НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
152
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Отец Константин се
нагърбва
с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела.
Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно. Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода.
Отец Константин се
нагърбва
с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела.
В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия. Източник: 027. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски За родословието на Учителя Петър Дънов
към текста >>
Като преминавала Мария, една плетеница от царевицата се скъсала и паднала зад
гърба
й.
Петър я запитал: "Како, защо плачеш? " Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големите хора. Дошло време пак да иде при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, избърсала сълзите и се запътила към другата стая. Между двете стаи имало малко килерче, което ги съединявало. Отгоре на тавана му били накачени много сплитове царевица.
Като преминавала Мария, една плетеница от царевицата се скъсала и паднала зад
гърба
й.
Тя извикала от уплаха и като видяла каква е работата, започнала да събира бързо царевиците, а през това време на прага се показал малкият Петър и казал: "Како, не се плаши и не се тревожи. Така както се разтури и скъса тоя сплит царевица, така ще се разтури и оная работа, дето я гласят в другата стая". Тя не обърнала внимание на приказките му. Влязла в стаята и пред всички й било съобщено, че вече е сгодена за богаташкия син. Но, на следващия ден тя получила вест, че момъкът, комуто се била врекла да се сгодят, е пристигнал от Румъния, където бил известно време по търговия.
към текста >>
2.
Снимка на Учителя Петър Дънов в с. Хотанца, 24 ноември 1887 г.
, 24.11.1887 г.
Русе във фотоателието на Francois Bauer, като е изписано на
гърба
на снимката старото име на гр.
СНИМКА № 1. Петър Дънов в с. Хотанца,24 ноември 1887 г. Петър Дънов е основен учител в село Хотанца, Русенско. Заснет е в гр.
Русе във фотоателието на Francois Bauer, като е изписано на
гърба
на снимката старото име на гр.
Русе, а именно Русчук.На обратната страна на снимката Петър Дънов собственоръчно е написал: „В знак на искрена братска любов подарявам за спомен ликът си на Мария П. Стамова. Помнете ме в Исуса Ваш искрено любящ брат." Подпис П.К. Дънов, Русе, ноември 24.1987 г. Хотанца. „Блажени онези души, които живеят в небесна любов."
към текста >>
3.
Снимка на Учителя Петър Дънов в САЩ, 1891 г.
, 15.11.1891 г.
На
гърба
на снимката е отбелязано: П.К.
Снимка на Учителя Петър Дънов в САЩ, 1891 г. СНИМКА № 2. Петър Дънов в САЩ, 1891 г. Петър Дънов изпраща снимка до рождената си сестра Мария.
На
гърба
на снимката е отбелязано: П.К.
Дънов - Dreu Seminary Madison. nov. 16.1891 год. Отдолу е написал: „До моята любезна сестра Мария П. Стамова от П. К. Дънов - ноември 15.1891 год."
към текста >>
4.
Учителя дава 'Добрата молитва'
, 27.11.1900 г.
След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на
гърба
си, това вече зависи от вас, но във време на молитвата - никакви раници.
Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никакви връзки със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна. В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени.
След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на
гърба
си, това вече зависи от вас, но във време на молитвата - никакви раници.
Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е Божи ден. Този ден именно ни интересува, за да можем да добием едно Божие благо. Днешният ден трябва да се отличава с едно благо, което Бог ще ни даде.
към текста >>
5.
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия
, 1901 г.
Отворете и вие списанието и сами ще прочетете ситните букви на
гърба
на първа корица долу, под правата разделителна черта – “Отговорник П.
“Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П. К. Дънов. И точно този подпис е в основата и на следващата блага изненада, която ви готвя. Е, първо тя мен споходи, разбира се! Разгледах списанието най-прилежно и… Колко ги обичам тези дребни буквички под черта!
Отворете и вие списанието и сами ще прочетете ситните букви на
гърба
на първа корица долу, под правата разделителна черта – “Отговорник П.
К. Дънов”! Познатото “П. К. Дънов”, в съчетание с “отговорник” (каквото и да означава това!), фигурира на 7 корици на списанието. За прецизност ще добавя, че на броя от окт. – ноем.
към текста >>
6.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',
, 01.1901 г.
Отворете и вие списанието и сами ще прочетете ситните букви на
гърба
на първа корица долу, под правата разделителна черта – “Отговорник П.
“Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П. К. Дънов. И точно този подпис е в основата и на следващата блага изненада, която ви готвя. Е, първо тя мен споходи, разбира се! Разгледах списанието най-прилежно и… Колко ги обичам тези дребни буквички под черта!
Отворете и вие списанието и сами ще прочетете ситните букви на
гърба
на първа корица долу, под правата разделителна черта – “Отговорник П.
К. Дънов”! Познатото “П. К. Дънов”, в съчетание с “отговорник” (каквото и да означава това!), фигурира на 7 корици на списанието. За прецизност ще добавя, че на броя от окт. – ноем.
към текста >>
7.
(стар стил) Учителя пристига в Сливен
, 13.09.1902 г.
Ако Ви се тури товара на
гърба
сега, не можете го понесе, а Господ знае това.
Стара Загора, 5 октомврий 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви получих. Аз зная положението Ви и вътрешната Ви нужда. Укрепявайте се Духом.
Ако Ви се тури товара на
гърба
сега, не можете го понесе, а Господ знае това.
Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за Вази са най-добре. Уяквай и кога дойде времето, да няма ни най- малкото колебание или двоумение. „Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ, - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко, кога почне да я гради? Молете се усърдно за делото Божие. Съдействайте кога Господ работи.
към текста >>
8.
Учителя посещава Стара Загора
, 10.1902 г.
Ако Ви се тури товара на
гърба
сега, не можете го понесе, а Господ знае това.
Стара Загора, 5 октомврий 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви получих. Аз зная положението Ви и вътрешната Ви нужда. Укрепявайте се Духом.
Ако Ви се тури товара на
гърба
сега, не можете го понесе, а Господ знае това.
Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за Вази са най-добре. Уяквай и кога дойде времето, да няма ни най- малкото колебание или двоумение. „Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ, - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко, кога почне да я гради? Молете се усърдно за делото Божие. Съдействайте кога Господ работи.
към текста >>
9.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Стара Загора
, 5.10.1902 г.
Ако Ви се тури товара на
гърба
сега, не можете го понесе, а Господ знае това.
Стара Загора, 5 октомврий 1902 г. Люб. бр. Киров,Писмото Ви получих. Аз зная положението Ви и вътрешната Ви нужда. Укрепявайте се Духом.
Ако Ви се тури товара на
гърба
сега, не можете го понесе, а Господ знае това.
Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за Вази са най-добре. Уяквай и кога дойде времето, да няма ни най- малкото колебание или двоумение. „Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ, - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко, кога почне да я гради? Молете се усърдно за делото Божие. Съдействайте кога Господ работи.
към текста >>
10.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 14.01.1904 г.
Те мислят, че го разбират, и се препоръчват за учители и са се
нагърбили
да учат другите.
Тогава да възприеме третата - Спасението, която е избавляване на душата от разтлевание. След това да мине в четвъртата - Възраждането на Духа, гдето почва зачеванието от Духа Святаго. И като мине тия четири, да влезе в петата, гдето да се Новороди от Духа на Господа и да стане наследник на Царството Божие. И с усъвършенстванието да се приготви за следующите две последни степени, в които се завършва нашият земен живот, за който друг път ще Ви пиша, ако е Волята Божия. Сега можеш според делата им да ги класифицираш къде стоят тия, които се придържат у буквата на Словото.
Те мислят, че го разбират, и се препоръчват за учители и са се
нагърбили
да учат другите.
И техните ученици са подобни тям. Но - благословен Господ, Който не гледа на лице, но на сърце. Той ще ги научи да познават Истината. Ти оставяй винаги да те води Благият Дух Господен и Той ще разсее тъмнината. Упражненията ще правиш цял месец.
към текста >>
11.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 24.12.1907 г.
Ако Учителя остави учениците си да се качат по
гърба
му, сигурно те ще се качат и на главата му.
Такъв е животът засега, за бъдеще може да стане по-добре. Вий си карайте Вашата работа, както сами я разбирате и както Ви водят отгоре — за резултатите бъдещето ще промисли. Няма нужда от правила и догматизъм. Желая ти да се не спъваш. Имаш доста опитност.
Ако Учителя остави учениците си да се качат по
гърба
му, сигурно те ще се качат и на главата му.
„Избави нас от лукаваго“. Моите добри пожелания за Празниците. Поздрав на тебе и Марийка. Ваш. П. К. Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
към текста >>
12.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август
, 17.08.1909 г.
Няма съмнение, в разните сеанси ще ви дадат разни показания за мене: това каза Казакова, онова каза Казакова и всичко ще натрупат върху
гърба
ми.
Всяка душа си има своите добри и слаби страни. Говорят както разбират; работят както знаят. И всеки, който се опитваше да ми противодействува, аз исках да го изтикам навън, обаче това съм го сторила, както и Павел в своето ревнувание, от несъзнание. Да, да, несъзнание. Това е един мъчен въпрос за разбиране.Какво мислите, че е сега моето положение?
Няма съмнение, в разните сеанси ще ви дадат разни показания за мене: това каза Казакова, онова каза Казакова и всичко ще натрупат върху
гърба
ми.
Да, и по моя адрес ще има апокрифни евангелия, може би Казакова ще присъствува на 10 сеанса и тогава ще се озадачавате да си обяснявате с каква бързина аз се движа. Как е възможно едновременно на 10 места да говоря. Е, как мислите вие, възможно ли е да се обясни това? Ако в 10 сеанса показанията са едни и същи, то може да се обясни, но ако се различават, то е трудно за обяснение. Представете си баща на име Свинаров, човек доста заможен, има 500-600 хиляди лева готови пари, но този баща има 10 сина и те са все Свинаровци.
към текста >>
Няма съмнение, че в разните сеанси ще ви дадат разни показания за мен: „Това казала Казакова, онова казала Казакова“ – и всичко ще трупат на
гърба
ми.
Всякоя душа има своите добри и слаби страни – говорят както разбират, работят както знаят. Всякой, който се опитваше да ми противодейства, бях готова да го изтикам навънка. Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнуване, от несъзнание. Да, несъзнание – това е един мъчен въпрос за разбиране. Какво мислите, че е сега моето положение?
Няма съмнение, че в разните сеанси ще ви дадат разни показания за мен: „Това казала Казакова, онова казала Казакова“ – и всичко ще трупат на
гърба
ми.
Да, и по мой адрес ще има... апокрифни евангелия66. Може би Казакова ще присъства на десет сеанса и тогава ще се озадачавате да си обясните с каква бързина се движа, как е възможно да бъда едновременно на десет места и да говоря. И как мислите вие, възможно ли е да се обясни това? Ако на десетте сеанса показанията са едни и същи, то може да се обясни, но ако се различават, то е трудно за обяснение. Да ви дам едно едностранчиво обяснение: представете си баща по име Свинаров – човек доста заможен, има пет-шест хиляди лева готови пари.
към текста >>
13.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август
, 18.08.1909 г.
Но ще бъдете натоварени с редица отговорности: и Доброто, и злото ще се стоварят върху вашите
гърбове
– ще стане една нова еволюция за вас.
Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години. Във вашите умове може да се зароди въпрос, какво ще бъде после положението на човека. Разбира се, след като премине човек тия десет милиарда години, няма да бъде положението му както сега, а ще бъде като на жабока спрямо човека сега – такава ще бъде грамадната разлика между сегашното състояние на човека и бъдещото му състояние. И като дойде човек до това положение, той ще има една велика работа. И Провидението ще ви даде цели светове да създавате, да разпореждате.
Но ще бъдете натоварени с редица отговорности: и Доброто, и злото ще се стоварят върху вашите
гърбове
– ще стане една нова еволюция за вас.
Като имате предвид тази велика цел на Живота, то временните ваши страдания78 трябва да ви се видят дреболии, защото това, което сега ви спъва, в бъдеще ще бъде една играчка – кукла, която е потребна сега само на деца. В бъдеще обаче, когато ще промените състоянието си, ще бъдете готови за по-висока и велика работа – вашата душа ще бъде готова за тази служба. Следователно вие трябва да сте благодарни за нискостоящото си положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света. Всичкото в света – огънят, цветята, водата, това са все предмети на това училище – света.
към текста >>
14.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 20 август
, 20.08.1909 г.
Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху
гърба
си, та се спъват – та да им се оправят работите.
Третият петък ще се посвети в молитва за българското духовенство и за Православната църква. Четвъртият петък ще се посвети за българските учители, ученици – да им даде Господ онова истинско Знание и Мъдрост, с които да се обърнат към Него. Петият петък ще се употреби изключително за управляващите: да им изпрати Господ силата Си Отгоре и закона Си в сърцата им – как да управляват. Шестият петък – за всичките земеделци в България: да благослови Господ делото на ръцете им и да отвори сърцата им да вършат Неговата воля. Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление.
Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху
гърба
си, та се спъват – та да им се оправят работите.
Деветият петък – за здравето на членовете на Веригата: да им даде Господ здраве, за да могат да работят, и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения, и да бъдат всякога здрави, бодри и весели. Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост. Единадесетия петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетия – за идването на Царството Божие на Земята.
към текста >>
15.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1911 г.
Една мома се явява при мене и ми разправя следната история: принудена била да си излезе из дома на брата си, понеже не се спогаждала със снаха си: но понеже в този дом щяло да стане убийство за някакви си 300-400 лева, тя, за да се избегне убийството, при всичката своя сиромашия и несносно материално положение, намерила в заем тия пари и се
нагърбила
да ги плаща тя, само и само да избегне убийството.
Няма случай в човешката история, в който праведният човек да е останал гладен, жаден, изоставен. Права е поговорката, която казва: „Аз мога, кон може, но когато Господ не поможе, нищо не можем стори“, защото действително е, че на физическото поле човеку му трябват материални средства и ум. И както всякога. така и тази година ние ще имаме работа с лоши хора, които знаят да ни въздействуват. Като например, яви се у нас мисъл да помогнем някому, но мислите на лошите хора парализират тази наша добра мисъл и ние като че ли неволно някак отлагаме доброто ни дело.
Една мома се явява при мене и ми разправя следната история: принудена била да си излезе из дома на брата си, понеже не се спогаждала със снаха си: но понеже в този дом щяло да стане убийство за някакви си 300-400 лева, тя, за да се избегне убийството, при всичката своя сиромашия и несносно материално положение, намерила в заем тия пари и се
нагърбила
да ги плаща тя, само и само да избегне убийството.
Пита се: добре ли е сторила, като се е така хванала за дълг, когато не е имала средствата пред себе си? Да, добре е сторила, защото ако твоето утеснение избави ближния ти от гибел, добре струваш, че се доброволно утесняваш. И питам аз тази мома: ами от где ще вземеш тия пари, за да ги изплатиш? Отговори ми спокойно: „Господ ще ми помогне.“ Да, тъй е. И във Веригата трябва да има това стремление да се притичваме на помощ на другиго и тогава Господ ще ни помага.
към текста >>
16.
(стар стил) Учителя съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си.
, 11.11.1912 г.
А българите изпитаха на
гърба
си какво означава зъл гений и колко струва непослушанието към Учителя.
Ако го бяха послушали, друга щеше да бъде историческата съдба на България. Така че Учителят никога не се е срещал с цар Фердинанд, нито му е бил съветник. Никога! На зададените му въпроси за предстоящите политически събития, Учителят отговаряше точно и ясно. Неговите думи не се изпълняваха, а се правеше точно обратното. Злият гений на Европа властвуваше над Фердинанд.
А българите изпитаха на
гърба
си какво означава зъл гений и колко струва непослушанието към Учителя.
Учителят за цар Фердинанд и Балканската война Изгревът - Том 1
към текста >>
17.
Тодор Гълъбов започва да стенографира неделните беседи от Словото на Учителя.
, 16.03.1914 г.
Беше
гърбав
, нисък на ръст, но интелигентен, буден и добър брат.
До 1914 г. Словото се записва от бързописци и затова има непълноти. Спомен на Борис Николов 14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ Петко Гумнеров беше един от първите ученици на Учителя.
Беше
гърбав
, нисък на ръст, но интелигентен, буден и добър брат.
Той беше чиновник в съда. Беше бързописец. По време на съдебните процеси записваше. Не знаеше стенография, но тогава имаше бързопис. Умееше да съкращава думи, да ги вписва и след това да ги разчита.
към текста >>
18.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1914 г.
Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад
гърба
и следователно и вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред или отдясно, или отляво, а никога не трябва да го държите отзад.
Когато Христос се присажда с нас, известни закони трябва да се спазват, защото когато стане присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да стане. Затова именно виждаме, че някои хора тръгват в пътя Господен и после пак започват да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно.В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни. Така за един човек, след като е следвал Христа много години, за десетина години даже може да бъде радостен и весел, но след това дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим запас повече сокове.След като пораснете добре, ще дойде принципът на присаждането, ще настъпят и няколко степени, от които първата е обръщане към центъра, който е причинил нашето дейсвуване да се обърнем към Бога.
Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад
гърба
и следователно и вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред или отдясно, или отляво, а никога не трябва да го държите отзад.
Никога не трябва да се молите на Бога с гърба си към Него. И когато се изправите да молите, вие трябва да знаете дали сте с лице към Господа, защото ако вие сте с гърба, непременно ще бъдете изтикани: тия духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат урок за няколко години.И така, да сме готови да умрем за Господа, значи да жертвуваме нашите сокове, за да бъдем присадени в Христа, да сме готови да се жертвуваме да ни присадят. Ако не сте готови да ви присаждат, тогава няма какво да очаквате. Дали сте пред лицето на Господа или не, вие ще познаете [по] това, че ще усещате светлина и сте спокойни.Когато дойде лоша мисъл, да знаете, че е дошла една страдаща душа в тебе и ако искаш, можеш да й помогнеш. Имате някоя лоша мисъл към някого, в такъв случай намерете добър човек и ще ви олекне.
към текста >>
Никога не трябва да се молите на Бога с
гърба
си към Него.
Затова именно виждаме, че някои хора тръгват в пътя Господен и после пак започват да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно.В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни. Така за един човек, след като е следвал Христа много години, за десетина години даже може да бъде радостен и весел, но след това дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим запас повече сокове.След като пораснете добре, ще дойде принципът на присаждането, ще настъпят и няколко степени, от които първата е обръщане към центъра, който е причинил нашето дейсвуване да се обърнем към Бога. Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба и следователно и вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред или отдясно, или отляво, а никога не трябва да го държите отзад.
Никога не трябва да се молите на Бога с
гърба
си към Него.
И когато се изправите да молите, вие трябва да знаете дали сте с лице към Господа, защото ако вие сте с гърба, непременно ще бъдете изтикани: тия духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат урок за няколко години.И така, да сме готови да умрем за Господа, значи да жертвуваме нашите сокове, за да бъдем присадени в Христа, да сме готови да се жертвуваме да ни присадят. Ако не сте готови да ви присаждат, тогава няма какво да очаквате. Дали сте пред лицето на Господа или не, вие ще познаете [по] това, че ще усещате светлина и сте спокойни.Когато дойде лоша мисъл, да знаете, че е дошла една страдаща душа в тебе и ако искаш, можеш да й помогнеш. Имате някоя лоша мисъл към някого, в такъв случай намерете добър човек и ще ви олекне. И ние всякога трябва да сме свързани с добрите хора и всякога трябва да имаме за своите приятели най-добрите мисли.Кои са нашите приятели?
към текста >>
И когато се изправите да молите, вие трябва да знаете дали сте с лице към Господа, защото ако вие сте с
гърба
, непременно ще бъдете изтикани: тия духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат урок за няколко години.И така, да сме готови да умрем за Господа, значи да жертвуваме нашите сокове, за да бъдем присадени в Христа, да сме готови да се жертвуваме да ни присадят.
Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно.В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни. Така за един човек, след като е следвал Христа много години, за десетина години даже може да бъде радостен и весел, но след това дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим запас повече сокове.След като пораснете добре, ще дойде принципът на присаждането, ще настъпят и няколко степени, от които първата е обръщане към центъра, който е причинил нашето дейсвуване да се обърнем към Бога. Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба и следователно и вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред или отдясно, или отляво, а никога не трябва да го държите отзад. Никога не трябва да се молите на Бога с гърба си към Него.
И когато се изправите да молите, вие трябва да знаете дали сте с лице към Господа, защото ако вие сте с
гърба
, непременно ще бъдете изтикани: тия духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат урок за няколко години.И така, да сме готови да умрем за Господа, значи да жертвуваме нашите сокове, за да бъдем присадени в Христа, да сме готови да се жертвуваме да ни присадят.
Ако не сте готови да ви присаждат, тогава няма какво да очаквате. Дали сте пред лицето на Господа или не, вие ще познаете [по] това, че ще усещате светлина и сте спокойни.Когато дойде лоша мисъл, да знаете, че е дошла една страдаща душа в тебе и ако искаш, можеш да й помогнеш. Имате някоя лоша мисъл към някого, в такъв случай намерете добър човек и ще ви олекне. И ние всякога трябва да сме свързани с добрите хора и всякога трябва да имаме за своите приятели най-добрите мисли.Кои са нашите приятели? Нашите приятели са светиите, те са нашите учители и братя, а така Исус Христос е най-старият наш брат.
към текста >>
19.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август
, 13.08.1914 г.
Казва се, че когато Господ иска да забрави греховете на човеците, туря ги зад
гърба
Си.
Запример, ако майката заработи върху себе си, ще предаде своя живот и на децата си. Както не е възможно един трън да го обърнем на лоза, така не е възможно да обърнем едно наше лошо желание в добро. Ето защо далеч по-добре ще сторим, ако се обърнем да образуваме първоначалната чистота в нас, а това ще направим само при нозете на Христа, гдето има жизнен елемент, в които има всичките качества, за да изхвърлим вредните елементи на нашето естество и да ги заменим с полезни.В новата химия всички елементи имат двойни действия: има атоми положителни, има атоми отрицателни. С едно добро разположение можем да привлечем, а с лошото разположение - да отблъснем. Във връзка с този метод за лекуване на проказата аз ще туря и свържа и вчерашния предмет: да турим ли едного човека отдясно или отляво, отпред или отзад?
Казва се, че когато Господ иска да забрави греховете на човеците, туря ги зад
гърба
Си.
Много често ние неволно се намираме в големи противоречия, които не могат да не смущават сърцето и ума ни, та затова вие [не] сте сега всички еднакво спокойни и вследствие на това вас ви сполитат неща, които не сте желали, и то защото не сте били в един Божествен път. А когато сте в Божествения път, вие чувствувате спокойствие на сърцето и ума си, започвате да гледате към хората снизходително, нямате никаква мъст и нещо като че ли ви радва, защото сте в пътя на виделината. Отклоните ли се, надоходжат различни смущения, които са най-добрият признак, че не сте в Божествения път, защото настъпва атмосфера, която ви души и задушава също като че ли сте в една пещера с въглеродни вещества. Същото е, когато сте в една къща, в която не можете да се молите. В този последен случай аз ви съветвам: продайте тази къща и бягайте.
към текста >>
Запример, аз може да ви посоча известен ден за известна мисъл, та чрез това да се постигне изменение на ума и сърцето, защото вие сте още с груби желания и мисли и това аз го чувствувам като едно налягане върху
гърба
ми.
Всички отговарят: - Всички, всички искаме да Го познаем.- Да, но ако сега изберем само един да познае Христа, ще изпратим един делегат да отиде и да познае и да ни каже. Тъй щото, ако искате да отидете при Христа, трябва да отидете един по един. За тази цел вие трябва да изберете някого, или чрез жребие, или аз да избера едного.Всички: - Вие изберете едного да отиде.- Добре, аз ще представя тази мисъл пред Христа и ако каже, аз ще избера човека, ще избера някого. Вярвам, че вие сега очаквате с голямо ожидание. И тази година най-малко с едного ще направим опита и тогава всички ще се ползувате.
Запример, аз може да ви посоча известен ден за известна мисъл, та чрез това да се постигне изменение на ума и сърцето, защото вие сте още с груби желания и мисли и това аз го чувствувам като едно налягане върху
гърба
ми.
И много пъти усещам мислите на свещениците, които те изпращат на мене.За този Христос, за Който ви казвам, Той обявява: „Отец пребъдва в Мене и ако не вярвате [в] Мене, вярвайте в Отца."Сега, как можете да познаете Христа? Когато Христос обсеби и се всели за ден, два, три, месец и редица години (а между това помнете, че вселяването е един процес), казвам, че тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху лицето на този човек, който същевременно става нежен към вас, обича ви и гледа да ви помогне. Той няма може би да говори с вас, но в душата си той се моли с вас и иска, желае всячески да ви помогне.И тъй, щом очистим нашите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява в нас. И първо, на първо място, изхвърлете вашето съмнение - то е на пръв план. Когато Христос се докосне до вас, вие ще започнете вече да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света.
към текста >>
20.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1914 г.
Онези, които отдалеч го видели в
гърба
, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло?
Очите, носът, устата, езикът, ушите, всичко говори. Някой човек, само като погледне ухото или окото ти, ще познае какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена. Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си.
Онези, които отдалеч го видели в
гърба
, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло?
Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете. Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме.
към текста >>
21.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1914 г.
И когато видя едно момиченце с кукла в ръце, просто ще го потупам по
гърба
, но когато видя същата кукла в ръцете на 20-годишна мома, ще й кажа, че на нея вече й трябват живи кукли.
Тези книжници са, които казваха, че Христос разврати народа, затова Го пъдеха, преследваха Го, докато най-сетне Го разпнаха. И днешните служители Христови са същите евреи, същите фарисеи, същите книжници, те са, които Го разпъват.Мене ми побеляла главата, „защо ни говори така", и аз казвам и ще следвам да казвам, че говоря това, което ми диктува Този, Който ме е пратил, без да гледам кой какво щял да мисли и какво щял да каже. Ако ли вие и мене не искате, също както евреите не искаха Христа, можете да ме изпъдите на онзи свят.Всички единодушно: - Искаме те, искаме те.-Това е, което Христос иска. И вие можете да имате всевъзможни разбирания. Аз не се интересувам от вашите разбирания, защото какво мислят малките деца за своята кукла, или какво нагажда търговецът за своята търговия, всичко това не искам да зная.
И когато видя едно момиченце с кукла в ръце, просто ще го потупам по
гърба
, но когато видя същата кукла в ръцете на 20-годишна мома, ще й кажа, че на нея вече й трябват живи кукли.
Вие всички сте преживели епохата на куклите и затова на жените от вас предстои да си намерите живи кукли, а мъжете ще трябва да намерят коне.Да се върнем на своята мисъл. Накъде са започнали тези елини? Те са започнали навсякъде: и в Германия, и във Франция, Англия, Австрия, Русия, Турция, Сърбия. И казват хората: всеобща война. Хубаво, ще ги видим ние тия герои.
към текста >>
22.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1914 г.
Онези, които отдалеч го видели в
гърба
, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло?
Очите, носът, устата, езикът, ушите, всичко говори. Някой човек, само като погледне ухото или окото ти, ще познае какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена. Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си.
Онези, които отдалеч го видели в
гърба
, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло?
Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете. Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме.
към текста >>
23.
Снимка на Пеню Киров и Тодор Стоименов
, 9.05.1915 г.
На
гърба
на снимката е написано с почерка на Пеню Киров: „Подаряваме за спомен на любезния духовен брат и приятел Петко Ив.
Снимка на Пеню Киров и Тодор Стоименов На снимката е поставена датата на нейното подаряване. Не е сигурно, че сниомката е правена на тази дата.СНИМКА №10. Пеню Киров и Тодор Стоименов.
На
гърба
на снимката е написано с почерка на Пеню Киров: „Подаряваме за спомен на любезния духовен брат и приятел Петко Ив.
Гумнеров." София, 9 май 1915 год. Следват подписите на Пеню Киров и Тодор Стоименов
към текста >>
24.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август
, 4.08.1915 г.
Хвърлете товара от
гърба
си - ето първото нещо, което трябва да направите.Когато Христос се обръща в прочетената глава: „Отче, прослави името Твое", тогаз дойде глас от небето: „И прославих, и пак ще прославя".
Но ние сутрин като ставаме, не Му благодарим за благостта, която ни е показал в миналото. И често се питаме: защо не успяваме? Ние приличаме на плувец, който се е натоварил с голяма тежест. Как ще може той да плува, ако не хвърли товара си? С товара си той по-скоро ще потъне.
Хвърлете товара от
гърба
си - ето първото нещо, което трябва да направите.Когато Христос се обръща в прочетената глава: „Отче, прослави името Твое", тогаз дойде глас от небето: „И прославих, и пак ще прославя".
Всичко, което Бог прославя, трябва да страда. Прославлението се предшествува от страдание. Да познаваме славата Божия, то е Неговото изявяване, тъй като Бог може да се обективизира, да ни се представи в осезаемия свят, достъпен за нас. Да прослави Своята добродетел, Своята правда, Своята любов, Своята мъдрост, Своята истина, Своя живот. Значи всички тези черти у нас да изявят славата Божия, да се почувствува.
към текста >>
25.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 11.10.1916 г.
Правете му слънчеви бани сутрин на слънцето, като поставяте
гърба
му да се пече от 10-15-20-25 минути.
Давайте му на ден до 300-400 грама марна вода да изпива на глътки. Когато не е разположено да яде не му давайте нищо освен вода. Периодически кога е болно поставяйте диета пълен пост. От глад хората по-малко умират отколкото от преяждане. При това ония храни, които нему приятни, не му давайте.
Правете му слънчеви бани сутрин на слънцето, като поставяте
гърба
му да се пече от 10-15-20-25 минути.
Това отлично действува на нервната система. При сегашните условия домовете изобщо хронически заболяват от тъй наречените епидемически болести. Това заболяване става повече от извратеното състояние на чувствата. Човек трябва да се научи да бъде винаги благодарен на Бога за всичко, което му се изпраща отгоре и да го използва. Дерзайте светът е победен.
към текста >>
26.
Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отс...
, 1917 г.
Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад
гърба
на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков.
Светия Синод решава да вземе особени мерки спрямо П. Дънов и чрез задкулисни внушения и инсинуации подтикна и изиска от тогавашното правителство да интернира П. Дънов във Варна, под благовидния предлог, че неговото зловредно учение разколебавало и внасяло смут в духа на войниците, намиращи се на фронта. Тази акция бе предшествана от статии, писани в „Църковен вестник" (под редакцията на Д.Ласков) в които, като се представяше учението на П. Дънов за антиправославно и се подлагаше на осмиване, се преследваше главно целта - да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек.
Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад
гърба
на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков.
Независимо от това, което се пишеше, в обществото устно се пръскаха, с упорита настойчивост от устата на църковни служители, най-нелепи и отвратителни измислици за частния живот на нарочения от висшите църковни началници и неугодния тям П. Дънов. Градоначалникът Свинаров пише рапорт до министъра на вътрешните работи, като привежда някои циркулиращи из града слухове и като прави от себе си бележка, че наистина, вънкашността на Дънов, „облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му, и не много дългата му брада, наподобява фигурата на Христа, изобразена на иконите". Изказва опасение, че учението на Дънов било една „опасна религиозна секта, която се стремяла да подбие християнството и да върне обществото към езическото суеверие". С това учение, казва той, се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на Второто българско царство; ето защо, той бил на мнение, да се разучи всестранно цялото учение, и ако действително се установи, че то е пакостна религиозна секта, да се вземат мерки навреме и да се парализира по-нататъшното му разпространение. На мнение е, докато стане това, Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна.
към текста >>
27.
Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи Радославов срещу Петър Дънов
, 25.06.1917 г.
Синодът и църквата подемат акция срещу Учителя и започват да подкокоросват официалните власти да предприемат някакви мерки срещу него като се крият зад
гърба
на градоначалника на София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти.
българската армия на фронта от продължителната война и неблагополучията в продоволствията тя е разколебана, деморализирана, а цялата страна е в разруха. Учителят изнася своите беседи редовно на ул. „Опълченска" 66 и в други наети салони и посетителите се увеличават, а църквите в големите градове се изпразват от богомолци. Мъжете са на фронта, а жените трябва да орат, да копаят и да се занимават с мъжка работа и да отглеждат и да хранят многолюдна челяд. Коне, волове, добитък - всичко е реквизирано и е на фронта.
Синодът и църквата подемат акция срещу Учителя и започват да подкокоросват официалните власти да предприемат някакви мерки срещу него като се крият зад
гърба
на градоначалника на София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти.
Тогава започва разследване от софийския градоначалник Свинаров като се извикват последователно свидетели, които дават показания. Въз основа на тези показания той пише рапорт до министъра на вътрешните работи Радославов. Дава мнението си Петър Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна. Този рапорт е запазен благодарение на това, че е публикуван в списание „Духовна култура", кн. 11 и 12 от 1922 г.
към текста >>
28.
На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна
, 16.08.1917 г.
Бурята,
гърбът
са за проветряване, а тишината за работа и помагане на бедните, на страдающите, на немощните.
Радвайте се на чистите извори, които текат. Поздравявайте цветята, които цъфтят. Благославяйте плодовете, които зреят. Стремете се да осъществите Вашето назначение. Във всичко схващайте Божията мисъл, която работи.
Бурята,
гърбът
са за проветряване, а тишината за работа и помагане на бедните, на страдающите, на немощните.
Слабото е силно, а силното е слабо. От земята излиза всичко В. В. Ж. К. В. О П. К. Дънов
към текста >>
29.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
На
гърба
на снимката е написано с почерка на Пеню Киров: „Подаряваме за спомен на любезния духовен брат и приятел Петко Ив.
Източник: Пеню Киров (1868-1918)ПРОЛОГ Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 1-2 -1995г. Снимка на Пеню Киров Пеню Киров и Тодор Стоименов.
