НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
73
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Светът, в който живеем и съществуваме по необходимост на своята
природа
, е пълен с тайни.
На всяка стъпка нашият растящ умствен живот среща безбройно число явления, които се различават по вид,
род
и степен.
Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески
род
се стреми още несъзнателно.
То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против
природните
сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му.
А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на
природните
стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар.
Природният
свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите
благородни
подбуждения и стремления.
Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на
природните
си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е
продавал
своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син.
За хиляди и хиляди години той е бил
продаден
роб и поклонник на
природния
свят.
Раболепствал е пред силите на управляющите, молил се е на
Природата
, принасял и жертви и всесъжения по всякой начин и то само да придобие нейната милост и благоволение.
Природата
, която поетите велегласно са я възпявали и украсявали с хубост и
добродетел
, не се е интересувала да знае за детинските мисли и желания на человека.
Всички други мечти са били празни, порядъкът на
Природата
е бил неизменяем.
Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна
природа
го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.
Рано или късно той трябвало да съзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде от никъде другаде, освен от самия негов
род
.
Самата
Природа
, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар.
Даже и тази
Природа
ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда.
Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на
Природата
– своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети.
Именно, да обуздава
природните
си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех.
Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби
природните
сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й.
И след това ще кажат: „Оправдавате ли сега вашите думи,
облагородило
ли ги е образованието?
Нам ни е известно, че болестите и заразите в органическия свят не произлизат от здравословните условия на хигиеническите закони, а напротив – от неизпълнение на тия закони, които самата органическа
природа
ни диктува.
На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното естество на
изродица
человечески същества, на които умът и душата са заразени с холерически мисли и желания.
Че в това има истина, може да се види и от
народната
поговорка, които казва, че вълкът по-лесно променява космите си, отколкото нрава си.
Жесток
природен
закон действително, но все-таки истинен.
Това правило е общ неизменяем закон на
Природата
.
Един организъм, какъвто и да е той, според този закон, трябва или да изхвърли от себе си лошите вещества и
зародиши
, или да престане да съществува като такъв – едно от двете.
Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а
продължението
на Новия свят, света на
Добродетелта
, трябва да вирее и пребъдва във век.
Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото
благородно
влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца.
Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във
всенародното
подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава.
И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички
благородни
преобразувания.
Тук има една необорима истина, че под влиянието на
благородните
сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
Да, без всяко съмнение той е същият
природен
закон, приложен в по широка смисъл.
Зародишите
на доброто или злото ще са пренесат от един
род
в другий посредством кръвта на Живота.
Кои от тези семенни
зародиши
ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно.
Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си
природна
деятелност.
В това естествено предразположение на волята – да храни лошите
зародиши
и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението.
Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си
природа
, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е.
Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по
природа
повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината,
Добродетелта
, Правдата, человеколюбието и благочестието.
Лудостта да се покланяме на златни телета, както старите езически
народи
, не ни е оставило още.
За
благородни
цели се изискват и
благородни
средства – този е общият закон, неизменяемият път на Истината.
Не знаем ли, че всичките благодетели и
добродетели
в человечеството са се
родили
и произлезли от добри и
благородни
майки?
Но тези майки не са създавани без
Добродетел
.
Под такива условия животът ни ще развие онези
благородни
чувства и качества, в които
Добродетелта
и Истината ще се отражават като в огледало.
От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на
народите
и обществата.
Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на
природния
грях,
вроденото
себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот.
Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески
благородни
качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.
Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е
родил
само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието.
И посредством своя ум,
сроден
с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят.
Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия
род
и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен?
Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която
облагородява
и възвишава человеческата душа в
Добродетел
.
Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на Живота, който мени и преобразява всички неща в
Природата
, съгласно с общата деятелност.
Нашия духовен характер се създава от Истината и
Добродетелта
, а не от лъжата и самооболщението.
Тази вяра е вършела велики дела и
добродетели
, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското.
Какви жертви се правят от всички
благородни
хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на
Природата
!
Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните
природни
закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят.
Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в
Природата
.
Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на
Природата
, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот.
Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на
благородни
мисли и добри желания в Живота на человека.
От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един
народ
, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане.
Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени,
природа
, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани.
Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на
Природата
, от които вече се ползваме.
Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това
природно
съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот.
Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на
Природата
ни е станал по-общо понятен.
Има нещо чудно действително в
Природата
.
Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на
Природата
.
Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото
природния
?
Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с
природния
живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа.
Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни
добродетели
, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека.
Не трябва да се мамим – общите закони на
Природата
са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят.
Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над
природния
свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си.
Бородин
, – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг.
Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и
добродетел
в този вечен дом?
„Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в
Природата
, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.
Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата
Природа
, които ни диктуват истинските условия за нашия живот.
Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на
Природата
, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума.
Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в
Природата
.
А не онзи
род
неверие, което е
родено
от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие.
3. Неизменният ред в
природата
7.
Благородните
цели изискват
благородни
средства
На всяка стъпка нашият непрекъснато развиващ се ум се сблъсква с безброй явления, които се различават по вид,
род
и степен.
2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни
природни
сили, които работят за осъществяването на някаква всеобща цел[4], към която се стреми целият човешки
род
, макар и още несъзнателно.
То било и първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори с
природните
сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си.
3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на
природните
стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар.
4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите
благородни
подбуди и стремежи.
Неведнъж човек е
продавал
своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32).
3. Неизменният ред в
природата
Раболепствал[7] е пред силата на управляващите, молел се е на
природата
, принасял ú е жертви, за да придобие нейната милост и благоволение.
природата
, на която поетите пеели химни заради нейното могъщество, величие и красота, ни най-малко не се интересувала от детинските мисли и желания на човека.
Той разбрал, че всичко друго са празни мечти, защото редът, който царува в
природата
, е и си остава неизменен.
Нуждата на неговата духовна
природа
го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание.
Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки
род
.
6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от
природата
, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар.
7. Даже и тази
природа
ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество.
Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на
природата
, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети.
3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби
природните
сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на
природата
.
Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата
природа
диктува, а напротив, от неспазването на тези правила.
За тази именно истина се загатва в
народната
поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”.
„закон на наследствеността”, познат в науката още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в
природата
.
9. Това правило е общ, неизменен закон в
природата
.
Един организъм, какъвто и да е той, според този закон трябва или да изхвърли от себе си вредните вещества и
зародиши
, или да престане да съществува като такъв.
Тази вътрешна стойност е едничкото, върховно мерило на
природата
.
Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на
добродетелта
и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във вечността.
Облагородяващото
му влияние трудно се усеща от закоравелите от порока сърца на хората.
Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички
благородни
преобразования.
18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на
благородните
сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19].
[20]Без всякакво съмнение това е същият
природен
закон, приложен в по-широк смисъл.
5.
Зародишите
както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един
род
в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва.
Кои от тези
зародиши
ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека.
6. От самия него зависи кои
зародиши
ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него.
Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си
природни
заложби.
В естественото предразположение на волята да храни лошите
зародиши
и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата.
9. По
природа
човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината,
добродетелта
, правдата, човеколюбието и благочестието.
За съжаление и днес още хората се кланят на „златния телец”, както старите езически
народи
.
7.
Благородните
цели изискват
благородни
средства
4.
Благородните
цели изискват
благородни
средства.
5. И действително, фактите показват, че всички велики хора, благодетели на човечеството, са се
родили
от добри и
благородни
майки.
„Майки, майки иска Франция” – казва Наполеон Велики.[25] Но такива майки не се създават без
добродетел
.[26]
7. При такива условия у човека ще се развият онези
благородни
чувства и качества, в основата на които лежат
Добродетелта
и Истината.
1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на
народите
.
Поради това, че в тези две области
природата
е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на
първородния
грях[28]и
вроденото
си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му.
2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки
благородни
качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]
Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е
родил
само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
Къде отиват те, които от толкова хиляди години са ръководили човешкия
род
и постоянно са го учили как да изпълнява своя дълг към Бога и към ближния?
Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която
облагородява
, възвисява човешката душа и я укрепва в
добродетелта
.
Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в
природата
в съгласие с общата дейност.[37]
10. Нашият духовен характер се създава от Истината и
Добродетелта
, а не от лъжата и самозаблудата.
Какви жертви се правят от всички високо напреднали и
благородни
хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на
природата
!
Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните
природни
закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39]
5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в
природата
.
6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в
природата
, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват.
8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на
благородни
мисли и добри желания в живота на човека.
Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един
народ
, толкова по-образован и по-развит духовно е той.
И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този
народ
в стълбицата на своето духовно развитие.
2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на
природата
и са направени достъпни за всекиго.
за
природата
на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки.
Тя разкри неизчерпаемите
природни
богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно.
Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на
природната
съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот.
Езикът на
природата
му е станал по-понятен.
1. В
природата
, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно за почуда и възхищение.
От това първо начало на знанието, което се
зародило
в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни
добродетели
– най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека.
Трябва да се има предвид, че законите на
Природата
са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50]
Бородин
[51] – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг.[52] Всяка година, всеки ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и така той се приближава към кръга.
Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и
добродетел
?!
Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна
Природа
, които закони ни диктуват истинските условия на живот.
В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на
природата
, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума.
13. Елард Гор
продължава
своите разсъждения, като посочва три причини за невъзможността да се види някоя друга вселена:
4. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в
природата
.
То не е онова неверие,
родено
от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие.
Това е Magnum Opus на алхимиците, субстанцията, притежаваща силата да превръща по-малко
благородните
метали в чисто злато.
От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска
природа
на човека във висша, божествена.
[10] Изразът е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще бъдат
народ
на Бога и ще живеят на
плодородна
земя (Ханаан) – Бит.
Тази Шеста култура на Бялата раса ще се развие главно чрез славянските
народи
.
При изграждането ú славянството ще използва всички духовни и културни ценности на големите европейски
народи
, както и на Америка.
Тези
народи
ще създадат външните условия, външните форми, чрез които тя ще се разгърне.
Възпитанието има връзка повече с
облагородяването
на чувствата и волята.
Христос е великият Брат на човечеството, първият образ на човека,
Първородният
в света – начало на човешкия
род
, начало на човешката еволюция.
Роден
в Женева, син на беден часовникар.
Още в първите редове на трактата прозира основният принцип във философията на Русо: „Всичко излиза добро от ръцете на Твореца, всичко се изражда в ръцете на човека.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът на
природосъобразността
.
Тук вероятно се има предвид, че Русо пръв напълно отрича съществуващата феодална педагогическа система и я посочва като главна причина за съществуващото зло и по-точно – нейната неадекватност и несъобразеност с
природните
закони.
Роден
в Аячо (Корсика).
Учителят за Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се
роди
.
Мислят, че етерът е
еднороден
навсякъде, а то не е така.
Роден
в Шрюсбъри в семейството на лекар.
При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват
родове
от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда.
То е едно от най-тайнствените имена в еврейската теология и изразява един от най-удивителните закони на
природата
, които някога човек може да познае.
Когато евреите са се намирали в големи мъчнотии, целият
народ
започвал да пости, обръщал се към Господа и тогава този Йехова им помагал.
При произнасяне „Йот-Хей-Вав-Хей” на еврейски тези велики принципи и
природни
сили носят благословения на света в трите свои разклонения, ако правилно се зачитат и разбират.
