Търсене в текстове за 'Грамотен'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 40 резултата в 37 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_01 Изгревът

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

За кратко време достатъчно ограмотените музиканти оформят оркестър, хор.
След завършване на лекцията събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и я запеят с пълен глас. Такива са паметните дни, когато изгревяни млъкват, за да роди тишината новата музика. "Изгревът" има своите тържествени музикални дни. Те настъпват преди традиционните празници. Появата на диригент винаги привлича инструменталистите и певците. За кратко време достатъчно ограмотените музиканти оформят оркестър, хор. Започват да се редуват репетиционни дни. Старателно се изучават отделните партии. Целта е изпълнението да бъде прецизно и с изискана художествена стойност. На тържествения празничен концерт оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство. Този стремеж да се пее и свири на висота привлича гости-музиканти, които дават своя принос за въздействуващото музициране.
към текста >>

2. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Всеки грамотен човек, който може да чете български език, може сам да намери този отговор в Словото на Всемировия Учител.
Истинските методи се намират в Словото на Учителя. Окултните закони, по които бяха дадени онзи мотив и онази мелодия на песента "Писмото" също задействуваха моментално. Песента, изпята от оня възрастен брат, целувал ръка на Учителя, научил историята на "Писмото" и знаещ песента, задействува цялата Бяла Магия чрез Словото на Учителя и чрез музиката Му. Тя задействува, за да се изпълни Волята на Всемировия Учител. А каква е Волята на Учителя? Всеки грамотен човек, който може да чете български език, може сам да намери този отговор в Словото на Всемировия Учител. Затова е казано още навремето: "Изучавайте Писанията". А Учителят казва: "Изучавайте, проучвайте и прилагайте Словото Ми, което е Слово на Бога, чрез собствения си живот". Това е метод на Учителя. И знанията, които са в Словото Му, ще ги намерите, ще се доберете до тях именно с този метод. Друг няма.
към текста >>

3. ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ

Галилей Величков

За кратко време, достатъчно ограмотените музиканти оформяват оркестър, хор.
След завършване на лекцията, събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и да я запеят с пълен глас. Такива са паметните дни, когато изгревяни млъкнат, за да роди тишината новата музика. Изгревът има своите тържествени музикални дни. Те настъпват преди традиционните празници. Появата на диригент винаги привлича инструменталистите и певците. За кратко време, достатъчно ограмотените музиканти оформяват оркестър, хор. Започват да се редуват репетиционни дни. Старателно се изучават отделните партии. Целта е изпълнението да бъде прецизно и с изискана художествена стойност. На тържествения празничен концерт оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство. Този стремеж да се пее и свири на висота, привлича гости музиканти, които дават своя принос за въздействащото музициране.
към текста >>

4. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Летопис Вергилий Кръстев

За доброто изпълнение на Паневритмията на „живо", или за качествени записи, ние предлагаме следните основни изисквания: На първо място - изпълнители музиканти, нотно ограмотени и значително овладяли инструмента.
Впоследствие, при отпечатване на първото издание на Паневритмията, музикалният редактор Кирил Икономов написа и втора цигулка, но тя е нагласена предимно като акомп. Мотивите на Паневритмията са богати с хармоничен заряд и той пробужда у всеки изпълнител, или играещ необходимостта, мелодичната линия да се придружава от втори, или трети глас. Общо е убеждението, че двугласа, изпъстрен с контрапунктични движения е не само желано, но и необходимо като хармонична изява за всяко ухо, запознато с красотата на музикалната звукова хармония. По този начин на изпълнение Паневритмията въздейства за пробуждане вложеното дълбоко в душата на всеки чувство за хармония. В света на музиката всяка добра мелодия събужда хармония. За доброто изпълнение на Паневритмията на „живо", или за качествени записи, ние предлагаме следните основни изисквания: На първо място - изпълнители музиканти, нотно ограмотени и значително овладяли инструмента. Те трябва да свирят чисто и безпогрешно. Играещите са твърде чувствителни към неверните и фалшиви тонове и не е уместно именно през време на играта да се получат дразнители. Смущенията от какъвто и да било източник не е желателно. Едно от най-високите постижения на Паневритмията е преживяването на Единство между музика и ритми, между изпълнители - музиканти и играещите. Второто изискване е, да се запази равномерен ритъм от началото до края на упражнението, да няма нито забързване, нито забавяне.
към текста >>

5. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Но за онези, които са били с висше образование по време на Школата на Учителя, един човек с четвърто отделение е неграмотен.
Това го знам от десетина човека. Вероятно по-късно се е образовала. По-късно накарах Радка Левордашка да опише много от спомените на Йорданка Жекова. Според нея Йорданка е имала завършено четвърто отделение. Ако е така, това обяснява много неща. Но за онези, които са били с висше образование по време на Школата на Учителя, един човек с четвърто отделение е неграмотен. А иначе Йорданка е имала дар слово и когато е проповядвала и говорела, могла да сложи трима професори спокойно в малкото си джобче. Случайни хора При Учителя не е имало. Онова, което беше написал Галилей Величков като пророчество на стр. 92 от том I-ви на „Изгревът" се изпълни. Под нечие нареждане Общество Бяло Братство започнаха да провеждат събранията си в един трафопост и в един партиен клуб.
към текста >>

6. 55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ

Онзи дедо Ради, чийто образ се намира на паметника на патриарх Евтимий, онзи дедо Ради, който беше неук, неграмотен, неписмен, но беше верен и предан на Учителя.
А приятелите се шегуваха с брата и го задяваха: „Ами защо отвори прозорците? " „Да излязат тези духове по-бързо." „Ами, знаеш ли какво означават лемурийските духове? " „Знам, че са духове, а щом са духове не искам да имам нищо общо с тях." А той беше се опарил от такива духове при разни сеанси спиритически и от разни ясновидци и беше категоричен. Не искаше да има нищо общо с тях. А това беше дедо Ради. Онзи дедо Ради, чийто образ се намира на паметника на патриарх Евтимий, онзи дедо Ради, който беше неук, неграмотен, неписмен, но беше верен и предан на Учителя. Това е същият дедо Ради, за когото Учителят беше казал, че той е прероденият патриарх Евтимий. Какво търсеше той тук на Изгрева неук и неграмотен. Учителят беше казал за него, че е дошъл тук с празна стомничка при първоизвора да си наточи и напълни душата с Божието Слово, за да може при следващото прераждане да работи и проповядва Словото Божие. Ето така дедо Ради отвори прозорците и взе метлата, с която се ме-беше и няколко пъти с нея замаха в стаята на Учителя, така че като че ли ще измете и ще изгони духовете от стаята. За останалите бе забавно и смешно, Но поучителното остана за нас, че в спящата материя, дори и в едни каменни въглища има изостанали същества и духове от милиони години и те там са вързани и при освобождаването им те могат да въздействат разрушително.
към текста >>

