НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
133
резултата в
79
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Природата, която
поетите
велегласно са я възпявали и украсявали с хубост и добродетел, не се е интересувала да знае за детинските мисли и желания на человека.
Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления. Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син. За хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят. Раболепствал е пред силите на управляющите, молил се е на Природата, принасял и жертви и всесъжения по всякой начин и то само да придобие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и неговите всесъжения и пожертвувания са оставали ялови, без да принесат каква-годе полза.
Природата, която
поетите
велегласно са я възпявали и украсявали с хубост и добродетел, не се е интересувала да знае за детинските мисли и желания на человека.
Необходимостта изисквала, щото той сам да се заинтересува за своето бъдеще и сам да почне да го приготовлява от условията и материалите в ръка. Всички други мечти са били празни, порядъкът на Природата е бил неизменяем. Дали человек бил гладен, или жаден, слаб или страждующ, болен или умирающ, това е било все едно за нея. Тя хладнокръвно го е посрещала и изпровождала вън от своето владение. И колко често пъти той е бивал ограбван и лишаван от всичко, що му било най-мило и драго?
към текста >>
Горчивата опитност, която человеческата душа постоянно изпитвала от лишението на съществената храна и от която естеството й е имало нужда всякой ден, се явява в сърцето и ума на древните
поети
и мъдреци, които са възгласявали истината в следващите думи: „Не вика ли мъдростта и не издава ли разумът гласа си?
Необходимостта изисквала, щото той сам да се заинтересува за своето бъдеще и сам да почне да го приготовлява от условията и материалите в ръка. Всички други мечти са били празни, порядъкът на Природата е бил неизменяем. Дали человек бил гладен, или жаден, слаб или страждующ, болен или умирающ, това е било все едно за нея. Тя хладнокръвно го е посрещала и изпровождала вън от своето владение. И колко често пъти той е бивал ограбван и лишаван от всичко, що му било най-мило и драго?
Горчивата опитност, която человеческата душа постоянно изпитвала от лишението на съществената храна и от която естеството й е имало нужда всякой ден, се явява в сърцето и ума на древните
поети
и мъдреци, които са възгласявали истината в следващите думи: „Не вика ли мъдростта и не издава ли разумът гласа си?
Глупави, придобийте остроумие и вие, безумни, придобийте разумливо сърце! Послушайте, защото езикът ми ще говори изящни неща! Елате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих! Оставите глупостта и бъдете живи, ходете в пътя на разума! “
към текста >>
природата, на която
поетите
пеели химни заради нейното могъщество, величие и красота, ни най-малко не се интересувала от детинските мисли и желания на човека.
Неведнъж човек е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32). 3. Неизменният ред в природата 1. В течение на хиляди години човек е бил роб и сляп, верен поклонник на материалния свят. Раболепствал[7] е пред силата на управляващите, молел се е на природата, принасял ú е жертви, за да придобие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и жертвоприношения оставали без резултат.
природата, на която
поетите
пеели химни заради нейното могъщество, величие и красота, ни най-малко не се интересувала от детинските мисли и желания на човека.
2. Необходимостта[8]го заставила сам да се погрижи за своето бъдеще и сам да започне да го изгражда, като използва ония условия и материали, с които разполагал в дадения момент. Той разбрал, че всичко друго са празни мечти, защото редът, който царува в природата, е и си остава неизменен. Дали човекът бил гладен или жаден, слаб или страдащ, болен или умиращ, това било напълно безразлично за нея. Тя равнодушно го посрещала и изпращала вън от своите владения. И колко често той бивал ограбван и лишаван от всичко, което му било най-скъпо!
към текста >>
3. Горчивият опит на човешката душа, почерпан от ежедневната липса на съществената за естеството ú храна, е намерил израз в писанията на древните
поети
и мъдреци: „Не вика ли мъдростта?
2. Необходимостта[8]го заставила сам да се погрижи за своето бъдеще и сам да започне да го изгражда, като използва ония условия и материали, с които разполагал в дадения момент. Той разбрал, че всичко друго са празни мечти, защото редът, който царува в природата, е и си остава неизменен. Дали човекът бил гладен или жаден, слаб или страдащ, болен или умиращ, това било напълно безразлично за нея. Тя равнодушно го посрещала и изпращала вън от своите владения. И колко често той бивал ограбван и лишаван от всичко, което му било най-скъпо!
3. Горчивият опит на човешката душа, почерпан от ежедневната липса на съществената за естеството ú храна, е намерил израз в писанията на древните
поети
и мъдреци: „Не вика ли мъдростта?
И не издава ли разумът гласа си? ”(Пр. 8:1); „Глупави, придобийте остроумие и вие, безумни, придобийте разумно сърце, послушайте, защото езикът ми ще говори изящни неща.”(Пр. 8:5-6); „Елате и яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих. Оставете глупостта и бъдете живи. И ходете в пътя на разума!
към текста >>
[80] Йохан Волфганг Гьоте (28.08.1749–22.03.1832) – немски
поет
, философ и мислител.
[79] Томас Хенри Хъксли (4.05.1825–29.06.1895) – английски лекар, природоизследовател и философ, съратник на Дарвин и популяризатор на неговото учение. Той има сериозен принос в областта на антропологията, биологията, сравнителната анатомия, палеонтологията. В областта на философията се смята за привърженик на Дейвид Хюм (1711-1776) и базирайки се на неговата теория, се опитвал да докаже, че никога не може да се знае истинската причина на нашите усещания. Така Хъксли въвежда понятието “агностицизъм” (гр. a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание за света.
[80] Йохан Волфганг Гьоте (28.08.1749–22.03.1832) – немски
поет
, философ и мислител.
През 1756-1768 г. следва право в Лайпциг. Продължава следването си в Страсбург (1770-1771), където се сближава с видния немски просветител Хердер. Вторият период в живота и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г. до смъртта му).
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Старият дявол, за когото ни разправя
поетът
Милтон в „Изгубеният рай“, че бил изгнан от Небето за свои стари грехове и беззакония, гдето се стараел да наруши мира и блаженството на небесните жители, за което престъпление бил хвърлен с главата надолу с всичките му последователи в бездната, в която падал девет деня.
Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията господарува и върху мрачния дух на този паднал ангел, само с тази разлика, че в неговото естество произвожда „дяволюция“. Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече. Трудът и честността, които бяха препоръчани на вашите прародители като предпазителни мерки против злато, днес са премахнати навсякъде. Честният труд днеска се счита унизителен. Да се работи, но как – ето въпросът.
Старият дявол, за когото ни разправя
поетът
Милтон в „Изгубеният рай“, че бил изгнан от Небето за свои стари грехове и беззакония, гдето се стараел да наруши мира и блаженството на небесните жители, за което престъпление бил хвърлен с главата надолу с всичките му последователи в бездната, в която падал девет деня.
От това падане насам той се е повразумил, станал е дълбокоучен дипломат, не ходи той вече тъй бос през просото, научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Пази се той като от огъня да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата нанадолу някъде в страшната бездна. Онова, което е спечелил в человеческото сърце, добре го държи – всичко обещава, нищо не дава. По видимому доброто желае, но в същност злото прокарва навсякъде. Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения себелюбив человек.
към текста >>
Страстите обаче са слепи и неразумни и това не е само
поетическа
метафора, а действителен факт.
4. Ако човешкият ум не бе подложен на влиянието на страстите, то всеки без изключение би избирал онова, което е истинно и добро както за него, така и за другите. За жалост във всекидневния живот това не е така. 5. Опитът показва, че страстите владеят, а разумът слугува. От това страда днес нашето общество. Много често хората избират не онова, което разумът им диктува, а онова, към което страстите ги влекат.
Страстите обаче са слепи и неразумни и това не е само
поетическа
метафора, а действителен факт.
6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот? Кой е онзи народ, който е успял под такова ръководство? Има ли поне един такъв пример в историята? Нито един! Всеки народ или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало и загивало под ударите на съдбата.
към текста >>
5. Старият дявол, за когото ни разправя
поетът
Милтън[113] в „Изгубеният рай”, бил изгонен от небето за свои минали грехове и беззакония, понеже нарушил мира и блаженството на небесните жители.
Този Дух заставя всички същества, независимо от тяхното положение, да вземат участие в колективната работа като части от един общ организиъм, всеки според занятието или професията, която му харесва най-много. 4. Трудът и честността, които бяха посочени на нашите прародители като предпазни мерки против злото, днес почти са изчезнали. Честният труд в наше време се счита за унизителен. Да се работи, но как? Ето това е важният въпрос!
5. Старият дявол, за когото ни разправя
поетът
Милтън[113] в „Изгубеният рай”, бил изгонен от небето за свои минали грехове и беззакония, понеже нарушил мира и блаженството на небесните жители.
За това свое престъпление той бил хвърлен с главата надолу с всичките си последователи в бездната, в която падал девет дена. 6. След това падане дяволът се вразумил значително, станал задълбочен учен и дипломат. Сега той не ходи вече тъй „бос през просото”. Научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Той се пази като от огън от това, да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата надолу някъде в страшната бездна.
към текста >>
[113] Джон Милтън (9.12.1608–8.11.1674) – английски
поет
и публицист, автор на сонети, лирични стихотворения и епични поеми.
[110] Вж. бел. № 38. [111] За вътрешното възпитание се загатна в дял втори – І.6:16. Вж. също дял втори – ІІІ.3. [112] Липсващото звено е между човекоподобните маймуни и човека.
[113] Джон Милтън (9.12.1608–8.11.1674) – английски
поет
и публицист, автор на сонети, лирични стихотворения и епични поеми.
Пише публицистични книги и памфлети в защита на английския народ и републиката на Кромуел. През 1652 г. ослепява. След възстановяване на монархията (1660) Милтън преживява най-тежките дни от своя живот, изолиран е от обществото и живее в нищета. През това време създава най-силните си поетични произведения – поемите „Изгубеният рай” (1667) и „Възвърнатият рай” (1671). Учителят за Милтън: „Питам: Милтън беше ли, когато се изгуби раят?
към текста >>
През това време създава най-силните си
поетични
произведения – поемите „Изгубеният рай” (1667) и „Възвърнатият рай” (1671).
[112] Липсващото звено е между човекоподобните маймуни и човека. [113] Джон Милтън (9.12.1608–8.11.1674) – английски поет и публицист, автор на сонети, лирични стихотворения и епични поеми. Пише публицистични книги и памфлети в защита на английския народ и републиката на Кромуел. През 1652 г. ослепява. След възстановяване на монархията (1660) Милтън преживява най-тежките дни от своя живот, изолиран е от обществото и живее в нищета.
През това време създава най-силните си
поетични
произведения – поемите „Изгубеният рай” (1667) и „Възвърнатият рай” (1671).
Учителят за Милтън: „Питам: Милтън беше ли, когато се изгуби раят? Възможно е да е бил син на Адам, тъй щото да си спомня. За да опише изгубения рай, той трябваше временно да ослепее, да се тури преграда пред очите му, да може да се съсредоточи, да се вглъби в съзнанието си. Само така той можеше да проникне в духовния свят, но не е успял да изнесе хубаво идеята. Разправя, че като се разбунтували ангелите в небето, не искали да слугуват на Господа.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Няма спокойствие, „борба непрестанна е този наш живот“, казва
поетът
.
За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение. Въздигането на человечеството и человеческата душа се извършва по един много сложен начин. Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват. Обаче умовете ни постоянно се смущават и колебаят от нови впечатления, както умовете на младенци. Ние сме влечени постоянно от всевъзможни течения и променения, които ни тласкат ту към една, ту към друга посока.
Няма спокойствие, „борба непрестанна е този наш живот“, казва
поетът
.
Мозъкът ни е обезпокояван от енергията на Природата, която ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, към онова, което не видим да схванем, и към онова, което не знаем да научим. Времето носи всичко поред, а нуждата прилага всяко нещо наред. „Ние гледаме – казва Павел – мрачкаво като през огледало.“ Но това, което видим, е само отражение на миналото, на онова, което е минало преди нас. Значи само миналото бъдеще е действителната Истина, която е оставила и в света, и в нас отпечатък на своето присъствие. Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма.
към текста >>
„Борба непрестанна е този наш живот” – казва
поетът
.
Ние не забелязваме този процес, но чуваме гласа на вярата и надеждата да шепне вътре в нас, в нашата душа и да ни призовава да влезем в светлото бъдеще. Там, където ни очакват красивите и благи обещания, където условията се различават коренно от сегашните и положението е подобрено, където животът е тих, добър и благороден, където царуват радост, мир и блаженство. 2. Нашите умове обаче постоянно се смущават и колебаят поради нови впечатления, подобно умовете на младенци. Всевъзможни течения и промени постоянно ни увличат и ни тласкат ту в една, ту в друга посока. Няма спокойствие!
„Борба непрестанна е този наш живот” – казва
поетът
.
3. Природата не престава да действа върху човешкия мозък със своите енергии, като ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, да прозрем това, което е невидимо, и да изучим онова, което е непознаваемо. 4. И ние се стремим към него, защото се надяваме, че там именно е скрито онова, за което копнеем и което се мъчим да осъществим с толкова усилия. Времето носи всичко подред, а нуждата прилага всяко нещо наред. 5. „Ние виждаме нещата неясно, като през огледало” – казва апостол Павел (ІКор. 13:12). Още повече че това, което виждаме, е само отражение на миналото, на онова, което е било преди нас.
към текста >>
11. Унесен от видението на тия далечни бъднини,
поетът
-мъдрец казва:
Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144] 10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?! Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане вечността?!
11. Унесен от видението на тия далечни бъднини,
поетът
-мъдрец казва:
„Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и любовта на живота към тебе не е угаснала.”
към текста >>
4.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики
поети
и художници.
Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят. 3. Менталния или умствен темперамент (фиг. 15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти. Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата.
Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики
поети
и художници.
Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват. Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на развитието. Най-доброто темпераментно състояние е това, в което трите тези първоначални елементи се хармонически смесват. В това се добива съвършенството на физическото устройство на тялото и най-доброто състояние за хармонията на умствените проявления.
към текста >>
5.
Пеню Киров - №10
49. Става дума за духа на Михаил Юриевич Лермонтов (15.10.181427.09.1841 г.) - руски
поет
и писател, един от основните представители на романтизма в руската литература.
Тук се публикува, за да се спази хронологията. (П.К., №10, 03.01.1899 г.) 47. Вж. бел. 16. (П.К., №10, 03.01.1899 г.) 48. Галено име на Теодосий, гръцки вариант на Тодор. (П.К., №10, 03.01.1899 г.)
49. Става дума за духа на Михаил Юриевич Лермонтов (15.10.181427.09.1841 г.) - руски
поет
и писател, един от основните представители на романтизма в руската литература.
(П.К., №10, 03.01.1899 г.) 50. Това е въпрос на П. Киров към духа. (П.К., №10, 03.01.1899 г.)
към текста >>
6.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
49. Става дума за духа на Михаил Юриевич Лермонтов (15.10.181427.09.1841 г.) - руски
поет
и писател, един от основните представители на романтизма в руската литература.
Тук се публикува, за да се спази хронологията. (П.К., №10, 03.01.1899 г.) 47. Вж. бел. 16. (П.К., №10, 03.01.1899 г.) 48. Галено име на Теодосий, гръцки вариант на Тодор. (П.К., №10, 03.01.1899 г.)
49. Става дума за духа на Михаил Юриевич Лермонтов (15.10.181427.09.1841 г.) - руски
поет
и писател, един от основните представители на романтизма в руската литература.