Делото на пророк Ездра, който се стреми да усвои текста и учението на Закона, е
продължено
от хората, станали известни като книжници.
Смятат за
добродетел
споровете със своите учители.
[35] Авраам (евр.) – баща (господар) на множество (
народи
)).
Става известен като проповедник, призоваващ към всеобщо покаяние на
народа
.
Бива обезглавен от
Ирод
Антипа по настояване на жената на последния –
Иродиада
.
Общо може да се каже, че субективният ум е
родител
на обективния човешки ум.
За нейни
родоначалници
се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека.
[51] Александър Порфириевич
Бородин
(31.10.1833 – 15.02.1887) – руски композитор и учен-химик, доктор по медицина, професор, академик на Медико-хирургическата академия и ръководител на химическата ú лаборатория.
Константинов („Световна астросоциология”, С., 1992) космическият център „Алфиола” ръководи новите духовни и културни потенциални възможности на
народите
, на окултните общества и на човечеството като цяло.
Той е и директор на тамошната обсерватория, където работата му върху наблюдението на двойните звезди е
продължена
от В.
[79] Томас Хенри Хъксли (4.05.1825–29.06.1895) – английски лекар,
природоизследовател
и философ, съратник на Дарвин и популяризатор на неговото учение.
Продължава
следването си в Страсбург (1770-1771), където се сближава с видния немски просветител Хердер.
В областта на естествените науки Гьоте споделя идеята за единство и развитие на органичната и неорганичната
природа
.
Твърде малко са
родните
автори на книжния пазар: Найден Геров, Иван Вазов, Алеко Константинов, Михалаки Георгиев...
Той е
роден
в Пловдив, където завършва основното и гимназиалното си образование.
Предлаганото ново издание
продължава
тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика.
Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския
народ
– в обществен и в личен план.
Така се
роди
това съчетание от двете издания, което сега започва свой живот в търсене на нови хоризонти.
Това наложи по-
продължителен
период на работа върху книгата (три години) и привличането на повече консултанти от различни области.
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
В
Природата
има едно общо стремление, един общ план и една обща цел.
По тия три характера
Природата
се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко
сродствен
начин.
За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно
сродство
, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на
Природата
.
Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната
Природа
, която е неизменяема в същността на своите действия.
Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна
Добродетел
и в пътя на самата действителна Любов.
От под неговият покрив ние всички трябва да излезем
благородни
съграждани на бъдещето Царство.
В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на
природният
свят и ще съзнае, че той не е
роден
да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието.
А тази
благородна
цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото.
Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва,
благородни
средства и разумни начала.
Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като
народ
и общество от общата челяд на человечеството.
Не, денят се познава от утринта, казва
народната
поговорка.
Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в
Природата
могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път.
В
Природата
има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не.
То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и
родове
животни.
Добрата почва ще ни се даде от
Природата
, щом почнем да работим съгласно с нейните предписания.
Истините и
благородни
средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети.
Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е
народ
.
Тази Истина, която е почнала да озарява
народите
, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование.
Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския
народ
; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството.
Това произтича от простата причина, че человек е нравствено същество, съвпрегнато от висшата
природа
със задължения, които произлизат от естеството на неговия Дух.
Един от научните факти, който е хвърлил светлина върху естеството на нещата, е този, че в
Природата
съществуват сложни и деликатни монадически организми, в естеството на които се проявляват и крият тайнствени способности, надарени с разсъдък.
Тази истина потвърждава това, че
Природата
гони една обща велика цел в своите действия.
Важно е за нас да се не мамим в своите повърхностни внушения и впечатления – да заключаваме преждевременно, че
Природата
е мъртва, безчувствена и неразумна.
Най-после в какво се състои чоловеческото достойнство, ако не в изповяданието на тази върховна
Добродетел
?
Природата
е жива и пълна с Живот навсякъде, гдето условията на върховните й закони го допускат, и с разумни сили, които ние едвам сега почваме да сапикасваме.
Но по кой начин се пренасят нашите мисли от един ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на
Природата
, който по такъв един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство?
Но що от това, нима същността на Битието и положението на
Природата
, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли?
Този процес произлиза от условията на
Природата
, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата.
Види се
Природата
гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни.
Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от
род
в
род
, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила.
Трябва да знаем, че висшата
Природа
отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи.
Целта на Духа в
Природата
не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен.
Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна
природа
, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й.
А тия изменения от самото естество на тия закони на
Природата
произвождат разрушителни действия.
Кислорода
е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти.
„Обаче ще дойде едно време – казва философът Спенсер, – когато вътрешните условия на органическия живот да дойдат в прямо съгласие с външните условия на
Природата
; тогава животът ще стане постоянен.“ Нека го кажем – вечен.
Целта, която Животът гони, в системата на
природата
е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна.
Възпитателната сила на
Природата
е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум.
Природата
, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той
родил
.
Природата
, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“.
Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на
Природата
, които всички като че му са станали заклети врагове.
В борбата за самосъхранение той е видял едничкото условие за съществуване, в което самата
Природа
му показала, че е необходимо за него да се подвизава, т.е.
То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия
род
.
Той не е можел да предвиди какво бъдещите векове ще донесат и какво бъдещите
родове
ще създадат.
До това време человек се управлявал само от страха на
природния
свят.
И вместо да произведе и възпита от него едно
благородно
същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни.
В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други
родове
животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини.
Какви влияния са избавили человеческия
род
от подобна участ?
Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на
Природата
, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други.
Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия
род
, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план.
Человек, ако и да се е явил по-късно от всички други земни същества, обаче по естеството на своята
природа
, е по стар от всички тях.
Видът и
родът
на человека се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички.
Редът, който ние виждаме в
природния
свят, е перспективно обърнат в нашия ум.
В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на
природната
стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа.
Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в
Природата
– силата Любов.
Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в
благородното
си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно.
Любовта е била могъща със своите
добродетели
, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението.
От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е
породила
борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна
природа
, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи.
Разбира се от самата
природа
на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“.
И Христос казва на едно място в Евангелието: „От плодовете им ще ги познаете.“ Може ли трънка да
роди
смокини или пък смокиня – трънки?
От този общ закон ние сме придобили едно истинско мерило в ума си, което ясно ни показва какви неща са подходящи и съобразни с нашата истинска
природа
и какви не са подходящи и не съобразни.
Кой е онзи
народ
, които е бил така ръководен, че е успял?
Всякой
народ
или общество, което се е оставило да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало под ударите на съдбата.
Общата истина, изказана в тази
народна
поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност.
Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой
народ
, за всякое общество и за всякой человек.
Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на
Природата
.
Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата
Природа
и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята.
Самосъхранението по необходимост на своята
природа
и стремление е
родило
себелюбието (егоизма), майката на всички днешни пороци.
Нека споменем тогава някои от по главните: себелюбието е покварило душата, поробило е разума, потъпкало е правдата, потушило е съвестта, създало е робството във всичките му видове, произвело войните, изгнало Истината и заточило
Добродетелта
.
Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на
Природата
, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече.
Трудът и честността, които бяха препоръчани на вашите
прародители
като предпазителни мерки против злато, днес са премахнати навсякъде.
Но види се даже и самата
Природа
вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят.
Види се от законите на
Природата
, че целта в нея се различава в голям размер от нашата.
Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита
благородни
същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и
благородно
дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия.
Моля, тогава този мой приятел да посети
Народното
събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на
народното
подобрение.
Колко умове са заети да мислят и то все за доброто на бедния
народ
!
Но нека не забравяме, че
Народното
събрание не е мястото, отгдето Доброто може да се
роди
?
От камъните на този храм – дома –
Природата
е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества.
От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и
благородни
качества, според изискванията на върховния закон на Духа.
От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички
Добродетели
.
Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата
Добродетел
на человечеството.
И всякой человек трябва да се
роди
изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога.
Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в
Природата
и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно.
И всякой, който го
продаде
и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума.
Природата
не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път.
От тази дълбочина, от тази ничтожна величина за нашето понятие
Природата
е трябвала да приготвя настоящата видима вселена пред очите ни.
Ние днеска желаем да създадем едно общество, което да е самият идеал и въплъщение на всичко, що е добро и
благородно
.
От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с
благородния
живот.
Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други
благородни
учреждения, които носят възпитателен характер.
Това преобразувание ще се постигне само тогава, когато почнем напълно да съзнаваме и усещаме източника на злото и когато в нас се
роди
онова дълбоко желание да се освободим и избавим от това робство.
Те са последствия от предидущи причини, които тясно са свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен
род
клетки, съвпрегнати с физико-психически стремления, подбуждат ни да играем ролята на дейци и причинители за добро или зло.
То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на
природният
водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление.
Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена
природна
наклонност, наречена
първороден
грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази.
Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и
благородно
.
“, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в
природния
и нравствения свят?
Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и
Добродетели
, които да принесат своите плодове навреме.
Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята
вродена
деятелност.
Йов е питал кой е
родил
капките на росата.
И ние питаме кой е
родил
капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител?
Всякой человек има „-изъм“, но в едно той служи за
благородни
дела, а в другиго – за подли.
Несъмнено, причините на злото лежат някъде дълбоко скрити в самата
Природа
.
В химията има един закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо съединение, изискват се три неща – първо, два елемента с взаимно
сродство
един към други и едно условие.
Миризливите тъмници, несправедливите закони, острите саби и щикове и големите топове няма да подобрят положението ни, нито пък ще създадат нещо добро и
благородно
в нашия живот.
Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация от
природния
, груб и себелюбив человек, на когото всичкото желание е да тъпчи другите.
Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на
Природата
.
Хиляди милиони години е взело на
Природата
, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.
Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този
благороден
Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота.
Върху този предпазителен закон на
Природата
почива нашето здраве и дългоденствие.
І. Живи, разумни сили на
природата
1. Вътрешното
сродство
на Цялото и неговите части
8]4. Постигането на
благородни
цели
6.
Природата
като жив организъм
7. Пластичност на
природата
1.
Първородният
грях
І. Живи, разумни сили на
природата
1. Вътрешното
сродство
на Цялото и неговите части[82]
1.
Природата
работи чрез три характерни неща:
Частите на това Цяло се намират в тесни взаимоотношения и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно
сродство
.
3. Най-важното за нашия ум е да наблюдава и да проследи тази връзка, това тясно
сродство
, което съществува между частите на всички нива в
природата
.
5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната
природа
, чиито действия по същина остават неизменни[84].
– в пътя на истинската
Добродетел
;
1. От този общ дом всички трябва да излязат като
благородни
граждани на бъдещото Царство.
– че не е
роден
да бъде роб, а свободен;
– че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската
природа
, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието.
Тази
благородна
цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото.
–
благородни
средства;
8. При тези условия ние ще бъдем в състояние да положим истинската основа на възпитанието, от което произтича бъдещото повдигане на всяко общество и
народ
от целокупното човечество.
„Денят се познава от сутринта” – казва
народната
поговорка.
В това отношение науката е хвърлила достатъчно светлина и ни е избавила от опасността да мислим, че явленията и събитията в
природата
могат да се извършват произволно.
В
природата
действат велики закони[86], които карат човека да върви напред, без да го питат дали тяхното действие е в съгласие с неговите възгледи, или не.
Лесно е да се доказва как тази клетка е минавала от едно състояние в друго и как по този начин е образувала всички
родове
и видове животни.
