НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
78
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
издава „
Учителят
за образованието”.
[12] Става въпрос за епохата на Водолея, чието начало
Учителят
тържествено отбелязва на 22.03.1914 г.
Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си
Учителят
пося семената на Новата епоха.
Учителят
за Адам: „Първият човек, който бил по образ и подобие Божие, е духовният човек, а след него бил направен физическият човек, наречен втори Адам.
[22] На друго място
Учителят
споменава изброените три: 1.
Учителят
за Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се роди.
[26]
Учителят
: „Христос казва: Жените ще спасят света.
Учителят
за етера: „Етер означава това, от което нещата се раждат и отглеждат.
Учителят
за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно.
Учителят
за Йехова: „Аз не говоря за човешките богове, които хората са измислили.
[39]
Учителят
за тези вътрешни процеси, които се извършват в човека: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи.
За този ум
Учителят
казва, че „работи с фактите и схваща нещата материалистически.
Вероятно
Учителят
разглежда това понятие в по-широк аспект.
[43]
Учителят
подробно разглежда вътрешния характер на науката в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”.
[62]
Учителят
нарича този център „Алфиола”.
[71]
Учителят
за Земята: „Преди 250 млрд.
Учителят
трябва да „завърти” ума на студента си в ритъма на своя ум, преди да го пусне да върви напред.
Даже
Учителят
смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието.
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Учителят
за Милтън: „Питам: Милтън беше ли, когато се изгуби раят?
[123] Тук вероятно става въпрос за надписа върху Народното събрание: „Съединението прави силата.” На друго място
Учителят
казва, че пълният надпис трябва да гласи: „Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината прави силата.”
Учителят
за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота.
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Той гласи: „Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой мъжки и женски принцип и тази двойнственост се проявява във всички области на Битието.”
Учителят
го нарича още Всемирен закон на Любовта. Вж.
4.
Неподправеният Петър Дънов
В днешната важна епоха
Учителят
иде със Своя живот и със своето Слово да внесе нова свежа струя, нова мисъл, нови идеи, нови сили, да покаже един нов път Пътят на Любовта, Мъдростта и Истината за всички народи, за цялото човечество.”
5.
УВОД
Учителят
Петър Дънов.
Учителят
Петър Дънов.
6.
13.Червено тефтерче
(
Учителят
)
20 септември 1898 година * (Отделни листа от тетрадката намерих в Савкини бележки, на които
Учителят
собственоръчно е писал този текст и аз го преписах точно - Л.К.)
7.
№56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
идва
учителят
Иван Куцаров, родом от с.
година идва
учителят
Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато.
8.
№78 (Пеню Киров)
Всичко това, накратко що ти излагам, разбери надълго и широко и виж, питай и се притечи със съветите си час по- скоро, като как да постъпи, защото днес
учителят
бе пратил женихите и казвал, че ако му отрече, ще се самоубие.
9.
№103 (Петър Дънов)
Нека да бъдем готови, че когато дойде
Учителят182
, да сме готови.
10.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2
идва
учителят
Иван Куцаров, родом от с.
година идва
учителят
Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато.
11.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ОБЯСНИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
9.
Учителят
във Варна.
12.
***
Учителят
носи тая Истина!
За нея се държи
Учителят
.
13.
***
Учителят
е всякога абсолютно истинен към ученика си.
Него
Учителят
познава през вечността в целия му развой и път.
Ученикът знае и е абсолютно убеден, че
Учителят
желае и работи само за неговото върховно добро и напредък в живота.
Учителят
е всякога на страната на добрите ученици.
14.
Когато слънцето грее
Ученикът се учи, а
Учителят
служи!
15.
1–50
Учителят
.
Учителят
сам извиква своите ученици.
Ученикът трябва да бъде чист в мислите, желанията и действията си, за да може
Учителят
да му повери методите за работа.
Тогава той има условия да възприеме онова, което
Учителят
му дава.
Когато ученикът се радва в Бога, тогава и
Учителят
се радва на ученика.
Защото
Учителят
търси не своята слава, а Славата на Отца си.
Когато е намерил своя Учител и когато
Учителят
е говорил веднъж на ученика, ученикът свещено пази своята чистота.
Веднъж
Учителят
слезнал при ученика, ученикът отива при него.
Любовта
Учителят
я предава още при слизането, а послушанието е от ученика.
Първо
Учителят
слиза и носи Любовта.
16.
50–100
Учителят
по име зове своите ученици.
Само
Учителят
дава Името на учениците си.
Учителят
дава тая свобода на ученика си.
Учителят
.
Когато си обременен в пустинята на живота,
Учителят
чува твоя зов.
Там
Учителят
им дава друго Име.
Учителят
е готов всякога да говори на ученика истините за Бога, щом забележи, че у него има готовност и желание да живее за тази Велика Любов, която обгръща всичко.
Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил
Учителят
.
Учителят
говори на ученика ясно и открито.
Учителят
.
Учителят
слиза, за да изяви Любовта.
Тя е условие, при което
Учителят
може да дава и ученикът може да приема.
Когато ученикът е искрен,
Учителят
е мек към него.
Когато ученикът е неискрен,
Учителят
е строг.
17.
100–150
Учителят
е Учител за всички.
Там
Учителят
се разбира добре.
Така и
Учителят
говори на учениците си.
18.
150–200
Учителят
му говори от полето на Бялата Светлина.
Когато
Учителят
учи ученикът, последният не трябва нищо да Му иска, а само да Го слуша и разбира правилно.
Има си точно определено време, когато
Учителят
ще даде нещо на ученика.
19.
200–250
Учителят
на всички ще даде точно толкова, колкото е определено по Божествената правда за тях.
Но
Учителят
е свободен да даде някому повече.
20.
250–300
Учителят
.
Учителят
има за всеки ученик особен говор.
Тъй,
Учителят
е един за всички, а и изворът е един, от който мнозина ще пият, без да си пречат взаимно.
Ученикът не трябва да се оправдава, а да остави
Учителят
му да го оправдае, ако намери за добре.
Учителят
, който много знае – мълчи.
Учителят
, който малко знае – много говори.
21.
300–350
Учителят
може да помогне на ученика си само като забележи у него непреодолимо желание към Духовното.
Когато се постигне у ученика стремеж към Бога,
Учителят
вече не съжалява за нищо, което е сторил и дал на ученика.
Не всякога
Учителят
може да говори.
Понякога трябва веднага да действува: когато ученикът разглежда и изучава една бомба, която след две минути ще експлодира,
Учителят
няма време да му обяснява, че това е нещо опасно, а веднага ще я вземе от ръцете на ученика и ще я хвърли някъде надалеч в пространството!
Учителят
ще му предаде най-Великото чрез Светлината!
22.
350–400
Тъй постъпва и
Учителят
.
Учителят
.
Учителят
не служи на преходното.
Когато
Учителят
предаде известен урок на ученика, последният трябва да се моли на Бога, за да разбере правилно урока, който му е предаден.
Учителят
застава в своята мощ в душата на ученика, когато последният е чул най-свещените думи от Учителя за Бога.
Как ученикът може да се отплати за всичко това, което
Учителят
е говорил и сторил за душата му?
23.
400–450
Когато
Учителят
прониква пространството, тогава се вижда строг.
Учителят
знае от какво има нужда ученикът.
Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което
Учителят
му дава, и да върви напред.
Учителят
никога няма да остави ученика да се спре.
Затова
Учителят
понякога ще заведе ученика при мотиките, сам да си избере една мотика, и според мотиката и паницата.
Тъй го нарича
Учителят
.
Ученикът трябва да знае, че
Учителят
винаги желае най-доброто на ученика си.
Учителят
желае ученикът да издържи изпитанията и да превъзмогва изкушенията.
Учителят
знае Истината.
24.
450–500
Учителят
.
Когато
Учителят
говори, ученикът трябва да мълчи.
Когато
Учителят
мълчи, ученикът се изпитва.
Учителят
не дава веднага на ученика това, което той иска, а го оставя известно време да поживее с тази мисъл.
Защото
Учителят
е по-умен от ученика.
25.
501 - 550
Като учи,
Учителят
е при него.
Като не учи -
Учителят
му Го няма.
Учителят
.
Ученикът трябва да защитава правата на Учителя си, а
Учителят
- правата на ученика.
26.
ВЪЗВЕСТЯВАНЕ НА НОВАТА ЕПОХА
Христос е Учител, Който ще ни покаже грешките ни в живота така, както
учителят
показва грешките на ученика в тетрадката му, при класното му упражнение, и му поставя оценка.
27.
СЪДЪРЖАНИЕ
Бележки върху книгата „
Учителят
на Бялото Братство" Правдолюб Истинолюбиви..................... 65
28.
АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов
След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде
учителят
Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с.
29.
АТАНАС ГЕОРГИЕВ
След войната Атанас искал
учителят
Константин да стане свещеник, понеже той му бил станал вече и зет.
30.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
УЧИТЕЛЯТ
НА БЯЛОТО БРАТСТВО"*
Както в ръкописа „
Учителят
на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация.
Това ме накара да напиша за труда „
Учителят
на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници.
*Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „
Учителят
Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997.
31.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които
Учителят
за образованието (1943),
Учителят
за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т.
32.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които
Учителят
за образованието (1943),
Учителят
за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т.
33.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Учителят
помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето нС, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли.
34.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Христос казва: „Ученикът да бъде както
Учителят
си."379 Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: „Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е по- горен от Учителя си, има по-голяма философия - в този смисъл ви казвам.
35.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Житно зърно, автор на много статии и книги, по-важни от които
Учителят
за образованието (1943),
Учителят
за дишането (1942), Мисията на богомилството (1937), оставил богат архив със стенограми и писма (виж Акордиране на човешката душа, т.
36.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ
Търново е мистичен център и ненапразно
Учителят
избра В.
37.
Писма до Мария Казакова - 1904
Що казва
Учителят
?
38.
КАК ДА СЕ УПОТРЕБЯВА КНИГАТА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“
„Ето причината“, отговорил
Учителят
.
39.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
Учителят
помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето на, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли.
40.
1920_2 Спомени на Борис Николов
Учителят
ни прие, беше много разположен, като видя толкова много млади хора.
Учителят
не говори много.
41.
1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг
Учителят
казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си".
42.
1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг
Учителят
казва: Любовта носи светлина, носи Мъдрост.
43.
1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми
Но
Учителят
ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме.
44.
1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.
А какво иска
учителят
?
Ако
учителят
е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал.
Ако
учителят
е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал.
Учителят
на Любовта и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпълним първия урок на Любовта.
Тази необятна Любов, непроявеното, то е
Учителят
, а проявеното е ученикът.
45.
1926_10 Архивни снимки
а) Всяка заран
Учителят
е влизал през нея – спял е в Иларионови.
б) На мостчето
Учителят
е застанал, когата е спрял бурята.
46.
006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски
Данов, Атанас Самоковлията,
учителят
Матеевски и др.8 В атмосферата на такъв културен подем петнадесетгодишният Константин Дъновски става през 1845 г.
47.
УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ПЪРВИ
УЧИТЕЛЯТ
ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ
ПЕТЪР ДЪНОВ:
УЧИТЕЛЯТ
, ЛЕЧИТЕЛЯТ, ПРОРОКЪТ!
48.
Съдържание
Учителят
11
Учителят
и Велико Търново 41
Учителят
за планетите 133
Учителят
и личности137
49.
КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
Във връзка с този инцидент,
Учителят
казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее".
" В този момент влиза
Учителят
и казва: "Защо не даде на просяка, каквото ти искаше?
Като интерниран във Варна,
Учителят
имаше свободен режим.
Учителят
обичаше да ходи при него.
Много добро отношение имаше
Учителят
с дядо поп.
Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че
Учителят
е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър.
В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато
Учителят
отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония.
50.
УЧИТЕЛЯТ
УЧИТЕЛЯТ
Учителят
казва: "Докато бях роден, постоянно попадах под ударите на родовата карма, която носех.
Много по-късно
Учителят
пояснява, че слизането на Божествения Дух е многократен процес, траещ дълго време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане на Духа върху человеческия син.
Учителят
споделя пред първите ученици следното: "Ангел ЕЛОХИЛ е Върховен Водител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство.
Учителят
свиква първия събор на Всемирното Бяло Братство във Варна.
На този събор,
Учителят
е казал каква велика работа предстои на това общество, на което Той туря основата.
"
Учителят
му отговорил: "Сега сте трима, но в бъдеще ще станете хиляди!
Учителят
започва издирване на първите си ученици, изпратени от Небето.
Няколко години
Учителят
посвещава на вътрешна работа, но на гражданите от Нови Пазар им се струвало, че нищо не върши и са говорели пред дядо поп, че синът му се е завърнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел.
И така
Учителят
се освобождава да стане евангелски проповедник, което условие Той е приел при заминаването си в САЩ.
Когато се дават Седемтях разговора,
Учителят
е на 36 години.
Учителят
е пропътувал всички градове и по-големи селища на България, като е държал сказки и е правел френологически изследвания.
Учителят
започва със селищата, където има малки религиозни общества с духовен интерес.
Учителят
говори общи сказки.
За всеки център
Учителят
дава оценка от 1 до 6.
Учителят
имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение.
Но от тях има запазени 50 броя и може да се види как е работил
Учителят
.
И после каже: "Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава
Учителят
гледа едно по едно децата и казва: "Това дете по литература има толкова, по аритметика - толкова, по рисуване - толкова".
Съвпадат бележките, които имат учениците с това, което казва
Учителят
.
Така чрез френологията
Учителят
прониква в обществото.
По този начин
Учителят
знае с какви възможности разполага българинът, какви условия трябва да му се създадат, за да може българинът да се отвори към Словото Му.
От 1900 до 1912
Учителят
дава през време на Съборите на Веригата някои данни за Цветните Лъчи на Светлината, намиращи се в Небесната дъга.
Учителят
Петър Дънов е във Велико Търново и отива в село Арбанаси.
Учителят
я изгледал и запитал: Носиш ли "Завета на цветните лъчи"?
"Затова е станало това" - забелязал
Учителят
.
А брат Звездински добави, че
Учителят
му казал, че не е достатъчно само да я носиш тази книжка в себе си, но трябва да работиш с нея.
Както всяка работа, която
Учителят
вършеше сам, правеше я отлично.
Това нещо
Учителят
го изтъкваше още при самото даване на Пентаграма.
Учителят
раздаде Пентаграма на първите приятели с извести поръчения.
Така
Учителят
беше събрал 180-200 златни монети.
Учителят
престана да ги дава като видя, че някои от приятелите се отнасят лекомислено, не спазват правилата, които бе дал при работа с тях, и с туй си правят пакости.
След като някои приятели си навреждат чрез Пентаграма,
Учителят
казва: "Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовка.
После
Учителят
преустанови да раздава Пентаграма и забрани да се разпространява.
Учителят
обединява и хармонира Космоса с Мировата любов и Космичната обич.
Учителят
е проявеният Святий Дух на Истината.
Учителят
Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София.
51.
ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
Учителят
беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав.
Учителят
, тъй да се каже, владееше магията на живота.
Учителят
казваше на всеки 100 метра да се спира, да се вземат 2-3 вдишки и да се продължава.
Тогава
Учителят
беше на 60 години, а ние на 20-25 години.
Но
Учителят
винаги вървеше напред.
Учителят
имаше сила и власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога.
Учителят
държеше главата си изправена.
Когато правехме обща Паневритмия и
Учителят
играеше заедно с нас, Той играеше хубаво, правилно, но изящество не всякога виждах.
Обстановката, при която живееше и работеше
Учителят
, беше скромна.
Учителят
казва: "Истинският дом на човека е в душата му.
Учителят
беше точен.
Учителят
не се усмихваше често, но беше разположен, ведър и бодър винаги.
Учителят
не обичаше да се налага, да изисква, да командва.
Правило ми е впечатление, че когато
Учителят
държеше своите беседи и говореше за Бога, Той се въодушевяваше, вдъхновяваше се.
"Светията - казва
Учителят
- е на границата между смъртта и живота, а
Учителят
е вън от смъртта.
Учителят
управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието".
Това бе
Учителят
.
Когато
Учителят
се изправи на подиума, направи ми силно впечатление, незабравимо впечатление израза на лицето Му.
След свършването на беседата изпяха една песен,
Учителят
стана и всички казаха обща молитва гласно.
Искам да подчертая, че
Учителят
, като правеше известни неща, ги правеше по такъв начин, щото да минат като обикновени, незабелязани.
Веднъж
Учителят
бил седнал на една пейка на поляната и се греел на Слънцето с лице към него със затворени очи.
Става ясно, че и
Учителят
е четял Словото, за да види какво е казал Великият Учител, т.е.
Учителят
отначало не позволяваше да бъде фотографиран, но после се остави, защото нахълтаха много хора и непрекъснато Го фотографираха.
Не могат да кажат, че
Учителят
не е бил на Земята, както се опитват да твърдят това за Исус Христос.
52.
БИТА НА УЧИТЕЛЯ
В началото на века
Учителят
пътуваше в цялата страна с тогавашните превозни средства: влак, кола или конски впряг и повече Пеша.
В София
Учителят
оставаше да спи в първите години в някакъв дом на евангелисти на ул."Леге", който е бил предназначен за техни хора, които идвали в столицата.
До 1905 година
Учителят
е живял в дома на Тодор Бъчваров.
За тази болест се пазеше 40 дни карантина и
Учителят
трябвало да напусне къщата му.
След като се пренесъл да живее у тях,
Учителят
моли сестра Гумнерова да намери жена, която да Му пере дрехите.
Той се съгласява и
Учителят
се настанява в югозападната стая на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме.
Беше малка стая, два на два метра, в която
Учителят
си посрещаше гостите.
Изминало доста време, откакто
Учителят
живее у тях.
Учителят
дава съвет как да се лекува и той оздравява.
Или се явява някакъв въпрос за разрешаване, за който пак
Учителят
дава съвет и този въпрос е оправен.
Учителят
казал: "Може, но ще струва скъпо".
Тогава
Учителят
го попитал: "Колко живот искаш?
Учителят
му дал 30 години.
Учителят
живееше там от 1905 до 1926 година и приемаше гости от сутрин до вечер.
(Когато
Учителят
се премести на Изгрева след 1926 г., Василка продължаваше да върши своите задължения.) Долу в сутерена имаше кухня и трапезария.
Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а
Учителят
живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна.
При своите срещи
Учителят
разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари.
Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и
Учителят
ги насочваше към трапезарията.
Ето така
Учителят
живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там.
На Изгрева
Учителят
живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята.
А
Учителят
не изискване нищо за себе си - от скромно по-скромно, но иначе беше уютно.
Учителят
не обичаше да Му се пали печката с кюмюр.
Учителят
живееше на Изгрева в малка и скромна стаичка.
Учителят
ме изслуша, погледна ме и каза: "Рекох, ще ми завидят.
Величествена гледка представляваше
Учителят
с такова огромно, из- вънчовешко знание и власт, а бе с такова смирение.
Учителят
шиеше и при моден шивач французин, дошъл в България.
Учителят
не даваше на всеки шивач да му взема мярка.
Учителят
подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал.
А платът, който си купил не е лош, но думата има
Учителят
".
Учителят
се обличаше чисто, спретнато и красиво.
Учителят
беше точен.
Учителят
много често си сменяше дрехите.
", но онзи брат не проумял нищо,
Учителят
забелязал това и добавил: "Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действия!
Учителят
обичаше много да пие руски чай - хубав чай, ароматен, и го пиеше доста силен и сладък.
Учителят
обичаше червен кромид лук повече суров.
Най-идеалната храна, която
Учителят
препоръчваше, бяха плодовете - ябълки, круши, сливи, грозде.
Учителят
обичаше българско сирене, като че ли го предпочиташе пред кашкавала.
Учителят
се хранеше с много проста храна.
Учителят
обичаше бамя, зелен грах.
Всъщност
Учителят
не препоръчва консервираните храни.
Понякога
Учителят
оставяше храната, дори не я вкусваше.
Учителят
имаше широко развит гръден кош, беше мускулест и здрав.
Толкова години
Учителят
хранеше душите на хората с Божественото Слово и ето сега този българин ни дава разредено мляко.
Така млякото беше много вкусно и
Учителят
го харесваше.
Дойде външен човек и разреши въпроса с прехраната по онези оскъдни години на двама възрастни човека - това бяха
Учителят
и Георги Куртев.
Учителят
беше към 79 години.
Учителят
ги харесваше и с охота ги изяждаше.
53.
УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО
УЧИТЕЛЯТ
И ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Първата връзка с търновци
Учителят
прави през 1900 г.
По-късно около тях има семейства, с които
Учителят
се запознава, като едно от тях е на Елена и Константин Иларионови, Атанас Бойчев.
При първите събори
Учителят
лично с писмо поканваше онези, които трябваше да дойдат.
Учителят
определяше датата и изпращеше поканите лично.
Учителят
беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм.
Имаше чертежи, които
Учителят
бе направил с цветни мастила и тушове.
Учителят
нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на събора, да влизат по 10 човека и да правят там молитви.
След като направят молитви, размишление,
Учителят
им дава някои идеи и мисли.
Изчакваше се да изгрее слънцето и след това пак се правеха молитви, песни и
Учителят
държеше първата съборна беседа.
Обикновено първия ден на събора
Учителят
държеше сказка в салона на Търново за цялото търновско гражданство.
Учителят
казва, че съборът на Бялото Братство от Слънчевата система става всяка година във втората половина на месец август.
Като научи
Учителят
решението им, Той се усмихна и каза: "Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един център не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук под земята се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка.
54.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО
Учителят
е непрекъснато в движение и изнася своите сказки по градове и села.
Имаше единични приятели, закътани по села и градове, но
Учителят
някои от тях посъветва да се преместят към София, за да не се загубят, а други, които бяха по-силни остави по места, за да бъдат като фарове в тъмното море на още непробудена България за Словото Му.
През един от търновските събори привечер приятелите виждат, че
Учителят
събира нещо от земята.
Като ги събира,
Учителят
казва: "Писано е, да се не изгуби нищо!
Тях се навел да събере
Учителят
.
След като се засели
Учителят
при Петко Гумнеров на улица "Опълченска" 66, започнаха да идват приятели да Го посещават и да се водят разговори и стана тъй, че тези разговори
Учителят
ги превърна в беседи.
Дойдат приятели, насядат в стаята и
Учителят
държи оригинална беседа на въпросите, които те задават или ги интересуват.
Тогава
Учителят
тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в стаята отиваха и слушаха под прозореца в двора.
Така започнаха събранията на улица "Опълченска" 66 и
Учителят
започна да ги държи всяка неделя от 10 часа сутрин.
Тук
Учителят
държа едни от най-прекрасните си беседи.
Един от тях бе Петко Гумнеров, в чийто дом на "Опълченска" 66 бе отседнал
Учителят
.
Рядко можеше да остане равнодушен човек, когато
Учителят
говореше вдъхновено.
И след беседа
Учителят
беше вече друг.
Учителят
редовно изнасяше своите беседи на улица "Опълченска" 66.
Учителят
го остави да бъде свободен.
Третият етап бе, когато
Учителят
основа братска каса и братските средства постъпваха у касиера.
