Търсене в текстове за 'Уединение'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Биографични бележки

Годините 1895-1900 Учителя прекарва в уединение и самота, в размишление, в молитва и дълбока “вътрешна работа”.
В 1895 г. се завръща в България. През следващата 1896 г. отпечатва първа част на книгата “Науката и възпитанието. Началата на человеческий живот”. Годините 1895-1900 Учителя прекарва в уединение и самота, в размишление, в молитва и дълбока “вътрешна работа”. В 1898 г. Петър Дънов отправя послание към българския народ и славянството. През същата година влиза във връзка с първите свои ученици и поддържа оживена кореспонденция с тях. На 6 април 1900 г. ги призовава на среща във Варна.
към текста >>

2. Неподправеният Петър Дънов

Ето защо още по-интересно е писаното от самия Дънов, и то в онези години на размисъл и уединение, на осъзнаване на отредената му мисия сред хората.
В днешната важна епоха Учителят иде със Своя живот и със своето Слово да внесе нова свежа струя, нова мисъл, нови идеи, нови сили, да покаже един нов път Пътят на Любовта, Мъдростта и Истината за всички народи, за цялото човечество.” • • • Много са издадените томове със сказки и беседи на Учителя само в България са над четиристотин заглавия. Известно е, че това са записаните от учениците му слова. Един истински Учител тълкува, представя, съветва според хората, с които беседва, и същевременно напътства така, че по възможно най-достъпен и благ начин да ги запознае с волята на Великия Разумен Свят. Ето защо още по-интересно е писаното от самия Дънов, и то в онези години на размисъл и уединение, на осъзнаване на отредената му мисия сред хората. В Българския исторически архив към Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” се съхраняват дванадесет писма на Петър Дънов, адресирани до д-р Георги Миркович един от тримата му първи ученици. Това дава възможност да се публикува нещо от самия Учител, писано с неговата ръка, да се докоснем до неподправеното и първичното, до кълновете на учението му. Представените архивни документи са от фонда на д-р Георги Миркович (НБКМ-БИА, ф. № 95) и са регистрирани в серия II В от № 3091 до № 3101 общо 24 ръкописни листа.
към текста >>

3. 13.Червено тефтерче

Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш, но това уединение е наложено отгоре, от вечната и неизменна воля на Бога, твоя Господ.
Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще познаем от единия дух който живее във всинца ни. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш неговата правда на яве и да възстановиш неговата Любов на земята, както е и горе на Небето. Ти не ще да ни откажеш радостта да те придружаваме винаги в твоя път, в който ходиш, път на благодат, на светлина, която произвежда радост и веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш до себе си, да сме до тебе, да сме твои съпътници, да те придружаваме в небесните сфери, към които духът ти ще се въздигне. Ето ние сме сбор велик, който иска да те приеме и ни станеш началник, велик предводител Бог и Господ Крепкий. Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш, но това уединение е наложено отгоре, от вечната и неизменна воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде и сам Господ твои ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към престола на небесната слава, към вечните сфери на славните наднебесни светове в безконечните области на вселенските мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове! Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение.
към текста >>

Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде и сам Господ твои ще се възцари и ще бъде глава над всички.
Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш неговата правда на яве и да възстановиш неговата Любов на земята, както е и горе на Небето. Ти не ще да ни откажеш радостта да те придружаваме винаги в твоя път, в който ходиш, път на благодат, на светлина, която произвежда радост и веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш до себе си, да сме до тебе, да сме твои съпътници, да те придружаваме в небесните сфери, към които духът ти ще се въздигне. Ето ние сме сбор велик, който иска да те приеме и ни станеш началник, велик предводител Бог и Господ Крепкий. Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш, но това уединение е наложено отгоре, от вечната и неизменна воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде и сам Господ твои ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към престола на небесната слава, към вечните сфери на славните наднебесни светове в безконечните области на вселенските мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове! Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение. Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина.
към текста >>

4. Петър Дънов - №50

Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие.
И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца. Но тъй като и братолюбието може да [в] земе тесни граници — да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието Любов. Любов, която е завервание на всичките добродетели, която излиза вън от всичките тесни кръгове и обгръща цялото човечество и цялото небе. Да любим тъй, както Бог люби. „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него.
към текста >>

5. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие.
И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца. Но тъй като и братолюбието може да [в] земе тесни граници — да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието Любов. Любов, която е завервание на всичките добродетели, която излиза вън от всичките тесни кръгове и обгръща цялото човечество и цялото небе. Да любим тъй, както Бог люби. „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него.
към текста >>

6. №71 (Пеню Киров)