(П.К., №10, 03.01.1899 г.) 50. Това е въпрос на П. Киров към духа. (П.К., №10, 03.01.1899 г.) №11 (отворена карта)*
към текста >>
7.
№61 (Петър Дънов) [отворена карта]
Той е евангелски проповедник и християнски
поет
.
Бъчваров. Вж. бел. №39. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност.
Той е евангелски проповедник и християнски
поет
.
Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън (Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто.
към текста >>
8.
№88 (Петър Дънов)
Бъчваров да е дал
поетичния
облик на тези „бели“ мисли на П.Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т.
На първа страница на посоченото в писмото сп. „Виделина“, Г.І, кн. ІV-V (отговаряща на с. 53 от продължаващата пагинация), се появяват същите стихове. Възможно е редакторът на списанието Тодор Ив.
Бъчваров да е дал
поетичния
облик на тези „бели“ мисли на П.Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т.
Бъчваров списва стихове.Така стихотворението придобива следния вид: Любовта е извор, тя живота ражда, Света длъжност благодатно нему всажда; Тя го тика към доброто да се стреми, Във напредък стъпки трайни той да вземи.
към текста >>
9.
№74 (Пеню Киров)
От всички тия езици той знаеше наизуст избрани
поетически
късове, които с часове декламираше.
Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски.
От всички тия езици той знаеше наизуст избрани
поетически
късове, които с часове декламираше.
С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията.
към текста >>
10.
№112 (Петър Дънов)
От Цариброд е и
поетесата
Олга Славчева (1894-1967), която написва текста на Паневритмията.
1 месец и помага на К. Иларионов да се излекува. По това време П. Дънов държи и сказка по френология, след което посещава семейство Керемедчиеви, които са родом от Цариброд. Тогава бъдещата стенографка Савка (1901-1945) е на 4 години и това е нейната първа среща с нейния Учител.
От Цариброд е и
поетесата
Олга Славчева (1894-1967), която написва текста на Паневритмията.
към текста >>
11.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4
християнски
поет
.
Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство. Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и
християнски
поет
.
Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън (Пенсилвания, САЩ). През 1908 г.
към текста >>
12.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 9
Бъчваров да е дал
поетичния
облик на тези „бели“ мисли на П.
„Виделина“, Г. І, кн. ІV-V (отговаряща на с. 53 от продължаващата пагинация), се появяват същите стихове. Възможно е редакторът на списанието Тодор Ив.
Бъчваров да е дал
поетичния
облик на тези „бели“ мисли на П.
Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т. Бъчваров списва стихове. Така стихотворението придобива следния вид: Любовта е извор, тя живота ражда, Света длъжност благодатно нему всажда; Тя го тика към доброто да се стреми,
към текста >>
13.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10
От всички тия езици той знаеше наизуст избрани
поетически
късове, които с часове декламираше.
Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски.
От всички тия езици той знаеше наизуст избрани
поетически
късове, които с часове декламираше.
С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията.
към текста >>
14.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16
От Цариброд е и
поетесата
Олга Славчева (1894-1967), която написва текста на Паневритмията.
1 месец и помага на К. Иларионов да се излекува. По това време П. Дънов държи и сказка по френология, след което посещава семейство Керемедчиеви, които са родом от Цариброд. Тогава бъдещата стенографка Савка (1901-1945) е на 4 години и това е нейната първа среща с нейния Учител.
От Цариброд е и
поетесата
Олга Славчева (1894-1967), която написва текста на Паневритмията.
201 Александър Константинов Кръстников (1879-1970) – роден в Габрово. Основател на Обществото за психични издирвания и духознание, главен редактор на в. „Витлеемска звезда“ и автор на повече от 30 книги с окултно-мистична насоченост. За първи път името му се среща в писмо до М. Казакова от 18.06.1905 г., в което П.
към текста >>
15.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
Следователно бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички
поети
, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега.
В това отношение тяхната социална наука ще им даде упътвания в тая насока. Трябва на всички водачи на човечеството Великото да им даде вдъхновение за разрешението на тая благородна задача. Ако това стане, съвременните народи ще стигнат в своето развитие оная стадия, при която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. При черната раса са се развивали низшите чувства в човека, при жълтата раса се развивали неговите органически сили, а при бялата раса получават развитието си умствените му сили. Новата раса обаче, която сега иде, има за цел да развива силата на неговия дух в реализирането на заветните идеали, за да може той да стане господар и да използува всички придобити сили не за зло, а за добро.
Следователно бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички
поети
, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега.
Културните народи могат да се приготвят за идването на шестата раса. Латинската раса създаде инквизицията – и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Тук се говори само за по-напредналите представители на английската и тевтонската раси.
към текста >>
16.
Повече светлина
По какво се отличава
поетът
?
– По своята светлина. По какво се отличава ученият? – Пак по светлината на своето знание. По какво се отличава философът? – По светлината на своя разум, която му разкрива дълбокия смисъл на битието.
По какво се отличава
поетът
?
– По силата на своята Божествена интуиция. По какво се отличава духовният и светият човек? – По силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да сподели техните радости и скърби, колкото малки и да са те. По какво трябва, най-сетне, да се отличава държавникът и политическият деец? – По светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, и къде трябва да се поправи, дали всички спирни станции са запасени с достатъчно храна за пътниците.
към текста >>
17.
Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон
Че у човека съществува великото, за това говорят всички
поети
, философи и писатели.
Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която ние наричаме природа, закон, Бог. Разумност, т.е. безграничното, безначалното, в което всичко се движи, съществува и се развива. Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория – разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовния човек, в душата на когото блика нещо Божествено и велико.
Че у човека съществува великото, за това говорят всички
поети
, философи и писатели.
Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежествените хора. А качествата на невежествените хора са тяхната ограниченост, жестокост и насилие. Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да я биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема по своята същина: като намери изход, тя всякога излиза. Значи водата не се нуждае от изменение, а от употребление.
към текста >>
Тия
поети
и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения.
Всички те имат една висша цел, която ние наричаме природа, закон, Бог. Разумност, т.е. безграничното, безначалното, в което всичко се движи, съществува и се развива. Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория – разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовния човек, в душата на когото блика нещо Божествено и велико. Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели.
Тия
поети
и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения.
Противоречията в света съществуват само за невежествените хора. А качествата на невежествените хора са тяхната ограниченост, жестокост и насилие. Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да я биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема по своята същина: като намери изход, тя всякога излиза. Значи водата не се нуждае от изменение, а от употребление. От въжето не може да искате да бъде право, да не се криви, а може да искате само качествата да бъде яко и гъвкаво: това са качествата на въжето; от скалата не може да искате да бъде мека и подвижна, а – да бъде устойчива.
към текста >>
18.
СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО
Така в понделник вечерта на вечерня не са старпях, колко й да сам воспрян, отидох в училищито, така-ту чух по наши язик да са чите и кату чух Евангелието по български, многу са благодарих Богу, от радост заплаках й рекох „слава тебе, Боже, удостоихся да чуя въ Варна да са чете Български, па сега й ако да умра, ша ма
упоет
по Български!
Гръкогагаузите, кату чули й са научили от шпионите, чи са чело в училищито во болгарски, тутакси в неделя саби-рат са на митрополията й направят собор й мислят как да развалят, да съборят Българите. Й писват на патрика „как Българите направили си церква в училищито й довели два свещеника й служили св. литургия; й молили патрика да гледа да воспре тази работа да не напредни". Й ходили в неделя на управителя, та й гу молили да воспре Българите да ни четат по Български, но управителят до днес нищо не казал, чи не зная за напред. Но научавамися, чи управителят, кату проважда скришом да разгледа й распитва, й ги намеря лъжливи гагауйзите.
Така в понделник вечерта на вечерня не са старпях, колко й да сам воспрян, отидох в училищито, така-ту чух по наши язик да са чите и кату чух Евангелието по български, многу са благодарих Богу, от радост заплаках й рекох „слава тебе, Боже, удостоихся да чуя въ Варна да са чете Български, па сега й ако да умра, ша ма
упоет
по Български!
" Забравих, х. Стамат, кату ми каза „кой ти речи да угудиш дюлгери да работят", рекох му: „Вашият подпис й на всичките Братия Българи, според съгласителното писмо, дету стана на 9-го". Гръкогагаузките архиреи й фарисеи гледат ма криву-криву, да намерят леснина - с една капка вода ша ма удавят. Й казвали, чи всичката причина ази съм бил, ази сам, дето деиствувам на всичкото; и не е лъжа.
към текста >>
19.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Така е с
поета
, музиканта и прочее.
Този закон е приложим и по отношение тялото, ума, душата и Духа на човека - трябва основа. И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което да може да се крепи. Вземете светските хора: например един търговец, докато има в ума си парите, той чувства, че има основа, а щом изгуби своето богатство, той вече навежда главата си и у него настава особено състояние. Така е и с учения човек: щом изгуби своето знание, губи се и неговото настроение. Вземете и един певец: докато има глас, той се въодушевява.
Така е с
поета
, музиканта и прочее.
Но така е и с религиозния човек: докато той има упование в Бога, той диша; започне ли обаче да се колебае, настава у него раздвояване. Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си. Та щом влезе съмнението във вашия ум, показва, че почвата, на която седите, започва да се разклаща и руши. Основата, това е мястото, от което ние трябва да тръгнем и да започнем да се движим - и затова ние трябва295 да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всичките хора в Живота.
към текста >>
20.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Момата, която пише първото си любовно писмо, което като първо може би е и глупаво, но отпосле лека-полека се събуждат ония
поетически
чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка.
Можем даправим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици. Да, ако например знаехте езика на вашия вол или петел, нямаше да имате спънка; ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и прочее, ако, казвам, разбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът - Бог влиза вътре във вас, гледа на работите. Така, докато ние бяхме ограничени от нещата, Той пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже [когато] например пишем едно писмо, Той се интересува от него.
Момата, която пише първото си любовно писмо, което като първо може би е и глупаво, но отпосле лека-полека се събуждат ония
поетически
чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка.
Сега, вие пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аз Те обичам! " - „Добре, като Ме обичаш, та що от това? " - „Ама, Господи, не мога без Теб! " Защо не можеш - трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можеш без Христа. Вие виждате например Библията - ами че и тя е едно любовно писмо на Христа до нас.
към текста >>
21.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Б.: Върху тази
поетическа
фигура на царската дъщеря и царския син, който, като дойде, ще нареди света по другояче; хвърлете повече светлина върху този царски син и тази царска дъщеря.
Някоя жена мисли, че ще изправи мъжа, мисли се за много умна да направи това. Никога. Н.: „Нацапана кукла отгоре, панукла отдолу", дето се казва, по какво може да е позната? - По миризмата. Н.: Често пъти грубиян - да ме извинят мъжете... - Но той ли е маскиран, или нейните очи?
Б.: Върху тази
поетическа
фигура на царската дъщеря и царския син, който, като дойде, ще нареди света по другояче; хвърлете повече светлина върху този царски син и тази царска дъщеря.
- То е много важен въпрос, който изисква цяла беседа. Мъжете не въздишат ли за тази царска дъщеря? Гр.: И жените. Н.: Явява се един момък и иска да се ожени за едно момиче - кой е модусът, по който може да се разберат. Мисля, че е полезно да направят това предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един друг.
към текста >>
387 Лафатер, Йохан-Гаспар (1741–1801) – швейцарски протестантски богослов, философ и
поет
, създател на физиогномията.
383 Humbug (англ.) – шмекерия, измама. 384 Главата на Твоето Слово – в протокола на Д. Голов: Главата на Твоята Слава. 385 Петър Чорбаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Сливен, по професия учител. 386 Цитат на Йоанна 10:16.
387 Лафатер, Йохан-Гаспар (1741–1801) – швейцарски протестантски богослов, философ и
поет
, създател на физиогномията.
към текста >>
22.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
387 Лафатер, Йохан-Гаспар (1741–1801) – швейцарски протестантски богослов, философ и
поет
, създател на физиогномията.
383 Humbug (англ.) – шмекерия, измама. 384 Главата на Твоето Слово – в протокола на Д. Голов: Главата на Твоята Слава. 385 Петър Чорбаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Сливен, по професия учител. 386 Цитат на Йоанна 10:16.
387 Лафатер, Йохан-Гаспар (1741–1801) – швейцарски протестантски богослов, философ и
поет
, създател на физиогномията.
УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ Аджеба (тур.) – израз за подчертаване на въпрос. Антидот (лат.) – противоотрова. Антикаджия (диал.) – вехтошар, антиквар.
към текста >>
23.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Така е с
поета
, музиканта и пр.
Трябва основа. И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което да може да се крепи. Вземете светските хора; например, един търговец, докато има в ума си парите, той чувствува, че има основа, а щом изгуби своето богатство, той вече навежда главата си и у него настава особено състояние. Така е и с учения човек — щом изгуби своето знание, губи се и неговото настроение. Вземете и един певец — докато има глас, той се въодушевява.
Така е с
поета
, музиканта и пр.
Но така е и с религиозния человек: докато той има упование в Бога, той диша; започне ли, обаче, да се колебае, настава у него раздвояване. Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си. Та щом влезе съмнението във вашия ум, показва, че почвата, на която седите, започва да се разклаща и руши. Основата, това е мястото, от което ние трябва да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всичките хора в живота.
към текста >>
24.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
Момата, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може би е и глупаво, но отпосле лека-полека се събуждат ония
поетически
чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка.
Ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, раэбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът. Бог влиза вътре във вас, гледа на работите. Така, докато ние бяхме ограничени от нещата, Той пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже, например, пишем едно писмо; Той се интересува от него.
Момата, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може би е и глупаво, но отпосле лека-полека се събуждат ония
поетически
чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка.
Сега, вие пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аз Те обичам! " Добре, като Me обичаш, та що от това? „Ама, Господи, не мога без Тебе! " Защо не можеш? Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можеш без Христа.
към текста >>
25.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Б.: Върху тази
поетическа
фигура на царската дъщеря и царския син, който, като дойде, ще нареди света по другояче; хвърлете повече светлина върху този царски син и тази царска дъщеря.
Някоя жена мисли, че ще изправи мъжа, мисли се за много умна да направи това. Никога. Н.: „Нацапана кукла отгоре, панукла 1 отдолу", дето се казва, по какво може да е позната? Уч.: По миризмата. Я.: Често пъти грубиян – да ме извинят мъжете... Уч.: Но той ли е маскиран, или нейните очи?
Б.: Върху тази
поетическа
фигура на царската дъщеря и царския син, който, като дойде, ще нареди света по другояче; хвърлете повече светлина върху този царски син и тази царска дъщеря.
Уч.: То е много важен въпрос, който изисква цяла беседа. Мъжете не въздишат ли за тази царска дъщеря? Гр.: И жените. Н.: Явява се един момък и иска да се ожени за едно момиче; кой е модусът2, по който може да се разберат. Мисля, че е полезно да направят това предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един друг.
към текста >>
4 Лафатер (Йохан-Гаспар) - швейцарски протестански богослов, философ и
поет
, създател на физиогномията (1741 - 1801) (бел.ред.)
В 5 часа подиробед 27 души от старите членове на Веригата съзерцаваха в салона десет минути. Излязохме след туй с поръка за един цял час да съзерцаваме, кой дето и както може, върху следната мисъл: "Така да се възпламени Божията Любов в нашите души и в душите на всички верующи, които Му слугуват, както слънчевите лъчи." 1 Панукла (гр.) - чума (бел. peg.) 2 Модус (лат.) - начин, метод, способ (бел. ред.) 3 Ибрчшим (тур.) - тънък конец за шиене (бел.ред.)