4. Постигането на
благородни
цели[88]
Казахме, че за да се повдигне човечеството, са необходими добра почва,
благородни
средства и разумни начала.[89] Как ще дойдат те?
– добрата почва ще ни се даде от
природата
, щом започнем да работим съобразно нейните закони;
– истинските и
благородни
средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит;
2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е
народ
.
3. Истината, която е почнала да озарява
народите
по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование.
Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският
народ
се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.[91]Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм.
Това произтича от простия факт, че човекът е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от Висшата
природа
със задължения, произтичащи от естеството на неговия дух.
6.
Природата
като жив организъм
1. Един от научните факти, който хвърля светлина върху естеството на нещата, е този, че в
природата
съществуват както сложни, така и едноклетъчни организми.
2. Тази истина доказва, че
природата
следва една обща, велика цел в своите действия.
За нас е важно да не се заблуждаваме в своите повърхностни представи и впечатления и да заключаваме преждевременно, че
природата
е мъртва, безчувствена и неразумна.
В какво се състои все пак човешкото достойнство, ако не в изповядването на тази висша
добродетел
?
6. Изобщо
природата
не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове.
7. Истината е, че
природата
е пълна с живот навсякъде, където условията на върховните ú закони го допускат.
Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на
природата
, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство?
12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали
природата
е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи?
Този процес произтича от това, че в
природата
един живот поглъща друг.
9.
Природата
, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум.
13. Трябва да знаем, че разумната
Природа
отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи.
14. Целта на духа в
природата
не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша
природа
.
Тази
природа
според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú.
Тези промени произтичат от самото естество на
природните
закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия.
17. „
Кислородът
е първата отрова, която поглъщаме” – казват химиците.
19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните
природни
условия.
1. Целта, която преследва животът в системата на
природата
, е двояка:
Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на
природата
, създадени за нуждите на неговото тяло и ум.
6.
Природата
, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство.
Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е
родил
.
7.
Природата
, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него.
Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на
природата
, които сякаш му станали заклети врагове.
11. Човекът видял в борбата за самосъхранение единственото условие за съществуване, което самата
природа
му посочила.
Освен това трябвало да работи упорито, за да подготви почвата на земята за своята бъдеща земеделска работа, която била едно от първоначалните условия за поддържане на човешкия
род
.
14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от
природата
.
И вместо да създаде от него едно интелигентно и
благородно
същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106],
Природата
би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни.
17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата
природа
и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност.
18. Какво е избавило човешкия
род
от подобна участ?
1.
Природата
разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа.
Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия
род
, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план.
Човекът като отделен вид и
род
в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички.
8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на
природната
стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа.
9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в
природата
– Любовта.
Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му
природа
и да развие
благородното
му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек.
Само Любовта посредством своите
добродетели
можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване.
1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се
зародила
борба.
Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна
природа
, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела.
3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия
род
животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото.
Всичко в
природата
се подлага на проверка, за да може да му се даде точна оценка.
– нещата в
природата
се оценяват според тяхната стойност, а тази стойност напълно зависи от самото им естество;
3. Този общ закон е дал на ума на човека едно истинско мерило, което ясно показва кои неща са подходящи и съобразни с истинската ни
природа
и кои не са.
Кой е онзи
народ
, който е успял под такова ръководство?
Всеки
народ
или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало и загивало под ударите на съдбата.
Истината, изказана чрез тази
народна
поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност.
8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки
народ
, за всяко общество и за всеки човек.
Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в
природата
като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества?
Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на
природата
.
8. Естеството на закона за Самосъхранението е такова, че той е
родил
себелюбието (егоизма) – майка на всички днешни пороци.
– заточило
добродетелта
.
3. Несъмнено този господар на крайния егоизъм постоянно е тласкан и обезпокояван от силите на Върховния Дух на
природата
.
4. Трудът и честността, които бяха посочени на нашите
прародители
като предпазни мерки против злото, днес почти са изчезнали.
8. Този първобитен представител на човешкия
род
не е мислел за нищо друго освен за собствения си стомах, т.е.
10. Но дори и Върховният Дух на
природата
не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората.
7. Пластичност на
природата
1.
Природата
привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия.
Законите на
природата
ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме.
Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас
благородни
същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
Какво именно е направила
природата
, за да издигне човека на един по-висок уровен?
Само при това условие в него можело да възрасне семето на
добродетелта
и
благородните
постъпки.
Моля тогава този приятел да посети
Народното
събрание и да послуша разискванията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, които имат за цел подобряване положението на
народа
.
И то все за доброто на обикновения
народ
.
4. Но нека не забравяме, че
Народното
събрание[116] не е мястото, където може да се
роди
доброто!
Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за
народни
представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те.
5. Единственото място, където доброто може да се
роди
и култивира, е домът.
С камъните на този храм – дома –
природата
е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни същества.
6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и
благородни
качества според изискванията на Върховния закон на Духа.
7. В
продължение
на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се
родят
всички
добродетели
.
Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната
добродетел
на човечеството.
11. И всеки човек трябва да се
роди
изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество.
3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в
природата
, и силите, които функционират вътре в живота.
В него се крият ония първични елементи, от които може да се
роди
един разумен живот, пълен с красиви и добри дела.
9.
Природата
не е създала своите велики творения по някакъв фантастичен начин, както си представят понякога хората.
10. Наистина странна е
природата
в своите действия и постъпки.
11. Математиците при своите изчисления са открили, че диаметърът на атома е приблизително една двайсет и пет милионна част от два сантиметра и половина или една милионна част от един милиметър.[119] С нищожна за нашите понятия величина
природата
е започнала да гради сегашната видима вселена.
1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и
благородно
.
6. Днес всеки почтен човек трябва да върши
благородни
дела, а не да вдига шум и врява.
Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други
благородни
учреждения, които имат възпитателен характер.
9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се
зароди
силно желание да се освободи от това робство.
В тези центрове има особен
род
клетки, които, съчетани с определени физико-психични подбуди, ни подтикват да вършим добро или зло.
1.
Първородният
грях
Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на
природните
сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока.
Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „
първороден
грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение.
5. Светът до голяма степен е под влиянието на
първородния
грях, на тази пъклена страст, която е заразила и покварила всичко добро у човека.
Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се
роди
и развие това зло в техния живот.
И
продължава
: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36).
Тя е силата, която е създала всичко добро и
благородно
в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
Не виждаме ли и ние така реда и порядъка на нещата в
природния
и нравствения свят?
7. Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените
добродетели
, които ще принесат навреме своите плодове.
В сложния мозъчен лабиринт всяка сила и способност има свой собствен център, чрез който проявява
вродената
ú деятелност.
3. Йов е питал кой е
родил
капките на росата.(Йов 38:28) И ние питаме кой е
родил
капките на злото.
Всеки човек има „изъм”, но у едного той е впрегнат да върши
благородни
дела, а у другиго се проявява необуздано и безотговорно.
8. Несъмнено причините за злото лежат скрити някъде дълбоко в самата
Природа
.
5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими три неща – два елемента; взаимно
сродство
помежду им; едно условие.
10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и
благородно
в нашия живот.
3. Съвременните хора с безподобно усърдие и постоянство изучават физическата
природа
, ала увлечени от чисто утилитарни цели[129], те не полагат усилия да разберат нейния език.
Той вечно издирва и търси скритите стъпки и действия на
природата
с цел да ги изучи.
Не е несправедливо да осъждаме такива представители на човешкия
род
.
1. Милиарди години са били нужни на
природата
, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм.
Върху този предохранителен закон на
природата
почива нашето здраве и дългоденствие.
[103] Хърбърт Спенсър (27.04.1820–8.12.1903) – английски философ, психолог, социолог, един от
родоначалниците
на позитивизма.
подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение,
продължаване
на
рода
, хранене и т.н.
Според характера на приспособителния процес инстинктите се делят на няколко групи: хранителни, полови, защитни, нападателни,
родителски
, стадни, социални и т. н.
Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят
вроденото
поведение на индивида спрямо постоянните условия на средата.
Пише публицистични книги и памфлети в защита на английския
народ
и републиката на Кромуел.
[116] Тук очевидно се прави аналогия между функцията на мозъка и тази на
Народното
събрание.
В езотеричното християнство
народното
събрание, парламентаризмът и закнодателството въобще съответстват на гръдния кош, т.е.
Методът на
природата
е диаметрално противоположен – еволюция.
[123] Тук вероятно става въпрос за надписа върху
Народното
събрание: „Съединението прави силата.” На друго място Учителят казва, че пълният надпис трябва да гласи: „Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината прави силата.”
[125]
Първороден
грях (грехопадение) – в 3 глава от Битие се описва как
прародителите
на човешкия
род
Адам и Ева, изкусени от змията, нарушават Божията заповед и вкусват от плода на дървото за познаване на доброто и злото.
За да се освободи от грешния живот, човек трябва да се
роди
отново, но не от майка и баща, а от вода и Дух.
„
Родина
” през 1901 г.
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Една от най-заплетените и замотани тайни в
Природата
е Животът.
Онова, което сме научили относително
природата
му, то е придобито от наблюдение явленията на силата му, която се различава диаметрално противоположно от силите на физическия свят по степента и качествата на своето естество.
Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на
природният
свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че
Природата
има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление.
За да се постигне това върховно стремление в
Природата
и да се
роди
и развие настоящия органически живот, когото Духът ни притежава, преди всичко е трябвало почва, на която да тури ногата си.
Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на
Природата
, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите условия на своето битие.
Природата
трябвало да впрегне своите физически и химически сили и да ги натовари с великата работа да й доставят елементите на почвата, посредством събирането малките частици на веществото, населяющи пространството, в общи маси, названи небули, в центрове, наречени слънца, и в системи, наименовани слънчеви и планетни общества.
Каква велика задача е предстояла пред лицето на
Природата
– да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност.
При всичко, че всемирното теготене играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни факти ни навеждат към мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на теготенето не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното
сродство
на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен.
Във всемирното
сродство
се крие една от великите тайни на общата деятелност на
Природата
, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена.
Без всемирното
сродство
светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен.
Но види се явно от фактите, че
Природата
не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената.
Ако и да не разбираме още достатъчно езика на
Природата
, за да се ползваме напълно от уроците, които ни дава всякой ден, при все това тя е сполучила да ни научи по нещо си за основните начала.
Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни
благородни
и
неблагородни
средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции.
Върху тази основа
народите
още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие.
От времето на нашите първи
прародители
ние все това блаженство търсим в този свят, но то няма да дойде, ако и да го чакаме, за хиляди и милиони години.
Голямата трудност с разваления и разстроен мозък се намира в разглобените му части и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие – равновесие, което никой не може да поправи, освен самата
Природа
.
Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само
Добродетелта
е в сила да изправи и промени.
Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и
благороден
, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват.
Мозъкът ни е обезпокояван от енергията на
Природата
, която ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, към онова, което не видим да схванем, и към онова, което не знаем да научим.
Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е
родил
за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена
Природа
.
Живо, което да има
сродство
и Любов с нея.
Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и
природата
– те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи.
Вселената е негов
продукт
, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници.
Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и
природата
и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа.
Умът е, който действа,вън от нази и вътре в нази, неговите действия и резултати, материалистът взема за неща реални и независими от ума, който назвал с имената материя и
природа
.
