НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
138
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
С още по-голям плам, вдъхновение и пастирска загриженост той се хвърлил в предните редици на
борбата
.
На 21 май 1861 г. в околностите на село Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на самостоятелна община, присъединена към Българската църква. Заедно с това била сформирана и първата българска училищна община и построена постройка към нея, която през 1862 г. била тържествено осветена. След смъртта на владика Порфирий през 1864 г., отец Константин се отделил изцяло от връзките си с гръцката митрополия в град Варна и храбро издигнал знамето на отделна българска църква.
С още по-голям плам, вдъхновение и пастирска загриженост той се хвърлил в предните редици на
борбата
.
Активно и без всякаква предпазливост представял българските искания пред представителите на турската власт в града. Благодорение на своя авторитет и добрата си репутация спечелил тяхното разположение. Българите поискали долния етаж на училищното здание в града да бъде превърнато в храм и там да се провеждат служби на славянски език. Така на 14 февруари 1865 г. в храма "Св. Арх.
към текста >>
2.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
взема дейно участие в
борбата
за църковна независимост.
По това време в селото поп е Иван Громов и за известно време свещенослужителстват и двамата. През 1857-1859 г. Константин се установява във Варна. През 1859 г. за няколко месеца е в Устово, но вероятно още същата година се завръща във Варна, където през 18601861 г.
взема дейно участие в
борбата
за църковна независимост.
След идването на руския вицеконсул Александър Рачински във Варна се чувства раздвижване на тягостната атмосфера. Освен турския гнет на българите много натежава и това, че нашата църква е под гръцка зависимост. Рачински идва в края на 1859 г. Като възторжен славянофил и българофил, той е запознат добре с борбите на българския народ. Още с пристигането си във Варна установява много близки отношения със свещеник К.
към текста >>
Отделянето на българите християни във Варна от фенерската Цариградска патриаршия допринася твърде много за повишаване на самочувствието им и способства за подемането с по-голяма сила на
борбата
за освобождение от османско иго.
Дъновски и с други видни български патриоти. С всички средства Рачински помага за въвеждането на свещенослужене на български език. След дълго настояване пред гръцкия митрополит Порфирий на К. Дъновски се позволява да служи на български в църквата „Св. Георги", първоначално само в събота.
Отделянето на българите християни във Варна от фенерската Цариградска патриаршия допринася твърде много за повишаване на самочувствието им и способства за подемането с по-голяма сила на
борбата
за освобождение от османско иго.
В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник. С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов Спомен на Николай Дойнов
към текста >>
3.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Въпреки многото трудности и спънки в
борбата
срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода.
Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство. Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно. Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България.
Въпреки многото трудности и спънки в
борбата
срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода.
Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела. В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия. Източник: 027. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски
към текста >>
4.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в
борбата
, подкрепят го в опасните времена.
Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел. Да не припознаем неговата стойност, неговата полза, значи да не припознаем човешкото естество и да докачим даже Божеството. Да искаме да заместим разума с вярата, ще рече да не знаем, че те двете са солидарни, неразделни, че се подкрепят и се въодушевяват едно от друго. Тяхното съединение отваря на мисълта едно по-обширно поле; то поставя в хармония нашите способности и ни поставя в един вътрешен мир. Човекът, дълбоко уверен, остава непоколебим пред опасността, както и между опитите.
Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в
борбата
, подкрепят го в опасните времена.
За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони. Такъв е характера на спиритическата вяра. Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна. Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност.
към текста >>
Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за
борбата
.
Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност. Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието.
Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за
борбата
.
Спиритистът познава причините за своите злини: той проумява тяхната потребност. Той знае. че страданието е законно и той го приема без да мърмори. Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък гроба, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите. От тези уверения се следват за него утешения - непознати от хладнокръвните и скептиците.
към текста >>
5.
Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”
, 8.10.1898 г.
Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика
борба
, но моят дух не отстъпи своето намерение.
Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде до где ви изведа в безопасно място.
Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика
борба
, но моят дух не отстъпи своето намерение.
Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята.
към текста >>
6.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 3.08.1899 г.
Животът е
борба
.
Благодаря ви за всичко. Радвам се на подобрението ви. Дай Бог да успявате по-добре във всяко отношение. Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни. Но, разбира се, всичко в света си има своето място и служба.
Животът е
борба
.
И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"95, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода. Всичко, което вие ми съобщавате, добре схващам. Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет. Д-р Миркович вярвам да е минал вече през Бургас96 и да ви е съобщил някои неща. При все това всичко, което се върши, е за общо добро.
към текста >>
И песента казва: „
Борба
непрестанна е този наш живот"95, но тази
борба
има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода.
Радвам се на подобрението ви. Дай Бог да успявате по-добре във всяко отношение. Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни. Но, разбира се, всичко в света си има своето място и служба. Животът е борба.
И песента казва: „
Борба
непрестанна е този наш живот"95, но тази
борба
има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода.
Всичко, което вие ми съобщавате, добре схващам. Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет. Д-р Миркович вярвам да е минал вече през Бургас96 и да ви е съобщил някои неща. При все това всичко, което се върши, е за общо добро. Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в живота и големите нещастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения за общото добро.
към текста >>
7.
Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 27.06.1900 г.
Вий ще срещнете заклети неприятели на Вашата душа с които ще влезете в
борба
.
Горко на тоя свет. Но такава е волята Божия: всичко трябва да се изпита и пречисти. Вярвай ми, Бог ви е събрал за да уякчи и укрепи вашата вера и да отмахне всеко съмнение и всеко колебание от вашето сърце и да ви даде по-пълно разумение на Неговата свята воля. Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце. Аз Ви казвам като на приятел: Вашия живот е заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се борите.
Вий ще срещнете заклети неприятели на Вашата душа с които ще влезете в
борба
.
Оръжията с които требва да се браните ся тези: Требва да сте опасани с истината на Господа през чреслата, правдата Му трябва да Ви е броня, спасението Му за шлем, вярата за щит, а словото Му за меч. При това всекога требва да имате умът и сърцето си отправени към Бога в дух на молитва и да търсите неговата помощ и подкрепа винаги. Аз зная и съм опитал, че със силата на верата и усърдието на молитвата към Господа всичко може да се победи. При това знайте, че Господ Исус е много близо до Вас. Той е нашия Небесен приятел когото ний познаваме и сме научили много неща в Неговото училище.
към текста >>
8.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ
, 5.07.1900 г.
Но тук
борбата
произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти.
Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си.
Но тук
борбата
произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти.
Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други. И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш Неговата работа?
към текста >>
9.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото), Нови пазар
, 11.09.1900 г.
149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната
борба
на македонските и тракийски българи.
С поздрав, ваш верен: П. К. Дънов Чети 7 глав[а] от Притчи. Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ...................
149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната
борба
на македонските и тракийски българи.
Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). На 2 септември 1899 г. в Бургас 67 души учредяват Македоно-одринско дружество. Това е едно от първите такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македонски комитет през пролетта на 1900 г. Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад граница.
към текста >>
10.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Шумен
, 27.01.1901 г.
Има силна
борба
, но Онзи, Който е откъм нас, е силен.
Всичко върви добре. Господ оправя пътя ни. Ние струваме добрата Му Воля. Нашите приятели в Н[ови] п[азар] ги оставих много добре9. Някои от по-последните съобщения, които съм приел, ще Ви ги съобщя с някое друго писмо.
Има силна
борба
, но Онзи, Който е откъм нас, е силен.
Ние ще приемем помощ Отгоре, и то наскоро. Силата ще се удвои и делото ще тръгне. Вярност, преданост, единодушие в Любовта, това е важното. Колко са славни въжделенията за Този, който ни придружава в живота. Скръб или радост, все що е дошло, е добро.
към текста >>
11.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), София
, 28.02.1902 г.
Ний сме били за дълго време в
борба
.
Във всичко уповайте твърдо и яко в обещанията. 3а нуждите Ви Господ, Който Ви ръководи, ще промисли. Има засега някои лоши влияния, които се стараят да охладят Вашата вяра, но дерзайте. Помощ на всинца ни иде. Тук се вършат чудни работи.
Ний сме били за дълго време в
борба
.
Имаме още един приятел и мнозина, които Господ привожда. Само повече вяра, повече усърдие и молитва от всички ви. Кога Ви видя, има[м] да Ви донеса добри новини. Колко са верни и истинни Божиите обещания. Господ като че от мъртвите въздига мнозина.
към текста >>
12.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 22.01.1904 г.
Има
борба
на духовете.
м. получих. Бъдете бодър духом. Имайте тихо упованиe и Господ ще извърши всичко това, което е най-добро. Помнете, работата, която сега вършите, е Негова. Направете задружно моление към Господа с пост и молитва, за да открие Той напълно Неговата Добра Воля за това дело, понеже виждам едно малко препятствие.
Има
борба
на духовете.
Господ ми казва да чакам и вие да чакате, докато Той уреди добре работата. Надявам се това Господ скоро да стори. Попитайте сърцето си ще ли бъдете в сила да извършите това, което Господ ще ви възложи. Аз желая вашето добро и доброто на вашата душа. Да не би да ви стане спънка в живота.
към текста >>
13.
Учителя изготвя френологични карти на Елена и Константин Иларионови
, 19.02.1904 г.
Аз съм със силна воля, силни чувства, силно развити морални чувства, които постоянно се намират в
борба
и винаги моралните вземат връх (превес).
В живота си съм повече идеалист, което се дължи на силно развитите ми морални чувства. Дясната ми страна на мозъка е по-силно развита от лявата, вследствие на което повече кръв се отправя към нея, на което се дължи чрезмерната чувствена възбудителност. Физическата работа ще ми подейства доста благотворно. Необходимо е умствено занятие, систематично и писмено излагане на мислите, да се занимавам повече с книги от обществен и религиозен характер. Много съм откровен, праволинеен и смел, за последствията не мисля.
Аз съм със силна воля, силни чувства, силно развити морални чувства, които постоянно се намират в
борба
и винаги моралните вземат връх (превес).
Аз ще обичам всички, било домашни или приятели, ако се отнасят ласкаво с мене, да не са сериозни или много начумерени. Огорчавам се лесно, гневът ми се възбужда лесно, но моралните ми чувства налагат винаги едно ограничение и вследствие скоро ми минава. Отмъстителност нямам, но който ме докача, докато не се извини, мъчно мога да се примиря с него. Доста съм предвидлив, но не мога да приложа предвидливостта си практически в живота. Към 55-годишната си възраст ще издържа една криза.
към текста >>
14.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
И сега вече сме дошли до епохата, в която тази
борба
между двата принципа – на светлината и на тъмнината – да се развие до такава степен, че надмощието е взето безвъзвратно от представителите на светлината, на свободата, на братството и на единството… Разбитите армии на тъмнината, на робството, на потисничеството са в пълен безпорядък на отстъпление по всички фронтове, във всички отрасли на живота – отиват в бездната на изчезване за вечността.
Развитието на човечеството върви по една обща доктрина на възкачване към съвършенство, в която има много чупки на възкачване и слизане, докато се пробуди и съзнателно се свърже с ония природни закони, които съдействат за неговото развитие. Условията за това растене и усъвършенстване са вложени във всяка човешка душа, която постепенно се развива в пъпка, за да се разцъфти в близкото или далечно бъдеще и да даде сладък плод за общо благо на човечеството. Досегашните култури са били създавани от разни народи и са били стимулирани единствено от груби и материалистични стремежи… Водени от тези отрицателни сили, те са били в непрекъснати борби, войни и заробвания на по-слабите народи и по този начин са спъвали тяхното и своето собствено правилно развитие… Обаче светлината всякога е вземала надмощие над тъмнината, свободата – над робството и знанието – над невежеството… Жарта за свободата е скъсвала веригите на робството. Жертвата се е налагала и доброволно се е давала и е парализирала грубия егоизъм, лакомията и жестокосърдечието на потисниците.
И сега вече сме дошли до епохата, в която тази
борба
между двата принципа – на светлината и на тъмнината – да се развие до такава степен, че надмощието е взето безвъзвратно от представителите на светлината, на свободата, на братството и на единството… Разбитите армии на тъмнината, на робството, на потисничеството са в пълен безпорядък на отстъпление по всички фронтове, във всички отрасли на живота – отиват в бездната на изчезване за вечността.
Сега вече сме тръгнали с бързи крачки в пътя на обединението между отделните индивиди в по-малки или в по-големи групи – колективи – общности и с оглед да се дойде един ден до пълното обединение – побратимяване на цялото човечество – „едно стадо, един пастир”, „един народ, една държава по цялото земно кълбо”, „всички към океана, всички над океана”… Тази задача за обединение предстои да се изпълни от славянството – спасителната лодка за цялото човечество. Другите народи от всички стари култури изиграха своите роли и исторически отидоха в забвение. Едни изчезнаха в своята гордост и тщеславие, другите ще трябва да се приобщят към Новото време и да съдействат за новия човек, новия тип хора, новата земя с нейните нови закони, ред и порядък за общото велико добруване на човечеството. Напредналите човеци, писатели, философи и други изтъкнаха в разни времена, че западната европейска култура също е в упадък.
към текста >>
15.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Първи ден. Откриване
, 13.08.1907 г.
Адът се беше опълчил да разтури събора ни.Учителят стана мрачен и се отстрани, като каза, че изходът на
борбата
ще зависи от нас.- Крепък е нашият генерал - казах аз.
Събранията ставаха в дома на евреина Бахура, близо до морето. Присъствуваха всичките членове от миналата година плюс новите: Анастас Бойнов, Константин и Елена Иларионови от Търново. Събранието се откри от Председателя и Учителя П. К. Дънов в 10 часа преди обяд.Слово Въведение- Тазгодишното наше събрание се отличава по това, че е наша първа стъпка на земята. Вземаме първа стъпка в духовния живот.
Адът се беше опълчил да разтури събора ни.Учителят стана мрачен и се отстрани, като каза, че изходът на
борбата
ще зависи от нас.- Крепък е нашият генерал - казах аз.
- Ние ще победим. (М. Казакова).- Крепостта се превзема с добри войници - каза Учителят и бърже излезе. Всички притаихме слух и останахме като вкаменени на местата си.Деня и нощта ги прекарахме в молитва и бдение. Привечер на хоризонта откъм север се показаха чудни небесни знаци, от които разбрахме, че нашият Учител е победител. Това ни ободри.
към текста >>
И тъй, в
борбата
добрите духове победиха.- Трябва да внимавате, защото стоите пред интелигентни същества.После това се прочете даденото от Господа:Извор, вяра и упование.Даниил, 3 глава.