4 Лафатер (Йохан-Гаспар) - швейцарски протестански богослов, философ и
поет
, създател на физиогномията (1741 - 1801) (бел.ред.)
8 АВГУСТ, СЪБОТА Времето през този ден беше ясно, тихо и топло. Сутринта, преди обяд към 10 часа, всички бяхме събрани в салона, гдето Учителя продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година. Току-що нарядът бе продиктуван, повикаха отвън Учителя, а след Него излязоха и трима от братята – Д-р Хр.Дуков, Д.Голов и В.Граблашев. Подир тяхното излизане, г-н Пеньо Киров, по поръка от Учителя, обяви, че всички вече можем да излезем.
към текста >>
26.
1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.
Едни от тях са писатели, други —
поети
, учени, и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божественото.
Евангелист Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея, „новото човечество", и той е определил числото на тези избраници, носители на тази идея - 144 000 души. Като съберете числата 1+4+4=9. Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества. Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на Небето. Не, тези хора са сега тук, на земята, те са дошли вече на земята и са се въплътили между образованите хора.
Едни от тях са писатели, други —
поети
, учени, и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божественото.
(7 стр. „Новото човечество") Сега идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тези хора не са случайни, те имат признаци на лицата си, в очите си, на ръцете си. (14 стр.
към текста >>
27.
1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2
И тогава ще дойдат по-големи благословения, по-големи проявления; може да се явят между нас хора с по-големи способности, с повече отворени очи, музиканти,
поети
, с дарби в изкуствата, ще се застъпят всички отрасли, всичко, което е Божествено.
Четирите групи стоят по-високо, Господ ги избира, а останалите аз ги избирам, затова те трябва да правят по-големи усилия, за да се кандидатират. Те са най-малките, те са последните. (181 стр.) (към всички) През течение на годината ще си пишете. Ще имаме съвет да внася хармония и ще работим през цялата година за създаване на тази Божествена хармония, и ще бъдем искрени вече спрямо себе си, спрямо ближните си и спрямо Бога.
И тогава ще дойдат по-големи благословения, по-големи проявления; може да се явят между нас хора с по-големи способности, с повече отворени очи, музиканти,
поети
, с дарби в изкуствата, ще се застъпят всички отрасли, всичко, което е Божествено.
(131 стр.) (предпоследния ден) Сега всички онези от вас, които имат спешна работа, не могат да чакат, след братския обяд са свободни. Широк е пътят им. Пращаме им всичката наша любов, да се върнат по домовете си и да заживеят така, както Господ иска. А онези от вас, които са свободни, ако от любов желаят да останат, могат да стоят, колкото време искат: от вътрешно побуждение.
към текста >>
28.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е
поета
, освен от гореизброените автори, още и от:
Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие.
И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е
поета
, освен от гореизброените автори, още и от:
А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово.
към текста >>
29.
1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.
И списатели, и инженери, и
поети
, и дърводелци ще имаме, тъй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се е.
Ние трябва да бъдем способни, да знаем как да послужим на хората. Ние трябва да бъдем сръчни и способни за всичко. В нашата Школа ще застъпим всички занаяти. Нама да има занаят, който да не познаваме. Всички изкуства ще застъпим и от нас по-добри специалисти няма да има.
И списатели, и инженери, и
поети
, и дърводелци ще имаме, тъй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се е.
Никого няма да викаме отвън да ни работи. Някой брат няма къща; хайде няколко други братя ще се заемат, в 2-3 недели ще му направят къща с 2-3 стаи. Ще строим... Ако искате, аз пръв ще ви дам пример. (229 стр.) „Да се примирим, казват, да живеем братски". Как?
към текста >>
30.
1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3
Бих желал да опиша тази екскурзия по-
поетично
, но виждам, че не ми се отдава.
От полунощ тръгнахме към върха, дето стигнахме малко преди изгрев слънце. Там наблюдавахме един величествен изгрев, какъвто може да се види само на такъв висок връх, какъвто е Юмрукчал. След това играхме гимнастическите упражнения. Следобед старозагорци и казанлъкчани се спуснаха на юг, през Калофер, а ние – към с. Острец, дето пренощувахме в току-що прибрано сухо и миризливо сено.
Бих желал да опиша тази екскурзия по-
поетично
, но виждам, че не ми се отдава.
А това бе екскурзия, която всички, които участваха, ще помнят през целия си живот. Незабравими ще останат обедите, вечерите около огньовете. Песни, възторзи, радост! Планината се оказа много гостоприемна. Десет слънчеви денонощия, прекарани в планината, струват повече от цяла година, прекарана в долината.
към текста >>
31.
003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго
Тази дълбока увереност не е пропуснал да изтъкне и нашият народен
поет
Иван Вазов, който в “Под игото” описва фанатичната вяра на Мичо Бейзадето в близката свобода, защото това се четяло в нагласеното буквосъчетание на цифрите 1876 – годината на Априлското въстание, която, изписана със старобългарски буквени знаци, се изговаря: “Турция ке падне”(I).
пише, че българи, сърби, гърци гинат под османско робство и очакват своята свобода чрез активната намеса на руснаците7. За това, че освобождението ни ще дойде от Русия, се търси потвърждение къде ли не. Находчиви българи намират, че това е било подсказано и в “Откровението” на Йоан, както и на други места. Освобождението, се казвало там, ще дойде от “русото племе”, т.е. от Русия и те всеотдайно му вярват.
Тази дълбока увереност не е пропуснал да изтъкне и нашият народен
поет
Иван Вазов, който в “Под игото” описва фанатичната вяра на Мичо Бейзадето в близката свобода, защото това се четяло в нагласеното буквосъчетание на цифрите 1876 – годината на Априлското въстание, която, изписана със старобългарски буквени знаци, се изговаря: “Турция ке падне”(I).
Естествен център на борбата от втората група възрожденци за отхвърляне на гръцката църковна асими-лация става Цариград, начело на който застава Иларион Макариополски.
към текста >>
32.
006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски
От казаното се вижда, че по майчина линия Константин Дъновски носи високи нравствени качества на честност и изпълнимост на
поетите
задължения.
Увлече ли се в разговор някой стар устовец за родоначалието на Доуновци, ще забележите как постепенно все повече и повече той започва да намесва и майчиния род на Константин Дъновски. По майчина линия той произхожда от стар устовски овчарски род, известен под прякора “Забилци” — турска дума, която на български означава честен, изправен. Този род е бил един от първите заселници в Устово16 след опожаряването на с. Селище. Това родово име те предават и на квартала, където живеят – Забилската махала.16 Името Забилци е дадено от местния паша на фамилията отпреди 200 години, с което тя е била характеризирана за стриктното и честно изпълняване на своите задължения и изплащане на данъците си. Родоначалник на тази голяма овчарска фамилия е бил Георги Манолов, който навремето си стопанисвал около 5000 глави овце.8
От казаното се вижда, че по майчина линия Константин Дъновски носи високи нравствени качества на честност и изпълнимост на
поетите
задължения.
Потомък на този род е бил Юргаки Забилев12, вуйчо на Константин Дъновски, по занятие бакърджия, който играе известна роля в живота на младия си племенник Константин. Къщата, където Константин Дъновски е прекарал своето детство, е в Забилската махала и носи номер 13. Тя е кацнала на една чука върху южния склон на височините, които се спускат стръмно към Бяла река, ограждащи Устово от север. За да се отиде до родната къща на Константин Дъновски, трябва да се мине покрай църквата “Св. Богородица”, да се заобиколи училището, за да се отправите по малката уличка с номер 91, която е толкова тясна, че е почти невъзможно да се стигне до сградата с някакво превозно средство.
към текста >>
33.
020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт
Възмутен от поведението на краля – от клетвопрестъпничеството му и неизпълнението на
поетите
от него международни договорни задължения, султанът кипи от ярост.
Владислав пише на босненския крал, че се е заел да унищожи “проклетите османци”. Също така праща съобщение на флорентинците, че скоро ще се отправи срещу мохамеданската напаст, за да я прогони от Европа. В разгара на повсеместната военна подготовка на 25 юли1444 година крал Владислав ІІІ Ягело приема лич-но в унгарския град Сегед султанското посланичество и потвърждава сключения мир в Одрин, като дава писмена клетвена гаранция за спазването му в продължение на десет години, а султанът поема задължението войските му да не преминават Дунава. Само след няколко дни, на 4 август 1444 г., Владислав ІІІ Ягело обявява предприемането на нов кръстоносен поход на християните срещу османците и нарушава току-що дадената клетва. Този начин на действие силно разгневява султан Мурад ІІ.
Възмутен от поведението на краля – от клетвопрестъпничеството му и неизпълнението на
поетите
от него международни договорни задължения, султанът кипи от ярост.
На 20 септември 1444 г. сборната армия на Владислав и Ян Хуниади, състояща се от поляци, унгарци и присъединилите се към тях власи и други, преминава Дунава при Оршова и атакува старата Видинска крепост. След като обединените християнски войски навлизат в Дунавската равнина и овладяват Оряхово, Никопол, Свищов, Нови пазар, Шумен, Провадия, през Девненското езеро се насочват към Варна. На 9 ноември 1444 г. армията на християните навлиза във Варненското поле.
към текста >>
34.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО
В него влизаше Стефан Белев, който по това време имаше много преводи от чужди автори на окултна литература, дядо Благо - Стоян Русев,
поет
и писател.
Третият етап бе, когато Учителят основа братска каса и братските средства постъпваха у касиера. Това бяха средства, набирани доброволно, които се даваха в името на една идея. И от тези пари се взимаха за печатане на беседите. След продажбите част от сумите се възстановяваха. По това време се основа един редакционен комитет от възрастни приятели с литературни познания.
В него влизаше Стефан Белев, който по това време имаше много преводи от чужди автори на окултна литература, дядо Благо - Стоян Русев,
поет
и писател.
Към него се включиха и други и те трябваше да организират печатането на беседите. Но случи се така, както винаги, че когато се съберат много хора от умни по-умни, работа не вършат. Тук стана същото. Много разговори, много приказки, разисквания, а резултатите - малки. По това време Стефан Камбуров от Казанлък, който беше печатар и имаше печатница, поиска да издава беседи.
към текста >>
Безброй методи, начини, форми и образи съм дал за възпитание на децата и на възрастните, на философите, на
поетите
и т.н.
При четене трябва да се мисли и да се прилага. Някои мои беседи са чисто хирургически. Чистят раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика,която е пред мене. Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и за самовъзпитание.
Безброй методи, начини, форми и образи съм дал за възпитание на децата и на възрастните, на философите, на
поетите
и т.н.
По стила на беседите ще кажа: и едно дете може да говори много логично, като заучи някои стихотворения. Да говори човек логично не е голямо изкуство. Има известни правила, които ще заучи. Нещата в Природата логически не се нареждат. Звездите не са наредени по величина в пространството.
към текста >>
35.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
Поради това, той писал писмо на индийския
поет
-философ Рабиндранат Тагоре, с молба да го приеме в школата си.
" Аз се изненадах, защото още не познавах Учителя. Той продължи: "Аз в Америка следвах Окултна школа. При сбогуване, на път за България, ръководителката на Школата ми каза: "Брат, ти тука научи много неща за пробуждането на духовните дарби, но имай предвид, че отиваш в България, ето защо, ти трябва да знаеш, че там е слязъл най-мощния дух на планетата, който може да ходи на всички планети и слънца из цялата планета." Тодор Божков Иван Сеченов живее на Изгрева от 1932 година и посещава Школата, но разочарован от себе си, от малките си постижения, от Школата, намислил да се запише в друга Окултна школа.
Поради това, той писал писмо на индийския
поет
-философ Рабиндранат Тагоре, с молба да го приеме в школата си.
В отговор на молбата, Тагоре му отговорил: "В България имате толкова добър Учител. Следвайте школата Му. Не е нужно да идвате тук". И този случай потвърждава, че всички големи личности са чували и знаели кой е Учителят. Георги Събев
към текста >>
36.
АСЕН АРНАУДОВ
Тя бе
поетеса
.
" Една от сестрите казва: "Ами, иска ми се." - "Като ти се иска, и щом не ти стиска, тогава няма да идвате при Мен да се оплаквате, а онова, което ти се иска, ще го стиснеш у себе си и няма да му позволяваш да ходи насам-натам. По-лесно е да спреш едно желание в себе си, отколкото да го пуснеш извън себе си - да излезе то от теб и да почне да те разхожда насам-натам. Тогава никой не може да ти помогне." Така Учителят разреши въпроса с Асенчо и със сестрите. Мария Тодорова Имаше една сестра, казваше се Димитринка Антонова.
Тя бе
поетеса
.
Добра поетеса. Нейни творби се печатаха в списание "Житно зърно". Тази сестра се беше влюбила в Асен Арнаудов. Под напора на чувствата си написала стихотворение, сложила го в плик, адресирала го до него и го изпратила по пощата. То носи заглавието "Нишки".
към текста >>
Добра
поетеса
.
По-лесно е да спреш едно желание в себе си, отколкото да го пуснеш извън себе си - да излезе то от теб и да почне да те разхожда насам-натам. Тогава никой не може да ти помогне." Така Учителят разреши въпроса с Асенчо и със сестрите. Мария Тодорова Имаше една сестра, казваше се Димитринка Антонова. Тя бе поетеса.
Добра
поетеса
.
Нейни творби се печатаха в списание "Житно зърно". Тази сестра се беше влюбила в Асен Арнаудов. Под напора на чувствата си написала стихотворение, сложила го в плик, адресирала го до него и го изпратила по пощата. То носи заглавието "Нишки". Ето какво съм запомнил от това стихотворение, тридесет години след това:
към текста >>
37.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Той бил
поет
по душа, обичал поезията, обичал литературата и искал да следва литература.
Той бил с нежен, слаб организъм, чувствителен и възприемчив към болести и внушения и започнал все по-често и по-често да боледува, та и медицината, която изучавал, не можела да му помага вече. Най-после той си спомнил, че Учителят го посъветвал да следва лесовъдство. "А може би Той е виждал, че аз не съм за лекар и че имам нужда от горски и планински чист въздух, а не от болници и болни хора." Но било вече късно. Замина си млад и непослушен. Друг младеж отива при Учителя с майка си - наша сестра, в последните дни на Учителя да се съветва също какво да следва.
Той бил
поет
по душа, обичал поезията, обичал литературата и искал да следва литература.
Учителят му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората. Литературата ти си я имаш, ти си я носиш в себе си." А този младеж беше здрав, силен, як, както се казва "пращеше от здраве". Той послушал Учителя, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и Учителя ръце. Но и литературата и поезията не му са убягнали.
към текста >>
Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитита на нашата изгревска сцена такива собствени стихотворения, посветени на Учителя, каквито никой от нашите
поети
дотогава пък и досега не е написал.
Учителят му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората. Литературата ти си я имаш, ти си я носиш в себе си." А този младеж беше здрав, силен, як, както се казва "пращеше от здраве". Той послушал Учителя, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и Учителя ръце. Но и литературата и поезията не му са убягнали.
Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитита на нашата изгревска сцена такива собствени стихотворения, посветени на Учителя, каквито никой от нашите
поети
дотогава пък и досега не е написал.
