Търсене в текстове за 'Постоянното'

Постоянното ти падание и ставание произведе милост и съжаление в Духът ми.

А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духът. Ето, осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за светът, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падание и ставание произведе милост и съжаление в Духът ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства теб нужни за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено.
към текста >>

Постоянното място, където се спира, е средата на челото ми.

И така като ме духа, от хладен става и като огън, тогава пък гори. Това магнетизирване направи и главата ми отгоре, ка[к]то беше равна, да произлязат издигнатини. И още друго — че и в мозъка ми силно действа, понякога даже ме и заболява главата, но слабо и при това като че удря нещо отвътре в главата ми. Сега, като ти пиша това, пак съм посетен от този знак. Когато имам щастието да ме посещава, бивам много добре настроен в духовното. Постоянното място, където се спира, е средата на челото ми. За този знак, ако обичаш, кажи ми що е! 5.V.[18]99 г. Ний с брата Тодора сега-засега сме добре и уверен съм, че Господ Исус няма никога да ни остави, защото ще се трудим и ний да правим всичко добро пред Неговото лице. Няма вече нищо в света да ни смущава, няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък и иде [на]среща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака.
към текста >>

И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното въздействие на тая виделина, която прониква всичко.

Има два начина на съждение: логичен, т.е. посредствен и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Господ може да ни говори, то е сърцето. Има три степени, по които душата минува, те са: физическо, умствено и духовно. Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото - способностите; а в духовното - висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието,в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, Бог се представя за виделина без никаква сянка. И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното въздействие на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не мени своята тежест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворяща сила И право е казал Христос, „че не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии".
към текста >>

Тук е всичко преходно, а горе е постоянното.

Бъдещето е светло. Пред человешката душа стоят великите възможности на чистия живот. Настоящите времена са носители на възкръсналата Истина, която иде в света. Бъдете смели и решителни с вяра да посрещнете което небето е отредило. Земята е само условие за живота на Небето, гдето се реализира. Тук е всичко преходно, а горе е постоянното. Гледайте на всичко от горе, както Бог гледа. В света законът за личността, за душата, за народите, за человечеството е един и същ. Само онзи се повдига, облагородява, който го пази. Неправдата не ползува. Господ е жив и Той въздава всекиму според каквото заслужава безразлично.
към текста >>

То носи висшето благо, в което се намира постоянното доволство на душата.

Ако ние запитаме някой съвременен културен човек, защо трябва да яде, той ще ни отговори: „За да живея“. Но ние казваме, че животът е едно условие за проявата на разумното в света; и тогава ние задаваме втория въпрос: „Защо човек трябва да живее? “ На тоя въпрос мнозина си повдигат рамената и отговарят: „Трябва да се живее, но не знаем защо“. А трябва да се отиде по-нататък и да се каже: „Трябва да се живее, за да се прояви разумното, Божественото в нас“. А Божественото е, което осмисля живота. То носи висшето благо, в което се намира постоянното доволство на душата. Следователно от това гледище трябва да се даде на съвременния живот една разумна насока. От същото гледище съвременното общество може да се сравни с един съсъд, в който трябва да се вложи животът, а в тоя живот да се вложи разумното, което ще осмисли самото общество. Или казано на обикновен език, всякой един съсъд добива своята ценност от съдържанието, което е вложено в него. Туй съдържание е разумният живот. Още един въпрос, накрай, може да се зададе: „Как мислят съвременните общества да подобрят своето положение?
към текста >>

Пътят на живото дело, на постоянното творчество има пет посвещения.

От царуването на добродетелта да придобия прилежание към доброто и добре да постъпвам винаги. От царуването на мъдростта да придобия знанието, като поставя всяко нещо на мястото му. Размишление над петте стъпки За да стъпи в духовния път на ученичеството, или Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното писание. Така той среща Великия учител Христос и е в непрекъснато общение с Него. Пътят на живото дело, на постоянното творчество има пет посвещения. Планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота символизират петте стъпки на възлизането на човешката душа. Може да съзерцавате Пентаграма, където тия пет посвещения са изразени символично. Всеки, който иска да върви по пътя на Христа, се задължава в определено време от деня да мисли поне пет минути за значението на петте планини Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа. И само тогава ще завършим нашата човешка еволюция.
към текста >>

Временните мъчнотии и страдания, това е Божията ръка, която Ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към постоянното.