Какво търсеше той тук на Изгрева неук и неграмотен.
" „Знам, че са духове, а щом са духове не искам да имам нищо общо с тях." А той беше се опарил от такива духове при разни сеанси спиритически и от разни ясновидци и беше категоричен. Не искаше да има нищо общо с тях. А това беше дедо Ради. Онзи дедо Ради, чийто образ се намира на паметника на патриарх Евтимий, онзи дедо Ради, който беше неук, неграмотен, неписмен, но беше верен и предан на Учителя. Това е същият дедо Ради, за когото Учителят беше казал, че той е прероденият патриарх Евтимий. Какво търсеше той тук на Изгрева неук и неграмотен. Учителят беше казал за него, че е дошъл тук с празна стомничка при първоизвора да си наточи и напълни душата с Божието Слово, за да може при следващото прераждане да работи и проповядва Словото Божие. Ето така дедо Ради отвори прозорците и взе метлата, с която се ме-беше и няколко пъти с нея замаха в стаята на Учителя, така че като че ли ще измете и ще изгони духовете от стаята. За останалите бе забавно и смешно, Но поучителното остана за нас, че в спящата материя, дори и в едни каменни въглища има изостанали същества и духове от милиони години и те там са вързани и при освобождаването им те могат да въздействат разрушително. А един от методите за тяхното освобождаване е да се изгорят каменните въглища, при тях се отделя топлина, но онова, чрез което те въздействат на околните това е онова, което те носят като разрушителна сила от времето на Лемурийската епоха. На следващият ден брата изчисти печката, цъкаше с език и казваше: „Останаха им кокалите на тези лемурийци".
към текста >>

7. 194. ПОКАЗАНИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

„Опълченска" 66, 50-годишен, православен, грамотен, неженен, не осъждан.
А сега ще поднесем показанията на Учителя Дънов, собственоръчно записани и дадени на софийския градоначалник. Те са цитирани на стр. 42-43 от „Духовна култура", кн. 11-12,1923 г.. Показанията на самия Дънов: „Именувам се Петър Дънов, родом от гр. Варна, живея в София, ул. „Опълченска" 66, 50-годишен, православен, грамотен, неженен, не осъждан. Занимавам се с психически научни изследвания. В София съм от 1906 г. Обиколил съм цяла България и само с тези изследвания се занимавам. От ред години държа в София беседи). Свършил съм науките си в Америка.
към текста >>

8. 37. КОРЕСПОНДЕНТКАТА N 13 ПО ЕСПЕРАНТО И РАЗОЧАРОВАНИЕТО

Петър Камбуров

Не мога и да се подписвам." „Човек, който се е научил да благодари на Бога за всичко, както ти благодариш, той не е неграмотен.
И ти си решила барабар с младите тази сутрин да излезеш на „Равна", подвикнах аз. „Е, синко, благодаря на Бога, рекох да дойда и аз да видя и чуя хубавкото. Е, благодаря на Бога, краката още ме слушат. Пък си и похапвам още сладичко, та Господ ми дава силички. Е, благодаря на Бога, неграмотна съм, но квоту чуя." „Дерзай, бабо Марийо, ти си придобила една наука, каквато малцина познават." „Каква наука, бе сине, та аз съм неграмотна. Не мога и да се подписвам." „Човек, който се е научил да благодари на Бога за всичко, както ти благодариш, той не е неграмотен. Има много учени хора, които знаят колко звезди има на небето, колко държави има в света и пр., но тяхното знание не може да ги спаси. Истинското знание е да знае човек да благодари на Бога за всичко." Оставихме баба Мария да крета отподире, а ние засилихме крачките. На „Равна" прекарахме няколко часа. Играхме гимнастическите упражнения, Паневритмия, чете се и беседа. Късно към обяд се прибрахме в братския салон.
към текста >>

9. 13. Юрданка Жекова

Йотка Василева Младенова

Сега, тя може да е чела като първолак и в ония години, които са от 1921-1924 г., те са всички студенти и са завършили вече висше образование и в техните очи този човек, който чете така е неграмотен.
Вечно беше с лупата и с беседата. Вечно. Аз пък се чудя, с Галилей бях приятелка, но той казваше, че тя била неграмотна. Дори Савата преди година казваше: „Абе тя не знаеше, тя беше неграмотна, не знаеше да чете и да пише“. Савата, прилича му да каже. Може като е чела, да чете като един първолак или един второлак, но това е съвсем друго. Сега, тя може да е чела като първолак и в ония години, които са от 1921-1924 г., те са всички студенти и са завършили вече висше образование и в техните очи този човек, който чете така е неграмотен. Е да, но в моите очи тя не беше неграмотна, все четеше. Ама аз я заварвам 1942 г. А те я заварват още 1922 г. Ама тя е от дете при Учителя. Знам, но характерно е 20 години тя чете, чете, непрекъснато и се образова.
към текста >>

10. 29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Един снажен, много добре сложен човек с много хубаво оформена глава, имаше брада, но беше абсолютно неграмотен.
Но благодарение на нея". Тя по този начин вече му се отблагодарява от Невидимия свят, но брат Ватев понеже иска да провери дали е истина, отива при Учителя и Учителят казва, че това е истина. Това е както му се казва от доктора. БРАТ РАДИ В: А за другия - бати Ради? Веска: той беше градинар. Един снажен, много добре сложен човек с много хубаво оформена глава, имаше брада, но беше абсолютно неграмотен. "Той, казваше Гали, едва пишеше Бог е Любов, бавно." Но беше предан. Той беше градинаря на Братството и понеже беше снажен и силен, отиваше на големия пазар, закупуваше каквото трябва, всичките тези продукти за храна на Изгрева и ги доставяше. Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева. За него знам следното нещо: Той е от село Килифарево, Търновско. Все пак има някаква връзка, защото един ден както си върви, но преди това един скулптор, ми се струваше, че беше Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий.
към текста >>

