НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
20
резултата в
15
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността,
чувствителността
, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви.
Понятията за Добро или зло не могат да бъдат разбирани по друг противоположен начин, освен както са диктувани от върховния Закон. Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като престъпник. Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с един и същ критериум, т.е. с мерилото на Истината. Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова.
Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността,
чувствителността
, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви.
От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда. Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества. Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане.
към текста >>
1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността,
чувствителността
, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви.
На онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като на престъпник. 5. В която и част на вселената да се пренесем, нашият характер ще се оценява от всички разумни същества по един и същ начин. Той ще се мери с един и същ критерий – с мярката на Истината. Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива. 2.4. Закон на Биос
1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността,
чувствителността
, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви.
2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава. Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден. 3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества. Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Неговата вътрешна
чувствителност
и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят.
Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот.
Неговата вътрешна
чувствителност
и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят.
Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи.
към текста >>
Неговата вътрешна
чувствителност
и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование.
10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека.
Неговата вътрешна
чувствителност
и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование.
12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. 13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му: – нов живот;
към текста >>
3.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Явно става дума за хора с все още запазена
чувствителност
към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури.
Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя. Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм. Всички те участват в сеанси и употребяват собственото си тяло и съзнание като медиум за връзка със свръхсетивни същества. Дори Георги Миркович учредява първото българско спиритично дружество Милосърдие, а в едно свое писмо П. Киров го нарича „баща на спиритистите в България".
Явно става дума за хора с все още запазена
чувствителност
към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури.
Въобще притежанието на всички главни белези, специфични за източноправославния културен дискурс, е третата характеристика на категорията ученик. Особено симптоматично е отношението към Христос, на когото инстинктивно се приписват качества, принадлежащи на Отец. Например в писмо от 1899 г. П. Киров рисува едно пришествие на Христос в своето съзнание по следния начин: ...няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък иде насреща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака.
към текста >>
4.
Влиянието на Слънчевата Енергия
Във време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата
чувствителност
.
Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът и най-силният отлив е при залез. При това, според закона на движението на онази част от Земята, която постоянно се обръща и приближава към Слънцето, намира се в най-благоприятни условия за своето развитие. А частта ѝ, която се отдалечава, губи повечето от тези условия. Един час преди изгрева на Слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото – обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка.
Във време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата
чувствителност
.
А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев Слънце – за подобрение на мозъчната нервна система; при изгрев Слънце за уякчаване на дихателната система, а от 9–12 часа – за уякчаване на стомаха, т.е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обяд, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един–два часа след обяд, когато топлината им е най-голяма.
към текста >>
Отрицателният полюс е
чувствителността
, чувствата, а положителният – мисълта.
Защото „верую“ в света – това е Истината; същината на живота – това е Любовта, а смисълът на този живот – това е Мъдростта. Казахме по-рано, че Слънчевата система е аналогична с организма. В организма стават процеси, аналогични на процесите в Слънчевата система. Слънчевата енергия като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде на Слънцето от централното Слънце. Мъчно може да се обясни това, понеже хората имат механическо, а не разумно, психическо схващане.
Отрицателният полюс е
чувствителността
, чувствата, а положителният – мисълта.
В човешкия организъм мозъкът е положителен, а симпатичната нервна система е отрицателна. И в космоса е аналогично. В лявата страна на човешкото тяло енергията слиза надолу към левия крак и после по десния крак и по дясната страна се качва нагоре. Такова електро-магнитно течение има и около всеки орган. Например по дясната вежда минава положителна енергия.
към текста >>
5.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота
Принципът на сърцето или силата на
чувствителността
е свързана с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателна системи, в които главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове; те имат връзка с чувствата на човека.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота Можем да характеризираме тези три принципа на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и сетивата на човека.
Принципът на сърцето или силата на
чувствителността
е свързана с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателна системи, в които главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове; те имат връзка с чувствата на човека.
Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност – разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят костите, мускулите, лигаментите и краишниците. Човекът е разумен само тогава, когато знае как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по този начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа.
към текста >>
6.
150–200
Чувствителност
.
Благоразумие. В живота на ученика се изисква благоразумие! Ученикът избягва всеки спор. Благоразумието е дъщеря на Любовта и Знанието. 154
Чувствителност
.
Езерните води затрептяват от най-нежния зефир. Ученикът трябва да стане по-чувствителен, за да възприема нежните вълни, които идат от горе. 155 Бялата Светлина. Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител.
към текста >>
Чувствителност
.
Любов. При всички изпити остани верен на Любовта! Ученикът трябва да издържа в Любовта до край, без да се усъмни в нея. Пътят на Любовта е път на множество изпити, през които ще мине той, за да се види доколко е издържлив в Любовта. 184
Чувствителност
.
Ученикът не трябва да губи своята чувствителност. В неговите чувства не трябва да настъпи притъпяване. Възвишената мисъл префинява нервната система и я прави по-чувствителна. 185 Любов и Мъдрост.
към текста >>
Ученикът не трябва да губи своята
чувствителност
.
