НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
30
резултата в
25
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Оттогава насам от сферата на научния интерес отпадат: съзерцание, интуиция,
прозрение
.
дял първи – ІІ.2.1:2. [4] Вж. дял втори – ІІ.1:1. [5] Аристотел е положил като основа принципа на наблюдението. Така истината се поддържа от трите кита: наблюдение, анализ, синтез.
Оттогава насам от сферата на научния интерес отпадат: съзерцание, интуиция,
прозрение
.
А точно те позволяват да се осъзнае скритото, същностното. За повече подробности вж. Едуард Шуре, „От сфинкса до Христа”, С., 2004, с.257. [6] Принципи или с др. думи – първопричини.
към текста >>
2.
***
При страданията изгаря всичко натрупано през вековете, и душата застава със своята невинност и чистота, и с ново
прозрение
за пътищата на Бога.
Страданията са мъките на раждането на един висш живот в душата. Те я събуждат за една нова среда, в нови условия, за нова дейност. Тя влиза в един нов свят! И силата на всеки човек седи в минатите изпити и страдания. Силата на ученика се познава при изпитание.
При страданията изгаря всичко натрупано през вековете, и душата застава със своята невинност и чистота, и с ново
прозрение
за пътищата на Бога.
Въгленът, подложен на висока температура и силно налягане, добива красотата и чистотата на диаманта, който пречупва слънчевите личи с ярък блясък, и ги отразява в хиляди багри. Може да се допусне да минеш през известни изпити и скърби, за да се кали духът ти. Скърбите са привилегия за разумния човек, а радостите сa благо за него, ТЕ вървят заедно. Знай: от мъки и страдания се излиза с Мъдрост и Лю6ов! Дръж изпита се добре във всяко отношение.
към текста >>
3.
***
Ако той мени своите учители – той не е познал своя Учител; неговото сърце няма
прозрението
на Любовта.
Не оставяй да мине изпита неиздържан от тебе. Светлината, Мирът и Любовта да те крепят и пазят и да те изведат на ПОБЕДА. Любовта на Учителя е изпитана. В нея няма изключения. Изпитва се любовта на ученика.
Ако той мени своите учители – той не е познал своя Учител; неговото сърце няма
прозрението
на Любовта.
Той още е във външния живот. Изпитва се знанието на ученика. Знанието на Учителя е изпитано. Изпитва се сърцето и волята на ученика – могат ли да устоят на съблазните. Ако устояват, той с право заслужава Любовта на Учителя си.
към текста >>
За онзи, който има
прозрение
, ВИСШАТА КРАСОТА, ВИСШАТА ЛЮБОВ И ВИСШАТА ИСТИНА са едно и също нещо.
Това ще бъде едно Ново Изявление на Живот, Красота и Радост. Красотата ще се изрази в нови форми. Навсякъде, дето има едно леко докосване на Божествения Дух, Красотата ще се явява! Красотата ще твори, за да покаже неизчерпаемите богатства на Духа. Тя ни разкрива тайните на Духа.
За онзи, който има
прозрение
, ВИСШАТА КРАСОТА, ВИСШАТА ЛЮБОВ И ВИСШАТА ИСТИНА са едно и също нещо.
Те са език на Божия Дух! Чрез тях се прославя Бог! Винаги се вслушвай в свещения шепот на Бога. Да се съмнява ученикът в своя Учител, това е да позори себе си. А пък да се съмнява в Бога, това е да изгуби живота си.
към текста >>
4.
100–150
Всеки ден трябва да има ново
прозрение
за неизследимите пътища на Бога.
132 Новото раждане. Непреривен е процесът на раждането. Всеки ден ученикът трябва да се ражда в един нов свят. Всеки ден той има ново познание за Любовта, ново познание за служенето на Бога.
Всеки ден трябва да има ново
прозрение
за неизследимите пътища на Бога.
Всеки ден Духът посещава ученика и му говори по една нова дума. Тя носи чистота в неговото съзнание и съвършено го преобразява. Тя повдига мисълта му. Всеки ден чакай посещението на Бога! 133
към текста >>
5.
150–200
Прозрение
.
174 Свобода – ограничение. Ученикът е свободен; затова сам се ограничава. Който сам не се ограничава, природата го ограничава. 175
Прозрение
.