11. БРАТ РАДИ

Един снажен, много добре сложен човек с много хубаво оформена глава, имаше брада, но беше абсолютно неграмотен.
БРАТ РАДИ В: А за другия - бати Ради? Веска: той беше градинар. Един снажен, много добре сложен човек с много хубаво оформена глава, имаше брада, но беше абсолютно неграмотен. "Той, казваше Гали, едва пишеше Бог е Любов, бавно." Но беше предан. Той беше градинаря на Братството и понеже беше снажен и силен, отиваше на големия пазар, закупуваше каквото трябва, всичките тези продукти за храна на Изгрева и ги доставяше. Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева. За него знам следното нещо: Той е от село Килифарево, Търновско. Все пак има някаква връзка, защото един ден както си върви, но преди това един скулптор, ми се струваше, че беше Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий.
към текста >>

12. 24. НАЧАЛНИ ГОДИНИ НА ШКОЛАТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Баща ми беше неграмотен, самоук.
И за нея се събирахме сутрин. Та четири дни в седмицата ходех на Изгрева. И когато Учителят направи „Парахода", татко ми каза: „По-хубаво живей там, щото ти посред нощ дето ще ставаш да ходиш толкова пъти на седмицата". В.К.: Той как реагираше на това, че си вегетарианка? Е.А.: Той реагира за вегетарианството много лошо, щото те никак не знаеха, че има хора, които не ядат месо. Баща ми беше неграмотен, самоук. Той като козарче ли, овчарче е бил, дядо му е намерил един буквар, чичо му го е бил купил и той сам се е учил да чете и да пише. Никак не е учил баща ми. Самоук е. Той с букварчето си е научил буквите сам и по този начин, -екой си, може би дядо му ги е казал, защото дядо му беше църковен певец и знаеше църковно-славянски да чете и той му е показвал буквите докато ги научи и така се е научил, а майка ми беше неграмотна. Баща ми не беше чувал за вегетарианство.
към текста >>

13. 54. БРАТ РАДИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

И когато брат Жечо Панайотов му искаше отчетите, сега как да направя, той беше почти неграмотен.
Изглежда че в ямболско така говореха. И мен ми направи много силно впечатление това че понеже аз веднага не му дадох парите, той дал от своите пари и той ги плати. Сега виждате ли, това е нещо което е неповторимо. Платил ги, понеже на мене ги дал. В туй отношение Ви го казвам като пример, да видите честността му която беше. И когато брат Жечо Панайотов му искаше отчетите, сега как да направя, той беше почти неграмотен. Свършил е четвърто отделение, не е учил нищо след това. Той само беседи четеше. Нищо друго не четеше. И на сметките така по-мъчно му беше, да съобразява както му го искаше. И понеже така се бяхме сприятелили, той идваше при мене и ще ми ги донесе.
към текста >>

14. 01 - 04. ТОРБА С ПАРИ В С. СКАЛАК

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

" Георги взел пълната торба с пари, върнал се в общината и казал на кмета, който бил турчин - неграмотен, обаче много честен човек.
СКАЛАК Като секретар-бирник в с. Скалак, Георги бил повикан в гр. Айтос от държавния бирник, който му посочил една торба с пари и му казал: „Това са ваши пари, които са събрани от отчисления. Тези пари никъде не се водят, нито някой ще ги търси. Решете с кмета как да ги оползотворите. " Георги взел пълната торба с пари, върнал се в общината и казал на кмета, който бил турчин - неграмотен, обаче много честен човек. Както кметът, така и секретар-бирникът били честни хора и вместо да си поделят парите, употребили ги за обществени нужди за селото. Разчуло се между турското население, че бирникът донесъл торба с пари и вместо да ги закопае като имане, ги предал на техния турски кмет. Благодарили в джамията на следващия ден на Аллаха, че им изпратил такъв бирник, а не обирджия посред бял ден. Георги бил бирник в това село от 1887 г. до 1901 г., след което отива да отбива редовната си военна служба.
към текста >>

15. 09 - 294. ТРИ ДНИ СЪН (В ДРУГИЯ СВЯТ)

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Същият бил неграмотен.
294. ТРИ ДНИ СЪН (В ДРУГИЯ СВЯТ) Преди години един овчар от Ахтопол си пасял стадото из страната. Същият бил неграмотен. Един ден, като стоял при стадото си, го налегнала дрямка, която го победила. Легнал и веднага заспал дълбок сън, който траял три-четири дни. Когато неговите близки го намерили, той още спял. Когато той се пробудил, ризата на гърба му била станала корава, като импрегнирана. Това било вследствие от многократното изпотяване през време на дългия сън.
към текста >>

16. 2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА)

Летопис Вергилий Кръстев

Атанас, като грамотен в селото, скоро добил уважение от своите съселяни българи и турци и захванали вече да го викат за сякаква селска работа и да зимат неговото мнение.
След подписванието на Одринския Мир всичките хора тръгнали за в селата си, някои си са преселили в други села, а някои даже и в Русия. Дядо Георги не останал в Гулица, а заедно с някои свои съселяни преминали къде Варненско и са заселиле в с. Хадърча (сега Николаевка), гдето имали там свои роднини, преселени от по-преди. Като си наредил дядо Георги работата, намислил, че е време вече да ожени сина си Атанаса и това и направил. След 5-6 годишен спокоен живот дядо Георги се поминал и син му вече останал да гледа и управлява сам домашната си работа. Атанас, като грамотен в селото, скоро добил уважение от своите съселяни българи и турци и захванали вече да го викат за сякаква селска работа и да зимат неговото мнение. Той, с честото си отивание в гр. Варна, запознал се в скоро время и с турските и с гръцките първенци и агаларци, и с малкото българи търговци, които са биле в това време там. Селото Хадърджа отстои около четири часа от град Варна, а два часа до село Везирли-Козлуджа - Варненски окръг, което беше в турско време кааза с Мюдюрин и хадърчени там отивали за разни разправии. И тук, с честото си отивание, Атанас се запознал с агаларите, които при всяко отивание, без да му правели никакво припятствие, извършвали скоро работата, за която е отивал; а това обстоятелство повдигало честта на Атанаса, когото в скоро време избрали за селский мухтарин - чорбаджия, и гдето да отиде, вдигали го, слагали го: Атанас Чорбаджи Хадърчелията. Като добил първенство Атанас, той вече помислил да отвори училище в селото си и за тая цел той, освен дето говорил тук-там чястно на съселяните си, но повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно здание, хем да са черкуват, хем да си учат децата.
към текста >>