На
гърба
на снимката е написано с почерка на Пеню Киров: „Подаряваме за спомен на любезния духовен брат и приятел Петко Ив.
Гумнеров." София, 9 май 1915 год. Следват подписите на Пеню Киров и Тодор Стоименов
към текста >>
30.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920
, 19.08.1920 г.
Учителят все още продължаваше да маха с ръка и тихо да вика на име брата, докато най-после последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и с едва влачещи се крака, като че носеше на
гърба
си товар от един тон камъни.
Скрита зад дървото, виждам... Какво виждам? - Учителят. Движи се той натук-натам и някак особено се озърта, като че иска да е незабелязан, никой да не го види. След него, на известно разстояние от Учителя стоеше самотен, угнетен и измъчен провинилия се брат. И като видя, че няма никакъв човек наоколо, Учителят се обърна към брата, който стоеше самотен, започна да му маха бързо с ръка и тихо да го вика по име - да речем, че името му беше Петко, защото Петковците обвиняват в някаква пакост.
Учителят все още продължаваше да маха с ръка и тихо да вика на име брата, докато най-после последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и с едва влачещи се крака, като че носеше на
гърба
си товар от един тон камъни.
Тогава Учителят тихо продума: „Хайде да се качим двамата в Горницата да се помолим, да си направим молитвата." Застанала зад дървото, незабелязана от никого, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава велика проява: отношение на Божественото към човека, отношение на Бога към човешката душа, дори ако би била презряна от целия свят. Двойката мина близо край дървото, зад което стоях аз и се отправи бавно към Горницата. Братът с ниско наведена глава и бавни, тежки стъпки, а Учителят наред с брата, стъпваше леко, бодро, спокоен от всякакъв външен поглед. Вече са на горното стъпало. Учителят отвори вратата на Горницата и бързо изчезнаха от погледа ми - влязоха вътре да се помолят, с които думи Учителят се обърна към брата и го покани да се качат горе.
към текста >>
31.
Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, Търново
, 12.02.1921 г.
Старите приятели да стоят на постовете си, да си отварят очите, за да не се крият зад
гърба
им подобни хора.
Михаил е без сърце. Гръблашев им е писал да ги пита, дали да отиде в Америка, а те идат при мене и искат, по един околен път, аз да им кажа, а те да му пишат, че сами са му предсказали. Аз им казах: „Нали знаете, кажете му." Това е общо течение – да използват. Никой не ги е вързал. Свободни са да си отидат.
Старите приятели да стоят на постовете си, да си отварят очите, за да не се крият зад
гърба
им подобни хора.
Аз ще ги изкарам на фронта, вие няма какво да се борите. Това е една мрежа, една борба между Черното и Бялото Братство. Всички приятели да вземат мерки, да се оттеглят от младите и сами да работят. Наруши се едно правило: преди събора ни никой няма работа тук... Тайно трябва да държите всичко.
към текста >>
32.
Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева
, 21.03.1921 г.
Ако искаш да носиш цялата Земя на
гърба
си, това са китайците, говори китайски език!
„Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът. Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ак о искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език!
Ако искаш да носиш цялата Земя на
гърба
си, това са китайците, говори китайски език!
Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите - говори български език! Има един език есперанто..." Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си. Тогава Учителя замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря на езика на Любовта по цялата Земя." Пелерината му направя един голям полукръг и той се прибира в приемната си.
към текста >>
33.
Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша
, 9.06.1921 г.
Имаше една скала, на която Учителя си облягаше
гърба
.
Но ние бяхме благодарни на тях и излизахме доста добре и удобно. Направихме бивак и от тогава „Ел Шадай" стана наше любимо място. Там излизахме с Учителя почти всяка седмица - може и делничен ден, може неделен ден, така както прецени Учителят. ' Това е една голяма поляна. В долния край открихме извор, направихме чешма и тази чешма и до сега служи на всички.
Имаше една скала, на която Учителя си облягаше
гърба
.
Учителят отиваше на Бивака с голямо разположение. Там си почиваше. Та Той държеше пет беседи в седмицата. Като си от-почине, съберем се около Него, пеем песни и така прекарвахме в общ братски живот. Обедът беше общ.
към текста >>
Седне и се облегне
гърба
на камъка.
Ето тука беше мястото. Тука сядаше Учителят. Имаше един камък. Голям камък, голяма скала. Да, ей тука.
Седне и се облегне
гърба
на камъка.
Почине си. То си беше Негово място. После му постилахме одеало да поседне. В.К.: Тука една снимка зимно време, сняг. Е.А.: О да, ходили сме и в сняг.
към текста >>
34.
Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'
, 24.02.1922 г.
Заболява от неврастения, вика лекарите и те му казват да лежи 45 дена на
гърба
си.
Въпросът е сега можем ли ние, при каквито и да е условия, при каквито мъчнотии и да се намираме, можем ли да ги победим, да изплуваме над тях? Сега от чисто християнско гледище, казват „Може“. Не теоретически как може, но практически въпросът стои малко другояче. Ето какво ме наведе на тази мисъл: един от нашите приятели, от най-ревностните, имал за мене много високо мнение, че аз всичко мога да направя. Лъжливи схващания!
Заболява от неврастения, вика лекарите и те му казват да лежи 45 дена на
гърба
си.
С такива вярвания нищо не става. То е илюзия. Ако твоята вяра в Бога не може да ти помогне, ако в краен случай и знанието, което имаш, не ти помогне, тогава защо ни е то? Значи у нас трябва да се роди едно желание да работим, да работим със законите на живата природа, да бъдем в съгласие с Бога. Аз нямам нищо против, ако дойде един лекар и работи съобразно с тия закони – добре дошел!
към текста >>
Ще ви приведа един пример, който казах за младите: Боли те един пръст, ставите,
гърба
, това-онова и се нервирате, образува се един голям цирей и тогава казвате: Втасахме я, да бяха само първите болки.
Как мислите, туй гласуване с ръка ли трябва да стане? С ръка няма да стане. С ръка много лесно ще го направите. Щом като дойдем до това гласуване, аз ще ви създам една голяма бела, каквато никога не сте имали и ако можете да излезете от тази бела, добре. В света много лесно ще го направите.
Ще ви приведа един пример, който казах за младите: Боли те един пръст, ставите,
гърба
, това-онова и се нервирате, образува се един голям цирей и тогава казвате: Втасахме я, да бяха само първите болки.
Ще пробиеш този цирей! Та сега ние сме дошли до положението на свещения егоизъм и Господ ще ни създаде един голям цирей и свещеният егоизъм чрез цирея ще излезе навън. И ние ще влезнем в това Божествено съзнание, няма да се нервираме. И сега аз желая всинца да имате не много болести, но само една болест; ако е, да е. Аз бих желал сега вие да се разпределите и да помислите за работа, за начина на работата.
към текста >>
35.
Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева
, 22.03.1922 г.
Ако искаш да носиш цялата Земя на
гърба
си, това са китайците, говори китайски език!
„Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът. Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ак о искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език!
Ако искаш да носиш цялата Земя на
гърба
си, това са китайците, говори китайски език!
Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите - говори български език! Има един език есперанто..." Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си. Тогава Учителя замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря на езика на Любовта по цялата Земя." Пелерината му направя един голям полукръг и той се прибира в приемната си.
към текста >>
36.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение
, 7.04.1922 г.
Сега той бие в
гърба
.Кръчмарят е турил на работа всичките си чайници, гюмове и джезвета.
На мегдана се чуе гайда, приглася й гъдулка, цафара, кавал, топот от безброй нозе - пъстро пременени момци и девойки извиват буйно хоро по роена ливада.Слушам с примрежени очи, но сърцето тъй радостно бие в гърдите, че ха, ха, ще скокне и ще заиграе върху снега. Но спира вълшебната свирня - и ние оставаме с преживяното за дивната музикална приказка за битието на човешката душа, която лети от мрак към светлина, от робство към освобождение.Слизаме. Закопчваме здраво палтата си. Нахлузваме добре калпаците си и застанали на сборното място поднасяме своята гореща благодарствена молитва.Ето ни вече надоле. Вятърът бучи с всички сили, но вече му се не боим.
Сега той бие в
гърба
.Кръчмарят е турил на работа всичките си чайници, гюмове и джезвета.
Зер, мили сме му, иска да ни сгрее, стопли и да прибере още някой лев от нас... Там ни чакат и още някои любопитни селяни, които искат да преброят колко мъртви носим със себе си от тая днешна „сприя”. Но горчиво се излъгаха. С удвоени и учетворени сили, здрави и бодри, слизаме към града, гдето ни зове дълга. Неусетно минаваме Драгалевското шосе и се прибираме, гдето софиянци помръзнали и пременени, празнуваха на свой ред Благовещение. Изгревът - Том 262.1.2.
към текста >>
37.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Направите ли така, ще ви считам герои; не направите ли, плюя на
гърба
ви и казвам: вие не сте за класа, вън!
Аз зная какво значи да гледа на земята. Ще бъдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист. Направите ли едно престъпление в астралния свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление в умствения свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление във физическия свят, ще го изповядате.
Направите ли така, ще ви считам герои; не направите ли, плюя на
гърба
ви и казвам: вие не сте за класа, вън!
И като любите, ще се изповядвате, и като мразите, ще се изповядвате. Да бъдете за образец. Туй е правило за онези, които влизат в класа. А инак ще кажат: „Тя ми замота сърцето, той ми замота сърцето." Това не са никакви Специални класове. Това са класове на света.
към текста >>
38.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете)
, 16.02.1923 г.
Не липсват кожухчета и по нашите
гърбове
, дебели шалове и топли ръкавици, а още и подковани обуща.Вървим напред с бодри крачки.
Сняг няма. Утрото е ведро. Тук-там още блещука по някоя звездичка, като ранобудна девойка в чисти двори. Изток е тъмен още; само една златна ивица отделя небето от земята. Всеки миг чакаме слънцето, но то още се бави, сякаш да постегне върху гърдите си топла дреха, на ръцете си еднопръсти топли ръкавици...И ние добре сме се приготвили за път.
Не липсват кожухчета и по нашите
гърбове
, дебели шалове и топли ръкавици, а още и подковани обуща.Вървим напред с бодри крачки.
От ляво, край пътя, тече полузамръзнало поточе. Бодрият му глас се чува като нежен ромон изпод напукания лед - безспирна приказка на Водни духове, които вечно приказват за чистите, високи върхове, за роената капка, за слънцето, за планинския въздух.Зачурулика птиче! Кое ли ще е то? Кой ли е този тъй ранен хвърковат предвестник? Витоша се накачулила с гъсти мъгли.
към текста >>
Всички се потупваха по
гърба
, пипаха ръцете, лицето си, усмихваха се един на друг и тихо си шъпнеха за „чудото”, което ставаше, за което нямахме думи да изразим.След това пък сняг на едри парцали.
Ръцете се движеха под такта на песента, като че пъдеха мъглите и привличаха слънцето. Постепенно въздухът силно се затопли и в гърдите ни нахълта някакво неземно благоухание. Слънцето проби мъглите и ни обгърна с мощна топла вълна! Ето го, то цяло се показа из ведрия лазур. Но и то за миг, като че стана синьо, синьо и затрептя отгоре като грамаден сапфир, ограден с огромен светещ ореол.
Всички се потупваха по
гърба
, пипаха ръцете, лицето си, усмихваха се един на друг и тихо си шъпнеха за „чудото”, което ставаше, за което нямахме думи да изразим.След това пък сняг на едри парцали.
Мек, пухкав, топъл. Зад нас отново се спуснаха мъглите; тъмната стена пак закри белите плещи на Хубавицата, а градът се разведри пред нас в синкава далечина. Духна остър вятър. Мекия сняг по нас замръзна и увисна на кичури. Пътят стана труден поради новия сняг, засипал стъпките ни.
към текста >>
39.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици
, 4.03.1923 г.
Чайникът е сложен върху азбестова плоча и пречи на високата температура да изгори
гърба
.След малко някой извика: - Ето го чайника!
Чува се дружния им радостен смях - нещо като благодарност. Край тях са и кучетата, весело въртят опашките, облизват се и умолително скимтят към раниците ни... Те си знаят, че има и за тях, но не сега, а на връщане...Всред селото, над черквата се разлива голяма чешма. От няколко дула тече обилна, бистра като сълза и сладка като цветен нектар вода.Улеят на воденицата е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко животно.Изкачваме се полека по хребета на планината, заморени, запъхтени.- Ех, да има сега поне една глътка гореща водица, казва някой и слага на устните си малко снежец, останал още нестопен по сухите горски листа.- Има, отговаря друг, след нас върви чайникът и огнището.- Как, какво огнище, чудим се.- Ей такова, отговарят, прилича на лозова пръскачка, носи се на гръб с ремъци. Снабден е с пещичка, която подварява непрекъснато цели 8 килограма вода.- Не е възможно, такова нещо, обажда се някой възмутено. - На гръб носи ли се гореща пещ...- Носи се, как да не се носи, отговаря същия глас.
Чайникът е сложен върху азбестова плоча и пречи на високата температура да изгори
гърба
.След малко някой извика: - Ето го чайника!
Пристига Цеко - червендалест юначага - сложил на гърба си чудния предмет. Наистина като лозова пръскачка - ето и пещичката. Но чува се свирка - тя звучи от горния край на чайника.- Защо свири, питаме Цеко.- Свири, казва Цеко, защото водата е завряла - парата бие в свирката и тя запищява от вътре нагоре. Елате си налейте.Цеко застава, приближава ме се при врящия самовар, отвинтваме кранчето на долния край и о, чудо! Всред планината сме обслужени с истинска вряла вода.Юначагата се спира от група на група, услужва на всички и лети нагоре.- Ще имаме още два такива, казва първото сведующе лице, което знаеше за самовара.
към текста >>
Пристига Цеко - червендалест юначага - сложил на
гърба
си чудния предмет.
Край тях са и кучетата, весело въртят опашките, облизват се и умолително скимтят към раниците ни... Те си знаят, че има и за тях, но не сега, а на връщане...Всред селото, над черквата се разлива голяма чешма. От няколко дула тече обилна, бистра като сълза и сладка като цветен нектар вода.Улеят на воденицата е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко животно.Изкачваме се полека по хребета на планината, заморени, запъхтени.- Ех, да има сега поне една глътка гореща водица, казва някой и слага на устните си малко снежец, останал още нестопен по сухите горски листа.- Има, отговаря друг, след нас върви чайникът и огнището.- Как, какво огнище, чудим се.- Ей такова, отговарят, прилича на лозова пръскачка, носи се на гръб с ремъци. Снабден е с пещичка, която подварява непрекъснато цели 8 килограма вода.- Не е възможно, такова нещо, обажда се някой възмутено. - На гръб носи ли се гореща пещ...- Носи се, как да не се носи, отговаря същия глас. Чайникът е сложен върху азбестова плоча и пречи на високата температура да изгори гърба.След малко някой извика: - Ето го чайника!
Пристига Цеко - червендалест юначага - сложил на
гърба
си чудния предмет.
Наистина като лозова пръскачка - ето и пещичката. Но чува се свирка - тя звучи от горния край на чайника.- Защо свири, питаме Цеко.- Свири, казва Цеко, защото водата е завряла - парата бие в свирката и тя запищява от вътре нагоре. Елате си налейте.Цеко застава, приближава ме се при врящия самовар, отвинтваме кранчето на долния край и о, чудо! Всред планината сме обслужени с истинска вряла вода.Юначагата се спира от група на група, услужва на всички и лети нагоре.- Ще имаме още два такива, казва първото сведующе лице, което знаеше за самовара. Бях при Учителя, когато поръчваха този.
към текста >>
40.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар
, 18.03.1923 г.
Здрави, плещести, зачервени и запотени тичат от група на група и раздават от животворната влага, що далеч пъди всяка простуда.Някога библейските левити носеха на
гърба
си части от скинията, сега пък нашите съвременни левити носят най-великото предпазно средство против заболяване на планината.
Това са нейните приветствени цветя.Нозете ни потъват в бял памук. Като че ли газим по облаци, катерим се из въздуха и летим към слънцето...Още един бакърен самовар. Пищялките обаждат где е той и, че водата за чай е готова. Неволно си спомняме, че не сме на небето, а на земята, където слизаме да уталожим безмерната си жажда. Защото нагоре има само въздух, пара и лъчи, но никъде, никъде капка вода.О, тези, които носят самоварите и торбите с дървени въглища съвсем не приличат на иконописани ангели.
Здрави, плещести, зачервени и запотени тичат от група на група и раздават от животворната влага, що далеч пъди всяка простуда.Някога библейските левити носеха на
гърба
си части от скинията, сега пък нашите съвременни левити носят най-великото предпазно средство против заболяване на планината.
