НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
228
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Този
факт
ще ни доведе към по-право и ясно разбиране на този важен въпрос.
Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй. И след това ще кажат: „Оправдавате ли сега вашите думи, облагородило ли ги е образованието? Попитай обществото, и то ще ти каже цялата истина.“ Това, което ни се навежда, е вярно, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина на злото у нас? Може би това да ни се вижда истинно до нейде си, но ние не можем да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи. Нам ни е известно, че болестите и заразите в органическия свят не произлизат от здравословните условия на хигиеническите закони, а напротив – от неизпълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува.
Този
факт
ще ни доведе към по-право и ясно разбиране на този важен въпрос.
На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното естество на изродица человечески същества, на които умът и душата са заразени с холерически мисли и желания. На такива человеци, колкото много и колкото добро образование и да им дадем, ако тяхното естество не се измени по дух, те ще си спазят същия стар нрав. Че в това има истина, може да се види и от народната поговорка, които казва, че вълкът по-лесно променява космите си, отколкото нрава си. Има дълбока причина, лежаща вътре в естеството на человека, за това странно явление, което науката нарича хередитарност (наследственост). Жесток природен закон действително, но все-таки истинен.
към текста >>
Това се доказва от
факта
, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания.
В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението. Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е. въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители. Тази истина се потвърждава от историята на человеческия напредък. Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието.
Това се доказва от
факта
, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания.
Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни единствен грях. Всичко сме готови да жертваме в този свят, само да не приемем Истината. Странно явление! Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър.
към текста >>
От
фактите
на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата.
За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта. Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане. Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме.
От
фактите
на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата.
Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме.
към текста >>
Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и
факти
.
Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука?
Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и
факти
.
„Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията.
към текста >>
4.
Фактите
, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас?
Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието. 2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера. Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе. 3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе?
4.
Фактите
, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас?
Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота. Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила. 6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания.
към текста >>
7. Дълбоките причини за този
факт
се коренят в т.нар.
По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота. Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила. 6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”.
7. Дълбоките причини за този
факт
се коренят в т.нар.
„закон на наследствеността”, познат в науката още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата. 8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание. Общият дух на Цялото ги изхвърля вън от здравия социален организъм. Този социален организъм е така устроен, че не може дълго време да търпи дисхармония и анархия в себе си. 9. Това правило е общ, неизменен закон в природата.
към текста >>
8. Този
факт
се потвърждава от историята на човешкия напредък.
Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека. 6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата. 7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.
8. Този
факт
се потвърждава от историята на човешкия напредък.
Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях! 10. Понякога хората са готови да жертват всичко на този свят, но да не приемат истината.
към текста >>
Това проличава от
факта
, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат.
В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата. 7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи. 8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък. Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието.
Това проличава от
факта
, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат.
Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях! 10. Понякога хората са готови да жертват всичко на този свят, но да не приемат истината. Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот. Главни подтици в живота и днес още са: – илюзиите на славата;
към текста >>
5. И действително,
фактите
показват, че всички велики хора, благодетели на човечеството, са се родили от добри и благородни майки.
Колкото и да оправдават хората постъпките си с целта, която преследват, тези постъпки в никакъв случай не могат да бъдат оправдани, щом се приложи абсолютната мярка на Върховното Добро. 4. Благородните цели изискват благородни средства. Това е всеобщ космически закон, това е неизменният критерий на Истината. Така работи и действа Духът, когато ражда нещо добро. „Каквото е семето, такъв е и плодът", казва поговорката.
5. И действително,
фактите
показват, че всички велики хора, благодетели на човечеството, са се родили от добри и благородни майки.
За тези майки са се дали най-святите жертви. Ако някой оспорва това, нека ни докаже противното. „Майки, майки иска Франция” – казва Наполеон Велики.[25] Но такива майки не се създават без добродетел.[26] 6. За да постигнем великата цел на своя живот, е необходимо да живеем като разумни човеци, като братя и сестри, произлезли от един Баща и свързани с тясната връзка на Любовта. Ако всички хора се ръководят и вдъхновяват от този принцип и изпълняват изискванията на този велик закон, то той непременно ще произведе присъщите за него резултати и ще принесе своите благи плодове:
към текста >>
1. И тъй, като се основаваме на
фактите
, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни
фактора
за развитието и сближаването на народите.
– духовно просвещение; – повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие
1. И тъй, като се основаваме на
фактите
, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни
фактора
за развитието и сближаването на народите.
Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
към текста >>
Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и
факти
.
2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука 1.1. Напредъкът в науката 1. Що е наука?
Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и
факти
.
2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго.
към текста >>
Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни
факти
, на нови открития.
Никой не може да живее извън тия закони. Срещу остена на съдбата никой не може да рита. Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”.
Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни
факти
, на нови открития.
При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години. 3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно? За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило. 4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки. А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си.
към текста >>
5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на
фактите
) е станало задължително за нея.
3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно? За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило. 4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки. А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си. Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято истинност е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.”
5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на
фактите
) е станало задължително за нея.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание.
към текста >>
За този ум Учителят казва, че „работи с
фактите
и схваща нещата материалистически.
Този дисбаланс засилва предположението, че е замислена втора част на книгата, където акцентът да падне именно върху възпитанието. Вж. бел. № 1. [41] Съвременната наука оперира главно с т. нар. обективен, конкретен ум в човека.
За този ум Учителят казва, че „работи с
фактите
и схваща нещата материалистически.
Готов е да се нагласи така, че да може да се върти навсякъде, накъдето го насочат. Той се стреми да угоди на всичко и на всички. Посредством обективния си ум човек изучава силите и законите на материалния свят и на материята изобщо, от която той придобива материали за изграждане на своето физическо тяло. Субективният, абстрактният, вътрешният ум или както мнозина го наричат – Истинският Човек – не е нищо друго освен Божественото начало в човека. Той работи с принципите и законите.
към текста >>
Факт
е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им.
Според френологията по формата на черепните кости може да се съди за проявата на сложни психически качества. Възниква в началото на XІX-ти в. За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека. [46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж. глава „Гравитация”).
Факт
е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им.
Това има отношение към степените на съзнание на човечеството. [47] Броят на атомите може да бъде определен и по следния начин. Ако приемем, че главичката на карфицата има сферична форма и е направена от желязо, тогава можем да определим масата ú. След това използваме следното съотношение: масата на главичката към моларната маса на желязото се отнася тъй както броят на частиците в нея към броя на частиците в един мол вещество (число на Авогадро). Така изчислен, броят на атомите в главичката на карфица е от порядъка на 1020.
към текста >>
Материален свят или свят на
факти
.
[58] В окултната наука съществува следното деление: 1. Есенциален (лат. – същност) свят или свят на принципи. 2. Субстанциален (лат. – под-стоене) свят или свят на закони. 3.
Материален свят или свят на
факти
.
Светът може да се раздели и на три големи класа явления, известни като трите Велики нива: 1. Велико Физическо ниво. 2. Велико Ментално ниво. 3. Велико Духовно ниво. Това деление е условно и има за цел да улесни търсещия познание.
към текста >>
Част от цитираните имена и термини бяха с правописни грешки и
фактологически
несъответствия, а за друга част беше невъзможно да се открият или намерят данни.
Всяка дума, намерила място в настоящото издание, е подложена на строга преценка и при необходимост – на консултация със съответните специалисти. Това наложи по-продължителен период на работа върху книгата (три години) и привличането на повече консултанти от различни области. Включените около 150 обяснителни бележки биха могли да са и повече. А за някои читатели може би те са прекалено много. Ние решихме да се ограничим дотук, за да дадем възможност на бъдещите изследователи да ги допълват, коригират или премахват.
Част от цитираните имена и термини бяха с правописни грешки и
фактологически
несъответствия, а за друга част беше невъзможно да се открият или намерят данни.
Всичко това, разбира се, не бива да се свързва пряко с автора, а по-скоро с ограничените възможности както на тогавашния правопис, така и на печатната техника в България от края на XІX в. Все пак с наличните бележки и нанесени корекции се надяваме да хвърлим повече светлина по конкретно засегнатите теми, както и да допълним и дообогатим кръгозора на читателя. В бележките са дадени сведения и са уточнени част от цитираните от автора имена и текстове, както и една малка част понятия, които се изясняват в контекста на самобитния стилов изказ на последвалото му творчество. Тази книга остава неразбрана в края на XІX в. Неразбрана е и днес, в началото на XXІ в.
към текста >>
Как иначе да си обясним
факта
, че тя остава незабелязана от съвременната наука!
Все пак с наличните бележки и нанесени корекции се надяваме да хвърлим повече светлина по конкретно засегнатите теми, както и да допълним и дообогатим кръгозора на читателя. В бележките са дадени сведения и са уточнени част от цитираните от автора имена и текстове, както и една малка част понятия, които се изясняват в контекста на самобитния стилов изказ на последвалото му творчество. Тази книга остава неразбрана в края на XІX в. Неразбрана е и днес, в началото на XXІ в. – 110 години по-късно.
Как иначе да си обясним
факта
, че тя остава незабелязана от съвременната наука!
Нима през 90-те години на XІX в. са се печатали такова количество книги на български автори, че тя остава незабелязана от литературните критици? Може би в областта на педагогиката по онова време именити наши автори пишат множество монографии по въпросите на възпитанието? Или навярно редица философи отстояват своите позиции в обществото със собствена, самобитна гледна точка? Не, разбира се.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни
факти
за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия.
Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София. В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й.
Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни
факти
за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия.
Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му.
към текста >>
Нима ако Истината стои пред нас, трябва ли да затворим очите си против
фактите
?
А тия нравствени закони произвождат онова в обществения живот, което ние сеем: ако добро семе – добър плод, ако зло семе – зъл плод. Земята, която ражда житото, ражда тъй също и бодилите и репеите. Слънцето, топлината и влагата, които служат на едното, служат тъй също и на другото. Във всякой случай ние ще приемем равносилното на онова, което сме дали или посели. Може да се подигнат възражения против горе казаното, но за това кой е крив?
Нима ако Истината стои пред нас, трябва ли да затворим очите си против
фактите
?
Кой е виновникът, кога се изказва една Истина? Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения. В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не. Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни? Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване?
към текста >>
Фактът
е, че ние се раждаме и умираме без да щем, като при това и понасяме своите страдания, без да има някой да ни помогне.
– „Тогава що? “ – питаме ний. – „Не зная – казва тя. – Трябва да се избягва злото в живота.“ Каквото и да мислим за своето съществуване, каквото и да си предполагаме за своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води към едно и също място.
Фактът
е, че ние се раждаме и умираме без да щем, като при това и понасяме своите страдания, без да има някой да ни помогне.
Сега въпросът с нас не е дали да се раждаме, или да се не раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Този въпрос е вън от нашата област. Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“. Но нека се повърнем пак на предмета си. Добрата почва ще ни се даде от Природата, щом почнем да работим съгласно с нейните предписания.
към текста >>
Този е един важен
факт
, които трябва да се има предвид в нашето поведение.
Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане. Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение. Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили.
Този е един важен
факт
, които трябва да се има предвид в нашето поведение.
Това се е потвърдило ясно от отдавна направените вече изследвания на учения естествоизпитател Чарлз Дарвина (Сharles Darwin). Този факт се подвожда под т.нар. закон за еволюцията на органическите тела – преживяване на най-добрите (Survival of the fitest). Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието. А тъй като человекът се намира на върха на тази лествица на това развитие, то от него се изисква повече, отколкото кое и да е друго същество.
към текста >>
Този
факт
се подвожда под т.нар.
Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане. Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение. Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили. Този е един важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение. Това се е потвърдило ясно от отдавна направените вече изследвания на учения естествоизпитател Чарлз Дарвина (Сharles Darwin).
Този
факт
се подвожда под т.нар.
закон за еволюцията на органическите тела – преживяване на най-добрите (Survival of the fitest). Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието. А тъй като человекът се намира на върха на тази лествица на това развитие, то от него се изисква повече, отколкото кое и да е друго същество. Законът е: комуто много е дадено, много ще се и изисква; комуто малко, малко ще се изисква. От жабата не може да се изисква това, което се изисква от человека.
към текста >>
Един от научните
факти
, който е хвърлил светлина върху естеството на нещата, е този, че в Природата съществуват сложни и деликатни монадически организми, в естеството на които се проявляват и крият тайнствени способности, надарени с разсъдък.
А тъй като человекът се намира на върха на тази лествица на това развитие, то от него се изисква повече, отколкото кое и да е друго същество. Законът е: комуто много е дадено, много ще се и изисква; комуто малко, малко ще се изисква. От жабата не може да се изисква това, което се изисква от человека. Това произтича от простата причина, че человек е нравствено същество, съвпрегнато от висшата природа със задължения, които произлизат от естеството на неговия Дух. В человека съществуват вече две еволюции, за които ще говорим по-после.
Един от научните
факти
, който е хвърлил светлина върху естеството на нещата, е този, че в Природата съществуват сложни и деликатни монадически организми, в естеството на които се проявляват и крият тайнствени способности, надарени с разсъдък.
Това, мисля, не изисква никакво доказателство, защото е почти очевидна истина, която всякой може сам да провери. Този факт потвърдява онази вътрешна самостоятелна деятелност, която е била пренебрегвана и омаловажавана от мнозина. Тази истина потвърждава това, че Природата гони една обща велика цел в своите действия. Важно е за нас да се не мамим в своите повърхностни внушения и впечатления – да заключаваме преждевременно, че Природата е мъртва, безчувствена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашите детински познания, както на първобитния человек в Едемския рай.
към текста >>
Този
факт
потвърдява онази вътрешна самостоятелна деятелност, която е била пренебрегвана и омаловажавана от мнозина.
От жабата не може да се изисква това, което се изисква от человека. Това произтича от простата причина, че человек е нравствено същество, съвпрегнато от висшата природа със задължения, които произлизат от естеството на неговия Дух. В человека съществуват вече две еволюции, за които ще говорим по-после. Един от научните факти, който е хвърлил светлина върху естеството на нещата, е този, че в Природата съществуват сложни и деликатни монадически организми, в естеството на които се проявляват и крият тайнствени способности, надарени с разсъдък. Това, мисля, не изисква никакво доказателство, защото е почти очевидна истина, която всякой може сам да провери.
Този
факт
потвърдява онази вътрешна самостоятелна деятелност, която е била пренебрегвана и омаловажавана от мнозина.
Тази истина потвърждава това, че Природата гони една обща велика цел в своите действия. Важно е за нас да се не мамим в своите повърхностни внушения и впечатления – да заключаваме преждевременно, че Природата е мъртва, безчувствена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашите детински познания, както на първобитния человек в Едемския рай. Нека не го считаме за унизително да изповядваме Истината тъй, както си е. Най-после в какво се състои чоловеческото достойнство, ако не в изповяданието на тази върховна Добродетел?
към текста >>
Стойността на каквото и да е учение зависи от реалността на
фактите
, които притежава в себе си.
Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят. Има философи и куп учени мъже от първа и втора ръка, които мислят противното. Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли? Ни най-малко. Може да поддържаме едната или другата страна за истинска, обаче всякога е предпочитателно за един разумен человек да поддържа Истината.
Стойността на каквото и да е учение зависи от реалността на
фактите
, които притежава в себе си.
Такива действителни истини носят онази небесна Светлина, която има силата да освети и просвети всякой ум, който е готов да я приема. Разногласието, което повидимому съществува в учения свят, е следствие от устройството на мозъчните клетки и от развитието и качеството на умствените центрове. Тази е причината, защо хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. „Кой каквото се е научил, това и обича“ – казват въобще простите и неучени хорица. А това означава: в каквото направление умът се е развил повече, в тази посока действа и работи с по-голямо усърдие.
към текста >>
Науката ни убеждава във
факта
, че не съществува абсолютна смърт.
Един, който днес е бил помежду живущите, утре изчезва безвъзвратно от света. Казват: „Той замина от този свят.“ Но къде е отишъл, къде е изчезнал, че не се връща? Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил. Различно се мисли върху този въпрос. Но той все остава задача.
Науката ни убеждава във
факта
, че не съществува абсолютна смърт.
Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият. Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина.
към текста >>
Тук сме задължени от
фактите
да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества.
Тук сме задължени от
фактите
да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това?
към текста >>
Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа, за която много малко знаем
фактически
; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна.
Че това е цяла истина, няма никакво съмнение. Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му. Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни. Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем.
Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа, за която много малко знаем
фактически
; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна.
Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно. Нужно е като разумни твари да мислим. „Животът е най-голямата важност“, казва един философ. И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва.
към текста >>
Под силата на този
факт
ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно.
Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му. Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни. Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем. Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа, за която много малко знаем фактически; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна.
Под силата на този
факт
ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно.
Нужно е като разумни твари да мислим. „Животът е най-голямата важност“, казва един философ. И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини.
към текста >>
Разбира се, ако не обръщаме внимание на този
факт
на тази очевидна истина, то проклятията и злините никога няма да се отстранят от вратата на дома ни, нещастията не ще закъснеят да ни нападнат.
Химиците се ползват от този закон, като възпират или ускоряват химическите действия според нуждата. В този случай условието се вижда да е причината, а двата елемента – дейците, т.е. виновниците на химическото дело. Следва от казаното, че ако условието се отстрани, то и актът на реакцията ще се прекрати. От всичко дотук става ясно, че за да се избегнат лошите следствия в нашия обществен живот, необходимо е да се отмахнат всичките условия, които причиняват и раждат злото.
Разбира се, ако не обръщаме внимание на този
факт
на тази очевидна истина, то проклятията и злините никога няма да се отстранят от вратата на дома ни, нещастията не ще закъснеят да ни нападнат.
„Безумният страда от ума си и немарливият – от немарението си, казва една източна поговорка. И право е казал един философ, че немарливостта е майка на всички злини. Днешните средства и методи за повдигането обществото са лишени от същински научен характер. Всичко е произволно и несъобразно с онези изисквания на истинския дух на жизнените и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. Миризливите тъмници, несправедливите закони, острите саби и щикове и големите топове няма да подобрят положението ни, нито пък ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот.
към текста >>
Не, той е трябвал да научи от положителни
факти
на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си.
Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще.
Не, той е трябвал да научи от положителни
факти
на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си.
Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество.
към текста >>
Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни
факти
за неизменното им отношение към нас, разумните същества.
– обща цел. 2. Чрез тях тя се проявява като едно велико единство, като едно Цяло. Частите на това Цяло се намират в тесни взаимоотношения и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство. 3. Най-важното за нашия ум е да наблюдава и да проследи тази връзка, това тясно сродство, което съществува между частите на всички нива в природата. 4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система.
Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни
факти
за неизменното им отношение към нас, разумните същества.
5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84]. 6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване.
към текста >>
Фактите
показват, че в края на краищата човек получава равностойното на онова, което е дал или посял.
И там владеят закони, които изключват всякакъв произвол при преценяване на човешките постъпки. Според това как е постъпвал човек – добре или зле – и последиците за него ще бъдат добри или лоши. Това е намерило израз във всеизвестната поговорка: „Каквото посее човек, това и ще пожъне.” (Гал. 6:7). 4. Земята, която ражда житото, ражда и бодилите. Слънцето, топлината и влагата, които имат свое съответствие в нравствения свят, еднакво служат и на житото, и на бодилите.
Фактите
показват, че в края на краищата човек получава равностойното на онова, което е дал или посял.
5. Разбира се, срещу това може да се повдигне не едно възражение, но очевидността на горните твърдения благодарение на опита е така неоспорима, че всякакви възражения са просто излишни. Ако истината стои пред нас, трябва ли да отвърнем очи от нея? И виновен ли е някой, ако изказва една истина? 6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания. В природата действат велики закони[86], които карат човека да върви напред, без да го питат дали тяхното действие е в съгласие с неговите възгледи, или не.
към текста >>
Факт
е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях.
– се питаме ние. – Не зная – казва тя. 10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в живота. Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели. 11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ.
Факт
е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях.
12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание. Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7). 4. Постигането на благородни цели[88] 1. Нека се върнем пак на предмета, който разглеждаме.
към текста >>
Това произтича от простия
факт
, че човекът е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от Висшата природа със задължения, произтичащи от естеството на неговия дух.
Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93] 3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие. Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество. 5. Закон е: „На когото много е дадено, от него много се изисква, на когото малко е дадено – малко се изисква”(Лк. 12:48). От жабата не може да се изисква това, което се изисква от човека.
Това произтича от простия
факт
, че човекът е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от Висшата природа със задължения, произтичащи от естеството на неговия дух.
6. В човека съществуват „две еволюции”, за които ще говорим по-нататък.[94] 6. Природата като жив организъм 1. Един от научните факти, който хвърля светлина върху естеството на нещата, е този, че в природата съществуват както сложни, така и едноклетъчни организми. В последните се крият и проявяват тайнствени разсъдителни способности. Това е очевидна истина, която всеки сам може да провери.
към текста >>
1. Един от научните
факти
, който хвърля светлина върху естеството на нещата, е този, че в природата съществуват както сложни, така и едноклетъчни организми.
5. Закон е: „На когото много е дадено, от него много се изисква, на когото малко е дадено – малко се изисква”(Лк. 12:48). От жабата не може да се изисква това, което се изисква от човека. Това произтича от простия факт, че човекът е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от Висшата природа със задължения, произтичащи от естеството на неговия дух. 6. В човека съществуват „две еволюции”, за които ще говорим по-нататък.[94] 6. Природата като жив организъм
1. Един от научните
факти
, който хвърля светлина върху естеството на нещата, е този, че в природата съществуват както сложни, така и едноклетъчни организми.
В последните се крият и проявяват тайнствени разсъдителни способности. Това е очевидна истина, която всеки сам може да провери. Този факт потвърждава онази вътрешна самостоятелна дейност, която е била пренебрегвана и омаловажавана от мнозина. 2. Тази истина доказва, че природата следва една обща, велика цел в своите действия. За нас е важно да не се заблуждаваме в своите повърхностни представи и впечатления и да заключаваме преждевременно, че природата е мъртва, безчувствена и неразумна.
към текста >>
Този
факт
потвърждава онази вътрешна самостоятелна дейност, която е била пренебрегвана и омаловажавана от мнозина.
6. В човека съществуват „две еволюции”, за които ще говорим по-нататък.[94] 6. Природата като жив организъм 1. Един от научните факти, който хвърля светлина върху естеството на нещата, е този, че в природата съществуват както сложни, така и едноклетъчни организми. В последните се крият и проявяват тайнствени разсъдителни способности. Това е очевидна истина, която всеки сам може да провери.
Този
факт
потвърждава онази вътрешна самостоятелна дейност, която е била пренебрегвана и омаловажавана от мнозина.
2. Тази истина доказва, че природата следва една обща, велика цел в своите действия. За нас е важно да не се заблуждаваме в своите повърхностни представи и впечатления и да заключаваме преждевременно, че природата е мъртва, безчувствена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашите детски познания, както на първия човек в Едемския рай.[95] 3. Нека не считаме за унизително да изповядваме Истината такава, каквато е. В какво се състои все пак човешкото достойнство, ако не в изповядването на тази висша добродетел?
към текста >>
5.
Фактите
обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили.
3. Нека не считаме за унизително да изповядваме Истината такава, каквато е. В какво се състои все пак човешкото достойнство, ако не в изповядването на тази висша добродетел? Само в нейно присъствие ние можем да намерим същинска храна, действителна радост и верен пътеводител към всичко, що е истинно. 4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията. Естествениците-материалисти твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили.
5.
Фактите
обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили.
Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица. В него се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори. 6. Изобщо природата не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове. Впрочем мнозина учени с по-прозорлив ум, способни да четат езика на фактите, далеч не споделят възгледа на ония, които действително страдат от умствена слепота.
