Търсене в текстове за 'Гърди'

Една радост тихо и леко ме поде, навлезе в гърдите ми и обхвана цялото ми тяло.
Аз въздъхвам. Целувам ръка на Учителя и си тръгвам. Значи, въпреки всичко нещо съм свършил. Успокоих се. Запътих се към гората. Една радост тихо и леко ме поде, навлезе в гърдите ми и обхвана цялото ми тяло. Усетих се като птица лекокрила и не вървях, а тичах надолу през гората. Аз не тичах, а нещо се отдели от мен, понесе се като хвърчило над главата ми и се зарея в небето като волна птица. Аз тичах надолу, а душата ми се рееше във висините. Изпитвах онова чувство и преживявах онзи миг, когато свирех песните на Учителя в Айтос. Това усещане и преживяване бе едно и също.
към текста >>

2. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

Той беше от онези, които повече се биеха в гърдите, отколкото можеха да свършат някаква работа.
Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята. Аз също взех дейно участие при разучаването на Паневритмията. Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията. Казах му: "Мен ме има, а теб те няма! Докажи, че те имало." Братът много се обиди и си тръгна. Той беше от онези, които повече се биеха в гърдите, отколкото можеха да свършат някаква работа. След този случай той не ми говореше. Реших, че трябва да оправя отношенията си с него, приближих се и му казах следното: "Брат, когато аз съм бил при Учителя и съм разучавал Паневритмията, теб не те е имало. Но когато ти си бил при Учителя - мен също не ме е имало. Така че и моето е вярно, и твоето е вярно. И като се съберат двете, ще направим кръга на Паневритмията.
към текста >>

3. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Учителят спря за миг, вдигна дясната Си ръка, посочи с показалеца към гърдите си: "И оттогава тук живее Духът на Истината!
После обръщаме поглед към Учителя. Той е строг. Мълчи - нищо не говори. Мина известно време и Той продума натъжено: "Той мисли, че тук е Петър Дънов. А Петър Дънов умря на деветнадесет години". Учителят спря за миг, вдигна дясната Си ръка, посочи с показалеца към гърдите си: "И оттогава тук живее Духът на Истината! " Думите са изречени. Ние сме замрели. Тишина. Неземна тишина. Не се чува нищо. "Изгревът" е замрял.
към текста >>

4. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят оздравя!
След две седмици написаните чертички на савкиното тефтерче започват да оформят думите. Накрая Учителят поставя последната чертичка и написаното гласи следното: "Бог е Любов". Този ден Учителят оздравя. Обръща се към Савка и казва: "Да отидем да се разходим до чешмата." Савка Го поглежда с изумление и когато Учителят става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и на ръката, тя възкликва: "Ах, Учителю, Вие възкръснахте! " - "Не възкръснах аз, но Бог, Който е в мен, Той възкръсна." И Учителят й посочва тефтерчето, на което е записано с чертички, с Неговата парализирана ръка: "Бог е Любов". Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят оздравя! Учителят дойде! " Учителят, придружен от Савка и от приятелите, бавно заслиза по склона - по пътеката от 72 стъпала. Запъти се към чешмичката и камъка до нея. Там Го наобиколихме. Изведнъж всички запяхме Неговата песен "Поздрав на Учителя": Благословен от Бога, Ти, Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта, Учителю на Любовта, задето тъкмо в тези дни Добре дошъл, добре дошъл, донесе мир и Светлина.
към текста >>

5. 2_18 Кой управлява света?

Нали така господарите с нажежена дамга отбелязваха по гърдите на животните, че те са тяхна принадлежност.
Само Неговият образ, Неговият Божествен Дух можеше да крепи това множество от разнообразие в едно прилично съжителство. Всичко това беше смесица от преродени минали величия, исторически личности, раси и духовни школи. Всеки носеше своя отпечатък върху лицето си. И само онзи, който можеше да чете и имаше знание за това, разчиташе всяко едно лице. По челата си ние носехме невидим отпечатък, носехме онази "дамга", нанесена с горещо желязо, с което бе означено приобщението ни към даден господар. Нали така господарите с нажежена дамга отбелязваха по гърдите на животните, че те са тяхна принадлежност. И по нашите чела и физиономии беше отпечатана онази невидима "дамга", показваща кой от каква Школа иде. Та ние бяхме различни и несъвместими един с друг. Само Словото на Учителя можеше да ни обедини. И То правеше нашето съжителство поносимо и търпимо. Имаше един приятел, на чието,лице и образ беше строго отпечатана тази "дамга".
към текста >>

6. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

По едно време гърдите ми се отпускат и аз си отдъхвам.
Те не го осъзнават, но онзи Велик Дух, който ръководи немския народ, онзи колективен немски дух, знае много добре, че това е единственият начин засега, в този момент, да дойде в България и да се поклони на Божествения Дух и на Бога, Който сега присъствува в България. Аз съм тук и свидетелствувам за Истината, за Бога и за Словото Му. Те сега търсят начин да се реабилитират пред България за онази беля, която направиха през времето на Балканската и на Европейската война. Но времената сега са други. В края на краищата Бог решава съдбата на света и човечеството." През цялото време аз съм застанал в една изправена стойка на войник, поел съм въздух и стоя вцепенен. По едно време гърдите ми се отпускат и аз си отдъхвам. Разбирам, че разговорът е привършен. Аз целувам ръка и се отдалечавам от "Изгрева". Бързам, трябва да сляза в града. Вървя, опитвам се да мисля и да разбера думите на Учителя. Тръгвам към града и слизам по Дървенишкото шосе.
към текста >>

7. 2_30 Песни от Учителя, дадени с движения

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

При тези думи ръцете се спущат бавно надолу, като след думата "благославяй" се прави съвсем късо спиране пред гърдите.
Лявата ръка постепенно се издига в отвесно положение. Благославяй. При тази дума двете ръце се съединяват над главата под остър ъгъл. Движението завършва на -вяй. Благославяй. Двете ръце се спущат върху главата с леко допиране до горната й част. Благославяй и не забравяй. При тези думи ръцете се спущат бавно надолу, като след думата "благославяй" се прави съвсем късо спиране пред гърдите. Благославяй, душе моя, Господа. Дясната ръка бавно се издига в отвесно положение. Благославяй и не забравяй. Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение. Благославяй. Двете ръце се съединяват над главата под ъгъл. Благославяй.
към текста >>

Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки пръсти.
Благославяй и не забравяй. Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение. Благославяй. Двете ръце се съединяват над главата под ъгъл. Благославяй. Двете ръце отиват на двете страни с длани обърнати навън. Благославяй и не забравяй. Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки пръсти. Всички пръсти са слабо отдалечени един от друг. (До този момент пръстите на всяка ръка са били допрени един до друг). Същата песен се повтаря, като се почва с лявата ръка, която се туря пред дясното рамо. Разбира се, в такъв случай лявата ръка се вдига в отвесно положение първа, а после дясната. Аумен Аум.
към текста >>

8. 3_02 Чужди по дух хора

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

А за това, че чрез тях бяха нахълтали други сили, които бяха запалили огъня на омразата в очите им и бяха тръгнали да разрушават, че бяха станали играчка в ръцете на други сили и че аз, по нареждане на Учителя, се изправих с голи гърди и ръце да възпра това нахлуване, те не можеха и да предположат.
" Като чуха това, те се спряха за миг, огледаха се и изведнъж един даде идеята да се отиде направо при Учителя, да го питат дали това е вярно и ако не е вярно, окончателно един път завинаги да се справят с мен. На всички им хареса, че е крайно време да приключат с мен и отидоха при Учителя. Той е вече подготвен, облечен е официално за неделната беседа и, без да ги пита за какво идват при него, ги посреща с думите: "Това място не е за чужди по дух хора! " Казано, речено и отсечено! Онези се връщат с подвити опашки, защото стопанинът на cтaдoтo е умирил бесовете у тях, вървят омърлушени, не поглеждат никого, не разговарят с никого, сядат и смирено гледат пред себе си, все едно че нищо не е било - нищо не се е случило. А за това, че чрез тях бяха нахълтали други сили, които бяха запалили огъня на омразата в очите им и бяха тръгнали да разрушават, че бяха станали играчка в ръцете на други сили и че аз, по нареждане на Учителя, се изправих с голи гърди и ръце да възпра това нахлуване, те не можеха и да предположат. Бяха много гузни, а аз се правех, че нищо не се е случило, но все пак останаха много недоволни от мен. На тези приятели много им се искаше да гръмне по света музиката на Учителя и да ни признаят. Да, да ни признаят първо нас, сподвижниците на Учителя, да ни признаят с всичкото ни несъвършенство и всичките ни недостатъци, и с цялото ни незнание и чак тогава да признаят Учителя, та по този начин ние да бъдем причина да се признае Учителя и Неговото дело. Така се смяташе тогава, така ще се смята и при вас, защото тази заблуда излиза от едно и също място. Зная от опит, че ние няма да сме ония, заради които Учението на Учителя ще бъде прието, но зная от опит и че ние можем да станем причина да се възпре неговото приемане.
към текста >>

9. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

И знам какво да говоря." Нашите приятели - подсъдими, свидетели и зрители от съдебната зала, се смееха самодоволно, пъчеха се и се тупаха геройски по гърдите.
Това не е по никакъв закон. Такова нещо го няма никъде по света. Нито е по учението на г-н Дънов. Това ви го заявявам аз оттук, като прокурор, от тази катедра! Аз имам лична кореспонденция с г-н Дънов и знам как стоят нещата. И знам какво да говоря." Нашите приятели - подсъдими, свидетели и зрители от съдебната зала, се смееха самодоволно, пъчеха се и се тупаха геройски по гърдите. Аз се срамувах и плачех. Всичко бях изстрадала, защото знаех откъде започна отклонението в Школата. Това отклонение ни доведе на този процес. И след процеса ни отведе по-нататък - в безизходица за нашето поколение. А вие, следващото поколение, пазете се от невежеството и простотията, защото то е голяма сила и помита всичко пред себе си.
към текста >>

10. 3_76 Болшевиките и Всемировият Учител

Той леко вдига ръцете Си до височината на гърдите Си с длани, вдигнати към Небето.
Няма как, престрашава се, прекрачва през прага на вратата, полека-полека застава пред Него и виновно навежда глава. Учителят се обръща към нея и казва: "Еленке, извиках те, за да ти съобщя нещо. Сега внимавай какво ще кажа. Вдигни главата си и ме гледай." Елена си вдига главата и поглежда Учителя. Учителят стои пред нея, главата Му е вдигната нагоре, а очите Му са отправени към звездите. Той леко вдига ръцете Си до височината на гърдите Си с длани, вдигнати към Небето. След малко се чуват думите Му: "Реших да пусна болшевиките на земята! " Учителят сваля ръце след малко, сваля поглед от Небето, обръща се към Елена и казва: "А сега е време да се приберем и да оставим Силите Господни да изпълнят Волята на Великия Учител и на Бога." Прибират се в хотела. След някое време научаваме от вестниците, че след като в Русия е извършена февруарската революция, на 24 октомври 1917 година, чрез въстание, болшевиките са дошли на власт. Елена това го беше казала на първите приятели. А по-късно го разказваше при някои специални разговори и на нас.
към текста >>

11. 4_02 Моят Висок Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

При "фир-фюр-фен" ръката се разгръща встрани, а при "Тао Би Аумен" се прибира на гърдите.
Бяхме насядали на тревата под сянката на голямо дърво. Учителят беше ни подредил в редици. Близо до нас беше бялата къщичка, а зад отворения прозорец седеше Учителят. Обикновено Учителят изпяваше един мотив и ние го повтаряхме. Така Той ни даде песента на части, а после, след като я научихме, Той прибави и движенията й. При "фир-фюр-фен" ръката се разгръща встрани, а при "Тао Би Аумен" се прибира на гърдите. При 'Благославяй" ръцете се разтварят встрани и се Движат като криле на птица, която лети. По онова време Учителят изнесе беседа и в търновското читалище. Естествено, всички ние присъствувахме. То беше претъпкано с народ. Бяха дошли и попове, които седяха на няколко редици.
към текста >>

12. 14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА

Сутрин излизах и така при една от сутрешните си разходки като вървях през младата гора тогаз, която достигаше до гърдите ми от борови дръвчета се разхождам по пътечките насам-натам.
Тука трябва да кажа, че аз имах свои навици, от които не съм се отказвал никога до сега. Сутрин ставам много рано. Ако има условия излизам в природата да се разходя един-два часа според времето. Тъй направих и в София. Намерих една далечна квартира в квартал Лозенец, заселих се в чиста хубава стаичка. Сутрин излизах и така при една от сутрешните си разходки като вървях през младата гора тогаз, която достигаше до гърдите ми от борови дръвчета се разхождам по пътечките насам-натам. Изведнъж дочух, че се пее песен. Учуди ме това да се пее песен толкова рано. А пеят много хора. Тръгнах по песента и излязох от пътеката на една обширна поляна. Гледам хора с бели дрехи наредени край борчетата, и слушам пеят песни.
към текста >>

13. 22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ

Ние осем души двадесет годишни младежи, все здрави хора, с плам в гърдите и с идея в главите за общ комунален живот, напуснахме университета, роднини, близки, отказахме от каквото и да е било обществено положение, само да приложим нашата идея.
Ръмеше дъжд, хладен, пролетен и се смрачаваше. А до село Ачларе имаше 18 км път и се намираше на юг от Карнобат. Натрупахме багажа в колата, тя се напълни, Жечо подкара кончетата, а ние вървим пешком. За нас в колата няма място. Тя е препълнена с нашия багаж, който донесохме от София. Ние осем души двадесет годишни младежи, все здрави хора, с плам в гърдите и с идея в главите за общ комунален живот, напуснахме университета, роднини, близки, отказахме от каквото и да е било обществено положение, само да приложим нашата идея. Ние отдавахме тогава голямо значение на външната форма. Ние не знаехме още силата и приложението й във вътрешния живот на човека, както в последствие това ни се разкри в Школата. Само Учителят в своята свобода, свободолюбивост и толерантност ни остави да направим нашият опит и сами да извадим заключението си от него. Напуснахме университета, но да се случи, че в същото време стане конфликт между правителството и професорите, които обявиха стачка на 3 март 1922 г. и университета в София се затваря.
към текста >>

14. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Отидох до женското конче, Верка, и както ядеше ударих го с ръката си по горната част на гърба, то като се засили напред към леглото си и издигна дирницата си хвърли чифте и леко ме закачи в гърдите и ако не бях успял да се измъкна, то мъртъв бих паднал на местото си.
Скоро се омълчаха. След наряда, запалих ламбата и излязох из двора да ги търся. Няма ги. А то прасета на комшията да подранят и дойдат та бутнат с муцуните си и отворят вратата и започнали да ровят на топло, а кончетата се наместили на сеното и ядът ли ядът иначе никога не бе го кусали. Като видях тая сцена рекох си: Хе сега трябва малко бой както на кончето - защо не си идват заедно - и на прасетата защо влизат в чужд обор. Отидох до женското конче, Верка, и както ядеше ударих го с ръката си по горната част на гърба, то като се засили напред към леглото си и издигна дирницата си хвърли чифте и леко ме закачи в гърдите и ако не бях успял да се измъкна, то мъртъв бих паднал на местото си. Това ме възбуди и след като ги вързах знаете вече как я бих. Сега иде реда и на прасетата. Взех шибалка в ръка и ламба в друга, за да си ги поошибам. Но те се завират между конете и те се разритаха. А не мога да прекарам поне едно и да ударя бари веднъж.
към текста >>

15. 169. СВРЪХСЪЗНАНИЕТО

Имал усещането, че е разпънат на кръст и мъчителите му забождат копие в гърдите.
169. СВРЪХСЪЗНАНИЕТО Димитър Чернев по професия беше печатар. Работеше в печатницата на Сава Калименов във Севлиево. Един ден той идва на Изгрева, за да се види с Учителя по свой проблем. Минавал през много противоречия и трудности, които стигали до едно велико страдание и още по-голямо мъчение. Имал усещането, че е разпънат на кръст и мъчителите му забождат копие в гърдите. Цяла Голгота. Това не било внушение, а образно описание на онова мъчително състояние, на което той бил подложен няколко месеца. Едва се дотътрил до Изгрева след обед и отседнал при един брат. Имал желанието на следващия ден да се срещне с Учителя, да сподели своето мъчително състояние и да иска помощ от Него. Случва се така, че същия ден привечер било пълнолуние.
към текста >>

16. 202. ПОСЛЕДНИ ДНИ

Той направи основен преглед на Учителя и внимателно прослуша гърдите и сърцето.
Намерих жилището му. Отидох и го помолих да прегледа Учителя и да си каже мнението. Един хубав и интелигентен човек. Дойде, прегледа Учителя в присъствието на нашите лекари. Те седят там. Той направи основен преглед на Учителя и внимателно прослуша гърдите и сърцето. След като свърши прегледа, обърна се към нашите лекари и каза: „Аз не зная какво мислят колегите, но за мен г-н Дънов страда от сърце". Значи страда от сърце, а не от пневмония. Аз на неговата диагноза имам пълно доверие. Хубав човек, добър лекар. Сега, дали се съгласиха нашите лекари или не - не знам.
към текста >>

17. 88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

И да посреща и самин Ще видиш человеческия син, Но той сега е милионен Заблуди смъкнали от трона На тяхно място Тя седи - Любов в човешките гърди.
ДВАДЕСЕТИ ВЕК Велик двадесети век В него буди се човек приспан от хиляди години приспан така, че да погине. Но мъртвия незван се вдига троши разпятие и вериги И никоя световна сила Не би го вече умъртвила. Че той възкръсва вече нов За Правда, Истина, Любов Бе време туй бе за един-За человеческия син. Но днес милиони вече стават Съдбата си сами решават Насилието не ще ги спре Готов е всеки да умре За истината скъпоценна Сама в душата му родена Отново се коват вериги И трупат се огромни диги Да пречи на свободата Коя напира на земята. Веригите ще разпилее Ще вземе всичко в ръце С Любовв в своите ръце. И да посреща и самин Ще видиш человеческия син, Но той сега е милионен Заблуди смъкнали от трона На тяхно място Тя седи - Любов в човешките гърди. С оръжие ново на света и води радостта. 12.Х11.1961 г. 1. Сърцето радостно трепери че Той пристига на света не може место да намери че иде вече Любовта. 2. Изтихо радва се блажено че отишла си е скръбта и безвъзвратно победена завинаги - дори смъртта. 3. Но пък небето мълчаливо не среща тази блага реч но цяло се разтърси живо гласа Му чу се надалеч. 4.
към текста >>

Земята щом го чу, задруска се в танец луд и в хорце гърди й пламъци изпускат, Държи светкавици в ръце. 7.
Сърцето радостно трепери че Той пристига на света не може место да намери че иде вече Любовта. 2. Изтихо радва се блажено че отишла си е скръбта и безвъзвратно победена завинаги - дори смъртта. 3. Но пък небето мълчаливо не среща тази блага реч но цяло се разтърси живо гласа Му чу се надалеч. 4. С вихри, бури и стихии зарадвано от все сърце. Реве, свисти и грозно вие гърмоти, плеска с ръце. 6. Земята щом го чу, задруска се в танец луд и в хорце гърди й пламъци изпускат, Държи светкавици в ръце. 7. Крещи и вика: иде, иде Божествения Син в света. Станете всички да го видим И да посрещнем Любовта. СТАНЕТЕ ВСИЧКИ 5. Дочу морето и изправи си титаническа снага от радост хората издави, които срещна на брега.
към текста >>

18. 103. ДИМИТЪР ЗВЕЗДИНСКИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Отива при Учителя: „Учителю, работя в болницата, страх ме е да не се разболея от охтика." Учителят му казва: „Когато те стегне нещо по гърдите, излез навън и гледай пет минути небето." Така и направи.
Трябваше да се препитава някакси. По едно време му дават една работа в работническата болница. Трябва да седи в една будка по цял ден на един стол и да приема здравните книжки на болните работници от туберкулоза. Нямаше как, трябваше да се работи. Но се уплаши, че може да се зарази от тези книжки и от въздуха там. Отива при Учителя: „Учителю, работя в болницата, страх ме е да не се разболея от охтика." Учителят му казва: „Когато те стегне нещо по гърдите, излез навън и гледай пет минути небето." Така и направи. Това му беше лекарството. Той работи дълго време там, но не се разболя. Спазваше стриктно съветите на Учителя. Лекарство безплатно от чист въздух и чист поглед към небето. А като отправя поглед към разумното небе е трябвало да казва: „Господи, колко си велик в твоите милости!
към текста >>

19. 13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

" „С теб трябва да приключим исторически епохата на Школата." Борис се усмихна, изправи се на крака, с левия си юмрук се удари по гърдите и изговори високо: „Готов съм!
Беше жестоко да се наблюдават хора, които се числяха към хората на Бялото Братство, а воюваха с всички непозволени средства срещу човекът, който бе изпратен да свърши една работа, за да бъде Школата на Бялото Братство исторически документирана. С Борис Николов се познавам от 1969 г. Реших да го посетя сам в домът му и му се представих. Запита ме: „Кой си ти и кой те изпраща при мене? " Отговорих: „Аз съм твоя приемник, определен съм за такъв и Учителят ме изпраща при теб, за да завършим една работа за Школата." „Каква е тази работа? " „С теб трябва да приключим исторически епохата на Школата." Борис се усмихна, изправи се на крака, с левия си юмрук се удари по гърдите и изговори високо: „Готов съм! Брат Борис е бил винаги готов да приключи разни епохи от край време. И тази ще приключа. Защо не? " Разсмяхме се. Бяхме трима.
към текста >>

20. 4.11. Заблуждение и примамки

ИЛИЯ УЗУНОВ

Та дори се гордеехме с това и се тупахме по гърдите.
11. Заблуждение и примамки Всеки от нас на „Изгрева" преминаваше през "изпити". Така ги наричаше Учителят. Но ние ги приемахме като мъчение и като страдание. Бяхме свикнали да казваме: „Такава е нашата карма." Така по-лесно ги приемахме, защото знаехме, че ние сме ковачите на своята карма, която сме ковали и изковали през миналите векове. По-лесно се възприемаше това обяснение. Та дори се гордеехме с това и се тупахме по гърдите. А когато говорехме за изпити смятахме, че трябва съзнателно да се справим с не една задача. А те бяха многобройни и разнообразни, и една с друга не си приличаха. Бяхме при Учителя. Един брат се оплакваше от своите неудачи. Учителят го спря и каза: „Аз плача не за вашите страдания, а за вашите заблуждения".
към текста >>

21. 5.25. Опит с три показалеца

ДРАГА МИХАЙЛОВА

„Сложи си дланите на гърдите, така че лактите да се опрат на тревата.
По едно време спираме и се обръщаме към Учителя: „Виждате ли, и тревата се смее. Казвате нещо смешно и тя се смее и превива от смях." Чак тогава огледахме високата трева и виждахме как вятърът я люлееше; и той преминаваше през тревата на вълни, на вълни. Учителят се обърна към мене: „Хайде сега, легни на тревата! " Аз легнах на тревата. Около мен се изправи сестра ми, Учителят и тримата братя. „Сложи си дланите на гърдите, така че лактите да се опрат на тревата. Хубаво се опъни." Аз съм легнала по гръб и двата лакътя опират на земята. Чудя се какво Учителят ще прави с мен. Тогава Учителят се обърна към Игнат и д-р Кадиев. „Вие, със своите показалци на дясната си ръка, ще подхванете двата лакътя на сестрата отдолу, отляво и отдясно. А брат Паскалев ще си сложи показалеца под главата." Те клекнаха и всеки постави своя показалец там, където Учителят бе посочил.
към текста >>

22. 6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА

Въздухът беше така чист - гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие.
Кроткият поглед на Учителя ме подканяше да разтворя сърцето си - да излея своята мъка. Започнах да прелиствам страниците на своя живот още от онзи момент, от онази среща, когато Учителят ми каза: „Вашата глава ще узрее след десет години." Дълго, дълго говорих за своите идеали, за своите копнежи по онова велико бъдеще, когато човекът ще бъде истински свободен, творец на своята съдба, на един свят на справедливост и на красота. След дългата ми изповед Учителят отправи своя поглед нагоре със следните думи: „Пишете на вашите родители, че сте жив и здрав, да ви изпратят документите и се запишете във факултета по философия." За мен всичко това беше чудно и странно... Животът в столицата за мен беше непознат. Бях израсъл в един тих провинциален град, в една среда -проста, но пълна с копнежи за един нов живот, за един нов свят... С голяма радост преспах в малката бяла къща и на сутринта, в ранни зори, с Учителя тръгнахме към боровата гора. За първи път минавах през хубавите алеи на младата борова гора, където славеите разнасяха своята чудна песен. Въздухът беше така чист - гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие. Учителят бавно пристъпяше, мълчалив и сериозен. Най-сетне пристигнахме на една росна поляна. Учителят ми каза: „Тук е мястото, откъдето всяка сутрин посрещаме изгрева на слънцето". Поляната беше изпълнена с млади и стари мъже и жени. Те си казваха помежду и „брат" и „сестра".
към текста >>

23. 6.09. Учителят и четирите категории съзнания

Втората категория са Новозаветните - които живеят предимно с гърдите, т.е.
Според Него на земята се въплъщават четири категории съзнания, които слизаха на земята чрез различните вериги души. Тези четири вида съзнания протичат чрез различните системи на организма във всяка душа, но поотделно доминира едно от тях във всяка душа. Тези съзнания не представляват нещо статично. Различните категории на съзнанията са: Старозаветните, които се занимават предимно с проблемите на стомаха. Тяхната психологическа характерност се изразява чрез реакцията на озлоблението. Втората категория са Новозаветните - които живеят предимно с гърдите, т.е. разрешават проблемите на чувствата, в света на съблазните. Третата категория - това са душите на Праведните, които са изпълнени със скръб от неправдите в живота и най-сетне - Учениците, които живеят предимно с главата и се учат във висшето училище на живота. Старозаветните живеят в квадрата на физическия свят, Новозаветните се движат между двата полюса на елипсата, Праведните учат тайната на кръга, а Учениците - разгадават великата спирала на живота. Учителят, като велик Мъдрец, отваря широко вратите за покаяние на Старозаветните, дава правила и методи на Новозаветните - как да се справят със съблазните на живота: на Праведните дава сила, за да помагат на първите две категории души, а на Учениците - непрестанно разкрива тайните на Великата Божествена Мъдрост, за да станат добри проводници на трите принципа в Битието, символизирани чрез равностранния триъгълник: Любов, Мъдрост и Истина. Това е есенциалният свят.
към текста >>

24. 6.19. Край на първото действие

При тази свада Учителят като стрела дойде при нас и Той лично го отстрани от мен, като ме хвана за гърдите, като че искаше да махне цялата жлъч, която ме беше обляла.
Когато Той извършваше всичките тези неща, беше мълчалив, недостъпен и мъчно разбираем. В тези моменти Той беше величествен, чувстваше се Неговата магическа мощ, неговата велика окултна ерудиция. Ще предам накратко този епизод, защото след Него Учителят лично на мен, а също и в 2-3 беседи изясни вътрешния му смисъл. Неудобно ми е да казвам повода на накипялото ми негодувание към Михаил Иванов, но фактът, че ние влязохме във физическо стълкновение с него, говори много; физически бях по-силен от него, но се препънах и той падна върху мен, като ми нанесе един удар в главата, точно върху центъра на вярата. Понеже в лявата си ръка случайно държеше един нож - моето будно внимание ме насочи да го обезоръжа. При тази свада Учителят като стрела дойде при нас и Той лично го отстрани от мен, като ме хвана за гърдите, като че искаше да махне цялата жлъч, която ме беше обляла. След стихването на този епизод аз запитах Учителя, защо ме удари точно в центъра на вярата. Той ми каза, че ще дойде един момент в живота на Михаил Иванов, когато аз трябва да му се притека на помощ. Какъв беше поводът за сбиването между мен и Михаил? Сега мога да го кажа, защото тогава бяхме в младостта си. Сбихме се за една жена.
към текста >>

25. 6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА

62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА Атмосферата около Учителя се сгъстяваше от дълбоките въздишки и тревога, които се изтръгваха от гърдите на приятелите, от великото страдание, което произтичаше от неизвестността.
62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА Атмосферата около Учителя се сгъстяваше от дълбоките въздишки и тревога, които се изтръгваха от гърдите на приятелите, от великото страдание, което произтичаше от неизвестността. Учителят все повече и повече навлизаше вътре в Себе Си. Той почти започна да не говори. Приятелите пазеха пълно мълчание. Брат Борис, със своя благ поглед, със своите меки обноски и изискано държане, тонираше атмосферата. Аз исках да питам нещо Учителя.
към текста >>

26. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Отново стои тарторът на тарторите на същата скала - окъсан, гладен, омършавял и две змии смучат жизнения ток от гърдите му.
Тарторът на тарторите му казал: „Ето, аз изпратих всички мои служители да лъжат народите по цялата планета. Всички тези земни царства са мои. Аз ще ти ги подаря, ако ти ми се поклониш". Исус го погледнал строго и му казал: „Сатано, махни се от мен! " След 2000 години картината се сменя. Отново стои тарторът на тарторите на същата скала - окъсан, гладен, омършавял и две змии смучат жизнения ток от гърдите му. Христос отново минава през същата скала край него и тарторът на тарторите му казва: „Не идвай при мен, нямам вече какво да ти предложа. Тези, които изпратих между народите и мен излъгаха". Христос му казва: „Аз ще ти извадя змиите от гърдите, ще те нахраня, ще те облека, обаче ти ще дойдеш с Мен, да отидем сред всичките народи да демаскираме лъжата, която ти от 2000 години чрез своите слуги разнесе по целия свят". Тази легенда крие една велика тайна. Действително тя изразява състоянието на двадесетото столетие, което се явява като граница между две епохи.
към текста >>

Христос му казва: „Аз ще ти извадя змиите от гърдите, ще те нахраня, ще те облека, обаче ти ще дойдеш с Мен, да отидем сред всичките народи да демаскираме лъжата, която ти от 2000 години чрез своите слуги разнесе по целия свят".
Исус го погледнал строго и му казал: „Сатано, махни се от мен! " След 2000 години картината се сменя. Отново стои тарторът на тарторите на същата скала - окъсан, гладен, омършавял и две змии смучат жизнения ток от гърдите му. Христос отново минава през същата скала край него и тарторът на тарторите му казва: „Не идвай при мен, нямам вече какво да ти предложа. Тези, които изпратих между народите и мен излъгаха". Христос му казва: „Аз ще ти извадя змиите от гърдите, ще те нахраня, ще те облека, обаче ти ще дойдеш с Мен, да отидем сред всичките народи да демаскираме лъжата, която ти от 2000 години чрез своите слуги разнесе по целия свят". Тази легенда крие една велика тайна. Действително тя изразява състоянието на двадесетото столетие, което се явява като граница между две епохи. Ние виждаме какви дълбоки раздвижвания има във всички области на живота. Налице са големи международни конфликти, остри социални противоречия, голяма духовна нищета, войни и разрушения, военни разточителства. Първата световна война беше развръзката на националната карма.
към текста >>

27. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

Един ден Михаил влиза при нея: „Махнете този портрет на стария учител, а оставете портрета само на новия учител." И Михаил си посочва с жезъла гърдите.
В окултизма това се нарича хиперестезия, когато взимат надмощие известни центрове в човешката глава, то тези центрове стават като паразити и крадат енергията на другите центрове. Тогава човек си въобразява това, което не е. Михаил, когато е бил ученик в гимназията, е страдал от това. Имаше един случай с една жена, която е имала кандило и от двете страни е имало два портрета: един на Учителя по-голям и един по-малък на Михаил. Жената пали кандилото от време на време и се моли на двете икони. Един ден Михаил влиза при нея: „Махнете този портрет на стария учител, а оставете портрета само на новия учител." И Михаил си посочва с жезъла гърдите. Жената толкова се разочаровала от него, че сваля и двата портрета - и на Учителя, и неговия. Тези прояви нямат нищо общо с Учението на Учителя. Учението на Учителя е Словото Му, а не в кандила, икони и актьори. Много хора като видяха, че той позира на Учителя Дънов, то те се разпръснаха. Останаха при него хора, които търсеха чудеса.
към текста >>

28. 6.77. СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ДВЕТЕ ЛОЖИ

Антов побеснява и започва да го бие с юмрук по гърдите и главата.
Сега ще ви представя два примера, за да видите как едните и другите действат. Случи се така, че Никола Антов, който бе представител на едното посвещение и Боян Боев, който беше представител на дясното посвещение, се договорят по един проблем и вземат решение как да се действа. Но след ня-колко дена Боян Боев си променя решението под влияние на онези, които бяха около него. Никола Антов отива при него и търси обяснение по въпроса. Боян Боев му казва: „Принудиха ме да си променя решението". Антов побеснява и започва да го бие с юмрук по гърдите и главата. През това време там е имало една сестра, която наблюдава целия случай. Избягва и вика за помощ. Антов продължава да го налага, а Боян Боев вика: „Стига бе, Антов, утрепа ме! " А Антов вика: „Това ти е за урок, друг път да не се изметваш." А Боян Боев по това време беше болен, беше го свила артрозата и не можеше да ходи. При мен беше един гимназиален учител и като дотърча онази сестра и разказа всичко, в мен се надигна един гняв.
към текста >>

29. 4. СРАМЕЖЛИВОСТ И КАВГИ

МАРИЯ ТОДОРОВА

А на времето в началото на века да се разболее едно дете от бронхопневмония не винаги оживяваше - тогава ме лекуваха със сиропи, със синапени лапи, налагаха върху гърдите ми вендузи, такова беше лечението.
То ме завладя и не ме пусна до края на живота ми, през всичките години изпитвах го като някакво въже, което ме бе вързало от рождението ми та чак до старостта ми. Беше много интересно, но бе факт, с който не можах да се справя. В Стара Загора отивайки на училище по пътя паднах в една локва, след което станах бях цялата измокрена, но се смутих, че ще закъснея и че учителката ще ми се скара, затова се оправих малко, поотьрсих се оттук оттам и отидох на края в час. А беше есен, студена есен. Разболях се от бронхопневмония и лежах близо два месеца у дома. А на времето в началото на века да се разболее едно дете от бронхопневмония не винаги оживяваше - тогава ме лекуваха със сиропи, със синапени лапи, налагаха върху гърдите ми вендузи, такова беше лечението. За температура се даваше хинин. У дома ме попитаха защо не съм казала на учителката. Отговорих: „Беше ме срам". Имах особено чувство на стеснителност, когато оздравях и ме заведоха в училище учителката ме представи отново пред класа и обясни, че съм била болна, понеже съм паднала в една локва със студена вода. Децата отново започнаха да се смеят, а едно дете скочи на крака и извика: „Учителко, тя не е паднала в локвата, а в една дупка понеже е родена в град, където има голяма дупка - родена е в Дупница".
към текста >>

30. 13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА

Тогава аз облечена по модата се явявам с една хубава рокля и с един хубав модел като роклята отгоре до пояса ми беше с много хубави копчета и аз бях разкопчала три-четири копчета от тях, така че имах едно скромно деколте на гърдите си.
Онова, което се случваше с нас беше неочаквано и непознато. Понеже аз произхождах от доста състоятелно семейство, а моята майка бе светска жена стараеше се единствената й дъщеря да бъде не само добре облечена, но и да се равнява с модата на това време. Тогавашната мода бе много строга, с официални дълги рокли до земята, като се виждаха само обувките и глезените на краката. Трябва да видите снимки на млади жени от онова време, за да видите какво значи млада девойка и какво значи мода. Днес така както се обличат жените това не е мода, а това е живо разголване. Тогава аз облечена по модата се явявам с една хубава рокля и с един хубав модел като роклята отгоре до пояса ми беше с много хубави копчета и аз бях разкопчала три-четири копчета от тях, така че имах едно скромно деколте на гърдите си. Бях млада и хубавичка, пък и тоалета ми беше направен както трябва и моето появяване в салона на беседа пред Учителя предизвика смут. Всички ме оглеждат, аз съм изваяна отгоре до долу С последен модел рокля и последна дума на модата. Дойде при мене един възрастен брат, приближи се и докато аз разбера какво става той протегна ръце и ми закопча някои от копчетата на роклята като остави горните две копчета незакопчани. Той се завърна при другите и всички одобрително кимнаха с глава, но явно, че това не се хареса на другите и отново дойде една възрастна сестра и с такъв жест нетърпящ никакво възражение ми закопча и останалите две копчета до края. А според модела те не трябваше да бъдат закопчани.
към текста >>

31. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

От главата до началото на гърдите човек е пълен с мисли.
Изгревът..., т. 5 не е лошо. Те са капитал за разработване. Но той трябва да знае как да ги трансформира. Ти понеже много ядеш естествено в организма ти се образуват отрови, които трябва да се изхвърлят по естествен път. От главата до началото на гърдите човек е пълен с мисли. А до кръста е пълен с чувства. А от там надолу до коленете са физическите енергии. Нима е хубаво човек да не е схватлив в известна област? Но трябва тези енергии да се регулират. То е цяла наука.
към текста >>

32. 103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ

Някой път Учителят беше пред мен, говорим и изведнъж се промени, сведе поглед надолу, кимне с глава, тя клюмне на гърдите му и той се извлече от тялото си.
103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ Аз винаги се учудвах как може Учителят едновременно да бъде с този или онзи, да откликва на техните молби, отправени чрез молитви, чрез мисълта или чрез извикването на самото му име „Учителю". Имахме случаи както и аз съм имала, когато някой е в беда и извиква само името „Учителю" и той в миг идваше и ни спасяваше от бедата. Той за миг присъствуваше едновременно на много места. Някой път Учителят беше пред мен, говорим и изведнъж се промени, сведе поглед надолу, кимне с глава, тя клюмне на гърдите му и той се извлече от тялото си. Аз седя до него или срещу него и знам, че тук не е Учителят, а е само тялото му до мен. Ако някой страничен човек би наблюдавал би казал, че Учителят е заспал като не уважава учениците си, които са около него. После Учителят отведнъж вдига глава все едно, че нищо не е било и продължава разговора си дотам, докъдето е стигнал. След едно такова излъчване от тялото си понякога каже и някоя друга дума, така че открехне малко вратата на знанието и ни покаже, че е бил някъде и по някой път спомене какво е свършил, но това беше в редки и изключителни случаи. Това е една много сложна и опасна тема за разговор.
към текста >>

Божественият свят се намира в главата, ангелският - в гърдите, а човешкия свят - в стомаха.
Ами представи си, че всички те хулят, а ти съсредоточена вътрешно се подигаш и казваш: „Е, Господи, само Ти ми Си". Някой път се скрия и ти кажа ти да дойдеш при мен. Ще плачеш и ще се качваш нагоре, ще те изкачим волю или неволю към върха. Този връх трябва да се изкачи. Живият човек трябва да е буден в Божественият, в Ангелският и в човешкия свят. Божественият свят се намира в главата, ангелският - в гърдите, а човешкия свят - в стомаха. А има и по-долен свят, в който хората са мъртви. Казваш, че си мъртва, а досега живееш. Кой ти дава този живот? Запитвала ли си се и знаеш ли отговора? Бог е този, който оживява.
към текста >>

33. 104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ

На гърдите си чувствувах тежест." „Много ли ти е тежко?
" „Не си виновна, но ти можеш и като не си виновна пак да учиш. То когато си виновна ще те накарат насила да учиш, а когато не си виновна пак можеш да учиш. Упражненията прави ли ги днес? " „Не съм ги правила." „Защо си се изменила толкова много? " „Учителю, аз имах желание да ги правя, но днеска просто се залежах на кревата и не можах да стана. На гърдите си чувствувах тежест." „Много ли ти е тежко? Трябва да смъкнеш тази тежест надолу. Нали знаеш какво е казал Христос „Който изгуби живота си заради мене ще го спечели". Низшето всякога трябва да се жертва заради Божественото, но то не умира, а намира своят живот само в Божественото и чрез Божественото."
към текста >>

34. 111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ

Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност.
Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува. А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи свят. Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго. За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери. Това е знание, което е за учениците. Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност. След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал. Това се виждаше и проверяваше от онзи, който стенографираше този разговор. Учителят беше споменал много неща за сънищата: „Когато човек сънува, че дава гощава някого това е лошо нещо за оногова, който получава. А когато него го гощават е лошо за самият него". Когато на човек му дават на сън да яде месо това означава, че Невидимия свят е недоволен от него и че е направил и ще направи някоя много голяма грешка особено ако този човек е вегетарианец.
към текста >>

35. 120. СЕМЕЙСТВОТО И ШКОЛАТА

" Учителят я погледнал, после навел глава и според Ричка той клюмнал глава на гърдите и заспал.
„Е, виждате ли, че закона работи и не ви оставиха до деветдесет и пети път, а Небето ви доведе по-рано. То е възнаграждение за вярата ви в закона". Ричка е необикновена възбудена от този разговор с Учителя. Той я пита: „Има ли нещо да ме питаш и да искаш? " "Учителю, ще се омъжа ли скоро и за кого? " Учителят я погледнал, после навел глава и според Ричка той клюмнал глава на гърдите и заспал. Тя толкова много се смутила и започнала да плаче тихо. Казала си: „Аз с глупавия си въпрос за женитбата си го успах и той сега спи". Тя така си мислела, защото за пръв път е пред Учителя. През цялото време тя плаче и рони сълзи, защото смята, че е виновна за това състояние на Учителя. След около пет минути Учителят вдигнал глава, огледал я, а според Ричка той се е събудил и казал: "Потърпи още малко.
към текста >>

36. 131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА

" „Никой, Учителю." Иска да плаче, но не може, нещо е спряно в гърдите му и нито е за плач, нито е за нещо друго.
Бяха оформени много групи и те една след друга влизаха и излизаха от там. Само един брат - Петко Гумнеров никой не искаше да го вземе със себе си поради това, че той е имал едно прегрешение, състоящо се в това, че той беше целунал една млада сестра по челото, а според възрастните приятели това е нарушение на морала, за което го бяха осъдили, че той не трябва повече да бъде в Братството. С този случай се бяха развили много бурни събития и доколкото си спомням брат Борис миналата седмица ги разказваше и те бяха записани и да не ги повтаряме отново. Сега искам да кажа друго: Петко стои настрана и никой не иска да го вземе и той стои отхвърлен и низвергнат от приятелите. Накрая идва Учителя и го пита: „Петко, никой ли не те покани? " „Никой, Учителю." Иска да плаче, но не може, нещо е спряно в гърдите му и нито е за плач, нито е за нещо друго. „Ще можем ли двамата да отидем горе и да се помолим? " Учителят го хваща под ръка и лека-полека се изкачват горе, влизат в стаята, престояват известно време и не след дълго Петко излиза сам, но вече е друг Петко - целият грее като слънце, засмян, весел, подскача ту на един, ту на друг крак, иска да изрази радостта си, че е бил с Учителя в горницата и че той и Учителя са се молили пред Духа, който е бил горе. Сега Петко е възроден, душата му ликува, душата му грее като слънце, защото е била при Господа. На следващият ден една сестра се приближава към Учителя и казва: „Учителю, най-малко над двадесет групи минаха по десет човека през Горницата. Аз ги записвах кои се качват и кои слизат, но както се качваха, по същия начин и слизаха.
към текста >>