Ето, друг пък носи металическите им коминчета, четвърти - малки брадвички за сечене дърва, защото и голям огън ще се кладе горе в подножието на скалите при онзи многоводен бистър извор.Бавно, бавно пъпли нагоре и криволичи нашия бодър стан от екскурзианти.Върху града сиви мъгли, а също и цялата планина. Наистина, като че ли пътуваме всред облаци, всред самото небе...Наблизо се чува песента на планинската река, една и съща е нейната песен отвеки, но винаги е мила нам и приятна, както са бабините приказки, макар и безброй пъти повтаряни. Не омръзва тая песен, но изпълва сърцето с мир и тиха, успивна радост.Неволно душата се пълни с благослов. Неволно възторгът от тая чиста красота прелива в молитва. О.Ти, свята сила, създателка на всичко хубаво и прекрасно, бъди благословена!
към текста >>
41.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар
, 27.05.1923 г.
Гъстите ми тъмни тежки сплитки се плискаха по
гърба
ми рошави и разскубани; тук-таме по ръцете и лицето драскотини, негде роклята дерната до невъзможност.
Каква радост изпълва сърцата! Прегради ли? Никакви! Те са перушина, що волята с едно духване отстраняваше от пътя.Каква излязох от гъстия лещак. - Божичко!
Гъстите ми тъмни тежки сплитки се плискаха по
гърба
ми рошави и разскубани; тук-таме по ръцете и лицето драскотини, негде роклята дерната до невъзможност.
Но аз изваждам скритата игла с конец и бързо я позашивам. Не ме пуща май лещака. Едвам ме остави да вляза, но като ме хвана вътре, че наникъде - просто пленница-коза. - Но и лещака си видя от мене я. И така, нашата бойна верига мина храстите и мочурите, и навлезе по равна широка поляна.В гостната чешмата протече - чакаше ни чай и почивка.
към текста >>
42.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
Това вяра ли е, гдето едни се тъпчат до пукване, а други мрат гладни.- Чифутската вяра е най-хубавата, аз да ви кажа, у тях сиромаси няма - помагат си.Може би не всички бяхме съгласни с мнението на дяда Никола за „чифутската” и другите вери, но мълчаливо изслушваме буйния му монолог, защото, знам ли, чепата тояга е в ръката му, може да я стовари по
гърбовете
ни.После се поукротва.
Лежа върху тия скали зиме и лете с овците, гледам звездите и зная коя звезда от къде иде и накъде отхожда, а вие що знаете от книгите? Нищо, нищо, прости, прости сте, нищо не струвате, сърдито надигаше дядото и стискаше почернялата си ръка с издути като върви жили.Сините му очи грозно святкаха. Сякаш мълнии от гняв и мъка по нещо, което само той познаваше...- Ах, тия, лъжците, тия дето пишат у книгите та лъжат хората и тия крадците, да ми са в палчата (шъпата), че да видят дядо ви Никола как ще ги узаптиса. И дядо Никола разтвори широките си мазолести длани, готов да стисне за вратовете целия деликатен учен свят, който не води човеците по правия път, ами ги заблуждава.- Ще избеся от всички по петима, па другите като видят, нека му мислят. Да, защото ние вяра нямаме.
Това вяра ли е, гдето едни се тъпчат до пукване, а други мрат гладни.- Чифутската вяра е най-хубавата, аз да ви кажа, у тях сиромаси няма - помагат си.Може би не всички бяхме съгласни с мнението на дяда Никола за „чифутската” и другите вери, но мълчаливо изслушваме буйния му монолог, защото, знам ли, чепата тояга е в ръката му, може да я стовари по
гърбовете
ни.После се поукротва.
Вижда, че го обичаме, че не се смеем на думите му, че даже го почитаме и почва да ни разправя за Панайот Хитова, който завел делегати селяни при Руския цар да просят освобождение от робство. Приел ги Руският цар, изслушал ги и казал: „Ако искате пари -да ви натоваря със злато, само идете си и не ми закачайте народа! ” Но тия наши българи с червените пъстри салтамарки и широките набръчкани гащи, с ония ми ти торбици през рамо, снемат калпаци, падат на колене си и с плач се молят, че те не искат ни злато, ни сребро, че тяхната татковина е богата на всичко, но те просят свобода за своите поробени и поругани майки и бащи, невръстни братя и сестри.Тогава царят плакал с тях и казал: ,Да бъде! ”Високо се повдигаха развълнуваните старчески гърди на дяда Никола. Той се давеше от дребните си бързи сълзици, що се ронеха по набръчканото му с безброй чертици и линии лице и капеха по бозавия му елек и изгорели чопорести ръце.
към текста >>
Оставяме зад
гърба
си това чисто светилище, което надали ще видим някога.
Кой може да знае какви скрижали крият те, какви чудни съчинения на човеците гиганти. Величествени библиотеки с огромни каменни папируси - летописи на природата, която отбелязва миналото и чертае бъдещето? Стоим върху тия вълшебни скали и духът се носи волно по тия тайнствени места, където въпреки всичко пак душата му се радва и възхищава.Връщаме се. В котлето кипи козе мляко. Правим попара в него с хубавия бял хляб и сърбаме всички заедно.Излизаме от Куш Бунар.
Оставяме зад
гърба
си това чисто светилище, което надали ще видим някога.
Възлизаме по билото на планината. Тук гората става по гъста и по-гъста. Вървим по равна пътека към „Българка”. От двете ни страни гъста непроходима гора. Но това не е пътека, а път, по който навярно и колари могат да минат.
към текста >>
Тръпки лазят по
гърба
ми.
Уплаших се от един беден дървар, ами я да е жива мечка. Ставам и си казвам: ’’Боже, ти напред, аз по тебе! ” Тръгвам. Стигам до турчина и го поздравявам. Отвръща ми човечеца и продължава да чатка след мен по младите фиданки.
Тръпки лазят по
гърба
ми.
Ами ако се затече след мене, ако се втурне като някоя хала и ме посече на парчета!? Нищо подобно. Сядам на припечно и чакам тия с „кулинарното” изкуство. Ето ги, задават се с весели глъчки. Дочаках ги с истинско облекчение.
към текста >>
Както земята без бури.”Неволно запирам стъпките си всред този океан от красота и сладост омайна; от гърдите ми се откъсва въздишка на радост, тъга и умиление, умиление до сълзи... С колко красота ни е обградил Творецът, какви неоценими блага ни е дал, до излишество, до разточителност, а ние „вода газим, жедни ходим” чужди, слепи за това.Сухи клонаци покрити с мъх и лишеи извили
гърбове
като люти змии.
Но каква тишина! Каква прелест и красота! И неволно в душата ни избликва песента:„Душата бива тук чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак
Както земята без бури.”Неволно запирам стъпките си всред този океан от красота и сладост омайна; от гърдите ми се откъсва въздишка на радост, тъга и умиление, умиление до сълзи... С колко красота ни е обградил Творецът, какви неоценими блага ни е дал, до излишество, до разточителност, а ние „вода газим, жедни ходим” чужди, слепи за това.Сухи клонаци покрити с мъх и лишеи извили
гърбове
като люти змии.
Хралупи, в които могат трима да седнат, а над тях се извисили кичести гранки на богато раззеленило се дърво. Повалени дънери, покрити с дебел зелен мъх - мечки стръвници всред гората, готови за плячка.Буйни ливади изпъстрени със синя тинтява, овчарски босилек, див карамфил, и все този мил зелен здравец, все тази негова жизнерадостна усмивка...Сядам върху зелен плюшен трон, омаяна, очарована от възхищение. Тих ветрец едвам леко и незабелязано разклаща листете, сякаш зашептели нещо помежду си... Неволно ме изпълва гняв, негодувание, мъка... Пакостни ръце не едно дърво са посушили с тия нарочно подклаждани под тях огньове. Ето жива жар под него, то бавно тлее, пуши и един ден ще прегори прекрасната снага на стройния бук. С Генчо се заемаме да гасим.
към текста >>
43.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
Само здравите хора стават когато слънцето изгрее, а болните лежат на
гърба
си, на корема си, на едната си страна.
Молитвата на Братството.Прочете се V-та глава от Евангелието на Иоанна.Ще повторя 14 стих: „Подир това намери го Исус в храма и рече му: Ето сега стана ти здрав; не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-лошо"Грешките идат от непослушанието. Грешка има когато философът престане да учи; когато човек престане да диша, престава да живее. Има известни процеси, които като престанат идат известни последствия. Ще ви представя един велик закон, който трябва да турите като основа за вашата бъдеща деятелност. Слънцето много пъти може да изгрява.
Само здравите хора стават когато слънцето изгрее, а болните лежат на
гърба
си, на корема си, на едната си страна.
Те лежат, а здравите се ползуват. Болните могат да ги изнесат на слънце, да ги внесат, пак да ги изнесат и т. н. Мнозина казват: „Да дойде Господ". Питам: Здрав ли си? Кога дойде Господ ще излезеш да го посрещнеш, ако си здрав; ако си болен ще чакаш други да те изнесат - я Го видиш, я не.
към текста >>
Детето ви, като се качи на
гърба
ви и ви опъне ушите и дърпа косата, ще му ударите плесница.
Христос му казва: „Ти си здрав вече, но не съгрешавай за да не ти стане нещо по-лошо" .Христос преди 2000 години излеку ва тази култура, т. е. показа, че Любовта - Божествената Любов е пътят, по който можеш да си вървиш здрав. От много хиляди години са казвали, че Бог е нещо недостъпно, което не може да се люби и затова трябва да обичаме ближните си Но как ще се обичаме един други? Как ще любиш другите като себе си? Покажете някои човек, който люби другите като себе си.
Детето ви, като се качи на
гърба
ви и ви опъне ушите и дърпа косата, ще му ударите плесница.
Това е отрицателна мярка. Ако биеш, ако затваряш някого, това не е мярка. Мярката - това е нещо положително. Който бие той няма мярка. Той не знае как да постъпи.
към текста >>
Като запали огъня ще пече
гърба
си, ръцете си и т. н.
Долу лъжата' Любовта към ближния - това е една лъжа. Ще ви кажа по какво се отличава Божествената Любов от любовта към ближния. Любовта към ближния се уподобява на следующето: Един човек седи до огнището, дърва няма. Ще трябва да впрегне колата, ще трябва да отиде в гората, ще насече дърва, ще натовари колата Ще впрегне отново колата, ще донесе дървата и ще запали огъня. Ще каже- Много се уморих".
Като запали огъня ще пече
гърба
си, ръцете си и т. н.
Тук трябва труд и усилие, но ще изгорите дървата. Той пак ще иде в гората. - Това е любовта към ближния. А що е Божествената Любов? - Слънцето изгрява.
към текста >>
Досега сте били затворени в замък, не ви трябва кола; ще обръщаш
гърба
си, краката си към Слънцето.
Тук трябва труд и усилие, но ще изгорите дървата. Той пак ще иде в гората. - Това е любовта към ближния. А що е Божествената Любов? - Слънцето изгрява.
Досега сте били затворени в замък, не ви трябва кола; ще обръщаш
гърба
си, краката си към Слънцето.
Ще повикаш жена си, децата си да се ползуват и те. Сега, кое учение е по-лесно за изпълнение? И това лесно учение - Любовта към Бога - за някои било нещо невъзможно. И тук се проявява учението на двете братства в света. Този е бил спорният въпрос.
към текста >>
Той като поноси чувала на
гърба
си 1-2 седмици ще каже: „Тази работа не е за мене".
Той може да вземе мястото на онзи брат, но иска без страдание.Един казва: „Учителю аз искам твоето място да взема". Заповядайте, ще му кажа. Аз вдигам един чувал от 100 кг. и изпотявам се. Ще му кажа, елате.
Той като поноси чувала на
гърба
си 1-2 седмици ще каже: „Тази работа не е за мене".
Но един ще каже: „Нека той носи тежките чували, а аз леките, но ще се каже, че и аз нося чували". Това не е наука. Искреност трябва.Ние не сме, които учим. Ние сме изразители на волята Божия, на Онзи който реди нещата в света. Това е Бог.
към текста >>
44.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
Ако нямаш разположение, например, гневен си, постави си
гърба
на слънцето, нищо няма да изгубиш.
Те мислят, че в школата се вършат оргии. И поради хвърлянето на тази нечмста мисъл, трябва да се направи някоя ограда, щото всички тези лоши мисли да се отблъснат. Някои от вас ще почувствуват някой път известни неразположения на духа, един отпадък: не може да се молят, не могат да четат. Те са вътрешни състояния. На тях няма да обръщате внимание.
Ако нямаш разположение, например, гневен си, постави си
гърба
на слънцето, нищо няма да изгубиш.
В каквото положение и да се намираш, отправи ума си към Бога, все таки 50% положението ти ще се подобри, в каквото положение и да се намираш. Сега разбира се трябва да се организират учениците и ученичките взаимно да си помагат. Тези два пола в света са фактори на цялата еволюция. Не мислете, че вие като имате едно ниско схващане за жената, ще може да харосате. Или една жена, която храни най-ниски мисли за мъжа, ще може да се повдигне.
към текста >>
45.
Писмо от Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), София
, 18.02.1924 г.
Те искат без много мъчнотии на
гърба
на пострадалия човек Исус Христос да оберат лаврите.
Но трябва непреодолима Любов към живия Господ на живота. За книгата, тя е турска попара. Тия, които са я писали немат абсолютно никакво понятие за Истината. Тод, това е Египетски Бог на смъртта. Тод е български търговец, Христос е псевдоним на български бояджия, а Кришна Мурти и тримата още не проявени.
Те искат без много мъчнотии на
гърба
на пострадалия човек Исус Христос да оберат лаврите.
Но закона е, че в света расте и вирее само това, което Бог е посадил. Учение без Любов, учение без Мъдрост, учение без Истина е само измама. Но той стои твърдо на показаната основа. Краят, плодът е, който краси всичко. Ако думите Ми пребъдват във вас и вий пребъдете в Мене.
към текста >>
46.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Силен вятър духа, но попътен, откъм
гърба
.
Напред ни води светлия ацетиленов фенер. И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е.
Силен вятър духа, но попътен, откъм
гърба
.
Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава. Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините. В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме?
към текста >>
Сякаш невидим бич заплющя по белите им танцуващи
гърбове
.
В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме? Кое ли е време? Изведнъж, като по даден знак се загонват мъглите като луди.
Сякаш невидим бич заплющя по белите им танцуващи
гърбове
.
Фучат и бягат, сякаш пищят и бягат. Някаква въздушна война почва и ние удивени гледаме що става. Кой ги гони тия мъгли, защо? Сякаш те се противят. Изгонени от едно място те с писък се връщат наново, за да бъдат изгонени пак.
към текста >>
Щом се изпотите, потната риза на
гърба
си няма да оставяте да изсъхне.
Падне някой от учениците, и вие му помагате. Не тичайте да му помагате. Ако той ви вика, то е друг въпрос, но, иначе, оставете го. Ще спазвате три правила: На баня няма да ходите, а в къщи ще се миете и то няма да правите много бани, в неделята 1,2,3. Лицето и врата си може да миете всеки ден.
Щом се изпотите, потната риза на
гърба
си няма да оставяте да изсъхне.
Изпотите ли се, ще се преоблечете. Правило искате ли? Аз ви казвам: Потната риза на гърба ви няма да се суши. Аз не позволявам това. Сега ще ме слушате и после ще ви кажа защо.
към текста >>
Аз ви казвам: Потната риза на
гърба
ви няма да се суши.
Ще спазвате три правила: На баня няма да ходите, а в къщи ще се миете и то няма да правите много бани, в неделята 1,2,3. Лицето и врата си може да миете всеки ден. Щом се изпотите, потната риза на гърба си няма да оставяте да изсъхне. Изпотите ли се, ще се преоблечете. Правило искате ли?
Аз ви казвам: Потната риза на
гърба
ви няма да се суши.
Аз не позволявам това. Сега ще ме слушате и после ще ви кажа защо. Друго правило: Главата ще си миете със сапун само веднъж в месеца. Иначе, без сапун може да я миете и по-често. Сапунът прави голяма пакост на главата.
към текста >>
47.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
Силен вятър духа, но попътен, откъм
гърба
.
Напред ни води светлия ацетиленов фенер. И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е.
Силен вятър духа, но попътен, откъм
гърба
.
Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава. Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините. В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме?
към текста >>
Сякаш невидим бич заплющя по белите им танцуващи
гърбове
.
В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме? Кое ли е време? Изведнъж, като по даден знак се загонват мъглите като луди.
Сякаш невидим бич заплющя по белите им танцуващи
гърбове
.
Фучат и бягат, сякаш пищят и бягат. Някаква въздушна война почва и ние удивени гледаме що става. Кой ги гони тия мъгли, защо? Сякаш те се противят. Изгонени от едно място те с писък се връщат наново, за да бъдат изгонени пак.
към текста >>
48.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
Силен вятър духа, но попътен, откъм
гърба
.
Напред ни води светлия ацетиленов фенер. И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е.
Силен вятър духа, но попътен, откъм
гърба
.
Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава. Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините. В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме?
към текста >>
Сякаш невидим бич заплющя по белите им танцуващи
гърбове
.
В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме? Кое ли е време? Изведнъж, като по даден знак се загонват мъглите като луди.
