Търсене в текстове за 'Прозрение'

НАЧАЛО

ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 24 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята.
Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него. Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия. В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила. Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята. Така Той получава светлина за Своята работа.Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. Източник: ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Учителя - обзорна книга УЧИТЕЛЯТ Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята.
Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него. Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия. В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила. Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята. Така Той получава светлина за Своята работа.Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

Това е едно истинско прозрение за „апостола на готите", което, колкото и естествено и просто да звучи на пръв поглед, е формулирано в готологията така ясно и категорично за пръв път от Петър Дънов и може да бъде считано за негов оригинален принос в съвременните изследвания за епископ Вулфила.
Тази морална устойчивост и чистота на Вулфила, а и като цяло на неговите готи, наречени от съвременниците им още „мизийски готи" или „мали готи", които остават завинаги по днешните български земи и участват в българския етногенезис, е забелязана и подчертана от един хронист на Франкската империя от V в. - Салвиан. Той пише, че „макар и еретици, готите на Вулфила са морално по-чисти от повечето днешни християни". Този исторически извор явно умишлено е прикриван в продължение на столетия, за да бъде преоткрит едва през XX век от науката при обръщането към готското християнство. Дънов не го цитира, явно по негово време е бил все още недостъпен, но той пръв в съвременната наука правилно е уловил едно за съжаление почти неспоменавано и днес качество на Вулфила - моралната му висота. Това е едно истинско прозрение за „апостола на готите", което, колкото и естествено и просто да звучи на пръв поглед, е формулирано в готологията така ясно и категорично за пръв път от Петър Дънов и може да бъде считано за негов оригинален принос в съвременните изследвания за епископ Вулфила. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов Според немския философ и мислител Рудолф Щайнер Вулфила е първият християнски духовен посветен на Европа. В своя превод на Библията той въвежда ново лично местоимение за аз — ik, докато в старогермански то е eko. Това са двете начални букви на Iesus Krist (Исус Христос). Впоследствие от тях произлизат немското ich (Jesus Christus), холандското ik и английското I.
към текста >>

4. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

Тишина.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново прозрение за Живота, нов подтик, вие жадувате за един нов ред на Земята.
Тогава мисълта се издигаше до недосегаеми мистични висини, дето витае свободният и просветлен човешки Дух.Спомена за тези светли дни всички носят в душата си през цялата година и от него черпят сила за работа в живота. Привечер, когато Слънцето залезе, станът добива друг вид. Из въздуха се носи нежният дъх на хиляди цветя. Долавят се отделни разговори за преживяното през деня,проекти за работа, ала и те скоро стихват.Ясен покой се спуща над стана. Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе. Тишина.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново прозрение за Живота, нов подтик, вие жадувате за един нов ред на Земята. Вие не сте празни мечтатели. С трезвен поглед за бъдещето и с ясно съзнание за мъчнотиите, които имате да превъзмогвате, вие ковете една по-добра съдба за страдалческото измъчено човечество. "Учередяване на съборите" от книгата "Учителя" 1947 г., автори Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов 39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
към текста >>

5. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия.
Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване.
към текста >>

За тяхно прозрение Учителят им казва: „Днес Господ обърна един враг, за да стане негов последовател".
Има един случай описан в „Изгревът", когато един от големите врагове на Учителя воюва цял живот срещу Него, накрая отива при Него в с. Мърчаево и иска среща с него. Учителят го приема в присъствието на свидетели, но Учителят е облечен в черен официален костюм. Всички присъствуващи са изумени, защото знаят, че Учителят никога не е обличал черен костюм и такъв никога и никой не му е ушивал, и такъв няма изобщо в гардероба Му. Това знаят всички и са поразени от тази гледка. За тяхно прозрение Учителят им казва: „Днес Господ обърна един враг, за да стане негов последовател". Ето го разрешението. Господ не забравя стореното му Зло. Не забравя, но за онзи, който се обърне към Него, на него може да оправи пътищата му. А такива случаи е имало много. Едни са описани в „Изгревът" други чакат времето си да бъдат описани и отпечатани в поредицата „Изгревът".
към текста >>

6. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември

Значи има едно вътрешно прозрение.
Например във вашите умове се заражда мисълта колко опъки са били евреите, опак народ, още по-опак отколкото българите. Това не е самият народ. Тези, с които Исус е имал спор, са били книжниците, най-учените измежду народа. Интересно е следното: Божествените работи с човешко око не могат да се видят и с човешки ум не могат да се познаят. Ако беше възможно, тези учени хора биха познали. Значи има едно вътрешно прозрение. Всички ще се силите да имате едно основно вярване, т. е. вярване на общите принципи, от които всички да изхождате. Този, общия принцип, от който всички трябва да изхождат, той е принципът на ума, значи в умствено отношение трябва да имате една мярка. Тази мярка ние наричаме абсолютно най-малката величина в света, с която се мерят всички други величини. Сега във вашия ум седи една идея: Как това най-малкото заповядва на всичкото.
към текста >>

7. Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София

Трябва прозрение духовно и още повече ще се даде.
Не велика България, а умни българи се искат. Както вчера идва министър Ляпчев сам, за да се осведоми кой му е изорал нивата и я е засял - дали не сме ние, понеже е съседна на нашето място, или други са сторили това. Ако не беше умен, щеше да прати стражар.Сега второто нещо, което искам от вас е: Всеки месец, всеки един от вас ще ми пише по едно писмо за положението и аз или ще отговоря веднага, или по късно, но да не ви смущава това закъснение от моя страна. Вие все ще ми пишете по едно писмо на месец.Брат Д. Цанев - Иска да ни се даде нещо повечко, като членове на окултното общество.Учителят: Всеки, който е бил в лошо положение и му съм дал съвети, и ме е послушал, не е ли успял? Трябва прозрение духовно и още повече ще се даде. Например, брата Ватев, нека да каже, на конец бе увиснал, щяха да го задигнат- нали се спаси? Брат Георги Куртев - стомаха му се беше подул - не се ли излекува! Брат Д. Цанев, пояснява мисълта си - Нещо осезнателно иска да ни се даде, да владаме някои сили, да се направи нещо, или пък не е ли настанал момента за да се види оная велика благодат, която трябва ли да чакаме още.Брат П. Ковачев - Изтъква своето семейно положение - болна жена му, дъщеря му, синът му - всичко това го спъва да работи.Учителят: Ще пиете гореща вода, за да се разширят порите ви отвътре и да приемете праната отвън на вътре.
към текста >>

8. Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов

Дънов е човек на дълбокото вътрешно прозрение.
Тук можем да споменем движението „Оомото” в Япония, бахаизмът в Персия, христовият комунизъм в Чехия, новото розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр. В тази голяма духовна вълна има своето място и учението на Петър Дънов (1) в България. Ония, които се надяват да намерят у П. Дънов стройно формирана и изложена религиозно-философска „система”, ще останат разочаровани. Както всички големи духовни учители, П. Дънов е човек на дълбокото вътрешно прозрение. Той чувства, вижда и осветлява проникновено простата, жива и конкретна истина. Но той не е човек на сложните логически построения и умувания. Независимо от тази характерна особеност, П. Дънов е съвършено чужд на илюзията на всички ония философи, които се стремят да кажат „последната” дума на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и съвършена форма. Той знае, че „последно”, абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на растене, едно движение и приближаване към истината; че завършените форми, окостенелите догми стават винаги спънка на прогреса, и че важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към истината.
към текста >>

