НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
225
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към
центъра
на теготенето, т.е.
Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления. Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета. Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място. В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека. Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят.
Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към
центъра
на теготенето, т.е.
към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва.
към текста >>
По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един
център
в друг, от една област на мировия свят към друга.
Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват.
По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един
център
в друг, от една област на мировия свят към друга.
Има нещо чудно действително в Природата. Този свят, когото гледаме и усещаме, науката ни казва, че е направен от малки кирпичи, наречени атоми. Те са толкова малки, щото едвам ли можем да си съставим какво-годе понятие за тяхното съществуване. Казва ни се, че в главата на една металическа игла, която има два милиметра в диаметъра си, се съдържа толкова много от тия малки частици, наречени атоми, щото ако се заловяхме да ги преброим и ако отделяхме всяка секунда по един милиард, то щеше да ни вземе не по-малко от двеста и петдесет хиляди години, докато ги изброим. Представете си сега каква трябва да е онази велика сила, която е произвела, събрала и свързала всички тия дребни частици в едно и е образувала с тях хиляди и милиони светове, които е пуснала из пространството да се движат с неописуема бързина около определени центрове на тежестта; не само това, а и да почне още да ги населява с живущи и разумни твари, които да се интересуват в нейните работи, а при това и да се стараят по всякой начин да отгадаят нейната цел и намерение.
към текста >>
Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от
центъра
– тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по естество внушавани в нашите умове.
Законът на мисълта владичествува в Умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно, то се простира по всичките светове и вселени, гдето съществуват различни същества. Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност. Основните му начала са еднакви навсякъде без разлика. По всяка вероятност те се различават по вид и степен, но не и в същност.
Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от
центъра
– тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по естество внушавани в нашите умове.
Понятията за Добро или зло не могат да бъдат разбирани по друг противоположен начин, освен както са диктувани от върховния Закон. Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като престъпник. Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с един и същ критериум, т.е. с мерилото на Истината. Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова.
към текста >>
„Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ
център
на тежестта.
„Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина). Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили.
„Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ
център
на тежестта.
Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей. „На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери. Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения.
към текста >>
Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този
център
ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години.
Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта.
Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този
център
ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години.
Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей. „На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери. Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения. Първо, разстоянието даже на най-близката външна вселена е толкова огромно, щото нейната светлина не е още пристигнала.
към текста >>
Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя
центъра
на тежестта в Плеядите и Персей.
Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium.
Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя
центъра
на тежестта в Плеядите и Персей.
„На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери. Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения. Първо, разстоянието даже на най-близката външна вселена е толкова огромно, щото нейната светлина не е още пристигнала. В съображение обаче с Голямата епоха на времето, показана от геологическата история, това предположение е някак си съмнително. Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство.
към текста >>
Да, ние сме още в преддверието на вечността, на която
центърът
е навсякъде, а окръжността – никъде.
Пред тях нашите видими небеса, сравнени, щяха да се покажат просто като едно зрънце пясък при брега на океана. Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат. Как, питаме се ний, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре! За всякога ли ще е пространство, за всякога ли ще бъде пустота! Где сме тогава ний, какъв път сме пропътували?
Да, ние сме още в преддверието на вечността, на която
центърът
е навсякъде, а окръжността – никъде.
Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата.
към текста >>
3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен
център
, т. е.
1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39]
3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен
център
, т. е.
към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното.
към текста >>
По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един
център
към друг, от една област на видимия свят към друга.
1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела. 3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли.
По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един
център
към друг, от една област на видимия свят към друга.
4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност. 1.3. Устройството на вселената 1. В природата, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно за почуда и възхищение. Цялото мироздание, което чувстваме и възприемаме като нещо цялостно, е построено от дребни, невидими с просто око частици.
към текста >>
Притегателният
център
на тази система представлява една звезда – Слънцето, около която обикалят осем планети и множество други по-малки обекти.
Това е разстоянието, което светлината изминава за една година, като се движи с 300 000 км/с. Ако искаме да превърнем в километри светлинната година, трябва да умножим 60.60.24.365.300 000. Така получаваме, че една светлинна година е равна на 9,5.1012 км. Има и други мерни единици за разстояние, например парсек[59], които обаче няма да използваме тук. 3. Днес за никого не е тайна, че нашата планета Земя е част от Слънчевата система.
Притегателният
център
на тази система представлява една звезда – Слънцето, около която обикалят осем планети и множество други по-малки обекти.
4. Слънчевата система е част от по-голямо семейство от звезди (ок. 2.1011), наречено галактика „Млечен път”[60]. Нашата галактика има плоска дисковидна спирална структура с диаметър около 105 светлинни години и е леко изпъкнала в централната си част. Пространството между звездите от галактиката е изпълнено с извънредно разредена дифузна материя и с космичен прах.[61] 5. Естествено цялата галактическа система не е неподвижна.
към текста >>
Тя се подчинява на действието на един мощен притегателен
център
[62], подобно на Слънчевата система, чийто общ
център
е Слънцето.
4. Слънчевата система е част от по-голямо семейство от звезди (ок. 2.1011), наречено галактика „Млечен път”[60]. Нашата галактика има плоска дисковидна спирална структура с диаметър около 105 светлинни години и е леко изпъкнала в централната си част. Пространството между звездите от галактиката е изпълнено с извънредно разредена дифузна материя и с космичен прах.[61] 5. Естествено цялата галактическа система не е неподвижна.
Тя се подчинява на действието на един мощен притегателен
център
[62], подобно на Слънчевата система, чийто общ
център
е Слънцето.
Предполага се, че притегателната сила на този галактически център е повече от 7,8.1012 пъти по-голяма от тази на Слънцето. 6. Изказани са различни предположения за местонахождението на този галактичен център. Според астронома Асаф Хол[63]той се намира близо до орбитата на двойната звезда от шеста звездна величина – 65 Риби (Piscium[64]). Тази хипотеза отрича Медлеровата теория[65], която поставя центъра на тежестта между Плеядите и Персей.[66] Според съвременните изследвания центърът на Галактиката, гледан от Земята, се проектира в съзвездието Стрелец. 7. Слънчевата система е разположена много близо до равнината на диска, на разстояние близо 26 000 светлинни години от центъра на галактиката.
към текста >>
Предполага се, че притегателната сила на този галактически
център
е повече от 7,8.1012 пъти по-голяма от тази на Слънцето.
2.1011), наречено галактика „Млечен път”[60]. Нашата галактика има плоска дисковидна спирална структура с диаметър около 105 светлинни години и е леко изпъкнала в централната си част. Пространството между звездите от галактиката е изпълнено с извънредно разредена дифузна материя и с космичен прах.[61] 5. Естествено цялата галактическа система не е неподвижна. Тя се подчинява на действието на един мощен притегателен център[62], подобно на Слънчевата система, чийто общ център е Слънцето.
Предполага се, че притегателната сила на този галактически
център
е повече от 7,8.1012 пъти по-голяма от тази на Слънцето.
6. Изказани са различни предположения за местонахождението на този галактичен център. Според астронома Асаф Хол[63]той се намира близо до орбитата на двойната звезда от шеста звездна величина – 65 Риби (Piscium[64]). Тази хипотеза отрича Медлеровата теория[65], която поставя центъра на тежестта между Плеядите и Персей.[66] Според съвременните изследвания центърът на Галактиката, гледан от Земята, се проектира в съзвездието Стрелец. 7. Слънчевата система е разположена много близо до равнината на диска, на разстояние близо 26 000 светлинни години от центъра на галактиката. Слънцето обикаля около галактическия център с приблизителна скорост 250 км/с, а периодът на едно пълно завъртане е около 250 млн. години.
към текста >>
6. Изказани са различни предположения за местонахождението на този галактичен
център
.
Нашата галактика има плоска дисковидна спирална структура с диаметър около 105 светлинни години и е леко изпъкнала в централната си част. Пространството между звездите от галактиката е изпълнено с извънредно разредена дифузна материя и с космичен прах.[61] 5. Естествено цялата галактическа система не е неподвижна. Тя се подчинява на действието на един мощен притегателен център[62], подобно на Слънчевата система, чийто общ център е Слънцето. Предполага се, че притегателната сила на този галактически център е повече от 7,8.1012 пъти по-голяма от тази на Слънцето.
6. Изказани са различни предположения за местонахождението на този галактичен
център
.
Според астронома Асаф Хол[63]той се намира близо до орбитата на двойната звезда от шеста звездна величина – 65 Риби (Piscium[64]). Тази хипотеза отрича Медлеровата теория[65], която поставя центъра на тежестта между Плеядите и Персей.[66] Според съвременните изследвания центърът на Галактиката, гледан от Земята, се проектира в съзвездието Стрелец. 7. Слънчевата система е разположена много близо до равнината на диска, на разстояние близо 26 000 светлинни години от центъра на галактиката. Слънцето обикаля около галактическия център с приблизителна скорост 250 км/с, а периодът на едно пълно завъртане е около 250 млн. години. 8. Днес е известно наличието на много други галактики, намиращи се на огромно разстояние една от друга.
към текста >>
Тази хипотеза отрича Медлеровата теория[65], която поставя
центъра
на тежестта между Плеядите и Персей.[66] Според съвременните изследвания
центърът
на Галактиката, гледан от Земята, се проектира в съзвездието Стрелец.
5. Естествено цялата галактическа система не е неподвижна. Тя се подчинява на действието на един мощен притегателен център[62], подобно на Слънчевата система, чийто общ център е Слънцето. Предполага се, че притегателната сила на този галактически център е повече от 7,8.1012 пъти по-голяма от тази на Слънцето. 6. Изказани са различни предположения за местонахождението на този галактичен център. Според астронома Асаф Хол[63]той се намира близо до орбитата на двойната звезда от шеста звездна величина – 65 Риби (Piscium[64]).
Тази хипотеза отрича Медлеровата теория[65], която поставя
центъра
на тежестта между Плеядите и Персей.[66] Според съвременните изследвания
центърът
на Галактиката, гледан от Земята, се проектира в съзвездието Стрелец.
7. Слънчевата система е разположена много близо до равнината на диска, на разстояние близо 26 000 светлинни години от центъра на галактиката. Слънцето обикаля около галактическия център с приблизителна скорост 250 км/с, а периодът на едно пълно завъртане е около 250 млн. години. 8. Днес е известно наличието на много други галактики, намиращи се на огромно разстояние една от друга. Още преди да са били открити други галактики, някои астрономи са допускали съществуването на светове извън видимата вселена (нашата галактика). Те изграждали своите хипотези върху основата на логическата интерпретация на научните данни и вярата си в единството на света.
към текста >>
7. Слънчевата система е разположена много близо до равнината на диска, на разстояние близо 26 000 светлинни години от
центъра
на галактиката.
Тя се подчинява на действието на един мощен притегателен център[62], подобно на Слънчевата система, чийто общ център е Слънцето. Предполага се, че притегателната сила на този галактически център е повече от 7,8.1012 пъти по-голяма от тази на Слънцето. 6. Изказани са различни предположения за местонахождението на този галактичен център. Според астронома Асаф Хол[63]той се намира близо до орбитата на двойната звезда от шеста звездна величина – 65 Риби (Piscium[64]). Тази хипотеза отрича Медлеровата теория[65], която поставя центъра на тежестта между Плеядите и Персей.[66] Според съвременните изследвания центърът на Галактиката, гледан от Земята, се проектира в съзвездието Стрелец.
7. Слънчевата система е разположена много близо до равнината на диска, на разстояние близо 26 000 светлинни години от
центъра
на галактиката.
Слънцето обикаля около галактическия център с приблизителна скорост 250 км/с, а периодът на едно пълно завъртане е около 250 млн. години. 8. Днес е известно наличието на много други галактики, намиращи се на огромно разстояние една от друга. Още преди да са били открити други галактики, някои астрономи са допускали съществуването на светове извън видимата вселена (нашата галактика). Те изграждали своите хипотези върху основата на логическата интерпретация на научните данни и вярата си в единството на света. 9. Астрономът Елард Гор (John Ellard Gore)[67] използва аналогията и пренася отношението между диаметъра на Слънчевата система и разстоянието до най-близката до нас планетна система (т.е.
към текста >>
Слънцето обикаля около галактическия
център
с приблизителна скорост 250 км/с, а периодът на едно пълно завъртане е около 250 млн. години.
Предполага се, че притегателната сила на този галактически център е повече от 7,8.1012 пъти по-голяма от тази на Слънцето. 6. Изказани са различни предположения за местонахождението на този галактичен център. Според астронома Асаф Хол[63]той се намира близо до орбитата на двойната звезда от шеста звездна величина – 65 Риби (Piscium[64]). Тази хипотеза отрича Медлеровата теория[65], която поставя центъра на тежестта между Плеядите и Персей.[66] Според съвременните изследвания центърът на Галактиката, гледан от Земята, се проектира в съзвездието Стрелец. 7. Слънчевата система е разположена много близо до равнината на диска, на разстояние близо 26 000 светлинни години от центъра на галактиката.
Слънцето обикаля около галактическия
център
с приблизителна скорост 250 км/с, а периодът на едно пълно завъртане е около 250 млн. години.
8. Днес е известно наличието на много други галактики, намиращи се на огромно разстояние една от друга. Още преди да са били открити други галактики, някои астрономи са допускали съществуването на светове извън видимата вселена (нашата галактика). Те изграждали своите хипотези върху основата на логическата интерпретация на научните данни и вярата си в единството на света. 9. Астрономът Елард Гор (John Ellard Gore)[67] използва аналогията и пренася отношението между диаметъра на Слънчевата система и разстоянието до най-близката до нас планетна система (т.е. разстоянието от Слънцето до ά (алфа) Центавър[68]) към мащабите на видимата вселена.
към текста >>
21. Да, ние сме едва в преддверието на вечността, на която
центърът
е навсякъде, а окръжността – никъде.[74] Наистина на велики мисли ни навежда вселената със своята необятност – мисли, пълни със смисъл за всички ония, които разбират.
Пред тях нашите видими небеса биха изглеждали като едно пясъчно зрънце край брега на океана. Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из вечността и да се приближават към нас с намерение като че ли да ни посрещнат. 20. Как така, питаме се тогава ние, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре? Винаги ли пред нас ще се разкриват нови простори? Къде се намираме тогава ние и какъв път сме изминали?
21. Да, ние сме едва в преддверието на вечността, на която
центърът
е навсякъде, а окръжността – никъде.[74] Наистина на велики мисли ни навежда вселената със своята необятност – мисли, пълни със смисъл за всички ония, които разбират.
2.3. Закон на Мисълта 1. Законът на Мисълта действа в умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно. То се простира във всички светове и вселени, където живеят различни същества. Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност.
към текста >>
– точките, които образуват една окръжност, са еднакво отдалечени от нейния
център
.
2. Да вземем например следните геометрични истини: – цялото е равно на своите части; – правата линия е най-късото разстояние между две точки; – две отсечки, равни на трета, са равни и помежду си; – сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгъла;
– точките, които образуват една окръжност, са еднакво отдалечени от нейния
център
.
3. Тези математически аксиоми винаги се разбират по един и същи начин така, както първоначално са внушени в умовете на всички хора.[75] 4. Понятията за добро и зло също не могат да бъдат разбирани по друг начин освен така, както се диктуват от Върховния закон. На онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като на престъпник. 5. В която и част на вселената да се пренесем, нашият характер ще се оценява от всички разумни същества по един и същ начин. Той ще се мери с един и същ критерий – с мярката на Истината.
към текста >>
След гръко-римската култура идва днешната, чийто
център
първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят.
Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят. Едно сравнение на живота на тази култура с живота на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична. V. Епоха на Рибите (от идването на Христа до 1914 г.). Риби е воден знак, който символизира закона на саможертвата. Също така е емблема на християнството.
След гръко-римската култура идва днешната, чийто
център
първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят.
VІ. Епоха на Водолея (1914 – ок. 4000). Ключови думи: хуманизъм, прогрес, свобода, братство, живот за Цялото. Още през първия декан етическата християнска максима от Новия Завет (т. нар. “златно правило” на поведението, дадено от Христос – „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб! ”) ще бъде заменена от най-новия Завет, донесен от Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
[39] Учителят за тези вътрешни процеси, които се извършват в човека: „Умът и сърцето са два велики
центъра
, чрез които душата реализира своите идеи.
Той очаква идването на Този, Който ще кръщава със Светия Дух и с огън. Бива обезглавен от Ирод Антипа по настояване на жената на последния – Иродиада. [37] Вж. дял първи – ІІ.2.4. [38] „Доброта, Истина, Красота, това е Любовта” – формула от Учителя, дадена в Младежкия окултен клас – ІV-та г., 22.02.1925 г.
[39] Учителят за тези вътрешни процеси, които се извършват в човека: „Умът и сърцето са два велики
центъра
, чрез които душата реализира своите идеи.
Без ум и сърце душата не може да се прояви. Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и полудуховна, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят. За тази цел са ú необходими помощници в лицето на ума, сърцето и волята. Тялото (волята) се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. На земята сърцето е по-силно от ума, то е по-старо.
към текста >>
[46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с
център
ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж.
френо – ум и логос – наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Тя застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н. Според френологията по формата на черепните кости може да се съди за проявата на сложни психически качества. Възниква в началото на XІX-ти в. За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека.
[46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с
център
ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж.
глава „Гравитация”). Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им. Това има отношение към степените на съзнание на човечеството. [47] Броят на атомите може да бъде определен и по следния начин. Ако приемем, че главичката на карфицата има сферична форма и е направена от желязо, тогава можем да определим масата ú.
към текста >>
[62] Учителят нарича този
център
„Алфиола”.
[59] Парсек (pc) – астрономическа единица за дължина, която съответства на паралакса на дъга от 1 секунда и е равна на 3,26 светлинни години или на 3,084.1016 метра. [60] Млечен път – от гр. galactos (мляко) [61] Вж. бел № 69.
[62] Учителят нарича този
център
„Алфиола”.
Той е средоточният дом на Небесното царство, където всички просби и молитви от този свят постъпват пред Лицето Божие. Този център се намира в сърцето на нашата галактика, който съвременната астрономия още не е открила. „Алфиола” е термин, назован единствено от Учителя. На гръцки означава „Начало на началата” или на езика на символите – „Слънце на слънцата”. Според М.
към текста >>
Този
център
се намира в сърцето на нашата галактика, който съвременната астрономия още не е открила.
galactos (мляко) [61] Вж. бел № 69. [62] Учителят нарича този център „Алфиола”. Той е средоточният дом на Небесното царство, където всички просби и молитви от този свят постъпват пред Лицето Божие.
Този
център
се намира в сърцето на нашата галактика, който съвременната астрономия още не е открила.
„Алфиола” е термин, назован единствено от Учителя. На гръцки означава „Начало на началата” или на езика на символите – „Слънце на слънцата”. Според М. Константинов („Световна астросоциология”, С., 1992) космическият център „Алфиола” ръководи новите духовни и културни потенциални възможности на народите, на окултните общества и на човечеството като цяло. Той управлява всичко, което става върху планетите и слънцата.
към текста >>
Константинов („Световна астросоциология”, С., 1992) космическият
център
„Алфиола” ръководи новите духовни и културни потенциални възможности на народите, на окултните общества и на човечеството като цяло.
Той е средоточният дом на Небесното царство, където всички просби и молитви от този свят постъпват пред Лицето Божие. Този център се намира в сърцето на нашата галактика, който съвременната астрономия още не е открила. „Алфиола” е термин, назован единствено от Учителя. На гръцки означава „Начало на началата” или на езика на символите – „Слънце на слънцата”. Според М.
Константинов („Световна астросоциология”, С., 1992) космическият
център
„Алфиола” ръководи новите духовни и културни потенциални възможности на народите, на окултните общества и на човечеството като цяло.
Той управлява всичко, което става върху планетите и слънцата. Той е центърът на Живота за Цялото и създава планове за раждането и развитието на ерите и епохите. [63] Асаф Хол (Asaph Hall, 15.10.1829–22.11.1907) – американски астроном, член на Националната академия на науките във Вашингтон (1858). През 1857-1862 г. е асистент в обсерваторията в Харвард, а през 1896-1901 г.
към текста >>
Той е
центърът
на Живота за Цялото и създава планове за раждането и развитието на ерите и епохите.
„Алфиола” е термин, назован единствено от Учителя. На гръцки означава „Начало на началата” или на езика на символите – „Слънце на слънцата”. Според М. Константинов („Световна астросоциология”, С., 1992) космическият център „Алфиола” ръководи новите духовни и културни потенциални възможности на народите, на окултните общества и на човечеството като цяло. Той управлява всичко, което става върху планетите и слънцата.
Той е
центърът
на Живота за Цялото и създава планове за раждането и развитието на ерите и епохите.
[63] Асаф Хол (Asaph Hall, 15.10.1829–22.11.1907) – американски астроном, член на Националната академия на науките във Вашингтон (1858). През 1857-1862 г. е асистент в обсерваторията в Харвард, а през 1896-1901 г. – преподавател в Харвардския университет. Той е известен с наблюденията си на планети и техните спътници, също и на двойни звезди.
към текста >>
„Теория за централното слънце” е първият опит за изучаване строежа на галактиката върху основата на движението на звездите, но неговото предположение за това, че
центърът
на галактиката се намира в Плеядите, се оказва несъстоятелно.
Той е и директор на тамошната обсерватория, където работата му върху наблюдението на двойните звезди е продължена от В. Я. Струве. Медлер многократно провежда наблюдения на 3222 звезди от каталога на Дж. Брадли и изучава тяхното собствено движение. Създадената от него т.нар.
„Теория за централното слънце” е първият опит за изучаване строежа на галактиката върху основата на движението на звездите, но неговото предположение за това, че
центърът
на галактиката се намира в Плеядите, се оказва несъстоятелно.
Написва редица популярни книги по астрономия и изготвя подробна карта на Луната. [66] Плеядите е звезден куп в съзвездието Телец, а Персей е съзвездие в близост до Телец. [67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски популяризатор на науката и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти век защитава универсалността на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл. Бащата на Гор, почитаемият Джон Ридтон Гор, е архидякон на Етънри (Ирландия). Дж. Е.
към текста >>
[74] Този прочут афоризъм, в който Бог е определен като „сфера, чийто
център
е навсякъде, а периферията никъде” (spfaera cuius centrum ubique, circumferentia nullibi), е приписван на Паскал (1623-1662, вж.
Погсън е открил 9 астероида, както и 21 променливи звезди. Изработил е обширен звезден каталог. Той е стандартизирал скалата за яркост на звездите, като е поставил в логаритмично съотношение въведената още от Хипарх система за звездните величини. Според тази система една звезда от нулева звездна величина е 100 пъти по-ярка от една звезда от шеста величина, която е различима с невъоръжено око при благоприятни атмосферни условия. Законът на Погсън е проявление на психофизическия закон на Вебер-Фехнер.
[74] Този прочут афоризъм, в който Бог е определен като „сфера, чийто
център
е навсякъде, а периферията никъде” (spfaera cuius centrum ubique, circumferentia nullibi), е приписван на Паскал (1623-1662, вж.
Паскал, Б., „Мисли”, С., 2001 г., стр. 25). В действителност тази сентенция се появява за първи път в „Книга за двадесет и четирите философа” – кратко произведение, създадено под формата на диалози в края на XІІ-ти в. и дълго време приписвано на самия Хермес. През XІІІ-ти в. Гийом от Оверн изказва същия афоризъм, а през XV-ти в.
към текста >>
Климент Охридски”, се утвърждава като крупен образователен и научен
център
.
Въпреки това страната ни все още изостава твърде много от развитите страни. Българското литературно творчество едва започва да намира своя облик, излизайки от сянката на преводната литература. Твърде малко са родните автори на книжния пазар: Найден Геров, Иван Вазов, Алеко Константинов, Михалаки Георгиев... През десетилетието 1894–1904 г. Висшето училище, по-късно СУ „Св.
Климент Охридски”, се утвърждава като крупен образователен и научен
център
.
В него учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в. През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната. Тепърва предстои да се разработят и установят основните философски понятия и терминология. Най-популярен е кръгът около д-р Кръстьо Кръстев и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава. Америка от края на XІX в., като ярък контраст на България, е една от най-развитите държави в света.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия
център
на всичкото му съществувание.
Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения.
Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия
център
на всичкото му съществувание.
От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи. Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена.
към текста >>
Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата
центъра
на нашата деятелност в Живота.
В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена. И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно. „Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж.
Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата
центъра
на нашата деятелност в Живота.
Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване. Ние можем да уподобим тия два закона на две политически партия в една държава, които са борят за първенство и власт. Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“. Обаче истината в ползата на едната или другата партия остава да се потвърди от опитността. Това е общо правило.
към текста >>
В Живота има два
центъра
на деятелност:
центърът
на положителните сили, т.е.
То ще бъде много интересно, ако някой може да ни докаже това с научна последователност. Несъмнено, причините на злото лежат някъде дълбоко скрити в самата Природа. Важно е да дирим тия причини. В света има не само колебание и движение помежду елементите, но съществува тъй също и непримирима борба помежду силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е истинно както за физическите, тъй също и за нравствените и духовни сили.
В Живота има два
центъра
на деятелност:
центърът
на положителните сили, т.е.
на Доброто, и центърът на отрицателните сили, т.е. на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот.
към текста >>
на Доброто, и
центърът
на отрицателните сили, т.е.
Несъмнено, причините на злото лежат някъде дълбоко скрити в самата Природа. Важно е да дирим тия причини. В света има не само колебание и движение помежду елементите, но съществува тъй също и непримирима борба помежду силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е истинно както за физическите, тъй също и за нравствените и духовни сили. В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е.
на Доброто, и
центърът
на отрицателните сили, т.е.
на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот. Хора, които ние мислим за добре образовани, поставени на длъжност под известни условия и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят.
към текста >>
Сега зависи към кой
център
е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление.
В света има не само колебание и движение помежду елементите, но съществува тъй също и непримирима борба помежду силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е истинно както за физическите, тъй също и за нравствените и духовни сили. В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е. на Доброто, и центърът на отрицателните сили, т.е. на злото.
Сега зависи към кой
център
е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление.
От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот. Хора, които ние мислим за добре образовани, поставени на длъжност под известни условия и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят. Где е тогава причината, в человека ли, в условията ли, или във възпитанието? В химията има един закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо съединение, изискват се три неща – първо, два елемента с взаимно сродство един към други и едно условие.
към текста >>
5. Двата
центъра
на деятелност
ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 2. Фосфорната сила 3. Вътрешният характер на възпитанието 4. Причините за злото
5. Двата
центъра
на деятелност
6. Живот за Цялото 7. Закон на развитието Дял втори Двата велики закона на развитието І. Живи, разумни сили на природата
към текста >>
– добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] –
центъра
на цялото му съществуване.
13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му: – нов живот; – истински разбирания;
– добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] –
центъра
на цялото му съществуване.
3. Действието на двата закона 1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба. Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела. 2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото.
към текста >>
5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата
центъра
на нашата дейност в живота.
2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж.
5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата
центъра
на нашата дейност в живота.
Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване. 6. Тия два закона биха могли да се уподобят на две политически партии в една държава, които се борят за първенство и власт. И едните, и другите влагат всичкото си старание и всичките си усилия да убедят обществото и света около тях, че стремежите, желанията и целите им са най-добрите на земята. Те обещават, че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия начин или както се казва – “по мед и масло”. 7. Колкото и да са убедителни техните речи, истината в полза на едната или другата партия все пак остава да се потвърди единствено на практика.
към текста >>
В сложния мозъчен лабиринт всяка сила и способност има свой собствен
център
, чрез който проявява вродената ú деятелност.
5. Желязото трябва да се кове, докато е горещо. Същото се отнася и за човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности.
В сложния мозъчен лабиринт всяка сила и способност има свой собствен
център
, чрез който проявява вродената ú деятелност.
7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни. Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем. 8. Това, разбира, се зависи твърде много от първоначалния подтик, който получават нашите наклонности и сили вътре в клетките ни, т.е. от това, какво направление ще вземем – съзнателно или несъзнателно. Тези вътрешни подбудителни мотиви окончателно решават нашата участ.
към текста >>
5. Двата
центъра
на деятелност
Наистина много интересно ще бъде, ако някой може да ни докаже това с научна последователност. 8. Несъмнено причините за злото лежат скрити някъде дълбоко в самата Природа. За нас е важно да търсим тези причини. В света има не само колебание и движение на елементите, но съществува и непримирима борба между силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е вярно както за физическите, така и за нравствените и духовните сили.
5. Двата
центъра
на деятелност
1. В живота има два центъра на деятелност: – център на положителните сили, т. е. на доброто; – център на отрицателните сили, т. е. на злото.
към текста >>
1. В живота има два
центъра
на деятелност:
8. Несъмнено причините за злото лежат скрити някъде дълбоко в самата Природа. За нас е важно да търсим тези причини. В света има не само колебание и движение на елементите, но съществува и непримирима борба между силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е вярно както за физическите, така и за нравствените и духовните сили. 5. Двата центъра на деятелност
1. В живота има два
центъра
на деятелност:
– център на положителните сили, т. е. на доброто; – център на отрицателните сили, т. е. на злото. 2. Много е важно до кой център е по-близо нашият живот и кои сили упражняват по-силно влияние върху душевните ни стремежи.
към текста >>
–
център
на положителните сили, т. е.
За нас е важно да търсим тези причини. В света има не само колебание и движение на елементите, но съществува и непримирима борба между силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е вярно както за физическите, така и за нравствените и духовните сили. 5. Двата центъра на деятелност 1. В живота има два центъра на деятелност:
–
център
на положителните сили, т. е.
на доброто; – център на отрицателните сили, т. е. на злото. 2. Много е важно до кой център е по-близо нашият живот и кои сили упражняват по-силно влияние върху душевните ни стремежи. Трябва да знаем кои са причините за:
към текста >>
–
център
на отрицателните сили, т. е.
Това е вярно както за физическите, така и за нравствените и духовните сили. 5. Двата центъра на деятелност 1. В живота има два центъра на деятелност: – център на положителните сили, т. е. на доброто;
–
център
на отрицателните сили, т. е.
на злото. 2. Много е важно до кой център е по-близо нашият живот и кои сили упражняват по-силно влияние върху душевните ни стремежи. Трябва да знаем кои са причините за: – лъжата; – подлостта;
към текста >>
2. Много е важно до кой
център
е по-близо нашият живот и кои сили упражняват по-силно влияние върху душевните ни стремежи.
1. В живота има два центъра на деятелност: – център на положителните сили, т. е. на доброто; – център на отрицателните сили, т. е. на злото.
2. Много е важно до кой
център
е по-близо нашият живот и кои сили упражняват по-силно влияние върху душевните ни стремежи.
Трябва да знаем кои са причините за: – лъжата; – подлостта; – безчестието; – грабителството;
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Всичко, което законът на тежестта извършва, е известно налягане върху материята, което науката нарича теготене или падане на телата в пространството към
центъра
на тежестта.
Ако във Вселената съществуваше и действаше само законът на теготенето – именно частиците да се привличат с еднаква сила, то Вселената не би достигнала настоящето си положение и не би приела настоящия си образ. Имоверно е да предположим, че частиците на веществото биха се сгрупирували в една обща маса, която не щеше да е приспособена за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независещи единици, без да проявят своята вътрешна деятелност, която е лежала скрита в естеството им. Те щяха да се прилепят един до други по един механически начин, но никога не биха влезли в по-тясна связ. Това заключение извличаме от факта, че теготенето по естеството си е повечето механическа сила на движенията, с помощта на която частиците и телата са били турени в пространството на подобаващите им места.
Всичко, което законът на тежестта извършва, е известно налягане върху материята, което науката нарича теготене или падане на телата в пространството към
центъра
на тежестта.
Върху неговата първоначална основа почива неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго, освен изражение на известно количество сила, която е затворена в естеството им. Всичката работа на теготенето е да поддържа един установен ред, вече отдавна създаден от предидущи причини и начала, освен това да спазва същевременно единство помежду всичките отделни дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. При всичко, че всемирното теготене играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни факти ни навеждат към мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на теготенето не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното сродство на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен. Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена.
към текста >>
Очевидно противоречие и не леност Ако пък приемем учението на идеалиста за основно и допуснем само действителността на ума, а отхвърлим реалността на материята, значи да дойдем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък,
центъра
на всичката ни настояща деятелност.
Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста. Мислим сериозно: ако приемем учението на материалиста за истина, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е. да приемем, че человек не е нищо друго, освен един куп от атоми. Да постъпим по този начин значи да влезем в стълкновение с естеството на разума си, т.е. да отхвърлим присъствието на мислите в душата си.
Очевидно противоречие и не леност Ако пък приемем учението на идеалиста за основно и допуснем само действителността на ума, а отхвърлим реалността на материята, значи да дойдем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък,
центъра
на всичката ни настояща деятелност.
И всякой знае, че всичко у нас не е само ум. Значи нито едното, нито другото учение съдържа цялата истина. Пред нас лежи дилемата на триъгълника, в която всякой ъгъл си предполага да е целият триъгълник и че без неговото присъствие съществуването на триъгълника е невъзможно. Това е нещастието, което е сполетяло богослова, материалиста и идеалиста. Но ако един триъгълник не може да съществува без присъствието на един от ъглите си, то тъй също и един ъгъл не може да съществува без присъствието на една от страните си; но и самата страна не може да съществува без присъствието на една от точките на правата линия.
към текста >>
към първия
център
на тежестта.
Но чудното е, че онова, което мислим за празно, то за чудо е пълно. Кой някога си е въобразявал, че в една капка вода могат да живеят хиляди и милиони животинки. Мислим обаче случката за маловажна, но работата става сериозна. Съседните атоми, които досега се гледаха спокойни и безопасни същества, стават опасни. В един миг хиляди и милиарди сподвижници се вече намират на мястото, хванати един с други, да се навалят към двамата първи, към средоточието на схватката, т.е.
към първия
център
на тежестта.
Тук вече ние имаме праволинейно движение, от което са се образували отпосле всички други форми на движението. Почва се тогава тикане, блъскане, тласкане, дърпане – цяла Вавилония, казваме ний. Чува се шум, врява, крясък наоколо. „Бунт – казваме си, – навярно.“ Що за смущение?
към текста >>
8. Основното и най-важното, което извършва законът на Гравитацията, е упражняването на налягане върху материята, наречено от науката притегляне или падане на телата в пространството към
центъра
на тежестта.[136]
5. Ако обаче във вселената съществуваше и действаше само законът на Гравитацията, по силата на който материалните частици взаимно се привличат, вселената не би придобила сегашния си вид. 6. Можем да предположим, че под действието само на Гравитацията частиците на материята биха се събрали в една огромна обща маса, която не би послужила за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независими единици, без да могат да проявят скритите възможности на своето естество. Те щяха да се прилепят един към друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си. 7. Това заключение можем да извадим от факта, че Гравитацията се изразява най-вече в механическо движение, с помощта на което материалните тела са били поставени в пространството на съответните им места.
8. Основното и най-важното, което извършва законът на Гравитацията, е упражняването на налягане върху материята, наречено от науката притегляне или падане на телата в пространството към
центъра
на тежестта.[136]
9. Действието на този закон е причина за неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго освен израз на определено количество затворена в тях енргия. 10. Основната задача на закона на Гравитацията е да поддържа един установен ред, създаден от предшестващи причини и начала. Същевременно с това той е призван да запази единството между всички дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. 3. Закон на Всемирното сродство[137]
към текста >>
3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните духовни сили, с оня мощен
център
на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер.
1. Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се поправи един развален и разстроен мозък. Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер. Най-опасното нещо, по думите на древните мъдреци, е зле настроеното сърце. 2. Най-голямата трудност при разстроения мозък е в поправянето на развалените му „части” и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие. Никой освен самата природа не може да възстанови това равновесие.
3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните духовни сили, с оня мощен
център
на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер.
4. Голямата опасност при зле настроеното сърце лежи в динамичната му сила, която може да избухне като вулкан винаги, щом злото се докосне до него. Такова сърце не може да бъде укротено от нищо друго освен от Любовта. 5. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде покварено. Кой може да го познае? ”(Йер. 17:9).
към текста >>
12. Ако пък приемем учението на идеалиста за вярно и допуснем само съществуването на ума, а отхвърлим реалността на материята, ще влезем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък –
центъра
на цялата ни настояща дейност.
11. Ако приемем учението на материалиста за вярно, трябва да отхвърлим реалността на ума, т. е. да приемем, че човек не е нищо друго освен един куп от атоми. В такъв случай обаче ние ще влезем в стълкновение с естеството на своя разум, т.е. ще трябва да отхвърлим присъствието на мислите в душата си. Очевидно това е едно противоречие.
12. Ако пък приемем учението на идеалиста за вярно и допуснем само съществуването на ума, а отхвърлим реалността на материята, ще влезем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък –
центъра
на цялата ни настояща дейност.
Всеки знае, че не всичко у нас е само ум. 13. Значи нито в едното, нито в другото учение се съдържа цялата истина. 14. Ние сме изправени пред „дилемата на триъгълника”, където всеки ъгъл претендира да е целият триъгълник и твърди, че без него съществуването на фигурата би било невъзможно. Това е един омагьосан кръг, в който се въртят теологът, материалистът и идеалистът. 15. Ако триъгълникът не може да съществува без един от ъглите си, то също така и ъгълът не може да съществува без някоя от страните си.
към текста >>
около първия
център
на тежестта.
” Но онова, което мислим за празно, то всъщност е пълно, то е истинско чудо! Бихме ли могли да си представим, че например в една капка вода има хиляди и милиони частици?! 8. Мислим си, че случката е маловажна, но работата става сериозна. Ето че и съседните атоми, индиферентни дотогава, биват обхванати от същото безпокойство и стават опасни. В един миг безброй много атоми, захванати по два, започват да се трупат около първите два – там, където е средоточието на схватката, т. е.
около първия
център
на тежестта.
Това е вече едно праволинейно движение, от което по-късно са се образували всички други форми на движението. 9. Тогава се започва едно блъскане, тласкане, дърпане – цяло „вавилонско стълпотворение”! [146] Чува се шум, врява, крясък – истински бунт! Вестта с неописуема бързина се разпространява навсякъде във вселената. Силите влизат в стълкновение.
към текста >>
4.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто
център
е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация.
Киров звучи с отчаян вопъл: О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! (1899 г.). Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление. За да заключим анализа на категорията ученик, могат да се формулират следните твърдения: П.
Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто
център
е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация.
Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна.
към текста >>
5.
Петър Дънов - №24
Този стълб Господен, като наближи към
центъра
на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски.
Той става ми се явява на небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата ми. Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток.
Този стълб Господен, като наближи към
центъра
на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски.
После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки.
към текста >>
6.
Петър Дънов - №30
Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия
център
на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него.
Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението.
Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия
център
на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него.
Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние.
към текста >>
7.
Пеню Киров - №40
Фаулър душевните способности са обозначени с №17, а
центърът
на надеждата (за който говори Пеню Киров) - с №16, т.е.
1900 г.) П. Дънов показва, че е много огорчен от тези „спорове" и от профанирането на Името Божие. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 142. Тук е използван термин от френологията. На френологичната карта на Р. Н.
Фаулър душевните способности са обозначени с №17, а
центърът
на надеждата (за който говори Пеню Киров) - с №16, т.е.
той се намира точно до тях. Френологията (от гр. „френо" - ум и „логос" - наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Възниква в началото на XIX век. Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н.
към текста >>
8.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Този стълб Господен, като наближи към
центъра
на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски.
Той става ми се явява на небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата ми. Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток.
Този стълб Господен, като наближи към
центъра
на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски.
После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки.
към текста >>
9.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия
център
на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него.
Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението.
Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия
център
на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него.
Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние.
към текста >>
Фаулър душевните способности са обозначени с №17, а
центърът
на надеждата (за който говори Пеню Киров) - с №16, т.е.
1900 г.) П. Дънов показва, че е много огорчен от тези „спорове" и от профанирането на Името Божие. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 142. Тук е използван термин от френологията. На френологичната карта на Р. Н.
Фаулър душевните способности са обозначени с №17, а
центърът
на надеждата (за който говори Пеню Киров) - с №16, т.е.
той се намира точно до тях. Френологията (от гр. „френо" - ум и „логос" - наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Възниква в началото на XIX век. Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н.
към текста >>
10.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един
център
- Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина.
Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята.
Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един
център
- Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина.
Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците.
към текста >>
11.
№56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Поморие, по това време голям административен
център
.
26 Гьозекен (тур.) – букв. „хубав изглед“. По това време сравнително голямо село, което през 1934 г. е преименувано на гр. Обзор. 27 Анхиало – старото име на гр.
Поморие, по това време голям административен
център
.
28 В регистрите на училището от това време е записано: „През учебната1896/97 г. идва учителят Иван Куцаров, родом от с. Ботево [на 10 км от с. Николаевка], Варненско, който е учителствал ок. 5 години непрекъснато.
към текста >>
12.
№60 (Пеню Киров)
Като ме види, веднага се засяга един
център
– иска да ми обърне вниманието.
Говори ми, какво си си замърдал лицето? Защо искаш неща, които не разбираш? Ако е за знание, остави твоето знание! “. Той казва: „Извини! “. Докарах малко съзнанието му.
Като ме види, веднага се засяга един
център
– иска да ми обърне вниманието.
По този начин ти не можеш да обърнеш внимание: ти седиш и си под влиянието на по-низши духове. Ти ми говори на мене. Ти ме считаш в дадения случай като другите хора. Като те гледам вчера на пазаря: говориш на другите хора – и на мене говориш по същия начин. Ти искаш да ми обърнеш вниманието.
към текста >>
13.
№73 (Петър Дънов)
Тя е изявен общественик и нейният дом става
център
за срещи на градския елит.
„Дунавска" №244 --------------------------------- 76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м. декември 1900 година. По характер тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея.
Тя е изявен общественик и нейният дом става
център
за срещи на градския елит.
Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“.
към текста >>
14.
№74 (Пеню Киров)
Тя става и
център
на първите последователи на Учението, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми. Д.
Доспевски, Г. Данаилов и др. Това са едни от най-изтъкнатите за времето си писатели и общественици. Книжарницата на Д. Голов е своеобразен „Малък клуб“, както са я наричали онези, които отивали там, за да беседват на духовни и философски или културно-политически теми.
Тя става и
център
на първите последователи на Учението, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми. Д.
Голов, заедно с П. Гумнеров са бързописци и те стенографират част от първите сказки на Учителя П. Дънов, както и словото от годишните срещи на Веригата – съборите от 1905 до 1915 г. През 1914 Д. Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф.
към текста >>
15.
№94 (Пеню Киров)
Зданията в
центъра
на града – високи, а в краищата – по-ниски.
Работя във финан[совото] отдел[ение], приврем[енно], писар с 65 лв. и нещо чисти пари. И тъй, с този Промисъл Божий ще прекарам зимата, понеже работата е само за 2-3 месеца. Едно ново има в мене – и то е, че твърде много са ме напуснали физическите ми сили; причините на това не зная и не мога да разбера, но затуй пък духом съм все по-силен [зачеркнато от П. К.]. Наскоро, преди 5-6 дни, гледах в съня си, че слънцето е на малък обед, а тъкмо посред небето – един голям величествен град, който бе доста далече, но пък и много близо.
Зданията в
центъра
на града – високи, а в краищата – по-ниски.
Или тъй да кажа, че градът бе едно здание с много подразделения. Докато гледах този хубав град, отправо него в небето се образуваха няколко кръга един в други. А най- долу, до нас наблизо, се появиха едни бели человеци, или жени да кажа, но много величествени. Голям ръст, разкошни облекла, като старовремешните тоги, и в десниците си държаха по един меч с широко раздвоени върхове. Но самите мечове бяха като от вятър, както и человеците.
към текста >>
16.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2
Поморие, по това време голям административен
център
.
„хубав изглед“. По това време сравнително голямо село, което през 1934 г. е преименувано на гр. Обзор. 27 Анхиало – старот о име на гр.
Поморие, по това време голям административен
център
.
28 В регистрите на училището от това време е записано: „През учебната 1896/97 г. идва учителят Иван Куцаров, родом от с. Ботево [на 10 км от с. Николаевка], Варненско, който е учителствал ок.
към текста >>
17.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6
Като ме види, веднага се засяга един
център
– иска да ми обърне вниманието.
Говори ми, какво си си замърдал лицето? Защо искаш неща, които не разбираш? Ако е за знание, остави твоето знание! “. Той казва: „Извини! “. Докарах малко съзнанието му.
Като ме види, веднага се засяга един
център
– иска да ми обърне вниманието.
По този начин ти не можеш да обърнеш внимание: ти седиш и си под влиянието на по-низши духове. Ти ми говори на мене. Ти ме считаш в дадения случай като другите хора. Като те гледам вчера на пазаря: говориш на другите хора – и на мене говориш по същия начин. Ти искаш да ми обърнеш вниманието.
към текста >>
18.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7
Тя е изявен общественик и нейният дом става
център
за срещи на градския елит.
декември 1900 година (за М. Казакова вж. и бел. № 12). По характер тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея.
Тя е изявен общественик и нейният дом става
център
за срещи на градския елит.
Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана.
към текста >>
19.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11
Тя става и
център
на първите последователи на Учението, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми. Д.
Доспевски, Г. Данаилов и др. Това са едни от най-изтъкнатите за времето си писатели и общественици. Книжарницата на Д. Голов е своеобразен „Малък клуб“, както са я наричали онези, които отивали там, за да беседват на духовни и философски или културно-политически теми.
Тя става и
център
на първите последователи на Учението, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми. Д.
Голов, заедно с П. Гумнеров са бързописци и те стенографират част от първите сказки на Учителя П. Дънов, както и словото от годишните срещи на Веригата – съборите от 1905 до 1915 г. През 1914 Д. Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф.
към текста >>
20.
ПРЕДГОВОР
По този начин учениците се доближават до един общ
център
, образуват „верига", духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера.
Понякога Учителя е посещавал Бургас и Сливен и веднъж годишно се е осъществявала общо среща-събор във Варна. Живата, непрекъсната връзка са били писмата. Учителя чрез тях напътства, насърчава, изпраща послания, дава здравни съвети, рецепти, молитви, препоръчва избрани текстове от Библията за работа. Основната задача е непрекъснатото нравствено усъвършенстване и постигането на истинско физическо здраве. Ключовата дума е „чистота".
По този начин учениците се доближават до един общ
център
, образуват „верига", духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера.
Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя. Той посреща уморените пътници на височините пред града. Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа.
към текста >>
По този начин учениците се доближават до един общ
център
, образуват „верига",
Понякога Учителя е посещавал Бургас и Сливен и веднъж годишно се е осъществявала общо среща-събор във Варна. Живата, непрекъсната връзка са били писмата. Учителя чрез тях напътства, насърчава, изпраща послания, дава здравни съвети, рецепти, молитви, препоръчва избрани текстове от Библията за работа. Основната задача е непрекъснатото нравствено усъвършенстване и постигането на истинско физическо здраве. Ключовата дума е „чистота".
По този начин учениците се доближават до един общ
център
, образуват „верига",
духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера. Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя. Той посреща уморените пътници на височините пред града.
към текста >>
21.
18 ПИСМО
Този стълб Господен като наближи към
центъра
на Небето, се раздели на две части, по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски.
Той става и ми се явява на Небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата Ми. Аз Го познавам и с каква радост Го очаквам да се яви сутрин. Той се явява на различни места. На 20 август тази слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духате силен вятър от изток.
Този стълб Господен като наближи към
центъра
на Небето, се раздели на две части, по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски.
После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата Л и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана и по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки.
към текста >>
22.
Влиянието на Слънчевата Енергия
Първата, външна зачатъчна обвивка се нарича ектодерма (видимата); средната се нарича мезодерма, а която е в
центъра
, вътрешната, се нарича ендодерма.
Строежът на Слънцето и строежът на клетките е подобен. Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготвя енергията; втората я акумулира (събира) и трансформира, а третата я препраща към Земята. Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия; средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна, която я преработва и превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в организма в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша.
Първата, външна зачатъчна обвивка се нарича ектодерма (видимата); средната се нарича мезодерма, а която е в
центъра
, вътрешната, се нарича ендодерма.
Енергията, която нашето Слънце получава от централното Слънце на нашата видима вселена, първоначално е положителна, но после се поляризира на положителна и отрицателна. Има един важен закон: колкото Земята е по-отрицателна, толкова възприемателната ѝ способност на положителната слънчева енергия е по-голяма; и обратно, колкото Земята е по-положителна, толкова е по-малка възприемателната ѝ способност. Всяко небесно тяло приема енергии с отрицателния си полюс, а ги изпраща чрез положителния. Когато един център е положителен, той дава, а когато е отрицателен, взима. Положителната енергия твори, а отрицателната гради.
