Търсене в текстове за 'Гърб'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 138 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Аз често прихождах там, пътувах с колело и с раница на гърба носех някои продукти.
"Последните дни на Учителя и последният акорд" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят с голяма група приятели бе заминал за с. Мърчаево. Той бе отседнал в дома Темелков. Пролетта, лятото и есента Той прекара с приятелите в Мърчаево. Аз често прихождах там, пътувах с колело и с раница на гърба носех някои продукти. Присъствувах на някои от екскурзиите на Учителя в околностите на Мърчаево и из планината. Имах и много разговори с Него. Оттогава са ми останали няколко незабравими снимки от екскурзиите с Учителя. Беше слънчев ден, есенен слънчев ден в Мърчаево. Учителят беше седнал на слънце.
към текста >>

Но към края на месеца получава остри бодежи и поисква да Му се сложи хардал на гърба.
Споделям опасенията си със сестра Савка, която е непрекъснато при Него. След няколко дни белодробното възпаление стихва, Учителят е по-добре, но е много отслабнал. Това се забелязва от мнозина приятели. Учителят се завръща в София на 19 октомври. През ноември здравето Му е значително подобрено. Но към края на месеца получава остри бодежи и поисква да Му се сложи хардал на гърба. А хардалът се правеше тогава със синапено брашно и пшенично брашно, смесени в пропорция едно към едно или две към едно. Сместа се размива с вода, прави се кашичка, слага се на тензух или кърпа и се полага на гърба така, че тензухът или кърпата е на гърба, върху нея е синапената лапа, а върху нея се поставя друга кърпа. Тази синапена лапа се държи няколко минути, след което се сваля. После се намазва гърбът със зехтин. Това нещо се прави от онези, които обслужват Учителя, а това са братята и сестрите.
към текста >>

Сместа се размива с вода, прави се кашичка, слага се на тензух или кърпа и се полага на гърба така, че тензухът или кърпата е на гърба, върху нея е синапената лапа, а върху нея се поставя друга кърпа.
Това се забелязва от мнозина приятели. Учителят се завръща в София на 19 октомври. През ноември здравето Му е значително подобрено. Но към края на месеца получава остри бодежи и поисква да Му се сложи хардал на гърба. А хардалът се правеше тогава със синапено брашно и пшенично брашно, смесени в пропорция едно към едно или две към едно. Сместа се размива с вода, прави се кашичка, слага се на тензух или кърпа и се полага на гърба така, че тензухът или кърпата е на гърба, върху нея е синапената лапа, а върху нея се поставя друга кърпа. Тази синапена лапа се държи няколко минути, след което се сваля. После се намазва гърбът със зехтин. Това нещо се прави от онези, които обслужват Учителя, а това са братята и сестрите. Учителят в този момент иска помощ и я получава от приятелите. По онези години бронхопневмонията се лекуваше с такива средства като описаните по-горе и с направени сиропи за отхрачване и втечняване на секрецията от белия дроб, както и се слагаха венозни инжекции от калций глюконици и витамин С.
към текста >>

После се намазва гърбът със зехтин.
През ноември здравето Му е значително подобрено. Но към края на месеца получава остри бодежи и поисква да Му се сложи хардал на гърба. А хардалът се правеше тогава със синапено брашно и пшенично брашно, смесени в пропорция едно към едно или две към едно. Сместа се размива с вода, прави се кашичка, слага се на тензух или кърпа и се полага на гърба така, че тензухът или кърпата е на гърба, върху нея е синапената лапа, а върху нея се поставя друга кърпа. Тази синапена лапа се държи няколко минути, след което се сваля. После се намазва гърбът със зехтин. Това нещо се прави от онези, които обслужват Учителя, а това са братята и сестрите. Учителят в този момент иска помощ и я получава от приятелите. По онези години бронхопневмонията се лекуваше с такива средства като описаните по-горе и с направени сиропи за отхрачване и втечняване на секрецията от белия дроб, както и се слагаха венозни инжекции от калций глюконици и витамин С. Това беше лечението. По това време, през време на войната, бяха открити сулфонамидите от германците и първият препарат, който бе внесен в България, се наричаше Пронтозил.
към текста >>

