Търсене в текстове за 'Гагаузи'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 64 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

ТОМ 5

В най-големият разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна, една вечер, младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове - гърци, които го нападнал, за да го убият.
И това той силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан свидетел на тая сцена бил пазачът на черквата - джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяният момък, турил ръка на рамото му и му казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир! " Същият дух и в други важни моменти на живота на свещ. Константин му се явявал. В най-големият разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна, една вечер, младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове - гърци, които го нападнал, за да го убият. С мъка той се отървал от опасността, като оставил част от расото в ръцете им. В това време той вижда своя духовен ръководител, който отправил към него ободрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанас (своя покровител на когото бил зет), че българското черковно дело върви успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г. когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X.
към текста >>

2. 20. Д-р Иван Жеков

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

ТОМ 7

Майка му е родена от баща, който е от търновските села, дошъл във Варна и служил като ратай в дома на един гагаузин и се оженил за дъщеря му.
в гр. Варна. Баща му е бил лозар и бъчвар, като е бил производител на вина и е изнасял бъчви с вино към Цариград по турско време. Майка му е била по произход гагаузка. Това са българи, които говорят турски език, но са християни. Те са онези прабългари, които не са се претопили между славяните, а са си запазили езика и после са се преместили към турския език. Майка му е родена от баща, който е от търновските села, дошъл във Варна и служил като ратай в дома на един гагаузин и се оженил за дъщеря му. Те са били съседи на поп Константин Дъновски. Като момче Иван Жеков е бил немирно, палаво момче, буен и е влизал заедно с другите деца в побоища с камъни срещу гърчета и турчета. Съседът му Петър Дънов е бил 11 години по-голям от него. Детството му минава във Варна, където завършва петокласната българска гимназия. След това помага на баща си в търговията му с вина.
към текста >>

3. I - ТРИЪГЪЛНИК НА ЧЕРНАТА ЛОЖА

ВТОРИ ПЕРИОД

ТОМ 9

Борбата с гръцките владици, гърци, гагаузи е била безпощадна.
Ill, стр. 332-339/. В момента са регистрирани и членуват там, където са всички църкви, секти, вероизповедания и се ръководят от едно място. А забравиха, че са Школа и че тя се управлява от Словото на Учителя. ВТОРИЯТ ВРЪХ НА ТРИЪГЪЛНИКА - гр. ВАРНА По време на Възраждането, най-големите борби за национално църковно утвърждаване на българщината е било Варна и околията му. Борбата с гръцките владици, гърци, гагаузи е била безпощадна. Голяма част от тази борба е изнесъл на плещите си поп Константин Дъновски, физическия баща на Петър Дънов. По време на първите събори на духовната, синархическата верига образувана от Учителя Дънов, състояла се във Варна, предизвиква големи гонения от страна на властите, църквата и обществеността. Следващият етап, тези раздори се прехвърлят между последователите на Учителя, разделят се на бели и черни. Тези борби продължават до 1944 год. След това бившия ръководител Емануил /Манол/ Иванов идва с жена си Люба на Изгрева, където осъществява последното предателство и спомагат за разрушение на Изгрева.
към текста >>

4. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Гагаузите са говорили турски език, но са християни и се е смятало, че това е коренно старобългарско население, което е запазило тюркския си език и само се е покръстило.
Шумен от 1840-1847 г. По внушение на Цариградската Патриаршия се започват гонения срещу българите, изповядващи български език. Така Порфирий затваря българското училище в Балчик, забранява да се черкуват на български език, продават всички стари български книги. Същото прави и Месемврийският владика Григорий (1844 г.), като затваря българското училище и църква. Използуват гагаузките първенци, които отписват децата си от училище. Гагаузите са говорили турски език, но са християни и се е смятало, че това е коренно старобългарско население, което е запазило тюркския си език и само се е покръстило. Гърците са ги използували умело срещу българите. 4*. Най-интересното е, че след кратък разговор със стареца свещеник, лицето на свещеника се променило, погледа станал особен, движението на тялото също, и се появил огнен пламък над главата му, и почнал да говори. Святият Дух във вид на пламък слиза върху него и започва да говори на младия Константин Дъновски, което е Откровение на Святия Дух: „Защото никога не е идвало пророчество от человеческа воля, но от Духа Святаго движими говориха святите человеци Божии." (II послание на апостол Петър, гл. 1, ст. 22). И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще излея Духа на всяка плът и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат." (Деяния, гл.
към текста >>

5. І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

В най-големия разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна, една вечер, младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове - гърци, които го нападнали, за да го убият.
И това тъй силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан свидетел на тая сцена бил пазачът на черквата - джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяния момък, турил ръка на рамото му и казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир! " Същият дух и в други важни моменти в живота на свещ. Константин му се явявал. В най-големия разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна, една вечер, младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове - гърци, които го нападнали, за да го убият. С мъка той се отървал от опасността, като оставил част от расото в ръцете им. В това време той вижда своя духовен ръководител, който отправил към него ободрителни думи: „Дерзай" вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанас (своя покровител, на когото бил зет), че българското черковно дело върви успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г., когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X. Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море.
към текста >>

6. І.02.20. АНТИМИНСЪТ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Тази дописка нарочно се помества тук, за да отклони вниманието ни от Откровението и да ни препрати в друга посока към неприятелите на Константин Дъновски, които са имали различни лица - българи, гърци, гагаузи и чак накрая някои турци.
А Константин Дъновски е пазел при себе си онзи Антиминс от „Откровението" в Солун. И него не го е давал никому. Откъде знаем? Знаем от някъде. А то се и вижда от изброените събития. 8*. Тази дописка нарочно се помества тук, за да отклони вниманието ни от Откровението и да ни препрати в друга посока към неприятелите на Константин Дъновски, които са имали различни лица - българи, гърци, гагаузи и чак накрая някои турци. Турците са накрая, това прави впечатление. 9*. Преводът на тези думи означава следното: „Не се ли боиш, като запалваш такъв огън? Искаш да гледаш отстрани или да се забавляваш? Не помисли ли, че крадците земята няма да ги приеме, когато дойде определеното време? В отговор: Не съм крал.
към текста >>

7. І.03.16. ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Така се обезлюдяват онези територии, които се заемат от гърци, гагаузи и се променя етническия състав и по този начин се забавя Възраждането на България със десетки години!
в Одрин се подписва мирен договор, с който Гърция получава независимост, закрепва се независимостта на Сърбия, а за българите не се споменава нито дума. Те за Великите сили, за турския султан не съществуват като народност и нация. Те всички са били християни, които са под закрилата на Патриаршията, която е била представител пред Портата на всички християнски народи в турската империя. Тогава българите след Одринския договор от 1829 г. напускат северо и югоизточна България, като стотици хиляди преминават в Румъния или се заселват в Бесарабия. Така се обезлюдяват онези територии, които се заемат от гърци, гагаузи и се променя етническия състав и по този начин се забавя Възраждането на България със десетки години! А освобождението на България се забавя с 50 години (вместо 1828 г. то става в 1878 г.), а обявяването и признаването на независимостта на България се забавя с 80 години, вместо 1828 то става в 1908 година. Защото с Антиминса от 1747 г. трябваше да се освободят едновременно всички християнски народи от турското робство, включително и България.
към текста >>

8. І.03.18. ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА ОТ 1835 ГОДИНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

В напустите села и къщи се заселват гърци и гагаузи и се променя етническия състав на населението и българския елемент намалява и това допринася за забавянате на Възраждането в тези земи.
18. ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА ОТ 1835 ГОДИНА Руско-турската война от 1828-1829 г. довежда до освобождението на Гърция и до изселването на стотици хиляди българи от североизточна и югоизточна България в Румъния и Бесарабия. Тази изселническа вълна обезлюдява българските земи. В напустите села и къщи се заселват гърци и гагаузи и се променя етническия състав на населението и българския елемент намалява и това допринася за забавянате на Възраждането в тези земи. В страната още са запазени спомените на етеристите от 1821 г. и за погрома им. Така от гр. Търново хаджи Парашкева, в Цариград и хаджи Христо и хаджи Иван, които се отровили, за да спестят гоненията върху рода им и конфискация на имотите им от турските власти. Турците започнали да беснуват по домовете в Търново, затворили 40 души от първенците, които едва се спасили от заколение.
към текста >>

9. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Православното население, което се е съставлявало в своето подавляюще болшинство от гагаузи, употребявало не само у дома си, но и в обществото, та дори и в църквата, турския език.
Вселенската патриаршия в Цариград представлявала всички православни народи без разлика на националност, в това число и българския. Обаче, трябва да се признае, че въпреки своя в много отношения гръцки характер, Цариградската патриаршия в първо време поставяла религиозния принцип под националния и не е водела определена гръцко-националистическа политика. Това сравнително безпартийно държане на патриаршията по отношение на народността карало негръцките православни елементи да чувствуват още по-малко своето рязко национално различие от гърците. През по-голямата част от първата половина на XIX ст. във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският. Православното население, което се е съставлявало в своето подавляюще болшинство от гагаузи, употребявало не само у дома си, но и в обществото, та дори и в църквата, турския език. Църковната служба била извършвана на турски, също така, както днес още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и днеска още в с. Кестрич апостолът се чете на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, още от 3-4 души гърци. Българи също е имало в града (не говоря за селата, дето българският елемент непрестанно растял и се засилвал), но малко на брой и те се губели всред гагаузкото мнозинство.
към текста >>

Българският елемент в града, който дотогава се губел под името гагаузи или православни християни и който обикновено благополучно се претопявал и изчезвал между гърцизираните елементи, бил почнал да се засилва по брой чрез притока на българи откъм Балкана и от други български краища.
Сега той встъпил в същия град като зрял мъж, с напълно установен характер, с вечни идеали в душата и неизменни стремежи в сърцето. Но и градът, в който той влязъл, не бил вече същият град отпреди едно десетилетие. В него се било нещо поизменило, особено по отношение на националностите. Силата на гръцкото влияние не била намаляла; напротив, тя се била разраснала и увеличила повече от всеки друг път. Обаче покрай това постепенно се създавали условия за изпъкването на нови сили, на които било съдено в близко бъдаще да играят голяма роля в развитието на Варненския край. Българският елемент в града, който дотогава се губел под името гагаузи или православни християни и който обикновено благополучно се претопявал и изчезвал между гърцизираните елементи, бил почнал да се засилва по брой чрез притока на българи откъм Балкана и от други български краища. Засилването на търговията и на благосъстоянието на града, особено след Кримската война, имало за последствие увеличение нуждата от работни ръце и прилива на пришелци българи от вътрешността. Придошли много занаятчии, работници, а така също и желаещи да се отдадат на търговия, с което броят на българския елемент в града значително се увеличил. Големият и богат търговски град бил в състояние да даде добра прехрана и печалба на своите жители, така че трудолюбивият български елемент скоро заякнал икономически, особно търговското съсловие, с което той станал по-устойчив, самостоятелен, дееспособен и достъпен за новите идеи, които все още на първо време се кръстосвали и парализирали от силното гръцко влияние. От друга страна, идващите от други по-събудени краища българи носели със себе си едно по-будно национално съзнание, което приобщавали на средата, в която попадали. От Варна те продължавали да поддържат своите връзки и сношения с родните си места и така се създала постепенно една идейна обмяна между варненските българи и вътрешността на България.
към текста >>

