НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
182
резултата в
80
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
[51] Александър Порфириевич Бородин (31.10.1833 – 15.02.1887) – руски композитор и учен-химик,
доктор
по медицина, професор, академик на Медико-хирургическата академия и ръководител на химическата ú лаборатория.
№ 5. [49] За предходните епохи вж. бел. № 12. [50] ІІ Херметичен принцип, който олицетворява истината, че винаги съществува съответствие между законите и явленията от различните нива на Бититето и Живота. Вж. бел № 20.
[51] Александър Порфириевич Бородин (31.10.1833 – 15.02.1887) – руски композитор и учен-химик,
доктор
по медицина, професор, академик на Медико-хирургическата академия и ръководител на химическата ú лаборатория.
Музикалните му творби носят печата на самобитен майстор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен. По-известни произведения: симфонията „Богатирска” и операта „Княз Игор”, завършена от Н. Римски-Корсаков и А. Глазунов. [52] Вж. същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 34.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Един болен е принуден да повика един вещ
доктор
да му помогне, щом като усети опасността за своя живот.
Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер. Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние. Без тия елементи силата няма значение самата по себе си. Това преобразувание ще се постигне само тогава, когато почнем напълно да съзнаваме и усещаме източника на злото и когато в нас се роди онова дълбоко желание да се освободим и избавим от това робство.
Един болен е принуден да повика един вещ
доктор
да му помогне, щом като усети опасността за своя живот.
Злото и порокът не са вънка, но вътре в нашия организъм. Те са последствия от предидущи причини, които тясно са свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, съвпрегнати с физико-психически стремления, подбуждат ни да играем ролята на дейци и причинители за добро или зло. Къде се крият основните причини за тази двояка деятелност в душата? За това щем говори по-после. Това извращение на нашите сили и способности е възприето от деди и прадеди.
към текста >>
3.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Например Георги Миркович -
Доктора
завършва католически колеж и играе ключова роля в униатското движение за църковна независимост.
Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др. Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик.
Например Георги Миркович -
Доктора
завършва католически колеж и играе ключова роля в униатското движение за църковна независимост.
От своя страна, П. Киров отказва принадлежност към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г. пише: Какъв вид живот ще водя ? Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване. Аналогията тук е недвусмислена: разум, импулсиран от Светия Дух и свободен от посредничеството на Църквата - това е спиритуалното начало на Западноевропейската реформация.
към текста >>
4.
Петър Дънов - №7
Аз ще пиша на
Доктора
и ще му обясня.
Не се обезсърчавайте, братя. „Призванието" ще стане много по-славно, отколкото е сега. Гледай да не остане нещо от това напечатано. Разхвърляйте буквите. Има препятствия, които трябва да се премахнат.
Аз ще пиша на
Доктора
и ще му обясня.
Покорност изисква и търпение от нас Небето. Дано Бог благоволи да ни събере всички заедно. Поздрави другия мой брат. Ваш верен: П. К. Дънов.
към текста >>
36. Тук може би става дума за обещанието на
Доктора
, че като заможен човек ще финансира безусловно делото Божие.
Славни и Велики Отче на Небето и на Земята. Няма друг, Теб подобен. Ти Си сам един Бог Вечний. Дек. 2 .............
36. Тук може би става дума за обещанието на
Доктора
, че като заможен човек ще финансира безусловно делото Божие.
Явно у д-р Г. Миркович са се появили колебания, за които намеква Учителя Петър Дънов. (У., №7, 02.12.1898 г.) 37. Вероятно се визира Анаил (вж. бел. 16).
към текста >>
5.
Пеню Киров - №11
Доктор
Миркович не е бил наскоро в Бургас, но с твоето писмо наедно получих писмо и от него, с което ми пише, че към края на този месец ще мине оттука и ще иде във Варна.
№11 гр. Бургас, 18 януарий 1899 г. Любез. ми братко Дънов, От многоочаквания ти отговор най-после получих отвореното ти писмо, от което останахме радостни.
Доктор
Миркович не е бил наскоро в Бургас, но с твоето писмо наедно получих писмо и от него, с което ми пише, че към края на този месец ще мине оттука и ще иде във Варна.
Той е малко сърдит на мене, загдето му писах волята Божия — че проклятие взима от Бога, гдето не извърши обещаното Му. Това му се прости, но пак му се напомни: „Георге, обещаното си гледай да изпълниш! ". Ний с бр. Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават.
към текста >>
6.
Пеню Киров - №13
Докторът
оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна.
Знаеш още, братко Дънов, че ний от отдавна нищо световно не ни интересува, но като почна това духовно чувство в нас да се пробужда, то и сатана тогава се намеси, обаче Бог се скоро смили за нас и иде да ни избави навреме. И засега само чакаме да почнем делото Божие и сега-засега за него мислим и за него се молим. Но какво говоря, Бог най-добре знай сърцата ни. Не зная как да ти се изповядам, [та] да видиш, че всичко в мен е пламнало за Бога. Предчувствам, че за нас времето е наближило.
Докторът
оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна.
Снощи имахме едно много кратко съобщение от Архангел Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре. Грях велик ще вземе, ако не отиде по-скоро. За нас ни се казва клетвата си да пазим. Така щото едвам на 8-и февруарий ни се даде съобщение, и то Д-рът стана причина. Духът ни каза, че бърза, и си отиде, след като ни даде благословението Божие [зачеркнато от П. К.].
към текста >>
Снощи имахме едно много кратко съобщение от Архангел Рафаил, в което се казва
Докторът
непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре.
И засега само чакаме да почнем делото Божие и сега-засега за него мислим и за него се молим. Но какво говоря, Бог най-добре знай сърцата ни. Не зная как да ти се изповядам, [та] да видиш, че всичко в мен е пламнало за Бога. Предчувствам, че за нас времето е наближило. Докторът оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна.
Снощи имахме едно много кратко съобщение от Архангел Рафаил, в което се казва
Докторът
непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре.
Грях велик ще вземе, ако не отиде по-скоро. За нас ни се казва клетвата си да пазим. Така щото едвам на 8-и февруарий ни се даде съобщение, и то Д-рът стана причина. Духът ни каза, че бърза, и си отиде, след като ни даде благословението Божие [зачеркнато от П. К.]. Като чакаме за твоя радостен отговор, оставаме твои верни в Христа Господа Тодор и Пеню.
към текста >>
7.
Петър Дънов - №14 (Свидетелствата Господни, Божието обещание)
Доктор
Миркович е малко болен.
Тя е лично до всеки едного от нас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ60 спрямо Нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме, вие там и ние тука61, и ще се молим заедно и същевременно.
Доктор
Миркович е малко болен.
Той ви моли да се помолите за него да оздравее и да му се даде благодат. Имам и други неща да ви кажа, но за друг път. Поздрави брат Тодор. Мирът Господен да бъде с вас! Имате ли писмо от Козлов?
към текста >>
8.
Петър Дънов - №21
85.
Докторът
отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна.
.................. 84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна. Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.)
85.
Докторът
отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна.
През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П. Дънов е отсъствал от града) и д-р Миркович получава наставления за братята в Бургас, за които става дума в писмо №23 на П. Дънов от 3 август 1899 г. (У., №21, 08.06.1899 г.)
към текста >>
9.
Пеню Киров - №27
От Васил не съм получавал писмо, също и от
Доктора
не съм.
Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно. Аз съм притеснен духом, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина. Сега понеже се намирам в час на работа, съкращавам писмото си. И при това прилагам един бон от (10) десет лева от мен и приятеля Николай Велчев, които моля да приемеш като дар нищожен от нас заради Господа. Последно пак ще кажа, че много желая да те вида.
От Васил не съм получавал писмо, също и от
Доктора
не съм.
Приеми сърдечното ни поздравление както от мен, тъй и от бр. Тодор, от приятеля Н. Велчев и Камен108. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Ний имаме и една приятелка в Господа — една стара баба.
към текста >>
10.
Пеню Киров - №29
Не зная писал ли си на бр.
Доктора
.
В побивание на тръпки ми се съобщиха тези мисли и при чувстване [на] една силна приятност. Не зная, нищо не мога да кажа, защото в Бога всичко е възможно. Със своя си ум обаче аз съм съгласен с твоето казано в писмото ти до мен. Но ще кажа и нещо повече — че аз искам да служа за Името и Славата Божия. Аз разбрах, че имаш големи неприятности и търпиш за много неща, но светът това не може [да го] оцени.
Не зная писал ли си на бр.
Доктора
.
Аз въодушевявам с помощта Божия бр. Тодор. Приготовлявам се за път. Има малко неприятности, но се моля Богу да ги уравни. Целувам те братски. Твой верен в Христа Господа: П. Киров
към текста >>
11.
Пеню Киров - №34
Който ден бях писал отворената ми карта до вас или следващия,
Докторът
дошъл в Бургас и чак след два дни случайно, като отивах на работа, се срещнахме.
№34 гр. Бургас, 2 май 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, И аз приех отворената ви карта. Позабавих малко отговора си, но то беше за по-напълно да ви пиша.
Който ден бях писал отворената ми карта до вас или следващия,
Докторът
дошъл в Бургас и чак след два дни случайно, като отивах на работа, се срещнахме.
И като че му се искаше да не ме види — такава студенина прояви. Аз разбрах това и рекох да направя това, което съм длъжен да направя към него. След поздравление заведохме разговор, в който той яви, че се сърди, защото ний сме оставили спиритизма117 и сме почнали протестантизма. Обещахме да се срещнем напосле и се срещнахме. И в Тодорови имахме няколко пъти съобщения, от което той остана доста доволен и ни предупреди, че ако не работим по спиритизма, то ний съвсем ще се разделим.
към текста >>
На Тодор се дадоха доста съвети, така отчасти и на
Доктора
.
И в Тодорови имахме няколко пъти съобщения, от което той остана доста доволен и ни предупреди, че ако не работим по спиритизма, то ний съвсем ще се разделим. От духовете се яви най-напред Ферени, а в другите съобщения Ферени и Данаил. Те ни дадоха някои упътвания и съвети почти на всички ни. На мен се каза да не напущам работата си, понеже мислех да я напусна, и че моят водител бодърства върху ми, да слушам съветите му и да се не боя. При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено.
На Тодор се дадоха доста съвети, така отчасти и на
Доктора
.
Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай някой. И ний ги напуснахме, но за туй пък ни напомниха да ставаме все рано, преди изгревание [на] Слънцето, и да благодарим и се молим. И за Васил ни се съобщи от Данаил или други, че бил в Египет, в гр. Кайро. Аз с помощта Божия се мъча да сгрупирам приятелите, които бях напуснал. Арменчето щеше да заминава някъде.
към текста >>
Тодор ме е страх, моли се, моля, за него и за изчезване на неговите слабости и маловерие, защото, както виждам, той и
Докторът
не могат да пазят дадените си обещания, нито да защитят вярата си.
Арменчето щеше да заминава някъде. Аз се молих за него, да се яви как да постъпи. Молбата ми беше чута и му се каза да си седи на мястото и че няма отворен път. Взе Бог да го укрепява и ще бъде добър, понеже е усърден. За бр.
Тодор ме е страх, моли се, моля, за него и за изчезване на неговите слабости и маловерие, защото, както виждам, той и
Докторът
не могат да пазят дадените си обещания, нито да защитят вярата си.
При една забележка за изобличение той ми отговори: „Д-рът и д-р Желязкова118 като са православни, защо са приети и те? ". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно вярване криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля. Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси попа, дойде и в нашата канцелария. Всички се ръсиха, но аз нито и станах. Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли?
към текста >>
12.
Пеню Киров - №35
Докторът
тези дни пак е дошъл, срещнахме се и се разговаряхме.
Питаме с бр. Стоянов, в едно съобщение каза ни се, че името му било Доне123 и че той бил любезен Богу и че Духът не го оставял да стои на едно място. Ще го видите, но не сега. Ами къде е отишъл яви ни се, че не може да ни се каже. Този человек има голяма смиреност и голяма кротост и като разговаряш с него, усещаш, че една пламенна небесна тиха радост те обхваща.
Докторът
тези дни пак е дошъл, срещнахме се и се разговаряхме.
Той пак се сърди, че не се събираме, за да заседаваме, и че като няма това, то ний сме правили да се разделяме. Обаче от съобщението ни на 28 май, ето що ни се каза за него, и което и той изповяда. За Доктора: „Имайте радост, защото в него сила Божия действа". В това съобщение ни се каза и следващите неща: „Бдете и молете се, защото Духът Господен иде и наскоро ще стане Божествено изявление. Бъдете готови".
към текста >>
За
Доктора
: „Имайте радост, защото в него сила Божия действа".
Ами къде е отишъл яви ни се, че не може да ни се каже. Този человек има голяма смиреност и голяма кротост и като разговаряш с него, усещаш, че една пламенна небесна тиха радост те обхваща. Докторът тези дни пак е дошъл, срещнахме се и се разговаряхме. Той пак се сърди, че не се събираме, за да заседаваме, и че като няма това, то ний сме правили да се разделяме. Обаче от съобщението ни на 28 май, ето що ни се каза за него, и което и той изповяда.
За
Доктора
: „Имайте радост, защото в него сила Божия действа".
В това съобщение ни се каза и следващите неща: „Бдете и молете се, защото Духът Господен иде и наскоро ще стане Божествено изявление. Бъдете готови". Питахме нещо особено има ли заръчано за нас от Бога. Каза се, че има, но че него Дънов ще ви съобщи, и то наскоро. Понякога ми се случва вътрешно да ми се говори и аз пиша, и много духовни работи ми се явяват, по цели листове.
към текста >>
Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и
Докторът
ми се сърдеха.
Бъдете готови". Питахме нещо особено има ли заръчано за нас от Бога. Каза се, че има, но че него Дънов ще ви съобщи, и то наскоро. Понякога ми се случва вътрешно да ми се говори и аз пиша, и много духовни работи ми се явяват, по цели листове. А понякогаж при славение на Бога — във вид като псалми.
Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и
Докторът
ми се сърдеха.
Онзи поп, що не му целувах кръста, ми състави акт, за да ме даде в съда. По въпроса за закон и повеление. Така щото ний като живеем под благодат, Любовта за нас е изпълнение на закона, Римляном 13:8-10. А като живеем под благодат и в любов, то вече не е това по закон, защото законът не се изпълнява по добра воля, но [от] страх от наказание и груба сила. В Мойсеевия закон се казва, че ако някой каже да оставят Бога живаго и да служат на други богове, то ръката ти първа да бъде на него за живота му.
към текста >>
Докторът
ще постои няколко дни.
А ако вършим волята Му от вяра, няма ли да видим къде още остава да не сме извършили благата Му Воля. И тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението. Размисли и яви ми. Ний тук сега прекарваме с Д-ра, затова приеми поздравления и от трима ни. Твой верен в Христа Господа: П. Киров
Докторът
ще постои няколко дни.
Поздрав нарочен и от Николая. ................... 120. Става дума за Фердинанд I Сакскобургготски, станал княз на България на 7 юли 1887 г. (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни.
към текста >>
13.
Пеню Киров - №37 (отворено писмо)
Докторът
щеше да си ходи в Сливен, но и той остана.
Н. пазар Бр. Дънов, Ний с бр. Тодор имаме отпуск, аз — 15 дни, а той — 20. Ще почнем да се ползваме от 15 того.
Докторът
щеше да си ходи в Сливен, но и той остана.
Иска ни се да дойдем до Варна, за да се видим всички, но малко пречки имаме ний с бр. Тодор, та не зная как бихме направили, за да се видим. Ако ти можеш да дойдеш до Варна, добре, яви ни. Ако ли има друга някоя леснина, яви ни да знаем как да направим. Докторът и той ще чака за отговора ти по този въпрос и ако се може, с първа поща отговори ни.
към текста >>
Докторът
и той ще чака за отговора ти по този въпрос и ако се може, с първа поща отговори ни.
Докторът щеше да си ходи в Сливен, но и той остана. Иска ни се да дойдем до Варна, за да се видим всички, но малко пречки имаме ний с бр. Тодор, та не зная как бихме направили, за да се видим. Ако ти можеш да дойдеш до Варна, добре, яви ни. Ако ли има друга някоя леснина, яви ни да знаем как да направим.
Докторът
и той ще чака за отговора ти по този въпрос и ако се може, с първа поща отговори ни.
Ако ли пък не може, благословена да е волята Божия. Твой: П. Киров
към текста >>
14.
Пеню Киров - №40
Докторите
не можаха да му помогнат.
Вечерта в 5 ч. и нещо на същия ден имахме общи съобщения. Яви се Михаил и между другите въпроси, що питахме, каза за мен — Пеню, че Бог ще ми даде Божествено богатство, което ще радва всички ни. Аз представих условие и то се прие, като ми се каза, че и по-рано от условието ще ми се даде. На 1-3 август, ако се не лъжа, в махалата ни имаше едно 9-месечно болно дете, което нито умираше, нито оживяваше.
Докторите
не можаха да му помогнат.
По казване на жена ми, види се, те искаха да му помогна аз. Аз отказвах. След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида. Най-после те казали, че вярват. Питам жена си и тя вярва ли.
към текста >>
15.
Петър Дънов - №45
Поздрави брат Тодор и бр.
Доктора
.
Да не мязаме на хора, които днес вършат едно, а други ден мислят друго. При това не се заблуждавайте с мисълта, че нашите мисли са утаени от небето. Не, там всичко се знае, ний сме отворена книга. Господ знае помишленията на сърцето ни и затова желае да ни изправи. Няма нищо скрито-покрито.
Поздрави брат Тодор и бр.
Доктора
.
Желая ви Божието благословение. Поздрав ви пращам от Господа. Четете думите Му в 14 глава на Йоана. Ваш искр[ен] брат Дънов Поздрави Николая.
към текста >>
16.
Пеню Киров - №43
Докторът
тези дни е тука по работа относително уреждане въпроса за земите му.
12:4), аз в страданието ми точно, точно се цитираха в сърцето ми. Казваш ми, че има много неща, които има да ми кажеш, но че не съм бил готов духом за тяхното приемане. Аз желая да ми съобщаваш що-годе такивата, защото с течение на времето в катадневния ми живот трябва да има някои такива неща да ме интересуват и изучавам и прилагам в живота си. Аз каквото съм чул набързо от тебе, преработвам си го и с приемането му то става и мое. И вярвай, аз на твоята вяра частно не съм противен, но съм съгласен.
Докторът
тези дни е тука по работа относително уреждане въпроса за земите му.
Той ме задължаваше да питаме за един въпрос духовете, но Михаил ми каза да се отнеса до тебе. И ето този въпрос. Имало една жена, която била преселница в Сливен; мъжът и умрял и и оставил пет деца. Насън и се явява Господ Исус много пъти и и казва да отиде да живее в текето на Св. Илия при с.
към текста >>
17.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Аз ще пиша на
Доктора
и ще му обясня.
Не се обезсърчавайте, братя. „Призванието" ще стане много по-славно, отколкото е сега. Гледай да не остане нещо от това напечатано. Разхвърляйте буквите. Има препятствия, които трябва да се премахнат.
