НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
202
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
Снимки на свещеник Константин Дъновски и
семейството
му
Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов * * * За свещеник Константин Дъновски може да се прочете в: статията "Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830-1918)" Брошурата: За св.антиминсъ въ Варненската църква “Св.Архангелъ Михаилъ“
Снимки на свещеник Константин Дъновски и
семейството
му
Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830-1918) автор: Дякон Ясен Ш. 23 март 2010 г. /Източник/
към текста >>
в село Устово, в сърцето на Родопите, в скромно и трудолюбиво
семейство
.
Сега сме в криза - икономическа и социална, но преди всичко - духовна. Тя засяга същността, сърцето на нашия народ и точно в този момент е повече от нужно да се върнем към корените си и да се обърнем към онези личности, които са били светилници в мрака на историческото ни битие. Те са изграждали кръгове около себе си, въплъщавали са идеи, които движели обществото, създавали са цели пластове от националното ни самосъзнание. Такава многопластова и значима личност е иконом Константин Дъновски. Роден е на 20.08.1830 г.
в село Устово, в сърцето на Родопите, в скромно и трудолюбиво
семейство
.
Сам той разказва, че в ранното му детство най-мощно влияние върху него оказват майка му и един светогорски монах, който се бил установил в родното му село. Бог в Своя дивен Промисъл още в тази крехка възраст, която е толкова важна за оформянето на личността, е закърмил малкия Константин с най-простите истини на чистата Православна вяра. Именно в килийното училище, основано от монаха, той почерпил от изворите на светоотеческия опит и се запознал с духа на чистото учение. Точно тук поради впечатлителния му и емоционален характер се оформила и хуманната насока на неговата интелигентна и отзивчива душа. Натрупвайки знания и опитност, твърде млад - още юноша той се отдал на учителското призвание в родното и съседното село.
към текста >>
Снимки на свещеник Константин Дъновски и
семейството
му
"Духовна култура", 1920 г., кн. 1 и 2. Паметна плоча при храм "Св. Богородица", Смолян Паметна плоча в родното му село Устово.
Снимки на свещеник Константин Дъновски и
семейството
му
Свещеник Константин Дъновски На снимката е отец Константин Дъновски (бащата), майката Добра до него, а по-отгоре са първите им деца Мария и Атанас - брат и сестра на Петър Дънов. (възможно е младежът на снимката да е съпругът на Мария, а не брат й)
към текста >>
2.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
Останалата майка и вдовица от това благочестиво
семейство
, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни".
Като го разви и целуна, покани и мене, та [го] целунах. После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам. Аз му рекох: „Ако е число, то е 1747". „Така, вярно - рече, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани.
Останалата майка и вдовица от това благочестиво
семейство
, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни".
Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний [през 1747 г. в Солун той отпечатва 153 Антиминса]. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавици - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като слънце.
към текста >>
3.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в
семейството
, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър.
През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят. Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр. Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство. А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи. Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251.
Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в
семейството
, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър.
Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога. Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син. Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството. Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител. За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение.
към текста >>
Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в
семейството
.
А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи. Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251. Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър. Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога. Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син.
Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в
семейството
.
Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител. За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение. Ангел Благовестител изрича своето знамение и той се завръща във Варна, за да преминат годините и да се сбъдне това пророчество. Ражда се младенецът Петър през 1864 год., а през 1878 год. се ражда Свободата на България, подарена чрез многобройни жертви от Свята Русия.
към текста >>
Така Учителя се роди в
семейството
на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.
Източник: I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТАПРЕДИСЛОВИЯ Изгревът - Том 2 ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом.
Така Учителя се роди в
семейството
на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.
Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя. Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен.
към текста >>
Рожденият му брат Атанас, който е първородно дете в
семейството
, сестра му Мария и майка му Добра са знаели за тези Негови качества.
Но, на следващия ден тя получила вест, че момъкът, комуто се била врекла да се сгодят, е пристигнал от Румъния, където бил известно време по търговия. Тя също му изпратила вест и вечерта избягала с него. Пристанала му. Така пророчеството на малкия Петър, изречено след разкъсването на сплитовете от царевица, се сбъднало. Има много случки и събития, които показват, че още от детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, както и с ясновидски и пророчески дарби.
Рожденият му брат Атанас, който е първородно дете в
семейството
, сестра му Мария и майка му Добра са знаели за тези Негови качества.
Баща му поп Константин Дъновски е знаел много добре кой е Неговият син. През 1872г. Петър Дънов постъпва в основно училище в град Варна, а след освобождението на България, учи в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиално образование. През 1884г. учи в Американското научно-богословско училище в град Свищов.
към текста >>
4.
Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча
, 1871 г.
дядо поп Константин Дъновски бяга със
семейството
си и се укриват от турците.
Обаче Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски и предложил между другите пак него. По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." През 1876 г. Петър Дънов завършва IV отделение, което тогава е основното образование (Варна?). По време на Освободителната война 1877-1878 г.
дядо поп Константин Дъновски бяга със
семейството
си и се укриват от турците.
Тази година не е посещавал училище. 1. Начално образование в родното село Хадърча (Николаевка) - от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов 2. Бележки върху книгата "Учителя във Варна" Начално образование в родното село Хадърча (Николаевка) Училищната дейност в Хадърча започва през 1847 г.
към текста >>
Това нещо съвпада и със завръщането на
семейството
в Хадърджа."
Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници. Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите. Авторът Стр.27 или 37 (70-71):„Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър." На същата страница по-долу (77):„ Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар.
Това нещо съвпада и със завръщането на
семейството
в Хадърджа."
На 14 февруари 1865 г. се освещава и открива първата българска църква „Свети Архангел Михаил" в град Варна с първи свещеник в нея Константин Дъновски. Първият български учител във Варненско става по такъв начин сега и пръв български свещеник във Варна. Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г.) и е погребан пред олтара на църквата „Свети Архангел Михаил".„...Отец Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата." Константин Дъновски напуска Варна през месец септември 1868 г., до което време е бил председател на българската община пред турските власти.
към текста >>
5.
Обръщане към Бога на младия Петър Дънов
, 1884 г.
Петър Дънов израства през юношеството си в
семейството
на сестра си Мария, в чиято къща тогава се е помещавала методистката църква във Варна.
Обръщане към Бога на младия Петър Дънов
Петър Дънов израства през юношеството си в
семейството
на сестра си Мария, в чиято къща тогава се е помещавала методистката църква във Варна.
Той присъства на богослуженията и събиранията и приема формата на изучаване на Евангелието и приложението му в живота. Под влияние на сестра си и на „верните братя“ решава да продължи образованието си в Американското научно-богословско училище в Свищов. В първите месеци на 1884 г., след тежко боледуване, животът на 19-годишния Петър Дънов изцяло се преобръща и преосмисля. В своите обяснения, дадени през м. юни 1886 г.
към текста >>
6.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
дядо поп Константин Дъновски бяга със
семейството
си и се укриват от турците.
Дънов е в първо отделение в училището в с. Хадърджа, което е отворил дядо му и баща му 3. 1876 г. Учителят завършва IV отделение, което тогава е основното образование. 4. По време на Освободителната война 1877-1878 г.
дядо поп Константин Дъновски бяга със
семейството
си и се укриват от турците.
Тази година не е посещавал училище. Виж "Изгревът", т. XI, с. 331. Във Варна училището също е затворено. Виж «Изгревът», т.
към текста >>
Така Учителя се роди в
семейството
на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.
За да ми се попречи. И успяха! Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом.
Така Учителя се роди в
семейството
на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.
Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя. Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен.
към текста >>
7.
Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията, Ню Йорк, САЩ „Дрю',
, 19.09.1888 г.
Парите са събрани главно чрез дарение от
семейството
на господин Корнел.
Общежитията са заети и двамата българи, единият - последна година редовен семинарист - Марин Делчев, а другият - специален студент първа година, са настанени в най-старото общежитие на семинарията - „Сикамор Катедж". Дават им две стаи една до друга. На 20 септември започва първият учебен ден. През първата година на Петър Дънов му предстои да усъвършенства английския. Откриването на библиотеката и на научния архив е един голям празник.
Парите са събрани главно чрез дарение от
семейството
на господин Корнел.
Присъстват студентите, благотворителите, първенците на методистката църква и видни лица от Медисън и Ню Йорк. Секретарят на борда на настоятелството Уйлям Хуайт чете тържествено слово в голямата готическа зала. В словото си той се спира на фонда на библиотеката, който тогава достига 40 000 тома и вече съхранява осем средновековни ръкописа: „Г-н президент Бъц, откакто решихме да построим това огнеупорно здание, което днес откриваме официално с искрена благодарност, че е изцяло изплатено, аз се заех с осигуряването на някои ръкописи, които да поставят началото на един отдел, който да е достоен да привлече тук изследователи и учени. Привилегия за мен днес е да Ви запозная с какво успях да снабдя библиотеката на семинарията „Дрю".
към текста >>
8.
Снимка на сестрата на Учителя, Мария Константин Дъновска със семейството й
, 1895 г.
със
семейството
й
Снимка на сестрата на Учителя, Мария Константин Дъновска
със
семейството
й
Снимка № 46. Пенко Стамов и Мария Константин Дъновска, дъщеря на дедо поп Дъновски и рождена сестра на Петър Дънов, с децата си 1895 г.
към текста >>
9.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Роден е в Карнобат, но
семейството
му е от Сливен.
Брой 1-2 -1995г. Д-р Миркович (1825-1905) ПЕНЮ КИРОВ 1868-1918 Първият ученик на Учителя.
Роден е в Карнобат, но
семейството
му е от Сливен.
Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител. След две години учителстване, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно, получил необичайно известие. Описание на този случай е останал между записките на полк. Минчо Сотиров:
към текста >>
Семейството
му живеело в оскъдица.
Брой 1-2 -1995г. Пеню Киров (1868-1918) ТОДОР СТОИМЕНОВ 1872 - 1952 Роден е в Пазарджик.
Семейството
му живеело в оскъдица.
Неговата любознателност му помогнала да се сдобие с добро образование и той още като юноша, на 17 години постъпил като писар в Пазарджишката община. От 1892 г се преместил да живее в Бургас. Работил е като секретар в Бургаския окръжен съд. За дейността на Учителя Т.Стоименов е научил през 1898 г., а с него лично се запознал през 1900 година. Това е станало на първия събор на веригата, за който той е получил лична покана от Учителя.
към текста >>
- А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното
семейство
, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им, или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце.
Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа обширна като вселената и дух, мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: “Не всеки, който ми казва “Господи, Господи” ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат волята на Отца моего.” И “Господ не гледа на лице, но на сърце.” Резултатите са, които определят качеството на извършената работа... - Нещо по-конкретно от Учението, г-н Стоименов? - Учението на Учителя е учение за целия живот, а не за формите, и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене църквите са разсадници: цветето докато е малко го държат там, после го преместват докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии... Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога.
- А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното
семейство
, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им, или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце.
Всяка проява си има своите дълбоки причини: обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителят учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем! И един ден - заключи г-н Стоименов, най-старият от живите ученици, - всички ще бъдем такива истински човеци... През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София, на Изгрева.
към текста >>
10.
Учителя получва от Духа Господен „Избраникът Божий и Вождът на Истината”
, 20.09.1898 г.
Дух велик, Дух славен, в когото ние се обединяваме в едно велико
семейство
.
О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение. Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина. Там, в тая свята и славна тишина, се въздават слава и хваление Богу нашему. Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата Слава, тази е бъдещата Радост, към която твоят Дух ще ни води.
Дух велик, Дух славен, в когото ние се обединяваме в едно велико
семейство
.
Бъди благословен ти от Бога, Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските чинове и Бог, всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог крепкий, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели Твоят Дух и възрадва Твоята Душа. Ето ние сме около теб и с теб в едно, неотделими от твоята духовна Слава, която Бог е съизволил да ти даде по Своето вечно усмотрение. Ето верни са думите и истинни словесата на Господа, който те призовава като помощник Негов. Веселете се, Небеса, и радвай се, Земя, че изгря вече твоята Правда в света на световете и че твоето Име е записано във вечните книги на Бога.
към текста >>
11.
Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”
, 8.10.1898 г.
Варна/, в което се споменава за Призванието – б.а.) в салона на читалище “Светлина” във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество “Милосърдие” беседа под заглавие “Призвание към народа ми – български синове на
семейството
славянско”.
Пловдив, зала “Съединение”, в рамките на Европейския месец на културата) На 08.10.1898 г. (Датировката на събитието не е установена с абсолютна точност. Тук възприемаме тази, която е най-разпространена в литературните източници и за която съдим по едно писмо на П. Дънов до негов съвременник /написано в гр.
Варна/, в което се споменава за Призванието – б.а.) в салона на читалище “Светлина” във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество “Милосърдие” беседа под заглавие “Призвание към народа ми – български синове на
семейството
славянско”.
2. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско 3. Изгревът - Том 4 глава: 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ "ПРИЗВАНИЕТО"ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 2. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско Призвание към народа ми –
към текста >>
2. Призвание към народа ми – български синове на
семейството
славянско
На 08.10.1898 г. (Датировката на събитието не е установена с абсолютна точност. Тук възприемаме тази, която е най-разпространена в литературните източници и за която съдим по едно писмо на П. Дънов до негов съвременник /написано в гр. Варна/, в което се споменава за Призванието – б.а.) в салона на читалище “Светлина” във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество “Милосърдие” беседа под заглавие “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”.
2. Призвание към народа ми – български синове на
семейството
славянско
3. Изгревът - Том 4 глава: 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ "ПРИЗВАНИЕТО"ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 2. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
към текста >>
2. Призвание към народа ми – български синове на
семейството
славянско
Дънов до негов съвременник /написано в гр. Варна/, в което се споменава за Призванието – б.а.) в салона на читалище “Светлина” във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество “Милосърдие” беседа под заглавие “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”. 2. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско 3. Изгревът - Том 4 глава: 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ "ПРИЗВАНИЕТО"ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
2. Призвание към народа ми – български синове на
семейството
славянско
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско Послушай думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление.
към текста >>
български синове на
семейството
славянско
2. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско 3. Изгревът - Том 4 глава: 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ "ПРИЗВАНИЕТО"ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 2. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско Призвание към народа ми –
български синове на
семейството
славянско
Послушай думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род.
към текста >>
Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското
семейство
, коляното Юдино, ще стане огнище.
Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.
Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското
семейство
, коляното Юдино, ще стане огнище.
Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.
към текста >>
12.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 29.04.1899 г.
Тихчев, заедно със
семейството
на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към Бялото Братство.
В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.). През месец май на 1909 г. пастор П. Тихчев прекратя членството си в Методистката църква. Така П.
Тихчев, заедно със
семейството
на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към Бялото Братство.
От 1909 г. П. Тихчев неизменно присъства на съборите на Веригата. Завършва земния си път на 28.11.1918 г. (У., №19, 29.04.1899 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>
13.
Писмо от Учителя до П.Киров (снимка на писмото)
, 30.10.1899 г.
Семейството
на Н.
Във Варна изучава печатарския занаят и през 1899 г. се премества в Бургас при другите си двама братя - Христо и Димитър. На 14. 04. 1903 г. в Самоков Николай се оженва за евангелистката Люба Хаджиниколова, сестра на Йорданка Пачеджиева.
Семейството
на Н.
Велчев има пет деца. Той е автор на шест брошури на евангелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница. През 1901 г. застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов". Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св.
към текста >>
14.
(стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна
, 6.04.1900 г.
Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душата, споява всички в едно голямо
семейство
.
Наемат се околните вили за разквартируване на гостите, но те са недостатъчни. В едно от лозята възниква стан от палатки. В определения ден от всички краища на страната пристигат гости. Всички са сърдечно посрещнати и настанени. Оживлението е голямо,но редът е образцов.
Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душата, споява всички в едно голямо
семейство
.
Ние се наричаме братя и сестри. Учителя казва: Братството е израз на Любовта към Бога. Всяко учение, което поставя Братството за основа на човешкия живот, е безсмъртно. Братството е условие за идване на Любовта между хората. В бъдещата религия всички хора ще бъдат родени от Бога, ще съставляват едно голямо семейство.
към текста >>
В бъдещата религия всички хора ще бъдат родени от Бога, ще съставляват едно голямо
семейство
.
Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душата, споява всички в едно голямо семейство. Ние се наричаме братя и сестри. Учителя казва: Братството е израз на Любовта към Бога. Всяко учение, което поставя Братството за основа на човешкия живот, е безсмъртно. Братството е условие за идване на Любовта между хората.
В бъдещата религия всички хора ще бъдат родени от Бога, ще съставляват едно голямо
семейство
.
Всеки ще бъде готов да се жертва за другите. Тогава няма да срещнете човек, който да се нуждае от нещо.Наред със старите ученици прииждат и голям брой млади. Това внася в цялата среда нова струя – сила, свежест, устрем. Красиво е, когато младите имат усет за изгряващото и сана предна линия – работници за новото. Учителя се радваше на младите и с голяма Любов се разговаряше с тях.
към текста >>
Насядали на дългите трапези под вековните брястове, всички се чувстваме като едно
семейство
.
Едни работят в кухнята, други носят вода,трети се грижат за чистотата в стана. Възпитателите пък поемат грижата за децата. Всеки е щастлив, че може да извърши нещо за другите. Учителя казва:Служенето е най-високата точка, до която може да достигне човек. И тук,и горе няма по-високо нещо от служенето.През време на съборните дни всички се храним общо.
Насядали на дългите трапези под вековните брястове, всички се чувстваме като едно
семейство
.
Яденето сближава хората, задължава ги да се чувстват близки, премахва преградите между тях. Дежурните прислужват сръчно. Доброто разположение като благословение лъха от всички лица. Първият ден на събора започва. Нова страница от великата книга на вечността се отваря и ни дарява своето откровение.
към текста >>
15.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
Отрасва в бедно
семейство
с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Нови пазар, 1 април 1900 г. Биография на Тодор Стоименов Тодор Стоименов (1872-1952) Ранни години Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик на 15/17 май 1872 г.
Отрасва в бедно
семейство
с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т.
Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров. Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т.
към текста >>
Семейството
му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят.
Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени.
Семейството
му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят.
Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас. През 1891 г. Т. Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд.
към текста >>
След известно време
семейството
му се изселва в Бургас.
Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община.
След известно време
семейството
му се изселва в Бургас.
През 1891 г. Т. Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното Интерес към духовното Т. Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на живота.
към текста >>
Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на
семейство
, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини.
Често е похвалван и награждаван за усърдна работа. През 1926 г. се сдобива със 7 дка земя на Изгрева, която през 1958 г. е отчуждена. Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост.
Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на
семейство
, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини.
Така Т. Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните.
към текста >>
От високия морал на отделното
семейство
; 2.
Според мене Църквите са разсадници: цветето докато е малко, го държат там, после го преместват, докато укрепне. Така е и с душите, докато укрепнат. Затова Учението не е против никоя Църква, а е за всички религии. Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога. А щастието и величието на един народ зависят: 1.
От високия морал на отделното
семейство
; 2.
От разумността на неговите общественици; 3. От проницателността на неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини. Обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителя учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята.
към текста >>
16.
Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов
, 23.07.1900 г.
Отрасва в бедно
семейство
с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т.
Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Тодор Стоименов (1872-1952) Ранни години Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик на 15/17 май 1872 г.
Отрасва в бедно
семейство
с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т.
Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров. Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т.
към текста >>
Семейството
му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят.
Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени.
Семейството
му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят.
Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас. През 1891 г. Т. Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд.
към текста >>
След известно време
семейството
му се изселва в Бургас.
Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община.
След известно време
семейството
му се изселва в Бургас.
През 1891 г. Т. Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното Интерес към духовното Т. Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на живота.
към текста >>
Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на
семейство
, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини.
Често е похвалван и награждаван за усърдна работа. През 1926 г. се сдобива със 7 дка земя на Изгрева, която през 1958 г. е отчуждена. Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост.
Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на
семейство
, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини.
Така Т. Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните.
към текста >>
От високия морал на отделното
семейство
; 2.
Според мене Църквите са разсадници: цветето докато е малко, го държат там, после го преместват, докато укрепне. Така е и с душите, докато укрепнат. Затова Учението не е против никоя Църква, а е за всички религии. Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога. А щастието и величието на един народ зависят: 1.
От високия морал на отделното
семейство
; 2.
От разумността на неговите общественици; 3. От проницателността на неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини. Обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителя учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята.
към текста >>
17.
Учителя посещава Ямбол
, 12.08.1901 г.
Херсон (дн.Украйна) в еврейско
семейство
, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------- 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр.
Херсон (дн.Украйна) в еврейско
семейство
, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи.
Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г.
към текста >>
Дънов.[Сведение за
семейството
на Колесников от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за1900-1901 г.“].
Иде време, Господ ще извади наяве всяка измама.Пазете се, Лукавият е всял своето лошо семе. Днешното протестантство е за очи“. От писмото на П. Киров, писано на 22 юни1902 г., се разбира, че става дума за търг, спечелен от Колесников,който д-р Миркович иска да отхвърли. След датата 22 юни 1902 г.името на Колесников не се споменава в писмата на П.
Дънов.[Сведение за
семейството
на Колесников от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за1900-1901 г.“].
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) Варна, 25 юлий 1901 г. Л. б. Пеню
към текста >>
18.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен
, 15.08.1901 г.
Херсон (дн.Украйна) в еврейско
семейство
, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------- 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр.
Херсон (дн.Украйна) в еврейско
семейство
, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи.
Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г.
към текста >>
Дънов.[Сведение за
семейството
на Колесников от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за1900-1901 г.“].
Иде време, Господ ще извади наяве всяка измама.Пазете се, Лукавият е всял своето лошо семе. Днешното протестантство е за очи“. От писмото на П. Киров, писано на 22 юни1902 г., се разбира, че става дума за търг, спечелен от Колесников,който д-р Миркович иска да отхвърли. След датата 22 юни 1902 г.името на Колесников не се споменава в писмата на П.
Дънов.[Сведение за
семейството
на Колесников от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за1900-1901 г.“].
към текста >>
19.
Учителя държи сказка и проповед в Сливен
, 15.08.1901 г.
Семейството
му се състои от г-жа С. Ст.
Активен член на бургаската евангелска общност. Заедно с К. Паунов, Т. Костов и др.около 1896 г. полагат основата на евангелската дейност в Бургас.Събират се с арменците на съвместни евангелски служби.
Семейството
му се състои от г-жа С. Ст.
Тънкова, дъщерите Ю. Ст. и Л. Ст. Тънкови и синовете Жеко Ст. и М. Ст. Тънкови [Сведения за семейство Тънкови от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].45 Пастор Костадин Я.
към текста >>
Тънкови [Сведения за
семейство
Тънкови от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].45 Пастор Костадин Я.
Семейството му се състои от г-жа С. Ст. Тънкова, дъщерите Ю. Ст. и Л. Ст. Тънкови и синовете Жеко Ст. и М. Ст.
Тънкови [Сведения за
семейство
Тънкови от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].45 Пастор Костадин Я.
Пачеджиев – роден в с. Баня, Разложко, на 18януари 1865 г. Учи няколко години в евангелското училище в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г. През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“.
към текста >>
20.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нова Загора
, 21.08.1901 г.
Семейството
му се състои от г-жа С. Ст.
Активен член на бургаската евангелска общност. Заедно с К. Паунов, Т. Костов и др.около 1896 г. полагат основата на евангелската дейност в Бургас.Събират се с арменците на съвместни евангелски служби.
Семейството
му се състои от г-жа С. Ст.
Тънкова, дъщерите Ю. Ст. и Л. Ст. Тънкови и синовете Жеко Ст. и М. Ст. Тънкови [Сведения за семейство Тънкови от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].45 Пастор Костадин Я.
към текста >>
Тънкови [Сведения за
семейство
Тънкови от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].45 Пастор Костадин Я.
Семейството му се състои от г-жа С. Ст. Тънкова, дъщерите Ю. Ст. и Л. Ст. Тънкови и синовете Жеко Ст. и М. Ст.
Тънкови [Сведения за
семейство
Тънкови от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].45 Пастор Костадин Я.
Пачеджиев – роден в с. Баня, Разложко, на 18януари 1865 г. Учи няколко години в евангелското училище в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г. През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“.
към текста >>
21.
Учителя отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него
, 1903 г.
Петър Дънов изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" една беседа: „Призвание към народа ми-български синове на
семейството
славянско".
Това е Гласът Божий, Словото Божие, Духът на Третия Завет на Бога към избраника и помазаника Божий. А това е Петър Константинов Дънов, който е роденият и слезнал и облякъл се в плът Дух Беинса Дуно. А Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената, който слиза за пръв път на земята. Това е Второто призвание към рода български и рода человечески. През 1898 год.
Петър Дънов изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" една беседа: „Призвание към народа ми-български синове на
семейството
славянско".
За пръв път то бе издадено през месец май 1994 год. по случай 130 години от рождението на Учителя и бе оповестено публично с рецитал-концерт по Неговото слово и музика на 22 май 1994 год., неделя, в Драматичен театър София. Това призвание на Учителя е Третото призвание към рода български и рода человечески. С неговото публично оповестяване и отпечатване в книжка от издателство „Бяло Братство" в поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" се определи новият път на България в следващия период от 45 години.
към текста >>
22.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Плевен
, 16.04.1903 г.
И до днес
семейството
обитава наследствената къща на П.
и живее до 16.12.1962 г. Жени се за Атанас Панайотов Шишков, роден през април 1887 г. и починал на 24.08.1975 г. Двамата имат само един син – Павел Атанасов Шишков (4.04.1923 – 4.01.2007). Павел и жена му Дана Николова Шишкова, родена на 26.10.1928 г., имат две деца:Стойка Павлова Атанасова, родена на 17.10.1950 г., и Дочка Павлова Добрева, родена на 6.04.1952 г.
И до днес
семейството
обитава наследствената къща на П.
Киров и Ерифили, намираща се на ул.„Морска“ №14. Вж и биографията на П. Киров, „Епистоларни диалози“, част І.
към текста >>
23.
Учителя е в Търново - изнася сказка по френология в читалище „Надежда”
, 21.04.1903 г.
За съжаление тези карти са изгубени с изключение на две - на
семейство
Иларионови.
Учителя е в Търново - изнася сказка по френология в читалище „Надежда” Приблизителната дата на посещението в Търново е опредена от писмото, написано до П.Киров - 22 април 1903 г., Търново. В спомените на Елена Иларионова се разказва за изнесената сказка по фрренология. При почти всички гостувания на Учителя в даден град е имало сказка от него и по френология, както са правени френологични карти на много хора.
За съжаление тези карти са изгубени с изключение на две - на
семейство
Иларионови.
При това гостуване на Учителя в Търново, Елена Иларионова все още не се запознава с него лично. Споменът й е от 1903 г., според книгата: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 1. Писмо до Пеню Киров, 22 април 1903 г., Търново 2. Спомени на Елена Иларионова Писмо на Учителя до Пеню Киров
към текста >>
Една вечер поканих в дома
семейство
Узунови, моята братовчедка (сега г-жа Кинкел), нейната другарка Саша (сега д-р Събева в Плевен) и моята съученичка Молка Досева; хванахме се за ръце в кръг около масата.
Потърсихме го из града, но не го намерихме. В това време моят интерес за духовния свят растеше. Запознахме се с учителя на моята братовчедка, Васил Узунов, който предаваше литература, същевременно беше и писател. Разговаряхме често по духовните въпроси и той, при все че не беше много верующ, беше чел изследванията и опитите на много учени, които доказват, че душата продължава да живее след напускане на физическото тяло. Аз пожелах сами да направим опит, за да се убедим в това.
Една вечер поканих в дома
семейство
Узунови, моята братовчедка (сега г-жа Кинкел), нейната другарка Саша (сега д-р Събева в Плевен) и моята съученичка Молка Досева; хванахме се за ръце в кръг около масата.
Стаята затъмнихме добре, за да не прониква отникъде светлина. Като медиум се прояви Саша и искаше да пише. Аз исках в тъмното да пиша и угасихме лампата. Аз и братовчедката ми почувствувахме едно полъхване около нас. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов.
към текста >>
24.
Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България
, 28.10.1903 г.
Там създава ново
семейство
.
от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България.
Там създава ново
семейство
.
Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г.
към текста >>
Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа
семейството
.
Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви.
Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа
семейството
.
Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова Русе, 18. XII. 1903 г. хотел Гецо Ангелов
към текста >>
25.
Учителя е в Силистра - трета обиколка на България
, 5.11.1903 г.
Там създава ново
семейство
.
от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България.
Там създава ново
семейство
.
Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г.
към текста >>
Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа
семейството
.
Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви.
Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа
семейството
.
Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова Русе, 18. XII. 1903 г. хотел Гецо Ангелов
към текста >>
26.
Учителя е в Русе - трета обиколка на България
, 20.11.1903 г.
Там създава ново
семейство
.
от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България.
Там създава ново
семейство
.
Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г.
към текста >>
Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа
семейството
.
Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви.
Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа
семейството
.
Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова Русе, 18. XII. 1903 г. хотел Гецо Ангелов
към текста >>
27.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 5.01.1904 г.
Там създава ново
семейство
.
от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България.
Там създава ново
семейство
.
Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г.
към текста >>
Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа
семейството
.
Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви.
Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа
семейството
.
Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.
към текста >>
28.
Учителя се запознава със семейство Иларионови - спомен на Елена Иларионова
, 18.02.1904 г.
Учителя се запознава със
семейство
Иларионови -
Учителя се запознава със
семейство
Иларионови -
спомен на Елена Иларионова В началото на 1904 г. Учителя е за около месец в Търново. Запознава се с Константин Иларионов (1868-1929) и с Елена Иларионова (1878- 1946). Първото запазено писмо до тях е от 7 декември (стар стил) 1904 година.
към текста >>
29.
Учителя изготвя френологични карти на Елена и Константин Иларионови
, 19.02.1904 г.
След запознанството си със
семейство
Иларионови, Учителя предлага да им направи френологично изследване.
Учителя изготвя френологични карти на Елена и Константин Иларионови
След запознанството си със
семейство
Иларионови, Учителя предлага да им направи френологично изследване.
Това става на 19 февруари 1904 г. Спомени на Елена Иларионова -1904 Френологично изследване на Елена Иларионова Френологично изследване на Константин Иларионов Спомени на Елена Иларионова -1904
към текста >>
30.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
Обикновено се предполага, че Учителя Петър Дънов се е преместил при
семейство
Гумнерови през 1905 г.
Учителя се премества да живее на "Опълченска" 66 - Гумнерови
Обикновено се предполага, че Учителя Петър Дънов се е преместил при
семейство
Гумнерови през 1905 г.
Според някои източници това става в края на 1904 г., декември. Първоначално е живял при семейство Бъчварови. Тодор Бъчваров е уредник на списание „Родина", което излиза 14 години от началото на века, прекъсва по времето на войните и след това отново продължава. Редакцията му се намира на ул. „Опълченска" 67, т.е, тя е срещу ул.
към текста >>
Първоначално е живял при
семейство
Бъчварови.
Учителя се премества да живее на "Опълченска" 66 - Гумнерови Обикновено се предполага, че Учителя Петър Дънов се е преместил при семейство Гумнерови през 1905 г. Според някои източници това става в края на 1904 г., декември.
Първоначално е живял при
семейство
Бъчварови.
Тодор Бъчваров е уредник на списание „Родина", което излиза 14 години от началото на века, прекъсва по времето на войните и след това отново продължава. Редакцията му се намира на ул. „Опълченска" 67, т.е, тя е срещу ул. „Опълченска" 66. След заболяване на децата на Бъчваров от скарлатина за която се пази карантина от 40 дена, Учителя е трябвало да напусне техния дом.
към текста >>
Поканен е от
семейство
Гумнерови.
Тодор Бъчваров е уредник на списание „Родина", което излиза 14 години от началото на века, прекъсва по времето на войните и след това отново продължава. Редакцията му се намира на ул. „Опълченска" 67, т.е, тя е срещу ул. „Опълченска" 66. След заболяване на децата на Бъчваров от скарлатина за която се пази карантина от 40 дена, Учителя е трябвало да напусне техния дом.
Поканен е от
семейство
Гумнерови.
За заболяването на децата, Учителя пише в писмото си до Пеню Киров, 12 август, 1904 г. За това се говори и в спомените на Елена Андреева, но тук годината на преместване е 1905. 1. Писмо на Учителя до Пеню Киров, 12 август, 1904 г.2. Спомени на Елена Андреева Извадка от спомена, имаща връзка с преместването при Гумнерови:
към текста >>
Семейството
, което е поканило Учителя да живее при тях е сестра и брат Гумнерови.
Извадка от спомена, имаща връзка с преместването при Гумнерови: Е.А.: До 1905 год. Учителят е живял у Тодор Бъчваров. Но в нея година заболяват децата на Бъчваров от скарлатина. За тази болест се пазеше тогава 40 дена каратнина и Учителят трябвало да напусне къщата му.
Семейството
, което е поканило Учителя да живее при тях е сестра и брат Гумнерови.
Те нямат деца. Сестра Гина Гумнерова казва на съпруга си Петко: „Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен човек, добър човек. Искаш ли да Го поканим да живее при нас в трапезарията? " Братът се съгласява. Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала.
към текста >>
Семейството
, което е поканило Учителя да живее при тях е сестра и брат Гумнерови.
В Поморие мисля, че я видях. До 1905 год. Учителят е живял у Тодор Бъчваров. Но в нея година заболяват децата на Бъчваров от скарлатина. За тази болест се пазеше тогава 40 дена каратнина и Учителят трябвало да напусне къщата му.
Семейството
, което е поканило Учителя да живее при тях е сестра и брат Гумнерови.
Те нямат деца. Сестра Гина Гумнерова казва на съпруга си Петко: „Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен човек, добър човек. Искаш ли да Го поканим да живее при нас в трапезарията? " Братът се съгласява. Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала.
към текста >>
Къщата, в която Учителят живее освен сутеренната стая имаше и горен етаж в който живееше
семейство
Гумнерови в една стая, а в другата имали квартиранти.
Те все повече опознават Учителя. Виждат Неговите възможности, прояви и поведение. В това време се случва някой от техните близки да заболее. Учителят дава съвет как да се лекува и той оздравява. Или се явява друг случай, някакъв въпрос за разрешаване, на който пак Учителят дава съвет и този въпрос е оправен.
Къщата, в която Учителят живее освен сутеренната стая имаше и горен етаж в който живееше
семейство
Гумнерови в една стая, а в другата имали квартиранти.
Случва се, че той напуска къщата, квартиранта. Като се освобождава стаята на техния етаж сестра Гина Гумнерова пак казва на съпруга си, да приемат Учителя да живее в свободната стая. Той приема и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа им като в източната остава да живее семейство Гумнерови, леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме. Между двете стаи имаше трета малка стая свързана със стаята на Учителя с антре и от другата страна беше свързана с антре към стаята на леля Гина. Тя беше малка стая, в която Учителят посрещаше гостите си.
към текста >>
Той приема и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа им като в източната остава да живее
семейство
Гумнерови, леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме.
Учителят дава съвет как да се лекува и той оздравява. Или се явява друг случай, някакъв въпрос за разрешаване, на който пак Учителят дава съвет и този въпрос е оправен. Къщата, в която Учителят живее освен сутеренната стая имаше и горен етаж в който живееше семейство Гумнерови в една стая, а в другата имали квартиранти. Случва се, че той напуска къщата, квартиранта. Като се освобождава стаята на техния етаж сестра Гина Гумнерова пак казва на съпруга си, да приемат Учителя да живее в свободната стая.
Той приема и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа им като в източната остава да живее
семейство
Гумнерови, леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме.
Между двете стаи имаше трета малка стая свързана със стаята на Учителя с антре и от другата страна беше свързана с антре към стаята на леля Гина. Тя беше малка стая, в която Учителят посрещаше гостите си. В това семейство Учителят живее от 1905 год. до 1926 год., когато се построи стая за Учителя на Изгрева. Самата леля Гина ми разказва как е станало Учителят да отиде да живее при тях.
към текста >>
В това
семейство
Учителят живее от 1905 год.
Случва се, че той напуска къщата, квартиранта. Като се освобождава стаята на техния етаж сестра Гина Гумнерова пак казва на съпруга си, да приемат Учителя да живее в свободната стая. Той приема и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа им като в източната остава да живее семейство Гумнерови, леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме. Между двете стаи имаше трета малка стая свързана със стаята на Учителя с антре и от другата страна беше свързана с антре към стаята на леля Гина. Тя беше малка стая, в която Учителят посрещаше гостите си.
В това
семейство
Учителят живее от 1905 год.
до 1926 год., когато се построи стая за Учителя на Изгрева. Самата леля Гина ми разказва как е станало Учителят да отиде да живее при тях. С течение на времето, както семейство Гумнерови, така и техните близки всички влизат в контакт с Учителя, че Той не е само учен човек, д-р Дънов, както Го наричали в началото, но Той се изявява и като Духовен Учител. Учителят живее в семейство Гумнерови на ул. „Опълченска" 66.
към текста >>
С течение на времето, както
семейство
Гумнерови, така и техните близки всички влизат в контакт с Учителя, че Той не е само учен човек, д-р Дънов, както Го наричали в началото, но Той се изявява и като Духовен Учител.
Между двете стаи имаше трета малка стая свързана със стаята на Учителя с антре и от другата страна беше свързана с антре към стаята на леля Гина. Тя беше малка стая, в която Учителят посрещаше гостите си. В това семейство Учителят живее от 1905 год. до 1926 год., когато се построи стая за Учителя на Изгрева. Самата леля Гина ми разказва как е станало Учителят да отиде да живее при тях.
С течение на времето, както
семейство
Гумнерови, така и техните близки всички влизат в контакт с Учителя, че Той не е само учен човек, д-р Дънов, както Го наричали в началото, но Той се изявява и като Духовен Учител.
Учителят живее в семейство Гумнерови на ул. „Опълченска" 66. Впоследствие ние наричахме домът на Учителя за по-кратко „66". Брат Гумнеров е първият, който е записвал Словото на Учителя и което е дошло до нас. Заедно с него имало е и други братя и сестри, които са водили записки, които впоследствие са си допълвали помежду си.
към текста >>
Учителят живее в
семейство
Гумнерови на ул.
Тя беше малка стая, в която Учителят посрещаше гостите си. В това семейство Учителят живее от 1905 год. до 1926 год., когато се построи стая за Учителя на Изгрева. Самата леля Гина ми разказва как е станало Учителят да отиде да живее при тях. С течение на времето, както семейство Гумнерови, така и техните близки всички влизат в контакт с Учителя, че Той не е само учен човек, д-р Дънов, както Го наричали в началото, но Той се изявява и като Духовен Учител.
Учителят живее в
семейство
Гумнерови на ул.
„Опълченска" 66. Впоследствие ние наричахме домът на Учителя за по-кратко „66". Брат Гумнеров е първият, който е записвал Словото на Учителя и което е дошло до нас. Заедно с него имало е и други братя и сестри, които са водили записки, които впоследствие са си допълвали помежду си. В 1907 год.
към текста >>
в
семейство
Гумнерови се събират пет души: Сестра Гина и брат Петко, брат Бъчваров и неговата жена и Голов.
Съборът беше 1915 год. разтурен, а атентата беше по-късно, през 1925 год. Точно 10 години, който е крайния срок за възмездие при нарушаване на окултните закони на Бялото Братство. Аз като случка го разказвам. В 1907 год.
в
семейство
Гумнерови се събират пет души: Сестра Гина и брат Петко, брат Бъчваров и неговата жена и Голов.