към текста >>
Когато един
център
е положителен, той дава, а когато е отрицателен, взима.
Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външна зачатъчна обвивка се нарича ектодерма (видимата); средната се нарича мезодерма, а която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма. Енергията, която нашето Слънце получава от централното Слънце на нашата видима вселена, първоначално е положителна, но после се поляризира на положителна и отрицателна. Има един важен закон: колкото Земята е по-отрицателна, толкова възприемателната ѝ способност на положителната слънчева енергия е по-голяма; и обратно, колкото Земята е по-положителна, толкова е по-малка възприемателната ѝ способност. Всяко небесно тяло приема енергии с отрицателния си полюс, а ги изпраща чрез положителния.
Когато един
център
е положителен, той дава, а когато е отрицателен, взима.
Положителната енергия твори, а отрицателната гради. По голямата част от енергията, която нашето Слънце приема от централното Слънце, се консумира от нашето Слънце. И сравнително малка част от нея отива на планетите. Енергиите, които Земята приема от Слънцето, значително се преобразяват. Като проникват в земните пластове, последните поглъщат от тях всички хранителни елементи и остава само това, което не може да ползува.
към текста >>
В точката между веждите или в корена на носа има един разумен
център
, който регулира тези течения около очите.
Например по дясната вежда минава положителна енергия. Тя от там се извива и се спуща под дясното око, където се превръща в отрицателна енергия. От там се качва над лявото око и там е вече отново положителна. След това се спуща под същото око като отрицателна енергия. По този начин в движението си тази енергия образува нещо като осморка.
В точката между веждите или в корена на носа има един разумен
център
, който регулира тези течения около очите.
Този център можем да наречем Мълчаливото, Разумното в природата, което регулира силите. Кръвообращението се дължи главно на електромагнитните течения. Ако те не подкрепяха движението на артериалната кръв, то сърцето не би имало тази възможност само̀. Но кръвта се движи в човешкия организъм благодарение на това, че има един космически импулс в света, който постоянно регулира кръвообръщението на всички организми. На същото космическо електромагнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на Слънцето, планетите и другите небесни тела.
към текста >>
Този
център
можем да наречем Мълчаливото, Разумното в природата, което регулира силите.
Тя от там се извива и се спуща под дясното око, където се превръща в отрицателна енергия. От там се качва над лявото око и там е вече отново положителна. След това се спуща под същото око като отрицателна енергия. По този начин в движението си тази енергия образува нещо като осморка. В точката между веждите или в корена на носа има един разумен център, който регулира тези течения около очите.
Този
център
можем да наречем Мълчаливото, Разумното в природата, което регулира силите.
Кръвообращението се дължи главно на електромагнитните течения. Ако те не подкрепяха движението на артериалната кръв, то сърцето не би имало тази възможност само̀. Но кръвта се движи в човешкия организъм благодарение на това, че има един космически импулс в света, който постоянно регулира кръвообръщението на всички организми. На същото космическо електромагнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на Слънцето, планетите и другите небесни тела. Енергията, която Земята взима от Слънцето, може да се сравни с артериална кръв, а тази, която изпраща към Слънцето може да се сравни с венозна кръв.
към текста >>
23.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот
Единият процес е насочен от
центъра
към периферията и се нарича инволюция, а другият е насочен от периферията към
центъра
и се нарича еволюция.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот В природата съществуват два велики процеса, които взимат участие във всички нейни действия.
Единият процес е насочен от
центъра
към периферията и се нарича инволюция, а другият е насочен от периферията към
центъра
и се нарича еволюция.
Това са два обновляващи процеса, подобни на процесите на кръвообръщението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появят известни разстройства или спънки в тези процеси, вината не е в процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тези процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а този последния, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв.
към текста >>
24.
Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон
Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от
центъра
на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия разумен живот на човека.
Като проучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата. Запример, вземете дихателната система в човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система – стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щастливо и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете предвид кръвообръщението на човека с неговата артериална и венозна системи; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък с неговата отлична организация, тъй идеална и практична. От всичко това човек всякога се замисля за онова разумното, което седи скрито зад проявеното, зад видимото. Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, са вложени в човешкия мозък, разпределени и наредени по неговата повърхност, в разните области, наречени от съвременната анатомия и физиология „лобове“, в неговото дясно и ляво полушарие, в предната и задната част на мозъка, в страничните му области и в коронната част на главата.
Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от
центъра
на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия разумен живот на човека.
Даже с математическа точност можем да определим, с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба. От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува. Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най-щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение. В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата.
към текста >>
25.
ФОРМУЛИ - Всички
И като застанеш на тоя
център
, да няма никаква външна сила, която може да те поклати от твоите основи; тогава кажи така:
Има Бог! Свийте ръката си в юмрук, като палецът да обхване пръстите, и кажете: Има Бог! Формула 230 При най-големите обиди, бури и нещастия да не се размъти твоето сърце, да бъдеш тих и спокоен в душата си.
И като застанеш на тоя
център
, да няма никаква външна сила, която може да те поклати от твоите основи; тогава кажи така:
Тук и никъде! Формула 231 Аз Вярвам само в Един Бог на Любовта, в един Учител на Мг^дростта, в един Дух на Истината.
към текста >>
26.
ФОРМУЛИ - (223-239) 'Придай ни вяра'
И като застанеш на тоя
център
, да няма никаква външна сила, която може да те поклати от твоите основи; тогава кажи така:
Има Бог! Свийте ръката си в юмрук, като палецът да обхване пръстите, и кажете: Има Бог! Формула 230 При най-големите обиди, бури и нещастия да не се размъти твоето сърце, да бъдеш тих и спокоен в душата си.
И като застанеш на тоя
център
, да няма никаква външна сила, която може да те поклати от твоите основи; тогава кажи така:
Тук и никъде! Формула 231 Аз Вярвам само в Един Бог на Любовта, в един Учител на Мг^дростта, в един Дух на Истината.
към текста >>
27.
Формули 240 - 254 Придай ни вяра
И като застанеш на тоя
център
, да няма никаква външна сила, която може да те поклати от твоите основи, тогава кажи така:
Дойдете ли до положение да изпълните това, което Бог ви повелява, ще кажете: Аз ще изпълня волята Божия, ако ще целият свят да ме тъпче. Аз зная, че никоя сила не е в състояние да отнеме от мене това, което Бог ми е дал. формула 247 При най-големите обиди, бури и нещастия да не се размъти твоето сърце, да бъдеш тих и спокоен в душата си.
И като застанеш на тоя
център
, да няма никаква външна сила, която може да те поклати от твоите основи, тогава кажи така:
Тук u никъде! формула 249 Вярвам в едната истинска любов, която изтича от Духа. Вярвам в едната истинска мъдрост, в която се проявява Духът. Вярвам в едната истинска истина, в която се проявява Бог.
към текста >>
28.
Формули 394 - 405 Отец ми работи, и аз работя
Вие трябва да имате един
център
-съсредоточие, към което да се движите, и искайте това нещо от Бога.
Като се съберете в името на Господа, направете едночасово бдение. То ще се състои в размишление, изповед, моление и хваление - кой както чувства ръководството на Духа. Истинска молитва е тази, в която душата и умът се сливат заедно, на такава именно молитва се отговаря. Не само да призовем Господа, а да Го развържем и събудим в себе си. Господ е вътре в нас, но камъкът трябва да се махне от гроба.
Вие трябва да имате един
център
-съсредоточие, към което да се движите, и искайте това нещо от Бога.
формула 404 Господи, научи ме да обичам хората, както Ти ги обичаш, да ги разбирам, както Ти ги разбираш, да ги виждам, както Ти ги виждаш. формула 405 Искаш ли да имаш успех в живота, кажи в себе си и прилагай следните правила: Пази свободата на душата си,
към текста >>
29.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
предава се в двата
центъра
(египетски и палестински) на Есейската езотерична школа;
Цел: да внесе Христовия импулс в човечеството. Ход: започва от Индия чрез мисията на Кришна (около 3000 г. пр. Хр.); преминава през семитските племена и родословието на Авраам; пренася се в Египет, където Мойсей се посвещава в тайните на херметизма;
предава се в двата
центъра
(египетски и палестински) на Есейската езотерична школа;
кулминация на импулса при въплъщаването на Христовия Дух в Исус и при кръстната Му смърт на Голгота; подготвя прехода към западноевропейската културна епоха чрез Александрийската езотерична школа на неопитагорейците, неоплатониците и гностиците. Резултат: Духовното Слънце прониква в сферата на Земята и в човешката душа; създаденото в нея индивидуално, азово съзнание придобива възможност да приема непосредствено откровенията на Духа; развитието на човешкото съзнание се тласва в еволюционна посока. Мисия на Черноморското пространство в хода на Втория културен импулс: а) Предоставя територия за апостолската мисия на свети Андрей Първозванни при кримските скити.
към текста >>
По едни или други исторически обстоятелства тъкмо на Николаевка се пада да стане национално-просветен
център
във Варненско, дори своеобразен парламент на първенците от района, които на 21 май 1860 г.
Първата част е именувана „Предисловието", защото свидетелства за хора и събития от епохата на Българското Възраждане във Варненския регион, повече или по-малко свързани с раждането на Петър Дънов и с формирането на неговата личност. Без преднамерена селекция документите в тази част недвусмислено изразяват възрожденския дух на епохата, която по странни пътища съчетава съдбите на едни от най-добрите българи, вика ги от далечни краища, фокусира в селцето Хадърча (Николаевка) кръвта и интелекта им, вгражда ги в борбите за църковна независимост и после отново ги провожда незнайно някъде. Атанас Георгиев, Константин Дъновски, Сава Доброплодни, Петко Р. Славейков и много други се мярват кратко в историческата драма, за да подготвят място на онова, което идва след тях.
По едни или други исторически обстоятелства тъкмо на Николаевка се пада да стане национално-просветен
център
във Варненско, дори своеобразен парламент на първенците от района, които на 21 май 1860 г.
се събират, отхвърлят Гръцката патриаршия и официално признават самостоятелната Българска Църква в Цариград. Дори Славейков се появява през 1864 г. като учител във Варна, стои два-три месеца и отпътува за Цариград, за да редактира новобългарската езикова версия на Библията от 1871 г. - същата, от която по-късно Учителя Беинса Дуно ще състави „Завета на цветните лъчи на Светлината". На пръв поглед повечето от документите в „Предисловието " преповтарят едни и същи събития, дори на места взаимно се опровергават, но от различните гледни точки се получава своеобразна документална полифония, много по-автентична, отколкото всеки друг еднопланов исторически разбор.
към текста >>
30.
Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА
Още от турско време и сега е
център
на община.
ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА Музейна сбирка, с. Николаевка, Варненска област, открита на 24 май 1977 г. Селото се намира на 30 км северозападно от град Варна.
Още от турско време и сега е
център
на община.
Разположено е на 350 - 400 м над морското равнище от двете страни на Николаевската река, която е начало на река Деде Бунар дере. Реката тече в северна посока, минава край село Засмяново, Ботево, навлиза в Добруджа, става подземна река и се влива в река Дунав. В административно отношение селото принадлежало на Козлуджанската нахия и се наричало Хадърча. Населението на Варненска кааза и Козлуджанска нахия през XIX век е предимно мюсюлманско и се състои от турци, татари и др. Турската колонизация и Руско-турската война в по-късните столетия довеждат до почти пълното изчезване на старобългарското население.
към текста >>
31.
СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО
В самия град Варна,
центъра
на епархията, положението е било по-друго, отколкото в областта.
Хадърджа заело едно особено средищно положение във Варненска околия. На следната година в Хадърджа в ново едно събрание на селата от Варненско тоя забележителен българин, Атанас Чорбаджи, бил избран за представител на Варненско по народните работи в Цариград; и той наистина заминал за там, дето останал като такъв на свои разноски до своята смърт в 1865 г. Българщината, българският дух и съзнание почнали по такъв начин да се пробуждат и издигат твърде рано още през първата половина на XIX в. най-напред по селата и градовцете на Варненската област. И колкото повече течало времето, толкова българското възраждане тук напредвало, сблъсквало се с настъпващия елинизъм, бивало отблъсквано назад от него и накрай влизало в борба с него.
В самия град Варна,
центъра
на епархията, положението е било по-друго, отколкото в областта.
Тук народностното съотношение на християните е било тъкмо обратното, и българите са били в малцинство. Масата на християнското население образували гагаузите, които говорили турски и при всичко, че не били от гръцки произход, фанатично се гърчеели; обаче това е било вече към и след средата на XIX в. До 40-те години във Варна, както и във Варненско, национални противоречия и изобщо въпрос за националности не е имало. Църковната мантия на Цариградската патриаршия е обгръщала и покривала всички православни, без разлика на език и народ. Българите си имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите -турски.
към текста >>
Дъновски и в тоя случай се старае да се постави в
центъра
на събитията (Още по-ясно личи това у Архим.
Те се допълват едно-друго и имат следното съдържание: След освещаването на черквата ни пристигна в гр. Варна на, 20 февруарий нов гръцки владика Йоаким, сегашен гръцки патриарх. Първите епитропи на българската църква бяха Киро Патриков, Спас Димитров, Кожухар Коста Димитров, Константин Димитров и х.Никола Абаджията" Забележително е, че К.
Дъновски и в тоя случай се старае да се постави в
центъра
на събитията (Още по-ясно личи това у Архим.
Михаил Чавдаров, „Петдесетгодишнината на първата бълг. Църква", стр. 26, дето в основата на разказа имаме пак устни съобщения и спомени на К. Дъновски), докато от следващото писмо на Р. х. Мавридов се вижда, че той тогава се е намирал в Хадърджа, отдето варненските българи го извикали да им стане свещеник, а следователно - да участва и в отварянето на българската църква.
към текста >>
32.
КОЯ Е РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Валсерпъ Айн
Системата Изправен юлиански календар е различна от Григорианския, но разискването на същността на тази нова система би изместила
центъра
на настоящата тема.
Така Петровден започва да се чества на 29.VI по църковния календар, което е 12.VII по гражданския. На 19.XII.1968 г. по решение на Светия синод на Българската православна църква църковният календар се реформира. За целта се приема нова календарна система, наречена Изправен юлиански календар. Тя компенсира грешката, натрупана до момента, и приема такава система за отброяване на високосните години, че църковният календар да бъде коректен много векове напред (до 42 680 г.).
Системата Изправен юлиански календар е различна от Григорианския, но разискването на същността на тази нова система би изместила
центъра
на настоящата тема.
Затова само ще кажем, че през 1968 г. след 19.XII (нов стил), Никулден, който е 6.XII по Православния църковен календар, следва след 20.XII (нов стил), Игнажден, който вече и за църквата е 20.XII (реформиран църковен календар). Вследствие на реформата Петровден от 1969 г. е отново на 29.VI и ще продължава да е така и занапред. До 1944 г.
към текста >>
33.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА
В ума и сърцето има по два
центъра
: положителен и отрицателен.
Тая лъчиста енергия образува около главата ни т.н. ореол, виден за ясновидците. Ореолът на човека бива такъв, какъвто е и характерът му. Злъчният човек има зелен ореол, кръвожадният - червен, мъдрият - син и пр. Ореолът на светията е лъчезарен, светложълт.
В ума и сърцето има по два
центъра
: положителен и отрицателен.
Между ума и сърцето винаги трябва да има хармония. ВТОРО СЪБРАНИЕ 13 август 1906 г. Прочете се от Ев. от Йоана, гл.14, cm. 1-14.
към текста >>
34.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА
Близо към Бога сме, когато се приближаваме към
центъра
, а далече сме, когато се отдалечаваме от него.
Земята не е от напредналите души и ако се оставим на нея, няма да напреднем. „Великата блудница" - то е нашата Земя, която, така да се каже, блудства с другите земи. Помнете: има отиване надолу и нагоре. И ако Земята се привлече от по-лош свят, ние ще станем още по-лоши. Близо към Бога и далече от Него.
Близо към Бога сме, когато се приближаваме към
центъра
, а далече сме, когато се отдалечаваме от него.
Така - в един кръг: колкото отиваме към центъра, толкоз по-голям е кръгът. Откак човек се съзнае като човек, необходими са седем прераждания за да стигне до Бога. В седемте прераждания той достига до степента „светия" и по тази група кръгове се отива по Яковата стълба. Как трябва да се повдигате? Във вас теченията още не са свободни, те са още сгъстени.
към текста >>
Така - в един кръг: колкото отиваме към
центъра
, толкоз по-голям е кръгът.
„Великата блудница" - то е нашата Земя, която, така да се каже, блудства с другите земи. Помнете: има отиване надолу и нагоре. И ако Земята се привлече от по-лош свят, ние ще станем още по-лоши. Близо към Бога и далече от Него. Близо към Бога сме, когато се приближаваме към центъра, а далече сме, когато се отдалечаваме от него.
Така - в един кръг: колкото отиваме към
центъра
, толкоз по-голям е кръгът.
Откак човек се съзнае като човек, необходими са седем прераждания за да стигне до Бога. В седемте прераждания той достига до степента „светия" и по тази група кръгове се отива по Яковата стълба. Как трябва да се повдигате? Във вас теченията още не са свободни, те са още сгъстени. Вие все се пазите един от друг и се страхувате един от друг.
към текста >>
За да бъдете в Божествена хармония, трябва да се държите винаги [във връзка] с Главния
център
.
Ти си илюзия и нямаш сила над мен." Защото лошите духове понякога хипнотизират и връзват человека, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух. Когато дължим на някого, ние постоянно мислим за него, неговите магнетически течения ни препятстват и ни спират. Затова добре е всякой да се освободи от онова, което дължи на другиго. Така е и със скарването: някой те обиди, например, и ти постоянно мислиш защо те е обидил. Ако искаш да се освободиш, трябва или у него да се роди съзнание, или ти трябва да оставиш тази мисъл да си отиде.
За да бъдете в Божествена хармония, трябва да се държите винаги [във връзка] с Главния
център
.
Например, направете такъв един опит: когато се намерите в крайна нужда, обърнете се към мене със съзнанието и аз ще ви помогна. Пазете се от мислите на гордостта. Молете се един за другиго, защото на другите като не е добре, и на вас не е добре. Ако мислиш, че ти си спасен, а хората не са спасени, знай, че ти сам не си спасен. А когато мислиш, че хората са спасени, тогава и ти си спасен.
към текста >>
35.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
Защото този конус подразбира един принцип на Божествен
център
, който се върти около себе си.
И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да [се] твори материя. И така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип той развива тях самите - самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние.
Защото този конус подразбира един принцип на Божествен
център
, който се върти около себе си.
Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си. А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията. Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и человек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак.
към текста >>
А щом остава в самия
център
, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията.
Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да [се] твори материя. И така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип той развива тях самите - самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си.
А щом остава в самия
център
, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията.
Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и человек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. - Известни лъчи ще минат по права линия.
към текста >>
". Ето защо, вие трябва да имате един
център
- средоточие, към което да се движите и искайте това нещо от Бога.
Индийската карма казва: искаш-не искаш, трябва да работиш, а после иди където искаш; а това вече е неволя. За тази година направете следу-ющия опит. По два начина можете да се молите. Едни искат: „Дай ми, Господи, това и това"; а пък други думат: „Дай ми, Господи, това, което Ти намериш за добре". Но когато Господ им даде това, което Той иска, те започват да казват: „Ха, аз това не съм искал!
". Ето защо, вие трябва да имате един
център
- средоточие, към което да се движите и искайте това нещо от Бога.
Например, аз съм един земеделец; искам от Бога да се благословят всичките земеделци и тогава и аз ще бъда благословен. Вие трябва да почитате Бога в себе си и в другите хора. Вие сте в българския народ и трябва да се постараете да повдигнете акциите на българския народ. В нашата Верига, обаче, няма равновесие, защото повечето от вас имате желания, които не могат да хващат корени. И затова не може да се въдвори равновесие.
към текста >>
При образуването на Слънчевата система трябваше да се образува един
център
, около който де се въртят всичките вещества, т.е.
Какво трябва да бъде вашето достойнство? Аз ще ви кажа как трябва да постъпвате, но ако веднъж злоупотребите, няма вече да спо-лучвате, защото вашата душа ще се съедини с долните сфери. Какво трябва да направите? През миналата година, например, вие имахте добър случай, но се усъмнихте, та затова вашата работа заприлича на петровата, който потъваше, само защото се усъмни. Причината за вашето потъване и несполука е вашето мало-верие и съмнение.
При образуването на Слънчевата система трябваше да се образува един
център
, около който де се въртят всичките вещества, т.е.
всичко да се върти около Слънцето. Така ако при вашите желания вие не можете да се съсредоточите в един център, то не може да сполучвате. Имате нужда, например, от пари; добре. Господ има своите посланици, чрез които ще ви се донесат парите. Виждате, че Христос искаше хляб за народа и забележете, че едно дете му донесе такъв.
към текста >>
Така ако при вашите желания вие не можете да се съсредоточите в един
център
, то не може да сполучвате.
Какво трябва да направите? През миналата година, например, вие имахте добър случай, но се усъмнихте, та затова вашата работа заприлича на петровата, който потъваше, само защото се усъмни. Причината за вашето потъване и несполука е вашето мало-верие и съмнение. При образуването на Слънчевата система трябваше да се образува един център, около който де се въртят всичките вещества, т.е. всичко да се върти около Слънцето.
Така ако при вашите желания вие не можете да се съсредоточите в един
център
, то не може да сполучвате.
Имате нужда, например, от пари; добре. Господ има своите посланици, чрез които ще ви се донесат парите. Виждате, че Христос искаше хляб за народа и забележете, че едно дете му донесе такъв. Така и вие сторете. Съсредоточете вашето желание и Господ ще го изпълни.
към текста >>
36.
ТОДОР СТОИМЕНОВ
Това Братство работи между всички народи под различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един
център
- Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина.
А ние, тримата - Пеньо Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси. На връх Великден 1900 г. щастието ни бе голямо - двамата с Пеньо Киров се срещнахме във Варна лично с г-н Дънов. Аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е Видимият представител на Невидимото Велико Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята.
Това Братство работи между всички народи под различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един
център
- Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина.
Тия принципи ще преобразят света като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Христос казва наистина „Аз съм кротък и смирен по сърце", но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великия революционер в полето на Духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците." През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София на Изгрева.
към текста >>
37.
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ
Михаил Иванов се хваща на работа като писар във военновременен снабдителен
център
, няколко пъти пътува с влак до София.
Една сутрин стоял на морския бряг, наоколо растели плодни дървета. Внезапно се намерил потънал в бликаща светлина. „Видях красиво същество с преливащи цветове", разказва по-късно той. Започва Първата световна война. През 1916 г.
Михаил Иванов се хваща на работа като писар във военновременен снабдителен
център
, няколко пъти пътува с влак до София.
Още при първото си отиване в столицата посетил Софийската библиотека, избрал си няколко превода на Рудолф Щайнер, но някакъв проникновен библиотекар му посочил новоизлязла брошура: „Ето, това трябва да прочетете". Когато се качил на влака за Варна, забелязал, че някъде е запилял книгите от Щайнер и се зачел в препоръчаната му брошура. Била от някой си Петър Дънов. „Този надминава другите - рекъл си Михаил, - как ли мога да се срещна с него? "
към текста >>
38.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1906
В ума и сърцето има по два
центъра
– положителен и отрицателен.
Тая лъчиста енергия образува около главата ни т.нар. ореол, виден за ясновидците. Ореолът на човека бива такъв, какъвто е и характерът му. Злъчният човек има зелен ореол, кръвожадният – червен, мъдрият – син, и прочее. Ореолът на светията е лъчезарен, светложълт.
В ума и сърцето има по два
центъра
– положителен и отрицателен.
Между ума и сърцето винаги трябва да има хармония. Второ събрание, 13 август Прочете се от Евангелие от Йоанна 14:1-14. Говори се върху пространството и времето, които съществуват в Духовния мир. Ние тук, на Земята, сме в отрицателен полюс, а положителният полюс е горе, в Небето – към него трябва да се стремим.
към текста >>
39.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.
Близо към Бога сме, когато се приближаваме към
центъра
, а далече сме, когато се отдалечаваме от него.