Наталия Накова Тук е добре да спомена една негативна случка, която характеризира упорството и непослушанието на нашите приятели. Когато основали комуна, те са имали желание за нуждите на земеделието да се сдобият с кладенец и решили да изкопаят кладенец. Когато Учителят разбрал, че те имат такива намерения, решил да им помогне като им казал къде да работят, трудът им да се увенчае с успех и им посочил къде има вода. Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където Учителят им посочил, отишли да копаят на стотина метра под това място.
към текста >>
Рождената сестра на Дора Карастоянова - Анастасийка, ми е разказвала за
поета
Христо Смирненски, който я помолил да пита Учителя ще благоволи ли да го излекува от тубелкулозата.
Видяха, че му е дошло времето, взеха го при себе си и не след дълго време той си замина. Донесоха некролога му на Изгрева, за да го видим. Ако беше си останал тук и бе послушал, можеше да живее, понеже беше жилав, подвижен и умен брат. Така родът го довърши. Мария Тодорова
Рождената сестра на Дора Карастоянова - Анастасийка, ми е разказвала за
поета
Христо Смирненски, който я помолил да пита Учителя ще благоволи ли да го излекува от тубелкулозата.
Тя предава тази негова молба, на която Учителят отговорил: "Кажи му само един месец да не яде месо." Христо Смирненски се съгласява със съвета на Учителя, но приятелката му, която се е грижила изцяло за него и не е позволявала друг да се меси в лечението му, категорично заявила: "Тази няма да я бъде, как мога да го лиша от най-силната храна - месото." Затова, че Христо Смирненски е поискал помощ от Бога - Учителя, а е изпълнил нареждането на приятелката си, то много млад си замина за другия свят. Магдалина Григорова Една наша сестра живееше в София. Имала родна сестра, омъжена в град Сливен, не наша съмишленица, която често боледувала и била почти неизлечима от болестта си. Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен, вижда болезненото и състояние и казва: "Имаш ли нещо против да попитам Учителя за твоето оздравяване?
към текста >>
38.
ПАНЕВРИТМИЯ
Учителят извиква Олга Славчева, която бе
поетеса
.
Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия".-" Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова като онази на връх Мусала? " - пита отново сестрата. "Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на Паневритмията" - казва Учителят. Минават няколко дни.
Учителят извиква Олга Славчева, която бе
поетеса
.
Годината е 1934. "Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения? " Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма?
към текста >>
Тя е отличен музикант, певица с неподражаем глас, композитор и притежава изключителна дарба за
поетично
творчество.
Независимо кога и при какви условия. А българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си съдба, която последва четиридесет и пет години след това. Другото действащо лице в тази история е Весела Несторова. Тя завършва американски колеж в България, след това бива изпратена за четири години на специализация в САЩ и завършва висше образование. Завърнала се в България, тя е една от малкото високо интелигентни и образовани сестри.
Тя е отличен музикант, певица с неподражаем глас, композитор и притежава изключителна дарба за
поетично
творчество.
Тя взема дейно участие в братския живот. Веднъж присъства на една беседа, която Учителят завършва със следния стих: "Зора се чудна зазорила, тя животът нов е проявила." По това време Учителят е започнал да дава новите паневритмични упражнения "Слънчеви лъчи".
към текста >>
39.
МУЗИКА
Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с
поетична
дарба.
Галилей разказваше: "На другия ден всички ние, изгревските цигулари, получихме от Учителя по един затворен плик с по 500 лева и листче с една хубава мисъл във връзка с музиката, която прониква цялата Вселена. Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че Той е останал особено доволен от нашето участие в концерта. Филип Стоицев Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи. На други е давал мелодия.
Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с
поетична
дарба.
Например, Учителят е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята, а дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", "Любовта е извор". Първият куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
към текста >>
Например, Учителят е давал на дядо Благо -
поета
Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че Той е останал особено доволен от нашето участие в концерта. Филип Стоицев Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи. На други е давал мелодия. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба.
Например, Учителят е давал на дядо Благо -
поета
Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Той дава идеята, а дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", "Любовта е извор". Първият куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година.
към текста >>
40.
ЯСНОВИДСТВО
" И брат Цеко, както обича да се изразява в римувани изрази, казва: "Учителю, аз искам да се родя като
поет
, за да измета от света всичката смет!
Ще плачат родителите му, ще тъжат близките му за кончината. Но той се роди, дойде тук, за да се срещне с Великия Учител! " Борис Николов Една седмица преди брат Цеко да си замине, Учителят го пита: "Ти, Цеко, в другия живот като дойдеш, какъв искаш да станеш?
" И брат Цеко, както обича да се изразява в римувани изрази, казва: "Учителю, аз искам да се родя като
поет
, за да измета от света всичката смет!
" Учителят отговаря: "Добре". Веднага след това на брат Цеко му идва вече друга мисъл и вика: "А, не, не, не, не, Учителю, искам да се родя окултен ученик". Учителят му отговаря: "А-а, не може, ти вече си избра. Не може". Заедно с Учителя в Мърчаево имаше около 50-60 души.
към текста >>
41.
БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА
Олга Славчева решила да си намери учител като начинаеща
поетеса
.
Среща навсякъде коренно ново и напълно различно отношение. Уважение имат всички към него. Любезен и внимателен вече към него е онзи партиец, новият началник. Оценили работата му и така той останал да работи в същата служба. Люба Стойкова
Олга Славчева решила да си намери учител като начинаеща
поетеса
.
Отишла при Иван Вазов, който е имал кръжок от няколко начинаещи млади поети. Когато се запознава с тях, той запитва откъде идват и в каква среда се движат. Олга решила да не крие и да си каже истината: "Аз съм от обществото на Учителя Петър Дънов". Иван Вазов я огледал, усмихнал се и казал: "Попаднала си там, където трябва. Между добри хора си попаднала".
към текста >>
Отишла при Иван Вазов, който е имал кръжок от няколко начинаещи млади
поети
.
Уважение имат всички към него. Любезен и внимателен вече към него е онзи партиец, новият началник. Оценили работата му и така той останал да работи в същата служба. Люба Стойкова Олга Славчева решила да си намери учител като начинаеща поетеса.
Отишла при Иван Вазов, който е имал кръжок от няколко начинаещи млади
поети
.
Когато се запознава с тях, той запитва откъде идват и в каква среда се движат. Олга решила да не крие и да си каже истината: "Аз съм от обществото на Учителя Петър Дънов". Иван Вазов я огледал, усмихнал се и казал: "Попаднала си там, където трябва. Между добри хора си попаднала". Отива Олга при Учителя и разказва как Иван Вазов е защитил Учителя.
към текста >>
" След 9.IX.1944 г, когато комунистите дойдоха на власт, имаше едно политическо течение, което обвини Иван Вазов, че е буржоазен
поет
и искаха да го изхвърлят от българската литература, но се намериха други, които го защитиха и го обявиха за народен
поет
.
Олга решила да не крие и да си каже истината: "Аз съм от обществото на Учителя Петър Дънов". Иван Вазов я огледал, усмихнал се и казал: "Попаднала си там, където трябва. Между добри хора си попаднала". Отива Олга при Учителя и разказва как Иван Вазов е защитил Учителя. Той казва: "Когато дойде време и ние ще го защитим!
" След 9.IX.1944 г, когато комунистите дойдоха на власт, имаше едно политическо течение, което обвини Иван Вазов, че е буржоазен
поет
и искаха да го изхвърлят от българската литература, но се намериха други, които го защитиха и го обявиха за народен
поет
.
И днес той е още такъв, И утре ще бъде такъв. Учителят удържа на обещанието Си и Иван Вазов бе защитен точно навреме! Борис Николов По кръчмите и по вертепите се крояха планове как да посегнат върху сестрите, когато отиват от града за "Изгрева". Имаше много случаи, когато някои сестри се връщаха на Изгрева късно пеша през гората и срещаха мъже, които посягаха върху тях, но те получаваха невидимата помощ на Учителя, само като извикваха думата "Учителю".
към текста >>
42.
БОГ. ПОЗНАНИЕ ЗА БОГА
Наистина, Той е недостъпен, но само за ония учени, философи,
поети
, които мислят, че са постигнали всичко и нищо повече не им трябва.
- Гласът на Бога! Ученикът разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден. Тихият глас на Бога се чува само в тишината. Всички говорят за Бога, но те не Го разбират. Те мислят, че Бог е недостъпен.
Наистина, Той е недостъпен, но само за ония учени, философи,
поети
, които мислят, че са постигнали всичко и нищо повече не им трябва.
Затова, когато философът от висотата на своето положение, започва да изследва Бога, Той се скрива зад причинния свят. Когато астрономът Го изследва, Той се скрива във вечността, дето никакъв телескоп не може да Го намери. Когато поетът Го търси, Той се скрива в най-малките ъгълчета на вселената да не може да Го зърне. Обаче, Бог се открива на децата, на бедните, на страдащите, на унижените и на оскърбените - на чистите по сърце. Сега вие искате да сте господари на съдбата си.
към текста >>
Когато
поетът
Го търси, Той се скрива в най-малките ъгълчета на вселената да не може да Го зърне.
Всички говорят за Бога, но те не Го разбират. Те мислят, че Бог е недостъпен. Наистина, Той е недостъпен, но само за ония учени, философи, поети, които мислят, че са постигнали всичко и нищо повече не им трябва. Затова, когато философът от висотата на своето положение, започва да изследва Бога, Той се скрива зад причинния свят. Когато астрономът Го изследва, Той се скрива във вечността, дето никакъв телескоп не може да Го намери.
Когато
поетът
Го търси, Той се скрива в най-малките ъгълчета на вселената да не може да Го зърне.
Обаче, Бог се открива на децата, на бедните, на страдащите, на унижените и на оскърбените - на чистите по сърце. Сега вие искате да сте господари на съдбата си. Но човек сам не може да бъде господар на съдбата си. Само двама души, като се съюзят, могат да бъдат господари на своята съдба. Една права линия може да бъде господар, ако има две точки.
към текста >>
43.
ЛЮБОВ КЪМ БОГА
Аз мога да стана художник,
поет
, музикант моментално, но трябва да вляза в областта на съответното изкуство.
Ако искаш да станеш художник, ще дойдат Отгоре да те учат. Човек не може да стане учен, ако не дойде при него Любовта. Не можеш да станеш добър, ако при тебе не дойдат добри. Ако вие сте верни на Бога и Той ще бъде верен към вас. Всички дарби идват от Свише - Отгоре идват и музика, и поезия, и художество.
Аз мога да стана художник,
поет
, музикант моментално, но трябва да вляза в областта на съответното изкуство.
Само с Любовта може да се влезе в тия области. Любовта може да те направи всякакъв. Може съвършено да изключите страданието! - Как? - Обичайте Бога!
към текста >>
44.
ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА
На обикновения, малко учен човек, се прощават правописните грешки, но на писателя, на учения, на
поета
не се прощават.
Той не е разумен човек. Който се е опитал да се противопостави на Природата, той е получил такъв урок, който с векове не може да забрави. Дали той е учен, светия или обикновен човек, Природата няма да му прости. Колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-голяма е неговата отговорност. Той носи последствията на всяко нарушаване на природните закони.
На обикновения, малко учен човек, се прощават правописните грешки, но на писателя, на учения, на
поета
не се прощават.
Праведният като направи една морална погрешка, веднага я изправя. Той не се извинява нито с условията, нито с незнание. Щом сгреши, веднага изправя по- грешката си. Не я ли изправи, Природата го глобява. Глобата седи в това, да подигне всички ония, за падането на които той е станал причина.
към текста >>
45.
СИЛАТА НА СЛОВОТО
Така трябва да работят музикантът,
поетът
и всеки друг.
Внимавайте думите, които казвате, за какво стават. Има думи, които стават за добро; има думи, които стават за зло. Говори с Любов и не мисли - каквото кажеш, ще стане. И тъй, на всички ви трябва една вътрешна работа в живота, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете. В окултната наука има едно правило: каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън.
Така трябва да работят музикантът,
поетът
и всеки друг.
Каквото искате, може да стане, стига да желаете, но туй желание да бъде непреривно и никому да не говорите за това. Ще ви дам един съвет: когато имате някакви проекти, никога не ги съобщавайте. В окултната наука има един закон: когато чакаш нещо, не говори за него. Щом говориш за него, то няма да стане. Каквото правиш, на никого не казвай.
към текста >>
46.
ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА
Не желай да бъдеш такъв
поет
, музикант или учен, че да няма втори като тебе.
Щом си внимателен, ще си и разсъдлив. В чужди работи не се бъркай! На хорски думи внимание не обръщай! Не се вкисвай, когато те подквасват! Не си давай маслото, когато те чукат!
Не желай да бъдеш такъв
поет
, музикант или учен, че да няма втори като тебе.
Това е непостижимо. Не се хвалете, че сте обърнали този-онзи. Не си заповядвайте един друг! Не сравнявайте себе си със себе си, т.е. не сравнявайте сегашните пориви и стремления с миналите си прераждания.
към текста >>
47.
ИСТИНА
Истински
поет
, художник или музикант е този, който предава Истината кратко, просто и ясно.
Всеки път така ще правиш". И тя правила така, правила и един ден майка й казала: "Дето ще ми четеш тука, върви при тях да четеш". Да, това е една много хубава опитност, защото виждаме методите на Учителя колко са положителни. Елена Андреева ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
Истински
поет
, художник или музикант е този, който предава Истината кратко, просто и ясно.
Какво е Истината? - Място, дето няма абсолютно никаква лъжа. Истината е място, дето съществува вечна хармония, вечното благо на живота. Това наричаме блаженство. В Истината човек може да се изяви, както иска.
към текста >>
48.
ЛИЧЕН ЖИВОТ
Някой напряга мозъка си, иска да стане учен, философ,
поет
, да забогатее.
Тъй щото, видиш ли, че двама души спорят или се карат, те са в областта на личния живот. Мини и замини край тях без да се спираш и да даваш мнението си кой от тях е прав. Трябва да се освободите от личния живот. С нашите мисли, страхове, непостоянство ние вредим не само на нас, но и на нашите близки. Всички сме свързани.
Някой напряга мозъка си, иска да стане учен, философ,
поет
, да забогатее.
Ако искаш да бъдеш учен, философ и поет, за да помагаш на човечеството, доброто е на твоя страна; ако искаш да придобиеш всичко това само за себе си, злото върви в стъпките ти. Да бъдеш философ, учен значи да бъдеш точен като часовник, да знаеш колко време да работиш и колко време да почиваш. Щом вземаш от едно благо повече, отколкото ти трябва, ти влизаш вече в областта на егоизма. Турете вашите нужди на последен план, защото е закон: Ако желаете на другите и то повече, най-напред вас ще удовлетворят. Затова не искай само за себе си, а искай за другите, защото онова, което бъде изпратено тям, ще дойде чрез тебе.
към текста >>
Ако искаш да бъдеш учен, философ и
поет
, за да помагаш на човечеството, доброто е на твоя страна; ако искаш да придобиеш всичко това само за себе си, злото върви в стъпките ти.
Мини и замини край тях без да се спираш и да даваш мнението си кой от тях е прав. Трябва да се освободите от личния живот. С нашите мисли, страхове, непостоянство ние вредим не само на нас, но и на нашите близки. Всички сме свързани. Някой напряга мозъка си, иска да стане учен, философ, поет, да забогатее.
Ако искаш да бъдеш учен, философ и
поет
, за да помагаш на човечеството, доброто е на твоя страна; ако искаш да придобиеш всичко това само за себе си, злото върви в стъпките ти.