Учителят идва при тях, отваря Библията, чете няколко стиха и държи беседа, която може да се смята за първа и то от нея не е запазено пак нищо. Това ми го разказва един брат. И тя можеше на времето да се разпита, но не съм питала тогава на времото това. За новата 1914 год. Учителят напечатва една беседа „Поздрав за Новата година", на която впоследствие ние дадохме заглавието „Синове на възкресението".
към текста >>
Беседите тогава са се държали в
семейство
Гумнерови на ул.
Може би има неща интересни, но не знам. В1914 год. вече имаме записани беседи от стенограф. Брат Тодор Гълъбов е бил ученик на Учителя и в същото време е бил стенограф в Народното събрание. Той е бил един от първите стенографи в България и е издал, и учебник по стенография.
Беседите тогава са се държали в
семейство
Гумнерови на ул.
„Опълченска" 66. Брат Гълъбов е стенографирал 1914 год. и 1915 год. Тези беседи са редактирани и отпечатани под негово ръководство в три тома под общото заглавие „Сила и живот". Всеки том поотделно носи свое заглавие.
към текста >>
Учителят започва да държи беседите Си в дома на
семейство
Гумнерови.
до 1920 год. Паша стенографира сама беседите. Всяка беседа дешифрира на ръка и я носи на Учителя. В този период всичко, което е написано, тя го е записала и дешифрилала. В това време не е имало редовно беседи, защото беше Първата световна война.
Учителят започва да държи беседите Си в дома на
семейство
Гумнерови.
Събранията са ставали в самата стая на семейство Гумнерови. Учителят не е държал редовно беседи, всяка неделя, но е казвал кога ще държи и те си съобщавали помежду си. Когато посетителите се увеличили наложило се в стаята, в която е живяло семейството да се изнесат всичките мебели, да се наредят столовете и една маса за Учителя. И там Учителят е държал беседата, а след това, като се свърши беседата всичко отново се нарежда, всичко като се внася. В тези години някои беседи са държани и в салона на радикалите за известно време.
към текста >>
Събранията са ставали в самата стая на
семейство
Гумнерови.
Паша стенографира сама беседите. Всяка беседа дешифрира на ръка и я носи на Учителя. В този период всичко, което е написано, тя го е записала и дешифрилала. В това време не е имало редовно беседи, защото беше Първата световна война. Учителят започва да държи беседите Си в дома на семейство Гумнерови.
Събранията са ставали в самата стая на
семейство
Гумнерови.
Учителят не е държал редовно беседи, всяка неделя, но е казвал кога ще държи и те си съобщавали помежду си. Когато посетителите се увеличили наложило се в стаята, в която е живяло семейството да се изнесат всичките мебели, да се наредят столовете и една маса за Учителя. И там Учителят е държал беседата, а след това, като се свърши беседата всичко отново се нарежда, всичко като се внася. В тези години някои беседи са държани и в салона на радикалите за известно време. През друго време
към текста >>
Когато посетителите се увеличили наложило се в стаята, в която е живяло
семейството
да се изнесат всичките мебели, да се наредят столовете и една маса за Учителя.
В този период всичко, което е написано, тя го е записала и дешифрилала. В това време не е имало редовно беседи, защото беше Първата световна война. Учителят започва да държи беседите Си в дома на семейство Гумнерови. Събранията са ставали в самата стая на семейство Гумнерови. Учителят не е държал редовно беседи, всяка неделя, но е казвал кога ще държи и те си съобщавали помежду си.
Когато посетителите се увеличили наложило се в стаята, в която е живяло
семейството
да се изнесат всичките мебели, да се наредят столовете и една маса за Учителя.
И там Учителят е държал беседата, а след това, като се свърши беседата всичко отново се нарежда, всичко като се внася. В тези години някои беседи са държани и в салона на радикалите за известно време. През друго време Учителят държал беседи в шивашкото ателие на г-жа Ружа Иванович, наша сестра. Толкоз, даже аз не я знам и не я заварих.
към текста >>
Но основната база за държане на беседи си остава домът на
семейство
Гумнерови.
В тези години някои беседи са държани и в салона на радикалите за известно време. През друго време Учителят държал беседи в шивашкото ателие на г-жа Ружа Иванович, наша сестра. Толкоз, даже аз не я знам и не я заварих. Къде е била не знам.
Но основната база за държане на беседи си остава домът на
семейство
Гумнерови.
В 1914 год. започва Първата световна война. През време на войната Учителят държи беседите си, държи една беседа във военно време без разрешение и тогава Го интернират във Варна, в хотел „Лондон" и се връща в София през 1918 год. Повече от година и нещо прекарва там. Даже са Го глобили.
към текста >>
Понеже не е имало стая, в която да държи беседите Си, трябвало е цялата покъщнина на
семейство
Гумнерови да се изнесе преди беседата, да се опразни стаята, да се наредят столовете и тогава Учителят да говори.
Даже е казал една турска пословица, аз не мога да я кажа на турски /Хотелски дом-свободен дом/ такова нещо беше. Аз я бях записала на турски както е. Щото Учителят като живял във Варна доста турски думи знаеше и поговорки, и пословици е казвал, много неща в беседите Си на турски език. След завръщането си в София Учителят държи беседи на ул. „Опълченска" 66 - дома на Гумнерови.
Понеже не е имало стая, в която да държи беседите Си, трябвало е цялата покъщнина на
семейство
Гумнерови да се изнесе преди беседата, да се опразни стаята, да се наредят столовете и тогава Учителят да говори.
След свършване на беседата всички вещи се нареждат пак в стаята. И това става при всяка беседа, която се държи в дома на семейство Гумнерови. Каква жертва са правили тези скромни хора, брат и сестра Гумнерови. Колко затруднения е трябвало да търпят. При това всичко са понесли мълком, като че е в реда на нещата.
към текста >>
И това става при всяка беседа, която се държи в дома на
семейство
Гумнерови.
Щото Учителят като живял във Варна доста турски думи знаеше и поговорки, и пословици е казвал, много неща в беседите Си на турски език. След завръщането си в София Учителят държи беседи на ул. „Опълченска" 66 - дома на Гумнерови. Понеже не е имало стая, в която да държи беседите Си, трябвало е цялата покъщнина на семейство Гумнерови да се изнесе преди беседата, да се опразни стаята, да се наредят столовете и тогава Учителят да говори. След свършване на беседата всички вещи се нареждат пак в стаята.
И това става при всяка беседа, която се държи в дома на
семейство
Гумнерови.
Каква жертва са правили тези скромни хора, брат и сестра Гумнерови. Колко затруднения е трябвало да търпят. При това всичко са понесли мълком, като че е в реда на нещата. Не съм чула да изказват недоволство, нито някакъв ропот и от двамата. Нека всеки си представи, че това става в неговата стая, за да разбере жертвата, която те са правили и неудобствата, които е трябвало те да понасят.
към текста >>
31.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд
, 10.01.1905 г.
Учителя посещава
семейство
Иларионови в Цариброд
Учителя посещава
семейство
Иларионови в Цариброд
От спомените на Елена Иларионова, 1905 г., се знае че Учителя е посетил семейство Иларионови за да помогне на Константин Иларионов, който е командирован там в края на 1904 г. От спомените на Елена Иларионова се вижда, че в началото на 1905 г. Учителя ги посещава и излекува Константин от тежко заболяване. Тъй като Цариброд (днешния Димитровград) не е много далече от София, то Учителя е отивал за известно време там и се е връщал в София. През февруари, по молба на семейството, Учителя ги посещава пак и престоява там около месец.
към текста >>
От спомените на Елена Иларионова, 1905 г., се знае че Учителя е посетил
семейство
Иларионови за да помогне на Константин Иларионов, който е командирован там в края на 1904 г.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд
От спомените на Елена Иларионова, 1905 г., се знае че Учителя е посетил
семейство
Иларионови за да помогне на Константин Иларионов, който е командирован там в края на 1904 г.
От спомените на Елена Иларионова се вижда, че в началото на 1905 г. Учителя ги посещава и излекува Константин от тежко заболяване. Тъй като Цариброд (днешния Димитровград) не е много далече от София, то Учителя е отивал за известно време там и се е връщал в София. През февруари, по молба на семейството, Учителя ги посещава пак и престоява там около месец. За пребиваването в Цариброд може да се прочете в спомените на Елена Иларионова.
към текста >>
През февруари, по молба на
семейството
, Учителя ги посещава пак и престоява там около месец.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд От спомените на Елена Иларионова, 1905 г., се знае че Учителя е посетил семейство Иларионови за да помогне на Константин Иларионов, който е командирован там в края на 1904 г. От спомените на Елена Иларионова се вижда, че в началото на 1905 г. Учителя ги посещава и излекува Константин от тежко заболяване. Тъй като Цариброд (днешния Димитровград) не е много далече от София, то Учителя е отивал за известно време там и се е връщал в София.
През февруари, по молба на
семейството
, Учителя ги посещава пак и престоява там около месец.
За пребиваването в Цариброд може да се прочете в спомените на Елена Иларионова. За няколко дневното си отсъствие от столицата, Учителя споменава в писмото си до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София. 1. Спомени на Елена Иларионова -1905 2. Писмо до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
към текста >>
32.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд
, 10.02.1905 г.
Учителя посещава за втори път
семейство
Учителя посещава за втори път
семейство
Иларионови в Цариброд През януари се предполага, че Учителя е посетил семейство Иларионови за да помогне на Константин Иларионов, който е командирован там в края на 1904 г. От спомените на Елена Иларионова се вижда, че в началото на 1905 г. Учителя ги посещава и излекува Константин от тежко заболяване. Тъй като Цариброд (днешния Димитровград) не е много далече от София, то Учителя е отивал за известно време там и се е връщал в София.
към текста >>
През януари се предполага, че Учителя е посетил
семейство
Иларионови за да помогне на Константин Иларионов, който е командирован там в края на 1904 г.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд
През януари се предполага, че Учителя е посетил
семейство
Иларионови за да помогне на Константин Иларионов, който е командирован там в края на 1904 г.
От спомените на Елена Иларионова се вижда, че в началото на 1905 г. Учителя ги посещава и излекува Константин от тежко заболяване. Тъй като Цариброд (днешния Димитровград) не е много далече от София, то Учителя е отивал за известно време там и се е връщал в София. През февруари, по молба на семейството, Учителя ги посещава пак и престоява там около месец. За пребиваването в Цариброд може да се прочете в спомените на Елена Иларионова.
към текста >>
През февруари, по молба на
семейството
, Учителя ги посещава пак и престоява там около месец.
Иларионови в Цариброд През януари се предполага, че Учителя е посетил семейство Иларионови за да помогне на Константин Иларионов, който е командирован там в края на 1904 г. От спомените на Елена Иларионова се вижда, че в началото на 1905 г. Учителя ги посещава и излекува Константин от тежко заболяване. Тъй като Цариброд (днешния Димитровград) не е много далече от София, то Учителя е отивал за известно време там и се е връщал в София.
През февруари, по молба на
семейството
, Учителя ги посещава пак и престоява там около месец.
За пребиваването в Цариброд може да се прочете в спомените на Елена Иларионова. За евентуално второ посещение в Цариброд, се споменава и в писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София. 1. Спомени на Елена Иларионова -1905 2. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
към текста >>
33.
Писмо на Учителя до Пеню Киров
, 1.01.1906 г.
Дънов държи и сказка по френология, след което посещава
семейство
Керемедчиеви, които са родом от Цариброд.
Иларионови и през февруари ги посещава в Цариброд. Там той престоява ок. 1 месец и помага на К. Иларионов да се излекува. По това време П.
Дънов държи и сказка по френология, след което посещава
семейство
Керемедчиеви, които са родом от Цариброд.
Тогава бъдещата стенографка Савка (1901-1945) е на 4 години и това е нейната първа среща с нейния Учител. От Цариброд е и поетесата Олга Славчева (1894-1967), която написва текста на Паневритмията.
към текста >>
34.
Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев
, 07.1906 г.
Севлиево, където е
семейството
му, след което се пенсионира.
Видин, гр. В. Търново, гр. Шумен, гр. Севлиево, гр. Кърджали. От 1934-1948 година е адвокат в гр.
Севлиево, където е
семейството
му, след което се пенсионира.
В Свищов, Стефан Тошев се запознава с много интелигентни граждани с духовни интереси. При срещи и гостувания в домовете им, той е говорил на духовни теми, за Учителя Петър Дънов. Оказва се, че там е имало много готови души, които с радост приемат това духовно учение. Поставя началото на братската група в Свищов. Ръководител е на братската група в Севлиево.
към текста >>
35.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 15.02.1907 г.
Почнете да проучавате своето
семейство
.
Вий сте повикани да се учите и ако приемете Божественото учение като деца, блажени сте. Божиите пътища трябва да се изпълняват и поучават. Ако вас по пътя ви стряска всяко куче, като залае, то как мислите да вървите? Нима и от дребните паличета трябва да бягате. Направете ума си положителен.
Почнете да проучавате своето
семейство
.
Уповавайте и Духът ще извърши за вас всичко. За в бъдеще трябва да знаете, когато ви поставят на длъжност, по лице да не гледате и по человешки да не съдите, защото Господ мрази лицеприятието и лицеугод-ничеството. Вий няма защо да се възмущавате от постъпките на другите. Има кой да оправя. Не съдете, да не бъдете съдени.
към текста >>
36.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 13 август
, 13.08.1908 г.
Моли се на Бога да отпусне сърцата на хората, да дойдат и си купят сапун, та да може да изхрани
семейството
си.
Тези два принципа Бог като ги съвокупи, Той ще възпроизведе живота, съзнанието вътре у вас.Ще поясня тази мисъл с органическия свят: у вас се заражда желание, удоволствие да ядете, почвате с активния принцип и сдъвквате храната. Но щом се нахраните, трябва да преминете в пасивно положение, като се удоволствувате само с мисълта, че сте се нахранили. Иначе ще приемете храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултатите от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се радвате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната.Да допуснем, че някой от вас е търговец на дребно, продава сапуни.
Моли се на Бога да отпусне сърцата на хората, да дойдат и си купят сапун, та да може да изхрани
семейството
си.
Провидението иде да помогне - ще заведе търговеца там, където може да продаде сапуна. Но ако той почне да се съмнява, да отказва да отиде на мястото, където би могъл да продаде стоката, ще заприлича на онзи, който размишлява дали храната ще се смели в стомаха му, където я е положил. Вие като сте се помолили и пожелали, по-нататък Господ ще изпълни Своята работа. Но вие може да си кажете да изпрати Той хората при вас, или пък да сдъвче храната ви - това вече е грешка, която трябва да избягвате; и много християни тук са счупвали своите глави и гръбнаци. Господ всичко върши от любов, но Той не е наш слуга, нито пък имаме право да Му се сърдим, че не е сторил според както ние сме искали.
към текста >>
37.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
След изгарянето на Стара Загора
семейството
на поп Стойчо се премества в град Бургас.
Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война.
След изгарянето на Стара Загора
семейството
на поп Стойчо се премества в град Бургас.
Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други.
към текста >>
Баба Величка произхожда от богато габровско
семейство
.
Баба ми Величка Го е посрещала с голяма любов и уважение. Къщата, в която са живеели, е била с 5 стаи, едната от които била голяма, със 100 стола в нея, като салон, където се провеждали всички срещи с Учителя.2. Величка Стойчева* Към морето е имало голям чардак - балкон, и морето е било близо до къщата. Тя е била там, където сега са банката и хотелът. Сега морето се е изтеглило на 1 км на юг.
Баба Величка произхожда от богато габровско
семейство
.
Баща й се е казвал Христо Заимов, а майка й - Кина. Най-големият им син е бил Петър, вторият - Алекси, третият - Асен, четвърта е Величка и най- малката - Цанка. В Габрово са имали две фабрики за предене на вълна и памук и друга - за тъкане на платове, Величка завършва Априловската гимназия и педагогически курс и става учителка в началния и средния курс на образованието. По разпределение е изпратена в гр. Силистра като учителка и в свободното си време посещава свои роднини в Бургас, където се среща с дядо ми Кънчо и след известно време се оженват.
към текста >>
Силистра и е най-малкото - 12-ото дете от голямото им
семейство
.
Тръгва към дома си и повръща няколко пъти, но усеща, че състоянието и бързо се подобрява. На другия ден е напълно здрава. Тогава майка ми се запознава с брат Любомир Лулчев и има кореспонденция с него - около 40 писма.* Виж „Изгревът”, том VII, стр, 458, № 8. (бел, на съставителя Вергилий Кръстев)12. Защо Крум Няголов не стана протестантски проповедник Баща ми Крум Иванов Няголов е роден на 11 (24),08,1903 г., в 14 ч 37 мин в гр.
Силистра и е най-малкото - 12-ото дете от голямото им
семейство
.
Прекарва трудно детство, съпроводено с мизерия и глад. Дали им 10 килограма боб от 7 ÷ 8 години, да го сварят и да се нахранят хората от махалата им. Цяла седмица го варили, но бобът бил твърд. Друг продължил варенето още седмица без резултат. Дошъл възрастен човек, измил 3 стари подкови и ги сложил в гърнето и след няколко часа бобът уврял.
към текста >>
До малката барака баща ми построява и една голяма, в която живееше цялото ни
семейство
, а в малката - дядо Кънчо, до 6.04.1949 г., когато напусна този свят.
Построява една барака за майка ми и дядо ми до бараката на Иван Антонов. През следващата - 1933 г. я премества на мястото, на което живяхме до 1976 г. - ул. „Латинка” № 59.
До малката барака баща ми построява и една голяма, в която живееше цялото ни
семейство
, а в малката - дядо Кънчо, до 6.04.1949 г., когато напусна този свят.
Той често ни казваше: „Учителят си замина от този свят, какво да правя аз повече тук? Ще отида горе при Него.” В 1932 г. баща ми се записва да следва юридическия факултет. Понеже е завършил реална гимназия, се явява във Втора мъжка гимназия, в полукласическия отдел, по латински и история, и взима второ свидетелство за зрелост. Посещава университета до 1935 г.
към текста >>
Там се среща с баща ми, мен и Косю, като отношенията ни помежду ни създават известна карма, която след хиляди години трябваше да разрешаваме в едно
семейство
пред очите на Бога - на Учителя.
Има много случаи в живота, когато някой язди кон, и в нощта, в мъгла не може да намери пътя и като се остави на коня, той го завежда на мястото, което желае.14. Сунамката на Соломон Майка ми Стевка е била онази сунамка - овчарка, която пасяла овцете си и в която се влюбил Соломон, като минал покрай нея и й предложил да я заведе в двореца и да му стане жена. Тя се отказва от неговото съблазнително предложение, но нейният образ остава в съзнанието на Соломон до края на земния му живот. След еврейския период Стевка инкарнира в Египет, където в много прераждания учи египетската наука. Ражда се и като гордата Клеопатра.
Там се среща с баща ми, мен и Косю, като отношенията ни помежду ни създават известна карма, която след хиляди години трябваше да разрешаваме в едно
семейство
пред очите на Бога - на Учителя.
Аз съм бил син на Клеопатра и съм избягал да се спася от римляните в Индия, където сме се срещнали с Елена, която е била жрица в будически храм. В хороскопа на майка ми на Асцендента изгрява Скорпион в съвпад със Слънцето. То огрява детинството й и го прави леко. Това уякчава тялото, прави я весела, смела в трудностите, упорита, с желание за успех в живота. Слънцето на Асцендента изобщо й дава едни отлични условия за детинския й период - до 20-годишна възраст.
към текста >>
Дядо Кънчо с голяма любов помагаше на
семейството
ни, с каквото можеше, до края на живота си, Юпитер 13°25 минути в Риби на майка ми е в точен съвпад с моята Луна - 13°22 минути в Риби, което е една много силна връзка от християнската епоха, Аз съм положил душата си за нея.