В развълнуваното езеро не виждаш нищо. Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите. Ученикът трябва да има спокойна душа и установена мисъл. Тогава иде прозрението; тогава се изяснявят много противоречия. 176
към текста >>
Тогава иде
прозрението
; тогава се изяснявят много противоречия.
175 Прозрение. В развълнуваното езеро не виждаш нищо. Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите. Ученикът трябва да има спокойна душа и установена мисъл.
Тогава иде
прозрението
; тогава се изяснявят много противоречия.
176 Знание и Вяра. Знанието е достояние на мъдрите хора. Който вярва, трябва да учи, а който знае, трябва да прилага. В знанието има нещо красиво.
към текста >>
6.
200–250
След като премине този период на мрак, ще дойде
прозрението
– светлият ден на Посвещението!
Ученикът трябва да мине през съмненията. Тя е една област, която той трябва да премине, и я мине до край. Там той ще се намери в една северно-полярна нощ – дълга нощ. Но той трябва да разбира закона: трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден. И да се крепи през всичкото време.
След като премине този период на мрак, ще дойде
прозрението
– светлият ден на Посвещението!
202 Съмнението. Съмнението е една задача на ученика, която той трябва да реши правилно. 203 Съмнението.
към текста >>
7.
ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА
И очевидно неговото обяснение лежи в дълбочината на проникновено и обективно
прозрение
относно закономерностите на глобалното развитие на планетарната разумна общност и нейната поанта - човешкото мислене.
Дънов през 1900 г. под името Духовно общество „Всемирно Бяло Братство". Доколкото „секта" е понятие от каноническия и догматически категориален апарат на Църквата, то в случая меродавна би следвала да бъде оценката на класическото християнско богословие. Изхождайки от официално приетата в БПЦ дефиниция за „секта", стигаме до единствено правилния извод: Бялото Братство не е и не може да бъде секта поради простата причина, че никога не е представлявало формална част от Църквата и следователно никога не се е отделяло от нея1. А доколко терминът „секта" за кратък период от време бе изпълнен изцяло с негативно съдържание заради не дотам безкористните изяви на наши и чуждоземни спекуланти със Словото и защо стана така точно в преходната ни епоха - това вече е съвсем отделен въпрос.
И очевидно неговото обяснение лежи в дълбочината на проникновено и обективно
прозрение
относно закономерностите на глобалното развитие на планетарната разумна общност и нейната поанта - човешкото мислене.
А мъдрият ще отчете и проявата на принципи и закономерности, оставащи все още забулени за окото на емпиричното и рационално познание. Не бива да избегнем и друг значим въпрос: необходима ли е толерантност и веротърпимост между православните християни и следовниците на Учителя Петър Дънов в България? И ако „да" - мнение, към което безрезервно се придържаме, - защо и на каква основа? Базата за взаимно разбирателство притежава изключително солиден теоретичен фундамент: Бог е Един за всички люде, ние вярваме искрено в Него и изповядваме Иисус Христос като Негов Единороден Син, Изкупител и Спасител на рода човешки. Благовестието на Учителя от Назарет е Божествена перла на небесната премъдрост, откриващо Пътя към духовното Царство, където властват Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>
8.
УЧИТЕЛЯТ
Беше приет и признат от всички ни под името Учителя по вътрешно
прозрение
.
Тези придобити практични знания от Учителя са най- добрите помощници в Неговата полувековна работа с българите. Защото Той направи предварителна подготовка от 22 години за Школата, начиная от 1900 до 1922 година.Така Той 11 години пътува из България, повечето пешком. Използва понякога влакове, конски каруци, както и селски коли, теглени от волове и посещаваше приятелите. Създаде малки групи в градовете и селата. Свърза тези групи помежду им и така се създадоха Братствата в България.
Беше приет и признат от всички ни под името Учителя по вътрешно
прозрение
.
Около Него се събираха много хора, жадни за духовна наука и за нещо по-велико от ежедневието. Голяма част от представителите на Братствата присъстваха на съборите в Търново. Преди това те бяха викани поименно с картички, собственоръчно написани от Учителя. Беше им дал наряди, които изпълняваха в едно и също време. Така се създаде една жива връзка между Братствата, пръснати между села и градове.
към текста >>
9.
