Търсене в текстове за 'Вещина'

Да, Той поиска с очи да видим как живее и твори, как работи, колко изключително тежки са ежедневните приеми, как помага на здрави и на болни, на умни и недосетливи, как раздава правда на малки и големи, объркали взаимните си отношения, как изтрива сълзите на разплакани с години очи, как вдъхва вяра в живота на обезверените, как изтръгва от лапите на безлюбието в своята ненавист амбициозни мъже и жени, как въздига от калта потъпканите и онеправданите, как отрива приспаната душевност на онези, които не знаят що е душа, и не приемат духа, как вдига завесата на очите на заслепените, които не искат да знаят, че има друг, незрим свят, пълен с обитатели - добри и просветени, как предпазва духовните от заблудени и изостанали в развитието си духове, как разчита с вещина миналото, за да извлече от него поуката на съдбата, как разбива всякакви илюзии и заблуди, как повежда с бащинска закрила повлечени от вълните на противоречията невръстни и упорити люде, как призовава всички към по-разумен, по-хармоничен, по-буден живот, как насажда добродетели, как изтръгва из корен злите прояви, как лекува безлюбието, как съзира плодовете на любовта в най-малките прояви на ежедневието, как вижда мъдростта в добрата и светла мисъл, как подава ръка на всеки, потърсил Бога в себе си, или в ближните си, или в разумната природа, как се радва на малкото добро, как пожелава то да бъде начало за нов живот, как скърби за сторената неправда, как съжалява носителите на насилие и зли прояви, как страда, когато другите страдат, какви усилия прави, за да облекчи настоящето и изтръгне от оплитането на тежки кармични завръзки не само отделни личности, но ратуваше за доброто на цели общества, на цели народи.
повик! Израз на безмерна топлота и чистосърдечност. Израз на обич и любов, каквато само Той можеше да изяви. Тези думи бяха отправени към нас в ранните часове на един неделен ден, събрани в салона на Изгрева, да чуем утринното слово - така наричахме първата беседа. Няколкократно прозвуча бащинският зов вплетен в мъдрото и истинно утринно слово. Да, Той поиска с очи да видим как живее и твори, как работи, колко изключително тежки са ежедневните приеми, как помага на здрави и на болни, на умни и недосетливи, как раздава правда на малки и големи, объркали взаимните си отношения, как изтрива сълзите на разплакани с години очи, как вдъхва вяра в живота на обезверените, как изтръгва от лапите на безлюбието в своята ненавист амбициозни мъже и жени, как въздига от калта потъпканите и онеправданите, как отрива приспаната душевност на онези, които не знаят що е душа, и не приемат духа, как вдига завесата на очите на заслепените, които не искат да знаят, че има друг, незрим свят, пълен с обитатели - добри и просветени, как предпазва духовните от заблудени и изостанали в развитието си духове, как разчита с вещина миналото, за да извлече от него поуката на съдбата, как разбива всякакви илюзии и заблуди, как повежда с бащинска закрила повлечени от вълните на противоречията невръстни и упорити люде, как призовава всички към по-разумен, по-хармоничен, по-буден живот, как насажда добродетели, как изтръгва из корен злите прояви, как лекува безлюбието, как съзира плодовете на любовта в най-малките прояви на ежедневието, как вижда мъдростта в добрата и светла мисъл, как подава ръка на всеки, потърсил Бога в себе си, или в ближните си, или в разумната природа, как се радва на малкото добро, как пожелава то да бъде начало за нов живот, как скърби за сторената неправда, как съжалява носителите на насилие и зли прояви, как страда, когато другите страдат, какви усилия прави, за да облекчи настоящето и изтръгне от оплитането на тежки кармични завръзки не само отделни личности, но ратуваше за доброто на цели общества, на цели народи. Погледът на УЧИТЕЛЯ проникваше в дълбините на живота. Той разбираше езика на насекоми и животни, разговаряше с техния разумен дух - непознат на нас, обикновените. Скрижалите на природата Му бяха познати, познаваше написаното писмо от дългите векове и разчиташе скритото съдържание на всяка форма. УЧИТЕЛЯТ ни зовеше да бъдем съпричастни на Неговото знание, да се поучим и да правим опити, не само един, но хиляди опити, за да се уверим, че животът е многостранен и многолик, богат със съдържание. УЧИТЕЛЯТ ни зовеше да ни открие пластичните форми на невидимите светове, обитавани от светли и разумни духове.
към текста >>

4. І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...

С вещина и добър усет те успяха да разграничат обикновените философски системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха грешката да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания.
Добри и чисти по душа, от основните идеи и принципи на учението те изградиха мироглед, станал съдба в живота им. Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ. В професията на педагога има обич към знанието и любов към душата. Без обич и любов е немислим успех в познанието, а още по-малко може да се очаква придобиване на добродетели, така необходими за оформяване на новия човек. С беззаветна преданост учителите приеха да бъдат носители на новите идеи и готови да дадат делови израз. С вещина и добър усет те успяха да разграничат обикновените философски системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха грешката да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания. Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят. Светлите мисли в учението не са от категорията на обикновеното човешко мислене. Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека. В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът.
към текста >>

5. ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?

Към него трябва да се отнасяме с вещина и дълбоко съзнание.
Вълнуваше ме въпросът - спи ли УЧИТЕЛЯТ... сънува ли? Той никога не е споделял сънища, така както ние често ги разказвахме. А в много лекции въпроса за съня, за сънуването, за хигиената на спящия Той внимателно разглеждаше от всички познати и непознати аспекти. Така, към опита на човечеството, описан в народните умотворения, сказания и легенди, към постиженията на древната и съвременна наука, медицина и психиатрия, към констатациите на малки и големи окултисти, УЧИТЕЛЯТ прибави резултата от личните си наблюдения и опити, изнесе закономерности, непознати досега на човечеството. За нас сънят е твърде важно явление. Към него трябва да се отнасяме с вещина и дълбоко съзнание. Сънят е безусловно необходим процес. Важен феномен на живота, обуславящ крепко здраве, хармонично развита психика, годна да расте и да се развива. Онези, които са прокудили съня и не могат да притворят клепки за сладка дрямка и здрав сън, знаят какво значи да загубиш този неоценим дар на живота. А онези, които знаят цената на съня ,грижливо поддържат ритуала на заспиването, който ги въвежда в света на безмълвието. Те заспиват бързо и неусетно.
към текста >>

6. ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА

Но още по-голяма рядкост бе изработения с вещина и майсторство портрет на УЧИТЕЛЯ.
Но този път, само преди около двадесетина минути, УЧИТЕЛЯТ се спря на някои френологични данни, от които зависи оформяването на дадено изкуство и в лекцията си Той си послужи с конкретни примери. За да се спре наново на тази тема, поводът бе основателен. При своето повторно посещение в България, световно известният художник Борис Георгиев бе отделил доста от своето време за срещи и разговори с УЧИТЕЛЯ. А за удобство и по-голяма свобода художникът квартируваше в своята нарочно обзаведена кола, с която бе пропътувал далечна Индия. Бялата кола, посред една от китните поляни на Изгрева, бе рядкост на времето. Но още по-голяма рядкост бе изработения с вещина и майсторство портрет на УЧИТЕЛЯ. Опитното око на знаменития художник бе успяло да долови необичайната вглъбеност на Мъдреца, несрещнат нийде другаде. С прекрасната техника на съвършен портретист Борис Георгиев изработи платно, което и сега заема място в една от художествените галерии. Именно портретната живопис бе предмет на разговор. Между нас, около печката, бе един от нашите братя художници. Той поиска УЧИТЕЛЯ да му отговори, защо едвам през последните векове човечеството е създало живопис, а в по-близката и по-далечна древност е имало само рисунки с твърде скромни и оскъдни линии, подобно на детските и то, или в профил, или в анфас, студени и бездушни като маски, без израз и без цвят?
към текста >>

7. ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО

Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застава очакваният преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямото знание.
Останалите деца...чакат своя учител. Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек, с граждански дрехи и куфарче. Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка. Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца, примесени и с такива, които са оставили зад себе си детството. За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове. Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застава очакваният преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямото знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо. Известна е методиката за усвояването на подобно знание. Но на всички е правило впечатление неговата способност да предаде голямото знание, втъкано в природните процеси, на детски език, да го опрости и да го направи разбираемо. Това той най-често е правел, когато повеждал децата навън по полето и из близката дъбова гора. Така часовете извън класната стая са били не само часове на отдих и освежаване, но са били часове на богато усвоено знание за неизброимите процеси на великата природа.
към текста >>

8. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Голямата любов, не-изказана грижа, необикновената вещина, с която Той разглеждаше всички тези духовни и социални проблеми, я почувствах в този момент, когато ми говореше върху всички тези въпроси, които изпълваха и вълнуваха моето естество.
Учителят беше много сериозен, красивото му лице като че ли беше изваяно от мрамор. Той виждаше какво става в моята душа. При други случаи, когато му задавах въпроси от капитален характер, той често ми отговаряше със своето мълчание, но при тази среща, за разлика от другите, Той много ясно ми говори. Относно въпроса, който се отнасяше до моето обществено положение почти нищо не ми отговори. Но по въпросите, свързани с Учението, свързани с духовния и културен живот на България, проблемите, които изпъкват на социална почва и всички международни въпроси, които новото време слагаше за разрешаване - по тези въпроси Той така вдъхновено ми говореше, че мислено се пренесох години назад, в народното читалище на Велико Търново, когато слушах неговата беседа „Новото човечество". Голямата любов, не-изказана грижа, необикновената вещина, с която Той разглеждаше всички тези духовни и социални проблеми, я почувствах в този момент, когато ми говореше върху всички тези въпроси, които изпълваха и вълнуваха моето естество. За мен този разговор беше някакво откровение. Аз виждах контурите на един нов свят, който се раждаше в зората на изгряващото слънце на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Моята личност в тези моменти изчезваше, като че излизах от безкрайните предели от периферията на Битието и влизах в центъра, където звучи много ясно ритмичният пулс на това Безкрайно Начало, независимо с каква дума ще се нарече - душа, или дух. Разговорът продължи 3 часа. Когато се обърнах на запад и отново влязох в малката черупка на моята личност, аз видях, че Слънцето залязваше.
към текста >>

9. 7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

те засягат еднакво, с еднаква сериозност и вещина, както най-възвишените, извън световни проблеми за човешкия Дух, така и чисто земните въпроси за човешкото тяло, за нашата храна, облекло, за заобикалящата ни среда и т. н.
Тия книги представляват нещо като светла верига, нещо като светъл Божествен мост, който свързва два свята - светът на настоящото и светът на Бъдещето..." „Никъде досега в познатата ни окултна литература, ние не сме срещали такива думи, такава дълбочина, такова прозрение, такава недостъпна за обикновения човек всеобхватност и възвишеност, никъде другаде, освен в беседите на Учителя, работещ в България - Петър Дънов". „Ако е въпрос за сравнение, за да получи читателят на тези редове известна представа за това, което ни дава Учителят Мория, ние не можем да го сравним с нищо друго, освен с това, което ни дава Учителят Дънов. Както беседите по сила и дълбочина, възвишеност и всеобхватност не могат да бъдат сравнени с нищо от популярната окултна литература, нито пък с творенията на които да било първостепенни писатели, също така и книгите, дадени от Учителя Мория нямат равни на себе си. И едното, и другото са откровения на нечовешки творби, давани на хората, за да им помогнат да преминат благополучно през изпитанията на днешната епоха, и влизайки през дверите, водещи към бъдещето, да изградят новия свят. И затова, както думите на Учителя Дънов, така и на Учителя Мория са колкото отвлечени, толкова и конкретни, т.е. те засягат еднакво, с еднаква сериозност и вещина, както най-възвишените, извън световни проблеми за човешкия Дух, така и чисто земните въпроси за човешкото тяло, за нашата храна, облекло, за заобикалящата ни среда и т. н. Няма нищо маловажно за Учителите, които знаят, че великите неща са изградени от малките". „Центърът, от който Учителят Мория направлява към света на хората своята дейност, се намира в Хималаите, Индия. Там има една община (комуна, задруга) от Негови верни последователи, които са под непосредственото Му ръководство, като първи получават Неговите Откровения и после предават на света това, което е предназначено за него. Защото, както във всяка Окултна Школа, тук се дават и неща, които не се изнасят навън, а остават само за учениците. Учителят Мория дава своето Учение на света чрез учениците си и предимно чрез госпожа Елена Рьорих, жена на художника със световна известност, професор Николай Рьорих, който с цялото си семейство живее в поменатата община." Поднесохме тези цитати от в-к „Братство" от автора на статията Сава Калименов.
към текста >>

10. 30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

„Аллах керим” - жив е Господ - ще ви даде и вам силна власт, но за да почувствате „силата й”, ще се приложи някога върху ви - инак няма да я разберете и да научите простата истина, че най-голямата сила е любовта, човещината и правдата.
Простете, ако нещо ви догорчивее от казаното, но аз мисля, че казвам истината. Ратничка * Ляпчев е заявил в Пловдив, че е необходима една силна власт.* Не, г-н Ляпчев, необходима е една справедлива власт - тогава тя ще бъде и силна. А само една власт, както я искате вий и сателитите ви, ще я имате. Той, Бог, или съдбата - както щете, - дава каквото поискате - но помнете: върху гърбовете ви ще се приложи тая силна власт, та да изпитате силата й. Тъй искаха някои земледелци „ядра” да образуват - днеска ги видяха срещу си, искаха с насилие да укротяват противниците си - сега тях укротяват така. „Аллах керим” - жив е Господ - ще ви даде и вам силна власт, но за да почувствате „силата й”, ще се приложи някога върху ви - инак няма да я разберете и да научите простата истина, че най-голямата сила е любовта, човещината и правдата.
към текста >>

11. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

ТОМ 5

Когато човещината е от вън Бог е от вътре, то е истинското положение на човека.
Пета гл. от Ев. Лука, 37 ст; 15 глава от Ев. Йоанна, 16 ст. В живота има две максими, които трябва да пазим. Когато човещината е от вън Бог е от вътре, то е истинското положение на човека. Когато човещината е от вътре, Бог е от вън, т.е. когато човек не се отнася човешки, Бог е от вън тогаз идат всички противоречия в живота. Та сега по някой път вие изпитвате човещината, но не само вашата човещина, но и човещината на всички хора от вън. Тогаз Бог е от вътре. А по някой път, опитвате безчовещината от вътре и казвате: Не си струва човек да живее за доброто.
към текста >>

Когато човещината е от вътре, Бог е от вън, т.е.
от Ев. Лука, 37 ст; 15 глава от Ев. Йоанна, 16 ст. В живота има две максими, които трябва да пазим. Когато човещината е от вън Бог е от вътре, то е истинското положение на човека. Когато човещината е от вътре, Бог е от вън, т.е. когато човек не се отнася човешки, Бог е от вън тогаз идат всички противоречия в живота. Та сега по някой път вие изпитвате човещината, но не само вашата човещина, но и човещината на всички хора от вън. Тогаз Бог е от вътре. А по някой път, опитвате безчовещината от вътре и казвате: Не си струва човек да живее за доброто. Човек да живее малко за себе си.
към текста >>

Та сега по някой път вие изпитвате човещината, но не само вашата човещина, но и човещината на всички хора от вън.
Йоанна, 16 ст. В живота има две максими, които трябва да пазим. Когато човещината е от вън Бог е от вътре, то е истинското положение на човека. Когато човещината е от вътре, Бог е от вън, т.е. когато човек не се отнася човешки, Бог е от вън тогаз идат всички противоречия в живота. Та сега по някой път вие изпитвате човещината, но не само вашата човещина, но и човещината на всички хора от вън. Тогаз Бог е от вътре. А по някой път, опитвате безчовещината от вътре и казвате: Не си струва човек да живее за доброто. Човек да живее малко за себе си. И всички страдания в света произтичат от този факт, когато човек живее за себе си. Човек като мисли за себе си никога не може да бъде щастлив.
към текста >>

А по някой път, опитвате безчовещината от вътре и казвате: Не си струва човек да живее за доброто.
Когато човещината е от вън Бог е от вътре, то е истинското положение на човека. Когато човещината е от вътре, Бог е от вън, т.е. когато човек не се отнася човешки, Бог е от вън тогаз идат всички противоречия в живота. Та сега по някой път вие изпитвате човещината, но не само вашата човещина, но и човещината на всички хора от вън. Тогаз Бог е от вътре. А по някой път, опитвате безчовещината от вътре и казвате: Не си струва човек да живее за доброто. Човек да живее малко за себе си. И всички страдания в света произтичат от този факт, когато човек живее за себе си. Човек като мисли за себе си никога не може да бъде щастлив. Защото идеята да бъде щастлив, ти я прилагаш по отношение на малката част, а това е невъзможно. Когато тръгнеш за планината можеш ли да носиш всичко?
към текста >>

Човещината е в малкия свят, а Любовта е в големия свят.
Учителят погледна мъглите, които се движеха по долините и върховете пред нас и каза: Това е кармата на Европа. Раздвижила се е. В съвременното човечество трябва да се събуди онова съзнание - хората съзнателно да изпълняват Волята Божия. Не да мислят, че Бог е от вън и да изпълняват Волята Му, но да Го чувствуват от вътре. Аз като говоря за вътрешния и външен живот разбирам следното: Външният свят е малкия свят, а вътрешния свят е големия свят. Човещината е в малкия свят, а Любовта е в големия свят. Днес всички си повдигнете сърцата и се съединете по цялото лице на земята с всички хора, които желаят подобрението на света. Свържете се и с обществата и в духовния свят и в Божествения свят. Свържете се с това, което те мислят и с това, което те правят и работите ще стават тогава по-лесно. Вие на земята ще бъдете проводници на онези блага, които те ще донесат. Когато те бутнат копчето всичко ще тръгне.
към текста >>

12. 33. ЗЛАТНАТА ЕПОХА

Мария Райчева

ТОМ 6

Ще има човещина, ще има един език.
Тази власт на земята не е реализирана. И ще я даде на светиите. И когато стане това, ще има ли по цялата земя насилие? Няма да има насилие. Характерно нещо за шестата раса ще бъде, че национализъм няма да има. Ще има човещина, ще има един език. Ще има и други езици, но един език ще бъде общ за всички. Затвори няма да има. Ще дойде един човек и ще ти каже: „Има опасност да направиш едно престъпление след една година. Да внимаваш". Ще пътуват хората свободно, нали е казано: Вълкът и агнето ще пасат заедно, т.е.
към текста >>

13. 6. ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ МАЛЦИНСТВАТА

Георги Сотиров

ТОМ 6

Ние изпълнихме пет народни песни и хора, с голяма вещина и така добре се представихме, че получихме награда златен медал.
6. ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ МАЛЦИНСТВАТА На 24 април 1974 г. имахме републиканско състезание в гр. Плевен с нашият битов оркестър, състоящ се от 12 души. Състезанието беше в големия градски салон, участвуваха колективи от много градове из цяла България. Ние изпълнихме пет народни песни и хора, с голяма вещина и така добре се представихме, че получихме награда златен медал. След концерта, който беше преди обяд, отидохме заедно да се нахраним в ресторанта. Там предварително беше уговорено, че ще се храним. С нас беше и диригента ни. Следва да спомена, че пътните, хотела, храната - всичко беше за сметка на Комитета, който уреждаше състезанието. Настанихме се и почнаха да ни сервират обяда, състоящ се само от месна храна.
към текста >>

14. 37. Ученици за света и ученици за школата

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Човещината е едно.
фактически, които се женят загубват оная нравственост, оная чистота, която имат. Зависи как са женени, ще обясня после, но щом се оженят те стават вече в съдружие с този, с рогатия, дявола. Защото този акт е дяволски. Той не е човешки. А човекът е едно, а светът е друго. Човещината е едно. „Човещина, Бог и природа“, казва Учителя, „това е едно и също нещо“. Да, тъй че ако тука в Школата някой иска да се жени - в света е. Да отиде в света. Няма място тука. Тука е за нравствено чисти ученици.
към текста >>

„Човещина, Бог и природа“, казва Учителя, „това е едно и също нещо“.
Зависи как са женени, ще обясня после, но щом се оженят те стават вече в съдружие с този, с рогатия, дявола. Защото този акт е дяволски. Той не е човешки. А човекът е едно, а светът е друго. Човещината е едно. „Човещина, Бог и природа“, казва Учителя, „това е едно и също нещо“. Да, тъй че ако тука в Школата някой иска да се жени - в света е. Да отиде в света. Няма място тука. Тука е за нравствено чисти ученици. Да бъдат, да живеят като братя и сестри.
към текста >>

