Търсене в текстове за 'Поет'

Галилей Величков (1911-1985)

А тя за мен бе една слънчева поетеса.
Той се усмихна и каза: "Е, така вече може! Така може да се разговаря с теб". Така че всеки имаше своята задача, всеки имаше своята роля. Трябваше да се напише текст за музиката на Паневритмията. Учителят се спря на Олга Славчева и тя го написа. А тя за мен бе една слънчева поетеса. Слънчеви лъчи излизаха от очите й и от засмяното й лице. Но понеже имаше и други поетеси на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е поетичен. Казаха това на Учителя. А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията. За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията.
към текста >>

Но понеже имаше и други поетеси на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е поетичен.
Така че всеки имаше своята задача, всеки имаше своята роля. Трябваше да се напише текст за музиката на Паневритмията. Учителят се спря на Олга Славчева и тя го написа. А тя за мен бе една слънчева поетеса. Слънчеви лъчи излизаха от очите й и от засмяното й лице. Но понеже имаше и други поетеси на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е поетичен. Казаха това на Учителя. А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията. За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията. Така че - друг е авторът, а това същество е от Божествения свят". Всички ахнаха от почуда.
към текста >>

Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията.
Казаха това на Учителя. А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията. За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията. Така че - друг е авторът, а това същество е от Божествения свят". Всички ахнаха от почуда. Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията. Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея. Въпреки всичко, никой от това поколение не посмя да посегне върху текста на Паневритмията, защото знаеха много добре, че онова, което е дал Учителят, не трябва да се изменя. Но аз доживях тридесет години след заминаването на Учителя да се яви един младеж, син на наши приятели, да се осмели да напише нов текст на Паневритмията и да го сложи под нотния текст на Учителя. И понеже разбираше от фотография, изкара го на фотографска хартия, направи го прилично, оформи го като книжка и започна да го разнася насам-натам. Това бе кощунство срещу Словото и срещу Школата на Учителя.
към текста >>

Беше поетеса, композираше и пиеси.
Веднъж съм при Учителя и Го разпитвам за някои неща. По едно време виждам Асен Арнаудов върви заедно с Весела Несторова през поляната. Весела Несторова бе завършила американски колеж, след това бе изпратена от колежа в САЩ и завърши "висше образование. Връщайки се оттам, тя веднага се включи в братския живот. Беше добра изпълнителка на песните на Учителя. Беше поетеса, композираше и пиеси. Беше един талант от поезия, музика и слово. Тя взе дейно участие при съставянето на "Слънчевите лъчи" от Паневритмията. Те излязоха в отделна книжка, като главна заслуга в оформянето и съставянето на текста се пада на нея. Книжката е издадена през 1942 година, като предварително Учителят я одобри и каза похвални думи за изданието. Аз питам сега, ще се намери ли някой втори умник да съставя свой собствен текст, да подменя оригиналния и да коригира Словото и музиката на Учителя?
към текста >>

2. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Галилей Величков (1911-1985)

Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето.
Той пее и свири песни в българска интонация, в български метрила, в които вее духът на българите, отърсени от гнета на вековното османско робство. Той възторжено възпява природата в нейното многообразно съществувание като конечен израз на дивното майсторство, способно да твори най-съвършена хармония, белег на величествено единство. Той пее, за да разведри човека, угнетен от страдания. Той пее и свири на радостния, за да вкуси от всяка съвършена радост на Битието. Той свиреше на цигулка достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив, песен, или по- широка композиция. Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето. Неговите песни и цигуларски мотиви са оригинални - плод на вдъхновено отношение към изворите на музиката. Той пее на древен, известен на историците ватангски език песни със странна интонация, която мъчно може да се сведе под знаменателя на позната народност. Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи. В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия. Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове.
към текста >>

Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи.
Той пее и свири на радостния, за да вкуси от всяка съвършена радост на Битието. Той свиреше на цигулка достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив, песен, или по- широка композиция. Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето. Неговите песни и цигуларски мотиви са оригинални - плод на вдъхновено отношение към изворите на музиката. Той пее на древен, известен на историците ватангски език песни със странна интонация, която мъчно може да се сведе под знаменателя на позната народност. Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи. В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия. Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове. В голямото Му музикално творчество ще намерите и 28 музикални упражнения, предназначени за утринна гимнастика, чиито движения също са дадени от Него. Голямо богатство от песни, мотиви, музикални упражнения и миниатюри, композирани в един живот, богат с дни, известни със своя най- разнообразен характер. Той свири предимно на цигулка, затова повечето от песните са записани в нормалните граници на баритоновия регистър и първите три-четири позиции на цигулката.
към текста >>

3. 2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител

Много от песните са импровизирани заедно с текст, даден в поетична форма.
Музикалните мотиви, песни и по-големи по форма произведения, събрани в посочените издания, имат импровизационен характер, далеч от всякакъв упадъчен формалистичен уклон. Строежът на тези музикални миниатюри е прост. Те са изказани в двуделна, триделна форма, на места и в баладична форма. Мисълта е ясно изказана в мелодична линия, която еднакво чисто звучи в мажорните и в миньорните гами. Там, където тактовите ограничения спъват логичното развитие на музикалния израз, последният е даден свободно, безтактово. Много от песните са импровизирани заедно с текст, даден в поетична форма. Особено характерна е връзката между текста и музиката и може да се каже, че Словото намира в мелодичната линия своята музикална еднозначност. Интонацията на песните е различна. Има такива с обикновена интонация, други с българска, трети с източна. Безспорно е, че в тези случаи и ритмусът е съответен. Но трябва да отбележим, че на много места българската интонация е загатната, изразена в строгите граници на неправилния такт.
към текста >>

Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени.
Особено характерна е връзката между текста и музиката и може да се каже, че Словото намира в мелодичната линия своята музикална еднозначност. Интонацията на песните е различна. Има такива с обикновена интонация, други с българска, трети с източна. Безспорно е, че в тези случаи и ритмусът е съответен. Но трябва да отбележим, че на много места българската интонация е загатната, изразена в строгите граници на неправилния такт. Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени. Всеки образ грижливо е отбран от голямото разнообразие и така е одухотворен, че остава като бъдещ идеал на човечеството. Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - пее и свири на цигулка, която владее дотолкова, доколкото да импровизира свободно и с лекота музикални мотиви - песни. Текстът на последните е също така Негово творчество. През сравнително дълъг интензивен живот са записани над двеста мотива, музикални упражнения и песни, които са дадени в границите на сопрановия и баритоновия регистри. Трябва да отбележим, че повечето от песните са дадени в двуделна и триделна форма, при строТо спазване на класическия принцип.
към текста >>

