НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
206
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Троичната структура на
човека
3. Но по какъв начин
човек
чрез ума си може да разреши задачата, която му била възложена още при неговата поява на земята?
4. Още от самото начало знанието било посочено на
човека
като единствено средство за разрешаване на тази задача.
То било и първото оръдие, с помощта на което
човек
започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си.
1. Умът на
човека
трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин.
Самото естество на
човека
е показало нуждата от тази необходима храна.
2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на
човека
придобил характер на духовна дейност.
3. А тази задача се състояла в повдигането на
човека
и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар.
Разбира се, и днес още
човек
не е свободен от властта на тия стихии.
4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на
човека
от неговите благородни подбуди и стремежи.
Неведнъж
човек
е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32).
1. В течение на хиляди години
човек
е бил роб и сляп, верен поклонник на материалния свят.
природата, на която поетите пеели химни заради нейното могъщество, величие и красота, ни най-малко не се интересувала от детинските мисли и желания на
човека
.
Дали
човекът
бил гладен или жаден, слаб или страдащ, болен или умиращ, това било напълно безразлично за нея.
4. Не било възможно
човек
да остане завинаги сляп за тази истина.
5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на
човека
надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот.
6. В началната епоха на своето развитие
човекът
се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар.
Това ще се изпълни, когато
човек
започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети.
1. Преди
човек
да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот.
3. Така
човек
ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата.
Тази е естествената причина, която заставя всеки добросъвестен
човек
да се пази от гибелни за него влияния и да избягва да върши злини.
Животът е тъй устроен, че
човек
получава това, което заслужава, според вътрешната стойност на всяко извършено от него дело.
Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен
човек
, да се развива и пребъдва във вечността.
Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита
човека
в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага.
12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала на науката едва са пуснали корен в
човека
.
В тези страни днес съществува една по-разумна и
човеколюбива
свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения
човек
.
17. В тези държави различни
човеколюбиви
общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа.
1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен
човек
не би могъл да отрече.
Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на
човека
и нарушава неговия мир и спокойствие.
3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния
човек
, не е вярно и за живота на социалния организъм?
Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на
човека
.
7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на
човека
, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.
9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата,
човеколюбието
и благочестието.
11. Тези подтици са характерни за пълзящите същества, но не би трябвало да движат
човека
, който е разумно същество.
1. Разумът е даден на
човека
не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна.
2. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява
човек
за постигане на своите желания.
7. При такива условия у
човека
ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината.
Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява
човека
.
Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята,
човек
трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му.
2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у
човека
от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]
3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на
човека
все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата.
Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато
човек
дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
5. Само по този начин
човек
би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената.
Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на
човека
, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот.
Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие на
човека
.
Тези лични интереси обаче упражняват голямо влияние върху душевното настроение на
човека
и много пъти го заблуждават и отклоняват от пътя на духовното му израстване.
Не е важно какво мисли
човек
за себе си, а какъв е той наистина.
Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала
човекът
още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа.
12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която
човек
от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена.
Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на
човека
с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38]
Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на
човека
и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела.
2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на
човека
, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.
Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на
човека
.
5. Вътрешната сила, която действа в живота на
човека
, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата.
От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на
човека
.
7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на
човека
.
8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на
човека
.
Човек
е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум.
От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на
човека
.
1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес
човек
има по-ясна представа за себе си като жив организъм.
1.4. Троичната структура на
човека
1. Онова, което е пробудило съзнанието на
човека
и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота.
Тия закони заставят
човека
да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа.
Троичният живот на
човека
му е дал подтик да се развива в три различни направления:
1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от
човека
, е послужил за основа на неговия умствен живот.
От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на
човека
, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на
човека
.
Разбира се, че в това положение за
човека
не може да съществува никакво щастие и блаженство.
2. Тогава
човек
няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча!
2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на
човека
, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”:
6. Умът на
човека
може да мине и през трите влияния.
– ако в умствената организация на един
човек
преобладават наблюдателните способности (т.е.
– ако в умствената организация на
човека
преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма;
– ако пък в умствената организация на
човека
преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма.
Ето защо, ако
човек
иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност.
И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на
човека
.
А за това има едно общовалидно правило, чрез което
човек
всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си.
От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на
човека
във висша, божествена.
[14] Под понятието „образование” да се разбира цялостното оформяне на
човека
, т.е.
Адам Кадмон (ивр.) е Първоначалният
човек
, Небесният
човек
, който не е паднал в греха.
Учителят за Адам: „Първият
човек
, който бил по образ и подобие Божие, е духовният
човек
, а след него бил направен физическият
човек
, наречен втори Адам.
Христос е великият Брат на човечеството, първият образ на
човека
, Първородният в света – начало на човешкия род, начало на човешката еволюция.
Още в първите редове на трактата прозира основният принцип във философията на Русо: „Всичко излиза добро от ръцете на Твореца, всичко се изражда в ръцете на
човека
.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът на природосъобразността.
пари, като всеобщи проблеми, с които трябва да се справя всеки
човек
, тръгнал по духовния път.
Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на
човека
и половият отбор”.
Някои казват, че според теорията на Дарвин има еволюция на тялото, че
човекът
е произлязъл от нисшите животни.
„Елохим” (Ела, Ел) – Елохим е множествено число от думите Ела и Ел и изразява тройнственост; „Йехова Елохим” – Господ Исус Христос; „Адонай” – Светият Дух (
човекът
Бог).
То е едно от най-тайнствените имена в еврейската теология и изразява един от най-удивителните закони на природата, които някога
човек
може да познае.
Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки
човек
в душата си.
[39] Учителят за тези вътрешни процеси, които се извършват в
човека
: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи.
Най-първо
човек
е чувствал и после се е появила мисълта.
Единственото нещо, което не боледува в
човека
, е неговият дух.
обективен, конкретен ум в
човека
.
Посредством обективния си ум
човек
изучава силите и законите на материалния свят и на материята изобщо, от която той придобива материали за изграждане на своето физическо тяло.
Субективният, абстрактният, вътрешният ум или както мнозина го наричат – Истинският
Човек
– не е нищо друго освен Божественото начало в
човека
.
Декарт е застъпник на антропопсихизма, според който психиката е характерна само за
човека
.
За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на
човека
.
Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на
човека
и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им.
Той остава ерген и е описван като сериозен, спокоен
човек
, с малко приятели, които много са го харесвали.
открива междучелюстната кост на
човека
.
Английският език на дипломанта е на ниво – език на улегнал и сигурен в употребата му зрял
човек
.
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на
човека
и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84].
Под покрива на „храма на възпитанието”
човек
трябва да се възпита в три главни и основни начала:
2. В него
човек
ще се повдигне над силите и стихиите на физическия свят и ще ги овладее.
Според това как е постъпвал
човек
– добре или зле – и последиците за него ще бъдат добри или лоши.
Това е намерило израз във всеизвестната поговорка: „Каквото посее
човек
, това и ще пожъне.” (Гал. 6:7).
Фактите показват, че в края на краищата
човек
получава равностойното на онова, което е дал или посял.
В природата действат велики закони[86], които карат
човека
да върви напред, без да го питат дали тяхното действие е в съгласие с неговите възгледи, или не.
Тя пробужда онази сила в душата на
човека
, която наричаме Любов.
1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от
човека
: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат.
Тъй като
човек
се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество.
От жабата не може да се изисква това, което се изисква от
човека
.
Това произтича от простия факт, че
човекът
е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от Висшата природа със задължения, произтичащи от естеството на неговия дух.
6. В
човека
съществуват „две еволюции”, за които ще говорим по-нататък.[94]
Такова едно заключение открива голотата на нашите детски познания, както на първия
човек
в Едемския рай.[95]
4. Погледнат като органическо същество
човек
представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията.
Организмът на
човека
не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица.
Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен
човек
да познава и поддържа Истината.
Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на
човека
да придобие увереност и от нищо да не се разколебава.
Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на
човека
и към която душата му трябва да стане особено чувствителна.
Един
човек
, който днес е бил между живите, утре изчезва безвъзвратно и казват за него, че си е заминал от този свят.
Докато
човек
умира, това е знак, че живее.
С право е казал един учен, че
човекът
е горяща свещ.
2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на
човека
, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му.
Благодарение на тези два процеса
човек
е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум.
4. От всичко това става ясно, че земното призвание на
човека
било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони.
Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания,
човек
постоянно изпитвал нейните безмилостни удари.
Тя не желаела да гледа
човека
като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105]
9. Борбата за съществуване била за
човека
единственото средство за защита от многобройните му врагове.
11.
Човекът
видял в борбата за самосъхранение единственото условие за съществуване, което самата природа му посочила.
13. Дотук
човекът
несъзнателно вършел своите задължения.
14. До този момент
човекът
бил управляван само от страха си от природата.
15. Ако
човекът
бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище.
16. Той видял, че ако
човек
се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества.
17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на
човека
, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност.
Защо е дала свобода на
човека
в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни?
Макар
човекът
да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях.
Човекът
като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички.
6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал
човекът
и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес.
9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от
човека
се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта.
Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен
човек
.
Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на
човека
.
12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на
човека
той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата.
13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта,
човекът
бил принуден да следва пътя на разума.
1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на
човека
се зародила борба.
2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което
човек
получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.
4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на
човека
е спечелило друго, много по-ценно.
„Когато
човекът
се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж.
3. Този общ закон е дал на ума на
човека
едно истинско мерило, което ясно показва кои неща са подходящи и съобразни с истинската ни природа и кои не са.
7. Можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и
човеколюбието
?
8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки
човек
.
Какви причини са накарали
човека
да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност?
2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в
човека
към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид,
човек
неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата.
5.
Човек
схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели.
Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, когато влезе в
човека
, съдържат известна истина.
Те най-много от всичко искат да опазят плодовете на първата цивилизация – тази на първичния, себелюбив
човек
.
Какво именно е направила природата, за да издигне
човека
на един по-висок уровен?
5. Успоредно с първата еволюция – на Самосъхранението – в душата на
човека
започва да действа и втората – еволюцията на Дълга.
Някак несъобразно с нашите възгледи той замества първата еволюция, на първобитния
човек
, с втората – на духовния.
6. Докато първият закон карал
човека
да заграбва и обсебва всичко само за себе си, то вторият закон го принуждавал обратното – да дава от своето, за да помогне на страдащите си братя и ближни; и не само това, но и да се грижи и промисля за тяхното добро.
7. Благодарение на това на
човека
се открила великата истина, че като прави добро на другите, той гради собственото си щастие и благополучие.
1. Под влиянието на закона на Любовта
човекът
престанал да се интересува само от себе си и от своето щастие.
6. От този общ дом
човекът
получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа.
8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от
човека
.
11. И всеки
човек
трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество.
Човекът
е една велика лаборатория на живота.
– да не се изгуби вътрешната сила на
човека
, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви;
6. Днес всеки почтен
човек
трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява.
9. Истинското преобразяване в
човека
ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство.
10. Злото и порокът не са вън, а вътре в
човека
, те са загнездени в самия организъм.
То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на
човека
.
4. Въпросът, който естествено се повдига в ума на
човека
, е: какъв лек да се употреби срещу това зло?
5. Светът до голяма степен е под влиянието на първородния грях, на тази пъклена страст, която е заразила и покварила всичко добро у
човека
.
Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на
човека
, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
Лицето се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи
човек
, който мисли и разсъждава.