Земята не е от напредналите души и ако се оставим на нея, няма да напреднем. „Великата блудница“ – то е нашата Земя, която, така да се каже, блудства с другите земи. Помнете: има отиване надолу и нагоре. И ако Земята се привлече от по-лош свят, ние ще станем още по-лоши. Близо към Бога и далече от Него.
Близо към Бога сме, когато се приближаваме към
центъра
, а далече сме, когато се отдалечаваме от него.
Така – в един кръг: колкото отиваме към центъра, толкоз по-голям е кръгът. Откак човек се съзнае като човек, необходими са седем прераждания, за да стигне до Бога. В седемте прераждания той достига до степента светия. И по тази група кръгове се отива по Яковата стълба (Фиг. 3). Фигура 3.
към текста >>
Така – в един кръг: колкото отиваме към
центъра
, толкоз по-голям е кръгът.
„Великата блудница“ – то е нашата Земя, която, така да се каже, блудства с другите земи. Помнете: има отиване надолу и нагоре. И ако Земята се привлече от по-лош свят, ние ще станем още по-лоши. Близо към Бога и далече от Него. Близо към Бога сме, когато се приближаваме към центъра, а далече сме, когато се отдалечаваме от него.
Така – в един кръг: колкото отиваме към
центъра
, толкоз по-голям е кръгът.
Откак човек се съзнае като човек, необходими са седем прераждания, за да стигне до Бога. В седемте прераждания той достига до степента светия. И по тази група кръгове се отива по Яковата стълба (Фиг. 3). Фигура 3. Как трябва да се повдигате?
към текста >>
За да бъдете в Божествена хармония, трябва да се държите винаги [във връзка] с Главния
център
.
Ще виждате, че сте скубали косата на един ваш приятел, та ще се разкаете. Ако дойде една лоша мисъл, кажете ¢: „Ти не съществуваш и нямаш сила над мен, ти си илюзия и нямаш сила над мен.“ Защото лошите духове понякога хипнотизират и връзват човека, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух. Когато дължим на някого, ние постоянно мислим за него, неговите магнетически течения ни препятстват и ни спират; затова добре е всякой да се освободи от онова, което дължи на другиго. Така е и със скарването: някой те обиди например и ти постоянно мислиш защо те е обидил. Ако искаш да се освободиш, трябва или у него да се роди съзнание, или ти трябва да оставиш тази мисъл да си отиде.
За да бъдете в Божествена хармония, трябва да се държите винаги [във връзка] с Главния
център
.
Например направете такъв един опит: когато се намерите в крайна нужда, обърнете се към мене със съзнанието и аз ще ви помогна. Пазете се от мислите на гордостта. Молете се един за другиго, защото на другите като не е добре, и на вас не е добре. Ако мислиш, че ти си спасен, а хората не са спасени, знай, че ти сам не си спасен. А когато мислиш, че хората са спасени, тогава и ти си спасен.
към текста >>
40.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
Защото този конус подразбира един принцип на Божествен
център
, който се върти около себе си.
Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да твори материя. И така Бог твори и винаги твори чрез духовете. И чрез този творчески принцип Той развива тях самите – самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние.
Защото този конус подразбира един принцип на Божествен
център
, който се върти около себе си.
Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си. А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията. Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои – по-малко, и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и човек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак.
към текста >>
А щом остава в самия
център
, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията.
И така Бог твори и винаги твори чрез духовете. И чрез този творчески принцип Той развива тях самите – самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си.
А щом остава в самия
център
, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията.
Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои – по-малко, и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и човек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. Известни лъчи ще минат по права линия.
към текста >>
“ Ето защо вие трябва да имате един
център
– средоточие, към което да се движите, и искайте това нещо от Бога.
Под думата карма се разбира нужда. Индийската карма казва: „Искаш, не искаш, трябва да работиш, а после иди където искаш“ – а това вече е неволя. За тази година направете следующия опит. По два начина можете да се молите. Едни искат: „Дай ми, Господи, това и това“, а пък други думат: „Дай ми, Господи, това, което Ти намериш за добре.“ Но когато Господ им даде това, което Той иска, те започват да казват: „Ха, аз това не съм искал!
“ Ето защо вие трябва да имате един
център
– средоточие, към което да се движите, и искайте това нещо от Бога.
Например аз съм един земеделец; искам от Бога да се благословят всичките земеделци и тогава и аз ще бъда благословен. Вие трябва да почитате Бога в себе си и в другите хора. Вие сте в българския народ и трябва да се постараете да повдигнете акциите на българския народ. В нашата Верига обаче няма равновесие, защото повечето от вас имате желания, които не могат да хващат корени. И затова не може да се въдвори равновесие.
към текста >>
При образуването на Слънчевата система трябваше да се образува един
център
, около който да се въртят всичките вещества, т.е.
Какво трябва да бъде вашето достойнство? Аз ще ви кажа как трябва да постъпвате, но ако веднъж злоупотребите, няма вече да сполучвате, защото вашата душа ще се съедини с долните сфери. Какво трябва да направите? През миналата година например вие имахте добър случай, но се усъмнихте, та затова вашата работа заприлича на Петровата, който потъваше само защото се усъмни. Причината за вашето потъване и несполука е вашето маловерие и съмнение.
При образуването на Слънчевата система трябваше да се образува един
център
, около който да се въртят всичките вещества, т.е.
всичко да се върти около Слънцето. Така, ако при вашите желания вие не можете да се съсредоточите в един център, то не може да сполучвате. Имате нужда например от пари – добре, Господ има своите посланици, чрез които ще ви се донесат парите. Виждате, че Христос искаше хляб за народа, и забележете, че едно дете му донесе такъв. Така и вие сторете – съсредоточете вашето желание и Господ ще го изпълни.
към текста >>
Така, ако при вашите желания вие не можете да се съсредоточите в един
център
, то не може да сполучвате.
Какво трябва да направите? През миналата година например вие имахте добър случай, но се усъмнихте, та затова вашата работа заприлича на Петровата, който потъваше само защото се усъмни. Причината за вашето потъване и несполука е вашето маловерие и съмнение. При образуването на Слънчевата система трябваше да се образува един център, около който да се въртят всичките вещества, т.е. всичко да се върти около Слънцето.
Така, ако при вашите желания вие не можете да се съсредоточите в един
център
, то не може да сполучвате.
Имате нужда например от пари – добре, Господ има своите посланици, чрез които ще ви се донесат парите. Виждате, че Христос искаше хляб за народа, и забележете, че едно дете му донесе такъв. Така и вие сторете – съсредоточете вашето желание и Господ ще го изпълни. Бог разпределя всичко и Той е, който всички обича еднакво. Обаче виждаме, че всички блага не са еднакво разпределени – защо?
към текста >>
41.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Всякога, когато сте в мъчнотия, обръщайте се за помощ към
центъра
на Веригата.
Г-н Дънов извести, че програмата за утре, 18-того, вторник, е следната: в 9 ч. – разискване върху ученията на Библията, а в 7 ч. вечерта – събрание, което ще бъде посветено на домовете на Веригата. И тук ни се обясни, че това показвало, че и Веригата си има свои домове: Всичките подразделения на Християнството са домове на Веригата.
Всякога, когато сте в мъчнотия, обръщайте се за помощ към
центъра
на Веригата.
Най-благоприятното време за молене са часовете от 9 до 12 ч. вечер и от 1 до 4 ч. сутрин. Обръщане към центъра на Веригата значи да се обърнете към Господа за помощ и ако видите, че се раздвоявате вътрешно, то се обърнете към мен, аз ще ви улесня. Духовете винаги ви впрягат, когато съгрешите, а когато живеете за и във Господа, тогава пък вие впрягате духовете и те ви слугуват – и много добре ще ви служат. Разбира се, други са духовете, които ще ти помагат, когато живееш добре, а други са, които ще те впрегнат, ако сгрешиш.
към текста >>
Обръщане към
центъра
на Веригата значи да се обърнете към Господа за помощ и ако видите, че се раздвоявате вътрешно, то се обърнете към мен, аз ще ви улесня.
И тук ни се обясни, че това показвало, че и Веригата си има свои домове: Всичките подразделения на Християнството са домове на Веригата. Всякога, когато сте в мъчнотия, обръщайте се за помощ към центъра на Веригата. Най-благоприятното време за молене са часовете от 9 до 12 ч. вечер и от 1 до 4 ч. сутрин.
Обръщане към
центъра
на Веригата значи да се обърнете към Господа за помощ и ако видите, че се раздвоявате вътрешно, то се обърнете към мен, аз ще ви улесня.
Духовете винаги ви впрягат, когато съгрешите, а когато живеете за и във Господа, тогава пък вие впрягате духовете и те ви слугуват – и много добре ще ви служат. Разбира се, други са духовете, които ще ти помагат, когато живееш добре, а други са, които ще те впрегнат, ако сгрешиш. Човек е един цар, когото в случай на грях поданиците му го детронират. Когато човек падне в слабост, да знаете, че духовете са взели връх над него и помощта обезателно трябва да дойде отвън. Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ, защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците.
към текста >>
42.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
А третата мисъл е да имаме един
център
- също, както когато правим къща, търсим да положим основа.
Може ли един планински връх да влияе върху долината? При разтопяването на снега възможно е да се запълни някоя долина и да отнесе нещо от нея, но това нищо не значи, защото отнесеното е било на повърхността и долината в качествено отношение си остава все долина. Не осъждайте света, защото лошите светски хора служат за нас. Па и в Писанието нали е казано: „Дъждът се изпраща на грешни и на праведни."117 Втората мисъл е, че ние трябва да имаме прямо съединение.
А третата мисъл е да имаме един
център
- също, както когато правим къща, търсим да положим основа.
И първото нещо на човека е да има една основа, а то е Добродетелта, която е неизменяема ядка и която с минаването ни през страдания Господ сгъстява. Та в тази форма Той започва да гради ново тяло, което трябва да се съгради само върху Добродетелта. Като дойдете до Любовта, ще се научите, че трябва да слугувате. И в слугуването Божествената Любов ще се прояви. Господарството е най-отегчителното нещо.
към текста >>
Седем, то е
центърът
на шестоъгълника.
Двете, то е Божествената Любов, но това число е, което се поддава. Три, то е смисълът на Живота, целта, към която се стремим; то е и повдигане, сила. То не е делимо - трите само Бог може да го победи. Пет - то сме ние; нищо не може да ни победи, освен Любовта. По-нататък, към 5 като се прибави 2 121, образува се числото 7.
Седем, то е
центърът
на шестоъгълника.
В Астралния мир половете не са както на физическия - там мъжете, които са били такива на физическия свят, стават жени, а жените стават мъже. В ума ви нека стои следното: не отделяйте Духовния свят от физическия, защото всичко е духовно. В света ежегодно се изтрепват и умират по тридесет и два милиона души, та в тях, разбира се, включват и умиращите всяка година македонци. Не се безпокойте за изтребването на македонците, защото ще видите, че колкото ги изтребват, двойно се размножават. Следователно, ако македонците умират, нека умират; тези, които мрат, те са сухи клонове, а пък Провидението не иска такива.
към текста >>
И тогава ти, като станеш
център
, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще си вървиш по пътя неповредим.
Плътта, света и дявола - в тия три неща се появява нашият враг. Така плътта е жената на дявола, а дяволът е мъжът на плътта. Светът - това са синовете, които са родили плътта и дявола. Никога не се заемайте да се борите с плътта, света и дявола, защото който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива почва. Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл.
И тогава ти, като станеш
център
, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще си вървиш по пътя неповредим.
Намразил си например някого, на когото често и без да щеш, изпращаш лоши мисли; в такъв случай намери, сдобри се и се сприятели с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с живота и линията на поведение на човека, с когото си се намразил. И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш на човека, с когото си в ненавист, и така ти ще останеш неуязвим. Всичките сили в света вървят по известна плоскост. Те са седем долни и толкова горни етажа, та всичко - четиринадесет велики течения. И за да се приложат законите, трябва добре да се изучава кои сфери съответстват, та да си повдигнем ума към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ти трябва.
към текста >>
43.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
Първата стъпка е слизане от Бог към човека или от
центъра
към периферията.
Всички сме на местата си, с изключение на Иван Русев, който с позволение отсъства. Но неговото място се запълня от търновските свещеници Щилиян Кръстев и Тулешков 179, които също с позволение присъстват само на това събрание. Подир молитвата и изпяването на „Да изправится молитва моя" 180 г-н Дънов каза: Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в Живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота.
Първата стъпка е слизане от Бог към човека или от
центъра
към периферията.
Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи 181 от Бога. А с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш - Вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената Мъдрост пред себе си. Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка, Надеждата, се е развила на Земята, когато душата се е облякла във физическото тяло.
към текста >>
По този начин думите Христови стават ясни, когато казва: „Аз съм пътят към Истината в този живот."185 Истината е
център
и Той казва: „Аз Съм пътят към тази Истина, която може да направи вас свободни.
И когато вие схванете Истината, тя ще даде на душата онази вътрешна Пълнота, от която сега имате нужда. Само Истината е, която внася в душата Мир и спокойствие; когато човек знае причините, от които известни последствия са произлезли, той не се безпокои, защото всичко може да се провери. Поставете например едно дете в тъмнина - то ще почне да се страхува, защото няма как да види обстановката на нещата около него. И адът не е нищо друго, освен липса на Истина - гдето няма Истината, там е ад, вечното безпокойство, вечната тъмнина. Защото само Истината е единствената сила, която въздига, усъвършенства и развива човешките души.
По този начин думите Христови стават ясни, когато казва: „Аз съм пътят към Истината в този живот."185 Истината е
център
и Той казва: „Аз Съм пътят към тази Истина, която може да направи вас свободни.
Аз Съм тази Истина. Аз я призовавам на света и живея в нея." Значи Истината е врата за влизане и излизане от материалния свят в Духовния и от Духовния - в материалния. През нея влизат и излизат. На мнозина от вас тия думи не са живи, но тия думи ще оживеят, когато призовете Истината на помощ и тя започне да действа във вашия ум. И ако искате да знаете дали Истината е във вас, питайте себе си дали сте мирни и дали не се колебаете - това е мерилото.
към текста >>
44.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Не искам да ме правите
център
, не искам да ставам проводник на вашите, ако щете, даже добри мисли.
Съмнението например трябва да отхвърлим, защото в него действа отрицателен лъч. Затова твърде уместно е в едно наше старание да можем да опознаваме коя именно мисъл е отрицателна. А за да познаваме коя именно мисъл е отрицателна и коя положителна, нужен е опит. Вие искате доказателства и аз ще ви ги дам, но няма да сторя това дотогава, докато не можете да унищожите една лоша мисъл у себе си. За мен не са важни доказателствата - аз не искам с доказателства да прославям себе си.
Не искам да ме правите
център
, не искам да ставам проводник на вашите, ако щете, даже добри мисли.
Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов. А онова, което желая, е вие да познаете Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в мен, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христос и ще прави чудеса по- големи, отколкото е Той правил. Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих помолил за вас и бих ви дал доказателства, които искате.
към текста >>
45.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Затова у нас Господ живее в
центъра
на кръста и когато ние намерим този
център
, няма вече да биваме разпъвани.
Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на Астралния свят - в тъмната страна сега става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа. Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди - то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек сам по себе си представлява един кръст - вежди, нос и чело.
Затова у нас Господ живее в
центъра
на кръста и когато ние намерим този
център
, няма вече да биваме разпъвани.
Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно. И според степента на това вътрешно развитие ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос. И оная книга, за която е казано в Откровението - затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас. На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други - повече страници, но във всеки случай не повече от двадесет и една.
към текста >>
Първата е обръщане към
центъра
, който е причинил нашето действане - да се обърнем към Бога.
В дълбините на душата трябва да царува Мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни. Така за един човек, след като е следвал Христа много години - за десетина години даже, може да бъде радостен и весел, но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим за нас повече сокове. След като порастем добре, ще дойде и принципът на присаждането 324. Ще настъпят и няколко степени.
Първата е обръщане към
центъра
, който е причинил нашето действане - да се обърнем към Бога.
Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба и. И следователно вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред - или отляво, или отдясно, а никога не бива да го държите отзад. Никога не бива да се молите на Бога с гърба си към Него. И когато се изправите да се молите, вие трябва да знаете дали сте с лице към Господа. Защото ако вие сте с гръб, непременно ще бъдете изтикани - тия духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат урок за няколко години.
към текста >>
Божественият глас може да го приемете от три посоки: горната част на главата,
центъра
на носа и откъм лъжичката.
Ами че това тихо шепнене, което често пъти имате, какво е? Това е Христос. Той често ви шепне, но вие Го не слушате. Кога Христос ви говори, вие ще усещате това нещо къде лъжичката, близо до сърцето, и дохождащо извътре на вашата душа. Но има и друга проява: ако чувствате, че налягането иде откъм слепоочията, това иде от ниска сфера, което иска да яде и пие - не е духовно.
Божественият глас може да го приемете от три посоки: горната част на главата,
центъра
на носа и откъм лъжичката.
Като влезете в Духовния свят, ще видите, че когато се появят два гласа, ще забележите едно движение - светло и черно; и ако надделее светлият дух, веднага черното петно ще изчезне. Лошите мисли винаги идат от лява страна на човека, а добрите мисли идат от дясната страна, защото тя не е заинтересувана. За да познаете Христа, трябва да се освободите от всичко, което хората са казали за Него. Виждате, че учениците Христови бяха докрай все с Него, но и те се усъмниха в Него. Значи, за да познаем Христа, то е един вътрешен, чисто духовен процес, който само ние можем да си го усещаме и познаваме.
към текста >>
В човешкия живот ние казваме, че това е глава или
център
.
Учителя прочете 12-а глава от Евангелието от Йоанна и каза: Ще ви говоря върху 20-и стих: „И между тези, които възлязуваха да се поклонят в празника, имаше и някои Елини." Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата елини представлява известна идея, която ние можем да уподобим. Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или за света, в който живеем, или за хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка в утробата на майка си.
В човешкия живот ние казваме, че това е глава или
център
.
Този център едновременно може да върши много работи. Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите. Но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде в средата и всяка една част от Живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра340.
към текста >>
Този
център
едновременно може да върши много работи.
Ще ви говоря върху 20-и стих: „И между тези, които възлязуваха да се поклонят в празника, имаше и някои Елини." Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата елини представлява известна идея, която ние можем да уподобим. Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или за света, в който живеем, или за хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка в утробата на майка си. В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център.
Този
център
едновременно може да върши много работи.
Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите. Но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде в средата и всяка една част от Живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра340. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък.
към текста >>
Така, ако употребите
центъра
на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите.
Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или за света, в който живеем, или за хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка в утробата на майка си. В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Този център едновременно може да върши много работи.
Така, ако употребите
центъра
на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите.
Но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде в средата и всяка една част от Живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра340. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее.
към текста >>
Но с този
център
може да проявите една змия или вълк.
За да можем да имаме правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или за света, в който живеем, или за хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка в утробата на майка си. В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Този център едновременно може да върши много работи. Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите.
Но с този
център
може да проявите една змия или вълк.
Следователно проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде в средата и всяка една част от Живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра340. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее. Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура.
към текста >>
Следователно проявлението на нещата зависи от местонахождението на
центъра
.
И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка в утробата на майка си. В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Този център едновременно може да върши много работи. Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите. Но с този център може да проявите една змия или вълк.
Следователно проявлението на нещата зависи от местонахождението на
центъра
.
Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде в средата и всяка една част от Живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра340. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее. Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура. И като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките и философи и учители, които със своя интелект господстват навсякъде.
към текста >>
Значи, за да бъдем съвършени,
центърът
трябва да бъде в средата и всяка една част от Живота ни трябва равномерно да се отдалечава от
центъра340
.
В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Този център едновременно може да върши много работи. Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите. Но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра.
Значи, за да бъдем съвършени,
центърът
трябва да бъде в средата и всяка една част от Живота ни трябва равномерно да се отдалечава от
центъра340
.
Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее. Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура. И като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките и философи и учители, които със своя интелект господстват навсякъде. Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде.
към текста >>
С това далеч нямам намерение да ви правя упрек, но просто ви подсещам да се приготвите, та да можете да бъдете в
центъра
на вашето развитие.
Христос иде между него, обръща се към вас и ви пита: „Вие какво ще правите с тия елини - ще ги изпъдите ли, или ще ги приемете? " Всички отговарят: Ще ги приемем. Но те идат 342 за вашите сърца и умове и ако ги дадете, те ще ви свържат с Христа, явяването на който ще стане мигновено - в един момент, равен на момента, в който става запалването на бенгалския огън. И ако Христос още замедлява да дойде, то причината е, право да ви кажа, че вие още не сте готови.
С това далеч нямам намерение да ви правя упрек, но просто ви подсещам да се приготвите, та да можете да бъдете в
центъра
на вашето развитие.
Защото, като дойде Христовото учение, много и много хора просто ще полудеят и също както стари мехове, ще се изпопукат. Да, нашите тела при дохождането на Христа ще се трансформират също както става с пеперудата. А това ще стане, когато настъпи времето на елините, когато вместо Христос да се разпъне на кръста, ще бъде въздигнат. Защото съвременната наука фалира, а тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, който може да тури в порядък енергията, която се иждивява за пушки, ножове и копия. Това е прославлението, което иде от Христа.
към текста >>
46.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
П. Ковачев: За кръга, който дадохте, най-напред ще се направи ли кръгът и после ще се влезе в него, или ще се застане на
центъра
и ще се направи кръг?
Но не трябва да бъдем и нахални в погледа си. Г. Давидов: За греха? - Който измита къщата по-напред, той е направил кръга, а който я измита после, той ще измете човек. После, поливането вода някога, то е пак кръг. Да не мислите, че тези неща са прости - колко учени са те, мен са учудили със своята философия.
П. Ковачев: За кръга, който дадохте, най-напред ще се направи ли кръгът и после ще се влезе в него, или ще се застане на
центъра
и ще се направи кръг?
- Като се прави във физическото поле, едновременно се прави и в ума. П. Ковачев: Но най-напред ще се направи ли кръгът и после ще се влезе? - Когато се бориш с лоши хора, ще направиш кръга и ще влезеш в него. И. Стойчев: Ще опишем ли кръга и после ще влезем? - Законът за кръга не е толкоз важен, аз сега говоря за формата.
към текста >>
47.
ВЪВЕДЕНИЕ
Предпочитанията му към В.Търново не са свързани толкова с ролята на града в историята на България, а преди всичко с особеното му физикогеографско положение - важен магнетичен
център
на земята.
Изчезнаха и историческите записки на брат Николай Нанков, а това усложни много възстановяването на събитията по години. Изминалите от тогава повече от седемдесет години бяха направили своето и ни изправиха пред куп препятствия. Като събрахме по-важните биографии, ние, членовете на Търновската група, ги отпечатахме на машина в четири екземпляра и ги подвързахме, та който има желание, да може да ги прочете, да направи справка, да си спомни за някои хора и събития. Сега, след като посветих много време на тази работа и прочетох толкова много страници, ми се иска да отбележа тези моменти, които правят най-силно впечатление при пребиваването на Учителя във Велико Търново. От началото на века до 1925 година Той е бил по няколко месеца в годината тук.
Предпочитанията му към В.Търново не са свързани толкова с ролята на града в историята на България, а преди всичко с особеното му физикогеографско положение - важен магнетичен
център
на земята.
Така търновци са имали щастието да общуват с Учителя, ценейки го като лечител, френолог, малко по-късно като ясновидец. Присъствието му оказва осезателно влияние върху живота в града, а това предизвиква завистта и реакцията на Светия Синод. Така през годините 1913, 16, 17, 18, 23 и 24 години съборите на неговите ученици и последователи, обединени от началото на века във Веригата, а по-късно в духовно общество „Бяло Братство" или „Всемирно Бяло Братство", са забранени. През 1915 г. съборът е разтурен от търновския владика Йосиф и тъста на Любомир Лулчев - полковник Ст. Радойков.
