Търсене в текстове за 'Следствие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 160 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот.
Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда. Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта. Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот. Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех. Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието.
към текста >>

6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания.
4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота. Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила. 6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар. „закон на наследствеността”, познат в науката още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата. 8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание.
към текста >>

Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат.
В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата. 7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи. 8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък. Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях! 10. Понякога хората са готови да жертват всичко на този свят, но да не приемат истината. Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот. Главни подтици в живота и днес още са: – илюзиите на славата;
към текста >>

1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота.
4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта. Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение. Това действително е едно велико чудо! 1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.
към текста >>

[8] „Необходимостта” е другото име на VІ Херметичен принцип („Причина и следствие”).
За повече подробности вж. Едуард Шуре, „От сфинкса до Христа”, С., 2004, с.257. [6] Принципи или с др. думи – първопричини. [7] Раболепие – безлично самоунижение за угода на някой силен или богат; угодничество, сервилност. [8] „Необходимостта” е другото име на VІ Херметичен принцип („Причина и следствие”). В западния свят е познат като Закон за наследствеността, а на Изток – Закон на Кармата. В християнството е познат като Закон на Божествената справедливост. [9] Нарича се също „прах на проекцията”. Това е Magnum Opus на алхимиците, субстанцията, притежаваща силата да превръща по-малко благородните метали в чисто злато. От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на човека във висша, божествена.
към текста >>

След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят.
Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят. Едно сравнение на живота на тази култура с живота на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична. V. Епоха на Рибите (от идването на Христа до 1914 г.). Риби е воден знак, който символизира закона на саможертвата. Също така е емблема на християнството. След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят. VІ. Епоха на Водолея (1914 – ок. 4000). Ключови думи: хуманизъм, прогрес, свобода, братство, живот за Цялото. Още през първия декан етическата християнска максима от Новия Завет (т. нар. “златно правило” на поведението, дадено от Христос – „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб! ”) ще бъде заменена от най-новия Завет, донесен от Учителя Беинса Дуно.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Разногласието, което повидимому съществува в учения свят, е следствие от устройството на мозъчните клетки и от развитието и качеството на умствените центрове.
Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли? Ни най-малко. Може да поддържаме едната или другата страна за истинска, обаче всякога е предпочитателно за един разумен человек да поддържа Истината. Стойността на каквото и да е учение зависи от реалността на фактите, които притежава в себе си. Такива действителни истини носят онази небесна Светлина, която има силата да освети и просвети всякой ум, който е готов да я приема. Разногласието, което повидимому съществува в учения свят, е следствие от устройството на мозъчните клетки и от развитието и качеството на умствените центрове. Тази е причината, защо хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. „Кой каквото се е научил, това и обича“ – казват въобще простите и неучени хорица. А това означава: в каквото направление умът се е развил повече, в тази посока действа и работи с по-голямо усърдие. Или с други думи, в какъвто предмет душата се е привързала повече, нему и слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същ – вземи го в какъвто и да е смисъл, резултатът излиза един и същ на дело.
към текста >>

Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята.
Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята. Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти. Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения. А от опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. в прост език казано, изгаря. И тъй, право е казал един учен: „Человек е горяща свещ.“ Всичката разлика се състои в това, че някои изгарят по-скоро, а някой – по-полека.
към текста >>

Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му.
Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот. Христос много ясно показва към тази необорима Истина. Дървото се очаква да принесе своя плод. И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога. Че това е цяла истина, няма никакво съмнение. Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му. Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни. Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем. Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа, за която много малко знаем фактически; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна. Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно.
към текста >>

Но грехът сам по себе си е последствие от предидущи причини.
Кой ги заставлява тогава да вършат тия дела? Може би, ще каже някой, егоизмът. Но защо едно его да върши злото, а друго его – доброто? Всякой человек има „-изъм“, но в едно той служи за благородни дела, а в другиго – за подли. Може би ще се намери някой друг да каже с общото определение, че грехът е причината на всичко това. Но грехът сам по себе си е последствие от предидущи причини. Може би ще се намери друг да каже, че падането на Адама в Едемския рай е причината. Но нима с падането на един камък може да се събори една цяла къща и нима с изяждането на една ябълка могат да се повлекат толкова злини в света? То ще бъде много интересно, ако някой може да ни докаже това с научна последователност. Несъмнено, причините на злото лежат някъде дълбоко скрити в самата Природа. Важно е да дирим тия причини.
към текста >>

14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото развитие и качество на умствените им центрове.
Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината. 13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя. Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава. Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на човека и към която душата му трябва да стане особено чувствителна. 14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото развитие и качество на умствените им центрове. Тази е причината, поради която хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. 15. „Кой на каквото се е научил, това и обича” – обикновено казват невежите хора. А това означава, че в каквото направление най-много се е развил умът, в него той действа и работи с по-голямо усърдие. 16. Или, с други думи: към какъвто обект душата се е привързала повече, на него слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същият.
към текста >>

Те са следствие от определени предходни причини, които са тясно свързани с нашите мозъчни центрове.
Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние. Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл. 9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство. Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си. 10. Злото и порокът не са вън, а вътре в човека, те са загнездени в самия организъм. Те са следствие от определени предходни причини, които са тясно свързани с нашите мозъчни центрове. В тези центрове има особен род клетки, които, съчетани с определени физико-психични подбуди, ни подтикват да вършим добро или зло. 11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък. ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 1. Извращаването на човешките сили и способности идва още от нашите най-далечни деди и прадеди.
към текста >>

[124] Тези инстинкти са следствие от действието на Закона за Самосъхранението. Вж.
[122] Тази добронамерена забележка от страна на Учителя не е подмината от тогавашните социалдемократи. През 1898 г. Георги Бакалов, изтъкнат партиен деец от Варна, прави негативен коментар върху книгата и идеите на Учителя. Този факт говори, че „Науката и възпитанието” е предизвикала обществен интерес, намерил свой израз и в периодичния печат. [123] Тук вероятно става въпрос за надписа върху Народното събрание: „Съединението прави силата.” На друго място Учителят казва, че пълният надпис трябва да гласи: „Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината прави силата.” [124] Тези инстинкти са следствие от действието на Закона за Самосъхранението. Вж. дял втори – ІІ.1., също и бел № 104 и бел. № 105. [125] Първороден грях (грехопадение) – в 3 глава от Битие се описва как прародителите на човешкия род Адам и Ева, изкусени от змията, нарушават Божията заповед и вкусват от плода на дървото за познаване на доброто и злото. Така грехът се откроява като човешки бунт против Бога, предизвикан от свободната воля, която е дадена на хората. Резултатът от този акт е, че хората от опит познават доброто и злото.
към текста >>

[127] Става дума за VІ Херметичен принцип – причина и следствие.
Иначе външните причини за грехопадението са три: непослушание; користолюбие; желание на Адам и Ева да изпъкнат над другите. За да се освободи от грешния живот, човек трябва да се роди отново, но не от майка и баща, а от вода и Дух. Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, костите им ще се разхвърлят по лицето на Земята.” [126] Както в тези три препоръки, така и по-надолу в тази глава става въпрос за френологията. Вж. бел № 45. [127] Става дума за VІ Херметичен принцип – причина и следствие. [128] Вж. дял първи – І.6. [129] Утилитаризъм (лат. полза) – нравствеността на индивида се определя от ползата, която той получава. [130] Вероятно става въпрос за петте статии по френология, публикувани в сп.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

“ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които се били следствие и резултат от разобуздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан.
Голямата трудност с разваления и разстроен мозък се намира в разглобените му части и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие – равновесие, което никой не може да поправи, освен самата Природа. Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени. Голямата опасност със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до него. Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае? “ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които се били следствие и резултат от разобуздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан. За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение. Въздигането на человечеството и человеческата душа се извършва по един много сложен начин. Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват. Обаче умовете ни постоянно се смущават и колебаят от нови впечатления, както умовете на младенци. Ние сме влечени постоянно от всевъзможни течения и променения, които ни тласкат ту към една, ту към друга посока.
към текста >>

Тези злини са следствие и резултат на разюзданите човешки сърца, на необузданите човешки страсти, които не се подчиняват на никакъв разумен контрол, а постоянно се променят, постоянно избухват и угасват подобно на вулкан.
Такова сърце не може да бъде укротено от нищо друго освен от Любовта. 5. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде покварено. Кой може да го познае? ”(Йер. 17:9). Така говори еврейският пророк Йеремия, откривайки източника на всички обществени злини. Тези злини са следствие и резултат на разюзданите човешки сърца, на необузданите човешки страсти, които не се подчиняват на никакъв разумен контрол, а постоянно се променят, постоянно избухват и угасват подобно на вулкан. 6. За да се премахне злото, Истината трябва да се внушава във всеки ум, да се представя във всичките ú видове, форми и степени пред всеки човек. И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му дейност и духовно просвещение. 6. Повдигане на човешката душа 1. Повдигането на човечеството и на човешката душа се извършва по един много сложен начин. Ние не забелязваме този процес, но чуваме гласа на вярата и надеждата да шепне вътре в нас, в нашата душа и да ни призовава да влезем в светлото бъдеще.
към текста >>

4. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Всяко добро или зло последствие води своето произхождение и от подобни причини, които или въ[з]становяват, или нарушават този вечен ред, който е напълно независим от никоя външна сила.
призовават неговото име. 29 Коя е причината па умствения и духовен упадък. Тя е неридовния живот. Сменяванието на вътрешните сили, които са изгубили своето равновесие. Такова едно нарушавание винаги води след себе си съсипателните влияния, които нарушават духовния порядък на нещата, които зависят едно от друго. Всяко добро или зло последствие води своето произхождение и от подобни причини, които или въ[з]становяват, или нарушават този вечен ред, който е напълно независим от никоя външна сила. Този вечен ред е битието на Бога, който по само себе си е вездесъщ навсякъде и прониква с своята сила в всички неща и по този начин ги обослава в себе си. А е обослованието на нещата, които съдържат порядъка в себе си, обослават се и ограничават всички други същества, с.34 които произлизат от него, прямо или косвено. Разликата помежду тоя двоен порядък на нещата [се] състои в самата първа причин[н]ост на битието, което е двойно в себе си.
към текста >>

5. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Всяко добро или зло последствие води своето произхождение от подобни причини, които или възстановяват, или нарушават този вечен ред, който е напълно независим от никоя външна сила.
29 май Коя е причината за умствения и духовен упадък? - Това е нередовният живот. Сменяването на вътрешните сили, които са изгубили своето равновесие. Такова едно нарушаване винаги води след себе си съсипвателните влияния, които нарушават духовния порядък на нещата, които са зависими едно от друго. Всяко добро или зло последствие води своето произхождение от подобни причини, които или възстановяват, или нарушават този вечен ред, който е напълно независим от никоя външна сила. Този вечен ред е битието на Бога, който е сам по себе си вездесъщ и който прониква навсякъде със своята сила, и във всичките неща, и по този начин ги обуславя в себе си. А с обуславянето на нещата, които съдържат порядъка в себе си и ограничават всички други същества, които произлизат от него пряко или косвено. Разликата помежду този двоен порядък на нещата се състои в самата първопричинност на битието, което е двойно в себе си. Двойствеността излиза от порядъка на нещата, които се обуславят и обуславят и себе си, и другите. А тази вътрешна зависимост е съществена и необходима за всички същества, както от прекия, така и от косвения разряд.
към текста >>

6. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Тук ясно ни се описва един живот, поставен да постигне блаженство не чрез духовни средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, когато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство.
Вътрешното разбиране смисъла на християнския живот се проумява само тогава, когато душата ни се подквасва с тоя небесен дух, с тая небесна благост, в която сам Бог присъствува. Ясно е за всеки християнин, посветен в тайните на царството Божие, че израстването ни в Духовния живот се дължи на тия три сили, които действат взаимно. За да ни убеди словото, че наистина вън от вярата, надеждата и любовта, в Бога не може да съществува щастие, нито блаженство, и че не можем да придобием никакви облаги от живота. Ето що казва: Таквиз ще ти бъдат онези, с които си се трудила и търгувала от младостта си, ще бягаш скитающа и всякой в страната си, никой не ще те избави. (Исайя 47:15). Тук ясно ни се описва един живот, поставен да постигне блаженство не чрез духовни средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, когато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство. Всички, върху които сме градили своето щастие, и на които сме се надявали, почват да ни напускат и бягат от нас, като видят нашето бедствие, лъжлива е всяка друга основа, която можем да положим в живота си, освен онази, описана в Словото Божие. 10. И рече Господ: слушайте що казва неправедният съдник. А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат към него ден и нощ, ако и да търпи дълго за тях? Казвам ви, че ще им отдам правото скоро. Но син человечески кога дойде, надали ще намери вярата на земята (Лука 18:6-8).
към текста >>

7. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Всичките злини в живота, които огорчават вътрешно духа ни, са последствие на минали престъпления спрямо Божията любов.
Тия слова хвърлят светлина върху един пълен и не пълен живот. Всички неща в тоя обширен свят си имат свой източник и всичките проявления в нашия живот от какъвто вид или род и да са, си имат съответстващи причини. Разумно е от страната на всекиго да знае тия лостове, които повдигат или понижават душевния живот. Измерванията за промените на душевния строй са потребно условие за ръководството на когото и да е, който иска да знае нещо за себе си, за богатството и сиромашията. За да има човек весело сърце, трябва да изпълни всяка правда на Божията благодат. Всичките злини в живота, които огорчават вътрешно духа ни, са последствие на минали престъпления спрямо Божията любов. Всяко нещо в живота се познава от плодовете си. Ако имаме скръбен дух и дните ни са зли, това показва, че не сме живели тъй, както Бог иска. Веселото сърце е плод на Светаго Духа. Когато той влезе и царува в нас, тогава има мир и радост, злите неща на живота не достигат до тази вътрешна тишина. Скръбният дух е следствие на необрезано сърце, което не е напълно посветено на Бога.
към текста >>

Скръбният дух е следствие на необрезано сърце, което не е напълно посветено на Бога.
Всичките злини в живота, които огорчават вътрешно духа ни, са последствие на минали престъпления спрямо Божията любов. Всяко нещо в живота се познава от плодовете си. Ако имаме скръбен дух и дните ни са зли, това показва, че не сме живели тъй, както Бог иска. Веселото сърце е плод на Светаго Духа. Когато той влезе и царува в нас, тогава има мир и радост, злите неща на живота не достигат до тази вътрешна тишина. Скръбният дух е следствие на необрезано сърце, което не е напълно посветено на Бога. За такъв един дух с подобно сърце не може да има духовна радост и мир. Животът за него е зъл, всичко му е лошо и нищо не му е по вкуса. Доброто разположение е дар от Бога, то показва, че душа, която напълно е предала своето сърце на Бога, той я е заобиколил и обградил със своята милост и благодат и тя расте повседневно във всяко добро и благо нещо. Пази прочее правилото: то са лошите и необрезани мисли, както и чувства, които покваряват живота и сърцето. Те са, които отравят в него всяка радост и внасят скръб и незадоволство.
към текста >>

8. 13.Червено тефтерче

Следствието на смирението и на страхът от Господа е богатството и славата и животът.
Уповавай на Господа от всичкото си сърце и не се облягай на твоя разум. Във всичките си пътища познавай него и той ще оправи стъпките. Не мисли за себе си, че си мъдър. Бой се от Господа и уклонявай се от зло. (Притчи 3:4,7). Следствието на смирението и на страхът от Господа е богатството и славата и животът. (Притчи 22:4,1). 1. По-добре е да не се обречеш, нежели да се обречеш и да не изпълниш. (Притчи 5:5,2). 2. Възвръща душата ми, води ме през пътеки на правда заради името си. (Псалом 23:3).
към текста >>

9. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет.
Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс. Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство. Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет. Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е. съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България.
към текста >>

10. Пеню Киров - №7

Той искаше изпърво да отпечата само 1200, но аз се възпротивих, вследствие на което запитахме и ни се отговори — не 1200, но 10 000 да отпечатаме.
Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв. Понеже години, около 5-7, откак не съм се удостоил за нея. Така щото този Божий дар нас твърде много ни и радва.Д-рът си отиде още оня ден. Днес му пращам поздравление с отворена картичка както от нас, тъй и от теб. За работата по напечатването34 аз съм оставен да надзиравам и разпратя всички „Призвания" с изключение на 1000 парчета, които ще пратя нему. Той искаше изпърво да отпечата само 1200, но аз се възпротивих, вследствие на което запитахме и ни се отговори — не 1200, но 10 000 да отпечатаме. Но сега, любез. ми братко, се явява и друга спънка — че трябва разноски за разпращането им. Понеже за всяка връзка до 100 грама трябват 5 стотинки [за] марка, за 2 500 връзки най от малка страна ще трябват 125 лв., защото имаме 1841 общини, 84 околии и 22 окръга, а за в първостепенните градове ще трябва по повечко да се разпратят. За всичко това той само 50 лв. отпуща. Затова същото днес му писах и разправих накратко и исках наставленията му.
към текста >>

11. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Той искаше изпърво да отпечата само 1200, но аз се възпротивих, вследствие на което запитахме и ни се отговори — не 1200, но 10 000 да отпечатаме.
Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото отдавна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв. Понеже години, около 5-7, откак не съм се удостоил за нея. Така щото този Божий дар нас твърде много ни и радва.Д-рът си отиде още оня ден. Днес му пращам поздравление с отворена картичка както от нас, тъй и от теб. За работата по напечатването34 аз съм оставен да надзиравам и разпратя всички „Призвания" с изключение на 1000 парчета, които ще пратя нему. Той искаше изпърво да отпечата само 1200, но аз се възпротивих, вследствие на което запитахме и ни се отговори — не 1200, но 10 000 да отпечатаме. Но сега, любез. ми братко, се явява и друга спънка — че трябва разноски за разпращането им. Понеже за всяка връзка до 100 грама трябват 5 стотинки [за] марка, за 2 500 връзки най от малка страна ще трябват 125 лв., защото имаме 1841 общини, 84 околии и 22 окръга, а за в първостепенните градове ще трябва по повечко да се разпратят. За всичко това той само 50 лв. отпуща. Затова същото днес му писах и разправих накратко и исках наставленията му.
към текста >>

12. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Впоследствие Козлов се изселил извън България и като трети след него идва вече Тодор Стоименов.
Киров е сторил, за да помогне на една страдалческа душа, защото Ерифили не е могла да го разбере през цялото време на брачния им живот поради липсата на една вътрешна духовна култура. Тя го познава в момента на заминаването му, когато вижда цялата небесна церемония - как идват ангели да придружат душата му, да я отведат в Небесните селения. Това събитие, станало пред погледа на Ерифили, й отваря очите, за да види кой е бил брат Пеню и да стане в нея едно духовно пробуждане, за да може след това да се повдигне духовно с неговата помощ отгоре. Среща на Пеню Киров с Учителя Петър Дънов От бележките на брат Минчо Сотиров и според казаното ми от брат Жечо Панайотов излиза, че отначало брат Пеню, доктор Миркович и Козлов от Ямбол са се събирали и правили сеанси. Впоследствие Козлов се изселил извън България и като трети след него идва вече Тодор Стоименов. Твърде е възможно брат Пеню да се е запознал с Миркович посредством излизащите до 1895 г. негови две списания - „Здравословие" и „Нова Светлина", а от 1895 г. - списание „Виделина", или пък с Козлов чрез книгата на Учителя „Науката и възпитанието", на която един от разпространителите е бил брат Тодор Абаджиев от Ямбол. Абаджиев е отбелязан като разпространител на книгата в личното бележниче на Учителя, озаглавено на първата си страница „Изходна книга", ноември 13, 1894 г. Между другото в него той си е водил и сметката за книгата „Науката и възпитанието", и имената на лицата, които са я разпространявали.
към текста >>

В него бележниче фигурира името на брат Тодор Абаджиев (впоследствие ръководител на Ямболското братство), м.
Твърде е възможно брат Пеню да се е запознал с Миркович посредством излизащите до 1895 г. негови две списания - „Здравословие" и „Нова Светлина", а от 1895 г. - списание „Виделина", или пък с Козлов чрез книгата на Учителя „Науката и възпитанието", на която един от разпространителите е бил брат Тодор Абаджиев от Ямбол. Абаджиев е отбелязан като разпространител на книгата в личното бележниче на Учителя, озаглавено на първата си страница „Изходна книга", ноември 13, 1894 г. Между другото в него той си е водил и сметката за книгата „Науката и възпитанието", и имената на лицата, които са я разпространявали. В него бележниче фигурира името на брат Тодор Абаджиев (впоследствие ръководител на Ямболското братство), м. септември, 1896 г. Ето какво е прочел в Бургас брат Михаил Стоицев пред група братя, спомняйки си разговор с брат Минчо Сотиров за първата среща на брат Пеню с Учителя. „През 1898 г. на брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна. Там ще има среща.
към текста >>

„Отношението на Духа към материята е като причината към следствието.
Киров му доверява един сериозен проблем в групата: „Само ще ти кажа, че дяволът се помъчи да развали кръжока ни тука, но Бог осуети замислите му, но при все това доста ни нарани". През същата 1909 г. Учителя е в Бургас. В събранието той отговаря на повдигнат въпрос за отношението на Духа към материята. Пеню Киров е записал в тефтерчето си обяснението на Учителя. „Отношението на Духа към материята е като причината към следствието. Причината може да е моментална, а следствието - продължително. Ефектът на причината се съди по целокупния резултат. Всяко следствие се обуславя от последици или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен. Степента е израз на действието, действието е израз на силите, силите са израз на причините. Зад причините стои причинителят.
към текста >>

Причината може да е моментална, а следствието - продължително.
През същата 1909 г. Учителя е в Бургас. В събранието той отговаря на повдигнат въпрос за отношението на Духа към материята. Пеню Киров е записал в тефтерчето си обяснението на Учителя. „Отношението на Духа към материята е като причината към следствието. Причината може да е моментална, а следствието - продължително. Ефектът на причината се съди по целокупния резултат. Всяко следствие се обуславя от последици или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен. Степента е израз на действието, действието е израз на силите, силите са израз на причините. Зад причините стои причинителят. Зад причинителя стои мислителят, зад мислителя стои Изворът на всички неща.
към текста >>

Всяко следствие се обуславя от последици или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен.
В събранието той отговаря на повдигнат въпрос за отношението на Духа към материята. Пеню Киров е записал в тефтерчето си обяснението на Учителя. „Отношението на Духа към материята е като причината към следствието. Причината може да е моментална, а следствието - продължително. Ефектът на причината се съди по целокупния резултат. Всяко следствие се обуславя от последици или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен. Степента е израз на действието, действието е израз на силите, силите са израз на причините. Зад причините стои причинителят. Зад причинителя стои мислителят, зад мислителя стои Изворът на всички неща. Изворът - това е Духът, водата - това е материята, причината - това е първият тласък, следствието - това са безбройните тласъци на низходящите следствия - движения." Задачата, която тогава са изпълнявали членовете на кръжока, е чрез индивидуалната работа за себеусъвършенстването си всеки съзнателно да работи и за повдигане на духовното ниво на семейството си, на обществото и на българския народ.
към текста >>

Изворът - това е Духът, водата - това е материята, причината - това е първият тласък, следствието - това са безбройните тласъци на низходящите следствия - движения."
Ефектът на причината се съди по целокупния резултат. Всяко следствие се обуславя от последици или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен. Степента е израз на действието, действието е израз на силите, силите са израз на причините. Зад причините стои причинителят. Зад причинителя стои мислителят, зад мислителя стои Изворът на всички неща. Изворът - това е Духът, водата - това е материята, причината - това е първият тласък, следствието - това са безбройните тласъци на низходящите следствия - движения." Задачата, която тогава са изпълнявали членовете на кръжока, е чрез индивидуалната работа за себеусъвършенстването си всеки съзнателно да работи и за повдигане на духовното ниво на семейството си, на обществото и на българския народ. Учителя лично е дал на всеки един съвет как да се подвизава и какво качество трябва да постигне по пътя на индивидуалната работа. Всеки е получил и наряд, който съдържал библейски стихове за духовно подвизаване. През същата 1909 г. Учителя отново е посетил Бургас, а брат Пеню в писмо до Димитър Добрев пише следното: „Г-н Дънов бе тука около 25 дни време, обучава ни и си замина".
към текста >>

13. 09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ

Сетнина (ост.) - последствие, резултат.
Сеанс (фр.) - 1. спектакъл; 2. определено време, в което се извършва нещо; 3. събиране, заседание. Себили, себят - обсебват, завладяват, присвояват. Сетнина (ост.) - последствие, резултат. Скратявам (диал.) - съкращавам. Слог (рус.) - 1. сричка. 2. стих. Снизхождение (рус.) - отстъпчивост към чужди грешки или недостатъци. Сподобявам (ост.) - удостоявам.
към текста >>

14. №47 /Пеню Киров/

Болестта приех, следствие магнетисване на дяда ми1, който беше зле болен от тази болест.
“. И тъй остана, сам да следя за сетнините в живота. На 28 декемврий се разболях от инфлуенца в гърлото и през нощта, и на другия ден, доста зле бях. Гледа ме д[окто]р около 4-5 дни и след още един ден Бог ме привдигна. Аз и от това урок вземах. Трябва да имам милост по-голяма към болните. Болестта приех, следствие магнетисване на дяда ми1, който беше зле болен от тази болест. След ден време дяда ми стана добре, но разболя се баба ми. На другата сутрин от разболяването получи епилептичен удар2 в левия крак [и] лявата ръка: устата на една страна, очите на друга и езикът схванат. Почнаха се мъки ужасни. Докторът и други още явиха, че на 35% има надежда. Гледам тези мъки лоши [в]се, съжалих я, казвам на ближните да се молят за прощение на греховете .
към текста >>

15. №52 /Пеню Киров/

Тъй разбирам, че той гледа да си уреди своите работи, така че впоследствие, както сам види за добре, тъй ще отива.
При това си [писмо] прилагам и неговото писмо до Илия Добрев35, което Вие да му връчите, или ако го няма, да питате где е и да му го изпратят от павилиончето там, гдето е. Ако в случай, [че] Добрев е там и ти даде парите, можеш да [из]разходваш от тях, за да дойдеш до Бургас. Ако ли пък не, то Д-рът, след като се върне от Сливен, ще ти изпрати пари, за да дойдеш. Д-рът сам заръча да ти пиша това. Аз съзирам едно отклонение в Д-ра по Божията цел. Тъй разбирам, че той гледа да си уреди своите работи, така че впоследствие, както сам види за добре, тъй ще отива. Мелкон е добре, но и той някак, като че се съмнява. С Николай36 се събирахме. По разговора му разбирам, че на църквата им тук е писано от Варна да се пазят от нас, понеже съблазън сме всявали37. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Приятелите тук подир заминаването ми никак не [са] се събирали.
към текста >>

16. №55 /Пеню Киров/

Главно, що не ти писах, беше, че аз по наставление от горе вследствие колективната ни молба оттук и по жребието, което теглих, трябваше да почна да изучавам занятието колосвач на разни мъжки и женски бели дрехи.
гр. Бургас, 18 ноемврий 1901 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. София От много време не Ви писах. Причините сега ще ти изложа вкратце. Главно, що не ти писах, беше, че аз по наставление от горе вследствие колективната ни молба оттук и по жребието, което теглих, трябваше да почна да изучавам занятието колосвач на разни мъжки и женски бели дрехи. Намери се един арменец, който искаше да отиде в Пловдив да работи това занятие, а на мястото си да остави някой. Услових се да ме изучи за месец време, срещу сто лева възнаграждение. Криво-ляво изучих занятието и задлъжнях 200 лева нещо. Той отиде в Пловдив, но пишман стана. Искаше да се върне и аз, за да си взема парите назад, бях склонил, но ми се заповяда отгоре да не приемам да се върне.
към текста >>

17. №65 (Пеню Киров) [отворено писмо]

Арнаудов засега живее със семейството си в Мелконовия дюкян, но отгоре италианците му зле враждуват и вследствие това бе и враждата им.
[до] гр. Сливен Отворените Ви карти от Ямбол и Сливен притежавам. Ний сме добре засега. Преди няколко дни Сатана бе посял една вражда между Арнаудова и Н. Ненов88, но с Волята Божия я потушихме. Арнаудов засега живее със семейството си в Мелконовия дюкян, но отгоре италианците му зле враждуват и вследствие това бе и враждата им. Моята душа не е доволна от стоение, но какво да правя тези тук. Явете ми скоро ли ще почне списанието. Ти имаш и да ми явиш работи. Моля, яви ги, не дръж душите ни все тъй. Ще явя, казваш, а не явяваш.
към текста >>

18. №82 (Петър Дънов)

През1927 г., със заповед на Окръжния управител от 4 януари с.г., х-л „Централ“ и още други два са затворени завинаги „вследствие допущане жени с леко поведение“.
96 Хотел „Централ“ в Пловдив се е намирал на улица „Станционна“ (от„станция“ – гара). Според една обява от 1905 година той „е единственият и луксозно мобелиран хотел в града ни. В него почитаемият пасажер може да живее и фамилиарно, с много евтино възнаграждение. При казания хотел има и съседна европейска гостилница и ресторант. Цени на стаите – извънредно умерени“. През1927 г., със заповед на Окръжния управител от 4 януари с.г., х-л „Централ“ и още други два са затворени завинаги „вследствие допущане жени с леко поведение“. Улица „Станционна“ през 1920година е преименувана на днешната „Иван Вазов“ по случай 70-годишнината на писателя Иван Вазов и 50-годишната му творческа дейност.
към текста >>

19. № 67 (Пеню Киров)

Вчера стана пролом помежду ни следствие усиленото притискане на нашите братя – протестантите.
гр. Бургас, 25 ноемврий 1902 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. Пловдив Писмото Ви от 22-ри того получих днес, разбрах всичко. Ний сега съвсем по-зле сме, отколкото [по] времето, когато ти писах отворената карта. Вчера стана пролом помежду ни следствие усиленото притискане на нашите братя – протестантите. Те, протестантите, (като) се мъчиха с думи и убеждения ту Арнаудова да придумат, ту други някои [зачеркнато], като му казваха, че ще му дадат къща безплатно да живее, ще му помагат в известни случаи, за което ходи при него Тънков с г-жа си и г-жа Пачеджиева. Ходил напоследък и сам Пачеджиев и му казал: „Ти се скиташ в едно море развълнувано; или Вий елате да работите с нас, или ний да дойдем“, и още колко опити. Най-после съставят по измамлив начин събрание в такъв смисъл, че който признава себе си за евангелист или симпатизира на евангелистите, да дойде в г. Тънкови. По такъв начин отиват и наши някои приятели. Там като попели, поповдигнали духовете им с някои и други разкази, станал Пачеджиев и им казал, че който е християнин, да си дигне ръката, и после, който иска Царството Небесно, пак да си дигне ръката.
към текста >>

20. №71 (Пеню Киров)

На 21-ви март се помина една от сестрите ми, [в]следствие на раждане на близнаци, и остави 5 деца, от които вече две са при мене.
Причините са малко и ясни: упрекват ме, че съм искал да ги властвам и че не съм приемал някои техни мнения. Не мога да разбера, властване ли се счита, ако помежду едни съмишленици изявиш някоя необходимост, като да се държи пост, или да пребъдем в молитва и други такива? По таквизи причини аз им казах, за да не бъда спънка на вярата им, [че] ги напускам, но те може и без мене да се събират, и им казах да се молят и постят и каквото Господ изиска от техните сърца, него да направят. Ако е да се събираме и подкрепяме, аз пак съм готов да работя помежду им. Ако ли се изисква от тях да останат свободни, аз нямам нищо против тях, но ще им остана пак един духовен приятел. На 21-ви март се помина една от сестрите ми, [в]следствие на раждане на близнаци, и остави 5 деца, от които вече две са при мене. И едно от малките близнаци, като нямаше кой да го гледа, понеже го оставиха като едно животинче да умре от глад и негледане, решихме с брат си да го изгледаме на наша сметка за наше, като го дадохме на една жена да го гледа. Но понеже аз вече не съм на работа, защото напуснах бр. Велчеви още на 20-ти март по причина на техните груби отношения и онеправдания, за което се отнесох до нашия Небесен Отец, и ми се каза да ги напусна, то по тази причина, моля, попитай, ако се може, да му се отпуска от Божията каса107 месечно по 8 лева. Разбира се, само в такъв случай, когато аз нямам възможност да ги внасям. Това ако се може, отговори ми по-скоро.
към текста >>

21. №74 (Пеню Киров)

Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия.
122 Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907).
към текста >>

22. №108 (Петър Дънов)

Още от дете е с лабилна нервна система, което впоследствие се отразява на службата му като военен.
К. Дънов Адресът ми е: ул „Опълченска" №70. ----------------------------------------- 187 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) е роден в Габрово. След гимназията завършва военно училище в Русия. Още от дете е с лабилна нервна система, което впоследствие се отразява на службата му като военен. Поради тази причина след време сам си подава оставката. През 1904 г. в Търново заедно с жена си Елена се запознават с П. Дънов чрез Мария Казакова. Оттогава те стават едни от най-ревностните му последователи. К.
към текста >>

23. №103 (Пеню Киров)

Отношението на Духа към материята е както причината към следствието.
1909 №103 (Пеню Киров) гр. Бургас, 20 април 1909 г.241 [Обяснения на П. Дънов, записани от П. Киров] Отношението на Духа към материята е както причината към следствието. Причината може да е моментална, а следствието – продължително. Ефектът на причината се съди по целокупния резултат. Всяко следствие се обуславя от последици или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен. Степента е израз на действието, действието е израз на силите, силите са израз на причините. Зад причините стои Причинителят.
към текста >>

Причината може да е моментална, а следствието – продължително.
№103 (Пеню Киров) гр. Бургас, 20 април 1909 г.241 [Обяснения на П. Дънов, записани от П. Киров] Отношението на Духа към материята е както причината към следствието. Причината може да е моментална, а следствието – продължително. Ефектът на причината се съди по целокупния резултат. Всяко следствие се обуславя от последици или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен. Степента е израз на действието, действието е израз на силите, силите са израз на причините. Зад причините стои Причинителят. Зад Причинителя стои Мислителят, зад Мислителя стои Изворът на всички неща.
към текста >>

Всяко следствие се обуславя от последици или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен.
[Обяснения на П. Дънов, записани от П. Киров] Отношението на Духа към материята е както причината към следствието. Причината може да е моментална, а следствието – продължително. Ефектът на причината се съди по целокупния резултат. Всяко следствие се обуславя от последици или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен. Степента е израз на действието, действието е израз на силите, силите са израз на причините. Зад причините стои Причинителят. Зад Причинителя стои Мислителят, зад Мислителя стои Изворът на всички неща. Изворът – това е Духът; водата – това е материята. Причината – това е първият тласък; следствието – това са безбройните тласъци на низходящите следствия-движения.
към текста >>

