Търсене в текстове за 'Геометрия'

85. 1.5. Миркович, Русчо (Руско) Вълков. Автобиография (01.04.1883). София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II-B 3051 / преписал Вергилий Николов Кръстев.

ТОМ 35

до IV клас (Закон Божий, черковна история, българска граматика, землеописание, аритметика, всеобща история, българска история, естествена история, словестност, алгебра, геометрия, физика, химия, анатомия, славянски, френски, турски, рисуване, чисто-писание) 2 юли 1874 год.
II-B 3054-3062 Преписал Вергилий Николов Кръстев II-В 3054. Кръщелно свидетелство на Георги Русчов Миркович от родители Руску Вълков Миркович и Елена Бянова, род. 6.1.1859 год., Сливен. II-В 3055. Училищно свидетелство на Георги Миркович на 16 год. до IV клас (Закон Божий, черковна история, българска граматика, землеописание, аритметика, всеобща история, българска история, естествена история, словестност, алгебра, геометрия, физика, химия, анатомия, славянски, френски, турски, рисуване, чисто-писание) 2 юли 1874 год. с учители Криваров, М. Б. Икономов, Кавалджиев. II-В 3056. Свидетелство от военното училище в София през 1879 год. на Георги Русчов Миркович - курс по третьему разреду.
към текста >>

86. 2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски

ТОМ 35

Като разгледа програмата на учебните предмети за настъпающата 1861-62 година, състояща ся от пространа Алгебра, Геометрия, История и Арабска логика, той ся усети тоже подготвен по отношение първите три науки, само арабската логика ще го затрудни, понеже ся преподаваше на арабски язик с турски обяснения; тъй че той нагоди времето си също така като и през миналите две години.
В отговор Христу посъветвал Добря да убеди чорбаджиите и еснафите да протестират публично против водителите на унията и да изкажат преданност и привърженност Илариону, когото и да насърчат в досегашната му ревност за независима православна йерархия. И наистина такъва протест от 18 Януарий 1861 г. му пристигна и ся публикува в Цариградски вестник. През тези критически за църквата и за народа ни дни, почти секи ден ставаха събрания от общинарите и комисарите, за да обсъждат ежедневните проявления в течението на въпросите последвани от окръжни До сичките български епархии, за да ся уведомяват съотечествениците за хода на работите ни. В такова едно събрание под председателството на Илариона на 29 Декемврий ся решило да ся изпрати назидателно пастирско послание от страна на двамата ни Архипастири Илариона и Авксентия, в което се осъждаха примамливите стремежи с лъжливите обещания на Йезуитската пропаганда... * * * Ваканциите ся свършиха на 26 Март, неделя, в който ден ся прибра и Христу в училището. Като разгледа програмата на учебните предмети за настъпающата 1861-62 година, състояща ся от пространа Алгебра, Геометрия, История и Арабска логика, той ся усети тоже подготвен по отношение първите три науки, само арабската логика ще го затрудни, понеже ся преподаваше на арабски язик с турски обяснения; тъй че той нагоди времето си също така като и през миналите две години. Следователно той натъкми продължението на между-класовите си конференции и частните си уроци, по превод от френски на турски, за четирите Турчета. Това обстоятелство му даваше възможност да не прекъсва своите посещения по Фенер и по Цариград, два пъти в седмицата през ваканционните седмични дни, неделя и петък, и тъй да следи хода на народните ни черковни работи и то ако има нещо важно станало или ся предвижда да стане такова по тях. Между това в патриаршията усилено ся работеше всячески с всевъзможни средства, простими и непростими против Българите и Владиците им. Испращаха ся окръжни след окръжни послания до всичките епархии за да ся увещават Българите да ся не отделят от православната патриаршия, да не слушат развилнелите ся против нея нечестиви владици Илариона и Авксентия, да избягват сяко общение с тях и да испратят еднакви махзари (адреси) до Портата и до патриаршията, за че Българите са верни, преданни и благодарни от Владиците си и от управлението на патриаршията. Само от западна България, а именно от Ниш, Видин, Лом, Враца, Ловеч и Кюстендил ся изпратиха такива махзари, подписани от гръкомани.
към текста >>

87. 6.2.5. Проблеми на Болградското централно училище.