Учителят
изпращаше обикновено Паша при него, която беше подготвяла беседи.
Още през 1912 година
Учителят
даде пример със "Завета на цветните лъчи на светлината".
Учителят
я разпространи в тесен кръг от приятели и даде начини и правила как да се работи с нея.
"
Учителят
каза: "Ще им давате беседи от първите шест серии "Сила и живот".
А
Учителят
оставяше инициативата на учениците.
Ние трите едновременно записвахме всичко, което
Учителят
говореше.
Утринните слова
Учителят
започна да ги държи от 1930 година.
Всяка е направила това, което е могла, всяка се е старала да предаде точно това, което
Учителят
е казал.
Учителят
беше, който решаваше тези въпроси.
Но винаги се стараеше да даде точно това, което
Учителят
е казал.
Учителят
говореше беседите и лекциите си без да си служи с каквито и да е бележки.
Паша Теодорова и Елена Андреева дешифрираха стенограмите от времето, когато
Учителят
говореше.
Учителят
ми предаде всички стенограми, за да бъдат отпечатани.
Обикновено той изчакваше някой брат или сестра да излязат от стаята на Учителя и питаше какви въпроси са задавали и какво е отговорил
Учителят
.
Тогава
Учителят
даде една задача на един от съборите в София - всеки ученик всеки ден да отделя по едно левче и да го слага в една кутия.
Учителят
даде един прост метод за събиране на стредства.
Учителят
не ги насърчаваше.
Учителят
ги мъмри строго преди да почнат да секат.
В една от беседите
Учителят
спомена, че никой не е прокопсал, ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища.
В една беседа
Учителят
говори за това.
Учителят
им забрани, но не Го послушаха, направиха си опита и пропаднаха.
Учителят
не им позволи.
В една от беседите
Учителят
споменава за нея.
Учителят
не обичаше работи, в които нямаше идея.
Учителят
не ги насърчаваше.
Във всяко действие
Учителят
слагаше на първо място идеята, като душа на работата.
Чак когато
Учителят
даде задачата с левчето, то тази задача предопредели издаването на беседите, защото законът е такъв.
Така
Учителят
обичаше да се работи за идеи, а не за практически работи и съображения.
Тях не ги пренебрегваше
Учителят
, обаче те се разрешаваха с методи, които служеха на една Божествена идея.
Идеята, която
Учителят
даде в тази беседа бе: "Отдавна не се е говорило за високия идеал".
УЧИТЕЛЯТ
ЗА СЛОВОТО
Там
Учителят
говореше за живота на старозаветния човек, на новозаветния човек, на праведния човек и за живота на ученика от Школата на Бялото Братство.
Разбрах тогава, че пътят на ученика се отнася за епохата, която трябва да дойде, тази на шестата раса, за която говореше
Учителят
.
Учителят
каза: "Един ден няма да имате време хляб да ядете от работа".
Учителят
ни даде огромен материал чрез Словото Си.
"
Учителят
ги изгледа и каза: "Ще направите по-добре да не се занимавате с това.
"
Учителят
отговори: "Ще контактувате, когато чужденците, и специално французите, научат български език и четат Словото Ми на български.
Учителят
казва, че ако първият не я изпълни, ще я изпълни втория; ако не я изпълни втория - третия до десетия.
Учителят
също така каза: "Аз не се грижа за Учението си.
Затова
Учителят
беше спокоен - 7500 беседи остават в едно време, когато материализмът и сталинизмът нахлуват в тая страна.
Учителят
не се тревожеше и аз съм уверен, че Словото ще се съхрани.
Учителят
казваше: "Когато чуете нещо в Словото, задръжте го в себе си, веднага не отивайте да го казвате на другите какво ви е говорил
Учителят
, за да може това слово да подейства във вас, пък вие да се ползвате от опитността, която имате.
Учителят
казал нещо и вие гледате веднага да го предадете".
Учителят
/
Учителят
/
55.
ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА
Учителят
Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София.
Школата на Бялото Братство просъществува чрез Словото на Учителя в Сила и Живот двадесет и две години - така, както каза
Учителят
при нейното откриване.
Обикновено
Учителят
започваше беседата с тайна молитва.
В класовете
Учителят
задаваше теми, които да се развиват.
Понякога
Учителят
говореше върху темата, която е дал и даваше пояснения, разширяваше я и се простираше върху темите, които са прочетени.
Учителят
изискваше, но не го налагаше, учениците на всяка беседа да правят резюме - да се извадят основни мисли и идеи.
Учителят
водеше Школата в продължение на 22 години, което е един слънчев цикъл.
За този цикъл за пръв път е говорил
Учителят
.
Учителят
разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии.
Постепенно
Учителят
създаде в нас почит и уважение към жената.
Учителят
я третираше като себе си, не я унижаваше.
Учителят
дойде на нашата полянка.
Тогава
Учителят
не каза нищо.
Известно време
Учителят
мълча, обмисляше въпроса и накрая реши, че е време да се отвори Младежкият Окултен клас.
Тогава
Учителят
му отговаря и му показва какъв е законът за приемане на ученика в Окултната Школа.
По-късно
Учителят
спомена, че за пръв път Бялото Братство открива Школа, в която освен мъже, са допуснати и жени.
Но
Учителят
още в самото начало даде да се разбере, че пътят на ученика е труден и придобивките идват в резултат на една вътрешна работа.
На следващия ден
Учителят
предложи часовете да са сутрин.
Учителят
се съгласи.
Учителят
нямаше отначало предвид такова ограничение, но понеже бе направено от ученик и останалите го възприеха, то Той се съгласи,
Учителят
работеше по закона на свободата.
Но не се държеше така фанатично и буквално - по-късно
Учителят
разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение.
Учителят
държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистия идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на това правило.
Учителят
го бе разрешил в годината, когато се откри Школата през 1922 г.
Учителят
бе този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки младеж, дошъл на Изгрева.
Обикновено
Учителят
запитваше: "Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога?
Някои се ожениха, но
Учителят
ги остави в класа.
Веднъж
Учителят
среща на поляната Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г.
В този момент
Учителят
повтаря същото изречение, но по друг начин: "Ние направихме грешка, че не допуснахме женени в Младежкия клас!
В туй време
Учителят
почна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества.
Учителят
даде упражнения как учениците да развиват своя вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време.
Учителят
създаде на учениците едно свещено чувство към работата.
Учителят
споменаваше, че може някога Той да подреди учениците в клас, кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй както седяхме един до друг, не винаги се получаваше хармония в Класа.
Учителят
още горе в стаята си чувстваше каква е атмосферата в класа.
Възрастните приятели видяха, че
Учителят
покровителства младите и ги взе под своя закрила, особено след като откри Младежкия клас.
Онези братя и сестри, които бяха с Учителя 15-20 години, изведнъж започнаха да ревнуват, да шушукат: "
Учителят
откри за младежите клас, предпочита тях, а нас пренебрегва." Тогава идва една делегация от възрастни братя при Него и Му казва: "Учителю, открихте за младежите клас.
Учителят
ги изгледал сериозно, казал: "Хубаво!
Като видяха, че
Учителят
ни приема, те също ни приеха и започнаха да ни канят на гости в техните големи и хубави къщи.
Учителят
заставаше точно в пет без една минута на катедрата и казваше коя песен да се изпее, след това се казваше молитва.
Учителят
държеше своето Слово.
Това е вътрешната Школа, където
Учителят
научава ученика да се справя с всички трудности и противоречия в живота.
56.
СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'
След напускането на този салон,
Учителят
се връща отново на "Опълченска" 66 и от 1921 г.
В дома на Петко Гумнеров
Учителят
държи Словото Си от 1914 г.
от Варна,
Учителят
продължава да държи Словото Си на "Опълченска" 66.
Вечерно време и в неделя салончето беше свободно и
Учителят
държеше беседите Си.
Учителят
влизаше с Библия в ръка.
Учителят
казваше молитвата, изпяваха се песните, след това всички сядаха по местата си и Той започваше да говори.
Учителят
започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат изгрева на слънцето.
Около 1922-23 г,
Учителят
каза на трите стенографки Паша, Савка и Елена: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете".
Учителят
понякога престояваше до обед там в разговори с нас и пеехме песни.
Учителят
постъпи по един много интересен начин.
Учителят
каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка".
В този салон сестрите ходеха на сестрински събрания в четвъртък и понякога
Учителят
ги посещаваше.
на "Опълченска" 66 са правили молитвени събрания и
Учителят
е ходил и говорил на сестрите, без да Го викат.
В салона на "Оборище" 14
Учителят
е говорил от 1923 г.
Точно в този ден
Учителят
беше на "Опълченска" 66 и изпрати един брат с писмо до тогавашния министър-председател, кой- то отмени по телефона блокадата на полицията.
Сковаха една поставка, на която сложиха стол и катедра, от която
Учителят
да държи беседите.
Към лятото
Учителят
спомена: "Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло".
Сутрин
Учителят
от града идваше на Изгрева и след общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, отиваше да си полегне на леглото.
Учителят
я хареса, есента нареди да се постави печка и остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г.
Учителят
повечето време преспиваше тук.
Като разбрахме, че
Учителят
ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа.
Учителят
като влезе, да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него.
Тъкмо привършвам и
Учителят
ме пита: "Как върви работата?
Учителят
ме погледна: "Ако си я направил с любов, няма да замръзне".
Тук
Учителят
приемаше посетители и работеше с тях от сутрин до вечер.
Ето ти насреща
Учителят
.
Учителят
оглежда празните казани и казва: "Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек".
На следващата година - 1927 г, когато се построи салона,
Учителят
нареди да се построи и кухня.
Учителят
нареди зад масите да се посадят в една редица лешници към 100 броя, които израснаха големи храсти.
Учителят
препоръча да се направят големи прозорци.
Учителят
в една беседа каза: "Няма по-хубав салон от нашия.
Тя имаше две стъпала, по които
Учителят
се изкачваше, имаше стол и масичка (40/65 см), на която Той поставяше Библията и там изнасяше своята беседа.
Обикновено
Учителят
пристигаше в строго определен час без да закъснее нито минута.
Казваше се една кратка молитва, изпявахме няколко песни, за да се създаде хармония и тогава
Учителят
встъпваше към беседата.
Обстановката, в която живееше
Учителят
, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства.
Зимно време
Учителят
прекарваше повече от времето си около печката в антрето, топлината през отворената врата отопляше Неговата стая.
Нямаше чешма, а имаше казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който
Учителят
си миеше лицето и ръцете.
Над стаичката на Учителя Бертоли направи солариум, за да може
Учителят
да се пече на слънцето без да бъде притесняван.
Учителят
го използваше в слънчеви дни, прекарваше доста часове горе на слънцето и беше доволен от това приспособление.
Учителят
ни идваше много често тук на гости.
Учителят
даваше на всяка от нас задачи за разрешаване.
"
Учителят
каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб.
Като студентки и стенографки,
Учителят
изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем.
Учителят
даваше всеки месец на трите по един плик с пари, с което Той бе поел нашата издръжка.
Тогава
Учителят
взе инициативата да се насади овощна градина.
Ние младежите изкопахме дупките, сложихме тор, а
Учителят
държи дръвчето с дясната си ръка, да бъде изправено, докато ние го заровим.
Да знаете, че
Учителят
ги е държал, когато са били фиданки.
Учителят
, в противовес на съвременните агрономи, не позволяваше да се кастрят дърветата и затова те раждаха много повече плод.
Всичко, на което
Учителят
обръщаше внимание и до което се докосваше, ставаше красиво, голямо, силно, ароматно, сладко... А на какво не обръщаше внимание?
57.
УЧЕНИЦИ
На сутринта
Учителят
го поздрави, че е можал да издържи на студа.