към текста >>
Впрочем мнозина учени с по-прозорлив ум, способни да четат езика на
фактите
, далеч не споделят възгледа на ония, които действително страдат от умствена слепота.
5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица. В него се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори. 6. Изобщо природата не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове.
Впрочем мнозина учени с по-прозорлив ум, способни да четат езика на
фактите
, далеч не споделят възгледа на ония, които действително страдат от умствена слепота.
7. Истината е, че природата е пълна с живот навсякъде, където условията на върховните ú закони го допускат. В нея действат разумни сили, които ние едва сега започваме да откриваме и осъзнаваме. 8. Ако това не беше така, ние никога не бихме могли да споделим своите мисли един с друг. Не е ли чудно, че посредством движението на нашия език ние се разбираме с другите? И не е ли още по-чудно, че посредством известни знаци, поставени в определен ред, ние можем да разберем мисълта на техния автор, който отдавна може да е напуснал този свят?!
към текста >>
13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на
фактите
, които то представя.
Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят. 12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи? Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината.
13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на
фактите
, които то представя.
Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава. Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна. 14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото развитие и качество на умствените им центрове. Тази е причината, поради която хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. 15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора.
към текста >>
Тия
факти
, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава.
Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят. 12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи? Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината. 13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя.
Тия
факти
, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава.
Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна. 14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото развитие и качество на умствените им центрове. Тази е причината, поради която хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. 15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора. А това означава, че в каквото направление най-много се е развил умът, в него той действа и работи с по-голямо усърдие.
към текста >>
Тази увереност произтича не от логичното изясняване на
фактите
, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна.
12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи? Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината. 13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя. Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава.
Тази увереност произтича не от логичното изясняване на
фактите
, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна.
14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото развитие и качество на умствените им центрове. Тази е причината, поради която хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. 15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора. А това означава, че в каквото направление най-много се е развил умът, в него той действа и работи с по-голямо усърдие. 16. Или, с други думи: към какъвто обект душата се е привързала повече, на него слугува с по-голямо усърдие и любов.
към текста >>
Страстите обаче са слепи и неразумни и това не е само поетическа метафора, а действителен
факт
.
4. Ако човешкият ум не бе подложен на влиянието на страстите, то всеки без изключение би избирал онова, което е истинно и добро както за него, така и за другите. За жалост във всекидневния живот това не е така. 5. Опитът показва, че страстите владеят, а разумът слугува. От това страда днес нашето общество. Много често хората избират не онова, което разумът им диктува, а онова, към което страстите ги влекат.
Страстите обаче са слепи и неразумни и това не е само поетическа метафора, а действителен
факт
.
6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот? Кой е онзи народ, който е успял под такова ръководство? Има ли поне един такъв пример в историята? Нито един! Всеки народ или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало и загивало под ударите на съдбата.
към текста >>
2.
Фактите
ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества?
2.
Фактите
ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум.
към текста >>
Разбира се, ако не обръщаме внимание на този
факт
, на тази очевидна истина, и не се съобразяваме с него, страданията и злините никога няма да се отстранят от дома ни и нещастията няма да закъснеят да ни посетят.
6. Щом са налице тези три подготвителни стъпки, може да се извърши съответната реакция и да се получи желаното съединение. Съобразявайки се с този закон и с желания резултат, химиците забавят или съответно ускоряват химическите реакции. В този случай условието се явява причина за реакцията, а двата елемента са конкретните извършители. Оттук става ясно, че ако условието се отстрани, то и действието на самата реакция ще се прекрати. 7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония условия, които причиняват и раждат злото.
Разбира се, ако не обръщаме внимание на този
факт
, на тази очевидна истина, и не се съобразяваме с него, страданията и злините никога няма да се отстранят от дома ни и нещастията няма да закъснеят да ни посетят.
8. „Безумният страда от ума си, а немарливият – от немарливостта си” – гласи една източна поговорка. И с право е казал един философ, че „немарливостта е майка на всички злини”. 9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер. Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. 10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот.
към текста >>
Доказателство за неспособността на науката да проникне в същността на нещата е
фактът
, че тя се базира само върху ограничения опит на индивида, т.е.
[102] Тук вероятно се намеква за взаимодействието между Закона на Биос и Закона на Гравитацията. [103] Хърбърт Спенсър (27.04.1820–8.12.1903) – английски философ, психолог, социолог, един от родоначалниците на позитивизма. В теорията на познанието е агностик (вж. бел № 79). Той твърди, че всяко научно понятие е противоречиво, а затова и непостижимо.
Доказателство за неспособността на науката да проникне в същността на нещата е
фактът
, че тя се базира само върху ограничения опит на индивида, т.е.
върху фалшива основа. Според него за човешкото познание са достъпни само явленията, зад които се крие Непознаваемото – обектът на вярата. Спенсър е идеолог на английския либерализъм от Викторианската епоха и е противник на социализма. [104] Инстинкт (лат. подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н.
към текста >>
Изработват се в историческото развитие на вида като най-добри приспособителни реакции при многократно повтарящи се въздействия на
факторите
на външната и вътрешната среда върху нервната система.
Според него за човешкото познание са достъпни само явленията, зад които се крие Непознаваемото – обектът на вярата. Спенсър е идеолог на английския либерализъм от Викторианската епоха и е противник на социализма. [104] Инстинкт (лат. подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н. Истинктите са съставени от безусловни рефлексни вериги, които в целостта си осигуряват извършването по определен ред и начин на сложни актове на поведение.
Изработват се в историческото развитие на вида като най-добри приспособителни реакции при многократно повтарящи се въздействия на
факторите
на външната и вътрешната среда върху нервната система.
Според характера на приспособителния процес инстинктите се делят на няколко групи: хранителни, полови, защитни, нападателни, родителски, стадни, социални и т. н. Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните условия на средата. Самият рефлекс (лат. прегъване) е реакция на организма, която настъпва в отговор на дразненето на крайните части на сетивните проводници от външен дразнител при участието на централната нервна система. Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи условия и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма към непрекъснато изменящите се условия на външната и вътрешната жизнена среда.
към текста >>
Този
факт
говори, че „Науката и възпитанието” е предизвикала обществен интерес, намерил свой израз и в периодичния печат.
[121] Тук се намеква за методите на социалистите, с които те искат да променят държавния ред – чрез революция, т.е. насилствено. Методът на природата е диаметрално противоположен – еволюция. [122] Тази добронамерена забележка от страна на Учителя не е подмината от тогавашните социалдемократи. През 1898 г. Георги Бакалов, изтъкнат партиен деец от Варна, прави негативен коментар върху книгата и идеите на Учителя.
Този
факт
говори, че „Науката и възпитанието” е предизвикала обществен интерес, намерил свой израз и в периодичния печат.
[123] Тук вероятно става въпрос за надписа върху Народното събрание: „Съединението прави силата.” На друго място Учителят казва, че пълният надпис трябва да гласи: „Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината прави силата.” [124] Тези инстинкти са следствие от действието на Закона за Самосъхранението. Вж. дял втори – ІІ.1., също и бел № 104 и бел. № 105. [125] Първороден грях (грехопадение) – в 3 глава от Битие се описва как прародителите на човешкия род Адам и Ева, изкусени от змията, нарушават Божията заповед и вкусват от плода на дървото за познаване на доброто и злото.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане
фактор
и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената.
Външните условия на Живота Една от най-заплетените и замотани тайни в Природата е Животът. За произхождението му нищо положително не знаем. Онова, което сме научили относително природата му, то е придобито от наблюдение явленията на силата му, която се различава диаметрално противоположно от силите на физическия свят по степента и качествата на своето естество. Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление.
Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане
фактор
и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената.
За да се постигне това върховно стремление в Природата и да се роди и развие настоящия органически живот, когото Духът ни притежава, преди всичко е трябвало почва, на която да тури ногата си. Почвата е съставлявала една от най-важните елементарни първоначални необходимости за съществуване. Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите условия на своето битие. За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е. въплътяване, възприемането на настоящето си естество, облечено в плът и кръв.
към текста >>
От научните
факти
и сведения се учим, че главният двигател в тази огромна материална работа е бил законът на теготенето.
Почвата е съставлявала една от най-важните елементарни първоначални необходимости за съществуване. Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите условия на своето битие. За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е. въплътяване, възприемането на настоящето си естество, облечено в плът и кръв. Природата трябвало да впрегне своите физически и химически сили и да ги натовари с великата работа да й доставят елементите на почвата, посредством събирането малките частици на веществото, населяющи пространството, в общи маси, названи небули, в центрове, наречени слънца, и в системи, наименовани слънчеви и планетни общества.
От научните
факти
и сведения се учим, че главният двигател в тази огромна материална работа е бил законът на теготенето.
Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена. От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си. Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление! Всичко се е показвало на един развълнуван океан в пространството, вечно колебающ се, без никоя определена цел. От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на условията, изисквани от Живота.
към текста >>
Това заключение извличаме от
факта
, че теготенето по естеството си е повечето механическа сила на движенията, с помощта на която частиците и телата са били турени в пространството на подобаващите им места.
Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност. Ако във Вселената съществуваше и действаше само законът на теготенето – именно частиците да се привличат с еднаква сила, то Вселената не би достигнала настоящето си положение и не би приела настоящия си образ. Имоверно е да предположим, че частиците на веществото биха се сгрупирували в една обща маса, която не щеше да е приспособена за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независещи единици, без да проявят своята вътрешна деятелност, която е лежала скрита в естеството им. Те щяха да се прилепят един до други по един механически начин, но никога не биха влезли в по-тясна связ.
Това заключение извличаме от
факта
, че теготенето по естеството си е повечето механическа сила на движенията, с помощта на която частиците и телата са били турени в пространството на подобаващите им места.
Всичко, което законът на тежестта извършва, е известно налягане върху материята, което науката нарича теготене или падане на телата в пространството към центъра на тежестта. Върху неговата първоначална основа почива неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго, освен изражение на известно количество сила, която е затворена в естеството им. Всичката работа на теготенето е да поддържа един установен ред, вече отдавна създаден от предидущи причини и начала, освен това да спазва същевременно единство помежду всичките отделни дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. При всичко, че всемирното теготене играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни факти ни навеждат към мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на теготенето не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното сродство на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен.
към текста >>
При всичко, че всемирното теготене играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни
факти
ни навеждат към мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на теготенето не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното сродство на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен.
Това заключение извличаме от факта, че теготенето по естеството си е повечето механическа сила на движенията, с помощта на която частиците и телата са били турени в пространството на подобаващите им места. Всичко, което законът на тежестта извършва, е известно налягане върху материята, което науката нарича теготене или падане на телата в пространството към центъра на тежестта. Върху неговата първоначална основа почива неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго, освен изражение на известно количество сила, която е затворена в естеството им. Всичката работа на теготенето е да поддържа един установен ред, вече отдавна създаден от предидущи причини и начала, освен това да спазва същевременно единство помежду всичките отделни дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние.
При всичко, че всемирното теготене играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни
факти
ни навеждат към мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на теготенето не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното сродство на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен.
Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена. Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството.
към текста >>
Но види се явно от
фактите
, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената.
Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството. Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението. Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“.
Но види се явно от
фактите
, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената.
Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си. Навярно ще каже някой: „Ако тя бе предвидила нашите нещастия, тя би ги взела във внимание.“ Но вижда се, че това не влизало в сметката й. Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези условия, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот. Дали тя си е въображавала, че когато дойдат разумните същества в дома й, ще подигнат куп разисквания, прения, гонения за всевъзможни предмети, въпроси стежания и имоти кому принадлежат по право. Това, види се, да е бил второстепенен въпрос, оставен настрана да се разглежда, кога му дойде времето.
към текста >>
Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от
фактите
да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта.
Всякой от само себе си ще види, че трите заедно съставляват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, не се вече къща, но части. Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива? Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива? Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените?
Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от
фактите
да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта.
Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях.
към текста >>
Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от
факти
, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ.
Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони.
Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от
факти
, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ.
И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота.
към текста >>
От
фактите
, добити чрез научните изследвания, можем да допуснем, че вещественият свят не е имал този вид и образ, както ни се представя в настояще.
Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието? Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а вечността настане? „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на Живота към теб не е изгаснала.“
От
фактите
, добити чрез научните изследвания, можем да допуснем, че вещественият свят не е имал този вид и образ, както ни се представя в настояще.
Частиците, от които се състои, са били разпръснати в пространството на такова голямо разстояние, щото едва ли можем да си съставим какво-годе понятие или даже да си въобразим в ума за границите на този обширен океан в бездната, състоящ от безкрайно малки частици, наречени атоми, които не са имали никакво определено движение, освен едно колебание и трептение. Силата на притеганието и оттласкването са действали с еднакъв момент, следва, че материята, т.е. атомите са били в равновесие, немислимо е да е имало какво-годе физическо търкане или действие. Онова начало, за което Мойсей споменува в първата глава на „Битие“ за Небето и Земята, не е друго начало, освен началото, когато всемирният закон на сродството, т.е. на Любовта проявил своята деятелност както помежду монадите, тъй също и помежду естеството на Силите.
към текста >>
3. Всичко това ни кара да признаем
факта
, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане
фактор
и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената.
1. Животът е една от най-големите загадки. За произхода му не знаем почти нищо. Онова, което ни е известно за неговата същност, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на неговата сила. Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето естество. 2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132]
3. Всичко това ни кара да признаем
факта
, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане
фактор
и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената.
4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133] 5. Почвата е била един от най-важните и необходими първични елементи за съществуване. Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие. 6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото. Това влизане окултната наука нарича „въплътяване” или още „обличане в плът и кръв”.
към текста >>
1. Научните
факти
показват, че главният двигател в тази огромна по своите мащаби материална работа бил законът на Гравитацията.
Това влизане окултната наука нарича „въплътяване” или още „обличане в плът и кръв”. 7. Природата впрегнала своите физико-химични сили и ги натоварила с великата работа да ú доставят елементите на почвата посредством събиране на малките частици на материята, пръснати навсякъде в безмерното пространство. Образували се огромни общи маси – галактики, мъглявини, както и слънчеви и планетни системи. Така природата приготвила бъдещите обиталища на живота. 2. Закон на Гравитацията[134]
1. Научните
факти
показват, че главният двигател в тази огромна по своите мащаби материална работа бил законът на Гравитацията.
Под неговото действие отделните части на материята били принудени да излязат от своето първично хаотично състояние и да се оформят в гравитационни центрове. Тези гравитационни маси започнали да се подчиняват на общите закони на движение и образували т. нар. видим материален свят или физическата вселена. 2. И тъй, от първоначалния хаос, състоящ се от невъобразимо число атоми, независими един от друг, буйни и неукротими по естество, извършващи милиони движения в секунда, и то в най-различни направления, е трябвало е да се създаде нещо цялостно, нещо стройно и устойчиво. 3. Представете си в какво хаотично състояние се е намирала тогава вселената!
към текста >>
7. Това заключение можем да извадим от
факта
, че Гравитацията се изразява най-вече в механическо движение, с помощта на което материалните тела са били поставени в пространството на съответните им места.
Каква велика задача е стояла пред природата – да устрои и подреди настоящия свят и видимата вселена с всичката ú красота, хармония и единство, произтичащо от действията на вечните и неизменни закони, работещи с математическа точност и последователност! 5. Ако обаче във вселената съществуваше и действаше само законът на Гравитацията, по силата на който материалните частици взаимно се привличат, вселената не би придобила сегашния си вид. 6. Можем да предположим, че под действието само на Гравитацията частиците на материята биха се събрали в една огромна обща маса, която не би послужила за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независими единици, без да могат да проявят скритите възможности на своето естество. Те щяха да се прилепят един към друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си.
7. Това заключение можем да извадим от
факта
, че Гравитацията се изразява най-вече в механическо движение, с помощта на което материалните тела са били поставени в пространството на съответните им места.
8. Основното и най-важното, което извършва законът на Гравитацията, е упражняването на налягане върху материята, наречено от науката притегляне или падане на телата в пространството към центъра на тежестта.[136] 9. Действието на този закон е причина за неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго освен израз на определено количество затворена в тях енргия. 10. Основната задача на закона на Гравитацията е да поддържа един установен ред, създаден от предшестващи причини и начала. Същевременно с това той е призван да запази единството между всички дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние.
към текста >>
Все пак определени
факти
ни карат да стигнем до заключението, че ако в материалния свят действаше единствено този закон и ако той не беше подпомогнат от закона на Всемирното сродство на елементите, то навярно видимата вселена днес щеше да има по-друг вид, не толкова красив и привлекателен.
на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго освен израз на определено количество затворена в тях енргия. 10. Основната задача на закона на Гравитацията е да поддържа един установен ред, създаден от предшестващи причини и начала. Същевременно с това той е призван да запази единството между всички дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. 3. Закон на Всемирното сродство[137] 1. Безспорно на гравитацията е отредено да играе една изключително важна роля във вселената.
Все пак определени
факти
ни карат да стигнем до заключението, че ако в материалния свят действаше единствено този закон и ако той не беше подпомогнат от закона на Всемирното сродство на елементите, то навярно видимата вселена днес щеше да има по-друг вид, не толкова красив и привлекателен.
2. Във Всемирното сродство се крие една от великите тайни, с помощта на която природата върши своята работа. Тази тайна произтича от онова свободно действие на атомите, които влизат във всевъзможни съчетания помежду си. При тези съчетания постоянно се образува енергия, която се пренася от различни по проводимост среди по цялата вселена. 3. Без Всемирното сродство светът завинаги би останал безплоден и безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде.
към текста >>
1.
Фактите
показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при устройството на вселената.
В мозъка на бедните, отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да царува блажен покой. Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената. Светът щеше да бъде избавен от учението им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре! ” 4. Първата аксиома за душата
1.
Фактите
показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при устройството на вселената.
Даже и не ú е минало на ум, че ще дойде ден, когато ние, хората, които сме уж разумни същества, ще бъдем нападнати от всевъзможни злини и ще водим помежду си страшни, опустошителни битки и войни. 2. Може би някой ще каже, че ако тя беше предвидила тия нещастия, би взела навреме мерки да ги предотврати. Но изглежда това не е влизало в сметките ú. 3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот. 4. Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома ú, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала?
към текста >>
Науката ни е предоставила многобройни
факти
от всички области на живота и тези
факти
говорят много по-ясно и убедително от който и да е философ.
– Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади. – Силата – от движението и количеството на тия центрове. – Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони. 3. Тези закони работят с математическа точност и последователност за постигането на оная велика цел в природата, която Духът на битието си е поставил. Тази истина не подлежи на никакво съмнение.
Науката ни е предоставила многобройни
факти
от всички области на живота и тези
факти
говорят много по-ясно и убедително от който и да е философ.
4. И така: – свойствата представляват материята; – качествата – силата; – формите – умът. 5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало.
към текста >>
1. Да се върнем отново към произхода на живота.[145]Изхождайки от
фактите
, които научните изследвания ни представят, колкото и оскъдни да са те, можем да допуснем, че материалният свят не е имал този вид, който има днес.
Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и любовта на живота към тебе не е угаснала.” 9. В начало бе Любовта
1. Да се върнем отново към произхода на живота.[145]Изхождайки от
фактите
, които научните изследвания ни представят, колкото и оскъдни да са те, можем да допуснем, че материалният свят не е имал този вид, който има днес.
Частиците, от които той се състои, са били разпръснати в пространството на такова огромно разстояние, че едва ли можем да си съставим някакво понятие за това. 2. Дори и не можем да си представим границите на онзи безбрежен океан в бездната, състоящ се от безкрайно малки частици, наречени атоми. Тези частици не са извършвали никакво определено движение освен едно непрекъснато колебание и трептене. Привличането и отблъскването са действали с еднаква сила. Следователно материята, т.е.
към текста >>
4.
Писмо № 9
Не сте ли дошли още до съзнанието, че един
факт
струва повече от хиляди всевъзможни теории.
Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в салон “Съединение”, гдето имаше сказка от един учител върху “Влиянието на водата върху земното кълбо”. Тя Ви нарочно поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщание във Варна. Сега да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща в които още не сте ме разбрали добре. Оставете умът си и сърцето си свободни за да Ви озари истината напълно.
Не сте ли дошли още до съзнанието, че един
факт
струва повече от хиляди всевъзможни теории.
Такъв един факт е: Живия и личен Бог, комуто длажим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно, по причина на грехът, който е зацапал чистотата на сърцето ни. Лошите страсти и желания там ся обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл луч можеше да достигне до нейното лице. В такова космическо състояние се намират днес душите на хората. Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават. И защо!
към текста >>
Такъв един
факт
е: Живия и личен Бог, комуто длажим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно, по причина на грехът, който е зацапал чистотата на сърцето ни.
Тя Ви нарочно поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщание във Варна. Сега да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща в които още не сте ме разбрали добре. Оставете умът си и сърцето си свободни за да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди всевъзможни теории.
Такъв един
факт
е: Живия и личен Бог, комуто длажим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно, по причина на грехът, който е зацапал чистотата на сърцето ни.
Лошите страсти и желания там ся обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл луч можеше да достигне до нейното лице. В такова космическо състояние се намират днес душите на хората. Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават. И защо! Защото живеят в греховете си.
към текста >>
5.
УВОД
Писмовното им общуване е интересно и задълбочено, независимо от
факта
, че всеки от първите ученици на П.
Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г. записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16 От 1898 г. датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси.
Писмовното им общуване е интересно и задълбочено, независимо от
факта
, че всеки от първите ученици на П.
Дънов е свързан с различен клон от християнството: Тодор Стоименов е православен християнин, д-р Г. Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи. Една от особеноститс на писмата на П. Дънов до неговите първи ученици е, че те са изпъстрени с множество позовавания на текстове от Библията, последвани от собствени тълкувания. Не са рядко и случаите, когато П.
към текста >>
Славейков" и други малко известни
факти
и събития от живота му до края на 1904 г.
- Житно зърно, бр. 15 (1) , 2005, с. 7-9; Димитрова, П. Учителя Петър К. Дънов, варненското читалище „П. Р.
Славейков" и други малко известни
факти
и събития от живота му до края на 1904 г.
Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна. 2 септември 2006 г., с. 7 14. Дънов, П. К. - Науката и вьспитанието. Началата на человеческии живот.
към текста >>
Славейков" и други малко известни
факти
и събития от живота му до края на 1904 г.
Живот и учение. C., 2001, с.18-23 16. Димитрова, Л. - Учителя Петър К. Дънов, варненското читалище „П.Р.
Славейков" и други малко известни
факти
и събития от живота му до края на 1904 г.
Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна, 2 септември 2006 г. ,с. 7.; Калев. Д. Младият Дънов - между историзма и месианството. Варна. 2007, с. 2 17. Дънов, П.
към текста >>
Димитрова, без чиято инициатива и помощ тази книга нямаше да бъде
факт
.
За улеснение на читателите в края на тома прибавям кратък „Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов", изготвен въз основа на най-новите публикации в електронни и книжни издания. Надявам се, че той ще послужи за справка на всички, които се интересуват от живота и дейността на Учителя П. Дънов. Изказвам сърдечна благодарност на колегата от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" в София, Людмила Т.
Димитрова, без чиято инициатива и помощ тази книга нямаше да бъде
факт
.
Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова Септември 2009г. София .......................... Книгата е съвместно издание на Националната библиотека "Св. Св.
към текста >>
6.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Умът много пъти може да провери един
факт
, когато сърцето може да го опита.
Еврейският проповедник говори за человеците изобщо. Ако един, който и да е, който не може да владее сърцето си, но се влече отподире му без разум, без разсъждение, не е ли дете от първа степен? В децата изобщо всичко зависи от минутната прищявка, която моментално се ражда и изчезва. Всички хора изобщо, които не са просветени от мисълта и Духът Божий, са деца на природата, тласкани и оборвани от външните стихии. Но веднъж сърцето като се просвети и то е надарено с вътрешно съждение, което много пъти е по-вярно и право, отколкото разсъждението на кой да е философ.