17. 15. НАЧАЛОТО ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - 22 МАРТ 1914 г. - ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Стефан Тошев

Почеркът е обработен, на интелигентен човек, след това бяха написани няколко реда от друг един дух, със съвсем неграмотен почерк.
Те ме поканиха да им гостувам след обед. Отидохме у тях с брат Лазар Котев, у когото бях на гости, с леката му кола - за да спестим време. Там след разговора, които водихме, чрез Дафинка се прояви медиумически един дух (които ги е посещавал и друг път), който е бил близък и на мен. Оригиналът е у мен и сега. В края на написаното д-р Доганов сложи дата и се подписа. Почеркът е обработен, на интелигентен човек, след това бяха написани няколко реда от друг един дух, със съвсем неграмотен почерк. Ето част от написаното. „... за малко, че братът в Господа - Стефан бърза. Исках поне да му кажа, че той не е забравил своите приятели, но и те него не забравят. Аз съм се интересувал за работата, която се върши чрез него и даже някога съм го подпомагал, без да разбира той това. Той е един от Господните, чиито помазание в службата не е от човешка ръка.
към текста >>

18. 6. ПИСМО ОТ ПЕТЪР КАМБУРОВ

Стефан Тошев

А ако искаш да постъпя по учението на Бялото Братство, като видя неграмотен човек, трябва да му купя буквар и да го науча да чете.
Има една мисъл от Учителя, изказана в частен разговор в 1928 г, която не е печатана в беседите, но е много оригинална - изразява цялото Учение на Учителя с няколко думи. Тя е следната: „Истината е строга. Тя не търпи грешните, болните, хилавите, нечестивите, глупавите, слабите и пр. Любовта всичко търпи. Приложете прочее Истината към себе си; а любовта към другите (ближните)." Значи ние нямаме право да искаме от хората да бъдат изправни във всяко отношение, а само от себе си (по закона на Истината). А ако искаш да постъпя по учението на Бялото Братство, като видя неграмотен човек, трябва да му купя буквар и да го науча да чете. Това е по закона на Любовта. А ако му кажа: „Ти си невежа, простак" - това е по закона на Истината - той наистина е прост човек, но аз нямам право да прилагам истината към него. Да гледам аз да не остана прост. На теб и на семейството ти сърдечни бр. поздрави. Бр. П. Камбуров
към текста >>

19. 2. „МАХАР БЕНУ АБА - МОЛИТВАТА НА УЧЕНИКА (ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ОТ НЕБЕТО)

Да бъдеш учител на село, тогава се изискваше да си музикално грамотен, защото всеки учител сам си водеше уроците по пеене и сам разучаваше песните и учеше децата да пеят.
Като се наядохме всички, един каза: „Сега нека новият колега да ни посвири и попее! " Аз се бях подготвил предварително, защото ме предупредиха да си взема цигулката. Започнах да им пея песни от Учителя, без да казвам от кого са. Изпея им няколко песни, после им изсвиря още няколко с цигулката, така че се редуват. А те ме слушат внимателно. Да бъдеш учител на село, тогава се изискваше да си музикално грамотен, защото всеки учител сам си водеше уроците по пеене и сам разучаваше песните и учеше децата да пеят. Така че ме слушаха със зяпнали уста, с отворени очи и уши. За пръв път усетих, откакто съм на село, че ме слушат души, които схващат онова, което им пея и свиря, по дух. Концертът ми прехвърли два часа, а аз имах усещането, че току-що съм започнал. От един път, поп Ганчо ми дума: „Г-н Ганев, изсвирете нещо, така, тъжно, за душата! " Тогава аз си рекох: „Чакай да им изсвиря с цигулката „Махар Бену Аба." Имаше гробна тишина.
към текста >>

20. 5. Наука и метафизика

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях - това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултра- микроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, не може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр.
И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смещение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва да се има пред вид, че нашите физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тясна, че нищо не дава право на един учен да твърди, какво не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничена. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен както последната - към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сведочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях - това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултра- микроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, не може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а втория - това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното, непознатото. Днес не малко интелигентни биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделяха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета-прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост, с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им. Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чиито размери не се поддават и на ултрамикроскопа; че нашата Земя, в своя привиден покой, лети в пространството със скорост 100 000 км в час и едновременно извършва 12 различни движения; че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30 000 000 км и повече; че най-малката от тях е 1 000 000 пъти по-голяма от Земята, а най-близката се намира на 204 000 000 000 000 км от нас - разстояние, равно на 1 375 000 пъти разстоянието от Земята до Слънцето? Науката знае това.
към текста >>

21. Д-р Стефан Кадиев - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

X. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Така освобождението от отоманско иго го заварва грамотен.
Дядо Стефан беше рус, сух, подвижен, сприхав, добре разположен, добър ездач на кон. Когато дошли русите, той яздил „джигитовка", с което баба Тифани много се хвалеше. При едно падане си счупил бедрото. Били поставени „клапи" и той трябвало да лежи три месеца вкъщи. През това време се заел да научи писмо и четене. Така освобождението от отоманско иго го заварва грамотен. Той се назначил стражар, при това - конен. През свободното си време обаче той не изоставял иглата и ножиците, карал си и занаята. Когато прослужил 14 години, останало му още няколко месеца до пенсия, той забелязал, че работата от шивачеството му донася по-добър доход, отколкото стражарството. Напуснал и останал само като шивач. Това вече никога баба Тифани не му прости: - Ти, ако беше умен, щеше да ми оставиш поне една пенсия - казваше тя, зарад което той страшно много се ядосваше.
към текста >>