Учителят
спеше в стаята над салона и Той нямаше печка.
Накрая
Учителят
една беседа завърши с думите: "Ученикът живее спартански живот!
За обяснение
Учителят
бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите.
Пристигнахме на Изгрева и отидохме на поляната, където бе
Учителят
.
При друг случай
Учителят
ми каза: "Не ставайте гаранти на хора, които не познавате."
Учителят
беше дал задача в един от класовете, в която се казваше, че всеки един ученик през живота си трябва да обърне по един човек към Бога.
"
Учителят
отговаря: "Моето учение е, че говедата трябва да бъдат без юлар, а конете без подкови.
Учителят
му говори със символи, а той му казва, че му трябвали пари.
Учителят
му даде 300 лева, а онзи дойде втори път и получи отново 400 лева, дойде и трети път и заяви, че му трябват обувки, дрехи, за да може да идва на Изгрева.
Учителят
срещна онзи, който го беше довел и попита: "Какво стана с вашето поръчителство?
"
Учителят
го пита: "Ти, знаеш ли как е в света?
Така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че старецът е
Учителят
, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни отношения, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината.
А сестра ми Гита по-късно научила, че
Учителят
бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа "жертва на Дънов": "Колко ти платиха да носиш тоя надпис?
" Тя отговорила: "Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 лв." От това изказване на жената става ясно, че
Учителят
има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ.
Учителят
добавил: "За много малко си се продала!
След известно време
Учителят
идва.
Учителят
щял да държи беседа в дома на Димитър Караенев.
Учителят
казал, че след беседата ще го приеме.
Тогава
Учителят
заговори.
Направи ми впечатление, че
Учителят
говореше тихо, но аз Го чувах, разбирах и не отделях очите си от Него.
Бях поразена и същевременно трогната и покъртена от това, че беше спрял
Учителят
вниманието си върху мене.
Учителят
продължи да говори.
Беседата завърши,
Учителят
стана.
песента "Аз мога да любя, добър да стана, аз мога да обичам, силен да стана..." После прочетохме "Отче наш",
Учителят
напусна салона, а аз все още стоях, без да мога да се помръдна.
Отговориха ми: "
Учителят
." В този момент
Учителят
се обърна към мен с думите: "Вие сами не сте дошли, вас Господ ви е довел тук." Спомням си, че
Учителят
говори за значението на страданията, които думи моята жадна душа прие като балсам.
Отидох при братя Араджиеви и им съобщих, че
Учителят
ми разреши да остана.
След като
Учителят
ме беше приел, аз не послушах Иванов и останах.
Аз седнах до брат Христо Араджиев и все се криех зад него, за да не ме види
Учителят
.
Учителят
започна: "Вчера дойде един млад брат от Варна и ме пита: "Учителю, искам да уча при тебе, да следвам твоето учение." Аз го изслушах и помислих: "Чакай да видя какво ще рече Господ за този брат?
" След това
Учителят
продължи беседата.
подарявам на Вас, използвайте ги, както намерите за добре."
Учителят
му отговаря: "Аз по-добър касиер от Вас нямам и когато ми потрябват ще ги поискам." Братът взема парите и си отива.
При една болна сестра е отишъл
Учителят
с приятелите да я посети.
Учителят
я оглежда с внимание.
На масата, на която седял
Учителят
, били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните.
Когато наближава вече 12 часа,
Учителят
обикновено държи беседа.
В разговора, който водят двамата, той вмъква: "Дете,
Учителят
каза, че един от тия 12 души, ще си замине и това съм аз".
А
Учителят
не е посочил кой ще бъде.
Но на мен бай Иван ми е казвал, че дядо Благо все си повтарял, че той е този, за когото
Учителят
е казал, че ще си замине.
Простудява се, не може да оздравее и той през месец декември си заминава - така, както бил предсказал
Учителят
, без да е посочил поименно кой ще бъде.
За следващите две неделни беседи в 10 часа,
Учителят
накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за дядо Благо.
Учителят
веднъж в класа попита: "Представете си, че ви пратят на една планета, където няма никой, сам да живеете.
Големият салон на Изгрева, в който
Учителят
щеше да държи беседите, беше готов към края на лятото на 1927 г.
Но
Учителят
идваше и все беше недоволен от поставянето й".
Поправихме грешката и когато всичко беше готово,
Учителят
влезе в салона.
Учителят
отпусна средства и купихме 5-6 кошера.
Учителят
донася буркан, отваря го и нагребва една лъжица, пълна догоре с мед, поставя я в чинийка и я поднася на сестрата.
"Да хапнем, сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери." Сестрата изяжда меда и казва: "Учителю, това не може ли да стане и тук, та всеки един от нас поне веднъж в годината да изяде по една такава лъжица."
Учителят
отвръща: "Може и да стане." На следващия ден
Учителят
е строг и казва: "Тази година Аз ще се грижа за пчелите!
Учителят
занесе една тенекия на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед на всеки.
"
Учителят
се усмихна и каза: "Сладък е, защото аз изнесох една беседа на пчелите.
"
Учителят
вече е сериозен.
Учителят
често посещаваше концерти.
След малко излиза
Учителят
готов, с бастуна, но за най-голям ужас на приятелите, Той си е турил на главата сламена шапка - панама.
А
Учителят
е спокоен, като че ли тъкмо тъй трябва да бъде.
Във фоайето
Учителят
грее със сламената шапка и очите на всички са обърнати към Него.
Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли
Учителят
друга шапка, освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"?
" Савка спокойно отговаря: "
Учителят
ми нареди да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови".
През това време
Учителят
разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за концерта, както това се случваше всеки път.
Учителят
отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка?
Учителят
иска да ни освободи от него.
Бяхме горди от това, че
Учителят
разделяше трапезата Си с нас.
В момента, когато привикнахме на смеха и подигравките и ни стана безразлично какво носим в ръцете си, за какво го носим и през какви улици минаваме - случи се най-неочакваното:
Учителят
изведнъж преустанови да ходи на обеди по братските къщи.
Учителят
казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог.
" Всички гледат онемели, а
Учителят
добави: "Щом братята дойдоха, и сестрата дойде!
" Така
Учителят
използваше всеки случай, за да ни предаде един урок.
Учителят
като разбра желанието на братята в София, им каза: "Ех, ще минем и без тях".
Учителят
никога не е унижавал жените.
Затуй веднъж каза: "Тъй, както Аз водя Школата, никой не я е водил досега." Проблемите, които възникваха между братята и сестрите,
Учителят
ги е разглеждал в разговорите и беседите.
Тук
Учителят
живееше, приемаше непрекъснато гости и държеше пред отворения прозорец Своите беседи.
През това време
Учителят
е в Сливен и заедно с други приятели са опънали палатки на Сините камъни.
" Решават, че
Учителят
не бива повече да живее в дома на чичо Петко, защото е вече опозорен.
Тогава той решава да финансира една делегация от трима души, които да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда - че чичо Петко е изключен от Братството и че
Учителят
трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев.
Пристигат братята на Сините камъни,
Учителят
ги посреща сдържано, сериозно и строго.
Учителят
обаче мълчи, нито дума не казва.
Колкото повече говори братът, толкова
Учителят
става по-строг.
Свършва братът,
Учителят
мълчи.
Радославов разказва на Паша Теодорова: "С тази единствена дума в един миг
Учителят
събори моята реч.
Учителят
млъкна и ни остави свободни да се изкажем по-нататък, но ние мълчахме.
Брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че
Учителят
не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят.
Тогава Петко случайно минава покрай вилата,
Учителят
излиза и му казва: "Петко, ела да излезем горе двама да се помолим!
Учителят
го взема под ръка, излизат горе, правят си молитвата.
До него е
Учителят
.
Мястото около Учителя бе заето и искаха цялото внимание на Учителя да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че
Учителят
отделя повече внимание на младите.
Седяха на пейката, а по средата е седнал
Учителят
и разговаря с тях.
Учителят
стоеше прав.
А
Учителят
стоеше изправен, облечен официално в бежов костюм.
Учителят
се усмихваше.
Това бяха онези богати братя, които смятаха, че
Учителят
разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните.
А най-важното е дали ти изнася това, което говори
Учителят
.
"
Учителят
ги изгледа строго и каза: "Ще ги оставите на държавата!
Те смятаха, че с отговора Си
Учителят
ще им даде някакъв съвет как да си запазят имотите, как да ги съхранят и в знак на благодарност за тази услуга от Учителя ще отпуснат някакви пари за братски нужди.
Учителят
ме погледна сериозно и строго и нищо не каза, после се отдалечи.
Учителят
си беше заминал.
Учителят
трябвало да покаже някои френологични центрове.
А
Учителят
продължавал спокойно да обяснява и се правил, че нищо не забелязва.
Учителят
беше за това, сестрите да не си къдрят косите, а косите да бъдат сресани естествено.
Но
Учителят
не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него.
А това го знаеше само
Учителят
.
Тя беше закъсняла с една-две минути и
Учителят
беше вече седнал на мястото Си.
"
Учителят
я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята но жребия".
Учителят
бе сериозен и не продума нито дума.
Но през цялото време
Учителят
не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна.
През цялото време
Учителят
разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия.
Учителят
, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога".
Един ден излизам от лозето, където работех и в това време
Учителят
пристъпва към мен.
Веднъж
Учителят
ми отговори на този въпрос така: "Тук, в тази Школа се учат и боговете!
По пътя за Бивака имаше един камък, който
Учителят
беше кръстил "Камъкът на съкровището".
Защо го кръсти
Учителят
така, не можах дa разбера.
Учителят
нареди: "Да се зарине дупката и да се постави камъкът на същото място".
Учителят
много пъти бе говорил категорично, че заровените съкровища не са безобидни, че тях ги пазят духовете на тези, които са ги закопали и могат да пострадат онези, които решат да ги изкопаят и не знаят какво да правят в такива случаи.
Учителят
намръщи вежди и каза: "Виж им акъла.
След като
Учителят
си замина, сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши.
Дори има такива снимки, където
Учителят
е заснет с приятели, а Савов е отстрани и се явява като двойник на Учителя.
"
Учителят
я изгледал и казал: "Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при строго определено време".
И
Учителят
изредил към 30 точки каква трябва да бъде съпругата и какви са нейните задължения.
Тук
Учителят
е един, а там у дома ти
Учителят
е друг." - "Добре, сега какво ще правя с онзи Учител у дома?
Учителят
му казал: "Отиди при стенографките и им кажи, че аз те изпращам да ти дешифрират и дадат едно копие от тази беседа, в която говорих каква трябва да бъде жената и дъщерята според Новото Учение." Отива там, разказва им зсичко, те се смеят и му дават копие от беседата.
- "Ето, вземете и прочетете тази беседа, която
Учителят
държа за него и за вас.
Веднъж на беседа аз, бидейки под влиянието на недобри съветници несъзнателно в себе си мислех по някои неща, като не се съгласявах с това което
Учителят
говореше в момента.
Никога не съм допущал в себе си мисълта, че
Учителят
е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада,
Учителят
веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата.
Те очакваха, че
Учителят
ще им даде такива знания, но останаха разочаровани.
Учителят
очерта един път, в който човешката душа с постоянство, упоритост и работа трябва да работи върху себе си.
В първите години
Учителят
пътуваше из България, държеше своите сказки и образуваше братските кръжоци.
Като влиза, всички са вече насядали и
Учителят
е там.
Учителят
казва: "Това беше Христос!
Учителят
казва: "Българите дотам са дошли - да дадат на Христа едни кърпени обуща и вълнени чорапи."
Години по-късно
Учителят
каза: "Само Христовият Дух може да съедини човеците с Бога чрез Любовта.