37. 160. ЗИМНАТА ЕКСКУРЗИЯ ДО ГОЛЯМАТА СКАЛА

Сега вие сте екипирани, но я си сложете една пола и по долни гащи тръгнете да се изкачвате в сняг до гърдите, па да видим тогава дали някой ще се смее или ще плаче.
Започнахме да затъваме до пояса. Измъкнем един крак, а снега се събира под полите ни - ужасия и страхотия. Като си спомням сега направо ме е срам от Учителя по две причини, че така сме се изкачвали нагоре. А снегът беше замръзнал по чорапите, роклите, фустите, по долните ни гащи, а бяхме си сложили дълги бели гащи, които влизаха в черни вълнени чорапи. Смешно и трагично. Сега вие сте екипирани, но я си сложете една пола и по долни гащи тръгнете да се изкачвате в сняг до гърдите, па да видим тогава дали някой ще се смее или ще плаче. Братята вървяха напред, правеха пъртина, разбиваха с краката си снега, отбиваха снега в страни и го тъпчеха, за да не потъваме. Движехме се стъпка по стъпка. След мъчително изкачване стигнахме до една скала, огромна скала, висока десет метра, точно на пътя ни. като спряхме до нея Учителят каза: „До тук". Показа ни с ръка, че повече нагоре няма да се върви.
към текста >>

38. 213. КЛЕТВАТА И МЪЛЧАНИЕТО НА ГЪЛЪБА

А завистта и озлоблението заслепява някой път и онзи, който се бие по гърдите, че е окултен ученик на Учителя.
Методи успя да вземе разрешение за печат, тогава той работеше като чиновник в Министерството, от министър Казасов. Помогна му както бе казал Учителят, че докторатът му ще му проправя път. Методи бе минал по косъм докато докато вземе разрешение за печат. Ако някой бе узнал поради завист щяха да ни издадат, да ни наклеветят и щяха да спрат печатането на тази книга. А щяха да го сторят и то от завист. А завистта и озлоблението заслепява някой път и онзи, който се бие по гърдите, че е окултен ученик на Учителя. Тогава Методи завежда Неделчо Попов пред гроба на Учителя и го накарва да се закълне, че ще мълчи. Неделчо се кълне и издържа на клетвата си. Той живееше под един покрив с Николина Балтова и ако само той бе споменал една дума пред нея, то сигурно бе, че тази книга нямаше да излезе. Неделчо изигра главна роля при организирането на печата. Той беше тогава технически оценител в държавната печатница и имаше много връзки с печатниците.
към текста >>

39. 241. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

По този начин Пентаграмата се превърна в златна, тя беше окачена на гърдите от лявата страна на реверите на костюмите на братята и на вратовете на сестрите.
Приятелите го правеха от една чиста символика - те получаваха златни правила за живота на ученика и в знак на искрен отговор даваха по една златна монета. По-късно приятелите златари направиха матрица за медальони и на тази матрица бе изобразена цялата Пентаграма с надписите. Тогава всеки даваше по една жълтица, събираха се един-двама човека, купуваха, даваха я и за нея получаваха медальони с Пентаграма. Бяха направени златни синджир-чета ние сестрите окачвахме тази Пентаграма на вратовете си. А пък за братята беше направена същата Пентаграма със специална игла, която можеше да се закопчава на ревера на саката им. По този начин Пентаграмата се превърна в златна, тя беше окачена на гърдите от лявата страна на реверите на костюмите на братята и на вратовете на сестрите. Но Уук трябва да добавя, че се намериха и недобросъвестни златари, които започнаха да примесват към златото и сребро и златната монета от 24 карата ставаше на 14 карата. Докладваха на Учителя и той беше много недоволен от това развитие на нещата. Учителят ни събра трите - Савка, Паша и мен и ни подари по един ме-дальон-Пентаграма като и ние му целунахме ръка. Така че моята Пентаграма на врата ми е подарена лично от Учителя. Аз притежавам едно писмо от Учителя изпратено до нас петте участнички в окултният клас на Добродетелите.
към текста >>

40. 279. ЩЕ НАПИШЕШ!

Тя, сестрата не можа да ме разбере, защото по онова време всеки се тупаше по гърдите и се пъчеше като показваше, че в неговите гърди тупти не само сърце, но от гърдите му излиза истината на живота.
Веднъж една сестра идва при мен и казва: „Ама вие сте били съвременничка на Учителя, защо не опишете някоя своя опитност? " Погледнах я, побутнах я по рамото и без да искам изрекох: „Сестра, ако напиша своите опитности за живота на Изгрева то цялото Братство ще се обърне наопаки и трябва да тръгне да се движи обратно". „Ами как така да се обърне обратно? " „Обратно трябва да се върне до мястото и времето, от където бе направено отклонението от Школата на Учителя и чак тогава всеки един трябва да тръгне по своят житейски път и да го извърви като ученик на Учителя." Да, трябваше да се върнат всички обратно. Обратно към Истината и Словото на Учителя. Тя, сестрата не можа да ме разбере, защото по онова време всеки се тупаше по гърдите и се пъчеше като показваше, че в неговите гърди тупти не само сърце, но от гърдите му излиза истината на живота. А пък истината излиза от Духът. А глава на Словото е Истината. И целият ни живот в Школата на Учителя е запечатан в Словото на Учителя. Нямаше проблем, нямаше въпрос, по който той да не ни отговори още преди да му е зададен и те се намират записани в неговите беседи. Ние бяхме живи опитности, които се втъкаваха като закони на Словото.
към текста >>

41. 19. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ПЕСЕН

Главоболието престана, олекна ми на гърдите, температурата ми спадна.
Не отидох в училище. Легнах си. Лежа и пъшкам от главоболие, температура и т.н... По едно време се сещам, че Учителят казва в една от лекциите: „Когато сте болни, пейте. Прилагайте музиката, пеенето като метод за лекуване..." Аз почнах да пея. Изпях една, две, три, пет и повече песни. Главоболието престана, олекна ми на гърдите, температурата ми спадна. Аз се зарадвах. Взех тетрадката си, да споделя с нея радостта си от този опит. Чувам, че колежките ми идат да ме видят. Хазайката ги посреща. „Как е Наталия?
към текста >>

42. 80. ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИЯТ ПЪРВИ НОЕМВРИ 1944 г.

Целият Изгрев е излязъл пред салона, на предна линия са нашите мили братя левенти: Гради, Борис, Николай Дойнов, Николай Шиваров, Пантелей, Иван Антонов, Неделчо, Галилей (Галето-Гавраил Величков), Боянчо, Драган, Димитър Стоянов, Влад и много още други наредени пред прозорците с излъчени гърди, готови да срещнат всичко, готови да минат през труповете им, но да не позволят косъм да падне от главата Му.
Той е бил зает. Страшно зает е бил тогава. Решителни, съдбоносни дни са били тогава. Вечерта Той има една необикновена среща в големия салон... и може би фатална... Аз гледах само като теле от вън и нищо не разбирах. Няма никога да забравя тази вечер. Целият Изгрев е излязъл пред салона, на предна линия са нашите мили братя левенти: Гради, Борис, Николай Дойнов, Николай Шиваров, Пантелей, Иван Антонов, Неделчо, Галилей (Галето-Гавраил Величков), Боянчо, Драган, Димитър Стоянов, Влад и много още други наредени пред прозорците с излъчени гърди, готови да срещнат всичко, готови да минат през труповете им, но да не позволят косъм да падне от главата Му. Небето, обаче, не пожела от тях жертви. Или, може би, сам Той не допусна да се правят жертви за Него. Колко мил, колко трогателно мил беше като изпращаше гостите и видя строените редици. Той разбра, Той почувствува всичко и за да ги успокои, протегна ръка към гостите и рече с мил, топъл глас: „Братята-комунисти са дошли на разговор". Аз бях също на предна линия, исках да видя и разбера всичко.
към текста >>

43. 81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ

Престана всяка болка по ставите ми, махна се тази тежест от плещите ми, олекна ми на гърдите.
Бяхме останали само Стоянка й аз да бдим край Него до 12 часа, след което щяха да ни сменят други. Какво си мислеше Стоянка, какво се молеше, не зная. Но аз, малката, ней-малката ученичка на Учителя, ето това се молеше и искаше пак помощ от Него. И, о, чудо! В миг се смъкна всичко от мене, както някога е ставало. Престана всяка болка по ставите ми, махна се тази тежест от плещите ми, олекна ми на гърдите. Почнах да дишам леко, главата ми се разведри, престана да ме боли. Челото ми, което пареше, се разхлади. „Стоянке, Стоянке, оздравях, оздравях, виж, виж, пипни ръцете ми, челото ми, не парят! Леко ми е, Стоянке, аз оздравях. Той, Той го направи пак!
към текста >>

44. 10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ

Петър Камбуров

Голяма радост изпълни душата ми, гърдите ми се разшириха едва ли не до спукване, аз заплаках!
Но как ще доловя този момент? Съобразих, че когато престане да се чува шумът от тракането на вилици, който шум достигаше до мене по витата дървена стълба, тъкмо тогава ще настане този момент. И наистина, шумът престана. Интуитивно почувствувах, че вече е време и произнесох следната кратка молитва: „Благодаря Ти, Господи, за тази хубава храница, която Си ми дал". В този момент ме обхвана едно необикновено преживяване! Голяма радост изпълни душата ми, гърдите ми се разшириха едва ли не до спукване, аз заплаках! Заплаках от радост, от умиление! Ето, мъча се да го предам с думи, но всичко казано бледнее пред действителността. И това преживяване за мене ще остане паметно през вековете! Най-после, след като се поуспокоих, реших да хапна, но преживяното бе толкова силно, че не можех да ям. Изядох едно съвсем малко залъче хляб и две маслинки.
към текста >>

45. КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА

Крум Въжаров

Тогава аз не знаех, че Петър Дънов е прочел моята мисъл, но Той остави рендето, изправи се смирено и каза тихо, но много строго, като с ръка посочи гърдите си: „Да, аз съм Учителят.
„Първият въпрос: Вие Учител на Бялото Братство ли сте? " Той ме погледна, после погледна рендето, погледна дъската и отново се обърна към мен и каза само една дума: „Да! " Аз проследих погледа Му и движенията Му и огледах салона и онези дюлгери, които работеха за довършване на дограмата. Имах усещането, че се намирам в дърводелско училище и че един е майсторът, а другите са ученици на майстора. Но после се сетих, че аз зададох точен въпрос, за което получих точен отговор. Тогава аз не знаех, че Петър Дънов е прочел моята мисъл, но Той остави рендето, изправи се смирено и каза тихо, но много строго, като с ръка посочи гърдите си: „Да, аз съм Учителят. Тук е Великият Учител". „Ще мога ли да Ви задам втория въпрос: Какво е Бог? " „Бог е Любов" отговори Учителят. Зададох и третия въпрос: „Ще мога ли да отида да уча в САЩ? " „Ако отидете в САЩ ще страдате много".
към текста >>

Голям сняг до гърдите.
Значи три дни в седмицата трябваше да бъдем сутрин на Изгрева много рано. След беседа играехме Паневритмия и след това всеки отиваше по своята си работа. Тогава станах много близък с Борис Николов. Не можех да оставам да размишлявам и съзерцавам сутринта и аз осъзнавах, че и аз трябва да отида на работа. Беше голяма и люта зима. Голям сняг до гърдите. С брат Борис ходехме пеша близо до Подуяне в големия сняг и там работехме в едно мазе. По десет часа на ден пипахме студеният камък, който беше мокър и газехме във вода. Връщахме се уморени, премръзнали и ако можеш да медитираш в това положение, но заповядай. Не можеше, заспивахме пребити от умора и така се пренасяхме чрез съня си в другия свят. Аз получих лично разрешение от Учителя и влезнах е Младежкият окултен клас.
към текста >>

46. 12. СЪГРЕШЕНИЕТО НА МАЛКИЯ ЧОВЕК

Симеон Арнаудов

Учителят е вдигнал двете си ръце насочени нагоре над главата си в ляво, после Той ги сваля пред лицето Си, после ги прекарва пред гърдите Си и ги сваля надясно надолу покрай стола, сочейки земята.
Отивам при Учителя и се разкайвам, че съм направил грях и падам на колене в краката Му. Учителят се навежда и ме изправя. В очите ми сълзи, два реда сълзи се стичат по бузите ми. Поставя ме да седна на стол, а Той сяда на своя стол. След малко, след като се успокоявам ми казва: „Да знаеш, Симеоне, какви могъщи духове на Вселената съгрешават и след това се сгромолясват така р-р-р-р-р-р-р в Ада". Учителят е вдигнал двете си ръце насочени нагоре над главата си в ляво, после Той ги сваля пред лицето Си, после ги прекарва пред гърдите Си и ги сваля надясно надолу покрай стола, сочейки земята. През цялото време на движението на ръцете Си, Той ги следеше с поглед и когато минаваха пред лицето Му надолу, Той ги съпроводи със звукосъчетанието излезнало от устата Му „р-р-р-р-р-р" надолу. Аз наблюдавам всичко това и Той вдигна главата Си към мен и продължи: „Видя ли какви Велики Духове слизат в Ада? Та ти ли да не съгрешиш? " и се усмихна. Аз също.
към текста >>

47. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Симеон Арнаудов

Показах ги, а Учителят ми каза: „Сега, брат, ще туриш на гърдите си един калем и едно тефтерче.
А като младо момче 12 ^ 13- годишен ние бяхме направили поетично общество от няколко момчета и писахме писмо до поета Иван Вазов и той ни отговори. Ние бяхме ученици в Лясковец и от тези момчета трима станаха поети. И в мен имаше проблясъци на поезия и песен от младите ми години. Много обичах поезията и природата. Когато отидох в Добруджа и престоях няколко години върнах се при Учителя и му представих 60 броя стихотворения. Показах ги, а Учителят ми каза: „Сега, брат, ще туриш на гърдите си един калем и едно тефтерче. И сега едновременно ще върви и поезията, и музиката". Да, поезията тръгна и музиката тръгна, но аз не изпълних нищо. Не записах нищо! По едно време гонеха евреите и Учителят ми даде тема да напиша поезия за тях и аз написах една интересна поема за евреите. Започваше така: „Далечен свят спомням в мен странен бяг, буди духа в странен зов.
към текста >>

48. 33. ДВАТА БРЯГА

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Когато се върнах на Изгрева издекламирах една балада на Учителя, Той ми каза: „Ти ще сложиш сега като турците на гърдите си един калем и като вървиш, щом ти дойде поезията, спираш се и записваш.
След освобождението на Добруджа от румънците, Учителят нареди на Лулчев да ми помогне и да бъда назначен на работа. Там тогава ставаше земераздаване на освободените земи. Престоях около три години и чрез мен протече една необикновена поезия. Даскалът там ми каза, че тук, в Добруджа хората са празнували по време на пълнолуние, имало местен обичай да празнуват старите богове. Аз написах към 60 стихотворения в паметта си, но не ги написах на лист и хартия. Когато се върнах на Изгрева издекламирах една балада на Учителя, Той ми каза: „Ти ще сложиш сега като турците на гърдите си един калем и като вървиш, щом ти дойде поезията, спираш се и записваш. Сега ще върви поезията и музиката едновременно". И наистина тръгна поезия, вървеше и музика. Цели месеци течеше у мен. Бях силен проводник, бях силен медиум. В мен протичаха сили на разрушение и сили на градеж.
към текста >>

49. 8. ЗМИЯТА

Изведнъж Той спрял да говори, кимнал с глава, тя леко се склонила на гърдите му, с притворени клепачи.
" Значи Учителят ми спаси живота. Тогава бях ученичка. Това беше през 1934 г. Така Учителят ми спаси живота с едно докосване. А после някой ми каза от нашите на Изгрева, че те са били сутринта в малкия салон и там Той им е говорил. Изведнъж Той спрял да говори, кимнал с глава, тя леко се склонила на гърдите му, с притворени клепачи. Това положение се знаеше от всички и се знаеше, че в този случай Той се изключваше от тялото си, излъчваше се и отиваше някъде по своя работа. Тогава сестрата, която седяла до Него казала: „Тихо, Учителят е отишъл някъде и помага някому". И това е било точно в минутата, когато аз съм била в безсъзнание и са почнали да изгарят ухапаното място с нажежено ножче. После го проверихме и точно съвпадаше с минути. Това е сега едно от модерните лечения - чрез изгаряне на раната, серум да се прави, течности да се пият много и това, което съм получила е оток на ларинкса.
към текста >>

50. 1. ДЯДО ПОП И КАРАКОЛЬОВАТА ДУПКА

Жеко Вълканов

Другите вървят един след други по двама, вдигат си ръцете на гърдите, пак ги свалят, пак ги вдигат.
Станаха двадесет и трима. Мисля си: „Сигурно тук някъде има сбор и бързам и аз да ида с тях на сбор. По едно време стигнахме на едно място, чувам да свири цигулка. Значи има нещо тука. Като наближихме още малко, хората станаха много и гледам двама свирят с цигулки, а пък няма такива да се борят като на събор по борби. Другите вървят един след други по двама, вдигат си ръцете на гърдите, пак ги свалят, пак ги вдигат. „Какво ли правят тия хора? ", си викам на ума. Правят гимнастика. Аз не бях виждал и не бях чувал такова нещо. След около половин час всичко свърши.
към текста >>

51. 6. ОТКОЛЕШНИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Донка Георгиева Кънева

Нарушение на окултните закони

Но странното беше, че куршумът стигнал до гърдите ми, се връщаше обратно без да проникне в мене и да ме убие.
От пещерата той ме изведе и ме заведе на едно много високо място с връх, с голяма поляна. На поляната бяха строени всички четници. Между тях видях и себе си строена. В този момент дойде едно малко момче и каза, че неприятелят ни е обкръжил. Войводата вдигна пушката, насочи я към мене и стреля. Но странното беше, че куршумът стигнал до гърдите ми, се връщаше обратно без да проникне в мене и да ме убие. Втори път стреля - повтори се пак същото. В същия момент дотича друго момче и каза, че съгледвачът погрешно е видял за идването на неприятеля и че ние сме вън от всякаква опасност. Но това, което направи най-силно впечатление на Христо Ботев, беше връщането на куршумите от моята гръд, без да бъда убита. Той се обърна към мене и ми каза: „Ти разбра нашата връзка от миналото. Помниш ли как се изправи смело пред мене готова и без страх да те застрелям.
към текста >>

52. 2. БРАДАТА. СТОЮ МАРКОВ

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Стою го бяха арестували и при задържането му го бяха били, та бяха скачали на гърдите му и той се беше поболял и така си отиде.
Не зная в какво настроение беше, но като говорихме той започна да ми говори против Учителя. Казваше: „Ние сме отишли на Рила, където спим на земята макар и в палатка, сложили сме си под завивката клончета от борове, а Учителят, той бил видял, Той спял на кожи". При това той беше много груб и се изрази така: „Да го хвана аз за брадата, та да го раздрусам! " това изказване ме потресе и няма да го забравя никога. Но дойде време и мисля, че беше след 9.1Х.1944 г. Стою го бяха арестували и при задържането му го бяха били, та бяха скачали на гърдите му и той се беше поболял и така си отиде. Други се явиха и го хванаха за собствената му брада, разходиха го, където трябва, че и го раздрусаха. Замина си.
към текста >>

53. 6. Да те пързулнат на паркет

лично маршал Тоблухин му закачи орден на гърдите, като полкови командир на Карловския полк взел участие във войната срещу немските фашисти.
и аз се вредих да получавам неговата пенсия. Той бе си я заслужил като офицер от Българската армия, воювал през 1912-1913 г. и 1914-1918 и 1944-1945 г. Имаше Георгиевски кръст за храброст. А през 1943 г. лично маршал Тоблухин му закачи орден на гърдите, като полкови командир на Карловския полк взел участие във войната срещу немските фашисти. Ето такава бе развръзката. И поуката. След 9-ти септември 1944 г. Илия разшири предприятието си с нови съдружници, за което Учителят не беше съгласен и му беше казал, не се носят две дини под една мишница. Другарят Д.
към текста >>

54. 11. Женитбата

Боян Атанасов Златарев

“ Но младият момък се поколебал, тогава Учителят прибрал двете си ръце към гърдите си, погледнал го молитвено и изрекъл: „Моля те, ожени се за нея.
По онова време Любомир Лулчев залиташе много по женската част. Как се случило, че едно младо момиче, което дошло на Изгрева се залепило за него и му станало любовница. След време той се наситил на нея и я изоставил. А тя премина през голяма психическа криза. Тогава Учителят срещнал един млад брат, скромно момче и му казал: „Ожени се за нея! “ Но младият момък се поколебал, тогава Учителят прибрал двете си ръце към гърдите си, погледнал го молитвено и изрекъл: „Моля те, ожени се за нея. Направи го заради Мене“. Момъкът се разделил с Него, мислил няколко дена и решил да изпълни молбата на Учителя. Приближил се до изстрадалото момиче и започнал да приказва с нея любезно и внимателно. Започнал да дружи с нея и накрая се оженили. Така изпълнил молбата на Учителя.
към текста >>

55. 37. Учителят си замина от този свят

Гради Колев Минчв

Ами всички хвърляха пръст върху дъските отговарящи от кръста надолу върху ковчега към краката, а към главата и гърдите - никой не смееше да хвърля пръст върху лицето на Учителя.
Аз го поставих до краката. Тогава започнаха всички да хвърлят по бучка пръст според обичая. Но всички хвърляха пръст върху дъските от страна към краката и не към главата. По едно време се чу някакво срутване. После мнозина питаха защо станало срутване. Ами всички хвърляха пръст върху дъските отговарящи от кръста надолу върху ковчега към краката, а към главата и гърдите - никой не смееше да хвърля пръст върху лицето на Учителя. Та натегна. После почвата беше песъклива и там където сложихме гредите пясъка лесно се събаря от тежестта. Това подсказва, че някога там е било дъно на море или речно дъно с жълт, хубав пясък. Значи отгоре имаше около половин метър пръст, а отдолу пясък. Така приключи погребването тялото на Учителя.
към текста >>

56. 7. Гробар и конкурс за концерт-майстор

Атанас Минчев

А към главата и към гърдите никой не смееше да хвърля.
Мен ме определи да копая гроба, на Боянчо, го подготви да Му направи ковчега, трети подготви, да знаят къде да бъде погребан. Той се беше погрижил за всичко приживе, а ние сега трябваше да го изпълним. После мнозина питаха защо е станало това срутване и дали е било срутване. Ами това беше срутване. Защото всички хвърляха пръст върху мястото на ковчега от кръста надолу към краката. А към главата и към гърдите никой не смееше да хвърля. Тази тежест натегна. А гробът беше хем дълбок, хем широк и се натрупа много пръст върху дъските и гредите, които трябваше да послушат като покров върху ковчега. И още нещо, което е също важно. Почвата беше песъклива и там където направихме дупки за гредите беше с жълт пясък. А като сложихме гредите в тези дупки, то пясъка не можа да издържи от тежестта, от голямата купчина земя.
към текста >>

57. 4. Грижа за ближния

Васко Искренов

Друг един път, пак на същата пейка, пак с няколко души братя и Учителя, идва една пчела, бръмчи, завива се в един кръг и удря го в гърдите с тялото си.
Казва: „Да не мислите, че направих чудо? Пчелата беше жива, това показваха крилата щом са събрани. Щом крилата са отворени, тя е мъртва“. В: Тя фактически е била замръзнала. И: Да, замръзнала. Друг един път, пак на същата пейка, пак с няколко души братя и Учителя, идва една пчела, бръмчи, завива се в един кръг и удря го в гърдите с тялото си. Той се сепна назад, погледна я, тя втори път го удари. В: Удари Учителя. И: Той стана изведнъж, остави ни и с бързи крачки отиде към салона. И аз отдалеч Го следя по стъпките Му. Гледам Го, оттам излиза с една кана с вода.
към текста >>

58. 2. Пеню Киров - първият ученик

Ангел Вълков

По едно време съглежда човек с дълга коса и брада, на гърдите на когото вижда написани думите: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
Един ден ангелът, който го ръководел, му казал: „Иди във Варна на пристанището и ще видиш един човек“. Но име и адрес не му е дал. Той изпълва поръчението на ангела и отива във Варна на пристанището. Там имало много хора и той се взирал да види някой човек, който да му обърне внимание. Най-после срещнал такъв. По едно време съглежда човек с дълга коса и брада, на гърдите на когото вижда написани думите: „Аз съм този, който бях преди 2000 години! “ Когато се придвижил до човека, думите на гърдите му изчезнали. И така той се приближил до човека и вижда, че той е до 30-годишен.А това бил Петър Дънов. И така Пеню Киров направил първи връзката с Учителя Дънов. А на мен лично брат Тодор Стоименов ми разправяше, че те трябвало двамата с Пеню Киров да ходят пеш от Бургас до Варна, за да се срещнат с Учителя, за да присъствуват на първия събор. Даже ми каза, че са пренощували по пътя в село Копаран, сега прекръстено в село Порой, спали са в една кръчма.
към текста >>

“ Когато се придвижил до човека, думите на гърдите му изчезнали.
Но име и адрес не му е дал. Той изпълва поръчението на ангела и отива във Варна на пристанището. Там имало много хора и той се взирал да види някой човек, който да му обърне внимание. Най-после срещнал такъв. По едно време съглежда човек с дълга коса и брада, на гърдите на когото вижда написани думите: „Аз съм този, който бях преди 2000 години! “ Когато се придвижил до човека, думите на гърдите му изчезнали. И така той се приближил до човека и вижда, че той е до 30-годишен.А това бил Петър Дънов. И така Пеню Киров направил първи връзката с Учителя Дънов. А на мен лично брат Тодор Стоименов ми разправяше, че те трябвало двамата с Пеню Киров да ходят пеш от Бургас до Варна, за да се срещнат с Учителя, за да присъствуват на първия събор. Даже ми каза, че са пренощували по пътя в село Копаран, сега прекръстено в село Порой, спали са в една кръчма. А от там е родена моята майка, това село го познавам, защото отстои на 5 км от нашето село Горица, Поморийско.
към текста >>

59. 1. Най-добрият хиромант

Анка Тодорова Петрова

Били са шест души пленници и като пленници се било наложило да газят сняг до гърдите, от което той беше получил хроническа кашлица, от която впоследствие почина.
Ние дойдохме с пътнически влак с целият ни багаж. Спомням си, че след като пътувахме и пристигнахме на Изгрева, то ми стана лошо и тогава дойдоха да ми помогнат сестрите Бахчеванови, Папазов, Кисьова. Помня, че ме сложиха в една барака. И тъй къщичката, където се настанихме беше от една стая. Баща ми е бил пленник през Балканската война в Гърция. Били са шест души пленници и като пленници се било наложило да газят сняг до гърдите, от което той беше получил хроническа кашлица, от която впоследствие почина. В Гърция баща ми се запознал с един грък, който гледал на ръка - хиромант и тоя грък му казал на баща ми, че има тая дарба. Открил му значи, че има тая дарба и го упътил в гледането на ръка. Другите пленници загинали, но шест души от които и баща ми успели да се върнат в България. Гъркът му казал още, като отиде в България да намери книгата по хиромантия от Дебарол, за да може още по-добре да усвои тази наука. И наистина, той намира тази хиромантия от Дебарол и я прочита.
към текста >>