15. 14. Предсказанието на баба Хаджийка

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Той пак прояви човещина да ме изслуша и си отиде.
Отговорих: „Аз ще ви го подаря. Вие хем ще отидете да се разходите, хем ще си го работите, хем грозде ще ядете, нали“. Казвам му още: „Баща ми е убит във войната 1916 г., вие не сте виновен за това, но ако оставите мама да мизерствува в София сама, нямам никакъв близък нито познат, значи вие ще бъдете виновен“. Той се ядоса, блъсна вратата и си излезе. Преди да излезе още викам: „Аз ще си оставя адреса тука, та ако решите да ме пращате в София, да знаете къде да ми пратите съобщението“. Той пак прояви човещина да ме изслуша и си отиде. Капитан Брадичков ми казва: „Абе как може да се говори така на такъв големец, полковник? Той управлява тук бургаските войски, Сливен и т.н. всичко, а ти се държиш така“. Отговорих му: „Аз си казвам истината“. Вземах си багажа и отидох на село.
към текста >>

16. 34. ОЧИТЕ НА ЛЮБОВТА

ТОМ 8

И започна да потраква чукът на смелия Ваятел с голяма Любов и вещина.
Защото възлюбеният е погледнал своята възлюбена с очите на Любовта, заради Искрата. Защото възлюбената е погледнала своя възлюбен с очите на Любовта, заради Искрата. Очите на Любовта. Учителят погледна човека с очите на Любовта и го видя красив. И пожела да го направи такъв, какъвто го видя. И започна да потраква чукът на смелия Ваятел с голяма Любов и вещина. Какво остави Учителят на земния човек? Учителят остави Себе Си в човешкото сърце. Учителят остави Себе Си в човешкия ум. И стана човешкото сърце любящо и човешкият ум стана проникващ. И когато поспрял край планинския поток човекът се заглежда в пробяг-ващите вълни и плаващата рибка из тях, сърцето му полюбва.
към текста >>

17. 47. В КАУЧУКОВАТА ТРУДОВА КООПЕРАЦИЯ ОСВОБОЖДЕНИЕ - СОФИЯ

ТОМ 8

С импровизираната трапезария се превърна в концертна зала и колектива изпълни с вещина, за голяма радост и изненада на другарите, своята добре подбрана програма.
47. В КАУЧУКОВАТА ТРУДОВА КООПЕРАЦИЯ "ОСВОБОЖДЕНИЕ" - СОфИЯ 20.1У.1948 г., вторник - обедна почивка. Когато художествения колектив при Женското дружество, IV секция посети каучуковата трудова кооперация "Освобождение" - улица "Дървениш-ко шосе", работниците се приготовляваха за обед. Приготовлението стана бързо и обеда почна. Трапезарията, в този хубав ден беше на открито, под изобилните лъчи на слънцето и благодатния, напоен с пролетен мирис, въздух. Не видях кой сервира, но видях как сладко другарите и другарките задоволиха своя глад. С импровизираната трапезария се превърна в концертна зала и колектива изпълни с вещина, за голяма радост и изненада на другарите, своята добре подбрана програма. - Солата и хоровите песни, както и художествено рецитираните стихотворения и разкази бяха посрещани и изпращани с ръкопляскания и задоволство се четеше по лицата на слушателите. Интересът беше голям, но времето малко и още по-малко стана сега. Половиният час, предназначен за почивка отмина и концертната зала беше веднага превърната в склад за каучукови сандалетки, очакващи боси крака да ги зарадват за първи май. Защото сега е време за предмайско съревнование и гумените сандалетки бързаха. Художествения колектив напусна кооперация "Освобождение" задоволен, че донесе тук, на самото място на физическата работа от работата на майсторите на изкуството, които от по-рано са предчувствували тези епохални и исторически времена и са ги възпели в художествените си творби.
към текста >>

Девойките - млади и хубави другарки обличаха с вещина железните калъпи с подплата, намазваха с лепило и поставяха над него горния пласт.
И аз още работя и ще работя. Не ми е трудно." Другарите ни отведоха в една стая,където каучукът се приготовлява на пластове, където въздухът е непоносим, и където, единствено по тази причина, работниците работят на две смени. В съседната стая, за моя голяма изненада, аз пипнах една гореща гумена обувка, току-що извадена из пещта, която с много малко изчиствания тук-там е готова за обуване. А само 25 минути преди това, тя не е освен железен калъп грубо облечен в каучук. "В пещта гумата се стопява и заема формата на калъпа, в който е поставена", ми обясни един млад работник, весел и добър, като ми показа нагледно целия процес. Девойките - млади и хубави другарки обличаха с вещина железните калъпи с подплата, намазваха с лепило и поставяха над него горния пласт. Един млад работник изрязваше подметки и обувките от ръка на ръка излизаха топли, топли както излиза из фурната топличкият хляб. Другарката-художничка си направи една скица от въртящо се колело и понеже времето напредваше, а ние не бяхме обядвали, си тръгнахме. Минавайки погледнахме в готварницата. Хубава, пълничка готвачка приготовляваше материала за обеда на следния ден, а една голяма тенджера с прясно, току-що сварено мляко ухаеше. "Това за кого е?
към текста >>

18. 133. ПЛАЧЪТ

ТОМ 9

Сега, нали човещина, аз тогава се срамувах да кажа на Учителя.
С течение на времето сега се продължи до Юпитер, до показалеца е линията. Каза ми тогава, че ще развивам тази линия. В.К.: Е сега вие не минахте през брака или се разминахте само? Е.А.: Не минах, но минавах покрай него. Ето един случай... Когато бях на 24 години, появи се у мен едно желание да имам дете. Сега, нали човещина, аз тогава се срамувах да кажа на Учителя. И не Му казах. Но след 10 години същото чувство пак го изпитах. И тогава вече се осмелих да кажа на Учителя: „Странно, Учителю, никак до 24 години не съм имала желание да имам дете и за известен период от време имах такова желание. След това 10 години минаха нямах такова желание. Но сега на 34 години пак ми дойде това желание.
към текста >>

19. VI. ОТПЕЧАТВАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

ТОМ 9

Почувствах, че съм нападната от някакви вандали, които нямат нито човещина, нито култура, нито човешка обхода.
И след като бяха претърсвали един час, аз разбрах, че дълго ще претърсват, поисках да запаля печката. Като отивах да взема дърва и въглища с мене идваше агент. Те ме държаха цели 12 часа от пет часа сутринта до пет часа след обед. Като едни идваха, други си отиваха. Малко преди пет часа след обед дойде един млад, нисък, набит агент, който щом влезе в стаята, всички портрети на Учителя свали, извади ги от рамките, самите портрети смачка и ги тури в чувала, а ми остави само празните рамки. Почувствах, че съм нападната от някакви вандали, които нямат нито човещина, нито култура, нито човешка обхода. В началото на обиска, когато разбрах, че ще ни вземат беседите аз много се натъжих и дълго плаках, без да им кажа нито дума. Един от тях, който може би се смути от моето поведение се опита да ме успокои като обеща, че всичко ще ни върнат, но това не стана. Този ден беше един от най-тежките в живота ми. Учителят си отиде, но Той ни остави Словото, а сега и на него посегнаха. Прибраха го.
към текста >>

20. 09 - 279. СЕДЕМТЕ ПРОФЕСОРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Третата изненада била тая, че Учителят отговорил с голяма вещина на въпросите им из разните области на човешкото познание.
Това била първата голяма изненада за тях, защото те на никого не били казали за това си посещение, а ето, столовете им специално запазени. Втората изненада била, че те щом седнали, Учителят се обърнал към първия от тях и му отговорил на въпросите, преди още да му бъдат поставени. След това Учителят отговорил последователно на въпросите на всички останали. Това ги изумило. Те само се поглеждали и свивали рамене от изненада, като недоумявали от где той знае въпросите им. Третата изненада била тая, че Учителят отговорил с голяма вещина на въпросите им из разните области на човешкото познание. След като Учителят отговорил на всички въпроси, преди да му бъдат зададени, тогава се обърнал към тях с думите: „Имате ли други въпроси? " - „Не, нямаме", отговорили втрещени от изумление седемте професори. - „Тогава друг път не се опитвайте са поставяте Учителя на тясно." Това било четвъртата изненада. Разказано от сестра Люба Стойкова в Тополица. 19.12.1963 г.
към текста >>

21. 12 - 34. ПЕНЮ КИРОВ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

Само добро и човещина.
И Учителят пише: „Пеню, като дойде Михаил, кажи му след теб да се отбие при мен." И след това брат Пеню пратил Михаил и пише: „Пеню, Михаил дойде и аз свърших своята работа с него." А какви ли не чудесни неща имаше там. Много от тези тетрадки баща ни изгори по време на обиска. В.К.: Ако не беше ги изгорил, милицията щеше да ги вземе и ще ги изпрати в архива на МВР и след време могат да се вземат оттам. Надка: Тогава беше голямо гонение и властта се беше озлобила срещу Братството. В Айтос постъпиха така защото бяхме местни хора и само добро бяха видели от тати. Само добро и човещина.
към текста >>

22. 23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

ТОМ 10

Това е най-тъмната епоха, когато разгромът и човещината са се отдалечили.
Но жаждата за повече блага събудило егоистичното чувство в човека, да чувствува себе си отделен, да облагодетелства повече себе си. Със засилване на това себично чувство, на този егоизъм, човек започнал да забравя за интересите на другите, почувствувал се господар. Свещен егоизъм завладял народите и се образували класите. Народите възставали едни срещу други, това довело до хаос, в който загинали древните цивилизации. Хората са се отчуждили един от друг, станали са жестоки, отмъстителни. Това е най-тъмната епоха, когато разгромът и човещината са се отдалечили. В този ред са се явили нови цивилизации - еврейската, гръко-римската. Това е тъмната печална есен на човешкия живот. За да се ограничи самоизтреблението на хората, се явяват гражданските закони, но се узакони робството. В края на тази епоха се яви Христос. Той възвести братството между хората, че животът, който живеем, не е наш, той принадлежи на Бога.
към текста >>

23. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, който трябва да минем, не е прав, той е така замотан, щото трябва много вещина.
Като казвам в нас, то е тук (показва гърдите). Главата е небето. Бог живее в главата, а ангелите живеят в дробовете. Нашата глава е свързана с Божествения свят и ако не можем една енергия да я прекараме от дробовете в главата, не можем да намерим небето. Някои хора се молят мижешката. Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, който трябва да минем, не е прав, той е така замотан, щото трябва много вещина. Пътят ни е спирален по подобие слизането на орел. Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, за да разбере своята мисъл, т. е. мисълта, която трябва да му стане ясна и отчетлива. Аз ви говоря на един език обезформен и вие, гледам, почвате да задрямвате. Ако взема да ви нахвърля живи форми, веднага ще се свестите.
към текста >>

24. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка, даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране.
Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пиано), съпровождани с флейта от техния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова. По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори. Третият концерт, който ни се даде, бе от госпожа Недялка Симеонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство. С чистотата на своите тонове и извънредно добро изпълнение тя затрогна всички присъствуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади". На 9.XII. нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка, даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране. Тя изпълни няколко композиции от Шопен и „Жоконата" от Бах. Като съобщаваме всичко това на любезните ни братя и сестри, живущи навсякъде в страната, ние им пожелаваме добро здраве и усърдно подвизаване в духа на това, което Учителят ни научи. Изгревът продължава да бъде духовен център и всеки брат или сестра, които биха пожелали да вкусят от настоящия наш братски живот, се считат добре дошли между нас. Ще ни бъде особено приятно, ако братята ръководители из цялата страна се отзоват на молбата ни (повтаряме тази молба и сега), отвреме навреме да ни пишат подробно за живота на кръжока им. Знаем, че се устройват братски срещи, посещават ги братя и сестри от съседни градове; има братски вечери и вечеринки - всичко това е интересно да ни се описва, за да го прочитаме и пред софийското Братство.
към текста >>

25. Наряди за 1947 г.

ТОМ 12

Денят Петровден ни напомня за човека, който ни срещна с човещината, за брата, който ни стопли душите и сърдцата, за пророка, който ни научи да разбираме силата и тайната на нашата съдба; за мъдреца, който ни разтълкува звездния език, за да разбираме и четем книгата на вековете.
Той е носител и Учител на Любовта. Беседите Му са азбуката, а животът Му - образец на тая нова култура, която иде. Учениците му са първите пионери - бъдещи проповедници на шестата раса. Наш братски дълг се явява да следваме неотклонно пътя на Неговия живот, да станем проводници на Неговата любов, изразители на Неговата благост, вестители на Неговата мъдрост. Да живеем в пълна братска хармония и любов, да забравим личните недоразумения и затваряме очи пред личните недостатъци, и живеем с мисълта да приложим Неговото учение. Денят Петровден ни напомня за човека, който ни срещна с човещината, за брата, който ни стопли душите и сърдцата, за пророка, който ни научи да разбираме силата и тайната на нашата съдба; за мъдреца, който ни разтълкува звездния език, за да разбираме и четем книгата на вековете. Учителят- слънце от слънчевия свят, запали мистичния огън в нашите души и ние видяхме истинската светлина, която огрява живота ни, пробужда съзнанието и освобождава мисълта. Той ни учеше да бъдем добри по дела, мисли и братски отношения, съвършени по сила и красота, по любов и чистота; да се чувствуваме като души и обичаме като братя и сестри; да носим в сърдцата си Завета на Любовта; да бъдем готови за учене в школата и добри граждани на Всемирното Братство; да бъдем верни на Завета Му, наследници на Словото Му, за да радваме душата Му. Нека настоящото ни писмо, израз на всички братя и сестри от Варненското Братство, да споделим в този ден един молитвен час за обичния ни Учител, при първия лъч на слънцето, и благодарим за Неговия труд и любов към нас, да стопли и обедини сърдцата ни, да хармонира душите ни и задружно да работим, следвайки неотклонно пътя, по който Той ни води, за да приложим новото на земята. Със сърдечен братски поздрав от всички Варненски братя и сестри, /п/ Велко Петрушев 8) ЛЮБЕЗНИ БРАТ, Изпращаме Ви едно писмо (послание) от Братския съвет. Молим, прочетете го в събранието на Братството и изпратените екземпляри раздайте на братя и сестри.
към текста >>

26. 18. ПЕНТОГРАМЪТ

Тодор Ковачев

ТОМ 12

Със чудна вещина приспахте го завчас!
Да изляза пак оная дребна пречка ми не дава - петорната звезда на тоя праг. Фауст Нима те ПЕНТАГРАМАТА смущава? На ада син, кажи тогава - ако те спира тя, как влезе в моя дом и как подобен дух бе хванат слепешком? Мефистофел Той спи! Благодаря ви, прелестни създания! Със чудна вещина приспахте го завчас! За тоя ваш концерт длъжник ще съм пред вас! Не си човекът ти, що дявола ще хване! Във сладки сънища го уплетете вие, в море от блянове да тъне той без път! А тук магията веднага ще разбие на някой плъх зъбът Не трябва дълго да заклинам аз - ей там шуми един, сега е той при нас. Зове те царят на мухите, на въшките и на бълхите и заповядва ти тоз час навън ка да се подадеш и тоя праг да разядеш Фауст - събужда се Нима и този път измамен бях?
към текста >>

27. 35. ЖАЛБА

Стефан Тошев

За предизвикване на войните не по-малко е виновна и империалистическата политика на дипломацията на някои държави, която не държи сметка ни за правдата в международните отношения, ни за елементарната човещина - да се даде възможност и на другите народи да водят човешки живот и да бъдат поставени при същите или приблизително същите условия (като се изключат географическите такива) за всестранно развитие.
(на гърба на задната й корица е писана годината и мястото на печатането й). А че тази моя книга - разбира се, отразяваща религиозния мироглед, а не материалистическия, който от наше гледище не кореспондира с Истината - изразява становището на Учителя Дънов по социални и политически въпроси, които той в система е прокарвал в беседите си и в частните си разговори със свои ученици и външни на Обществото ни хора, което му становище ми е добре познато, защото, както казах в началото: аз отдавна съм един от неговите ученици, ще ви дам няколко цитата от нея: 1/ От стр. 201-202: „У Учителя Дънов ще четете, между другото, какви преобразования ще настанат в икономическия, в стопанския, в семейния и обществения живот на хората, когато те възприемат любовта като активен принцип в живота си. Днешните, обладани от егоизъм крупни земевладелци, големи индустриалци и богати търговци, доста допринасят със своя груб егоизъм, със своята алчност за богатства за мизерията на широките народни маси. Крупни индустриалци на военни материали подготвят чрез пресата, голяма част от която е под тяхно влияние, войни; а и по други недостойни пътища са предизвиквали и предизвикват войни. За предизвикване на войните не по-малко е виновна и империалистическата политика на дипломацията на някои държави, която не държи сметка ни за правдата в международните отношения, ни за елементарната човещина - да се даде възможност и на другите народи да водят човешки живот и да бъдат поставени при същите или приблизително същите условия (като се изключат географическите такива) за всестранно развитие. Но нали дипломацията се води от дипломати, от държавници, от хора? Ако те бяха хора не на грубия егоизъм, а на една по-висока духовна култура, с един духовен мироглед, какъвто е бил, например, английският държавник Гладстон, нима това няма да се отрази в духа на провежданата от тях политика? Ще гледат ли тогава те на милионите хора (свои и чужди), които ще хвърлят в ужасите на войната, като на материал, като на средство за постигане на национални цели? Или ще търсят мирни средства, чрез взаимни отстъпки, за уреждане на международните спорове и конфликти, всякога готови да отстъпят, дето противната страна очевидно има право? Защо, например, повикът за елементарна правда на толкова милиони индуси, изразен чрез легендарния Ганди и др.
към текста >>

28. 8. СТИХОВЕ ОТ МИЛКА ГОВЕДЕВА

Милка Говедева

В никого не виждам проява на човещина.
Наследство, потомство незнайно от векове все тъй потайно мъчиш се да разбереш техния език, остават глухи на тревожния вик. Век на разплата е сега. Надвиснала е опасността от война. Живеят хората безделно, не мислят за времето военно. Навсякъде пожари по земята, как ли ни търпят тези от небесата? В никого не виждам проява на човещина. Къде остана човешката същина? Надявам се на добрите по земята. Дано те спасят хората от войната. Дано враговете станат приятели и на доброто в утрешния ден сеятели. 9.02.1983 г.
към текста >>

29. 1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Димитър Кочев

Но в остър и величествен контраст с тази дребна човещина, още от първите моменти на запознаването ми с Учителя се откри неговият изключителен характер, държание, обхода и произход.
Останах приятно впечатлен от особено достойното държане на Учителя пред лицето на неделикатния посетител; почувствах веднага огромната разлика между две култури - безмерното търпение и деликатност, и грубата невъзпитаност на някакъв интелигент. Скоро разбрах, че този млад човек е член в редакционната колегия на списание „Житно зърно", д-р минеролог, стипендиант на Алберт Айнщайн, Елиезер Коен. Още първите дни след 9.09.1944 г. този „приближен" ученик на Учителя Петър Дънов публично се отказа от Учителя си и учението му, и то с твърде дръзки и недостойни думи. Няколко години по-късно завърши след тежка болест живота си като съплеменник по кръв, морал и нрав на библейския Юда Искариотски. Но в остър и величествен контраст с тази дребна човещина, още от първите моменти на запознаването ми с Учителя се откри неговият изключителен характер, държание, обхода и произход. Почувствах още при запознаването ми с Учителя неговата величественост. Още от малкото думи, които се размениха помежду ни, почувствах, че имам отворен, сигурен, радостен и сияен нов дом. Той не каза: „Елате пак", но цялото му същество говореше само това: „Елате и идвайте пак, защото съм приготвил велико угощение за гладните души! " По-късно с неколцина приятели направихме ново посещение на Учителя. В разговора ние отразихме естествено младежки интереси и пламенни въжделения и проекти.
към текста >>

30. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

Тези хора имали такъв здрав усет за това що е човещина, що е етика, що е религия в истинския смисъл на думата!
Заедно с тях потегля и той. Попада в обществото на 2000 души руски селяни. С тях той се сближил, разговаряли се за Христа, религията, войната и пр. Нали говорят много пренебрежително за руския мужик? Но той останал поразен от величието на руската душа. Тези хора имали такъв здрав усет за това що е човещина, що е етика, що е религия в истинския смисъл на думата! Той им показал картините си. Тези рисунки, които имали такава висока техника, били разбрани от тези хора така, както рядко други ги разбирали. Мнозина от тях плакали. И му обяснили защо плачат: „Плачем, защото видяхме чрез тях най-хубавото в душата си." В Русия стоял една година при домашните си (родители, сестра и нейно дете). Баща му бил тежко болен.
към текста >>

31. 10. МИСЛИ ПО ПОВОД ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗЛОЖБИ НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА, ИВАН ТРИЧКОВ И ПРЕСЛАВ КЪРШОВСКИ

Цветана Симеонова

II. Протоколи от събора 18. VІІІ.1927 г. - 25. VІІІ.1927г.

В своите портрети тя с вещина се е старала да долови съкровения живот на душата.
Нейните картини могат да се отличат между хиляди други. Тя има особен начин за рисуване: рисува със светли, нежни, ефирни краски. Нейните форми като че ли са полуматериални. В картините й изобщо липсват тъмните, гъсти, материални краски. Изложи както портрети, тъй и пейзажи, и натюрморти. В своите портрети тя с вещина се е старала да долови съкровения живот на душата. В този дух е нарисувана картината „Момиче, което съзерцава". Цялото лице е неземно и одухотворено. Изразът на очите, гледащи нагоре, дават представа за един висш свят, в който душата живее. Изразен е нейният стремеж към него. Дрехите са в хармония с основната идея: тъмносиня рокля, обшита горе с небесносини звезди и с наметнат бял шарф, бродиран с рози.
към текста >>

32. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1061-1080

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

21.01.1940 г. Човещина.
Най-същест- веното - един хубав извор да утоли жаждата ви; една хубава мисъл, в която да не се съмнявате. Работата. 1073 Единственото нещо, което повдига човека, това е работата. За да се проявиш в каквото и да е направление, трябва да знаеш да работиш. Човек като мисли - това е работа; като чувствува - това е работа; човек като постъпва добре - това е работа. На всички ви трябва работа! 21.01.1940 г. Човещина. 1074 Когато човещината е отвън - Бог е отвътре. Когато няма човещина - Бог е отвън. Съвременните хора търсят Бога отвън. Вярата. 1075 Вярата сама по себе си е нещо велико! Вярата е проводник за умствените сили.
към текста >>

1074 Когато човещината е отвън - Бог е отвътре.
1073 Единственото нещо, което повдига човека, това е работата. За да се проявиш в каквото и да е направление, трябва да знаеш да работиш. Човек като мисли - това е работа; като чувствува - това е работа; човек като постъпва добре - това е работа. На всички ви трябва работа! 21.01.1940 г. Човещина. 1074 Когато човещината е отвън - Бог е отвътре. Когато няма човещина - Бог е отвън. Съвременните хора търсят Бога отвън. Вярата. 1075 Вярата сама по себе си е нещо велико! Вярата е проводник за умствените сили. Колкото проводникът е по-добър, толкова силата, която минава е по-голяма. Ние.
към текста >>

Когато няма човещина - Бог е отвън.
За да се проявиш в каквото и да е направление, трябва да знаеш да работиш. Човек като мисли - това е работа; като чувствува - това е работа; човек като постъпва добре - това е работа. На всички ви трябва работа! 21.01.1940 г. Човещина. 1074 Когато човещината е отвън - Бог е отвътре. Когато няма човещина - Бог е отвън. Съвременните хора търсят Бога отвън. Вярата. 1075 Вярата сама по себе си е нещо велико! Вярата е проводник за умствените сили. Колкото проводникът е по-добър, толкова силата, която минава е по-голяма. Ние. 1076 Ние сме в света да изправим не само своите погрешки, но и на мнозина, които са дошли преди нас. Виждане.
към текста >>

33. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

ТОМ 14

Той ти направил всички услуги, а пък сега ти, ако нямаш човещина към него, това не е хубаво.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША НА 3 СЕПТЕМВРИЙ 1942 г . Какво значи да любиш? - Да съединиш 3-те свята в едно, т.е. да познаеш човека в Божествения, в Духовния и във физическия свят. Като възлюбиш някого значи да му се отплащаш. Той ти направил всички услуги, а пък сега ти, ако нямаш човещина към него, това не е хубаво. Всякога онзи, когото ти любиш те е любил. Да любиш, това не е позлатяване. Истинската Любов е, когато проявяваш Любовта си в последния момент. А пък, когато в началото проявяваш Любовта си, това не е Любов. А пък, когато искаш да проявиш Любовта си в последния момент и после те няма, това е Любов.
към текста >>

34. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

ТОМ 14

* * * Беседа от Учителя 8 часа вечерта Само Божията Любов носи пълния живот.(С Б Л Н П Ж) Великото в света е онова съзнание, което наричат човещина; онова велико съзнание към което съзнателно всички се стремят.
10 часа и 15 мин. * * * Обяд Отче наш. След обяд Само Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) * * * Вечеря Отче наш. След вечеря Само Божията Любов носи пълния живот. * * * Беседа от Учителя 8 часа вечерта Само Божията Любов носи пълния живот.(С Б Л Н П Ж) Великото в света е онова съзнание, което наричат човещина; онова велико съзнание към което съзнателно всички се стремят. В живото има едно единство, което не се нарушава никога. Има в дърветата окапване на листата, но има растеж на клоните и развиване на нови листа. Има едно единство на човешкия дух. Дали човек приема, че животът има смисъл или не, това не спъва развитието на работата. В съвременните хора има едно желание да наложат едно свое Veto на природата.
към текста >>

35. 72. БАНЯТА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата с най-голяма вещина.
Нашият брат Димитрий Стоянов се зае с тази задача. Той беше човек не само с изключителни и всестранни способности, но и с богати идеи и изключителна находчивост. Техник във всяко направление - строителство, водопровод, електричество, фина механика, часовникарство, груба тежка механика, правене на музикални инструменти. Беше си направил с похвално майсторство цитра, на която свиреше и изнасяше номера, когато имахме концерти в салона. Повреди ли се нещо из тъй разнообразните приспособления, задоволяващи нуждите на човека, тичайте при брат Димитрий Стоянов. Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата с най-голяма вещина. На Изгрева се беше преместил от нашето общежитие и си имаше отделна, самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше. В отделно помещение там си беше устроил и работилница. В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне от часовникарските и се свърши с тези за правене на клинци и подкови. Този именно наш брат, направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка.
към текста >>

36. 17. СИНАРХИЯ

Иван Толев

ТОМ 15

В своите съчинения за Мисиите („Missiofn actuelle des ouvriers", „Mission des Juifs" и Misions des Souverains) той е разработил всестранно и с една безподобна вещина теорията за Синархията.
Те изтъкват теорията на човешките групировки, като считат, че всичките те, фактори на човешкото общество, са в действителност явления от едно и също естество, а Държавата е само една от тия групировки. Семейството, дружествата, общините, Църквата, Държавата са форми на организирани съюзи, на които се противопоставят, като неорганически съюзи, работните класи и националностите, либералните професии, политическите и религиозните партии и даже ефемерните обществени сдружавания и масови натрупвания. Немските автори Гирке и Пройс формулират дефиницията за Държавата така: „Тя е една социална форма от същото естество както другите и правото се ражда от всяка социална формация". Рем даже привежда за пример католишката църква от XIII век. Но ако тая теория на социолозите материалисти изглежда основателна от тяхно гледище, нейната абсурдност изпъква релефно, като се съпостави със строго издържаната и напълно съобразна с естественото развитие система на талантливия учен окултист Seint-Yves d'Alveydre. В своите съчинения за Мисиите („Missiofn actuelle des ouvriers", „Mission des Juifs" и Misions des Souverains) той е разработил всестранно и с една безподобна вещина теорията за Синархията. Значението на тази дума произлиза от гръцката синархи т.е. синтетическо управление, управление, основано на известен принцип. Преди всичко, ние трябва да обърнем вниманието на четците и върху съществената разлика между изследванията на Сент-Ив д'Алвейдър и утопиите на съвременните социалисти. Синархията е закон за съществуването, който действува в обществения организъм също така, « както и в човешкия. Всеки изследовател, в случай на нужда, може да намери тоя закон, като прилага към обществото физиологическите закони, които управляват човешкия организъм, който е най-висшият от животните организми.
към текста >>

37. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Нека четците сами съдят за манталитета и качествата на благородство и човещина у тия висши уредници на нашето учебно дело: ОКРЪЖНО Министерство на Народното Просвещение Бюро за култ.учреждения и фондовете N 33168 26 X11.1925 г.
IV, кн. 5 (XI. 1925 - III. 1926), с. 118. - рубрика Вести Със съжаление към авторите им и за сведение на нашите абонати, поместваме тук два документа, изходящи от висши чиновници при Министерството на Народното Просвещение, които са действували скрити зад авторитета на това правителствено учреждение. Нека четците сами съдят за манталитета и качествата на благородство и човещина у тия висши уредници на нашето учебно дело: ОКРЪЖНО Министерство на Народното Просвещение Бюро за култ.учреждения и фондовете N 33168 26 X11.1925 г. София До Господа Директорите на учителските институти, пълните и непълни средни училища, окръжните училищни инспектори и столичния градски училищен инспектор. Одобрението и препоръката на сп. „Всемирна Летопис", орган на висшата духовна култура, под уредбата на Ив. Толев, дадена с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. се ОТМЕНЯ.
към текста >>

38. 1925 година

Тази пролет, поради създадени натегнати отношения между правителството на Сговора начело с професор Цанков и комунисти и земеделци противници, се развиха сензационни работи, от които всеки истински човек, радетел за човещина, братство и любов, се възмущава.
Кога се завърнахме по Марица, от Чам-Кория се отделихме една група за Рилския манастир. От Чам-Кория през Бели Искър леви и през няколко села отидохме през Попова шапка, Кобилино бранище, Сухото езеро, в монастира и оттам - в с. Рила по теснолинейката отидохме в Радомир и вече в София. Оставиха ме и през текущата 1924 и 1925 година да бъда учител. И ето, сега стоя на масата и пиша тия редове, в които искам да кажа вкратце това, което съм бил досега. Тази пролет, поради създадени натегнати отношения между правителството на Сговора начело с професор Цанков и комунисти и земеделци противници, се развиха сензационни работи, от които всеки истински човек, радетел за човещина, братство и любов, се възмущава. Поради създадения голям атентат на Великия Четвъртък в Софийската катедрала „Св. Неделя", се поде масово арестуване на противоправителствени хора, и тези дни Караганчоолу Ковачевченин е заловил гората Гяур-дере и оттам не се маха, а заради него изпратиха караул от село да го пазят. В състава на караула влизаха и братята ми и Кар. Ганчоолу ги залавя, отнема оръжието и поради това те бяха бити по ходилата много предния ден преди Георгеовден. На самия Георгеовден ги откараха в Попово и на сбора другия ден се върнаха освободени.
към текста >>

39. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

И аз не искам да носят името на Бялото Братство, нито пък друго някое име - в тях трябва да настане човещината.
Аз виждам това между младите. Аз не съм сляп. Виждам и добрите, и лошите ви страни. Колцина от вас сте съгласни да посветите живота си за повдигането един на друг? Има някои от вас, но някои от школата излязоха, станаха учители и се боят да не би да кажат, че са от Бялото Братство. И аз не искам да носят името на Бялото Братство, нито пък друго някое име - в тях трябва да настане човещината. Трябва да застане хубавото, красивото, нищо повече. Човек не трябва да избягва светлината, т. е. тия, които са излезли от школата, не трябва да избягват от любовта, не трябва да я пренебрегнат. Ако ме слушате, всичко можете да постигнете. Не само вярване се изисква, но и знание.
към текста >>

40. 1934 година

Това е човещината на хората, че когато си изкажеш болката, те криво я тълкуват и я предават в изолачена форма.
Аз преписвах разпределението на материала, който вземах от Кърджали. Към 5 ч следобед потеглих към Кърджали. Занесох разпределенията. По път за общината срещнах инспектора, той ме предупреди, че е чул отнякъде, че съм говорил недобро, изобщо недобри работи за Министерството на Просветата. Аз му казах, че не съм говорил кой знай що, но съм се оплакал пред Киркова, че посред зима съм разкарван и че има някои несправедливости съм видял в Министерството и че морално аз съм оскърбен, но занапред никому няма да говоря за местенето си по тоя край. Това е човещината на хората, че когато си изкажеш болката, те криво я тълкуват и я предават в изолачена форма. И това не прави чест на госпожа Киркова, но за мене е добър урок, да зная, че никому да не разказваш защо си тук. Върнах се късно. Луната свети така хубаво и е [суха? ], та бавно вървях и си размишлявах за тия работи и това предупреждение на инспектора. Но моя слабост е да се доверявам на хората и да им давам обяснения на запитванията.
към текста >>

Що ми трябваше да обяснявам на тая госпожа как съм дошъл по тоя край и че по тоя начин съм попаднал в клопката на хора, които нямат капчица съвест, ни чувство на човещина.
Разказах му що се бе току-[що] случило с първото мм дохождане в Кърджали. Той ми каза, че ще предупреди околийския началник, ще предупреди и училищния инспектор. Излязох след това и си дойдох. Мъка изпитваше душата ми и рой мисли се въртяха в съзнанието ми, които съзнателно пропъждах и търсех нещо положително, нещо Божествено, тихо, хубаво, като зората, нещо като чистата вода, като сладкопойната мелодия на пойните птички в ранна утрина пролет. Аз съдех себе си за нетактичното ми постъпване тук, в Кърджали. Що ми трябваше да обяснявам на тая госпожа как съм дошъл по тоя край и че по тоя начин съм попаднал в клопката на хора, които нямат капчица съвест, ни чувство на човещина. Тежко и горко на България, която по едно стечение на обстоятелствата е попаднала в ръце на хора, за които девизът им е личното благо от тая буволица, която [е] учителството в България. Че съм изказал истината, ето, падна в дирята ми някой си Кирков и може би утре ще пристигне телеграма или заповед от Министерството, че се уволнява учителят Пенго Ганев в интереса на службата или завинаги от Българските училища, понеже злословил, или [под] някой знаменател ще ме подведат, за който аз и хабер нямам, нали не съм кандидат на кръчмата или член на някаква сега силна на деня партийна организация. Стреми се, Пеню, денонощно, неуморно, да се самопросвещаваш, да придобиваш светлина, знания, за да си полезен на народа си, а последствията си ще видиш гонение, уволнение, че си неудобен за училищата. Ти, който денонощно се чудиш с що да бъдеш полезен, също да помогнеш на народа, ще те махнат, че си „неудобен". И в тая себеанализа аз разбрах, че колкото повече в мен се явява чувството да обичам професията си, да направя нещо добро, да притуря един пласт над обикновеното учение, да въздействувам морално, възпитателно над деца и родители, толкова се явяват странични влияния, странични сили, които се стремят да ме отклонят и изместят от учителското поприще.
към текста >>

С каква вещина и що ли не съвети ни е дал Учителят да работим над нас, да си създадем отношения с близките и изобщо с обкръжающите ни, но ние сме като че тежко заспали и пак се забравяме, загубяваме [загубваме?
И действително, „Тежък и труден е пътят, който води към живота", от сегашна гледна точка на развитието ни, а по-право, от Божествена гледна точка е, че лесен и леко усвоим и приятен е пътят, и съпроводен с музика, и с най-хубавите условия е съпроводен пътят, който води към Бога, към живота, а труден е пътят, който води към пропастта, към прищевките, към щенията на плътта. Външният, плътският живот е живот на надолнище, на стеснения и ограничения и на застой, а вътрешният, усилният, волевият е пътят, в който работи и ум, и сърце, и воля и всяка фибра от моята, от човешката същност; тоя живот е лесен, извиващ се в росни ливади, китни поля и оглашаван от дивна хармония на неземни наши братя и сестри, които ни съпровождат и работят за новия ден, за новия живот, за Царството Божие на Земята. Работи в обратното на щенията си и ти ще се добереш до Божественото. Четох „Бунтовникът Гора" и плаках. Горест изпълни душата ми, при мисълта, че нашият живот, въпреки непосредственото единение с Учителя, който с все сила, със самоотдаване, с пълно пожертвуване на всичко разумно, се старае да ни извади от порочното, от това, което ни сломява, и да ни въведе в живота на чистите, на повдигнатите. С каква вещина и що ли не съвети ни е дал Учителят да работим над нас, да си създадем отношения с близките и изобщо с обкръжающите ни, но ние сме като че тежко заспали и пак се забравяме, загубяваме [загубваме? ]. Трябва честност, чистота, обхода! Всичко човек да жертвува и в живота си само на Великото, на Бога да служи. 19.II.1934 год., понеделник Станах на разсъмване. Облачно е вън и земята бяла, обаче едва посипана със сняг, който през деня, като поотвърна времето, се стопи. След като свърших занятията, аз се залових с романа „Бунтовникът Гора".
към текста >>

41. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

Аз му отговорих, че ако е за бягане, аз мога да се надбягвам с него, макар че съм 46-годишен, и че мога да бъда и като млад войник, но че това го правя от човещина, още повече, че съм участник в Европейската война, имам 19-годишна служба като учител и че службата ми е фелдшерска, а не строева, но ако той иска и настоява на своето, то аз мога да бъда и добър войник.
Заговорихме на тема върху Преславския край - за града, за населението на Преславска околия и пр. Дойде и подпоручик Георгиев, все разсърден и строг, и започна да ме упреква за това, че не съм станал мирно, като е влязъл. Казах му, че при присъствието на поручика аз не съм длъжен да му отдавам чест на влизане. Упрекна ме, че съм бил дебелоглав, некултурен, че още с дохождането си вчера съм му направил впечатление на особен, разпуснат човек и пр. и че щял да пише на по-висшето началство да издадат заповед да ме турят в строя, та да се науча на войнишки строй. Аз му отговорих, че ако е за бягане, аз мога да се надбягвам с него, макар че съм 46-годишен, и че мога да бъда и като млад войник, но че това го правя от човещина, още повече, че съм участник в Европейската война, имам 19-годишна служба като учител и че службата ми е фелдшерска, а не строева, но ако той иска и настоява на своето, то аз мога да бъда и добър войник. И накрай го замолих да ми прости за предизвикания скандал. Той заканително ми каза, че „Ще ти простя аз тебе, ама ще видим." Ето, казвам си, човек най-невинно и никога не бих си предположил, че мога да се скарам с хора, защото съвестно се стремя да постъпвам, но духовете такива капани устройват на човека. След излизането му се разговаряхме с поручика до 9 ч. След това отидох при фелдфебела Никола Кръстев и слушах по радиото концерта на Джорджо Чомпи пред микрофона пред радио София. Лягам си към 11 ч.
към текста >>

42. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

Който знае ще завърти крана и ще си прояви човещината.
Как ще я трансформираш? Ще я прекараш през пясък през 3 ^ 4 филтъра. Да трансформираш енергиите не е мъчна работа, като знаеш как. Някои казват: „Не можем да живееш чист и свят живот." При сегашнотс разбиране, така е. Но щом разберете, по-лесна работа от тая няма. Който знае ще завърти крана и ще си прояви човещината. Мъчно било човек да се откаже от богатството. Като избухне пожар, де видиш как ще бяга. Дойде човек до някоя река и казва, че не може да мине. Но я го назори, и ще мине. Ний сме най-големите мъчители на себе си.
към текста >>

43. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Всевъзможни автомати, които механически изпълняват поверената им длъжност, но дух на човещина като че ли нямат.
Нужно ми е да бъда учител в София, където, заедно с изкарването на прехраната си, да мога да вземам уроци по цигулка и пеене. Хората на изкуството, непокварените характери, са най-добрите условия, където човек би се почувствувал в атмосфера своя, братска, среда, в която да лъха духът на любовта и взаимопомощта. Сега се чувствувам чужд между народа, които, загрижени само в материалните си нужди, никога и не подозират, че аз ги обичам, че мога да им бъда полезен в много отношения. Те, горки, и на ум не им дохожда това, че човек има нужда и от храна за ума, сърцето, душата и духа. Още повече ме измъчва положението, кога се смея, събера за известно време, за няколко минути с колеги и колежки, или някой друг интелигентен човек. Всевъзможни автомати, които механически изпълняват поверената им длъжност, но дух на човещина като че ли нямат. Не, те имат, но аз допирна точка не мога да намеря, където да влезем във връзка. Колко човек е близко с известни хора и все пак далеч отстоим едни от други, толкова далеко, че нито се виждаме, нито чуваме, а това, което е пред очите ни, са маски, декори, зад които стои самата действителност, истинският човек със своите качества. В този свят от мисли и чувства се въртя като сомнамбул. Душата и духът ми са като под някое огромно налягане. Чувствувам се като че ли въздухът ми не е чист, като че въздухът ми не достига.
към текста >>

Докривя ми, че Манов не благоволи да ме покани да нощувам, да не бия тъмнината, но толкова му е човещината.
По моя молба той прегледа пощата и ми даде едно писмо от Еленка. Прочетох го на лампата в пощата. Много се зарадвах, че ми писала. Излязохме с раздавача и ходихме да пием боза. После аз отидох на репетицията на колегите на „Луди млади" и на „Скакалци", До 11 1/2 ч бях там и си вземах раницата и през нощта към 1 ч бях вече на леглото си. Докривя ми, че Манов не благоволи да ме покани да нощувам, да не бия тъмнината, но толкова му е човещината. Тая сутрин повиках Божил Петров и понеже вчера получих заплатата от пунктовия от Кърджали и от Годечкия, то броих на Арсо 1000 лева и на Божил Петров дадох в заем 500 лева, защото му бях обещал, за да си купи керемиди за къщата си. 2.ХI.1934 год., петък Прочетох първата лекция от първа година на младежкия окултен клас. В почивка съм. Следобед тъкмо да пущам децата, ето Димитър Маринчев, учител в с. Ропош, ми дойде на гости.
към текста >>

44. 9. Писмо на Стоянка Илиева до Елена Хаджи Григорова от 23.Х.1926 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Те са изгубили вяра в човещината и сега, когато имат такава отчасти, просто не вярват и мъчно се приближават.
Тепърва проучвам всичко, което ме заобикаля. В първите седмици от пребиванието ми тук просто се въздържах да ти пиша, защото знаех, че писмото ми ще отрази песимистичното ми настроение, а такова имах отначало, и като предполагах, че ти си поставена да работиш може би в по-малко добри външни и вътрешни условия, въздържах се, срамувах се. Вече съм примирена, свикнах с всичките видими несгоди, за някои от които съм намерила вече средства да се справям, за други още диря, за трети - махнала съм ръка и съм съобразила, че само с търпение ще се победят. Тук има сиропиталище за сираци от войната със 150 деца, и нашите ученици са повече от тях, но какви са те? Духовни инвалиди ги наричам - деца огрубели, с душици просто осакатени от насилието и неестественото и неумело ръководене на техни възпитатели. Те са изгубили вяра в човещината и сега, когато имат такава отчасти, просто не вярват и мъчно се приближават. Бавно, постепенно се поддават и много е деликатно и за мен: ако изведнъж проявя повече нежност, топлота, виждам - могат да злоупотребят. В училище - анархия, безредие, няма една съзнателна власт да бди, няма и съзнание и това може само да шокира. В София ходих на 9 и 10 т. м. Тогава Учителят държа първата си беседа, аз бях зажадняла, изгладняла, та струва ми се, това ми напълни душата. Само една мисъл ще ти цитирам: „Наричам млади хора тия, които са родени с идеал и които се борят със страданието." Пиша ти набързо, в един промеждутък от няколко минути до тръгването на пощата, затова и писмото ми не е обстойно.
към текста >>

45. 16. Резюме от беседа на Учителя от 14.VIII.1935 г.

