НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
188
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското
поприще
на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син.
Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот. А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар. Та даже и днес, той не е още свободен. Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления.
Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското
поприще
на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син.
За хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят. Раболепствал е пред силите на управляющите, молил се е на Природата, принасял и жертви и всесъжения по всякой начин и то само да придобие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и неговите всесъжения и пожертвувания са оставали ялови, без да принесат каква-годе полза. Природата, която поетите велегласно са я възпявали и украсявали с хубост и добродетел, не се е интересувала да знае за детинските мисли и желания на человека. Необходимостта изисквала, щото той сам да се заинтересува за своето бъдеще и сам да почне да го приготовлява от условията и материалите в ръка.
към текста >>
Попитай
обществото, и то ще ти каже цялата истина.“ Това, което ни се навежда, е вярно, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина на злото у нас?
Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието. Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера. Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй. И след това ще кажат: „Оправдавате ли сега вашите думи, облагородило ли ги е образованието?
Попитай
обществото, и то ще ти каже цялата истина.“ Това, което ни се навежда, е вярно, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина на злото у нас?
Може би това да ни се вижда истинно до нейде си, но ние не можем да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи. Нам ни е известно, че болестите и заразите в органическия свят не произлизат от здравословните условия на хигиеническите закони, а напротив – от неизпълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува. Този факт ще ни доведе към по-право и ясно разбиране на този важен въпрос. На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното естество на изродица человечески същества, на които умът и душата са заразени с холерически мисли и желания. На такива человеци, колкото много и колкото добро образование и да им дадем, ако тяхното естество не се измени по дух, те ще си спазят същия стар нрав.
към текста >>
Може ли да се твърди тогава, ще
попитат
не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе?
1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието. 2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера. Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе. 3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало.
Може ли да се твърди тогава, ще
попитат
не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе?
4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота. Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила.
към текста >>
8. Когато опасните човешки микроби
попаднат
в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание.
6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар. „закон на наследствеността”, познат в науката още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата.
8. Когато опасните човешки микроби
попаднат
в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание.
Общият дух на Цялото ги изхвърля вън от здравия социален организъм. Този социален организъм е така устроен, че не може дълго време да търпи дисхармония и анархия в себе си. 9. Това правило е общ, неизменен закон в природата. Един организъм, какъвто и да е той, според този закон трябва или да изхвърли от себе си вредните вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв. Тази е естествената причина, която заставя всеки добросъвестен човек да се пази от гибелни за него влияния и да избягва да върши злини.
към текста >>
3. Кой е тогава, ще
попитат
някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно?
Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”. Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития. При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години.
3. Кой е тогава, ще
попитат
някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно?
За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило. 4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки. А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си. Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято истинност е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.” 5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея.
към текста >>
Поражението на френските войски в Русия (1812) нанесло
непоправим
удар върху империята.
За проявени военни дарби бил произведен в чин бригаден генерал (1793). През авгус 1802 г. той е провъзгласен за пожизнен консул, а през март 1804 г. с указ на сената е обявен за император на Франция. В резултат на завоевателните войни, които водил, във френската империя влезли почти цяла Западна и Централна Европа.
Поражението на френските войски в Русия (1812) нанесло
непоправим
удар върху империята.
Тази война била повратна точка в живота на Наполеон І. Пълният му разгром бил на 18.06.1815 г. при Ватерло. До края на живота си той бил заточен на остров Св. Елена. Учителят за Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се роди.
към текста >>
Декарт е застъпник на
антропопсихизма
, според който психиката е характерна само за човека.
[42] В науката съществува понятието биопсихизъм”, според което психиката е присъща на цялата жива материя. Представители на това схващане са Т. Хобс, Е. Хекел и В. Вунт. Р.
Декарт е застъпник на
антропопсихизма
, според който психиката е характерна само за човека.
На тази теория се противопоставя панпсихизмът на Г. Фехнер, според когото целият свят е одушевен. Вероятно Учителят разглежда това понятие в по-широк аспект. Според окултната наука съществува едно съответствие (сходство) между устройството на човешкия организъм и социалния организъм. В този ред на мисли законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са аналогични на тези, на които се подчинява човешкият организъм, без да бъдат напълно тъждествени.
към текста >>
Написва редица
популярни
книги по астрономия и изготвя подробна карта на Луната.
Я. Струве. Медлер многократно провежда наблюдения на 3222 звезди от каталога на Дж. Брадли и изучава тяхното собствено движение. Създадената от него т.нар. „Теория за централното слънце” е първият опит за изучаване строежа на галактиката върху основата на движението на звездите, но неговото предположение за това, че центърът на галактиката се намира в Плеядите, се оказва несъстоятелно.
Написва редица
популярни
книги по астрономия и изготвя подробна карта на Луната.
[66] Плеядите е звезден куп в съзвездието Телец, а Персей е съзвездие в близост до Телец. [67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски популяризатор на науката и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти век защитава универсалността на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл. Бащата на Гор, почитаемият Джон Ридтон Гор, е архидякон на Етънри (Ирландия). Дж. Е. Гор завършва колежа „Св.
към текста >>
[67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски
популяризатор
на науката и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти век защитава универсалността на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл.
Брадли и изучава тяхното собствено движение. Създадената от него т.нар. „Теория за централното слънце” е първият опит за изучаване строежа на галактиката върху основата на движението на звездите, но неговото предположение за това, че центърът на галактиката се намира в Плеядите, се оказва несъстоятелно. Написва редица популярни книги по астрономия и изготвя подробна карта на Луната. [66] Плеядите е звезден куп в съзвездието Телец, а Персей е съзвездие в близост до Телец.
[67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски
популяризатор
на науката и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти век защитава универсалността на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл.
Бащата на Гор, почитаемият Джон Ридтон Гор, е архидякон на Етънри (Ирландия). Дж. Е. Гор завършва колежа „Св. Троица” в Дъблин през 1865 г. като първенец на випуска и получава диплома за инженер.
към текста >>
Тази идея е била много
популярна
за времето си и така тя е получила широк отзвук.
Гор написва няколко книги, в които размишлява върху структурата на вселената. В своето „Проучване на планетите и звездите” (1888) той прокарва идеята, че едно евентуално изтъняване на етера в космоса в краищата на нашата вселена може да произведе като резултат скриване на светлината от предполагаеми други вселени. В своя „Декор на небето” (1890) Гор разглежда произхода на галактиката. Най-важната му книга е „Видимата вселена” (1893), където той прави преглед на цялото поле на космологията. В „Световете в космоса” (1894) Гор допуска възможността за обитаеми планети извън Слънчевата система.
Тази идея е била много
популярна
за времето си и така тя е получила широк отзвук.
[68] ά Центавър е най-ярката звезда от съзвездието Центавър (Кентавър, Центариус) и се намира приблизително на 4 светлинни години от земята. В текста се разглежда като най-близката звезда до Слънцето, но съвременните астроми са изчислили, че това е звездата Проксима от същото съзвездие. [69] Да проследим изчисленията, които прави Елард Гор: „Да приемем че разстоянието до най-отдалечената звезда, видима с най-мощните телескопи, е 2300 пъти разстоянието до ά Центавър (съответстващо на разстоянието до една звезда от около седемнадесета величина). Тогава диаметърът (D) на видимата вселена е 4600 пъти разстоянието до най-близката звезда (a). Разстоянието (a) от Слънцето до ά Центавър е около 4500 пъти диаметъра (d) на Нептуновата орбита.
към текста >>
Николай Кузански (1401-1464) вече го подема и
популяризира
в своята космология (вж.
