Търсене в текстове за 'Владеене'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 17 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 16. Цигулката на Учителя и Небесната хармония

Атанас Минчев

При цигулковото изкуство е най-трудно владеенето на позициите.
Аз по цяла нощ свиря и три позиции не мога за превзема, а Той веднага: дъра, дъра, дъра, дъра танцува по грифа и то много чисто. Даже с това нещо ме е стимулирал. Искам да кажа, че аз не бях случаен цигулар. От Изгрева само аз можах да спечеля всички конкурси за виола и за цигулка и да свиря както в Царският оркестър на виола, така и в оркестъра на радиото - на виола, а след това станах концерт-майстор на цигулките. Така че моята преценка е точна и не е от някакъв любител-цигулар с голямо самочувствие. При цигулковото изкуство е най-трудно владеенето на позициите. Цигулката е водещ инструмент както в оркестър, така и при солово изпълнение и най-големия проблем за всички цигулари е проблема с грифа и позициите на лявата ръка. А Учителят нямаше никакви проблеми и дори бе усвоил и показваше такива неща с лявата си ръка, което не бях виждал и не бях чувал при големите виртуози-цигулари. Но ако покажете тези снимки на специалист-цигулар, ще каже, че това държане на цигулката от Учителя е любителско. Ето тук виждаме една снимка Учителят застанал заедно с Катя Грива. Нещо й говори и показва нещо.
към текста >>

2. 37. ВТОРИ СЛУЧАЙ СЪС ЗАГУБЕНИЯ КЛЮЧ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Всъщност чудеса няма, а има действие на непознати нам закони на природата, както и владеене на скрити сили.
Каква поука можем да извадим от горния случай или по право, от горните два случая? Те си приличат. При първия случай Учителят показал на живущите при него какви възможности той има, а при втория - той подложил на изпит тяхната досетливост - как биха се справили при такива обстоятелства. Посветен, който владее окултните сили, може да разпръсква своето тяло и може да става видим и невидим, когато пожелае, или по-точно, когато е потребно. Подобни явления обикновеният човек нарича чудеса. Всъщност чудеса няма, а има действие на непознати нам закони на природата, както и владеене на скрити сили. Всеки, който злоупотреби с окултните сили, скъпо заплаща.
към текста >>

3. Приложение Девето

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

За работата ми се изисква също отлично владеене на български език.
Мечта беше също и да помагам за издаването на Словото. Според мен то трябва да се издава по разчетените стенограми и бях много доволна, когато прочетох в „Изгревът", че и други хора мислят така. От началото на 1993 година работя в Българската Телеграфна Агенция, в редакция „Международна информация". Работата ми там се състои в обработване и представяне на български език на политическите новини от чужбина, които идват по световните агенции Ройтерс, Асошиейтед прес, Франс прес и ИТАР-ТАСС. Работя с френски, английски и руски език. За работата ми се изисква също отлично владеене на български език. Завършила съм висше образование в Софийския университет „Климент Охридски", първа специалност френска филология, втора специалност българска филология и втори западен език испански. В момента уча в същия университет психология като второ висше образование. През август 1997 година купих компютър и със съпруга ми Димитър Баждаров няколко пъти търсихме по телефона д-р Вергилий Кръстев с молба и ние да помагаме за издаването на Словото. Архитект Наталия Ангелова ни беше казвала, че работи с д-р Кръстев за издаването на Словото и че според нея и аз би трябвало да се включа, защото съм професионалист в тази област. Това, както и фактът, че се справях с трудната работа в БТА, ми даде смелост и аз помолих д-р Кръстев да включи и мен и съпруга ми.
към текста >>