Скоро след това, за голяма изненада на варненските гъркогагаузи, излязъл ферманът за построяване на българското училище.
По съвета на последния той отишъл при неговия добър приятел Ибиш-Ефенди, варненски мюфтия, за да иска съдействието му пред властта. Ибиш-Ефенди му съставил една маз-бата (молба) от страна на българското население от Варненско до Високата Порта в Цариград, с която се изразявало желанието на българите да не пращат децата си в гръцките училища, езика на които не разбират, а да имат свое училище във Варна, на свой език, за което молят да им се издаде ферман. Той дал тази молба на Конст. Дъновски, придружена и с препоръки до кадиите в каазите Козлуджанска, Провадийска, Добричка и Балчишка-Мангалянска за съдействие, та да бъде подписана от българските мухтари. Конст. Дъновски разнесъл молбата из околността и, когато била надлежно подписана, заминал за Цариград и я занесъл на тъста си, който пък я представил на правителството и направил нужните постъпки. Скоро след това, за голяма изненада на варненските гъркогагаузи, излязъл ферманът за построяване на българското училище. Между това българското възраждане във Варна вървяло с бързи крачки към целта. Новооснованата българска училищна община веднага се загрижила за основаване и откриване на българско училище във Варна, каквото действително се открило след отблъсване на гръцките интриги през август същата 1860 година. Открила се същевременно подписка за събиране на помощи, за построяване на специално здание за училище. През следната 1861 г. се почнала, и след преодоляване на гръцкото противодействие, се завършила постройката, и през юлий 1862 г.
към текста >>

Обаче докато Варненските българи се черкували общо с погърчените гагаузи в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при смърт, венчавка или други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото духовенство и му се подчинявали, раздялата им от гръцката патриаршия и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можело да има такова значение и сила за турската власт, въпреки основанието на особна училищна община.
Защото турската власт признавала не народностите, но църквата, или по-добре признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водители. Понеже обаче варненските българи църковно се подчинявали на патриаршията, последнята ги представлявала пред властта. Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни християни, бил официален представител и на варненските българи. От това положение произлизали безброй трудности и мъчнотии за българите и тяхното национално дело. Истина е, че с провъзгласената от Илариона Макариополски раздяла на българската църква от Вселенската патриаршия, със сепаративните стремежи на варненските българи и с откриване от тях на особно българско училище, в това положение настъпи известна промяна. Обаче докато Варненските българи се черкували общо с погърчените гагаузи в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при смърт, венчавка или други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото духовенство и му се подчинявали, раздялата им от гръцката патриаршия и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можело да има такова значение и сила за турската власт, въпреки основанието на особна училищна община. Трябвало отделна българска църква, за да бъде раздялата пълна, за да изпъкне българския елемент във Варна действително като отделна националност, за да стане възраждането на варненските българи пълно. Към това почнали сега варненските българи да насочват своите усилия. И тук, в тази важна стъпка на българското национално дело във Варна, Константин Дъновски повече от всеки друг път е принесъл своята дан. Собствено тука и оттук нататък Конст. Дъновски изпъква като народен деец и водител на варненските българи, като един от най-главните двигатели и виновници за окончателното им освобождение от духовното иго, за окончателното им конституиране в особна по-свободна нация.
към текста >>

Даже самите варненци гагаузи наченали да напущат гърците и да минават към ведомството на българската църква.
След службата отишли в дома на казания българин, дето владиката според местния обичай трябвало да опее житото. Докато ставало това, дошъл свещеник Конст. Дъновски със свитата си. Владиката веднага напуснал къщата. Дъновски влязъл в стаята и заповядал да отстранят житото като проклето и афоресано, и да донесат друго, което той благословил. Даже самите варненци гагаузи наченали да напущат гърците и да минават към ведомството на българската църква. Това положение тревожело и възбуждало, разбира се, твърде силно гъркогагаузите и те се заканвали да сринат зданието, дето се помещавала българската църква и училище. Константин Дъновски, като председател на българската църковно-училищна община и като „началник на варненската българска църква", съсредоточавал в своята личност българщината в гр. Варна и привличал против себе си гнева и стрелите на неприятеля. Гърците се запретнали да го обезвредят, като го махнат от Варна. Митрополит Йоаким подготовлявап отстранението му от Варна и заточаването му в Св. Гора.
към текста >>

Това положение тревожело и възбуждало, разбира се, твърде силно гъркогагаузите и те се заканвали да сринат зданието, дето се помещавала българската църква и училище.
Докато ставало това, дошъл свещеник Конст. Дъновски със свитата си. Владиката веднага напуснал къщата. Дъновски влязъл в стаята и заповядал да отстранят житото като проклето и афоресано, и да донесат друго, което той благословил. Даже самите варненци гагаузи наченали да напущат гърците и да минават към ведомството на българската църква. Това положение тревожело и възбуждало, разбира се, твърде силно гъркогагаузите и те се заканвали да сринат зданието, дето се помещавала българската църква и училище. Константин Дъновски, като председател на българската църковно-училищна община и като „началник на варненската българска църква", съсредоточавал в своята личност българщината в гр. Варна и привличал против себе си гнева и стрелите на неприятеля. Гърците се запретнали да го обезвредят, като го махнат от Варна. Митрополит Йоаким подготовлявап отстранението му от Варна и заточаването му в Св. Гора. Той писал на патриарха: „Затова умолявам Негово Светейшество и Св.
към текста >>

Освен това този добър свещеник, с някои други съмишленици, възбужда против църковните порядки и самите гърци, наречени гагаузи, защото говорят турски, от които мнозина, по-простите, се отделят от митрополията, за да не плащат малкия внос на владишкото право." И така, след дълги усилия и борби, българите от Варна и околността успели да се откопчат от властта на гръцкото влияние и да се сплотят и организират в свое училище, в своя църква, в своя нация.
митрополия; останалите не се подчиняват и много оттях против волята си. Този свещеноначалник (Константин) управлява целия клир на неподчинените села, църквите, училищата, всичко обществено на тия християни. Той назначава, премества свещеници, учители и върши други подобни неща, разглежда съпружески дела и дава разводни писма, позволителни за бракове, пандахуси, още и освещава храмове, събира владишкия данък безпрепятствено. За тази именно цел свика главно събрание от свещениците и първенците на българските села около юлий месец, и наложи 7 1/2 гроша на венчило и други два гроша като емватикия, дан, давана от всеки свещеник. Събра, както с положителност ни е известно, през тази година повече от 50 000 гроша, освен житото и други някои работи за в полза на църквата им в града. Освен това този добър свещеник, с някои други съмишленици, възбужда против църковните порядки и самите гърци, наречени гагаузи, защото говорят турски, от които мнозина, по-простите, се отделят от митрополията, за да не плащат малкия внос на владишкото право." И така, след дълги усилия и борби, българите от Варна и околността успели да се откопчат от властта на гръцкото влияние и да се сплотят и организират в свое училище, в своя църква, в своя нация. В тези епични борби на българския народ във Варненско името на Конст. А. Дъновски заема почетно място и неговата дейност е неразривно свързана с тях. Конст. Дъновски е останал начело на варненската българска община до месец септември 1868 г. По своя път младата варненска община трябвало да срещне и преодолее още много пречки. Особено в началото тя имала да се бори с големи финансови затруднения, защото не била тъй многобройна и била финансово слаба.
към текста >>

10. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Варненските родолюбци водят борба срещу всички интриги на гърци и гагаузи пред турската власт, застъпват се пред последнята чрез най-влиятелните си хора - членове в мезлиша3 в Николаевка и Варна е свързвал на първо време своята деятелност с тази на Атанас Чорбаджи, комуто станал и зет.
Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен патриотизъм, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край. Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и църква, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от патриоти-българи в Цариград, Румъния и Русия. Грижат се и устрояват тези родолюбиви български синове черковно-училищ-ното дело и в селата на Варненската околия и цялата Варненска епархия въобще. Изпращат те нарочни хора да обикалят тези места, да пробуждат в тях национално съзнание в сънародниците ни, да ги убеждават да си издигат църкви и училища и там, където са издигнати вече такива, да контролират развоя на черковно-училищното дело. Това последното те залягат да се устрои и чрез особни писмени законоположения, които се правят задължителни за цялата епархия. Варненските родолюбци водят борба срещу всички интриги на гърци и гагаузи пред турската власт, застъпват се пред последнята чрез най-влиятелните си хора - членове в мезлиша3 в Николаевка и Варна е свързвал на първо време своята деятелност с тази на Атанас Чорбаджи, комуто станал и зет. Като момък той дошъл през 1847 г. да търси място за учител. Атанас Чорбаджи, който по онова време е искал да открие в селото Николаевка училище и търсил учител, се срещнал с него, условил го и го завел в селото. Като учител младият и пълен с енергия и родолюбив Константин, който отначало събирал децата и им преподавал в частна къща, залегнал да се построи отделно здание за училище и църква, каквото е било действително издигнато със средства на Чорбаджи Атанаса. Зданието било почнато още на следующата година и не без известни спънки издигнато: половината за училище, половината за черква.
към текста >>

Гърците и гагаузите с интриги пред местната турска власт искали да попречат на откриване българско училище.
Според твърдението на свещеника К. Дъновски, отначало българите решили да внесат тази сума в гръцката община, за да се издържа с нея български учител, който да преподава на българските деца в гръцкото училище български език три пъти в седмицата. Гърците не се съгласили на това. Тогава българската община решила да открие самостоятелно българско училище, като на първо време наела за целта частна къща (тая на Балтаджи Пейка, до площад „Йосиф I"), а заедно с това решила да купи за 3000 лева мястото, където е сега църквата „Св. Архангел Михаил", за постройка на училище. Гърците и гагаузите с интриги пред местната турска власт искали да попречат на откриване българско училище. Такава е била например пуснатата от тях интрига, че това училище се открива не от българи, а от руския вицеконсул, по политически съображения. Българите обаче разобличили скритите домогвания на гърците и българското училище било открито на 19август 1860 година. Водосветът е бил извършен от гръцкия свещеник Панайот, но като певец взел участие и свещеник К. Дъновски. Първи български учител е бил Константин Т. Арабаджи-ев из Търново.
към текста >>

Въобщем тяхното, както и това на гагаузите, държане било враждебно и предизвикателно към сънародниците ни, които дълго време живели под страха, че църквата им може да се затвори.
Константина и му предложил да отстъпи на българите исканата изпреди от тях църква „Св. Георги" - нещо, което казал той, било грешка, че не станало от по-рано - та да се затвори „Св. Архангел" и главно да се не делят черковно от гърците. Българите отклонили това предложение на митрополита Иоакима. Такива постъпки от страг на на гърците за взаимно разбирателство обаче са били единични. Въобщем тяхното, както и това на гагаузите, държане било враждебно и предизвикателно към сънародниците ни, които дълго време живели под страха, че църквата им може да се затвори. Пречки на първо време българите срещали и по въпроса за гробищата. На Връбница 1865 г. умрял един българин. Погребвали са тогава мъртъвците в черковните дворове. Станало нужда да се погребе починалият в двора на черквата „Св. Георги".
към текста >>

11. II.02.02. Варна е гагаузки и турски град

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Масата на християнското население образували гагаузите, които говорели турски и при всичко че не били от гръцки произход, фанатично се гърчеели; обаче това е било вече към и след средата на XIX в.
2. Варна е гагаузки и турски град В самия град Варна, центъра на епархията, положението е било по-друго, отколкото в областта. Тук народностното съотношение на християните е било тъкмо обратното и българите са били в малцинство. Масата на християнското население образували гагаузите, които говорели турски и при всичко че не били от гръцки произход, фанатично се гърчеели; обаче това е било вече към и след средата на XIX в. До 40-те години във Варна, както и във Варненско, национални противоречия и изобщо въпрос за националности не е имало. Църковната мантия на Цариградската патриаршия е обгръщала и покривала всички православни, без разлика на език и народ. Българите са имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите - турски. Забележително е, че тогава във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският, т.е. езикът на мнозинството - гагаузите.
към текста >>