4. 3_31 Истинската работа

Наистина, когато Небето работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като средство да се измъкне от предварително поетото обещание и дадения обет.
Това ме накара да коленича на пода, пред Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало. Бях принудена и го изпълних. Винаги, когато си спомня за този случай, ми става смешно, но след това ме дострашава. Разбрах какво значи вътрешна работа и какво значи истинска работа с Библията. А според едно изказване на Учителя, Библията е творение на Господния Дух. Наистина, когато Небето работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като средство да се измъкне от предварително поетото обещание и дадения обет. Та единственият път на ученика в Школата е да работи с добродетелите, които Учителят е дал. Затова трябва много добре да се разучи "Пентаграмът" и да се работи с него. Човек трябва да бъде проводник на Бога. Затова личността трябва да се смали и да се смири пред Бога. Личността си има своето място в човешкия свят и тя да си работи там.
към текста >>

5. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

Когато се съчетае светлината, излизаща от словата на поезията със светлината, излизаща от мелодията - това е идеалното съчетание между поетичен текст и музикален текст, т.е.
на Божията светлина и неговата музика стои по-високо от музиката на всички земни музиканти до времето на Учителя. Разбрахте ли сега, че от тази гледна позиция не може да се промени произволно оригиналната мелодия на автора заради това, че не е намерен най-подходящият текст за песента. Ще се търси, ще се работи, докато човешкото съзнание се качи горе, където се намира светът на поезията, за да търси там съчетание от думи, Слово и мисъл, съответствуващи на мелодията, която е съчетание от музикални тонове, давани от движението на светлината, която излиза от тази музика. Това е пътят. Трябва да се качиш горе в съзнанието си и да търсиш как онези светлини, които преминават в музика от хармония и след това - музика в мелодия и могат да съчетаят в себе си светлината, която излиза от мисълта на поезията, облечена в подходящи слова. Когато се съчетае светлината, излизаща от словата на поезията със светлината, излизаща от мелодията - това е идеалното съчетание между поетичен текст и музикален текст, т.е. между слово и музика. Това е пътят. А не да се промен я мелодията на Всемировия Учител, за да му излезе на някого текстът. Нито един автор не би се съгласил на такова нещо. Друг е въпросът когато се прави хармонизация на оригиналния текст - има си закони, по които става тази хармонизация, трябва човешкото съзнание да се качи горе, заедно с мелодията, а тя ще го отведе още по-нагоре, където мелодията е съчетание не само от звуци, но и от светлина.
към текста >>

6. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

Учителят извиква Олга Славчева, която бе поетеса.
Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия." "Ама Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова както онази на връх Мусала? " - пита отново сестрата. "Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на нашата Паневритмия" - казва Учителят. Минават няколко дни. Учителят извиква Олга Славчева, която бе поетеса. Годината е 1934. "Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения? " Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма?
към текста >>

По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева.
Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия.
към текста >>

Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса.
Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения.
към текста >>

Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст.
Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя".
към текста >>

Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя.
Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя". В тази книжка има увод, а след това раздел "Основи на Паневритмията", в който Учителят дава принципите на Паневритмията и законите и силите, които са я създали.
към текста >>

7. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

И което е най-важното, когато Гришата си направи нов текст на "Паневритмията" и го извади на книжка, дойдоха при мене онези, още живи сестри-поетеси, които искаха още по времето на Учителя да създадат нов текст на Паневритмията.
Проверете какво е станало с неговия личен живот и със семейството му. Проверете какво е направил с професията си, с какво се занимава и с какво си изкарва прехраната. Сега е 1970 година, а проверете след двадесет години какво е направил той за себе си и за близките си с професията си, със семейството си, с таланта си и т.н. Има едно правило в Школата - когато човек започва да прави бели и пакости още в самото начало, когато влезе в Братството, той продължава да ги прави тези бели до края на живота си. Окултни закони са това и те управляват Школата на Учителя. И което е най-важното, когато Гришата си направи нов текст на "Паневритмията" и го извади на книжка, дойдоха при мене онези, още живи сестри-поетеси, които искаха още по времето на Учителя да създадат нов текст на Паневритмията. Те идват и са възмутени. Аз ги изслушвам и ги питам: "Вие от какво сте възмутени? От това, че се намери един Гриша и че ви превари и измисли нов текст на Паневритмията? Той не ви е преварил. Нали вие бяхте онези, които искахте да пишете нов текст на "Паневритмията"?
към текста >>

8. 3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година

Аз мога да стана художник, поет, музикант моментално, но трябва да сляза в областта на съответното изкуство.
Тези, които ще се превърнат от гъсеници на пеперуди - това е първото възкресение. От живота към Любовта, от Любовта към Бога и от Бога към света - да се помага, да се работи. Ако не искате да страдате, можете да останете в радостта, но ще носите само това, което си придобил дотогаз. Нови неща обаче няма да се придобиват. При скръбта ти придобиваш условия за нови придобивки. Аз мога да стана художник, поет, музикант моментално, но трябва да сляза в областта на съответното изкуство. Само с Любовта може да се влезе в тия области. Любовта може да те направи всякакъв. Вие трябва да знаете, че има една Промисъл. Провидението може да се нарече още "Око на Любовта". То бди над всяко същество и върху най-дребните и урежда живота им.
към текста >>

9. 4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

При такава поетична обстановка се разучаваше "Пентаграмът".
По това време тя беше окосена и ухаеше на сено. Щурците свиреха, луната обливаше цялата поляна със сребристата си светлина. На средата на поляната имаше стълб със силна електрическа крушка. Около него имаше пейка. Ние музикантите свирехме под стълба с електрическата крушка, а другите играеха. При такава поетична обстановка се разучаваше "Пентаграмът". Брат Симеон Симеонов, със своя нетърпелив нрав, понякога избързваше при свиренето. Учителят каза: "Слушайте сестрата, тя има развито ритмично чувство" - и посочи мен. След като научихме Паневритмията и я играехме на полянката, Учителят каза на Кирил Икономов да вземе и един метроном и както играем, да отбележи темпата. Кирил изпълни казаното и отбеляза темпата, както сме ги свирили. Често пъти ние още неулегнали, поразвеселени или разсеяни, завързвахме или забавяхме свиренето.
към текста >>