Паскал, Б., „Мисли”, С., 2001 г., стр. 25). В действителност тази сентенция се появява за първи път в „Книга за двадесет и четирите философа” – кратко произведение, създадено под формата на диалози в края на XІІ-ти в. и дълго време приписвано на самия Хермес. През XІІІ-ти в. Гийом от Оверн изказва същия афоризъм, а през XV-ти в.
Николай Кузански (1401-1464) вече го подема и
популяризира
в своята космология (вж.
Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 72). [75] Действително в по-късно изградените Неевклидови геометрии тези истини изглеждат по друг начин, но приложени към условията на нашия свят, придобиват формата на известните ни аксиоми. По аналогичен начин Теорията на Относителността на Айнщайн при определени условия се свежда до Нютоновата механика за движението на телата. [76] Вж. дял втори – І. 7:14.
към текста >>
[79] Томас Хенри Хъксли (4.05.1825–29.06.1895) – английски лекар, природоизследовател и философ, съратник на Дарвин и
популяризатор
на неговото учение.
дял втори – І. 7:14. [77] Това е т. нар. „свободна воля”. [78] Вж. бел. № 41.
[79] Томас Хенри Хъксли (4.05.1825–29.06.1895) – английски лекар, природоизследовател и философ, съратник на Дарвин и
популяризатор
на неговото учение.
Той има сериозен принос в областта на антропологията, биологията, сравнителната анатомия, палеонтологията. В областта на философията се смята за привърженик на Дейвид Хюм (1711-1776) и базирайки се на неговата теория, се опитвал да докаже, че никога не може да се знае истинската причина на нашите усещания. Така Хъксли въвежда понятието “агностицизъм” (гр. a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание за света. [80] Йохан Волфганг Гьоте (28.08.1749–22.03.1832) – немски поет, философ и мислител.
към текста >>
Най-
популярен
е кръгът около д-р Кръстьо Кръстев и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава.
Висшето училище, по-късно СУ „Св. Климент Охридски”, се утвърждава като крупен образователен и научен център. В него учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в. През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната. Тепърва предстои да се разработят и установят основните философски понятия и терминология.
Най-
популярен
е кръгът около д-р Кръстьо Кръстев и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава.
Америка от края на XІX в., като ярък контраст на България, е една от най-развитите държави в света. По това време в Ню Йорк е завършено второто здание на Медисън Скуеър Гардън, а на остров Елис Айлънд се открива имиграционна служба, през която до 1920 г. преминават, за да се заселят в САЩ, 12 милиона имигранти. По отсечката Чикаго–Хъдзън Емпайър-Експрес поставя рекорд в железопътния транспорт, като развива 180 км/ч. Алеко Константинов, впечатлен от грандиозното изложение в Чикаго, написва прочутия си пътепис До Чикаго и назад.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно
поправят
и подкрепяват тези основи.
В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност.
От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно
поправят
и подкрепяват тези основи.
От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила.
към текста >>
Природата, тази негова
попечителка
и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се
попотрива
насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се
попрозява
и казва: „Дай да ям сега“.
С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности. А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил.
Природата, тази негова
попечителка
и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се
попотрива
насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се
попрозява
и казва: „Дай да ям сега“.
Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие. И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло. Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове. Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя.
към текста >>
Но всичко това няма да се
поправи
, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота.
Но можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и человеколюбието? Съмнително е. Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“. Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек.
Но всичко това няма да се
поправи
, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота.
Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата.
към текста >>
Само тогава ще имаме сила да
поправим
изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме.
Съмнително е. Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“. Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота.
Само тогава ще имаме сила да
поправим
изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме.
В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята.
към текста >>
Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е
попрестанал
да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите.
Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния. Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен. И не само това, но и да се грижи за тяхното Добро. В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи неговото щастие и блаженство. Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия.
Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е
попрестанал
да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите.
Това подобрение е основата на всички обществени преобразования. Има ли някой, който се съмнява в казаното? Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение. Дали те постигат своята цел то е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се иждивяват в това място!
към текста >>
И
попитай
сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо.
Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение. Дали те постигат своята цел то е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се иждивяват в това място! Тук планове се кроят, въпроси се решават и разискват от общ характер. Колко умове са заети да мислят и то все за доброто на бедния народ!
И
попитай
сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо.
Тук, в този лабиринт, всичките реформи се създават. Но нека не забравяме, че Народното събрание не е мястото, отгдето Доброто може да се роди? Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват. Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа. От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества.
към текста >>
Нашето общество днеска мяза на онзи сляп человек, на когото, като му отворил Христос очите,
попитал
го: „Що виждаш?
Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който мисли и разсъждава. Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат. Когато человек изгуби тази вътрешна фосфорова сила, той е изгубил вече своите най-възвишени чувства. Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама. Хваща се той тогава като слепец за тоягата на видимото привременно, което той почва да нарича „идеал“ – действителната гола тояга.
Нашето общество днеска мяза на онзи сляп человек, на когото, като му отворил Христос очите,
попитал
го: „Що виждаш?
“, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот. По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме.
към текста >>
Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги
попитаме
с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот?
От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е. всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление. Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж за всякога Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители.
Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги
попитаме
с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот?
Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек. Йов е питал кой е родил капките на росата. И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител? Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот. Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат.
към текста >>
7. Природата, тази негова
попечителка
и надзирателка, зорко бдяла над него.
4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил.
7. Природата, тази негова
попечителка
и надзирателка, зорко бдяла над него.
Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа.
към текста >>
Само тогава ще имаме сила да
поправим
изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества.
Съмнително е. Поговорката казва: „Сляп слепия ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат. 15:14). Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност. 8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек. 9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота.
Само тогава ще имаме сила да
поправим
изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества.
В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества?
към текста >>
3.
Попитайте
сърцето колко сила, колко енергия изпраща то посредством кръвта в мозъчните клетки.
Дали тези дебати постигат своята цел, това е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се изразходва там! Изработват се планове, разискват се и се решават въпроси от общ характер. Колко умове са заети да мислят! И то все за доброто на обикновения народ.
3.
Попитайте
сърцето колко сила, колко енергия изпраща то посредством кръвта в мозъчните клетки.
В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115]. Тук, в този лабиринт, се полагат основите на всички реформи. 4. Но нека не забравяме, че Народното събрание[116] не е мястото, където може да се роди доброто! Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото. Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те.
към текста >>
5. Днес нашето общество прилича на онзи слепец, когото Христос, след като му отворил очите,
попитал
: „Що виждаш?
4. Когато човек изгуби тази вътрешна „фосфорна сила”, той изгубва и своите най-възвишени чувства. Те се притъпяват и душата му става безчувствена – вярата и надеждата постепенно угасват в нея. Миналото става само призрак, а бъдещето – привидение и празна илюзия. Най-после, както слепецът се хваща за тоягата, така и човекът се хваща за видимото, материалното, преходното, което той започва да нарича идеал. Все таки то си остава само една гола тояга.
5. Днес нашето общество прилича на онзи слепец, когото Христос, след като му отворил очите,
попитал
: „Що виждаш?
” „Виждам човеците като дървета” (Марк 8:24) – отговорил той. Не е ли такова днес и нашето състояние? Не виждаме ли и ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем така, като че ли утре ще умрем, и мислим, че с това всичко ще се свърши. 6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
„Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва един физиолог, е да
поправим
един развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце.
Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции. Върху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие. Голо щастие – измама на человеческото тщеславие. От времето на нашите първи прародители ние все това блаженство търсим в този свят, но то няма да дойде, ако и да го чакаме, за хиляди и милиони години. Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата.
„Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва един физиолог, е да
поправим
един развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце.
Голямата трудност с разваления и разстроен мозък се намира в разглобените му части и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие – равновесие, което никой не може да поправи, освен самата Природа. Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени. Голямата опасност със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до него. Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае?
към текста >>
Голямата трудност с разваления и разстроен мозък се намира в разглобените му части и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие – равновесие, което никой не може да
поправи
, освен самата Природа.
Върху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие. Голо щастие – измама на человеческото тщеславие. От времето на нашите първи прародители ние все това блаженство търсим в този свят, но то няма да дойде, ако и да го чакаме, за хиляди и милиони години. Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва един физиолог, е да поправим един развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце.
Голямата трудност с разваления и разстроен мозък се намира в разглобените му части и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие – равновесие, което никой не може да
поправи
, освен самата Природа.
Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени. Голямата опасност със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до него. Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае? “ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които се били следствие и резултат от разобуздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан.
към текста >>
– „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме,
попипаме
и проверим в действителност.
Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи. Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници. Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа.
– „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме,
попипаме
и проверим в действителност.
На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна действителност вън от него.“ Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина. Разбира се материята е действителност, няма защо да се съмняваме в присъствието й. Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа. „Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума.
към текста >>
1. Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се
поправи
един развален и разстроен мозък.
11. От времето на нашите първи прародители човекът все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години. Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот. Тя няма да освободи човека от отговорност пред закона на Дълга и правдата. 12. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще се върна”(Йов 1:21). 5. Източникът на всички обществени злини
1. Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се
поправи
един развален и разстроен мозък.
Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер. Най-опасното нещо, по думите на древните мъдреци, е зле настроеното сърце. 2. Най-голямата трудност при разстроения мозък е в поправянето на развалените му „части” и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие. Никой освен самата природа не може да възстанови това равновесие. 3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните духовни сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер.
към текста >>
Най-трудната задача, според възпитателите, е да се
поправи
един покварен характер.
Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот. Тя няма да освободи човека от отговорност пред закона на Дълга и правдата. 12. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще се върна”(Йов 1:21). 5. Източникът на всички обществени злини 1. Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се поправи един развален и разстроен мозък.
Най-трудната задача, според възпитателите, е да се
поправи
един покварен характер.
Най-опасното нещо, по думите на древните мъдреци, е зле настроеното сърце. 2. Най-голямата трудност при разстроения мозък е в поправянето на развалените му „части” и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие. Никой освен самата природа не може да възстанови това равновесие. 3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните духовни сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер. 4. Голямата опасност при зле настроеното сърце лежи в динамичната му сила, която може да избухне като вулкан винаги, щом злото се докосне до него.
към текста >>
2. Най-голямата трудност при разстроения мозък е в
поправянето
на развалените му „части” и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие.
12. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще се върна”(Йов 1:21). 5. Източникът на всички обществени злини 1. Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се поправи един развален и разстроен мозък. Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер. Най-опасното нещо, по думите на древните мъдреци, е зле настроеното сърце.
2. Най-голямата трудност при разстроения мозък е в
поправянето
на развалените му „части” и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие.
Никой освен самата природа не може да възстанови това равновесие. 3. Най-голямата мъчнотия при изправянето на покварения характер идва от разстройването на самата душа, и по-точно от влиянието, на което тя е подложена поради връзката си с отрицателните духовни сили, с оня мощен център на негативна дейност, за който споменахме по-рано.[140]Само добродетелта е в сила да изправи и промени подобен характер. 4. Голямата опасност при зле настроеното сърце лежи в динамичната му сила, която може да избухне като вулкан винаги, щом злото се докосне до него. Такова сърце не може да бъде укротено от нищо друго освен от Любовта. 5. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде покварено.
към текста >>
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
Бъди готов да Ме приемеш, не както
попреди
.
Ида, казва Господ, да дам наследие на душата моята вечна и неизчерпаема Любов. Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на человечески я дух. Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя и да утеша и помилвам всички, които ме чакат, всички, които вършат Правда, всички, които освещават Името Ми и закона Ми по лицето на земята. Ида, будни бъдете, готови за бран, препасани с Правда и святост през чреслата. Събуди се, Сионе, защото дните на сетованието ти се свършиха.
Бъди готов да Ме приемеш, не както
попреди
.
Знай, че в Мене ще се нарече твоето наследие, защото ще се наречеш избран и помазаник Божий. Ето, както говорих, и извърших. Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат на камили и мъски, и даже по-славно от това. Ето, подигни очите си и виж Господа, който стои посред тебе като жених, готов за невестата. Виж, колко са славни Неговите въжделения от Небето.
към текста >>
5.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да
поправя
вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено.
За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят.
В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да
поправя
вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено.
За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове.
към текста >>
И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да
поправите
миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.
Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази. Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено.
И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да
поправите
миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.
Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил.
към текста >>
6.
Разговор Първий. Упътвание
А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да изправи
непоправимите
неща.
Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват за постигането подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те където и да са. В тия условия се изпълня послушанието на волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той сам би го свършил.
А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да изправи
непоправимите
неща.
В това именно се изпълнят думите Господни, в Словото Му, че онези, които го любят, всичко, което им се случи, им съдействува за добро. Съдействува им по този начин именно, за да ги уведоми, че за в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото. И от тук ние казваме, че животът не е нищо друго, освен опитност. Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но всетаки, всичко трябва да върви вътре в своите граници.
към текста >>
Всякой грях трябва да се накаже и
поправи
.
Нам не ни е трудно, нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духът ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия. И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се справили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля.
Всякой грях трябва да се накаже и
поправи
.
Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии. Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада. Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото, преди человек да сгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че той не е всеприсъствуваш и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой.
към текста >>
7.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането
Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го
поправи
, освен един Бог и Господ.
Ето затова Аз присъствувам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те побуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и въстановяваш в Него постоянно. И сега, Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те от сега, да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен.
Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го
поправи
, освен един Бог и Господ.
Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазение, което Духът може да извърши за теб. А сега, сам Господ на мира да те съблюдава в своето си име от всичките ухищрения на лукаваго. Тия са думите на живота, които ти повтарям и които нося в духът си за теб. Подвизавай се пред лицето ми с оная блага, пристойна вяра и свята любов, която сам Бог ражда с действието на Духа си. И бъди творител на Словото, като вършиш всичко, което е Единому Богу угодно и благоприятно.
към текста >>
8.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
Но ще
попиташ
: на какво основание?
Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са вярни.
Но ще
попиташ
: на какво основание?
Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни. Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в царството Божие, но който изпълня Волята на Отца ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не. Небето и земята ще преидат, но не и моите думи.
към текста >>
Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е
непоправима
загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни.
Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са вярни. Но ще попиташ: на какво основание?
Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е
непоправима
загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни.
Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в царството Божие, но който изпълня Волята на Отца ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не. Небето и земята ще преидат, но не и моите думи. Пази се прочее от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията истина.
към текста >>
Ще повикаш и ще ти отвори, ще
попросиш
и ще възприемеш.
В него трябва да се облечеш ти сам. Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу. Делото на ръцете ти ще е приятно пред Неговото лице. Защото ако струваш волята Му тъй, както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и във всяко време. И не ще има нищо невъзможно за теб.
Ще повикаш и ще ти отвори, ще
попросиш
и ще възприемеш.
Ето това е Великото Божие благословение, да бъдеш винаги благоприятен пред Него. А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духът. Ето, осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за светът, но за самаго теб.
към текста >>
9.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
Аз ще
поправя
мислите ти и ще възстановя силите на душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот.
