НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
13
резултата в
12
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна
чувствителност
, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби.
Той е бил пенсиониран като свещеник в църквата „Архангел Михаил" - Варна през 1898 год. Като свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар той често е посещаван от сина си Петър. Има много случки и събития, отнасящи се за детето Петър, за момчето Петър, за юношата Петър, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя. Те ще бъдат описани и дадени в последствие.
Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна
чувствителност
, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби.
През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят. Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр. Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство. А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи. Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251.
към текста >>
Има много случки и събития, които показват, че още от детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна
чувствителност
, както и с ясновидски и пророчески дарби.
Влязла в стаята и пред всички й било съобщено, че вече е сгодена за богаташкия син. Но, на следващия ден тя получила вест, че момъкът, комуто се била врекла да се сгодят, е пристигнал от Румъния, където бил известно време по търговия. Тя също му изпратила вест и вечерта избягала с него. Пристанала му. Така пророчеството на малкия Петър, изречено след разкъсването на сплитовете от царевица, се сбъднало.
Има много случки и събития, които показват, че още от детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна
чувствителност
, както и с ясновидски и пророчески дарби.
Рожденият му брат Атанас, който е първородно дете в семейството, сестра му Мария и майка му Добра са знаели за тези Негови качества. Баща му поп Константин Дъновски е знаел много добре кой е Неговият син. През 1872г. Петър Дънов постъпва в основно училище в град Варна, а след освобождението на България, учи в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиално образование. През 1884г.
към текста >>
2.
Учителя изготвя френологични карти на Елена и Константин Иларионови
, 19.02.1904 г.
2. По естество съм крайно чувствителен —
чувствителност
, която произтича от силно развитите ми лични чувства; по естество мъчно понасям обиди, по натура съм многочестолюбив, от малки неща мога да се докачам и да се огорчавам вътрешно.
Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.) ФРЕНОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ18.02.1904 г. По преглеждане черепа ми от г-н П. Дънов : 1. Телосложението ми е здраво, дихателната система — развита, темпераментът ми е нервно-сангвиничен, преобладаващо влияние имат нервната система и кръвоносните съдове.
2. По естество съм крайно чувствителен —
чувствителност
, която произтича от силно развитите ми лични чувства; по естество мъчно понасям обиди, по натура съм многочестолюбив, от малки неща мога да се докачам и да се огорчавам вътрешно.
Домашните ми чувства са средно развити. От обществените ми чувства най-много са развити дружелюбието и съобщителността. Имам силно развита съвест и религиозно чувство. По естество съм много милосърден, скоро се разкайвам вътрешно за погрешките си и съм готов комуто и да било да услужа, вследствие на което пари не задържам за дълго време и не ще забогатея; затова парите ми друг трябва да ги държи, ако искам да вържа две на място. 3. По ум съм човек силно проницателен, много наблюдавам и много забелязвам.
към текста >>
3.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Проявявал е голяма
чувствителност
, неспокойствие, придружени от чести внезапни промени.
458 ÷ 459, № 69.15. Крум Няголов - квадратури в хороскопа му* Както казах, баща ми Крум е роден на 11 (24).08.1903 г, в 14 ч 57 мин в гр. Силистра. Асцендентът му е Стрелец в съвпад с Уран (докато на майка ми е Асцендент Скорпион в съвпад със Слънцето), което го прави много свободолюбив, оригинален и понякога ексцентричен. Постъпвал е оригинално, различно от другите, и е смятал, че неговите схващания са по-добри от тия на другите хора. Защитавал е разбиранията си против всичко и всички докрай.
Проявявал е голяма
чувствителност
, неспокойствие, придружени от чести внезапни промени.
Винаги е имал готовност да пътува и отива другаде, поради възможността за приключения, независимо от опасностите. Детският му период е бил труден. Остава от малък сирак, баща му загива във войната (Уран в квадрат с Луната), загубва и майка си и е отгледан от братята и сестрите си, с които мъчно се е разбирал (Уран в квадрат с Меркурий и в квадрат с Венера). Имало е опасност за живота му в рождения му дом (Уран в Стрелец е в опозиция с Плутон, който е в Близнаци и в 6 дом) - опасност от туберкулоза, - и при първа възможност той го напуща в 1913 г, когато румънците взимат Добруджа. Десетгодишен, той отива в гр.
към текста >>
4.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
Проявявал е голяма
чувствителност
, неспокойствие, придружени от чести внезапни промени.