Всички притаихме слух и останахме като вкаменени на местата си.Деня и нощта ги прекарахме в молитва и бдение. Привечер на хоризонта откъм север се показаха чудни небесни знаци, от които разбрахме, че нашият Учител е победител. Това ни ободри. Заранта в 8 часа Учителят пристигна весел. Той е прекарал нощта в молитва и бдение в северните височини над Варна, като е изходил едно разстояние от 20 километра.
И тъй, в
борбата
добрите духове победиха.- Трябва да внимавате, защото стоите пред интелигентни същества.После това се прочете даденото от Господа:Извор, вяра и упование.Даниил, 3 глава.
Така Аз съм в сила да те избавя от всяко зло и да предотвратя всяко нещастие. Затова уповай както тия три мъже и да не те смущава нищо. Заповедите и постановленията човешки не важат.Йоан, 10 гл., 10 стих. Аз Съм истий, Който полагам живота Си за теб винаги и съм светлина за душата ти и подкрепа за духа ти сега.Захарий, 3 гл., 3 cm. Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в светли дрехи и ще ходиш във виделината на лицето Ми.Иеремия, 15 гл., 20 cm.
към текста >>
16.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 17 август - събота.
, 17.08.1907 г.
Болестта е следствие на
борбата
на човешкия разум, на човешкия организъм.
Истината във физическото поле се появява в червената краска – основна краска на Живота, гдето подкача всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долна в лествицата на краските, но същевременно тя е най-високата.Когато Истината слиза Отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира човека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия човеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести.
Болестта е следствие на
борбата
на човешкия разум, на човешкия организъм.
Така, когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човек всякога ще боледува; ако Духът има надмощие върху плътта, човек всякога ще бъде здрав. Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си. Защото ако вие разрушавате това, което Господ е създал, другите ще ви разрушат повече.
към текста >>
17.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 18 август - неделя.
, 18.08.1907 г.
Между източника и реката никога не трябва да се образува
борба
.Законът е такъв: чрез закона за Добродетелта от Духовния свят сте слезли тук.
Даже един на други няма да показвате това, което в тазгодишното събрание ви се даде, а всякой ще си го запази само за себе си. Защото тук е един вътрешен духовен закон: за да растете в истинската Мъдрост и Любов, трябва да спазвате абсолютно Божиите желания. Няма нужда от философии от ваша страна, защото тогава ще значи, че вие да сте по-мъдри от Бога. Само по този начин вие ще можете да възприемете Божествената Мъдрост и затова вие трябва да спазвате всичко. Ако у вас трябва да се проявява Любовта, това е Неговото желание и следователно вие ще бъдете израз на това, което желае.
Между източника и реката никога не трябва да се образува
борба
.Законът е такъв: чрез закона за Добродетелта от Духовния свят сте слезли тук.
Чрез Добродетелта сте слезли в материалния свят, събрали сте всички нечистотии и Любовта е, която ще ви изпере, а Мъдростта ще ви заведе на Небето. Затова, като се върнете в Небето, не трябва да се връщате празни.Понякога Истината се поставя в най-простия вид, но само когато едно цвете се развие, тогава ще видите какво е то. И семето само когато узрее, може да се види какво е то. Вие ще разберете отпосле това, което с език не може да се каже, защото има неща, които с човешки език не могат да се обяснят. Преди десет хиляди години как хората са разбирали нещата, а сега как ги разбират?
към текста >>
18.
Учителя участва в неделно събрание, София, 14 октомври, неделя
, 14.10.1907 г.
Ако ви кажех самата истина какво ви предстои да направите, то ще срещнете такива съпротивления, щото щяхте да се видите в голяма
борба
; като ви кажа истината, ще въстанат у вас всичките лоши мисли на миналото и у вас ще се образува ужасно клокотене.В 1907 година вие вземате първата стъпка и до 1914 година трябва да направите [...]И вие трябва да бъдете готови, за да посрещнете тази сила, за да се не стопите.
Вие се молите, но трябва и да работите, за да дойде у вас. Да гледате да изхвърлите от вас гнева, себелюбието и страха. Забелязва се, че вие воювате отделно. Помежду вас има механическа връзка, а не духовна. Помежду вас има антагонизъм.(Прочете Галатяном: 5; 18-26.) Да държите тия правила.Щом се съедините с Духа на нашите трима приятели, този Дух ще извърши у вас всичко.
Ако ви кажех самата истина какво ви предстои да направите, то ще срещнете такива съпротивления, щото щяхте да се видите в голяма
борба
; като ви кажа истината, ще въстанат у вас всичките лоши мисли на миналото и у вас ще се образува ужасно клокотене.В 1907 година вие вземате първата стъпка и до 1914 година трябва да направите [...]И вие трябва да бъдете готови, за да посрещнете тази сила, за да се не стопите.
Когато дойде Духът, ще бъде такова велико движение, щото който се огъва, ще мине, а който се противи, ще се пречупи. Един ще носи, а друг ще занася.Вие трябва да гледате вътре във вас какви са отношенията ви спрямо Бога, а не спрямо человеците.Вие се старайте да изхвърлите вашето минало и всичките мисли, които ви смущават, са останки от ваши минали животи. Сега само си внушавайте и казвайте: „Ще бъдем добре, ще бъдем изпълнители на Царството Божие", и така във внушение след внушение и ще сполучите. Внушавайте си: „Ще се подчинявам за изпълнението на Божията воля, ще бъдем готови да изпълним Неговата воля."Най-подире дадоха се: за Бъчваров - Йоана 12; 12. За Мих.
към текста >>
19.
Учителя участва в неделно събрание, София, 2 декември, неделя
, 2.12.1907 г.
Бъчваров избра „съдина", ГумнероВ - „добродетел", Тачев-„
борба
", М.
А пък думата „труд" се състои от две думи: „тюкъ", или тъга, и „уд", което значи напрегнатост на удовете. Имайте духа на децата, та да може да се учите. Духът пита: „Знаете ли защо присъствувах днес? " И какво е филологическото значение на думата „присъствува"? По покана всеки един от нас избра по една дума.
Бъчваров избра „съдина", ГумнероВ - „добродетел", Тачев-„
борба
", М.
Георгиев - „принос", Гина-„любов", Голов - „наука", а Арнаудов - „Христос". - Урокът от избраните думи и тяхното значение е, че не трябва да роптаете, Светът е добър, който съм направил, само че вашият не му съответствува. Предупреждавам ви да не ставате отглас на лоши влияния. Пазете мислите и желанията си чисти. Нека се давят псетата, а вам предстои работа: да бъдете носители на истината, която налагам у вас, и образ на любовта, в която ви обличам.
към текста >>
20.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 9 август
, 9.08.1908 г.
Плътта, с която е облечен человек, тя е, която се покварва.Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се заражда
борба
между вас.
Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път и затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла; и гледайте веднага да я отхвърлите. Какво нещо е любовта? Следствие на живота. Животът е, който се покварва, а душата не се покварва.
Плътта, с която е облечен человек, тя е, която се покварва.Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се заражда
борба
между вас.
У вас любовта не се е още зародила. Всякой, който се опита да лиши другия от Божествената му свобода, ще бъде бит. Господ винаги говори чрез добро, а подир това, ако не се вземе предвид доброто, следва наказание. Аз ще ви накарам всинца или да любите, или ще приложим закона на Любовта. Тази година искам да научите този закон, щото лошите елементи да се обръщат във ваша полза.
към текста >>
21.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 10 август
, 10.08.1908 г.
Но дръжте се, тази
борба
ние сме я подкачили и трябва да я довършим.
А да кажем, че друг человек, когото са гощавали на 2-3 места, но и той също иска да яде, това желание с корен ли е или без корен? Ако един момък иска да се жени, това желание е с корен, но ако един человек вече се е женил 3 пъти и иска друга жена, това негово желание е без корен, защото той се е вече изтощил и желанието му няма да хване корен. То е равносилно като да искате българският народ веднага да стане английски- това желание също е без корен, но да желаеш народът ни да върви така по пътя на прогреса, щото един ден да стане като английския, това вече е с корен.Вие се побъркахте, защото някои от черните адепти са ви изкушавали и чрез това са искали да разслабят Веригата. И аз даже ще ви посоча лицата от вас, към които огънят на неприятеля тази година е най-много отправен, за да бъде Веригата отслабена. Те са: Георгиев, Бъчваров, Голов, Желязкова, Казакова, Петко, Илия, Елена.
Но дръжте се, тази
борба
ние сме я подкачили и трябва да я довършим.
Тази година Христос - ръководителят на Веригата, ще присъствува цяла година във Веригата и няма да я остави.Утре, 11 август, в 4 часа сутринта ще имаме пак събрание. IV.10 август, неделя Изгревът - Том 11
към текста >>
22.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1908 г.
Войната между Германия и Англия още не е избегната, тази
борба
между тях ще бъде от полза на славяните, за тяхното духовно подигане.
До 1914 година ще се уясни какво ще бъде. Този век целият ще бъде век на чистене и на въплотяване на светли, напреднали духове. А тези духове, които не са напреднали, но им се е позволило да дойдат, ще бъдат поставени под контрола. Сега става пробуждане на цялата кавказка раса. Сега каквото се извърши в Македония, е благодат, защото ако не беше извършено, войната беше неизбежна.
Войната между Германия и Англия още не е избегната, тази
борба
между тях ще бъде от полза на славяните, за тяхното духовно подигане.
В стимулирането на кармата на славяните ние виждаме и резултатите. Тези духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го подигат; и те са, които устрояват околните народи, за да му съдействуват. Славяните изобщо не могат да се развиват сами и ще видите, че тези, които живеят на запад, ще се разочароват от западната култура и ще потърсят същественото от изток. Илия Стойчев: - Дали България играе първенствующа роля при събуждането на славяните? - Няма съмнение.
към текста >>
23.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Селото е свидетел на много революционни случки от
борбата
на българите срещу турското робство.
Змеево (Дервент), Старозагорско. Кръщават го на името на дядо му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева. Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево.
Селото е свидетел на много революционни случки от
борбата
на българите срещу турското робство.
Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си.
към текста >>
24.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август
, 18.08.1909 г.
Затова с
борбата
, която водим, ние трябва да имаме мисълта, че Бог е с нас и какъвто кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, Което работи за нашето добро.
Така, че остава неизяснено все още къде се е провел съборът през 1909 г.? 18 август, 7 часа сутринта Г-н Дънов прочете 10 глава от Матея, 1 и 2-ри стих и след това от 16 стих до края, и каза:- В живота мъчнотиите ще дойдат. Тия мъчнотии могат да бъдат на физическото поле, астралното и менталното тела, те могат да бъдат в ума ти, сърцето ти, но тия мъчнотии трябва да ги победиш, защото неприятели на нашата душа имаме и в трите полета.Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето духовно развитие. Духовете, напреднали умствено, а останали духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората.
Затова с
борбата
, която водим, ние трябва да имаме мисълта, че Бог е с нас и какъвто кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, Което работи за нашето добро.
Щастие е онова, което Бог счита за щастие. Може да направи човек много грехове, но заражда се в душата му нещо и тя се оправдава. А пък друг човек може да не е направил грехове, но се отклонил от пътя, в който е поставен, пропада. Но Христос казва, че ние чрез Божествената любов можем да победим тия мъчнотии. Да призоваваме Господа и да не обръщаме внимание на ония шепнения, които черната ложа чрез разните мисли прави.Искам да ви кажа да не се съблазнявате от нищо.
към текста >>
Затова в
борбата
, която водим, ние трябва да имаме предвид мисълта, че Бог е с нас.
Тия мъчнотии могат да бъдат във физическото, Астралното или Менталното поле, т.е. те могат да бъдат в ума или сърцето, но всичките мъчнотии трябва да победим. Неприятели на нашите души имаме в трите полета. Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето духовно развитие. Духове, напреднали умствено, а изостанали духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората.
Затова в
борбата
, която водим, ние трябва да имаме предвид мисълта, че Бог е с нас.
Та какъвто и кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, което работи за нашето добро. Щастие е онова, което Бог счита за щастие. Може да е направил човек много грехове, но пробужда се душата и тя се умива. А пък друг човек може да не е направил грехове, но пък отклонен от пътя, в който е поставен, пропада. Но Христос казва, че ние чрез Божествената Любов можем да победим тия мъчнотии.
към текста >>
25.
Учителя води разговор с група ученици, София, 11 октомври
, 11.10.1909 г.
Интересно е, че когато човек отива при един болен с мислите си, трябва да създаде противоположни мисли, та с това да събуди
борба
у болния.
Какво ще научат тия клетки? Нищо друго освен отношението на разните други клетки едни спрямо други. Така и в духовния свят - духът, който пита, учи отношенията на духовете едни спрямо други. Да, на вас ви трябва опитност. За сферите вие всякога се излъчвате и ги бродите, само че сте в несъзнание, та не можете да си дадете отчет.
Интересно е, че когато човек отива при един болен с мислите си, трябва да създаде противоположни мисли, та с това да събуди
борба
у болния.
Записано от П. Гумнеров в ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни Изгревът - Том 11
към текста >>
26.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1910 г.
И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в
борба
с лошите мисли и чувства, които изпращаш на човека, с когото си в ненавист и така ти ще останеш неуязвим.
Светът — това са синовете, които са родили плътта и дявола. Никога не се заемайте да се борите с плътта, греха и дявола, защото, който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива почва. Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл и тогава ти, като станеш център, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще си вървиш по пътя неповредим. Намразил си, например, някого, на когото често и без да щеш изпращаш лоши мисли. В такъв случай намери се и се сдобри и сприятели с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с живота и линията на поведение на човека, с когото си се намразил.
И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в
борба
с лошите мисли и чувства, които изпращаш на човека, с когото си в ненавист и така ти ще останеш неуязвим.
Всичките сили в света вървят по известна плоскост. Те са седем долни и толкова горни етажа, та всичко — 14 велики течения. И за да се приложат, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да си подигнем ума към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ти трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. Това има връзка с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори.
към текста >>
27.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1910 г.
Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната
борба
в света: това са двата Бога, Които воюват.
Числото десет, то е чудо. Хората искат винаги в света чудеса. С думата „чудо“ иска да се каже Господ да извади истината и да я покаже на света. Страданието, например, е едно чудо, понеже не си го очаквал. Всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползуваме.
Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната
борба
в света: това са двата Бога, Които воюват.