Онова обаче –
продължава
идеалистът, – което пипа, което усеща, което сравнява и мисли, е умът.
Но подобен
род
разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютна реалност, но относителната.
Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в
Природата
, които общият Дух гони.
Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим
благородното
и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим.
Затова
Природата
е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността.
Онова начало, за което Мойсей споменува в първата глава на „Битие“ за Небето и Земята, не е друго начало, освен началото, когато всемирният закон на
сродството
, т.е.
В средата на това безбройно множество два първоначални атома, x плюс y (да допуснем, че са
кислород
и
водород
), които се спущат един против друг с такава сила и се сграбчват и хващат, като че ли почват някоя частна разправия за неща стари, както человеците на тази земя често правят.
2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че
природата
има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132]
4. За да се постигне този върховен стремеж в
природата
и за да се
роди
и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133]
Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на
природата
, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие.
7.
Природата
впрегнала своите физико-химични сили и ги натоварила с великата работа да ú доставят елементите на почвата посредством събиране на малките частици на материята, пръснати навсякъде в безмерното пространство.
Така
природата
приготвила бъдещите обиталища на живота.
Каква велика задача е стояла пред
природата
– да устрои и подреди настоящия свят и видимата вселена с всичката ú красота, хармония и единство, произтичащо от действията на вечните и неизменни закони, работещи с математическа точност и последователност!
3. Закон на Всемирното
сродство
[137]
Все пак определени факти ни карат да стигнем до заключението, че ако в материалния свят действаше единствено този закон и ако той не беше подпомогнат от закона на Всемирното
сродство
на елементите, то навярно видимата вселена днес щеше да има по-друг вид, не толкова красив и привлекателен.
2. Във Всемирното
сродство
се крие една от великите тайни, с помощта на която
природата
върши своята работа.
3. Без Всемирното
сродство
светът завинаги би останал безплоден и безцелен.
1. Фактите показват, че
природата
не е взела под внимание всички тези неща при устройството на вселената.
4. Дали
природата
е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома ú, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала?
Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на
природата
, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота.
9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни,
благородни
или
неблагородни
средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения.
10.
Народите
все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования.
11. От времето на нашите първи
прародители
човекът все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години.
Никой освен самата
природа
не може да възстанови това равновесие.
3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните духовни сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само
добродетелта
е в сила да изправи и промени подобен характер.
Там, където ни очакват красивите и благи обещания, където условията се различават коренно от сегашните и положението е подобрено, където животът е тих, добър и
благороден
, където царуват радост, мир и блаженство.
3.
Природата
не престава да действа върху човешкия мозък със своите енергии, като ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, да прозрем това, което е невидимо, и да изучим онова, което е непознаваемо.
– Дали се е
родил
за нещо, или раждането му е било безцелно?
– Как е създаден самият свят, кой го е сътворил и устроил – дали някое велико същество, което наричаме Бог, или някоя велика сила, наречена
Природа
?
Тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява, да я кара да се стреми към нещо велико и възвишено, ала не отвлечено и мъртво, а нещо живо, което да има
сродство
с нея и да ú вдъхва любов.
1. Естественикът и материалистът твърдят, че Материята и
Природата
са създали и устроили света, че той се управлява от техните закони и че без тях нищо не би съществувало.
Вселената е негов
продукт
.
5. С цялото си познание за материята и
природата
материалистът започва да ни убеждава, че учението на теолозите не почива на никаква здрава основа.
Неговите прояви и резултати материалистът взема за неща, реални сами по себе си и независими от ума, и ги назовава материален свят,
природа
и т. н.
Но подобен
род
разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютната, а относителната реалност.
Народната
мъдрост казва: „С един камък къща не става.” За да построим къща, са необходими три неща: основа, стени и покрив.
3. Тези закони работят с математическа точност и последователност за постигането на оная велика цел в
природата
, която Духът на битието си е поставил.
– Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси
благородното
и възвишеното, да обича Истината.
9.
Природата
е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността.
В оня миг от вечността Всемирният закон на
сродството
, сиреч на Любовта, започнал да действа както между атомите, така и между силите.
6. И ето, всред това безбройно множество два първоначални атома X и Y – да допуснем, че това са
кислород
и
водород
– се спускат един срещу друг с невъобразима сила и здраво се сграбчват, както често правят хората, когато помежду им избухне някакъв спор или кавга.
Така те се пръснали по света, без да могат да
продължат
строежа на кулата.
[137] Този закон в Херметичната философия е познат като VІІ принцип или принцип на
Рода
.
Той гласи: „
Родът
е във всичко; всяко нещо притежава свой мъжки и женски принцип и тази двойнственост се проявява във всички области на Битието.” Учителят го нарича още Всемирен закон на Любовта. Вж.
[138] „Изход” – втора книга от Петокнижието на Мойсей, описваща двата възлови момента в историята на Израил като
народ
: бягството от Египет и даването на Закона.
Като конкретно събитие „Изход” ознаменува раждането на израилтяните като
народ
, след като в
продължение
на 430 г.
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис
Мъдростьта му трѣбва да обърне и завладѣе всѣкой умъ, а любовьтьта му, приготвенитѣ сърдца; тъй щото Господъ да царува винаги съ своя избранъ
родъ
.
О,
народъ
и
народи
, вий които спите — събудете се и пригответе се за да посрѣщнитѣ Господа Бога на силитѣ.
Ето ще се сѫди Господъ съ този
родъ
при въдворяването на своето царство.
Не е ли той що е
родилъ
чрѣзъ духа си своя избранъ
родъ
, — священици и царе Богу, за да му слугуватъ винаги съ чистота и святость?
Родъ
блуденъ и глупавъ, кой е силенъ, който дѣиствува въ видъ, или който дѣйствува въ духъ и сила за да произведе редътъ, да въдвори мирътъ, да въведе любовьта и да подкрѣпи славата на живота?
Нѣма вече да търпя този
родъ
лукавъ и прѣлюбодѣенъ, който осквернява и бѣзчести святото ми име за суетно щеславие, защото всѣкой гледа да измами и подкопае живота на ближния си, — на своя братъ.
Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ
родилъ
, да истласкатъ.
Кажете ми отъ гдѣ сте
продобили
тая мъдрость, и кой ви е убѣдилъ на опитъ, че добро ще послѣдва?
Въ рѫцѣтѣ ти е прѣдалъ сила и власть за да сѫдишъ
народитѣ
съ правда.
Макаръ сега и да си скроменъ и незабѣлѣзанъ по видъ, но духомъ си вѣликъ; и трѣбва да бѫдешъ скритъ отъ погледитѣ на свѣта до катъ Богъ твой въстанови своятъ тронъ надъ
народитѣ
.
Ще въздигне и въдвори правдата си, любовьта му ще
роди
истината, Господъ ще се укрѣпи като силенъ за бранъ.
И ето той отъ дълго врѣме е тукъ,
новороденъ
въ сила и слава да поеме юздитѣ на царството Божие и да управлява съ правда, святосъ и истина.
Радвай се царь сионовъ, защото Богъ твой тя помаза за да сѫдишъ
народитѣ
.
И рече Господъ, стани и възвиси
родътъ
си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми.
Този
родъ
не разумява да прави сѫдъ и правда.
Роде
лукавий и нечестивий, противъ кого възставате, противъ мене ли, противъ кого се борите и кого защищавате?
Да принуди
народитѣ
да исковатъ орѫжията си за сѣчива, да обработватъ земята.
Възтрѫби и възвѣсти на
народитѣ
славата му, защото той е Господъ крѣпкий, Господъ силний, Господъ славний, идящъ облеченъ въ дрѣхитѣ на правда и миръ на святосъ и любовь, отсега вече нѣма да се чуе въ тебе плачъ и ридание, но радость и веселие Господне.
Защото Господъ Богъ твой ще испълни земята съ знание и благодатъ, и всички ще бѫдатъ научени отъ него и ще се нарекътъ
родъ
избранъ, сѣме Царско, свѣщеници Божии.
Той се оподоби като жена раждающа о врѣме и труди се и
роди
синъ, когото Богъ прие за наслѣдникъ, понеже той е синъ, синъ неговъ, когото направи царь на
народитѣ
.
Ето ще съкруши орѫжията на
народитѣ
и орѫжията на воющитѣ, защото избраний ми иде да приеме своето наслѣдие.
Отъ прѣизобилието на живота си тѣ
родихъ
, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ.
Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя
родихъ
.
Родихъ
тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене.
А понеже тя
родихъ
въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща.
Защото истината ми е сѫщинска
добродѣтель
, любовьта ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени.
Богъ не е Богъ на гнѣвъ, но на благость той е които спазва милости до тисящи
родове
.
През 1897 г., на 33-годишна възраст, Петър Дънов, заедно със свои съмишленици, учредява във Варна “Общество за повдигане религиозний дух на българский
народ
”, бъдещото Всемирно Бяло братство.
5.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран
народ
.
О,
народ
и
народи
, вий, които спите - събудете се и пригответе се, за да посрещнете Господа Бога на силите.
Ето, ще се съди Господ с този
род
при въдворяването на Своето царство.
Не е ли Той, що е
родил
чрез Духа си своя избран
род
- священици и царе Богу, за да Му слугуват винаги с чистота и святост?
Род
блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота?
Няма вече да търпя този
род
лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат.
Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм
родил
, да изтласкват.
В ръцете ти е предал сила и власт, за да съдиш
народите
с Правда.
Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над
народите
.
Ще въздигне и въдвори Правдата Си, Любовта Му ще
роди
Истината.
И ето, Той от дълго време е тук,
новороден
в сила и слава да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с Правда, Святост и Истина.
Радвай се, цар Сионов, защото Бог твой те помаза, за да съдиш
народите
.
И рече Господ: Стани и възвиси
рода
си, защото ида като войн избран от четирите краища на земята, за да поразя всяка твар с меча на Духа Си, понеже Съм огорчен в душата Си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето Ми.
Този
род
не разумява да прави съд и правда.
Роде
лукавий и нечестивий, против кого въставате, против Мене ли?
Да принуди
народите
да изковат оръжията си за сечива да обработват земята.
Възтръби и възвести на
народите
славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов.
Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат
род
избран, семе Царско, свещеници Божии.
Той се уподоби като жена, раждающа о време; и труди се и
роди
син, когото Бог прие за наследник, понеже той е син, син Негов, когото направи цар на
народите
.
Ето, ще съкруша оръжията на
народите
и оръжията на воюващите, защото Избраний Ми иде да приеме своето наследие.
От преизобилието на Живота Си те
родих
за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми.
А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те
родих
.
Родих
те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене.
А понеже те
родих
в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща.
Защото Истината Ми е същинска
Добродетел
, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век - Моят Мир ще пребъдва сега в тебе и присъствието на Духа Ми да те осени.
Той е, който спазва милостите си до тисящи
родове
.
6.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
Призвание към
народа
ми –
Братя и сестри от дом славянски,
род
на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:
Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това
благородно
и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление.
В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и
народи
, които образуват цвета на новите поколения на человеческия
род
.
Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят
зародиша
на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.
Този, който ви е
родил
, бодърствува над вас.
Пред Него: домочадията, поколенията,
народите
не чезнат, но се възобновяват и възраждат о този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен сят.
Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески
род
, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено.
Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината, сега е случай благоприятен да се покажете
род
избран, семе Царско,
народ
, на който Господ на Силите е вожд.
Аз ида да подкрепя славянския
род
, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото
благородно
знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.
Ето деня на Истината, който ви е
родил
за Негова слава.
Вашето възраждане има голяма нужда от чисти
добродетели
, които липсват.
Този
народ
има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богуугодни начала, нужни за неговото успевание.
Във възраждането на
народите
умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и
добродетелта
взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.
Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който
народите
по земята са се втурнали да следват безразсъдно.
Моята любов за вас ми
продиктува
свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана.
За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена
добродетел
, някоя
благородна
черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в
рода
на първите
народи
, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля.
За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали
народни
грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му.
Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в
род
и
род
, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля.
За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский
род
и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя
род
бяха лукави.
Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой
народ
.
Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското
домородие
, което Небето възлюби за неговата Божествена
добродетел
.
И явих се на тогавашния ви царствуваш Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане
родоначалник
на духовното ваше възраждане.
И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския
род
, който даде очите на
първородния
си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.
Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския
род
е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.
Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия
род
человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете.
Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте
народ
своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро.
Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския
род
, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил.
За него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израелският
народ
в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие.
Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените
народи
и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота.
Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам
род
, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му, за ваша слава и славата на Неговото Царство.
В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за
рода
ви.
Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери и ви заповядвам да не развращавате
народа
Ми, който съм ви поверил.
Престанете от лошите си пътища, време е вази да поразмислите, водете
народа
ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в тегогите ми и не оскърбявайте бедните.
Ето, вторий път ида от как сте станали мой
народ
, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина.
7.
Разговор Първий. Упътвание
Защото всякой
зародиш
се опитва или оплодотворява на своето място.
Зародишът
на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба.
Следователно, ако условията са такива, че изискват за постигането подходящи средства за постигането на едно
благородно
дело, то е вече време да се потърсят те където и да са.
Тук се указва същия този закон, който работи в
Природата
и който обръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството.
И тъй, пътят на живота е
продължителен
и при това труден за възкачване.
Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната
природа
на синовете Божии.
Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е
роден
от лукаваго.
8.
Разговор Третий. Храната и Словото
А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната
добродетел
, която е ядката на нашия сърдечен живот.
Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна
добродетел
, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни.
И желая да си подобен на Този, който е Виделина и
Добродетел
всякога.
Моето Слово пребъдва всякога и Аз го оживявам в
род
и
род
, за да ме знаят и да ми се боят всички.
9.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането
Казано е на едно място в писанието: Ако се не
родите
изново, не можете да влезете в Царството Божие.
Роденото
от Духът, дух е;
роденото
от плътта, плът е.
Онзи, който е
роден
от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст.
Който не се
роди
от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема.
Ето тази е необходимата нужда за теб, да се
родиш
от Бога и от неговият дух.
Защото само онзи, който е напълно
роден
от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа.
Затова е казано, че всеки, който е
роден
от Бога, и всеки, който е
роден
от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина.
10.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
Те само на глед се показват да имат благообразие и
благородство
.
Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу –
Род
избран, семе царско.
Но изпитът е тук долу, гдето е съдено всекиму, който се
роди
, да премине през всичките изпити на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта.
Казано е от Господа, че всякой, който е
роден
от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него.
Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е
роден
от Бога?
Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината,
Добродетелта
обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един
новороден
, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг
род
; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Ето, това значи да си
роден
от Бога и да си подобен по живот с Него.
Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой
род
семена принадлежи.
Роденият
от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек,
роден
от Бога, в когото Духът има Господството.
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето,
благородството
на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек,
роден
не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Не може онзи да е
роден
от Духът на Истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват.
Може ли такъв клас да
продължи
живота си или живота на своя
род
?
И когато се
родиш
и влезеш в новите рамки на Божия живот, ще познаеш, както си познат.
11.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
Да
продаде
, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа.
Тия
природни
неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните.
Природата
изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал.
Може ли една жена да
роди
своето дете преждевременно?
Или може ли да
роди
няколко деца изведнаж?
Но, казвам, една жена може да
роди
преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето.
12.
Разговор Седмий. Заключение
Тоя
народ
за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение.
Той сам ще ви посети всинца ви наскоро и ще ви благослови взаимно, за да успявате във всяка
добродетел
и благост.
Желанията им за всяко добро и
благородно
дело ще се изпълнят.
Възвещаваме Словото Му в
род
и
род
.
13.
ТРИТЕ НЕЩА
Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и
облагородяване
състои в тяхното възприемане.
Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще
продължава
.
Тогава Той ще ти бъде Баща и всички, конто Го любят, – твои братя, сестри, приятели,
роднини
и познати.
Той е правият път за постигането и придобиването на всите небесни
Добродетели
.
Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещават правдата Му и милостта Му в
род
и
род
.
14.
Поздрав на всички
Ето, аз ви призовавам помежду тоя
народ
да сте свидетели и светила.
Този
народ
, помежду когото сте изпратени от мене, е духом неразвит.
Но знайте, Неговата любов към вас и към този
народ
е по-голяма, отколкото е била преди.
В този
народ
има Той много деца и затова вие сте пратени, да им помагате, докато укрепнат духом.
Съдбините на този
народ
, когото вие любите, са в моите ръце.
15.
Биографични бележки
Дядо по майчина линия му е Атанас Георгиев
родолюбив
българин, радетел за църковна независимост.
Петър Дънов отправя послание към българския
народ
и славянството.
в
продължение
на 11 години Учителя обхожда страната, говори, поучава и прави френологични изследвания.
Богородица
” във Варна и служител в митрополията.
“Черен кабинет” Шнайдер паша шпионаж в средите на българското революционно движение, но с
родолюбива
цел да се използват отпусканите пари за целите и задачите на българските революционери.
Миркович е
народен
представител във Великото
народно
събрание (1887 г.) и в V-то Обикновено
народно
събрание.
“Нова светлина или тълкувание тайните явления в
природата
”, от 1893 до 1896 г.
16.
Неподправеният Петър Дънов
Пак Дънов твърди, че от всички славянски
народи
българите са тези, които най-много са страдали, но са дали и дават най-много на славянството.
Нови сили се събуждат в човешкото съзнание, чрез тях човек ще влезе в досег с неизвестни досега страни на
природата
.
В днешната важна епоха Учителят иде със Своя живот и със своето Слово да внесе нова свежа струя, нова мисъл, нови идеи, нови сили, да покаже един нов път Пътят на Любовта, Мъдростта и Истината за всички
народи
, за цялото човечество.”
В Българския исторически архив към
Народната
библиотека “Св. Св.
17.
Писмо № 4
Аз очаквам деня когато Вий требва да се
възродите
вътрешно, да придобиете онази вътрешна виделина и онази вътрешна пълнота на Духът Божий, която ще Ви тури в пълно обединение с небето.
18.
Писмо № 5
Добродетелтта
ще процъвне.
19.
Писмо № 6
похлопайте в
Народното
събрание).
20.
Писмо № 8
Времето на бъдещето приближава и Аз чувам онзи тропот онзи раздор, който има да обхвани
народите
.
В това свято общение ще сте в тая пълна и свята любов, която ще Ви подига да се радвате на този велик мир гдето всички
добродетели
царуват.
21.
Писмо № 9
Израилския
народ
който търсеше и очакваше Божието присъствие, не можа да го намери, защото кога се яви помежду тех Христос помазаника Божий, те не Го приеха с вера.
22.
Писмо № 11
Вярното е, че Българския
народ
има да мине през един път на скърби и страдания и те ся се веч почнали и в края който е близо Бог ще повика тоя
народ
на покаяние.
23.
Биографични бележки
Дядо по майчина линия му е Атанас Георгиев
родолюбив
българин, радетел за църковна независимост.
Петър Дънов отправя послание към българския
народ
и славянството.
в
продължение
на 11 години Учителя обхожда страната, говори, поучава и прави френологични изследвания.
Богородица
” във Варна и служител в митрополията.
“Черен кабинет” Шнайдер паша шпионаж в средите на българското революционно движение, но с
родолюбива
цел да се използват отпусканите пари за целите и задачите на българските революционери.
Миркович е
народен
представител във Великото
народно
събрание (1887 г.) и в V-то Обикновено
народно
събрание.
“Нова светлина или тълкувание тайните явления в
природата
”, от 1893 до 1896 г.
24.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
8 Реките да плескат с ръце, купно и горите да се радуват пред Господа; защото иде да съди земята, ще съди вселеная с правда и
народите
с правота.
И ще сътресе днешните царства и
народи
и ще ги сътресе и ще разпръсни техните оръжия по краищата на света и плът[т]а на воющите против Него ще стане тор на земята и костите им за поругание на тяхното без[з]аконие, че се ухитриха против Вишнаго и встанаха против Негов[и]а вечен закон.
Никога и никъде не се колебай в
добродетелта
.
Не работй против собствената
природа
на твоя дух, защото ще пострадаш.
Свободен ако искаш да си в
добродетелта
стой, тя ще ти е щит неразрушим; в нейните крепости винаги ще си защитен.
За мен е по-тешко да страдам, от колкото на тях, но се покорявам и аз сам на своята върховност, на своята Божествена
природа
, на своя върховен и винаги благ Дух за тяхното добро.
Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за
благородството
на душата му,
Ако някой злоупотреби с своята
добродетел
, изврати своята свобода в злодействие против моите всегдашни наредби, него наказвам да претърпи това, което е сторил, за да види и се убеди, че не е полезно да се действува противозакон[н]о и да изнасилва добротата на другите.
При мене идват само тези, които ме любят и са едно по
добродетел
с мен.
Ума си въспитавай в трудолюбието, а сърдцето си в
добродетелта
.
Аз ще те избавя от ръката на лукавите и ще те искупя от ръката на насилниците и ще те поставя свет на
народите
.
И ще призова всичките
народи
и от четирите краища на лицето на земята и ще чуят гласът ми и ще дойдат да ми се поклонят, и да ми принесат жертви на благодарност за величието на моята милост, с която ги водя повседневно.
Господи, обърни сърдцата на този твой
народ
.
Родил
си ги и
родил
съм те, възлюбил си ги и възлюбих те.
Премина той през пределите на земните царства и отдели свойте избрани от помежду
народите
и призва всички на своята вечеря.
Всичко, което става и което има да стане е от него отредено още отдавна, преди времената, преди наченванието на человешкия
род
на земята, още преди създаванието на небето и земята.
Неговите съвети пребъждат в
род
и
род
.
Преди да бяха се заченали нещата Неговите мисли съществуваха и преди да бяха се
родили
съществата Неговите планове бяха начертани и круговете на прост[р]анството описани и определени.
Колкото человек повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като божествен
зародиш
се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството.
Него. Всяко явление, както в
природата
на нещата, тъй и в битието на съществата е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде изражение на своето съществувание, на своят вътрешен живот, който се стреми по напора на своето естество да се обедини с общата въръзка, която образува общата хармония.
Ето где е причината за вътрешната борба помежду человска и
природния
свят.
природа
, следователно [се] различават и по целта на своето направление.
Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който се раждат всичките злини в животът, които на всяка стъпка нарушават мирът и щастието ни и ни правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоян[н]о губим придобитите добрини, основата на человеческото
доброденствие
.
