Търсене в текстове за 'Гърци'

125. 2.9. Католическата пропаганда и униатското движение в съчиненията на Георги Стойков Раковски. 2.9.1. Начало движении католицизма и днешното му положение.

ТОМ 35

Времена от ден на ден се явяваха по-благоприятни за римская пропаганда, защото гръцкое духовенство подпадаше в развратност и разстройство, а българский народ почна да чувствува веке че тряба един ден да се освободи от тежкия угнетения того наложената му духовенства и да добие богослужение си на свой матерен език, кого то беше изгонило и от черкви, и от училища и трудеше се на всяк начин да претопи и слее български род в гърци.

Садък паша (Чайковскаго), кой се състави от руси, липовани зовими, от поляци, от гърци, арменци и от твърде малко прости някои си българи, защото и в него ни един знаменит българин не рачи да участвува.

Настоящий век разви доволно българский дух, българи поискаха да въведат в черкви си българское богослужение, както и в училища си българское учение, кое гърци от един век насам съвсем бяха уничтожили и заменили с гръцкое и искаха да разпространят панелинизма си до Дунава.

126. 2.9.2. Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Между това българските пълномощни представители в Цариград, вместо да постоянствуват за искането на народа - независимо свещеноначалие, пристанали да се образува една смесена комисия от българи и гърци, та да се изравни спорът.

И Раковски излага историята на умразата между българи и гърци още от най-стари времена, характеризувайки древните гърци като разбойници, развратници и шовинисти, които искали да елинизуват всички варвари.

127. 2.9.3. Ролята на Фенер в угнетяването на българите. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Защото тии сами Гърци почнаха наскоро да чинат големи злоупотребления и да купуват патришкое седалище, като ся наддаваха и ся караха с най-лукави сплетки, клевети и предателства помежду си, заради кое и тогдашни султани дигнаха първая заплата и чест коя им благоволно даваха в първите времена.

Знайно е чи Цариград притърпя голямо разорение и упустошение във время привзятия му от Турците и тогдашни султан, да би населил пак тойзи великий и лепозрачний град, унужди ся да доведе и присели людие от разни области, а най-паче ония византийци Гърци и други, коих византийская власт беше заточила или тии бяха избягали в Бруса и Одрин, кои градове, както е знайно, отдавна йоще бяха завладани от Турците.

Проводиха ся и от Атоинская гора простаци и нехранимайковци калугери гърци, да пазят да ся не чете нигде български и да въведат в училищата гръцкий язик.

Всяк кой е чел историята им, и старците, кои са йоще живи свидетели, знаят чи в 1821 лето бунтът за освобождението на Елада ся подигна под имято на вярата и назова ся завера с Българско название и от самите мними гърци.

Там ся стекоха Българи, Арнаути, Романи, (Власи) живеящи в Турско и твърде малко мними гърци, и, с много пожьртвувания, едвам успяха та ся освободи днешна названа Елада, и то не пак сама, нъ с помощта на Европейските сили, а най-паче на Русия, иначе сичко бе изгубено.

Осталая же половина ся състои от Ромъни, Българи и от стара смес народов коя носи имя гърци.

Нейното единствено прибежище се пак е мечтайната голяма идея панелинизма и сичкото старание на иступлените Гърци е това.

128. 2.11. Иларион Макариополски и българския черковен въпрос. 2.11.1. Усилията на католическата пропаганда. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски

ТОМ 35