НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
165
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Разбира се, като части на един общ организъм и членове на едно голямо
семейство
ние не можем да избегнем последиците от общата, колективна дейност.
3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм? Не е ли това същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? [20]Без всякакво съмнение това е същият природен закон, приложен в по-широк смисъл. 4. Очевидно онова, което е необходимо за здравето на тялото, е необходимо също така и за благоденствието на обществото. Този неизменяем биологичен закон определя бъдещото щастие или нещастие на човечеството.
Разбира се, като части на един общ организъм и членове на едно голямо
семейство
ние не можем да избегнем последиците от общата, колективна дейност.
Добрият или лошият характер на отделния индивид неизбежно ще окаже своето влияние върху общественото здраве, а освен това ще остави неизгладим отпечатък и върху бъдещите поколения. 5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва. Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека. 6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби.
към текста >>
4. Слънчевата система е част от по-голямо
семейство
от звезди (ок.
Ако искаме да превърнем в километри светлинната година, трябва да умножим 60.60.24.365.300 000. Така получаваме, че една светлинна година е равна на 9,5.1012 км. Има и други мерни единици за разстояние, например парсек[59], които обаче няма да използваме тук. 3. Днес за никого не е тайна, че нашата планета Земя е част от Слънчевата система. Притегателният център на тази система представлява една звезда – Слънцето, около която обикалят осем планети и множество други по-малки обекти.
4. Слънчевата система е част от по-голямо
семейство
от звезди (ок.
2.1011), наречено галактика „Млечен път”[60]. Нашата галактика има плоска дисковидна спирална структура с диаметър около 105 светлинни години и е леко изпъкнала в централната си част. Пространството между звездите от галактиката е изпълнено с извънредно разредена дифузна материя и с космичен прах.[61] 5. Естествено цялата галактическа система не е неподвижна. Тя се подчинява на действието на един мощен притегателен център[62], подобно на Слънчевата система, чийто общ център е Слънцето.
към текста >>
Роден в Шрюсбъри в
семейството
на лекар.
След като се преминат четирите категории етер, над тях се намира друг свят със съвсем друго естество. Той се нарича Духовен свят.” [28] Вж. дял втори – ІІІ.1. [29] Чарлз Дарвин (12.02.1809 – 19.04.1882) – английски естествоизпитател, създател на научната биология.
Роден в Шрюсбъри в
семейството
на лекар.
Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет. Основа за бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836). Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор.
към текста >>
2.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
български синове на
семейството
славянско
Пдф на Призванието Пдф на Призванието Аудио клип Призванието 2006 Призвание към народа ми –
български синове на
семейството
славянско
Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род.
към текста >>
Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското
семейство
, коляното Юдино, ще стане огнище.
Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.
Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското
семейство
, коляното Юдино, ще стане огнище.
Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.
към текста >>
3.
Биографични бележки
Ражда се в
семейството
на видния възрожденски деец Константин Дъновски.
Петър Константинов Дънов (Учителя) (11 юли, 29 юни ст. стил 1864 г., (Петровден), с. Хадърча (дн. Николаевка), Варненско 27 декември 1944 г., София)
Ражда се в
семейството
на видния възрожденски деец Константин Дъновски.
Дядо по майчина линия му е Атанас Георгиев родолюбив българин, радетел за църковна независимост. Петър Дънов завършва средно образование във Варна и Свищов. Занимава се с музика и е талантлив цигулар. Една година е учител в с. Хотанца, Русенско.
към текста >>
семейството
на Миркович се заселва в Браила, Румъния.
е представител на Варненската епархия в Цариград, където умира по време на чумна епидемия. Д-р Георги Вълков Миркович (10 март 1826 г., Сливен – 29 септември 1905 г., Сливен) Георги Миркович е лекар, общественик, дописен член (1881 г.) на Българското книжовно дружество и негов действителен член от 1884 г. През 1830 г.
семейството
на Миркович се заселва в Браила, Румъния.
По-късно се връща в Сливен и там учи до 1844 г. в гръцко училище при Изукула и при българския учител Димитър Кишиша. През 1847 г. със съдействието на д-р Иван Селимински е руски стипендиант в Киевската семинария. В 1848 г.
към текста >>
4.
УВОД
Семейството
му дава първите примери за активна обществена ангажираност.
Миркович от 7 октомври 1899г. В: Писма на Учителя ..., с. 30 * * * През 1899г. Петър Дънов е 35 годишен и животът му до тук сякаш е целенасочена подготовка за бъдещата му духовна мисия.
Семейството
му дава първите примери за активна обществена ангажираност.
Баща на П. Дънов е православният свещеник Константин А. Дъновски - известен деец на църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско, пръв председател на Българската църковно-училищна община във Варна през 60-те години на XIX в. Дядото по майка на П. Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение.
към текста >>
записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на
семейството
славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16
След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р. Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието. Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г.
записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на
семейството
славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16
От 1898 г. датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси. Писмовното им общуване е интересно и задълбочено, независимо от факта, че всеки от първите ученици на П. Дънов е свързан с различен клон от християнството: Тодор Стоименов е православен християнин, д-р Г. Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи.
към текста >>
5.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на
семейството
славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна.
1894г. - завършва едногодишен курс по медицина към Медицинския факул¬тет на Бостънския университет. 1895г. - завръща се в България. 1896г. - във Варна издава първата си книга „Науката и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в учението си. 1896г. - учредител и библиотекар на дружественото читалище „П. Р. Славейков" в гр. Варна.
1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на
семейството
славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна.
1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен. 1899г., октомври - 1900 г. - живее при баща си свещеник Константин А. Дъновски в град Нови пазар. 1900г., лятото - организира във Варна първа среща на свои последователи, която нарича среща на Веригата.
към текста >>
6.
13.Червено тефтерче
Дух велик и славен, в когото ние се обединяваме в едно велико
семейство
.
О, вечни светове! Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение. Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина. Там в тоя свят и славна тишина се въздава слава и хваление Богу нашему, към неговия престол възлизат всичките радости и ли- кувания на неговите творения, които отвсякъде възгласят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата слава и радост, към която твоя Дух ще ни води.
Дух велик и славен, в когото ние се обединяваме в едно велико
семейство
.
Бъди благословен ти от Бога - вожд на Истината, спасител на света и съветник велик на ангелските чинове и Бог всемъдри, любов на херувимските сърца — Бог крепки, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели твоят Дух и възрадва твоята душа. Ето, ние сме около теб и с теб в едно, неотделими от твоята духовна слава, която Бог е съизволил да ти даде по своето вечно осмотрение. Ето, верни са думите и истинни словата на Господа, който те призовава като помазаник негов. Веселете се небеса и радвай се, земя, че изгря вече твоята правда в света на световете и че твоето име е вече записано във вечната книга на Бога.
към текста >>
7.
Пеню Киров - №2
По-късно
семейството
му се преселва в Бургас.
Асоциацията на спиритистите във Великобритания и Националният съюз на спиритистите са двете най-големи организации от този вид в света по онова време. (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 6. Тодор Стоименов (Стоянов). С фамилията Стоянов е известен в Бургас. Роден е в Пазарджик през 1872 г.
По-късно
семейството
му се преселва в Бургас.
От 1891 г. работи като чиновник в Бургаския окръжен съд. Участва в спиритически сеанси с П. Киров и подписва заедно с него „Божието обещание". През 1914 г.
към текста >>
8.
Пеню Киров - №7
Цялото
семейство
Велчеви поколенчески се свързва с Протестантската църква.
Бургас, допринесъл много за просперитета на града в края на Х1Х и през ХХ век. Атанас е най-големият, следван от Христо, Димитър и Николай. През 1924 г. Д. Велчев основава първата в България и на Балканския полуостров моливна фабрика „Девеко", която след национализацията през 1947 година е известна под името „Хемус". Атанас Велчев, също печатар и книжар, живее и работи във Варна.
Цялото
семейство
Велчеви поколенчески се свързва с Протестантската църква.
(П.К., №7, 30.11.1898 г.) 35. Тогава молитвите и събиранията са провеждани в стаичката под наем на Т. Стоименов. У П. Киров е било невъзможно поради конфликта с родителите на съпругата му, в чийто дом живее. (П.К., №7, 30.11.1898 г.)
към текста >>
9.
Петър Дънов - №19
Тихчев, заедно със
семейството
на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към Бялото Братство.
В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.). През месец май на 1909 г. пастор П. Тихчев прекратя членството си в Методистката църква. Така П.
Тихчев, заедно със
семейството
на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към Бялото Братство.
От 1909 г. П. Тихчев неизменно присъства на съборите на Веригата. Завършва земния си път на 28.11.1918 г. (У., №19, 29.04.1899 г.)
към текста >>
10.
Петър Дънов - №25
Семейството
на Н.
Във Варна изучава печатарския занаят и през 1899 г. се премества в Бургас при другите си двама братя - Христо и Димитър. На 14. 04. 1903 г. в Самоков Николай се оженва за евангелистката Люба Хаджиниколова, сестра на Йорданка Пачеджиева.
Семейството
на Н.
Велчев има пет деца. Той е автор на шест брошури на евангелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница. През 1901 г. застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов". Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св.
към текста >>
11.
Пеню Киров - №34
118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в
семейството
на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици.
С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука, не. Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.)
118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в
семейството
на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици.
Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил Левски Атанас Узунов. Завършва гръцко и френско училище в Цариград. През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г. е в Пловдив.
към текста >>
12.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
По-късно
семейството
му се преселва в Бургас.
Асоциацията на спиритистите във Великобритания и Националният съюз на спиритистите са двете най-големи организации от този вид в света по онова време. (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 6. Тодор Стоименов (Стоянов). С фамилията Стоянов е известен в Бургас. Роден е в Пазарджик през 1872 г.
По-късно
семейството
му се преселва в Бургас.
От 1891 г. работи като чиновник в Бургаския окръжен съд. Участва в спиритически сеанси с П. Киров и подписва заедно с него „Божието обещание". През 1914 г.
към текста >>
Цялото
семейство
Велчеви поколенчески се свързва с Протестантската църква.
Бургас, допринесъл много за просперитета на града в края на Х1Х и през ХХ век. Атанас е най-големият, следван от Христо, Димитър и Николай. През 1924 г. Д. Велчев основава първата в България и на Балканския полуостров моливна фабрика „Девеко", която след национализацията през 1947 година е известна под името „Хемус". Атанас Велчев, също печатар и книжар, живее и работи във Варна.
Цялото
семейство
Велчеви поколенчески се свързва с Протестантската църква.
(П.К., №7, 30.11.1898 г.) 35. Тогава молитвите и събиранията са провеждани в стаичката под наем на Т. Стоименов. У П. Киров е било невъзможно поради конфликта с родителите на съпругата му, в чийто дом живее. (П.К., №7, 30.11.1898 г.)
към текста >>
13.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Тихчев, заедно със
семейството
на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към Бялото Братство.
В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.). През месец май на 1909 г. пастор П. Тихчев прекратя членството си в Методистката църква. Така П.
Тихчев, заедно със
семейството
на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към Бялото Братство.
От 1909 г. П. Тихчев неизменно присъства на съборите на Веригата. Завършва земния си път на 28.11.1918 г. (У., №19, 29.04.1899 г.) №2078 (отворена карта)*
към текста >>
Семейството
на Н.
Във Варна изучава печатарския занаят и през 1899 г. се премества в Бургас при другите си двама братя - Христо и Димитър. На 14. 04. 1903 г. в Самоков Николай се оженва за евангелистката Люба Хаджиниколова, сестра на Йорданка Пачеджиева.
Семейството
на Н.
Велчев има пет деца. Той е автор на шест брошури на евангелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница. През 1901 г. застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов". Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св.
към текста >>
14.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в
семейството
на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици.
С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука, не. Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.)
118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в
семейството
на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици.
Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил Левски Атанас Узунов. Завършва гръцко и френско училище в Цариград. През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г. е в Пловдив.
към текста >>
15.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Задачата, която тогава са изпълнявали членовете на кръжока, е чрез индивидуалната работа за себеусъвършенстването си всеки съзнателно да работи и за повдигане на духовното ниво на
семейството
си, на обществото и на българския народ.
Всяко следствие се обуславя от последици или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен. Степента е израз на действието, действието е израз на силите, силите са израз на причините. Зад причините стои причинителят. Зад причинителя стои мислителят, зад мислителя стои Изворът на всички неща. Изворът - това е Духът, водата - това е материята, причината - това е първият тласък, следствието - това са безбройните тласъци на низходящите следствия - движения."
Задачата, която тогава са изпълнявали членовете на кръжока, е чрез индивидуалната работа за себеусъвършенстването си всеки съзнателно да работи и за повдигане на духовното ниво на
семейството
си, на обществото и на българския народ.
Учителя лично е дал на всеки един съвет как да се подвизава и какво качество трябва да постигне по пътя на индивидуалната работа. Всеки е получил и наряд, който съдържал библейски стихове за духовно подвизаване. През същата 1909 г. Учителя отново е посетил Бургас, а брат Пеню в писмо до Димитър Добрев пише следното: „Г-н Дънов бе тука около 25 дни време, обучава ни и си замина". Брат Пеню Киров в свое писмо от 1910 г.
към текста >>
16.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
в занаятчийско
семейство
.
Георги Миркович (1826-1905) Ранни години и образование Д-р Георги Миркович е роден в град Сливен през 1826(27) г.
в занаятчийско
семейство
.
Дядото Мирко е земеделец и търговец на манифактурни стоки от село Ченгене сарай (до с. Стралджа, Ямболско), напълно унищожено след нападение на кърджалии в края на XVIII в. След погрома семейството се установява в Сливен. Мирко умира млад по време на чумна епидемия. Бащата Вълко учи занаят, става обущар на „папуци" (кожени чехли), търгува и с вълна.
към текста >>
След погрома
семейството
се установява в Сливен.
Ранни години и образование Д-р Георги Миркович е роден в град Сливен през 1826(27) г. в занаятчийско семейство. Дядото Мирко е земеделец и търговец на манифактурни стоки от село Ченгене сарай (до с. Стралджа, Ямболско), напълно унищожено след нападение на кърджалии в края на XVIII в.
След погрома
семейството
се установява в Сливен.
Мирко умира млад по време на чумна епидемия. Бащата Вълко учи занаят, става обущар на „папуци" (кожени чехли), търгува и с вълна. Майката Койна е преселница от опожареното от кърджалии село Раково (Сливенско). Вълко и Койна, останали вдовци, се събират за втори брак, от който се раждат Нойко, Иванка, Руско, Костадин, Георги и близначката му Стефка, починала наскоро след раждането си. След Руско- турската война от 1828 г.
към текста >>
Одрински мир
семейството
се преселва във Влашко, до град Плоещ (Румъния), но по-късно, научило урока за родната стряха, отново се връща в Сливен.
Бащата Вълко учи занаят, става обущар на „папуци" (кожени чехли), търгува и с вълна. Майката Койна е преселница от опожареното от кърджалии село Раково (Сливенско). Вълко и Койна, останали вдовци, се събират за втори брак, от който се раждат Нойко, Иванка, Руско, Костадин, Георги и близначката му Стефка, починала наскоро след раждането си. След Руско- турската война от 1828 г. и подписания през 1829 г.