Празниците прекарах мъртвешки, с уединение, никой не ме посети, и аз – никого, освен първия ден, в който се събрахме с приятелите, за да се разделим.
гр. Бургас, 12 април 1903 г. [до] гр. Плевен Любез. ми бр. Дънов, Днес получих писмото ти от 9-и того и бързам да ти отговаря. Тука някак всичко е изменено. Празниците прекарах мъртвешки, с уединение, никой не ме посети, и аз – никого, освен първия ден, в който се събрахме с приятелите, за да се разделим. Причините са малко и ясни: упрекват ме, че съм искал да ги властвам и че не съм приемал някои техни мнения. Не мога да разбера, властване ли се счита, ако помежду едни съмишленици изявиш някоя необходимост, като да се държи пост, или да пребъдем в молитва и други такива? По таквизи причини аз им казах, за да не бъда спънка на вярата им, [че] ги напускам, но те може и без мене да се събират, и им казах да се молят и постят и каквото Господ изиска от техните сърца, него да направят. Ако е да се събираме и подкрепяме, аз пак съм готов да работя помежду им. Ако ли се изисква от тях да останат свободни, аз нямам нищо против тях, но ще им остана пак един духовен приятел.
към текста >>

7. 39 ПИСМО

Но благочестието, ако не се пази, може да се превърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие.
И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си: добродетел, за да може вярата ви чрез нейното превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото Име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея: „благоразумие" и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни предаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бог любиви, то Господ иска да приложим на нашето знание: въздържание, с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй като и самото въздържание може да се преобърне па постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието: търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението: благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се превърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието: братолюбие, за да се поразширят тесните ни сърца, но тъй и като братолтобието може да вземе тесни граници, да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието: Любов. Любов, която е за вярване на всичките добродетели, която излиза вън от всичките тесни кръгове и обгръща цялото човечество и цялото небе. Да Любиш тъй, както Бог Люби. „Бог толкова възлюби света, щото даде сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него." Защото тези добрини, които се намират у вас и които се умножават, ще ви направят да не сте празни, нито безсолни в познаванието на Господа Нашего Исуса Христа. Така, както се въдворяват в Истината, ще ви се даде вход във вечното Царство на Господа Нашего и Исуса Христа.
към текста >>

8. 1–50

Уединение.
31 Съзерцание. Съзерцанието – това са ония свещени минути, когато възвишени образи изпълват съзнанието на ученика. На ученика е необходимо съзерцание, за да може да се справи със себе си. 32 Уединение. На ученика е необходимо известно време за уединение, за да уякне. Тъй укрепва мисълта му. 33 Пази Свободата. Пази душата си всякога свободна!
към текста >>

На ученика е необходимо известно време за уединение, за да уякне.
Съзерцание. Съзерцанието – това са ония свещени минути, когато възвишени образи изпълват съзнанието на ученика. На ученика е необходимо съзерцание, за да може да се справи със себе си. 32 Уединение. На ученика е необходимо известно време за уединение, за да уякне. Тъй укрепва мисълта му. 33 Пази Свободата. Пази душата си всякога свободна! 34
към текста >>

9. ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ

Следващите пет години Петър Дънов прекарва в уединение, във вътрешна работа, за да добие „озарение отвътре" за това, което му предстои да извърши в следващите десетилетия, а именно да подготви умовете и сърцата на хората за новата Шеста раса, за Новата Култура, която иде вече на земята.
През 1888 г. заминава за САЩ, учи една година медицина, а след това завършва богословие в Бостънския университет. Завръща се в България през 1895 г. и се установява в гр. Варна при сестра си. Следващите пет години Петър Дънов прекарва в уединение, във вътрешна работа, за да добие „озарение отвътре" за това, което му предстои да извърши в следващите десетилетия, а именно да подготви умовете и сърцата на хората за новата Шеста раса, за Новата Култура, която иде вече на земята. Особено важна за него е годината 1897, която внася коренен прелом в неговия живот. Върху него слиза Духът на Истината, за който говори Христос в Евангелието от Йоана, глава 14. Така в Петър Дънов се вселява Всемировият Учител на бъдното човечество, което става на няколко етапа. Междувременно, през 1896 г. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание", в която излага основните си идеи, които по-късно развива в своите беседи и лекции.
към текста >>