Учителят
я посреща, смее се, и първите Му думи били: „Рекох, открит лист не искаха, нали?
Учителят
допълни: „И между нас има дърпане и теглене.
Веднъж
Учителят
нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на Изгрева.
Пък и моят път не минава през София." Казват това на Учителя и той изпраща друг при него: "
Учителят
Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи.
А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса."
Учителят
добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истанбул и той посещава посочения адрес.
"
Учителят
отвръща: "Словото има универсален език.
Учителят
се обръща, оглежда цялото Братство на "Изгрева" и казва: "Това не са мои ученици.
Учителят
ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание!
Учителят
я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух.
Учителят
седеше пред катедрата в новопостроения салон и изнасяше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци.
Учителят
ги гледа и казва: "Това са души, които са в почивка".
Учителят
изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий, но сега е душа, която е в почивка".
Като разбра моята мисъл,
Учителят
продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята.
Учителят
е на улица "Опълченска" 66.
"
Учителят
отваря вратата и пита: "Какво има?
Аз съм анархист и ако ме арестуват, ще ме убият, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти."
Учителят
му казва: "Влезте в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни.
Търсим опасен престъпник."
Учителят
протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверте лично!
След малко
Учителят
се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остава невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен.
Учителят
даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание.
Учителят
бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света.
Учителят
отговаря: "Бог ми ги изпратил такива.
Учителят
го изгледал с мъчителен и страдалчески поглед, мълчал дълго.
Но
Учителят
не пожела да влезе в палатката на французите, дори не пожела да надзърне в нея.
Учителят
мине покрай нея, погледне я, пипне я, после се усмихне, но не влиза вътре, нито си подава главата през входа.
Учителят
казва: "Не!
Учителят
отново казва: "Не!
На следващия ден
Учителят
споделя: "Вижте им акъла.
58.
СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
Питат много хора, имаше ли
Учителят
приемни дни?
Учителят
приемаше от сутрин до вечер.
Имаше сестри, които посрещаха посетителите и ги настаняваха в трапезарията, а при хубаво време отвън на пейките чакаха кога ще ги приеме
Учителят
.
А кога ще бъдат приети, това го решаваше
Учителят
.
Учителят
не може да те приеме, ако твоят вътрешен часовник и твоите стрелки на ума и сърцето ти не са застанали точно на онзи час и минута, когато е твоето време.
Обикновено Боян Боев посрещаше всеки един от тях и го запитваше какъв му е бил проблема и как
Учителят
го е разрешил.
Видяла тя, че
Учителят
приема и се наредила, за да си запази ред.
Когато
Учителят
я приел след тази сестра, на която отстъпила реда, й казал: "Туй, което бе определено за тебе, го получиха други.
А какво е било учудването му, когато
Учителят
започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел.
Разбрал, че
Учителят
черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава.
Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага
Учителят
допълва, дава факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност.
Понякога казваше пред мен: "Какво нещо е
Учителят
?
И когато да вдигне стомната,
Учителят
се при- тича шеговито, незабелязано отзад, подхвана и Той с пръст стомната заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната.
Учителят
казва: "Има един начин, по който тази стомна може да стане лека.
А
Учителят
добавя: "И слуги на Господа са Неговите человеци".
"
Учителят
най-сериозно му казва: "Разбира се, момко, ти имаш правото да правиш всичко, каквото си поискаш, само че ще понасяш тава, което не искаш".
А
Учителят
й отговорил: "Сестра, не се сърдете на слугинята Тя по този начин се свързва кармически с Библията и един ден ще я знае наизуст, и ще я разбира много добре за разлика от тези, които цял живот я четат."
На поляната
Учителят
разговаря с двама млади братя.
Учителят
се приближи, взе книгата и и захвърли по вятъра с думите: "По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието!
Учителят
разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат.
Какви образи ни е дал
Учителят
!
Учителят
с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари.
Учителят
имаше един уред, много чувствителен.
Учителят
се обръщаше, виждаше посетителя, питаше какво има и започваше разговорите.
Аз лично съм присъствала в Неговата стая, когато този уред записука,
Учителят
се обърна и каза: "Какво има?
" След малко
Учителят
започна да говори на някакъв непознат за мен език.
Друг път
Учителят
запитваше: "Какво има?
"По израза на лицето му аз разбрах - разказваше сестра Савка - че не е нашият Учител." - "А кога ще се върне
Учителят
?
Веднъж, при един разговор,
Учителят
каза: "Вие виждате тялото ми и казвате: "Ето
Учителят
", защото не ме познавате.
Където е Духът, там е и
Учителят
.
Веднъж
Учителят
и няколко братя отиват на Витоша на екскурзия.
"
Учителят
казва: "И вие ли чухте?
Учителят
се обърнал към Тодорчо: "Отвори на една произволна страница от Евангелието, което носиш и прочети вляво горе." Тодорчо отваря и чете: "Истина, Истина ви казвам.
Отсега ще видите Небето отворено и ангели Божи да възлизат и слизат над Човешкия Син."
Учителят
го спира: "Ето това се изпълни пред вашите очи и уши."
След известно време родителите ми разказаха, че наскоро
Учителят
в една беседа споменал пример, който се отнасял до ямболка.
Разбрах, че ставаше дума за същата жена и защо
Учителят
не я прие.
Учителят
остана с групичката, а аз ги придружих догоре, показах им пътя и се върнах.
Когато се завърнах в лагера,
Учителят
ме запита: "Какво си говорихте?
Учителят
отговори: "Тук могат да дойдат само тези, които имат вътрешно разрешение от Небето!
"
Учителят
му отговорил, че може.
Уверил ги, че
Учителят
обещал да го излекува, какъвто и да е случаят.
Обикновено долу на стъпалата стоеше някоя сестра, която предупреждаваше, че днес
Учителят
не приема и връщаше всички посетители.
Учителят
стоеше на стола, целият жълт, бледен, уморен, подпрян на облегалката на стола.
Учителят
не мърдаше.
Ако някой ни видеше отстрани и чуеше разговора ни, щеше да си каже, че
Учителят
и Марийка вървят по поляната и си говорят обикновени неща и че нищо особено няма при тях.
Раз- брах какво е носил
Учителят
върху плещите си и какво представлява една микроскопична частица от този товар.
Учителят
правеше ежедневни разходки от София до Симеоново.
А след голямата бомбардировка на 10.1.1944
Учителят
замина за село Мърчаево и този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев.
Учителят
желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места.
Един път
Учителят
ме извика и каза: "Тук на Изгрева вече няма условия за духовна работа на Школата, затова трябва да преместим Школата и Изгрева на друго, по-подходящо място.
Над София бяха започнали бомбардировки и след 10 януари 1944
Учителят
с приятелите отиде в Мърчаево.
Учителят
каза, че в бъдеще местата ще станат без пари.
59.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ
УЧИТЕЛЯТ
ЗА ПЛАНЕТИТЕ
Учителят
бе дошъл при нас и някои споделиха пред Него за чудния изглед на звездното небе.
Учителят
ни огледа, усмихна се и с леки стъпки се качи по дървената стълбичка към своята стая.
Учителят
насочи телескопа и ни показваше чудни неща.
Учителят
стоеше до окуляра и ни обясняваше, отговаряше на нашите въпроси.
Първо
Учителят
ни показа Луната.
При друга среща на Изгрева
Учителят
ни показа Юпитер, като много ясно се виждаха четири големи спътници.
Учителят
поклати глава и каза: "На тази планета има много религиозни заблуждения."
Учителят
нагласи телескопа с голямата леща и аз видях слънцето Сириус, за което бях слушала от Неговото Слово, видях го в необикновен блясък.
Учителят
застана до мен и аз споделям: "Колко е интересен шрифта на облаците!
60.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
УЧИТЕЛЯТ
И ЛИЧНОСТИ
Учителят
много, ласкаво се произнесе за този ярък представител на човешкия род и каза, че този човек, който пожертва всички съблазни на Земята заради Любовта, в бъдещия си живот, ще бъде поставен на първо място всред човешкото общество, ще заеме най-високото място, което може да се даде на един човек.
И този случай потвърждава, че всички големи личности са чували и знаели кой е
Учителят
.
Учителят
е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите хора търсеха ясновидци, пророци и връзки с невидимия свят.
Учителят
е тук на Изгрева, а те не го зачитат за нищо.
Учителят
го приема и му казва: "Рекох, много късно дойдохте!
След 20 дни
Учителят
си замина от този свят.
Не след дълго
Учителят
излиза, обръща се към него и му казва: "Не мога да Ви приема.
Учителят
се обръща и си влиза в стаята, а професор Шишманов е изумен, объркан, неразбиращ как така нему да отказват прием.
Ето защо,
Учителят
си затворил очите и така Той бил нарисуван.
В самото начало
Учителят
е подпомагал лично Борис Георгиев.
Тогава
Учителят
нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас.
Учителят
каза, че Борис Георгиев е дошъл от Сириус и се ражда през 1888г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя.
Галилей Величков си спомня, че
Учителят
казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа и който е бил преподавател на Борис Георгиев в Художествената академия в Петербург.
Когато е била изложбата на Борис Георгиев в София,
Учителят
казва в беседата "Свобода, знание и мир", 5.12.1922, Общ окултен клас: "Днес дойде при мен един художник, донесе свои картини.
На една от своите беседи,
Учителят
се спря за миг и каза: "Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с мен.
Учителят
бе казал за него, че е ученик на Бялото Братство.
След като стана болшевистката революция през 1917 г,
Учителят
много пъти се спираше върху делото на Толстой, неговия път и върху онова, което се извърши след революцията в Русия.
Учителят
много пъти спомена за пътя на Толстой - че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме.
Ето какво каза
Учителят
тогава: "За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде.
Учителят
по този повод казва: "Свещениците в Русия и църквата са причина за болшевистката революция.
Много пъти
Учителят
в беседите си е споменавал за Лев Толстой и за него ще намерите много писани неща.
Учителят
каза, че Лев Толстой е прероденият Сократ.
Много пъти
Учителят
бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той е бил много пасивен.
Учителят
отговорил така: "Първо, Иван Вазов е съвременник на онези събития.
Те не те познават, няма кой да ти диктува, а и да ти диктуват, не можеш да чуеш, да слушаш и да запишеш." Накрая
Учителят
му казва: "Е-ex, остани си с "Митар - пророкът".
Учителят
ми отговори: "Бил е с гръб към слънцето, когато го е писал".
Когато
Учителят
излязъл да го посрещне, Райнов паднал на колене пред Него и казал: "Винаги, винаги когато се моля или искам помощта на Небето, явявате се все Вие.
Един ден
Учителят
изнесъл беседа в клуба на радикалите на ул."Кърниградска".
Айнщайн ги попитал: "Какво прави
Учителят
Петър Дънов?
Ето какво е писал Генон на Методи за Учителя: "
Учителят
Петър Дънов е истински пратеник на Небето.
Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чувал името Му и да не знае, че
Учителят
посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българският народ, а и цялото човечество.
" - "След 660 години", отговорил
Учителят
.
От другата страна бяха семейство Гумнерови и
Учителят
.
Така че, в този дом случайни неща не можеше да има - от едната страна бе Третият интернационал на комунизма, а от другата страна бяхме ние, тоест
Учителят
и Братството.
И понеже знаеха, че при нас се чете Евангелието и
Учителят
говори върху него, те възприемаха с разположение нашето съседство.
Учителят
се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска".
Освен това,
Учителят
е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене.
Вървят тримата:
Учителят
, Георги Димитров и полицейското куче.
Така
Учителят
извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси.
Имаше и други случаи, когато
Учителят
му бе спасил живота.