Българите са имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите - турски.
2. Варна е гагаузки и турски град В самия град Варна, центъра на епархията, положението е било по-друго, отколкото в областта. Тук народностното съотношение на християните е било тъкмо обратното и българите са били в малцинство. Масата на християнското население образували гагаузите, които говорели турски и при всичко че не били от гръцки произход, фанатично се гърчеели; обаче това е било вече към и след средата на XIX в. До 40-те години във Варна, както и във Варненско, национални противоречия и изобщо въпрос за националности не е имало. Църковната мантия на Цариградската патриаршия е обгръщала и покривала всички православни, без разлика на език и народ. Българите са имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите - турски. Забележително е, че тогава във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският, т.е. езикът на мнозинството - гагаузите. Църковната служба била извършвана на турски, също така както в наши дни, още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и напоследък още във варненското гагаузко село Кестрич апостолът се четял на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, само от двама-трима души гърци.
към текста >>

езикът на мнозинството - гагаузите.
Масата на християнското население образували гагаузите, които говорели турски и при всичко че не били от гръцки произход, фанатично се гърчеели; обаче това е било вече към и след средата на XIX в. До 40-те години във Варна, както и във Варненско, национални противоречия и изобщо въпрос за националности не е имало. Църковната мантия на Цариградската патриаршия е обгръщала и покривала всички православни, без разлика на език и народ. Българите са имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите - турски. Забележително е, че тогава във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският, т.е. езикът на мнозинството - гагаузите. Църковната служба била извършвана на турски, също така както в наши дни, още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и напоследък още във варненското гагаузко село Кестрич апостолът се четял на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, само от двама-трима души гърци. Гръцкият елемент във Варна е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Силата на турския език във Варна е била много голяма и преодоляваща.
към текста >>

12. II.02.6. Построяване на училищната сграда

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Гагаузите пречили всякак и накрая предприели масови протестни демонстрации пред управителя, който се принудил да спре с полиция строежа на българското училище.
За тези цел родолюбецът х. Стамат Сидерев, сарафин във Варна, на края на учебната година на 30 юни, направил едно голямо дарение от 13 750 гроша. Иа купени за целта две съседни места там, дето е днес църквата „Св. Архангел Михаил", веднага бил започнат строежът на новото училищно здание, обаче постройката се проточила цяла година. Явили се спънки от страна на гръцката община. Гагаузите пречили всякак и накрая предприели масови протестни демонстрации пред управителя, който се принудил да спре с полиция строежа на българското училище. Тогава българите отнесли въпроса направо до правителството в Цариград. Една колективна молба, подписана от българските мухтари във Варненския окръг, за даване надлежното позволение, била отправена до Великия везир чрез българския представител от Варненско Атанас Чорбаджи и Иларион Макариополски. И в резултат на тия постъпки и на анкетата на един специален правителствен анкетъор, издаден бил особен ферман за построяване във Варна на едно централно българско училище за целия Варненски окръг, който ферман бил публично прочетен и възвестен пред българските мухтари и много народ от самия управител - Ашир бея.27 След това училищната постройка била довършена и на 25 юни по тържествен начин осветена от самия Варненски митрополит Порфирий, и в присъствието на много официални лица, управителя Ашир бей и други висши турски чиновници, римо-католическия епископ, арменския владишки наместник, консулите, търговци и много народ. За главен учител на новото разширено училище е бил извикан от Сливен известният народен учител Сава Доброплодний, който през юли бил вече във Варна и участвувал на тържеството.
към текста >>

13. II.02.07. Първата българска църква

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черковата (черковната процесия), тогавашният мюте-сариф Абдул Рахман като се разпореди да се преоблечат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и измирли-гърци.
За да се избегнат кръвопролитията, българите се отказаха от намерението си и аз сам отидох при мютесарифина да му съобщя решението и да го помоля да не изпраща приготвените 12 души турци. Реши се да се приспособи долният етаж на училището за черква и да се нарече „Св. Архангел Михаил". На 14 февруарий 1865 г. пръв път служих в нея и аз й бях първият свещеник. На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черковата (черковната процесия), тогавашният мюте-сариф Абдул Рахман като се разпореди да се преоблечат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и измирли-гърци. За новата черкова взехме икони и други черковни принадлежности от Нико-лаевската църква, с които си служихме почти година, докато такива се набавят. Тия черковни вещи бяха донесени от свещ. Иван Димитров Бакър-джиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов. След освещаването на черковата ни пристигна в гр. Варна, на 20 февруарий, нрв гръцки владика Йоаким, сегашен гръцки патриарх.
към текста >>

14. II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Във Варна, дето Йоаким е трябвало да прилага своята програма, въпреки силата на гръкоманите, положението не се е различавало съществено от другите места на България, дори постоянните непосредствени търкания с гагаузите, създавали тук една по-неприязнена атмосфера и издигали борческия дух на българите.
Ние ще видим по-нататък, че по-късно той е бил против схизмата и е считал, че трябва да се направят жертви и отстъпки, за да се задоволят българите и умири църквата; но знаменателно е и характерно за неговите схващания и отношение към българите и българския въпрос, че преди това той е стоял на едно по-консервативно гледище спрямо последния, отколкото самата Патриаршия. Добре, но това становище не е могло да задоволи българите, и програмата на Йоаким не е могла да има успех. В онова време, през 1866-67 г., българското църковно-национално движение беше се изобщо окончателно оформило и стабилизирало, и искането на отделна автономна българска църква, каквато фактически вече съществуваше, беше най-същественото и неизбежното, беше conditio sine qua поп за него. Българското национално движение бе се извънредно много разраснало и се бе засилило и в това именно бе втората причина за неуспеха на усилията на митрополита Иоакима. При това положение отричането на идеята за отделна българска църква бе равносилно с пропадане на всяко помирение и сближение между двете страни. Във Варна, дето Йоаким е трябвало да прилага своята програма, въпреки силата на гръкоманите, положението не се е различавало съществено от другите места на България, дори постоянните непосредствени търкания с гагаузите, създавали тук една по-неприязнена атмосфера и издигали борческия дух на българите. Ние знаем вече, че тук в предвечерието на идването на Иоакима, във февруарий 1865 г., след като притежавали вече своя училищна община и свое училище, българите открили и своя църква, в която служили двама свещеници: иконом Константин А. Дъновски и Иван Громов, извикани от с. Хадърджа, които поменували в службата не местния митрополит, нито Цариградския патриарх, но името на Иларион Макариополски, пред-стоятеля на основаната от цариградските българи независима българска църква. Този факт беше от грамадно значение и сочеше, че Варненските българи образуват оттук нататък отделна църковна община и епархия, и се отделят не само формално, но и фактически както от Цариградската гръцка патриаршия, така и от Варненската гръцка митрополия, отделят се напълно от гърците и се освобождават от угнетяващите ги връзки с тях. Напразно митрополит Йоаким се опитвал с всички средства след пристигането си във Варна да повърне събитията и да възстанови скъсаните по такъв начин връзки с българите.
към текста >>

И ненапразно се оплаква митрополит Йоаким и сочи, че: „откритата в тукашното българско училище църква, която съществува противоканонически, е станала огнище за всички ония, които тласкат към разбунтуване на цялата епархия": Но не само върху българите, тя действувала и върху самите гъркомани-гагаузи, които, както преди изпратили масово своите деца в новооткритото зарненско българско училище, така сега започнали да се присъединяват към ведомството на българската църква, или пък да се повдигат против гръцките първенци и да не плащат владищината.
Дъновски влязъл в стаята и заповядал да отстранят житото, като проклето и афоре-сано, и да донесат друго, което той благословил. „Начинът, казва митрополит Йоаким, по който (българските свещеници) канят своите единородци за светата служба, е съвсем необикновен и чудноват. Те ги канят от кафенетата и работилниците им, за да идат да чуят светата литургия, като ги насилват често даже и със заплашване. Семейните пък, които от дълги години водят случайно гъркини, те принуждават да отиват в тази (българската) църква, а не в гръцките. Свещениците при това не престават да хулят публично, дето и да се намират, гръцките владици." Тая агитация способствувала силно за издигането на националното съзнание и самочувствие на варненските българи и за тяхното сплотяване около Българската църковна община. И ненапразно се оплаква митрополит Йоаким и сочи, че: „откритата в тукашното българско училище църква, която съществува противоканонически, е станала огнище за всички ония, които тласкат към разбунтуване на цялата епархия": Но не само върху българите, тя действувала и върху самите гъркомани-гагаузи, които, както преди изпратили масово своите деца в новооткритото зарненско българско училище, така сега започнали да се присъединяват към ведомството на българската църква, или пък да се повдигат против гръцките първенци и да не плащат владищината. „Този добър свещеник, разказва митрополит Йоаким, заедно с други някои свои съмишленици, подбужда и самите гърци против църковния ред - тъй наречените, като туркогласни, гагаузи, от които мнозина, по-простите, се отдалечават от митрополията, за да не платят нищожната сума на владищината. При това онези, които имат съпружески дела, или други, като знаят своята виновност, прибягват там, дето всичко за всички' става според желанието на просителите, за да се спечелят повече привърженици и така да се направи бунтът общ. Усилията на митрополит Иоакима за помирение и сближение били посрещнати от българска страна с едно силно, на места брутално противодействие. Скоро след пристигането си във Варна той съобщава на Патриаршията, че „сега те (т.е. българите) стоят далеч от митрополията, имат 5 души свещеници и няколко мирски лица, чрез които посредством хиляди клевети и хули против църквата, развращават по-простите, които направиха почги безверници".
към текста >>

„Този добър свещеник, разказва митрополит Йоаким, заедно с други някои свои съмишленици, подбужда и самите гърци против църковния ред - тъй наречените, като туркогласни, гагаузи, от които мнозина, по-простите, се отдалечават от митрополията, за да не платят нищожната сума на владищината.
„Начинът, казва митрополит Йоаким, по който (българските свещеници) канят своите единородци за светата служба, е съвсем необикновен и чудноват. Те ги канят от кафенетата и работилниците им, за да идат да чуят светата литургия, като ги насилват често даже и със заплашване. Семейните пък, които от дълги години водят случайно гъркини, те принуждават да отиват в тази (българската) църква, а не в гръцките. Свещениците при това не престават да хулят публично, дето и да се намират, гръцките владици." Тая агитация способствувала силно за издигането на националното съзнание и самочувствие на варненските българи и за тяхното сплотяване около Българската църковна община. И ненапразно се оплаква митрополит Йоаким и сочи, че: „откритата в тукашното българско училище църква, която съществува противоканонически, е станала огнище за всички ония, които тласкат към разбунтуване на цялата епархия": Но не само върху българите, тя действувала и върху самите гъркомани-гагаузи, които, както преди изпратили масово своите деца в новооткритото зарненско българско училище, така сега започнали да се присъединяват към ведомството на българската църква, или пък да се повдигат против гръцките първенци и да не плащат владищината. „Този добър свещеник, разказва митрополит Йоаким, заедно с други някои свои съмишленици, подбужда и самите гърци против църковния ред - тъй наречените, като туркогласни, гагаузи, от които мнозина, по-простите, се отдалечават от митрополията, за да не платят нищожната сума на владищината. При това онези, които имат съпружески дела, или други, като знаят своята виновност, прибягват там, дето всичко за всички' става според желанието на просителите, за да се спечелят повече привърженици и така да се направи бунтът общ. Усилията на митрополит Иоакима за помирение и сближение били посрещнати от българска страна с едно силно, на места брутално противодействие. Скоро след пристигането си във Варна той съобщава на Патриаршията, че „сега те (т.е. българите) стоят далеч от митрополията, имат 5 души свещеници и няколко мирски лица, чрез които посредством хиляди клевети и хули против църквата, развращават по-простите, които направиха почги безверници". Българите поставяли всевъзможни пречки на заповяданото от Иоакима славянско богослужение в гръцката църква „Св.
към текста >>

