Търсене в текстове за 'Глухота'

Очите му гаснат, докато не се възцари в тях дълбоката нощ; ушите му ги обхваща гробна глухота.

Дишането на сина човешки става късо, прекъсвано и болезнено, а дъхът му става зловонен като на нечистите животни. Кръвта му става гъста и зловонна като водите на застояло блато, тя се съсирва и намалява и потъмнява като черна нощ. Неговите кости се деформират, стават чупливи, те се покриват с възли отвън и се разлагат отвътре, а след това се чупят на две като камък, падащ в пропаст. Неговата кожа става мазна и подута, тя се разлага и гноясва и се покрива с отвратителни струпеи и израстъци. Неговите вътрешности се напълват с отвратителни нечистотии, образуващи гниещи, зловонни потоци, в които се гнездят безчислено множество гнусни червеи. Очите му гаснат, докато не се възцари в тях дълбоката нощ; ушите му ги обхваща гробна глухота. И накрая, заблудилият се син изгубва живота си, защото не е зачитал законите на своята Майка и е вършил грях след грях. Затова всички дарове на неговата Майка-Земя се отнемат от него: дишане, кръв, кости, кожа, вътрешности, очи и уши, а на края и самият живот, с който Майката-Земя е наградила неговото тяло. Но ако синът човешки се разкае за своите грехове и се отрече от тях, ако се върне той при своята Майка-Земя и започне да спазва законите й, тогава Майката-Земя отново ще приеме своя заблуден син, ще му подари своята любов и ще изпрати при него своите ангели, които ще му служат. Истина ви казвам: в момента, в който синът човешки се възпротиви на сатаната, обитаващ в него и престане да се подчинява на неговата воля, в този миг ангелите на неговата Майка ще влязат в него, за да му служат с зсичката своя власт, освобождавайки сина човешки от властта на сатаната.
към текста >>