10. 5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Тя бе поетеса.
Какви братя и какви сестри имаше тогава! Всичко трепти във въздуха от младост и светлина, трепти навън от тебе, трепти отвътре в тебе. Общият стремеж на всички се извисяваше към Високия Идеал. Високият Идеал е Словото на Учителя в Сила и Живот! Имаше една сестра, казваше се Димитринка Антонова. Тя бе поетеса. Добра поетеса. Нейни творби се печатаха в списание "Житно зърно". Но тази сестра се беше влюбила в Асен Арнаудов. Под напора на чувствата си беше написала едно стихотворение, сложила го бе в плик и го бе адресирала до него. Изпратила го по пощата.
към текста >>

Добра поетеса.
Всичко трепти във въздуха от младост и светлина, трепти навън от тебе, трепти отвътре в тебе. Общият стремеж на всички се извисяваше към Високия Идеал. Високият Идеал е Словото на Учителя в Сила и Живот! Имаше една сестра, казваше се Димитринка Антонова. Тя бе поетеса. Добра поетеса. Нейни творби се печатаха в списание "Житно зърно". Но тази сестра се беше влюбила в Асен Арнаудов. Под напора на чувствата си беше написала едно стихотворение, сложила го бе в плик и го бе адресирала до него. Изпратила го по пощата. Асен Арнаудов получава писмото, отваря го и го прочита.
към текста >>

11. 5_06 Песните на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Текстов е за песни от дяд о Благо Дядо Благо бе поет и даде думите на песните "Сине мой" и "На Белия цвят".
Други песни са от Матей Калудов - капелмайстор. Учителят даваше мотив, а те го обработваха. После дойде Школата. Преди Школата беше животът на песните - при всяко събиране само пеехме. А като дойде Школата, братският живот се организира чрез Словото на Учителя. Текстов е за песни от дяд о Благо Дядо Благо бе поет и даде думите на песните "Сине мой" и "На Белия цвят". Казваше се Стоян Русев - беше добър поет. Страдна душо Песента "Страдна душо" е първата песен, която Учителят е дал. Дотогава са се пеели евангелски и черковни песни. Текстът на тази песен е даден от писателя Михалаки Георгиев, по идея на Учителя. А мелодията е от Учителя.
към текста >>

Казваше се Стоян Русев - беше добър поет.
Учителят даваше мотив, а те го обработваха. После дойде Школата. Преди Школата беше животът на песните - при всяко събиране само пеехме. А като дойде Школата, братският живот се организира чрез Словото на Учителя. Текстов е за песни от дяд о Благо Дядо Благо бе поет и даде думите на песните "Сине мой" и "На Белия цвят". Казваше се Стоян Русев - беше добър поет. Страдна душо Песента "Страдна душо" е първата песен, която Учителят е дал. Дотогава са се пеели евангелски и черковни песни. Текстът на тази песен е даден от писателя Михалаки Георгиев, по идея на Учителя. А мелодията е от Учителя. Шуми Учителят обичаше много тази песен.
към текста >>

12. 5_07 Закони на музиката

Далматинският поет Гундуша споменава това в песните си.
Там има написани много страници с изказвания на Учителя за музиката. Орфей Френският посланик Карменен през 1621 година разправя, че местните жители наричали седемте Маричини езера "Седемте Орфееви извора". Дали не се отнася това за Седемте рилски езера? Или за Мусаленските езера? Дубровчани, които през XVI век са пътували по търговия из България, разправят, че са намерили при главата на Марица седем топли извора с бистра вода, която Орфей, чрез магията на песните си, притеглил от земните недра. Далматинският поет Гундуша споменава това в песните си. А Едуард Шюре в книгата си "Великите Посветени" казва, че Школата на Орфея била при изворите на Еброс (Марица), при подножието на върха Калкайон (Мусала). За тези седем Маричини езера споменава и Иречек в книгата си "Българското княжество". Овидий, в своята книга "Хероиди", споменава за Хелбрус (Марица), която извира из стръмните, голи стени на ледовитите Родопи. Това показва, че в старите времена, са смятали Мусала и изворите на река Марица за част от Родопите. Действително, нашите географи и историци доскоро спореха дали Мусала е към Родопите или към Рила, но го зачислиха към Рила.
към текста >>

13. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Тя е отличен музикант, певица с неподражаем глас, композитор и притежава изключителна дарба за поетично творчество.
Независимо кога и при какви условия. А българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си съдба, която последва четиридесет и пет години след това. Другото действуващо лице в тази история е Весела Несторова. Тя завършва Американски колеж в България, след това бива изпратена за четири години на специализация в САЩ и завършва висше образование. Завърнала се в България, тя е една от малкото високо интелигентни и образовани сестри. Тя е отличен музикант, певица с неподражаем глас, композитор и притежава изключителна дарба за поетично творчество. Тя посещава редовно "Изгрева" и взема дейно участие в братския живот. Веднъж тя присъствува на една беседа, която Учителят завършва със следния стих: "Зора се чудна зазорила, тя животът нов е проявила." По това време Учителят е започнал да дава новите паневритмични упражнения "Слънчеви лъчи". Той дори ги показал и изсвирил музиката към тях. Тогава Весела решила да напише думите към мелодията "Слънчеви лъчи". Отива при Учителя и той дава своето разрешение.
към текста >>

14. 8_01 Песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба.
Жалко, че в тази книжка няма коментар за тях и не са описани как са създадени и при какви обстоятелства са дадени. Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания. Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
към текста >>

Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания. Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година.
към текста >>

15. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Приятелите на "Изгрева" се разделяха на две групи - едни, които имаха писателска и поетична дарба, те подготвяха материали за книгата "Учителят", а другите - това бяха всички музиканти.
Те го схванаха така - че по този начин са били заблуждавани и отклонявани да не обърнат внимание, че в пълна тайна се печата книга. Това бе първата част от една грозна история. Втората част - една друга грозна история - стана след като излезе Песнарката, една година след книгата "Учителят". Това издание бе на Мария Тодорова. То взриви и останалите, които не бяха засегнати лично от хвърлената бомба при издаването на книгата "Учителят". Приятелите на "Изгрева" се разделяха на две групи - едни, които имаха писателска и поетична дарба, те подготвяха материали за книгата "Учителят", а другите - това бяха всички музиканти. Защото на "Изгрева" нямаше човек, който да не може да пее и да не познава, да не си служи с някакъв музикален инструмент. Тук всеки свиреше на нещо, можеше да пее песните на Учителя. Всички бяха музикално грамотно подготвени. Така че всички имаха отношение към записването на песните и издаването на Песнарката, независимо дали бяха компетентни или познанията им бяха на средно музикално ниво. Първото издание на песните бе направено от Кирил Икономов.
към текста >>

16. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

След започване на съдебен процес срещу Бялото Братство през 1957-58 година, веднага беше поет друг курс от властта и държавата.
Отговорете си сами. По този начин имотите бяха одържавени, защото притежателите на нотариални актове се отказаха от тях и записаха собствените си имоти - къщи и апартаменти. Братският салон бе одържавен и стана собственост на общината "Софжилфонд", като плащахме за ползуване на салона годишен наем от три хиляди лева, като се почне от 1949 година, до 1957 година. А защо стана така да плащаме с наши пари на общината съответен наем за салона? Отговорете си сами. След започване на съдебен процес срещу Бялото Братство през 1957-58 година, веднага беше поет друг курс от властта и държавата. Имаше братя, които нямаха втори имоти, а те не бяха малко. Те бяха записали на свое име онези имоти, които по закон бяха техни, но по същество бяха братски имоти. Така тези имоти се запазиха от 1949 до 1957 година. Но след като започна процесът, властта реши да вземе всички имоти, които бяха останали на името на така наречените "скрити пълномощници" Техните нотариални актове бяха обявени за незаконни. По чл.
към текста >>

17. 9_05 Кой бе Учителят?

При него идваха поети, писатели, учени, художници, музиканти и на всеки един Той изваждаше частица от Своето знание и му го даваше да го ползува свободно.
Само на съборите в Търново и София се събираха към 1 200 души. Имаше изобилно блага, които Му идваха по закона на Свободата и Любовта. Веднъж Той каза: "Аз имам много уста", тоест Той имаше много хора, на които помагаше. Той лекуваше всички болести, в това ние се бяхме убедили. Цялото Божествено, знание бе у Него и когато трябваше, Той си служеше с него, а ние виждахме само това, което Той изваждаше и показваше. При него идваха поети, писатели, учени, художници, музиканти и на всеки един Той изваждаше частица от Своето знание и му го даваше да го ползува свободно. "Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците. Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите. Тези картини, които ги имате окачени в салона, Аз даже в кухнята Си не бих ги поставял. (А те бяха рисувани от наши даровити художници.) Знам всички езици, но не искам да цапам устата Си. Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на земята".
към текста >>

18. 10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство

Когато в едно поколение се родят като души писатели, поети, те създават среда, чрез която се проявява творческата им изява чрез идеите на Учителя.
Затова Школата премина през различни етапи, които ще споменем. Когато в едно поколение се родят души, които по професия са учители - то възражда се просветното дело и просветата чрез Словото на Учителя. Такива бяха първите ученици на Учителя. Когато в едно поколение се родят души и по професия са лекари - засилва се здравната просвета чрез идеите на Учителя. Тези ученици работеха през времето на цялата Школа, както и след това. Когато в едно поколение се родят като души писатели, поети, те създават среда, чрез която се проявява творческата им изява чрез идеите на Учителя. Създаденото литературно творчество през време на Школата говори за това. Част от това творчество е напечатано. Останалото чака своето време, да се отпечата. Когато в едно поколение се родят политици и общественици, те започват да се занимават с обществени дела, с политика и навлизат в различни политически течения. В Школата имаше такива лица.
към текста >>

19. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Направило ми е сензация, че ония поети, които най-много възпяват: поле, волове, говеда и въобще селския живот, то те живеят далек, далек от него, всред шумните и многолюдни градове.
го получих на 22.3наеш ли, брате, колко ни помогнахте с тая беседа! Ти добре правиш, че помниш само доброто в Ачларе, а пред моите очи се превързва броеница, в която виждам престъпленията си, които съм извършил. Затова и искам да бягам далеч от Ачларе. Не да го напущам завинаги, но не и да съм постоянен жител (разбира се пиша за тоз земен живот). А да идвам от време на време да помагам в стопанството, и тогава може би ще бъда полезен на селяните си - като дойда като гост от далеко. Направило ми е сензация, че ония поети, които най-много възпяват: поле, волове, говеда и въобще селския живот, то те живеят далек, далек от него, всред шумните и многолюдни градове. А какво би казал за дванадесетте апостола, които оставиха всичко и последваха Спасителя на мира? Тия две точки са в отговор на писмата ти. От тук надали ще почна изповедта си, както пред Учителя така и пред братята комунари. Ще ви опиша братя, за да видите в какви обстоятелства е поставен селския земледелчески работник. Обиколен със сети (мрежи) от вси страни, та ако се запази от един, ще пропадне в друг.
към текста >>

20. 76. ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ НА ИЗГРЕВА

Имаше поети, че писатели, че музиканти, че художници.
Имахме жив интерес към художествена литература, към музика и изкуство. Учителят насърчаваше всеки от нас да разработва онзи талант, който имаше. А студентите ги насочваше да работят в онази област на науката, която ги влече. И тогава като се съберем всеки споделяше нещо от своята наука или от своето творчество и така се очерта един пълен общ братски живот. Започна се една всестранна ориентация на младите към изкуството. Имаше поети, че писатели, че музиканти, че художници. Те създадоха завидно творчество. Имахме литературни вечери, когато всеки един от поетите издекламира едно свое стихотворение. Така участваха всички. Излизат музиканти и изсвирват някоя разработка на Учителя предварително одобрена от Него. И тогава всеки един от представителите канеше Учителя или на концерт или на литературно четене или на художествена изложба.
към текста >>

Имахме литературни вечери, когато всеки един от поетите издекламира едно свое стихотворение.
А студентите ги насочваше да работят в онази област на науката, която ги влече. И тогава като се съберем всеки споделяше нещо от своята наука или от своето творчество и така се очерта един пълен общ братски живот. Започна се една всестранна ориентация на младите към изкуството. Имаше поети, че писатели, че музиканти, че художници. Те създадоха завидно творчество. Имахме литературни вечери, когато всеки един от поетите издекламира едно свое стихотворение. Така участваха всички. Излизат музиканти и изсвирват някоя разработка на Учителя предварително одобрена от Него. И тогава всеки един от представителите канеше Учителя или на концерт или на литературно четене или на художествена изложба. Учителят се интересуваше живо от науката, изкуствата и процесите в обществото. Имаше широки интереси и използваше, всеки който имаше връзка с тези области и черпеше примери, които след това ги изнасяше в беседите.
към текста >>

21. 83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?