ТОМ 35

- То се състои от два класа и се преподават следующите предмети: Закон Божий, Българска граматика, Георграфия, Аритметика, Геометрия, Естествена История, чистописание и езици: молдовский, руский и греческий.
Следователно то само удовлетворява нуждите на по-богатите граждани, а за сиромасите е недостъпно. В Болград има и две взаимни училища, в които се помещават до 260 деца и им се преподава сичко на български език. Упоменатите училища се съдържат от Болградски суми. Взаимните учители получават по 300 рубли сребърни в годината; наставницата - 400, а помощницата - 200 рубли сребърни. За централното училище в Болград е казано подробно в Хрисовулта, който е поместен в 13-й брой на книжиците от първата година; за това ще кажа що годе за сегашното му положение, знам, че интересува мнозина. - То се състои от два класа и се преподават следующите предмети: Закон Божий, Българска граматика, Георграфия, Аритметика, Геометрия, Естествена История, чистописание и езици: молдовский, руский и греческий. - Наставници по упоменатите предмети са пет: Директор г. Мутев преподава - Естествена история; г Радулов преподава - Българска граматика, Аритметика, Геометрия и Гръцки език; г. Гетрован - Молдавският език; св. Отец Михаил Казанлъкли - Закон Божи и Руский език; а г. Баранов - чистописание.
към текста >>

Мутев преподава - Естествена история; г Радулов преподава - Българска граматика, Аритметика, Геометрия и Гръцки език; г.
Упоменатите училища се съдържат от Болградски суми. Взаимните учители получават по 300 рубли сребърни в годината; наставницата - 400, а помощницата - 200 рубли сребърни. За централното училище в Болград е казано подробно в Хрисовулта, който е поместен в 13-й брой на книжиците от първата година; за това ще кажа що годе за сегашното му положение, знам, че интересува мнозина. - То се състои от два класа и се преподават следующите предмети: Закон Божий, Българска граматика, Георграфия, Аритметика, Геометрия, Естествена История, чистописание и езици: молдовский, руский и греческий. - Наставници по упоменатите предмети са пет: Директор г. Мутев преподава - Естествена история; г Радулов преподава - Българска граматика, Аритметика, Геометрия и Гръцки език; г. Гетрован - Молдавският език; св. Отец Михаил Казанлъкли - Закон Божи и Руский език; а г. Баранов - чистописание. Централното училище и другите училища в 40-те колонии се управляват от един комитет, когото съставят три члена (избираеми от сичките колонии), директорът и колониалният началник. Членовете са обязани да се събират по два пъти в неделята да разсъждават за устройството на училищата446.
към текста >>

88. 6.5.3. Бесарабските българи.

ТОМ 35

Математика, Алгебра, Геометрия, Химия, Физика, Философия.
История, славянска Граматика и словесност; 2. Кратка, всеобща История, пространна българска и руска и ознакоменив [запознаване] с другите славянски истории; 3. Землеописание, общо; 4. Естествени науки; царство на животните, растителност, руди; 5. Хазяйство, икономия и търговия; 6. Математика, Алгебра, Геометрия, Химия, Физика, Философия. Сичките горепосочени предмети трябва да се применяват497 към битието и народното състояние и потребност. Учениците, които свършват науките на това училище, без друго че ще бъдат достойни за учители, писари, търговци, а най-повече добри орачи, пчеловъдци, виноделци и на сичките земледелчески занаяти, не само в Бесарабия, а и в България. Занаятите в ръцете на тези мъже, които научно изучавали хазяйството, ще могат да се изтъщят498. Такива могат да бъдат и добри граждани и селяни. От тях може да се чака да разцъфнат занаятите и да улучшат [подобрят] народното състояние в имотно и нравствено отношение.
към текста >>

89. 6.9.5. Устав за наредбата на Сливенските училища / Г. Миркович.