Одрински мир
семейството
се преселва във Влашко, до град Плоещ (Румъния), но по-късно, научило урока за родната стряха, отново се връща в Сливен.
Георги първоначално учи в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гъркофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици. От 1840 до 1843 г. негов учител е Сава Доброплодни. Въпреки желанието му да продължи образованието си в Цариград, баща му го оставя да помага в дюкяна, за да се научи, че нищо не се дава даром. През 1847 г.
към текста >>
17.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Отрасва в бедно
семейство
с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т.
Тодор Стоименов (1872-1952) Ранни години Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик на 15/17 май 1872 г.
Отрасва в бедно
семейство
с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т.
Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров. Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т.
към текста >>
Семейството
му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят.
Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени.
Семейството
му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят.
Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас. През 1891 г. Т. Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд.
към текста >>
След известно време
семейството
му се изселва в Бургас.
Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община.
След известно време
семейството
му се изселва в Бургас.
През 1891 г. Т. Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите. Обръщане към духовното Интерес към духовното Т.
към текста >>
Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на
семейство
, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини.
Често е похвалван и награждаван за усърдна работа. През 1926 г. се сдобива със 7 дка земя на Изгрева, която през 1958 г. е отчуждена. Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост.
Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на
семейство
, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини.
Така Т. Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните.
към текста >>
От високия морал на отделното
семейство
; 2.
Според мене Църквите са разсадници: цветето докато е малко, го държат там, после го преместват, докато укрепне. Така е и с душите, докато укрепнат. Затова Учението не е против никоя Църква, а е за всички религии. Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога. А щастието и величието на един народ зависят: 1.
От високия морал на отделното
семейство
; 2.
От разумността на неговите общественици; 3. От проницателността на неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини. Обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителя учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята.
към текста >>
18.
№61 (Петър Дънов) [отворена карта]
Херсон (дн.Украйна) в еврейско
семейство
, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи.
41 Това писмо се публикува за първи път. 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. Вж. бел. №39. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр.
Херсон (дн.Украйна) в еврейско
семейство
, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи.
Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г.
към текста >>
Дънов.[Сведение за
семейството
на Колесников от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за1900-1901 г.“].
Иде време, Господ ще извади наяве всяка измама.Пазете се, Лукавият е всял своето лошо семе. Днешното протестантство е за очи“. От писмото на П. Киров, писано на 22 юни1902 г., се разбира, че става дума за търг, спечелен от Колесников,който д-р Миркович иска да отхвърли. След датата 22 юни 1902 г.името на Колесников не се споменава в писмата на П.
Дънов.[Сведение за
семейството
на Колесников от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за1900-1901 г.“].
към текста >>
19.
№62 (Петър Дънов)
Семейството
му се състои от г-жа С. Ст.
Активен член на бургаската евангелска общност. Заедно с К. Паунов, Т. Костов и др.около 1896 г. полагат основата на евангелската дейност в Бургас.Събират се с арменците на съвместни евангелски служби.
Семейството
му се състои от г-жа С. Ст.
Тънкова, дъщерите Ю. Ст. и Л. Ст. Тънкови и синовете Жеко Ст. и М. Ст. Тънкови [Сведения за семейство Тънкови от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].
към текста >>
Тънкови [Сведения за
семейство
Тънкови от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].
Семейството му се състои от г-жа С. Ст. Тънкова, дъщерите Ю. Ст. и Л. Ст. Тънкови и синовете Жеко Ст. и М. Ст.
Тънкови [Сведения за
семейство
Тънкови от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].
45 Пастор Костадин Я. Пачеджиев – роден в с. Баня, Разложко, на 18януари 1865 г. Учи няколко години в евангелското училище в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г. През учебната 1894/1895 г.
към текста >>
20.
№59 (Пеню Киров)
А то, като са и двата члена на
семейството
истинни във вярата, добре, но ако не?
Не Ви отговорих, защото съм объркан от положението си. Знам, че твоето е още по-лошо, но ти си научен да се не окалваш и добре правиш. Всичко туй разбирам и искам да бъда и аз безгрижен. Но какво да правя опашката си? Ти, слава Богу, си свободен от това.
А то, като са и двата члена на
семейството
истинни във вярата, добре, но ако не?
Повече по това ми е неприятно да ти казвам. [зачеркнато от П.К.] Повече не зная какво да кажа. С поздрав искрен от всички ни. Твой верен в Христа Господа: Пеню Поздрав нарочен от Васила, той засега е в гр. Лондон.
към текста >>
21.
№60 (Пеню Киров)
И освен него интересува се и цялото му
семейство
.
Но Господ не стои далеко. Той дохожда да ни насърчава по чудни начини. Така в настояще време Той ни даде още един член, някой си Янаки Димитров Арнаудов67, родом от с[ело] Градец, Котленско, а живущ в Бургас, със занятие плетене [на] чорапи с машини. Заинтересува се от 15.02. т.г., а повярва на 15.03. тоже т.год.
И освен него интересува се и цялото му
семейство
.
През м. февруари т.г. беше дошъл един съботянин68. Протестантите не го допуснаха да проповядва в техния молитвен дом. Тогава ний наредихме нашия дюкян, който е доста голям салон, и така държаха се 3 сказки и една проповед, които излязоха доста сполучливи и доста публика присъства за това.
към текста >>
Живее в Бургас с цялото си
семейство
.
Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров. След като децата на последния се разболяват, П. Дънов се премества в къщата на Петко и Гина Гумнерови. 67 Янаки Димитров Арнаудов е родом от село Градец, Котленско. Плете чорапи на машина.
Живее в Бургас с цялото си
семейство
.
Спорна личност в средите на бургаската общност. За него не се споменава нищо в писмата след 1906 г. Отношението на П. Дънов към него проличава в писмото до П. Киров от 9.09.1904 г., непосредствено след събора в Бургас: „Как е Арнаудов?
към текста >>
22.
№65 (Пеню Киров) [отворено писмо]
Арнаудов засега живее със
семейството
си в Мелконовия дюкян, но отгоре италианците му зле враждуват и вследствие това бе и враждата им.
[до] гр. Сливен Отворените Ви карти от Ямбол и Сливен притежавам. Ний сме добре засега. Преди няколко дни Сатана бе посял една вражда между Арнаудова и Н. Ненов88, но с Волята Божия я потушихме.
Арнаудов засега живее със
семейството
си в Мелконовия дюкян, но отгоре италианците му зле враждуват и вследствие това бе и враждата им.
Моята душа не е доволна от стоение, но какво да правя тези тук. Явете ми скоро ли ще почне списанието. Ти имаш и да ми явиш работи. Моля, яви ги, не дръж душите ни все тъй. Ще явя, казваш, а не явяваш.
към текста >>
23.
№89 (Петър Дънов)
И до днес
семейството
обитава наследствената къща на П.
и живее до 16.12.1962 г. Жени се за Атанас Панайотов Шишков, роден през април 1887 г. и починал на 24.08.1975 г. Двамата имат само един син – Павел Атанасов Шишков (4.04.1923 – 4.01.2007). Павел и жена му Дана Николова Шишкова, родена на 26.10.1928 г., имат две деца:Стойка Павлова Атанасова, родена на 17.10.1950 г., и Дочка Павлова Добрева, родена на 6.04.1952 г.
И до днес
семейството
обитава наследствената къща на П.
Киров и Ерифили, намираща се на ул.„Морска“ №14. Вж и биографията на П. Киров, „Епистоларни диалози“, част І.
към текста >>
24.
№93 (Петър Дънов)
Там създава ново
семейство
.
Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с. Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България.
Там създава ново
семейство
.
Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков.
към текста >>
Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа
семейството
.
в книгата „Младият Петър Дънов“. 141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви.
Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа
семейството
.
Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.
към текста >>
25.
№93 (Пеню Киров)
Запознахме се с учителя на моята братовчедка Васил Узунов, който преподаваше литература и същевременно беше писател... Една вечер поканих у дома
семейство
Узунови, моята братовчедка и… хванахме се за ръце в кръг около масата.
Първите сведения за контакт между П. Дънов и В. Узунов са от 1903 г. В спомените на Е. Иларионова, публикувани в книгата „Всемировият учител Беинса Дуно и Велико Търново“, том І, четем: „В това време моят интерес за духовния свят растеше.
Запознахме се с учителя на моята братовчедка Васил Узунов, който преподаваше литература и същевременно беше писател... Една вечер поканих у дома
семейство
Узунови, моята братовчедка и… хванахме се за ръце в кръг около масата.
Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин [Иларионов] изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов“. По- късно, през 1909 и 1910 г., Васил Узунов присъства на събора на Веригата във Велико Търново като представител от гр. Шумен. А в книгата си за П. Дънов „Свръхчовекът сред българския народ“ (София, 1920) Узунов със съжаление отбелязва: „Преди малко яви се между нас мъж, който заяви, че иска да води българите по друмищата на дълг и нравственост. И не го харесахме...“. В.
към текста >>
26.
№112 (Петър Дънов)
Дънов държи и сказка по френология, след което посещава
семейство
Керемедчиеви, които са родом от Цариброд.
Иларионови и през февруари ги посещава в Цариброд. Там той престоява ок. 1 месец и помага на К. Иларионов да се излекува. По това време П.
Дънов държи и сказка по френология, след което посещава
семейство
Керемедчиеви, които са родом от Цариброд.
Тогава бъдещата стенографка Савка (1901-1945) е на 4 години и това е нейната първа среща с нейния Учител. От Цариброд е и поетесата Олга Славчева (1894-1967), която написва текста на Паневритмията.
към текста >>
27.
№97 (Пеню Киров)
Илия Стойчев207 и
семейството
му и Петър Тихчев, ако е там.
За отговора ти чакам с нетърпение, за да мога да отговоря навреме и Бъчварову, защото още отсега от заеми преживявам. Новини засега имаме, че Мелкон си дойде, Тодор е добре и Ви поздравляват. С поздрав сърдечен. Твой верен Господу: П. Киров П.П Поздрави нарочно бр.
Илия Стойчев207 и
семейството
му и Петър Тихчев, ако е там.
Същий _________________________ Обяснителни бележки: 205 За първи път Пеню Киров се обръща на малко име към Петър Дънов. Това обръщение се запазва в последващата кореспонденция.
към текста >>
28.
№102 (Пеню Киров)
Ако обаче други членове от
семейството
си направят в същия ден топла постна храна и ни поканят, то може да ядем.
Затова тука по-долу излагам подробно нашето разбирание. Във всеки петък от седмицата ний се молим за приятелите от Веригата232, като ги именуваме поименно. В тази ни молба призоваваме тримата наши водители, т.е. Св. Троица, като им поменуваме тайнствените имена233. През тези петъци ядем само сурова растителна храна или сготвена, но един ден по-рано.
Ако обаче други членове от
семейството
си направят в същия ден топла постна храна и ни поканят, то може да ядем.
Също в този ден може да ядем варено жито със захар или мед или друго, но житото, варено по-първия ден, а така също може да вземаме малко топло вино, в което да топим залъците си. В последния петък на месеца обаче трябва да постим съвършено, като почнем от четвъртък вечер до събота заран. В този петък между другите молитви ще се молим и с молитвата „Хваление“234. Във всичките обаче петъци четем даденото ни утешение през тази година, разбира се, всеки своето235. И от това повече нищо.
към текста >>
29.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4
Украйна) в еврейско
семейство
, приело православното християнство.
42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. Вж. бел. №39. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.
Украйна) в еврейско
семейство
, приело православното християнство.
Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет.
към текста >>
[Сведение за
семейството
на Колесников от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за
От писмото на П. Киров, писано на 22 юни 1902 г., се разбира, че става дума за търг, спечелен от Колесников, който д-р Миркович иска да отхвърли. След датата 22 юни 1902 г. името на Колесников не се споменава в писмата на П. Дънов.
[Сведение за
семейството
на Колесников от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за
1900-1901 г.“]. 44 Стефан Ж. Тънков от Шумен, преселил се в Бургас. Активен член на бургаската евангелска общност. Заедно с К.
към текста >>
Семейството
му се състои от г-жа С. Ст.
Паунов, Т. Костов и др. около 1896 г. полагат основата на евангелската дейност в Бургас. Събират се с арменците на съвместни евангелски служби.
Семейството
му се състои от г-жа С. Ст.
Тънкова, дъщерите Ю. Ст. и Л. Ст. Тънкови и синовете Жеко Ст. и М. Ст. Тънкови [Сведения за семейство Тънкови
към текста >>
Тънкови [Сведения за
семейство
Тънкови
Семейството му се състои от г-жа С. Ст. Тънкова, дъщерите Ю. Ст. и Л. Ст. Тънкови и синовете Жеко Ст. и М. Ст.
Тънкови [Сведения за
семейство
Тънкови
от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].
към текста >>
30.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6
Живее в Бургас с цялото си
семейство
.
Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров. След като децата на последния се разболяват, П. Дънов се премества в къщата на Петко и Гина Гумнерови. 67 Янаки Димитров Арнаудов е родом от село Градец, Котленско. Плете чорапи на машина.
Живее в Бургас с цялото си
семейство
.
Спорна личност в средите на бургаската общност. За него не се споменава нищо в писмата след 1906 г. Отношението на П. Дънов към него проличава в писмото до П.
към текста >>
31.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8
78 „Дунавска“ №244 – най-вероятно новият адрес на
семейство
Стамови, който се появява за първи път едва тук.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8
78 „Дунавска“ №244 – най-вероятно новият адрес на
семейство
Стамови, който се появява за първи път едва тук.
До този момент те живеят в двора на протестантската църква на ул. „Драгоман“ (днес в тази сграда се помещава кукленият театър на Варна). В годишниците на Варненската девическа гимназия за учебната 1902/3 г. фигурира името на Ана Стамова, племенница на П. Дънов. Там в графата
към текста >>
32.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10
И до днес
семейството
обитава наследствената къща на П.
Жени се за Атанас Панайотов Шишков, роден през април 1887 г. и починал на 24.08.1975 г. Двамата имат само един син – Павел Атанасов Шишков (4.04.1923 – 4.01.2007). Павел и жена му Дана Николова Шишкова, родена на 26.10.1928 г., имат две деца: Стойка Павлова Атанасова, родена на 17.10.1950 г., и Дочка Павлова Добрева, родена на 6.04.1952 г.
И до днес
семейството
обитава наследствената къща на П.
Киров и Ерифили, намираща се на ул. „Морска“ №14. Вж и биографията на П. Киров, „Епистоларни диалози“, част І. 115 Поръчаните френологически карти.
към текста >>
33.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12
Там създава ново
семейство
.
„Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В. Граблашов,1908, 56 с. Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България.
Там създава ново
семейство
.
Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар. Образован човек, знае руски език.
към текста >>
Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа
семейството
.
Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова – дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910 г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви.
Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа
семейството
.
Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови. 142 Под „излизане изново“ се има предвид поредната обиколка на П. Дънов из страната. 143 Из дневника на П. Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай,
към текста >>
34.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16
Запознахме се с учителя на моята братовчедка Васил Узунов, който преподаваше литература и същевременно беше писател... Една вечер поканих у дома
семейство
Узунови, моята братовчедка и… хванахме се за ръце в кръг около масата.
Узунов са от 1903 г. В спомените на Е. Иларионова, публикувани в книгата „Всемировият учител Беинса Дуно и Велико Търново“, том І, четем: „В това време моят интерес за духовния свят растеше.