Дядо Благо - Стоян Русев, поет и писател.
Това бяха средства набирани доброволно, които се даваха в името на една идея. И от тези пари се взимаха за печатане на беседите. След продажбата част от сумите се възстановяваха. По това време се основава един редакционен комитет от възрастни приятели с литературни познания. В него влизаше Стефан Велев, който по това време имаше много преводи от чужди автори на окултна литература. Дядо Благо - Стоян Русев, поет и писател. Към него се включиха и други и те трябваше да организират печатането на беседите. Но случи се така както винаги, че когато се съберат много хора от умни по умни, работа не вършат. Тук стана същото. Много разговори, много приказки, разисквания, а резултатите малки. По това време Стефан Камбуров от Казанлък, който беше печатар и имаше печатница поиска да издава беседи.
към текста >>

22. 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО

Много от нашите поетеси писаха първите си стихове там.
Това подтикна приятелите и те създадоха редакционен комитет в София, в който влязоха 5 братя и пет сестри с литературни наклонности. Редакцията на „Житно зърно" се помещаваше в салона на „Оборище" 14. По-късно като главен редактор се оформи Георги Радев. Но първите години се движеше от Георги Марков и Методи Константинов. Днес списание „Житно зърно" едва ли го има някъде напълно запазено от всичките му годишнини. Много от нашите поетеси писаха първите си стихове там. Накрая то стана като един извор на сведения за братския живот за следващите поколения. В редакционния комитет бяха повече Кузман Кузманов, Георги Томалевски, Константин Константинов, Добин Гарвалов и др.
към текста >>

23. 122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ

Това е една изключително мелодична мелодия с още по-изключителен и поетичен текст.
Пееше много хубаво, акомпанираше си сама на китара, която носеше винаги със себе си, а имаше и ясновидска дарба, с която помагаше на приятелите. Тя написа и издаде няколко книжки. Третият пример е с песента: „На Учителя". Текст и музика от Борис Хаджи Андреевют гр. Ямбол, създадена през 1915 г. Това е една изключително мелодична мелодия с още по-изключителен и поетичен текст. Тук има един такъв куплет: „И в дни на изпитания ти бъди ми канара, тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра." Не зная как я изпълняваха и какво влагаха точно в думите „И за Тебе ще умра", но при едно изпълнение Учителят обърнал внимание, че може да се промени и да бъде „и за Тебе ще пея". При друг един случай бе казал, че може да се промени така „и за тебе ще работя". Минаха години и този куплет вече се пееше по три начина. Дойде ред и Учителят разреши този въпрос. В една беседа Той каза: „Ако ученикът не може да жертва живота си за делото на своя Учител това означава, че или Учителят не е Учител или че той не е ученик".
към текста >>

Имаше случаи Учителят даде мотив, вземат го наши музиканти или го разширят или го разработят, а някои поети после сложат думи.
Дойде ред и Учителят разреши този въпрос. В една беседа Той каза: „Ако ученикът не може да жертва живота си за делото на своя Учител това означава, че или Учителят не е Учител или че той не е ученик". По-късно ние разбрахме, че трябва да се пее така както бе напечатана в първоначалния текст, т. е. „и за Тебе ще умра". И днес така я пеем. Имаше случаи Учителят даде мотив, вземат го наши музиканти или го разширят или го разработят, а някои поети после сложат думи. Тази песен се изпълнява пред Учителя. Ако Учителят я приеме, тя се приема като Братска песен. Такива песни има и те не са много. След заминаването на Учителя някои музиканти създадоха свои песни и искаха да им прикачат табелата, че са Братски песни. А това не може да бъде, защото всички Братски песни са създадени през време на Школата на Учителя и лично са приети от Него.
към текста >>

24. 128. ПАНЕВРИТМИЯТА

След това Учителят даде задача на Олга Славчева, която бе поетеса да напише думи за Паневритмията, които да отговарят на идеята на Паневритмията.
А на следващият ден ще изсвири мелодията и ще покаже новите стъпки. Първата група, с която работи Учителят усвои добре всички упражнения от Паневритмията и започна да обучава и останалите. Музикантите разучиха мелодиите и сформираха оркестър. Дойде време да се изпълни на поляната една сутрин цялата Паневритмия като оркестъра беше в средата, а Учителят играеше във вътрешния кръг. Така се сложи началото на Паневритмията. След това Учителят даде задача на Олга Славчева, която бе поетеса да напише думи за Паневритмията, които да отговарят на идеята на Паневритмията. Олга по идеи на Учителя даде думите, те се облякоха и съгласуваха както по форма, така и по съдържание и най-вече с хармонично съчетание с музиката. Възникна идеята да се представи Пентаграмата, която Учителят беше дал в първите години, която висеше на стените на възрастните приятели с движения и с музика. Мнозина знаеха, че Учителят бе правил опит с „Класът на Добродетелите" за работа с Пентаграмата, така че върховете на Пентаграмата си сменяваха местата и горния връх се задвижваше в дясно и отиваше в страни. На негово място от ляво при завъртането стъпваше най-отгоре следващия връх. Приятелите имаха опит от движението на Пантаграмата.
към текста >>

25. 204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

Четвърти сън: Безсмъртният поет.
Сънувам сън, че сме застанали в редици строени високо в небето и ръководителите ни дават наставление, че е време да слезем на земята, която се вижда под нас като едно кълбо. Едни след други се хвърляме надолу като парашутисти, изгубваме съзнание и когато дойдем на себе си, вече. сме в плът на земята след 18-20 години. Горе всички се познавахме, а долу не се познаваме, защото всеки се е облякъл в различна плът. И така по различно време дойдохме в Школата. Четвърти сън: Безсмъртният поет. Сънувам сън, че на една скала високо над морето е умрял един поет и да не стане едно голямо нещастие, някой трябва да го бутне в морето. Никой не се решава да го стори. Аз се изкачвам горе и дълго време мисля как да скоча върху него, та да повлека и себе си и него в морето. Накрая се хвърлям като го бутвам и падам заедно с него в морето. След това аз излизам на брега.
към текста >>