Разговор Шестий. Пътят и Истината Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал до сега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око.
Аз ще
поправя
мислите ти и ще възстановя силите на душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот.
Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратите са затворени и всичко показва, че вратите са заръждясали на дръжките си. Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви. И ето една главна причина за укъсняванието на възраждането ви.
към текста >>
Попитай
оня червей защо се влече?
В първият, смъртта очаква детето; във вторият, смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо, трябва да се пазят съблюдения. Ако сега разбираш съдържанието на моите думи, мислите на моя Дух, ще съумееш да се съобразиш с Волята ми – така казва Господ. Ако познаваше всичките знаци на тая книга, която е написана и разгъната пред теб, която съдържа цялото Небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш и прочиташ всичкото минало и всичкото бъдеще, което е отпечатано и написано на нея за този свят и за оня. Ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелствуват сами за себе си и за Истината.
Попитай
оня червей защо се влече?
И той ще ти отговори защо. Но ще ли разбереш тая загадка, защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това? Не, но теб ти се вижда неговото влечене и пълзене безсъдържателно, безсмислено. Но Аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението на земята към слънцето. Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до пръстта.
към текста >>
Попитай
го защо я върши и той ще ти отговори.
И той ще ти отговори защо. Но ще ли разбереш тая загадка, защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това? Не, но теб ти се вижда неговото влечене и пълзене безсъдържателно, безсмислено. Но Аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението на земята към слънцето. Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до пръстта.
Попитай
го защо я върши и той ще ти отговори.
Но ще ли повярваш на неговите думи, ти, който се съмняваш в думите на Бога? Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво, или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло.
към текста >>
10.
ТРИТЕ НЕЩА
Ако Той не се уморява да
поправя
сърцето ти, ти поне имай търпение да Го не безпокоиш и да Го не спъваш в работата Му, която върши за теб.
Прочее, онова, което имам да ти кажа, разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро – там, в твоето сърце, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е Божествената книга, в която се вписват Неговите дела заедно с Неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа.
Ако Той не се уморява да
поправя
сърцето ти, ти поне имай търпение да Го не безпокоиш и да Го не спъваш в работата Му, която върши за теб.
Не само това, но съдействай за по-скорошното й привършване. Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава. Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат, но душата ти само ще остане с Господа, за да влезе в Божественото общение на Божия свят. Тогава Той ще ти бъде Баща и всички, конто Го любят, – твои братя, сестри, приятели, роднини и познати. Сега, ако разбираш смисъла на тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това.
към текста >>
Всичко, каквото
попросите
в Мое име, Аз ще го сторя.
В Неговата Виделина ще ти се открие пътят Господен. Сега е тъмно – тогава ще бъде видело. Помни, в Бога няма измяна. Това ти казвам Аз. Свидетелството на тоя Дух, който свидетелства заедно с твоя, е вярно.
Всичко, каквото
попросите
в Мое име, Аз ще го сторя.
1 октомври 1900 г., Нови Пазар
към текста >>
11.
Неподправеният Петър Дънов
С оглед на пълното запознаване със стила на автора, са
поправени
и някои правописни опущения.
Предаването на текста е съобразено с нуждата по-широк кръг читатели да го възприемат без затруднения. Писмата са представени според днешните правописни правила. Това е направено дотолкова, доколкото не пречи за точното възприемане на чувствата и идеите на Дънов и за запазване на неговия стил. Старите буквени знаци са заменени с тези, които се употребяват в съвременния правопис. Краесловните ь и ъ са премахнати.
С оглед на пълното запознаване със стила на автора, са
поправени
и някои правописни опущения.
Съхранени са старинни форми на думите, употребявани от Петър Дънов. Пълният член е както в оригинала ийт, ат, ът. Употребените латински букви са заменени с кирилски (N = Н). Пунктуацията е представена точно, според оригинала. Учтивата форма за второ лице мн.
към текста >>
12.
Писмо № 2
Ако се понуждайте от някоя помощ,
попитайте
и ще Ви съобщя.
Вий ще видите, че този който ми диктува това не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето. Велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на силите да изпълни Неговата воля. Това остава да видим кога се яви словата Господня на тоя свет. Изпроводете ми неколко екземпляра кога се напечати. Всичко друго оставям на Ваше усмотрение.
Ако се понуждайте от някоя помощ,
попитайте
и ще Ви съобщя.
Аз ще се помоля Бог да Ви ръководи при изпълнението на Неговото Свято дело. Бог ще Ви възнагради сам за Вашия труд. Аз съм духом с Вас и Ви подкрепям да действувате съобразно с волята Божия. Заповедано ми е да Ви кажа, че требва по-усърдно да се молите. Отворете сърцето си да приемите духовно благословение от Господа.
към текста >>
13.
Писмо № 5
Ще
попитам
и Вази ще можети ли и Вие да му пращате по 5 лева всеки месец докато изкара зимата.
Г-н Икономов заедно с г-жа си се премести в Търново. Аз ходих при нашата стара хазяйка г-жа Христовица, гледах книгите и є казах да постоят в нея още за няколко време. Аз мисля да ида към Русе и да се видя лично с нашите там приятели. Тук има един беден ученик, добро момче, което иска помощ от мене да следва в училище. Аз му обещах да му дам моята лепта.
Ще
попитам
и Вази ще можети ли и Вие да му пращате по 5 лева всеки месец докато изкара зимата.
Това което нему ще принесете Господ ще ви благослови. Пожелавам Ви мир и радост Господня. Имате поздравления от баща ми. Оставам Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
14.
Писмо № 6
Когато пророк Илия се беше уплашил от Изабела израйилската царица и бягаше от нейното лице, Господ го
попита
: “Илия, какво правиш?
Нека опита пътят който е избрала и ще се научи от опит. Тя има пълна нравствена свобода да стори което иска. Ще дойде време когато тя ще познае онова, което е изгубила. Аз я оставям на волята Божия занапред да стори с нея което нему е угодно. Господ ще промисли за своето дело, бъди уверен и то по чуден начин.
Когато пророк Илия се беше уплашил от Изабела израйилската царица и бягаше от нейното лице, Господ го
попита
: “Илия, какво правиш?
” Той отговори: “Господи пророците ти избиха и само аз останах и моя живот търсят.” “Не бой се, каза Господ: още седем хиляди имам които не ся преклонили колено пред Ваала.” Така и в наше време. Господ ще ни събере, ще ни уякчи и ще ни благослови заради великото си и свято име. Защото негово е царството, силата и славата во веки. Колко са благи Божиите пътища и колко са сладки неговите размишления. Неговите слова са по-сладки от меден сок, казва Словото Му.
към текста >>
15.
Писмо № 9
Това е то наука Истината: положението Ви ще се
поправи
тогава, когато изпълните Неговата заповед.
И усещал ли си ти некога тази вътрешна радост, този вътрешен мир, който превъзхожда всичко? Да си близо при този който е и извора на животът? Ето през какъв телескоп аз гледам на нещата. Господ ми е говорил и аз зная, че Неговото Свидетелство е вярно. Вратата, пътят и истината е Той.
Това е то наука Истината: положението Ви ще се
поправи
тогава, когато изпълните Неговата заповед.
Ваш искрен приятел: П. К. Дънов 18 мар.[т] 1900 [П. П.] Тази книга, за която ми говори, ако можеш да ми доставиш адреса на английски, ще бъде много добре.
към текста >>
16.
Писмо № 12
И ако не
поправите
поведението си, ще сти и двама отговорни.
Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път. А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява. Само ако се напълно съобразявате с неговите изисквания само тогава може да разчитате на Неговата помощ. А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога. Това ми е съобщено да Ви кажа.