458 ÷ 459, № 69.15. Крум Няголов - квадратури в хороскопа му* Както казах, баща ми Крум е роден на 11 (24).08.1903 г, в 14 ч 57 мин в гр. Силистра. Асцендентът му е Стрелец в съвпад с Уран (докато на майка ми е Асцендент Скорпион в съвпад със Слънцето), което го прави много свободолюбив, оригинален и понякога ексцентричен. Постъпвал е оригинално, различно от другите, и е смятал, че неговите схващания са по-добри от тия на другите хора. Защитавал е разбиранията си против всичко и всички докрай.
Проявявал е голяма
чувствителност
, неспокойствие, придружени от чести внезапни промени.
Винаги е имал готовност да пътува и отива другаде, поради възможността за приключения, независимо от опасностите. Детският му период е бил труден. Остава от малък сирак, баща му загива във войната (Уран в квадрат с Луната), загубва и майка си и е отгледан от братята и сестрите си, с които мъчно се е разбирал (Уран в квадрат с Меркурий и в квадрат с Венера). Имало е опасност за живота му в рождения му дом (Уран в Стрелец е в опозиция с Плутон, който е в Близнаци и в 6 дом) - опасност от туберкулоза, - и при първа възможност той го напуща в 1913 г, когато румънците взимат Добруджа. Десетгодишен, той отива в гр.
към текста >>
5.
Формула за ограждане, дадена от Учителя, 7 юли 1939
, 7.07.1939 г.
Страданията правят човек по-чувствителен, а пък
чувствителността
е необходима за възприемане и разбиране на Любовта.
Има един закон: „Ти като не обичаш Онзи, който те обича пръв, то няма и да те обича онзи, който искаш да те обича". „Ако в началото още не може да обичаш Онзи, който те обича, то поне да го цениш. Оценката е първата стъпка, после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един човек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш.
Страданията правят човек по-чувствителен, а пък
чувствителността
е необходима за възприемане и разбиране на Любовта.
Страданието превръща в Любов енергиите на душата, или други думи казано - чрез страданието съзнанието се превръща в Любов, или с други думи - чрез страданието душата се изявява като любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл. Чрез страданията организмът се префинява. Затова се казва: През страданието в човека проблясва едно ново откровение за любовта, едно ново откровение за мир, нежност и чистота".
към текста >>
6.
Упражнение с пръстите
, 03.01.1940 г.
Едно е необходимо за човека: да развива
чувствителността
на пръстите така, че да може чрез тях да възприема и най-нежните, най-деликатните вибрации.
Човешката ръка е антена, чрез която се приемат и предават природни енергии. Представете си, че на някого от вас предстои едно голямо пътешествие. Какво трябва да направи? Той трябва да постъпи като праведния човек: да вдигне ръцете си нагоре, да концентрира мисълта си към Бога и да се помоли, да му се даде възможност да разбере, добро или лошо ще бъде времето, и в зависимост от това да пътува или да отложи пътуването си. Ако някой иска да отиде на гости някъде, също така трябва да вдигне ръцете си нагоре и да запита, трябва ли да отиде или не, каква работа му предстои да свърши и т.н.
Едно е необходимо за човека: да развива
чувствителността
на пръстите така, че да може чрез тях да възприема и най-нежните, най-деликатните вибрации.
Чрез ръката си човек може да решава сериозни социални и духовни въпроси. Това са упражнения, които може да правите в свободното си време. „Малки и големи придобивки“, „Възпитание на удовете“, стр. 353-355. Какво може да направи кракът за теб? Какво може да направи ръката за теб?
към текста >>
7.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
Освен с добре развития си ум и с фина
чувствителност
към духовното, Борис Николов се отличава и с необикновената си сила.
Борис Николов е винаги там, където извира Божественото Слово. Стенографира или предава в графични изображения онзи жив свят на Словото, видим за духовното му зрение, свят, който ръката му умее да предава върху хартията. Ученикът се стреми към самопознание и връзка с Учителя. Затова Борис записва протичащата в дадения момент мисъл под формата на слово чертеж или рисунка. Така той винаги носи бележник в себе си.
Освен с добре развития си ум и с фина
чувствителност
към духовното, Борис Николов се отличава и с необикновената си сила.
Голяма част от работата, свързана със създаването и поддържането на материалната база на Изгрева, се пада на него. Той носи в себе си душа на служител, усета и готовността да види и да свърши онази работа, която изисква общият живот на Изгрева. Участва в стоежа на дървените къщи, салона, чешмите, баните, изработва пейките, масите, мозайките. Веднъж на един от съборите на Изгрева няколко сестри молят Учителя да им посочи „сестра за пример”, а той им сочи Борис, който в далечината нещо работи. Сестрите настояват: „Учителю, не брат, сестра за пример ни посочете”.