3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в
човека
настъпва пълен нравствен упадък и израждане.
4. Когато
човек
изгуби тази вътрешна „фосфорна сила”, той изгубва и своите най-възвишени чувства.
Най-после, както слепецът се хваща за тоягата, така и
човекът
се хваща за видимото, материалното, преходното, което той започва да нарича идеал.
7. Само у един добре възпитан
човек
могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат навреме своите плодове.
– кои наклонности в отделния
човек
са по-силни и кои – по-слаби;
Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв
човек
предстои да станем.
2. Защо въпреки нашето образование и нашата религиозност ние много често, сякаш по силата на няакъв атавистичен навик се връщаме назад, към миналото си, и вършим неща, които са недостойни за името „
човек
”?!
Всеки
човек
има „изъм”, но у едного той е впрегнат да върши благородни дела, а у другиго се проявява необуздано и безотговорно.
В
човека
ли, в условията ли, или във възпитанието?
Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация – цивилизацията на първобитния, груб и себелюбив
човек
, единственото желание на когото е да потиска другите.
11. Духът на закона на Дълга ни диктува да търсим по-добър и по-
човеколюбив
път.
Тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което се радва самият
човек
.
9. Понякога дори и най-своенравният
човек
се замисля и започва да скърби за онези, с които е тясно свързан неговият интерес – например той плаче и окайва лошата участ на своята робиня.
15. В една част от тези мозъчни клетки са съсредоточени и се съхраняват физическите сили на
човека
, в друга – умствените му сили, а в трета – духовните му сили.
16.Следователно, вътре в
човека
всичко е разпределено с математическа точност.
Човек
или трябва да намери спасителен изход от кризата, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее.
18. Ако
човек
предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „
човек
”.
Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита
човека
, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.
3. Необходимо било
човек
да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто.
4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който
човекът
е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва.
5. От своя страна
човекът
, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.
9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки
човек
коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131]
[83] Учитилят за разума: „Понеже
човек
е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас".
Разумът е дар на
човека
от ангелите.
Но аз ви казвам, че
човек
е нещо повече от това, което мисли.
Интелектът подразбира низшия ум на
човека
, а разумът е висшият манас.
подбуждане, импулс) – способност у животните и
човека
да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н.
[112] Липсващото звено е между
човекоподобните
маймуни и
човека
.
Учителят за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия
човек
крие в себе си една от великите тайни на живота.
Човешката карма като змия обвива
човека
и го заставя да греши.
Кармата е неразумният
човек
, който мисли, че е свободен да прави каквото иска, без да носи никаква отговорност.
За да се освободи от грешния живот,
човек
трябва да се роди отново, но не от майка и баща, а от вода и Дух.
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Духът на
човека
завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна на материята, в която нямаше да съществува нищо друго освен вечно мълчание.
7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки
човек
и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота.
Това е първата аксиома, която всеки разумен
човек
трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило.
11. От времето на нашите първи прародители
човекът
все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години.
Тя няма да освободи
човека
от отговорност пред закона на Дълга и правдата.
6. За да се премахне злото, Истината трябва да се внушава във всеки ум, да се представя във всичките ú видове, форми и степени пред всеки
човек
.
Обзет от съмнение,
човек
често размишлява:
– Дали светът действително има някакъв смисъл, или
човек
само така си мечтае и въобразява?
да приемем, че
човек
не е нищо друго освен един куп от атоми.
– Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на
човека
, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината.
10. Пред умствения поглед на
човека
се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността.
[144] „Око не е видяло и ухо не е чуло, и на
човек
в сърцето не е дохождало това, което е приготвил Бог на тези, които Го любят” (І Кор. 2:9).
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
Законът е: каквото посее
човек
, това и ще да пожене.
5.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
Когато един
човек
в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил.
Нели сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на слънцето на деня, че радост изпълня цялата вътрешност на
човека
?
6.
Разговор Седмий. Заключение
Преди всичко трябва както на слепия
човек
, който дойде при Господа, да им се отворят очите да видят вътрешно напълно Божията слава, Неговата слава, Неговата Благост и величие.
7.
Неподправеният Петър Дънов
В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното учение за
човека
и мястото му във Вселената.
Нови сили се събуждат в човешкото съзнание, чрез тях
човек
ще влезе в досег с неизвестни досега страни на природата.
8.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето
Човекът
" с която слага начало на сериите „Сила и Живот".
9.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
От
човек
двуеличен се пази, от твърдоглав, упорит, горделив и щестлавен, стой настрани.
Правило на живота си дръж: че всеки
човек
, който се старае да се оправдае, е виноват, защото правият по сърце няма нужда от подобна защита.
На превзет
човек
съвет не давай, на хитър услуга не прави, а на зъл дума не казвай.
10.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
От всички дарби, които
човек
може да притежава, най-голямата е любовта.
11.
05.РАЗГОВОР ВТОРИ
Нравите отслабват, добрите привички губят своето значение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби помежду тръните и бодлите, които са пораснали около
човека
.
12.
06.РАЗГОВОР ТРЕТИ
Както при временната храна
човек
трябва да чувства глад преди да се храни, тъй е и при духовната.
13.
08.РАЗГОВОР ПЕТИ
Когато любовта, истината, добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него мир и съгласие помежду всяка мисъл и чувство, когато противоречията са престанали да смущават ума му, когато злобата и похотливостта престанат да хвърлят сянка на духовния му живот, и той е с ново съзнание, като новороден, новоизбавен
човек
се вижда да стои в един свят съвсем друг по природа и естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род.
14.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Сърцето е символ на Едемския рай, в който
човек
бе поставен от първом.
За да има
човек
весело сърце, трябва да изпълни всяка правда на Божията благодат.
15.
11.РАЗГОВОР СЕДМИ
Преди всичко трябва както на слепия
човек
, който дойде при Господа, да им се отворят вътрешните очи, да видят напълно Божията слава, неговата благодат и величие, те са сега още деца в начинаещия Господен живот.
16.
13.Червено тефтерче
Кога се ползува
човек
от храната - нали когато се добре смели в него, когато има силата добре да я усвои и употреби?
17.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на
човека
, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването на ума, а особено на характера на външните му черти.
18.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно,
човек
се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа.
Хр., когато
човек
започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене.
Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която
човек
е предоставен сам на себе си.
Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в
човека
като субективно Аз-съзнание.
Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може
човек
да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос.
Всеки
човек
е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията.
Значи спасението е въпрос, стоящ между
човек
и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над
човека
.
Реформацията е протест против реалното значение на земния
човек
като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм.
Така в периода между IX и XIII век православният
човек
се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух.
пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в
човека
.
На практика православната култура лишава
човек
от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството.
От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният
човек
не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат.
Човек
поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил.
Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите
човек
се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света.
човек
се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос.
Дънов, като всеки друг
човек
, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е.
19.
Пеню Киров - №2
В навалицата вижда един млад
човек
, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
20.
Пеню Киров - №5
21. В края на Х1Х и началото на ХХ век „протестант" и „протестантин" са традиционно обидни думи, обозначаващи „разпътен" или „неморален"
човек
.
21.
Петър Дънов - №7
36. Тук може би става дума за обещанието на Доктора, че като заможен
човек
ще финансира безусловно делото Божие.
22.
Петър Дънов - №29
110. „Стъпките на добрия
човек
се направляват от Господа и Той осветява неговия път." (У., № 29, 01.01.1900 г.)
23.
Петър Дънов - №30
Човек
в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря.
Дотогава
човек
е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока.
Дотогава
човек
е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него.
То иде от
човека
.
Човекът
, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка.
Човек
, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината.
Спасение значи, че
човек
е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота.
То е от
човека
.
При тази фаза съзнанието на
човека
се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога.
Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия
човек
.
Защото всеки
човек
, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е.
Защото колкото
човек
е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава.
При Посвещението
човек
започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и
човек
минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението.
Човек
се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена.
И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и
човек
влиза във Великия живот на освобождението.
При Възкресението
човек
завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота.
Той вече не е
човек
, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания.
24.
Пеню Киров - №35
Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този
човек
". П.
25.
Петър Дънов - №40 (отворена карта)
Но изпитът [в]се ще трябва да се мине — без него
човек
на никаква работа не може да се хване.
26.
Пеню Киров - №40
За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на
човека
, за проявата на сложни психически качества.
27.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
В навалицата вижда един млад
човек
, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
21. В края на ХIХ и началото на ХХ век „протестант" и „протестантин" са традиционно обидни думи, обозначаващи „разпътен" или „неморален"
човек
.
36. Тук може би става дума за обещанието на Доктора, че като заможен
човек
ще финансира безусловно делото Божие.
28.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
110. „Стъпките на добрия
човек
се направляват от Господа и Той осветява неговия път." (У., № 29, 01.01.1900 г.)
Човек
в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря.
Дотогава
човек
е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока.
Дотогава
човек
е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него.
То иде от
човека
.
Човекът
, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка.
Човек
, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината.
Спасение значи, че
човек
е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота.
То е от
човека
.
При тази фаза съзнанието на
човека
се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога.
Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия
човек
.
Защото всеки
човек
, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е.
Защото колкото
човек
е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава.
При Посвещението
човек
започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и
човек
минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението.
Човек
се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена.
И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и
човек
влиза във Великия живот на освобождението.
При Възкресението
човек
завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота.
Той вече не е
човек
, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания.
Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този
човек
". П.
Но изпитът [в]се ще трябва да се мине — без него
човек
на никаква работа не може да се хване.
За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на
човека
, за проявата на сложни психически качества.
29.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Ако
човек
е уверен, че истински служи Богу, то каквото зло или добро му се случи, трябва да вярва, че Господ му го отрежда.
По едно време съзира между навалицата един
човек
, на гърдите на когото стои написано на три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди две хиляди години", написано със златни бувки.
Някои от темите, разглеждани в кръжока през 1907/1908 година: „Признаци за идването на Исуса Христа", „
Човекът
- откъде е дошъл, защо и къде отива", „Призванието към българския народ", „Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго", „Какво нещо е смъртта и какво е животът", „Обичайте враговете си, но не и враговете Божии", „Да не се общува с брат, който не иска да се поправи", „За спектъра на любовта, или анализиране на любовта", „Тълкуване на Откровението", „Колко книги има в Библията", „Какво значение имат имената на Христа".
Ето как описва това събитие в глава 27, стиховете от 57 до 61: „И когато стана вечер, дойде един богат
човек
от Ариматея на име Йосиф, който и сам беше се учил при Исуса.
30.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
То съдържа разнообразни статии по „спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнамбулизъм, опити с намагнетизирване чрез ръце, български случки от спиритизма, пророчества, предаване на мисли от разстояние, материали за здравето на
човека
и жизнената му сила, за източника на болестите, за лечебните средства и безсънието и др."
Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за
човек
, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция.
Търсейки у
човека
място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път.
Казва Велчев: „Не се върна вашият
човек
".
Той беше отличен
човек
във всяко отношение, разсъждаваше философски, но дойдеше ли до духовете, казваше: „Тук разсъждения няма.
Значи не може да се открие една тайна на
човека
, ако мястото, дето се намира той, е обхванато от материалистически живот.
Човек
по-добре е да не знае, то е най-хубаво.
Има една нишка, която съединява Духа с пъпа и ако тази нишка не се скъса,
човек
се връща, но ако се скъса - не може да се върне.