При всички изпити остани верен на Любовта! Ученикът трябва да издържа в Любовта до край, без да се усъмни в нея. Пътят на Любовта е път на множество изпити, през които ще мине той, за да се види доколко е издържлив в Любовта. 184 Чувствителност.
Ученикът не трябва да губи своята
чувствителност
.
В неговите чувства не трябва да настъпи притъпяване. Възвишената мисъл префинява нервната система и я прави по-чувствителна. 185 Любов и Мъдрост. Необикновен е животът на ученика.
към текста >>
7.
Френологично изследване на Константин Иларионов
2. По естество съм крайно чувствителен —
чувствителност
, която произтича от силно развитите ми лични чувства; по естество мъчно понасям обиди, по натура съм многочестолюбив, от малки неща мога да се докачам и да се огорчавам вътрешно.
ФРЕНОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ 18.02.1904 г. По преглеждане черепа ми от г-н П. Дънов : 1. Телосложението ми е здраво, дихателната система — развита, темпераментът ми е нервно-сангвиничен, преобладаващо влияние имат нервната система и кръвоносните съдове.
2. По естество съм крайно чувствителен —
чувствителност
, която произтича от силно развитите ми лични чувства; по естество мъчно понасям обиди, по натура съм многочестолюбив, от малки неща мога да се докачам и да се огорчавам вътрешно.
Домашните ми чувства са средно развити. От обществените ми чувства най-много са развити дружелюбието и съобщителността. Имам силно развита съвест и религиозно чувство. По естество съм много милосърден, скоро се разкайвам вътрешно за погрешките си и съм готов комуто и да било да услужа, вследствие на което пари не задържам за дълго време и не ще забогатея; затова парите ми друг трябва да ги държи, ако искам да вържа две на място. 3. По ум съм човек силно проницателен, много наблюдавам и много забелязвам.
към текста >>
8.
УЧИТЕЛЯТ
Има много случки и събития, които показват, че още от детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна
чувствителност
, както и с ясновидски и пророчески дарби.
Влязла в стаята и пред всички й било съобщено, че вече е сгодена за богаташкия син. Но, на следващия ден тя получила вест, че момъкът, комуто се била врекла да се сгодят, е пристигнал от Румъния, където бил известно време по търговия. Тя също му изпратила вест и вечерта избягала с него. Пристанала му. Така пророчеството на малкия Петър, изречено след разкъсването на сплитовете от царевица, се сбъднало.
Има много случки и събития, които показват, че още от детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна
чувствителност
, както и с ясновидски и пророчески дарби.
Рожденият му брат Атанас, който е първородно дете в семейството, сестра му Мария и майка му Добра са знаели за тези Негови качества. Баща му поп Константин Дъновски е знаел много добре кой е Неговият син. През 1872г. Петър Дънов постъпва в основно училище в град Варна, а след освобождението на България, учи в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиално образование. През 1884г.
към текста >>
9.
РАДОСТ И СКРЪБ
Страданията, особено при духовните хора, се дължат на тяхната чрезмерна
чувствителност
; на това, че етерният, астралният двойник излиза повече, отколкото трябва навън, вследствие на това приема повече впечатления и разбира се, страдат повече.
Парички нямате. Всички страдате за пари. Аз обаче мисля, че съвременните хора страдат от липса на идеи - безидеен е животът им, убеждения нямат. Те имат вяра, която не издържа критика. Ние страдаме, защото се уповаваме на хора, които са като нас изменчиви.
Страданията, особено при духовните хора, се дължат на тяхната чрезмерна
чувствителност
; на това, че етерният, астралният двойник излиза повече, отколкото трябва навън, вследствие на това приема повече впечатления и разбира се, страдат повече.
Скръбта е нещо много егоистично. Всички хора, които са скръбни, мислят само за себе си. Всички страдат, защото искат хората да ги разбират и обичат. Докато очакват разбиране и любов от хората, всякога ще страдат. Искате ли да бъдете разбрани, вие трябва първо Бога да обичате.
към текста >>
10.
ЛЮБОВ
Страданията правят човека по-чувствителен, а пък
чувствителността
е необходима за възприемане и разбиране на Любовта.
Любовта дели и най-малките трошици, тя е готова да раздели всички блага. Казвам ви: За да придобиете живота, най-великото благо на Земята, трябва ви Любовта. А за нейното придобиване има само един път - мекотата. Мекотата е предверие на Любовта. Докато не приложите мълчанието, търпението, вярата, надеждата - Любовта никога не бихте могли да приложите.
Страданията правят човека по-чувствителен, а пък
чувствителността
е необходима за възприемане и разбиране на Любовта.
Който се грижи, безпокои за ежедневните работи, той няма Любов в себе си. Който не се тревожи за обикновените, за дребните работи в живота, той има Любов в себе си. Ако външните условия изменят нашата любов, значи ние сме слаби. Не може да има обич между хората, ако няма смирение. Дето умът не работи, там Любовта не може да се прояви.
към текста >>
11.
