Търсене в текстове за 'Следствие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 177 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно.
Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски На 30 ноември 1864 г. почива варненският гръцки митрополит Порфирий. Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека. Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство. Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно. Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода. Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела.
към текста >>

Вследствие на реформата Петровден от 1969 г.
За целта се приема нова календарна система, наречена Изправен юлиански календар. Тя компенсира грешката, натрупана до момента, и приема такава система за отброяване на високосните години, че църковният календар да бъде коректен много векове напред (до 42 680 г.). Системата Изправен юлиански календар е различна от Григорианския, но разискването на същността на тази нова система би изместила центъра на настоящата тема. Затова само ще кажем, че през 1968 г. след 19.XII (нов стил), Никулден, който е 6.XII по Православния църковен календар, следва след 20.XII (нов стил), Игнажден, който вече и за църквата е 20.XII (реформиран църковен календар). Вследствие на реформата Петровден от 1969 г. е отново на 29.VI и ще продължава да е така и занапред. До 1944 г. (включително) в България църковният календар се е ползвал от населението много повече, отколкото в наши дни. Затова, следвайки традицията, рожденият ден на Учителя е възможно да се е празнувал на Петровден, което, приведено към административния календар след 1916 г., е 12.VII, но приведената от миналия век дата 29.VI (стар стил) отговаря на 11.VII (нов стил), което вече не е Петровден. В резюме: Петър К.
към текста >>

Това разминаване между Петровден и съответната му дата от стар стил и привеждането им (на празника и датата) към нов стил е вследствие на това, че календарната реформа е направена в България през нашия век, т.е.
Дънов е роден по Юлиански календар (стар стил) на 29.VI.1864 г., Петровден. Тази дата отговаря на 11.VII.1864 г. от Григориански календар (нов стил). Но Петровден 29.VI (стар стил), който е един църковен празник, в периода 1916 - 1968 г. се е чествал на 12.VII, а след това - отново на 29.VI. Това разминаване между Петровден и съответната му дата от стар стил и привеждането им (на празника и датата) към нов стил е вследствие на това, че календарната реформа е направена в България през нашия век, т.е. след 1900 г. Защото през 1900 г. има натрупан още един ден разлика между стар и нов стил. Оставям на читателя да прецени дали Учителя Петър Дънов е роден на Петровден, следвайки традицията на църковния календар, който в периода 1916 - 1968 г. се е чествал на 12.VII, а след това отново на 29.VI или на 11.VII.1864 г., следвайки системата на актуализиране на календара.ИЗВОД
към текста >>

Има много случки и събития, отнасящи се за детето Петър, за момчето Петър, за юношата Петър, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя.
Отначало прекарва при рождената си сестра във Варна, а след това отсяда при баща си, който в тези години е свещеник в гр. Нови Пазар, макар и в преклонна възраст. Той е бил пенсиониран като свещеник в църквата „Архангел Михаил" - Варна през 1898 год. Като свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар той често е посещаван от сина си Петър. Има много случки и събития, отнасящи се за детето Петър, за момчето Петър, за юношата Петър, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя. Те ще бъдат описани и дадени в последствие. Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби. През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят. Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр. Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство.
към текста >>

Те ще бъдат описани и дадени в последствие.
Нови Пазар, макар и в преклонна възраст. Той е бил пенсиониран като свещеник в църквата „Архангел Михаил" - Варна през 1898 год. Като свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар той често е посещаван от сина си Петър. Има много случки и събития, отнасящи се за детето Петър, за момчето Петър, за юношата Петър, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя. Те ще бъдат описани и дадени в последствие. Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби. През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят. Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр. Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство. А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи.
към текста >>

2. Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно-богословско училище в Свищов

Благоприятното съчетание между учебната програма и талантливите за времето си просветители дава възможност на гимназиста да изучава достатъчен брой учебни предмети, които впоследствие да се разширяват и надграждат в Свищов, Медисън и Бостън.
През 1871 г., когато малкият Петър започва да учи в основното българско училище в село Хадърча, на работа там постъпва Стефан Колчов. По време на неговото учителстване нараства значително броят на учениците и тогава се въвежда разпределение в четири отделения, т.е. остарялата взаимоучителна метода се замества с класно-урочната. При постъпването на Петър Дънов във Варненската гимназия през 1879 г. тя става една от първите две модерни гимназии в Княжеството. Благоприятното съчетание между учебната програма и талантливите за времето си просветители дава възможност на гимназиста да изучава достатъчен брой учебни предмети, които впоследствие да се разширяват и надграждат в Свищов, Медисън и Бостън. Във Варна Петър Дънов среща виртуозния си учител по цигулка и по музика - едно благоприятно условие, подпомогнало по-късно създаването на множество авторски музикални произведения. Същото може да се каже и за училището в Свищов. Петър Дънов пристига там точно по времето, когато американското училище се устремява напред и се осъществява превръщането му в Американски институт за наука и богословие. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

Впоследствие от тях произлизат немското ich (Jesus Christus), холандското ik и английското I.
Това е едно истинско прозрение за „апостола на готите", което, колкото и естествено и просто да звучи на пръв поглед, е формулирано в готологията така ясно и категорично за пръв път от Петър Дънов и може да бъде считано за негов оригинален принос в съвременните изследвания за епископ Вулфила. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов Според немския философ и мислител Рудолф Щайнер Вулфила е първият християнски духовен посветен на Европа. В своя превод на Библията той въвежда ново лично местоимение за аз — ik, докато в старогермански то е eko. Това са двете начални букви на Iesus Krist (Исус Христос). Впоследствие от тях произлизат немското ich (Jesus Christus), холандското ik и английското I. Името на епископ Вулфила е добре известно и почитано впоследствие от най-близките ученици на Петър Дънов. Според един от тях - Борис Николов - апостолът на готите се е подвизавал и на юг от Стара планина, около Тулово, Старозагорско (място на древна келтска столица, IV в. пр.Хр.). В своята теза Петър Дънов подчертава и друг факт, който многократно е интерпретиран от изследователите. При превода на Стария завет Вулфила изважда, т.е. не превежда книгата Царства, за да не „възбуди войнствените им умове" (на готите).
към текста >>

Името на епископ Вулфила е добре известно и почитано впоследствие от най-близките ученици на Петър Дънов.
„Младият Петър Дънов“ Георги Христов Според немския философ и мислител Рудолф Щайнер Вулфила е първият християнски духовен посветен на Европа. В своя превод на Библията той въвежда ново лично местоимение за аз — ik, докато в старогермански то е eko. Това са двете начални букви на Iesus Krist (Исус Христос). Впоследствие от тях произлизат немското ich (Jesus Christus), холандското ik и английското I. Името на епископ Вулфила е добре известно и почитано впоследствие от най-близките ученици на Петър Дънов. Според един от тях - Борис Николов - апостолът на готите се е подвизавал и на юг от Стара планина, около Тулово, Старозагорско (място на древна келтска столица, IV в. пр.Хр.). В своята теза Петър Дънов подчертава и друг факт, който многократно е интерпретиран от изследователите. При превода на Стария завет Вулфила изважда, т.е. не превежда книгата Царства, за да не „възбуди войнствените им умове" (на готите). Изключителното миролюбие на мизийските готи е забелязано векове след като Вулфила е напуснал този свят.
към текста >>

4. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

В последствие тези свидетелства се съобщават и на останалите членове от Духовната верига и те също чрез подписите си засвидетелствуват пред Духа Господен, че ще бъдат верни и предани на Духа на Истината.„На 13 февруари 1899 год.
Моят Дух е с вази и аз ще се моля за вашето преуспяване в Божията Благодат. (Писмо от 21.1.1899г., гр. Варна.) Идва и настъпва денят, когато от Господа Учителят Петър Дънов получава свидетелствата на Духа Господен и Той ги препраща на своите трима ученици. Всеки един от тях ги прочита, отговаря собственоръчно на свидетелствата, подписва ги и ги изпраща на Учителя. Това са така наречените десет свидетелства на Духа Господен към духовната верига на първите ученици от първите събори. В последствие тези свидетелства се съобщават и на останалите членове от Духовната верига и те също чрез подписите си засвидетелствуват пред Духа Господен, че ще бъдат верни и предани на Духа на Истината.„На 13 февруари 1899 год. приех една заповед от Господа, която ви и пращам да знаете. Тя е лично за всеки един от нас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама, което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият символ спрямо нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото.
към текста >>

5. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Нови пазар

Малко късно ви отговарям, но това е вследствие по някои непредвидени причини.Надявам се, писмото ми да ви намери в добро и весело разположение на духа.
Нови пазар, 10. XII. 1900 г. Любезна госпожо М. Казакова, Вашето писмо от 1-ий декември приех и четох с внимание всичко, което ми пишете. Малко късно ви отговарям, но това е вследствие по някои непредвидени причини.Надявам се, писмото ми да ви намери в добро и весело разположение на духа. Гдето присъствува Духът, там има свобода. Такова душевно състояние е драгоценно.Бъдете уверени, приятно ми е, като зная, че вие се интересувате в един предмет, който е тъй важен в себе си. Нам принадлежи да се осветлим по-отблизо с бъдещето, което ни очаква.Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел. Този Духовен Мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние.
към текста >>

6. Учителя посещава Пловдив

През1927 г., със заповед на Окръжния управител от 4 януари с.г., х-л „Централ“ и още други два са затворени завинаги „вследствие допущане жени с леко поведение“.
Адрес: Хотел "Централ"96.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)--------------------------------------------------96 Хотел „Централ“ в Пловдив се е намирал на улица „Станционна“ (от„станция“ – гара). Според една обява от 1905 година той „е единственият и луксозно мобелиран хотел в града ни. В него почитаемият пасажер може да живее и фамилиарно, с много евтино възнаграждение. При казания хотел има и съседна европейска гостилница и ресторант. Цени на стаите – извънредно умерени“. През1927 г., със заповед на Окръжния управител от 4 януари с.г., х-л „Централ“ и още други два са затворени завинаги „вследствие допущане жени с леко поведение“. Улица „Станционна“ през 1920 година е преименувана на днешната „Иван Вазов“ по случай 70-годишнината на писателя Иван Вазов и 50-годишната му творческа дейност. Писмо на Учителя до Пеню Киров, 22 ноември 1902 г., Пловдив Писмо на Учителя до Пеню Киров СЪОБЩЕНИЕ И ПИТАНИЕ „Как мислите да служите на Бога - със сила ли, или с Любов?
към текста >>

7. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Пловдив

През1927 г., със заповед на Окръжния управител от 4 януари с.г., х-л „Централ“ и още други два са затворени завинаги „вследствие допущане жени с леко поведение“.
Адрес: Хотел "Централ"96.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)--------------------------------------------------96 Хотел „Централ“ в Пловдив се е намирал на улица „Станционна“ (от„станция“ – гара). Според една обява от 1905 година той „е единственият и луксозно мобелиран хотел в града ни. В него почитаемият пасажер може да живее и фамилиарно, с много евтино възнаграждение. При казания хотел има и съседна европейска гостилница и ресторант. Цени на стаите – извънредно умерени“. През1927 г., със заповед на Окръжния управител от 4 януари с.г., х-л „Централ“ и още други два са затворени завинаги „вследствие допущане жени с леко поведение“. Улица „Станционна“ през 1920 година е преименувана на днешната „Иван Вазов“ по случай 70-годишнината на писателя Иван Вазов и 50-годишната му творческа дейност.
към текста >>

8. Учителя изготвя френологични карти на Елена и Константин Иларионови

По естество съм много милосърден, скоро се разкайвам вътрешно за погрешките си и съм готов комуто и да било да услужа, вследствие на което пари не задържам за дълго време и не ще забогатея; затова парите ми друг трябва да ги държи, ако искам да вържа две на място.
1. Телосложението ми е здраво, дихателната система — развита, темпераментът ми е нервно-сангвиничен, преобладаващо влияние имат нервната система и кръвоносните съдове. 2. По естество съм крайно чувствителен — чувствителност, която произтича от силно развитите ми лични чувства; по естество мъчно понасям обиди, по натура съм многочестолюбив, от малки неща мога да се докачам и да се огорчавам вътрешно. Домашните ми чувства са средно развити. От обществените ми чувства най-много са развити дружелюбието и съобщителността. Имам силно развита съвест и религиозно чувство. По естество съм много милосърден, скоро се разкайвам вътрешно за погрешките си и съм готов комуто и да било да услужа, вследствие на което пари не задържам за дълго време и не ще забогатея; затова парите ми друг трябва да ги държи, ако искам да вържа две на място. 3. По ум съм човек силно проницателен, много наблюдавам и много забелязвам. На нещата гледам критически, т.е. едно и също нещо в умствено отношение обичам да го проверявам няколко пъти. В характера ми се забелязва един вид небрежност и разсеяност на вниманието по някой път.По склонност на ума съм с философско разположение, обичам да търся причините на нещата и да обкритикувам. 4. По характер съм крайно настойчив, веднъж като започна една работа, обичам да я завърша, макар да се продължи 10 год.
към текста >>

Дясната ми страна на мозъка е по-силно развита от лявата, вследствие на което повече кръв се отправя към нея, на което се дължи чрезмерната чувствена възбудителност.
едно и също нещо в умствено отношение обичам да го проверявам няколко пъти. В характера ми се забелязва един вид небрежност и разсеяност на вниманието по някой път.По склонност на ума съм с философско разположение, обичам да търся причините на нещата и да обкритикувам. 4. По характер съм крайно настойчив, веднъж като започна една работа, обичам да я завърша, макар да се продължи 10 год. По естество съм човек честен и справедлив; да ми се откаже на едно мое желание, много лесно мога да се възмутя. В живота си съм повече идеалист, което се дължи на силно развитите ми морални чувства. Дясната ми страна на мозъка е по-силно развита от лявата, вследствие на което повече кръв се отправя към нея, на което се дължи чрезмерната чувствена възбудителност. Физическата работа ще ми подейства доста благотворно. Необходимо е умствено занятие, систематично и писмено излагане на мислите, да се занимавам повече с книги от обществен и религиозен характер. Много съм откровен, праволинеен и смел, за последствията не мисля. Аз съм със силна воля, силни чувства, силно развити морални чувства, които постоянно се намират в борба и винаги моралните вземат връх (превес). Аз ще обичам всички, било домашни или приятели, ако се отнасят ласкаво с мене, да не са сериозни или много начумерени.
към текста >>

Огорчавам се лесно, гневът ми се възбужда лесно, но моралните ми чувства налагат винаги едно ограничение и вследствие скоро ми минава.
Физическата работа ще ми подейства доста благотворно. Необходимо е умствено занятие, систематично и писмено излагане на мислите, да се занимавам повече с книги от обществен и религиозен характер. Много съм откровен, праволинеен и смел, за последствията не мисля. Аз съм със силна воля, силни чувства, силно развити морални чувства, които постоянно се намират в борба и винаги моралните вземат връх (превес). Аз ще обичам всички, било домашни или приятели, ако се отнасят ласкаво с мене, да не са сериозни или много начумерени. Огорчавам се лесно, гневът ми се възбужда лесно, но моралните ми чувства налагат винаги едно ограничение и вследствие скоро ми минава. Отмъстителност нямам, но който ме докача, докато не се извини, мъчно мога да се примиря с него. Доста съм предвидлив, но не мога да приложа предвидливостта си практически в живота. Към 55-годишната си възраст ще издържа една криза. Капитан К. Иларионов Френологично изследване на Константин Иларионов
към текста >>

9. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

Едновременно с изследванията, които прави Той създава и връзки със слушателите си, някои от които впоследствие стават Негови ученици.
Някои от тях Учителят ги е давал и на клас по разни поводи ги даваше. Те бяха в една папка и даже бяха при мене, когато дойдоха от Милицията на 7. XII. 1957 год. да ни вземат литературата. И те ги взеха от мене. Едновременно с изследванията, които прави Той създава и връзки със слушателите си, някои от които впоследствие стават Негови ученици. В същото време Той започва и своята просветна-духовна дейност. Още в началото на века Учителят има вече приятели заинтересовани от Неговите идеи и още в 1900 год. Той кани своите първи ученици: Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов на среща-събор във Варна. Брат Тодор Стоименов веднъж в разговор ми разказа как те са отишли от Бургас до Варна пеша. В това време във Варна е имало събор на юнаците, или соколите, за което брат Стоименов като млад човек е бил силно заинтересуван.
към текста >>

Впоследствие ние наричахме домът на Учителя за по-кратко „66".
до 1926 год., когато се построи стая за Учителя на Изгрева. Самата леля Гина ми разказва как е станало Учителят да отиде да живее при тях. С течение на времето, както семейство Гумнерови, така и техните близки всички влизат в контакт с Учителя, че Той не е само учен човек, д-р Дънов, както Го наричали в началото, но Той се изявява и като Духовен Учител. Учителят живее в семейство Гумнерови на ул. „Опълченска" 66. Впоследствие ние наричахме домът на Учителя за по-кратко „66". Брат Гумнеров е първият, който е записвал Словото на Учителя и което е дошло до нас. Заедно с него имало е и други братя и сестри, които са водили записки, които впоследствие са си допълвали помежду си. В 1907 год. събор става в Търново. На тях Учителят имал повече последователи.
към текста >>

Заедно с него имало е и други братя и сестри, които са водили записки, които впоследствие са си допълвали помежду си.
С течение на времето, както семейство Гумнерови, така и техните близки всички влизат в контакт с Учителя, че Той не е само учен човек, д-р Дънов, както Го наричали в началото, но Той се изявява и като Духовен Учител. Учителят живее в семейство Гумнерови на ул. „Опълченска" 66. Впоследствие ние наричахме домът на Учителя за по-кратко „66". Брат Гумнеров е първият, който е записвал Словото на Учителя и което е дошло до нас. Заедно с него имало е и други братя и сестри, които са водили записки, които впоследствие са си допълвали помежду си. В 1907 год. събор става в Търново. На тях Учителят имал повече последователи. За всеки събор Учителят е пращал лична покана за всеки едного. Брат Гумнеров е бил протоколчик в съда, записвал е съдебните процеси.
към текста >>

Учителят напечатва една беседа „Поздрав за Новата година", на която впоследствие ние дадохме заглавието „Синове на възкресението".
в семейство Гумнерови се събират пет души: Сестра Гина и брат Петко, брат Бъчваров и неговата жена и Голов. Учителят идва при тях, отваря Библията, чете няколко стиха и държи беседа, която може да се смята за първа и то от нея не е запазено пак нищо. Това ми го разказва един брат. И тя можеше на времето да се разпита, но не съм питала тогава на времото това. За новата 1914 год. Учителят напечатва една беседа „Поздрав за Новата година", на която впоследствие ние дадохме заглавието „Синове на възкресението". Това е ръкопис-беседа, тя не е стенограма. Той сам я е дал и е печатана. Но Той я напечатва и я дава за печат в 1914 год. Негов ръкопис. Толкова е изрядна беседата, щото не можете да я познаете, много е така близка, както беседите.
към текста >>

10. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

Още от дете е с лабилна нервна система, което впоследствие се отразява на службата му като военен.
Той се подвизава засега според силите си. Оставам ваш верен: П. К. Дънов Адресът ми е: ул „Опълченска" №70.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)-----------------------------------------187 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) е роден в Габрово. След гимназията завършва военно училище в Русия. Още от дете е с лабилна нервна система, което впоследствие се отразява на службата му като военен. Поради тази причина след време сам си подава оставката. През 1904 г. в Търново заедно с жена си Елена се запознават с П. Дънов чрез Мария Казакова. Оттогава те стават едни от най-ревностните му последователи. К.
към текста >>

11. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Варна

Види се, вие сте направили пак някоя грешка и вследствие на това се явява това временно безпокойствие.
Мен ако слушате, няма нужда в никаква болница да ходите, нито да се подлагате на електрически операции, понеже може наместо полза да ви се създадат още по-големи неприятности. Вашето здраве ще се подобри само чрез редовно живеене. Вашата болест е душевна. Когато душата ви се пречисти, когато умът ви се освободи от миналото и вие дълбоко съзнаете в себе си, че е най-добре да се живее тъй, както Господ Мъдрий е определил, и да престанете да се безпокоите за отношението на хората, тогава ще добиете онзи вътрешен Мир и душевно спокойствие. Вашата Вяра, вашата Надежда и Любов към Бога и ближните ви ще ви спаси и ще ви избави от това, което ви смущава. Види се, вие сте направили пак някоя грешка и вследствие на това се явява това временно безпокойствие. Вий и двама с госпожата си трябва да живеете добре пред Господа. Не давайте място на дреболии, които създават нещастията. Извличайте поука от всичко. В живота всичко си има своето предназначение. Във всяко зло се крие по едно добро.
към текста >>

12. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови

Види се, Вий сте направили пак някоя грешка и вследствие на това се явява това временно неспокойствие.
Мен ако слушате, няма нужда в никаква болница да ходите, нито да се подлагате на електрически операции, понеже може наместо полза да Ви се създадат още по-големи неприятности. Вашето здраве ще се подобри само чрез редовно живеене. Вашата болест е душевна. Когато душата Ви се пречисти, когато умът Ви се освободи от миналото и Вие дълбоко съзнаете в себе си, че е най-добре да се живее тъй, както Господ мъдрий е определил, и да престанете да се безпокоите за отношението на хората, тогава ще добиете онзи вътрешен мир и душевно спокойствие. Вашата вяра, Вашата надежда и любов към ближните Ви ще Ви спаси и ще Ви избави от това, което Ви смущава. Види се, Вий сте направили пак някоя грешка и вследствие на това се явява това временно неспокойствие. Вий и двама с госпожата си трябва да живеете добре пред Господа. Не давайте място на дреболии, които създават нещастията. Извличайте поука от всичко. В живота всичко си има своето предназначение. Във всяко зло се крие по едно добро.
към текста >>

13. Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев

Около това време напусна теософското общество и Николай Райнов, но впоследствие, той пак се върна в него.
За този събор за първи път беше поканен и брат Боян Боев (тогава гимназиален учител в Панагюрище и добър стенограф). Разпоредителите бяха наредили да нощуваме с него в една стая, в един от Търновските хотели. От тогава датира нашето голямо приятелство с него. И той като мене беше член на теософското общество. Но както аз, тъй и той, а също Захари Желев, д-р Христо Дуков, Пенко Пенков и други, като влязохме във връзка с Учителя, напуснахме теософското общество. Около това време напусна теософското общество и Николай Райнов, но впоследствие, той пак се върна в него. Известно ми е, че през 1944 г. Николай Райнов (с когото се познавахме още от студентските ни години) получил откровение от Горе (Невидимия свят), че г-н Дънов е един от Учителите. Отива при Него в Мърчаево, водил дълъг разговор с Учителя, на който е присъствал и брат Боев, който ми разказа подробности за срещата. Като основен учител в с. Кръвеник, Севлиевско, често съм изнасял беседи в неделни и празнични дни.
към текста >>

14. В Бургас се създава първата духовна група

Впоследствие последният се е изселил извън България.
Пеню Киров е бил избран за ръководител на устроения духовен кръжок. В началото членовете му са се занимавали с изучаване на Библията и написаните в нея Божествени – природни закони. Малка група се е занимавала и със спиритически сеанси, като първоначално са участвали трима души: бр. П. Киров, д-р Миркович от Сливен и бр. Козловски от гр. Ямбол. Впоследствие последният се е изселил извън България. При тези сеанси групата е имала много ценни опитности на материализация и дематериализация, които затвърдяват у тях вярата и разширяват духовния им мироглед. Преди основаването на кръжока спиритическите сеанси са били негласно извършвани в определени дни и часове. Вярно и строго правило при духовните срещи. Оформеното с протокол общество, наричано тогава спиритическо общество, а впоследствие Общество „Бяло Братство”, клон Бургас, почва да се посещава и от Учителя Петър Дънов. В първите години, а и впоследствие дейността на клона се е състояла в правила за индивидуално развитие, духовно, умствено просветление, закрепване на физическото здраве чрез разни научни методи, лекции, правила, екскурзии – за предпочитане планински, правила за хранене, подбор на хранителните продукти специално за всеки организъм, правилно дишане, използване на енергии от зазоряване до след изгрев слънце и тяхното благодатно въздействие върху човешкия организъм, най-вече със сутрешни излети.
към текста >>

Оформеното с протокол общество, наричано тогава спиритическо общество, а впоследствие Общество „Бяло Братство”, клон Бургас, почва да се посещава и от Учителя Петър Дънов.
Козловски от гр. Ямбол. Впоследствие последният се е изселил извън България. При тези сеанси групата е имала много ценни опитности на материализация и дематериализация, които затвърдяват у тях вярата и разширяват духовния им мироглед. Преди основаването на кръжока спиритическите сеанси са били негласно извършвани в определени дни и часове. Вярно и строго правило при духовните срещи. Оформеното с протокол общество, наричано тогава спиритическо общество, а впоследствие Общество „Бяло Братство”, клон Бургас, почва да се посещава и от Учителя Петър Дънов. В първите години, а и впоследствие дейността на клона се е състояла в правила за индивидуално развитие, духовно, умствено просветление, закрепване на физическото здраве чрез разни научни методи, лекции, правила, екскурзии – за предпочитане планински, правила за хранене, подбор на хранителните продукти специално за всеки организъм, правилно дишане, използване на енергии от зазоряване до след изгрев слънце и тяхното благодатно въздействие върху човешкия организъм, най-вече със сутрешни излети. Всички тия напътствия са давани от Учителя и прилагани в живота на учениците му, често пъти и с неговото лично участие и лично ръководство. Изпълнявани са задачи за обща групова работа по духовен път, за запазване на България и българския народ и неговите общественици и разни професии, за общото му преуспяване и за обединение на славянството и пробуждането му в съзнание и свръхсъзнание, за да приеме Любовта Божия – безкористно служене. Работено е за повдигане физически, умствено и духовно на българския народ чрез неговите управници, учители, общественици, проповедници, църковни служители и други, които да работят с любов и безкористно върху народа ни, за да изпълни своята велика мисия като разсадник на висшите добродетели за цялото човечество, за неговото обединение и спасение. България е спасителната лодка чрез любовта за всички народи.
към текста >>

В първите години, а и впоследствие дейността на клона се е състояла в правила за индивидуално развитие, духовно, умствено просветление, закрепване на физическото здраве чрез разни научни методи, лекции, правила, екскурзии – за предпочитане планински, правила за хранене, подбор на хранителните продукти специално за всеки организъм, правилно дишане, използване на енергии от зазоряване до след изгрев слънце и тяхното благодатно въздействие върху човешкия организъм, най-вече със сутрешни излети.
Впоследствие последният се е изселил извън България. При тези сеанси групата е имала много ценни опитности на материализация и дематериализация, които затвърдяват у тях вярата и разширяват духовния им мироглед. Преди основаването на кръжока спиритическите сеанси са били негласно извършвани в определени дни и часове. Вярно и строго правило при духовните срещи. Оформеното с протокол общество, наричано тогава спиритическо общество, а впоследствие Общество „Бяло Братство”, клон Бургас, почва да се посещава и от Учителя Петър Дънов. В първите години, а и впоследствие дейността на клона се е състояла в правила за индивидуално развитие, духовно, умствено просветление, закрепване на физическото здраве чрез разни научни методи, лекции, правила, екскурзии – за предпочитане планински, правила за хранене, подбор на хранителните продукти специално за всеки организъм, правилно дишане, използване на енергии от зазоряване до след изгрев слънце и тяхното благодатно въздействие върху човешкия организъм, най-вече със сутрешни излети. Всички тия напътствия са давани от Учителя и прилагани в живота на учениците му, често пъти и с неговото лично участие и лично ръководство. Изпълнявани са задачи за обща групова работа по духовен път, за запазване на България и българския народ и неговите общественици и разни професии, за общото му преуспяване и за обединение на славянството и пробуждането му в съзнание и свръхсъзнание, за да приеме Любовта Божия – безкористно служене. Работено е за повдигане физически, умствено и духовно на българския народ чрез неговите управници, учители, общественици, проповедници, църковни служители и други, които да работят с любов и безкористно върху народа ни, за да изпълни своята велика мисия като разсадник на висшите добродетели за цялото човечество, за неговото обединение и спасение. България е спасителната лодка чрез любовта за всички народи. „Силата е в обединението” – ето принципът, който е бил ръководна нишка на цялата дейност на общество „Бяло Братство”.
към текста >>

В последствие Учителят установи в неделя 10 ч.
Първоначално Братството е правило своите събирания: 1. Всеки неделен ден в 10 ч. сутринта – общо за всички членове и съмишленици. 2. Всеки петък вечерта – 19 ч., за изпитани, верни ученици на Окултната школа. Изучавали са Библията и са провеждали духовни разговори. В последствие Учителят установи в неделя 10 ч. сутринта – общи събрания. Четвъртък (Юпитер) – школни часове. Още по-нататък Учителя установи: Неделя, сутрин, 10 ч. – общи свободни четения – беседи. Неделя, сутрин, 5 ч.
към текста >>

„Цар Симеон” №25, впоследствие №35 и на ул.
” Дълго се обмисляха тези думи на Учителя. Настъпи войната 1915-1918 г., после мирът през 1919 г. – и все събранията се правеха в частни домове на членове на Братството. През 1926 г. се отстъпи частното жилище, собственост на един брат на ул. „Цар Симеон” №25, впоследствие №35 и на ул. „Охрид” №3. Ремонтира се и се заздрави с подпорни греди и се приспособи за братски салон и за Молитвен дом. Това ремонтирано здание се използва от Братството до 1954 г., ок. 28 години. Налагаше се един по солиден ремонт, тъй като постройката беше стара и се рушеше.
към текста >>

15. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 16 август - петък.

Леността е следствие на Земната душа, която ви завладява.
Един добър човек винаги може да спазва своето равновесие.Ние се страхуваме да не изгубим мнението на един човек, но добрият човек никога не си изменява мнението. Ако сте добри, няма какво да се не разберем.У вас се заражда мисъл дали сте добри. Всъщност вие сте добри, но сте лениви, имате духовна леност – не мерите и не знаете как да употребявате Добрината. Понякога се показвате много работливи, но това е само привидно. Приличате на един човек, който работи само когато господарят му е при него, а щом си замине, почва да работи, както си знае той. Леността е следствие на Земната душа, която ви завладява. И Господ, като вижда, че хората са много мързеливи, изпраща им страдание, за да напуснат мързела.От леността вие можете да се освободите по следния начин: трябва да се повдигнете духовно, за да можете да влезете в една атмосфера, която ще способства за вашето повдигане. И затова, когато ви дойде една добра мисъл, изпълнете я и не я пренебрегвайте, защото ако я изпълните, тя ще ви помогне, за да се повдигнете.На вас сега трябва да се припомнят старите светувания, защото за много хиляди години сте се скитали, та сте забравили как сте живели в Небето. И затова сега е нужно да ви се напомни.Там, гдето има леност, не може да се развие волята. Затова Добродетел и леност са две неща несъвместими.Ако бихте видели един възвишен дух каква енергия, какво постоянство и настойчивост има, щяхте да се чудите.Ако някой от вас сполучи да повдигне някого, повдигате себе си и това е вашата награда.Земната душа е, която ви препятства в Живота, и тя е, която ви държи надолу.Няма нужда да се съмнявате и страхувате в Пътя си, защото тези Учители, които сега ви се дават, ще ви ръководят и направляват. Един пътник в гората може да се съмнява и страхува, ако нямаше водител, но щом има водител, няма нужда от страхуване.Обърнете внимание върху тримата Приятели, които ви са назначени [за] Учители, и като изхвърлите леността, ще пресечете всичките нишки на влиянията, които ви спъват из Пътя ви.
към текста >>

16. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 17 август - събота.

И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести.
И така, да живее човек с Истината, значи да бъде заобиколен със Светлината на Божествения Дух, който работи.Истината е едно велико течение, което слиза от Царството на Виделината на Божествените светове и в по-низшите светове образува краските. Истината във физическото поле се появява в червената краска – основна краска на Живота, гдето подкача всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долна в лествицата на краските, но същевременно тя е най-високата.Когато Истината слиза Отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира човека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия човеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм. Така, когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човек всякога ще боледува; ако Духът има надмощие върху плътта, човек всякога ще бъде здрав. Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си.
към текста >>

Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм.
Истината във физическото поле се появява в червената краска – основна краска на Живота, гдето подкача всяко органическо развитие. Червената краска по естество е най-долна в лествицата на краските, но същевременно тя е най-високата.Когато Истината слиза Отгоре към физическото поле, в каквото състояние намира човека, такива и вибрации ще възпроизведе. В най-низшите проявления на червената краска се проявяват най-низшите организми. Тия низши организми всякога проявяват една средна деятелност към тия човеци, с които имат сходство. И ако средата, в която живее един човек, е чрезмерно гъста, те от дъното на Живота почват да излизат към повърхността; и колкото повече се сгъстяват долу, [толкова] излизат към повърхността и вследствие на това се явяват разните болести. Болестта е следствие на борбата на човешкия разум, на човешкия организъм. Така, когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова ако плътта има надмощие върху Духа, човек всякога ще боледува; ако Духът има надмощие върху плътта, човек всякога ще бъде здрав. Като знаете този основен закон, прилагайте го в живота си. Защото ако вие разрушавате това, което Господ е създал, другите ще ви разрушат повече.
към текста >>

17. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 9 август

Следствие на живота.
на тези, които бяха долу, г-н Дънов каза: - От тази изповед, която правите сега, ще зависи и благословението, което ще дойде. Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път и затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла; и гледайте веднага да я отхвърлите. Какво нещо е любовта? Следствие на живота. Животът е, който се покварва, а душата не се покварва. Плътта, с която е облечен человек, тя е, която се покварва.Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се заражда борба между вас. У вас любовта не се е още зародила. Всякой, който се опита да лиши другия от Божествената му свобода, ще бъде бит. Господ винаги говори чрез добро, а подир това, ако не се вземе предвид доброто, следва наказание.
към текста >>

18. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август

Например вие давате добри мисли, а отгоре ви дават материални улеснения Най-сетне, след обмяната, която става доброволно и вследствие на която обмяна човек може да става богат, тогава само той вижда, че една печалба не е едно богатство, обаче щом го поиска, отгоре му се дава.
Защото живеете между вълци, та да знаете как да постъпвате.За да може правилно да се развивате и да могат материалните работи да се оправят, трябва съблюдаване на известни правила и аз казвам, че материалните богатства са резултат на добро духовно състояние. Материалните богатства са само за добрите хора. Богатството винаги е във връзка с нашите души и с нашия ум. Така ние може да сме богати с мисли, може да сме богати с материални неща. Често пъти в духовния свят в тия неща става обмяна. Например вие давате добри мисли, а отгоре ви дават материални улеснения Най-сетне, след обмяната, която става доброволно и вследствие на която обмяна човек може да става богат, тогава само той вижда, че една печалба не е едно богатство, обаче щом го поиска, отгоре му се дава. Затова в желанията си, които искате да използувате, гледайте обмяната и залогът да са чисти. Съвременното богатство тук е пратено отгоре и виждате колко жито имаме ежегодно, плодове и др.Васил УзуноВ пита: - Какво отношение има духовното развитие за човека отказването му от всичко в света? ,Не е ли това доброволен отказ от всичко? - Това е само една икономия, за да не влезем в дългове. Христос никъде не казва, че трябва да сме бедни, а това, що казва за камилата с иглените уши, с това не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие, но иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие.По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, на тази мисъл трябва да й дадем определена форма.
към текста >>

И в това се състои съвършенството на Бога: каквото и последствие да има, Той ще го даде.
Например един час си разположен, а друг час не си разположен. И после – една година си разположен, а друга година си неразположен и така се редуват82. Та затова има дванадесет милиарда години – за разположение и неразположение, за вдишки и издишки, прилив и отлив. Това е то Божественият закон: когато ние сме разположени и неразположени, става една обмяна между нас и Бога и тази именно обмяна е Любовта на Бога. Господ дава на една душа Добро и зло. И в това се състои съвършенството на Бога: каквото и последствие да има, Той ще го даде. Следователно, каквото поискаме от Бога, Той ще ни го даде, Той никога не отказва. Той е Единственият, който никога не отказва, думата няма у Него не съществува83. Затова всичките духове – от най-големите до най-малките – пред Него благоговеят. Защото Той е един Дух, който носи бремето на всичките, всичките същества постоянно искат от Него. Така например един Възвишен дух иска от Бога да му направи един голям свят и Бог да му го даде; вие искате десет хиляди лева и ще ви ги даде Бог, няма да откаже.
към текста >>

И най- сетне, след обмяната, която става доброволно и вследствие на която човек може да стане богат, сам той тогава вижда, че не е печалба богатството.
И тук нека кажа, че материалните богатства са резултат на доброто духовно състояние. Па и аслъ материалното богатство е само за добрите хора. Богатството винаги е във връзка с нашата душа, с нашия ум, т.е. ние можем да сме богати с мисли и с материални неща. Често пъти в духовния Живот с тия неща става обмяна: например вие давате добри мисли, а Отгоре ви дават материални улеснения. И най- сетне, след обмяната, която става доброволно и вследствие на която човек може да стане богат, сам той тогава вижда, че не е печалба богатството. Обаче, щом го е искал, Отгоре му го дават. Затова в желанието си, което искате да използвате, гледайте обмяната и залогът да са честни. Съвременното богатство е пратено Отгоре. Вижте колко имате ежегодно жито, плодове и прочее.В. Узунов: Какво отношение има за духовното развитие на човека отказването му от всичко в света?
към текста >>

19. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 20 август

Казакова натякна на Господа с викането й в съдилището в Търново, вследствие на което и съдилището изгоря, но и тя самата отиде.
Но нищо, след четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят. А пък Доктора ще бъде подир две години. Никога не бива да натяквате на Господа, защото този грях е опасен. Всякой друг грях може да направите, но да натяквате на Господа – това е най-големият грях. Казакова натякна на Господа с викането й в съдилището в Търново, вследствие на което и съдилището изгоря, но и тя самата отиде. На въпроси, зададени от неколцина, г-н Дънов отговори: На това Божествено учреждение вие винаги може да разчитате. Разчитайте на него по време на всяка нужда, разчитайте на него за предупреждения, даже при случаи на преминаване от този свят. Разчитайте на него изобщо при всякакви фатални случаи. През тази година разчитайте, че когато Небето намери за целесъобразно, ще ви извежда на един вид разходка из Астралния мир.
към текста >>

20. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

Много събития, случки, постъпки, деяния, стремежи зли и добри, мисли и желания низки и възвишени, са видоизменили неговата първоначална чистота, следствие на което сега се появяват неговите пертурбации.
София, 2. XII. 1909 г. Люб. д-р Дуков, Животът на земята се вижда да е сплетен от много нишки и тъкани, които го правят тъмен и непонятен. Много събития, случки, постъпки, деяния, стремежи зли и добри, мисли и желания низки и възвишени, са видоизменили неговата първоначална чистота, следствие на което сега се появяват неговите пертурбации. Корабът, който се намира всред развълнувания океан, две неща са му потребни: здравото на устройството и умението на капитана да го направлява. Няма ли тия качества, вълните решават въпроса. Вън от това ония в кораба не трябва да малодушевствуват, но да изпълнят своя дълг, както се иска, и да останат верни на своето звание докрай. Във време на тежки изпити и страдания в человешката душа се събуждат най-благородните и възвишени качества и се развиват за нейно добро. Това, което от гледището на земния живот съставлява лишение, за бъдещия това е придобивка.
към текста >>

21. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

Щом съзнавате, че настоящето е следствие на миналото и във вас има добро желание да изправите следствието и да възстановите първоначалната хармония, вие сте в пътя, който води към Вечната виделина, гдето царуват радостта и веселието и обичта е закон на разумните същества.
Има възможност за ония, които се подвизават в добрия път на самоусъвършенству-ването, да бъдат обезпокоявани от разните скитающи се микроби. Няма съмнение - тия елементарни същества разбират живота по своему. В техния начинающ мозък не могат да проникнат ония високи вибрации, които дават подтик за истинското знание на живота, на тях трябва да се говори с притчи. За да може человек да разбира пътя на Истината и смисъла на живота, в неговата душа трябва да са развити и съответствующите чувства, чрез които да влезе в съприкосновение с тия области. Извън това всичко ще бъде тъмно и неясно за ум, лишен от тия способности, чрез които да може да долавя по-дълбоките наредби на природата. Щом съзнавате, че настоящето е следствие на миналото и във вас има добро желание да изправите следствието и да възстановите първоначалната хармония, вие сте в пътя, който води към Вечната виделина, гдето царуват радостта и веселието и обичта е закон на разумните същества. Няма съмнение, изпитите в тоя живот се зле отразяват върху някои, временно ги сплитат и забавят в пътя им. Нима онова зрънце, което е заровено в земята, не усеща голяма мъчнотия, докато го отделя от слънчевите лъчи? Несъмнено то чувствува всичките препятствия на пътя си, но желанието да живее, да се развива и расте възбужда и събужда в него всичките негови спящи сили да се бори и победи. Така и душата, която е дошла под влиянието на Божествените лъчи, се стреми към това слънце на живота. Всичките спънки не са в сила да я спънат.
към текста >>

22. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Вследствие на тия спънки и недоразумения нашите приятели от Горе закъсняха да се явят днес, а с тях щяха да се яват и д-р Миркович, и Мария Казакова, но закъсняха.
Лично аз нямам нужда от пари, защото и така си достатъчно имам. Това е забележка на Духа, Който ви желае доброто и иска да се не поддавате на духовете, които ви не мислят доброто. Законът е такъв, че за погрешките, които правите, на вас, ако удрят по една, на мен стоварват по три плесници. Желание има в някои духове да изядат всичките благословения, които тук се дават за вас, а вие да си отидете с празни ръце и празни торби. Има дух, който всяка година е много и много крал, но тази година не искам да му дадем да краде. Вследствие на тия спънки и недоразумения нашите приятели от Горе закъсняха да се явят днес, а с тях щяха да се яват и д-р Миркович, и Мария Казакова, но закъсняха. Сега де почакаме.Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата „изпълнение“. Срещу всяка дума се постави номер по ред. Така срещу думата „Господ“, написана най-напред от Пеню Киров, се постави цифрата 1. (Редът, по който се написаха думите, вървя от дясно наляво, гледано от мястото на г-н Дънов). Срещу думата „правда“, написана от Т.
към текста >>

23. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия качества зависи какво ще е последствието или работата, която вършите.
В старо време, изобщо, всичките учители са постъпвали така, като първом са проучвали характера на хората и тогава са работили между тях. Човек в своето съществуване, в разнообразните бития е проявил и проявява разни сили. Така вие имате съвременните взривни вещества, с които често пъти, за да можете да работите, трябва да ги подчините на други вещества. Вземете, например, един лекар, който за да може да работи върху известна болест, внася антидоти8 за реакция. В духовния свят е същото — вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действуващи благотворно. Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия качества зависи какво ще е последствието или работата, която вършите. Например, глицеринът9, съединен с памук, образува динамит и пр. Веднъж аз попитах един химик какво струва една сол, когато се обезсоли, а той отговори, че трябва да се хвърли. „Но ако искате да :е поправи, добави химикът, трябва основа или киселина „ Така е и с човека. Като се обезсоли, ще се подложи на страдания и мъчнотии, които не са нищо друго, освен един процес за възобновление, необходимо за спазването на неговите чувства, и така ще се възстанови това, което е изгубил. Прочее, когато дойдат върху вас страдания, трябва да се питате какво Господ иска да възстанови у вас.
към текста >>

А вие не сте достатъчно чисти и вследствие на това имате си и мъчнотии.
Защо да държим дявола, та да страдаме и работим за него? Защо дяволът да се ползува от нашия мед и от нашето благо? Дяволът сега, общо взето, няма власт, но всякой се подчинява на тоя дявол, който е в неговата собствена държава. Всички тия работи са необходими за тия, които искат да се подигнат. Започнем ли да работим, небето вече е взискателно. А вие не сте достатъчно чисти и вследствие на това имате си и мъчнотии. Дяволът е много хитър и иска да ви препятствува, но когато го изгоните измежду вас и от вас, всичките ви работи ще се оправят. И когато ви говоря аз, в мен не бива да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, Който ви говори и иска вашето подигане. Знайте, че Господ е нашата слава и величие. И ако разберем така живота, ще ни настане светлина и виделина. Когато дойде някое страдание във вас, аз мога да го лекувам, но когато дойде върху мен страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъно, защото „на когото е много дадено, много се и иска“, а на вас щом като по-малко е дадено, по-малко ще се иска.
към текста >>

24. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август

И тази е причината, че, когато не сме с добро разположение и дойде Господ, Който страда вследствие нашето неразположение, страдаме и ние заедно с Него.
Затова трябва да се молите предварително, щото Господ да изпрати Духа Своего, за да подготви хората за истината, която ще им се предаде чрез нас. После, причината, поради която бият някого, когато слугува, то е неговата неопитност, но отсетне това ще му послужи за добро. И като верен слуга той трябва да постоянствува, а не да се замисля и връща назад от дадените му уроци. Как може да дойде Господ при вас? Духът Господен е толкова нежен, щото схваща у нас всичките ни вибрации, мисли и желания. И тази е причината, че, когато не сме с добро разположение и дойде Господ, Който страда вследствие нашето неразположение, страдаме и ние заедно с Него. И в този случай страданието се чувствува даже в по-голям размер. Ето защо, когато дойде Господ, трябва да изчистим сърцата си от всичките лоши желания и тогава само Господ ще се всели у нас, ще проговори у нас и в нас ще се яви сила Господня, която не ще бъде друго, освен в наша услуга. И всичко това нещо е проста истина. Никога не бива да се страхувате от греха и никога не се опитвайте да биете дявола. Него само Господ може да бие.
към текста >>

Малките животни са причинили напластяването, в което са израснали бурените, които са се впоследствие облагородили в сочните плодове, от които човечеството се толкоз продоволствува и наслаждава.
Тук трябва да сте внимателни. Кога е това „с време и без време“? Седете си вкъщи и не сейте там и тогава, гдето и когато Господ не е орал. Та, преди да отидем да работим негде, трябва да внимаваме Господ дали е предшествувал пред нас и дали е орал. Как мислите се е образувала материята? Малките животни са причинили напластяването, в което са израснали бурените, които са се впоследствие облагородили в сочните плодове, от които човечеството се толкоз продоволствува и наслаждава. Така и тръните и бодилите в човешката душа Бог може да преобръща в добро. И така, вие не бива да се спирате в себе си, че в миналото на живота вие сте били грешни. А от тия ваши грехове вие трябва да извлечете поука, като се ползувате в живота, без ни най-малко да се повръщате назад. Дяволът може да се подчини само когато го държите гладен — не го нахранвайте добре, а му давайте по малко хлебец, както старите българи са хранили мечките си с по малко брашанце. Виждате от картината (сочи Пентаграма), че главата на дявола мистически е вътре в нас.
към текста >>

25. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август

Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание.
Целта на човешкия живот не е само развитието на душата, но и придобиването на свободата, която е изгубила; следователно, свободата е цел. Ако има нещо, от което сега пъшкате, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за свобода, всички се стараят да я придобият, даже някои искат придобиването й чрез острото на ножа. При все това, обаче, всички още не са я придобили, а Христос велигласно казва: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата е едно качество на душата, което тя търси. Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание. И така, за да бъде човек сила, той трябва преди всичко да бъде свободен. Сега, дали свободата произтича от силата или силата от свободата? Силата произтича от свободата и силата е само едно средство за придобиване на свободата. Що е свобода? За да бъде человек свободен, то значи да не прави никакъв грях.
към текста >>

26. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Аз ви дадох Пентаграма миналата година и вследствие на него в някои домове какви не работи станаха.
Прочее, понеже тази година аз искам да работя само заради вас, а заради себе си не искам да работя, то искам да изгладя всичките недоразумения, които съществуват между вас един други и между вас и мене. А вие имате голяма нужда за помощ и само аз познавам каква голяма нужда имате за помощ. У вас има колебания, които тоже трябва да престанат непременно. Знаете ли значението на трите знамена, които тази година са поставени в двора на трапезарията и които всички гледате? Те значат или война със земята и мир с небето, или друг път няма. Аз ви дадох Пентаграма миналата година и вследствие на него в някои домове какви не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни Хаджи Ганчовци и прочее и ще се спъва работата повече. Защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. Да, трябва да се пазите и ако искате да ме опитвате, спрямо мене ходете с разкрити карти.
към текста >>

27. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август

Съвременната човешка раса е изпратена да бъде носителка на Истината, но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури — последното обяснява първото.
Христос казва: „Аз затова се родих, за да свидетелствувам за Истината“. Без истината не може да се появи никакъв умствен и духовен прогрес и развитие, на които тя е носителка. Тя самата е една сила, но разумна сила. Когато вечерно време някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това значи, че сте му посочили истината. И тогава значи, че всякой един от нас трябва да носи истината. Съвременната човешка раса е изпратена да бъде носителка на Истината, но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури — последното обяснява първото. Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение, та затуй, именно, Христос е дошъл да им помогне. Тук е тъкмо полезно да знаете, че от 25 хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на 2100 години се явява по един Учител, за да помага на человечеството. От сребърния период човечеството е минало в медния период, после иде железният, в който сме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта. В това развитие има закони, между които е и законът за растенето и падането. Например, скарват се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината на това е, че те са съгрешили и с това се отдалечават.
към текста >>

28. Писмо на Учителя до Др.Б.(?), Бургас

А както изглежда, според пророчествата едни от тях ще се отменят или преобразуват, вследствие на което във вселената (според сътворенията в Битието) ще настъпи голяма катастрофа.
и 1000 години на един ден. Но забележи, че нам е нужно да живеем тъкмо толкова години, колкото да си изработим духовното тяло, само с което ще можем да реализираме надеждата ни в живота: участие в първото възкресение (Откр. 2;6). 3. „Вечността на духовните закони." По този въпрос се знае, че има едни закони за ръководенето на видимата вселена по предопределението на Отца, или тоже известните закони. „Твърд" (Битие 1;7-8). А както изглежда, според пророчествата едни от тях ще се отменят или преобразуват, вследствие на което във вселената (според сътворенията в Битието) ще настъпи голяма катастрофа. Значи всички закони владеят дотогава, докогато е определено, след което може би не престават да съществуват, но се преобразуват в други сили. За последствията от изменението на законите на Твърдта, или тия закони, които управляват засега обикалящата ни вселена, прочети Исайя 34;4. Откр. 6; 14. Исайя 33; 14. Петр. 3;7, 10ДЗ.
към текста >>

29. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август

Много често ние неволно се намираме в големи противоречия, които не могат да не смущават сърцето и ума ни, та затова вие [не] сте сега всички еднакво спокойни и вследствие на това вас ви сполитат неща, които не сте желали, и то защото не сте били в един Божествен път.
Както не е възможно един трън да го обърнем на лоза, така не е възможно да обърнем едно наше лошо желание в добро. Ето защо далеч по-добре ще сторим, ако се обърнем да образуваме първоначалната чистота в нас, а това ще направим само при нозете на Христа, гдето има жизнен елемент, в които има всичките качества, за да изхвърлим вредните елементи на нашето естество и да ги заменим с полезни.В новата химия всички елементи имат двойни действия: има атоми положителни, има атоми отрицателни. С едно добро разположение можем да привлечем, а с лошото разположение - да отблъснем. Във връзка с този метод за лекуване на проказата аз ще туря и свържа и вчерашния предмет: да турим ли едного човека отдясно или отляво, отпред или отзад? Казва се, че когато Господ иска да забрави греховете на човеците, туря ги зад гърба Си. Много често ние неволно се намираме в големи противоречия, които не могат да не смущават сърцето и ума ни, та затова вие [не] сте сега всички еднакво спокойни и вследствие на това вас ви сполитат неща, които не сте желали, и то защото не сте били в един Божествен път. А когато сте в Божествения път, вие чувствувате спокойствие на сърцето и ума си, започвате да гледате към хората снизходително, нямате никаква мъст и нещо като че ли ви радва, защото сте в пътя на виделината. Отклоните ли се, надоходжат различни смущения, които са най-добрият признак, че не сте в Божествения път, защото настъпва атмосфера, която ви души и задушава също като че ли сте в една пещера с въглеродни вещества. Същото е, когато сте в една къща, в която не можете да се молите. В този последен случай аз ви съветвам: продайте тази къща и бягайте. Например лекар сте, но не можете да се молите.
към текста >>

30. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Но понеже снощи бе станало недоразумение за часа на днешното събрание, вследствие на което недоразумение отсъстВуват мнозина то се обяви, че събранието ще се състои в 3 часа подир обед.В 4 часа и 22 минути подир обяд събранието наново се състоя.
15 август, петък, Св. Богородица Времето отлично, сутринта Слънцето се появи изясно и пое пътя си през ясно. Целия ден гря добре и бе топло и тихо, без вятър. Към 4 часа подир обед започна да се заоблачава, но пак е тихо и топло.По поръка на Учителя от снощи днес всички от нас - мъже и жени - по случай празника Св. Богородица ходихме в православната църква.В 11 часа се събрахме в салона, гдето присъствуват като гости няколко търновски приятели. Но понеже снощи бе станало недоразумение за часа на днешното събрание, вследствие на което недоразумение отсъстВуват мнозина то се обяви, че събранието ще се състои в 3 часа подир обед.В 4 часа и 22 минути подир обяд събранието наново се състоя. Всички се събрахме в салона, четохме „Добрата молитва", изпяхме „Благословен Господ наш". Учителят прочете 12 глава от Евангелието на Йоана и каза:- Ще ви говоря върху 20 стих: „И между тези, които влязоха да се поклонят на празника, имаше и няколко елини." Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата „елини" представя известна идея, която ние можем да я уподобим.Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме едно правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или [за] света, в който живеем, или [за] хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка в утробата на майка си. В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център.
към текста >>

Но като сгреши, отдалечи се и вследствие на греха лека-полека създаде се съвременният строй и порядък.
Той иде да спаси хората. А какво нещо е спасението? Спасението е да очистим нечистото от себе си - просто да реагираш на отровата в тебе, да поемеш въжето в морето, дето плаваш безнадеждно в живота. При все туй главната задача на Христа не беше спасението. Неговата задача е много по-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в райската градина, да ни научи как да се храним, защото на Адама се преподаваха имената на всички растения и животни, предаде му се как да се храни и пр. Но като сгреши, отдалечи се и вследствие на греха лека-полека създаде се съвременният строй и порядък. Син Человечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот, с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо сега Христос именно подир 2000 години възкръсва наново и то възкресява много и много милиони.И когато Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега аз питам ви: готови ли сте да слушате тези елини? В църквата? Не, те са във вашите сърца, във вашите умове и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква.
към текста >>

31. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август

Някои от тях са живели в този народ, българския, но по-голямата част не са идвали и понеже настава ден, върнали са се и са ви намерили.В астралния свят сега има ден, Слънцето е изгряло и вследствие на това те са ви намерили, а известни приятели, които са ви преследвали, те ще ви загубят.Обаждат се: - Амин.- Тяхната сила ще започне малко по малко да се намалява.Обаждат се: - Амин.- И чрез тях Господ Бог ще се прослави.През цялата година ще ви говори Господ.
Няма защо да ви казвам имената им, те сами ще ви ги кажат. Тайната е там. Всички имате приятели, нито един от вас не може да се оплаче, всички имате, и то много добри приятели от миналото. И тия ваши приятели са съработници с Христа и имат всички добри желания за вас. Сега те ви поздравляват пак.Обаждат се: - Благодарим.- Някои от тях са били наскоро на Земята, но някои от тях хиляди години не са се прераждали в България. Някои от тях са живели в този народ, българския, но по-голямата част не са идвали и понеже настава ден, върнали са се и са ви намерили.В астралния свят сега има ден, Слънцето е изгряло и вследствие на това те са ви намерили, а известни приятели, които са ви преследвали, те ще ви загубят.Обаждат се: - Амин.- Тяхната сила ще започне малко по малко да се намалява.Обаждат се: - Амин.- И чрез тях Господ Бог ще се прослави.През цялата година ще ви говори Господ. Да не мислите, че всичко ви казах. Казал съм началото на първата буква. Ако през цялата година ви разкрия три-четири букви, то ще бъде много казано върху този въпрос. Аз пък лично ви поздравлявам и желая всички да бъдете радостни и весели (Обаждат се: -Амин), за да може да прекарате този събор.Сега ще отидем на ядене долу, ще сложим голяма трапеза, да угостим нашите приятели, приготвено е угощение за тях.Да имате благословението на Господа! Обаждат се: - Амин.В 2 и половина часа свърши събранието, а подир обед от 5 часа ходихме по 9 души на групи на съзерцание в преподавателния салон.
към текста >>

32. Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи

Ето какво разбрах впоследствие от този велик замисъл.
Играх и заради Учителя - Божия пратеник, Който дойде на земята да донесе това Слово на цялото човечество. Благодаря на Учителя, стократно Му благодаря! Тази беседа - „Истината" - е печатана в тома, втора серия неделни беседи, първо издание, под заглавие „Сила и живот" и същият том, второ издание, под ново заглавие „Духът и плътта". Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл. Малката опитност мина през мене, а великият замисъл иде отгоре. Ето какво разбрах впоследствие от този велик замисъл. Божието Слово е Божествен нектар, който се налива в предварително специално приготвени форми, съсъди, но така внимателно, че капка да не се разлее на земята. Дават се кому повече, кому по-малко капки от този нектар, според големината на формата или съда, в който се наливат и според възможностите на човека да ги използува и обработи. И тук е важен законът „Нищо не се губи, нищо не се създава." Ако съдът е по- големичък и събрал повече нектар, който не може веднага да обработи, отгоре ни чакат. Те знаят, че ако не днес, утре, ако и утре не може, тогава други ден. Ден след ден, вечността е пред нас.
към текста >>

33. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (снимка на писмото), София

Павел едно време и той се оплакваше от много работи и вследствие мъчнотиите отвън и отвътре се обезпокоявал.
Всеки трябва да върши Волята Божия и то добре. Мъдростта, която е отгоре първо е чиста, после мирна. На земята при сегашните порядки човек не може да му върви по мед и масло. Страдания ще ги има и то изобилно. Величка знае пътя, да върви по него, както се изисква от всякого, който следва Христа. Павел едно време и той се оплакваше от много работи и вследствие мъчнотиите отвън и отвътре се обезпокоявал. Когато страда тялото, това не е човека, когато страда сърдцето това не е човекът, когато се безпокои умът, това не е човекът, това са променчивите неща в човешкото естество. Човекът това е Божествената душа, която живее свързана със своя Дух. Тя стои над всички тревоги и безпокойствия отгоре. Когато светът се вълнува и тревожи, тя гледа тихо и спокойно на бурното и развълнувано море. Нека се вълнува морето, нека се безпокои светът, сега е новото време.
към текста >>

34. Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи Радославов срещу Петър Дънов

Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос".
Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца. На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спиритичес-ки сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет. Други по-фанатизирани и сантиментални последователи до там се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си.
към текста >>

35. Димитър Голов завършва земния си път.

Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия.
122 Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907).
към текста >>

Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия.
Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Бащата, макар и необразован, уважавал начетените хора, затова, след като малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, го изпраща в Одрин да продължи образованието си във френски католически колеж. Там младият Голов много скоро се отличава като прилежен и добър ученик. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. По-късно Д.
към текста >>

Впоследствие се присъединява и Михалаки Георгиев.
По този начин ме отвикна да пуша.“ (3) В началото когато в София Учителя П. Дънов започва да държи кратки беседи в неделен ден върху стихове от Библията, слушателите са четирима: Д. Голов, Т. Бъчваров, Петко и Гина Гумнерови. Впоследствие се присъединява и Михалаки Георгиев. На една съхранена бележка от неделя 7 октомври 1907 г. Учителя П. Дънов казва: „Занапред нашите събрания ще подкачаме с Добрата молитва, а ще свършваме с Господнята молитва. Тази дата може да се приеме и като своеобразно начало на неделните беседи, които са гръбнака на Учението. Постепенно от година на година слушателите в дома на „Опълченска № 66 се увеличават толкова, че се налагало да се отварят прозорците за тези, които са на двора.
към текста >>

Относително излизането на някои негови слушатели вън от града, то е следствие на неговите наставления, че който иска да бъде здрав през годината, през м.
От много години покрай своите френологически изучавания държи и известни беседи с чисто религиозно съдържание, които се посещават от широка публика: учители, офицери, чиновници, търговци и др., между които има хора с голямо обществено положение. В беседите на г. Дънов досега не съм намерил или чул нещо противохристянско или да противоречи на православната църква. Тълкува св. Писание в неговия истински смисъл, според моето разбиране, което никакъв разкол или ерес не би внесло в православната църква. Относително излизането на някои негови слушатели вън от града, то е следствие на неговите наставления, че който иска да бъде здрав през годината, през м. май да става рано и да прави разходка. Друго по тоя въпрос няма що да кажа, освен че събранията стават публично и са достъпни на всеки, който би желал да отиде.“ Подпис: Д. Голов, София, 11.VI.1917 г. Показанията написал сам. (14) През годините се случва така, че Никола Нанков, който събира материали за история на Братството се свързва със сина на Димитър Голов.
към текста >>

36. Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

Карнобат, впоследствие живее в Бургас.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път (13.07.1868 - 27.01.1918) Пеню Киров е един от първите трима ученици на Учителя Петър Дънов. Роден е в гр. Карнобат, впоследствие живее в Бургас. На седемнадесет години се записва доброволец в Сръбско-българската война. С Петър Дънов се запознава чрез кореспонденция, започнала през 1898 г. През 1900 г., заедно с Тодор Стоименов и д-р Георги Миркович, е призован на среща с Учителя във Варна, с което се слага началото на съборите на „Бялото братство”. Пеню Киров работи като пътуващ книжар, посещава новооснованите братски кръжоци, където държи свои духовни беседи. За това той има указание от Учителя – какво да говори, как да направлява и насърчава новите братя и сестри.
към текста >>

37. Военна капитулация на България. Учителя чрез посредници съветва българския цар Фердинанд да абдикира

Когато занасят думите му на Учителя и неговата грозна постъпка, Той казва простичко и ясно: "Този задник скоро ще бъде изпроводен вън от България и никога няма да стъпи вече тук." И това се сбъдна впоследствие.
Преди това отиват при Учителя и Го запитват какво да се прави. Учителят казва: "България да не влиза във войната. Трябва да пази строг неутралитет. За цената на своя неутралитет, тя ще получи всички земи на Сан-Стефанска България." Отново чрез сестра Мария Стоянова и чрез мъжа й - личния адютант на Фердинанд - занасят съвета на Учителя. Фердинанд чува съобщението, после вдига и свива десния крак, обръща си задника към този, който му донася новината, плясва се с ръка отзад и казва: "Това може да се говори само на моя задник." Така той приема съвета на Учителя. Когато занасят думите му на Учителя и неговата грозна постъпка, Той казва простичко и ясно: "Този задник скоро ще бъде изпроводен вън от България и никога няма да стъпи вече тук." И това се сбъдна впоследствие. Ние бяхме свидетели. Не послушаха Учителя и Фердинанд въвлече България във войната на страната на Централните сили. Учителят каза: "Австрия със своите обещания подкупи България да вземе участие във войната на нейна страна. Фердинанд върви слепешката след Австрия и ще си счупи главата. България ще пострада.
към текста >>

38. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Толев е бил принуждаван да преустановява издаването му вследствие „нежеланието и мудността да се подкрепи това културно дело".
Църковен вестник, Г. XXIV, бр. 44 (22.XII. 1923), с. 7-8 Трета година вече, „за да се помогне на духовното движение в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът на този орган г. Ив. Толев е бил принуждаван да преустановява издаването му вследствие „нежеланието и мудността да се подкрепи това културно дело". „Капиталните (!) статии - най-ценният материал за физическото, умственото и моралното развитие на народа", не привличали „многобройни абонати". Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му". Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство. Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др. Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии?
към текста >>

Вследствие на случайна експлозия се открива една надарена със странни свойства субстанция, с привидно влакнеста конструкция, в златисто червен цвят и структура, аналогична на тази на скарабея.
Cette substance etrage serait douee de proprietes radio-actives transmises a travers une paroi de verre et pouvant etre communiquees a i'eau, d'ou ie nom de radium organique donne a cette substance. De magnifiques reproductions, photographiques illustrent d'une maniere remarquable ce tres interessant article, (която статия, преведена на български във „Всемирна летопис" се окачествява от проф. Консулов като „плод на болното време"!) В „Окултен преглед" за януари Халф Сирли посвещава ежемесечната си статия /..../на неотдавнашното откритие направено от г-жа Дикинсън случайно, която напомня с голямо уважение за множеството научни изследвания, провеждани вече 20-тина год., от нашия съотечественик Стефан Лед/ок. Това откритие на г-жа Дикинсън води началото си от научни изследвания върху растителните масла и екзотичните смоли, за получаване на ново антисептично средство. Вследствие на случайна експлозия се открива една надарена със странни свойства субстанция, с привидно влакнеста конструкция, в златисто червен цвят и структура, аналогична на тази на скарабея. Това необикновенно вещество бе надарено със свойството радиоактивност, преминаващо през стъклена преграда и можещо да взаимодействува с водата, откъдето и приема името „органиченрадий". Чудесните фотографски снимки илюстрират по един забележителен начин тази много интересна статия.(Текста е преведен 2002 год.) за пръв път излезли на български, златни стихове, до д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гйотеанум" в Швейцария), но и тая „научна литература", според българския професор, била „фабрикувана", (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic) заблудил се българин", който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи[3]. След това вече се редят: „полицейски кучета", „учителите", „духовете", „бубулечките, които се разбягвали и пр. точно по маниера на „Последна поща". Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия, и да се удовлетвори един дерт.
към текста >>

Вследствие на тоя подлистник, М-вото разгласи почти във всички столични вестници, че списанието ще се подложи на рецензия (вж.
„Умолява се редакцията да изпрати в Министерството по един екземпляр от последната и предпоследната година на списанието за рецензиране. Ако редакцията не направи това в 10 дневен срок, препоръката и одобрението на списанието ще бъдат отменени." Няма съмнение, че това писмо, в което, от последната закана, явно личи решението да бъде отменена на всяка цена препоръката на списанието, е било адресирано след предварително споразумение с проф. Консулов, който бе написал един подлистник във в."Слово", брой 1004, от 8.Х.1925 г. насочен против „Всемирна Летопис" и пълен с всевъзможни лъжи и измислици.) Тази статия е публикувана в този отдел под N 8. Вследствие на тоя подлистник, М-вото разгласи почти във всички столични вестници, че списанието ще се подложи на рецензия (вж. „Слово", бр. 1006 от 10.Х.1925 г.) Редакцията ни, още на другия ден след получаването на писмото, отговори на Министерството: Съобщава се, че исканите годишнини от списанието „Всемирна Летопис" са изпратени в Министерството още на 14.Х. т.г. препоръчано, срещу пощ.
към текста >>

разписка N 4136, (вследствие искането на същото М-во), София, 7.XI.1925 г.
„Слово", бр. 1006 от 10.Х.1925 г.) Редакцията ни, още на другия ден след получаването на писмото, отговори на Министерството: Съобщава се, че исканите годишнини от списанието „Всемирна Летопис" са изпратени в Министерството още на 14.Х. т.г. препоръчано, срещу пощ. разписка N 4136, (вследствие искането на същото М-во), София, 7.XI.1925 г. Тогава гл. секр. Радославов и началникът Балабанов писали Консулову: 22.2 N 28888. Приложено тук, изпраща 11.XI.1925 г. ви се, Г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна Летопис" с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме.
към текста >>

Вследствие на всичко това и за да се защитим от едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната жалба:
Консулова (защото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда, N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г.г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.XII.1925 г. А писменото „мнение" на Консулова, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз, и като образец на най-недобросъвестна критика, а не на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на Окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулова („без подписа на рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание", (п) Началник: Н.Т. Балабанов. Вследствие на всичко това и за да се защитим от едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната жалба: 22.3. До Върховния Административен съд: Жалба От I Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София, бул. „Дондуков" 43. За отмяна на окръжното предписание под N 33168 от 26 дек.
към текста >>

Ill, се „доказва", че натрупалите се войници и обози в северна Франция през Европейската война изместили центъра на тежестта и остта на земното кълбо, вследствие на което на противоположната страна земята се разчупила и настъпило катастрофалното японско землетресение.
Би ли било желателно разпространението на идеите на „Всемирна Летопис" и между обществото, за да бъде то за там препоръчано? Читателят тук отвиква от всяко критично разглеждане на нещата, приучва се да приема като истини и най-дръзките нелепости. В „Слово" из цитирах вече пасажи, в които се казва,че като се сварят „източни месла във водата се самозараждатбръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал. На стр. 131 пък, год. Ill, се „доказва", че натрупалите се войници и обози в северна Франция през Европейската война изместили центъра на тежестта и остта на земното кълбо, вследствие на което на противоположната страна земята се разчупила и настъпило катастрофалното японско землетресение. Читателите се привикват към лековерие, към гадателство: на стр. 39 г. IV, се „доказва", че великата катастрофа за земята ще започне от 28 юли 1926 г. Но не е само лековерието и безпричиността, които се насаждат от „Всемирна летопис" - убива се у читателя и доверието към положителната наука. Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина", идея за която (Н-Б.Р.) получава от „окултното" схващане за зъбните болести - гниенето им (год.
към текста >>

Ill (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Консуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от22колони, под заглавието: „към ново училище") в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил.
5. „ Дъновизмът" тук не влиза ни в клин, ни в ръкав. Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира, нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис", от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма". 6. В този пасаж Консулов, като прави един фалшив цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV, год. Ill (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Консуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от22колони, под заглавието: „към ново училище") в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил. Тоя пасаж продължава така: „учителят...няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето".
към текста >>

39. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Человек по някой път се самозабравя и вследствие на това се натъква на ред мъчнотии, които пък събуждат в него съзнанието да се учи.
1920 г. Обични Е. и К. Получих вашите писма. Всичко в живота може да върви по две направления, или приближаване, или отдалечаване от Господа. Человек по някой път се самозабравя и вследствие на това се натъква на ред мъчнотии, които пък събуждат в него съзнанието да се учи. В беседите от Ш. серия, които ви изпращам, ще намерите ценни показания за много неща. Прилагайте Словото на опит. Всяко честолюбие, всяко тщеславие, всяка потаена гордост била тя каквато и да е, от какъвто род и да е, тя е спънка. Й духовните хора се спъват като мухите в тая паяжина на дявола.
към текста >>

40. Учителя образува 'Класът на добродетелите'. Търново, 22 август 1920

Но в последствие това се научи от другите и те поискаха от Учителя да направи втора група.
Там, на тази полянка те работеха. От време на време Учителят държеше подходящи сказки в духа на тяхната работа и ги напътваше. Но помежду си като се събираха имаха определени часове и дни, където всяка една изнасяше реферати, правеха се разисквания и се изпълняваха разни задачи, които Учителят им поставяше. Тази група работи в тайна. Не се разгласяваше нейната работа. Но в последствие това се научи от другите и те поискаха от Учителя да направи втора група. Учителят направи и втора група. След това дойдоха кандидати и за трета група. Щом една работа стане известна, тя губи нещо съществено и Учителят преустанови работата на този клас. В първата група бяха: Паша Теодорова, тя представляваше Добродетелта - Правдата, Савка Керемидчиева - Истината, Мария Тодорова - Любовта и Мария Радева - Мъдростта, сестрата на Георги Радев и Сотирка Баба-джова бе Добродетелта.Това място, където се събираха сестрите от тази група леко се огради с леки материали, дъски и стана една колиба, едно жилище, където започнаха да работят стенографите на Учителя. Направи се едно помещение на това място от дървета, дъски и леки материали.
към текста >>

41. Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, Търново

в един частен разговор между Учителят, Кирил Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев, който бе записан и от тримата, а впоследствие бе разпространяван много години по-късно.
Като един ключ, с който ще си отключват да обират и ще си заминат. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.)Из частен разговор на Учителя с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев ОТКЛОНЕНИЕТО В ШКОЛАТА (Разказано от Мария Тодорова) Още през 1921 г. в един частен разговор между Учителят, Кирил Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев, който бе записан и от тримата, а впоследствие бе разпространяван много години по-късно. Този разговор се е състоял на 12 февруари 1921 г. в Търново при едно от посещенията на Учителя там. Той дава тук разяснение и дава отпор на Черната ложа с нейните методи да отклонят част от младежите. Четейки този разговор нещата са категорични и ясни. Те са сега ясни след 50 години, но тогава не бяха ясни поради неразбиране и поради заблуждение.
към текста >>

42. Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша

Тази поляна в последствие Учителят нарече „Ел Шадай".
Половината сме в мъглата, половината сме на слънце. Учителят се загледа много дълго в поляната. Подпря бастуна в земята и след това каза тези думи: „Ето едно хубаво място! " После ние се върнахме в лагера по нашите стъпки. Но вече оттогава, когато дойде пролетта ние започнахме да ходим на тази поляна, която открихме с Учителя в онази гъста мъгла. Тази поляна в последствие Учителят нарече „Ел Шадай". Като дойдохме на „Ел Шадай" по удобно бе за излизане през село Симеоново отколкото през село Драгалевци. И започнахме да излизаме през село Симеоново. Имаше малки пътечки през гората, не бяха удобни и едва се виждаха. Добитъкът ги прекарваше. Но ние бяхме благодарни на тях и излизахме доста добре и удобно.
към текста >>

43. Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)

Но в последствие Той сам го наруши, защото според Него за Разумния свят е по-важна духовната подготовка за онзи, който следва класа.
Учителят спази тяхното искане. Но по-късно Учителят сам наруши това правило, така че някои оженени останаха в Младежкия Клас, а други оженени отидоха в Общия Клас. Спомням си, последните години на Школата, Учителят среща Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г. и й казва: „Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия Клас." С тези думи Учителят е дал да се разбере, че не лично Той е дал това условие за влизане в Младежкия Клас, а това предложение са го направили някои от учениците при формирането на класовете. Те са били във връзка с Учителя и са дали такова решение, което Учителят е приел. Но в последствие Той сам го наруши, защото според Него за Разумния свят е по-важна духовната подготовка за онзи, който следва класа. Така външните положения заемат едно по-второстепенно място. Така че някои се ожениха, но Учителя ги остави в класа. Това смути мнозина, но отговора беше, че класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг Клас когото поиска и когото намери за добре.В туй време Учителят започна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, това беше точността. Той ни постави задача да идваме на Класовете с точност до една минута.
към текста >>

44. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март

IV. етап - дойде уреченият ден, който го описах и Учителят с приятели отиде и откри, онова място, което беше нашия бивак, на „Железните врати" наречен от Учителя впоследствие „Ел Шадай".
След това тръгвахме пеш. III. етап - след това тръгвахме по една долчинка, нагоре, стръмна без пътеки, и така излизахме до поляната, която е под „Бай Кръстю", под шосето за „Алеко". Тази голяма поляна бе удобна за почивка. Отляво имаше един извор. Там прекарвахме известно време. IV. етап - дойде уреченият ден, който го описах и Учителят с приятели отиде и откри, онова място, което беше нашия бивак, на „Железните врати" наречен от Учителя впоследствие „Ел Шадай". Понякой път на бивака излизахме нагоре по планината. Спомням си, че един ден младите братя предложиха от „Ел Шадай" до отидем до Черни връх. Аз бях там. Времето беше много неблагоприятно. Вятърът бе студен.
към текста >>

45. Учителя участва в екскурзия на Витоша с голяма група ученици - 24 май

Впоследствие си направих екип.
И се качихме, знаете ли имам един спомен оттогава. Аз бях отишла със сандалки и тънки чорапи, и по снега като запънахме, толкова ми стана студено на краката, че просто се сковах.Бях с летни сандали. Ама толкова студено ми стана, че плаках. И след това си направих туристически обуща и никога вече не ходех на такива места без туристически обуща. Разбрах, че планината иска екип. Впоследствие си направих екип. Но тогава съм плакала от студ. Иначе не съм плакала. Ние тръгнахме сутринта, качихме се горе на Черни връх, но горе малко стояхме. И на същия ден се върнахме. Горе нищо нямаше.
към текста >>

46. Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)

Защото не носехме друго, впоследствие носехме дюшек, завивки,всичко.
Но като чух, че ще ходиме на Мусала, бяха ангажирали тук един камион приятелите и целия камион се напълни с наши хора. Той беше с пейки така камиона и нищо друго. Насядали и помня, че 8 часа беше определено, пък той дойде чак в 11 часа и много закъсняхме, а пък Учителят чакал, чакал и видял,че ще се закъснее. Няма да има време да се подреди горе-долу лагера. Защото горе беше подреждането това, да се насекат дърва, да се накладят огньове,нали все пак едно най-елементарно обзавеждане пак трябва да се направи.Щото вижте, в тези екскурзии, когато не ходехме с палатки, аз например за Учителя носех един празен дюшек и го пълнех с трева, за да има на какво да легне. Защото не носехме друго, впоследствие носехме дюшек, завивки,всичко. Но в първото време, понеже един празен дюшек не тежи много. И аз така съм правила, за да има къде да легне Учителя. А суха трева има много по тези места, особено по онова време, когато нямаше толкова туристи и не беше отъпкано. Пък и добитък не е имало много така. И на езерата в първите години пак така направих.
към текста >>

47. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на Братството.
Павлина Даскалова разказва: Една сутрин през есента на 1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията. Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата. Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма. Светият Синод използува конфискуването на Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона. В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината на Братството. Но от тогава тази картина е стояла навита на руло в стаята на Учителя и никога повече не е била изнасяна. Сестра Иларионова беше много сърдита, че брат Стамат е дал ключа на полицията, без да й е поискано мнението и разрешението. А до 1946 г. тя е ръководител на търновското Братство и брат Стамат е можело да се оправдае, че не държи ключовете. Като дете съм играла във вилата, в която са ставали съборите.
към текста >>

В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати.
[Пентаграмата] се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си. Тогава всеки от възрастните приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета. Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях. Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях. При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Щом Пентаграмата представя символика един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде на Братството.
към текста >>

Аз дадох Пентаграмата тая година [1911] и вследствие на него в някои домове какви ли не работи станаха.
(10, 31-32)ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ (Още 1912 г. Учителя отбелязва за дадените 1911 г. Пентаграми): Забележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовеност. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие не изпълнявате волята Божия, което е записано в него, заемате негативно положение. (3,241) Аз дадох Пентаграмата тая година [1911] и вследствие на него в някои домове какви ли не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. (З, 230) Без знание не може да се работи с Пентаграма.
към текста >>

48. Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'

Дори впоследствие, когато сме говорили с приятели по този въпрос, аз винаги съм казвала: "Нас може да ни организира само Духът!
И тогава няма да има нужда външни форми и външни правила да ги ограничават. Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието си от идеята от Словото на Учителя, която ще реализират. Имат ли хармонично състояние в умовете си, те ще създадат и благородни чувства в сърцата си. Защото всеки един от тях ще иска да изпълнява Божията Воля. Значи те ще бъдат подчинени на Духа. Дори впоследствие, когато сме говорили с приятели по този въпрос, аз винаги съм казвала: "Нас може да ни организира само Духът! " По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие! Това е закон в Школата. Разбрахте ли сега какво означава всичко това? Ако нямаш вътрешна организация в себе си и хармонично състояние и отношение на твоите мисли, на твоите чувства и постъпки, ти не можеш да търсиш и да искаш да се вместиш в една хармонична обстановка с онези, Които са около теб и те заобикалят. Няма ли у теб вътрешна организация и хармонично състояние на твоите мисли, чувства и постъпки, ти не можеш да създадеш хармонично отношение с другите около теб.
към текста >>

49. Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14

Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени салонът и кухнята.
Това място беше записано на имената на седем души. Купено е с братски пари от десятъка. Вече имахме място, където да ходим. Влизаше се от гората. Мястото беше заградено и имаше една вратичка, през която влизахме. Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени салонът и кухнята. Можеше да се минава и от южната страна, не само от източната. Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен салонът и където през 1926 година бе построена приемната на Учителя. Около 1922-23 година, Той ни каза на трите стенографки - Паша, Савка и Елена - така: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете". Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе. Ние отидохме и се подписахме, но не знаехме за какво се подписваме.
към текста >>

50. Упражнение от Учителя, дадено на 21 октомври (при объркване на мислите или чувствата)

Следователно тия две същества, които правят движенията A и B, според степента на своето развитие се намират в два различни свята, вследствие на което и техните понятия за живота са съвсем различни.
Човек, който иска да воюва за възвишеното, за благородното в света, също тъй издига ръцете си нагоре (в положение A). Растението, което изниква из почвата и отива нагоре към Слънцето, заема същото положение. Онзи човек обаче, който държи с двете си ръце – a, b – в тояга и се готви да воюва в света за низките, за обикновените работи, държи ръцете си надолу и се намира в положението B. Това положение представлява една готова, напрегната стрела, която чака само последния момент за нападение. Първото положение – A, и второто положение – B са хармонични движения, които са във връзка помежду си. Следователно тия две същества, които правят движенията A и B, според степента на своето развитие се намират в два различни свята, вследствие на което и техните понятия за живота са съвсем различни. Но и едното, и другото положение – нагоре и надолу, изразяват полюси на живота, които трябва да се проучват съзнателно, защото само животът ще ви доведе във връзка с разумното.
към текста >>

51. Учителя е в София, Събор, 1924 (?)