Понеже ако
човек
умре преждевременно, трябва да остане тук, докато се изпълнят годините.
31.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Козлов се запознах с друг един
човек
- П.
Беше хубав, малко пълен, спокоен, добър, мълчалив
човек
, много сърдечен и много духовен.
Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в духовно отношение
човек
".
Г-н Дънов е наистина много напреднал духовно
човек
, от който ще научиш неща, които ще те осветлят по много въпроси".
Единствен той е свидетел как от трима
човека
на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.
Той е много старателен в работата си,
човек
с бистър ум, който не допуска грешки, поради което е много ценен и уважаван.
Учителя учи, че истински
човек
е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята.
32.
09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ
Кръвник (ост.) - кръвожаден
човек
, убиец.
Раб, рабче (ост.) - става дума за раб Божи; предан
човек
на Бога.
33.
№53 /Петър Дънов/
за образован и влиятелен
човек
от гр.
34.
№ 49 /Пеню Киров/
Болките ми бяха много големи, и знай, че такива мъки всеки от света чувствителен
човек
не може изтърпя.
Човек
може да припадне.
35.
№60 /Петър Дънов/ [отворена карта]
„Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив
човек
, който разбираше много добре интересите си.
В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат
човек
с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен
човек
, не би услужил да ви пренесе с колата си.
Този
човек
е най-лошият.
Този
човек
се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош.
По някой път хората може да ви мислят,че сте лош
човек
, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи.
След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият
човек
, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно.
Аз като го погледнах, виждам един венерин тип,
човек
на любовта.
36.
№64 (Петър Дънов)
Човекът
дойде, съгласи се.
37.
№60 (Пеню Киров)
Така оня ден имаше и вънкашни, и протестанти, нещо около 11
човека
, и нещо от рода на училище.
38.
№64 (Пеню Киров)
81 Причастяването, или Евхаристия с Тялото и Кръвта Господни, е тайнство, в което по чуден начин се осъществява претворяване на хляба и виното в Тяло и Кръв Господни, очистване на вътрешния
човек
и съединяване с членовете на Църквата, от една страна, и с Господа Исус Христос, от друга.
39.
№88 (Петър Дънов)
Ще озари на
човека
то душата
40.
№89 (Петър Дънов)
От измерванията се вадят заключения за способностите и характера на
човека
.
41.
№74 (Пеню Киров)
Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „
Човек
– творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др.
133 Не е известно кой е този
човек
.
42.
№93 (Петър Дънов)
„
Човек
– творец на съдбата си,или скритите сили в
човека
“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован
човек
, знае руски език.
43.
№84 (Пеню Киров)
Тя намерила
човек
, който искал да напечата биографията на баба Мария – желявската пророчица176 – и аз се съгласих.
44.
№89 (Пеню Киров)
Аз щом ги видях, през ума ми мина една лоша помисъл, която в същия момент осъдих и разбрах, че е на Лукавия, и прилагам, та си казвам: „По-добре не е ли
човек
да стане пример на такива с поведението си?
45.
№93 (Пеню Киров)
Дънов „
Свръхчовекът
сред българския народ“ (София, 1920) Узунов със съжаление отбелязва: „Преди малко яви се между нас мъж, който заяви, че иска да води българите по друмищата на дълг и нравственост.
46.
№115 (Петър Дънов)
до 15.08.1906 г.; освен П.Дънов присъстват още 11
човека
.
47.
№102 (Пеню Киров)
на събора присъстват 13
човека
плюс Учителя П.
48.
№122 (Петър Дънов) [затворена карта]
Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в
човека
в плът и кръв – и от земен
човекът
става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина.
49.
№124 (Петър Дънов)
Дънов, направен от
човек
с почерк, близък до неговия.
50.
Речник на остарели и чужди думи
кръвник (ост.) кръвожаден
човек
, убиец.
раб, рабче (ост.) става дума за раб Божий; предан
човек
на
симидчия (ар.-тур.)
човек
, който прави или продава симиди
51.
ПОСЛЕСЛОВ
За
човек
, роден в поробена България, не е характерно историческо мислене и памет.
В обсега на „Диалозите“ влизат и по-периферни теми като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най- известните му функционери от онова време; възникване и развитие на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения
човек
тогава и др.
52.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
Омъжва се за образован и влиятелен
човек
от гр.
53.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3
„Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив
човек
, който разбираше много добре интересите си.
В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат
човек
с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен
човек
, не би услужил да ви пренесе с колата си.
Този
човек
е най-лошият.
Този
човек
се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош.
По някой път хората може да ви мислят, че сте лош
човек
, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи.
Този, проклетият
човек
, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме
Аз като го погледнах, виждам един венерин тип,
човек
на любовта.
54.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5
Човекът
дойде, съгласи се.
55.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8
81 Причастяването, или Евхаристия с Тялото и Кръвта Господни, е тайнство, в което по чуден начин се осъществява претворяване на хляба и виното в Тяло и Кръв Господни, очистване на вътрешния
човек
и съединяване с членовете на Църквата, от една страна, и с Господа Исус Христос, от друга.
56.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 9
Тъмнината по света ще разпилее; Ще озари на
човека
то душата
57.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10
От измерванията се вадят заключения за способностите и характера на
човека
.
58.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11
Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „
Човек
– творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,
133 Не е известно кой е този
човек
.
59.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12
„
Човек
– творец на съдбата си, или скритите сили в
човека
“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,
Образован
човек
, знае руски език.
60.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16
Дънов „
Свръхчовекът
сред българския народ“ (София,
61.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17
Дънов присъстват още 11
човека
.
62.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18
на събора присъстват 13
човека
плюс Учителя П.
63.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19
Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в
човека
в плът и кръв – и от земен
човекът
става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията
Дънов, направен от
човек
с
64.
11 ПИСМО
Желая да ви съобщя да бъдете
човек
за всяка минута.
65.
33 ПИСМО
Но изпитът все ще трябва да се мине, без него
човек
на никаква работа не може да се хване.
66.
90 ПИСМО
Онова, което може да повдигне
човека
, то са плодовете на Духа.
Посяваш -
човек
си.
67.
91 ПИСМА до Мария Казакова
Те се познават по своята животворяща сила И право е казал Христос, „че не само с хляб ще бъде жив
човек
, но с всяко слово, което излиза из устата Божии".
68.
167 ПИСМО
Младост, старост, това са за
човека
.
69.
168 ПИСМО
И от това става, че като е празен умът, той буренясва и
човек
става дребнав и кисел.
70.
177 ПИСМО
Сега опитвате, че малко е потребно на
човека
.
71.
201 ПИСМО
Велико е и Славно е да служи
човек
на Бога и да пребъдва в Любовта Му.
72.
213 ПИСМО
От миналото
човек
да вади поука.
73.
218 ПИСМО
Във време на изпитание
човек
трябва да бъде твърд, решителен, с вяра пълна, умен и мъдър във всичките свои постъпки.
В сърцето си
човек
да е винаги в единение с Бога, без пропукване на съзнанието си.
74.
220 ПИСМО
Да минава
човек
от смърт в живот е едно нещо, а да минава от живот в смърт е друго нещо.
75.
229 ПИСМО
Трябва
човек
да живее за Бога, за своите ближни, а най-после за себе си.
76.
230 ПИСМА до д-р Дуков
Умният
човек
никога не счита лошото за добро.
77.
234 ПИСМО
На всякой
човек
, комуто можете да сторите услуга, сторете я заради Онзи, Който живее в него.
78.
249 ПИСМО
И да стане
човек
добър, то е равносилно с думата человек, който знае да гради на камък.
79.
259 ПИСМО
Да извърши
човек
своя дълг на земята, това е неговото признание.
Не е важно колко време може да живее
човек
на земята, но какво може да извърши за Господа.
80.
260 ПИСМО
Човек
да преживява своето вътрешно общение с Господа, това е дълбокият смисъл на религията.
81.
273 ПИСМО
Плътта се е омърсила и е станала противна на началото си с прихождането на първия
човек
, с което сатана е постигнал целта си - да прониква в нея.
Като казваме „плът", далеч не трябва да разбираме физическото тяло, видимото, а тялото на чувствата, „етерното тяло", което след смъртта продължава да съществува до известно време, според духовния уровен на
човека
, и с което се явяват жителите отвъд гроба.
82.
274 ПИСМО
Само така
човек
може да постигне пълното благо.
83.
277 ПИСМО
Чистотата е велик Божествен процес и когато се завърши,
човек
вижда Бога в Неговата красота и слава.
84.
281 ПИСМО
Земният живот има смисъл само когато
човек
слугува на Бога и изпълнява Неговата Воля.
85.
БЕЛЕЖКИ
Един
човек
, дошъл на земята, щял да обърка умовете на всички българи.
34. Първите три отпечатани беседи от серията „Сила и живот" са „Ето
Човекът
", „Житно зърно" и „Явлението на Духа".
41. „
Човек
представя пентаграма..." „Каквото и да правите, не можете да се освободите от петоъгълника.
86.
Влиянието на Слънчевата Енергия
Трябва да имаме пред вид следния закон: Ние сме част от земния организъм и затова когато земният организъм приема, и човешкият организъм приема; и обратно: когато Земята дава, и
човек
дава.
Човек
трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.
Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща Слънцето и да приеме
човек
своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята.
(За да бъде
човек
в хармония с космичните течения, при спане главата трябва да бъде към Север или към Изток.)
Да допуснем, че някой учен
човек
поздравява съвременното общество от далеч със своите гранати.
Какво ще бъде нашето понятие за този
човек
?
87.
Сегашното положение на човечеството
И всеки, който така произнася тия думи, бил той отделен
човек
, бил отделен дом, отделно общество, народ или цялото човечество – законът еднакво работи.
88.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора
И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството – още от създаването на
човека
до сега – ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват.
Знае се, че клетката е онази видима форма, която образува тялото на всички видове организми: растение, животно и
човек
.
Това именно става сега; този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите; става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което
човек
по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл.
Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим с примера за сътворението на
човека
.
Когато Бог го направил от пръст,
човек
се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот,
човек
станал жива душа, т.е.
Значи
човекът
„оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля.
Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно
човекът
учил в Райската градина.
В разните състояния на тази болест липсват за
човека
всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява.
Такава е промяната, която е станала с
човека
като индивид.
Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато
човек
боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко дни, докато се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм.
Но ако
човек
престъпи тия прости правила в природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати.
Първите фази при делене на клетката, след като е излязла от почиващото си състояние, съответствуват на състоянието, през което е минал
човек
, а именно от подсъзнанието към съзнанието.
Този процес и образуването на двойната звезда (диастер) съответствува в
човека
на преминаване към най-висока съзнателна дейност.
Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например когато едно животно премине в
човек
или когато
човек
преминава в по-висока форма.
От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече
човек
се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е.
Това е новият тип
човек
, това е новата раса, която иде.
Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределили труда си: едни от тях са образували храносмилателните органи, други – дихателните, трети – мозъчната система, четвърти – симпатическата нервна система, пети – мускулите и лигаментите и шести – костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния
човек
в сегашната му форма.
А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъл на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на
човека
.
89.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот
Значи животните в това отношение много по-лесно се възпитават, отколкото
човека
.
Трябва да се премахнат всичките зацапани прозорци, всичко да бъде толкова чисто и ясно, че като погледне
човек
отвътре, да види всичко добре, без никаква измама.
