Търсене в текстове за 'Борба'

Започнаха недоразумения още в първите години, появи се ревност и борба за ръководство.
"Свещените думи на Учителя за ученика" Още в началото на своята дейност, Учителят сам определяше ръководителите на братските кръжоци в страната. Минаваха години и те се разрастваха и се оформиха като братства със салони, с по двадесет- тридесет човека на всяко място. Това не беше малко за онова време. Започнаха недоразумения още в първите години, появи се ревност и борба за ръководство. Отиваха и се оплакваха на Учителя от този или от онзи ръководител. Нямаше братство, където да няма и други двама-трима кандидати за ръководители. Учителят тогава разреши въпроса така: "Всички ръководители, които съм определил по места, да не се сменяват, а да станат пожизнени". Това решение на Учителя бе предадено и нещата се успокоиха малко. Онези, които не бяха съгласни с ръководителите си, напуснаха и се преместиха на други места да живеят.
към текста >>

2. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

Понякога имаше борба и съперничество кой да седне до Него.
Обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни, понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък имаше да разрешава някой приятел своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си - или Да я разрешава в момента, или вече я беше разрешил. Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него. А по-късно, онези, сядалите до Него приятели, разказваха някоя история с интересен финал или също толкова интересна опитност. И понеже ние всички бяхме свидетели, защото минавахме през тези етапи, не питахме, а знаехме, че всеки, който е седнал до Учителя е трябвало да седне и имало е защо да седне. И толкоз. Понякога имаше борба и съперничество кой да седне до Него. Понякога имаше и сцени, скарване, а понякога случките бяха толкова забавни и смешни, че всички се смеехме, включително и обидените от това, че не са седнали до Учителя. Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван или го заприказваха - така го отдалечаваха невидими сили от въпросното място и друг сядаше до Него. Сядаше този, който трябваше да седне. А това го знаеше само Учителят. Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания.
към текста >>

3. 3_22 Със зурли и тъпани - на народни борби

А той ги дава на брат Ради и на Тодор Стоименов, който е любител на борбата, макар че е висок, слаб и с деликатна фигура.
"Със зурли и тъпани - на народни борби" Дойде в София прочутият борец Дан Колов и пак изпращат два билета на Учителя. А той ги дава на брат Ради и на Тодор Стоименов, който е любител на борбата, макар че е висок, слаб и с деликатна фигура. Слаб като вейка, а обича да наблюдава борбите. Всички му се чудят за това, но той посещава всички борби в София. А брат' Ради на млади години е бил борец. Бил е пехливанин и знае да се бори. Печелил е селски борби.
към текста >>

Върнаха се те от борбата и отиват при Учителя.
Всички му се чудят за това, но той посещава всички борби в София. А брат' Ради на млади години е бил борец. Бил е пехливанин и знае да се бори. Печелил е селски борби. Награждаван е бил с овни и телета. Върнаха се те от борбата и отиват при Учителя. Брат Ради Му разказва кой как е хванал и кой каква хватка е направил. Разказва и показва с ръце и крака. По едно време извиква на Тодорчо и казва: "Ела тук да покажа хватката на Учителя! " Тодор излиза, брат Ради показва хватката - Тодор е хвърлен на земята с нея. Всички се смеят.
към текста >>

Това не са какви да е, а строго определени песни, с необикновен ритъм и мелодия, целта на които е да възбудят борците за борба и да въодушевят присъствуващите.
Учителят се доближава до него, слага десница на рамото му и казва: "Дотук, Ради, добре. Я сега ни разкажи отначало как започнаха борбите и самото тържество". Брат Ради започва да разказва как от самото начало е имало духова музика, но накрая тя отстъпила място на няколко зурли и тъпан. Така започвали всички борби по селата - със зурли и тъпани, с подходящи песни и игри. И брат Ради започва да подсвирква и да тананика така, както са свирили зурлите. Това не са какви да е, а строго определени песни, с необикновен ритъм и мелодия, целта на които е да възбудят борците за борба и да въодушевят присъствуващите. Ние изтръпнахме. Тогава разбрахме какво е било значението на тези зурли и тъпани в народните борби. Чрез брат Ради дойде онзи ритъм и онова настроение от народните борби. Ние го усетихме като живо преживяване. Тогава разбрахме какво значи да бъдеш победител в такива борби и да бъдеш награден в такава борба с някой овен или с някое теле.
към текста >>

Тогава разбрахме какво значи да бъдеш победител в такива борби и да бъдеш награден в такава борба с някой овен или с някое теле.
Това не са какви да е, а строго определени песни, с необикновен ритъм и мелодия, целта на които е да възбудят борците за борба и да въодушевят присъствуващите. Ние изтръпнахме. Тогава разбрахме какво е било значението на тези зурли и тъпани в народните борби. Чрез брат Ради дойде онзи ритъм и онова настроение от народните борби. Ние го усетихме като живо преживяване. Тогава разбрахме какво значи да бъдеш победител в такива борби и да бъдеш награден в такава борба с някой овен или с някое теле. Не очаквахме такава развръзка на нещата. Учителят добави: "Народните борби представляват една издънка днес от един ритуал на миналото. Този ритуал е предхождал военните стълкновения и войните, които са водили българите". Ние мълчахме и слушахме. Една сестра се доближи до брат Ради и го помоли да ни изсвири и покаже какви песни и хора са се играли навремето, когато той е бил млад, по народните борби.
към текста >>

Учителят ни оглеждаше внимателно и когато брат Ради завърши, каза: "Брат Ради, покажи сега последната хватка на борбата".
Той започна да свири с уста и да пее. Като съпровождаше всичко с определени стъпки в строг ритъм. Ние го наблюдавахме с изумление. От далечината лъхна миналото, през брат Ради минаваха онези сили, които движеха войните на българите. Въздухът около нас започна да трепти и имахме усещане, че всеки момент ще тръгнем на бой. Учителят ни оглеждаше внимателно и когато брат Ради завърши, каза: "Брат Ради, покажи сега последната хватка на борбата". Брат Ради се разкрачи, показа хватката и се тръшна на земята. Краката му стърчаха нагоре. След това той стана и Учителят заключи: "На българина сега не му е позволено да воюва. Ако воюва, ще бъде тръшнат с една такава хватка, каквато ни показа брат Ради. Защото българинът днес стои пред лицето на Бога и неговата мисия е да се даде чрез него Словото на Бога.
към текста >>

4. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

Невероятна борба.
"Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля" Може би най-големите борби в Братството се развиха заради песните на Учителя. Интересното бе, че това бяха окултни песни, боравещи с окултни сили, търсещи да създадат хармония в онези, които ги пееха. А стана точно обратното. Получиха се такива дисхармонични състояния при изучаване песните на Учителя, че това бе трудно обяснимо. Невероятна борба. Разгоряха се лични амбиции, засегна се чуждо себелюбие, намесиха се лични, неизживени комплекси от психологическо естество - всеки искаше да се прояви в дадена насока. И понеже тук всички пееха, свиреха на инструменти, всеки смяташе, че разбира повече от другия, дори стигнаха дотам, да смятат, че са по-големи музиканти от онези, школуваните музиканти в света, които свиреха и пееха по сцените на концертните зали. Може би музикантите развиваха повече чувствителността си от другите, работейки с музиката - техният етерен двойник се разширяваше и излизаше от тялото, човекът ставаше по-чувствителен към външни влияния и остро реагираше на чуждо вмешателство. Това бе основната причина за острата реакция на всички към проблема за песните на Учителя. Те бяха свикнали да ги пеят по свой начин, който се различаваше от първоначалния нотен текст, даден от Учителя.
към текста >>

По този повод Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетховен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на Славата: това е музика на Божията Слава, т.е.
Има композитори, които само чуват музиката като мелодия и я записват - те работят с едно по-долно поле. Други я виждат като светлини с физическото си зрение, трети я съзират като светлина в съзнанието си. Четвърти виждат космическата хармония от светлини. И в зависимост от това кой от къде сваля музиката - от кое поле, има и различни музикални произведения. А като се прибави и самата индивидуалност на музиканта, който пречупва в себе си музиката, идваща отгоре, то имаме още толкова различия. По този повод Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетховен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на Славата: това е музика на Божията Слава, т.е. на Божията светлина и неговата музика стои по-високо от музиката на всички земни музиканти до времето на Учителя. Разбрахте ли сега, че от тази гледна позиция не може да се промени произволно оригиналната мелодия на автора заради това, че не е намерен най-подходящият текст за песента. Ще се търси, ще се работи, докато човешкото съзнание се качи горе, където се намира светът на поезията, за да търси там съчетание от думи, Слово и мисъл, съответствуващи на мелодията, която е съчетание от музикални тонове, давани от движението на светлината, която излиза от тази музика. Това е пътят. Трябва да се качиш горе в съзнанието си и да търсиш как онези светлини, които преминават в музика от хармония и след това - музика в мелодия и могат да съчетаят в себе си светлината, която излиза от мисълта на поезията, облечена в подходящи слова.
към текста >>

5. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

Беше жестока борба.
"Ако е Божествена, то Божественото не се коригира, но ако за вас е обикновена музика, то може да си я коригирате." Те подскачат от столовете. Нахвърлят се върху мен - че какви са били тези приказки от мен. И накрая трябва да се спрат на това - дали признават, че музиката на Учителя е Божествена и трябва ли да се коригира Божественото, защото оригиналът е на масата пред тях. Така Кирил отстъпваше, а те приемаха песента и се подписваха в протокола. Така се приемаше песен след песен. Беше жестока борба. След време ще се учудвате, че е било възможно такова нещо. Беше възможно. Ако бяха всички школувани музиканти, ако бяха всички изработени личности с чистота и с хармония в себе си, ако всички имаха послушание към Учителя, изобщо нямаше да се стигне до такива борби. За жалост, имаше и сцени на театралност, в които духовете от Черната ложа разиграваха свой репертоар, за да опорочат Школата и да изменят Словото на Учителя и песните Му и по такъв начин да отклонят учениците от пътя на Школата. Имаше друга песен - "Блага дума на устата".
към текста >>

6. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

И започна се една голяма борба, в която взеха участие всички възрастни приятели и го изобличиха.
Как стоят ли? След заминаването на Учителя, Михаил Иванов се обяви срещу Учителя и Го обвини, че се бил уплашил от комунистите и затова избягал от земята. Имаме свидетели за това. Освен това, той се обяви за учител на Бялото Братство - преправи се като Него, направи си същата брада, същата прическа, същите одежди и почна да имитира същата фигура. Дори си направи снимки и ни ги изпрати, за да се убедим, че той е вече истинският учител и че Учителят се бил вселил в него. И започна се една голяма борба, в която взеха участие всички възрастни приятели и го изобличиха. А ние знаехме много добре как са нещата. А и онези, които го поддържаха тука, знаеха как са нещата, но не им изнасяше и твърдяха противното. И накрая - той с песните на Учителя и с Паневритмията се стреми да направи фокус, да създаде поле, да вземе енергии и светлина, която идва чрез Паневритмията и чрез песните и с този капитал да работи за своя сметка и да си провежда онова, което говори като окултизъм. По отношение на неговото знание Учителят бе категоричен, когато бяха изпратени на Учителя негови написани неща. Тогава Учителят нареди: "Изхвърлете тези трици и този боклук от стаята ми!
към текста >>

7. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

Но когато духовенството се надига на война срещу Учителя, заедно с църквата като институция, тогава Той отделя приятелите и етапите на тази борба могат да се проследят в Словото Му.
В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание. Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието. По-късно само препоръчва да ходят и в църква. Още по-късно, Той постепенно ги превежда от църквата и ги насочва да се събират в частни домове. Учителят в първите години се е опитал да реформира църквата и е смятал да използува тази религиозна форма и институция. Но когато духовенството се надига на война срещу Учителя, заедно с църквата като институция, тогава Той отделя приятелите и етапите на тази борба могат да се проследят в Словото Му. Имаше много примери, опитности на старите приятели, които разказваха за различни такива случаи. Чрез тях ние виждахме отношението на Учителя към религиозната форма и религиозното съзнание. Брат Тодор Стоименов разказваше един такъв случай. Били в един град - Учителят, Петко Епитропов и Тодор Стоименов. Минавали покрай една църква.
към текста >>

8. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

Настава борба.
Методи се качва на първото, на второто стъпало и иска да съобщи новината. Но вместо тази новина, със силен глас започва да говори друго: "Времената и епохите се сменяват една след друга. Едни слизат, други се възкачват. Историята е колело, което се върти и никой не може да го спре." През това време на всички им се струва, че той говори, че е дошло време да се свали Учителят и на освободената катедра да се възкачи той самият. Тогава към него се спускат Симеон Симеонов, Тодор Стоименов и Никола Антов, за да го спрат, защото той се е отправил към катедрата на Учителя. Настава борба. Симеон му скъсва ризата, друг му дърпа палтото и го съблича, трети го хваща за ръкава на сакото и го съблича, четвърти се хвърля да го спасява. Десетки ръце са го хванали и го смъкват, и не му дават да се доближи до катедрата. Целият салон е възбуден и всички тръгват пеша към ул."Опълченска" 66, за да съобщят на Учителя за станалото. Учителят ги приема и изслушва всички. Накрая приема и Методи и изслушва и него.
към текста >>

9. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

" Много от приятелите възприемаха това като възбрана, а много им се искаше да се втурнат в тази борба.
Нападките бяха отвсякъде. Той възпираше приятелите и казваше: "Не, не, не! " Може би ще срещнете единични случаи, но те бяха в първите години на Школата. В по-късните години Учителят не даваше на приятелите да излизат срещу нападките явно във вестниците. Той само казваше: "Истината е една и тя няма нужда от защита! " Много от приятелите възприемаха това като възбрана, а много им се искаше да се втурнат в тази борба. Имаше много борбени братя. Имаше интелигентни братя - че с образование, че с перо - и щеше наистина да се разнася перушина от оскубани кокошки. Но накрая перата щяха да се оскубят, а кокошките щяха да останат за хитрата лисана, защото само лисици ядат кокошки, а ние нали бяхме вегетарианци и ядяхме само чушки, домати и картофи. Та хитрата лисана се облизваше понякога, похапваше си и някоя и друга оскубана от нас кокошка, но това бяха единични случаи и затова на стопанина на кокошарника не му се даде повод да пусне псетата и копоите срещу лисицата. А тя, като хитра лисица, щеше с опашката си да махне ей така и щеше да насочи цялата глутница от псета и кучета върху нас.
към текста >>

10. 3_64 Нападения срещу Изгрева

По това време там е брат Ради, който е бил на младини голям пехливанин и който, ако имаше в София някъде борба, отиваше и гледаше, и после дълго време разказваше на Учителя как са се борили, кой каква хватка е правил, и това продължаваше повече от час.
Борис се отдръпва, след малко се нахвърля върху него и започва бой с дългите си ръце. Единият, като вижда кръв по тялото на Борис, изплашва се и побягва. Борис хваща този с ножа, който продължава да го размахва. Борис го държи с дългите си ръце и го бие по врата, като пази лицето му по хуманни съображения - да не го обезобрази. Накрая този с ножа се олюлява и пада на земята. По това време там е брат Ради, който е бил на младини голям пехливанин и който, ако имаше в София някъде борба, отиваше и гледаше, и после дълго време разказваше на Учителя как са се борили, кой каква хватка е правил, и това продължаваше повече от час. Та брат Ради излиза от бараката си, вижда всичко и се затичва да помага на Борис - запрята ръкави и се захваща за втория, прилага му една от неговите хватки като баш пехливанин и го сваля на земята. Прилага му друга хватка така, че забива главата му в земята и от време на време го повдига, па го удари в земята, а онзи само стене и реве. Като виждат това, жените започват да пищят и побягват. Накрая побойниците са освободени и хукват, но Борис е ранен с нож в корема. Точно по това време от Рила към София слизаше една голяма група приятели.
към текста >>

11. 3_68 Самозванецът

Това е една мрежа, една борба между Черното и Бялото Братство.
Никой не ги е вързал. Свободни са да си отидат. Старите приятели да стоят на постовете си, да си отварят очите, за да не се крият зад гърба им подобни хора. Аз ще ги изкарам на фронта. Вие няма какво да се борите. Това е една мрежа, една борба между Черното и Бялото Братство. Всички приятели да вземат мерки, да се оттеглят от младите и сами да работят. Наруши се едно правило: преди събора ни, никой няма работа тук. За лазарките - те са техни илюзии и фикции. Всички тия работи стават, за да поумнеете вие. Всичко, което съм ви казал, сте го извадили на пазар.
към текста >>

Вие също ще имате дял в тази борба, защото всеки ще бъде принуден сам да се определи и да провери дали ще устои в онази борба, която ние водихме - борбата за съхранение на Словото на Всемировия Учител на Всемирното Велико Бяло Братство.
От нашето поколение не остана нито един, който да не се определи. Едни отидоха наляво, други - надясно. Но за следващите поколения аз предоставям този материал за проучване. Защото вие ще се сблъскате със същите проблеми, които ние трябваше да разрешаваме. По този начин вие ще имате нашия опит и ви предоставяме Словото на Учителя, което опазихме и ви го предаваме за съхранение. Вие също ще имате дял в тази борба, защото всеки ще бъде принуден сам да се определи и да провери дали ще устои в онази борба, която ние водихме - борбата за съхранение на Словото на Всемировия Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. В името на Учителя ще идват мнозина. Но по делата им ще ги различите - кому те служат и на кого се кланят. Ето, това е най-важното - да ги различите! Това е най-важното в живота ви като ученици на тази Школа. Ще различите истината от лъжата.
към текста >>

12. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

Първо: при подходящ момент да сключи мир с Англия и Америка; второ: да уреди въпроса с шумкарите - да няма шумкари, а това бяха комунистите, които бяха излезли в планините за борба срещу правителството, обществото ги наричаше шумкари, а те се наричаха партизани; трето: Да се въведе Паневритмията в българските училища.
През време на Европейската война през 1916 година, на добруджанския фронт Първа конна дивизия воюва срещу Русия, предвождана от генерал Колев и посече сума руснаци. Учителят бе крайно недоволен от този акт на българите. Затова Той бе категоричен - да не се воюва срещу Русия. По това време Той възложи на Багрянов няколко задачи чрез наши приятели, които се занимаваха с политика. Багрянов бе решил да изпълни всичко, което Учителят каже. Първо: при подходящ момент да сключи мир с Англия и Америка; второ: да уреди въпроса с шумкарите - да няма шумкари, а това бяха комунистите, които бяха излезли в планините за борба срещу правителството, обществото ги наричаше шумкари, а те се наричаха партизани; трето: Да се въведе Паневритмията в българските училища. От всички тези неща, които бяха предадени на Багрянов, нищо не се изпълни! А защо ли? За това си има причини. До този момент никой от българите, които се занимаваха с политика, не изпълниха съветите и указанията на Учителя. Като се започне с цар Фердинанд, цар Борис и всички политици около тях.
към текста >>