към текста >>
8.
Влад Пашов си заминава от физическия свят
, 05.02.1974 г.
" В него заговорва дълбокото скрито в глъбините на душата му християнско съзнание и той става неузнаваем: мек, тих и крайно трудолюбив.Господарят на хороскопа му, Луната, му е създавала много промени в живота, големи умствени напрежения ( - Луна квадрат Меркурий) и крайна
чувствителност
към негативното в обществото ( - Луна опозиция Нептун).
Става словослагател в печатницата. Посещава редовно беседите, добър стенограф е и ги записва. Така Словото няколко пъти преминава през съзнанието му и той добива дълбоко вътрешно знание. Понеже му изгрява Рак на Асцендента и Луната е господар на хороскопа му, а и Слънцето е в IV дом, показва, че той дълго време е работил тайно, без шум, без глас върху окултните науки и е придобил трайно знание. Цар Борис го поканва в двореца - не го преследва и го пита: „Млади човече, какво зло съм ти направил, че искаше да ме убиеш?
" В него заговорва дълбокото скрито в глъбините на душата му християнско съзнание и той става неузнаваем: мек, тих и крайно трудолюбив.Господарят на хороскопа му, Луната, му е създавала много промени в живота, големи умствени напрежения ( - Луна квадрат Меркурий) и крайна
чувствителност
към негативното в обществото ( - Луна опозиция Нептун).
Същевременно душата му е облагодетелствана от ангелската мъдрост (Юпитер), която придобива от Словото и красивото, което изгражда в себе си (Луна паралел Юпитер). Той се затваря за света и контактува с определени братя и сестри ( - Луна паралел и полусекстил Юпитер). Печатарството му идва отръки с известно закъснение, понеже Сатурн е ретрограден в собствен знак - Козирог. (Ретрограден Сатурн тригон Слънце, паралел Уран, паралел Нептун). До пенсионирането си той работи с любов като словослагател - многоюмъчна и тежка работа навремето и придоби силна, диамантена воля.Влад попада под благотворното влияние на Бялото братство със закъснение, понеже Юпитер е ретрограден.
към текста >>
9.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
Във вербалното поведение на Бони има романтична сантименталност, младежка
чувствителност
, еротична склонност към обожание.
Белчева по това време, нека припомня, е петдесет и осемгодишна; ако беше имала син скоро след срещата си с Пенчо Славейков, сега той щеше да бъде на възрастта на Бони. Не знаем как точно са се срещнали двамата, но за начина, по който са потръгнали отношенията им, можем да съдим от кореспонденцията, започната между тях през следващата, 1927-а, година, когато младежът е назначен за гимназиален учител в Червен бряг. Запазените писма се намират в Националния литературен музей, продадени от Гацов на държавата през 1949 г.[17]; малка част са останали и в досието на М. Белчева от ЦДИА. Писмата от първите четири години свидетелстват за една сложна игра на ролите, възприети от двете страни.
Във вербалното поведение на Бони има романтична сантименталност, младежка
чувствителност
, еротична склонност към обожание.
Той сякаш се е вживял в позата на средновековен рицар, коленичил пред пиедестала на обожаваната жена. Впрочем платоничното облажаване на съвършената женственост е културна поза, типична за ранния български модернизъм от времето преди Първата световна война; оттам произтича и стилът, в който са написани тези писма. Когато седя при тебе най-обичното ми състояние е да пропадам някъде – в някаква бездънна бездна – така светкавично се движа, че губя свест и приличам на лунатик [...] Кога-то дойда при тебе, аз пак ще се впусна в тая светла бездна... Ти недей ме гледа с очи, в кои-то се топи недоумение и скръбна боязън: В тая бездна ме хвърляш само ти[18]. По яворовски маниер младежът надзърта в душата си, за да открие там познатите две души: изпълнената със съмнения душа на земен мъж и безплътното битие на свободен дух: Много малко съм останал на физическия свет и затова повече от неделя как не мога да вдигна перото и да ти пиша.
към текста >>
10.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
Във вербалното поведение на Бони има романтична сантименталност, младежка
чувствителност
, еротична склонност към обожание.
Белчева по това време, нека припомня, е петдесет и осемгодишна; ако беше имала син скоро след срещата си с Пенчо Славейков, сега той щеше да бъде на възрастта на Бони. Не знаем как точно са се срещнали двамата, но за начина, по който са потръгнали отношенията им, можем да съдим от кореспонденцията, започната между тях през следващата, 1927-а, година, когато младежът е назначен за гимназиален учител в Червен бряг. Запазените писма се намират в Националния литературен музей, продадени от Гацов на държавата през 1949 г.[17]; малка част са останали и в досието на М. Белчева от ЦДИА. Писмата от първите четири години свидетелстват за една сложна игра на ролите, възприети от двете страни.