60. 6. На среща с Учителя

Любка Хаджиева

Отпред на гърдите Му се виждаше снежно бяла риза, отпред със златна иглянка.
Отново съм на Изгрева. Пред приемната стая на Учителя заварих един възрастен брат. Той не беше като че ли много възрастен, но с побелели коси- .И двамата чакахме появяването на Учителя. Появи се Учителят на вратата облечен и с една блага усмивка. Беше облечен в хубав млечно сив костюм и вълнена бяла шапка на главата. Отпред на гърдите Му се виждаше снежно бяла риза, отпред със златна иглянка. Учителят ни погледна двамата, но покани мене първа да вляза. Почудих се. Аз отстъпих съзнателно1 първото място на този побелял човек, който бе и запасен полковник. Той влезе действително, но много скоро излезе. След това влязох аз.
към текста >>

61. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Една ръка безмилостна, студена, в гърдите ми заби кинжал, от болката сърцето ми простена, притиснах раната си с длан. 5.
Затваряне, заключване на салона на Изгрева, 15.ХИ.1958 г. от властите на България. ПЕТНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ 1. В онази паметна, последна вечер, когато храма се затвори, душите ни ридаха безутешно, дълбока рана се отвори. 2 Да се помолим дружно пожелахме, о, скръбен шепот на сърцата, молитвата ни беше плач сподавен, но хладна, глуха бе съдбата. 4. Една ръка безмилостна, студена, в гърдите ми заби кинжал, от болката сърцето ми простена, притиснах раната си с длан. 5. За чуждите надянах горда маска, закрих очи за подлостта, и стана ми излишна всяка среща с приятели на радостта. 3. И като стон се песента понесе всред поруганата светиня, простихме се, заключихме вратите и светло минало в душите. 6. А за утеха някой ми припомни: "Ще мине, времето лекува", ти чакай, моя горест мълчалива, а раната е все тъй жива. 15.Х11.1958 г. 1. Ден мрачен ноемврийски, гледа намръщено небето към земята, подгонените облаци се лутат, а лъч от нийде не прозира. 2.
към текста >>

62. 4. КРИЛЦАТА

Воденичен камък ми беше легнал на гърдите.
4. КРИЛЦАТА Казват, че няма Господ. Аз пък казвам, че има. Ето как разбрах, как се уверих, че има Господ. Воденичен камък ми беше легнал на гърдите. - Тежко ми е. Едва дишам. Търся в съзнанието си близки, приятели, познати. Търся човек, който да повдигне товара ми. Няма. С просто око търся, с бинокъл търся. Няма.
към текста >>

63. 59. УЧИТЕЛЯ И ИЗГРЕВЪТ

И започна работа върху ума, върху гърдите, върху стомаха.
Той започна от призмата. От човешкото тяло. Той намери външната форма на човека неправилно устроена и започна да я вая - да я изправи и приготви за новата жителка, която чака своята обстановка, при която само тя може да се прояви. Учителят беше слязъл на нашата планета да помага. Да съкрати времето на това приготовление. И започна работа върху ума, върху гърдите, върху стомаха. Със светлата мисъл в беседите, с топлите и красиви чувства върху гърдите и с чистата, прясна и естествена храна върху стомаха. Той през целия Си престой физически на земята учи и научи хората - респективно човека - да мисли светло, да чувства красиво и да се храни природосъобразно. Плодните градини около малките къщички помагаха в работата Му върху стомаха, общите градини, общите обеди и екскурзии помагаха в работата Му върху сърцето - чувствата, а беседите - великото Божие Слово, помагаше в работата Му върху ума - върху правилно развиващата се мисъл. Учителят научи човека да мисли, научи го да чувства, научи го да се храни. Научи човека да работи.
към текста >>

Със светлата мисъл в беседите, с топлите и красиви чувства върху гърдите и с чистата, прясна и естествена храна върху стомаха.
От човешкото тяло. Той намери външната форма на човека неправилно устроена и започна да я вая - да я изправи и приготви за новата жителка, която чака своята обстановка, при която само тя може да се прояви. Учителят беше слязъл на нашата планета да помага. Да съкрати времето на това приготовление. И започна работа върху ума, върху гърдите, върху стомаха. Със светлата мисъл в беседите, с топлите и красиви чувства върху гърдите и с чистата, прясна и естествена храна върху стомаха. Той през целия Си престой физически на земята учи и научи хората - респективно човека - да мисли светло, да чувства красиво и да се храни природосъобразно. Плодните градини около малките къщички помагаха в работата Му върху стомаха, общите градини, общите обеди и екскурзии помагаха в работата Му върху сърцето - чувствата, а беседите - великото Божие Слово, помагаше в работата Му върху ума - върху правилно развиващата се мисъл. Учителят научи човека да мисли, научи го да чувства, научи го да се храни. Научи човека да работи. Да работи върху своя ум, да работи върху своето сърце, да работи върху своята воля.
към текста >>

64. 11. НЕОБИКНОВЕННИЯТ ГОВОР

В гърдите ми непрекъснато излиза едни вик за помощ: "Проговори ми, Учителю, проговори ми!
11. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ГОВОР Беше лятна вечер на Изгрева. Късничко е. Аз съм на поляната и съм пълна със скръб и в безпътица в живота ми. Аз съм се затикала до една купа с окосена трева. В гърдите ми непрекъснато излиза едни вик за помощ: "Проговори ми, Учителю, проговори ми! " По едно време чувам стъпки по полянката. Надигам глава и виждам Учителят върви по пътеката и отива до скамейката до беседката. Сяда и мълчи. Как да се приближа до Него? Не смея.
към текста >>

65. 18. КОЛЕДА

А сърцето ми се топи в гърдите.
Но Той казва: "Защо ги слагаш в раницата? Дай ги на всички! " Савка раздава на всички по една, а на Учителя слага в една чинийка една купчинка. Учителят посяга и си взема една бисквитка разположен и усмихнат. Говори ни. А сърцето ми се топи в гърдите. Като гледам как бисквитките една по една хрупкат между зъбите Му. А в самото начало на пристигането ми Учителят отряза едно парче от кекса, който беше пред Него и ми го подаде. Следващото парче беше за момчето, което ме доведе. На следващия ден сестра Теодора ми каза: "Всички опитахме от твоята дюлка, която донесе. Учителят ни я раздаде на резенчета".
към текста >>

66. 57. НЕВЕРИЕТО

Като че главата и гърдите от небето ми светеха.
Когато се връщах, срещнах Паша и Савка. На прозореца горе беше Учителя. Светеше с нощното си фенерче, с лампичка. Господи, нима за мене е това? Беше неземно хубав. Като че главата и гърдите от небето ми светеха. Бях казала: "Господи, светни в ума ми, светни в душата ми! " И Той сега осветяваше алеята, по която минаваха Савка и Паша, хванати под ръка както и моя път. Той чу моя зов. Отговори ми. Като се върнах у дома скръбта ми беше изчезнала, а умът ми беше чист и светъл.
към текста >>

67. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

И така носейки този псалм винаги на гърдите си, под горните дрехи, ние осъмвахме и замръквахме с вяра в небесната защита и покровителство.
Въобще псалмите са поетично творчество на цар Давид, който чрез тях е отдавал благодарност към Бога и небесните сили за помощта, защитата и охраната, спасението и избавлението, които е получавал от висините по време на големи и тежки изпитания, големи мъчнотии, гонения и противоречия, през които е минавал в своя земен живот. За 91.псалм Учителят говори, че е един от силните изяви на небето, защото Давид го е писал с една силна опитност. В псалма глаголните форми са в първо, второ и трето единствено число, което означава, че тук говорят три лица, а именно: Давид избавен по чуден начин от едно страдание въздава хвала и потвърждава силата и могъществото на Бога, Спасител и Покровител. В отговор на неговите думи съществото от Невидимия свят, което го е охранявало е извършило спасителната работа в името на Божията Любов, подкрепя увереността на Давида като описва именно случаи, в които Бог помага и най-после се изявява и сам Бог, който казва: "Понеже положи в Мене Любовта си, затова ще го избавя. Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми, ще го избавя, ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си. Амин". И така носейки този псалм винаги на гърдите си, под горните дрехи, ние осъмвахме и замръквахме с вяра в небесната защита и покровителство. А има специално значение това, че Учителят ни посъветва да препишем псалма с печатни букви, при което се пише по-бавно и така съзнанието по-дълго време се задържа върху всяка дума, за да се прояви по-голяма съсредоточеност върху съдържанието и смисъла му. На Нова година сутринта отивайки към Изгрева с моята добра приятелка Виола Йорданова, тъкмо на края на боровата гора срещнахме Учителя, който с група от Братството отиваше към село Симеоново. Направи ми впечатление лицето Му, което отразяваше страданията на човечеството през тези много жестоки моменти на II Световна война. Но Той, Божествения Пратеник в тези усилни времена за човечеството пребъдваше в интензивна молитва с Небесния си Баща, а ние, малките, черпехме вяра, сила и бодрост от Него, нашият обичен Учител. На 10.януари 1944 г.
към текста >>

68. 3. ВЕСКА КОЗАРЕВА

При друг случай когато отивали групово на Витоша и били спрели някъде да почиват, една птичка просто се пъхнала, за да се скрие в дрехата на Учителя, на гърдите му.
"Леге" в София. По-късно нейната работодателка, която заминала за Париж искала да я вземе със себе си, тъй като Веска била усвоила много добре професията си. Учителят обаче й дал да разбере, че е по-добре да остане в България и да работи за Господа, "отколкото да отиде в Париж, за да прави шапки на дявола", както Той се изразил. Веска Козарева била смела и безстрашна. Тя разказвала, как веднъж като била на Рила и изтръсквала завивките си, от палтото й паднала една змия, която през нощта се била топлила до нея. При друг случай когато отивали групово на Витоша и били спрели някъде да почиват, една птичка просто се пъхнала, за да се скрие в дрехата на Учителя, на гърдите му. После Учителят обяснил, че птичката се оплакала, че змия е влязла в гнездото й и че щяла да изяде птиченцата й. Въпрос: Оставил ли е Данко някакво творчество? Отговор: Имаше композиции върху текстове от Словото, които съм предала на Петър Ганев. Той ще знае най-добре как трябва да постъпи с тях.Това са били задачи поставени от Учителя на Данко. След като се е пенсионирала, Надка е ходела често да помага на мястото на Учителя (гроба).
към текста >>

69. 2. ПЛОВДИВСКАТА ГРУПА ПО МЕДИУМИЗЪМ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Моя татко и неговия приятел, адвоката Дечко Бояджиев по едно време взеха да се бият в гърдите и да казват: "Ний няма да оставим телата си на земята, в миг ще се изпарим!
За мен беше интересно, че Учителят се явяваше на Еленка, да говори чрез нея на тези десет души. Един ден татко ми беше излязъл от стаята си, аз се вмъкнах в нея, за да прочета някои логоси на Еленка. Случайно попаднах на едно място, в един логос, където се казваше, че еди коя си година, еди кой си ден и час ще настъпи края на света. Та Бог-Отец на Еленка ли ще каже това предварително? От тогава взех да вярвам по-малко на нейните логоси. Моя татко и неговия приятел, адвоката Дечко Бояджиев по едно време взеха да се бият в гърдите и да казват: "Ний няма да оставим телата си на земята, в миг ще се изпарим! " И двамата ги погребахме по човешки в гробищата както е редно. Иванка, един път гостуваше за десет дни на почивка на Витоша. Тя е била заедно с Милка Каменова, наша сестра. От дума на дума заговорили за Учителя. Иванка й казала: "Ами Учителя ще си замине на другия свят като всички обикновени хора".
към текста >>

70. 76. ГЕОРГИ /ЖОРЖ/ РАДЕВ

За един човек, който е със слаби гърди, с туберкулоза на белите дробове, все пак тази храна не е достатъчно.
Даже той веднъж ми каза: „Еленке, само ти ми казваш Георги. Всички ми казват Жорж". „Ами сега както ми идва така Георге да ти казвам, какво да правя" Та той каза: „Много хубаво се нахраних Еленке. Нарязах си краставичка, с лимон и със зехтин! " А това е вярно. За един човек, който е със слаби гърди, с туберкулоза на белите дробове, все пак тази храна не е достатъчно. Така не може да се храни. Защо така лекомислено е погледнал? Може би защото е било съдба. Да. Аз даже много исках да направя опит. Аз да му готвя, но не успях, защото той имаше една връзка с Вера Куртева и аз не посмях, да не излезе че аз искам да я изместя.
към текста >>

71. 160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА

В.К.: Хо,хо... Значи тя го написала и го сложила на гърба си, не отпред на гърдите, а на гърба си.
Е.А.: Едно младо момиче, което беше болно и тя нещо помогна нещо за лечението му, каквото знае от Учителя и направи тази връзка. В.К.: А какво е имало тука нещо като писмо сложено върху гърба. Е.А.: Написала едно писмо, но тя го скрила под хастара на жилетката си и той като я потупал по гърба усетил писмото. Ха, ха, ха. И го взел, прочел и разбрал, че тя си пише с него. В.К.: Хо,хо... Значи тя го написала и го сложила на гърба си, не отпред на гърдите, а на гърба си. Е.А.: На гърбът си го турила, да. В.К.: Той като я потупал то паднало. Е.А.: Да, весел номер, ама на Невена не е било весело. Този период беше, когато аз възразявах на Лулчев. И като възразявах той не беше доволен от мене и затова.
към текста >>

72. 11.Учителят ни учеше

Ще видят гърба, гърдите и бедрата ми.
Вкъщи нямаше условия да лежа и аз пожелах да отида в болница. Постъпих в инфекциозното отделение. Няколко дни след постъпването ми, главният лекар д-р Киров, при едно посещение в болницата ми каза, че имам типична скарлатина с развити двата процеса: тялото ми е покрито с пъпки, а гърба ми започва да се лющи, и затова той иска да доведе студентите, за да видят двете фази на болестта. Не зная какво съм направила в израза си, но той ме попита: „Защо, не искате ли? " Казах, че се стеснявам, той ми отговори, че няма нищо. Ще видят гърба, гърдите и бедрата ми. Когато той напусна стаята, аз се завих под одеалото и горчиво заплаках. Бях на 21 година и в отделението бях почти сама. Нямаше други болни, освен едно момченце. Толкова неприятно ми се виждаше това посещение, като че ли щях да бъда изложена на поругание. Поплаках си доста, мислех си, че ако майка ми беше жива, нямаше да ми се случи това.
към текста >>

