТВО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Той е
доктор
по философия.
Завършват, а отиват да работят съвсем друга работа, физическа работа. Е.А.: Е не знам, защо Борис? За да е свободен. В.К.: Жорж, Методи Константинов, че и разни други? Е.А.: А не, Методи Константинов завърши.
Той е
доктор
по философия.
В.К.: Той завърши, но пак не работи по специалността си и пак за мозайки се хвана. Е.А.: Е, да. ама беше вече в епоха, когато ни гонеха. В.К.: Гонеха, нямаше какво да се яде. Е.А.: Да, трябваше да работи, затуй мисля беше.
към текста >>
95.
VI. ПРОМЯНА НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ПОДМЕНЯНЕТО МУ С ЛИТЕРАТУРНИ РАЗРАБОТКИ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Посрещаше ме така: „О,
докторе
добре дошъл".
Сега не мога да спра тази работа. Всичко е задвижено". „Вие правите предателство към Словото на Учителя". Но вече по-рядко срещах истинския Борис в тялото му. В повечето пъти беше майстор Борис.
Посрещаше ме така: „О,
докторе
добре дошъл".
Заглеждах се в очите му. Не беше Борис, а онзи майстор Борис, който бе изпратен да провали всичко. Нямаше я вече Мария Тодорова. Тя веднага виждаше майстор Борис, сядаше на пианото, цял час свиреше песни от Учителя, като с тях гонеше и изгонваше майстор Борис от тялото му. Тогава той сядаше и слушаше.
към текста >>
96.
08 - 13. ЖИВАТА ВОДА НА ИЗГРЕВА
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Това си спомням засега, че се казваше Ботушев, А за
доктора
, който превързал Пантелей, когато се наранил, той се е наричал д-р Кирил Паскалев, на Нейчо Паскалев син, Не си спомням на Изгрева коя година се основа безплатен стол по нареждане на Учителя.
Няма ги парите. Когато разказах преди за опитността, за задачата за носене на вода от Витоша, там един брат като излизал от Симеоново нанагоре, на алеята, на самата каменна пътека пада и издъхнал веднага. Спомних си името му, че се казваше Ботушев. Бяхме съседи с него. Беше един едър човек, пълен.
Това си спомням засега, че се казваше Ботушев, А за
доктора
, който превързал Пантелей, когато се наранил, той се е наричал д-р Кирил Паскалев, на Нейчо Паскалев син, Не си спомням на Изгрева коя година се основа безплатен стол по нареждане на Учителя.
Скромна храна безплатно всеки един може да получи, а който има възможност и желание, може да пусне в една кутия, като дискус след това. Работата в салона продължи до 1942-1943 година. Там много приятели, които бяха в нелегалност, които бяха без работа и без пари, отиваха там и се хранеха, а след туй забравиха, че са ходили на Изгрева и че са получавали помощ и продължаваха да говорят против братството и против Учителя. Това е значи трапезарията, която е с гредите, а тука вече салонът, ето часовникът, той е над главата на Учителя.
към текста >>
97.
08 - 27. ИВАН ТОЛЕВ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
27. ИВАН ТОЛЕВ В Бургас имахме един
доктор
Възвъзов, който казваше така: „Ако жените знаеха да дишат, нямаше да въздишат." Жените дишат само с горната част на дробовете си, непълно дишане и заради туй най-често така въздишат.
27. ИВАН ТОЛЕВ В Бургас имахме един
доктор
Възвъзов, който казваше така: „Ако жените знаеха да дишат, нямаше да въздишат." Жените дишат само с горната част на дробовете си, непълно дишане и заради туй най-често така въздишат.
Със свободната воля Бог оставя човека да прави каквото ще, но ще жъне последствията, каквито не ще. Това е по мисъл на Учителя афоризъм. Който дълбоко диша, който може да опази ума, сърцето и тялото си чисто, лесно ще види същества лъчисти. Който учението добре познава, никого не изнудва и никого не изнасилва, но всекиму помага. Ще ви разкажа сега един интересен случай, който си припомням.
към текста >>
98.
08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
В това число бил и Георги, бъдещият
доктор
- медик.