И ако не
поправите
поведението си, ще сти и двама отговорни.
А знайте, че духовния свет се не шегува. Това ми е заповядано да Ви кажа. Мен ми е жалко, когато делото можеше да успее ето, че давате место на лукавия да спира работата. Поздравете нашите приятели там. Ваш верен: П.
към текста >>
17.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Но що мога да сторя аз сега; миналото не е в мойте ръце да го
поправя
.
Кой ще [се] застапи за нас. Ти си ме оставил като майка, лишена от чадата си. Макар и да усилих гласът си, но ти не отговаряш. Счел си ме като един от твойте неприятели. Припомнил си миналото на моя живот и погнусил си се.
Но що мога да сторя аз сега; миналото не е в мойте ръце да го
поправя
.
По-добре би било за мене да не бях се раждал и да не бях идвал в тоя свят. Моя живот е изминал в празнота и в бездействие. Колко драгоцен[н]и минути съм пропуснал. По-добре заличи всичко и забрави го веднъжд за всякога. Ще влезиш ли в състезание с творението на ръцете си.
към текста >>
18.
УВОД
Много думи са
поправени
, други думи или изрази липсват, на места са преиначени цели изречения.30 Това е една от причините за появата на това ново издание, при което всяка страница е представена едновременно с факсимиле и с разчетен текст.
3.Изработката на самото тефтерче - корица и хартия, характерни за края на XIX и началото на XX в. За сравнение - със същата пепитена корица, размери и карирана пожълтяла хартия са два от бележниците на П. К. Яворов - втори Софийски и Женевският бележник от началото на XX в.29 В първото издание на бележника на П. Дънов не са спазени строгите археографски принципи, по които следва да се издават оригинални документи.
Много думи са
поправени
, други думи или изрази липсват, на места са преиначени цели изречения.30 Това е една от причините за появата на това ново издание, при което всяка страница е представена едновременно с факсимиле и с разчетен текст.
.................... 24. АКТ № 11 от 1998 г. и Акт № 2 от 1999 г. на Комисията за антикварно набавяне на ръкописи, старопечатни книги и архивни документи към НБКМ 25. Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов ).
към текста >>
Дънов пише четливо, с малко зачертавания и
поправки
и поради това разчитането не представлява особен проблем.
Целият текст е с черно мастило, по-добър от записите с молив, които бързо избледняват и поради това стават трудно четими. Използваното черно мастило е два вида - тъмно, плътно черно и по-светло черно, като разликата е слабо доловима. Тя ясно се забелязва на страниците, където става смяната - например страница 14 (по номерацията на автора) до половината е изписана с тъмно черно мастило, а следващият запис е с по-светло черно мастило. Разчитането на текста на бележника на П. К. Дънов бе направено „de visu" по оригинала. П.
Дънов пише четливо, с малко зачертавания и
поправки
и поради това разчитането не представлява особен проблем.
Всички задраскани думи, пояснения на някои изрази, събития и остарели думи са придружени с обяснителни бележки под линия във възходяща номерация. Неправилно изписаните думи от съвременна гледна точка като: „уничтожа", „сърдце", „испълнява", „престапления", „раководи", „исток", „прислсдват" и др., са оставени според тогавашния правопис. Абсолютно точно спрямо оригинала е предаден и преноса на части от думи на нов ред, дори ако това е само една буква, т.е., против съврсмсиитс граматически правила. Поправени са чрез използване на квадратни скоби думите с двойно „н" и тези, които включват съгласните „зс": „благословен[н]ий", „постоян[н]о", „въ[з]сияе" и др. Квадратните скоби са използвани и в случаите, когато са развити от мен съкратени от автора думи, например пос[лание], пса[лом], а[прил], евр[еите].
към текста >>
Поправени
са чрез използване на квадратни скоби думите с двойно „н" и тези, които включват съгласните „зс": „благословен[н]ий", „постоян[н]о", „въ[з]сияе" и др.
Дънов бе направено „de visu" по оригинала. П. Дънов пише четливо, с малко зачертавания и поправки и поради това разчитането не представлява особен проблем. Всички задраскани думи, пояснения на някои изрази, събития и остарели думи са придружени с обяснителни бележки под линия във възходяща номерация. Неправилно изписаните думи от съвременна гледна точка като: „уничтожа", „сърдце", „испълнява", „престапления", „раководи", „исток", „прислсдват" и др., са оставени според тогавашния правопис. Абсолютно точно спрямо оригинала е предаден и преноса на части от думи на нов ред, дори ако това е само една буква, т.е., против съврсмсиитс граматически правила.
Поправени
са чрез използване на квадратни скоби думите с двойно „н" и тези, които включват съгласните „зс": „благословен[н]ий", „постоян[н]о", „въ[з]сияе" и др.
Квадратните скоби са използвани и в случаите, когато са развити от мен съкратени от автора думи, например пос[лание], пса[лом], а[прил], евр[еите]. Осъвременена е пунктуацията, като пред противоположния съюз „но" и пред местоименията „който", „която", „което", „които" са поставени запетаи. Премахнати са краесловните ерове „ъ" и „ъ". Всички случаи, когато слято или разделено изписани думи на автора са предадени от мен разделено и обратно, са обяснени в бележка под линия. Специално пояснение изисква въпросът за номерирането на страниците на бележника.
към текста >>
19.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Когато ти говори някой за любов,
попитай
го какво иска, дали кожата ти или душата ти.
Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно. Не работи против собствената природа на своя дух, защото ще пострадаш. Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоите възможности. Овцата в устата на вълка не давай. Не изменявай убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова.
Когато ти говори някой за любов,
попитай
го какво иска, дали кожата ти или душата ти.
Ако се оправдава, помни, че и двете ще завлече. Правило на живота си дръж: че всеки човек, който се старае да се оправдае, е виноват, защото правият по сърце няма нужда от подобна защита. Всеки, който ти се подмазва, знай, че иска да те подкопава. Всеки, който се показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че иска да те възсяда. И всеки, който се вдига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява.
към текста >>
Миналото не е в моите ръце, за да го
поправя
.
Ти си ме оставил като майка, лишена от чадата си. Макар и да усилих гласа си, но ти не отговаряш. Счел си ме като един от твоите неприятели. Припомнил си миналото на моя живот и погнусил си се. Но що мога да сторя аз сега.
Миналото не е в моите ръце, за да го
поправя
.
По-добре би било за мене да не бях се раждал и да не бях идвал в този свят. Моят живот е изминал в празнота и бездействие. Колко драгоценни минути съм пропуснал! По-добре заличи всичко и забрави го веднъж за всякога! Ще влезеш ли в състезание с творението на ръцете си?
към текста >>
20.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
Също: „Ако
попросите
нещо в мое име, аз ще го направя.
Духът на Господа Исуса, нашият спасител, постоянно стои на пътя на нашия живот, за да ни озарява и да ни показва къде трябва да ходим и кой път да държим. „Господ постоянно се грижи и промишлява за своите избраници, които ходят в стъпките му. Неговото Слово е светилник на техните нозе. Те са ръководени от неговия дух, който ги освещава и просвещава в пътя на Истината, за да ходят пред неговото лице с всичкото си сърце, за да му се боят, да го любят от дълбочините на своята душа". Казва Господ - Спасителят ни: „И думите ми пребъдват у вас".
Също: „Ако
попросите
нещо в мое име, аз ще го направя.