Да бъдеш философ, учен значи да бъдеш точен като часовник, да знаеш колко време да работиш и колко време да почиваш. Щом вземаш от едно благо повече, отколкото ти трябва, ти влизаш вече в областта на егоизма. Турете вашите нужди на последен план, защото е закон: Ако желаете на другите и то повече, най-напред вас ще удовлетворят. Затова не искай само за себе си, а искай за другите, защото онова, което бъде изпратено тям, ще дойде чрез тебе. Вие, като ученици, трябва да разглеждате нещата разумно.
към текста >>
Там, в гробищата, са заровени и царе, и свещеници, и проповедници, и музиканти, и
поети
- все за своите грехове.
Нищо не уреждаме с него. И туй, дето мислим, че нещо уреждаме, нищо не уреждаме. Аз казвам: Това са стари хора, които мислят за осигуровки. Най-до- брата осигуровка, това е смъртта, това са гробищата на човечеството. Но гробищата не носят някоя нова идея на човечеството, а създават само нещастия и страдания на света!
Там, в гробищата, са заровени и царе, и свещеници, и проповедници, и музиканти, и
поети
- все за своите грехове.
Ако ме попитате защо умират хората, ще ви отговоря: Хората умират за своите стари идеи. Няма осигурен човек на Земята. Няма общество, държава или народ, които да са осигурени. Всички хора, всички общества и народи са фалирали. Цялата Земя е покрита с черепите и костите на осигурени хора.
към текста >>
49.
СЛЪНЦЕ И УПРАЖНЕНИЯ
Този стих изнася в
поетическа
форма момента, когато животът иде, т.е.
Докато птицата не трансформира своята светлина, не отива на работа. Тя седи на някой клон, чака да дойде нейната светлина. Щом възприеме това, което е определено за нея, тя хвръква от клона и започва работата си. Значи, птиците знаят тази тайна на Природата, а човекът не я знае, той я е изгубил и тепърва трябва да се заеме да я намери. Псалмопевецът казва: "На ранина, Господи, ще Те потърся; на ранина, Господи, ще Те намеря".
Този стих изнася в
поетическа
форма момента, когато животът иде, т.е.
когато иде специалната за всички същества светлина. Ние не говорим за общата светлина, а за специалната, за "моята" светлина. Аз се интересувам само от онази книга, която носи нови елементи, нови познания за мене, аз се интересувам само от онези цветя, които обръщат моето внимание; аз се интересувам само от онези извори, които ме ползват. По този начин ние навлизаме от частното към общото, при което отделните опитности се съединяват и образуват общите опитности. Ако искате животът ви да върви както трябва, бъдете будни за тази светлина.
към текста >>
50.
УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ
Само истинските
поети
, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя да се канализира човешката енергия.
България е една богата страна. И аз се чудя защо при това голямо богатство тя страда. България е една културна страна и аз се чудя защо при една голяма култура, българите живеят в невежество. Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани. Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват, да покажат пътя на хората, да канализират тяхната мисъл, но ги изгониха.
Само истинските
поети
, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя да се канализира човешката енергия.
И всичко това ще се постигне с малко работа и усилие, не се изисква много работа, не се изискват големи усилия. Българинът е роб на труда, той е роб на своите чувства. Когато в него се фиксира една идея, той не може да се освободи от нея. Той е повече твърд, отколкото трябва. Твърдостта е чувство, не е способност.
към текста >>
51.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
Олга Славчева бе
поетеса
.
Не се минали и две недели, и отговорникът бил уволнен от служба, уличен в злоупотреба. Хвърлил Словото, но и него изхвърлили. Такъв е законът на справедливостта в Природата. За всичко се плаща. Георги Събев
Олга Славчева бе
поетеса
.
По онова време като виден публицист, поет и писател се подвизаваше Стоян Михайловски. Олга Славчева се вредила да взема при него уроци, за да й открие тайните на стихоплетството. Интересно е да отбележим, че този, който я е посъветвал да отиде при Стоян Михайловски, е бил лично Учителят. Веднъж, когато била на урок в дома на Михайловски, при него дошъл непознат посетител. Нямало как, Олга останала в стаята и за да не пречи на разговора, застанала зад завесите.
към текста >>
По онова време като виден публицист,
поет
и писател се подвизаваше Стоян Михайловски.
Хвърлил Словото, но и него изхвърлили. Такъв е законът на справедливостта в Природата. За всичко се плаща. Георги Събев Олга Славчева бе поетеса.
По онова време като виден публицист,
поет
и писател се подвизаваше Стоян Михайловски.
Олга Славчева се вредила да взема при него уроци, за да й открие тайните на стихоплетството. Интересно е да отбележим, че този, който я е посъветвал да отиде при Стоян Михайловски, е бил лично Учителят. Веднъж, когато била на урок в дома на Михайловски, при него дошъл непознат посетител. Нямало как, Олга останала в стаята и за да не пречи на разговора, застанала зад завесите. Тогава е било прието, когато стаята е голяма, да се прегражда с дълга, кадифена завеса.
към текста >>
52.
КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА
Едни от тях са писатели, други
поети
, учени и всички подтикват човечеството в тоя път към новата идея, към Божественото.
Те много по-добре разбират беседите от вас, десет пъти по-добре. Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях и от ваше гледище мислите, че ги няма. За новото човечество има загатвания тук-таме в Новия завет, в Откровението. Евангелистът Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея "Новото човечество" и той е определил числото на тези избраници, носители на тази идея - 144 000 души. Тези хора са сега тук на Земята, те са дошли вече на Земята и са се въплътили между образованите хора.
Едни от тях са писатели, други
поети
, учени и всички подтикват човечеството в тоя път към новата идея, към Божественото.
Те са врагове на онзи мрак, на онези окови, които сковават човечеството. Те така ще се съединят сега с човека, както човешката личност се съедини с животинското естество. Това ще причини една велика Божествена култура на Земята. Тия, които идват сега, ще възстановят всички европейски народи, ще турят навсякъде ред и порядък. Те работят сега отвътре, те работят в България, навсякъде работят.
към текста >>
Всички велики музиканти,
поети
, художници, учени работят за спасението на човечеството.
Те така ще се съединят сега с човека, както човешката личност се съедини с животинското естество. Това ще причини една велика Божествена култура на Земята. Тия, които идват сега, ще възстановят всички европейски народи, ще турят навсякъде ред и порядък. Те работят сега отвътре, те работят в България, навсякъде работят. Новото ще влезе в света по пътя на музиката.
Всички велики музиканти,
поети
, художници, учени работят за спасението на човечеството.
Чрез тях Невидимият свят ще повдигне хората. Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Тия, които работят за идването на Новата култура, ще имат големи постижения. Сега, като говоря за Божественото Учение, не мислете, че то изведнъж ще преобрази света. За да се реализира това Учение, нужни са хиляди години.
към текста >>
Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели,
поети
, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения.
Тия, които идват сега, ще възстановят всички европейски народи, ще турят навсякъде ред и порядък. Те работят сега отвътре, те работят в България, навсякъде работят. Новото ще влезе в света по пътя на музиката. Всички велики музиканти, поети, художници, учени работят за спасението на човечеството. Чрез тях Невидимият свят ще повдигне хората.
Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели,
поети
, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения.
Тия, които работят за идването на Новата култура, ще имат големи постижения. Сега, като говоря за Божественото Учение, не мислете, че то изведнъж ще преобрази света. За да се реализира това Учение, нужни са хиляди години. След 2000 години вътрешните условия на живота ще бъдат 10 пъти подобри, отколкото сегашните. След 2100 години хората ще говорят другояче.
към текста >>
53.
ШЕСТАТА РАСА
От лъковете на бъдещите музиканти и от перата на бъдещите
поети
и писатели ще излиза светлина, която ще осветява цялото пространство.
Бъдещите хора ще се наричат Синове на светлината. Те ще бъдат прозрачни. Божествените подтици, светлината, топлината и силата ще минават през човека свободно. Сега човек прави добро по отражение. В бъдеще доброто естествено ще се излъчва от човека, както светлината излиза от източника.
От лъковете на бъдещите музиканти и от перата на бъдещите
поети
и писатели ще излиза светлина, която ще осветява цялото пространство.
Днес е векът на електричеството, бъдещето е векът на човешкото сърце. Енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще осветява и отоплява света. Божествената Правда, която идва сега, ще стопли човешките сърца. Бъдещето, което Шестата раса ще донесе, е това, което човек не е сънувал. Ще живеят в хигиенични къщи.
към текста >>
54.
БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ
България трябва да бъде първата държава, от която да излязат велики духовни
поети
.
Още със слизането си на Земята, човек се е осигурил. Желая българите да бъдат извор, от който да изтича великата Любов. Желая ви да бъдете образец на чистата, необятна Любов, на Знанието и на Мъдростта, свободни от всякаква корист. Желая ви да бъдете носители на Правдата и на Истината, които ще ви направят свободни. В България трябва да се изпълни следното: Между другото да се приложи новото възпитание в училищата, да се приложи преди всичко Паневритмията в него.
България трябва да бъде първата държава, от която да излязат велики духовни
поети
.
Българите трябва да станат добродетелни, та да могат да използват тази грамадна космическа енергия, която се отделя от Земята към Слънцето. Ако българите искат да имат простор, трябва да приложат Божественото Учение. На българите, ако не се помага, не могат да се избавят. Те са толкова загазили, че само Божественото може да ги избави. Сега, понеже Сатурн господства над България, вие ще бъдете внимателни спрямо него.
към текста >>
55.
СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
Някой път вдъхновен
поет
излее душата си в стихове или майстор на лъка показва изкуството си.
От време на време ние поглеждаме към тъмния скалист склон горе и когато там блесне малка бяла светлинка и почне да се движи бавно към нас, знаем, че нашият обичен Учител идва. Когато Той седне между нас, ние чувстваме пълнота, като че имаме всичко. Отблясъците на огъня играят по кроткото Му хубаво лице, обкръжено с бели сребристи коси. Понякога ние дълго мълчим, слушаме огъня и се вглеждаме в буйните му пламъци. Огънят е нещо свещено.
Някой път вдъхновен
поет
излее душата си в стихове или майстор на лъка показва изкуството си.
Ала от всичко най-много обичаме да пеем песните на Учителя. Някои от тях са за ранни утрини, други – за дневна слънчева светлина, а някои подхождат за тихия покой на вечерта край огъня. Тогава в нощта към звездите се издигат нашите песни. Вечерният ритъм на Живота се чувства в тях, както в звездите, в песента на водите, в играта на пламъците, в устрема на искрите, в прохладния дъх на пространството. Всичко се слива в една единна вечна хармония.
към текста >>
56.
ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ
Писатели,
поети
, изобретатели идваха при Учителя.
В областта на хигиената и медицината Учителя даде много ценни знания, правила и методи за поддържане на здравето и лекуване на болния. Средствата, които Той препоръчваше, бяха прости, естествени. Човек трябва да се научи да черпи сили от Живата Разумна Природа по онези естествени пътища, които тя поставя на негово разположение. Причините за повечето болести са духовни. Следователно болният сам трябва да извърши главната работа по лекуването, сам трябва да направи усилие да се лекува.
Писатели,
поети
, изобретатели идваха при Учителя.
На всички Той даваше идеи, ценни съвети, напътстваше ги към бъдещето. Божественото Знание е необходимо във всички области на живота, то разкрива едно бъдеще, което сега идва. Учителя беше носител на това Знание. Той даваше с щедра ръка, ала законът е такъв: “Търсете, хлопайте, искайте.” Когато беше време за почивка, Учителя умееше да почива безметежно и с благодарност.
към текста >>
57.
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ
Той прекарал вечерта с двама приятеля в четене на
поетите
Уърдзуърт, Шели, Кийтс, Браунинг и особено на Уитман20.
От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние. Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно озарение, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние. Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние. Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице: “Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст.
Той прекарал вечерта с двама приятеля в четене на
поетите
Уърдзуърт, Шели, Кийтс, Браунинг и особено на Уитман20.
Те се разделили в полунощ и той трябвало дълго да пътува до дома си с кола. По пътя се намирал дълбоко под впечатленията на идеите, образите и чувствата, събудени от прочетеното, и от разговорите и бил настроен тихо и смирено. Бил потопен в спокойна, почти пасивна радост. И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си като че ли е обиколен с облак от огнен цвят. За миг си помислил за пожар в града, но в следващия миг той вече знаел, че тая светлина иде от самия него.
към текста >>
20 Уърдзуърт, Уилям (1770-1850) - английски
поет
, един от основателите на романтизма в английската литература.
И при днешните условия на живота само в някои празнични моменти се проявява възвишеното, свещеното, Божественото, което пребивава в глъбините на човешката душа, и после човек пак се възвръща в обикновеното състояние. Този свещен храм е вътре в самия човек, в глъбините на неговото същество. За това децата не намират синята птица никъде навън, а вътре в собствената си стая. Но те й се радват за малко, понеже това възвишено състояние, това посещение на Бога трае късо време. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
20 Уърдзуърт, Уилям (1770-1850) - английски
поет
, един от основателите на романтизма в английската литература.
В стиховете му звучи мистично преклонение пред Природата. Шели, Пърси Биш (1792-1822) - английски поет от школата на романтизма, характерен с мотиви за разума и съвършенството на човека. Кийтс, Джон (1795-1821) - английски поет от школата на романтизма, автор на поемите „Хиперион” и „Падането на Хиперион”, в които главна интонация е отношението между въображение и реалност. Браунинг, Робърт (1812-1889) - английски поет с характерен психологически драматизъм на интонацията. Уитман, Уолт (1819-1892) - американски поет, автор на стихосбирката „Стръкчета трева”, в която с библейска мащабност се възпява човешката свобода и модерната демокрация.
към текста >>
Шели, Пърси Биш (1792-1822) - английски
поет
от школата на романтизма, характерен с мотиви за разума и съвършенството на човека.
За това децата не намират синята птица никъде навън, а вътре в собствената си стая. Но те й се радват за малко, понеже това възвишено състояние, това посещение на Бога трае късо време. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 20 Уърдзуърт, Уилям (1770-1850) - английски поет, един от основателите на романтизма в английската литература. В стиховете му звучи мистично преклонение пред Природата.
Шели, Пърси Биш (1792-1822) - английски
поет
от школата на романтизма, характерен с мотиви за разума и съвършенството на човека.
Кийтс, Джон (1795-1821) - английски поет от школата на романтизма, автор на поемите „Хиперион” и „Падането на Хиперион”, в които главна интонация е отношението между въображение и реалност. Браунинг, Робърт (1812-1889) - английски поет с характерен психологически драматизъм на интонацията. Уитман, Уолт (1819-1892) - американски поет, автор на стихосбирката „Стръкчета трева”, в която с библейска мащабност се възпява човешката свобода и модерната демокрация. 21 Пъотър Успенски (1878-1947) - руски философ и езотерик, последовател на учението на руския мистик Георгий Гурджиев. Автор на творби със забележително влияния върху мисленето на много европейски и американски интелектуалци от XX век - „Tertium Organum - ключ към загадките на света” , „Четвъртият път”, „В търсене на чудесното” и други.
към текста >>
Кийтс, Джон (1795-1821) - английски
поет
от школата на романтизма, автор на поемите „Хиперион” и „Падането на Хиперион”, в които главна интонация е отношението между въображение и реалност.
Но те й се радват за малко, понеже това възвишено състояние, това посещение на Бога трае късо време. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 20 Уърдзуърт, Уилям (1770-1850) - английски поет, един от основателите на романтизма в английската литература. В стиховете му звучи мистично преклонение пред Природата. Шели, Пърси Биш (1792-1822) - английски поет от школата на романтизма, характерен с мотиви за разума и съвършенството на човека.