Във вербалното поведение на Бони има романтична сантименталност, младежка
чувствителност
, еротична склонност към обожание.
Той сякаш се е вживял в позата на средновековен рицар, коленичил пред пиедестала на обожаваната жена. Впрочем платоничното облажаване на съвършената женственост е културна поза, типична за ранния български модернизъм от времето преди Първата световна война; оттам произтича и стилът, в който са написани тези писма. Когато седя при тебе най-обичното ми състояние е да пропадам някъде – в някаква бездънна бездна – така светкавично се движа, че губя свест и приличам на лунатик [...] Кога-то дойда при тебе, аз пак ще се впусна в тая светла бездна... Ти недей ме гледа с очи, в кои-то се топи недоумение и скръбна боязън: В тая бездна ме хвърляш само ти[18]. По яворовски маниер младежът надзърта в душата си, за да открие там познатите две души: изпълнената със съмнения душа на земен мъж и безплътното битие на свободен дух: Много малко съм останал на физическия свет и затова повече от неделя как не мога да вдигна перото и да ти пиша.
към текста >>
11.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 22.07.1940 г.
Неговата крайна
чувствителност
и прекомерно критичното отношение към света също не бяха от естество да подобрят здравословното му състояние.Онова, което природосъобразният режим в братска среда поправяше, е бивало често подривано от една почти непонятна небрежност към собственото здраве.Като астролог, Жорж е знаел, че 1940 г.
Всяко негово дело носеше белега на прецизността. Не ми е известно, доколко тая изисканост е наследено качество, но Жорж неведнъж подчерта, че го е развил до голяма степен под ръководството на Учителя.Трудолюбието беше една от най-характерните черти на Жорж, която не го напусна и до последните му дни. Дори от Куртово той изпрати уводните статии за последната – шеста книжка на „Житно Зърно".Аз не бих желал да завърша горния бегъл очерк, без да спомена за още едно качество на нашия приятел, което остана почти неизвестно поради сдържаността на Жорж – именно неговата проницателност, достигаща до ясновидски прозрения.Наистина, достоен за удивление е фактът, че Г. Радев бе успял да реализира в един кратък живот гореспоменатите постижения, някои от които са диаметрално противоположни на основните наследени тенденции – един факт, който говори както за огромната работа, която Жорж е извършил съзнателно върху себе си, така и за Висшето Ръководство, което му е помагало.Тоя мощен дух, обаче, разполагаше с твърде слаба физика. Жорж бе наследил твърде деликатно здраве, което при това е било атакувано от един воден плеврит през ученически години.
Неговата крайна
чувствителност
и прекомерно критичното отношение към света също не бяха от естество да подобрят здравословното му състояние.Онова, което природосъобразният режим в братска среда поправяше, е бивало често подривано от една почти непонятна небрежност към собственото здраве.Като астролог, Жорж е знаел, че 1940 г.
е критична за него. Но той никога не се оплака пред нас. Напротив, не веднъж спомена с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя свят.Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори. Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот.Иначе, той запази бодрост до край. Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа.На 22 юли т.г., обаче, към 9 ч.
към текста >>
12.
Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя
, 09.10.1875 г.
За неговата
чувствителност
към един по-висш морал говори следната случка, разказана от сина му Димитър:
- Матей. Избрал попрището на военен, свикнал със суровия живот на изключително дисциплиниран командир Минчо Сотиров е строг и взискателен към семейството си. Възпитанието там върви по линия на неговите заповеди. Разбира се, в своя нелек път, той се е натъквал на много препятствия, на много трудности, за разрешаването на които чувствал нужда от една по-голяма Сила, нежели тази с която той разполага. Именно в лицето на Учителя, той срещнала отдавна търсеният от душата му източник на Сила, знания и духовна светлина.
За неговата
чувствителност
към един по-висш морал говори следната случка, разказана от сина му Димитър:
“Още преди моето раждане баща ми е бил голям ловец. Веднъж той излиза на лов с ординареца си и там прострелват една сърна. Когато отиват при нея, виждат, че сърната плаче, а до нея лежи малко сърне. Гледката го разтърсва и той пуска пушката с думите: “От днес нататък - никакъв лов! ” И той спазил това решение, нещо повече - станал вегетарианец след този случай.”
към текста >>
НАГОРЕ