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Това е човещина.
Христос казва: „Ако житното зърно не падне в земята, то само остава, но ако падне в земята, то дава плод." Грамадна е разликата. Всеки човек трябва да мине през страданието на нивата, дето има растеж и плод, отколкото страданията на хромела, воденицата. Човешка наредба е да се слага житото под хромела. Всичката борба на живота е: ние се стремим да избавим житото от хромела. Роденият от Духа, той е благородният човек, човек, който има друго съзнание, за него човек не е мъртъв, за него човек за човека не е вълк, но човек за човека е брат. Това е човещина. Братството е братство само за човека. Братството е изражение на онази дълбока Любов на родения; само той съзнава какво нещо е братство. Когато види брата си, зарадва се. У родения от Духа се зараждат нови чувства, за които сегашните хора едвам имат някакво понятие. Роденият вижда отдалече и никога не може да попадне в клопката на разбойниците, в клопката на лошите условия - той ги предвижда, избягва засадата на разбойниците, че я знае къде е.
към текста >>

46. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Човещина е потребна сега.
Човешките неорганизирани мисли от миналото се отразяват върху човека. Щом те облекат с хубави дрехи, благороден и културен си; щом те облекат в дрипи, ставаш некултурен. Реално е туй, което пипам, което ям, което аз чувствувам - интуицията, което миспя и т. н. Има неща, които аз не искам да опитвам, Ние не трябва да губим оная реалност, която поддържа здравословното състояние. Тя е добродетелите. Човещина е потребна сега. Като съгреши, един професор слуга ше стане. Заставят ни без пари да служим. Бракът - жената и мъжът слугуват един на друг без пари. Човек трябва да бъде виртуоз, за да живее в едно семейство. Цялото човечество сме изпратени тука хористи.
към текста >>

47. III. Вестник „Балканска трибуна, Черната джамия и освиркването на княз Фердинанд

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

Георгиев: „Освиркването на Фердинанд биде счетено от самата тогавашна власт и от голяма част от печата за естествена последица от героичната кампания, която водеше срещу личния режим основаният и редактиран от Михалаки Георгиев ежедневен вестник „Балканска трибуна"... Веднъж на съвета, даден от него за умереност и повече човещина в управлението, Фердинанд отвърнал сърдито: „Да се възбунтува ли?...
80 от 22.11.1907 година на „Балканска трибуна" четем следното съобщение: „[...] Вчера, повикан за разпит в качеството си на свидетел (за сто и първи път), биде грабнат из коридорите на окръжния съд и хвърлен в Черната джамия нашият редактор г-н Михалаки Георгиев, познат писател и бивш дипломатически агент. Той е в затвора, но се чувства много по-добре, отколкото вън; животът в Черната джамия е по-сносен, отколкото животът по домовете и по площадите под постоянното дебнене на шапките под униформа и без униформа." Ако по времето, когато се извършва убийството на министър-председателя Димитър Петков, Михалаки Георгиев не е бил в затвора, навярно е щял да бъде арестуван, както са арестувани други двама редактори на вестника, а именно Иван Икономов и М. Геров. Във връзка с това убийство Иван Икономов е осъден на 15 години строг тъмничен затвор, а М. Геров е освободен. 3. За този период от живота и обществената дейност на писателя говори неговият син Константин М. Георгиев: „Освиркването на Фердинанд биде счетено от самата тогавашна власт и от голяма част от печата за естествена последица от героичната кампания, която водеше срещу личния режим основаният и редактиран от Михалаки Георгиев ежедневен вестник „Балканска трибуна"... Веднъж на съвета, даден от него за умереност и повече човещина в управлението, Фердинанд отвърнал сърдито: „Да се възбунтува ли?... Аз ще направя от този народ пюре от кръв и кости! " Един тънък златен ланец свързваше двата джоба на жилетката на Михалаки Георгиев. На единия край беше прикачен един твърде точен часовник, а на другия - една много силна свирка и един изстрелян куршум... Свирката беше един спомен за онзи, който пръв е дал сигнала за освиркването на монарха Фердинанд. А куршумът беше също така един спомен, но за някоя невидена ръка, която след освиркването стреля напразно в тъмнината срещу Михалаки Георгиев, когато той, придружен от най- младия ми брат, сега лекар, д-р Борис М, Георгиев, се прибираше у дома си." Константин М. Георгиев. Писателят Михалаки Георгиев - смел борец срещу личния режим и горещ привърженик на идеята за народна република, в.
към текста >>

48. 12. Учителят Дънов и Неговото учение

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Ти ми казваш: „Аз не вярвам в Бога, аз вярвам само в човещината." - Много добре!
Ако безбожието съгражда живота ми, ще го приема, ако го спъва, ще го отхвърля. Твоето днешно верую не трябва да е като вчерашното, нито утрешното - като днешното. Всеки ден трябва да придобиваш по нещо ново. Апостол Павел казва: „Ние всички няма да умрем, но ще се изменим." Ти трябва всеки ден да се раждаш." Материализъм или идеализъм^ - Има хора идеалисти отвън, а материалисти отвътре, а други - материалисти отвън, а идеалисти отвътре. Главното е какъв е човек отвътре. Ти ми казваш: „Аз не вярвам в Бога, аз вярвам само в човещината." - Много добре! Че, няма нищо по-хубаво от човещината. Ние с тебе вече можем да се разберем." Учителят Петьр Дънов не отрича никое мировозрение, стига то да подтиква човека към неговото духовно усъвършенствуване; не отрича каквито и да е било убеждения, стига този, който ги изповядва, да черпи от тях сили, за да служи на доброто в света, да служи на Бога. „Всички хора, от каквато и да е религия и учения, които носят в себе си един висок идеал, които честно и безкористно се борят за доброто, за великото в света, за благото на цялото човечество, трябва да си подадат ръка. Тяхното външно различие ще внесе само красотата на разнообразието." Явно е, че към такова учение думата „секта" няма място. Но като не отрича нищо, Учителят Дънов сам сочи един път-това е пътят на любовта.
към текста >>

Че, няма нищо по-хубаво от човещината.
Твоето днешно верую не трябва да е като вчерашното, нито утрешното - като днешното. Всеки ден трябва да придобиваш по нещо ново. Апостол Павел казва: „Ние всички няма да умрем, но ще се изменим." Ти трябва всеки ден да се раждаш." Материализъм или идеализъм^ - Има хора идеалисти отвън, а материалисти отвътре, а други - материалисти отвън, а идеалисти отвътре. Главното е какъв е човек отвътре. Ти ми казваш: „Аз не вярвам в Бога, аз вярвам само в човещината." - Много добре! Че, няма нищо по-хубаво от човещината. Ние с тебе вече можем да се разберем." Учителят Петьр Дънов не отрича никое мировозрение, стига то да подтиква човека към неговото духовно усъвършенствуване; не отрича каквито и да е било убеждения, стига този, който ги изповядва, да черпи от тях сили, за да служи на доброто в света, да служи на Бога. „Всички хора, от каквато и да е религия и учения, които носят в себе си един висок идеал, които честно и безкористно се борят за доброто, за великото в света, за благото на цялото човечество, трябва да си подадат ръка. Тяхното външно различие ще внесе само красотата на разнообразието." Явно е, че към такова учение думата „секта" няма място. Но като не отрича нищо, Учителят Дънов сам сочи един път-това е пътят на любовта. - „Само Божията Любов носи пълния живот." Това е пътят на вътрешното усъвършенствуване, който всеки сам трябва да измине.
към текста >>

49. 5. Съборите на Всемирното Бяло Братство 5.1. Съборите във Велико Търново

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

На обед от тях се изсипваше единственото горещо ядене, приготвено с неповторима вещина от нашите дежурни сестри.
Повечето си взимаха храната на ръце или - по-рядко - си носеха храната при палатките, гдето си създаваха комфорт, какъвто можеха. Но това беше крайно нежелателно. Никому не се искаше да се дели от Учителя през време на обедите - тогава беше толкова интересно и хубаво. Вдясно от къщата, върху големи камъни бяха поставени големите конусовидни казани от розоварните, в които се готвеше общото ядене. Сутрин от тях се наливаше така ароматичният билков чай. На обед от тях се изсипваше единственото горещо ядене, приготвено с неповторима вещина от нашите дежурни сестри. Това беше заключителната част от дейността на снабдителите, докарали с коричка продуктите, на старателните братя и сестри, които с ножове в ръка бяха белили и рязали картофите и другия зеленчук. Останалите съборяни се застояваха наоколо и пееха заедно с дежурните. Песните бяха неделима част от самото готвене. Те превръщаха скучната и не много приятна работа около готвенето в някакво свещенодействие. Когато идваше време за обед, един гръмогласен мъжки глас извикваше: „Обе-е-ед!
към текста >>

50. 6. Една утрин при Бялото Братство. Утринните гимнастики в лагера на „дъновистите. Едно реабилитирано българско религиозно движение

В самия салон се виждаха големи художествени табла, нарисувани със светли, ефирни тонове, с някаква символика, изработени очевидно с вещина.
Пътеката водеше под високите корони на боровете към „салона" и жилището на Учителя. Всичко тук светеше от ослепителна белина. Над вратата на дома беше поставен герб: син триъгълник с петолиние, ключ „сол" и три ноти една над.друга: „до-ми-сол". - Това е знакът на мировата хармония - обясняваше любезен „брат". Над балкона пред стаята, гдето е живял Петьр Дънов, беше поставена друга фигура: пламтящо сърце. В самия салон се виждаха големи художествени табла, нарисувани със светли, ефирни тонове, с някаква символика, изработени очевидно с вещина. Виждаха се картини на рилските езера. Над катедрата, от която е говорил Петър Дънов, беше поставен портретът му. Това беше образът на белокос, брадат старец с проникновен поглед и спокойно, малко строго изражение на лицето. Ние го гледахме дълго: това, значи, беше лицето, за което някога се говореше толкова противоречиво: едни го смятаха за „прероден Христос", а други твърдяха, че е мошеник, рушител на истинската религия, на морала и на държавата. Петър Дънов не беше се оправдал нито с един ред, нито с една дума.
към текста >>

51. 18. Езикът на Зодиака

ГЕОРГИ РАДЕВ

Дори й когато принадлежат към нисшия уровен, те проявяват известна човещина и търпимост.
Имат дори сухощав вид. Цветът на лицето им е повечето пъти светъл - или бял със сангвиничен оттенък, или само бял. Чело — високо и отворено, очи - обикновено сини, нос продълговат, уста голяма. Общият им вид - особено у чистия и издигнат духовно тип - е благороден и привлекателен. Този тип хора са хуманни по естество, толерантни и свободолюбиви. Дори й когато принадлежат към нисшия уровен, те проявяват известна човещина и търпимост. Една слабост имат обаче - че са не дотам устойчиви в своите убеждения, неустойчивост, която у по-слабохарактерни представители на тоя знак, може да се изроди в безпринципност. Умствено са добре одарени. Склонни са към философска мисъл, към психология, към научни занятия в областта на експерименталните науки, а нерядко се занимават и с изкуство. Но тях особено силно ги занимават ония въпроси, които са свързани с новите и слабо изследвани области в науката. Клонят към новото, към онова, което се развива под влияние на окултните схващания за живота.
към текста >>

52. Влад Пашов 5. Духовният образ на Учителя

Дух на воин и душа на девойка

Той с еднаква вещина говореше за всичко, което се отнася, както до науката, философията, религията, окултизма, мистиката, така и за изкуството и музиката, и за проблемите на практическия живот.
Всичко това осветяваше и осмисляше със своята голяма мъдрост, която като ореол осветяваше неговото лице и глава. Учителят съчетаваше в себе си чудно единство и дивен синтез, мистикът, който беше намерил Бога в себе си и беше в непрекъснато общение с Него, окултистът, който намираше Бога, проявен в цялата природа и в целия живот, където намираше и откриваше неговата мисъл, проявена като велик закон на Битието, натурапистът, които познаваше и най-малките потънкости, както на външната природа във всички нейни прояви, така и устройството на човешкото тяло и тяхната връзка и четеше в природата и човека като поотворена книга и можеше да разкрие тайните, скрити в природата и да скрие характера и съдбата на човека, изразени в неговата външна форма. Като житейски мъдрец, който познаваше всички тайни и потънкости на живота във всичките му проявления, за всяка болка, за всяка скръб, за всяко противоречие можеше да намери метод и цяр. Той можеше да лекува, както душата, така и тялото. Той, както казах, носеше в себе си поета, учения, философа, музиканта и човека за практическото осъществяване. Той с еднаква вещина говореше за всичко, което се отнася, както до науката, философията, религията, окултизма, мистиката, така и за изкуството и музиката, и за проблемите на практическия живот. Учителят живее едновременно в самосъзнанието и свръхсъзнанието. Самосъзнанието е проводник на идеите и силите на свръхсъзнанието. То е връзката на Учителя, който живее в Божествения свят с нашия физически свят. Когато живее в самосъзнанието, Учителят е наглед като другите хора. Но неговото самосъзнание е озарено от свръхсъзнанието и е съвсем видоизменено и различно от самосъзнанието на обикновения човек.
към текста >>

53. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Иван Антонов (1899 г. -1964г.)

Те са написани изящно, с вещина и образно.
Първата му статия бе озаглавена „Езикът на природата” и излезе още в първия брой на списанието през януарий 1924 година. Последната излезе в кн. 6 от XIV година през юний т. г. Голяма част от статиите, печатани в списанието, излязоха през миналата 1939 година в една обща книга – „Пътят на звездата”. Статиите, които Жорж е писал в „Житно зърно”, засягат най- различни теми, предимно из областта на науката и живота, разгледани в светлината на окултизма и новото учение. Те са написани изящно, с вещина и образно. Най-ценното в неговата мисъл и стил бяха образността и сравнителните му способности. В това отношение беше рядък писател. В „Житно зърно” освен тези - да ги наречем общи - статии, Георги Радев написа редица, закръглени в себе си и художествено изнесени, статии из областта на окултните науки - астрология, физиогномика, характерология, френология, хирология и графология. Отделно от всички тези статии, той написа в списанието друг един цикъл статии по астрологична типология, изнесени със заглавия като: „Сфера на Сатурн”, „Сфера на Юпитера” и пр. Статиите от този цикъл са красиви, просто музикални илюстрации на човешки типове, така както астрологията ги символизира в планетни типове.
към текста >>

Заслушани в последните му акорди, ние навеждаме ниско глава с очи, потопени в оня свят, за който той приживе мечтаеше, свят на вечния празник надуха, свят на красота, на човещина и свобода.
В неговото лице ние виждахме един от първите работници, които строят пътища в нашето движение. Думите не могат да изразят онова, което ние преживяхме по неговата загуба - загуба в обикновения човешки смисъл... Георги Радев за нас никога не ще бъде загубен, никога, защото ние не го виждахме в неговото тяло - крехък съсъд, а го виждахме в неговите трудове, в които умееше да изплете своите философски видения в чудно поетични форми. Те ни звучаха като приказка, като песен от един отвъден мир, мир на красота, която той така горещо жадуваше да разкрие пред всички. Ние виждахме за миг тия безбрежни хоризонти, тия приказни светове, до които той се възземаше, и сухата наука за неспециалисти се превръщаше в мощна стройна хармония и истинска поезия - каквото беше за него - математика, поета и човека Георги Радев. Бихме казали, че неговото перо, не, неговата лира пресекна. Заслушани в последните му акорди, ние навеждаме ниско глава с очи, потопени в оня свят, за който той приживе мечтаеше, свят на вечния празник надуха, свят на красота, на човещина и свобода. Ще го чуем ли пак? Ще го видим ли пак? Ние се вслушваме все наново... Застанали обаче здраво на земята, нашите очи не стигат безкрая и ние казваме: Георги Радев не е вече между нас. Като жадувана музика ние ще се вслушаме, за да чуем познат тон. Като за отлетяла мечта ние ще копнеем да го видим пак.
към текста >>

Георги Радев имаше една способност, досега единствена и ненадмината, измежду учениците на Всемирното братство в България - да разглежда нещата, въпросите, с вещина и проникновение, с безпогрешна строго-научна точност, каквито рядко се срещат дори в средите на призваните и всеобщо признати първенци на положителната научна мисъл.
Макар ний да знаем с пълна сигурност, че всъщност Георги Радев е жив, че неговият ум е все още буден, че неговата мисъл все още продължава да се вдълбочава във въпросите на живота, да ги разчепква до най-голямата им тънкост и да обгръща и обединява фактите и явленията на живота във върховен синтез, също тъй, както това е било и допреди няколко месеца. Макар да знаем, че съзнанието на Георги Радев е също така будно, както и преди и че със същата дълбочина и съвършенство то работи непрестанно, хвърляйки светлина върху тъмни, заплетени за мнозина въпроси и разкривайки велики истини там, гдето очите на мнозина не виждат нищо. Все пак, ние не можем да не скърбим, днес, когато непосредствената ни, физическа връзка с него е прекъсната и когато не можем да общуваме с него във видимия за всички свят. Наистина, той пак е между нас, но ние не го виждаме. Той продължава да работи и там, гдето сега се намира, затова, за което е работил през целия си живот, но пътищата, по които става това, са други и... неговите безценни редове не ще изпълват вече страниците на нашето „Житно зърно”. Георги Радев имаше една способност, досега единствена и ненадмината, измежду учениците на Всемирното братство в България - да разглежда нещата, въпросите, с вещина и проникновение, с безпогрешна строго-научна точност, каквито рядко се срещат дори в средите на призваните и всеобщо признати първенци на положителната научна мисъл. Всъщност, Георги Радев имаше много способности. Той бе рядко, изключително дарена натура: математика, чужди, модерни и древни езици, специални окултни науки: астрология, хиромантия, графология, физиогномия, френология, всичко това обединено, пречистено и осмислено от един дълбок, проницателен, проникващ в самата същина на нещата поглед, от един гениално-синтетичен ум - всичко му се поддаваше [удаваше], - никоя наука, никоя дисциплина, окултна или „положителна”, не съдържаше непреодолими трудности за него... Като прибавим към това голямата му любов, беззаветната му преданост към учението, ясно е, че с преминаването на Георги Радев отвъд границите на нашия земен живот, ние претърпяваме една голяма, много голяма загуба... Но… всичко е за добро. Защото такава е била волята Му. Жорж пак ще дойде на земята. Може би в едно време на много по-голяма, от сегашната, светлина.
към текста >>

54. V. Астрологът на Духа от Изгрева, София - 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов

Но човещина, всичко се случва?!
Как е станало това? - С помощта на математиката и астрономията, и то с най-голяма точност. Така и ние, с помощта на други науки, на разсъжденията, на логиката, на знания от минали събития, може да разберем коя е истината! С Колю Каишев се познавах добре, даже много добре, и не съм останал с такова впечатление да може да направи такива изказвания. Пък и те бяха с Иван Антонов много добри приятели. Но човещина, всичко се случва?! С Цеко изобщо не съм се виждал, тъй като той е починал преди аз да отида в София. За него само съм слушал да се говори. Нямам лични очни впечатления от него. От друга страна, смятам, че Вергилий Кръстев не лъже. Той казва това, което е чул от някого, повярвал го е, защото му е харесало с негативизма на постановката, не го е проверил и го поднася като достоверен научен факт с високомерна убеденост.
към текста >>

55. 1.2 ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЧИНИ ЗА КРИЗАТА В СТОПАНСКАТА И СОЦИАЛНА СИСТЕМА НА СЪВРЕМЕННОСТТА