Когато се казва истината, не трябва да се затварят ушите, но да се отварят; да не се заблуждават умовете, но да отбулят; да не се ограждат сърцата с крепости, но да се заобикалят с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно
човек
да говори не за себе си, но за другите; да търси не личното благо, но общото.
Следователно малкият опит струва повече от старите теории, че „
човек
е грешен и в грях го е заченала майка му“.
Но ако
човек
се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виновен за това?
90.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
Светлината за организма представлява ония принципи, от които всеки
човек
и народ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината – това са ония благородни чувства и възвишени стремежи на неговото сърце, които чувства, подкрепени от волята, го подтикват към осъществяването на великите цели на живота му.
Тялото или организмът на
човека
или на един народ – това е почвата, в която се сее семето.
Следователно, ако самата природа прави своите опити в образуването и усъвършенстването на формите, същевременно и
човек
трябва да следва нейния пример.
Вземете за пример един богат
човек
, който е научен да яде все пищна храна – неговата нервна система скоро отслабва, стомахът му се изтощава, почва да повръща и не е в състояние да приема повече такава храна.
Тогава този
човек
се съгласява да се храни с най-простата храна – с мляко.
Това се отнася не само за
човека
, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособяват към новите условия, които природата създава.
При черната раса са се развивали низшите чувства в
човека
, при жълтата раса се развивали неговите органически сили, а при бялата раса получават развитието си умствените му сили.
Всеки, който има уши, може да чува музиката, но не всеки разбира красотата, която се крие в тази музика и в словото на един
човек
, и да схване дълбокия смисъл на живота, който се изразява в музиката и словото.
91.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота
Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и сетивата на
човека
.
Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателна системи, в които главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове; те имат връзка с чувствата на
човека
.
Волята на
човека
, която е обусловена от най-висшата му способност – разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система.
Човекът
е разумен само тогава, когато знае как да употребява разните членове на тялото си.
Например: целесъобразно е
човек
да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея.
Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност в някои отношения надминават
човека
.
Друг пример: морската звезда, ако ѝ откъснете един крак, знае как да го създаде, а
човек
, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде.
Ако е така, то защо тя не създаде и откъснатия крак на
човека
?
Следователно морската звезда има някаква специалност, каквато
човек
не знае.
Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или
човекът
?
Разбира се,
човекът
.
върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на
човека
, а там, гдето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури.
И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата, висшата култура на
човека
.
Засега цялата духовна дейност на
човека
е съсредоточена на Земята в клетките, които образуват мозъка.
Когато
човек
е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта.
Тогава ние казваме, че
човек
правилно мисли и чувствува, т.е.
правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на
човека
.
В такова състояние на
човека
често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива прояви показва.
А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия
човек
и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ.
Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на
човека
е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия
човек
и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ, съдиите се явяват на неговото място.
– се дължат на неразумното, на тия излишни киселини у
човека
.
Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата ни и лицето ни добиват най-правилна форма, крайниците ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре,
човек
се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите.
Защото само добрият и разумният
човек
пълен с мисъл може да се самопожертвува, а неразумния окръжаващите сили го жертвуват.
92.
Повече светлина
Туй разграничение можем да го отнесем и до самия
човек
: всички хора се различават по степента на светлината, доколкото те са способни да възприемат и проявяват.
Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на
човека
зависи от качеството и количеството на тази светлина.
Туй е вярно и за самия
човек
: когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му.
И ако попита някой защо тоя
човек
се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина (само червената; не е приел целокупната светлина); събрал е повече червена светлина, която няма къде да се прояви.
Ако
човек
има повече от тая червена светлина, а другите светлини липсват, тогава той ще има предразположение да се гневи.
У
човека
има излишни енергии, които той трябва да тури на полезна работа.) Гневът или негодуванието в даден момент, тъй както ние го схващаме, подразбира една вътрешна нужда, отсъствие на нещо, за което ние се борим да го добием.
Вътре тя е малко; условия няма да се прояви вътре в нас при сегашното състояние на
човека
.
Чистият червен цвят произвежда оживотворяване, но ако се възприема нечист червен цвят, той произвежда дразнене в
човека
.
Синият цвят в голямо количество и в чист вид причинява подем, разширение на чувствата, проявяване на най-възвишени чувства в
човека
.
От чисто физическо гледище, ние определяме
човека
по неговите външни прояви – по формата и движенията му.
И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на
човека
в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали.
Различаването на един
човек
от друг става най-добре по правилата на светлината.
По какво се отличава културният
човек
?
По какво се отличава духовният и светият
човек
?
Само така трябва да разглежда въпросите
човекът
на новите времена.
Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният
човек
може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината.
93.
Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон
Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория – разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовния
човек
, в душата на когото блика нещо Божествено и велико.
Че у
човека
съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели.
Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и
човека
.
Запример, вземете дихателната система в
човека
и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система – стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щастливо и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете предвид кръвообръщението на
човека
с неговата артериална и венозна системи; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък с неговата отлична организация, тъй идеална и практична.
От всичко това
човек
всякога се замисля за онова разумното, което седи скрито зад проявеното, зад видимото.
Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия разумен живот на
човека
.
Следователно по същата аналогия ние считаме
човека
като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб.
„Интао“ значи Божественото в душата на
човека
.
Причината за това е, че у мравката няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която
човек
схваща нещата.
За нея, мравката,
човек
съществува като една отделност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица за нея е като отделен предмет.
И ако мравката би изследвала
човека
, тя би го изследвала така, както
човек
изследва сега Земята.
Ако ние запитаме някой съвременен културен
човек
, защо трябва да яде, той ще ни отговори: „За да живея“.
Но ние казваме, че животът е едно условие за проявата на разумното в света; и тогава ние задаваме втория въпрос: „Защо
човек
трябва да живее?
Ако религиите са основани на великия, разумния принцип, то защо да не се приложи той като едно упътване на душата към великото, Божествено благо, за да извършва
човек
волята Божия?
А волята Божия е: да проявява
човек
любов към Бога и любов към ближния си.
94.
Към великата цел.
Това не са нито от гледището на млекопитаещите, нито даже от гледището на
човека
, понеже те още отделно разглеждат причините и последствията в природата.
И решили да го премахнат, като създали кръста: „
Човек
, който разваля порядките на старите – казали му те, – заслужава кръстна смърт“.
И те казали: „Ето един
човек
, който ще ни възвеличи“.
Това има следното приложение: всеки
човек
не е създаден само от материя – той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди.
Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха,
човек
е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на Закона на Любовта.
А за да може да схване
човек
тоя широк план на живата природа, трябва да има ум.
Следователно
човек
е едно мислещо същество.
Природата е създала главата на
човека
с мозъка му, вложила е в него мозъчна система, чрез която умът действува и направлява всичките процеси в тялото.
Или, казано с други думи, ако преведем този символизъм в природата:
човек
трябва да има воля, а на тази воля трябват кинетически сили и чувства, за да ѝ дадат подтик към дейност.
Така също и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и
човеколюбието
.
Когато ние се намираме при някой богат
човек
и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде в заем, и си ги запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“.
95.
Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта
Това обаче не значи, че
човек
не трябва да отстоява своите права, но трябва да ги отстоява разумно, без излишни иждивения.
Какво може да ни даде един
човек
, на когото мозъкът е покварен, заболял и се образуват по него разни нагноясвания, подутости и тумори?
И съвременните хора считат, че
човек
е най-висшето същество на Земята, че той е образ и подобие на Бога; той само тогава ще покаже, че е по образ и подобие на Бога, когато изпълнява Неговия закон, Неговата воля.
Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или
човек
би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома, индивида, по-зле ли ще бъде, отколкото сега?
Само тая най-велика сила може да направи
човека
достоен да носи това име.
96.
***
Когато слънцето грее, земята се пробужда, изворите протичат, ветровете духат, цветята цъфтят, дърветата дават своя плод и
човек
почва да мисли.
Защото всеки
човек
е дошъл на земята, да се учи.
Всеки
човек
е дошъл на земята, за да стане ученик.
А
човек
е дошъл на земята, за да мисли.
Човек
се учи, а ангелите служат.
97.
***
Човекът
на Любовта е в Истината.
Човекът
на Мъдростта е в Свeтлината.
Човекът
на Добродетелта е в творческата Мирова Воля.
98.
***
Само през страдание
човек
чист става и Любовта в него се проявява.
Човек
трябва да развие в себе си възприемчивост към нея.
А само когато се роди
човек
отново, той не греши.
Човекът
на Любовта е ограден с жива светлина.
99.
***
И силата на всеки
човек
седи в минатите изпити и страдания.
Скърбите са привилегия за разумния
човек
, а радостите сa благо за него, ТЕ вървят заедно.
100.
***
Ученикът във Великия Път на Светлината се вдъхновява от нещо по-възвишено, отколкото
човек
може да мисли.
Онова, което отличава
човека
, е да бъде винаги верен и истинен.
Така се ражда НОВИЯТ
ЧОВЕК
НА НОВАТА РАСА, СВЕТЕЩАТА.
101.
Когато слънцето грее
Когато слънцето грее, земята се пробужда, изворите бликват и протичат, ветровете духат, цветята цъфтят, дърветата дават своя плод и
човек
се пробужда и започва да мисли.
Всеки
човек
е дошъл на земята, за да стане ученик.
А
човек
е дошъл на земята, за да мисли.
Човек
се учи, а ангелите служат.
102.
1–50
Единственото същество, до което
човек
най-лесно може да се приближи – е Бог.
103.
50–100
Най-фаталното нещо е да се стреми
човек
да угоди на света.
Това е великата Свобода, предоставена на
човека
от Първото Начало.
Това показва, че
човек
е излязъл от обикновения живот и върви към необикновения.
Велико и славно е да служи
човек
на Бога и да пребъдва в Любовта Му!
104.
100–150
Има един идеален плач, когато
човек
е пред Великото.
Само
човекът
с Мир е търпелив.
В закона на кармата
човек
е ограничен; но влезе ли веднъж да живее за Бога, той влиза в Благодатта, в Любовта.
105.
150–200
Човекът
е колективно същество.
106.
200–250
Парите могат да развалят
човека
.
107.
250–300
Човек
не може да успее в каквато и да е работа, ако няма съдействието на невидимия свят.
Човек
, който живее за себе си, е винаги ограничен.
–
Човек
става акумулатор.
Прощаването не произтича от
човека
.
Най-строгият съдия е вътре в самия
човек
.
Когато
човек
е много гладен – много говори.
108.
300–350
Има три състояния в живота на
човека
:
Най-хубавото нещо е
човек
да бъде ученик!
Корените на вярата се намират в миналата вековна опитност на
човека
.
Няма нищо по-хубаво от опитността, която разумният Дух може да даде на
човека
.
Когато
човек
работи за Бога, за другите – Небето е с него!
Най-голямото благо, което
човек
има от Бога, е животът.
А най-голямата благодарност на
човека
заради живота е работата.
Колкото
човек
е по-внимателен към работата на другия, толкова и невидимият свят е внимателен към неговата работа.
Има в
човека
една мистична самота, в която той се слива с Бога.
Пчелата ще извади мед от цвета;
човек
ще откъсне цветето, ще го помирише и ще го хвърли.
109.
350–400
Тя дава подтик дълбоко в душата на
човека
към Бога.
Тогава
човек
може и сам да живее, т.е.
Новото учение е само за
човека
с пробудено съзнание.
То не е за
човек
, който живее със старите идеи.