Тия две числа воюват. Първият Бог е дълготърпението и То е дълготърпеливо спрямо другия Бог, Който иска да Го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна. Числото 12 е завършване на еволюцията. Тук едното се въплотява в двете, т а сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим. Тринайсет. Това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем освободени чрез приближаване към Господа и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал.
към текста >>
Първият Бог е дълготърпението и То е дълготърпеливо спрямо другия Бог, Който иска да Го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и
борбата
между тях е вечна.
С думата „чудо“ иска да се каже Господ да извади истината и да я покаже на света. Страданието, например, е едно чудо, понеже не си го очаквал. Всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разберем и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползуваме. Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата Бога, Които воюват. Тия две числа воюват.
Първият Бог е дълготърпението и То е дълготърпеливо спрямо другия Бог, Който иска да Го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и
борбата
между тях е вечна.
Числото 12 е завършване на еволюцията. Тук едното се въплотява в двете, т а сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим. Тринайсет. Това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем освободени чрез приближаване към Господа и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал. Четиринайсет — то представлява две числа по седем. То е мъдростта, която е привела животинското царство в разумно царство.
към текста >>
28.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август
, 18.08.1910 г.
Но сега е
борбата
между великите сили, в която
борба
България е десетото колело.
И ако се молите и нямате никакви закачки, тогава холерата няма да дойде, също както не дойдоха в България смутовете и революциите, които засегнаха Турция и Румъния. ТРЕТИ ВЪПРОС: Ще стане ли политическото обединение на целия български народ — България, Македония, та и Добружата? ОТГОВОР: Ще стане обединение между българите в Добружата. До 1914 година ще има такива пертурбации (вълнения), щото и вие сами ще се учудите. Обединението на българите в България с ония в Македония и Добружа е в реда на нещата.
Но сега е
борбата
между великите сили, в която
борба
България е десетото колело.
Даже в реда на нещата е да се обединят Сърбия и България, и Черна Гора и ако доброволно не се обединят, то насила ще ги накарат. И под думата обединение разбирайте туй, че държавните устройства ще си съществуват, но само няма да има онуй ръмжене между братските народи, което сега понякогаш изпъква. Нещо повече: даже в реда на нещата е всичките южни славяни да се обединят в една империя, която ще застига, то се знае, и Солун. Но най-важното е, че когато Христос дойде, ще настане една велика империя. ЧЕТВЪРТИ ВЪПРОС: Как да познаваме дадени проявления от добри или лоши духове са?
към текста >>
29.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 25.02.1911 г.
Животът в много отношения е
борба
на земята и человек трябва да знае как да се бори и да разбира противоположното направление на противодействующите сили.
Получих писмото ви. Бъдете смели и решителни. Когато става въпрос да се защити истината, трябва да бъдем готови на всички жертви. Аз ще се постарая да изправя допуснатите грешки. За в бъдеще вий ще имате по-голяма опитност.
Животът в много отношения е
борба
на земята и человек трябва да знае как да се бори и да разбира противоположното направление на противодействующите сили.
Сега на всички вас ви трябва присъствие на Духа. Каквото направление и да вземе тая борба, аз ще бъда на своето място. Мен са известни всичките пътища. В края на краищата всичко ще излезе за добро. Вратата адова не ще преодолеят върху Истината.
към текста >>
Каквото направление и да вземе тая
борба
, аз ще бъда на своето място.
Когато става въпрос да се защити истината, трябва да бъдем готови на всички жертви. Аз ще се постарая да изправя допуснатите грешки. За в бъдеще вий ще имате по-голяма опитност. Животът в много отношения е борба на земята и человек трябва да знае как да се бори и да разбира противоположното направление на противодействующите сили. Сега на всички вас ви трябва присъствие на Духа.
Каквото направление и да вземе тая
борба
, аз ще бъда на своето място.
Мен са известни всичките пътища. В края на краищата всичко ще излезе за добро. Вратата адова не ще преодолеят върху Истината. Аз ще накарам и нейните противници да работят за нейно преуспяване. Мир на всички ви, бурята ще утихне и след нея ще настане ясно време за работа.
към текста >>
30.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август
, 10.08.1911 г.
С нашите мисли трябва да окръжим мнозината, които са изтощени и обременени в
борбата
на живота, да помогнем на ближните си — към това се стремим и то е намерението ни.
Бъдете, прочее, свободни и по сърце, и по ум. Тази година ще ви са раздаде картината на Пентаграма, за да се занимаете с нея и проучите, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него. Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава се той благославя. Та, целта е нашите мисли и желания така да засегнат всички наши приятели, които са в зародиш, щото да могат да се ползуват от тях.
С нашите мисли трябва да окръжим мнозината, които са изтощени и обременени в
борбата
на живота, да помогнем на ближните си — към това се стремим и то е намерението ни.
Не бива да се стесняваме и да се питаме защо ли ни викат от Господ, защото този въпрос е излишен пред обширния простор за работа. Аз искам тия от вас, които имат някои важни въпроси, на които желаят да се отговори, да си ги формулират и напишат на книжки, които да ми предадат. Тук вие съставлявате само един конус, така че, на физическото поле ви трябва широка основа, когато в духовния свят е потребна само една точка.Подир изпяването на „С нами Бог“ и „Ангел вопияше“ събранието се преустанови до довечера, когато в 8 часа и 25 м. то наново се продължи. В това събрание присъствува и баба Венета от Търново, а така също и Ив.
към текста >>
31.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август
, 11.08.1911 г.
Ако речете вие да се биете сами с дявола, помнете, че горчиво рискувате и захващате
борбата
не по вашите сили.
И в този случай страданието се чувствува даже в по-голям размер. Ето защо, когато дойде Господ, трябва да изчистим сърцата си от всичките лоши желания и тогава само Господ ще се всели у нас, ще проговори у нас и в нас ще се яви сила Господня, която не ще бъде друго, освен в наша услуга. И всичко това нещо е проста истина. Никога не бива да се страхувате от греха и никога не се опитвайте да биете дявола. Него само Господ може да бие.
Ако речете вие да се биете сами с дявола, помнете, че горчиво рискувате и захващате
борбата
не по вашите сили.
Борете се с него само когато Господ е с вас и във вас, и около вас, защото не така лесно се побеждава този Голиат. Виждаме, че и Давид отиде срещу Голиата, но в името на Христа; и със силата на Духа, с ножа на Голиата отряза главата му. Прочее, вие имате прашката на Давида, което е вашият ум и вашето сърце, и камъкът на прашката, който е Христос. Ножа, обаче, не ви трябва — Давид не поиска нож, когато се срещна с Голиат, а чак като го уби, извади неговия нож и му отряза главата. Тази мисъл схващате ли я?
към текста >>
32.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1911 г.
На тази
борба
, която се води в света, вие ще бъдете само зрители, защото Господ е, Който ще воюва.
Да, но грешникът, който има душа. Обаче, ако няма душа, то как ще ги обърнеш? Бог трябва първо да го прекара през Божествения огън. Има една индийска поговорка, според която дявола, след като и хиляди години го държали в огъня, пак постоянствувал да казва, че е равен Богу. Но като го подържали и гладен, тогава вече капитулирал, подчинил се.
На тази
борба
, която се води в света, вие ще бъдете само зрители, защото Господ е, Който ще воюва.
Вие много пъти искате да станете явни, но за да стане человек явен, трябва да има сила. Когато започваме една война, разумното е да направим добре сметките си и да видим дали можем да устоим във войната. Виждаме, че Христос каза на учениците си да стоят в Ерусалим докато стане слизането на Духа Святаго, Който, като дойде те вече бяха силни за поход в света. Така е и с вас. Пазете се от лошата деятелност — да няма корист в това, което вършите.
към текста >>
Борбата
е между тези две тела.
Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка, надеждата, се е развила на земята, когато душата се е облякла във физическото тяло. Последното е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира. Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство. А тялото на плътта е тялото на животните.
Борбата
е между тези две тела.
В трите тия тела — във физическото, жизненото и в тялото на плътта — се е развила надеждата, която очаква нещата днес или утре. Ние с тия тела развиваме онзи принцип, без който не можем да съществуваме. Душата най-сетне ще се върне с тялото на любовта. Всички знаете какво нещо е любов, но що е любов не може да се определи. Тя е едно качество, което е основа на здраве, щастие и блаженство.
към текста >>
33.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1911 г.
Борбата
ще бъде една духовна
борба
, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание.
Няма друго средство Вярата ще даде мощ на вашия ум, сърце и душа и ще ви даде сила да бъдете решителни. Господ е около вас, даже Той е във вашите неприятели, на които опитва ума. Не си туряйте в ума, че в тия работи Господ не се занимава Напротив, вярвайте, че това е по волята Божия, уповавайте се на Него и ще ви бъде добре. Достатъчно е това засега, което вече ви се каза.
Борбата
ще бъде една духовна
борба
, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание.
Да, помнете, че настъпва сражение и вие ще бъдете на първата боева линия в това сражение, което иде за народа.Дим. Голов: „Молим интенданството да се погрижи за снаряжение, облекло и храна за войниците, които ще воюват за Царя“ Има се и всичко това предвид. Само да се пазите, да не би някой от вас да допусне да му се снесе, както от кукувицата, чуждо яйце в гнездото.На зададен въпрос от Д. Цанев г-н Дънов отговори:
към текста >>
Борбата
ще бъде една духовна
борба
, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание.
Няма друго средство Вярата ще даде мощ на вашия ум, сърце и душа и ще ви даде сила да бъдете решителни. Господ е около вас, даже Той е във вашите неприятели, на които опитва ума. Не си туряйте в ума, че в тия работи Господ не се занимава Напротив, вярвайте, че това е по волята Божия, уповавайте се на Него и ще ви бъде добре. Достатъчно е това засега, което вече ви се каза.
Борбата
ще бъде една духовна
борба
, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание.
Да, помнете, че настъпва сражение и вие ще бъдете на първата боева линия в това сражение, което иде за народа.Дим. Голов: „Молим интенданството да се погрижи за снаряжение, облекло и храна за войниците, които ще воюват за Царя“ Има се и всичко това предвид. Само да се пазите, да не би някой от вас да допусне да му се снесе, както от кукувицата, чуждо яйце в гнездото.На зададен въпрос от Д. Цанев г-н Дънов отговори:
към текста >>
34.
Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма
, 15.08.1911 г.
Борбата
ще бъде една духовна
борба
, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание.
Няма друго средство Вярата ще даде мощ на вашия ум, сърце и душа и ще ви даде сила да бъдете решителни. Господ е около вас, даже Той е във вашите неприятели, на които опитва ума. Не си туряйте в ума, че в тия работи Господ не се занимава Напротив, вярвайте, че това е по волята Божия, уповавайте се на Него и ще ви бъде добре. Достатъчно е това засега, което вече ви се каза.
Борбата
ще бъде една духовна
борба
, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание.
Да, помнете, че настъпва сражение и вие ще бъдете на първата боева линия в това сражение, което иде за народа.Дим. Голов: „Молим интенданството да се погрижи за снаряжение, облекло и храна за войниците, които ще воюват за Царя“ Има се и всичко това предвид. Само да се пазите, да не би някой от вас да допусне да му се снесе, както от кукувицата, чуждо яйце в гнездото.На зададен въпрос от Д. Цанев г-н Дънов отговори:
към текста >>
Борбата
ще бъде една духовна
борба
, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание.
Няма друго средство Вярата ще даде мощ на вашия ум, сърце и душа и ще ви даде сила да бъдете решителни. Господ е около вас, даже Той е във вашите неприятели, на които опитва ума. Не си туряйте в ума, че в тия работи Господ не се занимава Напротив, вярвайте, че това е по волята Божия, уповавайте се на Него и ще ви бъде добре. Достатъчно е това засега, което вече ви се каза.
Борбата
ще бъде една духовна
борба
, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание.
Да, помнете, че настъпва сражение и вие ще бъдете на първата боева линия в това сражение, което иде за народа.Дим. Голов: „Молим интенданството да се погрижи за снаряжение, облекло и храна за войниците, които ще воюват за Царя“ Има се и всичко това предвид. Само да се пазите, да не би някой от вас да допусне да му се снесе, както от кукувицата, чуждо яйце в гнездото.На зададен въпрос от Д. Цанев г-н Дънов отговори:
към текста >>
35.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1912 г.
Старият човек у нас е от милиони години и е много консервативен, та като не може да схване това, което иска Господ, явява се
борба
между него и новия човек и в тази именно
борба
виждаме така наречените добро и зло.
Ето защо всякой човек трябва да работи за Бога тук на земята и тогава ще бъдем в хармония с тези, които са в небето. Нашите желания и мисли, които се подигат у нас, от Горе ще ги оползотворят, защото Господ работи с тях. Каквито са мислите и желанията, такива ще бъдат и духовете, които Господ ще прати на работа с нас и около нас. Па ако искаме подигане, изменение на нашите мисли и желания се налага, защото само тогава ще дойдат съответствуващите духове; иначе, ще вкусваме опитността на миналото. Значи, старият човек трябва да се обърне на нов.
Старият човек у нас е от милиони години и е много консервативен, та като не може да схване това, което иска Господ, явява се
борба
между него и новия човек и в тази именно
борба
виждаме така наречените добро и зло.
И тогава, значи, злото е един преходен период, в който нашите лоши мисли се преобръщат в активно състояние. И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва мира си и потъва; а когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се подига и подига, докато доде до една сфера, на която рамките са безразлични. И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си. Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога.
към текста >>
36.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август
, 20.08.1912 г.
Например, виждаме
борба
в Духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и се явява и във Веригата.
В България този прелом, за който по-горе загатвам, ще стане след 1914 и 1915 г. и причината са нашите младежи, които създадоха условие за него подир освобождението. Но тия бедствия подир 1914 и 1915 г. ще бъдат от материален характер. Само религиозното движение, което сега иде за народа, е в положение да видоизмени изпълнението на това предсказание.
Например, виждаме
борба
в Духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и се явява и във Веригата.
Защото и тук, между вас има „тесни“ и „широки“, което не би трябвало да бъде, тъй като, казвал съм и пак казвам, нямаме ние ограничение и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква. Вие трябва да се държите с Православната църква, но православни да бъдете в сърцето си. И за мене безразлично е българинът за какъв ще ме има. Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ.
към текста >>
37.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 3.12.1912 г.
Има двояко състезание в Европа, двояка
борба
коя от двете ще преодолее, то е въпрос на времето.