10. Спомени на Елена Иларионова - 1907

Повече прекарваше в пост и уединение.
Присъствуваха и други техни познати. Така събрани, Учителя ни обясняваше за духовния свят, тълкуваше Библията, прекарвахме в песни и молитви. Разотивахме се весели и доволни. Лятото прекарвахме в колибата. Там идваха много хора, които се интересуваха от него, и той на всички даваше добри съвети и помагаше в болестите им. Повече прекарваше в пост и уединение. Ние с благоговение гледахме на него и не смеехме да го смущаваме в работата му. Веднъж седеше в беседката на лозето и се занимаваше с нещо. Извика ме и ме попита; „Имаш ли някой роднина Иван? “ — Брат ми, отговорих аз. Той се позамисли и каза : „Не.“ Изредих всички, които имахме в рода си с това име.
към текста >>

11. 001. За книгата и нейния автор

Архангел Михаил”, където в уединение завършва земния си път (1919 г.) бащата на Учителя свещеник Константин, също провокират интереса на автора към рода на Учителя.
Авторът проф. Алексан-дър Периклиев Георгиев е роден и израснал във Варна (1905-1988). Той бе изявен почитател и последовател на учението на Петър Дънов, с духовно име Беинса Дуно, който е син на свещеник Дъновски и внук по майчина линия на Атанас Георгиев-Чорбаджи. Интересът на автора към живота и рода на Учителя Беинса Дуно е събуден не само от дълбокото му отношение към неговото духовно учение, но и от интереса му към историческите условия, обстоятелства, събития и личности, способствали за изграждането и опазването на народностен дух, национално и духовно съзнание на българския народ, преминал през най-големи изпитания в своето развитие. Обстоятелството, че родната му къща във Варна е граничела с двора на храм “Св. Архангел Михаил”, където в уединение завършва земния си път (1919 г.) бащата на Учителя свещеник Константин, също провокират интереса на автора към рода на Учителя. Образът на светия старец, изплувал често в спомените от детските му и младежки години, събужда у него желание да събере исторически сведения за живота му, посветен в служба на самоопределението и духовното пробуждане на поробения български народ. Като просветител и отвержен защитник на религиозната независимост, свещеник Константин се изявява при основаването на параклис към Руското консулство във Варна, където за първи път се провежда богослужение на църковнославянски език, във времето, когато цялото богослужение се изнася само на гръцки. Събирайки данни и материали за бащата на Учителя, авторът установява колко голямо е било влиянието на възрожденеца Атанас Георгиев-Чорбаджи (дядо на Петър Дънов по майчина линия) върху Константин Дъновски, с когото той установява тясно сътрудничество още в младежките си години. Заедно те работят неотстъпно за организиране на български училища и за утвърждаването на българския език в социалното и духовното общуване във Варненска област, където гръцкото, турското и гагаузкото влияние са били особено силни. По-късно те се сродяват и Константин се оженва за Добра, дъщеря на Атанас Георгиев-Чорбаджи и майка на Петър Дънов.
към текста >>

12. 016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза

Раздвояването, което преживява младият Константин Дъновски, и неговото колебание да изостави житейските борби и да се отдаде на уединение, съответства на двете школи в християнството.
Доведен до пълна резигнация, у него се оформя решението да отправи поглед към небето и вместо с оръжие в своята десница, да чака спасението на българския народ да дойде по пътя на молитвата. Предпоставки за такава психическа нагласа той има още от най-крехкото си детство. Майка му, която го е готвела за духовник, винаги му е внушавала, че той трябва да облече монашеско расо и да посвети живота си в служене Богу. Докато Левски захвърля калугерското расо и поема пътя на въоръжената революционна борба, Константин Дъновски се готви да напусне гражданската борческа арена и да се отдаде на молитвено съзерцание, за да изпроси от Бога свобода на страдащия български народ. Това не се осъществява благодарение на едно внушение, за което става дума по-късно. Раздвояването, което преживява младият Константин Дъновски, и неговото колебание да изостави житейските борби и да се отдаде на уединение, съответства на двете школи в християнството. Първото е чрез отделянето от света и посветяване на молитва и единочество; типичен представител на тази школа у нас е Св. Иван Рилски, който се уединява в дебрите на Рила и не общува с никого. Другата школа – школата на Свети Климент Охридски, чийто основоположник се посвещава на всеотдайно служене на народа чрез средствата на културата и просветата, без това да го освобождава да прави връзка с Бога, признавайки го за върховен разпоредител и ръководещ всичко. Така младият Константин Дъновски идва до онзи остър завой в своя живот, откъдето решава да поеме пътя на изолираност от света. За тази цел той избира най-тихия отшелнически кът – българския Хилендарски манастир в Атон.
към текста >>

