НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
38
резултата в
27
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Старите
гърци
са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията.
В сравнение с науката на древните
гърци
, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък.
Тази четвърта култура в лицето на древните
гърци
и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят.
2.
Пеню Киров - №12
службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от
гърци
.
3.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от
гърци
.
4.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Накрая споровете довеждат до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско училище, без участие на турци и
гърци
.
5.
№58 /Петю Киров/
60 Това обявление е напечатано и на български, и на гръцки, тъй като в Бургас са живеели много
гърци
.
6.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6
Бургас са живеели много
гърци
.
7.
СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО
В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил освен от митрополита и от неговото духовенство, само от 2-3 души
гърци
...
8.
АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов
във време на Гръцката завера по преследването от страна на турското правителство първенците
гърци
не са оставили на мира и българските първенци както в градовете, така и в селата, и в тия случаи трябвало да пострадат някои хора от големите български села Еркеч и Гулица.
В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и
гърци
в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар.
9.
АТАНАС ГЕОРГИЕВ
Тогава вече се захванала открита борба между българи и
гърци
в град Варна.
10.
СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
Разбира се, че гръцкият владика не е можал да удовлетвори искането на руския консул, когато страстите и гоненията между българи и
гърци
са се разпалили до крайност.
Търговци,
гърци
са записали:
Присъствалите гагаузи и
гърци
останали в голяма изненада.
11.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
В най-големия разгар на борбата между българи и
гърци
(гагаузи) във Варна една вечер младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове-
гърци
, които го нападнали, за да го убият.
12.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
Накрая споровете довели до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско училище, без участие на турци и
гърци
.
13.
003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго
Независимо от всичко обаче българи, сърби,
гърци
, румънци търсят спасение от агарянското иго и от верската зависимост в лицето на Русия, която фигуративно назовават Дядо Иван.
пише, че българи, сърби,
гърци
гинат под османско робство и очакват своята свобода чрез активната намеса на руснаците7.
14.
007. Преселване на Константин Дъновски във Варна
Неотразимо впечатление – пише в своите спомени Константин Дъновски – е направила всенародната задушевна благодарност на българи, турци,
гърци
, гагаузи, отправена към небето за избавлението им от морската стихия.20 Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена с очакваното от векове освобождение на българите от османско иго и фанариотско опекунство.
15.
008. Народностна, духовна и социална обстановка във Варна през ХІХ век
Нещо повече, те стават доброволен отряд за доносничество пред
гърци
и турци срещу възраждащата се българщина.
От статистически данни през 50-те години на XIX век във Варна е имало 8300 турци, 6100 арменци, 150
гърци
и 30 евреи.
16.
011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история
Мнозина се ориентират за потегляне на изток, като напускат западната част на Балканския полуостров, където сърби, албанци, власи и
гърци
формират свои притегателни революционни центрове.
17.
013. Възрожденска дейност в с. Хадърджа
Чрез своето застъпничество и отстояване интересите на по-слабите той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и
гърци
.
18.
016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза
Недоволни от това българско начинание
гърци
и гъркоманите гагаузи направили оплакване до турските власти.
Този български гонител забра да търси причина, за да изгони българите от черквата “Свети Никола” и подбуди и други гагаузи във Варна, напоени от
гърцизма
, и като прибави от Балчик пет-шест
гърци
беломорци, дошли да купуват жито... С властта на владиката Порфирия изгонват българския епитроп и българския поп Иван, както и българския учител Стойка.
19.
025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение
С това се започнала открита борба между българи и
гърци
.
20.
026. Дейност на Атанас Георгиев в Цариград
До този момент всички христия-ни, неза-ви-симо дали са българи, или
гърци
, се чер-кува-ли общо в гръцките църкви, като всички църковни тре-би – кръщения, сватби, погребения, панихиди и дру-ги – се извършвали на гръцки език от гръцки свещени-ци.
21.
030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски
Всичко това възбудило гнева и злостната реакция на
гърци
и гагаузи-гъркомани.
Както в митрополията, така и те в църквата си се събират на редовен съвет под председателството на казания свещеник, с когото разглеждат всички работи на бълга-рите – духовни и други... От около 90 села, канонически подчинени на Варненската (гръцка) епархия, едва около десет, обитавани чисто от
гърци
, признават светата (гръцка) митрополия, а останалите не ¢ се подчиняват, при това много от тях вършат това против волята си.
Положението му било значително усложнено и поради отправените атаки срещу него от страна на варненските
гърци
и гагаузи.
22.
024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева
Смелостта и дръзновението на отец Константин предизвиква недоволство от страна на варненските
гърци
и гагаузи, чиито протести достигат до владиката Порфирий.
Тази негова дейност води началото си още от пребиваването му в Македония.20 С идването си във Варна той поема в свои ръце още по-енергично грижата за цялостната защита на българското население, преследвано от османци,
гърци
и гагаузи.20
23.
КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
Патриаршията е била върло настроена срещу него, защото са били
гърци
.
24.
УЧИТЕЛЯТ
Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от
гърци
и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия.
25.
ЯСНОВИДСТВО
Тръгват двамата по улица "Пиротска", тогава там са били магазините на търговците, те са били повечето евреи,
гърци
, арменци и какви ли не още.
26.
ВЪВЕДЕНИЕ
Самите древни
гърци
са смятали Тракия за страна на светлината като отечество на музите, където се е намирало и светилището на Орфей, преподавало се е свещеното изкуство, разкривани са великите закони на живота и природата, както и древната орфическа проповед за преражданията и безсмъртието, със стремежа към безкрайното и съвършеното.
27.
Осма част
Когато старите
гърци
са казвали: "Познай себе си!
НАГОРЕ