Аз ще пиша на
Доктора
и ще му обясня.
Покорност изисква и търпение от нас Небето. Дано Бог благоволи да ни събере всички заедно. Поздрави другия мой брат. Ваш верен: П. К. Дънов.
към текста >>
36. Тук може би става дума за обещанието на
Доктора
, че като заможен човек ще финансира безусловно делото Божие.
Славни и Велики Отче на Небето и на Земята. Няма друг, Теб подобен. Ти Си сам един Бог Вечний. Дек. 2 .............
36. Тук може би става дума за обещанието на
Доктора
, че като заможен човек ще финансира безусловно делото Божие.
Явно у д-р Г. Миркович са се появили колебания, за които намеква Учителя Петър Дънов. (У., №7, 02.12.1898 г.) 37. Вероятно се визира Анаил (вж. бел. 16).
към текста >>
18.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Доктор
Миркович не е бил наскоро в Бургас, но с твоето писмо наедно получих писмо и от него, с което ми пише, че към края на този месец ще мине оттука и ще иде във Варна.
(У., №11, 04.01.1899 г.) №11 гр. Бургас, 18 януарий 1899 г. Любез. ми братко Дънов, От многоочаквания ти отговор най-после получих отвореното ти писмо, от което останахме радостни.
Доктор
Миркович не е бил наскоро в Бургас, но с твоето писмо наедно получих писмо и от него, с което ми пише, че към края на този месец ще мине оттука и ще иде във Варна.
Той е малко сърдит на мене, загдето му писах волята Божия — че проклятие взима от Бога, гдето не извърши обещаното Му. Това му се прости, но пак му се напомни: „Георге, обещаното си гледай да изпълниш! ". Ний с бр. Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават.
към текста >>
Докторът
оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна.
Знаеш още, братко Дънов, че ний от отдавна нищо световно не ни интересува, но като почна това духовно чувство в нас да се пробужда, то и сатана тогава се намеси, обаче Бог се скоро смили за нас и иде да ни избави навреме. И засега само чакаме да почнем делото Божие и сега-засега за него мислим и за него се молим. Но какво говоря, Бог най-добре знай сърцата ни. Не зная как да ти се изповядам, [та] да видиш, че всичко в мен е пламнало за Бога. Предчувствам, че за нас времето е наближило.
Докторът
оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна.
Снощи имахме едно много кратко съобщение от Архангел Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре. Грях велик ще вземе, ако не отиде по-скоро. За нас ни се казва клетвата си да пазим. Така щото едвам на 8-и февруарий ни се даде съобщение, и то Д-рът стана причина. Духът ни каза, че бърза, и си отиде, след като ни даде благословението Божие [зачеркнато от П. К.].
към текста >>
Снощи имахме едно много кратко съобщение от Архангел Рафаил, в което се казва
Докторът
непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре.
И засега само чакаме да почнем делото Божие и сега-засега за него мислим и за него се молим. Но какво говоря, Бог най-добре знай сърцата ни. Не зная как да ти се изповядам, [та] да видиш, че всичко в мен е пламнало за Бога. Предчувствам, че за нас времето е наближило. Докторът оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна.
Снощи имахме едно много кратко съобщение от Архангел Рафаил, в което се казва
Докторът
непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре.
Грях велик ще вземе, ако не отиде по-скоро. За нас ни се казва клетвата си да пазим. Така щото едвам на 8-и февруарий ни се даде съобщение, и то Д-рът стана причина. Духът ни каза, че бърза, и си отиде, след като ни даде благословението Божие [зачеркнато от П. К.]. Като чакаме за твоя радостен отговор, оставаме твои верни в Христа Господа Тодор и Пеню.
към текста >>
Доктор
Миркович е малко болен.
Тя е лично до всеки едного от нас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ60 спрямо Нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме, вие там и ние тука61, и ще се молим заедно и същевременно.
Доктор
Миркович е малко болен.
Той ви моли да се помолите за него да оздравее и да му се даде благодат. Имам и други неща да ви кажа, но за друг път. Поздрави брат Тодор. Мирът Господен да бъде с вас! Имате ли писмо от Козлов?
към текста >>
85.
Докторът
отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна.
.................. 84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна. Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.)
85.
Докторът
отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна.
През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П. Дънов е отсъствал от града) и д-р Миркович получава наставления за братята в Бургас, за които става дума в писмо №23 на П. Дънов от 3 август 1899 г. (У., №21, 08.06.1899 г.) №1986
към текста >>
От Васил не съм получавал писмо, също и от
Доктора
не съм.
Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно. Аз съм притеснен духом, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина. Сега понеже се намирам в час на работа, съкращавам писмото си. И при това прилагам един бон от (10) десет лева от мен и приятеля Николай Велчев, които моля да приемеш като дар нищожен от нас заради Господа. Последно пак ще кажа, че много желая да те вида.
От Васил не съм получавал писмо, също и от
Доктора
не съм.
Приеми сърдечното ни поздравление както от мен, тъй и от бр. Тодор, от приятеля Н. Велчев и Камен108. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Ний имаме и една приятелка в Господа — една стара баба.
към текста >>
19.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Не зная писал ли си на бр.
Доктора
.
В побивание на тръпки ми се съобщиха тези мисли и при чувстване [на] една силна приятност. Не зная, нищо не мога да кажа, защото в Бога всичко е възможно. Със своя си ум обаче аз съм съгласен с твоето казано в писмото ти до мен. Но ще кажа и нещо повече — че аз искам да служа за Името и Славата Божия. Аз разбрах, че имаш големи неприятности и търпиш за много неща, но светът това не може [да го] оцени.
Не зная писал ли си на бр.
Доктора
.
Аз въодушевявам с помощта Божия бр. Тодор. Приготовлявам се за път. Има малко неприятности, но се моля Богу да ги уравни. Целувам те братски. Твой верен в Христа Господа: П. Киров
към текста >>
Който ден бях писал отворената ми карта до вас или следващия,
Докторът
дошъл в Бургас и чак след два дни случайно, като отивах на работа, се срещнахме.
№34 гр. Бургас, 2 май 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, И аз приех отворената ви карта. Позабавих малко отговора си, но то беше за по-напълно да ви пиша.
Който ден бях писал отворената ми карта до вас или следващия,
Докторът
дошъл в Бургас и чак след два дни случайно, като отивах на работа, се срещнахме.
И като че му се искаше да не ме види — такава студенина прояви. Аз разбрах това и рекох да направя това, което съм длъжен да направя към него. След поздравление заведохме разговор, в който той яви, че се сърди, защото ний сме оставили спиритизма117 и сме почнали протестантизма. Обещахме да се срещнем напосле и се срещнахме. И в Тодорови имахме няколко пъти съобщения, от което той остана доста доволен и ни предупреди, че ако не работим по спиритизма, то ний съвсем ще се разделим.
към текста >>
На Тодор се дадоха доста съвети, така отчасти и на
Доктора
.
И в Тодорови имахме няколко пъти съобщения, от което той остана доста доволен и ни предупреди, че ако не работим по спиритизма, то ний съвсем ще се разделим. От духовете се яви най-напред Ферени, а в другите съобщения Ферени и Данаил. Те ни дадоха някои упътвания и съвети почти на всички ни. На мен се каза да не напущам работата си, понеже мислех да я напусна, и че моят водител бодърства върху ми, да слушам съветите му и да се не боя. При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено.
На Тодор се дадоха доста съвети, така отчасти и на
Доктора
.
Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай някой. И ний ги напуснахме, но за туй пък ни напомниха да ставаме все рано, преди изгревание [на] Слънцето, и да благодарим и се молим. И за Васил ни се съобщи от Данаил или други, че бил в Египет, в гр. Кайро. Аз с помощта Божия се мъча да сгрупирам приятелите, които бях напуснал. Арменчето щеше да заминава някъде.
към текста >>
Тодор ме е страх, моли се, моля, за него и за изчезване на неговите слабости и маловерие, защото, както виждам, той и
Докторът
не могат да пазят дадените си обещания, нито да защитят вярата си.
Арменчето щеше да заминава някъде. Аз се молих за него, да се яви как да постъпи. Молбата ми беше чута и му се каза да си седи на мястото и че няма отворен път. Взе Бог да го укрепява и ще бъде добър, понеже е усърден. За бр.
Тодор ме е страх, моли се, моля, за него и за изчезване на неговите слабости и маловерие, защото, както виждам, той и
Докторът
не могат да пазят дадените си обещания, нито да защитят вярата си.
При една забележка за изобличение той ми отговори: „Д-рът и д-р Желязкова118 като са православни, защо са приети и те? ". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно вярване криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля. Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси попа, дойде и в нашата канцелария. Всички се ръсиха, но аз нито и станах. Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли?
към текста >>
Докторът
тези дни пак е дошъл, срещнахме се и се разговаряхме.
Питаме с бр. Стоянов, в едно съобщение каза ни се, че името му било Доне123 и че той бил любезен Богу и че Духът не го оставял да стои на едно място. Ще го видите, но не сега. Ами къде е отишъл яви ни се, че не може да ни се каже. Този человек има голяма смиреност и голяма кротост и като разговаряш с него, усещаш, че една пламенна небесна тиха радост те обхваща.
Докторът
тези дни пак е дошъл, срещнахме се и се разговаряхме.
Той пак се сърди, че не се събираме, за да заседаваме, и че като няма това, то ний сме правили да се разделяме. Обаче от съобщението ни на 28 май, ето що ни се каза за него, и което и той изповяда. За Доктора: „Имайте радост, защото в него сила Божия действа". В това съобщение ни се каза и следващите неща: „Бдете и молете се, защото Духът Господен иде и наскоро ще стане Божествено изявление. Бъдете готови".
към текста >>
За
Доктора
: „Имайте радост, защото в него сила Божия действа".
Ами къде е отишъл яви ни се, че не може да ни се каже. Този человек има голяма смиреност и голяма кротост и като разговаряш с него, усещаш, че една пламенна небесна тиха радост те обхваща. Докторът тези дни пак е дошъл, срещнахме се и се разговаряхме. Той пак се сърди, че не се събираме, за да заседаваме, и че като няма това, то ний сме правили да се разделяме. Обаче от съобщението ни на 28 май, ето що ни се каза за него, и което и той изповяда.
За
Доктора
: „Имайте радост, защото в него сила Божия действа".
В това съобщение ни се каза и следващите неща: „Бдете и молете се, защото Духът Господен иде и наскоро ще стане Божествено изявление. Бъдете готови". Питахме нещо особено има ли заръчано за нас от Бога. Каза се, че има, но че него Дънов ще ви съобщи, и то наскоро. Понякога ми се случва вътрешно да ми се говори и аз пиша, и много духовни работи ми се явяват, по цели листове.
към текста >>
Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и
Докторът
ми се сърдеха.
Бъдете готови". Питахме нещо особено има ли заръчано за нас от Бога. Каза се, че има, но че него Дънов ще ви съобщи, и то наскоро. Понякога ми се случва вътрешно да ми се говори и аз пиша, и много духовни работи ми се явяват, по цели листове. А понякогаж при славение на Бога — във вид като псалми.
Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и
Докторът
ми се сърдеха.
Онзи поп, що не му целувах кръста, ми състави акт, за да ме даде в съда. По въпроса за закон и повеление. Така щото ний като живеем под благодат, Любовта за нас е изпълнение на закона, Римляном 13:8-10. А като живеем под благодат и в любов, то вече не е това по закон, защото законът не се изпълнява по добра воля, но [от] страх от наказание и груба сила. В Мойсеевия закон се казва, че ако някой каже да оставят Бога живаго и да служат на други богове, то ръката ти първа да бъде на него за живота му.
към текста >>
Докторът
ще постои няколко дни.
А ако вършим волята Му от вяра, няма ли да видим къде още остава да не сме извършили благата Му Воля. И тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението. Размисли и яви ми. Ний тук сега прекарваме с Д-ра, затова приеми поздравления и от трима ни. Твой верен в Христа Господа: П. Киров
Докторът
ще постои няколко дни.
Поздрав нарочен и от Николая. ................... 120. Става дума за Фердинанд I Сакскобургготски, станал княз на България на 7 юли 1887 г. (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни.
към текста >>
Докторът
щеше да си ходи в Сливен, но и той остана.
Н. пазар Бр. Дънов, Ний с бр. Тодор имаме отпуск, аз — 15 дни, а той — 20. Ще почнем да се ползваме от 15 того.
Докторът
щеше да си ходи в Сливен, но и той остана.
Иска ни се да дойдем до Варна, за да се видим всички, но малко пречки имаме ний с бр. Тодор, та не зная как бихме направили, за да се видим. Ако ти можеш да дойдеш до Варна, добре, яви ни. Ако ли има друга някоя леснина, яви ни да знаем как да направим. Докторът и той ще чака за отговора ти по този въпрос и ако се може, с първа поща отговори ни.
към текста >>
Докторът
и той ще чака за отговора ти по този въпрос и ако се може, с първа поща отговори ни.
Докторът щеше да си ходи в Сливен, но и той остана. Иска ни се да дойдем до Варна, за да се видим всички, но малко пречки имаме ний с бр. Тодор, та не зная как бихме направили, за да се видим. Ако ти можеш да дойдеш до Варна, добре, яви ни. Ако ли има друга някоя леснина, яви ни да знаем как да направим.
Докторът
и той ще чака за отговора ти по този въпрос и ако се може, с първа поща отговори ни.
Ако ли пък не може, благословена да е волята Божия. Твой: П. Киров №40 (отворена карта) Нови пазар, 10 юлий 1900 г. Л Б. К.,
към текста >>
Докторите
не можаха да му помогнат.
Вечерта в 5 ч. и нещо на същия ден имахме общи съобщения. Яви се Михаил и между другите въпроси, що питахме, каза за мен — Пеню, че Бог ще ми даде Божествено богатство, което ще радва всички ни. Аз представих условие и то се прие, като ми се каза, че и по-рано от условието ще ми се даде. На 1-3 август, ако се не лъжа, в махалата ни имаше едно 9-месечно болно дете, което нито умираше, нито оживяваше.
Докторите
не можаха да му помогнат.
По казване на жена ми, види се, те искаха да му помогна аз. Аз отказвах. След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида. Най-после те казали, че вярват. Питам жена си и тя вярва ли.
към текста >>
Поздрави брат Тодор и бр.
Доктора
.
Да не мязаме на хора, които днес вършат едно, а други ден мислят друго. При това не се заблуждавайте с мисълта, че нашите мисли са утаени от небето. Не, там всичко се знае, ний сме отворена книга. Господ знае помишленията на сърцето ни и затова желае да ни изправи. Няма нищо скрито-покрито.
Поздрави брат Тодор и бр.
Доктора
.
Желая ви Божието благословение. Поздрав ви пращам от Господа. Четете думите Му в 14 глава на Йоана. Ваш искр[ен] брат Дънов Поздрави Николая.
към текста >>
Докторът
тези дни е тука по работа относително уреждане въпроса за земите му.
12:4), аз в страданието ми точно, точно се цитираха в сърцето ми. Казваш ми, че има много неща, които има да ми кажеш, но че не съм бил готов духом за тяхното приемане. Аз желая да ми съобщаваш що-годе такивата, защото с течение на времето в катадневния ми живот трябва да има някои такива неща да ме интересуват и изучавам и прилагам в живота си. Аз каквото съм чул набързо от тебе, преработвам си го и с приемането му то става и мое. И вярвай, аз на твоята вяра частно не съм противен, но съм съгласен.
Докторът
тези дни е тука по работа относително уреждане въпроса за земите му.
Той ме задължаваше да питаме за един въпрос духовете, но Михаил ми каза да се отнеса до тебе. И ето този въпрос. Имало една жена, която била преселница в Сливен; мъжът и умрял и и оставил пет деца. Насън и се явява Господ Исус много пъти и и казва да отиде да живее в текето на Св. Илия при с.
към текста >>
20.
05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Отива, идва и ни казва: „За
Доктора
пишете му, че работата му лошо отива от ден на ден.
От това се явява дисхармония между възвишените духове и нази. Друго едно. Духовете, възвишени или долни, не могат да знаят повече от онова, освен силата, която ги свързва с тяхното начало, и то толкова, колкото да могат внушеното в случая, в кръга на работата, да изпълнят и да подразбират някои неща, без да знаят всичко докрай. Ний имахме много случаи от това, ето един пример: вчера вечер питаме Архангел Натанаила как стои твоята работа, която ни беше писал да питаме. Той рече да каже нещо, но веднага казва: „Чакай да питам Архангела Божий, понеже той е натоварен с управлението на тази работа".
Отива, идва и ни казва: „За
Доктора
пишете му, че работата му лошо отива от ден на ден.
Проклятие ще има за него, защото не слуша гласа Божий. Клетва е взел Докторът за Бога - че ще Му изпълнява заповедите". Повторно питаме, поне за списанието да отговори нещо. Отговаря: „Няма, рабчета, нищо да му се каже, защото работи работи недостойни за пред Бога". Оттук се вижда, че той не е знаел нищо по таз[и] работа и освен гдето се принуждава да пита Архангела Божий, но види се като не е намерил удовлетворителен отговор от този, последния, принудил се [е] да вземе Божията дума по това и същите тях да ни яви.
към текста >>
Клетва е взел
Докторът
за Бога - че ще Му изпълнява заповедите".
Духовете, възвишени или долни, не могат да знаят повече от онова, освен силата, която ги свързва с тяхното начало, и то толкова, колкото да могат внушеното в случая, в кръга на работата, да изпълнят и да подразбират някои неща, без да знаят всичко докрай. Ний имахме много случаи от това, ето един пример: вчера вечер питаме Архангел Натанаила как стои твоята работа, която ни беше писал да питаме. Той рече да каже нещо, но веднага казва: „Чакай да питам Архангела Божий, понеже той е натоварен с управлението на тази работа". Отива, идва и ни казва: „За Доктора пишете му, че работата му лошо отива от ден на ден. Проклятие ще има за него, защото не слуша гласа Божий.
Клетва е взел
Докторът
за Бога - че ще Му изпълнява заповедите".
Повторно питаме, поне за списанието да отговори нещо. Отговаря: „Няма, рабчета, нищо да му се каже, защото работи работи недостойни за пред Бога". Оттук се вижда, че той не е знаел нищо по таз[и] работа и освен гдето се принуждава да пита Архангела Божий, но види се като не е намерил удовлетворителен отговор от този, последния, принудил се [е] да вземе Божията дума по това и същите тях да ни яви. Тъй прочее отиват работите на един человек, тъй също и на един народ. Светът повече лоши работи върши, защото хората му са с дяволски сърца и се подпомагат от духове лоши и от сами[те] дяволски ангели.