Учителят ми каза: "Досега имаше борба между Бялата и Черната ложа.
Защо Бог допусна греха? За да прекара човека през страдания, дa отнеме каменното му сърце и да го замести с ново. Тогава всички, от малък до голям, ще познаят Бога, ще чуят Неговия Гпас." ("Начало на мъдростта" ,общ окултен клас, год. 11, том III, беседа "Любов, почит и обич", държана на 1 юни 1932 год., стр. 220) Цитирам тези думи, за да се знае какво бе отношението на българите към Учителя. Учителят ми каза: "Досега имаше борба между Бялата и Черната ложа. Сега вече Бялата ложа приспа Черната и затова няма да идват внушения от Черната ложа между хората." Следващите събития показаха, че онези, които бяха приспани, бяха събудени и направиха поразиите в България. "Вторият фронт ще затрудни Германия. България, Холандия и други страни ще се освободят. България ще използува момента, за да сключи мир с Англия и Америка и да затвърди отношенията си с Русия. Русия ще бъде уморена от войната и няма да иска в България комунистически строй.
към текста >>

13. 3_76 Болшевиките и Всемировият Учител

Тази борба продължи няколко десетилетия - точно толкова, колкото трая Школата - двадесет и две години.
От друга страна Той каза, че болшевизмът, това е камшикът на Бога в Христовата ръка. Така че болшевизмът беше дошъл и имаше своето място в новата история на човечеството. Той дойде да свърши една работа. Той дойде, за да възпре онези, които воюваха срещу Учителя и които отнеха условията на Великия Учител, дошъл на земята и при българите. Тогава болшевизмът и онези от Запад се хванаха гуша за гуша. Тази борба продължи няколко десетилетия - точно толкова, колкото трая Школата - двадесет и две години. Още тогава Учителя т бе казал : "Вие искате Аз да сляза от тази катедра и да не проповядвам Божието Слово. В момента, когато Аз сляза, в България ще дойдат болшевиките." Точно така и стана. Учителят пусна руснаците в България, когато бе в Мърчаево и комунистите дойдоха на власт. Започна една нова епоха. Словото на Бога бе дадено чрез Великия Учител и Школата бе закрита.
към текста >>

14. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

Но утре, в двадесет и първия век, цялото наше Братство, което сега е родено в България, ще се прероди в Русия, в Прикавказието и Учителят на Бялото Братство ще бъде с вас." Борбата на Силите Борба на Силите съществува и в природата.
Учениците на Бялото Братство винаги вървят и следват Учителя си. Къде ще се прерод и Бялото Братство ? В един частен разговор на Учителя с брат Боян Боев в Мърчаево ние четем: "Бялото Братство от векове се преражда и прелита като ято птици от една страна в друга страна. Днес ятото на Бялото Братство се е приземило в България. България е в златния си век. Но утре, в двадесет и първия век, цялото наше Братство, което сега е родено в България, ще се прероди в Русия, в Прикавказието и Учителят на Бялото Братство ще бъде с вас." Борбата на Силите Борба на Силите съществува и в природата. Съществуват Сили, които са градивни и такива, които рушат. Освен тези Сили на земята, съществува и борба на Силите в Духовния свят. Борба на Силите става и у човека. Същата борба на Сили става и в обществото. Както е разрешено в човека, тъй ще се разреши тази борба и отвън.
към текста >>

Освен тези Сили на земята, съществува и борба на Силите в Духовния свят.
В един частен разговор на Учителя с брат Боян Боев в Мърчаево ние четем: "Бялото Братство от векове се преражда и прелита като ято птици от една страна в друга страна. Днес ятото на Бялото Братство се е приземило в България. България е в златния си век. Но утре, в двадесет и първия век, цялото наше Братство, което сега е родено в България, ще се прероди в Русия, в Прикавказието и Учителят на Бялото Братство ще бъде с вас." Борбата на Силите Борба на Силите съществува и в природата. Съществуват Сили, които са градивни и такива, които рушат. Освен тези Сили на земята, съществува и борба на Силите в Духовния свят. Борба на Силите става и у човека. Същата борба на Сили става и в обществото. Както е разрешено в човека, тъй ще се разреши тази борба и отвън. Човек е барометър. Тревожни признаци има днес за това общество и за този народ.
към текста >>

Борба на Силите става и у човека.
Днес ятото на Бялото Братство се е приземило в България. България е в златния си век. Но утре, в двадесет и първия век, цялото наше Братство, което сега е родено в България, ще се прероди в Русия, в Прикавказието и Учителят на Бялото Братство ще бъде с вас." Борбата на Силите Борба на Силите съществува и в природата. Съществуват Сили, които са градивни и такива, които рушат. Освен тези Сили на земята, съществува и борба на Силите в Духовния свят. Борба на Силите става и у човека. Същата борба на Сили става и в обществото. Както е разрешено в човека, тъй ще се разреши тази борба и отвън. Човек е барометър. Тревожни признаци има днес за това общество и за този народ. Голямо бедствие идва за този народ.
към текста >>

Същата борба на Сили става и в обществото.
България е в златния си век. Но утре, в двадесет и първия век, цялото наше Братство, което сега е родено в България, ще се прероди в Русия, в Прикавказието и Учителят на Бялото Братство ще бъде с вас." Борбата на Силите Борба на Силите съществува и в природата. Съществуват Сили, които са градивни и такива, които рушат. Освен тези Сили на земята, съществува и борба на Силите в Духовния свят. Борба на Силите става и у човека. Същата борба на Сили става и в обществото. Както е разрешено в човека, тъй ще се разреши тази борба и отвън. Човек е барометър. Тревожни признаци има днес за това общество и за този народ. Голямо бедствие идва за този народ. Титанични сили се надигат в недрата му и той може да ги впрегне в работа единствено чрез методите и знанието, дадени чрез Словото на Учителя.
към текста >>

Както е разрешено в човека, тъй ще се разреши тази борба и отвън.
Но утре, в двадесет и първия век, цялото наше Братство, което сега е родено в България, ще се прероди в Русия, в Прикавказието и Учителят на Бялото Братство ще бъде с вас." Борбата на Силите Борба на Силите съществува и в природата. Съществуват Сили, които са градивни и такива, които рушат. Освен тези Сили на земята, съществува и борба на Силите в Духовния свят. Борба на Силите става и у човека. Същата борба на Сили става и в обществото. Както е разрешено в човека, тъй ще се разреши тази борба и отвън. Човек е барометър. Тревожни признаци има днес за това общество и за този народ. Голямо бедствие идва за този народ. Титанични сили се надигат в недрата му и той може да ги впрегне в работа единствено чрез методите и знанието, дадени чрез Словото на Учителя. Ако не приеме Словото, онова, което се надига в този народ, ще го разруши.
към текста >>

15. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите

Развихрилата се с гръм, светкавици и дъжд буря попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя.
Тогава се откри Школата, която продължи двадесет и две години, така както каза Учителят. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. През август 1922 година се състоя съборът на Бялото Братство. Той също бе знаменателен. Там се развихри Черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя. Развихрилата се с гръм, светкавици и дъжд буря попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя. Ние бяхме свидетели на тези събития. Сега ще ви разкажа едно предисловие. На власт в България бе правителството на Александър Стамболийски от Земеделската партия. Църквата, обществото, гражданството бе се нахвърлило върху Учителя чрез вестници, списания, от амвоните на църквите, от улицата и от обществени места. Но България тогава бе демократична и всеки имаше право на собствена воля и изява.
към текста >>

16. 5_43 Учителят за Втората световна война

Сега е борбата между двете ложи - между Бялата и Черната ложа.
Учителя т каза: "Бог съизволи и даде условия да се съберем тук на Рила през 1939 година. Настъпва нова епоха за човечеството. За втори път ще имате такива благоприятни условия чак през 1999 година. Онези,които днес са тук, ще пренесат благословението на Бялото Братство за следващите поколения, които ще дойдат, за да могат да ги реализират тези идеи, които днес се дават, чак през 1999 год." На следващата година -1940 - Учителят каза следното: "Днешната война се дължи на източните братства, които натикаха европейските народи във война, за да могат да се отърват техните народи от европейския гнет. Но това са методи на Черната ложа на тези източни братства. Сега е борбата между двете ложи - между Бялата и Черната ложа. Адептите на източните народи са причина за раздухване на войната между европейските народи. Те действуват чрез методите на Черната ложа - чрез внушение. Те предизвикаха стълкновение на интересите на европейците и предизвикаха войната, за да ги омаломощят. Сега се лее кръв. Невидимият свят ще тури контрибуции за пролятата руска и пролятата германска кръв." "Ако Германия спечели войната, ще спечели насилието.
към текста >>

17. 5_50 Отклонението

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Голяма борба беше.
После всички ни упрекваха защо не сме му дали разрешение. Някои не го познаваха. А тези, които го познаваха и му бяха сърбали попарата, стояха настрани и се правеха на разсеяни. Ослушваха се, правеха се, че нито чуват, нито виждат това. А от своя страна те сами наливаха масло в огъня. Голяма борба беше. Изобщо преминахме през големи борби, но опазихме Словото на Учителя. Накрая Братският съвет реши, че ако той иска да печата, никой не го спира, но ние няма да му дадем право на печат. След това нашите отношения с Париж се скъсаха по всички линии. Но преди това се размениха много писма, написани от онези възрастни братя, които го познаваха, на които Учителят лично им бе наредил да го отстранят от братската работа, които пазеха писмата на Учителя и ги показваха на неговите привърженици тук. Но те ги вземаха, разглеждаха ги, прочитаха ги и накрая казваха така: "Да, ама това се отнася за онова време, а сега времето е друго и нещата са другояче." Така се опитваха да се измъкнат.
към текста >>

18. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Видях някаква борба в тялото Му.
След известно време срещнах брат Ради и на него казах същото. Но той се опита да ме убеди, че всичко това ще мине, както е минавало по-рано. Същата вечер останах да дежуря при Учителя. Бяхме няколко души. Учителят не беше спокоен. Видях някаква борба в тялото Му. Това беше по- скоро мое виждане, мое вътрешно чувство. Не мога да си обясня как видях борбата. На другия ден, беше вторник, 26 декември, Учителят остана цял ден в леглото Си. Не проявяваше никакъв друг живот. Само дишаше все по- тежко.
към текста >>

Не мога да си обясня как видях борбата.
Същата вечер останах да дежуря при Учителя. Бяхме няколко души. Учителят не беше спокоен. Видях някаква борба в тялото Му. Това беше по- скоро мое виждане, мое вътрешно чувство. Не мога да си обясня как видях борбата. На другия ден, беше вторник, 26 декември, Учителят остана цял ден в леглото Си. Не проявяваше никакъв друг живот. Само дишаше все по- тежко. Борбата в тялото Му продължаваше. Учителят го нямаше там.
към текста >>

Борбата в тялото Му продължаваше.
Това беше по- скоро мое виждане, мое вътрешно чувство. Не мога да си обясня как видях борбата. На другия ден, беше вторник, 26 декември, Учителят остана цял ден в леглото Си. Не проявяваше никакъв друг живот. Само дишаше все по- тежко. Борбата в тялото Му продължаваше. Учителят го нямаше там. Той го бе напуснал. Имаше само физиологически процеси. В понеделник, когато бях при Него, видях, че има унес - унася се, което показваше, че напуска тялото Си и тогава говори чрез подсъзнанието Си. Понякога чувахме някои думи, изречения, които един брат стенографираше.
към текста >>

Пак видях борбата в тялото Му.
Но във вторник състоянието Му се влоши, Той бе напуснал тялото Си и само дишаше тежко. Не проявяваше никакъв друг живот. Тогава онзи млад брат доведе онзи възрастен лекар, доктор Попов, който прегледа Учителя и каза, че има старческа пневмония и нищо друго не Го безпокои. Учителят не се подвижи никак, нищо не казваше, не приемаше храна или на човешки език това го наричаме агония. Вечерта останах при Него. Пак видях борбата в тялото Му. Учителят Го нямаше там. Виждах само едно тяло, в което ставаше борба. През нощта бяхме четирима: доктор Борова, доктор Кьорчева, Тодор Стоименов и аз - Елена Андреева. Зачестяваше дишането. Никакви други прояви на живот.
към текста >>

Виждах само едно тяло, в което ставаше борба.
Тогава онзи млад брат доведе онзи възрастен лекар, доктор Попов, който прегледа Учителя и каза, че има старческа пневмония и нищо друго не Го безпокои. Учителят не се подвижи никак, нищо не казваше, не приемаше храна или на човешки език това го наричаме агония. Вечерта останах при Него. Пак видях борбата в тялото Му. Учителят Го нямаше там. Виждах само едно тяло, в което ставаше борба. През нощта бяхме четирима: доктор Борова, доктор Кьорчева, Тодор Стоименов и аз - Елена Андреева. Зачестяваше дишането. Никакви други прояви на живот. Рано сутринта дойдоха Борис Николов и Мария Тодорова. Постояха малко.
към текста >>

19. 8_12 Братските салони и Изгревът

Но щом са се скарали и са го продали, значи е било борба за ръководство и влияние.
Но чух, че там имало много генералши с много претенции, много важни и всяка искала да командува според генералския пагон на съпруга си. Затова накрая се скарали и го продали. Защо го продадоха? Не се споразумели коя да ръководи и коя да бъде първата от тях. Кой е дал парите - също не зная. Но щом са се скарали и са го продали, значи е било борба за ръководство и влияние. Салонът беше срещу аптеката и колониала днес. Сега там има сладкарница, а по-рано имаше двуетажна къща и се идваше през задна дворна малка вратичка. Главният вход бе от "Раковска". Сега тази двуетажна сграда не съществува и на нейното място е построена многоетажна кооперация. Аз заварих тук Паша и Савка като стенографи.
към текста >>

20. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

Галилей Величков (1911-1985)

С всеки един от тях се водеше жестока борба на живот и смърт, за да превъзмогнат онези сили, които противодействуваха да се запишат техните опитности и спомени с Учителя.
Той имаше за цел да запише историята на музикалния живот и техните опитности с Учителя. Бе работено последователно с всеки музикант. Работата бе трудна, мъчителна и свързана с много противодействия от страна на онези сили, които всячески пречеха да се документира историята на Школата. Онези, които бяха целували ръка на Учителя, живееха още в онова време, през което протече времето на Школата. Беше неимоверно трудно да се накарат тези съвременници на Учителя да разказват, а някои от тях - дори и да запишат опитностите си. С всеки един от тях се водеше жестока борба на живот и смърт, за да превъзмогнат онези сили, които противодействуваха да се запишат техните опитности и спомени с Учителя. Всички очакваха, че за тях ще дойде едно ново време, при което ще могат да се изявят. Но те не знаеха думите на Учителя, мястото и времето, когато бе казал: "Всички онези, които целуваха десницата на Великия Учител, няма да имат дял в новите условия, които Небето ще открие за следващите поколения". Това се сбъдна и онези, които взеха живо участие в музикалния живот на "Изгрева", отдавна си заминаха за невидимия свят. Останаха малцина, в една библейска възраст. С тях също бе работено, но техните материали ще бъдат публикувани в една друга поредица, когато поименно ще бъдат дадени цялостни, спомени на тези ученици в отделни издания.
към текста >>

21. 2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия

Затова е тази борба сега, но ще премине.
Няма вече усмивка. Вцепенен е. Мълчи. "Е, рекох, да бъдеш пират и да пленяваш английски и испански кораби се иска смелост и много ум и качества. Оттам идват тези техни качества. А днешните им учители са били навремето техни пленници и роби от английската и испанска флотилия. Затова е тази борба сега, но ще премине. Отиди при учителите и им се оплачи, че каквито са при тях, три пъти по-луди са при тебе. Кажи им каквото искат, това да направят с тях и че ти изобщо не можеш да се справиш." Отива приятелят в училището и предава думите на Учителя. Те го гледат, изслушват го и накрая му казват: "Ще ги изтърпим още един месец, до края на учебната година и ако не се налудуват през лятната ваканция, то следващата учебна година няма да ги записваш при нас." Но лятото минало, а те били изпратени на село. Лудували, търчали на воля и до насита. Есента, когато се върнали, били се вече умирили.
към текста >>

22. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти.
Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили: силите на доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на духът ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите побуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко.
към текста >>

23. 30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ

След дълга борба успява да хване поводите на коня и да го извлече от нивата.
Ами сега, какво ще ни каже? Поглежда на страни и търси коня, а той забегнал в нивата и яде от житото. Ако го видят селяните ще го пребият. Отива при коня, но той не се дава да го хванат, хвърля чифтета и пръхти, услажда му се пшеницата. Чуди се какво да прави. След дълга борба успява да хване поводите на коня и да го извлече от нивата. Накрая намира менчето и тръгва към примрелите от глад комунари. Върви пеша, коня не дава да му се качи, хвърля чифтета. Кон води, пеша ходи. Дойде късно след обед и то с наполовина чорба. Сърдихме се, скарахме се, но това бе положението.
към текста >>

24. 72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА

Учителят не беше доволен от това съревнование и не обичаше да има борба в Братството.
А със средствата спестени при този пост трябваше да се подпомогне някой беден или гладен човек. Някои приятели събираха средства от този еднодневен пост в една кутия в разстояние на 52 седмици и така се получаваше една значителна сума,която подпомагаше някой нуждаещ се човек. Имаше и залитания в поста. Яви се съревнование кой да пости по-дълго. Някои постеха по десет, а някои и по 20 дни. Учителят не беше доволен от това съревнование и не обичаше да има борба в Братството. Не ги насърчаваше ако и да ги допускаше понякога, особено ако отиваха при Него и искаха разрешение за такъв опит. Когато се правеше колективен пост, а той започваше в началото на февруари при разсип на луната и траеше 10 дни, като през това време всеки можеше да консумира покълнало жито по 100 грама на ден, по три лъжици мед и по една ябълка и три ореха. А вода можеше да се пие по желание. През това време учениците трябваше да се занимават с духовна работа. Онези, които отиваха на работа като работници или чиновници за тях не беше лесно.
към текста >>