Той се правеше, като във врящо мляко се изстискваше лимон - така млякото се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, а тя се слагаше на гърба и се държеше по няколко часа.
Когато го пиеха, той оцветяваше устата в жълто, а урината ставаше оранжево-червена. Това бе едно много ефикасно средство. С него се лекуваха остри възпалителни заболявания. През време на войната цената му се увеличи многократно, дори за една кутийка от 10 таблетки се заплащаше с по една жълтица. Но към Учителя бе приложена само синапена лапа, а след няколко дни Му бе сложен и млечен компрес. Той се правеше, като във врящо мляко се изстискваше лимон - така млякото се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, а тя се слагаше на гърба и се държеше по няколко часа. Това бяха средствата, с които се целеше, чрез дразнене на различни рецептори от кожата да се предизвика отвличане на белодробното възпаление от белия дроб към лимфата, интерстициалната и кръвоносната система, и по този начин да се отбремени белият дроб. Учителят позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе Си. Но на следващия ден се случва нещо неочаквано и непредвидено. Учителят, както е още със загорещено тяло от синапената лапа, излиза в късна ноемврийска вечер по риза, разкопчан и по една жилетка и започва да се разхожда по поляната. Приятелите, като Го виждат, изтръпват при мисълта за вторична простуда.
към текста >>

2. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Това го опитахме на гърба си.
Ние ги опитахме през време на Школата и тридесет години след заминаването на Учителя. Ние имаме знанието, дадено от Словото на Учителя и имаме нашия опит от живите опитности с Учителя, както и нашите лични опитности повече от тридесет години след заминаването на Учителя. И днес, когато се срещна с някой от моето поколение и започна да разговарям с него, не минават и няколко минути и започвам да слушам неща и разсъждения, които нямат нищо общо със Словото на Учителя. Винаги при такива случаи излизат пред очите ми онези два образа в стаята на Учителя - на буркана с бръмбара и кристала до него. Невежеството е голяма сила. Това го опитахме на гърба си. Това невежество се стовари със страшна разрушителна сила върху "Изгрева" и помете всичко. Аз бях свидетел на това. Когато се срещна с някои от младите приятели и като ги заслушам какво говорят, тутакси си спомням, че това нещо съм го слушал през време на моите млади години, когато бяхме в младежкия окултен клас в Школата на Учителя. И тези младежи сега ми разказваха разни неща със същите думи, които аз чувах от устата на онази "младежка духовна група" от мозайкаджийската бригада на Бертоли. Бяха се изминали толкова години - около петдесет - но тези младежи говореха същото.
към текста >>

3. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Отпред да влезете, в това помещение, да пеете и да се молите, а отзад, зад гърба ви, на 10 метра разстояние да има трансформатори с хиляди волта напрежение.
Следващата стъпка - ще ви предложат разни клубни помещения и ще си окачат своите водачи и знамена, за да им пеете братски песни и да им се молите с молитвите на Учителя, за да се хранят с онова, което вие сваляте. Не мислете, че чрез вашите песни и молитви ще ги вкарате в пътя и ще трансформирате техните състояния и полета. Напротив, те са си точно на мястото, но вие не сте си на мястото. Вашето място не е там и пътят на Школата не е в салон, а в Словото на Учителя. Не знам дали ще бъда жив да доживея, дали няма да влезете в някой трафопост. Отпред да влезете, в това помещение, да пеете и да се молите, а отзад, зад гърба ви, на 10 метра разстояние да има трансформатори с хиляди волта напрежение. Тогава ще ви кажа "браво" за вашите окултни знания. Когато онзи приятел по наше време искаше да ни вкара в трафопост, аз отидох с него, взех една игла, надянах един конец и се получи махало, наречено "сидерово махало". Казах му: "Внимавай сега. Аз тръгвам с конеца и увисналата игла надолу към трафопоста и гледай какво ще стане." На 10-15 метра от трафопоста махалото започна да се движи. Казвам му: "Видя ли какво става и къде искаш да ни вкараш?
към текста >>

4. 3_03 Откраднатите хармонизации

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Беше ясно за мен: бях ударена в гърба коварно и бях ограбена, окрадена от професионален крадец, който знаеше цената на откраднатото.
Някой бе влезнал в мен и беше ме окрал, беше задигнал всичко. Помнех много неща и събития, хора и случки, и подробности - значи паметта ми бе запазена. Но музикалната памет за хармонизациите я нямаше - беше изчезнала. Помнех и знаех всички песни на Учителя наизуст - значи и тази памет я имах. Тогава защо я нямаше паметта за хармонизациите на песните на Учителя? Беше ясно за мен: бях ударена в гърба коварно и бях ограбена, окрадена от професионален крадец, който знаеше цената на откраднатото. Къде го бе занесъл, ако не на своя си господар, за да се хранят чрез музиката на Учителя и да черпят сили от нея? Друго обяснение нямаше. През времето на Школата аз бях решила да разработя песента "Изгрява слънцето". Постарах се и в първата част я разработих добре. Втората, бавната част също разработих сполучливо.
към текста >>