Умът много пъти може да провери един
факт
, когато сърцето може да го опита.
Умът може да провери събитията, а сърцето да ги докаже. Умът от известни явления може да дойде до известно заключение, че душата в еди-кого си се е влюбила в някой предмет, а сърцето може да засвидетелства самата истина. Сърцето стои в по-близки отношения с действията на душата. То е по-отзивчиво към нейните желания, но злото седи в това, че като се е развалило, с време е несъстоятелно в своето природно състояние да даде пълен отглас на всичко, което тя желае. Доброто намира отглас в сърцето, но не може да намери в него сила да го изрази, понеже един от главните недостатъци е неговият вътрешен страх да не би като стори нещо добро, да изгуби своята облага.
към текста >>
7.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този
факт
и те почувствали потребността да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние.
Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент. Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи. Според учението на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка. Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие. В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа.
Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този
факт
и те почувствали потребността да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние.
ІІ. Разпределението на Шпурцхайм. Според класификацията прието от първите учители на френологията усвоени са 4 темперамента: лимфатически, сангвинически, билиозен [лат. biliosus 1. жълчен, жълтозелен, 2. фиг неразположен, избухлив, раздразнителен], и нервически, всякой от който е зависел от преобладаващото относително влияние на стомаха, белите или черните дробове и мозъка.
към текста >>
8.
Пеню Киров - №2
Това събитие не е потвърдено обаче от конкретни
факти
нито в писмата, нито в дневника на П.
Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години! ". Така брат Пеню отива при него и тръгват. Лентите се изгубват".
Това събитие не е потвърдено обаче от конкретни
факти
нито в писмата, нито в дневника на П.
Киров, което говори, че такава среща се е състояла, но не на физически план. (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 5. Сеанс е понятие в спиритизма, с което се назовава контакта на т. нар. медиуми с Невидимия свят. Спиритизмът се основава на предположението, че съществува свят от фина материя, който обгръща материалния свят.
към текста >>
Този
факт
се потвърждава и от писмото на П.
работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България. Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографии") (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна.
Този
факт
се потвърждава и от писмото на П.
Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 11 ).
към текста >>
9.
Пеню Киров - №45
Когато след като си дал доказателства с
факти
и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.
Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш. Първото ти писмо тъй ме завари, както пишеше, т.е. весел. Засега аз не прекарвам твърде добре. Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни.
Когато след като си дал доказателства с
факти
и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.
Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр. Стоянов стои така, както го знаеш. Приятелят Велчев напредва, но и него, както разбирам, светът го спъва. Аз чакам за Великата Божия милост.
към текста >>
10.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Това събитие не е потвърдено обаче от конкретни
факти
нито в писмата, нито в дневника на П.
Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години! ". Така брат Пеню отива при него и тръгват. Лентите се изгубват".
Това събитие не е потвърдено обаче от конкретни
факти
нито в писмата, нито в дневника на П.
Киров, което говори, че такава среща се е състояла, но не на физически план. (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 5. Сеанс е понятие в спиритизма, с което се назовава контакта на т. нар. медиуми с Невидимия свят. Спиритизмът се основава на предположението, че съществува свят от фина материя, който обгръща материалния свят.
към текста >>
Този
факт
се потвърждава и от писмото на П.
работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България. Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографии") (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна.
Този
факт
се потвърждава и от писмото на П.
Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 11 ).
към текста >>
11.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Когато след като си дал доказателства с
факти
и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.
Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш. Първото ти писмо тъй ме завари, както пишеше, т.е. весел. Засега аз не прекарвам твърде добре. Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни.
Когато след като си дал доказателства с
факти
и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.
Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр. Стоянов стои така, както го знаеш. Приятелят Велчев напредва, но и него, както разбирам, светът го спъва. Аз чакам за Великата Божия милост.
към текста >>
12.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Дядото Мирко е земеделец и търговец на
манифактурни
стоки от село Ченгене сарай (до с.
Георги Миркович (1826-1905) Ранни години и образование Д-р Георги Миркович е роден в град Сливен през 1826(27) г. в занаятчийско семейство.
Дядото Мирко е земеделец и търговец на
манифактурни
стоки от село Ченгене сарай (до с.
Стралджа, Ямболско), напълно унищожено след нападение на кърджалии в края на XVIII в. След погрома семейството се установява в Сливен. Мирко умира млад по време на чумна епидемия. Бащата Вълко учи занаят, става обущар на „папуци" (кожени чехли), търгува и с вълна. Майката Койна е преселница от опожареното от кърджалии село Раково (Сливенско).
към текста >>
Този
факт
му прави много дълбоко впечатление.
Във Франция се докосва за първи път до феномена „ясновидство". Случва се така, че редовната месечна вноска от брат му Руско, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавя. Д-р Миркович, който е изцяло зависим от тези пари, търпи лишения и е принуден да гладува. Тогава му предсказват, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказва напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получава.
Този
факт
му прави много дълбоко впечатление.
До края на живота си той живо се интересува от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина". Същевременно френската култура и Просвещението стават негов идеал. Борба за свобода След завръщането си в България Георги Миркович работи като частен лекар в Сливен. Тук заедно с Добри Чинтулов започват голяма битка срещу гърцизма и решават да открият българско училище в родния си град.
към текста >>
Той става, отива при валията и му казва: „Не съм проверил
факта
, но ми се присъни".
Вечерта му се явили насън трима турци. Единият от тях му казва: „Стани да видиш какво правят с мене". Той става насън, излиза в двора и вижда, че няколко души убиват един турчин и го скриват под стълбата, като го затрупват с тор. Събужда се на другия ден и заминава за Одрин. През нощта пак му се явяват тия трима турци, които му казват: „Иди при валията и му разкажи какво си видял".
Той става, отива при валията и му казва: „Не съм проверил
факта
, но ми се присъни".
Тогава валията изпраща с него един юзбашия да видят какво е станало и намират, че е станало точно така, както той разправил. Намират убития турчин под стълбата. Тогава хващат разбойниците и разследват работата. Когато си отивал в Цариград, тримата турци пак се явяват на д-р Ксанти и му казват: „Ти ни направи една голяма услуга, искаме да ти дадем каквото пожелаеш. Искай едно добро от нас да ти направим".
към текста >>
13.
№93 (Пеню Киров)
Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити
факти
.
Дънов е във Варна до 27.09.1905 г., когато е повикан в Сливен, за да помогне на д-р Миркович да се освободи от физическото си тяло. Д- рът е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на града. В Сливен П. Дънов престоява около 3 седмици, след което отпътува за София. 193 Вероятно П.
Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити
факти
.
Можем да приемем като косвени доказателства: първо, че П. Дънов е във Варна през целия август и септември; второ – П. Киров също е бил във Варна; трето – знае се, че през август на спиритичен сеанс във Варна д-р Миркович е предупреден да завърши земните си дела, защото му предстои заминаване от този свят. 194 Никола Кючуков, вж. бел. №152.
към текста >>
14.
№95 (Пеню Киров)
Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се
факти
и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.
Кръстников] раздели кръжока тука, сега, види се, иска да дели и вашия. Но знай, че този е един маниер на Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си? Господ да съди за това! “. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст.
Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се
факти
и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.
202 Иван Тачев от София – присъства на събора в Търново през 1910 г. 203 Става дума за Васил Н. Узунов, който по това време е учител в Първа мъжка гимназия в София. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
15.
ПОСЛЕСЛОВ
Всяко поколение има собствен прочит на историята и свой анализ на
фактите
.
ПОСЛЕСЛОВ
Всяко поколение има собствен прочит на историята и свой анализ на
фактите
.
Това изгражда нови контури и различна оценка на вече отминалите събития и дава възможност на изследователя да преоткрие старото и да насочи поглед към други неизследвани от предходните поколения области. Така тези исторически факти оживяват отново и заговарят на различен език. Вероятно това е първата по рода си запазена кореспонденция в историята на епистоларния жанр в България – много подробна и продължителна. Повечето от писмата на Петър Дънов са публикувани, но в двете части на книгата, обхващащи 131 писма, се появяват и 39 съвсем нови. Всичките 105 писма на Пеню Киров от 1898 до 1917 г.
към текста >>
Така тези исторически
факти
оживяват отново и заговарят на различен език.
ПОСЛЕСЛОВ Всяко поколение има собствен прочит на историята и свой анализ на фактите. Това изгражда нови контури и различна оценка на вече отминалите събития и дава възможност на изследователя да преоткрие старото и да насочи поглед към други неизследвани от предходните поколения области.
Така тези исторически
факти
оживяват отново и заговарят на различен език.
Вероятно това е първата по рода си запазена кореспонденция в историята на епистоларния жанр в България – много подробна и продължителна. Повечето от писмата на Петър Дънов са публикувани, но в двете части на книгата, обхващащи 131 писма, се появяват и 39 съвсем нови. Всичките 105 писма на Пеню Киров от 1898 до 1917 г. се публикуват за първи път тук, с малки изключения. Уникалността се състои в това, че разполагаме с черновите от писмата на П. Киров.
към текста >>
На това се дължи
фактът
, че повечето от съвременните хора не могат да проследят своите корени и рода си в повече от четири поколения назад. П.
Всичките 105 писма на Пеню Киров от 1898 до 1917 г. се публикуват за първи път тук, с малки изключения. Уникалността се състои в това, че разполагаме с черновите от писмата на П. Киров. Неговата отговорност към поколенията, педантичността му и далновидността му са изключителни. За човек, роден в поробена България, не е характерно историческо мислене и памет.
На това се дължи
фактът
, че повечето от съвременните хора не могат да проследят своите корени и рода си в повече от четири поколения назад. П.
Киров е надраснал всичко това и е прозрял, че тази кореспонденция ще бъде изключително важна и необходима. Той старателно си е събирал черновите от писмата, които изпраща до Петър Дънов, а получените отговори е подреждал хронологично и пазил със свещен трепет. Трябва да се отдаде заслуженото и на тези, които са наследили и запазили в отлично състояние архива на П. Киров след неговата смърт – това са Минчо Сотиров, Никола Нанков, Крали Кралев, Г. П.
към текста >>
Съдържанието им допълва и осветлява
факти
и събития, споменати в „Епистоларни диалози“ и в „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович – 1898-1902“ (София, 1999).
остарели и чужди думи, обяснителни бележки към писмата, използвана литература. В първата част (1898-1900 г.) са приложени биографиите на Пеню Киров (1868-1918), д-р Георги В. Миркович (1826-1905 г.) и на Тодор Стоименов (Стоянов) (1872-1952), а във втората – биографични бележки за младите години на Петър К. Дънов. В първата част са публикувани за първи път пет писма на Пеню Киров до д-р Георги Миркович (5.12.1898-18.01.1899), разчетени от нас от ръкописни оригинали, съхранявани в Български исторически архив на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (фонд ІІ В 3104).
Съдържанието им допълва и осветлява
факти
и събития, споменати в „Епистоларни диалози“ и в „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович – 1898-1902“ (София, 1999).
В първата част на печатното издание са включени и следните факсимилета: 1) Чернова на първото писмо на Пеню Киров до Петър К. Дънов от 2.8.1898 г.; 2) Част от първото известно писмо на Петър К. Дънов до Пеню Киров от 14.9.1898 г.; 3) Писмо на Петър К. Дънов до П. Киров от 24.2.1899 г., заедно с текстовете от същата дата на „Така говори Господ“ и „Божието обещание“; 4) „Божието обещание“, подписано саморъчно на 28.2.1899 г.
към текста >>
В тях се забелязваха редица
фактологически
и смислови неточности.
Дънов до П. Киров от 27.11.1900 г. Този първоначален вариант на молитвата е в единствено число.; 6) Част от оригинално писмо на Пеню Киров до д-р Миркович от 5.12.1898 г. В по-голямата си част, издаваните след 1989 г. писма на Учителя Петър Дънов, са били изготвени по преписи, правени в годините на забрана на Бялото Братство в страната в периода между 1957 и 1989 година.
В тях се забелязваха редица
фактологически
и смислови неточности.
Затова първата ни грижа беше да направим ново, внимателно разчитане на всички фотокопия на оригиналните писма на Учителя Петър Дънов. Съществуваха и тетрадки с преписи на черновите на писмата на П. Киров, неиздавани досега. Там положението беше подобно. Така се наложи да се направи ново грижливо разчитане и на тези ксерокопийни чернови.
към текста >>
16.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15
Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити
факти
.
Дънов е във Варна до 27.09.1905 г., когато е повикан в Сливен, за да помогне на д-р Миркович да се освободи от физическото си тяло. Д- рът е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на града. В Сливен П. Дънов престоява около 3 седмици, след което отпътува за София. 193 Вероятно П.
Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити
факти
.
Можем да приемем като косвени доказателства: първо, че П. Дънов е във Варна през целия август и септември; второ – П. Киров също е бил във Варна; трето – знае се, че през август на спиритичен сеанс във Варна д-р Миркович е предупреден да завърши земните си дела, защото му предстои заминаване от този свят. 194 Никола Кючуков, вж. бел. №152.
към текста >>
17.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16
Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се
факти
и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.
Но знай, че този е един маниер на Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си? Господ да съди за това! “. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст.
Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се
факти
и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.
към текста >>
18.
ПРЕДГОВОР
За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен
фактор
.
През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г. издава книгата „Наука и възпитание", през 1897 г. - „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм. Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд.
За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен
фактор
.
Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция.
към текста >>
Но
фактите
говорят друго.
Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя. Той посреща уморените пътници на височините пред града. Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа.
Но
фактите
говорят друго.
Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата. Всички около Учителя са били първи сред равните. На срещата през 1906 г. от присъстващите 11 души три са жени. Броят на поканените също бързо нараства - на събора във В.
към текста >>
За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен
фактор
.
През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г. издава книгата „Наука и възпитание", през 1897 г. - „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм. Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд.
За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен
фактор
.
Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция.
към текста >>
Но
фактите
говорят друго.
Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя. Той посреща уморените пътници на височините пред града. Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа.
Но
фактите
говорят друго.
Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата. Всички около Учителя са били първи сред равните. На срещата през 1906 г. от присъстващите 11 души три са жени. Броят на поканените също бързо нараства - на събора във В.
към текста >>
19.
155 ПИСМО
Трябват постоянни пресявания на
фактите
.
Имащият очи, в светлина. Глухият в безсмислие, имащият слух, в хармония. Е как върви с френологията? Учи ли я, или я остави, да си почива? Наука като френологията изисква наблюдение и сравнение.
Трябват постоянни пресявания на
фактите
.
После тия факти трябва да се пробват. Тази година на посятото ще се даде влага и благословение. Орете добре, сейте добре, за да има и добра жетва. Семе ще ви се даде. Ваш верен П.
към текста >>
После тия
факти
трябва да се пробват.
Глухият в безсмислие, имащият слух, в хармония. Е как върви с френологията? Учи ли я, или я остави, да си почива? Наука като френологията изисква наблюдение и сравнение. Трябват постоянни пресявания на фактите.
После тия
факти
трябва да се пробват.
Тази година на посятото ще се даде влага и благословение. Орете добре, сейте добре, за да има и добра жетва. Семе ще ви се даде. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
20.
169 ПИСМО
Вие ще се съгласите с Мен от самите
факти
на опитността.
Аз чета и по това, което за другите няма смисъл. Всеки человек едновременно пише и по две писма. Едното, което всъщност предава състоянието на духа му, а другото, което предава негова външен изглед. Едното е оригинал, който като се превежда на физически език под образа на букви, слогове, думи, предложения губи от своята оригиналност и същина. Но все таки преводът е за предпочитане пред нямане на оригинала.
Вие ще се съгласите с Мен от самите
факти
на опитността.
Вие бихте се радвали за какъвто и да е К. превод от букви, слогове и думи отколкото да чакате негов оригинал. Оригиналите малцина ги четат и мъчно достъпни са. Те винаги се складират в обширните человешки библиотеки и добре се пазят и не се поверяват комуто и да е. Нека Господ всекиму да дава живот и здраве, че той сам да си превежда оригиналите и да ги пуща в обращение, че да му се радват неговите близки.
към текста >>
21.
269 ПИСМО
Е, моля ви, как ще оправдаете
факта
, когато тия два духове се карат помежду си?
Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича тшеславието, иска да те заблуди. Ти искаш да си образ и подобие на Господа. Това е право, дадено на всеки человек, който слуша Истината, но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта и да търсиш не своята си слава, но славата Божия. Человек може да излъже себе си, може да излъже хората, но никога Бога. Сега вие в Търново се надпреварвате, на едного говори Майката Господня, на другиго Христа.
Е, моля ви, как ще оправдаете
факта
, когато тия два духове се карат помежду си?
Дали светлите, чисти духове са се опълчили един против друг? Плодът показва дървото и делата - человека. Предупреждавам ви всинца да не мърсите святото Име Божие. Бог не е Бог на немирство, на завист и крамоли. Той е Бог на всяка благост и милост.
към текста >>
22.
БЕЛЕЖКИ
По-късно Учителя се превръща в неоспорим духовен
фактор
и водач, а словото му - в единствено прибежище за учениците.
Не мислете, че с многото си ходене на църква и многото си молитви ще ви се даде нещо. Църквата е вътре в душата, там трябва да слугувате на Господа. В този храм трябва да принасяте жертви и хваления. Слаби сте сйце. Вас ви влече външното." Първите ученици са присъствали редовно на службите, участвали са в църковни хорове.
По-късно Учителя се превръща в неоспорим духовен
фактор
и водач, а словото му - в единствено прибежище за учениците.
Учението привлича все повече последователи, в градове и села се организират групи и братства (над 60 през 30-те години), най-често със собствени салони за събирания и работа. Църквата губи енориаши, а духовеството се чувства идейно ограбено. През 1922 г. архиерейски събор обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от православната църква. Посланието на събора е публикувано в бр.
към текста >>
23.
Влиянието на Слънчевата Енергия
Този
факт
е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева.
При залез Слънце Земята е най-положителна и затова дава най-много. След обяд Земята почва да изпуща в космичното пространство положителни енергии и като изпусне достатъчно количество, тя става отрицателна. Това става постепенно и надмощие на отрицателните енергии над положителните имаме към полунощ. Сутринта при изгрев Земята е най-отрицателна, т.е. приема най-много.
Този
факт
е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева.
Трябва да имаме пред вид следния закон: Ние сме част от земния организъм и затова когато земният организъм приема, и човешкият организъм приема; и обратно: когато Земята дава, и човек дава. (В окултната наука е установено, че когато надраснем влиянието на Земята, ще възприемаме не чрез Земята, но направо от Слънцето. Там ще бъде свободата ни. Например, светията и другите напреднали същества приемат направо от Слънцето. Геният, светията или посветеният и да залезе Слънцето, той го вижда и черпи от него.
към текста >>
Не е слънчевата топлина главният лечебен
фактор
, а други по-високи енергии, които можем да наречем прана (жизнена енергия), а към тях Земята е по-възприемчива сутринта.
Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев Слънце – за подобрение на мозъчната нервна система; при изгрев Слънце за уякчаване на дихателната система, а от 9–12 часа – за уякчаване на стомаха, т.е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обяд, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един–два часа след обяд, когато топлината им е най-голяма. Но ако слънчевите лъчи действуваха лечебно чрез топлината си, тогава защо топлината от печката не може да замени лечебното им действие?
Не е слънчевата топлина главният лечебен
фактор
, а други по-високи енергии, които можем да наречем прана (жизнена енергия), а към тях Земята е по-възприемчива сутринта.
Когато най-новите научни изследвания говорят, че слънчевите лъчи са най-лечебни преди обяд, то някой би могъл да възрази така: когато у нас е изгрев, то за други е обяд, а за трети е залез. Тогава защо е тази разлика в лечебното действие на лъчите в разните часове на деня? Причината за тази разлика се крие в различната възприемателна способност на Земята и на организма. Аналогично нещо става и в течението на годината. През всички годишни времена слънчевите лъчи не действуват еднакво.
към текста >>
24.
Сегашното положение на човечеството
Следователно, по същия закон, ние няма защо да се оплакваме от положението, а трябва да облечем съществуващите обществени
фактори
в плът и кръв.
Така се явява дъждът, носител на най-великото благо за развитието на растенията и за поддържане на живота. В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин, както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и други подобни в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл (законът на самопожертвуването), та всички капки да се изпратят на Земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу на работа. По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е повдигнала нагоре за известна цел – за да съгради водните капки или да им даде стабилен скелет. При сегашните условия разумният живот е изпратил тия неорганизирани елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания.
Следователно, по същия закон, ние няма защо да се оплакваме от положението, а трябва да облечем съществуващите обществени
фактори
в плът и кръв.
Ще припомним тук едно свидетелство от стария завет: един от еврейските пророци, Езекиил, видял поле, пълно с кости, които били сухи. И Господ пита пророка: „Могат ли тия кости да оживеят? “ А пророкът отговорил: „Могат, Господи, ако Ти кажеш“. И тогава Господ казал на пророка: „Проречи сега тия кости да се съберат“. – Пророкът казал и след това в своето видение вижда, че тия кости почват да се събират кост с кост, сетне започват да се обличат с мускули и да се покриват с кожа, докато се образували човешки форми.
към текста >>
Тогава всички тия кости ще станат на краката си като едно цяло и всички ще се намерят пред свършения
факт
на обединеното човечество в закона на човешкото братство.
“ И пророкът отговаря: „Може, Господи, ако Ти кажеш“. И този живият Господ казва на пророка: „Изкажи тогава мощното слово в Моето име“. И пророкът е произнесъл вече това магическо слово и ние виждаме вече тия кости да се събират и организират, да се обличат в мускули, в плът и кръв и да се обвиват в кожа. Заражда се вече една нова идея за братство; например Обществото на народите, стремежът за сближение на народите, за взаимодействие, за икономическо разбиране между народите, за даване свобода на подтиснатите и пр. Остава още последният момент, да каже пророкът: „Да дойде Духът“.
Тогава всички тия кости ще станат на краката си като едно цяло и всички ще се намерят пред свършения
факт
на обединеното човечество в закона на човешкото братство.
Тогава ще бъде денят на общото възкресение на всички народи по лицето на Земята. На тия живи кости, които са почнали да се съединяват и обединяват, да се обличат в жили, в мускули, в плът и кръв, и които наскоро трябва да станат на краката си, ние препоръчваме горе споменатите две течения; топлото и студеното, едното от които върви отдолу нагоре, а другото – отгоре надолу. Те ще опреснят живота на новооживелите кости, ще им дадат подтик към нова работа, да почнат да създават своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуват своите цветове и плодове, за да узреят семките на живота вътре в тях. Следователно трябват учители умни и добри, себеотвержени и безкористни, които да живеят за другите. Тия кости, които сега се събират, са костите на младите, на ония деца, които сега се раждат, на ония момци и моми, които сега стават, на ония обществени дейци, които сега започват своята работа.
към текста >>
25.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора
Следователно ние просто трябва да признаем
факта
, че в света е влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин.
Израждането е процес на превръщане на едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва на листата като един обект за храна, за какъвто ги е считала по-преди по необходимост, а вече миролюбиво каца на листа, без да му причини никаква вреда. Сега тя не го поврежда, понеже вниманието ѝ е насочено към друга посока – към сока на цветята. Тя по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея без съдържание; но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот.
Следователно ние просто трябва да признаем
факта
, че в света е влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин.
Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е. проявил ума, разумността и интелигентността, с които могъл да различава разните състояния и промените в проявите на човешкия дух. Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина.
към текста >>
26.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот
Ние можем да констатираме
фактите
, че артериалното течение не става правилно или че във венозното има известен застой.