А сега е дошло време
човек
да познава Бога.
110.
400–450
Същината на
човека
е Доброто!
Тя е силата, която движи
човека
по вечния Път!
111.
450–500
Човекът
на Мира излъчва едно неземно сияние, което внася хармония в околните.
112.
501 - 550
Ти, като обичаш Бога, ще обичаш и
човека
.
Доброто е магия, с която
човек
превръща отрицателните сили в положителни.
В безбрежната, безгранична Любов, която носи мир, радост, светлина, знание и чистота живее
човек
.
Човек
пее, защото живее.
Човек
пее, понеже чувства, понеже мисли.
Човек
няма право да смесва двете води.
Човек
трябва да работи съобразно Божествените закони.
Каква радост е, когато
човек
победи един свой недъг, а когато не иска да го победи, тогава има скръб.
Вътре в нашите души - това е живият Христо - дали Той е в сърцето на един прост
човек
, на един съдия, учител, беден
човек
, на едного животно, все едно.
Човекът
е една чаша, в която Бог е вложил чистия живот.
Човек
кого може да обича?
Бог е единственият, за когото
човек
трябва да пожертвува живота си.
113.
Светът на великите души
И
човекът
, който мисли, е разумен и щастлив, защото в него самия - живот, знание, светлина, свобода и любов - в съвършена пълнота се сливат.
ЦЕННИ МИСЛИ ЗА
ЧОВЕКА
Ходи в светлия път на живота, де огън гори, де вода тече, де въздух лъха, де трева никне, де цвят цъфти, де риба плува, де птица хвърка, де
човек
мисли, де духът бъдеще чертае и истината цари.
Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен дух приятели на
човека
са.
В пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на
човека
.
В пътя на знанието се изпитва ума и волята на
човека
.
Там дето мравката се дави,
човек
се забавлява.
Там дето мравката се забавлява,
човек
спи.
Този е правият път за
човека
, за ученика, за вярващия и за посветения.
Ако видиш светия
човек
и не разбереш неговата светост, има условия да паднеш.
Пътищата на младия и на стария, на добрия и на злия, на любещия и на мразещия, на мъдрия и на невежия, на
човеколюбивия
и на насилника също така се различават.
Умен
човек
е онзи, който може да смени скръбта в утеха.
Човек
ще се научи да влада мисълта си.
С това
човек
облагородява чувствата си.
И по тоя начин
човек
става господар на своите постъпки, и всяко нещо ще върши на своето време.
Защото за да владее
човек
своите мисли, те трябва да бъдат прави.
За да владее
човек
своите чувства, те трябва да бъдат прави.
За да владее
човек
своите постъпки, те трябва да бъдат прави.
Естествено е, че в нея
човек
не може да се изчисти.
За духовния свят: Когато
човек
е в благоприятни условия на живота, той има мир, радост и добро разположение.
114.
Да се подвизаваш вътрешно
Когато
човек
се моли както трябва, той е обърнат към Бога и диша от еликсира на Живота.
Когато
човек
се моли, трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим.
115.
МОЛИТВА НА ДУХА НА ТВЪРДОТО ОСНОВАНИЕ
"Пет неща са потребни в живота на
човека
: 1.
116.
УТРИННА МОЛИТВА НА УЧЕНИКА
Благодаря Ти, че ме пробуди в ранина, когато Те слави разумният
човек
, птиците и чистите цветя.
Правда и Добродетел зацаруват в живота на
човека
.
117.
МОЛИТВА - СЛУЖИТЕЛ НА ДОБРОТО
Аз съм
човек
, служител на Доброто.
118.
МОЛИТВА - КАЖИ САМО РЕЧ
Когато духовният
човек
иска да измени някое свое състояние, достатъчно е да се обърне към Господа с думите:
119.
МОЛИТВА - ПОМОГНИ ДА СЕ ПРОЯВИМ
Аз съм създаден да бъда добър, умен, силен, красив
човек
.
120.
Моли се за живите хора, носители на бъдещата култура
И тогава, като срещнеш
човек
, ще го познаеш и ще си кажеш: "Ето
Човекът
, когото търся!
Силата на молитвата седи в това, като се моли
човек
, да впряга всичките си добродетели на работа.
121.
МОЛИТВИ ЗА ЗАМИНАЛИ
Господи на Вселенната Милост, Ти, Който си направил
човека
на Земята и си вложил Духа Си в него, за да го издигнеш до себе Си, молим Ти се, послушай молбата ни сега, спомни си за заминалия (заминалата) в другия свят (споменава се името на брата или сестрата), спомни си за всички заминали братя и сестри, бащи и майки, синове и дъщери, близки и далечни роднини по плът и всички добри человеци и ги благослови с всичкото Си благословение.
122.
ИЗГРЕВ - МОЛИТВА
"Туй, което Бог е съчетал,
човек
да не го разлъчва."
123.
ВСЕМИРНА МОЛИТВА
Не ме оставяй да поставям предел на Твоята добрина, събрана на земната шир, или да мисля че Ти Си Господ само на
човека
, когато наоколо съществуват хиляди светове.
124.
ПСАЛОМ 91
(Отец чрез Ангела към Давид и
човека
: )
(Обещание на
човека
към Духа: )
(Отец чрез Ангела към Давиду и към
човека
: )
125.
ФОРМУЛИ - Всички
Бог е Великата Реалност, Абсолютната Реалност, а
човек
е проява на реалността.
Няма по-красиво нещо за
човека
от това, да съзнае, че Любовта иде вече в света.
В Божията Любов е благото на
човека
.
Човек
трябва да цени разумността, в която е потопен, и да си каже:
Аз съм
човек
, който мисли, аз стоя по-високо от своите настроения и лесно се справям с тях.
Аз съм добър и разумен
човек
, защото Бог ме създаде.
Разумният
човек
всичко изучава и разумно изпълнява условията на живота.
За
човека
на Истината Бог е свобода.
Аз съм
човек
, служител на Доброто.
Ще работя с Любов, за да стана
човек
.
Христос е
Човекът
на Изобилната сила.
Христос е
Човекът
на Изобилната вяра.
Христос е
Човекът
на Изобилната любов.
Верен трябва да бъде
човек
в Любовта.
Щом
човек
забърка мислите си, нека каже:
В Божията Любов е благото на
човека
.
При Чистотата
човек
влиза в общение с Духовния свят.
Ако
човек
е чист, идва Духът и става Кръщението.
Какво е определил Бог за
човека
?
Господи, познавам Те и в добрия, и в лошия
човек
.
Ти, Който управляваш Вселената, няма да допуснеш този
човек
да ме убие.
Палецът е Божественото начало в
човека
.
Щом
човек
добие самообладание, страданията в живота му сами по себе си изчезват.
Когато искаме някой
човек
да ни помогне и да не ни прави зло, съсредоточаваме погледа си между веждите му и мислено произнасяме три пъти:
Само така
човек
ще стане физически и духовно красив.
Ако тези формули се произнасят редовно - сутрин, на обяд и вечер, а и през някое друго време,
човек
ще може да реализира 75% от плановете си в живота.
Ако искаш, можеш да освободиш този
човек
от страданията му.
Събличам стария
човек
на греха, събличам всички мои болести, немощи и заблуждения и ги изпращам в земята.
Обличам новия
човек
на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
Ако искаш да утешиш някой наскърбен
човек
, продумай му:
Господи, Ти си Силен и Всемогъщ, ако искаш, можеш да освободиш този
човек
от страданията му.
Велико и славно е да служи
човек
на Бога и да пребивава в Любовта Му!
Господи, благодаря Ти, че ме посети чрез този
човек
.
Ако не можеш сам да помогнеш на някой беден
човек
, тогава помогни му косвено - произнеси следните думи:
Нека дойде някой
човек
в името на Господа да помогне на този беден
човек
!
Велики Господи, Който си създал
човека
.
Всички се нареждат в кръг и се хващат за ръце, но така, че дясната ръка с лявата на съседа се издига нагоре, а лявата с дясната на съседа е надолу и при това положение - дясна ръка, издигната през един
човек
, се произнася:
Аз съм добър и способен
човек
, не съм проявил още способностите си, но един ден ще ги проявя.
Днес съм неизлюпено яйце, но когато намеря квачката, която е определена да ме измъти, от мен ще излезе
човек
с дарби и способности.
Забелязано е, че ако
човек
пее, работите му се нареждат по-добре.
Пеенето внася подтик в
човека
, събужда енергията му, прави го активен.
126.
ФОРМУЛИ - (1-21) 'Господ царува. Облечен е във великолепие'
Бог е Великата Реалност, Абсолютната Реалност, а
човек
е проява на реалността.
127.
ФОРМУЛИ - (22-51) 'Вкоренени и основани в Любовта'
Няма по-красиво нещо за
човека
от това, да съзнае, че Любовта иде вече в света.
В Божията Любов е благото на
човека
.
128.
ФОРМУЛИ - (52-68) 'Господ дава Мъдрост'
Човек
трябва да цени разумността, в която е потопен, и да си каже:
Аз съм
човек
, който мисли, аз стоя по-високо от своите настроения и лесно се справям с тях.
Аз съм добър и разумен
човек
, защото Бог ме създаде.
Разумният
човек
всичко изучава и разумно изпълнява условията на живота.
129.
ФОРМУЛИ - (69-84) 'Глава на Твоето Слово е Истината'
За
човека
на Истината Бог е свобода.
130.
ФОРМУЛИ - (85- 105) 'Господ е виделина моя и спасение мое'
Аз съм
човек
, служител на Доброто.
Ще работя с Любов, за да стана
човек
.
131.
ФОРМУЛИ - (106-132) 'И кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святаго Духа'
Христос е
Човекът
на Изобилната сила.
Христос е
Човекът
на Изобилната вяра.
Христос е
Човекът
на Изобилната любов.
132.
ФОРМУЛИ - (133-147) 'Очистени седем пъти'
Верен трябва да бъде
човек
в Любовта.
Щом
човек
забърка мислите си, нека каже:
В Божията Любов е благото на
човека
.
При Чистотата
човек
влиза в общение с Духовния свят.
Ако
човек
е чист, идва Духът и става Кръщението.
133.
ФОРМУЛИ - (203-222) 'Върви подире ми'
Какво е определил Бог за
човека
?
134.
ФОРМУЛИ - (223-239) 'Придай ни вяра'
Господи, познавам Те и в добрия, и в лошия
човек
.
Ти, Който управляваш Вселената, няма да допуснеш този
човек
да ме убие.
Палецът е Божественото начало в
човека
.
135.
ФОРМУЛИ - (240-271) 'Крепкий, за да спасявам'
Щом
човек
добие самообладание, страданията в живота му сами по себе си изчезват.
Когато искаме някой
човек
да ни помогне и да не ни прави зло, съсредоточаваме погледа си между веждите му и мислено произнасяме три пъти:
Само така
човек
ще стане физически и духовно красив.
136.
ФОРМУЛИ - (272-293) 'И да просим от Бога да се изпълните с познанието на Неговата Воля'
Ако тези формули се произнасят редовно - сутрин, на обяд и вечер, а и през някое друго време,
човек
ще може да реализира 75% от плановете си в живота.
137.
ФОРМУЛИ - (294-305) 'Едно тяло и един Дух'
Ако искаш, можеш да освободиш този
човек
от страданията му.
Събличам стария
човек
на греха, събличам всички мои болести, немощи и заблуждения и ги изпращам в земята.
Обличам новия
човек
на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
138.