Има ли смисъл в грижението или за скърбението на неща, които не са се
родили
!
Защото своенравний человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключава
добродетелта
.
добродетели
, затова който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот.
А с тяхното развитие и разцъхвание твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще узреят и принесат изобилна жетва от всички
добродетели
.
Затова, окрепи се в
добродетелта
, облечи се в истината, въоръжи се в правдата и земи оружията на любовта и ще бъдеш винаги свободен от тяхната власт, ще имаш свободата, която никой не ще ти я вземе.
Почваме ние в отчаянието си да проклинаме часът, в който сми се
родили
, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха.
Послушанието е една
добродетел
от първа степен, която е един от основните камени на всякойя велика душа, на всякой велик характер.
Той, в върховната
добродетел
си остава неизменяем винаги.
А знаеш, че Любовта е от Бога
родена
и всякой, който има Любовта, има и Бога, защото Бог е Любов.
И знай, че Бог и Господ на мира ще испълни душата ти с всяка благост и истина и ще ти даде все според своята блага воля и според своето благоутробие и ще те задоволи с своето присътствие и ще испълни душата ти с мир и веселие и ще накара да процъвне всяка
добродетел
,
29 Упражнявай се в всичките
добродетели
.
Подобава ни да пазим сьрдцата си в всяка
добродетел
и търпение, да приемаме всичките Божий обещания с сърдечна детинска вяра, като
новородени
в Него младенци.
Що имами ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който обива и смазва всичко
благородно
в нашата душа?
20 И което има да стани, ще стани, и което има да се збъдне, ще се збъдне, защото Господ е говорил чрез устата на своя
единороден
син
Господ е говорил добро за този
народ
и за мене.
Сърдцето на този
народ
блудува везден, само смрад и гнусота излиза.
25.
УВОД
Дънов.5 В тях бяха
обнародвани
над триста писма на Дънов до негови ученици и последователи, осъществено по ксероксни копия.
и е използван от Учителя в
продължение
на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899г.
9. Село Николаевка, Варненско е
родното
място на П. Дънов.
учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский
народ
"15, а на следващата 1898г.
записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към
народа
ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16
Лалка Кръстева е
родена
през 1927г.
Дънов е
обнародван
за пръв път през 1999г.
Настоящото издание е факсимилно и всеки, който се интересува, може да сравни страниците на бележника с
обнародваните
вече факсимилно писма на П.
Второ издание на същата книга, без абсолютно никакви промени в текста, бе
обнародвано
през настоящата 2009г., но от друго издателство: Дневник на Учителя Беинса Дуно.
След
обнародването
на бележника това могат да сторят философи, богослови, културолози и последователи на Петър К. Дънов.
В него той прави записи в
продължение
на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899 г.
26.
Личен бележник на Петър К. Дънов - PDF
В него той прави записи в
продължение
на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899 г.
27.
Речник на остарели и чужди думи
Сароново цвете - по името на
плодородната
долина Сарон.
28.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм
народа
ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна.
1917г., 15 февруари - открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който
продължава
до 30 юни 1932 г.
1930г., 21 септември - започва изнасянето на Неделните утринни слова, които
продължават
до мессц април 1944 година.
29.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Ще съди вселената с правда и
народите
с правота" (98 Псалом).
И ще сътресе днешните царства и
народи
и ще ги сътресе, и ще разпръсне техните оръжия по краищата на света и плътта на воюващите против Него ще стане тор на земята и костите им ще станат за поругание на тяхното беззаконие, че се ухитриха против Вишнаго и възстанаха против Неговия вечен закон.
Никога и никъде не се колебай в
добродетелта
.
Не работи против собствената
природа
на своя дух, защото ще пострадаш.
Свободен ако искаш да си в
доброде
телта, знай, че тя ще ти е щит неразрушим.
За мен е по-тежко да страдам, но се покорявам сам на своята върховност, на своята божествена
природа
, на своя благ Дух, за тяхното добро.
Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за
благородството
на душата му, че е опазил светостта на името ми и честта на дома ми.
Ако някой злоупотребява със своята
добродетел
, изврати своята свобода в зло действие и е против моите всегдашни наредби, него наказвам да претърпи това, което е сторил, за да види и се убеди, че не е полезно да се действа противозаконно и да изнасилва добротата на другите.
При мене идват само тези, които ме любят и са едно по
доброде
тел с мене.
Ума си възпитавай в трудолюбието, а сърцето в
добродетелта
.
Аз ще те избавя от ръката на лукавия и ще те изкупя от ръката на насилниците, и ще те поставя свет на
народите
, ще ходиш пред моето лице и ще опашеш земята със скиптъра на ръката си.
И ще призова всичките
народи
от четирите краища на лицето на земята и ще чуете гласа ми и ще дойдете да ми се поклоните и да ми принесете жертва на благодарност за величието на моята милост, с която ви обливам повседневно.
Господи, обърни сърцата на този твой
народ
.
Родил
си ги и
родил
съм те, възлюбил си ги и възлюбих те.
Премина той през пределите на земните царства и отдели своите избрани измежду
народите
и призова всички на своята вечеря.
Всичко, което става, което има да стане, е от него определено още от отдавна, преди времената, преди начеването на человеческия
род
на земята, още преди създаването на земята и Небето.
Неговите съвети пребъдват в
род
и
род
.
Неговите мисли съществуваха и преди да са се
родили
съществата.
Колкото человек повече изследва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като Божествен
зародиш
се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото.
Всяко явление, както в
природата
на нещата, тъй и в битието на съществата, е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде израз на своето съществувание, на своя вътрешен живот, който се стреми поради своето естество да се обедини с общата връзка, като образува общата хармония.
Ето где е причината за вътрешната борба между человека и
природния
свят.
Защото законите, които управляват едните и другите, се различават по своята
природа
, следователно и по целта на своето направление.
Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който пък всичките злини се раждат, които на всяка стъпка нарушават мира и щастието ни и правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоянно губим придобитите добрини, основата на человеческите
добродетели
.
Има ли смисъл загрижеността или скръбта за нещо, което още не се е
родило
?
Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка за всеки живот, защото своенравният человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключва
добродетелта
.
Своенравието е лишено от всички
добродетели
, затова, който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот.
А с тяхното развитие и разцъфтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре уредена градина, в която всичките плодове на твоя живот ще принесат изобилна жетва от всички
добродете
ли.
Затова укрепи се в
добродетелите
, облечи се в Истината, въоръжи се в правдата, живей с Любовта и Мъдростта и ще бъдеш винаги свободен от тяхната власт, ще имаш свободата, която никой не ще ти я вземе, ще притежаваш мира, който никой не ще го наруши и щастието, от което никой не може да те лиши.
Бурите и съмненията върлуват навсякъде, като че всичките съобщения с духовния живот са прекъснати и настава минутата на изпита, в която нашият заклет враг ни напада и в отчаянието си почваме да проклинаме часа, в който сме се
родили
, но отчаянието не ни избавя, то носи слабостта и страха.
Послушанието е една
добродетел
първостепенна, един от основните камъни в изграждане на велика душа и велик характер.
Той - върховната
добродетел
си остава неизменяем винаги.
А знаеш, че Любовта е от Бога
родена
и всеки, който има Любовта, има и Бога, защото Бог е Любов.
И знай, че Бог и Господ на мира ще изпълни душата ти с всяка благост и истина и ще ти даде все според своята блага воля и според своето благоутробие и ще те задоволи със своето присъствие и ще изпълни душата ти с мир и веселие и ще накара да процъфне всяка
добродетел
, скрита вътре в твоя живот, и ще накара да произрасте всяка истина и даде своя си плод на своето време.
29. Упражнявай се във всичките
добродетели
.
Подобава ни да пазим сърцата си във всяка
добродетел
и търпение, да приемаме всичките божии обещания със сърдечна, детинска вяра, като
новородени
в Него младенци.
Що имаме ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който убива и смазва всичко
благородно
в нашата душа?
20. И което има да стане, ще стане, и което има да се сбъдне, ще се сбъдне, защото Господ е говорил чрез устата на своя
единороден
син Господа нашего Исуса, който биде осъден, разпнат и умре за нашите грехове.
Господ е говорил добро за този
народ
и за мене.
Сърцето на този
народ
блудува весден, само смрад и гнусота излиза.
30.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
Добродетелта
ще е красота на неговия храм.
Твоят съвет, Господи, пребъдва във веки и мислите на сърцето ти в
род
и
род
.
Блажен е
народът
, който те е избрал за наследие свое.
„Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и всеки
род
, град или дом, разделен против себе си, няма да устои" (Матея 12:25).
Словото Божие ни казва, че за да се избавим от властта на този лош навик, трябва да
възродим
сърцето си.
Да го оставим на Бога, на неговия Дух, да го очисти, тогава ще сме спокойни, защото изворът на всички злини е в сърцето, от гдето и езикът по свойствената му
природа
се поддава на самохвалство.
Затова Господ говори: „Ето, аз ще направя чудно и странно дело, за което ще приказват на бъдещите
родове
.
Ще известят правдата му на люде, които ще се
родят
, че той е сторил това" (Псалм 22:30).
Що казва пророкът: „Ще се
възблагороди
ли Господ в тисящи овни или в тми реки от елей.
Да дам ли
първородния
си заради престъплението си.
И Господ знаеше, затова казваше: „На какво да уподобя человеците на този
род
?
Това много добре представя днешното положение на нашия
род
, който в своята мъдрост постоянно се хвали, като че е вникнал във всичките тайни на създанието, да ядем и да пием.
Всичко добро и
благородно
на тоя свят се е
родило
от
добродетел
та и истината.
И казва пророкът, защото денят Господен е близо връз всичките
народи
и бъдещето пророкът описва в тия краски: земята ще се потресе, небесата ще потреперят, слънцето и луната ще потъмнеят (Иоил 2:10).
И на какво ще се обърнат: ще бъдат като езичниците, като миналите
родове
да служат на дървета и камъни".
И какво казва Господ за тоя
род
?
Жена - кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й, а кога
роди
детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е
родил
человек на света" (Йоан 16:19-21).
Но щом веднъж
роди
истината нашата душа, ние сме обзети от вътрешна радост, като виждаме, че Господ е възкръснал за душата ни.
И засели се, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исайя, който казва: „Земята Завулова и земята Невталинова на пътя ти край морето отвъд Йордан, Галилея на
народите
.
Народ
, който седеше в тъмнината, видя виделината голяма и на седящите в страна и сянка смъртна виделина им възсия" (Исайя 9:1-2).
Послушанието на Божиите думи е велика
добродетел
, защото е много по-добро от много жертви.
Преди да се зачне, ти знаеш, и преди да се
роди
, ти си известен.
31.
03.РАЗГОВОР ПЪРВИ
Защото всеки
зародиш
се опитва или оплодотворява на своето място.
Следователно, ако условията са такива, че изискват за постижението подходящи средства за постигането на едно благоприятно бла
городно
дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са.
Тук се оказва същия закон, който работи в
природата
и който превръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството.
32.
06.РАЗГОВОР ТРЕТИ
А като приемеш любовта като една върховна заповед, тя само по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в какво седи върховната
добродетел
, която е едната страна на нашия сърдечен свят.