на движението на човешката кръв от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появят известни разстройства или спънки в тези процеси, вината не е в процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тези процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а този последния, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условия за органическите болести.
Ние можем да констатираме
фактите
, че артериалното течение не става правилно или че във венозното има известен застой.
И да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на онези храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони, правилното движение и правилата на естествената обмяна на веществата. Следователно тя му дава болести и страдания, за да събуди в него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало. Вие например никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна.
към текста >>
Тук просто се констатира
фактът
, че майката не е живяла съобразно със законите на природата – затова тя в грях го е заченала.
Трябва да се усвои простия метод за обновяването на обществото. Ако жадният седи с дни при водата и философствува дали да пие от нея или не, какъв резултат ще произведе тя в него, каква полза може да придобие? Ако гладният, който седи при добре сложената трапеза и научно разглежда храната и я анализира, без да я вкусва, каква полза може да придобие? Очевидно е, че водата и храната трябва да се възприемат. Следователно малкият опит струва повече от старите теории, че „човек е грешен и в грях го е заченала майка му“.
Тук просто се констатира
фактът
, че майката не е живяла съобразно със законите на природата – затова тя в грях го е заченала.
Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виновен за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в дадения момент. Но всичките данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви опущения; опущенията произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината? Причината е външният удар на това същество.
към текста >>
27.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота
Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези
факти
, които ни показват нарушението на разумните закони в света.
Там, гдето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, гдето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на развитието ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата. Ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло.
Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези
факти
, които ни показват нарушението на разумните закони в света.
Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл. И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата, висшата култура на човека. Същото това потвърждава, както земната история, така и съвременната наука. Между низшите сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр.
към текста >>
28.
Повече светлина
Ние признаваме този
факт
, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва, трансформира се в тях нощно време.
Вътре тя е малко; условия няма да се прояви вътре в нас при сегашното състояние на човека. Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покваряват сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал. Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време.
Ние признаваме този
факт
, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва, трансформира се в тях нощно време.
За едно просто разяснение нека вземем растежа на дините и пъпешите: всеки може да направи един малък опит: като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израсне някой път нощно време по една педя, а денем растенето и е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира. А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът – това е малко количество светлина. Топлината винаги показва присъствието на светлина.
към текста >>
29.
Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон
Като доказателство за това служи
фактът
, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината.
Разликата е била само в степента на разумността. Разумността, която влиза сега в живота, го изменя в неговата добра насока. Онова философско схващане, че в живота има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране. То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина. Туй, обаче, което е зло в живота, то е примес отвън.
Като доказателство за това служи
фактът
, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината.
Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята пряснота и яснота. Но както водата е едно необходимо условие за живота на Земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и парообразно състояние, така и тия разумни същества по същия закон могат да трансформират живота от едно състояние в друго. Следователно и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно управление, трябва да изучат законите на тия разумни същества, които направляват всичко в природата. Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя народ закона: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Разумността в живата природа ясно се очертава навсякъде.
към текста >>
Тъй се обяснява и
фактът
, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя народ закона: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“.
Туй, обаче, което е зло в живота, то е примес отвън. Като доказателство за това служи фактът, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината. Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята пряснота и яснота. Но както водата е едно необходимо условие за живота на Земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и парообразно състояние, така и тия разумни същества по същия закон могат да трансформират живота от едно състояние в друго. Следователно и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно управление, трябва да изучат законите на тия разумни същества, които направляват всичко в природата.
Тъй се обяснява и
фактът
, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя народ закона: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“.
Разумността в живата природа ясно се очертава навсякъде. Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и човека. Като проучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата. Запример, вземете дихателната система в човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея, имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система – стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щастливо и отлично, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете предвид кръвообръщението на човека с неговата артериална и венозна системи; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък с неговата отлична организация, тъй идеална и практична.
към текста >>
Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и правят заключения за причините и последиците от
фактите
, които стават, и доставят знанието на тия
факти
на човешкия ум.
Тази висша разумност е самият Бог, който действува. Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност. За пример, клетките, които образуват органите на наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си те се намират в предната част на мозъка и са в сравнително най-ниска степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето – способности, които всички одушевени същества имат.
Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и правят заключения за причините и последиците от
фактите
, които стават, и доставят знанието на тия
факти
на човешкия ум.
Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката „ин“, което значи „вътре“, и корена „тао“ – корен от един стар език – което значи Бог, висша разумност, висша хармония, която работи в човешката душа. „Интао“ значи Божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на хората действителността на тази висша разумност по причина, че те още живеят в един свят, гдето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна.
към текста >>
30.
Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта
Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено развитие и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като
фактори
на човешкото развитие.
Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта Разумният живот се проявява само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда. Този е един от основните и велики закони на живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и развитието на всички разумни същества – племена, народи, общества и индивиди.
Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено развитие и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като
фактори
на човешкото развитие.
Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места; хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места; портокалите, лимоните, бананите и пр. – всички растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие. И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават. Също тъй най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области. Значи тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразната флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни.
към текста >>
При такива
факти
всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък.
Или с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато, и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е? Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е? Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин.
При такива
факти
всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък.
Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни условия, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други; тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема или: „който има, ще му се предаде, а който е на Северния или Южния полюси, и това, което има, ще му се отнеме“. Засега Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете и затова последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен.
към текста >>
31.
200–250
Лечебни
фактори
са: храната, водата, въздухът и светлината.
Тя е носителка на изобилния Живот. Болният, потопен в Божията Любов, може да оздравее моментално! 240 Окултна медицина. Ученикът трябва да разбира от природна медицина.
Лечебни
фактори
са: храната, водата, въздухът и светлината.
Слънчевите лъчи, възприети с Любов, са най-лечебния сок за тялото. Те действуват успокоително на душата, ободрително на Духа. Ученикът се лекува и чрез повдигане на мислите и чувствата си. Той се лекува и чрез молитва, а в някои случаи с пост и молитва. 241
към текста >>
32.
400–450
Обективният ум е на
фактите
, а субективният – на законите.
424 Обективен и субективен ум. Обективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да констатира нещата от вън. Нищо повече. Субективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да преживява нещата вътрешно.
Обективният ум е на
фактите
, а субективният – на законите.
Но и двата не са още умът на принципите. 425 Пасивност. Само по отношение на Бога умът на ученика трябва да бъде пасивен – да възприема. Смирението поставя душата във възприемателно състояние.
към текста >>
33.
501 - 550
С принципите хората се хранят, със законите се учат, а с
фактите
събират знанието.
Да дадеш, значи да посееш. Да посееш, това е Божествен живот. Любовта трябва да бъде посята в душата, за да дойде изобилието. Посей Любовта в душата си и изворите ще потекат. 534
С принципите хората се хранят, със законите се учат, а с
фактите
събират знанието.
Ученикът. Учениците са свободни говорят Истината, прилагат Мъдростта. Ученикът трябва да учи. Като учи, Учителят е при него. Като не учи - Учителят му Го няма.
към текста >>
34.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
„Днес аз уреждам празника на нашето Общество и ви съобщавам следния реален
факт
: днес в Невидимия свят светлите духове също празнуват... защото всички членове на Черната ложа са изгонени от астралния свят.
а) Създава във варненското село Хадърча, днес Николаевка, физическото тяло на Петър Дънов за проява на Духа Беинса Дуно. б) Поставя във Варна началото на Веригата на Бялото братство, ръководена от Учителя Беинса Дуно. в) Създава през 1914 г. в Бургас импулс за духовно пречистване на земния астрал, с което Учителя Беинса Дуно обявява и началото на Епохата на Водолея. В бургаската си беседа от 22 март той казва:
„Днес аз уреждам празника на нашето Общество и ви съобщавам следния реален
факт
: днес в Невидимия свят светлите духове също празнуват... защото всички членове на Черната ложа са изгонени от астралния свят.
Астралният свят е вече очистен от ангелите на тъмнината... но всички те са слезли тук, на Земята, както се измита вторият етаж на една двуетажна сграда и всичкият боклук пада на долния етаж." Езотеричната история на Варна може да се дописва. Като синтез от чужди духовно-научни изследвания в този си вид тя е по-скоро умозрителна и еклектична конструкция, ако щете - историческа хипотеза, поради което се нуждае от бъдещи научни потвърждения. Така или иначе, мястото й в увода към „ Учителя във Варна" преследва много по-обикновена цел: да покаже на непредубедения читател, че варненският декор на събитията около Учителя е част от духовната култура на Черноморското пространство. И за да можем да продължим нататък, несмущавани от диктата на всякакви исторически дадености, добре би било да наречем горната хроника за Варна история за пречистването на общочовешкото сърце.
към текста >>
От тях излизат наяве неизвестни досега исторически
факти
, най-същественият от които може би е този, че начало на Веригата на Бялото братство е Обществото за повдигане религиозния дух на българския народ, което Учителя учредява във Варна още през 1897 г.
II, Житен клас, София, 1995. Безспорно най-значимото съдържание на „ Учителя във Варна" са протоколите от годишните срещи на Веригата на Бялото братство, наричани по-късно събори. Съборите са провеждани във Варна до 1909 г. включително, съхранени са протоколите им от 1903, 1906 - 1909 г. и тук се публикуват за пръв път.
От тях излизат наяве неизвестни досега исторически
факти
, най-същественият от които може би е този, че начало на Веригата на Бялото братство е Обществото за повдигане религиозния дух на българския народ, което Учителя учредява във Варна още през 1897 г.
В протоколите по особен начин се открояват и две личности, повече или по-малко пренебрегвани досега в мемоарите на съвременниците си. Първата е Анастасия Узунова-Желязкова, на която е посветен отделен очерк в третата част на книгата. Втората личност е самият протоколчик Димитър Голов, чиито са записките от 1906 до 1909 г. Димитър Голов (1863 - 1917) е роден в Котел, завършва френски колеж в Одрин (където се ражда и учи Анастасия Желязкова), следва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка и учител в Солунската българска мъжка гимназия, накрая се установява като издател в София и от 1899 г. е стопанин на списание „Летописи" с директор Константин Величков и със сътрудници Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски и проф.
към текста >>
От биографията на Анастасия Желязкова например излизат наяве много исторически
факти
за варненски събития около Учителя, неизвестни досега.
В края на втората част в отделна глава, озаглавена „Епистоларно Слово ", са публикувани избрани писма на Учителя, писани във Варна. Между тях са и писма от варненския хотел „Лондон" през периода от юни 1917 г. до лятото на 1918 г., когато правителството на В. Радославов интернира Учителя от София във Варна под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта. Третата част на книгата е озаглавена „Съработниците" и включва документи за няколко поколения личности - ученици, слушатели и последователи на Учителя Беинса Дуно, повечето от духовния и интелектуалния елит на Варна.
От биографията на Анастасия Желязкова например излизат наяве много исторически
факти
за варненски събития около Учителя, неизвестни досега.
Не е отмината без специално внимание спорната личност на варненеца Михаил Иванов, който след 1937 г. под името Омраам Микаел Айванхов създава френското Бяло братство. За пръв път се публикуват мемоарните бележки на Велко Петрушев и Люба Стойкова. В тях от специфичен ъгъл е представен варненският социален декор на Учителовото Слово от 1912 г. почти до наши дни.
към текста >>
35.
СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО
Д-ство, IV, стр.18), u които не отговарят напълно на някои известни
факти
и затова не могат да се приемат за точни във всичко.
Ив. К. Радов, в „Атанас Чорбаджи", стр. 556-557, съобщава сведения, които той дължи несъмнено на устни съобщения, предимно на Константин Дъновски, зет на Атанаса Чорбаджи (вж. Спомените на същия в Изв. Варн. Археолог.
Д-ство, IV, стр.18), u които не отговарят напълно на някои известни
факти
и затова не могат да се приемат за точни във всичко.
Известието за събранието в Хадърджа на 21 май 1860 г. е приемливо, обаче съмнително е, че К. Дъновски, който тогава е бил свещеник в гръцката митрополия във Варна и който изобщо още не се бе лансирал в народните работи, а се държал доста настрана, е станал секретар на събранието, какъвто е могъл да бъде и свещеникът в Хадърджа Ив. Громов. Освен това погрешно е, че тогава (1860 г.) Атанас Чорбаджи се готвил да замине като представител на българите от Варненския окръг в Цариград, защото самата идея за изпращане в Цариград се повдига най-напред от Пловдив и се осъществява през следната 1861 год. (вж. П.
към текста >>
И при всичко, че формално те бяха прогласили отделянето си от Цариградската патриаршия, все пак
фактически
нямали във Варна своя отделна църква и духовенство и не скъсвали с Варненската гръцка митрополия и духовенство.
Славейков във Варна, което се съхранява в архивата на Б. Даскалов в Трявна, дето същият му иска някои книги и между другото казва: „За туй днеска, умислен какво да правя, взех перото писмено да ви попитам за здравето ви и за доброто ви име, че сте станал по общо мнение даскал във Варна, и дано се продължи за дълго време. Ако виж-даш да си спокоен и ако си вижда приятно, и ако тамкашните ста-рейшини имат съгласие." От приведеното в предишната забележка писмо на Мараджиев следва, че Славейков не ще е напуснал Варна много дълго преди 12 февруарий 1865 г., защото това не би останало неизвестно в Ески Джумая. Видяхме, че варненските българи си бяха извоювали свое българско училище и се бяха сгрупирали в една българска община.
И при всичко, че формално те бяха прогласили отделянето си от Цариградската патриаршия, все пак
фактически
нямали във Варна своя отделна църква и духовенство и не скъсвали с Варненската гръцка митрополия и духовенство.
Те се черкували в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при венчав-ка, кръщене, смърт и други църковни нужди, изобщо задоволявали се с гръцкото духовенство. Добре, но в Турската империя властта признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водачи. Та, за да изпъкне българският елемент напълно като отделна обособена народност, трябвало е и фактически да си създаде във Варна отделна църква. Въпросът за българската църква във Варна е бил, значи, напълно назрял тогава. Руският параклис не задоволявал вече българите.
към текста >>
Та, за да изпъкне българският елемент напълно като отделна обособена народност, трябвало е и
фактически
да си създаде във Варна отделна църква.
От приведеното в предишната забележка писмо на Мараджиев следва, че Славейков не ще е напуснал Варна много дълго преди 12 февруарий 1865 г., защото това не би останало неизвестно в Ески Джумая. Видяхме, че варненските българи си бяха извоювали свое българско училище и се бяха сгрупирали в една българска община. И при всичко, че формално те бяха прогласили отделянето си от Цариградската патриаршия, все пак фактически нямали във Варна своя отделна църква и духовенство и не скъсвали с Варненската гръцка митрополия и духовенство. Те се черкували в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при венчав-ка, кръщене, смърт и други църковни нужди, изобщо задоволявали се с гръцкото духовенство. Добре, но в Турската империя властта признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водачи.
Та, за да изпъкне българският елемент напълно като отделна обособена народност, трябвало е и
фактически
да си създаде във Варна отделна църква.
Въпросът за българската църква във Варна е бил, значи, напълно назрял тогава. Руският параклис не задоволявал вече българите. Идеята, да построят отделна църква, която ги е занимавала още в 1863 г., поради липса на средства, се оказвала неизпълнима в тоя момент. Затова първоначално българите са се съблазнили от мисълта да заграбят една от гръцките църкви във Варна, именно „Св. Георги", която и така стояла затворена.
към текста >>
36.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
Дядо поп не довършва разказа си в тази брошура и с това той прикрива най-мистериозните
факти
в своя живот и които той е доверил на верующия.
Заради това в началото на третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова, и... Турция ще падне!... След това ще се яви или роди православний Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият Цар ще влезе Богу да се помоли в нея... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на Евангелските трижд по iД (14) родове Христови***, дай Боже, да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Iудова, корен Давидов. Амин.**** "
Дядо поп не довършва разказа си в тази брошура и с това той прикрива най-мистериозните
факти
в своя живот и които той е доверил на верующия.
Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, станал невидим. Чак тогава младежът Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това тъй силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан на тази сцена свидетел бил пазачът на черквата-джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяния момък, турил ръка на рамото му и му казал:
към текста >>
По този начин походът на Владислав III
фактически
представлява последният кръстоносен поход в Западноевропейското средновековие.
Въпреки това флорентинският кардинал, внук на Евгений IV и адмирал на папската флота, Франческо Кондолмиер съобщил на Владислав III, че тръгва с флотата си за Галиполи, за да спре Мурад II, който бил в Азия. Византийският император Йоан VIII Палеолог също писал на Владислав III. Последният свикал коронен съвет, на който папският легат кардинал Юлиан Цезарини, подпомогнат от представители на Англия, Франция, Венеция, Генуа, Флоренция и др., държал слово, че кралят не е длъжен да спазва клетвата си и се взело решение за поход срещу турците. Владислав III нарушил примирието с амбицията да обедини всички западни славяни и с тях да изгони Антихриста. Във военната кампания взели участие кардинал Юлиан Цезарини, Розгон, епископ на град Ерлав, и Доминис, епископ Великовардайнски.
По този начин походът на Владислав III
фактически
представлява последният кръстоносен поход в Западноевропейското средновековие.
Тридесетхилядната християнска обединена армия преминала Дунав при Оршова и на 16 октомври 1444 г. пристигнала в Никопол, където присъединила четирихилядната конница на Влад III Цепеш, предвождана от сина му. След това превзела Шумен, Провадия, Каварна и Калиакра, а на 9 ноември пристигнала във Варна, заела позиции западно от Tpoшевa махала (днес Варненския квартал „Трошево"), но не заварила генуезките и венецианските кораби, на които по план трябвало да се качи. Мурад II преминал Босфора с очакваните от Владислав III кораби, които успял да купи, прекосил Балкана и на 9 ноември разположил армията си източно от село Аджемлер (сега село Аксаково). Битката станала на 10 ноември 1444 г.
към текста >>
37.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без
фактическа
документация.
(в съкращения) Вместо предговор. Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му, Братството и братския живот. През 1979-1980 г. излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София.
Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без
фактическа
документация.
Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници. Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите. Авторът Стр.27 или 37 (70-71): „Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър."
към текста >>
Нямаме абсолютно никаква
фактическа
документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н.
Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите. Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83): „През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество."
Нямаме абсолютно никаква
фактическа
документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н.
Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г.
към текста >>
38.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
Като
факт
това не съществува, но трябва да го знаете.
Вие сега живеете и се ползвате, докато другите духове са работили. Така щото, в този смисъл, всякой един человек и един дух са толкова важни, колкото всичките светове. Такъв е законът. Ако един дух се изгуби, то тези духове, които са до него - цялата хармония ще се развали и ще изчезне. Което Господ един път е създал, не може да изчезне, но ако изчезне, тогава Бог няма да бъде съвършен.
Като
факт
това не съществува, но трябва да го знаете.
В съзнанието един дух може да регресира, но като зародиш никога не е възможно да се унищожи. Всичките духове, които сега работят, съзнават това и работят, за да повдигнат човечеството, защото ако не сторят това, и те самите не могат да прогресират. Така и вие не можете да повдигнете себе си, ако не подигнете другите. Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите. Павел каза, че не приема да помага на ангелите, а на человеците.
към текста >>
Забележително е, че винаги северното полушарие се явява
фактор
за духовното развитие, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото.
Славяните изобщо не могат да се развиват и ще видите, че тези, които живеят на Запад, разочароват се най-сетне от западната култура и виждат, че не е това, което търсят. (Ил. Стойчев): Дали България играе първенствующа роля при събуждането на славянството? Няма съмнение, че двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в маг-нетическата верига, която опасва земното кълбо. Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие. Тази именно верига е, която издига народите.
Забележително е, че винаги северното полушарие се явява
фактор
за духовното развитие, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото.
Черно море е една врата на всичките духове от Запад, за да бъдат изпъдени. Това море е едно чистене за тях. То е врата за долния етаж на Земята, гдето изпращат духовете, идещи от Запад. Този етаж е т.нар. „под". Защото по отношение на Земята окултните науки не вярват, че има огън във вътрешността и.
към текста >>
39.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Но
фактът
, че тя се направи, показва, че Господ иска се стори добро на тоя народ.
Един ден, като влезем в Небето, ще дадем първия си концерт. Само че с тия, които ни очакват, не можем да дадем този концерт, защото публиката, която ни очаква, още не е готова. Така ще видите, че някой от вас е тенор, друг е алт, трети - бас и прочее - четирите основни гласове. Друго: в тази Пръчка вие имате и седемте краски. Тя е продиктувана отгоре и докато се направи, срещнах много препятствия.
Но
фактът
, че тя се направи, показва, че Господ иска се стори добро на тоя народ.
Господ се интересува за всичките работи на България - и в политическо, и в икономическо, и в материално отношение. И ще видите, че в материално отношение България е по-добре от другите съседни държавици. По-добре е от другите и в други отношения. Например, наводнението в Румъния, земетресението в Италия и това, което стана в Турция. Подобни катастрофи щяха да станат и в България, обаче тя остана незасегната по благословение отгоре.
към текста >>
Със своята Любов Той
фактически
свидетелства, че към цялото человечество Любовта Му е еднаква.
Голов прочете Иоана: 6; 53-58. А г-н Дънов най-сетне прочете 23 Псалом и каза: Господ тази вечер изявява тази Любов към вас всичките. Това, което има на трапезата, това е Божественият Живот, Божествената Любов, която се влива във всякой. Затова е казано, че даже през всичките мъчнотии, Господ е приготвил такава трапеза.
Със своята Любов Той
фактически
свидетелства, че към цялото человечество Любовта Му е еднаква.
Затова, ние трябва да му благодарим, защото това е смисълът на Живота от Него и към Него. При преломяването на хляба г-н Дънов между другото каза: Аз Съм, Който Съм ви водил в миналото, Аз Съм същият, Който ще ви води и в бъдещето. Уповавайте се на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения - ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота.
към текста >>
А че това е един
факт
, явства от туй, че ако аз бях се явила между вас, вие щяхте да ме третирате пак така, както по-преди.
Така мислех и аз, но не е въпросът колко голяма работа сме захванали, но колко добро от нея е свършено. Как мислите, в колко души моят образ е останал за всякога? Ето въпросът, който мъчи духовете. Няма ли аз често да бъда разпъвана от вас, като си спомняте често моите погрешки? Но аз зная, че моите възпоменания не са се изгладили из вашите умове.
А че това е един
факт
, явства от туй, че ако аз бях се явила между вас, вие щяхте да ме третирате пак така, както по-преди.
Щяхте да ме наричате или бихте ме наричали „малко смахната, налудничава", която не знае мярка на устата си, говори гдето не трябва, дър-дори много, оставя глупави протоколи след себе си, говори за неща, за които не трябвало да говори, а за които трябва да говори, не говори и пр. и пр. Това е то „работата на Каза-кова". Такива са и вашите работи. Да не мислите, че вие вършите много умни работи. Блажени!
към текста >>
За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много роботи се отсрочват, понеже
фактите
не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на
Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно: съдействат му германското и английското влияние, за да се той повдига. Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят, като го ударят на ядене и пиене и да забравят, че са били петстотин години под робство. Затова именно ние работим - да се не повтаря робството. Царят-освободител е бил оръжие на Духа, Който обединява славянството. Той е именно, Който му заповядва, та той не може да не се вслуша и да не освободи България.
За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много роботи се отсрочват, понеже
фактите
не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на
фактите. Не искам да знаете кой именно съм аз; желанието ми е други да говорят за това. Не искам да бъда известен. Ако искам това, ще отворя очите на двама хора и те ще разправят кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите?
към текста >>
фактите
.
Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят, като го ударят на ядене и пиене и да забравят, че са били петстотин години под робство. Затова именно ние работим - да се не повтаря робството. Царят-освободител е бил оръжие на Духа, Който обединява славянството. Той е именно, Който му заповядва, та той не може да не се вслуша и да не освободи България. За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много роботи се отсрочват, понеже фактите не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на
фактите
.
Не искам да знаете кой именно съм аз; желанието ми е други да говорят за това. Не искам да бъда известен. Ако искам това, ще отворя очите на двама хора и те ще разправят кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви турям на плъзгава почва, избягвам това.
към текста >>
40.
ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ВАРНА, 1898-1918
Не сте ли дошли още до съзнанието, че един
факт
струва повече от хиляди възможни теории.
Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в салон „Съединение", гдето имаше сказка от един учител върху „Влиянието на водата върху земното кълбо". Тя Ви нарочи поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщане във Варна. Сега, да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща, в които още не сте ме разбрали добре. Оставете ума и сърцето си свободни, да Ви озари истината напълно.
Не сте ли дошли още до съзнанието, че един
факт
струва повече от хиляди възможни теории.
Такъв един факт е: Живият и личен Бог, комуто дължим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно по причина на греха, който е зацапал чистотата на сърцето ни. Лошите страсти и желания там са обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл лъч [не] можеше да достигне до нейното лице. В такова космическо състояние се намират днес душите на хората. Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават. И защо?
към текста >>
Такъв един
факт
е: Живият и личен Бог, комуто дължим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно по причина на греха, който е зацапал чистотата на сърцето ни.
Тя Ви нарочи поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщане във Варна. Сега, да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща, в които още не сте ме разбрали добре. Оставете ума и сърцето си свободни, да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди възможни теории.
Такъв един
факт
е: Живият и личен Бог, комуто дължим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно по причина на греха, който е зацапал чистотата на сърцето ни.
Лошите страсти и желания там са обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл лъч [не] можеше да достигне до нейното лице. В такова космическо състояние се намират днес душите на хората. Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават. И защо? Защото живеят в греховете си.
към текста >>
41.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
Този
факт
му направил дълбоко и трайно впечатление и до края на живота си той живо се интересувал от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина".
защитил докторска теза и получил докторат. Във Франция се запознава за първи път с феномена „ясновидство": случило се така, че редовната месечна вноска от брат му, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавила. Д-р Миркович, който бил изцяло зависим от нея, търпял лишения и бил принуден да гладува. Тогава му предсказали, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказало напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получил.
Този
факт
му направил дълбоко и трайно впечатление и до края на живота си той живо се интересувал от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина".
Същевременно френската култура и Просвещението станали негов идеал. След завръщането си в България работил като частен лекар в Сливен. Тук, заедно с Добри Чинтулов, започнали голяма битка срещу гърцизма и решили да открият българско училище в родния си град. Д-р Миркович заминал за Румъния (1857-58 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. През 1858/59 г.
към текста >>
42.
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ
Търново през лятото на 1922 година"): „Аз имам в Школата двама ученика... В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг... Слушайте, това са
факти
, които изнасям.
В края на лятото на 1921 г. Учителя Беинса Дуно съветва Михаил Иванов да напусне Търново, да се върне във Варна и да завърши средното си образование. На Събора на Бялото Братство през 1922 г. в Търново Учителя Беинса Дуно се обръща директно в Словото си към Михаил Иванов и Кръстьо Христов („Милосърдието ", беседа от 23 август 1922, „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр.
Търново през лятото на 1922 година"): „Аз имам в Школата двама ученика... В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг... Слушайте, това са
факти
, които изнасям.
И вие ще се намерите на тяхното място... Казвам им: на вас ви липсва милосърдие... И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между [тях]... Аз им казвах: Въпроса за женитбата не сте го разрешили още... Светът и Бог - това са двамата кандидати, които постоянно избираме - дали за Бога или за света да се оженим... Аз им казах: Слушайте, вас ви познавам преди осем хиляди години,... в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им. Сега идвате в света и аз искам да си издържите изпита... Те още държат изпита и едва наполовина са го издържали... Всичко старо ще заличите, нека седи в архивата на вашето минало. Тогава ще се въоръжите само с великата Божествена Любов, с великата Мъдрост, с великата Правда, Истина, Милосърдие, Добродетелта, с великото Дълготърпение и Въздържание... Аз не съм оставил този въпрос с тия двамата ученици. Мисля да направя един опит и идната година ще ви кажа какъв е резултатът. Как мислите, мога ли да ги съединя?
към текста >>
Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са
факти
, които изнасям.
Така или иначе, още от начало се условихме, че дължим на Михаил Иванов документална безпристрастност, затова най-разумно е да спрем дотук. Софийският и френският периоди от биографията му остават за други изследователи. Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост. И слава Богу, че историографията не си служи с метафизични парадигми. Инак би заприличала на обикновеното човешко съзнание и би изхранвала научното си любопитство с личности и събития, откъснати от контекста на живата разумност и умъртвени от предразсъдъчни дефиниции.
Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са
факти
, които изнасям.
И вие ще се намерите на тяхното място..." Опит за реабилитиране на Иванов /това трябваше да е смешно ако не е толкова трагично /. Но негативниа път до Беинса Дуно е път на заблуда и отклонение по който са тръгнали масово. Малкото останали хора благословени с Духът на Истината страдат като гледат това а благословението си го чувстват като проклятие понеже никой не чува техните предупреждения.Спете спокойно и мислете позитивно докато потъвате /най емоционално не пожелавам на никого духовните страдани на посветените/.
към текста >>
43.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
Като
факт
това не съществува, но трябва да го знаете.
И вие сте хората, които копаете от Божествената рудница, а тези, които дойдат в бъдещите светове, ще се ползват. Вие сега живеете и се ползвате, докато другите духове са работили. Така щото, в този смисъл всякой един човек и един дух са толкова важни, колкото всичките светове – такъв е законът. Ако един дух се изгуби, то тези духове, които са до него, цялата хармония ще се развали и ще изчезне. Което Господ един път е създал, не може да изчезне, но ако изчезне, тогава Бог няма да бъде съвършен.
Като
факт
това не съществува, но трябва да го знаете.
В съзнанието един дух може да регресира, но като зародиш никога не е възможно да се унищожи. Всичките духове, които сега работят, съзнават това и работят, за да повдигнат човечеството, защото ако не сторят това, и те самите не могат да прогресират. Така и вие не можете да повдигнете себе си, ако не повдигнете другите. Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите. Павел каза, че не приема да помага на Ангелите, а на човеците.
към текста >>
Забележително е, че винаги северното полушарие се явява
фактор
за духовното развитие, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото.
И те са, които устрояват околните народи, за да му съдействат. Славяните изобщо не могат да се развиват и ще видите, че тези, които живеят на Запад, разочароват се най-сетне от западната култура и виждат, че не е това, което търсят. Илия Стойчев: Дали България играе първенстваща роля при събуждането на славянството? Няма съмнение, че двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо. Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие – тази именно верига е, която издига народите.
Забележително е, че винаги северното полушарие се явява
фактор
за духовното развитие, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото.
Черно море е една врата на всичките духове от Запад, за да бъдат изпъдени – това море е едно чистене за тях. То е врата за долния етаж на Земята, гдето изпращат духовете, идещи от Запад; този етаж е т.нар. под. Защото по отношение на Земята окултните науки не вярват, че има огън във вътрешността й. Според окултистите, тя е куха и има около петстотин километра атмосфера, която се осветлява от външната атмосфера на Земята. В тия именно петстотин километра разстояние стоят лошите, така да кажем, духове.
към текста >>
44.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Но
фактът
, че тя се направи, показва, че Господ иска да се стори добро на тоя народ.
Един ден, като влезем в Небето, ще дадем първия си концерт. Само че с тия, които ни очакват, не можем да дадем този концерт, защото публиката, която ни очаква, още не е готова. Така ще видите, че някой от вас е тенор, друг е алт, трети – бас, и прочее – четирите основни гласа. Друго – в тази Пръчка вие имате и седемте краски. Тя е продиктувана Отгоре и докато се направи, срещнах много препятствия.
Но
фактът
, че тя се направи, показва, че Господ иска да се стори добро на тоя народ.
Господ се интересува за всичките работи на България – и в политическо, и в икономическо, и в материално отношение. И ще видите, че в материално отношение България е по-добре от другите съседни държавици. По-добре е от другите и в други отношения. Например наводнението в Румъния, земетресението в Италия и това, което стана в Турция – подобни катастрофи щяха да станат и в България, обаче тя остана незасегната по благословение Отгоре. И това е в общия план на Небето.
към текста >>
Със своята Любов Той
фактически
свидетелства, че към цялото човечество Любовта Му е еднаква.
Голов прочете Йоанна 6:53-58. А г-н Дънов най-сетне прочете Псалом 23 и каза: Господ тази вечер изявява тази Любов към вас всичките. Това, което има на трапезата, това е Божественият живот, Божествената Любов, която се влива във всякой. Затова е казано, че даже през всичките мъчнотии Господ е приготвил такава трапеза.
Със своята Любов Той
фактически
свидетелства, че към цялото човечество Любовта Му е еднаква.
Затова ние трябва да Му благодарим, защото това е смисълът на Живота от Него и към Него. При преломяването на хляба г-н Дънов между другото каза: Казва Господ56: Аз Съм, който Съм ви водил в миналото, Аз Съм същият, който ще ви води и в бъдещето. Уповавайте се на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения – ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота.
към текста >>
А че това е един
факт
, явства от туй, че ако аз бях се явила между вас, вие щяхте да ме третирате пак така, както по-преди.
Така мислех и аз, но не е въпросът колко голяма работа сме захванали, но колко добро от нея е свършено. Как мислите, в колко души моят образ е останал за всякога? Ето въпроса, който мъчи духовете. Няма ли аз често да бъда разпъвана от вас, като си спомняте често моите погрешки? Но аз зная, че моите възпоменания не са се изгладили из вашите умове.
А че това е един
факт
, явства от туй, че ако аз бях се явила между вас, вие щяхте да ме третирате пак така, както по-преди.
Щяхте да ме наричате или бихте ме наричали „малко смахната, налудничава“, която не знае мярка на устата си, говори дето не трябва, дърдори много, оставя глупави протоколи след себе си, говори за неща, за които не трябвало да говори, а за които трябва да говори, не говори и прочее, и прочее. Това е то „работата на Казакова“. Такива са и вашите работи – да не мислите, че вие вършите много умни работи. Блажени верующите! Вашите работи са както детинските кукли пред децата.
към текста >>
За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много работи се отсрочват, понеже
фактите
не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на
фактите
.
Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно съдействат му германското и английското влияние, за да се той повдига. Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят, като го ударят на ядене и пиене, и да забравят, че са били петстотин години под робство. Затова именно ние работим – да се не повтаря робството. Царят-освободител98 е бил оръжие на Духа, който обединява славянството. Той е именно, който му заповядва, та той не може да не се вслуша и да не освободи България.
За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много работи се отсрочват, понеже
фактите
не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на
фактите
.
Не искам да знаете кой именно съм аз, желанието ми е други да говорят за това. Не искам да бъда известен. Ако искам това, ще отворя очите на двама слепи хора99 и те ще разправят кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви турям на плъзгава почва, избягвам това.
към текста >>
45.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
А че това е тъй, свидетелства от
факта
, че всички почти пътници при потъването пеели духовно-религиозни химни и песни - обстоятелство, което показва, че Духът у тях съзнава заслугата им да потънат.
Момъкът станал свещеник, оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който тоже сега се развратява и много скъпо коствало на бащата. Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме. И после, когато някой човек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички въобще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме. Така, когато Титаник потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо, като са се молили, пак потъваха? Защото заслужаваха, ще кажа аз.
А че това е тъй, свидетелства от
факта
, че всички почти пътници при потъването пеели духовно-религиозни химни и песни - обстоятелство, което показва, че Духът у тях съзнава заслугата им да потънат.
Виждаме, че в онзи момент се е родило и заработило съзнанието. Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши. И когато някого сполети някое нещастие и роптае, тоже греши. Ние, които вървим в Истината, не трябва да роптаем, когато дойде нещастието; също както Исус Христос казва: „Благодарим Ти, Господи, че си се утаил от мъдрите и си се открил на младенците и глупавите." 257 И действително Мъдростта на света прилича на мехур, който щом надуем, унищожава се. Когато хората започнат да ви хвалят, съветвам ви, молете се на Господа да ви избави от изкушение.
към текста >>
Например, ей сега нл Христос е между вас и за мен това е
факт
.
В това отношение ние трябва да бъдем като старовременните пророци, които не са ходили само с вяра, а са ходили с виждане. И ако ние вървим като тях, ще казваме: „Аз познавам Господа, защото Го виждам." Значи ние можем да имаме едно по-реално съприкосновение. Да, вярното е, че Христос в едно такова събрание, като нашето, може да се появи и вие да Го видите, само че това сега още не може да стане. Вие постоянно думате: „Искаме да видим", но ако искате да видите, трябва да се нагласите също както се нагласява един инструмент, та като дойде, да засвири със същите тонове и вибрации. С други думи, Неговите трептения трябва да изтърпят вашите и обратно.
Например, ей сега нл Христос е между вас и за мен това е
факт
.
По- скоро бих се усъмнил в моето физическо съществуване, отколкото че Той ей сега присъства тук. При все това, ето вие не можете да Го видите, та да бъдете всички Негови ученици. Той ще бъде с вас и ще ви помага през годината. Това, което желаете, аз ще съдействам да ви се даде. Всички следвайте Божествения път, изпълнявайте Волята Божия и всички ваши желания и стремежи ще се осъществят.
към текста >>
Най- подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително,
факт
, стойте настрана.
Вашето състояние е състоянието на блудния син, описано в Писанието, но при все това Христос ви вика именно в сегашното ваше състояние и иска да възстанови миналото ви. И вие няма да се чудите, че прави това, понеже имате задължение чрез вашия подпис, който се съхранява много грижливо от Бялото Братство. Ето защо вие трябва сега да започнете от основата. Аз имам връзки с вас. Не искам да ви разправям какви, но ще кажа, че и аз имам своето задължение, което ще видите само когато се върнем назад.
Най- подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително,
факт
, стойте настрана.
Нищо няма мое - всичко това, което гледате, е на Братството. А други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето. Само когато вие се повдигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят. Аз действам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права. И Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините.
към текста >>
Най- подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително,
факт
, стойте настрана.
Вашето състояние е състоянието на блудния син, описано в Писанието, но при все това Христос ви вика именно в сегашното ваше състояние и иска да възстанови миналото ви. И вие няма да се чудите, че прави това, понеже имате задължение чрез вашия подпис, който се съхранява много грижливо от Бялото Братство. Ето защо вие трябва сега да започнете от основата. Аз имам връзки с вас. Не искам да ви разправям какви, но ще кажа, че и аз имам своето задължение, което ще видите само когато се върнем назад.
Най- подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително,
факт
, стойте настрана.
Нищо няма мое - всичко това, което гледате, е на Братството. А други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето. Само когато вие се повдигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят. Аз действам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права. И Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините.
към текста >>
46.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Когато един човек е лек и води порочен живот, и е забогатял неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи - то е
факт
.
Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото Братство в меховете на старото братство. Вие можете да си послужите, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налейте ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне. Тъй щото и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не може да я задържите във вашите стари форми - Господ ще ги разруши във вас.
Когато един човек е лек и води порочен живот, и е забогатял неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи - то е
факт
.
Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви - ще се върна към стария живот." Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин. Например някой станал набожен, казва: „Ще се моля три пъти на ден", но в какво седи формата? Обърнете внимание дали това не е едно външно изявление, дали сте станали по- снизходителни, по-учтиви. То е формата, в която трябва да проявите тази истина.
към текста >>
- Бих желал да кажат някои мнението си, какви
факти
имат.
Като излезете извън своя затвор, ще научите закона за Любовта. И в Новата епоха ще говоря пак за Любовта. Сега ви оставям, докато се разпукнат вашите стари мехове. След беседата Учителя покани, който има да зададе някои въпроси. Г.: На какво се дължи тази дисхармония между много семейства: мъж и жена не могат да се търпят; и какво би трябвало да се направи, за да може да се въдвори любов и щастие?
- Бих желал да кажат някои мнението си, какви
факти
имат.
Г.: Аз да кажа. На първо място, редки са случаите да се женят благодарение на искрена любов между двете страни, понеже се женят от съображения - или че момата е богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй-онуй. Благодарение на тия неща двамата се хипнотизират, съединят се и виждат, като поживеят малко, грешката, която са направили, и не могат да се търпят. Цярът е: както тя, тъй и той би трябвало да помнят, че на този свят няма човек съвършен, че всякой има недостатъци. И като гледат философски на нещата, да могат да бъдат снизходителни и да гледат само добрите страни, като съзнаят, че във всякого едного има добродетели, които трябва да се ценят.
към текста >>
47.
ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА
И същевременно може ли да бъде случаен
фактът
, че именно последователите на Петър Дънов смятат себе си за наследници и продължители на делото на богомилите и Христа?!
ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА Сред някои авторитетни научни и интелектуални кръгове на Запад съществува мнението, че оригиналният принос на България към европейската и световната култура е съсредоточен главно в два социално-духовни феномена: богомилството и учението на Учителя Петър Дънов. По странно стечение на обстоятелствата и двете посочени теоретико-практически системи са отречени по идеологически съображения от най-важната духовно-религиозна институция у нас - Българската православна църква (БПЦ), крепост на традиционното за страната източноправославно християнско вероизповедание. Дали това противопоставяне - освен реалните си последствия в обществената действителност - не е и сериозна крачка към кристализация на вечно търсения и неизменно променящ се критерий за Истината?!
И същевременно може ли да бъде случаен
фактът
, че именно последователите на Петър Дънов смятат себе си за наследници и продължители на делото на богомилите и Христа?!
Когато залогът е мярката за истинност в прилагането на Христовото Слово, отговорът на тези и на други подобни въпроси придобива универсално значение. В последните години у нас твърде много се говори и пише за т.нар. секти. Некомпетентни журналисти и тенденциозно настроени псевдоспециалисти побързаха да причислят към тях и Бялото Братство, създадено на българска земя от П. Дънов през 1900 г. под името Духовно общество „Всемирно Бяло Братство".
към текста >>
48.
Писма до семейство Иларионови - 1908
Трябват постоянни пресявания на
фактите
.
Слепият се движи в тъмнина, имащият очи — в светлина. Глухият — в безсмислие, имащият слух — в хармония. Елена как върви с френологията? Учи ли я или е оставила да си почива? Наука като френологията изисква наблюдение.
Трябват постоянни пресявания на
фактите
.
После тия факти трябва да се пробват. Тази година на посятото ще се даде влага и благословение. Орете добре, сейте добре, за да има и добра жетва. Семе ще ви се даде. Ваш верен: П.К.Дънов
към текста >>
После тия
факти
трябва да се пробват.
Глухият — в безсмислие, имащият слух — в хармония. Елена как върви с френологията? Учи ли я или е оставила да си почива? Наука като френологията изисква наблюдение. Трябват постоянни пресявания на фактите.
После тия
факти
трябва да се пробват.
Тази година на посятото ще се даде влага и благословение. Орете добре, сейте добре, за да има и добра жетва. Семе ще ви се даде. Ваш верен: П.К.Дънов * * *
към текста >>
49.
ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ 1910-1925
Трябва да се отчете и
фактът
, че вилата се е намирала на 3 км.
От 1910 до 1925 г. включително всички срещи на Веригата (наречени по-късно събори) се провеждат във Велико Търново, във вилата на Анастас Бойнов, която той подарява на Братството. Не е случайно, че Невидимият свят определя това място за център на братските срещи. Вече казахме, че Търново е своеобразен енергиен център на България, в който съществуват едни от най-благоприятните условия за духовна работа. Освен това, по думите на Учителя, в близост до вилата на Бойнов някога е имало богомилско селище.
Трябва да се отчете и
фактът
, че вилата се е намирала на 3 км.
от центъра, сред овощна градина, далеч от градския шум. Затова не е чудно, че по мнението на тогавашните участници търновските събори са били най-мистичните, а също и с най-добър ред и организация. Олга Блажева споделя: „Търновските събори бяха на най-високо ниво, най-мистичните събори. Причините за това са три. Първо: след трите войни (1912-18 г.) се чувстваше силен духовен глад, имаше един особен духовен подем.
към текста >>
50.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Най-подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително,
факт
, стойте настрана.
Кирил и Методий сте пратени били да просвещавате този народ, обаче, като по-рано — както ви вече и казах — сте били в Египет, от гдето сте усвоили тамошната мъдрост, пренесли сте последната между този народ, смесили сте я с неговите разбирания, пориви и влечения и ето — станало е нещо като миш-маш. Вашето състояние е състоянието на блудния син, описано в Писанието, но при все това Христос ви вика именно в сегашното ваше състояние и иска да възстанови миналото ви. И вие няма да се чудите, че прави това, понеже имате задължение чрез вашия подпис, който се съхранява много грижливо от Бялото Братство. Ето защо вие трябва сега да започнете от основа. Аз имам връзки с вас; не искам да ви разправям какви, но ще кажа, че и аз имам своето задължение, което ще видите само когато се върнем назад.
Най-подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително,
факт
, стойте настрана.
Нищо няма мое. Всичко това, което гледате, е на Братството, а други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето. Само когато вие се подигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят. Аз действувам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права. И Христос иде, за да примири человечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините.
към текста >>
51.
1 Вместо увод
Но, по тоя път, официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен
фактор
за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена.
Ето защо те умираха с песни и молитви по аренариите, разкъсвани от дивите зверове. Но когато християнството стана държавна религия – религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, от друга – на робовладелците, феодалите, властодържците, на всички, които живееха в упражняване на експлоатацията, насилието, неправдата – тогава то биде подложено на изопачаване; тесният път биде изоставен, тайното учение – забравено. Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вяра в постигане царството Божие, не на земята, а на небето; не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане истинското съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението на чисто външни формалности и обреди. Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията. Тъй се замени „тесният път" с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха.
Но, по тоя път, официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен
фактор
за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена.
Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи. Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие.
към текста >>
52.
1914_1 Спомени на Елена Иларионова
На състоялия се в един голям салон в София празник, Учителя казва: „Днес аз уреждам празника на нашето общество и ви съобщавам следния реален
факт
: днес, в Невидимия свят, Светлите невидими духове също празнуват.
1914 година През 1914 г. Учителя тържествено отбелязва едно събитие, което оказва огромно въздействие, не само на цялото съвременно човечество, но ще продължи да определя съдбините на идните поколения, за хилядолетия напред. На 9 март (22 март н.ст.) Той за първи път организира тържествено честване на духовната Нова година (което по-късно става традиция на Братството). Ала този път това не е просто поредната Нова година, а началото на една Нова епоха в човешката история – ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ.
На състоялия се в един голям салон в София празник, Учителя казва: „Днес аз уреждам празника на нашето общество и ви съобщавам следния реален
факт
: днес, в Невидимия свят, Светлите невидими духове също празнуват.
Там празнуват, защото всички членове на Черната ложа са изгонени, изхвърлени от астралния свят. Астралният свят е вече очистен от ангелите на тъмнината, от членовете на обществото на Сатаната. Но всички те са слезли тук, на земята, както когато се измита втория етаж на една двуетажна сграда, всичкият боклук от втория етаж пада на първия, на долния етаж. Това става и сега. Броят на адептите на Черната ложа на земята е вече чувствително увеличен."
към текста >>
53.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
То е
факт
.
Вие можете да си послужите, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налеете ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне. Тъй щото, и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не може да я задържите във вашите стари форми, Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот, и е забогатял неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи.
То е
факт
.
Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви; ще се върна към стария живот". Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин. Например, някой станал набожен, казва: „Ще се моля три пъти на ден", но в какво седи формата? Обърнете внимание, дали това не е едно външно изявление, дали сте станали по-снизходителни, по-учтиви.
към текста >>
Уч.: Бих желал да кажат някои мнението си, какви
факти
имат.
И там ще учите закона как да се обичате. Като излезете извън своя затвор, ще научите закона за Любовта и в новата епоха ще говоря пак за Любовта. Сега ви оставям, докато се разпукнат вашите стари мехове. След беседата Учителя покани, който има да зададе някои въпроси. Г.: На какво се дължи тази дисхармония между много семейства: мъж и жена не могат да се търпят; и какво би трябвало да се направи, за да може да се въдвори любов и щастие?
Уч.: Бих желал да кажат някои мнението си, какви
факти
имат.
Г.: Аз да кажа. На първо място, редки са случаите да се женят благодарение на искрена любов между двете страни, понеже се женят от съображения: или че момата е богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй-онуй. Благодарение на тия неща двамата се хипнотизирват, съединят се и виждат, като поживеят малко, грешката, която са направили, и не могат да се търпят. Цярът е: както тя, тъй и той би трябвало да помнят, че на този свят няма човек съвършен, че всякой има недостатъци. И като гледат философски на нещата, да могат да бъдат снизходителни и да гледат само добрите страни, като съзнаят, че във всякого едного има добродетели, които трябва да се ценят.
към текста >>
54.
1920_8 Образуване на един клас
Падането всякога произтича от
факта
, че когато физическия свят се изгуби равновесието, човек пада.
В тукашното училище ученикът щом изгуби вяра, че може да се учи, той свършва със себе си. Всеки ученик, който изгуби вярата си, той свършва със своето учение. Сега аз ще ви дам три правила, три метода, чрез които може да се пазите. защото в света младите са изложени на големи мъчнотии; не само младите, старите. Стават падания.
Падането всякога произтича от
факта
, че когато физическия свят се изгуби равновесието, човек пада.
Същото е и в духовния свят. И тук, когато човек изгуби своето равновесие, пада. Това равновесие крие в три велики сили — в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Щом човек действа хармонично, никога не пада, но щом изгуби равновесие между ума, сърцето и волята, става падане. А във всяко падане се произвежда страдание.
към текста >>
55.
1921_13 Из Съборната беседа 'Милосърдието' от 23.08.1922г.
Аз боравя с
факти
, слушайте, това са
факти
, които изнасям.
Един приятел ми казваше: "Те имат голяма обич един към друг". „Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно". В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг. Всички братя ги считаха светии и ги кръстиха „светии Кирил и Методи". Казваха: „Спасението на България иде вече: светии Кирил и Методий"; но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях и една света Евгения.
Аз боравя с
факти
, слушайте, това са
факти
, които изнасям.
И вие ще се намерите на тяхното място. Мислеха те за себе си. Казвам: много добре са започнали, но има нещо у тия двама ученици, което им липсва. Казвам им: на вас ви липсва милосърдие. „Как, казват, Учителю, имаме това милосърдие".
към текста >>
56.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и
фактологически
позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение.
УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон
За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и
фактологически
позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение.
Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа.
към текста >>
Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество
факти
и логически заключения.
Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа.
Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество
факти
и логически заключения.
Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели.
към текста >>
със същата насоченост, но с различна
фактологическа
и изследователска стойност.
Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство. Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр.
със същата насоченост, но с различна
фактологическа
и изследователска стойност.
Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес".
към текста >>
Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина –
факт
, от който духовенството се боеше най-много.
Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си.
Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина –
факт
, от който духовенството се боеше най-много.
На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар.
към текста >>
57.
1922_13 ПЕНТАГРАМЪТ
Че действително е така, се вижда от един
факт
, който е знаел Гьоте.
Те много се лъжат. Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина. Пентаграма постоянно извира, излъчва се светлина, която със своите лъчи се разпространява. Защо? -- Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултни сили действат в него.
Че действително е така, се вижда от един
факт
, който е знаел Гьоте.
Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили."(17) Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си.
към текста >>
58.
1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година
Това не е само тъй символически, но е
факт
.
Сега може да имате разни понятия за Бога, но когато Бог дойде да живее във вас, вие ще усетите пълнота в себе си, ще бъдете примирени с Небето. Вие ще бъдете толкова горещи, че всичките скърби и страдания на земята ще се стопяват във вас. Вие ще бъдете толкова богати, че ще можете да изплащате всичките дългове на света. Вие ще бъдете толкова силни, че ще можете да дигнете цялата земя на ръцете си. Това ще бъде само тогава, когато Бог дойде да живее във вас.
Това не е само тъй символически, но е
факт
.
Вие ще чувствате такъв мир, такава радост, такова веселие, каквото никога не сте чувствали. Да дойде Бог чрез Духа Си да живее във вас - то е първото свещено положение. Но туй положение, от страна на Бога, е само наполовина. Бог ще ни се изяви тъй, както Той обича. Второто положение, което за мен е свято, е следното: ние да влезем да живеем в Бога.
към текста >>
Може да мислите, както искате, за мен това е един
факт
, абсолютно верен.
" Вие казвате: „Тъй си помислил Учителя, да ни говори това-онова." Не, аз не говоря, каквото ми дойде на ума, но каквото Господ ми каже. Вие казвате: „Е, какво ще каже Господ утре? ". То е в мен, и каквото ми каже Господ, ще ви го кажа и аз. Вие ще възразите: „Наистина, дали е така? " Това, дали вие ще вярвате или не, то е друг въпрос.
Може да мислите, както искате, за мен това е един
факт
, абсолютно верен.
Аз ви казвам, че ако Господ живееше във вас, щеше да бъде нещо красиво, нещо величествено. Какво ще каже Господ сега на вас? Ако Господ живее в нас и ни говори всяка сутрин, какво трябва да направим за Него? Ще дадем 200 000 лева, които сме обещали на онзи, когото ще затворят. Ще занесем дрешките и топлата чорбица, която сме обещали на онзи, който зъзне на студа и ни чака.
към текста >>
59.
1926_5 Спомени на Надежда Иларионова
Фактически
мама беше духовен ръководител на Бялото Братство в Търново.
Докато беше у нас Учителя, у дома идваха много хора, най-вече търновци, за да получат съвет, да си изкажат мъките, болките. Един ден Учителя изпращаше гостите, а аз бях застанала между тях и си мислех: „Кога и аз ще стана голяма, за да мога и аз да разговарям с Учителя?! " Тогава Той се обърна към мене и каза: „Тя мисли, кога ще стане голяма." Аз се чудех, как е разбрал той какво мислех. Разбрах, че чете мислите и всичко знае. Затова се стараех да върша всичко, както трябва и да мисля само добро.
Фактически
мама беше духовен ръководител на Бялото Братство в Търново.
Събранията ставаха у дома. На тях идваха сем. Бойнови, Мария Пирьова, Стефана Симеонова, Мария Карачорова, Здравка Попова, Стефан Куртев, Костакиев и жена му Елена и др. След смъртта на баща ми през 1929 г., събранията се прехвърлиха в съборната вила, защото останахме без средства и цялата къща давахме под наем, за да си помагаме. Братството във В.Търново имаше 26 декара дарения – лозя, овощни градини и ниви, и двуетажна вила.
към текста >>
60.
1926_8 Историята - разказ с продължение
Аз никога в живота си не съм писала нищо подобно, но ми се наложи, понеже съм връзката между старото и новото поколение и знаех много исторически
факти
.
ИСТОРИЯТА - РАЗКАЗ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ В увода на първи том писах, че нямаше кой да се заеме с написването на историята на Бялото Братство в Търново.
Аз никога в живота си не съм писала нищо подобно, но ми се наложи, понеже съм връзката между старото и новото поколение и знаех много исторически
факти
.
Обичам историята. Вторият том затрудни много съставителите, защото освен протоколи и спомени на приятели от съборите, съдържа резюме на всички публикувани съборни беседи от 1919 до 1925 г., материали по проблема за борбата на църквата, за Пентаграма и др. В някои моменти преобладават спомените пред Словото на Учителя. Тъй като сега няма възможност да се публикува пълният текст на беседите от търновските събори 1919-1925 г., то, за да се създаде по-ясна представа за атмосферата през тези години и особено за огромната работа, извършена до отварянето на Школата през 1922 г., съставителите избраха тематично онези части, които показват най-актуалните проблеми и задачи за работа през съответната година. При бъдещо преиздаване ще се публикува отделно пълният текст на Словото на Учителя, а двата тома (протоколи и спомени), ще се съберат в един.
към текста >>
61.
002. Увод
Вниманието е отправено към тях и поради един изключителен
факт
: единият е дядо, а другият – баща на Петър Дънов, една от най-светлите духовни личности на нашето време.
Нямаме намерение да увелича-ваме броя на възрожденците, воювали на мирния фронт, но ще спрем вниманието си на двама от тях, които без да са забравени, са отминавани и недооценявани от нашето съвремие. Това са свещеник Константин А. Дъновски и Атанас Георгиев-Чорбаджи, които следва да се причислят към най-светлите личности на възрожденската ни история. Ореолът на делата им осветява изминатия от тях път и дава възможност да се оцени приносът им пред поколенията, както и просветителите-книжовници Петър Берон, Васил Априлов, Иван Богоров, Константин Фотинов, Петко Славейков, Сава Доброплодни, Райно Попович, Добри Чинтулов, Неофит Бозвели и др. Изследването ще започне с проследяване живота и делото на Константин А. Дъновски.
Вниманието е отправено към тях и поради един изключителен
факт
: единият е дядо, а другият – баща на Петър Дънов, една от най-светлите духовни личности на нашето време.
Данните, които характеризират техния живот и дейност, са все още непълни. Пред прозорливия наблюдател обаче се очертават две одухотворени фигури, чиято дейност има своето естествено място всред плеядата български възрожденци.
към текста >>
62.
003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго
Припомняйки им героичното му минало, тя става
фактор
за формирането на повишено национално съзнание и способства за преодоляването на комплекса за народностна малоценност у българите.
Нека да кажем няколко думи за социалната атмосфера на Българското възраждане от средата на миналия век и участието на Константин Дъновски в него. Българското възраждане, в сравнение с възраждането на Средна и Западна Европа, закъснява с няколко века. Докато на Запад то води началото си още откъм XIV-XV век, у нас се приема, по понятни причини, че Възраждането започва едва през втората половина на XVIII век. Като първа искра на Българското възраждане се смята годината 1762, когато Паисий Хилендарски завършва на-писването на своята “История славеноболгарская”, коя-то сам разнася из Българско, за да се чете и преписва. Предавана от ръка на ръка, тя се превръща в движеща сила, която повдига самочувствието на будните синове на нашия народ.
Припомняйки им героичното му минало, тя става
фактор
за формирането на повишено национално съзнание и способства за преодоляването на комплекса за народностна малоценност у българите.
Българското възраждане представлява процес, чиято най-обща линия е сходна с процеса на възраждането в другите европейски страни. По своята същност обаче той се изразява в смяната на средновековния мироглед със съвременен. Неговата основна отлика от възраждането на Запада се състои в това, че при нас не става дума за възраждане на някакви класически форми на древността, а е спонтанен процес срещу натрапеното средновековно безправие спрямо българския народ и отхвърляне на наложеното му двойно робство – национално и верско. Възрожденската вълна сред народа постепенно се оформя в бунт срещу потъпкването на елементарните човешки права на цял един народ, който в миналото е заемал достойно място между европейските народи. Нашето Възраждане би могло да се характеризира като откриване на нацията, докато западноевропейското се характеризира с откриването на човешката личност.1 Ако ренесансовият западен хуманизъм поставя в центъра на човешкия мироглед личността и дава почва за развитие на някои индивидуалистични уклони, то основата на българската възрожденска идеология се състои в утвърждаването на народностното начало, изразило се в етническо единство и верска сплотеност.
към текста >>
63.
005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването
То представлява остров между дру-ги--те българо-мохамедански села.”16 Свиде-телство за будния борчески дух на устовци ние виждаме и във
факта
, че веднага след като цариградските българи под предводителството на Иларион Макариополски се отделят през 1860 г.
Ако огледате добре околностите на Устово, ще забележите, че измежду издигащите се височини доми-нира върхът, наречен Петровица. Този връх завършва с поляна, на която още се намират останки от ста-ра-та църква “Св. Петър”10. Местното население тачи този хрис-тиян-ски светец като свой патрон и покровител, в чието възпоминание издига храма. А по-късно свещеник Кон-стан-тин дава неговото име на своя син Петър. Нека още един път подчертаем, че всички жители на Устово са българи, отличаващи се с ясно оформено народностно съзнание, което те изявяват с доблест и себеотрицание при отстояване на своите национални и верски права.10 “Устово спада – пише Атанас Саламбашев – към малкото родопски селища, населени само с българихристияни.
То представлява остров между дру-ги--те българо-мохамедански села.”16 Свиде-телство за будния борчески дух на устовци ние виждаме и във
факта
, че веднага след като цариградските българи под предводителството на Иларион Макариополски се отделят през 1860 г.
от гръцката патриаршия, през същата година в Устово се открива самостоятелна българска народна църква, а след това и българско училище – първо в окръга.10 “Жителите на Устово са дълбоко религиозни – пише Ст. Н. Шишков – и всички са православни. Не ще срещнете фамилия, нито човек, който да не се черкува редовно и да не тачи и най-малкия църковен празник” – добавя същият.10 Дълбоката религиозност на жителите от този край по всичко изглежда е дала своето ярко отражение и върху характера и склонностите на Константин Дъновски, а чрез него и на сина му Петър.
към текста >>
64.
011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история
Изселването на семейс-твото на дядо Георги не е изолиран
факт
.
Скътана грижливо в подрасника му, той тръгва на път с нея по неведомите пътеки на поробена България, за да хлопа на чутките души и да им сочи нетленния светилник, който е понесъл със себе си. Така, тръгнал от Халкидика, Паисий се насочва на североизток и стига до най-източния край на полуострова, където през 1765 г. в Котел се среща със Софроний Врачански. Тук се открехва нова страница от българското битие и се започва зазоряването. Към същия отправен пункт се насочва и фамилната челяд на Георги Фучеджиоглу.
Изселването на семейс-твото на дядо Георги не е изолиран
факт
.
То е в духа на стремежа на българите през втората половина на XVIII век. Мнозина се ориентират за потегляне на изток, като напускат западната част на Балканския полуостров, където сърби, албанци, власи и гърци формират свои притегателни революционни центрове. Това е времето, когато се извършва поляризация на националистичните тежнения в този край. Не може да не се вземе под внимание и обстоятелството, че северозападната част от земите на Балканския полуостров е била подвластна на Хабсбургите и тяхната освободителна борба се е водила на друга основа, отличаваща се значително от борбите на християните в пределите на централната и източната част на полуострова. Гърците и албанците, както и власите от неславянски произход, винаги са странели от македонските българи, а здравият български елемент винаги е държал за коренната си етнична връзка със своите братя българи, населяващи източната половина на полуострова, и са се стремели към приобщаването си с тях.
към текста >>
65.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”
С тази бомбардировка
фактически
започва Кримската война между Русия, от една страна, и Турция, Англия, Франция и Сардинското кралство, от друга.
На практика всеки има възможност да определя своето поведение, като по личен избор възприема или отхвърля предлаганите му от обстоятелствата възможни варианти за осъществяване. Тази възможност човешкото съзнание квалифицира като свободна воля. Разумният човек обаче съгласува свободата на своята воля с обстоятелствата, които животът му сервира пряко волята му. Откровението в църквата “Св. Димитрий Солунски”, станало на 10 април 1854 г., съвпада със започването на Кримската война, чието обявяване става също на 10 април 1854 г., когато англо-френската ескадра бомбардира Одеса откъм морето.
С тази бомбардировка
фактически
започва Кримската война между Русия, от една страна, и Турция, Англия, Франция и Сардинското кралство, от друга.
Св. Димитрий Солунски е величава историческа личност, почитана за неговите граждански и верски заслуги. Той произхожда от знатен славянски род, чийто баща е бил дългогодишен управител на Солун, със специални заслуги към своите сънародници. Схванал прогресивната роля на новата Христова религия, той се отказва от езичеството и става ревностен последовател на християнството. Още по-ярко блести славата на неговия син – Димитрий. След смъртта на баща си той го замества като управител на същия град и става пламенен продължител на заветите на своя отец.
към текста >>
Обръщаме внимание върху този
факт
, за да избегнем възражението, че е възможно свещеник Константин Дъновски от чисто патриотични съображения и за повдигане духа на народа да импровизира описаните събития в църквата “Св.
Не напразно Константин Дъновски характеризира случилото се в църквата “Св. Димитрий Солунски” като откровение, което внася основен преврат в неговия житейски път и, спомнил си за него, го описва и отпечатва. Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” се прави през 1905 г., т.е. 27 години след освобождението на България.
Обръщаме внимание върху този
факт
, за да избегнем възражението, че е възможно свещеник Константин Дъновски от чисто патриотични съображения и за повдигане духа на народа да импровизира описаните събития в църквата “Св.
Димитрий Солунски”. Когато свещеник Константин Дъновски отпечатва брошурата, България е вече освободена и подобна пропаганда става излишна. Щом е така, брошурата трябва да се счита като изнасяне на факти с цел да се запази историческата истина.
към текста >>
Щом е така, брошурата трябва да се счита като изнасяне на
факти
с цел да се запази историческата истина.
Димитрий” се прави през 1905 г., т.е. 27 години след освобождението на България. Обръщаме внимание върху този факт, за да избегнем възражението, че е възможно свещеник Константин Дъновски от чисто патриотични съображения и за повдигане духа на народа да импровизира описаните събития в църквата “Св. Димитрий Солунски”. Когато свещеник Константин Дъновски отпечатва брошурата, България е вече освободена и подобна пропаганда става излишна.
Щом е така, брошурата трябва да се счита като изнасяне на
факти
с цел да се запази историческата истина.
към текста >>
66.
025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение
Решаващ
фактор
за нов революционен подем всред българските възрожденци е отделянето на Българската национална църква от гръцката патриаршия.
Рачински е съдействал за изселването на българи в Русия, срещу което се противопоставил енергично Раковски.41 Това става причина руското правителство да го отзове от България през 1861 г. Въпреки че престоят на този голям приятел на българите е бил твърде краткотраен, той е оставил дълбока следа в съзнанието на варненските българи с личния си пример и им е показал, че няма място за отчаяние и пасивност, и че всичко може да се постигне с настойчива борба. Раздвижването на българите под влиянието на този енергичен човек не е преставало да дава своето отражение дълго след неговото отпътуване за Русия. Провъзгласяване на независима Българска църква и духовният живот във Варненска област Но нека се върнем малко назад, тъй като пропуснахме да отбележим едно епохално общонационално събитие.
Решаващ
фактор
за нов революционен подем всред българските възрожденци е отделянето на Българската национална църква от гръцката патриаршия.
На 3 април 1860г., Великден, Иларион Макариополски провъзгласява в Цариград независимостта на Българската из-точно-православна църква. Този революционен акт об-на-деждава всички българи и особено тези от Варна и Варненско. Като първа изява на солидарност към делото на Иларион Макариополски патриотичните българи от Варненско само един месец след това събитие (на 11 май 1860 г.) учредяват първата българска училищна община във Варна. Последвалите след този момент събития във Варна са описани от Иван К. Радов по следния начин: “Варненските българи, след съставянето на общината си, намислили да купят някоя къща, която да им служи за училище и за параклис.
към текста >>
67.
026. Дейност на Атанас Георгиев в Цариград
Фактическото
положение на нещата обаче било съвсем друго.
Българската училищна община във Варна се превърнала в естествен национален център на българщината в североизточния край на полуострова. Въпреки че отец Константин не фигурирал официално като неин член, тъй като все още работел в гръцката митрополия, той е бил вдъхновителят на всички родолюбиви инициативи на българите във Варна и вземал най-активно участие в осъществяването им. Успехът на варненските българи обаче не е бил пълен, защото турските власти признавали не народностите, а църквите, или по-точно казано, народностите са били представлявани в лицето на тяхната църква и на църковните им водители. Тъй като българите християни от Варна са се представяли официално от гръцката цариградска патриаршия, последната винаги ги е злепоставяла пред турските власти. Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни граждани, продължавал да бъде официален представител на варненските българи.
Фактическото
положение на нещата обаче било съвсем друго.
С пробива, направен от Иларион Макариополски в Цариград и отделянето на Българската църква от Вселенската гръцка патриаршия, настъпва съществена промяна в църковното служение на българите. До този момент всички христия-ни, неза-ви-симо дали са българи, или гърци, се чер-кува-ли общо в гръцките църкви, като всички църковни тре-би – кръщения, сватби, погребения, панихиди и дру-ги – се извършвали на гръцки език от гръцки свещени-ци. След отделянето на Българската църква от фенерската гръцка патриаршия всички църковни служби, за които става дума по-горе, както и самата черковна литургия се извършвала в новоорганизираните български църкви на старобългарски език. Точно тук, при тази важна стъпка във Варна и Варненско отец Константин повече от всеки друг е дал своя неоценим принос за повдигане на народностното съзнание на българите. При това трябва да се има предвид, че той е действал сам, без да има близката подкрепа на Атанас Чорбаджи, който по това време е бил в Цариград.
към текста >>
68.
029. Константин Дъновски – първи български свещеник във Варна
С
факта
на официалното откриване на църквата “Св.
Арахангел Михаил” била отслужена редовна тържествена литургия пак от отец Константин, съвместно с още двама други български свещеници.(X) Литургията била проведена изцяло на старобългарски, като в нея вместо името на гръцкия патриарх се споменавало името на Иларион Макариополски. По този начин отец Константин, който бил първият учител във Варненско, станал и първи български свещеник във Варна. По-подробно перипетиите по откриването на първата българска църква във Варна са разказани от самия свещеник Константин Дъновски в неговите “Спомени”.20 Още по-драматично тези събития са предадени в писмото на варненския първенец и непосредствен участник в тези събития Рали х. П. Маврудиев, адресирано до Петко Р. Славейков, писано два-три дни след тези събития.
С
факта
на официалното откриване на църквата “Св.
Арахангел Михаил” се скъсва с гръцката духовна опека на цариградската фенерска патриаршия над българското население във Варна. Този революционен акт на варненци, разбира се, не е могъл да бъде отминат безнаказано от гръцка страна. В това отношение отец Константин, който вече бил напуснал окончателно варненската гръцка митрополия, поел върху себе си цялата отговорност. Излагайки се на редица опасности, които той посрещал с твърдост и такт, успял да обезпечи на варненските българи църковна независимост. С това отец Константин фактически започва да изпълнява функциите на областен духовен глава и застава начело на всички църковни и битови дела, свързани с българите и българщината във Варна и Варненско.
към текста >>
С това отец Константин
фактически
започва да изпълнява функциите на областен духовен глава и застава начело на всички църковни и битови дела, свързани с българите и българщината във Варна и Варненско.
С факта на официалното откриване на църквата “Св. Арахангел Михаил” се скъсва с гръцката духовна опека на цариградската фенерска патриаршия над българското население във Варна. Този революционен акт на варненци, разбира се, не е могъл да бъде отминат безнаказано от гръцка страна. В това отношение отец Константин, който вече бил напуснал окончателно варненската гръцка митрополия, поел върху себе си цялата отговорност. Излагайки се на редица опасности, които той посрещал с твърдост и такт, успял да обезпечи на варненските българи църковна независимост.
С това отец Константин
фактически
започва да изпълнява функциите на областен духовен глава и застава начело на всички църковни и битови дела, свързани с българите и българщината във Варна и Варненско.
Тази дейност на отец Константин съвпада с идването във Варна на новия гръцки митрополит Йоаким.