към текста >>
48.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ
ЦЕНТЪР
НА БЪЛГАРИЯ
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ
ЦЕНТЪР
НА БЪЛГАРИЯ
Учителя П.К.Дънов е държал около 7500 беседи, засягащи всички духовни и житейски въпроси. Бил е много добър музикант, забележителен цигулар, имал е приятен баритонов тембър, свирил е и на пиано. Завещал ни е много интересна самобитна музика, многообразна, включваща различни елементи: духовни, народни, религиозни, танцови. Изключителен интерес представлява Паневритмията (висш космичен ритъм), своеобразно отражение на Неговото учение с помощта на изразните средства на три изкуства: хореография, музика и поезия. Учителя ни остави една велика
към текста >>
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ
ЦЕНТЪР
НА БЪЛГАРИЯ
в гр. Варна. Тази е годината, в която се поставят основите на новото общество, на което се възлага великата задача да промени съдбините на България, славянството и на цялото човечество. От 1901 г. Учителя започва активна обществена дейност, като в продължение на 12 години обикаля всички по-големи населени места в България, изнася различни сказки и прави множество френологични изследвания на българите. През тези години, по време на своите обиколки, Учителя влиза във връзка с по-будните души, които създават първите братски кръжоци в България.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ
ЦЕНТЪР
НА БЪЛГАРИЯ
Велико Търново е било едно от любимите места на Учителя, което Той често е посещавал. Тук от 1910 г. започват да се провеждат съборите на Бялото Братство. Защо Учителя избира именно Велико Търново? Отговор на този въпрос може да ни даде едно писмо на Боян Боев от 10.11.1950 г.
към текста >>
Търново е мистичен
център
и ненапразно Учителят избра В.
От Търново се спущат няколко клона магнетични течения в разни посоки. Един клон отива към Сините камъни при Сливен, оттам продължава към айтоските върхове и по-нататък. Друг клон отива от В. Търново към Света гора и т.н. Ето защо В.
Търново е мистичен
център
и ненапразно Учителят избра В.
Търново за съборите." Учителя казва в една съборна беседа от 1922 година: „Ние идем в Търново, за да създадем на търновци една благоприятна атмосфера. Защо съм избрал Търново? Аз съм го избрал като един център, дето земните влияния на България се срещат и може да се подобри здравословното състояние на българите.
към текста >>
Аз съм го избрал като един
център
, дето земните влияния на България се срещат и може да се подобри здравословното състояние на българите.
Търново е мистичен център и ненапразно Учителят избра В. Търново за съборите." Учителя казва в една съборна беседа от 1922 година: „Ние идем в Търново, за да създадем на търновци една благоприятна атмосфера. Защо съм избрал Търново?
Аз съм го избрал като един
център
, дето земните влияния на България се срещат и може да се подобри здравословното състояние на българите.
Целта ми не е да се увеличат моите съмишленици, а да могат мозъците на българите да станат нормални, да се образува една мека атмосфера и при това да се подобри положението на техните ниви, да раждат повече жито. Това имам предвид." На първия събор, състоял се в Търново (1910 г.), на Учителя е зададен следният въпрос: „Какво значение има за българския народ събирането тази година на Веригата в Търново? " Учителя отговаря: „Ние се срещаме в Търново през тази година, за да решат духовете какво трябва да правят с България.
към текста >>
49.
Спомени на Елена Иларионова -1905
На един от офицерите описа характера и каза на жена му да не се сърди, нито да прави опити да го изправлява, защото няма развит
център
на добър домакин.
Остана дълго време в разговор с него по много медицински и духовни въпроси. Учителя му каза: „Има и други сили извън земните, които помагат”. Това стана известно между другите офицери. Заинтересуваха се от Учителя и го поканиха да им говори. Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни.
На един от офицерите описа характера и каза на жена му да не се сърди, нито да прави опити да го изправлява, защото няма развит
център
на добър домакин.
Всички се засмяха, понеже знаеха, че е така. Като се завърнахме вкъщи, Учителя ни каза: „Тия хора имат едно дете, живо погребано. Човек може да е умрял повидимому, а да е жив. На задния мозък има един център, където животът е скрит, и по него се познава дали човек си е заминал или не”. Майката много тъгуваше и споменаваше често, че чувствува детето, като че ли е живо погребано.
към текста >>
На задния мозък има един
център
, където животът е скрит, и по него се познава дали човек си е заминал или не”.
Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни. На един от офицерите описа характера и каза на жена му да не се сърди, нито да прави опити да го изправлява, защото няма развит център на добър домакин. Всички се засмяха, понеже знаеха, че е така. Като се завърнахме вкъщи, Учителя ни каза: „Тия хора имат едно дете, живо погребано. Човек може да е умрял повидимому, а да е жив.
На задния мозък има един
център
, където животът е скрит, и по него се познава дали човек си е заминал или не”.
Майката много тъгуваше и споменаваше често, че чувствува детето, като че ли е живо погребано. Познатите й си мислехме, че от любов към него говори така. Престоят на Учителя при нас продължи почти целия февруари 1905 г. Случиха се хубави топли дни. Учителя пожела да излязат с Костадина на екскурзия.
към текста >>
50.
ИЗ ПРОТОКОЛА НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Всякога, когато сте в мъчнотии, обръщайте се за помощ към
центъра
на Веригата, та работата ви да вземе защита от нея, защото е немислимо сами да воювате.
ИЗ ПРОТОКОЛА НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА На тази среща Учителя обяснява какво се разбира под думата Верига и определя нейните основни закони: ... Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената Любов, както се казва в Библията: „И привлякоха ви с нишките на Любовта“.
Всякога, когато сте в мъчнотии, обръщайте се за помощ към
центъра
на Веригата, та работата ви да вземе защита от нея, защото е немислимо сами да воювате.
Обръщение към центъра на Веригата значи обръщение към Господа за помощ. И ако видите, че се раздвоявате вътрешно, то се обърнете към мене, аз ще ви улесня... Веригата си има свои домове; Всичките подразделения на християнството са домове на Веригата. Трите закона на Веригата са: 1. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш своето здраве, своето щастие и своето блаженство.
към текста >>
Обръщение към
центъра
на Веригата значи обръщение към Господа за помощ.
ИЗ ПРОТОКОЛА НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА На тази среща Учителя обяснява какво се разбира под думата Верига и определя нейните основни закони: ... Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената Любов, както се казва в Библията: „И привлякоха ви с нишките на Любовта“. Всякога, когато сте в мъчнотии, обръщайте се за помощ към центъра на Веригата, та работата ви да вземе защита от нея, защото е немислимо сами да воювате.
Обръщение към
центъра
на Веригата значи обръщение към Господа за помощ.
И ако видите, че се раздвоявате вътрешно, то се обърнете към мене, аз ще ви улесня... Веригата си има свои домове; Всичките подразделения на християнството са домове на Веригата. Трите закона на Веригата са: 1. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш своето здраве, своето щастие и своето блаженство. 2. Люби ближния си като себе си.
към текста >>
51.
ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ 1910-1925
Не е случайно, че Невидимият свят определя това място за
център
на братските срещи.
ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ 1910-1925 От 1910 до 1925 г. включително всички срещи на Веригата (наречени по-късно събори) се провеждат във Велико Търново, във вилата на Анастас Бойнов, която той подарява на Братството.
Не е случайно, че Невидимият свят определя това място за
център
на братските срещи.
Вече казахме, че Търново е своеобразен енергиен център на България, в който съществуват едни от най-благоприятните условия за духовна работа. Освен това, по думите на Учителя, в близост до вилата на Бойнов някога е имало богомилско селище. Трябва да се отчете и фактът, че вилата се е намирала на 3 км. от центъра, сред овощна градина, далеч от градския шум. Затова не е чудно, че по мнението на тогавашните участници търновските събори са били най-мистичните, а също и с най-добър ред и организация.
към текста >>
Вече казахме, че Търново е своеобразен енергиен
център
на България, в който съществуват едни от най-благоприятните условия за духовна работа.
ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ 1910-1925 От 1910 до 1925 г. включително всички срещи на Веригата (наречени по-късно събори) се провеждат във Велико Търново, във вилата на Анастас Бойнов, която той подарява на Братството. Не е случайно, че Невидимият свят определя това място за център на братските срещи.
Вече казахме, че Търново е своеобразен енергиен
център
на България, в който съществуват едни от най-благоприятните условия за духовна работа.
Освен това, по думите на Учителя, в близост до вилата на Бойнов някога е имало богомилско селище. Трябва да се отчете и фактът, че вилата се е намирала на 3 км. от центъра, сред овощна градина, далеч от градския шум. Затова не е чудно, че по мнението на тогавашните участници търновските събори са били най-мистичните, а също и с най-добър ред и организация. Олга Блажева споделя: „Търновските събори бяха на най-високо ниво, най-мистичните събори.
към текста >>
от
центъра
, сред овощна градина, далеч от градския шум.
включително всички срещи на Веригата (наречени по-късно събори) се провеждат във Велико Търново, във вилата на Анастас Бойнов, която той подарява на Братството. Не е случайно, че Невидимият свят определя това място за център на братските срещи. Вече казахме, че Търново е своеобразен енергиен център на България, в който съществуват едни от най-благоприятните условия за духовна работа. Освен това, по думите на Учителя, в близост до вилата на Бойнов някога е имало богомилско селище. Трябва да се отчете и фактът, че вилата се е намирала на 3 км.
от
центъра
, сред овощна градина, далеч от градския шум.
Затова не е чудно, че по мнението на тогавашните участници търновските събори са били най-мистичните, а също и с най-добър ред и организация. Олга Блажева споделя: „Търновските събори бяха на най-високо ниво, най-мистичните събори. Причините за това са три. Първо: след трите войни (1912-18 г.) се чувстваше силен духовен глад, имаше един особен духовен подем. Второ: Учителя бе в максималните си сили.
към текста >>
52.
ЗНАМЕТО НА ВЕРИГАТА
По-нататък към петте се прибавя двете; образува се седем, което е
център
на шестоъгълника.
В първата емблема ― закона ― виждаме цифрите 1, 2, 3, 5 и 7. Еденицата е Богът в нас. Двойката е Божествената Любов, но това е число, което се подава. Три е смисълът на Живота, целта, към която се стремим; то е падение, сила; то не е поделяемо; трито само Бог може да го победи. Петте сме ние; нищо не може да ни победи, освен Любовта.
По-нататък към петте се прибавя двете; образува се седем, което е
център
на шестоъгълника.
Из беседа пред Класа на добродетелите Тази фигура представлява начин, по който може да изправите живота си. Тези линии са светове със строго определени математически значения. Сега вие, момичетата, излизате от В, вървите нагоре към В1, В2, В3... и отивате към А. В същото време излиза момче от А към А1, отива към В и се срещате точка O.
към текста >>
Понеже вие тръгвате по тази линия от единия
център
, от другия
център
друг ще дойде.
Непременно човек трябва да спазва своята вяра и надежда и да знае, че този път, в който е влязъл, е прав и да не допуща никакво съмнение в Божия Промисъл. Каквито вери и да има, да знае, че е на този Божествен кораб. Може да има бурни вълни, но този кораб не може да потъне. Това са правила на Великата окултна школа. От правилното развиване на Школата ще дойде онзи вътрешен Божествен свят, където човек ще завърши своето развитие и ще дойде да помага на своите братя в точка С.
Понеже вие тръгвате по тази линия от единия
център
, от другия
център
друг ще дойде.
Ако вървите правилно, този въпрос в една година от горе ще се разреши и всички мисли и желания, които ви безпокоят, ще се разведрят и нова светлина ще дойде в душите ви. Но разколебаете ли се, не само че няма да придобиете, но ще изгубите всичко. На всекиму се дава съдействие да извърви пътя. Всички онези светове насочват своя поглед и следват всеки, който върви в този път. Може да го извървите за една, за десет, за сто, за хиляди години, но този е пътят, който ви се изпречва.
към текста >>
53.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
А третата мисъл е да имаме един
център
, също както когато правим къща, търсим да положим една основа.
Може ли един планински връх да влияе върху долината? При разтопяването на снега възможно е да се запълни някоя долина и да се поотнесе нещо, но това нищо не значи, защото отнесеното е било на повърхността и долината в качествено отношение си остава все долина. Не осъждайте света, защото лошите, светските хора служат за нас. Па и в Писанието не е ли казано, че дъжд се изпраща на грешните и праведните? Втората мисъл е, че ние трябва да имаме прямо съединение.
А третата мисъл е да имаме един
център
, също както когато правим къща, търсим да положим една основа.
И първото нещо на человека е да има една основа, а то е добродетелта, която е неизменяема ядка и която с минаването ни през страдания Господ сгъстява, та в тази форма Той започва да гради ново тяло, което трябва да се съгради само върху добродетелта. Като дойдете до любовта, ще се научите, че трябва да слугувате и в слугуването Божествената Любов ще се прояви. Господарството е най-отегчителното. Чрез законите на любовта ние можем да преобърнем в най-добри най-лошите хора. И който знае най-добре да слугува, той е най-близо до любовта.
към текста >>
54.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Седем, то е
центърът
на шестоъгълника.
То не е поделяемо. Трите само Бог може да го победи. Пет — то сме ние. Нищо не може да ни победи, освен любовта. По-нататък двете като се приложат, бразува се числото 7.
Седем, то е
центърът
на шестоъгълника.
В астралния мир половете не са както на физическия. Там мъжете, които са били такива на физическия свят, стават жени, а жените стават мъже. В ума ви нека стои следното: не отделяйте духовния.свят от физическия, за щото всичко е духовно. В света ежегодно се изтрепват и умират по 32 милиона хора, та в тях, разбира се, включват и умиращите всяка година македонци. Не се безпокойте за изтребването на македонците, защото ще видите, че колкото ги изтребват, двойно се размножават.
към текста >>
Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл и тогава ти, като станеш
център
, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще си вървиш по пътя неповредим.
После, забележително е и друго: в турско време, разказват, всякой българин, който е бъхтал5 турчин, винаги турчинът му става приятел. Плътта, света и дявола — в тия три неща се появява нашият враг. Така плътта е жената на дявола, а дяволът е мъжът на плътта. Светът — това са синовете, които са родили плътта и дявола. Никога не се заемайте да се борите с плътта, греха и дявола, защото, който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива почва.
Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл и тогава ти, като станеш
център
, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще си вървиш по пътя неповредим.
Намразил си, например, някого, на когото често и без да щеш изпращаш лоши мисли. В такъв случай намери се и се сдобри и сприятели с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с живота и линията на поведение на човека, с когото си се намразил. И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш на човека, с когото си в ненавист и така ти ще останеш неуязвим. Всичките сили в света вървят по известна плоскост. Те са седем долни и толкова горни етажа, та всичко — 14 велики течения.
към текста >>
55.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Първата стъпка е слизане от Бог към человека или от
центъра
към периферията.
Русев, който с позволение отсъствува. Но неговото място се запълня от търновските свещеници Щилиян Кръстев и Тулешков, които също с позволение присъствуват само на това събрание. Подир молитвата и изпяването на „Да изправится молитва моя“ г-н Дънов каза: — Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота.
Първата стъпка е слизане от Бог към человека или от
центъра
към периферията.
Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи от Бога, а с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш — вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си. Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка, надеждата, се е развила на земята, когато душата се е облякла във физическото тяло. Последното е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира.
към текста >>
56.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Истината е
център
и Той казва: „Аз Съм пътят към тази Истина, която може да направи вас свободни.
То ще почне да се страхува, защото няма как да види обстановката на нещата около него. И адът не е нищо друго, освен липса на истина. Гдето няма истината, там е ад, вечното безпокойство, вечната тъмнина. Защото само истината е единствената сила, която въздига, усъвършенствува и развива човешките души. По този начин думите Христови стават ясни, когато казва: „Аз съм пътят към Истината в този живот“.
Истината е
център
и Той казва: „Аз Съм пътят към тази Истина, която може да направи вас свободни.
Аз Съм тази Истина. Аз я призовавам на света и живея в нея.“ Значи, истината е врата за влизане и излизане от материалния свят в духовния и от духовния в материалния — през нея влизат и излизат. На мнозина от вас тия думи не са живи, но тия думи ще оживеят, когато призовете истината на помощ и тя започне да действува във вашия ум. И ако искате да знаете дали истината е във вас, питайте себе си дали сте мирни и дали не се колебаете — това е мерилото.
към текста >>
57.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Затова у нас Господ живее в
центъра
на кръста и когато ние намерим този
център
, няма вече да биваме разпъвани.
В тъмната страна сега става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа. Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди – то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек, сам по себе си, представлява един кръст: вежди, нос и чело.
Затова у нас Господ живее в
центъра
на кръста и когато ние намерим този
център
, няма вече да биваме разпъвани.
Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно. И според степента на това вътрешно развитие, ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос. И оная книга, за която е казано в Откровението – затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас. На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други – повече страници, но във всеки случай, не повече от двадесет и една.
към текста >>
И първото е – обръщане към
центъра
, който е причинил нашето действане; да се обърнем към Бога.
Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно. В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни. Така, за един човек, след като е следвал Христа много години – за десетина години даже, може да бъде радостен и весел; но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии, ако не се плашим, ще изтеглим за нас повече сокове. След като порастем добре, ще дойде и принципът на прераждането, ще настъпят и няколко степени.
И първото е – обръщане към
центъра
, който е причинил нашето действане; да се обърнем към Бога.
Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба й. И следователно, вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред – или отляво, или отдясно, а никога не бива да го държите отзад. Никога не бива да се молите на Бога, с гърба си към Него. И когато се изправите да се молите, вие трябва да знаете, дали сте с лицето си към Господа, защото, ако вие сте с гърба, непременно ще бъдете изтикани: тия духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат урок за няколко години. И така, да сме готови да умрем за Господа значи, да жертваме нашите сокове, за да бъдем присадени в Христа, да сме готови да се жертваме и да ни присаждат.
към текста >>
Божественият глас иде – или от горната част на главата, или откъм
центъра
на носа.
Това е Христос. Той ви често шепне, но вие Го не слушате. Кога ви Христос говори, вие ще усещате това нещо, къде лъжичката, близо до сърцето и дохожда извътре на вашата душа. Но има и друга проява. Ако чувствате, че налягането иде откъм слепоочията, това иде от ниска сфера, което иска да яде и пие – не е духовно.
Божественият глас иде – или от горната част на главата, или откъм
центъра
на носа.
Значи, Божественият глас може да го приемете от три посоки: горната част на главата, центъра на носа и откъм лъжичката. Като влезете в духовния свят, ще видите, че когато се появят два гласа, ще забележите едно движение – светло и черно; и ако надделее светлият дух, веднага черното петно ще изчезне. Лошите мисли винаги идат от лява страна на човека, а добрите мисли идат от дясната страна, защото тя не е заинтересована. За да познаете Христа, трябва да се освободите от всичко, което хората са казали за Него. Виждате, че учениците Христови бяха докрай все с Него, но и те се усъмниха в Него.
към текста >>
Значи, Божественият глас може да го приемете от три посоки: горната част на главата,
центъра
на носа и откъм лъжичката.
Той ви често шепне, но вие Го не слушате. Кога ви Христос говори, вие ще усещате това нещо, къде лъжичката, близо до сърцето и дохожда извътре на вашата душа. Но има и друга проява. Ако чувствате, че налягането иде откъм слепоочията, това иде от ниска сфера, което иска да яде и пие – не е духовно. Божественият глас иде – или от горната част на главата, или откъм центъра на носа.
Значи, Божественият глас може да го приемете от три посоки: горната част на главата,
центъра
на носа и откъм лъжичката.
Като влезете в духовния свят, ще видите, че когато се появят два гласа, ще забележите едно движение – светло и черно; и ако надделее светлият дух, веднага черното петно ще изчезне. Лошите мисли винаги идат от лява страна на човека, а добрите мисли идат от дясната страна, защото тя не е заинтересована. За да познаете Христа, трябва да се освободите от всичко, което хората са казали за Него. Виждате, че учениците Христови бяха докрай все с Него, но и те се усъмниха в Него. Значи, за да познаем Христа, то е един вътрешен, чисто духовен процес, който само ние можем да си го усещаме и познаваме.
към текста >>
58.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
В човешкия живот ние казваме, че това е глава или
център
.
Ще ви говоря върху 20-ти стих: „И между тези, които възлязваха да се поклонят в праэзика, имаше и някои Елини". Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата „елини" представлява известна идея, която ние можем да уподобим. Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или за света, в който живеем, или за хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка.
В човешкия живот ние казваме, че това е глава или
център
.
Тоэи център едновременно може да върши много работи. Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите: но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно, проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представлява известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее.
към текста >>
Тоэи
център
едновременно може да върши много работи.
Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата „елини" представлява известна идея, която ние можем да уподобим. Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или за света, в който живеем, или за хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка. В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център.
Тоэи
център
едновременно може да върши много работи.
Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите: но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно, проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представлява известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее. Следователно, съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и учители, които, със своя интелект, господстват навсякъде.
към текста >>
Така, ако употребите
центъра
на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите: но с този
център
може да проявите една змия или вълк.
Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или за света, в който живеем, или за хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка. В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Тоэи център едновременно може да върши много работи.
Така, ако употребите
центъра
на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите: но с този
център
може да проявите една змия или вълк.
Следователно, проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представлява известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее. Следователно, съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и учители, които, със своя интелект, господстват навсякъде. Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде.
към текста >>
Следователно, проявлението на нещата зависи от местонахождението на
центъра
.
За да можем да имаме правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или за света, в който живеем, или за хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка. В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Тоэи център едновременно може да върши много работи. Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите: но с този център може да проявите една змия или вълк.
Следователно, проявлението на нещата зависи от местонахождението на
центъра
.
Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представлява известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее. Следователно, съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и учители, които, със своя интелект, господстват навсякъде. Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде. Тази война, която става сега, е причина, щото много житени зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Человечески ще се прослави.
към текста >>
С това далеч нямам намерение да ви правя упрек, но просто ви подсещам, да се приготвите, та да можете да бъдете в
центъра
на вашето развитие; защото, като дойде Христовото учение, много и много хора просто ще полудеят и също, както стари мехове, ще се изпопукат.
Тия елини дойдоха при Христа, видяха Го и станаха едни от Неговите ученици. Аз бих желал всеки от вас да бъде елин, но жалното е, че мноэина от вас сте още евреи. Вие обаче сте избрани в този народ; Христос иде между него, обръща се към вас и ви пита: „Вие какво ще правите с тия елини – ще ги изпъдите ли, или ще ги приемете? " (Всички отговарят: Ще ги приемем!) Но те гледат за вашите сърца и ум и ако ги дадете, те ще ви свържат с Христа, явяването на Който ще стане мигновено, в един момент, равен на момента, в който става запалването на бенгалския огън. И ако Христос още замедлява да дойде, то причината е, право да ви кажа, че вие още не сте готови.
С това далеч нямам намерение да ви правя упрек, но просто ви подсещам, да се приготвите, та да можете да бъдете в
центъра
на вашето развитие; защото, като дойде Христовото учение, много и много хора просто ще полудеят и също, както стари мехове, ще се изпопукат.
Да, нашите тела, при дохождането на Христа, ще се трансформират, също както става с пеперудата. А това ще стане, когато настъпи времето на елините, когато вместо Христос да се разпъне на кръста, ще бьде въздигнат. Защото съвременната наука фалира и тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, Който може да тури в порядък енергията, която се иждивява1 за пушки, ножове и копия. Това е прославлението, което иде от Христа. Христос иска да имате умове досетливи, умове ловки, пластични, а от глупостта иска нито помен да не остане.
към текста >>
59.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
(П.Ковачев): За кръга, който дадохте, най-напред ще се направи ли кръгът и после ще се влезе в него, или ще се застане на
центъра
и ще се направи кръг?
(Г.Давидов): За греха... (Учителя): Който измита къщата по-напред, той е направил кръга, а който я измита после, той ще измете човек. После, поливането вода някога, то е пак кръг. Да не мислите, че тези неща са прости – колко учени са те! Мене са учудили със своята философия.
(П.Ковачев): За кръга, който дадохте, най-напред ще се направи ли кръгът и после ще се влезе в него, или ще се застане на
центъра
и ще се направи кръг?
(Учителя): Като се прави във физическото поле, едновременно се прави и в ума. (П.Ковачев): Но най-напред ще се направи ли кръгът, и после ще се влезе? (Учителя): Когато се бориш с лоши хора, ще направите кръга и ще влезете в него. (Ил.Стойчев): Ще опишем ли кръга и после ще влезем? (Учителя): Законът за кръга не е толкоз важен, аз сега говоря за формата.
към текста >>
60.
1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.
Всички не могат да бъдат първи, не могат да бъдат последни, не могат да бъдат и в
центъра
.
Човек, който не може да бъде на главата и на опашката, не е разбрал живота, защото и главата, и опашката са ваши. Да бъдете най-напред, значи да разбирате главата си, да бъдете най-назад, значи да разбирате опашката си. Но, като съедините опашката с главата си, образувате кръг, който няма нито опашка, нито глава – образува се една слънчева система. Забелязвам, че като отивате горе в зданието на молитва, някои мислят, че като са първи по ред, са първи и пред Бога. Не е така: все трябва да има първи, последни и по средата.