ТОМ 35

Третият клас, с когото се свършват и науките ще заключава последните предмети: 1-о Нравствено Богословир - един път в неделята; 2-о Словесност, кратко понятие от поезия, риторика, и старо-българска литература - три пъти в неделята; 3-о Нова история, за първата година и История Турска и Българска, за втората - три пъти в неделята; 4-о Алгебра, за първата година и Геометрия, за втората -два пъти в неделята; 5-о Физика (предварително понятие с Метеорология и що е Естествена История и Химия) - два пъти в неделята, за първата година, и един път, за втората година; 6-о Диплография526 за втората година - само един път в неделята; 7-о Френски и Турски езици с упражнения - три пъти в неделята; 8-о Славянски език може с упражнения - два пъти в неделята; 9-о Гръцки език - два пъти в неделята. 7.
Учението във взаимните училища, ще трае най-малко три години, и ще бъде под три разреда: в първият, който е за неопределено време, щом детето се обучи да прочита доволно, свободно и що-годе да записва, ще преминува във втория разред; в вторият, който ще трае една год., то ще се занимава пак с четене и чистописание, с някое изустно525 изучение; в третият то ще има за предмет чтение, чистописание и изучаването наизуст: Краткий Катехизис, Кратко свещено писание, Кратка География, и четирите действия на Аритметиката. 2. Преминуването от първия разред във втория ще остава современно с преминуването от взаимното в предготовителния клас, както и от предготовителния - в другите класове. 3. Преминуването на учениците от взаимните училища в предготовителния в другите класове, ще остава с удобрението на главните учители, както и надзиратели. 4. Предготовителния или първия клас ще се състои от преподаването на следните предмети: 1-о Старий и Новий завет - три пъти в неделята; 2-о Българска граматика до словосъчетанието - три пъти в неделята; 3-о Аритметика до тройното правило - три пъти в неделята; 4-о Кратка География - три пъти в неделята; 5-о Чтение - пет пъти в неделята; 6-о Чистописание - пет пъти в неделята. 5. Вторият клас ще обеме следните науки: 1-о Закон Божи - три пъти в неделята; 2-о Българска граматика със словосъченението - три пъти в неделята; 3-о Политическа, Физическа и Математическа География -два пъти в неделята; 4-о Аритметика - три пъти в неделята; 5-о Древна и Средна История - три пъти в неделята; 6-о Френски и Турски езици - три пъти в неделята; 7-о Славянски език - два пъти в неделята. 6. Третият клас, с когото се свършват и науките ще заключава последните предмети: 1-о Нравствено Богословир - един път в неделята; 2-о Словесност, кратко понятие от поезия, риторика, и старо-българска литература - три пъти в неделята; 3-о Нова история, за първата година и История Турска и Българска, за втората - три пъти в неделята; 4-о Алгебра, за първата година и Геометрия, за втората -два пъти в неделята; 5-о Физика (предварително понятие с Метеорология и що е Естествена История и Химия) - два пъти в неделята, за първата година, и един път, за втората година; 6-о Диплография526 за втората година - само един път в неделята; 7-о Френски и Турски езици с упражнения - три пъти в неделята; 8-о Славянски език може с упражнения - два пъти в неделята; 9-о Гръцки език - два пъти в неделята. 7. Горепосочените предмети в горните класове ще се преподават до колкото е възможно в по-пълна и обширна смисъл. Всеки 3 недели, учителят по всеки особен предмет ще задава въпроси, по прекараната част на предмета; въпроси, които учащите ще се обучават да решават писменно, това упражнение ще трае целий час. То ще става без да е снабден ученикът с некоя книга. Всяко съчинение ще се разглежда после от учители по основите, на което ще се отличават по-добрите ученици. Подобно едно обучение ще става и в свършването на всекий предмет, както и в началото на всяко главно испитание.
към текста >>