15. II.02.11. Двувластието между българско и гръцко духовенство

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Тия посещения одобрявали Варненските българи и били „за народна гордост и за впечатление на тукашните наши върли неприятели гръко-гагаузи".
Начело с архимандрита Панарета, тя се е мъчила да води и урежда работите на епархията. Обаче трудностите продължавали и се увеличавали. Архимандрит Панарет се считал като „църковен глава" в епархията, носел се с нужното велелепие, обаче и неговият авторитет не бил достатъчен, за да импонира на населението и го дисциплинира, след като то е било така разпуснато от дългата църковна разпра. На 16 декемврий 1868 г. във Варна пристигнали двамата български владици Доротей Софийски и Иларион Ловчански, а за предстоящите празници на Рождество Христово поканен бил да служи във Варненската българска църква Антим Видински, който наистина пристигнал. Тия посещения одобрявали Варненските българи и били „за народна гордост и за впечатление на тукашните наши върли неприятели гръко-гагаузи". Въпреки всичко обаче мъчнотиите, особено финансовите, тежали на Варненската община. За подпомагане и осигуряване издръжката на българските училища във Варна през 1868 г., уредена била една лотария с 3000 билета, които били пръснати из разните български общини в Турция и в чужбина. Обаче главният приходен източник - владищината, постъпвала много нередовно и това разстройвало сметките на общината и спъвало нейните инициативи. За цялата 1867/68 г. архимандрит Панарет успял да събере от цялата епархия - от Варненско, Пазарджишко, Балчишко и Провадийско, всичко само кръгло 25 000 гроша, броени от него през септември 1868 г.
към текста >>

16. II.02.12. Борба за подялба на владищината

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

А днеска, когато тукашните Българи с големите си старания и пожертвования успяха и надвиха неприятелите си Гръко-Гагаузи и поставиха начело Българщината в този едничак главян крайморски град - Вий вместо да ни бъдете вечно признателни, гдето Ви дадохме свяст (да) научите, то напротив, ся въоръжавате срещу тукашната община, като разно доказвате на простите селяни да не препознават Нашаго Архимандрита, общината, и давате вули на бяла книга, които не са друго освен да направите раздор и умраза между два града и същи българи. Жалко!
Не знаете ли, че тия постъпки са противозаконни, както на правителството, тъй и на църковните закони? В тоя случай се пренудихме да ви предварително посъветваме братски и да Ви кажем веднъж за всегда - недейте става пречина за раздор и умраза -зачтото напоследък каквото и да ся случи, оставате под отговорност пред правителството, църквата, народа и пред Бога. Много късно ся събудихти, Господа, а искате да достигнете до там, дето предел няма, нъ знайте, че пътищата Ви са затворяни. Вий може да знаете тука българщината до пред 4-5 години, че ся намерваше в крайна отчайност и в жалостно положение. Тогава Вий, освен дето хабер нямахте, но даже не чувствовахте дали сте българи!... А днеска, когато тукашните Българи с големите си старания и пожертвования успяха и надвиха неприятелите си Гръко-Гагаузи и поставиха начело Българщината в този едничак главян крайморски град - Вий вместо да ни бъдете вечно признателни, гдето Ви дадохме свяст (да) научите, то напротив, ся въоръжавате срещу тукашната община, като разно доказвате на простите селяни да не препознават Нашаго Архимандрита, общината, и давате вули на бяла книга, които не са друго освен да направите раздор и умраза между два града и същи българи. Жалко! от истянна и много жалко за неблагодарността Ви, когато ний и Вий требаше да имаме братска любов помежду си гдето да можем всегда да противостоим против неприятелите си Гръко-Гагаузи, то за частните си каприций вършите противното. - Нъ този Ви недостатък не произлиза от друго нищо, освен че сте поставили членове млади такива, които нямат точно понятие от обществени работи. Вий знаете, че в обществото ся сврашеат твърде деликатни и ... работи, които да реши един млад, е нечто противно на църковните работи и закони; затова требаше да отберете членове от второстепенните и по-възрастни едино-родци; тяхната ревност е чрезмерна, та вместо успех докарват спънки. Единородци! Елате в съзнание, съобразявайте се по духа и по мнението на правителството, зачтото другояче имате да отговаряте пред църковните закони и пред правителството. - Вий ако и да не проумявате или пък искате да се преструвате, то Ви казваме последян път, че когато и да е, все сте подчинени и днес и довека на тукашната Главна Община, която е в пълно право да Ви управлява и съди по църковните закони, а честното правителство - за граждански и политически работи.
към текста >>

от истянна и много жалко за неблагодарността Ви, когато ний и Вий требаше да имаме братска любов помежду си гдето да можем всегда да противостоим против неприятелите си Гръко-Гагаузи, то за частните си каприций вършите противното.
В тоя случай се пренудихме да ви предварително посъветваме братски и да Ви кажем веднъж за всегда - недейте става пречина за раздор и умраза -зачтото напоследък каквото и да ся случи, оставате под отговорност пред правителството, църквата, народа и пред Бога. Много късно ся събудихти, Господа, а искате да достигнете до там, дето предел няма, нъ знайте, че пътищата Ви са затворяни. Вий може да знаете тука българщината до пред 4-5 години, че ся намерваше в крайна отчайност и в жалостно положение. Тогава Вий, освен дето хабер нямахте, но даже не чувствовахте дали сте българи!... А днеска, когато тукашните Българи с големите си старания и пожертвования успяха и надвиха неприятелите си Гръко-Гагаузи и поставиха начело Българщината в този едничак главян крайморски град - Вий вместо да ни бъдете вечно признателни, гдето Ви дадохме свяст (да) научите, то напротив, ся въоръжавате срещу тукашната община, като разно доказвате на простите селяни да не препознават Нашаго Архимандрита, общината, и давате вули на бяла книга, които не са друго освен да направите раздор и умраза между два града и същи българи. Жалко! от истянна и много жалко за неблагодарността Ви, когато ний и Вий требаше да имаме братска любов помежду си гдето да можем всегда да противостоим против неприятелите си Гръко-Гагаузи, то за частните си каприций вършите противното. - Нъ този Ви недостатък не произлиза от друго нищо, освен че сте поставили членове млади такива, които нямат точно понятие от обществени работи. Вий знаете, че в обществото ся сврашеат твърде деликатни и ... работи, които да реши един млад, е нечто противно на църковните работи и закони; затова требаше да отберете членове от второстепенните и по-възрастни едино-родци; тяхната ревност е чрезмерна, та вместо успех докарват спънки. Единородци! Елате в съзнание, съобразявайте се по духа и по мнението на правителството, зачтото другояче имате да отговаряте пред църковните закони и пред правителството. - Вий ако и да не проумявате или пък искате да се преструвате, то Ви казваме последян път, че когато и да е, все сте подчинени и днес и довека на тукашната Главна Община, която е в пълно право да Ви управлява и съди по църковните закони, а честното правителство - за граждански и политически работи. Зачтото не позволява всеки веки да отива по волята си и върви башибозушки.
към текста >>

17. II.02.14. Писма на митрополит Йоаким

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Освен това този добър свещеник, заедно с някои други свои съмишленици подбуждат и самите гърци против църковния ред - тъй наречените, като туркогласни, гагаузи, от които мнозина, по-простите, се отдалечават от митрополията, за да не платят нищожната сума на владищината.
Те забраняват чрез най-строги заплашвания на всеки селянин, който иска да прибегне и поиска съдействието на митрополията, а оня, който престъпи заповедите им, преследват след това с всички позволени и непозволени средства. От около 90 села, канонически подчинени на Варненската епархия, едва около 10, обитавани чисто от гърци, признават светата митрополия, а останалите не се подчиняват, и много от тях против волята си и без да искат. Този духовен предстоятел управлява целия клир на неподчиняващите се села, църквите, училищата и всичко обшествено на тези християни. Той назначава и мести свещеници, учители и подобни, съди съпружески спорове, издава разводи, позволителни за брак, пандахуси, освен това осветява църкви, събира безпрепятствено владищината, за която свикал през юлий едно по-общо събрание от свещениците и първенците на българските села, и определил 7 1/2 гроша за всяко венчило и 2 гроша за емватик, който ще се дава от свещениците. Както ми е известно с положителност, той е събрал за тази година повече от 50 хиляди гроша, освен житото и други някои работи, за в полза на църквата им в града. Освен това този добър свещеник, заедно с някои други свои съмишленици подбуждат и самите гърци против църковния ред - тъй наречените, като туркогласни, гагаузи, от които мнозина, по-простите, се отдалечават от митрополията, за да не платят нищожната сума на владищината. При това онези, които имат съпружески дела или други, като знаят своята виновност, прибягват там, дето всичко за всички става според желанието на просителите, за да спечелят повече привърженици и така направят бунта общ. Никога и в най-справедливи и свещени случаи не съм бил послушван от властвуващите. Дори тези дни в два случая на смесени годежи и бракове се принудих да поискам изпълнителната помощ на властта, обаче, като не успях, посъветвах едната заинтересована страна да се отнесе направо до властта. Обаче, тази се заела и изпратила тогава съдещите се страни в българската църква, понеже съставящите българската страна уж не желаяли да идат в св. митрополия. От накратко изложеното напълно ще разбере Ваше божественейше и достопоклонно Всесветейшество в дълбоката си и висока мъдрост, колко и какви големи злини, непозволени антиканонически, нека кажем, и противорелигиозни работи стават, които водят до разпалване на страстите, до възбуждане на неудържима омраза и до разновидна развала.
към текста >>

18. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Истина е, че във Варна е имало по онова време гръцки владика, обаче той не е бил признаван от грамадната част на населението в епархията и се опирал главно на погърчените Варненски гагаузи.
Свикан бил след това български народен събор, за да прегледа и приеме проектоустава. При нови и нови, разбира се, безуспешни опити за помирение с патриаршията, най-подир турското правителство позволило да се тури ферманът в действие и да се пристъпи към избор на първия български екзарх, за какъвто е бил избран видинският митрополит Антим. При небивало народно ликуване триумфално пропътувал екзарх Антим I от Видин до Цариград. След избиране на екзарха и пристигането му в Цариград предстояла една важна задача по пътя на устрояването на младата българска църква, именно ръкополагането на български владици и попълване с тях на българските епархии, които поради църковния въпрос от дълги години вече стояли без кириарси. Една от тези епархии, в които е трябвало да бъде изпратен български архиерей, е била и варненската епархия. Истина е, че във Варна е имало по онова време гръцки владика, обаче той не е бил признаван от грамадната част на населението в епархията и се опирал главно на погърчените Варненски гагаузи. От 90 села, подчинени канонически на варненската епархия, едва 10 признавали гръцкия владика, а 80-те искали свой български архиерей. Освен това градът Варна отдавна вече - (от 1861 год.) е участвувал в българската църковна борба и, въпреки силата на гърцизма в него, е образувал едно средище за борба против гърците. Той искал сега, след основаването на екзархията, заедно с цялата варненска епархия свой собствен роден владика. Назначението обаче на български владика във Варна е било един доста сложен въпрос, съпроводен със значителни трудности, които не така лесно могли да бъдат преодолени. Около този въпрос между варненци и екзархията се появил един малък конфликт.
към текста >>