Запознахме се с учителя на моята братовчедка Васил Узунов, който преподаваше литература и същевременно беше писател... Една вечер поканих у дома
семейство
Узунови, моята братовчедка и… хванахме се за ръце в кръг около масата.
Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин [Иларионов] изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов“. По- късно, през 1909 и 1910 г., Васил Узунов присъства на събора на Веригата във Велико Търново като представител от гр. Шумен. А в книгата си за П. Дънов „Свръхчовекът сред българския народ“ (София, 1920) Узунов със съжаление отбелязва: „Преди малко яви се между нас мъж, който заяви, че иска да води българите по друмищата на дълг и нравственост.
към текста >>
Дънов държи и сказка по френология, след което посещава
семейство
Керемедчиеви, които са родом от Цариброд.
Иларионови и през февруари ги посещава в Цариброд. Там той престоява ок. 1 месец и помага на К. Иларионов да се излекува. По това време П.
Дънов държи и сказка по френология, след което посещава
семейство
Керемедчиеви, които са родом от Цариброд.
Тогава бъдещата стенографка Савка (1901-1945) е на 4 години и това е нейната първа среща с нейния Учител. От Цариброд е и поетесата Олга Славчева (1894-1967), която написва текста на Паневритмията. 201 Александър Константинов Кръстников (1879-1970) – роден в Габрово. Основател на Обществото за психични издирвания и духознание, главен редактор на в. „Витлеемска звезда“ и автор на повече от 30 книги с окултно-мистична насоченост.
към текста >>
35.
137 ПИСМО
Почнете да проучавате своето
семейство
.
Вий сте повикани да се учите и ако приемете Божественото учение като деца, блажени сте. Божиите пътища трябва да се изпълняват и поучават. Ако вас по пътя ви стряска всяко куче, като залае, то как мислите да вървите? Нима и от дребните паличета трябва да бягате. Направете ума си положителен.
Почнете да проучавате своето
семейство
.
Уповавайте и Духът ще извърши за вас всичко. За в бъдеще трябва да знаете, когато ви поставят на длъжност, по лице да не гледате и по человешки да не съдите, защото Господ мрази лицеприятието и лицеугод-ничеството. Вий няма защо да се възмущавате от постъпките на другите. Има кой да оправя. Не съдете, да не бъдете съдени.
към текста >>
36.
271 ПИСМО
Освен тия неща той засега е под влиянието на два фамилни духа, които имат интерес да се въплътят в неговото
семейство
и желаят да си създадат атмосфера, благоприятна за тая цел.
В тия работи има неща преплетени и кармични. Тъмните сили на природата постоянно употребяват своите усилия да възстановят своето равновесие, което са изгубили отдавна. Всеки може да попадне в тия астрални течения, които слизат към земята. Ж. в своите опити не е спазил някои основни правила и е попаднал в засада. Аз имах предвид да му дам някои упътвания, но той прибърза.
Освен тия неща той засега е под влиянието на два фамилни духа, които имат интерес да се въплътят в неговото
семейство
и желаят да си създадат атмосфера, благоприятна за тая цел.
В тоя стремеж те създават тия работи, за да му отвлекат ума, като се боят да не би да се изплъзне от под тяхното влияние и да се възпре техния прогрес. И астралците разбират от политика и те знаят добре да защищават своите интереси. Ако в тоя промеждутък те успеят да осъществят своите намерения, то работата ще вземе друг край. Разбира се, в света трябва да се прераждат духовете, но за тях трябва да се създадат благоприятни условия, за да бъде добре тям и на помагачите им. Вий няма защо да се смущавате.
към текста >>
37.
БЕЛЕЖКИ
Учителя получава от ангел Елохим, ръководител на българите и славянството „Призвание към народа ми, български синове на
семейството
славянско", което прочита пред събрание на благотворителното дружество „Милосърдие".
Един от първите пропагандатори на спиритизма в България. Издава окултното сп. „Нова светлина" (1891 - 1896) и сп. „Виделина". 4. Козлов, книжар, по-късно се обявява срещу учението, емигрира в САЩ. 5. На 8 октомври 1898 г.
Учителя получава от ангел Елохим, ръководител на българите и славянството „Призвание към народа ми, български синове на
семейството
славянско", което прочита пред събрание на благотворителното дружество „Милосърдие".
6. Тодор Стоименов (1872 - 1952) заедно с Пеню Киров работи в градския съд в Бургас, счетоводител и финансист, служител в дружество „Сингер" в София, касиер на братството. 7. Спиритизъм, лат. Spirit - дух. Практики за връзка с духове на заминали от физическия свят. В средата на 19 в.в Париж Алан Кардек създава от спиритизма учение - организира общество на спиритисти, дружество за спиритически изследвания, издава две представителни за движението книги: „Книга на духовете" и „Книга на медиумите".
към текста >>
38.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора
Следователно и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за
семейството
, за училището, за църквата и пр.
Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина. А след като излязъл от Рая, той се научил на земеделие, да сече дърветата, да троши камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека като индивид.
Следователно и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за
семейството
, за училището, за църквата и пр.
трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействуваме на тях със сила, те ще станат по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко дни, докато се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила в природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати.
към текста >>
39.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
Първото публично представяне на Словото е „Призвание към народа ми - български синове на
семейството
славянско".
„Хио-Ели-Мели-Месаил", с което започва втората част на нашата книга, е Слово, записано от Учителя във Варна през 1897 г., публикувано в самостоятелна книга през 1912 г. в печатница „Напредък", Стара Загора, и днес представлява библиографска рядкост. По-нататък хронологично следва Словото „Избаникът Божий и Вождът на Истината", записано на 20 септември 1898 г. и публикувано в „Изгревът" на Бялото братство ", т. II, Житен клас, София, 1995.
Първото публично представяне на Словото е „Призвание към народа ми - български синове на
семейството
славянско".
Учителя го записва на 8 октомври 1898 г. и го прочита през същия месец пред членове и гости на Женското благотворително културно-просветно дружество „Майка" във Варна. От 1994 г. насам „Призвание"-то има няколко издания.
към текста >>
40.
ИЗ РОДОСЛОВИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСА ДУНО)
През време на потурчването, около 1700 г., поп Димен избягва със
семейството
си в Устово.
ИЗ РОДОСЛОВИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСА ДУНО) Любен Хаджииванов от Смолян Бащата на Константин Дънов се казвал Доньо (Андон). Доньо е брат на моя втори прадядо - поп Димен. Поп Димен е бил свещеник в маданските села със седалище Якърска махала.
През време на потурчването, около 1700 г., поп Димен избягва със
семейството
си в Устово.
Със себе си взел и най-малкото си братче Доньо. Когато пораснал, се оженил за устовка. Къщата им била на мястото на Дидевската къща. От този брак се ражда Константин Дънов, който е един от първите учители в Устово. Преди освобождението в 1876 г.
към текста >>
41.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
Останалата майка и вдовица от това благочестиво
семейство
, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просели от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни".
— Ако е число, то е 1747. — Така, верно - рече. Именно от това число води началото си тоя Свети престол. Но за да разумееш по-добре, слушай: двадесетий ден от декемврий месец, 1746 г. е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани.
Останалата майка и вдовица от това благочестиво
семейство
, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просели от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни".
Агриппията* извършвал един седемдесет и седем годишен старец, светогорски аскетия от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да се събори. Преди зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина като ден. Евангелието на литургията било на свършвание и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка. Дрехите им греели като слънце.
към текста >>
42.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
Това нещо съвпада и със завръщането на
семейството
в Хадърджа."
Авторът Стр.27 или 37 (70-71): „Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър." На същата страница по-долу (77): „ Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар.
Това нещо съвпада и със завръщането на
семейството
в Хадърджа."
На 14 февруари 1865 г. се освещава и открива първата българска църква „Свети Архангел Михаил" в град Варна с първи свещеник в нея Константин Дъновски. Първият български учител във Варненско става по такъв начин сега и пръв български свещеник във Варна. Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г.) и е погребан пред олтара на църквата „Свети Архангел Михаил". „...Отец Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата."
към текста >>
43.
ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ВАРНА, 1898-1918
**Най-вероятно става дума за оригиналния текст на „Призвание към народа ми - български синове на
семейството
славянско", изнесено от Учителя пред Варненското женско благотворително дружество „Майка" през 1898 г.
Имате поздравления от всички наши приятели, а тъй също и от нашите стари хазяи. Поздравява Ви баща ми. Ваш верен: П. К. Дънов *Виж „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович (1898-1902)", съставител Цветолюб Нушев, *София, Бяло Братство, под печат (бел. състав.)
**Най-вероятно става дума за оригиналния текст на „Призвание към народа ми - български синове на
семейството
славянско", изнесено от Учителя пред Варненското женско благотворително дружество „Майка" през 1898 г.
(бел. състав.) *Обленявам се (арх.) - проявявам леност, мързелувам (бел. ред.) Нови пазар, 4 ноември 1899 г. Любезний д-р Миркович, Писмото Ви от 25 миналий, заедно с книгата и колета, получих.
към текста >>
44.
СЪРАБОТНИЦИТЕ
с „Възвание към народа ми -български синове на
семейството
славянско".
АНАСТАСИЯ УЗУНОВА-ЖЕЛЯЗКОВА И ВАРНЕНСКОТО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „МАЙКА" Димитър Н. Калев Първата публична изява на Словото на Учителя Беинса Дуно е през 1898 г.
с „Възвание към народа ми -български синове на
семейството
славянско".
Учителя записва „Възвание"-то на 8 октомври същата година, на 14 ноември изпраща текста по пощата в Сливен на д-р Георги Миркович с указание за печатен набор и публикуване, но на 2 декември пише на Пеньо Киров в Бургас да отложи отпечатването и да разхвърли набора. Пълният текст на „Възвание"-то достига до нас благодарение на препис от коректурите му, направен през 1915 г. от Минчо Сотиров в Бургас. Според всички досегашни твърдения, основаващи се предимно на устно предавани спомени, то е прочетено през октомври 1898 г. пред Варненското благотворително дружество „Милосърдие".
към текста >>
в Одрин в
семейството
на чорбаджи Цвятко Узунов.
Тази неточност се предава чрез устни спомени към следващите поколения от слушатели и ученици на Бялото Братство и продължава да се преповтаря предимно в мемоарните хроники на поколението, дошло в Братството след Първата световна война (виж „Изгревът" на Бялото Братство", I-IV том, София, Житен клас, 1993-1995). В заключение може да бъде фор-мулирано следното документално доказано твърдение: Учителя прочита „Възвание"-то през 1898 г. пред Варненското женско благотворително културно-просветно дружество „Майка". Настоящите бележки биха били твърде непълни без биографията на Анастасия д-р Желязкова, затова предлагаме на читателите онова, което успяхме да съберем от оскъдните документални източници. Анастасия Цвяткова Узунова е родена през 1845 г.
в Одрин в
семейството
на чорбаджи Цвятко Узунов.
Неин роден брат е именитият революционер Атанас Ц. Узунов (1851-1907), приятел и съратник на Хр. Ботев и В. Левски, назначен след обесването на последния за негов заместник, осъден от турците на каторга, емигрант в Русия, народен представител от Либералната партия след Освобождението, инспектор на Екзархията в Цариград от 1904 до 1906 г.
към текста >>
45.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
в занаятчийско
семейство
.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев Д-р Георги Миркович е роден в град Сливен през 1825/26 г.
в занаятчийско
семейство
.
Баща му, Вълко, бил обущар и търговец на вълна, а майка му, Койна, била преселница от опожареното от кърджалии село Раково. След Руско-турската война от 1828 г. и подписания през 1829 г. Одрински мир семейството се преселило във Влашко, до град Плоещ, но по-късно, научило урока за родната стряха, отново се върнало в Сливен. Георги учил първоначално в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гръкофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици.
към текста >>
Одрински мир
семейството
се преселило във Влашко, до град Плоещ, но по-късно, научило урока за родната стряха, отново се върнало в Сливен.
Д-р Георги Миркович е роден в град Сливен през 1825/26 г. в занаятчийско семейство. Баща му, Вълко, бил обущар и търговец на вълна, а майка му, Койна, била преселница от опожареното от кърджалии село Раково. След Руско-турската война от 1828 г. и подписания през 1829 г.
Одрински мир
семейството
се преселило във Влашко, до град Плоещ, но по-късно, научило урока за родната стряха, отново се върнало в Сливен.
Георги учил първоначално в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гръкофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици. От 1840 до 1843 г. учил при Сава Добро-плодни в Котел. Въпреки желанието му да продължи образованието си в Цариград, баща му го оставил да помага в дюкяна, за да се научи, че нищо не се дава даром. През 1847 г.
към текста >>
46.
ПЕНЬО КИРОВ
в град Карнобат,
семейството
му е от Сливен.
ПЕНЬО КИРОВ По списание „ Сила и Живот ", 1-2, 1995 Пеньо Киров е един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден е на 13 юли 1868 г.
в град Карнобат,
семейството
му е от Сливен.
Завършил прогимназия в родния си град и едва петнадесет годишен станал учител. След две години учителства-не, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил през 1885 г. като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно получил необичайно известие, описание за което е останало между записките на полковник Минчо Сотиров: „През 1898 г.
към текста >>
47.
ТОДОР СТОИМЕНОВ
Семейството
му живеело в оскъдица.
ТОДОР СТОИМЕНОВ По списание „ Сила и Живот ", 1-2, 1995 Теодоси Стоянов (Тодор Стоименов) е роден на 17 май 1872 г. в град Пазарджик.
Семейството
му живеело в оскъдица.
Неговата любознателност му помогнала да получи добро образование и той още на 17 години постъпил като писар в Пазарджишката община. През 1892 г. се преместил да живее в Бургас и работил като секретар в Бургаския окръжен съд. За Учителя Тодор Стоименов научил през 1898 г., а с него лично се запознал през 1900 г. Това станало на Първия събор на Веригата във Варна, за който той получил лична покана от Учителя.
към текста >>
48.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
живях в град Добрич при мое роднинско
семейство
.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА Велко Петрушев* През 1908 г.
живях в град Добрич при мое роднинско
семейство
.
Имах възможността да се запозная със семейството на Неда Павлова, в чийто дом са правени опити за сеанси за връзка с духове от другия свят. Сеансите водел пловдивският гражданин Петко Епитропов - тогава агент на Застрахователното дружество „Балкан". Като такъв, той е имал възможността често да обикаля страната. Самата Неда Павлова била медиум-посредник. Семейството на Неда Павлова се ползваше с голямо достойнство и уважение от цялото гражданство.
към текста >>
Имах възможността да се запозная със
семейството
на Неда Павлова, в чийто дом са правени опити за сеанси за връзка с духове от другия свят.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА Велко Петрушев* През 1908 г. живях в град Добрич при мое роднинско семейство.
Имах възможността да се запозная със
семейството
на Неда Павлова, в чийто дом са правени опити за сеанси за връзка с духове от другия свят.
Сеансите водел пловдивският гражданин Петко Епитропов - тогава агент на Застрахователното дружество „Балкан". Като такъв, той е имал възможността често да обикаля страната. Самата Неда Павлова била медиум-посредник. Семейството на Неда Павлова се ползваше с голямо достойнство и уважение от цялото гражданство. Разказаха ми за интересни явления, проявени през време на сеансите.
