Търсене в текстове за 'Глухота'

" Болната поради глухотата си не чула тия думи, но по израза на лицето разбрала смисъла им и много се умъчнила.

Слухът й бил повреден и тя тежко чувала. Ученици и учители се трупали пред вратата на изпитната стая. В този момент нейна съученичка, излизайки отвътре, като я видяла, казала: „И тази, и тя ще се явява на матура! Защо й е тази диплома? Ще я носи в гробищата! " Болната поради глухотата си не чула тия думи, но по израза на лицето разбрала смисъла им и много се умъчнила. Взела си тя благополучно всички изпити. Другарката, която й се бе присмяла, също си взела изпитите. Скоро след това се омъжва, но също заболява от скоротечна туберкулоза и след два месеца умира. Тя се бе присмяла на болната си другарка, а ето че и тя се разболява и умира. Един природен закон гласи: „Кой на каквото се присмее, такова го постига." По разказа на М.
към текста >>

Прекарахме нощ на усамотение и всред глухота мъглява и навяваща тайнствена хладина, бяхме до 3 ч през нощта.

Останахме аз, Боян Боев, брат Панчо и Тахчиев, сестра Еленка и сестра ..., престояхме там още няколко дни. През това време четяхме, пеехме, пишехме, а първо почистихме целия район, където бяха братята, покрай езерото, и ходехме на разходка. След това в сряда вечерта дойде и брат Генчо от Свищов и станахме 8 души. Времето бе непостоянно през всичкото ни пребиваване на Рила. Една вечер ходихме без брат Генчо на първото езеро до подножието на Мусала, Тъмнина бе голяма, непроницаема, и из нощната пътека само Бог е, Който ни водеше и направляваше, защото окото нищо не виждаше. Прекарахме нощ на усамотение и всред глухота мъглява и навяваща тайнствена хладина, бяхме до 3 ч през нощта. На езерото се чуха гласове, наподобяващи нещо като птича песен и нещо друго. Измокрили се бяхме съвсем, защото през всичкото време валя силен дъжд, който ни измокри съвсем. После ходихме един ден на Незнайния връх и прекарахме много приятно. Дойдоха в хижата двама германеца туристи, които са тръгнали от гр. Есен и отиват за Анкара.
към текста >>

Освен това, нима у родените с добри очи и уши няма слепота и глухота?

Тя отчасти познава външния живот на световете, но какво знае за техния вътрешен живот, за първопричините, които чрез законите го управляват? физичният уред ще премине ли границите на материята и ще ни даде ли знание за това, което се крие зад нея? Един надменен учен може да каже, че не допуска съществуването на това, което сам не е проверил и установил. Но ако същото му каже за неговите истини един неук, те ще престанат ли да съществуват? Ако един слепороден и един глухороден се произнесат, че светлината и звукът не съществуват, те ще престанат ли да съществуват? Освен това, нима у родените с добри очи и уши няма слепота и глухота? Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения. Както се срещат и такива под нормалното развитие, така се срещат и такива над нормалното развитие. А нищо не дава право на учените материалисти да твърдят, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици - нереална, защото преди всичко трябва да се определи коя е основата на материалистичната наука и коя - на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята. Но материята според самите материалисти е сгъстена енергия, а тази последната - сгъстена по-тънка субстанция.
към текста >>

Затова влиянието на тези спътници се изразява между другото в безсилие - отнемане на силите, които дават живота, безплодие, закъсняване на развитието на дадената форма, носеща живота, чести боледувания особено в началния стадий на човека, в началото на неговият живот, страх, скритост, затвореност, деформирането на тялото в крака, ръце, кости, гръбначният стълб - гърбицата, зъбите, глухотата, кожните заболявания, ревността, която създава всичко неприятно в отношенията между хората, особено в близките, жаждата да се критикува, вечното недоволство, лошите одумки, доносничеството, злобните скрити действия към близките, околните и пр.