към текста >>
69.
УЧИТЕЛЯТ
"Например, сега Христос е между нас и за мене това е
факт
- по-скоро бих се усъмнил в моето физическо съществуване, отколкото че Той сега присъства.
Тази наредба не съм я дал Аз, а я дава Господ за вас и затова вие трябва да мислите за Неговата Любов, Която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушате гласа Му." ( записки от протоколите за 15 август 1912г.) "Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов, а онова, което желая, то е вие да познаете Господа, защото Аз имам и вземам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в Мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христа и ще прави чудеса по-големи, отколкото е правил."(16 август 1912г, Протоколите)
"Например, сега Христос е между нас и за мене това е
факт
- по-скоро бих се усъмнил в моето физическо съществуване, отколкото че Той сега присъства.
При все това, вие не можете да Го видите, защото не сте готови, не сте нагласени. А Аз искам да се нагласите и да Го видите, та да бъдете всички негови ученици. Той ще бъде с вас и ще ви помага през годината. Това, което желаете, Аз ще издействам да ви се даде. Всички следвайте Божествения път, изпълнявайте Волята Божия и всички ваши желания и устреми ще се осъществят.
към текста >>
70.
УЧЕНИЦИ
" Той отговори: "Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими
факти
и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят".
Половин час по-късно всички се разотиват. Тръгват си за дома и тати и чичо Слави. Тати казваше: "Гледам, Слави върви омърлушен, с оклюмала глава. Вървим и мълчим, но си личеше, че той е дълбоко замислен и озадачен. Чак когато стигнахме вкъщи, го запитах: "Е, Славе, как мина разговорът с Учителя?
" Той отговори: "Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими
факти
и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят".
От този ден чичо Слави стана ученик на Учителя. И както преди ревностно и убедително говореше в полза на атеизма, така сега с още по-голям жар учеше, възприемаше и проповядваше идеите на Бялото Братство. Петър Камбуров Необикновен интерес събужда у нас как сестра Донка е била повикана от Учителя. Ние се вглеждаме в сините й бистри очи и слушаме да ни разказва:
към текста >>
71.
СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава
факти
и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност.
Стоянка Илиева Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори на Учителя за разни исторически личности. Поради това, че е историк, познавал много добре материята, дори е знаел наизуст много цитати и се славел с отлична памет. А какво е било учудването му, когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава.
Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава
факти
и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност.
Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува от тази среща с Учителя, за невежеството и нахалството си. Понякога казваше пред мен: "Какво нещо е Учителят? " и вдигаше и двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около него и над него. Мария Тодорова
към текста >>
72.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
Този
факт
дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя.
Учителят е тук на Изгрева, а те не го зачитат за нищо. Дядо Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с Учителя. Учителят го приема и му казва: "Рекох, много късно дойдохте! " И си обръща главата встрани. След 20 дни Учителят си замина от този свят.
Този
факт
дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя.
Борис Николов Ванга имаше връзка с Учителя по духовен път. Отивам веднъж при нея и тя ми казва: "Круме, да знаеш, вчера се срещнах с Учителя и Той ми каза: Ванге, не съм доволен от тебе, защо не ти е чиста къщата! " Пита ме какво значи това? Аз зная, но си мълча.
към текста >>
73.
МИХАИЛ ИВАНОВ
Аз не съм
фактор
, но според мен и вие сте се изключили от Школата, които ходите и целувате ръка на тия изключените.
Но на някои това не им изнасяше и си правеха оглушки. Тези оглушки си ги правят и до днес. Така те работят срещу Учителя. Борис Николов Така че, драги приятели, тия там във Франция не са в Школата, те са изключени.
Аз не съм
фактор
, но според мен и вие сте се изключили от Школата, които ходите и целувате ръка на тия изключените.
И се дойде дотам, че да ходят през 1996 г. да се продават във Франция, и то на един, който е изключен от Учителя от Школата на Бялото Братство. Ето това не мога да разбера, как може да си го позволят. Ако тези 25 души, които са отишли във Франция, са от това Учение, то те автоматически са се изключили от него, защото тия там са изключени от Бялото Братство. Ами вземете и прочетете беседата, която е държана 1925 година под Мусала.
към текста >>
74.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
Виждах как Мъдрецът посочваше как ще се проектират в бъдещето най-малките
факти
, които стават.
Пеньо Ганев Учителят казва на брат Георги Драганов; "На Лулчев не доверявайте, той не предава нещата, както трябва." Веднъж седим с Учителя на Изгрева и виждаме, че Лулчев бие един от своите последователи от Упанишадите - Йордан шофьора. Учителят го посочи: "Виж как постъпва! Но много по-жестоко външният свят ще постъпи с него".
Виждах как Мъдрецът посочваше как ще се проектират в бъдещето най-малките
факти
, които стават.
Това вече не ме изненадваше, а ме учудваше. Методи Константинов В края на август 1944 г. софиянци забелязват, че от двора на двореца се вдигат големи кълба дим от запалени огньове. Всички знаят, че дворецът гори своите архиви, защото наближава нова историческа развръзка.
към текста >>
Интересното бе, че когато отидохме там, видяхме, че са арестувани всички министри, общественици и различни
фактори
, които играеха голяма роля в българската предишна действителност.
По едно време онези с пистолетите дойдоха при мен и ми казаха: "Горе ръцете! " и ме арестуваха заедно с Лулчев. Заведоха ни долу на Лъвов мост, където беше сградата на бившата Обществена безопасност на предишния режим. Бившият режим падна от власт, но сградата е останала и сега я ползват комунистите за същото, както предишната власт. Аз нямам заповед за арестуване, докато Лулчев имаше такава.
Интересното бе, че когато отидохме там, видяхме, че са арестувани всички министри, общественици и различни
фактори
, които играеха голяма роля в българската предишна действителност.
За нас нямаше място в никаква килия. Легнахме на едни дъски и разговаряхме. Те бяха много любезни с нас и не ни обискираха. Сутринта Любомир Лулчев в 10 ч. го извикаха на разпит.
към текста >>
75.
ИВАН АНТОНОВ
Фактор
за храната не е езикът, а стомахът.
След половин час изважда питката, разрязва я на две равни части и подава едната половина на бай Иван. Той взема питката и полека, полека я изяжда. Учителят му задава въпроса: "Е, как е, хубава ли е питката? " Бай Иван отговаря: "О, Учителю, великолепна беше! " Учителят му казва: "Не бързай да се произнасяш.
Фактор
за храната не е езикът, а стомахът.
Ще видим след половин час какво ще каже стомахът ти". И наистина, бай Иван след половин час имал такива болки в стомаха, че се наложило да повръща и чак след това се успокоил стомаха му. Тогава отива при Учителя и казал резултата от яденето на тая питка. Учителят му казал: "Аз знаех, че тази питка не е хубава, защото брашното, от което е направена е старо и не е качествено. Понеже ти много силно пожела, затова ти дадох - да видиш резултата от желанието си".
към текста >>
76.
ПОСЛУШАНИЕ
Никой не питаше Учителя, а когато Го запитваха, то ставаше при свършен
факт
.
Не питаха Учителя какво да се помества в това списание. Всеки предлагаше материали, преведени от чужди автори. Така моят приятел Георги Радев без да пита Учителя в списание "Житно зърно" помести статии на Бо-Ин-Ра. Никой не пита Учителя, а дойде време Учителят да ни заяви, че Той е служител на Черната Ложа. Има и други такива преводи на автори, които са чужди на Школата, които бяха преведени и поместени в списанието.
Никой не питаше Учителя, а когато Го запитваха, то ставаше при свършен
факт
.
Но това беше един етап, през който ние минахме. Учителят ни предупреди за "Житно зърно" да бъде неутрално и ние проверихме колко струва Неговата дума. Тя имаше цената на не един човешки живот. На зададен въпрос Учителят отговори така: "Идва такава власт и ще дойде такава власт, че този който й се противопостави, ще си положи костите." Този израз го запомнихме и след това проверихме, че това се изпълни. Борис Николов
към текста >>
77.
ЖИЛИЩА
Фактът
е важен.
Това е една от задачите на всеки човек. Едно е важно да знаете: камъните поглъщат силата на човешкия живот. Хората са разбрали това нещо и затуй никога не си правят каменни къщи. Те правят къщите си от тухли, от дървета като най-здравословни. Защо камъните поглъщат силата на човешкия живот, това е друг въпрос.
Фактът
е важен.
И в Писанието се казва, че от вкаменяването на човешкото сърце произтичат най-големите нещастия в света. Според мен дървените къщи са по-здравословни от каменните. Съградите една къща от мрамор. От мрамор като съградите, става нехегиенична; Тогава кои къщи ще бъдат най-здравословни? От стъкло ще има за в бъдеще, от хубаво прозрачно стъкло, през което светлината ще може да минава.
към текста >>
78.
ЯСНОВИДСТВО
Но това беше тогава, а сега вече на мен ми е всичко ясно и аз много добре разбирам смисъла и значението на този
факт
.
Учителят ме запита, не помня ли нещо от молитвата. А аз Му казах, че в момента нищо не си спомням. Зная само това, че молитвата ми хареса много и ми допадна на душата. Учителят се замисли и след това каза: "Кажи на сестрата да Ви даде "Молитвата за Царството." Голяма беше изненадата ми, когато после сестрата ми даде молитвата и видях, че Учителят ми даде точно тази молитва, която аз най- много бях харесал и че Той знаеше коя молитва искам, а аз не знаех това. За мен това беше истинско чудо и наистина беше съвсем необяснимо.
Но това беше тогава, а сега вече на мен ми е всичко ясно и аз много добре разбирам смисъла и значението на този
факт
.
Тодор Божков За Учителя нямаше скрито и покрито. Той знаеше за нашите нужди, за страданията, през които преминавахме. Понякога Той се доближаваше незабелязано до нас и ни помагаше. Помощта идваше по най-естествен начин.
към текста >>
79.
ПРЕДСКАЗАНИЯ
Беше ми чудно и непонятно, но
фактите
потвърждаваха силите Му и при всяка трудност се обръщах към Него.
Той бе твърде загрижен. Считаше, че брат му не е сред живите. - "Николай, ще отида горе на Изгрева и ще попитам Учителя за Васил. Може би, все пак е жив! " Бяха изминали много години откак познавах Учителя и вярвах в Неговите големи възможности.
Беше ми чудно и непонятно, но
фактите
потвърждаваха силите Му и при всяка трудност се обръщах към Него.
За мен той бе фар в бурното море на живота. Винаги Учителят намираше светли и обнадеждаващи думи. Знаех, че Той сега ще намери начин да смекчи болката на това семейство. - "Питай го - отвърна Николай, но сега е 1943 г, а Васил замина за СССР през 1923 г. Цели двадесет години.
към текста >>
80.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
Учителят лекуваше по прост или сложен начин, невидим, изключителен, чудноват, но винаги на основание на
факт
- Той намира причината на заболяването и именно причината лекува.
Учителят лекуваше и по трите възможни начина: физически, духовен и Божествен. При физическия начин Учителят даваше някакво лекарство на болния, което да го взема един-два месеца. При духовното - пак даваше лекарство и за един-два дни болният оздравяваше. Или го нахокваше и изпъждаше да си върви (изпъждаше духовете от него) и на другия ден болният е здрав. По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност за живота) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага.
Учителят лекуваше по прост или сложен начин, невидим, изключителен, чудноват, но винаги на основание на
факт
- Той намира причината на заболяването и именно причината лекува.
Всичко, което ние наричаме заболяване, Той нарича състояние, резултат на някаква вътрешна причина и нея лекува. Самата болест, която всички виждаме, е последствие на дадена причина. Лекарите лекуват последствията на болестите, а Учителите лекуват причината. Учителите и знахарите знаят кога и по какъв начин да разтворят съзнанието, да го разтърсят, че да го освободят от онова външно, механическо сътресение, което природата по външен път му е причинила. Паша Теодорова
към текста >>
В този случай е интересен
фактът
, че за същата болест Учителят приложи друг метод, различен от първия.
След това да измива слабините си и да легне да спи. Тя изслушала съвета и очаквала да й се даде някакво лекарство, но като не получила такова, благодарила за съвета и си отишла. Като излязла вън, запитала сестрата, която я придружавала: "Защо Учителят не ми даде никакво лекарство? " - "Нали ти даде съвет - отговорила сестрата - Ти изпълни точно съвета и чакай резултат." Младата мома изпълнила съвета, след което се почувствала напълно здрава. Днес тя е на 40 години, женена, с две големи деца, без смущение на апендикса.
В този случай е интересен
фактът
, че за същата болест Учителят приложи друг метод, различен от първия.
Това обстоятелство, че тя не яде месо цял месец, се отрази благотворно на здравето й. При промяна на храната се изсмукаха чуждите вещества и излишните утайки, причиняващи възпалението на сляпото черво. Паша Теодорова През 1934 г. сестра ми се разболя, получи силни болки в корема.
към текста >>
-
Фактът
е налице, виждате я здрава, а вие казахте, че не ще доживее и три дни!
В няколко дни Иванка ставаше все по-добре и след една седмица беше съвършено здрава. Беше толкова здрава, че можех да изляза с нея на разходка на улицата. Като ме срещнаха лекарите с нея под ръка, ахнаха от почуда и казаха: - Как е възможно това? Аз не им обясних нищо, само казах:
-
Фактът
е налице, виждате я здрава, а вие казахте, че не ще доживее и три дни!
След това извиках главния лекар вкъщи, където му казах как Иванка е оздравяла. Лекарят повдигна рамене и каза: - По нашата медицина, това е невъзможно, но фактът е налице и трябва да го приемем. Казах му да не доверява това на другите лекари. Никола Гръблев
към текста >>
- По нашата медицина, това е невъзможно, но
фактът
е налице и трябва да го приемем.
- Как е възможно това? Аз не им обясних нищо, само казах: - Фактът е налице, виждате я здрава, а вие казахте, че не ще доживее и три дни! След това извиках главния лекар вкъщи, където му казах как Иванка е оздравяла. Лекарят повдигна рамене и каза:
- По нашата медицина, това е невъзможно, но
фактът
е налице и трябва да го приемем.
Казах му да не доверява това на другите лекари. Никола Гръблев Учителят не отрича медицината, но държеше лекарят да бъде добър, съвестен и магнетичен, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време. Разказвала ми е кака Райна Каназирева от Стара Загора, как Учителят е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар. Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време бил сляп.
към текста >>
81.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
Мина покрай нас на две крачки, обаче бях поразена от
факта
, че откакто върви от голямата чешма, на която беше написано: "Храни се добре, мисли добре и работи добре", Той не вървеше по земята, а плаваше, ходеше на половин метър височина във въздуха.
В това време горе вратата се отвори и Учителят слезе, мина край нас, без да ни каже нищо. Отиде на поляната, гдето беше дървената, малка барака, в която живееше Веса Козарева, и започна да гледа на изток. Така стоя няколко минути, същото направи към север и запад. След това тръгна да се връща. Аз през всичкото време Го наблюдавах.
Мина покрай нас на две крачки, обаче бях поразена от
факта
, че откакто върви от голямата чешма, на която беше написано: "Храни се добре, мисли добре и работи добре", Той не вървеше по земята, а плаваше, ходеше на половин метър височина във въздуха.
Гледах и не можех да повярвам на очите си. Учителят се приближи на около две крачки от мене, все така плаващ из въздуха, и ми рече: - Видя ли кой съм... Но ти не знаеш коя си. После възви към салона. Когато стигна до първото стъпало на стълбището, Той стъпи и се качи, както обикновено се качваше горе.
към текста >>
82.
ЧУДОТВОРСТВО
Има много такива
факти
и примери от живота на Учителя, които говорят за Неговите възможности на велик посветен и на Учител, Който е свързан с Бога, с Космоса и за когото всичко е възможно.
Той се обърна към Учителя с думите: "Разбрах, че Ти наистина си светец". Поиска прошка и си отиде в дълбок размисъл от случилото се. Учителят се обърна към мен: "Рекох, вземи револвера и го пусни в клозета, там да стреля червеите". След известно време този човек започна редовно да посещава беседите на Учителя. Юрданка Жекова
Има много такива
факти
и примери от живота на Учителя, които говорят за Неговите възможности на велик посветен и на Учител, Който е свързан с Бога, с Космоса и за когото всичко е възможно.
Той не се намесва, когато някой ще придобие някаква опитност. За Него нямаше нищо скрито под Слънцето. Той виждаше и чуваше всичко, което ставаше по земята. Той долавяше мислите и копнежите на всяка душа и на всички помагаше по невидими пътища. Окото на Учителя беше будно за всички страдания, нещастия и радости на хората.
към текста >>
83.
ЛЮБОВ КЪМ БОГА
Всички страдания и нещастия в света произтичат от
факта
, че хората не искат да знаят какво нещо е Бог, какво нещо е Любовта.
То е основа на човешкия порядък. Ще кажете, че дяволът носи нещастията и страданията. Оставете дявола настрана. Ако го търсите, ще го намерите в себе си. Когато не изпълнява Волята Божия, човек дава място на дявола в себе си.
Всички страдания и нещастия в света произтичат от
факта
, че хората не искат да знаят какво нещо е Бог, какво нещо е Любовта.
Някой казва: Защо Бог ни, дава страдания? Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания са за негово добро. Който не обича и не познава Бога, и от благата, които Той му дава, ще си създаде ад. Който обича и познава Бога, и от благата и от страданията ще си създаде рай. Тази е великата Истина в живота.
към текста >>
84.
НАПЪТСТВИЯ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ
Само така можем да обясним
факта
защо Христос е слязъл от небето да помага на грешните.
Мъжът като каже на жена си: "Нямам нужда от тебе", тя умира. Като кажат на бащата, че нямат нужда от него, и той умира. Като кажат на сина, че нямат нужда от него, и той умира. Като кажете, че нямате нужда един от друг, всички ще умрете. А като кажем, че всинца имаме нужда един от друг, това е възкресение в Христа.
Само така можем да обясним
факта
защо Христос е слязъл от небето да помага на грешните.
Защо е слязъл? - Това е велика тайна. Ако Бог усеща нужда да слезе в другите, колко повече ние. Тъй щото ще знаете, че всеки има нужда един от друг, но няма да бъдете натрапчиви. Ако имаш приятел или приятелка, никому не позволявай да се вмъкне помежду ви като клин.
към текста >>
85.
ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА
Ако съвременните хора нямат резултати във възпитанието и самовъзпитанието си, това се дължи на
факта
, че те се противопоставят на Природата, понеже мислят, че са свободни да правят каквото искат.
Всеки, който отрече висшата разумност в Природата и поиска да ръководи сам своя живот, своята съдба, ще свърши с катастрофа. Това се отнася, както за самия човек, така и за обществата и народите. Едно трябва да знаете за Природата, а именно: колкото е строга и взискателна, толкова е мека и снизходителна. Види ли, че някой се противопоставя на нейните закони, тя го оставя свободен. Не искаш ли да излезеш вън от къщата си, да се движиш, тя казва: Щом не искаш сам да излезеш, други ще дойдат да те изнесат.
Ако съвременните хора нямат резултати във възпитанието и самовъзпитанието си, това се дължи на
факта
, че те се противопоставят на Природата, понеже мислят, че са свободни да правят каквото искат.
Те считат себе си фактори в Природата. При сегашното положение, в което се намира, човек нито е свободен, нито е фактор. Според разбиранията на сегашния човек, свободата му седи в това да прави, каквото иска, да не се подчинява на никакви закони. Това е невъзможно. Природата никога няма да остави човека да нарушава нейния ред и порядък, да нарушава нейната хармония.
към текста >>
Те считат себе си
фактори
в Природата.
Това се отнася, както за самия човек, така и за обществата и народите. Едно трябва да знаете за Природата, а именно: колкото е строга и взискателна, толкова е мека и снизходителна. Види ли, че някой се противопоставя на нейните закони, тя го оставя свободен. Не искаш ли да излезеш вън от къщата си, да се движиш, тя казва: Щом не искаш сам да излезеш, други ще дойдат да те изнесат. Ако съвременните хора нямат резултати във възпитанието и самовъзпитанието си, това се дължи на факта, че те се противопоставят на Природата, понеже мислят, че са свободни да правят каквото искат.
Те считат себе си
фактори
в Природата.
При сегашното положение, в което се намира, човек нито е свободен, нито е фактор. Според разбиранията на сегашния човек, свободата му седи в това да прави, каквото иска, да не се подчинява на никакви закони. Това е невъзможно. Природата никога няма да остави човека да нарушава нейния ред и порядък, да нарушава нейната хармония. Силният никога няма да се остави в ръцете на слабия, да разполага с него, както иска.
към текста >>
При сегашното положение, в което се намира, човек нито е свободен, нито е
фактор
.
Едно трябва да знаете за Природата, а именно: колкото е строга и взискателна, толкова е мека и снизходителна. Види ли, че някой се противопоставя на нейните закони, тя го оставя свободен. Не искаш ли да излезеш вън от къщата си, да се движиш, тя казва: Щом не искаш сам да излезеш, други ще дойдат да те изнесат. Ако съвременните хора нямат резултати във възпитанието и самовъзпитанието си, това се дължи на факта, че те се противопоставят на Природата, понеже мислят, че са свободни да правят каквото искат. Те считат себе си фактори в Природата.
При сегашното положение, в което се намира, човек нито е свободен, нито е
фактор
.
Според разбиранията на сегашния човек, свободата му седи в това да прави, каквото иска, да не се подчинява на никакви закони. Това е невъзможно. Природата никога няма да остави човека да нарушава нейния ред и порядък, да нарушава нейната хармония. Силният никога няма да се остави в ръцете на слабия, да разполага с него, както иска. Умният никога няма да се остави в ръцете на глупавия.
към текста >>
Не сме ние
факторите
.
В Природата има ред и порядък. Ние мислим да създадем някакъв особен наш ред. А всъщност трябва да приемем и приложим реда, който съществува в Природата. Ние виждаме във всичко, което ни заобикаля тук, проекция на реалния свят. Този реален свят съществува.
Не сме ние
факторите
.
Ние, хората, сме последните фактори. Това трябва да осъзнаем. Колкото по-скоро го осъзнаем, по-добре. Вие казвате: "Ние трябва да станем господари на Природата, да я преобразим". И мислите, че Господ ще ви остави да преобразите Природата.
към текста >>
Ние, хората, сме последните
фактори
.
Ние мислим да създадем някакъв особен наш ред. А всъщност трябва да приемем и приложим реда, който съществува в Природата. Ние виждаме във всичко, което ни заобикаля тук, проекция на реалния свят. Този реален свят съществува. Не сме ние факторите.
Ние, хората, сме последните
фактори
.
Това трябва да осъзнаем. Колкото по-скоро го осъзнаем, по-добре. Вие казвате: "Ние трябва да станем господари на Природата, да я преобразим". И мислите, че Господ ще ви остави да преобразите Природата. Детето може ли да се качи на гърба на майка си и тя да го остави да й заповядва?
към текста >>
С право може да се каже, че хората днес действат като държава в държавата в света, че те действат като неотговорни
фактори
.
Не, светът никога няма да се изправи по този начин. Поради изсичане на горите и избиване на млекопитающите, хората се натъкват на големи страдания, без да могат да си помогнат. Те не подозират, че животните и растенията представляват резервоар на жизнени сили за растенето и развитието на човека. Един народ, ако иска да бъде здрав, не трябва да изсича горите си безразборно. Често на едно дърво отсечено, един човек умира, а две дървета ако се отсекат, двама души умират - така дълбоко са свързани дърветата, растенията с хората.
С право може да се каже, че хората днес действат като държава в държавата в света, че те действат като неотговорни
фактори
.