Всички не могат да бъдат първи, не могат да бъдат последни, не могат да бъдат и в
центъра
.
Ще бъде пръв всеки, който изпълнява волята Божия. (29-30 стр.) Всеки от нас си е съсредоточил мисълта в това, как да се осигури, а с другите да става каквото ще. И вие проявявате такъв интерес: едни от вас тичат, гледат да бъдат тук първи и някой път затова помежду ви има ританица. То е все същото положение, каквото е в света.
към текста >>
61.
1920_8 Образуване на един клас
Понеже вие тръгвате от тази линия, от един
център
, а от другия
център
друг ще дойде.
Непременно човек трябва да спазва своята вяра и надежда и да знае, че този Път, в който е влязъл, е прав, и да не допуща никакво съмнение в Божия Промисъл. Каквито вери и да има, да знае, че е на този Божествен кораб. Може да има бурни вълни, но този кораб не може да потъне. Това са правила на великата окултна Школа. От правилното развиване на Школата ще дойде онзи вътрешен Божествен свят, където човек ще завърши своето развитие и ще дойде да помага на своите братя в точка С.
Понеже вие тръгвате от тази линия, от един
център
, а от другия
център
друг ще дойде.
Ако вървите правилно, този въпрос в една година отгоре ще се развие правилно и всички мисли и желания, които ви безпокоят, ще се разведрят и нова Светлина ще дойде в душата ви; но разколебаете ли се, не само че няма да придобиете, но ще изгубите всичко. На всекиму се дава съдействие да изходи Пътя. Та като тръгвате в този Път, всички тези светове насочват своя поглед и всеки, който върви из Пътя, те го следват. Може да го извървите за една, десет, за сто, за хиляда години, но този е Пътят, който ви се изпречва. Тогава като дойдете в третата фигура, вече няма падане.
към текста >>
62.
1920_9 Картините в горницата
Третата картина*, на която от един общ
център
излизат прави линии (едни - от дясно към ляво, а други — от ляво към дясно), показва пътя на човешката еволюция, по който минават жената и мъжът в своя живот на земята.
Трите Картини Тези няколко картини, които виждате тука, нека останат в ума ви. Първата картина, триъгълникът, показва първото състояние на човешката душа в Бога, този блажен покой, когато е още в Него. Втората картина с кръговете показва възраждането на първата Божествена култура на земята, когато белите братя са започнали да работят, когато човекът е бил безгрешен и чист. С обърнатия триъгълник надолу се изразява грехопадението на човека.
Третата картина*, на която от един общ
център
излизат прави линии (едни - от дясно към ляво, а други — от ляво към дясно), показва пътя на човешката еволюция, по който минават жената и мъжът в своя живот на земята.
Жената започва своя път от дясно към ляво, а мъжът — от ляво към дясно. Например, един грешен мъж иска да си поправи живота, започва от една права линия, върви назад и дохожда в положението на жена. Като жена става много мек, иска да се удоволствува в живота и Господ, за да я направи по-груба, поставя я в другата половина и отново дохожда във формата на мъж. Този мъж, ако се огруби значително, започва да изтезава жена си и отново го изпращат във форма на жена, за да омекне. Ако и сега не си поправи поведението, ще слезе надолу.
към текста >>
63.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура",
Център
по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36).
Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В България, след Първата световна война, вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции. Между тях, съществена роля в новата история на страната изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и др. Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ. За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души!
Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура",
Център
по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36).
И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри.
към текста >>
64.
1922_13 ПЕНТАГРАМЪТ
У човека има два
центъра
, сърце и ум, които трябва да се хармонират.
(11, 29) И тъй, първата мисъл, която създала греха е, че човекът, като излязъл от Бога, помислил, че може да живее и без Него. Така той се отделил от цялото и поискал да живее един самостоятелен живот. И човек като е живял по такъв начин, създал си е хиляди злини. Та елипсата показва, че човек трябва да изправи своята погрешка.
У човека има два
центъра
, сърце и ум, които трябва да се хармонират.
Пентаграмата представлява разрешение на задачата. Тя представлява човекът, който работи, който трябва да бъде в движение и да служи на Бога. Пентограмата представлява малкия свят. Значи, всички разумни сили и всички добри желания у човека трябва да бъдат впрегнати за изкупуване, за изправяне на неговите погрешки. Само в петоъгълника има правила и образци, чрез които можем да изправим една погрешка.
към текста >>
65.
1922_16 ПЕНТАГРАМЪТ - Централният кръг (най-вътрешен)
Тази трета фаза е в
центъра
.
(2, 174) След всичко възможно до тук иде вторият кръг [вторият вътрешен или централния], когато вече ще имате желание да се слеете с Господа. Но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. (2, 199) Иде третият кръг в развитието.
Тази трета фаза е в
центъра
.
Тук има две змии, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии показват, че [човек] се бори със своята природа, злото в себе си и минава през кръста. Под кръста се разбира пълно самоотричане. Той не гледа своите интереси, а гледа да работи само за Бога. Слива се с Божественото.
към текста >>
Тук е Божественият
център
.
Забележете Пентаграма. Има ключове и змийски сплит — там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също, както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна. Така са нашите мисли и желания. (5) В тази фаза на своето развитие ученикът минава през най-тежките и страшни ни изпити.
Тук е Божественият
център
.
Тук става сливане на човека с Бога, човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит — това е изпитът на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тези няколко кръга са нарисувани, както споменахме, две змии, т. е. той трябва да трансформира своята низша природа, да победи своя личен живот.
към текста >>
Но за да дойде до този Божествен
център
, той ще мине един голям изпит — това е изпитът на Голгота.
Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също, както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна. Така са нашите мисли и желания. (5) В тази фаза на своето развитие ученикът минава през най-тежките и страшни ни изпити. Тук е Божественият център. Тук става сливане на човека с Бога, човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност.
Но за да дойде до този Божествен
център
, той ще мине един голям изпит — това е изпитът на Голгота.
Той ще мине през Голгота. По пътя на тези няколко кръга са нарисувани, както споменахме, две змии, т. е. той трябва да трансформира своята низша природа, да победи своя личен живот. Значи, по този път ученикът ще мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили, като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразно, като че ли всичко е изгубено.
към текста >>
В
центъра
на Пентаграма има един кръг, през който трябва да мине. (17)
Ако в този върховен момент той съзнава, че, макар изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който е винаги с него (това е Бог), той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Ако той разбере това, той влиза в един Нов Живот на блаженство, на радост, светлина, на свобода. Той е вече един от безсмъртните, вече е завършил човешката степен на развитие. Това е изпитът, който води към Възкресението.
В
центъра
на Пентаграма има един кръг, през който трябва да мине. (17)
към текста >>
66.
1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми
В
центъра
на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек.
- Може и двата заедно (14, 145) Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др.
В
центъра
на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек.
Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни. - Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа. - В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките! Брат Христо го попита:
към текста >>
Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към
центъра
, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел.
Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма. (8, 25) (бел, състав. Пентаграма като част от Паневритмията се дава около четиринадесет години по-късно, но се играе от десет човека - - пет двойки) Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята". Така и стана.
Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към
центъра
, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел.
Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителя бе създал една вътрешна група от сестри, в които бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха.
към текста >>
67.
1922_22 Молитви и формули
И в този акт на волята вие ще почувствате две състояния, две противоположни течения: едното — от периферията към
центъра
, когато спуснем ръцете си надолу към земята; а другото - от
центъра
към периферията, когато се издигаме нагоре.
(8-13 стр.) Воля на Любов ще имате, воля да любите. Човек, който люби, той има воля. Който не люби, няма воля. Само чрез Любовта се проявява силата на човешката воля.
И в този акт на волята вие ще почувствате две състояния, две противоположни течения: едното — от периферията към
центъра
, когато спуснем ръцете си надолу към земята; а другото - от
центъра
към периферията, когато се издигаме нагоре.
Най-първо ще напуснеш светлото си място при Бога, при ангелите и ще отидеш при падналите, ще ги повдигнеш и пак ще се качиш при Бога. То е един акт на Любов. Следователно, в акта на Любовта има едно слизане и едно качване. Няма ли ги тези два акта, няма Любов. И онези от вас, които искат да бъдат само щастливи, не разбират закона.
към текста >>
68.
1925_11 Спомени на Борис Николов
Като научи Учителя решението им, каза: „Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един
център
, не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен
център
, защото тук, под земята, се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка.
Така успяха да съберат няколкостотин подписа, представиха ги в общината и ние получихме съобщение, да не правим съборите на Братството в Търново. Учителя се усмихна простичко, но взе сериозно този въпрос и прехвърли съборите от Търново в София. (223 стр.) Така търновци забраниха съборите с подписите си и оттогава този град започна да запада в духовно отношение, и така ще бъде до края на века. Това са окултни закони.
Като научи Учителя решението им, каза: „Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един
център
, не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен
център
, защото тук, под земята, се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка.
Ще загубят без нас." (166 стр.)
към текста >>
69.
1926_10 Архивни снимки
В
центъра
с мустаците Боян Боев, под него седнала Олга Славчева, до него Елена Иларионова, до нея Симеон Симеонов – Цигулар, над сестра Иларионова, права е Христина Александрова, до брат Боев е Христо Христов, д-р Геров, Стамат Тодоров.
Константин Петров Борисов: Иван Дойнов Кехайов – ученик на Учителя от началото на века, касиер на пощата до 1921 год. Изселва се в София с жена си Мария Гладкова и децата си – дарява 12 декара лозе. Търновската група – 1946 год. с трима гости от София.
В
центъра
с мустаците Боян Боев, под него седнала Олга Славчева, до него Елена Иларионова, до нея Симеон Симеонов – Цигулар, над сестра Иларионова, права е Христина Александрова, до брат Боев е Христо Христов, д-р Геров, Стамат Тодоров.
Найден, морски офицер, М. Даскалова, Райна Калпакчиева, неразпозната, Стамат Тодоров, Йовка Крилова.
към текста >>
70.
003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго
Нашето Възраждане би могло да се характеризира като откриване на нацията, докато западноевропейското се характеризира с откриването на човешката личност.1 Ако ренесансовият западен хуманизъм поставя в
центъра
на човешкия мироглед личността и дава почва за развитие на някои индивидуалистични уклони, то основата на българската възрожденска идеология се състои в утвърждаването на народностното начало, изразило се в етническо единство и верска сплотеност.
Припомняйки им героичното му минало, тя става фактор за формирането на повишено национално съзнание и способства за преодоляването на комплекса за народностна малоценност у българите. Българското възраждане представлява процес, чиято най-обща линия е сходна с процеса на възраждането в другите европейски страни. По своята същност обаче той се изразява в смяната на средновековния мироглед със съвременен. Неговата основна отлика от възраждането на Запада се състои в това, че при нас не става дума за възраждане на някакви класически форми на древността, а е спонтанен процес срещу натрапеното средновековно безправие спрямо българския народ и отхвърляне на наложеното му двойно робство – национално и верско. Възрожденската вълна сред народа постепенно се оформя в бунт срещу потъпкването на елементарните човешки права на цял един народ, който в миналото е заемал достойно място между европейските народи.
Нашето Възраждане би могло да се характеризира като откриване на нацията, докато западноевропейското се характеризира с откриването на човешката личност.1 Ако ренесансовият западен хуманизъм поставя в
центъра
на човешкия мироглед личността и дава почва за развитие на някои индивидуалистични уклони, то основата на българската възрожденска идеология се състои в утвърждаването на народностното начало, изразило се в етническо единство и верска сплотеност.
Раздвиженото национално самочувствие в скоро време приема форма на едно спонтанно изявено негодувание срещу робската действителност. В кратко време разрастващият се протест на българския народ намира свои изразители, които го повеждат към революционно негодувание и въоръжено въстание. Различните форми на потисничество стават причина да се обособят два рево-лю-ционни подхода и да се създадат два фронта за борба. Единият е насочен срещу султанския деспотизъм и спахийско-феодалната система на Османската империя и се изразява във въоръжена борба под лозунга “Свобода или смърт”. Другият фронт приема формата на повсеместно негодувание срещу църковната асимилация от гръцката цариградска патриаршия.
към текста >>
Естествен
център
на борбата от втората група възрожденци за отхвърляне на гръцката църковна асими-лация става Цариград, начело на който застава Иларион Макариополски.
За това, че освобождението ни ще дойде от Русия, се търси потвърждение къде ли не. Находчиви българи намират, че това е било подсказано и в “Откровението” на Йоан, както и на други места. Освобождението, се казвало там, ще дойде от “русото племе”, т.е. от Русия и те всеотдайно му вярват. Тази дълбока увереност не е пропуснал да изтъкне и нашият народен поет Иван Вазов, който в “Под игото” описва фанатичната вяра на Мичо Бейзадето в близката свобода, защото това се четяло в нагласеното буквосъчетание на цифрите 1876 – годината на Априлското въстание, която, изписана със старобългарски буквени знаци, се изговаря: “Турция ке падне”(I).
Естествен
център
на борбата от втората група възрожденци за отхвърляне на гръцката църковна асими-лация става Цариград, начело на който застава Иларион Макариополски.
към текста >>
71.
008. Народностна, духовна и социална обстановка във Варна през ХІХ век
Постепенно църквата се превръща в
център
, който си поставя за задача да елинизира негръцкото население – гагаузи и българи.18 Гагаузите лесно се превръщат в послушни оръдия на елинистичната пропаганда.
В 1847 г., когато Константин Дъновски идва във Варна, името българин почти не се е чувало. Националният въпрос не се поставял и не е ставало дума за народностни различия. Всичко това става причина, щото пробуждането на българския националистичен дух във Варна и Варненско да започне да се чувства по-късно от всякъде другаде. През втората четвъртина на XIX век настъпва промяна в народностното разслояване по тия места. Новите националистични идеи за освобождаване от турско иго раздвижват народите на Балканския полуостров, като все повече и повече националните тежнения започват да доминират над верските.
Постепенно църквата се превръща в
център
, който си поставя за задача да елинизира негръцкото население – гагаузи и българи.18 Гагаузите лесно се превръщат в послушни оръдия на елинистичната пропаганда.
Нещо повече, те стават доброволен отряд за доносничество пред гърци и турци срещу възраждащата се българщина. В духа на тази елинизаторска дейност се започва преследване на всеки българин, който се въодушевявал от възрожденски идеи. Във Варненската митрополия се открила гръцка библиотека, която се превърнала в разсадник на елинизма. За кратко време Варна се утвърждава като център на фанариотската пропаганда, въпреки че там гръцкото население е било малобройно. За сметка на това обаче гърците успели да приобщят към себе си почти всички гагаузи и да ги противопоставят на българите.
към текста >>
За кратко време Варна се утвърждава като
център
на фанариотската пропаганда, въпреки че там гръцкото население е било малобройно.
Новите националистични идеи за освобождаване от турско иго раздвижват народите на Балканския полуостров, като все повече и повече националните тежнения започват да доминират над верските. Постепенно църквата се превръща в център, който си поставя за задача да елинизира негръцкото население – гагаузи и българи.18 Гагаузите лесно се превръщат в послушни оръдия на елинистичната пропаганда. Нещо повече, те стават доброволен отряд за доносничество пред гърци и турци срещу възраждащата се българщина. В духа на тази елинизаторска дейност се започва преследване на всеки българин, който се въодушевявал от възрожденски идеи. Във Варненската митрополия се открила гръцка библиотека, която се превърнала в разсадник на елинизма.
За кратко време Варна се утвърждава като
център
на фанариотската пропаганда, въпреки че там гръцкото население е било малобройно.
За сметка на това обаче гърците успели да приобщят към себе си почти всички гагаузи и да ги противопоставят на българите. От статистически данни през 50-те години на XIX век във Варна е имало 8300 турци, 6100 арменци, 150 гърци и 30 евреи. С течение на времето една част от българите, числото на които прогресивно растяло, се поддала на гръцкото влияние.18 Елинистичната агресия най-явно започнала да се чувства след идването във Варна на гръцкия владика Порфирий, който заел своя владишки пост през 1848 г., т.е. една година след като Константин Дъновски се установява във Варна.
към текста >>
Под влияние на това движение Варна скоро се превръща в елинистичен
център
с незначителен гръцки, но с многоброен гърчеещ се гагаузки елемент.
От статистически данни през 50-те години на XIX век във Варна е имало 8300 турци, 6100 арменци, 150 гърци и 30 евреи. С течение на времето една част от българите, числото на които прогресивно растяло, се поддала на гръцкото влияние.18 Елинистичната агресия най-явно започнала да се чувства след идването във Варна на гръцкия владика Порфирий, който заел своя владишки пост през 1848 г., т.е. една година след като Константин Дъновски се установява във Варна. Елинизмът тук се е изявявал преди всичко в преследване на българския език, гонене и закриване на българските училища и злепоставяне на българите.
Под влияние на това движение Варна скоро се превръща в елинистичен
център
с незначителен гръцки, но с многоброен гърчеещ се гагаузки елемент.
На първо време никой не е смеел да оспори духовното самовластие на Цариградската патриаршия и на гърцизма.
към текста >>
72.
014. Духовно ориентиране на Константин Дъновски
Като логично продължение на тези негови просветни проекти е и идеята му за полагането на основи на църква в селото, която да бъде притегателен народностен
център
за възрастните.
014. Духовно ориентиране на Константин Дъновски Атанас Чорбаджи става ревностен изразител на идеята за откриване на училище в с. Хадърджа, където българските деца да се учат да четат и пишат не само на гръцки, но и на църковнославянски.
Като логично продължение на тези негови просветни проекти е и идеята му за полагането на основи на църква в селото, която да бъде притегателен народностен
център
за възрастните.
Нека се има предвид, че по това време във Варна и Варненско, та дори и на юг по цялото Черноморие българските килийни училища са били голяма рядкост. След много усилия и обещания Атанас Чорбаджи свиква жителите на с. Хадърджа на общоселско събрание, за да изтръгне съгласието за издигане на сграда, където “хем да се учат децата им, хем да се черкуват възрастните”. Събралите се селяни обаче намират направените от дядо Атанас предложения за практически неосъществими. Поради невежеството и страха на съселяните си, Атанас Чорбаджи не получава тяхната отзивчивост и подкрепа.
към текста >>
73.
026. Дейност на Атанас Георгиев в Цариград
Заминаването на Атанас Чорбаджи в Цариград и личното му активно участие в
центъра
на черковно-националната борба на българския народ срещу гръцката фенерска патриаршия съвпада по време с второто заточение на Иларион Макариополски в Мала Азия.
В това събрание се решило да се помоли турското правителство да издаде ферман-разрешително за откриването във Варна на българско училище и българска църква. След като получил тези пълномощия, дядо Атанас Чорбаджи се отправил за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси до края на живота си. За отбелязване е, че пребиваването му в Цариград е станало на собствени негови разноски, въпреки че е бил на обществена служба. Първата акция на Атанас Чорбаджи в Цариград е била да поднесе лично на Иларион Макариополски молбата на варненските българи до Високата порта за откриването на българско училище и църква във Варна. За радост на всички в скоро време от Цариград се получил разрешителният ферман, което изненадало неприятно гърците и гагаузите гъркомани във Варна.
Заминаването на Атанас Чорбаджи в Цариград и личното му активно участие в
центъра
на черковно-националната борба на българския народ срещу гръцката фенерска патриаршия съвпада по време с второто заточение на Иларион Макариополски в Мала Азия.
Оказало се, че Атанас Чорбаджи бил в Цариград точно тогава, когато е имало нужда от нови, ентусиазирани патриотични българи, които в отсъствие на Иларион Макариополски да продължат борбата с неотслабваща сила. С не по-малка енергия и настойчивост се водила същата борба и във Варненско от отец Константин. Българската училищна община във Варна се превърнала в естествен национален център на българщината в североизточния край на полуострова. Въпреки че отец Константин не фигурирал официално като неин член, тъй като все още работел в гръцката митрополия, той е бил вдъхновителят на всички родолюбиви инициативи на българите във Варна и вземал най-активно участие в осъществяването им. Успехът на варненските българи обаче не е бил пълен, защото турските власти признавали не народностите, а църквите, или по-точно казано, народностите са били представлявани в лицето на тяхната църква и на църковните им водители.
към текста >>
Българската училищна община във Варна се превърнала в естествен национален
център
на българщината в североизточния край на полуострова.
Първата акция на Атанас Чорбаджи в Цариград е била да поднесе лично на Иларион Макариополски молбата на варненските българи до Високата порта за откриването на българско училище и църква във Варна. За радост на всички в скоро време от Цариград се получил разрешителният ферман, което изненадало неприятно гърците и гагаузите гъркомани във Варна. Заминаването на Атанас Чорбаджи в Цариград и личното му активно участие в центъра на черковно-националната борба на българския народ срещу гръцката фенерска патриаршия съвпада по време с второто заточение на Иларион Макариополски в Мала Азия. Оказало се, че Атанас Чорбаджи бил в Цариград точно тогава, когато е имало нужда от нови, ентусиазирани патриотични българи, които в отсъствие на Иларион Макариополски да продължат борбата с неотслабваща сила. С не по-малка енергия и настойчивост се водила същата борба и във Варненско от отец Константин.
Българската училищна община във Варна се превърнала в естествен национален
център
на българщината в североизточния край на полуострова.
Въпреки че отец Константин не фигурирал официално като неин член, тъй като все още работел в гръцката митрополия, той е бил вдъхновителят на всички родолюбиви инициативи на българите във Варна и вземал най-активно участие в осъществяването им. Успехът на варненските българи обаче не е бил пълен, защото турските власти признавали не народностите, а църквите, или по-точно казано, народностите са били представлявани в лицето на тяхната църква и на църковните им водители. Тъй като българите християни от Варна са се представяли официално от гръцката цариградска патриаршия, последната винаги ги е злепоставяла пред турските власти. Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни граждани, продължавал да бъде официален представител на варненските българи. Фактическото положение на нещата обаче било съвсем друго.
към текста >>
74.
027. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски
Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в
центъра
на всички народностни дела.
Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно. Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода.
Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в
центъра
на всички народностни дела.
В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия.
към текста >>
75.
024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева
Тя отраства в средата на едно патриотично българско семейство с патриархални традиции, което години наред е невралгичен
център
на борба за национална свобода и църковна независимост.
Константин Дъновски се завръща от Балчик отново в с. Хадърджа. Там продължава да учителства още една година, след което се оженва за дъщерята на Атанас Чорбаджи – Добра. Това е бъдещата майка на Петър Дънов – Учителя Беинса Дуно. Ние не знаем точната дата на рождението й, но ориентировъчно трябва да го отнесем през третото десетилетие на ХІХ век. Официално в никой административен акт не намираме нещо писано за Добра Атанасова Георгиева.
Тя отраства в средата на едно патриотично българско семейство с патриархални традиции, което години наред е невралгичен
център
на борба за национална свобода и църковна независимост.
На 2 юли 1857г., на 27-годишна възраст, Константин Дъновски бива ръкоположен за свещеник от Варненския митрополит Порфирий.20 Приел духовен сан, той се установява на служба в църквата в с. Хадърджа. По това време в същото село е свещеник и Иван Громов, с когото свещенослужителстват заедно. Стоенето му в селото обаче е твърде краткотрайно, тъй като още същата година бива повикан най-настоятелно от варненския митрополит Порфирий и бива назначен за енорийски свещеник при църквата “Св. Богородица” във Варна. От този момент започва третият период от живота на свещеник Константин Дъновски.
към текста >>
Варна, който се считал за сигурен и безспорен гръцки
център
, би могло да се внася разколнически елемент всред българското население.”21
Богородица” Евангелието на старобългарски език. Възпитателното въздействие на тези прояви в онова смутно време е било от голямо значение за разгаряне на патриотизма и укрепване на надеждата всред българите. Това обаче не продължило дълго време. Смелостта и дръзновението на отец Константин предизвиква недоволство от страна на варненските гърци и гагаузи, чиито протести достигат до владиката Порфирий. Върховната гръцка църковна администрация знаела за подема на българския дух по другите български земи, но не могла да допусне, че в гр.