25. 112. КОМУНАТА В РУСЕ

Те бяха анархисти-терористи, бяха за борба с бомби и с оръжие да разрушат стария свят.
Освен нашата комуна срещу нашето стопанство имаше и друго стопанство. Там бяха направили комуна анархистите. Те бяха около 12 млади хора. Имахме много добри отношения с тях. Много често се срещахме и с часове провеждахме разговори. Те бяха анархисти-терористи, бяха за борба с бомби и с оръжие да разрушат стария свят. Случи се така, че те дойдоха на гости на един общ обяд, където присъстваше и Учителя. Те Му задаваха въпроси, а те бяха интелигентни хора и Учителят с няколко изречения им доказа, че с тероризъм и убийства не може да се разреши въпроса за социалната справедливост, а тяхната дейност няма да донесе хубаво нито за тях, нито за другите. И те се промениха. От терористи станаха анархисти-идеалисти. Като се върнахме в София те станаха наши приятели и много често ни гостуваха.
към текста >>

26. 204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

На борба аз винаги съм готов.
Учител да бие ученик". И си тръгва и напуска Изгрева. Така той не се доближи до Учителя, заради бастуна Му. Та Учителят ми даде бастуна и аз трябваше да го използвам. Така аз имах много големи борби в Братството. На борба аз винаги съм готов. Имах много неприятности. А ти знаеш ли какво: „Ти прокълнал ли си човек, който Бог е благословил? Ами как да кажа на приятелите: „Не воювайте срещу мен, защото воювате с Онзи, Който ме е поставил на този пост! " А брат Борис да го поставиш и на дъното на морето и там огън може да ти запали. Това е символично и вярно.
към текста >>

Значи човек, който пали огън от всяко положение, може да води борба при всички положения.
Ами как да кажа на приятелите: „Не воювайте срещу мен, защото воювате с Онзи, Който ме е поставил на този пост! " А брат Борис да го поставиш и на дъното на морето и там огън може да ти запали. Това е символично и вярно. На планината запалвам огън и с подръчни средства. А по стар начин с лупа, с огниво, с търкане на пръчки една в друга. Значи човек, който пали огън от всяко положение, може да води борба при всички положения. Това се дължеше на бастуна и на съня, който пророкува за тези събития. Втори сън: Словото. Непосредствено след заминаването на Учителя Го сънувам в строг официален костюм, облечен в черен костюм седи на една маса и разгръща една голяма книга. Тя е дълга два метра и широка два метра. Той чете на глас и проследява всичко, но бавно, за да не пропусне нищо.
към текста >>

27. 124. КОЙ РЪКОВОДИ СВЕТА

124. КОЙ РЪКОВОДИ СВЕТА В онези времена, когато духовенството, пресата, властта водеха борба срещу Учителя и Братството, отправяха обвинение срещу Учителя, че упражнявал влияние върху политическия живот в страната.
124. КОЙ РЪКОВОДИ СВЕТА В онези времена, когато духовенството, пресата, властта водеха борба срещу Учителя и Братството, отправяха обвинение срещу Учителя, че упражнявал влияние върху политическия живот в страната. Един брат твърде разгневен отива при Учителя и Му казва: „Учителю, ще напиша статия да опровергая това обвинение! " Учителят казва: „Напиши! " Написва той статията и я занася на Учителя, да Му я прочете. Учителят я изслушва и казва: „Статията е добре написана, но не е вярна. Аз ръководя политическите събития в света, не само в България, но в целия свят." Това беше Иван Антонов.
към текста >>

Той беше малко кибритлия и обичаше полемиката, споровете, борбата.
Един брат твърде разгневен отива при Учителя и Му казва: „Учителю, ще напиша статия да опровергая това обвинение! " Учителят казва: „Напиши! " Написва той статията и я занася на Учителя, да Му я прочете. Учителят я изслушва и казва: „Статията е добре написана, но не е вярна. Аз ръководя политическите събития в света, не само в България, но в целия свят." Това беше Иван Антонов. Той беше малко кибритлия и обичаше полемиката, споровете, борбата. Но сега разбра, че има един Господар на света и един Господ на Силите, Който управлява света.
към текста >>

28. 134. КАРНАВАЛЪТ И МЕЧЪТ ГОСПОДЕН

То беше почнало вече,гонението срещу Учителя, търсеше кого да намери и да наеме в борбата срещу Учителя.
134. КАРНАВАЛЪТ И МЕЧЪТ ГОСПОДЕН Братството в Свищов в първите години вървеше много добре. Братя и сестри възхитени от братския живот направиха комуна, хранеха се заедно, четяха беседи, излизаха на изгрев, подвизаваха се като първите християни. Работеха обща братска градина. Това дразнеше духовенството. То беше почнало вече,гонението срещу Учителя, търсеше кого да намери и да наеме в борбата срещу Учителя. Една пролет, през време на карнавала един банков чиновник устройва шествие, с което искаше да усмее Учителя и Братството. На две магарета качил двама души, единия дегизиран като Учителя, другия като ръководителя на свищовското Братство - Анев. Наоколо жени с бели кърпи, представляват сестрите. Цялото това шествие се разхожда из града. На гърба на магарето написали имената на Учителя и на брата.
към текста >>

29. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Борбата в подземията със седмоглавия змей - 255 48.
Човешката душа, която разцъфтя в тринадесетия кръг на ада - 252 43. Нож в пояса и жаргон в устата - 252 44. Злодеят и десетте торби с цимент - 253 45. Занаятът получен от затвора - 254 46. Първата минута в затвора - 254 47. Борбата в подземията със седмоглавия змей - 255 48. Гладът - 256 49. Делото - 256 50 Шпионаж - 257 51. Беседите със Словото на Учителя се претопяват - 258 52. Най-важният въпрос и най-важният отговор - 259 53. Голямата самоизмама - 260 54.
към текста >>

30. 20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)

На тези съвети аз водех борбата.
Но още от самото начало работата на този Братски съвет протичаше с много разправии, караници и скандали. Обикновено по това време, през деня, аз бях на работа. Тогава Боян идваше у дома и предаваше на Мария Тодорова: „Кажи на Борис, че утре ще има Братски съвет". После вдигаше двете си ръце над главата и викаше силно: „Ужас, ужас, ужас! ", а той беше гръмогласен. На тези съвети аз водех борбата. Боян не беше борец, той мълчеше. Паша бе слаба. Тодор Стоименов също. Аз водех битката. Накрая той казваше само две думи: „Съгласен съм!
към текста >>

31. 34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ

Единадесет месеца борба със смъртта.
Вяра жива". Радостта ни нямаше граници. От къде знаеше Учителят положението ни. Ние писма не пишехме. Това писмо ни даде такава сила, такъв подем на духа, че ние издържахме още два месеца докато болницата се закри". Единадесет месеца борба със смъртта. През болницата минаха повече от 900 души болни. От тях дадохме жертви само 28 души, защото в мъката и милостта към болните, ние бяхме намерили лекарство против тази ужасна болест. Двама от лекарите умряха, а от нас нито един не пострада и ние се върнахме живи и здрави и пак видяхме жените и децата си". Това е служението на ученика. Тава са божиите служители през вековете.
към текста >>

32. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

Трябваше да приемем борбата.
Цялото село е разделено на две. Едни са за, други са против. А цялото село имаше нужда от вода. Но тук бяха си дали сражение две сили. Аз знаех това. Трябваше да приемем борбата. Попът всяка седмица в църквата ни анатемосва и проклина и говори срещу нас. А на него и на онези, които го слушат също им трябва вода. Кръчмарят е също срещу нас. Черпи понякога безплатно в кръчмата, за да докаже, че вода няма да има. И че истината е във виното и ракията, която разлива.
към текста >>

33. 75. СТОИЛ СТЕФАНОВ И ШУМКАРИТЕ

А това бяха комунистите, които бяха излез-нали в горите на въоръжена борба като смятаха, че с това подпомагаха Съветска Русия, която воюваше с Германия.
Но такива личности са и врагове на всички. Затова той бе гонен и при цар Борис, а когато дойдоха да управляват слугите, то те също го сложиха в затвора, където престоя десет години. Интересна личност. Неповторима. Стоил Стефанов бе извикан при Учителя. След разговор с Него Учителят го изпрати при министър Багрянов, за да вземе правителството друга линия и да не се избиват шумкарите. А това бяха комунистите, които бяха излез-нали в горите на въоръжена борба като смятаха, че с това подпомагаха Съветска Русия, която воюваше с Германия. Но военните бяха настроени срещу шумкарите и искаха да ги избият до крак. И щяха да ги избият, защото силата и оръжието бяха на тяхна страна. Стоил се срещна с, Багрянов, разговаря с него и Багрянов смекчи политическата линия срещу шумкарите, т. е. комунистите. Тогава Багрянов бе под влияние на Стоил Стефанов, защото му беше главната опора.
към текста >>

34. 79. ПОБОЙНИЦИТЕ И БРАТ РАДИ

А в борбата всяка хватка си има име.
Излиза Учителя, идва и казва: „Нека видят и знаят как Белите братя могат да бият". Всички се успокоихме след тези думи и се прибрахме. На следващият ден сестрите питаха брат Ради как се казвали хватките, които приложи на мъжете. Една сестра си ги записа. А преди известно време обеща да ми ги даде, да ги напишем имената им, когато говорим за брат Ради, но тази сестра си замина и сега ние не знаем имената на хватките на брат Ради. А в борбата всяка хватка си има име. Запитаха брат Ради от къде знае как да се справя с жени, а той отвръща: „Как да не зная? Силата на жената е в кутрула. Хващаш я за кутрула и й извиваш главата." След това разбрахме, че кутрул се нарича онова място където се събират косите на жените и се правят на платки. А една сестра продължава да го разпитва: „Брат Ради, а къде е кутрула на мъжа? " Той я поглежда сърдито и троснато отговаря: „За това ще питаш мъжа си".
към текста >>

35. 23. 176 ЖЪЛТИЦИ

Ето така се водеше борба за съхраняване на тези суми оставени от Учителя.
Още от самото начало Антов искаше да раздава на предприятия по 100 000 лв. заем, за да си прави актив пред Партията - БКП, а това бяха много големи суми. Тук даде, там даде и по този начин изтощава Братството. А той искаше да се представи пред комунистите като негова заслуга. Аз се въз-противлявах и колкото можех и така от сумата един милион лева, която той искаше да раздаде, аз я намалих и дадохме само 200 000 лв. Ето така се водеше борба за съхраняване на тези суми оставени от Учителя. Най-големият ми дипломатически успех бе да се спечели Антов за печатане на беседите. Направих го директор на печатницата, определихме му заплата, а по-късно бе отговорник и на книговезницата. Това уважение към него и добра заплата временно го приспа. Това беше кучето, което трябваше да пази Изгрева. А то е и класически пример.
към текста >>

Борбата водих предимно аз.
Овчарят го нямаше, нямаше нито овчарски кучета, нито овчарски кривак, нито овчарска сила. Бе дошло времето на глутницата. Време за вълци и глутница. Издавиха всички, които докопаха. А останалите се разбягаха и изпокриха. Борбата водих предимно аз. Боян бе активен, но не бе за борба. Той само мълчеше и накрая казваше „да" или „не". Паша Теодорова държеше. Жечо седеше на два стола. На него не можеше да се разчита.
към текста >>

Боян бе активен, но не бе за борба.
Бе дошло времето на глутницата. Време за вълци и глутница. Издавиха всички, които докопаха. А останалите се разбягаха и изпокриха. Борбата водих предимно аз. Боян бе активен, но не бе за борба. Той само мълчеше и накрая казваше „да" или „не". Паша Теодорова държеше. Жечо седеше на два стола. На него не можеше да се разчита. Та като е за борба, аз поемам и така изнесох борбата.
към текста >>

Та като е за борба, аз поемам и така изнесох борбата.
Боян бе активен, но не бе за борба. Той само мълчеше и накрая казваше „да" или „не". Паша Теодорова държеше. Жечо седеше на два стола. На него не можеше да се разчита. Та като е за борба, аз поемам и така изнесох борбата. Накрая ме осъдиха 12 г. лишаване от свобода, лишаване на граждански права за 15 години, конфискация на 1/2 част от имуществото ми и да платя глоба 25 000 лв. Осъдиха ме, вкараха ме в затвора и там чрез труд с моя занаят на мозайките ми намалиха присъдата и аз пролежах четири пълни години. Разплатих се със всички мои длъжници. Какво по-хубаво от това да се разплатиш без да си дължал някому нещо.
към текста >>

36. 25. КОЙ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ОБИСКА НА ИЗГРЕВА НА 6.ХII.1957 г.

Идеологична борба.
Животът на Братството не се изменя. Събранията продължават, беседи се четат. Дават вид като че ще се ограничат само с тази мярка, но може ли да им се вярва след туй, което направиха. Ако са ви взели други книги освен беседите подайте молба до местните власти, ще ви ги върнат. Това е гонение против идеите. Идеологична борба. От учениците се иска смелост, самообладание, вяра и упование в Бога. Ние стоим за нашите идеи и лицето ни е светло. Поздрав на теб и на всички братя и сестри. Учениците тук са бодри и силни духом. Р.5. Тези дни ще ти изпратя нашите изложения пред Министерства и държавници I, II и III.
към текста >>

37. 34. КОСТНИЦАТА

Така те предадоха своето настроение и на онези долу, които бяха живи и които бяха техни съратници в борбата.
А нас затворниците, които го направихме бяхме също поканени. Голямо тържество с тържествена заря. След този случай изведнъж се промени политическото настроение срещу мене. Причината за тази промяна бяха онези души, които бяха положили костите си за една идея, които бяха загинали и на които костите им бяха положени в саркофага по моя идея. Те оцениха по достойнство това, получиха мир в себе си след тържествената заря. Така те предадоха своето настроение и на онези долу, които бяха живи и които бяха техни съратници в борбата. А сега те имаха власт, а ние бяхме техни затворници Ето така Небето смекчи управата на затвора и те се промениха и станаха по-либерални и омекотиха режима на затворниците.
към текста >>

38. 39. В ТРИНАДЕСЕТИЯТ КРЪГ НА АДА

Голяма борба беше тук в подземието на ада.
Това е целта на служителите на ада. По всяко време през деня и през нощта ме извикваха и по няколко следователи ме разпитваха със всякакви средства и ме караха да дам показания, които им са угодни. Обвиняваха ме, че съм убил Магдалена. Онази, която носеше табела на главата си „Жертва на Дънов". Обвиниха ме, че сме горели пари с чували през време на обмяна на парите през 1947 г., но аз не се предавах. Голяма борба беше тук в подземието на ада. Същата борба беше и в Братството горе на Изгрева. Единствената помощ ми беше молитвата. Тя ми беше връзката с Бога и чрез нея получавах силата си в тези мигове. Трябваше да имам здрави нерви, самообладание и ясна мисъл. Освен мене беше затворен и Жечо Панайотов, който беше касиер и счетоводител на Братството.
към текста >>

Същата борба беше и в Братството горе на Изгрева.
По всяко време през деня и през нощта ме извикваха и по няколко следователи ме разпитваха със всякакви средства и ме караха да дам показания, които им са угодни. Обвиняваха ме, че съм убил Магдалена. Онази, която носеше табела на главата си „Жертва на Дънов". Обвиниха ме, че сме горели пари с чували през време на обмяна на парите през 1947 г., но аз не се предавах. Голяма борба беше тук в подземието на ада. Същата борба беше и в Братството горе на Изгрева. Единствената помощ ми беше молитвата. Тя ми беше връзката с Бога и чрез нея получавах силата си в тези мигове. Трябваше да имам здрави нерви, самообладание и ясна мисъл. Освен мене беше затворен и Жечо Панайотов, който беше касиер и счетоводител на Братството. Но при разпитите Жечо се бе поддал на натиска на следователите и се бе подписал под лъжливи сведения, че ми е давал милиони.
към текста >>

39. 40. ТРИТЕ ВЪПРОСА И ТРИТЕ ОТГОВОРА

Беше голяма борба - разпити със следователя и борба със студа в килията.
Бяха ми я оставили по незнам каква си случайност. Някой им беше изтрил от съзнанието самия факт, че аз имам шуба и че с нея не студувам. Забележете това, защото при разпитите и поради моето разклатено здраве те всячески се стремяха аз първо да се срина физически и след това да падна духом. Завих момчето и за да не замръзна цяла нощ се разхождам в килията и правя гимнастика. Така запазих момчето от замръзване и себе си. Беше голяма борба - разпити със следователя и борба със студа в килията. А имах и още един човек, за когото трябваше да се грижа. Момчето оживя от студа, приключиха му следствието и го оправдаха. Преди да го пуснат аз помолих момчето за една услуга. Аз бях напълно изолиран в затвора и търсех начин да влезна във връзка с-Мария, която трябваше да ми отговори на три въпроса, защото отговорите на тези три въпроса ми трябваха за следствието. За една ориентация.
към текста >>

40. 47. БОРБА В ПОДЗЕМИЯТА СЪС СЕДМОГЛАВИЯ ЗМЕЙ

47. БОРБА В ПОДЗЕМИЯТА СЪС СЕДМОГЛАВИЯ ЗМЕЙ Към края на следствието една нощ по Великден в 24 часа през нощта ме викат на разпит.
47. БОРБА В ПОДЗЕМИЯТА СЪС СЕДМОГЛАВИЯ ЗМЕЙ Към края на следствието една нощ по Великден в 24 часа през нощта ме викат на разпит. Но ме водят, за да видя зловеща картина. Развеждат ме през едни галерии, а в тях тъмнота, като че съм гладиатор в римската империя и сега ме водят, за да ме хвърлят на лъвовете на арената. Но онези там римляни са имали правила и освен това са обучавали гладиаторите да знаят как да се бият, защото и в зрелищата има изкуство. А тук в тази епоха власт-вуваха същите духове от римската империя, но бяха по-изтънчени и по-зловещи. Водят ме, а не се вижда нищо.
към текста >>