5. 3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

"На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето" Имаше един брат, нисък на ръст, недъгав, гърбав и този физически недъг го правеше нещастен.
"На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето" Имаше един брат, нисък на ръст, недъгав, гърбав и този физически недъг го правеше нещастен. Движеше се между нас, но някак със своя недъг се чувствуваше изолиран и нещастен. Братята го приемаха на равна нога с тях, стараеха се да не правят разлика между него и околните, но това, като че ли бе повече от старание и то се усещаше. Бяха си направили обща снимка всички лични младежи от младежкия окултен клас и той бе в нея усмихнат и безкрайно щастлив, че е между стройните левенти. Споделих с него, че е излязъл много хубаво на снимката, а той с горчива усмивка проточи: "Барабар Петко с мъжете". Имаше такава поговорка.
към текста >>

Научава се един брат от провинцията за тази случка и идва при него, застава пред малката му барачка и какво да види: едно гърбаво човече, цялото прашно и изцапано, с две кофи боклук в ръцете.
А Бог стоеше върху Учителя, а Руси седеше отдясно Му. Бог се изливаше отгоре, а Руси седеше отдясно Му и слушаше". Усмихваше се, сияеше от радост, подскачаше от възторг и викаше: "Ето, това е Божествен концерт - да бъдеш на концерт с Бога и да Му бъдеш отдясно! " Всички се усмихваха доброжелателно и дружелюбно, протягаха му ръка, потупваха го по раменете в знак на приятелство и се радваха с него. Това продължи доста дълго време. Научава се един брат от провинцията за тази случка и идва при него, застава пред малката му барачка и какво да види: едно гърбаво човече, цялото прашно и изцапано, с две кофи боклук в ръцете. Руси в този момент си почиства къщурката и двора. Братът му казва, че иска най-подробно да му разкаже за този Божествен концерт, понеже той проучвал такива опитности от гледна точка на окултизма. Руси го изслушва, казва му да почака малко, докато се измие и потъва в барачката си. Не след дълго време Руси излиза облечен официално, така, както е бил с този костюм на концерта, с явното намерение да придаде по-голяма автентичност на разказа си. Та нали този брат е дошъл специално за него от провинцията и освен това проучва окултните въпроси от Словото на Учителя.
към текста >>

Такова нещо не се случваше често - Учителят да отиде на най-важния концерт, с най-хубавия впряг от коне, с най-луксозния файтон и... с най- гърбавия от всички гърбави, с най-отхвърления, с най-ниския по ръст брат, с най-нещастния и невзрачен човечец на "Изгрева", и да присъствуват на Божествен концерт.
" И си тръгнах, всеки разговор бе безсмислен. Този приятел бе от слушателите и любознателните - щеше да получи само това, което го интересува в момента. Ние, останалите, бяхме от вярващите, ние вярвахме в тази опитност. А само ученикът може да се добере до вътрешната страна на окултния закон. Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика - тогава, когато е намерил своя Учител. Такова нещо не се случваше често - Учителят да отиде на най-важния концерт, с най-хубавия впряг от коне, с най-луксозния файтон и... с най- гърбавия от всички гърбави, с най-отхвърления, с най-ниския по ръст брат, с най-нещастния и невзрачен човечец на "Изгрева", и да присъствуват на Божествен концерт. Всички клатехме глави от учудване и никой не му завиждаше на него, на най-малкия човечец на "Изгрева", но всички се учудваха от величието на Учителя и проявлението на Бога към отхвърлените и страдащи души. Ето, в това бе значението и силата на този Божествен концерт. Страданието на човеците и техните души - това е Божественият концерт на земята, а пробуждането на душите е Божествен концерт за Небето. Божественият Дух е цигуларят, защото само душата има пряко общение с Духа и само Духът може да живее с човешката душа. Ние, човеците, можем да имаме привилегията понякога да бъдем поканени да присъствуваме на един такъв Божествен концерт.
към текста >>

6. 3_21На балет с брат Ради

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Там той заварва брат Ради как, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си.
Само на пазара. Той там отива да купува продукти за "Изгрева", а най-голямото развлечение за брат Ради бе пазарът "Римската стена". Там той можеше до насита да си говори със селяните за реколта, за оране и копане, и за какви ли не още селски работи. Като се връщаше от пазара беше въодушевен и имаше идеи какво да сади и как да го сади на градината. Накрая Ангел се облича с новите си дрехи, вече изгладени и отива на пазара "Римската стена". Там той заварва брат Ради как, натъпкал чувал с продукти, го замята на гърба си. Ангел го спира, а Ради го гледа, мига и не може да го познае, защото е с новите си дрехи. Съобщава му: "Учителят каза, че тази вечер сме с тебе двамата на балет". А Ради пита: "Какво е това "балет"? " Ангел се чуди как да го обясни и накрая му показва билетите: "Ето това е "балет", нещо като тапия, като документ." Ради е несигурен в това, което му казва Ангел, но продумва: "Е, щом е казал Учителят, ще вървим, няма как." Оставят чувала с продуктите на сергията, да го пази продавачът, че щели да се върнат и да си го вземат обратно и тръгват двамата за града. А няма никакво време.
към текста >>

7. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години