Търсене в текстове за 'Факт'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 189 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Един допълнителен факт засилил тази възможност - младежът спечелил благоволението на новия гръцки митрополит в града - Порфирий.
Идването в града било от огромно значение за неговото развитие. През 40-те и 50-те години на XIX в. град Варна представлявал разнородна смесица от различни култури и националности, смес от турски, гръцки, арменски, гагаузки и български елемент. Българското население било най-малобройното и представляващо най-ниската прослойка - ратаи и слуги. Обществото било силно повлияно от елинистичната култура и търсещият ум на един млад българин, при това завършил и гръцко училище, можел лесно да бъде спечелен от нея за дълъг период от време. Един допълнителен факт засилил тази възможност - младежът спечелил благоволението на новия гръцки митрополит в града - Порфирий. Все по-често Константин се появявал в митрополитския храм и успешно четял и пеел на клира. Бог, Който има план за всеки, го срещнал може би с най-важния човек в живота му - чорбаджията Атанас Георгиев от село Хадърджа /сега Николаевка/. Заможен, предприемчив и патриотично настроен, той веднага забелязал талантите на младия Константин. Спечелил го за своята кауза - откриването на българско училище в селото. Направил му предложение, което младежът приел - срещу 500 гроша годишно и осигурена храна да бъде учител в село Хадърджа.
към текста >>

Успехите на българите във Варненско идвали един след друг, плод на няколко фактора, но най-важният от тях е всеотдайната дейност на младия духовник, който се превърнал "във всичко за всички".
След няколко срещи се взело решение да бъде създаден български кръжок, в който участвал и консулът Рачински. След дълги настоявания и молби до владиката новите ратници на национолната кауза успели да спечелят благоволението на епископ Порфирий. Той позволил в съботен ден да бъде отслужвана Света Литургия на славянски език в храма "Свети Георги" в града, а малко след това бил преотстъпен манастирът „Св. Димитрий" /при двореца Евксиноград/ за славянска служба на празници. Отец Константин получил послушание да служи там. Успехите на българите във Варненско идвали един след друг, плод на няколко фактора, но най-важният от тях е всеотдайната дейност на младия духовник, който се превърнал "във всичко за всички". В негово лице те виждали своя баща, застъпник и истински водач. Събитията от Великден 1860 г. /обявяването на независима българска църква и отделянето от Патриаршията/ дали нов тласък на всички стремежи на варненските българи към самостоятелност. На 21 май 1861 г. в околностите на село Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на самостоятелна община, присъединена към Българската църква.
към текста >>

2. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Същността се изразява в това, че като основен факт е било прието преместването на слънцето сред звездите.
И на коя дата е роден Учителят Дънов? ЮЛИЯНСКИЯТ КАЛЕНДАР През 46 г., преди Новата ера, римският върховен жрец, писател и държавник Гай Юлий Цезар прави реформа в римския календар. Когато е пребивавал в Египет, като завоевател, се е запознал с египетския слънчев календар. Разработката е направена под ръководството на египетския астроном Созиген. Същността се изразява в това, че като основен факт е било прието преместването на слънцето сред звездите. Созиген разделил годината на 12 месеца. Средната продължителност на Юлиянската година е 365 дни и 6 часа, но тази стойност е по-голяма от тропичната година с единадесет минути и четиринадесет секунди. Затова за 128 години се натрупва грешка, равна на двадесет и четири часа. Затова не е много точен, но е много прост и достъпен за употреба. Затова три поредни години календарът е бил с 365 дни, а на четвъртата година е с 366 дни, която е обозначена като високосна година.
към текста >>

3. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация.
(в съкращения) Вместо предговор. Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му, Братството и братския живот. През 1979-1980 г. излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София. Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация. Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници. Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите. Авторът Стр.27 или 37 (70-71):„Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър." На същата страница по-долу (77):„ Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар.
към текста >>

Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н.
Той не го допусна да влезе в него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите. Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83):„През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г.
към текста >>

4. Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно-богословско училище в Свищов

Има един интересен факт, който съпътства живота на Петър Дънов.
добър; догматическо богословие - добър; хомилетика (красноречие в проповядването) - мн. добър; пасторско богословие - отличен; история на цивилизацията - липсва оценка. Това е вторият випуск завършващи с правоспособност пастор. Имената тази година са две: Христо П. Бъчваров, за когото след завършването му не се знае нищо, и Петър К. Дънов. Има един интересен факт, който съпътства живота на Петър Дънов. Навсякъде, където учи - в Хадърча (Николаевка), във Варна, в Свищов, а след това и в САЩ (Медисън и Бостън), той е заобиколен от забележителни за времето си просветни дейци, а учебните заведения са с едни от най-модерните програми и оборудване. През 1871 г., когато малкият Петър започва да учи в основното българско училище в село Хадърча, на работа там постъпва Стефан Колчов. По време на неговото учителстване нараства значително броят на учениците и тогава се въвежда разпределение в четири отделения, т.е. остарялата взаимоучителна метода се замества с класно-урочната. При постъпването на Петър Дънов във Варненската гимназия през 1879 г.
към текста >>

5. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Документално потвърждение на този факт се съдържа в даденото по-горе сведение на пастор Лоунсбъри от 20 септември за работата на „бр.
Хотанца Петър Дънов получава препоръчително писмо от преподавателите си от Свищовското училище - пастор Йордан Икономов и пастор Стефан Томов. Със скромна стипендия той е приет да учи като „специален студент" богословие в методистката семинария „Дрю" в град Медисън, намиращ се на ок. 50 км от Ню Йорк. През месец август 1888 г. той отпътува за Америка. Документално потвърждение на този факт се съдържа в даденото по-горе сведение на пастор Лоунсбъри от 20 септември за работата на „бр. Дънов, който замина за Америка преди няколко седмици". Вероятно отплаването му е през Хамбург. Сам той казва по-късно: „Едно време до Ню Йорк се ходеше от Ливърпул или от Хамбург". Пътуването до Новия свят в онова време може да се проследи през очите на двама известни съвременници на Петър Дънов - д-р Георги Чакалов, в личните му мемоари [непубликувани], (15) и Алеко Константинов, в пътеписа „До Чикаго и назад". (16) Самият Чакалов има сходна съдба с Дънов - след завършване на протестантското училище в Самоков през 1887 г.
към текста >>

Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов.
16. 1892-1894 Петър Дънов престоява в Бостон две години -1892/1893 и 1893/1894. Тук той работи върху тезата си за дипломна работа на тема: "Миграцията и покръстването на германските племена". Ръкописът е от 41 страници за преселването на германските племена и само три страници за покръстването им. Причината за покръстването им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им. 17. 1922 г. Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов. А това е Савка Керемидчиева, по майка - немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име. За тях виж в "Изгревът", т. XIV. Така че тези покръстени германски племена в християнството трябваше за втори път да се покръстят, като влезнат в Школата на Учителя Дънов и приемат учението му. Така че немският национален дух изпрати двама представители при Учителя Дънов. 18. Немският национален дух, в лицето на Савка Керемидчиева е представен в "Изгревът", т.
към текста >>

6. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

В своята теза Петър Дънов подчертава и друг факт, който многократно е интерпретиран от изследователите.
В своя превод на Библията той въвежда ново лично местоимение за аз — ik, докато в старогермански то е eko. Това са двете начални букви на Iesus Krist (Исус Христос). Впоследствие от тях произлизат немското ich (Jesus Christus), холандското ik и английското I. Името на епископ Вулфила е добре известно и почитано впоследствие от най-близките ученици на Петър Дънов. Според един от тях - Борис Николов - апостолът на готите се е подвизавал и на юг от Стара планина, около Тулово, Старозагорско (място на древна келтска столица, IV в. пр.Хр.). В своята теза Петър Дънов подчертава и друг факт, който многократно е интерпретиран от изследователите. При превода на Стария завет Вулфила изважда, т.е. не превежда книгата Царства, за да не „възбуди войнствените им умове" (на готите). Изключителното миролюбие на мизийските готи е забелязано векове след като Вулфила е напуснал този свят. В началото на VII в. Изидор Севилски пише за тях, че освен със своето миролюбие, те са известни с това, че дори не пият вино, а само мляко.
към текста >>

Когато пише труда си в Бостън, той все още се готви за методистки пастор в родината си и фактът, че методистката църква е стъпила през XIX в.
В началото на VII в. Изидор Севилски пише за тях, че освен със своето миролюбие, те са известни с това, че дори не пият вино, а само мляко. Ако си представим тогавашната епоха, изпълнена с войни и кръвопролития, ще осъзнаем какви усилия са се изисквали от Вулфила, за да възпита цял един народ в толкова устойчива добродетелност, която да бъде запазена и подхранвана векове наред. Дали интересът на П. Дънов към тази тема не е продиктуван именно от модела на тези пренебрегнали войнолюбието и разгула мизийски готски общини, може само да се предполага. Когато пише труда си в Бостън, той все още се готви за методистки пастор в родината си и фактът, че методистката църква е стъпила през XIX в. именно в Мизия, в Северна България, а центърът е в Свищов (античният Нове - столица на готския крал Теодорих Велики в края на V в.), може би също инспирира неговия интерес към готите. Вулфила е епископ на Никополис ад Иструм (дн. Никюп, на 20 км от В. Търново), а селищата на готите са обхващали и областта на Свищов, центъра на методистката мисия в България. Около 350 г.
към текста >>

7. Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди всевъзможни теории.
Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в салон “Съединение”, гдето имаше сказка от един учител върху “Влиянието на водата върху земното кълбо”. Тя Ви нарочно поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщание във Варна. Сега да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща в които още не сте ме разбрали добре. Оставете умът си и сърцето си свободни за да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди всевъзможни теории. Такъв един факт е: Живия и личен Бог, комуто длажим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно, по причина на грехът, който е зацапал чистотата на сърцето ни. Лошите страсти и желания там ся обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл луч можеше да достигне до нейното лице. В такова космическо състояние се намират днес душите на хората. Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават. И защо!
към текста >>

Такъв един факт е: Живия и личен Бог, комуто длажим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно, по причина на грехът, който е зацапал чистотата на сърцето ни.
Тя Ви нарочно поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщание във Варна. Сега да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща в които още не сте ме разбрали добре. Оставете умът си и сърцето си свободни за да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди всевъзможни теории. Такъв един факт е: Живия и личен Бог, комуто длажим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно, по причина на грехът, който е зацапал чистотата на сърцето ни. Лошите страсти и желания там ся обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл луч можеше да достигне до нейното лице. В такова космическо състояние се намират днес душите на хората. Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават. И защо! Защото живеят в греховете си.
към текста >>

8. Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия

Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К.
Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И. Бъчваров и в сп. “Виделина”7 на д-р Г.
към текста >>

Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от живота на Учителя.
януари 1903 г., а в сп. “Виделина” в кн. IV–V, т. е. в броя за м. април–май 1903 г. Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от живота на Учителя. Бележки: 1. “Родина” (София), месечно списание за наука, литература и обществен живот, излизало от 24 окт. 1898 до началото на 1915 г. и няколко броя през 1927г. (безуспешен опит на негови приятели за възстановяването на списанието).
към текста >>

9. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',

Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К.
Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И. Бъчваров и в сп. “Виделина”7 на д-р Г.
към текста >>

Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от живота на Учителя.
януари 1903 г., а в сп. “Виделина” в кн. IV–V, т. е. в броя за м. април–май 1903 г. Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от живота на Учителя.
към текста >>

10. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'

Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този факт и те почувствали потребността да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние.ІІ.
Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от относителната съразмерност на неговите разни части и относителната енергия на разните му функции. Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса. Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент. Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.Според учението на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка. Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие.В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа. Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този факт и те почувствали потребността да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние.ІІ. Разпределението на Шпурцхайм. Според класификацията прието от първите учители на френологията усвоени са 4 темперамента: лимфатически, сангвинически, билиозен [лат. biliosus 1. жълчен, жълтозелен, 2. фиг неразположен, избухлив, раздразнителен], и нервически, всякой от който е зависел от преобладаващото относително влияние на стомаха, белите или черните дробове и мозъка.
към текста >>

11. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Разпределение на умствените способности” в сп. 'Ро...

От факта, че размерът на сивото вещество носи общо отношение спрямо проявената интелигентност, предполага се, че тази част на мозъка е особено заета в упражнение и произвеждане на мисълта, докато пък бялото мозъчно вещество служи главно като посредник или среда за съобщения.
Тази наредба на мозъчните гънки (конволути) вижда се да е предназначена да представи на сивото вещество по- голямо разширение на повърхността му, тъй като то обвива всецяло бялото мозъчно вещество и облича гънките му навсякъде с равномерна дебелина. Някои гънки на набраздената мозъчна повърхнина имат по три пласта от сивото вещество, но обикновено се срещат само два. В окото на орела нервната повърхнина на ретината (или очната мрежица) е надиплена на гънки отгоре, за да даде по-голяма интензивност или сила на зрението; при животните с обикновено зрение тя представлява проста изпъкналост. В човека, който притежава най-високата степен на интелигентност, гънките на мозъка са твърде многобройни, но като слизаме по стълбата на съществата, те започват да се намаляват по численост и вид, докато в най-нисшите разреди те съвършено се изгубват. Даже измежду индивидите на човешката раса, ако и да са наредени върху един и същ общ план, намират се големи различия в числеността и дълбочината на тези гънки и в количеството на сивото вещество, и това различие се оказва да съществува и съответства със степента на интелигентността. От факта, че размерът на сивото вещество носи общо отношение спрямо проявената интелигентност, предполага се, че тази част на мозъка е особено заета в упражнение и произвеждане на мисълта, докато пък бялото мозъчно вещество служи главно като посредник или среда за съобщения. Голям и малък мозък. Масата на мозъка е съставена от две главни части, наречени церебрум и серебелум,или голям мозък и малък мозък, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият мозък съставлява една осма част от величината на големия. Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е наречена тенториум. В някои животни тези две части на мозъка са разделени с една тънка костна пластинка. Малкият мозък е разделен на полушарие и лобове, но не е надиплен на гънки както големия.
към текста >>

12. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

Във връзка с разтурянето на този събор искам да разкажа един факт: Началникът на гарнизона в Търново ген.
Гумнерови имаха южната част, а другите имаха другата част. В.К.: Вие ги заварихте там, ходехте там? Е.А.: О, да. В.К.: Чувал съм, че там Учителят е говорил беседи от прозореца. Е.А.: Аз съм го описала тук. Във връзка с разтурянето на този събор искам да разкажа един факт: Началникът на гарнизона в Търново ген. Радойков, който е трябвало да разтури събора през 1915 год. е бил баща на съпругата на брат Лулчев, Гела. В.К.: Сега той е бил комендант. Е.А.: Началник на гарнизона и той бил натоварен да го разтури. Баща й после става генерал.
към текста >>

13. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

Е, моля ви, как ще оправдаете факта, когато тия два духове се карат помежду си?
Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича тшеславието, иска да те заблуди. Ти искаш да си образ и подобие на Господа. Това е право, дадено на всеки человек, който слуша Истината, но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта и да търсиш не своята си слава, но славата Божия. Человек може да излъже себе си, може да излъже хората, но никога Бога. Сега вие в Търново се надпреварвате, на едного говори Майката Господня, на другиго Христа. Е, моля ви, как ще оправдаете факта, когато тия два духове се карат помежду си? Дали светлите, чисти духове са се опълчили един против друг? Плодът показва дървото и делата - человека. Предупреждавам ви всинца да не мърсите святото Име Божие. Бог не е Бог на немирство, на завист и крамоли. Той е Бог на всяка благост и милост.
към текста >>

14. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Трябват постоянни пресявания на фактите.
Имащият очи, в светлина. Глухият в безсмислие, имащият слух, в хармония. Е как върви с френологията? Учи ли я, или я остави, да си почива? Наука като френологията изисква наблюдение и сравнение. Трябват постоянни пресявания на фактите. После тия факти трябва да се пробват. Тази година на посятото ще се даде влага и благословение. Орете добре, сейте добре, за да има и добра жетва. Семе ще ви се даде. Ваш верен П.
към текста >>

После тия факти трябва да се пробват.
Глухият в безсмислие, имащият слух, в хармония. Е как върви с френологията? Учи ли я, или я остави, да си почива? Наука като френологията изисква наблюдение и сравнение. Трябват постоянни пресявания на фактите. После тия факти трябва да се пробват. Тази година на посятото ще се даде влага и благословение. Орете добре, сейте добре, за да има и добра жетва. Семе ще ви се даде. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>

15. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август

Но фактът, че тя се направи, показва, че Господ иска да се стори добро на тоя народ.
Един ден, като влезем в Небето, ще дадем първия си концерт. Само че с тия, които ни очакват, не можем да дадем този концерт, защото публиката, която ни очаква, още не е готова. Така ще видите, че някой от вас е тенор, друг е алт, трети – бас, и прочее – четирите основни гласа. Друго – в тази Пръчка вие имате и седемте краски. Тя е продиктувана Отгоре и докато се направи, срещнах много препятствия. Но фактът, че тя се направи, показва, че Господ иска да се стори добро на тоя народ. Господ се интересува за всичките работи на България – и в политическо, и в икономическо, и в материално отношение. И ще видите, че в материално отношение България е по-добре от другите съседни държавици. По-добре е от другите и в други отношения. Например наводнението в Румъния, земетресението в Италия и това, което стана в Турция – подобни катастрофи щяха да станат и в България, обаче тя остана незасегната по благословение Отгоре. И това е в общия план на Небето.
към текста >>

Със своята Любов Той фактически свидетелства, че към цялото човечество Любовта Му е еднаква.
Голов прочете Йоанна 6:53-58. А г-н Дънов най-сетне прочете Псалом 23 и каза: Господ тази вечер изявява тази Любов към вас всичките. Това, което има на трапезата, това е Божественият живот, Божествената Любов, която се влива във всякой. Затова е казано, че даже през всичките мъчнотии Господ е приготвил такава трапеза. Със своята Любов Той фактически свидетелства, че към цялото човечество Любовта Му е еднаква. Затова ние трябва да Му благодарим, защото това е смисълът на Живота от Него и към Него.При преломяването на хляба г-н Дънов между другото каза: Казва Господ56: Аз Съм, който Съм ви водил в миналото, Аз Съм същият, който ще ви води и в бъдещето. Уповавайте се на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения – ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота. Бъдете носители на Светлината57 и с живота си, и с делата си, щото като ги видят хората, да прославят Неговото име.
към текста >>

16. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август

Господ постоянно ви претегля и ще се оправдаете в сърцето си от Него."- Във Веригата няма закон и правило, а единствените неща, които са задължителни, са законите, които се дадоха.Тая пръчка е продиктувана отгоре и докато се направи, срещнах много препятствия, фактът, че тя се направи, показва, че Господ иска да направи добро на този народ.
Ще лягаш и ще ставаш под Моите криле. Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце.Ще Ме призоваваш рано и Аз ще ти отговарям в утринните зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговарям и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите Божествени дарувания.Ще бодърствувам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш името Ми и да не опетниш благодатта Ми.Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, а от жестоко-сърдечието се огорчавам.След всичко това, бъди винаги готов да изпълниш всяка Моя заповед, която ще ти дам.Когато лягаш, когато ставаш, когато ядеш, когато пиеш, каквото и да вършиш, за всичко трябва да благодариш на Бога в сърцето си.Аз съм Господ, Който ще те утвърдя във всичко и мирът ти ще изгрее, както утринното Слънце на живота.Да знаете, че Господ гледа на вас. Слушайте Ме и внимавайте на постъпките си. Господ постоянно ви претегля и ще се оправдаете в сърцето си от Него."- Във Веригата няма закон и правило, а единствените неща, които са задължителни, са законите, които се дадоха.Тая пръчка е продиктувана отгоре и докато се направи, срещнах много препятствия, фактът, че тя се направи, показва, че Господ иска да направи добро на този народ. Господ се интересува за всичките работи на България - в икономическо, политическо и материално отношение. България е по-добре от всички съседни държави. Например движението в Румъния, земетресението в Италия и това, което става в Турция, подобни катастрофи щяха да станат и в България, но тя остана незасегната. Това е общият план на Небето.Трябва да образуваме една добра почва, за да дойдат в България да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да тури почвата - тора, та когато дойдат по-добри духове, да помогнем за тяхното въплощение, та да ги поставим на работа и тогава ще имаме в България по-добри министри, управници, съдии и пр., а за тия, които крадат пари, не се тревожете, тях ще ги оставим тука. Трябва да пребъдваме в една лоза, а вие да сте пръчките.Всичко стои в изпълнението на нещата.
към текста >>

