Търсене в текстове за 'Тип'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 107 резултата в 68 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Със скромна стипендия той е приет да учи като „специален студент" богословие в методистката семинария „Дрю" в град Медисън, намиращ се на ок.
2. Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ 3. Следване (от книгата Учителя, 1947 г.) Пътуване към Новия свят. След успешната си първа мисия в с. Хотанца Петър Дънов получава препоръчително писмо от преподавателите си от Свищовското училище - пастор Йордан Икономов и пастор Стефан Томов. Със скромна стипендия той е приет да учи като „специален студент" богословие в методистката семинария „Дрю" в град Медисън, намиращ се на ок. 50 км от Ню Йорк. През месец август 1888 г. той отпътува за Америка. Документално потвърждение на този факт се съдържа в даденото по-горе сведение на пастор Лоунсбъри от 20 септември за работата на „бр. Дънов, който замина за Америка преди няколко седмици".
към текста >>

е завършил курса и е предложен за стипендиант Тук припомняме, че Стефан Томов се е оженил за сестрата на Йордан Икономов.
Оттам изпраща снимки до сестра си от 24.XI. 1887 г. Виж "Изгревът", т. XXII, снимка № 1 и с. 802.) 9. 1888 г., месец август, заминава за обучение в САЩ по линия на евангелистите-методисти по препоръчително писмо на Йордан Икономов и д-р Стефан Томов, удостоверяващо, че на 24 юни 1887 г. е завършил курса и е предложен за стипендиант Тук припомняме, че Стефан Томов се е оженил за сестрата на Йордан Икономов. Оттук са техните връзки. 10. Стефан Томов и Йордан Икономов са възпитаници на семинарията Дрю в САЩ. Йордан Икономов е записан през 1871 г., а Стефан Томов-на 4 март 1875 г. Йордан Икономов завършва през 1876-1877 г. висшия курс в Университета Дрю, а Стефан Томов е от 1874 до 1878 г.
към текста >>

Получавал е малка стипендия.
-2 години в Теологическия факултет в гр. Бостон. От 1894-1895 г. - една година към Медицинския факултет на Университета в гр. Бостон. Или общо 7 години е пребивавал в САЩ. 25. С какво се е издържал Петър Дънов в САЩ? Получавал е малка стипендия. През свободното си време е ходил на пристанището в Ню Йорк и е чакал пристигането на презокеанските кораби от Европа, които са карали поредните икономически емигранти в САЩ. Там е предлагал услугите си при разтоварване на багажа, т.е. да бъде хамалин. А той е с деликатна физика, слаботелесен. Тогава те са го питали колко струва труда му.
към текста >>

2. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията, Ню Йорк, САЩ „Дрю',

Той получава малка стипендия, а през свободното си време ходи на пристанището в Ню Йорк и чака пристигащите кораби от Европа.
Датиран е не по-късно от средата на четиринайсети век, но вероятно е по-стар и е сигурно над петстотингодишен. На блестящия източен император Йоан Шести, известен като Йоан Кантакузин - държавника, генерала, императора, историка, както и религиозния писател! Този ръкопис е рядко красив по отношение на хирографията и е оригинално произведение на блестящия император, монах и калиграф Йоасаф. Това, господин президент, смятам, че значително ще допринесе за прочуването на тази библиотека, която вече притежава толкова много, което е уникално и непостижимо като богатство." (17) Издръжката на Петър Дънов тогава според негов съученик е скромна. Той получава малка стипендия, а през свободното си време ходи на пристанището в Ню Йорк и чака пристигащите кораби от Европа. На пътниците предлага своите услуги за разтоварване на багажа. Когато го питат: „Какво струва? ", той отговаря: „Каквото дадете". „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

3. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна

Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта.
След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро.
към текста >>

4. Учителя предприема първата обиколка на България

Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта.
След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро.
към текста >>

5. Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г.

Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта.
След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро.
към текста >>

6. Учителя организира втория събор на Веригата - Бургас

Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта.
След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро.
към текста >>

7. Учителя посещава Ямбол

Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта.
След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро.
към текста >>

8. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

Според други сведения протестантите са Му дали стипендия за да следва в Америка.
Това ми го разказва сестра Му, която живя няколко лета в нашия „Параход", когато ходехме на Рила. След като учителствал 1-2 години във 1888 год. Учителят заминава в Америка. Според едни сведения Той е спестил средства за пътуването си, когато е учителствал. И като следва в същото време е работил за издръжката си. Според други сведения протестантите са Му дали стипендия за да следва в Америка. Вярно е, че Той е следвал в Америка в щата Ню Джърси. В това време, когато Учителят следва в Америка там е и нашият брат Граблашев. Когато 1922 год. брат Граблашев се беше върнал от Америка, ние стенографките го помолихме да ни разкаже нещо за живота на Учителя в Америка. Той следвал ли е, по-голям ли беше от Учителя не мога да ви кажа, но там е бил.
към текста >>

9. В Бургас се създава първата духовна група

Едни изчезнаха в своята гордост и тщеславие, другите ще трябва да се приобщят към Новото време и да съдействат за новия човек, новия тип хора, новата земя с нейните нови закони, ред и порядък за общото велико добруване на човечеството.
Жертвата се е налагала и доброволно се е давала и е парализирала грубия егоизъм, лакомията и жестокосърдечието на потисниците. И сега вече сме дошли до епохата, в която тази борба между двата принципа – на светлината и на тъмнината – да се развие до такава степен, че надмощието е взето безвъзвратно от представителите на светлината, на свободата, на братството и на единството… Разбитите армии на тъмнината, на робството, на потисничеството са в пълен безпорядък на отстъпление по всички фронтове, във всички отрасли на живота – отиват в бездната на изчезване за вечността. Сега вече сме тръгнали с бързи крачки в пътя на обединението между отделните индивиди в по-малки или в по-големи групи – колективи – общности и с оглед да се дойде един ден до пълното обединение – побратимяване на цялото човечество – „едно стадо, един пастир”, „един народ, една държава по цялото земно кълбо”, „всички към океана, всички над океана”… Тази задача за обединение предстои да се изпълни от славянството – спасителната лодка за цялото човечество. Другите народи от всички стари култури изиграха своите роли и исторически отидоха в забвение. Едни изчезнаха в своята гордост и тщеславие, другите ще трябва да се приобщят към Новото време и да съдействат за новия човек, новия тип хора, новата земя с нейните нови закони, ред и порядък за общото велико добруване на човечеството. Напредналите човеци, писатели, философи и други изтъкнаха в разни времена, че западната европейска култура също е в упадък. Англосаксонската и тевтонската раси са в залез. Идва културата на славянството и то ще изпълни своята мисия, за да докаже културата на светлината и всички онези елементи за живота, за да спаси човечеството от едно ново израждане, което ще му донесе погибел, както е било с изчезналите раси… Мъдрецът казва: „В Учението Христово са се давали условия да се приложи в разни времена чрез западните народи и тия зад океана, но те в лицето на своите управници и водачи – общественици с отрицателни възгледи – тръгнаха с „Библията под мишница” и със силата на техниката, и с опожаряване, през пепелища на цели села и населения, се опитаха да завладеят народите и да ги обърнат на роби, а не да ги просвещават и освобождават. В тия деяния на разорение изиграха последния си коз… Сега вече на славянството предстои да приложи в света това учение на жертвата за общо добруване – при свобода, братство, единство, виделина, социална правда, обединение на народите при мир, на равни начала.
към текста >>

Неговата образцова ревност и приложението на Божествените закони, готовността му за всестранна жертва в живота му, трудолюбие и постоянство, неговият мил поглед, благ характер, винаги ще ни вдъхновяват и ще ни импулсират, за да бъдем и ние като него работници в служба на Новото, на Великото Ново, което идва вече в света и е дошло да работи, за да се формира Новият човек – новият тип човек на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта.
До колкото ни е известно той е имал ред срещи през годините с Учителя на Всемирното Бяло Братство. Някои от тези срещи са били изпълнявани инкогнито, като например да тръгне от Бургас за Варна, където тогава е бил Учителя, и да избягва да срещне какъвто и да е човек по пътя си. Свръзката между двамата в някои случаи е бил архангел Михаил. Тази кратка биография на Пеню Киров изтъквам, за да се види как е работил този наш мил и многообичан, любвеобвилен брат в своята вярност и послушание и в делото Божие. Как той е бил ръководен от Божествения Дух преди да положи основите на клона Бургас от Обществото Бяло Братство в България. Неговата образцова ревност и приложението на Божествените закони, готовността му за всестранна жертва в живота му, трудолюбие и постоянство, неговият мил поглед, благ характер, винаги ще ни вдъхновяват и ще ни импулсират, за да бъдем и ние като него работници в служба на Новото, на Великото Ново, което идва вече в света и е дошло да работи, за да се формира Новият човек – новият тип човек на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта. Тези пет добродетели ще донесат свободата, братството, единството, виделината, за да станат всички хора добри, умни, честни и справедливи по лицето на земята, обединени в един народ, една държава по цялото земно кълбо. До 1905г. брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от В. Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест. При една от тези обиколки към с.
към текста >>

10. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 17 август - събота.

И във вас, когато се намира антипатия, трябва да се лекуват вълните на вашата душа.
По този начин ще въздействате върху естествената ваша воля.Тези от вас, които са си избрали първата стъпка, Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска; тези, които са си избрали втората стъпка, Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения.Добродетелта е основана на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни. За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие.И тогава, за да се възпитава сърцето, употребена е розовата краска; за волята – жълтата, а за Мъдростта – синята. Редът прочее е следующият: жълтата краска е основата, после иде синята и после – розовата.В музиката двата тона, които нямат подобен, образуват дисхармония, т.е. оттласкват само. И във вас, когато се намира антипатия, трябва да се лекуват вълните на вашата душа. Например някой ви открадне парите; ако вие кажете, че тия пари са били негови и си ги е взел, тогава се успокоявате.Добродетелният човек е богат, защото се не гневи. И ако във вас имате някакъв недостатък, вие сте сиромаси. Сега учите начините как да богатеете. Вие много пъти се оплаквате от вашите погрешки, но ако знаете как да ги следите, щяхте да научите много добре себе си. Защото именно от погрешката се показва, че сте имали едно слабо място.
към текста >>

11. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран.
Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си. Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви.
към текста >>

12. Писмо на Учителя до д-р Дуков, Търново,

На български ръководството е добро, но иска се повече наблюдение и сравнение върху посочените типове.
от Посланието към Римляном, те ще ви стигнат до края на месец август, след което ще ви се дадат нови, съобразно общата наредба от горе. Вий ще четете по една глава всеки петък. Ръководство по френология на френски - няма такова, което бих могъл да ви препоръчам. Ще видя, ако намеря някое ново, да е излязло наскоро, ще ви съобщя. По френология има доста много писано, но и досега няма още нещо завършено. На български ръководството е добро, но иска се повече наблюдение и сравнение върху посочените типове. А всяка опитна наука изисква чисти проверки, само така могат да се избегнат честите грешки, които стават. Това да ви не спъва, след време вие ще имате необходимото упътване как да си служите с по-достъпни методи за наблюдения. Иска се време за всичко. Природата не бърза и Небето прокарва всичко медленно, но безпогрешно. Моят поздрав на всички ви.
към текста >>

13. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Аз зная много добре, че човек е стипчив и кисел плод, а туй, което е добро в човека, то е слънцето и Божествената любов, която работи върху нашата душа.
Аз съм проверил този закон и зная, че той действува в нас и около нас и ако ние не сме в съгласие, никакво обещание не може да се изпълни. Божествената любов не търпи съмнение. Аз разбирам вашите нужди и ви извинявам всички, защото всякога се поставям във вашето положение, та затуй и ви се и не сърдя. А пък ако искате да знаете, вашите съмнения ми принасят и полза, защото те са тор, аз се ползувам от тази тор. И когато някои приятели ми изневерят, и това изневеряване пресметна за полза и кажа: „Господи, прости им.“ Ето на, тая е силата, в която аз се държа. Аз зная много добре, че човек е стипчив и кисел плод, а туй, което е добро в човека, то е слънцето и Божествената любов, която работи върху нашата душа. И докато действува Бог, всичко върви на добро; докато напротив, всичко отива в противоположен смисъл, когато Бог не действува. Ако се съедините по Бога, товарът ви ще се улегчи и вие ще се радвате в делата си, също както се радва един човек, който има къща и други благословения. Например, виждате един човек, че се отдалечава от света, но пак живее за себе си, а ние не живеем за себе си, а живеем за себе си плюс за света. Господ казва, че люби света толкова, щото даде Сина Своего Еднороднаго, а като знаем тази именно любов, тогава ще се ползуваме и като принесем тази любов на тези гладни хора, ще се ползуват и те, и други.
към текста >>

14. Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, София

Някой прави като сочни смокви, а други като стипчиви трънки.
И не всички души са еднакви по уровен на развитие. И не можем от всички да очакваме еднакъв плод. Само Господ е в сила да преобръща злоточ да работи за добро. И религиозните хора си имат своите особености. Някои хора Божествената Любов ги прави като рози, а други като тръни. Някой прави като сочни смокви, а други като стипчиви трънки. И всеки си стреми според разбиранията си. Трябва Мъдрост, трябва знание. Трябва Сила и търпение, да се победи злото в човека. Който иска да следва Господа трябва да дигне своят кръст и да го носи с търпение и радост. В кръста е скрита и смъртта, и живота, и радостта, и скръбта, и славата, и безчестието.
към текста >>

15. Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа

Първо фототипно издание.
първата (официално стенографирана) неделна беседа Беседата: Ето човекът 16 март 1914 г., Неделни беседи, София, От книгата, "Ето човекът! ". Сила и Живот. Първа серия. Първо фототипно издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999Книгата за теглене - PDFСъдържаниена томчетоОт книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.I Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г.Книгата за теглене - PDFСъдържание на томчетоОт книгата „Ето човѣкътъ! “. Сила и Животъ Първа серия. Бесѣди, държани от Дѫновъ, София, Царска Придворна Печатница, 1915, (фототипно издание)Книгата за теглене - PDFСъдържание на томчето ЕТО ЧОВЕКА
към текста >>

Бесѣди, държани от Дѫновъ, София, Царска Придворна Печатница, 1915, (фототипно издание)Книгата за теглене - PDFСъдържание на томчето
Първа серия. Първо фототипно издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999Книгата за теглене - PDFСъдържаниена томчетоОт книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.I Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г.Книгата за теглене - PDFСъдържание на томчетоОт книгата „Ето човѣкътъ! “. Сила и Животъ Първа серия. Бесѣди, държани от Дѫновъ, София, Царска Придворна Печатница, 1915, (фототипно издание)Книгата за теглене - PDFСъдържание на томчето ЕТО ЧОВЕКА „Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената дреха. И казва им Пилат: „Ето человека! “ От Йоанна 19: 5
към текста >>

16. Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отс...

Дънов за антиправославно и се подлагаше на осмиване, се преследваше главно целта - да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек.
През 1917 г. Светия Синод решава да вземе особени мерки спрямо П. Дънов и чрез задкулисни внушения и инсинуации подтикна и изиска от тогавашното правителство да интернира П. Дънов във Варна, под благовидния предлог, че неговото зловредно учение разколебавало и внасяло смут в духа на войниците, намиращи се на фронта. Тази акция бе предшествана от статии, писани в „Църковен вестник" (под редакцията на Д.Ласков) в които, като се представяше учението на П. Дънов за антиправославно и се подлагаше на осмиване, се преследваше главно целта - да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек. Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков. Независимо от това, което се пишеше, в обществото устно се пръскаха, с упорита настойчивост от устата на църковни служители, най-нелепи и отвратителни измислици за частния живот на нарочения от висшите църковни началници и неугодния тям П. Дънов. Градоначалникът Свинаров пише рапорт до министъра на вътрешните работи, като привежда някои циркулиращи из града слухове и като прави от себе си бележка, че наистина, вънкашността на Дънов, „облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му, и не много дългата му брада, наподобява фигурата на Христа, изобразена на иконите". Изказва опасение, че учението на Дънов било една „опасна религиозна секта, която се стремяла да подбие християнството и да върне обществото към езическото суеверие". С това учение, казва той, се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на Второто българско царство; ето защо, той бил на мнение, да се разучи всестранно цялото учение, и ако действително се установи, че то е пакостна религиозна секта, да се вземат мерки навреме и да се парализира по-нататъшното му разпространение.
към текста >>

Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков.
Светия Синод решава да вземе особени мерки спрямо П. Дънов и чрез задкулисни внушения и инсинуации подтикна и изиска от тогавашното правителство да интернира П. Дънов във Варна, под благовидния предлог, че неговото зловредно учение разколебавало и внасяло смут в духа на войниците, намиращи се на фронта. Тази акция бе предшествана от статии, писани в „Църковен вестник" (под редакцията на Д.Ласков) в които, като се представяше учението на П. Дънов за антиправославно и се подлагаше на осмиване, се преследваше главно целта - да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек. Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков. Независимо от това, което се пишеше, в обществото устно се пръскаха, с упорита настойчивост от устата на църковни служители, най-нелепи и отвратителни измислици за частния живот на нарочения от висшите църковни началници и неугодния тям П. Дънов. Градоначалникът Свинаров пише рапорт до министъра на вътрешните работи, като привежда някои циркулиращи из града слухове и като прави от себе си бележка, че наистина, вънкашността на Дънов, „облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му, и не много дългата му брада, наподобява фигурата на Христа, изобразена на иконите". Изказва опасение, че учението на Дънов било една „опасна религиозна секта, която се стремяла да подбие християнството и да върне обществото към езическото суеверие". С това учение, казва той, се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на Второто българско царство; ето защо, той бил на мнение, да се разучи всестранно цялото учение, и ако действително се установи, че то е пакостна религиозна секта, да се вземат мерки навреме и да се парализира по-нататъшното му разпространение. На мнение е, докато стане това, Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна.
към текста >>

17. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

А самата медитация всъщност не е друго, освен типична метода на самовнушението.
Те създават у нас една системна организация за събаряне устоите на обществото. Създават се най-напред кадри от активни борци, призванието на живота, за които ще бъде разпространението на теософията. Обучението им става в тайни школи, дето обикновен простосмъртен само случайно може да надникне. Там се изучават „тайните науки", една комбинация от староиндийски вярвания, христиански морал и елементи от положителните науки, изтълкувани по теософски. След подготвителния период начинающия ще стане действителен ученик, ако докаже, че чрез изучаване на отделни книжки и главно чрез „медитация" се е убедил вече в теософските истини. А самата медитация всъщност не е друго, освен типична метода на самовнушението. Начинающият три пъти на ден ще си повтаря многократно поръчаните изречения, ще се мъчи да ги възприеме и най- после самовнушението му втълпява като истина всичко, каквото му е поръчано. Щом узрее по този начин слушателят, неговият прям началник, подначалникът на групата докладва на по-горния началник. След още други проверки, кандидатът ще може да бъде допуснат до тържествена клетва - оттук нататък той е само оръдие за разпространение на теософията. За да се счита обаче достатъчно назрял, той трябва фактически да е скъсал вече и с християнството, под маската на което става първоначалното привличане на последователи. Сега вече той трябва да подпише декларация, че се е убедил какво Мория, един индиец, който и сега живее нейде из Хималаите, стои по-високо от Христа.
към текста >>

„Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката.
По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура. Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката. Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията. Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива.
към текста >>

Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова?
То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето". И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители". От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол" тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво Министерство? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчано, а преследвано? 7. Консуловци са се загрижили и за обществото, което щяло да стане, поради „Всемирна Летопис", безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости". Та има ли по-дръзка нелепост оттази, казана от проф. Консулов? Той, очевидно, има най-долно мнение за българското общество, щом го третира по такъв начин. Но във „Всемирна Летопис" не се съдържат никакви „нелепости", а само точни истини, изследвани и проверени чрез опит.
към текста >>

Той поддържа, че държавното управление, устроено и практикувано според принципите и методите на синархията (тази дума той, сигурно, за пръв път чува сега!), било съветско управление по типа на болшевишкото!
Цитатите, които той направи в подлистника си в „Слово", са всички тенденциозни заключения и блудкави иронии. Освен това, по окултната медицина са написани много обемисти съчинения от чужди автори, но за тях проф. Консулов няма никакво понятие, защото не е прочел нищо по тая материя, па и да бе прочел, неговото слабо умствено развитие не би му позволило да разбере прочетеното. 8. С отчаяните нелепости в тоя пасаж проф. Консулов е надминал себе си и се е направил толкова смешен, колкото никой друг не би го направил. Той поддържа, че държавното управление, устроено и практикувано според принципите и методите на синархията (тази дума той, сигурно, за пръв път чува сега!), било съветско управление по типа на болшевишкото! Такова невежество и такава безсъвестност у един професор са безподобни! И в стремежа си да уплаши М-вото със „съветите", които сме предлагали като органи на държавното управлнеие (а някои от тия „съвети" и сега съществуват в зачатъчна форма при разните наши министерства), той намесва и „септемврийския бунт" и „преврата на 9 юни" и твърди, че ние сме проповядвали болшевишката система на управление! Това е вече съвсем подло и клеветническо! Ние, които сме принципиални противници на всяка насилническа система на управление и които сме поместили редица статии против болшевизма, като диктатура на пролетарията (вж. напр. още в кн.
към текста >>

18. Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)

Около Учителя са представени като характери, като типове расите, племената и народите.
Той намира Своите ученици, призовава ги и започва над тях работата, която е и работа над цялото човечество. В тази малка среда, около този жив Божествен център се разрешават въпросите, които вълнуват човешките души за дадена епоха. Тук възникват всички проблеми и противоречия от външен и вътрешен характер. Тук се изпитват силите, способностите и възможностите на човешката душа, тук се разрешават много задачи, лекуват се вековни недъзи, ликвидира се един стар живот – животът на миналото, подготвят се условията за Новия живот. Едно ново знание се прилага, подлага се на опит и резултатите най-щателно се проучват. Около Учителя са представени като характери, като типове расите, племената и народите. Тук са представени всички недостатъци, от които страда човечеството, ала и всички добродетели, дарби и способности присъстват тук. Върху тях се работи грижливо, както градинарят работи върху своите плодни дървета и посеви. Учителя казва:Добродетелите са онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен; те са великият капитал, около който започват да циркулират силите на Живата Природа. Ето защо под човек се разбира сбор от всички Добродетели.Всички положителни и отрицателни сили имат свои представители около Учителя. Тук се започва онази духовна алхимия, оная най-важна работа над човешкото естество
към текста >>

19. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември

Във всичките ваши разсъждения имайте предвид следующето: Всяко нещо на което намираме прототипа в природата, то е право.
Казват: „Да дойде Христос". Христос ще дойде по два начина. Преди да се стопи снега слънцето ще се повдигне на небето, ъгълът на отклонението ще бъде по-голям; после ще се усили топлината, денят ще стане по-дълъг. Някои казват: „Как ще знаем, че Истината в света иде? " - По същият закон. Във всичките ваши разсъждения имайте предвид следующето: Всяко нещо на което намираме прототипа в природата, то е право. Всяко нещо, което е в природата, то е право. Когато слънцето направи поврат към северното полушарие, което е символ на истината, то отива по-нагоре, става едно малко продължаване на дните, топлината се увеличава, снегът се стопява, става кално. Упадъкът на нравите, съвременната култура - това е снега. Днес има ред и порядък, но какъв ред и порядък? - Със стражари.
към текста >>

20. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 31 август

Хитър тип, който мисли само за себе си.
Отиде си една Кирилова, дойде Магдалина. Кирилова имала мисия да обнови България. Също и Магдалина (с) подобна мисия за света. Магдалина е изучила изкуството за просия. В Италия е събирала пари и майсторски е просила. Хитър тип, който мисли само за себе си. В един ден мога да свърша с нея и Балтова и със Савова. Вие ще се натъкнете на още по-лоши типове - има от лошо по-лошо. Но може да се постигне нещо от по-старите братя, иска се обаче абсолютна чистота. По-младите братя лесно се съблазняват и вие трябва да им помогнете. Духовете в Магдалина постят, подвизават се, но
към текста >>

Вие ще се натъкнете на още по-лоши типове - има от лошо по-лошо.
Също и Магдалина (с) подобна мисия за света. Магдалина е изучила изкуството за просия. В Италия е събирала пари и майсторски е просила. Хитър тип, който мисли само за себе си. В един ден мога да свърша с нея и Балтова и със Савова. Вие ще се натъкнете на още по-лоши типове - има от лошо по-лошо. Но може да се постигне нещо от по-старите братя, иска се обаче абсолютна чистота. По-младите братя лесно се съблазняват и вие трябва да им помогнете. Духовете в Магдалина постят, подвизават се, но после двойно повече идат духовете в тая Магдалина. Това са физиологически недъзи, които лесно могат да се лекуват, в един ден.
към текста >>

21. ( - есента на 1924) Под ръководството на Учителя се образува духовна група от 16 човека за проучване на бес...

Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната душа се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.
Духовната група трябва да бъде придружена с вътрешна разумност. Разумността всякога се определя от противодействията. Щом почнем да работим в материалния свят, ще срещнете съпротивление, понеже материята е инертна и част от вашата енергия се губи; ще се натъкнете на това вътрешно противоречие. Онези от вас, които влизат в Духовния свят, ще се натъкнат на друга една опасна страна, понеже вие ускорявате вашето развитие и във вас преждевременно ще изпъкнат някои противоречия. Щом изпъкнат, вие трябва да бъдете в състояние да се справите с тях. Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната душа се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение. Религията събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе. За да могат да се използват тези сили, човек трябва да бъде внимателен. Човек трябва да бъде една среда, през която Божествените сили да минават без никакво съпротивление. Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в противоречие със себе си. Не е работата само за един ден да имате отлично настроение, това не е още духовно състояние.
към текста >>

22. Група ученици от духовната група организират двудневна екскурзия до Рила без Учителя. 19 февруари

Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната душа се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.
Духовната група трябва да бъде придружена с вътрешна разумност. Разумността всякога се определя от противодействията. Щом почнем да работим в материалния свят, ще срещнете съпротивление, понеже материята е инертна и част от вашата енергия се губи; ще се натъкнете на това вътрешно противоречие. Онези от вас, които влизат в Духовния свят, ще се натъкнат на друга една опасна страна, понеже вие ускорявате вашето развитие и във вас преждевременно ще изпъкнат някои противоречия. Щом изпъкнат, вие трябва да бъдете в състояние да се справите с тях. Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната душа се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение. Религията събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе. За да могат да се използват тези сили, човек трябва да бъде внимателен. Човек трябва да бъде една среда, през която Божествените сили да минават без никакво съпротивление. Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в противоречие със себе си. Не е работата само за един ден да имате отлично настроение, това не е още духовно състояние.
към текста >>

23. Група ученици от духовната група организират двудневна екскурзия до Рила без Учителя. 20 февруари

Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната душа се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.
Духовната група трябва да бъде придружена с вътрешна разумност. Разумността всякога се определя от противодействията. Щом почнем да работим в материалния свят, ще срещнете съпротивление, понеже материята е инертна и част от вашата енергия се губи; ще се натъкнете на това вътрешно противоречие. Онези от вас, които влизат в Духовния свят, ще се натъкнат на друга една опасна страна, понеже вие ускорявате вашето развитие и във вас преждевременно ще изпъкнат някои противоречия. Щом изпъкнат, вие трябва да бъдете в състояние да се справите с тях. Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната душа се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение. Религията събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе. За да могат да се използват тези сили, човек трябва да бъде внимателен. Човек трябва да бъде една среда, през която Божествените сили да минават без никакво съпротивление. Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в противоречие със себе си. Не е работата само за един ден да имате отлично настроение, това не е още духовно състояние.
към текста >>

24. Група ученици от духовната група организират двудневна екскурзия до Рила без Учителя. 21 февруари

Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната душа се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.
Духовната група трябва да бъде придружена с вътрешна разумност. Разумността всякога се определя от противодействията. Щом почнем да работим в материалния свят, ще срещнете съпротивление, понеже материята е инертна и част от вашата енергия се губи; ще се натъкнете на това вътрешно противоречие. Онези от вас, които влизат в Духовния свят, ще се натъкнат на друга една опасна страна, понеже вие ускорявате вашето развитие и във вас преждевременно ще изпъкнат някои противоречия. Щом изпъкнат, вие трябва да бъдете в състояние да се справите с тях. Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната душа се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение. Религията събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе. За да могат да се използват тези сили, човек трябва да бъде внимателен. Човек трябва да бъде една среда, през която Божествените сили да минават без никакво съпротивление. Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в противоречие със себе си. Не е работата само за един ден да имате отлично настроение, това не е още духовно състояние.
към текста >>

25. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември

Най-напред ще разгледате контурите на главата, за да видите към кой тип спада.
В света има благородни хора. Една селянка цял ден работила на нивата, била твърде уморена, но когато се върнала вкъщи, заварила гост, поляла му да се умие, омесила му погача. Макар и уморена, тази жена посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да иде то. Един брат каза: „Учителю, кажете нещо по френология“. Най-напред ще разгледате контурите на главата, за да видите към кой тип спада. Има седем типа глави. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различат. По някой път по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа. Да, има опорочени типове. Има лица, отрупани с мазнини.
към текста >>

Има седем типа глави.
Една селянка цял ден работила на нивата, била твърде уморена, но когато се върнала вкъщи, заварила гост, поляла му да се умие, омесила му погача. Макар и уморена, тази жена посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да иде то. Един брат каза: „Учителю, кажете нещо по френология“. Най-напред ще разгледате контурите на главата, за да видите към кой тип спада. Има седем типа глави. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различат. По някой път по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа. Да, има опорочени типове. Има лица, отрупани с мазнини. Аз наричам лице това, което е създадено от мисъл, чувство и воля.
към текста >>

Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различат.
Макар и уморена, тази жена посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да иде то. Един брат каза: „Учителю, кажете нещо по френология“. Най-напред ще разгледате контурите на главата, за да видите към кой тип спада. Има седем типа глави. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различат. По някой път по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа. Да, има опорочени типове. Има лица, отрупани с мазнини. Аз наричам лице това, което е създадено от мисъл, чувство и воля. Под думата „воля“ разбирам всички неща, които могат да се реализират.
към текста >>

По някой път по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа.
Вземайте пример от хубавото, откъдето и да иде то. Един брат каза: „Учителю, кажете нещо по френология“. Най-напред ще разгледате контурите на главата, за да видите към кой тип спада. Има седем типа глави. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различат. По някой път по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа. Да, има опорочени типове. Има лица, отрупани с мазнини. Аз наричам лице това, което е създадено от мисъл, чувство и воля. Под думата „воля“ разбирам всички неща, които могат да се реализират. Дето волята работи, нещата трябва да се реализират.
към текста >>

Да, има опорочени типове.
Един брат каза: „Учителю, кажете нещо по френология“. Най-напред ще разгледате контурите на главата, за да видите към кой тип спада. Има седем типа глави. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различат. По някой път по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа. Да, има опорочени типове. Има лица, отрупани с мазнини. Аз наричам лице това, което е създадено от мисъл, чувство и воля. Под думата „воля“ разбирам всички неща, които могат да се реализират. Дето волята работи, нещата трябва да се реализират. Дето чувствата работят, това е приготовление, съдържание.
към текста >>

26. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

- Най-напред ще видите контурите на главата - към кой тип спада тя.
Някой път ще ви дадем да видите какво нещо е човек облечен, че да не го збравите никога. Аз говоря за дрехите на ангелите. Данаил видял един ангел, облечен в бяла дреха и препасан ( сьс златен пояс... Има и друга материя, с която човек може да се облече. Един брат помоли: - Учителю, кажете нещо по френология. - Най-напред ще видите контурите на главата - към кой тип спада тя. Седем типа глави има. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различат. Понякога по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа, има лица много отрупани с мазнини. Аз наричам „лице" онази форма, която е създадена от мисълта, чувството и Волята. Под думата „Воля" разбирам силата, чрез която могат да се реализират нещата.
към текста >>

Седем типа глави има.
Аз говоря за дрехите на ангелите. Данаил видял един ангел, облечен в бяла дреха и препасан ( сьс златен пояс... Има и друга материя, с която човек може да се облече. Един брат помоли: - Учителю, кажете нещо по френология. - Най-напред ще видите контурите на главата - към кой тип спада тя. Седем типа глави има. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различат. Понякога по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа, има лица много отрупани с мазнини. Аз наричам „лице" онази форма, която е създадена от мисълта, чувството и Волята. Под думата „Воля" разбирам силата, чрез която могат да се реализират нещата. Дето Волята работи, нещата трябва да се реализират.
към текста >>

Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различат.
Данаил видял един ангел, облечен в бяла дреха и препасан ( сьс златен пояс... Има и друга материя, с която човек може да се облече. Един брат помоли: - Учителю, кажете нещо по френология. - Най-напред ще видите контурите на главата - към кой тип спада тя. Седем типа глави има. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различат. Понякога по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа, има лица много отрупани с мазнини. Аз наричам „лице" онази форма, която е създадена от мисълта, чувството и Волята. Под думата „Воля" разбирам силата, чрез която могат да се реализират нещата. Дето Волята работи, нещата трябва да се реализират. Дето чувствата работят, там се извършва едно приготовление, нещата се изпълват със съдържание.
към текста >>

Понякога по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа, има лица много отрупани с мазнини.
Един брат помоли: - Учителю, кажете нещо по френология. - Най-напред ще видите контурите на главата - към кой тип спада тя. Седем типа глави има. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различат. Понякога по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа, има лица много отрупани с мазнини. Аз наричам „лице" онази форма, която е създадена от мисълта, чувството и Волята. Под думата „Воля" разбирам силата, чрез която могат да се реализират нещата. Дето Волята работи, нещата трябва да се реализират. Дето чувствата работят, там се извършва едно приготовление, нещата се изпълват със съдържание. А мисълта е извор, отдето се черпят нещата, идеите.
към текста >>

В бъдеще на Земята ще дойдат типове, ще дойдат души, които сега стоят В пространството, В Рая.
Всички религиозни форми ще изгубят смисъл. Невидимият свят е решил. Въпросът е решен, има и програма. И като се натисне бутона - Всичко е свършено. Как ще предотвратиш? В бъдеще на Земята ще дойдат типове, ще дойдат души, които сега стоят В пространството, В Рая. Сегашното поколение ще загине. То няма да има дял. В невидимия свят има хиляди, милиони души, които са напреднали, те ще дойдат на Земята и ще турят ред и порядък. Те ще Ви кажат: „Ето - това е животът! "
към текста >>

27. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Поетите са слънчеви типове.
Поетът трябва да си служи със сравнения. На сегашните поети им липсват думи. Не че им липсват, но думите, които употребяват, в своето съчетание не произвеждат, от окултна гледна точка, никакви цветове. Един от младите поети има стихосбирка. Някой път ще изнеса от неговите стихотворения да видите къде са несъвместими думите. Поетите са слънчеви типове. Те трябва да бъдат слънчеви типове. Трябва да имат влияние и от Луната, но ако им Влияе само Луната, не могат да бъдат поети. Или могат да бъдат, но ще излязат извън реалното, В областта на фантазията. Хората на изкуството - поети, музиканти, художници - се раждат такиВа. Шекспир е употребявал 15 000 думи, Милтън - 10 000, а Омир - 40 000.
към текста >>

Те трябва да бъдат слънчеви типове.
На сегашните поети им липсват думи. Не че им липсват, но думите, които употребяват, в своето съчетание не произвеждат, от окултна гледна точка, никакви цветове. Един от младите поети има стихосбирка. Някой път ще изнеса от неговите стихотворения да видите къде са несъвместими думите. Поетите са слънчеви типове. Те трябва да бъдат слънчеви типове. Трябва да имат влияние и от Луната, но ако им Влияе само Луната, не могат да бъдат поети. Или могат да бъдат, но ще излязат извън реалното, В областта на фантазията. Хората на изкуството - поети, музиканти, художници - се раждат такиВа. Шекспир е употребявал 15 000 думи, Милтън - 10 000, а Омир - 40 000. Този факт за Омир трябва да се провери дали е верен.
към текста >>

28. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване

Има вече типове от тази раса.
Както рисуват сега светиите, то е сянка. Новото ще бъде още по-величествено. Една сестра попита: “Кога ще бъде това? “ Учителя каза:Има вече родени от тази раса. Има вече типове от тази раса. Това е, към което се стремят хората. Това е бъдеще. Стана дума за молитвата. Учителя каза:Молитвата е хубаво нещо. Тя е едно мистично, особено състояние на душата.
към текста >>

29. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден

Има вече типове от тази раса.
Както рисуват сега светиите, то е сянка. Новото ще бъде още по-величествено. Една сестра попита: “Кога ще бъде това? “ Учителя каза:Има вече родени от тази раса. Има вече типове от тази раса. Това е, към което се стремят хората. Това е бъдеще. Стана дума за молитвата. Учителя каза:Молитвата е хубаво нещо. Тя е едно мистично, особено състояние на душата.
към текста >>

30. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден

Има вече типове от тази раса.
Както рисуват сега светиите, то е сянка. Новото ще бъде още по-величествено. Една сестра попита: “Кога ще бъде това? “ Учителя каза:Има вече родени от тази раса. Има вече типове от тази раса. Това е, към което се стремят хората. Това е бъдеще. Стана дума за молитвата. Учителя каза:Молитвата е хубаво нещо. Тя е едно мистично, особено състояние на душата.
към текста >>

31. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден

Има вече типове от тази раса.
Както рисуват сега светиите, то е сянка. Новото ще бъде още по-величествено. Една сестра попита: “Кога ще бъде това? “ Учителя каза:Има вече родени от тази раса. Има вече типове от тази раса. Това е, към което се стремят хората. Това е бъдеще. Стана дума за молитвата. Учителя каза:Молитвата е хубаво нещо. Тя е едно мистично, особено състояние на душата.
към текста >>

32. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден

Има вече типове от тази раса.
Както рисуват сега светиите, то е сянка. Новото ще бъде още по-величествено. Една сестра попита: “Кога ще бъде това? “ Учителя каза:Има вече родени от тази раса. Има вече типове от тази раса. Това е, към което се стремят хората. Това е бъдеще. Стана дума за молитвата. Учителя каза:Молитвата е хубаво нещо. Тя е едно мистично, особено състояние на душата.
към текста >>

33. Учителя дава песента 'Добър ден'

Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други.Музикалното творчество на Учителя е голямо.
В нея са проникнали и чужди влияния. Тя вече не е могла да оказва онова благотворно влияние върху българина, не е могла да му бъде утешител, вдъхновител, пътеводител, каквото е било нейното първоначално предназначение.Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота. Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха. Момъкът, момата, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение.Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят. В него трябва да се търсят първообразите на нещата.Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други.Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот наЛюбовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово.Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа. От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество.Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека. Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие.В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет.Хармония, в която Любовта внася Живот.
към текста >>

34. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка.
Вечерях тамо и до 11 ч приказвахме. Времето бе добро.22.ХI.1936 год., неделяСъбудих се в 5 и 25. Станах.Сън: Сънувал съм, че сме някъде като че във Водица, но при непозната обстановка. Намирам се у познати. Работим нещо, разгледваме лехени за калайдисване. Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка. Отнася се много любезно. После каза, че тя е женена и че си има мъж, който отсъствува някъде. Предстоеше да нощуваме в това село у тия именно хора. Тая млада невеста поела, а аз и Еленка ще спим заедно на едно легло. На Еленка й прави впечатление, че спокойно си лягам, без да ми обръща внимание, че домен ляга любяща ме Елена.
към текста >>

35. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка.
Вечерях тамо и до 11 ч приказвахме. Времето бе добро.22.ХI.1936 год., неделяСъбудих се в 5 и 25. Станах.Сън: Сънувал съм, че сме някъде като че във Водица, но при непозната обстановка. Намирам се у познати. Работим нещо, разгледваме лехени за калайдисване. Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка. Отнася се много любезно. После каза, че тя е женена и че си има мъж, който отсъствува някъде. Предстоеше да нощуваме в това село у тия именно хора. Тая млада невеста поела, а аз и Еленка ще спим заедно на едно легло. На Еленка й прави впечатление, че спокойно си лягам, без да ми обръща внимание, че домен ляга любяща ме Елена.
към текста >>

36. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка.
Вечерях тамо и до 11 ч приказвахме. Времето бе добро.22.ХI.1936 год., неделяСъбудих се в 5 и 25. Станах.Сън: Сънувал съм, че сме някъде като че във Водица, но при непозната обстановка. Намирам се у познати. Работим нещо, разгледваме лехени за калайдисване. Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка. Отнася се много любезно. После каза, че тя е женена и че си има мъж, който отсъствува някъде. Предстоеше да нощуваме в това село у тия именно хора. Тая млада невеста поела, а аз и Еленка ще спим заедно на едно легло. На Еленка й прави впечатление, че спокойно си лягам, без да ми обръща внимание, че домен ляга любяща ме Елена.
към текста >>

37. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка.
Вечерях тамо и до 11 ч приказвахме. Времето бе добро.22.ХI.1936 год., неделяСъбудих се в 5 и 25. Станах.Сън: Сънувал съм, че сме някъде като че във Водица, но при непозната обстановка. Намирам се у познати. Работим нещо, разгледваме лехени за калайдисване. Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка. Отнася се много любезно. После каза, че тя е женена и че си има мъж, който отсъствува някъде. Предстоеше да нощуваме в това село у тия именно хора. Тая млада невеста поела, а аз и Еленка ще спим заедно на едно легло. На Еленка й прави впечатление, че спокойно си лягам, без да ми обръща внимание, че домен ляга любяща ме Елена.
към текста >>

38. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова

Ксантипа (жената на Сократа) много порядъчна била, много го обичала.
Заемодавци са жените. Нисшият духовен живот искат от хората жертви, да се въплотяват, не признават никакъв тукашен морал. Мормоните подражават многоженството. Жената е най-голямо благо и зло. Стига ми една жена, ако е много добра или лоша (навярно Сократ е казал). Ксантипа (жената на Сократа) много порядъчна била, много го обичала. Той обичал жените, тя го възпитавала. Толстой искаше да изпълни Христовото (учение). Жена е, която знае добре да живее. Мъж е, който знае добре да мисли. Няма право да се жени 10 пъти.
към текста >>

39. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран.
Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си. Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви.
към текста >>

40. Учителя е на Рила - езерата. Спомен на Весела Нестерова. 17 юли

Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за "Елмайра колидж", гр.
Учителя е на Рила - езерата. Спомен на Весела Нестерова 17 юли 1938 г, Весела Несторова (1909 - 2002) се запознава с Учителя още като дете - майка й я води на беседи на ул. "Опълченска" 66. Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за "Елмайра колидж", гр. Кантон в щата Ню Йорк – САЩ. Специалност й е литература и философия, но взема уроци по пеене, като още от дете свири на пиано. През 1932 г. се завръща в България. Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната.
към текста >>

41. Учителя е на Рила - езерата. Спомен на Весела Нестерова. 20 юли

Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за "Елмайра колидж", гр.
Учителя е на Рила - езерата. Спомен на Весела Нестерова 20 юли 1938 Весела Несторова (1909 - 2002) се запознава с Учителя още като дете - майка й я води на беседи на ул. "Опълченска" 66. Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за "Елмайра колидж", гр. Кантон в щата Ню Йорк – САЩ. Специалност й е литература и философия, но взема уроци по пеене, като още от дете свири на пиано. През 1932 г. се завръща в България. Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната.
към текста >>

42. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 17 август

Един брат попита: “Нали и в литературата не трябва да се рисуват лоши типове?
Такива картини не носят здраве. Това не е здрава картина. Художникът, когато рисува, да избере лице, което е здраво. Като избира един човек за рисуване, той да няма никакъв дефект и като го гледаш, да ти е приятно. Не е лесно да бъдеш художник. Един брат попита: “Нали и в литературата не трябва да се рисуват лоши типове? “ Учителя каза:Да, но трябва да се знае, че има престъпни типове красиви. В него няма умисъл. Той мисли да направи добро. Последствията са лоши, но подбудите са добри. Дойде една туристическа група от Дупница и после продължи към Мальовица.
към текста >>

“ Учителя каза:Да, но трябва да се знае, че има престъпни типове красиви.
Това не е здрава картина. Художникът, когато рисува, да избере лице, което е здраво. Като избира един човек за рисуване, той да няма никакъв дефект и като го гледаш, да ти е приятно. Не е лесно да бъдеш художник. Един брат попита: “Нали и в литературата не трябва да се рисуват лоши типове? “ Учителя каза:Да, но трябва да се знае, че има престъпни типове красиви. В него няма умисъл. Той мисли да направи добро. Последствията са лоши, но подбудите са добри. Дойде една туристическа група от Дупница и после продължи към Мальовица. Учителя каза:Природата е справедлива.
към текста >>

Всички хора работят, за да се създаде нов тип хора.
Французите изплащат избиването на хугенотите. Това е карма, и Испания плаща. Стана въпрос за славянството. Учителя каза:У славяните е много развито религиозното чувство. От всичките народи трябва да се образува една нова раса, един нов народ. Всички хора работят, за да се създаде нов тип хора. Понеже сега се създава един нов Адам. Ще се вземат хубавите качества, които от хиляди години се изработват у разните народи, и ще се образува един нов човек, новият Адам, който иде сега. В бъдеще трябва да се създадат добри външни условия за душите, които идат да се въплотят, за да могат да вземат най-хубави форми. Вечерта край огъня Учителя каза:Протестите на всички дървета, които горят, тяхната енергия отива в нас. Обаче ние се оправдаваме, като казваме, че е за добро.
към текста >>

43. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 18 август

Един брат попита: “Нали и в литературата не трябва да се рисуват лоши типове?
Такива картини не носят здраве. Това не е здрава картина. Художникът, когато рисува, да избере лице, което е здраво. Като избира един човек за рисуване, той да няма никакъв дефект и като го гледаш, да ти е приятно. Не е лесно да бъдеш художник. Един брат попита: “Нали и в литературата не трябва да се рисуват лоши типове? “ Учителя каза:Да, но трябва да се знае, че има престъпни типове красиви. В него няма умисъл. Той мисли да направи добро. Последствията са лоши, но подбудите са добри. Дойде една туристическа група от Дупница и после продължи към Мальовица.
към текста >>