4. 100. ИЗЗЕМВАНЕ НА БРАТСКИТЕ ИМОТИ

Николай Дойнов

Но общество Бяло Братство не беше признато за юридическа личност и на негово име, според законите, не можеше да се издават нотариални актове за владеене на имоти.
се създаде тук, у нас в България, и приложи така нареченият „Закон за едрата градска собственост". В този закон се нареждаше: Всеки гражданин, който имаше къща и други някакви покрити и непокрити имоти ги декларираше, като посочваше какво желае да задържи за свое ползуване и то в размер предвиден от закона. Братските имоти са купени от 1922 до 1940 г. с общи братски средства. Това бяха ниви в землището на село Слатина - Софийско, имоти, които бяха по-далеч от жилищата на селяните и неудобни за обработване от тях и най-вече, заради по-добрата цена, която можеха да вземат за тях собствениците им ги продаваха. Но общество Бяло Братство не беше признато за юридическа личност и на негово име, според законите, не можеше да се издават нотариални актове за владеене на имоти. Единственото разрешение беше, братските имоти, покрити и непокрити, да се запишат на имената на верни и предани братя и сестри, които Учителя е определял. Актовете се предаваха на Учителя на определено от Него лице за пазене, като към тях се прибавяше декларация, че имота е закупен с братски средства и е собственост на братството. Тази декларация се подписваше от лицето, на чието име беше издаден нотариалният акт и имаше значение пред евентуалните наследници на това лице. Преди 9.IX.1944 г. и след това Братството не беше признато за юридическа личност.
към текста >>

5. 12. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ

Николай Дойнов

Римляните са имали голямо умение във владеенето на поробените народи.
За неговото съществуване и за неговото естество съдим първо по даннитеJ които са оставени от единствения историк по времето на Христа - Йосиф Флавий, живял в Ерусалим. Второто е по един документ намерен в една пещера край Мъртво море през 1947 г. и най-после по изказването на Учителя. Йосиф Флавий е бил първосвещеник в Ерусалим в еврейски храм. Бил е много богат, имал е имение и е получавал добра пенсия от римската държава, която по онова време е владеела Юдея и земите на Средния изток. Римляните са имали голямо умение във владеенето на поробените народи. Те са избирали по-изтъкнатите членове на поробените народи, давали са им известни облаги за да им бъдат в услуга, за по-лесно използуване и държане в покорство поробения народ, както и да донасят на централната власт за проявените недоволства и смутове, ако се проявят в народа. За такива навярно услуги Йосиф Флавий е получавал от римската държава пенсия. От всичко това се разбира, че той добре пазил личните си интереси и им е дал значително внимание, за да бъдат тъй добре защитени. Независимо от това си качество по това, което е написал по онова време, може ясно да се разбере, че той е бил много интелигентен, обективен в преценките си за онова, което му е направило впечатление и е намерил за необходимо да го запише. Някои от членовете на Братството - продължава по-нататък Флавий отричали брака, други го допущали за продължение на рода. Странствували.
към текста >>

6. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

Магията, науката за изучаването и владеенето на силите на Природата - електричеството, магнетизма, гравитацията и други сили.
Свят на силите преди още те да са стигнали до своя последен стадии - грубият триизмерен материален свят. Светът, изучаван от окултните науки, е много по-богат и величав в своите възможности. Но докато за изучаването на съвременните науки е необходимо един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на Окултните науки е необходимо още и високи морални качества - добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и развита „Пинеална жлеза”, която да дава на човека възможността за контакти с идейния свят. Този отвъден свят, е които създава и оформя физическия - триизмерния. Към окултните науки спадат на първо място Астрологията или както още са я наричали „Царската наука”, Хиромантията - науката за ръцете - формите и линиите по тях, като израз на вътрешната природа на даден човек, френологията - науката за главата и лицето - формите и големината на отделните органи и части по тях, пак като показатели на вътрешната същина на човека. Магията, науката за изучаването и владеенето на силите на Природата - електричеството, магнетизма, гравитацията и други сили. Телепатията - науката за долавяне на мислите - мисловите вибрации. Ясновидството - науката за трансформиране на силовите вибрации и светлини. Спиритизмът - науката за контакт със заминалите хора. Науката за числата, числата като израз на един висш свят, на ред и порядък - тъй наречената „Нумерология”. Разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила, с която човек може да постигне всичко.
към текста >>