22. III. Женитбата на Изгрева

VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески

Хасково, живущ в София, на 32 г., по занятие лекар, грамотен, встъпили на 2 декемврий 1923 г.
Следва документът: Утвърждаваме [Митрополит] Софийски (п) Стефан Препис Оригиналът необгербван Резолюция N2 50 Гр. София, 5 февруарий 1930 година Софийският Епархийски духовен съд в днешното си съдебно заседание в състав: Председателствуващ Иконом Михаил Брънджев, член на Съвета, членове: Протойереите: Димитр п. Янакиев, Иван Славков, Захарий Гешаков и при п. Секретаря Дамян попов разгледа брачното дело N9169, по описа за 1929 г., заведено от Д-р Райна Ст. Кадиева, родена Николова, българка, православна, от София, на 30 г., по занятие лекар, грамотна, против съпруга си Д-р Стефан Кадиев, българин, православен, от гр. Хасково, живущ в София, на 32 г., по занятие лекар, грамотен, встъпили на 2 декемврий 1923 г. в София в първи брак, от който нямат деца. След изслушване данните по делото и на основание чл. 13, 119 п. 5, 187 п. 1, 189, 192 и 200 от Екзарх.
към текста >>

23. 5. РОЛЯТА НА ЦАР БОРИС III ПРИ ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ

V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма

Антиеврейските закони в България бяха превод - и то лош и неграмотен превод - от германските, от нюрнбергските закони.
Злият гений, подбудителят, моторът в тая борба бе Хитлер. Той и неговите „ученици”, неговите агенти, неговите последователи и неговите пипала - всички те носители на неговите идеи за физическо и тотално унищожение на евреите. Чрез конференцията в Берлин, чрез систематическата и планомерна писмена и устна пропаганда в България, чрез богати подкупи и скъпи подаръци, чрез морално и материално давление над българските министри, народни представители, интелектуалци, чрез ласкателства и интриги, чрез натиск и заплашвания - чрез всички средства, до които може да прибегне една покварена и деморализпрана власт, която иска на всяка цена да постигне пъклените си замисли, хитлеристите са се стремили да повлияят и покварят българския народ и да задължат българските властници да предадат евреите от България на германския молох. Антисемитските вестници, списания, брошури, книга - почти всички подобни печатни издания, са били внесени от Германия, преведени от немски, преписани от една литература, чиито автори са били дегенерирани литератори, достойни ученици и последователи на изродите, способни да изгорят на публично аутодафе в Германия (и то в XX в....) най-големи и вечни ценности на световната литература и на човешкия гений. Чиновниците на Еврейското комисарство в България са били обучавани в Германия - в тази покварена нацистка среда. Антиеврейските закони в България бяха превод - и то лош и неграмотен превод - от германските, от нюрнбергските закони. Те - фрицовете - се стремяха всячески да посадят в здравата българска почва отровното, гнилото, разлагащото се, вонящо хитлеристко „цвете” - националсоциализма. Тези, които се поддадоха на хитлеристкото влияние, бе само правителството на Филов и неговият антураж. Но те управляваха страната с груба сила, с терор. Безволна играчка в ръцете на хитлеризма, те сляпо изпълняваха всички нареждания на своите господари. Гласуваха противоеврейски закони, издаваха наредби, ограничаваха правата на евреите.
към текста >>

24. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Именувам се Любомир Христов Лулчев, грамотен, вдовец, неосъждан, 59-годишен, жител на гр.
ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ (Архив на МВР, IIНС-11. Ръкопис, л. 137 ÷ 154.*) * Дознанието на Любомир Лулчев е взето от Архив МВР и е заплатено двойно за ксерокс-копието за право на печат. Имаме го: а) в ръкопис; 6) на пишуща машина - два екземпляра от две различни места на архива, които са еднакви, но по архивни единици са различни, (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Именувам се Любомир Христов Лулчев, грамотен, вдовец, неосъждан, 59-годишен, жител на гр. София, запитан, кога най-напред съм се срещнал с цар Борис, отговарям: От това събитие е минало достатъчно много време и само приблизително мога да си спомня фактите около него. Ще гледам да ги възстановя с възможната точност. След преврата на 9-и юний, който ме завари като началник [на] техническите служби в инженерната работилница, аз бях арестуван, а след това и уволнен от военна служба. Понеже преди това бях успял с помощта на министър-председателя Стамболийски да изработя един правилник за участие на работниците в печалбите на работилницата, след което заплатите им станаха почти двойни, отношенията им към мен бяха много добри, което не може да се не зловиди на някои офицери участници. След уволнението ми мнозина хора при срещи ми се оплакваха от отношенията към тях.
към текста >>

25. XXVI. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

А препис на Дневника на Лулчев има в Държавния архив, но този, който го е преписвал, не е бил грамотен и не е писал добре на пишуща машина.
Те са ги прибрали вече в архива. Жалко! И аз имам право на пропуск. 14. Маринчевски ми разказваше как проф. Николай Генчев го срещнал и поискал материали да публикува нещо за Любомир Лулчев. Маринчевски му е дал онова, което е имал. А препис на Дневника на Лулчев има в Държавния архив, но този, който го е преписвал, не е бил грамотен и не е писал добре на пишуща машина. Издаденият дневник през 1992 г. под заглавие „Тайните на дворцовия живот” е пълен с грешки. Това го установихме, когато го сравнявахме с оригинала, който бях извадил от архив МВР. На изданието има предговор от проф. Николай Генчев.
към текста >>

26. 2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546)