към текста >>
„За
Доктора
"
волята на Бога Живаго. Но ако кажех нещо от мене, не зная как бихте постъпили с мен. Бъдещето, добре казвате, ще покаже всичко. Относително за второто писмо ще Ви отговоря след като получа отговор от брата си, за което днес му писах. От съобщението на 3 януарий т[ази] година вечерта ето що Ви се казва:
„За
Доктора
"
„Пишете му, че за последен път взема милост от Бога жи- ваго, защото милостите Му са вече изчерпани за него. Няма вече да роптае за Бога; много работите му ще вземат лошав край, ако не се обърне към Бога и изпълни заповедите Му. Рабчета, кажете на Д-ра за Бога Живаго, защото греховете му станаха големи. Кажете му какво е изпълнил пред Бога Живаго от заповяданото му. За Д-ра рабите просят милост.
към текста >>
Не се съмнявай в мене, господин
Докторе
, аз при всичко, че съм в лошо положение, но моля Бог да ми помогне, за да оправдая себе си пред Вас в отношение на добрината Ви.
И ний много дължим на днешното ни съобщение с Невидимия свят на самия Вас. Според мен ти си баща на спиритистите в България и като тъй ний сме длъжни да се отнасяме към теб с уважителни писма, а напротив - не както ти няколко пъти пишеш в писмата си до мен, с почитание. От това съм се и ази наскърбил. И после, че ний сме се намирали добре, морално и материално, с бр. Тодора. Кой знае?
Не се съмнявай в мене, господин
Докторе
, аз при всичко, че съм в лошо положение, но моля Бог да ми помогне, за да оправдая себе си пред Вас в отношение на добрината Ви.
Приеми сърдечний ми поздрав, твой в Христа Господа: П. Киров. Навреме още взех въпросното Призвание от Г. Жечков. Същий
към текста >>
21.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с
доктор
Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път.
Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята. Ранни години и женитба Кой е брат Пеню, откъде идва, защо е дошъл и къде отива?
Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с
доктор
Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път.
От родословието се вижда, че той произхожда от пет поколения религиозен род. Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата. Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота. В неговия път над него са бдели светли същества, водил го е Учителя. За това свидетелстват оставените от него бележки от най-ранната му възраст, когато е бил на 7 години.
към текста >>
От бележките на брат Минчо Сотиров и според казаното ми от брат Жечо Панайотов излиза, че отначало брат Пеню,
доктор
Миркович и Козлов от Ямбол са се събирали и правили сеанси.
Според бележките на брат Минчо Сотиров и тази женитба П. Киров е сторил, за да помогне на една страдалческа душа, защото Ерифили не е могла да го разбере през цялото време на брачния им живот поради липсата на една вътрешна духовна култура. Тя го познава в момента на заминаването му, когато вижда цялата небесна церемония - как идват ангели да придружат душата му, да я отведат в Небесните селения. Това събитие, станало пред погледа на Ерифили, й отваря очите, за да види кой е бил брат Пеню и да стане в нея едно духовно пробуждане, за да може след това да се повдигне духовно с неговата помощ отгоре. Среща на Пеню Киров с Учителя Петър Дънов
От бележките на брат Минчо Сотиров и според казаното ми от брат Жечо Панайотов излиза, че отначало брат Пеню,
доктор
Миркович и Козлов от Ямбол са се събирали и правили сеанси.
Впоследствие Козлов се изселил извън България и като трети след него идва вече Тодор Стоименов. Твърде е възможно брат Пеню да се е запознал с Миркович посредством излизащите до 1895 г. негови две списания - „Здравословие" и „Нова Светлина", а от 1895 г. - списание „Виделина", или пък с Козлов чрез книгата на Учителя „Науката и възпитанието", на която един от разпространителите е бил брат Тодор Абаджиев от Ямбол. Абаджиев е отбелязан като разпространител на книгата в личното бележниче на Учителя, озаглавено на първата си страница „Изходна книга", ноември 13, 1894 г.
към текста >>
22.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
защитава
докторска
теза и получава титла „
доктор
".
заминава за Франция и до 1856 г. следва медицина в Монпелие. Като студент е награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като лекар по време на избухналата холерна епидемия в гр. Юзе, близо до Нанси. На 30 юли 1856 г.
защитава
докторска
теза и получава титла „
доктор
".
Във Франция се докосва за първи път до феномена „ясновидство". Случва се така, че редовната месечна вноска от брат му Руско, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавя. Д-р Миркович, който е изцяло зависим от тези пари, търпи лишения и е принуден да гладува. Тогава му предсказват, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказва напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получава.
към текста >>
По възрожденска линия по-късно датират добри отношения така също между
доктора
и бащата на П.
заедно с всички атрибути на униатската архиепископия той е заселен принудително в Киев. Това слага край на движението. През 1860 г. в Цариград пристига и Атанас Георгиев, дядото на Петър Дънов, който е избран да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към възглавяваната от Иларион Макариополски Българска народна църква. Вероятно се осъществява контакт между чорбаджи Атанас и Миркович през този период (1860/1861 г.).
По възрожденска линия по-късно датират добри отношения така също между
доктора
и бащата на П.
Дънов - Константин Дъновски. След неуспеха на Униатската идея през 1861 г. Драган Цанков напуска Цариград, а д-р Миркович заминава за Влашко, където става градски лекар в Болград и същевременно лекар на Българската гимназия там. От 30 януари до 12 август 1864 г. той е временен директор на същата гимназия.
към текста >>
И наистина, точно след три дни
доктор
Миркович си заминал, както предрекъл Учителя".
Искам да зная кога точно ще умра". Учителя го запитал: „Няма ли да се уплашиш, ако узнаеш? ". Той отговорил: „В никакъв случай няма да се уплаша". Тогава Учителя му казал: „Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш". Тримата останали като гръмнати.
И наистина, точно след три дни
доктор
Миркович си заминал, както предрекъл Учителя".
Тази случка вероятно е станала през август 1905 г. във Варна, по време на поредния събор на Веригата, защото няма данни четиримата да са се срещали по-късно, през септември, в Сливен. В братските спомени може да се прочете, че след като Учителя Петър Дънов казал за предстоящото заминаване на д-р Миркович, Димитър Голов се обърнал към последния и го помолил: „Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си часовник". Миркович извадил часовника си, погледнал го от двете страни и му го подал. И Тодор Стоименов му предложил: „Докторе, ако искаш, остави на мене пък пръстена си за спомен".
към текста >>
В братските спомени може да се прочете, че след като Учителя Петър Дънов казал за предстоящото заминаване на д-р Миркович, Димитър Голов се обърнал към последния и го помолил: „
Докторе
, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си часовник".
Тогава Учителя му казал: „Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш". Тримата останали като гръмнати. И наистина, точно след три дни доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителя". Тази случка вероятно е станала през август 1905 г. във Варна, по време на поредния събор на Веригата, защото няма данни четиримата да са се срещали по-късно, през септември, в Сливен.
В братските спомени може да се прочете, че след като Учителя Петър Дънов казал за предстоящото заминаване на д-р Миркович, Димитър Голов се обърнал към последния и го помолил: „
Докторе
, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си часовник".
Миркович извадил часовника си, погледнал го от двете страни и му го подал. И Тодор Стоименов му предложил: „Докторе, ако искаш, остави на мене пък пръстена си за спомен". Миркович измъкнал пръстена си и го дал на Стоименов. Така д-р Миркович е предупреден да приключи със земните си работи, защото заминаването му отвъд съвсем било наближило. Това заминаване става на 29 септември същата година.
към текста >>
И Тодор Стоименов му предложил: „
Докторе
, ако искаш, остави на мене пък пръстена си за спомен".
И наистина, точно след три дни доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителя". Тази случка вероятно е станала през август 1905 г. във Варна, по време на поредния събор на Веригата, защото няма данни четиримата да са се срещали по-късно, през септември, в Сливен. В братските спомени може да се прочете, че след като Учителя Петър Дънов казал за предстоящото заминаване на д-р Миркович, Димитър Голов се обърнал към последния и го помолил: „Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си часовник". Миркович извадил часовника си, погледнал го от двете страни и му го подал.
И Тодор Стоименов му предложил: „
Докторе
, ако искаш, остави на мене пък пръстена си за спомен".
Миркович измъкнал пръстена си и го дал на Стоименов. Така д-р Миркович е предупреден да приключи със земните си работи, защото заминаването му отвъд съвсем било наближило. Това заминаване става на 29 септември същата година. От Варна пристига Учителя Петър Дънов и му помага да се освободи от физическото си тяло. Миркович е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен.
към текста >>
Аз ще ви приведа един пример за добра постъпка из живота на
доктор
Миркович.
„Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г. Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човек, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция. Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път. Учителя Петър Дънов за д-р Миркович Младият евангелист
Аз ще ви приведа един пример за добра постъпка из живота на
доктор
Миркович.
Той е много лъган от духовете. Хората го считаха за голям скъперник - петаче не даваше, но щом говорят духовете, отваряше кесията си. Кажеш ли: „Аз искам пари! ", той отговаряше: „Е, не може, тук има сметка". Но като му говорят духовете, широко отваряше кесията си.
към текста >>
Завеждам го при
Доктора
.
Казват: „Не си за нас. Трудна е тази работа, потърси другаде". Един ден този младеж ми пише писмо: „Закъсах, ходих в Румъния, какво да правя? ". Казвам: „Ела във Варна". Дойде той, замязал на циганин, целият окъсан, миришат му краката, целият мирише.
Завеждам го при
Доктора
.
Той го погледна, понеже обича чистотата, даде му половин лев, даде му една риза и гащи, съблече си дрехите и му ги даде. Казва му: „Твоите дрехи ще ги хвърлиш". Прати го на баня да се очисти, казва: „Тия дрехи дай ги някому". Връща се той, гледам го хубаво облечен, замязал на Доктора. Купи му също обуща, чорапи, казва: „Тук ще останеш, при нас.
към текста >>
Връща се той, гледам го хубаво облечен, замязал на
Доктора
.
Дойде той, замязал на циганин, целият окъсан, миришат му краката, целият мирише. Завеждам го при Доктора. Той го погледна, понеже обича чистотата, даде му половин лев, даде му една риза и гащи, съблече си дрехите и му ги даде. Казва му: „Твоите дрехи ще ги хвърлиш". Прати го на баня да се очисти, казва: „Тия дрехи дай ги някому".
Връща се той, гледам го хубаво облечен, замязал на
Доктора
.
Купи му също обуща, чорапи, казва: „Тук ще останеш, при нас. Ще ядеш, каквото ядем. Ти ще ядеш, каквото Господ дал". Казах на евангелистите: „Кой от вас може да си съблече дрехите като доктор Миркович и да ги даде? ". Малцина от евангелистите има, които могат да направят това.
към текста >>
Казах на евангелистите: „Кой от вас може да си съблече дрехите като
доктор
Миркович и да ги даде?
Прати го на баня да се очисти, казва: „Тия дрехи дай ги някому". Връща се той, гледам го хубаво облечен, замязал на Доктора. Купи му също обуща, чорапи, казва: „Тук ще останеш, при нас. Ще ядеш, каквото ядем. Ти ще ядеш, каквото Господ дал".
Казах на евангелистите: „Кой от вас може да си съблече дрехите като
доктор
Миркович и да ги даде?
". Малцина от евангелистите има, които могат да направят това. Докторът отиде, купи си нови дрехи и даде своите си. А дрехите му бяха хубави, той се носеше изящно. Свали ги много демократично, като че неговият син се върна от странство. Той беше нежен.
към текста >>
Докторът
отиде, купи си нови дрехи и даде своите си.
Купи му също обуща, чорапи, казва: „Тук ще останеш, при нас. Ще ядеш, каквото ядем. Ти ще ядеш, каквото Господ дал". Казах на евангелистите: „Кой от вас може да си съблече дрехите като доктор Миркович и да ги даде? ". Малцина от евангелистите има, които могат да направят това.
Докторът
отиде, купи си нови дрехи и даде своите си.
А дрехите му бяха хубави, той се носеше изящно. Свали ги много демократично, като че неговият син се върна от странство. Той беше нежен. Духовете казали на Доктора: „Да помогнеш на това момче! " и той му каза: „Ще се оправи.
към текста >>
Духовете казали на
Доктора
: „Да помогнеш на това момче!
". Малцина от евангелистите има, които могат да направят това. Докторът отиде, купи си нови дрехи и даде своите си. А дрехите му бяха хубави, той се носеше изящно. Свали ги много демократично, като че неговият син се върна от странство. Той беше нежен.
Духовете казали на
Доктора
: „Да помогнеш на това момче!
" и той му каза: „Ще се оправи. Духовете ще оправят всичко, стига да ги слушаш". Цял месец стоя този младеж. Докторът му дава книги да чете, да се развива. Най-после д-р Миркович иска да му създаде работа, казва: „Какво да го правим?
към текста >>
Докторът
му дава книги да чете, да се развива.
Той беше нежен. Духовете казали на Доктора: „Да помогнеш на това момче! " и той му каза: „Ще се оправи. Духовете ще оправят всичко, стига да ги слушаш". Цял месец стоя този младеж.
Докторът
му дава книги да чете, да се развива.
Най-после д-р Миркович иска да му създаде работа, казва: „Какво да го правим? ". Казвам: „Да го поставим да продава книги". Имаше един книжар във Варна, Велчев. Отиде при него докторът, казва: „Дайте му книги колкото иска, да продава, аз кредитирам заради него". Взе книгите този младеж, отиде някъде и не се върна вече.
към текста >>
Отиде при него
докторът
, казва: „Дайте му книги колкото иска, да продава, аз кредитирам заради него".
Цял месец стоя този младеж. Докторът му дава книги да чете, да се развива. Най-после д-р Миркович иска да му създаде работа, казва: „Какво да го правим? ". Казвам: „Да го поставим да продава книги". Имаше един книжар във Варна, Велчев.
Отиде при него
докторът
, казва: „Дайте му книги колкото иска, да продава, аз кредитирам заради него".
Взе книгите този младеж, отиде някъде и не се върна вече. Казва Велчев: „Не се върна вашият човек". Рекох: „Ние да сме на негово място, ще направим същото. Може би да е направил някое добро някъде". Поусмихна се Докторът и казва за този момък: „Е, няма нищо!
към текста >>
Поусмихна се
Докторът
и казва за този момък: „Е, няма нищо!
Отиде при него докторът, казва: „Дайте му книги колкото иска, да продава, аз кредитирам заради него". Взе книгите този младеж, отиде някъде и не се върна вече. Казва Велчев: „Не се върна вашият човек". Рекох: „Ние да сме на негово място, ще направим същото. Може би да е направил някое добро някъде".
Поусмихна се
Докторът
и казва за този момък: „Е, няма нищо!
Духовете тъй казаха, ще го търпим. Влюбил се е сигурно, намерил една млада мома. Духовете ще оправят тази работа. Той е мил, но не разбира още какво му говорят духовете". Аз харесвах тази черта у д-р Миркович - че има голяма вяра.
към текста >>
После
Докторът
ме попита: „Как стана тая работа?
Като имам, тогава може да гарантирам". Казвам му: „Харесвам ти това, една хубава черта е. Тури тия пари в касата, които ти даваме, за да можеш да му гарантираш. Ако ние не ти дадем, няма да можеш да гарантираш". Като му платихме, вече имаше толкоз пари в касата, за да може да гарантира.
После
Докторът
ме попита: „Как стана тая работа?
". Казах му: „Този младеж не си е досвършил работата. Онова, което е видял от тебе, отиде да го прилага. И като го приложи, ще се върне при нас. Той отиде да продава книги. Печалбата ще дойде".
към текста >>
Едно време, когато беше жив
доктор
Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси.
Вие не знаете кога една мисъл е Божествена и кога не е Божествена. Можете да предполагате само, но положително не знаете. Понякога казвате, че нещо ви е подшушнало вътре, казало ви е нещо. И тогава казвате, че „Духът отвътре ми каза това и това". Такива случаи има много в спиритизма.
Едно време, когато беше жив
доктор
Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси.
Та един ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия духове да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна. Доктор Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открила. Защо не му се открила? После му казали, че ако тази тайна се открие, целият Бургас щял да се покрие с жаби. Доктор Миркович се примирил с това положение.
към текста >>
Доктор
Миркович се примирил с това положение.
Едно време, когато беше жив доктор Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси. Та един ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия духове да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна. Доктор Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открила. Защо не му се открила? После му казали, че ако тази тайна се открие, целият Бургас щял да се покрие с жаби.
Доктор
Миркович се примирил с това положение.
Той предпочел да не му се открие тайната, отколкото градът да се покрие с жаби. Трябва да се даде тълкувание на този език. Жабите са символ на материалистическия живот. Значи не може да се открие една тайна на човека, ако мястото, дето се намира той, е обхванато от материалистически живот. Този материалистически живот ще помрачи и мислите, и чувствата, и постъпките му.
към текста >>
Пак
доктор
Миркович ми разправяше друг случай за някой си грък, който свършил медицина и станал
доктор
-
доктор
Ксанти.
Следователно, ако хората ви почитат и уважават, това е за кръстовете и иконите, които носите. Д-р Ксанти Разправяше ми един наш приятел - д-р Миркович, който сега е в онзи свят, следното. Когато бил в Париж, отишъл при един ясновидец, който му предсказал всичко, каквото ще му се случи в живота. Той му предсказал и най-последното, което му се случи.
Пак
доктор
Миркович ми разправяше друг случай за някой си грък, който свършил медицина и станал
доктор
-
доктор
Ксанти.
Като отивал да следва в Париж медицина, той си казал: „Ако свърша науките си успешно, ще се върна в България пеш". Като свършил добре, турският посланик му дал пари за път, но той казва: „Аз си обещах, че ако свърша добре, ще се върна пеш в България". И тръгнал назад за България. Като наближил родния си град, спрял в едно турско село да нощува. Вечерта му се явили насън трима турци.
към текста >>
23.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
По това време
докторът
издаваше спиритическото списание „Виделина".
Чрез В. Козлов се запознах с друг един човек - П. Киров, който се оказа много по-напреднал. Беше хубав, малко пълен, спокоен, добър, мълчалив човек, много сърдечен и много духовен. Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България.
По това време
докторът
издаваше спиритическото списание „Виделина".
На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски". Дотогава считах Евангелието за попска книга, на което ни учеха в училище. Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея." По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ. Приятелят В.
към текста >>
24.
1900_08_31 Пеню Киров - №41
Докторът
си замина, преди да ти получа писмото.
Писмото ти получих, благодаря за съвета Ви. Аз виждам, че сатана ме преследва, защото много неочаквани неприятности изпъкват в живота ми. Види се по-право да се каже, аз сам си ги причинявам. Тук ще замълча засега. Писмото ми е: какво ще кажеш ти за войната, войниците и въобще по този въпрос относително за нас, как да се постъпи.
Докторът
си замина, преди да ти получа писмото.
И аз му писах. Приеми сърдечния ми поздрав, твой в Христа Господа: П. К и р о в Малко пиша, защото тази вечер зле съм разтревожен, повече от един най-лош человек. С ъ щ и й
към текста >>
25.
№47 /Пеню Киров/
Докторът
и други още явиха, че на 35% има надежда.