Затова е казано, когато человеците на земята дойдат в съгласие с Разумната Воля на Господа, с Неговите основни Закони, Той ще ги научи да градят и тогава именно те ще добият безсмъртието като награда. Ще бъдат научени от Господа, казва Словото. Казва Христос, които чуят гласа на Сина человеческаго, ще оживеят, т.е. които придобият разумението на законите на Неговото Слово. В света има да се извършат неща велики и славни, но съвременният свят е като трудна жена и въпросът е дали тя ще роди навреме, или не.
Има двояко състезание в Европа, двояка
борба
коя от двете ще преодолее, то е въпрос на времето.
Крайният резултат е известен, но промеждутъците са тъмни като в картина. Но доброто ще вземе връх. Христос ще се възцари и сега е времето, в което се полага основа на Неговото Царство на земята. Кога се видим, ще говорим. Ваш верен П.
към текста >>
38.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 14.03.1913 г.
Стихийна
борба
.
и брат ви от где ще се обадят. Те и двамата видяха ужасите на Ада. Да, това, което друг път не са виждали на земята в миналите си свои съществувания. Сега ще си съставят ясно понятие на какво е способен человек. Картините на Одрин са страшни и потресающи.
Стихийна
борба
.
Това, което само българинът може да извърши. Животът на земята без Господа е празнота и вечна тъмнота С Него той е възкресение и радост вечна. Стойте бодра и весела на своя пост. Изпълнете своя дълг както съм ви учил. Дръжте сърцето си чисто, умът си осветлен с Истината, душата ви огряна с Божествената Любов на самоотричането и Господ ще направи пътя ви светъл.
към текста >>
39.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 9.04.1913 г.
Те значат Бог,
борба
, посвещение.
Да представим тая философска работа в проста ученическа задача. Първо, играчки, дрешки, сокове, плодове: 1+2+3+4 = 10. Второ, учение и работа: 5+6 =11. Трето, ум и топлина: 7+8 = 15. А знаете ли тия три сбора какво означават?
Те значат Бог,
борба
, посвещение.
А можете ли да намерите отношенията на тия думи една към друга, можете ли се постара да разрешите тая малка загадка? Който я реши, ще му дадем определена награда. Искам всички да мислите право, да чувствувате право, да постъпвате право. Като говоря „право", то е по отношение на силите, законите и причините на самите неща. След тая задача ще следваме другата следния път.
към текста >>
40.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 10.04.1913 г.
Те означават Бог,
борба
, Посвещение.* А можете ли вий да намерите отношението на тия думи една към друга?
Да ги представим тия юнаци пред вас като войници в една проста ученическа задача. Първо: играчки, дрешки, сокове и плодове: 1+2+3+4=10. Второ: учение и работа: 5+6=11. Трето: ум и топлина: 7+8=15. А знаете ли какво означават тия три сбора?
Те означават Бог,
борба
, Посвещение.* А можете ли вий да намерите отношението на тия думи една към друга?
Който разреши правилно тоя ребус, ще получи една награда от мен. Аз искам всички вий да мислите право, да чувствувате право, да постъпвате право. Право като говоря, то е по отношение на законите, силите и причините на самите неща - които съществуват в Божествената Природа. Прочетете това писмо на всички приятели и онези, които искат да се завземат да разрешават ребуса - могат да си препишат писмото. Моя отличен поздрав на всички ви без разлика - за светлите настъпващи дни.
към текста >>
на съставителя Вергилий Кръстев)* Обяснение на ребуса:1 +2 + 3 + 4= 10 –Бог5 + 6 = 11 -
Борба7
+ 8 = 15 - Посвещение13 - 16 = -36
Търново от 1 юни 1913 г. Никой не решава ребуса. Идва земетресението и после Учителят в друго писмо обяснява ребуса. Числото 13 се отнася за 1913 г. Числото 16 показва, че земетресението ще почне на 1-ви, но в шести месец, и ще продължи 36 дни, видно от числото 36. (бел.
на съставителя Вергилий Кръстев)* Обяснение на ребуса:1 +2 + 3 + 4= 10 –Бог5 + 6 = 11 -
Борба7
+ 8 = 15 - Посвещение13 - 16 = -36
към текста >>
41.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
, 14.06.1913 г.
Числото 10 е „Бог”, 11 е „
борба
”, 15 е „посвещение”.
К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 ________________________* Търновското земетресение е на 1 юни 1913 г. Учителят в едно писмо обяснява ребуса.
Числото 10 е „Бог”, 11 е „
борба
”, 15 е „посвещение”.
Обяснява, че в 10 часа започва земетресението, 11 е първият земен трус и ще продължи до 15 часа. (бел. насъставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
към текста >>
42.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 18.07.1913 г.
Разбирате ли сега думите Бог,
Борба
, Посвещение?
Царство, сега стават неговите разграничения. Не бойте се, бъдещето носи велики блага в себе си за всички. Старите дрехи ще се заменят с нови. Дребнавото ще се замени с великото и благородното. Това е ребусът, който бях ви задал да го разгадавате.
Разбирате ли сега думите Бог,
Борба
, Посвещение?
Да имате вече ясна представа. От невидимия свят ви го разгадаха в своята ясна форма. Числата сега са ясни и разбираеми с останалите пояснения. В числата имахте определена годината, месеца, деня и часа, когато ще стане казаното. Това събитие беше отбелязано отдавна в Аналите на природата.
към текста >>
43.
Писмо на Учителя до Др.Б.(?), Бургас
, 1.08.1913 г.
Защото, когато се говори за дейността на плътта, да се знае, че тя е винаги в
борба
с чистата съвест - Божият дух в нас.
По-малките закони винаги се подчиняват на по-големите, така щото и в случая със законите на материята, те като по-нисши се подчиняват и влияят от духовните. Обаче всички имат един източник: Онзи, Който ги е направил чрез Христа. За Христа един пример: баща дава средства, пари на сина, за да направи синът къща, значи бащата прави къщата чрез сина. По този въпрос се забелязва, че правите едно (Рим 7; 22-24) смесване на думите на ап. Павел. Действително, както казва той, в удовете ни - разбирай плътта, има противни закони на духовните и затова ний трябва да живеем „по дух".
Защото, когато се говори за дейността на плътта, да се знае, че тя е винаги в
борба
с чистата съвест - Божият дух в нас.
Казано е, че борбата ни в света е срещу греха в плътта, които заедно работят против Духа. Плътта се е омърсила и е станала противна на началото си с прихождането на първия човек, с което сатана е постигнал целта си - да прониква в нея. Считам за нужно да ти дам още едно разяснение по отношение на плътта. Като казваме „плът", далеч не трябва да разбираме физическото тяло, видимото, а тялото на чувствата, „етерното тяло", което след смъртта продължава да съществува до известно време, според духовния уровен на човека, и с което се явяват жителите отвъд гроба. 2. „Съвършено и временно отменяване на духовните закони."
към текста >>
Казано е, че
борбата
ни в света е срещу греха в плътта, които заедно работят против Духа.
Обаче всички имат един източник: Онзи, Който ги е направил чрез Христа. За Христа един пример: баща дава средства, пари на сина, за да направи синът къща, значи бащата прави къщата чрез сина. По този въпрос се забелязва, че правите едно (Рим 7; 22-24) смесване на думите на ап. Павел. Действително, както казва той, в удовете ни - разбирай плътта, има противни закони на духовните и затова ний трябва да живеем „по дух". Защото, когато се говори за дейността на плътта, да се знае, че тя е винаги в борба с чистата съвест - Божият дух в нас.
Казано е, че
борбата
ни в света е срещу греха в плътта, които заедно работят против Духа.
Плътта се е омърсила и е станала противна на началото си с прихождането на първия човек, с което сатана е постигнал целта си - да прониква в нея. Считам за нужно да ти дам още едно разяснение по отношение на плътта. Като казваме „плът", далеч не трябва да разбираме физическото тяло, видимото, а тялото на чувствата, „етерното тяло", което след смъртта продължава да съществува до известно време, според духовния уровен на човека, и с което се явяват жителите отвъд гроба. 2. „Съвършено и временно отменяване на духовните закони." Казахме, че съществуват два вида закони: ниски и висши, обаче това така е наредено, че нисшият закон е поставен в кръга на по-висш, този - в трети, четвърти и т.н.
към текста >>
44.
Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици
, 06.1914 г.
Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че и тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна -
борба
против дейците на Бялото Братство.
Необходими разяснения. Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител г. Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,1ез ех1гетИез зе ЮисНепГ, т.е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи...
Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че и тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна -
борба
против дейците на Бялото Братство.
Тя ни напомня известната формула на един български „държавник": „с Вас, след Вас, за Вас, винаги... под Вас" (цитираме пак от в. „Мир", 1909 г.). В тая статия „подпредседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията има задача да не събаря, а да изгражда и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията". Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях.
към текста >>
45.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1914 г.
а това е един период, за който можем да кажем, че е период на
борба
, на най-висши духове, които са вземали участие в творческия принцип на вселената.По-нататък се говори за твърдта небесна.
(Чете стихове от 2 до 5 стих.)Върху земята, значи, нямало ред и порядък, неустроена и пуста била, но рече Бог: „Да бъде виделина" и стана виделина. Тъй, виделината е една Божествена сила, която разкрива вътрешните качества на нещата, т.е. и виделината трябвало да дойде, за да определи нещата, па и нещата да се самоопределят. Първата сила, която е дошла в света, то е виделината, която е започнала своята работа. „Денят", за който се говори в петия стих, е символ на виделината, която е сила положителна, „нощта" е символ на тъмнината - сила отрицателна на виделината.
а това е един период, за който можем да кажем, че е период на
борба
, на най-висши духове, които са вземали участие в творческия принцип на вселената.По-нататък се говори за твърдта небесна.
(Чете стихове от 6 до 8.) „Твърд" - защо Господ направи тази твърд? Да не би тези напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат в земните неща. Защото ако вие имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и да я повреди, то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешката душа. Та, тази преграда показва мястото, отдето са започнали хората да слизат надолу, както екваторът е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават. Образуват се два противоположни полюса.
към текста >>
46.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
, 21.07.1915 г.
Человек се ражда да стане не по-щастлив на земята, но по-силен духом, като се кали в тая вътрешна
борба
.
Когато се освободил, със сълзи на очите попитал: „Господи, къде си? ” – „Тук съм”, отговорил Господ. „Но защо ме изостави? ” – „Аз не те изоставих, но се малко поотдръпнах, да видя твоето мъжество.” И Аз ти казвам: Господ иска да види твоето мъжество. Той не е далеч. Мъжество.
Человек се ражда да стане не по-щастлив на земята, но по-силен духом, като се кали в тая вътрешна
борба
.
В моя Дух противоречие не съществува. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>
47.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август
, 7.08.1915 г.
В който ден влезе в него, ще се зароди
борба
.
Когато варта се опече, образуват се нови форми, клетките, атомите вече вземат друго нареждане.И сега, главната мисъл, която искам да остане във вас в практическо отношение, е да имате стремеж да излезете във виделината. Не обръщайте внимание, че вашият мъж или вашата жена са лоши. Те са съсредоточили ума си надолу, а не към Господа, а трябва да го съсредоточат към Него, към виделината. Той е, Който ще ви изведе към виделината. Някой казва: „Аз не мисля да правя добро." Винаги ще бъдеш долу в хамбара, в стария мех.
В който ден влезе в него, ще се зароди
борба
.
Онзи, който иска да се отърве, трябва да каже: „Мене ми трябва вар, понеже строя голяма къща, трябват ми такива камъни за печене." Кажете си, че вашият мъж е благороден, пълен с любов, с мъдрост, с истина, нежен, великодушен, герой, винаги готов да се пожертвува за вас. Но тоя, който ви бие два пъти на ден, той е привиден мъж, той не е истински ваш мъж. Някой казва: „Аман от моята жена." Тя не ти е жена, тя ти е слугиня. Твоята жена е благородна, от царско положение, нейната душа е пълна с любов, готова да се жертвува за тебе. Тази, която те изнудва, тя не ти е жена, тя те лъже.
към текста >>
Този чернозем и тази
борба
на духовния свят, която е почната от хиляди години, сега ще се слее и ще се посее Божествен зародиш за нова култура.
Ние сме имали вече един отлив и сега по необходимост на закона ще имаме прилив. Няма никоя сила, която може да реагира против света. Това, което идва, е прилив, който ще завлече всичко и ще тури нов ред и порядък на нещата в умовете и сърцата на всички хора и ще ги преобрази. Идва такава топлина, която ще опече хората във варницата и ще образува вар, в която ще тури малко вода и ще замаже къщата.Сега засега се образува тази каша от вар. Сега растат плодовете на дърветата.
Този чернозем и тази
борба
на духовния свят, която е почната от хиляди години, сега ще се слее и ще се посее Божествен зародиш за нова култура.
Резултатите също от сегашното положение ще бъдат велики. Не може да си въобразите какъв ред и порядък може да настане в света. Ще бъдете живи да видите туй. (Всички се обаждат: - Амин.) Ще го видите, дали от тоз свят или от другия, светът е един (Смях.) Не се лъжете, вън ще излезете. Но не в тия условия, в които сега живеете.
към текста >>
48.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 6.12.1916 г.
Борба
за право и свобода, която Истината води.
Вий сте пак на фронта. Живота на Земята е един обширен фронт на воюване. Всяка година измират близо около 35 милиона хора и се раждат нещо близо около 40 милиона. И тъй резервите превишават с 5 милиона. Каква грандиозна война между смъртта и живота, между злото и доброто, между омразата и любовта.
Борба
за право и свобода, която Истината води.
Велики са пътищата на провидението. И близо е времето, когато небето ще вземе връх. Приятно е човек да бъде под закрилата на Господа на Силата на Доброто. Мяжайте[1] се ходете с жива и непоколебима вяра. Аз ще ви съдействувам.
към текста >>
49.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 12.09.1918 г.
Сегашната
борба
ще даде място на братска добрина.
Обични М. Сотиров, Светъл е пътя на Истината, чист на Правдата, звучен на Мъдростта, животворен на Любовта. Великия Един Бог Жив и на всичката пълнота ще направлява съдбините на вейте народи и въздига душите на свойте деца, ще превърне сегашната тъмнина в светлина. Ще направи всичко да работи за добро. От сълзите и кръвта, Той ще изкара най-добрите цветя на добродетелта.
Сегашната
борба
ще даде място на братска добрина.