Известни ви са страданията на тукашната Българска община от гръкогагаузите; на нас следователно е по-потребен владика, за да защищава народните работи, отколкото на епархиите из вътрешността, дето няма кой да развращава населението".
В едно остро писмо те отговорили още веднага, на 17 с., на Шуменската община, като отхвърлила нейното предложение: „Как се осмелявате да искате подобно нещо? Варненската епархия е особна независима епархия. Тя се отнесла вече, както и всички епархии, направо до екзархията и назначила вече и свой кандидат по въпроса. Същото можете да направите и вие, без да чакате от нас пратеници. Молим ви само да се предпазвате и не посегнете на някоя наша кааза, защото ще има неприятнрсти между двете общини. Известни ви са страданията на тукашната Българска община от гръкогагаузите; на нас следователно е по-потребен владика, за да защищава народните работи, отколкото на епархиите из вътрешността, дето няма кой да развращава населението". В друго писмо от 27 юний те пишат с възбуден тон на екзархията и, след като изтъкват заслугите на Варненската епархия през време на църковния въпрос, нуждата от особен архиерей в нея, изтъквана винаги и при различни случаи от тях, продължават така: „От това се разумява, че Варненската Епархия от край е работила непрестанно, както и Пловдивската, за увенчяние и сполука на народното дело. Тя е поддържала сякоги свои представители като отделна и самостоятелна Епархия. И, догдето чаками с нетърпение едно писмо да приемем от страна на Ваше Блаженство, в което да ни назначите кандидатите, измежду които да изберем Владика за в Епархията си, ний приехме с учудвание едно писмо от Шуменската община, в което тази последната ни кани да си дадем мнението за избирането на бъдащий Преславский Владика. От тука ний разбирами, че нашата Епархия трябва да се е присъединила, без наше знание, на Преславската Епархия! Сега ще питами: по какви причини това присъединение се е видяло за добре?
към текста >>

19. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Ала във Варна настава тогаз и нещо по-друго, за което влияят, преди етнографските особености на града, две специални сили -постепенно все повече усилваната елинизаторска роля на гръцката тук митрополия и на гръцкото алилодидактично (взаимно) училище: те именно претопяват голямо множество гагаузи в гърци, че и не малко българи, особено чрез дългогодишния учител Иоргичи Василиу.
ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА СБОРНИК в чест на Варненский и Преславский Митрополит Симеон по случай Петдесетгодишното му архиерейско служение София, Издание на Св. Синод на Българската църква, 1922. (стр. 86-107) ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА НА МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА Грозните самоуправства и големите вътрешни смутни и сътреси в Турция в края на XVIII и в началото на XIX столетия - през кървавата епоха на кьрджалии-даапии, на непокорни паши и яани - тласват изплашеното и безпомощно селско наше население към бягство и преселение в градовете. Тъй се засилва българският елемент тук, полагат се основите на българското гражданство, погърчено току-речи по онова време; засилват се и редовете на еснафите, носители отпосле на нашето народностно възраждане и училищно движение. Ала във Варна настава тогаз и нещо по-друго, за което влияят, преди етнографските особености на града, две специални сили -постепенно все повече усилваната елинизаторска роля на гръцката тук митрополия и на гръцкото алилодидактично (взаимно) училище: те именно претопяват голямо множество гагаузи в гърци, че и не малко българи, особено чрез дългогодишния учител Иоргичи Василиу. Според сведенията, що напоследък ми допадна случай да събера от моя престарял учител Йосиф Стоянов - един оцелял, още жив деец по възраждането на българщината във Варна - никой не помни да е имало във Варна чист34 След свършека на водосвета изпяло се многолетие на султана, изпяват се от учителя Арабаджиев, заедно с учениците му, и няколко училищни песни; а Сава Ил. Доброплодни, условен преди седмица също за български учител във Варна, произнесъл съответни на случая речи на турски, български и гръцки езици. Казал реч и мютесари-фът относно ползата от учение за всички народности в турската империя. Новото училище се поверява в опитните ръце на Доброплодни, който се определя и за главен учител и учителствува три години във Варна. Доброплодни отворил през 1863/64 учебна година и първи клас, а през 1864/65 г.
към текста >>

Те трябвало да отблъсват ударите на гръкогагаузите и на други гъркомани, които с неприлични сцени глумели българското име и българските училищни и църковни церемонии, клеветели българите пред турските власти, а последните нерядко ги подлагали на строги разпити и затвор.
Този законник бил действително приет и от градовете Балчик, Хаджиоглу-Пазарджик и Провадия, които с подписи и печат потвърдили, че ще се подчинят на неговите наредби. По третата точка - борбата по църковния въпрос - с положителност може да се рече, че Варненските българи стоят в първите редове на борците за успешно разрешаване църковния въпрос. Те изпълняват примерно дълга си. Борбата те подкачат при най-неблагоприятна за тях обстановка. Малобройните във Варна наши дейци имали всичко против себе си. Те трябвало да отблъсват ударите на гръкогагаузите и на други гъркомани, които с неприлични сцени глумели българското име и българските училищни и църковни церемонии, клеветели българите пред турските власти, а последните нерядко ги подлагали на строги разпити и затвор. Ала колкото гаврите били по-непристойни, ударите по-тежки и клеветите по-низки, с толкова по-голяма решителност българите ги отблъсквали, толкова по-мъжествена ставала защитата им, толкова повече се заздравявало народностното им съзнание. Още през 1860 година, скоро след откриване народното училище във Варна, Варненската българска община приготвя и разпраща писмо до българските общини в другите каази (околии) на окръга с предложение всички едновременно да предявят на Илариона Макариополски в Цариград, че и те се отказват от гръцката Патриаршия и че занапред ще признават началството на българската народна църква, в лицето на Макариополски (копие от това писмо, дадено ми от първия български учител във Варна К. Арабаджиев, е напечатано в „VI известия на Варненското археологическо дружество", 1914 г., стр. 14) На следнята 1861 година Варненско има вече и свой представител в Цариград по църковния въпрос. Това бил Ат.
към текста >>

Но не разбирам защо да оставяме фенерския патриарх и гръцките консули да действуват върху гагаузите, един елемент негръцки, да ни подигат международни въпроси, да ни представляват за варвари и гонители на чужденците и да ни правят всякакви мъчнотии.
Това съзнават твърде добре и гърците във Варна, затова те са и обърнали вниманието си най-много на девическите си училища. На тях дължат гърците днешното си влияние във Варна, от тях очакват и в бъдеще запазването на гръцкия елемент тука. Длъжност, прочее, наша е да осуетим влиянието на гръцките девически училища с едно добре наредено българско девическо училище, от програмата на което аз не бих изключил незадължителното изучаване на гръцкия език. Не съм фанатик, не гоня гръцкия елемент. В Княжеството могат да живеят двесте, триста и повече семейства гръцки. Но не разбирам защо да оставяме фенерския патриарх и гръцките консули да действуват върху гагаузите, един елемент негръцки, да ни подигат международни въпроси, да ни представляват за варвари и гонители на чужденците и да ни правят всякакви мъчнотии. Значението и ползата от едно добре наредено класно девическо училище усещат всичките тукашни българи, варненски жители, затова и се зарадваха твърде много, като се научиха, че Министерството ще поддържа занапред тука еДно девическо училище. Но първото условие за успех на това девическо училище е сгодното помещение; а като таквози няма друго по-сгодно от сегашното помещение на реалката. Това като казвам, разбирам местоположението на училището и широчината на двора му, защото зданието ще потрябва подир две-три години или да се преустрои, или же да се хвърли долу и да се направи ново. До онова време, обаче, сегашното здание може да послужи за девическо училище. Но, за да се постигне това, трябва да се намери друго помещение за реалката.
към текста >>

20. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

и и противодействия отстрана на гръкогагаузите във Варна против откриването на българското училище били напразни и се осуетили от високия дух, единодушието и сплотеността на варненските българи.
Славейков да им препоръча някого за учител. Подобно писмо те отправили и до даскал Никола Златарски, което се съхранява у сина на същия професор В. Н. Златарски. По препоръка на Славейкова варненци условили за учител един негов ученик, Костадин Тодоров Арабаджиев, който пристигнал във Варна и се наел с уреждане на училището. Всички интри! и и противодействия отстрана на гръкогагаузите във Варна против откриването на българското училище били напразни и се осуетили от високия дух, единодушието и сплотеността на варненските българи. Не успели и усилията им да попречат чрез властта на постройката на ново двуетажно здание за българско училище. Новото българско училищно здание било построено на специално купено за целта място и осветено на 24 юлий 1862 г. (то е същото здание, в което се помещава днес църквата „Св. Архангел Михаил") от самия гръцки варненски митрополит Порфирия при голяма тържественост и в присъствието на местните власти, начело с мютесарифина Ашир бея, на чуждестранните консули, на чуждите и местни български, гръцки и др. търговци, на първенците градски и пр.
към текста >>

със свое училищно здание и с добре уредено училище, в което изпращали децата си не само българите, но и мнозина гагаузи и др., е бил голям успех от морално и практическо значение.
Днес ся показва неизказана радост на лицата ни, като си припомним, че с Божията воля, и с нашите необорими трудове успяхми да надвийме на противниците си с волята и желанието на нине царствующзго Супт. А. Азиса - да живей! " (Отдолу има забележка с молив: 1862. Реч от учителя при отваряне на новото училище.)42 В това слово на варненския учител е изразена ясно радостта и гордото съзнание на варненския българин за постигнатата голяма победа чрез придобиване на собствено, добре уредено училище. Действително, ако се земе пред вид състоянието, в което се намирала българщината до 1860 г., подавена от гърцизъм, безпомощна и лишена от свой народностен облик, трябва да се признае, че успехът на варненските българи да се сдобият вече през 1862 г. със свое училищно здание и с добре уредено училище, в което изпращали децата си не само българите, но и мнозина гагаузи и др., е бил голям успех от морално и практическо значение. И варненските българи са могли да бъдат толкова по-горди в съзнанието за своя успех, че той е бил извоюван в такъв един център на гърцизма, какъвто е бил в онова време Варна, и при постоянни пречки и противодействия отстрана на варненските гърко-гагаузи. Пълният успех и училището е издигал варненските българи пред очите на другородците, а главно на самите тях, и им е давал криле за нови успехи. Ето така, в борби и успехи е растял и израствал българският национален дух в град Варна. Първият български учител във Варна Константин Тодоров Арабаджиев останал учител във Варна три години. Третята учебна година 1862/3, когато било изкарано и открито новото училищно здание, когато числото на учениците станало твърде голямо и нуждите на училището се увеличили, българската община ангажирала за главен учител И. С.
към текста >>

И варненските българи са могли да бъдат толкова по-горди в съзнанието за своя успех, че той е бил извоюван в такъв един център на гърцизма, какъвто е бил в онова време Варна, и при постоянни пречки и противодействия отстрана на варненските гърко-гагаузи.
Азиса - да живей! " (Отдолу има забележка с молив: 1862. Реч от учителя при отваряне на новото училище.)42 В това слово на варненския учител е изразена ясно радостта и гордото съзнание на варненския българин за постигнатата голяма победа чрез придобиване на собствено, добре уредено училище. Действително, ако се земе пред вид състоянието, в което се намирала българщината до 1860 г., подавена от гърцизъм, безпомощна и лишена от свой народностен облик, трябва да се признае, че успехът на варненските българи да се сдобият вече през 1862 г. със свое училищно здание и с добре уредено училище, в което изпращали децата си не само българите, но и мнозина гагаузи и др., е бил голям успех от морално и практическо значение. И варненските българи са могли да бъдат толкова по-горди в съзнанието за своя успех, че той е бил извоюван в такъв един център на гърцизма, какъвто е бил в онова време Варна, и при постоянни пречки и противодействия отстрана на варненските гърко-гагаузи. Пълният успех и училището е издигал варненските българи пред очите на другородците, а главно на самите тях, и им е давал криле за нови успехи. Ето така, в борби и успехи е растял и израствал българският национален дух в град Варна. Първият български учител във Варна Константин Тодоров Арабаджиев останал учител във Варна три години. Третята учебна година 1862/3, когато било изкарано и открито новото училищно здание, когато числото на учениците станало твърде голямо и нуждите на училището се увеличили, българската община ангажирала за главен учител И. С. Доброплодни, който разширил уредбата на училището и въвел класове.
към текста >>