Трябва да имам милост по-голяма към болните. Болестта приех, следствие магнетисване на дяда ми1, който беше зле болен от тази болест. След ден време дяда ми стана добре, но разболя се баба ми. На другата сутрин от разболяването получи епилептичен удар2 в левия крак [и] лявата ръка: устата на една страна, очите на друга и езикът схванат. Почнаха се мъки ужасни.
Докторът
и други още явиха, че на 35% има надежда.
Гледам тези мъки лоши [в]се, съжалих я, казвам на ближните да се молят за прощение на греховете . Направиха това. Отивам и аз да се моля …, с мен твърде чудесно беше. Аз от плач не можех да позная себе си. Познах, че всичките сме много грешни пред Господа.
към текста >>
26.
№50 /ПЕНЮ КИРОВ
Отивам на другата аптека, казаха ми, че те и
докторът
не могат ми помогна, но да отида в болницата.
На 13-и март прекарах и една смърт. Историята е следующата: В този ден на обяд, като се хранех в една гостилница, когато вече щях да привършвам, глътнах по погрешка едно кокалче, което застана на гърлото ми. После слезе още по-надолу – и така нито излиза, нито отива навътре, а продължаваше да ме реже, защото че и резливо било. В таквоз положение аз тичам в една аптека. Лицето, което дирих, отсъстваше.
Отивам на другата аптека, казаха ми, че те и
докторът
не могат ми помогна, но да отида в болницата.
Отивам и там. Като ме прегледаха, казаха, че е много навътре и не може ми се помогне, а да се обърна за съвет към Д-ра. Отивам да диря д-р Миркович – и той го няма, а болките много, и при това все се мъча да повръщам и ми текат от стомаха слюнките. Знам, че Сатана ми направи това, но какво да правя. От мъки отивам при морето, защото ми беше стидно да обръщам вниманието на хората в града.
към текста >>
Докторът
си замина.
Докато изказвам, че никой освен Него няма да ми помогне, ето, че се издух с голяма сила и повърнах малко храна, което по-рано, колкото и да се мъчих, не можа да стане. И даде Бог, и се избавих. Боля ме пищеварителният канал няколко дни, но днес съм здрав и добре. После ми каза Гавраил, че това било дело на Сатана, но Бог осуетил неговите намерения. Добре щеше да сториш да дойдеш в Бургас.
Докторът
си замина.
Не зная получи ли писмото му, пратено от бр. Тодор. Неговият план по работите за разпореждане на имота му не ми се харесва29. Ний тук чакаме Господа. Съкратявам писмото си, защото всичко с писмо не може. Приеми сърдечните ни поздравления от всички ни тук, за които ти е известно.
към текста >>
27.
№53 /Пеню Киров/
Докторът
тук. Чакаме.
№54 /ПЕНЮ КИРОВ/ Телеграма 21 юлий 1901 г., ден събота [до гр.] Варна До Петър Дънов
Докторът
тук. Чакаме.
Пръв параход – дойдèте. Пеню
към текста >>
28.
№61 (Петър Дънов) [отворена карта]
Колесников има финансови взаимоотношения с
доктор
Миркович, които притесняват П.
Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия. През лятото на 1901 г. Колесников е в Бургас. Когато П. Дънов ев Пловдив, преспива в дома му.
Колесников има финансови взаимоотношения с
доктор
Миркович, които притесняват П.
Киров.Вероятно става дума за някакви средства, които отиват към протестантската общност в Бургас. В този случай П. Дънов дава еднозначната си оценка в писмото си от декември 1901 г.: „Колкото за Д-ра и Колесников, аз отдавна съм разбрал кой е влязъл под кожата им.Бог се от зло не изкушава. Няма нищо! Господ да ги вразуми, според както вижда за добре.
към текста >>
29.
№55 /Пеню Киров/
Колесников ни беше писал едно писмо по отношение на работата му с
Доктора
, което приключвам към това ми [писмо].
Болната, която лекувахме, срокът се свърши, обаче остана малко, понеже единият крак от коляното и ръката от лакътя са в безчувственост. Другата болна, що ти писах, и тя, както чувам, е добре, но го крие. Види се, мисли, че ще дирим пари. Друга една госпожица лекувах, имаше постоянно сън и тя се излекува. Ако има нещо за първата болна, яви.
Колесников ни беше писал едно писмо по отношение на работата му с
Доктора
, което приключвам към това ми [писмо].
Прочети го и виж какво трябва да се направи. Ний доста се притесняваме с Тодор по това. Не оставяй чужд и ти на нашето притеснение. Яви пред Господа всичко, както явихме и ний. Тук имах един заинтересован приятел56.
към текста >>
Докторът
не изпраща вноса си58, казва, че там си го внасял.
Тя имала около 35 г. и се не жени. Правела молитвена вода и лекувала болни, [за] които се каже. И много други неща ми пишат за нея. Братко Дънов, поздравленията Ви все съм получавал, благодаря.
Докторът
не изпраща вноса си58, казва, че там си го внасял.
Пиши ми и приложеното писмо на Колесников повърни ми. Приеми сърдечните ни поздравления от мен, Тодор, Мелкон и Курустов. Твой верен в Христа Господа: Пеню Адрес: Ул. „Дълга“ – колосвач.
към текста >>
30.
№54 /Пеню Киров/
Оня ден получих писмо от
Доктора
.
№54 /Пеню Киров/ гр. Бургас, 3 септемврий 1901 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. Пловдив Писмото ти получих и двата бона от 4 лева десятък за м. август48.
Оня ден получих писмо от
Доктора
.
Между другото що ми пишеше, предложил ми беше да ми вземе от Франция машини за пране, които коствали около 15-25 наполеона. Но за това нещо възстана жена ми, та и мен не ми беше твърде присърце. Аз му писах, че твърде ми е присърце да почна комисионерство при дядо си и ако се може, да ми се помогне с 50 наполеона. Сега ти виждаш що искам аз. Ако виждаш за добре, ти подействай за това пред него.
към текста >>
31.
№70 (Петър Дънов) [отворена карта]
Поздрави и
Доктора
.
Растете в знание и Мъдрост, благодат и търпение. Вашите приятели се увеличават. „Благодарете." Поздр. брат Тодор и Мелкон. Пишете ми как сте. Срещнах г-н Обрешков.
Поздрави и
Доктора
.
За други неща после ще Ви съобщя. Да чуя как се [по]минавате. Ваш верен: П. К. Дънов --------------------------------------
към текста >>
32.
№61 (Пеню Киров)
Приеми поздрав от
Доктора
.
И когато Господ отговарял, имало двама свидетели, които чували гласът Господен. Тия свидетели са наши. Тя ми пише, че било им заповядано да дойдат тук, в Бургас, види се за събора, но не им било определено кога ще бъде това. Чудни са Божиите пътища! Приеми сърдечните ни братски поздрави от всички ни.
Приеми поздрав от
Доктора
.
Той на 17-и того беше дошъл по дело и след няколко дни си отиде. Той усеща голяма нужда от нас и сега сам той ни дири. Заради материалните си работи той хитрува и се нуждае от нас. Пиши ни нещо ново и точно определи времето за събора, ако ти е казано. И времето за дохожданието ти.
към текста >>
33.
№63 (Пеню Киров) [отворено писмо]
Докторът
е тук, онзи ден пристигна.
№63 (Пеню Киров) [отворено писмо] гр. Бургас, 22 юний 1902 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви получих. [до] гр. Варна
Докторът
е тук, онзи ден пристигна.
Той иска да отхвърли станалия търг от г-н Колесников. Аз засега го спирам. Задължен от негова страна Ви пиша. Той иска да дойдете в Бургас с първия параход. Ако можете, дойдèте, ако не – отговорете с първа поща.
към текста >>
34.
№64 (Пеню Киров)
Последното Ви писмо получих навреме, всичко разбрах и всичко относно
Доктора
тъй оставих.
№64 (Пеню Киров) гр. Бургас, 20 юлий 1902 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. Варна
Последното Ви писмо получих навреме, всичко разбрах и всичко относно
Доктора
тъй оставих.
Докторът си отиде и каза, че на определеното време ще дойде. Според както споменаваше ти, че ще се съберем към края на този месец, така и на нас се каза. Сега, прочее, не остава друго, освен да тръгнете и да дойдете. За тази цел тук Ви при[в]ключвам 10 лева за пътните Ви. Гледай, прочее, да не закъснееш повече от определеното време и добре ще сториш, ако предварително ни пишеш за знание.
към текста >>
Докторът
си отиде и каза, че на определеното време ще дойде.
№64 (Пеню Киров) гр. Бургас, 20 юлий 1902 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. Варна Последното Ви писмо получих навреме, всичко разбрах и всичко относно Доктора тъй оставих.
Докторът
си отиде и каза, че на определеното време ще дойде.
Според както споменаваше ти, че ще се съберем към края на този месец, така и на нас се каза. Сега, прочее, не остава друго, освен да тръгнете и да дойдете. За тази цел тук Ви при[в]ключвам 10 лева за пътните Ви. Гледай, прочее, да не закъснееш повече от определеното време и добре ще сториш, ако предварително ни пишеш за знание. Защото има [в]се нужда от съображение, за да вземат отпуск и някои от нашите братя като Тодор Стоянов и може би и Пано Костадинов80 от Хасково – контрольор в Камара.
към текста >>
Относно
Доктора
не зная какво да кажа.
Гледай, прочее, да не закъснееш повече от определеното време и добре ще сториш, ако предварително ни пишеш за знание. Защото има [в]се нужда от съображение, за да вземат отпуск и някои от нашите братя като Тодор Стоянов и може би и Пано Костадинов80 от Хасково – контрольор в Камара. Така че все по-добре ще е да ни известиш. Аз съм принуден да вярвам, че тази година трябва да се вземе един край на делото. Но този въпрос да оставим за личното ни виждание.
Относно
Доктора
не зная какво да кажа.
Може да греша, ако кажа, че аз съзирам в него двоеличие и порочност, но нека ми прости Бог това. Чудя се само как ще взема в негово присъствие кръвта и тялото Господне81, когато аз тъй съм осветен вътрешно по загатнатия горе въпрос. Дано да съм измамен. Но въпросът за душата ми е важен, защото ако не му открия подозрението си в „Тайната вечеря“, то аз оставам лицемер. Много работи трябва в междуособие да решим.
към текста >>
35.
№65 (Пеню Киров) [отворено писмо]
Нарочен поздрав на бр.
Доктора
.
Явете ми скоро ли ще почне списанието. Ти имаш и да ми явиш работи. Моля, яви ги, не дръж душите ни все тъй. Ще явя, казваш, а не явяваш. Твой верен в Господа: Пеню
Нарочен поздрав на бр.
Доктора
.
Кажи му, че го любя и съм го сънувал два пъти. От Варна получих 20 лева. Поздрав нарочен от Тодор и всички други. _________________________ Обяснителни бележки:
към текста >>
36.
№81 (Петър Дънов) [отворена карта]
Докторът
наскоро ми писа – той се готви [за] списанието95.
Г-жица Балканджиева се е оженила наскоро, а така също и брат . И няма съмнение – добре [са] сторили. В живота се изисква подвиг, и то по права посока, и то със знание и мъдрост отгоре.
Докторът
наскоро ми писа – той се готви [за] списанието95.
Въпросът е уреден донякъде. Има доста, които очакват новото направление. Желая Ви да се подвизавате, и то добре. Поздрави всички. Види се Вие сте много занят.
към текста >>
37.
№96 (Петър Дънов)
Поздравлява и
Доктора
и всички други братя.
Да се не бои, но да гледа с вяра на Господа. Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда. Най-после всичко трябва да стане тъй, както трябва. Ний трябва да бодърстваме, понеже Господ е с нас. Поздравлява Ви нарочно сестра Казакова.
Поздравлява и
Доктора
и всички други братя.
Ако Вам остава нещо неясно, пишете ми. Има да Ви съобщя нещо, но само кога се видим, според както е Господ отредил на своето време. Приемете моя сърдечен поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
38.
№78 (Пеню Киров)
Аз ще кажа, че може да е вярно или невярно съобщеното по
Докторовите
работи.
гр. Ямбол, 4 февруарий 1904 г. [до] гр. Търново Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от 29-и миналия [месец] притежавам. Виждам, че и Вие се съмнявате в съобщените неща.
Аз ще кажа, че може да е вярно или невярно съобщеното по
Докторовите
работи.
Но ще кажа, че ний, и двамата медиуми с г-ца Мария, ги приемаме за верни, та ако ще и [двамата] да сме били измамени. Вашето забавяне с отговора си още в начало и самите Ви писма, които им бяха прочетени, освен последното, даде сила, за да се [у]съмнят братята и сестрите в мен. И сега вече влезе Сатана, та ги разпокъса. По тази причина всички чакат твоето дохождение, за да се разрешат въпросите. Тука работих денонощно, за да съставя една основа в повдигнатата от Бога Църква.
към текста >>
39.
№79 (Пеню Киров)
С настоящето си [писмо] имам само една цел, и тя е да дам осветление по въпроса по
Докторовото
имущество, при все че със страх се обръщам да гледам на този въпрос, но не зная каква чародейна сила ме кара да изучавам и вземам толкова сериозно участие по него.
№79 (Пеню Киров) гр. Айтос, 15 февруарий 1904 г. [до] гр. Търново Любез. ми бр. Дънов, Вярвам да сте ми получили последното писмо от Ямбол.
С настоящето си [писмо] имам само една цел, и тя е да дам осветление по въпроса по
Докторовото
имущество, при все че със страх се обръщам да гледам на този въпрос, но не зная каква чародейна сила ме кара да изучавам и вземам толкова сериозно участие по него.
Разяснението на въпроса е този, че аз, като прегледах закона (според неговото желание) за наследствата, или тъй да се каже, закона за завещанията, намерих, че всичко, каквото ще върши Д-рът по това, ще се отхвърли от наследниците му по законен ред след смъртта му: първо, [тъй] като [е] повече стар от 68 год.; второ, че всякога, к[ог]ато ще се прави завещание като неговото, то [той] трябва да се освидетелства от лекар, че е в ума си, и др. много такива. Така че завещанието става невъзможно. Прочее, само една леснина му остава за изпълнение [на] целта му, и тя е само още сега продажбата на имота на името на дружеството. Ако искате, явете му подробно това и го предотвратете от всяко завещание.
към текста >>
40.
№101 (Петър Дънов)
Длъжен съм да ви предупредя с
Докторовото
имущество - да се пазите, да не би пак Лукавият да посее някой горчив корен.
Казано ми е още да се приготвите и очистите всички и да не оставяте нищо, което да пречи в действието на Божия Дух. Да се изхвърлят всички нечисти мисли и всякой в себе си да възстанови Царството Божие, и всякой от вас да има повече запас от Любов. Другояче е немислимо да се служи на Бога. Аз не искам вече да разпъваме Господа помежду си. За мен Неговите страдания много значат.
Длъжен съм да ви предупредя с
Докторовото
имущество - да се пазите, да не би пак Лукавият да посее някой горчив корен.
Не бързайте. То е отредено. Ни повече, ни по-малко няма да стане от това, което Господ е решил. Д-рът трябва да изпълни това, което най-първо му е казано. Ако е забравил, аз ще му припомня Волята Божия.
към текста >>
41.
№92 (Пеню Киров)
Поздрав нарочен имаш от Тодор,
Доктора
и Мелкон.
За значението на съня със събуждането ми се внуши, че е отговор на молбата ми за работа. Д-рът от няколко дни е тука и в понеделник ще си отива, а също и аз в този ден ще отида в Карнобат и наскоро ще се завърна. Засега някои особни случки нямам. Поздрави приятелите: П. Гумнеров и госпожа му, а така също и г-н Бъчваров.
Поздрав нарочен имаш от Тодор,
Доктора
и Мелкон.
С поздрав. Твой верен в Господа: П. Киров Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
42.
Показалец на личните имена
Доктора
; Д-ра – Вж М и р к о в и ч, Георги Вълков
Добра Д. Стефанова–Хаджи Кондова – Вж Х а д ж и К о н д о в а, Добра Д. Стефанова Добрев, Илия (Варна) – У. 59, 75;П.К. 52
Доктора
; Д-ра – Вж М и р к о в и ч, Георги Вълков
Дядо Георги (Бургас) – П.К. 83 Дядо ми – т. е. тъста му Анастас Георгиев – П. К. 47, 85 Ерифили (съпруга на Пеню Кирова) – У.
към текста >>
Миркович (
Доктора
; Д-ра), Георги Вълков, д-р – У. 53,
К. 81 Люцканов (финансов пристав в Лом) – У. 88 Малджиев (печатар, Русе) – У. 71 Мария – Вж К а з а к о в а, Мария; вж К ю ч у к о в а, Мария Мелкон – Вж Партомян, Мелкон
Миркович (
Доктора
; Д-ра), Георги Вълков, д-р – У. 53,
54, 57, 59, 62, 65, 66, 70, 72-78, 81, 91, 93, 95-97, 99, 101, 110; П.К. 48, 50-55, 61, 63-65, 75-81, 84, 88, 91, 92 Михалаки – Вж Г е о р г и е в, Михалаки Ненов, Н.
към текста >>
43.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4
Колесников има финансови взаимоотношения с
доктор
Миркович, които притесняват П. Киров.
Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия. През лятото на 1901 г. Колесников е в Бургас. Когато П. Дънов е в Пловдив, преспива в дома му.
Колесников има финансови взаимоотношения с
доктор
Миркович, които притесняват П. Киров.
Вероятно става дума за някакви средства, които отиват към протестантската общност в Бургас. В този случай П. Дънов дава еднозначната си оценка в писмото си от декември 1901 г.: „Колкото за Д-ра и Колесников, аз отдавна съм разбрал кой е влязъл под кожата им. Бог се от зло не изкушава. Няма нищо!
към текста >>
44.
06 ПИСМО
Аз ще пиша на
доктора
и ще му обясня.
Не се обезсърчавайте, братя. Призванието ще стане много по-славно, отколкото е сега. Гледай да не остане нещо от това напечатано. Разхвърляйте буквите. Има препятствия, които трябва да се премахнат.
Аз ще пиша на
доктора
и ще му обясня.
Покорност изисква и търпение от нас Небето. Дано Бог благоволи да ни събере всички заедно. Поздрави другия мой брат. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
45.
10 ПИСМО
Доктор
Миркович е малко болен.
Тя е лично до всеки един от вас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама, което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият символ спрямо Нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме, вие там и ние тук, и ще се молим заедно и същевременно.
Доктор
Миркович е малко болен.
Той ви моли да се помолите за него да оздравее и да му се даде благодат. Имам и друго нещо да ви кажа, но друг път. Поздрави брат Тодор. Мирът Господен, да бъде с вас. Имате ли писмо от Козлов?
към текста >>
46.
73 ПИСМО
Поздравлява и
доктора
и всички други братя.
Да се не бои, но да гледа с вяра на Господа. Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда. Най-после всичко трябва да стане тъй, както трябва. Ний трябва да бодърствуваме, понеже Господ е с нас. Поздравлява ви нарочно сестра Казакова.
Поздравлява и
доктора
и всички други братя.