Затова влиянието на тези спътници се изразява между другото в безсилие - отнемане на силите, които дават живота, безплодие, закъсняване на развитието на дадената форма, носеща живота, чести боледувания особено в началния стадий на човека, в началото на неговият живот, страх, скритост, затвореност, деформирането на тялото в крака, ръце, кости, гръбначният стълб - гърбицата, зъбите, глухотата, кожните заболявания, ревността, която създава всичко неприятно в отношенията между хората, особено в близките, жаждата да се критикува, вечното недоволство, лошите одумки, доносничеството, злобните скрити действия към близките, околните и пр.
Влиянието на самата планета, като високо организирано тяло върху живота на Земята и самият човек е изключително добро. За живите форми, както отбелязахме, разумните подтици, а за самият човек, когато този човек е под силното влияние на планетата и когато мозъчните му центрове са организирани и облагородени - знания, мъдрост и устои в постигане на всяко начинание. При по-елементарните типове, хората, които са изложени на силното влияние на Сатурна, действат преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници, късовете от разрушената планета, без истинския му спътник - Титан, много, много лошо и неприятно. Те създават почти всички демонични качества, способности и прояви, които хората въобще имат. Така например констатирано е пак от изпратените космични станции, че самите тези спътници поглъщат или както добре се е изразил един учен - помитат около себе си пространството от силовите частици. Затова влиянието на тези спътници се изразява между другото в безсилие - отнемане на силите, които дават живота, безплодие, закъсняване на развитието на дадената форма, носеща живота, чести боледувания особено в началния стадий на човека, в началото на неговият живот, страх, скритост, затвореност, деформирането на тялото в крака, ръце, кости, гръбначният стълб - гърбицата, зъбите, глухотата, кожните заболявания, ревността, която създава всичко неприятно в отношенията между хората, особено в близките, жаждата да се критикува, вечното недоволство, лошите одумки, доносничеството, злобните скрити действия към близките, околните и пр. Истинският му спътник Титан, който е по-голям от Меркурий, има диаметър от 5120 километра с атмосфера, подсилва благоприятните влияния на Сатурна, понеже е организирано тяло с почти кръгова орбита. Но какво точно - за голямо съжаление не можем да определим, защото нямаме под ръка таблица за неговото положение спрямо планетата. Както при другите планети, така и за Сатурна, Саабей е определил, че за създаването и оформянето на тази планета са взели участие небесните образувания и зодиакалните съзвездия Козирог. Това съзвездие се намира малко на юг от Небесния екватор и може да се наблюдава най- добре през месеците август до октомври. В него с просто око могат да се видят до 50 звезди, но общо взето те са много слаби.
към текста >>

В новия живот неврастения няма да има, ревматизъм няма да има, хора с болни стомаси няма да има, глухота, слепота няма да има, със счупени крака хора няма да има, а ще бъде живот на пълна хармония.

В новия живот неврастения няма да има, ревматизъм няма да има, хора с болни стомаси няма да има, глухота, слепота няма да има, със счупени крака хора няма да има, а ще бъде живот на пълна хармония.
В тях има един копнеж за нови идеи, и аз споделям техните мисли. Може да има в тях някои крайности, които не споделям. Копнеж, обаче, има в младото поколение, може да учи, в него има самопожертвувание, то е подвижно, експедитивно, а старите седят, философствуват. Една българска поговорка казва: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите се наиграват". Новият живот ще се изрази в нови форми. В новия живот неврастения няма да има, ревматизъм няма да има, хора с болни стомаси няма да има, глухота, слепота няма да има, със счупени крака хора няма да има, а ще бъде живот на пълна хармония. Всичко това може да го приложим на опит. Но трябва да чакате, защото това не може да стане в една година. За да може да се създаде едно такова поколение, мене ми трябват поне 20 години още. Ако опитите са прави и дадат резултати, тогава вие ще трябва да приемете този принцип на природата. Това не са неща, които са създадени изкуствено.
към текста >>

Но при все това пустинна глухота и гробно мъртвило царяха върху позицията, под земята на която се чуваха тъпо само ударите на стоманените длета, които дълбаеха скалите и разтваряха каменистите й недра.

Но при все това пустинна глухота и гробно мъртвило царяха върху позицията, под земята на която се чуваха тъпо само ударите на стоманените длета, които дълбаеха скалите и разтваряха каменистите й недра.
3.7. В ПАЗВИТЕ НА МЪГЛАТА В красиво, ясно и слънчево утро се роди денят 19-и юлий 1918 г. Но при все това пустинна глухота и гробно мъртвило царяха върху позицията, под земята на която се чуваха тъпо само ударите на стоманените длета, които дълбаеха скалите и разтваряха каменистите й недра. Къпейки се в топлика на изгряващото слънце, дремливо стърчеха изправени като два исполина един срещу други само на 150 крачки една от друга двете скали: "Французката" - висока и плътна, непреодолима преграда, препречена върху седловината предовенчаната с много окопи и гъста телена мрежа "Калугерица" (к. 2320) и "Нашата скала" - малка, но силна твърдина пред в. "Буджойт" - върху същата седловина, която бе като съединителен мост между двете неприятелски позиции. Обливани щедро от блясъка на слънчевите лъчи, чупещи се в утринната роса, която се бистреше по студения още тел на гъстите телени мрежи, последните приличаха на сребърна паяжина, обтегната между двете скали, а издълбаните им бойници светеха като прозорчета на някакви старинни бойни кули. Слънцето бавно и лениво се издигаше над хоризонта и обилно ръсеше земята с летния си топлик, а когато се издигна до най-високата си точка, почна силно да припича.
към текста >>