Обаче докато варненските българи се черкували общо с погърчените варненски гагаузи в гръцките черкви, служили си с гръцките свещеници при венчавка, кръщение, смърт и други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото духовенство и му се подчинявали, раздялата им от патриаршията и гърците и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можало да има пълно значение и сила за турската власт, въпреки основаването на особна училищна община.
Обаче успехът на варненските българи не е бил още пълен. Училището издавало, наистина, националния облик, но само посред българи и отчасти спрямо гърци, но по отношение на турската власт, която признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водители, то не е имало такова значение. Варненските българи се подчинявали църковно на патриаршията и техен формален представител пред властта е бил все още варненският гръцки владика. Действително, прогласената от Илариона Макариополски през 1860 г. раздяла на българска свободна църква от патриаршията, извикала известна промяна, по-скоро замъгляване в това положение. Обаче докато варненските българи се черкували общо с погърчените варненски гагаузи в гръцките черкви, служили си с гръцките свещеници при венчавка, кръщение, смърт и други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото духовенство и му се подчинявали, раздялата им от патриаршията и гърците и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можало да има пълно значение и сила за турската власт, въпреки основаването на особна училищна община. Трябвало отделна българска църква, за да бъде раздялата пълна, за да изпъкне българският елемент във Варна като напълно обособена народност. След сдобиване със свое училище, вниманието и усилията на варненските българи се насочили именно към тази цел. Пребиваването на П. Р. Славейкова във Варна не останало, изглежда, без влияние върху духа и настроението на варненските българи. На 30 ноемврий 1864 г.
към текста >>

Обаче научили се гръкогагаузите и прчнали да интригуват пред мютесарифина, че българите почнали да строят уж църква.
П. Мавридов. Последният, горящ от нетърпение да види по-скоро във Варна българска църква, като видял, че на 10 и 11 с. м. нищо не се предприемало, за целта на 12 с. поставил на своя глава един майстор да обгради и приготви олтаря, а прозорците да обкове отвън с дъски до половина, за да не се вижда вътре, като се служи, а след това да направи престол и пр. На другия ден събота до вечерта всичко било готово. Обаче научили се гръкогагаузите и прчнали да интригуват пред мютесарифина, че българите почнали да строят уж църква. Хаджи Стамат трябвало сега да урежда работата пред властта, поради което произлязло спреч-квание между него и Рали за самоволните действия на последния. Обаче започнатата работа продължила. В събота пристигнали поп Костадин и поп Иван от Хадърджа с антиминс, икони, одежди и всичко нужно за църквата. На другия ден - неделя, трябвало да се отслужи служба в така приготвената църква от двамата свещеници. Поп Костадин пратил да извикат Рали х.
към текста >>

Ка.то узнали гръкогагаузите, че българите служат в училището си на български, веднага още в неделя се събрали в гръцката митрополия да обсъдят как да попречат и развалят работата.
Стамат го изгонил и му казал да не стъпва вече в училището. Умерената партия, която види се водила общинските работи, се колебаела силно и пратила да съобщят на свещениците, че не бива да служат в неделя. За да не предизвика раздор, поп Костадин не служил литургия в неделя на 14 с., а само били изчетени часовете и извършен водосвет, след което събраният народ се разотишъл доволен и радостен. Вечерта имало вечерня с четене на евангелието, на която присъству-вал и Р. х. Мавридов, а на другия ден, понеделник, започвали Заговезни. Ка.то узнали гръкогагаузите, че българите служат в училището си на български, веднага още в неделя се събрали в гръцката митрополия да обсъдят как да попречат и развалят работата. Те писали на патриарха за станалото и го молели да подеиствува, за да възпре българите. Същия ден, неделя, отишли те при мютесарифина и протестирали и го молели го да забрани на българите да четат и на български, като пущали най-различни интриги против тях. Обаче мютесари-финът, който бил добре осведомен от тайно пратени свои хора, не обърнал внимание на тези интриги. Това поведение на властта окуражило и по-умерените измежду варненските българи, така че на другата следваща неделя, т.е. на 17 февруарий 1865 год.
към текста >>

21. 6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Като се изкарва първият етаж на зданието, варненските гагаузи почват да заплашват работниците и да нападат върху им.
Тогава българската община решава да купи за 3000 лв. мястото, гдето е старата българска черква „Св. Архангел". Документът за мястото е бил зет върху Кюркчи Коста Димитров, почтен и състоятелен българин. Първото българско училище се открило на 1-й септември 1860г. 53 На следнята година се почва постройката на ново училище. Като се изкарва първият етаж на зданието, варненските гагаузи почват да заплашват работниците и да нападат върху им. Един ден гагаузите направили демонстрация пред турското управление (конака), и настоятелно изисквали от тогавашния мютесарифин (Ашир бей) да спре по-нататъшното строение на училището. Властта удовлетворила желанието на гагаузите и със стражари спряла работите му. В това време влиятелният българин Атанас Чорбаджи бил в Цариград, като представител от Варненско по черковния въпрос. Свещ. Дъновски писал на Атанас Чорбаджи за случката с гагаузите и му искал съветите, как да се постъпи, за да може да се доизкара започнатото училище. Отговорът на Атанаса бил: да отиде при мюфтията Ибиш ефенди, който му бил голям приятел и комуто писал по въпроса; той ще му спомогне и нареди каквото трябва да се направи пред властите.
към текста >>

Един ден гагаузите направили демонстрация пред турското управление (конака), и настоятелно изисквали от тогавашния мютесарифин (Ашир бей) да спре по-нататъшното строение на училището.
мястото, гдето е старата българска черква „Св. Архангел". Документът за мястото е бил зет върху Кюркчи Коста Димитров, почтен и състоятелен българин. Първото българско училище се открило на 1-й септември 1860г. 53 На следнята година се почва постройката на ново училище. Като се изкарва първият етаж на зданието, варненските гагаузи почват да заплашват работниците и да нападат върху им. Един ден гагаузите направили демонстрация пред турското управление (конака), и настоятелно изисквали от тогавашния мютесарифин (Ашир бей) да спре по-нататъшното строение на училището. Властта удовлетворила желанието на гагаузите и със стражари спряла работите му. В това време влиятелният българин Атанас Чорбаджи бил в Цариград, като представител от Варненско по черковния въпрос. Свещ. Дъновски писал на Атанас Чорбаджи за случката с гагаузите и му искал съветите, как да се постъпи, за да може да се доизкара започнатото училище. Отговорът на Атанаса бил: да отиде при мюфтията Ибиш ефенди, който му бил голям приятел и комуто писал по въпроса; той ще му спомогне и нареди каквото трябва да се направи пред властите. Ибиш ефенди съчинил една мазбата (заявление) от страна на българите до централното правителство, дал я на свещ. К.
към текста >>

Властта удовлетворила желанието на гагаузите и със стражари спряла работите му.
Документът за мястото е бил зет върху Кюркчи Коста Димитров, почтен и състоятелен българин. Първото българско училище се открило на 1-й септември 1860г. 53 На следнята година се почва постройката на ново училище. Като се изкарва първият етаж на зданието, варненските гагаузи почват да заплашват работниците и да нападат върху им. Един ден гагаузите направили демонстрация пред турското управление (конака), и настоятелно изисквали от тогавашния мютесарифин (Ашир бей) да спре по-нататъшното строение на училището. Властта удовлетворила желанието на гагаузите и със стражари спряла работите му. В това време влиятелният българин Атанас Чорбаджи бил в Цариград, като представител от Варненско по черковния въпрос. Свещ. Дъновски писал на Атанас Чорбаджи за случката с гагаузите и му искал съветите, как да се постъпи, за да може да се доизкара започнатото училище. Отговорът на Атанаса бил: да отиде при мюфтията Ибиш ефенди, който му бил голям приятел и комуто писал по въпроса; той ще му спомогне и нареди каквото трябва да се направи пред властите. Ибиш ефенди съчинил една мазбата (заявление) от страна на българите до централното правителство, дал я на свещ. К. Дъновски с препоръчителни писма до кметовете на Козлуджанската кааза (околия) за подписване и подпечатване.
към текста >>

Дъновски писал на Атанас Чорбаджи за случката с гагаузите и му искал съветите, как да се постъпи, за да може да се доизкара започнатото училище.
53 На следнята година се почва постройката на ново училище. Като се изкарва първият етаж на зданието, варненските гагаузи почват да заплашват работниците и да нападат върху им. Един ден гагаузите направили демонстрация пред турското управление (конака), и настоятелно изисквали от тогавашния мютесарифин (Ашир бей) да спре по-нататъшното строение на училището. Властта удовлетворила желанието на гагаузите и със стражари спряла работите му. В това време влиятелният българин Атанас Чорбаджи бил в Цариград, като представител от Варненско по черковния въпрос. Свещ. Дъновски писал на Атанас Чорбаджи за случката с гагаузите и му искал съветите, как да се постъпи, за да може да се доизкара започнатото училище. Отговорът на Атанаса бил: да отиде при мюфтията Ибиш ефенди, който му бил голям приятел и комуто писал по въпроса; той ще му спомогне и нареди каквото трябва да се направи пред властите. Ибиш ефенди съчинил една мазбата (заявление) от страна на българите до централното правителство, дал я на свещ. К. Дъновски с препоръчителни писма до кметовете на Козлуджанската кааза (околия) за подписване и подпечатване. Същата мазбата била разнесена от други лица из каазите: Добришка, Балчишка, Манкалянска и Провадийска за подписване. Съдържанието на мазбата било, че българското население от 6-тях каази на Варненския санджак (мютесарифлък) не желае да се обучават децата му по гръцки език, и понеже нямало българско училище, молели падишаха да издаде ферман за едно централно българско училище за целия санджак в град Варна.
към текста >>

През това време училището стояло непокрито и материалите му били разграбени от гагаузите.
Дъновски с препоръчителни писма до кметовете на Козлуджанската кааза (околия) за подписване и подпечатване. Същата мазбата била разнесена от други лица из каазите: Добришка, Балчишка, Манкалянска и Провадийска за подписване. Съдържанието на мазбата било, че българското население от 6-тях каази на Варненския санджак (мютесарифлък) не желае да се обучават децата му по гръцки език, и понеже нямало българско училище, молели падишаха да издаде ферман за едно централно българско училище за целия санджак в град Варна. Свещеник Дъновски отнесъл мазбата в Цариград на Атанас Чорбаджи, който я предал гдето трябва. Докато се издаде ферманът, изтекли се девет месеца. През това време училището стояло непокрито и материалите му били разграбени от гагаузите. Като се получил ферманът във Варна, мютесарифинът Ашир бей го прочел в двора на конака (сегашното окръжно управление). За тая цел са били поканени всички подписавши мазбатата български и турски мухтари (кметове); събрало се много народ в двора на конака от разни народности и главният секретар на бея поднася с особен церемониат султанския ферман на мютесарифина, който гръмогласно го прочита на събрания народ. Присъствувалите гагаузи и гърци останали в голяма изненада. Те нищо не знаяли от това, що се вършило с мазбатата, нито пък подозирали къде ще му излезе краят с откриването на българското училище и косвеното припознаване от властта българска училищна община. Училището55 Освещението на параклиса стана на 12 април 1861 г.
към текста >>