“ Учителя каза:Да, но трябва да се знае, че има престъпни типове красиви.
Това не е здрава картина. Художникът, когато рисува, да избере лице, което е здраво. Като избира един човек за рисуване, той да няма никакъв дефект и като го гледаш, да ти е приятно. Не е лесно да бъдеш художник. Един брат попита: “Нали и в литературата не трябва да се рисуват лоши типове? “ Учителя каза:Да, но трябва да се знае, че има престъпни типове красиви. В него няма умисъл. Той мисли да направи добро. Последствията са лоши, но подбудите са добри. Дойде една туристическа група от Дупница и после продължи към Мальовица. Учителя каза:Природата е справедлива.
към текста >>

Всички хора работят, за да се създаде нов тип хора.
Французите изплащат избиването на хугенотите. Това е карма, и Испания плаща. Стана въпрос за славянството. Учителя каза:У славяните е много развито религиозното чувство. От всичките народи трябва да се образува една нова раса, един нов народ. Всички хора работят, за да се създаде нов тип хора. Понеже сега се създава един нов Адам. Ще се вземат хубавите качества, които от хиляди години се изработват у разните народи, и ще се образува един нов човек, новият Адам, който иде сега. В бъдеще трябва да се създадат добри външни условия за душите, които идат да се въплотят, за да могат да вземат най-хубави форми. Вечерта край огъня Учителя каза:Протестите на всички дървета, които горят, тяхната енергия отива в нас. Обаче ние се оправдаваме, като казваме, че е за добро.
към текста >>

44. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 19 август

Един брат попита: “Нали и в литературата не трябва да се рисуват лоши типове?
Такива картини не носят здраве. Това не е здрава картина. Художникът, когато рисува, да избере лице, което е здраво. Като избира един човек за рисуване, той да няма никакъв дефект и като го гледаш, да ти е приятно. Не е лесно да бъдеш художник. Един брат попита: “Нали и в литературата не трябва да се рисуват лоши типове? “ Учителя каза:Да, но трябва да се знае, че има престъпни типове красиви. В него няма умисъл. Той мисли да направи добро. Последствията са лоши, но подбудите са добри. Дойде една туристическа група от Дупница и после продължи към Мальовица.
към текста >>

“ Учителя каза:Да, но трябва да се знае, че има престъпни типове красиви.
Това не е здрава картина. Художникът, когато рисува, да избере лице, което е здраво. Като избира един човек за рисуване, той да няма никакъв дефект и като го гледаш, да ти е приятно. Не е лесно да бъдеш художник. Един брат попита: “Нали и в литературата не трябва да се рисуват лоши типове? “ Учителя каза:Да, но трябва да се знае, че има престъпни типове красиви. В него няма умисъл. Той мисли да направи добро. Последствията са лоши, но подбудите са добри. Дойде една туристическа група от Дупница и после продължи към Мальовица. Учителя каза:Природата е справедлива.
към текста >>

Всички хора работят, за да се създаде нов тип хора.
Французите изплащат избиването на хугенотите. Това е карма, и Испания плаща. Стана въпрос за славянството. Учителя каза:У славяните е много развито религиозното чувство. От всичките народи трябва да се образува една нова раса, един нов народ. Всички хора работят, за да се създаде нов тип хора. Понеже сега се създава един нов Адам. Ще се вземат хубавите качества, които от хиляди години се изработват у разните народи, и ще се образува един нов човек, новият Адам, който иде сега. В бъдеще трябва да се създадат добри външни условия за душите, които идат да се въплотят, за да могат да вземат най-хубави форми. Вечерта край огъня Учителя каза:Протестите на всички дървета, които горят, тяхната енергия отива в нас. Обаче ние се оправдаваме, като казваме, че е за добро.
към текста >>

45. Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 23 септември

Вида престъпни типове: има някой престъпен тип, който е роден такъв, и друг престъпен тип, когото условията са създали, той по-лесно може да се измени, по-повръхностна е престъпността в него.
Дясното и лявата ухо не са напълно еднакви. Ако дясното ухо е поголямо, това показва по-голяма активност сега. А в миналото човек е бил по-малко активен. Лявото ухо показва миналото, а дясното настоящето. Има два. Вида престъпни типове: има някой престъпен тип, който е роден такъв, и друг престъпен тип, когото условията са създали, той по-лесно може да се измени, по-повръхностна е престъпността в него. Пред Учителя сложиха круши. Той раздаде на всеки по един резен и каза:Майстори са тези, които са създали тази форма; разбират от всичко. Стана дума за земетресенията. Учителя каза:Преди земетресението, ако ще бъде силно, раците излизат от водата и бягат по сушата. Така че ако видите, че раците излизат на сушата, ще знаете, че скоро ще има земетресение.
към текста >>

46. Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 24 септември

Вида престъпни типове: има някой престъпен тип, който е роден такъв, и друг престъпен тип, когото условията са създали, той по-лесно може да се измени, по-повръхностна е престъпността в него.
Дясното и лявата ухо не са напълно еднакви. Ако дясното ухо е поголямо, това показва по-голяма активност сега. А в миналото човек е бил по-малко активен. Лявото ухо показва миналото, а дясното настоящето. Има два. Вида престъпни типове: има някой престъпен тип, който е роден такъв, и друг престъпен тип, когото условията са създали, той по-лесно може да се измени, по-повръхностна е престъпността в него. Пред Учителя сложиха круши. Той раздаде на всеки по един резен и каза:Майстори са тези, които са създали тази форма; разбират от всичко. Стана дума за земетресенията. Учителя каза:Преди земетресението, ако ще бъде силно, раците излизат от водата и бягат по сушата. Така че ако видите, че раците излизат на сушата, ще знаете, че скоро ще има земетресение.
към текста >>

47. Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 25 септември

Вида престъпни типове: има някой престъпен тип, който е роден такъв, и друг престъпен тип, когото условията са създали, той по-лесно може да се измени, по-повръхностна е престъпността в него.
Дясното и лявата ухо не са напълно еднакви. Ако дясното ухо е поголямо, това показва по-голяма активност сега. А в миналото човек е бил по-малко активен. Лявото ухо показва миналото, а дясното настоящето. Има два. Вида престъпни типове: има някой престъпен тип, който е роден такъв, и друг престъпен тип, когото условията са създали, той по-лесно може да се измени, по-повръхностна е престъпността в него. Пред Учителя сложиха круши. Той раздаде на всеки по един резен и каза:Майстори са тези, които са създали тази форма; разбират от всичко. Стана дума за земетресенията. Учителя каза:Преди земетресението, ако ще бъде силно, раците излизат от водата и бягат по сушата. Така че ако видите, че раците излизат на сушата, ще знаете, че скоро ще има земетресение.
към текста >>

48. Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 26 септември

Вида престъпни типове: има някой престъпен тип, който е роден такъв, и друг престъпен тип, когото условията са създали, той по-лесно може да се измени, по-повръхностна е престъпността в него.
Дясното и лявата ухо не са напълно еднакви. Ако дясното ухо е поголямо, това показва по-голяма активност сега. А в миналото човек е бил по-малко активен. Лявото ухо показва миналото, а дясното настоящето. Има два. Вида престъпни типове: има някой престъпен тип, който е роден такъв, и друг престъпен тип, когото условията са създали, той по-лесно може да се измени, по-повръхностна е престъпността в него. Пред Учителя сложиха круши. Той раздаде на всеки по един резен и каза:Майстори са тези, които са създали тази форма; разбират от всичко. Стана дума за земетресенията. Учителя каза:Преди земетресението, ако ще бъде силно, раците излизат от водата и бягат по сушата. Така че ако видите, че раците излизат на сушата, ще знаете, че скоро ще има земетресение.
към текста >>

49. Учителя провежда разговор със семинаристи. Изгрева - София

Учителя каза:Най-първо плодът нали е стипчив?
Дето има чистота, има сила и мъдрост. Да имаме сила, чистота и мъдрост едновременно, това е човекът. Всички тези противоречия, които сега съществуват, ще изчезнат. Един ученик запита: „Защо не стане това веднага, без да се губи време? “ Учителя каза:Най-първо плодът нали е стипчив? После става кисел и най-после сладък. Та този процес съществува в света. Ние не можем да го изменим. Най-първо хората са стипчиви, после кисели и най-после ще станат сладки. Вие сега мислите, че има повече лоши хора, отколкото добри.
към текста >>

Най-първо хората са стипчиви, после кисели и най-после ще станат сладки.
“ Учителя каза:Най-първо плодът нали е стипчив? После става кисел и най-после сладък. Та този процес съществува в света. Ние не можем да го изменим. Най-първо хората са стипчиви, после кисели и най-после ще станат сладки. Вие сега мислите, че има повече лоши хора, отколкото добри. То е заблуждение. Има повече добри хора, отколкото лоши. Един ученик запита: „Има ли някоя книга, в която да е описана вашата биография? “
към текста >>

50. Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево

Брат Темелко беше един от най-интересните типове от приятелите в това село.
След бомбардировката на 10.I.1944 г. на следващия ден малка група приятели, заедно с Учителя, се евакуираха в това село. Нашите приятели ни дадоха един топъл славянски прием и ние се приютихме в това малко селце. Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската тишина и спокойствие от непоколебимото присъствие и закрила на нашата красива Витоша. Всяка вечер аз носех новините от София и в топлия уютен семеен кръг на благородния брат Темелко, който беше дал прием на Учителя, споделяхме новините. Брат Темелко беше един от най-интересните типове от приятелите в това село. Висок, строен, рус, с красиви черти на лицето, главата му изразяваше един морален тип, който винаги беше готов на всякакви жертви и услуги. Той беше много внимателен, мълчалив, от неговата строгост лъхаше едно високо благородство. Темелко Темелков беше отворил домът си за Учителя и приятелите. Още на Изгрева имаше няколко сестри, които непрекъснато седяха пред вратата на Учителя - като Теофана Савова и Катя Грива и др., то те продължиха да правят същото и тук. А тук стаята на Учителя е малка, а пред нея има едно малко коридорче и ако застанат двама човека, няма да може да се размине третият.
към текста >>

Висок, строен, рус, с красиви черти на лицето, главата му изразяваше един морален тип, който винаги беше готов на всякакви жертви и услуги.
на следващия ден малка група приятели, заедно с Учителя, се евакуираха в това село. Нашите приятели ни дадоха един топъл славянски прием и ние се приютихме в това малко селце. Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската тишина и спокойствие от непоколебимото присъствие и закрила на нашата красива Витоша. Всяка вечер аз носех новините от София и в топлия уютен семеен кръг на благородния брат Темелко, който беше дал прием на Учителя, споделяхме новините. Брат Темелко беше един от най-интересните типове от приятелите в това село. Висок, строен, рус, с красиви черти на лицето, главата му изразяваше един морален тип, който винаги беше готов на всякакви жертви и услуги. Той беше много внимателен, мълчалив, от неговата строгост лъхаше едно високо благородство. Темелко Темелков беше отворил домът си за Учителя и приятелите. Още на Изгрева имаше няколко сестри, които непрекъснато седяха пред вратата на Учителя - като Теофана Савова и Катя Грива и др., то те продължиха да правят същото и тук. А тук стаята на Учителя е малка, а пред нея има едно малко коридорче и ако застанат двама човека, няма да може да се размине третият. А тук непрекъснато влизат и излизат хора и е претъпкано, и тясно.
към текста >>

51. Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог

Николай е типичен габровски представител с всичките техни качества.
Публикувана в Вестник Братски живот бр.88 70 . Николай Дойнов* Николай Николов Дойнов, брат на Борис Николов, е роден в Габрово на 18 декември 1904 г. Като младеж заедно с майка ми Стефка Няголова поддържат Младежкия клас и се събират да четат беседи. Николай е типичен габровски представител с всичките техни качества. Отива в София, учи и завършва математика. В разговор Учителят му казва, че не трябва да се жени, но той среща Дора Карастоянова и набързо се оженва за нея. От едно изказване на Учителят научаваме, че той е прероденият Наполеон Бонапарт - първият антихрист, дошъл на Земята, който казва, че парите са най-важното в живота. Отначало работите на Николай вървят трудно, но постепенно наследствените му габровски качества се проявяват и започва да успява в търговията. Скоро става вторият милионер след Славчо Печеников на Изгрева.
към текста >>

52. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за "Елмайра колидж", гр.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя Весела Несторова е родена 1909 година и си отива от този свят през 2002 година. Още като дете майка й я води на беседи на ул. "Опълченска" 66. Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за "Елмайра колидж", гр. Кантон в щата Ню Йорк – САЩ. Това е първият колеж в Америка само за девици, основан през 1855 г. Нейната специалност е литература и философия, но взема уроци по пеене, като още от дете свири на пиано. През 1932 г. се завръща в България.
към текста >>

тя отпътува за Америка с малка стипендия, за да продължи своето образование в колежа „Елмайра”, Ню Йорк по линия на методистката мисия.
През 1923 г. по препоръка на Лунка Цветанова, съпруга на съученика на Учителя от Свищов – пастор Цветанов, В. Несторова постъпва в американския пансион в Ловеч, където учи до 1928 г. През тези пет години от живота й строгите порядки на протестантската дисциплина продължават, но вече лишения и беднотия липсват. На 2 юли 1928 г. тя отпътува за Америка с малка стипендия, за да продължи своето образование в колежа „Елмайра”, Ню Йорк по линия на методистката мисия. В началото радостта е голяма, но скоро след пристигането й в Новия свят се занизват тъжни дни на носталгия и още на първата година тя иска да се върне обратно в България. Не й позволяват, благодарение на което, според нея, завършва висшето си образование. Периодът в Америка е характерен с интензивен труд и широка обществена дейност, свързана с представяне на българската култура. С хубавия си глас В. Несторова впечатлява една богата дама, която дарява сума, за уроци по пеене.
към текста >>

53. Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя

Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува.
(31.12.1901 г. - 06.08.1986 г.) Олга Блажева Иванова е родена на 31.12.1901 г в гр.Асеновград. Баща й е черногорец, а майка й - полугъркиня, полубългарка. Семейството й се премества в Стара Загора. Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува. В Хасково е назначена с конкурс. Преподава в училищата "Ив. Рилски", "Кл.Охридски", "Отец Паисий" до пенсионирането й. Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г. Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност.
към текста >>

54. Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя

с издействана от д-р Селимински стипендия заминава за Киев и постъпва в Духовната семинария.
Георги учил първоначално в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гръкофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици. От 1840 до 1843 г. учил при Сава Добро-плодни в Котел. Въпреки желанието му да продължи образованието си в Цариград, баща му го оставил да помага в дюкяна, за да се научи, че нищо не се дава даром. През 1847 г. с издействана от д-р Селимински стипендия заминава за Киев и постъпва в Духовната семинария. Негови съученици били Драган Цанков и Сава Филаретов, с които го свързвало почти половин вековно приятелство и съратничество в борбата за национална независимост. След една година, разочарован от лошите битови условия, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуснал Киев и заминал да се лекува в Цариград. Там го сварила вестта за смъртта на баща му. От Сливен, където получил своя дял от наследството, заминал отново за Цариград. Записал се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуснал, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици.
към текста >>

55. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

Изземат се и се унищожават хиляди томове с беседи, ръкописи, снимки, записки и всякакъв друг тип материали на Братството.
Новата комунистическа власт преследва хората от Братството, полицията ги следи и им прави постоянни проверки. Съхраняването на отпечатаното слово е трудно и рисковано за живота на учениците. През 1957 г. се извършва акция срещу Братството. В цялата страна се предприемат обиски и се конфискува всяка литература, свързана с името на Учителя. Изземат се и се унищожават хиляди томове с беседи, ръкописи, снимки, записки и всякакъв друг тип материали на Братството. Правят се финансови ревизии, инсценират се счетоводни нередности. Авоарите на Братството са национализирани. Борис Николов и други братя са арестувани и изтезавани. След скалъпен процес са вкарани в затвора зБа 12 години. През 1963 г.
към текста >>

56. Заминава си Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

Изземат се и се унищожават хиляди томове с беседи, ръкописи, снимки, записки и всякакъв друг тип материали на Братството.
Новата комунистическа власт преследва хората от Братството, полицията ги следи и им прави постоянни проверки. Съхраняването на отпечатаното слово е трудно и рисковано за живота на учениците. През 1957 г. се извършва акция срещу Братството. В цялата страна се предприемат обиски и се конфискува всяка литература, свързана с името на Учителя. Изземат се и се унищожават хиляди томове с беседи, ръкописи, снимки, записки и всякакъв друг тип материали на Братството. Правят се финансови ревизии, инсценират се счетоводни нередности. Авоарите на Братството са национализирани. Борис Николов и други братя са арестувани и изтезавани. След скалъпен процес са вкарани в затвора зБа 12 години. През 1963 г.
към текста >>

57. Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

Баща ми са го дали като послушник в черквата, той е бил старателен и по предложение на тамошния поп е бил посочен на екзарх Йосиф, който се е заинтересувал от него и го изпраща като стипендиант на Българската екзархия, за да се учи в Русия в Духовната академия в град Орел, както и много други българчета по онова време.
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.) ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА Именувам се Мария Михайлова Тодорова и съм родена на 8 февруари 1898 година стар стил или на 21 февруари 1898 година нов стил в 7 часа без 1 минута сутринта. Баща ми се казваше Михаил Тодоров Попхристов и е роден в град Пирдоп през 1856 година. Баща ми е бил търговец, а дядо ми свещеник. Баща ми са го дали като послушник в черквата, той е бил старателен и по предложение на тамошния поп е бил посочен на екзарх Йосиф, който се е заинтересувал от него и го изпраща като стипендиант на Българската екзархия, за да се учи в Русия в Духовната академия в град Орел, както и много други българчета по онова време. Колко време е учил не зная, но след това се е записал и завършил славянска филология. Отказал се е от Духовната академия. Бил е личен приятел на Методи Кусевич, който по-късно става владика на град Стара Загора, който е създал парка на Стара Загора. Там е било един гол баир, но го е превърнал в чудесен парк. Давал е години наред почти цялата си заплата за разсад на дръвчета и е създал парка на „Язмото" с доброволния труд на местното гражданство.
към текста >>

58. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

Книгата му “Ачларската и русенската комуна”, също и романите: “Един съвременен Одисей”; “Един от учениците, Богомил Еремиев”, пресъздават конкретни случки, събития и типажи от живота на Бялото Братство на Изгрева и на първите комуни по онова време в България.
Случва се понякога заради идейните си и нравствени убеждения да остане без работа, да спрат публикация на негова книга или статия; но това не го пречупва, дори усмихнат се обръща към близките си с думите: “Загубих нещо от онова, което наричат земни придобивки, но пък спечелих малко духовен капитал.” Освен в сферата на природо-математическите науки, интересите на Георги Томалевски се простират и в света на литературата. Така той създава множество белетристични творби, като водещо място в жанровото разнообразие на творчеството му заемат есетата, част от които той определя като “научни с литературен вкус”. През 1922 г. Георги Томалевски се запознава с Учителя Петър Дънов, приет е като ученик в Младежкия окултен клас на Бялото Братство. Книгата му “Ачларската и русенската комуна”, също и романите: “Един съвременен Одисей”; “Един от учениците, Богомил Еремиев”, пресъздават конкретни случки, събития и типажи от живота на Бялото Братство на Изгрева и на първите комуни по онова време в България. Георги Томалевски е и един от основателите на списание “Житно зърно” през 1924 година. Въпреки всички препятствия, творческият талант на този писател се изявява пълноценно по времето на седем десетилетия, през които той издава над 25 книги с есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки, а броят на публикациите му в периодичния печат надхвърля 500. В творчеството си, богато на теми и проблеми, Томалевски се вглежда и в битието на българина, разкрива неговото родолюбие, мъдрия му поглед към света, здравата му нравственост. Георги Томалевски си заминава си от този свят на 91-годишна възраст, като оставя след себе си един богат и смислен житейски и творчески път. ___________________________
към текста >>

59. Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя

Друг типичен представител от братството е Влад Пашов, роден на 11 септември 1902 г.
* Статията се отпечатва със съкращения ________________________ Източник: Влад Пашов (1902-1974)ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ Влад Пашов (от Светозар Няголов) Друг типичен представител от братството е Влад Пашов, роден на 11 септември 1902 г. Баща му загива във войната. Цар Борис посещава голямото им семейство и нарежда да им направят къща, като дава голяма сума на майка му, а децата изпраща в пансион за сираци. Там той приема комунистическите идеи и му нареждат да убие царя, който се връщал през Араба конак с лека кола. Влад Пашов застава с два пистолета пред колата и я спира. Царят слиза, гледа го спокойно.
към текста >>

60. Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя

Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни филми; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси.
Завършва Музикална академия с пиано при проф. Димитър Ненов и композиция при Веселин Стоянов. От 1949 г. в продължение на повече от три десетилетия работи в Студия за научнопопулярни филми „Време”, СТФ „Екран”, САФ „София” и Военна кинематография. Член е на Съюза на българските композитори и Съюза на българските филмови дейци. Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни филми; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси. Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия. Многократно е награждаван у нас и в чужбина за филмова музика. Съдейства за издаването на Астрономически основи на първобългарското летоброене (Прабългарския календар) на приятеля си Борис Рогев. От средата на тридесетте години се установява в братското селище на „Изгрева” с двете си сестри. Мирогледът му е изцяло повлиян от философията на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

“Пътят към Плеадите” по картини на художника Васил Иванов; и музиката на повече от 200 документални, научно-популярни и мултипликационни филми; произведенията си за симфоничен оркестър: “Тримонциум” – легенда (1946), “Албум на композитора” – психологични портрети (1951), “Сизиф” – симфонична поема; “Прелюд и приказка”; “Белоградчишките скали”; няколкото инструментални пиеси; музиката към множество филми с историческа тематика, свързани с честването на 1300 години от основаването на Българската държава; към филма на ЮНЕСКО “Арабско писмо”, спечелил много награди.
Не знаеш до кое музикално поле ще стигнеш нагоре и какво ще свалиш. Ами ако музикалният Дух не те допусне там? Ами ако те допусне, а не можеш да свалиш нищо? Ние нямаме понятие за творческия процес.” С такова творческо вдъхновение Димитър Грива създава и авторския си филм “Пътят към Плеадите” по картини на художника Васил Иванов; и музиката на повече от 200 документални, научно-популярни и мултипликационни филми; произведенията си за симфоничен оркестър: “Тримонциум” – легенда (1946), “Албум на композитора” – психологични портрети (1951), “Сизиф” – симфонична поема; “Прелюд и приказка”; “Белоградчишките скали”; няколкото инструментални пиеси; музиката към множество филми с историческа тематика, свързани с честването на 1300 години от основаването на Българската държава; към филма на ЮНЕСКО “Арабско писмо”, спечелил много награди. Голяма част от музиката на Димитър Грива е записана и запазена в архива на Българското национално радио. Трите ключови думи Една основна добродетел, според Димитър Грива, с която ученикът на тази Школа трябва постоянно да работи, това е смирението. “Смирението те отваря към Истината, казва той. Ако нямаш смирение, не можеш да направиш нищо истинско, сам се спъваш”.
към текста >>

61. Заминава си Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя, 24.II.1994 г.

Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни филми; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси.
Завършва Музикална академия с пиано при проф. Димитър Ненов и композиция при Веселин Стоянов. От 1949 г. в продължение на повече от три десетилетия работи в Студия за научнопопулярни филми „Време”, СТФ „Екран”, САФ „София” и Военна кинематография. Член е на Съюза на българските композитори и Съюза на българските филмови дейци. Автор е на музиката на десетки документални, игрални, научно популярни и мултипликационни филми; композира произведения за симфоничен оркестър и инструментални пиеси. Изследва архивите на манастири и старинни библиотеки в Италия, Франция, Германия. Многократно е награждаван у нас и в чужбина за филмова музика. Съдейства за издаването на Астрономически основи на първобългарското летоброене (Прабългарския календар) на приятеля си Борис Рогев. От средата на тридесетте години се установява в братското селище на „Изгрева” с двете си сестри. Мирогледът му е изцяло повлиян от философията на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

62. Заминава си Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя, 06.08.1986 г.

Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува.
(31.12.1901 г. - 06.08.1986 г.) Олга Блажева Иванова е родена на 31.12.1901 г в гр.Асеновград. Баща й е черногорец, а майка й - полугъркиня, полубългарка. Семейството й се премества в Стара Загора. Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува. В Хасково е назначена с конкурс. Преподава в училищата "Ив. Рилски", "Кл.Охридски", "Отец Паисий" до пенсионирането й. Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г. Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност.
към текста >>

63. Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя

Но след като завършват, заминават за САЩ като стипендианти и специалисти, за да работят там за повече пари и за своята кариера.
А за да ги имат, трябва да изпълнят четирите условия по точка 4. По времето на социализма бяха създадени математически гимназии и завършилите ученици имаха голяма математическа подготовка. Но тези ученици не можаха тогава да бъдат използувани от държавата. След 1990 г. тези математически гимназии съществуват и всяка година българските ученици взимат първите награди на международни конкурси по математика. Но след като завършват, заминават за САЩ като стипендианти и специалисти, за да работят там за повече пари и за своята кариера. Така изтичат тези математически мозъци от България. А само те могат да разчетат, да проумеят монографията на Борис Рогев.6. Когато работех с Борис Николов и записвах спомените му, той разказа как Борис Рогев е помогнал за отпечатването на Песнарката на Мария Тодорова за песните на Учителя Дънов. Той е бил тогава директор на военната печатница. И там, във Военно-полиграфическия отдел, където се отпечатвали военните карти на България, се отпечатва Песнарката с песните на Учителя Дънов.
към текста >>

64. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Под тънкото шевро на „скърпините“ ѝ [обувки тип „пантофки“] се очертаваше изящното ѝ ходило, което беше в пълна хармония с цялата ѝ фигура — нито малка, нито голяма.
Пък аз смятах, че съм на края“[6]. Нека сега прескочим едно десетилетие напред, за да видим как е изглеждала поетесата на границата между два житейски сезона. Мара Белчева беше винаги извънредно чиста. По тия черни дрехи никога нямаше петно, дори когато при нея имаше оскъдица на облекло и не беше вече млада. Ръцете ѝ бяха винаги бели и чисти; маникюрът ѝ грижливо поддържан, но никога не си червеше ноктите – те имаха естествен седефен блясък. Под тънкото шевро на „скърпините“ ѝ [обувки тип „пантофки“] се очертаваше изящното ѝ ходило, което беше в пълна хармония с цялата ѝ фигура — нито малка, нито голяма. Дори в по-късна възраст неизбежното „кокалче“ не посмя да деформира тая хармония. Тя никога не ходеше боса и не си простираше краката напред, като седеше. Двете ѝ коленца биваха прибрани едно до друго. Единствената помощ, която оказваше на природата, това беше минималният тънък слой от светъл „руж“, който слагаше на устните си[7]. И ето, тази все още хубава, жизнена и умна жена е овладяна от множество неразрешими въпроси.
към текста >>

Впрочем платоничното облажаване на съвършената женственост е културна поза, типична за ранния български модернизъм от времето преди Първата световна война; оттам произтича и стилът, в който са написани тези писма.
Запазените писма се намират в Националния литературен музей, продадени от Гацов на държавата през 1949 г.[17]; малка част са останали и в досието на М. Белчева от ЦДИА. Писмата от първите четири години свидетелстват за една сложна игра на ролите, възприети от двете страни. Във вербалното поведение на Бони има романтична сантименталност, младежка чувствителност, еротична склонност към обожание. Той сякаш се е вживял в позата на средновековен рицар, коленичил пред пиедестала на обожаваната жена. Впрочем платоничното облажаване на съвършената женственост е културна поза, типична за ранния български модернизъм от времето преди Първата световна война; оттам произтича и стилът, в който са написани тези писма. Когато седя при тебе най-обичното ми състояние е да пропадам някъде – в някаква бездънна бездна – така светкавично се движа, че губя свест и приличам на лунатик [...] Кога-то дойда при тебе, аз пак ще се впусна в тая светла бездна... Ти недей ме гледа с очи, в кои-то се топи недоумение и скръбна боязън: В тая бездна ме хвърляш само ти[18]. По яворовски маниер младежът надзърта в душата си, за да открие там познатите две души: изпълнената със съмнения душа на земен мъж и безплътното битие на свободен дух: Много малко съм останал на физическия свет и затова повече от неделя как не мога да вдигна перото и да ти пиша. – Душата ми се топи, аз ти шепна, преливам се в тебе и така е хубаво. Времето ми не тече съвсем напразно [... ] но никога съмнението не е бивало така вплетено в душата ми, както сега [...] Едничкото ми най-сигурно средство за борба с него си ти.
към текста >>

65. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Под тънкото шевро на „скърпините“ ѝ [обувки тип „пантофки“] се очертаваше изящното ѝ ходило, което беше в пълна хармония с цялата ѝ фигура — нито малка, нито голяма.
Пък аз смятах, че съм на края“[6]. Нека сега прескочим едно десетилетие напред, за да видим как е изглеждала поетесата на границата между два житейски сезона. Мара Белчева беше винаги извънредно чиста. По тия черни дрехи никога нямаше петно, дори когато при нея имаше оскъдица на облекло и не беше вече млада. Ръцете ѝ бяха винаги бели и чисти; маникюрът ѝ грижливо поддържан, но никога не си червеше ноктите – те имаха естествен седефен блясък. Под тънкото шевро на „скърпините“ ѝ [обувки тип „пантофки“] се очертаваше изящното ѝ ходило, което беше в пълна хармония с цялата ѝ фигура — нито малка, нито голяма. Дори в по-късна възраст неизбежното „кокалче“ не посмя да деформира тая хармония. Тя никога не ходеше боса и не си простираше краката напред, като седеше. Двете ѝ коленца биваха прибрани едно до друго. Единствената помощ, която оказваше на природата, това беше минималният тънък слой от светъл „руж“, който слагаше на устните си[7]. И ето, тази все още хубава, жизнена и умна жена е овладяна от множество неразрешими въпроси.
към текста >>

Впрочем платоничното облажаване на съвършената женственост е културна поза, типична за ранния български модернизъм от времето преди Първата световна война; оттам произтича и стилът, в който са написани тези писма.
Запазените писма се намират в Националния литературен музей, продадени от Гацов на държавата през 1949 г.[17]; малка част са останали и в досието на М. Белчева от ЦДИА. Писмата от първите четири години свидетелстват за една сложна игра на ролите, възприети от двете страни. Във вербалното поведение на Бони има романтична сантименталност, младежка чувствителност, еротична склонност към обожание. Той сякаш се е вживял в позата на средновековен рицар, коленичил пред пиедестала на обожаваната жена. Впрочем платоничното облажаване на съвършената женственост е културна поза, типична за ранния български модернизъм от времето преди Първата световна война; оттам произтича и стилът, в който са написани тези писма. Когато седя при тебе най-обичното ми състояние е да пропадам някъде – в някаква бездънна бездна – така светкавично се движа, че губя свест и приличам на лунатик [...] Кога-то дойда при тебе, аз пак ще се впусна в тая светла бездна... Ти недей ме гледа с очи, в кои-то се топи недоумение и скръбна боязън: В тая бездна ме хвърляш само ти[18]. По яворовски маниер младежът надзърта в душата си, за да открие там познатите две души: изпълнената със съмнения душа на земен мъж и безплътното битие на свободен дух: Много малко съм останал на физическия свет и затова повече от неделя как не мога да вдигна перото и да ти пиша. – Душата ми се топи, аз ти шепна, преливам се в тебе и така е хубаво. Времето ми не тече съвсем напразно [... ] но никога съмнението не е бивало така вплетено в душата ми, както сега [...] Едничкото ми най-сигурно средство за борба с него си ти.
към текста >>

66. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най-хубавите съчинения върху тая област.Сцикъла „Жената в евангелието" той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример за едно по-задълбочено тълкуване на Новия завет.Серията му „Планетни сфери" представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература.В последно време нашият другар, бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика".
Читателите на списанието познават неговите математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани статии. Както се знае. една част от тия статии, третиращи най-различни проблеми в окултно осветление, бидоха издадени в сборника „Пътят на звездата". Тая работа, дори и без оглед на идейното й богатство, осигурява на Г. Радев едно от първите места между българските есеисти.В „Житно Зърно" той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология. Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най-хубавите съчинения върху тая област.Сцикъла „Жената в евангелието" той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример за едно по-задълбочено тълкуване на Новия завет.Серията му „Планетни сфери" представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература.В последно време нашият другар, бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика". За жалост, обаче, той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери.В „Житно Зърно" Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма.Пак в „Ж. 3." той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед. Известно е, че тия статии в последствие бидоха събрани и издадени под заглавие „Учителят говори".Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот".Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии по-късно се роди „Живот за цялото".Така, с „Учителят говори" и „Живот за Цялото" Георги Радев пръв на наша почва посочи два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя.Известна е ролята на френските издания на тия книги за запознаването на чуждия свят с новата идеология. В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това и грамадната заслуга на нашия приятел.Част от неговите характерологичните проучвания бидоха издадени под заглавие „Лица и Души" като премия на „Житно Зърно", една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф.
към текста >>

Радев бе образец и с някои черти на характера си.По общо признание, той притежаваше една финост, присъща на френския дух, само че у него тя бе в щастливо съчетание с една, бих казал, органическа ненавист спрямо всяка неискреност.Известно е, че интелектуалните типове от тая категория не всякога са надарени и с усет за практическия живот.
Вярно е, че интелектът бе доминиращият елемент в живота на нашия приятел. По всяка вероятност не са липсвали и конфликти между двете области, каквито впрочем ги има и у нас в една или друга форма. Вън от това, обаче, аз можах не веднъж да констатирам у него една неподозирана готовност за жертви към по-близки и по-далечни.За илюстрация ще спомена само един пресен случай. През последната пролет, при всичкото си неразположение, той се бе ангажирал да помогне на един позакъсал ученик, както е правил много пъти по-рано. На съвета на един приятел да не изразходва с такава работа и така оскъдните си сили, Жорж отговаря: „Ако бяха богати, щях да ги отрежа най-безцеремонно, но те са бедни, и не мога да им откажа."Във всеки случай, едно е сигурно: той съвсем не обичаше да изнася на показ своите чувства.Освен със споменатите качества Г. Радев бе образец и с някои черти на характера си.По общо признание, той притежаваше една финост, присъща на френския дух, само че у него тя бе в щастливо съчетание с една, бих казал, органическа ненавист спрямо всяка неискреност.Известно е, че интелектуалните типове от тая категория не всякога са надарени и с усет за практическия живот. Случаят с Жорж не бе такъв. Той имаше чудно верен поглед за действителността, която познаваше отлично.При наличността на това качество, което бе комбинирано от една страна с един изумително борчески темперамент и със солидна научна подготовка от друга страна, той имаше изгледи да се нареди много добре в живота. Между друго, според мнението на сведущи, една академическа кариера по математика му е била почти сигурна. Но, за всички удобни сметки той имаше познатата на всички Жоржова иронична усмивка. И, доколкото ми е известно, той не прибра до край от университета своя диплом за завършено с отличие математическо образование.
към текста >>