към текста >>
Семейството
на Неда Павлова се ползваше с голямо достойнство и уважение от цялото гражданство.
живях в град Добрич при мое роднинско семейство. Имах възможността да се запозная със семейството на Неда Павлова, в чийто дом са правени опити за сеанси за връзка с духове от другия свят. Сеансите водел пловдивският гражданин Петко Епитропов - тогава агент на Застрахователното дружество „Балкан". Като такъв, той е имал възможността често да обикаля страната. Самата Неда Павлова била медиум-посредник.
Семейството
на Неда Павлова се ползваше с голямо достойнство и уважение от цялото гражданство.
Разказаха ми за интересни явления, проявени през време на сеансите. В мен се яви голямо желание да присъствам и помолих семейството, когато дойде Петко Епитропов, да ми съобщят. И наистина, това ми желание се изпълни в скоро време. Всичко, което видях и чух през време на опита, за мене беше непонятно явление. Имах нужда да бъда запознат с материята и с истинността на явленията.
към текста >>
В мен се яви голямо желание да присъствам и помолих
семейството
, когато дойде Петко Епитропов, да ми съобщят.
Сеансите водел пловдивският гражданин Петко Епитропов - тогава агент на Застрахователното дружество „Балкан". Като такъв, той е имал възможността често да обикаля страната. Самата Неда Павлова била медиум-посредник. Семейството на Неда Павлова се ползваше с голямо достойнство и уважение от цялото гражданство. Разказаха ми за интересни явления, проявени през време на сеансите.
В мен се яви голямо желание да присъствам и помолих
семейството
, когато дойде Петко Епитропов, да ми съобщят.
И наистина, това ми желание се изпълни в скоро време. Всичко, което видях и чух през време на опита, за мене беше непонятно явление. Имах нужда да бъда запознат с материята и с истинността на явленията. Но все пак, колкото и да не разбирах терминологията на спиритичните явления, аз можах по вътрешен, интуитивен път да асимилирам многото представи и предположения. Не е лесно да се примириш с невидимото и отвлеченото, което не се поддава лесно на проверка.
към текста >>
При едно свое посещение във Варна сестра Гергина ме запозна с госпожа Недялка, чието
семейство
живееше на улица „Ангел Кънчев".
Нейният духовен чар ще остане за мен паметен във вековете! Всички останали приятели също кореспондираха помежду си, като подчертаваха красивото, идейното, чистото и братското. През този период от време в България се подвизаваха като медиуми Куртеза от град Сливен и Димитра от град Шумен. Носеше се слух и за Учителя като голям ясновидец, но още не ми се беше отдал случай да се срещна с него. За Учителя ми бяха говорили Петко Епитропов и Цани Боздуганов, когато идваха във Варна.
При едно свое посещение във Варна сестра Гергина ме запозна с госпожа Недялка, чието
семейство
живееше на улица „Ангел Кънчев".
Тя имаше духовни наклонности и за пръв път тримата направихме обща молитва в нейния дом във Варна. Като моряк нямах много свободно време да излизам в града. Когато бивах в отпуск, винаги мечтаех да се запозная с някои пробудени души. Веднъж край ъгъла на Градската градина видях един гражданин, който на количка продаваше плодове. Беше доста възрастен и се казваше Георги Сърмаджиев.
към текста >>
Същата година на Гергьовден отидох на гости на моето
семейство
в село Голяма Франга, Варненско (днес с.
През този период братската група правеше своите срещи в дома на баба Хаджийка, на Радка Маринова или в дома на Атанас Стефов. Войната се обяви, трябваше отново да постъпя във флота и много рядко се виждах с приятелите. Но групата прекарваше времето си в молитви. Още през 1914 г. аз трябваше веднъж завинаги да разреша въпроса с месоядството.
Същата година на Гергьовден отидох на гости на моето
семейство
в село Голяма Франга, Варненско (днес с.
Каменар, бел. ред.). Според обичая, на същия ден се правеше курбан, като се колеше мъжко агне. Това се правеше и в моето семейство. Моят баща беше фанатично религиозен и не отстъпваше от обичаите. Беше църковен певец и понеже в селото нямаше свещеник, той извършваше всички обреди в църквата.
към текста >>
Това се правеше и в моето
семейство
.
Още през 1914 г. аз трябваше веднъж завинаги да разреша въпроса с месоядството. Същата година на Гергьовден отидох на гости на моето семейство в село Голяма Франга, Варненско (днес с. Каменар, бел. ред.). Според обичая, на същия ден се правеше курбан, като се колеше мъжко агне.
Това се правеше и в моето
семейство
.
Моят баща беше фанатично религиозен и не отстъпваше от обичаите. Беше църковен певец и понеже в селото нямаше свещеник, той извършваше всички обреди в църквата. Същия ден го видях пред иконостаса да завързва краката на едно хубаво агне и да залепва запалена свещ на рогцата му. Когато влязох случайно в стаята, агнето ме погледна, избля и от очите му се търкулнаха бистри сълзи. В момента ми се стори, че тъкмо от мен иска помощ, че и то иска като мен да живее на хубавия слънчев свят.
към текста >>
На обяд решението ми създаде голяма тревога на
семейството
.
Същия ден го видях пред иконостаса да завързва краката на едно хубаво агне и да залепва запалена свещ на рогцата му. Когато влязох случайно в стаята, агнето ме погледна, избля и от очите му се търкулнаха бистри сълзи. В момента ми се стори, че тъкмо от мен иска помощ, че и то иска като мен да живее на хубавия слънчев свят. С младежка дързост се противопоставих на баща си, но той ме нахока и ме изпъди навън. В този момент твърдо реших да скъсам с месо-ядството завинаги.
На обяд решението ми създаде голяма тревога на
семейството
.
Особено майка ми с голяма мъка понесе моето упорство, но с течение на времето се примири, защото си припомнила някакъв свой сън. Когато съм се родил, тя се унесла и видяла от запад към изток да се носи високо по небосвода златен манастир. Когато дошъл над нашата къща, аз съм побягнал след него. Тя викала и искала да ме спре, но аз съм отишъл с него към далечния изток. При спомена за този сън майка ми се утеши и не възразяваше за моя начин на живот.
към текста >>
във Варна дойде
семейство
Люба и Манол Иванови.
Братската група често го посещаваше. Той ни говореше за Новия живот, за Великото, което иде на земята, и за първи път ни изпя песните „Мирът вече иде" и „Стани, стани". През този период в Братството дойдоха братята Арабаджиеви -Христо, Васил и Петър, братята Терзистоеви - Никола, Петър и Ангел, също и Васил Ставрев*. Всички те със своята преданост подсилиха чувствително братския живот. През 1918 г.
във Варна дойде
семейство
Люба и Манол Иванови.
Още през 1905 г. Манол Иванов** е имал възможността да присъства на сказка по френология, изнесена от Учителя по времето, когато обикалял България с цел да изучи характерните черти на българина. В началото на 1918 г. Учителя беше освободен и замина за Търново, а оттам - за София. Същата година приключи и войната.
към текста >>
Дойде и
семейството
на Мария Пенчева.
Той дойде в Братството заедно със своята другарка - Радка Списаревска, която беше една от най-преданите и ревностни сестри. Дойдоха в Братството и Станка Георгиева Наумова и Георги Наумов**. Сестра Станка е една от пио-нерите в братското дело, която и до ден днешен остана вярна на Учителя и Братството. Дойдоха Василка Барудова и София Георгиева - едни от най-старите и предани сестри; също и Герчо Беде-лев. Един от първите работници за братското дело беше брат Михаил Иванов*, за чиято всестранна работа има да се каже много; така също и за Кръстьо Христов.
Дойде и
семейството
на Мария Пенчева.
Особени са заслугите на нейната дъщеря Дафинка, която работеше всеотдайно за Братството. Също така като нея работеше и Виктория Христова. Предани сестри бяха Милка Периклиева** и Стефанка Данаилова. Всеотдайни в работата, внасящи в Братството вдъхновение, бяха братята Борис Желев***, Велислав Марков, Борис Равноустов, сестрите Руска Моллова, Мария Илинова, Мария Терзи-стоева, Събка Ангелова, Зафира Иванова, братята Ангел Атанасов, Петър Георгиев, Любен Мавродиев, Нанка Терзистоева. Към 1922 г.
към текста >>
49.
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ
Наема стая за
семейството
си на ул.
Тогава му подарили и книжка с житието на св. Атанасиий. Пленил го чистият му и свят живот. През 1907 г. Доля Димитрова решава да се пресели при мъжа си в българския град Варна. По това време Иван Димитров се занимава с продажба на дървени въглища в турския квартал.
Наема стая за
семейството
си на ул.
„Плевен", днес „Кап. Петко Войвода". В кварталната църква „Св. Арх. Михаил" по това време служи свещеник Константин Дъновски. През лятото на 1908 г.
към текста >>
в
семейството
се ражда момче, но на 3 октомври бащата на Михаил умира.
„Плевен", днес „Кап. Петко Войвода". В кварталната църква „Св. Арх. Михаил" по това време служи свещеник Константин Дъновски. През лятото на 1908 г.
в
семейството
се ражда момче, но на 3 октомври бащата на Михаил умира.
На смъртното си легло той посъветвал Доля да се омъжи за един негов приятел. Скоро вдовицата продава акциите на съпруга си от фирмата за търговия с въглища и със спечелените пари купува малка къща на ул. „Дунав" - „необикновената улица, най-стръмната в града", както по-късно я описва Михаил Иванов. На нея е живял и Учителя Беинса Дуно непосредствено след завръщането си от САЩ през 1895 г. От втория брак на майка си Михаил има приведен брат и две малки сестри.
към текста >>
50.
ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*
— Не само Вие, но и Вашето
семейство
и Вашият род ще пострадате!
Тя, плачейки, му думаше: — Ами защо ме измъкнаха пос-ред нощ и ме интернираха? — Аз не съм виновен. Сега имам работа с капитана! Когато жената излезе, аз се понадигнах от креслото и, както стоеше зад бюрото си, размахах му показалец:
— Не само Вие, но и Вашето
семейство
и Вашият род ще пострадате!
Това дойде като гръм от ясно небе за градоначалника: — Но какво има, какво става, г-н капитан? — Защо сте пратили двама пияни стражари да арестуват г-н Дънов? — Ами, идва във Варна без да ми се обади. По-късно разбрах, че градоначалникът лъже и че две седмици преди да дойде Учителя, д-р Жеков го е уведомил, че ще бъде на квартира у него.
към текста >>
Сбъднало се беше това, което му казах: че не само той, но и цялото му
семейство
ще пострада.
Отговориха ми, че министърът на войната, генерал Вълков, поискал да му се докладва какъв съм като офицер, а не, че съм дъновист. Полковник Пантофчиев най-честно и добросъвестно описал каква е моята служба и подчертал, че съм отличен като офицер, че е издал заповед, в която е посочил, че моят подучастък е пръв от всичките девет подучастъка, че във всяко отношение съм добър, но съм фа-натизиран дъновист. Върху това му писмо министър генерал Вълков сложил резолюция: „Такива офицери са необходими за армията! " Преписката била отнесена „към дело" и никаква заповед за уволнение не последвала. Десет-петнадесет години след случката на Ташла-тепе научих чрез братя и сестри от Варна, че градоначалникът попаднал в затвора, а дъщерята, синът и брат му нещо пострадали.
Сбъднало се беше това, което му казах: че не само той, но и цялото му
семейство
ще пострада.
Един-два дни след инцидента Учителя си тръгнал за София, но на гара Шумен го свалили от влака и го отвели в града. Там някои братя и сестри се застъпили и на другия ден заминал за София... Доколкото можах по вътрешен път да разбера, Учителя е бил тогава във Варна със специална мисия, свързана с насочване на някои космически енергии върху България и върху цялото човечество.
към текста >>
51.
НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*
Можеше да се задържи салонът само при положение, че има между нас
семейство
с три деца.
Беше в града, имаше удобни градски автобуси до него, беше топъл и слънчев. Случи се така, че след 1944 г. излезе закон, щото едно лице може да притежава само един имот (жилище). Така че, двамата братя, които назовах по-горе, трябваше да избират. И те, разбира се, избраха собственото си жилище, като по-сигурно.
Можеше да се задържи салонът само при положение, че има между нас
семейство
с три деца.
Но понеже тогава не се намери такова многодетно семейство, салонът се продаде на чужди хора. Казват, че сега там са вдигнали жилищен блок. Сигурно са прочели надписа, вграден в основите: „Братството е основа на живота."... Сега вече нашият поглед и внимание се насочиха към салона на братското лозе. ***
към текста >>
Но понеже тогава не се намери такова многодетно
семейство
, салонът се продаде на чужди хора.
Случи се така, че след 1944 г. излезе закон, щото едно лице може да притежава само един имот (жилище). Така че, двамата братя, които назовах по-горе, трябваше да избират. И те, разбира се, избраха собственото си жилище, като по-сигурно. Можеше да се задържи салонът само при положение, че има между нас семейство с три деца.
Но понеже тогава не се намери такова многодетно
семейство
, салонът се продаде на чужди хора.
Казват, че сега там са вдигнали жилищен блок. Сигурно са прочели надписа, вграден в основите: „Братството е основа на живота."... Сега вече нашият поглед и внимание се насочиха към салона на братското лозе. *** Ако някой каже, че братските хора не разбират от строеж, ще си направи шега.
към текста >>
Там прекарваше лятото цялото му
семейство
.
Звуците на музиката им топло и нежно се издигаха и увисваха във въздуха като гирлянди от бели рози. Наскоро те изнесоха концерт от творби на Беинса Дуно. Брат Огнян Николов - оперен певец, водеше със себе си певци и музиканти, свои колеги, и пълнеха въздуха с хармония. *** Брат Николай Дойнов от София имаше във Варна лозе с лятна къщичка.
Там прекарваше лятото цялото му
семейство
.
Чуден човек беше този брат Николай. Физик и астроном, беше написал книги по астрология и правеше верни хороскопи. Той също е автор на историята на Братството в България. По негова идея и участие се построи продължение на салона - кухня-трапезария с две врати: южна, която гледаше към светлините на морския фар, и западна, която водеше до каменното огнище. Сладкодумен и духовит беше.
към текста >>
52.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж Учителя бил в Русе, в едно братско
семейство
, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер.
375 Славата Божия – в протокола на П. Гумнеров:Словото Божие. 376 Съдбата си – в протокола на П. Гумнеров: слабостта си. 377 Тук в протокола на П.
Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж Учителя бил в Русе, в едно братско
семейство
, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер.
Той задавал много въпроси на Учителя и искал отговори, с което искал да покаже, че много знае. Учителя не му отговарял на всички, но му задал следния въпрос: „Кажи колко тежи един [от тези] портокали? “ Той отговорил, че трябва да го измери, така не може да определи. Но Учителя определил теглото на всички портокали до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което казал Учителя. 378 Перифраза на Йоанна 14:12: Който вярва в мене, делата, които правя аз, и той ще ги прави; и по-големи от тях ще прави.
към текста >>
53.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж Учителя бил в Русе, в едно братско
семейство
, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер.
375 Славата Божия – в протокола на П. Гумнеров: Словото Божие. 376 Съдбата си – в протокола на П. Гумнеров: слабостта си. 377 Тук в протокола на П.