Със Своята любов Той фактически свидетелствува, че към цялото човечество любовта Му е еднаква.
Стоименов прочете от Йоана 14 гл., от 1 go 21 стих. Пеню Киров прочете Първо Коринтяном, 11 гл., от 23 go 24 стих. К. Иларионов прочете Римляном 5:15.Г-н Дънов прочете 23 псалом и каза:- Господ тая вечер се изявява към вас, тая любов се изявява към всички. Това, което има на трапезата, е Божественият живот, Божествената любов, които се вливат във всекиго. Затова е казано, че даже при всичките мъчнотии Господ е приготвил такава трапеза. Със Своята любов Той фактически свидетелствува, че към цялото човечество любовта Му е еднаква. Затова ние трябва да Му благодарим, защото Той е смисълът на живота от Него към Него.При преломяването на хляба се каза следното:- Господ казва: „Аз съм, Който съм ви водил в миналото; Аз съм Същият, Който ще ви води в бъдещето. Уповайте на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моето благоволение. Ще ви упътвам, ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на живота. Бъдете носители на светлина в живота си и с делата си и с живота си да прославите Неговото име.
към текста >>

Но аз зная, че лошите възпоменания не са се огладили във вашите умове, че това е един факт, че ако бих се явила между вас, вие щяхте да ме третирате пак така, както по-преди: щяхте да ме наричате малко смахната, налудничава, която не знае мярка на устата си, говори, дето не трябва, дърдори много, остави глупави протоколи след себе си; говори за неща, за които не трябва да говори, а за които трябва да говори, не говори и пр., и пр.
Но не е въпросът колко голяма работа съм захванала, но колко добре е свършена. Как мислите? В колко души моят образ е останал за всякога? Ето въпросът, който мъчи духовете. Няма ли аз да бъда често пъти разпъвана от вас, като си спомняте често моите погрешки? Но аз зная, че лошите възпоменания не са се огладили във вашите умове, че това е един факт, че ако бих се явила между вас, вие щяхте да ме третирате пак така, както по-преди: щяхте да ме наричате малко смахната, налудничава, която не знае мярка на устата си, говори, дето не трябва, дърдори много, остави глупави протоколи след себе си; говори за неща, за които не трябва да говори, а за които трябва да говори, не говори и пр., и пр. Това е то работата на Казакова! Такива са и вашите работи. Блажени верующите. Вашите работи са както детските кукли пред децата. Няма съмнение, че и вие обичате да се похвалите като мене, често обичате да говорите за себе си като мене, да се покажете пред хората, че сте извършили това и онова нещо, което вършех и аз.
към текста >>

А че това е един факт, явства от туй, че ако аз бях се явила между вас, вие щяхте да ме третирате пак така, както по-преди.
Така мислех и аз, но не е въпросът колко голяма работа сме захванали, но колко добро от нея е свършено. Как мислите, в колко души моят образ е останал за всякога? Ето въпроса, който мъчи духовете. Няма ли аз често да бъда разпъвана от вас, като си спомняте често моите погрешки? Но аз зная, че моите възпоменания не са се изгладили из вашите умове. А че това е един факт, явства от туй, че ако аз бях се явила между вас, вие щяхте да ме третирате пак така, както по-преди. Щяхте да ме наричате или бихте ме наричали „малко смахната, налудничава“, която не знае мярка на устата си, говори дето не трябва, дърдори много, оставя глупави протоколи след себе си, говори за неща, за които не трябвало да говори, а за които трябва да говори, не говори и прочее, и прочее. Това е то „работата на Казакова“. Такива са и вашите работи – да не мислите, че вие вършите много умни работи. Блажени верующите! Вашите работи са както детинските кукли пред децата.
към текста >>

17. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 19 август

Най-важните събития, които има да станат, не може да се кажат положително, защото много работи се отсрочват, понеже фактите не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата - на фактите.Аз не искам да знаете кой съм аз, защото ако искам да бъда известен, ще отворя очите на двама слепи, те ще разправят кой съм.
И ако кавказката раса не приеме, ще стане катастрофално променение - половината от Европа ще потъне в океана, а културата ще се пренесе в Африка. Но през този свят сега иде магнетическа вълна, която ще пречисти всичко негодно и тая вълна ще се пред-шествува от признаци: земетресения, омрази, напасти, злото ще се увеличи, войните, които се готвят, и пр. Но има всичките условия да стане обединение на народа и положението на българския народ е много добро. Влиянията в Европа му съдействуват да се подигне, а именно английското и германското влияние му съдействуват да се подигне. Опасността е, че с подигането на България управляващите ще могат да се заблудят и да го ударят на ядене и пиене, да забравят, че са били 500 години под робство и затова ние работим именно, за да не се повтаря робството.Цар Освободител (Александър //) е бил оръдие на духа, който обединява славянството, той е именно, който му е заповядал и той не можеше да не послуша да не освободи България. Най-важните събития, които има да станат, не може да се кажат положително, защото много работи се отсрочват, понеже фактите не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата - на фактите.Аз не искам да знаете кой съм аз, защото ако искам да бъда известен, ще отворя очите на двама слепи, те ще разправят кой съм. Добре, да ви явя кой съм, но ако се подигне едно гонение, колко от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви туря на хлъзгава почва. Аз избягвам това, познавам душата на българския народ и не искам да му създавам карма. Исус Христос се изяви на еврейския народ, но Го не приеха и си навлякоха карма. Аз не искам да създавам карма на народа.
към текста >>

За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много работи се отсрочват, понеже фактите не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на фактите.
Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно съдействат му германското и английското влияние, за да се той повдига. Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят, като го ударят на ядене и пиене, и да забравят, че са били петстотин години под робство. Затова именно ние работим – да се не повтаря робството. Царят-освободител98 е бил оръжие на Духа, който обединява славянството. Той е именно, който му заповядва, та той не може да не се вслуша и да не освободи България. За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много работи се отсрочват, понеже фактите не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на фактите. Не искам да знаете кой именно съм аз, желанието ми е други да говорят за това. Не искам да бъда известен. Ако искам това, ще отворя очите на двама слепи хора99 и те ще разправят кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви турям на плъзгава почва, избягвам това.
към текста >>

18. Учителя дава Трите закона на Веригата на събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата)

За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много работи се отсрочват, понеже фактите не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на фактите.
Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно съдействат му германското и английското влияние, за да се той повдига. Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят, като го ударят на ядене и пиене, и да забравят, че са били петстотин години под робство. Затова именно ние работим – да се не повтаря робството. Царят-освободител98 е бил оръжие на Духа, който обединява славянството. Той е именно, който му заповядва, та той не може да не се вслуша и да не освободи България. За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много работи се отсрочват, понеже фактите не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на фактите. Не искам да знаете кой именно съм аз, желанието ми е други да говорят за това. Не искам да бъда известен. Ако искам това, ще отворя очите на двама слепи хора99 и те ще разправят кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви турям на плъзгава почва, избягвам това.
към текста >>

19. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

А че това е тъй, свидетелствува от факта, че всички почти пътници при потъването пяли духовно-религиозни химни и песни — обстоятелство, което показва, че духът у тях съзнава заслугата им да потънат.
Момъкът станал свещеник, оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който тоже сега се развратява и много скъпо коствувало на бащата. Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме. И после: когато някой человек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички вообще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме. Така, когато „Титаник“ потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо като са се молили, пак потъваха? Защото заслужаваха, ще кажа аз. А че това е тъй, свидетелствува от факта, че всички почти пътници при потъването пяли духовно-религиозни химни и песни — обстоятелство, което показва, че духът у тях съзнава заслугата им да потънат. Виждаме, че в онзи момент се е родило и заработило съзнанието. Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши. И когато сполети някого някое нещастие и роптае, тоже греши. Ние, които вървим в истината, не трябва да роптаем, когато дойде нещастието; също както Исус Христос казва: „Благодарим Ти, Господи, че си се утаил от мъдрите и си се открил на младенците и глупавите.“ И действително, мъдростта на света прилича на мехур, който щом надуем, унищожава се. Когато хората започнат да ви хвалят, съветвам ви: молете се на Господа да ви избави от изкушение.
към текста >>

Например, сега, ей сега на, Христос е между вас и за мен това е факт.
В това отношение ние трябва да бъдем като старовременните пророци, които не са ходили само с вяра, а са ходили с виждане. И ако ние вървим като тях, ще казваме: „Аз познавам Господа, защото Го виждам.“ Значи, ние можем да имаме едно по-реално съприкосновение. Да. Вярното е, че Христос в едно такова събрание като нашето може да се появи и вие да Го видите, само че това сега още не може да стане. Вие постоянно думате: „Искаме да видим“, но ако искате да видите, трябва да се нагласите също както се нагласява един инструмент, та като дойде, да засвири със същите тонове и вибрации. С други думи, Неговите трептения трябва да изтърпят вашите и обратно. Например, сега, ей сега на, Христос е между вас и за мен това е факт. По скоро бих се усъмнил в моето физическо съществуване, отколкото че Той ей сега присъствува тук. При все това, ето вие не можете да го видите, та да бъдете всички Негови ученици. Той ще бъде с вас и ще ви помага през годината. Това, което желаете, аз ще съдействувам да ви се даде. Всички следвайте Божествения път, изпълнявайте волята Божия и всички ваши желания и стремежи ще се осъществят.
към текста >>

20. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

Най-подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително, факт, стойте настрана.
Кирил и Методий сте пратени били да просвещавате този народ, обаче, като по-рано — както ви вече и казах — сте били в Египет, от гдето сте усвоили тамошната мъдрост, пренесли сте последната между този народ, смесили сте я с неговите разбирания, пориви и влечения и ето — станало е нещо като миш-маш. Вашето състояние е състоянието на блудния син, описано в Писанието, но при все това Христос ви вика именно в сегашното ваше състояние и иска да възстанови миналото ви. И вие няма да се чудите, че прави това, понеже имате задължение чрез вашия подпис, който се съхранява много грижливо от Бялото Братство. Ето защо вие трябва сега да започнете от основа. Аз имам връзки с вас; не искам да ви разправям какви, но ще кажа, че и аз имам своето задължение, което ще видите само когато се върнем назад. Най-подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително, факт, стойте настрана. Нищо няма мое. Всичко това, което гледате, е на Братството, а други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето. Само когато вие се подигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят. Аз действувам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права. И Христос иде, за да примири человечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините.
към текста >>

21. Писмо на Учителя до Елена Иларионова, София

Вие ще се съгласите с Мен от самите факти на опитността.
Аз чета и по това, което за другите няма смисъл. Всеки человек едновременно пише и по две писма. Едното, което всъщност предава състоянието на духа му, а другото, което предава негова външен изглед. Едното е оригинал, който като се превежда на физически език под образа на букви, слогове, думи, предложения губи от своята оригиналност и същина. Но все таки преводът е за предпочитане пред нямане на оригинала. Вие ще се съгласите с Мен от самите факти на опитността. Вие бихте се радвали за какъвто и да е К. превод от букви, слогове и думи отколкото да чакате негов оригинал. Оригиналите малцина ги четат и мъчно достъпни са. Те винаги се складират в обширните человешки библиотеки и добре се пазят и не се поверяват комуто и да е. Нека Господ всекиму да дава живот и здраве, че той сам да си превежда оригиналите и да ги пуща в обращение, че да му се радват неговите близки.
към текста >>

22. Учителя - Слово за 1913 година, София

Може да проверите и друг един факт в живота, а именно: забележете, че има много пияници в обществото, но никой нищо не им казва, докато пиянствуват, никой не говори, че не правят добро.
Ако човек работи заедно с Господа, тогава, да. Но един ученик може да работи със своя учител само когато има постоянни съобщения с него.Тия ангели, които са напуснали едно време Небето, те разбират много добре окултните закони, а за уверение на това ще видите, че когато у вас се зароди една благородна мисъл, те веднага турят противоположна мисъл. Например кажете в себе си: „Ще реша да следвам Господа." Те веднага съобразяват и ви казват: „Чакайте де, остарейте, поправете положението си и тогава с успех ще сторите това." Вие често пъти веднага възприемате техните внушения и заприличвате в такива случаи на онзи младеж, който решил редовно да се черкува, среща го дяволът и го разубедил да прави това, понеже бил още млад, а черкуването мязало само на старите хора Обаче като остарял, този младеж тръгнал на черква и дяволът му казал: „Сега вече си стар, седи у дома си, па си почивай, тая работа е за младите."Сега въпросът е защо тия ангели се стараят да отклонят хората от пътя Господен? Това е много ясно, като знаете, че когато имате добър слуга, вие искате да го задържите у вас. Защо? За да ви слугува. Може да проверите и друг един факт в живота, а именно: забележете, че има много пияници в обществото, но никой нищо не им казва, докато пиянствуват, никой не говори, че не правят добро. Щом обаче някой пияница се реши да следва Господа, ще се награкат да го убеждават, че не е тоя правият път. Питам сега: Где бяха тия хора по-рано? Но тия хора са същите, които го караха по-рано да пиянствува.Да, няма момент в живота, когато тия ангели да не могат да обсебват и да препятствуват. Интригите, крамолите, ежбите, това не са човешки работи, защото човек не е толкова развратен. Кой докара румъните?
към текста >>

23. Учителя възвестява началото на новата епоха на Водолея и обявява 22 март за официален празник на Бялото братство

На състоялия се в един голям салон в София празник, Учителя казва: „Днес аз уреждам празника на нашето общество и ви съобщавам следния реален факт: днес, в Невидимия свят, Светлите невидими духове също празнуват.
3. Спомени на Елена Иларионова През 1914 г. Учителя тържествено отбелязва едно събитие, което оказва огромно въздействие, не само на цялото съвременно човечество, но ще продължи да определя съдбините на идните поколения, за хилядолетия напред. На 9 март (22 март н.ст.) Той за първи път организира тържествено честване на духовната Нова година (което по-късно става традиция на Братството). Ала този път това не е просто поредната Нова година, а началото на една Нова епоха в човешката история – ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ. На състоялия се в един голям салон в София празник, Учителя казва: „Днес аз уреждам празника на нашето общество и ви съобщавам следния реален факт: днес, в Невидимия свят, Светлите невидими духове също празнуват. Там празнуват, защото всички членове на Черната ложа са изгонени, изхвърлени от астралния свят. Астралният свят е вече очистен от ангелите на тъмнината, от членовете на обществото на Сатаната. Но всички те са слезли тук, на земята, както когато се измита втория етаж на една двуетажна сграда, всичкият боклук от втория етаж пада на първия, на долния етаж. Това става и сега. Броят на адептите на Черната ложа на земята е вече чувствително увеличен."
към текста >>

На състоялия се в един голям салон в София празник, Учителя казва: „Днес аз уреждам празника на нашето общество и ви съобщавам следния реален факт: днес, в Невидимия свят, Светлите невидими духове също празнуват.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА През 1914 г. Учителя тържествено отбелязва едно събитие, което оказва огромно въздействие, не само на цялото съвременно човечество, но ще продължи да определя съдбините на идните поколения, за хилядолетия напред. На 9 март (22 март н.ст.) Той за първи път организира тържествено честване на духовната Нова година (което по-късно става традиция на Братството). Ала този път това не е просто поредната Нова година, а началото на една Нова епоха в човешката история – ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ. На състоялия се в един голям салон в София празник, Учителя казва: „Днес аз уреждам празника на нашето общество и ви съобщавам следния реален факт: днес, в Невидимия свят, Светлите невидими духове също празнуват. Там празнуват, защото всички членове на Черната ложа са изгонени, изхвърлени от астралния свят. Астралният свят е вече очистен от ангелите на тъмнината, от членовете на обществото на Сатаната. Но всички те са слезли тук, на земята, както когато се измита втория етаж на една двуетажна сграда, всичкият боклук от втория етаж пада на първия, на долния етаж. Това става и сега. Броят на адептите на Черната ложа на земята е вече чувствително увеличен."
към текста >>

24. Учителя изнася беседата 'Беседа за празника на пролетта'

Най-важният фактор за една душа е възкресението.
Мнозинството не схващат важността на днешния ден, но за някои ще остане паметен, защото днес се приключва една епоха и се започва друга, нова. Някои може да кажат: "Защо? " - Защото, ако през тук минеше знаменит композитор и дадеше един концерт, мнозинството ще е на работа. Някои от присъстващите ще се възхитят, а за ония, които разбират от музикалното изкуство, ще е един знаменит ден. Понеже поканените на царската сватба не се отзоваха на поканата, то царят каза на слугите си да поканят где кого намерят по улиците (поканените сме ние) и понеже дошлите не са облечени със сватбарски дрехи, то Господарят на сватбата ще им приготви сватбарските дрехи. Най-важният фактор за една душа е възкресението. Който опита ябълката или крушата, само той я познава. Така е и с възкресението. Всичко, което мислим и чувстваме, не е истинският живот, защото ежедневно се мени. В човека има три неща, които се лъжат и нас излъгват. То са: вкусът, сърцето и интелектът, защото с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си - някои от които ни причиняват неприятности; интелектът, който ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания.
към текста >>

25. Тодор Гълъбов започва да стенографира неделните беседи от Словото на Учителя.