ФОРМУЛИ - (306-318) 'Утешавайте, утешавайте людете ми'
Ако искаш да утешиш някой наскърбен
човек
, продумай му:
Господи, Ти си Силен и Всемогъщ, ако искаш, можеш да освободиш този
човек
от страданията му.
Велико и славно е да служи
човек
на Бога и да пребивава в Любовта Му!
Господи, благодаря Ти, че ме посети чрез този
човек
.
Ако не можеш сам да помогнеш на някой беден
човек
, тогава помогни му косвено - произнеси следните думи:
Нека дойде някой
човек
в името на Господа да помогне на този беден
човек
!
139.
ФОРМУЛИ - (331-344) 'Аз в тях и Ти в мене'
Велики Господи, Който си създал
човека
.
Всички се нареждат в кръг и се хващат за ръце, но така, че дясната ръка с лявата на съседа се издига нагоре, а лявата с дясната на съседа е надолу и при това положение - дясна ръка, издигната през един
човек
, се произнася:
140.
ФОРМУЛА - УПРАЖНЕНИЕ
Всички се нареждат в кръг и се хващат за ръце, но така, че дясната ръка с лявата на съседа се издига нагоре, а лявата с дясната на съседа е надолу и при това положение - дясна ръка, издигната през един
човек
, се произнася:
141.
ФОРМУЛИ - (348-365) 'Царството Божие вътре във вас е'
Аз съм добър и способен
човек
, не съм проявил още способностите си, но един ден ще ги проявя.
Днес съм неизлюпено яйце, но когато намеря квачката, която е определена да ме измъти, от мен ще излезе
човек
с дарби и способности.
Забелязано е, че ако
човек
пее, работите му се нареждат по-добре.
Пеенето внася подтик в
човека
, събужда енергията му, прави го активен.
142.
До обичните ученици
От тази сила
човек
трябва да придобива все повечко всеки ден.
143.
БЪДЕТЕ ВЕРНИ НА СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ
Човек
трябва да се моли, та с това душата да диша и да възприема нещата.
Първият признак, че
човек
е влязъл в Божествения път, е молитвата.
При това, с молитвата
човек
образува една крепост, непристъпна за лошите желания, които, ако са даже нашествували душата, изхвърлят се навънка.
Човек
, който не се моли, за него са прекратени отношенията с Бога и като по тоя начин не се сношава вече с Него, злото настъпва.
Та
човек
, който не се моли, се лишава, и то сигурно, от мириса на Небето.
Прочее, с молитвата се гонят двояки направления: първо,
човек
да се стреми към Бога и второ, да се обединят духовете.
В такъв случай приличаме на
човек
, който иска да повдигне едно бреме, но като не е по силите му, повиква другиго на помощ и с него заедно успяват.
144.
МОЛИ СЕ ЗА ЖИВИТЕ ХОРА, НОСИТЕЛИ НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА
И тогава, като срещнеш
човек
, ще го познаеш и ще си кажеш: "Ето
Човекът
, когото търся!
Силата на молитвата седи в това, като се моли
човек
, да впряга всичките си добродетели на работа.
145.
Да се подвизаваш вътрешно
Когато
човек
се моли както трябва, той е обърнат към Бога и диша от еликсира на живота.
Когато
човек
се моли, трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим.
146.
Молитва на Духа на твърдото основание
Учителя написва следното относно Молитвата на Духа на твърдото основание: „Пет неща са потребни в живота на
човека
-здраво тяло, добро сърце, светъл ум, силна душа, крепък дух.
147.
Утринна молитва на ученика
Благодаря Ти, че ме пробуди в ранина, когато Те слави разумният
човек
, птиците и чистите цветя.
Нека Твоята любов, мъдрост, истина, правда и добродетел зацаруват в живота на
човека
.
148.
Служител на доброто
Аз съм
човек
, служител на доброто.
149.
Кажи само реч
Когато духовният
човек
иска да измени някое свое състояние, достатъчно е да се обърне към Господа със следните думи:
150.
Моли се за живите хора, носители на бъдещата култура
И тогава, като срещнеш
човек
, ще го познаеш и ще си кажеш: „Ето
Човекът
, когото търся!
Силата на молитвата седи в това, като се моли
човек
, да впряга всичките си добродетели на работа.
151.
Помогни да се проявим
Аз съм създаден да бъда добър, умен, силен, красив
човек
.
152.
Молитва за заминалите Молитва на вселенната милост
Господи на вселенната милост, Ти, който си направил
човека
на земята и си вложил Духа Си в него, за да го издигнеш до Себе си, молим Ти се, послушай молбата ни сега, спомни си за заминалия/заминалата в другия свят (произнася се името), спомни си за всички заминали братя и сестри, бащи и майки, синове и дъщери, близки и далечни роднини по плът и всички добри человеци и ги благослови с всичкото Си благословение.
153.
Всемирна молитва
Не ме оставяй да поставям предел на Твоята добрина, събрана на земната шир, или да мисля, че Ти си Господ само на
човека
, когато наоколо съществуват хиляди светове.
154.
Молитва за благоволението Божие
Нашият Господ Исус Христос, Син Божи, Спасителят, Избавителят, Изкупителят, Агнец Божий, Син на мира, Син человечески,
Богочовекът
, Началникът на живота, Животоначалникът, Жизнодавецът, Сладчайшият Исус, Тайновидецът, Великият Учител, Избавител и Ходатай, Виновникът за нашето спасение, Разрушителят на ада, Победителят на смъртта, Избраният Господен цар и свещеник, Покровителят.
155.
Псалом 91
(Отец чрез ангела към Давид и
човека
)
(обещание на
човека
към Духа)
(Отец чрез ангела към Давид и към
човека
)
156.
Формули 1-24 Господ царува: облечен е във великолепие
Велико и славно е да служи
човек
на Бога и да пребъдва в любовта Му.
Бог е великата реалност, абсолютната реалност, а
човек
е проява на реалността.
157.
Формули 25-58 Вкоренени и основани в любовта
Няма по-красиво нещо за
човека
от това да съзнае, че любовта иде вече в света.
В Божията любов е благото на
човека
.
158.
Формули 59-75 Господ дава мъдрост
Човек
трябва да цени разумността, в която е потопен, и да си каже:
Аз съм
човек
, който мисли, аз стоя по-високо от своите настроения и лесно се справям с тях.
Разумният
човек
всичко изучава и разумно изпълнява условията на живота.
159.
Формули 76-96 Глава на Твоето слово е истината
За
човека
на истината Бог е свобода.
Аз съм добър и разумен
човек
, защото Бог ме създаде.
160.
Формули 97-118 Господ е виделина моя и спасение мое
Аз съм
човек
, служител на доброто.
Ще работя с любов, за да стана
човек
.
161.
Формули 119-144 И кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святаго Духа
Христос е
човекът
на изобилната сила.
Христос е
човекът
на изобилната вяра.
Христос е
човекът
на изобилната любов.
162.
Формули 145-161 Очистени седем пъти
Верен трябва да бъде
човек
в любовта, истинен - в мъдростта, чист - в истината и благ - в приложението на правдата.
Щом
човек
забърка мислите си, нека каже:
В Божията любов е благото на
човека
.
При чистотата
човек
влиза в общение с духовния свят.
Ако
човек
е чист, идва Духът и става кръщението.
163.
Формули 184-202 Аз дойдох виделина на света
Човек
живее едновременно в три неща.
164.
Формули 220 - 239 Върви подире ми
Какво е определил Бог за
човека
?
165.
Формули 240 - 254 Придай ни вяра
Господи, познавам Те и в добрия, и в лошия
човек
.
Ти, който управляваш вселената, няма да допуснеш този
човек
да ме убие.
Палецът е Божественото начало в
човека
.
166.
Формули 255 - 287 Крепкий, за да спасявам
Щом
човек
добие самообладание, страданията в живота му сами по себе си изчезват.
Когато искаме някой
човек
да ни помогне и да не ни прави зло, съсредоточаваме погледа си между веждите му и мислено произнасяме три пъти:
Само така
човек
ще стане физически и духовно красив.
167.
Формули 288 - 312 И да просим от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля
Ако тези формули се произнасят редовно сутрин, на обяд и вечер, а и през някое друго време,
човек
ще може да реализира 75 % от плановете си в живота.
168.
Формули 313 - 329 Едно тяло и един Дух
Господи, Ти си силен и всемогъщ, ако искаш, можеш да освободиш този
човек
от страданията му.
Събличам стария
човек
на греха, събличам всички мои болести, немощи и заблуждения и ги изпращам в земята
Обличам новия
човек
на любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта
169.
Формули 330 - 342 Утешавайте, утешавайте людете ми
Ако искаш да утешиш някой наскърбен
човек
, продумай му:
Господи, Ти си силен и всемогъщ, ако искаш, можеш да освободиш този
човек
от страданията му.
Велико и славно е да служи
човек
на Бога и да пребивава в любовта Му!
Господи, благодаря Ти, че ме посети чрез този
човек
.
Ако не можеш сам да помогнеш на някой беден
човек
, тогава помогни му косвено — произнеси следните думи:
Нека дойде някой в името на Господа да помогне на този беден
човек
!
170.
Формули 356 - 373 Аз в тях и Ти в мене
Велики Господи, Ти, който си създал
човека
, Ти, който си създал вселената, обгради тази вселена, що си създал, а заедно с нея обгради и нас с Твоята велика любов!
Всички се нареждат в кръг и се хващат за ръце, като през един
човек
дясната ръка се издига нагоре с лявата на десния съсед, а лявата се спуща надолу с дясната на левия съсед.
171.
Формули 374 - 393 Царството Божие вътре във вас е
Аз съм добър и способен
човек
, не съм проявил още способностите си, но един ден ще ги проявя.
Днес съм неизлюпено яйце, но когато намеря квачката, която е определена да ме измъти, от мен ще излезе
човек
с дарби и способности.
Забелязано е, че ако
човек
пее, работите му се нареждат по-добре.
Пеенето внася подтик в
човека
, събужда енергията му, прави го активен.
172.
Формули 394 - 405 Отец ми работи, и аз работя
За да стъпи в духовния път на ученичеството, или Стръмната пътека, както още я наричат,
човек
трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното писание.
С такова смирение вече
човек
напредва бързо по своя духовен път и се изкачва като Мойсей на планината Синай на връх Хорей, където получава заповедите Божии.
Когато ги получава,
човек
се преобразява и над него слиза Духът - това е планината Тавор.
173.
Формули 406 - 415 Прибежище в скръбни времена
Забрави се в Бога, в Него
човек
се губи моментално.
Да кажем, че един
човек
ви прави спънка.
174.
Формули 416 - 430 Аз съм хлябът на живота
Доброто е нишка, която съединява
човека
с Бога.
175.
Формули 431 - 447 Всяко дихание да хвали Господа
9 серафими — братя на любовта, глава на космическия
човек
, управляват главата на
човека
Човек
трябва да се вглъби в себе си, за да се издигне над обикновените условия на живота.
Божественото е същественото, върху което
човек
трябва да работи.
Дойде ли
човек
до това положение, мислите му се изправят, чувствата му се облагородяват, постъпките му стават възвишени, работите му тръгват напред.
176.
Писма
От тази сила
човек
трябва да придобива все повечко всеки ден.
177.
Бъдете верни на своето призвание
Човек
трябва да се моли, та с това душата да диша и да възприема нещата.
Първият признак, че
човек
е влязъл в Божествения път, е молитвата.