Гумнеров е добавен следният пояснителен текст: Веднъж Учителя бил в Русе, в едно братско
семейство
, където присъствал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер.
Той задавал много въпроси на Учителя и искал отговори, с което искал да покаже, че много знае. Учителя не му отговарял на всички, но му задал следния въпрос: „Кажи колко тежи един [от тези] портокали? “ Той отговорил, че трябва да го измери, така не може да определи. Но Учителя определил теглото на всички портокали до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което казал Учителя. 378 Перифраза на Йоанна 14:12: Който вярва в мене, делата, които правя аз, и той ще ги прави; и по-големи от тях ще прави.
към текста >>
54.
ВЪВЕДЕНИЕ
Д-р В.Кръстев ми изпрати копия от писмата на Учителя до
семейство
Иларионови.
Спомените, събрани в тази книга, започнах да събирам през 1970 г. За това много настоятелно ме помоли д-р Вергилий Кръстев, на когото специално благодаря. Един по един прибавях в папката писма, отделни случки, биографии на търновци - всичко, свързано по някакъв начин с пребиваванията на Учителя Петър Дънов в старопрестолното Велико Търново. Успях да открия братя и сестри, техни деца, внуци, роднини, които откликнаха на молбата ми - разказаха ми за това, на което са били свидетели. Предадоха ми документи, биографични данни, фотографии и всичко, което имаха, за да съставим този сборник и за да може всеки, който желае, да го прочете и по този начин да се пренесе към атмосферата от началото на века, към хората на този град и към вълненията при посещенията на Учителя.
Д-р В.Кръстев ми изпрати копия от писмата на Учителя до
семейство
Иларионови.
В София се срещнах с дъщерята на Анастас Бойнов - Николина Стубел и записах разказаното с много любов от нея. Разговарях и със снахата на семейство Дойнови - деветдесетгодишната сестра Гина Папазова от с. Дебелец, която ме зарадва с енергичността си и с живата, бистра памет. Не можах да се срещна лично със сестра Цветана Щилянова - художничка от рода на Велчо Атанасов-Джамджията. Тя имаше тежко болен съпруг, а и нейните осемдесет и пет години допълнително я обременяваха.
към текста >>
Разговарях и със снахата на
семейство
Дойнови - деветдесетгодишната сестра Гина Папазова от с.
Един по един прибавях в папката писма, отделни случки, биографии на търновци - всичко, свързано по някакъв начин с пребиваванията на Учителя Петър Дънов в старопрестолното Велико Търново. Успях да открия братя и сестри, техни деца, внуци, роднини, които откликнаха на молбата ми - разказаха ми за това, на което са били свидетели. Предадоха ми документи, биографични данни, фотографии и всичко, което имаха, за да съставим този сборник и за да може всеки, който желае, да го прочете и по този начин да се пренесе към атмосферата от началото на века, към хората на този град и към вълненията при посещенията на Учителя. Д-р В.Кръстев ми изпрати копия от писмата на Учителя до семейство Иларионови. В София се срещнах с дъщерята на Анастас Бойнов - Николина Стубел и записах разказаното с много любов от нея.
Разговарях и със снахата на
семейство
Дойнови - деветдесетгодишната сестра Гина Папазова от с.
Дебелец, която ме зарадва с енергичността си и с живата, бистра памет. Не можах да се срещна лично със сестра Цветана Щилянова - художничка от рода на Велчо Атанасов-Джамджията. Тя имаше тежко болен съпруг, а и нейните осемдесет и пет години допълнително я обременяваха. Поддържахме връзка чрез писма. Разказа ми за живота на майка си - Анастасия Джамджиева, за гостуването на Учителя, за нейните преживявания.
към текста >>
55.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ
в с.Николаевка, Варненско, в
семейството
на видния български възрожденец - свещеник Константин Дъновски.
Учителя ни остави една велика наука, която има за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Боян Боев Петър Константинов Дънов е роден на 11.07.1864 г.
в с.Николаевка, Варненско, в
семейството
на видния български възрожденец - свещеник Константин Дъновски.
Дядото по майчина линия - Хаджи Атанас Георгиев - е също известен възрожденец и голям родолюбец, посветил дълги години от живота си на борбата за църковна свобода и създаване на българско училище. Средното си образование младият Петър Дънов получава във Варна и Свищов. През 1888 г. заминава за САЩ, учи една година медицина, а след това завършва богословие в Бостънския университет. Завръща се в България през 1895 г.
към текста >>
той изнася пред варненското благотворително дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми, български синове на
семейството
славянско", в която определя мисията, с която е изпратен на земята:
Върху него слиза Духът на Истината, за който говори Христос в Евангелието от Йоана, глава 14. Така в Петър Дънов се вселява Всемировият Учител на бъдното човечество, което става на няколко етапа. Междувременно, през 1896 г. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание", в която излага основните си идеи, които по-късно развива в своите беседи и лекции. През 1898 г.
той изнася пред варненското благотворително дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми, български синове на
семейството
славянско", в която определя мисията, с която е изпратен на земята:
„ Аз ида отгоре по висше разпореждане на Бога, нашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината и Живота, която слиза от небесните жилища на Вечната Виделина да просвети всеки ум, да възобнови всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство - коляното Юдино, ще стане огнище. На вас, славянското семейство, се отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, който иде, наближава. Вас ви очаква едно светло бъдеще. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Братът на страдащите пристига във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят". През 1898 г.
към текста >>
„ Аз ида отгоре по висше разпореждане на Бога, нашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината и Живота, която слиза от небесните жилища на Вечната Виделина да просвети всеки ум, да възобнови всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското
семейство
- коляното Юдино, ще стане огнище.
Така в Петър Дънов се вселява Всемировият Учител на бъдното човечество, което става на няколко етапа. Междувременно, през 1896 г. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание", в която излага основните си идеи, които по-късно развива в своите беседи и лекции. През 1898 г. той изнася пред варненското благотворително дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", в която определя мисията, с която е изпратен на земята:
„ Аз ида отгоре по висше разпореждане на Бога, нашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината и Живота, която слиза от небесните жилища на Вечната Виделина да просвети всеки ум, да възобнови всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското
семейство
- коляното Юдино, ще стане огнище.
На вас, славянското семейство, се отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, който иде, наближава. Вас ви очаква едно светло бъдеще. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Братът на страдащите пристига във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят". През 1898 г. Учителя влиза във връзка със своите първи ученици и ги кани на събор на Бялото Братство, състоял се през 1900 г.
към текста >>
На вас, славянското
семейство
, се отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, който иде, наближава.
Междувременно, през 1896 г. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание", в която излага основните си идеи, които по-късно развива в своите беседи и лекции. През 1898 г. той изнася пред варненското благотворително дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", в която определя мисията, с която е изпратен на земята: „ Аз ида отгоре по висше разпореждане на Бога, нашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината и Живота, която слиза от небесните жилища на Вечната Виделина да просвети всеки ум, да възобнови всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство - коляното Юдино, ще стане огнище.
На вас, славянското
семейство
, се отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, който иде, наближава.
Вас ви очаква едно светло бъдеще. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Братът на страдащите пристига във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят". През 1898 г. Учителя влиза във връзка със своите първи ученици и ги кани на събор на Бялото Братство, състоял се през 1900 г. в гр. Варна.
към текста >>
56.
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА СЕСТРА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
в Плоещ, в
семейството
на видния български възрожденец Райчо Попхристов.
През лятото на 1903 година Учителя посещава Търново, като изнася сказка по френология в читалище „Надежда”, посетена и от Елена Иларионова. През тази година продължава кореспонденцията с Мария Казакова. Запазени са шест писма. БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА СЕСТРА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Родена на 16.03.1878 г.
в Плоещ, в
семейството
на видния български възрожденец Райчо Попхристов.
Имала трима братя. Баща й притежавал петролни кладенци в Плоещ и с получените от тях средства обличал и въоръжавал много чети, които излизали от Румъния. Помогнал също и за оборудването на българските опълченци. Когато малката Елена станала на 40 дена, бащата продал всичко и се завърнал в родния си град Габрово.Станал народен представител, но скоро след това поминал. След като починала и майка й, Елена била изпратена в девическия пансион във Велико Търново.
към текста >>
57.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
Една вечер поканих в дома
семейство
Узунови, моята братовчедка (сега г-жа Кинкел), нейната другарка Саша (сега д-р Събева в Плевен) и моята съученичка Молка Досева; хванахме се за ръце в кръг около масата.
Потърсихме го из града, но не го намерихме. В това време моят интерес за духовния свят растеше. Запознахме се с учителя на моята братовчедка, Васил Узунов, който предаваше литература, същевременно беше и писател. Разговаряхме често по духовните въпроси и той, при все че не беше много верующ, беше чел изследванията и опитите на много учени, които доказват, че душата продължава да живее след напускане на физическото тяло. Аз пожелах сами да направим опит, за да се убедим в това.
Една вечер поканих в дома
семейство
Узунови, моята братовчедка (сега г-жа Кинкел), нейната другарка Саша (сега д-р Събева в Плевен) и моята съученичка Молка Досева; хванахме се за ръце в кръг около масата.
Стаята затъмнихме добре, за да не прониква отникъде светлина. Като медиум се прояви Саша и искаше да пише. Аз исках в тъмното да пиша и угасихме лампата. Аз и братовчедката ми почувствувахме едно полъхване около нас. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов.
към текста >>
58.
Писма до семейство Иларионови - 1908
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
Не се знае дали по-късно през тази година той отново е посетил града, но има запазени няколко негови писма - пет до сем. Иларионови и три до Мария Казакова, както и една картичка до сем. Иларионови. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г. Преди това посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов.
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
Бургас, 10.IV. 1908 г. В Божествената Любов е животът и възкресението. П.К.Дънов * * *
към текста >>
59.
Спомени на Елена Иларионова - 1909
Семейство
Драган Попови дойдоха една вечер у нас.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Здравка Драган Попова боледувала от ишиас. Много често била на легло от силните болки. Учителя беше у дома и Драган помоли Костадина да заведе Учителя при Здравка, като обещават да изпълняват изискванията му (оброка). Учителя се съгласи, даде им наставления и Здравка оздравя.
Семейство
Драган Попови дойдоха една вечер у нас.
Учителя излезе от стаята си и каза: „Много престъпления се вършат и някои трябва веднага да се изкупят. Знаете ли, че на протосингел* Абаджиев жена му ще си замине? Тя пометна заченато дете. А да се пометне един дух, това е голямо престъпление. Зачатието на детето изкупува греховете на родителите.“ И наистина след няколко дни научихме, че госпожа Абаджиева е починала.
към текста >>
60.
ЗНАМЕТО НА ВЕРИГАТА
След разтурване на Изгрева знамето се съхнява от сестра Катя Грива, а след нейното заминаване остава в
семейството
на брат й Димитър Грива.
На събора през 1912 г. тази емблема във вид на чертеж е изработена върху знаме, заедно с още два други чертежа, и е поставена пред входа на трапезарията. През 1920 г. десет сестри сформират Класа на добродетелите. Пред тях Учителя обяснява трите чертежа и те наново изготвят емблемата върху бял копринен плат, избродирана с цветни копринени конци.
След разтурване на Изгрева знамето се съхнява от сестра Катя Грива, а след нейното заминаване остава в
семейството
на брат й Димитър Грива.
Из протокол от среща на Веригата през 1909 г., Варна За вас сега остава една емблема (показва пръчките ); това ще си пазите за вечно възпоменание. Това е законът, с който трябва да се управлява България ― тая пръчка, 61 см. дължина, 1 см. дебелина. Дървото е хвойна, заръчено и изпратено от Рилския манастир.
към текста >>
61.
ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
Бургас, 1910 г. Ч. Н. Г. Ходете, ръководени от светлите лъчи на Живота П.К.Дънов * * *
към текста >>
62.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
От обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на
семейството
славянско“, София, 1994 г.
Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, то те няма да го разпнат, както направиха евреите. В Невидимия свят българският народ е глава на славянството, понеже чрез него се яви Всемировият Учител и чрез българско четмо и писмо се даде Словото Му, който е Слово на Бога за идното човечество от Шестата раса. Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците. Варгилий Кръстев
От обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на
семейството
славянско“, София, 1994 г.
към текста >>
63.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
Сестра Недялкова искаше да се завърне при
семейството
си с този файтон.
Нагоре скалите били прави и не можели да се качат. Костадин не разрешил никой да се движи и така решили накуп да прекарат нощта. Калугерът осветил с фенер мястото, спуснал се с въже при тях и един по един ги изкачил по въжето. В манастира пристигнаха с големи овации. На сутринта дойдоха посетители на манастира с файтон.
Сестра Недялкова искаше да се завърне при
семейството
си с този файтон.
Учителя не й позволи, като каза, че ще й се случи нещастие. Файтона го заеха други хора. Щом излязоха от манастира, конете се устремиха към една малка пропаст, оградена с бодлива тел. Хората скочиха от файтона, конете паднаха, а единият доста се нарани на телта. Тогава Учителя каза: „Още като излязохме от Търново, ни преследваше един дух, който искаше кръв.
към текста >>
64.
ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
Във времето, когато не е в Търново, Учителя поддържа редовна връзка с Иларионови чрез писма: Бургас, 23.І.1912 г. Люб. Е. Иларионова, Получих Вашето писмо. Пътят, по който вървите сега, е добър.
към текста >>
65.
ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ
Тази година
семейство
Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща.
След това почти целия месец август остава в Търново. На 27 октомври идва отново и в Негово присъствие са закупени в с. Арбанаси братска къща и дворно място. На 17 ноември Учителя изнася слово „Думите на Господа“. Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов.
Тази година
семейство
Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща.
През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището. В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него.
към текста >>
66.
1926_11 Съдържание
Писма до
семейство
Иларионови
СЪДЪРЖАНИЕ Вместо увод 1914 Спомени на Елена Иларионова
Писма до
семейство
Иларионови
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1915 Спомени на Иван Данаилов ... 68 Спомени на Борис Николов ... 68 Спомени на Любомир Лулчев ... 69
към текста >>
Писма до
семейство
Иларионови ... 69
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1915 Спомени на Иван Данаилов ... 68 Спомени на Борис Николов ... 68 Спомени на Любомир Лулчев ... 69
Писма до
семейство
Иларионови ... 69
Писмо на Учителя до търновските свещенници Стилян Кръстев и Петър Тулешков ... 74 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ... 75 1916 Спомени на Надежда Иларионова ... 109 Писма до семейство Иларионови ... 109
към текста >>
Писма до
семейство
Иларионови ... 109
Писма до семейство Иларионови ... 69 Писмо на Учителя до търновските свещенници Стилян Кръстев и Петър Тулешков ... 74 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ... 75 1916 Спомени на Надежда Иларионова ... 109
Писма до
семейство
Иларионови ... 109
1917 Спомени на Елена Иларионова ... 112 Спомени на Иван Радославов ... 112 Писма до семейство Иларионови ... 114 Наряд за 1917-1918 г.