Сънувам сън, че на една скала високо над морето е умрял един поет и да не стане едно голямо нещастие, някой трябва да го бутне в морето.
Едни след други се хвърляме надолу като парашутисти, изгубваме съзнание и когато дойдем на себе си, вече. сме в плът на земята след 18-20 години. Горе всички се познавахме, а долу не се познаваме, защото всеки се е облякъл в различна плът. И така по различно време дойдохме в Школата. Четвърти сън: Безсмъртният поет. Сънувам сън, че на една скала високо над морето е умрял един поет и да не стане едно голямо нещастие, някой трябва да го бутне в морето. Никой не се решава да го стори. Аз се изкачвам горе и дълго време мисля как да скоча върху него, та да повлека и себе си и него в морето. Накрая се хвърлям като го бутвам и падам заедно с него в морето. След това аз излизам на брега. Този сън ме развълнува и аз го разказах на Учителя когато беше още на Изгрева.
към текста >>

А кой беше този поет, то вие ще си отговорите сами, като прочетете моят разказ за „Окованият ангел".
и започна процеса срещу Братството. Всичко беше унищожено на Изгрева. На 1.1.1963 г. бях освободен от затвора. Сънят се сбъдна и от морето аз излезнах на брега. А кой беше този поет, то вие ще си отговорите сами, като прочетете моят разказ за „Окованият ангел".
към текста >>

26. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

Лечението било по-нататък поето от софийски лекари (д-р фортунов), за което повече нищо не зная.
Температура имаше 36.6,пулсът 64 в минута, при слабо изразена аритмия -през 4-5 удара. По краката имаше изразени отоци. При прислушването на белите дробове намерих по двете страни на гръдния кош, под двете плешки силно изразени средно мехурчести влажни хрипове. Въпреки тежкото си състояние господин Дънов усмихнат, полушеговито ме запита: - Кое е първото задължение на лекаря? - и добави, „да вдъхне надежда в болния! Лечението било по-нататък поето от софийски лекари (д-р фортунов), за което повече нищо не зная. Моята диагноза тогава беше БРОНХОПНЕВМОНИЯ ГРИПОЗА ПРИ ВЪЗРАСТЕН ЧОВЕК С ИЗРАЗЕНА СЪРДЕЧНА СЛАБОСТ - АРИТМИЯ, ОТОЦИ. Докато влакът чакаше в гара Драгоман, на 27.ХН. 1944 г. донесените вестници съобщаваха за смъртта на Господин Дънов. София Декларатор: /д-р Стефан Ст.
към текста >>

27. 75. УЧЕНИЯТ БРАТ

Непрекъснато цитираше автори, окултисти, учени, философи, поети.
75. УЧЕНИЯТ БРАТ Преди години, когато правехме нашите опити за братски комунален живот в Русе, на стопанството на братя Маркови, дойде ни на гости Учителят. В неделния ден дойдоха мнозина приятели от Русе, да се видят с Учителя и да им поговори. Разположихме се вън на открито на масите, а на масите в панери какви ли не плодове - ябълки, круши, грозде, дюли, всичко най-хубаво. Случи се на масата един брат, който като взема думата и вече не престана. Той искаше да покаже на всички колко много знае. Непрекъснато цитираше автори, окултисти, учени, философи, поети. От него никой не можеше да проговори. В приятелите се създаде напрежение, защото на всички се искаше да чуят какво ще каже Учителя. Но този брат не спираше и все говореше. При една естествена пауза, Учителят присегна, взема от панера две големи дюли, тури ги на масата и каза: „Като знаеш толкова много кажи колко тежи едната дюля и колко другата! " Братът остана смутен.
към текста >>

28. 26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)

26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет.
26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет.
към текста >>

Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет.
26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938) Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет. Учителят го уважаваше много, а когато си замина от този свят изнесе две беседи и ги посвети на „дядо Благо" като каза, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо. По онова време младите сестри не оставяха Учителя на мира. Непрекъснато се нижеха една след друга при Него за разговори или за лични проблеми и по този начин пречеха на Учителя. Това го виждахме всички и особено старите братя, които негодуваха срещу това. Ние младите смятахме, че това е работа на Учителя.
към текста >>

29. 34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ

Спомняме си много примери от неговия живот разказвани от него самият, в разговори, простичко, естествено, свенливо, поетично.
Те ще ни дават винаги подтик и сила да ходим в този светъл път. Брат Георги беше истински ученик на Учителя. Пътят на учениците на Бялото Братство е път през вековете, белязан със святи подвизи. Път на служение и жертви. Всички си спомняме брат Георги работлив, скромен, изпълнен с дух и вяра, предан на Учителя и неговото дело. Спомняме си много примери от неговия живот разказвани от него самият, в разговори, простичко, естествено, свенливо, поетично. Подвигът на вярата. Холерната болница. За нея брат Георги разказва: „Когато тръгнахме на война, отбихме се в, София да се видим с Учителя и да си вземем сбогом. На прощаване Той ни каза: „Когато сте в нужда или в опасност, призовавайте ме." Брат Георги е фелдшер в стационарна болница. Болницата се движи непосредствено зад бойната линия.
към текста >>

30. 67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Той е в Учението и знае, че не бива да лъже, трябва да бъде честен човек и да изпълни всяко поето обещание.
Тя била симпатична госпожица, но била еврейка при това, а той македонски българин. След време тя го потърсва и иска той да си изпълни обещанието, което е дал. А той имал с нея само един разговор от два часа. Едно ръкостискане и един разговор от два часа и никакви други връзки. „Обещал си, трябва да изпълниш обещанието си." Братът е поставен на тясно. Той е в Учението и знае, че не бива да лъже, трябва да бъде честен човек и да изпълни всяко поето обещание. Ами сега? Споделя с приятелите, но го е срам да отиде при Учителя и да Го пита. Срам го е, а срамът не е малко нещо. Голямо нещо е срамът. Но вече на Изгрева се е разчуло и сестрите отиват и разказват всичко на Учителя.
към текста >>

Какъв възторг, каква поетична дарба.
Тя му пречеше да контактува с нас. На големи изпитания бе поставен този брат. А Учителят бе казал: „Най-неблагоприятното съчетание е между еврейка и македонец." Е, това ние го видяхме. А този брат след време беше честен да казва на други: „Ако си дал едно неразумно обещание може да не го изпълниш." А какъв брат беше само? Колко светлина имаше в него! Какъв възторг, каква поетична дарба. Но една връзка с неподходяща жена може да те смъкне или спъне от твоя път. Този брат се казваше Георги Томалевски. Веднъж Томалевски е бил на Витоша на една екскурзия и бил в близост до Учителя и минавали покрай едно стадо кози. Тогава козите се пасяха на стада свободно по горите. Учителят посочва с бастуна си и му казва: „Георги, това което козите са за вас, това сте вие за Невидимия свят." Едно голямо откровение за съотношението между животните и човека и съществата, които са над него.
към текста >>