Учителят
извика сестра Василка и каза: "Рекох, заведете сестрата долу в кухнята, дайте й една бяла кърпа за главата и нож да бели картофи".
" Стаичката, където стоеше
Учителят
беше малка - имаше едно бюро, стол и една закачалка на вратата.
Учителят
му казал: "Застанете зад вратата!
Учителят
го погледнал: "Търсете!
Учителят
вика Василка и й нарежда: "Василке, повикай еди коя си сестра, облечете този човек с бяла женска шапка на главата, бос по налъми, с дълга женска рокля, ще го хванете под мишница от двете му страни и ще го изведете на сто метра от църквата "Св.
Учителят
се обръща към него и му казва: "Отиваш в Бургас и оттам през морето за Русия!
Така
Учителят
спасява Георги Димитров.
Елена се прехвърли през тарабата и поиска
Учителят
да я спаси.
Учителят
се концентрира и с мисълта си закова онзи стражар, който стоеше пред къщата.
Учителят
пак насочи погледа си към него и той се размърда.
Когато
Учителят
си замина, приятелите пратиха телеграма до Георги Димитров в Москва, за да разреши
Учителят
да бъде погребан на Изгрева.
61.
БОЯН БОЕВ
Остава в Братството и написа книгата "
Учителят
за образованието".
"
Учителят
отговаря: "Разбира се, че го познавам." - "Ама, Учителю, тука на земята ли сте се виждали?
Той съветите ги даваше така, както
Учителят
е говорил по някои проблеми.
" А
Учителят
му рекъл: "Мога да сторя това, дето го искаш.
Друг път
Учителят
бе казал на няколко приятели: "Ако искате да срещнете един ангел в човешка форма, това е брат Боев!
Казвам: "Това е Паша Теодорова, стенографката на Учителя, която записваше беседите, които
Учителят
изнасяше." Ванга съзерцава още, гледа натам с нейните вътрешни очи, дето аз не виждам, усмихната е и каза: "А, бре, Вашият Учител е голямо Слънце, свети по-силно от Слънцето.
62.
КАТЯ ГРИВА
По-късно
Учителят
й бе казал, че в миналото е била игуменка в католически манастир и добре е направила, че се откъснала от католицизма в Италия.
Десет години преди да си замине,
Учителят
я среща: "Ти не си завършила гимназията".
Катя мига и премигва - чуди се, откъде
Учителят
знае това.
Учителят
й казал да завърши гимназия, но тя отказала.
Учителят
я среща и строго й казва: "Няма да те приема, докато не си вземеш матурата".
Учителят
така възпитаваше.
По-късно Катя разказваше: "Интересно бе, че това което
Учителят
ми говори последния път, ми стигна и ми послужи за това време, докато учех и нямах контакт с Него".
Учителят
млъква и разговорът приключва.
През следващите шест месеца
Учителят
не пожелава да говори с нея, нито я поглежда, нито я приема.
Когато
Учителят
излиза от стаята Си, Той понякога разговаря с другите, но нея изобщо не я поглежда - все едно, че не съществува.
Учителят
прочита къде е назначена и казва: "Ето едно хубаво място за учителка по пеене".
Отива си и цял ден плаче от радост, че
Учителят
се е усмихнал и е одобрил това място.
След като
Учителят
си заминава, чак тогава тя разбира какво е направил за нея.
Тогава тя не беше млада и виждаше как
Учителят
има грижа за всеки един от нас.
Учителят
веднъж я среща: "Манджи, манджи, манджи ти трябват на теб!
Катя стои и се чуди как да се справи с тази работа -
Учителят
й повторил три пъти "манджи", а тя не може да сготви дори една.
Тя не контактуваше с много хора, беше близка единствено с Паша, защото
Учителят
я беше насочил да отиде да живее при нея и там тя си взе матурата.
Но накрая сподели с мен: "И да исках, аз не можех да направя това, защото
Учителят
каза за мен така: "Сестра, ако твоите пръсти бяха с няколко милиметра по-дълги, много неща щяхте да постигнете в този живот.
Учителят
й дава метод как да работи с волята си за удължаване на пръстите си с няколко милиметра, но тя не направи това.
Учителят
при всички приложи специални методи за работа.
Възрастните приятели много пъти се опитваха да ги махнат оттам, но
Учителят
ги спираше."Слънчогледите" имаха най-различни преживявания и опитности за поучения на останалите.
Учителят
говори на дядо Благо, а него го няма, не се вижда.
63.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
На един завой, близо до къщичката, гледам в тъмнината
Учителят
пред мене: "Къде ходиш?
Учителят
посрещнал близките ми и им казал: "Няма да му е нищо, дайте му топла вода да пие".
Гледам,
Учителят
е там.
Една привечер, както се разхождах, гледам
Учителят
да идва към мен усмихнат, цял сияещ.
В момента съвсем не бях в състояние да проникна в дълбокия смисъл на това, тъй малко наглед събитие и си помислих: "Какво толкова е това, което ми показва, обикновена ягода, само че по-голяма."
Учителят
схвана мисълта ми и отговори: "Ти не можеш да разбереш, какво велико нещо държа в ръцете си!
Гледам, че
Учителят
идва по пътеката към мен.
Изненадах се, стана ми неудобно, засрамих се, че се стига дотам,
Учителят
да ме съветва да не допусна това в стопанската си дейност.
Учителят
дойде и седна до мен.
Учителят
стана и с бавни стъпки все така замислен се оттегли.
Учителят
знае за всеки опасностите, които грозят живота му.
Учителят
й казва: "Не се безпокой, всичко ще се нареди добре." За процеса пресата дава широка гласност.
Учителят
го спасява от явна ка мична смърт.
Учителят
извиква Николай, дава му златния си джобен часовник и му казва: "Николай, вземи часовника Ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай го слага машинално в джоба си и отива бързо в София да гони своите търговски работи.
Разбира, че
Учителят
му го е дал не за поправка, а за "връзка" с Него.
Учителят
за втори път му спасява живота.
64.
АСЕН АРНАУДОВ
Той разказваше как е споделял с Учителя за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може
Учителят
, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче.
Други биха възприели, че със своето лекомислие Асен е губил времето на Учителя, като е ставал обект на изкушение и е можел да бъде причина след това да бъде упрекнат
Учителят
в какви ли не неща.
Това го слушаме всеки ден по радиото."
Учителят
ги пита: "Страх ли ви е?
" - "Добре - казва
Учителят
.
Учителят
ги пита: "Продължава ли да ви е страх, че Асен отива при бомбите в Германия?
Учителят
добавя: "Асен ще отиде там.
По този начин
Учителят
бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но не съм чувал да е било с такава категоричност, както бе казал на Асен.
На "Изгрева" се разчу, че
Учителят
е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките.
"
Учителят
го поглежда: "Не може!
" Разказва на свои приятели от "Изгрева" и се учудва защо
Учителят
е така несправедлив към него.
Учителят
й отговаря строго: "Не може!
Накрая
Учителят
не се стърпява и им казва: "Сестри, всички виждате и знаете какъв е той.
Тогава никой не може да ти помогне." Така
Учителят
разреши въпроса с Асенчо и със сестрите.
Учителят
нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца!
Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която
Учителят
купи за братски цели.
65.
НИКОЛА ГРЪБЛЕВ
По този повод
Учителят
му каза: "Има хора - женени, но са неженени.
Има хора неженени, но са женени." Брат Гръблев си отива озадачен, понеже нищо не разбрал от това, което му казал
Учителят
.
В следващия миг вижда как
Учителят
е в ярка, бяла светлина пред него и държи юздите на коня, който се е изправил на двата си крака и така е изправен пред самия ръб на пропастта.
Учителят
изчезва веднага пред очите му така, както е дошъл.
Учителят
през това време е на Изгрева, заобиколен от приятели.
Савка, която е до Него, знае много добре, че
Учителят
се е извлякъл от тялото си и е отишъл в помощ на Гръблев.
След малко
Учителят
отваря очи и казва: "Спасихме Гръблев!
Приятелите го заобикалят и питат какво му се е случило, че
Учителят
пред тях се е излъчил и отишъл да го спасява.
Но пропуска пред тях да каже, че е видял как
Учителят
държи юздата на коня по съвсем други съображения.
Учителят
му казва: "Друг път да не изкушаваш Господа!
66.
МАГДАЛЕНА ПОПОВА
Както говори
Учителят
, изведнъж излиза една сестра от мястото си и се хвърля в нозете Му.
Даже един път
Учителят
в клас й удари шамар за безцеремонното говорене.
Искаха да я изгонят, предлагаха на Учителя да я изгонят, даже имаше случай, когато искаха да я пратят в Пловдив, откъдето беше дошла, но
Учителят
каза: "Ако нея изгоните, друг ще дойде на нейно място.
Учителят
каза: "Затова е необходимо 10% да бъдат.
Така е гледал на тази работа
Учителят
, защото пак я прие.
Учителят
каза: "Недейте смущава духа й.
Учителят
направи молитва за обяд и ето Магдалена пристига последна и иска да седне до Учителя.
Учителят
като видя това, стана и напусна столовата.
Учителят
се превиваше от смях, както и всички присъстващи.
След тази весела случка
Учителят
каза: "Аз съм най-големият мъченик между вас".
Учителят
изпрати Магдалена с писмо в Холандия на конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти.
Братът не се отказва, отива при Учителя и иска обяснение за случая: "Учителю, тази наша сбъркана Магдалена ни разправя едни врели-некипели за Холандия и за Кришнамурти."
Учителят
отговаря: "Тук Магдалена бе сбъркана, сбъркана заради вас.
Учителят
мълчеше, беше строг, а братята едва се сдържаха да не се нахвърлят върху нея.
В това време идва
Учителят
.
Учителят
я запита: "Колко ти платиха поповете?
", отговори
Учителят
.
67.
МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
Учителят
го поглежда строго: "Аз пълните гърнета на пазара не ги показвам." Методи е недоволен.
Учителят
го изглежда отново и казва: "Ти виждал ли си как селяните някой път сложат гърне на плета и го окачат на някой кол, за да съхне на слънцето.
Учителят
ни даде знания, методи как да се справяме и все пак не винаги сполучвахме, някой от нас ставаха потърпевши, а други изгаряха поради незнание и поради проявено любопитство.
Все пак може да му поговориш." Отивам при Методи и го питам: "Методи, кое за теб е по-важно -
Учителят
или твоята хазайка и стопанка Граблашева?
"Методи,
Учителят
ме изпрати, за да те питам за какво си дошъл на земята - заради Граблашева или за Школата Му?
Методи не се примирява, отива при Учителя и започва да вика и крещи пред лицето на Учителя: "Аз този евреин Елиезер ще го унищожа, аз ще го ликвидирам, аз ще го смажа и стрия на прах и ще го пръсна в пространството, за да се загуби в Небитието."
Учителят
мълчи.
Учителят
се обръща към него: "Ти не знаеш ли, че човек ако няма врагове, не може да расте?
68.
МАРИЯ ТОДОРОВА
Учителят
се усмихна: "Блажена си ти, че кръв и плът не са ти казали това".
Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на ада,
Учителят
дойде при мене, сложи ръката си над мен и всичко изчезна.
Точно по това време
Учителят
държеше беседи.
Учителят
се съгласява.
При едно посещение у дома
Учителят
погледна строго Мария в лицето и каза: "Кажи си едно желание!
"
Учителят
каза: "Добре".
Учителят
винаги си държеше на обещанията.
После се сетих, че
Учителят
я беше взел със себе си и беше ни освободил от нашия ред, който изпълнявахме в тези случаи.
69.
ИГНАТ КОТАРОВ
В това време в Стара Загора идва
Учителят
.
Съобщават Му: "Детето на Иван Котаров е тежко болно."