Кийтс, Джон (1795-1821) - английски
поет
от школата на романтизма, автор на поемите „Хиперион” и „Падането на Хиперион”, в които главна интонация е отношението между въображение и реалност.
Браунинг, Робърт (1812-1889) - английски поет с характерен психологически драматизъм на интонацията. Уитман, Уолт (1819-1892) - американски поет, автор на стихосбирката „Стръкчета трева”, в която с библейска мащабност се възпява човешката свобода и модерната демокрация. 21 Пъотър Успенски (1878-1947) - руски философ и езотерик, последовател на учението на руския мистик Георгий Гурджиев. Автор на творби със забележително влияния върху мисленето на много европейски и американски интелектуалци от XX век - „Tertium Organum - ключ към загадките на света” , „Четвъртият път”, „В търсене на чудесното” и други. 22 Метерлинк, Морис (1862-1949) - белгийски поет и драматург от школата на символизма, Нобелов лауреат за 1911 г.
към текста >>
Браунинг, Робърт (1812-1889) - английски
поет
с характерен психологически драматизъм на интонацията.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 20 Уърдзуърт, Уилям (1770-1850) - английски поет, един от основателите на романтизма в английската литература. В стиховете му звучи мистично преклонение пред Природата. Шели, Пърси Биш (1792-1822) - английски поет от школата на романтизма, характерен с мотиви за разума и съвършенството на човека. Кийтс, Джон (1795-1821) - английски поет от школата на романтизма, автор на поемите „Хиперион” и „Падането на Хиперион”, в които главна интонация е отношението между въображение и реалност.
Браунинг, Робърт (1812-1889) - английски
поет
с характерен психологически драматизъм на интонацията.
Уитман, Уолт (1819-1892) - американски поет, автор на стихосбирката „Стръкчета трева”, в която с библейска мащабност се възпява човешката свобода и модерната демокрация. 21 Пъотър Успенски (1878-1947) - руски философ и езотерик, последовател на учението на руския мистик Георгий Гурджиев. Автор на творби със забележително влияния върху мисленето на много европейски и американски интелектуалци от XX век - „Tertium Organum - ключ към загадките на света” , „Четвъртият път”, „В търсене на чудесното” и други. 22 Метерлинк, Морис (1862-1949) - белгийски поет и драматург от школата на символизма, Нобелов лауреат за 1911 г. Главни мотиви в драмите му са удивителните и тайнствени събития в несъзнателния живот на душата.
към текста >>
Уитман, Уолт (1819-1892) - американски
поет
, автор на стихосбирката „Стръкчета трева”, в която с библейска мащабност се възпява човешката свобода и модерната демокрация.
20 Уърдзуърт, Уилям (1770-1850) - английски поет, един от основателите на романтизма в английската литература. В стиховете му звучи мистично преклонение пред Природата. Шели, Пърси Биш (1792-1822) - английски поет от школата на романтизма, характерен с мотиви за разума и съвършенството на човека. Кийтс, Джон (1795-1821) - английски поет от школата на романтизма, автор на поемите „Хиперион” и „Падането на Хиперион”, в които главна интонация е отношението между въображение и реалност. Браунинг, Робърт (1812-1889) - английски поет с характерен психологически драматизъм на интонацията.
Уитман, Уолт (1819-1892) - американски
поет
, автор на стихосбирката „Стръкчета трева”, в която с библейска мащабност се възпява човешката свобода и модерната демокрация.
21 Пъотър Успенски (1878-1947) - руски философ и езотерик, последовател на учението на руския мистик Георгий Гурджиев. Автор на творби със забележително влияния върху мисленето на много европейски и американски интелектуалци от XX век - „Tertium Organum - ключ към загадките на света” , „Четвъртият път”, „В търсене на чудесното” и други. 22 Метерлинк, Морис (1862-1949) - белгийски поет и драматург от школата на символизма, Нобелов лауреат за 1911 г. Главни мотиви в драмите му са удивителните и тайнствени събития в несъзнателния живот на душата.
към текста >>
22 Метерлинк, Морис (1862-1949) - белгийски
поет
и драматург от школата на символизма, Нобелов лауреат за 1911 г.
Кийтс, Джон (1795-1821) - английски поет от школата на романтизма, автор на поемите „Хиперион” и „Падането на Хиперион”, в които главна интонация е отношението между въображение и реалност. Браунинг, Робърт (1812-1889) - английски поет с характерен психологически драматизъм на интонацията. Уитман, Уолт (1819-1892) - американски поет, автор на стихосбирката „Стръкчета трева”, в която с библейска мащабност се възпява човешката свобода и модерната демокрация. 21 Пъотър Успенски (1878-1947) - руски философ и езотерик, последовател на учението на руския мистик Георгий Гурджиев. Автор на творби със забележително влияния върху мисленето на много европейски и американски интелектуалци от XX век - „Tertium Organum - ключ към загадките на света” , „Четвъртият път”, „В търсене на чудесното” и други.
22 Метерлинк, Морис (1862-1949) - белгийски
поет
и драматург от школата на символизма, Нобелов лауреат за 1911 г.
Главни мотиви в драмите му са удивителните и тайнствени събития в несъзнателния живот на душата.
към текста >>
58.
ЛЮБОВТА РАЗВИВА ДАРБИТЕ
От друга страна, може да събуди съзнанието на
поета
, който възприема Красотата в Природата.
Който пожелае да служи на Бога от Любов, у него непременно ще се събуди известна дарба или талант, който постепенно ще се разраства. Който работи с Любов, в една година само може да се научи да свири като някой от видните цигулари. Чрез Любовта обикновените хора могат да станат гениални, гениалните – светии, а светиите – Учители. Това са велики процеси в Космоса, за постигането на които се изискват стремеж и големи усилия. Любовта може да произведе в човека два различни резултата: от една страна, може да събуди съзнанието на философа, да разбира красотата и величието на Божественото в света.
От друга страна, може да събуди съзнанието на
поета
, който възприема Красотата в Природата.
Велик може да стане само онзи, който се импулсира от Любовта. Всеки човек, бил той философ, поет, музикант, художник, който иска да бъде велик, трябва да почне с Любовта. Ако поетът, ученият, музикантът възприемат Любовта, техните произведения ще имат силата да преобразят човека. Всеки, който прочете или чуе едно произведение, написано с Любов, ще се преобрази. У него ще стане преврат.
към текста >>
Всеки човек, бил той философ,
поет
, музикант, художник, който иска да бъде велик, трябва да почне с Любовта.
Чрез Любовта обикновените хора могат да станат гениални, гениалните – светии, а светиите – Учители. Това са велики процеси в Космоса, за постигането на които се изискват стремеж и големи усилия. Любовта може да произведе в човека два различни резултата: от една страна, може да събуди съзнанието на философа, да разбира красотата и величието на Божественото в света. От друга страна, може да събуди съзнанието на поета, който възприема Красотата в Природата. Велик може да стане само онзи, който се импулсира от Любовта.
Всеки човек, бил той философ,
поет
, музикант, художник, който иска да бъде велик, трябва да почне с Любовта.
Ако поетът, ученият, музикантът възприемат Любовта, техните произведения ще имат силата да преобразят човека. Всеки, който прочете или чуе едно произведение, написано с Любов, ще се преобрази. У него ще стане преврат. Ако писателят е проникнат от тази велика Любов, като топне перото си в мастилото, ще напише нещо велико и красиво. Ако един художник изпълни малкия закон на Доброто, може да нарисува велики картини.
към текста >>
Ако
поетът
, ученият, музикантът възприемат Любовта, техните произведения ще имат силата да преобразят човека.
Това са велики процеси в Космоса, за постигането на които се изискват стремеж и големи усилия. Любовта може да произведе в човека два различни резултата: от една страна, може да събуди съзнанието на философа, да разбира красотата и величието на Божественото в света. От друга страна, може да събуди съзнанието на поета, който възприема Красотата в Природата. Велик може да стане само онзи, който се импулсира от Любовта. Всеки човек, бил той философ, поет, музикант, художник, който иска да бъде велик, трябва да почне с Любовта.
Ако
поетът
, ученият, музикантът възприемат Любовта, техните произведения ще имат силата да преобразят човека.
Всеки, който прочете или чуе едно произведение, написано с Любов, ще се преобрази. У него ще стане преврат. Ако писателят е проникнат от тази велика Любов, като топне перото си в мастилото, ще напише нещо велико и красиво. Ако един художник изпълни малкия закон на Доброто, може да нарисува велики картини. Някой иска да пише по известни въпроси.
към текста >>
Поетите
трябва да възпяват Любовта, но по какъв начин?
Ако писателят е проникнат от тази велика Любов, като топне перото си в мастилото, ще напише нещо велико и красиво. Ако един художник изпълни малкия закон на Доброто, може да нарисува велики картини. Някой иска да пише по известни въпроси. Преди да пише каквото и да е, трябва да се запита има ли диплома на Любовта. Нека свърши по Любовта и тогава да пише.
Поетите
трябва да възпяват Любовта, но по какъв начин?
Каква Любов е тази, която допуща съмнението и подозрението? Който има трите основи на Живота – Вяра, Надежда и Любов, ще бъде истински поет и музикант. Такива са онези, които работят с Любов. Всички поети, музиканти, художници, учени, които са създали нещо велико, са били хора на Божията Любов. Когато обичат някого, той развива дарбите си.
към текста >>
Който има трите основи на Живота – Вяра, Надежда и Любов, ще бъде истински
поет
и музикант.
Някой иска да пише по известни въпроси. Преди да пише каквото и да е, трябва да се запита има ли диплома на Любовта. Нека свърши по Любовта и тогава да пише. Поетите трябва да възпяват Любовта, но по какъв начин? Каква Любов е тази, която допуща съмнението и подозрението?
Който има трите основи на Живота – Вяра, Надежда и Любов, ще бъде истински
поет
и музикант.
Такива са онези, които работят с Любов. Всички поети, музиканти, художници, учени, които са създали нещо велико, са били хора на Божията Любов. Когато обичат някого, той развива дарбите си.
към текста >>
Всички
поети
, музиканти, художници, учени, които са създали нещо велико, са били хора на Божията Любов.
Нека свърши по Любовта и тогава да пише. Поетите трябва да възпяват Любовта, но по какъв начин? Каква Любов е тази, която допуща съмнението и подозрението? Който има трите основи на Живота – Вяра, Надежда и Любов, ще бъде истински поет и музикант. Такива са онези, които работят с Любов.
Всички
поети
, музиканти, художници, учени, които са създали нещо велико, са били хора на Божията Любов.
Когато обичат някого, той развива дарбите си.
към текста >>
59.
МЕТОДИ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ЛЮБОВТА НУЖДА ОТ ПРОУЧВАНЕ НА ЛЮБОВТА
Нека дойдат всички учени, писатели,
поети
, музиканти и художници да опишат красивото, великото в Любовта, което досега не е описано.
Любовта има триста и петдесет милиона форми. Задачата на човека е да ги изучи и различава. Някой казва: “Аз зная това, слушал съм какви ли не беседи за Любовта! ” Казвам: ти изучавал ли си тези триста и петдесет милиона форми на Любовта? Когато съвременните хора разберат Любовта като мощна Сила, като велик двигател на съзнателния Живот, като условие за пресъздаване на обществата и народите, ще имат възможност да я приложат.
Нека дойдат всички учени, писатели,
поети
, музиканти и художници да опишат красивото, великото в Любовта, което досега не е описано.
към текста >>
60.
В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА
Станете музиканти,
поети
и художници на Любовта.
Пазете връзката си с Любовта. Никога не губете тази връзка. Не морализирайте хората. Не се страхувайте от Любовта. Излезте вън от затворите си.
Станете музиканти,
поети
и художници на Любовта.
Тя е първата песен на Бога. Който истински люби, той излива Любовта си в песен, в музика. Любовта дава в музиката най-съвършените тонове. Като станете сутрин, почнете с Любовта. Първото посещение, което човек трябва да направи сутринта, е да отиде в Божествения свят, в света на Любовта, да се разшири и да се приготви да види Божественото в човека.
към текста >>
61.
ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО РАЗВИВА ЗАЛОЖБИТЕ И ДАРБИТЕ В ЧОВЕКА
Поетът
, музикантът, проповедникът и прочее, ако работят за пари, губят от таланта и вдъхновението си.
При личния живот човек губи възприемчивостта си към идеите, които идат от висшите светове. Животът за Цялото носи разцъфтяване на всички спящи сили, заложби и дарби. Някой работи върху даден философски, научен или художествен проблем. Ако той прави това за свое лично издигане, у него няма да се събуди истинско творчество. Ако работи за другите, за Цялото, за Бога, той привлича положителните сили в Природата, които го движат напред, развиват се дарбите му, пред него се отварят широки хоризонти за постижения.
Поетът
, музикантът, проповедникът и прочее, ако работят за пари, губят от таланта и вдъхновението си.
Никога поетът, музикантът, художникът, ученият и прочее не могат да създадат нещо ценно, ако не преживеят Единния живот, ако не влязат в Живота на Цялото. Великото в света се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта. Всеки човек има безгранични възможности. Ако си имаш знания и ги даваш на околните с Любов, ще се създадат условия да получиш по-големи. Посадените семена могат да стоят дълго време в земните недра.
към текста >>
Никога
поетът
, музикантът, художникът, ученият и прочее не могат да създадат нещо ценно, ако не преживеят Единния живот, ако не влязат в Живота на Цялото.
Животът за Цялото носи разцъфтяване на всички спящи сили, заложби и дарби. Някой работи върху даден философски, научен или художествен проблем. Ако той прави това за свое лично издигане, у него няма да се събуди истинско творчество. Ако работи за другите, за Цялото, за Бога, той привлича положителните сили в Природата, които го движат напред, развиват се дарбите му, пред него се отварят широки хоризонти за постижения. Поетът, музикантът, проповедникът и прочее, ако работят за пари, губят от таланта и вдъхновението си.
Никога
поетът
, музикантът, художникът, ученият и прочее не могат да създадат нещо ценно, ако не преживеят Единния живот, ако не влязат в Живота на Цялото.
Великото в света се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта. Всеки човек има безгранични възможности. Ако си имаш знания и ги даваш на околните с Любов, ще се създадат условия да получиш по-големи. Посадените семена могат да стоят дълго време в земните недра. Те ще стоят там, докато слънчевата светлина, топлината и влагата ги подтикнат към развитие.
към текста >>
62.
ЛЮБОВТА ОСВЕТЯВА ТРУДА
Ако си слуга, учен,
поет
, ако Божественото е в теб, тази работа се освещава.
Ще го дадеш някому като любовен дар. У ч и т е л я Всяка работа, направена от Любов, е свещена. Когато помагаш на ближния си, това е свещена работа. Това е проява на Любовта.
Ако си слуга, учен,
поет
, ако Божественото е в теб, тази работа се освещава.
Ако лекарската работа за един лекар е професия, само за да изкара своята прехрана, тогава по какво се отличава неговата работа от най-обикновената работа? Видът на труда, бил той физически, научен, философски, религиозен, художествен и прочее, не му придава стойност. Единственото нещо, което му дава стойност, е това, което човек влага от душата си в него. Каквато и да е работата, тя се облагородява от човека, т.е. от това, което той влага в нея.
към текста >>
63.