Той знае освен това, че до големите духовни истини човек не може да се доближи без едно морално издигане и пречистване, без пробуждане на спящите в него духовни сили и способности; той знае, че тия истини се разкриват постепенно като прозрение, жив опит, несъмнена и очевидна действителност само на „пробудилата се” чиста душа, способна да живее в хармония с тях.
Той чувства, вижда и осветлява проникновено простата, жива и конкретна истина. Но той не е човек на сложните логически построения и умувания. Независимо от тази характерна особеност, П. Дънов е съвършено чужд на илюзията на всички ония философи, които се стремят да кажат „последната” дума на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и съвършена форма. Той знае, че „последно”, абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на растене, едно движение и приближаване към истината; че завършените форми, окостенелите догми стават винаги спънка на прогреса, и че важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към истината. Той знае освен това, че до големите духовни истини човек не може да се доближи без едно морално издигане и пречистване, без пробуждане на спящите в него духовни сили и способности; той знае, че тия истини се разкриват постепенно като прозрение, жив опит, несъмнена и очевидна действителност само на „пробудилата се” чиста душа, способна да живее в хармония с тях. Учението на П. Дънов, подобно на модерната теософия и сродните ней учения, може да се окачестви с няколко думи като модерен пантеизъм (2), но същевременно то е и един възвишен монотеизъм. (3) По отношение на битието, Бог е трансцендентен и иманентен (4), Той е неизменен Абсолют, централна монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос (5). Като Абсолют, Той е първопричина на всички неща, дава живот на всичко, съдържа единството на всички души; Той е Глава на човешкия дух. В своето проявление Той е единното и вечно битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или „съзнанието на цялото”.
към текста >>

Тя се постига главно чрез интуицията, вътрешното прозрение, свързването с висшето божествено съзнание.
Колкото по-пълно се изявява чрез него живота на това цяло и в по-пълна хармония е той с разумната природа, с Бога, толкова по-пълно е осъществил разумния живот и по-високо съвършенство е достигнал; толкова повече той се е доближил и до идеалното здраве, телесно и духовно, до истинския мир, истинския безсмъртен живот на непрекъснатото съзнание, и истинското щастие. Истинското съвършенство в знание се постига чрез доближаване до висшата истина и хармонизиране с нея. Висшата истина – това е самият дух на всемирния живот, на съвършеното знание и върховната мъдрост, който дух е истинската реалност на битието. Да постигнем висшата истина, то значи да поставим нашата душа в съгласие с тая реалност, да я „нагласим” да трепти в пълна хармония с нея, да дадем възможност на самата тая реалност да се прояви по-пълно в нас. Висшата истина може да бъде достояние само на ония, които са дорасли до истинския духовен живот. Тя се постига главно чрез интуицията, вътрешното прозрение, свързването с висшето божествено съзнание. На духовно пробудилия се тя се разкрива не като лишена от живот абстракция, не като мъртво „вярване”, а като жива, несъмнена, преживяна и „опитана” действителност. Тя носи живот и самата е живот – това е и нейният истински критерий. Да се поставим в хармония с висшето битие, да го проявим, това значи преди всичко да оставим да се прояви божествената любов в нас и чрез нас. Защото Бог е любов. Ето защо и пътят към висшето битие, към истината е пътят на любовта.
към текста >>

9. Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'

При страданията изгаря всичко натрупано през вековете, и душата застава със своята невинност и чистота, и с ново прозрение за пътищата на Бога.
Страданията са мъките на раждането на един висш живот в душата. Те я събуждат за една нова среда, в нови условия, за нова дейност. Тя влиза в един нов свят! И силата на всеки човек седи в минатите изпити и страдания. Силата на ученика се познава при изпитание. При страданията изгаря всичко натрупано през вековете, и душата застава със своята невинност и чистота, и с ново прозрение за пътищата на Бога. Въгленът, подложен на висока температура и силно налягане, добива красотата и чистотата на диаманта, който пречупва слънчевите личи с ярък блясък, и ги отразява в хиляди багри. Може да се допусне да минеш през известни изпити и скърби, за да се кали духът ти. Скърбите са привилегия за разумния човек, а радостите сa благо за него, ТЕ вървят заедно. Знай: от мъки и страдания се излиза с Мъдрост и Лю6ов! Дръж изпита се добре във всяко отношение.
към текста >>