Новата й духовна майка баба Величка (Юпитер в съвпад с Луната в Риби) й е била майка преди 2000 години по времето на Христа, и сега пак я взима да я гледа. Величка проявява към нея Божествената любов, която Стевка носи със себе си (Слънцето е в тригон с Нептун). Животът на майка ми с Величка е бил изключително хармоничен и успешен. Любовта и на Величка отпреди 2000 години към майка ми е била толкова силна, че когато ще си заминава, изчаква дядо Кънчо да си дойде от беседа и да й обещае, че ще се грижи за Стевка, докато е жив. Той и обещава и тя спокойно си заминава.
Дядо Кънчо с голяма любов помагаше на
семейството
ни, с каквото можеше, до края на живота си, Юпитер 13°25 минути в Риби на майка ми е в точен съвпад с моята Луна - 13°22 минути в Риби, което е една много силна връзка от християнската епоха, Аз съм положил душата си за нея.
Тогава тя е била патриций - мъж, и аз съм й съдействал да стане християнка. Имала е много вътрешни душевни мъчнотии (Луна опозиция Венера, квадрат Марс, Квадрат Уран), но Луната в съвпад с Юпитер (Бялото Братство) е омекотявало страданията й. Луната квадрат с Марс и квадрат с Уран дава трудни раждания, с опасност за живота. Такова е раждането на Косю, при което плацентата не се отделя и тя бързо е можела да си замине от кръвоизлив.** Спаси я Учителят - Луната й е в тригон със Слънцето на Учителя. Юпитер в квадрат с Уран и в квадрат с Плутон показва, че не е приемана от външното братство и много е била атакувана от сестрите.
към текста >>
Баща ми и аз, каквото изработвахме, го давахме на нея и тя пестеливо и разумно поддържаше голямото ни
семейство
.* Хороскопът на Стевка Няголова се публикува в отделна глава, на стр.
Тя живееше постоянно в душата си за Бога, за Учителя - Меркурий във Везни полусекстил с Венера, секстил с Марс и секстил с Уран й дава много хубав глас, и тя пееше добре. Постоянно участваше в братския хор. Меркурий (във Везни) в съвпад с Венера (в Дева) в разменени знаци усилва музикалността, която се предава на дъщеря й Величка. Меркурий в квадрат със Сатурн не й позволява да има външни изяви, дава голяма критичност и спънки, Уран в съвпад и паралел с Марс във 2 дом в квадрат с Луната, Венера и Юпитер показва много променчиви финанси, граничещи с бедност. Понеже Уран и Марс са в юпитеровия знак Стрелец, идейният живот, който тя живееше, никога не я е оставял без средства, макар че не работеше, а беше домакиня.
Баща ми и аз, каквото изработвахме, го давахме на нея и тя пестеливо и разумно поддържаше голямото ни
семейство
.* Хороскопът на Стевка Няголова се публикува в отделна глава, на стр.
943 (от оригинала, а тук и на стр. ХХХ - ГСК) в настоящия том. (бел, на съставителя Вергилий Кръстев)** Виж „Изгревът”, том VII, стр. 458 ÷ 459, № 69.15. Крум Няголов - квадратури в хороскопа му* Както казах, баща ми Крум е роден на 11 (24).08.1903 г, в 14 ч 57 мин в гр. Силистра.
към текста >>
38.
Учителя дава емблемата на Веригата - пръчката
, 16.08.1909 г.
След разтурване на Изгрева знамето се съхнява от сестра Катя Грива, а след нейното заминаване остава в
семейството
на брат й Димитър Грива.
На събора през 1912 г. тази емблема във вид на чертеж е изработена върху знаме, заедно с още два други чертежа, и е поставена пред входа на трапезарията. През 1920 г. десет сестри сформират Класа на добродетелите. Пред тях Учителя обяснява трите чертежа и те наново изготвят емблемата върху бял копринен плат, избродирана с цветни копринени конци.
След разтурване на Изгрева знамето се съхнява от сестра Катя Грива, а след нейното заминаване остава в
семейството
на брат й Димитър Грива.
Из протокол от среща на Веригата през 1909 г., Варна За вас сега остава една емблема (показва пръчките ); това ще си пазите за вечно възпоменание. Това е законът, с който трябва да се управлява България ― тая пръчка, 61 см. дължина, 1 см. дебелина. Дървото е хвойна, заръчено и изпратено от Рилския манастир.
към текста >>
39.
Учителя посреща Новата година с Г.Стойчев, Бургас
, 1.01.1910 г.
- Дънов посреща новата година в Бургас в
семейството
на Г. Стойчев.
Учителя посреща Новата година с Г.Стойчев, Бургас Нова Година 1910.
- Дънов посреща новата година в Бургас в
семейството
на Г. Стойчев.
Изгревът - Атанас Славов
към текста >>
40.
Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново
, 1.01.1911 г.
Тази година
семейство
Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща.
След това почти целия месец август остава в Търново. На 27 октомври идва отново и в Негово присъствие са закупени в с. Арбанаси братска къща и дворно място. На 17 ноември Учителя изнася слово „Думите на Господа“. Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов.
Тази година
семейство
Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща.
През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището. В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него.
към текста >>
41.
Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново
, 7.01.1911 г.
Тази година
семейство
Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща.
След това почти целия месец август остава в Търново. На 27 октомври идва отново и в Негово присъствие са закупени в с. Арбанаси братска къща и дворно място. На 17 ноември Учителя изнася слово „Думите на Господа“. Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов.
Тази година
семейство
Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща.
През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището. В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него.
към текста >>
42.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1911 г.
Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на
семейството
славянско“, София, 1994 г.
във Велико Търново Учителя споделя пред първите си ученици следното:Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, то те няма да го разпнат, както направиха евреите. В Невидимия свят българският народ е глава на славянството, понеже чрез него се яви Всемировият Учител и чрез българско четмо и писмо се даде Словото Му, който е Слово на Бога за идното човечество от Шестата раса.
Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на
семейството
славянско“, София, 1994 г.
15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК СВЕТА БОГОРОДИЦАВ 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: — Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята. Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух.
към текста >>
Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на
семейството
славянско“, София, 1994 г.
във Велико Търново Учителя споделя пред първите си ученици следното:Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, то те няма да го разпнат, както направиха евреите. В Невидимия свят българският народ е глава на славянството, понеже чрез него се яви Всемировият Учител и чрез българско четмо и писмо се даде Словото Му, който е Слово на Бога за идното човечество от Шестата раса.
Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на
семейството
славянско“, София, 1994 г.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)
към текста >>
43.
Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма
, 15.08.1911 г.
Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на
семейството
славянско“, София, 1994 г.
във Велико Търново Учителя споделя пред първите си ученици следното:Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, то те няма да го разпнат, както направиха евреите. В Невидимия свят българският народ е глава на славянството, понеже чрез него се яви Всемировият Учител и чрез българско четмо и писмо се даде Словото Му, който е Слово на Бога за идното човечество от Шестата раса.
Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на
семейството
славянско“, София, 1994 г.
15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК СВЕТА БОГОРОДИЦАВ 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: — Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята. Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух.
към текста >>
Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на
семейството
славянско“, София, 1994 г.
във Велико Търново Учителя споделя пред първите си ученици следното:Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, то те няма да го разпнат, както направиха евреите. В Невидимия свят българският народ е глава на славянството, понеже чрез него се яви Всемировият Учител и чрез българско четмо и писмо се даде Словото Му, който е Слово на Бога за идното човечество от Шестата раса.
Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на
семейството
славянско“, София, 1994 г.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)
към текста >>
44.
Писмо на Учителя до Захари Желев, София
, 20.10.1911 г.
Освен тия неща той засега е под влиянието на два фамилни духа, които имат интерес да се въплътят в неговото
семейство
и желаят да си създадат атмосфера, благоприятна за тая цел.
В тия работи има неща преплетени и кармични. Тъмните сили на природата постоянно употребяват своите усилия да възстановят своето равновесие, което са изгубили отдавна. Всеки може да попадне в тия астрални течения, които слизат към земята. Ж. в своите опити не е спазил някои основни правила и е попаднал в засада. Аз имах предвид да му дам някои упътвания, но той прибърза.
Освен тия неща той засега е под влиянието на два фамилни духа, които имат интерес да се въплътят в неговото
семейство
и желаят да си създадат атмосфера, благоприятна за тая цел.
В тоя стремеж те създават тия работи, за да му отвлекат ума, като се боят да не би да се изплъзне от под тяхното влияние и да се възпре техния прогрес. И астралците разбират от политика и те знаят добре да защищават своите интереси. Ако в тоя промеждутък те успеят да осъществят своите намерения, то работата ще вземе друг край. Разбира се, в света трябва да се прераждат духовете, но за тях трябва да се създадат благоприятни условия, за да бъде добре тям и на помагачите им. Вий няма защо да се смущавате.
към текста >>
45.
(стар стил) Учителя и касиерът на Бялото Братство Константин Иларионов закупуват къща и дворно място в село Арбанаси...
, 27.10.1911 г.
Тази година
семейство
Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща.
След това почти целия месец август остава в Търново. На 27 октомври идва отново и в Негово присъствие са закупени в с. Арбанаси братска къща и дворно място. На 17 ноември Учителя изнася слово „Думите на Господа“. Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов.
Тази година
семейство
Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща.
През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището. В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него.
към текста >>
46.
Учителя изнася слово „Думите на Господа“ - Търново
, 17.11.1911 г.
Тази година
семейство
Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща.
След това почти целия месец август остава в Търново. На 27 октомври идва отново и в Негово присъствие са закупени в с. Арбанаси братска къща и дворно място. На 17 ноември Учителя изнася слово „Думите на Господа“. Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов.
Тази година
семейство
Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща.
През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището. В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него.
към текста >>
47.
Учителя посреща Новата година при Г.Стойчев, Бургас
, 1.01.1912 г.
1912. - Посреща Новата година в Бургас със
семейството
на Г. Стойчев.
Учителя посреща Новата година при Г.Стойчев, Бургас
1912. - Посреща Новата година в Бургас със
семейството
на Г. Стойчев.
Изгревът - Атанас Славов
към текста >>
48.
Тодор Гълъбов започва да стенографира неделните беседи от Словото на Учителя.
, 16.03.1914 г.
Той не беше захвърлен там, понеже тогава там бяха се настанили
семейство
Камбурови, които по онова време правеха опит с комуната.
Като усети, че ще си замине Гумнеров от този свят, Учителят го изпрати в Арбанаси. Гумнеров се помина в Търново, а не тука в София до Учителя, защото щеше да се получи едно сконфузно положение. Щеше да стане неудобно, понеже там където Учителят изнася беседа да има и мъртвец. Затова Той нареди на двама братя да го заведат в Арбанаси. Поживя там Гумнеров известно време и след това си замина.
Той не беше захвърлен там, понеже тогава там бяха се настанили
семейство
Камбурови, които по онова време правеха опит с комуната.
Той се помина там и приятелите го погребаха. Но той като образ и като историческа проекция остана. Имаше архив както и собственоръчно написани протоколи от първите събори на Братството. Но по време на гоненията, след заминаването на Учителя, голяма част от тези архиви, които пазехме бяха иззети чрез обиск от новата комунистическа власт и бяха унищожени. Изобщо властта и правителството на този народ както по времето на Учителя, така и след заминаването Му вече 30 години преследва Учението на Учителя.
към текста >>
49.
Учителя гостува на семейство Стойчеви в Бургас, до 25.01.1915
, 5.01.1915 г.
Учителя гостува на
семейство
Стойчеви в Бургас, до 25.01.1915
Учителя гостува на
семейство
Стойчеви в Бургас, до 25.01.1915
Дънов гостува на семейство Стойчеви в Бургас. Изнася беседи и прави излет с местни братя до Кара Баир (Черен хълм), който преименува на Биаз баир (Бял хълм). Изгревът - Атанас Славов
към текста >>
Дънов гостува на
семейство
Стойчеви в Бургас.
Учителя гостува на семейство Стойчеви в Бургас, до 25.01.1915
Дънов гостува на
семейство
Стойчеви в Бургас.
Изнася беседи и прави излет с местни братя до Кара Баир (Черен хълм), който преименува на Биаз баир (Бял хълм). Изгревът - Атанас Славов
към текста >>
50.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август
, 4.08.1915 г.
Веднъж Учителят бил в Русе в едно братско
семейство
, където присъствувал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер.
Сега е общо събрание, после може да ви разделим още на две. Ще наредим така, че мъжете да се събират сутрин, а жените вечер и ще пристъпим към известно практическо приложение на Христовото учение. Доста философия! Някои от вас знаят повече отколкото аз зная за философията. И аз се радвам, но в едно куцате всички -практически не знаете колкото мене По философия може да ме борите, но в практика не можете.(Пример, прибавен в препис.
Веднъж Учителят бил в Русе в едно братско
семейство
, където присъствувал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер.
Той задал много въпроси на Учителя и искал отговор, с което искал да покаже, че много знае. Учителят на всички въпроси не му отговорил, но му дал следния въпрос: „Кажи колко тежи един портокал." Той отговорил, че трябва да го премери, така не може да определи. Но Учителят определил теглото на всички портокали, които били на масата, до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което Учителят казал).- Ще ми бъде приятно да ме борите и на практика. Тогава ще се сбъднат думите Христови: „След Мене който ще дойде, ще прави по-големи чудеса." Като казва „повече от Мене", то е превод в четвъпта степен. Намерете оригинала.
към текста >>
51.
На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна
, 16.08.1917 г.
е имало д-р Жеков, едно младо
семейство
, изобщо много други.
Когато Учителят го интернират в 1917 год., защото не е взел разрешение за беседа, да говори. Това е поводът за интернирането, поне така е била мотивирано и Го глобяват 25 лв. Учителят казва, че България после е трябвало да плати 25 милиарда репарации. И Той не е отишъл никъде другаде във Варна, останал в хотел „Лондон". Аз даже се питах, защо Учителят, толкова приятели е имало там, през 1917 год.
е имало д-р Жеков, едно младо
семейство
, изобщо много други.
Братството във Варна е било много голямо в ония години. То е било голямо Братство. Само че там се е случило нещо. Знаете ли за случката, която е била? Когато отиват една сутрин за изгрев с братята, връщат се и един от стражарите е ударил плесник на Учителя.
към текста >>
52.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
Тя покани мен и съпруга ми,
семейство
майор Недялкови,
семейство
д-р Лечеви,
семейство
Дойнови и някои госпожици да присъстваме на спиритичен сеанс, който господата Бъчваров и Голов ще проведат в нейния дом в присъствието на Учителя.
Казах: „Коленичете всички! Турете я в средата и ще четете полека Отче наш! “ Щом изчетоха Отче наш, тя се събуди и попита: „Какво стана с мен? “ А другият й брат, който досега не вярваше, като видя всичко това, повярва.“ (9) Ето и разказа на една сестра за същата случка: „Учителят беше дошъл в Търново да гостува на г-жа Казакова, моя бивша учителка от гимназията.
Тя покани мен и съпруга ми,
семейство
майор Недялкови,
семейство
д-р Лечеви,
семейство
Дойнови и някои госпожици да присъстваме на спиритичен сеанс, който господата Бъчваров и Голов ще проведат в нейния дом в присъствието на Учителя.
Насядахме всички около една маса в кръг, заловени за ръце и очаквахме да се появи материализиран някой дух. Учителят стоеше настрана. После дойде и той, хвана се между мене и госпожица Милка Досева, но след минута ни пусна, като каза тихо, почти на себе си: „Нищо няма да стане.“ Ние продължихме. Другарката на д-р Лечев се прояви като медиум и ръката и? започна да се удря върху масата.
към текста >>
53.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
в град Карнобат,
семейството
му е от Сливен.
Прикачени миниатюри ПЕНЮ КИРОВ По списание „ Сила и Живот ", 1-2, 1995 Пеньо Киров е един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден е на 13 юли 1868 г.
в град Карнобат,
семейството
му е от Сливен.
Завършил прогимназия в родния си град и едва петнадесет годишен станал учител. След две години учителства-не, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил през 1885 г. като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно получил необичайно известие, описание за което е останало между записките на полковник Минчо Сотиров: „През 1898 г.
към текста >>
Неговата доброто и благост са забелязани от богато гръцко
семейство
, което го приема за зет.
Учителят обяснява, че в духовния свят той е четверовластник Пероил от планетата Фетош. Роден е на 13 юли 1868 г. стар стил (26 юли - нов стил) в Карнобат. Слънцето му е в зодиакалния знак Лъв и има много близки неща до Учителя. По характер е крайно любвеобилен, готов и залъка си да даде на нуждаещия се.
Неговата доброто и благост са забелязани от богато гръцко
семейство
, което го приема за зет.
Но красивата Ерефели има обратен характер на неговия. Тя е крайно взискателна и скържава, затворена в себе си и много ревнива. Често му се кара и за най-малки погрешки. Пеньо практикува различни занаяти, винаги весел и разположен в работата си, вдъхновяван постоянно от своето силно вътрешно ръководство. Често прави спиритически сеанси, които са по-успешни дори от тези на доктор Миркович.
към текста >>
Роден е в Карнобат, но
семейството
му е от Сливен.
Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. ПЕНЮ КИРОВ 1868-1918 Първият ученик на Учителя.
Роден е в Карнобат, но
семейството
му е от Сливен.
Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител. След две години учителстване, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно, получил необичайно известие. Описание на този случай е останал между записките на полк. Минчо Сотиров:
към текста >>
54.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Според некролога, издаден от
семейството
му, той, преди да издъхне, е казал следните думи, които ясно свидетелствуват за неговото пробудено съзнание и висша духовност:
17, от 28.IV.1926 г.) А какво мислят и защо бездействуват по тоя случай управниците на нашето учебно дело в Министерството на Народното просвещение?... Предсмъртно изявление. На 10 май т.г. се помина в София старият абонат на „Всемирна Летопис" и наш добър приятел Атанас Ив. Мустаков, родом от Севлиево, агроном и бивш народен представител.
Според некролога, издаден от
семейството
му, той, преди да издъхне, е казал следните думи, които ясно свидетелствуват за неговото пробудено съзнание и висша духовност:
„Каква промяна чудна, приятна! По-рано беше тежко, непоносимо, а сега приятно, леко. Видях, че ще мога да съществувам, живея. Това е то, което не се тълкува с думи". Нека след този факт - а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяванието й след смъртта на тялото има безброй - ония, които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят.
към текста >>
55.
Учителя пристига в Айтос
, 11.07.1920 г.
Любимият Учител пристигнал с влака от София, придружен от брат Петко Епитропов и бил настанен при
семейството
на брат Илия Габровски.
Учителя пристига в Айтос 3. ПРИСТИГАНЕ НА УЧИТЕЛЯ В АЙТОС Много очакваният ден, 11 юли 1920 година, най-после дошъл.
Любимият Учител пристигнал с влака от София, придружен от брат Петко Епитропов и бил настанен при
семейството
на брат Илия Габровски.
Някои от братята и сестрите били разквартирувани по домовете, а други чакали в братския салон за тръгване към Паспалата. Времето за тръгване, което уговорили Учителят и брат Куртев, било 3 часа след полунощ. Пристигащи и посрещачи разговаряли с мълчаливи усмивки и радост в очите, тъй като душите им били в благоговение към Мировия Учител. Изгревът - Том 10 ПРИСТИГАНЕ НА УЧИТЕЛЯ В АЙТОСИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР.
към текста >>
56.
Снимка на Величка Стойчева на легло, заобиколена от съмишленици
, 1.02.1921 г.
Семейство
Стойчеви живеели в голяма гръцка къща.
По това време все още не е имало отпечатани беседи. * Много интелигентна и просветена личност. Притежавала вкус и изисканост. Правила впечатление с културата си. * Слаба и деликатна по натура, починала от простуда на 3 март 1918 г.
Семейство
Стойчеви живеели в голяма гръцка къща.