На състоялия се в един голям салон в София празник, Учителя казва: „Днес аз уреждам празника на нашето общество и ви съобщавам следния реален факт: днес, в Невидимия свят, Светлите невидими духове също празнуват.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА През 1914 г. Учителя тържествено отбелязва едно събитие, което оказва огромно въздействие, не само на цялото съвременно човечество, но ще продължи да определя съдбините на идните поколения, за хилядолетия напред. На 9 март (22 март н.ст.) Той за първи път организира тържествено честване на духовната Нова година (което по-късно става традиция на Братството). Ала този път това не е просто поредната Нова година, а началото на една Нова епоха в човешката история – ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ. На състоялия се в един голям салон в София празник, Учителя казва: „Днес аз уреждам празника на нашето общество и ви съобщавам следния реален факт: днес, в Невидимия свят, Светлите невидими духове също празнуват. Там празнуват, защото всички членове на Черната ложа са изгонени, изхвърлени от астралния свят. Астралният свят е вече очистен от ангелите на тъмнината, от членовете на обществото на Сатаната. Но всички те са слезли тук, на земята, както когато се измита втория етаж на една двуетажна сграда, всичкият боклук от втория етаж пада на първия, на долния етаж. Това става и сега. Броят на адептите на Черната ложа на земята е вече чувствително увеличен."Тази е годината, в която Учителя държи първата публична беседа – неделната беседа „Ето човекът" от 16.03. (29.03.) – една седмица след отбелязване началото на епохата на Водолея.
към текста >>

26. Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа

Една мома никога не може да се омъжи, ако люби всички момци; трябва да избере едного и да каже: „Това е моят свят.“ Та и в живота този факт е също тъй верен – вие трябва да имате само един Господ.
Сега ще ви говоря за Бога, не като за същество, както казват философите, отвлечено, разпръснато из пространството, което не знаете къде е, а за онзи Господ, за Когото проповядвам, Който мисли за нас, Който наблюдава постъпките ни, изправя, поправя, наказва, облича, съблича – кара да се раждаме и умираме. Що е умиране? Господ прави операция, вижда, че вие ще изгубите много, съкратява процеса на вашия живот: „За да не направи повече дългове, вземете му капитала, който Съм му дал, времената не са сега благоприятни, оставете го за друго време, доведете го при Мен.“ И в този процес ние мислим, че светът ни е забравил. Но ако светът ни е забравил, Господ мисли за нас. А светът трябва непременно да ни забрави. Една мома никога не може да се омъжи, ако люби всички момци; трябва да избере едного и да каже: „Това е моят свят.“ Та и в живота този факт е също тъй верен – вие трябва да имате само един Господ. Има много богове в света, които ще искат да ви приберат; но вие трябва да намерите вашия Бог, с когото можете да живеете, да се развивате, богатеете. Писанието казва: „Бог не е само на Небето, Той живее в сърцата на смирените.“ Следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца – като ви набият или ви счупят краката, да кажете: „Няма какво да се прави.“ Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете: „Ние се смирихме.“ Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, добро, да съзнаете и кажете: „Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам! “ А сега всеки един прави следното: всички проповядват Евангелието и все света оправят; но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: „А, там не може! Половината, виж, можем да дадем, но всичкото – не.“ Като дойде до силата, казват: „Ти не можеш да разполагаш с всичката ми сила.“ Ала когато се намираме в нужда, искаме и Го молим да ни ръководи и помогне.
към текста >>

27. Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици

Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,1ез ех1гетИез зе ЮисНепГ, т.е.
Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, покойната Блаватска, полк. Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища. Необходими разяснения. Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител г. Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,1ез ех1гетИез зе ЮисНепГ, т.е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи... Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че и тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомня известната формула на един български „държавник": „с Вас, след Вас, за Вас, винаги... под Вас" (цитираме пак от в. „Мир", 1909 г.). В тая статия „подпредседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията има задача да не събаря, а да изгражда и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията".
към текста >>

Тия кратки цитати из статия и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е.
Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една От обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг... " И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен вестник", орган на Синода -Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статия и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, те-ософските попове (бивши православни дякони) се защитават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...)! Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. За това те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използват своите синекурни длъжности (т.е.
към текста >>

28. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август

То е факт.
Вие може да си послужите с тях, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налеете ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне, тъй щото и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не можете да я задържите във вашите стари форми. Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот и забогатява неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи. То е факт. Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви. Ще се върна към стария живот." Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин. Например, някой станал набожен и казва: „Ще се моля по три пъти на ден", но в какво седи формата, обърнете внимание дали това не е едно външно изявление, дали си станал по-снизходителен, по-учтив. То е формата наистина.
към текста >>

29. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август

- Бих желал някой да каже мнението си върху тия факти.Г.: - Аз да кажа.
И като излезете на дневна светлина, колко хубави работи има да видите там - ще научите как да се обичате. Като излезете из своя затвор, ще научите закона на любовта. И в новата епоха ще говоря пак за любовта. Сега ни оставят, докато се разпукат вашите стари мехове.След беседата Учителят покани, който има. да зададе някой въпрос.Г. Н.: - На какво се дължи тази дисхармония в много семейства, мъжът и жената не могат да се търпят, какво би трябвало да се направи, за да може да се въдвори любов и щастието? - Бих желал някой да каже мнението си върху тия факти.Г.: - Аз да кажа. На първо място редки са случаите да се женят благодарение на искрена любов между двете страни, понеже се женят от съображения: или че момата е богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй и онуй. Благодарение на тия неща двамата се хипнотизират, съединяват се и виждат, като поживеят малко, грешката, която са направили, и не могат да се търпят. Церът е, както тя, така и той би трябвало да помнят, че на този свят няма човек съвършен, че всеки има недостатъци и като гледат философията на нещата, да могат да бъдат снизходителни и да могат да гледат само добрите страни, като съзнават, че във всеки едного има добродетели, които трябва да се ценят, и по такъв начин могат да балансират отношенията и да има хармония между две същества.Учителят: - Ще отговоря с един въпрос. Когато дойде един господин във вашата къща и иска гостоприемство, какво трябва да правите? Най-напред ще му приготвите баня, да се измие и вчеши, че тогава ще го турите вкъщи.
към текста >>

30. Димитър Голов завършва земния си път.

Факти, закони, прнципи, 00К 3.03.1943
Проявление НБ, 24.01.1943 г. 12. Боев, Б. Акордиране на човешката душа, т. I, имаме дом неръкотворен, София, 1999. 13. Дънов, П. Факти, закони, прнципи, 00К 3.03.1943 14. Списание „Духовна култура“, кн. 11-12 от януари 19 22 г., с. 38 15. „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее“ Състав. Вергилий Кръстев. т. II.
към текста >>

31. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, Варна

Онова, което фактически става, то е волята Божия.
Вашата проектирана обиколка до Кюстендил ще принесе своята полза. Вий идете без да вземате във внимание резултатите. Изложете работата ясно и останалото оставете на Господа на Силите да стори онова, което е Нему угодно. Аз ще ви съдействувам. Нека Любовта, Вярата, Надеждата да пълнят вашите сърдца. Онова, което фактически става, то е волята Божия. Моя поздрав на сестра ви Грозданова и на другите приятели. В. В. Ж. К. В. О. (Свещеният подпис) П. К. Дънов Варна 7.II.1918 г.
към текста >>

32. Писмо на Учителя до Стефан Тошев, Варна

Но в живота онова, което фактически става, е най-доброто.
Вий сторете всичко, що се отнася до вас, а Ний ще ви помогнем да се уредят всичките ви работи по най-добрия път, който е за доброто на вашата душа. Дръжте дълбоко мисълта в себе си: първом Царството Божие и Неговата правда, всичко друго ще ви се приложи. Домашния ви въпрос да ви не смущава. Времето с всичко се справя. Идеята ви за Трявна не е лоша. Но в живота онова, което фактически става, е най-доброто. Изпращам ви наряда за 9 март, който може да извършите и на първия ден на Великден. Препишете си го и го дайте и на Г-жа Ватева. Ако двама с В. Ватева намерите някой подготвени в Русе, може да им го дадете да го изпълнят. Ако не, да остане само за двама ви.
към текста >>

33. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Но че слънцето със своята светлина и топлина е извор на живот в цялата природа, а и за человека, и този живот и тези енергии идат от Бога чрез слънцето, това за разумните хора е неоспорим факт.
Тази слънчева енергия, тази животворна сила използуваме ние, последователите на Бялото Братство, не само в България, но и в другите държави, при хубаво време, от 22 март, до 22 юний всяка година. Това се прави и по-късно, само че слънчевата енергия няма това възходяще влияние върху нас, хората, както е през пролетта. Ние излизаме, гдето има условия и на по-високи места, и освен че посрещаме изгрева на слънцето и използуваме неговите енергии, но правим и своите гимнастически упражнения с песни и музика, и се радваме на живота, здравето и благата, които Бог ни дава чрез нашия честен труд. Някои наивници мислят, че ние се кланяме на слънцето. Не, ние не допускаме, че в XX век ще има хора в Европа, които да се кланят на слънцето, като на Бог. Но че слънцето със своята светлина и топлина е извор на живот в цялата природа, а и за человека, и този живот и тези енергии идат от Бога чрез слънцето, това за разумните хора е неоспорим факт. Сега за никого не е тайна, че много болни, слаби, ранени, оздравяват по-лесно при слънчевата светлина, и г.г. лекарите не изпущат случая да препоръчват използуването на тази целебна сила от своите болни. Какво по-хубаво от поговорките: „Рано лягай, рано ставай", „Рано пиле, рано пее"? Не съдържат ли тези народни поговорки дълбока мъдрост? -Да!
към текста >>

Четири важни фактори има, които трябва да се знаят и приложат във физическия живот, ако искаме да бъдем здрави, силни, жизнерадостни, духовно богати и щастливи.
Ако преди 20-30 години се кажеше някому, че цветовете на слънчевия спектър влияят върху психическото състояние на човека, щеше да се смее. Но днес ние виждаме, че червеният цвят се използува в медицината като възбуждающ, синият и виолетовият, като успокоящи и пр. Значи, неща, които са като принципи в природата и се знаят, и използуват от духовните хора, постепенно се откриват и от науката! Ето защо, ултравиолетовите лъчи на слънцето, които са най- целителните при изгрева, ние всички разумни хора трябва да ги използуваме. Нека и тия, които имат слабо зрение, използуват изгрева на слънцето и да видят чудотворното влияние на слънчевите лъчи, и върху очите си. Четири важни фактори има, които трябва да се знаят и приложат във физическия живот, ако искаме да бъдем здрави, силни, жизнерадостни, духовно богати и щастливи. Това са: храната, водата, въздухът и светлината. Да знаем, какво да ядем, колко да ядем и как да ядем. Да знаем, какво да пием, колко да пием и как да пием. Да знаем, как и кога да дишаме. Да знаем, кога и как да използуваме слънчевата светлина - това е една цяла наука.
към текста >>

Боргман за дейността на медиума Бредиф; след факта, че знаменитият медиум Паркер сам се е смял над спиритизма и го наричал вечна глупост (разбира се след като си създал от спиритизма завидно състояние) след заключенията на комисията под председателството на проф.
Освен това отделната личност (микрокосмоса), в която се отражава микрокосмоса, не изчерпва и не запълва живота на обществото, защото последното не е агрегат на отделни единици, а живо цяло.' Капиталните статии във „Всемирна летопис" са резултат от творческата игра на фантазията, която по научна канава създава цветисти модели. „Всемирната летопис" в подобни капитални статии свидетелствува за „мъчното и непосредственото общение с обитателите на невидимия мир". Можеме ли да подкрепиме „Всемирна летопис", като знаем, че всички видения са или лъжа, или визионерство, или двойно зрение, или полусъзнателно действие? След разкритията на проф. Боргман за дейността на медиума Бредиф; след факта, че знаменитият медиум Паркер сам се е смял над спиритизма и го наричал вечна глупост (разбира се след като си създал от спиритизма завидно състояние) след заключенията на комисията под председателството на проф. Менделеев, можеше ли още да твърдим, че спиритизма е нещо сериозно, че той не е чисто и просто едно суеверие? Сложността на контролните апарати е пречила на действията на медиумите, не защото е била израз на явно недоверие, а защото е определяла тяхната ценност и истинност. Как ще обясни „Всемирна летопис" действията на медиумите братя Пети, англичани, чиято специалност била да създават капки от течност? Защо капките се появяват над листа, ако той лежал на масата и под него, когато той бил поставен над главата им? Защо тези капки не се появявали, когато устата им били завързани или между листа и устата поставяли друг предмет?
към текста >>

Просвещение, което дойде да подкрепи хубавата инициатива, дадоха повод да се изнесат в печата ценни мисли по въпроса за духовното състояние на народа и за наложителната нужда, час по-скоро и с всеобщо участие на всички културни фактори в страната, да се започне в широк замах системна християнизаторска работа сред народа, а особено сред учащата се младеж.
1923), с. 8 - рубрика „Из печата " „Общ повик за повече морал и възпитание. Християнизиране на народа и младежта." Инициативата на Църквата да се започне християнизиране на младежта и епохалното окръжно на г. министъра на Нар. Просвещение, което дойде да подкрепи хубавата инициатива, дадоха повод да се изнесат в печата ценни мисли по въпроса за духовното състояние на народа и за наложителната нужда, час по-скоро и с всеобщо участие на всички културни фактори в страната, да се започне в широк замах системна християнизаторска работа сред народа, а особено сред учащата се младеж. В обсъждането на тези въпроси взе участие не само духовният, но и светският печат. „Народен страж" (1 .XII. 1923) изнася издаденото по този повод окръжно послание на св. Софийския митрополит, в което се казва: „От все сърце благодарим Богу, че ни снабди с такъв министър на Народното Просвещение, който със своето прозорливо държавничество не само съзна нуждата от религиозно-нравствена просвета на младежта, но искрено заработи за нея и даде на дело своята подкрепа".
към текста >>

- представляват вече един обществен въпрос, сериозността на който, като че недостатъчно се преценява от отговорните фактори.
„Една епидемия на теософски мистицизъм може да обхване даден народ също така, както и отделна личност, когато тежко общонародно изпитание е раздрусало психиката на масите, без да имаме още на лице признаците на масово израждане. Точно това преживяваме ние днес. Лишенията и претърпяните нещастия през войната, обезверяването на слабите натури в идеалите на нацията, всичко това направи значителна част от нашето общество податливо на теософския мистицизъм. И той се разрастна за няколко години до такива размери, че ако някой ни бе казал това преди войната, ние бихма го взели за твърде наивен. Масовото разпространение на мистицизма у нас под разни форми - теософия, дъновизъм (бяла или черна магия) и пр. - представляват вече един обществен въпрос, сериозността на който, като че недостатъчно се преценява от отговорните фактори. Побеседвайте с един дъновист или теософ и ще видите, че българските обществени въпроси не го интересуват. С България може да става каквото ще. Него го интересува живота само дотолкова, до колкото ще може да го използува за предполагаемото лично духовно усъвършенствуване. Между хората той влиза главно, за да изпълни едно повеление отгоре: да търси и привлече нови жертви на мистицизма. Идеята за братството между народите отива у тях до една детско- наивна крайност, която на днешния век много лесно може да погребе - един народ, особено нашия.
към текста >>

За да се счита обаче достатъчно назрял, той трябва фактически да е скъсал вече и с християнството, под маската на което става първоначалното привличане на последователи.
След подготвителния период начинающия ще стане действителен ученик, ако докаже, че чрез изучаване на отделни книжки и главно чрез „медитация" се е убедил вече в теософските истини. А самата медитация всъщност не е друго, освен типична метода на самовнушението. Начинающият три пъти на ден ще си повтаря многократно поръчаните изречения, ще се мъчи да ги възприеме и най- после самовнушението му втълпява като истина всичко, каквото му е поръчано. Щом узрее по този начин слушателят, неговият прям началник, подначалникът на групата докладва на по-горния началник. След още други проверки, кандидатът ще може да бъде допуснат до тържествена клетва - оттук нататък той е само оръдие за разпространение на теософията. За да се счита обаче достатъчно назрял, той трябва фактически да е скъсал вече и с християнството, под маската на което става първоначалното привличане на последователи. Сега вече той трябва да подпише декларация, че се е убедил какво Мория, един индиец, който и сега живее нейде из Хималаите, стои по-високо от Христа. А Кришнамурти, който в момента се намира във Виена, се признава за втория месия, в който е влязъл духът на Христос и го довел на земята, за да довърши на наши години мисията му. Избранниците на теософията трябва сега да напрегнат всички сили, за да превземат умовете на хората, да превземат обществото и разчистят триумфалния път на Кришнамурти. Във всяка тяхна книжка се подканват те да считат това като първа своя длъжност. И те фанатически изпълняват заповедите - теософията е днес в пълна офанзива срещу обществото за насочването му в „правия път" на израждането.
към текста >>

Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава.
Стоян Михайловски, в брой 6 от 12.IV. т.г. на в. „Лъча", между другото пише: „В една сказка, държана завчера пред няколкостотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя. Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства (к.н.) против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Вероотстъпничеството, като не е пощадило нашите университетски среди, логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничеството води към родоотстъпничество. А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме итруфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! " И властите - духовни и мирски мълчат.
към текста >>

Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава.
1926), с. 1-2 Стоян Михайловски I. В една сказка държана завчера (6 април 1926 г.) пред няколкостотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя. Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Едно време няколко министерства, министерството на просветата, министерството на войната и пр., препоръчаха за школските библиотеки едно списание озаглавено „Естествознание"; в самите страници на това списание намираме наставления, давани на провинциални учители в Айтос или Карнобат - как да подкопават и оборват религиозните влечения и идеи у народните маси. Сега преди няколко месеца излезе брой единадесети от една книжовна колекция озаглавена „Натур-философско четиво". Тая книжка се опълчва против всичките твърдения на пневматологията и проповядва груб монизм. Разбира се, тая колекция от вероотстъпнически книжки е тоже смогнала да се сдобие с одобрението и препоръката на министерството на просветата. Да продължаваме ли?
към текста >>

Нека напомниме само още един факт - едно колосално подиграване с вярата от страна на един бивш министър, сега професор.
Едно време няколко министерства, министерството на просветата, министерството на войната и пр., препоръчаха за школските библиотеки едно списание озаглавено „Естествознание"; в самите страници на това списание намираме наставления, давани на провинциални учители в Айтос или Карнобат - как да подкопават и оборват религиозните влечения и идеи у народните маси. Сега преди няколко месеца излезе брой единадесети от една книжовна колекция озаглавена „Натур-философско четиво". Тая книжка се опълчва против всичките твърдения на пневматологията и проповядва груб монизм. Разбира се, тая колекция от вероотстъпнически книжки е тоже смогнала да се сдобие с одобрението и препоръката на министерството на просветата. Да продължаваме ли? Нека напомниме само още един факт - едно колосално подиграване с вярата от страна на един бивш министър, сега професор. Този господин преди две-три години писа във вестник „Политика", че ако дяволът беше разгромил божествените сили, ний в сегашни времена щяхме да чествуваме дявола като светец. Да, българската държава е атеистична - и съзнателно атеистична. Ако стане нужда ний ще докажем това си твърдение със стотини доказателства - подчертаваме думата стотини. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Та може ли да бъде другояче?
към текста >>

Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай.
Знайно е, че студентите няколко пъти проявиха своето презрение към всяко родолюбие и народовеличание - например когато освиркаха пеенето на Шуми Марица и пр. Да, вероотстъпничество води към родоостъпничество. За да се уверите изучете духосложението на хора като Минкова - автора на покушението в „Св. Неделя", а така също на хора като всемирния скиталец, бахтотраж и всеотрицател Манолов, убиеца на Милева. Минков и Манолов имаха обичай да изговарят богохулни думи колчем биваха нещо ядосани. Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай. Също така мисля аз и за това, което зовеме родно място, понеже всяка родина е част от вселената". ...И тъй, български бащи и майки поверяват децата си на нашите професори за да украсят техния ум, разум и разсъдък с драгоценни научни и морални качества - за да образуват в тях воля крепка и благ характер - за да насадят в техните души светите начала на благомъдрието и благовъзпитанието. А се намира за университетските сфери един професор, който се провиква: „- Каква душа ще гиздиме и труфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! "
към текста >>

Движение - то е геометрически факт: никаква връзка не е възможна между тоя геометрически факт и това що виждаме да става или да се показва в душата - нежност, съчувствие, любов, желание, радост, възторг, надежда, тъга, безнадежност и пр.
Не! Духът за подвижност, чрез подвижности в подвижност ли живее? Не! Наопаки, между дух и движение има пълна несъвместимост, пълна противоположност. Мисъл, чувства, дух - или, с една дума, душа - нямат нищо общо с ония качества на плътта, които наричаме преместене, промяна на пребиване, промяна на сфери и среди, промяна на живелище. Движение - то е геометрически факт: никаква връзка не е възможна между тоя геометрически факт и това що виждаме да става или да се показва в душата - нежност, съчувствие, любов, желание, радост, възторг, надежда, тъга, безнадежност и пр. Факти веществени и явления душевни - не само нямат никакво подобие и никаква прилика помежду си - но са работи абсолютно хетерогенни. Прочее, разкапването на тялото не повлича изчезване на душата. Свържете заедно или съчетайте два предмета имащи някакво сходство или сродство помежду си; с повече или по-малко мъчнотяия, вий ще спомогнете да ги разедините отново. Това разединение бива още по възможно когато се касае за разнародни неща. Е добре, смъртта не е нищо друго освен раздяла на два разнородни организма.
към текста >>

Факти веществени и явления душевни - не само нямат никакво подобие и никаква прилика помежду си - но са работи абсолютно хетерогенни.
Духът за подвижност, чрез подвижности в подвижност ли живее? Не! Наопаки, между дух и движение има пълна несъвместимост, пълна противоположност. Мисъл, чувства, дух - или, с една дума, душа - нямат нищо общо с ония качества на плътта, които наричаме преместене, промяна на пребиване, промяна на сфери и среди, промяна на живелище. Движение - то е геометрически факт: никаква връзка не е възможна между тоя геометрически факт и това що виждаме да става или да се показва в душата - нежност, съчувствие, любов, желание, радост, възторг, надежда, тъга, безнадежност и пр. Факти веществени и явления душевни - не само нямат никакво подобие и никаква прилика помежду си - но са работи абсолютно хетерогенни. Прочее, разкапването на тялото не повлича изчезване на душата. Свържете заедно или съчетайте два предмета имащи някакво сходство или сродство помежду си; с повече или по-малко мъчнотяия, вий ще спомогнете да ги разедините отново. Това разединение бива още по възможно когато се касае за разнародни неща. Е добре, смъртта не е нищо друго освен раздяла на два разнородни организма. Подир тая раздяла, всеки от двата организма се съобразява със законите на своето естество - тялото влиза в нови физически съчетания - душата, целокупна и неповредена продължава своето неизменно и ненарушимо битие посред всесветовната еволюция на вещества и твари.
към текста >>

Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището?
Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н. На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата. Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището? Преди да отговори на тоя въпрос, г. Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните. Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара. Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери.
към текста >>

Нека след този факт - а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяванието й след смъртта на тялото има безброй - ония, които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят.
Според некролога, издаден от семейството му, той, преди да издъхне, е казал следните думи, които ясно свидетелствуват за неговото пробудено съзнание и висша духовност: „Каква промяна чудна, приятна! По-рано беше тежко, непоносимо, а сега приятно, леко. Видях, че ще мога да съществувам, живея. Това е то, което не се тълкува с думи". Нека след този факт - а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяванието й след смъртта на тялото има безброй - ония, които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят. За да не сме голословни ето и самата статия. ПО АДРЕС НА ЕДИН БЕЗДУШЕН ПРОФЕСОР „Зорница", Г. 46, бр. 17 (28.IV.1926), с. 4
към текста >>

Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,les extremites se touchent", т.е.
8 (VI-IX. 1926), с. 190-191- рубрика „Вести" Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител, г. Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,les extremites se touchent", т.е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи...Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомнюва известната формула на един български „държавник": „с Вас, след Вас, за Вас, винаги...под Вас" (цитираме пак от в."Мир", 1909 г.). В тая статия „подпреседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията" има за задача не да събаря, а да изгражда (к.н.) и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията". Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях.
към текста >>

Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е.
Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се есражавал на най-предните позиции (к.н.), той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една от обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг". И по нататък: „Ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази преписани от „Църковен вестник", орган на Синода - Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...). Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. Затова те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използуват своите синекурни длъжности (т.е.
към текста >>

Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната.
Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната. Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес.
към текста >>

Ето фактите:
Но за да се уверят и четците ни по какъв начин се е действувало от тия лица в случая, ние публикуваме тук по-важните документи, от датите и съдържанието, на които става явна преднамереността на осуетеното вече посегателство върху „Всемирна Летопис", това най-ценно по предмета си списание в България. Тройката: проф. д-р Ст. Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следователно че и самият той е „бездушен", Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение и Никола T. Балабанов, началник на бюрото за културните учреждения при същото Министерство, са обрисувани в тия документи такива, каквито са. Ето фактите: 22.1 С писмо под N 28264от 5.XI.1925 г. подписаноот началника на бюрото Н. Т .Балабанов, до редакцията се съобщава: „Умолява се редакцията да изпрати в Министерството по един екземпляр от последната и предпоследната година на списанието за рецензиране. Ако редакцията не направи това в 10 дневен срок, препоръката и одобрението на списанието ще бъдат отменени."
към текста >>

Независимо от факта, че по времето на издаването на това окръжно съществуваше министерска криза и следователно, то не е издадено със знанието и съгласието на титулярния министър, но и лицето, което го е подписало като главен секретар, е превишило властта си, точно определена в чл.
Въз основа на чл. 215 п.п. 1-3 от закона за административното правосъдие, моля да отмените горното окръжно предписание, защото е издадено от лица, които са превишили властта си, не са спазили съществените законни форми в случая и са нарушили изрични предписания на закона. Така, от обжалвания акт се вижда, че той е подписан от главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, някой си Ал. Радославов, и преподписан от началника на бюрото за културните учреждения. Независимо от факта, че по времето на издаването на това окръжно съществуваше министерска криза и следователно, то не е издадено със знанието и съгласието на титулярния министър, но и лицето, което го е подписало като главен секретар, е превишило властта си, точно определена в чл. 11 от закона за Народното Просвещение. Според яЬното разпореждане на тоя член, главният секретар, като шеф на канцеларията, е властен да бди за вътрешния ред и правилното действие на разните служби в Министерството, да председателствува административния съвет, да върши само в кръга на административните служби всичко, що му възложи министърът, и да замества последния по всички текущи въпроси, когато той отсъствува от столицата, но няма власт да издава от името на министерството окръжни предписания, като предметното, които засягат правата и интересите на трети лица, без специално за това пълномощие от отговорния министър. Въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрована фирма (Държ. вестник бр. 170, 920) е било одобрено и препоръчано от Министерството още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание главният секретар при същото Министерство не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му.
към текста >>

Това бе толкова по-необходимо, защото трябваше да се мотивира и с някакво фактическо основание издаването на въпросното окръжно, за да видя и аз, като редактор на това списание, и многобройните му най-интелигентни и с будна любознателност четци, кои са ненаучните и антисоциални мисли и твърдения в него, които са продиктували неговото забраняване за всичките училища в България.
особения за това правилник), според която учебниците и учебните помагала (каквито са книгите и списанията за прочит), преди да се одобрят или не одобрят, трябва да се рецензират от вещи по предмета лица и въз основа на такава рецензия Министерството издава окръжно предписание за одобрението на дадено печатно произведение или за отменение на одобрението. Такава рецензия биде направена през 1919 г. за сп. „Всемирна Летопис", аз внесох исканата такса за възнаграждение на рецензентите и докладчика на комисията, последната, наречена тогава „Просветителен комитет", одобри и препоръча списанието. По същия начин и сега законът задължаваше главния секретар и н-ка на бюрото да подложат на нова рецензия същото списание, щом са счели за нужно, по повод или без повод, да добият някои знания и осветления по съдъръжанието му. Това бе толкова по-необходимо, защото трябваше да се мотивира и с някакво фактическо основание издаването на въпросното окръжно, за да видя и аз, като редактор на това списание, и многобройните му най-интелигентни и с будна любознателност четци, кои са ненаучните и антисоциални мисли и твърдения в него, които са продиктували неговото забраняване за всичките училища в България. При убеждението, че списанието „Всемирна Летопис", четирите годишнини от които тук прилагам и което е препоръчано и от другите М-ства, трябва да се счита за гордост на българската литература, защото в него намират място научните трудове на такива всесветски знаменитости като проф. Айнщайн, сър Оливер Лодж, д-р Рудолф Щайнер, Камил Фламарион и мн. др., и в което са дадени биографиите, портретите и резюме на ученията почти на всички стари и нови окултисти и мистици, начиная от Питагора (с неговите „Златни стихове") до най-новото време, любопитно би било - но, главно, необходимо, защото е от важен обществен интерес - да се види, кой би бил тоя български „учен", който би разкритикувал техните открития и учения, и би изказал мнение да се забрани разпространението им между нашата учаща се младеж. Но господата, подписващи окръжното, са нарушили и предписанието на чл. 8 от Закона за нар.
към текста >>

Първото оплакване следва да се признае за основателно, понеже се оправдава както от фактическа страна, така и от законна гледна точка.
Тъжителят - 1-во Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София - обжалва окръжното предписание под N 33168 от 26.XII.1925 г. издадено от Министерството на Народното Просвещение, е което се отменява одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис", орган за висша духовна култура, под уредбата на Иван Толев - дадени с окръжното му N 30006 от 13.XII.1919 г. и се забранява за напред разпространяването на това списание между учениците и абонирането на училищните библиотеки, Той иска отменението на това предписание по следните съображения: 1) защото главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, който го е подписал и издал, е бил превишил властта си, точно определена в чл. 11 от Закона за Народното Просвещение, според която той не е имал право да издава такова предписание. 2) Защото предписанието е било издадено без да бъде сезиран с него компетентния административен съвет при Министерството и 3) Защото не е била направена предварително рецензия на списанието, която да е оправдавала издаването на окръжното. Първото оплакване следва да се признае за основателно, понеже се оправдава както от фактическа страна, така и от законна гледна точка. И наистина, от обтъженото окръжно предписание е видно, че то е издадено от главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, подписано е от него и приподписано от Началника на бюрото при същото Министерство. Вижда се още, че със същото предписание, като се отменяват по-раншните одобрение и препоръка на списанието „Всемирна Летопис", дадени от Министерството на Народното Просвещение, изрично се забранява за напред разпространяването на това списание между учениците, както и абонирането на училищните библиотеки за него. Обаче, съгласно чл. 11 от закона за Народното Просвещение, който определя властта на главния секретар при Министерството, този последният не е имал право, по силата на дадената му от закона власт, да издаде, в случая, въпросното предписание.
към текста >>

съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действуващия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Нар. Просвещение.
Терзиев, А. Стойчев, Ст. Русев, Д. Ив. Харбов, П. Друмев С това решение, с което 11 души съдии от Върх. Адм. съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действуващия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Нар. Просвещение. Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306, ал. II и 431 от Наказателния закон). 24. Препис на едно чудовищно „мнение" А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст.
към текста >>

Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение", пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции.
Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306, ал. II и 431 от Наказателния закон). 24. Препис на едно чудовищно „мнение" А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение", пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции. Ето дословно това чудовищно „мнение": Препис: До Господина Началника на бюрото за културните учреждения и фондовете при Министерството на Просвещението. Тук Уважаеми Господин Началник, Преди известно време с N 28888 ми се изпратиха няколко книжки от сп.
към текста >>

Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични.
След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание характеризира порядките у нас (год.Ш, кн. VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента". Както се вижда „Вс. Л." не се занимава само с окултизъм, но използува своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на управление ще може да я оправи. Заключение. Използувайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс. Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични. Същото списание се е турило в услуга (навярно тук презрения жълт метал не е играл никаква роля...) на съветската агитация, която се прокарва под една хитра, скрита форма. (Каква гнусна клевета! Б.Р.) Министерството на Просветата, струва ми се, трябва не само да оттегли препоръката на това списание, но да обърне вниманието и на другите Министерства, които, изглежда, са били също тъй подведени да го препоръчат. Необходимо е да се привлече върху туй списание вниманието и на онези държавни органи, които са натоварени да бдят върху противодържавните агитации.
към текста >>

2. Разбира се, за такива „учени" като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни „области", но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти.
Айнщайн, Оливир Лодж, проф. Шарл Рише, пок. Камил Фламарион, пок. Желе, Габриел Делан, Артър Конан Дойл, г-ца Дикинсън и мн. др. Само че тия опити са недостатъчни за ума и способностите на Консуловци. 2. Разбира се, за такива „учени" като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни „области", но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти. 3. Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява. А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4. Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои" и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е.
към текста >>

И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта.
Тоя пасаж продължава така: „учителят...няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето". И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители". От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол" тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво Министерство? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчано, а преследвано?
към текста >>

От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище.
При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето". И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители". От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол" тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво Министерство? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчано, а преследвано? 7. Консуловци са се загрижили и за обществото, което щяло да стане, поради „Всемирна Летопис", безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости". Та има ли по-дръзка нелепост оттази, казана от проф. Консулов?
към текста >>

По този начин днес са запазени много важни факти.
В сп. „Духовна култура" списание за религия, изкуство и наука, явяващо се като безплатна притурка на „Църковен вестник" в кн. 11 и 12 от 1922 г. - София, от стр. 31 започва статията „Дънов и неговото учение" от Димитър Ласков, за да докаже какво представлява Петър Дънов и неговите последователи, той публикува документи при разпитите на свидетелите, на полицията и столичния градоначалник. По този начин днес са запазени много важни факти. Ето един от тях. На стр. 41 са публикувани показанията на Иван Толев. Ето защо ги поднасяме тук. „Духовна култура", кн.
към текста >>

1. За Иван Толев при различни случаи са поместени факти от различните застъпени автори в „Изгревът".
учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова се фанатизирали, че замишлявали да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори. Друго нема какво да кажа. (п.) Ив. Толев - Показанията съм писал сам. 28. Иван Толев в „Изгревът" 1. За Иван Толев при различни случаи са поместени факти от различните застъпени автори в „Изгревът". Тук ще цитираме последователно по томове: I. том, стр. 197 „Разказ за мършата" II. том, стр. 286 „Всемирна летопис"
към текста >>

Но това бе факт, на който и аз бях свидетел.
Примери безчет. Та комунистите се явиха като Бич Божий и раздадоха своето възмездие. Всички участници от Школата 1922-1944 г. наблюдаваха с ужас и с уплаха, че точно комунистите се явиха да раздадат Божията Правда на Учителя Дънов. И не се примиряваха с това. Но това бе факт, на който и аз бях свидетел. Неоспорим факт! Трета част са негови врагове, воювали срещу Него десетилетия, но накрая ла живота си се обръщат и стават Негови последователи. Такъв случай е проф. Стефан Консулов. След 9.IX.1944 г., той е премахнат и свален като професор, работи като работник и идва времето, че става спиритист, убеждава се, че има Невидим свят и накрая става последовател на Учителя Дънов.
към текста >>

Неоспорим факт!
Та комунистите се явиха като Бич Божий и раздадоха своето възмездие. Всички участници от Школата 1922-1944 г. наблюдаваха с ужас и с уплаха, че точно комунистите се явиха да раздадат Божията Правда на Учителя Дънов. И не се примиряваха с това. Но това бе факт, на който и аз бях свидетел. Неоспорим факт! Трета част са негови врагове, воювали срещу Него десетилетия, но накрая ла живота си се обръщат и стават Негови последователи. Такъв случай е проф. Стефан Консулов. След 9.IX.1944 г., той е премахнат и свален като професор, работи като работник и идва времето, че става спиритист, убеждава се, че има Невидим свят и накрая става последовател на Учителя Дънов. От враг става последовател.
към текста >>

34. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

Как вижда нещата, не зная, но фактите са налице.
Никой нищо не му е писал и никой в София не знае за нашето заминаване за Сините камъни. Никой нищо не знае за нашето заминаване и решение. Чудно нещо! Ние тръгваме инкогнито." - „Възможно е, казах аз, но Учителят прочете това на небето." Тримата братя се замислиха, но повече не можахме да си кажем дума, защото влакът потегли. Те останаха да си мислят, но и аз, като се качих на софийския влак, продължих усилено да мисля върху думите и постъпките на Учителя. Как вижда нещата, не зная, но фактите са налице. Отде и как е придобил това знание, тази наука, къде е следвал тази педагогическа школа и тъй майсторски прилага нейните методи, не зная, но аз, като малък учител в обществото, се възхищавам от тях и се уча. Много знания има, но знае и да мълчи. Мълчи, но и с мълчанието говори. Влакът се движи, спира и пак потегля и аз си мисля, и неусетно стигнах София. Слязох от влака и тихо, полугласно си казах: Така е, да знаеш много, но да знаеш и да мълчиш: да говориш, но да знаеш кога да говориш и колко да говориш.
към текста >>

35. Учителя образува 'Класът на добродетелите'. Търново, 22 август 1920

Падането всякога произтича от факта, че когато физическия свят се изгуби равновесието, човек пада.
В тукашното училище ученикът щом изгуби вяра, че може да се учи, той свършва със себе си. Всеки ученик, който изгуби вярата си, той свършва със своето учение. Сега аз ще ви дам три правила, три метода, чрез които може да се пазите. защото в света младите са изложени на големи мъчнотии; не само младите, старите. Стават падания. Падането всякога произтича от факта, че когато физическия свят се изгуби равновесието, човек пада. Същото е и в духовния свят. И тук, когато човек изгуби своето равновесие, пада. Това равновесие крие в три велики сили — в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Щом човек действа хармонично, никога не пада, но щом изгуби равновесие между ума, сърцето и волята, става падане. А във всяко падане се произвежда страдание.
към текста >>

36. Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'

Ако той е лицемер, лицемерието трябва да има белези, но тогава закон трябва да има, факти трябва да има, де му са белезите?
Между вас не е имало един спор разумен, тъй да сте го обмислили разумно. Трябва да кажете: „Иди да кажеш на брата си, че пътят, по който върви, не е добър“. И ти ще му кажеш. А пък тия духове друго съветват. Казват: „Този виждаш ли го, този лицемер“. Ако той е лицемер, лицемерието трябва да има белези, но тогава закон трябва да има, факти трябва да има, де му са белезите? Ако е лош, като лош той трябва да има и други белези. По този алхимически закон искам сега да започнете едно пресяване, вътрешно пресяване. Астрономите, когато наблюдават небето, избират тихи пощи, когато няма никакво вълнение на въздуха. Тогава наблюдението е най-хубаво. И ние когато правим известни наблюдения, времето трябва да бъде тихо.
към текста >>

Ние ще знаем факта, че каквото имаме сега, то е Божествено, и да започнем да ги използваме така, както Божественият закон го иска.
За тази връзка има много методи в Евангелието и в окултизма: за пробуждането на Божественото има разни методи. Сега всинца трябва да се сдружим, да работим за Господа. Някои казват: Да напуснем своите работи и да идем да работим за Бога. Не, да знаем, че всичко в света е негово. Всичко, което ние притежаваме, то е негово. Ние ще знаем факта, че каквото имаме сега, то е Божествено, и да започнем да ги използваме така, както Божественият закон го иска. Туй е новото схващане. Сега казват: „Туй е моето учение“. Тези мисли са Божествени, в Бога са били и който и да е ги изказал, ние казваме: Туй е Божествено и го прилагаме. Който и да ги е казал, без разлика. Онези, които са готови вече, да излезнат из своите пашкули навънка, да оставят мястото си, след вас ще дойдат други, те на серии вървят.
към текста >>

37. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение.
Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците своя официоз „Църковен вестник" („Църковен вестник", бр. 22,23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата" УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа.
към текста >>

Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения.
Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели.
към текста >>

със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност.
Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство. Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес".
към текста >>

Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много.
Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар.
към текста >>

38. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте.
Те много се лъжат. Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина. Пентаграма постоянно извира, излъчва се светлина, която със своите лъчи се разпространява. Защо? -- Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултни сили действат в него. Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили."(17) Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си.
към текста >>

39. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение.
Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13). 2. ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа.
към текста >>

Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения.
Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели.
към текста >>

със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност.
Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство. Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес".
към текста >>

Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много.
Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар.
към текста >>

40. Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'

Това е факт - видим и неоспорим!
И тогава всички биха разбрали как стоят нещата. А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено, докато са живи на земята. Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен. А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет.Е, разбрахте ли защо Учителят даде песента "Писмото" и защо днес никой не иска да я пее? Някои не я знаят, а на други не им изнася. Това е факт - видим и неоспорим! Изгревът - Том 1 7_03 Защо Учителят даде песента "Писмото"? НЕСТОР ИЛИЕВ Бележка: Годината на даване на "Писмото" и събитието, предизвикало това писмо, не може да бъде 1926, тъй като в снимката на писмото се вижда ясно написана дата: 14 януари 1923 г. ? Спомен на Елена Андреева
към текста >>

Това е Светлината на физическия свят, това е Царството на фактите.
А Божествените идеи от Света на Истината се намират в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика представлява Пътя на Школата. Ето, това означават трите изречения на Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез живота на ученика, изпълняващ Волята на Великия Учител Беинса Дуно. Това са три изречения, три окултни формули от три свята: Света на Любовта, Света на Мъдростта и Света на Истината. "Когато Любовта царува, смут не става". Това е Светлината на физическия свят, това е Царството на фактите. "Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава". Това е Виделината. Това е Духовният свят, Царството на Духовните Закони. "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее". Това е Славата на Бога.
към текста >>

41. Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх

Аз ще ви приведа само един факт, няма да ви кажа истината.
Сега какво забелязах, над нас имаше облаци, като започнахме да четем за истината, те се премахнаха, значи от горе се радват. Един човек, който иска да каже истината, той трябва да се моли и не да обиди човека, но да каже: "Мене ми е много мъчно, но принуден съм, братко, аз нямам предвид да те унижа в сърцето си, но трябва да ти кажа истината." Трябва да бъдем служители на Бога. Няма по-лошо от това да няма кой да ви помага! Брат Стойчев: Понеже говорим за истината, искаме да знаем, ако може да знаем истината, дали има вина у нас, че тази година не можа да стане съборът? Аз ще ви приведа само един факт, няма да ви кажа истината. Аз трябва да си помисля дълго време може ли да ви кажа истината и дали ще ви ползува, и е ли волята Божия? Ще ви кажа сега само един факт. Миналата година един брат каза: "Този събор замяза на сбор." И Господ каза: "Идущата година няма да имате никакъв събор." Този направил погрешка, туй станало, онова станало, всички тъй мислехте. Има някои неща, които за вас много са важни, а на Господа на ум Му не идват. Щом е сбор, от вас зависи.
към текста >>