Голяма борба бе.
Аз имах с какво в себе си да се занимавам и с кого да разговарям. Можех да си провеждам в себе си разговор с когото си искам. Позвъня му по моя вътрешен телефон, онзи когото викам се обажда и така си говорим с него по цели часове. Свършвам разговора с един, после почвам разговор с друг. Изморя ли се да провеждам такива разговори, почвам да се занимавам с друго. Голяма борба бе. Тежка борба. Въпрос на издръжливост. На време и на воля. Въпрос за оцеляване. Или ти, или те.
към текста >>

Тежка борба.
Можех да си провеждам в себе си разговор с когото си искам. Позвъня му по моя вътрешен телефон, онзи когото викам се обажда и така си говорим с него по цели часове. Свършвам разговора с един, после почвам разговор с друг. Изморя ли се да провеждам такива разговори, почвам да се занимавам с друго. Голяма борба бе. Тежка борба. Въпрос на издръжливост. На време и на воля. Въпрос за оцеляване. Или ти, или те. Един трябваше да бъде победител.
към текста >>

41. 48. ГЛАДЪТ

Борбата продължаваше.
Следователят ме гледа учудено. „Мъртвите не Ви са необходими, защото Вие не признавате живота на Небето, а само живота на земята. Затова помислете какво ще правите с мене." Те се уплашиха и ускориха делото. Започнаха да се грижат по-добре за мен като почнаха да ми поднасят хляб и вода. Престанаха да ми носят месо. Борбата продължаваше. Бях прескочил гладът. Зад мене беше Духът на Учителя, който ме крепеше. Това беше истински пост с молитви. Тук видях силата на поста и силата на молитвата, защото те двете укрепват духа на човека и го правят чутък за идването на Божествения Дух, който на всеки човек раздава онова, което му е потребно. Чрез Него получих сила на духа си и укрепих волята си, че трябва да превъзмогна временната тегота на тялото си.
към текста >>

42. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

„Нашата борба не е против плът и кръв".
Ние не съдим за човека по приказките, а по делата му. 13. Когато видиш Божията ръка да действува даже и във враговете ти, приветствувай и благодари. Много институти и организации са се създавали за благото на човека. Но всички те са се израждали и са се обръщали против него. Това е защото човек не е свързан и все още е във властта на Злото. „Нашата борба не е против плът и кръв". Не са виновни само хората за жестокостите, неправдите и насилията. Това са духове, бесове, които ги обсебват. Бялото Братство работи да освободи човека от тяхното влияние. Работа трябва, за да се създадат благоприятни условия вън и вътре в човека, за да бъде той свободен от тях. Школата на Учителя е път на Освобождение.
към текста >>

Борбата отвън е проекция на борбата вътре в човека.
Д-р Цонев ми прочете възражението на адвокатите по делото. Добре е направено, ясно и обосновано. Само че днешното правосъдие не търси правото, то само оформява едно предварително решение. Целта е да ме отстранят от Братството и като лишат Братството от материалната основа, да Му нанесат удар. Но те не знаят, че Братството е неуязвимо, то е идея, то е живот, който всякога може да създаде своите форми нови и по-съвършени. Борбата отвън е проекция на борбата вътре в човека. Както се разреши борбата в човека, тъй ще се разреши и отвън. В тази борба ние не сме неутрални, защото същите сили се борят и в нас. Ние сме за Доброто, за Правдата, за Божията Любов, Мъдрост и Истина, за Братството и Свободата между человеци-те. (26.II.1960 г.) 23. Онези, които гонят Братството не го познават.
към текста >>

Както се разреши борбата в човека, тъй ще се разреши и отвън.
Добре е направено, ясно и обосновано. Само че днешното правосъдие не търси правото, то само оформява едно предварително решение. Целта е да ме отстранят от Братството и като лишат Братството от материалната основа, да Му нанесат удар. Но те не знаят, че Братството е неуязвимо, то е идея, то е живот, който всякога може да създаде своите форми нови и по-съвършени. Борбата отвън е проекция на борбата вътре в човека. Както се разреши борбата в човека, тъй ще се разреши и отвън. В тази борба ние не сме неутрални, защото същите сили се борят и в нас. Ние сме за Доброто, за Правдата, за Божията Любов, Мъдрост и Истина, за Братството и Свободата между человеци-те. (26.II.1960 г.) 23. Онези, които гонят Братството не го познават. И тук като сме, ние работим за Братството.
към текста >>

В тази борба ние не сме неутрални, защото същите сили се борят и в нас.
Само че днешното правосъдие не търси правото, то само оформява едно предварително решение. Целта е да ме отстранят от Братството и като лишат Братството от материалната основа, да Му нанесат удар. Но те не знаят, че Братството е неуязвимо, то е идея, то е живот, който всякога може да създаде своите форми нови и по-съвършени. Борбата отвън е проекция на борбата вътре в човека. Както се разреши борбата в човека, тъй ще се разреши и отвън. В тази борба ние не сме неутрални, защото същите сили се борят и в нас. Ние сме за Доброто, за Правдата, за Божията Любов, Мъдрост и Истина, за Братството и Свободата между человеци-те. (26.II.1960 г.) 23. Онези, които гонят Братството не го познават. И тук като сме, ние работим за Братството. Никой не може да ни попречи да покажем Новият Човек и тук в затвора. 24.
към текста >>

Силните индивиди са в борба помежду си и със средата, те по-скоро се изтощават и взаимно унищожават.
Никой не може да ни попречи да покажем Новият Човек и тук в затвора. 24. От всички видове мъчения, на които човек може да бъде подложен: глад, студ, непосилна работа, всевъзможни измъчвания и с уреди, най-тежко е измъчването с хора. Има хора, присъствието на които е по-мъчително от всичко. Божието присъствие превръща бедствието в благословение. 25. Понякога в слабите на глед същества има по-голяма съпротивителна сила и те са по-издръжливи поради своята пасивност и примиримост. Силните индивиди са в борба помежду си и със средата, те по-скоро се изтощават и взаимно унищожават. Затова е казано: кротките ще наследят земята. 26. Светът е разделен на два враждебни лагера. Но и в двата неразбирането на Божия закон е едно и също. Ние държим за Божественият ред и порядък и Него подържаме. Помни думите на Учителя на планината Витоша, над Рударци, при хижа „Еделвайс", при последната ни екскурзия: „България - пълен неутралитет!
към текста >>

Във великата борба за Истината, за освобождение на човека от греха, робството и лъжата, ние достойно вземаме своето място, наред със всички борци и мъченици през вековете.
" Защото Бог е Любов. „Бог не съизволява в смъртта на грешния." „Не дойдох да погубя, но да спася! " Това хората трудно възприемат. Те смятат, че трябва да унищожат враговете си. Ето кое не е възможно. 52. Във великата борба за Истината, за освобождение на човека от греха, робството и лъжата, ние достойно вземаме своето място, наред със всички борци и мъченици през вековете. Велика и славна е тази борба, какви подвизи, какви святи жертви са дадени за нея. Да бъде благословен Господ, че ни е призовал, да бъде благословен Учителят, че ни е избрал да бъдем Негови работници. Христос казва: „Дерзайте, аз победих света! " 53. Моите братя комунисти не търпят нито най-малко огнище на свободен живот.
към текста >>

Велика и славна е тази борба, какви подвизи, какви святи жертви са дадени за нея.
„Бог не съизволява в смъртта на грешния." „Не дойдох да погубя, но да спася! " Това хората трудно възприемат. Те смятат, че трябва да унищожат враговете си. Ето кое не е възможно. 52. Във великата борба за Истината, за освобождение на човека от греха, робството и лъжата, ние достойно вземаме своето място, наред със всички борци и мъченици през вековете. Велика и славна е тази борба, какви подвизи, какви святи жертви са дадени за нея. Да бъде благословен Господ, че ни е призовал, да бъде благословен Учителят, че ни е избрал да бъдем Негови работници. Христос казва: „Дерзайте, аз победих света! " 53. Моите братя комунисти не търпят нито най-малко огнище на свободен живот. Те полегнаха на Братството, те искат да оковат Духът във вериги.
към текста >>

Днес тази борба достига своят апогей в душата на славяните.
Има хора, които носят ограничението и робството в себе •си. Каквото и да приказват, те не са свободни, а и на другите не дават свобода. Който може да живее при мъчните условия, може да живее и при добрите условия. Много хора, като имат добрите условия, не умеят да живеят. 65. Открай време в душата на човека се борят Доброто и Злото. Днес тази борба достига своят апогей в душата на славяните. Тук конфликта е най-драматичен и най-трагичен, защото тук е определено да стане развръзката. 66. Братството не е обикновена човешка организация. То почива на вътрешни закони - вечни. Тук има един закон - служение. Работа за Царството Божие.
към текста >>

Хората са създавали такива организации в миналото, създават ги и днес, обаче те винаги са в борба с Божествения ред и порядък. 102.
Където и да сме, ние имаме Мира, Който нашият любим Учител ни остави. 101. НЕ СЪЗДАВАЙТЕ ГОЛЕМИ ОРГАНИЗАЦИИ. А РАБОТЕТЕ НА МАЛКИ ГРУПИ БЕЗ ШУМ. ГОЛЕМИТЕ И ШУМНИ ОРГАНИЗАЦИИ СА ОТКЛОНЕНИЕ ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ ПОРЯДЪК. В тях други неща заемат централно място, а не идеята за Бога. Хората са създавали такива организации в миналото, създават ги и днес, обаче те винаги са в борба с Божествения ред и порядък. 102. От край време ние сме гонени. Такъв е нашия път. Такива условия ни са нужни, за да работим и укрепваме, за да вършим нашата работа. Само тъй ще издирим и привлечем онези, които Господ иска да спаси. И при тези условия ние вършим Божията воля.
към текста >>

43. V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ

Така те започнаха борба срещу Бога.
Не застана ли Христос срещу юдеите и Рим? А кой победи? Комунистите извършиха предателство към нас. Те бяха пазени от Братството. А сега като имат власт, посягат върху Словото на Учителя и го унищожават. Така те започнаха борба срещу Бога. Горките, не знаят, че Словото на Учителя е Слово на Бога. 5. Гоненията и свободата. Свободата, за която се борим днес през 1972 г. никой не може да ни отнеме. Тя зависи само от нас.
към текста >>

17. Борбата.
За да запазим чистотата на Делото и Свободата на Духа. Ние не приехме да се нагаждаме и да търгуваме. Истината и Свободата за нас са святи. За тях сме готови на всички жертви. И го доказахме. 17. Борбата. Днес човек е в борба с комунизма. Системата е в противоположност с неговата природа. Той, човекът е лишен от възможност да се бори другояче, защото силата е във властта, която помита всичко. За това човек днес прилага пасивната съпротива. Тя е неуловима и несъкрушима.
към текста >>

Днес човек е в борба с комунизма.
Ние не приехме да се нагаждаме и да търгуваме. Истината и Свободата за нас са святи. За тях сме готови на всички жертви. И го доказахме. 17. Борбата. Днес човек е в борба с комунизма. Системата е в противоположност с неговата природа. Той, човекът е лишен от възможност да се бори другояче, защото силата е във властта, която помита всичко. За това човек днес прилага пасивната съпротива. Тя е неуловима и несъкрушима. В нея е победата.
към текста >>

44. 6. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ТЪЛКУВАНИЕ ОТ НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛИ НА ИЗГРЕВА

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Но тогава е била борба на живот и смърт за отстояване Чистотата на Словото.
Трябва да споменем, че Галилей Величков е определен също като лектор в Академията. Но тук той вижда отклонението на Школата и се противопоставя. Подкрепят го мнозинството. Години след това онези тълкуватели не можеха да му простят, че им е попречил да се покажат като най-достойни, знаещи и можещи ученици на Учителя. Днес това е кощунство. Но тогава е била борба на живот и смърт за отстояване Чистотата на Словото. И всеки се определя сам. Но тълкувателите не мирясват. Издигат друга теза, че Словото на Учителя е неразбираемо от българската интелигенция и от по-просветени и начетени хора. Според тях то не било разбрано и от обикновения българин. Затова е нужно да се преразкаже Словото в по-достъпна и разбираема форма.
към текста >>

45. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение.
Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината (5). Аз съм ваш хранител и Върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облъчена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат Вечната Му и Свята Воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята.
към текста >>

46. ІІІ.121. Спомените на Галилей Величков

Летопис Вергилий Кръстев

Беше голяма борба, докато го накарам да почне да ги пише.
Аз имах точна представа за нещата. И за времена, които бяха отминали и тези, които трябваше да дойдат. Галилей не желаеше да напише опитностите си. Не искаше да ги дава на други. Искаше да си ги отнесе в Невидимия свят. Беше голяма борба, докато го накарам да почне да ги пише. Той беше правил само някакви бележки. Но когато разбра, че аз работя с други ученици, той седна и написа част от тях. Другата част останаха като мои записки. Дойде време да ги разчета и да ги поднеса за следващите поколения. От 1979 г.
към текста >>

47. 4.28. Песента Мирът иде!

ИЛИЯ УЗУНОВ

И според Учителя борбата за Мира трябва да започне от човека.
Останах сирак. Трагедията, която преживя нашият род тогава, при съобщаването смъртта на баща ми, събуди в мене мисълта, да посветя живота си в проучването причините на войните и да се боря за мира. На първо време мислих това да науча от учебните заведения и се стремях колкото може повече учебни заведения да премина. Обаче в края на краищата, срещата с Учителя и разговорите с Него ме убедиха, че истинските причини и проучвания за войната мога да науча от Него. При първите още впечатления аз разбрах, че всъщност войната не е един процес само между народите, войната съществува и между държавите, съществува и в обществата, съществува и в семействата, съществува и в самият човек. И според Учителя борбата за Мира трябва да започне от човека. Човек трябва да усъвършенства своите духовни качества, да се освободи от онези състояния, които са причина за войните между народите. Случи се така, че аз, който проучвах причините за войната и сестра Стоянка, която написа текста на песента „Мирът иде", бяхме поканени от Учителя, заедно с други петима братя и сестри, на последната екскурзия на Учителя от 20 юни 1942 г. до 3 юли 1942 г. на 7-те Рилски езера. Първият ден, когато се изкачихме на Молитвения връх, беше 21 юни 1942 г.
към текста >>

48. 6.03. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ

3. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ Случаят ме постави да тръгна от единия полюс на отрицанието и атеизма и да отида до полюса на религията и вярата, или с други думи - от арената на борбата, на революцията - в килията на примирението... При тази обстановка трябваше да направя равносметка на своя бурен живот.
3. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ Случаят ме постави да тръгна от единия полюс на отрицанието и атеизма и да отида до полюса на религията и вярата, или с други думи - от арената на борбата, на революцията - в килията на примирението... При тази обстановка трябваше да направя равносметка на своя бурен живот. В мен настъпи едно велико прозрение - схванах трагизма на тези две крайности. Тази вековна институция на човечеството, която напълно беше вече загубила своето историческо предназначение, беше преминала вече в своя упадък. Нейното съдържание се свеждаше към едно безполезно суеверие. В момента, когато щяха да ми поставят одеждите на монах, почувствах тежките вериги, които щяха да оковат моя младежки борчески дух, да сломят моята съпротивителна волева сила. Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота.
към текста >>

49. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

В мен същевременно ставаше една борба.
Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество. Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща. Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се. Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет. Аз почувствах силата на мъчениците, които вървяха без страх към пламтящите клади, върху арените на Римската империя, когато са били разкъсвани от свирепите лъвове и тигри. В мен същевременно ставаше една борба. Тази борба беше между животинското съзнание в мен и висшата Божествена природа. Трябваше с геройство да се заема да трансформирам всички нисши енергии, всички бушуващи страсти, които опетняваха моята чистота. По природа бях надарен със здраво, силно, енергично тяло, което беше изпълнено със сурови, необуздани енергии. Това се дължеше на моята младежка възраст. При тази обстановка исках да бъда победител, да хвана звяра в себе си, да го подчиня, та по този начин да вървя смело по тясната пътека, която Учителят ми очертаваше.
към текста >>

Тази борба беше между животинското съзнание в мен и висшата Божествена природа.
Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща. Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се. Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет. Аз почувствах силата на мъчениците, които вървяха без страх към пламтящите клади, върху арените на Римската империя, когато са били разкъсвани от свирепите лъвове и тигри. В мен същевременно ставаше една борба. Тази борба беше между животинското съзнание в мен и висшата Божествена природа. Трябваше с геройство да се заема да трансформирам всички нисши енергии, всички бушуващи страсти, които опетняваха моята чистота. По природа бях надарен със здраво, силно, енергично тяло, което беше изпълнено със сурови, необуздани енергии. Това се дължеше на моята младежка възраст. При тази обстановка исках да бъда победител, да хвана звяра в себе си, да го подчиня, та по този начин да вървя смело по тясната пътека, която Учителят ми очертаваше. След този интимен разговор с Учителя, такъв Свещен трепет овладя моя дух, такива свещени пориви се събудиха в душата ми - аз имах вече един очертан идеал и път.
към текста >>

50. 6.36. АНАРХИЗМЪТ И НОВОТО УЧЕНИЕ

Това беше огнената мисъл на Бакунин и голямото научно проникновение на Кропоткин, който е написал едно капитално съчинение за взаимопомощта, което е диаметрално противоположно на Дарвиновата теория за онази борба, която съществува в природата.
Там се създаде социалдемократическата партия и до голяма степен и комунистическото движение, защото там, по това време, беше учител Тодор Павлов. А той стана след време идеологът на Марксизма у нас. Извън тези две течения анархизмът беше много силен. Там имаше села като Енина, Мъглиж, както и в Казанлък съществуваха много кръжоци. На мен най-силно ми упражниха влияние двама човека за идеята на анархизма. Това беше огнената мисъл на Бакунин и голямото научно проникновение на Кропоткин, който е написал едно капитално съчинение за взаимопомощта, което е диаметрално противоположно на Дарвиновата теория за онази борба, която съществува в природата. Обратно на Дарвиновата теория, Кропоткин по такъв документален начин констатира, че съществува една необятна, необхватна взаимопомощ между всички видове в животинския свят. Това ми направи силно впечатление с неговата ерудиция. В един период аз бях под давление на тези свободни анархистични движения. После дойде един контраст в мене. По природа аз бях изключително против насилието.
към текста >>

51. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Но борбата срещу нелегалните комунисти продължава под ръководството на министъра на вътрешните работи, оглавявано от проф.
На 6 юни 1944 г. съюзниците дебаркираха на френския бряг и се отвори вторият фронт на запад срещу германците. Още преди Багрянов да вземе властта имало едно постановление № 30 от 28 април 1944 г., според което е било направено списък на хора, които трябвало да бъдат унищожени. Но избиването на партизаните продължава и при кабинета на Багрянов, макар че на 16 юни 1944 г. с Постановление на Министерския съвет е взето решение да се отмени предишното постановление № 30 от 28 април 1944 г. Но борбата срещу нелегалните комунисти продължава под ръководството на министъра на вътрешните работи, оглавявано от проф. Станишев, известен хирург. Сега кое е най-интересното? Багрянов не изпълнява указанието на Учителя - да не се избиват повече хора и като капак на всички отгоре, проф. Станишев,, хирург по професия, но в момента министър на вътрешните работи, издава заповед от 21 юни 1944 г. под № 4273 - да се продължи избиването на партизаните.
към текста >>

52. 6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ

Тази борба се явява като резултат на тези две течения за надмощие.
79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ Като разлистим историята ще видим, че винаги съдбата в един или друг вариант се е повтаряла при създаването на една религия, на някаква научна теория, философско схващане и социално движение - явяват се борби, идео-логични стълкновения, особено в средите на първите пионери, които често водят до големи изпитания. Сектантските центрове, които се образуват около дадено учение или религия винаги признават големият авторитет, който е родоначалник на тази идея, но като се дойде до нейното приложение следствие различната културност, различното духовно ниво на тези групи души, дават своя отпечатък. Знайно е още от дълбока древност, че всяка окултна школа, особено след заминаването на нейния създател, след като е напуснал физическото си тяло, силите на Злото и силите на Доброто в тези окултни центрове са активизират. И двете сили от лявото и от дясното посвещение започват да проявяват своето истинско естество, чрез своята пълна характерност. Омразата се проявява в своята разрушителна стихийност, а любовта се разгаря в своята творческа пълнота. Тази борба се явява като резултат на тези две течения за надмощие. Така е било и след заминаването на Христа от тялото на Исуса. Лютите борби, които са се явили между апостолите, които са резултат на тези две космични сили, специално са се разразили между последователите на гностицизма и агностицизма. Апостол Павел се явява като представител на вярата, изобщо на религиозния свят; Йоан - любимият ученик на Христа, представител на дълбокия мистицизъм и двамата се обявиха срещу апостол Павел, който се явяваше като представител на езическия свят на гностицизма. Тези борби, тези същите борби се разразиха и по-сетне между отците в непрестанните събори, които ставаха особено в първите векове. Тази религиозна ярост на един тесен и ограничен фанатизъм идваше да постави своите противници в пламъците на кладите.
към текста >>

Тази борба, която отначало беше подмолна, се разрази особено след заминаването в отвъдния свят на председателя на братския съвет брат Стоименов.
Тук е мястото да изтъкна една много силна характерност между двете ложи, която характерност може да я схване само погледът на посветения. И двете ложи си служат с енергиите на колективното, на общото, на народното и на общочовешкото. Разликата е само тази, че Лявото посвещение, по-скоро неговите представители, използват общите енергии за своя лична полза, докато представителите на Бялото братство ги използват за другите. Само деянията на представителите на Космичното братство са насочени изключително за живота на цялото. Тези неща изтъкваме, за да видим откъде започва страшната битка в братския съвет. Тази борба, която отначало беше подмолна, се разрази особено след заминаването в отвъдния свят на председателя на братския съвет брат Стоименов. Той играеше в съвета ролята на катализатор. Този човек наистина представляваше интерес за проучване. На ръст беше висок, слаб, с добре оформена глава и едни черти на лицето. Видът му издаваше едно фино благородство. Веднъж Учителят ми каза, че той е крайно честен човек, като че ли съчетава най-хубавите качества, докъдето е достигнала бялата раса.
към текста >>

53. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

Особено малката му дъщеря Иванка, която беше свидетел в онези години, когато аз водих голяма борба срещу противодействията и успях с Пеню Ганев да реализирам моя план.
и накрая, отдолу на материала, снаха му Божанка се подписа. Е, какво ще кажете на това? Има моменти, когато синовете не заслужават да носят имената на бащите си. Тук точно това стана. Но хубавото е, че Пеню Ганев има две дъщери, които няма да му изневерят и да го провалят в никакъв случай. Особено малката му дъщеря Иванка, която беше свидетел в онези години, когато аз водих голяма борба срещу противодействията и успях с Пеню Ганев да реализирам моя план. Аз вярвам, че дъщерите ще защитят баща си по-добре, отколкото любимият му син Петърчо. А на Пеню Ганев, аз ще довърша работата му при всички случаи. Аз няма да го предам. Ние работихме двамата по Дух за Школата на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>

54. 7.18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

И те ще бъдат публикувани, за да се види какво значи борба за отстояване на историческа следа за Школата на Учителя в лицето на Цветана Табакова.
Искаха да провалят тази работа. Започна се жестока битка на живот и смърт. Аз виждах, че се боря не с човеци, а с онези Сили, които бяха дошли да противодействуват чрез своите проводници. А всички нейни близки станаха такива. Много голяма част от тези словесни борби са записани. И те ще бъдат публикувани, за да се види какво значи борба за отстояване на историческа следа за Школата на Учителя в лицето на Цветана Табакова. При всяка една среща тя започваше да споделя с мен имената на онези, които са дошли предния ден при нея и са говорили срещу мен и са я разубеждавали. Мнозина от тези лица аз изобщо не познавах. Особено активен бе Любомир Стефов, който идваше почти ежедневно и й говореше срещу мен и донасяше кой какво говори срещу мен. А това лице аз не съм го срещал досега, не го познавам физически, нито той ме познава. Той не ме е срещал нито за секунда, нито е говорил с мен също за една секунда време.
към текста >>

И те ще бъдат публикувани, за да се види какво значи борба за отстояване на историческа следа за Школата на Учителя, в лицето на Цветана Табакова.
Искаха да провалят тази работа. Започна се жестока битка на живот и смърт. Аз виждах, че се боря не с човеци, а с онези Сили, които бяха дошли да противодействат чрез своите проводници. А всички нейни близки станаха такива. Много голяма част от тези словесни борби са записани. И те ще бъдат публикувани, за да се види какво значи борба за отстояване на историческа следа за Школата на Учителя, в лицето на Цветана Табакова. При всяка една среща тя започваше да споделя с мен имената на онези, които са дошли предния ден при нея и са говорили срещу мен, и са я разубеждавали. Мнозина от тези лица аз изобщо не познавах. Особено активен бе Любомир Стефов, който идваше почти ежедневно и й говореше срещу мен и донасяше кой какво говори срещу мен. А това лице аз не съм го срещал досега, не го познавам физически, нито той ме познава. Той не ме е срещал нито за секунда, нито е говорил с мен също за една секунда време.
към текста >>

55. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

А поведе борбата срещу мен.
Но Сава Калименов беше задържал най-важните неща от Олга Славчева, които са описани по-подробно в очерка за Олга Славчева. По този начин Елена Николова чрез списание „Житно зърно", което тя го списва и е отговорен редактор, на три фронта поведе битка срещу мен и моята работа при издаването на томовете на „Изгревът". Забележете сега най-интересното: Тя нарочно не си вписва името като редактор и съставител на този брой, макар че при другите броеве се подписваше, което е съвсем естествено при издаване на едно списание. Тя си укри името, за да не може да бъде подведена под съдебна отговорност от мен съгласно завещанието на Елена Андреева. Укри името си и се скри по такъв начин. А поведе борбата срещу мен. Че дори привлече и Божанка Ганева. А лично аз преди това обясних подробно на Петър Ганев и на Божанка Ганева как стои въпросът със спомените на Елена Андреева. Така че те знаеха много добре всичко. Но решиха да ме отстранят чрез методи на действие, които нямат нищо общо с методите на Бялото Братство, а с методи на работа на Черната Ложа, която присъствува на Изгрева. Защото според Учителя на едно и също място съществува „Изгревът" и „Тресавището".
към текста >>

56. 7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

„За да подпомогне руския народ, Славянството, а задно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мория от Великото Всемирно Бяло Братство, развива понастоящем трескава дейност.
А другата част - на Тъмнината, е Учението на Мория. Това е становището на Учителя Петър Дънов. А последователите на Учителя Петър Дънов се придържат към думите Му. В следващия брой на в-к „Братство", № 122 от 16.I.1935 г. същата статия продължава, написана от Сава Калименов. „За да подпомогне руския народ, Славянството, а задно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мория от Великото Всемирно Бяло Братство, развива понастоящем трескава дейност. Ние ще говорим само за това, което виждаме, което можем да обгърнем. Защото пътищата, начините и средствата за дейност на Великите Учители са в огромната си част неведоми, непознати и недостъпни за окото на обикновения човек". „За нас дейността на Учителя Мория се изразява преди всичко в една серия книги под общото заглавие „Агни Йога" (Огнена Йога). Като въведение в тази серия служат двата тома „Листа от градината на Мория" - „Зов" и „Озарение", излезли до 1925 г. След това следват: „Агни Йога" (1929 г), „Безпре-делност" - две части (1930 г), „Йерархия" (1931 г), „Сърце" (1932 г.) и „Свят на огъня" - две части (1933 г).
към текста >>

57. 18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

И те ще бъдат публикувани, за да се види какво значи борба за отстояване на историческа следа за Школата на Учителя в лицето на Цветана Табакова.
Искаха да провалят тази работа. Започна се жестока битка на живот и смърт. Аз виждах, че се боря не с човеци, а с онези Сили, които бяха дошли да противодействуват чрез своите проводници. А всички нейни близки станаха такива. Много голяма част от тези словесни борби са записани. И те ще бъдат публикувани, за да се види какво значи борба за отстояване на историческа следа за Школата на Учителя в лицето на Цветана Табакова. При всяка една среща тя започваше да споделя с мен имената на онези, които са дошли предния ден при нея и са говорили срещу мен и са я разубеждавали. Мнозина от тези лица аз изобщо не познавах. Особено активен бе Любомир Стефов, който идваше почти ежедневно и й говореше срещу мен и донасяше кой какво говори срещу мен. А това лице аз не съм го срещал досега, не го познавам физически, нито той ме познава. Той не ме е срещал нито за секунда, нито е говорил с мен също за една секунда време.
към текста >>

И те ще бъдат публикувани, за да се види какво значи борба за отстояване на историческа следа за Школата на Учителя, в лицето на Цветана Табакова.
Искаха да провалят тази работа. Започна се жестока битка на живот и смърт. Аз виждах, че се боря не с човеци, а с онези Сили, които бяха дошли да противодействат чрез своите проводници. А всички нейни близки станаха такива. Много голяма част от тези словесни борби са записани. И те ще бъдат публикувани, за да се види какво значи борба за отстояване на историческа следа за Школата на Учителя, в лицето на Цветана Табакова. При всяка една среща тя започваше да споделя с мен имената на онези, които са дошли предния ден при нея и са говорили срещу мен, и са я разубеждавали. Мнозина от тези лица аз изобщо не познавах. Особено активен бе Любомир Стефов, който идваше почти ежедневно и й говореше срещу мен и донасяше кой какво говори срещу мен. А това лице аз не съм го срещал досега, не го познавам физически, нито той ме познава. Той не ме е срещал нито за секунда, нито е говорил с мен също за една секунда време.
към текста >>

58. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

А поведе борбата срещу мен.
Но Сава Калименов беше задържал най-важните неща от Олга Славчева, които са описани по-подробно в очерка за Олга Славчева. По този начин Елена Николова чрез списание „Житно зърно", което тя го списва и е отговорен редактор, на три фронта поведе битка срещу мен и моята работа при издаването на томовете на „Изгревът". Забележете сега най-интересното: Тя нарочно не си вписва името като редактор и съставител на този брой, макар че при другите броеве се подписваше, което е съвсем естествено при издаване на едно списание. Тя си укри името, за да не може да бъде подведена под съдебна отговорност от мен съгласно завещанието на Елена Андреева. Укри името си и се скри по такъв начин. А поведе борбата срещу мен. Че дори привлече и Божанка Ганева. А лично аз преди това обясних подробно на Петър Ганев и на Божанка Ганева как стои въпросът със спомените на Елена Андреева. Така че те знаеха много добре всичко. Но решиха да ме отстранят чрез методи на действие, които нямат нищо общо с методите на Бялото Братство, а с методи на работа на Черната Ложа, която присъствува на Изгрева. Защото според Учителя на едно и също място съществува „Изгревът" и „Тресавището".
към текста >>

59. 6. БИТКА ЗА ЖИВОТ И ЗА ШКОЛА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Родителите ми скочиха, не ми позволяваха да ходя, защото обществеността беше повела борба срещу Учителя, подкокоросвана от църквата, от властите и от всички.
Така започна първия ми ден на моето битие. Това е денят на светлината. Нали така се казва в началото на Библията рекох: „Да бъде виделина". И тази виделина пребъдна в мене още от първия ден и до днес тя е в мен. След като се върнах от беседа аз се промених коренно, започнах да посещавам беседите му. Родителите ми скочиха, не ми позволяваха да ходя, защото обществеността беше повела борба срещу Учителя, подкокоросвана от църквата, от властите и от всички. Аз бях млада, хубава, с възможности и смятаха, че именно там ще се проваля. Скараха ми се и след това не ми позволяваха да излизам навън. Аз не можех да се примиря, че ще ме ограничи някой и реших по-добре да се убия, отколкото някой да ме ограничи. Взех един нож, затворих се и исках да се самоубия с него. Знаех, че животът ми имаше смисъл само при Учителя.
към текста >>

60. 8. СТАРАТА ФАНЕЛА

Майка ми водеше отначало голяма борба срещу мене.
Прибрах фанелата на Учителя и облякох новата фанела и отидох при него с току-що оплетената дамска фанела. Учителят ме посрещна и каза: „Сестрата е днес с нова фанела". Замълча малко и: „Е, добре може и с нова фанела". Та Учителят внуши на майка ми да ми се оплете нова фанела и с това да се отсрочи идващия голям конфликт, когато ми прибраха всички рокли. Но аз фанелата на Учителя я пазех, бях я скътала в долапа си и ми напомняше думите на Учителя „Е, добре може и с нова фанела", което означаваше, че нещата ще се уравновесят временно поне засега. Майка ми водеше отначало голяма борба срещу мене. Тя беше светска жена, искаше да ме води на гости, за да ме показва, за да може да се хвали с мене и да се перчи с такава дъщеря. Аз отбивах това нейно желание, стоях си у дома и четях книги. Бяха решили след като брат ми Станислав се ожени за немкиня и работеше във Виена да ме изпратят във Виена и там да уча музика. Искаха да ме откъснат от Школата на Учителя. Разбира се отидох при него и съобщих добрите намерения на родителите ми.
към текста >>

Борбата беше много драматична, отчайваща за родителите и непоносима за мен.
Бяха решили след като брат ми Станислав се ожени за немкиня и работеше във Виена да ме изпратят във Виена и там да уча музика. Искаха да ме откъснат от Школата на Учителя. Разбира се отидох при него и съобщих добрите намерения на родителите ми. Учителят каза само две думи: „Не. Не". Отидох у дома и предадох думите на Учителя „Не. Не". Борбата беше много драматична, отчайваща за родителите и непоносима за мен. Спомням си, че имахме в гимназията учителка по философия - казваше се Райна Ганева. По философия не зубрех уроците си, а някакси разбирах материала и ми беше ясно всичко, докато при другите предмети ги заустявах. Учителката ми имаше хубава, нежна мисъл и онова, което предполагаше да се слуша с удоволствие и то да бъде разбираемо. Тя взимаше уроци по пиано от една немкиня Дунева и като разбра, че и аз свиря на пиано ме заведе при немкинята, която остана изумена от таланта ми. Тя възлагаше надежди върху едно бъдещо музикално направление и насочване върху мен като млада музикантка.
към текста >>

Борбата продължаваме, а Школата на Учителя също продължаваше.
Ще мислиш, че е за тяхно добро. Закон е: когото много обичат, много го наказват и много искат от него. Вие вземате повече отколкото можете да носите. Истинската обич е когато видиш някого да изпиташ една вътрешна радост." Изминаха още дни и години, но старата ми фанела стоеше дълго време, защото тя отново няколко пъти отново беше обличана от мен. Тя отново идваше да ми помогне и да разреши още един пореден конфликт между мене и родителите ми. Борбата продължаваме, а Школата на Учителя също продължаваше. Борба и Школа - това бяха двете най-важни неща в този етап на моят живот. Думите на Учителя се сбъднаха. Баща ми пожела да го заведа на лагер на седемте рилски езера. Там му хареса много, върна се у дома, но вече не разказваше на майка ми нищо, за да не предизвика у нея реакция; Беше разказал само, че се чувствувал много добре на чистия въздух горе в планината, че е бил на един хубав курорт и нищо повече не бе промълвил. Баща ми горе се възроди, движеше се свободно между нас и само слушаше, наблюдаваше и мълчеше.
към текста >>

Борба и Школа - това бяха двете най-важни неща в този етап на моят живот.
Закон е: когото много обичат, много го наказват и много искат от него. Вие вземате повече отколкото можете да носите. Истинската обич е когато видиш някого да изпиташ една вътрешна радост." Изминаха още дни и години, но старата ми фанела стоеше дълго време, защото тя отново няколко пъти отново беше обличана от мен. Тя отново идваше да ми помогне и да разреши още един пореден конфликт между мене и родителите ми. Борбата продължаваме, а Школата на Учителя също продължаваше. Борба и Школа - това бяха двете най-важни неща в този етап на моят живот. Думите на Учителя се сбъднаха. Баща ми пожела да го заведа на лагер на седемте рилски езера. Там му хареса много, върна се у дома, но вече не разказваше на майка ми нищо, за да не предизвика у нея реакция; Беше разказал само, че се чувствувал много добре на чистия въздух горе в планината, че е бил на един хубав курорт и нищо повече не бе промълвил. Баща ми горе се възроди, движеше се свободно между нас и само слушаше, наблюдаваше и мълчеше. Когато баща ми си замина от този свят той ми се изяви чрез един брат по чисто медиумичен начин и каза: „Мико, прости ми ако съм те обидил в нещо.
към текста >>