Присъствувалите гагаузи и гърци останали в голяма изненада.
Свещеник Дъновски отнесъл мазбата в Цариград на Атанас Чорбаджи, който я предал гдето трябва. Докато се издаде ферманът, изтекли се девет месеца. През това време училището стояло непокрито и материалите му били разграбени от гагаузите. Като се получил ферманът във Варна, мютесарифинът Ашир бей го прочел в двора на конака (сегашното окръжно управление). За тая цел са били поканени всички подписавши мазбатата български и турски мухтари (кметове); събрало се много народ в двора на конака от разни народности и главният секретар на бея поднася с особен церемониат султанския ферман на мютесарифина, който гръмогласно го прочита на събрания народ. Присъствувалите гагаузи и гърци останали в голяма изненада. Те нищо не знаяли от това, що се вършило с мазбатата, нито пък подозирали къде ще му излезе краят с откриването на българското училище и косвеното припознаване от властта българска училищна община. Училището55 Освещението на параклиса стана на 12 април 1861 г. от мене, свещеник Иван от с. Казълджиларе и архимандрита филарета.57 и да се нарече „Св. Архангел Михаил" На 14 февруари 1865 год.
към текста >>

На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черковата (черковната процесия), тогавашният мютесариф Абдул Рахман, като се разпореди да се преоблечат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и Измирли-гърци59 След осветяването на черковата ни пристигна в гр.
Училището55 Освещението на параклиса стана на 12 април 1861 г. от мене, свещеник Иван от с. Казълджиларе и архимандрита филарета.57 и да се нарече „Св. Архангел Михаил" На 14 февруари 1865 год. за пръв път служих в нея и аз и бях първият свещеник. На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черковата (черковната процесия), тогавашният мютесариф Абдул Рахман, като се разпореди да се преоблечат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и Измирли-гърци59 След осветяването на черковата ни пристигна в гр. Варна, на 20 февруари, нов гръцки владика - Йоаким, сегашен гръцки патриарх.61; той имал голяма заслуга за превземане на църква в Провадия. Освен 20-тях българи, които споменах, имаше във Варна още следните (доколкото помня): 21) Йосиф Стоянов (син на Стоянчо х. Иванов); 21) Стойко Влахов от Котел; 23) Г. Маринович от Свищов******; 24) Христо Т. Груев\ 25) Хаджи Стефан от Шумен; 26) Хаджи Иван: 27) Георги Табака (Г. Ив.
към текста >>

22. 7. ДОПИСКИ ОТ ВАРНА В АРХИВАТА НА С. РАКОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Мнозина съм слушал, че желаят да се научат какви са и с какъв дух са българите във Варна и селата й и какви са гагаузите.
епитроп и Кост. Димитриевич, епитроп и 4) под № 7445 дописка от 25 юни 1861 г. до редактора на „Българските Книжници". Дописката е подписана със същите букви като горните две. Първата дописка Моля Ви, г-н рецакторе, дайте място в почтените си листове, ако намерите за благосклонно, на това кратко описание на Варна и жителите й. Мнозина съм слушал, че желаят да се научат какви са и с какъв дух са българите във Варна и селата й и какви са гагаузите. А сега аз, както съм честит да се намирам в този край, който заслужава любопитство на мнозина, и като имах чест да се запозная и с простия народ, можах да науча много любопитни неща, но за всички не мога да се отговори сега, а оставам за друг път; сега само ще кажа накъсо за тогавашния народ и за град Варна. Варна е разположена на бреговете на Черно море и на един малък, но доволно широк залив, до когото наблизо се намира едно твърде голямо блато, за което се говори, че ще го съединят с морето за по-добро пристанище зимно време и между два доволно големи и дълги върха, от които единият е посипан с лозя, 5-6 тепета, няколко стари табии и в полите му два мънастира - „Св. Константин" и „Св. Димитър". В брега му се плескат пак сякога морските вълни; другият бряг е природно, като една градина, накичен с гора (лес)., разновиден храсталак и по някъде с черни угари и зелено класни нивя. И така Варна се намира на равнина между два върха по на час разстояние един от друг; и от единия й край лежи безпределно, тихо и бурно море, а от другия - много голямо блато, зад което нататък се простират малки връхища и могили, между които се намират разноцветни, плодородни равнини и долини, които всяка минута могат да дадат балсам на пожалено сърце, радост и веселие на пътна душа, всяка минута са готови да възбудят жално възпоминание за преминалото и благотворна надежда за добра бъдащност.
към текста >>

23. 10. ВЪЗРАЖДАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. ЦЪРКОВНО-НАЦИОНАЛНИ БОРБИ И ПОСТИЖЕНИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Поддържан от гърчеещите се гагаузи, тук гърцизма е бил силен, обаче само в града.
Тия редовни български представители образували в Цариград един негласен български парламент, втори след оня от 1857 г., който авторитетно представял българския народ пред правителството. Натоварен бил д-р Чомаков да състави един меморандум до Високата Порта, който бил разгледан в събранието, поправен и трябвало да се преведе на френски и подаде. Неговото приготвяне обаче се забавило и понеже представителите имали от общините си разрешение да се бавят само три месеца в Цариград, решили да представят на правителството своите пълномощия с едно кратко прошение да бъде призната отделната независима българска църква. Това станало на 9 юний. (стр. 164-165) [...] По-рано, отколкото в Бургас се раздвижил българският елемент в другия най-голям наш черноморски крайбрежен център, Варна. Поддържан от гърчеещите се гагаузи, тук гърцизма е бил силен, обаче само в града. Епархията е била почти само българска. Обаче и в града българският елемент се засилил чрез постоянния приток отвън. Икономическият подем привлякъл тук предприемчиви българи балканци - търговци, занаятчии и работници, които донесли и своя дух на национална еманципация. Още дълго преди 1860 г. в село Хадърджа, в Добрич и Провадия българският дух се разбудил и чрез училището.
към текста >>

24. 12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Ала освен мъчнотиите, що българите във Варна срещат при изнамерване средства за направа училищното си здание, те срещнали и силни и големи противодействия от страна на гагаузите за доизкарването му.
Най-голяма помощ обаче през 1861. год. внася варненският гражданин и пламенен родолюбец хаджи Стамат Сидерев, който, подозрян от турските власти в издаване на някакви тайни на навлезлите в Добруджа руски войски през Освободителната война, бил откаран от турците в Добрич и там обесен. - Във втората счетоводна книга е записано на 30. юлий 1860. година следньото: Втори дар от родолюбивия г-н хаджи Стамат Сидерев, родом от Ряховица - 13750 гр. Ала освен мъчнотиите, що българите във Варна срещат при изнамерване средства за направа училищното си здание, те срещнали и силни и големи противодействия от страна на гагаузите за доизкарването му. Когато наближило да се почне покриването на зданието, варненските гагаузи захванали да заплашват работниците и да нападат върху някои от тях, особено вечерно време. Като видели, че по този начин мъчно ще спрат рабртата, те се събират един ден на тълпи пред Варненското окръжно управление (конака) и настоятелно изискват от мютесарифина да спре строението на училището. Последният изпълва искането им; изпраща няколко стражари, които и пропъждат работниците. Но българите не се стресват. Те подават направо до Високата Порта писмено заявление чрез представителя си по черковния въпрос в Цариград Атанаса Георгиев, подписано и подпечатано и от много села из Добришка, Провадийска, Балчишка и Манкалска околии.
към текста >>

Когато наближило да се почне покриването на зданието, варненските гагаузи захванали да заплашват работниците и да нападат върху някои от тях, особено вечерно време.
внася варненският гражданин и пламенен родолюбец хаджи Стамат Сидерев, който, подозрян от турските власти в издаване на някакви тайни на навлезлите в Добруджа руски войски през Освободителната война, бил откаран от турците в Добрич и там обесен. - Във втората счетоводна книга е записано на 30. юлий 1860. година следньото: Втори дар от родолюбивия г-н хаджи Стамат Сидерев, родом от Ряховица - 13750 гр. Ала освен мъчнотиите, що българите във Варна срещат при изнамерване средства за направа училищното си здание, те срещнали и силни и големи противодействия от страна на гагаузите за доизкарването му. Когато наближило да се почне покриването на зданието, варненските гагаузи захванали да заплашват работниците и да нападат върху някои от тях, особено вечерно време. Като видели, че по този начин мъчно ще спрат рабртата, те се събират един ден на тълпи пред Варненското окръжно управление (конака) и настоятелно изискват от мютесарифина да спре строението на училището. Последният изпълва искането им; изпраща няколко стражари, които и пропъждат работниците. Но българите не се стресват. Те подават направо до Високата Порта писмено заявление чрез представителя си по черковния въпрос в Цариград Атанаса Георгиев, подписано и подпечатано и от много села из Добришка, Провадийска, Балчишка и Манкалска околии. Атанас Георгиев69 И тоя път българското гражданство се отзовава съчувствено към позива на варненци и отвсякъде, дето минали пълномощниците им, били записани помощи от общини, читалища, женски и ученишки дружества, черковни и мънастирски настоятелства и др. II.
към текста >>

25. 14. СПОМЕНИ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ К. Т. АРАБАДЖИЕВ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Като пристигнах във Варна, училището не се отвори тутакси, ако и да беше наета за училищно помещение къщата на Балтаджи Пейка, защото главно гърците и гагаузите силно пречеха, като интригуваха пред тогавашния управител на града Ашир бея с цел да не даде позволение за отваряне порво българско училище във Варна.
14. СПОМЕНИ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ К. Т. АРАБАДЖИЕВ През месец май 1860 г. учителите Петко Славейков и Никола Златарски в Търново показаха ми писмо от братия Георгиевич, в което последните молеха да се намери и услови лице за учител във Варна, гдето ще се отвори българско училище. Аз склоних да учителствувам в гр. Варна; Славейков и Златарски ме условиха за четири хиляди гроша годишна заплата. Като пристигнах във Варна, училището не се отвори тутакси, ако и да беше наета за училищно помещение къщата на Балтаджи Пейка, защото главно гърците и гагаузите силно пречеха, като интригуваха пред тогавашния управител на града Ашир бея с цел да не даде позволение за отваряне порво българско училище във Варна. Гърците изтъкваха пред управителя, че колкото българи са станали варненски граждани, все са се женили за гръкини и гагаузки. Децата на тия женени българи ходят в гръцки училища и говорят, както децата на гърците и гагаузите, турски език; затова няма нужда да се отваря училище, дето да се води обучението на български език, който не се говори в града. За да осуетят отварянето на училището, пред Ашир бея изтъкнаха и тая интрига: не българите, а руският консул Рачински настоява да се отвори българско училище, за която цел довел и условил учител. Интригата направи на Ашир бея силно впечатление; той заповяда на терджума-нина-грък, на име Комияьо, да ме изследва. Придружен от варненския жител хаджи Иван Калинооглу, доста добре владеющ турския език, аз подготвих и научен от Никола Георгиеьич какво да отговарям пред властта, отидох в конака при терджуманина.
към текста >>

Децата на тия женени българи ходят в гръцки училища и говорят, както децата на гърците и гагаузите, турски език; затова няма нужда да се отваря училище, дето да се води обучението на български език, който не се говори в града.
учителите Петко Славейков и Никола Златарски в Търново показаха ми писмо от братия Георгиевич, в което последните молеха да се намери и услови лице за учител във Варна, гдето ще се отвори българско училище. Аз склоних да учителствувам в гр. Варна; Славейков и Златарски ме условиха за четири хиляди гроша годишна заплата. Като пристигнах във Варна, училището не се отвори тутакси, ако и да беше наета за училищно помещение къщата на Балтаджи Пейка, защото главно гърците и гагаузите силно пречеха, като интригуваха пред тогавашния управител на града Ашир бея с цел да не даде позволение за отваряне порво българско училище във Варна. Гърците изтъкваха пред управителя, че колкото българи са станали варненски граждани, все са се женили за гръкини и гагаузки. Децата на тия женени българи ходят в гръцки училища и говорят, както децата на гърците и гагаузите, турски език; затова няма нужда да се отваря училище, дето да се води обучението на български език, който не се говори в града. За да осуетят отварянето на училището, пред Ашир бея изтъкнаха и тая интрига: не българите, а руският консул Рачински настоява да се отвори българско училище, за която цел довел и условил учител. Интригата направи на Ашир бея силно впечатление; той заповяда на терджума-нина-грък, на име Комияьо, да ме изследва. Придружен от варненския жител хаджи Иван Калинооглу, доста добре владеющ турския език, аз подготвих и научен от Никола Георгиеьич какво да отговарям пред властта, отидох в конака при терджуманина. Последният ми зададе следните въпроси: отгде съм, ходил ли съм в странство да се уча и кой ме е викал да дойда тук. Същите въпроси ми зададоха и от гръцкия владика Порфирия в митрополията.
към текста >>