Учителят
казва: "Да отидем да го видим." Като влизат,
Учителят
се приближава, хваща детето за ухото, подръпва го и казва: "Ще му мине.
Учителят
отсича: "Това, което направи днес не е за дърпане на уши.
Учителят
го гледа строго, но не вдига бастуна.
Разгъва я и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която
Учителят
му бе предал урока за светлината на запалената клечка, която гореше у него.
"Учителю, искам обяснение по един важен за мен въпрос."
Учителят
кимва.
"
Учителят
го поглежда с дълбок поглед и отговаря: "И втората клечка е Моя.
По това време
Учителят
е в Мърчаево с Братството.
Изведнъж
Учителят
започва да разпитва братята и сестрите къде е Игнат Котаров, какво работи и с какво се занимава.
Минат няколко минути в общ разговор с приятелите и
Учителят
отново пита: "Ами къде е Игнат Котаров?
Понеже приятелите знаят, че при Учителя няма нищо случайно, си записват часа и деня, когато
Учителят
задава непрекъснато въпроси за Игнат Котаров.
Учителят
се усмихнал: "Игнат палеше фенер горе на Черни връх, а пък ние запалихме в Мърчаево сто фенера за него".
Учителят
му казва: "Игнате, Игнате, благоразумието украсява човека и го води в правия път!
Учителят
имаше много главоболия с мен.
Веднъж
Учителят
го среща така и му казва: "Не е хубаво, рекох, така да ходиш.
" - "Не е прилично - така не ви уча" - казал
Учителят
.
" - "Да, помня - казал Игнат вече с омекнал тон -
Учителят
дойде при мен, хвана ме за ухото и аз оздравях."
"Игнате, - казал
Учителят
- ти имаш деформиран прешлен в гръбнака си.
Но
Учителят
му каза веднъж: "Игнате, внимавай, аз съм кредитирал за тебе.
Игнат Котаров беше в нелегалната комунистическа група и по негови лични признания,
Учителят
на няколко пъти го е спасявал от разстрела или бесилото.
Учителят
ме успокоява: "Отиди си, той няма да свири вече".
Вероятно
Учителят
му бе внушил по вътрешен път да спре и той се бе вслушал в този вътрешен глас.
На следващия ден, когато
Учителят
ме видя, започна да се смее и каза: "Когато Игнат свири, вземи една тенекия и започни да удряш по нея.
" Аз му казах дословно това, което ми бе казал
Учителят
: "На теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия".
Ако бяхме приложили този метод, когато
Учителят
Го нямаше вече на земята, сигурна съм, че нищо нямаше да се получи, дори Игнат можеше да ни набие и трите.
70.
ЦАНКА ЕКИМОВА
Учителят
се приближи до мен и тъкмо се канех да Му кажа защо съм дошла, Той ме спря с жест и каза: "Не говорете!
Учителят
наблегна и провлачи думата "стара".
Учителят
добави: "Останете на молитва".
На другия ден
Учителят
замина някъде извън София.
Учителят
си дойде на Изгрева, аз веднага се срещнах с Него и Му съобщих, че съм усетила в себе си, че задачата ми е решена.
Веднъж
Учителят
отвори вратата на Горницата, излезе на стълбите и ме покани: "Сестра, елате горе!
Аз се изненадах, че
Учителят
подхваща този въпрос, защото не смеех да го изнеса пред Него.
Моля Ви се, посочете ми погрешката, за да се коригирам."
Учителят
стана много сериозен: "Сестра, вие нямате никаква погрешка".
Учителят
положи няколко пъти ръцете си над главата ми и ме благослови.
Учителят
бе строг и изрече бавно следното: "Както на един принц не му е позволено да взима за жена една слугиня от народа, така и на Борис не му е позволено да вземе Мария за жена.
И няма да позволи."
Учителят
бе много недоволен.
Учителят
си замина на 27 декември 1944 г.
Много хора не предполагаха, че е дошла нова епоха, за която
Учителят
многократно споменаваше в беседите си.
71.
РАДИ ТАНЧЕВ
Когато искал да си отива в Ямбол,
Учителят
му казал: "Ти какво работиш там?
Той си казал, къде да остана - просто не разбрал това, което
Учителят
му предлага.
Втората година като идва,
Учителят
му казва същото и пак не разбрал.
Когато на третата година
Учителят
му предлага, Ради казал: "Ама как, Учителю, да остана?
Учителят
му казал: "Да, ако искаш можеш да останеш тука".
И тогава чак разбрал какво му казва
Учителят
- че го кани да остане градинар в братската градина.
Той беше предан и верен и
Учителят
имаше доверие в него.
Отива при Учителя, споделя за тази среща със скулптора и
Учителят
му казва: "Един твой ученик те срещна и те позна!
Учителят
много го обичаше, защото беше честен човек.
"
Учителят
отговаря: "Защо питате Мен, попитайте брат Ради".
Учителят
му подава билетите и му казва: "Вие с брат Ради ще отидете тази вечер на балет".
Предаде се вестта от уста на уста, че
Учителят
е дал на брат Ради билет за балет.
Ангел му съобщава: "
Учителят
каза, че тази вечер сме с тебе двамата на балет".
" Ангел се чуди как да го обясни и накрая му показва билетите: "Ето това е "балет", нещо като тапия, като документ." Ради е несигурен в това, което му казва Ангел, но лродумва: "Е, щом е казал
Учителят
, ще вървим, няма как".
На следващия ден
Учителят
ги извиква и ги разпитва как е минал балетът.
Учителят
го пита: "Брат Ради, какво направи най-напред?
Учителят
се смее.
Учителят
се смее и го подканва: "Тъй, тъй, брат Ради, и какво по-нататък?
" Брат Ради я поглежда, иска да се обиди, но като гледа
Учителят
как се смее и той накрая се засмива.
"
Учителят
се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в салона".
Учителят
продължава: "За да видиш нещо, трябва да имаш очи.
Учителят
ми каза да науча гамата.
" А
Учителят
тракна и затвори вратата без да ме погледне.
72.
МИЛКА ГОВЕДЕВА
Отивам един неделен ден на беседа, влизам, и
Учителят
, както говореше, само леко ме погледна и продължи да говори.
С брат Боев вървяхме: "Брат Боев, кажете на Учителя, че аз съм много влюбена във Влад Пашов, пък той не ми обръща внимание." Брат Боев ми пише писмо, че
Учителят
отговорил: "Красивите картини са много хубави, когато се гледат отдалеч.
Отблизо виждаш драскотините, а отдалеч виждаш панорамата." Точно това ми отговорил
Учителят
.
73.
СТАРАТА ПОПОВА
Учителят
го изгледа и каза: "Оставете я.
Старата Попова беше болна и
Учителят
я изцели.
Те чакат
Учителят
да отиде при нея, да я дигне веднага, но Той не отива, особен Учител е Той.
Учителят
Веднъж
Учителят
почва да говори.
Учителят
заговори, в този момент Боян Боев се стресна, че нямаше тетрадка, огледа се безпомощно.
Нали за това
Учителят
спря приятелите да не я закачат, защото щяло да избие на друга страна онова, което е в нея и по този начин ще попречи на всички ни.
Учителят
с голяма любов и търпение изнесе нашите грешки, стигащи понякога до нетърпимост.
74.
ГЕОРГИ РАДЕВ
По-късно
Учителят
каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална грешка в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях.
Когато Мария споменала за наредбата на Цанков,
Учителят
казал: "Това щеше да се уреди, защото над министър-председателя седи Бог".
Учителят
не искаше да отделяме всичкото си време за Школата.
Жорж реши да се коригира и издаде една книга "
Учителят
говори", като за издаването й материал му предоставиха стенографките Паша Теодорова и Савка Керемидчиева.
Учителят
хареса тази книга, тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя.
По-късно
Учителят
заяви: "Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от черната ложа.
Учителят
му беше дал методи как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях.
Учителят
му казва: "Над всеки хороскоп и над всяка астрология стои Бог.
Жорж обяснява на Учителя, а
Учителят
добави накрая само едно: "Рекох, над астрологията стои Бог".
75.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
На гарата слиза
Учителят
, поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към Савка.
"
Учителят
я прегръща и продумва: "Мой верен Аверуни!
Тереза присъства на една беседа, на която
Учителят
казва: "Толкова време ви говоря Думите Господни, как никой не каза: "Чакай да заведа едно от децата си при Бога" и да каже: "Ето, Господи, подарявам детето си, да Ти служи в Дух и Истина!
Предавам Ви я и Вие се грижете за нея."
Учителят
се усмихва и казва: "Хубаво.
Когато
Учителят
се прехвърля да живее на Изгрева, и Савка се пренесе горе.
Учителят
се обърна към Савка Керемидчиева, посочи я с пръст и каза: "Ти имаш един порок".
Савка беше онази сестра, която
Учителят
допусна най-близо до себе си, да го обслужва в бита Му и да бъде във връзка с другите.
Имаше моменти, когато тя залиташе в показност и
Учителят
намираше начин да я озапти.
Още в първата година на Общия Окултен клас,
Учителят
разгледа този въпрос така: "Светското познание предхожда Божественото.
Минават няколко дни, а
Учителят
е зает със своята работа, затворен е в стаята си, приема гости само по изключение, а храна му носят други сестри.
Учителят
тръгва с нея, отива в бараката, където Савка вече лежи шестия ден изтощена от поста с разхлабено съзнание и поглед, блуждаещ насам-натам.
Учителят
нарежда непрекъснато дежурство до нея през деня и нощта като дежурният да не заспива и да чете през цялото време псалми и молитви, които Той им дава.
Учителят
бе препоръчал на Савка: "Още в този живот да прочетеш всички мои беседи!
Учителят
след своето заминаване, пет-шест месеца след това прибра и Савка.
Ние смятахме тогава, че
Учителят
ще я вземе някъде на екскурзия на Витоша или на Рила.
Учителят
й бе дал духовното име Аверуни.
Имаше период, когато
Учителят
я викаше много рано - към 5 часа сутринта.
Когато книжката излезе от печат,
Учителят
беше много радостен, носеше я със себе си, показваше ни я като скъпа вещ и се радваше като дете.
Савка бе посрещната от всички с особено внимание, че
Учителят
дава тези мисли само на нея и ето, тя ги дава на другите, което е нейна главна заслуга.
Учителят
й беше дал името Аверуни и това трябваше да бъде нейното духовно име.
С това име, дадено от Учителя, тя парадираше, че ето, само на нея
Учителят
е дал духовно име, защото то съществува в нея от началото на света.
Минаха години и
Учителят
веднъж каза, че ученикът на Бялото Братство има три имена: първото име е Аверуни, което означава Верният ученик.
Това знание, което ни даде
Учителят
, изненада всички и обърна наопаки цялата постановка на Савка, че тя е единствена, която е кръстена с това име.
Според спомените на Лиляна Табакова,
Учителят
е споделял, че като дете е бил много тормозен от непрекъснатите караници и разправии между майка му и баща му.
76.
СИМЕОН АРНАУДОВ
Учителят
ми беше казал още в началото, когато започнах да уча в Духовната Академия, следното: "Когато завършиш Духовната Академия, ще дадеш концерт и ще почнеш да пееш три години, облечен като свещеник, но облеклото ти ще бъде с бял подрасник и със синьо расо." Но аз напуснах Духовната Академия и не можах да дам този концерт.
А
Учителят
много ме поддържаше и помагаше.
Веднъж
Учителят
ми каза така: "Ти, Симеоне, ако беше в този живот само пял, всичките си работи щеше да уредиш." Аз имах голям глас, здрав, хубав глас.
Учителят
ме приемаше по всяко време, докато другите чакаха.
При друг разговор
Учителят
отново заговори за църквата: "В своя човешки порядък, в своя човешки и животински дух, който човекът е внесъл в църквата, няма нищо общо с Учението на Христа.