Сякаш невидим бич заплющя по белите им танцуващи
гърбове
.
Фучат и бягат, сякаш пищят и бягат. Някаква въздушна война почва и ние удивени гледаме що става. Кой ги гони тия мъгли, защо? Сякаш те се противят. Изгонени от едно място те с писък се връщат наново, за да бъдат изгонени пак.
към текста >>
49.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
Силен вятър духа, но попътен, откъм
гърба
.
Напред ни води светлия ацетиленов фенер. И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е.
Силен вятър духа, но попътен, откъм
гърба
.
Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на зъбите престава. Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините. В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме?
към текста >>
Сякаш невидим бич заплющя по белите им танцуващи
гърбове
.
В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме? Кое ли е време? Изведнъж, като по даден знак се загонват мъглите като луди.
Сякаш невидим бич заплющя по белите им танцуващи
гърбове
.
Фучат и бягат, сякаш пищят и бягат. Някаква въздушна война почва и ние удивени гледаме що става. Кой ги гони тия мъгли, защо? Сякаш те се противят. Изгонени от едно място те с писък се връщат наново, за да бъдат изгонени пак.
към текста >>
50.
Учителя е в София, Събор, 1924 (?)
, 24.08.1924 г.
В.К.: Въпрос: Във връзка с тези места са разказвали, че точно на
гърба
на големия салон е имало кръчма.
Учителят дали план, какви постройки да бъдат построени там. Салони, места за срещи с приятелите, столова и други жилищни сгради. За съжаление късогледството на приятелите попречи да се изпълни този план на Учителя. Закупиха се места за частни жилища и то не по един декар място, както Учителят беше посъветвал, а по 200-300 кв. метра. Всичко се строеше без план според възможностите на отделните лица.
В.К.: Въпрос: Във връзка с тези места са разказвали, че точно на
гърба
на големия салон е имало кръчма.
Е.А.: Тя кръчмата беше и преди, и след 9.IX.1944 год. До 9.IX.1944 год. беше чуждо място и отчуждиха го властите. Веднага ни го дадоха след 9.IX.1944 год. понеже един брат Антов беше тогава председател на Оф нашия район.
към текста >>
51.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември
, 1.09.1924 г.
Ти си тръгнал към един планински връх, какво можеш да вземеш на
гърба
си?
Баща му го изобличи и т.н., но най-после стана първенец в Египет. Мъчно е една душа да се утеготява и измъчва. Какви молитви трябва да изпълнява и с какъв силен ум трябва да работи! Защо така? Имате две тела, които са в противно движение - едното отива нагоре, другото надолу.
Ти си тръгнал към един планински връх, какво можеш да вземеш на
гърба
си?
С кола не можеш да вървиш - това е праведния, а който слиза надолу - това е грешния. Кое е по добро: да слизате към мочурлука долу или да се качвате нагоре към върха? Най-доброто е да чувствувате Божието присъствие при вас, другото е лъжовно. Така ще сте радостни, което е същественото в (живота) света.Ст. 32 - „Даде им град вместо дъжд и огън пламенен в земята им..." Така е било и преди 3000 години.
към текста >>
52.
Писмо от Учителя до Елена Казанлъклиева, София
, 25.09.1924 г.
На вашите болни препоръчвайте печение на
гърба
, излагане на слънце от сутрин до обед, а може да продължават и след обед.
София, 25.IX.1924 г. Любезна Елена,
На вашите болни препоръчвайте печение на
гърба
, излагане на слънце от сутрин до обед, а може да продължават и след обед.
Да се правят обливки с вода топлена на слънцето. Измивките да стават на тялото по обед. Но ти най-добре ще направиш след посещението си от Буковци, отбий се в София. На брат Гюдерев ще пишеш: Гюдерев, Буковци е селото гдето той работи, а Липнишко е общината. Буковци, Липнишко, Оряховска околия.
към текста >>
53.
Снимка на Д-р Иван Жеков и Юрданка Тевекелиева Жекова през 1925 г.
, 1925 г.
На
гърба
на снимката е написано лично с почерка на Жеков следното:
Снимка на Д-р Иван Жеков и Юрданка Тевекелиева Жекова през 1925 г. СНИМКА № 37. Д-р Иван Жеков и Юрданка Тевекелиева Жекова през 1925 г.
На
гърба
на снимката е написано лично с почерка на Жеков следното:
"Снимката е направена във Варна, след едно обяснение, от което Юрданка получи и остана обидена и зле настроена, което личи и в лицата на двама ни. Да пази Бог от лоши помисли и настроения!!? " гр. Варна 1925 г. Подпис.
към текста >>
54.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари
, 26.02.1925 г.
На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на
гърба
, защото за билети за рейса нямахме пари.
В първите екскурзии след 1922 г. и някъде към 1924 г. бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро. По-късно бе построена 1928/29 г. каменната солидна хижа - Мусала.
На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на
гърба
, защото за билети за рейса нямахме пари.
Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала. При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни. На по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката на Учителя. Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото.
към текста >>
Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на
гърбът
Му и да се простуди.
След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър.
Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на
гърбът
Му и да се простуди.
Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева. Само онзи, който е присъствал на такъв изгрев може да има преживяване от това величие на Духа на природата. Ами ако е там и Учителят при вас? Тогава какво ще бъде преживяното?
към текста >>
Някои от братята, обикновено младите излизахме предния ден и занасяхме на
гърбът
си дърва, укривахме ги, за да можем на следващия ден с тях да запалим огньове.
Там имаше хубава полянка, беше на завет. Та на полянката на „Окото" почивахме. Там на горната полянка прекарвахме целият ден. Запалвахме огньове, пиехме чай, закусвахме тук. Изваждахме и под камъните скрити от нас дърва, с които запалвахме огньовете.
Някои от братята, обикновено младите излизахме предния ден и занасяхме на
гърбът
си дърва, укривахме ги, за да можем на следващия ден с тях да запалим огньове.
Това се правеше всеки път, когато се качвахме с Учителя на Мусала. Организацията ни беше мълчалива, но точна и безотказна. Тук Учителят си пълнеше термоса с вода от рекичката, която излизаше от „Окото" и после даваше на всички по една глътка да пийнат от термоса. Имаше и се даваха формули, които се произнасяха преди да се глътне глътката вода, както и такива след като я преглъщахме. После слизахме на дълбокото езеро, а това е третото езеро броено от горе.
към текста >>
55.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис
, 27.02.1925 г.
На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на
гърба
, защото за билети за рейса нямахме пари.
В първите екскурзии след 1922 г. и някъде към 1924 г. бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро. По-късно бе построена 1928/29 г. каменната солидна хижа - Мусала.
На Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж на
гърба
, защото за билети за рейса нямахме пари.
Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше на Мусала. При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни. На по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката на Учителя. Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри. Така че с построяването на голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото.
към текста >>
Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на
гърбът
Му и да се простуди.
След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър.
Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на
гърбът
Му и да се простуди.
Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева. Само онзи, който е присъствал на такъв изгрев може да има преживяване от това величие на Духа на природата. Ами ако е там и Учителят при вас? Тогава какво ще бъде преживяното?
към текста >>
Някои от братята, обикновено младите излизахме предния ден и занасяхме на
гърбът
си дърва, укривахме ги, за да можем на следващия ден с тях да запалим огньове.
Там имаше хубава полянка, беше на завет. Та на полянката на „Окото" почивахме. Там на горната полянка прекарвахме целият ден. Запалвахме огньове, пиехме чай, закусвахме тук. Изваждахме и под камъните скрити от нас дърва, с които запалвахме огньовете.
Някои от братята, обикновено младите излизахме предния ден и занасяхме на
гърбът
си дърва, укривахме ги, за да можем на следващия ден с тях да запалим огньове.
Това се правеше всеки път, когато се качвахме с Учителя на Мусала. Организацията ни беше мълчалива, но точна и безотказна. Тук Учителят си пълнеше термоса с вода от рекичката, която излизаше от „Окото" и после даваше на всички по една глътка да пийнат от термоса. Имаше и се даваха формули, които се произнасяха преди да се глътне глътката вода, както и такива след като я преглъщахме. После слизахме на дълбокото езеро, а това е третото езеро броено от горе.
към текста >>
56.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на
гърба
или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех.
Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на
гърба
или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
към текста >>
Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по
гърба
, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват.
Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче.
Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по
гърба
, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват.
Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно!
към текста >>
Я слушайте - предава се от човек на човека и голямото влечуго със светещите електрически лампи по
гърба
в миг застава.
Срамно бягство от природата! Не, не, само напред! Че щом Учителя е с нас, може ли да има нещо страшно! Той познава природните закони и винаги, когато нещо не е по силите ни, пазил ни е като зеницата на окото си.Но още едно чудо! Я слушайте!
Я слушайте - предава се от човек на човека и голямото влечуго със светещите електрически лампи по
гърба
в миг застава.
Музика, не подаваща се на описание - Божествен хор, като мощна вълна се издигна от ляво - най-шеметната пропаст и достига до слуха едновременно на повече от 200 души. Това е второ велико чудо тази нощ. Нещо небивало и неповторимо. Употребявам познатата ми дума „музика” и „хор”, но това което чуваме да се издига от скалите на Рила не може да му се намери подходящ израз. Тази дивна симфония тече към нас като могъща водна струя, извираща от божествените гърди на природата, тука най-чисти и светли, далеч от прашните човешки стъпки.
към текста >>
57.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по
гърба
, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.
Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче.
Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по
гърба
, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.
2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Облачно; от София за Чам Кория потегляме с открити камиони. Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест. Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости!
към текста >>
Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на
гърба
или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех.
Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на
гърба
или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
към текста >>
Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по
гърба
, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват.
Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче.
Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по
гърба
, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват.
Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно!
към текста >>
Я слушайте - предава се от човек на човека и голямото влечуго със светещите електрически лампи по
гърба
в миг застава.
Срамно бягство от природата! Не, не, само напред! Че щом Учителя е с нас, може ли да има нещо страшно! Той познава природните закони и винаги, когато нещо не е по силите ни, пазил ни е като зеницата на окото си.Но още едно чудо! Я слушайте!
Я слушайте - предава се от човек на човека и голямото влечуго със светещите електрически лампи по
гърба
в миг застава.
Музика, не подаваща се на описание - Божествен хор, като мощна вълна се издигна от ляво - най-шеметната пропаст и достига до слуха едновременно на повече от 200 души. Това е второ велико чудо тази нощ. Нещо небивало и неповторимо. Употребявам познатата ми дума „музика” и „хор”, но това което чуваме да се издига от скалите на Рила не може да му се намери подходящ израз. Тази дивна симфония тече към нас като могъща водна струя, извираща от божествените гърди на природата, тука най-чисти и светли, далеч от прашните човешки стъпки.
към текста >>
58.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на
гърба
или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех.
Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на
гърба
или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
към текста >>
Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по
гърба
, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват.
Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче.
Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по
гърба
, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват.
Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно!
към текста >>
Я слушайте - предава се от човек на човека и голямото влечуго със светещите електрически лампи по
гърба
в миг застава.
Срамно бягство от природата! Не, не, само напред! Че щом Учителя е с нас, може ли да има нещо страшно! Той познава природните закони и винаги, когато нещо не е по силите ни, пазил ни е като зеницата на окото си.Но още едно чудо! Я слушайте!
Я слушайте - предава се от човек на човека и голямото влечуго със светещите електрически лампи по
гърба
в миг застава.
Музика, не подаваща се на описание - Божествен хор, като мощна вълна се издигна от ляво - най-шеметната пропаст и достига до слуха едновременно на повече от 200 души. Това е второ велико чудо тази нощ. Нещо небивало и неповторимо. Употребявам познатата ми дума „музика” и „хор”, но това което чуваме да се издига от скалите на Рила не може да му се намери подходящ израз. Тази дивна симфония тече към нас като могъща водна струя, извираща от божествените гърди на природата, тука най-чисти и светли, далеч от прашните човешки стъпки.
към текста >>
59.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на
гърба
или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех.
Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на
гърба
или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
към текста >>
Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по
гърба
, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват.
Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче.
Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по
гърба
, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват.
Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно!
към текста >>
Я слушайте - предава се от човек на човека и голямото влечуго със светещите електрически лампи по
гърба
в миг застава.
Срамно бягство от природата! Не, не, само напред! Че щом Учителя е с нас, може ли да има нещо страшно! Той познава природните закони и винаги, когато нещо не е по силите ни, пазил ни е като зеницата на окото си.Но още едно чудо! Я слушайте!
Я слушайте - предава се от човек на човека и голямото влечуго със светещите електрически лампи по
гърба
в миг застава.
Музика, не подаваща се на описание - Божествен хор, като мощна вълна се издигна от ляво - най-шеметната пропаст и достига до слуха едновременно на повече от 200 души. Това е второ велико чудо тази нощ. Нещо небивало и неповторимо. Употребявам познатата ми дума „музика” и „хор”, но това което чуваме да се издига от скалите на Рила не може да му се намери подходящ израз. Тази дивна симфония тече към нас като могъща водна струя, извираща от божествените гърди на природата, тука най-чисти и светли, далеч от прашните човешки стъпки.
към текста >>
60.
Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Трети ден - 25 август
, 25.08.1925 г.
След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на
гърба
си, това вече зависи от вас, но във времето на молитвата - никакви раници.
Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та духът да работи повече. Тогава всички ще приемем тази мекота, тази радост, която търсим. Да прочетем една молитва,не е достатъчно да се изкаже тя само с думи.Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никаква връзка със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна. В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени.
След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на
гърба
си, това вече зависи от вас, но във времето на молитвата - никакви раници.
Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е Божи ден. Този ден именно ни интересува, за да може да добием едно Божие благо. Днешният ден трябва да се отличава е едно благо, което Бог ще ни даде.Ще прочетете молитвата тихо, всеки за себе си.
към текста >>
61.
Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите”
, 27.09.1925 г.
Дълги кожухчета по
гърба
, шалове на главите, топли обуща на нозете и дебели ръкавици на ръцете.Да, Той е с нас; каква сила се развива в сърцата ни - може би равнодействующа на оная, която бушува извън.Ето ни вече край водениците по лед и сняг.
Чака ни трудно изкачване. Ще идем горе, там, дето нищо се не види от хали и тъмни мъгли. Та кой е с нас! Нима може да ни възпре нещо, когато сме с Него! Но пък и облечени сме хубавичко.
Дълги кожухчета по
гърба
, шалове на главите, топли обуща на нозете и дебели ръкавици на ръцете.Да, Той е с нас; каква сила се развива в сърцата ни - може би равнодействующа на оная, която бушува извън.Ето ни вече край водениците по лед и сняг.
Завиваме по новопрокарания автомобилен път. Лудо ни връхпетяват пронизващи хали... Тласкат ни, блъскат ни, сипят сняг в очите ни, повалят ни наземи. Пъдят ни, не щат ни и туй то.- Где сте тръгнали, казва -и ние горе празнуваме „Празник на победите”. Върнете се, ще ви изметем.- Ех, ветре, що думаш, отвръщам му - ще ни пометеш, а! Не виждаш ли как хубаво сме облечени, обути, не виждаш ли и тая воля у гърди ни.
към текста >>
Широкоплещестият Цеко носеше на
гърба
си големия бакърен самовар.
Това място, свидетел на толкоз наши красиви преживелици, изнесени бури, песни, стана за нас някакво тайнствено убежище.Наистина, горе заварихме нещо хубаво - нова построена хижа -работа на братя доброволци, но покрива и вратите, бурята ли, или някоя друга неспокойна ръка бе отнела и от тях нямаше ни следа. Все пак, настанихме се вътре, запазени поне за малко от нестихващата фурия. Запаленият огън само димеше, постоянно гасен от вятъра и снега. Някои се осмелиха да развържат раници и похапнат, но студът тъй ги ужили, че за миг протегната ръка пак навлече ръкавицата и се скри в джоба.Всички помръзнали здраво зъзнеха. Пищялката на самоварите ни стресна.
Широкоплещестият Цеко носеше на
гърба
си големия бакърен самовар.
Пихме по някоя глътка, но по-разумно бе да слезем към града, докато не са паднали дълбоки преспи. За щастие пак намерихме оная „неутрална зона” и се промъкнахме надоле. Между заснежените габъри се руменее стройна алена къпина, глог и презрял плод на шипка. Само туй бяха оскъдните усмивки на зимата и - нищо друго. Заканителен мраз ни сочи пътя към града и се муси към нас.Из лъкатушенията се стоплихме.
към текста >>
Фъртуната продължава да блъска, но сега вече в
гърба
.
Отоплени до печката те се набръчкват, като че те не са същите. Нахранваме се хубаво. Изпиваме и по два чая и започваме да пеем. На кръчмарските гвоздеи виси ароматична луканка. Напразно ни кимаха със зачервените си лица, но никой не им обърна внимание.Часът е само 3 след пладне.
Фъртуната продължава да блъска, но сега вече в
гърба
.