Ще ви кажа сега само един факт.
Трябва да бъдем служители на Бога. Няма по-лошо от това да няма кой да ви помага! Брат Стойчев: Понеже говорим за истината, искаме да знаем, ако може да знаем истината, дали има вина у нас, че тази година не можа да стане съборът? Аз ще ви приведа само един факт, няма да ви кажа истината. Аз трябва да си помисля дълго време може ли да ви кажа истината и дали ще ви ползува, и е ли волята Божия? Ще ви кажа сега само един факт. Миналата година един брат каза: "Този събор замяза на сбор." И Господ каза: "Идущата година няма да имате никакъв събор." Този направил погрешка, туй станало, онова станало, всички тъй мислехте. Има някои неща, които за вас много са важни, а на Господа на ум Му не идват. Щом е сбор, от вас зависи. Събирание между Бога и вас трябва да има. Трябва да имате едно вътрешно преживяване.
към текста >>

Аз може да ви говоря отвън, но ако Господ не ви говори, всичко е безполезно, ако вие не отворите сърцето си отвътре... Сега туй е един факт, туй не е истината.Брат Стойчев: Значи този брат е изразявал едно течение в Братството?
Миналата година един брат каза: "Този събор замяза на сбор." И Господ каза: "Идущата година няма да имате никакъв събор." Този направил погрешка, туй станало, онова станало, всички тъй мислехте. Има някои неща, които за вас много са важни, а на Господа на ум Му не идват. Щом е сбор, от вас зависи. Събирание между Бога и вас трябва да има. Трябва да имате едно вътрешно преживяване. Аз може да ви говоря отвън, но ако Господ не ви говори, всичко е безполезно, ако вие не отворите сърцето си отвътре... Сега туй е един факт, туй не е истината.Брат Стойчев: Значи този брат е изразявал едно течение в Братството? Да. Втори факт. Казват. "Първите отидоха на втори план, а последните дойдоха напред." Знаете ли, ние може да ограничим Господа със своята неблагодарност. Изборът не е мой, аз правя, каквото ми кажат. Вие казвате: "Учителят всичко може да направи." Не е така. Този свят е на Бога.
към текста >>

Да. Втори факт. Казват.
Има някои неща, които за вас много са важни, а на Господа на ум Му не идват. Щом е сбор, от вас зависи. Събирание между Бога и вас трябва да има. Трябва да имате едно вътрешно преживяване. Аз може да ви говоря отвън, но ако Господ не ви говори, всичко е безполезно, ако вие не отворите сърцето си отвътре... Сега туй е един факт, туй не е истината.Брат Стойчев: Значи този брат е изразявал едно течение в Братството? Да. Втори факт. Казват. "Първите отидоха на втори план, а последните дойдоха напред." Знаете ли, ние може да ограничим Господа със своята неблагодарност. Изборът не е мой, аз правя, каквото ми кажат. Вие казвате: "Учителят всичко може да направи." Не е така. Този свят е на Бога. Тази сестра, дето се е ударила (сестра Граблашева падна от един камък сутринта при отиване към Черни връх) - Господ казва всички да поправите вашия живот.
към текста >>

42. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември

Тези два пола в света са фактори на цялата еволюция.
Те са вътрешни състояния. На тях няма да обръщате внимание. Ако нямаш разположение, например, гневен си, постави си гърба на слънцето, нищо няма да изгубиш. В каквото положение и да се намираш, отправи ума си към Бога, все таки 50% положението ти ще се подобри, в каквото положение и да се намираш. Сега разбира се трябва да се организират учениците и ученичките взаимно да си помагат. Тези два пола в света са фактори на цялата еволюция. Не мислете, че вие като имате едно ниско схващане за жената, ще може да харосате. Или една жена, която храни най-ниски мисли за мъжа, ще може да се повдигне. Жената, това е един принцип, който съществува и си има своите права и своите задължения. Мъжът, това е принцип, който си има също своите права и задължения. Следователно на мъжа и жената трябва да се дадат законните права, подобающето.
към текста >>

43. Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас

Тя само констатира фактите, само ги наблюдава, и според това, което вижда, така и бележи.
За да изпита какво се крие вътре в гънките на вашата душа, какво се крие в гънките на вашия ум, в сърцето ви, за да види туй, което вие сте скрили, за да разбере какви пориви имате и какво може да стане от вас, Природата създава в градината си най-прекрасни плодни дървета и ги окичва с плодове от разни качества. Ще те пусне в тази градина и ще внимава кой плод ще вземеш. Ако имаш висок идеал и намериш най-хубавия плод, тя ще каже: „Ето едно мое умно дете.“ И веднага ще отбележи в своята книга: „От теб човек може да стане.“ Но домързи ли те да се качиш горе, тя има друго мнение за теб. Сега, тоя плод на дървото трябва да е най-добрият. Може да ти коства живота, за да го вземеш, но ако ти се качиш и го откъснеш, Природата ще каже: „Смело е това дете, взема най-хубавото.“ Но ако туй дете погледне нагоре и каже: „Кой ще се качва сега“, след туй погледне долу да види дали не е паднала една круша и после посегне от близките клони да си вземе, тя казва: „Това е едно от забравените деца, от него човек няма да стане.“ Сега, забележете всички, Природата гледа само на вашите вътрешни стремежи. Тя само констатира фактите, само ги наблюдава, и според това, което вижда, така и бележи. Следователно, ако тя е отбелязала най-хубавото за вас, причина за тази бележка сте вие. И ако тя е хроникирала нещо, което не ви препоръчва добре, причина сте пак вие. Тя не е турила нито повече, нито по-малко. Тя е отбелязала просто факта и от този факт тя изважда своите заключения. Сега кои са тия заключения, които ще повлияят на вашия живот?
към текста >>

Тя е отбелязала просто факта и от този факт тя изважда своите заключения.
Може да ти коства живота, за да го вземеш, но ако ти се качиш и го откъснеш, Природата ще каже: „Смело е това дете, взема най-хубавото.“ Но ако туй дете погледне нагоре и каже: „Кой ще се качва сега“, след туй погледне долу да види дали не е паднала една круша и после посегне от близките клони да си вземе, тя казва: „Това е едно от забравените деца, от него човек няма да стане.“ Сега, забележете всички, Природата гледа само на вашите вътрешни стремежи. Тя само констатира фактите, само ги наблюдава, и според това, което вижда, така и бележи. Следователно, ако тя е отбелязала най-хубавото за вас, причина за тази бележка сте вие. И ако тя е хроникирала нещо, което не ви препоръчва добре, причина сте пак вие. Тя не е турила нито повече, нито по-малко. Тя е отбелязала просто факта и от този факт тя изважда своите заключения. Сега кои са тия заключения, които ще повлияят на вашия живот? Те са вашият избор – този, който вие сте направили.Аз ще ви приведа един малък пример за пояснение на тази идея с една египтянка, която се наричала Елтамар. Тя била дъщеря на най-бедния селянин в Египет, но била много умна и интелигентна, добродетелна и много скромна. Когато тя постъпила в училището, запитал я нейният учител: „Ти ще се ожениш ли, или девица ще останеш? “ Тя казала: „Аз имам само един идеал на Земята.
към текста >>

44. Упражнение от Учителя, дадено на 11 ноември

Например, един съвременен физиолог, като изучава червените и белите телца в кръвта, изпуща ги из предвид в известно отношение, като важни фактори в кръвта, а оттам и в човешкия Организъм.
Всяка сутрин ще правите упражнение и за ритмично бодене (по 5 минути). С тези упражнения ще помогнете на организма си за възстановяване на равновесието в нервната си система и премахване дисхармонията, която съществува във вас. Вие може да се запитате: Защо именно чрез движенията ще се възстанови хармонията в организма ни? Всички движения в природата, положителни и отрицателни, са строго определени. Те почиват на известни закони, за това в тях има дълбок смисъл. Например, един съвременен физиолог, като изучава червените и белите телца в кръвта, изпуща ги из предвид в известно отношение, като важни фактори в кръвта, а оттам и в човешкия Организъм. Съвременните учени не са изучили още напълно ролята на червените кръвни телца.
към текста >>

45. Излиза първият брой на сп.'Житно зърно'

Той ги насърчи като ги остави сами да си решат въпроса за организацията.Тук трябва да споменем и един друг факт.
Така работеше Георги Марков. Беше човек на идеята. Но това списание просъществува кратко време и спря, поради липса на купувачи и средства.Друго е важното, че около тях се групираха млади братя." Идеята за едно братско списание даде Георги Марков. А един ден както се бяхме събрали на масата и пиехме чай каза: „Ще го наречем „Житно зърно". След това отидоха при Учителя, споделиха идеята с Него. Той ги насърчи като ги остави сами да си решат въпроса за организацията.Тук трябва да споменем и един друг факт. Боян Боев през 1922-1923 г.. пристигна от провинцията на Изгрева. Него го бяха погнали от Панагюрище, където беше учител, а по-късно бе уволнен от гимназията в Свищов и той се прибра в София с подрязани крила, без пенсия. Тогава имаше такъв закон, че ако човек има определен стаж и години като учител без да има навършена възраст може да се пенсионира. А него го уволниха дисциплинарно няколко месеца преди навършването на 15-годишен трудов стаж , без никаква издръжка. Тук на Изгрева той дойде с идеята да издава едно списание по образец на Рудолф ЩайнеровИтб издания в Германия или по образец на „Всемирна летопис", където той участваше със статии.
към текста >>

46. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка

Учителят изнася в своите беседи явно всички факти и закони, но след това той започва да говори със символи и беседите му са по-трудни за разбиране и приложение.
Застава на катедрата и започва да изнася беседата „Да им дам живот". Няма никаква следа в гласа му, говора и походката от боледуването. Той изобилно прелива изобилно в нас новата живителна сила, която тече през него. Това е неговият втори живот. До 1936 г. Учителят изнася в своите беседи явно всички факти и закони, но след това той започва да говори със символи и беседите му са по-трудни за разбиране и приложение. Те са определени главно за онези ученици, които се пробуждат от изминалата голяма Голгота на Братството.******** На следващата 1937 година палатката на Учителя се построи по-горе, на сегашното й място и до нея братята правят 72 стъпала. Един ден от лагеруването Ангел Вълков и Тодора Тодорова започват да строят своята палатка над тази на Учителя. Става голяма буря, която събаря няколко палатки, усилва се и има опасност да отнесе целия лагер. Учителят казва на стоящите до него Иван Антонов и Цеко Матов веднага да свалят палатката на Ангел и Тодора, за да не пострадат всички. За минута тя е свалена.
към текста >>

47. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември

Можете да работите колкото искате, но ако другият фактор, Господ, не вземе участие, труда ви е загубен.
Уредете Божията работа и Господ ще оправи вашата работа! Вие не можете да оправите вашата работа. Това само Бог може да стори. Вие служете на Господа, а оставете и той ще оправи вашите работи! Работите двама, орете, сеете, завършите вашата работа, но после ви трябва дъжд. Можете да работите колкото искате, но ако другият фактор, Господ, не вземе участие, труда ви е загубен. Търговец сте - също. Ако спазвате правилото, аз ще ви помогна, но ако не го спазвате, благословение няма да имате. Абсолютно искрени, чисти. Извинения не приемаме. За нас важи свършванието на работата, а не времето кога си дошъл и си започнал работата - може и сутрин, и обед, и вечер.
към текста >>

48. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 2 септември

Отвън ще се явят, ще дойдат други фактори и ще тръгне в насока на федерирането.
Европейските държави ще се стремят да се разсипят икономически и стопански.В България, болшевизма има две течения: едно буржоазно болшевишко- то е съвременният фашизъм и пролетарско болшевишко. Те са двете течения най- силни сега.- „По приложение на закона за защита на държавата към нас ще има ли? "Учителят: Ние сме принципално за Любовта, защото тя е, която ще оправи всичко. Правителството ще се раздели - те ще станат едни против други - на дележ и ще се разкапят от самосебе си. те усещат и казват - и едните и другите - ние ще дойдем един ден при вас, затова и ни казват: „Вие поне се пазете чисти" - искат с това да имат едно чисто гнездо.Македонците в Сговора са против него. Отвън ще се явят, ще дойдат други фактори и ще тръгне в насока на федерирането. Сега ще бъдете зрители и ще се подготовлявате за събора идущата година, а сегашните ще видите, дали ще издържат до идущата година! Вие гледайте да създадете нещо - всеки от вас да създава нещо, да проявявате своята енергия. Например братя от провинцията искат да вземат една градина за обработвание - да не им отнема всичкото време. Братя с братя не се сдружавайте за търговия, а с външни се сдружавайте. От тях поука ще почерпите.
към текста >>

49. Атентатът в катедралната църква „Света Неделя“ – история и факти

„Света Неделя“ – история и факти
Атентатът в катедралната църква „Света Неделя“ – история и факти Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света. Извършен е на 16 април 1925 г., 16 ч. Атентатът в „Света Неделя“ – история и факти Атентатът в „Света Неделя“ – история и факти Историята за може би един от най-големите атентати в България започва в ранната привечер на 14 април 1925 година, когато народният представител от Демократическия сговор Константин Георгиев е убит.
към текста >>

Атентатът в „Света Неделя“ – история и факти
Атентатът в катедралната църква „Света Неделя“ – история и факти Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света. Извършен е на 16 април 1925 г., 16 ч. Атентатът в „Света Неделя“ – история и факти Атентатът в „Света Неделя“ – история и факти Историята за може би един от най-големите атентати в България започва в ранната привечер на 14 април 1925 година, когато народният представител от Демократическия сговор Константин Георгиев е убит. Надали тогава някой си е и помислил дори, че това ще бъде началната страница на една трагична история, а именно атентатът в църквата “Света Неделя” в София, извършен на 16 април 1925 година. Погребението на депутата е определено за 16 април в 15 часа в храма “Света Неделя”, където се очакват да дойдат хора от най-висшата класа – множество офицери, войници, висши чиновници, част от министрите и Негово величество цар Борис III. Тук е моментът да отбележим, че това е и замисълът на атентаторите – да бъдат събрани на едно място възможно най-много влиятелни политически фигури, за да бъдат премахнати.
към текста >>

Атентатът в „Света Неделя“ – история и факти
Атентатът в катедралната църква „Света Неделя“ – история и факти Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света. Извършен е на 16 април 1925 г., 16 ч. Атентатът в „Света Неделя“ – история и факти Атентатът в „Света Неделя“ – история и факти Историята за може би един от най-големите атентати в България започва в ранната привечер на 14 април 1925 година, когато народният представител от Демократическия сговор Константин Георгиев е убит. Надали тогава някой си е и помислил дори, че това ще бъде началната страница на една трагична история, а именно атентатът в църквата “Света Неделя” в София, извършен на 16 април 1925 година. Погребението на депутата е определено за 16 април в 15 часа в храма “Света Неделя”, където се очакват да дойдат хора от най-висшата класа – множество офицери, войници, висши чиновници, част от министрите и Негово величество цар Борис III. Тук е моментът да отбележим, че това е и замисълът на атентаторите – да бъдат събрани на едно място възможно най-много влиятелни политически фигури, за да бъдат премахнати. Затова по-рано казахме, че трагедията започва още на 14 април.
към текста >>

50. Беседа на Учителя пред ръководителите. Събора в Търново, 1925 г. Втори ден - 24 август.

Теоретически казвате не, но фактически го вършите тъй - давате овцата.
На вълка трябва да дадете една овца. Но ще кажете: „Имам ли право аз да дам овца на вълка? " Вие как постъпвате в такъв случай? Ще кажете: „Нямаме право". Теоретически казвате не, но фактически го вършите тъй - давате овцата. Сега ще ви дам друг пример. Аз искам да възпроизведа една ябълка и посаждам няколко семена от нея. Вие ще кажете: „Защо да изгният тия семена в земята". А пък аз казвам: Ако едно семе от посетите в земята поникне, то компенсира жертвата на ябълката. В този пример аз изнасям само мъчнотиите.
към текста >>

51. Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Седми ден - 29 август

от Йоана и 25 беседа: „Ръката съблазнява".„Моята цел е да ви обърна внимание на факта, че между нас и живата природа всякога трябва да има съгласие.
Благословен Господ Бог наш (песен).3. Отче наш.Лозинка: „Блажени миротворците, защото синове Божии ще се нарекат".Четиво за през деня: 22 гл. от Матея; 7 гл. от Марка; 17 гл. от Лука; 1 гл. от Йоана и 25 беседа: „Ръката съблазнява".„Моята цел е да ви обърна внимание на факта, че между нас и живата природа всякога трябва да има съгласие. Станете ли сутрин, между вас и живата природа трябва да има съгласие. Туй трябва да бъде за вас един основен закон. За пример, като станете сутрин и не ви върви в работата, не сте разположени духом, какво трябва да направите? - Първата работа, която ви предстои, е да възстановите съгласието между вас и живата природа. Да бъдете свързани с живата природа - това е идеята, която трябва да възкръсне в ума ви.Първо упражнение: Изнесете ръцете настрани и десния крак надясно.
към текста >>

52. Учителя дава музиката на песента 'Писмото'

Това е факт - видим и неоспорим!
И тогава всички биха разбрали как стоят нещата. А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено, докато са живи на земята. Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен. А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет.Е, разбрахте ли защо Учителят даде песента "Писмото" и защо днес никой не иска да я пее? Някои не я знаят, а на други не им изнася. Това е факт - видим и неоспорим! Изгревът - Том 1 7_03 Защо Учителят даде песента "Писмото"? НЕСТОР ИЛИЕВ Бележка: Годината на даване на "Писмото" и събитието, предизвикало това писмо, не може да бъде 1926, тъй като в снимката на писмото се вижда ясно написана дата: 14 януари 1923 г. ? Спомен на Елена Андреева
към текста >>

Това е Светлината на физическия свят, това е Царството на фактите.
А Божествените идеи от Света на Истината се намират в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика представлява Пътя на Школата. Ето, това означават трите изречения на Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез живота на ученика, изпълняващ Волята на Великия Учител Беинса Дуно. Това са три изречения, три окултни формули от три свята: Света на Любовта, Света на Мъдростта и Света на Истината. "Когато Любовта царува, смут не става". Това е Светлината на физическия свят, това е Царството на фактите. "Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава". Това е Виделината. Това е Духовният свят, Царството на Духовните Закони. "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее". Това е Славата на Бога.
към текста >>

53. Построяване на Салона на Изгрева

И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона.
Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие". Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на салона. Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на благодарност, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога. Те не бяха забравени. Но по-късно бяха забравени от нас и от онези, които десетилетия наред слушаха Словото на Учителя. И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона. Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо. Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал. Тогава аз употребих много усилия, за да издиря и подредя техните имена. Разбира се, че и много братя и сестри са помагали при строежа. Но - едно е да помагаш, а съвсем друго е да строиш.
към текста >>

54. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август

И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона.
Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие". Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на салона. Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на благодарност, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога. Те не бяха забравени. Но по-късно бяха забравени от нас и от онези, които десетилетия наред слушаха Словото на Учителя. И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона. Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо. Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал. Тогава аз употребих много усилия, за да издиря и подредя техните имена. Разбира се, че и много братя и сестри са помагали при строежа. Но - едно е да помагаш, а съвсем друго е да строиш.
към текста >>

55. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август

И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона.
Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие". Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на салона. Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на благодарност, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога. Те не бяха забравени. Но по-късно бяха забравени от нас и от онези, които десетилетия наред слушаха Словото на Учителя. И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона. Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо. Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал. Тогава аз употребих много усилия, за да издиря и подредя техните имена. Разбира се, че и много братя и сестри са помагали при строежа. Но - едно е да помагаш, а съвсем друго е да строиш.
към текста >>

56. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Този факт за Омир трябва да се провери дали е верен.
Те трябва да бъдат слънчеви типове. Трябва да имат влияние и от Луната, но ако им Влияе само Луната, не могат да бъдат поети. Или могат да бъдат, но ще излязат извън реалното, В областта на фантазията. Хората на изкуството - поети, музиканти, художници - се раждат такиВа. Шекспир е употребявал 15 000 думи, Милтън - 10 000, а Омир - 40 000. Този факт за Омир трябва да се провери дали е верен. То е голямо богатство! Мъчно се чете „Илиада"-та, и един грък даже мъчно може да я чете. В нея има дълбоки символи. Трябва да прочетете Ведите - епичните произведения на Индия. Те са хубави.
към текста >>

57. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли

И ние констатираме този факт винаги, когато ни дойдат на гости мили сестри.
При нас е нощувала нашата духовна сестра Деметра. Хубава и много мила сестричка - студентка в Музикалната академия. Тя живее в града. За по-удобно нощува при нас. В такава вечер почти във всяка от малките къщурки на Изгрева има гости.Учителя веднъж каза: „Аз мога да направя вашите стаи широки". И ние констатираме този факт винаги, когато ни дойдат на гости мили сестри. Колко ни е широко, и просторно, и удобно. Това е той, това е Любовта.Пътуването е удобно. Струва ми се, че летим с невидими крила. Автомобилите остават доста назад по прашното шосе, а ние вече пъплим по склоновете на Рила. Зоват ни приказни върхове.
към текста >>

58. Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов

Независимо от факта, че е писана назад във времето и, може би, езикът й не звучи особено актуално днес, все пак тя е важен исторически документ.
„Философски преглед” от 1929г. Излиза през 1930г. в книга първа на същото списание. Съчетавайки добре вдъхновеното изложение с ясната логическа мисъл и конкретните страни на учението, авторът представя чисто философските аспекти от Словото на Учителя Петър Дънов. Статията е опит да се очертаят по-важните философски понятия и идеи от една страна, а от друга – тя представлява и един от първите опити за систематизация на тези идеи. Независимо от факта, че е писана назад във времето и, може би, езикът й не звучи особено актуално днес, все пак тя е важен исторически документ. Може добре да послужи като своеобразно въведение към философията на Учителя Петър Дънов. Така, наред и с други важни изследвания от онова време, резюмето от статията на А.Томов е едно полезно и приятно четиво както за хората на „пределните понятия”, така и за всеки, който се опитва да размисля върху важните въпроси от Живота. М. Бачев - Издателство Бяло Братство РЕЛИГИОЗНО - ФИЛОСОФСКИЯ МИРОГЛЕД НА ПЕТЪР ДЪНОВ След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна – множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени от един общ дух, от един общ доминиращ стремеж – да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация.
към текста >>

Основният и най-важен факт на всемирния живот – това е неговата разумност.
Със своята физическа природа човек е едно с „материалния свят”; със своето астрално и ментално тела, той е свързан с по-висшите светове; но той има и един още по-висш духовен живот, който го свързва с Първичното Божествено Начало. В своята дълбока същност като дух, той е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме първопричина, основно начало, Бог. Чрез него, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това основно начало все по-пълно и по-съвършено. „Човешкото в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността на човешкото естество”. В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята истинска същност, той тепърва има да се проявява. Основният и най-важен факт на всемирния живот – това е неговата разумност. Бог се изявява в него като Дух на всемирната разумност. Тая разумност се манифестира в общия строеж на мирозданието, в общия план на всемирното развитие, в съществуването на разумните души и творчески сили, в природните закони, които регулират всички промени, а така също и в най-малкото движение и най-малката проява. И най-незначителното движение предполага разумност. Колкото по-дълбоко човешкият ум прониква всемирното битие, толкова по-дълбоко бива той потресен от великата разумност, която го управлява. Друга основна и от най-голяма важност за човека истина, която се разкрива за по-висшето познание, е тая, че чрез божествения живот, божественото творчество, божествената разумност, се проявява една върховна любов: „Бог е любов” (6).
към текста >>

Но по тоя път официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена.
Ето защо истинските християни на първите времена имаха моралната сила да следват препоръчвания от Иисус „тесен път”; ето защо те основаваха братски общежития, които просъществуваха около три столетия; ето защо те умираха с песни и молитви по аренариите, разкъсвани от диви зверове. Но когато християнството стана държавна религия – религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а от друга, на робовладелците, феодалите, властодръжците, на всички, които живееха в упражняване на експлоатацията, насилието, неправдата, тогава то беше подложено на изопачаване, тесният път беше изоставен, тайното учение – забравено. Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вярва в постигане царството Божие не на земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане истинското съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението на чисто външни формалности и обреди. Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията. Тъй се замени „тесният път” с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но по тоя път официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Петър Дънов проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и нисшия живот и възприемане „тесния път” на усъвършенстването, на новото раждане, на единението с Бога чрез пълно изпълнение на Неговата воля, той проповядва и онова ново и велико, което Христос носи днес в живота. Учението на П. Дънов, подобно на всички почти модерни мистични движения, е твърде отчужден от арената на острите социални борби. Той е твърде чужд на психиката на недоволната маса, широко обезверена и склонна да се вслушва в ония именно носители на крайния идеализъм, които й обещават добруване и щастие не чрез трудно разбираемо за нея индивидуално усъвършенстване и превъзпитаване на личността в духа на истинската любов, а чрез външни промени, чрез насилническите методи и насилническата власт. Едновремешните богомили играеха на времето си в социалните борби и ролята на днешните социалдемократи, комунисти, анархисти.
към текста >>

59. Упражнение от Учителя, (упражнение за дишането)

Упражнението е дадено в лекцията "Фактори в природата / Фактори на храносмилането",19 февруари 1932 г., Младежки Окултен Клас, София.
Упражнение от Учителя, (упражнение за дишането) Упражнението е дадено в лекцията "Фактори в природата / Фактори на храносмилането",19 февруари 1932 г., Младежки Окултен Клас, София. Упражнение за дишане: шест вдишки, три задържания на въздуха и шест издишки. Изправени на крака. Бавно вдигане ръцете нагоре, поемане на въздух, като се брои до шест. Задържане на въздуха и броене до три. Бавно сваляне ръцете надолу, издишване въздуха, като се брои до шест.
към текста >>

60. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Ние знаехме, че тук времето се определя от други фактори и че има зависимост между нашето присъствие и природните сили.
Накрая Учителят заяви: „Няма престъпление на Изгрева, което да остане без възмездие. Защото всяка съдба започва от Домът Господен". Ние видяхме как всяка човешка съдба започваше тук и завършваше тук. Защото законите от Словото управляваха живота на тази Школа. На 7-те езера през тези години прекарахме понякога с мъгла, бури, дъждове, че дори и сняг. Ние знаехме, че тук времето се определя от други фактори и че има зависимост между нашето присъствие и природните сили. Всяка дисхармония между нас се отразяваше и на времето в планината. Понякога се създаваха дрязги, някои се скарваха за нещо, което бе дребно и нищожно и заради което долу в града не биха се скарали. Понякога нещо, което е таено с годините тук излизаше и се изтъкваше на показ и на всеослушание. Някои смятаха, че Учителят не знае, не вижда нищо и че не е запознат със случилото се. Тогава природата отреагирваше бърже и времето се разваляше, задухваше вятър и заваляваше дъжд.
към текста >>

61. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август

Макар че те няма привидно тук, но фактически и ти си тук, при Учителя, при нас, на езерата.
Ти направи това, което направи оная бедна вдовица във времето на Христа, която даде своята лепта от 2 аспри, които Христос най-много оцени. Днес и ти имаш в Божествената каса 2 асприци, вложени, които ще дават за тебе едно голямо благо, едно голямо благословение - благо духовно и материално. При спомена за този ти жест, не мога да не се трогна от душа, от умиление и от радост. Прекарвам добре. Гледам да използувам времето в духовна работа, което ще бъде от значение и за нас двамата. Макар че те няма привидно тук, но фактически и ти си тук, при Учителя, при нас, на езерата. * * * Животът на човека определя неговите вярвания. Когато мислите на двама или повече са в хармония, се образува светлина. Правият път зависи от интензивността на силите у човека. Разлика между дух и душа.
към текста >>

62. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

Тук е мястото да поясня един много важен факт.
При всички излизания на Рила, там винаги ние почивахме, преди да тръгнем нагоре. Там кладяхме огън, пиехме топла вода и обядвахме, преди да тръгнем нагоре към езерата. Стигнахме там след обяд, но беше вече късно. Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка. Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него.
към текста >>

63. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

Тук е мястото да поясня един много важен факт.
При всички излизания на Рила, там винаги ние почивахме, преди да тръгнем нагоре. Там кладяхме огън, пиехме топла вода и обядвахме, преди да тръгнем нагоре към езерата. Стигнахме там след обяд, но беше вече късно. Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка. Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него.
към текста >>

Тук е мястото да поясня един много важен факт.
При всички излизания на Рила, там винаги ние почивахме, преди да тръгнем нагоре. Там кладяхме огън, пиехме топла вода и обядвахме, преди да тръгнем нагоре към езерата. Стигнахме там след обяд, но беше вече късно. Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка. Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него.
към текста >>

64. Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.

Тук е мястото да поясня един много важен факт.
При всички излизания на Рила, там винаги ние почивахме, преди да тръгнем нагоре. Там кладяхме огън, пиехме топла вода и обядвахме, преди да тръгнем нагоре към езерата. Стигнахме там след обяд, но беше вече късно. Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка. Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него.
към текста >>

Наистина там беше чудесно, но факт е, че при Тебе не можех да бъда.
Учителю Велики, знам че това е груба грешка. Мястото, което бе определено за мен го взе друг и аз се лиших от благословението и това промени моят път в живота ми по-нататък. И може би затова когато идвах при Теб, и когато исках да бъда до Теб, не бях до Тебе. Когато Ти беше в Мърчаево, бе особено очебийно. Вярно е, че веднъж седях малко до Теб, но после, колкото пъти отивах, като че ли не ме искаше и трябваше да се връщам умъчнена на Изгрева. Наистина там беше чудесно, но факт е, че при Тебе не можех да бъда. Значи сама си избрах това положение. А аз плачех и се сърдех на Теб. Прости, Учителю, не ме оставяй без светлина, научи ме сега да разгадая нещата правилно. Да обърна не четвъртинката си, както някога ми каза, но направо да се обърна към Тебе в мисли, чувства и постъпки и живота ми да бъде за теб. Чрез моят живот в Словото Ти.На Рила допуснах и друга грешка с Учителя.
към текста >>

65. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Но чудно, аз в сън и наяве, полусънен, останах със съзнанието, че съм извън това топло тяло на кревата, а фактически се пробудих в него, че то ми било същинското тяло, тук, в Равна, на моя креват.
Пипнах си гипсовата отливка, но тя не е студена, а топло тяло. Чудя се. Топло като моето тяло. Рекох си: тоя бюст - това второ тяло било под мене вместо сламеник, та като съм спал върху него, то се затоплило и има нормалната температура на тялото ми. Сега усещах, че скоро Еленка ще се завърне и си думам: колко ще бъде интересно да я наблюдавам какаво ще прави с мене - моя бюст, а аз ще бъда вън, но няма как да гледам как тя ще мисли, че съм аз и как ще постъпи, като влезе във вратата силене уж, защото скоро не ме е виждала. Но чудно, аз в сън и наяве, полусънен, останах със съзнанието, че съм извън това топло тяло на кревата, а фактически се пробудих в него, че то ми било същинското тяло, тук, в Равна, на моя креват. Но в съзнанието ми стои грозният образ на оня, първия бюст, дето уж че вътре препариран и пълен със слама, а пък моят не е сламен и лошият му разноглед поглед, като на мъртвец, също и второто тяло, и то не, даже никак не е добро, но то бе топло и съм спал върху него, та се стоплило, и че с него ще измамя Еленка във внезапното й влизане, да видя как ще ме срещне, като не ме е виждала скоро. * Следобед ходих в Годеч. Върнах се късно. Времето е хубаво и наредихме да имаме трудова на 2.
към текста >>

66. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Но чудно, аз в сън и наяве, полусънен, останах със съзнанието, че съм извън това топло тяло на кревата, а фактически се пробудих в него, че то ми било същинското тяло, тук, в Равна, на моя креват.
Пипнах си гипсовата отливка, но тя не е студена, а топло тяло. Чудя се. Топло като моето тяло. Рекох си: тоя бюст - това второ тяло било под мене вместо сламеник, та като съм спал върху него, то се затоплило и има нормалната температура на тялото ми. Сега усещах, че скоро Еленка ще се завърне и си думам: колко ще бъде интересно да я наблюдавам какаво ще прави с мене - моя бюст, а аз ще бъда вън, но няма как да гледам как тя ще мисли, че съм аз и как ще постъпи, като влезе във вратата силене уж, защото скоро не ме е виждала. Но чудно, аз в сън и наяве, полусънен, останах със съзнанието, че съм извън това топло тяло на кревата, а фактически се пробудих в него, че то ми било същинското тяло, тук, в Равна, на моя креват. Но в съзнанието ми стои грозният образ на оня, първия бюст, дето уж че вътре препариран и пълен със слама, а пък моят не е сламен и лошият му разноглед поглед, като на мъртвец, също и второто тяло, и то не, даже никак не е добро, но то бе топло и съм спал върху него, та се стоплило, и че с него ще измамя Еленка във внезапното й влизане, да видя как ще ме срещне, като не ме е виждала скоро. * Следобед ходих в Годеч. Върнах се късно. Времето е хубаво и наредихме да имаме трудова на 2.
към текста >>

67. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Но чудно, аз в сън и наяве, полусънен, останах със съзнанието, че съм извън това топло тяло на кревата, а фактически се пробудих в него, че то ми било същинското тяло, тук, в Равна, на моя креват.
Пипнах си гипсовата отливка, но тя не е студена, а топло тяло. Чудя се. Топло като моето тяло. Рекох си: тоя бюст - това второ тяло било под мене вместо сламеник, та като съм спал върху него, то се затоплило и има нормалната температура на тялото ми. Сега усещах, че скоро Еленка ще се завърне и си думам: колко ще бъде интересно да я наблюдавам какаво ще прави с мене - моя бюст, а аз ще бъда вън, но няма как да гледам как тя ще мисли, че съм аз и как ще постъпи, като влезе във вратата силене уж, защото скоро не ме е виждала. Но чудно, аз в сън и наяве, полусънен, останах със съзнанието, че съм извън това топло тяло на кревата, а фактически се пробудих в него, че то ми било същинското тяло, тук, в Равна, на моя креват. Но в съзнанието ми стои грозният образ на оня, първия бюст, дето уж че вътре препариран и пълен със слама, а пък моят не е сламен и лошият му разноглед поглед, като на мъртвец, също и второто тяло, и то не, даже никак не е добро, но то бе топло и съм спал върху него, та се стоплило, и че с него ще измамя Еленка във внезапното й влизане, да видя как ще ме срещне, като не ме е виждала скоро. * Следобед ходих в Годеч. Върнах се късно. Времето е хубаво и наредихме да имаме трудова на 2.
към текста >>

68. Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август

Тук е мястото да поясня един много важен факт.
При всички излизания на Рила, там винаги ние почивахме, преди да тръгнем нагоре. Там кладяхме огън, пиехме топла вода и обядвахме, преди да тръгнем нагоре към езерата. Стигнахме там след обяд, но беше вече късно. Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка. Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него.
към текста >>

Наистина там беше чудесно, но факт е, че при Тебе не можех да бъда.
Учителю Велики, знам че това е груба грешка. Мястото, което бе определено за мен го взе друг и аз се лиших от благословението и това промени моят път в живота ми по-нататък. И може би затова когато идвах при Теб, и когато исках да бъда до Теб, не бях до Тебе. Когато Ти беше в Мърчаево, бе особено очебийно. Вярно е, че веднъж седях малко до Теб, но после, колкото пъти отивах, като че ли не ме искаше и трябваше да се връщам умъчнена на Изгрева. Наистина там беше чудесно, но факт е, че при Тебе не можех да бъда. Значи сама си избрах това положение. А аз плачех и се сърдех на Теб. Прости, Учителю, не ме оставяй без светлина, научи ме сега да разгадая нещата правилно. Да обърна не четвъртинката си, както някога ми каза, но направо да се обърна към Тебе в мисли, чувства и постъпки и живота ми да бъде за теб. Чрез моят живот в Словото Ти.На Рила допуснах и друга грешка с Учителя.
към текста >>

69. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Тук е мястото да поясня един много важен факт.
При всички излизания на Рила, там винаги ние почивахме, преди да тръгнем нагоре. Там кладяхме огън, пиехме топла вода и обядвахме, преди да тръгнем нагоре към езерата. Стигнахме там след обяд, но беше вече късно. Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка. Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него.
към текста >>

Но чудно, аз в сън и наяве, полусънен, останах със съзнанието, че съм извън това топло тяло на кревата, а фактически се пробудих в него, че то ми било същинското тяло, тук, в Равна, на моя креват.
Пипнах си гипсовата отливка, но тя не е студена, а топло тяло. Чудя се. Топло като моето тяло. Рекох си: тоя бюст - това второ тяло било под мене вместо сламеник, та като съм спал върху него, то се затоплило и има нормалната температура на тялото ми. Сега усещах, че скоро Еленка ще се завърне и си думам: колко ще бъде интересно да я наблюдавам какаво ще прави с мене - моя бюст, а аз ще бъда вън, но няма как да гледам как тя ще мисли, че съм аз и как ще постъпи, като влезе във вратата силене уж, защото скоро не ме е виждала. Но чудно, аз в сън и наяве, полусънен, останах със съзнанието, че съм извън това топло тяло на кревата, а фактически се пробудих в него, че то ми било същинското тяло, тук, в Равна, на моя креват. Но в съзнанието ми стои грозният образ на оня, първия бюст, дето уж че вътре препариран и пълен със слама, а пък моят не е сламен и лошият му разноглед поглед, като на мъртвец, също и второто тяло, и то не, даже никак не е добро, но то бе топло и съм спал върху него, та се стоплило, и че с него ще измамя Еленка във внезапното й влизане, да видя как ще ме срещне, като не ме е виждала скоро. * Следобед ходих в Годеч. Върнах се късно. Времето е хубаво и наредихме да имаме трудова на 2.
към текста >>

70. Учителя прекъсва беседите до края на годината (1936) поради разправия за местата в салона - 15 ноември

В.К.: И оттогава фактически Той е държал лекции.
Чак на другата Нова година -1937 год. дойде, да. В.К.: На коя дата стана побоя, ако си спомняш? Е.А.: Побоя, е как да не мога да си спомня. Побоя беше на 4 май, доколкото си спомням по памет - 4 май, да 1936 год. В.К.: И оттогава фактически Той е държал лекции. Отива на Рила, връща се от Рила, почва да държи лекции, става скандала с тази Ричка и Велеви, и тая година докрая изобщо не се държали лекции? Е.А.: Не са се държали лекции. Но на Рила Той беше така много вързан. В.К.: Не можеше да говори, не можеше да движи ръката си. Е.А.: Не можеше.
към текста >>

71. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 7 март

- Историческите факти в нас стават.
1. Спомен на Ана Шишкова: Задължения към Бога 2. Спомен на Ана Шишкова: Душата е съкровище Спомен на Ана Шишкова 109. Задължения към Бога Неделя, 7.III.1937г., след гимнастиката - Историческите факти в нас стават. Имаме свещени чувства, идея - да знаем как да я използваме. Когато ги отпратим да си вървят, става потъмнение. Изгубили сме, което Бог е създал. В умствения свят да пазим светлината на ума си. В духовния свят да не изгубим топлотата на сърцето си.
към текста >>

72. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.