73. 04.Когато слушах Словото на Учителя

Те щели да видят само гърдите, гърба и бедрата.
Имах типична скарлатина както главният лекар д-р Киров се изрази и той искаше да доведе студентите при мене, за да видят двата процеса в развитието на скарлатината - цялото тяло покрито в пъпки и лющене на кожата. Аз много се смутих вътрешно като ми каза, че иска да доведе студентите. Той забеляза това и ми каза: „Защо, не искате ли? " Казах му, че се смущавам. Каза ми: „Няма нищо". Те щели да видят само гърдите, гърба и бедрата. Аз бях студентка тогава и като си представих, че ще нахлуят група младежи, стори ми се много трудно да го понеса. Като излезе лекарят, аз се завих през глава и плаках горчиво. Мислех си, че ако беше жива майка ми, нямаше да бъде в болницата, нямаше да бъда подложена на такова поругание. Така го виждах. Мина ми мисълта „Нали има Господ, помоли се той да ти помогне!
към текста >>

74. 20.Щом останах на работа при Учителя

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Много пъти ми се искаше да допра главата си до гърдите му, но си спомням, че само веднъж съм го направила.
Казах му, че той ми е казал: „Като обичаш трябва да дадеш всичко". Учителят ми каза: „Ами той даде ли всичко? " Аз само замълчах, защото почти всякога съм излизала от неговия дом вътрешно неудовлетворена. Жадувала съм за сърдечност, за нежност, за топлота. Това не получих, нито имах свободата, аз да се проявя към него така. Много пъти ми се искаше да допра главата си до гърдите му, но си спомням, че само веднъж съм го направила. Не съм си позволявала. Може би усещах, че той нямаше такова желание към мене. Може би споменът, когато ме целуна и когато той се отдръпна, когато аз пожелах да направя същото, остави нещо в подсъзнанието ми, което не можах да превъзмогна. Аз желаех, ако ми се даде нещо да се даде по свобода, а не аз да изисквам. Когато аз отивах при него отивах с пълно сърце, да дам и да получа, а излизах без да съм имала възможност да дам от това, което е бликало в сърцето ми, а още по-малко да получа.
към текста >>

75. VII. РЕДАКТИРАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Учителят никъде не е проявил тесногърдие и остави всеки да се прояви както може и както естествено е за него.
В такава форма е давал всичко, което е писал. От това се разбира, че Учителят, ако трябваше да издава беседите, в съвсем друга форма би ги издал. Такава, в каквато е издал и статиите си писани от Него. Това Той сам го е казвал, че ако Той преработва беседите, ще ги предаде в друга форма. От това се разбира, че Учителят не е държал буквално за формата, но е искал Неговите идеи да се предадат на ясен, разбран език. Учителят никъде не е проявил тесногърдие и остави всеки да се прояви както може и както естествено е за него. Ще се спра да изясня как се даваха заглавията на лекциите и беседите. При неделните беседи Учителят в началото четеше няколко стиха от Евангелието или от Библията. Спираше се на някой стих и го изясняваше. Най-често заглавието се взимаше от стиха, или целия стих, или част от него. В лекциите Учителят говореше върху някоя тема и тази тема се взимаше за заглавие.
към текста >>

76. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР V

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Вътре в гърдите ли?
Не се радвайте, дали Бог е вътре във вас. Дали Бог е вътре във вас или не, то е равносилно. Бог не може да мисли за някого. Щом Бог мисли заради вас, то е достатъчно, Бог, който е съвършен. Не се спирайте да търсите Господа във вас, на кое място ще турите Господа, я ми кажете! Вътре в гърдите ли? В съзнанието, в най-свещеното място, което имаме, там трябва да живее Бог. Ако го турите в туй тяло да живее, ти имаш смъртта предвид, ти създаваш едно зло. Винаги Бог е в твоето съзнание. Когато Той дойде спри се малко и мисли. Като се спреш, мисли, че Той е с тебе.
към текста >>

77. 01 - 46. ИЗЧЕЗНАЛАТА БЯЛА РИЗА

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Пред него зеят само дупките в оставеното платно, премрежват се очите му и тих вопъл се надига в гърдите му.
Чуди се, защо му хрумнало точно днес да отключи сандъчето и да провери дали нещо не му липсва, след като е заварил непознат пътник в градината! Чуди се и се мае как така ще се отключи сандъка и каква е тая магия с бяло платно и с отрязани два ръкава. А къде му е бялата домашно тъкана риза, която е обличал само на Петровден, на събора и на съборните дни през месец август? Знае брат Васил, че всеки бял брат трябва да има бяла риза и да я облича по празници и по съборни дни. А сега, без риза, какъв бял брат ще бъде? Пред него зеят само дупките в оставеното платно, премрежват се очите му и тих вопъл се надига в гърдите му. Някой в него плаче. Плаче за загубения висок идеал и за откраднатата риза на белия брат. Дълги години брат Васил съжаляваше за този случай. В сандъка си под ключ държеше като скъпа реликва плата с отрязаните дупки, да му напомнят за необикновения гост и за разлятото канче топла вода, ненапито от жадния пътник. Този пътник бе един от необикновените посетители на братската градина.
към текста >>

78. 01 - 57. ПОМАГАЙ НА ПО-СЛАБИЯ

ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Един удар с чука на мотиката и смокът пуснал гущерчето, което бързо полазило по тялото на спасителя си чак до гърдите, където той можал да види как силно биели хълбоците на гущерчето.
Вниманието и на двамата било привлечено от жален писък, но от какво, не можали да отгатнат. Баща ми оставил работата и бързо отишъл в посоката, от която се чувал жалния писък. Когато отишъл при бадема на високия синор наново чува жален писък, разгръща тревата при основата на бадема и вижда смок, налапал задните крака на гущерче. Още миг и гущерчето щяло да изчезне в устата на хищника — смок. Нямало време за бавене. Един удар с чука на мотиката и смокът пуснал гущерчето, което бързо полазило по тялото на спасителя си чак до гърдите, където той можал да види как силно биели хълбоците на гущерчето. То го погледнало с благодарност. Ударът за смока бил смъртоносен. Баща ми се върнал на работа при майка ми и и разказал за случката, като се радвал, че бил спасил гущерчето, а смока бил убит. „Какво добро си направил" - казала майка ми - „като си спасил гущерчето, а си убил смока? " - „Аз мисля, че постъпих правилно.
към текста >>

79. 05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата.
Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към тебе. МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ Господи, Боже наш, Ти, Който бдиш над света, Чуй нашата утринна молитва. Озари ни с лъчите на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика милост. Ти, Който Си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци. Ти, Който Си благославял меча на нашия воин и си го водил към подвиг и величие. Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас да вървим по Тоя път с нашия избран народ и нашите братя, Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята воля.
към текста >>

80. 08 - 29. НА СЪБОР В АЙТОС - ДЕН ПЕТРОВДЕН, 12 ЮЛИ 1959 ГОДИНА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Един го заболяла глава, друг гърди и т.н.
Тя самата забелязала, че когато спъва неговата работа, винаги след туй се разболява и не оздравява, докато бай Георги не отиде да я лекува. Обаче бай Георги бил толкова благороден, че въпреки че знаел, че тя му спъва работите, всякога, когато го повика, отива да я лекува. Един път образували верига, за да я лекуват и след туй всички от веригата се разболели, вземали от болестта й. Мъжът й рекъл: „Ако знаех, че така ще бъде, нямаше да се моля за нея", щото и той се разболял. Изобщо всички от веригата нещо ги заболяло. Един го заболяла глава, друг гърди и т.н. Значи болестта се разпределя между всички, но на нея й олекнало, обаче другите се разболяли. Бай Георги казал:,.Който отива да помага, той трябва да бъде готов да носи и чуждия товар." Защото това е чужд товар, който носиш. На снимка 16, тука ги виждаме на обед. Отпред, това е Симеон Симеонов, до него Михаил Стоицев, Георги Куртев, Иван Бойчев, това е Иван Калканджиев, Веска Калканджиева, отпред е Маргарита Калканджиева, това може да е Радка Бойчева. Това е на обед.
към текста >>

81. 08 - 37. ИЗ ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Аз срещнах много хора, които се биеха в гърдите и се пъчеха с големи постижения, а всъщност се оказаха безхлебни, празни житни класове.
Те ревнуваха от един, който бе свършил някаква работа. Не можеха да се примирят с това и отхвърляха свършеното. Имаше много хора с перо и поетична нагласа, но никой не записа нищо за онова, което бе описал Георги Събев. Аз слушах красиви думи, които политаха във въздуха и изчезваха. Останаха спомените, записани от Георги Събев. Аз срещнах много хора, които се биеха в гърдите и се пъчеха с големи постижения, а всъщност се оказаха безхлебни, празни житни класове. В тях нямаше житното зърно на Словото на Учителя. И те не можеха да омесят никакъв хляб. И затова те не ни оставиха нищо. На нас, поколението, което не бе срещнало нито Учителя, нито Георги Куртев, а познавахме Учителя чрез напечатаното Слово: Нашата връзка с Учителя и Школата може да се осъществи чрез напечатаното Слово на Учителя. А връзката ни с приятелите от Школата може да стане само чрез напечатаните техни спомени от онази епоха.
към текста >>

82. 09 - 106. ОТПЛАТА С ОГЪН

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Тя хем се радвала, хем нещо й стягало гърдите и преглъщала, без да има какво.
който не я пускал, затова й казал: „Ти отиваш, но като се върнеш, мъртви да ни намериш." Тези думи огорчили сърцето на сестра Еленка. Тя догонила каруцата, взела си бохчата и се върнала крайно умъчнена от поведението на мъжа си. Заминали приятелите за Търново. Изкарали седем дни събор и се върнали доволни и радостни от всичко, което видяли, чули и преживяли там, в Търново и с любимия ни Учител през съборните дни. Отива сестра Еленка да ги види, да сподели радостта им. Тя хем се радвала, хем нещо й стягало гърдите и преглъщала, без да има какво. Разправили й те най- после и за Учителя какво бил казал при откриване на събора: „Тази година който се противопостави за идване на събора, нека знае, че ще му се плати с огън." Чула сестра Еленка тия думи и ги казала на мъжа си. Не се минали и десет дни от събора, един неделен ден, когато всички хора отишли към центъра, където става хорото, в плевнятата на бай Дойно избухнал пожар. Сено. плява, всичко изгоряло. Нищо не могли да спасят. Думите на Учителя се изпълнили.
към текста >>

83. 09 - 121. ГЛЕДАЙ И РАЗМИШЛЯВАЙ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

В същия миг Учителят се яви недалеч от мен, но само до гърдите.
От време на време птички подхвръкваха край нас, гонейки се пред погледа ни. Ние почивахме на една полянка, обърната към юг. Всички седяхме мълчаливи, опиянени от тази красота. Аз бях няколко крачки встрани. Мислех си нещо за Учителя, за Словото и ето изведнъж ме завладя силно желание да видя Учителя. В същия миг Учителят се яви недалеч от мен, но само до гърдите. Както го гледах, той ми каза: „Гледай и размишлявай! " Аз стоях като прикован и омаян от тази картина. Но ето че образът на Учителя взе да расте и ставаше все по-голям и по-голям и изпълни простора. Приятелите се раздвижиха и картината изчезна. Вървя и размишлявам върху картината.
към текста >>

84. 09 - 131. СЪН, КОЙТО ПРЕДСКАЗВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Водата ги хванала до гърдите.
Той предупредил другарите си, че по пътя има хубав извор, където могат да се освежат и отпочинат. „А ти от где знаеш, че има извор? " - го питали другарите му. - „Сънувах, че минахме по този път." Стигнали извора, напили се с хубава студена вода, освежили се, напълнили манерките си за по път и продължили. Ето, стигнали и реката. Водата ги хванала до гърдите. Хванали се войниците на верига и минали реката. Никой не се удавил, но ето че скоро влезли в сражение, където били избити всичките му другари, цялата рота, като само той единствен останал жив. Той бягал напред, по посока към една височина, а неприятелят непрекъснато го обстрелвал. Даже паднала една граната и го заровила до кръста. Но след като благополучно се измъкнал и видял, че не е ранен, продължил да бяга, душа да спасява.
към текста >>

85. 09 - 163. СТАНИ ПРАВ, ДИШАЙ ДЪЛБОКО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

В същото време Учителят си протегна десницата срещу гърдите ми или по-точно срещу сърцето ми, с длан, обърната надолу, пръстите събрани, но прави.
Когато Учителят влезе, аз едва можах да се повдигна да му целуна ръка и пак се сгънах на стола. Казах му със задъхвания и прекъсвания бедата си и го помолих да ми каже какво да правя. Учителят стоеше прав до малката масичка, която ни разделяше и видимо беше много радостен, почти се усмихваше, когато му говорех. Като свърших с оплакването си, той все така усмихнат ми изкомандва: „Стани прав. Изправи се и дишай дълбоко." Аз събрах сили колкото можах и се изправих. В същото време Учителят си протегна десницата срещу гърдите ми или по-точно срещу сърцето ми, с длан, обърната надолу, пръстите събрани, но прави. Когато си доближи пръстите на около десетина сантиметра, размърда ги нагоре, надолу. В същия миг почувствах, че през мене мина ток, който моментално унищожи всякакви болки. Гърдите ми, които до този момент бяха свити от болки и страдания, се разшириха. Изпълниха се целите с въздух. Стана ми леко и радостно.
към текста >>

Гърдите ми, които до този момент бяха свити от болки и страдания, се разшириха.
Като свърших с оплакването си, той все така усмихнат ми изкомандва: „Стани прав. Изправи се и дишай дълбоко." Аз събрах сили колкото можах и се изправих. В същото време Учителят си протегна десницата срещу гърдите ми или по-точно срещу сърцето ми, с длан, обърната надолу, пръстите събрани, но прави. Когато си доближи пръстите на около десетина сантиметра, размърда ги нагоре, надолу. В същия миг почувствах, че през мене мина ток, който моментално унищожи всякакви болки. Гърдите ми, които до този момент бяха свити от болки и страдания, се разшириха. Изпълниха се целите с въздух. Стана ми леко и радостно. Учителят все тъй усмихнат ме запита: „Имаш ли още болка? " - „Не, Учителю, нямам вече болки." До този момент само бях слушал, че Учителят лекувал, но сам не го бях изпитал. Дотогава не знаех, но от този момент вече зная и свидетелствам, защото той ме излекува само за няколко минути.
към текста >>