КОЙ СПАСИ БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ
Това говори за хуманността, великодушието, морала и духовната висота на тия, които го извършиха, както и за голямото
прозрение
и далновидност за значението на този факт в бъдеще.
- Преди всичко това се дължи на нашия Учител и на Неговото влияние всред най-големите фактори на тогавашната власт. Може би сега, при днешните обстоятелства, това събитие да се оценява като нещо лесно и обикновено. Но ако се пренесем във времето, когато ставаше поголовното избиване на евреите в Европа, при онова страхотно, неумолимо диктаторство на Хитлер върху завладените територии, ще се види, че това съвсем не е нещо лесно и обикновено, а е равносилно на истинско чудо. То говори твърде много за онези, които тогава имаха куража, мъдростта и избирането да го направят. Това е повече от подвиг, повече от граждански и човешки дълг и беше извършено с риск за собствения живот, за спася- нето живота на други хора.
Това говори за хуманността, великодушието, морала и духовната висота на тия, които го извършиха, както и за голямото
прозрение
и далновидност за значението на този факт в бъдеще.
Жалко, че и досега не е оценен, както трябва! Един път към 8 часа сутринта бях при Учителя по моя частна работа. Останах незадоволен от тази среща, защото Учителят нищо не ми каза за работата, по която бях отишъл, а през всичкото време ми говори за много лошото положение, в което се намираха тогава евреите. Аз не разбирах всичко това, защото до този момент нямаше нищо лошо по отношение на евреите. След срещата с Учителя, се разходих из Изгрева и след около половин-един час видях цяла тълпа евреи, които панически и с викове се насочиха към брат Лулчев, молеха да ги спаси като веднага се застъпи за тях пред царя.
към текста >>
10.
ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ
Макар и млад, Той още там получава
прозрение
за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята.
Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него. Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия. В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила.
Макар и млад, Той още там получава
прозрение
за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята.
Така Той получава светлина за Своята работа. Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 3 Споменатите събития са описани от самия Константин Дъновски в мемоара му „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий” (Кассама-Джамиси).
към текста >>
11.
УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ
Тишина.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново
прозрение
за Живота, нов подтик, вие жадувате за един нов ред на Земята.
Привечер, когато Слънцето залезе, станът добива друг вид. Из въздуха се носи нежният дъх на хиляди цветя. Долавят се отделни разговори за преживяното през деня,проекти за работа, ала и те скоро стихват. Ясен покой се спуща над стана. Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе.
Тишина.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново
прозрение
за Живота, нов подтик, вие жадувате за един нов ред на Земята.
Вие не сте празни мечтатели. С трезвен поглед за бъдещето и с ясно съзнание за мъчнотиите, които имате да превъзмогвате, вие ковете една по-добра съдба за страдалческото измъчено човечество.
към текста >>
12.
ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ
Той остана крайно учуден от обширните познания и дълбокото
прозрение
, което Учителя показваше в тази област.
В това направление е разработена цяла школа, която един ден, може би, ще бъде достояние на всички. При Учителя идваха майстори на музикални инструменти. И на тях даваше ценни указания в работата им. Обръщаше вниманието им върху онези строги изисквания по отношение на материала, начина за работа в тяхното изкуство, навеждаше ги на пътя, по който са вървели старите майстори-класици, даваше нови съвети и правила, които никой дотогава не знаеше. Веднъж един стар и опитен юрист поиска да провери как Учителя разбира правото.
Той остана крайно учуден от обширните познания и дълбокото
прозрение
, което Учителя показваше в тази област.
В областта на хигиената и медицината Учителя даде много ценни знания, правила и методи за поддържане на здравето и лекуване на болния. Средствата, които Той препоръчваше, бяха прости, естествени. Човек трябва да се научи да черпи сили от Живата Разумна Природа по онези естествени пътища, които тя поставя на негово разположение. Причините за повечето болести са духовни. Следователно болният сам трябва да извърши главната работа по лекуването, сам трябва да направи усилие да се лекува.
към текста >>
13.
УЧИТЕЛ И УЧЕНИК
Неговото сърце няма
прозрението
на Любовта.
Душата Му е пълна с Любов, Мъдрост и Истина.” Любовта на Учителя е изпитана. В нея няма изключения. Изпитва се Любовта на ученика. Ако той мени своите учители, не е познал своя Учител.
Неговото сърце няма
прозрението
на Любовта.