Е.А.: В тази работа Той е дал някои наставления на Паша, които впоследствие тя е трябвало да прилага.
Учителят пък иска в същото време Паша да чете Нему приготвените за печат беседи. Тя ги четеше или когато ги е написала в ръкопис или пък когато на шпалти й ги носеха като коректури. Аз не съм присъствала на тази работа на Паша, но Паша ми е разказвала, че като чете готовата беседа за печат Учителят внася някои промени като е казал известни неща да не се печатат. Ония пък от беседите и лекциите, които имат личен характер Учителят не е оставял да бъдат напечатани. В.К.: Личен характер за учениците. Е.А.: В тази работа Той е дал някои наставления на Паша, които впоследствие тя е трябвало да прилага. Веднъж, в първата година на Общият клас Учителят държа една строга беседа, в която Той не одобряваше работата на учениците, нито начинът по който изпълняват задачите, които ни дават в клас, както трябва. Също Учителят намираше, че вътрешната работа, която всеки ученик трябва да изпълнява не отговаря на изискванията на школата. Естествено, че Паша си взема бележка от това, което Учителят изключва да се печати. В тези лекции Учителят е оставил да се напечатат само ония положения, които били общи. Учителят също е казал на Паша, да прави връзки между отделните пасажи в беседата, където са засегнати отделни теми.
към текста >>

Но впоследствие Паша получи по-голяма свобода в тази работа и така постъпваше.
под заглавие „Окултни лекции". През 1942 год. се издава напълно променено под заглавие „Трите живота", което е нещо съвсем различно от първото издание, от 1922 год. Е.А.: Вижте, в началото Паша не променяше. А тези беседи първата годишнина на Общия окултен клас не е издадена под редакцията на Паша, издадена е под редакцията на комисията, за която споменах и оттам заключавам, че не е имало никаква промяна нали. Но впоследствие Паша получи по-голяма свобода в тази работа и така постъпваше. И понеже да ви кажа тя го правеше пред Учителя, тя четеше беседите на Учителя, ние не можехме да се месим в тая работа. В.К.: Но има и някои други такива издания напълно различни? Е.А.: Е има, има, но така беше, да. В.К.: Вие сте ми разказвали как лично Неделчо Попов е правил забележка на Паша, като е показал оргиналите и промененото издадено томче със Словото на Учителя. Е.А.: Аз ще кажа.
към текста >>

52. Учителя присъства на третия младежки събор - 5 юли

Впоследствие станахме добри приятелки.
„Оборище" 14 - чист, бял, светнал е препълнен. Няма столове за всички. Мнозина стоим прави до стената. До мене е сестра Мария Тодорова, също ангелски красиво момиче, с бяла рокля, лека, ефирна, сякаш още малко и ще излети. Шепнем си, споделяме си с нея, току-що запознали се. Впоследствие станахме добри приятелки. Тя ме спечели с нейната нежност, отзивчивост и гостоприемство, с нейната искреност и естественост. Всички сестри и братя са в бяло облечени - подвижни, ефирни - същински ангели. Особено хорът ми се стори хор от ангели. Не само пеенето под диригентството на брат Кирил Икономов ми се стори ангелско, но и самите те - хористите, сякаш бяха неземни същества. А Учителят!
към текста >>

Впоследствие станахме добри приятелки.
„Оборище" 14 - чист, бял, светнал е препълнен. Няма столове за всички. Мнозина стоим прави до стената. До мене е сестра Мария Тодорова, също ангелски красиво момиче, с бяла рокля, лека, ефирна, сякаш още малко и ще излети. Шепнем си, споделяме си с нея, току-що запознали се. Впоследствие станахме добри приятелки. Тя ме спечели с нейната нежност, отзивчивост и гостоприемство, с нейната искреност и естественост. Всички сестри и братя са в бяло облечени - подвижни, ефирни -същински ангели. Особено хорът ми се стори хор от ангели. Не само пеенето под диригентството на брат Кирил Икономов ми се стори ангелско, но и самите те - хористите, сякаш бяха неземни същества. А Учителят!
към текста >>

53. Учителя дава музиката на песента 'Писмото'

Дори впоследствие, когато сме говорили с приятели по този въпрос, аз винаги съм казвала: "Нас може да ни организира само Духът!
И тогава няма да има нужда външни форми и външни правила да ги ограничават. Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието си от идеята от Словото на Учителя, която ще реализират. Имат ли хармонично състояние в умовете си, те ще създадат и благородни чувства в сърцата си. Защото всеки един от тях ще иска да изпълнява Божията Воля. Значи те ще бъдат подчинени на Духа. Дори впоследствие, когато сме говорили с приятели по този въпрос, аз винаги съм казвала: "Нас може да ни организира само Духът! " По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие! Това е закон в Школата. Разбрахте ли сега какво означава всичко това? Ако нямаш вътрешна организация в себе си и хармонично състояние и отношение на твоите мисли, на твоите чувства и постъпки, ти не можеш да търсиш и да искаш да се вместиш в една хармонична обстановка с онези, Които са около теб и те заобикалят. Няма ли у теб вътрешна организация и хармонично състояние на твоите мисли, чувства и постъпки, ти не можеш да създадеш хармонично отношение с другите около теб.
към текста >>

54. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден

Всеки един от нас се тревожи за много неща и губи много, много сили се изтеглят от него и вследствие на това се явява неврастенията.
Най-напред ще правите това упражнение до една минута, догдето прочетете до 72. След това ще станете. 72 - това е мярката. Така чоВек може да приеме много магнетизъм, толкова много, че ще може да помага и на другите. В града губим много. Всеки един от нас се тревожи за много неща и губи много, много сили се изтеглят от него и вследствие на това се явява неврастенията. Това упражнение не трябва да се прави там, дето са минавали много хора, дето са стъпвали, защото по тези места има много електричество и влиянието не е чисто. То може да се прави и в стая, но на леглото, не на пода, дето се стъпва. Малкото, което запомните, упражнявайте го. То ще ви принесе полза. Упражнявайте го сутрин, на обед и вечер.
към текста >>

55. Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август

През 1926 година на "Изгрева" е построена само една стая за Учителя, която впоследствие нарекохме "Приемната на Учителя".
Навсякъде трябва да виждаме Христа. Като сме събрани тук, Бог се проявява между нас и ние трябва да се радваме! " ("Свещеният огън", стр. 19) Ето така проявеният Христос, проявеният Бог в света, отмени блокадата и съборът на Бялото Братство започна в строго определения ден и час. Онзи, който бе дал заповед за възбрана, в скоро време бе свален от поста си. През 1926 година на "Изгрева" е построена само една стая за Учителя, която впоследствие нарекохме "Приемната на Учителя". През 1926 година освен тази стая няма нищо построено на "Изгрева". За доказателство - на този събор присъствува и евангелският пастор Стоян Ватралски. Той издава след това няколко статии, озаглавени "Кои и какви са Белите Братя", поместени във вестник "Зорница", брой 38, 39 и 41. По късно, приятелите ги събраха и ги издадоха в отделна книжка, отпечатана в Нова Загора през 1926 година, в печатница "Светлина".
към текста >>

56. Разговор на Учителя с ръководителите - 21 април. София

Това е последствие на техните дела.
Връзка с Бога винаги да имате и вяра, че Той ще ви послуша. Идва ли ти мисъл, че „Бог няма да ме послуша" - ще знаете, че това е от дявола. Вземете пример от Устабашиев и Сейко Николов - те се бяха сприятелили против мене, а сега те се скараха и се разделиха, а сега и Сейко Николов се скара с владиците и им пише: „И вие ще дойдете при нас! " Ще знаете, че идва нещо страшно, но се забавя още. България е единствената страна, гдето поп не ще остане - няма да има поп в България. Това е последствие на техните дела. Казвам им: Опълчите ли се против мене, нож не вадя, но опълчите ли се против Божието Дело, изваждам ножа си и тогава нито джубе, нито нищо няма да остане от тях... Отговорихме: „Дай Боже по скоро да стане! "Против един японски пророк се бяха опълчили в Япония, но само нещастия дойдоха върху тая страна и бяха принудени да му отворят път и му отвориха.Вие трябва да работите! Какво ще ви ползува, като ще видите наказанието, когато то дойде? - Няма нищо красиво в него!
към текста >>

57. Учителя присъства на събора, 1927 - София. Четвърти ден - 22 август

От изток към югозапад очертани три успоредни линии от облаци, бели, които в последствие станаха черни, по-скоро тъмни и по-широки.
5. Четвърти съборен ден 22 август, 1927 година, понеделник 3 часа и половина на поляната Времето ясно. Слаб източен вятър. От изток към югозапад очертани три успоредни линии от облаци, бели, които в последствие станаха черни, по-скоро тъмни и по-широки. В 4 часа дойде Учителят. Размишление. 1. Мото: Когато дойде Духът на Истината Той ще ви научи на всичко./три пъти/ 2. Благословен Господ Бог наш. /три пъти/
към текста >>

58. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август

Но, впоследствие се оказа, че е още тъй далеч и, че много път ни чака докато го стигнем.Дъждът на пресекулки ни проследи по целия път.
Затова пък въздухът е тъй хубав, тъй свеж, тъй жадно го поемат гърдите, като първостепенно и несравнимо благо. Като че гърдите, поемайки го, пееха. Всяка клетка ликуваше.Колкото се изкачваме нагоре, горите почват да оредяват. Идваме вече в царството на клека; в царството на високата жилава трева, огъваща се под нозете ни като пружина, обиколени от бликащи води на извори и поточета. Провиждат се вече преддверията на Мусалла, който ни изглежда тъй близко, тъй досегаем, като че още 10 минути и ще бъдем горе. Но, впоследствие се оказа, че е още тъй далеч и, че много път ни чака докато го стигнем.Дъждът на пресекулки ни проследи по целия път. Пътниците без прекъсване, подобно жива огърлица, се нижат по цветистата пътека. Над нас в дъжд потопила крилете си, се носи мъгла и плътно ни обвива. Стремително пътуваме нагоре, като че ли ни беше обещано несметно съкровище. Всички изглеждат бодри и весели, макар че изгубили доста и без това от своя едвам докаран „фасон”. Като че ли през някакъв облачен океан ний се движехме тайнствено и мълчаливо.
към текста >>

59. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август

Но, впоследствие се оказа, че е още тъй далеч и, че много път ни чака докато го стигнем.Дъждът на пресекулки ни проследи по целия път.
Затова пък въздухът е тъй хубав, тъй свеж, тъй жадно го поемат гърдите, като първостепенно и несравнимо благо. Като че гърдите, поемайки го, пееха. Всяка клетка ликуваше.Колкото се изкачваме нагоре, горите почват да оредяват. Идваме вече в царството на клека; в царството на високата жилава трева, огъваща се под нозете ни като пружина, обиколени от бликащи води на извори и поточета. Провиждат се вече преддверията на Мусалла, който ни изглежда тъй близко, тъй досегаем, като че още 10 минути и ще бъдем горе. Но, впоследствие се оказа, че е още тъй далеч и, че много път ни чака докато го стигнем.Дъждът на пресекулки ни проследи по целия път. Пътниците без прекъсване, подобно жива огърлица, се нижат по цветистата пътека. Над нас в дъжд потопила крилете си, се носи мъгла и плътно ни обвива. Стремително пътуваме нагоре, като че ли ни беше обещано несметно съкровище. Всички изглеждат бодри и весели, макар че изгубили доста и без това от своя едвам докаран „фасон”. Като че ли през някакъв облачен океан ний се движехме тайнствено и мълчаливо.
към текста >>

60. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

- Това е последствие, казва Той, от кривите пътища на човечеството, напуснало Божиите Закони, оставило вътрешното служение, създало си кумири от своите творения и си присвоило Божествените права да наказва, убива и мъчи своите ближни.Учителят тъй спокойно разказва това, като за нещо съвсем просто.- После, продължава той - ще настане едно отрезвяване в умовете и сърцата на тия, които ще имат щастието да надживеят тия катаклизми.Слънцето премина своя зенит и ето вече през облака се прозира лика му - клони на запад.Прибираме раниците.
Седим върху снеговете, а под тях, като че ли скрит огън ни пази от замръзване. След обяда обградихме Учителя. Той каза, че иде време, когато земята силно ще се разтърси, от което океаните ще закрият някои стари континенти, а ще се открият нови...Замислям се при тия думи! Как? Нима е възможно това? - Това е последствие, казва Той, от кривите пътища на човечеството, напуснало Божиите Закони, оставило вътрешното служение, създало си кумири от своите творения и си присвоило Божествените права да наказва, убива и мъчи своите ближни.Учителят тъй спокойно разказва това, като за нещо съвсем просто.- После, продължава той - ще настане едно отрезвяване в умовете и сърцата на тия, които ще имат щастието да надживеят тия катаклизми.Слънцето премина своя зенит и ето вече през облака се прозира лика му - клони на запад.Прибираме раниците. Събираме се за молитва. Ел Шедар ехти от горещата ни благодарност към Твореца - изразена чрез .Добрата молитва” и „Отче наш”. (Варвара взима участие.) Тя се понесе нагоре като благоуханна вълна, изпратена от едни щастливи люде намерили сега своят истински Водач.Някой стои на края на поляната и ни брои... шестдесет и трима.Като вихър полетяваме надоле. Тъй приятно се тича по сняг! Ето ни по „Спаси душа”.
към текста >>

61. Писмо от Учителя до учениците (и спомен на Мария Тодорова за писмата в школата), София

Тя е дума с много голяма кинетична енергия, чрез която впоследствие трябва да се задейства и прояви.
Какви трябва да бъдат обръщенията ни към тях в писмата? Думата „мили" той я намери за неподходяща, непритежаваща това съдържание, което трябва да има думата, с която трябва да се обърнеш към духовния брат и сестра. Той отхвърли думата „мили" и каза: „Ще се обръщате помежду си с думата „обичен". И така „обичен брат", „обична сестра". Учителят влагаше съдържание в думата „обичам". Тя е дума с много голяма кинетична енергия, чрез която впоследствие трябва да се задейства и прояви. Още в първите години Учителят изнесе една беседа, в която говори за Космичната Обич и Мировата Любов. Думата „обич" означава, която ти се проявяваш, изявяваш се и действаш като активен принцип. Ти ставаш активен принцип в природата, работиш и се стремиш към обичта. А Любовта е принцип, който носи отвън и влиза в теб като сили и енергии, които трябва да те организират и да създадат в теб друг вътрешен свят. Та човек не може да обича и да люби едновременно.
към текста >>

62. Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.