Варна, който се считал за сигурен и безспорен гръцки
център
, би могло да се внася разколнически елемент всред българското население.”21
Действителността обаче се оказала съвършено друга. Установило се, че в дъното на всички патриотични инициативи на българите тук стои личността на отец Константин. Имало е моменти, когато атмосферата до такава степен се нажежавала, че въпреки покровителството на гръцкия владика Порфирий, отец Константин е трябвало да реши дали да направи концесия със своята съвест, като се отдръпне от обществените си изяви като народен будител и се превърне в обикновен църковен служител, или да напусне службата си. За да излезе от новосъздалата се усложнена обстановка, отец Константин напуска през 1859 г. църковнослуженето си в храма “Св.
към текста >>
76.
УЧИТЕЛЯТ
Постепено около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други съподвижници на Учителя, като
центърът
на описания кръг е словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов.
съборите стават в гр. Търново. От 1926 г. съборите се преместват в София./ Установен е вече един духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от град Сливен, Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас.
Постепено около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други съподвижници на Учителя, като
центърът
на описания кръг е словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов.
Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъстват. От 1900г. Учителят започва издирване на първите си ученици, изпратени от Небето. Първите срещи са осъществени. Сложено е началото на една обширна кореспонденция чрез писма с първите му сътрудници.
към текста >>
За всеки
център
Учителят дава оценка от 1 до 6.
В тези сказки Той демонстрираше как по устройството на черепа да познаеш характера на човека, неговите възможности, дарби, способности. Държи своите сказки в училища пред ученици, в салони пред публика, след което прави замервания на тези, които искат да бъдат измерени черепите им. След всяко измерване дава карта за степента на развитие на дарбите и способностите на изследваното лице. Във френологичните карти бяха посочени центровете на мозъка с цифри. Картите съдържат повече от 40 способности.
За всеки
център
Учителят дава оценка от 1 до 6.
Например, ако е много добре развит, слага отлична оценка; ако не е развит, пише му 2, ако никак го няма, му слага 1. По тези бележки Той описва целия характер на човека, неговите сили, способности, дарби, здравето и възможност за работа в живота. Дава упътвания на този човек за какво го бива, за каква професия, за каква наука и за какво изкуство е годен. Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение. Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него.
към текста >>
77.
УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Като научи Учителят решението им, Той се усмихна и каза: "Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един
център
не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен
център
, защото тук под земята се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка.
Преди това те положиха много труд за своята пропаганда против Учителя, като се почне от 1922 г. Като се изключат нашите приятели около 20-30 човека, всички граждани на Търново се подписаха срещу съборите на Бялото Братство. Така търновци забраниха съборите с подписа си. И оттогава този град започна да запада в духовно отношение и така ще бъде до края на века. Това са окултни закони.
Като научи Учителят решението им, Той се усмихна и каза: "Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един
център
не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен
център
, защото тук под земята се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка.
Ще загубят без нас." И без да каже повече дума, Той премести съборите на Изгрева в София. Борис Николов, Николай Дойнов, Боян Боев
към текста >>
78.
АСЕН АРНАУДОВ
Да, но Германия бе денонощно бомбардирана от американските бомбардировачи и специално Мюнхен, който беше
център
и седалище на национал-социалистическата партия и на нацизма изобщо.
Елена Андреева Сега ще ви разкажа един случай от времето на Втората световна война. Исторически се знае, че ние бяхме окупирани "доброволно" от Германия. Тогава германските фондации даваха стипендии на българи, желаещи да отидат в Германия и да придобиват знания в областите, които ги интересуват. Това беше един тактически и стратегически ход на германците по отношение на българите, в случай, че войната завърши в тяхна полза.
Да, но Германия бе денонощно бомбардирана от американските бомбардировачи и специално Мюнхен, който беше
център
и седалище на национал-социалистическата партия и на нацизма изобщо.
Това, което ще ви разкажа, ни го разказа един от най-добрите музиканти, които имахме в нашето Братство. Като цигулар, той свиреше в Симфоничния оркестър и се казваше Асен Арнаудов. Асен, като научава, че германците дават стипендии, без да изразходва той средства, решава да отиде в Германия и да се научи да свири на арфа. Тогава той помолва диригента на Царския симфоничен оркестър Сашо Попов да му съдейства пред Министерството на просветата, за да може да отиде за две години да учи арфа в Мюнхен. Всичко се разрешава благополучно.
към текста >>
79.
МИХАИЛ ИВАНОВ
Запознах се с учението на Михаил Иванов през 1989 г, посещавайки неговия
център
в Оен, близо до Ватерлоу.
Онези, които го познаваха от времето на Учителя, казаха: "Ние го познаваме какъв беше по-рано, такъв си остана и сега. Но другите не го знаят и се подвеждат." Някой ще попита какво значи лунгур. По нашия край това е най-долната и най-мръсна дума, която може да се каже за един човек - скитник, безделник, непрокопсаник. Крум Божинов
Запознах се с учението на Михаил Иванов през 1989 г, посещавайки неговия
център
в Оен, близо до Ватерлоу.
Видях в залата, където се провеждат конференциите, един голям портрет на Михаил Иванов и пред него запалена свещ. По това време четях книгите на М. Иванов и нямах нито едно томче на Учителя. Когато имах някакъв труден въпрос, аз задавах въпрос и отварях Библията и гледах какво ще ми се падне. Един ден след като се върнах от центъра на М.
към текста >>
Един ден след като се върнах от
центъра
на М.
Запознах се с учението на Михаил Иванов през 1989 г, посещавайки неговия център в Оен, близо до Ватерлоу. Видях в залата, където се провеждат конференциите, един голям портрет на Михаил Иванов и пред него запалена свещ. По това време четях книгите на М. Иванов и нямах нито едно томче на Учителя. Когато имах някакъв труден въпрос, аз задавах въпрос и отварях Библията и гледах какво ще ми се падне.
Един ден след като се върнах от
центъра
на М.
Иванов вкъщи, исках да разбера какво ще каже Невидимият свят по отношение на неговата школа. Отворих Библията и ми се падна: "Не замествай никога Бога с образ на човек и Слънцето със свещ". М.Иванов умира от рак на черния дроб и в предсмъртния си час прави едно признание пред сестра си: "Това, което направих в моя живот, не беше добро за Учителя." Това ми го разказа брат Атанас Янчев, който е разговорял със сестра му. Христо Балабанов, 19.08.2005, Рила, Езерата
към текста >>
80.
ТЕМЕЛКО СТЕФАНОВ
Този дом стана
център
на Братството.
Само на диви киселици прекарах. Утре си вече отивам". Та това е за него. Темелко Стефанов Учителят каза за Темелко: "Той е същият, който навремето предостави Горницата и домът си за последната пасха на Христа и учениците Му." Ние се огледахме изумени от това съвпадение на личности и събития.
Този дом стана
център
на Братството.
Тук идваха приятели от всички краища на страната и за всички се намираше място. В него намираха сърдечен прием. Братската трапеза беше отворена за всички. Братският живот се реализираше тук, понеже той се съгражда в душите на човеците. Учителят беше Божествения център, около Който той се разви.
към текста >>
Учителят беше Божествения
център
, около Който той се разви.
Този дом стана център на Братството. Тук идваха приятели от всички краища на страната и за всички се намираше място. В него намираха сърдечен прием. Братската трапеза беше отворена за всички. Братският живот се реализираше тук, понеже той се съгражда в душите на човеците.
Учителят беше Божествения
център
, около Който той се разви.
Братя и сестри държаха много изпити в дома на Темелко пред Учителя. Учителят бе много огорчен от събитията. Той виждаше безумието на войната. Говореше малко. Но по цял ден приемаше гости от София и от страната.
към текста >>
81.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в
центъра
на града е била около църквата "Света Неделя".
Не Го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в средата на кръга. После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората. Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към Учителя. Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен!
Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в
центъра
на града е била около църквата "Света Неделя".
Там спирали трамваите, после обикаляли целия площад и църквата и поемали обратния път. Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че трамваите с тези жици обикалят непрекъснато около църквата." Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца. Точно тогава става атентатът в църквата "Света Неделя". Поставената под кубетата бомба разрушава покрива, загиват много хора и стотици са ранени. Това стана на 16 април 1925 година.
към текста >>
82.
ПАНЕВРИТМИЯ
Учителят заставаше в
центъра
на кръга и под звуците на музиката, която Той самият бе композирал, заедно с Него провеждахме Паневритмията - упражнения, създадени пак от Него.
Борис Николов От 22 март до 22 септември, всяка сутрин преди изгрев слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо и съсредоточено и с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на слънцето. След това се нареждахме и правехме първите 6 ежедневни упражнения. Веднага след тях, музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари - заставаха в средата на полянката и ние образувахме кръг около тях.
Учителят заставаше в
центъра
на кръга и под звуците на музиката, която Той самият бе композирал, заедно с Него провеждахме Паневритмията - упражнения, създадени пак от Него.
Така, всяка ранна утрин, в кръг около Учителя, всички ние: млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени, започваме деня с плавни и хармонични движения под звуците на прекрасната музика. Понякога хората от града идваха да гледат и често след свършването на Паневритмията те идваха при Учителя и задаваха въпроси. Една сутрин на полянката Учителят пак бе заобиколен с хора. Двама граждани, явно идваха за пръв път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на Учителя. Единият запита:
към текста >>
Тя отива при Весела и й казва, че те играят като два
центъра
в кръга и вниманието на курсистите се раздвоява, а освен това, според окултните правила, в кръга не трябва да има два
центъра
, защото вече не е кръг, а елипса.
Курсистите по това време играят в кръг своите упражнения, а вътре в кръга вървят и играят Весела Несторова и Милка Переклиева. Тогава Милка нарежда на Весела да отиде да играе в противоположния край на кръга. А трябвало да вървят заедно двете и да играят едновременно Паневритмията, макар че са в кръга. Но Милка усеща и разбира, че погледите на курсистите следят как играе Весела Несторова. Това я вбесява.
Тя отива при Весела и й казва, че те играят като два
центъра
в кръга и вниманието на курсистите се раздвоява, а освен това, според окултните правила, в кръга не трябва да има два
центъра
, защото вече не е кръг, а елипса.
Милка забравя, че Учителят е наредил да бъдат две свещи, които да светят заедно и да осветяват пътя на Паневритмията от "Изгрева" към българските училища. Милка нарежда на Весела да излезе извън кръга на Паневритмията и да играе вън от него. Весела се подчинява и така те играят Паневритмията. Свидетели на цялата тази история са музикантите от "Изгрева", които свирят на този курс безплатно. Освен това се намира един фотограф, който заснима цялата тази история.
към текста >>
83.
РЕЦЕПТИ И НАПЪТСТВИЯ
Когато децата ви боледуват, добре е да разтривате костта зад ушите им - там е
центърът
на живота.
За лекуването на язва болният от язва да взема по една супена лъжица зехтин сутрин и вечер на гладно сърце (зехтин, а не олио). Освен това да се избягват храни, в които има люспи. За язва ще кажа следното: 150 г чист зехтин се смесва със ситно счукан чесън, така че да се получи гъста каша. Да се взема три пъти на ден по една чаена лъжица. За язва: нека се откаже от месото и да пости по един ден в седмицата,като не яде нищо и през този ден да взема по една кафена чашка зехтин.
Когато децата ви боледуват, добре е да разтривате костта зад ушите им - там е
центърът
на живота.
Тези разтривки правят организма еластичен, издръжлив. Не позволявайте човек, неприязнено настроен към вас, да ви пипа на това място, нито пък да пипа децата ви. По закона на координацията на човека е определено да изминава дневно 2-3-5-10 км път. Ако той се уплаши и не изпълни това, което Природата му е определила, няма да се мине дълго време, и тя ще му наложи глоба за неизпълнение на нейните закони. Ако искаш да бъдеш здрав, не свършвай работата си докрай.
към текста >>
84.
ВОДА И ИЗВОРИ
Тази долина с топла минерална вода стана важен курортен
център
, особено за трудовите хора на Перник.
Като се върнахме в София, през три дни пътувах до Мърчаево да нося вода за Учителя. Тази задача изпълнявах до последния ден на Учителя. До идването на Учителя при извора, селяните употребяваха водата му само за пране на дрехи. Но когато Той дойде и посочи високите качества на водата, тяхното благотворно влияние за къпане и пиене, цялото село и всички околни села започнаха да я използват за тази цел. След няколко години се биха сонди и за избликналата целебна вода се направиха бани и басейни за къпане.
Тази долина с топла минерална вода стана важен курортен
център
, особено за трудовите хора на Перник.
Около този извор и баните се построиха по-късно много вили и къщи. Стана цяло селище, което нарекоха Рударци. В Мърчаево в двора на брат Темелко имаше няколко незначителни извора, на които семейството даже не обръщаше внимание. Учителят и братята с голяма грижа събраха водите и от тях направиха един по-голям извор, на който се даде име "Изворът на Доброто". В работата взеха участие и много наши приятели, които непрекъснато идваха от най-различни краища на България, за да видят Учителя и да чуят беседите Му, които изнасяше в Мърчаево.
към текста >>
85.
ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА
Планинските върхове са свързани с
центъра
на Слънцето.
Това не е ли по закона на множението, както бе при Христос, с петте хляба и двете риби? Из спомените на Борис Николов, Елена Андреева, Николай Дойнов Записки от беседите на Учителя Високите върхове са динамични центрове. Те представляват резервоар на сили, които ще се използват в бъдеще.
Планинските върхове са свързани с
центъра
на Слънцето.
Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Никоя друга страна няма толкова слънчево разположение на алпийски върхове и била като тези на Рила. Това е планината на най-чистите и пивки води. Тя прилича на красива и умна глава. В тази глава е скрито най-скъпото и съкровено съдържание.
към текста >>
На Земята съществуват три важни
центъра
на Бялото Братство.
Подобни центрове на нашата планета има само на няколко места: на Алпите, на Пиринеите, на Кордилерите, на Андите, на Хималаите, на Северния полюс. Няма нито една страна в света, която да има гръбнак и глава. Гръбнак за България е Стара планина - Балканът, а главата е Рила с Мусала. Рила и Мусала съществуват повече от девет милиона години. Балканският полуостров три пъти е заливан с вода, а Рила и Мусала са стърчали над нея като неголям остров.
На Земята съществуват три важни
центъра
на Бялото Братство.
Най- старият център на Бялото Братство е Рила с Мусала. По-късно е открит този на Мон Блан и най-младият е на Хималаите с Еверест. Мон Блан кой го е създал? Бялото Братство на Европа създаде Мон Блан. Кой създаде Еверест?
към текста >>
Най- старият
център
на Бялото Братство е Рила с Мусала.
Няма нито една страна в света, която да има гръбнак и глава. Гръбнак за България е Стара планина - Балканът, а главата е Рила с Мусала. Рила и Мусала съществуват повече от девет милиона години. Балканският полуостров три пъти е заливан с вода, а Рила и Мусала са стърчали над нея като неголям остров. На Земята съществуват три важни центъра на Бялото Братство.
Най- старият
център
на Бялото Братство е Рила с Мусала.
По-късно е открит този на Мон Блан и най-младият е на Хималаите с Еверест. Мон Блан кой го е създал? Бялото Братство на Европа създаде Мон Блан. Кой създаде Еверест? Бялото Братство в Индия създаде Еверест.
към текста >>
86.
КОЛКО ДА ЯДЕМ
Яж малко, за да бъдеш истински човек, да вземе надмощие в тебе, в твоя живот Духът; за да преместиш
центъра
на живота си от стомаха в ума, в сърцето, във волята, в душата, в духа.
Колкото по- малко яде човек, толкова повече животът му се продължава. Яж малко, за да бъдеш здрав и силен. Яж малко, за да бъдеш красив, за да не изгубиш красотата си. Яж малко, за да имаш топло сърце, красиви и чисти чувства. Яж малко, за да можеш да мислиш, да можеш да обичаш, да можеш да чувстваш.
Яж малко, за да бъдеш истински човек, да вземе надмощие в тебе, в твоя живот Духът; за да преместиш
центъра
на живота си от стомаха в ума, в сърцето, във волята, в душата, в духа.
Яж малко, най-сетне, за да не гладуват други, за да можеш да отделиш от своя излишък по нещо за тия, които са гладни, които се нуждаят, които страдат. За да дойде Словото Божие във вас, вие трябва да пречистите кръвта си, а за това трябва малко да ядете, да не преяждате. Голямо изкуство е човек да знае как и колко трябва да яде. От хиляди години хората ядат, но още не са научили това изкуство. Съвременните хора бързат и когато работят, и когато мислят, и когато се хранят, вследствие на което нямат резултати.
към текста >>
87.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
Човек може да е умрял повидимому, но на задния мозък има един
център
, където е скрит животът.
" Остана, за да разбере какво се е случило и кой е гостенинът ни. Като се запозна с Учителя, разговоряха дълго и лекарят се убеди, че има и други сили, извън земните, които помагат. Тогава офицерите поканиха Учителя да им говори. Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни. На една от тях Учителят посочи един офицер: "Например, госпожата на този офицер да не му се сърди и да не се заема да го изправя да бъде редовен домакин, защото неговите домашни чувства не са развити." Като се върнахме вкъщи, добави: "Това семейство имат едно дете, живо погребано.
Човек може да е умрял повидимому, но на задния мозък има един
център
, където е скрит животът.
Там като се пипне, познава се дали човек действително е заминал или още е жив." До вечерта другарят ми беше добре и можа да седне с нас на трапезата. Никак не помня как съм заспала тази нощ, носена от чудните вълнения, които бях преживяла през деня. Но на сутринта, войникът, който бе ординарец на другаря ми и който си беше отстъпил стаичката, за да спи в нея Учителят, а той спа долу в мазето при сеното, дойде с тихи стъпки при мене и ми прошепна: "Кой е този, който спа снощи тук? " - "Наш гостенин" - отвърнах аз.
към текста >>
88.
БОГ. ПОЗНАНИЕ ЗА БОГА
Когато посегна да вземе шапката си, обърна се към мене и каза: "Бог е същество, чийто
център
е навсякъде, а периферията никъде." С отговора си Той отговори на моята мисъл.
БОГ Спомени на ученици През време на цялата беседа Учителят не говори за Бога, а мен ме интересуваше - що е Бог? Къде е, още повече, че ми бяха казали: "Този човек е съвършен и знае всичко." Той приключи беседата и тръгна да излиза.
Когато посегна да вземе шапката си, обърна се към мене и каза: "Бог е същество, чийто
център
е навсякъде, а периферията никъде." С отговора си Той отговори на моята мисъл.
Георги Дюлгеров ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ПОЗНАНИЕ ЗА БОГА Материята е кондензирана енергия. Енергията е кондензирана светлина. Светлината е кондензирана мисъл.
към текста >>
89.
РАБОТА ЗА БОГА И ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕГО
Той е един общ велик
център
, който направлява всичките му много сложни функции.
Ако хората се интересуват от това, което Бог е създал, и Той ще се интересува от това, което хората са създали. Това значи отношения! Обаче, щом хората не се интересуват от Божиите работи, и Той не се интересува от техните. В това седи всичкото нещастие на хората. Животът, въпреки големите си разнообразия, има една обща цел.
Той е един общ велик
център
, който направлява всичките му много сложни функции.
Днешните хора не съзнават този общ център на живота, нито връзката с него. Те отричат този център, те отричат Бога. Ала отричайки Бога, те поставят себе си в положение на божество. Но защо тогава тези "божества" страдат, защо се оплакват от неправдите на живота, защо роптаят против злото, защо се възмущават от престъпленията и греха? Между неразумните хора не може да се живее.
към текста >>
Днешните хора не съзнават този общ
център
на живота, нито връзката с него.
Това значи отношения! Обаче, щом хората не се интересуват от Божиите работи, и Той не се интересува от техните. В това седи всичкото нещастие на хората. Животът, въпреки големите си разнообразия, има една обща цел. Той е един общ велик център, който направлява всичките му много сложни функции.
Днешните хора не съзнават този общ
център
на живота, нито връзката с него.
Те отричат този център, те отричат Бога. Ала отричайки Бога, те поставят себе си в положение на божество. Но защо тогава тези "божества" страдат, защо се оплакват от неправдите на живота, защо роптаят против злото, защо се възмущават от престъпленията и греха? Между неразумните хора не може да се живее. Между разумни хора добре може да се живее, но без хора не може да се живее.
към текста >>
Те отричат този
център
, те отричат Бога.
Обаче, щом хората не се интересуват от Божиите работи, и Той не се интересува от техните. В това седи всичкото нещастие на хората. Животът, въпреки големите си разнообразия, има една обща цел. Той е един общ велик център, който направлява всичките му много сложни функции. Днешните хора не съзнават този общ център на живота, нито връзката с него.
Те отричат този
център
, те отричат Бога.
Ала отричайки Бога, те поставят себе си в положение на божество. Но защо тогава тези "божества" страдат, защо се оплакват от неправдите на живота, защо роптаят против злото, защо се възмущават от престъпленията и греха? Между неразумните хора не може да се живее. Между разумни хора добре може да се живее, но без хора не може да се живее. Има три категории хора: В първата фаза са оглашенитете са материалистите; във втората фаза - религиозните, те са верующи, те вярват в свещения егоизъм.
към текста >>
90.
ХРИСТОС
Божественият глас иде от горната част на главата, от
центъра
на носа и от лъжичката.
Това е Христос. Той често ви шепне, но вие не Го слушате. Когато Христос ви заговори, вие ще усетите това под лъжичката, близо до сърцето и дохожда отвътре на нашата душа. Но има и друга проява. Ако чувствате, че налягането иде откъм слепите очи, това иде от нисша сфера, която иска да яде и да пие - не е духовна.
Божественият глас иде от горната част на главата, от
центъра
на носа и от лъжичката.
Като влезете в духовния свят, ще видите, че когато се появят два гласа, ще забележите едно движение - светло и черно и ако надделее светлият дух, веднага черното петно ще изчезне. Лошите мисли винаги идат от лявата страна на човека, а добрите - от дясната страна, защото тя не е заинтересована. За да познаете Христа, трябва да се освободите от всичко, което хората са казали за Него. Виждате, че учениците Христови бяха докрай с Него, но и те се усъмниха в Него. Когато се чувствате зле и в безизходно положение, произнесете името на Господа Исуса Христа, защото То съдържа равновесие и с произнасянето му съзнателно и с благоговение, повиквате деветте ангелски чина да работят всички заедно.
към текста >>
91.
НАПЪТСТВИЯ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ
Да се образува една среда на Любовта, за да може от този
център
да се изпратят мощни вълни на Любовта в целия свят.
И ако ви питат защо обичате даден човек, кажете: Защото пръв Бог го обича. Търсете новия живот. За да влезете в този живот, вие трябва да намерите във всеки човек по една добра черта, заради която трябва да го обичате. Защо съм ви събрал тук, в Школата? За да се образува едно общество от хора, които да имат велика Любов един към друг.
Да се образува една среда на Любовта, за да може от този
център
да се изпратят мощни вълни на Любовта в целия свят.
Да се разлее тази Любов по света, да достигне до душите на хората и да ги събуди. Защо съм ви събрал тук в Школата? За да ви подготвя за проводници през бъдещите векове. Всички вие до един - и най-малкият - ще бъдете в следващите векове проводници. Ще ви се дадат знания, сили, дарби, магическа сила на Словото, мощно съдействие от Невидимия свят, всички благоприятни условия за творческа работа.
към текста >>
Не желая да ме правите
център
, нито желая да ставам проводник на вашите, ако щете и добри мисли.
Това не е право. Ако е за изправяне, изправяйте най-първо себе си. Следователно, всеки трябва да се остави да действа тъй, както желае. Никой няма право да противодейства и да влияе нито на добрия, нито на лошия човек. Аз предупреждавам моите ученици да не се опитват да ми противодействат, нито да ми влияят, защото аз постъпвам и ще постъпвам по същия начин - нито ви противодействам, нито ви влияя.
Не желая да ме правите
център
, нито желая да ставам проводник на вашите, ако щете и добри мисли.
Не искам в умовете ви да изпъква някой си господин Дънов, а искам да познаете Господа, защото аз имам и взимам участие във всичките Му дела. Слушайте ме какво говоря! Гледайте ме какво правя! Достатъчно е в един живот да послушате само едно, което ви казвам и да го изпълните така, както аз го изпълнявам, защото Моето Слово е от Бога и Моите дела са от Бога. Ела и виж как Аз живея и как Аз постъпвам и ти прави същото.
към текста >>
92.
ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА
Каквото е храната за тялото, това са мислите за душата и причината за всички ваши неприятности в живота ви и в домовете ви са вашите мисли, тъй като всяка една мисъл е
център
, който привлича другите към нея.