А знаеш ли защо ти говоря за нашия, защото щом се приеме любовта като закон и като върховна
добродетел
, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни.
Аз те следя навсякъде и те пазя във всичко и ти давам своята благодат да растеш и да се усъвършенстваш в познанието на моето Слово и желая да си подобен на Този, който е виделина и
добродетел
всякога.
„Земята и небето ще преидат, но моите думи няма да се изменят, защото аз съм Бог живии, моето Слово пребъдва във век и аз го оживявам в
род
и
род
, за да ме знаят и да ми се боят всички."
33.
07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ
Казано е на едно място в Писанието: „Ако не се
родите
изново, не можете да влезете в царството Божие", „
Роденото
от Духа - дух е, а
роденото
от плътта, плът е." Онзи, който е
роден
от плът и кръв - смъртен е, в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст.
Който не се
роди
от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема.
Това е необходимо за тебе: да се
родиш
от Бога и от неговия Дух.
И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил, и които трябва да приемеш, защото онзи, който е напълно
роден
от Бога и неговия Дух може да възприеме тайните на царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на духа и да стане едно с Господа.
Затова е казано, че всеки, който е
роден
от Бога, и всеки, който е
роден
от Духът, слуша неговия глас и иде към виделината, защото Бог е виделина.
34.
08.РАЗГОВОР ПЕТИ
Те само на глед се показват да имат благообразие и
благородство
.
„
Род
избран, семе царско." Но изпитът е тук, долу, където е съдено всекиму, който се
роди
, да премине през всички истини на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на святостта.
Казано е от Господа, че всеки, който е
роден
от Бога грях не прави, защото Дух Божий обитава в него.
Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае, кога е
роден
от Бога.
Когато любовта, истината,
добродетелта
обитават в него в своята пълнота, когато има в него мир и съгласие помежду всяка мисъл и чувство, когато противоречията са престанали да смущават ума му, когато злобата и похотливостта престанат да хвърлят сянка на духовния му живот, и той е с ново съзнание, като но
вороден
, новоизбавен човек се вижда да стои в един свят съвсем друг по
природа
и естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг
род
.
Когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова
природа
и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна на Бога за доброто и славата на неговото дело, без да търси своята си воля или щение, или полза, ето това значи да си
роден
от Бога и да си подобен по живот с него.
Нали знаеш от свой опит в твоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой
род
това семе принадлежи.
Роденият
от плътта человек, в който плътта и кръвта господаруват в неговото сърце и душа не може да прояви качествата, чувствата и мислите на един человек,
роден
от Бога, в който Духът има господство.
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето,
благородството
на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек,
роден
не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Обаче създадения за небето,
непродолимо
, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата.
Не може онзи да е
роден
от Духа на истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват.
Може ли такъв клас да
продължи
живота си или живота на своя
род
?
И когато се
родиш
и влезеш в новите рамки на Божия живот, ще познаеш, както си познал.
35.
09.РАЗГОВОР ШЕСТИ
Да
продаде
, да разори най-хубавото и най-драгоценното нещо, най-доброто създание, своята душа.
Тия
природ
ни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните.
Природата
изразява действията на всичките твари и създания.
Може ли една жена да
роди
своето дете преждевременно или може ли да
роди
няколко деца в една минута?
Но казвам, една жена може да
роди
преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето.
36.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Това слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със своята небесна светлина да прогледам както слепия и да стана мъдър, както мъдрия и от неговия
род
да приема печат на любовта му, сила на Духа му, знание и мъдрост от самия него.
Всички хора изобщо, които не са просветени от мисълта и Духът Божий, са деца на
природата
, тласкани и оборвани от външните стихии.
То е по-отзивчиво към нейните желания, но злото седи в това, че като се е развалило, с време е несъстоятелно в своето
природно
състояние да даде пълен отглас на всичко, което тя желае.
Ако да не се противехме на тия капризи, то би ни
продало
и душата.
За да се оплодотвори тая първобитна почва, която е изгубила много от своята първа
природа
, необходимо е да се подсолява, за да придобие първото си състояние.
Те бяха от противна
природа
, опасна за человеческото сърце, ако намерят място да растат в него.
Твърде естествено е, че всякой плод, както се възприема, носи и
зародишите
си с него да произвежда други подобни нему.
Има да станат много промени в тоя
народ
.
Обаче да влезем в Царството Божие, трябва да се
родим
изново от Дух и вода.
Както Адам, за да познае доброто и злото, трябваше да яде от забраненото дърво на познание, с което ядене той причини своето падение, по същия начин сега ние трябва да вкусим от плътта и кръвта Христова, която е негов дух, негово Слово и да се
възродим
в него, като се очистим от всякой грях.
Следва, че е нужно от наша страна да приемем царството Божие и неговите обещания с всичката сърдечност, простота, като
новородени
младенци.
Ясни стават от горе казаните думи Господни чрез неговия свят Дух, че ще дойде един ден, когато ще отнеме всеки укор и всяко престъпление от душата на своя избран
народ
, които са всички онези, повярвали в него и приели неговия Дух.
Ние вече чуваме гласа на Бога да ни призовава от всяко място и от всякой
народ
, да ни призовава да се съберем около него.
Той ще се засели помежду нас и ще ни бъде Бог и ние ще бъдем негов
народ
на Господа.
Всички неща в тоя обширен свят си имат свой източник и всичките проявления в нашия живот от какъвто вид или
род
и да са, си имат съответстващи причини.
Животът седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и
облагородя
ване седи в тяхното възприемане.
Всичките хора една майка ги е
родила
.
Празните занимания ще престанат, но делото Господне ще
продължава
.
Баща, брат, сестра, приятел,
роднина
, познайник, ще изчезнат.
Той е тайната връзка на всичко: някои мисли винаги ще пребъдват и небесата винаги ще разказват неговата слава, ще възвещават правдата му и милостта му от
род
в
род
.
Да стане майка е по-
благородно
и по-добро.
Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и мислите ти вземат характер на действителност, затова трябва да влезеш в съюз с Бога и нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната любов може да
роди
нещо ново за теб.
Телата, които страдат в тоя свят, са онези, които са слабо организирани или нямат сила да се противят на външните влияния на
природата
.
Защото много
народи
и големи царе ще поработят и на тях ще им въздам според деянията им и според делата на ръцете им (Иеремия 25).
37.
04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ
И тъй, пътят на живота е
продължителен
и труден за възкачване.
Онзи, който го е извършил, трябва да го съзнае и се покае и разбере, че грехът е нещо противоестествено на духовната
природа
на синовете Божии.
Всеки, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява неговата добра и блага воля, е
роден
от лукаваго.
38.
11.РАЗГОВОР СЕДМИ
Тоя
народ
, за когото е думата ми, има да претърпи едно вътрешно изменение.
И както е казал Господ, „горко на книжниците, които взеха ключовете на знанието на царството Божие, че нито сами влизат, нито пущат тези, които искат да влязат." Но ти в нищо се не смущаваш от нине, защото аз ти казвам, верен е Господ, той сам ще посети наскоро всинца ви и ще благослови, за да успявате във всяка
добродетел
и благост.
Желанията им за всяко добро и
благородно
дело ще се изпълнят.
Ние му служим, ние го любим и славим, възвещаваме славата му от
род
в
род
, пазим закона му, изпълняваме заповедите му и всякога сме готови да сторим всичко, което е нему угодно.
39.
12.Кожено тефтерче
Разшири душата ми, възрасти духа ми,
възроди
сърцето ми, просвети ума да те славя сега и всякога. Амин.
Краката и подвигът си с
добродетелта
.
40.
13.Червено тефтерче
Този е развален свят, този е непослушен
род
.
От мен, от моя Дух да се
родите
, това е належаще, това ти говоря, да пребъде моята радост в теб.
Този
народ
, в когото обитаваш, ще се съвземе духом, ще порасте, защото имам да сторя с него това, що ти обещах.
Аз ще благословя този твой
народ
, те ще те познаят от нине, че ти си им ангел хранител и Бог и Господ Спасител.
Духът на този
народ
се колебае, съмнява се, и в неверието си се труди да осуети моето намерение.
Този
народ
ще стане като от мъртвите.
Защото Господ, който беше замълчал, дойде да даде свобода и мир на този
народ
и да провъзгласи, че негова е земята и я дава комуто ще.
Но този на
род
се суети в мислите си.
Ето, това е нашият Бог - казаха те на
народа
ми, него търсете.
Този глупав и детински
народ
не разбира още своето добро.
Той е
народ
, който не признава и няма признателност към този, който му е сторил добро.
Мой
народ
, колко си нещастен, че си лишен от добри водители и учители.
18. Молитва за българския
народ
Дай да се събуди духа на този
народ
.
Прати работата в тази твоя нива, прати мъже избрани и изпитани между този на
род
.
Господи, посети владиците на този
народ
и виж що вършат, свести ги, защото са заспали, ти имаш сила, ти имаш власт да сториш това, защото чинът е свят.
Господи, ти си се научил що върши държавният глава на този
народ
, когото по милост си крепил.
А славата на Господа се изявява в неговата неизмерима и безпределна любов, която диша от себе си всички добрини и
добродетели
всецяло.
Истина е, че онези, които го любят, всичко им съдейства на добро, и не може да бъде другояче, защото Бог наш е Любов и
добродетел
всегдашна за тези, що ходят в неговия път.
Господи, заради името си, съживи този
народ
.
Заради името на дома си, стори това, което си казал, че всички
народи
ще се поклонят и всяко коляно ще слави твоето име.
Верен съм в своите обещания и ще повдигна своето дело и слава в този развратен свят за любовта си към моя
Единороден
Син чрез тебе, и тъй ще бъдеш мой син, защото сърцето ми благоволи да ме следва.
Ти ще видиш моята слава духом и тогава духът ти напълно ще обе- ме и изпълни душата ти, и ще почнеш делото ми, за което те провождам помежду развратен
род
.
Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светия и избран
род
на Господа, наречени царе и свещеници.
О,
народ
и
народи
, събудете се, за да посрещнете Господа Бога на силите.
Ето, ще се съди Господ с този
род
при въдворяването на своето видимо царство.
който е
родил
чрез Духа си своя избран
род
- свещеници и царе, за да служат Богу във век с чистота и святост.
Род
блуден и глупав.
Няма вече да търпя този
род
лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото ми име за суетно щестлавие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на своя ближен, на своя брат.
Те постоянно се трудят моето име от душата, която съм
родил
, да изтласкат.
В ръката ти е подал сила и власт, за да съдиш
народите
с правда.
Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докато Бог твой възстанови своя трон над
народите
.
Защото от сега нататък той ще изпълни земята със знания, ще въздигне и въдвори правдата си, любовта му ще
роди
истината.
Новороден
в сила и слава да поеме юздите на царството Божие и да управлява с правда, святост и истина.
Този
род
не размишлява да прави съд и правда.
Роде
лукави и нечестиви, против кого възставате, против мене ли, против моята свята воля ли?
Да принуди
народите
да изковат оръжията си за сечива да обработвате земята.
Възтръби и възвести на
народите
славата му, защото той е Господ крепък, Господ силни, Господ славни, идещ отдалеч в дреха на правда и мир, на святост и любов.
Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от него и ще се нарекат
род
избран.
Той се уподоби като жена, раждающа навреме и труди се и
роди
син, когото Бог прие за наследник, понеже той е негов син, когото направи цар на
народите
.
