Търсене в текстове за 'Владеене'

2. Сърце – възпитание, себевладеене

Съдържание Дял първи. Две влияния. І. Наука и възпитание 1. Ум – наука, знание 2. Сърце – възпитание, себевладеене 3. Неизменният ред в природата 4. Обуздаване на низшето естество 5. Съвременното образование 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 7. Благородните цели изискват благородни средства
към текста >>

3. Но по какъв начин човек чрез ума си може да разреши задачата, която му била възложена още при неговата поява на земята? Отговорът е: само посредством способността му да съзерцава, да наблюдава, да разсъждава и да разбира всичко[5], което се явява като обект на неговото проучване. 4. Още от самото начало знанието било посочено на човека като единствено средство за разрешаване на тази задача. То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята. То било и първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си. 2. Сърце – възпитание, себевладеене 1. Умът на човека трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6]. А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна. Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение.
към текста >>

Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение.

Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар. ерес – учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В България, след Първата световна война, вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции.
към текста >>

Себевладеене216

- Желания и чувства 207 - Мисълта за мира и войната 209 - Силата на внушението 209 - Интуиция 211 Силата на словото 212 Себевладеене216 Сила 218 Учене 220 - Числа и букви 221 Правила за живота 223 Възпитание на децата 225
към текста >>

4. СЕБЕВЛАДЕЕНЕ

СЕБЕВЛАДЕЕНЕ

СЕБЕВЛАДЕЕНЕ Записки от беседите на Учителя Един човек, който не може да владее себе си във всяко едно отношение, да не си прави илюзии, защото е нищо. И ако сме умни и виждаме голям своя товар, ще го разделим на няколко парчета. Понеже имаме понякога лоши господари, то ние трябва да сме умни, за да знаем как чрез добро да се справим с тях. Затова именно е казано: не се противи злому.
към текста >>