През 1830 година баща му, заедно с други сливенци, се преселва във Влашко, близо до Плоещ, в новото поселище Берязка, но не му харесва и скоро се завръща в родния си град Сливен, където Георги постъпва на училище при известния тогава учител грък - Цукала, а по-късно продължил образованието си в гр. Котел при учителя Сава Доброплодни през 1840 година. След три години той се завръща в родния си град, но имал силно желание да продължи образованието си в Цариград, сега Истамбул. Баща му не се съгласил и го оставил в дюкяна си на Аба-пазар да продава вълна и ямурлуци. Това продължило до 1846 година, когато д-р Селемински енергично се застъпил, щото дванадесет българчета да бъдат изпратени в Киевската семинария като стипендианти.
В това число бил и Георги, бъдещият
доктор
- медик.
В семинарията не му харесали условията, ето защо той, едва приключил годината, след ред изпитания напуснал Киев и отишъл в Цариград, където продължил образованието си. Там го сварила новината за смъртта на баща му, връща се в България, получава си наследството от 10000 гроша, пак се връща в Цариград и постъпва да учи в прочутата тогава гръцка гимназия Кору - Чешме. Но и там не му харесало - скоро напуска и довършил средното си образование в католическото френско училище на БЕБЕК, пак в Цариград. От последното училище останал много доволен. Оттам той възприел спиритическите убеждения и им останал верен до края на живота си.
към текста >>
99.
09 - 173. КАК ТОШКО СТАНА БЯЛ БРАТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Тсгава брат Тахчиев му казал: „Абе, колега, хайде да те заведа при нашия Учител, и той е
доктор
.
Росица се нуждаеше от лекуване и трябваше да се търсят лекари- специалисти. Росица се нуждаеше от лекуване, а не от умуване. Много лекари и много болници вече бяха посетени за 10-15 дни, но никакъв резултат или надежда. Всеки лекар, при който отиваха, преглеждаше болното, предписваше лекарства и ги изпращаше, но полза никаква. Тошко не бе човек, които лесно се отчайва, но след като бе ходил при толкова много лекари и специалисти, без да могат да помогнат, взе да губи кураж, като неговата вяра във всемогьществото на медицината взе да се разколебава.
Тсгава брат Тахчиев му казал: „Абе, колега, хайде да те заведа при нашия Учител, и той е
доктор
.
Завършил е медицина и богословие. Може да ти помогне." Съгласил се Тошко и отишли при Учителя, макар че не му било лесно да признае, че лекарите не са в състояние да му помогнат. Но нали поговорката казва, че нуждата закон изменя, така и Тошко се принуди, от голяма любов към племенницата си се съгласи да отиде за помощ при тоя, когато най-много бе осмивал и отричал. Не малка мъка била за Тошко да занесе дванадесет-годишно момиче до Изгрева. Когато пристигнали тримата на Изгрева, заварили Учителя на поляната да разговаря с няколко души.
към текста >>
100.
12 - 3. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1920 ГОДИНА НА ПАСПАЛАТА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
И брат Паскалав, Кирил Паскалев, ако помните -
доктор
, един наш брат имаше тука, той е синът му, а неговият баща - Паскалев, началник на пощата в Бургас, идва у дома и казва: „Брат Георге, няма да може на Петровден да отидем на Паспалата." Тати казва: „Аз отивам, пък вие сами ще решите за себе си." И се облича тати, взема чадъра и отива у сестра Габровска.
Даже до хиляда души бяха в миналото. От селата. Само от Айтос 100-150 души бяха. И ще тръгват. Но през нощта се изсипва пороен дъжд.
И брат Паскалав, Кирил Паскалев, ако помните -
доктор
, един наш брат имаше тука, той е синът му, а неговият баща - Паскалев, началник на пощата в Бургас, идва у дома и казва: „Брат Георге, няма да може на Петровден да отидем на Паспалата." Тати казва: „Аз отивам, пък вие сами ще решите за себе си." И се облича тати, взема чадъра и отива у сестра Габровска.
Брат Епитропов и други много гости са у брат Божил. А брат Божил е брат на сестра Василка Иванова, която беше при Учителя много години. Той е в стара къщичка, но в салона там вече се събирали мамини и брат Божил, там, колкото гости имало и брат Епитропов запалил фенера, запътват се, но като виждат - извива се дъжд, се отказват. А тати минава през брат Божилови - има комшулук, казваше се така и в сестра Габровска отива. Като се качва по стълбите, Учителят отваря вратата и казва: „Дойдели, Георге?
към текста >>
НАГОРЕ