Причината – това е първият тласък; следствието – това са безбройните тласъци на низходящите следствия-движения.
Всяко следствие се обуславя от последици или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен. Степента е израз на действието, действието е израз на силите, силите са израз на причините. Зад причините стои Причинителят. Зад Причинителя стои Мислителят, зад Мислителя стои Изворът на всички неща. Изворът – това е Духът; водата – това е материята. Причината – това е първият тласък; следствието – това са безбройните тласъци на низходящите следствия-движения. _________________________ Обяснителни бележки: 241 П. Дънов отново е в Бургас за Великденските празници. На събранието той отговаря на повдигнат въпрос за отношението на Духа към материята.
към текста >>

24. Речник на остарели и чужди думи

сетнина (ост.) последствие, резултат.
свише (цсл.) Отгоре, от небесните висини, от Бога. сеанс (фр.) 1. Спектакъл; 2. Определено време, в което се извършва нещо; 3. Събиране, заседание. сетнина (ост.) последствие, резултат. симидчия (ар.-тур.) човек, който прави или продава симиди – малки хлебчета, приготвени от бяло брашно, със специална мая. славословие (ост.) величаене с думи. слог (рус.) 1. Сричка. 2. Стих.
към текста >>

25. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8

„Централ“ и още други два са затворени завинаги „вследствие допущане жени с леко поведение“.
Според една обява от 1905 година той „е единственият и луксозно мобелиран хотел в града ни. В него почитаемият пасажер може да живее и фамилиарно, с много евтино възнаграждение. При казания хотел има и съседна европейска гостилница и ресторант. Цени на стаите – извънредно умерени“. През 1927 г., със заповед на Окръжния управител от 4 януари с.г., х-л „Централ“ и още други два са затворени завинаги „вследствие допущане жени с леко поведение“. Улица „Станционна“ през 1920 година е преименувана на днешната „Иван Вазов“ по случай 70- годишнината на писателя Иван Вазов и 50-годишната му творческа дейност. 97 От последното изречение се разчита само: „Ще пре... и сега…“ 98 Сп. „Виделина“ започва да излиза на 1 декември 1902 г. 99 Това име се появава още само веднъж – в отговора на П.
към текста >>

26. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия.
122 Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907).
към текста >>

27. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15

Още от дете е с лабилна нервна система, което впоследствие се отразява на
Алексиев, който е бил отговорник на книжарницата на Българското евангелско дружество през 1897 г. и по- късно е работил в книжарницата на Д. Голов. 186 Според френологичната наука. 187 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) е роден в Габрово. След гимназията завършва военно училище в Русия. Още от дете е с лабилна нервна система, което впоследствие се отразява на службата му като военен. Поради тази причина след време сам си подава оставката. През 1904 г. в Търново заедно с жена си Елена се запознават с П. Дънов чрез Мария Казакова.
към текста >>

28. ПРЕДГОВОР

Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии.
издава книгата „Наука и възпитание", през 1897 г. - „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм. Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд. За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен фактор. Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух.
към текста >>

Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии.
издава книгата „Наука и възпитание", през 1897 г. - „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм. Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд. За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен фактор. Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух.
към текста >>

29. 91 ПИСМА до Мария Казакова

Малко късно ви отговарям, но това е вследствие по някои непредвидени причини.
Нови пазар, 10. XII. 1900 г Любезна госпожо М. Казакова, Вашето писмо от 1-ий декември приех и четох с внимание всичко, което ми пишете. Малко късно ви отговарям, но това е вследствие по някои непредвидени причини. Надявам се, писмото ми да ви намери в добро и весело разположение на духа. Гдето присъствува Духът, там има свобода. Такова душевно състояние е драгоценно. Бъдете уверени, приятно ми е, като зная, че вие се интересувате в един предмет, който е тъй важен в себе си. Нам принадлежи да се осветлим по-отблизо с бъдещето, което ни очаква Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел.
към текста >>

30. 144 ПИСМО

Види се, вие сте направили пак някоя грешка и вследствие на това се явява това временно безпокойствие.
Мен ако слушате, няма нужда в никаква болница да ходите, нито да се подлагате на електрически операции, понеже може наместо полза да ви се създадат още по-големи неприятности. Вашето здраве ще се подобри само чрез редовно живеене. Вашата болест е душевна. Когато душата ви се пречисти, когато умът ви се освободи от миналото и вие дълбоко съзнаете в себе си, че е най-добре да се живее тъй, както Господ Мъдрий е определил, и да престанете да се безпокоите за отношението на хората, тогава ще добиете онзи вътрешен Мир и душевно спокойствие. Вашата Вяра, вашата Надежда и Любов към Бога и ближните ви ще ви спаси и ще ви избави от това, което ви смущава. Види се, вие сте направили пак някоя грешка и вследствие на това се явява това временно безпокойствие. Вий и двама с госпожата си трябва да живеете добре пред Господа. Не давайте място на дреболии, които създават нещастията. Извличайте поука от всичко. В живота всичко си има своето предназначение. Във всяко зло се крие по едно добро.
към текста >>

31. 209 ПИСМО

Человек по някой път се самозабравя и вследствие на това се натъква на ред мъчнотии, които пък събуждат в него съзнанието да се учи.
1920 г. Обични Е. и К. Получих вашите писма. Всичко в живота може да върви по две направления, или приближаване, или отдалечаване от Господа. Человек по някой път се самозабравя и вследствие на това се натъква на ред мъчнотии, които пък събуждат в него съзнанието да се учи. В беседите от Ш. серия, които ви изпращам, ще намерите ценни показания за много неща. Прилагайте Словото на опит. Всяко честолюбие, всяко тщеславие, всяка потаена гордост била тя каквато и да е, от какъвто род и да е, тя е спънка. Й духовните хора се спъват като мухите в тая паяжина на дявола.
към текста >>

32. 233 ПИСМО

Много събития, случки, постъпки, деяния, стремежи зли и добри, мисли и желания низки и възвишени, са видоизменили неговата първоначална чистота, следствие на което сега се появяват неговите пертурбации.
София, 2. XII. 1909 г. Люб. д-р Дуков, Животът на земята се вижда да е сплетен от много нишки и тъкани, които го правят тъмен и непонятен. Много събития, случки, постъпки, деяния, стремежи зли и добри, мисли и желания низки и възвишени, са видоизменили неговата първоначална чистота, следствие на което сега се появяват неговите пертурбации. Корабът, който се намира всред развълнувания океан, две неща са му потребни: здравото на устройството и умението на капитана да го направлява. Няма ли тия качества, вълните решават въпроса. Вън от това ония в кораба не трябва да малодушевствуват, но да изпълнят своя дълг, както се иска, и да останат верни на своето звание докрай. Във време на тежки изпити и страдания в человешката душа се събуждат най-благородните и възвишени качества и се развиват за нейно добро. Това, което от гледището на земния живот съставлява лишение, за бъдещия това е придобивка.
към текста >>

33. 234 ПИСМО

Щом съзнавате, че настоящето е следствие на миналото и във вас има добро желание да изправите следствието и да възстановите първоначалната хармония, вие сте в пътя, който води към Вечната виделина, гдето царуват радостта и веселието и обичта е закон на разумните същества.
Има възможност за ония, които се подвизават в добрия път на самоусъвършенству-ването, да бъдат обезпокоявани от разните скитающи се микроби. Няма съмнение - тия елементарни същества разбират живота по своему. В техния начинающ мозък не могат да проникнат ония високи вибрации, които дават подтик за истинското знание на живота, на тях трябва да се говори с притчи. За да може человек да разбира пътя на Истината и смисъла на живота, в неговата душа трябва да са развити и съответствующите чувства, чрез които да влезе в съприкосновение с тия области. Извън това всичко ще бъде тъмно и неясно за ум, лишен от тия способности, чрез които да може да долавя по-дълбоките наредби на природата. Щом съзнавате, че настоящето е следствие на миналото и във вас има добро желание да изправите следствието и да възстановите първоначалната хармония, вие сте в пътя, който води към Вечната виделина, гдето царуват радостта и веселието и обичта е закон на разумните същества. Няма съмнение, изпитите в тоя живот се зле отразяват върху някои, временно ги сплитат и забавят в пътя им. Нима онова зрънце, което е заровено в земята, не усеща голяма мъчнотия, докато го отделя от слънчевите лъчи? Несъмнено то чувствува всичките препятствия на пътя си, но желанието да живее, да се развива и расте възбужда и събужда в него всичките негови спящи сили да се бори и победи. Така и душата, която е дошла под влиянието на Божествените лъчи, се стреми към това слънце на живота. Всичките спънки не са в сила да я спънат.
към текста >>

34. 273 ПИСМО

А както изглежда, според пророчествата едни от тях ще се отменят или преобразуват, вследствие на което във вселената (според сътворенията в Битието) ще настъпи голяма катастрофа.
и 1000 години на един ден. Но забележи, че нам е нужно да живеем тъкмо толкова години, колкото да си изработим духовното тяло, само с което ще можем да реализираме надеждата ни в живота: участие в първото възкресение (Откр. 2;6). 3. „Вечността на духовните закони." По този въпрос се знае, че има едни закони за ръководенето на видимата вселена по предопределението на Отца, или тоже известните закони. „Твърд" (Битие 1;7-8). А както изглежда, според пророчествата едни от тях ще се отменят или преобразуват, вследствие на което във вселената (според сътворенията в Битието) ще настъпи голяма катастрофа. Значи всички закони владеят дотогава, докогато е определено, след което може би не престават да съществуват, но се преобразуват в други сили. За последствията от изменението на законите на Твърдта, или тия закони, които управляват засега обикалящата ни вселена, прочети Исайя 34;4. Откр. 6; 14. Исайя 33; 14. Петр. 3;7, 10ДЗ.
към текста >>

35. Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот

И вследствие на това именно тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони, правилното движение и правилата на естествената обмяна на веществата.
Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а този последния, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условия за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно или че във венозното има известен застой. И да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на онези храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони, правилното движение и правилата на естествената обмяна на веществата. Следователно тя му дава болести и страдания, за да събуди в него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало. Вие например никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна. Значи животните в това отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човека. Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират.
към текста >>

36. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

Затворите и всички съвременни институти, създадени да ограничават свободата на известни индивиди, които не следват установени обществени порядки, не само не намаляват злото, а напротив, увеличават го, защото при ограниченията се разрастват известни енергии, които не се оползотворяват, вследствие на което те рушат формите, които ги ограничават.
Новото време ни налага по необходимост да променим своите стари възгледи, да се съобразим с настъпващото ново и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква в настоящето време. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младежът се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите условия, които го чакат; затворническите и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят как да се приспособят към външните условия. Проблемата, следователно, е не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови условия на живота, защото затворите се създават от неуредбата на живота. Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително. Затворите и всички съвременни институти, създадени да ограничават свободата на известни индивиди, които не следват установени обществени порядки, не само не намаляват злото, а напротив, увеличават го, защото при ограниченията се разрастват известни енергии, които не се оползотворяват, вследствие на което те рушат формите, които ги ограничават. С други думи казано: когато течението на една река се подпуши на едно място и не се даде друга насока на това течение с цел да се оползотворява в напояване на градини и други подобни, това подпушване ще ни причини големи пакости, когато бентът се разруши под напора на постоянно увеличаващата се сила от прииждането на водата. Хората остаряват и умират, защото подпушват в себе си известни сили, които остават неоползотворени. Тези сили разрушават формите, които са ги подпушили. Това разрушение на формите ние наричаме смърт. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособяват към новите условия, които природата създава.
към текста >>

Вследствие на това, малцина има в света, които живеят в пълния смисъл на думата.
Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования. Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено и следователно могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонират, за да се постигне общо благо за всички ни. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината. Всеки, който има уши, може да чува музиката, но не всеки разбира красотата, която се крие в тази музика и в словото на един човек, и да схване дълбокия смисъл на живота, който се изразява в музиката и словото. Всеки, който има сърце, може да чувства любовта и обичта, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в себе си за онези души, които са готови да приложат нейната жива сила в живота си. Вследствие на това, малцина има в света, които живеят в пълния смисъл на думата. Едни живеят, но животът им е само страдания; други живеят и вегетират; трети живеят и умират; четвърти живеят и възкръсват. Следователно, когато дойде туй четвъртото състояние в съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдем на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на цялото човечество. А тя вече хлопа на всеки ум, на всяко сърце и на всяка душа. Който може да мисли, да чувствува и да се стреми, ще я разбере и ще я посрещне.
към текста >>

37. Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота

Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ, съдиите се явяват на неговото място.
Религиозните хора ще изяснят туй проявление, като кажат, че някой демон го е обсебил. Медиците ще кажат, че мозъкът на този проповедник е анормален. Простата причина обаче седи в това, че не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал е отровите на млечната и пикочна киселини в организма си и те са разстроили основите на неговото мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни“ хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ, съдиите се явяват на неговото място. Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии. Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления – лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н. – се дължат на неразумното, на тия излишни киселини у човека. И затова умният българин казва: „Много кисел станал“ или „вкиснал се“. Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване.
към текста >>

38. Повече светлина

Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покваряват сърцето му.
Смъртта представлява най-малката възможност за живот. Следователно, като казваме „повече светлина“, ние подразбираме условията, при които можем да изменим сегашния си живот. Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липсата на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вътре тя е малко; условия няма да се прояви вътре в нас при сегашното състояние на човека. Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покваряват сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал. Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме този факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва, трансформира се в тях нощно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на дините и пъпешите: всеки може да направи един малък опит: като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израсне някой път нощно време по една педя, а денем растенето и е много слабо.
към текста >>

39. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

Вследствие на това именно растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание.
Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, докато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми. Но на Земята има и Южен полюс. В него, както и в Северния, съществува еднообразие в органическо отношение, т.е. и в двата тия полюси жизнените сили са почти в застой. Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание. Тогава по аналогия ние изваждаме заключението, че във всеки организъм, в който преобладават влиянията на двата полюса, резултатите ще бъдат същите. Следователно, за да се избягнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е. човешкия разумен екватор. Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният егоизъм, който може да разреши великите проблеми в света, нито обикновените прости човешки разбирания са, които възрастват благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всички някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази. Гигантските предпотопни същества, които неразумно са градили своя организъм, като високи снежни планини, отдавна са изчезнали, а са останали на Земята само скромните, но разумни същества, които са предвиждали бъдещето и са се съобразили със законите на природата, която не обича разточителността и голямата съпротива.
към текста >>

40. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

Николов, претърпяла впоследствие няколко редакции и преиздавания.
от Медисън (Ню Джърси, САЩ) до 1909 г. Варна е главна територия на неговата дейност, с изключение на краткия му престой в Нови Пазар (1899-1900 г.) и на няколкото му пътувания из България. В действителност първият варненски документ на Словото е книгата „Науката и въспитанието. Началата на человеческий живот", публикувана през 1896 г. във Варна в печатницата на К. Николов, претърпяла впоследствие няколко редакции и преиздавания. „Хио-Ели-Мели-Месаил", с което започва втората част на нашата книга, е Слово, записано от Учителя във Варна през 1897 г., публикувано в самостоятелна книга през 1912 г. в печатница „Напредък", Стара Загора, и днес представлява библиографска рядкост. По-нататък хронологично следва Словото „Избаникът Божий и Вождът на Истината", записано на 20 септември 1898 г. и публикувано в „Изгревът" на Бялото братство ", т. II, Житен клас, София, 1995.
към текста >>

41. КОЯ Е РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Валсерпъ Айн

Вследствие на реформата Петровден от 1969 г.
За целта се приема нова календарна система, наречена Изправен юлиански календар. Тя компенсира грешката, натрупана до момента, и приема такава система за отброяване на високосните години, че църковният календар да бъде коректен много векове напред (до 42 680 г.). Системата Изправен юлиански календар е различна от Григорианския, но разискването на същността на тази нова система би изместила центъра на настоящата тема. Затова само ще кажем, че през 1968 г. след 19.XII (нов стил), Никулден, който е 6.XII по Православния църковен календар, следва след 20.XII (нов стил), Игнажден, който вече и за църквата е 20.XII (реформиран църковен календар). Вследствие на реформата Петровден от 1969 г. е отново на 29.VI и ще продължава да е така и занапред. До 1944 г. (включително) в България църковният календар се е ползвал от населението много повече, отколкото в наши дни. Затова, следвайки традицията, рожденият ден на Учителя е възможно да се е празнувал на Петровден, което, приведено към административния календар след 1916 г., е 12.VII, но приведената от миналия век дата 29.VI (стар стил) отговаря на 11.VII (нов стил), което вече не е Петровден. В резюме: Петър К.
към текста >>

Това разминаване между Петровден и съответната му дата от стар стил и привеждането им (на празника и датата) към нов стил е вследствие на това, че календарната реформа е направена в България през нашия век, т.е.
Дънов е роден по Юлиански календар (стар стил) на 29.VI.1864 г., Петровден. Тази дата отговаря на 11.VII.1864 г. от Григориански календар (нов стил). Но Петровден 29.VI (стар стил), който е един църковен празник, в периода 1916 - 1968 г. се е чествал на 12.VII, а след това - отново на 29.VI. Това разминаване между Петровден и съответната му дата от стар стил и привеждането им (на празника и датата) към нов стил е вследствие на това, че календарната реформа е направена в България през нашия век, т.е. след 1900 г. Защото през 1900 г. има натрупан още един ден разлика между стар и нов стил. Оставям на читателя да прецени дали Учителя Петър Дънов е роден на Петровден, следвайки традицията на църковния календар, който в периода 1916 - 1968 г. се е чествал на 12.VII, а след това отново на 29.VI или на 11.VII.1864 г., следвайки системата на актуализиране на календара.
към текста >>

42. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

Леността е следствие на земната душа, която ви завладява.
У вас се заражда мисъл дали сте добри. Всъщност вие сте добри, но сте лениви, имате духовна леност. Не мерите и не знаете как да употребявате добрината. Понякога се по-казвате много работливи, но това е само привидно. Приличате на един човек, който работи само когато господарят му е при него, а щом си замине, почва да работи както си знае той. Леността е следствие на земната душа, която ви завладява. И Господ, като вижда, че хората са много мързеливи, изпраща им страдание, за да напуснат мързела. От леността вие можете да се освободите по следния начин: трябва да се повдигнете духовно, за да можете да влезете в една атмосфера, която ще способства за вашето повдигане. И затова, когато ви дойде една добра мисъл, изпълнете я и не я пренебрегвайте, защото ако я изпълните, тя ще ви помогне, за да се повдигнете. На вас сега трябва да се припомнят старите светувания, защото за много хиляди години сте се скитали, та сте забравили как сте живели в Небето. И затова сега е нужно да ви се напомни.
към текста >>

И ако средата, в която живее един человек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести.
Истината във физическото поле се появява в червената краска - основна краска на Живота, гдето подкача* всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долна в лествицата** на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато Истината слиза отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира человека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия человеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един человек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм. Така когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човека всякога ще боледува. Ако Духът има надмощие върху плътта, человек всякога ще бъде здрав.
към текста >>

Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм.
Червената краска по естество е най-долна в лествицата** на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато Истината слиза отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира человека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия человеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един человек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм. Така когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човека всякога ще боледува. Ако Духът има надмощие върху плътта, человек всякога ще бъде здрав. Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си.
към текста >>

43. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Любовта е следствие на Живота.
Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете. Какво нещо е Любовта? Любовта не е Животът, нито съзнанието. Любовта е следствие на Живота. Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се поражда борба между вас. У вас Любовта не се е още зародила. Всякой, който се опита да лиши други от Божествената му свобода, ще бъде бит.
към текста >>

44. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

И в това се състои съвършенството на Бога - каквото и последствие да има, Той ще го даде.
И после с години и с години така върви. Та затова има дванадесет милиарда години за разположение и неразположение, за вдишки и издиш-ки, прилив и отлив. Това е то Божественият закон. Когато ние сме разположени и неразположени, става една обмяна между нас и Бога и тази именно обмяна е Любовта на Бога. Господ дава на една душа и зло. И в това се състои съвършенството на Бога - каквото и последствие да има, Той ще го даде. Следователно, каквото поискаме от Бога, Той ще ни го даде, Той никога не отказва. Той е Единственият, Който никога не отказва. Думата „няма" у Него не съществува. Затова всичките духове - от най-големите до най-малки-те - пред Него благоговеят. Защото Той е един Дух, Който носи бремето на всичките, всичките същества постоянно искат от Него.
към текста >>

И най-сетне, след обмяната, която става доброволно и следствие на която човек може да стане богат, сам той тогава вижда, че не е печалба богатството.
Па и асъл, материалното богатство е само за добрите хора. Богатството винаги е във връзка с нашата душа, с нашия ум, т.е. ние можем да сме богати с мисли и с материални неща. Често пъти в духовния живот с тия неща става обмяна. Например, вие давате добри мисли, а отгоре ви дават материални улеснения. И най-сетне, след обмяната, която става доброволно и следствие на която човек може да стане богат, сам той тогава вижда, че не е печалба богатството. Обаче, щом го е искал, отгоре дават му. Затова в желанието си, което искате да използвате, гледайте обмяната и залогът да са честни. Съвременното богатство е пратено отгоре. Вижте колко имате ежегодно жито, плодове и пр. (В. Узунов): Какво отношение има за духовното развитие на човека отказването му от всичко в света?
към текста >>

Казакова натякна на Господа с викането и в съдилището в Търново, вследствие на което и съдилището изгоря, но и тя самата отиде.
Но нищо. След четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят. А пък Доктора ще бъде подир две години. Никога не бива да натяквате на Господа, защото този грях е опасен. Всякой друг грях може да направите, но да натяквате на Господа - това е най-големият грях. Казакова натякна на Господа с викането и в съдилището в Търново, вследствие на което и съдилището изгоря, но и тя самата отиде. На въпроси, зададени от неколцина, г-н Дънов отговори: На това Божествено учреждение вие винаги може да разчитате. Разчитайте на него по време на всяка нужда, разчитайте на него за предупреждения, даже при случаи на преминаване от този свят. Разчитайте на него, изобщо, при всякакви фатални случаи. През тази година разчитайте, че когато Небето намери за целесъобразно, ще ви извежда на един вид разходка из астралния мир.
към текста >>

45. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Богородица", с някои житиета на светиите, с книгата „Дишането на йогите", романа „Безсмъртна любов", а в последствие -с някои философски и астрономически произведения като „Лумен", „Свършекът на света" и „Стела".
Същата година се запознах с една девойка, която, според баба Хаджийка, обичаше да ходи на църква; казваше се Радка Маринова. Запознах се и с гражданина Атанас Стефов от Варна - високо интелигентен, запознат с Психическото общество на Александър Кръстников от Бургас. Тази малка групичка всяка вечер провеждаше молитви в дома на баба Хаджийка, и то на колене. За служебно изпълнение употребявахме религиозните песни „Достойно ест", „Тебе ; поем", „Пред Теб припадаме", „Ангел вопияще" и „Великото славословие", четяхме Библията-Новия завет. От литературата си служехме с книгата „Сънят на Св. Богородица", с някои житиета на светиите, с книгата „Дишането на йогите", романа „Безсмъртна любов", а в последствие -с някои философски и астрономически произведения като „Лумен", „Свършекът на света" и „Стела". През 1915 г. вече се бяхме снабдили с доста спиритическа и философска литература. Същата година си набавихме и първата неделна беседа от Учителя - „Ето Човекът". Групата бързо растеше и през 1914 и 1915 г. животът и се обособи като независима братска общност, свободна от която и да е църква.
към текста >>

В последствие, когато Учителя идваше във Варна, отсядаше в неговия кьошк в лозята.
Вегетарианството ми, обаче, по-тече доста трудно в казармата, особено по време на войната, и аз трябваше да устоявам на трудностите. Д-р Иван Жеков, 1944 г. През това време братската група във Варна възприе екскурзиите като свое подвизаване. Често ходехме в местността „Аладжа манастир", която тогава беше непосещавано място и със своите буйни гори и усои притежаваше девствена чистота. През същата година в групата дойде ветеринарният лекар д-р Иван Жеков*, който още от гимназия познавал Учителя. В последствие, когато Учителя идваше във Варна, отсядаше в неговия кьошк в лозята. През 1917 г., по време на войната, Учителя беше интерниран от София във Варна. Отседна на най-горния етаж на тогавашния хотел „Лондон", сред града. Братската група често го посещаваше. Той ни говореше за Новия живот, за Великото, което иде на земята, и за първи път ни изпя песните „Мирът вече иде" и „Стани, стани". През този период в Братството дойдоха братята Арабаджиеви -Христо, Васил и Петър, братята Терзистоеви - Никола, Петър и Ангел, също и Васил Ставрев*.
към текста >>

В последствие се образува и братски оркестър, ръководен също от брат Калудов.
се откриха Окултните школи, а на Събора в Търново се дадоха инструкциите за тях. Школата на Общия окултен клас се провеждаше в четвъртък вечер, а на Младежкия окултен клас - в петък вечер. Още през 1921 г. във Варна се образува и братски хор. Братските песни, дадени от Учителя, бяха хармонизирани от брат Матей Калудов***, който беше професионален капел-майстор. В последствие се образува и братски оркестър, ръководен също от брат Калудов. За първи път на Събора в Търново през 1922 г. варненският хор и оркестър изпълниха братските песни. През същата година братската група направи опит да заживее колективно. Братя и сестри изработваха играчки за деца, продаваха ги на пазара, а спечеленото се употребяваше за общия живот. През годините 1922 и 1923 аз завърших специален технически курс, който ми даде възможност да постъпя на работа в Морското училище като преподавател по практически занятия.
към текста >>

Всяка сутрин в неделя се провеждаше Паневритмия на Ташла-тепе, а впоследствие - на братското лозе.
Аз оформих символичната драма „Девор" и „Тайнственият ключ". Въпреки големите неудобства и тесния салон, приспособихме сцената с разни паравани. Тези, които взеха участие в представленията, бяха Васил Став-рев, Милка Периклиева, Велко Пет-рушев и Надежда Беделева (в „Девор"), Михаил Ангелов, Милка Периклиева, Мара Ставрева и други (в „Тайнственият ключ"). Братята и сестрите играха с голямо вдъхновение. Това беше първата драматургична проява в братствата на България. Всяка сутрин в неделя се провеждаше Паневритмия на Ташла-тепе, а впоследствие - на братското лозе. Музиката се изпълняваше от братята Стоян Георгиев - акордеонист, Ангел Тодоров - цигулар и от други музиканти. Братството честваше празниците, дадени от Учителя: 22 март -първия ден на Пролетта или пролетното равноденствие, 12 юли - рождения ден на Учителя, 22 септември - есенното равноденствие и 27 декември - заминаването на Учителя в отвъдния свят. През 1954 г. Братството се сдоби с нов и по-удобен салон. Мястото беше дадено от сестра Станка Нау-мова и цялото варненско братство взе живо участие в построяването му на улица „Цимерман" 20.
към текста >>

46. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

Леността е следствие на Земната душа, която ви завладява.
Ако сте добри, няма какво да се не разберем. У вас се заражда мисъл дали сте добри. Всъщност вие сте добри, но сте лениви, имате духовна леност – не мерите и не знаете как да употребявате Добрината. Понякога се показвате много работливи, но това е само привидно. Приличате на един човек, който работи само когато господарят му е при него, а щом си замине, почва да работи, както си знае той. Леността е следствие на Земната душа, която ви завладява. И Господ, като вижда, че хората са много мързеливи, изпраща им страдание, за да напуснат мързела. От леността вие можете да се освободите по следния начин: трябва да се повдигнете духовно, за да можете да влезете в една атмосфера, която ще способства за вашето повдигане. И затова, когато ви дойде една добра мисъл, изпълнете я и не я пренебрегвайте, защото ако я изпълните, тя ще ви помогне, за да се повдигнете. На вас сега трябва да се припомнят старите светувания, защото за много хиляди години сте се скитали, та сте забравили как сте живели в Небето. И затова сега е нужно да ви се напомни.
към текста >>

И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести.
Истината във физическото поле се появява в червената краска – основна краска на Живота, гдето подкача всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долна в лествицата на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато Истината слиза Отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира човека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия човеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм. Така, когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човек всякога ще боледува; ако Духът има надмощие върху плътта, човек всякога ще бъде здрав. Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си.
към текста >>

Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм.
Червената краска по естество е най-долна в лествицата на краските, но същевременно тя е най-високата. Когато Истината слиза Отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира човека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия човеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм. Така, когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човек всякога ще боледува; ако Духът има надмощие върху плътта, човек всякога ще бъде здрав. Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си. Защото ако вие разрушавате това, което Господ е създал, другите ще ви разрушат повече.
към текста >>

47. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Любовта е следствие на Живота.
Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете. Какво нещо е Любовта? Любовта не е Животът, нито съзнанието. Любовта е следствие на Живота. Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се поражда борба между вас. У вас Любовта не се е още зародила. Всякой, който се опита да лиши други от Божествената му свобода, ще бъде бит.
към текста >>

48. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

И в това се състои съвършенството на Бога: каквото и последствие да има, Той ще го даде.
Например един час си разположен, а друг час не си разположен. И после – една година си разположен, а друга година си неразположен и така се редуват82. Та затова има дванадесет милиарда години – за разположение и неразположение, за вдишки и издишки, прилив и отлив. Това е то Божественият закон: когато ние сме разположени и неразположени, става една обмяна между нас и Бога и тази именно обмяна е Любовта на Бога. Господ дава на една душа Добро и зло. И в това се състои съвършенството на Бога: каквото и последствие да има, Той ще го даде. Следователно, каквото поискаме от Бога, Той ще ни го даде, Той никога не отказва. Той е Единственият, който никога не отказва, думата няма у Него не съществува83. Затова всичките духове – от най-големите до най-малките – пред Него благоговеят. Защото Той е един Дух, който носи бремето на всичките, всичките същества постоянно искат от Него.
към текста >>

И най- сетне, след обмяната, която става доброволно и вследствие на която човек може да стане богат, сам той тогава вижда, че не е печалба богатството.
И тук нека кажа, че материалните богатства са резултат на доброто духовно състояние. Па и аслъ материалното богатство е само за добрите хора. Богатството винаги е във връзка с нашата душа, с нашия ум, т.е. ние можем да сме богати с мисли и с материални неща. Често пъти в духовния Живот с тия неща става обмяна: например вие давате добри мисли, а Отгоре ви дават материални улеснения. И най- сетне, след обмяната, която става доброволно и вследствие на която човек може да стане богат, сам той тогава вижда, че не е печалба богатството. Обаче, щом го е искал, Отгоре му го дават. Затова в желанието си, което искате да използвате, гледайте обмяната и залогът да са честни. Съвременното богатство е пратено Отгоре. Вижте колко имате ежегодно жито, плодове и прочее. В. Узунов: Какво отношение има за духовното развитие на човека отказването му от всичко в света?
към текста >>

Казакова натякна на Господа с викането й в съдилището в Търново, вследствие на което и съдилището изгоря, но и тя самата отиде.
Но нищо, след четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят. А пък Доктора ще бъде подир две години. Никога не бива да натяквате на Господа, защото този грях е опасен. Всякой друг грях може да направите, но да натяквате на Господа – това е най-големият грях. Казакова натякна на Господа с викането й в съдилището в Търново, вследствие на което и съдилището изгоря, но и тя самата отиде. На въпроси, зададени от неколцина, г-н Дънов отговори: На това Божествено учреждение вие винаги може да разчитате. Разчитайте на него по време на всяка нужда, разчитайте на него за предупреждения, даже при случаи на преминаване от този свят. Разчитайте на него изобщо при всякакви фатални случаи. През тази година разчитайте, че когато Небето намери за целесъобразно, ще ви извежда на един вид разходка из Астралния мир.
към текста >>

Това закъснение бе следствие от спирането на трена на станцията Дъбник 107, гдето чакахме повече от един час, докато дойде от Плевен друга машина, за да потегли влакът.
Преди срещата. Тазгодишната среща беше определена да стане в град Търново от 14 август 1910 г. От София тръгнахме ние с Гина, Димитър Голов, Иван Тачев, Васил Узунов, Михалаки Георгиев и Тодор Стоименов от Бургас, и то на 12 август, четвъртък, с бързия сутрешен влак, който тръгва в 7.30 ч. И понеже на 11 август, сряда, вечерта в София валя изобилен дъжд, то и при нашето заминаване времето беше облачно, клонящо да завали, но не валя. Такова си остана времето до пристигането ни в Търново към 5 ч. Това закъснение бе следствие от спирането на трена на станцията Дъбник 107, гдето чакахме повече от един час, докато дойде от Плевен друга машина, за да потегли влакът. Защото машината, която го взе от Плевенската гара, се развали, пукнали се някои от тръбите и два-три километра от станция Дъбник, докато тренът достигна само по инерция, благодарение на която като по чудо спря пред гарата. И с това се създаде възможност да се депешира в Плевен, отгдето достигна друга машина, та ни потегли. Иначе, ако машината се пукнеше всред пътя, кой знае колко щяхме да чакаме. Казваха, че машината, която дойде от Плевен да замени развалената, била същата, с която тръгнахме от София, но която била заменена в Плевен с развалената. На 12 август, петък, откъм 10 ч.
към текста >>

49. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Вследствие на тия спънки и недоразумения нашите приятели Отгоре закъсняха да се явят днес.
Лично аз нямам нужда от пари, защото и така си достатъчно имам. Това е забележка на Духа, който ви желае доброто и иска да се не поддавате на духовете, които не ви мислят доброто. Законът е такъв, че за погрешките, които правите, на вас ако удрят по една, на мен стоварват по три плесници. Желание има в някои духове да изядат всичките благословения, които тук се дават за вас, а вие да си отидете с празни ръце и празни торби. Има дух, който всяка година е много и много крал, но тази година не искам да му дадем да краде. Вследствие на тия спънки и недоразумения нашите приятели Отгоре закъсняха да се явят днес. А с тях щяха да се явят и д-р Миркович, и Мария Казакова, но закъсняха. Сега ще почакаме. Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата„изпълнение". Срещу всяка дума се постави номер поред. Така срещу думата „Господ", написана най-напред от П.
към текста >>

Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия качества зависи какво ще е последствието или работата, която вършите.
В старо време изобщо всичките Учители са постъпвали така, като първом са проучвали характера на хората и тогава са работили между тях. Човек в своето съществуване, в разнообразните бития е проявил и проявява разни сили. Така вие имате съвременните взривни вещества, с които често пъти, за да можете да работите, трябва да ги подчините на други вещества. Вземете например един лекар, който, за да може да работи върху известна болест, внася антидоти за реакция. В Духовния свят е същото - вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действащи благотворно. Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия качества зависи какво ще е последствието или работата, която вършите. Например нитроглицеринът,съединенспамук132, образувадинамит и прочее. Веднъж аз попитах един химик какво струва една сол, когато се обезсоли, а той отговори, че трябва да се хвърли. „Но ако искате да се поправи, добави химикът, трябва основа или киселина." Така е и с човека. Като се обезсоли, ще се подложи на страдания и мъчнотии, които не са нищо друго, освен един процес за възобновление, необходимо за спазването на неговите чувства, и така ще се възстанови това, което е изгубил. Прочее, когато дойдат върху вас страдания, трябва да се питате какво Господ иска да възстанови у вас.
към текста >>