Първият етаж бил кръчма, а над нея била кухнята и други помещения. На горния етаж е бил салонът, от който се влизало в четери големи стаи. В този салон са се провеждали и женските и детските събрания. Салонът е побирал около сто души, макар че рядко е имало повече от 40-50 на беседите, които са се организирали там. Учителят пристигнал по своя работа в Бургас и Стойчеви поканили братята и сестрите от Бургаския кръжок, за да се видят и разговарят с него.
към текста >>
Родното място на сестрата е град Габрово, във видно
семейство
Заимови.
ВЕЛИЧКА СТОЙЧЕВА (от Жечо Панайотов) Някои подробности - какво зная за сестра Величка Стойчева, също предана ученичка на Учителя, живуща в Бургас и през годините, когато бях там. Когато през 1911 година постъпих в бургаският кръжок, сестрата заедно със своя другар Коста Стойчев, от няколко години бяха в кръжока, ходили са редовно на съборите в Търново. При идване на Учителя в Бургас, гостуваше в техният дом; на нея е било голяма радост, че се удостоява да прислужва на Учителя.
Родното място на сестрата е град Габрово, във видно
семейство
Заимови.
Говореха си приятелите в Бургас, че женитбата й с брат Коста е станала без съгласието на останалите членове на семейството им. Тя имаше двама братя, които дълго време бяха прекъснали връзки с нея и мъжът й. Деца не са имали, но осиновили едно момиче от малко дете, възпитаха го и му дадоха образование. Тя е известната сестра, живуща на Изгрева - Стефка Стойчева. Сестра Величка Стойчева беше деятелна и всецяло отдадена на делото на Учителя.
към текста >>
Говореха си приятелите в Бургас, че женитбата й с брат Коста е станала без съгласието на останалите членове на
семейството
им.
(от Жечо Панайотов) Някои подробности - какво зная за сестра Величка Стойчева, също предана ученичка на Учителя, живуща в Бургас и през годините, когато бях там. Когато през 1911 година постъпих в бургаският кръжок, сестрата заедно със своя другар Коста Стойчев, от няколко години бяха в кръжока, ходили са редовно на съборите в Търново. При идване на Учителя в Бургас, гостуваше в техният дом; на нея е било голяма радост, че се удостоява да прислужва на Учителя. Родното място на сестрата е град Габрово, във видно семейство Заимови.
Говореха си приятелите в Бургас, че женитбата й с брат Коста е станала без съгласието на останалите членове на
семейството
им.
Тя имаше двама братя, които дълго време бяха прекъснали връзки с нея и мъжът й. Деца не са имали, но осиновили едно момиче от малко дете, възпитаха го и му дадоха образование. Тя е известната сестра, живуща на Изгрева - Стефка Стойчева. Сестра Величка Стойчева беше деятелна и всецяло отдадена на делото на Учителя. По Негово указание, тя водеше в дома си събрание на познати жени, жителки на Бургас.
към текста >>
Майка ни Стефка е родена в околностите на Бургас и е шесто дете в
семейството
.
в гр. Бургас и си заминава 1995 г. Нейната майка Величка Стойчева и баща й Кънчо Стойчев са едни от първите ученици на Учителя. Величка Стойчева е нямала деца и решава да си осинови дете. Съгласно съветите на Учителя тя отива в църквата, където в неделен ден се излагали деца, за да може да си осинови едно дете.
Майка ни Стефка е родена в околностите на Бургас и е шесто дете в
семейството
.
Майка й умира при раждането. Тогава нейният баща като станала на 40 дни я завел в църквата за осиновяване. Величка Стойчева съгласно директивите на Учителя влиза в църквата, оглежда цялата група деца в средата на църквата, които са за осиновяване и избира веднага Стефка и казва: "Това е моето дете! " И от тогава тя започва да се грижи с много голяма любов за майка ми. Нейните дрехи и роклички са били изписвани от Париж, от модни къщи, с корделки, много красиви.
към текста >>
Баба ми Величка Стойчева произхожда от заможно
семейство
.
Тогава нейният баща като станала на 40 дни я завел в църквата за осиновяване. Величка Стойчева съгласно директивите на Учителя влиза в църквата, оглежда цялата група деца в средата на църквата, които са за осиновяване и избира веднага Стефка и казва: "Това е моето дете! " И от тогава тя започва да се грижи с много голяма любов за майка ми. Нейните дрехи и роклички са били изписвани от Париж, от модни къщи, с корделки, много красиви. Майка ни е била на 4-5 годинки, когато Учителят е отивал в Бургас, в дома на моята баба Величка и е милвал майка ми по главичката и е казвал: "Тя добре ще пее, хубаво ще пее".
Баба ми Величка Стойчева произхожда от заможно
семейство
.
Нейната фамилия са били фабриканти на платове в Габрово, фамилията не е била съгласна с осиновяването на това дете. Затова и по-късно моята майка и баща не са поддържали връзка с фамилията на баба ми Величка Стойчева. Значи Величка Стойчева избира дъщеря си Стефка по дух, по вътрешно ръководство и под ръководството на Учителя. И наистина, по-късно така и ние се раждаме чрез нея на тази земя. В къщата на баба ни Величка Стойчева е имало голям салон, който събирал 100 стола.
към текста >>
Имал е хубава пенсия и почти всичко каквото можел е давал, за да помага на това многолюдно и трудно
семейство
.
Майка ми остава без майка на 14 години. Дядо ми Кънчо разтревожен е отишъл чак във Варна, за да се види с Учителя и да Му съобщи за заминаването на Величка. Учителят излязъл на балкончето на хотела където бил интерниран и дядо ми Му разказал, че Величка си е заминала, тогава Учителят отговорил: "Грабнаха Величка докато мене ме нямаше". За майка ми трябвало да се грижи дядо ми Кънчо Стойчев. Той е бил много грижовен баща и дори по-късно, когато майка ми се омъжва и си ражда четирите деца, той винаги е помагал на нея и на баща ни при отглеждането на децата.
Имал е хубава пенсия и почти всичко каквото можел е давал, за да помага на това многолюдно и трудно
семейство
.
Много любов и грижи е полагал. _________________Източник: 1. ВЕЛИЧКА СТОЙЧЕВАВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА Изгревът - Том 8
към текста >>
57.
Създаване на първите комуни в Бялото Братство
, 04.1922 г.
Той
семейство
като че ли не е имал братът.
Тогава не беше така. В селото тогава още постеха, още държаха за тези религиозни обряди и ги изпълняваха. Когато това в градовете не се спазваше, най-много ще постят една седмица, а онези караха дълго. Значи тези хора като бяха там, ние понеже вегетарианци бяхме, пост нямаше, но имахме разнообразна храна. Тъй не знам защо, но не са си готвили там.
Той
семейство
като че ли не е имал братът.
Жеко се казваше, сега си спомням името му. И с храната са били зле. Гладни са били, не са си дохранвали. Пък те отишли от домовете си и нищо не искат от родителите, защото и университета не посещаваха. Кой баща или майка ще се съгласи синът им да си напусне университета и да прави опити?
към текста >>
58.
Снимка на Боян Боев - Панагюрище
, 1923 г.
Седнали: Хазяите на
семейство
Чуклеви.
Снимка на Боян Боев - Панагюрище Снимка 121. Гр. Панагюрище -1923 г. Прави: 1. Боян Боев. 2. Мария Райнова, учителка.
Седнали: Хазяите на
семейство
Чуклеви.
към текста >>
59.
Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14
, 04.1923 г.
Лично за мен, това идване в София бе улеснение, тъй като наново се включих в нашето
семейство
.
„ОБОРИЩЕ" N 14 По желание на някои приятели, ще опиша спомените ми за времето от 1923 до 1944 г. Тези спомени биха имали значение като допълнение на онова, което други братя и сестри вече са направили за братския живот на Изгрева. От спомените ми за периода 1910-1923 г. се знае, че дойдох да живея в София на 23 февруари 1923 година.
Лично за мен, това идване в София бе улеснение, тъй като наново се включих в нашето
семейство
.
Аз все още бях „глава" на това семейство - майка ми, леля ми /нейна сестра/ , брат ми Иван и сестрите ми Люба и Надя. Старите бяха незаменими домакини и благодарение на тях, всичко у дома беше в ред. Брат ми и сестра ми Надя имаха възможност да следват висшето си образование, а Люба си намери работа в едно ателие за бродиране. Материална основа на нашият дом, беше работата ми във фирмата „Берлинов", гдето се настаних счетоводител по един чуден начин, при явната духовна помощ на Учителя. Включен в общия братски живот, всецяло се почувствувах потопен в един свят на щастие.
към текста >>
Аз все още бях „глава" на това
семейство
- майка ми, леля ми /нейна сестра/ , брат ми Иван и сестрите ми Люба и Надя.
По желание на някои приятели, ще опиша спомените ми за времето от 1923 до 1944 г. Тези спомени биха имали значение като допълнение на онова, което други братя и сестри вече са направили за братския живот на Изгрева. От спомените ми за периода 1910-1923 г. се знае, че дойдох да живея в София на 23 февруари 1923 година. Лично за мен, това идване в София бе улеснение, тъй като наново се включих в нашето семейство.
Аз все още бях „глава" на това
семейство
- майка ми, леля ми /нейна сестра/ , брат ми Иван и сестрите ми Люба и Надя.
Старите бяха незаменими домакини и благодарение на тях, всичко у дома беше в ред. Брат ми и сестра ми Надя имаха възможност да следват висшето си образование, а Люба си намери работа в едно ателие за бродиране. Материална основа на нашият дом, беше работата ми във фирмата „Берлинов", гдето се настаних счетоводител по един чуден начин, при явната духовна помощ на Учителя. Включен в общия братски живот, всецяло се почувствувах потопен в един свят на щастие. Това, което ми липсваше в провинцията - новите беседи и лекции на Учителя, три пъти в седмицата ми се поднасяха като благодат.
към текста >>
60.
Правителството на Цанков отказва да разреши провеждането на събора на Братството, забранен преди т...
, 08.1923 г.
Ние тук бяхме богато
семейство
, имахме повече блага и им помагахме - обслужвахме ги с продукти и храна и разни други неща от бита.
Първият ден на комуната в Русе е 8 юли 1923 година. Преди това заварихме анархистите - към десет човека - които бяха направили комуна в Русе. Между тях и нас имаше добра дружба. Те имаха къща срещу местността "Свирчовица" където беше тяхната база за преминаването им в Румъния, защото имаше моменти, когато властта ги преследваше за техните анархистични идеи и действия. Анархизмът, като течение, бе доста внушителен тогава.
Ние тук бяхме богато
семейство
, имахме повече блага и им помагахме - обслужвахме ги с продукти и храна и разни други неща от бита.
Имахме дълги разговори с тях. Това беше идеен живот. По това време в Русе дойде Учителят и отседна в дома на братя Маркови. Там всичко беше уредено, докато комуната в село Ачларе бе жива трагедия - колибата на брат Жечо Вълканов, където бяхме отседнали, бе бедна. Нямахме даже пари да си купим захар и пиехме само топла вода.
към текста >>
61.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка
, 12.07.1924 г.
Той е гостувал на
семейството
й след една сказка по френология.
Спомен на Св. Няголов САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА 1901 - 1943 Родена в Цариброд. При първата си среща с Учителя, тя е била на 4 години.
Той е гостувал на
семейството
й след една сказка по френология.
Скоро след това семейството й се премества в София и майка й става редовна посетителка на беседите. Като дете Савка Керемидчиева е била много любознателна. Тя виждала с какъв интерес майка й приема изнасяното от Учителя знание, и веднъж, когато била вече 12 годишна отишла сама при Учителя. Казала му: “Учителю, вие сте дошли Учител на земята и аз искам да се уча при вас!
към текста >>
Скоро след това
семейството
й се премества в София и майка й става редовна посетителка на беседите.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА 1901 - 1943 Родена в Цариброд. При първата си среща с Учителя, тя е била на 4 години. Той е гостувал на семейството й след една сказка по френология.
Скоро след това
семейството
й се премества в София и майка й става редовна посетителка на беседите.
Като дете Савка Керемидчиева е била много любознателна. Тя виждала с какъв интерес майка й приема изнасяното от Учителя знание, и веднъж, когато била вече 12 годишна отишла сама при Учителя. Казала му: “Учителю, вие сте дошли Учител на земята и аз искам да се уча при вас! ”
към текста >>
62.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 31 август
, 31.08.1924 г.
Един пример: Един брат оставя в едно
семейство
старите си дрехи, за да се благославяло.
Нямаме нужда от материалното. Това е противоречието. Това е постоянна борба на духа с материята, тя съществува и духа трябва да се повдигне. Възгледите на хората се различават. Болните и здравите имат различни възгледи по разните въпроси от идентичен характер и се явяват противоречията в живота.В братството голямата свобода, която имаме, се използува лошо - това не е право - това е изнасилвание, измъчване на някои от братята, от подобно криво разбирание на някои членове на обществото.
Един пример: Един брат оставя в едно
семейство
старите си дрехи, за да се благославяло.
Аз не обичам да давам стари дрехи. На един брат дадох едно старо палто при дъжд. Той не ми го повърна. Взе ми едни сандали, не ги върна, но му задигнаха посред бял ден ново палто за 1200 лева и други дрехи. Това непослушание завлече неговите дрехи.
към текста >>
63.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
Семейството
ни се състои от трима братя и три сестри.
Казвам се Ангел Вълков Михалев и съм роден на 14.XI.1899 г. в с. Горица, околия Поморийска, от баща Вълко Михалев Великов и майка Неда Вълкова Михалева. Родителите ми са родени от с. Копаран, днешно Порой.
Семейството
ни се състои от трима братя и три сестри.
На Изгрева дойдох на Младежкия събор на 12.VII.1925 г., а окончателно дойдох на Изгрева 1928 г. Бях поканен на Младежкия събор състоял се на 12.VII.1925 г. в София, след което направихме екскурзия до Мусала. Първият ден пътувахме, втория ден се изкачихме на върха, след което се върнахме долу при езерата да преспим. На третия ден се изкачихме пак на върха и от там продължихме зад Мусала и слязохме в Маричините езера.
към текста >>
64.
Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Първи ден - 23 август.
, 23.08.1925 г.
Семейството
ни се състои от трима братя и три сестри.
Казвам се Ангел Вълков Михалев и съм роден на 14.XI.1899 г. в с. Горица, околия Поморийска, от баща Вълко Михалев Великов и майка Неда Вълкова Михалева. Родителите ми са родени от с. Копаран, днешно Порой.
Семейството
ни се състои от трима братя и три сестри.
На Изгрева дойдох на Младежкия събор на 12.VII.1925 г., а окончателно дойдох на Изгрева 1928 г. Бях поканен на Младежкия събор състоял се на 12.VII.1925 г. в София, след което направихме екскурзия до Мусала. Първият ден пътувахме, втория ден се изкачихме на върха, след което се върнахме долу при езерата да преспим. На третия ден се изкачихме пак на върха и от там продължихме зад Мусала и слязохме в Маричините езера.
към текста >>
65.
Учителя присъства на четвъртия младежки събор - 7 юли, София
, 7.07.1926 г.
Създава се редакционен съвет и дешифрираните, и редактирани от Паша, беседи започват да се печатат в София, Казанлък, Стара и Нова Загора, главно от
семейство
Камбурови: Петър, Никола и Слави Камбурови, в Русе от брат Никола Ватев и в печатницата на Борис Малджиев.
Дейността на братството се разширява. В Севлиево под редакцията на Атанас Николов започна да излиза вестник „Братство"***. , а по-късно и неговият превод на есперанто - „Фратецо". Издаването на списанието и вестниците е съпроводено с много трудности, предимно финансови. Отпечатването на беседите е цяло геройство за печатарите, които вършат неуморно тази работа.
Създава се редакционен съвет и дешифрираните, и редактирани от Паша, беседи започват да се печатат в София, Казанлък, Стара и Нова Загора, главно от
семейство
Камбурови: Петър, Никола и Слави Камбурови, в Русе от брат Никола Ватев и в печатницата на Борис Малджиев.
Учителят държи за хубавото издаване на беседите, на подходяща хартия, и препоръчва всички духовни книги да се подвързват с тъмночервена подвързия, за да може Словото, вложено в тях да увеличава своята сила. Поради финансови затруднения се създава фонд за печатане на беседите. По-късно, след събора през 1936 г., Учителят дава така наречената „задача за левчето", която се състои в следното: всеки ден братята и сестрите, от края на събора започват да отделят по един лев за Господа за една година**** Така те събират 365 лева. На следващия събор приятелите донасят торбички със събраните 365 лева и ги дават наУчителя. Той нарежда на Боев да ги приеме по списък и срещу парите да им даде беседи, останали от печатането.
към текста >>
66.
Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София
, 26.04.1927 г.
Въпроса за брака е - да дойдат на земята ония души, които са определени, а като дойдат други, които не са определени,
семейството
не е изпълнило своето задължение.
Трябва обмяна между старите и младите. Колкото обмяната между старите и младите е по-правилна, толкова резултатите са по-добри. Не може един млад да бъде светия. Най-първо става обмяна между физическите енергии. Не е смъртен грях сношението, но се спъва в своята еволюция.
Въпроса за брака е - да дойдат на земята ония души, които са определени, а като дойдат други, които не са определени,
семейството
не е изпълнило своето задължение.
Сношенията между младите е временно отбиване от правия път. По принцип тоя акт съединителен ли е? Обмяна на енергиите трябва да стане, но каква храна трябва да вземеш? Трябва да бъдат интимни, но не фамилиарни: глупостите развращават. Акта е развращающ и опасността е там, че когато през пространството става обмяна, по-лоши последствия има.
към текста >>
67.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
На всеки един от летуващите се откриваше партида в един голям тефтер, а ако е
семейство
- на главата на
семейството
.
Свят, в който мисълта търси и намира допир с разумни и възвишени същества.Редовното ни летуване с Учителя на Рила при второто езеро, всяка година от средата на месец юли до края на август, започна от 1929 година до 1939 година включително, с едно прекъсване от две години - през 1933 и 1934 не летувахме на Рила. За причините на това прекъсване ще кажа по-нататък. Да се организира едно летуване на Рила за няколкостотин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача. Столовата, която имахме на Изгрева, играеше ролята на една много важна и необходима изходна база. Що се отнася до отчетността в организирането на цялата кампания, беше много просто.
На всеки един от летуващите се откриваше партида в един голям тефтер, а ако е
семейство
- на главата на
семейството
.
Тази канцеларска работа се водеше от рядко прецизната и добросъвестна сестра Буча Бехар, учителка по професия и писателка. В партидата се отбелязваха всички сметки - килограмите на багажа, превозните разноски, броят на дните, прекарани горе, разноските по обедите, които се разпределят по равно на всеки столуващ, както и съответният дял от общите разноски, каквито при такива случаи всякога има. При тръгване още, щом всеки се запише в тефтера, правеше встъпителна вноска, а когато дойде време да се връща, идваше да си урежда сметките. На конярите също водехме партида, където се отбелязваха всички пренесени багажи. С тях бяхме уговорили да им се плаща на килограм изнесен товар или на кон, ако някой ползваше такъв.
към текста >>
Едно
семейство
имаше от Бургас и те щяха да отиват и тати както се хранехме, каза: „Наде, приготви се, в сряда заминаваш за Рила." Мама, сестрите ми: „Тя миналата година ходи." Нито баща ми беше отишъл.
Втората година пак ме покани Учителят. Първата 1929 година, втората е 1930 година. Беше един неделен ден. Тати получава писмо от Учителя. Кани ни пак на Рила.
Едно
семейство
имаше от Бургас и те щяха да отиват и тати както се хранехме, каза: „Наде, приготви се, в сряда заминаваш за Рила." Мама, сестрите ми: „Тя миналата година ходи." Нито баща ми беше отишъл.
Той извади писмото. „Познаватели този подпис? Ако можете, спрете я! " В.К.: Ха-ха-ха. Надка: Приготвих багажа, с какини Радкини заминах.
към текста >>
68.