Той бе долихокефал – дългоглав тип, с дълга ос на главата между темето и издадената напред въз остра брадичка.
Бе тънък, със среден ръст, с мургава кожа, винаги розово обагрена по бузите. Косата му бе кестенява до възчерна. Очите му ярко кафяви, с поглед устремен някъде в далечината, дълбоко проницателен. Ръцете му бяха нежни, тънки, но мъжествени. Най-характерното в неговото физическо тяло бе в устройството на главата му. Той бе долихокефал – дългоглав тип, с дълга ос на главата между темето и издадената напред въз остра брадичка. Туй, обаче, което правеше веднага впечатление, бе неговото твърде високо чело. Долната част на челото – конкретният ум – у него бе извънредно развита. От тук и неговите големи способности да схваща бързо нещата и да ги заучава лесно, без никакви затруднения. Основните ъгли на челото му бяха силно издути. Човек веднага можеше да съзре неговите големи склонности към математика, изчислителните науки и тънката критична мисъл.
към текста >>

И все пак, той живееше със свои вътрешни норми, които, макар често да влизаха в противоречие с нормите на света и другите хора, му даваха типичен облик и още по-типичен живот.
Той изписваше всяка буква по отделно, леко. Те бяха издържани в продълговата, висока елипса. Пишеше крайно равномерно, едро, с особена красота, и понеже изписваше всяка буква по отделно, без да ги свързва много помежду им, когато пишеше ръката, му сякаш подскачаше като птичка от едно място на друго. Особен бе той и в своя живот. Животът му не можеше да се облече в определени норми, закони и граници. И все пак, той живееше със свои вътрешни норми, които, макар често да влизаха в противоречие с нормите на света и другите хора, му даваха типичен облик и още по-типичен живот. Основно и гимназиално образование той доби в родния си град Пловдив. Разправят, че като гимназист бил един от първите ученици. Ходел на училище без книги. В джоба си носел една тетрадка, където вземал стенографски бележки. Като гимназист е имал голям интерес освен към класическите и модерни езици, които усвоява превъзходно, още и към литературата и изящните изкуства, предимно музиката.
към текста >>

Отделно от всички тези статии, той написа в списанието друг един цикъл статии по астрологична типология, изнесени с заглавия като: Сфера на Сатурн, Сфера на Юпитер и пр.
в една обща книга „Пътят на звездата". Статиите, които Жорж е писал в „Житно Зърно", засягат най-различни теми, предимно из областта на науката и живота, разгледани в светлината на окултизма и новото учение, те са написани изящно, с вещина и образно. Най-ценното в неговата мисъл и стил бяха образността и сравнителните му способности. В това отношение беше рядък писател. В "Житно Зърно" освен тези – да ги наречем общи – статии, Георги Радев написа редица, закръглени в себе си и художествено изнесени, статии из областта на окултните науки – Астрология, Физиогномика Характерология, Френология, Хирология и Графология. Отделно от всички тези статии, той написа в списанието друг един цикъл статии по астрологична типология, изнесени с заглавия като: Сфера на Сатурн, Сфера на Юпитер и пр. Статиите от този цикъл са красиви, просто музикални илюстрации на човешки типове, така както Астрологията ги символизира в планетни типове. Те са ценен обект за издаване в отделна книга. Един друг крайно интересен цикъл статии, писани от Георги Радев в списанието, е цикълът върху темата: „Жената в Евангелието". Това е една серия статии, крайно интересни, високо художествени и проникновени. И този цикъл представя ценен обект за издаване в отделна книга.
към текста >>

Статиите от този цикъл са красиви, просто музикални илюстрации на човешки типове, така както Астрологията ги символизира в планетни типове.
Статиите, които Жорж е писал в „Житно Зърно", засягат най-различни теми, предимно из областта на науката и живота, разгледани в светлината на окултизма и новото учение, те са написани изящно, с вещина и образно. Най-ценното в неговата мисъл и стил бяха образността и сравнителните му способности. В това отношение беше рядък писател. В "Житно Зърно" освен тези – да ги наречем общи – статии, Георги Радев написа редица, закръглени в себе си и художествено изнесени, статии из областта на окултните науки – Астрология, Физиогномика Характерология, Френология, Хирология и Графология. Отделно от всички тези статии, той написа в списанието друг един цикъл статии по астрологична типология, изнесени с заглавия като: Сфера на Сатурн, Сфера на Юпитер и пр. Статиите от този цикъл са красиви, просто музикални илюстрации на човешки типове, така както Астрологията ги символизира в планетни типове. Те са ценен обект за издаване в отделна книга. Един друг крайно интересен цикъл статии, писани от Георги Радев в списанието, е цикълът върху темата: „Жената в Евангелието". Това е една серия статии, крайно интересни, високо художествени и проникновени. И този цикъл представя ценен обект за издаване в отделна книга. Неговото дело в "Житно Зърно" не се свършва с това.
към текста >>

И след като се създаде добро разположение на духа, ти ни заливаше със смях с твоето хумористично – саркастично представяне на света, на проявите му, на дадени типове хора.
Ти не чувстваше нужда да „събираш имущество на земята". Не ламтеше и никога не мислеше за пари и богатства. За тебе беше важно делото, услугата, която ще направиш на някого, уроците, които ще преподадеш, да му помогнат, да му услужат. Много, много пъти сме прекарвали в колективна работа заедно. С песни сме я завършвали всякога. И след като се създаде добро разположение на духа, ти ни заливаше със смях с твоето хумористично – саркастично представяне на света, на проявите му, на дадени типове хора. Ти се разтваряше тогава, в тия часове на благоразположение, и се разливаше в потоци от благородна жизнерадост. Тия мигове ще останат в нас като най-хубавите спомени от твоя личен живот. Ти напусна земята. Такава бе волята Божия!
към текста >>

67. Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

Особено бе ми мъчно гдето Елена не казала на онзи тип да се не мие.
Като паднаха палатките на Учителя, на Савка и на Елена, а моята малка лодка устоя на бурята. Учителят казал, че Бог благославял смирените посочвайки палатката ми. Че тя е почти най-малка от всички, но нямаше нужда да тичат и да ми помагат. Имам доста работи да ти казвам, които не смея да пиша. Не за да правя донесения, но като факти. Особено бе ми мъчно гдето Елена не казала на онзи тип да се не мие. Казвам й, знаеш ли, че всяка погрешка за мен е на живот и на смърт. Мен сърцето ми се разкъса, а тя казва, че слънцето всичко изчиствало. Не се докоснах вече до тая тенекия и няма да се докосна докато не ми кажеш ти какво да направя. Тя ми носи вода и ми услужва, а много повече би ми услужила, а не му позволяше. А тя казва „Не мога".
към текста >>

68. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

- получава стипендия да учи в School of Religion (Висше училище по религия) в Атина.
1927 г. - завършва Трета мъжка гимназия в София. По-късно се явява допълнително на изпити по латински език и история във Втора мъжка гимназия и по гръцки език в Първа мъжка гимназия, като получава съответните дипломи. 1927 г., септември - Крум среща Учителя Петър Дънов, познава го за свой Учител и определя пътя на живота си. 1927 г. - получава стипендия да учи в School of Religion (Висше училище по религия) в Атина. Това е американска институция, в която се обучават и подготвят лидери за Близкия изток. Студентите са от различни националности и при постъпването им се изисква да са завършили колеж и да имат духовна ориентация. Преподаването е било изцяло на английски език. В School of Religion има три катедри: „Теология“, „Религиозно обучение“ и „В служба на обществото“. Крум избира катедрата „В служба на обществото“.
към текста >>

Аз бях стипендиант и записах отдел „Социални грижи", което беше в много тясна връзка с моята дейност през време на гимназията, когато там организирах християнски дружества и работех с младежи.
Аз свих виновно рамене и да излезна от неудобното си положение Му поисках някои от Неговите книги да чета. Той отиде до приемната си стачка и ми донесе няколко книги. Питам: „Колко струват? " „Колкото обичате." Аз бръкнах в джоба си и извадих една банкнота и платих толкова, колкото струват такива книги в града. И веднага тогава заминах за Атина да следвам Висшия институт както се бяхме уговорили с моят професор. Аз бях стипендиант и записах отдел „Социални грижи", което беше в много тясна връзка с моята дейност през време на гимназията, когато там организирах християнски дружества и работех с младежи. Но моят план тук в Атина беше, като науча английски да отида в САЩ и оттам да се прехвърля в Индия да търся Гуру, т. е. Духовният Учител, който според прочетените книги трябваше да бъде само в Индия. Моят институт се намираше на седем километра от Атина от самия бряг навътре в „Стая Фалеро". Това бе едно прекрасно място, един полуостров от три страни заобиколен с море. Всички, които следваха там знаеха много добре английски.
към текста >>

И на всичко отгоре ме увери, че няма да имам материални проблеми, защото ще получавам стипендия."
Навярно желанието му да отиде в Америка е било много безкористно и искрено, за да остане без последствия. Вместо да отиде далече зад океана обаче, Америка сама идва при него в лицето на един англосаксонец. Кой е подготвил срещата му с този човек и защо тя се е състояла по толкова мистериозен начин, никой от нас не успя да разбере. „Срещнахме се на улицата каза Крум и разговаряхме десетина минути. В резултат на това той ми предложи да уча в американски институт по теология в Гърция. И на всичко отгоре ме увери, че няма да имам материални проблеми, защото ще получавам стипендия." Учителя съветва младите хора да учат, за да се запознаят с културата и науката на своето време. Верен на своя учител, Крум приема предложението и отива да учи по специалността Служба на обществото Social service. В Гърция той има възможно най-добрите условия за учение и всестранно развитие: време за свободни занимания и спорт, богата библиотека, за да чете произведенията на философите и учените на всички времена, възможности за усамотение и медитация. Междувременно Крум успява да конструира и изработи лодка. С това скромно средство за навигация той посещава близките живописни местности.
към текста >>

Преди да се завърне в София узнава, че стипендията му не е била държавна.
Те отново го питат: „Какви бяха мотивите на решението ви да се завърнете при нас? " Крум отговаря: „Завърнах се, защото тук имам необходимите условия за самостоятелна работа върху себе си." Всички са задоволени от отговора му и той продължава успешно следването си. Предстои му да подготвя реферати и да говори пред преподавателите и съучениците си по въпроси, които дълбоко го вълнуват. Любимата му тема е „методът на проблемите" при възпитанието, обоснован във философията на Джон Дюи. На церемонията по връчване на дипломите, директорът на института го поздравява и недвусмислено му казва: „Когато вървите напред, обръщайте се и назад, за да видите дали някой ви следва." Тези думи впечатляват Крум и той ги запомня добре. Преди да се завърне в София узнава, че стипендията му не е била държавна. Тайнственият благодетел не успява да скрие благодеянието си. Словото на Учителя и размишленията в слънчева Елада върху съществени проблеми на битието оформят характера и мирогледа на Крум. Той продължава да следва пътя на своя учител, който е винаги до него. Въпреки че не обичаше да говори за личния си живот, все пак веднаж, когато някой загатна за изключителните му знания и мистични прояви като на посветен или учител, той веднага възрази: „Учителя стои много високо! " Почитта и признателността му към онзи, който с Божията помощ бе преобразил живота му, бяха големи.
към текста >>

НАГОРЕ

0.1776180267334