Мартин Лютер направи Божието Слово - Библията, достъпна до всеки грамотен, чрез направения превод.
Мартин Лютер слага своите "Деветдесет и пет тезиса". Не само гражданството на Витенберг плачат, но цяла Европа оплаква голямата загуба. Лютеровото тяло е положено в гроб пред амвона. В заключение, Мартин Лютер остави на човечеството велико наследство от един достоен, изпълнен с героизъм живот, на вяра в Божието Слово и любов към Бога. Мартин Лютер бе този, чрез когото Бог наново показа единствения път начовечеството, че само с безпределна вяра в Исуса Христа се придобива вечно спасение. Мартин Лютер направи Божието Слово - Библията, достъпна до всеки грамотен, чрез направения превод. Така се слага началото на разпространение на Божието Слово чрез преводи сред хората в целия свят. Мартин Лютер въведе пеенето на духовни химни от цялата църква. Християните трябва по-активно да участват в църковната служба. Мартин Лютер съдейства за подобряване образованието на младежите и децата. Той подготвя програми и планове за началните училища и гимназиите.
към текста >>

27. II. Исторически бележки и коментар на песните от съставителя на Изгревът

А едно обучение там е немислимо, без да си музикално грамотен.
А откъде ги знае? Обикновено евангелските мисионери са свирили на инструмент - пиано, хармониум, цигулки и те са си носили нотите на евангелските песни. Така са ги разучавали и са ги пяли на своите събрания. 6. При заминаването си за САЩ П. Дънов си носи цигулката. А едно обучение там е немислимо, без да си музикално грамотен. Усвояването на един инструмент е задължително. Имаме няколко примера, когато той свири с цигулката си на техните сбирки. Той продължава да изучава, да свири и де пее евангелските песни. 7. След завръщането си в България, Петър Дънов продължава да свири с цигулката си евангелските песни при своите гостувания в страната. Учи ги да ги пеят.
към текста >>

28. 1. Планината

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

Ние вече бяхме ограмотени на тази тема и се стараехме да изразим вече обичта и благодарността към планината.
Когато си тръгвахме никакви останки не личаха, че там са почивали и яли толкова души. Бивакът се почистваше старателно, по-скоро всеки се стараеше да не изпусне книжка или трошица. Планината обичаше премного чистота, казваше ни Той и ние гледахме да я пазим. Мястото, където отсядахме си оставаше в същия вид в който го заварвахме, сякаш тук не са яли и почивали 60-70 души и тия хора не са били българи. Още не бяха изработени навиците в планината, а още по-малко отношението към нея. Ние вече бяхме ограмотени на тази тема и се стараехме да изразим вече обичта и благодарността към планината. Разбирахме важността на добрите навици и значението на малките неща - планински цветя не късахме. Ние бяхме ученици в една школа, където ни учеха, че всичко живо беше частичка от един голям организъм - към всичко живо трябваше да храним свещено чувство и да не казваме: камък е това, дърво е това, животно е това. Един пулс оживотворяваше всичко. Ние сричахме азбуката на една нова етика. И нейните закони жадувахме да влезат вече във всекидневието ни.
към текста >>

29. 21.8. Реакцията срещу Песнарката

Вергилий Кръстев

А всички тогава на Изгрева са били що годе музикално ограмотени, защото са свирели на инструменти.
21.8. РЕАКЦИЯТА СРЕЩУ ПЕСНАРКАТА И сега, Мария разказваше, че тогава реакцията е била много голяма. И тогава тя решава да извиква приятелите всяка вечер по 10 души от Изгрева в техния дом, и да им покаже оригиналите, които съществуват на самите песни. А всички тогава на Изгрева са били що годе музикално ограмотени, защото са свирели на инструменти. И тя казва: „Аз исках да ги викна, да им покажа оригиналните записани текстове на листове хартия, които казва Боян Боев пазеше в две папки. Исках да присъства и Боян Боев. Освен това при мен беше и оригиналната тетрадка - оня черния тефтер с черните корици." А по времето на Учителя, след като се запише една песен от музикантите, тя се предава на Учителя, Учителят я поглежда. И след това я предава на Боян Боев, и той я слага в папката. Следващият етап - Учителят кара някой от музикантите да я изсвирят на пианото, или на цигулка.
към текста >>

30. 2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,

Тоя человек, дядо Йосиф, е не само безграмотен, но и полудив.
В отсъствието на Цанкова и Мирковича ръка и мисъл на униатското общество става тоя человек, който впрочем не е ни от най-деликатните в обходата и маниерите си, ни от най-предпазливите в натурничествата си. Той се отнася към Манола и Джейкова, мнимите водители на работите, не само малко повелително, но и с известно високомерие към самото общество, към неговите нрави и към неговата способност да мисли за себе си. Туй вмешателство на един фанатик поляк във вътрешните дела на черковата и на униатското общество ме кара да мисля, че тука работите се слагат и водят не по съображенията на самите униати, а по скроен отвън план. Ще почакам Цанкова да ми разясни тая работа, а дотогава аз ще си оставам чужд за тоя чървенокосмен поляк, към когото чувствувам необяснимо отвращение. Дядо Йосиф тръгна за Рим с Цанкова и Боре. Тоя человек, дядо Йосиф, е не само безграмотен, но и полудив. Неговите душевни и умствени качества не са по-много развити, отколкото у най-загрубелия български селянин. Освен случките от неговия полудивашки и горски живот никакви други знания не пълнят неговия ум. Разсъждение, здрава смисъл, познавание на живота и на хората, прилична обхода, всичко това е чуждо за неговата дебелоотсечена натура! Цанков се помъчи да успокои моите повторителни недоумения с уверението, че дядо Йосиф се назначава за духовен началник привременно, до устройството на униатското общество, и че после тоя чин ще се даде на най-достойното лице. 12 март 1861 г.
към текста >>

31. 2.4. Отричане на гръцкия патриарх и унията.