Пълни с веселие и бодрост, без капка умора слизаме към „голямото село” при мрачните градски жилища, край запаления огън, с книга в ръка да вдишваме сладката почивка или размишление за незабравимия ден на Победите, прекаран в прегръдките на планината - лице в лице с вечните войници-стихии, които така хубаво освежават винаги природата.Дома. От горния етаж се чува мазурка, ечат стъпки на танцуващи нозе.И горе щастливи люде, и доле. Но колко разлика в това щастие! Едното носи свежест, здраве, бодрост, свобода, а другото замъглява мозъка в безсмислено въртение всред развален въздух. Па кой знае, дали там горе и „те” не мислят че тяхното е по-хубаво.Господи, колкото глави и толкоз умове.
към текста >>
62.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай
, 4.03.1926 г.
Коминчето пуши над главата му и той весело и леко носи на
гърба
си 20 килограма.
За всичко е благодат: едно че сгрява, друго - и болести пропъжда. Обикаляме ний нашия Урс, който всекиму отстъпва кранчето да си налее някоя глътчица. А каква жажда! Пием и благодарим. Ето го, тръгва напред.
Коминчето пуши над главата му и той весело и леко носи на
гърба
си 20 килограма.
Сега пъплим по „Бери душа” - най-стръмното. Тъй го нарекъл един брат, комуто това място се видяло веднъж цяло изпитание; и наистина е такова - право нанагорница и хлъзгаво, хлъзгаво. Тук най-много се почива. А каква гледка от тук! Небето е синьо, синьо като цветето незабравка, като Маришките езера.Отсреща Стара планина цяла в сняг.
към текста >>
Не, тук не може да бъде никой друг, освен брат Борис, този, който носи на
гърба
си 30 килограмов чайник за вряла вода, за да се подкрепваме из пътя.
Не, най-малко 20 души са свършили това нещо. Едни са пренасяли камъни, други са ги нареждали. Истински подвиг! Освен полуокръжна стена, отвътре, долу наредени каменни пейки за сядане. Направено също маса и седалище, и за Учителя до голямата скала.
Не, тук не може да бъде никой друг, освен брат Борис, този, който носи на
гърба
си 30 килограмов чайник за вряла вода, за да се подкрепваме из пътя.
Той, той, със своята бригада от работници. Сега Ел-Шедар е още по-красив. Сега, сякаш сме си у дома.Нареждаме се на колело. Някой ни брои: 120-130-140-150-160... Правим гимнастика. Обтягаме ръце, нозе - вляво, вдясно.
към текста >>
63.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай
, 30.04.1926 г.
Урса го няма тоз път, а чайникът дреме върху
гърба
навярно на някой слабичък-още е към „Вади душа”.
Но, още малко остана. От нашата „гостна” топъл дим се издига - огън е накладен. Там своята жажда до ситост ще утолим.Налягаме по нагретите камъни. Гледаме къдравите бели облачета що като чудни ладии се носят из ефира. Те често взимат чудни форми - ту въоръжени войници, ту крилати гиганти, ту домашни животни, ту профили на троянски герои със златогривести шлемове.Ето, пристигаме „у дома”, на Ел Шадар.
Урса го няма тоз път, а чайникът дреме върху
гърба
навярно на някой слабичък-още е към „Вади душа”.
Най-сетне се напихме чай до насита. Всичката жажда си отиде, като че ли не е била.Там, до възправена бяла скала седи Учителят. Слънцето сребри белите Му коси, тих ветрец си играе с блестящите кичури, що обикалят лицето Му. Ефирните пръстчета на вятъра имат достъп до Него и Го милват. Милват Неговото дълбоко замислено - прекрасно лице.Каква тайна е самия Той - някакъв чуден човешки „Сезам”, който се дарява само томува, който иска да се учи.
към текста >>
64.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден
, 3.05.1926 г.
И двете ръце - обърнати с
гърба
надолу към земята.
Земята е положителна и като дойде в съчетание положителното с положително, ще се получи война. Тези, които правят така, не са прави. Като гимнастическо упражнение сядането на колене е добро, но не и като религиозно упражнение. Едно друго упражнение: може да легнете на земята на гръб, с двете ръце под главата. Хубаво е да легнете с главата на север и с дясната ръка отдолу, а над нея лявата.
И двете ръце - обърнати с
гърба
надолу към земята.
Значи, гърбът на дясната ръка да допира до тревата. Това да става в такъв слънчев ден като днешния. При такова упражнение човек се обновява. Най-напред ще правите това упражнение до една минута, догдето прочетете до 72. След това ще станете.
към текста >>
Значи,
гърбът
на дясната ръка да допира до тревата.
Тези, които правят така, не са прави. Като гимнастическо упражнение сядането на колене е добро, но не и като религиозно упражнение. Едно друго упражнение: може да легнете на земята на гръб, с двете ръце под главата. Хубаво е да легнете с главата на север и с дясната ръка отдолу, а над нея лявата. И двете ръце - обърнати с гърба надолу към земята.
Значи,
гърбът
на дясната ръка да допира до тревата.
Това да става в такъв слънчев ден като днешния. При такова упражнение човек се обновява. Най-напред ще правите това упражнение до една минута, догдето прочетете до 72. След това ще станете. 72 - това е мярката.
към текста >>
65.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Кирил и Методий 24 май 1926 г. Ел Шадай
, 24.05.1926 г.
Дрехите изсъхнаха по
гърбовете
ни. Радост!
Както жените чистят на този ден, така и природата днес прави голямо чистене. Нозете ни гмичкат във вода. Дрехите увиснали тежки от дъжда; да ги извием - поток ще ливне... Мокри до кости, но весели, весели. Значи, още едно майско къпане.Слизаме - близо 170 души. Отиде си дъжда.
Дрехите изсъхнаха по
гърбовете
ни. Радост!
Весела гълчава, песни.Благодарим ти, бурьо, гърме, светкавицо, облаци, ветре, дъждо. Вие внесохте у нас бодрост и сила, които иначе нямаше да получим. Ти си винаги мила за нас, свята природо; и в ясни и мрачни дни, и в топли и студени дни. Винаги те обичаме. Със сладък спомен в сърцата си за чаровното утро и прекрасния ден между нежните полски и планински цветя, понели в гърдите си и животворния плисък на дъжда, ние, синове на таз земя, слизаме сега към долината, изпълнени с радост.Слънцето вече не се показа.
към текста >>
66.
Учителя присъства на събиране на духовната група от ученици на Изгрева
, 4.07.1926 г.
И ето, той идва, потупа те по
гърба
, погледне те и се усмихне.
Някой човек ти е обещал да ти донесе хляб или друго нещо; вие виждате, че иде един човек, и си казвате: „Той е, носи хляба“. Обаче този човек мине, не се спира при вас, не е той. Кой как мине, вие все казвате: „Този е“. Значи не може да оцените кой е истинският човек, когото чакате. И най-после се обезсърчите и казвате: „Той няма да дойде“.
И ето, той идва, потупа те по
гърба
, погледне те и се усмихне.
Когато ти си се обезсърчил, той е дошъл. Значи Божественото ще се яви в края на всички мъчнотии. Това, казано на обикновен език, е следното: когато хората и Ангелите не могат да помогнат на една душа и тя казва: „Свърши се тази работа“, тогава се явява Божественото и ти казва: „Не бой се! Има още един изключителен случай, не е всичко изгубено“. Не може всичко да се изгуби.
към текста >>
67.
Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август
, 22.08.1926 г.
Аз съм се
нагърбила
с неща както е на село нося си кроено и други неща да тъчем.
Питат: „Имате ли картончета? " „Имаме." „Хайде назад." Който има картонче го връщат обратно, защото знаят, че идват за събора. А пък аз нали идвам от село, където бях останала с децата, там бях при майка си и баща си в с. Козаре, Карнобатско. Мъжът ми беше в София на работа в строителството.
Аз съм се
нагърбила
с неща както е на село нося си кроено и други неща да тъчем.
Реших, че ще ми потрябват както имаше на Изгрева едни Тилкови, които тъчеха платове. И така нося и други домашни работи, а те искат да ме връщат, а аз викам: „Ами, че ние тука живеем. Ето нося си работи домашни". Така те ме пуснаха. Взехме си един файтон с брат Желю Ганев, брат ми и аз.
към текста >>
68.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение
, 7.04.1927 г.
Дъждът се провира през яката по
гърба
и гърдите, хлъзга се навсякъде.
Кокетен е Априлий, знае, че иде вече пролет, но пак си купил нов снежен калпак. Дори нов кожух е облякъл той, стегнал е снагата си с него, макар и тъничък, но нов и твърде красив е той. Но мами се, ако иска да ни излъже с това, че е страшно. И през новия му кожух лъхти на здравец и нежна пролет.Задуха студен вятър. Нашето леко треперене се обърна в зъзнене.
Дъждът се провира през яката по
гърба
и гърдите, хлъзга се навсякъде.
Вятърът преби дъждовните капки в дребни снежинки, после ги разметна в едри парцали. Бели букети бързо напостилят пътя ни с разкошен мек килим. Нозете ни потъват безшумно в него и ние очаровани от рядката хубава картина, като че ли преставаме да зъзнем.Чудно! Какво ще ни мами и плаши Април. Ето кукуряк, ето и морав, и жълт минзухар, теменужка се синей из под шубрачките.
към текста >>
Раницата почти празна е вече на
гърба
и гегата в ръката.
А със своето безстрашие и нас направи смели и безстрашни през бурните дни и нощи на пролетта, лятото, есента и безпощадната зима.Слънцето горе сега се застоява по-дълго над нас. Мъглите се стопяват. Селото и градът вече добре се провиждат. Не само късчета, но цели огромни пространства от синя коприна се разкриха над нас; ето и цели светлосини разгънати бали, тук там изпъстрени с бели облачни цветя.Ех, това се казва Благовещение, а не туй тази сутрин! Стягаме се за път.
Раницата почти празна е вече на
гърба
и гегата в ръката.
Няма вятър, нито дъжд. Има само слънце, небе и сняг. Застанахме на прощалната поляна. Заедно с Учителя възнасяме топла молитва. Ние сърдечно благодаряхме за този разнообразен и все пак красив ден, че живи и читави се връщаме у дома.
към текста >>
69.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
За дълъг път малко багаж носете, а за близкия пункт, път, можете да носите повече,
гърба
ти да е свободен.
Ти трябва да преминеш през тъмнината, за да влезеш във Виделината". И наистина на другия ден получава суми от три места, от свои длъжници и си урежда и той свои задължения висящи.Ще покопаете малко, за да излезе вода поне няколко капки. Влага трябва. Сегашният физически живот ни отдалечава от Бога. Трябва да имате толкова колкото ви е потребно.
За дълъг път малко багаж носете, а за близкия пункт, път, можете да носите повече,
гърба
ти да е свободен.
Аз искам от вас, от вашия килер да махнете всички стари скъсани вещи и къщи. Като погледнеш тях и си помислиш, че ще можеш някога да ги облечеш, ти вече привличаш нещастието и го очакваш. Махнете всички стари вехтории. И в духовния свят също изхвърлете всичко скъсано старо. Кураж да имате, както военния в своя револвер, като го похване или някой похване костурката си, окуражава се.
към текста >>
Вие трябва да имате силни
гърбове
.
Вие ще се стремите. Това, което препятствува в Братството, то е един личен елемент. Обидил някой някого - той се оттеглил от Братството. Ами и в света ще те обидят - ще те нарекат лъжец и пр. и от света ли ще се оттеглиш?
Вие трябва да имате силни
гърбове
.
Сега вие ходите при хората, но ще дойде време хората да дойдат при вас и ще ви искат да им говорите. Поповете каквото и да правят, в края на краищата всички вегетарианци, въздържатели, туристи, скаути, всички тия младежи ще дойдат да им говорите. Вие трябва да знаете закона: Те нямат място още. Аз зная този закон. Оня, който има място той е редовен ученик, така както в канцеларията си отивате и място си имате, определено ви е то.
към текста >>
Той е на запад, зад
гърба
ни.
Казвам му: В мъртвата зона си влязъл. Вие не ще се безпокоите за мъртвите, за църквата, какво ще стане е нея - тях ще ги погребем. „Оставете мъртвите да погребват своите мъртви", казва Христос. Има места гдето има мъртви зони. Щом влезете в такива, външният свят ви изчерпва силата и лицето ви загрубява, измъчвате се.Сега, тоя свинарник тук, е израз на българската политика.
Той е на запад, зад
гърба
ни.
С него ще се повдигне ли цената на мястото! Техните влияния внасят една инертност в хората, които се молят. Да бъде инертен човек, това са все методи на католическата църква, на католицизма, да пречат на делото. Какв о ще стане с тях! - Христос ги прати в морето!
към текста >>
70.
Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София
, 26.04.1927 г.
Измивание с парцала ръцете, отвън навътре, гърдите, отзад
гърба
, до гдето може ръцете ви да достигнат.
От 19-ти до 25-ти април Учителя провежда разговори с ръководителите на братските групи от страната. Тези разговори са протоколирани от Тереза Керемидчиева: 26 април 1927 год., вторник,5 ч. сутринта в „66".Учителят: Ще ви дам едно упражнение за 10 седмици, от здравословно гледище. Сутрин или вечер преди лягание, в краен случай на обед, два пъти в седмицата, понеделник и четвъртък, ще правите една измивка с топла вода, с натопен парцал, вълнен или ленен, на тялото си, съблечени до пъпа.
Измивание с парцала ръцете, отвън навътре, гърдите, отзад
гърба
, до гдето може ръцете ви да достигнат.
Само от пъпа нагоре. После със суха кърпа изтривание влагата. Измивание и изтривание отвън и отвътре: ръцете, гърдите, гърба, рамената, гръбнака. По възможност в тия 10 седмици рано да се излиза и се диша чистия въздух и бъдете в свръзка с живата природа. Един здрав човек да седи в къщи, той е затворник - дяволът го държи в къщи.
към текста >>
Измивание и изтривание отвън и отвътре: ръцете, гърдите,
гърба
, рамената, гръбнака.
сутринта в „66".Учителят: Ще ви дам едно упражнение за 10 седмици, от здравословно гледище. Сутрин или вечер преди лягание, в краен случай на обед, два пъти в седмицата, понеделник и четвъртък, ще правите една измивка с топла вода, с натопен парцал, вълнен или ленен, на тялото си, съблечени до пъпа. Измивание с парцала ръцете, отвън навътре, гърдите, отзад гърба, до гдето може ръцете ви да достигнат. Само от пъпа нагоре. После със суха кърпа изтривание влагата.
Измивание и изтривание отвън и отвътре: ръцете, гърдите,
гърба
, рамената, гръбнака.
По възможност в тия 10 седмици рано да се излиза и се диша чистия въздух и бъдете в свръзка с живата природа. Един здрав човек да седи в къщи, той е затворник - дяволът го държи в къщи. Христос и той излизаше навън за молитва. Така са правили всички велики хора. Така вие ще се върнете към оня атавистичен закон, който са практикували хората преди хиляди години, така ще се опресни човек.
към текста >>
71.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
Само с една раница и дрехите на
гърба
, и при различни времена.
На езерата отидохме с влак до Дупница, после с кола, имаше такива за транспорт до Сепарево и оттам пеш нагоре. В.К.: Кой бе този, който откри 7-те Рилски езера и започнахте да ходите там? Е.А.: От 1922 год. до 1929 год. ходехме на Мусала и там прекарвахме пак така без палатки, без нищо.
Само с една раница и дрехите на
гърба
, и при различни времена.
И при дъжд и при буря, и при всяко време бяхме там..Но двама братя или трима, единият беше Симеон Симеонов, един адвокат от Стара Загора, не си спомням името му, бяха отишли на езерата през 1928 год. И тогава брат Симеонов казва на Учителя: „Учителю, ще Ви заведа на езерата, ще Ви харесат. И тогава Учителят се съгласи и отидохме на езерата. И така ни заведе всички през 1929 год. на 7-те Рилски езера.
към текста >>
Кои насядали, кои налягали, само с дрехите на
гърба
си.
Беше още същата година, когато братството летува в Горското училище в Боровец. Ние направихме първата обща екскурзия до Мусала. Тогава всички бяхме само с раници на гръб, почти без какъвто и да е екип. Прекарахме около 4-5 дни край огньове. Лагерът ни беше при най-долното езеро под Мусала и цялата нощ прекарахме край огъня.
Кои насядали, кои налягали, само с дрехите на
гърба
си.
При същите условия беше и Учителя. И Той прекарваше нощите, но Той не лягаше до огъня, а далеч настрана. Следващите години пак всяко лято отивахме на Мусала. Само, че времето се менеше. Някога отивахме при дъжд, при вятър, при буря.
към текста >>
72.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден
, 12.07.1927 г.
,Да става каквото ще, думаме си, не сме захар да се стопим; все Петровден е, нищо няма да ни стане.И наистина кратък бе този дъжд и бързо изсъхнаха дрехите по
гърбовете
ни, но колко силен, проливен бе!