90. 6.10.2. По повод обнародвания „Устав за наредбата на Сливенските училища от д-ра М.“

ТОМ 35

И тъй, сякам, по-добре е нежели да остане отечествената История между предметите в 6-тата година, там дето треба да се дадат по-много часове на математиката, както и на Физиката; защото с два часа през неделята в растояние на една година, нито половин курс от Геометрия се свършва, и с един час от Физиката - нищо.
И аз, се към друго не старах в първата част на статията си. Сега ще се занимаем особно с програмата на науките, която ний бяхме начертали и сетне се преработи от Г-н Доктора такваз каквато я гледаме обнародвана с Устава. При съобщението й помежду ни, аз бях изразил мнение за Българската История да се преподава на два пъти, веднъж в 2-та година на приготов. клас кратко, и пак в 2-рата год. на средния или II клас по-пространно. И тъй, сякам, по-добре е нежели да остане отечествената История между предметите в 6-тата година, там дето треба да се дадат по-много часове на математиката, както и на Физиката; защото с два часа през неделята в растояние на една година, нито половин курс от Геометрия се свършва, и с един час от Физиката - нищо. Колкото за Турската История, тя може да се изучава наедно с новата История, и нейния час в последната година на III клас може да се падне на други от назначените предмети както по-малко часове за преподаване. Тогаз Българската История в този клас ще се замени с Естествената История, която съставя особен курс и следов, особно от Физиката требва да се преподава до колкото и в които части е възможно на нашите училища, а не както Г-н Доктора от Физиката назначава така едно предварително понятие с метеорологията и що е естествена История и Химия (V-6). И туй е една от точките, за които ние не сме съгласни и няма да бъдем съгласни с нашия Доктор. Тука ний ще се постараем да се обясним за сичко като почнем от Историята. 1. - За преподаването на Историята има различни мнения: едни мислят, че треба да се почне от Древната История, а Отечествената оставят за подир Средната и Новата История; от тези види се да е и нашия приятел, Д-р М.
към текста >>

Ако ли пък изключим и славенския език от 6-та година, ето ти още два часа за математика (Алгебра, Геометрия), на която не стигат две години с по 2 часа през неделята, колкото елементарно и да се преподава, - и туй ний от опит го знаеме, каквото един доктор, който с науката съединява и опита за лекуване на болести. 4.
Ние нямаме ни най-малка претенция за физик, но като педагог, от опит знаеме, че при сичкото ни лишение от потребните физически инструменти, Физиката и у нас може да се преподава със сичките нейни части, само по-съкратено и приложена повечето към практическия живот, като избягваме нейните математически теории и се доволствуваме с туй, което е необходимо за началното обучение. Същото повтаряме и що се отнасяза естествената История, из която може да се даде само едни начала от Зоологията с Физиологията за човека. А колкото за Химията, която съставя особен стрък от естествените науки, у нас още не може се преподава освен в твърде кратък извод от нейните начала, и то само в някои други въпроси, които да приготвят ученика за по-нататъшното й изучаване. Следователно нека се съгласи с нас Г-н Д-р, че както за Физиката, тъй за естествената История, и за Химията потребно е да се определят особни часове през неделята, а не само един час - и той за Физиката. Потребните часове, за туй излизат напълно като се дигне гръцкия език от помежду и като земнем един час от словестността, на която стига само два часа през неделя вместо три. Ако ли пък изключим и славенския език от 6-та година, ето ти още два часа за математика (Алгебра, Геометрия), на която не стигат две години с по 2 часа през неделята, колкото елементарно и да се преподава, - и туй ний от опит го знаеме, каквото един доктор, който с науката съединява и опита за лекуване на болести. 4. - Най-подир дойде ред и за Словестността (Литературата) да речем нещо. Г -н Д-ра бележи за нея да се преподава в „кратко понятие от поезия, риторика, и старо-българска литература” (V - 6). Тукашното, каквото и другите наши висши народни училища гледат са като приготовителни за други по-висши, дето този отрасъл на науките се преподава в три части: теория на прозата, теория на поезията и теория на красноречието или риториката. На тех прилагат и историческият преглед на поетическите произведения у сичките почти образовани народи в старите и нови времена. Този курс на словестните науки може да следува и у нашите училища до нейде; но за старобългарската литература какво и колко учениците ни биха научили или има да научат, че Г-н Д-р я нарежда след риториката като съставляюща част от словестността!
към текста >>