А вие не сте достатъчно чисти и вследствие на това имате си и мъчнотии.
Защо да държим дявола, та да страдаме и работим за него? Защо дяволът да се ползва от нашия мед и от нашето благо? Дяволът сега, общо взето, няма власт, но всякой се подчинява на тоя дявол, който е в неговата собствена държава. Всички тия работи са необходими за тия, които искат да се повдигнат. Започнем ли да работим, Небето вече е взискателно. А вие не сте достатъчно чисти и вследствие на това имате си и мъчнотии. Дяволът е много хитър и иска да ви препятства, но когато го изгоните измежду вас и от вас, всичките ви работи ще се оправят. И когато ви говоря аз, в мен не бива да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, който ви говори и иска вашето повдигане. Знайте, че Господ е нашата слава и величие. И ако разберем така Живота, ще ни настане Светлина и Виделина. Когато дойде някое страдание във вас, аз мога да го лекувам, но когато дойде върху мен страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъно.
към текста >>

50. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

И тази е причината, че когато не сме с добро разположение и дойде Господ, който страда вследствие нашето неразположение, страдаме и ние заедно с Него.
Затова трябва да се молите предварително, щото Господ да изпрати Духа Своего, за да подготви хората за Истината, която ще им се предаде чрез нас. После, причината, поради която бият някого, когато слугува, то е неговата неопитност, но отсетне това ще му послужи за добро. И като верен слуга той трябва да постоянства, а не да се замисля и връща назад от дадените му уроци. Как може да дойде Господ при вас? Духът Господен е толкова нежен, щото схваща у нас всичките ни вибрации, мисли и желания. И тази е причината, че когато не сме с добро разположение и дойде Господ, който страда вследствие нашето неразположение, страдаме и ние заедно с Него. И в този случай страданието се чувства даже в по-голям размер. Ето защо, когато дойде Господ, трябва да изчистим сърцата си от всичките лоши желания и тогава само Господ ще се всели у нас, ще проговори у нас. И в нас ще се яви Силата Господня, която не ще бъде друго, освен в наша услуга. И всичко това нещо е проста истина. Никога не бива да се страхувате от греха и никога не се опитвайте да биете дявола - него само Господ може да бие.
към текста >>

Малките животни са причинили напластяването, в което са израснали бурените, които впоследствие са се облагородили в сочните плодове, от които човечеството се толкоз продоволства и наслаждава.
Аз казвам: защото са изгубили свещта си, която трябвало да не изпущат, докато не намерят друга. Друго - някои казват, че в Книгата Господня било казано: „Да сеем с време и без време." Тук трябва да сте внимателни - кога е това „с време и без време"? Седете си вкъщи и не сейте там и тогава, гдето и когато Господ не е орал. Та преди да отидем да работим негде, трябва да внимаваме Господ дали е предшествал пред нас и дали е орал. Как мислите се е образувала материята? Малките животни са причинили напластяването, в което са израснали бурените, които впоследствие са се облагородили в сочните плодове, от които човечеството се толкоз продоволства и наслаждава. Така и тръните и бодилите в човешката душа Бог преобръща в Добро. И така, вие не бива да се спирате в себе си, че в миналото на живота вие сте били грешни. А от тия ваши грехове вие трябва да извлечете поука, като се ползвате в Живота, без ни най-малко да се повръщате назад. Дяволът може да се подчини само когато го държите гладен - не го нахранвайте добре, а му давайте по малко хлебец, както старите българи са хранили мечките си с по малко брашънце. Виждате от картината (сочи Пентаграма, Фиг.
към текста >>

И вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание.
Сега ще ви говоря върху думите: „Истината ще ви направи свободни.184 "Целта на човешкия живот не е само развитието на душата, но и придобиването на Свободата, която е изгубила; следователно Свободата е цел. Ако има нещо, от което сега пъшкате, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за Свобода, всички се стараят да я придобият, даже някои искат придобиването и чрез острото на ножа. При все това обаче всички още не са я придобили, а Христос велегласно казва: „Истината ще ви направи свободни." Свободата е едно качество на душата, което тя търси. Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала, и изгубила нишката. И вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание. И така, за да бъде човек силен, той трябва преди всичко да бъде свободен. Сега, дали Свободата произтича от Силата, или Силата от Свободата? Силата произтича от Свободата и Силата е само едно средство за придобиване на Свободата. Що е Свобода? За да бъде човек свободен, то значи да не прави никакъв грях; да бъде човек свободен, то значи да не допуска в себе си никаква лоша мисъл; да бъде човек свободен, значи да не създава никакви лоши чувства в своята душа; да бъде човек свободен, значи да не допуща в душата си съмнение; да бъде човек свободен, значи да има абсолютна Любов към Бога, който го е родил.
към текста >>

51. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Аз ви дадох Пентаграма миналата година и вследствие на него в някои домове какви не работи станаха.
Прочее, понеже тази година аз искам да работя само заради вас, а заради себе си не искам да работя, то искам да изгладя всичките недоразумения, които съществуват между вас един други и между вас и мен. А вие имате голяма нужда за помощ и само аз познавам каква голяма нужда имате за помощ. У вас има колебания, които тоже трябва да престанат непременно. Знаете ли значението на трите знамена, които тази година са поставени в двора на трапезарията и които всички гледате? Те значат или война със Земята и мир с Небето, или друг път няма. Аз ви дадох Пентаграма миналата година и вследствие на него в някои домове какви не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочее и ще се спъва работата повече. Защото не бива да изпущаме предвид, че в духовния Живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. Да, трябва да се пазите и ако искате да ме опитвате, спрямо мен ходете с разкрити карти.
към текста >>

Но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури - последното обяснява първото.
Христос казва: „Аз затова се родих, за да свидетелствам за Истината." Без Истината не може да се появи никакъв умствен и духовен прогрес и развитие, на които тя е носителка. Тя самата е една сила, но разумна сила. Когато вечерно време някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това значи, че сте му посочили Истината. И тогава значи, че всякой един от нас трябва да носи Истината. Съвременната човешка раса е изпратена да бъде носителка на Истината. Но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури - последното обяснява първото. Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение, та затуй именно Христос е дошъл да им помогне. Тук е тъкмо полезно да знаете, че от двадесет и пет хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на две хиляди и сто години се явява по един Учител, за да помага на човечеството. От сребърния период човечеството е минало в медния период, после иде железният, в който сме сега. Но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта. В това развитие има закони, между които е и законът за растенето и падането.
към текста >>

52. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

И вследствие на това вас ви сполитат неща, които не сте желали, и то защото не сте били в един Божествен път.
В новата химия всичките елементи имат двояки действия - има атоми положителни, има атоми отрицателни. С едно добро разположение можеш да привлечеш, а с лошо - да оттласнеш. Във връзка с този метод за лекуване на проказата аз ще туря и свържа и вчерашния предмет: да туряме ли едного човека отдясно, или отляво, отпред или отзад. Казва се, че когато Господ иска да забрави греховете на човеците, туря ги зад гърба Си. Много често ние неволно се намираме в големи противоречия, които не могат да не смутят сърцето ни и ума ни, та затова и вие сега не сте всички еднакво спокойни. И вследствие на това вас ви сполитат неща, които не сте желали, и то защото не сте били в един Божествен път. А когато сте в Божествения път, вие чувствате спокойствие на сърцето си и ума си, започвате да гледате към хората снизходително, нямате никаква мъст и нещо като че ли ви радва, защото сте в пътя на Виделината. Отклоните ли се, дохождат различни смущения, които са най- добрият признак, че не сте в Божествения път, защото настъпва атмосфера, която ви души и задушава, също като че ли сте в една пещера с въглеродни вещества. Но щом усетите, че ви душат тия вещества, вие започвате да се връщате, също както когато сте в една къща, в която не можете да се молите. В този последния случай аз ви съветвам: продайте тази къща и бягайте. Още - например лекар сте, но не можете да се молите; казвам ви: напуснете тази професия, защото тя е една душна пещера за вас, бягайте от нея, колкото и облаги да дава тя за вас.
към текста >>

Но понеже бе станало недоразумение снощи за часа на днешното събрание, вследствие на което мнозина отсъстваха, то се обяви, че събранието ще се състои от 3 ч.
подир обед започна да се заоблачава, но пак е тихо и топло. По поръка снощи от Учителя днес всички от нас - мъже и жени - по случай празника Св. Богородица ходихме в Православната църква. В 11 ч. се събрахме в салона, гдето като гости присъстваха и неколцина търновски приятели. Но понеже бе станало недоразумение снощи за часа на днешното събрание, вследствие на което мнозина отсъстваха, то се обяви, че събранието ще се състои от 3 ч. подир обед. В 4,25 ч. подир пладне събранието наново се състоя. Всички се събрахме в салона. Четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Господ Бог наш на всичките векове".
към текста >>

Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха лека-полека създаде се сегашният съвременен строй и порядък.
Той иде да спаси хората. А какво нещо е Спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб - да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си. При все туй, главната задача на Христа не беше Спасението. Неговатазадачае многопо-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в Райската градина, да ни научи като как например да се храним. Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха лека-полека създаде се сегашният съвременен строй и порядък. Син Човечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново, и то възкръсва в много и много милиони. И когато Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега, питам ви аз, готови ли сте да слушате тези елини? Но где ще ги намерите, в църквата ли?
към текста >>

312 Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа – става дума за териториите, придобити от България по силата на Лондонския мирен договор (4 май 1913 г.), подписан в края на Балканската война, и впоследствие отнети по силата на Букурещкия мирен договор (28 юли 1913 г.), подписан в края на Междусъюзническата война.
310 Европейска война – става дума за Първата световна война, която избухва на 15 юли 1914 г. (ст. ст.). България се включва на 1 октомври 1915 г. (ст. ст.) на страната на Тройния съюз (Централни сили), съставен от Германия, Австро-Унгария и Османската империя. 311 Отец ви благоволи да ви даде Царство – цитат от Лука 12:32. 312 Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа – става дума за териториите, придобити от България по силата на Лондонския мирен договор (4 май 1913 г.), подписан в края на Балканската война, и впоследствие отнети по силата на Букурещкия мирен договор (28 юли 1913 г.), подписан в края на Междусъюзническата война. Така България губи Вардарска, Южна и Беломорска Македония, Източна Тракия и Южна Добруджа. 313 До четиридесет години – в протокола на П. Гумнеров: 2,5 години – 36-500 години. 314 9 март 1914 г. – датата е в стар стил и по новия стил съответства на 22 март 1914 г.
към текста >>

53. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

В Астралния свят сега има ден, Слънцето е изгряло, вследствие на това те са ви намерили, а известни приятели, които са ви преследвали, те ще ви загубят.
Сега те ви поздравяват пак. Обаждат се: Благодарим! Някои от тях са били наскоро на Земята, но някои от тях от хиляди години не са се прераждали в България. Някои от тях са живели в този народ, българския, но по-голямата част от тях не са идвали. И понеже настава ден, върнали са ви и са ви намерили. В Астралния свят сега има ден, Слънцето е изгряло, вследствие на това те са ви намерили, а известни приятели, които са ви преследвали, те ще ви загубят. Обаждат се: Амин. Тяхната сила ще започне малко да се намалява. Обаждат се: Амин. И туй ще бъде прославление Името Божие тия години. Обаждат се: Амин.
към текста >>

54. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

312 Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа – става дума за териториите, придобити от България по силата на Лондонския мирен договор (4 май 1913 г.), подписан в края на Балканската война, и впоследствие отнети по силата на Букурещкия мирен договор (28 юли 1913 г.), подписан в края на Междусъюзническата война.
310 Европейска война – става дума за Първата световна война, която избухва на 15 юли 1914 г. (ст. ст.). България се включва на 1 октомври 1915 г. (ст. ст.) на страната на Тройния съюз (Централни сили), съставен от Германия, Австро-Унгария и Османската империя. 311 Отец ви благоволи да ви даде Царство – цитат от Лука 12:32. 312 Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа – става дума за териториите, придобити от България по силата на Лондонския мирен договор (4 май 1913 г.), подписан в края на Балканската война, и впоследствие отнети по силата на Букурещкия мирен договор (28 юли 1913 г.), подписан в края на Междусъюзническата война. Така България губи Вардарска, Южна и Беломорска Македония, Източна Тракия и Южна Добруджа. 313 До четиридесет години – в протокола на П.Гумнеров: 2,5 години – 36-500 години. 314 9 март 1914 г. – датата е в стар стил и по новия стил съответства на 22 март 1914 г. 315 Двете изречения на обяснителната бележка липсват в протокола на Д. Голов.
към текста >>

55. Писма до Мария Казакова

Малко късно Ви отговарям, но това е в следствие по някои непредвидени причини.
Нови Пазар, 10.ХII.1900 г. Любезна Госпожо М. Казакова, Вашето писмо от 1-ви Декември приех и четох с внимание всичко, което ми пишете. Малко късно Ви отговарям, но това е в следствие по някои непредвидени причини. Надявам се писмото ми да Ви намери в добро и весело разположение на духа. Гдето присъствува Духът, там има свобода. Такова душевно състояние е драгоценно. Бъдете уверени, приятно ми е като зная, че Вие се интересувате от един предмет, който е тъй важен в себе си. Нам принадлежи да се осветлим по-отблизо с бъдещето, което ни очаква.
към текста >>

56. БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА БРАТ КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ

Костадин още от дете бил с лабилна нервна система, което впоследствие се отразило на службата му като военен и затова след време той сам подал оставка.
Когато се завърнал в Габрово, Елена вече била учителка. Те се познавали от малки- били съседи. Костадин я харесвал от дете и я поискал за жена. По думите на Елена тя не го харесвала много, но под въздействие на настойниците си се омъжила за него. Тъй като нямали деца, през 1920 година си осиновили едно момиченце - Надежда. Костадин още от дете бил с лабилна нервна система, което впоследствие се отразило на службата му като военен и затова след време той сам подал оставка. Починал в София през 1929 г.
към текста >>

57. Френологично изследване на Константин Иларионов

По естество съм много милосърден, скоро се разкайвам вътрешно за погрешките си и съм готов комуто и да било да услужа, вследствие на което пари не задържам за дълго време и не ще забогатея; затова парите ми друг трябва да ги държи, ако искам да вържа две на място.
1. Телосложението ми е здраво, дихателната система — развита, темпераментът ми е нервно-сангвиничен, преобладаващо влияние имат нервната система и кръвоносните съдове. 2. По естество съм крайно чувствителен — чувствителност, която произтича от силно развитите ми лични чувства; по естество мъчно понасям обиди, по натура съм многочестолюбив, от малки неща мога да се докачам и да се огорчавам вътрешно. Домашните ми чувства са средно развити. От обществените ми чувства най-много са развити дружелюбието и съобщителността. Имам силно развита съвест и религиозно чувство. По естество съм много милосърден, скоро се разкайвам вътрешно за погрешките си и съм готов комуто и да било да услужа, вследствие на което пари не задържам за дълго време и не ще забогатея; затова парите ми друг трябва да ги държи, ако искам да вържа две на място. 3. По ум съм човек силно проницателен, много наблюдавам и много забелязвам. На нещата гледам критически, т.е. едно и също нещо в умствено отношение обичам да го проверявам няколко пъти. В характера ми се забелязва един вид небрежност и разсеяност на вниманието по някой път.По склонност на ума съм с философско разположение, обичам да търся причините на нещата и да обкритикувам. 4. По характер съм крайно настойчив, веднъж като започна една работа, обичам да я завърша, макар да се продължи 10 год.
към текста >>

Дясната ми страна на мозъка е по-силно развита от лявата, вследствие на което повече кръв се отправя към нея, на което се дължи чрезмерната чувствена възбудителност.
едно и също нещо в умствено отношение обичам да го проверявам няколко пъти. В характера ми се забелязва един вид небрежност и разсеяност на вниманието по някой път.По склонност на ума съм с философско разположение, обичам да търся причините на нещата и да обкритикувам. 4. По характер съм крайно настойчив, веднъж като започна една работа, обичам да я завърша, макар да се продължи 10 год. По естество съм човек честен и справедлив; да ми се откаже на едно мое желание, много лесно мога да се възмутя. В живота си съм повече идеалист, което се дължи на силно развитите ми морални чувства. Дясната ми страна на мозъка е по-силно развита от лявата, вследствие на което повече кръв се отправя към нея, на което се дължи чрезмерната чувствена възбудителност. Физическата работа ще ми подейства доста благотворно. Необходимо е умствено занятие, систематично и писмено излагане на мислите, да се занимавам повече с книги от обществен и религиозен характер. Много съм откровен, праволинеен и смел, за последствията не мисля. Аз съм със силна воля, силни чувства, силно развити морални чувства, които постоянно се намират в борба и винаги моралните вземат връх (превес). Аз ще обичам всички, било домашни или приятели, ако се отнасят ласкаво с мене, да не са сериозни или много начумерени.
към текста >>

Огорчавам се лесно, гневът ми се възбужда лесно, но моралните ми чувства налагат винаги едно ограничение и вследствие скоро ми минава.
Физическата работа ще ми подейства доста благотворно. Необходимо е умствено занятие, систематично и писмено излагане на мислите, да се занимавам повече с книги от обществен и религиозен характер. Много съм откровен, праволинеен и смел, за последствията не мисля. Аз съм със силна воля, силни чувства, силно развити морални чувства, които постоянно се намират в борба и винаги моралните вземат връх (превес). Аз ще обичам всички, било домашни или приятели, ако се отнасят ласкаво с мене, да не са сериозни или много начумерени. Огорчавам се лесно, гневът ми се възбужда лесно, но моралните ми чувства налагат винаги едно ограничение и вследствие скоро ми минава. Отмъстителност нямам, но който ме докача, докато не се извини, мъчно мога да се примиря с него. Доста съм предвидлив, но не мога да приложа предвидливостта си практически в живота. Към 55-годишната си възраст ще издържа една криза. Капитан К. Иларионов
към текста >>