Ако вам остава нещо неясно, пишете ми. Има да ви съобщя нещо, но само когато се видим, според както е Господ отредил на своето време. Приемете моя сърдечен поздрав. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
47.
ПРОТОКОЛ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1903 ГОДИНА
На 9 август, събота, дойде Тодор Стоянов и на 19 август си отиде с
Доктора
.
ПРОТОКОЛ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1903 ГОДИНА
На 9 август, събота, дойде Тодор Стоянов и на 19 август си отиде с
Доктора
.
На 17 август, неделя, имахме Тайна вечеря, а от 14 до 17 август се състоя Събора ни, от който се взе следующият протокол. ПРОТОКОЛ №1 град Варна, 14 август 1903 год., вечерта
към текста >>
48.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА
Някои от нас запитаха
доктора
дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново.
„Аз дойдох у вас и вие ми дадохте цвете " - каза духът. И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа Желязкова, дойде на гости д-р Рашев; тя му подала едно цвете. Това никой от нас не видя. Изглежда, че д-р Миркович се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си. Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб не се продавай".
Някои от нас запитаха
доктора
дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново.
По повод на този въпрос стана спречкване между присъстващите. Понеже един от нас не ми даде думата да се изкажа, аз (Димитър Голов - бел. ред.) се обидих и казах, че думата има не той, а г-н П. К. Дънов, който мълчеше. Лицето на г-н Дънов взе друг израз.
към текста >>
49.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА
Поздравлява ви
Докторът
отгоре.
Илия беше само [дух] на Правдата, а Елисей имаше двоен дух, като искаше Правдата и Любовта, и затова го виждаме, че беше благ. Сега вече приближаваме към свършека. Приятелите ни скоро ще си отпътуват. (10 ч. и 40 мин. сутринта).
Поздравлява ви
Докторът
отгоре.
Той казва: „Бих желал да съм с вас. Човек все ще разбере своето предназначение, но малко късно. По-малко лутане, повечко работа. Благодарим ви за добрите чувства, които храните към мен." Приятелите си отидоха.
към текста >>
50.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
Когато се случи да не можете да хванете един дух, който иде в стомаха ви, тогава той ще обсеби гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което
докторите
наричат шумене.
Затова трябва да действаме чрез Господа, за да изпълним Неговата Воля. Нашата работа тая година трябва да бъде активна: не само да вярваме, а и да приложим нашата вяра в действителния живот. А когато имате изпитание, радвайте се, защото толкова по-добре Господ ще изпълни работата Си. Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Господ изпълнява своята работа. Тогава именно ще разберем, че само Той може да изпълни всичко.
Когато се случи да не можете да хванете един дух, който иде в стомаха ви, тогава той ще обсеби гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което
докторите
наричат шумене.
Дяволът като влезе в един человек, прави си бентове и с това шумоли. Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди из дробовете. Но вътрешният смисъл е в това, че човек трябва да предаде сърцето си на Бога, защото когато Духът постоянно пребивава и живее в белите дробове, то никакъв дух не може да влезе в человека, да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка. (И. Стойчев): В стиха се говори за вълци, които разграбват и разпръскват овцете. Пита се кои са вълците.
към текста >>
51.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Така също - поздравление от
Доктора
.
Аз минах през зъба на колелото и изпълних своя ред, сега е ваш ред да го изпълните. Няма съмнение, че ще имате много мъчнотии и препятствия, но тези неща са обикновени. С времето всичките те ще се преобърнат за добро. Аз бих ви говорила още, но понеже атмосферното налягане е много голямо, ще оставя другата част от своя разговор за друг път." Казакова предава своя поздрав на търновци; нарочно поздравление, казва, на вас.
Така също - поздравление от
Доктора
.
Докторът казва, че България е израсла малко, та ще и кроят нови гащи. А всякога на новите га-щи децата се радват, но пък всякога бащата е, който трябва да плати тия гащи. Поздравлява Пеня. Пита те Докторът: „Защо си толкова сериозен, а не си разпуснат? Преждевременно ли искаш да остарееш?
към текста >>
Докторът
казва, че България е израсла малко, та ще и кроят нови гащи.
Няма съмнение, че ще имате много мъчнотии и препятствия, но тези неща са обикновени. С времето всичките те ще се преобърнат за добро. Аз бих ви говорила още, но понеже атмосферното налягане е много голямо, ще оставя другата част от своя разговор за друг път." Казакова предава своя поздрав на търновци; нарочно поздравление, казва, на вас. Така също - поздравление от Доктора.
Докторът
казва, че България е израсла малко, та ще и кроят нови гащи.
А всякога на новите га-щи децата се радват, но пък всякога бащата е, който трябва да плати тия гащи. Поздравлява Пеня. Пита те Докторът: „Защо си толкова сериозен, а не си разпуснат? Преждевременно ли искаш да остарееш? "
към текста >>
Пита те
Докторът
: „Защо си толкова сериозен, а не си разпуснат?
Казакова предава своя поздрав на търновци; нарочно поздравление, казва, на вас. Така също - поздравление от Доктора. Докторът казва, че България е израсла малко, та ще и кроят нови гащи. А всякога на новите га-щи децата се радват, но пък всякога бащата е, който трябва да плати тия гащи. Поздравлява Пеня.
Пита те
Докторът
: „Защо си толкова сериозен, а не си разпуснат?
Преждевременно ли искаш да остарееш? " Поздравлява Тодора. (Тодор Стоименов): Няма ли нужда от мен там, докторе? „Ще ви тупат, ако дойдете преждевременно тук.
към текста >>
(Тодор Стоименов): Няма ли нужда от мен там,
докторе
?
Поздравлява Пеня. Пита те Докторът: „Защо си толкова сериозен, а не си разпуснат? Преждевременно ли искаш да остарееш? " Поздравлява Тодора.
(Тодор Стоименов): Няма ли нужда от мен там,
докторе
?
„Ще ви тупат, ако дойдете преждевременно тук. Не е мястото още готово за теб." Докторът поздравлява всички други приятели: „Не бойте се, няма съществена разлика между живите и мъртвите. Отношенията между вас и мене са като на един водолаз, който е спуснат вътре във водата; и каквото теготение усеща той, така усещате и вие. Вие сте отдолу, ние сме отгоре."
към текста >>
Докторът
поздравлява всички други приятели: „Не бойте се, няма съществена разлика между живите и мъртвите.
" Поздравлява Тодора. (Тодор Стоименов): Няма ли нужда от мен там, докторе? „Ще ви тупат, ако дойдете преждевременно тук. Не е мястото още готово за теб."
Докторът
поздравлява всички други приятели: „Не бойте се, няма съществена разлика между живите и мъртвите.
Отношенията между вас и мене са като на един водолаз, който е спуснат вътре във водата; и каквото теготение усеща той, така усещате и вие. Вие сте отдолу, ние сме отгоре." Стана разговор за обещанията и г-н Дънов по повод на това каза следното: Всякога, когато човек дава известен оброк, той го дава пред другиго. И всякога, когато даваш известно обещание пред друг дух, той ще те преследва и ще понесеш всичките последствия и страдания.
към текста >>
Тук е сега
Доктора
, тук е Казакова, тук са и другите наши Приятели.
Вие сега минавате през особено магнетическо течение, та затова Духът ще ви наведе на особени мисли при прочитането на тия четива, които мисли трябва да си забелязвате. И помнете, че това, което четете от книгите, ще го разберете по един начин, а това, което ви се даде от Духа, ще го разберете по съвсем друг начин. Тия четива ще си ги четете освен в петъците, всякога, когато пожелаете. Лентите, с които някои от вас се опасоха, ще можете да си ги опасвате, освен при моление през дванадесетте заповядани петъка, но и всякога, когато имате нужда; и то ще ги опасвате по начина, както ви се опасаха вчера. Нашите Приятели отгоре, които присъстват, ви поздравяват.
Тук е сега
Доктора
, тук е Казакова, тук са и другите наши Приятели.
Присъства и Господ. Докторът и Казакова казват: „Тук сме много весели - свободни от грижите на света." През тази година се пазете, упражнявайте се повече, не бъдете лениви, защото не искам да ви вземат преждевременно на онзи свят. Колкото за Казакова, нея я грабнаха, когато аз бях зает, та не можах да и помогна. Но нищо.
към текста >>
Докторът
и Казакова казват: „Тук сме много весели - свободни от грижите на света."
Тия четива ще си ги четете освен в петъците, всякога, когато пожелаете. Лентите, с които някои от вас се опасоха, ще можете да си ги опасвате, освен при моление през дванадесетте заповядани петъка, но и всякога, когато имате нужда; и то ще ги опасвате по начина, както ви се опасаха вчера. Нашите Приятели отгоре, които присъстват, ви поздравяват. Тук е сега Доктора, тук е Казакова, тук са и другите наши Приятели. Присъства и Господ.
Докторът
и Казакова казват: „Тук сме много весели - свободни от грижите на света."
През тази година се пазете, упражнявайте се повече, не бъдете лениви, защото не искам да ви вземат преждевременно на онзи свят. Колкото за Казакова, нея я грабнаха, когато аз бях зает, та не можах да и помогна. Но нищо. След четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят. А пък Доктора ще бъде подир две години.
към текста >>
А пък
Доктора
ще бъде подир две години.
Докторът и Казакова казват: „Тук сме много весели - свободни от грижите на света." През тази година се пазете, упражнявайте се повече, не бъдете лениви, защото не искам да ви вземат преждевременно на онзи свят. Колкото за Казакова, нея я грабнаха, когато аз бях зает, та не можах да и помогна. Но нищо. След четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят.
А пък
Доктора
ще бъде подир две години.
Никога не бива да натяквате на Господа, защото този грях е опасен. Всякой друг грях може да направите, но да натяквате на Господа - това е най-големият грях. Казакова натякна на Господа с викането и в съдилището в Търново, вследствие на което и съдилището изгоря, но и тя самата отиде. На въпроси, зададени от неколцина, г-н Дънов отговори: На това Божествено учреждение вие винаги може да разчитате.
към текста >>
52.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
защитил
докторска
теза и получил
докторат
.
Там се запознал с монах Рене, който го въвел в спиритизма - движение, на което д-р Миркович останал последовател до края на живота си. През 1851 г. заминал за Франция и до 1856 следвал медицина в Монпелие. Като студент бил награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като лекар по време на избухналата холерна епидемия. На 30 юли 1856 г.
защитил
докторска
теза и получил
докторат
.
Във Франция се запознава за първи път с феномена „ясновидство": случило се така, че редовната месечна вноска от брат му, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавила. Д-р Миркович, който бил изцяло зависим от нея, търпял лишения и бил принуден да гладува. Тогава му предсказали, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказало напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получил. Този факт му направил дълбоко и трайно впечатление и до края на живота си той живо се интересувал от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина".
към текста >>
Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че
докторът
ще бъде освободен след една голяма война.
Там той лекувал безплатно заточеници и затворници. През 1875 г. е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движел свободно и лекувал местното население, благодарение на което натрупал завидно състояние. Краят на заточението му дошло след амнистията от 1878 г.
Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че
докторът
ще бъде освободен след една голяма война.
След завръщането си в свободна България отново активно се включил в обществения живот. Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г. От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочил вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност.
към текста >>
53.
НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*
Обрасла с японски рози и с други храсти, тази дача се издигаше над другите с височината си - всички околни кьошкове бяха на един етаж, а вилата на
доктора
имаше отгоре още една стая с балкон.
Благодарна съм, че в ранната си младост срещнах един Човек, един Брат, един истински ученик на Учителя, който не се опита да се възползва от моята младост и от моята неопитност. Беше пролет, аз бях на 15 години, той - на 30. От него ми е останало едно малко Евангелие. На първата бяла страница беше написал: „На Зафира, за да пази равновесие в пътя на временното, докато познае Вечното." Пътят, който води за Ташла тепе (Каменна могила), минаваше пред вилата на д-р Жеков.
Обрасла с японски рози и с други храсти, тази дача се издигаше над другите с височината си - всички околни кьошкове бяха на един етаж, а вилата на
доктора
имаше отгоре още една стая с балкон.
Тук някога е идвал Учителя. В стаята с балкона е живял. Най-забележителното в двора беше един бор. Зиме, лете този зелен символ присъстваше и дълго се задържа, след като мястото, дето имаше малки къщички, получи нова кройка. Борът дълго просъществува, след като докторът се пресели в София.
към текста >>
Борът дълго просъществува, след като
докторът
се пресели в София.
Обрасла с японски рози и с други храсти, тази дача се издигаше над другите с височината си - всички околни кьошкове бяха на един етаж, а вилата на доктора имаше отгоре още една стая с балкон. Тук някога е идвал Учителя. В стаята с балкона е живял. Най-забележителното в двора беше един бор. Зиме, лете този зелен символ присъстваше и дълго се задържа, след като мястото, дето имаше малки къщички, получи нова кройка.
Борът дълго просъществува, след като
докторът
се пресели в София.
Наблизо до мястото, дето зеленееше борът, построиха автобусна спирка - спирка „Бор". Някога пътят, който водеше за Каменна могила, беше коларски. Сега е широко шосе с високи постройки от двете му страни. Пред тях растат диви кестени. В тази къща през пролетта се събираха хората от Братството, особено в навечерието на неделните дни.
към текста >>
54.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1903
На 9 август1, събота, дойде Тодор Стоянов2 и на 19 август си отиде с
Доктора3
.
Аудио - чете Калоян Христов ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА Варна, 1903 г.
На 9 август1, събота, дойде Тодор Стоянов2 и на 19 август си отиде с
Доктора3
.
На 17 август, неделя, имахме Тайна вечеря, а от 14 до 17 август се състоя съборът ни, от който се взе следующият протокол4. Протокол № 1 град Варна, 14 август 1903 г., вечерта Членовете на Обществото за повдигание религиозния дух на българский народ, по призванието Божие, събрани на годишен събор в гр. Варна, в хотел „Булевард“, стая № 4, под председателството на г-н д р Мирковича от гр.
към текста >>
3
Доктора
– става дума за д-р Георги Миркович (1826–1905), бележит български възрожденец, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно.
За привеждането им към нов стил е необходимо да се добавят 12 дни. 2 Тодор Стоянов (1872–1952) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Пазарджик, завършва земния си път в София. Работи като чиновник в Пазарджишката община и секретар в Окръжния съд в Бургас. След създаване на Общество Всемирно Бяло Братство е дългогодишен негов касиер.
3
Доктора
– става дума за д-р Георги Миркович (1826–1905), бележит български възрожденец, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно.
Роден и завършил земния си път в Сливен. Завършва френско католическо училище в Цариград и медицина в Монпелие, Франция. Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение. След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в новоосвободена България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие. Деятел на Червения кръст и депутат в Областното събрание.
към текста >>
55.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1906
Някои от нас запитаха
доктора
дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново.
„Аз дойдох у вас и вие ми дадохте цвете“ – каза духът. И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа Железкова, дойде на гости д р Рашев. Тя му подала едно цвете; това никой от нас не видя. Изглежда, че д-р Миркович се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си. Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб не се продавай.“
Някои от нас запитаха
доктора
дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново.
По повод на този въпрос стана спречкване между присъстващите. Понеже един от нас не ми даде думата да се изкажа, аз (Димитър Голов – бел. ред.) се обидих и казах, че думата има не той, а г-н П. К. Дънов, който мълчеше. Лицето на г н Дънов взе друг израз, той избухна и каза:
към текста >>
Някои от нас запитаха
доктора
дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново.
„Аз дойдох у вас и вие ми дадохте цвете“ – каза духът. И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа Железкова, дойде на гости д р Рашев. Тя му подала едно цвете; това никой от нас не видя. Изглежда, че д-р Миркович се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си. Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб не се продавай.“
Някои от нас запитаха
доктора
дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново.
По повод на този въпрос стана спречкване между присъстващите. Понеже един от нас не ми даде думата да се изкажа, аз (Димитър Голов – бел. ред.) се обидих и казах, че думата има не той, а г-н П. К. Дънов, който мълчеше. Лицето на г н Дънов взе друг израз, той избухна и каза:
към текста >>
56.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.
Поздравлява ви
Доктора
Отгоре.
Илия се помоли и нямаше дъжд три години; помоли се и дойде дъжд. Илия беше само [дух] на Правдата, а Елисей имаше двоен дух, като искаше Правдата и Любовта, и затова го виждаме, че беше благ. Сега вече приближаваме към свършека. Приятелите ни скоро ще си отпътуват. 10,40 ч. сутринта
Поздравлява ви
Доктора
Отгоре.
Той казва: „Бих желал да съм с вас. Човек все ще разбере своето предназначение, но малко късно. По-малко лутане, повечко работа. Благодарим ви за добрите чувства, които храните към мен! "
към текста >>
57.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
Когато се случи да не можете да хванете един дух, който иде в стомаха ви, тогава той ще обсеби гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което
докторите
наричат шумене.
Затова трябва да действаме чрез Господа, за да изпълним Неговата воля. Нашата работа тая година трябва да бъде активна: не само да вярваме, а и да приложим нашата вяра в действителния живот. А когато имате изпитание, радвайте се, защото толкова по-добре Господ ще изпълни работата Си. Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Господ изпълнява своята работа. Тогава именно ще разберем, че само Той може да изпълни всичко.
Когато се случи да не можете да хванете един дух, който иде в стомаха ви, тогава той ще обсеби гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което
докторите
наричат шумене.
Дяволът като влезе в един човек, прави си бентове и с това шумоли. Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди из белите дробове. Но вътрешният смисъл е в това, че човек трябва да предаде сърцето си на Бога, защото, когато Духът постоянно пребивава и живее в белите дробове, то никакъв дух не може да влезе в човека, да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка. И. Стойчев: В стиха се говори за вълци, които разграбват и разпръскват овцете. Пита се кои са вълците.
към текста >>
58.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Вие ще ги познаете също като онова детенце, което дванадесет години не било виждало майка си, но като се разболяло,
докторът
я повикал и когато тя дошла и се докоснала до него, то веднага казало: „Мамо.“ Така и вие, когато срещнете тия ваши Братя, ще ги познаете по вътрешната Любов и прочее.
Някои казват, че много работа са свършили, когато са говорили, но то е въпрос, защото плодът е, който ще определи работата. Тази Верига, в която сме свързани и която опасва цялата Земя, върви от горе на долу и във всичките народи не действа еднакво. Но щом вашата душа е добра, ще имате съдействието на всички добри хора по цялото земно кълбо, защото вие действате за Бога. Ще дойде време, когато тези ваши Братя ще ги познавате, защото те си имат белези и се познават. Но те никога няма да дойдат при вас да ви се препоръчат, а вие, като имате Светия Дух, ще ги познаете.
Вие ще ги познаете също като онова детенце, което дванадесет години не било виждало майка си, но като се разболяло,
докторът
я повикал и когато тя дошла и се докоснала до него, то веднага казало: „Мамо.“ Така и вие, когато срещнете тия ваши Братя, ще ги познаете по вътрешната Любов и прочее.