И целият салон - имало овации, но Бетовен не може да чуе тия овации, защото от тридесет години има голяма глухота.

Други връзки има ли? Вътрешни връзки? Някакви отношения, взаимоотношения? Л.Т.: Трябва да видите, да отворя „Битието” и да видите какво казва в Кертнетор“152, във Виена, когато преди 150 или 200 години Бетовен е изнесъл своята Девета. Според тогавашния обичай диригентът, който дирижирал неговата симфония, той бил зад гърба му прав. И целият салон - имало овации, но Бетовен не може да чуе тия овации, защото от тридесет години има голяма глухота. И една певица от сцената, от хора, хористка (Чакай, как се казваше? Името й помня), слиза отгоре, целува го, обръща го към публиката да види, че цялата публика има овации. А може би по-надолу пише: „Вътрешното ухо на Бетовен вероятно чуваше една бъдеща Десета симфония.” _____________________________________ 152) Театър Кертнетор (немски:), известен като Театър на императорския и кралския двор на Виена (Kaiserliches und Königliches Hoftheater zu Wien). В него, на 7 май 1824 г., за Kärntnertor theater / Theater am Kärntnertor първи път се изпълнява Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен.
към текста >>

Вече 30 години глухотата го откъсваше от околния свят.

Одата на Шилер към радостта206 е дала великолепна възможност на Бетховен не просто да илюстрира със средствата на музиката идеите на поета, а да изрази в „Деветата симфония” по един космически, може да се каже, начин, в основата на философията си: бодрост, мъка нетърпима, помощ в нищета и мрак, клетва вечна нерушима, правда към другар и враг, за платена скръб, дори смърт на подлата измяна, слава на дела добри. Една паметна вечер на 17 май 1824 г., „Кертентон театър” във Виена, претъпкан от публика, избухна в триумфални и развълнувани аплодисменти след последните акорди на .Деветата симфония” на Бетховен, която бе изпълнена за първи път. Според тогавашните обичаи Бетховен стоеше прав зад диригента на оркестъра, с гръб към публиката. Той остана неподвижен. Овациите не стигаха до слуха му. Вече 30 години глухотата го откъсваше от околния свят. Една млада жена - Каролина Унген, солистка в хора на Операта, изтича до него, целуна го и насила го обърна с лице към публиката. Може би през тази вечер вътрешното ухо на глухия Бетховен продължаваше да следва вълната на нова, необикновена и вълнуваща музика, която само той чуваше. Може би той чувствуваше звуците на една Десета симфония”, която нямаше да напише.” Л.Т: А Учителят нарича нашето „Битие” Десета симфония. В.К.: [Продължава] „Оставаха му още 5 години да живее. Във въздуха на концертната зала все още се носеха звуците: „Прегърнете се, милиони!
към текста >>

Вече 30 години глухота го откъсваше от околния свят.

Една паметна вечер на 17 май 1824 г. Кертнетор театър във Виена, претъпкан от публика, избухна в триумфални и развълнувани аплодисменти с последните акорди на Деветата симфония на Бетховен, която бе изпълнена за първи път. Според тогавашните обичаи Бетховен стоеше прав зад диригента на оркестъра, с гръб към публиката. Той остана неподвижен. Овациите не достигнаха до слуха му. Вече 30 години глухота го откъсваше от околния свят. Една млада жена, Каролине Унгер, солистка в хора на Операта, изтича до него, целуна го и насила го обърна с лице към публиката. Може би през тази вечер вътрешното ухо на глухия Бетховен продължаваше да следва вълната на нова, необикновена и всемогъща музика, която само той чуваше. Може би той чувстваше звуците на една Десета симфония, която няма да напише. Оставаха му още пет години да живее. Във въздуха на концертната зала все още се носеха звуците: „Прегърнете се, милиони!
към текста >>