към текста >>
Писма до
семейство
Иларионови ... 114
Спомени на Надежда Иларионова ... 109 Писма до семейство Иларионови ... 109 1917 Спомени на Елена Иларионова ... 112 Спомени на Иван Радославов ... 112
Писма до
семейство
Иларионови ... 114
Наряд за 1917-1918 г. ... 117 1918 Спомени на Борис Николов ... 118 Писма до семейство Иларионови ... 118
към текста >>
Писма до
семейство
Иларионови ... 118
Писма до семейство Иларионови ... 114 Наряд за 1917-1918 г. ... 117 1918 Спомени на Борис Николов ... 118
Писма до
семейство
Иларионови ... 118
1919 Биографични справки на Константин Петров Борисов ... 124 Райна Калпакчиева ... 125 Спомени на Жельо Николов ... 125 Спомени на Галилей Величков ... 126
към текста >>
Писма до
семейство
Иларионови ... 128
Спомени на Галилей Величков ... 126 Спомени на Елена Иларионова ... 127 Спомени на Райна Калпакчиева ... 127 Спомени на Надежда Иларионова ... 127 Спомени на Илия Узунов ... 128
Писма до
семейство
Иларионови ... 128
СЪБОРНО СЛОВО 1919 г. ... 131 за събитията и общественият живот ... 131 за учениците ... 134 за работата през годината ... 137
към текста >>
Писма до
семейство
Иларионови ... 149
Спомени на Борис Николов ... 143 Спомени на Петър Камбуров ... 147 Спомени на Марин Камбуров ... 148 Спомени на Паша Тодорова ... 148 Спомени на Христина Антонова ... 149
Писма до
семейство
Иларионови ... 149
Образуване на един клас ... 150 Картините в горницата ... 153 трите картини ... 154 четирите картини ... 155 живата картина ... 156
към текста >>
Писма до
семейство
Иларионови ... 178
Спомени на Петър Камбуров ... 168 Спомени на Николай Дойнов ... 169 Спомени на Михаил Иванов ... 170 Спомени на Никола Гръблев ... 170 Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов ... 172
Писма до
семейство
Иларионови ... 178
Писмо до Кольо Каишев и Петър Камбуров ... 181 СЪБОРНО СЛОВО ... 181 за учението и Учителя ... 181 ръководителите и организацията ... 183 работа за годината ... 184
към текста >>
Писма до
семейство
Иларионови ... 209
Спомени на Борис Николов ... 207 Спомени на Михаил Иванов ... 207 Спомени на Гена Папазова ... 207 Спомени на Георги Попов ... 208 Спомени на Георги Овчаров ... 208
Писма до
семейство
Иларионови ... 209
Имало ли е диспут в читалище „Надежда" ... 210 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква – взаимоотношения върху сцената на обществения живот (историко-философски обзор от Елеотон) ... 212 Интервюта, дадени на събора, от Учителя ... 223 ПЕНТАТРАМЪТ ... 228 Същност ... 229
към текста >>
Писма до
семейство
Иларионови ... 293
1923 Биографична справка за Стамат Тодоров Михойлов ... 292 Спомени на Петър Камбуров ... 293 Спомени на Атанас Добревски ... 293 Спомени на Елена Иларионова ... 293
Писма до
семейство
Иларионови ... 293
1924 Биографична справка за Марин Камбуров ... 298 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси ... 298 Спомени на Гена Папазова ... 303 Спомени на Елена Иларионова ... 303
към текста >>
Писма до
семейство
Иларионови ... 303
1924 Биографична справка за Марин Камбуров ... 298 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси ... 298 Спомени на Гена Папазова ... 303 Спомени на Елена Иларионова ... 303
Писма до
семейство
Иларионови ... 303
1925 Спомени на Гена Папазова ... 307 Спомени на Боян Боев ... 308 Спомени на Павлина Даскалова ... 308 Спомени на Петър Камбуров – за арбанашката комуна ... 308
към текста >>
67.
1914_2 Писма до семейство Иларионови
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
София, 7.1.1914г. Люб. Е.К. Иларионови, Аз пристигнах в София благополучно. Трима приятели ме посрещнаха. Вашата телеграма и тя пристигнала навреме.
към текста >>
68.
1915_4 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
22.ІII.1915 г. София Пътят на живота към Христа е светлина приятна. Ц.Б.И.1 П.К.Дънов * * *
към текста >>
69.
1916_1 СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА
Запазени са и пет писма до
семейство
Иларионови.
През 1916 е поискано разрешение за събор, но такова е отказано. България е влязла в Първата световна война. През годината Учителя посещава Търново.
Запазени са и пет писма до
семейство
Иларионови.
СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА През тази година майка ми основа в дома си частно училище, събираше децата от махалата, обучаваше ги по методите на Учителя, разучаваше с тях неговите песни. Учителя я пращаше по селата да изнася сказки. Тя беше много интелигентна, имаше дар-слово н затова навсякъде беше добре приета. По мое лично мнение Учителя ценеше майка ми по няколко причини: първо затова, че произлиза от стар възрожденски род, а баща й е давал всичките си средства за освобождението на България.
към текста >>
70.
1916 _2 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
София, 20.05.1916 г. Любезни Елена и Костадин Иларионови, Мисля да сте добре по възможност. Може да имате някои неприятности, но те са В реда на нещата. Земята е училище за търпение, вяра и надежда.
към текста >>
71.
1917_3 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
,,София, 21.01.1917г. Любезна Е. Иларионова, Вашата Вяра да бъде всякога жива. Временните промени, които стват в душата Ви, да Ви не смущават. В Господа няма промяна.
към текста >>
72.
1918_3 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
Варна, 17.01.1918 г. Любезна Е. Иларионова, Получих писмото ви. За Славка няма какво да се безпокоите. Вие сте постъпили добре.
към текста >>
73.
1919_8 Спомени на Надежда Иларионова
Семейство
Дивитакови живееха на главната улица бул.
СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА
Семейство
Дивитакови живееха на главната улица бул.
„Стефан Стамболов", под старата поща. Бяха едни от най-богатите търновци, имаха големи дюкяни. Къщата им беше „близнак" – направена за двамата братя. Венета и Иван Дивитакови живееха на втория етаж. Венета беше една от най-представителните жени в града.
към текста >>
74.
1919_10 Писма до семейство Иларионови
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
София, 23.03.1919 г. Любезна Е. Иларионова, Получих Вашето писмо. Добре сте сторили с Вашето излизание. Смелост, ще бъде Волята Божия на земята.
към текста >>
75.
1920_1 Биографични справки
„
Семейство
Иларионови ме приеха тъй сърдечно и мило, че не почувствах голяма мъка" – спомня си Надежда Иларионова.
Иларионови си осиновяват момиченце Надежда от с. Стрелец, Горнооряховско, на 10 години. Майката починала и бащата, Иван Маринов, останал с шест деца. Брат Герджиков познавал бащата и го помолил да даде едно от децата си. Надежда сама пожелала да иде, без да знае къде я дават и на кого.
„
Семейство
Иларионови ме приеха тъй сърдечно и мило, че не почувствах голяма мъка" – спомня си Надежда Иларионова.
ПЕТЪР КАМБУРОВ Оттук нататък често ще привеждаме спомени на брат Петър Камбуров, затова накратко ще запознаем читателя с неговата автобиография: Роден съм на 1 декември 1899 г. стар стил, в гр. Стара Загора, в семейството на Стефан и Екатерина Камбурови.
към текста >>
Стара Загора, в
семейството
на Стефан и Екатерина Камбурови.
„Семейство Иларионови ме приеха тъй сърдечно и мило, че не почувствах голяма мъка" – спомня си Надежда Иларионова. ПЕТЪР КАМБУРОВ Оттук нататък често ще привеждаме спомени на брат Петър Камбуров, затова накратко ще запознаем читателя с неговата автобиография: Роден съм на 1 декември 1899 г. стар стил, в гр.
Стара Загора, в
семейството
на Стефан и Екатерина Камбурови.
Аз съм първият им син, а след мене имах още двама братя – Марин и Костадин – и една сестра – Таня. Грижите и възпитанието на децата почти изцяло бяха предоставени на нашата майка, която можа да ни даде едно сравнително добро възпитание. Баща ми беше печатар, имаше собствена печатница, която отчасти играеше роля на клуб. Беше добър цигулар, чудесно свиреше народна музика. Не помня някога тате да ми е правил строги забележки или да ме е наказвал за някои провинения.
към текста >>
чрез Панайот Ковачев нашето
семейство
се запозна с идеите на Учителя.
Баща ми беше печатар, имаше собствена печатница, която отчасти играеше роля на клуб. Беше добър цигулар, чудесно свиреше народна музика. Не помня някога тате да ми е правил строги забележки или да ме е наказвал за някои провинения. Винаги гледаше да ни оправдае пред мама, която лесно не прощаваше. В 1909 г.
чрез Панайот Ковачев нашето
семейство
се запозна с идеите на Учителя.
Баща ми престана да пие, което за мама беше истинско щастие. Същата година Учителя (който по това време правеше своите обиколки по цялата страна) пристигна и в Стара Загора, като отседна в Ковачеви. Ковачев и Учителя направиха посещение на всички братски домове, посетиха и нашия дом. Спомням си само това, което Ковачев след заминаването на Учителя казал от негово име на баща ми за нас децата: „Да се радва и благодари брат Стефан, че са изпратени добри духове". ХРИСТИНА АЛЕКСАНДРОВА АНТОНОВА
към текста >>
76.
1920_2 Спомени на Борис Николов
Но ела с мен, аз ще те заведа при едно познато
семейство
, където ще намерим да пренощуваме." Съгласих се.
Той се казваше Илия Ставрев. Като ме видя, седна веднага до мене. Разказах му къде отивам и за какво отивам в Търново. Като наближихме Търново той ми каза: „Сега в Търново има събор на вегетарианците. Хотелите сега са пълни, защото са ангажирани за съборяните и няма да намериш място за пренощуване.
Но ела с мен, аз ще те заведа при едно познато
семейство
, където ще намерим да пренощуваме." Съгласих се.
И тогава той ме заведе в старата турска махала, най-старата част на града край река Янтра долу, край самата река. Заведе ме в една много стара къща. Стара къща, направена с яки основи и дебели греди, опушена от времето, където нито молец, нито червей може да ги разяде. Те на времето са обработвани по специален начин, за да издържат на пек, дъжд и мраз. Влезнахме в един двор, обграден с един дувар висок два метра.
към текста >>
77.
1920_3 Спомени на Петър Камбуров
В колибата имаше останали от събора толкова много продукти -захар, ориз, картофи, лук, че можеше да се изхрани не един човек, а дори и едно многолюдно
семейство
.
И наистина, всеки, който е имал възможност да остане след събора, да прекара 30-40 дни край Учителя, под неговата благословена аура, помни това през целия си живот и пожелава това вечно да се повтаря. Брат К. Иларионов ми предаде ключовете. Аз се настаних там като домакин. Уговорих през хубавите дни да отивам да се храня при тях, но когато валеше и през зимата много рядко отивах.
В колибата имаше останали от събора толкова много продукти -захар, ориз, картофи, лук, че можеше да се изхрани не един човек, а дори и едно многолюдно
семейство
.
Когато паднаха дебели снегове, не излизах със седмици. Реших да използвам времето най-рационално за духовна работа — четене, свирене, размишление. Не само че не скучаех, но не усетих как минават дните един след друг. Свирех по няколко часа на ден, но най-силни преживявания имах вечер след молитва, преди да си легна. Никога преди това, 20-годишен младеж, не бях преживявал такива молитвени вдъхновения, каквито там, на колибата, дето Той, Великият Учител, провеждаше своите свещени събори, там дето Бялото Братство е изляло своето велико благословение.
към текста >>
78.
1920_7 Писма до семейство Иларионови
ПИСМО ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
ПИСМО ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
София, 25.03.1920 г. Обична Еленке и Костадине, Получих вашите писма. Всичко в живота може да се върви по две направления - или приближаване, или отдалечаване от Господа. Човек по някой път се самозабравя и вследствие на това се натъква на ред мъчнотии, които пък събуждат в него съзнанието да се учи. В беседите от III серия, Които ви изпращам, ще намерите ценни показания за много неща.
към текста >>
79.
1921_14 Писма до семейство Иларионови
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
София, 20.03.1921 г. Любезни Костадине, Бъдете тъй добър да дадете на Кина Маркова 150 лв. от моя страна засега; и всеки месец ще й давате по 25 лв. занапред. Надявам се да сте добре с Еленка.
към текста >>
80.
1922_2 Спомени на Петър Камбуров
В Арбанаси ще се направи само един опит и ако излезе сполучлив, пари ще се намерят." Но въпреки това, аз реших да пиша на тате да продаде всичко и с получените пари да пристигне цялото ни
семейство
(тате, мама, братята ми Марин и Костадин и сестра ми Таня) в Арбанаси, за да положим основите на бленуваната братска комуна - мястото, където ще може да се приложи учението на Учителя на дело.
Но докато се дойде до работата, трябваха много други подготвителни неща. За да работиш, да ореш, нали трябва да имаш нива? Моята мисъл ме отведе в Стара Загора. Единственият начин, чрез който можехме да се снабдим с пари, беше да продадем имота в Стара Загора – къща с лозе от два декара и една нива с черешови дървета. Учителя обаче казал на баща ми и на брат Христо Христов: „Имота в Стара Загора няма да продавате!
В Арбанаси ще се направи само един опит и ако излезе сполучлив, пари ще се намерят." Но въпреки това, аз реших да пиша на тате да продаде всичко и с получените пари да пристигне цялото ни
семейство
(тате, мама, братята ми Марин и Костадин и сестра ми Таня) в Арбанаси, за да положим основите на бленуваната братска комуна - мястото, където ще може да се приложи учението на Учителя на дело.
Седнах да пиша на тате. Натопих перото в мастилницата и посегнах да пиша на листа, но перото се изкопчи от пръстите ми, като че ли някой го грабна и със сила го заби в масата. Аз взех перото и посегнах повторно да пиша. Повтори се отново същото: перото като живо се изплъзна от пръстите ми и се търкули на масата. И трети път се случи същото.
към текста >>
След това цялото ни
семейство
напусна Стара Загора и се засели в Арбанаси, дето щеше да се реализира бленуваната братска комуна.
Баща ми имаше пълно доверие в мене. Обичаше ме, както и останалите си деца, и когато получил писмото, решил да осъществи моето предложение. Обявил имота за продан и в скоро време го ликвидирал. Аз лично отидох в Стара Загора през пролетта на 1923 г. и получих парите – 114 000 лева.
След това цялото ни
семейство
напусна Стара Загора и се засели в Арбанаси, дето щеше да се реализира бленуваната братска комуна.
Имахме си собствен кон и каруца, но откупихме и катъра на брат Димитър Марков и като приспособихме каруцата за чифт, брат ми Марин потегли от Габрово през Балкана и за два дни пристигна в Търново. * бел (диал.) - права лопата, лизгар (бел,ред.)
към текста >>
81.
1922_9 Писма до семейство Иларионови
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
София, 16.01.1922 г. Любезни Костадине, Идете при брат Тончев, вземете сумата и през линията Ст.Загора донесете я тук в София. Когато дойдете, ще поговорим върху някои от спешните работи, които имат да станат. На Калпакчиев кажи, той може да се задоми.
към текста >>
82.
1922_12 Интервюта, дадени на събора, от Учителя
Съвременното
семейство
е фалш.