58. Писма до семейство Иларионови - 1905

Види се, Вий сте направили пак някоя грешка и вследствие на това се явява това временно неспокойствие.
Мен ако слушате, няма нужда в никаква болница да ходите, нито да се подлагате на електрически операции, понеже може наместо полза да Ви се създадат още по-големи неприятности. Вашето здраве ще се подобри само чрез редовно живеене. Вашата болест е душевна. Когато душата Ви се пречисти, когато умът Ви се освободи от миналото и Вие дълбоко съзнаете в себе си, че е най-добре да се живее тъй, както Господ мъдрий е определил, и да престанете да се безпокоите за отношението на хората, тогава ще добиете онзи вътрешен мир и душевно спокойствие. Вашата вяра, Вашата надежда и любов към ближните Ви ще Ви спаси и ще Ви избави от това, което Ви смущава. Види се, Вий сте направили пак някоя грешка и вследствие на това се явява това временно неспокойствие. Вий и двама с госпожата си трябва да живеете добре пред Господа. Не давайте място на дреболии, които създават нещастията. Извличайте поука от всичко. В живота всичко си има своето предназначение. Във всяко зло се крие по едно добро.
към текста >>

59. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Вследствие на тия спънки и недоразумения нашите приятели от Горе закъсняха да се явят днес, а с тях щяха да се яват и д-р Миркович, и Мария Казакова, но закъсняха.
Лично аз нямам нужда от пари, защото и така си достатъчно имам. Това е забележка на Духа, Който ви желае доброто и иска да се не поддавате на духовете, които ви не мислят доброто. Законът е такъв, че за погрешките, които правите, на вас, ако удрят по една, на мен стоварват по три плесници. Желание има в някои духове да изядат всичките благословения, които тук се дават за вас, а вие да си отидете с празни ръце и празни торби. Има дух, който всяка година е много и много крал, но тази година не искам да му дадем да краде. Вследствие на тия спънки и недоразумения нашите приятели от Горе закъсняха да се явят днес, а с тях щяха да се яват и д-р Миркович, и Мария Казакова, но закъсняха. Сега де почакаме. Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата „изпълнение“. Срещу всяка дума се постави номер по ред. Така срещу думата „Господ“, написана най-напред от Пеню Киров, се постави цифрата 1. (Редът, по който се написаха думите, вървя от дясно наляво, гледано от мястото на г-н Дънов).
към текста >>

60. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия качества зависи какво ще е последствието или работата, която вършите.
В старо време, изобщо, всичките учители са постъпвали така, като първом са проучвали характера на хората и тогава са работили между тях. Човек в своето съществуване, в разнообразните бития е проявил и проявява разни сили. Така вие имате съвременните взривни вещества, с които често пъти, за да можете да работите, трябва да ги подчините на други вещества. Вземете, например, един лекар, който за да може да работи върху известна болест, внася антидоти8 за реакция. В духовния свят е същото — вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действуващи благотворно. Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия качества зависи какво ще е последствието или работата, която вършите. Например, глицеринът9, съединен с памук, образува динамит и пр. Веднъж аз попитах един химик какво струва една сол, когато се обезсоли, а той отговори, че трябва да се хвърли. „Но ако искате да :е поправи, добави химикът, трябва основа или киселина „ Така е и с човека. Като се обезсоли, ще се подложи на страдания и мъчнотии, които не са нищо друго, освен един процес за възобновление, необходимо за спазването на неговите чувства, и така ще се възстанови това, което е изгубил. Прочее, когато дойдат върху вас страдания, трябва да се питате какво Господ иска да възстанови у вас.
към текста >>

А вие не сте достатъчно чисти и вследствие на това имате си и мъчнотии.
Защо да държим дявола, та да страдаме и работим за него? Защо дяволът да се ползува от нашия мед и от нашето благо? Дяволът сега, общо взето, няма власт, но всякой се подчинява на тоя дявол, който е в неговата собствена държава. Всички тия работи са необходими за тия, които искат да се подигнат. Започнем ли да работим, небето вече е взискателно. А вие не сте достатъчно чисти и вследствие на това имате си и мъчнотии. Дяволът е много хитър и иска да ви препятствува, но когато го изгоните измежду вас и от вас, всичките ви работи ще се оправят. И когато ви говоря аз, в мен не бива да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, Който ви говори и иска вашето подигане. Знайте, че Господ е нашата слава и величие. И ако разберем така живота, ще ни настане светлина и виделина. Когато дойде някое страдание във вас, аз мога да го лекувам, но когато дойде върху мен страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъно, защото „на когото е много дадено, много се и иска“, а на вас щом като по-малко е дадено, по-малко ще се иска.
към текста >>

61. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

И тази е причината, че, когато не сме с добро разположение и дойде Господ, Който страда вследствие нашето неразположение, страдаме и ние заедно с Него.
Затова трябва да се молите предварително, щото Господ да изпрати Духа Своего, за да подготви хората за истината, която ще им се предаде чрез нас. После, причината, поради която бият някого, когато слугува, то е неговата неопитност, но отсетне това ще му послужи за добро. И като верен слуга той трябва да постоянствува, а не да се замисля и връща назад от дадените му уроци. Как може да дойде Господ при вас? Духът Господен е толкова нежен, щото схваща у нас всичките ни вибрации, мисли и желания. И тази е причината, че, когато не сме с добро разположение и дойде Господ, Който страда вследствие нашето неразположение, страдаме и ние заедно с Него. И в този случай страданието се чувствува даже в по-голям размер. Ето защо, когато дойде Господ, трябва да изчистим сърцата си от всичките лоши желания и тогава само Господ ще се всели у нас, ще проговори у нас и в нас ще се яви сила Господня, която не ще бъде друго, освен в наша услуга. И всичко това нещо е проста истина. Никога не бива да се страхувате от греха и никога не се опитвайте да биете дявола. Него само Господ може да бие.
към текста >>

Малките животни са причинили напластяването, в което са израснали бурените, които са се впоследствие облагородили в сочните плодове, от които човечеството се толкоз продоволствува и наслаждава.
Тук трябва да сте внимателни. Кога е това „с време и без време“? Седете си вкъщи и не сейте там и тогава, гдето и когато Господ не е орал. Та, преди да отидем да работим негде, трябва да внимаваме Господ дали е предшествувал пред нас и дали е орал. Как мислите се е образувала материята? Малките животни са причинили напластяването, в което са израснали бурените, които са се впоследствие облагородили в сочните плодове, от които човечеството се толкоз продоволствува и наслаждава. Така и тръните и бодилите в човешката душа Бог може да преобръща в добро. И така, вие не бива да се спирате в себе си, че в миналото на живота вие сте били грешни. А от тия ваши грехове вие трябва да извлечете поука, като се ползувате в живота, без ни най-малко да се повръщате назад. Дяволът може да се подчини само когато го държите гладен — не го нахранвайте добре, а му давайте по малко хлебец, както старите българи са хранили мечките си с по малко брашанце. Виждате от картината (сочи Пентаграма), че главата на дявола мистически е вътре в нас.
към текста >>

62. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание.
Целта на човешкия живот не е само развитието на душата, но и придобиването на свободата, която е изгубила; следователно, свободата е цел. Ако има нещо, от което сега пъшкате, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за свобода, всички се стараят да я придобият, даже някои искат придобиването й чрез острото на ножа. При все това, обаче, всички още не са я придобили, а Христос велигласно казва: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата е едно качество на душата, което тя търси. Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание. И така, за да бъде човек сила, той трябва преди всичко да бъде свободен. Сега, дали свободата произтича от силата или силата от свободата? Силата произтича от свободата и силата е само едно средство за придобиване на свободата. Що е свобода? За да бъде человек свободен, то значи да не прави никакъв грях.
към текста >>

63. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Съвременната човешка раса е изпратена да бъде носителка на Истината, но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури — последното обяснява първото.
Христос казва: „Аз затова се родих, за да свидетелствувам за Истината“. Без истината не може да се появи никакъв умствен и духовен прогрес и развитие, на които тя е носителка. Тя самата е една сила, но разумна сила. Когато вечерно време някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това значи, че сте му посочили истината. И тогава значи, че всякой един от нас трябва да носи истината. Съвременната човешка раса е изпратена да бъде носителка на Истината, но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури — последното обяснява първото. Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение, та затуй, именно, Христос е дошъл да им помогне. Тук е тъкмо полезно да знаете, че от 25 хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на 2100 години се явява по един Учител, за да помага на человечеството. От сребърния период човечеството е минало в медния период, после иде железният, в който сме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта. В това развитие има закони, между които е и законът за растенето и падането. Например, скарват се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината на това е, че те са съгрешили и с това се отдалечават.
към текста >>

64. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

И вследствие на това, вас ви сполитат неща, които не сте желали и то, защото не сте били в един Божествен път.
В новата химия всичките елементи имат двояки действия – има атоми положителни, има атоми отрицателни. С едно добро разположение можеш да привлечеш, а с лошо – да оттласнеш. Във връзка с този метод за лекуване на проказата, аз ще туря и свържа и вчерашния предмет: да туряме ли едного човека отдясно или отляво, отпред или отзад. Казва се, че когато Господ иска да забрави греховете на човеците, туря ги зад гърба Си. Много често ние неволно се намираме в големи противоречия, които не могат да не смутят сърцето ни и ума ни, та затова и вие сега не сте всички еднакво спокойни. И вследствие на това, вас ви сполитат неща, които не сте желали и то, защото не сте били в един Божествен път. А когато сте в Божествения път, вие чувствате спокойствие на сърцето си и ума си, започвате да гледате към хората снизходително, нямате никаква мъст и нещо като че ли ви радва, защото сте в пътя на Виделината. Отклоните ли се, дохождат различни смущения, които са най-добрият признак, че не сте в Божествения път, защото настъпва атмосфера, която ви души и задушава, също като че ли сте в една пещера с въглеродни вещества. Но щом усетите, че ви душат тия вещества, вие започвате да се връщате, също както когато сте в една къща, в която не можете да се молите. В този, последния случай, аз ви съветвам: продайте тази къща и бягайте. Още: например, лекар сте, но не можете да се молите; казвам ви: напуснете тази професия, защото тя е една душна пещера за вас, бягайте от нея, колкото и облаги да дава тя за вас.
към текста >>

65. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Но понеже бе станало недоразумение снощи за часа на днешното събрание, вследствие на което мнозина отсъстваха, то се обяви, че събранието ще се състои от 3 часа подир обед.
Сутринта слънцето се появи из ясно и пое пътя си. Целия ден грея добре, бе топло и тихо, без вятър. Към 4 часа подир обед започна да се заоблачава, но пак е тихо и топло. По поръка снощи от Учителя, днес всички от нас – мъже и жени – по случай празника Св.Богородица, ходихме в Православната църква. В 11 часа се събрахме в салона, гдето като гости присъстваха и неколцина търновски приятели. Но понеже бе станало недоразумение снощи за часа на днешното събрание, вследствие на което мнозина отсъстваха, то се обяви, че събранието ще се състои от 3 часа подир обед. В 4 часа и 25 минути подир пладне събранието наново се състоя. Всички се събрахме в салона. Четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всите векове". Учителя прочете 12 глава на Евангелието от Йоана и каза: Ще ви говоря върху 20-ти стих: „И между тези, които възлязваха да се поклонят в праэзика, имаше и някои Елини".
към текста >>

Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха, лека-полека, създаде се сегашният съвременен строй и порядък.
Той иде да спаси хората. А какво нещо е спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб; да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си. При все туй, главната задача на Христа не беше спасението. Неговата задача е много по-голяма, эащото Той иска наново да ни въведе в райската градина, да ни научи като как, например, да се храним. Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха, лека-полека, създаде се сегашният съвременен строй и порядък. Син Человечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот, с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново и то въэкръсва в много и много милиони. И когаго Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега, питам ви аз – готови ли сте да слушате тези елини? Но где ще ги намерите?
към текста >>

66. 1915_1 Спомени* на Иван Данаилов

Впоследствие бива убит.
В края на войната цар Фердинанд абдикира. Владиката Йосиф почива внезапно през 1917 г. Ген.Радойков е убит при атентата в църквата „Св. Неделя" в София през 1925 г. Капитан Харлаков е разкарван по гарите в желязна клетка като убиец на Стамболийски. Впоследствие бива убит. Политически събития. На 6 септември 1915 г. между България и Германия се сключва съюзен договор, към който е имало тайна спогодба. На 14 октомври България обявява война на Сърбия. За трети път в разстояние на три години българският войник е призван да води война за национално обединение.
към текста >>

67. 1915_2 СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ

Когато занасят думите му на Учителя и неговата грозна постъпка, Той казва простичко и ясно: „Този задник скоро ще бъде изпроводен вън от България и никога няма да стъпи вече тук." И това се сбъдна впоследствие.
Учителя казва: „България да не влиза във войната. Трябва да пази строг неутралитет. За цената на своя неутралитет тя ще получи всички земи на Санстефанска България". Отново чрез сестра Мария Стоянова и чрез мъжа й – личния адютант на Фердинанд – занасят съвета на Учителя. Фердинанд чува съобщението, после вдига и свива десния крак, обръща си задника към този, който му донася новината, плясва се с ръка отзад и казва: „Това може да се говори само на моя задник." Така той приема съвета на Учителя. Когато занасят думите му на Учителя и неговата грозна постъпка, Той казва простичко и ясно: „Този задник скоро ще бъде изпроводен вън от България и никога няма да стъпи вече тук." И това се сбъдна впоследствие. Ние бяхме свидетели.
към текста >>

68. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

В астралния свят сега има ден, слънцето е изгряло, вследствие на това те са ви намерили, а известни приятели, които са ви преследвали, те ще ви загубят.
И тия ваши приятели са работници с Христа и имат всички добри желания за вас. Сега те ви поздравляват пак. (Обаждат се: Благодарим!) Някои от тях са били наскоро на земята, но някои от тях от хиляди години не са се прераждали в България. Някои от тях са живели в този народ, българския, но по-голямата част от тях не са идвали. И понеже настава ден, зърнали са ви и са ви намерили. В астралния свят сега има ден, слънцето е изгряло, вследствие на това те са ви намерили, а известни приятели, които са ви преследвали, те ще ви загубят. (Обаждат се: Амин.)Тяхната сила ще започне малко да се намалява.(Обаждат се: Амин.) И туй ще бъде прославление Името Божие тия години (Обаждат се: Амин.) И чрез тях Господ ще се прослави. През цялата година ще ви говори Господ. Да не мислите, че всичко ви казах; казах само началото на първата буква. Ако през цялата година ви разкрия три-четири букви, то ще бъде много казано върху този въпрос. Аз пък лично ви поздравлявам и желая да бъдете всички радостни!
към текста >>

69. 1919_8 Спомени на Надежда Иларионова

В това време детето се търкулнало по стълбите от втория етаж; паднало в харанията, вследствие на което умряло.
Къщата им беше „близнак" – направена за двамата братя. Венета и Иван Дивитакови живееха на втория етаж. Венета беше една от най-представителните жени в града. Тъй като нямаха деца, тя решила да вземе едно от децата на малкия си брат. Един ден, слугинята приготвила вряла вода за пране в една харания и я сложила долу, до стълбището. В това време детето се търкулнало по стълбите от втория етаж; паднало в харанията, вследствие на което умряло. Венета получила психично разстройство. Мъжът й я завел на бани в Бавария (Германия), но не почувствала никакъв ефект. Върнали се тук и по препоръка на А. Бойнов я завели при Учителя. Той я излекувал.
към текста >>

70. 1920_2 Спомени на Борис Николов

С него съм живял няколко години в една стая, но впоследствие.
Тъй се заговорихме с него. Навлязохме в света на идеите. Оказа се, че ние заедно, ако и непознати, сме имали едни и същи мисли и схващания. Някакво далечно родство трябваше да е имало между нас. Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по философия. С него съм живял няколко години в една стая, но впоследствие. А сега той ме въведе в лозето при белите хора, запознах с други младежи, все приятни, весели и хубави хора. Така че той ме въведе в лозето, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора. Трябваше един от присъстващите да те въведе в лозето. Кузман ме вреди и ме пуснаха. Като влезнах вътре, дойдоха още младежи — около 15 човека.
към текста >>

71. 1920_7 Писма до семейство Иларионови

Човек по някой път се самозабравя и вследствие на това се натъква на ред мъчнотии, които пък събуждат в него съзнанието да се учи.
ПИСМО ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ София, 25.03.1920 г. Обична Еленке и Костадине, Получих вашите писма. Всичко в живота може да се върви по две направления - или приближаване, или отдалечаване от Господа. Човек по някой път се самозабравя и вследствие на това се натъква на ред мъчнотии, които пък събуждат в него съзнанието да се учи. В беседите от III серия, Които ви изпращам, ще намерите ценни показания за много неща. Прилагайте Словото на опит. Всяко честолюбие, всяко тщестлавие, всяка спотаена гордост, била тя каквато и да е, от какъвто род и да е, тя е спънка. И духовните хора се спъват като мухите в тая паяжина на дявола. На земята засега ще имате тия спънки.
към текста >>