31. 74. СТОИЛ СТЕФАНОВ И РЕПУБЛИКАТА

Така се бяха сложили нещата при него, че като земеделец и републиканец бе хвърлен в затвора и след това бе пуснат чак когато умря цар Борис и управлението бе поето трима регенти на невръстният цар Симеон 11.Той имаше връзки с военните кръгове, с политически лидери.
Някои се освободиха от политиката, послушаха Учителя и Той им помогна и те смекчиха своята карма, а някои дори се освободиха от нея. Но други не послушаха и заплатиха с живота си поради своето непослушание към Учителя, изразяващо се в думи и дела. Такъв пример бе и Любомир Лулчев. А един, който не можа да се освободи от политиката бе Стоил Стефанов. Беше политик до мозъка на костите си. Така се бяха сложили нещата при него, че като земеделец и републиканец бе хвърлен в затвора и след това бе пуснат чак когато умря цар Борис и управлението бе поето трима регенти на невръстният цар Симеон 11.Той имаше връзки с военните кръгове, с политически лидери. Притежаваше власт в себе си и над другите и имаше воля, за да извърши политическа промяна още през 1943 г. обаче Учителят го спря. Дойде при Учителя, изложи му плана си, като каза, че войската е с него и искаше само една дума от Учителя, за да свали регентството и правителството за една нощ. Искаше да свали царската власт, да премахне царската династия и да направи от България република. Но Учителят му каза: „Не!
към текста >>

32. 83. ОЛГА СЛАВЧЕВА

83. ОЛГА СЛАВЧЕВА Олга Славчева бе поетеса.
83. ОЛГА СЛАВЧЕВА Олга Славчева бе поетеса. По онова време като виден публицист, поет и писател се подвизаваше Стоян Михайловски. А Олга Славчева се вредила при него да взима уроци, за да й открие тайната на стихотворението и стихоп-летството. А сега интересно е да отбележим, че този който я посъветвал да отиде при Стоян Михайловски е бил лично Учителят. Олга като прилежна ученичка посещава редовно домът на Михайловски в уречените дни и часове. Но веднъж се случило така, че когато била на урок при него дошъл един ненадеен посетител.
към текста >>

По онова време като виден публицист, поет и писател се подвизаваше Стоян Михайловски.
83. ОЛГА СЛАВЧЕВА Олга Славчева бе поетеса. По онова време като виден публицист, поет и писател се подвизаваше Стоян Михайловски. А Олга Славчева се вредила при него да взима уроци, за да й открие тайната на стихотворението и стихоп-летството. А сега интересно е да отбележим, че този който я посъветвал да отиде при Стоян Михайловски е бил лично Учителят. Олга като прилежна ученичка посещава редовно домът на Михайловски в уречените дни и часове. Но веднъж се случило така, че когато била на урок при него дошъл един ненадеен посетител. Нямало как, Олга останала в стаята, за да не пречи на разговора и застанала зад една от завесите.
към текста >>

Олга Славчева след време взима уроци и участвува в кръжок, който се ръководи от Иван Вазов, който в онези години е в почетна възраст, но съдейс-твува на младите поети.
Олга чула и разбрала, че онзи е оставил голяма сума пари на масата на Михайловски и е заплатил, за да може да говори и пише срещу Учителя. И в следващите броеве на един от софийските вестници започнали да излизат гневни статии от талантливото му перо срещу Учителя. Като прочела Олга един такъв вестник, с вестника под ръка отива при Учителя и Му разказва всичко от край до края. Учителят се усмихнал и казал: „Няма нищо скрито и покрито на този свят и то когато Истината го управлява." Ето защо така се е случило, че съвсем случайно Олга отива да взима уроци при Стоян Михайловски и съвсем случайно зад завесата става свидетел на тази случка. Трябваше един да засвидетелства след време за Истината. Олга Славчева след време взима уроци и участвува в кръжок, който се ръководи от Иван Вазов, който в онези години е в почетна възраст, но съдейс-твува на младите поети. Според думите на Олга Славчева Иван Вазов имал положително отношение към Учителя. Нашата добра сестра Олга Славчева си замина на 2 януари 1967 г. в 4 ч. сутринта. Тя пееше 53 Псалом.
към текста >>

33. 85. ЗАЩИТАТА

85. ЗАЩИТАТА Олга Славчева не се отказала и решила да си намери учител като начинаеща поетеса.
85. ЗАЩИТАТА Олга Славчева не се отказала и решила да си намери учител като начинаеща поетеса. Отишла при Иван Вазов, който е имал кръжок от няколко начинаещи млади поети. Когато се запознава с тях, той отново запитва от къде идва и в каква среда се движи. Олга решила да не крие и да си каже истината: „Аз съм от обществото на Учителя Петър Дънов". Иван Вазов я огледал, усмихнал се и казал: „Попаднала си там, където трябва. Между добри хора си попаднала".
към текста >>

Отишла при Иван Вазов, който е имал кръжок от няколко начинаещи млади поети.
85. ЗАЩИТАТА Олга Славчева не се отказала и решила да си намери учител като начинаеща поетеса. Отишла при Иван Вазов, който е имал кръжок от няколко начинаещи млади поети. Когато се запознава с тях, той отново запитва от къде идва и в каква среда се движи. Олга решила да не крие и да си каже истината: „Аз съм от обществото на Учителя Петър Дънов". Иван Вазов я огледал, усмихнал се и казал: „Попаднала си там, където трябва. Между добри хора си попаднала". Отива Олга при Учителя и разказва как Иван Вазов е защитил Учителя.
към текста >>

