Търсене в текстове за 'Тип'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 100 резултата в 64 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Фототипно издание на издателство "Урания"
Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF
към текста >>

Бива обезглавен от Ирод Антипа по настояване на жената на последния – Иродиада.
Авраам е праотец на Исус. [36] Той е предвестник (предтеча) на Христос. Става известен като проповедник, призоваващ към всеобщо покаяние на народа. Хората се тълпят да го чуят и много от слушателите му се кръщават в река Йордан, изповядвайки греховете си. Той очаква идването на Този, Който ще кръщава със Светия Дух и с огън. Бива обезглавен от Ирод Антипа по настояване на жената на последния – Иродиада. [37] Вж. дял първи – ІІ.2.4. [38] „Доброта, Истина, Красота, това е Любовта” – формула от Учителя, дадена в Младежкия окултен клас – ІV-та г., 22.02.1925 г. [39] Учителят за тези вътрешни процеси, които се извършват в човека: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи. Без ум и сърце душата не може да се прояви.
към текста >>

Осъвременяването на езика на произведението и добавянето на някои нови научни данни целят да се изгради мост между поколенията и различните типове съзнания.
Ние не претендираме за авторитетност и изчерпателност. Нашата най-голяма радост би била, ако след този първи опит за интерпретация се появят множество други. Това, което сме представили, е само един възможен поглед, и то от твърде тесен ъгъл. Вероятно след десет или двадесет години самите ние ще имаме по-различна гледна точка за свършената работа. Като свидетелство за нашата коректност и добронамереност предоставяме първоначалното издание от 1896 г., което да служи на читателя като ориентир. Осъвременяването на езика на произведението и добавянето на някои нови научни данни целят да се изгради мост между поколенията и различните типове съзнания. Всяко поколение има право на собствен прочит и интерпретация на културното си наследство. Езикът е жива, динамична система, която не търпи застой и закостенялост. Ако той, езикът, изгуби главната си функция – комуникативността, спира да бъде жив организъм. Едно произведение е живо, ако читателят успее да осъществи органична връзка с писаното слово и неговия автор. За целта е необходимо добро съчетание на форма и съдържание, т.е.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Фототипно издание на издателство "Урания"
Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF
към текста >>

Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем.
То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности. В сложния мозъчен лабиринт всяка сила и способност има свой собствен център, чрез който проявява вродената ú деятелност. 7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни. Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем. 8. Това, разбира, се зависи твърде много от първоначалния подтик, който получават нашите наклонности и сили вътре в клетките ни, т.е. от това, какво направление ще вземем – съзнателно или несъзнателно. Тези вътрешни подбудителни мотиви окончателно решават нашата участ. 4. Причините за злото 1. Възможно е срещу тази научна теория да се повдигнат куп възражения от страна на определени учени и мислители.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Фототипно издание на издателство "Урания"
Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF
към текста >>

4. Биографични бележки

със съдействието на д-р Иван Селимински е руски стипендиант в Киевската семинария.
През 1830 г. семейството на Миркович се заселва в Браила, Румъния. По-късно се връща в Сливен и там учи до 1844 г. в гръцко училище при Изукула и при българския учител Димитър Кишиша. През 1847 г. със съдействието на д-р Иван Селимински е руски стипендиант в Киевската семинария. В 1848 г. Миркович постъпва в известното гръцко училище в Куручешме, Цариград, а от 1849 г. е във френското католическо училище на лазаристите в Бебек, Цариград. От 1851 до 1856 г. следва медицина в Монпелие, Франция.
към текста >>

5. УВОД

като стипендиант на същото училище и там учи седем години.
Той открива през 1847г. първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до смъртта си през 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г. като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.). Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12 След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р. Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието.
към текста >>

6. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

август - заминава за Съединените американски щати, изпратен като стипендиант на Американското научно-богословско училище в град Свищов.
Дънов взима и уроци по цигулка. Любовта към музиката го съпътства до края на дните му. 1887г. - завършва богословския отдел на Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов. 1887-1888г. - учителства в местното училище на село Хотанца, Русенско. 1888 г., м. август - заминава за Съединените американски щати, изпратен като стипендиант на Американското научно-богословско училище в град Свищов. 1890г., лятото - завършва двугодишния теологичен курс за специални студенти в методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси. 1892г. - завършва като редовен студент пълния курс на обучение в семина¬рията Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси. 1893 г.
към текста >>

7. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция.
От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения. Научният обект трябва да бъде анализиран едновременно и в спиритуален, и в исторически, и в културологичен аспект, т.е. с три специфични инструментариума и едва тогава е възможно да се дефинира на коя от трите сфери принадлежи феноменално. Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс. Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство. Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет. Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е.
към текста >>

Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция.
Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух. В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец. И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща. Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока. Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията. Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат.
към текста >>

В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура.
Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура. През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл.
към текста >>

Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията.
В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е. и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация. Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П. Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията. В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос. С други думи, Църквата функционира като типична институция на източноправославна култура и именно в нейната консервативна природа може да се открие една от причините за поява на този особен дискурс в следосвобожденския ни културен живот, наречен комплекс на непреживяна Реформация. Разбира се, за да приемем, че се е състояла Българска реформация, би трябвало да е налице триадата духовен импулс-история-култура. Както се опитахме да докажем по-горе, спиритуалната и социалната дейност на Учителя П.
към текста >>

С други думи, Църквата функционира като типична институция на източноправославна култура и именно в нейната консервативна природа може да се открие една от причините за поява на този особен дискурс в следосвобожденския ни културен живот, наречен комплекс на непреживяна Реформация.
Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П. Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията. В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос. С други думи, Църквата функционира като типична институция на източноправославна култура и именно в нейната консервативна природа може да се открие една от причините за поява на този особен дискурс в следосвобожденския ни културен живот, наречен комплекс на непреживяна Реформация. Разбира се, за да приемем, че се е състояла Българска реформация, би трябвало да е налице триадата духовен импулс-история-култура. Както се опитахме да докажем по-горе, спиритуалната и социалната дейност на Учителя П. Дънов притежава всички характеристики на духовен импулс. В този смисъл епистоларният диалог в тази книга е пръв акт, с който импулсът става историческо събитие. В индивидуалната воля на П.
към текста >>

8. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

с издействана от д-р Селимински стипендия младият Миркович заминава за Киев и постъпва в Духовната семинария.
Георги първоначално учи в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гъркофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици. От 1840 до 1843 г. негов учител е Сава Доброплодни. Въпреки желанието му да продължи образованието си в Цариград, баща му го оставя да помага в дюкяна, за да се научи, че нищо не се дава даром. През 1847 г. с издействана от д-р Селимински стипендия младият Миркович заминава за Киев и постъпва в Духовната семинария. Негови съученици са Драган Цанков и Сава Фила- ретов, с които го свързва почти половинвековно приятелство и съратничество в борбата за национална независимост. След една година, разочарован от лошите битови условия, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуска Киев и заминава да се лекува в Цариград. Там го сварва вестта за смъртта на баща му. От Сливен, където получава своя дял от наследството през 1848 г., заминава отново за Цариград. Записва се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуска, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици.
към текста >>

По типа на съществуващите от времето на войната руски болници и с помощта на руския „Червен кръст", в различни градове на Източна Румелия се откриват болници.
Дейност след Освобождението След завръщането си в свободна България д-р Миркович отново се включва активно в обществения живот. Той се установява като градски лекар в Сливен - по това време вторият по значение областен град в Източна Румелия. През лятото на 1878 г. заедно с други активни сливенски граждани е сред инициаторите за създаване на Благотворително дружество „Червен кръст". По типа на съществуващите от времето на войната руски болници и с помощта на руския „Червен кръст", в различни градове на Източна Румелия се откриват болници. На основата на руския военен лазарет в Сливен, който се закрива, в града започва да функционира Сливенска първостепенна болница с първи управител д-р Г. Миркович (14 март - 15 септември 1879 г.). Заедно с лекарите Начо Планински и Добри Минков основават първия сливенски вестник след Освобождението „Българско знаме", от който излизат 24 броя - от 10 февруари до 21 юли 1879 г. Миркович е директор на мъжката гимназия в Сливен за една учебна година (1879/80 г.). Участник е в движението срещу решенията на Берлинския конгрес за разделянето на българските земи на Княжество България, Източна Румелия и Македония.
към текста >>

9. №60 /Петър Дънов/ [отворена карта]

Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта.
След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро.
към текста >>

10. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3

Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта.
се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица, за да се стопи“.
към текста >>

11. ПРЕДГОВОР

- „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм.
Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г. издава книгата „Наука и възпитание", през 1897 г. - „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм. Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд. За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен фактор. Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово.
към текста >>

- „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм.
Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г. издава книгата „Наука и възпитание", през 1897 г. - „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм. Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд. За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен фактор. Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово.
към текста >>

12. 235 ПИСМО

На български ръководството е добро, но иска се повече наблюдение и сравнение върху посочените типове.
от Посланието към Римляном, те ще ви стигнат до края на месец август, след което ще ви се дадат нови, съобразно общата наредба от горе. Вий ще четете по една глава всеки петък. Ръководство по френология на френски - няма такова, което бих могъл да ви препоръчам. Ще видя, ако намеря някое ново, да е излязло наскоро, ще ви съобщя. По френология има доста много писано, но и досега няма още нещо завършено. На български ръководството е добро, но иска се повече наблюдение и сравнение върху посочените типове. А всяка опитна наука изисква чисти проверки, само така могат да се избегнат честите грешки, които стават. Това да ви не спъва, след време вие ще имате необходимото упътване как да си служите с по-достъпни методи за наблюдения. Иска се време за всичко. Природата не бърза и Небето прокарва всичко медленно, но безпогрешно. Моят поздрав на всички ви.
към текста >>

13. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

Това е новият тип човек, това е новата раса, която иде.
Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция. Много учени не подозират за инволюцията. Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например когато едно животно премине в човек или когато човек преминава в по-висока форма. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е. проява на Божественото. Това е новият тип човек, това е новата раса, която иде. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределили труда си: едни от тях са образували храносмилателните органи, други – дихателните, трети – мозъчната система, четвърти – симпатическата нервна система, пети – мускулите и лигаментите и шести – костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си, и сега още поддържа същия ред на нещата и превежда човешкия организъм в по-висока форма. Тя именно е първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: всички онези, които работят Земята, и онези, които разпространяват човешките произведения, образуват стомашната му система, те доставят соковете. А всички онези, които се борят за благото на човечеството, организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля.
към текста >>

14. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

Какво можем да очакваме от тия „свещени“ типове, пред които сега мнозина благоговеят?
Напротив, всички търсят разумния живот там, където не може да се намери. Търсят живота си там, отдето не идва, своята защита – там, отдето идва разрушението им, и своето спасение – там, отдето идва смъртта им. При такава обстановка, какво може да се очаква? Какво може да ни даде един човек, на когото мозъкът е покварен, заболял и се образуват по него разни нагноясвания, подутости и тумори? Какво можем да очакваме от хора, на които дробовете са полуизядени, нервната система съвършено разстроена, сърцата им органически разнебитени, стомахът съвършено повреден, краката полупарализирани, ръцете полуизсъхнали, зрението отдавна изчезнало, слухът отъпял, обонянието атрофирано, езикът парализиран? Какво можем да очакваме от тия „свещени“ типове, пред които сега мнозина благоговеят? Това разумен живот ли е? И върху каква духовна основа почива той? Това е живот на израждане. Той се е появил по единствената причина, че ние сме почнали да развиваме своята разумност при най-голяма съпротива и при най-голяма дисхармония. И действително, съвременните хора говорят за разумност, без да са я достигнали напълно, говорят за култура, без тя да е станала плът и кръв в тях, без да са ѝ дали пълен израз.
към текста >>

15. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

В контекста на духовната мисия на Черноморското пространство по онова време по-достоверно е да се търси коренът на думата в санскритския термин varuna, с който е означаван принципът на Космическата вода, прототип на гръцкия Уран.
до 1202 г. градът е отново византийски. в) Създава се митологичният импулс за битката между демоните (фавни и сатири) и възвишените духове за чистотата на земната астралност, която в древното съзнание се символизира от стихията на Космическата вода. Най-вероятно името Варна отразява мисията на своята културна епоха. Разпространено е мнението, че произходът му е от аварската дума var, означаваща град, но основателен е въпросът защо и река трябва да се назовава с такова име. В контекста на духовната мисия на Черноморското пространство по онова време по-достоверно е да се търси коренът на думата в санскритския термин varuna, с който е означаван принципът на Космическата вода, прототип на гръцкия Уран. Съществува и санскритска дума varna, означаваща буквално цвят, багра. В Ригведа с този термин е посочено понятието каста, съсловие. Според езотеричната наука представителите на кастите в древните култури се различавали по основния цвят на астралното си тяло. Най-сетне е възможно Варна да произхожда от древноперсийската дума \varъnа, която означава вяра. От културологична гледна точка вярата се явява като функция на мисленето за познаване на вече невидимите за съзнанието духовни светове.
към текста >>

16. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

И във вас, когато се намира антипатия, трябва да се лекуват вълните на вашата душа.
Добродетелта е основана на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни. За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие. И тогава, за да се възпитава сърцето, употребена е розовата краска; за волята - жълтата, а за Мъдростта -синята Редът, прочее, е следующият: жълтата краска е основата, после иде синята и после розовата. В музиката двата тона, които нямат подобен, образуват дисхармония, т.е. оттласкват само. И във вас, когато се намира антипатия, трябва да се лекуват вълните на вашата душа. Например, някой ви открадне парите; ако вие кажете, че тия пари са били негови и си ги е взел, тогава се успокоявате. Добродетелният човек е богат, защото се не гневи. И ако във вас имате някакъв недостатък, вие сте сиромаси. Сега учите начините как да богатеете. Вие много пъти се оплаквате от вашите погрешки, но ако знаете как да ги следите, щяхте да научите много добре себе си.
към текста >>

17. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

с издействана от д-р Селимински стипендия заминава за Киев и постъпва в Духовната семинария.
Георги учил първоначално в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гръкофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици. От 1840 до 1843 г. учил при Сава Добро-плодни в Котел. Въпреки желанието му да продължи образованието си в Цариград, баща му го оставил да помага в дюкяна, за да се научи, че нищо не се дава даром. През 1847 г. с издействана от д-р Селимински стипендия заминава за Киев и постъпва в Духовната семинария. Негови съученици били Драган Цанков и Сава Филаретов, с които го свързвало почти половин вековно приятелство и съратничество в борбата за национална независимост. След една година, разочарован от лошите битови условия, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуснал Киев и заминал да се лекува в Цариград. Там го сварила вестта за смъртта на баща му. От Сливен, където получил своя дял от наследството, заминал отново за Цариград. Записал се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуснал, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици.
към текста >>

18. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

И във вас, когато се намира антипатия, трябва да се лекуват вълните на вашата душа.
За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие. И тогава, за да се възпитава сърцето, употребена е розовата краска; за волята – жълтата, а за Мъдростта – синята. Редът прочее е следующият: жълтата краска е основата, после иде синята и после – розовата. В музиката двата тона, които нямат подобен, образуват дисхармония, т.е. оттласкват само. И във вас, когато се намира антипатия, трябва да се лекуват вълните на вашата душа. Например някой ви открадне парите; ако вие кажете, че тия пари са били негови и си ги е взел, тогава се успокоявате. Добродетелният човек е богат, защото се не гневи. И ако във вас имате някакъв недостатък, вие сте сиромаси. Сега учите начините как да богатеете. Вие много пъти се оплаквате от вашите погрешки, но ако знаете как да ги следите, щяхте да научите много добре себе си.
към текста >>

19. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Аз зная много добре, че човек е стипчив и кисел плод, а туй, което е Добро в човека, то е Слънцето и Божествената Любов, която работи върху нашата душа.
Аз съм проверил този закон и зная, че той действа в нас и около нас и ако ние не сме в съгласие, никакво обещание не може да се изпълни. Божествената Любов не търпи съмнение. Аз разбирам вашите нужди и ви извинявам всички, защото всякога се поставям във вашето положение, та затуй ви се и не сърдя. А пък ако искате да знаете, вашите съмнения ми принасят и полза, защото те са тор - аз се ползвам от тази тор. И когато някои приятели ми изневерят, и това изневеряване пресметна за полза, и кажа: „Господи, прости им." Ето на, тая е Силата, в която аз се държа. Аз зная много добре, че човек е стипчив и кисел плод, а туй, което е Добро в човека, то е Слънцето и Божествената Любов, която работи върху нашата душа. И докато действа Бог, всичко върви на Добро, докато, напротив, всичко отива в противоположен смисъл, когато Бог не действа. Ако се съедините по Бога, товарът ви ще се облекчи и вие ще се радвате в делата си, също както се радва един човек, който има къща и други благословения. Например виждате един човек, че се отдалечава от света, но пак живее за себе си. А ние не живеем за себе си, а живеем за себе си плюс за света. Господ казва, че люби света толкова, щото даде Сина Своего единороднаго.
към текста >>

20. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Защото ако вземете, да кажем, сливата в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина.
се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа"318, Учителя каза: Ще ви говоря върху думата познание. За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод - ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответстващ на истината отговор. Защото ако вземете, да кажем, сливата в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ - когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам, аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие. Следователно ние трябва да разбираме и знаем основния закон на познанието, т.е.
към текста >>

И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ - когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам, аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят?
За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод - ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответстващ на истината отговор. Защото ако вземете, да кажем, сливата в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ - когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам, аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие. Следователно ние трябва да разбираме и знаем основния закон на познанието, т.е. когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки - неговото начало, зародиша му и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната му междина. Във връзка с познанието аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битие, което е и битие на човешката душа.
към текста >>

21. ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА

1 Ср.Д.Дюлгеров, Ил.Цоневски, Учебник по мисионерство, София, 1937, (фототипно издание — София, 1992), с. 245.
Днес сме свидетели на могъщата битка за надмощие, в която Светлината е неизбежният победител. Утре е въплътеното мечтание за хармония, братство и човешко съпричастие. Утре е Денят Господен, за който разказва упорито Писанието и под чието небе ще има място за всички, извървели достойно своя скромен и неповторим път. Константин Златев православен богослов 1 Ср.Д.Дюлгеров, Ил.Цоневски, Учебник по мисионерство, София, 1937, (фототипно издание — София, 1992), с. 245. Взето от „http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/%D0%9F%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%98%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0“.
към текста >>

22. 1 Вместо увод

Предчувствайки това развитие на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство.
Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи. Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Предчувствайки това развитие на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство. Той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това го допълва с онова ново, което Исус „би казал сега" – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света, чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота. Ако Бог е говорил в миналото на хората – казва П. Дънов – Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важното е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са „последните писма" на вашия небесен Баща!
към текста >>

23. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина.
В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа", Учителя каза: Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор. Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи, в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ -- когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие. Следователно, ние трябва да разбираме и знаем основния закон на познанието, т.е.
към текста >>

И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ -- когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят?
За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор. Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи, в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ -- когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие. Следователно, ние трябва да разбираме и знаем основния закон на познанието, т.е. когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки: неговото начало, зародиша му, и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната му междина. Във връзка с познанието, аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битието, което е и битие на човешката душа.
към текста >>