72. 1922_12 Интервюта, дадени на събора, от Учителя

– Твърдят, че много ваши последователки са занемарили домакинствата си и че тия домакинства, вследствие на занемаряването им, са в разложение.
– Как гледате на брака, г. Д.? – И бракът, както и всичко днес, е сложен на фалшиви основи. Съвременното семейство е фалш. То е съединение на два пола и само толкова. Ние се стремим да създадем по-друго семейство, при което няма да имаме съединение на два пола, а хармония, сближение на две души, на две същества. – Твърдят, че много ваши последователки са занемарили домакинствата си и че тия домакинства, вследствие на занемаряването им, са в разложение. – Ние никога не сме проповядвали нищо лошо. – Посочете един нагледен пример. – Човек е годен за онова, за което е създаден – отговори Дънов. – Вие може да сте добър журналист, ако сте били създадени за журналист; но това не значи, че бихте били добър лекар, ако се отдадехте на медицината. Не всяка жена е създадена, за да ръководи домакинство.
към текста >>

В Русия, вследствие на анархизма в умовете, дойде глад за народа.
– За комуната? – Ние с комунистите се разбираме. С тях се различаваме само по методите. Те искат да доведат това братство и равенство чрез насилие. Нашето учение е за Любовта, за естествената еволюция. В Русия, вследствие на анархизма в умовете, дойде глад за народа. Русите, които не приеха учението на Толстой, почнаха да се самоизтребват. За комуната ние не говорим много, ние само я прилагаме. * От книгата "Где е Истината", Ив.Радославов(София,1922) **Себастиян Кнайп(1821-1897) - Баварски свещеник и лечител, автор на оригинален водолечебен метод(бел.ред.)
към текста >>

73. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на Братството.
Павлина Даскалова разказва: Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията. Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата. Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма. Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона. В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на Братството. Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в стаята на Учителя и никога повече не е била изнасяна. Сестра Иларионова беше много сърдита, че брат Стамат е дал ключа на полицията, без да й е поискано мнението и разрешението. А до 1946 г. тя е ръководител на търновското Братство и брат Стамат е можело да се оправдае, че не държи ключовете. Като дете съм играла във вилата, в която са ставали съборите.
към текста >>

74. 1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него

В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати.
[Пентаграмата] се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си. Тогава всеки от възрастните приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета. Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях. Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях. При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Щом Пентаграмата представя символика един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде на Братството.
към текста >>

Аз дадох Пентаграмата тая година [1911] и вследствие на него в някои домове какви ли не работи станаха.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ (Още 1912 г. Учителя отбелязва за дадените 1911 г. Пентаграми): Забележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовеност. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие не изпълнявате волята Божия, което е записано в него, заемате негативно положение. (3,241) Аз дадох Пентаграмата тая година [1911] и вследствие на него в някои домове какви ли не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. (З, 230) Без знание не може да се работи с Пентаграма.
към текста >>

75. 1925_13 Мисли за съдбата-кармата

Момчето Стефан пада от високо, получава увреда на мозъка, усложнена с епилепсия и впоследствие деградира.
Жена му, без пенсия, живееше на квартира. Синът му, след като го изключиха от университета и след като премина през големи страдания, емигрира и сега е в Германия. На дъщеря му не дадоха възможност да следва висше образование и беше работничка в месокомбината. Тя се омъжи, имаше две деца и не можеше да се грижи за майка си, която почина в старчески дом в едно горнооряховско село. Другият кмет от тричленката, Стефан Куманов, е осиновил син на име Тодор, на който му се раждат две деца, момче и момиче. Момчето Стефан пада от високо, получава увреда на мозъка, усложнена с епилепсия и впоследствие деградира. Владиката Филип дълги години се е топял, пред очите на пасомите си, от незнайна болест и три години преди да почине си е подал оставката. Нямам възможност да проследя съдбата на ген. Даскалов и другите виновници за отстраняване на Белите братя от Търново, но съм сигурна, че всички, които са отишли против плана на Бога, са си платили. Напоследък мисля, каква пакост на отделната личност прави невежеството. А духовната бедност на един народ?
към текста >>

76. 1926_1 От 1926 година до наши дни

Но в последствие ги отхвърли, защото човек няма нужда от тази забавачница - религията, която заминава в архивите на човечеството.
IV, София, 1995, стр.78) Ще се запомнят с проявената голяма религиозност от старите приятели, или както по-късно д-р Методи Константинов ще обобщи: „Аз много малко се занимавах с дейността на старите братя, които бяха под знака на една религиозност, която се изразяваше по съборите. Това е един етап, който Учителя го минаваше с голяма осторожност. Той не искаше в Школата да се допуска елемент от старите култури. Трябваше там, в Търново, да се изрази този въпрос чрез лемурийската и атлантската раса. Те бяха с едни пасторски и проповеднически наклонности, които Учителя отначало толерираше. Но в последствие ги отхвърли, защото човек няма нужда от тази забавачница - религията, която заминава в архивите на човечеството. Идва духовната вълна на Новото Учение." („Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр. 458-459) Учителя споменава този търновски етап така: „Години наред приятелите изживяваха своето пробуждане. Едни усещаха развитието на делото, а други се примиряваха с несгодите. В тези години не можеше да се говори за устройствен подем [за място като „Изгрева"].
към текста >>

77. 1926_6 Спомени на Павлина Даскалова

Впоследствие ги пренесох на моя таван и сложих два кубика нарязани дърва отгоре.
Колежката й Андони Маринова пък ги беше зазидала под стълбището и когато събаряли къщата, за да строят детска градина, ги намерили там. Сестра Христина заръчала на сина си Борис да ми предаде книгите след смъртта й. Иван Преснаков от Ново село и Иван Попов също ми дадоха книгите си. У сестра Йовка останаха книгите на семейство Иларионови, сестра Христина Александрова, Зорица Попова и др. Книгите, които бяха у мен, ги сложих в куфари и ги скрих в село Беляковец. Впоследствие ги пренесох на моя таван и сложих два кубика нарязани дърва отгоре. След 10 ноември 1989 г. веднага подвързах книгите, направих библиотечни шкафове и така се създаде Окръжна библиотека на Бялото Братство. Част от литературата на гр. В.Търново подарих на Окръжната библиотека на Братството в Разград, с ръководител Ясен Даскалов. Там се основа нова група през 1987 г.
към текста >>

Впоследствие завърших задочно музикална педагогика в гр. Русе.
Да се върнем към годините след 9 септември 1944 г. С всяка измината година трудностите на Братството ставаха все по-големи. През 1959 г. ме назначиха музикален ръководител на всички детски градини, поради липса на по-подходяща колежка. Аз имах хубав глас и пеех в Оперетата, свирех и на акордеон. Впоследствие завърших задочно музикална педагогика в гр. Русе. На новата служба работех по четири часа на ден и имах много свободно време на разположение. Брат Стамат Тодоров, ръководител на Братството в Търново, се издържаше от земеделие. Покрай Севлиевското шосе, близо до сегашната бензиностанция, имахме 19,5 декара лозя, овощни градини и ниви. През 1960 г. ГНС ги раздаде на предприятия, и то само на ръководните им кадри.
към текста >>

78. 013. Възрожденска дейност в с. Хадърджа

Тя впоследствие се омъжва за свещеник Константин Дъновски, за което ще стане дума по-долу.
За кратко време всички от селото започнали да търсят за съвет и помощ Атанас Чорбаджи. Така той се оформя като смел защитник на онеправданите и безпристрастен съдник при публични спорове. Чрез своето застъпничество и отстояване интересите на по-слабите той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци. Към всичко това трябва да се прибави, че той е поддържал тясна връзка с всички будни родолюбиви българи във Варна и цялата околия, като бива изтъкван на централно място във всяка възрожденска инициатива.21 Атанас Чорбаджи има двама сина – Петър и Злати, и една дъщеря – Добра. Тя впоследствие се омъжва за свещеник Константин Дъновски, за което ще стане дума по-долу. Средищното географско положение на с. Хадърджа във Варненска околия и всеотдайната родолюбива дейност на Атанас Чорбаджи стават причина, щото селото да изпревари в културно отношение градовете Варна, Балчик, Каварна и др. и да се наложи като естествен авангард при провеждане на почти всички патриотични инициативи на българското население от този край. Особената възрожденска роля, която започва да играе това село, пише проф. д-р Петър Ников, се дължи преди всичко, за да не кажем изцяло, на дейността на Атанас Чорбаджи.21 Той е едно рядко съчетание на талантлив административен ръководител и съдник.
към текста >>

79. 016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза

Впоследствие под дипломатическия на-тиск на западните сили Русия се оттегля на север от Дунава.
Трудно било на нежното и изпълнено с християнски добродетели сърце на младия Константин да остане примиренчески бездеен. Константин Дъновски не може да не си е давал сметка за безрезултатните усилия на “братушките” да освободят България чрез силата на оръжието. Още в Руско-турската война от 1768-1774 г. руските войски под командването на А. В. Суворов се спускат (през 1774 г.) до Черно море, като достигат до Варна, Русе и Шуменската крепост. Впоследствие под дипломатическия на-тиск на западните сили Русия се оттегля на север от Дунава. Пос-ледва Руско-турската война от 1806-1812 г., когато бъл-гарски доброволци образуват шест самостоятелни дружини, обединени в “Болгарское земское войско”, и през 1810 г. рамо до рамо с русите водят ожесточени боеве, като овладяват Тулча, Кюстенджа, Варна, Русе, Шумен, Търново, Никопол.(IV) Тези им усилия обаче остават също безрезултатни, тъй като според подписания през 1812 г. Букурещки мирен договор по дипломатически път руските войски биват принудени да се изтеглят от завзетите територии южно от Дунава. След войната османците вършат зверски изстъпления спрямо ония българи, които са посрещали радушно руските воини. Същото се повтаря и във войната между руси и турци през 1828-1829 г., където вземат участие два български войскови отряда, от които единият, под командването на генерал Липранди, а другият, воден от капитан Г. Мамарчев.
към текста >>

Исихазмът е религиозно-мистично учение, разпространено всред византийското духовенство, което впоследствие преминава и всред българското.
Другата школа – школата на Свети Климент Охридски, чийто основоположник се посвещава на всеотдайно служене на народа чрез средствата на културата и просветата, без това да го освобождава да прави връзка с Бога, признавайки го за върховен разпоредител и ръководещ всичко. Така младият Константин Дъновски идва до онзи остър завой в своя живот, откъдето решава да поеме пътя на изолираност от света. За тази цел той избира най-тихия отшелнически кът – българския Хилендарски манастир в Атон. Прибягването към отшелничество не е чуждо на българските духовници. Още в началото на ХІV век гръцкият монах Григорий Синаит основава в Панония (Странджа планина) монашеско общежитие на исихасти. Исихазмът е религиозно-мистично учение, разпространено всред византийското духовенство, което впоследствие преминава и всред българското. Исихастите се стремят да постигнат единение с Бога чрез аскетично уединение, безмълвен живот и вътрешно самовглъбяване. Последовател на исихизма в България по време на Второто българско царство у нас е Теодосий Търновски. На исихазма не бил чужд дори Патриарх Евтимий, който нито за момент не напуска своя народ.
към текста >>

80. 020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт

В акцията по похода са привлечени сръбският деспот Георги Бранкович, Венецианската република, Дубровнишката република, като впоследствие се присъединяват босненци, сърби, власи, албанци.33
За да си изясним за какво клетвопрестъпничество става дума и в каква недобросъвестност е обвиняван крал Владислав ІІІ Ягело, налага се една историческа справка. Ако въпросният поход срещу османците би завършил благоприятно за християните, би следвало да се очаква предотвратяване на османското нашествие на Балканския полуостров и прогонването им в Мала Азия, респективно българският народ не щеше да преживее османско робство. След навлизането на османците в пределите на полуострова и надвисналата угроза от падането на византийската столица Константинопол в мюсюлмански ръце папа Евгений ІV сключва на 28 юли 1442 г. уния с Византия и организира кръстоносен поход срещу османското нашествие. Начело на този поход застава младият току-що встъпил на престола двадесетгодишен полски крал Владислав ІІІ Ягело, съвместно с увенчания с бойни победи унгарски воин Ян Хуниади. В акцията по похода са привлечени сръбският деспот Георги Бранкович, Венецианската република, Дубровнишката република, като впоследствие се присъединяват босненци, сърби, власи, албанци.33 В решителното сражение на 3 ноември 1443 г. войските на обединените християнски народи разбиват османските отряди при Ниш. Скоро след това пада в християнски ръце и София. Победоносно войските на християните се отправят към Ихтиманските теснини, които били завардени здраво от османските войски. След остри схватки и под напора на лютата зима, въпреки поражението на османските войски при София на 5 януари 1444 г., обединените християнски войски започват изтегляне обратно, като през Ниш напускат полуострова, понесли със себе си много плячка и пленници.
към текста >>

81. 022. Антиминсът – символ на духовна мисия

Впоследствие той отива и в Константинопол, за да уведоми тамошния патриарх и да получи съгласието му.
Заради това, според числото на писаните 153 риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се пренася безкръвно жертвоприношение за прощаване на греховете, за мира и съединение вярата на християните, чистосърдечно просене помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се обърне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим от светаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, гдето се поменува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството.” След това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпуск на божествената литургия разчуло се, че през тази нощ мълния унищожила три турски къщи и живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците.”27 В разговора между девойката и йеромонах Теофаний в църквата се вижда как този свещенослужител получава поръчение за направата на сто петдесет и три молебена за опрощаване на извършените грешки и се постави край на робските мъки на многострадалния български народ. С въодушевление и ревност йеромонах Теофаний, без да гледа на преклонната си възраст, се отправя за Йерусалим, където разказва на самия патриарх всичко видено и чуто в църквата “Панагия Лагудяни”. Впоследствие той отива и в Константинопол, за да уведоми тамошния патриарх и да получи съгласието му. След тези разговори той отлитографира сто петдесет и три антиминса, символизиращи Божието благоволение, въздеяние по благодат. Йеромонах Теофаний предприема дълга обиколка, като отслужва църковни служби, респективно принася безкръвни жертви. Първата служба е станала в гр. Йерусалим на самия ден на Велика събота 1747 г. След това йеромонах Теофаний ходил в Синай, в Александрия, Антиохия, островите Патмос и Кипър и най-накрая след дванадесетгодишно обхождане се връща в Света гора, където предава Богу дух.
към текста >>

82. 027. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски

Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно.
027. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски На 30 ноември 1864 г. почива варненският гръцки митрополит Порфирий. Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека. Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство. Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно. Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода. Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела.
към текста >>

83. УЧИТЕЛЯТ

Впоследствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях и разбра, че те са запазени непокътнати.
Всеки, който получаваше Пентаграм тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, каквото той самият намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Тогава всеки от възрастните приятели от благодарност, че са направили залог с Бога, Му даваха по една златна монета. Така Учителят беше събрал 180-200 златни монети. Членовете на финансовия съвет, като намериха тези златни монети след заминаването на Учителя, направиха опис за тях, но не ги обявиха, както беше реда според закона, а ги задържаха за Братството. Впоследствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях и разбра, че те са запазени непокътнати. Милицията, която дойде да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях, но след това ни обвиниха, че сме злоупотребявали с тях. Пентаграмът и "Завета на цветните лъчи" бяха дадени почти едновременно. Учителят престана да ги дава като видя, че някои от приятелите се отнасят лекомислено, не спазват правилата, които бе дал при работа с тях, и с туй си правят пакости. След като някои приятели си навреждат чрез Пентаграма, Учителят казва: "Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовка. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие изпълнявате Волята Божия, което е записано в него, заемате неговото положение, тъй като добродетелта и правдата е само за земята, а в Небето няма никакви спорове.
към текста >>

84. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Този образ виждах всякога, при всяка лекция впоследствие.
След свършването на беседата изпяха една песен, Учителят стана и всички казаха обща молитва гласно. Той излезе във вестибюла. Когато и ние излязохме във вестибюла, той беше пълен със слушателите на групи и между тях видях Учителя да разговаря с някои от тях. Образът, който видях при първата беседа, остана в съзнанието ми и досега Го виждам вътрешно. Затворен съвършено за външния свят, съсредоточен дълбоко в себе си - животът на Учителя, насочен навътре, като че ли нищо отвън не го интересува и не съществува. Този образ виждах всякога, при всяка лекция впоследствие. Това лице ми се виждаше бледо, но светна- ло от някаква вътрешна светлина, която усещах вътрешно. Елена Андреева Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше, навреме го .'зпълняваше. Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то 10-20 години след Неговото заминаване.
към текста >>

85. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Ето така започна първата сказка, която впоследствие се претвори в друга форма - беседа на Учителя с народа.
Така Той прави връзка с тези малки духовни групи, насочва ги в духовната им работа и им определя един ясен път. Имаше единични приятели, закътани по села и градове, но Учителят някои от тях посъветва да се преместят към София, за да не се загубят, а други, които бяха по-силни остави по места, за да бъдат като фарове в тъмното море на още непробудена България за Словото Му. Такива случаи имаше много. Тези приятели бяха много активни през време на Школата и се интересуваха за всичко, което ставаше на Изгрева. С тях се срещахме по време на съборите и на Рила. Ето така започна първата сказка, която впоследствие се претвори в друга форма - беседа на Учителя с народа. И тази форма остана. Нея не я загубихме. Тя бе стенографирана и запазена. Днес беседите на Учителя са издадени и отпечатани. През един от търновските събори привечер приятелите виждат, че Учителят събира нещо от земята.
към текста >>

86. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени салонът и кухнята.
Това място беше записано на имената на седем души. Купено е с братски пари от десятъка. Вече имахме място, където да ходим. Влизаше се от гората. Мястото беше заградено и имаше една вратичка, през която влизахме. Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени салонът и кухнята. Можеше да се минава и от южната страна, не само от източната. Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен салонът и приемната на Учителя. Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе. Той беше купил нива преди това, но не знам по какъв повод я продаде на Братството. Около 1922-23 г, Учителят каза на трите стенографки Паша, Савка и Елена: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете".
към текста >>