7. 4. ВУЛКАН 4.1. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН ВУЛКАН - СЛЪНЦЕ

Говорят за достойнство, себевладеене, спокойствие, доброта.
Погледът е магнетичен, приятен, с подтика за справедливо отношение към онова, което се разглежда, Носът на Вулкановите типове добре хармонира с изпъкналото чело. Той е дълъг, леко извит и на върха е нормално широк. Устата е хубава, със среден размер. Устните са с красиви извивки, като горната е по-добре изразена. Те едва се допират, не са стиснати, което е израз на песимистично, мрачно, подозрително гледане на всичко. Говорят за достойнство, себевладеене, спокойствие, доброта. Усмивката е трезва и приятна, Брадата е добре оформена и не е издадена напред, за да показва твърдост и инат. Тя потвърждава и подчертава равновесието, които всички части на лицето изнасят, нито пък е къса, хлътнала, което е израз на променливост, безволие - хармонира с овалното лице. От цялото лице на Вулкановите типове се излъчва едно равновесие, хармония, спокойна сила, приятност. В морално отношение Вулкановите типове стоят твърде високо. Те са интелигентни, спокойни, силни, хората, които успяват, защото всякога долавят правилните идеи и методи, за разрешаване на всяка поставена задача.
към текста >>

8. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

на Русия се отстъпва владеенето на Цариград и Проливите и на известна част от Източна Тракия.
пристигат от него 13-15 моряци в България и оттук заминават за Женева. И така навремето Англия повдига Япония, а сега Япония е враг на Англия. Така на 27 септември 1940 г. се сключва Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония, назоваван за по-кратко «Оста Рим-Берлин-Токио». 184. Съгласно Англо-френско-руската спогодба от 19 февруари 1916 г. на Русия се отстъпва владеенето на Цариград и Проливите и на известна част от Източна Тракия. Този таен договор е публикуван официално от в. «Правда», в брой от януари 1918 г. На конференцията в Лозана след войната руска делегация застъпва същото становище. А на 21 ноември 1914 г. между руския император Николай II и френския посланик Палеолог е постигнато споразумение, при което Русия иска: турците да напуснат Европа, Цариград да стане неутрален град под международно управление и линията Енос-Мидия да бъде границата между България и Русия.
към текста >>

Англия и Франция са гарантирали на Русия териториалното владеене на Босфора, на Цариград и западните брегове на Дарданелите с уговорка за подялба от тях на азиатските владения на Турция.
Чехословакия се разпада на Чехия и Словакия, като Словакия получава независимост начело с кардинал Тисо. Но това е последица от конференцията в Мюнхен на 28-29 септември 1938 г., когато от Чехословакия се откъсва Судет и се предава на Германия. Според Учителя Дънов Чехия прави грешка, че не отстъпва през 1938 г. Но не обяснява в какво, защото тя получават ултиматум, който се изпълнява на 14 март 1939 г., когато е окупирана от Германия. 210. Още през 1915 г. Англия и Франция са гарантирали на Русия териториалното владеене на Босфора, на Цариград и западните брегове на Дарданелите с уговорка за подялба от тях на азиатските владения на Турция. На 19 февруари 1916 г. се сключва договор между Англия, Франция и Русия, с което се отстъпва владеенето на Цариград и проливите на Русия. За да се освободи от този договор, Англия насочва усилията си за разрушаване на Руската империя. В началото на 1915 г. Англия и Франция се опитват да превземат Дарданелите, но след големи загуби изтеглят своя флот и се насочват към десант на Галиполския полуостров, но биват отблъснати.
към текста >>