Той е още в преддверието. Знанието на Учителя е изпитано. Изпитва се Знанието на ученика. Изпитва се сърцето и волята на ученика – могат ли да устоят те на съблазните. И ако устоява, ученикът с право заслужава Любовта на Учителя.
към текста >>
14.
ЛЮБОВТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО
В минути на
прозрение
човек добива просветление за тази истина и тогава преживява величието на Живота.
Ние дишаме Любов! Когато отидем при едно дръвче, трева, цвете, извор, да виждаме във всичко това Любовта на Първичната причина. Любовта крепи Вселената. Тя движи всичко към една велика цел. Планът, по който всички същества се движат към своята цел, е включен в Любовта.
В минути на
прозрение
човек добива просветление за тази истина и тогава преживява величието на Живота.
Той вижда красотата на пътя, по който всички същества вървят от тъмнина към Светлина, от слабост към Сила, от скръб към Радост, от низините към върховете. Той чувства, че Великата Майка – Любовта – обгръща своите деца и ги изпълва с Живот. Тя бди над тях. Провидението – това е Любовта, която движи Всемира. Учителя казва:
към текста >>
15.
БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ НЕПРЕРИВНО РАСТЕ
всеки ден той да има ново
прозрение
, ново откровение за нея.
БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ НЕПРЕРИВНО РАСТЕ Когато обичаш човешката душа, Любовта непрестанно расте и разкрива все нови и нови ценности в нея. Ако увеличаваш Любовта си, имаш бъдеще. Ако я намаляваш, нямаш бъдеще. Любовта на човека трябва да бъде във възходяща степен, т.е.
всеки ден той да има ново
прозрение
, ново откровение за нея.
Любовта е един безграничен свят! Като влезеш в нея ще вървиш от слава в слава! Човек трябва да увеличава Любовта си, без да говори на хората за нея. Божествената Любов има и следната отличителна черта – тя постоянно расте. В нея има вечен растеж – като обичаш някого, тази Любов трябва да се увеличава.
към текста >>
16.
ВЕЧНО ОБНОВЯВАНЕ
Всеки ден той получава ново просветление и
прозрение
.
Любовта не е нещо статическо. Тя е процес на разширяване. Всеки ден, всеки момент Любовта внася нещо ново в човешката душа. Който разбере Любовта, той постоянно ще се разширява. Всеки ден идват нови мисли, нови чувства, нови подтици и стремежи у онзи, който живее в Любовта.
Всеки ден той получава ново просветление и
прозрение
.
Той е свързан с изворите на Живота. В Любовта няма два еднакви момента. Всеки миг тя носи нещо ново. В нея всичко расте и се обновява.
към текста >>
17.
УЧИТЕЛЯ
Учителят с интуитивно
прозрение
долавяше назрелите въпроси в човешката душа, виждаше къде се спъва човек в пътя си, къде тегнат някои стари, инертни понятия и представи, завещани от миналото и пречат на неговия растеж.
Словото и животът на нашия обичен Учител бяха едно. Около Учителя всякога беше светло, топло, слънчево, но никога не се чувстваше застой. Около Него всякога имаше едно ведро, леко движение, както на висок планински връх. Даже в онези мигове на мълчание, в светлия мир, който Го обгръщаше, се чувстваше мощният трепет на струящата мисъл, както трепета на най-ранната зора на изток, която предвещава идването на новия ден. Разговорите с Учителя се подхващаха естествено, при всички случаи, когато бивахме с Него: през време на пътуванията ни, във време на почивките, през време на обедите или след тях, при срещи с приятели, винаги имаше въпроси живи, трептущи; те възникваха, като че от само себе си, в повечето случаи без даже да му ги задават.
Учителят с интуитивно
прозрение
долавяше назрелите въпроси в човешката душа, виждаше къде се спъва човек в пътя си, къде тегнат някои стари, инертни понятия и представи, завещани от миналото и пречат на неговия растеж.
В такива случаи Той с внимателна ръка отмахваше препятствието или просто осветяваше пътя, и всичко тръгваше добре. Човешките мисли, чувства и желания гравитират към известни центрове, каквито са градовете, селищата. Те образуват среда, в която човек е потопен. Тази среда не всякога е благоприятна за него. Необходимо е понякога да се излезе вън от нея, за да дойде човек в непосредствен контакт със силите на Природата, да се пречисти, обнови, подкрепи, да почерпи вдъхновение и сили за работа.