26. 16. СПОМЕНИ НА ЕДИН ГРАЖДАНИН

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

На калето, край което минахме, се качиха гагаузи и почнаха да викат: „Юха!!
В този ден, когато приготвяха училището за черква, преместиха ни от долния етаж в горния,гдето се учиха класните ученици. На 14 февруари отец Дъновски се наел да извърши службата на матерния ни език и да изговори думите: „Господи помилуй". И така българите устояли на всякакви препятствия и мъчнотии и благодарение на тогавашния управител Абдул Рахман Паша, който като видял оживлението на българите и техните законни искания, взел ги под своя защита и не е допуснал на никого да се подиграе със светинята им. На Великата събота излязохме всички черковници с разпятието и кръста, за да обиколим по варненския обичай някои от улиците на града. Излязохме през "лухата уличка, що излиза към сегашната улица „Цар Борис" и минахме край къщите на хаджи Стамат и Карънлъ към улицата „Кале бою" (сегашен булевард Фердинанд), отсам Демирли Капусу. На калето, край което минахме, се качиха гагаузи и почнаха да викат: „Юха!! ИбряМ Ешек булгарлар (магарета българи) и още много други неприлични думи. След това почнаха да хвърлят камъни над нашите глави и на кръста; счупиха му едната страна (ръката на Ис. Христа). Тогава свещеник Константин Дъновски, като се обърна към нас, дигна кръста, който беше на ръката му, и каза: „Не бойте се, благочестиви християни, вървете напред, докато кръстът е с нас". В това време майка ми взе сестра ми и я скри под кожуха си. Гагаузите, след като извършиха това злодеяние, казваха, че това не е грях, че те счупили българския кръст, защото той не бил християнски.
към текста >>

Гагаузите, след като извършиха това злодеяние, казваха, че това не е грях, че те счупили българския кръст, защото той не бил християнски.
На калето, край което минахме, се качиха гагаузи и почнаха да викат: „Юха!! ИбряМ Ешек булгарлар (магарета българи) и още много други неприлични думи. След това почнаха да хвърлят камъни над нашите глави и на кръста; счупиха му едната страна (ръката на Ис. Христа). Тогава свещеник Константин Дъновски, като се обърна към нас, дигна кръста, който беше на ръката му, и каза: „Не бойте се, благочестиви християни, вървете напред, докато кръстът е с нас". В това време майка ми взе сестра ми и я скри под кожуха си. Гагаузите, след като извършиха това злодеяние, казваха, че това не е грях, че те счупили българския кръст, защото той не бил християнски. Те публично говореха из града, че черквата ни е дам (ахър). Тези неприлични думи те говореха до освобождението ни.85 „Известия на Варненското археологическо дружество", кн. IV1911 год. (стр. 38-40)
към текста >>

27. 61. Мария Николова Гърнева. 61.6. Сънищата се сбъдват

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

А един път сънувам, че ми удари плесница и ми каза: - Какво правиш ти с този гагаузин!
" После добави: „Аз не искам да влагаш чувствата си в друг! " Казах за тоя си сън на Граблашева, а тя да вземе да Му Го каже. Той се смял със сълзи и отвърнал: - Когато човек не може да отиде при слънцето, тогава той ще отиде при звездичките! Това никак не е чудно! Под „звездичките" лесно може да се разбере, че това са братята, с които по това време имах познанство и дори приятелство. А един път сънувам, че ми удари плесница и ми каза: - Какво правиш ти с този гагаузин! Очевидно, тоя „гагаузин" беше Станчо. Защо го нарече така, не зная. Гагаузин, това е нито българин, нито турчин. А ето как се яви на сцената тоя Станчо. Имаше си той барака наблизо до мене.
към текста >>

Очевидно, тоя „гагаузин" беше Станчо.
" Казах за тоя си сън на Граблашева, а тя да вземе да Му Го каже. Той се смял със сълзи и отвърнал: - Когато човек не може да отиде при слънцето, тогава той ще отиде при звездичките! Това никак не е чудно! Под „звездичките" лесно може да се разбере, че това са братята, с които по това време имах познанство и дори приятелство. А един път сънувам, че ми удари плесница и ми каза: - Какво правиш ти с този гагаузин! Очевидно, тоя „гагаузин" беше Станчо. Защо го нарече така, не зная. Гагаузин, това е нито българин, нито турчин. А ето как се яви на сцената тоя Станчо. Имаше си той барака наблизо до мене. Беше интелигентен момък, следвал агрономство, ерген, млад и здрав, почернял от слънцето.
към текста >>

Гагаузин, това е нито българин, нито турчин.
Това никак не е чудно! Под „звездичките" лесно може да се разбере, че това са братята, с които по това време имах познанство и дори приятелство. А един път сънувам, че ми удари плесница и ми каза: - Какво правиш ти с този гагаузин! Очевидно, тоя „гагаузин" беше Станчо. Защо го нарече така, не зная. Гагаузин, това е нито българин, нито турчин. А ето как се яви на сцената тоя Станчо. Имаше си той барака наблизо до мене. Беше интелигентен момък, следвал агрономство, ерген, млад и здрав, почернял от слънцето. Един ден научих, че е болен от гърло и лежи на легло. Отидох при него и му занесох чай.
към текста >>

28. II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Известно време заедно с гърците и на тяхна страна бяха и християните гагаузи, въпреки своите симпатии към българите, част от които самите те се чувствуваха.
Като се има предвид, че Учителят е роден през 1864 г., че той е третото дете на поп Константин, а женитбата на бащата ще е станала не по-рано от 1856 г., около времето на Кримската война, трябва да приемем, че поп Константин е бил роден към 1830-1834 г. Точно по това време започва пробуждането на българския народ под повея на все повече укрепващото влияние на капиталистическата буржоазия, за сметка на загиващата аристокрация и губещ своето значение феодализъм. Никой обаче не може да каже какъв е бил жизненият път на тоя буден български свещеник, нито къде е получил той своето духовно образование, къде е бил ръкоположен за свещеник. Ние помним, че борбите между християните във Варна бяха много остри. Бореха се гърците против българите. Известно време заедно с гърците и на тяхна страна бяха и християните гагаузи, въпреки своите симпатии към българите, част от които самите те се чувствуваха. Разбира се, на това гледаха с радост турците. Това беше за тях добре дошло, че християните се бореха по между си за християнски догми, а не се занимаваха с политика, не търсеха политическо освобождение. От турско време аз имам много неясни спомени. Роден съм само две години преди Освобождението. Детството ми премина при условията на бързо издигащия се приморски град.
към текста >>

29. III. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ»

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

За гагаузите виж «Изгревът», том XI, стр. 203.
258-261. 9. Къде беше Изгревът? Виж в «Изгревът», том I, стр. 605-613. А за унищожаването му виж в том III, стр. 192-237. 10. За гагаузите виж «Изгревът», том XI, стр. 203. Това са българи, които не са се претопили, а са запазили тюркоезичния си говор, който се е примесил и с турски думи. Приели са християнството, но гърците са ги използували срещу българите'по време на черковните борби за получаване на българска църковна независимост. Виж «Изгревът», том XI, стр. 185-186. 11. Виж «Изгревът», том XI, стр.
към текста >>

30. 2. ДУШИТЕ СИ ГОВОРЯТ И НАСЪН

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

а.) [2] кумбара - гръцка дума, значи кръстник, която дума гагаузите във Варна предпочително я употребяват, отколкото турската дума саадъч, значи кръстник.
» И му пукаше пуканки. Но, обаче, мен едно ми е неясно, а, именно това, защо моята майка не се явява на мен в сън да се разговаряме и да я питам аз нея защо толкова години не ми се обади и защо именно жена ми предпочита, за да й говори!? По този въпрос може да има много «може би», но все пак желателно е да ми се обясни едно от многото «може би», защото да не би да ми я прибере без време при себе си и аз, немил и недраг, да правя дълбоки вдишки по Изгрева?! София, 26.XII.1942 г. Д-р Иван Жеков -------------------------- [1] пюсюр (тур.) - човек, който е небрежен и не цени чистотата, (бел. а.) [2] кумбара - гръцка дума, значи кръстник, която дума гагаузите във Варна предпочително я употребяват, отколкото турската дума саадъч, значи кръстник. [3]темис - турска дума, значи чисто. [4] урсуз - опак човек. [5] Жекоджук - по турски значи «малкият Жеко», или отъждествяването ми по всичко на баща ми и особено с отличителната му черта, че беше «опак» човек, както съм и аз, от която ми черта майка ми страдаше, защото бе много милозлива. (бележки на д-р Иван Жеков)
към текста >>

31. 7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ

ТОМ 24

Драгомир е мобилизиран и назначен изпълняващ ротен командир (заради гимназиалното образование) на 1000 войници нестроеваци (турци, гагаузи и цигани).
Зимата била много голяма и този българин от хана с шейна, теглена от три коня, го отвел до границата. Край Варна Драгомир намира посочения арменец, който с масаж и лапи със зехтин и бъз, постепенно изправил изсъхналия крак, а после възстановил и чувствителността му. След 6 месеца упорито лечение Драгомир започнал да стъпва на крака си. До завършване на Варненската гимназия (1911 г.), той се е лекувал, докато свободно, без патерици и бастун започнал да ходи. През 1912 г. Драгомир е мобилизиран и назначен изпълняващ ротен командир (заради гимназиалното образование) на 1000 войници нестроеваци (турци, гагаузи и цигани). След отбиване на военната си служба, Драгомир взема изпитите за геодез- плано-снимач. Повече от 4 години той живее и пътува от едно село в друго из Добруджа, правейки кадастъра на тези земи. През това време с много лишения и икономии подкрепя и издържа майка си и сестричките си. С негова помощ и двете му сестри завършват гимназия и започват работа като учителки из селата на Добруджа. След това те се омъжват и заминават за Америка.
към текста >>

32. 6.5.3. Бесарабските българи.

ТОМ 35

Инзов обръща специално внимание на бежанците от България и гагаузите, които се преселват на руска територия на левия бряг на Долен Дунав, бягайки от турското робство.
През 1818 г. Инзов е назначен за главен управител и председател на настоятелството на чуждестранните колонисти на Южна Русия, а от 1820 г. е и пълномощен представител на Бесарабския регион. Като попечител на колонистите през 1819 г. Инзов ръководи изпълнението на „Указа за устройството на задунайските заселници“. Инзов обръща специално внимание на бежанците от България и гагаузите, които се преселват на руска територия на левия бряг на Долен Дунав, бягайки от турското робство. Той постигна за тях статута на колонисти заедно с германските имигранти. През 1821 г. основава град Болград за български бежанци. Генерал Инзов се ползва с голямо уважение сред българската общност в Бесарабия. След неговата смърт тялото му е пренесено в Болград, главния български град в областта.
към текста >>

НАГОРЕ

1.1305220127106