се сключва договор между Англия, Франция и Русия, с което се отстъпва владеенето на Цариград и проливите на Русия.
Според Учителя Дънов Чехия прави грешка, че не отстъпва през 1938 г. Но не обяснява в какво, защото тя получават ултиматум, който се изпълнява на 14 март 1939 г., когато е окупирана от Германия. 210. Още през 1915 г. Англия и Франция са гарантирали на Русия териториалното владеене на Босфора, на Цариград и западните брегове на Дарданелите с уговорка за подялба от тях на азиатските владения на Турция. На 19 февруари 1916 г. се сключва договор между Англия, Франция и Русия, с което се отстъпва владеенето на Цариград и проливите на Русия. За да се освободи от този договор, Англия насочва усилията си за разрушаване на Руската империя. В началото на 1915 г. Англия и Франция се опитват да превземат Дарданелите, но след големи загуби изтеглят своя флот и се насочват към десант на Галиполския полуостров, но биват отблъснати. След този неуспех те решават да разрешат на Русия да превземе Цариград. Английската политика е насочена срещу Русия.
към текста >>

9. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

на Русия се отстъпва владеенето на Цариград и Проливите и на известна част от Източна Тракия.
пристигат от него 13-15 моряци в България и оттук заминават за Женева. И така навремето Англия повдига Япония, а сега Япония е враг на Англия. Така на 27 септември 1940 г. се сключва Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония, назоваван за по-кратко «Оста Рим-Берлин-Токио». 184. Съгласно Англо-френско-руската спогодба от 19 февруари 1916 г. на Русия се отстъпва владеенето на Цариград и Проливите и на известна част от Източна Тракия. Този таен договор е публикуван официално от в. «Правда», в брой от януари 1918 г. На конференцията в Лозана след войната руска делегация застъпва същото становище. А на 21 ноември 1914 г. между руския император Николай II и френския посланик Палеолог е постигнато споразумение, при което Русия иска: турците да напуснат Европа, Цариград да стане неутрален град под международно управление и линията Енос-Мидия да бъде границата между България и Русия.
към текста >>

Англия и Франция са гарантирали на Русия териториалното владеене на Босфора, на Цариград и западните брегове на Дарданелите с уговорка за подялба от тях на азиатските владения на Турция.
Чехословакия се разпада на Чехия и Словакия, като Словакия получава независимост начело с кардинал Тисо. Но това е последица от конференцията в Мюнхен на 28-29 септември 1938 г., когато от Чехословакия се откъсва Судет и се предава на Германия. Според Учителя Дънов Чехия прави грешка, че не отстъпва през 1938 г. Но не обяснява в какво, защото тя получават ултиматум, който се изпълнява на 14 март 1939 г., когато е окупирана от Германия. 210. Още през 1915 г. Англия и Франция са гарантирали на Русия териториалното владеене на Босфора, на Цариград и западните брегове на Дарданелите с уговорка за подялба от тях на азиатските владения на Турция. На 19 февруари 1916 г. се сключва договор между Англия, Франция и Русия, с което се отстъпва владеенето на Цариград и проливите на Русия. За да се освободи от този договор, Англия насочва усилията си за разрушаване на Руската империя. В началото на 1915 г. Англия и Франция се опитват да превземат Дарданелите, но след големи загуби изтеглят своя флот и се насочват към десант на Галиполския полуостров, но биват отблъснати.
към текста >>

се сключва договор между Англия, Франция и Русия, с което се отстъпва владеенето на Цариград и проливите на Русия.
Според Учителя Дънов Чехия прави грешка, че не отстъпва през 1938 г. Но не обяснява в какво, защото тя получават ултиматум, който се изпълнява на 14 март 1939 г., когато е окупирана от Германия. 210. Още през 1915 г. Англия и Франция са гарантирали на Русия териториалното владеене на Босфора, на Цариград и западните брегове на Дарданелите с уговорка за подялба от тях на азиатските владения на Турция. На 19 февруари 1916 г. се сключва договор между Англия, Франция и Русия, с което се отстъпва владеенето на Цариград и проливите на Русия. За да се освободи от този договор, Англия насочва усилията си за разрушаване на Руската империя. В началото на 1915 г. Англия и Франция се опитват да превземат Дарданелите, но след големи загуби изтеглят своя флот и се насочват към десант на Галиполския полуостров, но биват отблъснати. След този неуспех те решават да разрешат на Русия да превземе Цариград. Английската политика е насочена срещу Русия.
към текста >>