Ако той мени своите учители – той не е познал своя Учител; неговото сърце няма прозрението на Любовта.
Не оставяй да мине изпита неиздържан от тебе. Светлината, Мирът и Любовта да те крепят и пазят и да те изведат на ПОБЕДА. Любовта на Учителя е изпитана. В нея няма изключения. Изпитва се любовта на ученика. Ако той мени своите учители – той не е познал своя Учител; неговото сърце няма прозрението на Любовта. Той още е във външния живот. Изпитва се знанието на ученика. Знанието на Учителя е изпитано. Изпитва се сърцето и волята на ученика – могат ли да устоят на съблазните. Ако устояват, той с право заслужава Любовта на Учителя си.
към текста >>

За онзи, който има прозрение, ВИСШАТА КРАСОТА, ВИСШАТА ЛЮБОВ И ВИСШАТА ИСТИНА са едно и също нещо.
Това ще бъде едно Ново Изявление на Живот, Красота и Радост. Красотата ще се изрази в нови форми. Навсякъде, дето има едно леко докосване на Божествения Дух, Красотата ще се явява! Красотата ще твори, за да покаже неизчерпаемите богатства на Духа. Тя ни разкрива тайните на Духа. За онзи, който има прозрение, ВИСШАТА КРАСОТА, ВИСШАТА ЛЮБОВ И ВИСШАТА ИСТИНА са едно и също нещо. Те са език на Божия Дух! Чрез тях се прославя Бог! Винаги се вслушвай в свещения шепот на Бога. Да се съмнява ученикът в своя Учител, това е да позори себе си. А пък да се съмнява в Бога, това е да изгуби живота си.
към текста >>

10. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

Тогава имал прозрение и в крайна сметка се случило пак онова, което Бог му бе казал.
Нито сиромах, нито богат може да отиде на училище, а само умен. Мнозина от вас обръщат внимание какво казват хората. Малцина мислят какво ще каже Бог. В Америка на един американец Бог му казвал, че трябва да проповядва Божествените истини. Той отказвал и взел, че прекосил океана, стигнал в Австралия, където подхванал търговия, обаче след 20 години фалирал, върнал се и пак станал проповедник. Тогава имал прозрение и в крайна сметка се случило пак онова, което Бог му бе казал. Надвечер се върнахме в х. Мусала и на другия ден сутринта, 24 юли, се изкачихме на връх Мусала. Там Учителя държа беседата „Закон за частите и за цялото“, отпечатани пак в същия том. След това потеглихме надолу за Боровец. При моста между Мусала и Боровец имаше кратък престой и там в разговор Учителя каза:
към текста >>

11. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли

Тогава имал прозрение и в крайна сметка се случило пак онова, което Бог му бе казал.
Нито сиромах, нито богат може да отиде на училище, а само умен. Мнозина от вас обръщат внимание какво казват хората. Малцина мислят какво ще каже Бог. В Америка на един американец Бог му казвал, че трябва да проповядва Божествените истини. Той отказвал и взел, че прекосил океана, стигнал в Австралия, където подхванал търговия, обаче след 20 години фалирал, върнал се и пак станал проповедник. Тогава имал прозрение и в крайна сметка се случило пак онова, което Бог му бе казал. Надвечер се върнахме в х. Мусала и на другия ден сутринта, 24 юли, се изкачихме на връх Мусала. Там Учителя държа беседата „Закон за частите и за цялото“, отпечатани пак в същия том. След това потеглихме надолу за Боровец. При моста между Мусала и Боровец имаше кратък престой и там в разговор Учителя каза:
към текста >>

12. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли

Тогава имал прозрение и в крайна сметка се случило пак онова, което Бог му бе казал.
Нито сиромах, нито богат може да отиде на училище, а само умен. Мнозина от вас обръщат внимание какво казват хората. Малцина мислят какво ще каже Бог. В Америка на един американец Бог му казвал, че трябва да проповядва Божествените истини. Той отказвал и взел, че прекосил океана, стигнал в Австралия, където подхванал търговия, обаче след 20 години фалирал, върнал се и пак станал проповедник. Тогава имал прозрение и в крайна сметка се случило пак онова, което Бог му бе казал. Надвечер се върнахме в х. Мусала и на другия ден сутринта, 24 юли, се изкачихме на връх Мусала. Там Учителя държа беседата „Закон за частите и за цялото“, отпечатани пак в същия том. След това потеглихме надолу за Боровец. При моста между Мусала и Боровец имаше кратък престой и там в разговор Учителя каза:
към текста >>

13. Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя

” – часът на прозрението, на светлината, на духовното просветление.
Всяко време, посветено на Бога, балансира всички други сметки. “А Мария избра добрата част, онова, което не ще се отнеме! ” Христос работеше над човешката душа. А Марта се грижеше за онова, което е преходно. “В истия час! ” – часът на прозрението, на светлината, на духовното просветление. Душата е пчелната царица. Кошерът е човекът. Сърцето и умът работят за душата. Те са пчелите, които събират прашеца. Пчелите са светлите мисли и чувства.
към текста >>

Подозрение без прозрение е равносилно на престъпление!
Кротостта повдига вибрациите на човека и го води към чист Божествен живот. Искреността е истинска сериозност. Много ценно качество. Искреността минава към чистите прояви на човека. Скритността трябва да отстъпи на искреността. Подозрение без прозрение е равносилно на престъпление! Животът е плод на Небесен род и този плам свети в Божествения храм на човека от века! И свети във живот от род във род! Стремеж към висини е човешкият живот! Да растем според образа на идеалния и съвършен човек, когото бъдещето може да създаде, като работи човек над себе си! Бъдещето го създава чрез живота, в който работят разумни същества.
към текста >>

14. Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год

След като премине този период на мрак, ще дойде прозрението - светлият ден на посвещението.” (Свещени думи на Учителя: 202, 1938 г.)
Аз обаче носех товара.” За изпита на съмнението Учителя казва: „Ученикът трябва да мине през съмнението. Тя е една област, която той трябва да премине, и да я мине докрай.” Там той ще се намери в една северна полярна нощ - дълга нощ. Но той трябва да разбира закона: Трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден. И да се крепи през всичкото време. След като премине този период на мрак, ще дойде прозрението - светлият ден на посвещението.” (Свещени думи на Учителя: 202, 1938 г.) По това време, през есента на 1931 г., когато Елена усеща преграда между себе си и Учителя, той й казва да си потърси работа и тя става учителка в с. Макоцево. Там остава четири години, като всеки месец, и през ваканциите, е на „Изгрева”. През този период тя минава от отчаянието до постепенното избистряне на съзнанието, като накрая постига яснотата за себе си, за целта, пътя и смисъла на своя живот. Процесът на равносметка, пресяване и пречистване от всичко тъмно и чуждо на духовната й същност приключва през 1935 г. Тогава Елена Андреева е уволнена по обвинение за „противорелигиозни идеи”, а след отказа й да подпише декларация, че се отрича от убежденията си, й се отнемат учителските права.
към текста >>

15. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

Защото от всеки ред на тази книга, в множеството аргументи от различни области на съвременното научно познание, диша едно живо прозрение – резултат на задълбочен размисъл и на сериозното проучване, както на съвременните научни открития, така и на многовековната езотерична наука.
Този Разум движи не само човешката история, той е в основата както на физичните и биологичните закони, така и на нравствените. “Всичко е свързано в една удивително цялостна и мъдра хармония! ” – с радостно и мъдро удивление възкликва авторът. А и човешкият живот не е само в мигновението на едно единствено съществувание на Земята, той прехожда и отново се завръща на физическо поле, за да пожъне в настоящето последиците на своите минали дела, мисли и чувства и така да научи нужните за развитието му уроци във “Великото училище на Земята”. Не е случайно, че първото есе в “Развигор и листопад” (въпреки твърдението на автора, че “бележките” в тази книга не са преднамерено подредени) носи заглавието “Законът”; а последното, в което диша живата мъдрост, утаена през годините на един дълъг и смислен живот – “Голямата стойност на малките неща”. Защото от всеки ред на тази книга, в множеството аргументи от различни области на съвременното научно познание, диша едно живо прозрение – резултат на задълбочен размисъл и на сериозното проучване, както на съвременните научни открития, така и на многовековната езотерична наука. То е в убеждението, че Законът, подреждащ света, е вложен от Създателя във всяко нещо. То е и в цялостния светоглед на писателя, че Творецът – нашият Баща, е изворът на всичката Любов, на всичката Мъдрост, които дишат и се проявяват навсякъде в света. На човека пък е определено да открие истината за “голямата стойност на малките неща”. В “Развигор и листопад” откриваме присъствието на съвременния търсещ човек, който удивено и радостно открива колко мъдро е направен света. Но тук се усеща и някакво ренесансово, младежко удивление пред чудото на живота, пред великото, което ни гледа отвсякъде; то лъха от всеки фрагмент на тази книга.
към текста >>

16. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

И там край тия прекрасни възможности за размишление, уединение аз постепенно дойдох до прозрение в моето съзнание, че моят Гуру е в България няма защо да ходя в Индия да го търся.
Понеже на първо време нямах много възможност да общувам с другите поради затруднения в езика, аз прекарвах цели часове да размишлявам покрай брега на морето. Едновременно с това аз се свързах с теософското общество в Атина и можех да получавам от тях книги на английски. А аз вече свободно можех да чета на английски. А със себе си бях взел и онези книги, които бе ми дал г-н Дънов. И там край тия прекрасни възможности за размишление, уединение аз постепенно дойдох до прозрение в моето съзнание, че моят Гуру е в България няма защо да ходя в Индия да го търся. След като завърших втората година аз се върнах в България вместо да ходя в САЩ или в Индия. По вътрешен път разбрах, че моят Гуру е в България. Макар че беше ми казал г-н Дънов, че Той е Учител на Бялото Братство, но аз не можах това нещо да го разбера и схвана тогава. Но тук при бреговете на Бяло море аз го прозрях. Но аз си представлявах отиването при Учителя на Изгрева като място на съзерцание и медитация.
към текста >>

Идва му прозрение, че неговият Гуру е в България и като завършва след две години, се връща в България.
Всички там са знаели много добре английски, а той никак, нито гръцки. Попада в стая с руски емигрант, знаещ отлично английски и български и за няколко месеца го научава. Решава да стане вегетарианец и става. Неговите приятели започват и се отказват, а той не се отказва (Уран в първи дом). Свързва се с теософите в Атина и взима книги на английски. Идва му прозрение, че неговият Гуру е в България и като завършва след две години, се връща в България. Отива на Изгрева и започва да посещава беседите с много строг режим - сряда, петък и неделя трябва да е в 4h30' в салона. Научава и много други неща и се сприятелява с братята. Учителят му разрешава да посещава Младежкия клас. Той още не може да го познае. Всеки сам отговаря за поведението си в класа вътрешно.
към текста >>

17. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

Тези изявления говореха, че тя беше дошла до едно прозрение.
Тогава тя ми направи една изповед на Рила. Веднъж, когато била при Учителя, през 1943 г., Учителят й казал следното: „Тези Упанишади не вървят в прав път. И пътя, по който вървят, ще ги заведе в батака". А това значи, в мътната, кална вода и тиня, от която излизане няма. После Учителят й казал още: „Ако не си замине Лулчев, ще настъпи голямо разцепление в Братството". Тези изявления говореха, че тя беше дошла до едно прозрение. А тази кал, която я хвърляха върху нея не е справедливо. Обвиняваха я, че е обсебена от Лулчев и че работи за него. Възможно е да е било така тогава навремето, през време на Учителя. Но 30 години след това тя беше прозряла някои неща. Беше си разчистила сама пътя.
към текста >>

0.18487620353699