Привет на всички! В. В. (Свещеният подпис) Ж. К. В. О. София 12.IX.1918
към текста >>
50.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
„Две сили водят
борба
днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа.
„Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр. Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише:
„Две сили водят
борба
днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа.
Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и творчество. Най- съкрушителното оръдие за борба срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила. Това самосъзнание може да се създаде чрез религиозно и морално възпитание на младежта. 7. „Един отговор" В кн.
към текста >>
Най- съкрушителното оръдие за
борба
срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила.
„Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр. Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише: „Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа. Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и творчество.
Най- съкрушителното оръдие за
борба
срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила.
Това самосъзнание може да се създаде чрез религиозно и морално възпитание на младежта. 7. „Един отговор" В кн. 1, год. IV на сп.
към текста >>
Липсата на противодействие, негодувание и законна
борба
срещу всичко онова, което е отрицание на ред, култура и възпитание, я има, както у другите балкански народ, така и в нашето българско общество.
Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Такова общество е порочно и не стои на своята Вмлота. Целият Балкански полуостров, заяви г. Михайловски, ни дава многобройни примери от подобни насилия и безчинства. Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание.
Липсата на противодействие, негодувание и законна
борба
срещу всичко онова, което е отрицание на ред, култура и възпитание, я има, както у другите балкански народ, така и в нашето българско общество.
За потвърждение на това сказчикът приведе няколко характерни примери, от които се вижда, какво голямо впечатление произвеждат в нашите среди случаите, когато се правят бележки за нередни и недопустими работи. Това е, защото няма общество, което да протестира, а има само единични личности, които негодуват. Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г. Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ.
към текста >>
Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна
борба
срещу всяко безчиние.
Михайловски, ни дава многобройни примери от подобни насилия и безчинства. Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание. Липсата на противодействие, негодувание и законна борба срещу всичко онова, което е отрицание на ред, култура и възпитание, я има, както у другите балкански народ, така и в нашето българско общество. За потвърждение на това сказчикът приведе няколко характерни примери, от които се вижда, какво голямо впечатление произвеждат в нашите среди случаите, когато се правят бележки за нередни и недопустими работи. Това е, защото няма общество, което да протестира, а има само единични личности, които негодуват.
Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна
борба
срещу всяко безчиние.
Трябва, следователно, каза г. Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ. Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости. Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си.
към текста >>
крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи...Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна -
борба
против дейците на Бялото Братство.
1926), с. 190-191- рубрика „Вести" Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител, г. Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,les extremites se touchent", т.е.
крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи...Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна -
борба
против дейците на Бялото Братство.
Тя ни напомнюва известната формула на един български „държавник": „с Вас, след Вас, за Вас, винаги...под Вас" (цитираме пак от в."Мир", 1909 г.). В тая статия „подпреседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията" има за задача не да събаря, а да изгражда (к.н.) и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията". Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г.
към текста >>
Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи -
борба
на всички против всички.
Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната. Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда.
Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи -
борба
на всички против всички.
И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес. А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите. Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си.
към текста >>
51.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 25.03.1920 г.
Борба
ще има, но Господ е силен.
серия, които ви изпращам, ще намерите ценни показания за много неща. Прилагайте Словото на опит. Всяко честолюбие, всяко тщеславие, всяка потаена гордост била тя каквато и да е, от какъвто род и да е, тя е спънка. Й духовните хора се спъват като мухите в тая паяжина на дявола. На земята засега ще имате тия спънки.
Борба
ще има, но Господ е силен.
Госпожа М. X., която е пострадала, и то е за добро. Всеки трябва да се въоръжава с Любов към Отца на Светлината. Ако ви се удаде случай да я посетите, насърчете я да изтърпи докрай. Насила не се влиза в Царството Божие.
към текста >>
52.
Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, Търново
, 12.02.1921 г.
Това е една мрежа, една
борба
между Черното и Бялото Братство.
Аз им казах: „Нали знаете, кажете му." Това е общо течение – да използват. Никой не ги е вързал. Свободни са да си отидат. Старите приятели да стоят на постовете си, да си отварят очите, за да не се крият зад гърба им подобни хора. Аз ще ги изкарам на фронта, вие няма какво да се борите.
Това е една мрежа, една
борба
между Черното и Бялото Братство.
Всички приятели да вземат мерки, да се оттеглят от младите и сами да работят. Наруши се едно правило: преди събора ни никой няма работа тук... Тайно трябва да държите всичко. Те черпят от вас и като си изчерпят всичко, ще капитулират. Затова престанете да им давате и да им съобщавате това, което знаете.
към текста >>
53.
Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'
, 24.02.1922 г.
Борбата
е започнала извън рая.
Тази необходимост ние я създадохме, престъпили сме закона. Господ казал на Адама: „Ето градината е пълна наредена, само онова дърво не бутай.“ Но той ял от него и го изпъдили навънка. Е, хубаво, ако ние се върнем и изпълним Божия закон, какво ще бъде? Пак в рая ще бъдем. Човешкият дух пак може да се върне в първоначалното си положение.
Борбата
е започнала извън рая.
Да не се грижим за много неща. Ако ние всички приемем Любовта и я приложим, светът ще се оправи. Но не с користолюбива цел. Вие мислите, че работите няма да се оправят. Ще работим, няма да се изнудваме.
към текста >>
54.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение
, 7.04.1922 г.
Почва се
борба
между природата и човека. Зъзнем.
Почиваме, събираме се и - пак отново - нагоре. Мъглите луди се надбягват, прилични на грамадни видения що се крият из скалите. Грамадни, величествени, те ту се разпростират като някои неизмерими гиганти, ту на малка топка се събират и застават на някой връх.Виелица. Студ. Бурята размята главните, гаси огъня, лудува. Здраво нахлюпваме шапките, загръщаме палтата, стягаме кожусите.
Почва се
борба
между природата и човека. Зъзнем.
Лицата ни са посинели, устата вкочанели, не можем дори да говорим. Но в очите ни гори друг блясък, блясък на радост, жилавост и недоверие в силите на това пролетно плашило. Ечат буйни ручеи навред, като артерии на силно тяло, които носят в себе си живота и пеят.Буен вятър-южняк се разлудувал. Ей го отсреща муДолняка. Сбиват се два силни юнака и ний - между тях - падаме, ставаме, заваляме се в снега, кискаме се, смеем се и лазим на четири по стръмните преспи.
към текста >>
55.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
Започва трескаво търсене на различни форми за
борба
срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната.
От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес.
Започва трескаво търсене на различни форми за
борба
срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната.
Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство. Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност.
към текста >>
Друга форма на
борба
, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес".
със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели.
Друга форма на
борба
, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес".
Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България.
към текста >>
Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата
борба
срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев.
кн. ХI-ХII.) Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет на СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни. Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937). Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя. Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина.
Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата
борба
срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев.
Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде.
към текста >>
това бе
борба
за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство.
В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е.
това бе
борба
за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство.
Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар. ерес – учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива.
към текста >>
Любопитно е, че покрай
борбата
срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса.
„Църковен вестник", бр.33/1922г.) Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец.
Любопитно е, че покрай
борбата
срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса.
При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици.
към текста >>
Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за
борба
и се борите не с думи, а с дела.
Казанлък – септември 1922" е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици.
Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за
борба
и се борите не с думи, а с дела.
Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13). „Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII - IX на сп.
към текста >>
56.
Учителя организира екскурзия до връх Мусала
, 12.07.1922 г.
Човек трябва да бъде зрител на
борбата
, която става в него.
А това не значи да напишеш една книга. Един чист живот, чиста мисъл и чувство са дали вече този подтик".„Ще се стремите към постоянна връзка с Бога. Годината 1929 благоприятства за такава връзка."Петък. Продължаваме разглеждането на произведенията на Толстой и Юго. „Немислимо е човек да се бори със себе си.
Човек трябва да бъде зрител на
борбата
, която става в него.
Ако вземе участие, ще пострада, а ако чака, колкото и да трае тази борба, тя ще свърши в негова полза."„Всеки трябва да има своята магическа пръчица - вярата в Бога. Когато ви питат вярвате ли, ще казвате: Вярвам във водата, която пия, във въздуха, който дишам, вярвам, че ходя по земята, вярвам в светлината, която осветлява моя път. Но за своята магическа пръчица няма да казваш никому. Това, че дишаме, че пием и ходим, го вярваме еднакво, но всеки го разбира и спазва различно."Петю беше в неделя шофьор. Много хубаво беше облечен.
към текста >>
Ако вземе участие, ще пострада, а ако чака, колкото и да трае тази
борба
, тя ще свърши в негова полза."„Всеки трябва да има своята магическа пръчица - вярата в Бога.
Един чист живот, чиста мисъл и чувство са дали вече този подтик".„Ще се стремите към постоянна връзка с Бога. Годината 1929 благоприятства за такава връзка."Петък. Продължаваме разглеждането на произведенията на Толстой и Юго. „Немислимо е човек да се бори със себе си. Човек трябва да бъде зрител на борбата, която става в него.
Ако вземе участие, ще пострада, а ако чака, колкото и да трае тази
борба
, тя ще свърши в негова полза."„Всеки трябва да има своята магическа пръчица - вярата в Бога.
Когато ви питат вярвате ли, ще казвате: Вярвам във водата, която пия, във въздуха, който дишам, вярвам, че ходя по земята, вярвам в светлината, която осветлява моя път. Но за своята магическа пръчица няма да казваш никому. Това, че дишаме, че пием и ходим, го вярваме еднакво, но всеки го разбира и спазва различно."Петю беше в неделя шофьор. Много хубаво беше облечен. Много му приличаше новият костюм.Мама и тати са добре.Учителя е отлично.Всички те поздравяваме сърдечно.
към текста >>
57.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Пентаграмът е мощно оръжие, за да бъде запазен човек от външни пречки и от вътрешна
борба
с лоши сили. (12)
Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12) Учителя в частен разговор ми каза така: Човек може в случай на нужда, в случай на опасност да си представи следното нещо. С ръка да образува Пентаграм около тялото си. Първо го направете мислено, после с ръка, после кажете тия три изречения (от формулата). Много препятствия от тези, които имате ще се пръснат.
Пентаграмът е мощно оръжие, за да бъде запазен човек от външни пречки и от вътрешна
борба
с лоши сили. (12)
Това е една велика педагогическа задача за .бъдещето. Аз мога да създам разни играчки на децата по Пентаграма. Или, мога да им създам разни музикални упражнения, с които да повлияе върху чувствата им благотворно. Или мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях. Ще си служа и с живи цветя.
към текста >>
58.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за
борба
и се борите не с думи, а с дела.
Казанлък – септември 1922" е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици.
Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за
борба
и се борите не с думи, а с дела.
Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13). 2. ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ
към текста >>
Започва трескаво търсене на различни форми за
борба
срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната.
От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес.
Започва трескаво търсене на различни форми за
борба
срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната.
Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство. Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност.
към текста >>
Друга форма на
борба
, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес".
със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели.
Друга форма на
борба
, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес".
Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България.
към текста >>
Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата
борба
срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев.
кн. ХI-ХII.) Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет на СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни. Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937). Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя. Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина.
Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата
борба
срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев.
Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде.
към текста >>
това бе
борба
за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство.
В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е.
това бе
борба
за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство.
Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар. ерес – учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива.
към текста >>
Любопитно е, че покрай
борбата
срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса.
„Църковен вестник", бр.33/1922г.) Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец.
Любопитно е, че покрай
борбата
срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса.
При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици.
към текста >>
Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за
борба
и се борите не с думи, а с дела.
Казанлък – септември 1922" е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици.
Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за
борба
и се борите не с думи, а с дела.
Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13). „Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII - IX на сп.
към текста >>
59.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици
, 4.03.1923 г.
Някои от тях държат дълги копия в ръцете си, други - огромни ' тръби, трети извили гигантски тела в мълчалива
борба
.Ние вървим нагоре с крилата радост в душите си.
Като че ли Планинският Дух наднича към нас и ни приветствува с „Добре дошли! ”Слънцето, като блестяща, но забулена топка лети зад облаците. И долината е в лазур - там като че няма облаци. Само върху Стара планина, като че на будна стража стоят къдрави неподвижни облаци. Те приличат на въоръжени войни с огромни щитове и каски - едни пеши, на коне, други на каляски.
Някои от тях държат дълги копия в ръцете си, други - огромни ' тръби, трети извили гигантски тела в мълчалива
борба
.Ние вървим нагоре с крилата радост в душите си.
Като че ли навлизаме в някакво ново царство - царство на щастие и велика радост. Като че ли се носим леко из водите на Божествена къпалня, която заедно с душата пречиства и телата ни, всяка клетка. Тих зефир ни гали, като нежните топли длани на любяща ръка. Въздухът прилича на най-чистата и сърдечна прегръдка...Той е с нас; Този, Който ни изведе тука, посочи ни тая неземна хубост на природата за която ние досега бяхме чужди. Ето, събираме се около Него.
към текста >>
60.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар
, 18.03.1923 г.
Изваждаме всичките си бойни припаси за една открита
борба
с неприятеля - глад.
Тогава Той ни нарежда на голямо колело с такта: десни, десни, десни с песента: „Ний сме славейчета горски”, като стъпвайки се приближавахме към центъра; после по същия начин играейки се отдалечавахме към периферията на кръга. И Той се залови с нас. Лицето Му сияеше като на юноша. Колко радост! След това натискаме раниците.
Изваждаме всичките си бойни припаси за една открита
борба
с неприятеля - глад.
Ето ги ръчните бомби - праз, сърмици от зеле, куршуми от маслини, полета от бяла ряпа и алабаш - особено белите питички хляб и цяла тояга гевреци, събрани в куп, представляваха средства за сериозна съпротива против гладния неприятел. Каква музика от толкоз дъвкащи уста - царски симфоничен оркестър...Слънцето вече преминава своя зимен зенит. Събираме се вече на поляната, стегнати за път. Шапките се отмятат от главите - величествено мълчание. После тихо се понасят словата на .Добрата молитва”, 91 псалом и „Отче наш”.
към текста >>
61.
Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14
, 04.1923 г.
Но щом са се скарали и са го продали, значи е било
борба
за ръководство и влияние.
Но чух, че там имало много генералши с много претенции, много важни и всяка искала да командува според генералския пагон на съпруга си. Затова накрая се скарали и го продали. Защо го продадоха? Не се споразумели коя да ръководи и коя да бъде първата от тях. Кой е дал парите - също не зная.