10. 2. ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ ЗАДУШАВА ЧОВЕКА

Не говоря против вашите тела, като частна собственост, като лично владеене.
Извадете хапката, която е отишла в кривото гърло и ви задушава. Кое е новото, което се очаква от новия живот? Какви блага носи тоя живот? Той превръща гъсеницата в пеперуда и я учи, как да изважда сладкия нектар от цветята. Той освобождава човека от идеята за частната собственост . Не говоря против вашите тела, като частна собственост, като лично владеене. Казвам: пазете телата си, че като дойде господарят ви, да дадете сметка за това, което сте получили от него. Ще кажете: Господарю, много добре прекарах в твоя дом. Връщам го с направените подобрения. Ако имаш намерение да ме пратиш пак на земята, дай ми по-добър дом, да придобия нещо повече от това, което сега придобих. И тъй, новото време, което сега иде, изисква от вас търпение, търпението изисква вяра, вярата - любов, любовта - послушание, а послушанието - знание и мъдрост.
към текста >>

11. 4. Горящата къпина

Глава 2. Ученикът - път и живот

Такъв ученик няма представа за последствията от познаването и владеенето на някаква тайна; той не подозира, че известни тайни крият отрова за него, той не може да се справи с нея.
При такива случаи Учителят или мълчи, или ще отговори принципно. Ученикът няма да получи онова, което не е съобразено с истината и с чистотата. Ученикът трябва да знае как да застане пред Учителя, какво да пита, за какво да пита, какво да иска, какво да говори и как да говори. Хиляди години да стоят някои при нозете на Учителя, ако не знаят, как да стоят и каква да искат, нищо няма да получат и до никакви тайни няма да се домогнат, каквото и да направят, както и да се молят, в техните ръце няма да се сложи магическо оръжие, което един ден ще бъде употребено за лични цели. Зад такова желание не свети копнежа към истината, а личната цел, користното желание за бързо и лесно напредване в пътя на окултизма. Такъв ученик няма представа за последствията от познаването и владеенето на някаква тайна; той не подозира, че известни тайни крият отрова за него, той не може да се справи с нея. Познаването на някои неща могат да му струват скъпо, дори и живота му. Подтикнат от обикновено любопитство, неговите въпроси просто цепят атмосферата, причиняват нараняване на слуховите нерви, нарушават хармонията и звучат заплашително. Защо иска да знае, например кога са паднали ангелите, защо са паднали, защо има зло в света, защо лъжата се шири, защо тази митическа личност наречена Сатана има власт над хората, защо Ева яде от забранения плод, защо Соломон имал триста жени и 600 наложници и още много други въпроси от този род, които поставени пред Учителя получават съдбоносен лик, засягат се тъмните страници на човешката история, и неговата най-често, и ученикът нарушава естествените и красиви отношения с Учителя си. Той може да мълчи, може и да каже нещо, но отговор ученикът никога няма да получи; както истинският ученик никога няма да пита за това, така също и истинският Учител никога няма да отговаря на тези въпроси. Учителят ще каже само: “Има една истина, която носи живот, възкресение, има една която носи отрова и смърт.
към текста >>

12. 109. Годината на Големия брат.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