Ето, ще съкруши оръжията на
народите
и на воюващите, защото избраният ми иде да приеме своето наследие.
За то, чакайте ме, говори Господ, до деня, в който се повдигна за обир, защото изречението ми е да събера
народите
и да скупя царствата, да излея върху тях негодуванието си, всичкото разпаление на гнева си.
И ще взема едного от града, а двата от
род
.
В онова време ще нарекат Йерусалим престол Господен и всичките
народи
ще се съберат при него в името Господне, в Йерусалим няма вече да ходят подир жестокостта на сърцето си лукаво.
От преизобилието на живота си те
родих
за слава моя и от пълнотата на любовта си те
родих
и въздигнах обединени в сила и мощ и мъдрост, като те осветих, за да предхождаш пред лицето ми и да изпълняваш волята ми.
И рекох: Ти си син мой, аз днес те
родих
.
Родих
те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен на мен.
А понеже те
родих
в света, то затова и те призвах чрез Духа си, за да ме познаеш, че аз, Бог вечнии, Един във все, обемащ все, който съм и който творя, създавам и движа, от когото всичко по начало излиза и по начало се връща.
Защото истината ми е същинска
добродетел
, любовта ми е непоколебима и благостта ми пребъдва във век.
3. Да погине денят, в който се
родих
, и нощта, в която се врекох:
Роди
се мъжко, (Иов 3:3).
Вие обаче сте
род
избран, царско свещеничество,
народ
свят, любим и който Бог избра, за да възвестите
добродетелите
на тогова, който ви призовава от пълнотата на чудната своя светлина (Псалом 29).
О,
род
неверни и развращени, докога ще бъда с вас?
Сърцата человечески почват да се освобождават от всичките заразителни влияния, желанията почват да се обуздават, мислите да се въплотяват в съзнанието, съвестта се събужда, страхът от бъдещето се повдига и застава пред ума на този
род
, който почва да се плаши от себе си.
Слушайте, любезни синове на Бога живаго, който ви е
родил
за своята слава и величие, който ви е въздигнал в сила и крепост да предходите пред неговото лице, който е подчинил на вас всичките безбройни светове, на когото любовта възлиза от всичките безпределни пространства и царства, на които славата и величието е слава и величие вечно.
А ето той е ваш
първороден
брат от всички ви сега по-бъден.
Умножиха се нашите престъпления, натегнаха греховете на този
род
.
Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре тия вечни, вътрешни
зародиши
, които носят те в себе си.
И затова Бог твой те благославя и просвещава, защото си
роден
от Духа на неговата Истина.
41.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
„
Родина
“, год.
Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е
продълговато
, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани.
От европейските
народи
– англичаните, германците и русите притежават в доста голям размер от този темперамент.
Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в
природата
.
42.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и
народите
, т.е.
Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие,
сродявайки
я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост.
Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в
народите
от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите.
Наложително е тези науки, макар и привидно
нееднородни
, веднъж завинаги да се разграничат една от друга, дефинирайки спецификата на своите области, цели и методологии.
Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод,
сроден
с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст.
Самостоятелността на Българската православна църква е гарантирана след четиридесетгодишна борба с Вселенската патриаршия - институция в Османската империя, която в
продължение
на едно хилядолетие администрира източноевропейското православие.
Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на
природата
и еволюцията на Космоса, т.е.
Въобще за древните хора мислите пребивават в
природните
вещи и се наследяват от
родителите
и
народа
, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец.
За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от при
родното
и се взема в ръце като отделна душа.
По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната
природа
на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва.
Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната
природа
на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората.
В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата
природа
на националния дух.
Сигурно и
продължителните
транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция.
Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от
природните
вещи и от
родната
география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез
природата
.
Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и
продължа
ващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи.
От друга страна, верен на амбивалентната си
природа
, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат.
Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна
народопсихология
, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация.
Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и
родовите
си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна.
Стоянов: Вие трябва да се
новородите
от Духа Божий.
Въпреки че не се ангажира с нито една социална или религиозна институция, той настойчиво експлоатира традиционни модели на българската
народопсихология
и религиозно съзнание.
Например и проповедите, и методите търсят Христос в тъканта на индивидуалното мислене, но много често похватите са адресирани към живота на
природата
и от нейната предметност се извличат въздействащите отражения на духовната реалност.
Дънов, като всеки друг човек, е
продукт
на културния дискурс в българската
народопсихология
през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е.
В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но
продължава
да бъде носител на догматика с импулси на Отец.
С други думи, Църквата функционира като типична институция на източноправославна култура и именно в нейната консервативна при
рода
може да се открие една от причините за поява на този особен дискурс в следосвобожденския ни културен живот, наречен комплекс на непреживяна Реформация.
43.
1898_Пеню Киров - №1
3. Д-р Георги Вълков Миркович (10.03.1826–29.09.1905) – бележит лекар, общественик, възрожденец, издател,
народен
представител в Областното събрание на Източна Румелия (1879г.), V-то обикновено
народно
събрание (1887 г.), по-късно член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
44.
Пеню Киров - №2
Роден
е в Пазарджик през 1872 г.
45.
Петър Дънов - №1
„върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „
народа
Божий", т.е.
46.
Пеню Киров - №3
Тя си трила очите да не би тъй да и се вижда, но то [в]се тъй се виждало и
продължавало
дотогаз, докато пощальонът потропал и дал писмото ти.
47.
Петър Дънов - №3
Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като
новородени
младенци, като се храните в чистото Слово на живота.
15. Това послание е „Призвание към
народа
ми български".
48.
Петър Дънов - №4
23. „Призвание към
народа
ми български".
49.
Пеню Киров - №6
Имаме при това дадени доста назидания за поправлението и очистванието ни и още
продължават
да ни се дават.
50.
Пеню Киров - №7
При това че и по длъжност писах няколко писма за назидание във вярата на някои приятели и
роднини
.
Родът
Велчеви е един от значимите в историята на гр.
Киров е било невъзможно поради конфликта с
родителите
на съпругата му, в чийто дом живее.
51.
Петър Дънов - №7
Той чака заповед от Бога и щом приеме първия знак, ще затръби и ще тури в смущение всичките на
роди
.
52.
Пеню Киров - №8
Там се
продават
учебници, книги за прочит и разни канцеларски материали.
53.
Пеню Киров - №12
56. По това време в Бургас е имало две православни църкви - „Успение
Богородично
" и още недостроената „Св. Св.
Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в непосредствена близост до църквата „Успение
Богородично
", но там до 1906 г.
54.
Пеню Киров - №14
При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на един от конете, но той
продължаваше
да ми говори.
Как да ти го разправя, то беше много чудесно и той
продължи
още да ми говори, при всичко че разбра, че съм буден, но малко ми даде да дочуя и запомня от отговореното ми и това, което запомних, и него си взе от ума ми.
№ 14 (
продължение
)
55.
Петър Дънов - №18
Този
народ
ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне.
56.
Петър Дънов - №19
77. Петър Тихчев е
роден
в с.
и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на
роден
език.
Така те напускат
родното
си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски проповедник.
57.
Петър Дънов - №21
От Мене, от Моя Дух да се
родите
— това е надлежаще".
58.
Петър Дънов - №22
Вие трябва да се
новородите
от Духа Божий.
синът на попа) -
роден
през 1862 в с.
59.
Пеню Киров - №21
То, горкото, за туй му постъпвание доста гонение търпи от
сънародниците
си и домашните си, та и нас не оставиха на покой заради него.
92. Мелкон Партомян -
роден
около 1873 г.
Айтос, арменец по
народност
.
Дънов вероятно е през 1901 г., когато съборът е в Бургас, но
продължава
и контактите си с протестантите в града.
60.
Пеню Киров - №22
И това
продължи
около 20 минути.
61.
Петър Дънов - №24
Трябва да се молим за спасението на тия наши бед[ни] братя, които не съзират опасността, която Господ ще навлече на тоя
народ
, за да се свести.
62.
Петър Дънов - №25
Делото напредва, Духът работи, Истината се въдворява,
Добродетелта
възкръсва, Правдата иде, Любовта се възцарява.
102. Николай Вълов Велчев (1875/6 - 29.02.1968) е
роден
в с. Жеравна.
Този спор
продължава
и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К.
63.
Петър Дънов - №26
Послушанието на Негова благ Дух е велика
добродетел
.
64.
Петър Дънов - №27
„Истина, Истина ти казвам, ако се не
роди
някой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие.
Роденото
от плът плът е, а
роденото
от Духа дух е." [Йоан 3:5, 6] Една плътска църква според моето вътрешно убеждение не може да ни даде Духа при кръщението, защото е плътска.
65.
Пеню Киров - №25
Аз вярвам в Бога Отца и вярвам, че Той проводи
първородния
Си Син да примири человека от земята с Него (но само който вярва в Него и пази заповедите Му).
Наистина че има
родители
, има человеци, които са набожни, но защо да се експлоатира тяхната набожност без полза.
66.
Пеню Киров - №27
Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от
сънародниците
му, които и сполучиха да го подведат, т.е.
67.
Петър Дънов - №30
И после Христос, Господ наш,
продължава
да ни разправя и обяснява в що се състои силата Божия и как се придобива от всякой, който вярва.
И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или
новороди
едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила.
Мъчните въпроси постепенно ще ни се разяснят; знанието, което ще придобием, ще ни е светилник, свят на всяка радост, в който ще съзерцаваме хубостите на Божия Дух и сладостта на Неговата любов, гдето царуват всичките
добродетели
, гдето е свят на радост и веселие.
У него е вече
родено
съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото.
Това се нарича ускорена ликвидация на кармата,
родилните
мъки на новия човек.
При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в
Природата
, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
68.
Петър Дънов - №31
Господ вече предходи пред нас и нека се приготвим в Духа на истината като
новородени
деца да Го следваме.
69.
Пеню Киров - №28
Повече не ща да
продължавам
.
70.
Пеню Киров - №34
118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е
родена
в Одрин в семейството на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици.
71.
Пеню Киров - №35
И че една сила го обличала, та не му давала да върши работа и имота му го взели
роднините
му.
72.
Петър Дънов - №39
3атова носи два образа — Христа и Св. Бо
городица
.
Ето какъв е българският
народ
.
Вие знаете, че когато се зач[е]не едно дете в утробата на майка си, колкото тя и да е нездравословна, детето трябва да стои там, докато се
роди
— това е закон.
Делателите на беззаконието ще се отсекат и този
народ
ще бъде повикан на подвиг.
73.
Петър Дънов - №41
Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои
сродници126
в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време127, но един вътрешен глас ме възпря да сторя това, като ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно, да сторя волята на Господа.
126. Тези
сродници
в Шумен вероятно са по линия на Пенко Стамов, съпруг на сестрата на П.
Тяхната най-малка дъщеря Ана (
родена
на 01.02.1890 г.
във Варна) е учила в Шуменското основно училище „Добри Войников" през учебната 1901/1902 г., а през следващата учебна година е
продължила
във Варненската девическа гимназия „Мария Луиза".
Казано е на едно място в Писанието: „Ако се не
родите
изново, не можете да влезете в Царството Божие.
Роденото
от Духа дух е;
роденото
от плътта плът е.
Онзи, който е
роден
от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст.
Тоя
народ
, за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение.
НАГОРЕ