Но щом са се скарали и са го продали, значи е било
борба
за ръководство и влияние.
Салонът беше срещу аптеката и колониала днес. Сега там има сладкарница, а по-рано имаше двуетажна къща и се идваше през задна дворна малка вратичка. Главният вход бе от "Раковска". Сега тази двуетажна сграда не съществува и на нейното място е построена многоетажна кооперация. Аз заварих тук Паша и Савка като стенографи.
към текста >>
62.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар
, 27.05.1923 г.
Как разпалва силите тази
борба
с природата!
Триъгълникът не биваше да се отбие нито на ляво, нито в дясно. А какви пречки! Като почнеш от мочурите - да се газят, скали - да се изкачват и да се смъкваш по тях, та стигнеш до гъстия храсталак лещак, що като жив ръце е преплел и не дава да се допреш до него, камо ли да го минеш... Но кой го пита! Кой може възпре Заповедта коя Учителят е дал. Де, мишци, дайте отпор на тия жилави клони и път сами си отворете.
Как разпалва силите тази
борба
с природата!
Каква радост изпълва сърцата! Прегради ли? Никакви! Те са перушина, що волята с едно духване отстраняваше от пътя.Каква излязох от гъстия лещак. - Божичко!
към текста >>
63.
Правителството на Цанков отказва да разреши провеждането на събора на Братството, забранен преди т...
, 08.1923 г.
Развихрилата се с гръм, светкавици и дъжд буря попречи на владиците да организират търновското гражданство в
борба
срещу Учителя.
Тогава се откри Школата, която продължи двадесет и две години, така както каза Учителят. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. През август 1922 година се състоя съборът на Бялото Братство. Той също бе знаменателен. Там се развихри Черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя.
Развихрилата се с гръм, светкавици и дъжд буря попречи на владиците да организират търновското гражданство в
борба
срещу Учителя.
Ние бяхме свидетели на тези събития. Сега ще ви разкажа едно предисловие. На власт в България бе правителството на Александър Стамболийски от Земеделската партия. Църквата, обществото, гражданството бе се нахвърлило върху Учителя чрез вестници, списания, от амвоните на църквите, от улицата и от обществени места. Но България тогава бе демократична и всеки имаше право на собствена воля и изява.
към текста >>
64.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Отдръпва се завесата на белия непроницаем облачен океан и се откриват далечни хоризонти.Каква вихрушка горе, каква страховита гигантска
борба
между природните стихии. Чудо!
Някаква въздушна война почва и ние удивени гледаме що става. Кой ги гони тия мъгли, защо? Сякаш те се противят. Изгонени от едно място те с писък се връщат наново, за да бъдат изгонени пак. Късат се на парчета белите облачни океани, привиждат ни се скални зъбери, ледни висулки, трева.
Отдръпва се завесата на белия непроницаем облачен океан и се откриват далечни хоризонти.Каква вихрушка горе, каква страховита гигантска
борба
между природните стихии. Чудо!
Изток - Миг - Слънце! О, Царю, Да се свети Името Твое! Ето го! Иде, политва, сякаш носено от пеещи юноши; облаци и мъгли го заливат с потоците си, а то могъщо, огромно, сякаш крилато се провира между тях и свети, свети горе там! Сякаш политва към нас, казва нещо и тържествено с извърнат към нас поглед се скрива отново.Горе сме вече.
към текста >>
65.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
Отдръпва се завесата на белия непроницаем облачен океан и се откриват далечни хоризонти.Каква вихрушка горе, каква страховита гигантска
борба
между природните стихии. Чудо!
Някаква въздушна война почва и ние удивени гледаме що става. Кой ги гони тия мъгли, защо? Сякаш те се противят. Изгонени от едно място те с писък се връщат наново, за да бъдат изгонени пак. Късат се на парчета белите облачни океани, привиждат ни се скални зъбери, ледни висулки, трева.
Отдръпва се завесата на белия непроницаем облачен океан и се откриват далечни хоризонти.Каква вихрушка горе, каква страховита гигантска
борба
между природните стихии. Чудо!
Изток - Миг - Слънце! О, Царю, Да се свети Името Твое! Ето го! Иде, политва, сякаш носено от пеещи юноши; облаци и мъгли го заливат с потоците си, а то могъщо, огромно, сякаш крилато се провира между тях и свети, свети горе там! Сякаш политва към нас, казва нещо и тържествено с извърнат към нас поглед се скрива отново.Горе сме вече.
към текста >>
66.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
Отдръпва се завесата на белия непроницаем облачен океан и се откриват далечни хоризонти.Каква вихрушка горе, каква страховита гигантска
борба
между природните стихии. Чудо!
Някаква въздушна война почва и ние удивени гледаме що става. Кой ги гони тия мъгли, защо? Сякаш те се противят. Изгонени от едно място те с писък се връщат наново, за да бъдат изгонени пак. Късат се на парчета белите облачни океани, привиждат ни се скални зъбери, ледни висулки, трева.
Отдръпва се завесата на белия непроницаем облачен океан и се откриват далечни хоризонти.Каква вихрушка горе, каква страховита гигантска
борба
между природните стихии. Чудо!
Изток - Миг - Слънце! О, Царю, Да се свети Името Твое! Ето го! Иде, политва, сякаш носено от пеещи юноши; облаци и мъгли го заливат с потоците си, а то могъщо, огромно, сякаш крилато се провира между тях и свети, свети горе там! Сякаш политва към нас, казва нещо и тържествено с извърнат към нас поглед се скрива отново.Горе сме вече.
към текста >>
67.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
Отдръпва се завесата на белия непроницаем облачен океан и се откриват далечни хоризонти.Каква вихрушка горе, каква страховита гигантска
борба
между природните стихии. Чудо!
Някаква въздушна война почва и ние удивени гледаме що става. Кой ги гони тия мъгли, защо? Сякаш те се противят. Изгонени от едно място те с писък се връщат наново, за да бъдат изгонени пак. Късат се на парчета белите облачни океани, привиждат ни се скални зъбери, ледни висулки, трева.
Отдръпва се завесата на белия непроницаем облачен океан и се откриват далечни хоризонти.Каква вихрушка горе, каква страховита гигантска
борба
между природните стихии. Чудо!
Изток - Миг - Слънце! О, Царю, Да се свети Името Твое! Ето го! Иде, политва, сякаш носено от пеещи юноши; облаци и мъгли го заливат с потоците си, а то могъщо, огромно, сякаш крилато се провира между тях и свети, свети горе там! Сякаш политва към нас, казва нещо и тържествено с извърнат към нас поглед се скрива отново.Горе сме вече.
към текста >>
68.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 31 август
, 31.08.1924 г.
Това е постоянна
борба
на духа с материята, тя съществува и духа трябва да се повдигне.
- „Няма време и удобства от присъствието на гости в двора".Учителят:- Трябва да се обменят мисли, защото има противоречия между духовните и материалните въпроси. Те не вървят успоредно. Едни държат материалното, други духовното. Нямаме нужда от материалното. Това е противоречието.
Това е постоянна
борба
на духа с материята, тя съществува и духа трябва да се повдигне.
Възгледите на хората се различават. Болните и здравите имат различни възгледи по разните въпроси от идентичен характер и се явяват противоречията в живота.В братството голямата свобода, която имаме, се използува лошо - това не е право - това е изнасилвание, измъчване на някои от братята, от подобно криво разбирание на някои членове на обществото. Един пример: Един брат оставя в едно семейство старите си дрехи, за да се благославяло. Аз не обичам да давам стари дрехи. На един брат дадох едно старо палто при дъжд.
към текста >>
69.
Разговор на Учителя с ръководителите - 19 април. София
, 19.04.1927 г.
От другите държави всяка гледа да завземе - да запази интереса си, но да не взема участие в
борбата
- постепенно ще се отдръпнат.
1. Разговори с Учителят по събитията 19. IV.1927 год.,вторник, София; 20. IV. 1927 год., сряда, София; 24. IV. 1927 год., понеделник, Витоша 19 април 1927 год., вторникНа „Изгрева" - София.Ще се усложнят в далечния Изток - Китай, Русия и Англия ще се срещнат.
От другите държави всяка гледа да завземе - да запази интереса си, но да не взема участие в
борбата
- постепенно ще се отдръпнат.
А сега се борят - надхитряват се „Мардохей" срещу „Мардохей" - хитра и умна е Русия. Ненадейно ще настъпи през Добруджа, за да има район за действие - широчина в свободата за действие против Англия. България е в английските „води" и това не се харесва на Русия. Изгревът - Том 14РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 годинаI. Бележки от разговори 19.
към текста >>
70.
Разговор на Учителя с ръководителите - 21 април. София
, 21.04.1927 г.
За съдействие, сегашните хора изучават техниката, а вие какво трябва да изучавате за
борбата
ви с вашите неприятели?
И така става изравнявание. Идва ти една Божествена мисъл: „Утре стани в 4 часа и си направи молитва" - Но ще ти дойде и друга мисъл: „Поотложи това, друга работа направи! " Ти трябва да изпълниш първата мисъл. Помоли се най-първо като станеш сутринта, защото света е място на оплетености и ти трябва да се освободиш от тия оплетености - това само с молитвата ще направиш. Не външната, а вътрешната молитва!
За съдействие, сегашните хора изучават техниката, а вие какво трябва да изучавате за
борбата
ви с вашите неприятели?
- Винаги бъдете добри, с добри мисли! Връзка с Бога винаги да имате и вяра, че Той ще ви послуша. Идва ли ти мисъл, че „Бог няма да ме послуша" - ще знаете, че това е от дявола. Вземете пример от Устабашиев и Сейко Николов - те се бяха сприятелили против мене, а сега те се скараха и се разделиха, а сега и Сейко Николов се скара с владиците и им пише: „И вие ще дойдете при нас! " Ще знаете, че идва нещо страшно, но се забавя още.
към текста >>
Трябва смелост, безкористие и пълна вяра - вътрешна смелост, а не външна, защото
борбата
е вътрешна, а не външна.
Те са се изплашили от нас и в главите им все наши хора се въртят. Сутрин откато станат и им се изпречи някой „дъновист" пред тях. Не се спирайте пред тях. В България има само пет попа, нито един повече - само пет попа има.Трябва разумна работа, а не само и духовна. Кучетата като лаят, това показва, че искат по едно парче хляб.
Трябва смелост, безкористие и пълна вяра - вътрешна смелост, а не външна, защото
борбата
е вътрешна, а не външна.
Вяра жива трябва. Ще се научите да пеете: „Вяра светла, вяра силна, любовта на Бога. Где мир владее, истината вечно грее! "Вие трябва да научите вратата на всяко едно царство, за да влезете в него. Само по една особена врата има всяко едно царство.
към текста >>
71.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
Мойсей трябваше да води
борба
с всички племена и вие в тази
борба
трябва да победите.
Но и жезъла на Мойсея оправи ли евреите? Всичко им даде, но те пак забравиха миналото. Наядете се, но като се мине малко пак сте недоволни. Тоя закон на хранението ще го пренесете във вас в духовен смисъл. Нас противоречията в света не трябва да ни смущават.
Мойсей трябваше да води
борба
с всички племена и вие в тази
борба
трябва да победите.
И нашето учение, което влиза сега в света и вие го носите, вие трябва да победите. С какво ще победите? - С Любовта! И само с Любовта вие ще можете да победите. Най-първо света трябва да се разтопи.
към текста >>
Англия е против духовенството -
борба
води тя с католицизма.
Сега се подготовлява една расова война, ако Европа не се вразуми, това до 10 години най-много ще стане, а след тая война ще видите какво ще стане: работничеството се събужда и организира, а духовенството се страхува от това. Трябва да дойде Любовта, която да примири двете крайности, а не да се използуват едни други, както сега. Всичко това ще го видите - няма да умрем, а ще се изменим всички. Тия раса, кюлюмявки ще си отидат. За нас царството Божие е дошло, ние го виждаме - ред и порядък се турга.
Англия е против духовенството -
борба
води тя с католицизма.
Православието има и носи духа на католицизма. Не е положението, което прави човека - глупавият човек гдето и да го туриш все си е глупав.Всички, които имате някои съществени въпроси, утре сутринта ще ги кажете. Можем да посрещнем слънцето тук. Най-спешните въпроси, които не търпят отлагание, ще ги кажете. В 51/2 часа сутринта да бъдете тук.
към текста >>
72.
Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София
, 23.04.1927 г.
Съвети не давайте - трябва да се спазват правилата, иначе
борбата
в църквата може да се пренесе и в окултното братство.
Жетвата е голяма, работниците са малко. Господ ще изпрати работниците си и тия работници трябва да знаят работата си. Вие пратите работник на лозето си, но като го пореже и вие ще плачете с него заедно. Добрия работник пък ще оставите сам да върши работата си - не ще го учите нито упътвате, нито ще му казвате: „Добре ми порежете лозето". Така че добре ще работите, ще се молите.
Съвети не давайте - трябва да се спазват правилата, иначе
борбата
в църквата може да се пренесе и в окултното братство.
Пример с двамата дервиши. Единият от тях си имал една магаричка с едно магаренце, работил си с нея нивата, лозето и много скромно се препитавал - все бил беден. Един ден магаричката умряла. Той се отчаял - единственото средство за препитание изгубил. От благодарност към нея, направил й един хубав гроб и го украсил.
към текста >>
73.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1927 г.
-
Борба
е това!
Една велика, красива история! Тези връзки между хората не са образувани сега, не са нови. Трябва да са ти отворени очите, за да видиш как се изкушава човекът. От лявата му страна виждаш тъмни същества, а от дясната - светли. Тъмните му говорят: това ще ти дадем, онова ще ти дадем.
-
Борба
е това!
Ти решиш нещо - те създават нови спънки. Ако разсъдъкът у човека е силен, да се води по ума си. А ако разсъдъкът е слаб, а интуицията силна и Сатурновата линия - добре развита, тогава да се води по интуицията си. На някои хора върви по интуиция, на други - по разсъдък. Но има и Божи Промисъл, има и други заинтересувани, не сме само ние.
към текста >>
Казано е: „
Борба
непрестанна е този наш живот".
На някои хора върви по интуиция, на други - по разсъдък. Но има и Божи Промисъл, има и други заинтересувани, не сме само ние. Има висши същества заинтересовани И те работят, това е в техен интерес, иначе е загубена работата. Някой път виждаш цял сонм светли духове се явяват - и дойде цяла тълпа черни духове от ада да засенчват. След това друга вълна светли духове идват на помощ.