Не минало много време, може би две седмици и тоя човек намерил някъде неексплодирала бомба, взел да я чопли и тя експлодирала, разкъсала му устата и следствие на това той се поминал.
Мога да ви разкажа още един случай. Всяка сутрин приятелите, които били евакуирани в Мърчаево, се събирали в двора на брат Темелко да играят паневритмия и Учителят играел в средата, както си играеше обикновено на Изгрева. Съседът на Темелко, който живеел под пътя, гледал как Учителят играе и го имитирал, подигравал му се. Нашите хора се възмущавали, обаче нали Учителят търпял, и те търпели. Нищо не предприели против тоя съсед. Не минало много време, може би две седмици и тоя човек намерил някъде неексплодирала бомба, взел да я чопли и тя експлодирала, разкъсала му устата и следствие на това той се поминал. Ето как се заплаща. Когато казали на Учителя, той казал: „Те се свързват с отрицателните сили. Отрицателните сили им действат по такъв начин. Заради това не е хубаво да се свързва човек с отрицателните сили." Друг един случай: Над двора на Темелко е един стръмен баир, над който минава шосе.
към текста >>

63. Писмо от Учителя до Георги Куртев, София

Това е следствие на душевни състояния.
31.Х.1928, София. Любезни Георги, Вашето писмо е получено. Лекувайте дъщеря си със слънчевите лъчи, топлата вода и млечните компреси. Ще мине. Това е следствие на душевни състояния. Жива вяра и Господ ще помогне. Бог е пълен живот. Мир да бъде с теб. (Свещеният подпис.) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10
към текста >>

64. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Много добър фотограф и с голям художествен усет, беше и брат Васил Искренов, който впоследствие потъна из широкия свят.
Владееше не само естествените науки, но и всички - математика, физика и кои ли не. На Рила в тези излизания извън бивака аз взимах по-малко участие, защото бях изцяло погълнат с уреждане на снабдяването, продоволствието и ред други задачи, свързани с ежедневието. Носеше се славата на някои братя и сестри, които със своята дейност и трудолюбие допринасяха най-много за направата на ценните придобивки, които облагородяваха бивака и околностите му. На първо място беше името на брат Пеню Ганев - един едър, снажен, пълен с енергия и живот брат. Той беше и много способен фотограф, правеше постоянно снимки и вярвам, че у него се съхраняват много ценни от тях, показващи живота ни на Рила. Много добър фотограф и с голям художествен усет, беше и брат Васил Искренов, който впоследствие потъна из широкия свят. Тези снимки допринасят много, за да се покаже по-нагледно животът ни Рила, през онези светли времена от великата епоха. Учителя понякога шеговито подхвърляше на тези фотографи - да снимат и мъглата, която не рядко ни беше гостенка. След вечерята буйният огън създаваше една приятна и тържествена обстановка. Дърва имаше в изобилие навсякъде. Насядали около огъня, ще дойде Учителя, почваше се разговор с Него, пееха се песни; имахме добри музиканти инструменталисти, които даваха концерти, а над нас - чудното, красиво, звездно небе.
към текста >>

65. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 28 август

И в следствие на това стават войните, революциите.
Те искат по някакъв начин да осигурят живота си, по един или друг начин, и за това са жестоки. Та казвам: Сега ще изучавате начините на тази вътрешна борба. Някои искат да освободят хората чрез убийства, но чрез това не може да се освободи никога човек. Истинският път, чрез който може да се освободи човек е по закона на Любовта. А онези крайните елементи, които не разбират Божествените закони искат по физически начин да подобрят света. И в следствие на това стават войните, революциите. Този метод е добър за тях, но за духовните хора с този метод нищо не може да се постигне. Защото властта на духовните хора трябва да бъде отвътре. Ще дам следното разяснение: Да допуснем, че има цяла армия добре въоръжена, но вие имате в ръцете си изворите и от вас зависи, вие можете да спрете водата на тях; или в ръцете ви е прехраната и може да престанете доставката на храна и армията няма с какво да се поддържа. Така че на светските хора силата е дадена отвън, а на духовните е дадена отвътре. От вас зависи.
към текста >>

И в следствие на това, че са закъснели в тях има напор да минат напред и затова са такива лоши.
" Да, този е сега Божествения закон: Да изменим нашите мисли, докато те дойдат в хармония с Божественото, ие ще дойдем в хармония с Бога и тогаз мислите на Бога ще се отразяват в нас и ще имаме един положителен опит. И тогаз този метод може да го предадете и на други - след като имате резултати. В този народ има толкова застояли души! В този Балкански полуостров има много души, които са изостанали в пътя на своето развитие, закъснели души. И в никоя друга страна няма толкова закъснели души. И в следствие на това, че са закъснели в тях има напор да минат напред и затова са такива лоши. Ние със своята мисъл трябва да ги упътим. На всички тези хора трябва да се даде светлина.Аз бих желал всеки от вас да си напише на едно листче най-малкото каквото иска да постигне през тази година. Да имате една малка опитност, реална опитност, да имате един скъпоценен камък. Не големи мисли, но най-малката мисъл, която искате да реализирате през тази година. Ако тя може да се реализира, всичко друго може да се реализира.
към текста >>

Ето с тези тенджери влязох в грях сега".Всеки човек има някакво желание, което поставя в себе си по-високо и от Божественото, от идейното, вследствие на които не може да търпи, не може да издържа, Неговото присъствие.
Лукът ми ще загори и яденето ще се развали". Но готвачът веднага съзнал грешката си, разкаял се и се изповядал пред Господа: „Прости ми Господи, аз си помислих, че като дойде, ще останеш при мене повече време и яденето ми ще пригори. Дотегна ми този занаят, искам да го напусна. Той не е за мене. Големи пакости ми създаде. Ето с тези тенджери влязох в грях сега".Всеки човек има някакво желание, което поставя в себе си по-високо и от Божественото, от идейното, вследствие на които не може да търпи, не може да издържа, Неговото присъствие. Единствен от всичките само готвачът разрешил правилно въпросът, понеже изповядал грешката си. Вие можете да имате метода на философа, на жреца, на воина, на майката и най-после да имате положението на готвача. Готвачът се изповядва. Християнството всякога започва с изповед. Когато някой дойде да работи за Бога може да каже: „Знание нямам".
към текста >>

66. Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).

Обаче в последствие като изучавахме околността ние намерихме друг връх от лявата страна на второто езеро, към който можеше да се отиде лесно по билото.
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) 3. Спомен на Борис Николов 38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ Първите две-три години излизахме сутрин за изгрев слънце и на молитва в дясно от второто езеро по склоновете над едно възвишение, където можехме да дочакаме първия лъч на слънцето. Обаче в последствие като изучавахме околността ние намерихме друг връх от лявата страна на второто езеро, към който можеше да се отиде лесно по билото. Този връх бе скалист, открит, добре огряван от слънцето. Докладвахме на Учителя, заведохме Го и Той го одобри. Този връх нарекохме „Молитвения връх". Това беше през 1931 г. Пътеката се виеше между скалите и ние я поправихме като трудните места подкрепихме със зидове и така направихме една удобна пътека до новия Молитвен връх.
към текста >>

67. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли

Ние не сме Го слушали и вследствие на това имаме един изопачен живот.
Вие сега не разбирате колко време е това десет години. Това са 10 секунди. Вие ще кажете: „След 10 години тая работа ще стане; кой ли ще бъде жив дотогава? " Работата е, че ако в тая секунда това, което ти казвам, не разбереш, то и след 10 секунди каквото ти кажа, ще остане неразбрано. Бог е създал света по един най-разумен начин. Ние не сме Го слушали и вследствие на това имаме един изопачен живот. Чуждо няма да вземаш. Някой ден ти иде някое голямо страдание - голяма беля. Белята стои в това, чети си намерил чужди пари и човекът е дошел и си е взел парите. Някой може да те обиди, може да ти каже: „Ти си голям грешник, много лош човек си." Ти казваш: „Аз не съм лош." Ако не си лош, изпълнил ли си волята Божия така, че Господ да е все доволен от тебе? Под „добър човек" разбирам онзи, от когото Господ е всякога доволен.
към текста >>

68. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: „Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, следствие на което се отказваме да носим отговорност за неговата смърт.
Негова жена тогава е била Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва пред мъжа си за освобождаването наХриста. Тя е преродена в сегашната епоха като Елена Андреева, стенографка на беседите на Учителя. Учителят обяснява този епизод от живота на Христа така: „Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха. Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово, те станаха апостоли и защитаваха Христа. Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: „Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, следствие на което се отказваме да носим отговорност за неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност.” Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският Стр. 11/1036 народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне.” Благодарение на това, че Пилат, прероденият еврейски цар Соломон, не осъди праведника Христос, кармата на евреите - да бъдат изличени от земята, се смекчи и останаха да съществуват като народ, пръснат по целия свят. Христос пое кармата на евреите, но когато каза на кръста: „Господи, прости им, те не знаят какво правят”, тя падна от него и отиде върху главите на евреите и техните учители фарисеи и садукеи, а Христос възкръсна след три дни.” Когато Любомир Лулчев следвал за авиатор в Англия, той срещнал един строг, красив индус, който му направил силно впечатление, но бързо се изгубил в тълпата. След войните, преди да се срещне с Учителя в 1919 г, му се явява същият индус във видение и му казва, че е учителят Мория.
към текста >>

69. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, 17 септември.

Поетът нямаше в що да топне своето перо, а го докосваше до раните на човечеството, които се явиха следствие на престъплението му.
Как става това? - Ела и виж! А ние бавно умирахме доле, в нашите сърдечни и умствени затвори, безсилно чоплейки своите рани, образувани от криво разбраната от нас цивилизация, която ни отдалечава от природата и живота.Каква смърт! Художникът, изгубил своето вдъхновение, почва да се вдъхновява от кривите сенки на живота. Певецът, притиснал гръд о своя кумир, няма сила да извика свойта песен, а се криви пред слушателите със своите измислени изрази - модернизъм. Поетът нямаше в що да топне своето перо, а го докосваше до раните на човечеството, които се явиха следствие на престъплението му. Всичко живо изгуби въодушевление и светът [...] както беше умъртвя в апатия, по-страшна от смъртта. И когато някой, който никога не е заспивал, се върне към слънцето и природата, наричат го еретик. Ако биха могли и в 20-ти век, издигнали му биха клада, и на инквизиция биха го подложили.„Ако биха могли” - Обаче не могат! И тия, които водени от Стъпките на новия Свръхчовек, тръгнаха след Него, и Той ги поведе към живота. И ний видяхме новий Ерусалим.
към текста >>

70. Учителя дава песента 'Всичко в живота е постижимо' на старинен език

Впоследствие той ги дешифрира и ги напечата с пишеща машина.
Животът не се прекъсва. Животът продължава непреривно.Животът е Дух Животворящ чрез симфонията на сферите на Небесата Божии! Тръбите Йерихонски Това е метод от времето на Исус Навина. Ние приложихме този метод и стените на затвора паднаха - 4 000 затворници излязоха на 1 януари 1963 година зВ Мърчаево Боян Боев стенографираше ежедневните разговори на Учителя с учениците. Впоследствие той ги дешифрира и ги напечата с пишеща машина. Те бяха дадени в още неотпечатан труд "Изворът на Доброто". Там има написани много страници с изказвания на Учителя за музиката. Орфей Френският посланик Карменен през 1621 година разправя, че местните жители наричали седемте Маричини езера "Седемте Орфееви извора". Дали не се отнася това за Седемте рилски езера?
към текста >>

71. Учителя дава песента 'Малката буболечица'

Така че впоследствие сред приятелите няма никакъв спор за музикалния и поетичния текст.
Накрая й казва: „А сега, рекох, сложете й подходящи думи! " Олга припва навън, отива в малката си барака и както е под впечатлението на всичко преживяно, създава поетични думи на мелодията и я озаглавява „Малката буболечка". Защо точно малката буболечка, а не нещо друго? Това са потребностите на Духа, Който е дал песента и не можем ние да се бъркаме с нашите обикновени човешки съзнания.Отива тя след това и поднася на Учителя най-тържествено думите на песента, Той ги одобрява и я кара да ги пее пред Него. Точно в този момент при Учителя има и други сестри и те наблюдават целия този процес на одобрение и първо изпяване на песента с думи, написани от Олга Славчева. Така че впоследствие сред приятелите няма никакъв спор за музикалния и поетичния текст. Минават години и Олга непрекъснато пее тази песен, но никой нея нотирва, за най-голяма почуда. Понеже през 1938 година излизат отпечатани песните на Учителя в песнопойката на брат Кирил Икономов, то Олга се сеща, че нейната песен не е включена, и изведнъж разбира, че не е нотирана. А песента й е дадена на 27 май 1933 година - това тя си го е записала в дневника, но не е нотирала песента. Отива тя при Мария Тодорова с решение да й изпее песента и Мария да я запише, като музикант. Изпява я няколко пъти на Мария, тя работи с пианото и с нея и я нотирва.
към текста >>

72. Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'

Но за записването на песните впоследствие имаше много спорове.
А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година. След това се прехвърлихме на "Изгрева" в новопостроения салон. Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него. Но за записването на песните впоследствие имаше много спорове. Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона. Обикновено преди беседа ние пеехме песни от Учителя. В този ден Той се качи на катедрата в салона и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная". Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва.
към текста >>

Но някои от тези деца се разглезиха и почнаха впоследствие да проявяват своеволие към песните на Учителя, поради което ги хвана законът, който управлява и движи окултните закони в песните в Учителя.
След това двете мелодии се свързаха така, както ги пеем сега, като първо пеем "Изгрява слънцето". Тези песни бяха дадени в клас. Учителят даваше песните на различни места. Той беше много благосклонен към музикантите. Те бяха галените деца на Школата. Но някои от тези деца се разглезиха и почнаха впоследствие да проявяват своеволие към песните на Учителя, поради което ги хвана законът, който управлява и движи окултните закони в песните в Учителя. И за непослушанието си всички платиха докрай. Учителят за такива случаи бе казал, че окултният закон, на който са изградени песните Му, е безпощаден и не прощава на онези, които проявяват непослушание и ги променят! Ние бяхме свидетели и видяхме как всеки си плати за своето непослушание. Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга. Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми.
към текста >>

73. Разговор с Учителя ('Седем принципа'), записан от Боян Боев, 1 август 1933 г.

6. Причина и последствие .
4. Полярност, т. е. два центъра, и да се движиш между тях. Тези два центъра определят посоката на движенията. 5. Ритъм. - За да има ритъм, трябва да има определена цел. 6. Причина и последствие . 7. Род. - Има три рода: мъжки, женски и среден. Родът е крайният резултат. Ти можеш да бъдеш мъж, жена или дете. За децата Писанието казва: „Блажени децата!
към текста >>

74. Учителя дава песента 'Добър ден'

Впоследствие Учителя даде и други химни.
Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои. Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов.В това време Учителя дава химна на Бялото Братство – Напред да ходим смело. Мощен устрем има в тази песен. Това е химн на Светлите сили, които идват да помогнат на човека, да го повдигнат и освободят. Впоследствие Учителя даде и други химни. Във всички тях се чувства бодрата стъпка на пробудения човек, който съзнава своята сила, знае своя път, вижда своята цел. Към този период спада Песента на гласните букви. Това е първото вокално и дихателно упражнение. Това простичко упражнение има бодрия ритъм на младенческия живот. Ако го изпеете последователно с всяка една от гласните букви – а, о, у, е, и – то може да измени едно лошо състояние у вас в добро.
към текста >>

Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие.Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи.
Слънцето се спускаше към горите. Часовете и минутите минаваха край Учителя като пратеници от далечна страна, натоварени със скъпи дарове. Всеки миг се приближаваше с почитание, слагаше своя дар и отминаваше с мълчалив поклон. Такава пълнота се чувстваше в присъствието на Учителя, даже и когато не говореше.Мнозина от братята и сестрите, които присъстваха, бяха музиканти. Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат. Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие.Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи. В тях е скрито известно знание. Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота. На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни. Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения.Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения. Всеки по свое вътрешно чувство изрази ритъма и музиката.
към текста >>

Човек се е откъснал от Природата, вследствие на което е обеднял.
Те изразяват идеите, силите, които сега започват да работят в Живота. Паневритмията е едно средство – тези идеи и сили да достигнат до човешките души, да ги възродят и повдигнат. Основните идеи, вложени в Паневритмията, може да се преведат приблизително така: между човека и Природата става непрекъснато обмяна на сили. Човек приема от Природата и дава. В тази обмяна Животът се възобновява и поддържа. Човек се е откъснал от Природата, вследствие на което е обеднял. Паневритмията е начин той да възстанови връзките си с Природата, да общува с нея. Това общение трябва да става правилно, хармонично, по законите на музиката.В Природата има два вида сили – творчески и разрушителни. Чрез красивите и хармонични движения човек се свързва с творческите сили и ги възприема. На това се дължи обновителното въздействие на Паневритмията.Има движения на даване, има движения на приемане. Има движения на слизане, има движения на възлизане.
към текста >>

75. Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')

Но за записването на песните впоследствие имаше много спорове.
А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година. След това се прехвърлихме на "Изгрева" в новопостроения салон. Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него. Но за записването на песните впоследствие имаше много спорове. Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона. Обикновено преди беседа ние пеехме песни от Учителя. В този ден Той се качи на катедрата в салона и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная". Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва.
към текста >>

Но някои от тези деца се разглезиха и почнаха впоследствие да проявяват своеволие към песните на Учителя, поради което ги хвана законът, който управлява и движи окултните закони в песните в Учителя.
След това двете мелодии се свързаха така, както ги пеем сега, като първо пеем "Изгрява слънцето". Тези песни бяха дадени в клас. Учителят даваше песните на различни места. Той беше много благосклонен към музикантите. Те бяха галените деца на Школата. Но някои от тези деца се разглезиха и почнаха впоследствие да проявяват своеволие към песните на Учителя, поради което ги хвана законът, който управлява и движи окултните закони в песните в Учителя. И за непослушанието си всички платиха докрай. Учителят за такива случаи бе казал, че окултният закон, на който са изградени песните Му, е безпощаден и не прощава на онези, които проявяват непослушание и ги променят! Ние бяхме свидетели и видяхме как всеки си плати за своето непослушание. Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга. Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми.
към текста >>

76. Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои (началото на август)

Впоследствие се установява, че средствата за Рила и Витоша не се различават толкова много.
Яворови Присои (началото на август) През 1933-1934 г., Учителят не посещава Рилските езера, а с братята и сестрите организират лагер на Витоша в местността Присоите, до един хубав извор. Там прекарват повече от една седмица. Причината е скъпо струващото лагеруване на Рилските езера, според някои хора от Братството. Впоследствие се установява, че средствата за Рила и Витоша не се различават толкова много. От следващата година Братството е пак на Рила. Началната дата на лагеруването на Витоша засега не е намерена, предполага се, че е в началото на август. За организирането на лагера, местността и разговорите с Учителя там, може да се прочете в писмо на Боян Боев. Няма конкретна дата. Писма на Боян Боев: Летуване и екскурзии на планината
към текста >>

77. Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 5 август

Впоследствие там направихме чешма.
Това е погрешен метод. Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден животът, и законите, които управляват живота. Един възвишен дух по който и да е начин трябва да слезе на земята, да помага по свой почин или по почина на великия закон, да дойде с някоя мисия да помага. Тогава ще опита противоречието на живота, но ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен. След обяд отидохме с Учителя на извора, който бяхме почиствали няколко дена. Впоследствие там направихме чешма. Поработихме известно време, за да завършим почистването. След това Учителя каза: Като очистим този извор, то очистваме и отваряме един извор вътре в нас. Такъв е законът. Като очистиш мочурляка тук, то се очиства мочурлякьт вътре в тебе.
към текста >>

78. Учителя организира събора, 1934 г. - София. 19 август

Той може да се внесе и впоследствие.
и беседата „И рече Бог" (от същия том). През трите дни след обед ще се чете по една беседа от сериите по свободен избор. През трите дни ще има общ обед. Всеки да си определи своя принос на Господа според онова, което Бог е вложил в сърцето му. Той може да се внесе и впоследствие. Моля, съобщете настоящето в околните села, дето има кръжоци. Поздрав от Любезния ни Учител до всички братя и сестри. Божията Любов носи пълния живот! Изгрев-София,9 август 1934 година. С братски поздрав: П. Епитропов
към текста >>

79. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август - излет до Калинините върхове

Като нямало пазар за нейната вълна, тя я разстилала на тези места, от което впоследствие се образували Калинините върхове.
Така ще има повече време да чете онова, което Божия Дух е писал по върховете.*Вж Изгревът, т. XVI, с. 57-59Някои запитват защо тези върхове се наричат Калинини. Има едно старо предание за тия върхове. Наричат ги Калинини, защото някога си живяла една работна, спретната мома Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна. Като нямало пазар за нейната вълна, тя я разстилала на тези места, от което впоследствие се образували Калинините върхове. Двете езера, пък наречени Карагьол, са двете очи на Калина, които всъщност не са черни, но светли, почти сини. На тъмно изглеждат черни, а на слънце са бели, до синкави. Канарите, които обикалят тези езера, им придават тъмен цвят. Калинините върхове са отворена книга, по които може да се чете всичко, което Божият Дух е писал." /"Царският път на душата", с. 122/ Изгревът - Том 22
към текста >>

80. Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември

За това си имаше причина и после ние я видяхме - Учителят с този метод успяваше да предотврати онова, което следваше и коригираше впоследствие много неща.
Влюбваше се в тях, после ги разлюбваше. Учителят не одобряваше това негово поведение. Но понякога ние бяхме свидетели на това как разказваше на Учителя своите любовни увлечения. Учителят го изслушваше и нищо не казваше. Ние се учудвахме на това поведение на Учителя - защо не му направи забележка, както правеше с други, които прегрешаваха по този начин? За това си имаше причина и после ние я видяхме - Учителят с този метод успяваше да предотврати онова, което следваше и коригираше впоследствие много неща. Катя се влюби. Но отношенията им прераснаха във взаимност. Той трябваше да поеме и известен ангажимент. И той го прие. Как ли?
към текста >>

81. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

На 9-ти юли, въпреки тежкото си здравословно състояние в следствие на нанесения му побой, Учителя организира летуването на Рила.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли На 9-ти юли, въпреки тежкото си здравословно състояние в следствие на нанесения му побой, Учителя организира летуването на Рила. Беседи не е в състояние да произнася. Постепенно се възстановява. За това как се е качил до езерата и за летуването на Рила през 1936 г. може да се прочете в спомените на доста от учениците. Ето някои от тях:
към текста >>