Между тях да има човещина.
Природата, обаче, санкционира човешките закони и порядки само дотолкова, доколкото те са в съгласие с нейните закони и порядки. Щом един човек, един дом, едно общество или един народ, па и въобще цялото човечество се отклоняват от нейния ред, тя се противопоставя, понеже в общия ход на мировия живот изобщо не се позволява никакво отклонение. Хората често си мислят, че те могат да се наложат на природата, че могат да я накарат да отстъпи от своя ред. Природата привидно отстъпва, но в края на краищата тя налага своята воля. Сега волята на природата е хората да се примирят. Между тях да има човещина. Във взаимните отношения на индивиди и народи да царува пълна справедливост. Тя иска да се проникнат от мисълта, че онова, което е добро за нас, трябва да бъде добро за всички и което е добро за всички, трябва да бъде добро и за нас”. Преди да се спрем по-основно върху третата фаза, фазата на справедливостта, ние считаме, че е допустимо едно малко отклонение, за да охарактеризираме някои от основните и особени аспекти на днешната обща световна криза в системата на капитализма. Феодализмът се характеризира като една форма на стопанствуване, при която се целеше предимно задоволяване на собствените нужди на стопанствуващата единица. Исторически тая форма бе ликвидирана от индивидуално-капиталистическата, при която доминиращ фактор е капиталистът обладател на земята и на средствата за производство.
към текста >>

56. 8. СЛЪНЧЕВИ И ЛУННИ ЗАТЪМНЕНИЯ

Тук трябва да се прояви вещината на интерпретиращия. Стр.
В земните знаци затъмненията засягат главно реколтата и по-специално тази на зърнените храни. Засегнато бива минното и кариерно дело. Създават се също така условия за земетръси, срутвания и вулканични ерупции. Специално внимание трябва да бъде обърнато към планетата, която се намира в знака, където стават затъмненията. От нейното естество ще зависи дали ще бъде смекчено или активизирано злотворното влияние на затъмненията. Тук трябва да се прояви вещината на интерпретиращия. Стр. 139/943 Съществуват множество правила относно тълкуването на затъмненията, датиращи от древността и от Средновековието, Така например, Птоломеи казва, че ако затъмнението е на изток, действията му са бързи по време; ако то става в средата на небето - явява се известно закъснение; а ако затъмнението е на запад - закъснението по време взема големи размери. Съществуват даже ръководства относно тълкуването на затъмненията по знака и по декана на знака.
към текста >>

57. 6. СААБЕЙ - ВЕЛИКИЯТ ЗВЕЗДОБРОЕЦ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

Могъщият син на Слънцето, ръководител на тази школа, с голяма вещина и мъдрост се справя със задачата си.
И помен от това няма. За да примамят жадния, те му показват стомна, напръскана с някоя и друга капка вода, давайки вид, че току-що е напълнена с вода, но вътре нищо няма, празна е. Напразно очаква жадният да се напие. Но тези духове по-лесно се поддават на корекция. Заблудата там бавно, носигурно се оттегля и сторва място на Истината. Могъщият син на Слънцето, ръководител на тази школа, с голяма вещина и мъдрост се справя със задачата си. Той умело прокарва внушението си, че истината е, която създава условия за творчество. Понеже те са много усърдни, то това усърдие се преобразува в голям замах, инициатива и творческия устрем. Животът в тази школа върви много добре, затова планетата е богата и с голямо обилие - въздух, вода и почва, както и всички условия за богат живот. За в бъдеще хората ще я наричат Юпитер. От терасата ти често я гледаше като ярка, голяма звезда.
към текста >>

58. B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

Учителят с голяма любов, вдъхновение и вещина предава Божията мъдрост на братята и сестрите, присъстващи на беседите му.
Духът му е свободолюбив, уважаващ възгледите на хората, даже и на тия, които са съвсем различни от неговите. Постоянно ще посещава красотите на природата, откъдето ще придобива знание, сили и хармонично разположение. Има отлично изработен вкус към музиката, поезията, изкуствата. Проявява се като даровит музикант - цигулар. (Венера паралел Уран). Учителят с голяма любов, вдъхновение и вещина предава Божията мъдрост на братята и сестрите, присъстващи на беседите му. Надарен е с висока интелигентност, интуитивна възприеплчивост и голямо и живо магнетично влияние върху сестрите, с които работеше отлично духовно, когато те бяха разумни - не даваха ход на чувствата и страстите си. На Изгрева имаше едно постоянно отношение. 2/3 бяха сестрите, а 1/3 - братята. Сестрите имат много добри духовни качества и с тях лесно се работи духовно и бързо се прави връзка. Учителят ще има много полезни и влиятелни приятели, които ще го разбират и ще му помагат в духовната работа и той ще разчита на тях.
към текста >>

59. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА

А който поставя окови, нека помни, че подготвя и неизбежно тържество: моментът, когато в името на човещината ще ги свалят!
И животът е мярка на Любовта, и Любовта е мярка на живота. Който греши - губи, който страда - печели. Дойдат ли страданията, радвайте се: наместват счупеното. Ако си богат, отвори кесията; ако си беден -иди да помагаш! Казвате: тежък е животът - но това е животинският живот, затова е тежък. А който поставя окови, нека помни, че подготвя и неизбежно тържество: моментът, когато в името на човещината ще ги свалят! Мислите ли, че ако змията яде опашката си, ще се нахрани и порасте? Истина ви казвам, че и злото е така, защото е безплодно. То нищо не ражда, но търси спящите и ги обира. И злото, и доброто са вън от вас, но вие можете да бъдете и с едното, и с другото. Не питайте ги откъде идат, а какво ви носят.
към текста >>

60. ОТ СЪЩИЯ АВТОР

Библиотека ПРОМЕТЕЙ.

Безант (Ключът на религиите - Ключът на педагозите - Ключът на науката и изкуството - Ключът на човещината) Окото на Вселената (Човекът - малката вселена), от X.
Без знанията, които окултното прозрение ни дава, ние не можем да познаем нито себе си, нито заобикалящия ни свят, защото виждаме само външната страна на нещата, В желанието си да окрилим духа на жадните, да подхраним стремежа на младите и да отворим широко пътя за всички към вечното и съвършеното, решихме да издадем редица научно-философски и окултни книги под общо име Библиотека ПРОМЕТЕЙ. В тая библиотека влизат книги, които всеки жаден за здраво знание трябва да прочете. Някои от тях са създали школи, оставили са живи следи след себе си и като обелиски показват пътя, по който човечеството трябва да върви. Себеизползуване или Самопомощ, от Б. Данжен (Съдържа: Анархия на страстите и наклонностите - Единство през множеството - Не оставяйте душевни угари - Използувайте вътрешния огън и пр.) Задънки на цивилизацията и техните ключове, от А. Безант (Ключът на религиите - Ключът на педагозите - Ключът на науката и изкуството - Ключът на човещината) Окото на Вселената (Човекът - малката вселена), от X. Манфилд Карма Йога, от С. Вивекананда (Всеки е велик на своето място - Ние помагаме на себе си, а не на света - Обуздаване вътрешната природа и пр.) Енциклопедия на окултизма, от С. Тухолка. (Съдържа: Чувственият свят -Тайната на живота и смъртта - Мъж и жена - Бог и светът - Астрология - Каба-ла - Ясновидство - Хипнотизъм - Предаване мисли и др.) Древни и нови мъдреци (антология), от Грийо дьо Жиари (Животописа-ния и избрани страници из съчинения на всички мъдреци и писатели, които са се проявили в тайните науки, от най-древни времена до днес) От Сфинкса до Иисуса, от Едуард Шюре (Съдържа: Еволюцията на човека - Атлантида - Индийските мистерии - Зороастър - Халдейците - Времето на Даниила - Египетските мистерии - Космическият Христос - Историческият Исус и пр.) Светилото на Азия, от Едв. Арнолд Гласът на Безмълвието, от Е. Блаватска Проповедта на планината, от Седир Тайната наука, от д-р Р.
към текста >>

61. 25. ПЕЧАТНОТО СЛОВО

(В. «Живот», г. I, бр. 10, 24.V. 1929 г., стр. 1)

И в гонението си за тези сензации, известни журналисти забравят важната роль, която имат в обществото, границите на приличието, елементарната естетика и морал и пренебрегват дори всяка мисъл, че те първи трябва да дадат пример от възпитаност, човещина, справедливост и нравствена здравост, липсата на която тъй много обикновено им не харесва и срещу която по принцип воюва всеки вестникар.
Може ли да имаме в такива случаи оная полза, която всеки би се надявал и трябва да очаква от печата? Двадесет години се пяха хвалебни песни на Фердинанда - след това в същите вестници той бе обсипан с хули. Ругаеха и хвалиха Стамболова, Стамболийски, Генадиева - ругаят и хвалят днес и останалите по-видни българи -навярно дотогава, докато и техните глави се търколят някой ден на улицата. Види се, че ний не можем да траем някой да се издигне между нас. И ако, според словата на Христа, всеки говори от препълване на сърцето си - българското сърце изглежда, че е пълно напоследък само с жлъчка и сензации. И в гонението си за тези сензации, известни журналисти забравят важната роль, която имат в обществото, границите на приличието, елементарната естетика и морал и пренебрегват дори всяка мисъл, че те първи трябва да дадат пример от възпитаност, човещина, справедливост и нравствена здравост, липсата на която тъй много обикновено им не харесва и срещу която по принцип воюва всеки вестникар. Листове се пълнят с клевети, описания на кражби, ровят всред лични дертове, убийства... Несъмнено, че това е част от живота, но нима то е най-важното да бъде туряно на първо място, па и да бъде и цялото съдържание на някои от тях, харчещи се с хиляди? Няма ли в нашия живот нещо положително, което трябва да бъде проучено и изнесено? Достатъчно е, изглежда, някой да се залови да внесе нещо по-друго от всекидневните разбирания, за да влезе в очите на всички тия «журналисти» и бъде засипан с кал и клевети. Безсилни да спорят или доказват, те предрешават всички въпроси: Анатема на всеки, който не мисли като тях! Пред мен е един брой от «Последна поща».
към текста >>

62. 15. Отглежда човек хубав кон... (СВОБОДНИЯТ)

Събере - и после конят го влачи; забравя свой, забравя човещина - само за парите мисли и работи.
1) «Докато други ти определят едно верую, докато други ти налагат едно учение, ти не можеш да бъдеш свободен.» * * * «Ние сега живеем в своето минало - в него страдаме и се мъчим... А това, в което се радваме - то е новото, то е животът.» От «Книгата на Живота» Отглежда човек хубав кон, изхранва го добре, но когато му се качи - вижда: конят е по-силен от него и го влачи не където иска ездачът, а където иска самият той. И труди се човекът ден-два, да го обладае - после маха ръка и казва: «Така е било и тъй ще бъде! » А нито винаги е било така, нито винаги така ще бъде! Силният кон за силния ездач е благословение и късмет; за слабия - мъка, терзание и нещастие. Печели човек, всеки ден се труди - кон отглежда - капиталец да събере. Събере - и после конят го влачи; забравя свой, забравя човещина - само за парите мисли и работи. Те го водят, подбуждат, решават - той е само слуга... Възлюби момък красива мома - силни чувства; харен кон отглежда всеки ден със зоб го храни - хубава надежда... Но идва час, злокобно време - изгора другиго поглежда... Повлича кон ездача свой... За слава се бори учен - да го знаят в целия свят! Кон е това - но когато той разбере истинското знание - той всичко ще остави, за да има него. Бури и терзания, мъки и неволи, страдания - море цяло от страдания ето това за повечето от днешните хора е животът! А те самите са го направили такъв, защото дошло е слънцето при тях, надникнала е радостта и надеждата, но те не са ги приели... Друг живота им е владял. В сянката са расли.
към текста >>

63. Любомир Лулчев VII. Вестник «Братство» Статии

1. ЛЪЧИ ОТ «ИЗГРЕВА»

(В. «Братство», бр. 176, 7.I.1937 г., стр. 4)

Човещина (В.
4) 20. Носът и характерът (В. «Живот», бр. 9,17.V.1929 г., стр. 4) 21. Човещина (В. «Братство», бр. 66,15.VIII.1933 г., стр. 2) 22. Приказки и басни: Правосъдие; Великият майстор и щурецът (В. «Братство», бр.
към текста >>

64. 18. Характерология (продължение от бр. 175)

(В. «Братство», бр. 66, 15.VIII.1933 г., стр. 2)

И колкото тая линия е по-закривена, в смисъл да прави носа подобен на човка, толкова носителят на тоя нос е по-алчен, хищен, понякога до изгубвание човещината си («Плюшкин», «вещиците» и пр.).
Тези хора между тях има много даровити са умни за себе си, но носят и методи и пътища за постигания на някои задачи, от които се ползва и човечеството. Те са силни, амбициозни натури, жадни вътрешно да имат и постигащи това. Колкото кривата линия е по-отдалечена от правата «А» толкова тъкмо там, в тоя свят (на ума, чувствата или волята), там е имало най-много опитности и следователно там е главното качество от характера на човека. Всичките чувства в такъв човек са съпроводени с желание да вземе, да има, да притежава, да обсебва и като го има, да го размени или даде съзнателно. В такива натури умът, сметката, съобразителността има голямо значение при решенията. И колкото тая линия е по-закривена, в смисъл да прави носа подобен на човка, толкова носителят на тоя нос е по-алчен, хищен, понякога до изгубвание човещината си («Плюшкин», «вещиците» и пр.). Но когато такива хора надвият своето лично чувство и гордост (много са горделиви), тогава те стават забележителни хора и принасят много услуги на околните със своите знания, дарби и пр. Но такива случаи са много редки. По-често обикновено те стигат до половината път на това самоотричание, т.е. отричат се на думи, турят за параван на постъпките си красиви думи и общи идеали и... си уреждат личното благо. Най-после нека свършим за носа с това, което народът отдавна е забелязал и отбелязал.
към текста >>

65. 21. Човещина

(В. «Братство», бр. 273 (9), 22.III.1943 г., стр. 4)

21. ЧОВЕЩИНА (В.
21. ЧОВЕЩИНА (В. «Братство», бр. 66, 15.VIII.1933 г., стр. 2) Всред вълните на голямото човешко море, обезсърчени, люшкани от бури между надеждата и безизходността, обеднели от идеали, с потъмняло съзнание, което смята и брата за чужденец и сочи еднакво охотно оръжие насреща му с ярост и омраза в душата, с идейни знамена, които са понесли поражение и безславие днес се скитат народите в пустините на живота между надеждата и смъртта... - с философия, която не стопля никое сърце и не пламва с никаква светлина... - с религия, която кади тамян, но не дава утеха и простор и тъпче стадата в по-тесни и димни кошари.., - с наука, която чопли живота, за да изкара от него не винаги най-потребното... - и човек, който се залъгва с всекидневното, за да не види зиналата пропаст на хаоса, към която волно или неволно се приближава... Водачи негодни четат сребърниците на продаденото; други си дават вид, че са видели простори и поле за работа, за наука... А това са само миражи! Пред буря е. Небето е закрито с облаци.
към текста >>

И ще прозвучи викът отвсякъде: - Човещина, повече човещина!
На север гърмят машини на нови роби. В Европа са вдигнати знамена, които не вдъхват никакво доверие, а в Америка финансови земетръси, в Япония истински! Като обвиняем светът е изправен да отговаря пред един върховен съд. Мнозина ще бъдат питани като Каина що са сторили с брата си? Още повече няма да имат време да отговарят, защото нови Каиновци ще им затворят устата навеки... И въпреки това над - развалините, над гнилото, върху новото, което пониква, е вдигнато знаме, девиз е посочен, единствен останал идеал за всички народи, за всички раси! И ще прозвучи викът отвсякъде: - Човещина, повече човещина! Човещина, в която Доброто да е цел на всички. Истината път, Братството - плод на измъчената от хилядогодишни терзания душа! Будят се все повече. И викът за Човещина ще посрещне скоро изгряващото слънце на искрена обич към всички хора на новия живот! Л. Лулчев
към текста >>

Човещина, в която Доброто да е цел на всички.
В Европа са вдигнати знамена, които не вдъхват никакво доверие, а в Америка финансови земетръси, в Япония истински! Като обвиняем светът е изправен да отговаря пред един върховен съд. Мнозина ще бъдат питани като Каина що са сторили с брата си? Още повече няма да имат време да отговарят, защото нови Каиновци ще им затворят устата навеки... И въпреки това над - развалините, над гнилото, върху новото, което пониква, е вдигнато знаме, девиз е посочен, единствен останал идеал за всички народи, за всички раси! И ще прозвучи викът отвсякъде: - Човещина, повече човещина! Човещина, в която Доброто да е цел на всички. Истината път, Братството - плод на измъчената от хилядогодишни терзания душа! Будят се все повече. И викът за Човещина ще посрещне скоро изгряващото слънце на искрена обич към всички хора на новия живот! Л. Лулчев
към текста >>

И викът за Човещина ще посрещне скоро изгряващото слънце на искрена обич към всички хора на новия живот!
Още повече няма да имат време да отговарят, защото нови Каиновци ще им затворят устата навеки... И въпреки това над - развалините, над гнилото, върху новото, което пониква, е вдигнато знаме, девиз е посочен, единствен останал идеал за всички народи, за всички раси! И ще прозвучи викът отвсякъде: - Човещина, повече човещина! Човещина, в която Доброто да е цел на всички. Истината път, Братството - плод на измъчената от хилядогодишни терзания душа! Будят се все повече. И викът за Човещина ще посрещне скоро изгряващото слънце на искрена обич към всички хора на новия живот! Л. Лулчев
към текста >>

66. 23. Днешното време

Справедливостта и Човещината ще бъдат неговите родители.
Проверяват се идеи в големи мащаби, излизат неочаквани ръководни фактори, изтикани на историческата сцена от Провидението. Новото иде с хората, които го носят: с децата, които се раждат в тая бурна епоха. Значението и стойността на идеите ще дойде от живота на тия, които ще бъдат готови да пожертвуват всичко, но да ги приложат. От целия тоя кипеж ще излезе нещо подобно на онова, което преди столетие и половина в Америка от холандци, датчани, англичани, поляци, френци, испанци, в борби и воюване се роди Американецът. Сега изживяваме родилните мъки, при които ще се яви Европеецът. Справедливостта и Човещината ще бъдат неговите родители. И въпреки страданията, светът ще заживее с по-голяма взаимна обич и доверие и бързо ще поправи и забрави загубите и разрушенията, резултат на едно безлюбие и себичност, култивирани от години. Да работим и да се надяваме! София, 14.II.1941 г. Л.Л. [Любомир Лулчев]
към текста >>

67. НОВИТЕ ВРЕМЕНА

Но ако новите политици насилят така, старите политически схващания не са по-благородни - те, усетили почвата под краката им да се люлее, не избират средства, отричат историческия опит, забравят човещината - тъкмо тия стимули, които някога им помогнаха да заемат това пьрвенствующо обществено положение.
А и самият труд се използува най-нерационално - творят се сума излишни работи, а тъй често липсва на мнозина необходимото; натрупват се тук и там с милиони килограми жито, когато други някои страни гладуват някъде; хиляди костюми дрехи пълнят магазини, шити за някого си неизвестен, който някога ще дойде да ги купи, а в същото това време десятки хиляди ходят боси и голи около същите тия магазини! Колективното съзнание, което да обхваща всички живи хора в себе си, е още много далеч от нас, человеците... И резултатите от това духовно падение, от понижението на духовните идеали, е налице - войни, които внесоха разруха, отношения към хора като към вълци, които се дебнат, борят или унищожават; обществена развала и пок-вареност, които напомнят някогашната загинваща Римска империя! Материалистичната философия посочи и средствата за достигане идеалите - не дългия път на собственото усъвършенствуване, а късия - на насилието. «Равенство, братство и свобода» - провъзгласиха нейните сторонници. Равенство в разпределение богатствата, които те не бяха спечелили, но искаха да споделят; братство - но заедно с това класова борба за изтребление на всички противници на пролетарската революция; свобода на всички мнения, които се схождат или не противоречат на техните - ето действителния път на най-идеалните божем учения, от които голяма част от днешния свят чака своето преустройство и добруване. Но ако новите политици насилят така, старите политически схващания не са по-благородни - те, усетили почвата под краката им да се люлее, не избират средства, отричат историческия опит, забравят човещината - тъкмо тия стимули, които някога им помогнаха да заемат това пьрвенствующо обществено положение. Левите и десните крайности се допират със своите кървави похвати над главите на недоумяващото человечество. А едновременно с тоя духовен упадък, или, по-право - тъкмо заедно и поради него - се явяват и физическите разстройства - хилядите болести и страдания, защото ненапразно един мъдрец казва, че человек е това, което мисли, може и иска да е! Но материалистичното разбирание на света не можеше да задоволи че-ловечеството, въпреки своята проста схема за обяснение на природните събития, което го правеше удобно, приемливо за всички, даже и за посредствените умове. Напротив, человечеството, което бе видяло между себе си в свойто минало истински велики духове в историческия си живот, пред дълбочината на чиито философски умове то бе свикнало да благоговее - не можеше да се задоволи с плитките и широки изводи, които даваха лесно обяснение на всички факти, без да разрешават основния въпрос, който именно обосноваваше всичко останало. Те се задоволяваха да твърдят, че битието предхожда мисълта, допущащи неволно нелогичността, че делото може да предхожда твореца си, защото нито помисляха, че самото битие - животът, е една реализирана мисъл на някое по-висше същество, както и всички наши творения са само реализирани наши мисли; че ако има едно «дадено» (с което мнозина съвременни философи започват своите обяснения), то несъмнено и логично е да се допусне, че съществува и нещо, което дава, и че това «нещо» трябва, по необходимостта на логиката, да се намира вън от това, с което се оперира.
към текста >>