И няма да ви питат вие ли сте, или какъв път държите – те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, са по-напреднали. Нашите думи в живота са чук, но с чука можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата. С чука не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората. В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл.
към текста >>
Така също – поздравление от
Доктора
.
Всяка халка влече подир себе си хиляди други халки и ако една се скъса, всичките други халки пропадат. Аз минах през зъба на колелото и изпълних своя ред, сега е ваш ред да го изпълните. Няма съмнение, че ще имате много мъчнотии и препятствия, но тези неща са обикновени – с времето всичките те ще се преобърнат за добро. Аз бих ви говорила още, но понеже атмосферното налягане е много голямо, ще оставя другата част от своя разговор за друг път.“ Казакова предава своя поздрав на търновци: „Нарочно поздравление – казва – на вас.“
Така също – поздравление от
Доктора
.
Доктора казва, че България е израсла малко, та ще й кроят нови гащи. А всякога на новите гащи децата се радват, но пък всякога бащата е, който трябва да плати тия гащи. Поздравява Пеня. Пита те Доктора: „Защо си толкова сериозен, а не си разпуснат? Преждевременно ли искаш да остарееш?
към текста >>
Доктора
казва, че България е израсла малко, та ще й кроят нови гащи.
Аз минах през зъба на колелото и изпълних своя ред, сега е ваш ред да го изпълните. Няма съмнение, че ще имате много мъчнотии и препятствия, но тези неща са обикновени – с времето всичките те ще се преобърнат за добро. Аз бих ви говорила още, но понеже атмосферното налягане е много голямо, ще оставя другата част от своя разговор за друг път.“ Казакова предава своя поздрав на търновци: „Нарочно поздравление – казва – на вас.“ Така също – поздравление от Доктора.
Доктора
казва, че България е израсла малко, та ще й кроят нови гащи.
А всякога на новите гащи децата се радват, но пък всякога бащата е, който трябва да плати тия гащи. Поздравява Пеня. Пита те Доктора: „Защо си толкова сериозен, а не си разпуснат? Преждевременно ли искаш да остарееш? “ Поздравява Тодора.
към текста >>
Пита те
Доктора
: „Защо си толкова сериозен, а не си разпуснат?
Казакова предава своя поздрав на търновци: „Нарочно поздравление – казва – на вас.“ Така също – поздравление от Доктора. Доктора казва, че България е израсла малко, та ще й кроят нови гащи. А всякога на новите гащи децата се радват, но пък всякога бащата е, който трябва да плати тия гащи. Поздравява Пеня.
Пита те
Доктора
: „Защо си толкова сериозен, а не си разпуснат?
Преждевременно ли искаш да остарееш? “ Поздравява Тодора. Тодор Стоименов: Няма ли нужда от мен там69, Докторе? – „Ще ви тупат, ако дойдете преждевременно тук. Не е мястото още готово за теб.“70
към текста >>
Тодор Стоименов: Няма ли нужда от мен там69,
Докторе
?
А всякога на новите гащи децата се радват, но пък всякога бащата е, който трябва да плати тия гащи. Поздравява Пеня. Пита те Доктора: „Защо си толкова сериозен, а не си разпуснат? Преждевременно ли искаш да остарееш? “ Поздравява Тодора.
Тодор Стоименов: Няма ли нужда от мен там69,
Докторе
?
– „Ще ви тупат, ако дойдете преждевременно тук. Не е мястото още готово за теб.“70 Доктора поздравява всички други приятели: „Не бойте се, няма съществена разлика между живите и мъртвите. Отношенията между вас и мен са като на един водолаз, който е спуснат вътре във водата; и каквото теготение усеща той, така усещате и вие – вие сте отдолу, ние сме отгоре71.“
към текста >>
Доктора
поздравява всички други приятели: „Не бойте се, няма съществена разлика между живите и мъртвите.
Преждевременно ли искаш да остарееш? “ Поздравява Тодора. Тодор Стоименов: Няма ли нужда от мен там69, Докторе? – „Ще ви тупат, ако дойдете преждевременно тук. Не е мястото още готово за теб.“70
Доктора
поздравява всички други приятели: „Не бойте се, няма съществена разлика между живите и мъртвите.
Отношенията между вас и мен са като на един водолаз, който е спуснат вътре във водата; и каквото теготение усеща той, така усещате и вие – вие сте отдолу, ние сме отгоре71.“ Стана разговор за обещанията и г-н Дънов по повод на това каза следното: Всякога, когато човек дава известен оброк, той го дава пред другиго. И всякога, когато даваш известно обещание пред друг дух, той ще те преследва и ще понесеш всичките последствия и страдания.
към текста >>
Тук е сега
Доктора
, тук е Казакова, тук са и другите наши Приятели.
Вие сега минавате през особено магнетическо течение, та затова Духът ще ви наведе на особени мисли при прочитането на тия четива, които мисли трябва да си забелязвате. И помнете, че това, което четете от книгите, ще го разберете по един начин, а това, което ви се даде от Духа, ще го разберете по съвсем друг начин. Тия четива ще си ги четете освен в петъците, всякога, когато пожелаете. Лентите, с които някои от вас се опасаха, ще можете да си ги опасвате, освен при моление през дванадесетте заповядани петъка, но и всякога, когато имате нужда; и то ще ги опасвате по начина, както ви се опасаха вчера. Нашите Приятели Отгоре, които присъстват, ви поздравяват.
Тук е сега
Доктора
, тук е Казакова, тук са и другите наши Приятели.
Присъства и Господ. Доктора и Казакова казват: „Тук сме много весели – свободни от грижите на света.“ През тази година се пазете, упражнявайте се повече, не бъдете лениви, защото не искам да ви вземат преждевременно на онзи свят. Колкото за Казакова, нея я грабнаха, когато аз бях зает, та не можах да й помогна. Но нищо, след четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят.
към текста >>
Доктора
и Казакова казват: „Тук сме много весели – свободни от грижите на света.“
Тия четива ще си ги четете освен в петъците, всякога, когато пожелаете. Лентите, с които някои от вас се опасаха, ще можете да си ги опасвате, освен при моление през дванадесетте заповядани петъка, но и всякога, когато имате нужда; и то ще ги опасвате по начина, както ви се опасаха вчера. Нашите Приятели Отгоре, които присъстват, ви поздравяват. Тук е сега Доктора, тук е Казакова, тук са и другите наши Приятели. Присъства и Господ.
Доктора
и Казакова казват: „Тук сме много весели – свободни от грижите на света.“
През тази година се пазете, упражнявайте се повече, не бъдете лениви, защото не искам да ви вземат преждевременно на онзи свят. Колкото за Казакова, нея я грабнаха, когато аз бях зает, та не можах да й помогна. Но нищо, след четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят. А пък Доктора ще бъде подир две години.
към текста >>
Доктора
ще бъде подир две години.
Доктора и Казакова казват: „Тук сме много весели – свободни от грижите на света.“ През тази година се пазете, упражнявайте се повече, не бъдете лениви, защото не искам да ви вземат преждевременно на онзи свят. Колкото за Казакова, нея я грабнаха, когато аз бях зает, та не можах да й помогна. Но нищо, след четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят. А пък
Доктора
ще бъде подир две години.
Никога не бива да натяквате на Господа, защото този грях е опасен. Всякой друг грях може да направите, но да натяквате на Господа – това е най-големият грях. Казакова натякна на Господа с викането й в съдилището в Търново, вследствие на което и съдилището изгоря, но и тя самата отиде. На въпроси, зададени от неколцина, г-н Дънов отговори: На това Божествено учреждение вие винаги може да разчитате.
към текста >>
59.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
М. Георгиев: Моля да ми каже
Доктора
защо първата година ми говори много, а сега нищо ми не казва?
Нашите поздрави на двама ни към вас! Бог да ви благослови във всичките ви желания, намерения и усилия! Ние през цялата година сме работили заедно с вас за делото. В България сега има много неприятности, но тия неприятности Бог ще изглади. Ще има няколко държавни мъже да се вземат от Земята, защото е потребно изкупление."
М. Георгиев: Моля да ми каже
Доктора
защо първата година ми говори много, а сега нищо ми не казва?
На този въпрос д-р Миркович отговори: - Върви и издръж докрай изпита си. М. Георгиев: А г-жа Казакова какво ще ми каже? - Ти си, който можеш да носиш. Дядо П.
към текста >>
Т. Стоименов: Г-н
Докторе
, още колко години ще съм тук?
М. Георгиев: А г-жа Казакова какво ще ми каже? - Ти си, който можеш да носиш. Дядо П. Тихчев: Сестра Мария, можеш ли да кажеш нещо за мен? - Аз ти обещах да ти помагам материално, но сега, както виждаш, не съм на физическото поле; но пак ще ти съдействам.
Т. Стоименов: Г-н
Докторе
, още колко години ще съм тук?
- Като си свършиш работата. А можеш да я свършиш и в десет, и в двадесет и пет години. Аз ще те посещавам сегиз-тогиз и ще те упътвам да работиш. Т. Бъчваров: Одобрява ли Доктора плана за списание „ Виделина"? - Ще имате материални спънки.
към текста >>
Т. Бъчваров: Одобрява ли
Доктора
плана за списание „ Виделина"?
- Аз ти обещах да ти помагам материално, но сега, както виждаш, не съм на физическото поле; но пак ще ти съдействам. Т. Стоименов: Г-н Докторе, още колко години ще съм тук? - Като си свършиш работата. А можеш да я свършиш и в десет, и в двадесет и пет години. Аз ще те посещавам сегиз-тогиз и ще те упътвам да работиш.
Т. Бъчваров: Одобрява ли
Доктора
плана за списание „ Виделина"?
- Ще имате материални спънки. Планът е добър, но материално се спъва. Но да се не обезсърчаваш от духовете, не оставяй да те обезсърчават духовете. И. Дойнов: Явявала ли се е г-жа Казакова тази година някъде и колко пъти? - Явявала съм се на три места - при г-жа Елена Тодорова143, г-жа Маркова144 и прочее.
към текста >>
Доктора
каза на Т.
Г-жа Бойнова и г-жа Дойнова отговориха: Да. - Любовта изправя много грешки. Сега, да се обичате и да се не карате. А със Стефана да оправите недоразуменията, които имате. На Стефанка Дойнова145 пожелавам учителстване и добра сполука.
Доктора
каза на Т.
Бъчваров, че е срещнал баща му и майка му и че са били добре. Васил Узунов: С какво се занимават сега Доктора и г-жа Казакова? - Г-жа Казакова поздравява Еленка Иларионова и пита получила ли е нейното наследство. Е. Иларионова: Благодаря. Моля да ми съдейства.
към текста >>
Васил Узунов: С какво се занимават сега
Доктора
и г-жа Казакова?
Сега, да се обичате и да се не карате. А със Стефана да оправите недоразуменията, които имате. На Стефанка Дойнова145 пожелавам учителстване и добра сполука. Доктора каза на Т. Бъчваров, че е срещнал баща му и майка му и че са били добре.
Васил Узунов: С какво се занимават сега
Доктора
и г-жа Казакова?
- Г-жа Казакова поздравява Еленка Иларионова и пита получила ли е нейното наследство. Е. Иларионова: Благодаря. Моля да ми съдейства. - Г-жа Казакова ти казва, Еленке, че това, което ти мислиш да вършиш, ако го вършиш с вяра, ще успееш. А от мисълта да клати столовете на Иларионов, след като премине, се отказва, защото няма възможност, липсват условия.
към текста >>
Д. Голов към д-р Миркович: Още една дума,
Докторе
.
- Да, помня те, че исках да ти ставам кръстница... Дребните работи в живота, това са сенките, които са също потребни. Но делото ще има успех в България. П. Бъчварова пита М. Казакова: По същия начин ли се разсъждава на Небето за Божията работа, както разсъждаваше ти, когато беше на Земята? - Моите възгледи са сега малко по-определени.
Д. Голов към д-р Миркович: Още една дума,
Докторе
.
Хайде и тази година да не мина на сухо. - Съжалявам, че нямам валчести; тогава щях да бъда повече приятен. Ами ти антиката държиш ли я? - Да, портрета ти даже държа и в книжарницата стои право над мен. Виждаш ли го там?
към текста >>
В. Граблашев: Сега ли знае
Доктора
повече, или когато беше на Земята?
- Да, портрета ти даже държа и в книжарницата стои право над мен. Виждаш ли го там? Мнозина те оприличават на Евлоги Георгиев. - Само че не съм толкова богат, колкото него. Благодаря за чувствата, които храните към мен, и за това ще ви се отплатя.
В. Граблашев: Сега ли знае
Доктора
повече, или когато беше на Земята?
- Сега каквото зная, зная го по-добре. Светът е вода, която не стои на едно място. В. Ватева пита г-жа Казакова: Виждала ли си сестра ми? - Да, виждам твоята сестра, но тя е с тежка карма. Т. Стоименов пита д-р Миркович: Дойде ли моето време да си се прибера, Докторе?
към текста >>
Т. Стоименов пита д-р Миркович: Дойде ли моето време да си се прибера,
Докторе
?
В. Граблашев: Сега ли знае Доктора повече, или когато беше на Земята? - Сега каквото зная, зная го по-добре. Светът е вода, която не стои на едно място. В. Ватева пита г-жа Казакова: Виждала ли си сестра ми? - Да, виждам твоята сестра, но тя е с тежка карма.
Т. Стоименов пита д-р Миркович: Дойде ли моето време да си се прибера,
Докторе
?
- Не е още готово мястото ти тук и щом като го приготвят, ще те повикат. Най-после, какво ще прави Пеню тук без теб? Ами че ако повикат теб, ще повикат и Пеню. Ти, Тодоре, за да заминеш, трябва да имаш билет, а ти не можеш да си купиш билета и затова трябва да чакаш. Да ти кажа ли, Тодоре: ако живееш естествено на Земята, трябват ти още двадесет и пет години, за да дойдеш тук.
към текста >>
Т. Стоименов: Ей, че много бе, г-н
Докторе
- пет- шест, та и десет разбирам, но двадесет и пет?
- Не е още готово мястото ти тук и щом като го приготвят, ще те повикат. Най-после, какво ще прави Пеню тук без теб? Ами че ако повикат теб, ще повикат и Пеню. Ти, Тодоре, за да заминеш, трябва да имаш билет, а ти не можеш да си купиш билета и затова трябва да чакаш. Да ти кажа ли, Тодоре: ако живееш естествено на Земята, трябват ти още двадесет и пет години, за да дойдеш тук.
Т. Стоименов: Ей, че много бе, г-н
Докторе
- пет- шест, та и десет разбирам, но двадесет и пет?
- Хе, тогава, ако искаш по-рано, то трябва да се самоубиеш. Но ти, Тодоре, да ти кажа, играеш на въже - шегаджия си, много си шегаджия. Ти искаш да заминеш по-рано, та да можеш да се въплътиш и да можеш да си изцериш ръката - тази е причината, поради която искаш да умреш. Ако ти беше ръката на мястото, ти нямаше да желаеш да дойдеш. Аз не съм виновен, че ти не си дошъл с всичките си припаси.
към текста >>
Т. Бъчваров: А
Доктора
няма ли да каже нещо за списанието?
- К. Иларионов отвори на два пъти Библията и прочете онова, което му се падна. Т. Бъчваров: Г-жа Казакова каза, че се е явила на три места, като определи само двете места. Где е третото място, гдето се е явявала? - Третото място, гдето се явих, то е именно тук.
Т. Бъчваров: А
Доктора
няма ли да каже нещо за списанието?
- Доктора обещава да работи за списанието, има си и свой план, който ще съобщи отпосле. Аз не искам да бъде списанието ми вече товар на вас и ще ви освободя от него. Подир горния разговор г-н Дънов съобщи, че духовете на д-р Миркович и М. Казакова си заминаха, а след това добави: Още преди шест години се показваше България в едно видение като една каруца, в която са впрегнати шест бели коня.
към текста >>
-
Доктора
обещава да работи за списанието, има си и свой план, който ще съобщи отпосле.
Иларионов отвори на два пъти Библията и прочете онова, което му се падна. Т. Бъчваров: Г-жа Казакова каза, че се е явила на три места, като определи само двете места. Где е третото място, гдето се е явявала? - Третото място, гдето се явих, то е именно тук. Т. Бъчваров: А Доктора няма ли да каже нещо за списанието?
-
Доктора
обещава да работи за списанието, има си и свой план, който ще съобщи отпосле.
Аз не искам да бъде списанието ми вече товар на вас и ще ви освободя от него. Подир горния разговор г-н Дънов съобщи, че духовете на д-р Миркович и М. Казакова си заминаха, а след това добави: Още преди шест години се показваше България в едно видение като една каруца, в която са впрегнати шест бели коня. От това се разбира, че няма да има война.
към текста >>
60.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
3
Доктора
– става дума за д-р Георги Миркович (1826–1905), бележит български възрожденец, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно.
За привеждането им към нов стил е необходимо да се добавят 12 дни. 2 Тодор Стоянов (1872–1952) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Пазарджик, завършва земния си път в София. Работи като чиновник в Пазарджишката община и секретар в Окръжния съд в Бургас. След създаване на Общество Всемирно Бяло Братство е дългогодишен негов касиер.
3
Доктора
– става дума за д-р Георги Миркович (1826–1905), бележит български възрожденец, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно.
Роден и завършил земния си път в Сливен. Завършва френско католическо училище в Цариград и медицина в Монпелие, Франция. Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение. След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в новоосвободена България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие. Деятел на Червения кръст и депутат в Областното събрание.
към текста >>
61.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Михалаки Георгиев: Моля да ми каже
Докторът
защо първата година ми говори много, а сега нищо ми не казва?
Нашите поздрави на двама ни към вас. Бог да ви благослови във всичките ви желания, намерения и усилия. Ние през цялата година сме работили заедно с вас за делото. В България засега има много неприятности, но тия неприятности Бог ще изглади. Ще има няколко държавни мъже да се вземат от земята, защото е потребно изкупление.
Михалаки Георгиев: Моля да ми каже
Докторът
защо първата година ми говори много, а сега нищо ми не казва?
На този въпрос д-р Миркович отговори: „Върви и издръж до край изпита с и.“ Михалаки Георгиев: А г-жа Казакова какво ще ми каже? — Ти си, който можеш да носиш. Дядо Петър Тихчев: Сестра Мария, можеш ли да кажеш нещо за мене? — Аз ти обещах да ти помагам материално, но сега, както виждаш, не съм на физическото поле; но пак ще ти съдействувам.
към текста >>
Тодор Стоименов: Г-н
Докторе
, още колко години ще съм тук?
На този въпрос д-р Миркович отговори: „Върви и издръж до край изпита с и.“ Михалаки Георгиев: А г-жа Казакова какво ще ми каже? — Ти си, който можеш да носиш. Дядо Петър Тихчев: Сестра Мария, можеш ли да кажеш нещо за мене? — Аз ти обещах да ти помагам материално, но сега, както виждаш, не съм на физическото поле; но пак ще ти съдействувам.
Тодор Стоименов: Г-н
Докторе
, още колко години ще съм тук?