При това с молитвата
човек
образува една крепост, непристъпна за лошите желания, които, ако са даже нашествали душата, изхвърлят се навън.
Човек
, който не се моли, за него са прекратени отношенията с Бога и като по тоя начин не се сношава вече с Него, злото настъпва.
Та
човек
, който не се моли, се лишава, и то сигурно, от мириса на небето.
Прочее, с молитвата се гонят двояки направления: първо,
човек
да се стреми към Бога и второ, да се обединят духовете.
В такъв случай приличаме на
човек
, който иска да повдигне едно бреме, но като не е по силите му, повиква другиго на помощ и с него заедно успяват.
178.
ВЪЗВЕСТЯВАНЕ НА НОВАТА ЕПОХА
На 16 (29) март, само седем дни след беседата за Празника на пролетта, е произнесена и първата официално стенографирана неделна беседа: „Ето
Човекът
“, която дава началото на проявата на Христовата Светлина като вътрешна светлина в човешкия дух.
Чрез него се пробужда свещеното чувство за Божествения живот, вложен изначално във всеки
човек
.
На всеки
човек
трябва да се даде правото и обществото трябва да се измени.
Така и когато се ражда
човек
, дава му се Виделина - условие за развитие и растеж на душата.
Обратно - освободен ли е вътрешно
човек
, чувства ли, че неговата душа е в единение с Твореца Син, с душата на всички хора по света, не чувства ли пречка за това единение, той е спасен.
Свободният
човек
не е без пречки в пътя си, но той лесно побеждава и отминава, а неспособният се спира при тях.
Такъв е духовният
човек
.
Когато Бог сътворил
човека
, дал му заповед да расте и се умножава.9
Съмненията, колебанията всякога спъват
човека
.
В
човека
има три неща, които се лъжат и нас излъгват - вкусът, сърцето и интелектът: с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си, някои от които ни причиняват неприятности; интелектът ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания.
Хората на Земята са вечно недоволни и на Небето, когато говорят за
човека
, казват: „Недоволните на Земята“.
Един богат
човек
сънувал, че друг богат
човек
е решил да раздаде богатството си, за да се освободи от него и се посвети на Бога.
Велик
човек
е оня, който обича, а обича оня, който слугува, не комуто слугуват.
Благороден
човек
е онзи, който не се гневи.
Досега християнството е било неуспешно по единствената причина, че сме проповядвали на хора които спят, а за да може да се разбере Истината,
човек
трябва да е събуден; и които се събудят, за тях е възкресението...
Ала започва се от държавите, та ще се стигне до отделния
човек
- кой каквото има да дава, ще го даде.
И тъй, както е писано от Бога в човешките сърца, така ще се прояви
човек
, а не чрез външни закони.
Например срещаш някой
човек
, който е готов -можеш да го подбудиш само с няколко думи; ти посади Божествената семка в него и не се тревожи какво ще стане по-нататък с нея, понеже щом си посял нещо в една душа, то вече Възвишените същества от Невидимия свят имат възможност да работят върху душата и да възрастят посятото.
Човек
трябва да се моли, да работи върху себе си, за да се подготви за Новото, което днес идва в света.
В един момент
човек
може да преобрази лицето си.
Какво ще спечели
човек
, ако изгуби Божествения Дух?
Какво ще спечели
човек
, ако изгуби Божественото благословение?
Какво по-велико благо за
човека
от това - в този мрак и безнадеждност да види отворена цялата Вселена пред себе си, да види благословението, което Бог изпраща към човеците?
Няма
човек
в света, който да не мине през ръцете на изпитната комисия.
Там се дава новото тяло на
човека
, изтъкано от фина, съвършена материя, с добре развити органи и сетива.
Което е вярно за Земята и човечеството като колективно цяло, е вярно и за отделния
човек
- не може Новият живот да дойде в него, докато в душата му не се запали свещеният огън.
Всички неблагородни метали ще се разтопят, всички отровни утайки и наслояванията, които те са оставили в кръвта на
човека
, ще се преработят и
човек
ще се повдигне на по-високо от това стъпало, на което днес се намира.
Само по този начин
човек
може да влезе в Новия живот.
Сега се създава нов тип
човек
, нова раса.
Човек
има нисша и висша природа.
Желая в българите да се роди Новият
Човек
.
179.
Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА
Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцките първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, сам се издигнал след смъртта на своя баща пред тях като най-влиятелния
човек
в селото и те го избират за селски мухтар (кмет), чорбаджия.
180.
СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО
Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцки първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, той се издигнал след смъртта на баща си пред тях като най-влиятелния
човек
в селото и те го избрали за селски мухтар (кмет), чорбаджия.
Атанас беше буден и пъргав
човек
.
Обстоятелството, че той остана да действа в Цариград и не замина, както други представители от други епархии сториха, показва, че е бил
човек
, въодушевен от делото.
181.
АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов
Отец Михаил бил един добродушен
човек
и единственият български свещеник в тия балкански села и при всичко, че той имал работа по енорията си, но пак успявал да учи няколкото деца на ден по час-два.
182.
ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК
Въпреки че бил „
човек
интелигентен, умен и просветен", отнасящ се с разбиране към българския църковен въпрос, той поставил в църквата „духовното и църковното начало по-високо от светското и националното", поради което мнение Варненската община, представлявана от К.
На това гръцката митрополия, след като признала, че той е „
човек
подвижен, с фанатизма и мистиката на апостол", отговорила с искане до Цариградската епархия да направи постъпки пред турската власт за заточването му в някой от Атонските манастири.
183.
СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
Във Варна е бил тогава руски консул Александър Рачински -
човек
набожен и добър славянофил, който искал от гръцкия владика да му отстъпи черквата „Свети Георги", в която да се служи поне веднъж в неделята на славянски език.
184.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като
човек
, който добре се владее.
И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде
човек
голям грешник, както и в мира... Нито искам да те отвърна от намерението ти.
185.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето
Човека
", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия.
Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения
човек
, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя.
186.
Втора част СЛОВОТО
Законът е: каквото посее
човек
, това и ще да пожене.
187.
ВАРНА, 22 АВГУСТ 1904 ГОДИНА
Вярата е, която спасява
човека
, а не знанието.
Такъв
човек
ще бъде спасен като дърво при водните оттоци* и листата му никога няма да вехнат и плодът му никога няма да пада.
188.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА
Човек
има пет лица: четири че-ловечески и едно Божествено.
Ореолът на
човека
бива такъв, какъвто е и характерът му.
Злъчният
човек
има зелен ореол, кръвожадният - червен, мъдрият - син и пр.
189.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА
Петото - със съзнанието на
човека
.
Тия течения могат да се разредя-ват и сгъстяват и според това разре-дяване и сгъстяване са и разните състояния на
човека
.
Когато
човек
не разбира мястото си на работа в тази сграда, той сгъстява състоянието си, образува се гъста атмосфера и спира своята деятелност.
Човек
може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи.
Откак
човек
се съзнае като
човек
, необходими са седем прераждания за да стигне до Бога.
Човек
може да бъде красив само когато Господ е в него, защото Красотата е Божествен атрибут.
Какво разбирате под думата „добър
човек
"?
Когато казваме,добър
човек
", подразбираме, че неговите мускули и кости, и неговото тяло изобщо са в порядък.
Добрият
човек
не може да бъде болен, а всякога е здрав.
Един добър
човек
винаги може да спазва своето равновесие.
Ние се страхуваме да не изгубим мнението на един
човек
, но добрият
човек
никога не си изменява мнението.
Приличате на един
човек
, който работи само когато господарят му е при него, а щом си замине, почва да работи както си знае той.
Затова ако плътта има надмощие върху Духа,
човека
всякога ще боледува.
Добродетелният
човек
е богат, защото се не гневи.
Човек
все ще разбере своето предназначение, но малко късно.
190.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
Плътта, с която е облечен
човек
, тя се покварява.
Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото
човек
през много съществувания може да хване много малко от нея.
В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и
човек
се повръща в своето първобитно състояние.
Значи, те се упражняват да творят, а това е предназначението на
човека
при сътворението му - да твори.
И само когато се заблуди
човек
, явяват се при него духовете-екзекутори, за да про-тълкуват положението на блуждаещия и го вкарат в сферата му.
А да кажем, че друг
човек
, когото са гощавали на две-три места, и той иска да яде; това желание с корен ли е или без корен?
Но ако един
човек
се е женил вече три пъти и иска и друга жена, това негово желание е без корен.
И забележително е, че
човек
, когато е здрав, винаги диша дълбоко, а когато почне да се разболява, намалява се дишането.
Но вътрешният смисъл е в това, че
човек
трябва да предаде сърцето си на Бога, защото когато Духът постоянно пребивава и живее в белите дробове, то никакъв дух не може да влезе в человека, да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка.
Човек
може да изяде само един хляб, за да си набави елементите, които са му необходими за живота.
И най-вече ви смущава това: когато дойде един дух и ви казва, че празна работа е
човек
да се осланя да живее с вяра, а той ще ви научи как да живеете.
Има ли
човек
, който да не е желал нещо, а да му се даде?
Дойде, например, един
човек
при вас.
Няма да правите никаква разлика и да казвате, че един
човек
е по-добър, а друг - по-лош.
191.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Четирите халки на тази емблематична Пръчка са четирите естества, които има
човек
.
Първата халка показва Божествената частица, която
човек
има у себе си в началния зародиш.
Сега, тази Пръчица, ако я намери
човек
, ще мисли, че е една играчка, но всъщност е с голямо значение.
Така, ако ти дадат най-малка-та работа и я изпълниш, ще си най-почетният
човек
в Небето.
А ако ти дадат най-голямата работа и нищо не изпълниш, то ти си най-непочтеният
човек
.
Няма желание у
човека
, което да не е осъществено, само че малко може да закъснее.
Дяволът и той си има своята тактика, а именно - изцапа един
човек
и после, като започнеш да живееш за Господа, той казва: „Обръщай внимание на миналото".
В присъствието Божие
човек
не може да извърши грях.
Затова е то, дето
човек
, който съгреши, усеща се гол.
Човек
може да има железни окови, но тия неща не трябва да ни смущават.
Човек
в тяло на земята схваща света по един начин, а извън тялото - по друг.
Във физическия свят
човек
гледа опакото на нещата, в духовния - тяхното лице.
Във физическия свят
човек
вижда сянката на нещата, а в духовния вижда тяхната същност.
В какво
човек
може да има надежда?
По-добре [да си] едно дете на Земята, отколкото десет
човека
на Небето и то луди.
Да ви дам едно едностранчиво обяснение: представете си баща по име Свинаров -
човек
доста заможен, има пет-шест хиляди лева готови пари.
Това е то, когато
човек
умре, неговите синове да говорят добро за него.
Всякога, когато
човек
дава известен оброк, той го дава пред другиго.
Във всичките свои обещания
човек
трябва да бъде внимателен, та да ги дава разумно.
Следователно, за да извърши каквато и да е работа,
човек
трябва да има принципна точка.
Значи, за да завърши
човек
своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години.
Във вашите умове може да се зароди въпрос какво ще бъде после положението на
човека
.
Разбира се, след като премине
човек
тия десет милиарда години, няма да бъде положението му както сега, а ще бъде положението му като на жабока сега спрямо
човека
; такава ще бъде грамадната разлика между сегашното състояние на
човека
и бъдещото му състояние.
И като дойде
човек
до това положение, той ще има една велика работа и Провидението ще ви даде цели светове да създавате, да разпореждате.