И неволно пред мен се изправя въпросът: ако всички тия кървави възможности бяха реализирани напоследък в нашата страна, па и в цяла Европа; ако културни нации можеха да употребяват такива варварски средства за са-моизтребление, ако чувството на човещина не заговори в нашите, божем, хуманни сърца, когато от аеропланините се пускаха бомби не вече върху бойни полета, а върху мирни градове, които бяха изпълнени почти само с невинни деца и беззащитни жени - не сме ли ний всички християни само по име, не сме ли ний все същите ония диваци, които някога, преди векове, си късахме гърлата всред горите, а днес, поумнели в злото, изтребваме се с хиляди не само без да ни трепне окото, но и с глупавата и пакостна мисъл, че вършим нещо достойно за похвала и отличия?
Днес человечеството изцяло е лишено от един пълен и голям идеал, който, като обхване всичко и всички, да даде цел и посока на живот и обществени условия - напротив, хиляди планове, хиляди авторитети, хилядите посоки само подчертават онова губене и лутане, което е присъщо на всички движещи се в тъмнината. Человечеството има много малцина истински предадени на висши идеали хора, които от все сърце и душа могат свободно да посрещат всички несгоди в живота, всички възможни жертви, които тоя идеал би им поискал, и да викнат смело в лицето на всички: «С Тебе и в смъртта има смисъл, без Тебе и в живота няма цел! » Но такива хора вече съществуват - те са малцина, но те са родени вече и се раждат все повече и повече. Те ще бъдат ония смелчаци, които ще вдигнат факела на свободата, на Истината, на Любовта и смело, без да четат жертвите, които невежественото человечество ще изтръгне от редовете им, ще крачат все по-сигурно и по-неспирно към големите върхове на вечната хармония -истинското жилище на човешката душа!...172 Много от туй, за което преднамерявах да спомена, изоставям: историческите събития по царуванието на римските императори, тая вакханалия, която към края се обръща на кошмар; разрухата на тая вековна империя, нейните наследници и техните борби; временното величие на отделните държави и големите вълни на нахлуващите орди от изток на Атила, Чингис Хана, Тамерла-на - вълни на опустошения, които по сила се приравняват с една съвременна война и ужасът на които може би предстои да преживеем наново в недалечно бъдеще; отпора на отделните народи, борбите на царете и народните водачи, великите изобретения и техните следствия в общия живот на человечеството, и най-после - за кървавите кланици, които хората най-редовно си устройват през всички векове - всичко това е оная фактическа обосновка, която аз смятам известна на всички ви и която в никой случай не можеше да се вмести в тесните рамки на настоящата моя работа. Но аз спомних и изтъкнах, мисля, достатъчно релефно факта, че изобщо тайните духовни течения173 са основен импулс на моралните разбирания, на обществените отношения, вътрешното съдържание на всички исторически форми, през които е минавало и минава човешкото битие. И неволно пред мен се изправя въпросът: ако всички тия кървави възможности бяха реализирани напоследък в нашата страна, па и в цяла Европа; ако културни нации можеха да употребяват такива варварски средства за са-моизтребление, ако чувството на човещина не заговори в нашите, божем, хуманни сърца, когато от аеропланините се пускаха бомби не вече върху бойни полета, а върху мирни градове, които бяха изпълнени почти само с невинни деца и беззащитни жени - не сме ли ний всички християни само по име, не сме ли ний все същите ония диваци, които някога, преди векове, си късахме гърлата всред горите, а днес, поумнели в злото, изтребваме се с хиляди не само без да ни трепне окото, но и с глупавата и пакостна мисъл, че вършим нещо достойно за похвала и отличия? Носехме ли ний в нашите души поне едно чувство, което е необходимо, за да се очертае положението на човека над звяра - ако не уважението на себеподобния, то поне търпението да го видиш, без да пожелаеш да прехапеш шията му?... Но заедно с всичко това аз смятам, че се изправя пред нас, особено за последните години и дни, голямата отговорност, която носим и ний - свободните творци на человечеството, Будители на своя народ, които говорихме и говорим за братство, но го разбираме само помежду си, между нас; които и без туй имаме сравнително достатъчно блага в живота си, когато около ни заобикаля немотия и мизерия... Говорим за истината, а колцина от нас можаха да над-растат себе си, своята личност, и да се сложат като преграда, която да не позволи на заблудените между человеците да покрият с кървави трупове чуждите или свои собствени страни? Говорим най-после за красота и се възхищаваме от нея във всички форми, без да забележим, може би, че всичкото почти вдъхновение и източник на нашето разбиране за красота не надминава нуждата като импулс, обожаванието на други пол, като предпоставка, или че подножието на нашите красиви статуи е обагрено с кръв, а прекрасните паркове и градини, в които можем да се разхождаме и мечтаем/се поливат от сълзите на милиони хора, които от сутрина до вечер работят, за да ни създадат удобства, от които те сами никога не могат да се ползват... Мен се струва, че ний, като избраници на съдбата, и при това щастливи избраници, сме се наместили в тихите и топли кътове на живота, говорим добри думи и мечтаем за красиви неща тъкмо тогава, когато вън, на няколко крачки може би само, вилнее буря, която поваля и руши. И тъкмо при такава обстановка, тъкмо при тия условия мен се свива сърцето, като мисля за другите, които са вън от вашите редове - както и за нас самите. Не спим ли ний?
към текста >>

68. (78) Срещи с Учителя и с царя на 22.V.1940 г.

Трябва умни хора, да видят злото.529 Сега искат да ... на Германия, но то не е човещина.
Да видят как неспазването на един закон на справедливост каква реакция дава. Германия в своя неуспех поправиха погрешките си, а Англия и Франция заспаха на успехите си. Сега трябва да бъдат много умни - иде нещо хубаво, но трябва да бъдем много умни. Казват, че имало брой от «Таймс», който конфискували... пишело, че на Балкана имало едно гнездо... Ако европейските народи така воюват, те ще се изтощят, ще изгубят... ще дадат ход на жълтата раса. И тогава Китай и Япония, примирени, може да изпратят 40-50 милиона войници - какво ще прави Европа тогава? Трябва умни хора, да видят злото.529 Сега искат да ... на Германия, но то не е човещина. Бялата раса сега е като евреите, които не приеха Христа, когато им донесе Любовта.530 Англия е хитра. Българите да бъдат умни, защото Англия и Германия може да се споразумеят и тогава и други ще пострадат, но, разбира се, човещина трябва. Ако са по-умни, добре ще е. Умни да бъдат, да изчакат. Да не къса плода преди да е узрял, нито пък като презрее.
към текста >>

Българите да бъдат умни, защото Англия и Германия може да се споразумеят и тогава и други ще пострадат, но, разбира се, човещина трябва.
Сега трябва да бъдат много умни - иде нещо хубаво, но трябва да бъдем много умни. Казват, че имало брой от «Таймс», който конфискували... пишело, че на Балкана имало едно гнездо... Ако европейските народи така воюват, те ще се изтощят, ще изгубят... ще дадат ход на жълтата раса. И тогава Китай и Япония, примирени, може да изпратят 40-50 милиона войници - какво ще прави Европа тогава? Трябва умни хора, да видят злото.529 Сега искат да ... на Германия, но то не е човещина. Бялата раса сега е като евреите, които не приеха Христа, когато им донесе Любовта.530 Англия е хитра. Българите да бъдат умни, защото Англия и Германия може да се споразумеят и тогава и други ще пострадат, но, разбира се, човещина трябва. Ако са по-умни, добре ще е. Умни да бъдат, да изчакат. Да не къса плода преди да е узрял, нито пък като презрее. Германия, като свърши там работата си, ще се обърне насам и на Италия няма да бъде добре. Небивала по жестокост е тая война.
към текста >>

69. (85) Среща с царя на 31.VII.1940 г. от 8 до 10 без 10 в двореца Враня

Англичаните играят ролята на някогашните финикийци търговци, които дойдоха в стълкновение с римляните.544 Демокрациите останаха крайни материалисти; Хитлер и Мусолини - силите, които действуват за нещо по-духовно, но по-военен... мания [...] да ги постигнат (?), а в болшевишката (култура?) има начатък на Божественото начало.545 Русия сега иска човещина и работа; Германия - сила и труд, а Англия - пари и сила.
Сега иде сближението на европейските народи в един правилен социален строй - всеки син, дали е голям или малък, си иска своите права. Германия разкрива сега английския шпионаж. Русия в бъдеще ще бъде арбитърка. Англия няма смелостта да ревизира Версайския договор. Ликвидирането на нейната карма е сега. Англичаните играят ролята на някогашните финикийци търговци, които дойдоха в стълкновение с римляните.544 Демокрациите останаха крайни материалисти; Хитлер и Мусолини - силите, които действуват за нещо по-духовно, но по-военен... мания [...] да ги постигнат (?), а в болшевишката (култура?) има начатък на Божественото начало.545 Русия сега иска човещина и работа; Германия - сила и труд, а Англия - пари и сила. Божественото начало работи в съветите, но не в тая форма се изявява.546 Всичките царства се дискредитират и както е казано в пророчеството, слънцето (всичките политически форми) и луната (значи религията) ще потъмнеят и всички звезди (научни формации) ще изпадат (значи всички видни хора ще изгубят своята видност) и Син Человечески (значи Новото) ще се изяви! Всички забележителни хора - звездни - ще паднат.547 Среща с Царя, 31.VII.1940 г. Чакаше ме на външната врата, защото бях закъснял няколко минути. Седнахме и започна веднага да ми говори за положението. Най-напред Чапрашиков и военният германски аташе говорили да отидат български министри в Германия.
към текста >>

70. (106) Среща с Царя на 19.XII.1940 г. в Стоянови, от 8 и 12 до 10 и 1 /2

После му заговорих пак за писмо до Хитлер и до английския крал за мир в името на човещината, в името на Христа, в името на бъдещето, което иска да си има хора и средства, защото, ако останат само развалини и без средства, ще дойде социалната революция и ще изгубят всичко тия, които не искат сега малко да дадат...589 На Хитлер да му каже, че средствата ще са нужни за творчеството на новия ред и прочее... Той каза, че ще си помисли, но аз настоявах за Коледа да стори това, че все ще се намерят някои да му благодарят, защото и едните, и другите им се иска мир, но не щат да се унижат да го поискат, а какво има, ако той хвърли мост.
Каза ми най-напред впечатленията си от депутатите по тронното слово. Спомена ми за някои, с които е разменил някои думи - похвали ми Сотир Янев, ломски един, варненски, Симеонов, Златния телец и пр. Каза ми, че Статев си оправил мерника и пр., пр. По външните въпроси остана да се печели време, като за целта най-напред да отиде Филов уж на лечение и да се види с Рибентроп и после, ако няма полза, да се смени министър Попов с Драганов или [с] други, но не Кьосето и пр.; да се спечели време до пролет, па там - каквото даде Господ. По вътрешната политика аз си настоях да се вземе външната търговия от държавата, а във вътрешната да се определи точно печалбата, защото сега държавата прави преговорите, а печалбите ги взимат частни лица, и то не производителите, а лъвският пай отива в ръцете на посредниците. После му заговорих пак за писмо до Хитлер и до английския крал за мир в името на човещината, в името на Христа, в името на бъдещето, което иска да си има хора и средства, защото, ако останат само развалини и без средства, ще дойде социалната революция и ще изгубят всичко тия, които не искат сега малко да дадат...589 На Хитлер да му каже, че средствата ще са нужни за творчеството на новия ред и прочее... Той каза, че ще си помисли, но аз настоявах за Коледа да стори това, че все ще се намерят някои да му благодарят, защото и едните, и другите им се иска мир, но не щат да се унижат да го поискат, а какво има, ако той хвърли мост. Колебае се, защото го е страх, че ще го изложат и ще мислят, че има някакви предложения скрити от другата страна и ще станат нежелателни работи. Особено се страхува, че англичаните ще го изложат... - Мисля, че ще принесете полза на света, но щом се колебаете, то ще стане и без Вас, ще изгубите само една сгодна позиция за бъдещето, защото поне едната страна ще си каже: «Хубаво ни казваше - ако бяхме го послушали...» - Ще си помисля - каза царят и минахме на други теми, а после - за царицата, за която обича да ми говори с много подробности. - Изучих чрез нея поне добре италианците. - Е, както виждаш, пак има полза. Търпение - казвам му, - всичко ще си дойде на своето място и време - само търпение!
към текста >>

71. (117) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 1.V.1941 г.

I. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа

Уважението към този нещастен народ съсед трябва да си остане.621 Това го изисква и човещината.
Нека не забравяме, че каквото и да се случи, сърбите си остават наши съседи от хиляди години. Ние не трябва да ги мерим с техните мерки, щом те не ни харесват. И Христос каза: «С каквато мярка мерите...» Тъй че ние би трябвало да почнем да се отнасяме тъй, както бихме желали с нас да се отнасят, а не както те ни мериха вече, което си остава и за тяхната собствена сметка. Сега е времето да им покажем разликата между нас и тях, ако съществува. За нас пактът за приятелство трябва да си остане в сила, независимо от поведението на техните управници. Уважението към този нещастен народ съсед трябва да си остане.621 Това го изисква и човещината. И ако една Германия, която воюва с Гърция, можа да заяви, че не държи народа отговорен за погрешната политика на управниците му, колко повече ние трябва да следваме тая линия на поведение спрямо вековните си съседи, с които не сме и воювали! Шовинисти и късогледи хора раздухват омразата и враждата чрез спомена на погрешното минало. Няма нужда да се разпалват животински качества и долни инстинкти. Сърбите си платиха достатъчно за погрешките си, за да има нужда да прибавяме и ние нещо. Нека не бъдем жестоки.
към текста >>

72. Светозар Няголов

Най-импозантният от тях е Домът на Бога, построено голяма вещина.
Това се повтаряло повече от 20 пъти и накрая Лулчев научава, че по пътя, по който е искал да мине, е бил застрашен от атентат. Хората, натоварени да извършат атентатите, докладвали на началниците си, че Лулчев е неуловим и никога не минава оттам, където е чакан, а умело избягвал засадите. Тогава враговете му се отказали от преследването му и го оставили на мира. Лулчев отива при Учителя и горещо му благодари за десетките пъти, при които Учителят спасява живота му. Споменахме, че Лулчев е бил великият еврейски цар Соломон, прочут с голямата си мъдрост, мирна и разумна политика и множество строежи в Израел. Най-импозантният от тях е Домът на Бога, построено голяма вещина. Когато Бог посещава Соломон и му предлагала каже едно свое желание, което Бог ще изпълни, Соломон пожелава да има мъдрост. Той получава дарба, невиждана дотогава от човеците. За усъвършенстването на душите има два пътя: пътят на любовта, по който може да се движи всяко същество и вторият път е на мъдростта, който е за учителите и е много труден. Соломон избра мъдростта - най-трудният път, по който и досега вървят евреите, теософите и източният окултизъм и постоянно страдат. Той е имал знание да връзва духовете, Освен това той е разбирал езика на животните и всяка година ги е събирал на определено място и е разговарял с тях, като им предавал уроци по Божествената мъдрост.
към текста >>

73. 4. АМНИСТИЯТА (бр. 1, 19.І.1924 г.)

” Ако сме человеци - човещината изисква свобода на идеите; ако сме българи - законът за съхранение [на] племето ни ще осъди всеки, който дига ръка срещу брата си.
В името на това братство, което е свързало българите още от хилядите години, когато те е трябвало да скитат по големите руски равнини, да преминават Дунава, да водят войни с гърци и турци, да робуват и проклинат дните си пред векове и векове - по-умните от народа трябва да проучат събитията, носителите на идеите, условията за появяването на самите тия „негативни” идеи и отстранят причините, ако това е във възможността им, но не чрез насилия, измъчвания и терзания. Насилието е било най-лошото средство от всички възможности, с които е разполагал человечеството. Това ни учат хилядите години на миналото, предмет на историята; това ни говорят делата на вчерашните ни дни. Опомняне ни трябва. Ако сме християни - заповедта Христова е ясна: „Обичайте враговете си! ” Ако сме человеци - човещината изисква свобода на идеите; ако сме българи - законът за съхранение [на] племето ни ще осъди всеки, който дига ръка срещу брата си. Днес единият брат решава съдбата на другия. Това решение може да бъде само една пълна амнистия на всички обвинени, без разлика на тяхната „виновност”. Всяко друго решениеще бъде грешно. Едно трябва да се помни - ако тия хора са подведени, измамени и заблудени, поклонници на фантасмагории и утопии - напразно биха ги наказали; а ако има обективни условия, които са ги изкарали на сцената на живота - както изкараха и 9-юнците, - то те въпреки всичко ще вземат нови образи и ще се явят в същите си роли. Ellu
към текста >>

74. 14. ЧУДОТО, КОЕТО НЕ Е ЧУДО! (бр. 4, 8.ІІ.1924 г.)

Затова живейте в справедливост, толерантност и искреност, и вий ще ги научите на същото; сейте добрина, милост, човещина - това и ще пожънете В природата и живота чудеса няма - помнете това!
Може сега в момента да не се усеща, но дните се сменяват и часовете в тях биват дори различни. Чувството на цялото е това, което днес и всякога трябва да спира всяка вдигната ръка, всяка лоша дума и помисъл. Но ако не сме достигнали да имаме в душата си това чувство на цялост и единност и смятаме, че има „предатели и патриоти”, „разрушители и спасители”, „бели и черни” в нашия народ, то и тогава би трябвало, в собствения наш интерес е да променим отношенията си помежду си. Заблуда е да се мисли, че враговете не се учат един от друг. Напротив, това е неминуем закон -те си въздействуват волно и неволно. Затова живейте в справедливост, толерантност и искреност, и вий ще ги научите на същото; сейте добрина, милост, човещина - това и ще пожънете В природата и живота чудеса няма - помнете това!
към текста >>

75. 17. ЕДИН НАРОД, КОЙТО СЕ САМОУБИВА (бр. 5, 16.ІІ.1924 г.)

Благородство, человещина към всички - ето какво трябва да проявят наследниците на миналия режим, дошли за работа в името на целия народ.
И не е ли признак на неразумност фактът, че когато са на власт, ги намират, че са толкова добри, а после, когато паднат от власт, ги изкарват едва ли не идиоти и полуумни? И всеки държавник ще изостане от времето си, защото ний нямаме между нас ония големи характери и интелекти, които имат народите, от векове били свободни. И когато той, държавникът, е най-лошият, той е винаги едничкият възможен, който условията в даден момент са извикали към живот. Махнете му условията, и той, като риба, извадена из водата, ще бъде премахнат, но не чрез оръжие, не чрез насилие, не чрез убийства, защото ний като народ се самоубиваме. И тия, които са начело днес, нека се не самооблощават, нека се учат от съдбата на предшествениците си и да не правят това, което те правиха, ако не им харесват съдбата. Благородство, человещина към всички - ето какво трябва да проявят наследниците на миналия режим, дошли за работа в името на целия народ. А народът не ще рече само членовете на една партия, колкото и да е голяма тя. Пловдив Един националист Б. Р. Даваме място на горното за здравите мисли на един, изглежда любящ земята си, българин. Опомняне трябва. Богатите да си спомнят, че бедните са българи, силните - че слабите са хора; власт държащите - че няма вечно - и съдбата на предшествениците им, с тяхното твърдение, че 20 години ще властват!
към текста >>

76. 19. ОТВОРЕТЕ ТЪМНИЦИТЕ! (бр. 5, 16.ІІ.1924 г.)

Ако вие не надвишавате по благородство, себеотрицание, човещина и милост вашите предшественици - има ли смисъл вашето дохождане?
Отворете тъмниците! Отворете границите! Ако вие сте българи - бъдете и великодушни. В името на тая обществена солидарност, която караше и колибаря да се бие на фронта рамо до рамо със сина на царя и слага живота си за тази държава - спомнете си това! - бъдете справедливи! Ако вие не надвишавате по благородство, себеотрицание, човещина и милост вашите предшественици - има ли смисъл вашето дохождане? Ако вий правите добро само на вашите партизани, не правеха ли и те това - вашите предшественици, същото? Ако вий в името на цялото не може да надмогнете личните неприятности и лошите възпоменания - мислите ли, че сте надминали и надраснали другите, да бъдете техни избраници? Помислете добре, не се поддавайте на мисли, които няма да донесат нищо добро. Някои ви казват: ако ги простите, пак същото ще направят! Това са разсъждения на деца!
към текста >>

77. 23. МЕТОДИТЕ НА ВЪЛЦИТЕ (бр. 11, 2.ІV.1924 г.)