Някой върви бавно, заплеснал се някъде. И всякога противоречията в живота произтичат от факта, че между чувствата и мислите няма хармония. Видите ли, че даден човек много яде и пие, ще му кажете, че го чакат големи страдания. Яденето и пиенето се отнасят до света на чувствата. В умствения свят законът за яденето е точно обратен: Който яде много в умствения свят, той малко страда; който яде малко, много страда.
Каквото е храната за тялото, това са мислите за душата и причината за всички ваши неприятности в живота ви и в домовете ви са вашите мисли, тъй като всяка една мисъл е
център
, който привлича другите към нея.
Ако възприемем една добра мисъл, тя е във връзка с други добри мисли, а когато се свързваш с лоши мисли, то тогава всички лоши мисли те сполетяват. Лошите мисли и чувства правят кръвта нечиста. Не можеш да живееш добре на Земята, ако мисълта ти е крива. Както в природата бурените заглушават хубавите цветя, така неканените мисли и чувства заглушават благородното в човека. Лошите мисли и чувства покваряват човека, а едновременно с това и всичко около него.
към текста >>
93.
СВОБОДА
Той знае, че нечистотиите и слабостите на човека се намират по краищата на неговия живот, а не в
центъра
.
Следователно, само онзи човек може да бъде свободен, който е изпълнил задължението си към петте основни морални положения на живота. Добре е човек да бъде свободен, но за да бъде абсолютно свободен, той трябва да притежава известни качества. За да бъде свободен на физическия свят, човек трябва да има правилни отношения към окръжаващите. За да бъде свободен в умствения свят, човек трябва да бъде философ, да има права мисъл. Каквото да казвате на добрия човек, както да го обиждате, той ще ви изслуша внимателно и ще каже: "Прав си, имам този недостатък, но ще го изправя".
Той знае, че нечистотиите и слабостите на човека се намират по краищата на неговия живот, а не в
центъра
.
Човек, който не почита хората, не е свободен. Ако една твоя постъпка ограничава другиго, държат те отговорен; ако го освобождаваш, възнаграждават те. Свободата не може да се налага със закон. Тя принадлежи на Божествения свят. Не е позволено на ученика да упражнява насилие върху ближния си в каквато и да е форма.
към текста >>
94.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
Това значи: Преди слънчевия изгрев ще се занимая с най- великата работа - общение с Великия
Център
на Битието, за да придобия енергията, с която да завърша работата си през деня.
За размишление за тази цел са добри нощните часове, когато хората заспят. Тогава ще влезете във връзка с тези същества. Хубаво е молитва и размишление да се правят от два и половина до три и половина часа след полунощ или от три и половина до четири и половина, или между три и четири часа. Благоприятни часове за молитва са ранните часове след полунощ: например три часа, пет часа и пр. Псалмопевецът казва: "Господи, на ранина ще Те призова".
Това значи: Преди слънчевия изгрев ще се занимая с най- великата работа - общение с Великия
Център
на Битието, за да придобия енергията, с която да завърша работата си през деня.
Дето и да отиде човек, каквато и работа да почне, той се нуждае от енергия. Остави ли се човек на влияние на света, светът ще го изкара вън от релсите на неговия живот. Сутрин като станеш, да имаш една кардинална мисъл, ще се отвориш като един цвят. Христос е прекарал полунощта в молитва. Защо? През тия часове Той се е напълвал като акумулатор с енергия, която харчил през деня.
към текста >>
95.
ОГРАЖДАНЕ И ЗАЩИТА
Човек от себе си представя един кръст и когато ние намерим тоя
център
, няма вече да биваме разпъвани.
Тя е мисъл на хванатите духове. Трябва да вярвате, че Господ е господар на света и за Него всичко е възможно. Вътрешният смисъл е човек да даде сърцето си на Бога, защото, когато Духът постоянно живее и пребивава в сърцето и дробовете, то никакъв лош дух не може да влезе в човека и да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка. Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди, то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието.
Човек от себе си представя един кръст и когато ние намерим тоя
център
, няма вече да биваме разпъвани.
Когато ви обладае някой лош дух, за да го изгоните, трябва да си представите една синя лента, идваща от небето, че влиза чрез устата ви, обгърне стомаха ви и с двата края нагоре синята лента да излиза. Ще си правиш душове със светлина мислено. Мислено тъй си представяй един душ, който е над тебе и чрез него преминава светлина и тя прониква навсякъде из тялото ти. Втори способ за изгонване на лошия дух става чрез дълбокото дишане. Когато влизаш, където и да е, оглеждай се, прави мислено светли кръгове около себе си и дълбоко дишане и тогава влез.
към текста >>
Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл и тогава ти като станеш
център
, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще вървиш из пътя неповре- дим.
Всяка погрешка носи една зараза, едно гниене в себе си. Мисълта за погрешка ще изхвърлите навън. Изхвърлете всички тия дрипи навън. Може да се живее и без грях. Всяко нещо, което те измъчва, ще го туриш настрана.
Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл и тогава ти като станеш
център
, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще вървиш из пътя неповре- дим.
Намразиш ли се с някого, например, на когото често и без да знаеш изпращаш лоши мисли, в такъв случай намери и се събери с приятели, с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с живота и линията на поведението на човека, с когото си се намразил. И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш към човек, с когото си в ненавист и така ти ще останеш неуязвим. Когато работите ви тръгнат успешно, тогава бъдете най-внимателни, защото тогава ще дойдат най-големите изпитания. Но срещнете ли пречки, противодействия, тогава сте в безопасност. Обяснявам ви тези закони, за да ги знаете и се пазите, защото сега времената са много напрегнати и винаги може да ви се напакости.
към текста >>
96.
СЛЪНЦЕ И УПРАЖНЕНИЯ
Измийте се, изправете се добре, съсредоточете мисълта си към
центъра
на Земята да възприемете нейните енергии.
Като свършите упражнението, ще почувствате едно освежаване, бодрост и разположение на духа. Докато правите упражнението, гледайте да не се раздвоите, да не изпаднете в буквата на нещата, да го правите механически. Всяка механична работа развива лоши навици в човека. Ето защо, всяко упражнение трябва да се извършва с разположение и вътрешен стремеж, за да се отрази благотворно върху човека. Като станете, не бързайте да започнете работа.
Измийте се, изправете се добре, съсредоточете мисълта си към
центъра
на Земята да възприемете нейните енергии.
После, отправете тези енергии към центъра на Слънцето. След това пак отправете мисълта си към центъра на Земята и т.н. Като направите това упражнение няколко пъти, подвижете се нагоре - надолу. Най-после застанете тихи и спокойни и отправете своята благодарствена молитва към Онзи, Който ви е пратил на Земята и ви е дал всички условия за растене и развиване. Свържете се с Неговото съзнание и благодарете Му не на думи само, но от дълбочината на душата си.
към текста >>
После, отправете тези енергии към
центъра
на Слънцето.
Докато правите упражнението, гледайте да не се раздвоите, да не изпаднете в буквата на нещата, да го правите механически. Всяка механична работа развива лоши навици в човека. Ето защо, всяко упражнение трябва да се извършва с разположение и вътрешен стремеж, за да се отрази благотворно върху човека. Като станете, не бързайте да започнете работа. Измийте се, изправете се добре, съсредоточете мисълта си към центъра на Земята да възприемете нейните енергии.
После, отправете тези енергии към
центъра
на Слънцето.
След това пак отправете мисълта си към центъра на Земята и т.н. Като направите това упражнение няколко пъти, подвижете се нагоре - надолу. Най-после застанете тихи и спокойни и отправете своята благодарствена молитва към Онзи, Който ви е пратил на Земята и ви е дал всички условия за растене и развиване. Свържете се с Неговото съзнание и благодарете Му не на думи само, но от дълбочината на душата си. Свържете се после със съзнанието на добрите и разумни същества в света, коитс работят за вашето повдигане.
към текста >>
След това пак отправете мисълта си към
центъра
на Земята и т.н.
Всяка механична работа развива лоши навици в човека. Ето защо, всяко упражнение трябва да се извършва с разположение и вътрешен стремеж, за да се отрази благотворно върху човека. Като станете, не бързайте да започнете работа. Измийте се, изправете се добре, съсредоточете мисълта си към центъра на Земята да възприемете нейните енергии. После, отправете тези енергии към центъра на Слънцето.
След това пак отправете мисълта си към
центъра
на Земята и т.н.
Като направите това упражнение няколко пъти, подвижете се нагоре - надолу. Най-после застанете тихи и спокойни и отправете своята благодарствена молитва към Онзи, Който ви е пратил на Земята и ви е дал всички условия за растене и развиване. Свържете се с Неговото съзнание и благодарете Му не на думи само, но от дълбочината на душата си. Свържете се после със съзнанието на добрите и разумни същества в света, коитс работят за вашето повдигане. Благодарете на тия същества, благодарете на великите сили в света, които покрай своята велика задача да ръководят съдбините на цялото човечество, са отделили част от времето си и за вас, за създаване на добри и благоприятни условия за развитието ви.
към текста >>
Енергията в Природата иде главно от два източника: от
центъра
на Слънцето и от
центъра
на Земята.
Като направите това упражнение няколко пъти, подвижете се нагоре - надолу. Най-после застанете тихи и спокойни и отправете своята благодарствена молитва към Онзи, Който ви е пратил на Земята и ви е дал всички условия за растене и развиване. Свържете се с Неговото съзнание и благодарете Му не на думи само, но от дълбочината на душата си. Свържете се после със съзнанието на добрите и разумни същества в света, коитс работят за вашето повдигане. Благодарете на тия същества, благодарете на великите сили в света, които покрай своята велика задача да ръководят съдбините на цялото човечество, са отделили част от времето си и за вас, за създаване на добри и благоприятни условия за развитието ви.
Енергията в Природата иде главно от два източника: от
центъра
на Слънцето и от
центъра
на Земята.
Преобладаваща енергия в Природата е тази, която иде от центъра на Слънцето. Тя е положителна енергия. Когато слънчевата енергия се възприема повече от главата, мозъкът на човека става много активен. Ако тази енергия се поглъща повече от стомаха, тогава стомахът става силно активен. В този случай мозъкът се демагнетизира, отслабва и се явява главоболие.
към текста >>
Преобладаваща енергия в Природата е тази, която иде от
центъра
на Слънцето.
Най-после застанете тихи и спокойни и отправете своята благодарствена молитва към Онзи, Който ви е пратил на Земята и ви е дал всички условия за растене и развиване. Свържете се с Неговото съзнание и благодарете Му не на думи само, но от дълбочината на душата си. Свържете се после със съзнанието на добрите и разумни същества в света, коитс работят за вашето повдигане. Благодарете на тия същества, благодарете на великите сили в света, които покрай своята велика задача да ръководят съдбините на цялото човечество, са отделили част от времето си и за вас, за създаване на добри и благоприятни условия за развитието ви. Енергията в Природата иде главно от два източника: от центъра на Слънцето и от центъра на Земята.
Преобладаваща енергия в Природата е тази, която иде от
центъра
на Слънцето.
Тя е положителна енергия. Когато слънчевата енергия се възприема повече от главата, мозъкът на човека става много активен. Ако тази енергия се поглъща повече от стомаха, тогава стомахът става силно активен. В този случай мозъкът се демагнетизира, отслабва и се явява главоболие. За тази цел излишната енергия от стомаха трябва по някакъв начин да се препрати отново в мозъка.
към текста >>
И тъй, когато искате да регулирате силите на своите удове, направете следното упражнение: Спуснете ръцете си надолу и концентрирайте мисълта си към
центъра
на Земята.
Натрупването на слънчевата енергия в някои части на тялото в по-голямо количество, създава за останалите удове ред болезнени състояния. Изобщо, боледуват тези удове, които са демагнетизирани, т.е. които са лишени от нужното количество енергия. За да се излекуват, мислено трябва да им се предаде необходимата енергия. Когато на някои заболял уд се предаде нужната за него енергия, той оздравява.
И тъй, когато искате да регулирате силите на своите удове, направете следното упражнение: Спуснете ръцете си надолу и концентрирайте мисълта си към
центъра
на Земята.
След това вземете тази енергия от центъра на Земята и съзнателно я отправете нагоре в мозъка си. Ако не можете да направите това, тази енергия ще ви обсеби и ще се отрази разрушително върху някой от вашите удове. За да не става това, вие трябва да отправяте тази енергия не само към главата си, но и към центъра на Слънцето. После прекарвайте същата енергия към центъра на Земята. Тези два вида енергии, тези две течения ще се срещнат някъде.
към текста >>
След това вземете тази енергия от
центъра
на Земята и съзнателно я отправете нагоре в мозъка си.
Изобщо, боледуват тези удове, които са демагнетизирани, т.е. които са лишени от нужното количество енергия. За да се излекуват, мислено трябва да им се предаде необходимата енергия. Когато на някои заболял уд се предаде нужната за него енергия, той оздравява. И тъй, когато искате да регулирате силите на своите удове, направете следното упражнение: Спуснете ръцете си надолу и концентрирайте мисълта си към центъра на Земята.
След това вземете тази енергия от
центъра
на Земята и съзнателно я отправете нагоре в мозъка си.
Ако не можете да направите това, тази енергия ще ви обсеби и ще се отрази разрушително върху някой от вашите удове. За да не става това, вие трябва да отправяте тази енергия не само към главата си, но и към центъра на Слънцето. После прекарвайте същата енергия към центъра на Земята. Тези два вида енергии, тези две течения ще се срещнат някъде. Точката, в която ще се срещнат в човека, е под лъжичката.
към текста >>
За да не става това, вие трябва да отправяте тази енергия не само към главата си, но и към
центъра
на Слънцето.
За да се излекуват, мислено трябва да им се предаде необходимата енергия. Когато на някои заболял уд се предаде нужната за него енергия, той оздравява. И тъй, когато искате да регулирате силите на своите удове, направете следното упражнение: Спуснете ръцете си надолу и концентрирайте мисълта си към центъра на Земята. След това вземете тази енергия от центъра на Земята и съзнателно я отправете нагоре в мозъка си. Ако не можете да направите това, тази енергия ще ви обсеби и ще се отрази разрушително върху някой от вашите удове.
За да не става това, вие трябва да отправяте тази енергия не само към главата си, но и към
центъра
на Слънцето.
После прекарвайте същата енергия към центъра на Земята. Тези два вида енергии, тези две течения ще се срещнат някъде. Точката, в която ще се срещнат в човека, е под лъжичката. В тази точка вие ще усетите малка топлинка, признак на живот. Ако кръстосването на тия енергии става в мозъка, там ще усетите подем в мисълта; ако кръстосването на тия енергии става в белите дробове, чувствата ви ще се разширяват; ако това кръстосване става в стомаха, ще усещате голям апетит; ако това кръстосване става в мускулите на краката и ръцете, ще изпитвате желание за движение.
към текста >>
После прекарвайте същата енергия към
центъра
на Земята.
Когато на някои заболял уд се предаде нужната за него енергия, той оздравява. И тъй, когато искате да регулирате силите на своите удове, направете следното упражнение: Спуснете ръцете си надолу и концентрирайте мисълта си към центъра на Земята. След това вземете тази енергия от центъра на Земята и съзнателно я отправете нагоре в мозъка си. Ако не можете да направите това, тази енергия ще ви обсеби и ще се отрази разрушително върху някой от вашите удове. За да не става това, вие трябва да отправяте тази енергия не само към главата си, но и към центъра на Слънцето.
После прекарвайте същата енергия към
центъра
на Земята.
Тези два вида енергии, тези две течения ще се срещнат някъде. Точката, в която ще се срещнат в човека, е под лъжичката. В тази точка вие ще усетите малка топлинка, признак на живот. Ако кръстосването на тия енергии става в мозъка, там ще усетите подем в мисълта; ако кръстосването на тия енергии става в белите дробове, чувствата ви ще се разширяват; ако това кръстосване става в стомаха, ще усещате голям апетит; ако това кръстосване става в мускулите на краката и ръцете, ще изпитвате желание за движение. Изобщо, в който уд и да става кръстосването на тия енергии, човек ще почувства в себе си особена приятност и разположение към нещо хубаво.
към текста >>
Ето защо, човек трябва да изучава мислите и желанията си, да види каква роля играят те в неговия живот, да различава откъде идат: от
центъра
на Земята или от
центъра
на Слънцето.
Тези два вида енергии, тези две течения ще се срещнат някъде. Точката, в която ще се срещнат в човека, е под лъжичката. В тази точка вие ще усетите малка топлинка, признак на живот. Ако кръстосването на тия енергии става в мозъка, там ще усетите подем в мисълта; ако кръстосването на тия енергии става в белите дробове, чувствата ви ще се разширяват; ако това кръстосване става в стомаха, ще усещате голям апетит; ако това кръстосване става в мускулите на краката и ръцете, ще изпитвате желание за движение. Изобщо, в който уд и да става кръстосването на тия енергии, човек ще почувства в себе си особена приятност и разположение към нещо хубаво.
Ето защо, човек трябва да изучава мислите и желанията си, да види каква роля играят те в неговия живот, да различава откъде идат: от
центъра
на Земята или от
центъра
на Слънцето.
Вечер не трябва да си лягате, докато не отправите слънчевите енергии към центъра на Земята и от центъра на Земята не вземете земни енергии. Сутрин ще направите обратно - всички земни енергии ще ги отправите към Слънцето и от него да възприемате слънчевите енергии. Дълголетието се дължи на тези методи. Като правите това психическо упражнение, ще бъдете концентрирани, да може не само мисълта ви да пътува, но и цялото съзнание. Тогава ще усетите две течения - едното отива от Земята до Слънцето, а другото се връща назад.
към текста >>
Вечер не трябва да си лягате, докато не отправите слънчевите енергии към
центъра
на Земята и от
центъра
на Земята не вземете земни енергии.
Точката, в която ще се срещнат в човека, е под лъжичката. В тази точка вие ще усетите малка топлинка, признак на живот. Ако кръстосването на тия енергии става в мозъка, там ще усетите подем в мисълта; ако кръстосването на тия енергии става в белите дробове, чувствата ви ще се разширяват; ако това кръстосване става в стомаха, ще усещате голям апетит; ако това кръстосване става в мускулите на краката и ръцете, ще изпитвате желание за движение. Изобщо, в който уд и да става кръстосването на тия енергии, човек ще почувства в себе си особена приятност и разположение към нещо хубаво. Ето защо, човек трябва да изучава мислите и желанията си, да види каква роля играят те в неговия живот, да различава откъде идат: от центъра на Земята или от центъра на Слънцето.
Вечер не трябва да си лягате, докато не отправите слънчевите енергии към
центъра
на Земята и от
центъра
на Земята не вземете земни енергии.
Сутрин ще направите обратно - всички земни енергии ще ги отправите към Слънцето и от него да възприемате слънчевите енергии. Дълголетието се дължи на тези методи. Като правите това психическо упражнение, ще бъдете концентрирани, да може не само мисълта ви да пътува, но и цялото съзнание. Тогава ще усетите две течения - едното отива от Земята до Слънцето, а другото се връща назад. Добре е да правите това упражнение, когато сте неразположени духом.
към текста >>
97.
УПРАЖНЕНИЯ ЗА ПАМЕТТА
Ти като станеш, тури си единия пръст на
центъра
на паметта.
Никога не преяждай, не приемай противоположни храни, които са трудно- смилаеми. Сега ще ви дам едно упражнение за усилване на паметта. Ще сложите ръцете си на кръста, след това ще вдигнете десния си крак и ще го подпрете, колкото може по-нагоре на бедрото на другия крак. Същото ще направите и с левия крак в продължение на 10 минути. За една седмица направете едно упражнение.
Ти като станеш, тури си единия пръст на
центъра
на паметта.
Може да туриш единия си пръст, двата пръста, може да туриш и трите пръста, може да туриш и всичките пръсти тук, на мястото на човешката памет, в средата на челото. Тогава, ако си разсеян, ще концентрираш ума си да се възвърне твоята памет. Онзи, разсеяният, да достигне да си спомня неща от няколко прераждания. Пет, десет минути ще си туриш пръста там, няма да мислиш, може да седнеш на коляно, може да седнеш по турски, може да седнеш на стол, но да си спокоен, никой да не те безпокои. За една седмица ще направите едно микроскопическо подобрение, да помните една дума повече, отколкото преди.
към текста >>
98.
УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ
У българския череп
центърът
на постоянството е слабо развит.
Почти не съм срещал изключения. Познавам един от българските философи - студен, хладнокръвен - като че не се интересува от нищо. Дойде ли въпрос за щастието, за гаданието, даже и той се вълнува. Като се гадае на ръка и той си поглежда ръката, но тъй, че да не го видят. Казва: "Трябва да има нещо." Българинът е суеверен.
У българския череп
центърът
на постоянството е слабо развит.
У българина много работи остават недовършени. Религиозното чувство е слабо развито. Когато човек има развито религиозно чувство, той има уважение, почитание. А българинът критикува, не уважава. Това е поради слабо развитото религиозно чувство.
към текста >>
Ако българите са страдали толкова много, това се дължи на факта, че у тях тази жлеза - Любов към Бога, този
център
на Любовта към Бога, е слабо развит.
Когато човек има развито религиозно чувство, той има уважение, почитание. А българинът критикува, не уважава. Това е поради слабо развитото религиозно чувство. У българина трябва да се събуди моралният свят. Две неща му липсват: религиозно чувство и милосърдие.
Ако българите са страдали толкова много, това се дължи на факта, че у тях тази жлеза - Любов към Бога, този
център
на Любовта към Бога, е слабо развит.
Силата на човека се дължи на тази жлеза - Любов към Бога. Съвременните хора са дошли до едно положение, по-горе от което не могат да се повдигнат. Защо? Защото като им изнесат известни истини, те започват да се подиграват. Тази черта особено се забелязва у българите, които не оценяват нещата и са готови винаги да се подиграват, да се надсмиват. Това се дължи на факта, че религиозното чувство у тях е слабо развито.
към текста >>
Затова горната част на главата им, където се намира
центърът
на религиоз- ността, е сплесната.
Силата на човека се дължи на тази жлеза - Любов към Бога. Съвременните хора са дошли до едно положение, по-горе от което не могат да се повдигнат. Защо? Защото като им изнесат известни истини, те започват да се подиграват. Тази черта особено се забелязва у българите, които не оценяват нещата и са готови винаги да се подиграват, да се надсмиват. Това се дължи на факта, че религиозното чувство у тях е слабо развито.
Затова горната част на главата им, където се намира
центърът
на религиоз- ността, е сплесната.
Отсъствието на религиозно чувство им създава големи нещастия. Да кажем онова - най-великото, значи да кажем думите: "Господи, Боже мой! " На български няма по-висока, по-свещена дума от тази. Българинът като дойде донякъде, дето не може да разреши въпроса, въздъхне и си каже: "Господи, Боже! " Тогава в неговата душа настава облекчение.
към текста >>
99.
БЪЛГАРИЯ И БОГОМИЛИТЕ
Както богомилското движение, така и нашето, идат от един и същ велик
център
на Бялото Братство.
БЪЛГАРИЯ И БОГОМИЛИТЕ Записки от беседите на Учителя Ние сме извор, който е излязъл от Бога. Други течения са излизали от нас, но ние не сме излизали от друго течение. Богомилите имат сходни черти с нашето течение.
Както богомилското движение, така и нашето, идат от един и същ велик
център
на Бялото Братство.
Законът е такъв: "Дето е текло вода, пак ще тече." Богомилите не са успели в България, поради гонението на реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура. Българите направиха нещо за света чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципът на свободата. Непослушанието на българите и гонението на богомилите, които носеха едно Божествено Учение, от страна на тогавашните български власти - феодали и царе - доведе до вътрешна разруха и до падането на България под турско робство за петстотин години.
към текста >>
100.
МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО
Славянската раса ще бъде жизнен
център
на Новата култура.
В бъдеще всички народи ще работят за славянството. Така е писано в Божествената книга. Славяните са богати хора. Техните житници, техните кесии ще се отворят за всички народи и ще кажат: "Братя, елате при нас да живеем в мир и съгласие, в братство и равенство помежду си! " Това носи Новата култура за цялото човечество.
Славянската раса ще бъде жизнен
център
на Новата култура.
Това ще бъде на първо време. А след това ще дойде Шестата раса. У всички славянски народи ще се въплътят напреднали души. И това е вече почнало. Тия изпитания, през които минават славянските народи, ще родят нещо хубаво.
към текста >>
НАГОРЕ