В.К.: Впоследствие съм чувал, че цели вагони с кюмюр на Изгрева са докарали?
Толкова беше пестелив, че и въглища гореше. В.К.: Щото аз съм чул веднъж, че казал: „Аз хич не ги обичам тези въглища, понеже освобождаваме лемурийските духове". Е.А.: Да, не ги обичаше. В.К.: Щото виждал съм и знам, че това е така. Е.А.: Е, могло е да не го направи. В.К.: Впоследствие съм чувал, че цели вагони с кюмюр на Изгрева са докарали? Е.А.: Да, да. В.К.: Сега обувките кой му купуваше? Е.А.: Кой? Е.А.: А, всичко Му подаряваха. Много подаръци получаваше.
към текста >>

82. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

За този период на Рила, когато Учителя се възстановява постепенно от парализата в следствие на побоя и за останалите братя и сестри на Рила може да се прочете в спомена на Олга Славчева.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева За този период на Рила, когато Учителя се възстановява постепенно от парализата в следствие на побоя и за останалите братя и сестри на Рила може да се прочете в спомена на Олга Славчева. Описанието започва от 20 юли. Датите са под съмнение. Учителя се възстановява на 12 август според спомените на повечето ученици, а не на 7 август? Спомен на Олга Славчева: Летуване на Рила 20 юли - август Спомен на Олга Славчева
към текста >>

83. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с мисълта уж че са змии, но впоследствие не излезе така, или по-право, смени се картината на съня.
Събудих се. Тръпки ме побиват. Под пуловера си на две места като че нещо усещам да ми тежи. Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера. Ужас ме обзе. Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с мисълта уж че са змии, но впоследствие не излезе така, или по-право, смени се картината на съня. Дойде Иван Петров и докара кобилата. Аз му съобщих, че съм му скъсал кьостека на кобилата, като съм бил една змия. Чудим се дали тамо да стоим или да си отидем, да преспим ли в тая гара или да си отидем. Ето, намирам се в една гора над една скала, от която се вижда една долина на изток. Такава обстановка съм видял в Източния Балкан, преди да стигна в прохода Железни врата.
към текста >>

Вследствие преживения сън съм се разтревожил.
Животът ми бе на косъм. Избягах и движейки се между зелени дебели дървета, разказвах за страшното премеждие. * Събудих се. 4 ч. Вследствие преживения сън съм се разтревожил. Станах за малко и пак легнах. Знаех, че тоя сън за днес ми знаменуваше нещо.Ето, по обед дойде земетръсът. Пристигна Горанка Атанасова. Младо, 17-годишно момиче. Пламнали очи, със запалени, разжарени чувства.
към текста >>

Прекарахме много добре, в хубави разговори, и имаше много работи, но сутринта при ставане не си записах съня и го забравих впоследствие.8.Х.1936 год., четвъртъкСън: Сънувам, че ще пътувам някъде с влак.
Долових, че артерията му бие, сърцето значи леко, незабелязано бие. Дъхът му не се усещал, но кончето не било мъртво, както ние си предполагахме и се каняхме да го дерем. Бутнах му главата и я изправих, надигнах. То полека се повдигна на краката, поотърси се, че като се хвърли с всичка сила напред да бяга, бяга и от радост чак поцвилва. Широка поляна бе наоколо ни и то, от радост, че не умряло, дълго бяга и се пробудих с впечатление, че голяма радост настана у нас, зрителите и особно в мен, че оживих кончето с червен косъм.7.Х.1936 год., срядаСънувам, че сме в планината братя и сестри, Учителят. Прекарахме много добре, в хубави разговори, и имаше много работи, но сутринта при ставане не си записах съня и го забравих впоследствие.8.Х.1936 год., четвъртъкСън: Сънувам, че ще пътувам някъде с влак. Турям багажа; познати във вагона много. Чичов Ганю Иванов Бахнев - и той при мен. Слязох за прехвърлянето на багаж. Нещо се отдалечих и вагонът потегли. Пропуснах го.
към текста >>

Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели.
Но да си кажа, че четейки тая заран хубаво резюме и беседа, аз се чувствувах много добре, обаче откато ме прекъсна Симо Игов, за да правя на Шишкова графи за планове, аз изказах малко негодувание и някои думи против нея и [по] неин адрес. И като че ли тяжест нечувана ме налегна. Отидох в Годеч, върнах се, но все недобри чувства и състояния. От друга страна, понеже Еленка вече отдълго не ми писа, и особените вътрешни състояния на нещо недобро между мен и нея ме измъчва. Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея. Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах. Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях.
към текста >>

У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея.
От друга страна, понеже Еленка вече отдълго не ми писа, и особените вътрешни състояния на нещо недобро между мен и нея ме измъчва. Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея. Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах. Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач.
към текста >>

Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах.
Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея. Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах. Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло.
към текста >>

и Пенка Белеви и Ричка Станчева и следствие споровете Учителят се оттеглил.
В 4 ч бях в София.Оставих си раницата у Колю Минчев и отидох и си вземах едни панталони голф и спортни чорапи; за голфа броих 530 лева на ръка. Вземах си едни галоши за 200 лева.На стъмяване си отидох у дома си. До 2 ч разговаряхме с Еленка.8.ХI.1936 год., неделяСтанах в 4 1/2 ч. Измих се и отидох в салона. Учителят не дойде за наряд, понеже преди 2 седмици станало спор между учениците Ст. и Пенка Белеви и Ричка Станчева и следствие споровете Учителят се оттеглил. Не дойде и в 10 ч. Аз се нагласих да си дойда, обаче Еленка ме измоли да остана и за понеделник. Понеже Владо Николов бе дошъл, затова с него се заловихме на дълъг разговор.9.ХI.1936 год., понеделникСтанах в 5 ч. Залових се със свирене и заучване на новата песен „Буря в душата ми". На[до]несох вода, понеже само сутрин пущат вода.
към текста >>

Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие.
Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ. Земята се полубелнала от скрежа и поледицата, която е валяла.
към текста >>

84. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с мисълта уж че са змии, но впоследствие не излезе така, или по-право, смени се картината на съня.
Събудих се. Тръпки ме побиват. Под пуловера си на две места като че нещо усещам да ми тежи. Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера. Ужас ме обзе. Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с мисълта уж че са змии, но впоследствие не излезе така, или по-право, смени се картината на съня. Дойде Иван Петров и докара кобилата. Аз му съобщих, че съм му скъсал кьостека на кобилата, като съм бил една змия. Чудим се дали тамо да стоим или да си отидем, да преспим ли в тая гара или да си отидем. Ето, намирам се в една гора над една скала, от която се вижда една долина на изток. Такава обстановка съм видял в Източния Балкан, преди да стигна в прохода Железни врата.
към текста >>

Вследствие преживения сън съм се разтревожил.
Животът ми бе на косъм. Избягах и движейки се между зелени дебели дървета, разказвах за страшното премеждие. * Събудих се. 4 ч. Вследствие преживения сън съм се разтревожил. Станах за малко и пак легнах. Знаех, че тоя сън за днес ми знаменуваше нещо.Ето, по обед дойде земетръсът. Пристигна Горанка Атанасова. Младо, 17-годишно момиче. Пламнали очи, със запалени, разжарени чувства.
към текста >>

Прекарахме много добре, в хубави разговори, и имаше много работи, но сутринта при ставане не си записах съня и го забравих впоследствие.8.Х.1936 год., четвъртъкСън: Сънувам, че ще пътувам някъде с влак.
Долових, че артерията му бие, сърцето значи леко, незабелязано бие. Дъхът му не се усещал, но кончето не било мъртво, както ние си предполагахме и се каняхме да го дерем. Бутнах му главата и я изправих, надигнах. То полека се повдигна на краката, поотърси се, че като се хвърли с всичка сила напред да бяга, бяга и от радост чак поцвилва. Широка поляна бе наоколо ни и то, от радост, че не умряло, дълго бяга и се пробудих с впечатление, че голяма радост настана у нас, зрителите и особно в мен, че оживих кончето с червен косъм.7.Х.1936 год., срядаСънувам, че сме в планината братя и сестри, Учителят. Прекарахме много добре, в хубави разговори, и имаше много работи, но сутринта при ставане не си записах съня и го забравих впоследствие.8.Х.1936 год., четвъртъкСън: Сънувам, че ще пътувам някъде с влак. Турям багажа; познати във вагона много. Чичов Ганю Иванов Бахнев - и той при мен. Слязох за прехвърлянето на багаж. Нещо се отдалечих и вагонът потегли. Пропуснах го.
към текста >>

Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели.
Но да си кажа, че четейки тая заран хубаво резюме и беседа, аз се чувствувах много добре, обаче откато ме прекъсна Симо Игов, за да правя на Шишкова графи за планове, аз изказах малко негодувание и някои думи против нея и [по] неин адрес. И като че ли тяжест нечувана ме налегна. Отидох в Годеч, върнах се, но все недобри чувства и състояния. От друга страна, понеже Еленка вече отдълго не ми писа, и особените вътрешни състояния на нещо недобро между мен и нея ме измъчва. Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея. Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах. Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях.
към текста >>

У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея.
От друга страна, понеже Еленка вече отдълго не ми писа, и особените вътрешни състояния на нещо недобро между мен и нея ме измъчва. Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея. Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах. Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач.
към текста >>

Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах.
Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея. Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах. Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло.
към текста >>

и Пенка Белеви и Ричка Станчева и следствие споровете Учителят се оттеглил.
В 4 ч бях в София.Оставих си раницата у Колю Минчев и отидох и си вземах едни панталони голф и спортни чорапи; за голфа броих 530 лева на ръка. Вземах си едни галоши за 200 лева.На стъмяване си отидох у дома си. До 2 ч разговаряхме с Еленка.8.ХI.1936 год., неделяСтанах в 4 1/2 ч. Измих се и отидох в салона. Учителят не дойде за наряд, понеже преди 2 седмици станало спор между учениците Ст. и Пенка Белеви и Ричка Станчева и следствие споровете Учителят се оттеглил. Не дойде и в 10 ч. Аз се нагласих да си дойда, обаче Еленка ме измоли да остана и за понеделник. Понеже Владо Николов бе дошъл, затова с него се заловихме на дълъг разговор.9.ХI.1936 год., понеделникСтанах в 5 ч. Залових се със свирене и заучване на новата песен „Буря в душата ми". На[до]несох вода, понеже само сутрин пущат вода.
към текста >>

Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие.
Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ. Земята се полубелнала от скрежа и поледицата, която е валяла.
към текста >>

85. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с мисълта уж че са змии, но впоследствие не излезе така, или по-право, смени се картината на съня.
Събудих се. Тръпки ме побиват. Под пуловера си на две места като че нещо усещам да ми тежи. Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера. Ужас ме обзе. Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с мисълта уж че са змии, но впоследствие не излезе така, или по-право, смени се картината на съня. Дойде Иван Петров и докара кобилата. Аз му съобщих, че съм му скъсал кьостека на кобилата, като съм бил една змия. Чудим се дали тамо да стоим или да си отидем, да преспим ли в тая гара или да си отидем. Ето, намирам се в една гора над една скала, от която се вижда една долина на изток. Такава обстановка съм видял в Източния Балкан, преди да стигна в прохода Железни врата.
към текста >>

Вследствие преживения сън съм се разтревожил.
Животът ми бе на косъм. Избягах и движейки се между зелени дебели дървета, разказвах за страшното премеждие. * Събудих се. 4 ч. Вследствие преживения сън съм се разтревожил. Станах за малко и пак легнах. Знаех, че тоя сън за днес ми знаменуваше нещо.Ето, по обед дойде земетръсът. Пристигна Горанка Атанасова. Младо, 17-годишно момиче. Пламнали очи, със запалени, разжарени чувства.
към текста >>

Прекарахме много добре, в хубави разговори, и имаше много работи, но сутринта при ставане не си записах съня и го забравих впоследствие.8.Х.1936 год., четвъртъкСън: Сънувам, че ще пътувам някъде с влак.
Долових, че артерията му бие, сърцето значи леко, незабелязано бие. Дъхът му не се усещал, но кончето не било мъртво, както ние си предполагахме и се каняхме да го дерем. Бутнах му главата и я изправих, надигнах. То полека се повдигна на краката, поотърси се, че като се хвърли с всичка сила напред да бяга, бяга и от радост чак поцвилва. Широка поляна бе наоколо ни и то, от радост, че не умряло, дълго бяга и се пробудих с впечатление, че голяма радост настана у нас, зрителите и особно в мен, че оживих кончето с червен косъм.7.Х.1936 год., срядаСънувам, че сме в планината братя и сестри, Учителят. Прекарахме много добре, в хубави разговори, и имаше много работи, но сутринта при ставане не си записах съня и го забравих впоследствие.8.Х.1936 год., четвъртъкСън: Сънувам, че ще пътувам някъде с влак. Турям багажа; познати във вагона много. Чичов Ганю Иванов Бахнев - и той при мен. Слязох за прехвърлянето на багаж. Нещо се отдалечих и вагонът потегли. Пропуснах го.
към текста >>

Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели.
Но да си кажа, че четейки тая заран хубаво резюме и беседа, аз се чувствувах много добре, обаче откато ме прекъсна Симо Игов, за да правя на Шишкова графи за планове, аз изказах малко негодувание и някои думи против нея и [по] неин адрес. И като че ли тяжест нечувана ме налегна. Отидох в Годеч, върнах се, но все недобри чувства и състояния. От друга страна, понеже Еленка вече отдълго не ми писа, и особените вътрешни състояния на нещо недобро между мен и нея ме измъчва. Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея. Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах. Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях.
към текста >>

У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея.
От друга страна, понеже Еленка вече отдълго не ми писа, и особените вътрешни състояния на нещо недобро между мен и нея ме измъчва. Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея. Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах. Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач.
към текста >>

Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах.
Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея. Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах. Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло.
към текста >>

и Пенка Белеви и Ричка Станчева и следствие споровете Учителят се оттеглил.
В 4 ч бях в София.Оставих си раницата у Колю Минчев и отидох и си вземах едни панталони голф и спортни чорапи; за голфа броих 530 лева на ръка. Вземах си едни галоши за 200 лева.На стъмяване си отидох у дома си. До 2 ч разговаряхме с Еленка.8.ХI.1936 год., неделяСтанах в 4 1/2 ч. Измих се и отидох в салона. Учителят не дойде за наряд, понеже преди 2 седмици станало спор между учениците Ст. и Пенка Белеви и Ричка Станчева и следствие споровете Учителят се оттеглил. Не дойде и в 10 ч. Аз се нагласих да си дойда, обаче Еленка ме измоли да остана и за понеделник. Понеже Владо Николов бе дошъл, затова с него се заловихме на дълъг разговор.9.ХI.1936 год., понеделникСтанах в 5 ч. Залових се със свирене и заучване на новата песен „Буря в душата ми". На[до]несох вода, понеже само сутрин пущат вода.
към текста >>

Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие.
Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ. Земята се полубелнала от скрежа и поледицата, която е валяла.
към текста >>

86. Снимки на Учителя, направени на 12 август 1936 г. при оздравяването му

За възстановяването на Учителя от парализата, получена вследствие нападението му през май, може да се прочете от тук.
Снимки на Учителя, направени на 12 август 1936 г. при оздравяването му За възстановяването на Учителя от парализата, получена вследствие нападението му през май, може да се прочете от тук. Снимка № 8. Учителят пред палатката си. Снимката е от 12.VIII.1936 г. Това е годината на побоя над Учителя, когато Той се качва на второто езеро с парализа на десен крак и дясна ръка. Тук той позира на фотографа.
към текста >>

87. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с мисълта уж че са змии, но впоследствие не излезе така, или по-право, смени се картината на съня.
Събудих се. Тръпки ме побиват. Под пуловера си на две места като че нещо усещам да ми тежи. Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера. Ужас ме обзе. Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с мисълта уж че са змии, но впоследствие не излезе така, или по-право, смени се картината на съня. Дойде Иван Петров и докара кобилата. Аз му съобщих, че съм му скъсал кьостека на кобилата, като съм бил една змия. Чудим се дали тамо да стоим или да си отидем, да преспим ли в тая гара или да си отидем. Ето, намирам се в една гора над една скала, от която се вижда една долина на изток. Такава обстановка съм видял в Източния Балкан, преди да стигна в прохода Железни врата.
към текста >>

Вследствие преживения сън съм се разтревожил.
Животът ми бе на косъм. Избягах и движейки се между зелени дебели дървета, разказвах за страшното премеждие. * Събудих се. 4 ч. Вследствие преживения сън съм се разтревожил. Станах за малко и пак легнах. Знаех, че тоя сън за днес ми знаменуваше нещо.Ето, по обед дойде земетръсът. Пристигна Горанка Атанасова. Младо, 17-годишно момиче. Пламнали очи, със запалени, разжарени чувства.
към текста >>

Прекарахме много добре, в хубави разговори, и имаше много работи, но сутринта при ставане не си записах съня и го забравих впоследствие.8.Х.1936 год., четвъртъкСън: Сънувам, че ще пътувам някъде с влак.
Долових, че артерията му бие, сърцето значи леко, незабелязано бие. Дъхът му не се усещал, но кончето не било мъртво, както ние си предполагахме и се каняхме да го дерем. Бутнах му главата и я изправих, надигнах. То полека се повдигна на краката, поотърси се, че като се хвърли с всичка сила напред да бяга, бяга и от радост чак поцвилва. Широка поляна бе наоколо ни и то, от радост, че не умряло, дълго бяга и се пробудих с впечатление, че голяма радост настана у нас, зрителите и особно в мен, че оживих кончето с червен косъм.7.Х.1936 год., срядаСънувам, че сме в планината братя и сестри, Учителят. Прекарахме много добре, в хубави разговори, и имаше много работи, но сутринта при ставане не си записах съня и го забравих впоследствие.8.Х.1936 год., четвъртъкСън: Сънувам, че ще пътувам някъде с влак. Турям багажа; познати във вагона много. Чичов Ганю Иванов Бахнев - и той при мен. Слязох за прехвърлянето на багаж. Нещо се отдалечих и вагонът потегли. Пропуснах го.
към текста >>

Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели.
Но да си кажа, че четейки тая заран хубаво резюме и беседа, аз се чувствувах много добре, обаче откато ме прекъсна Симо Игов, за да правя на Шишкова графи за планове, аз изказах малко негодувание и някои думи против нея и [по] неин адрес. И като че ли тяжест нечувана ме налегна. Отидох в Годеч, върнах се, но все недобри чувства и състояния. От друга страна, понеже Еленка вече отдълго не ми писа, и особените вътрешни състояния на нещо недобро между мен и нея ме измъчва. Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея. Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах. Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях.
към текста >>

У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея.
От друга страна, понеже Еленка вече отдълго не ми писа, и особените вътрешни състояния на нещо недобро между мен и нея ме измъчва. Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея. Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах. Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач.
към текста >>

Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах.
Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея. Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах. Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло.
към текста >>

и Пенка Белеви и Ричка Станчева и следствие споровете Учителят се оттеглил.
В 4 ч бях в София.Оставих си раницата у Колю Минчев и отидох и си вземах едни панталони голф и спортни чорапи; за голфа броих 530 лева на ръка. Вземах си едни галоши за 200 лева.На стъмяване си отидох у дома си. До 2 ч разговаряхме с Еленка.8.ХI.1936 год., неделяСтанах в 4 1/2 ч. Измих се и отидох в салона. Учителят не дойде за наряд, понеже преди 2 седмици станало спор между учениците Ст. и Пенка Белеви и Ричка Станчева и следствие споровете Учителят се оттеглил. Не дойде и в 10 ч. Аз се нагласих да си дойда, обаче Еленка ме измоли да остана и за понеделник. Понеже Владо Николов бе дошъл, затова с него се заловихме на дълъг разговор.9.ХI.1936 год., понеделникСтанах в 5 ч. Залових се със свирене и заучване на новата песен „Буря в душата ми". На[до]несох вода, понеже само сутрин пущат вода.
към текста >>

Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие.
Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ. Земята се полубелнала от скрежа и поледицата, която е валяла.
към текста >>

В.К.: Впоследствие съм чувал, че цели вагони с кюмюр на Изгрева са докарали?
Толкова беше пестелив, че и въглища гореше. В.К.: Щото аз съм чул веднъж, че казал: „Аз хич не ги обичам тези въглища, понеже освобождаваме лемурийските духове". Е.А.: Да, не ги обичаше. В.К.: Щото виждал съм и знам, че това е така. Е.А.: Е, могло е да не го направи. В.К.: Впоследствие съм чувал, че цели вагони с кюмюр на Изгрева са докарали? Е.А.: Да, да. В.К.: Сега обувките кой му купуваше? Е.А.: Кой? Е.А.: А, всичко Му подаряваха. Много подаръци получаваше.
към текста >>

88. Учителя организира събора, 1936 г.