Казано е: „
Борба
непрестанна е този наш живот".
Не е лесна работа. В края на краищата доброто ще възтържествува, победата е на негова страна. Някой попита: - Учителю, защо не успяваме в много наши начинания? - Аз зная причината за вашия неуспех: вие работите отделно, лично и затова не ви върви.
към текста >>
74.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
Да, чакат ни приветливи топли жилища, чака ни работата, „дългът”, както казва Учителят.Човешкият дух обича почивките, но все пак, естествено и неудържимо се стреми към несгодите,
борбата
и сам се тика към страдания и мъчнотии.
Слизаме към Водениците, заминаваме селото.Изведнъж рязка промяна. Задуха мразовит вятър. Горе топло -пролетно, бяло, чисто; доле студено, кално, зима. Но чудно! Въпреки че горе е тъй „поетично” и хубаво ние усилено се стремим час по-скоро да се приютим някъде по тая кална долина.
Да, чакат ни приветливи топли жилища, чака ни работата, „дългът”, както казва Учителят.Човешкият дух обича почивките, но все пак, естествено и неудържимо се стреми към несгодите,
борбата
и сам се тика към страдания и мъчнотии.
Дали човек сам се стреми към борба и нови постижения, или великият Божий Дух в него, в желанието си да го усъвършенствува, го насочва винаги към нови хоризонти, без да го оставя нито миг да забрави „дългът” си, да почне „изново”. Пишейки тия редове върху уморените си от пътя колене, очите ми се примрежват за сън. Пръстите записват последните слова, а душата вече грабната от Сладкия Сън се отделя от тялото, за да надзърне в другия мир, „оттатък” земния живот.И аз, в името на Отца и Сина, и Светия Дух, оставям тетрадката и перото, и тихо се сгушвам в топлото си легло, до етажерката с учебниците, до утрешните „задачи”, мъки, страхове и очаквания - последната година от гимназията. „Erste prima”, както казват немците, може би ще бъде венец на дългогодишния ми труд по учебния път, да зарадвам тия, които ме учат и тия, които ме насочиха към образованието, пръв от които е обичния ми Учител и моя велик преподавател брат Боев. Изгревът - Том 26
към текста >>
Дали човек сам се стреми към
борба
и нови постижения, или великият Божий Дух в него, в желанието си да го усъвършенствува, го насочва винаги към нови хоризонти, без да го оставя нито миг да забрави „дългът” си, да почне „изново”.
Задуха мразовит вятър. Горе топло -пролетно, бяло, чисто; доле студено, кално, зима. Но чудно! Въпреки че горе е тъй „поетично” и хубаво ние усилено се стремим час по-скоро да се приютим някъде по тая кална долина. Да, чакат ни приветливи топли жилища, чака ни работата, „дългът”, както казва Учителят.Човешкият дух обича почивките, но все пак, естествено и неудържимо се стреми към несгодите, борбата и сам се тика към страдания и мъчнотии.
Дали човек сам се стреми към
борба
и нови постижения, или великият Божий Дух в него, в желанието си да го усъвършенствува, го насочва винаги към нови хоризонти, без да го оставя нито миг да забрави „дългът” си, да почне „изново”.
Пишейки тия редове върху уморените си от пътя колене, очите ми се примрежват за сън. Пръстите записват последните слова, а душата вече грабната от Сладкия Сън се отделя от тялото, за да надзърне в другия мир, „оттатък” земния живот.И аз, в името на Отца и Сина, и Светия Дух, оставям тетрадката и перото, и тихо се сгушвам в топлото си легло, до етажерката с учебниците, до утрешните „задачи”, мъки, страхове и очаквания - последната година от гимназията. „Erste prima”, както казват немците, може би ще бъде венец на дългогодишния ми труд по учебния път, да зарадвам тия, които ме учат и тия, които ме насочиха към образованието, пръв от които е обичния ми Учител и моя велик преподавател брат Боев. Изгревът - Том 26 Глава:2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар]
към текста >>
75.
Писмо от Учителя до Георги Куртев
, 9.04.1930 г.
Борбата
ще е дотогава, докато всичко се подчини на Любовта, Мъдростта и Истината и Живота вземе своя прав път, пътя на вечната светлина.
9.IV.1930.Писмо от Учителя до Георги Куртев Любезни Георги, Надявам се моето писмо да ви направи бодър и весел духом. При сегашните условия изисква се силен дух, широка душа, светъл ум и силна вяра в Доброто, което Бог насажда в света.
Борбата
ще е дотогава, докато всичко се подчини на Любовта, Мъдростта и Истината и Живота вземе своя прав път, пътя на вечната светлина.
Приемайте всичко с радост. Молете се Бог да превръща всичко за добро. Да дава сила и живот на своите си. Божията Любов. Поздрав на всички.
към текста >>
76.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 28 август
, 28.08.1930 г.
Та казвам: Сега ще изучавате начините на тази вътрешна
борба
.
Има доста работници от Невидимия свят, които работят, само, че трябват работници и на земята, които да работят на физическото поле. Ак о искате да знаете сега лошите хора навсякъде са изпоплашени, имат един вътрешен страх. Навсякъде по света сега има един неестествен страх. Никога света не се е намирал в такова неестествено положение. Те искат по някакъв начин да осигурят живота си, по един или друг начин, и за това са жестоки.
Та казвам: Сега ще изучавате начините на тази вътрешна
борба
.
Някои искат да освободят хората чрез убийства, но чрез това не може да се освободи никога човек. Истинският път, чрез който може да се освободи човек е по закона на Любовта. А онези крайните елементи, които не разбират Божествените закони искат по физически начин да подобрят света. И в следствие на това стават войните, революциите. Този метод е добър за тях, но за духовните хора с този метод нищо не може да се постигне.
към текста >>
77.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Възнесение
, 21.05.1931 г.
Вас чакат гладни люде.Над самата Витоша мрачен облак; стои неподвижен, сякаш някой юнак, заканително очакващ
борба
.
Тогава ще се яви и нова физика, нова астрономия, нова математика и химия. Но, кога ще стане това? Нивите изкпасили. Ранният ветрец люлее сеитбите като в сън. Като че ли той им шепне: - Растете, порастете пълнокласи и едрозърнести!
Вас чакат гладни люде.Над самата Витоша мрачен облак; стои неподвижен, сякаш някой юнак, заканително очакващ
борба
.
По небето нежни, едва уловими мрежици... Какви ли са? Но скоро те се събират и - затъмняват небето. Развиделява се, но по бисерните капки на росата не играе светлият лъч на слънцето. Макар, че то изгрява, но като, че не е весело - бледен е неговият лик. Сякаш е тъжно.
към текста >>
Учителят ни поздравява и влиза в стаята си, а ние от града, се упътваме надоле.Там, отново окъпани, но с топла вода, със сухи дрехи в топлата постеля, потъваме в божествен сън, осеян с чудни картини от небесната
борба
днес.
Тъй люто се биха, че дори заплакаха. Бориха се и плакаха, бориха се и плакаха, докато ни наплиска хубав дъждец и натежали от влага, излизаме на друма. Слънцето чакаше на запад да се приберем, то стрелкаше с лъчи немирните облаци, като че им се сърдеше за сбиването. Па, кой знае, може би ги и похвали... нали не му разбираме езика! Слизаме по зеленината с разноцветните си дрехи - прилични на бели и морави ружи, лалета - жълти и червени, които се полюляваха по зелената морава.Изгревци си остават там.
Учителят ни поздравява и влиза в стаята си, а ние от града, се упътваме надоле.Там, отново окъпани, но с топла вода, със сухи дрехи в топлата постеля, потъваме в божествен сън, осеян с чудни картини от небесната
борба
днес.
Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.47. Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>
78.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 19 януари
, 19.01.1932 г.
Явява се
борба
, и в тази
борба
се явяват болести.
А щом не става освобождение при любовта, това не е Любов. Когато Любовта не се прилага за освобождение, тя има обратни резултати. Ако дойде Любовта, могат да ти дойдат и болести отначало, и други страдания. Не се плаши! Тя те чисти.
Явява се
борба
, и в тази
борба
се явяват болести.
Радвай се, че си започнал да се чистиш. Любовта е дошла чрез тези страдания да те освободи. Вълкът е временно вълк. Той не е толкова жесток -виж колко обича своите деца. Вие виждате един лош човек, но това е само временно.
към текста >>
79.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
Едновременно Сатурн е в квадрат с Юпитер в IX дом - показва
борбата
, която е водил в миналото срещу Бялото братство и принципите на доброто и любовта.
В хороскопа на Любомир Лулчев на Асцендента му изгрява Козирог, а господарят Сатурн, ретрограден, е в знака Рак и в VII дом. Това дава силно Сатурново влияние на живота му. Прави го много строг, честен и прецизен в отношенията си в обществото. Има много неприятности в отношенията си и брака, в който той няма да се грижи за дома си (Сатурн заточен в Рак), Бракът ще бъде външен, фиктивен, без реализация. Сатурн е в тригон със Слънце, в съвпад с Венера, което го издига чрез упорита духовна работа до най-високопоставените в живота - царя.
Едновременно Сатурн е в квадрат с Юпитер в IX дом - показва
борбата
, която е водил в миналото срещу Бялото братство и принципите на доброто и любовта.
Затова искаше да бъде самостоятелен, да не се закача „за колата на Учителя”, да прави каквото си желае - това е човешката гордост. Накрая Лулчев позна, прие и изпълни волята на Учителя. * Любомир Лулчев е роден на 1 ноември 1886 г. по стар стил и точно на тази дата е бил арестуван, по разказа на Елена Андреева. Вж. „Изгревът”, том IX, стр.
към текста >>
От това можем да направим извод защо Лулчев е изживявал много противоречия и
борба
между духа и плътта - ума и сърцето.
Когато Любомир Лулчев следвал за авиатор в Англия, той срещнал един строг, красив индус, който му направил силно впечатление, но бързо се изгубил в тълпата. След войните, преди да се срещне с Учителя в 1919 г, му се явява същият индус във видение и му казва, че е учителят Мория. „Ти си една каша, ще видим какво ще излезе от тебе”, му казал той и изчезнал от погледа му. Лулчев поставя портрета му на масата си и го държи там до края на живота си, Мория е един земен учител на мъдростта, който води учениците си по най-трудния кармичен път на развитие. По този път тръгва и Лулчев, като не приема лесния път, даден ни от Учителя - на любовта.
От това можем да направим извод защо Лулчев е изживявал много противоречия и
борба
между духа и плътта - ума и сърцето.
Лулчев споделя с Учителя за срещата си с Мория, но Той нищо не му казва.* Оставя го свободен. Лулчев посещава редовно беседите и си взима бележки. При посещенията си при Учителя той винаги се събувал и Му се покланял. Това външно отношение към Учителя не е било подплатено с една вътрешна любов и вяра. Затова той заявява пред сестра Елена Андреева: „Аз съм свободен дух и не искам да се впрягам в колата на Учителя.
към текста >>
80.
Учителя възлага на Стоянка Илиева да напише думите на Песента 'Мирът иде'
, 06.1934 г.
И според Учителя
борбата
за Мира трябва да започне от човека.
Останах сирак. Трагедията, която преживя нашият род тогава, при съобщаването смъртта на баща ми, събуди в мене мисълта, да посветя живота си в проучването причините на войните и да се боря за мира. На първо време мислих това да науча от учебните заведения и се стремях колкото може повече учебни заведения да премина. Обаче в края на краищата, срещата с Учителя и разговорите с Него ме убедиха, че истинските причини и проучвания за войната мога да науча от Него. При първите още впечатления аз разбрах, че всъщност войната не е един процес само между народите, войната съществува и между държавите, съществува и в обществата, съществува и в семействата, съществува и в самият човек.
И според Учителя
борбата
за Мира трябва да започне от човека.
Човек трябва да усъвършенства своите духовни качества, да се освободи от онези състояния, които са причина за войните между народите. Случи се така, че аз, който проучвах причините за войната и сестра Стоянка, която написа текста на песента „Мирът иде", бяхме поканени от Учителя, заедно с други петима братя и сестри, на последната екскурзия на Учителя от 20 юни 1942 г. до 3 юли 1942 г. на 7-те Рилски езера. Първият ден, когато се изкачихме на Молитвения връх, беше 21 юни 1942 г.
към текста >>
81.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Борба
за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо.
Следобед лявото ухо започна да се шуми и ми е нещо недобре. И днес съм в почивка, но ушите, може би като последица на това, че снощи се измих, лице и уши, и легнах, та нощес съм се простудил и затова бе таззаранното неразположение и сега ми се запушиха ушите. Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня.17.III.1936 год., вторникОт 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин.
Борба
за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо.
А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората. Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо. Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо. Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора.
към текста >>
82.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Борба
за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо.
Следобед лявото ухо започна да се шуми и ми е нещо недобре. И днес съм в почивка, но ушите, може би като последица на това, че снощи се измих, лице и уши, и легнах, та нощес съм се простудил и затова бе таззаранното неразположение и сега ми се запушиха ушите. Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня.17.III.1936 год., вторникОт 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин.
Борба
за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо.
А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората. Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо. Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо. Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора.
към текста >>
83.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Борба
за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо.
Следобед лявото ухо започна да се шуми и ми е нещо недобре. И днес съм в почивка, но ушите, може би като последица на това, че снощи се измих, лице и уши, и легнах, та нощес съм се простудил и затова бе таззаранното неразположение и сега ми се запушиха ушите. Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня.17.III.1936 год., вторникОт 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин.
Борба
за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо.
А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората. Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо. Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо. Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора.
към текста >>
84.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Борба
за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо.
Следобед лявото ухо започна да се шуми и ми е нещо недобре. И днес съм в почивка, но ушите, може би като последица на това, че снощи се измих, лице и уши, и легнах, та нощес съм се простудил и затова бе таззаранното неразположение и сега ми се запушиха ушите. Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня.17.III.1936 год., вторникОт 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин.
Борба
за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо.
А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората. Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо. Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо. Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора.
към текста >>
85.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 17 април
, 17.04.1937 г.
Един пехливанин ще ви хване -
борба
, трябва да го победите.
Новото е да отидете вие в училището. Има трудни задачи да разрешавате. Лесните работи за Бога не са лесни за нас. Които са в парахода, лесно ще се справите. Има да се справяте със смъртта.
Един пехливанин ще ви хване -
борба
, трябва да го победите.