86. 09 - 167. ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Вървя аз по алеите, дишам свежия въздух, гледам дърветата, слушам песента на птичките, но мъката ми все още ме притиска и стяга гърдите.
Но въпреки всичките ми отстъпки, един ден бях толкова умъчнена, че никъде не можах да си намеря място. Цяла нощ не мигнах. Сънят бягаше от очите ми като подплашена птица. Щом като се развидели, станах и излязох от къщи, като че всичко в къщи ме подтискаше. Отидох към Морската градина, та дано се разсее мъката ми. Вървя аз по алеите, дишам свежия въздух, гледам дърветата, слушам песента на птичките, но мъката ми все още ме притиска и стяга гърдите. Продължавам да вървя. По едно време за моя изненада аз чух някаква песен. Чудна работа, си рекох аз. Толкова рано кой може да пее? Да не би така да ми се струва?
към текста >>

87. 09 - 179. ДОБРОТО ОРЪЖИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Как се разширяват там гърдите и жадно поемат чистия планински въздух, а душата се разтваря и ти си готов да обичаш всички, независимо дали са повече или по-малко добри.
179. ДОБРОТО ОРЪЖИЕ През лятото на 1936 година двама братя от София предприели екскурзия из величествената Рила. Тези братя били Димитър и Михаил Звездински. Там, в Рила, човек най-добре може да почувства величието на Бога, изкачил се на някое високо било или връх, или надвесен над някоя бездънна пропаст да запееш: „Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела ... " Само там, при тази дивна обстановка, можеш да се вживееш в думите, което пееш или изговаряш. Самата обстановка те кара да се смириш и да благоговееш пред величието на Твореца. Как се разширяват там гърдите и жадно поемат чистия планински въздух, а душата се разтваря и ти си готов да обичаш всички, независимо дали са повече или по-малко добри. Обладава те една радост, че си можал да превъзмогнеш трудностите, за да се откъснеш макар само за няколко дни или седмици от сивото ежедневие. Ето вече шести ден. откакто двамата братя са в обятията на величествената Рила. С всеки изминат ден раниците олекваха, което не бе най-радостното, но те, след като бяха успокоили стомасите си, бе им излезло от ума, че за вечеря пак ще трябва да се яде. Когато отвориха раниците, видяха, че нищо не е останало „Трябва да потърсим храна", каза Михаил.
към текста >>

88. 09 - 184. ЗАГАДЪЧНОТО ЛЕКАРСТВО

По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев

Боляха ме гърдите, имах и кашлица, но въпреки това не обръщах внимание на здравето си и не вземах никакви мерки, като продължавах да работя.
184. ЗАГАДЪЧНОТО ЛЕКАРСТВО През лятото на 1965 година един брат от Изгрева ми разказа следната своя опитност: Преди няколко години заболях от простуда. Боляха ме гърдите, имах и кашлица, но въпреки това не обръщах внимание на здравето си и не вземах никакви мерки, като продължавах да работя. Един ден дойде при мене един брат от Пловдив, пратен от Учителя. Каза ми, че Учителят ще ми изпрати лекарство. Но след като минаха един-два месеца и не получих лекарството, аз писах на този брат напомнително писмо. Няколко дни след това го получих, което беше тъмнокафява течност, изпих го и не забелязах как оздравях. След време, като се срещнахме с този брат, го попитах откъде е взел лекарството а той ми каза, че като седял в стаята си, като се обърнал, видял шишенцето на масата, без някой да бил влизал в стаята след него.
към текста >>

89. 28 - 3. Писмо на Жана Иванова до Милка Кралева от 31 май 1999 г.

Когато Ви предупредих у Вас, че издавате на Лалка промененото Слово, Вие се ударихте с юмрук в гърдите и ококорено ми казахте: „Променено, непроменено, аз ще издавам.
Тя не Ви е познавала до този момент, тя се отказва да търси парите и компютъра, а сама продължава работата си. Така че Вие пишете Вашите писма на чужд компютър. Със същия компютър издавате променено Слово на Учителя Дънов. И то умишлено и целенасочено. Предадох на моя сътрудничка да напише писмото ми на компютър, купен за Програмата, която издава оригиналното Слово на Учителя. Когато Ви предупредих у Вас, че издавате на Лалка промененото Слово, Вие се ударихте с юмрук в гърдите и ококорено ми казахте: „Променено, непроменено, аз ще издавам. Аз трябва да съществувам." След като разказах за това на Вергилий Кръстев, той се смя и каза, че така говори майстор Борис, който Ви е обсебил. И след написването на писмото от 16 март т.г., Вие идвате „ни лук яла, ни лук мирисала" в моята книжарница, смирена. А защо? За да ме заблудите ли? Това не може да стане.
към текста >>

90. І.02.11. ПОЛАГАНЕТО НА ИСУСА В ГРОБА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХА

Ръцете му са скръстени па гърдите.
11. ПОЛАГАНЕТО НА ИСУСА В ГРОБА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХА В долната част на обградената светла рамка квадрат, виждаме, че лежи голям каменен саркофаг. Капакът е повдигнат, той е отбелязан с бяла черта. От лявата страна Йосиф Ариматейски, а от дясната страна Никодим полагат Исуса в гроба. Исус лежи на широка плащаница, която отляво се държи от Йосиф, а отдясно Никодим оправя прободените с гвоздеи крака на Исуса. Тялото на Исус е с поясна превръзка през чреслата. Ръцете му са скръстени па гърдите. Отляво Йосиф държи плащаницата и там е нарисуван т.н. нимб на Исус Христос. Това е така наречената Божествена Троица. Дадено е от първата гръцка буква Алфа и последната буква Омега. И буквата N - нимб.
към текста >>

91. І.03.05.ВИДЕНИЕТО НА ЦАР КАЛОЯН И КОПИЕТО НА СВ. ДИМИТЪР

Призори Калоян се събужда от съня си и вижда как един войн, яздещ бял кон, нахлул в палатката му и с копие нанася смъртоносна рана в гърдите му.
В края на месец септември Калоян обсадил Солун с многобройна войска. Всяка кула щяла да бъде атакувана от отделен полк, със специални обсадни машини. На следващия ден е бил определен щурмът на града. Цар Калоян се оттеглил в шатъра си, охраняван по обичая от млади български юноши - войни, като свещите в палатката не угасвали цяла нощ. Никой простосмъртен човек не е могъл да се приближи до шатъра, а камо ли някой да влезе в нея. Призори Калоян се събужда от съня си и вижда как един войн, яздещ бял кон, нахлул в палатката му и с копие нанася смъртоносна рана в гърдите му. Изведнъж изохква, извиква силно, стражата се втурва в палатката му и той започнал да обвинява куманския войвода Манастър, че уж е наранен от него, упрекнал го в предателство и че копието му нанесло смъртоносна рана. Повторил го няколко пъти. Обвинявал го, защото той го видял, че влиза в палатката с бял кон, същият бял кон, който яздел Манастьр като военноначалник, Смутен от виковете и олелията, Манастър също се събужда и отива при Калоян, който го обвинява, че на възседналия кон го ударил с копието си. Манастър започнал да се моли: „Недей, царю, смили се, съжали ме. Не е така.
към текста >>

92. IV.18 август, сряда

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Прави се 3 пъти .Това упражнение г-н Дънов обяви, че е за гърдите.
Преди всичко г-н Дънов нагледно ни показа как да направим гимнастическите упражнения, които ни се дават тази година от Духа, като сам той направи тия упражнения пред всички и за които упражнения ни се каза от него още вчера подир обяд, че ще ни се дадат. Тези телесни упражнения се състоят в следните 7 прийома: 1 упражнение: Ръцете опънати назад и надолу с дланите, движим ръцете кръгообразно отзад, нагоре и се навеждаме заедно с тялото, докато по възможност пръстите на ръцете опрат до земята, след което се изправяме и ръцете се повдигат нагоре, като се изнасят назад, докато дойдат в първото положение. Прави се 3 пъти. Това упражнение е за стомаха. 2 упражнение: Изнасят се ръцете напред успоредно, после се разширяват встрани хоризонтално, като се гледа дланите да бъдат обърнати към земята. Прави се 3 пъти .Това упражнение г-н Дънов обяви, че е за гърдите. 3 упражнение: Повдигаме ръцете нагоре, повиваме (прегъваме) тялото от кръста надясно, напред, наляво и назад, за да образува кръг. Три пъти наляво и 3 пъти надясно. Това упражнение е за долните центрове на симпатичната нервна система. 4 упражнение: Изнасяме ръцете встрани хоризонтално с длани надолу, после ги издигаме нагоре, като се превиват край главата и образуват кръг върху раменете, като се връщат, докато достигнат първото си положение. Прави се 5 пъти.
към текста >>

93. IV.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Много знание във вас разваля, както майката, като напращят гърдите й, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото.
Епитропов, Спас Димитров, и ние с Гина. По покана на г-н Дънов В. Граблашев прочете 14 глава от Йоана, върху която gage някои обяснения, след което г-н Дънов подзе: - Какви са жилищата, поменати в тази глава? Те означават личното и общото развитие на човечеството. Всичкото знание, което имате, трябва да го смелите, затова засега нищо не ви се дава. Много знание във вас разваля, както майката, като напращят гърдите й, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото. Така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго. Засега се нуждаем от основните неща. А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна. Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния дроб и пр. Какво ще научат тия клетки?
към текста >>

94. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Като казвам в нас, то е тук (показва гърдите).
Ония, които преди 2000 години не са Го разбрали, трябва да Го разберат. Тогавашното учение на Христа е основа на сегашното, което ще говори на света и затова тези форми именно, които са работа на нашия мозък, ще претърпят известни промени: кръвоносните съдове, дихателната система, всички клетки ще претърпят изменение. Енергията на физическото поле трябва да се трансформира в духовния свят. На физическото поле ние черпим енергия, за да работим горе. Това тяло е вътре в нас. Като казвам в нас, то е тук (показва гърдите). Главата е небето. Бог живее в главата, а ангелите живеят в дробовете. Нашата глава е свързана с Божествения свят и ако не можем една енергия да я прекараме от дробовете в главата, не можем да намерим небето. Някои хора се молят мижешката. Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, който трябва да минем, не е прав, той е така замотан, щото трябва много вещина.
към текста >>

95. V.II.21 МОЛИТВА ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА МЪЧНОТИИ

Моето сърдце е постоянно като морска буря, която постоянно бучи в мойте гърди и не ми дава покой. 4.
21 МОЛИТВА ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА МЪЧНОТИИ 1. Просвети ме, О, Господи с Твоята Виделина и нека тя да просветне в моя ум, да озари моето сърдце, за да водя Истината. 2. Запри моя ум, който постоянно бушува в мен и ми донася мъчни и тежки мисли. 3. Моето сърдце е постоянно като морска буря, която постоянно бучи в мойте гърди и не ми дава покой. 4. Повдигни в мене ония висши Сили, които спят, защото не мога да ги събудя и нека ме научат как да извърша Твоята воля. 5. Ти всякога си благ, О Боже. И няма по-благ от тебе, който така да ме добре упъти и да ми говори тъй благо и мило. 6. Ти всякога ме слушаш и виждаш всичките ми действия, които върша. 7. Ти виждаш и сълзите и скърбите ми, и когато е разтъжена душата ми ида при Тебе. 8.
към текста >>

96. V.II.35 МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата. 4.
35 МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ 1. Господи Боже наш, Ти който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва. 2. Озари ни с лъчите на могъщия си Дух и разпали в сърдцата ни искрата, която си вложил в нас. 3. Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата. 4. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твойта велика милост. 5. Ти, който си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци. 6. Ти, който си благословил меча на нашия воин и си го водил към подвизи и величие. 7. Господи, Ти няма да забравиш и нас. 8. Простри десницата си над нас да вървим по Твоя път с нашия избран народ и нашите братя - твои верни, заседнали в своята земя по Твоята воля. 9.
към текста >>

97. V.IV.Скрижалите на Духа Беинса Дуно Формули за учениците на Всемирното Велико Бяло Братство ОТ Учителят Петър Дънов -Духът Беинса Дун

Бавно спущаме ръцете от главата надолу към гърдите, произнасяйки: „Аз съм Пътя, Истината и Живота".
В Божествения план е - аз да цъфтя в Божията Мъдрост, да изгрея в Божията Любов. Туй право никой не може да ми го отнеме. Дето е Господ, там съм и аз." Кажете ли така, вие се ограждате с една могъща аура и всички бели братя са на ваша страна. 38. Упражнение: Издигат се бавно двете ръце високо над главата и с допрени пръсти произнасяме: „И това е живот вечен да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил". Поставяме двете ръце на главата и казваме: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя". Бавно спущаме ръцете от главата надолу към гърдите, произнасяйки: „Аз съм Пътя, Истината и Живота". Ти си Господи пътя - ще ходя Господи в тоя. път заедно с Тебе. (Всичко се повтаря три пъти). 39. Когато се приближавате към някого, не бързайте да отидете изведнаж към него, а направете следното от далече. Дигнете ръцете си и кажете: „В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост, в която живеем и се движим, и в името на Неговото Слово, всяко зло и лукаво помишление да се разпръсне" (духане).
към текста >>

98. НАРЯД за събора 1910 година

Това упражнение г-н Дънов обясни, че е за гърдите.
Ръцете опънати назад и надолу с дланите се движат кръгообразно отзад нагоре и се навеждат заедно с тялото докато, по възможност, допрат пръстите на ръцете до земята, след което се повдигат нагоре като се изнасят ръцете пак назад, докато дойдат в първото си положение. Прави се три пъти. Това упражнение е за стомаха. 2-ро упражнение: Изнасят се ръцете напред успоредно и се разтварят встрани хоризонтално, като се гледа щото дланите да бъдат обърнати към земята. Прави се три пъти. Това упражнение г-н Дънов обясни, че е за гърдите. 3-то упражнение: Повдигане ръцете нагоре, повиване тялото от кръста надясно и навеждане тялото наляво и надолу, за да образува кръг, Три пъти наляво и три пъти надясно. Това упражнение е за долните центрове на симпатичната нервна система. 4-то упражнение: Изнасяне ръцете настрани хоризонтално, с дланите надолу и ги повдигаме нагоре, като се превиват край главата и образуват кръг върху рамената, като се връщат, като се връщат, докато достигнат първото си положение. Прави се 5 пъти. Това упражнение е за развиване на горните центрове на симпатичната нервна система.
към текста >>

99. VII.8. КОИ СА ВРАГОВЕТЕ НА УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?