24. 1917_2 СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ

Дънов за антиправославно и се подлагаше на осмиване, се преследваше главно целта - да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек.
През 1917 г. Светия Синод решава да вземе особени мерки спрямо П. Дънов и чрез задкулисни внушения и инсинуации подтикна и изиска от тогавашното правителство да интернира П. Дънов във Варна, под благовидния предлог, че неговото зловредно учение разколебавало и внасяло смут в духа на войниците, намиращи се на фронта. Тази акция бе предшествана от статии, писани в „Църковен вестник" (под редакцията на Д.Ласков) в които, като се представяше учението на П. Дънов за антиправославно и се подлагаше на осмиване, се преследваше главно целта - да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек. Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков. Независимо от това, което се пишеше, в обществото устно се пръскаха, с упорита настойчивост от устата на църковни служители, най-нелепи и отвратителни измислици за частния живот на нарочения от висшите църковни началници и неугодния тям П. Дънов. Градоначалникът Свинаров пише рапорт до министъра на вътрешните работи, като привежда някои циркулиращи из града слухове и като прави от себе си бележка, че наистина, вънкашността на Дънов, „облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му, и не много дългата му брада, наподобява фигурата на Христа, изобразена на иконите". Изказва опасение, че учението на Дънов било една „опасна религиозна секта, която се стремяла да подбие християнството и да върне обществото към езическото суеверие". С това учение, казва той, се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на Второто българско царство; ето защо, той бил на мнение, да се разучи всестранно цялото учение, и ако действително се установи, че то е пакостна религиозна секта, да се вземат мерки навреме и да се парализира по-нататъшното му разпространение.
към текста >>

Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков.
Светия Синод решава да вземе особени мерки спрямо П. Дънов и чрез задкулисни внушения и инсинуации подтикна и изиска от тогавашното правителство да интернира П. Дънов във Варна, под благовидния предлог, че неговото зловредно учение разколебавало и внасяло смут в духа на войниците, намиращи се на фронта. Тази акция бе предшествана от статии, писани в „Църковен вестник" (под редакцията на Д.Ласков) в които, като се представяше учението на П. Дънов за антиправославно и се подлагаше на осмиване, се преследваше главно целта - да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек. Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков. Независимо от това, което се пишеше, в обществото устно се пръскаха, с упорита настойчивост от устата на църковни служители, най-нелепи и отвратителни измислици за частния живот на нарочения от висшите църковни началници и неугодния тям П. Дънов. Градоначалникът Свинаров пише рапорт до министъра на вътрешните работи, като привежда някои циркулиращи из града слухове и като прави от себе си бележка, че наистина, вънкашността на Дънов, „облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му, и не много дългата му брада, наподобява фигурата на Христа, изобразена на иконите". Изказва опасение, че учението на Дънов било една „опасна религиозна секта, която се стремяла да подбие християнството и да върне обществото към езическото суеверие". С това учение, казва той, се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на Второто българско царство; ето защо, той бил на мнение, да се разучи всестранно цялото учение, и ако действително се установи, че то е пакостна религиозна секта, да се вземат мерки навреме и да се парализира по-нататъшното му разпространение. На мнение е, докато стане това, Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна.
към текста >>

25. 1923_1 1923 година

Комунистите правят опит за създаване на работническо-селска власт от съветски тип!
се извършва държавен военен преврат. Малко по-късно Стамболийски е убит във вилата му. На власт идва Демократическия сговор, образуван от сливането на Народния сговор на Александър Цанков с други партии. Александър Цанков става председател на Министерския съвет, министър на външните работи и изповеданията (т.е. вероизповеданията). От 5 до 7 август се провежда пленум на ЦК на БКП (т.с.) и се взема решение за въоръжено въстание, което се провежда през септември. Комунистите правят опит за създаване на работническо-селска власт от съветски тип! Правителството на Цанков взема мерки срещу всички леви партии и организации. През тази година не се дава разрешение за събор в Търново, но това е първата година, през която се провежда Младежки събор в София. От 1 до 5 юли от София и провинцията се събират млади хора! — те са по-малко на брой и в по-големия град присъствието им не бие на очи. Учителя изнася само три беседи, а през останалото време се четат реферати на участниците в събора и се правят разисквания.
към текста >>

26. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

Песнопението характеризира типичния нрав на родопските жители.” По отношение характера на родопската песен същият автор дава следната преценка: “Напевът на песента е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни”, като веднага допълва, че “всички песни са взети от живота.”10
Дълбоката религиозност на жителите от този край по всичко изглежда е дала своето ярко отражение и върху характера и склонностите на Константин Дъновски, а чрез него и на сина му Петър. В съзнанието и на двамата тази духовност прераства във всеотдайно месианско служене на народа и човечеството. Една много характерна черта на родопчаните от този край е тяхната тясна връзка с музиката.10 В цитирания труд на Ст. Н. Шишков се казва, че “ако родопчанинът скърби, утешава се с песен, ако ли е весел и радостен, развлича се пак с песен. Било в гората за дърва, било на работа или в разговор, родопчанинът започва с песен и завършва пак с песен. Песнопението характеризира типичния нрав на родопските жители.” По отношение характера на родопската песен същият автор дава следната преценка: “Напевът на песента е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни”, като веднага допълва, че “всички песни са взети от живота.”10 Тази музикалност на родопчаните събужда непри-нудено асоциацията ни за чародейния родопски певец Орфей, който преди няколко хилядолетия бродил из същите дебри и дъбрави, укротявал е с песен диви зверове и е разговарял с птиците. Както ще видим по-долу, Константин Дъновски се радва на значителни музикални заложби, които му дават възможност да пресъздаде вдъхновени песнопения в източноправославното църков-но служене. С не по-малко музикален заряд е и синът му Петър, автор на много духовни песни, които се пеят от неговите последователи в цял свят. Заговорите ли със стари хора от Устово за Константин Дъновски, те ще се позамислят малко и след като засияе по лицето им бодра усмивка и с асоциация на радостни преживявания, ще отговорят: “Знам го, как да не го зная, дядо Костадина. Той живя малко между нас, но го помним.
към текста >>

27. 016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза

Първото е чрез отделянето от света и посветяване на молитва и единочество; типичен представител на тази школа у нас е Св.
Предпоставки за такава психическа нагласа той има още от най-крехкото си детство. Майка му, която го е готвела за духовник, винаги му е внушавала, че той трябва да облече монашеско расо и да посвети живота си в служене Богу. Докато Левски захвърля калугерското расо и поема пътя на въоръжената революционна борба, Константин Дъновски се готви да напусне гражданската борческа арена и да се отдаде на молитвено съзерцание, за да изпроси от Бога свобода на страдащия български народ. Това не се осъществява благодарение на едно внушение, за което става дума по-късно. Раздвояването, което преживява младият Константин Дъновски, и неговото колебание да изостави житейските борби и да се отдаде на уединение, съответства на двете школи в християнството. Първото е чрез отделянето от света и посветяване на молитва и единочество; типичен представител на тази школа у нас е Св. Иван Рилски, който се уединява в дебрите на Рила и не общува с никого. Другата школа – школата на Свети Климент Охридски, чийто основоположник се посвещава на всеотдайно служене на народа чрез средствата на културата и просветата, без това да го освобождава да прави връзка с Бога, признавайки го за върховен разпоредител и ръководещ всичко. Така младият Константин Дъновски идва до онзи остър завой в своя живот, откъдето решава да поеме пътя на изолираност от света. За тази цел той избира най-тихия отшелнически кът – българския Хилендарски манастир в Атон. Прибягването към отшелничество не е чуждо на българските духовници.
към текста >>

28. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

утвърж-дават в Моравско християнството от източноправославен тип.
Този акт на разединение на българската държава е предшестван от самоволното отделяне на българските боляри Балик и Добротица, които се обявяват за самостоятелни феодални владетели в Карвунската област (днешна Добруджа, Балчишко) до Козяк (днешен Обзор). Всичко това улеснява разгромяването на България от османците. В тази епоха България се сочи като факлоносец на прогресивното начало и една от първите държави в Източна Европа, които след Византия въвеждат християнството като обща народностна религия. За да се избегне влиянието на Рим и да не попадне във властта на Римокатолическата църква, чехите, в лицето на Великоморавския княз Ростислав, се обръщат към Византия да им бъдат изпратени християнски проповедници, които да отбият народа от влиянието на Римокатолическата църква. За такива им били проводени братята Кирил и Методий, които през 862-863 г. утвърж-дават в Моравско християнството от източноправославен тип. Междувременно русите от Киевска Рус са въз-прие-ли християнството чрез Византия, но поради езикови различия то им стояло като чужд придатък. Едва когато учениците на братята Кирил и Методий ги обучават на славянската писменост и ги снабдяват с разбираемата за тях славянска църковна книжнина, те почувствали силата на Христовото Слово. Поляците възприемат християнството през 966 г. по римокатолическия обред и минават в лоното на Римокатолическата църква. Като носители и разпространители на Христовото учение между славяните (с изключение на поляците) се явяват българските християнски просветители.
към текста >>

29. 031. Период след Освобождението

Вдясно от входа на църквата малка дървена стълба отвежда до неговото жилище, което е типична килия от някой малък стар манастир.
Във Варна той се настанява да живее в една малка стая към свещоливницата до сградата на храма “Св. Богородица”. Сега той е пак в непосредствена близост до мястото, където преди повече от половин век се бе включил в църковното свещенослужение, от което черпи сили и вдъхновение. През последните години от живота си той решава да се уедини напълно от света, като се премества да живее в една малка таванска стаичка на варненския храм “Св. Арахангел Михаил”, където през 1865 г. пръв бе отслужил на старобългарски език църковна литургия. Вдясно от входа на църквата малка дървена стълба отвежда до неговото жилище, което е типична килия от някой малък стар манастир. В ранните часове на деня, още преди изгрев, с молитви и песнопения от своята килия той посреща всеки нов ден. След това слиза на утринна молитва в църквата, за да завърши деня си с вечерната храмова молитва. Така всред молитвено себевглъбяване се нижат пред неговото съзнание преживените героични подвизи и преодолени препятствия, които дават смисъл на неговия полувековен борчески живот. Какъв красив залез на възбунтувалата се срещу човешките неправди съвест, която вижда плодовете на своя житейски път! Измежду качествата, които притежава отец Констан-тин, заслужава да бъде подчертана неговата музикалност.
към текста >>