Ако
човек
напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно.
Та възможно е
човек
, като измени положението си, да стане посмешище.
Човек
не бива да бърза.
Следователно, на такъв
човек
, който не е господар на мислите и желанията си, не може да се даде свобода, защото ще се увлече и ще си направи по-голяма пакост.
И най-сетне, след обмяната, която става доброволно и следствие на която
човек
може да стане богат, сам той тогава вижда, че не е печалба богатството.
(В. Узунов): Какво отношение има за духовното развитие на
човека
отказването му от всичко в света?
С това иска да каже, че богатият
човек
трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие.
Може да е направил
човек
много грехове; но пробужда се душата и тя се умива.
А пък друг
човек
може да не е направил грехове; но пък отклонен от пътя, в който е поставен, пропада.
В ясновидството има знание, което може да накара
човека
да се възгордее.
Да кажем, че един
човек
ви прави спънка.
Голов; 5/ и тъй, на петия
човек
, Елена Иларионова, при опасване лентата г-н Дънов каза: „Вие вземате първата стъпка в Добродетелта и трябва да бъдете смела"; 6/ на Илия Стойчев: „Бъди смел и решителен в живота!
192.
ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ
„Невъзможното за
човека
, казва Христос в едно от Своите Слова, е възможно за Бога".
Човек
може да бъде господар само на своята душа.
193.
ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ЕЛЕНА И КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВИ*
Защото няма по-добро от това да слугува
човек
на Бога и да върши Неговата добра воля.
194.
ПИСМА ОТ ХОТЕЛ „ЛОНДОН'
Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а
човек
да мисли, да разсъждава и да върши Волята на своя Небесен баща.
Велико и славно е да служи
човек
на Бога и да пребъдва в Любовта Му.
Човек
не трябва да търси на Земята спокойствие и наслада.
Всичко е за
човека
.
Човек
не трябва да търси на Земята спокойствие и наслада, но да му бъде радостно да върши волята Божия.
195.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
104) Едновременно с това, Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за
човека
, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция.
Търсейки у
човека
място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път.
и съдържало статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнабулизъм, опити с намагнетизирване чрез ръце, български случки от спиритизма, пророчества, предаване на мисли от разстояние, материали за здравето на
човека
и жизнената му сила, за източника на болестите, за лечебните средства и безсънието.
196.
ПЕНЬО КИРОВ
По едно време съзрял между навалицата един
човек
, на гърдите на когото прочел написано със златни букви, в три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди 2000 години".
Лентите на гърдите на
човека
се изгубили.
197.
ТОДОР СТОИМЕНОВ
Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дънов - много напреднал в духовно отношение
човек
.
198.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
Не можеше в нея да не се види идеалът за
човек
.
Когато
човек
биваше с нея, всичко в живота изглеждаше лесно, макар и тя самата да беше поставена при не-хармонични условия.
Същата година си набавихме и първата неделна беседа от Учителя - „Ето
Човекът
".
199.
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ
На 13-годишна възраст прочел книга за живота на Буда, година по-късно - брошура с теософските схващания за духовните тела и чак-рите у
човека
.
По-късно си спомня, че дълбоко го впечатлила мисълта на Щайнер: „Когато обичате един изключителен
човек
, вие се свързвате с него и всичките му качества преминават у вас".
Веднъж, възстановявайки се от тежкото боледуване, Михаил се разхождал по улиците, когато видял да иде насреща му
човек
.
200.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
Иззад завоя се зададе един възрастен
човек
, който ми направи странно впечатление - облечен с изящно бледосив костюм, с лека походка, сякаш не стъпваше на земята.
Възрастният
човек
ми каза, че това място е определено за мен, очаквали са ме.
Та това беше същият възрастен
човек
, който ме намери в планината и ме заведе при своите ученици!
201.
ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор' от Веселин Петрушев* Петър Списаревски
Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на
човека
, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено.
202.
НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*
Благодарна съм, че в ранната си младост срещнах един
Човек
, един Брат, един истински ученик на Учителя, който не се опита да се възползва от моята младост и от моята неопитност.
Нощувахме на тревата -
човек
до
човек
.
Тя беше
човек
със замах, с широк жест служеше.
Ти можеш, ти си
човек
на изкуството, имаш сръчни ръце.
- За да успява
човек
, трябва да служи на Светлото Начало в Живота.
Чуден
човек
беше този брат Николай.
203.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1906
Човек
има пет лица – четири човечески и едно Божествено.
Ореолът на
човека
бива такъв, какъвто е и характерът му.
Злъчният
човек
има зелен ореол, кръвожадният – червен, мъдрият – син, и прочее.
204.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.
течение е в краката; второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енергия; третото течение е свързано с човешкото чувство, четвъртото – с човеш- ката мисъл, петото – със съзнанието на
човека
, шестото течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с висшето проявление на
човека
, с човешкия Дух.
Тия течения могат да се разредяват и сгъстяват и според това разредяване и сгъстяване са и разните състояния на
човека
.
Когато
човек
не разбира мястото си на работа в тази сграда, той сгъстява състоянието си, образува се гъста атмосфера и спира своята деятелност.
Човек
може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи.
Откак
човек
се съзнае като
човек
, необходими са седем прераждания, за да стигне до Бога.
Ако дойде една лоша мисъл, кажете ¢: „Ти не съществуваш и нямаш сила над мен, ти си илюзия и нямаш сила над мен.“ Защото лошите духове понякога хипнотизират и връзват
човека
, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух.
Човек
може да бъде красив само когато Господ е в него, защото Красотата е Божествен атрибут.
Какво разбирате под думата добър
човек
?
Когато
казвамедобърчовек
,подразбираме,ченеговитемускули и кости, и неговото тяло изобщо са в порядък.
Добрият
човек
не може да бъде болен, а всякога е здрав.
Един добър
човек
винаги може да спазва своето равновесие.
Ние се страхуваме да не изгубим мнението на един
човек
, но добрият
човек
никога не си изменява мнението.
Приличате на един
човек
, който работи само когато господарят му е при него, а щом си замине, почва да работи, както си знае той.
За да бъде
човек
осветен от Бога, трябва да бъде готов да слезе и в ада, и да отиде на Небето – където и да го праща Господ.
Един
човек
, осветен чрез Истината, ако и в ада да слезе, той и там ще хвали Светлината.
Затова ние поставяме Истината да съответства на очите на
човека
, гдето основата на неговия мозък може да се осветлява.
И така, да живее
човек
с Истината, значи да бъде заобиколен със Светлината на Божествения Дух, който работи.
Когато Истината слиза Отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира
човека
, такива и вибрации ще възпроизведе.
И ако средата, в която живее един
човек
, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести.
Затова ако плътта има надмощие върху Духа,
човек
всякога ще боледува; ако Духът има надмощие върху плътта,
човек
всякога ще бъде здрав.
Добродетелният
човек
е богат, защото се не гневи.
Развеселява всички живи същества и
човека
, когото Си направил според подобието Си.
Човек
все ще разбере своето предназначение, но малко късно.
205.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
Плътта, с която е облечен
човек
, тя се покварява.
Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото
човек
през много съществувания може да хване много малко от нея.
В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и
човек
се повръща в своето първобитно състояние.
Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и
човек
може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак.
Значи те се упражняват да творят, а това е предназначението на
човека
при сътворението му – да твори.
Така щото, в този смисъл всякой един
човек
и един дух са толкова важни, колкото всичките светове – такъв е законът.
И само когато се заблуди
човек
, явяват се при него духовете-екзекутори, за да протълкуват положението на блуждаещия и да го вкарат в сферата му.
Един
човек
, който живее един ден в Любовта Божия, се счита в Небето, че е живял много повече от друг
човек
, който е живял милиарди години без Любовта Божия.
Ако ви дам едно сравнение [с]
човек
, който е гладувал три деня и иска да яде, това негово желание с корен ли е, или без корен?
А да кажем, че друг
човек
, когото са гощавали на две-три места, и той иска да яде; това желание с корен ли е, или без корен?
Но ако един
човек
се е женил вече три пъти и иска и друга жена, това негово желание е без корен.
Тези Христови думи имат общо значение спрямо човечеството и частично – спрямо всякой един
човек
.
Христос беше, който вдъхна Дух в устата на
човека
, на Адама.
И когато един
човек
се обсебва, ще забележите, че най-напред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането душата постоянно се излъчва.
Когато един
човек
се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете.
И забележително е, че
човек
, когато е здрав, винаги диша дълбоко, а когато почне да се разболява, намалява се дишането.
Дяволът като влезе в един
човек
, прави си бентове и с това шумоли.
Но вътрешният смисъл е в това, че
човек
трябва да предаде сърцето си на Бога, защото, когато Духът постоянно пребивава и живее в белите дробове, то никакъв дух не може да влезе в
човека
, да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка.
Човек
може да изяде само един хляб, за да си набави елементите, които са му необходими за живота.
И най-вече ви смущава това: когато дойде един дух и ви казва, че празна работа е
човек
да се осланя да живее с вяра, а той ще ви научи как да живеете.
Има ли
човек
, който да не е желал нещо, а да му се даде?
Затова и Христос казва: „Невъзможното за
човека
, за Бога е възможно“, т.е.
И вие, като се мислите глупави, всичките човеци за вас ще са глупави и затова никой
човек
няма да има добър за вас.
В света има две положения за
човека
.
Ами че и аз мога да срещна най-лошия
човек
и ако туря в ума си, че той може да ми услужи, ще събудя у него Божествените принципи и той ще ми услужи.
Ще отивам при него с пълно убеждение, че е добър, тъй като всякой един
човек
е добър в Божествен смисъл.
Ако например дойде при вас един
човек
и почне да говори против другиго, то вие, за да не сте отговорен, като възприемате неговите мисли, трябва да слушате така, както юрдечката възприема водата, когато я поливат върху нея.
Дойде например един
човек
при вас – мислете, че той е изпратен да ви даде нещо.
От всякой
човек
, който дойде при вас, не се плашете, че може да ви ограби и да ви причини вреда, а вярвайте, че е изпратен да ви донесе благословение.
Няма да правите никаква разлика и да казвате, че един
човек
е по-добър, а друг – по-лош.
Дойде един
човек
при вас в дома ви или при вас – изслушайте го, тайната на Живота е там.
Може да дойде един
човек
да си разправи болката на вас – изслушайте го тихо и спокойно.
Човек
трябва да познава своето гражданство.
206.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
А Животът означава всичкото богатство, което
човек
придобива от страданията – Животът е символ на Божествената Любов, която ще стане съпричастна в бъдеще.
Страданието е символ на една велика жертва, която Господ прави към
човека
.
За да прави
човек
доста грехове, той трябва да бъде доста напреднал, защото този, който прави много грехове, Небето е много взискателно към него.
Между модерните спиритисти някои обичат да се молят за умрелите и хубаво правят, но когато дойде един
човек
да иска помощ, не трябва да го избягват.
В тая стъпка, която ще вземем тази година, е необходимо да имаме това състояние на духа, за което Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“
Човек
може да влезе в Рая, но да не е негов член, също [така], както може един
човек
да живее в една държава, но да не е неин поданик.
Всякога, когато в
човека
дойде дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото има само един Учител, а всички други са ученици.
Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият
човек
търси своето право там, където го няма.
Заедно със смирението ви трябва още едно качество, а именно, кротостта – тя е необходима, когато
човек
слиза надолу.
НАГОРЕ