Учителят изнася в своите беседи явно всички факти и закони, но след това той започва да говори със символи и беседите му са по-трудни за разбиране и приложение.
Застава на катедрата и започва да изнася беседата „Да им дам живот". Няма никаква следа в гласа му, говора и походката от боледуването. Той изобилно прелива изобилно в нас новата живителна сила, която тече през него. Това е неговият втори живот. До 1936 г. Учителят изнася в своите беседи явно всички факти и закони, но след това той започва да говори със символи и беседите му са по-трудни за разбиране и приложение. Те са определени главно за онези ученици, които се пробуждат от изминалата голяма Голгота на Братството.******** На следващата 1937 година палатката на Учителя се построи по-горе, на сегашното й място и до нея братята правят 72 стъпала. Един ден от лагеруването Ангел Вълков и Тодора Тодорова започват да строят своята палатка над тази на Учителя. Става голяма буря, която събаря няколко палатки, усилва се и има опасност да отнесе целия лагер. Учителят казва на стоящите до него Иван Антонов и Цеко Матов веднага да свалят палатката на Ангел и Тодора, за да не пострадат всички. За минута тя е свалена.
към текста >>

73. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

Защото мене ми се искаше да се изберат хора, които фактически да донесат нещо.
Той й даде работа в Дирекцията на полицията. Това беше моята вина - че се бях отнесъл човешки. Разбира се, това следствие се свърши с нищо, но се опитаха да упражнят срещу мене тормоз, като реакция срещу онова положение, което имах пред царя. Това става известно. Аз имам записани в моя дневник известни неща - няма да го чета, за да не ви отегчавам, - известни разправии, които ставаха между министрите и в които аз взимах участие само дотолкова, доколкото защитавах интересите на избирателите. Защото мене ми се искаше да се изберат хора, които фактически да донесат нещо. 3. Английският представител в София е пълномощният министър Морис Питърсън. Ето как Лулчев обяснява този случай: Заседание на Народния съд на 25 декември 1944 г. 256 - Есенцията е тази: че той [цар Борис III] трябва да възприеме английската политика като образец, т.е. както английските политически мъже се водят със своя народ.
към текста >>

А фактически царят изобщо не възприема това, което му се казва от Лулчев, а пък Лулчев невинаги предава точно онова, което му казва Учителят Дънов. Вж.
Единствено остана сградата на училището в с. Брезе като паметник и когато минавахме покрай нея с камионите - качени в тях, отивахме на бригада да събираме сено, - от нея лъхаше голяма тъга. Като че ли сградата плачеше. 83. Владимир Робев - дипломат, пълномощен министър в Полша (1925 -1931 г.), в Латвия (1931-1933 г.) и в Румъния (1933-1936 г.). Причината да се раздухват тези слухове са самите братя Лулчеви - Любомир и Андро, понеже се хвалят пред своите приятели политици. А фактически царят изобщо не възприема това, което му се казва от Лулчев, а пък Лулчев невинаги предава точно онова, което му казва Учителят Дънов. Вж. «Изгревът», том I, стр. 337. А кой управлява България - вж. «Изгревът», том I, стр. 487-491 и том I, стр. 39-42. 84. Сава Савов - роден през 1864 г.
към текста >>

Сега ще управлява Доброто, но Злото ще му изпълнява заповедите, фактически изпълнител на земята е Злото, то изпълнява заповедите на Доброто.
«Изгревът», том I, стр. 327-328, 449-454. 128. Според Учителя Дънов Доброто и Злото са реални сили, които вървят една до друга и участват и движат живота на земята. Досега Злото е управлявало, а Доброто му е изпълнявало заповедите. А сега епохата е друга - с идването на Учителя. Сега ще управлява Доброто, но Злото ще му изпълнява заповедите, фактически изпълнител на земята е Злото, то изпълнява заповедите на Доброто. Това е причината да виждаме около себе си само Зло. Онова, което продължава живота - това е изпълнението на Волята на Бога чрез Любовта. А изпълнителят е Злото. Та, и Злото изпълнява Волята Божия. Над всичко стои Бог!
към текста >>

74. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

Това следва от факта, че Лулчев се качва на Рила на 7 юли, където вече има организиран лагер.
На 8 юли се знае, че е бил в София тъй като изнася лекция пред Младежки Окултен Клас, София. На 12 юли има вече беседа на Рила. Датата 10 юли (неделя), като начална дата на лятната духовна школа е избрана засега формално. Ясно е, че заминаването за Рила е станало между 8-ти и 12-ти юли. Предполага се, че част от Братството са се качили на Рила преди 8 юли. Това следва от факта, че Лулчев се качва на Рила на 7 юли, където вече има организиран лагер. Освен изнесените от Учителя беседи на планината, има и някои спомени, които са без конкретни дати. Ето някои от тях: 1. Спомени на Николай Каллертс (Латвия): НОВОТО УЧЕНИЕ Конкретно за 1938 г. на Рила:
към текста >>

75. Разговор на Учителя с Лулчев. 27 декември

Изключение ще бъде... Ние констатираме факта, че пада от тяжестта, а при другия случай къде е тяжестта?
Отгде я взима? На равното я няма тая сила. Наклонът е от други свят. Разумно същество чрез наклона дава сила - друго направление.Плоскостта е възможност, а силата е от мен, който наклонявам. Ако по наклона пуснеш предмет, търкаля се, но ако го свържа, и той не мърда. Изключение ще бъде... Ние констатираме факта, че пада от тяжестта, а при другия случай къде е тяжестта? Малка причина, турена при едни разумни съчетания, може да предизвика големи последици.Ако човек си остави тялото, ще бъде без тяжест. Енергията няма тяжес-тта [на] материята. Ако туриш на едни везни 1 кг, а го вържеш отдолу, колко ще тегне? Колкото си искаш. Ако един човек тегне 100 кг, а вдига 200, откъде иде силата?
към текста >>

76. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия.
" Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия. Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела. А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! "
към текста >>

След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота!
А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание! След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота! За обща изненада на всички гостуващи този ден на върха, долетя до нас крайно печална новина, съобщена по телефона от Юндола до наблюдателницата, за смъртта на нашия любим приятел и ученик на УЧИТЕЛЯ Георги Радев. Телефонният разговор бе предаден на нашата група. УЧИТЕЛЯТ, изправен, с просълзени очи, ни покани за обща молитва, известна в школата ни като тайна молитва, след което произнесохме гласно формулата: „Мир и светлина на душата на Георги Радев! " Това бе последната молитва и последната свещена формула, произнесена на връх Мусала на тази дата.
към текста >>

77. Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 23 септември

Когато сатурновата линия излиза от лунния хълм, други са факторите на човешкия живот, а когато тази линия излиза от средата, от гдето излиза животната линия, тогава предимно самият човек е фактор на своя живот.
Горе, в невидимия свят, новобранците са на фронта, а пък тук новобранците са в тила. След това влязохме в наблюдателницата. Водеше се разговор по разни въпроси. Учителя каза:Ако някой е бил разбойник 20 -30 години и после е престанал да бъде такъв, то признаците за разбойничество на главата и лицето изчезват, а на ръцете остават. Най-мъчно изчезват на ръцете. Когато сатурновата линия излиза от лунния хълм, други са факторите на човешкия живот, а когато тази линия излиза от средата, от гдето излиза животната линия, тогава предимно самият човек е фактор на своя живот. Човек няма какво да излиза от физическия свят, но да се хармонира с него. От очите излизат невидими лъчи. И ако те са насочени надолу, човек е материалист. Ако те са обърнати нагоре, човек има стремеж нагоре. Дясното и лявата ухо не са напълно еднакви.
към текста >>

78. Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 24 септември

Когато сатурновата линия излиза от лунния хълм, други са факторите на човешкия живот, а когато тази линия излиза от средата, от гдето излиза животната линия, тогава предимно самият човек е фактор на своя живот.
Горе, в невидимия свят, новобранците са на фронта, а пък тук новобранците са в тила. След това влязохме в наблюдателницата. Водеше се разговор по разни въпроси. Учителя каза:Ако някой е бил разбойник 20 -30 години и после е престанал да бъде такъв, то признаците за разбойничество на главата и лицето изчезват, а на ръцете остават. Най-мъчно изчезват на ръцете. Когато сатурновата линия излиза от лунния хълм, други са факторите на човешкия живот, а когато тази линия излиза от средата, от гдето излиза животната линия, тогава предимно самият човек е фактор на своя живот. Човек няма какво да излиза от физическия свят, но да се хармонира с него. От очите излизат невидими лъчи. И ако те са насочени надолу, човек е материалист. Ако те са обърнати нагоре, човек има стремеж нагоре. Дясното и лявата ухо не са напълно еднакви.
към текста >>

79. Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 25 септември

Когато сатурновата линия излиза от лунния хълм, други са факторите на човешкия живот, а когато тази линия излиза от средата, от гдето излиза животната линия, тогава предимно самият човек е фактор на своя живот.
Горе, в невидимия свят, новобранците са на фронта, а пък тук новобранците са в тила. След това влязохме в наблюдателницата. Водеше се разговор по разни въпроси. Учителя каза:Ако някой е бил разбойник 20 -30 години и после е престанал да бъде такъв, то признаците за разбойничество на главата и лицето изчезват, а на ръцете остават. Най-мъчно изчезват на ръцете. Когато сатурновата линия излиза от лунния хълм, други са факторите на човешкия живот, а когато тази линия излиза от средата, от гдето излиза животната линия, тогава предимно самият човек е фактор на своя живот. Човек няма какво да излиза от физическия свят, но да се хармонира с него. От очите излизат невидими лъчи. И ако те са насочени надолу, човек е материалист. Ако те са обърнати нагоре, човек има стремеж нагоре. Дясното и лявата ухо не са напълно еднакви.
към текста >>

80. Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 26 септември

Когато сатурновата линия излиза от лунния хълм, други са факторите на човешкия живот, а когато тази линия излиза от средата, от гдето излиза животната линия, тогава предимно самият човек е фактор на своя живот.
Горе, в невидимия свят, новобранците са на фронта, а пък тук новобранците са в тила. След това влязохме в наблюдателницата. Водеше се разговор по разни въпроси. Учителя каза:Ако някой е бил разбойник 20 -30 години и после е престанал да бъде такъв, то признаците за разбойничество на главата и лицето изчезват, а на ръцете остават. Най-мъчно изчезват на ръцете. Когато сатурновата линия излиза от лунния хълм, други са факторите на човешкия живот, а когато тази линия излиза от средата, от гдето излиза животната линия, тогава предимно самият човек е фактор на своя живот. Човек няма какво да излиза от физическия свят, но да се хармонира с него. От очите излизат невидими лъчи. И ако те са насочени надолу, човек е материалист. Ако те са обърнати нагоре, човек има стремеж нагоре. Дясното и лявата ухо не са напълно еднакви.
към текста >>

81. Учителя изнася лекция на срещата на педагозите от Братството. Изгрев - София

Най-напредналите същества са принципите; по-долни оттях са законите - това са втора степен; и на трето място, това са фактите - волята.
В дадения случай вие се нуждаете от 1, 2, от 3 яденета. Едно ядене за ума, едно ядене за сърцето, едно ядене за волята. Повече от това е от лукаваго. Ти като знаеш какво умът ти изисква, какво сърцето ти изисква и какво волята ти изисква, това е достатъчно. В съвременното възпитание вие говорите за принципи. Най-напредналите същества са принципите; по-долни оттях са законите - това са втора степен; и на трето място, това са фактите - волята. На ума са принципите, на сърцето са законите, а на волята са фактите. Та, когато говорим за един принцип, той не е нещо мъртво, той е едно живо същество, с което вие идвате в съприкосновение. Като дойдете до закона - и той е живо същество. Сега вие имате мъртви закони, по които те съдят. Съдиите не са оживели в тия закони, те прилагат само закона.
към текста >>

На ума са принципите, на сърцето са законите, а на волята са фактите.
Едно ядене за ума, едно ядене за сърцето, едно ядене за волята. Повече от това е от лукаваго. Ти като знаеш какво умът ти изисква, какво сърцето ти изисква и какво волята ти изисква, това е достатъчно. В съвременното възпитание вие говорите за принципи. Най-напредналите същества са принципите; по-долни оттях са законите - това са втора степен; и на трето място, това са фактите - волята. На ума са принципите, на сърцето са законите, а на волята са фактите. Та, когато говорим за един принцип, той не е нещо мъртво, той е едно живо същество, с което вие идвате в съприкосновение. Като дойдете до закона - и той е живо същество. Сега вие имате мъртви закони, по които те съдят. Съдиите не са оживели в тия закони, те прилагат само закона. Не те създадоха този закон.
към текста >>

Като му кажеш един факт, това дете разбира.
Бащата трябва да представя светлината, майката трябва да представя топлината, а децата - силата. Малките деца трябва да носят силата. Вие ще попитате: Защо? Понеже децата са добри проводници. Едно дете не изисква теории, то не изисква да го убеждаваш, да му разказваш някоя теория на Канта или Лапласа. Като му кажеш един факт, това дете разбира. Всяко знание в 5 минути може да провери дали е вярно или не. Ако искате, може да направите един опит. Ако искате да знаете има ли интелигентност на Слънцето или не, може да ви определя един час на деня, когато, като поставите гърба си на слънцето, ще почувствувате има ли интелигентност или не. В този час ако поставите гърба или лицето си на слънцето, веднага ще нахлуят много мисли. Ще кажете: Илюзия е това.
към текста >>

Този сърбеж произтича от следния факт: мястото, където ви сърби, показва, че [...][2] капилярните съдове не са добри проводници на светлината, топлината и на енергиите на природата; вследствие на това се образуват тия щипания.
Често носът ви сърби, побутнете го, лицето ви сърби. Този сърбеж показва, че лицето и сърцето не е възпитано, няма търпение. Като те сърби нещо, като те гложди, ти да седиш и да му пееш. Сега, тебе те сърби носът, ти се почешеш - губиш. Ако си поставите една задача 5-10 минути да концентрирате ума си, веднага ще почувствувате, че ви сърби носът, гърбът, или ще почнете да се мърдате. Този сърбеж произтича от следния факт: мястото, където ви сърби, показва, че [...][2] капилярните съдове не са добри проводници на светлината, топлината и на енергиите на природата; вследствие на това се образуват тия щипания. Когато са добри проводници, никакво щипане не се образува. То не е болезнено, това състояние, но не е равномерно разпределена тази енергия. Ако внесете светли мисли, хубави чувства и добра воля, веднага този сърбеж изчезва. Образува се приятно настроение. В ума се появява светлина, в сърцето ще получите приятно впечатление, явяват се хубави чувства, после ще се изправите, ще се яви сила във вас, ще помислите, че израствате и ще видите, че може да направите нещо.
към текста >>

82. Бомбардировка на София, на 10 януари 1944 г.

През Втората световна война, в продължение на три и половина години, София е подложена на многобройни бомбардировки от Съюзническите войски поради факта, че България е съюзник на техния враг Германия.
След нея Учителя решава да се премести с част от учениците в село Мърчаево. 1. Бомбардировка на София, на 10 януари 1944 г (описание на бомбардировката над София на 10 януари 1944 г - външни източници) Бомбардировките на София от 10 януари 1944 година КУЛТУРА 10.01.2014 На днешната дата се навършват 70 години от най-унищожителните бомбардировки над нашата столица. През Втората световна война, в продължение на три и половина години, София е подложена на многобройни бомбардировки от Съюзническите войски поради факта, че България е съюзник на техния враг Германия. Нашата държава реално не воюва с нито една страна от антихитлеристката коалиция, но това не й спестява трагедията. Много градове и села са разрушени частично, загиват хиляди цивилни българи. Бомбардировките над граждански сгради е наредено от Уинстън Чърчил, известен със своята омраза към българите. На английския министър-председател и герой на Великобритания се приписва фразата:"София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините й да се засеят картофи! " През февруари 1944, след тримесечни жестоки бомбардировки президентът Рузвелт телеграфира на Чърчил с предложение бомбардировките да спрат.
към текста >>

83. Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево

Тези няколко думи казах за този изключително предан и добър брат, понеже след заминаването на Учителя от физическия свят ще бъде важен фактор в живота на Братството.
Щайнер по външен вид не прилича на германец. Вероятно в него има славянска и източна кръв. Боян Боев също не прилича на българин. Наполовина е българин, наполовина арменец. Боян Боев беше един от най-популярните в Братството, не само с големите си окултни знания, но и с голямата си готовност винаги да бъде полезен на всеки нуждаещ се. Тези няколко думи казах за този изключително предан и добър брат, понеже след заминаването на Учителя от физическия свят ще бъде важен фактор в живота на Братството. Събитията следваха своя исторически ход. Войната беше към своя край. Излишно е да се спирам върху всички тези перипетии на историческите събития, защото има и ще бъде описана много литература по тях. Ще се спра специално на един важен исторически факт, който има значение не само за Братството, не само за българския народ, но и за цялото човечество. Преди да изложа този факт, понеже с него завършваше братската епопея в с.
към текста >>

Ще се спра специално на един важен исторически факт, който има значение не само за Братството, не само за българския народ, но и за цялото човечество.
Боян Боев беше един от най-популярните в Братството, не само с големите си окултни знания, но и с голямата си готовност винаги да бъде полезен на всеки нуждаещ се. Тези няколко думи казах за този изключително предан и добър брат, понеже след заминаването на Учителя от физическия свят ще бъде важен фактор в живота на Братството. Събитията следваха своя исторически ход. Войната беше към своя край. Излишно е да се спирам върху всички тези перипетии на историческите събития, защото има и ще бъде описана много литература по тях. Ще се спра специално на един важен исторически факт, който има значение не само за Братството, не само за българския народ, но и за цялото човечество. Преди да изложа този факт, понеже с него завършваше братската епопея в с. Мърчаево, ще кажа още няколко думи за този красив кът, в който прекарахме около 10 месеца. Както винаги, когато Учителят отиваше в някоя местност - било на планина, било в полето, Той обръщаше особено внимание върху изворите. За Него изворите представляваха някакъв велик символ, символ на всеотдайност, на велика жертва, на любовна щедрост, затова първата Му грижа беше да ги открие, да ги прочисти, да отвори техния път, да ги разхубави. В двора на брат Темелко Учителят с голяма грижа и особено внимание събра водите от няколко малки незначителни изворчета, на които семейството на брат Темелко не обръщаше внимание, дори не ги и забелязваха.
към текста >>

Преди да изложа този факт, понеже с него завършваше братската епопея в с.
Тези няколко думи казах за този изключително предан и добър брат, понеже след заминаването на Учителя от физическия свят ще бъде важен фактор в живота на Братството. Събитията следваха своя исторически ход. Войната беше към своя край. Излишно е да се спирам върху всички тези перипетии на историческите събития, защото има и ще бъде описана много литература по тях. Ще се спра специално на един важен исторически факт, който има значение не само за Братството, не само за българския народ, но и за цялото човечество. Преди да изложа този факт, понеже с него завършваше братската епопея в с. Мърчаево, ще кажа още няколко думи за този красив кът, в който прекарахме около 10 месеца. Както винаги, когато Учителят отиваше в някоя местност - било на планина, било в полето, Той обръщаше особено внимание върху изворите. За Него изворите представляваха някакъв велик символ, символ на всеотдайност, на велика жертва, на любовна щедрост, затова първата Му грижа беше да ги открие, да ги прочисти, да отвори техния път, да ги разхубави. В двора на брат Темелко Учителят с голяма грижа и особено внимание събра водите от няколко малки незначителни изворчета, на които семейството на брат Темелко не обръщаше внимание, дори не ги и забелязваха. С тях Учителят направи един голям извор и му даде името „Изворът на Доброто".
към текста >>

Споменаваме тези факти, за да се види, че Багрянов и другите около него не изпълниха това, което каза Учителят.
Народният съд започва да заседава на 20 декември 1944 г., с първи състав срещу тримата регенти, всички министри от петте кабинета от 1 януари 1941 г. до 8 септември 1944 г., заедно с министър-председателите и дворцовите съветници - 51 човека. Втори състав е срещу народните представители от 25-то обикновено Народно събрание, на брой 129 човека. Присъдата се прочита на 1 февруари 1945 г. На смърт са осъдени 2730 души, от които, министри на три кабинета и 67 народни представители. Споменаваме тези факти, за да се види, че Багрянов и другите около него не изпълниха това, което каза Учителят. Те извършиха престъпление и след това дойде възмездието за тях. Те бяха разстреляни. От друга страна, Учителят бе заявил, че на комунистите също не е позволено, след като вземат властта, да убиват хора. Учителят им бе дал разрешението на тази задача - какво да правят. Те трябваше да ги изпратят да работят като обикновени работници и затворници.
към текста >>