ОГРАЖДАНЕ И ЗАЩИТА
Ако
чувствителността
ти се увеличава, а езикът огрубява, ти сам се натъкваш на мъчнотии и изпитания.
Често двойникът излиза един-два сантиметра навън, а някога - повече. Щом излезе повече, отколкото трябва, човек става крайно нетърпелив. За да не се гневи, той трябва да се бронира. Мекотата е броня за човека. Затова казвам: Колкото по-чувствителен става човек, толкова по-мек език трябва да има.
Ако
чувствителността
ти се увеличава, а езикът огрубява, ти сам се натъкваш на мъчнотии и изпитания.
Ако си твърдо вещество, ще ти пукнат главата. Ако си вода, въздух или светлина, нищо не могат да ви направят. Колкото и да те предизвикват, ще се въздържаш. Няма да се гневиш, ще търпиш, защото при разгневяването не само че умират хиляди клетки, но цялото тяло се замърсява. Всеки разгневен човек е окраден, защото е извън тялото си и духовете го обират.
към текста >>
12.
ОБЩЕНИЕ С НЕВИДИМИЯ, РАЗУМНИЯ СВЯТ
Ще развие своята
чувствителност
и деликатност, лесно да разбира и да се досеща.
В пътя на Истината ще намериш себе си. В Шестата раса ще има нови пътища за съобщение с Разумния свят – невидим за сегашните хора. Хората на Шестата раса или на Новата култура ще се отличават от сегашните по това, че техните радиостанции ще бъдат отворени. Радиостанциите на сегашните хора са затворени, вследствие на което те не могат да влизат в общение с Възвишения свят. В Новата култура човек ще развие онези сетива, с които да схваща и най-фините прояви на Природата.
Ще развие своята
чувствителност
и деликатност, лесно да разбира и да се досеща.
Като придобие тези качества, той пръв ще се ползва. Добрите качества на човешкия характер се отразяват благотворно върху силите на ума и сърцето. Учителя казва: Новата култура е вече пред вратата. Тя ще примири хората помежду им.
към текста >>
13.
ЕНЕРГИИТЕ HA ПЛАНИНАТА – ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА
Сега хората, с тези обуща на краката, изгубват
чувствителността
си.
Обратно, има 20 градуса студ, но вечер, като си лягате, ако сте чувствителни, усещате топлина в пръстите на краката си. Това показва, че времето ще се подобри. Краката са много чувствителни. И затова човек трябва да ходи бос известно време, за да възприема теченията, които идат от Земята. Но не трябва да ходи много време бос, за да не загрубеят краката.
Сега хората, с тези обуща на краката, изгубват
чувствителността
си.
В града, в праха не считам за добро да се ходи бос. В града трябва да ходите обути и никога боси. Като излезете в Природата, може да ходите боси по тревата 2 – 3 часа, за да стане обмяна между енергиите на Земята и вашите. Земята ще ви предаде нещо и ще приеме нещо от вас. Събуйте си обущата, измийте си краката.
към текста >>
14.
Дванадесета част
Понеже любовта развива аурата, развива
чувствителността
и човек става горд.
... Колко е трудно, ние, съвременните културни хора, да приложим Любовта. Много трудно е. И когато обикнеш някого, онзи, когото обикнеш, става крайно претенциозен. Докато не го обичаш, той на всичко е съгласен, но обикнеш ли го, изведнъж става крайно взискателен. И знаете ли защо?
Понеже любовта развива аурата, развива
чувствителността
и човек става горд.
Възлюбиш ли го, става така чувствителен, че всичко оживява в него, даже и най-малката обида. По-рано не е обръщал внимание как си го поглеждал, или че не си го поздравил, но обикнеш ли го, той вече е взискателен, ти трябва да го погледнеш, да му се усмихнеш, да му направиш услуга, а не си ли внимателен, ще изложиш любовта си на критика. Не само той може да те критикува, а и други може да критикуват твоята любов. И тогава, ако все се критикуваме, на кого трябва да сложим шестица в любовта? Някои казват, че "сърцето им гори".
към текста >>
15.
Дванадесета част
Понеже любовта развива аурата, развива
чувствителността
и човек става горд.
... Колко е трудно, ние, съвременните културни хора, да приложим Любовта. Много трудно е. И когато обикнеш някого, онзи, когото обикнеш, става крайно претенциозен. Докато не го обичаш, той на всичко е съгласен, но обикнеш ли го, изведнъж става крайно взискателен. И знаете ли защо?
Понеже любовта развива аурата, развива
чувствителността
и човек става горд.
Възлюбиш ли го, става така чувствителен, че всичко оживява в него, даже и най-малката обида. По-рано не е обръщал внимание как си го поглеждал, или че не си го поздравил, но обикнеш ли го, той вече е взискателен, ти трябва да го погледнеш, да му се усмихнеш, да му направиш услуга, а не си ли внимателен, ще изложиш любовта си на критика. Не само той може да те критикува, а и други може да критикуват твоята любов. И тогава, ако все се критикуваме, на кого трябва да сложим шестица в любовта? Някои казват, че "сърцето им гори".
към текста >>
НАГОРЕ