Учителя участва в приключване на работата по извора 'Ръцете, които дават'
, 25.07.1930 г.
Проектиран на земята , квадратът представлява
семейството
: бащата, майката, синът и дъщерята, които трябва да хармонират своя живот - да разрешат правилно въпроса за доброто и злото в себе си.На третия ред кръгът е пресечен от два взаимно перпендикулярни диаметъра, което отговаря на физическия свят, в който силите и възможностите са 4 пъти по-малки от тези в Божествения и 2 пъти по-малки от Духовния свят.
Равностранният триъгълник е символ на качествата на съществата от Божествения свят, които имат и проявяват абсолютно хармоничен ум, сърце и воля. На такива същества винаги може да се разчита.На втория ред кръгът е пресечен с един хоризонтален диаметър, който отговаря на Духовния свят, където силите и възможностите са два пъти по-малки от тези в Божествения. Това показва и големите промени, които стават там. Вдясно има две взаимно перпендикулярни линии с ъгли, насочени надолу и нагоре, които показват силната изява на положителните и негативните сили, от която се раждат и големите противоречия. До тях е издълбан един квадрат, който е символ на противоречия в живота .
Проектиран на земята , квадратът представлява
семейството
: бащата, майката, синът и дъщерята, които трябва да хармонират своя живот - да разрешат правилно въпроса за доброто и злото в себе си.На третия ред кръгът е пресечен от два взаимно перпендикулярни диаметъра, което отговаря на физическия свят, в който силите и възможностите са 4 пъти по-малки от тези в Божествения и 2 пъти по-малки от Духовния свят.
Този символ показва големите противоречия, които съществуват на Земята.Вдясно от него има един полукръг, нагоре, хоризонтална линия и полукръг надолу. Този знак показва, че обикновено човек започва живота си с издигане до най-висока точка и слизане надолу, изкарване на един период на равновесие и слизане надолу до най- ниското стъпало на живота. С други думи казано, човек започва с богатство /хубави условия/ постепенно го загубва, живее един период на обикновен среден живот и влиза в сиромашията /големите страдания/.Случва се и обратният процес, който е за предпочитане - човек започне с мъчнотиите и страданията, за да се кали и научи, а накрая придобива богатство, власт и мъдрост. Когато човек в младежкия период живее охолно, при много благоприятни условия, той не може да се закали и при първата криза или болест, която се изпречи на пътя му, той може да замине рано от този свят.Под тези три реда, на четвъртия ред са написани на санскритски годината, датата, месецът и часът на откриването на чешмичката /1930 г. 25.7.12/. Пред чешмичката на голям хоризонтален камък е изрисуван пак знакът на слънцето - голям кръг с точка.*Вж Изгревът, т.
към текста >>
69.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
Кнежа.* Той е най-големият син, „ешуа”, който трябва да поеме кармата на голямото, с 8 деца
семейство
.
Светозар Няголов І. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк Любомир Христов Лулчев е роден на 13,11.1886 г. в гр.
Кнежа.* Той е най-големият син, „ешуа”, който трябва да поеме кармата на голямото, с 8 деца
семейство
.
Баща му е бил пощенски чиновник. Лулчев учи и завършва гимназия в град Русе. След това учи две години медицина в Букурещ. Дядо му по майчина линия е бил голям лечител и той е проявил неговите качества. Лулчев е свързан силно с майка си.
към текста >>
70.
Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'
, 06.1933 г.
Това е една дълга история, която води началото си още от дома на "Опълченска" 66, в който Той живееше при
семейство
Гина и Петко Гумнерови.
“ Песента в изпълнение на Симеон Симеонов Спомен на Елена Андреева "Песните на Учителя" Как Учителят даваше песните?
Това е една дълга история, която води началото си още от дома на "Опълченска" 66, в който Той живееше при
семейство
Гина и Петко Гумнерови.
Учителят отсяда при тях през 1905 година. Когато идва времето и започва да държи Своите беседи, Той обикновено постъпваше така: преди да започне да говори, казваше се "Добрата молитва" и се пееха песни. В първите години, Учителят седеше на стол, държеше пред Себе Си Библията, цитираше един стих от нея и построяваше беседата Си върху този стих. Отначало се изпяваха една-две песни и след като привършваше беседата, се изпяваха още една-две песни. Това беше в салона на "Граф Игнатиев", както и в салона "Турн Ферайн", както и в салона на "Оборище" 14.
към текста >>
71.
(известна е само годината) Снимки на Кънчо Стойчев и семейство Няголови - 1934
, 1934 г.
Снимки на Кънчо Стойчев и
семейство
Няголови - 1934
Снимки на Кънчо Стойчев и
семейство
Няголови - 1934
Сн. 44. Крум Няголов, Кънчо Стойчев с внука си Светозар (на 3 г.), Стевка Няголова със сина си Костадин, 1934 г.Сн. 45. Крум Няголов, Кънчо Стойчев с внука си Светозар и дъщеря му Стевка Няголова с Костадин, 1934 г.Сн. 46. Костадин Няголов, вляво и Светозар Няголов, вдясно - деца на Крум Няголов и Стевка Няголова, 1934 г.
към текста >>
72.
Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')
, 19.01.1934 г.
Това е една дълга история, която води началото си още от дома на "Опълченска" 66, в който Той живееше при
семейство
Гина и Петко Гумнерови.
Летопис на изгрева - Том 2 ДУХЪТ МИ ШЕПНЕ Спомен на Елена Андреева "Песните на Учителя" Как Учителят даваше песните?
Това е една дълга история, която води началото си още от дома на "Опълченска" 66, в който Той живееше при
семейство
Гина и Петко Гумнерови.
Учителят отсяда при тях през 1905 година. Когато идва времето и започва да държи Своите беседи, Той обикновено постъпваше така: преди да започне да говори, казваше се "Добрата молитва" и се пееха песни. В първите години, Учителят седеше на стол, държеше пред Себе Си Библията, цитираше един стих от нея и построяваше беседата Си върху този стих. Отначало се изпяваха една-две песни и след като привършваше беседата, се изпяваха още една-две песни. Това беше в салона на "Граф Игнатиев", както и в салона "Турн Ферайн", както и в салона на "Оборище" 14.
към текста >>
73.
На 'Изгрева' е прокаран водопровод
, 6.05.1934 г.
В Мърчаево в двора на брат Темелко имаше няколко незначителни извора, на които
семейството
даже не обръщаше внимание.
Но когато Той дойде и посочи високите качества на водата, тяхното благотворно влияние за къпане и пиене, цялото село и всички околни села започнаха да я използват за тази цел. След няколко години се биха сонди и за избликналата целебна вода се направиха бани и басейни за къпане. Тази долина с топла минерална вода стана важен курортен център, особено за трудовите хора на Перник. Около този извор и баните се построиха по-късно много вили и къщи. Стана цяло селище, което нарекоха Рударци.
В Мърчаево в двора на брат Темелко имаше няколко незначителни извора, на които
семейството
даже не обръщаше внимание.
Учителят и братята с голяма грижа събраха водите и от тях направиха един по-голям извор, на който се даде име "Изворът на Доброто". В работата взеха участие и много наши приятели, които непрекъснато идваха от най-различни краища на България, за да видят Учителя и да чуят беседите Му, които изнасяше в Мърчаево. "Изворът на Доброто" привличаше вниманието и стана любимо място на всички приятели. Около извора беше направена красива площадка от разнообразни по форма и цвят камъчета. До извора се отиваше посредством три стъпала, те символизираха трите принципа - Любовта, Мъдростта и Истината, които извеждат човешката душа до великия извор на Живота.
към текста >>
74.
Учителя посещава казанлъшкото братство
, 19.09.1934 г.
В Арбанаси продадохме всичкия имот: лозе, ниви, къща и Марин със
семейството
си, тати и мама, пристигнаха в Казанлък.
В салона на Братството Учителят изнесе беседа, която една ученичка от гимназията предварително поканена, стенографира. После тя дешифрира, аз я преписах и изпратих на сестра Паша в София, която съхранява всичко, казано от Учителя.Вечерта в дома на чичо ми Никола Камбуров се събра цялото братство. Пяхме и свирихме на Учителя. До късно. По едно време Учителят каза: „Сега аз ще ви изпея „Махар Бену аба..."Изпя я, но това изпълнение за онези, които го чуха ще звучи през вековете!...1935 година.
В Арбанаси продадохме всичкия имот: лозе, ниви, къща и Марин със
семейството
си, тати и мама, пристигнаха в Казанлък.
Отначало бяхме всички заедно. По-късно аз и родителите ми отидохме на квартира на ул. „Мирска" 5, дето прекарахме до 1948 година.През тези години казанлъшкото братство проявяваше доста оживена дейност. Благодарение на собствения и доста голям салон, школните и неделните събрания ставаха редовно. Много често братството бе посещавано от брат Боян Боев, който изнасяше оригинални сказки, посещавани и от външни лица.
към текста >>
75.
Учителя прекъсва беседите до края на годината (1936) поради разправия за местата в салона - 15 ноември
, 15.11.1936 г.
Сутринта отишла по-рано, наредила столовете както тя мисли че трябва да бъдат и когато идва
семейство
Белеви, вдигат скандал: „Кой размести столовете?
Добре, но сега това не беше работа на Учителя, трябваше да стане споразумение между нас. Ние никога не сме претендирали да вземем първото място, но тази сестра се заела непременно, ние да седнем непосредствено, пък другите приятели да седнат след нашата маса. Тя отишла даже вечерта при Учителя и Му казала че иска това да направи. Пък Учителят й казал: „Не те съветвам да отваряш шишета с взривни вещества". Сега, какво разбрала, какво не разбрала не знам, но личи че не е разбрала, защото не послуша Учителя.
Сутринта отишла по-рано, наредила столовете както тя мисли че трябва да бъдат и когато идва
семейство
Белеви, вдигат скандал: „Кой размести столовете?
" Учителят на тях им е казал да седят на първите места. И разместват това и нареждат както си беше. Но те са се скарали люто, скарали са се злобно с оскърбление един към друг. И са развалили атмосферата на салона. Пък аз него ден, напук, де да знам, че такова нещо е станало, реших като отида в клас, никого да не погледна и с никого да не заговоря, така да не поздравявам никого, да мина така задълбочена.
към текста >>
76.
Учителя дава песента 'Зов на планината'
, 1937 г.
Това е една дълга история, която води началото си още от дома на "Опълченска" 66, в който Той живееше при
семейство
Гина и Петко Гумнерови.
Той зове ме кротко там нагоре. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов Спомен на Елена Андреева "Песните на Учителя" Как Учителят даваше песните?
Това е една дълга история, която води началото си още от дома на "Опълченска" 66, в който Той живееше при
семейство
Гина и Петко Гумнерови.
Учителят отсяда при тях през 1905 година. Когато идва времето и започва да държи Своите беседи, Той обикновено постъпваше така: преди да започне да говори, казваше се "Добрата молитва" и се пееха песни. В първите години, Учителят седеше на стол, държеше пред Себе Си Библията, цитираше един стих от нея и построяваше беседата Си върху този стих. Отначало се изпяваха една-две песни и след като привършваше беседата, се изпяваха още една-две песни. Това беше в салона на "Граф Игнатиев", както и в салона "Турн Ферайн", както и в салона на "Оборище" 14.
към текста >>
77.
Учителя дава песента 'Там далече'
, 1937 г.
Това е една дълга история, която води началото си още от дома на "Опълченска" 66, в който Той живееше при
семейство
Гина и Петко Гумнерови.
и на всички с радост го занеси. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов Спомен на Елена Андреева "Песните на Учителя" Как Учителят даваше песните?
Това е една дълга история, която води началото си още от дома на "Опълченска" 66, в който Той живееше при
семейство
Гина и Петко Гумнерови.
Учителят отсяда при тях през 1905 година. Когато идва времето и започва да държи Своите беседи, Той обикновено постъпваше така: преди да започне да говори, казваше се "Добрата молитва" и се пееха песни. В първите години, Учителят седеше на стол, държеше пред Себе Си Библията, цитираше един стих от нея и построяваше беседата Си върху този стих. Отначало се изпяваха една-две песни и след като привършваше беседата, се изпяваха още една-две песни. Това беше в салона на "Граф Игнатиев", както и в салона "Турн Ферайн", както и в салона на "Оборище" 14.
към текста >>
78.
Гонения срещу Учителя. Протокол за разпит на - София, 4 октомври 1937 г.
, 2.11.1937 г.
6. Относно брака,
семейството
и морала в страната ни.
1. Относно официалното вероизповедение на държавата ни и на църковата ни. 2. Относно държавата ни, организацията ни, властта и законите в страната. 3. Относно правораздаването и съдийската ни колегия. 4. Относно общественият строй в страната. 5. Относно Българската народна армия.
6. Относно брака,
семейството
и морала в страната ни.
2 октомврий 1937 г. Отговорите са написани собственоръчно от Учителя: В природата съществуват три порядъка: Идеален, реален и материален. Към първият - спада Бог, Природата и Човека. Към вторият - спада народ, държава и личност.
към текста >>
Поддържаме също, че всяко
семейство
трябва да има две деца, брат и сестра.
Каквото казахме за държавата, това включва и армията. За военните сме включвали много добри примери. Относно брака: той е най-старият институт в природата. Ние поддържаме еднобрачието и пълната семейна чистота. В начало Бог създаде мъжки и женски пол.
Поддържаме също, че всяко
семейство
трябва да има две деца, брат и сестра.
Семейството е образец каква трябва да бъде държавата, религията и народа. В семейството, бащата представлява онзи, който царува, майката - онази, която охранява и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които стават основа и строители на бъдещето. Никога не сме подбуждали някого към вражда и умраза към когото и да е.
към текста >>
Семейството
е образец каква трябва да бъде държавата, религията и народа.
За военните сме включвали много добри примери. Относно брака: той е най-старият институт в природата. Ние поддържаме еднобрачието и пълната семейна чистота. В начало Бог създаде мъжки и женски пол. Поддържаме също, че всяко семейство трябва да има две деца, брат и сестра.
Семейството
е образец каква трябва да бъде държавата, религията и народа.
В семейството, бащата представлява онзи, който царува, майката - онази, която охранява и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които стават основа и строители на бъдещето. Никога не сме подбуждали някого към вражда и умраза към когото и да е. Всякога сме говорили за Любовта и взаимните уважения и почитания.
към текста >>
В
семейството
, бащата представлява онзи, който царува, майката - онази, която охранява и възпитава.
Относно брака: той е най-старият институт в природата. Ние поддържаме еднобрачието и пълната семейна чистота. В начало Бог създаде мъжки и женски пол. Поддържаме също, че всяко семейство трябва да има две деца, брат и сестра. Семейството е образец каква трябва да бъде държавата, религията и народа.
В
семейството
, бащата представлява онзи, който царува, майката - онази, която охранява и възпитава.
Бащата и майката са образ на ония, които в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които стават основа и строители на бъдещето. Никога не сме подбуждали някого към вражда и умраза към когото и да е. Всякога сме говорили за Любовта и взаимните уважения и почитания. П. К.
към текста >>
6. Относно брака,
семейството
и морала в страната.
1. Относно официалното използване на държавата и църквата ни. 2. Относно държавата ни, относно организацията й, властите и законите в страната. 3. Относно правораздаването и съдийската колегия. 4. Относно обществения строй в страната. 5. Относно народната армия (българската армия).
6. Относно брака,
семейството
и морала в страната.
Отговорите дадени от Учителя и подписани собственоръчно: „В Природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада: Бог, Природата и Човекът. Към втория спада: Народ, държава и личност. Към третия спада: мозъчната, симпатичната нервна система, дихателната и храносмилателната система.
към текста >>
Поддържаме също, че във всяко
семейство
трябва да има две деца - брат и сестра.
Каквото казваме за държавата, това включва и армията. За военните сме привеждали много добри примери. Относно брака. - Този институт е най-стария в природата. Ние поддържаме еднобрачието и пълна семейна чистота: „В началото Бог създаде мъжки и женски пол".
Поддържаме също, че във всяко
семейство
трябва да има две деца - брат и сестра.
Семейството е образ, каква трябва да бъде държавата, религията, народът. В семейството бащата представлява онзи, който царува, а майката, която отхранва и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които за в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които представляват основа и строителите на бъдещето. Никога не сме подбуждали никого към вражда и омраза към когото и да било.
към текста >>
Семейството
е образ, каква трябва да бъде държавата, религията, народът.
За военните сме привеждали много добри примери. Относно брака. - Този институт е най-стария в природата. Ние поддържаме еднобрачието и пълна семейна чистота: „В началото Бог създаде мъжки и женски пол". Поддържаме също, че във всяко семейство трябва да има две деца - брат и сестра.
Семейството
е образ, каква трябва да бъде държавата, религията, народът.
В семейството бащата представлява онзи, който царува, а майката, която отхранва и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които за в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които представляват основа и строителите на бъдещето. Никога не сме подбуждали никого към вражда и омраза към когото и да било. Всякога съм говорил за Любовта и за взаимните уважение и почитания."
към текста >>
В
семейството
бащата представлява онзи, който царува, а майката, която отхранва и възпитава.
Относно брака. - Този институт е най-стария в природата. Ние поддържаме еднобрачието и пълна семейна чистота: „В началото Бог създаде мъжки и женски пол". Поддържаме също, че във всяко семейство трябва да има две деца - брат и сестра. Семейството е образ, каква трябва да бъде държавата, религията, народът.
В
семейството
бащата представлява онзи, който царува, а майката, която отхранва и възпитава.
Бащата и майката са образ на ония, които за в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които представляват основа и строителите на бъдещето. Никога не сме подбуждали никого към вражда и омраза към когото и да било. Всякога съм говорил за Любовта и за взаимните уважение и почитания." 4.ХI.1937 г.
към текста >>
79.
Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...
, 7.07.1938 г.
Оттам ще отидат в лятната резиденция на кралското
семейство
- «Сан Росоре», където е започнала любовната история между цар Борис III и принцеса Джована Савойска, а сега българска царица.
47. Д-р Никола Сакаров, деец на Българската комунистическа партия, депутат от 25-ото Обикновено народно събрание като кандидат на Работническата партия, понеже е изключен от БКП след Септемврийското въстание от 1923 г. След сключването на германско-съветския пакт за ненападение на 23 август 1939 г. между Рибентроп и Молотов, Сакаров е изпратен в Москва от цар Борис III за среща с Георги Димитров и Васил Коларов. Мисията му има проучвателен характер. 48. Царят се готви да пътува за Италия, за Санта Анна де Валдиери, където царица Йоана с децата си са вече цял месец при родителите й - крал Емануил и кралица Елена.
Оттам ще отидат в лятната резиденция на кралското
семейство
- «Сан Росоре», където е започнала любовната история между цар Борис III и принцеса Джована Савойска, а сега българска царица.
На 30 юли 1938 г. царят се завръща от Рила, разговаря с министър-председателя Кьосеиванов, който на 31 юли заминава за Солун за подписване на Солунското споразумение, с което се премахват военните ограничения от Ньой-ския договор от 1919 г., премахва се демилитаризираната зона в Тракия по протежение на българско-турската и българско-гръцката граници. 49. Царят е слагал прякори на своите подчинени. С името «Бисмарк» е назован Иван Багрянов, понеже е бил демагог и е взимал винаги пози като главнокомандващ. 50. Йордан Севов - роден през 1891 г.
към текста >>
А Борис III се грижи за
семейството
, за да им продължи династията.
Фердинанд се жени втори път през 1908 г. за Елеонора Ройс-Кьостриц от австрийската фамилия Ройс-Кьостриц, родена през 1860 г. Омъжена, тя е много активна със санитарното дело, работи през време на Първата световна война като милосърдна сестра, посещава ежедневно болниците. Умира през 1917 г. Големите стремежи на Фердинанд I доведоха България до Първата и Втората национални катастрофи, понеже той не послуша Учителя Дънов.
А Борис III се грижи за
семейството
, за да им продължи династията.