към текста >>
Както естественикът от оскъдните следи, които животът е оставил преди милиони години, може да възстанови картината на миналото, тъй и онзи, който има знание и
прозрение
, може да види в самото възникване на даден въпрос констелациите на силите, които са действали в момента, тяхното съчетание и взаимно отношение.
Възлизането на планините не беше за нас разходка или спорт. То беше влизане в нови условия за работа и учение. Учителят изразяваше това така: „Ние идваме на планината не само за чистия въздух и слънцето, но и да изразим Любовта си към Бога.“ Учителят грижливо подбираше и подготвяше условията, външни и вътрешни, за да изяви известни истини. Изчакваше времето за това, т. е. онзи момент в разумния живот, когато силите, които действат там благоприятстват за това.
Както естественикът от оскъдните следи, които животът е оставил преди милиони години, може да възстанови картината на миналото, тъй и онзи, който има знание и
прозрение
, може да види в самото възникване на даден въпрос констелациите на силите, които са действали в момента, тяхното съчетание и взаимно отношение.
Животът около Учителя протичаше в онзи непосредствен космичен ритъм, израз на живота на Цялото. Като жив, Божествен център, Учителят привличаше онези сили, онези елементи, необходими да се повдигне, осветли и разреши даден въпрос и то в определено време, в съгласие с вечния ритъм на живота. Защото съвършенството се изразява в това – да бъдем всякога в съгласие с Великия, Безграничния. Понякога около Учителя се създаваха странни съчетания на силите, защото всеки човек е носител на известни сили на живата разумна Природа, представител на известни идеи. Тогава Учителят мъдро разрешаваше и примиряваше вековни противоречия и конфликти, насочвайки силите в правилния Божествен път.
към текста >>
18.
20 август 1927, 7 часа сутринта
На всички вас сега е нужно едно вътрешно
прозрение
, нужно е да разбирате нещата.
Когато великата мисъл дойде у вас и вие се пробудите, ще имате едно вътрешно преживяване, което искам да остане завинаги у вас. Аз искам да запазите радостта, която ще придобиете за през целия си живот. Не е достатъчно да придобиете тази радост само за един ден, или за една седмица, или за една година. Но дойде ли тя веднаж при вас, да я задържите завинаги. Приемете ли Радостта, ще придобиете това Благословение, което Бог е вложил в нея.
На всички вас сега е нужно едно вътрешно
прозрение
, нужно е да разбирате нещата.
Някои хора от света трябва да бъдат убеждавани, но вас няма защо да убеждаваме. На вас казваме: Елате, вижте и опитайте! Пророците са казвали: Както Господ ни е научил. Христос казва: "Както Отец ме е научил." На вас казвам: Както Той ви учи отвътре, така ще постъпвате. Ще постъпвате съобразно със знанието което имате, според това което слушате и според това как Божият Дух отвътре ви учи.
към текста >>
19.
Седма част
То се появява в душата ви като
прозрение
.
Но, ако не произведете очакваните резултати в политиката, тогава имам право да се съмнявам малко... Под думата "небе" Христос разбира разумния живот. Каквото правиш на физическия свят, това ще се отрази и в духовния ти живот. Законът е ясен... Чувството на Любов не е започнало още да се развива у вас.
То се появява в душата ви като
прозрение
.
Тогава такива сили ще получите, че ще се примирите с всичко. И в нищо няма да виждате злото...
към текста >>
20.
Осма част
Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", той подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго едно знание, в което напредналите хора са получили малко
прозрение
.
Вие любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване... Двете сродни души са двата полюса, където се ражда живота. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене, и ще започне истинската еволюция.
Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", той подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго едно знание, в което напредналите хора са получили малко
прозрение
.
Когато придобиеш истинското знание, тогава ще намериш другия полюс на своя живот или пътя на своето възлизане. Това, което наричаме "посвещение", става, когато намерите учителя си, а той своите ученици. Цялата тайна е в това да откриеш своята възлюбена сродна душа. Не я ли намериш, никой учител няма да те вземе да ти покаже онова дълбоко, тайно знание, да ти покаже пътя на твоето възлизане. Като намериш тази сродна душа, ще тръгнеш напред.