30. УЧИТЕЛЯТ

отива да учи в САЩ като стипендиант на протестантите.
Бръква в сандъчето, изважда билета и го показва на комисията. Така Той се освобождава от военна служба. След това никога не е викан от военните - нито през войните, нито след това. Петър Дънов е бил две години начален учител в село Хотанца, Русенско. През 1888г. отива да учи в САЩ като стипендиант на протестантите. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън. На 15 октомври 1890г. завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет в Бостонския университет през годините 1891-1893. На 7 юни 1893 г. се дипломира.
към текста >>

31. УЧЕНИЦИ

По това време за отопление на помещения се използваха печки тип "Перник", които горяха с дърва и въглища.
А мен ми се видя страшно като ад. Елена Андреева Големият салон на Изгрева, в който Учителят щеше да държи беседите, беше готов към края на лятото на 1927 г. Дойде есента. Трябваше да се помисли и за отоплението на салона. По това време за отопление на помещения се използваха печки тип "Перник", които горяха с дърва и въглища. Точно в този момент, ми се наложи да отида по неотложна работа в града и затова помолих някои братя, да поставят печката и кюнците. Върнах се едва привечер. Гледам печката поставена, кюнците наредени, но братята посърнали, бяха унили и седяха с наведени глави, приклекнали вън пред салона. "Какво има, какво е станало, поставихте ли добре печката? " Запитах ги бързо аз, защото разбрах, че нещо се е случило.
към текста >>

32. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ

Земните типове са крайни материалисти.
За да е ниска или висока, зависи от живота, който произвежда топлина. Не може да се изгуби, не може да се разложи, той образува топлина. В слънчевата система има същества, съобразно с конструкцията, с естеството на самата планета. Там хората са други, не са като нас. Земята е най-ниското стъпало, до което човек е слязъл. Земните типове са крайни материалисти. Най-висшите типове от човешката раса са на Слънцето. А Земята се намира на най-ниското положение, тя се намира в най-гъстата материя и следователно, хората на Земята са най-оплетени в материята.
към текста >>

Най-висшите типове от човешката раса са на Слънцето.
Не може да се изгуби, не може да се разложи, той образува топлина. В слънчевата система има същества, съобразно с конструкцията, с естеството на самата планета. Там хората са други, не са като нас. Земята е най-ниското стъпало, до което човек е слязъл. Земните типове са крайни материалисти. Най-висшите типове от човешката раса са на Слънцето. А Земята се намира на най-ниското положение, тя се намира в най-гъстата материя и следователно, хората на Земята са най-оплетени в материята.
към текста >>

33. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той е бил много пасивен.
Те създадоха анархия в руския ум и предизвикаха разрушителните сили в Русия да се развихрят. Защото те не приложиха Христовото Учение". Много пъти Учителят в беседите си е споменавал за Лев Толстой и за него ще намерите много писани неща. Учителят каза, че Лев Толстой е прероденият Сократ. Така че, Толстой не беше случаен дух. Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той е бил много пасивен. И всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип. Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, т.е. Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна. А коя беше София Андреевна?
към текста >>

Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ.
И всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип. Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, т.е. Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна. А коя беше София Андреевна? Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ. Така че, София Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой. Всички женски образи в литературното му творчество имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано в нейната кореспонденция. Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман или започвал нещо да пише. Тогава у дома им всичко утихвало.
към текста >>

Всички женски образи в литературното му творчество имат за прототип София Андреевна.
Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, т.е. Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна. А коя беше София Андреевна? Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ. Така че, София Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой. Всички женски образи в литературното му творчество имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано в нейната кореспонденция. Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман или започвал нещо да пише. Тогава у дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водила в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение.
към текста >>

34. АСЕН АРНАУДОВ

Тогава германските фондации даваха стипендии на българи, желаещи да отидат в Германия и да придобиват знания в областите, които ги интересуват.
Като музикант, Асен остави следа в музикалния живот на "Изгрева". Той участва в записването на Паневритмията и на много песни. Елена Андреева Сега ще ви разкажа един случай от времето на Втората световна война. Исторически се знае, че ние бяхме окупирани "доброволно" от Германия. Тогава германските фондации даваха стипендии на българи, желаещи да отидат в Германия и да придобиват знания в областите, които ги интересуват. Това беше един тактически и стратегически ход на германците по отношение на българите, в случай, че войната завърши в тяхна полза. Да, но Германия бе денонощно бомбардирана от американските бомбардировачи и специално Мюнхен, който беше център и седалище на национал-социалистическата партия и на нацизма изобщо. Това, което ще ви разкажа, ни го разказа един от най-добрите музиканти, които имахме в нашето Братство. Като цигулар, той свиреше в Симфоничния оркестър и се казваше Асен Арнаудов. Асен, като научава, че германците дават стипендии, без да изразходва той средства, решава да отиде в Германия и да се научи да свири на арфа.
към текста >>

Асен, като научава, че германците дават стипендии, без да изразходва той средства, решава да отиде в Германия и да се научи да свири на арфа.
Тогава германските фондации даваха стипендии на българи, желаещи да отидат в Германия и да придобиват знания в областите, които ги интересуват. Това беше един тактически и стратегически ход на германците по отношение на българите, в случай, че войната завърши в тяхна полза. Да, но Германия бе денонощно бомбардирана от американските бомбардировачи и специално Мюнхен, който беше център и седалище на национал-социалистическата партия и на нацизма изобщо. Това, което ще ви разкажа, ни го разказа един от най-добрите музиканти, които имахме в нашето Братство. Като цигулар, той свиреше в Симфоничния оркестър и се казваше Асен Арнаудов. Асен, като научава, че германците дават стипендии, без да изразходва той средства, решава да отиде в Германия и да се научи да свири на арфа. Тогава той помолва диригента на Царския симфоничен оркестър Сашо Попов да му съдейства пред Министерството на просветата, за да може да отиде за две години да учи арфа в Мюнхен. Всичко се разрешава благополучно. Министерството му дава разрешение и командировъчно и той трябва да замине. Но преди да замине за Мюнхен, той разказва всичко на нашия приятел доктор Методи Константинов. Методи му казва: "Ти луд ли си?
към текста >>

Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германските фондации.
Така Асен Арнаудов завърши курса по арфа. Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория. На "Изгрева" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките. Осмелиха се и някои други приятели да отидат при Учителя и да искат разрешение за заминаване. На някои разреши, но на някои не разреши. Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германските фондации. Явява се пред Учителя. "Учителю, искам да отида в Германия, дават стипендия. Какво ще кажете по този въпрос? " Учителят го поглежда: "Не може! " Разказва на свои приятели от "Изгрева" и се учудва защо Учителят е така несправедлив към него.
към текста >>

"Учителю, искам да отида в Германия, дават стипендия.
На "Изгрева" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките. Осмелиха се и някои други приятели да отидат при Учителя и да искат разрешение за заминаване. На някои разреши, но на някои не разреши. Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германските фондации. Явява се пред Учителя. "Учителю, искам да отида в Германия, дават стипендия. Какво ще кажете по този въпрос? " Учителят го поглежда: "Не може! " Разказва на свои приятели от "Изгрева" и се учудва защо Учителят е така несправедлив към него. Защо разрешава на едни, а на него не разрешава? Той много добре знае, че ако прояви непослушание и отиде в Германия, няма кой да го спасява от бомбите.
към текста >>

35. РАДИ ТАНЧЕВ

обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си.
Едва пишеше "Бог е Любов". Той беше градинарят на Братството и понеже беше силен, отиваше на големия пазар, закупуваше продукти за храна на Изгрева и ги доставяше. Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева. Скулпторът Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий. През 1936 г. обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си. Един ден брат Ради, както се връща с чувала, скулпторът се спира при него и в момента решава, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий". Обаче брат Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво образът му да се вае от камък или от цимент, даже да се правят снимки и портрети дори, отговаря сдържано: "Сега не можем да се уговорим още. Ще имаш моя отговор". Отива при Учителя, споделя за тази среща със скулптора и Учителят му казва: "Един твой ученик те срещна и те позна! " Разбрахме от Учителя, че брат Ради в миналото е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново.
към текста >>

36. МУЗИКА

Нов мотив в типичен източен стил отзвуча.
Особена мелодична линия. Чужда за ухото ми. Странен напев в полутонове, четвърт тонове, източни глезанди. С изискани пианисими и лекота, източния мотив се носеше в пространството. Малка пауза. Нов мотив в типичен източен стил отзвуча. Унесен, слушах концерта, макар и неканен. Пак пауза. Тишина. Мир. Само пулсът ми напомняше за света на формите. Но и сърцето тупаше в пианисимо!
към текста >>

Той беше венерин тип.
Като отидох при него, той никога не ме изпитваше. Аз сядах на стол, той вземаше цигулката и през всичкото време ми свиреше. Благодарение на неговото свирене и аз се научих да свиря. Като дохождаха други ученици, той ги изпитваше, дразнеше се и гледаше по-скоро да ги изпрати. Ако ученикът свиреше фалшиво, той махаше с ръце, запушваше си ушите и излизаше вън. Той беше венерин тип. Не обичаше да вика, да кряска, но като му мине, отново влизаше при ученика и му показваше как трябва да свири. Аз сядах на един стол и с удоволствие слушах и се учех от неговото хубаво свирене. Аз съм посветил на музиката цели 10 години, за да постигна само едно разумно движение. Знаете ли какво представя едно разумно движение или един мек тон? Като взема цигулката, правя различни движения - един, два, три, четири пъти, докато дойда до това движение, което произвежда известно действие върху мен.
към текста >>

37. ЧУДОТВОРСТВО

Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типа българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката.
Всички се смели на това, което Учителят извършил. Утихнала цялата къща, наедно с кръчмата и си провели събранието. Значи Учителят с мисълта си пробил гайдата. Та има сили, които съдействат, но има и такива, които противодействат, но Бог превръща всичко на добро. Стефка Няголова Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типа българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката. Казва: "Доведете ми едно отделение от децата". Той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има. Учителите се учудват като сравняват със своите тефтерчета. Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите.
към текста >>