Исихастите се стремят да постигнат единение с Бога чрез аскетично уединение, безмълвен живот и вътрешно самовглъбяване.
Така младият Константин Дъновски идва до онзи остър завой в своя живот, откъдето решава да поеме пътя на изолираност от света. За тази цел той избира най-тихия отшелнически кът – българския Хилендарски манастир в Атон. Прибягването към отшелничество не е чуждо на българските духовници. Още в началото на ХІV век гръцкият монах Григорий Синаит основава в Панония (Странджа планина) монашеско общежитие на исихасти. Исихазмът е религиозно-мистично учение, разпространено всред византийското духовенство, което впоследствие преминава и всред българското. Исихастите се стремят да постигнат единение с Бога чрез аскетично уединение, безмълвен живот и вътрешно самовглъбяване. Последовател на исихизма в България по време на Второто българско царство у нас е Теодосий Търновски. На исихазма не бил чужд дори Патриарх Евтимий, който нито за момент не напуска своя народ.
към текста >>

13. СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

След едно такова продължително уединение, видяла Учителя да слиза от горницата и веднага се затекла да Му целуне ръка, като му казала "Учителю." Тогава Той се обърнал строго към нея: "Аз не съм вашият Учител." - "А кой сте?
Мария Тодорова Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от стаята си по 4-5дни. Тогава в "Парахода" наставало безпокойство. Стенографките закоп- нявали да видят отново Учителя, да разменят накоя дума, както и да целунат десницата Му, да получат Неговото благословение. Разказваше веднъж сестра Савка. След едно такова продължително уединение, видяла Учителя да слиза от горницата и веднага се затекла да Му целуне ръка, като му казала "Учителю." Тогава Той се обърнал строго към нея: "Аз не съм вашият Учител." - "А кой сте? " - го запитала тя. - "Един от Неговите напреднали ученици. Дойдох да пазя тялото." - "А къде е нашият Учител? " - "На конгрес на Слънцето" - отговорил той. "По израза на лицето му аз разбрах - разказваше сестра Савка - че не е нашият Учител." - "А кога ще се върне Учителят?
към текста >>

14. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите.
Молитвата е въпрос на вътрешния живот в човека. Ако сърцето и душата не вземат участие в молитвата, човек взема само външни пози, без вътрешно съдържание и смисъл. Това не е молитва, но позиране - външна маска. Молиш ли се по този начин, няма да получиш отговор на молитвата си. Докато огнището на сърцето ти не се сгорещи, молитвата ти не може да отиде при Бога. Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите. При това, вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъдат така далеч, че и с игла да ви боднат, да не усетите. Когато иска да се предаде на размишление, човек трябва да застане прав, със спуснати ръце отстрани на тялото, десният крак малко напред. Това положение показва, че той е във връзка с възвишения свят, отдето слизат разумни същества да му помагат. Според мене, най-добрият начин за молене е човек да бъде прав. Ще застанеш прав и няма да гледаш нито към земята, нито нагоре, но направо в посока перпендикулярна на челото - под ъгъл 45 градуса.
към текста >>

15. ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/

Върнете се в своя дом и постете в уединение и нека никой не види как вие постите.
Защото тялото е храм на Духа, а Духът е храм на Бога. Затова вие трябва да очистите този храм, за да може Господарят на храма да се посели в него и да заеме мястото, достойно за Него. За да избегнете всички изкушения на своето тяло и на своето съзнание, уединете се под сянката на небето Господно. Възродете самите себе си и се въздържайте от приемане на храна! Защото истина ви казвам: само с пост и молитва могат да бъдат изгонени сатаната и всичката му коварност. Върнете се в своя дом и постете в уединение и нека никой не види как вие постите. Живият Бог ще види това и голяма ще бъде вашата награда. Постете до този момент, докато Велзевул и всичката негова нечистота не ви напуснат и ангелите на нашата Майка-Земя се явят да ви служат. Защото, истина ви казвам: докато не постите, никога няма да се освободите от властта на сатаната и от всички болести, изходящи от него. Постете и се молете с усърдие, от всичкото си сърце, надявайки се да получите сила от Живия Бог и от нея своето изцеление. По време на поста избягвайте синовете човешки и търсете обществото на ангелите на вашата Майка-Земя, защото този, който търси усърдно, той ще намери.
към текста >>

16. ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО

Годините от 1895 до 1900 Учителя прекарва в уединение и самота, в размишление и съзерцание, в молитва и дълбока вътрешна работа8.
ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО През 1896 г., непосредствено след пристигането Си в България, Учителя слага под печат книгата Науката и възпитанието7. В този Свой труд Той излага в сбита форма дълбоките принципи, закони и методи, върху които по-после развива цялото свое философско и духовно схващане за вечните начала на Живата Природа и човека. Годините от 1895 до 1900 Учителя прекарва в уединение и самота, в размишление и съзерцание, в молитва и дълбока вътрешна работа8. В едно писмо от онова време до един от Своите първи ученици Той говори така за Своята работа на един красив и старинен език: Аз съм тук и се подвизавам за Господа. Упражнявам се в търпението и на помощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението и викам искреността на помощ. Украсявам челото си с учтивостта, Доброто и незлобието.
към текста >>

17. РАЗЦВЕТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

И всички наши усилия и всичките ни постъпки са насочени към това да избягаме от това уединение.
Това крайно индивидуализиране се отрази, въз основа на споменатия закон, в атомната теория на английския химик Далтон в началото на ХІХ век. Тази атомна теория за разлика от атомистката теория на Демокрит е вече научно обоснована. Днешното индивидуализиране на съзнанието много ярко е отразено и в литературата, например в някои разкази на френския белетрист Ги дьо Мопасан, особено в неговия разказ Самотата. Един от героите на този разказ казва: “От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами. И всички наши усилия и всичките ни постъпки са насочени към това да избягаме от това уединение. Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе, се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност. Но те си остават самотни. Едни чувстват това по-силно, а други по-слабо – това е всичко. От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тази самота. Откак съзнах самотата на моето същество, струва ми се, че всеки ден все повече се потопявам в едно тъмно подземие, чийто край не намирам, чийто край не знам.
към текста >>

18. МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ

И за да не попада под влиянието на околната среда, необходимо е човек всеки ден да има съзерцание и молитва, дълбоко уединение в себе си, общение с Бога и с Напредналите същества.
Това е много трудна задача. Не е така лесно, както вие може да си помислите на пръв поглед. И за да може човек да устои на всички тези противодействия, които среща в околната среда, трябва да има силна вяра, да се моли за съдействие от Бога и от Напредналите Същества. Без тяхно съдействие той по никой начин няма да може да се освободи от тези постоянни влияния на средата, в която е потопен, на тази гъста материя, в която сме поставени. Тези влияния се явяват в различни форми. И за да не попада под влиянието на околната среда, необходимо е човек всеки ден да има съзерцание и молитва, дълбоко уединение в себе си, общение с Бога и с Напредналите същества. Отпадането се дължи на околните влияния, на материята, в която сме потопени. Единственото средство са молитвата и съзерцанието. Но във време на съзерцание всички врати за външния свят трябва да бъдат затворени. За всичко, което е вълнувало човека в околната среда, той трябва да бъде напълно затворен. Работата върху себе си, върху своето усъвършенстване непременно трябва да бъде подкрепена с молитва.
към текста >>

19. ИЗУЧАВAНE НА ПЛАНИНАТА

Смисълът на живота не е в уединението.
Ще изучавате растенията, както ботаникът ги изучава. Ще ги изучавате, както лекарят, за да научите, какви лечебни свойства се крият в тях. Ще изучавате минералите, както минералогът ги изучава. Ако не можете да изучите външния свят, как ще изучите вътрешния? Ще дойде време, когато чрез апарати ще може да се възпроизведе цялата минала история на тези планини и то както външната им история, така и вътрешния им живот. Смисълът на живота не е в уединението. Бог е създал хората да работят заедно. Всяка душа е излязла от Бога! Привилегия е да общуваш с един човек, с една мушичка, с едно живо същество. Привилегия е да общуваш с тях, понеже са създадени от Бога. Като минаваш и навсякъде виждаш работите на Бога, ще добиеш висше образование.
към текста >>

20. Пета част

В миналото щеше да чакате тридесет години, прекарани в уединение, и да ви се дадат много изпити, за да чуете тези думи, които аз ви казвам.
Отец това е Онзи, който движи света: Онзи, Който поставя всичко в ред и порядък, Който се грижи и размишлява върху прогреса, както и за условията на всички същества, които е създал. Пред Неговите очи и пред Неговия ум това стои ясно. И Той е предвидил всичко така, че нищо не е пропуснал. И ако вие ме попитате защо не може да живеете добре, ще ви отговоря: слепите, глухите и немите хора могат ли да живеят добре? Някой може да казва, че е учен, а всъщност няма никаква ученост. В миналото щеше да чакате тридесет години, прекарани в уединение, и да ви се дадат много изпити, за да чуете тези думи, които аз ви казвам. Сега пак ще кажете: "Чудна работа, този строй не бил строй, това учение не било учение, нашите съвременни майки не били майки. Е, какво сме ние тогава? " Ще попитате още: "Нали сме християнски народ, служим на Христа, познаваме учението му? " 1914 година показа какви са християнските народи.
към текста >>

0.14235997200012