И този не слушаше Учителя. И той докара България до Трета национална катастрофа. България стана заложница на чужда международна карма и трябваше да я изплаща. 80. На 30 септември 1938 г. е подписано Мюнхенското споразумение, Германия взима от Чехословакия Судетската област, населена с немци.
към текста >>
гостуват на английското кралско
семейство
.
Цар Борис III и царицата на 1 септември 1938 г. са в Рим и царят се среща с Мусолини. На 5 септември 1938 г. цар Борис III пристига в Лондон. От 12 до 14 септември 1938 г.
гостуват на английското кралско
семейство
.
На 14 септември 1938 г. царят се връща в Лондон. Среща се с министър-председателя Чембърлейн. На тази среща цар Борис III носи идеята за мир, предадена от Учителя Дънов чрез Лулчев. На 14 септември 1938 г.
към текста >>
80.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
След изгарянето на Стара Загора
семейството
на поп Стойчо се премества в град Бургас.
Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война.
След изгарянето на Стара Загора
семейството
на поп Стойчо се премества в град Бургас.
Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други.
към текста >>
Баба Величка произхожда от богато габровско
семейство
.
Баба ми Величка Го е посрещала с голяма любов и уважение. Къщата, в която са живеели, е била с 5 стаи, едната от които била голяма, със 100 стола в нея, като салон, където се провеждали всички срещи с Учителя.2. Величка Стойчева* Към морето е имало голям чардак - балкон, и морето е било близо до къщата. Тя е била там, където сега са банката и хотелът. Сега морето се е изтеглило на 1 км на юг.
Баба Величка произхожда от богато габровско
семейство
.
Баща й се е казвал Христо Заимов, а майка й - Кина. Най-големият им син е бил Петър, вторият - Алекси, третият - Асен, четвърта е Величка и най- малката - Цанка. В Габрово са имали две фабрики за предене на вълна и памук и друга - за тъкане на платове, Величка завършва Априловската гимназия и педагогически курс и става учителка в началния и средния курс на образованието. По разпределение е изпратена в гр. Силистра като учителка и в свободното си време посещава свои роднини в Бургас, където се среща с дядо ми Кънчо и след известно време се оженват.
към текста >>
Силистра и е най-малкото - 12-ото дете от голямото им
семейство
.
Тръгва към дома си и повръща няколко пъти, но усеща, че състоянието и бързо се подобрява. На другия ден е напълно здрава. Тогава майка ми се запознава с брат Любомир Лулчев и има кореспонденция с него - около 40 писма.* Виж „Изгревът”, том VII, стр, 458, № 8. (бел, на съставителя Вергилий Кръстев)12. Защо Крум Няголов не стана протестантски проповедник Баща ми Крум Иванов Няголов е роден на 11 (24),08,1903 г., в 14 ч 37 мин в гр.
Силистра и е най-малкото - 12-ото дете от голямото им
семейство
.
Прекарва трудно детство, съпроводено с мизерия и глад. Дали им 10 килограма боб от 7 ÷ 8 години, да го сварят и да се нахранят хората от махалата им. Цяла седмица го варили, но бобът бил твърд. Друг продължил варенето още седмица без резултат. Дошъл възрастен човек, измил 3 стари подкови и ги сложил в гърнето и след няколко часа бобът уврял.
към текста >>
До малката барака баща ми построява и една голяма, в която живееше цялото ни
семейство
, а в малката - дядо Кънчо, до 6.04.1949 г., когато напусна този свят.
Построява една барака за майка ми и дядо ми до бараката на Иван Антонов. През следващата - 1933 г. я премества на мястото, на което живяхме до 1976 г. - ул. „Латинка” № 59.
До малката барака баща ми построява и една голяма, в която живееше цялото ни
семейство
, а в малката - дядо Кънчо, до 6.04.1949 г., когато напусна този свят.
Той често ни казваше: „Учителят си замина от този свят, какво да правя аз повече тук? Ще отида горе при Него.” В 1932 г. баща ми се записва да следва юридическия факултет. Понеже е завършил реална гимназия, се явява във Втора мъжка гимназия, в полукласическия отдел, по латински и история, и взима второ свидетелство за зрелост. Посещава университета до 1935 г.
към текста >>
Там се среща с баща ми, мен и Косю, като отношенията ни помежду ни създават известна карма, която след хиляди години трябваше да разрешаваме в едно
семейство
пред очите на Бога - на Учителя.
Има много случаи в живота, когато някой язди кон, и в нощта, в мъгла не може да намери пътя и като се остави на коня, той го завежда на мястото, което желае.14. Сунамката на Соломон Майка ми Стевка е била онази сунамка - овчарка, която пасяла овцете си и в която се влюбил Соломон, като минал покрай нея и й предложил да я заведе в двореца и да му стане жена. Тя се отказва от неговото съблазнително предложение, но нейният образ остава в съзнанието на Соломон до края на земния му живот. След еврейския период Стевка инкарнира в Египет, където в много прераждания учи египетската наука. Ражда се и като гордата Клеопатра.
Там се среща с баща ми, мен и Косю, като отношенията ни помежду ни създават известна карма, която след хиляди години трябваше да разрешаваме в едно
семейство
пред очите на Бога - на Учителя.
Аз съм бил син на Клеопатра и съм избягал да се спася от римляните в Индия, където сме се срещнали с Елена, която е била жрица в будически храм. В хороскопа на майка ми на Асцендента изгрява Скорпион в съвпад със Слънцето. То огрява детинството й и го прави леко. Това уякчава тялото, прави я весела, смела в трудностите, упорита, с желание за успех в живота. Слънцето на Асцендента изобщо й дава едни отлични условия за детинския й период - до 20-годишна възраст.
към текста >>
Дядо Кънчо с голяма любов помагаше на
семейството
ни, с каквото можеше, до края на живота си, Юпитер 13°25 минути в Риби на майка ми е в точен съвпад с моята Луна - 13°22 минути в Риби, което е една много силна връзка от християнската епоха, Аз съм положил душата си за нея.
Новата й духовна майка баба Величка (Юпитер в съвпад с Луната в Риби) й е била майка преди 2000 години по времето на Христа, и сега пак я взима да я гледа. Величка проявява към нея Божествената любов, която Стевка носи със себе си (Слънцето е в тригон с Нептун). Животът на майка ми с Величка е бил изключително хармоничен и успешен. Любовта и на Величка отпреди 2000 години към майка ми е била толкова силна, че когато ще си заминава, изчаква дядо Кънчо да си дойде от беседа и да й обещае, че ще се грижи за Стевка, докато е жив. Той и обещава и тя спокойно си заминава.
Дядо Кънчо с голяма любов помагаше на
семейството
ни, с каквото можеше, до края на живота си, Юпитер 13°25 минути в Риби на майка ми е в точен съвпад с моята Луна - 13°22 минути в Риби, което е една много силна връзка от християнската епоха, Аз съм положил душата си за нея.
Тогава тя е била патриций - мъж, и аз съм й съдействал да стане християнка. Имала е много вътрешни душевни мъчнотии (Луна опозиция Венера, квадрат Марс, Квадрат Уран), но Луната в съвпад с Юпитер (Бялото Братство) е омекотявало страданията й. Луната квадрат с Марс и квадрат с Уран дава трудни раждания, с опасност за живота. Такова е раждането на Косю, при което плацентата не се отделя и тя бързо е можела да си замине от кръвоизлив.** Спаси я Учителят - Луната й е в тригон със Слънцето на Учителя. Юпитер в квадрат с Уран и в квадрат с Плутон показва, че не е приемана от външното братство и много е била атакувана от сестрите.
към текста >>
Баща ми и аз, каквото изработвахме, го давахме на нея и тя пестеливо и разумно поддържаше голямото ни
семейство
.* Хороскопът на Стевка Няголова се публикува в отделна глава, на стр.
Тя живееше постоянно в душата си за Бога, за Учителя - Меркурий във Везни полусекстил с Венера, секстил с Марс и секстил с Уран й дава много хубав глас, и тя пееше добре. Постоянно участваше в братския хор. Меркурий (във Везни) в съвпад с Венера (в Дева) в разменени знаци усилва музикалността, която се предава на дъщеря й Величка. Меркурий в квадрат със Сатурн не й позволява да има външни изяви, дава голяма критичност и спънки, Уран в съвпад и паралел с Марс във 2 дом в квадрат с Луната, Венера и Юпитер показва много променчиви финанси, граничещи с бедност. Понеже Уран и Марс са в юпитеровия знак Стрелец, идейният живот, който тя живееше, никога не я е оставял без средства, макар че не работеше, а беше домакиня.
Баща ми и аз, каквото изработвахме, го давахме на нея и тя пестеливо и разумно поддържаше голямото ни
семейство
.* Хороскопът на Стевка Няголова се публикува в отделна глава, на стр.
943 (от оригинала, а тук и на стр. ХХХ - ГСК) в настоящия том. (бел, на съставителя Вергилий Кръстев)** Виж „Изгревът”, том VII, стр. 458 ÷ 459, № 69.15. Крум Няголов - квадратури в хороскопа му* Както казах, баща ми Крум е роден на 11 (24).08.1903 г, в 14 ч 57 мин в гр. Силистра.
към текста >>
81.
Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'
, 1.01.1939 г.
Едно американско
семейство
изпаднало материално толкова много, че всички негови членове дошли до голямо отчаяние.
Аз оценявам любовта ти. — Но аз искам и ти да ме обичаш. — Готов ли си тогава да оцениш моята любов? Като дойде при мене някой златар, аз ще извадя пред него своя скъпоценен камьк, защото той познава скъпоценните камъни и може да ги оцени. Дойде ли при мене човек, който не познава скъпоценните камъни, аз няма да извадя пред него своите ценни работи.
Едно американско
семейство
изпаднало материално толкова много, че всички негови членове дошли до голямо отчаяние.
Един ден, край дома им минал един турист, който се отбил при тях да си почине. Като видял посърналите лица на децата, той поискал една цигулка да им посвири. Домакинът отговорил: Никой от нас не свири, но имаме от дядо си стара цигулка, хвърлена някъде на тавана. Ще я донесем да я опиташ. Туристьт нагласил добре цигулката, изчистил я, разгледал я и останал очуден - това било цигулка Страдивариус.
към текста >>
Ог парите, които получил за цигулката, материалните работи на цялото
семейство
се подобрили.
Туристьт нагласил добре цигулката, изчистил я, разгледал я и останал очуден - това било цигулка Страдивариус. Той посвирил и останал много доволен от цигулката. След това предложил на домакина да му я продаде, ако не му трябва. Той казал, че цигулката е много хубава, и е готов да даде за нея голяма сума. Домакинът се съгласил на предложението на цигуларя и му продал цигулката.
Ог парите, които получил за цигулката, материалните работи на цялото
семейство
се подобрили.
Днес всички хора имат по една цигулка Страдивариус, която са захвърлили на тавана, като непотребна. Един ден, обаче, ще дойде в дома ви някой виден виртуоз, който ще иска цигулката ви, за да посвири. Той ще стане причина да свалите цигулката от тавана. Като посвири с нея, той ще ви каже, че цигулката ви е много хубава. Тогава вие ще разберете, че в цигулката ви се крият онези условия, от които зависи вашият живот.
към текста >>
82.
Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.
, 10.07.1939 г.
Имаше между другите и едно
семейство
- брат и сестра Тричкови.
Та, братя и сестри, имам и преживелици и от тоя род. Много силно впечатление ми е правила сестра Аня Тодорова, сестрата на сестра Паша. Тя беше учителка. Друго правеше или не, но като станеше сутрин, другите отидат някъде, на гимнастика, разходки правят, а тя, Господ светлина да й даде, като вземе една лопатка и една метлика и като тръгне от кухнята до клозетите, защото има ги и такива, кой къде сварил, ходил, щапал, правил, струвал. Понеже Учителят държеше много да се поддържа чистота, тя с часове се занимаваше с тая работа и беше много хубав човек.
Имаше между другите и едно
семейство
- брат и сестра Тричкови.
Братът беше художник и се казваше Иван Тричков. Той обичаше да рисува. По цял ден ходи и рисува. И понеже сутрин излизаше рано и вечер се връща и идва в магазина, да си вземе някои провизии, плодове, домати или друго, обаче няма, свършили се. Докато беше сестрата на езерата, тя пазаруваше.
към текста >>
Всички закусваме, обядваме и вечеряме заедно, като едно голямо
семейство
.
Учителят се разлива в Слово. Беседите са дълги и пребогати. Разговорите след закуска, след обед и вечеря са дълги и неповторими. Ще благодарим много на брат Боев, че не е оставил едно зрънце да падне и се изгуби. Всичко е записал, подредил и запазил.
Всички закусваме, обядваме и вечеряме заедно, като едно голямо
семейство
.
Концерти, песни, вдъхновение. Отпразнувахме Петровден при най-голямо въодушевление. И не стихнала още песента на празника, автобусите ни понесоха към Рила. Там друго чудо! Подготвителната група братя и сестри заминала за 7-те рилски езера по-рано и е устроила лагера.
към текста >>
Беше дошъл брат-мекичар със
семейството
си от Ямбол да летува и да ни гощава с мекици.
Магазинът готов и препълнен с провизии. Какво ли нямаше в него. „От пиле мляко" само нямаше, както казва народната поговорка. Всичко що имаше на богатия тогава изобилен пазар в София и Самоков имаше го и тук. Та чак и мекици.
Беше дошъл брат-мекичар със
семейството
си от Ямбол да летува и да ни гощава с мекици.
Всяка сутрин и всяка надвечер запалваше огън на една страна, на края на лагера и почваше работата си. Редът и дисциплината бяха изискани, както винаги. Духът празничен, съборен. Всичко е весело, доволно, щастливо. Всичко се движи с такава енергия и лекота и сякаш не работи и не се уморява, но сякаш се носи леко, леко над земята с песен и вдъхновение - и чужденци, и ние.
към текста >>
83.
Чужденци на Рила - палатката на французите
, 08.1939 г.
Аз направих опит, когато дойдоха едно
семейство
мъж и жена от Михаиловата група.
Учителя не дойдоха най-богатите хора, нито най-умните. Ами така е сега, да говориме реално. В.К.: Правихте ли друг опит за записване гласа на Учителя? Е.А.: Аз лично не знам. Само това на Манжо.
Аз направих опит, когато дойдоха едно
семейство
мъж и жена от Михаиловата група.
Те дойдоха когато аз имах лагер на Рила, долу на Вада. И там доведе ги някой. Не знам кой Невена Неделчева ли ги доведе, не знам някой ги доведе и аз като ги видях казах: „Много Ви моля, да разберете, къде е казвам записа на Манжо? Да ни направите едно копие и да ни дадете от гласа на записа". Те ни обещаха, но нищо не направиха.
към текста >>
Семейството
беше Пиле.
Те дойдоха когато аз имах лагер на Рила, долу на Вада. И там доведе ги някой. Не знам кой Невена Неделчева ли ги доведе, не знам някой ги доведе и аз като ги видях казах: „Много Ви моля, да разберете, къде е казвам записа на Манжо? Да ни направите едно копие и да ни дадете от гласа на записа". Те ни обещаха, но нищо не направиха.
Семейството
беше Пиле.
Разбираш, така се казваха. Но не знам защо и те не бяха се обадили даже и на Михаил, че идват при нас. В.К.: Друга снимка с французите е с латвийците - сборна и с наши хора. Е.А.: Сега впоследствие те си заминаха. В.К.: Кои, французите?
към текста >>
84.
Изпращане на френските гости. Изгрева - София
, 28.08.1939 г.
Ясно се чувстваше, че всички хора на Земята са близки, сродни, членове на едно
семейство
.Идейното общение на народите – ето най-късия и най-сигурния път за тяхното взаимно опознаване, единение и сътрудничество.Коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на Земята и ги обединява в едно цяло?
Една голяма група французи ни гостуваха на Изгрева и Рилските езера. Красиви бяха думите, които произнесе Учителя, когато те се явиха при Него след пристигането си на Рила. Между другото Той каза:Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в Живота! По този път само могат човешките души да се освободят от ония ограничения, с които са живели досега.Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдание.Французите казаха:“Това, което видяхме и чухме в България – на Изгрева и на Рила, надминава това, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения – всичко това остави неизгладими впечатления у нас.”Мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея.
Ясно се чувстваше, че всички хора на Земята са близки, сродни, членове на едно
семейство
.Идейното общение на народите – ето най-късия и най-сигурния път за тяхното взаимно опознаване, единение и сътрудничество.Коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на Земята и ги обединява в едно цяло?
Служенето на Бога. Съграждане на Земята на един нов свят – свят на хармония, красота, мир, свобода и братство.Те дойдоха горе, при свещените, чисти Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя. С тия нови сили те слязоха долу, за да градят един нов свят, да работят за светлата, красива идея, която изгря в душите им.Гостите от Франция при разни случаи държаха няколко слова. Един от братята каза:“Учителю! Братя и сестри!
към текста >>
Колко ясно се чувствуваше, че всички хора на земята са близки, сродни, членове на едно
семейство
.!
Словото на Учителя беше пълно с дълбоки мисли за новите насоки на развитието и нуждите на днешния момент. Между другото той каза: "Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в живота! По този път само могат човешките души да се освободят от ония вечни ограничения, в които до сега са живели. Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдания."Те казваха, "Това, което видяхме и чухме в България - на Изгрева и на Рила - надминава това, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения - всичко това остави неизгладими впечатления в нас."И в речите си, които държаха на Рила и на Изгрева, те дадоха израз на дълбоките преживявания, които вълнуваха душите им.Каква мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея.
Колко ясно се чувствуваше, че всички хора на земята са близки, сродни, членове на едно
семейство
.!
Идейното общение на народите - ето най-късият и най-сигурният път за тяхното взаимно опознаване и единение! И коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на земята и ги обедини в едно цяло? Това беше следната идея: Съграждането на земята на един нов свят - свят на хармония, красота, мир, свобода и братство! И всички те се събраха горе при свещените, чистите Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя и от общение с живата разумна природа! И с тия нови сили те слязоха долу, за да градят този нов свят.
към текста >>
85.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
Вторият автобус пристига в 17.00 часа, качва останалите желаещи за екскурзията, в това число и нашето
семейство
, и се отправя към Боровец.
Вестта, че Учителят отива на Мусала, се разнася с мълниеносна бързина из целия Изгрев и всички приятели се събират при салона със силно желание да участват в екскурзията. Събират се желаещи за още един автобус, който Начеви обещават да докарат. Учителя с първата група тръгва и автобусът благополучно пристига в Боровец-Чамкория. Братята веднага намират няколко коня, на които слагат багажа- раници, торби, мрежи и поемат нагоре след 15.00 часа. Те пристигат по светло на хижа „Мусала" и се настаняват.
Вторият автобус пристига в 17.00 часа, качва останалите желаещи за екскурзията, в това число и нашето
семейство
, и се отправя към Боровец.
3.Спомен на Галилей Величков: ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА Спомен на Боян Боев ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА На 22 юли 1940 г. Учителя тръгна за Мусала с една малка група.
към текста >>
Вторият автобус пристига в 17.00 часа, качва останалите желаещи за екскурзията, в това число и нашето
семейство
, и се отправя към Боровец.По целия път в автобуса се носеха мелодиите на песните на Учителя - „Братство, единство", „Напред да ходим смело", „Време е да вървим", „Светъл лъч", „Славейчета горски", „Мусала" и много други.
176-177, N72Вестта, че Учителят отива на Мусала, се разнася с мълниеносна бързина из целия Изгрев и всички приятели се събират при салона със силно желание да участват в екскурзията. Събират се желаещи за още един автобус, който Начеви обещават да докарат. Учителя с първата група тръгва и автобусът благополучно пристига в Боровец-Чамкория. Братята веднага намират няколко коня, на които слагат багажа- раници, торби, мрежи и поемат нагоре след 15.00 часа. Те пристигат по светло на хижа „Мусала" и се настаняват.