към текста >>
21.
Беинса Дуно
Годините до 1900 са време на дълбока вътрешна трансформация и
прозрение
, в които той поема духовната си мисия.
След завършване на средното си образование в Свищов Петър Дънов заминава за Америка през 1888 г., за да следва теология в най-престижния за времето си Теологически факултет на Бостънския университет. След получаването на диплом за завършено висше образование веднага се записва и в Медицинския факултет на същия университет, където следва две години. През 1895 г. се завръща в България, а през 1896 г. излиза книгата му „Науката и възпитанието“.
Годините до 1900 са време на дълбока вътрешна трансформация и
прозрение
, в които той поема духовната си мисия.
В следващите 11 години Петър Дънов изнася множество сказки и лекции върху духовни теми и френология във всички краища на България. Пътуванията му помагат да опознае народопсихологията на българина и да обогати своите френологични проучвания. Някои резултати от тях излизат през 1901 г. в списание „Родина“, за което той написва пет статии по френология под заглавие „Глави и лица“. През 1900 г.
към текста >>
22.
Основи на Паневритмията
При тия движения човек добива
прозрение
за оня ритъм, който прониква всемира, за вечната музика, която гради и твори във всички процеси на Природата.
Паневритмичните движения намират отзвук в Природата - тя дава своя отговор. И нейният отговор са този подем, тая светлина в ума, сърцето и волята на човека, радостта, която го изпълва, и този идеализъм, който протича през него. Чрез Паневритмията човек влиза в разговор с творческите сили на Природата - той говори на нейния език. Това е влизане в един свят, в който тя туря на негово разположение своите сили, своите възможности, своите идеи. Ето един начин реален, конкретен, и при това красив за физическа обнова и за укрепяване и облагородяване на ума, чувствата и волята.
При тия движения човек добива
прозрение
за оня ритъм, който прониква всемира, за вечната музика, която гради и твори във всички процеси на Природата.
И тук, както и навсякъде, пак опитът ще бъде последната инстанция. За действието на всяко паневритмично движение може да говори най-ясно самият опит. Чрез опита човек може да види, че всяко нейно движение събужда нови извори у него - подмладява го. Тези движения вливат в тялото своята хармония, своя ритъм, своята музика, идеите, на които са носители, и това прави тялото здраво, силно, стройно и красиво. Те внасят красота както в човешкото тяло, тъй и в човешките движения и във вътрешния му живот - в света на неговите мисли, чувства и постъпки.
към текста >>
Космичната Любов днес се ражда в човешкото съзнание като ново
прозрение
за същината на живота.
Свободата - това е отваряне на красиви перспективи за възход и постижения. 7. Космична Любов. Човешкото съзнание в своето развитие се превръща в любов. Космичната Любов обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи в себе си. Те са неин израз.
Космичната Любов днес се ражда в човешкото съзнание като ново
прозрение
за същината на живота.
Тя е излизане от смъртта и влизане в живота; излизане от живота на сенките и влизане в живота на една велика реалност - идване до изворите на самия живот. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тялото, ума и сърцето, ще разбере какво нещо е човешкото щастие, какво нещо е Космична Любов. Когато човек влезе в царството на чистотата, през сърцето му протичат кристалните животворни струи на Космичната Любов!
към текста >>
23.
II. Слънчеви лъчи - Принципи
Човешкото съзнание се пробужда за ново откровение, за ново
прозрение
в глъбините на Битието, за да долови същината на живота -
прозрение
за великата идея, че всичко е Любов!
Изпърво като слаба искрица, тя постепенно се разгаря в душите в ярък пламък, който ще освети света. Вълната на любовта работи вече на Земята. И тя е непобедима. Едничката сила в света, която стопява всичко, преодолява всички препятствия, справя се с всички мъчнотии - едничката всепобедна сила е тя. Днес настъпва оная фаза в историята на човечеството, когато по законите на развитието Любовта се разцъфтява в човешката душа.
Човешкото съзнание се пробужда за ново откровение, за ново
прозрение
в глъбините на Битието, за да долови същината на живота -
прозрение
за великата идея, че всичко е Любов!
Тя е създала всички неща. Ние сме потопени в нея. Тя иде от звездите, от всеки слънчев лъч, от всеки плод. И ние доброволно трябва да приемем Любовта отвън и отвътре. Тя е едничкият ключ, едничкото разрешение на всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовешки.
