Търсене в текстове за 'Вещина'

НАЧАЛО

ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 16 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застана очаквания преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямо знание.
Останалите деца.... чакат своя учител. Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и куфарче. Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка. Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца примесени с такива, които са оставили зад себе си детството. За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове. Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застана очаквания преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямо знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо. Известна е методиката за усвояването на подобно знание. Но на всички е правило впечатление Неговата способност да предаде голямото знание втъкано в природните процеси на детски език, да го опрости и да го направи разбираемо. Това Той най-често е правел, когато повеждал децата навън по полето и из близката дъбова гора. Така часовете извън класната стая са били не само часове на отдих и освежаване, но са били часове на богато усвоено знание за неизброимите процеси на великата природа.
към текста >>

2. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна

Казва: „Може, човещина е това.
Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите,аз ще ви прекарам лесно“. Така оставаме на неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови. „Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад.
към текста >>

3. Учителя предприема първата обиколка на България

Казва: „Може, човещина е това.
Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите,аз ще ви прекарам лесно“. Така оставаме на неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови. „Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад.
към текста >>

4. Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г.

Казва: „Може, човещина е това.
Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите,аз ще ви прекарам лесно“. Така оставаме на неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови. „Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад.
към текста >>

5. Учителя организира втория събор на Веригата - Бургас

Казва: „Може, човещина е това.
Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите,аз ще ви прекарам лесно“. Така оставаме на неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови. „Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад.
към текста >>

6. Учителя посещава Ямбол

Казва: „Може, човещина е това.
Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите,аз ще ви прекарам лесно“. Така оставаме на неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови. „Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад.
към текста >>

7. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август

Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, който трябва да минем, не е прав, той е така замотан, щото трябва много вещина.
Като казвам в нас, то е тук (показва гърдите). Главата е небето. Бог живее в главата, а ангелите живеят в дробовете. Нашата глава е свързана с Божествения свят и ако не можем една енергия да я прекараме от дробовете в главата, не можем да намерим небето. Някои хора се молят мижешката. Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, който трябва да минем, не е прав, той е така замотан, щото трябва много вещина. Пътят ни е спирален по подобие слизането на орел.Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, за да разбере своята мисъл, т. е. мисълта, която трябва да му стане ясна и отчетлива. Аз ви говоря на един език обезформен и вие, гледам, почвате да задрямвате. Ако взема да ви нахвърля живи форми, веднага ще се свестите. Затворете човека в тъмна стая и той ще заспи.
към текста >>

8. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Нека четците сами съдят за манталитета и качествата на благородство и човещина у тия висши уредници на нашето учебно дело:
1925 - III. 1926), с. 118. - рубрика Вести Със съжаление към авторите им и за сведение на нашите абонати, поместваме тук два документа, изходящи от висши чиновници при Министерството на Народното Просвещение, които са действували скрити зад авторитета на това правителствено учреждение. Нека четците сами съдят за манталитета и качествата на благородство и човещина у тия висши уредници на нашето учебно дело: ОКРЪЖНО Министерство на Народното Просвещение Бюро за култ.учреждения и фондовете
към текста >>

9. Учителя присъства на събора, 1927 - София. Седми ден - 25 август

Само Божията Любов носи пълния живот.(С Б Л Н П Ж)Великото в света е онова съзнание, което наричат човещина; онова велико съзнание към което съзнателно всички се стремят.
След вечеряСамо Божията Любов носи пълния живот. * * * Беседа от Учителя 8 часа вечерта Само Божията Любов носи пълния живот.(С Б Л Н П Ж)Великото в света е онова съзнание, което наричат човещина; онова велико съзнание към което съзнателно всички се стремят. В живото има едно единство, което не се нарушава никога. Има в дърветата окапване на листата, но има растеж на клоните и развиване на нови листа.Има едно единство на човешкия дух. Дали човек приема, че животът има смисъл или не, това не спъва развитието на работата. В съвременните хора има едно желание да наложат едно свое Veto на природата. Има сега учени, които искат да подчинят природата.
към текста >>

10. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата, и то с най-голяма вещина.
Нашият брат Димитрий се зае с тази задача. Той беше човек не само с изключителни и всестранни способности, но и с богати идеи и находчивост. Беше техник във всяко направление: строителство, водопровод, електричество, фина механика, часовникарство, груба тежка механика, правене на музикални инструменти. Беше си направил с похвално майсторство цитра, на която свиреше и изнасяше номера, когато имахме концерти в салона. Повредили се нещо из тъй разнообразните приспособления, задоволяващи нуждите на човека - тичайте при брат Димитрий. Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата, и то с най-голяма вещина. На Изгрева се беше преместил от нашето първо общежитие и си имаше отделна самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше. В отделно помещение си беше устроил работилница. В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне с часовникарството и се свърши с тези за правене на клинци и подкови. Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка.
към текста >>

11. Учителя на седемте рилски езера с учениците - 19 август. Преображение

Той каза, че дух на братство и човещина обхваща човечеството.
Тя къпе в езерните води своето голямо бяло кръгло лице и хвърля чудни сенки върху скалите и тъмната пелерина от боров клек върху хълмовете. Та това не бе нощ. Небето е бяло, сякаш празнуваха и горе някой звезден празник.А и нашето огнище правеше чест на себе си. Брат Пампоров говори за впечатленията си от есперантския събор на запад. Бил в Будапеща, Загреб. Той каза, че дух на братство и човещина обхваща човечеството. Една мощна вълна, която сега облива човечеството и се мъчи да го спаси от една нова унищожителна война.Запад е възхитен от Учителя. Пампоров чрез есперанто е пръв негов апостол и знаменосец. Чужденци се готвят да ни гостуват от далечния запад. България ще стане велик Витлеем, в който мъдреци от целия свят ще идват да се учат.Моята колибка е тъй хубава. В нея си почива едно прещастливо същество, което днес се опита да нарисува къщичката си.
към текста >>

12. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Най-импозантният от тях е Домът на Бога, построено голяма вещина.
Това се повтаряло повече от 20 пъти и накрая Лулчев научава, че по пътя, по който е искал да мине, е бил застрашен от атентат. Хората, натоварени да извършат атентатите, докладвали на началниците си, че Лулчев е неуловим и никога не минава оттам, където е чакан, а умело избягвал засадите. Тогава враговете му се отказали от преследването му и го оставили на мира. Лулчев отива при Учителя и горещо му благодари за десетките пъти, при които Учителят спасява живота му. Споменахме, че Лулчев е бил великият еврейски цар Соломон, прочут с голямата си мъдрост, мирна и разумна политика и множество строежи в Израел. Най-импозантният от тях е Домът на Бога, построено голяма вещина. Когато Бог посещава Соломон и му предлагала каже едно свое желание, което Бог ще изпълни, Соломон пожелава да има мъдрост. Той получава дарба, невиждана дотогава от човеците. За усъвършенстването на душите има два пътя: пътят на любовта, по който може да се движи всяко същество и вторият път е на мъдростта, който е за учителите и е много труден. Соломон избра мъдростта - най-трудният път, по който и досега вървят евреите, теософите и източният окултизъм и постоянно страдат. Той е имал знание да връзва духовете, Освен това той е разбирал езика на животните и всяка година ги е събирал на определено място и е разговарял с тях, като им предавал уроци по Божествената мъдрост.
към текста >>

13. Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова

Ти фигурираш като автор, а вътре много автори са писали.26 февруари, неделя, 10 часа преди обедДве идеи трябва да се подемат - човещина и братство.22 март, 5,40 часа сутринтаДнес е празникът на пролетта.
-- Външната линия на ушите - отговаря Учителя.Къде е отбелязано как разбира човек отвътре нещата? - Носът.Как ще използва човек нещата в света? - Неговата уста показва това.Как ще се радва на света? - Неговите очи показват това.Знание в света има много, но човек не е готов да го възприеме.Зимно време върви последен, а лятно време върви пръв. Или бъди в доброто пръв, в злото - последен.Тялото ни представлява една христоматия. Ти фигурираш като автор, а вътре много автори са писали.26 февруари, неделя, 10 часа преди обедДве идеи трябва да се подемат - човещина и братство.22 март, 5,40 часа сутринтаДнес е празникът на пролетта. Наряд:Добрата молитва. Молитвата на Царството. 91 псалом. Пътят на живота. Отче наш.Матея 12 гл., 20 - 30 ст.
към текста >>

14. Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Това е свободата, това е милосърдието, това е човещината в света.
Не частичната проява на любовта, но целокупната й проява. В целокупната проява на любовта е смисълът на живота. Новото учение седи в разбирането на любовта. Новите идеи носят сега най-хубавото в света. Новото учение, това е Любовта, Мъдростта, Истината, това е всичко възвишено и благородно. Това е свободата, това е милосърдието, това е човещината в света. Това е всичко онова, което дава подтик. Нека тази идея бъде във вас. Новото учение изисква хора с гениални умове и светийски сърца. Какво е новото учение? Новото учение е това: като видиш едно живо същество, сърцето ти да трепне.
към текста >>

15. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Статиите, които Жорж е писал в „Житно Зърно", засягат най-различни теми, предимно из областта на науката и живота, разгледани в светлината на окултизма и новото учение, те са написани изящно, с вещина и образно.
Първата му статия бе озаглавена „Езикът на природата" и излезе още в първия брой на списанието през януари 1924 година. Последната излезе в кн. 6 от XIV година през юни т.г. Голяма част от статиите, печатани в списанието, излязоха през миналата 1939 год. в една обща книга „Пътят на звездата". Статиите, които Жорж е писал в „Житно Зърно", засягат най-различни теми, предимно из областта на науката и живота, разгледани в светлината на окултизма и новото учение, те са написани изящно, с вещина и образно. Най-ценното в неговата мисъл и стил бяха образността и сравнителните му способности. В това отношение беше рядък писател. В "Житно Зърно" освен тези – да ги наречем общи – статии, Георги Радев написа редица, закръглени в себе си и художествено изнесени, статии из областта на окултните науки – Астрология, Физиогномика Характерология, Френология, Хирология и Графология. Отделно от всички тези статии, той написа в списанието друг един цикъл статии по астрологична типология, изнесени с заглавия като: Сфера на Сатурн, Сфера на Юпитер и пр. Статиите от този цикъл са красиви, просто музикални илюстрации на човешки типове, така както Астрологията ги символизира в планетни типове.
към текста >>

Заслушани в последните му акорди, ние навеждаме ниско глава с очи потопени в оня свят, за който той приживе мечтаеше, свят на вечния празник на духа, свят на красота, на човещина и свобода.Ще го чуем ли пак?
ПРОВИНЦИЯТА И ГЕОРГИ РАДЕВ Буча Бехар Ние го виждахме рядко. През време на светлите съборни дни и по време на нашите излети по Рила и Витоша. Но ние го познавахме; ние знаехме добре, какво място заемаше той в нашия идеен живот, ние виждахме добре неговата голяма и рядка личност, неговото дарование, неговата душа, която така неотразимо трептеше във всеки ред, който се изливаше от неговата ръка.В неговото лице ние виждахме един от първите работници, които строят пътища в нашето движение.Думите не могат да изразят онова, което ние преживяхме по неговата загуба – загуба в обикновения човешки смисъл... Георги Радев за нас никога не ще бъде загубен, никога, защото ние не го виждахме в неговото тяло – крехък съсед, а го виждахме в неговите трудове, в които умееше да изплете своите философски видения в чудно поетични форми.Те ни звучаха като приказка, като песен от един отвъден мир, мир на красота, която той така горещо жадуваше да разкрие пред всички.Ние виждахме за миг тия безбрежни хоризонти, тия приказни светове, до които той се възземаше, и сухата наука за неспециалисти се превръщаше в мощна стройна хармония и истинска поезия – каквото беше за него – математика, поета и човека Георги Радев.Бихме казали, че неговото перо, не, неговата лира пресекна. Заслушани в последните му акорди, ние навеждаме ниско глава с очи потопени в оня свят, за който той приживе мечтаеше, свят на вечния празник на духа, свят на красота, на човещина и свобода.Ще го чуем ли пак? Ще го видим ли пак? Ние се вслушваме все наново... Застанали, обаче, здраво на земята, нашите очи не стигат безкрая и ние казваме: Георги Радев не е вече между нас.Като жадувана музика ние ще се вслушаме, за да чуем познат тон.Като за отлетяла мечта ние ще копнеем да го видим пак.Житно Зърно, където той работи много години, ще стигне пак до нас, ние ще го прелистим, но по неговите страници не ще намерим малкото и познато „г". Сянка ще премрежи нашия поглед, топла влага ще блесне в нашите очи, със сърце, отворено за него, ние ще кажем:Светли часове за теб, мили наш брат! ____________________ Източник: ПРОВИНЦИЯТА И ГЕОРГИ РАДЕВ - БУЧА БЕХАР
към текста >>

0.16705584526062