38. КРИТИКА

Хората са още зелен, стипчив плод, затова не трябва да се произнасяте предварително за тях.
Никога не се опитвайте да полировате другите. Вие можете да шлифовате камъните, но дойде ли до хората, оставете тази работа, тя е за ангелите. Те имат право да шлифоват. Това изкуство още не е за хората. Когато говоря, че не трябва да се шлифовате, аз разбирам, че това нещо е изключено от новия живот. Хората са още зелен, стипчив плод, затова не трябва да се произнасяте предварително за тях. Искате ли да изправите един човек, не дръжте в ума си неговите недостатъци и погрешки. Любовта не вижда погрешките на хората, тя е сляпа и глуха за тях. Красотата е едно от най-важните условия за здравето на хората. Всякога дръж в ума си най-красивото, най-хубавото, най-възвишеното, най-идеалната страна на нещата! Никога не дръж в ума си лоши мисли и каквито и да били нечистотии (скъсаните дрехи, скъсаните обуща, съборената къща и др.)!
към текста >>

39. ТЪРПЕНИЕ

Беше много красива - японски тип.
ТЪРПЕНИЕ Спомени на ученици Имаше една сестра Дафинка Доганова. Беше много красива - японски тип. Откъде се бяха сложили тези черти в нея, не зная, но беше привлекателна за всички младежи. Имаше един брат Константин Константинов, баща му беше учител, а той се записа в университета да следва математика. Той се влюби в Дафинка. Обаче тя си имаше друг на сърцето и не му обръщаше внимание. Развихриха се чувства в него, удавиха го и след това той залиня и се разболя от туберкулоза на белите дробове.
към текста >>

40. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Чист тип ще се намери в Родопите.
Кръвта, която тече в един народ, създава известни елементи, общи за всички хора от този народ. Кръвта на различните народи е различна. Кръвта на българина се отличава от кръвта на всички останали народи. Българинът е смесица от няколко народа. У него преобладава славянската кръв. Чист тип ще се намери в Родопите. У българина има примес от монголска, римска, гръцка кръв. Римските типове се познават по широчина на брадата долу; монголската кръв се познава по скулите на някои българи. Гърците са оставили следа в носа. Монголските типове са напълно консервативни, римските - смели. Чисти българи, много умни типове, има в Родопите.
към текста >>

Римските типове се познават по широчина на брадата долу; монголската кръв се познава по скулите на някои българи.
Кръвта на българина се отличава от кръвта на всички останали народи. Българинът е смесица от няколко народа. У него преобладава славянската кръв. Чист тип ще се намери в Родопите. У българина има примес от монголска, римска, гръцка кръв. Римските типове се познават по широчина на брадата долу; монголската кръв се познава по скулите на някои българи. Гърците са оставили следа в носа. Монголските типове са напълно консервативни, римските - смели. Чисти българи, много умни типове, има в Родопите. На други места има смесица с римска и гръцка кръв. Римската кръв е направила челюстта много широка.
към текста >>

Монголските типове са напълно консервативни, римските - смели.
У него преобладава славянската кръв. Чист тип ще се намери в Родопите. У българина има примес от монголска, римска, гръцка кръв. Римските типове се познават по широчина на брадата долу; монголската кръв се познава по скулите на някои българи. Гърците са оставили следа в носа. Монголските типове са напълно консервативни, римските - смели. Чисти българи, много умни типове, има в Родопите. На други места има смесица с римска и гръцка кръв. Римската кръв е направила челюстта много широка. Гръцката кръв е направила челото широко, по-тясно отгоре. Гърците копираха, което взеха от Индия, Египет, Асирия и с чуждото се прославиха.
към текста >>

Чисти българи, много умни типове, има в Родопите.
Чист тип ще се намери в Родопите. У българина има примес от монголска, римска, гръцка кръв. Римските типове се познават по широчина на брадата долу; монголската кръв се познава по скулите на някои българи. Гърците са оставили следа в носа. Монголските типове са напълно консервативни, римските - смели. Чисти българи, много умни типове, има в Родопите. На други места има смесица с римска и гръцка кръв. Римската кръв е направила челюстта много широка. Гръцката кръв е направила челото широко, по-тясно отгоре. Гърците копираха, което взеха от Индия, Египет, Асирия и с чуждото се прославиха. Единственото нещо, което създадоха гърците, е скулптурата.
към текста >>

Американците са антипод на българите, затова си приличат в някои отношения.
Римската кръв е направила челюстта много широка. Гръцката кръв е направила челото широко, по-тясно отгоре. Гърците копираха, което взеха от Индия, Египет, Асирия и с чуждото се прославиха. Единственото нещо, което създадоха гърците, е скулптурата. Българинът тепърва трябва да се развива. Американците са антипод на българите, затова си приличат в някои отношения. Например: бързане, изтощителен труд, стяженолюбие. Всеки антипод има три точки: две точки на дейност и една точка на проява. Заселването на Америка е придобивка за Балканския полуостров, защото по този начин може да стане едно подобрение на Балканския полуостров. В българите има три хубави черти. В България преди идването на славяните, е имало местно население, което е вървяло по пътя на доброто.
към текста >>

Всеки антипод има три точки: две точки на дейност и една точка на проява.
Гърците копираха, което взеха от Индия, Египет, Асирия и с чуждото се прославиха. Единственото нещо, което създадоха гърците, е скулптурата. Българинът тепърва трябва да се развива. Американците са антипод на българите, затова си приличат в някои отношения. Например: бързане, изтощителен труд, стяженолюбие. Всеки антипод има три точки: две точки на дейност и една точка на проява. Заселването на Америка е придобивка за Балканския полуостров, защото по този начин може да стане едно подобрение на Балканския полуостров. В българите има три хубави черти. В България преди идването на славяните, е имало местно население, което е вървяло по пътя на доброто. Тези хора по характер са били много благи, затова околните хора са ги наричали "благите хора". В основата на характера на българите има следи от тези най-ранни жители на България.
към текста >>

Има един тип българи, в които религиозното чувство е по-силно развито.
Религиозното чувство в тях е слабо развито. Мястото на това чувство горе на главата на темето е вдлъбнато. Тая е причината, че българинът няма чувство на благоговение, на почит, на уважение. Като влезете в някое българско семейство, ще видите, че синът не почита баща си, дъщерята не почита майка си. Това се дължи на отсъствието на религиозно чувство у тях. Има един тип българи, в които религиозното чувство е по-силно развито. Те са остатъци от старите славяни. Тези българи живеят в Родопите, около Стара планина. Останалите българи са претърпели криза в религиозно отношение, вследствие на смесване на кръвта им с чужди народности. Когато става смесване на кръвта, това се отразява върху възвишените чувства на човека. У българина има разрушителна енергия.
към текста >>

Понеже българите са сатурнови типове, те не са толкова учтиви.
Сатурн и Марс характеризират българина. Сатурн го прави скептик и затова българинът чрез Любовта трябва да смекчи този си характер. В Швейцария, Англия и пр. няма такива големи препятствия, както тука. И там има препятствия, но там може по-лесно да се работи. Понеже българите са сатурнови типове, те не са толкова учтиви. Българинът казва: "Не давам стола си." - Да, защото си Сатурн, само себе си гледаш. Етикеция в такъв човек няма. Той гледа само себе си. Той счита, че всеки човек е по-долен от него. "Няма по-достоен човек от мене" - казва той.
към текста >>

41. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Той е от типа на Тарас Булба.
Свещениците против Братството пишат: "Те се събират голи, проклятие над децата им, проклятие." Шестнадесет години е носена тази борба с Братството без да реагират нашите хора. Баща ми го уволняват като фелдшер, защото попът го наклеветява. А тате беше авторитетен човек и елитът на града го защитава, но без да знае кметът, предава се оплакване от свещеника и го уволняват. И ние сме толкова деца, а тате остава без работа. Брат Сапунов кипи. Той е от типа на Тарас Булба. Не търпи неправди и лъжи. Воювал е на Шипка при Освобождението. Ходи с един дебел бастун, буен човек. Брат Божил казва: "Георге, не мога повече да търпя! Ние, двама-трима братя, ще бием попа." Тати казва: "Божиле, ние на кого служим?
към текста >>

221, 1921 г.) Дъновистските типове (Зелков, Грама- тиков, Свраков, г-ца Свракова, Вера и Анчето), според същия критик, "тук са дадени така съвършено, че само те са достатъчни да извинят всички други грешки на автора.
83-84: "При такова морално учение, какъв може да бъде личният живот на Дънов и неговите последователи, нека всеки читател си отговори сам. Аз се отказвам да навлизам в тая интимна страна на живота на "Учителя" и на неговите най-върли последователи и последователки, защото смятам това за излишно след появяването на комедията "Пред изгрев слънце" от Ст. Л. Костов, която се играе в Свободния театър в София. В тая пиеса авторът на "Мъжемразката", по думите на един от неговите критици, е успял "твърде сполучливо да осмее, макар и в дебели контури, както учението на Дънов и сие, тъй и неговата тартюфщина." (Васил Стефанов, в. "Ден", бр. 221, 1921 г.) Дъновистските типове (Зелков, Грама- тиков, Свраков, г-ца Свракова, Вера и Анчето), според същия критик, "тук са дадени така съвършено, че само те са достатъчни да извинят всички други грешки на автора. Затова, който иска да се запознае с интимната страна на живота на дъновистите и техния прехвален "Учител", аз бих го посъветвал да посети Свободен театър и да види "Пред игрев слънце". Пиесата заслужава това, макар и да не е написана от Хауптман. От художествено гледище комедията на Костов може и да има своите недостатъци (кое дело на човешките ръце е без недостатък), но едно не може да се откаже на автора, а именно дарованието му на опитен наблюдател, който под изтърканата маска на "великия" дъновистки "моралист", можа да види най-обикновен български Тар- тюф и като смъкне тая маска, да го покаже на обществото в неговия действителен облик." Д. Ласков скоропостижно почина през 1922 г., а животът на режисьора на тази пиеса и на главния актьор преминават изключително драматично. Учителят каза следното: "Онзи, който написа първата статия, който охули Името Божие, сега го повикаха да го съдят.
към текста >>