В.К.: Впоследствие съм чувал, че цели вагони с кюмюр на Изгрева са докарали?
Толкова беше пестелив, че и въглища гореше. В.К.: Щото аз съм чул веднъж, че казал: „Аз хич не ги обичам тези въглища, понеже освобождаваме лемурийските духове". Е.А.: Да, не ги обичаше. В.К.: Щото виждал съм и знам, че това е така. Е.А.: Е, могло е да не го направи. В.К.: Впоследствие съм чувал, че цели вагони с кюмюр на Изгрева са докарали? Е.А.: Да, да. В.К.: Сега обувките кой му купуваше? Е.А.: Кой? Е.А.: А, всичко Му подаряваха. Много подаръци получаваше.
към текста >>

89. Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата

За това си имаше причина и после ние я видяхме - Учителят с този метод успяваше да предотврати онова, което следваше и коригираше впоследствие много неща.
Влюбваше се в тях, после ги разлюбваше. Учителят не одобряваше това негово поведение. Но понякога ние бяхме свидетели на това как разказваше на Учителя своите любовни увлечения. Учителят го изслушваше и нищо не казваше. Ние се учудвахме на това поведение на Учителя - защо не му направи забележка, както правеше с други, които прегрешаваха по този начин? За това си имаше причина и после ние я видяхме - Учителят с този метод успяваше да предотврати онова, което следваше и коригираше впоследствие много неща. Катя се влюби. Но отношенията им прераснаха във взаимност. Той трябваше да поеме и известен ангажимент. И той го прие. Как ли?
към текста >>

90. Учителя прекъсва беседите до края на годината (1936) поради разправия за местата в салона - 15 ноември

Впоследствие, когато вече имаше стенографи, когато нали ние не пишехме за нас, пишехме за всички, много от приятелите намираха, че трябва ние да седим на мястото, за да чуваме всичко.
беше една такава, поне от наше гледище, една от тежките години за Учителя, щото тогава онзи побойник Го би, и после към 15 ноември 1936 год. стана един скандал в клас. Слезнахме от Рила и стана един скандал в салона. Една сестра, виждала, че когато ние не чуваме някои думи, питаме тези братя и сестри, които седяха пред нас. Пред нашата маса седяха няколко приятели, които някога Учителят им е казал да седят така на тези места. Впоследствие, когато вече имаше стенографи, когато нали ние не пишехме за нас, пишехме за всички, много от приятелите намираха, че трябва ние да седим на мястото, за да чуваме всичко. Добре, но сега това не беше работа на Учителя, трябваше да стане споразумение между нас. Ние никога не сме претендирали да вземем първото място, но тази сестра се заела непременно, ние да седнем непосредствено, пък другите приятели да седнат след нашата маса. Тя отишла даже вечерта при Учителя и Му казала че иска това да направи. Пък Учителят й казал: „Не те съветвам да отваряш шишета с взривни вещества". Сега, какво разбрала, какво не разбрала не знам, но личи че не е разбрала, защото не послуша Учителя.
към текста >>

91. Учителя дава песента 'Зов на планината'

Но за записването на песните впоследствие имаше много спорове.
А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година. След това се прехвърлихме на "Изгрева" в новопостроения салон. Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него. Но за записването на песните впоследствие имаше много спорове. Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона. Обикновено преди беседа ние пеехме песни от Учителя. В този ден Той се качи на катедрата в салона и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная". Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва.
към текста >>

Но някои от тези деца се разглезиха и почнаха впоследствие да проявяват своеволие към песните на Учителя, поради което ги хвана законът, който управлява и движи окултните закони в песните в Учителя.
След това двете мелодии се свързаха така, както ги пеем сега, като първо пеем "Изгрява слънцето". Тези песни бяха дадени в клас. Учителят даваше песните на различни места. Той беше много благосклонен към музикантите. Те бяха галените деца на Школата. Но някои от тези деца се разглезиха и почнаха впоследствие да проявяват своеволие към песните на Учителя, поради което ги хвана законът, който управлява и движи окултните закони в песните в Учителя. И за непослушанието си всички платиха докрай. Учителят за такива случаи бе казал, че окултният закон, на който са изградени песните Му, е безпощаден и не прощава на онези, които проявяват непослушание и ги променят! Ние бяхме свидетели и видяхме как всеки си плати за своето непослушание. Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга. Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми.
към текста >>

92. Учителя дава песента 'Там далече'

Но за записването на песните впоследствие имаше много спорове.
А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година. След това се прехвърлихме на "Изгрева" в новопостроения салон. Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него. Но за записването на песните впоследствие имаше много спорове. Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона. Обикновено преди беседа ние пеехме песни от Учителя. В този ден Той се качи на катедрата в салона и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная". Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва.
към текста >>

Но някои от тези деца се разглезиха и почнаха впоследствие да проявяват своеволие към песните на Учителя, поради което ги хвана законът, който управлява и движи окултните закони в песните в Учителя.
След това двете мелодии се свързаха така, както ги пеем сега, като първо пеем "Изгрява слънцето". Тези песни бяха дадени в клас. Учителят даваше песните на различни места. Той беше много благосклонен към музикантите. Те бяха галените деца на Школата. Но някои от тези деца се разглезиха и почнаха впоследствие да проявяват своеволие към песните на Учителя, поради което ги хвана законът, който управлява и движи окултните закони в песните в Учителя. И за непослушанието си всички платиха докрай. Учителят за такива случаи бе казал, че окултният закон, на който са изградени песните Му, е безпощаден и не прощава на онези, които проявяват непослушание и ги променят! Ние бяхме свидетели и видяхме как всеки си плати за своето непослушание. Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга. Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми.
към текста >>

93. Учителя е на гости при Пеню Ганев. Записано в дневника на Пеню Ганев

Говори, че българската музика хорова и народни танци водят началото си от религиозните минали времена и че впоследствие религиозната музика е дадена на светските хора.
Дневник на Пеню Ганев (19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.) На 15 януари вечерта Учителят дойде на вечеря у дома, като бях поканил Борис Николов, Мария Тодорова, Савка Керемидчиева и Еленка. Обменихме хубави мисли. Учителят ме помоли да му посвиря и попея някои народни песни. Говори, че българската музика хорова и народни танци водят началото си от религиозните минали времена и че впоследствие религиозната музика е дадена на светските хора. ..... Дневник на Пеню Ганев (19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.) 1937 година 18.I.1937 год., понеделникКоледната ваканция прекарах в дома си в София.
към текста >>

Говори, че българската музика хорова и народни танци водят началото си от религиозните минали времена и че впоследствие религиозната музика е дадена на светските хора.Домашните ми бяха изпратили по майката на Георги Събев (леля Деша) маджун и зехтин до София.
18.I.1937 год., понеделникКоледната ваканция прекарах в дома си в София. Посетих три филма: „Ромео и Жулиета", „Четиримата мускетари от Санта Круц" и „Тя, царицата на вековете". Слушах необикновено хубави беседи от Учителя, който отпреди 2 месеца не бе излизал на лекции, ни на сказки.На 15 януари вечерта Учителят дойде на вечеря у дома, като бях поканил Борис Николов, Мария Тодорова, Савка Керемидчиева и Еленка. Обменихме хубави мисли. Учителят ме помоли да му посвиря и попея някои народни песни. Говори, че българската музика хорова и народни танци водят началото си от религиозните минали времена и че впоследствие религиозната музика е дадена на светските хора.Домашните ми бяха изпратили по майката на Георги Събев (леля Деша) маджун и зехтин до София. Батю ми Боби ме моли да гарантирам на Никола, сина му, който е в затвора поради това, че намушкал сина на Тодор Арабаджиев с нож и последния сега бил в Попово в болницата на лечение. Аз не му услужих.Днеска тук учих децата. Вечерта до 10 ч имах репетиция с ергени и моми.19.I.1937 год., вторникВаля хубав сняг нощес.Сън: Сънувах, че пътувах в поле. От едно стадо биволици един чер голям биволски бик се отдели от стадото и ме подгони, като се мъчеше да ме стигне и ме убие със силната си глава. Характерното бе, че бикът ми проговори, че ще ме убие и тогава падна в дирята ми.
към текста >>

94. Гонения срещу Учителя. Протокол за разпит на - София, 4 октомври 1937 г.

Веднъж се върна от едно такова следствие и каза: „Ще накарам всички българи да познаят Бога.
Спомням си, че имаше едно наказателно дело N 146 от 1927 г. Друго наказателно дело бе N 284 от 1936 г. Многократно.Учителят е бил извикван за разпит в обществената безопасност. Спомням си също, че стенографката Савка Керемидчиева ги отбелязваше по дати в нейните тефтерчета и бяха повече от десетина посещения в полицията. Учителят беше много огорчен както от българите, така от духовенството и църквата, от журналистите и вестниците и накрая от държавната власт. Веднъж се върна от едно такова следствие и каза: „Ще накарам всички българи да познаят Бога. Това е моята задача. Да науча българите да се кланят на Живият Бог, Който е дал всички блага, да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура. Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци носители на Новата култура". По повод на общественото мнение, което бе настроено срещу него Учителят многократно сподели следното: „В сегашното общество, както тук в България вестниците искат да противодействуват, създават една реакция от една страна, от друга страна духовенството създава разни спънки, с които искат да спрат едно движение, туй движение да го спрат, или най-малко да го опорочат.
към текста >>

Веднъж дойдоха на Изгрева и му връчиха призовка за следствие.
Сега в България искат да кажат, че това е една секта, и искат да убедят и вас? Защо? Вие ще станете изменници на българския народ, ако вие не сте ученици на тая Школа, вие сте изменници. И всички ги считат изменници, които не са ученици на тая Школа. Не само изменници на българския народ, но изменници на човечеството, понеже спъват великата Божествена енергия, която приготвя новия път на човечеството." Веднъж дойдоха на Изгрева и му връчиха призовка за следствие. На следващия ден Учителят замина в града, отиде в полицията, даде показания и се върна. Сега ще поднесем пред вас тези показания: 2.ХI.1937 г. Да отговори на следните въпроси в най-големи подробности с оглед и в хармония с Беседите Му печатани в специални издания, а именно: 1. Относно официалното използване на държавата и църквата ни.
към текста >>

95. Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.

Аз не бях близка с него, не съм го питала впоследствие когато така е имало случаи.
Учителят му даде мисълта и той в отмерена реч го направи. Мисля, че и на „Любовта е извор". Защото, мисля че на „Хио-Ели-Мели-Месаил" там е дадена „Любовта е извор" така като съдържанието на песента. Но такава каквато ние я пеем е обработена. Някои ми казаха че дядо Благо ги е обработвал. Аз не бях близка с него, не съм го питала впоследствие когато така е имало случаи. Имала съм възможност разбира се да го питам. Не мога да кажа. В.К.: Той е писал под разни псевдоними в списанията. Е.А.: Ами „Дядо Благо" е псевдоним. То името му е друго Стоян Русев.
към текста >>

96. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

Срещу Лулчев е заведено следствено дело за блудство с малолетно момиче, което впоследствие прави опит за самоубийство.
като министър на просвещението и назначен същия ден като министър на вътрешните работи. Лулчев го смята за много заядлив. И това се сбъдва. По времето, когато той оглавява вътрешното министерство, започва разследване на самоубийства на т.нар. последователи на Учителя Дънов, като пресата обвинява Учителя Дънов. Срещу Лулчев е заведено следствено дело за блудство с малолетно момиче, което впоследствие прави опит за самоубийство. Започва конфликт между Лулчев и Николаев. На 14 ноември 1938 г. той е освободен и е назначен о.з. генерал Никола Недев. Ето какво разказва Лулчев по тази история:
към текста >>

Аз още не съм говорил.» Почна веднага следствие.
Казвам: «Г-н следовател, сега идвам от Рила. Какво искате? » Казва: «Ти си виновен. Или ще внесеш 10 000 лева, или ще те турим в Централния затвор.» «Аз - казвам - съм набеден, г-н следователю. Вие сте предубедени. Аз още не съм говорил.» Почна веднага следствие. Във вестниците писаха: «Дъновистът Лулчев така и така направил. Помогнал на еди-коя си госпожица да се обеси.» Това не беше за първи път да се преследват дъновистите. Това беше на мода. Почна един тормоз. Това беше абсурдно.
към текста >>

Разбира се, това следствие се свърши с нищо, но се опитаха да упражнят срещу мене тормоз, като реакция срещу онова положение, което имах пред царя.
Нейната майка и сестра са тук, аз съм виновен, че се е обесила! Имал съм вина! Аз имах само една вина - че когато тя дойде при мене и беше в крайно закъсало положение, помолих министър Сапов255 да й даде работа. Той й даде работа в Дирекцията на полицията. Това беше моята вина - че се бях отнесъл човешки. Разбира се, това следствие се свърши с нищо, но се опитаха да упражнят срещу мене тормоз, като реакция срещу онова положение, което имах пред царя. Това става известно. Аз имам записани в моя дневник известни неща - няма да го чета, за да не ви отегчавам, - известни разправии, които ставаха между министрите и в които аз взимах участие само дотолкова, доколкото защитавах интересите на избирателите. Защото мене ми се искаше да се изберат хора, които фактически да донесат нещо. 3. Английският представител в София е пълномощният министър Морис Питърсън. Ето как Лулчев обяснява този случай:
към текста >>

Той е прегледал линиите на ръцете й, като й казал много верни неща, които се сбъднали впоследствие.
Те му отговорили, че почетна рота ще има, но тя ще бъде за цар Борис III, а не за него. Той побеснял. Но цар Борис не отстъпил. 133. Беба Петрова е придворна дама на царица Йоана, която е настроена срещу Лулчев, макар че не го е виждала, а по донесения, че той съветвал царя с лоши съвети. Но тя идва при Лулчев като ясновидец. Той е прегледал линиите на ръцете й, като й казал много верни неща, които се сбъднали впоследствие. И когато царицата накрая научава това, го приема като предателство от човека, с когото е споделяла всичко. Беба бива заплашена, че ще бъде изгонена от двореца. 134. Става въпрос за следственото дело, в което обвиняват Лулчев за убийство. Тогава министърът на вътрешните работи наредил разследване на този случай и на самото Бяло Братство на Изгрева, за неговия морал. Лулчев е бил обвинен и за блудство с малолетно момиче.
към текста >>

Накрая, вследствие на раздорите от излюпилите се яйца, той подава оставка на кабинета на 15 май 1934 г.
Кабинетът е съставен от политическо обединение «Народен блок», в което влизат 5 партии, като водещата е Демократическата партия, в която влиза и Мушанов. Земеделците започват да негодуват, че имат малко министерски кресла. Започват раздори. Неговото правителство, като сбор от 5 партии, е представлявало образно «кошницата на Мушанов», в която са сложени яйца, които той като квачка трябва да измъти. И като се излюпват яйцата, се оказва, че освен кокоши, има и пачи, и гъши, и накрая - и змийски яйца. Накрая, вследствие на раздорите от излюпилите се яйца, той подава оставка на кабинета на 15 май 1934 г. А след 4 дни - на 19 май 1934 г., е извършен превратът от Военния съюз и политически кръг «Звено» с министър-председател Кимон Георгиев. Та, това представлява кошницата на Мушанов - яйца от разнородни птици и от гущери и змии. През 1939-1944 г. се обявява срещу влизането на България в Тристранния пакт на страната на Германия. Това го спасява от смъртна присъда, като Народният съд го осъжда на една година затвор.
към текста >>

97. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

Впоследствие започнали да получават периодически печатани резюмета на беседи, в-к „Братство" и „Житено зърно".
Тук идвали много желаещи и някои предлагали да ги посетят по домовете им и там да се четат тези беседи. Ръководител на нашия кръжок била Амалия Вайланд. Тя е работила като стоматолог и живеела в Рига. Тя заедно с две латвийки - Емилия Вилумсон и Анна Мазурс били в България, видели Учителя, говорили с него, запознали се с живота и деятелността на неговите последователи. Амалия донесла от София много беседи на български език и започнала да ги превежда на латвишки език. Впоследствие започнали да получават периодически печатани резюмета на беседи, в-к „Братство" и „Житено зърно". „Първата по-голяма група пристигна в София през 1936 г. През 1937 г. идвам и аз и няколко сестри. Групата бе от около 16 човека. Помня първата среща с Учителя.
към текста >>

98. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 5 октомври

Любовта на Бога към нас е причина, а любовта ни към Бога е последствие.
Аз виждам нейните проявления. Като духа вятър, значи ще има влага, ще дойде дъжд, тревата ще расте, плодните дървета ще вържат. Или Слънцето грее; казвам: „Хубаво е.“ И израства всичко. Става горещо; казвам: „Много хубаво. Които са зъзнали, ще се постоплят.“ Виждам плодовете, увиснали по дърветата, и казвам: „Радвам се, че има какво да ядат не само хората, но и птичките.“ Всички същества се ползват от благата. Любовта на Бога към нас е причина, а любовта ни към Бога е последствие. Онзи, който ви обича, се досеща и за най-малките неща, от които имате нужда. Няма по-хубаво нещо от това да те обича някой. Ти помисляш за една хубава книга и тя ще дойде. Помисляш за едно цвете и то ще дойде. Помисляш за разходка и тя ще се осъществи.
към текста >>

99. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 6 октомври

Любовта на Бога към нас е причина, а любовта ни към Бога е последствие.
Аз виждам нейните проявления. Като духа вятър, значи ще има влага, ще дойде дъжд, тревата ще расте, плодните дървета ще вържат. Или Слънцето грее; казвам: „Хубаво е.“ И израства всичко. Става горещо; казвам: „Много хубаво. Които са зъзнали, ще се постоплят.“ Виждам плодовете, увиснали по дърветата, и казвам: „Радвам се, че има какво да ядат не само хората, но и птичките.“ Всички същества се ползват от благата. Любовта на Бога към нас е причина, а любовта ни към Бога е последствие. Онзи, който ви обича, се досеща и за най-малките неща, от които имате нужда. Няма по-хубаво нещо от това да те обича някой. Ти помисляш за една хубава книга и тя ще дойде. Помисляш за едно цвете и то ще дойде. Помисляш за разходка и тя ще се осъществи.
към текста >>

100. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 7 октомври

Любовта на Бога към нас е причина, а любовта ни към Бога е последствие.
Аз виждам нейните проявления. Като духа вятър, значи ще има влага, ще дойде дъжд, тревата ще расте, плодните дървета ще вържат. Или Слънцето грее; казвам: „Хубаво е.“ И израства всичко. Става горещо; казвам: „Много хубаво. Които са зъзнали, ще се постоплят.“ Виждам плодовете, увиснали по дърветата, и казвам: „Радвам се, че има какво да ядат не само хората, но и птичките.“ Всички същества се ползват от благата. Любовта на Бога към нас е причина, а любовта ни към Бога е последствие. Онзи, който ви обича, се досеща и за най-малките неща, от които имате нужда. Няма по-хубаво нещо от това да те обича някой. Ти помисляш за една хубава книга и тя ще дойде. Помисляш за едно цвете и то ще дойде. Помисляш за разходка и тя ще се осъществи.
към текста >>

НАГОРЕ

0.14419007301331