1944 г., когато комунистите дойдоха на власт имаше едно политическо течение, което обвини Иван Вазов, че е буржоазен поет и искаха да го изхвърлят от българската литература.
Иван Вазов я огледал, усмихнал се и казал: „Попаднала си там, където трябва. Между добри хора си попаднала". Отива Олга при Учителя и разказва как Иван Вазов е защитил Учителя. Той казва: „Когато дойде време и ние ще го защитиме! " След 9.1Х. 1944 г., когато комунистите дойдоха на власт имаше едно политическо течение, което обвини Иван Вазов, че е буржоазен поет и искаха да го изхвърлят от българската литература. Но се намериха други, които го защитиха и го обявиха за народен поет. И днес той е още такъв. И утре ще бъде такъв. Учителят удържа на обещанието Си и Иван Вазов бе защитен точно навреме!
към текста >>

Но се намериха други, които го защитиха и го обявиха за народен поет.
Между добри хора си попаднала". Отива Олга при Учителя и разказва как Иван Вазов е защитил Учителя. Той казва: „Когато дойде време и ние ще го защитиме! " След 9.1Х. 1944 г., когато комунистите дойдоха на власт имаше едно политическо течение, което обвини Иван Вазов, че е буржоазен поет и искаха да го изхвърлят от българската литература. Но се намериха други, които го защитиха и го обявиха за народен поет. И днес той е още такъв. И утре ще бъде такъв. Учителят удържа на обещанието Си и Иван Вазов бе защитен точно навреме!
към текста >>

34. 88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА

В поетическото изкуство тя е ученичка на Иван Вазов.
Затова помествам това писмо. Олга имаше мечта да напише един роман за отиване на луната. А това бяха години, когато изобщо не се допущаше, че човек ще стъпи на луната, което се случи през 1969 г. Романът на Олга е написан след дълги проучвания върху всички научни астрономически постижения, както и съвети, които тя бе получила от Учителя. Това беше труд на целия й живот. В поетическото изкуство тя е ученичка на Иван Вазов. Тя бе много енергична, работлива, весела, подвижна, винаги тичаше. На екскурзиите тя бе на първо място. Не зная откъде тя получи идеята, но тя е единствената, която описа подред и по дати всички екскурзии на Учителя с Братството по време на цялата Школа. Описа ги така както можеше да ги опише една поетеса с вдъхновение и с поетичен талант. След време те ще трябва да бъдат издадени като се включат към тях и снимки от братския ни живот п.о време на летуванията ни с Учителя по планините.
към текста >>

Описа ги така както можеше да ги опише една поетеса с вдъхновение и с поетичен талант.
Това беше труд на целия й живот. В поетическото изкуство тя е ученичка на Иван Вазов. Тя бе много енергична, работлива, весела, подвижна, винаги тичаше. На екскурзиите тя бе на първо място. Не зная откъде тя получи идеята, но тя е единствената, която описа подред и по дати всички екскурзии на Учителя с Братството по време на цялата Школа. Описа ги така както можеше да ги опише една поетеса с вдъхновение и с поетичен талант. След време те ще трябва да бъдат издадени като се включат към тях и снимки от братския ни живот п.о време на летуванията ни с Учителя по планините. СВЕТЛИЯТ КАПИТАН 1. Христос намери парахода Разбит наблизо до брега, поправи го, и днес го води пристига, ето го сега. 2. И пътниците що намери пострадали ги излечи отново ги изпълни с Вяра и раните им заличи. 3. Не виждате ли го, че иде на борда светлия капитан станете всички да го видим как слиза вече на пристан. 4.
към текста >>

35. 8. НЕЗНАЙНИЯТ ВРЪХ

Един поет може да разговаря с тях.
Така „Незнайният връх" ми даде едно уверение, че е разположен към нас. Учителят го посочи като един духовен център. Там има хубаво присъствие. Има напрегнали същества, които живеят в етерни тела, а не в нашите органически тела, физически тела. С тях човек може да влезе в общение. Един поет може да разговаря с тях. Един мистик може да преживява с тях. Да има общи преживявания, да стане една обмяна между тях и него. Учителят го ценеше много този връх и го наричаше „Чисто място". В планините има места където човешки крак не е стъпвал, казваше тогава Учителят. Тези места се пазят, не се допуска всеки човек да отиде там.
към текста >>

36. 32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА

По средата на поляната бе оформен един кръг, който бе ограден с камъни и служеше за огнище на нашите лагерни вечерни огньове, които бяха съпроводени с братски песни и декламация на стихове от нашите поети.
Когато казаните бяха готови с яденето и гозбата приготвена, дежурните изнасяха казаните от огнището и ги поставяха в средата на поляната. С големи черпаци сестрите разсипваха обеда. Споменахме по-рано, че имахме склад за продуктите, както и магазин от който се зареждаха приятелите. За магазина се грижеше Гради Минчев. Дърва се донасяха от района на първото езеро. По средата на поляната бе оформен един кръг, който бе ограден с камъни и служеше за огнище на нашите лагерни вечерни огньове, които бяха съпроводени с братски песни и декламация на стихове от нашите поети. Вечерно време, когато приятелите се връщаха от кратките излети по езерата, когато слънцето се наклони преди да залезе, ние вечеряме винаги преди да залезе слънцето. Това беше правило за учениците. Залезе ли слънцето, не ядем. Когато се наклони слънцето ние правим нашата вечеря. Обикновено чай или картофи, или нещо леко, кой каквото има.
към текста >>

37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

В древността неговият поетичен образ е „Вавилонската кула".
Това е течение на Злото, което се противи на Божествения ред и порядък и иска да създаде свой такъв. Но то може да се разпростре само до известен предел. В живота действуват законни сили, които го неутрализират. В самият него се разбиват сили, които го разрушават. Такава е съдбата му. В древността неговият поетичен образ е „Вавилонската кула". В притчата за плевелите е казано: „Оставете ги до деня на жътвата." Злото служи на себе си. Не се занимавайте със Злото. 97. Щастие е да гледаш звездите, даже и когато си зад решетките. Какво нещо е, един лъч дошъл от неизмеримото пространство. То е сила.
към текста >>

Вдъхновените поети са го нарекли „Многоценният бисер", „Новият Йерусалим".
Той е неръкотворен и нерушим. Той е извън времето и пространството. Той е в човешката душа и никой не може да го докосне и увреди. Той е Светилище на човеците. Душите определени от Бога, работят върху него от зората на времената. Вдъхновените поети са го нарекли „Многоценният бисер", „Новият Йерусалим". Йоан го е видял и описал. Мнозина от строителите Му са го съзерцавали - „Храмът на Славата Божия", „И Дух Божий Го изпълваше ".
към текста >>

38. 6. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ТЪЛКУВАНИЕ ОТ НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛИ НА ИЗГРЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