84. Формула

Пътят е едно от важните условия, фактор да се движи човек свободно и уверено.
Източник: 138 в. Учителят напуска тялото сиВесела Несторова Изгревът - Том 24 21. ПЪТ И СВЕТЛИНА - КАТЕГОРИИ УЧИТЕЛИ Едва ли би се намерил ученик от школата на Учителя, който да не е осведомен не само за основните правила на школата, но и за отличителните белези на пътя, който той си е избрал. Пътят е едно от важните условия, фактор да се движи човек свободно и уверено. За този път Учителят е говорил много, дал е богат материал и е поставил ярки стрелки. На ученика е предоставено само да учи, да мисли, да прилага. Съборните беседи от 1927 година - “Пътят на ученика" представляват апотеоз на окултната мисъл по този въпрос. Учениците винаги щяха да се радват и благодарят на този изключителен дар, който обогати не само тях, а световната литература по този въпрос. Светлината е премного и никой вникнал дълбоко в смисъла на ученичеството, нямаше да сбърка пътя.В “Пътя на ученика" - настолна книга може да се нарече, Учителят на много места отделя значително място за една личност, неразривно свързана с пътя на ученика и със самия него.
към текста >>

85. Снимка на Любомир Лучев пред Народния съд

Защото мене ми се искаше да се изберат хора, които фактически да донесат нещо.
Той й даде работа в Дирекцията на полицията. Това беше моята вина - че се бях отнесъл човешки. Разбира се, това следствие се свърши с нищо, но се опитаха да упражнят срещу мене тормоз, като реакция срещу онова положение, което имах пред царя. Това става известно. Аз имам записани в моя дневник известни неща - няма да го чета, за да не ви отегчавам, - известни разправии, които ставаха между министрите и в които аз взимах участие само дотолкова, доколкото защитавах интересите на избирателите. Защото мене ми се искаше да се изберат хора, които фактически да донесат нещо. 3. Английският представител в София е пълномощният министър Морис Питърсън. Ето как Лулчев обяснява този случай: Заседание на Народния съд на 25 декември 1944 г. 256 - Есенцията е тази: че той [цар Борис III] трябва да възприеме английската политика като образец, т.е. както английските политически мъже се водят със своя народ.
към текста >>

86. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №95

Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.
Кръстников] раздели кръжока тука, сега, види се, иска да дели и вашия. Но знай, че този е един маниер на Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си? Господ да съди за това! “. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст. Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“. 202 Иван Тачев от София – присъства на събора в Търново през 1910 г. 203 Става дума за Васил Н. Узунов, който по това време е учител в Първа мъжка гимназия в София. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

87. Писмо от Пеню Киров до Учителя, № 2

Това събитие не е потвърдено обаче от конкретни факти нито в писмата, нито в дневника на П.
Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години! ". Така брат Пеню отива при него и тръгват. Лентите се изгубват". Това събитие не е потвърдено обаче от конкретни факти нито в писмата, нито в дневника на П. Киров, което говори, че такава среща се е състояла, но не на физически план. (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 5. Сеанс е понятие в спиритизма, с което се назовава контакта на т. нар. медиуми с Невидимия свят. Спиритизмът се основава на предположението, че съществува свят от фина материя, който обгръща материалния свят.
към текста >>

Този факт се потвърждава и от писмото на П.
работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България. Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографии") (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна. Този факт се потвърждава и от писмото на П. Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 11 ).
към текста >>

88. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №93

Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити факти.
Дънов е във Варна до 27.09.1905 г., когато е повикан в Сливен, за да помогне на д-р Миркович да се освободи от физическото си тяло. Д- рът е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на града. В Сливен П. Дънов престоява около 3 седмици, след което отпътува за София. 193 Вероятно П. Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити факти. Можем да приемем като косвени доказателства: първо, че П. Дънов е във Варна през целия август и септември; второ – П. Киров също е бил във Варна; трето – знае се, че през август на спиритичен сеанс във Варна д-р Миркович е предупреден да завърши земните си дела, защото му предстои заминаване от този свят. 194 Никола Кючуков, вж. бел. №152.
към текста >>

89. Писмо от Пеню Киров до Учителя, № 45

Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.
Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш. Първото ти писмо тъй ме завари, както пишеше, т.е. весел. Засега аз не прекарвам твърде добре. Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни. Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно. Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр. Стоянов стои така, както го знаеш. Приятелят Велчев напредва, но и него, както разбирам, светът го спъва. Аз чакам за Великата Божия милост.
към текста >>

90. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация.
(в съкращения) Вместо предговор. Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му, Братството и братския живот. През 1979-1980 г. излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София. Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация. Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници. Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите. Авторът Стр.27 или 37 (70-71):„Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър." На същата страница по-долу (77):„ Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар.
към текста >>

Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н.
Той не го допусна да влезе в него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите. Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83):„През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г.
към текста >>

Един допълнителен факт засилил тази възможност - младежът спечелил благоволението на новия гръцки митрополит в града - Порфирий.
Идването в града било от огромно значение за неговото развитие. През 40-те и 50-те години на XIX в. град Варна представлявал разнородна смесица от различни култури и националности, смес от турски, гръцки, арменски, гагаузки и български елемент. Българското население било най-малобройното и представляващо най-ниската прослойка - ратаи и слуги. Обществото било силно повлияно от елинистичната култура и търсещият ум на един млад българин, при това завършил и гръцко училище, можел лесно да бъде спечелен от нея за дълъг период от време. Един допълнителен факт засилил тази възможност - младежът спечелил благоволението на новия гръцки митрополит в града - Порфирий. Все по-често Константин се появявал в митрополитския храм и успешно четял и пеел на клира. Бог, Който има план за всеки, го срещнал може би с най-важния човек в живота му - чорбаджията Атанас Георгиев от село Хадърджа /сега Николаевка/. Заможен, предприемчив и патриотично настроен, той веднага забелязал талантите на младия Константин. Спечелил го за своята кауза - откриването на българско училище в селото. Направил му предложение, което младежът приел - срещу 500 гроша годишно и осигурена храна да бъде учител в село Хадърджа.
към текста >>

Успехите на българите във Варненско идвали един след друг, плод на няколко фактора, но най-важният от тях е всеотдайната дейност на младия духовник, който се превърнал "във всичко за всички".
След няколко срещи се взело решение да бъде създаден български кръжок, в който участвал и консулът Рачински. След дълги настоявания и молби до владиката новите ратници на национолната кауза успели да спечелят благоволението на епископ Порфирий. Той позволил в съботен ден да бъде отслужвана Света Литургия на славянски език в храма "Свети Георги" в града, а малко след това бил преотстъпен манастирът „Св. Димитрий" /при двореца Евксиноград/ за славянска служба на празници. Отец Константин получил послушание да служи там. Успехите на българите във Варненско идвали един след друг, плод на няколко фактора, но най-важният от тях е всеотдайната дейност на младия духовник, който се превърнал "във всичко за всички". В негово лице те виждали своя баща, застъпник и истински водач. Събитията от Великден 1860 г. /обявяването на независима българска църква и отделянето от Патриаршията/ дали нов тласък на всички стремежи на варненските българи към самостоятелност. На 21 май 1861 г. в околностите на село Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на самостоятелна община, присъединена към Българската църква.
към текста >>

91. Учителя Петър Дънов е отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1902 г

Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К.
Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И. Бъчваров и в сп. “Виделина”7 на д-р Г.
към текста >>

Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от живота на Учителя.
януари 1903 г., а в сп. “Виделина” в кн. IV–V, т. е. в броя за м. април–май 1903 г. Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от живота на Учителя.
към текста >>

92. Учителя държи сказка по френология във Варна

Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К.
Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И. Бъчваров и в сп. “Виделина”7 на д-р Г.
към текста >>

Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от живота на Учителя.
януари 1903 г., а в сп. “Виделина” в кн. IV–V, т. е. в броя за м. април–май 1903 г. Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от живота на Учителя.
към текста >>

93. Учителя държи сказка по френология във Варна

Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К.
Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И. Бъчваров и в сп. “Виделина”7 на д-р Г.
към текста >>

Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от живота на Учителя.
януари 1903 г., а в сп. “Виделина” в кн. IV–V, т. е. в броя за м. април–май 1903 г. Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от живота на Учителя. --------------------------------------------------- Бележки: 1. “Родина” (София), месечно списание за наука, литература и обществен живот, излизало от 24 окт. 1898 до началото на 1915 г. и няколко броя през 1927г.
към текста >>

94. Учителя държи сказка по френология във Варна, хотел 'Централ'

Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К.
Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И. Бъчваров и в сп. “Виделина”7 на д-р Г.
към текста >>

Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от живота на Учителя.
януари 1903 г., а в сп. “Виделина” в кн. IV–V, т. е. в броя за м. април–май 1903 г. Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от живота на Учителя.
към текста >>

95. Учителя изнася публична сказка по френология в София

Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К.
Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И. Бъчваров и в сп. “Виделина”7 на д-р Г.
към текста >>

Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от живота на Учителя.
януари 1903 г., а в сп. “Виделина” в кн. IV–V, т. е. в броя за м. април–май 1903 г. Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от живота на Учителя.
към текста >>

96. Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя

В този факт видях величието на Учителя и си казах: Кой генерал, кой големец би си нарушил нощния покой да излезе от топлото си легло и да се притече и приюти в тази мразовита нощ един нищо и никакъв студент?
Най-после бутнах вратата без да се чуе звук. В същия момент лампата на Учителя светна, отбори се вратата на верандата и Учителя наметнат с една голяма пелерина изтича по стълбището, дойде до вратата и без да пита кой е, отвори ми и рече: “Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите! ” Заведе ме в сутерена. Събуди сестрите и им казва: “Този брат е премръзнал, по-скоро затоплете стаята и му направете чай да се стопли.” Трогнах се до сълзи. В този факт видях величието на Учителя и си казах: Кой генерал, кой големец би си нарушил нощния покой да излезе от топлото си легло и да се притече и приюти в тази мразовита нощ един нищо и никакъв студент? Наистина това бе Той, моят Учител, който всеки момент следи и направлява пътя на своите ученици. Разсъмна се. Беше неделя. Към 10 часа Учителя държа беседа. Тогава Той държеше своите беседи в същия дом, като посетителите изпълваха двора.
към текста >>

Интересен факт ни съобщава брат му Марин Камбуров:
Така се занимавахме с Учителя точно три часа, от 9 до 12 часа в полунощ, след което той отиде в стаята си. Тези три часа преживяни с Учителя за мене ще останат паметни през хилядолетията! ” За да има възможност да посещава редовно лекциите в университета, Петър Камбуров започва работа на половин ден в печатницата на Лазар Котов. Живее в таванска стая при най- оскъдни условия, но е щастлив, че може да е в близост с Учителя. Интересен факт ни съобщава брат му Марин Камбуров: “Интересно е, че Учителят насърчаваше всички да следват. Единствено на брат ми Петър, който следваше право в университета той каза: “Петре, правото не е в университета. Ти ще дойдеш при мене.” В живота на Петър Камбуров се сменят бързо все нови и нови преживявания и опитности, които изграждат в него едно ново разбиране за живота. Той участва в много инициативи, които имат за основа общия братски живот и дейност.
към текста >>

97. Роден Сотир Иванов Костов

Знаеше, че да мислиш право, означава да вникваш в смисъла на думи, изречения, факти, проблеми без всякакви лични идеи, мисли, чувства, желания, разбирания.
Имаше над десет чувала с такива тетрадки. Самият бай Сотир прочиташе мисъл, изказана от Учителят и започваше с часове да мисли върху нея, вършейки си работата. След това прочиташе друга мисъл от Учителя и пак така, и пак така - цял живот. Нямаше област от живота, за която да го питаме и да не ни даде практичен, полезен съвет. Никога не го чухме да изказва лично мнение. Знаеше, че да мислиш право, означава да вникваш в смисъла на думи, изречения, факти, проблеми без всякакви лични идеи, мисли, чувства, желания, разбирания. Всяка лична мисъл, чувство, действие, е отклонение от Божията воля. Само прави мисли, чувства и действия! Бай Сотир беше пример за това. Личното отсъствуваше. Беше се идентифицирал 100 % със Словото на Учителя.
към текста >>

98. Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог

Фактически Учителя дава този силен импулс към астрологичното познание и разкрива пред астролозите разнообразни възможности за творческото му приложение.
Те са образувани от Разумни същества. Затова тези течения са под контрола на тези Същества, чрез тях те влияят на хората през пространството”. Николай Дойнов размишлява върху наученото в Школата на Изгрева, прилага го в практиката си, прави проучвания (сравнява множество хороскопи с характеристиките на техните носители) и постепенно формира своя теоретично обоснована астрологична методология. Тук трябва да се отбележи едно интересно явление в световната историята на астрологията. И то е, че в началото на ХХ век от Окултната школа на Учителя Петър Дънов в България излизат множество оригинални методологични подходи към астрологията. Фактически Учителя дава този силен импулс към астрологичното познание и разкрива пред астролозите разнообразни възможности за творческото му приложение. По този начин, излизайки от една окултна школа се оформят различни астрологични методологии, съответно на: Николай Дойнов, Иван Антонов, Влад Пашов, Методи Константинов, Георги Радев, Петър Манев и др. Освен това, даденият импулс към астрологичното познание обхваща в различна степен почти всички последователи на Школата на Учителя, който се обръща към тях с думите: “Вие трябва да изучавате планетите и тяхното влияние, но то да става с Любов. Астрологията в никакъв случай не трябва да служи като цел за материални придобивки. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, че той е свободен да се разпорежда със себе си, а оттам и със своята съдба. Но за да може да си въздейства, човек трябва да познава своите качества и способности, своя енергиен заряд; да познава влиянието на светилата, на Слънцето, Луната, планетите.
към текста >>

При това осмисляне на физичните факти в съответствие с техните вътрепсихични духовни същности, отново откриваме характерния оригинален подход на този автор, търсещ едно по-цялостно и задълбочено вникване в астрологичните понятия.
Това са “трите свидетели”, както той ги нарича, или “трите ключа” към разбирането на дадената индивидуалност и на уроците, които в настоящото си превъплъщение душата трябва да научи; това е и възможност за дадения човек да си припомни онези задачи, които си е поставил преди въплъщаването си на Земята. В този смисъл “Ръководство по астрология, френология и хиромантия” определено е оригинална и новаторска в търсенията си към едно по-многостранно и цялостно разбиране на човека. Книгата на Николай Дойнов е интересна за съвременния читател също и с това, че в нея е представена историята на астрологията от най-дълбока древност. Една част от тази информация авторът получава непосредствено при разговорите си с Учителя, а другата е плод на дългогодишните му проучвания в тази област. Предимство на книгата пред множество съвременни ръководства по астрология е и това, че астрологичната теория тук е дадена във връзка с научни данни от астрономията. При това осмисляне на физичните факти в съответствие с техните вътрепсихични духовни същности, отново откриваме характерния оригинален подход на този автор, търсещ едно по-цялостно и задълбочено вникване в астрологичните понятия. Интересен, от гледище на днешната т. н. “митологична астрология”, е и паралелът, който Николай Дойнов прави между факти от астрологията и митологията. Николай Дойнов е от астролозите, които внимателно, с удивителна бързина и точност изготвят хороскопа. Според него е важно това да става “на ръка”, не само защото в по-голямата част от времето, през което той е работил, не са били познати днешните технически средства. По думите му (изказани през последното десетилетие на миналия век и отправени към астролозите от позицията на неговата патриаршеска възраст) построяването на хороскопа по този “жив начин”, без помощта на технически средства, е особено важна част от работата на астролога, защото така той прави по-добра връзка с конкретната индивидуалност и има по-голяма вероятност да открие точния ключ към интерпретацията на картата.
към текста >>

“митологична астрология”, е и паралелът, който Николай Дойнов прави между факти от астрологията и митологията.
Книгата на Николай Дойнов е интересна за съвременния читател също и с това, че в нея е представена историята на астрологията от най-дълбока древност. Една част от тази информация авторът получава непосредствено при разговорите си с Учителя, а другата е плод на дългогодишните му проучвания в тази област. Предимство на книгата пред множество съвременни ръководства по астрология е и това, че астрологичната теория тук е дадена във връзка с научни данни от астрономията. При това осмисляне на физичните факти в съответствие с техните вътрепсихични духовни същности, отново откриваме характерния оригинален подход на този автор, търсещ едно по-цялостно и задълбочено вникване в астрологичните понятия. Интересен, от гледище на днешната т. н. “митологична астрология”, е и паралелът, който Николай Дойнов прави между факти от астрологията и митологията. Николай Дойнов е от астролозите, които внимателно, с удивителна бързина и точност изготвят хороскопа. Според него е важно това да става “на ръка”, не само защото в по-голямата част от времето, през което той е работил, не са били познати днешните технически средства. По думите му (изказани през последното десетилетие на миналия век и отправени към астролозите от позицията на неговата патриаршеска възраст) построяването на хороскопа по този “жив начин”, без помощта на технически средства, е особено важна част от работата на астролога, защото така той прави по-добра връзка с конкретната индивидуалност и има по-голяма вероятност да открие точния ключ към интерпретацията на картата. Това специално отношение на Николай Дойнов към направата на хороскопа някак напомня духовната практика на будистките монаси, изработващи в дълбоко мълчание сакрални символи от пясък. “Символите са езикът, на който Духът говори” – казва Учителя Петър Дънов.
към текста >>

99. Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам

Търново през лятото на 1922 година"): „Аз имам в Школата двама ученика... В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг... Слушайте, това са факти, които изнасям.
В края на лятото на 1921 г. Учителя Беинса Дуно съветва Михаил Иванов да напусне Търново, да се върне във Варна и да завърши средното си образование. На Събора на Бялото Братство през 1922 г. в Търново Учителя Беинса Дуно се обръща директно в Словото си към Михаил Иванов и Кръстьо Христов („Милосърдието ", беседа от 23 август 1922, „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1922 година"): „Аз имам в Школата двама ученика... В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг... Слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място... Казвам им: на вас ви липсва милосърдие... И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между [тях]... Аз им казвах: Въпроса за женитбата не сте го разрешили още... Светът и Бог - това са двамата кандидати, които постоянно избираме - дали за Бога или за света да се оженим... Аз им казах: Слушайте, вас ви познавам преди осем хиляди години,... в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им. Сега идвате в света и аз искам да си издържите изпита... Те още държат изпита и едва наполовина са го издържали... Всичко старо ще заличите, нека седи в архивата на вашето минало. Тогава ще се въоръжите само с великата Божествена Любов, с великата Мъдрост, с великата Правда, Истина, Милосърдие, Добродетелта, с великото Дълготърпение и Въздържание... Аз не съм оставил този въпрос с тия двамата ученици. Мисля да направя един опит и идната година ще ви кажа какъв е резултатът. Как мислите, мога ли да ги съединя?
към текста >>

Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са факти, които изнасям.
Така или иначе, още от начало се условихме, че дължим на Михаил Иванов документална безпристрастност, затова най-разумно е да спрем дотук. Софийският и френският периоди от биографията му остават за други изследователи. Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост. И слава Богу, че историографията не си служи с метафизични парадигми. Инак би заприличала на обикновеното човешко съзнание и би изхранвала научното си любопитство с личности и събития, откъснати от контекста на живата разумност и умъртвени от предразсъдъчни дефиниции. Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място..." Източник: ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВДимитър Н. Калев Учителя във Варна
към текста >>

100. Учителя завършва песента 'Благост' - гр. София

Това е факт.
Той е само за разумните хора. Новораждането е също така процес, който става в човешкото съзнание.Човекът, разгледан сам по себе си, е светлина. Всички велики хора, които са живели и които живеят в света, имат развито в себе си едно шесто чувство, чрез което те виждат човека не тъй, както го виждат външно, но като светеща свещ, от която излиза една мека, приятна светлина. Всички добри хора са светещи, а всички лоши хора, всички, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза една мъжделива светлинка. Това е факт. Когато човек е добър, здрав, от него излизат приятни краски. Той има светли идеи, възвишени чувства и благородни действия. Но щом човек се разболее, щом отпадне духом, съзнанието му потъмнява, светлината му се изгубва.И тъй, за вас, като млади, великото, идейното в живота е да бъдете чисти, да носите светли мисли. И Христос е казал: „Само чистите по сърце ще видят Бога." Да видите Бога, значи да живеете в Любовта. Щом Любовта дойде, животът се развива правилно.
към текста >>

НАГОРЕ

0.17020392417908