42. РЕДАКТИРАНЕ И ПРОМЯНА НА ПИСАНИЯТА ОТ НОВИЯ ЗАВЕТ

излиза първото фототипно издание, а през 1977 г.
Междувременно през 1952 г. египетското правителство изземва от Наг Хамади останалите свитъци. Едва през 1961 г. се събира екип от специалисти от цял свят, които се заемат да препишат и преведат всички материали. През 1972 г. излиза първото фототипно издание, а през 1977 г. всички материали в английски превод са издадени в отделен сборник. Свитъците от Наг Хамади представляват библейски текстове, най-често гностични по характер, които вероятно датират от края на IV в. и началото на V в. Всъщност, те са преписи на оригинали, които са още по-ранни. Някои от тях - Евангелие на Тома, Евангелие на Истината и Евангелие на египтяните, се споменават в трудовете на най-различни църковни отци - Климент Александрийски, Ириней и Ориген.
към текста >>

43. ШЕСТАТА РАСА

има вече типове от нея.
Сега народите не могат още да влязат в Шестата раса, докато не ликвидират натрупаната карма. Те се спъват още, защото не искат да се откажат от старото. В Шестата раса няма да има кражби, затвори и престъпления. В тях ще се развие шестото сетиво и хората ще виждат и отпред, и отзад. Хората от Шестата раса ще имат красиви и правилни форми и сега се приготовляват формите на Шестата раса, т.е. има вече типове от нея. В Шестата раса ще има дълго съществуване, там ще имат хората добри условия за растеж. Когато дойде Шестата раса, тя идва вече, Царството Божие ще се всели в миниатюр на Земята. Тогава всеки от вас ще живее 120 години, за да се насити от живота и ще каже: "Слава Богу, предоволен съм, сега вече мога свободно да си замина от Земята! " Пък ако искате да живеете още 120 години, могат да ви се дадат. В Шестата раса гробища няма да има.
към текста >>

Ще се образува един нов тип човек.
Навсякъде в света има условия за раждане на Новото, за създаване на новите хора. Те ще бъдат хората на Шестата раса, които аз наричам "ученици на Великата Божествена школа", които носят новата мисъл, които са служители на Великия Господ, Създател на всичко в света. В религиозния живот тия хора ги наричат светии. Пред вас стои велико бъдеще. Сега ще почнете да живеете. Ще се образува един нов тип човек. Това е културата на безсмъртните. В Шестата раса ще живеят безсмъртните - хора на идеала. Сегашното проявление на Христа ще бъде проявление на синовете Божии на Земята; или на съвременен език казано: побратимяване на хората. Общо братство ще се създаде по целия свят. Настанало е време, когато всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да се превърнат в запалена свещ, която никога да не изгаря.
към текста >>

44. НОВИЯТ ЧОВЕК

Аз бих желал да бъдете от този новия тип.
Новият човек ще бъде господар на смъртта. И в сегашния човек са вложени велики дарби и способности, но са още в спящо състояние. За пример, в мозъка му има един апарат, с който в 24 ч. най-малко могат да се предскажат точно всички промени, които ще станат с времето. Този апарат може да предскаже времето и след три дни, и след седмица, и след месец. Аз бих желал да бъдете от този новия тип. Казвал съм и друг път, че в света идват 8 000 адепти. Някои ще се родят, някои ще се вселят. Те са носители на Новото, на бъдещето и това бъдеще ще се наложи на човечеството. Бъдещата култура ще се наложи на хората, както спят още и сутринта ще се събудят преобразени. Ние всички няма да умрем, но ще се изменим - червеят ще стане пеперуда.
към текста >>

45. БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ

И европейците ще дойдат да видят новия тип на българина, който само при Истината, Светлината и Чистотата може да има.
Второто нещо: българинът трябва да обича светлината, абсолютната светлина за ума и да я желае с всичката си душа и с всичката си сила. После, третото нещо: българинът трябва да обича чистотата на сърцето си и да я желае с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Ако можем да приложим тия три неща в България, вътре в една година ще има една съвършено нова култура - в една година българите ще отидат хиляда години напред. И не само това, но в 10 години черепът на българина ще се измени. И неговото лице няма да бъде като сега, ще придобие много правилен профил, правилен нос, ушите му ще се изменят, цялото му лице ще се измени, цялото му тяло. И европейците ще дойдат да видят новия тип на българина, който само при Истината, Светлината и Чистотата може да има. А при сегашното разбиране на българина, ще имаме сегашния тип, за който европейците се произнасят, както знаете. Казвате: Какво могат да направят българите? - Ако приложат Христовото Учение, те биха запалили целия свят и биха го освободили. Българите са изпратени на Балканския полуостров между славяните да развиват религиозното чувство и Любов към Бога. И тия, които се запишат, ще се нарекат Божий народ.
към текста >>

А при сегашното разбиране на българина, ще имаме сегашния тип, за който европейците се произнасят, както знаете.
После, третото нещо: българинът трябва да обича чистотата на сърцето си и да я желае с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Ако можем да приложим тия три неща в България, вътре в една година ще има една съвършено нова култура - в една година българите ще отидат хиляда години напред. И не само това, но в 10 години черепът на българина ще се измени. И неговото лице няма да бъде като сега, ще придобие много правилен профил, правилен нос, ушите му ще се изменят, цялото му лице ще се измени, цялото му тяло. И европейците ще дойдат да видят новия тип на българина, който само при Истината, Светлината и Чистотата може да има. А при сегашното разбиране на българина, ще имаме сегашния тип, за който европейците се произнасят, както знаете. Казвате: Какво могат да направят българите? - Ако приложат Христовото Учение, те биха запалили целия свят и биха го освободили. Българите са изпратени на Балканския полуостров между славяните да развиват религиозното чувство и Любов към Бога. И тия, които се запишат, ще се нарекат Божий народ. Те ще бъдат избран народ!
към текста >>

46. УЧРЕДЯВАНЕ НА ШКОЛИТЕ

Около Учителя са представени като характери, като типове расите, племената и народите.
Той намира Своите ученици, призовава ги и започва над тях работата, която е и работа над цялото човечество. В тази малка среда, около този жив Божествен център се разрешават въпросите, които вълнуват човешките души за дадена епоха. Тук възникват всички проблеми и противоречия от външен и вътрешен характер. Тук се изпитват силите, способностите и възможностите на човешката душа, тук се разрешават много задачи, лекуват се вековни недъзи, ликвидира се един стар живот – животът на миналото, подготвят се условията за Новия живот. Едно ново знание се прилага, подлага се на опит и резултатите най-щателно се проучват. Около Учителя са представени като характери, като типове расите, племената и народите. Тук са представени всички недостатъци, от които страда човечеството, ала и всички добродетели, дарби и способности присъстват тук. Върху тях се работи грижливо, както градинарят работи върху своите плодни дървета и посеви. Учителя казва: Добродетелите са онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен; те са великият капитал, около който започват да циркулират силите на Живата Природа. Ето защо под човек се разбира сбор от всички Добродетели.
към текста >>

47. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други.
Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха. Момъкът, момата, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение. Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят. В него трябва да се търсят първообразите на нещата. Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други. Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот на Любовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово. Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот.
към текста >>

48. Дял втори. ИДЕИ

Днес сме в епохата на разцъфтяването на човешката душа, на раждането на новия тип човек на Земята.
как човечеството от закона на насилието се издига до правото и как от правото се издига до Справедливостта. Човечеството постепенно узрява за една култура на Свобода и взаимопомощ. В част пета Живот за Цялото се разглеждат основните качества на Новата култура, която ще бъде основана на Любовта, Мъдростта и Истината. В част шеста Идването на Шестата раса се разглеждат законите за слизане и възлизане на народите, мисията на Бялата раса и мисията на славянството. Днес сме в епохата на разцъфтяването на човешката душа, на раждането на новия тип човек на Земята.
към текста >>

49. КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

Той е типът на Новата култура.
Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние. Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно озарение, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние. Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние.
към текста >>

50. ТЯЛОТО Е ИЗРАЗ НА ПСИХИЧНИ СИЛИ

Ако разделите лицето на моралния тип на три части – чело, нос и брада (от долния край на носа до края на брадата), те трябва да имат еднакви размери.
Когато това чувство е свързано с ума, то се проявява правилно. Такъв човек е нежен, досетлив и учтив. Ако от ушния отвор прокараме две линии – едната до горния край на носа (ОА), а другата – до долния край (ОВ), ще се образува ъгъл. От върха на носа спускаме перпендикуляр АВ към линията ОВ. Колкото този перпендикуляр е по-голям, толкова интелигентността е по-голяма. Ако разделите лицето на моралния тип на три части – чело, нос и брада (от долния край на носа до края на брадата), те трябва да имат еднакви размери. Защото, ако челото е по-голямо, например 7 сантиметра, носът е 6 сантиметра, а брадата – 4 сантиметра, то ще имате един неустойчив характер. Той мисли хубаво, чувства хубаво, но не прилага. Някой път може да имате обратното: чело – 4 сантиметра, нос – 6 сантиметра, а брада – 7 сантиметра. Значи тук преобладава влиянието на волята. Този човек малко мисли, но много върши.
към текста >>

51. НОВАТА ВЪЛНА

Ще се създаде нов тип човек.
Учителя казва: Всички живеем във Великото Разумно начало. Сега То трябва да се всели в човешката душа. Какво носи това за човека? Човек става господар на своите мисли, чувства и постъпки. Ще се създаде нов тип човек. Аз бих желал да бъдете от този, новия тип. Христос ще донесе сближаване между народите, ще ги обедини, ще ги слее в един общ организъм. Идат добри времена. Много близо са. Една педя остава за тях.
към текста >>