Смъртта не обича светиите, че са като пастърма корави. В Рим апостол Павел се разтопи. При лошия човек ще станеш на вода, да не те хванат. Извади си краката от веригите! Научете закона на мекотата, стани на вода, той да се разтопи в нея.
към текста >>
86.
Разговор с Учителя - май 1937 г.,записан от Ана Шишкова
, 05.1937 г.
Отначало почва вътрешна
борба
, а като растат-
борба
между клониша и корени.
Инертен е човекът, трябва да дойде някой да го поразклати. Градинарят да знае кои дървета не се търпят. Праскова и зарзала между сливи изсъхват, както у човека има нетърпение към друг. Човек, който не люби Бога, не може да търпи този, който Го люби. С плодните дървета е тъй.
Отначало почва вътрешна
борба
, а като растат-
борба
между клониша и корени.
Едно цвете иска да се премести от друго. Орехът има тежка аура. Яж му орехите, но бягай му от сянката. За цветята: Слънцето им е Учител - да растат хубаво, да се обличат хубаво, да ухаят хубаво. Те разбират езика на Слънцето.
към текста >>
87.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 21 юни
, 21.06.1938 г.
Тъмните сили са вече победени в Астралния свят; сега тук се води
борбата
, за да бъдат победени.
потеглихме нагоре и починахме на полянката при първия заслон. После се изкачихме по-нагоре, над втория заслон, близо до района на хижа ”Алеко“, и там стана въпрос за положението в света. Учителя каза: Когато Япония влезе във войната, на острова станаха земетресения. Небето искаше да ѝ каже, че не трябва да започва тази война, но тя не послуша.
Тъмните сили са вече победени в Астралния свят; сега тук се води
борбата
, за да бъдат победени.
Когато победят Светлите сили на Земята, ще дойде Новото небе и Новата земя. Един брат попита: „Скоро ли ще бъде? “. То е започнало вече. Никога светът не е бил в такова брожение, както сега.
към текста >>
88.
Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...
, 7.07.1938 г.
Борбата
е първом горе, а след това идва свалянето в умовете на хората и оттам - техните противоборства.
е много важен месец за България. Активирани са много от разрушителните сили срещу България и срещу Братството. Ето защо царят търси среща с Лулчев, и то на 13 юли 1938 г. на хижа «Вада». Учителят изпраща Лулчев и му казва, че от Невидимия свят работят върху умовете на враждуващите, за да се смекчат нещата.
Борбата
е първом горе, а след това идва свалянето в умовете на хората и оттам - техните противоборства.
След тази среща започва едно по едно разрешаване на конфликтите в България - на тях им се дава една посока за движение във времето. Драматичните дни се редят един след други, но това не е застой, а движение на разрушителната енергия, за да се оттече в съвсем друга посока - към земята. 52. Учителят говори за Паневритмията и да се каже на царя да се въведе Паневритмията в училищата. Направеният опит за въвеждане в училищата е неуспешен. Вж. «Изгревът», том I, стр. 494-507.
към текста >>
Борбата
е първом горе, а след това идва свалянето в умовете на хората и оттам - техните противоборства.
е много важен месец за България. Активирани са много от разрушителните сили срещу България и срещу Братството. Ето защо царят търси среща с Лулчев, и то на 13 юли 1938 г. на хижа «Вада». Учителят изпраща Лулчев и му казва, че от Невидимия свят работят върху умовете на враждуващите, за да се смекчат нещата.
Борбата
е първом горе, а след това идва свалянето в умовете на хората и оттам - техните противоборства.
След тази среща започва едно по едно разрешаване на конфликтите в България - на тях им се дава една посока за движение във времето. Драматичните дни се редят един след други, но това не е застой, а движение на разрушителната енергия, за да се оттече в съвсем друга посока - към земята. 12. Йордан Бобев е помощник на Лулчев, по професия шофьор. Другите го възприемат, че е слуга на Лулчев. Той се разминава с Възмездието на комунистите, защото за тях той не представлява никакъв интерес - един захвърлен нещастник.
към текста >>
89.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
Селото е свидетел на много революционни случки от
борбата
на българите срещу турското робство.
Змеево (Дервент), Старозагорско. Кръщават го на името на дядо му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева. Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево.
Селото е свидетел на много революционни случки от
борбата
на българите срещу турското робство.
Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си.
към текста >>
90.
Учителя дава песента 'Ме-хейн'
, 29.01.1941 г.
В дни на
борба
, в дни на печал
и те зова като дете. Аз винаги вярвам, че ти над мене с Любов бдиш майчина. Текст на песента (Борис Николов): Ме-хейн
В дни на
борба
, в дни на печал
Далеч от теб мой роден край Аз винаги мисля за теб Аз винаги мисля, мисля за теб В дни на борба, в дни на печал Далеч от теб мой роден край
към текста >>
В дни на
борба
, в дни на печал
Ме-хейн В дни на борба, в дни на печал Далеч от теб мой роден край Аз винаги мисля за теб Аз винаги мисля, мисля за теб
В дни на
борба
, в дни на печал
Далеч от теб мой роден край Аз винаги мисля за теб Аз винаги мисля, мисля за теб Песента в изпълнение на Симеон Симеонов (по текст на Борис Николов) Спомен на Весела Несторова
към текста >>
91.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 23 септември
, 23.09.1941 г.
В
борбата
между двете ложи Бялата ложа побеждава.
Няколко дена стои с було. След това се разбулва. Утре ще се разбули. Тези камъни тук съществуват от милиони години и могат да разправят миналата история. Те са слезли от горе, понеже тия върхове по-рано са били по-високи.
В
борбата
между двете ложи Бялата ложа побеждава.
Сега се викат новобранци за новата култура. Горе, в невидимия свят, новобранците са на фронта, а пък тук новобранците са в тила. След това влязохме в наблюдателницата. Водеше се разговор по разни въпроси. Учителя каза:Ако някой е бил разбойник 20 -30 години и после е престанал да бъде такъв, то признаците за разбойничество на главата и лицето изчезват, а на ръцете остават.
към текста >>
92.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 24 септември
, 24.09.1941 г.
В
борбата
между двете ложи Бялата ложа побеждава.
Няколко дена стои с було. След това се разбулва. Утре ще се разбули. Тези камъни тук съществуват от милиони години и могат да разправят миналата история. Те са слезли от горе, понеже тия върхове по-рано са били по-високи.
В
борбата
между двете ложи Бялата ложа побеждава.
Сега се викат новобранци за новата култура. Горе, в невидимия свят, новобранците са на фронта, а пък тук новобранците са в тила. След това влязохме в наблюдателницата. Водеше се разговор по разни въпроси. Учителя каза:Ако някой е бил разбойник 20 -30 години и после е престанал да бъде такъв, то признаците за разбойничество на главата и лицето изчезват, а на ръцете остават.
към текста >>
93.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 25 септември
, 25.09.1941 г.
В
борбата
между двете ложи Бялата ложа побеждава.
Няколко дена стои с було. След това се разбулва. Утре ще се разбули. Тези камъни тук съществуват от милиони години и могат да разправят миналата история. Те са слезли от горе, понеже тия върхове по-рано са били по-високи.
В
борбата
между двете ложи Бялата ложа побеждава.
Сега се викат новобранци за новата култура. Горе, в невидимия свят, новобранците са на фронта, а пък тук новобранците са в тила. След това влязохме в наблюдателницата. Водеше се разговор по разни въпроси. Учителя каза:Ако някой е бил разбойник 20 -30 години и после е престанал да бъде такъв, то признаците за разбойничество на главата и лицето изчезват, а на ръцете остават.
към текста >>
94.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 26 септември
, 26.09.1941 г.
В
борбата
между двете ложи Бялата ложа побеждава.
Няколко дена стои с було. След това се разбулва. Утре ще се разбули. Тези камъни тук съществуват от милиони години и могат да разправят миналата история. Те са слезли от горе, понеже тия върхове по-рано са били по-високи.
В
борбата
между двете ложи Бялата ложа побеждава.
Сега се викат новобранци за новата култура. Горе, в невидимия свят, новобранците са на фронта, а пък тук новобранците са в тила. След това влязохме в наблюдателницата. Водеше се разговор по разни въпроси. Учителя каза:Ако някой е бил разбойник 20 -30 години и после е престанал да бъде такъв, то признаците за разбойничество на главата и лицето изчезват, а на ръцете остават.
към текста >>
95.
Учителя провежда разговор със семинаристи. Изгрева - София
, 18.04.1942 г.
Нека да се води
борба
, но всяка
борба
да бъде справедлива, разумна и добра.
Бог е решил да промени целия свят. Това, което аз говоря, е Божествено. Моята проповед ще я чуят всички. Няма да остане нито един, който да не я чуе. В настоящия ред трябва да се тури разумност, справедливост и доброта.
Нека да се води
борба
, но всяка
борба
да бъде справедлива, разумна и добра.
Един ученик каза нещо по повод думите на Учителя и Учителя му каза:След една година, каквото аз съм ви говорил, ще го разберете. В детинския живот сме били чисти. Аз бих желал да останем като детето в чистота. Дето има чистота, има сила и мъдрост. Да имаме сила, чистота и мъдрост едновременно, това е човекът.
към текста >>
96.
Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево
, 14.01.1944 г.
Но
борбата
срещу нелегалните комунисти продължава под ръководството на министъра на вътрешните работи, оглавявано от проф.
На 6 юни 1944 г. съюзниците дебаркираха на френския бряг и се отвори вторият фронт на запад срещу германците. Още преди Багрянов да вземе властта имало едно постановление № 30 от 28 април 1944 г., според което е било направено списък на хора, които трябвало да бъдат унищожени. Но избиването на партизаните продължава и при кабинета на Багрянов, макар че на 16 юни 1944 г. с Постановление на Министерския съвет е взето решение да се отмени предишното постановление № 30 от 28 април 1944 г.
Но
борбата
срещу нелегалните комунисти продължава под ръководството на министъра на вътрешните работи, оглавявано от проф.
Станишев, известен хирург. Сега кое е най-интересното? Багрянов не изпълнява указанието на Учителя - да не се избиват повече хора и като капак на всички отгоре, проф. Станишев,, хирург по професия, но в момента министър на вътрешните работи, издава заповед от 21 юни 1944 г. под № 4273 - да се продължи избиването на партизаните.
към текста >>
97.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №98
, 01.01.1907 г.
Сега водим
борба
на прения с всичките им учители218, та и със самите тях.
3. Кой е „Додот-баля“? – това име е на един между нашия кръжок. Какво означава то? При завръщането ми в Бургас всичко намерих с главата надолу. Повечето наши нови приятели станали толстоисти217.
Сега водим
борба
на прения с всичките им учители218, та и със самите тях.
Тази вечер пак ме викаха на словопрения. Господ да ми бъде помощник. Тези дни очаквам списък от Бъчваров, за да отида по работата си в Сливен, защото така се стекоха обстоятелствата. Получих посланието, благодаря Господу. Поздрави сестрата М.
към текста >>
98.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №91
, 03.04.1905 г.
Не съм обаче свободен от
борбата
със себе си, която е изпъкнала след десетгодишния ми радостен, невинен живот от ухапване на сливенската змия190, за което и до днес още се трупат на душата ми безброй грешки.
№91 гр. Бургас, 3 април 1905 г. [до] гр. София Любез. бр. Дънов, Както вече Ви е известно, аз от 21-и февруарий съм свободен от работата, която занимавах189.
Не съм обаче свободен от
борбата
със себе си, която е изпъкнала след десетгодишния ми радостен, невинен живот от ухапване на сливенската змия190, за което и до днес още се трупат на душата ми безброй грешки.
Планът, който мислех да наредя за един тих живот, като накупя и гледам добитъци, не излезе тъй, както предполагах, защото аз не помислях даже, че ще ми се възпрепятства, а камо ли и да не ми дават място за яхър. Опитът обаче доказа самата истина. Както и да е, съпругата ми взе моята страна, но с това не се свърши планът ми. Днес биволицата, която притежавам, наскоро простина и без малко щеше да умре, но Господ ми я изново подари, така щото и оттук разбирам, че не е този пътят, който трябва да пътувам. Заради това ще дойда на самия въпрос, като предварително моля извинение за това занимание с мене, защото и без това доста тягост сме станали.
към текста >>
99.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №35
, 30.05.1900 г.
И аз — каза — гоня сега злото от България." Със Сатана е имал много пъти
борба
и той не можел да дойде при него.
" „Аз — каза, — Бог ми даде една икона от небето, златна. От едната страна Исус Христос, от другата — майката Исусова", (не зная как наричаше този дар, „Руджо" ли му паднало вече, такваз една дума), с която икона много места обиколил той из България и после му я взели, че не разбрах кой. И че една сила го обличала, та не му давала да върши работа и имота му го взели роднините му. Питам го: „От колко време тъй се появи в тебе желание да служиш Богу? ". „Аз от малък съм все тъй, но от 2-3 години — каза — не ме оставя тази сила.
И аз — каза — гоня сега злото от България." Със Сатана е имал много пъти
борба
и той не можел да дойде при него.
„Аз имам да извърша големи работи" — каза. „Сега туй лято аз ще се облека в сила, важно нещо има да стане сега." Питам го: „Знаеш ли да четеш? ". „Не зная" — каза. Той знае само да се кръсти — много голяма простота, но с жива вяра. Думи казва такива, които най-големите пророци са говорили.
към текста >>
100.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №81
, 17.06.1904 г.
Тъй щото животът ми е
борба
и търпение.
Аз засега пò взех да се съживявам, но още апатията ми към живота и всичко в него не е съвсем изчезнала. Наскоро имах казано, че Господ ще ми даде голяма сила към него и др. Относително работата при дядо ми още всичко стои тъй: пратих заявление в Министерството, за да ми се даде свидетелство за комисионерство, но още няма отговор и не зная дали ще бъде. Поисках да направя яхър за целта, но по- преди жена ми не даваше, а сега пък дядо ми; нито пък искат да купя крава. Та не зная как ще успея и тука.
Тъй щото животът ми е
борба
и търпение.
Получих от Д-ра, чрез г-н Бъчваров, онез книги от Русия, а именно: „Тайны руки“ от Логинов и „Тайны руки“ от Дебарола, и „Зеркало тайных наук“ от Албертино. Не зная те 4 или 5 бяха поръчани, но ако виждаш, че все има нужда от другите, то да изпратим пари, за да ги искаме, аз имам адреса. Те не изпратили другите книги, защото не стигнали парите. При това моля, яви ми кои книги са недоставените. Как ги казват?
към текста >>
НАГОРЕ