Вторият автобус пристига в 17.00 часа, качва останалите желаещи за екскурзията, в това число и нашето
семейство
, и се отправя към Боровец.По целия път в автобуса се носеха мелодиите на песните на Учителя - „Братство, единство", „Напред да ходим смело", „Време е да вървим", „Светъл лъч", „Славейчета горски", „Мусала" и много други.
Пътят до Самоков е много тесен и големият автобус мъчно вземеше някои остри завои. Неусетно, с песни на уста, в 20.00 часа пристигнахме в Чамкория. Братята намериха 10-ина коня, на които натовариха багажа ни и веднага потеглихме нагоре. Конярите бяха взели 2 ветроупорни фенера, които скоро засвяткаха отпред и отзад на колоната. Пътят беше много труден, с дупки, лепкава кал, образувана от валелия предния ден дъжд, и като се прибави тъмнината, едва ли други туристи биха тръгнали нагоре при тези условия.
към текста >>
86.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли
, 23.07.1940 г.
Вторият автобус пристига в 17.00 часа, качва останалите желаещи за екскурзията, в това число и нашето
семейство
, и се отправя към Боровец.По целия път в автобуса се носеха мелодиите на песните на Учителя - „Братство, единство", „Напред да ходим смело", „Време е да вървим", „Светъл лъч", „Славейчета горски", „Мусала" и много други.
176-177, N72Вестта, че Учителят отива на Мусала, се разнася с мълниеносна бързина из целия Изгрев и всички приятели се събират при салона със силно желание да участват в екскурзията. Събират се желаещи за още един автобус, който Начеви обещават да докарат. Учителя с първата група тръгва и автобусът благополучно пристига в Боровец-Чамкория. Братята веднага намират няколко коня, на които слагат багажа- раници, торби, мрежи и поемат нагоре след 15.00 часа. Те пристигат по светло на хижа „Мусала" и се настаняват.
Вторият автобус пристига в 17.00 часа, качва останалите желаещи за екскурзията, в това число и нашето
семейство
, и се отправя към Боровец.По целия път в автобуса се носеха мелодиите на песните на Учителя - „Братство, единство", „Напред да ходим смело", „Време е да вървим", „Светъл лъч", „Славейчета горски", „Мусала" и много други.
Пътят до Самоков е много тесен и големият автобус мъчно вземеше някои остри завои. Неусетно, с песни на уста, в 20.00 часа пристигнахме в Чамкория. Братята намериха 10-ина коня, на които натовариха багажа ни и веднага потеглихме нагоре. Конярите бяха взели 2 ветроупорни фенера, които скоро засвяткаха отпред и отзад на колоната. Пътят беше много труден, с дупки, лепкава кал, образувана от валелия предния ден дъжд, и като се прибави тъмнината, едва ли други туристи биха тръгнали нагоре при тези условия.
към текста >>
87.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли
, 24.07.1940 г.
Вторият автобус пристига в 17.00 часа, качва останалите желаещи за екскурзията, в това число и нашето
семейство
, и се отправя към Боровец.По целия път в автобуса се носеха мелодиите на песните на Учителя - „Братство, единство", „Напред да ходим смело", „Време е да вървим", „Светъл лъч", „Славейчета горски", „Мусала" и много други.
176-177, N72Вестта, че Учителят отива на Мусала, се разнася с мълниеносна бързина из целия Изгрев и всички приятели се събират при салона със силно желание да участват в екскурзията. Събират се желаещи за още един автобус, който Начеви обещават да докарат. Учителя с първата група тръгва и автобусът благополучно пристига в Боровец-Чамкория. Братята веднага намират няколко коня, на които слагат багажа- раници, торби, мрежи и поемат нагоре след 15.00 часа. Те пристигат по светло на хижа „Мусала" и се настаняват.
Вторият автобус пристига в 17.00 часа, качва останалите желаещи за екскурзията, в това число и нашето
семейство
, и се отправя към Боровец.По целия път в автобуса се носеха мелодиите на песните на Учителя - „Братство, единство", „Напред да ходим смело", „Време е да вървим", „Светъл лъч", „Славейчета горски", „Мусала" и много други.
Пътят до Самоков е много тесен и големият автобус мъчно вземеше някои остри завои. Неусетно, с песни на уста, в 20.00 часа пристигнахме в Чамкория. Братята намериха 10-ина коня, на които натовариха багажа ни и веднага потеглихме нагоре. Конярите бяха взели 2 ветроупорни фенера, които скоро засвяткаха отпред и отзад на колоната. Пътят беше много труден, с дупки, лепкава кал, образувана от валелия предния ден дъжд, и като се прибави тъмнината, едва ли други туристи биха тръгнали нагоре при тези условия.
към текста >>
88.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1940 г.
Родителите правят грешка в
семейството
, че оставят слугите да слугуват на децата, а децата от малки трябва да се учат да прислужват, за да се развият у тях разните способности.
Учителя каза в разговор:Ако отидеш на сто места да проповядваш и ако на 75 места те приемат, тогава проповедта ти е реална. А ако на 25 места са те приели, тогава не си проповядвал както трябва. Вие отивате на такова място, посято и изработено, а казвате: “Аз ги обърнах.“ Само пожънете и казвате: “Аз ги обърнах. “А пък то хиляди други работници са работили върху тях преди това. Ти не трябва да казваш: “Аз те обърнах.“
Родителите правят грешка в
семейството
, че оставят слугите да слугуват на децата, а децата от малки трябва да се учат да прислужват, за да се развият у тях разните способности.
Затова, който изпълнява Божия закон, благословението иде. Учителя каза това при следния повод: Той раздаде три резена ябълка на трима души около него и след това му донесоха много малини, ягоди, цяла кошница.Човек не трябва да говори много, понеже при многото говорене грехът е неизбежен. Затова малко да говори и да говори това, което е Божествено. В три часа следобед при вадата температурата беше 26 градуса. Тук височината е 1680 м.
към текста >>
89.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 18 август
, 18.08.1940 г.
Родителите правят грешка в
семейството
, че оставят слугите да слугуват на децата, а децата от малки трябва да се учат да прислужват, за да се развият у тях разните способности.
Учителя каза в разговор:Ако отидеш на сто места да проповядваш и ако на 75 места те приемат, тогава проповедта ти е реална. А ако на 25 места са те приели, тогава не си проповядвал както трябва. Вие отивате на такова място, посято и изработено, а казвате: “Аз ги обърнах.“ Само пожънете и казвате: “Аз ги обърнах. “А пък то хиляди други работници са работили върху тях преди това. Ти не трябва да казваш: “Аз те обърнах.“
Родителите правят грешка в
семейството
, че оставят слугите да слугуват на децата, а децата от малки трябва да се учат да прислужват, за да се развият у тях разните способности.
Затова, който изпълнява Божия закон, благословението иде. Учителя каза това при следния повод: Той раздаде три резена ябълка на трима души около него и след това му донесоха много малини, ягоди, цяла кошница.Човек не трябва да говори много, понеже при многото говорене грехът е неизбежен. Затова малко да говори и да говори това, което е Божествено. В три часа следобед при вадата температурата беше 26 градуса. Тук височината е 1680 м.
към текста >>
90.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1940 г.
Родителите правят грешка в
семейството
, че оставят слугите да слугуват на децата, а децата от малки трябва да се учат да прислужват, за да се развият у тях разните способности.
Учителя каза в разговор:Ако отидеш на сто места да проповядваш и ако на 75 места те приемат, тогава проповедта ти е реална. А ако на 25 места са те приели, тогава не си проповядвал както трябва. Вие отивате на такова място, посято и изработено, а казвате: “Аз ги обърнах.“ Само пожънете и казвате: “Аз ги обърнах. “А пък то хиляди други работници са работили върху тях преди това. Ти не трябва да казваш: “Аз те обърнах.“
Родителите правят грешка в
семейството
, че оставят слугите да слугуват на децата, а децата от малки трябва да се учат да прислужват, за да се развият у тях разните способности.
Затова, който изпълнява Божия закон, благословението иде. Учителя каза това при следния повод: Той раздаде три резена ябълка на трима души около него и след това му донесоха много малини, ягоди, цяла кошница.Човек не трябва да говори много, понеже при многото говорене грехът е неизбежен. Затова малко да говори и да говори това, което е Божествено. В три часа следобед при вадата температурата беше 26 градуса. Тук височината е 1680 м.
към текста >>
91.
Снимка на Стефан Камбуров със семейството си в гр. Казанлък, 3 октомври 1941 год.
, 3.10.1941 г.
Снимка на Стефан Камбуров със
семейството
си в
Снимка на Стефан Камбуров със
семейството
си в
гр. Казанлък, 3 октомври 1941 год. СНИМКА № 41. Стефан Камбуров със семейството си в гр. Казанлък, 3 октомври 1941 год. Седнали. 1.
към текста >>
Стефан Камбуров със
семейството
си в гр.
Снимка на Стефан Камбуров със семейството си в гр. Казанлък, 3 октомври 1941 год. СНИМКА № 41.
Стефан Камбуров със
семейството
си в гр.
Казанлък, 3 октомври 1941 год. Седнали. 1. д-р Стефан Камбуров, 2. Баба Екатерина - жена му Прави отляво: 3. Марин Камбуров,
към текста >>
92.
Учителя изнася лекция на срещата на педагозите от Братството. Изгрев - София
, 1.09.1942 г.
И
семейство
, и дом не може да се създаде, ако няма туй вътрешно украшение.
Един човек с неразвит ум, с неразвито сърце, с неразвита воля, той е инвалид. Знанието не може да се приложи. Та, казвам: Вие сега искате да внесете равенство в света, братство. Ако не можете да внесете братството във вашия ум, във вашето сърце, във вашата воля, братство все не може да се внесе. Братство трябва да се образува между ума и сърцето.
И
семейство
, и дом не може да се създаде, ако няма туй вътрешно украшение.
Сегашните бащи представят волята, майката представя сърцето, а децата - ума. Обратното трябва да бъде. Бащата трябва да представя светлината, майката трябва да представя топлината, а децата - силата. Малките деца трябва да носят силата. Вие ще попитате: Защо?
към текста >>
93.
Учителя съветва българския цар Борис III, чрез Любомир Лулчев да отмени указа за екстрадиране на български евреи в Г...
, 9.03.1943 г.
Лулчев козирува по военному и казва:"На вашите заповеди, Учителю." Учителят му нарежда:" Веднага намерете цар Борис и му кажете, че ако той допусне само един евреин от България да бъде депортиран в Полша, от него,
семейството
му и царското съсловие нищо няма да остане." Лулчев козирува и казва: "Слушам,Учителю." След това отива в двореца, взема една лека кола и започва да търси царя.
На 6 март му връчват заповедта на Габровски да придружава депортираните евреи до Полша. Методи веднага отива при Учителя и му подава заповедта. Учителят я прочита и заявява: "Не разрешавам пред лицето на Бога да се извърши това престъпление! " След това го помолва веднага да извика брат Любомир Лулчев. Методи излиза, намира брат Лулчев и двамата отиват при Учителя.
Лулчев козирува по военному и казва:"На вашите заповеди, Учителю." Учителят му нарежда:" Веднага намерете цар Борис и му кажете, че ако той допусне само един евреин от България да бъде депортиран в Полша, от него,
семейството
му и царското съсловие нищо няма да остане." Лулчев козирува и казва: "Слушам,Учителю." След това отива в двореца, взема една лека кола и започва да търси царя.
Обикаля Враня, Костенец, Боровец и на третия ден се връща и докладва на Учителя, че царя го няма никъде. Тогава Учителя влиза в приемната си стая, затваря вратата след себе си и след малко излиза и казва: "Кричим." Брат Лулчев веднага тръгва с колата за Кричим и намира царя да се разхожда из двора на земеделското училище. Лулчев е крайно напрегнат от тридневното безрезултатно дирене, а и датата е 9 март - и няма време. Борис го посреща много строго и го пита: "Кой ти каза, че съм тук? " Лулчев отговаря: "Учителя ми каза.
към текста >>
Той ме изпрати да те предупредя, че ако ти допуснеш, само един евреин да бъде депортиран от България, от тебе,
семейството
ти и царското съсловие нищо няма да остане." В момента на Лулчев му олеква.
Обикаля Враня, Костенец, Боровец и на третия ден се връща и докладва на Учителя, че царя го няма никъде. Тогава Учителя влиза в приемната си стая, затваря вратата след себе си и след малко излиза и казва: "Кричим." Брат Лулчев веднага тръгва с колата за Кричим и намира царя да се разхожда из двора на земеделското училище. Лулчев е крайно напрегнат от тридневното безрезултатно дирене, а и датата е 9 март - и няма време. Борис го посреща много строго и го пита: "Кой ти каза, че съм тук? " Лулчев отговаря: "Учителя ми каза.
Той ме изпрати да те предупредя, че ако ти допуснеш, само един евреин да бъде депортиран от България, от тебе,
семейството
ти и царското съсловие нищо няма да остане." В момента на Лулчев му олеква.
Голямото напрежение на нервната система изчезва и преминава в цар Борис. Борис силно се развълнува от чутото и нервно казва:"Господин Лулчев, господин Лулчев, аз всичко ще оправя,ще скъсам заповедта за депортирането и ще напиша друга." Двамата веднага се качват в колата и бързо се отправят към София. Отиват направо в кабинета на вътрешния министър Петър Габровски. Царят му заповядва веднага да му даде заповедта за депортирането на евреите. Габровски отключва масивната си каса, взима заповедта и я подава на цар Борис.
към текста >>
94.
Учителя взема решение за последна екскурзия до Черни връх. 12 септември
, 12.09.1943 г.
Тук имаше само един пазач, но като ни видя кои сме, мерна се веднъж и изчезна, вероятно слезна при
семейството
си долу в селата.
След туй Учителят каза: „Е, хайде да слезнем и на долната хижа „Алеко". И действително слезнахме. Хижата „Алеко" бе празна. Беше хижичка, а не като сегашната. Ние се разположихме в нея.
Тук имаше само един пазач, но като ни видя кои сме, мерна се веднъж и изчезна, вероятно слезна при
семейството
си долу в селата.
Знаеше, че ще му пазим хижата. Беше сигурен в нас. Ние заехме хижата, настанихме се в една стая и турихме ред. А няма нито дърва, нито въглища, а времето е студено. Намерих една хубава брадва, а в гората дървета колкото щеш.
към текста >>
95.
Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево
, 14.01.1944 г.
Тогава той с цялото си
семейство
отива при Него в малката стаичка и иска прошка, че това го е направил от незнание.
Те протестират, че същото са правили на Изгрева, че са стояли пред Неговата стая, че си изпълняват задачата, и че те са поставени на това място от Учителя. Темелко ги изгонва грубо. Те се разплакват и напускат. А Учителят е в стаята си и няколко дни той не излиза на обяд. Тогава Темелко разбира, че Учителят не излиза поради неговия скандал.
Тогава той с цялото си
семейство
отива при Него в малката стаичка и иска прошка, че това го е направил от незнание.
И от този момент той не направи вече никаква бележка на никого. Беше отворил дома си за всички. Идваха много приятели и всеки носеше по някакви продукти. Затова нищо не липсваше. Благодарение на тази взаимопомощ имаше там всичко за прехрана на толкова много хора.
към текста >>
В двора на брат Темелко Учителят с голяма грижа и особено внимание събра водите от няколко малки незначителни изворчета, на които
семейството
на брат Темелко не обръщаше внимание, дори не ги и забелязваха.
Ще се спра специално на един важен исторически факт, който има значение не само за Братството, не само за българския народ, но и за цялото човечество. Преди да изложа този факт, понеже с него завършваше братската епопея в с. Мърчаево, ще кажа още няколко думи за този красив кът, в който прекарахме около 10 месеца. Както винаги, когато Учителят отиваше в някоя местност - било на планина, било в полето, Той обръщаше особено внимание върху изворите. За Него изворите представляваха някакъв велик символ, символ на всеотдайност, на велика жертва, на любовна щедрост, затова първата Му грижа беше да ги открие, да ги прочисти, да отвори техния път, да ги разхубави.
В двора на брат Темелко Учителят с голяма грижа и особено внимание събра водите от няколко малки незначителни изворчета, на които
семейството
на брат Темелко не обръщаше внимание, дори не ги и забелязваха.
С тях Учителят направи един голям извор и му даде името „Изворът на Доброто". В работата за устройване на този извор вземаха участие много от нашите приятели, които непрекъснато идваха от разни места на България, да видят Учителя и да чуят беседите, които Учителят изнасяше в Мърчаево. Този извор представляваше някаква книга, върху която Учителят непрекъснато пишеше съдбините на човешката история. Всяко донесено камъче от планината от братята и сестрите Учителят го подреждаше около извора, като произнасяше специални формули и извършваше над него известни магически движения, като с това даваше тон и направление чрез своята мощна мисъл на големите световни събития. Този „Извор на Доброто" привличаше вниманието и стана любимо място на всички приятели.
към текста >>
Темелковото
семейство
тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
Темелковото
семейство
тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста.
към текста >>
Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно
семейство
.
Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини. Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба.
Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно
семейство
.
При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление. Народната песен „Татунчо“ има съвсем отрицателен текст. Учителя даде нов текст, който съдържа в себе си новите идеи.
към текста >>
96.
Снимки на Учителя с последователи или ученици в Мърчаево
, 14.01.1944 г.
Семейство
Пенка и Стефан Белеви на гости при Симеон Костов.
Част от лицето вляво е на Боян Боев, Учителят и д-р Иван Жеков. Отзад се вижда червен петел и една кокошка. За този петел има интересен случай когато му дойде времето, ще го разкажем. Това е една от последните снимки на Учителя в село Мърчаево. Снимка № 61.
Семейство
Пенка и Стефан Белеви на гости при Симеон Костов.
1. Пенка Белева. 2. Валентина, дъщеря на Симеон. 3. Вера Симеонова, отзад, дъщеря на Симеон. 4. Стефан Белев. 5. Елена, дъщеря на Симеон. 6.
към текста >>
97.
Учителя и Братството празнуват празникът на пролетта - 22 март. Мърчаево
, 22.03.1944 г.
Темелковото
семейство
тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
Темелковото
семейство
тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста.
към текста >>
Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно
семейство
.
Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини. Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба.
Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно
семейство
.
При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление. Народната песен „Татунчо“ има съвсем отрицателен текст. Учителя даде нов текст, който съдържа в себе си новите идеи.
към текста >>
98.
Учителя и Братството празнуват празника на лятното слънцестоене - 22 юни. Мърчаево. Екскурзия до връх Острица
, 22.06.1944 г.
Темелковото
семейство
тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
Темелковото
семейство
тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста.
към текста >>
Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно
семейство
.
Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини. Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба.
Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно
семейство
.
При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление. Народната песен „Татунчо“ има съвсем отрицателен текст. Учителя даде нов текст, който съдържа в себе си новите идеи.
към текста >>
99.
Учителя и Братството празнуват Петровден - 12 юли. Мърчаево
, 12.07.1944 г.
Темелковото
семейство
тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
Темелковото
семейство
тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста.
към текста >>
Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно
семейство
.
Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини. Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба.
Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно
семейство
.
При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление. Народната песен „Татунчо“ има съвсем отрицателен текст. Учителя даде нов текст, който съдържа в себе си новите идеи.
към текста >>
100.
Учителя с група ученици провежда четиридневна екскурзия на Витоша. Първи ден - 24 август. Мърчаево
, 24.08.1944 г.
Темелковото
семейство
тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Построихме подпорни стени, стълби, прокарахме пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто“. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там.
Темелковото
семейство
тръгна на работа по полето - по ниви и градини.
Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста.
към текста >>
Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно
семейство
.
Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини. Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба.
Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно
семейство
.
При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление. Народната песен „Татунчо“ има съвсем отрицателен текст. Учителя даде нов текст, който съдържа в себе си новите идеи.
към текста >>
НАГОРЕ