— Като си свършиш работата. А можеш да я свършиш и в 10, и в 25 години. Аз ще те посещавам сегис-тогис и ще те упътвам да работиш. Тод. Бъчваров: Одобрява ли Докторът плана за „Виделина? — Ще имате материални спънки.
към текста >>
Тод. Бъчваров: Одобрява ли
Докторът
плана за „Виделина?
— Аз ти обещах да ти помагам материално, но сега, както виждаш, не съм на физическото поле; но пак ще ти съдействувам. Тодор Стоименов: Г-н Докторе, още колко години ще съм тук? — Като си свършиш работата. А можеш да я свършиш и в 10, и в 25 години. Аз ще те посещавам сегис-тогис и ще те упътвам да работиш.
Тод. Бъчваров: Одобрява ли
Докторът
плана за „Виделина?
— Ще имате материални спънки. Планът е добър, но материално се спъва. Но да се не обезсърчаваш от духовете, не оставяй да те обезсърчават духовете. Ив. Дойнов: Явява ли се г-жа Казакова тази година някъде и колко п ъти? — Явявала съм се на три места: при г-жа Елена Тодорова, г-жа Маркова и пр.
към текста >>
Докторът
каза на Тод.
Ами г-жа Бойнова и г-жа Дойнова навикнаха ли да ме обичат? Г-жа Бойнова и г-жа Дойнова отговориха: Да. — Любовта изправя много грешки. Сега, да се обичате и да се не карате А със Стефана да оправите недоразуменията, които имате. На Стефанка Дойнова пожелавам учителствуване и добра сполука.
Докторът
каза на Тод.
Бъчваров, че е срещнал баща му и майка му и че са били добре. Вас. Узунов: С какво се занимават сега Докторът и г-жа Казакова? — Г-жа Казакова поздравява Еленка Иларионова и пита получила ли е нейното наследство? Еленка Иларионова: Благодаря. Моля да ми съдействува.
към текста >>
Вас. Узунов: С какво се занимават сега
Докторът
и г-жа Казакова?
— Любовта изправя много грешки. Сега, да се обичате и да се не карате А със Стефана да оправите недоразуменията, които имате. На Стефанка Дойнова пожелавам учителствуване и добра сполука. Докторът каза на Тод. Бъчваров, че е срещнал баща му и майка му и че са били добре.
Вас. Узунов: С какво се занимават сега
Докторът
и г-жа Казакова?
— Г-жа Казакова поздравява Еленка Иларионова и пита получила ли е нейното наследство? Еленка Иларионова: Благодаря. Моля да ми съдействува. Г-жа Казакова ти казва, Еленке, че това, което ти мислиш да вършиш, ако го вършиш с вяра, ще успееш. А от мисълта да клати столовете на Иларионов.
към текста >>
Д. Голов към д-р Миркович: Още една дума,
Докторе
.
— Дребните работи в живота, това са сенките, които са тоже потребни. Но делото ще има успех в България. Пенка Бъчварова пита М. Казакова: По същия начин ли се разсъждава на небето за Божията работа, както разсъждаваше ти, когато беше на земята? — Моите възгледи са сега малко по-определени.
Д. Голов към д-р Миркович: Още една дума,
Докторе
.
Хайде, и тази година да не мина на сухо. - Съжалявам, че нямам валчести. Тогава щях да бъда повече приятен. А ми ти антиката държиш ли я? - Да, портрета ти даже държа и в книжарницата стои право над мене.
към текста >>
В. Гръблашев: Сега ли знае
Докторът
повече или когато беше на земята?
- Да, портрета ти даже държа и в книжарницата стои право над мене. Виждаш ли го там? Мнозина те оприличават на Евл. Георгиев. - Само че не съм толкова богат, колкото него. Благодаря за чувствата, които храните към мене и за това ще ви се отплатя.
В. Гръблашев: Сега ли знае
Докторът
повече или когато беше на земята?
— Сега каквото зная, зная го по-добре. Светът е вода, която не стои на едно място. Величка Ватева пита г-жа Казакова: Виждала ли си сестра ми? — Да, виждам твоята сестра, но тя е с тежка карма. Тодор Стоименов пита д-р Миркович: Дойде ли моето време да си се прибера, Докторе?
към текста >>
Тодор Стоименов пита д-р Миркович: Дойде ли моето време да си се прибера,
Докторе
?
В. Гръблашев: Сега ли знае Докторът повече или когато беше на земята? — Сега каквото зная, зная го по-добре. Светът е вода, която не стои на едно място. Величка Ватева пита г-жа Казакова: Виждала ли си сестра ми? — Да, виждам твоята сестра, но тя е с тежка карма.
Тодор Стоименов пита д-р Миркович: Дойде ли моето време да си се прибера,
Докторе
?
— Не е още готово мястото ти тук и щом като го приготвят, ще те повикат. най-после, какво ще прави Пеню тук без тебе? Ами че ако повикат тебе, ще повикат и Пеню. Ти, Тодоре, за да заминеш, трябва да имаш билет, а ти не можеш да си купиш билета и затова трябва да чакаш. Да ти кажа ли, Тодоре, ако живееш естествено тук на земята, трябват ти още 25 години, за да дойдеш тук.
към текста >>
Тод. Стоименов: Ей, че много бе, г-н
Докторе
, 5-6, та и 10 - разбирам, но 25?
— Не е още готово мястото ти тук и щом като го приготвят, ще те повикат. най-после, какво ще прави Пеню тук без тебе? Ами че ако повикат тебе, ще повикат и Пеню. Ти, Тодоре, за да заминеш, трябва да имаш билет, а ти не можеш да си купиш билета и затова трябва да чакаш. Да ти кажа ли, Тодоре, ако живееш естествено тук на земята, трябват ти още 25 години, за да дойдеш тук.
Тод. Стоименов: Ей, че много бе, г-н
Докторе
, 5-6, та и 10 - разбирам, но 25?
— Хе, тогава ако искаш по-рано, то трябва да се самоубиеш. Но ти, Тодоре. да ти кажа, играеш на въже. Шегаджия си, и много си шегаджия. Ти искаш да заминеш по-рано, та да можеш да се въплотиш и да можеш да си изцериш ръката.
към текста >>
Тод. Бъчваров: А
Докторът
няма ли да каже нещо за списанието?
— Тогава отвори си Библията и ще намериш моя отговор. Конст. Иларионов отвори на два пъти Библията и прочете онова, което му се падна. Тод. Бъчваров: г-жа Казакова каза, че се е явила на три места, като определи само двете места. Где е третото място, гдето се е явявала? — Третото място, гдето се явих, то е именно тук.
Тод. Бъчваров: А
Докторът
няма ли да каже нещо за списанието?
— Докторът обещава да работи за списанието, има си и свой план, който ще съобщи отпосле. Аз не искам да бъде списанието ми вече товар на вас и ще ви освободя от него. Подир горния разговор г-н Дънов съобщи, че духовете на д-р Миркович и М. Казакова си заминаха, а след това добави: — Още преди шест години се показваше България в едно видение като една каруца, в която са впрегнати шест бели коня.
към текста >>
—
Докторът
обещава да работи за списанието, има си и свой план, който ще съобщи отпосле.
Конст. Иларионов отвори на два пъти Библията и прочете онова, което му се падна. Тод. Бъчваров: г-жа Казакова каза, че се е явила на три места, като определи само двете места. Где е третото място, гдето се е явявала? — Третото място, гдето се явих, то е именно тук. Тод. Бъчваров: А Докторът няма ли да каже нещо за списанието?
—
Докторът
обещава да работи за списанието, има си и свой план, който ще съобщи отпосле.
Аз не искам да бъде списанието ми вече товар на вас и ще ви освободя от него. Подир горния разговор г-н Дънов съобщи, че духовете на д-р Миркович и М. Казакова си заминаха, а след това добави: — Още преди шест години се показваше България в едно видение като една каруца, в която са впрегнати шест бели коня. От това се разбира, че няма да има война.
към текста >>
62.
1925_14 Спомени на великотърновски граждани за .Учителя
Върнахме се без нея в България и искрено съжалявахме, че не послушахме
доктор
Петър Дънов.
Параскова ми я съобщи, но аз съм пропуснала да я запиша в тетрадката, бел. състав.) Дънов ни обясни как да излекуваме детето от това заболяване. Ние не му гласувахме доверие и отидохме в Париж. Там лекарите поставиха диагнозата, която Дънов постави. Дъщеря ни почина на операционната маса.
Върнахме се без нея в България и искрено съжалявахме, че не послушахме
доктор
Петър Дънов.
Адвокатът АТАНАС ДОБРЕВСКИ Запитал веднъж: „Можеш ли да съживиш мъртъв човек? " Учителя му казал, че може. Тогава А. Добревски отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му дадат един труп.
към текста >>
63.
УЧИТЕЛЯТ
Ето,
докторът
е стар, Пеньо е средна възраст, а аз съм млад - на 25 години.
Учителят свиква първия събор на Всемирното Бяло Братство във Варна. На този събор Той повиква само трима души: д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. На този събор, Учителят е казал каква велика работа предстои на това общество, на което Той туря основата. Тодор Стоименов, зачуден от думите Му, казал: "Вие говорите, че на това общество, на което туряте основите му, предстои една велика работа. Аз не мога да разбера това.
Ето,
докторът
е стар, Пеньо е средна възраст, а аз съм млад - на 25 години.
Как тогава ще турим начало на това велико общество? " Учителят му отговорил: "Сега сте трима, но в бъдеще ще станете хиляди! " / До 1908г. съборите стават всяка година във Варна.
към текста >>
64.
АСЕН АРНАУДОВ
Но преди да замине за Мюнхен, той разказва всичко на нашия приятел
доктор
Методи Константинов.
Като цигулар, той свиреше в Симфоничния оркестър и се казваше Асен Арнаудов. Асен, като научава, че германците дават стипендии, без да изразходва той средства, решава да отиде в Германия и да се научи да свири на арфа. Тогава той помолва диригента на Царския симфоничен оркестър Сашо Попов да му съдейства пред Министерството на просветата, за да може да отиде за две години да учи арфа в Мюнхен. Всичко се разрешава благополучно. Министерството му дава разрешение и командировъчно и той трябва да замине.
Но преди да замине за Мюнхен, той разказва всичко на нашия приятел
доктор
Методи Константинов.
Методи му казва: "Ти луд ли си? Денонощно бомбардират Мюнхен и цяла Германия. Къде ще отиваш там? Да отидем да питаме Учителя." Отиват при Учителя. Методи казва: "Учителю, Асен е луд, ще замине за Германия за две години да учи арфа.
към текста >>
65.
МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селендур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по философия и
докторат
по философия, защитен в Полша и то пред професор Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага.
Покрай него минава онзи невзрачен човек, спира се пред него и казва: "Ей ти, селендур, цървулан с цървулан, къде си тръгнал с тия цървули? Да си прибереш цървулите и да те няма тук." И му посочил с пръст изтърваните цървули от пакета. Методи погледнал към пода, видял цървулите и тутакси почувствувал, че земята се разтваря пред него и той полита в бездната на унижението. Прибрал си цървулите и заслизал надолу. По-късно Методи разправяше: "Какво велико унижение.
Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селендур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по философия и
докторат
по философия, защитен в Полша и то пред професор Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага.
Велико унижение с още по-велик изпит." В Школата на Учителя всички изпити за ученика идват съвсем естествено и те са в неговото ежедневие. С Методи Константинов се познавам от 1974 г. Той е единственият човек, към когото изпитвам изключително уважение затова, че когато отидох при него за работа, ми каза: "Аз съм готов с този материал от 1966 г. В последно време се молих на Учителя да ми изпрати сътрудник, с когото да свърша тази работа. Скоро сънувах Учителя и Той ми каза: "Този човек е вече изпратен и можеш да почнеш работа с него." Вече един месец аз чакам да се яви този, който е изпратен.
към текста >>
66.
ЖЕНИТБА
На "Изгрева" имаше една сестра -
доктор
Давидова, беше детска лекарка.
Един от тези методи ми бе даден от Учителя. Трябваше да уча урокът си за търпението цели 42 години. Научих го. И благодаря на Учителя и на Бога, че всичко изтърпях. Мария Райчева
На "Изгрева" имаше една сестра -
доктор
Давидова, беше детска лекарка.
Тя имаше хубав глас и винаги при тържествени случаи, аз и тя пеехме песни на Учителя в салона. Повечето пъти пеехме в салона, в столовата преди хранене, както и след хранене. Особено тържествени бяха концертите след общ обед. Ние живеехме в града в различни квартали. Веднъж аз вървях по Дървенишкото шосе за града.
към текста >>
67.
НЕПОСЛУШАНИЕ
С това се занимаваха
доктор
Иван Жеков, който бе отговорник и Любомир Лулчев.
На Братския просветен съвет Учителят беше казал да закупят всички места, разположени от Дървенишкото шосе до железопътната линия в гората. Имаха пари, но не ги закупиха. Непослушание и своеволие! Освен, че не ги закупиха, но направиха и втора фатална грешка. Започнаха да закупуват от селяните имоти, които бяха на парцели по два-три декара.
С това се занимаваха
доктор
Иван Жеков, който бе отговорник и Любомир Лулчев.
Откупуваха от селяните парцелите и след това ги разцепваха на 200-300 кв.м. на човек. Вместо да купят по един декар, както беше казал Учителят, те ги разцепиха на по 200-300 кв.м. Извинението им беше, че хората били бедни и нямали пари. Това беше и вярно, и невярно.
към текста >>
Епитропов и
доктор
Жеков се съдиха за въздушно пространство.
" Някои ги вдигнаха, а някои не ги вдигнаха. После станаха кавги за педя земя. Съдиха се за квадратен метър земя. Когато след време четете това, трябва да знаете какво значи своеволие и непослушание към Учителя. Имаше случай, когато брат Белев се съди за един квадратен метър.
Епитропов и
доктор
Жеков се съдиха за въздушно пространство.
Тогава чрез съда събориха горния етаж на Иван Жеков, който бе построен неправилно и навлизаше във въздушното пространство на Епитропов. Аз плаках за тази работа. Какво братско отношение има в това? Така се скараха, че не си говориха с години. Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на доктор Жеков, която бе незаконно построена.
към текста >>
Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на
доктор
Жеков, която бе незаконно построена.
Епитропов и доктор Жеков се съдиха за въздушно пространство. Тогава чрез съда събориха горния етаж на Иван Жеков, който бе построен неправилно и навлизаше във въздушното пространство на Епитропов. Аз плаках за тази работа. Какво братско отношение има в това? Така се скараха, че не си говориха с години.
Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на
доктор
Жеков, която бе незаконно построена.
Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда. Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя. Когато тази свада приключи, Учителят дойде в "Парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед". Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на Ивановден, когато бе именния ден на доктор Жеков.
към текста >>
И стана на Ивановден, когато бе именния ден на
доктор
Жеков.
Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на доктор Жеков, която бе незаконно построена. Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда. Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя. Когато тази свада приключи, Учителят дойде в "Парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед". Това бе празник за Учителя, че са се примирили.
И стана на Ивановден, когато бе именния ден на
доктор
Жеков.
Докторът отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден? " Доктор Жеков отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили. Заради това Учителят ни извика всички на обяд и отпразнувахме тяхното примирение. Каква голяма радост видях в очите на Учителя!
към текста >>
Докторът
отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден?
Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда. Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя. Когато тази свада приключи, Учителят дойде в "Парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед". Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на Ивановден, когато бе именния ден на доктор Жеков.
Докторът
отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден?
" Доктор Жеков отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили. Заради това Учителят ни извика всички на обяд и отпразнувахме тяхното примирение. Каква голяма радост видях в очите на Учителя! Аз имах един случай с Петко Епитропов, който дойде да му напиша на пишещата машина заявление срещу доктор Иван Жеков.
към текста >>
"
Доктор
Жеков отговори, че е готов.
Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя. Когато тази свада приключи, Учителят дойде в "Парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед". Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на Ивановден, когато бе именния ден на доктор Жеков. Докторът отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден?
"
Доктор
Жеков отговори, че е готов.
Отишъл при него и се примирили. Заради това Учителят ни извика всички на обяд и отпразнувахме тяхното примирение. Каква голяма радост видях в очите на Учителя! Аз имах един случай с Петко Епитропов, който дойде да му напиша на пишещата машина заявление срещу доктор Иван Жеков. Казах му: "Брат Петко, вие имате недоразумения с брат Жеков.
към текста >>
Аз имах един случай с Петко Епитропов, който дойде да му напиша на пишещата машина заявление срещу
доктор
Иван Жеков.
Докторът отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден? " Доктор Жеков отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили. Заради това Учителят ни извика всички на обяд и отпразнувахме тяхното примирение. Каква голяма радост видях в очите на Учителя!
Аз имах един случай с Петко Епитропов, който дойде да му напиша на пишещата машина заявление срещу
доктор
Иван Жеков.
Казах му: "Брат Петко, вие имате недоразумения с брат Жеков. Както вие сте ми брат, така и брат Жеков ми е брат. Недейте ме кара да пиша заявление! " Погледна ме и промълви: "Сестра, разбирам това". И ме остави.
към текста >>
Имаше един брат,
доктор
Мавров, който имаше богата окултна литература.
Но не се намери някой, който да изпълни волята на Учителя, която е воля на Бога. Аз бях свидетелка на непослушанието на учениците към Учителя, бях свидетелка и на това какво донесе това непослушание върху главите ни четиридесет и пет години след заминаването Му. И ако вие, следващите поколения, не проявите послушание към думите на Учителя, през следващите четиридесет и пет години ще проверите колко струва и вашето непослушание. В това съм убедена, защото ние го проверихме, ние го изпитахме чрез живота на "Изгрева". Елена Андреева
Имаше един брат,
доктор
Мавров, който имаше богата окултна литература.
Той си замина и нашите приятели бързаха да не изпуснат тази чудна за тях литература. Отидоха при Учителя и искаха от Него пари да я закупят. Не питаха какво е мнението Му по този въпрос, а направо искаха да я закупят. Той им даде пари без да каже нищо - остави ги свободни. Те закупиха част от тази окултна литература, донесоха я и я сложиха по опис в библиотеката на "Изгрева".
към текста >>
68.
ЗДРАВНИ СЪВЕТИ
Разказа ми веднъж нашият брат
доктор
Стефан Кадиев, че когато посетил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: "Коя е най-важната задача на лекаря, когато се намери пред един умирающ болен?
А това беше вярата. Вярата, която лекува. Вярата, за която Той казва в беседите на едно място: "Ако човек може да повярва истински, че ще оздравее, той повдига вибрациите на организма си така, че те стават по-силни от тези на болестта и тогава той и на смъртно легло да е, ще оздравее! " Той съветваше и нас, когато видим някой болен, колкото и да не знаем, колкото и да не можем да му помогнем, да му кажем: "Ще мине! " И въобще, винаги да държим положителна мисъл, че ще мине.
Разказа ми веднъж нашият брат
доктор
Стефан Кадиев, че когато посетил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: "Коя е най-важната задача на лекаря, когато се намери пред един умирающ болен?