87. УЧЕНИЦИ

Той впоследствие се обяви срещу Учителя.
Първото нещо, като ученици, трябва да научите следния урок: Ученикът няма право да коригира Божественото. Независимо от това, ето какво ви очаква в скоро бъдеще: един от вас ще фалира, ще пропадне материално; другият ще си замине, а третият е осъден на старческа самота." Всички си тръгват изненадани, а Бъчваров е изключително възмутен и пише едно стихотворение в акростих като началните букви погледнато отгоре надолу, дават следното изречение "Петър Дънов е лъжепророк". Това стихотворение се публикува, но до края на годината той се помина. На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател фалира. Той впоследствие се обяви срещу Учителя. А Иван Радославов след като загуби салона на "Оборище" и къщата си, след като обраха парите му, дойде да живее в една барака на Изгрева. Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Накрая, ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си и казваше: "Ето един, който се опита да коригира Божественото!
към текста >>

88. БОЯН БОЕВ

Заради своята братска дейност го уволняват оттам и отиде в Свищов, но впоследствие прекратяват неговата дейност като учител.
Щайнер го пита: "Вие откъде сте, моля? " Брат Боян му отговаря: "Аз съм от България, българин съм." - "А защо идвате при мен, аз съм нищо, имате велик Учител." Брат Боев запитва: "Кой е? Аз не го зная" - "Г-н Петър Дънов! " И когато пристига брат Боев в България, той намира Учителя и до края на живота си беше стенограф на Изгрева и изнасяше сказки от Словото на Учителя из страната. Беше учител в гимназията в Панагюрище. Заради своята братска дейност го уволняват оттам и отиде в Свищов, но впоследствие прекратяват неговата дейност като учител. Остава в Братството и написа книгата "Учителят за образованието". Взе дейно участие в списанието "Житно зърно". Той разказвал своя разговор с Р. Щайнер на сестра Паша Теодорова, стенографка на Учителя. Сестра Паша Теодорова от своя страна разказва на Учителя какво брат Боян й разказал за срещите му с Р.Щайнер и как Щайнер го насочва към Учителя.
към текста >>

89. КАТЯ ГРИВА

Оплакваше се впоследствие, че е забравила много неща и съжаляваше, че не ги е записвала.
Тя спазваше правилото "За никого не критикувай нищо! " А Катя, като виждаше много нередности, дразнеше се и ги казваше. Но ми е разказвала, че винаги се е чувствала пред Паша като ученичка с ненаучен урок. И все пак, тяхната близост и връзка продължи до края. Катя можеше да запише свои опитности, но не ги записа. Оплакваше се впоследствие, че е забравила много неща и съжаляваше, че не ги е записвала. Но накрая сподели с мен: "И да исках, аз не можех да направя това, защото Учителят каза за мен така: "Сестра, ако твоите пръсти бяха с няколко милиметра по-дълги, много неща щяхте да постигнете в този живот. Затова работете с волята си да ги продължите в този живот." Аз много съжалявам за това, защото, ако ми бяха с няколко милиметра по-дълги пръстите, щях да постигна много неща". Учителят й дава метод как да работи с волята си за удължаване на пръстите си с няколко милиметра, но тя не направи това. Елена Андреева
към текста >>

90. АСЕН АРНАУДОВ

Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория.
Така покрай мене, и къщата остана здрава и стърчеше сред развалините като някакъв паметник. Това учудваше всички и всяваше ужас в хазяйката и нейните роднини. Това беше ужас, който изпитваха пред необикновеното явление, поради което не можеха да се радват, че само тяхната къща е останала незасегната." По този начин Учителят бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но не съм чувал да е било с такава категоричност, както бе казал на Асен. Така Асен Арнаудов завърши курса по арфа. Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория. На "Изгрева" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките. Осмелиха се и някои други приятели да отидат при Учителя и да искат разрешение за заминаване. На някои разреши, но на някои не разреши. Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германските фондации. Явява се пред Учителя.
към текста >>

Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие.
Но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо. Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа. Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели. Какво непослушание от негова страна! Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие. Асен Арнаудов беше голям талант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя. Като седнеше на пианото, даваше акомп на всички песни. Създаваше приятна атмосфера около себе си с умелата си разговорчивост и свирене. Доверяваше на Учителя своите любовни преживявания.
към текста >>

91. ГЕОРГИ РАДЕВ

Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа, като впоследствие се издигнаха високо в кариерата си.
Когато завършихме през 1925 година, управляваше Александър Цанков. Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба. Ние бяхме свободолюбиви и много чувствителни за свободата си. Ето защо отхвърлихме и отрекохме всяка държавна работа. Някои не си взеха дипломите като нас, но други изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа, като впоследствие се издигнаха високо в кариерата си. Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък. В нея се вижда проекцията на човека и неговата философска мисъл пред лицето на Всемировия Учител, слезнал на земята в човешко тяло. Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък Сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с Георги Радев. Без да пита Учителя, той преведе един окултист на име Бо-Ин-Ра.
към текста >>

92. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

" Впоследствие той сложи портрета на Мория на масата си и до края на живота си държеше портрета.
Защото беше насочено срещу делото на Учителя. Мария Тодорова Лулчев още през 1920 г. ми каза, че има духовна връзка с Мория. Мория му се явил и казал: "Ти си каша, ще видим какво ще излезе от тебе! " Впоследствие той сложи портрета на Мория на масата си и до края на живота си държеше портрета. Пак под влияние на Мория, в период, когато беше настроен срещу Учителя, при съмненията, които имаше, той постави картини на северния ли, на източния ли прозорец. Едната беше горе, другата долу на единия прозорец и над вратата си имаше друга. Учителят ми каза: "Кажи на Лулчев да махне тия картини. Какво иска, Изгревът ли иска да разруши? " Но аз, може би за самосъхранение, не съм запомнила картините като образи, щом Учителят казва да ги махне, значи нехармонични са.
към текста >>

93. КОМУНИ

Вследствие на това се явяват недоразумения, недоволство и виждате, че след една година най-много, комуната се разделя. Защо?
Момичетата и момчетата, всички ще работят: Ще слагат трапеза, ще я вдигат, ще сипват ядене, ще прислужват, ще мият чинии, тенджери - всичко ще става по дежурство. Всеки ще знае, кога е дежурен и ще изпълни задълженията си, както трябва. Между комунарите трябва да съществуват добри отношения: да не се обиждат, да не се докачат - всички да се разбират помежду си като братя и сестри. Какво става сега в братските комуни? Едни работят, други чакат наготово. Вследствие на това се явяват недоразумения, недоволство и виждате, че след една година най-много, комуната се разделя. Защо? - Всички искат да устроят нещо ново, но на стари основи. Така работите не вървят. Какво трябва да се прави в такива случаи? Всеки трябва да работи съзнателно в комуната, да развива добри навици в себе си.
към текста >>

94. ЖЕНИТБА

И ако не ти е определено да се ожениш, а се ожениш, пак ще умреш млад." Такъв е примерът с певицата Христина Морфо- ва, която е ходила при Учителя да Го пита за този, който впоследствие става неин съпруг.
Веднъж Наталия вървяла с Учителя и на ум си казала: "Няма да се женя, но все пак какво ли би казал Учителят по този въпрос? " Учителят веднага отговорил гласно на мисълта й: "Хубаво нещо е да се ожени човек, но още по-хубаво е да не се жени. Току виж, че мъжът ти замине за другия свят и ти вместо да се грижиш само за себе си, ще трябва да мислиш за още две деца." Учителят направо е предсказал какво ще й се случи, ако се ожени. "Женитбата не е за всеки - казал Той. Ако ти е определено да се ожениш и не се ожениш, ще умреш млад. И ако не ти е определено да се ожениш, а се ожениш, пак ще умреш млад." Такъв е примерът с певицата Христина Морфо- ва, която е ходила при Учителя да Го пита за този, който впоследствие става неин съпруг. Учителят й казал: "Той има тежка карма! " Понеже Морфова много го е обичала, рискувала, омъжила се и след това умира при катастрофа. Магдалина Григорова Ние бяхме млади, хубави, и през вратата на изкушението преминаха мнозина. Учителят още през 1922 година бе заявил на събора в Търново: "На окултния ученик не му е позволено и строго е забранено да се жени." Но ние не спазихме това и всички се оженихме - къде явно, къде тайно.
към текста >>

" И както знаем, те не са послушали, сключили брак, който впоследствие бива разтрогнат.
Мария Златева дружала с Митко Сотиров. Двамата се събирали, пеели, свирели и т.н., изобщо имали хубава дружба. Майката на Мария Златева, когато отивала при Учителя, Му казала: "Учителю, нека да се съберат децата! " Учителят казал: "Те нека си дружат, но да не се женят! " Друг път след време тя пак запитала Учителя за същото, Учителят повторил отново думите си: "Да си дружат, но да не се женят! " И както знаем, те не са послушали, сключили брак, който впоследствие бива разтрогнат. Борис Николов Сестра ми Надя беше учителка в Скопие. Там беше командирована. Качва се на влака в София и пътува за Скопие. Идва кондукторът и я проверява за билет, а тя нямала билет.
към текста >>

95. НЕПОСЛУШАНИЕ

Те са последствие на непослушанието на ученика към Учителя - първият закон и втория: "Според великите закони на Битието първо се уреждат духовните работи и после материалните".
Майка ми си мислеше, че тя ще се ожени като мене, без зестра и ще напусне къщата, понеже беше хубава и желана от много обожатели. Без позволение на Учителя етажът се построи, но нещата не излязоха, както ги смятахме и очаквахме. Брат ми почина на 23 години, а етажът излезе много по-скъпо. Илия се принуди да вземе от банката за своя сметка още толкова. Имахме големи недоразумения и неприятности с майка ми и сестра ми Весела. Те са последствие на непослушанието на ученика към Учителя - първият закон и втория: "Според великите закони на Битието първо се уреждат духовните работи и после материалните". Времето и животът потвърдиха тези два закона с тази наша опитност. Преминахме през недоразумения, сблъсъци, кавги години наред, чак досега, с рождената ми сестра. До дълбока старост те не престават. А можеха да се избегнат, ако беше проявено послушание към Учителя. Скъпо ни струваше това непослушание на всички - родовата карма се задълбочи, вместо да се омекоти.
към текста >>

На онзи, който финансира книгата, впоследствие комунистите му национализираха всички финансови средства и той остана без пукнат грош.
След години, онзи, който бе дал идеята, бе осъден на смърт от комунистите, защото бил съветник на цар Борис III. Това бе Любомир Лулчев. Вторият, организаторът на превода бе Елиезер Коен. След заминаването на Учителя, той се обяви срещу Него, най-официално се отказа от Него и дори обяви на всеослушание, че Учението на Учителя било фашистко и че Учителят бил фашист като Хитлер. Елиезер Коен се разболя от рак на черния дроб и след няколко месеца си замина при адски мъчения. На онзи, който финансира книгата, впоследствие комунистите му национализираха всички финансови средства и той остана без пукнат грош. Нашият приятел, в чието издателство се издаде книгата, бе Сава Калименов. Той беше подведен и смяташе, че щом тази идея идва от "Изгрева", значи е съгласувана с мнението на Учителя. А той не знаеше за възбраната на Учителя за тази книга. Но всяко нарушение, дали е изпълнено със съзнание или с незнание, се заплаща. Книгоиздтелство "Братство" на Сава Калименов бе национализирано и иззето от комунистите.
към текста >>

Впоследствие ръководителите в провинцията научиха с подробности целия случай и думите на Учителя, но те приеха, че това се отнася само за онези, които като Петко се намират на Изгрева и са около Учителя.
Ръководители ли? Те не са още кандидати за ученици, а ми се подписват тук с разни титли". Веднага бяха донесени на Петко думите на Учителя, стана му неприятно и едвам понесе този удар. Разбира се, че не бяха изпратени неговите наряди за провинцията. Това беше голям удар за старите братя, които искаха титли, привилегии. Впоследствие ръководителите в провинцията научиха с подробности целия случай и думите на Учителя, но те приеха, че това се отнася само за онези, които като Петко се намират на Изгрева и са около Учителя. Те приеха, че това не се отнася за тях, защото те са истински ръководители с истински братства и салони...След заминаването на Учителя, Петко продължи да пише наряди и да се подписва по същия начин. Мария Тодорова Приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. Аз съм виждала членски карти, направени от братя и сестри, дори със снимки. Такъв опит бяха направили братята в Русе.
към текста >>

96. ПАНЕВРИТМИЯ

А впоследствие да се разшири и до всички училища в България.
След това го преписах на пишеща машина в четири екземпляра". От този доклад на Милка, за съжаление, днес не можахме да намерим нито един екземпляр. Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията. След това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата. Препоръчала е най-напред да се започне в едно училище като утринна гимнастика преди започването на училищните занимания на учениците. А впоследствие да се разшири и до всички училища в България. За тази цел било необходимо да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна. Учителите от курса щели да имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава, за да могат да я предадат на учениците. "След два дена занесох доклада на Учителя, прочетох Му го и Той го одобри. Оставих Му един екземпляр. Втори екземпляр занасох на Лулчев и той го одобри.
към текста >>

97. МУЗИКА

Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева".
А Учителят беше в града известен, познаваха Го и като присъстваше на такива места, всички се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов".Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше. Особено много се радваха изпълнителите. Като Го виждаха, Неговото присъствие ги вдъхновяваше. В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено. Чрез Него слизаха музикални същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева". Мария Тодорова Много музиканти от града идваха на Изгрева и търсеха съвети от Учителя. Пристигаха композитори, които бяха спрели някъде. Изсвирваха темата си, докъдето бяха спрели и Учителят им подсказваше и им даваше продължение. Това ги изумяваше и печелеше много уважение към Него.
към текста >>

Но за записването на песните, впоследствие имаше много спорове.
Учителят бе наредил на Мария да намери неговите грешки и да издаде в едно ново издание песните Му по оригинала. Борис Николов Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него. Но за записването на песните, впоследствие имаше много спорове. Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона. Обикновено преди беседа ние пеехме песни от Учителя. В този ден Той се качи на катедрата в салона и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная". Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва.
към текста >>

Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях.
Дори похвален е нейният стремеж в очите на другите. Взима Кисьова и хармонизира песента "Той иде" и започва да я свири в салона. Учителят чува песента, веднага слиза от своята стая - горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си". Присъстващите изтръпват. Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено. Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя. Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора. Човек не може да се приближава до тези песни, освен с чистота, свещен трепет и вътрешно благоговение. Та горния случай много пъти го разказваше Мария Златева, въпреки неудоволствието на Кисьова. Мария Тодорова
към текста >>

98. РЕЦЕПТИ И НАПЪТСТВИЯ

Ако се е инфектирала ръката вследствие на рана, направете си компрес от ленено семе.
Ако двама души обикнат онзи, който кашля, в скоро време ще го излекуват. Кашлицата се явява при понижаване вибрациите на човешкия организъм. Щом се повишат, кашлицата минава. Любовта е в състояние да повиши вибрациите на организма. За да се излекува кашлицата, белите дробове трябва да се изчистят от нечистотиите и лигавата течност, която е запушила бронхите. Ако се е инфектирала ръката вследствие на рана, направете си компрес от ленено семе. Заболи те нещо пръста, започва да бере, природата казва: Сдъвчи една смокиня, обвий хубаво с нея пръста си и ще мине. При зъбобол - да се сварят орехови листа и се жабурят венците с тази вода. Когато имате болки в сливиците, вземайте лют чесън. Това е един добър начин за лекуване на сливиците и добра дезинфекция на гърлото. Сливиците не трябва да се махат, чрез тях се лекуват болестите.
към текста >>

99. ОБЛЕКЛО

Дамите, особено, носят носят кожи от лисици, от котки, от зайци по вратовете си, вследствие на което се поддават на техните влияния.
Когато човек стане нервен, по- хубаво е да има черни дрехи да се облече, за да има повече енергия. Когато се усеща някой път праведен, да се облече в бяло. За предпочитане е човек да ходи гол или със своите скъсани дрехи, отколкото да носи дрехи на мъртъвци. Каквито дрехи носи човек, с такива влияния се огражда. Съвременните хора носят вълнени дрехи, от вълната на овцете и неизбежно се подават на техните влияния. Дамите, особено, носят носят кожи от лисици, от котки, от зайци по вратовете си, вследствие на което се поддават на техните влияния. Най-добрите дрехи, които човек трябва да носи, това са ленените и памучните. Всяко животно има свои специфични качества, които се предават на хората. Мислите ли, че е щастлив този, който носи кожено палто и кожени обуща? Не носете дрехи от одрани животни. Ще се обличате скромно и чисто, без излишъци.
към текста >>

100. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

Топлата вода предизвиква разширяване на кръвоносните съдове, вследствие на което кръвообращението се подобрява.
В студената вода има известни примеси и енергии, които са опасни. Тази вода може да е била под влиянието на нощта, под влиянието на звездите, под влиянието на облаците. Ако тази вода не я сгорещите или ако не я турите на огъня да възври, като я пиете, може да ви навреди. В момента на вренето трябва да махнете от огъня завиращата вода. Една вода, колкото повече се вари, толкова повече земни вещества отделя от себе си. Топлата вода предизвиква разширяване на кръвоносните съдове, вследствие на което кръвообращението се подобрява. Няма по-хубаво лекарство от горещата вода. Хининът не струва нищо пред горещата вода. Другите лекарства само подпушват болестите. Най- мощното лекарство в света е горещата вода. Еликсирът на живота е горещата вода.
към текста >>

НАГОРЕ

0.13815712928772