Същият опит бихме могли да направим и в две училища. Обучението, възпитанието на децата днес е положено на фалшиви основи. Едно наше училище, в което обучението ще се води по съвършено други методи, ще даде по-други резултати. – Как гледате на брака, г. Д.? – И бракът, както и всичко днес, е сложен на фалшиви основи.
Съвременното
семейство
е фалш.
То е съединение на два пола и само толкова. Ние се стремим да създадем по-друго семейство, при което няма да имаме съединение на два пола, а хармония, сближение на две души, на две същества. – Твърдят, че много ваши последователки са занемарили домакинствата си и че тия домакинства, вследствие на занемаряването им, са в разложение. – Ние никога не сме проповядвали нищо лошо. – Посочете един нагледен пример.
към текста >>
Ние се стремим да създадем по-друго
семейство
, при което няма да имаме съединение на два пола, а хармония, сближение на две души, на две същества.
Едно наше училище, в което обучението ще се води по съвършено други методи, ще даде по-други резултати. – Как гледате на брака, г. Д.? – И бракът, както и всичко днес, е сложен на фалшиви основи. Съвременното семейство е фалш. То е съединение на два пола и само толкова.
Ние се стремим да създадем по-друго
семейство
, при което няма да имаме съединение на два пола, а хармония, сближение на две души, на две същества.
– Твърдят, че много ваши последователки са занемарили домакинствата си и че тия домакинства, вследствие на занемаряването им, са в разложение. – Ние никога не сме проповядвали нищо лошо. – Посочете един нагледен пример. – Човек е годен за онова, за което е създаден – отговори Дънов. – Вие може да сте добър журналист, ако сте били създадени за журналист; но това не значи, че бихте били добър лекар, ако се отдадехте на медицината.
към текста >>
– Съвременното
семейство
е опорочено.
Аз отричам днешната църква на поквара, лъжа и заблуда! Там говорят за Бога, но посочете ми, где е любовта им към Бога? И народът ги изоставя вече. Да поканим българския народ да гласува за тях и мене и ще видите резултата. – След любовта кажете нещо за брака.
– Съвременното
семейство
е опорочено.
То е съединение на полове, а трябва да бъде свято; не съединение, а хармония между двата пола. С Любовта Божия братята и сестрите в брака ще съзнаят повеленията Божии. – За слънцето, г. Дънов? – Слънцето, което идва при свежа, чиста утрин, е животворно. То е рефлекс на оная необятна Божия сила, която движи и крепи света.
към текста >>
83.
1923_6 Писма до семейство Иларионови
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
София, 9.01.1923 г. Любезна Еленке, Да се стреми душата към Бога, това е смисълът на Живота. Надявам се Вие да сте почнали да прозирате ръководството на Божия Дух. Истината в живота има за обект свободата на душата; Мъдростта - светлината в ума; Любовта - чистотата в сърцето. А Бог, от Когото всичко изтича, е вътрешната пълнота.
към текста >>
84.
1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3
Работя с цялото си
семейство
– четири деца, жена ми и аз – и не мога една риза да си купя!
По няколкостотин коли минаваха дневно. Така хармонично вървеше работата три - четири дни. На четвъртия ден дойде при мене един цвеклопроизводител –целият дрипав, ризата му дупка до дупка, съдрана, панталонът му - също. Повика ме настрани и ме заговори: – Господин Камбуров, както виждаш, положението ми е окаяно.
Работя с цялото си
семейство
– четири деца, жена ми и аз – и не мога една риза да си купя!
Гладуваме на общо основание! А ония там, във фабриката, на меките кресла ядат труда ни, смучат кръвта ни. Както виждам, и твоето положение не е много розово. И ти си един бедняк като мене. Те и твоя труд ще използват стопроцентово, а на тебе ще подхвърлят един къшей.
към текста >>
85.
1924_6 Писма до семейство Иларионови
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
ПИСМА ДО
СЕМЕЙСТВО
ИЛАРИОНОВИ
София, 02.01.1924 г. Любезна Еленке, Получих Вашето писмо. Има много положения живота, които трябва да станат ясни. Всеки ученик на Любовта трябва да се научи да служи на Бога с всичкото си сърце.
към текста >>
86.
1925_13 Мисли за съдбата-кармата
Бях свидетел на съдбата на
семейството
на Димитър Раев.
Като кмет на гр. В.Търново, д-р Димитър Раев, според спомените на дъщеря му и архива на отец Асен, е провел публичен диспут в „Модерен театър" в защита на масонството, а търновският протосингел е защитавал тезата, че масоните са чеда на дявола. Д-р Раев, като запознат с масоните, съзнателно е отстранил духовното влияние на Учителя Беинса Дуно от гр. В.Търново. А Учителя е бил представител на всички духовни сили на Земята и затова те не са изгонили Него, а Всемирното Бяло Братство. По закона на кармата, всички са платили скъпо.
Бях свидетел на съдбата на
семейството
на Димитър Раев.
Беше ми мъчно за жена му Богдана и за сина му Светозар. Като срещах жена му, се питах, защо има такава тежка съдба. Оказа се, че д-р Димитър Раев по време на Втората световна война е бил областен управител в Скопие. Какво е правил там, не зная, но македонците го изискали след войната от българското правителство и са го убили жестоко. Всички търговци казват за него, че е бил много умен човек.
към текста >>
Какво стана по-нататък със
семейството
му?
Оказа се, че д-р Димитър Раев по време на Втората световна война е бил областен управител в Скопие. Какво е правил там, не зная, но македонците го изискали след войната от българското правителство и са го убили жестоко. Всички търговци казват за него, че е бил много умен човек. Аз се питам, дал това е достатъчно. Колко хора в България, освен ум, имат и разум?
Какво стана по-нататък със
семейството
му?
Национализираха цялото му имущество. Жена му, без пенсия, живееше на квартира. Синът му, след като го изключиха от университета и след като премина през големи страдания, емигрира и сега е в Германия. На дъщеря му не дадоха възможност да следва висше образование и беше работничка в месокомбината. Тя се омъжи, имаше две деца и не можеше да се грижи за майка си, която почина в старчески дом в едно горнооряховско село.
към текста >>
87.
1925_14 Спомени на великотърновски граждани за .Учителя
Семейство
Елена и Тодор Попови, учители, се считаха за едно от най-интелигентните семейства в града.
ОЛГА ГЕОРГИЕВА ЧАЛЪКОВА, по мъж Николова, родена на 20 май 1882 г. в град В.Търново, живяла на ул. „Христо Ботев" 24. Аз бях член на женското дружество в града. Интересувахме се от всички мероприятия в града и ходехме на съборите на Дънов.
Семейство
Елена и Тодор Попови, учители, се считаха за едно от най-интелигентните семейства в града.
Тодор Попов, химик-учител, беше станал директор на захарни заводи. Жена му Елена свиреше хубаво на пиано. Живееха на ул. „Цветарска" 19. Елена изказваше мнението си за Дънов пред всички ни: „Вижте движенията на Дънов, походката му - всичко в него е музика; на това отгоре е и красавец." На всички ни правеше следното впечатление (ходехме на неделните му беседи, които бяха на открито и на които присъстваха над 1000 души): Той говореше тихо, а се чуваше от всички еднакво.
към текста >>
По време на съборите аз бях малко момче, но баща ми вземаше файтон и цялото
семейство
ни завеждаше да слушаме беседите на Дънов неделен ден.
„Цветарска" 19. Елена изказваше мнението си за Дънов пред всички ни: „Вижте движенията на Дънов, походката му - всичко в него е музика; на това отгоре е и красавец." На всички ни правеше следното впечатление (ходехме на неделните му беседи, които бяха на открито и на които присъстваха над 1000 души): Той говореше тихо, а се чуваше от всички еднакво. ИВАН СТЕФАНОВ ИВАНОВ, ул. „Сергей Румянцев" 9, по професия инженер-химик. Баща ми и чичо ми държаха хотел „България".
По време на съборите аз бях малко момче, но баща ми вземаше файтон и цялото
семейство
ни завеждаше да слушаме беседите на Дънов неделен ден.
КИНА ПАРАСКОВА, родена в с. Беброво, начална учителка. Мъжът ми беше началник на пощата в Килифарево. Имахме единствена дъщеря, Надка. Поради падане от височина лекарите твърдяха, че е получила тумор на мозъка.
към текста >>
88.
1926_6 Спомени на Павлина Даскалова
У сестра Йовка останаха книгите на
семейство
Иларионови, сестра Христина Александрова, Зорица Попова и др.
Това беше акция в цялата страна. След няколко години аз изкупих беседите и лекциите на зъболекарката Руска Петрова, която не получаваше пенсия. Колежката й Андони Маринова пък ги беше зазидала под стълбището и когато събаряли къщата, за да строят детска градина, ги намерили там. Сестра Христина заръчала на сина си Борис да ми предаде книгите след смъртта й. Иван Преснаков от Ново село и Иван Попов също ми дадоха книгите си.
У сестра Йовка останаха книгите на
семейство
Иларионови, сестра Христина Александрова, Зорица Попова и др.
Книгите, които бяха у мен, ги сложих в куфари и ги скрих в село Беляковец. Впоследствие ги пренесох на моя таван и сложих два кубика нарязани дърва отгоре. След 10 ноември 1989 г. веднага подвързах книгите, направих библиотечни шкафове и така се създаде Окръжна библиотека на Бялото Братство. Част от литературата на гр.
към текста >>
89.
1926_7 Архивът на Братството
Сестра Елена съхраняваше писмата от Учителя до
семейството
им и до Мария Казакова, снимки на последната, тефтерчетата на Иларионов, тетрадка с нейни спомени.
От него сме ползвали протоколите, публикувани в първи и втори том на тази книга. Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи. През 1946 г. рождената сестра на Борис Николов, Цанка Дойнова, дойде в Търново и ме помоли да я заведа у сестра Иларионова. Тя поиска на сестра Елена всички исторически документи, които пази.
Сестра Елена съхраняваше писмата от Учителя до
семейството
им и до Мария Казакова, снимки на последната, тефтерчетата на Иларионов, тетрадка с нейни спомени.
Всичко това тя предаде на Цанка Дойнова. Аз присъствах, когато Елена й каза: „Всичко това ти предавам на съхранение, защото ти имам доверие". Да си призная, мен тогава ме забрля, защото тези документи можеше да ги скрием в Търново. Останалите дребни вещи от архива на Иларионова — снимки, две тефтерчета и копие от спомените й, както и картините на Антиминса и Пентаграмът - прибрах аз. В том трети на „Изгревът", стр.
към текста >>
90.
1926_10 Архивни снимки
Семейство
Щилиянови
От дъното е започвала и северната врата: Източната част със стълбището за Горницата, където е бил салонът и молитваната стая. Ученички на Учителя Парашкева Бойнова Перьова с дъщеря си Пенка, по мъж Тотева: Венета Дивитакова (седналата) сестра на ген. Соларов:
Семейство
Щилиянови
Цветана Щилиянова: Анастасия Петрова Джамджиева със съпруга си и дъщеря си Цветана Щилиянова, нарисувала портрета на Учителя – внучки на Велчо Атанасов Джамджията от сина му Петър. Ръководители на групите – 1922 год. Отдясно наляво – с брадата Н. Ватев – Русе, К.
към текста >>
91.
004. Жизненият път и дело на Константин Дъновски
в китното родопско село Устово, бившето село Селище, в
семейството
на патриотични родопски българи.
Той има щастието да види реализацията на преследваната от него цел, като участва лично в ликвидацията на чуждата църковна зависимост и същевременно доживява до освобождението на България. Без да скръсти ръце, неговият неспокоен дух след Освобождението се отправя към осъществяване на още по-високи общочовешки идеали – утвърждаване на месианската роля на славянството, на която кауза той остава верен до края на живота си. Нямаме желание да изпреварваме нормалния ход на изложението и да правим предварителни оценки на дейността на Константин Дъновски, но безспорно е, че той е в челната фаланга на онези възрожденски дейци, които се борят за национална българска църква и народностна просвета. Константин А. Дъновски е роден на 20 август 1830 г.
в китното родопско село Устово, бившето село Селище, в
семейството
на патриотични родопски българи.
Той е чедо на оная Родопа, която още от дълбока древност ражда личности като Орфей, чиито имена са свързани с неизтляващи легенди. Тези сказания за чедата на Родопа са живи в съзнанието на всеки родопчанин, изявени не само чрез техните вдъхновени песнопения и нравствено извисяване, но и във всеотдайната им жертвоготовност. Историята на родопчани, под въздействието на която през хилядолетията се е формирал техният светоглед и бит, е колкото героична, толкова и наситена със самобитна духовна хуманност. Прокопий Кесарийски, съвременник на римския император Юстиниан, свидетелства, че още през 549 г. целите тракийски планини – Родопите – са би-ли за-се-лени с будни и отзивчиви славянски племена.8 Кога славяните са навлезли в Родопите не може да се установи.
към текста >>
92.
006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски
Сега там живее
семейството
на Никола Игнатов Видов от Забилския род.
Къщата, където Константин Дъновски е прекарал своето детство, е в Забилската махала и носи номер 13. Тя е кацнала на една чука върху южния склон на височините, които се спускат стръмно към Бяла река, ограждащи Устово от север. За да се отиде до родната къща на Константин Дъновски, трябва да се мине покрай църквата “Св. Богородица”, да се заобиколи училището, за да се отправите по малката уличка с номер 91, която е толкова тясна, че е почти невъзможно да се стигне до сградата с някакво превозно средство. Старата родна къща на Константин Дъновски е разрушена, като от нея са запазени само каменните ¢ основи, върху които е над-строен нов етаж.
Сега там живее
семейството
на Никола Игнатов Видов от Забилския род.
Животът и делото на Константин Дъновски биха могли да бъдат характеризирани с три ясно очертаващи се периода: - период на юношество, обучение и първи стъпки в живота (1830-1847 г.); - период на търсене и преориентиране (1848-1864 г.); - период на всеотдайна борба и утвърждаването му като войнстващ дух за верска независимост и народностна свобода (1865-1919 г.). За да почувстваме атмосферата, всред която се ражда и расте малкият Константин, трябва да огледаме в исторически аспект третото десетилетие на ХIX век, което е твърде динамично за жителите на Балканския полуостров.
към текста >>
93.
011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история
По сведение на свещеник Константин Дъновски
семейството
на Атанас Георгиев-Чорбаджи води родовото си начало от виден патриотичен български род от Призренско.20 Призрен е включен в Косово и Метохия и се намира в непосредствена близост до границата с Албания и днешна югославска Македония.
011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история
По сведение на свещеник Константин Дъновски
семейството
на Атанас Георгиев-Чорбаджи води родовото си начало от виден патриотичен български род от Призренско.20 Призрен е включен в Косово и Метохия и се намира в непосредствена близост до границата с Албания и днешна югославска Македония.
През втората половина на XVIII век цялата фамилна челяд заедно с група съселяни напускат родния си край и се заселват в с. Гулица, Несебърско, намиращо се в най-източната част на полуострова, в пазвите на Стара планина, близо до Черно море. Призрен и околността му са известни като сръбски воеводски центрове, чиито подвизи са обезсмъртени чрез героичния епос за този край. Всичко това е дало своето отражение и върху темперамента, характера и бита на българското население в тия места, особено на патриотично изявените между тях българи, какъвто е и родът на Георги Фучеджиоглу. Времето на изселването им от Призренско (втората половина на XVIII век) съвпада с началото на нашето национално Възраждане (1762 г.).