към текста >>
24.
Слънчеви лъчи 1942г.
Човѣшкото съзнание се пробужда за ново откровение, за ново
прозрение
въ глѫбинитѣ на Битието, за да долови сѫщината на живота—
прозрение
за великата идея, че всичко е Любовь!
Изпърво като слаба искрица, тя постепенно се разгаря въ душитѣ въ яръкъ пламъкъ, който ще освѣти свѣта. Вълната на любовьта работи вече на земята. И тя е непобедима. Едничката сила въ свѣта, която стопява всичко, преодолява всички препятствия, справя се съ всички мѫчнотии, едничката всепобедна сила е тя. Днесъ настѫпва оная фаза въ историята на човѣчеството, когато по законитѣ на развитието тя се разцъвтява въ човѣшката душа.
Човѣшкото съзнание се пробужда за ново откровение, за ново
прозрение
въ глѫбинитѣ на Битието, за да долови сѫщината на живота—
прозрение
за великата идея, че всичко е Любовь!
Тя е създала всички нѣща. Ние сме потопени въ нея. Тя иде отъ звездитѣ, отъ всѣки слънчевъ лѫчъ, отъ всѣки плодъ. И ние доброволно трѣбва да приемемъ любовьта отвънъ и отвѫтре. Тя е едничкиятъ ключъ, едничкото разрешение на всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовѣшки.
към текста >>
25.
Паневритмия 1941г.
При тия движения човѣкъ добива
прозрение
за оня ритъмъ, който прониква всемира, за вѣчната музика, която гради и твори въ всички процеси на природата.
Паневритмичнитѣ движения намиратъ отзвукъ въ природата — тя дава своя отговоръ. И нейниятъ отговоръ сѫ този подемъ, тая свѣтлина въ ума, сърдцето и волята на човѣка, радостьта, която го изпълва, и този идеализъмъ, който протича презъ него. Чрезъ паневритмията човѣкъ влиза въ говоръ съ творческитѣ сили на природата — говори на нейния езикъ. Това е влизане въ единъ свѣтъ, въ който тя туря на негово разположение своитѣ сили, своитѣ възможности, своитѣ идеи. Ето единъ начинъ реаленъ, конкретенъ и при това красивъ за физична обнова и за укрепяване и облагородяване на ума, чувствата и волята.
При тия движения човѣкъ добива
прозрение
за оня ритъмъ, който прониква всемира, за вѣчната музика, която гради и твори въ всички процеси на природата.
И тукъ, както и навсѣкѫде, пакъ опитътъ ще бѫде последната инстанция. За действието на всѣко паневритмично движение може да говори най-ясно самиятъ опитъ. Чрезъ опита човѣкъ може да види, че всѣко нейно движение събужда нови извори у него — подмладява го. Тѣзи движения вливатъ въ тѣлото своята хармония, своя ритъмъ, своята музика, идеитѣ, на които сѫ носители, и това прави тѣлото здраво, силно, стройно и красиво. Тѣ внасятъ красота както въ човѣшкото тѣло, тъй и въ човѣшкитѣ движения и въ вѫтрешния му животъ — въ свѣта на неговитѣ мисли, чувства и постѫпки.
към текста >>
Космичната любовь днесъ се ражда въ човѣшкото съзнание като ново
прозрение
за сѫщината на живота.
Свободата — това е отваряне на красиви перспективи за възходъ и постижения. 7. Космична любовь. Човѣшкото съзнание въ своето развитие се превръща въ любовь. Космичната любовь обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи въ себе си. Тѣ сѫ неинъ изразъ.
Космичната любовь днесъ се ражда въ човѣшкото съзнание като ново
прозрение
за сѫщината на живота.
Тя е излизане отъ смъртьта и влизане въ живота; излизане отъ живота на сѣнкитѣ и влизане въ живота на една велика реалность — идване до изворитѣ на самия животъ. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тѣлото, ума и сърдцето, ще разбере, какво нѣщо е човѣшкото щастие, какво нѣщо е космична любовь. Когато човѣкъ влѣзе въ царството на чистотата, презъ сърдцето му протичатъ кристалнитѣ животворни струи на космичната любовь!
към текста >>
НАГОРЕ