Ако имате любов към мене, опазете моите заповеди. И Аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас до века, Духът на Истината, когото светът не види и не може да приеме, нито го познава, а вие го познавате, защото пребъдва у вас, и във вас ще бъде! Няма да ви оставя сираци. Още малко и светът няма да ме вижда вече, а вие ме видите, защото аз съм жив и вие ще бъдете живи" (Йоан 14:14, 19). „Ако не пребъде някой в мен, изхвърлен бива вън, както лозената пръчка изсъхнува и събират ги та ги кладат на огъня и горят.
към текста >>
Другояче ще
попаднем
в погрешки и ще понесем осъждение.
„И от тях изцели ги" (Лука 4:40). Когато извършим всичко, казано от Словото Господне, ще ни изцели от всичките недъзи. „Чудиха се това, що бе станало" (Лука 24:12). И когато почувстваме силата на неговата благодат, ще се чудим в себе си за това, що е станало, и това що е Господ извършил в нас, като ни е възкресил от мъртвите. И на всяко време трябва да се допитваме, кога вършим нещо важно, за да знаем дали е благоприятно Господу.
Другояче ще
попаднем
в погрешки и ще понесем осъждение.
Без да се допитва, казва Бог, от устата ми (Исайя 30:2). Туй беше слабостта на Израил, че вършеше много пъти това, което си искаше, и от това последваше страданието му. Затова Господ говори: „Понеже тези люде се приближават при мене с устата си и почитат ме с устата си, но сърцето им далеч остава от мене, и благоговението им към мене е според поучения человешки" (Исайя 29:13). Затова Господ говори: „Ето, аз ще направя чудно и странно дело, за което ще приказват на бъдещите родове. Ще известят правдата му на люде, които ще се родят, че той е сторил това" (Псалм 22:30).
към текста >>
21.
03.РАЗГОВОР ПЪРВИ
А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитани и невъзпитани в пълнотата на истината и виделината, става причина да замедлява (забавя) в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да
поправи
непоправимите
неща.
Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват за постижението подходящи средства за постигането на едно благоприятно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са. За тия условия се изисква послушание и изпълнение волята на Бога. Защото Бог не само иска да вършим неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, гдето Бог за дълго време поставя своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както сам той би го извършил.
А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитани и невъзпитани в пълнотата на истината и виделината, става причина да замедлява (забавя) в своя ход, за да се даде време на Духът Божий да
поправи
непоправимите
неща.
В това именно се изпълнят думите Господни в словото му, че онези, които го любят, всичко, което им се случи, им съдейства за добро. Съдейства им по тоя начин именно да ги уведоми, че за в бъдеще не трябва да постъпват тъй, както в миналото и от тук ние казваме, че животът не е нищо друго, освен опитност. Опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но все таки, всичко трябва да върви в своите граници. Погрешките се превръщат на полза само тогава, когато любовта влиза да работи като сила.
към текста >>
22.
08.РАЗГОВОР ПЕТИ
Защото дървото на познание на добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от
попосле
.
Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовно развит да проумее духовния напредък. Той беше жива душа, но не и жив Дух, той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и като че да имаше известна връзка помежду тях и известна приятност в скритото това общение, той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тази другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спеха в неговата душа и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания.
Защото дървото на познание на добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от
попосле
.
Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него, защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед без да вкуси неговите приятни плодове? Не. Това беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-натам в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства.
към текста >>
Всяка сила, или благодат иждивена, без да принесе плод достоен за храна на душата, е
непоправима
загуба за самата нея.
Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен, защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот и желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са верни. - На какви основания? - Ето на какви.
Всяка сила, или благодат иждивена, без да принесе плод достоен за храна на душата, е
непоправима
загуба за самата нея.
И известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечели, е осъдена на страдания, на лишения, временни и вечни. Това е истина, която не носи противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва: Господи, Господи, ще влезе в царството Божие, но който изпълнява волята на Отца ми. Мислиш ли ти, че когато Господ говори, неговите думи няма да се утвърдят? Не.
към текста >>
Ще повикаш и ще ти отговори, ще
попросиш
и ще възприемеш.
Важното е твоето просвещение, да познаваш истината, която е сам Бог. Това вътрешно познание трябва да търсиш у него и да се облечеш ти сам. Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу. Делото на ръцете ти ще е приятно пред неговото лице, защото, ако струваш волята му, тъй както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и по всяко време. И не ще има нещо невъзможно за тебе.
Ще повикаш и ще ти отговори, ще
попросиш
и ще възприемеш.
Ето това е великото Божие благословение, да бъдеш винаги благоприятен пред Бога. А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което духът желае. Да, то е именно служенето на Духът. Ето осветлих те върху един предмет толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за теб самия, защото от дълго време виждам твоите затруднения, неизходимия път на твоите усилия.
към текста >>
23.
09.РАЗГОВОР ШЕСТИ
Аз ще
поправя
мислите ти и ще възстановя силите ти, ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето спасение и животът ти ще мине от смърт в живот.
РАЗГОВОР ШЕСТИ 8 юли Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал до сега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди истината, която ти говорих по сърце, защото аз съм Истии, днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ще видиш с твоето собствено око.
Аз ще
поправя
мислите ти и ще възстановя силите ти, ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето спасение и животът ти ще мине от смърт в живот.
Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вас, и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нехайност и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратата е затворена и дръжката ръждясала. Колко пъти, когато съм минувал, намирал съм, че спите, небрежни духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви, и ето една главна причина за закъснението на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувстваш сам.
към текста >>
Попитай
оня червей защо се влече, и той ще ти отговори защо, но ти ще разбереш ли тази загадка - защо пълзи и се влече, и каква облага той намира в това?
Но казвам, една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето. В първия, смъртта очаква детето, във втория, смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо трябва да се правят наблюдения. Ако сега разбираш съдържанието на моите думи, мислите на моя Дух ще съумеят да се съобразят с волята ми, така говори Господ. Ако познавате всичките знаци на тая книга, която е написана и разгадана пред тебе, която съдържа цялото небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш във всичкото минало и бъдеще, което е отпечатано и написано на нея, за тоя свят и за оня, ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелствуват сами за себе си и за истината.
Попитай
оня червей защо се влече, и той ще ти отговори защо, но ти ще разбереш ли тази загадка - защо пълзи и се влече, и каква облага той намира в това?
На тебе ти се вижда това пълзене безсъдържателно, безсмислено, но аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова смисъл и важност, колкото обръщането на земята към слънцето. Този червей извършва една почтена работа, макар и унизен до пръстта. Ако го попиташ защо е избрал този живот, той ще ти отговори, но ти, който се съмняваш в Божиите думи, ще се усъмниш и в отговора на червея. Той може по някой път да прегризе някое коренче или листо, или някое твое дърво от градината ти, но ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил на много уроци.
към текста >>
24.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Ако той не се уморява да
поправя
сърцето ти, ти поне имай търпение да не го безпокоиш и смущаваш в работата му, която върши за теб, но по-скоро съдействай за привършването й.
Желай неговия ум. Да бъде у вас умът на Христа. Прочее и онова, което има да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по-добре - в твоето сърце, там гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш, защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което той върши. Тя е книга, в която се вписват неговите дела, заедно с неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа.
Ако той не се уморява да
поправя
сърцето ти, ти поне имай търпение да не го безпокоиш и смущаваш в работата му, която върши за теб, но по-скоро съдействай за привършването й.
Празните занимания ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в този свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане. Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник, ще изчезнат. Той ще остане. Ако разбираш смисъла на тези думи, няма що повече да ти говоря за това.
към текста >>
„Всичко, каквото
попросите
в мое име, ще го направя."