Горките му „Дорчо” и „Белчо”, дръгливи стари коне обтягат шии, едвам пристъпят напред. Когато от съжаление искахме да слезем, конярчето ни казва: „Те се преструват, знаете ли колко тегличи са! ” Взимаме думите му за истина и весело запяхме, зер, нозете ни си почиваха. В каручката се возехме само четирма души; покрай нас профучаха няколко автомобила с наши хора, а и пешеходци не малко минаха край нас.Дъждът ни заплиска още по шосето. Тънките ни рокли залепнаха по нас, чадъри и мушами нямахме никакви.
,Да става каквото ще, думаме си, не сме захар да се стопим; все Петровден е, нищо няма да ни стане.И наистина кратък бе този дъжд и бързо изсъхнаха дрехите по
гърбовете
ни, но колко силен, проливен бе!
Мътилката се оттегли и от небето, като че и не била. Небето пак ни загледа с лазурно чисти очи, като че се извиняваше за неочакваната баня. Колко весело ни бе в каруцата! Чувствувахме се особено важни, така возени да оглеждаме околността и да й се радваме. Тая наша радост личеше у всички, защото по туй време страшна бе горещината в София.
към текста >>
После нещо ме ритна по
гърба
, цяла отскочих.
Та кой е мислил, че ще ядеш и такава попара, и то навръх Петровден. Не бях сама, като мене имаше доста „неразумни деви”, които не си взели връхни дрехи. В града пещ, а тук, едва ли не зимен студ... И тъй като зъзнех неволно си мислех за вълнената си пюскюлия шапчица, за моето бяло кожухченце, за онази ми ти дебела плетена рокля, но... Цяла нощ си ги представях мислено, тяхната приятна мекота, дължина, широчина и цвят... Ах, що не са ми сега тук! Ние помръзналите налягахме как да е край едно огнище. Сложих главата си върху нещо, но то после изведнъж се дръпна и смал не си счупих главата от камъка.
После нещо ме ритна по
гърба
, цяла отскочих.
Притиснати сънени люде се бранеха кой как можеше. По едно време се отвориха до мене две черни очици на широко бледо личице. Това бе кака Мария. Усмихна ми се ласкаво, погали ръцете ми и каза: „Дъще, студено ли ти е? ” После постана, разпери набраната си панагюрска фустана и ме покани да легна до нея.
към текста >>
Тя често се буди от заешкия си сън с нежните думи: „Чедо, ами гледай да не изстинеш.” И наистина, ако не помръзнах съвсем тази нощ, то се дължи на нежните й ръчици които слагаше по
гърба
ми и милите й грижовни думи.
” После постана, разпери набраната си панагюрска фустана и ме покани да легна до нея. После сложи костеливата си ръка на рамото ми -сякаш да ме стопли. Милата как Мария! Тя е историческа личност... Ако Райна княгиня е прославлена девойка от Априлското въстание, то и кака Мария има дял в нейното величие. Тя е държала коня на кака си Райна, кон вихрогон, бърз, пламенен, който риел с копитото по-скоро да се изравни с коня на Бенковски... Кака Мария ми го е разправяла толкова пъти, все едно и също, и тъй бързо, и тъй сладко, тъй чудновато, че не знаеш от де почва истината и де свършва творбата на въображението.Но малко позатоплена от допира на вълнената й дреха, малко от сухичката и работна ръчица, аз дремнах малко и позабравих студа.
Тя често се буди от заешкия си сън с нежните думи: „Чедо, ами гледай да не изстинеш.” И наистина, ако не помръзнах съвсем тази нощ, то се дължи на нежните й ръчици които слагаше по
гърба
ми и милите й грижовни думи.
Но, нека си призная, че цяло мъчилище е да лежиш върху остра скала, впита в ребрата под непрестанен вой и рев на природните стихии.Небето отдавна пак потъмняло скриваше звездичките, които поне мамеха погледа ни със своя чаровен блясък. Вятърът вее, свисти, охка, стене, като че ли го наказва някой. Гората се огъва като под удара на милион бичове. Бързо се движеха облаците, което показваше, че дъжд няма да има и, че „всяко чудо за 3 дена”.Към 3 часа, тия що хубавичко облечени сладко се наспаха край огъня, потеглиха към самодивската поляна. За мой срам го казвам, уплаших се и аз за първи път, и не тръгнах след Учителя.
към текста >>
73.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август
, 27.08.1927 г.
Нозете отдавна гмичкат из водата,
гърба
уж защитен с някаква пелерина, отдавна пропуска по
гърба
поточета и вадички.
Бързи пенливи потоци като стадо козлета стремглаво се спускат към незнайни пътища. „Царска Бистрица” хвърля аметистови вълни, неизменна в своята жизнерадост и сила плени ухото с бодрата си песен.Спираме за почивка. Насядаме по меката трева, или скали и се унасяме в дивната гледка на гората. Коя ръка на майстор би могла на платно да предаде тия разни оттенъци в зелено, синьо и мораво, на ония гроздове от шишарки, виснали по клоните, или на грамадните паяжини между клоните, по тях роса полепена от мъглата и дъжда. Между свещените борови великани извива тесен път, той води все през такива прелестни кътища, от които не ти се иска да се отделяш.Дъждът се усилва.
Нозете отдавна гмичкат из водата,
гърба
уж защитен с някаква пелерина, отдавна пропуска по
гърба
поточета и вадички.
Затова пък въздухът е тъй хубав, тъй свеж, тъй жадно го поемат гърдите, като първостепенно и несравнимо благо. Като че гърдите, поемайки го, пееха. Всяка клетка ликуваше.Колкото се изкачваме нагоре, горите почват да оредяват. Идваме вече в царството на клека; в царството на високата жилава трева, огъваща се под нозете ни като пружина, обиколени от бликащи води на извори и поточета. Провиждат се вече преддверията на Мусалла, който ни изглежда тъй близко, тъй досегаем, като че още 10 минути и ще бъдем горе.
към текста >>
74.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август
, 28.08.1927 г.
Нозете отдавна гмичкат из водата,
гърба
уж защитен с някаква пелерина, отдавна пропуска по
гърба
поточета и вадички.
Бързи пенливи потоци като стадо козлета стремглаво се спускат към незнайни пътища. „Царска Бистрица” хвърля аметистови вълни, неизменна в своята жизнерадост и сила плени ухото с бодрата си песен.Спираме за почивка. Насядаме по меката трева, или скали и се унасяме в дивната гледка на гората. Коя ръка на майстор би могла на платно да предаде тия разни оттенъци в зелено, синьо и мораво, на ония гроздове от шишарки, виснали по клоните, или на грамадните паяжини между клоните, по тях роса полепена от мъглата и дъжда. Между свещените борови великани извива тесен път, той води все през такива прелестни кътища, от които не ти се иска да се отделяш.Дъждът се усилва.
Нозете отдавна гмичкат из водата,
гърба
уж защитен с някаква пелерина, отдавна пропуска по
гърба
поточета и вадички.
Затова пък въздухът е тъй хубав, тъй свеж, тъй жадно го поемат гърдите, като първостепенно и несравнимо благо. Като че гърдите, поемайки го, пееха. Всяка клетка ликуваше.Колкото се изкачваме нагоре, горите почват да оредяват. Идваме вече в царството на клека; в царството на високата жилава трева, огъваща се под нозете ни като пружина, обиколени от бликащи води на извори и поточета. Провиждат се вече преддверията на Мусалла, който ни изглежда тъй близко, тъй досегаем, като че още 10 минути и ще бъдем горе.
към текста >>
75.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
Само
гърба
й, подобно гръбнака на мощно животно, лъсва понякога огрян от слънчевите лъчи.
Затова пиши с ръката си и въздишай с възвишен копнеж по Божията Милост.След закуска - нагоре. Най-напред върви Той и понявга се обръща да види да не е запрял някой... Минаваме брезичките, изворите. После - по широкото открито шосе. Окото не се уморява да бяга от прелест на прелест и да предава радостта си на душата.Родопите, мощна, тъмносиня се откройва на синия фон. Стара планина, забулена в синкави мъглявини, едвам се очертава.
Само
гърба
й, подобно гръбнака на мощно животно, лъсва понякога огрян от слънчевите лъчи.
Мургаш се устремил нагоре, сякаш иска небето да целуне. Градът едвам се мержелее обвит в непрозрачно було, днес празнува „празникът на Будителите”.Резньовете пък като два гиганта - две величествени пирамиди, запазили в недрата си непроницаема тайна. Дали Гизо и Хеопс точно тях не са видели и по техния ръст и вид не са съградили своите земни скривалища.Витоша се радва на разкошна борова гора. Авлия Челеби, близо преди 200 години, казва за Витоша, че била цялата от букови и дъбови гори, по която пролет, лете и есен скитали безброй стада. Но где са вече тия гори?
към текста >>
Слънцето дружелюбно ни огрява, без да въси вежди... Приятно галят есенните лъчи, милват
гърба
, разгорещяват бузите и правят гърдите леко, леко да дишат.Не си взехме никаква закуска.
Зарязва ни всред пътя, сяда де да е, почва да рисува. Какво ли пък тя е видяла - дали птици, или далечно планинско сияние, или ония пъстри дървета всред боровата гора? Горе, тревата е още тъй зелена. Оголените клони на леската са тъй надути и напъпили, като че след някой ден ще пуснат нова шума. На боровия клек - срещу Резньовете лягаме за почивка.
Слънцето дружелюбно ни огрява, без да въси вежди... Приятно галят есенните лъчи, милват
гърба
, разгорещяват бузите и правят гърдите леко, леко да дишат.Не си взехме никаква закуска.
Дългото „съзерцание” по хубости и прелести, тъй ни изглади, че по някое време, вместо лазурно небе, почнаха да ни се привиждат ябълки, круши, бели питички хляб... Изглежда, че това е било общото усещане, че единодушно решихме час по-скоро да се върнем доле при торбите.Но, Учителят ни задържа още малко. Изглежда, че трябва пред видът на вечната красота, охотата за ядене да отстъпи за малко. Той спря погледа ни още някое време в мълчаливо съзерцание. О, то бе тъй хубаво, тъй хубаво, че едва ли би му се дало име. Приличаше на безгласна песен, на молитва, на хвала.И наистина, целта биде постигната.
към текста >>
76.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
Ще видим как Витоша ще си покаже днес мурафета - имен ден на Х\аря е; дали няма да ни надроби някоя попара.Шест и половина - отдавна оставих спящата столица зад
гърба
си.
Олга Славчева 2. Екскурзия на 30 януари 1928 година Боян Боев 2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар]
Ще видим как Витоша ще си покаже днес мурафета - имен ден на Х\аря е; дали няма да ни надроби някоя попара.Шест и половина - отдавна оставих спящата столица зад
гърба
си.
Закъснях, успах се. Дружината навярно вече е стигнала „Ел Шедар”. От една страна печеля, защото постепенното развиделяване ми разкрива разни красиви гледки из околността, що иначе нямаше да видя.Млекарите подтичваха заедно със своите сиви магаренца за града - мляко за софиянци. Срещах и червенобузести невести и девойки, забързали към града, те весело ме поздравиха, пошегуваха ми се със закачката: „Дека ти е, моме, другаро, вуци че те изедат”... По телеграфните жици накацали цял орляк врабци едно до друго, тихи, смълчани в някакво очакване.Всичко е бяло - чисто бяло. На земята царствен покой, на небето също.
към текста >>
77.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 4 юни
, 4.06.1928 г.
После стигнали до една река, заловили се една за друга, направили мост и останалите маймуни минали по
гърба
им.
Много на крива посока сте. Ние не работим с обикновените методи, а работим по други начини, не както светът работи. Трябва сдружаване за съвместна работа. Един плантатор посял голям бостан, но стотина маймуни се кооперирали, наредили се във верига и от маймуна на маймуна подавали плодовете. Така обрали целия бостан.
После стигнали до една река, заловили се една за друга, направили мост и останалите маймуни минали по
гърба
им.
Акордиране на човешката душа - т. 2 Глава: 47. Но ви избрах от света
към текста >>
78.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване
, 14.07.1928 г.
Аз ще ви покажа в какво положение да поставите
гърба
си и ще видите какво влияние ще усетите.
Учителя каза: Тук, при Окото, има нещо хубаво. Човек трябва да дойде тук в размишление и ще почне да вижда картини от миналото, нещо грандиозно и хубаво. Тук трябва да направим някои опити. Това място съдържа много магнетизъм.
Аз ще ви покажа в какво положение да поставите
гърба
си и ще видите какво влияние ще усетите.
Тези скали наоколо са складирали енергии за бъдещето. Ако биха имали знание за тези енергии, какво тичане би било към тези места. Окото разполага към мисли, творчество. Също и оттатък Маричините езера Олтарят. Водата на Окото е много хубава.
към текста >>
79.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден
, 15.07.1928 г.
Аз ще ви покажа в какво положение да поставите
гърба
си и ще видите какво влияние ще усетите.
Учителя каза: Тук, при Окото, има нещо хубаво. Човек трябва да дойде тук в размишление и ще почне да вижда картини от миналото, нещо грандиозно и хубаво. Тук трябва да направим някои опити. Това място съдържа много магнетизъм.
Аз ще ви покажа в какво положение да поставите
гърба
си и ще видите какво влияние ще усетите.
Тези скали наоколо са складирали енергии за бъдещето. Ако биха имали знание за тези енергии, какво тичане би било към тези места. Окото разполага към мисли, творчество. Също и оттатък Маричините езера Олтарят. Водата на Окото е много хубава.
към текста >>
80.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден
, 16.07.1928 г.
Аз ще ви покажа в какво положение да поставите
гърба
си и ще видите какво влияние ще усетите.
Учителя каза: Тук, при Окото, има нещо хубаво. Човек трябва да дойде тук в размишление и ще почне да вижда картини от миналото, нещо грандиозно и хубаво. Тук трябва да направим някои опити. Това място съдържа много магнетизъм.
Аз ще ви покажа в какво положение да поставите
гърба
си и ще видите какво влияние ще усетите.
Тези скали наоколо са складирали енергии за бъдещето. Ако биха имали знание за тези енергии, какво тичане би било към тези места. Окото разполага към мисли, творчество. Също и оттатък Маричините езера Олтарят. Водата на Окото е много хубава.
към текста >>
81.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден
, 17.07.1928 г.
Аз ще ви покажа в какво положение да поставите
гърба
си и ще видите какво влияние ще усетите.
Учителя каза: Тук, при Окото, има нещо хубаво. Човек трябва да дойде тук в размишление и ще почне да вижда картини от миналото, нещо грандиозно и хубаво. Тук трябва да направим някои опити. Това място съдържа много магнетизъм.
Аз ще ви покажа в какво положение да поставите
гърба
си и ще видите какво влияние ще усетите.
Тези скали наоколо са складирали енергии за бъдещето. Ако биха имали знание за тези енергии, какво тичане би било към тези места. Окото разполага към мисли, творчество. Също и оттатък Маричините езера Олтарят. Водата на Окото е много хубава.
към текста >>
82.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден
, 18.07.1928 г.
Аз ще ви покажа в какво положение да поставите
гърба
си и ще видите какво влияние ще усетите.
Учителя каза: Тук, при Окото, има нещо хубаво. Човек трябва да дойде тук в размишление и ще почне да вижда картини от миналото, нещо грандиозно и хубаво. Тук трябва да направим някои опити. Това място съдържа много магнетизъм.
Аз ще ви покажа в какво положение да поставите
гърба
си и ще видите какво влияние ще усетите.
Тези скали наоколо са складирали енергии за бъдещето. Ако биха имали знание за тези енергии, какво тичане би било към тези места. Окото разполага към мисли, творчество. Също и оттатък Маричините езера Олтарят. Водата на Окото е много хубава.
към текста >>
83.
Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.
, 18.08.1928 г.
Аз съм се
нагърбила
с неща както е на село нося си кроено и други неща да тъчем.
Питат: „Имате ли картончета? " „Имаме." „Хайде назад." Който има картонче го връщат обратно, защото знаят, че идват за събора. А пък аз нали идвам от село, където бях останала с децата, там бях при майка си и баща си в с. Козаре, Карнобатско. Мъжът ми беше в София на работа в строителството.
Аз съм се
нагърбила
с неща както е на село нося си кроено и други неща да тъчем.
Реших, че ще ми потрябват както имаше на Изгрева едни Тилкови, които тъчеха платове. И така нося и други домашни работи, а те искат да ме връщат, а аз викам: „Ами, че ние тука живеем. Ето нося си работи домашни". Така те ме пуснаха. Взехме си един файтон с брат Желю Ганев, брат ми и аз.
към текста >>
Сестра Комня от Габерово, майката на Иринка, която живеела на братската градина в Айтос, тя, като нямала друго, съблякла си елечето от
гърба
и го постлала на стълбите.