Едно трябва да се вдигне като знаме в тая разруха, в която живеем: човещина във всичко, толерантност към всички.
Насилието и лъжата са опитвани, опитвани и опитвани. Те колят кокошката, за да извадят яйцето, но за това техните „добрини” се изкупуват с много сълзи, с локви кръв, с маса разрушения и нещастия. Твърде скорошни са още нашите рани по собственото ни тяло, за да има нужда да се напомнят последствията от тая вълча политика, в която братът се нахвърля върху брата. Стига вълчи методи на работа! Не само в политиката, а и в църквата, в училищата, в дружествата - във всекидневния живот. Едно трябва да се вдигне като знаме в тая разруха, в която живеем: човещина във всичко, толерантност към всички. Свобода за всички! Националист МОТО „Не е беден оня, който има малко, но оня, който желае да има повече.”
към текста >>

78. 24. ПИСМО ДО РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА (Писмо десето, бр.11, 2.IV.1924г.)

Вий, г-н Народняк, направете едно „благодеяние” в името на човещината, или на християнизма, или на каквото обичате.
Той трябва да бъде подпомогнат. Ний ще му дадем насока, други идеали, при което обществото ще бъде тъй наредено, че невежеството да няма место в него. Да няма експлоатация на човек от човека, да няма излишества и нужди едни до други. Затова аз безкористно ще го просвещавам, ще му говоря истината и ще го възпитавам в тоя нов ред, нов идеал.” Явява се и ратникът: „Бедният е в лошо положение, твърдите и двамата. По същина вие сте съгласни. Вий, г-н Народняк, направете едно „благодеяние” в името на човещината, или на християнизма, или на каквото обичате. Вий, г-н Комунисти, казвате, че това са крадени от труда на работника средства? Истината и безкористието на народняка го накара да види бедата и направи това, което е справедливо - да помогне на нуждающия се. Той мисли, че прави благодеяние. Вий казвате, че това е само малка „експроприация” или връщане взетото. Но тоя, който е получил, е доволен, безразлично какво е обяснението.
към текста >>

79. 26. ПИСМО ДО РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА (Писмо единадесето, бр. 11, 2.IV.1924г.)

А тая основа е толерантността, човещината, любовта, която трябва да проявим към всички.
Отидохме до Цариград като аслани и се върнахме... Сбихме се със съседи, оголихме границите си, изгубихме земите си, сбихме се помежду си. Боляри и войводи гуляят и танцуват по цели нощи, а народът тьне в мизерия, чезне в болести, измира като животни без помощ, без утеха, често и без напътствие от истински верующ свещеник... защото всички знаем защо... Народ измъчен, пълни тюрми, други потрива злобно ръце в тъмнината, очакващ сгоден момент да хване брата си за гушата, трети - забегнали в чужбина, мечтаят за кървава разплата. А в туй време министри речи държат, посрещани с цветя... Лъжа са, братя, всички тия разкоши, цветя и шумове. Насилието никога не е създало нещо трайно, омразата не може да докара нещо добро, себелюбието - нещо разумно. Всичко това ще рухне, както наклонена кула, изгубила основата под себе си. А тая основа е толерантността, човещината, любовта, която трябва да проявим към всички. Нека се не лъжем! Който има очи да гледа, нека гледа. С братски поздрав: Ваш Ратник
към текста >>

80. 30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)

„Аллах керим” - жив е Господ - ще ви даде и вам силна власт, но за да почувствате „силата й”, ще се приложи някога върху ви - инак няма да я разберете и да научите простата истина, че най-голямата сила е любовта, човещината и правдата.
Простете, ако нещо ви догорчивее от казаното, но аз мисля, че казвам истината. Ратничка * Ляпчев е заявил в Пловдив, че е необходима една силна власт.* Не, г-н Ляпчев, необходима е една справедлива власт - тогава тя ще бъде и силна. А само една власт, както я искате вий и сателитите ви, ще я имате. Той, Бог, или съдбата - както щете, - дава каквото поискате - но помнете: върху гърбовете ви ще се приложи тая силна власт, та да изпитате силата й. Тъй искаха някои земледелци „ядра” да образуват - днеска ги видяха срещу си, искаха с насилие да укротяват противниците си - сега тях укротяват така. „Аллах керим” - жив е Господ - ще ви даде и вам силна власт, но за да почувствате „силата й”, ще се приложи някога върху ви - инак няма да я разберете и да научите простата истина, че най-голямата сила е любовта, човещината и правдата. * Андрей Ляпчев е министър-предсецател на България от 1926 г. до 1932 г. (бел, на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев).
към текста >>

81. 42. ЕДНО Е НУЖНО! (бр. 17, 19.V.1924 г.)

Днес враждници, изправени с люти закани на уста един срещу други, се дебнем ний... Стига - едно е нужно нам, едно ни не достига: братска обич - човещина!
Гониш ли брат си - тебе ще гонят; мразиш ли - ветрища сееш - бури ще женеш! Търпи небето, ала не забравя Творецът. Кръвта на Авела вика към Него... .............................. Стига омраза, стига проклятия, стига гонения! Ний братя сме всички! В едни окопи бранихме родната земя, за нея мряха нашите близки. Днес враждници, изправени с люти закани на уста един срещу други, се дебнем ний... Стига - едно е нужно нам, едно ни не достига: братска обич - човещина! Опомняне трябва - стига раздори, стига насилия! Ний братя сме всички! Ратник
към текста >>

82. 46. ИМА ЛИ СМИСЪЛ? (бр. 17, 19.V.1924 г.)

В числото на тези реални сили влиза моралът, ненасилието, толерантността, човещината.
Вий може да развалите чешмата, но изворът, който я пои, ще остане, ще се разлее и ще ви причини такива главоболия, да го издирвате къде е потънал и се е скрил, че ще станете пишман, загдето сте се заловили с него. А дали наистина комунистите се мамят или други - това ще покаже самият живот. Нима предшественикът на г-н Русев също тъй категорично не декларираше почти със същите думи, с които си служи и Русев, че няма да позволи никому да „наруши” законите на страната и пр.? Не са декларациите, които управляват съдбините на народа. Реалното съотношение насилите е, което закрепва и дава насока на всяко движение и управление. В числото на тези реални сили влиза моралът, ненасилието, толерантността, човещината. Този, който греши срещу тези природни закони, ще изпита и последствията им. Не са декларациите, които спасяват хората, а справедливостта, защото кой каквото си постеле, на такова ще легне. Човешките сметки се ревизират от небето - и когато много натегнат несправедливостите - невъзможностите стават възможности - действителност. Умните хора от враговете си правят приятели. А днес българин гони българин, като да му е заклет враг.
към текста >>

83. 50. СЕЯЧИ И „СЕЯЧИ” (бр. 18, 27.V.1924 г.)

Любомир Лулчев ІІІ Вестник „Ратник на свободата” Б. Година ІІ - 1930 г.

На България днес сеячи са нужни повече от всичко, но сеячи на търпение, на човещина, на обич.
Ний не говорим за всички, но тези, които са - те се знаят, - научиха ги вече достатъчно, а време е вече и никой „простак” да не гледа, без да вижда. Сеячи на омраза са това, сеячи на заблуда, на клевети, които подтикват, насъскват, оправдават, проклинат, като имат един Бог, един принцип само: парата - интереса. Не е това пътят. Лъжа ли е - ще се узнае; подлост ли е - ще се открие; омраза ли е - омраза ще ти донесе; кръв ли е - на главата ти и на главите на твоите чада ще се струпа! - помислете това! На България днес сеячи са нужни повече от всичко, но сеячи на търпение, на човещина, на обич. Умни люде имаме достатъчно, но разумни нямаме. Този, който гони брата си - не е разумен. Този, който насиля близкия си - не е разумен. Този, който мисли, че само той едничък е умен - не е разумен. Днес България се управлява от едно правителство, което изобилства с „интелигентни” хора, поне по претенции и фирми - остава и по дела да се прояви такова.
към текста >>

84. 2. ВРЕМЕ Е! (бр. 1, 1.І.1930 г.)

Любомир Лулчев ІІІ Вестник „Ратник на свободата” Б. Година ІІ - 1930 г.

Човещина нямаме.
2. ВРЕМЕ Е! (бр. 1, 1.І.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 1, 1.І.1930 г., София, стр. 1) Време е да се тури ръката на раните и да се говори истината - и само Истината, колкото и да е горчива тя: Живот липсва, липсва вяра в тоя живот. Човещина нямаме. Любов, обич няма помежду - и обърнахме се на зверове, които са готови да се разкъсат. А без обич, без уважение, без Истина, без Вяра - нищо не може да се съгради, никакъв живот е невъзможен - такъв градеж не може и да устои - граденото с години пада за една нощ! Когато е студено, запалят огън - и се греят. Когато са гладни, търсят хората хляб - и ядат. Когато са жадни - донасят вода и пият.
към текста >>

85. 15. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 4, 25.І.1930 г.)

И сиромашията не е за предпочитане, но все пак сиромасите са по-малко болни - от работа не им остава време да боледуват... Но и богатството, и сиромашията не са, които правят човека - а човешкото в човека - човещината.
2) „В света има само един случай, дето човек може да направи нещо без Бога: - то са престъпленията.” Днес повече от всякога ще чуете да се говори, че човек трябва да се осигури; че трябват непременно пари - без пари нищо не става - и че ако тоя или онзи вземе властта - всичко в България ще се оправи. Мисълта да се осигури човек е права и на мястото си, но въпросът е къде и как да се осигури. Кое е това, което осигурява? Ако парите осигуряваха, тогава богатите не трябваше да боледуват и мрат - а то като че ли напротив - ний ги виждаме постоянно в лекарските кабинети, да ходят тук и там да търсят лек за своите нерви, стомаси, главоболия, бъбреци, сърце... защо? Защото яли повече, пили повече - и разстроили тялото си и изгубили здравето си. И сиромашията не е за предпочитане, но все пак сиромасите са по-малко болни - от работа не им остава време да боледуват... Но и богатството, и сиромашията не са, които правят човека - а човешкото в човека - човещината. Ний сега сме останали много назад - почти колкото хайваните; даже в някои неща те са по-умни - уреждат си разправиите без адвокати и се лекуват сами без лекар... Да се грижиш само за храна и облекло – „за интереса си” - това е хубаво, но това го правят и животните: мечката - за своите мечета, лъвицата - за своите лъвчета. Да направиш нещо, от което ти лично нямаш полза, но има някой други - защото е по- справедливо това - ето от коя мисъл, от коя постъпка започва човекът. А ний, докато не станем човеци, не можем да помогнем на другите, защото човекът помага безкористно - инак всичко друго е само фалш - продават се услугите с пари под вид на патриотизъм и благотворителност, които са всеки ден пред очите ни... Ний сме против сиромашията - за богатството. Но богат трябва да бъде само тоя, който смята парите като дар на съдбата, самият той да мисли за себе си като за касиер на своите братя, на които безкористно да помага. Осигурен е справедливият човек, който е разбрал какво трябва да прави, кога гледа на другите като на себе си и прави това, което иска и на нему самия да правят.
към текста >>

86. 30. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.)

С новото учение, новото разбиране ние ще имаме радост, човещина, братство, а без това нашето и бъдещето на всички народи ще бъде ужасно: кървави войни, братоубийства, преследвания, измъчвания от немотия и мизерия.
И загина, загуби се, пропадна, остана само като възпоменание в историческите книги. Но хората малка поука почерпаха от неговия живот. Дойде Христос, донесе принципите на Любовта, на братство между хората - и ний всинца уж станахме християни, а то само по име - и нашите сегашни закони са въз основа на „римското право”... Онова право, което, след като бе прилагано стотици години и даде своите резултати за своето време - време на езичниците, сега, след идването на Христа, след като всинца сме станали християни - се явява като ужасен атавизъм, ненужна старина, за които няма никакво извинение. Не може да има две мерки, два вида закони в една страна - или Христос е Господ и знае какво е говорил и заповядвал - и ний трябва да приемем Неговите закони за основа на всички свои закони В християнската държава, или да се признае открито, че ние сме още езичници и да почнат тия, на които е дадено и познават християнството, с думи и дела да „покръстят” наново народа ни. Със старите разбирания ние можем да имаме само дни на скърби, болести, нещастия, преследвания, убийства. С новото учение, новото разбиране ние ще имаме радост, човещина, братство, а без това нашето и бъдещето на всички народи ще бъде ужасно: кървави войни, братоубийства, преследвания, измъчвания от немотия и мизерия. Помислете това, което не разбирате - питайте тия, които разбират - те ще ви кажат - но не живейте вече така, както сте живели досега, защото смърт и нещастия ви дебнат като сянка след всяка ваша крачка. Искайте да царува Христос, Любовта, братството над нас, а не насилието, лъжата, убийствата. Смели бъдете - искайте, и ще ви се даде! С братски поздрав: Любомир Стр. 153/1036
към текста >>

87. 36. ЕДНА БЛАГА ДУМА (бр. 10, 12.ІІІ.1930 г.)

Това са новите хора - те, които изпълняват Волята Божия тук, на земята, в които има човещина, и които са готови да ви приемат всякога при тях.
А време е народът да остави слепите да следват своя път, а той да прогледне с очите си и потърси новия път. Т ози нов път съществува и по него вървят хиляди хора от всичките страни на света. Те с любов се гледат, братя се наричат и си помагат един други. Те не делят земята, Божията земя, не преследват братята си, почитат своя общ Баща - Бога. Те вярват в доброто - и го правят, обичат всички - и обичани са. Това са новите хора - те, които изпълняват Волята Божия тук, на земята, в които има човещина, и които са готови да ви приемат всякога при тях. Те са, които носят новия, светлия живот на всички страни в света - и на нашата земя също. Няма ли да се наредите при тях?
към текста >>

88. 39. ГОРЕ ГЛАВИТЕ! (бр. 11, 17.ІІІ.1930 г.)

Човещина към всичко живо.
Във всяко село и град, кат оазиси в пустиня, има добри християни; във всяко село и град има въздържатели, които не дават парите си гуляй и спирт; във всяко село и колиба има вегетарианци, които дори и животни не убиват; във всяко село и град има толстоисти, теософи, бели братя, ново общество, читалище, група „Григори Петров”, евангелисти, баптисти, Ратници на Свободата - десетки хиляди са те, хората на новото, които доброволно са си решили да служат и носят новото, отрекли от много „удоволствия” и приели, че един е наш баща - Бог и всички сме братя помежду си. Един е Неговият син - Исус Христос - и Неговите заповеди прилагат, изпълняват, не правят това, което не искат да им се прави. Ето, тези хора на новото се организират в политико-обществена организация „Ратници на свободата”, които ратуват за нова утрешна България, чрез бързи реформи и справедливи закони да даде път на новото, в която Христовите принципи ще се заживеят във всички души, най-напред в управниците - водачите, и всеки ще се постави на мястото му... Сред това общо обезверение, изгубване вяра и идеали, което цари в народа, ний-хората на новото време и нова България, всеки ден се увеличаваме, И нова България иде. Една страница от историята на България се написа: с войни, убийства, кражби, рушвети, партизанщини, преследвания, „опит за бягство”, „изчезнал безследно”, катастрофи - стара България. Друга нова почва да се пише: със свобода, братство, мир между всички, неравенство, права на жените, грижи за бедните, прокудени от родни огнища. Човещина към всичко живо. Горе главите! Всяко начало си има край, всеки край - начало. Дошел е денят да замре старото и новото да изгрее. Откъснете се от старото, за да не идете в архивите и доведете нови катастрофи. Подкрепете новото, за което хората на новото и Ратниците на Свободата работят.
към текста >>

89. 41. НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО Е (бр. 12, 24.ІІІ.1930 г.)

И новото, което иде, и науките и изкуствата, които тепърва се създават, и религиите и политиката, които ще го ръководят, са турили в основата си една дума, но тя има съдържанието - и то трябва да бъде реално възприето да образува истинското отнасяне на всички към всички: човещината - човещина в мисли, чувства и дела!
Всяко нещо - на своето време. А дошло е вече време да се разбере това. И ако знанието ни не може да помогне, защо ни ето? И ако въпреки много-мъдрието на съвременната философия, въпреки дългите моления и тамяни на религиите, въпреки красивите речи в парламентите и разните прочути общества, все пак значителна част от човечеството се гърчи в мъки наблуждающия, на търсещия път; на лутащия се из неизвестността - защо ни са всички те? Человек не е само тяло, нито само ум, нито само душа, нито само дух - той е нещо повече от всички тях заедно. И новото, което иде, и науките и изкуствата, които тепърва се създават, и религиите и политиката, които ще го ръководят, са турили в основата си една дума, но тя има съдържанието - и то трябва да бъде реално възприето да образува истинското отнасяне на всички към всички: човещината - човещина в мисли, чувства и дела! Без нея, от всичките ни постъпки, закони и молитви ще лъха само фалш и фарисейщина. И под видимото, невидима гангрена ще разяда душите... Не стигат само думи - трябва вече приложение. Нека хората на новото навсякъде излязат смело напред - и поведат. И днешният ден е вече ден на новото - да не го пропущаме! Стр. 164/1036
към текста >>

90. 43. ОТВОРЕТЕ ПРЕДПАЗИТЕЛНИТЕ КЛАПИ! (бр, 12, 24.ІІІ.1930 г.)

Нови хора са хората на обичта, на взаимоуважението, на човещината.
На мнозина в устата е вече възгласът: Нова власт, нови хора. Това е добре, правилно и естествено. Но трябва правилно да се схване от всички, че ако сега е Хасан напред, а след него е Осман, а утре Осман напред, а Хасан след него - това не ще рече нито нови хора, нито нова власт - това е само хабене думи и пръскане енергии, претрупване и без това забатачена сметка. Нови хора значи хора преди всичко на нови ценности, на нови методи, които да отричат политическото насилие и нетърпимост като похвати за достигание и крепение на власт. Нови хора значи преди всичко братски разположени спрямо своите съграждани, които еднакво отричат правото за насилие и диктатура както отляво, така и отдясно. Нови хора са хората на обичта, на взаимоуважението, на човещината. Тия, които са били вече, народът ги знае; видя какво разбират, могат и правят - това за него не ще е ново, а стара власт с всичките си грехове. Нека дойдат наистина нови хора, за да проявят не силна власт, а законност, справедливост и човещина - от това има нужда народът! Отпуснете предпазителните клапи, докато е време! Стр. 166/1036
към текста >>

Нека дойдат наистина нови хора, за да проявят не силна власт, а законност, справедливост и човещина - от това има нужда народът!
Но трябва правилно да се схване от всички, че ако сега е Хасан напред, а след него е Осман, а утре Осман напред, а Хасан след него - това не ще рече нито нови хора, нито нова власт - това е само хабене думи и пръскане енергии, претрупване и без това забатачена сметка. Нови хора значи хора преди всичко на нови ценности, на нови методи, които да отричат политическото насилие и нетърпимост като похвати за достигание и крепение на власт. Нови хора значи преди всичко братски разположени спрямо своите съграждани, които еднакво отричат правото за насилие и диктатура както отляво, така и отдясно. Нови хора са хората на обичта, на взаимоуважението, на човещината. Тия, които са били вече, народът ги знае; видя какво разбират, могат и правят - това за него не ще е ново, а стара власт с всичките си грехове. Нека дойдат наистина нови хора, за да проявят не силна власт, а законност, справедливост и човещина - от това има нужда народът! Отпуснете предпазителните клапи, докато е време! Стр. 166/1036
към текста >>

91. 51. СЯТОТО ДНЕС Е УТРЕШНА ЖЕТВА! (бр. 14, 8.ІV.1930 г.)