" Той се смутил и нещо объркано Му отговорил, което вече съм го забравила. Но помня, какво Му казал след това Учителя: "Не, неговата задача е да вдъхне на болния вяра, че ще оздравее и ще живее! " Наталия Накова Записки от беседите на Учителя
към текста >>
69.
ХРАНЕНЕ
Трябва да бъде човек със свежи идеи, които да вложи в хляба, та като ядеш от този хляб, тия негови
докторски
идеи да влязат в тебе и да просветят ума ти.
Зад хляба седи едно велико изкуство, което хлебарят е вложил в този хляб. Аз казвам: тези, които правят хляб за в бъдеще, трябва да са свършили четири факултета. Те трябва да са свършили правните науки, философия, да познават естествените науки и математиката. Само такъв човек може да бъде кандидат за хлебар. При това той трябва да бъде здрав, да не боледува никога.
Трябва да бъде човек със свежи идеи, които да вложи в хляба, та като ядеш от този хляб, тия негови
докторски
идеи да влязат в тебе и да просветят ума ти.
В това отношение всяка мома преди да се ожени, трябва да е свършила четири факултета и да знае да меси хляба. За в бъдеще, в Шестата раса това ще бъде закон. За в бъдеще консервирана храна няма да се употребява. В бъдеще човек ще употребява храна, съответна на възрастта и развитието си. Всеки ден човек ще употребява храна според планетите, които действат този ден: в понеделник една храна, във вторник-друга и т.н.
към текста >>
70.
РАБОТА
Когато Господ им дава здраве, тях ги мързи да си прислужват, щом запрат да правят добро, разболяват се и викат
доктора
.
- Липсва ви мъдростта. Защо ви болят очите? - Нямате виделина. Ако устата ви боли, нямате любов, зъбите - също; главата - нарушили сте истината, няма я у вас. С тях трябва да вършите добро за Господа, а вие вършите противното.
Когато Господ им дава здраве, тях ги мързи да си прислужват, щом запрат да правят добро, разболяват се и викат
доктора
.
И докторът им дава гимнастика. Една майка, която я мързи да струва добро за Господа, Господ й даде една мързелива дъщеря, за да й шета и заповядва. Когато една мома е ленива за Господа, Господ й дава един мъж да му стои диван насреща и да му угажда във всичко. Когато Господ види мързела в бащата, че не струва добро, то Той му дава един разсипник син, за да му разпилява парите по карти и блудства. Така Господ разбира от болните, мързеливи и ги цери с гимнастика.
към текста >>
И
докторът
им дава гимнастика.
Защо ви болят очите? - Нямате виделина. Ако устата ви боли, нямате любов, зъбите - също; главата - нарушили сте истината, няма я у вас. С тях трябва да вършите добро за Господа, а вие вършите противното. Когато Господ им дава здраве, тях ги мързи да си прислужват, щом запрат да правят добро, разболяват се и викат доктора.
И
докторът
им дава гимнастика.
Една майка, която я мързи да струва добро за Господа, Господ й даде една мързелива дъщеря, за да й шета и заповядва. Когато една мома е ленива за Господа, Господ й дава един мъж да му стои диван насреща и да му угажда във всичко. Когато Господ види мързела в бащата, че не струва добро, то Той му дава един разсипник син, за да му разпилява парите по карти и блудства. Така Господ разбира от болните, мързеливи и ги цери с гимнастика. Всъщност вие сте добри, но сте лениви, духовно лениви, немарливи, индиферентни и не знаете как да употребявате добрината.
към текста >>
71.
ЯСНОВИДСТВО
За нашия Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити
докторат
, но най-главният
докторат
, който трябва да защити, иде след това и трябва да внимава как ще го защити.
Това не го разказвам случайно, защото искам да ви покажа финала на тази личност. Тогава, като младежи, те отишли при Учителя, за да им гледа на ръка, но Той ги посрещнал, засмял се и им казал: "Значи вие идвате да ви гледам на ръка, но сте се уговорили, че ако не ви кажа истината, ще ми турите един бой, за да ми дойде акълът в главата". Те се сепнали, изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план. Тогава Учителят се обърнал към всекиго един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са за училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в учението и ще напуснат училището, затова по-добре да се насочат към някой занаят.
За нашия Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити
докторат
, но най-главният
докторат
, който трябва да защити, иде след това и трябва да внимава как ще го защити.
Така и станало - онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация, дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу школата. След няколко месеца той почина от рак на черния дроб. Ето ви пример за бурените и плевелите в Божията нива. Мария Тодорова Брат Панталей е от Панагюрище и е бил ученик на брат Боян Боев, когато е бил учител в същия град.
към текста >>
72.
ПРЕДСКАЗАНИЯ
След това обаче Пеню Киров се обърнал към Миркович и го помолил: "
Докторе
, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне антиката на златния си часовник." И наистина,
доктор
Миркович си заминал, както предрекъл Учителят.
По време на разговора д-р Миркович го запитал: "Учителю, много работи сте ни казали и всички са се сбъдвали. Едно нещо обаче съм имал желание да Ви питам, но не съм се решавал. Сега ще Ви го кажа. Искам да зная кога точно ще умра." Учителят го запитал: "Няма ли да се уплашиш, ако узнаеш? " Той отговорил: "В никакъв случай няма да се уплаша." Тогава Учителят му казал: "Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш." Тримата останали като гръмнати.
След това обаче Пеню Киров се обърнал към Миркович и го помолил: "
Докторе
, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне антиката на златния си часовник." И наистина,
доктор
Миркович си заминал, както предрекъл Учителят.
Случая ми разправи дядо Благо, който беше близък с Тодор Стоименов. Влад Пашов ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Аз в живота си два пъти имам нещо, за което съжалявам, че съм го казвал. Първото беше на един мой приятел - д-р Миркович.
към текста >>
73.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
Той го посреща и му казва: "Нещо си напечен." Тогава баща ми Му обяснява и Учителят казва: "Нищо не познали
докторите
, ще й мине.
През 1934 г. сестра ми се разболя, получи силни болки в корема. Викат лекар, взема лекарства, но болките се увеличават. Лекарите правят консулт, но резултат няма. Тогава баща ми се качва на влака и отива при Учителя.
Той го посреща и му казва: "Нещо си напечен." Тогава баща ми Му обяснява и Учителят казва: "Нищо не познали
докторите
, ще й мине.
Сега тръгвай оттук без да се спираш, за да свариш влака. За болната ще вземете грах с прясно краве масло и като го сготви, да яде, колкото може." Оказа се кучешка тения, която изчезна. Георги Радев Братовчедката ми Цонка пристигна от Русе и каза: "Како, заведи ме при Учителя, да видя Той какво ще ми каже! " Тя беше болна от страх, нерви, туберкулоза II стадий и нямаше деца.
към текста >>
След един месец като отишла при лекуващия лекар на контролен преглед, той след като й измерил кръвното, с изненада казал: "Знаеш ли, никога не сме имали такива добри резултати с тези лекарства." Тя му отговорила: "
Докторе
, да ти призная аз от един месец не вземам лекарствата, но карах известно време житен режим." "Така ли, изненадал се той, я ми обясни какъв е този режим, защото виждам, че си отслабнала, а аз също искам да отслабна." Като си тръгвала,
докторът
й казал: "То е ясно, че няма да идваш вече на прегледи за кръвното, ами идвай от време на време да се виждаме."
През първите дни на режима тя се страхуваше да не й стане лошо по време на работа и дали ще може да си върши задълженията, но страховете й се разсеяха, защото дните протичаха нормално. Имаше още един труден момент за нея през време на режима - към четвъртия ден тя трябваше да спре лекарствата за кръвното, но се опасяваше, че след като ги спре, кръвното й, както в други случаи, когато не е вземала лекарства, ще скочи рязко в някакви опасно високи граници. Сега обаче това не се получи. Тя спря да взема лекарства и досега, вече шест години, няма високо кръвно налягане. След житния режим, Магдалена Митева промени и начина си на хранене и постепенно се освободи и от наднорменото тегло.
След един месец като отишла при лекуващия лекар на контролен преглед, той след като й измерил кръвното, с изненада казал: "Знаеш ли, никога не сме имали такива добри резултати с тези лекарства." Тя му отговорила: "
Докторе
, да ти призная аз от един месец не вземам лекарствата, но карах известно време житен режим." "Така ли, изненадал се той, я ми обясни какъв е този режим, защото виждам, че си отслабнала, а аз също искам да отслабна." Като си тръгвала,
докторът
й казал: "То е ясно, че няма да идваш вече на прегледи за кръвното, ами идвай от време на време да се виждаме."
През 2004 г. се срещнахме с един възрастен човек - бай Митьо. На осемдесет и четири години беше тогава. И двамата имаме кози и се заприказвахме на тази тема. Той ми каза: "Слушай сега да ти разкажа за ползата от козето мляко."
към текста >>
74.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
Една вечер предупредиха майка ми, че тази вечер "
Докторът
ще свър- ши".
Пенсиониран е по болест на 53-годишна възраст. Заболяването му протича тежко. Лекуваха го много лекари, като най-известният тогава беше д-р Пончев. Резултат от лечението нямаше. Баща ми бешe много отслабнал, не можеше да се храни и престана да спи.[/left]
Една вечер предупредиха майка ми, че тази вечер "
Докторът
ще свър- ши".
Всички вкъщи много се уплашихме. Майка ми тръгна при господин Дънов. Така го наричахме тогава. Познавахме Бялото братство, благодарение чичовците на майка ми - братята Георги и Васил Константинови от Русе, които живееха на Изгрева. Те бяха братя на моя дядо - баща на майка ми - Златка Стефанова Щерева - Стефан Константинов.
към текста >>
И Той е
доктор
.
Росица се нуждаеше от лекуване, а не от умуване. Много лекари и много болници вече бяха посетени за 10-15 дни, но никакъв резултат или надежда. Всеки лекар, при който отиваха, преглеждаше болното дете, предписваше лекарства и ги изпращаше, но полза никаква. Георги не бе човек, който лесно се отчайва, но след като бе ходил при толкова много лекари и специалисти, без да могат да помогнат, взе да губи кураж, като неговата вяра във всемогъществото на медицината взе да се разколебава. Тогава брат Тахчиев му казал: "Колега, хайде да те заведа при нашия Учител!
И Той е
доктор
.
Завършил е медицина и богословие. Може да ти помогне." Съгласил се Георги и отишли при Учителя, макар че не му било лесно да признае, че лекарите не са в състояние да му помогнат. Но нали поговорката казва, че нуждата закон изменя, така и Георги се принудил, от голяма любов към племенницата си се съгласил да отиде за помощ при тоя, когото най-много бе осмивал и отричал. Не малка мъка била за Георги да занесе дванадесетгодишно момиче до Изгрева. Когато пристигнали тримата, заварили Учителя на поляната да разговаря с няколко души.
към текста >>
75.
ОГРАЖДАНЕ И ЗАЩИТА
Ако такъв крадец не го хванете, той ще зарази основата на мозъка, оттам в гръбнака и ушите, та ще чувствате шумтение, което
докторите
наричат повдигане на кръвта.
При гневно състояние, когато разсъдъкът спре да действа, духът се изтласква вън, тялото остава празно и в такъв момент може друг дух да се загнезди в кръвта, който мъчно после се изгонва. Лошите духове, които са те обсебили, могат да излязат с пост и молитва,сила и знание. Когато се случи да не можете да хванете един дух, който е дошъл в стомаха, тогава той ще обхване и гръбнака ви, ще обсеби и ушите ви, което лекарите наричат шумение в ушите. Дяволът, когато влезе в един человек, прави си бентове и с това шумоли. Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди от дробовете.
Ако такъв крадец не го хванете, той ще зарази основата на мозъка, оттам в гръбнака и ушите, та ще чувствате шумтение, което
докторите
наричат повдигане на кръвта.
А щом обсеби ушите, по-мъчно се пъди, отколкото от дробовете. Човек да предостави сърцето си на Бога, казва Христос, това е вътрешният смисъл. Щом лошият дух влезе в стомаха, очите стават мътни. Щом влезе в задната част на мозъка, очите стават с един парлив блясък. Един лош дух може да се загнезди и в гръбначния стълб и чрез мишците разхлабва всички връзки.
към текста >>
76.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
Тогава казва: "Не зная как да Те нарека: Господин
докторе
ли, Господин професоре ли, Господин Учителю ли, Господ ли да Те нарека?
По това време Учителят държеше Своите беседи в дома на Петко Гумнеров на ул. "Опълченска" 66 от прозорчето на стаичката си, а приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в студ и мраз, в пек и в дъжд. Веднъж една женица, като минава покрай къщата, вижда, че в двора влизат хора. Тя влиза заедно с тях и слуша една беседа на Учителя. След беседата, тя отива при Него, хваща ръката Му с двете си ръце и я целува.
Тогава казва: "Не зная как да Те нарека: Господин
докторе
ли, Господин професоре ли, Господин Учителю ли, Господ ли да Те нарека?
Но като Те слушам, виждам, че много знаеш. Като знаеш толкова много, кажи ми кога ще дойде мирът, защото е много тежко положението ни." Учителят отговори: "Когато едно положение става много тежко, ще знаеш, че краят му е близо." Женичката се наведе доземи, прегърна нозете Му и ги целуна. После стана и си тръгна. Излезе през вратичката и се загуби по своя път в града. Ние бяхме свидетели на думите, изречени от Учителя.
към текста >>
77.
ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ
Така дойдоха за пръв път
доктор
Кьорчева и Трифон Кунев.
Някой трябва да го поеме и да го носи." Предполагам, че всички приятели видяха това страдание, което носи Учителят. Не беше леко изпитание, както за нас, така и за Него. Беше голямо изпитание и изкушение за мнозина, защото един Велик Учител да не може да движи ръцете си, да не може да движи краката си, да не може да говори - това трудно се побира в главите на учениците. Това е изпит и за нас, и за Учителя. Освен това, за пръв път дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора.
Така дойдоха за пръв път
доктор
Кьорчева и Трифон Кунев.
Бяха дошли и чужденци. За пръв път дойдоха латвийци. За новите това беше голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха един парализиран човек. Тогава какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят над Него и още повече - допуснал е да се парализира тялото Му - да не може да движи дясната си ръка, десния си крак и да не говори.
към текста >>
78.
ХРИСТОС И ЕСЕИТЕ
Едмонд Бордо Шекли е получил
докторска
степен в Парижкия университет, а другите си научни степени - във Виенския и Лайпцигския университети.
Всъщност, от разказите за Йоан Кръстител се вижда, че той е есей. Накратко, отношенията на Исус с есеите са били прекалено близки и общоизвестни, че да бъдат отричани. Те могат да бъдат прикрити и премълчани. Използвана литература: "Исус или смъртоносната тайна на тамплиерите", Робер Амбелен; "Светата кръв и свещения граал", Майкъл Бен- джънт, Ричард Пий, Хенри Линкълн; "Тайната на еретиците - Рен льо Шато", Жан Блу. Едмонд Бордо Шекли
Едмонд Бордо Шекли е получил
докторска
степен в Парижкия университет, а другите си научни степени - във Виенския и Лайпцигския университети.
Бил е също и професор по философия и експериментална психология в Клужския университет. Известен филолог, специалист по санскритски, арамейски, гръцки и латински, той говорел също и десет съвременни езика. През целия си живот Едмонд Бордо Шекли е написал повече от 80 книги по философия и древни култури, които са публикувани в много страни. През 1928 г., заедно с писателя-нобелист Ромен Ролан, който дълбоко се вдъхновил от Евангелието на есеите, основали Общество по биогенетика. Евангелието на есеите е преведено на 26 езика и е издадено в милиони екземпляри.
към текста >>
79.
ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Последните дни бива извикан
доктор
Фортунов, началник на болницата на Народната банка, който установява болестта и болезненото състояние на сърцето и слага една мускулна инжекция.
Приятелите като Го виждат, изтръпват при мисълта за втора простуда. Така и става. Бронхопневмонията се усложнява, засяга сърцето Му, то отслабва и след това отичат краката Му. Тогаз Учителят предпочита да седи на стол с отпуснати и отекли крака. Дишането Му става учестено и затруднено.
Последните дни бива извикан
доктор
Фортунов, началник на болницата на Народната банка, който установява болестта и болезненото състояние на сърцето и слага една мускулна инжекция.
Вероятно това е камфор, който се слагаше в такива случаи. Години се говореше, че Учителят е искал нарочно да си отиде, затова се е разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото си. Това го твърдеше Милка Периклиева, която казваше как много пъти е чувала Учителят да казва: "Бавно върви процесът! " Тя не е могла да разбере какво е искал да каже Учителят с тези думи. Разбрала, когато си заминал.
към текста >>
Учителят казва на
доктор
Дафинка Кьорчева: "Аз, който съм помогнал на толкова много хора и съм ги излекувал, мислиш ли, че и на себе си не мога да помогна?
Само брат Ради се противопостави срещу инжекциите. Той каза: "Учителят е срещу инжекциите." Но дойдоха приятели и го поуспокоиха. Борис лекичко го изведе навън да не смущава. Той се прибра недоволен в бараката си, защото това беше насилие срещу тялото на Учителя. Елена Андреева
Учителят казва на
доктор
Дафинка Кьорчева: "Аз, който съм помогнал на толкова много хора и съм ги излекувал, мислиш ли, че и на себе си не мога да помогна?
" Учителят, който излекува безброй хора, даже по чуден начин, можеше да предотврати Своето болезнено състояние, но предпочете да бъде жертва за доброто на народа ни. Когато лекарите искаха да Го лекуват при това болезнено състояние, Той казваше: "Не съм болен, затова нямам нужда от вашите лекарства! " Ден-два преди да си замине Учителят, Савка Керемидчиева изпрати една сестра да извика майка ми. Тогава ние живеехме на ул.
към текста >>
80.
Седма част
Следователно, знанието е резултат на съзнателния живот... Във всеки един момент и като учител, и като
доктор
, и като жена, каквато и форма да заемаш, ако ти съзнаваш това свое положение и се съобразяваш с ония основни закони, които са вложени в теб, ти ще придобиеш знание.
И знанието на Бога се дължи на милиардите години, в които Той е живял и е придобил едно знание и опит. Той е опитал много неща и знае всички положения, които съществуват в света. И ако някой от вас попита "Не можем ли да знаем? " Отговорът е. И вие можете да знаете, но само, когато живеете.
Следователно, знанието е резултат на съзнателния живот... Във всеки един момент и като учител, и като
доктор
, и като жена, каквато и форма да заемаш, ако ти съзнаваш това свое положение и се съобразяваш с ония основни закони, които са вложени в теб, ти ще придобиеш знание.
Например в какво се изразява Любовта? Срещнете някой човек, обиквате го защото ви привлича. А защо ви привлича? Може ли да ми отговорите защо ви привличат хубавата морава, чистият извор, красивата местност? Защото отговарят на всички ваши стремежи и копнежи... Някой ще каже: "Аз искам да обичам".
към текста >>
НАГОРЕ