към текста >>
94.
012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев
Кайнарджа, близо до Варна, на някои от тях, включително и на
семейството
на дядо Георги, местността им харесва и решават да се установят в този край.
Синът на дядо Георги – Атанас, който, както видяхме, е владеел говоримо и писмено няколко езика, бива привлечен от преминаващите руски войски като преводач и с тях той отива до Одрин. След приключването на войната и подписването на Одринския мир (1829 г.) една част от бежанците на Гулица се завърнали обратно по старите си места, а други емигрирали в Русия. Дядо Георги и се-мейството му с други още семейства решили да напус-нат Гулица, като се запътват за Бесарабия при свои роднини, заселени там отпреди 1812 г. Преселниците тръгнали на път. Когато достигнали до с.
Кайнарджа, близо до Варна, на някои от тях, включително и на
семейството
на дядо Георги, местността им харесва и решават да се установят в този край.
Пооглеждайки околностите, дядо Георги и още някои от преселниците се спрели на един чуден кът земя. Това е мястото, където днес се намира село Николаевка. Докато се канели да поставят основите на бъдещите си къщи, към тях дошъл един турчин, който им посочил кои места са свободни и кои са били вече раздадени на турски преселници, които в скоро време щели да дойдат. Преселниците видели в лицето на посрещналия ги турчин Божия намеса, чрез която им се сочат определените за тях места. Във връзка с разселването на българите по това време професор д-р Л.
към текста >>
95.
013. Възрожденска дейност в с. Хадърджа
Николаевка, дядо Георги почива и
семейството
се възглавява от сина му Атанас.
013. Възрожденска дейност в с. Хадърджа Недълго след заселването си в с. Хадърджа, днешното с.
Николаевка, дядо Георги почива и
семейството
се възглавява от сина му Атанас.
Неговата подчертана общи-телност и отзивчивостта му към страдащите, природната му интелигентност и солидното образование го изтъкват като безспорен заместник на баща му не само в семейството, но и в селото. Той бива избран за мухтар и скоро придобива почетното звание чорбаджи. Прозвището чорбаджи в съзнанието на българския народ днес извиква негативни асоциации, тъй като много от чорбаджиите-българи от предосвобожденския ни период са помрачавали с делата си това почетно звание. По своето обществено предназначение чорбаджията бил длъжен да посрещне, да нахрани и даде подслон на минаващите през селото пътници, които поради липса на хан и гостилница е нямало къде да отседнат и се нахранят. Турската администрация посочвала за чорбаджия на селото най-заможния и популярен стопанин, който се задължавал да задели в своя дом една одая (стая), където могат да отдъхнат и нощуват преминаващите през селото лица.
към текста >>
Неговата подчертана общи-телност и отзивчивостта му към страдащите, природната му интелигентност и солидното образование го изтъкват като безспорен заместник на баща му не само в
семейството
, но и в селото.
013. Възрожденска дейност в с. Хадърджа Недълго след заселването си в с. Хадърджа, днешното с. Николаевка, дядо Георги почива и семейството се възглавява от сина му Атанас.
Неговата подчертана общи-телност и отзивчивостта му към страдащите, природната му интелигентност и солидното образование го изтъкват като безспорен заместник на баща му не само в
семейството
, но и в селото.
Той бива избран за мухтар и скоро придобива почетното звание чорбаджи. Прозвището чорбаджи в съзнанието на българския народ днес извиква негативни асоциации, тъй като много от чорбаджиите-българи от предосвобожденския ни период са помрачавали с делата си това почетно звание. По своето обществено предназначение чорбаджията бил длъжен да посрещне, да нахрани и даде подслон на минаващите през селото пътници, които поради липса на хан и гостилница е нямало къде да отседнат и се нахранят. Турската администрация посочвала за чорбаджия на селото най-заможния и популярен стопанин, който се задължавал да задели в своя дом една одая (стая), където могат да отдъхнат и нощуват преминаващите през селото лица. Пътниците получавали паница бобена чорбица, която денонощно вряла на оджака.
към текста >>
Израснал и възпитан в едно патриотично
семейство
, което е било винаги в челните редици на всяка народностна проява, Атанас Чорбаджи е всеотдаен покровител на слабите и техен застъпник.
Средищното географско положение на с. Хадърджа във Варненска околия и всеотдайната родолюбива дейност на Атанас Чорбаджи стават причина, щото селото да изпревари в културно отношение градовете Варна, Балчик, Каварна и др. и да се наложи като естествен авангард при провеждане на почти всички патриотични инициативи на българското население от този край. Особената възрожденска роля, която започва да играе това село, пише проф. д-р Петър Ников, се дължи преди всичко, за да не кажем изцяло, на дейността на Атанас Чорбаджи.21 Той е едно рядко съчетание на талантлив административен ръководител и съдник.
Израснал и възпитан в едно патриотично
семейство
, което е било винаги в челните редици на всяка народностна проява, Атанас Чорбаджи е всеотдаен покровител на слабите и техен застъпник.
Благодарение на солидните за времето си познания по славянобългарска, гръцка и турска писменост той блести с ума си и е ценен съветник на всички. Цялата му обществена дейност е под знака на голямата му любов към “братушките”, с които той се запознава и общува през време на Руско-турската война (1828-1829 г.) в качеството на преводач. Оттогава той винаги държи и разчита на помощта на руския народ за освобождаването от двойното робство – народностно и църковно. Атанас Чорбаджи е пръв във всяка подхваната от него патриотична инициатива. Той не чака да му се правят внушения отвън, за да стане техен проводник, а сам по собствено убеждение и разчитайки на личните си възможности, става техен спонтанен осъществител.
към текста >>
96.
025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение
Друга инициатива, която провежда Рачински, е построяването във Варна на свой семеен параклис, под претекст, че там ще се черкуват той и
семейството
му.
За целта владиката Порфирий бил избрал съботния ден, тъй като се разчитало на заетостта на гражданите и се е смятало, че тогава ще има най-малко богомолци в църквата. За голяма изненада на гръцкия владика точно през съботните дни църквата “Св. Георгий” се препълвала с черкуващи се българи, които със затаен дъх слушали боговдъхновеното песнопение на отца Константина на роден език. Това завоевание отец Константин възприема като първа възможност за осъществяването на възложената му мисия от стария свещеник в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”.
Друга инициатива, която провежда Рачински, е построяването във Варна на свой семеен параклис, под претекст, че там ще се черкуват той и
семейството
му.
Сведения за този параклис намираме дадени от Георги Димитров в книгата му “Княжество България”, където се казва: “През 1861 г., със съдействието на руския консул във Варна Рачински и със средствата на вдовицата на убития в Руско-турската война от 1828-1829 г. генерал Воронцов, се построява в дома на руския консул параклис, където се е служело на старобългарски.” Отец Константин в едно свое писмо пише за Александър Рачински следното: “В 1860 г. дойде някой си Рачински за консул в гр. Варна, който направи обиколка по селата (придружен от Атанас Чорбаджи, за която обиколка стана дума по-горе, б.
към текста >>
97.
024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева
Тя отраства в средата на едно патриотично българско
семейство
с патриархални традиции, което години наред е невралгичен център на борба за национална свобода и църковна независимост.
Константин Дъновски се завръща от Балчик отново в с. Хадърджа. Там продължава да учителства още една година, след което се оженва за дъщерята на Атанас Чорбаджи – Добра. Това е бъдещата майка на Петър Дънов – Учителя Беинса Дуно. Ние не знаем точната дата на рождението й, но ориентировъчно трябва да го отнесем през третото десетилетие на ХІХ век. Официално в никой административен акт не намираме нещо писано за Добра Атанасова Георгиева.
Тя отраства в средата на едно патриотично българско
семейство
с патриархални традиции, което години наред е невралгичен център на борба за национална свобода и църковна независимост.
На 2 юли 1857г., на 27-годишна възраст, Константин Дъновски бива ръкоположен за свещеник от Варненския митрополит Порфирий.20 Приел духовен сан, той се установява на служба в църквата в с. Хадърджа. По това време в същото село е свещеник и Иван Громов, с когото свещенослужителстват заедно. Стоенето му в селото обаче е твърде краткотрайно, тъй като още същата година бива повикан най-настоятелно от варненския митрополит Порфирий и бива назначен за енорийски свещеник при църквата “Св. Богородица” във Варна. От този момент започва третият период от живота на свещеник Константин Дъновски.
към текста >>
98.
УЧИТЕЛЯТ
Рожденият му брат Атанас, който е първородно дете в
семейството
, сестра му Мария и майка му Добра са знаели за тези Негови качества.
Но, на следващия ден тя получила вест, че момъкът, комуто се била врекла да се сгодят, е пристигнал от Румъния, където бил известно време по търговия. Тя също му изпратила вест и вечерта избягала с него. Пристанала му. Така пророчеството на малкия Петър, изречено след разкъсването на сплитовете от царевица, се сбъднало. Има много случки и събития, които показват, че още от детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, както и с ясновидски и пророчески дарби.
Рожденият му брат Атанас, който е първородно дете в
семейството
, сестра му Мария и майка му Добра са знаели за тези Негови качества.
Баща му поп Константин Дъновски е знаел много добре кой е Неговият син. През 1872г. Петър Дънов постъпва в основно училище в град Варна, а след освобождението на България, учи в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиално образование. През 1884г. учи в Американското научно-богословско училище в град Свищов.
към текста >>
Той искал да подхване разговор, че има дъщеря за женене и не би било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и
семейство
, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тази насока.
Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал да го посещава и да разговаря с него. Но разговорът все се въртял на богословски теми - нали дядо Петър Тихчев бил евангелски проповедник, а Петър Дънов учи в евангелско училище. Тогава, като се съберат двама евангелски проповедника, за какво могат да говорят, освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си съвсем за друго.
Той искал да подхване разговор, че има дъщеря за женене и не би било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и
семейство
, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тази насока.
Но когато отварял уста да поеме тази тема, то Петър отклонявал разговора съвсем в друга насока. Създало се изключително напрежение. От една страна бабата непрекъснато го ръчкала, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излязло наяве. Над дома им се събрали тежки облаци. А квартирантът им все едно, че нищо не забелязва.
към текста >>
се явява пред Учителя Петър Дънов изпратеният ангел ЕЛОХИЛ и Му диктува "Призвание към народа ми - български синове на
семейството
Славянско".
А Синът е този, които е роден от Бога и има пряко общение с Господния Дух. Синът человечески е вече новороден - той става Божий Син. От 1898г. започва кореспонденция между Него и първите Му ученици: Пеньо Киров от Бургас, д-р Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново На 8 октомври 1898г.
се явява пред Учителя Петър Дънов изпратеният ангел ЕЛОХИЛ и Му диктува "Призвание към народа ми - български синове на
семейството
Славянско".
Ангел ЕЛОХИЛ е Ангелът на Завета Господен. Той е Ангелът на Третия Завет Господен към човечеството. През 1911 г. Учителят споделя пред първите ученици следното: "Ангел ЕЛОХИЛ е Върховен Водител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство. Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ.
към текста >>
Всемировият Учител произнесе чрез българска реч 7 500 беседи от Словото Божие на земята българска за синовете български от
семейството
славянско.
Учителят Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София. Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството. Господният Дух на Силите е връз Учителя и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците. От 1922 до 1944 г.
Всемировият Учител произнесе чрез българска реч 7 500 беседи от Словото Божие на земята българска за синовете български от
семейството
славянско.
Това е Третият Завет към човечеството. Така Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е проявен чрез Словото на Бога. И Словото на Бога бе Слово на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Ето защо с отварянето на Школата, Божествената Троица, съставена от Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух, са единени в едно и са намерили обиталище и храм в тялото на Петър Дънов и по този начин Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е вече изявен. Духът Беинса Дуно не е от човешка еволюция.
към текста >>
99.
БИТА НА УЧИТЕЛЯ
Семейството
, което поканило Учителя да живее при тях, е сестра и брат Гумнерови.
Тогава Той отсяда за пренощувка или в ханче, хотел, или в познати хора. В София Учителят оставаше да спи в първите години в някакъв дом на евангелисти на ул."Леге", който е бил предназначен за техни хора, които идвали в столицата. До 1905 година Учителят е живял в дома на Тодор Бъчваров. Но в нея година заболяват децата на Бъчваров от скарлатина. За тази болест се пазеше 40 дни карантина и Учителят трябвало да напусне къщата му.
Семейството
, което поканило Учителя да живее при тях, е сестра и брат Гумнерови.
Те нямат деца. Сестра Евангелина Гумнерова казва на съпруга си Петко: "Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен, добър човек. Искаш ли да го поканим да живее при нас в трапезарията? " Братът се съгласява. Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала.
към текста >>
Къщата на Гумнерови, освен сутеренната стая, имаше и горен етаж, където живееше
семейството
в едната стая, а в другата имали квартирант.
" Братът се съгласява. Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала. Поканват Учителя и Той приема. След като се пренесъл да живее у тях, Учителят моли сестра Гумнерова да намери жена, която да Му пере дрехите. Тя казва: "Ти си беден човек, аз ще те пера".
Къщата на Гумнерови, освен сутеренната стая, имаше и горен етаж, където живееше
семейството
в едната стая, а в другата имали квартирант.
Квартирантът напуска къщата. Като се освобождава стаята, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат Учителя да живее в свободната стая. Той се съгласява и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме. Между двете стаи имаше трета стая, свързана с другите две стаи с две антрета. Беше малка стая, два на два метра, в която Учителят си посрещаше гостите.
към текста >>
Той се съгласява и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа, като в източната остава да живее
семейство
Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме.
След като се пренесъл да живее у тях, Учителят моли сестра Гумнерова да намери жена, която да Му пере дрехите. Тя казва: "Ти си беден човек, аз ще те пера". Къщата на Гумнерови, освен сутеренната стая, имаше и горен етаж, където живееше семейството в едната стая, а в другата имали квартирант. Квартирантът напуска къщата. Като се освобождава стаята, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат Учителя да живее в свободната стая.
Той се съгласява и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа, като в източната остава да живее
семейство
Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме.
Между двете стаи имаше трета стая, свързана с другите две стаи с две антрета. Беше малка стая, два на два метра, в която Учителят си посрещаше гостите. Изминало доста време, откакто Учителят живее у тях. Те все повече Го опознали. Виждат Неговите възможности, прояви и поведение.
към текста >>
100.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО
Друг печатар от
семейство
Камбурови бе Никола Камбуров, който имаше печатница в Стара Загора.
Оттука излезнаха няколко томчета беседи. Петър Камбуров завърши естествени науки в София и после стана учител в Казанлък. През целия си живот той е съдействал за издаването на беседи. Много добър брат, идеен човек, полезен за общото дело на Бялото Братство. Тук се издадоха "Сила и живот" 10, 11, 12 и 13 серия.
Друг печатар от
семейство
Камбурови бе Никола Камбуров, който имаше печатница в Стара Загора.
Така започнаха да излизат беседите. Първо се занесе до Учителя, Той я прегледа, одобри я и след това започваха да печатат и да продават напечатаните беседи. Слави Камбуров - третият брат откри печатница в Нова Загора, Друг, който взе инициативата за организирането на печата бе Никола Ватев от Русе. Той организира цяло издателство.
към текста >>
НАГОРЕ