61. 27. ПОСУДАТА

Мир, мир ти трябва." „Учителю, в мен става понякога голяма борба".
Когато хлябът ти замирише." „Учителю, какво значи това, че едно същество се намира едновременно и в теб, и отвън? " „Корените на едно растение се намират в земята, а клоните му са във въздуха. Влизането на един Божествен Дух в тялото на човека е едно ограничение за Духа. Той само временно се ограничава, за кратко време. Когато едно същество те обича то те прониква, ти чувствуваш неговата топлина. Мир, мир ти трябва." „Учителю, в мен става понякога голяма борба". „Когато става борба, то е хубаво - показва, че има живот. Когато има живот всичко расте, всякакви растения растат, а когато няма живот нищо не расте." Така завърши този ден, когато пазачът на прага пред вратата на Учителя бе отишъл да върши своята работа навън, защото ученикът трябваше да отиде при Учителя и да получи своят урок за чистотата.
към текста >>

„Когато става борба, то е хубаво - показва, че има живот.
" „Корените на едно растение се намират в земята, а клоните му са във въздуха. Влизането на един Божествен Дух в тялото на човека е едно ограничение за Духа. Той само временно се ограничава, за кратко време. Когато едно същество те обича то те прониква, ти чувствуваш неговата топлина. Мир, мир ти трябва." „Учителю, в мен става понякога голяма борба". „Когато става борба, то е хубаво - показва, че има живот. Когато има живот всичко расте, всякакви растения растат, а когато няма живот нищо не расте." Така завърши този ден, когато пазачът на прага пред вратата на Учителя бе отишъл да върши своята работа навън, защото ученикът трябваше да отиде при Учителя и да получи своят урок за чистотата.
към текста >>

62. 47. ШКОЛАТА И СВЕТСКАТА УЧИТЕЛКА

Близките ни въставаха срещу нас и се водеше борба на живот и смърт и онези, които се отскубнаха от тяхната опека - биваха спасени за Школата.
По това време България се наводни с различни окултни течения, които имаха за цел да привлекат колкото може повече младежи и то онези с духовни стремления, за да могат да бъдат отклонени и да не отидат при Учителя. Това нещо го видяхме през цялото време на Школата. Така че онези, от Черната Ложа не стояха със скръстени ръце и не спяха, те работеха и през деня и през нощта. Те успяха да насъскат срещу Учителя духовенството и църквата и подведоха държавните органи срещу нас, забраняваха съборите на Учителя, преследваха ни и какви ли не неща преживяхме. Бяхме атакувани в семействата ни, където се бяхме родили. Близките ни въставаха срещу нас и се водеше борба на живот и смърт и онези, които се отскубнаха от тяхната опека - биваха спасени за Школата. А другите, които се връщаха бяха загубени и за самите себе си. Такива случаи има много и постепенно ще ги покажем, за да видите трагедията на едно цяло поколение и огорчението на Учителя от българския народ. За най-голяма изненада учениците в Школата създадоха създадоха най-големите затруднения на Учителя. В Школата имаше представители на всички политически и окултни течения в Европа. Веднъж Учителят сподели пред мен: „Да знаеш, че тук в Школата половината са представители на Черното Братство, а другата половина на Бялото Братство".
към текста >>

Ето защо тук, в Школата борбата отвътре бе най-страшната.
А другите, които се връщаха бяха загубени и за самите себе си. Такива случаи има много и постепенно ще ги покажем, за да видите трагедията на едно цяло поколение и огорчението на Учителя от българския народ. За най-голяма изненада учениците в Школата създадоха създадоха най-големите затруднения на Учителя. В Школата имаше представители на всички политически и окултни течения в Европа. Веднъж Учителят сподели пред мен: „Да знаеш, че тук в Школата половината са представители на Черното Братство, а другата половина на Бялото Братство". Ето защо тук, в Школата борбата отвътре бе най-страшната. Голяма част от учениците биваха съблазнявани по най-различен начин от света и едни напуснаха и търсиха добро професионално и обществено положение. Други се ожениха за жени от света или се омъжиха и напуснаха Братството като идваха от време на време, за да поемат чист въздух и понякога от тях чувахме такива изповеди от личният им живот, че ни настръхваха косите. Някои от тях търсеха помощта на Учителя и я получаваха. Това бяха души, които се бяха докоснали до Бога и Учителят не беше безразличен към тях. Друга част от учениците се завлякоха по разни окултни течения дошли от Изтока и от Запада, които съм споменавала по-рано.
към текста >>

63. 60. УЧЕНИК НА ХРИСТА

Цялото това бъдеще, което майка ми го изчакваше да бъде със светли хоризонти се сгромоляса в нейните очи и започна една жестока борба у дома, беше ожесточена битка, траеща няколко години.
Душата изисква, има потребност, душата, която търси и душата, която е дошла на земята. Търси да намери Бога. И го намира. И знаете ли какво стана по-късно. Моят живот се завъртя по друга посока Нататък към истинската посока. Цялото това бъдеще, което майка ми го изчакваше да бъде със светли хоризонти се сгромоляса в нейните очи и започна една жестока борба у дома, беше ожесточена битка, траеща няколко години. Аз не зная как щеше да завърши ако не бе намесата на Учителя, защото непрекъснато търсех помощ от него и я получих. Но майка ми никога не се примири, че единствената й дъщеря замина от нея и се насочи по дру път. Трудно се понася и изнася от един родител като вижда, че детето му напуска този свят, в който той се движи и тръгва по своя път. А моя път бе съвсем друг. И в този период, когато ме срещна Учителя и когато се определих за учението му и за Школата му той веднъж ме запита: „Ти кой мислиш, че съм аз?
към текста >>

64. 65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА

Една вътрешна борба трябва да стане.
Духовно си добре сформирана, физическото ти пречи. Някой човек си хваща тялото - то е Божествено. То урегулира енергиите си в него. Трябва най-напред едно пречистване в мислите, за да можеш чрез мислите да трансформираш чувствата си нагоре. Сега урокът е предаден, ако го не използва човек ще страда. Една вътрешна борба трябва да стане. Има сили, които човек трябва да победи в себе си. Всеки човек трябва да урегулира силите в тялото. Тялото е една динамическа машина, един резултат та трябва да урегулира силите в тялото си. Ще си поставиш за задача чистота. Ще превръщаш всичките физически енергии нагоре в чистота и светлина.
към текста >>

65. 71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА

Мир, мир ти трябва на теб." „Учителю, в мен става голяма борба." „Когато става борба, то е хубаво, показва, че има живот.
Пъдиш го, а го държиш за ръката. Ти си като някоя майка, която праща детето си на училище, а го държи за ръката. Може да ти е мило да го пуснеш, може то да плаче, но щом искаш да се учи - ще го пуснеш. Когато ти се намираш в гората, заблудила си се и дойде някой, че ти покаже пътя и те спаси, това Господ го е направил чрез него. Човек може да има едновременно до дванайсет приятели. Мир, мир ти трябва на теб." „Учителю, в мен става голяма борба." „Когато става борба, то е хубаво, показва, че има живот. Когато има живот всичко расте, всякакви растения, а когато няма живот - нищо не расте. Бързите действия нищо не свършват. Нещата се уреждат с време. Ти ще се помолиш на Бога, ще си изпълниш длъжността, ще учиш, а ще оставиш работата на Бога да я уреди. сега няма да бързаш да отговаряш.
към текста >>

66. 75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ

Ако така ги слушаш, на какво ще се обърнеш." След като ми говори Учителят аз преживях една вътрешна борба при него и реших да се смиря и да приема всички мъчнотии, които ми изпрати Бог с вяра и смирение.
Искаш да се явиш на целият изпит, а съществата ти кажат: „Не можеш да се приготвиш". Ти повярваш и решиш да се явиш на половината. Съществата пак ти казват: „Няма да успееш". Ти повярва и реши да се явиш само на френски език, а те продължават да ти казват: „И френски не можеш да издържиш". Е, като не можеш и френски да вземеш ти си един за нищо негоден човек. Ако така ги слушаш, на какво ще се обърнеш." След като ми говори Учителят аз преживях една вътрешна борба при него и реших да се смиря и да приема всички мъчнотии, които ми изпрати Бог с вяра и смирение. Да не роптая вече и да слушам. Аз бях в едно потиснато състояние, когато всички външно беше за мене 99 процента лъжа. Учителят като схвана състоянието ми, каза: „Хубаво, хубаво". После ме погледна насърчително, мислено разбрах това: така трябва да работиш и ще издържиш изпита си. След това той гледаше с очи да повика Савка и правеше вид, че се страхува да произнесе името й пред мен.
към текста >>

67. 89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО

Ето така изнесох голяма борба върху плещите си и не съжалявам.
И което е най-интересното, че винаги се случваше така, че това, което аз казвах така излизаше, но предпочитаха другите пред мен, поради което бъркаха и то по много важни братски въпроси. И затова днеска Изгрева го няма поради тези техни съображения. Аз бях си издържала навремето изпита пред Учителя и това беше важно за мен. Сега други го държаха цели тридесет години и какво издържаха те си знаят, пък и ние знаем - пълен провал по всички линии. Навремето аз мълчах и се смирих пред Божественото отвътре и отвън, а сега също се смирявах пред Божественото отвън, а отвътре казвах урока, който си бях научила за цели дванадесет часа и бях изпитана тридесет пъти. Ето така изнесох голяма борба върху плещите си и не съжалявам. Но никой не виждаше това и никой не ми призна този товар, който аз носех. С това ме огорчаваха понякога погледнато по човешки. По онези години отивах при Учителя с едно мое оплакване, че все се предпочитат другите, зачитат се други мнения, а мен ме неглежират, отхвърлят ме и не ми зачитат мнението, макар че съм права и накрая излиза моето мнение почти винаги за вярно и за правилно. И накрая когато видят, че са сбъркали не искат да си припомнят моето мнение. Учителят ме изгледа строго, вдигна дясната си ръка и ме посочи с пръст: „Ти си взела твоето и остави чуждите да се радват на онова, което им се дава през деня".
към текста >>

68. 97. ГЛАСЪТ НА БОГА

Но втората гургулица започна да води борба срещу нашата Танче и да я гони.
Аз знаех от Учителя много добре дали молитвите ми се приемат и кога се приемат от Небето. Та това беше двадесет и две години Школа и ежедневно бях при Учителя. Обаче по-късно у нас се случи един инцидент. Имахме една гургулица, бяхме я нарекли Танче и един път дойде при нея друга гургулица и се настани при нея. Ние се зарадвахме, че нашето Танче ще си има дружка. Но втората гургулица започна да води борба срещу нашата Танче и да я гони. А Танчето бе приятелски разположена към новодошлата, но последната я биеше и кълвеше. Видяхме се в чудо. Чудех се какво да правя. И седнах да се помоля на Бога да ме научи какво да правя, защото втората ще умори първата. И като се помолих Той разреши въпроса.
към текста >>

69. 98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА

Беше жестока титанична борба в мен, борба на живот и смърт, от вътре ме разкъсваха не на кръст, а хиляди въжета и това бяха нишките на кармата, с която се бях обвързала.
Дойдоха и вътрешните противоречия у мен в резултат на кар-мата ми. А бях млада, че като се развихреше в мен онази моминска страст и желание не е за приказване. Вие да не мислите, че ето аз влизам в Школата и всичко от вън и от вътре в мен се канализира и ставам както майка ми ме наричаше „правоверна дъновистка". Няма такова нещо. Няма такива положения. Беше жестока титанична борба в мен, борба на живот и смърт, от вътре ме разкъсваха не на кръст, а хиляди въжета и това бяха нишките на кармата, с която се бях обвързала. А когато Учителят ми каза, че ме изпраща в света аз бях в недоумение. Аз бях в Школата и всички си вървеше естествено и изведнъж той ми каза, че ме изпраща в света. Аз се чудя как така в света когато съм пак в Школата и се чудех какво значи този израз, та нали всеки ден съм в Школата му, редовно посещавам беседи и изпълнявам всички задачи дадени по време на клас. Но след неговите думи по някакъв тайнствен начин излезнаха онези нишки, които бяха скрити в мен от вътре от векове, че като се завъртяха и като поглеждам и какво да видя: от мен излез-наха не като нишки, а като въжета, които бяха ме обвързали с онези, с които всеки ден се срещах. Как да се изразя по-точно.
към текста >>

Един път когато е преминавал през непреодолима вътрешна борба от неразрешени свои задачи бил е толкова измъчен и изтерзан, че решил да отиде на Витоша, там където има гъста гора, да се усамоти и да се помоли и да потърси начин да излезе от това мъчително състояние, в което е попаднал.
Та колелото се завъртя и се въртя доста дълго време в мен. А това колело бе колело от вътрешната Школа на Учителя. Един пример от онова време. Иван Радославов бе гимназиален учител по история и той ме учеше и моето семейство беше познато с него. Той в своят живот премина през труден път. Един път когато е преминавал през непреодолима вътрешна борба от неразрешени свои задачи бил е толкова измъчен и изтерзан, че решил да отиде на Витоша, там където има гъста гора, да се усамоти и да се помоли и да потърси начин да излезе от това мъчително състояние, в което е попаднал. По едно време вижда, че Учителят се приближава към него за негово най-голямо учудване. Учителят му казал: „Недей да се кориш. Това е задача, която ти е дадена от Небето, за да я разрешаваш. Спомни си навремето като малък ти имаше едно премеждие и едвам се спаси. Спомни си по-късно как отново щеше да загубиш живота си.
към текста >>

70. 104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ

Вървях след него, но колебливо, защото в мен ставаше вътрешна борба.
Аз исках вътрешно да ми даде от скръбта си и исках по този начин да стопля сърцето му и изстиналите му ръце, но се чувс-твувах смешна и безпомощна в своето желание. Моето сърце и моите ръце бяха също изстинали от студа, който беше навън. Ако аз нуждаещата се се бях приближила до него. Той по-скоро щеше да ми даде нещо отколкото да вземе от мен дори и едно човешко съчувствие. Аз чувствувах това и сърцето ми се свиваше от двойна болка, но все пак влачена от чувствата си, разпла-кана вътрешно аз тръгнах по посоката където отиваше и той. Вървях след него, но колебливо, защото в мен ставаше вътрешна борба. Той се раздели с мен под предлог, че ще върви бърже и ме изпрати да подреждам библиотеката му. Да изпълня ли желанието му или не в този случай това беше въпросът, който ме занимаваше. Аз бях готова да направя туй, което ми каза, но нещо ме спираше и аз виждах, че той ме изпрати в библиотеката само и само да не бъда свидетел на това негово велико страдание. Един вътрешен глас ми казваше, че сега трябва да послушам какво ми говорят чувствата, защото той никога няма да поиска нещо за себе си. Тогава аз изказах желанието си на Бога и му се помолих да ме напъти какво да правя в този случай.
към текста >>

71. 127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ

Аз изживявах страшна борба.
Вървим заедно по едни път. Стигнахме до една къщичка, а в двора работеше слаб, висок младеж. Аз се отделих от Учителя и отидох при младежа, а той работеше и не ме поглеждаше, макар че виждаше много добре, че съм при него и съм отишла при него за самия него. Чаках го да свърши, но той все намираше някаква работа, която трябваше да довърши. Лицето на Христа ставаше неспокойно, измени се, стана недоволно, че аз се бавя с този младеж и накрая тръгна бавно по пътя. Аз изживявах страшна борба. Какво да правя? Да оставя Христа и да остана при този младеж. Накрая реших да тръгна след Христа и оставих младежа, който си работеше нещо в къщичката. Настигнах Христа. Леко се обърнах назад.
към текста >>

72. 133. ФОРМИ И СИМВОЛИ

След като се върнах в стаята си аз се съсредоточих и след една кратка вътрешна борба успях да дам онова, което се търсеше от мен.
Днес човечеството трудно ги разбира, но за идното човечество когато Словото на Учителя стане живот за душите им тези неща вече ще бъдат ясни и достъпни за хората. Аз съм пред Учителя. Седя при него почти целият ден в едно разбъркано, критично състояние. Той беше вътрешно нежен към мене и искаше да си издържа изпита и да направя жертвата, която Бог иска от мене, но външно се държеше сдържано. Аз си отидох без да мога да си издържа изпита този ден. След като се върнах в стаята си аз се съсредоточих и след една кратка вътрешна борба успях да дам онова, което се търсеше от мен. Веднага настъпи успокоение. Вечерта когато отидох на вечеря, където се бяха събрали приятели то Учителят ме възнагради богато само с един поглед. Аз изведнъж почувствах облекчение и след това една необикновена пълнота от въодушевление и радост. Беше 31 декември 1925 година. Учителят каза: „Всичките тези духове остави ги да си идат със старата година.
към текста >>

73. 137. БЕДИТЕ ДРЕХИ

Ето защо духовенството нададе вой срещу Учителя и срещу онези с белите одежди и се започна борба безпощадна, без фронт, борба на нож, гърло за гърло, борба за всеки човек поотделно.
Затова явяването на толкова хора в бели одежди направо изумяваше околните, а освен това повечето се дразнеха и ги сочеха с пръст „Гледай ги тези хвърлиха си чернилото, облякоха се с белило и забравиха убитите". После като виждаха, че тези с белите рокли и забрадки се събират и се молят и пеят духовни песни, че четат стихове от Евангелието започнаха да ги одумват по най-различен начин. В началните години Учителят препоръчваше приятелите да се събират и да ползват черквите, но след като църквата поде война срещу Учителя те напуснаха църквите и започнаха да се събират в частни домове и квартири. Църквите се изпразниха, а свещениците нададоха вой от амвоните на църквите и викаха „Анатема" срещу тях и започнаха да настройват общественото мнение. По онези години общественото мнение беше голяма сила и човек не можеше да го пренебрегва току-така. Ето защо духовенството нададе вой срещу Учителя и срещу онези с белите одежди и се започна борба безпощадна, без фронт, борба на нож, гърло за гърло, борба за всеки човек поотделно. И в онези години беше много трудно на първите приятели да се противопоставят на общественото мнение и ние по-късно се чудехме как са успели да преминат през тези години. Водеше се борба за всеки човек и борба за всяка душа. Онези, които бяха изпратени от Небето, за да бъдат ученици на това Учение отстояваха, но имаше и такива, които не издържаха и се отклониха. На тяхното място дойдоха от света хора любопитни и чужди на това Учение, макар че според окултният закон беше точно определено числото на учениците, които трябваше да дойдат при Учителя. Трябваше да се чака десетки години, за да могат те да пораснат и да дойдат в онова време, което им беше строго определено от небето.
към текста >>