Един ден неговата благодат ще те намери и неговата ръка ще те укрепи. Тогава ще ти се открие пътят Господен. Сега е тъмно, тогава ще бъде видело. В Бога няма измяна, това ти казвам аз. Свидетелството на този дух, който свидетелства заедно с твоя Дух, е вярно.
„Всичко, каквото
попросите
в мое име, ще го направя."
2. Може ли земята или слънцето да пропадне, когато законът царува? Не. Те ще съществуват до тогава, докато той държи юздите в ръцете си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато той държи съдбините в ръцете си? Не, както всеки свят се създава за целта си, да се насели и да даде място на неговото съзнание да се облече в нея.
към текста >>
„Всичко, каквото сторите и
попросите
в мое име, ще ви бъде." „В опасението ти ще се зарадваме и в името на Бога нашего ще възвишиме пряпорец." Господа изпълни всички твои искания.
13/20 Псалом. „Господ да те послуша в скръбен ден. Името на Бога Яковов да те защити. Отивам при Отца моего и Отца вашего и Бога моего и Бога вашего." „Да ти изпроводи помощ от светилището и от Сион да те подкрепи. Да помене всичките твои приношения и да приеме всесъженията ти." „И това като рече, и духна и каза им: Приемете Духа светаго, да ти даде според сърцето ти."
„Всичко, каквото сторите и
попросите
в мое име, ще ви бъде." „В опасението ти ще се зарадваме и в името на Бога нашего ще възвишиме пряпорец." Господа изпълни всички твои искания.
Сега познах, че Господ спаси Помазаника си: ще го послуша от своето си небе със спасителната сила на десницата си. Едни с колесници и едни с конче. А ние ще поменем името на Господа Бога нашего. Те се спънаха и паднаха, а ние станахме и се възправихме. Господ спаси царя.
към текста >>
25.
04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ
Всеки грях трябва да се накаже и
поправи
.
И каква радост чувстваме ний, когато сме призвани даже да извършим най-малкото дело, което вас много пъти възмущава. Не ни е трудно, нито усещаме наскръбление, било когато трябва да извършим най-високата служба, било когато трябва да извършим най-малката и на глед нищожна. Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви виждаме да сте се заблудили и сте взели път противоположен на любовта Божия и ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправяли с грешките на другите и с лошите им постъпки. Но любовта изисква търпение, докато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се наказват. Помнете, че небето не може да търпи ни най-малък грях, нито да го потули.
Всеки грях трябва да се накаже и
поправи
.
Онзи, който го е извършил, трябва да го съзнае и се покае и разбере, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии. Грехът е плод не на невежество, както някои мислят, но плод на пъкъла, на непокорните сили на ада. Грях всеки може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита неговата воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че той не е всеприсъстващ и всезнаещ, че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой.
към текста >>
26.
13.Червено тефтерче
Аз ще ги
попитам
, къде е тяхната мъдрост, къде е техният Бог, нека им дойде на помощ, нека ги избави от тревогата.
Но този народ се суети в мислите си. Неговите водители и учители помислиха в сърцето си, че им е позволено и че имат право да вършат всичко, без да разсъждават и че могат безнаказано да ме хулят и да изопачават истината ми. Моите служители от малък до голям ме забравиха, втурнаха се те да печелят богатство, безразсъдно живеят за слава и суетност в сърцето си. Това е техният Бог, на когото трябва да се кланят - така мислят. Ето, това е нашият Бог - казаха те на народа ми, него търсете.
Аз ще ги
попитам
, къде е тяхната мъдрост, къде е техният Бог, нека им дойде на помощ, нека ги избави от тревогата.
Ето, ще ги науча, че не могат безнаказано да престъпват закона ми, защото аз съм Господ свят, който твори и създава всичко. Моето име е свято. Този глупав и детински народ не разбира още своето добро. Той е народ, който не признава и няма признателност към този, който му е сторил добро. Но криви са за това неговите водители и учители.
към текста >>
Поправи
, изглади миналото.
Ще оттеглиш ли съвършено твоя благ Дух и ще ме оставиш ли сам? Помени ме в милостта си. 3. Твоето лице гледам пред себе си, Господи, Спасителю мой. Твоята любов ме съживява, твоят Дух ме крепи, ти си моята надежда весден. Боже мой, Боже мой, чакам да приема твоите обещания.
Поправи
, изглади миналото.
Съживи ни от престъпленията ни. Дай ни дух богобоязлив да ти служим чистосърдечно и да извършваме твоята воля постоянно. Отвори ни пътя си, дай ни благодатта си. Господи, заради името си, съживи този народ. Благослови Юдиния дом и го въздигни, както си казал, че от него ще възлезе вожд, който ще опаше земята с жезъла си.
към текста >>
На 13 март 1888 година имахме в село Тетово един разговор, на което и дядо
поп
(вероятно дядо
поп
Константин Дъновски) присъства; разговаряхме в кръчмата.
Ти ни възлюби преди ние да те познаваме. И сега всели се в мен, в лицето на Христа в моята душа. И умий ме в кръвта си, мой Спасител и Господ и Отче, за да се въздигна в твоята любов. Направи онова, което е угодно, според твоята воля. Слава, чест и поклонение да бъде всякога чрез Христа. Амин.
На 13 март 1888 година имахме в село Тетово един разговор, на което и дядо
поп
(вероятно дядо
поп
Константин Дъновски) присъства; разговаряхме в кръчмата.
Исайя 54 глава. („Ла Елохим хахарец" — (земя на Бога). Онзи, който стои, ще устои, и твърдият в Истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте се със закона на благостта Господня, готови да служите във всяко добро и благо дело, понеже това е волята на Отца нашего, който е горе в небето, затова препашете чреслата си, пригответе сърцата си в святост, да сте готови да служите в свято дело. Това Слово е верно, неизменно по своята същина, понеже произтича от начала, водещи при същ- ните събития в цялостта на человеческия живот.")
към текста >>
Все, що
попросите
, ще ви бъде, защото Бог иде да се прослави във вас.
Дерзайте всички, които търсите Господа, вашата сила ще се възобнови и душата ви ще стане девствена. Всички, които вярват в моето име, ще се развеселят, когато ме видят, защото аз ще ги заведа при бистрите потоци на живота и при зелените пасища, където ще приемат изобилно. Пост и молитва ще държите, докато се облечете от горе. Моят Отец ще идва сутрин рано да ви разбужда, за да принасяте благодарствена молитва на мене. Моят Дух ще идва всякога рано да ви казва кога ще държите пост, за да се укрепявате духом в истината, и бъдете уверени, че от сега победата ще бъде ваша.
Все, що
попросите
, ще ви бъде, защото Бог иде да се прослави във вас.
Той е верен и истинен, и все, що ви обещава според величието на милостта си, ще ви бъде. Той иде сам да уреди, да оправи, да обърне, да призове всички онези, които от начало се избраха за неговото дело. Истината ще ви се каже вече ясно. Пътят ще ви се отвори свободно. Сам Господ ще предиде пред тебе и ще приготви всичко чрез своята десница.
към текста >>
27.
Пеню Киров - №4
Тя [си] казва, [че] може да се е съмнало вече и може да съм станал да отивам нанякъде и когато поисква да ме
попита
, вижда, че аз лежа при нея.
и работих нещо и в 11 и няколко минути си легнах, а жена ми по-отрано беше си легнала. В 12 ч. се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал. После отърсил кърпата с шум и дирил мястото, за да я закачи. Человекът по маниерите и привичките бил почти аз (тъй поне се виждало в дрезгавината), но само по с голяма фигура.
Тя [си] казва, [че] може да се е съмнало вече и може да съм станал да отивам нанякъде и когато поисква да ме
попита
, вижда, че аз лежа при нея.