С.К.: Сега специално за тази статия нищо не мога да кажа, защото аз съм забравил, но иначе може да се произнеса както не само аз, но и други ще се съгласят, че той беше между нашите млади хора така най-изтъкнат, като най-голям интелектуалец, с най-много познания, с владеенето на най-много езици, най-много различни науки така.
109. ГОДИНАТА НА ГОЛЕМИЯ БРАТ В.К.: Тука виждам една статия на Георги Радев във вестник „Братство", брой 235, „Балансът на съвременната цивилизация".[2] Какво ще ми кажете за него? Можете ли да си спомните някои опитности. С.К.: Сега специално за тази статия нищо не мога да кажа, защото аз съм забравил, но иначе може да се произнеса както не само аз, но и други ще се съгласят, че той беше между нашите млади хора така най-изтъкнат, като най-голям интелектуалец, с най-много познания, с владеенето на най-много езици, най-много различни науки така. Не само се беше ограничил, но между другото докрай всички други науки, даже и с музика се занимаваше, понеже нали виждал съм, оркестър имахме братски там. Той свиреше и в оркестъра, на виолончело, макар че същевременно го занимаваха много още науки, та той беше за нас голям авторитет де, но както казахте и той сбърка някъде. Той в Севлиево идва, когато му печатихме книгата, която беше сборник от негови статии, почти всички печатани в „Житно зърно”, заглавието й беше „Пътя на звездата”. Понеже това заглавие беше на една от статиите, затуй той я беше озаглавил така. Та той стоя, докато изкараме книгата у нас, за да я коригира.
към текста >>

13. 3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).

В онзи момент обаче според него то не е било възможно по следните съображения: не са били приготвени предварително оръжие, бойни припаси, пари и храни; не е била осигурена безопасността на жените и децата; отсъствувала връзка с останалите градове на България за широко разгръщане на въстанието и постигане на единодействие, нямало връзка и със съседните народи; липсвали са при това и достатъчно достойни мъже, които да ръководят въстанието; голям недостатък е било и обстоятелството, че българите не са били опитни във владеенето на оръжието; и, най-важното, той е считал, че най-голяма пречка е било отрицателното отношение на руските военни власти към едно такова въоръжено въстание на българския народ, което би могло да предизвика редица конфликти на Русия както с Турция, така и с великите сили.
Мненията на Селимински и Раковски за Мамарчов се различават коренно в зависимост и от различията преценка на тогавашното вътрешно и международно положение. Раковски се възхищава в хайдушката си поема „Горски пътник” от благородното дело на юначния българин, разбира се, не защото Мамарчов е бил негов сродник, а защото е бил сроден с него по дух. Раковски разглежда нещата така, като че ли само задържането на Мамарчов от русите е осуетило всенародното въстание и освобождението на България. Селимински е гледал на положението по-другояче. Той е съзнавал напълно, че всенародно въстание и въоръжена борба за освобождение на родината ни е „свято дело”, против което не би могъл да възразява никой разумен човек. В онзи момент обаче според него то не е било възможно по следните съображения: не са били приготвени предварително оръжие, бойни припаси, пари и храни; не е била осигурена безопасността на жените и децата; отсъствувала връзка с останалите градове на България за широко разгръщане на въстанието и постигане на единодействие, нямало връзка и със съседните народи; липсвали са при това и достатъчно достойни мъже, които да ръководят въстанието; голям недостатък е било и обстоятелството, че българите не са били опитни във владеенето на оръжието; и, най-важното, той е считал, че най-голяма пречка е било отрицателното отношение на руските военни власти към едно такова въоръжено въстание на българския народ, което би могло да предизвика редица конфликти на Русия както с Турция, така и с великите сили. При това Русия се е намирала в затруднително положение и не е щяла да може да окаже съществена помощ на едно такова въстание. Освен това чумната епидемия взела големи размери всред армията и населението. За Селимински са били същевременно ясни пагубните последици от масовото изселване на българите и накърняване целостта на българския народ, но той се е утешавал с мисълта, че изселниците ще могат да се върнат пак по своите родни места или пък техните потомци. И тази надежда на Селимински не е останала празна. Отрядите на българските доброволци през Кримската война, опълченските дружини през Освободителната война и многобройните родолюбци от средата на българската емиграция оправдаха предсказанията на Селимински.
към текста >>

0.83747792243958