Водеше се борба за всеки човек и борба за всяка душа.
В началните години Учителят препоръчваше приятелите да се събират и да ползват черквите, но след като църквата поде война срещу Учителя те напуснаха църквите и започнаха да се събират в частни домове и квартири. Църквите се изпразниха, а свещениците нададоха вой от амвоните на църквите и викаха „Анатема" срещу тях и започнаха да настройват общественото мнение. По онези години общественото мнение беше голяма сила и човек не можеше да го пренебрегва току-така. Ето защо духовенството нададе вой срещу Учителя и срещу онези с белите одежди и се започна борба безпощадна, без фронт, борба на нож, гърло за гърло, борба за всеки човек поотделно. И в онези години беше много трудно на първите приятели да се противопоставят на общественото мнение и ние по-късно се чудехме как са успели да преминат през тези години. Водеше се борба за всеки човек и борба за всяка душа. Онези, които бяха изпратени от Небето, за да бъдат ученици на това Учение отстояваха, но имаше и такива, които не издържаха и се отклониха. На тяхното място дойдоха от света хора любопитни и чужди на това Учение, макар че според окултният закон беше точно определено числото на учениците, които трябваше да дойдат при Учителя. Трябваше да се чака десетки години, за да могат те да пораснат и да дойдат в онова време, което им беше строго определено от небето. На събора през 1922 г. на 19 август Учителят в пет часа сутринта на Преображение държа първата беседа.
към текста >>

74. 139. НЕОБЯВЕНАТА ВОЙНА

Тези случаи, които разказах говорят, че тук се водеше борба на живот и смърт.
Накрая тя казала: „Заведете ме при Учителя". Двама яки братя я поемат и изкачват в Горницата при Учителя на килима и я оставят на Учителя. Той се обърнал към нея и казал: „Моли се" и тя започнала да се моли, а той махнал с ръка над главата й и изведнъж всичко онова, което е стояло като връшник върху главата й се отмахва, тя скача на крака и му целува ръка. Той я изпраща до врататаЛ а там пред вратата я чакат онези, които само преди пет минути са я занесли полумъртва на ръце. Олга слиза тичешком, хвърля се върху тях и започва да ги прегръща, да им благодари и да хвали Бога за изцелението си. Тези случаи, които разказах говорят, че тук се водеше борба на живот и смърт. Тук учениците трябваше да се изпитат и да се определят. Искаха или не искаха те се определиха по един категоричен начин. Онези, които бяха за Школата на Учителя, за принципите на Бялото Братство получиха съдействие и благословението му, защото това бе Духът, който носеше живот. През време на този събор, а и по-късно Учителят бе дал своето категорично мнение за духовенството и за църквата. Веднъж той каза следното: „Колко калимавки ще има да се търкалят из улиците.
към текста >>

75. 143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА

По това време българското духовенство се бе развихрило и водеше жестока борба срещу Учителя и неговите привърженици както в страната и по-точно по време на съборите.
Исках нещо да кажа, но не можеш да си отворя устата от изненада. „Марийке, какво има? " „Учителю, дойдох при слънцето." Той отново се усмихна: „Марийке и то те поздравява чрез един ангел, който слезна по един лъч от слънцето и ти донесе един поздрав от слънцето." По-голямо откровение не можех да търся и то не се повтори. Но Учителят отвори в мене един малък прозорец, за да видя едно от изявленията на Светлината, която бе акт на Божествения свят. Охраната на лагера по време на съборите се извършваше и бе поверена на младите братя. По това време българското духовенство се бе развихрило и водеше жестока борба срещу Учителя и неговите привърженици както в страната и по-точно по време на съборите. От амвоните на църквите свещениците хулеха Учителя, настройваха обществото, клеветяха Учителя и приятелите пред обществените власти и търсеха начин да се спрат съборите. А затова трябваше да има повод и за да не им се дава повод и да се попречи на някоя провокация то приятелите строго охраняваха и през нощта, и през нощта целият лагер на лозето. Тук бяха опънати много палатки и в последните събори наброяваха към 600 до 1000 човека. Обикновено за охрана се избираха едрите, силните братя и в ръцете си държаха едни големи бели тояги. Дори Борис Николов, който бе висок и силен носеше една сопа дълга, която стърчеше една педя над него.
към текста >>

76. 147. СЕСТРАТА ЦАНКА

А между духа и плътта има постоянна борба.
Аз съм пред Учителя на разговор. „Физическата любов до известно време е идеална. Тя може много работи да направи безкористно, но до време. След това не може да издържи и се нахвърля. А духовната любов си остава непреривна и вечна. А между духа и плътта има постоянна борба. Те са като две сестри, които хванати за ръка се дърпат. И едната иска да привлече другата към себе си и другата да привлече първата. Когато дойде физическото духът си отлетява. Душата и тя отива с него и настъпва тъмнина у човека. Когато седиш вкъщи ти си мислиш, че Мене ме няма, но аз съм при теб, само че ти не ме чувствуваш.
към текста >>

77. 150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ

По-късно Цанка и Люба Славянска се сдушиха и подеха борба срещу мен по всички линии и фронтове.
Само след няколко дни тя премина покрай мен с един брат, който се беше халосал по нея и като мина покрай нас Учителят дойде и каза: „Какво прави този мъж тук? " Тогава разбрах, че бях права за тенджерата и че си бях запазила чистотата на тенджерата избърсана с пясък и вода. До чистотата е много трудно да се добере човек. Трудно е да се добере до външната чистота, а още по-трудно да се добере до вътрешната чистота в себе си, за да може да протече в него живота на светлината. Само живота на Светлината изявява присъствието на Духът Божий. По-късно Цанка и Люба Славянска се сдушиха и подеха борба срещу мен по всички линии и фронтове. Дотогава аз все пак приказвах с тях, поздравявах ги, но когато всичко стана нетърпимо и не издържах вече аз отидох при Учителя и му казах, че съм решила да се оттегля от тях и от техния път и да стоя настрана. Той изслуша моето решение и каза: „Добре. Какво да правиш когато са непоправими". Обикновено Учителят препоръчваше методи на примирявания, за да не се изострят отношенията и кармически да се отдалечават с най-малък сблъсък. По този повод бе казал: „Ако вие се скарате и се разделите - това не е разрешение на въпроса.
към текста >>

78. 151. УРВАТА И СКАЛАТА

Тази мълчалива борба между двете ни не остана незабелязана от Учителя.
Това е в защита на теза докрая на живота си и се заплаща с живот. Та Савка също ми показа двата пръста, показвайки ми, че е безпредметно да защитавам една загубена теза, след като Учителят не иска да гледа езерото и след като Цанка ни е довела до такава бездна където можем да се удавим долу. А дали ще бъде изпълнено желанието на Цанка или моето е без значение дали е „косено" или „стрижено" тук, защото това няма никакво значение. Учителят е взел становище по този въпрос вече и не желае да гледа повече никакво езеро. Така смяташе Савка. Тази мълчалива борба между двете ни не остана незабелязана от Учителя. Той видя, че Савка ме гони както винаги ме е гонела без прекъсване. После Учителят ме попита дали съм се преоблякла. Казах му, че съм. Той нарочно ме попита, за да смекчи атаката на Савка срещу мен. След малко отиде и погледна от ръба на пропастта и каза: „Вярно.
към текста >>

79. 152. ОПИТИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ

Но не се отказа от борбата.
Това никой не го знаеше. Само аз го знаех и търпях. А после на Цанка й хрумна една идея да ме измести от Изгрева като отнеме къщичката на Изгрева, да ме измести от там, да влезне в къщичката и така да се разполага официално с къщата и с Борис, а мен да ме заточи на вилното място и да бъда изолирана, низвергната и обезвредена. Но този план не сполучи. Цанка беше много разочарована, защото лично от Учителя чу думите му да отиде и да ползва братските стаи и там да спи. Но не се отказа от борбата. Тази борба продължи до края на живота. А тя изобщо не знаеше, че аз правех най-голямото добро на Борис. И бях сигурна, че ако си замина преди нея това тя трябваше да види и щеше да се убеди и чак тогава щеше да оцени саможертвата ми в този живот заради Борис. Чрез саможертвата можеше да се разреши онзи аспект, който водеше началото си от преди 15 000 години, който чакаше за разрешение и то по време на Школата на Учителя. Аз съм пред Учителя на разговор.
към текста >>

Тази борба продължи до края на живота.
Само аз го знаех и търпях. А после на Цанка й хрумна една идея да ме измести от Изгрева като отнеме къщичката на Изгрева, да ме измести от там, да влезне в къщичката и така да се разполага официално с къщата и с Борис, а мен да ме заточи на вилното място и да бъда изолирана, низвергната и обезвредена. Но този план не сполучи. Цанка беше много разочарована, защото лично от Учителя чу думите му да отиде и да ползва братските стаи и там да спи. Но не се отказа от борбата. Тази борба продължи до края на живота. А тя изобщо не знаеше, че аз правех най-голямото добро на Борис. И бях сигурна, че ако си замина преди нея това тя трябваше да види и щеше да се убеди и чак тогава щеше да оцени саможертвата ми в този живот заради Борис. Чрез саможертвата можеше да се разреши онзи аспект, който водеше началото си от преди 15 000 години, който чакаше за разрешение и то по време на Школата на Учителя. Аз съм пред Учителя на разговор. „Аз се държа с теб тъй, то е защото ти си болна.
към текста >>

80. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи... Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че и тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство.
Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища. Необходими разяснения. Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител г. Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,1ез ех1гетИез зе ЮисНепГ, т.е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи... Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че и тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомня известната формула на един български „държавник": „с Вас, след Вас, за Вас, винаги... под Вас" (цитираме пак от в. „Мир", 1909 г.). В тая статия „подпредседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията има задача да не събаря, а да изгражда и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията". Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях.
към текста >>

81. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

Ако е за борба, нека знаят, че аз ще направя едно заявление до Бога.
Това са най-честните слуги, които искат да служат на Бога, които не лъжат, и които служат по Любов. И на мен искат да кажат: защо си дошъл, да си губиш напразно времето в България? Ние си имаме църква - когато дойде Христос да проповядва своето Учение, евреите нямаха ли църкви? И те не Го ли питаха защо е дошъл? Със свещениците няма защо да се борим. Ако е за борба, нека знаят, че аз ще направя едно заявление до Бога. Ако е да се защитавам, има Кой да ме защитава. Онези, Които ще се застъпят за мене са толкова силни! Зад мене са милиони. Те представят такова войнство, което би разтърсило земята. То е Божественото войнство.
към текста >>

82. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянс-ка система за борба и се борите не с думи, а с дела.
Най-после, Вие ни нарекохте блудници. Невъзпитани хора, щом видят негде събрани млади хора, най-първо това ще им дойде на ум. С какво лице Вие „духовни пастири" излизате да клеветите и обвинявате учениците на Бялото Братство в блуд, без да посочите на конкретни факти, както Вие сами посочвате такива за себе си из брошурите, в ежбите помежду ви, като се изложихте пред народа. Ние се срамуваме като българи от Вас, не знаем Вие какво мислите. Хвърлете от гърба си този багаж на гръцката митология, от който народът се е наплашил. По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянс-ка система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото Учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията. Ние знаем, че борбата против Бялото Братство е изкуствено създадена от няколко владици и кандидати за такива. А щом твърдите, че православната църква е мистична и Христос живее в нея, попитайте Го, каква е мисията на Бялото Братство в България и Той ще Ви каже. Вие сте тръгнали из провинцията да браните православието от прожектора на Учителя Дънов.
към текста >>

Ние знаем, че борбата против Бялото Братство е изкуствено създадена от няколко владици и кандидати за такива.
Ние се срамуваме като българи от Вас, не знаем Вие какво мислите. Хвърлете от гърба си този багаж на гръцката митология, от който народът се е наплашил. По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянс-ка система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото Учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията. Ние знаем, че борбата против Бялото Братство е изкуствено създадена от няколко владици и кандидати за такива. А щом твърдите, че православната църква е мистична и Христос живее в нея, попитайте Го, каква е мисията на Бялото Братство в България и Той ще Ви каже. Вие сте тръгнали из провинцията да браните православието от прожектора на Учителя Дънов. Вземете си бележка, че който се яви пред този прожектор, трябва най-първо да бъде чист и свят; иначе ще се изложите. После, трябва да бъдете богослов, действителен богослов. Истинският богослов има връзка с небето, от дето му се изпраща истинската светлина.
към текста >>

83. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Нека да се води борба, но всяка борба да бъде разумна, справедлива и добра.
Бог е решил да промени целия свят. Това, което аз говоря е Божествено. Моята проповед ще я чуят всички. Няма да остане нито един, който да не я чуе. В настоящия ред трябва да се тури разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде разумна, справедлива и добра. Един ученик каза нещо по повод думите на Учителят и Учителят му каза: След една година каквото съм ви говорил ще го разберете. В детинския живот сме били чисти. Аз бих желал да станем като детето в чистотата. Дето има чистота, има сила и мъдрост. Да имате чистота, сила и мъдрост едновременно, то е човекът.
към текста >>

84. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Нека да се води борба, но всяка борба да бъде разумна, справедлива и добра.
Бог е решил да промени целия свят. Това, което аз говоря е Божествено. Моята проповед ще я чуят всички. Няма да остане нито един, който да не я чуе. В настоящия ред трябва да се тури разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде разумна, справедлива и добра. Един ученик каза нещо по повод думите на Учителят и Учителят му каза: След една година каквото съм ви говорил ще го разберете. В детинския живот сме били чисти. Аз бих желал да станем като детето в чистотата. Дето има чистота, има сила и мъдрост. Да имате чистота, сила и мъдрост едновременно, то е човекът.
към текста >>

85. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

В най-големият разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна, една вечер, младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове - гърци, които го нападнал, за да го убият.
И това той силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан свидетел на тая сцена бил пазачът на черквата - джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяният момък, турил ръка на рамото му и му казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир! " Същият дух и в други важни моменти на живота на свещ. Константин му се явявал. В най-големият разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна, една вечер, младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове - гърци, които го нападнал, за да го убият. С мъка той се отървал от опасността, като оставил част от расото в ръцете им. В това време той вижда своя духовен ръководител, който отправил към него ободрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанас (своя покровител на когото бил зет), че българското черковно дело върви успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г. когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X.
към текста >>

86. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

А нейните синове бяха приемани от нашите приятели и те им съдействаха в различните години на тяхната нелегална борба.
Тя имаше изключително добро отношение към Учителя и към нас и това не е случайно, защото аз лично по онези години бях свидетел на следният случай.. Когато Георги Димитров по онези години е бил в нелегалност в чужбина в къщата им нахълтва полиция, а сестра му Елена е била в къщата и поле-ка-лека се прекачва през една капандура и преминава общият таван. По това време аз бях при Учителя и когато над главата ни се чу едно топуркане поради това, че някой минаваше по тавана Учителят се усмихна, сложи пръст на устните ми и каза: „Пшът". Той веднага ме изпрати да си вървя. После Учителят извика сестра Василка и я накара да я облече като наша сестра с бели одежди и бяла забрадка и да я изведе от входа, което тя точно така направи. Така че баба Парашкева беше благодарна на Учителя, беше свободолюбива по дух, не се кланяше на църковници и четеше Евангелието, и имаше възможност при нас да разговаря на различни теми. А нейните синове бяха приемани от нашите приятели и те им съдействаха в различните години на тяхната нелегална борба. Ето ви един пример за съжителство на протестанти с Учителя и с неговите последователи.
към текста >>

87. 208. ДЯДО БЛАГО

Аз когато отивах при Учителя знаех, че отивам при Бога, но като видях, че тези изкуфели старци продължават да правят дежурства и да пазят Учителя и като виждам, че никой не протестира, затова реших в себе си, че аз трябва да бъда първата и ако трябва първа да падна в борбата ще падна, но ще пробия охраната им и ще стигна до Учителя.
Аз да тръгна към Учителя, а той да не ме пусне. Откъде накъде, та този Учител не е само негов, не е само мой, той е на всички. И така в ума ми проблясва едно решение, че аз трябва да изляза на бой с него, на живот и на смърт и дори вече се оглеждам къде му е най-слабото място, за брадата ли да го хвана или за косата, или да му сложа само един ритник. Аз тогава бях млада жена и много яка, а бях пианистка и на всички пианисти пръстите и китките са много здрави и ако решат да хванат някого за гушата не само ще го хванат и стиснат, но ще го вдигнат във въздуха. Ще кажете и таз хубава - отива при Учителя, а мисли такива неща като разбойник. Аз когато отивах при Учителя знаех, че отивам при Бога, но като видях, че тези изкуфели старци продължават да правят дежурства и да пазят Учителя и като виждам, че никой не протестира, затова реших в себе си, че аз трябва да бъда първата и ако трябва първа да падна в борбата ще падна, но ще пробия охраната им и ще стигна до Учителя. Такива мисли ме вълнуваха и аз крача заканително към дядо Благо, а той си стои на пост като войник да си брани и отстоява дежурството като охрана на Учителя. И ето вече правя една от последните си крачки към дядо Благо и вече протягам ръка да го хвана за гушата, изведнъж вратата се отвори на приемната долу и се показа Учителя. Показа се на последната крачка и на последната секунда преди да стане сблъсъка между мен и дядо Благо и преди да съм го хванала за гушата. Излиза Учителя и казва: „Марийке, можеш ли да направиш една салата от домати? " „Може, Учителю, но нямам зехтин." Тръгвам с Учителя да ми даде зехтин, прескачам прага, Учителят минава покрай дядо Благо и изобщо не го поглежда и не му обръща внимание все едно, че не е дядо Благо, а че е някакъв стълб или камък.
към текста >>

88. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

Вместо да се замислят сериозно върху назрялата нужда на обществото от духовна храна, пригодена за съвременния придир-чив ум, те губят време и средства в безполезна борба с „ереси" и „секти" като да се намираме в тъмните векове.
У нас само тая вълна още не е засегнала умовете на интелигентните, които се намират още под хипнозиса на Бюхнеризма и Хъкселеизма. Скептицизма е завладял душите на малкото ни учени хора. Даже и по-дейните черковни водачи не са свободни от съмнение и неверие. Инак как може да се обясни неприязненото им държане към новото духовно движение. Нещо по-лошо. Вместо да се замислят сериозно върху назрялата нужда на обществото от духовна храна, пригодена за съвременния придир-чив ум, те губят време и средства в безполезна борба с „ереси" и „секти" като да се намираме в тъмните векове. И като не се задоволяват с проповеди от амвоните и памфлети по вестници, напокон отправят отровни стрели и чрез комедияшки творби. Не направих чест на автора на мръсната интрига, озаглавена „Пред изгрев слънце" - не ходих да я видя на сцената, но от похвалния отзив на младия наш професор г-н Михаил Арнаудов, поместен в брой 6432 от 12 ноември 1921 г. на в. „Мир", се учим, че автора „избира за предмет на своя персифлак една широко разпространена у нас и другаде социална психоза, всичко онова именно, което под името на теософия и спиритизъм, на окултизъм и фре-нология е могло да увлече голяма част от полуинтелигентната публика, особено жените. Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията.
към текста >>

89. 248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ

Тук научих, че когато се внесе една идея да не ее вижда чия е идеята, за да не се провокират някои сили за борба срещу идеята.
Всички останаха много доволни. Но на никого и на ум не му мина, че това са идеи от Учителя. На всички се хареса тази идея, но не знаеха чия е, а тя бе толкова обикновена, бе достъпна всекиму, но трудно да се види от обикновените човешки очи. Ако бях казала чия е идеята, всички щяха да скочат и да се обявят срещу нея. И по този начин аз щях да си навлека неприятности както това стори Савка. Тук научих, че когато се внесе една идея да не ее вижда чия е идеята, за да не се провокират някои сили за борба срещу идеята. По-късно споделих с Учителя за целия този случай. Каза ми: „Когато една идея има Божествен порядък важното е да се приложи. Онзи, който я сваля и онзи, който я прилага и двамата вършат Волята Божия". По идея на Учителя създадохме духовна група. Събрахме се у Савка и тя ни съобщи, че е говорила с Учителя за това събиране и за начина на провеждането.
към текста >>

90. 255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ

В постоянната тази борба между двамата, крайната победа е на страната на Духовния човек, защото; „Няма Сила, като Силата на Духа.
Тя е оръдие, в която и чрез която Силата действува и се проявява. Физическия човек работи с физическата материя, съставляваща нисшата природа, която действува противно на Духа. Духовния човек състоящ се от тънка и ефирна материя - духовна материя не се поддава на обикновеното зрение. В него са вложени за развитие и усъвършенствуване Божествените Добродетели и е в постоянна връзка с Духа и има всички негови възможности. Озаряван от най-светли, красиви, Божествени идеи, духовния човек, стремейки се всякога нагоре прави непрестанни и големи усилия за надмощие над физическия човек. В постоянната тази борба между двамата, крайната победа е на страната на Духовния човек, защото; „Няма Сила, като Силата на Духа. Само Силата на Духа е Сила Божия."
към текста >>

91. 261. ИЗКУСИТЕЛЯТ

Тя до края водеше борба с него като всяка ревнива жена на света.
Той се възмути от факта, че той знаеше, че си заминава и точно в този момент една жена му прави сцена на ревност и то пред него, Всемировият Учител. Той се обърна към мен и направо ме помоли: „Не я хокайте! " Това бяха последните думи на Учителя за една жена, която го е тормозила от началото до края на Школата му и на живота му на земята. Савка като видя очите му, падна на колене и почна да се моли: „Господи, само Тебе имам! " Учителят мълчеше. Тя до края водеше борба с него като всяка ревнива жена на света. Учителят издържа докрай с Любов, Мъдрост и Истина. Издържа, за да се учим и ние от неговия пример и ни даде един модел за съжителство между хората. Той създаде обстановката на света в самата Школа на Изгрева и тук всеки трябваше да постъпи така, съгласно онова, което беше научил. Не само със Слово, но и с живота си Учителят учеше и показваше. Савка си замина шест месеца след Учителя.
към текста >>

92. 28. ГОЛЯМАТА, ХУБАВА И ВАЖНА СРЕЩА. САМООПРЕДЕЛЯНЕТО

Въобще, у мене ставаше борба между старото и новото разбиране за Него, за Божественото.
Да отидеш при човека и да му кажеш, че се съмняваш в него, не е лесно. Но отидох. Тогава не Го познавах още добре. Мислех си, как ли ще ме приеме? Дали няма да се обиди, дали няма да бъде строг и сърдит, разсъждавах по човешки. Въобще, у мене ставаше борба между старото и новото разбиране за Него, за Божественото. И това ме страшно 41 измъчваше. И когато отидох при Него аз бях толкова уморена от тази вътрешна борба, че ми беше безразлично вече как ще ме приеме. Така или иначе, да се тури край на тази борба. От тази среща зависеше моето самоопределение, да остана в Братството или да си отида в света. Бях съгласна и на второто, само да се успокоя, толкова ми беше непосилна тази борба.
към текста >>

И когато отидох при Него аз бях толкова уморена от тази вътрешна борба, че ми беше безразлично вече как ще ме приеме.
Тогава не Го познавах още добре. Мислех си, как ли ще ме приеме? Дали няма да се обиди, дали няма да бъде строг и сърдит, разсъждавах по човешки. Въобще, у мене ставаше борба между старото и новото разбиране за Него, за Божественото. И това ме страшно 41 измъчваше. И когато отидох при Него аз бях толкова уморена от тази вътрешна борба, че ми беше безразлично вече как ще ме приеме. Така или иначе, да се тури край на тази борба. От тази среща зависеше моето самоопределение, да остана в Братството или да си отида в света. Бях съгласна и на второто, само да се успокоя, толкова ми беше непосилна тази борба. И това щеше да зависи само от Него, от приема Му - как ще ме приеме и какво ще ми каже. От мене беше началната стъпка - да отида, а от Него - да остана.
към текста >>

Така или иначе, да се тури край на тази борба.
Мислех си, как ли ще ме приеме? Дали няма да се обиди, дали няма да бъде строг и сърдит, разсъждавах по човешки. Въобще, у мене ставаше борба между старото и новото разбиране за Него, за Божественото. И това ме страшно 41 измъчваше. И когато отидох при Него аз бях толкова уморена от тази вътрешна борба, че ми беше безразлично вече как ще ме приеме. Така или иначе, да се тури край на тази борба. От тази среща зависеше моето самоопределение, да остана в Братството или да си отида в света. Бях съгласна и на второто, само да се успокоя, толкова ми беше непосилна тази борба. И това щеше да зависи само от Него, от приема Му - как ще ме приеме и какво ще ми каже. От мене беше началната стъпка - да отида, а от Него - да остана. Но Той беше майстор.
към текста >>

Бях съгласна и на второто, само да се успокоя, толкова ми беше непосилна тази борба.
Въобще, у мене ставаше борба между старото и новото разбиране за Него, за Божественото. И това ме страшно 41 измъчваше. И когато отидох при Него аз бях толкова уморена от тази вътрешна борба, че ми беше безразлично вече как ще ме приеме. Така или иначе, да се тури край на тази борба. От тази среща зависеше моето самоопределение, да остана в Братството или да си отида в света. Бях съгласна и на второто, само да се успокоя, толкова ми беше непосилна тази борба. И това щеше да зависи само от Него, от приема Му - как ще ме приеме и какво ще ми каже. От мене беше началната стъпка - да отида, а от Него - да остана. Но Той беше майстор. Голям Майстор! Виртуоз, виртуоз в познаване на човешката душа.
към текста >>

93. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

И готова или не, всеки се прибира в палатката, застава до входа й като страж и почва борба с бурята.
Не 111 се минава и час от разговора и от запад ни плисва една вълна - въздушна вълна - вятър. Втора, трета... Започва да става застрашително. Братя и сестри бързат, кой където е да се прибере в палатката си и да я закътат. Стягат въжетата, окопават ги наоколо, затискат с камъни, отвътре нареждат вещи околовръст да няма дупчица от където да влезе вятърът, че влезе ли веднъж, надуе ли я отвътре, тя е загубена. Ако не още в началото, до края на бурята, колкото и да е здрава, тя ще падне или ще бъде разкъсана. И готова или не, всеки се прибира в палатката, застава до входа й като страж и почва борба с бурята. Тя напира, блъска, ти държиш, стягаш, връзваш отвътре, оправяш повалени вещи и дрехи и т.н.... А бурята реве, бучи, блъска жестоко, яростно, понякога придружена и със силни мълнии, гръмотевици, светкавици... Ад! Същински ад! Страх да те съвземе. Затихне за миг, като че ли да си поотдъхне и събере сили и с по-голяма ярост връхлита. Разгневена е природата, мислиш си.
към текста >>

94. КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ И ДЪНОВИЗМА

Бележки на редактора.

активни борци срещу фашизма и капитализма, като бяха включени всички онези, които съдействуваха повече или по-малко на комунистите в нелегалната им борба срещу предишната власт.
КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ И ДЪНОВИЗМА Бележки на редактора. Едно десетилетие след 9.1Х.1944 г., когато комунистическата власт бе укрепена, беше гласуван закон за привилегии на т.нар. активни борци срещу фашизма и капитализма, като бяха включени всички онези, които съдействуваха повече или по-малко на комунистите в нелегалната им борба срещу предишната власт. За едно десетилетие те нараснаха на десетки хиляди. Никола Гръблев остана на военната си пенсия. Беше успял да премине онова сито поставено от комунистите, при което всички бивши офицери бяха уволнени и без изключение бяха разследвани за евентуални прегрешения и престъпления към комунистите. Никола Гръблев не пожела привилегирована пенсия като съдействуващ за спасяване на 54 души комунисти. А това навремето бе нещо повече от подвиг.
към текста >>

Затова пък религията и фашизмът се оказаха отлични съюзници." (стр.48) „След Девети септември, когато дъновизмът не можеше вече да чака никаква подкрепа от страна на държавата, в организацията на Бялото Братство намериха тихо пристанище не един от бившите хора: царски офицери, национализирани индустриалци и разни други декласирани елементи." (стр.64) „Борбата срещу дъновизма на идеологическия фронт е борба за абсолютно господство на марксистко-ленинския мироглед, борба срещу остатъците от капитализма в бита и съзнанието на трудещите се." (стр.87) През 1981 г.
Първият заместник на Дънов - Любомир Лулчев беше в продължение на две десетилетия един от най-близките тайни съветници на цар Борис III. Той с пълно право си спечели прозвището „българският Разпутин". Съден заедно с фашистките регенти и министри от Народния съд, той получи смъртна присъда и беше ликвидиран." (стр.36) „Както вече показахме, в периода на фашистката диктатура и мракобесие дъновизмът бе на служба в двореца посредством Л. Лулчев. Как може тогава да се говори за някаква любов или съчувствие към социализма от страна на дъновизма. Независимо от това, религията и социализмът са изобщо несъвместими. Затова пък религията и фашизмът се оказаха отлични съюзници." (стр.48) „След Девети септември, когато дъновизмът не можеше вече да чака никаква подкрепа от страна на държавата, в организацията на Бялото Братство намериха тихо пристанище не един от бившите хора: царски офицери, национализирани индустриалци и разни други декласирани елементи." (стр.64) „Борбата срещу дъновизма на идеологическия фронт е борба за абсолютно господство на марксистко-ленинския мироглед, борба срещу остатъците от капитализма в бита и съзнанието на трудещите се." (стр.87) През 1981 г. бе отпечатана книгата „Психология и психо-патология на религията" от Васил Милев. На стр. 112-119 в стаята „Секта на дъновистите" се опитва да твърди, че Петър Дънов имал слухови халюцинации, налудничави изказвания за величие, мисловна разкъсаност, цитират се различни автори преди 1944 г. срещу Петър Дънов, за да се докаже накрая, че у него съществува „наличието на сериозно психическо заболяване от кръга на парафрения, етап в развитието на параноидна шизофрения. Тези две книги се допълват една с друга и всеки един ред по това време подлежеше на строга цензура и се отпечатваше само това, което бе съгласувано с комунистическата идеология и с целите на комунистическата власт.
към текста >>

95. ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

Бе поведена борба и се поведе битка и водехме война с всички, които се противопоставяха за написване опитностите на приятелите от Школата.
През онова време в братските среди и срещи кръжи една идея, според която тези опитности имат само личен характер и като личен характер те трябва да бъдат скрити и покрити от останалите. Издигаше се знамето на скромността и смирението на ученика. И това спираше много приятели да си напишат опитностите. Най-върли защитници за тази скромност и смирение бяха онези, които нямаха никакви опитности и това го правеха с ясното съзнание от завист, за да не би други да изпъкнат пред тях. Това беше поголовно явление и ние заварихме мнозина от тях. Бе поведена борба и се поведе битка и водехме война с всички, които се противопоставяха за написване опитностите на приятелите от Школата. А онези, които имаха и не бяха ги написали ги убеждавахме със Слово и с извадки от беседите на Учителя, че опитността на един ученик е опитност на цялата школа и че тези опитности са реализирани Божествени закони чрез Словото на Учителя и от Мировият Учител. Тогава те свеждаха глави и някои скланяха глави в послушание и ние записвахме за следващите поколения. Беше жестока битка и велика война. Не забравяйте това! А Петър Камбуров, който бе съвременник на всички възрастни приятели и който много добре знаеше и виждаше онова знаме, което се издигаше за скромност и смирение много добре осъзнаваше пагубността на тяхното деяние.
към текста >>

96. 23. ТЕЛЕГРАМАТА, КОЯТО ЗАЩИТАВАШЕ МОРАЛА НА ИЗГРЕВА

Цанка Екимова

Аз това го съзнавах, но нищо не можех да направя в момента, но бях готова за борба.
А най-тежко бе за Юрдан. Всичко от града знаеха за телеграмата и за моята изневяра и се чудеха как може такъв мъж като него да се остави да му се качват на главата и да го правят на посмешище пред всички. Това го чух лично с ушите си, дори една от доброжелателките на Юрдан подметна: „Сестро, моли се и чукай на дърво такава напаст и такова чудо да не ти дойде до главата. Дойде ли ти, да знаеш отърване няма". Така че това бе за Юрдан жесток изпит. Аз това го съзнавах, но нищо не можех да направя в момента, но бях готова за борба. Защо ли? Защото преди да си тръгна от Изгрева отидох при Учителя и го попитах какво да правя като се върна в Габрово, за да мога да си спася кожата от змея. Учителят ми каза: „Сестра, змея се укротява само с музика. Свирете им! " Така, че аз бях готова да се боря със змея, но нямах още повод за това.
към текста >>

97. 6. ЯРМИЛА МЕНЦЛОВА И ПАНЕВРИТМИЯТА

Крум Въжаров

Ето какво нещо е борбата с тъмните сили.
Една вечер, прибирайки се в центъра на Париж, някой я удря с някакво желязо отзад по главата с цел да я оберат. Тя пада в безсъзнание и я намират сутринта в безсъзнание на улицата. Прибират я в болницата и след два месеца тя си замина от този свят. Замина си по такъв начин. Не можа да дочака и нямаше възможност да следи отпечатването на книгата. Ето какво нещо е борбата с тъмните сили. Решиха да я премахнат, за да не излезе Паневритмията. Не съм преглеждал нейния хороскоп и не съм търсил такъв подобен аспект в него, Но си завърши като войник работата и плати с живота си за това. Това не е малко, да платиш с живота си своят идеал и онова, което работиш толкова години за делото на Учителя. Когато аз отидох в Париж да работя с нея по Паневритмията още първия ден ми откраднаха портмонето. Големи майстори са.
към текста >>

98. 7. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО

Станка Иванова Тотева

Но аз тъй силно преживях този момент на борба с тия сили, че и по-късно си спомнях как слязох долу, където беше мъжът ми и детето.
А мъжът ми отдолу викаше: „Хайде, какво се бавиш, бързай да слезем в хижата". Аз не можех да стана. Бях зашеметена. Само благодарях на Бога и казвах: „Благодаря Ти Господи, благодаря Ти! " Тогава едва се надигнах и като че ли нищо нямаше наоколо, борещите се сили се изпариха. Но аз тъй силно преживях този момент на борба с тия сили, че и по-късно си спомнях как слязох долу, където беше мъжът ми и детето. После слязохме на хижата. Тогава си спомних обещанието на Учителя, Който ми каза: „Навсякъде можеш да ходиш, но само по билото на Рупите, не". И може би Учителят бе дошъл пак да ми помогне. Възможно е, затова да ми помага, защото бях послушна. Аз си отговорих по моему на този въпрос, кога Учителят помага: когато сме послушни, тогава Учителят се притича на помощ.
към текста >>

99. БЕЛЕЖКИ

Станка Иванова Тотева

Този фокус на борба е вътре в нея, вътре се движат силите и тяхната проекция е вътре в нея, а не отвън.
Имаше и инциденти, но смъртен случай през времето на Учителя нямаше. Имаше правила дадени от Учителя за обходата на учениците с високата планина, те са общи и задължителни за всички, но имаше и индивидуални случаи. На някои Учителят разрешаваше да се катерят по върховете, а на други строго забраняваше. Случаят със Станка и Рупите е показателен и нейното послушание говори за самодисциплина. Опитността й с падането й в подножието на връх „Вежен" с голямата раница говори за онези две сили, които се борят с нея. Този фокус на борба е вътре в нея, вътре се движат силите и тяхната проекция е вътре в нея, а не отвън. Ако е отвън ще пострада повече и няма възможност да контролира нещата. Но понеже тази арена на борещите се сили е у нея, тя може да се справи само когато направи връзка с духа на Учителя, като си казва, че била винаги послушна на Учителя. Послушанието е метод на връзка между ученика и Учителя. Няма друг метод освен послушанието. То е връзката между ученика, между човешката душа и Учителя - Божественият Дух.
към текста >>

100. 1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!

Симеон Арнаудов