Да не се зловиди прочее Г-ну Доктору М., ако ний по гореизложените причини са принудихме за последната година от горния кпас (III) да изменим програмата, която сега обема науките в този ред: 1-о Български език (в словестността) - два пъти в неделята; 2-о Френски, Турски езици с упражнения - по три пъти в неделята; 3-о История политическа (нова с отечествената) - три пъти в неделята; 4-о Алгебра (довършване) - два пъти в неделята; 5-о Геометрия (начало) - по три пъти в неделята; 6-о Физика (втора половина с метеорологията) - два пъти в неделята; 7-о Химия (първи познания) - веднъж в неделята; 8-о Естествена История - тоже по веднъж в неделята; 9-о Диплография, теоретическа и практическа, подобно.
(Следва) Г. 2, бр. 23, 4 май 1868, с. 2. Сливен, 9 април 1868 По повод на обнародвания от Д-ра М. „Устав за наредбата на сливненските училища“ (Продължение от брой 21-ий и край) II. Да не се зловиди прочее Г-ну Доктору М., ако ний по гореизложените причини са принудихме за последната година от горния кпас (III) да изменим програмата, която сега обема науките в този ред: 1-о Български език (в словестността) - два пъти в неделята; 2-о Френски, Турски езици с упражнения - по три пъти в неделята; 3-о История политическа (нова с отечествената) - три пъти в неделята; 4-о Алгебра (довършване) - два пъти в неделята; 5-о Геометрия (начало) - по три пъти в неделята; 6-о Физика (втора половина с метеорологията) - два пъти в неделята; 7-о Химия (първи познания) - веднъж в неделята; 8-о Естествена История - тоже по веднъж в неделята; 9-о Диплография, теоретическа и практическа, подобно. От нашите сторени забележвания, читателите виждат де и как е изменена програмата за другите два класа - приготовителния и средния, които хлаят [отпадат] от изложението на Г-на Д-ра. Тъй ний имаме пак 21 часа предание за секий клас през неделята, каквото и по-напред, с тази само разлика, че на някои предмети сега се дадоха по-много часове, а някои (именно Богословието и славянский език) се досущ изключиха; защото нравственото Богословие като се преподава по 2 пъти в неделята, свършва се в първата година на Ш-ия клас; а колкото за Гръцкия език мислим, че нашите училища биват и без него. Прочее нека е уверен Г-н Доктора, че ако по нещастие школата и ний се лишихме привременно от един член от учителското тяло, преданията се следоват пак каквото и напред, като вместо 4 часа на ден работа, ний зехме да имаме по 5-6 за учениците и от трите класа, още като от горния клас учениците разделят с мене труда на бившия ми събрат, без да изгубва някой часовете на преданието в класа. А понеже нашият приятел се съмнява за тази мярка, зета подир неговото отсъствие от града, аз мога да го уверя, че тя не се зе от влиянието на чорбаджийския дух или по враждебно, някое пристрастие, както той си мисли и го каза на края в изложението си, ами общината е добре подумала (негова е думата, вместо размислила), че не може да издържа двама главни учители, и с одобрението на сичките, упразни едногото от службата му, която следователно падна върху нас, щем-нещем, и ний днес я разделяме, както казах, с учениците от горния клас, гледащец пак да се съобразим с наредата на училището. С други думи - никой не греши пред устава за станалите изменения, когато са по обстоятелствата и от нужда станали, съгласно с една бележка в устава, която казва: че съдържаните в него параграфи са подложени на изменение и на прибавление.
към текста >>

НАГОРЕ

1.2857358455658