Те мислят, че могат да разполагат безотговорно и неограничено с всички блага на Природата, с всички нейни сили и съкровища. Те я третират като нещо, което трябва да покорят, за да обсебят неговите богатства. Те използват безогледно минералните й богатства, растенията, животните, често за разрушителни цели. Те мислят дори, че могат да разполагат безнаказано и с човешкия живот. Днес хората, поддържащи един грубоматериалистичен възглед за живота, който се мъчат да прокарат в целия политически и стопански строй, в наука, философия, изкуство, се натъкват на остри противоречия, които произтичат от стълкновението им с Природата, с нейната суверена власт.
към текста >>
86.
ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА
И всякога противоречията в живота произтичат от
факта
, че между чувствата и мислите няма хармония.
Търпелив човек е, който мисли; а нетърпелив човек е, който не мисли. Яденето е един метод, един процес на мисълта. Който правилно дъвчи, той правилно и мисли. Който бързо ходи, той бързо мисли. Някой върви бавно, заплеснал се някъде.
И всякога противоречията в живота произтичат от
факта
, че между чувствата и мислите няма хармония.
Видите ли, че даден човек много яде и пие, ще му кажете, че го чакат големи страдания. Яденето и пиенето се отнасят до света на чувствата. В умствения свят законът за яденето е точно обратен: Който яде много в умствения свят, той малко страда; който яде малко, много страда. Каквото е храната за тялото, това са мислите за душата и причината за всички ваши неприятности в живота ви и в домовете ви са вашите мисли, тъй като всяка една мисъл е център, който привлича другите към нея. Ако възприемем една добра мисъл, тя е във връзка с други добри мисли, а когато се свързваш с лоши мисли, то тогава всички лоши мисли те сполетяват.
към текста >>
87.
МИСЪЛТА ЗА МИРА И ВОЙНАТА
Всеки един индивид от даден народ е мощен
фактор
при определяне бъдещето на страната си.
Тя прониква в другите съзнания и започва и там своята работа. Нейните резултати се обуславят от силата, от интензивността, от съсредоточеността и от времето, което сме употребили за нея. Всеки отделен човек е способен да направи много нещо за мира само с мисълта си, защото съсредоточената мисъл е мощна и по вътрешен път се възприема от другите. Няма по-мощно средство за запазване на мира от мисълта за мира. Колкото по-силна, по-интензивна, по-съсредоточена и по-често повтаряна е нашата мисъл за мира, толкова по-големи ще бъдат нейните резултати - толкова повече съзнания ще засегне тя и ще ги направи мощни вибриращи радиопредаватели на същата мисъл, на същата идея.
Всеки един индивид от даден народ е мощен
фактор
при определяне бъдещето на страната си.
Мисълта на човека е тази сила, която в своето колективно действие, ще ни тласне в една или друга посока. Нашата мисъл, нашата вяра, нашето желание и нашето решение са факторите, които ще определят нашето бъдеще. Бих желал всички религиозни и духовни хора да създадем една приятна атмосфера, да вложим в ума си мисълта към обединяване. Нека всички дадем път на Божественото начало в себе си. Мощна е мисълта на добрия човек.
към текста >>
Нашата мисъл, нашата вяра, нашето желание и нашето решение са
факторите
, които ще определят нашето бъдеще.
Всеки отделен човек е способен да направи много нещо за мира само с мисълта си, защото съсредоточената мисъл е мощна и по вътрешен път се възприема от другите. Няма по-мощно средство за запазване на мира от мисълта за мира. Колкото по-силна, по-интензивна, по-съсредоточена и по-често повтаряна е нашата мисъл за мира, толкова по-големи ще бъдат нейните резултати - толкова повече съзнания ще засегне тя и ще ги направи мощни вибриращи радиопредаватели на същата мисъл, на същата идея. Всеки един индивид от даден народ е мощен фактор при определяне бъдещето на страната си. Мисълта на човека е тази сила, която в своето колективно действие, ще ни тласне в една или друга посока.
Нашата мисъл, нашата вяра, нашето желание и нашето решение са
факторите
, които ще определят нашето бъдеще.
Бих желал всички религиозни и духовни хора да създадем една приятна атмосфера, да вложим в ума си мисълта към обединяване. Нека всички дадем път на Божественото начало в себе си. Мощна е мисълта на добрия човек. Мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляда лоши хора. Мисълта на двама добри е равна на десет хиляди лоши хора.
към текста >>
88.
ИСТИНА
Проверявайте
фактите
.
Помнете: който лъже в Мое име, нищо няма да остане от него! - Тъй казва Учителят! - Десет пъти проверете това, което съм казал, но не лъжете в Мое име. Не лъжете в Името Божие. В Школата не се позволява абсолютно никаква лъжа.
Проверявайте
фактите
.
Не разпространявайте лъжливи слухове. При всяка лъжа човек скъсва връзките си с Божествения свят. При лъжата човек влиза в дисхармония с живота на Цялото и това носи своите последствия. Лъжата спира еволюцията на човека. Тогава Любовта не може да се прояви чрез него.
към текста >>
89.
УСПЕХ
Една от причините за неуспеха на хората се дължи на
факта
, че са здраво свързани със старото и не искат да се откажат от него.
Едно трябва да знаете: И на онзи свят да отидете, и в Америка да отидете, всеки ще отиде със своите качества й навици и от тях зависи, ще успее ли той, или не. Помни: Докато вървиш в човешкия път, ти от ден на ден ще пропадаш. Влезеш ли в Божествения път, работите ще ти се нареждат добре. Как ще познаете дали сте в човешкия или в Божествения път? - Ако лицето ви почернява, вие сте в човешкия път; ако лицето ви се озарява от светлината на живота, вие сте в Божествения път.
Една от причините за неуспеха на хората се дължи на
факта
, че са здраво свързани със старото и не искат да се откажат от него.
За пример, старият живот заставя човека да се занимава с работите на хората. Обаче, докато се интересува от работите на другите, човек никога не може да изправи своя живот. Не само, че не може да се изправи, но с това той пакости на себе си. Искам да постъпвам добре. - Призови едно разумно същество да вземе участие в твоята постъпка.
към текста >>
90.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
Брат Стоименов не можел да си обясни как стават тия работи, но
фактът
бил налице.
По едно време минал кондуктор. Отворил вратата, погледнал, застанал мирно, поздравил и продължил. Брат Стоименов се учудил какво става и си рекъл: Това мина, но нали ще минат митничарите, те ще бъдат няколко, как ще бъде? Не след дълго минават и те. Спрели на вратата, застанали мирно, поздравили и отминали.
Брат Стоименов не можел да си обясни как стават тия работи, но
фактът
бил налице.
Преминали границата и като отишъл в София се запътил направо при Учителя да Му разкаже случилото се с него. А какво било учудването му като Учителят го посрещнал на вратата с думите: "Тодорчо, как мина пътуването? " Друг случай има също с брат Никола Гръблев. Той каза, че много често неговият ръководител, нощно време, когато спи, го взема със себе си, за да помагат в най-различни случаи.
към текста >>
91.
СЛЪНЦЕ И УПРАЖНЕНИЯ
Всички трябва да се стремите към Слънцето като главен
фактор
в живота ви.
Сутрин ще направите обратно - всички земни енергии ще ги отправите към Слънцето и от него да възприемате слънчевите енергии. Дълголетието се дължи на тези методи. Като правите това психическо упражнение, ще бъдете концентрирани, да може не само мисълта ви да пътува, но и цялото съзнание. Тогава ще усетите две течения - едното отива от Земята до Слънцето, а другото се връща назад. Добре е да правите това упражнение, когато сте неразположени духом.
Всички трябва да се стремите към Слънцето като главен
фактор
в живота ви.
То ще ви помогне да изправите всички ваши погрешки. Ритмусът на Слънцето или сутринните слънчеви лъчи са най-благоприятни върху човека. Правете сами наблюдения върху тия изказани мисли, за да се усили вашата вяра. Това са факти, но докато един факт не се провери, той не може да действа върху вас. Направете следния опит: Когато имате хрема, мислете за земята и вижте, какъв ще бъде резултатът.
към текста >>
Това са
факти
, но докато един
факт
не се провери, той не може да действа върху вас.
Добре е да правите това упражнение, когато сте неразположени духом. Всички трябва да се стремите към Слънцето като главен фактор в живота ви. То ще ви помогне да изправите всички ваши погрешки. Ритмусът на Слънцето или сутринните слънчеви лъчи са най-благоприятни върху човека. Правете сами наблюдения върху тия изказани мисли, за да се усили вашата вяра.
Това са
факти
, но докато един
факт
не се провери, той не може да действа върху вас.
Направете следния опит: Когато имате хрема, мислете за земята и вижте, какъв ще бъде резултатът. След това обърнете направлението на вашата мисъл към Слънцето, да се съедините със слънчевата енергия, и пак наблюдавайте за резултата. В първия случай хремата ви ще се излекува мъчно, а във втория случай ще изчезне скоро. Когато имате каквото да е неразположение, правете този опит, за да се убедите в силата на слънчевата енергия. За Слънцето има две схващания: Едни го схващат външно, те разбират само външното, видимото слънце; други разбират вътрешното, духовното слънце в човека - към това Слънце ще отправите мисълта си.
към текста >>
92.
УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ
Ако българите са страдали толкова много, това се дължи на
факта
, че у тях тази жлеза - Любов към Бога, този център на Любовта към Бога, е слабо развит.
Когато човек има развито религиозно чувство, той има уважение, почитание. А българинът критикува, не уважава. Това е поради слабо развитото религиозно чувство. У българина трябва да се събуди моралният свят. Две неща му липсват: религиозно чувство и милосърдие.
Ако българите са страдали толкова много, това се дължи на
факта
, че у тях тази жлеза - Любов към Бога, този център на Любовта към Бога, е слабо развит.
Силата на човека се дължи на тази жлеза - Любов към Бога. Съвременните хора са дошли до едно положение, по-горе от което не могат да се повдигнат. Защо? Защото като им изнесат известни истини, те започват да се подиграват. Тази черта особено се забелязва у българите, които не оценяват нещата и са готови винаги да се подиграват, да се надсмиват. Това се дължи на факта, че религиозното чувство у тях е слабо развито.
към текста >>
Това се дължи на
факта
, че религиозното чувство у тях е слабо развито.
Ако българите са страдали толкова много, това се дължи на факта, че у тях тази жлеза - Любов към Бога, този център на Любовта към Бога, е слабо развит. Силата на човека се дължи на тази жлеза - Любов към Бога. Съвременните хора са дошли до едно положение, по-горе от което не могат да се повдигнат. Защо? Защото като им изнесат известни истини, те започват да се подиграват. Тази черта особено се забелязва у българите, които не оценяват нещата и са готови винаги да се подиграват, да се надсмиват.
Това се дължи на
факта
, че религиозното чувство у тях е слабо развито.
Затова горната част на главата им, където се намира центърът на религиоз- ността, е сплесната. Отсъствието на религиозно чувство им създава големи нещастия. Да кажем онова - най-великото, значи да кажем думите: "Господи, Боже мой! " На български няма по-висока, по-свещена дума от тази. Българинът като дойде донякъде, дето не може да разреши въпроса, въздъхне и си каже: "Господи, Боже!
към текста >>
93.
ПАРТИИ И ПОЛИТИКА
Но виждайки, след като капитализира труда и колективизира капитала, че тия два съюзника не са достатъчни, той днес гледа да привлече под най-благовидна форма и четвъртия
фактор
- религията.
И християнството иска същото. Принципите им са верни, но по какъв метод ще се приложат те, чрез насилие ли, или с Любов? Те мислят, че по мирен начин богатите не искат да си дадат парите. Не, всеки богат ще отвори касата си и ще каже: "Братко, тези пари са общи, ще си ги разделим." Иначе, насилието ще дойде. Социализмът си послужи с милитаризма.
Но виждайки, след като капитализира труда и колективизира капитала, че тия два съюзника не са достатъчни, той днес гледа да привлече под най-благовидна форма и четвъртия
фактор
- религията.
Защото целостта на кръга и на двете съвременни системи на диктатура - пролетарската и фашистката, фатално се налага: омагьосаният кръг се върти, макар като горна, господстваща на социалния зенит точка, да се явява ту клерикализъм, ту милитаризъм, ту капитализъм, ту социализъм. Напразно хората, които са свързани с този неумолим кръг, се мъчат да го разкъсат - рекат ли да сторят това, колелото на обществения живот не върви. Ето защо, дори и когато искат да се освободят от влиянието на властта на едно от тия четири течения, те се мъчат да трансформират енергията му и да я пуснат в обществения живот под друга форма. Нима антирелигиозният социализъм можа да освободи от догматиката, обредността, церемониалността и идолопоклонството на клерикализма? Той разруши едни догми, но изгради други; събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае от идоли, на които да се кланя.
към текста >>
94.
КОЙ СПАСИ БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ
- Преди всичко това се дължи на нашия Учител и на Неговото влияние всред най-големите
фактори
на тогавашната власт.
КОЙ СПАСИ БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ Спомени на ученици Единствено и само в България евреите бяха оставени живи и запазени от яростта на своя враг. На кого принадлежат заслугите за това добро дело?
- Преди всичко това се дължи на нашия Учител и на Неговото влияние всред най-големите
фактори
на тогавашната власт.
Може би сега, при днешните обстоятелства, това събитие да се оценява като нещо лесно и обикновено. Но ако се пренесем във времето, когато ставаше поголовното избиване на евреите в Европа, при онова страхотно, неумолимо диктаторство на Хитлер върху завладените територии, ще се види, че това съвсем не е нещо лесно и обикновено, а е равносилно на истинско чудо. То говори твърде много за онези, които тогава имаха куража, мъдростта и избирането да го направят. Това е повече от подвиг, повече от граждански и човешки дълг и беше извършено с риск за собствения живот, за спася- нето живота на други хора. Това говори за хуманността, великодушието, морала и духовната висота на тия, които го извършиха, както и за голямото прозрение и далновидност за значението на този факт в бъдеще.
към текста >>
Това говори за хуманността, великодушието, морала и духовната висота на тия, които го извършиха, както и за голямото прозрение и далновидност за значението на този
факт
в бъдеще.
- Преди всичко това се дължи на нашия Учител и на Неговото влияние всред най-големите фактори на тогавашната власт. Може би сега, при днешните обстоятелства, това събитие да се оценява като нещо лесно и обикновено. Но ако се пренесем във времето, когато ставаше поголовното избиване на евреите в Европа, при онова страхотно, неумолимо диктаторство на Хитлер върху завладените територии, ще се види, че това съвсем не е нещо лесно и обикновено, а е равносилно на истинско чудо. То говори твърде много за онези, които тогава имаха куража, мъдростта и избирането да го направят. Това е повече от подвиг, повече от граждански и човешки дълг и беше извършено с риск за собствения живот, за спася- нето живота на други хора.
Това говори за хуманността, великодушието, морала и духовната висота на тия, които го извършиха, както и за голямото прозрение и далновидност за значението на този
факт
в бъдеще.
Жалко, че и досега не е оценен, както трябва! Един път към 8 часа сутринта бях при Учителя по моя частна работа. Останах незадоволен от тази среща, защото Учителят нищо не ми каза за работата, по която бях отишъл, а през всичкото време ми говори за много лошото положение, в което се намираха тогава евреите. Аз не разбирах всичко това, защото до този момент нямаше нищо лошо по отношение на евреите. След срещата с Учителя, се разходих из Изгрева и след около половин-един час видях цяла тълпа евреи, които панически и с викове се насочиха към брат Лулчев, молеха да ги спаси като веднага се застъпи за тях пред царя.
към текста >>
95.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
Съобщавам този
факт
, защото по принцип за мен чудеса не съществуват, тъй като бях произлязъл от атеистични среди.
В този момент изтичах при Учителя. Той беше сам в палатката Си. Станах изразител на големия смут който цареше у всички братя и сестри. Учителят стана сериозен, излезе от палатката и заедно отидохме зад нея, където никой не можеше да ни види Лицето на Учителя в този момент беше тържествено. Той вдигна дясната Си ръка, направи някакво магическо движение, произнесе една формула и за мое учудване, бурята спря, снегът престана да вали, небето разкъса своята облачност и Слънцето величествено се показа.
Съобщавам този
факт
, защото по принцип за мен чудеса не съществуват, тъй като бях произлязъл от атеистични среди.
Никога не се поддавах на религиозни мистификации, на суеверни загадки. Това, което Учителят направи, звучеше в моето съзнание не като някаква легенда, не - то беше един факт. Подобно, както един държавен глава, когато подпише указ за обявяване на война или сключване на мир, целият народ извършва съответните действия, така също и Духовните същества, които разполагат със Силите на Природата, могат да предизвикат известни действия, които за обикновения човек изглеждат като чудеса. Методи Константинов Когато през 1913 г.
към текста >>
Това, което Учителят направи, звучеше в моето съзнание не като някаква легенда, не - то беше един
факт
.
Станах изразител на големия смут който цареше у всички братя и сестри. Учителят стана сериозен, излезе от палатката и заедно отидохме зад нея, където никой не можеше да ни види Лицето на Учителя в този момент беше тържествено. Той вдигна дясната Си ръка, направи някакво магическо движение, произнесе една формула и за мое учудване, бурята спря, снегът престана да вали, небето разкъса своята облачност и Слънцето величествено се показа. Съобщавам този факт, защото по принцип за мен чудеса не съществуват, тъй като бях произлязъл от атеистични среди. Никога не се поддавах на религиозни мистификации, на суеверни загадки.
Това, което Учителят направи, звучеше в моето съзнание не като някаква легенда, не - то беше един
факт
.
Подобно, както един държавен глава, когато подпише указ за обявяване на война или сключване на мир, целият народ извършва съответните действия, така също и Духовните същества, които разполагат със Силите на Природата, могат да предизвикат известни действия, които за обикновения човек изглеждат като чудеса. Методи Константинов Когато през 1913 г. стана земетресението в Търново и Горна Оряховица се срещнах с Учителя, Който беше дошъл да види разрушенията. С Драган Попов Го придружавахме и след като Учителят разгледа пораженията в Горна Оряховица и Лясковец, се върнахме в Търново у Иларионови.
към текста >>
96.
БОЖЕСТВЕНА СЪЩНОСТ И МИСИЯ
Тази Любов е важен
фактор
за повдигането на ученика.
Той знае защо страдащият страда и защо радостният се радва. И Той може с две думи да освободи страдащия: "Приеми Любовта! " Трябва да обичаш един човек, за да го подготвиш за пътя на Безсмъртието.
Тази Любов е важен
фактор
за повдигането на ученика.
Трябва да дойде Учителят в света, за да даде нов образ на хората - да се научат да живеят правилно. Без ръководството на Учител, човек не може да влезе в духовния свят. Учителят като дойде на Земята, носи нещо ново. Старите идеи не могат да отидат по-напред без един ключ. Учителят сега носи ключа.
към текста >>
97.
ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО
Това не е за докачане, а
факт
.
И вие, учениците, като напуснете, тъй ще стане. Аз искам да направя едно добро на българите, да им покажа как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам. Досега съм бил доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за Слънцето, но те вдигнаха цял въпрос за това, нарекоха ме какъв ли не, идолопоклонник, самозванец, ругаха ме и затова да правят каквото искат, повече не се интересувам от тях. Употребих близо 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум.
Това не е за докачане, а
факт
.
Исках да напиша нещо върху тия изследвания, което щеше да ползва българите, това ще си остане за мене. И затова, колкото научни данни съм събрал, ще ги задържа за себе си, може на някои посветени да ги дам, те да ги използват. Още 2000 години има българинът да си блъска главата, докато узрее. Сега в България искат да кажат, че това е една секта и искат да убедят и вас. Защо? Вие ще станете изменници на българския народ!
към текста >>
98.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
Нападките във вестниците срещу Учителя след известно време са се насочили към един
факт
- изнасят данни, че онези, които са започнали да воюват срещу Петър Дънов, не минавало много време и един след друг си заминавали, но от различни неща.
Бог е Любов. И както има въздух, който дишаме, тъй има Бог, когато се любим." - Учителю, казват, че Вам в други страни са предлагали много по-добри условия за работа, отколкото в нашия злополучен край, но къде повече има нужда от Вас? Той не ми отвърна, но в мълчанието Му имаше повече, отколкото в най- силната човешка дума. Мара Белчева
Нападките във вестниците срещу Учителя след известно време са се насочили към един
факт
- изнасят данни, че онези, които са започнали да воюват срещу Петър Дънов, не минавало много време и един след друг си заминавали, но от различни неща.
Трябва да споменем, че и нашите възрастни приятели са имали вина за тези вестникарски нападки. Те проследявали какво ще се случи на всеки, който воювал срещу Учителя - след известно време той си заминавал от този свят. И тогава приятелите разправят: "Видяхте ли, случи му се случка, защото така сгази лука с двата крака, че замина в трапа." Нашите не злорадстваха, но искаха да покажат, че който наруши окултния закон, след това си носи последствията. Хората не разбираха тези неща и предизвикваха вестниците да пишат за тях като сензация. Тогава Учителят отново е извикан в Обществена безопасност.
към текста >>
Учителят споменава този
факт
и това е отпечатано в "Сила и живот", пета серия, стр.
С него напуска и Радославов - същият, който е подписал заповедта да бъде интерниран Учителят. Те никога не се връщат в България. На събора през 1922 г. Учителят споменава за този градоначалник. За това, че бяха спрели събранията и Го бяха глобили, Невидимият свят санкционира по особен начин българите.
Учителят споменава този
факт
и това е отпечатано в "Сила и живот", пета серия, стр.
309: "Ако аз проповядвам едно Учение, което е от Бога, знаете ли какво могат българите да пострадат? Преди 5 години ме глобиха 25 лв., че съм проповядвал без позволение, без да взема позволение от началството. И моят повереник каза: "Да заведем дело." - "Не, казвам, да платим." Два милиарда и половина лева наложиха на България глоба заради тези 25 лв. Ще кажете - една случайност, съвпадение, но нека направят още един опит - пак същото ще дойде." По време на интернирането на Учителя във Варна са известни много случаи, които възрастните приятели разкаваха с десетилетия - някои от тях бяха записани, други - забравени.
към текста >>
99.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ЕВАНГЕЛИЕТО
Времето, дългото време е извършило своето - пълната забрава бе неоспорим
факт
.
Погледнахме плахо Учителя и наострихме слух в очакване някой от нас да вдигне завесата на миналото и да продължи изреченото от Христа Слово на планината. Очакваният отнейде глас не проговори. Явно въпросите бяха от най-трудните. Завесата, спусната пред съзнанията от векове, бе много тежка. Не бе по силите ни да разчетем страниците на минали преживявания.
Времето, дългото време е извършило своето - пълната забрава бе неоспорим
факт
.
Учителят долови безсилието ни, но продължи настойчиво да ни оглежда. Искаше от нас не мълчаливо спотайване, а откровен и смел отговор. Тогава с особена деликатност, присъща на Неговия педагогически усет, Той се обърна към седящите на първата редица и наново запита: "А вие, брат Велев, бяхте по времето на Христа и на планината сте слушали тази проповед. Възхищавахте се от Неговата мъдрост, продължете блаженствата! "
към текста >>
100.
СЪСТАВЯНЕ НА ЕВАНГЕЛИЕТО
За да видим какво точно е направил той, трябва да се запознаем по-задълбочено с
фактите
.
Оттук се вижда, че представата за Константин като ревностен последовател на християнството, е погрешна. Самият той е покръстен през 327 г. на смъртния си одър, когато е твърде изнемощял или апатичен, за да се противопостави. Такова е християнското предание, въз основа на което Константин често е смятан за човека, "покръстил Римската империя". Всъщност обаче императорът няма такива заслуги.
За да видим какво точно е направил той, трябва да се запознаем по-задълбочено с
фактите
.
към текста >>
НАГОРЕ