Учителят
отново ме приема и аз Му разказвам как в града е подета акция срещу Него по всички линии и Го упреквали, че бил самозванец и се превъзнасял като Христос.
Нещо в мене говореше: "
Учителят
,
Учителят
".
Учителят
ме погледна и каза: "Рекох, голяма работа!
Учителят
ме освободи.
"
Учителят
ми описва с пръст цялата окръжност във въздуха.
Не можех да разбера какво
Учителят
иска да каже с това.
Друг път
Учителят
ми каза: "Половата деятелност, това са сили, които не могат така да се разточителстват и хвърлят наляво и надясно безотговорно.
След известно време се ожених,
Учителят
ме спира и ми казва: "Сега, Симеоне, ще ти обясня как да решиш задачата с парата от парния котел на локомотива.
Въздържание от съприкосновение с жена и молитви, които
Учителят
бе дал за учениците в Школата.
Учителят
е говорил за брака много пъти.
Учителят
взе грижа за издръжка на семейството ми, като подхвърли идеята на братята и сестрите да ни помогнат материално.
В един разговор
Учителят
ми каза: "Ако беше ме питал мене да се ожениш или не, щях да ти кажа, да не се жениш".
Тя има качествата да бъде приятел на човека, тя обича хората, но не е за съпруга." Аз се уплаших от тези думи, но
Учителят
продължи да ми говори: "Но понеже Бог те обича, ти е дал добра жена".
Учителят
лично бе казал на Симеон: "Вземи Евангелието и чети го и намери в него кой си бил тогава, защото твоят живот през времето на Христа е много добре описан.
77.
МИХАИЛ ИВАНОВ
Учителят
беше официално облечен с бял костюм, бял шал около врата, от който се спущаше златна верижка с един малък диамант.
Учителят
само един път отправи Своя поглед към мен.
Учителят
само каза: "Рекох, ела това лято на Рила." Разбира се, аз заминах през юни с братята и сестрите за Рила.
Там аз разреших за себе си въпроса, че нито
Учителят
, нито Учението са отговорни за недъзите на своите ученици.
Каза ми, че
Учителят
го изпраща, като негов най-добър ученик да разпространи учението във Франция.
Учителят
ми разреши да посещавам също и беседите в сряда и петък.
След като са вече паднали на земята и се душат с ръце,
Учителят
дава знак и ги разделят.
Учителят
нарежда да дойдат при Него.
Учителят
налага с бастуна гърба и задника на Методи.
" - "Избяга, Учителю." - "Затова, че избяга, той се изключва за 25 000 години от Бялото Братство." Вечерта
Учителят
държи беседа и разглежда този случай.
Учителят
изпраща Методи Константинов в Полша, за да не Му пречи.
Цели 17 години
Учителят
му плаща издръжката, за да живее там и да учи.
И когато Тодор Стоименов, който държи касата на Братството, протестира пред Учителя, че хранят някого 17 години, то
Учителят
му отговаря така: "По-хубаво е да стои в Полша, отколкото да е тук и да прави бели на Изгрева.
Същото
Учителят
прави с другия участник в побоя, който изключва от Бялото Братство за 25 000 човешки години - Михаил Иванов.
Учителят
го изпраща във Франция.
Учителят
не желаеше такива личности в България и по този начин го отстрани оттук, като му съдейства да замине и накара приятелите да му дадат пари за път.
Учителят
влиза точно в този момент, когато сестрата завършва с почистването.
Учителят
хваща с два пръста - с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така както се хваща мръсен парцал, повдига ги и ги подава на сестрата.
Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може
Учителят
да ги види колко са много.
Учителят
посочва с пръст книгите на Михаил и изрича: "Изнесете тези трици оттук!
Много пъти
Учителят
е говорил в Своите беседи, че съвременната окултна литература представлява булгур, трици за човешките умове и че е дело на черната ложа.
78.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
В това време
Учителят
спира беседата, обръща се към него, поглежда го в очите и казва: "Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря.
Лулчев е шокиран от това, че
Учителят
прочита мисълта му и веднага му отговаря.
Учителят
разговаря скромно с него и не показва нищо особено.
Връща се и казва на Учителя: "Искам да видя миналите си прераждания; пътя по който съм минал."
Учителят
му обяснил, че е бил еврейският цар Соломон, по-късно като Пилат Понтийски не намира вина в Христа.
"Мога да ти покажа - разсмял се
Учителят
- но не в този ти вид, защото не можеш да ме следваш." - "Какво трябва да направя?
" - "Готов съм." Влизат в стаята,
Учителят
я заключва, сядат и политат с голяма скорост, за да достигнат до светлинните форми на миналото и да посрещнат филма на събитията.
След свършване на разговора,
Учителят
питал Лулчев по кой път ще си отиде.
Лулчев Му отговарял, но
Учителят
му посочвал съвсем друг път от избрания от него.
Получава едно сплитане в стомаха и щял да си замине, ако
Учителят
не го е спасил.
Учителят
го пита: "Колко е висок Мусала?
Учителят
го пита: "Как измервате?
Учителят
се усмихва и казва: "Мусала е над 3000 метра".
Магнетични течения има, които ги чувства
Учителят
, но Лулчев не ги чувства.
Лулчев ми разказа: "
Учителят
, който никога не ми е казвал една лъжа, който толкова пъти ми е спасявал живота - аз искам по едно място да си ида, а Той ме пращаше по друго място, което е безопасно за мене.
Разказваше ми веднъж Любомир Лулчев, че упражнението "Побеждаване" от Паневритмията,
Учителят
го играл заедно с него от горната част на поляната до долната, в разстояние на петдесет-шестдесет метра.
Веднъж
Учителят
ми каза: "Любомир може да устои на жена, колкото бучка захар на вода." Това изказване не ме натъжи, само ме освободи да не го съдя.
Тогава
Учителят
го бяха викали в Държавна сигурност да дава показания.
Тогава
Учителят
срещнал един млад брат, скромно момче и му казал: "Ожени се за нея!
" Но младият момък се поколебал, тогава
Учителят
прибрал двете си ръце към гърдите си, погледнал го молитвено и изрекъл: "Моля те, ожени се за нея.
Учителят
беше много недоволен и каза: "Той ме свързва с едно самоубийство".
При един разговор
Учителят
му казва, че огърлицата, която е взел от Одрин, носи голямо нещастие и трябва незабавно да се освободи от нея.
Държеше се с мене важно, важно, а като си припомням как
Учителят
слизаше до моя уровен и до моето вътрешно състояние и бащински ми говореше.
Той се усъмни в чистотата на Учителя, той с всичкото си уж знание, не можа да разбере, че
Учителят
е едно същество Висше.
Той допускаше, че
Учителят
прави това, което и той правеше.
Учителят
, както държеше беседа, не знам какво направи Любомир, но
Учителят
каза, че е недоволен и си тръгна.
Когато мина реката и почна да се качва по стръмното нагоре, Любомир стигна Учителя и какво Му е казал, не знам, но
Учителят
се върна.
На другия ден Любомир ми каза: "Направи ли ти впечатление, че
Учителят
не се върна когато отиде Балтова, а аз като отидох?
Имаше един случай, когато
Учителят
изказа едно недоволство от Любомир.
Дал е три хиляди лева, аз мога да му ги върна." Когато ми каза тия думи, на мен ми стана страшно за Любомир, защото това би значело, че
Учителят
иска да скъса с него.
Като знаех колко доброта, благородство и милост имаше
Учителят
към всички същества, мислех, че това може да не го направи, но от друга страна, тези Негови думи показват, колко поведението и проявите на Любомир в Братството са тежали на Учителя.
Учителят
беше недоволен от Лулчев, беше недоволен от онова, което той проявяваше.
Един ден
Учителят
извика стенографката Елена Андреева, която имаше лична връзка с Лулчев и нарежда твърдо: "Иди да кажеш на Лулчев да махне тези картини и символи на Мория, защото чрез тях той ще разруши целия "Изгрев".
Уплашил се от това, че
Учителят
е разгадал неговата връзка с Мория и знае за дейността на Мория, който с негови представители в България, се стреми да унищожи Братството.
Учителят
ми каза: "Кажи на Лулчев да махне тия картини.
" Но аз, може би за самосъхранение, не съм запомнила картините като образи, щом
Учителят
казва да ги махне, значи нехармонични са.
Затова трябва веднага всички да слезем в града."
Учителят
го гледа строго и му казва: "Аз няма да сляза!
Учителят
наблюдава и след това казва много строги думи.
" И наистина,
Учителят
престана да я приема.
Учителят
излиза от палатката си, заобикаля я, вдига ръка, прави едно движение и изрича някаква дума и изведнъж бурята утихва все едно, че не е била.
Учителят
ме предупреди да не влизам във връзка с тая група, за да си спестя страдания.
-Ти не разбираш, че
Учителят
иска да те изпитва!
Един ден, сряда,
Учителят
слиза в салона, за да държи лекция на Общия Окултен Клас.
Учителят
излиза и се оглежда.
Учителят
го настига, хваща го за ревера на палтото, раздрусва го с двете си ръце и му вика: "Брат Ради, влез в себе си.
Изпълват салона и
Учителят
започва да държи редовната си беседа.
Постепенно
Учителят
ги откъсва от него.
Тогава той им разясняваше и тълкуваше какво е искал да каже
Учителят
в своята беседа.
Значи всички други разбираха какво е искал да каже
Учителят
, а тези от Упанишадата не разбираха.
Учителят
изнасяше една лекция за любовта и ни в клин, ни в ръкав каза: "Какви са тия групи и групички, дето ги създавате?
". -"Милке, ти не знаеш ли, че има хора, които обичат да им се жвака (да им се предъвква), демек това, което
Учителят
говори, не са го разбрали, а сега, той ще им го предъвква по свой начин, за да им го предаде." Така ми отговори, но беше малко ядосана от това нещо.
Един следобяд,
Учителят
се беше облегнал на скалата.
Учителят
гледа мълчаливо и най-накрая каза: "Това не се прощава!
А това не е простено." Така се изказа
Учителят
за поведението на Лулчев.
" - "Попитах го." - "Какво ти каза
Учителят
?
Учителят
беше дал съвет на цар Фердинанд преди отварянето на Междусъюзническата война, в никой случай да не я отваря, да не напада съюзниците Гърция и Сърбия, а той казал: "Не искам да слушам ясновидци".
Всъщност
Учителят
много добре каза: "Царят си замина затуй, защото не слушаше моите съвети, но и тези, които му ги предаваха, не ги предаваха така, както аз съм ги казал!
Учителят
няма да го каже пред цяла аудитория, ако не е истина.
Учителят
говореше винаги истината.
Учителят
накрая го изобличи пред всички ни в салона на "Изгрева", а той стоеше прав през цялото време.
Учителят
говореше строго за това, което той по своя воля бе направил.
Учителят
заяви тогава: "Това, което трябваше да се каже на царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да се казва.. И онзи който предаваше, беше предупреден за това." Ето там беше цялата трагедия, както за царя, така и за българския народ, защото непослушанието на Лулчев към Учителя доведе от своя страна и до непослу- шание от царя към Учителя.
Лулчев беше германофил и съветник на царя, и комунистите смятаха, че зад Лулчев стои
Учителят
.
Тези хора бяха:
Учителят
, Боян Пенев, Петър Шишков, Йордан Савов и още няколко души.
Учителят
приятелски отива при него и казва: "Иване, я да видим ще направиш ли хубава манджа от гъбите?
Учителят
имаше едно специално място, в клековете, това Му беше скришното място.
Ха да излезе
Учителят
, ха да излезе,
Учителят
не излиза.
И полека надникнах да видя какво прави
Учителят
.
НАГОРЕ