ТРУД И КРАСОТА
Когато дойде запалката на Любовта, тогава
поетите
ще пишат най-хубавите си работи, музикантите ще напишат най- хубавите си произведения, готвачката ще приготви най-хубавото ядене, шивачката ще ушие най-хубавите дрехи.
И тогава който хапне от вашия хляб, ще бъде благословен. Хляб, омесен без Любов, носи отрова за човека. Не тровете себе си, не тровете и близките си. Имаш ли Любов, и лук да пържиш, все ще научиш нещо. Нямаш ли Любов, и в най-големия университет да си, ще изгубиш това, което знаеш.
Когато дойде запалката на Любовта, тогава
поетите
ще пишат най-хубавите си работи, музикантите ще напишат най- хубавите си произведения, готвачката ще приготви най-хубавото ядене, шивачката ще ушие най-хубавите дрехи.
У ч и т е л я Това, което е най-красиво в душата, не трябва да остане вътре в нея. При новото разбиране на труда това красиво намира външен израз. Тогава човек сваля от Идейния свят красивото и го въплътява във физическия. И това красивото, което човек изразява във физическия свят, няма равноценно на себе си, с което да бъде обменено.
към текста >>
64.
НОВИТЕ УСЛОВИЯ
Той я съзерцава като пророк и я облича в най-хубавите
поетични
образи на човешкия език:
Един нов живот незабелязано прониква. Човек става по-отзивчив за Доброто. Започва да вижда нещата в една нова светлина, да ги разбира правилно. Човечеството се подготвя за една нова култура. Учителя описва тази епоха вдъхновено.
Той я съзерцава като пророк и я облича в най-хубавите
поетични
образи на човешкия език:
Във Великия Божи закон се крие разнообразието на цялата Вселена. Има вече системи, които са извън лошите условия на Живота, и съществата там водят Ангелски живот. Нашата система обаче още не е минала изкуплението си. Скоро и тя ще мине през границите на Тринадесетата сфера и ще придобие своето изкупление. Когато тя придобие това изкупление, за Земята ще стане такова посрещане, каквото светът никога не е виждал.
към текста >>
65.
И на Земята можем да вкусим Божествения живот.
Не можеш да станеш
поет
, ако нямаш Любов.
Тя може да бъде достояние на всички. Изисква се всички да учат тая наука. Единственият най-красив път, по който човек може да постигне дарованията, е Любовта. Ти не можеш да бъдеш силен, ако нямаш Любов. Не можеш да станеш музикален, ако нямаш Любов.
Не можеш да станеш
поет
, ако нямаш Любов.
Ако нарушиш Любовта, дарованията, които имаш, както са дошли, така и ще изчезнат.“
към текста >>
66.
ЧОВЕШКAТA ДУША
Според мене истински
поет
, писател, философ е този, който сам представлява написана книга.
По-грубите тела по-скоро остаряват, а по-фините тела, с по-фина материя, по-бавно остаряват. Ти имаш една невярна представа за себе си. Има нещо в теб, което не се мени. Ще знаеш, че то всякога е едно и също. Това е човекът!
Според мене истински
поет
, писател, философ е този, който сам представлява написана книга.
Не представлява ли човек написана книга, от която хората да четат и да се учат, всичко друго писано от човека ще остане в този свят и след години ще изчезне и ще се заличи. Всеки трябва да бъде написана книга. В тая книга трябва да са писали най-великите духове – ангелите, светиите, които са минали през вас. У всинца ви има една Божествена искрица, а Божественото – това сте вие. Под думата Любов разбирам следното: да любим това Божественото.
към текста >>
67.
ЗАЛОЖБИТЕ В ЧОВЕШКAТА ДУША
И онези хора, които знаят да използват благородните пориви на своя ум и сърце, те са разумни, силни хора, хора на културата, велики хора,
поети
, музиканти, архитекти – хора, които помагат на човечеството.
Това са само примери, за да се покаже какви мощни сили крие човешката мисъл! Вие сте много богати хора, но не знаете как да разработите капиталите си. Вътрешните условия – това са способностите, дарбите, които човек носи със себе си. Всеки човек е надарен с нещо. Човек на Земята прилича на динамичен център, който разумно трябва да се развива.
И онези хора, които знаят да използват благородните пориви на своя ум и сърце, те са разумни, силни хора, хора на културата, велики хора,
поети
, музиканти, архитекти – хора, които помагат на човечеството.
Христос говори за нещата, които трябва да се изучават във физическия, духовния и Божествения свят. Това, което виждаме, е много малко. Това, което виждаме, и това, което не виждаме, са реални неща, само че не сме дошли още в съприкосновение с тях. Трябва да се разшири областта на нашето зрение. Ще дойде ден, това, за което ви говоря, ще бъде достояние и на малките деца.
към текста >>
68.
МУЗИКАТA
Когато писателят стигне до крайния предел на своята мисъл, ще стане или музикант, или
поет
.
Ако бурята спре, това може да причини по-голямо нещастие. Човек с пеенето придобива своята свобода. Има връзка между пеенето и човешката мисъл. Когато човек пее, засягат се мислите и чувствата му. От способността му да пее зависят неговата мисъл и неговата Любов!
Когато писателят стигне до крайния предел на своята мисъл, ще стане или музикант, или
поет
.
Когато музиката стигне до своя горен предел, сменя се с молитва. Тихото пеене означава, че нещата идат от далеч, от Божествения свят. А високото пеене означава, че нещата идат от близо, от физическия свят. Хората не развиват музикалното чувство и вследствие на това са нервни. Музиката е носител на велика култура.
към текста >>
69.
ДОСЕГ С РЕАЛНОСТТА
Когато Любовта влезе в
поета
, идва вдъхновение.
Някой казва: „Защо не мога да пиша? “ Защото нямаш Любов. Музиканти, учители, свещеници, всички се спъват. Защо? Любов нямат! Има ли тази Любов, всичко може да се създаде.
Когато Любовта влезе в
поета
, идва вдъхновение.
Когато тя изчезне, всичко върви трудно. Когато Любовта влезе в човека всичко става бързо. За Любовта няма мъчна работа. Да носиш Любовта, значи да си господар на положението. И мъчнотиите ще се стопят пред тебе.
към текста >>
Тогава може да станете музиканти,
поети
, силни и пр.
Не може човек да бъде щастлив, докато не желае щастието на всички хора. Човек, докато не се научи да обича, не може да бъде щастлив. Иначе той ще живее в закона на необходимостта. Любовта е път за придобиване на щастието. Да бъдете щастливи, това значи да добиете онова благо, към което душата ви се стреми.
Тогава може да станете музиканти,
поети
, силни и пр.
Път за добиване на щастието е добродетелта. А възможността за добиване на добродетелта е Божията Любов. И тъй, Любовта дава път за постигане на щастието по пътя на добродетелта. Добродетелта е произлязла от Божията Любов. За Любовта, за Бога в нас трябва да бъдем готови на всичко.
към текста >>
70.
ПОЕЗИЯТА
– Всеки трябва да бъде
поет
!
ПОЕЗИЯТА Веднъж, като възлизахме към горните езера, Учителят каза:
– Всеки трябва да бъде
поет
!
Поетичното състояние е особено. Човек в душата си трябва да бъде поет, не външно. Вътре в себе си да пише и твори. Без поезия няма щастие. Лишен ли си от нея, ти не можеш да бъдеш щастлив.
към текста >>
Поетичното
състояние е особено.
ПОЕЗИЯТА Веднъж, като възлизахме към горните езера, Учителят каза: – Всеки трябва да бъде поет!
Поетичното
състояние е особено.
Човек в душата си трябва да бъде поет, не външно. Вътре в себе си да пише и твори. Без поезия няма щастие. Лишен ли си от нея, ти не можеш да бъдеш щастлив. Сега, като се говори за поезия, хората разбират само външната, формалната страна.
към текста >>
Човек в душата си трябва да бъде
поет
, не външно.
ПОЕЗИЯТА Веднъж, като възлизахме към горните езера, Учителят каза: – Всеки трябва да бъде поет! Поетичното състояние е особено.
Човек в душата си трябва да бъде
поет
, не външно.
Вътре в себе си да пише и твори. Без поезия няма щастие. Лишен ли си от нея, ти не можеш да бъдеш щастлив. Сега, като се говори за поезия, хората разбират само външната, формалната страна. Всеки човек трябва да има в себе си една изработена философия, мистика.
към текста >>
Когато посетите един
поет
от ангелския свят, ще видите как той пише.
Сега, като се говори за поезия, хората разбират само външната, формалната страна. Всеки човек трябва да има в себе си една изработена философия, мистика. Тя да представлява вътрешната страна на неговия живот. В свободното си време може да изнася от тази философия и навън. Ще изнася от своя излишък, за да се ползват онези, които имат нужда.
Когато посетите един
поет
от ангелския свят, ще видите как той пише.
Неговите творения са красиви и вдъхновени. Стихотворенията му имат сила. Те повдигат човека. Всички ангели са поети. Най-малкият от тях с поезията си върши чудеса.
към текста >>
Всички ангели са
поети
.
Ще изнася от своя излишък, за да се ползват онези, които имат нужда. Когато посетите един поет от ангелския свят, ще видите как той пише. Неговите творения са красиви и вдъхновени. Стихотворенията му имат сила. Те повдигат човека.
Всички ангели са
поети
.
Най-малкият от тях с поезията си върши чудеса. Благодарение на нея ние живеем. Няма по-красиво нещо в света от живота. Това е красота, която носи образа на Бога в себе си! Няма по-хубаво нещо от това, човек да вижда поезията на живота.
към текста >>
71.
ВЪВЕДЕНИЕ
Ботев в своя вътрешен храм, със своята вяра и със своята най-антиклерикална и духовна молитва,
опоетизира
истински святото начало у себе си и народа си.
Хиляда години по-късно, същите духовни рефлекси откриваме в Българското Възраждане. Западните учени го определят като чудо на Деветнадесетото столетие, но за нас то е памет от старата ни култура. За Възраждането се е писало и говорило много. Бихме напомнили една мисъл, изказана от историк на далечна източна страна и записана от българския писател Николай Райнов: „Когато на един народ му е определено да преживее нещо велико, в него се раждат велики духове, за да го реализират". Да си припомним също така ярко отразената богомилска традиция във възрожденската ни поезия.
Ботев в своя вътрешен храм, със своята вяра и със своята най-антиклерикална и духовна молитва,
опоетизира
истински святото начало у себе си и народа си.
Със същото духовно озарение, със същата тази твърда вяра, в която човек се чувствува всякога пречистен ще продължи Вазов в „Молитва в планината". Поетът вместо в църковния храм, се „отправя" към планинския „храм неръкотворен", „коленичи в благоговейна молитва върху канара висока; усеща Бога у себе си и в небето, и в слънцето, и във всеки дъх, шум u шар, u листо, премъдър, вездесъщ и славен, разлян в живота на Всемира". Същото отношение към божественото прозира в откровенията на следващите наши поети... В края на XIX-то столетие у нас се заражда едно ново духовно учение. Християнско по дух, с дълбока българска езотерика и естествена хилядолетна взаимовръзка с тангризма, тракийския орфизъм и богомилството.
към текста >>
Поетът
вместо в църковния храм, се „отправя" към планинския „храм неръкотворен", „коленичи в благоговейна молитва върху канара висока; усеща Бога у себе си и в небето, и в слънцето, и във всеки дъх, шум u шар, u листо, премъдър, вездесъщ и славен, разлян в живота на Всемира".
За Възраждането се е писало и говорило много. Бихме напомнили една мисъл, изказана от историк на далечна източна страна и записана от българския писател Николай Райнов: „Когато на един народ му е определено да преживее нещо велико, в него се раждат велики духове, за да го реализират". Да си припомним също така ярко отразената богомилска традиция във възрожденската ни поезия. Ботев в своя вътрешен храм, със своята вяра и със своята най-антиклерикална и духовна молитва, опоетизира истински святото начало у себе си и народа си. Със същото духовно озарение, със същата тази твърда вяра, в която човек се чувствува всякога пречистен ще продължи Вазов в „Молитва в планината".
Поетът
вместо в църковния храм, се „отправя" към планинския „храм неръкотворен", „коленичи в благоговейна молитва върху канара висока; усеща Бога у себе си и в небето, и в слънцето, и във всеки дъх, шум u шар, u листо, премъдър, вездесъщ и славен, разлян в живота на Всемира".
Същото отношение към божественото прозира в откровенията на следващите наши поети... В края на XIX-то столетие у нас се заражда едно ново духовно учение. Християнско по дух, с дълбока българска езотерика и естествена хилядолетна взаимовръзка с тангризма, тракийския орфизъм и богомилството. През 1896 г. излиза книгата „Наука и възпитание" от Учителя Беинса Дуно, в страниците на която той за пръв път изнася принципите, идеите и духовните закони на учението си.
към текста >>
Същото отношение към божественото прозира в откровенията на следващите наши
поети
...
Бихме напомнили една мисъл, изказана от историк на далечна източна страна и записана от българския писател Николай Райнов: „Когато на един народ му е определено да преживее нещо велико, в него се раждат велики духове, за да го реализират". Да си припомним също така ярко отразената богомилска традиция във възрожденската ни поезия. Ботев в своя вътрешен храм, със своята вяра и със своята най-антиклерикална и духовна молитва, опоетизира истински святото начало у себе си и народа си. Със същото духовно озарение, със същата тази твърда вяра, в която човек се чувствува всякога пречистен ще продължи Вазов в „Молитва в планината". Поетът вместо в църковния храм, се „отправя" към планинския „храм неръкотворен", „коленичи в благоговейна молитва върху канара висока; усеща Бога у себе си и в небето, и в слънцето, и във всеки дъх, шум u шар, u листо, премъдър, вездесъщ и славен, разлян в живота на Всемира".
Същото отношение към божественото прозира в откровенията на следващите наши
поети
...
В края на XIX-то столетие у нас се заражда едно ново духовно учение. Християнско по дух, с дълбока българска езотерика и естествена хилядолетна взаимовръзка с тангризма, тракийския орфизъм и богомилството. През 1896 г. излиза книгата „Наука и възпитание" от Учителя Беинса Дуно, в страниците на която той за пръв път изнася принципите, идеите и духовните закони на учението си. Тук няма да се спираме на биографични бележки за Учителя, за пътя на школата; за светлите, но и доста мрачни събития, в които се направи опит да се унищожи Словото и самото учение; за тъжните години на узаконена бездуховност, в която се прекърши връзката учение-общество.
към текста >>
72.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ШКОЛАТА
Под това разбирам, че когато умните хора млъкнат, когато
поетите
престанат да пишат поезия, когато певците престанат да пеят, това са страшни моменти за човечеството...
Има нещо по-високо от похвалите и укорите... Никой така не обича душите ви, както аз ги обичам... Ако бих имал нещо мое, всичко бих разделил с онзи, който се нуждае... Има наука за човека, светиите, за ангелите, но има наука и за Бога... Ако аз замлъкна да говоря, в света ще дойде нещо страшно.
Под това разбирам, че когато умните хора млъкнат, когато
поетите
престанат да пишат поезия, когато певците престанат да пеят, това са страшни моменти за човечеството...
Често ви говоря неща, които изглеждат за вас отвлечени, без никакво приложение. Знайте, че това, което ви говоря сега, след 100-200 години ще има приложение, то ще живее. Някои неща не могат да се приложат още днес... Аз искам да насоча мисълта ви към новото, да ви освободя от старите разбирания, които са разбирания на миналото, на млекопитаещите, на рибите. Въпреки това човек мисли, че стои много по-високо от животните.