Бившият игумен на габровския манастир, осемдесетгодишният старец Йосиф Соколски, почти неграмотен човек, който по това време случайно пребивавал в Цариград, бил избран от униатите за глава на тяхната черква.
На 25.XII.1860 г. се осветила набързо приготвената в една частна къща униатска черква. Вестник „България” на Драган Цанков станал орган на униатите. В неговия брой 92 от 1860 г. бил напечатан актът за присъединяване към римската черква. Бившият игумен на габровския манастир, осемдесетгодишният старец Йосиф Соколски, почти неграмотен човек, който по това време случайно пребивавал в Цариград, бил избран от униатите за глава на тяхната черква. На 15 март една депутация го завела в Рим, дето папата го ръкоположил за униатски архиепископ на „съединените българи”. Новината бързо се разпръснала в Цариград и смутила българите. Застрашена била целостта на българския народ и на българската черква. Още преди да дойде на събора в Цариград, Славейков започнал борба против унията. Трябвало на всяка цена да се попречи на раздвоението на народа.
към текста >>

32. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

Междувременно поради липса на авторитетно духовно лице, което да възглави българката униатска църква - всички усилия в тази насока отиват напразно - изборът пада върху родолюбивия, но престарял и неграмотен игумен Йосиф Соколски, основател на Габровския (Соколския) манастир, който се стреми към владишки сан.
Икономов - отпечатан с късна редакция - към 28 май 1861 г., след като той напуска унията, т. е. след острия му разрив с издателя на „България”. Колкото за личните, интимните подбуди на Цанков, той не познава граници в устремността си да бъде полезен на своето поробено отечество. „Положението и страданията на народа му бяха близки и в грижите за изцелението им готов беше да попреиначава работите” - отбелязва Т. Икономов въз основа на близките си, непосредствени впечатления от него. Междувременно поради липса на авторитетно духовно лице, което да възглави българката униатска църква - всички усилия в тази насока отиват напразно - изборът пада върху родолюбивия, но престарял и неграмотен игумен Йосиф Соколски, основател на Габровския (Соколския) манастир, който се стреми към владишки сан. В същност Римската църква дотогава му била съвършено чужда. Няколко месеца по-рано той изтъква пред Н. Геров, че желае да подари Соколския манастир на руския цар. Соколски се озовава в унията случайно, наскоро след като в българския цариградски метох не среща съчувствие на желанието си стане владика. Скоро униатското движение достига връхното си развитие.
към текста >>

33. 2.7. Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски. 2.7.1. На Илариона се предлага да приеме унията

И най-после да се подмилкваме на чужденците, за да ни съградят църква и жилища за духовенството, за началник на което католиците поставиха един безнравственик, както самите водачи на унията назовават Макария137,с един безграмотен простак-калугер Йосифа Соколски.
Разкаяни, те сега чакаха ред да искат прошка и да целунат десницата на двамата народни пастири. От големия наплив Христо разбра, че не ще може да се срещне нито с едного от Владиците, затова се отправи към Балкапан. Тук стари и млади люто осъждаха водачите на унията, особено Цанкова, х. Мина Пашев и Д-р Мирковича, за гдето унизили тъй безчестно високото народно значение на църковния ни въпрос и с измама, и лъжи отцепили от тялото на народа ни простодушни и невинни, било духовни, било миряни, па макар и малочислени, българи. Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и опълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха балкапанци, намереха за добре, в краен случай, да се прибегне към уния, трябваше предварително да се поставят условията, одобрени от целия ни народ, да станат прями преговори между нашето висше духовенство и папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържествено съединението ни с римо-католишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идем да се влачим из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородци и иноверци, и то на турски и на гръцки езици(!) като някои диваци неимеющи ни свой език, ни свое духовенство! И най-после да се подмилкваме на чужденците, за да ни съградят църква и жилища за духовенството, за началник на което католиците поставиха един безнравственик, както самите водачи на унията назовават Макария137,с един безграмотен простак-калугер Йосифа Соколски. И всичко това защо? За кефа и безумното честолюбие на заинтересованите главатари, трима-четирима заслепени от корист още от преди унията! Христо потърси х. Мина Пашева из Балкапан, за да го убеждава против унията, защото срам било за него и за младежта да участвува и да поддържа с користолюбива цел това униятско движение, но му се каза, че от два-три дена, той, както и Цанков, не смеяли да стъпят в Балкапан, гдето настроението против тях било много враждебно. Особено бяха зле разположени против тях Гавраил Кръстевич, Дим.
към текста >>

34. 2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски

И най-после да ся подмилкваме на чужденците, за да ни съградят църква и жилища за духовенството, за началник на което католиците поставиха един безнравственик, както самите водачи на унията го назовават Макария148 с един безграмотен простак калугер, Йосифа Соколски.
От големия наплив Христу разбра, че не ще можи да ся срещне нито с едного от Владиците, затова ся отправи към Балкапан. Тук стари и млади люто усъждаха водачите на унията, особено Цанкова, х. Мина Пашев и Д-р Мирковича, за дето унизили тъй безчестно високото народно значение на църковния ни въпрос и с измама и лъжи отцепили от тялото на народа ни простодушни и невинни, било духовни, било миряни, па макар и малочислени, Българи. Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и упълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха Балкапанци, намеряха за добре, в краен случай, да ся прибегне към уния, трябваше предварително да ся поставят условията, удобрени от целия ни народ, да станат прями преговори, между нашето висше духовенство и Папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържественно съединението ни с Римокатолишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идим да ся молиме томува, ономува, да ся унижаваме, да ся влачиме из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородни и иноверци, и то на турски и на гръцки язици! Като някои диваци неимеющи ни свой язик, ни свое духовенство! И най-после да ся подмилкваме на чужденците, за да ни съградят църква и жилища за духовенството, за началник на което католиците поставиха един безнравственик, както самите водачи на унията го назовават Макария148 с един безграмотен простак калугер, Йосифа Соколски. И сичко това защо? За кефа и безумното честолюбие на заинтересованите главатари, трима-четирима заслепени от корист още от преди унияти! Христо потърси х. Мина Пашева из Балкапан, за да го убеждава против унията, защото срам било за него и за младежта да участвува и да поддържа с користолюбива цел това униатско движение, нъ му ся каза, че от два-три дена, той, както и Цанков, не смеяли да стъпят в Балкапан, гдето настроението против тях било много враждебно. Особено бяха зле расположени против тях Гавриил Кръстевич, Дим.
към текста >>

35. 2.15.3. Ръкоположението на Йосиф Соколски.