Аз бих желал да бъдете от този, новия тип.
Всички живеем във Великото Разумно начало. Сега То трябва да се всели в човешката душа. Какво носи това за човека? Човек става господар на своите мисли, чувства и постъпки. Ще се създаде нов тип човек. Аз бих желал да бъдете от този, новия тип. Христос ще донесе сближаване между народите, ще ги обедини, ще ги слее в един общ организъм. Идат добри времена. Много близо са. Една педя остава за тях. Това ще бъде на Земята.
към текста >>

52. ЧОВЕКЪТ НА ШЕСТАТА РАСА

Природата създава един нов тип човек.
В бъдеще и зверовете ще разберат, че е настанала нова епоха в света. Всички растения, животни и хора ще се радват на новия ред и порядък в света. Всички ще бъдат приятели помежду си, Земята ще се преустрои, ще се превърне в Рай. Днес човечеството преживява последните дни на зимата. У ч и т е л я Природата създава един нов тип човек. Той влиза тихо, незабелязано в Живота, както незабелязано е навлязъл някога сегашният човек всред гигантските млекопитаещи, влечуги и птици, които са владеели някога Земята. Този нов човек ще стане господар на света, тъй както стана господар немощният изпърво – в сравнение със силните хищници – съвременен човек. И както той сломи грубата сила на мускулите, челюстите, рогата и копитата със силата на своя ум, тъй и новият човек, който влиза днес неусетно в света, ще превъзмогне разрушителната сила на днешното човечество със своята нова мисъл, с мощната енергия на своята душа, със силата на своя Дух. Днес разглеждат човека в отношенията към подобните му според изречението “Човек за човека е вълк”. Обаче аз казвам: човек за човека е брат.
към текста >>

53. НОВИЯТ АДАМ

Бъдещият строй на Живота ще представлява съвсем нов тип.
Запомнете думите ми и ще ги проверите. Тогава телата на хората няма да бъдат толкова тежки, както сегашните. Новите хора ще могат да видоизменят телата си според желанието и нуждите си. Те ще стават видими и невидими, ще ги свиват и разширяват. Когато пожелаят, ще отиват до Слънцето и ще се връщат обратно на Земята, без да става нужда да разправят на другите какво има на Слънцето, защото всеки сам ще може да провери това. Бъдещият строй на Живота ще представлява съвсем нов тип. Този Живот е реален, не е нещо фантастично, нито е извън Земята. Бъдещият Живот ще е по-реален от настоящия. Едно от качествата на Новия Адам е това, че Той няма да умира. Той ще живее колкото иска. Като живее 200, 300, 1000 години, той ще извика приятелите си и ще им каже: “Приятели, викат ме вече от онзи свят и аз реших да си замина.
към текста >>

54. ОСНОВАТА НА НЕЩАТА

В Западна Европа, дето работите с интелектуални типове, вие ще облечете Любовта в интелектуални форми.
А без основа не може да се гради. В Писанието се казва: „Бог като презираше времената на невежеството, остави всеки човек да ходи по своето щение.“ Апостол Павел казва, че всички се поканват да възприемат Любовта и да турят нова основа на живота. Той говори за покаяние. А покаянието е възприемане на Любовта. В Западна Европа, дето работите с интелектуални типове, вие ще облечете Любовта в интелектуални форми. На тях така ще покажете начина на приложение на Любовта. Нали хората искат да ги обичат? Ако мисълта им не е права, как ще ги обичат? Хората желаят да се възприемат техните мисли. Най-първо те трябва да дадат една правилна мисъл, която другите да опитат и тогава ще могат да я възприемат.
към текста >>

55. ЦЕННИ ПРАВИЛА

Ще ви дам едно правило: правете услуги на този, към когото имате антипатия.
След това се спрете на втори цвят, на трети и т. н. Така ще се научите да се концентрирате. От друга страна чрез действието на краските ще се подобри здравето ви. Как да превръщаме дисхармоничните ни отношения с някои хора в хармонични? Тези, които човек не обича, в миналото са му направили голяма пакост. Ще ви дам едно правило: правете услуги на този, към когото имате антипатия. Тогава антипатията ви ще се превърне в симпатия. – Как трябва да се разбира щастието: като нещо физическо или духовно? – Щастието не може да бъде нито физическо, нито духовно. Щастието е нещо Божествено! Трябва да се отличават реалните неща от сенките в живота.
към текста >>

Тогава антипатията ви ще се превърне в симпатия.
Така ще се научите да се концентрирате. От друга страна чрез действието на краските ще се подобри здравето ви. Как да превръщаме дисхармоничните ни отношения с някои хора в хармонични? Тези, които човек не обича, в миналото са му направили голяма пакост. Ще ви дам едно правило: правете услуги на този, към когото имате антипатия. Тогава антипатията ви ще се превърне в симпатия. – Как трябва да се разбира щастието: като нещо физическо или духовно? – Щастието не може да бъде нито физическо, нито духовно. Щастието е нещо Божествено! Трябва да се отличават реалните неща от сенките в живота. Любовта е един от великите закони на живота.
към текста >>

56. 16 август 1912, четвъртък

" Ето тази е силата, на която аз се държа, и зная много добре, че човекът е стипчив и кисел плод, а това, което е добро у него, то е слънцето и божествената Любов, която работи върху човешката душа.
Аз съм проверил този закон и зная, че той действува в нас и ако ние не сме в съгласие, никакво обещание не може да се изпълни. Божествената Любов не търпи съмнение. Аз разбирам вашите нужди и ви извинявам, защото всякога се поставям във вашето положение, затова не ви се сърдя. Вашите съмнения ми принасят и полза, защото те са тор и аз се ползувам от този тор. И когато някои приятели ми изневеряват, виждам моята полза от това им казвам Господи, прости им! " Ето тази е силата, на която аз се държа, и зная много добре, че човекът е стипчив и кисел плод, а това, което е добро у него, то е слънцето и божествената Любов, която работи върху човешката душа. И докато Бог действува, всичко върви добре, а когато всичко отива в противната посока, тогава Бог не действува. Ако влезете в единство с Бога, товарът ви ще олекне и делата ви ще ви но сят радост, както се радва човек, който има Божията благословия. Например, виждате някого, че се отдалечава от света но пак живее за себе си, докато ние не живеем само за себе си, а живеем и за света. Господ казва, че тъй обикна света, та му даде своя Единороден Син. Като знаем тази Любов, ще можем и ние да се ползуваме от нея.
към текста >>

57. 22 август 1927, 7 часа сутринта

Най-ниско проявеният венерин тип ще бъде този, който има любов само към себе си.
Астрологията е наука за формите на тази Свещена Книга на Живота. Какво изразява планетата Венера? Във Венера са скрити всички методи и начини, чрез които Любовта може да се прояви във всички светове. В нея са скрити начините за проява на Любовта към индивида, към ближните изобщо и най-после към Бога. Има ли човек тази Любов, той има любов и към ближния си, и към себе си. Най-ниско проявеният венерин тип ще бъде този, който има любов само към себе си. Такива хора са крайни индивидуалисти, каквито са и всички месоядни животни Ако питате защо Господ ви прекарва през трудности, ще знаете че причината за това е, че не приехте Любовта. Всички хора, които не приемат любовта, ще минат по тесния път, а този път е път без Любов. Казвам: Ние, хората на Новото учение, трябва да се отличаваме не с нашата религиозност, не с нашата наука, не с нашата сила, не с нашата доброта, а с нашата Любов. Този е естественият път.
към текста >>

58. Втора част

Те ще останат завинаги отличителни типове в човешката история.
И всеки, който не мисли и не действа, както Бог му повелява, няма образ Божи, той е като овца... В света живеят два вида хора митари и фарисеи. От тях са произлезли много други, но те си остават основните. Вие може да спадате или към едните, или към другите безразлично дали сте свещеници или не, дали сте философи, мъже или жени. Тези две характеристики се преплитат и изпъкват в живота на всички. Те ще останат завинаги отличителни типове в човешката история. Изкуството на Христа се състои именно в това, че Той с много малко думи е съумял да ги изрази и представи нагледно. Външният образ на фарисея наглед е приличен. Той е човек благовиден, снажен, строен, с висок ръст: 175-180 сантиметра по-висок от обикновения. Ръце и пръсти въздълги, палец дълъг и симетричен признак на изработени възгледи, присъствие на воля и интелигентност; показалецът е равен с безименния и показва, че щом се зароди в него някаква идея, той я реализира до крайните й предели. Храносмилателната му система е изправна, в ядене и пиене той е въздържан, няма слабостите на чревоугодника и винопиеца, вкусът му е изтънчен.
към текста >>

Лице възбледобяло, с нос от гръкоримски тип.
Слепоочните области са средно развити. Ушите са правилни и близко прилепнали при главата белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени разкриват импулс и упорство. Глава валчеста, общ размер околовръст над ушите 56-60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; притежаващ религиозно чувство, но развито едностранчиво. Проявява милосърдие, но само към себе си и към близките си. Лице възбледобяло, с нос от гръкоримски тип. фарисеят има естетически вкус, но му липсва поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра. но вяра само в своя ум; с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита и уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Иисуса Христа, а неговия собствен портрет.
към текста >>

Защо Христос изважда този тип?
но вяра само в своя ум; с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита и уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Иисуса Христа, а неговия собствен портрет. А на мястото на Света Богородица, Йоан Кръстител и на другите светии са наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви, и повтаря, че славен и велик е неговият род. Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация, и ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век. Той е човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил като мома или момък в своя портрет, който, където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Не е лошо да има високо мнение за себе си, стига то да е право и да няма никакъв примес от горчивина.
към текста >>