„Няма такова нещо, Учителю", а пък всъщност Учителят го видял, Цеко се явява при Учителя, обаче по-нататък Учителят не казал, че е знаел, но всички разбират вече, че Учителят е знаел предварително, щом му е казал, че му готвят апартамент, че Цеко дойде, а пък никой не го вижда и т.н. Разправяха една случка по времето на Учителя, когато Учителят посетил Бургас Това било през 1918/1919 година за няколко дни. Научили се братя и сестри от селата и някои отишли да го посетят в къщата, където бил отседнал Учителят. Стояли отвън на стълбите, защото не искали да го безпокоят и чакали той да излезе. Всяка една от сестрите имала някаква нужда и търсела помощ от Учителя, като всяка една от тях поставяла някоя дреха, някоя чиста кърпа, някоя забрадка или елече, или престилка на стълбите, където ще мине Учителят.
Сестра Комня от Габерово, майката на Иринка, която живеела на братската градина в Айтос, тя, като нямала друго, съблякла си елечето от
гърба
и го постлала на стълбите.
Щом като излязъл Учителят и минал по стълбите, всяка получила облекчение на своята болка. Сестра Комня имала силен зъбобол, веднага престанал зъбоболът. Горната случка много наподобява на случаите, които имаме при Христа, когато всяко докосване до дрехата му дори изцерявало болката моментално. През времето на Учителя тези случаи се повтаряли. Това нещо разказваше дъщерята на сестра Комня - Иринка.
към текста >>
84.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1928 г.
В широка панерка ги донесе на
гърба
си Урс - Цеко поетът.
Колко радостна е тя! Какво доволство грее върху лицето й! Вчера тя цял ден, запретнала ръкави е точила сладки млинове. Колко? Два, та 4, та 6. Шест тави.
В широка панерка ги донесе на
гърба
си Урс - Цеко поетът.
Донесе ги на планината. Учителят каза така. Защо е месила, защо прави тя това? Защо е донесла даровете тука. Да няма рожден ден, или пък е спечелила нещо на лотария, или някакъв имен ден, някакъв юбилей?
към текста >>
Ето юзината е зад
гърба
ни.
Страните им прижурени, очичките греят от здраве и радост. Припкат край майките си като малки козлета, не знаят умора. Сигурно те довечера капнали ще заспят в майчини ръце, още когато тя ще ги облича за сън. Розовите устица ще престанат да чуруликат, ръката обвила майчината шия ще увисне, ще се отпусне върху чистото легло нежното детско тяло. Блажен сън ще склопи палавите очички.Неусетно сме в долината.
Ето юзината е зад
гърба
ни.
Ето и боровата гора. Завчас сме при новата чешмичка. Колко е хубава! Там тълпа младежи си правят снимки. Мозаичното дворче пред чешмичката е чист, красив.
към текста >>
85.
Учителя е на Витоша с учениците - 24 май 1929
, 24.05.1929 г.
За да се излекува един неврастеник, трябва да излиза сутрин рано, преди зазоряване, и да си обръща
гърба
на изток.
Могат да се развият духовни сили в човека. От тая екскурзия, която ние направихме рано сутринта, има много голяма полза. Една нежна светлина ни биеше отзад при зазоряване. Тя действа благотворно. Тук можеш да докараш сто души неврастеници и ще се излекуват, ако ходят така един месец.
За да се излекува един неврастеник, трябва да излиза сутрин рано, преди зазоряване, и да си обръща
гърба
на изток.
А който е здрав и прави това, ще си кали нервната система. Ако вие обичате така, както прави Слънцето - без да очаквате да ви обичат, ще научите сто пъти повече от сега! Ние като не обичаме Бога, се мъчим. Речем ли да Го обичаме, тогава няма да се мъчим. В света има толкова тайни!...
към текста >>
86.
Учителя е на Витоша с учениците - 4 юни 1929
, 4.06.1929 г.
Като дойдат до някоя река, няколко маймуни се залавят една за друга, направят мост и останалите минават по
гърбовете
им.
Ние работим по друг начин, не както светът работи. * Нужно е коопериране в работата! Някой плантатор посее голям бостан. Стотина маймуни се наредят, подават от маймуна на маймуна плодовете и съберат целия бостан.
Като дойдат до някоя река, няколко маймуни се залавят една за друга, направят мост и останалите минават по
гърбовете
им.
Екскурзия на 4 юни 1929 година Боян Боев - "Разговори на Ел шадай"
към текста >>
87.
Учителя е на Витоша с учениците - 24 юни 1929
, 24.06.1929 г.
Един неврастеник, за да се излекува, трябва да излиза рано сутрин при зазоряване и да обръща
гърба
си на изток, това ще му подейства благотворно, а който е здрав и прави същото, ще си кали нервната система.
24 май 1929 Тази екскурзия е описана в книгата на Боян Боев - "Разговори с Учителя" РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША през 1929 г. - 24 юни Ученикът трябва да бъде образец на търпение, Който много говори за себе си, той губи.
Един неврастеник, за да се излекува, трябва да излиза рано сутрин при зазоряване и да обръща
гърба
си на изток, това ще му подейства благотворно, а който е здрав и прави същото, ще си кали нервната система.
Сегашният ви живот като хора е една малка част от великия ви живот, но в бъдеще ще дойдете като светии. Българският род трябва да се освободи от влиянието на Марс и Сатурн. Човек трябва да има вяра в организма си. Клетките знаят как да лекуват, но човек ги ограничава. Господ знае от какво имаме нужда и преди да поискаме нещо, Господ горе дал, а ние трябва да отидем да си го вземем.
към текста >>
88.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Раниците са тъй натъпкани с храна и бельо, че всички приличаме на
едногърби
камили.
Парен каша духа. Нахлюпили сме калпаци чак до ушите. Не липсват и дълги бели кожухчета, и дори зимни палта... Обувките ни тоз път почти без изключение са изрядни. Нови, импрегнирани и подковани. Отгоре на всичко, никому не липсва и чепат бастун.
Раниците са тъй натъпкани с храна и бельо, че всички приличаме на
едногърби
камили.
Натъпкани по-често с малко сиренце, чушчици, домати.Слизаме направо в Чам Кория. Тук стана пазарлъка с конярите, да занесат по-тежкия багаж към хижата. На Чамкорийския мегдан се натрупват грамада раници, сякаш сме военнопленници, които сдаваме мунициите си. Обикалят ни с любопитство префинени дами и господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца! И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний на свой ред летните жилци на Чам Кория.
към текста >>
89.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Раниците са тъй натъпкани с храна и бельо, че всички приличаме на
едногърби
камили.
Парен каша духа. Нахлюпили сме калпаци чак до ушите. Не липсват и дълги бели кожухчета, и дори зимни палта... Обувките ни тоз път почти без изключение са изрядни. Нови, импрегнирани и подковани. Отгоре на всичко, никому не липсва и чепат бастун.
Раниците са тъй натъпкани с храна и бельо, че всички приличаме на
едногърби
камили.
Натъпкани по-често с малко сиренце, чушчици, домати.Слизаме направо в Чам Кория. Тук стана пазарлъка с конярите, да занесат по-тежкия багаж към хижата. На Чамкорийския мегдан се натрупват грамада раници, сякаш сме военнопленници, които сдаваме мунициите си. Обикалят ни с любопитство префинени дами и господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца! И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний на свой ред летните жилци на Чам Кория.
към текста >>
90.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Раниците са тъй натъпкани с храна и бельо, че всички приличаме на
едногърби
камили.
Парен каша духа. Нахлюпили сме калпаци чак до ушите. Не липсват и дълги бели кожухчета, и дори зимни палта... Обувките ни тоз път почти без изключение са изрядни. Нови, импрегнирани и подковани. Отгоре на всичко, никому не липсва и чепат бастун.
Раниците са тъй натъпкани с храна и бельо, че всички приличаме на
едногърби
камили.
Натъпкани по-често с малко сиренце, чушчици, домати.Слизаме направо в Чам Кория. Тук стана пазарлъка с конярите, да занесат по-тежкия багаж към хижата. На Чамкорийския мегдан се натрупват грамада раници, сякаш сме военнопленници, които сдаваме мунициите си. Обикалят ни с любопитство префинени дами и господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца! И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний на свой ред летните жилци на Чам Кория.
към текста >>
91.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Раниците са тъй натъпкани с храна и бельо, че всички приличаме на
едногърби
камили.
Парен каша духа. Нахлюпили сме калпаци чак до ушите. Не липсват и дълги бели кожухчета, и дори зимни палта... Обувките ни тоз път почти без изключение са изрядни. Нови, импрегнирани и подковани. Отгоре на всичко, никому не липсва и чепат бастун.
Раниците са тъй натъпкани с храна и бельо, че всички приличаме на
едногърби
камили.
Натъпкани по-често с малко сиренце, чушчици, домати.Слизаме направо в Чам Кория. Тук стана пазарлъка с конярите, да занесат по-тежкия багаж към хижата. На Чамкорийския мегдан се натрупват грамада раници, сякаш сме военнопленници, които сдаваме мунициите си. Обикалят ни с любопитство префинени дами и господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца! И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний на свой ред летните жилци на Чам Кория.
към текста >>
92.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Раниците са тъй натъпкани с храна и бельо, че всички приличаме на
едногърби
камили.
Парен каша духа. Нахлюпили сме калпаци чак до ушите. Не липсват и дълги бели кожухчета, и дори зимни палта... Обувките ни тоз път почти без изключение са изрядни. Нови, импрегнирани и подковани. Отгоре на всичко, никому не липсва и чепат бастун.
Раниците са тъй натъпкани с храна и бельо, че всички приличаме на
едногърби
камили.
Натъпкани по-често с малко сиренце, чушчици, домати.Слизаме направо в Чам Кория. Тук стана пазарлъка с конярите, да занесат по-тежкия багаж към хижата. На Чамкорийския мегдан се натрупват грамада раници, сякаш сме военнопленници, които сдаваме мунициите си. Обикалят ни с любопитство префинени дами и господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца! И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний на свой ред летните жилци на Чам Кория.
към текста >>
93.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Срещаме и жени, облечени със своите тесни литаци, обшити със „златен” пул, над бяла тантелалия риза, наметнали на
гърба
си бяла вълнена люлка, отдето се очертава пълното телце на нов българин или българка.Само на няколко места пътят е малко повреден, иначе, останалият може да се каже прави чест на съответната управа.Колко са гористи предпланинията на Витоша!
Снежно бели са конопените им ризи - блестящи сякаш под изгорелите от слънце лица. Здравеняци мъже и жени; последните накитени със своите лъскави литаци [литак - женска шопска носи]. Ту през самота и тишина се спускаме, ту пък пресрещнати от черда яки, красиви говеда, които се заглеждат по нас с тъжните си големи очи. Ето и стада от овци и кози. Спущат се нанякъде с пълни вимета - благодатна кърма от майката природа за човека.
Срещаме и жени, облечени със своите тесни литаци, обшити със „златен” пул, над бяла тантелалия риза, наметнали на
гърба
си бяла вълнена люлка, отдето се очертава пълното телце на нов българин или българка.Само на няколко места пътят е малко повреден, иначе, останалият може да се каже прави чест на съответната управа.Колко са гористи предпланинията на Витоша!
Ако не следи, човек не би повярвал, че това е разкошен крайчец, от иначе оскъдния горист изглед на нашата хубавица Витоша! Скъп роден краю! Като гледам твоята разнообразна хубост, неизразимо мило ми е всичко това, което си ти. Ти, това са горите, реките и планините; ти - това са плодните поля и градини; ти - това са твоите трудолюбиви синове и дъщери, които още по първобитен начин обработват земята ти, но берат въпреки това обилен плод за нас и другите, и се радват на изобилие и доволство. Колко невежествено и предателски звучат думите на оногова, който гледайки осакатената ни карта рече: „взети са само някои покрайнини - паланки и села”, пред които се очертава грозната ивица, поставена от съседи грабители.
към текста >>
И заранта в 4 часа ние със сестра ми Донка, нали сме от провинцията, малко по-точни и изпълнителни - в четири часа с малка раничка на
гърба
.
" Аз скочих. „Ела с мен, да си вземеш багажа, ти утре заран в 4 часа заминаваш за Рила." Не, най-напред каза: „Надежда, ти заминаваш за Рила утре." Викам: „Но аз нямам екип, Учителю." - „Ами той е при мен." В.К.: О, хо-хо. Боже Господи. Надка: „Брат Бертоли донесе ти багажа." И по такъв начин Учителят ме лекува.
И заранта в 4 часа ние със сестра ми Донка, нали сме от провинцията, малко по-точни и изпълнителни - в четири часа с малка раничка на
гърба
.
Каза да си купя оттам нещо, каквото беше - захар и маслинки, на дупка ни с игличка, солта им да излезе, по две-три маслинки - Това се хранех. Ни кашкавал, ни сирене, ни мляко, ни нищо. Топла вода пиех като чайче и медецът вътре. И отидохме ние с Донито в 4 часа. Като ни видя Учителят, от горницата слиза по стълбите, дойде при нас, казва: „Дойдохте ли?
към текста >>
" Ние казахме: „Да, Учителю." Той отиде, както е стаичката, нали имаше едно килерче, носи една голяма сопа и казва: „Донке, сложи на Надежда раницата на
гърба
й." Донито ми я постави, закопча ми я.
Каза да си купя оттам нещо, каквото беше - захар и маслинки, на дупка ни с игличка, солта им да излезе, по две-три маслинки - Това се хранех. Ни кашкавал, ни сирене, ни мляко, ни нищо. Топла вода пиех като чайче и медецът вътре. И отидохме ние с Донито в 4 часа. Като ни видя Учителят, от горницата слиза по стълбите, дойде при нас, казва: „Дойдохте ли?
" Ние казахме: „Да, Учителю." Той отиде, както е стаичката, нали имаше едно килерче, носи една голяма сопа и казва: „Донке, сложи на Надежда раницата на
гърба
й." Донито ми я постави, закопча ми я.
„Я, Надежда, вземи тази сопа." Дебело колкото ръката ми едно такова дърво. „Изправи се." Изправих се. „Я виж какъв хубав турист имаме- болна била." Това беше. Заминахме. Първата година на лагера на Рила не ми даде да излизам на екскурзии. Даде ми нареждане как да работя, как да медитирам, така ми даде задача и наставления.
към текста >>
94.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари
, 3.02.1930 г.
Стара планина тъмна, със сребърни линии по
гърба
, прилича на огромно животно.
Колелетата тракат. От вратите наднича набрашновен селянин с овча капа и ме поздравява. Настигат ме другари и бързо отминават. Застоявам се да гледам. Подпирам се на бастуна си, като закована.
Стара планина тъмна, със сребърни линии по
гърба
, прилича на огромно животно.
София обвита в мъгла, още спи. Минавам моста към монастиря. Отдоле водата бучи и на бяла пяна се бие от камънака.По голямото шосе рой скиори. Лесът сякаш се събужда. Леските са подули клончета... Земята още е покрита с дълбок сняг.
към текста >>
95.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила
, 7.04.1930 г.
Потупвам го по
гърба
, челото, ушите, па нему давам белия резен хляб, приготвен за зло куче.Моите спътници поемат по шосето, пък аз сама по урвата.
Ти комай ще издухаш и голямата кашлица от гърдите ми. Зная, че на Витошките драки ще я закача и без нея ще се върна.Отминавам и селото. Нигде куче - нито човек. До един стобор привързано магаренце. Колко е красивичко, макар и зарунтавяло от старата свличаща се козина.
Потупвам го по
гърба
, челото, ушите, па нему давам белия резен хляб, приготвен за зло куче.Моите спътници поемат по шосето, пък аз сама по урвата.
Веднага ме лъхва познатия мирис на млада трева, на гнила горска шума, из която скоро ще се покаже пролетен цветец. Из гората поръсени отскубнати коренчета здравец... Събирам ги грижливо и с помощта на моя бастун ги посаждам отново. Дано се прихванат. Намерих и цъфнали теменужки. О, там в града отдавна красиви девойчета ги продават на табла по булевардите, но тук, тя ми е по-мила, защото е жива и е у дома си.
към текста >>
96.
Учителя с част от братството заминават за Рила - Седемте езера. 19 юли
, 19.07.1930 г.
Разтоварват палатките от
гърбовете
на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица. Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера. Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли.
Разтоварват палатките от
гърбовете
на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме благодарни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!
към текста >>
Разтоварват палатките от
гърбовете
на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица. Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера. Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли.
Разтоварват палатките от
гърбовете
на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме благодарни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!
към текста >>
97.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 20 юли
, 20.07.1930 г.
Разтоварват палатките от
гърбовете
на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица. Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера. Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли.
Разтоварват палатките от
гърбовете
на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме благодарни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!
към текста >>
98.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 21 юли
, 21.07.1930 г.
Разтоварват палатките от
гърбовете
на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица. Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера. Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли.
Разтоварват палатките от
гърбовете
на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме благодарни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!
към текста >>
99.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли
, 22.07.1930 г.
Разтоварват палатките от
гърбовете
на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица. Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера. Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли.
Разтоварват палатките от
гърбовете
на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме благодарни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!
към текста >>
100.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 23 юли
, 23.07.1930 г.
Разтоварват палатките от
гърбовете
на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица. Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера. Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли.
Разтоварват палатките от
гърбовете
на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме благодарни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!
към текста >>
НАГОРЕ