Остава разумните хора днес да .си спомнят това, което някога знаеха техните бащи по-осезателно: че има един Бог, Който помага на тия, които умеят да се молят и искат да влязат в разумни отношения помежду си като братя, които съдбата е турила да живеят на едно място, да проявяват човещина спрямо всички, независимо кой какви убеждения и обществени положения заема, та с мир и взаимоуважение преминат дните на трудния ни сегашен живот.
175/1036 Без фактическа вяра, със смътно чувство в душата си, че съществува някакъв Бог, на който техните бащи, видели ужасите на турското робство, се бяха молили горещо, поколението, което бе изгубило две войни една след друга, видяло страхотиите на човешкото безумие и проявата на своите собствени инстинкти в чуждите страни, със страх поглеждаше към небето, от което не знаеше да измолва милости - и не чакаше благословение... И пред неизвестностите на това небе предпочете радостите на земята, които купуваше със скъпа цена - морално крушение, идейна измяна, душевно вегетиране... Лишени от дълбока основна мисъл, партизаните погледнаха на своя обществен и политически живот не като на средство да реализират своите идейни схващания, а само като на пътища за достигание материални блага и лични изгоди. Всички искаха да берат, да женат, а бяха забравили, че трябва и да се сее... И че ако се сеят трънки и коприва, не може да се бере грозде... Какво ни чака? Какво чака тия, които идат след нас? - Нека всеки се огледа сам; тоя и околните му какво сеят - и ще разберат ясно какво ще женат тия, които идат след нас. Това е страшно - но е и утешителното, спасителният път, който минава край Голгота, без да носи страданията й. Остава разумните хора днес да .си спомнят това, което някога знаеха техните бащи по-осезателно: че има един Бог, Който помага на тия, които умеят да се молят и искат да влязат в разумни отношения помежду си като братя, които съдбата е турила да живеят на едно място, да проявяват човещина спрямо всички, независимо кой какви убеждения и обществени положения заема, та с мир и взаимоуважение преминат дните на трудния ни сегашен живот. Тогава и децата, които във всичко подражават на големите, ще имат достоен пример - и което е по- утешително - самата нация - достойни утрешни граждани, които и при най-трудните условия ще знаят с успех да излязат от всички мъчнотии. Не чакайте сухите чешми да протекат. Има вече нови обилни извори с чиста, кристална вода - изплакнете добре съдовете си и напивайте без страх и без стеснение! Пийте и напойте всички, които жадуват за новия живот, който носи Любов, Мир и радост за всички.
към текста >>

92. 64. СТАРА ПЕСЕН – „ЗА ВОЙНАТА” (бр. 18, 12.V.1930 г.)

Войната - това трябва да се разбере от всички - е зло страшно, кърваво, отвратително; страшен резултат от липса на човещина, като душевна основа в ръководителите на нашия обществен живот от нашето язичество, защото ако ний заедно с името християнство бяхме възприели и същината на християнството - Любовта, ний нямаше да се бием!
Този, когото смятали за върховен авторитет по моралните въпроси, който казваше, учеше и умря на кръста, за да докаже, че наистина Той е „Пътят, Истината и Животът”, Този, Когото наричали Господ Христос, съветва и заповядва да се не противим на злото и да обичаме враговете си. Откога смелостта в нас, обикновените хора, да знаем повече от Него, без дори да сме си дали труд да опитаме методите Му, думите Му, за да видим техните резултати - и по тях да съдим? Та войната е най-първобитното и варварско проявление в нашия човешки живот. И още по- срамно за християнска Европа е, че Христовият метод за непротивенето на злото се прилага днес в Индия - от едни... езичници, според нас - но изглежда, че ний говорим само за християнството, а те могат да го живеят. И докогато ний имаме един морал, който ни позволява да се кланяме по църквите, да палим свещи, да признаваме Христа за Бог, върховен закон на морал и живот, а като излезем вън, да знаем повече от Него и да признаем войната като морално и желано средство в отношенията на хората, за същите тия хора, за които Христос каза, че са братя - ний далеч не можем да отидем. Войната - това трябва да се разбере от всички - е зло страшно, кърваво, отвратително; страшен резултат от липса на човещина, като душевна основа в ръководителите на нашия обществен живот от нашето язичество, защото ако ний заедно с името християнство бяхме възприели и същината на християнството - Любовта, ний нямаше да се бием! И докато не приемем човещината като основа на нашия обществен живот, ний ще бъдем нещастни и като хора, и като нация. Никоя война досега не е донесла трайно благоденствие на народите: ако я изгубят, поради загубите, а коя печелят временно - поради разноските и страха, за да запазят заграбеното. Дошло е вече време да се говори Истината на народа. Инак той и сам ще сия проумее – и „водачите” ще станат тогава съвсем излишни... Или трябва да приемем човещината, да станем християни на дело - или тия, които искат война в бъдеще, да бъдат изпращани да я водят лично, ама в окопите - начиная от министрите, дипломатите, депутатите, за да имат възможност да видят непосредствено истинския лик на войната, с всичките й страдания и ужаси, защото ако едно болно ухо може да заведе някого чак във Виена за лек, ужасите на съвременната война, които унищожиха и осакатиха милиони, деморализираха и съсипаха най-ценното в народите - човещината и разума, - може утре да накарат тия въоръжени народи да побягнат и от окопите и да потърсят сметка на тия, които са ги пратили там! Защото човек е роден да живее, работи и се радва, а не да се бие със себеподобния си - това вече и разумните животни не правят!
към текста >>

И докато не приемем човещината като основа на нашия обществен живот, ний ще бъдем нещастни и като хора, и като нация.
Откога смелостта в нас, обикновените хора, да знаем повече от Него, без дори да сме си дали труд да опитаме методите Му, думите Му, за да видим техните резултати - и по тях да съдим? Та войната е най-първобитното и варварско проявление в нашия човешки живот. И още по- срамно за християнска Европа е, че Христовият метод за непротивенето на злото се прилага днес в Индия - от едни... езичници, според нас - но изглежда, че ний говорим само за християнството, а те могат да го живеят. И докогато ний имаме един морал, който ни позволява да се кланяме по църквите, да палим свещи, да признаваме Христа за Бог, върховен закон на морал и живот, а като излезем вън, да знаем повече от Него и да признаем войната като морално и желано средство в отношенията на хората, за същите тия хора, за които Христос каза, че са братя - ний далеч не можем да отидем. Войната - това трябва да се разбере от всички - е зло страшно, кърваво, отвратително; страшен резултат от липса на човещина, като душевна основа в ръководителите на нашия обществен живот от нашето язичество, защото ако ний заедно с името християнство бяхме възприели и същината на християнството - Любовта, ний нямаше да се бием! И докато не приемем човещината като основа на нашия обществен живот, ний ще бъдем нещастни и като хора, и като нация. Никоя война досега не е донесла трайно благоденствие на народите: ако я изгубят, поради загубите, а коя печелят временно - поради разноските и страха, за да запазят заграбеното. Дошло е вече време да се говори Истината на народа. Инак той и сам ще сия проумее – и „водачите” ще станат тогава съвсем излишни... Или трябва да приемем човещината, да станем християни на дело - или тия, които искат война в бъдеще, да бъдат изпращани да я водят лично, ама в окопите - начиная от министрите, дипломатите, депутатите, за да имат възможност да видят непосредствено истинския лик на войната, с всичките й страдания и ужаси, защото ако едно болно ухо може да заведе някого чак във Виена за лек, ужасите на съвременната война, които унищожиха и осакатиха милиони, деморализираха и съсипаха най-ценното в народите - човещината и разума, - може утре да накарат тия въоръжени народи да побягнат и от окопите и да потърсят сметка на тия, които са ги пратили там! Защото човек е роден да живее, работи и се радва, а не да се бие със себеподобния си - това вече и разумните животни не правят! Любомир Лулчев
към текста >>

Инак той и сам ще сия проумее – и „водачите” ще станат тогава съвсем излишни... Или трябва да приемем човещината, да станем християни на дело - или тия, които искат война в бъдеще, да бъдат изпращани да я водят лично, ама в окопите - начиная от министрите, дипломатите, депутатите, за да имат възможност да видят непосредствено истинския лик на войната, с всичките й страдания и ужаси, защото ако едно болно ухо може да заведе някого чак във Виена за лек, ужасите на съвременната война, които унищожиха и осакатиха милиони, деморализираха и съсипаха най-ценното в народите - човещината и разума, - може утре да накарат тия въоръжени народи да побягнат и от окопите и да потърсят сметка на тия, които са ги пратили там!
И докогато ний имаме един морал, който ни позволява да се кланяме по църквите, да палим свещи, да признаваме Христа за Бог, върховен закон на морал и живот, а като излезем вън, да знаем повече от Него и да признаем войната като морално и желано средство в отношенията на хората, за същите тия хора, за които Христос каза, че са братя - ний далеч не можем да отидем. Войната - това трябва да се разбере от всички - е зло страшно, кърваво, отвратително; страшен резултат от липса на човещина, като душевна основа в ръководителите на нашия обществен живот от нашето язичество, защото ако ний заедно с името християнство бяхме възприели и същината на християнството - Любовта, ний нямаше да се бием! И докато не приемем човещината като основа на нашия обществен живот, ний ще бъдем нещастни и като хора, и като нация. Никоя война досега не е донесла трайно благоденствие на народите: ако я изгубят, поради загубите, а коя печелят временно - поради разноските и страха, за да запазят заграбеното. Дошло е вече време да се говори Истината на народа. Инак той и сам ще сия проумее – и „водачите” ще станат тогава съвсем излишни... Или трябва да приемем човещината, да станем християни на дело - или тия, които искат война в бъдеще, да бъдат изпращани да я водят лично, ама в окопите - начиная от министрите, дипломатите, депутатите, за да имат възможност да видят непосредствено истинския лик на войната, с всичките й страдания и ужаси, защото ако едно болно ухо може да заведе някого чак във Виена за лек, ужасите на съвременната война, които унищожиха и осакатиха милиони, деморализираха и съсипаха най-ценното в народите - човещината и разума, - може утре да накарат тия въоръжени народи да побягнат и от окопите и да потърсят сметка на тия, които са ги пратили там! Защото човек е роден да живее, работи и се радва, а не да се бие със себеподобния си - това вече и разумните животни не правят! Любомир Лулчев
към текста >>

93. 66. БУДНИ ДА БЪДЕМ! (бр. 19, 19.V.1930 г.)

Агентите на тъмнината, подпомогнати от невежеството на тълпите, подхранват техните долни инстинкти, като ги труфят с красиви думи, за да накарат человеците да направят това, на което и животните се противят: да отидат спокойно на едни касапници... Будните навсякъде трябва да се сплотят, да вдигнат глави мощно и в името на Христовата любов да поискат за своите братя свобода и човещина.
И които вземат, винаги трябва да помнят, че има добро, което е привидно добро, както и има зло, което е привидно зло. Истинското добро е това, което е направено с любов. То винаги съдействува за творчество в живота, носи устрем, широта, благо не само лично на един човек. Светът днес е изправен отново пред изпитания. Кървавите стълкновения между братята-хора - кошмар на недалечно минало, се прозират като възможно близко бъдеще. Агентите на тъмнината, подпомогнати от невежеството на тълпите, подхранват техните долни инстинкти, като ги труфят с красиви думи, за да накарат человеците да направят това, на което и животните се противят: да отидат спокойно на едни касапници... Будните навсякъде трябва да се сплотят, да вдигнат глави мощно и в името на Христовата любов да поискат за своите братя свобода и човещина. Да, повече свобода и човещина са нужни днес! Будни да бъдем!
към текста >>

Да, повече свобода и човещина са нужни днес!
Истинското добро е това, което е направено с любов. То винаги съдействува за творчество в живота, носи устрем, широта, благо не само лично на един човек. Светът днес е изправен отново пред изпитания. Кървавите стълкновения между братята-хора - кошмар на недалечно минало, се прозират като възможно близко бъдеще. Агентите на тъмнината, подпомогнати от невежеството на тълпите, подхранват техните долни инстинкти, като ги труфят с красиви думи, за да накарат человеците да направят това, на което и животните се противят: да отидат спокойно на едни касапници... Будните навсякъде трябва да се сплотят, да вдигнат глави мощно и в името на Христовата любов да поискат за своите братя свобода и човещина. Да, повече свобода и човещина са нужни днес! Будни да бъдем!
към текста >>

94. 78. НАШАТА ЦЕЛ (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)

Нашата цел е истината, обичта, братството, юридическото неравенство, социално равенство, човещината и истината над всичко.
Нашата цел е да се даде път на новото и хората на новото да заемат всички отговорни постове. Въздържатели, вегетарианци, духовни справедливи християни хора да станат водачи на народа си. Нашата цел е без много шум и големи красиви програми да донесем мир, обич, свобода, сносен и справедлив живот. Нашата цел е да можем с общи усилия да дадем един нормален политически обществен живот. Нашата цел е да остане свято запазена нашата конституция и всички други закони и закончета, противни ней, да се отхвърлят. Нашата цел е истината, обичта, братството, юридическото неравенство, социално равенство, човещината и истината над всичко. Нашата цел е еднакво отнасяне към селото и града. Да не се развива градът за сметка на селото и селото - за сметка на града. Нашата цел е да подобрим положението на работника, селянина, гражданина, като първите хора дадат личен пример във всичко, Економии във всяко отношение и всеки да се простира според чергата си. Нашата цел е: с общи усилия - към творчество на нова България по нови пътища и нови хора. Нашата цел е честните хора, добрите, справедливите да образуват политическия център - арбитър в нашия политически живот, да помирим враждующите братя и възвърнем на народа свободата, братството, обичта.
към текста >>

95. 79. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)

Помнете, дайте на своите стомаси, дробове и мозъци съответствуващата храна - чиста храна за стомаха, чист въздух за дробовете; здрави, велики, пропити с човещина мисли за вашия мозък - и вие ще имате и правилна дейност - разумен живот!
Страданията, болестите показват, че човек се храни лошо, чувствува неправилно и действува недобре. А който спазва тия правила, е добър. Добрият човек е весел, добре разположен, готов да направи добро, без да мисли, че го е направил, има отлично разположение. Той има здрава дихателна система, здрава стомашна система и здрава мозъчна система. Разбойниците и убийците имат винаги нещо ненормално в своите системи. Помнете, дайте на своите стомаси, дробове и мозъци съответствуващата храна - чиста храна за стомаха, чист въздух за дробовете; здрави, велики, пропити с човещина мисли за вашия мозък - и вие ще имате и правилна дейност - разумен живот! Здрави бъдете - че работа ви чака! С братски поздрав: Любомир
към текста >>

96. 86. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 24, 23.VІ.1930 г.)

Не ви трябват много партии, нито пък са важни имената им - на два лагера са разделени хората неволно - на тия, които искат убийства, смърт и насилие, за да завладяват и подчиняват останалите свои братя - и другите, които знаят, че с обич, почит, взаимоуважение и човещина може да се постигне много повече, отколкото по каквито и да са други пътища.
С всекидневните харчени незабелязано стотинки понякога се разпилява по-лесно едно богатство, отколкото с по-крупни суми, за които човек неволно мисли, разсъждава, опитва. Животът около вас, вие го знаете по-добре от мен какъв е. Дебелите въжета не се късат отведнъж - но косъм по косъм и едно дете може да ги разнищи - и откъсне. И не се и плетат тия въжета изведнъж - пак тъй косъм по косъм могат да бъдат изплетени и да бъдат тъй яки, че никакви сили да не могат да ги скъсат. Всеки един от вас е малък, слаб конец, но ако вие се съедините - дебелото въже, което ще се получи, ще устои на всички бури. Не ви трябват много партии, нито пък са важни имената им - на два лагера са разделени хората неволно - на тия, които искат убийства, смърт и насилие, за да завладяват и подчиняват останалите свои братя - и другите, които знаят, че с обич, почит, взаимоуважение и човещина може да се постигне много повече, отколкото по каквито и да са други пътища. Когато едни хора се обичат, те и без всякакви писани закони се спогодяват и разбират - погледнете двама влюбени: те и без думи се разбират - само с очи! А когато не се обичат, тогава и цели томове писани закони да има - напразно е всичко - всеки ден нашето Народно събрание калъпи закони и закончета - и всеки ден вестниците ни са пълни с хроники на престъпления... Не са законите, които правят добрите хора - последните и без тях са си добри. Нито пък изправят лошите - инак не щяхме да имаме толкова престъпници, които знаят законите... За да ги заобикалят! Обичайте се, и ще се разберете - разберете се помежду си, и ще се обикнете. А когато стане това - то вие знаете: сговорна дружина планина повдига!
към текста >>

97. 92. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 26, 22.VII.1930 г.)

Той знае, че крадецът често не може да работи, че пияницата, и да иска, когато е пиян, не знае какво прави; че тоя, който никога не е страдал, не може да разбере страданията на другите - и не може да покаже милост и човещина към тях.
2) „Големите грехове са станали от малките грешки; гемиджийското въже - от тънките нишки.” „Които нямат - са блажени, а които имат - са щастливи. Но щастливият ако изгуби - става нещастен, а блаженият си е винаги блажен...” Драги братя, Безгрижието на днешния ден ражда грижите на утрешния. Ний пропущаме нещата - и тия пропусната неща са после камъните, в които се спъваме. Безгрижието по навик е родоначалник на терзанията, в които по-късно изпадаме, които ни карат да окайваме живота си и да проклинаме дните си. Дохождат дни - единични дни, в които българският данъкоплатец трябва да каже мнението си върху управлението на страната си или общината, в която живее. Той знае, че крадецът често не може да работи, че пияницата, и да иска, когато е пиян, не знае какво прави; че тоя, който никога не е страдал, не може да разбере страданията на другите - и не може да покаже милост и човещина към тях. Хората с големи кореми се грижат преди всичко за тях - благоутробията си, повече, отколкото за всичко останало в света. Хората с малки уши са услужливи, но пестеливи. Тия с дългите ръце обичат да попипват в чуждите джобове... Хората с големи каси обичат повече да ги отварят, за да турят в тях, отколкото да вадят оттам и да раздават. Тия каси са боговете, на които те истински се кланят... Вий всичко това знаете, и някога даже много добре - и въпреки това с нехайство, което няма извинение, вие ги избирате да ви ръководят в политическия живот, да ви стават кметове или да ви представляват в Народното събрание... Може ли вълк да пази овцете - та и богатият да тачи интересите на бедния? Едно бих ви припомнил - на тия, които биха искали да послушат - купете си Евангелието и прочетете - съборните Послания на Апостол Яков.
към текста >>

98. 5. СЛЕД РОЖДЕНИЕТО (г. III, бр. 2, 21.І.1931 г.)

Елате да живеем светлия живот на човещина и братство!
И оттогава досега те се гордеят с това - сочат кръста, на който го разпнаха и мълчаливо възвеличават вековното си престъпление. Но и Исус - Идеята-вечност, показа своята сила - Той възкръсна! Но за жалост това се спомня на хората само три дена в година (а сега само един) - Възкресение Христово! А тъкмо това е проявата на силата Христова - Сила да надвива всичко и да бъде вечно жива! От тази сила има нужда днес Българският народ, за да подигне тежката плоча, която го потиска - жив заровен от своите и чуждите... И ако някога Ангели дойдоха да помагат на погребания Христа, сега самият Той - страдалият и възкръсналият, ще подаде ръка на изнемогващите от непосилен труд, мъченици на нашия народ, и ще извика на всички, които имат уши, да чуят: „Излезте от гробовете си! Елате да живеем светлия живот на човещина и братство! ” И които Го чуят, ще оживеят, ще се хванат за ръката Му и ще възкръснат за Новия живот, който неминуемо иде. Будни бъдете!
към текста >>

99. 14. ВЕЛИКИЯТ ГОСТЕНИН (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)

Изоставили вечните идеали на човещина и обич, болшинството от человеците на днешната култура треперят за ежедневния си хляб; със страх мислят за утрешния ден - сякаш зверове ги заобикалят, а не подобни на тях същества... На кормилото на държавните кораби във всичките страни са най-способните... да мачкат и измамват своите братя-човеци... Христос за милиони е още име без съдържание; за други - виси още разпънат на кръста; а за трети е в гроба още... Но така мислят те само.
1) „Старото е изиграло вече своята роля, сега иде новото, което е закон за небето. Старото е закон за земята. Не се ограничавайте в никакви стари вярвания, но се приготовлявайте за новото. „Вие ще кажете: какво можем да правим ний тук? - Бог, Който живее в нас, и ние, които изявяваме Неговата сила, всичко можем да направим.” Всеки ден хората правят планове, проекти, сметки - често приличат на малки деца, които се забавляват с кукли. Изоставили вечните идеали на човещина и обич, болшинството от человеците на днешната култура треперят за ежедневния си хляб; със страх мислят за утрешния ден - сякаш зверове ги заобикалят, а не подобни на тях същества... На кормилото на държавните кораби във всичките страни са най-способните... да мачкат и измамват своите братя-човеци... Христос за милиони е още име без съдържание; за други - виси още разпънат на кръста; а за трети е в гроба още... Но така мислят те само. Христос е жив. Той е вече в света от хиляди години - и сега е! Той внася в будните сърца обич и нов живот. Неговото слово и нов живот, Неговото слово и спомен оживяват мъртвите. От него трептят всичките зли духове и на земята, и в ада!
към текста >>

Пристъпя Той - и бури се вдигат; огън из под стъпките Му излазя и ще пояде ония, които в безчовещина са живели, оскърбявали братята си, плюли на Божествените закони.
Той внася в будните сърца обич и нов живот. Неговото слово и нов живот, Неговото слово и спомен оживяват мъртвите. От него трептят всичките зли духове и на земята, и в ада! Той иде на гости на Европа - скоро ще прогърми словото Му и в нас: - Що сторихте с братята си? Какво ще отговорят каиновците? Пристъпя Той - и бури се вдигат; огън из под стъпките Му излазя и ще пояде ония, които в безчовещина са живели, оскърбявали братята си, плюли на Божествените закони. Новото ни носи той: животът на любовта, на изобилието, на радостта - живот на избраните! А избраници са всички, които досега са страдали. Будни бъдете, да посрещнете Великия Гостенин!
към текста >>

100. 8. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3295, З.VІІ.1930 г., стр. 1