Сега да се обърнем към другия тип към митаря.
Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че в своите основи е нещо лошо, а че формата винаги трябва да има в себе си известно съдържание. Вън от него формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити... Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: "Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живели такъв чист живот, както ти си въобразяваш. Ти мислиш, че не си като другите хора, но в миналото си бил като тях и сега не си много далеч от тяхното ниво... Бог гледа в твоето сърце и според него те оценява." Сега да се обърнем към другия тип към митаря. Той е човек със среден ръст, въздебеличък; крака възкъси, ръце и пръсти също дебели и заострени, лице валчесто. Стомашната му система е прекрасно развита обича да си хапва повечко, а и да попийва. "Предстои ми дълъг път да извървя, трябва да се запася с храна" така разсъждава той и затова става бирник. Оттук ще изпроси, оттам ще вземе и пооткрадне, за да напълни торбата си... Казах, че митарят има лице валчесто, вежди дебели, брада широка в долната й част и каквото предприеме, с успех го свършва. На възраст е между 40 45 години.
към текста >>

Сега между вас, ще ме извините, има и от двата типа.
Прости ми, че не мога да използвам благата, които си ми дал." А какво казва Христос? Този човек, който осъзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея. Как може да стане това? Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи и нищо не работят.Те само бистрят политиката и обществения живот. Другите, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден и независимо че ги сполетява несполука след несполука в живота, проявяват постоянство и след години придобиват знания и стават видни хора. Сега между вас, ще ме извините, има и от двата типа. Христос дава два противоположни полюса, но аз ви съветвам да вземете доброто от единия и от другия, за да формирате благородния фарисейски и митарски характер едновременно. Така ще се прояви третият тип на християнина, на новия човек. Тази е моята мисъл. Ще попитате: "Толкова грешен ли съм в моя живот, как мога да съм фарисей? " Ще бъда откровен с вас.
към текста >>

Така ще се прояви третият тип на християнина, на новия човек.
Как може да стане това? Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи и нищо не работят.Те само бистрят политиката и обществения живот. Другите, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден и независимо че ги сполетява несполука след несполука в живота, проявяват постоянство и след години придобиват знания и стават видни хора. Сега между вас, ще ме извините, има и от двата типа. Христос дава два противоположни полюса, но аз ви съветвам да вземете доброто от единия и от другия, за да формирате благородния фарисейски и митарски характер едновременно. Така ще се прояви третият тип на християнина, на новия човек. Тази е моята мисъл. Ще попитате: "Толкова грешен ли съм в моя живот, как мога да съм фарисей? " Ще бъда откровен с вас. Когато дойде нещастие в живота, задавате въпроса: "Защо, Господи, ме сполетя това нещастие? Има други, които са по-големи грешници от мене?
към текста >>

59. Единадесета част

Чрез тях ще различаваме новите типове същества, които ще се появят, но на обновената Земя.
И когато казвам, че трябва да се радвате и в страданието, то е, защото Господ ви говори. В страданието вие не Го разбирате, а в радостта Го разбирате, но и в единия, и в другия случай Бог е, който ви говори вътре във вашите сърца. И единственото същество, което може да ви направи културни и разумни, да развие умовете, е Той... Така и в Писанието се казва, че "когото Господ обича, на него дава страдания", за да научи уроците си... След хиляда години от света, в който сте сега, и следа няма да остане. Аз съм казал и на учените, че черепите на съвременните хора ще ги търсят в музеите. Чрез тях ще различаваме новите типове същества, които ще се появят, но на обновената Земя. Сега ще попитате защо едни трябва да живеят по един начин, а другите по друг? Аз ще ви обясня защо: ако на един виден цигулар дадете една пропукана цигулка, какво може да изсвири? Нищо. На този цигулар му трябва инструмент, отговарящ на неговия талант и гениалност, а и на по-обикновения, ако му я дадете, няма да изсвири нищо... И така, апостол Павел казва: Понеже всичко това ще се "стопи", трябва да имате свята обхода помежду си и да живеете в благочестие. Бъдещата култура, която сега идва, ще бъде култура на благочестивите.
към текста >>

60. Дванадесета част

И европейците ще дойдат да видят новия тип българин... Необходимо е да знаете, че неправилното излизане от тялото причинява смърт, както и неправилното влизане в него.
Това е първото нещо, което е необходимо за българите без разлика от най-големия до най-малкия. Второ, българинът трябва да обича светлината, абсолютната светлина за ума, и да я желае с цялата си душа и сила. И, трето българинът трябва да обикне чистотата на сърцето си и да се стреми към нея с цялата си душа, с целия си ум, сила и сърце. Ако се приложат тези три неща в България, за една година тя ще има съвършено нова култура и ще бъде с хиляда години напред пред другите народи. Тогава лицето на българина ще се промени и той ще придобие много правилен профил и нос, ушите му ще се изменят, както и цялото му тяло. И европейците ще дойдат да видят новия тип българин... Необходимо е да знаете, че неправилното излизане от тялото причинява смърт, както и неправилното влизане в него. И обратно, правилното влизане и излизане е причина за живота. Ако сега можехте да се отделите от физическото си тяло и да влезете с духовното в невидимия свят, щяхте да видите, че в цялото пространство има проточени нишки. И то ще ви изглежда така преплетено от тях, като една обвита мрежа, че ще се чудите как да избегнете заплитането си в тези нишки. Цяло изкуство е, да не допуснете това заплитане. Сега Христос идва да разплете всички тези нишки, в които са се оплели ученици, свещеници, съдии, владици, учители, бащи и майки...
към текста >>

61. Дванадесета част

И европейците ще дойдат да видят новия тип българин... Необходимо е да знаете, че неправилното излизане от тялото причинява смърт, както и неправилното влизане в него.
Това е първото нещо, което е необходимо за българите без разлика от най-големия до най-малкия. Второ, българинът трябва да обича светлината, абсолютната светлина за ума, и да я желае с цялата си душа и сила. И, трето българинът трябва да обикне чистотата на сърцето си и да се стреми към нея с цялата си душа, с целия си ум, сила и сърце. Ако се приложат тези три неща в България, за една година тя ще има съвършено нова култура и ще бъде с хиляда години напред пред другите народи. Тогава лицето на българина ще се промени и той ще придобие много правилен профил и нос, ушите му ще се изменят, както и цялото му тяло. И европейците ще дойдат да видят новия тип българин... Необходимо е да знаете, че неправилното излизане от тялото причинява смърт, както и неправилното влизане в него. И обратно, правилното влизане и излизане е причина за живота. Ако сега можехте да се отделите от физическото си тяло и да влезете с духовното в невидимия свят, щяхте да видите, че в цялото пространство има проточени нишки. И то ще ви изглежда така преплетено от тях, като една обвита мрежа, че ще се чудите как да избегнете заплитането си в тези нишки. Цяло изкуство е, да не допуснете това заплитане. Сега Христос идва да разплете всички тези нишки, в които са се оплели ученици, свещеници, съдии, владици, учители, бащи и майки...
към текста >>

62. Предисловие

Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за „Елмайра колидж“, гр.
„Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество...“. Пълната история на написването на този текст е описана подробно в посочената книга. Готовият текст е приет и одобрен от Учителя. Талантът на Олга Славчева и светлото вдъхновение и помагат да ни дари красивите и чисти думи, които и днес се пеят в Паневритмията. ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА (1908-2002) Още като дете майка й я води на беседи на ул. „Опълченска“66. Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за „Елмайра колидж“, гр. Кантон в щата Ню Йорк - САЩ. Това е първият колеж в Америка само за девици, основан през 1855 г. Нейната специалност е литература и философия, но взема уроци и по пеене, като още от дете свири на пиано. След четиригодишно обучение завършва висшето си образование през 1932 г. и се завръща в България.
към текста >>

63. 5. НАРЯД ЗА ОБЯД - 12 ЧАСА

5. НАРЯД ЗА ОБЯД - 12 ЧАСА Този наряд се прави като връзка с нашия антипод страната Канада, където по това време според техния часовник е 0 часа и квакерите там правят обща молитва.
5. НАРЯД ЗА ОБЯД - 12 ЧАСА Този наряд се прави като връзка с нашия антипод страната Канада, където по това време според техния часовник е 0 часа и квакерите там правят обща молитва. Като се присъединим и ние към тях, така се засилва влиянието на Бялото Братство в света. Общите молитви ще изчистят пътя на човечеството към новия живот. 1. Съкратена частна молитва №44, (стр. 67). Бог е Любов, Бог е Всемъдър, Бог е Всеблаг. (3 пъти) 3.
към текста >>

64. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

От центъра на юг ще водят лъчи-алеи през красиви обществени градини, към подновените удобни жилища, в установен архитектурен тип, разположени във вид на подкова от единия до другия край на Изгрева.
Да се съобразим с модерното градоустройство. Заедно с новия план на София да се изработи такъв и за Изгрева, за който план имаме идея от Учителя. Така щото, в близкото бъдеще, като идвате тук, да видите на изток, още при входа от шосето, разположени стопанските заведения на Братството: кооперация, складове, фурна, баня и пр. След това центърът - с братския салон, трапезарията, музея, библиотеката, а на запад - научните институти: игрището за паневритмия, университет, обсерватория и пр. Всред всички братски имоти да личи като бисер парка на Учителя. От центъра на юг ще водят лъчи-алеи през красиви обществени градини, към подновените удобни жилища, в установен архитектурен тип, разположени във вид на подкова от единия до другия край на Изгрева. Да пожелаем всички в душите си да се изпълни това за слава Божия и за слава на Учителя! Завършваме доклада на финансовия-домакински съвет. * * * Пред ръководителите бе прочетен доклада на Просветния съвет, съдържащ освен отчет за дейността на съвета, още и редица полезни идеи и начинания. По технически причини не можем да дадем резюме от този доклад, но си запазваме правото да направим това при друг случай. В едно от събранията си братята ръководители, в качеството си на Върховен Братски съвет, преизбраха седмочленния Братски съвет в София като постоянно присъствие - пожизнено, да продължават да се грижат за запазване интересите на Братството и в бъдеще.
към текста >>

НАГОРЕ

0.181480884552