5-7), който бе станал униат и познавал отблизо дейците по сключването на унията, отбелязва, че Йосиф Соколски бил безграмотен и полудив. Т.
То в същност означавало, според официалното турско схващане, гражданско достойнство на патриарх или представител на гражданските интереси на религиозната общност.306 В такова гражданско достойнство на патриарх е бил облечен на два пъти и арменокатолическия архиепископ Хасун. ___________________________________ 282) Т. Икономов (Мемоари, сп. „Искра“, VI, кн. I, 1896, с. 5-7), който бе станал униат и познавал отблизо дейците по сключването на унията, отбелязва, че Йосиф Соколски бил безграмотен и полудив. Т. Бурмов (пое. съч., с. 227) го нарича „незлобив и простодушен старец”. Сам той пък се наричал „рогач от планината”. Д-р Г.
към текста >>

В доклада си за изпълнената мисия по ръкоположение на униатски свещеници Кокошкин пише, че Йосиф е в буквален смисъл столетник, макар и в сила и здраве, че е човек съвсем прост, малограмотен, на пръв поглед поразяващ с източната странност на своите маниери и неосвободен от старчески своеобразности и капризи (Ст.
Д-р Г. Миркович (пое. съч., с. 31) го нарича прост, слабоучен и наивен човек. Т. Кокошкин, чиновник при Министерството на народното просвещение в Петербург, бил определен да придружи Соколски до Холм през 1872 г. В доклада си за изпълнената мисия по ръкоположение на униатски свещеници Кокошкин пише, че Йосиф е в буквален смисъл столетник, макар и в сила и здраве, че е човек съвсем прост, малограмотен, на пръв поглед поразяващ с източната странност на своите маниери и неосвободен от старчески своеобразности и капризи (Ст. Станимиров, Архиепископ Йосиф Соколски в Холм. Духовна култура, 1929, кн. 36-37, с. 6). 283) Из Арх. Н. Г., II, 266-2050, писмо на Й.
към текста >>

36. 2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението

Раковски в „Горски пътник” разправя, че някой си неграмотен грък Антим, бивш лодкар на един турски паша, станал патриарх.
В началото на миналия век и по-рано никой не мислял да просвещава селската маса, а пък училището е било най-лесното средство за погърчвание. В очите на гръцките владици селското население било безсловесно стадо, създадено само да се стрижи и те го стрижали постоянно до кожа и кокал. С десетки ръце бъркали едновременно в кесията и хамбарите на българския селянин. Начело на грабителите стоял сам гръцкия патриарх, който просто търгувал с епархиите и енорийните. Случвало се едновременно да наддават за една и съща епархия няколко владици и който наддавал повече той вземал епархията, без да се гледа, дали е бил способен за поста си. Раковски в „Горски пътник” разправя, че някой си неграмотен грък Антим, бивш лодкар на един турски паша, станал патриарх. Нито един не е взел патриаршеския сан по честен начин и без да не даде по 2-3 милиона груша рушвет. Даже определената за патриарха, при покорението от султана Цариград, 1000 желтици впоследствие някой си Симеон при назначението му за патриарх, подарил на султана 1000 желтици, а други патриарси увеличили тая сума до 20 000 желтици годишно. Всичките тия пари са излизали от българското население, което копало и орало гладно и жедно за гръцкото духовенство, което, както казвал Раковски, щело да го въведе в рая. Патриарха и духовенството в Цариград натрупали несметни богатства, отворили търговски къщи и банки, от които правили в заем и самите турски управници; всичко това излизало от българското население. При дохаждането си в епархията новоназначеният владика веднага с турска власт пристъпвал за събиране на данък, който надминавал много повече дълговете му; понеже можело чрез наддаване друг да вземе епархията, то владиците още първата година в епархиите си бързали са забогатяват.
към текста >>

37. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

Той е неграмотен човек и положи много усилия да забрани в Пловдивското училище да се преподават други предмети освен октоих и псалтир.
Той още преследва игумена на Лясковския манастир Максим, мъж добродетелен и уважаван от всички, за това, че не се съгласил да го пренесе през реката. Дори владиката с помощта на цариградските си приятели издействува неговото заточение. Но по божието благоволение той се спаси в Белград (Сърбия). За това заточение нямаше никаква сериозна причина и то стана за удоволствие на владиката, който искаше да покаже своята власт. VII. Пловдивският митрополит Никифор е роден на о-в Митилена. Той е неграмотен човек и положи много усилия да забрани в Пловдивското училище да се преподават други предмети освен октоих и псалтир. За това той много често ми говореше, когато през 1828 г. бях директор на тамошното училище. Митрополитът, след като извърши всичките обикновени владишки злоупотреби, обезчести девици и съпруги, издаваше решения за незаконни разводи и пр. За сводница му служеше родната му сестра, която бе в дъното на всичките му престъпления. Връх на всичките му безобразия бе това, дето събра всичките екземпляри от Св.
към текста >>

Човек съвършено неграмотен, син на такава майка и израснал в такава позорна среда, бе ръкоположен за Самоковски митрополит.
Скопие поискаха да видят убиеца и виновника на това убийство. Но владиката, като се видя в затруднено положение, измисли една клевета пред Портата - именно, че чорбаджиите били замесени в албанската революция, заради което 20 души от скопските първенци бяха изпратени на заточение в различни места, а няколко души от тях още са в цариградските тъмници. IX. Най-позорен произход и най-порочно поведение има самоковският митрополит Игнатий. На младини в Цариград бил хаймана, а след това момче при Халил паша. Майка му пък беше наложница на бившия Самоковски митрополит. Човек съвършено неграмотен, син на такава майка и израснал в такава позорна среда, бе ръкоположен за Самоковски митрополит. Игнатий и като митрополит се занимаваше със занаята на младостта си. Народът го търпи, защото се страхува да не го сполети съдбата на скопските първенци, и очаква да го накаже и изхвърли от епархията божието провидение и да го освободи от този позор. X. Твърде безобразен човек беше и Корис, роден на о-в Серифос и ръкоположен за Видински митрополит с име Паисий. Като изоставя настрана много други известни събития, ще спомена тук само едно. Паисий взе, че си купи една робиня, която живееше в митрополията и му беше наложница.
към текста >>

0.72729015350342