Временните мъчнотии и страдания, това е Божията ръка, която Ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към постоянното.
Тия Ваши братя Ви поздравяват сега. След големите скърби ще дойдат дните на благословението и Господ ще обнови всичко. Живейте с Любов и от Любов в Господа, изпълнявайте Неговата Воля. Мястото на почивката е Божията Любов. Аз вярвам във всички Вас и съм уверен, че Вие ще останете верни Господу. Временните мъчнотии и страдания, това е Божията ръка, която Ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към постоянното. Моето дълбоко желание е да бъдете чисти и света и Господ да пребъде във Вашите сърца. Господ Бог мой ще Ви благослови и изведе в безопасност всички Ви. В. В. Подпис *Величка Ватева (1882 - 1918) и Никола Петков Ватев (1873 - 1957) - ученици на Учителя Беинса Дуно от около 1906 г., живели в Русе (бел. състав.)
към текста >>

Tук е всичко преходно, а горе е постоянното.

Бъдещето е светло. Пред човешката душа стоят великите възможности на чистия живот. Настоящите времена са носители на възкръсналата Истина, която иде в света. Бъдете смели и решителни, с вяра да посрещнете, което Небето е отредило. Земята е само условие за живота, а Небето - гдето [той] се реализира. Tук е всичко преходно, а горе е постоянното. Гледайте на всичко отгоре, както Бог гледа. В света законът за личността, за душата, за народите, за човечеството е един и същ. Само онзи се повдига, облагородява, който го пази. Неправдата не ползва. Господ е жив и Той въздава всекиму според каквото заслужава, без разлика.
към текста >>

Всеки един съвет между себе си ще избере по 10 души, които ще бъдат постоянното присъствие, за да може работата да върви по-спешно.

Младите момци и моми ще бъдат от по 21 години нагоре. Те ще бъдат в запас, в резерва, ще заместват старите, когато те издържат сражението. Старите ще сложат най-напред, а младите – отзад, понеже старите са калени. Младите, като видят едно - две сражения, и дойде до тях реда, те са вече герои. (130 стр.) Всеки един съвет между себе си ще избере по 10 души, които ще бъдат постоянното присъствие, за да може работата да върви по-спешно. Да кажем, има нещо; ще изпратите тези 10-те да отидат, те ще бъдат като изпълнителен комитет. Ония, които ще влязат в съвета за физическия труд, ще трябва да имат здрави мускули и воля. Ония, които ще бъдат в примирителния съвет, ще трябва да бъдат със съдийски познания и сами да са примирени. Ония, които ще бъдат в духовния съвет, трябва да имат сърца повече развити. Ония, които са в просветния отдел, трябва да имат ум повече развит.
към текста >>

И когато човек е започнал да изпитва постоянното разрушение на душата си, на своя ум, на своето сърце, на своя организъм и на всичко онова, което е градил, тогава е разбрал какво е изгубил...

И затова именно трябва да изучавате Евангелието усърдно... Възкресението е един процес, който Духът Божи извършва в нашия живот, един велик процес, чрез който Бог възстановява първоначалната хармония... Животът е най-естественият и най-силен стремеж на човешката душа. Той е богатството, което тя желае да спечели Този стремеж съществува не от сега, а от хиляди и милиони години, и то не само у човека, но и у другите млекопитаещи, в птиците, в рибите и дори в растенията. Различие има само в методите за придобиване на живота у тях.. Човек е притежавал някога вечен живот, но го е изгубил Изгубил го е по една проста причина и сега се стреми да изправи своята грешка. Тя е причинила смъртта. И когато човек е започнал да изпитва постоянното разрушение на душата си, на своя ум, на своето сърце, на своя организъм и на всичко онова, което е градил, тогава е разбрал какво е изгубил... Христос е дошъл тъкмо да ни научи как да спечелим изгубения живот. Той казва: "Аз съм Животът." По какво се отличава животът от другите сили? Той е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. В последния стих от главата, която ви прочетох, важни са три думи: "живот", "познание" и "Бог". Животът е целта, към която се стремим, познанието е методът за постигане на тая цел, а Бог е средата или условията, от които можем да черпим този живот.
към текста >>