към текста >>
73.
20 август 1912, понеделник
Така е и с
поета
, с музиканта.
И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което да може да се опре. Вземете за пример светските хора докато един търговец разполага със своя капитал, той усеща, че има основа, а щом загуби парите си, навежда глава и у него настъпва едно особено състояние. Така е и с учения щом загуби знанията си, губи и своето настроение. Вземете един певец докато има глас, той е пълен с възторг. Така е и с учения щом загуби знанията си, губи и своето настроение.
Така е и с
поета
, с музиканта.
Но така е и с религиозния човек. Докато той има упование в Бога, чувствува се добре, започне ли обаче да се колебае, у него настъпва раздвоение. Човек притежава усета да разпознава дали има •здрави основи под себе си и за себе си. За това щом влезе у вас съмнението, значи, че основата ви започва да се руши. Основата, това е нашата отправна точка, мястото, от където трябва да започнем да се движим.
към текста >>
74.
21 август 1927, 7 часа сутринта
Днес всички говорят, че
поетите
творят, че художниците творят.
" Казвам: За да влезете в духовния свят трябва да олекнете, а това се постига като раздадете всичко. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. След като ученикът премине през първите три живота, дава му се възможността да приложи своята сила в малък мащаб, за да види по какво се различава Новият живот от стария. Новият живот е живот на пречистване. След това настъпва истинското творчество.
Днес всички говорят, че
поетите
творят, че художниците творят.
Всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик. Затова вие ще си кажете: Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея Новия живот. Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане ученик трябва да твори, да създава в себе си шест дни, т.е. шест периода, докато дойде до пробуждането на своето съзнание.
към текста >>
„Ама аз искам да стана
поет
".
Радост. Когато говоря за учениците, аз виждам пред тях една обширна, велика дейност, за която те трябва да се приготвят. Някой казва: „Аз ще напусна нивата си". Не, нивата си не трябва да напускаш. Друг казва: „Аз ще оставя ралото и мотиката си". Питам: Духовно рало и духовна мотика приготви ли си?
„Ама аз искам да стана
поет
".
Духовно перо приготви ли си? „Аз искам да стана проповедник". Ти знаеш ли духовния език, с който трябва да говориш на хората? От тази гледна точка вие трябва да разбирате думите, които Христос казваше на своите ученици: Ако не се отречете от себе си, от майка си, от баща си, и не вдигнете кръста си, и не тръгнете след мен, не можете да се наречете мои ученици. Как мислите, ако Христос не се отрече от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света, и не вдигна кръста си, може ли да бъде образец за нас?
към текста >>
75.
СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ
Това са
поетични
приказки за обикновените хора.
Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в битието. Туй отделяне е известно в духовния свят като „зазоряване на човешката душа". Хиляди години да живее човек на земята, мъчно може да определи какво представлява душата. Тя е онова мощно възвишено начало в човека, за което е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което се крие в него. В обикновения живот казват, че като умира, човек предава душата си на Архангел Михаил.
Това са
поетични
приказки за обикновените хора.
Обаче за мъдреца не е така. Той знае, че душата е нещо живо, мощно, необятно. В душата се крият всички дарби и способности на човека. Щом те се ограничават, душата се скрива, не изявява своя живот. Тялото е жилище, в което душата временно пребивава.
към текста >>
И това не е само
поетична
фигура, а една реалност.
Пазете свободата на душата си! Пазете силата на духа си! Пазете светлината на ума си! И пазете добротата на сърцето си! Всички добри хора имат „звезди".
И това не е само
поетична
фигура, а една реалност.
Целият настоящ живот на човека, всичките му бъдещи съществувания са в зависимост от светлината на неговата звезда. Тази звезда е съкровището на неговия живот. Когато Христос дойде на земята, звездата му дойде заедно с него. Но нея видяха само тримата мъдреци от изток. Когато Христос отново дойде на земята, неговата звезда ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди две хиляди години.
към текста >>
76.
Десета част
Следователно всички трябва да бъдем музиканти и
поети
.
И ако живеете дълго с тях, ще станете нетърпими и груби. Процесът е вътрешен. Това важи и като мислите за среброто. Тогава може да пожелаете да натрупате голямо богатство, но то няма да ви направи по-добри и щастливи... Две неща остават чисти в света музиката и поезията.
Следователно всички трябва да бъдем музиканти и
поети
.
Ако с цигулка не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. Ако дойда още веднъж, ще стана или музикант, или поет. Те са двете неща, които ще оправят света... Злото се крие в животинското ни същество, а доброто в Божественото у нас. Те постоянно действат и ние трябва да ги различаваме строго.
към текста >>
Ако с цигулка не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана
поет
.
Процесът е вътрешен. Това важи и като мислите за среброто. Тогава може да пожелаете да натрупате голямо богатство, но то няма да ви направи по-добри и щастливи... Две неща остават чисти в света музиката и поезията. Следователно всички трябва да бъдем музиканти и поети.
Ако с цигулка не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана
поет
.
Ако дойда още веднъж, ще стана или музикант, или поет. Те са двете неща, които ще оправят света... Злото се крие в животинското ни същество, а доброто в Божественото у нас. Те постоянно действат и ние трябва да ги различаваме строго. Единият принцип е на тъмнината, а другият на светлината... Затова трябва да приложим това учение и да дадем на света един образец...
към текста >>
Ако дойда още веднъж, ще стана или музикант, или
поет
.
Това важи и като мислите за среброто. Тогава може да пожелаете да натрупате голямо богатство, но то няма да ви направи по-добри и щастливи... Две неща остават чисти в света музиката и поезията. Следователно всички трябва да бъдем музиканти и поети. Ако с цигулка не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет.
Ако дойда още веднъж, ще стана или музикант, или
поет
.
Те са двете неща, които ще оправят света... Злото се крие в животинското ни същество, а доброто в Божественото у нас. Те постоянно действат и ние трябва да ги различаваме строго. Единият принцип е на тъмнината, а другият на светлината... Затова трябва да приложим това учение и да дадем на света един образец... Всички стремежи на политическите партии са добри, но им липсва едно, най-важното Любовта.
към текста >>
Днес искам да ви попея и да ви съчиня нещо
поетично
.
Единият принцип е на тъмнината, а другият на светлината... Затова трябва да приложим това учение и да дадем на света един образец... Всички стремежи на политическите партии са добри, но им липсва едно, най-важното Любовта. И в религиите, които сега съществуват в света, има отлични неща, ценни богатства, но им липсва Любов. Това се отнася и за съдилищата. Навсякъде липсва Любов!...
Днес искам да ви попея и да ви съчиня нещо
поетично
.
То за мен ще започне така: "Господи, благодаря ти, че можах днес да приема тия мои малки братя, и Ти, Господи, запей сега на моята душа твоята песен на Любовта." След това и вие, и аз ще запеем на големия Господ Духа. А като приемем Христа, всички ще славословим Великия Господ. Ще дойде в нас Божественият Дух, ще станем безсмъртни и ще се разделим с голямото робство на света смъртта. Най-напред гледайте да освободите вашите сърца и вашата воля от робство.
към текста >>
77.
Предговор от съставителите
Неговото съставителство дълго време е приписвано на Весела Несторова, но тя неколкократно е заявила, че е автор само на
поетичния
текст към музиката, но не и на останалата част от книгата „Слънчеви лъчи“.
За първи път се публикува описание на първия дял на Паневритмията, направено от екип учителки по Паневритмия, научени лично от Учителя: Мария Тодорова, Елена Андреева и Катя Грива (която е участвала предимно като консултант) и Ярмила Ментцлова, която след завръщането си в България през 1944 г. е учила Паневритмията от тях. Известно като „Паневритмията на сестрите“, това описание на 28-те упражнения, направено от първите учителки по Паневритмия, досега е съществувало само като циклостилен текст, предаван от ръка на ръка. Описанието на втория дял на Паневритмията („Слънчеви лъчи“), което ви предлагаме, е единственият оригинал, известен досега. То е публикувано за първи път през 1942 година.
Неговото съставителство дълго време е приписвано на Весела Несторова, но тя неколкократно е заявила, че е автор само на
поетичния
текст към музиката, но не и на останалата част от книгата „Слънчеви лъчи“.
Третата част на Паневритмията („Пентаграм“), е взета от книгата „Паневритмия“ на Крум Въжаров и Мария Митовска, издание 1993 г. Считаме, че тяхното описание на този дял от Паневритмията е най-подробно и най-точно от всички публикувани досега. На места, където оригиналните описания са неясни или непълни и дават повод за погрешно тълкуване, сме ги допълнили с поставен в скоби текст с курсивен шрифт, отличаващ се лесно от автентичния. Тези минимални допълнения не влизат в противоречие с автентичния текст, нито го изменят, а само го дообясняват. Когато настоящото издание беше вече в процес на предпечат, получихме снимките на упражненията в изпълнение на Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова, направени с цел да илюстрират „Паневритмията на сестрите“.
към текста >>
78.
Предисловие
Надарена с ярък
поетичен
талант, тя участва в кръжока за начинаещи млади
поети
, ръководен лично от известния български писател и
поет
Иван Вазов.
От малка останала сама и без възможност да ходи на училище, тя работи като прислужница. Силна и волева натура, тя се самообразова, подпомогната най-вече от Паша Теодорова; явява се на изпити и така завършва гимназия. След това завършва българска филология в Софийския университет и работи като гимназиална учителка по литература в редица градове из страната. Олга Славчева е една от абсолютно преданите и последователни ученици на Учителя и преминава през времето на цялата Школа - от 1922 до 1944 г. Нейното верую в живота бе: да живее за Господа и да служи на Господа.
Надарена с ярък
поетичен
талант, тя участва в кръжока за начинаещи млади
поети
, ръководен лично от известния български писател и
поет
Иван Вазов.
Има няколко стихосбирки, както и поетични текстове върху мелодии на Учителя. С вдъхновение и поетичен талант тя описва по неповторим начин, подред и по дати, всички екскурзии на Учителя с Братството по времето на цялата Школа. Тя е един от учениците в Школата, които Учителя е ценял особено много. Сестра Олга беше слънчева, светла, жизнерадостна, енергична, работлива, всеобхватна и от нея бликаше светлина. Тя беше един слънчев лъч, слезнал и се въплътил в тяло.
към текста >>
Има няколко стихосбирки, както и
поетични
текстове върху мелодии на Учителя.
Силна и волева натура, тя се самообразова, подпомогната най-вече от Паша Теодорова; явява се на изпити и така завършва гимназия. След това завършва българска филология в Софийския университет и работи като гимназиална учителка по литература в редица градове из страната. Олга Славчева е една от абсолютно преданите и последователни ученици на Учителя и преминава през времето на цялата Школа - от 1922 до 1944 г. Нейното верую в живота бе: да живее за Господа и да служи на Господа. Надарена с ярък поетичен талант, тя участва в кръжока за начинаещи млади поети, ръководен лично от известния български писател и поет Иван Вазов.
Има няколко стихосбирки, както и
поетични
текстове върху мелодии на Учителя.
С вдъхновение и поетичен талант тя описва по неповторим начин, подред и по дати, всички екскурзии на Учителя с Братството по времето на цялата Школа. Тя е един от учениците в Школата, които Учителя е ценял особено много. Сестра Олга беше слънчева, светла, жизнерадостна, енергична, работлива, всеобхватна и от нея бликаше светлина. Тя беше един слънчев лъч, слезнал и се въплътил в тяло. Нейното присъствие разтваряше врати, отваряше сърца и ни заразяваше с песни, с веселост и широта, чрез нея се преливаше част от аурата на Изгрева.
към текста >>
С вдъхновение и
поетичен
талант тя описва по неповторим начин, подред и по дати, всички екскурзии на Учителя с Братството по времето на цялата Школа.
След това завършва българска филология в Софийския университет и работи като гимназиална учителка по литература в редица градове из страната. Олга Славчева е една от абсолютно преданите и последователни ученици на Учителя и преминава през времето на цялата Школа - от 1922 до 1944 г. Нейното верую в живота бе: да живее за Господа и да служи на Господа. Надарена с ярък поетичен талант, тя участва в кръжока за начинаещи млади поети, ръководен лично от известния български писател и поет Иван Вазов. Има няколко стихосбирки, както и поетични текстове върху мелодии на Учителя.
С вдъхновение и
поетичен
талант тя описва по неповторим начин, подред и по дати, всички екскурзии на Учителя с Братството по времето на цялата Школа.
Тя е един от учениците в Школата, които Учителя е ценял особено много. Сестра Олга беше слънчева, светла, жизнерадостна, енергична, работлива, всеобхватна и от нея бликаше светлина. Тя беше един слънчев лъч, слезнал и се въплътил в тяло. Нейното присъствие разтваряше врати, отваряше сърца и ни заразяваше с песни, с веселост и широта, чрез нея се преливаше част от аурата на Изгрева. Чувствителна натура от най- чист вид, вечно засмяна, в усмивката и се излъчваше слънчева енергия и слънчева аура.
към текста >>
Ето какво споделя по този въпрос сестра Мария Тодорова в своите спомени (виж том I „Изгревът на Бялото Братство“): „Учителя извиква Олга Славчева, която бе
поетеса
.
Тя беше един слънчев лъч, слезнал и се въплътил в тяло. Нейното присъствие разтваряше врати, отваряше сърца и ни заразяваше с песни, с веселост и широта, чрез нея се преливаше част от аурата на Изгрева. Чувствителна натура от най- чист вид, вечно засмяна, в усмивката и се излъчваше слънчева енергия и слънчева аура. И все пак най-значимото, което тя ни остави, е безспорно текстът на Паневритмията. Историята на написването му е много интересна.
Ето какво споделя по този въпрос сестра Мария Тодорова в своите спомени (виж том I „Изгревът на Бялото Братство“): „Учителя извиква Олга Славчева, която бе
поетеса
.
Годината е 1934. „Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения? “ Олга се стеснява: „Но Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма?
към текста >>
79.
3. ФОРМУЛИ, СВЪРЗАНИ С ИЗГРЯВАНЕТО НА СЛЪНЦЕТО
(3 пъти) Който не посреща изгрева на Венера, не може да бъде отличен музикант,
поет
, артист или човек на изкуството. 3.
Първият момент е изгревът на Слънцето, вторият е изгревът на Венера и третият е изгревът на Сириус. 1. При изгряването на Слънцето казваме: Господи, да изгрее Слънцето на новия Божествен живот в моята душа, тъй както изгрява днес това велико Слънце на новия живот в света. Благословен Господ Бог наш, Който праща Слънцето да се ползваме от Неговата светлина и топлина. (3 пъти) Ако човек не посреща изгрева на Слънцето, не може да бъде ученик на новия живот. 2. При изгрева на Венера: Господи, да изгрее Венера на Божествената Любов и да намери път да проникне и изпълни моето сърце.
(3 пъти) Който не посреща изгрева на Венера, не може да бъде отличен музикант,
поет
, артист или човек на изкуството. 3.
При изгрева на Сириус: Господи, да изгрее Сириус на Божествената Мъдрост в моя дух и аз да изпълня Твоята Воля на Земята. (3 пъти) Който не посреща изгрева на Сириус, не може да стане учен, адепт, светия, гений. 4. Влиянието на слънчевите лъчи върху човека преди изгрев и след изгрева на Слънцето. „ Един час преди изгрева слънчевите енергии влияят върху психиката на човека. Преди изгрева лъчите, които се пречупват от атмосферата, влияят върху мозъка.
към текста >>
НАГОРЕ