Тогава чак разбира, че това е дух, но без да се уплаши. И още докато мисли, духът става невидим и вместо него се явява една хубава светла звезда. [Жена ми] запалва лампата и вижда часа, че е 12. Аз засега с волята Божия имам работа за няколко дни при едни търговци, за да товаря вагони с разни стоки, та за после Бог е добър. Поздравлявам те сърдечно.
към текста >>
28.
Пеню Киров - №6
Имаме при това дадени доста назидания за
поправлението
и очистванието ни и още продължават да ни се дават.
Първо, защото изисква доста работа и второ, че и от първите два ще разберете за Любовта на Бога живаго към нас, грешните му чада. Казано ни е още, братко Дънов, че ще бъдем на 5 януарий идущата година при теб, защото Бог чрез Архангела Божий ни каза, че при брата си Дънов ще имате повече работа и че там ще бъдете повече полезни за делото. Нека прочее да бъде волята Божия. Известява ни още Архангел Божий, че братът ни Васил Козлов бил удостоен от Бога и вече бил посетен от Духа святаго още на 15 октомври т. година. Ний с брата Тодора се много радваме, че ще дойдем при теб (особено Тодор се радваше) и че Бог ни е удостоил да работим за Него.
Имаме при това дадени доста назидания за
поправлението
и очистванието ни и още продължават да ни се дават.
С радост ти говоря, братко. Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата. Радвай се, моля, и ти за нас, твоите братя, и моли Създателя ни за по-скорошното ни избавление и удостояване с Духа Святаго както за мен, така също и за бр. Тодора. Да, радостта ни е радост голяма, но още по-голяма ще е, когато бъдем освободени от ръцете на лукавия. Доста изкушения ни прави той, но благодарение Богу, че от голямата Си към нас любов ни пази чрез Архангела Божий и други Сили.
към текста >>
29.
Пеню Киров - №7
Ний [на нас] с брата Тодора ни се
попречи
за да се събираме, понеже негодуват хазяите35 от нас, защото се молим Богу.
Но сега, любез. ми братко, се явява и друга спънка — че трябва разноски за разпращането им. Понеже за всяка връзка до 100 грама трябват 5 стотинки [за] марка, за 2 500 връзки най от малка страна ще трябват 125 лв., защото имаме 1841 общини, 84 околии и 22 окръга, а за в първостепенните градове ще трябва по повечко да се разпратят. За всичко това той само 50 лв. отпуща. Затова същото днес му писах и разправих накратко и исках наставленията му.
Ний [на нас] с брата Тодора ни се
попречи
за да се събираме, понеже негодуват хазяите35 от нас, защото се молим Богу.
Вчера ни се дадоха последни наставления, за да си правим поотделно молбата, докато се намери удобна стая за нашето дело. Затова доста сме скръбни, но уверени сме, че Бог ще ни крепи. Моля, яви ни скоро ще се удостоим ли за Божията работа, защото нетърпеливи ставаме от притесненията на домашните и света. Яви нещо, ако има за казване, и също яви ми за В. Козлова — писал ли ти е наскоро и нещо за него особно има ли.
към текста >>
30.
Петър Дънов - №13 (отворена карта)
Надявам се да ви видя наскоро, ако не
попречи
дяволът.
Господ ще промисли. Имам много неща да ви съобщя, но не сте готови още да ги проумеете. Нищо да ви не смущава, вярвайте в името на Господа. Вяра непоколебима се изисква и любов непрестанна. Знайте, че Господ е неизменяем.
Надявам се да ви видя наскоро, ако не
попречи
дяволът.
Пазете всичко в тайна. Защото сме заобиколени с безбройно число лукави духове, които постоянно сноват наляво и надясно. Но знае Господ Своите избрани. Ето има наскоро да стане едно чудно нещо. Щ,е видите.
към текста >>
31.
Пеню Киров - №14
Защото в едно от съобщенията аз
попитах
[и] каза се, че е Михаил, но понеже заради съмнението ни унищожихме съобщението и се обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори?
В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо. Как да ти го разправя, то беше много чудесно и той продължи още да ми говори, при всичко че разбра, че съм буден, но малко ми даде да дочуя и запомня от отговореното ми и това, което запомних, и него си взе от ума ми. Тези [спомени] останаха, и то не цели и не свързани. Имаше много тайни съобщения, но си ги взе от ума ми, като в замяна на това си ми остави само една радост. Това нарочно ти явявам, за да ми кажеш кой е този.
Защото в едно от съобщенията аз
попитах
[и] каза се, че е Михаил, но понеже заради съмнението ни унищожихме съобщението и се обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори?
От Васил нямаме още писмо. Аз от 21 февруари т.г. постъпих на работа в тукашния Окр[ъжен] съд, с 85 лв. м. заплата [зачеркнато от П.К.]. Не беше ми по волята да почвам работа, но какво да правя, може Волята Божия да е такваз, и при това в много отруднено положение бях останал.
към текста >>
32.
Пеню Киров - №15
Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се
попрочита
, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае.
Ний с бр. Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не мислим, освен нашето дело и никакви лоши мисли не са в сила да ни смущават. Понякога чувствам в главата си като че работи нещо, необикновена сила. Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня. И в това време ме обхващаше една радост, едно пренасяние.
Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се
попрочита
, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае.
Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща. Други никакви новини нямаме. Със стоическо търпение чакаме обещ[аното]. Ако имаш нещо, съобщи ни, и то ако ни намираш за готови да ни се каже. Аз духом съм уверен, че имаш казани много неща, и ако се може, съобщи ни да се радваме в Господа.
към текста >>
33.
Петър Дънов - №22
88. Братът по плът е Атанас Константинов
Попов
(т.е.
Засмяно, Варненско, на около 6-7 км. от с. Николаевка). На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр. Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.)
88. Братът по плът е Атанас Константинов
Попов
(т.е.
синът на попа) - роден през 1862 в с. Хадърча (дн. Николаевка). Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова). Третото дете е Петър Дънов. След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица.
към текста >>
синът на
попа
) - роден през 1862 в с.
от с. Николаевка). На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр. Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е.
синът на
попа
) - роден през 1862 в с.
Хадърча (дн. Николаевка). Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова). Третото дете е Петър Дънов. След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица. Има две дъщери - Добра (починала на 26 г.
към текста >>
34.
Пеню Киров - №24
Сега ще те
попитам
: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви?
Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.
Сега ще те
попитам
: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви?
Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.]. И тъй, от всичко изложено дотук уверен съм, че ме разбираш.
към текста >>
35.
Петър Дънов - №27
Нека пътя Ви да е знае[н] само Господу, което ще вършите, да не би като узнае дяволът, да ви
попречи
и изкуси да паднете в някоя негова примка.
Трябва всинца да се съблечем от света, греха и плътта. И да се облечем в Господа Исуса и в Неговата правда и любов. [Еф. 4:22-25] Сега нека да зная до какво вътрешно убеждение сте дошли и как Дух Святий ви е научил. Ако е волята Господня да се видим, аз лично има да ви разправя много неща, които на книга не обичам да полагам.
Нека пътя Ви да е знае[н] само Господу, което ще вършите, да не би като узнае дяволът, да ви
попречи
и изкуси да паднете в някоя негова примка.
„И не веди нас в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое царството, силата и славата во веки. Амин." [Мат. 6:13]103 Поздрави всички други приятели в Господа, а особено бр. Тодорова и Николай Велчева. „Господ Бог мой да ви благослови и изпълни с всяко знание и мъдрост на Неговото Слово."
към текста >>
36.
Пеню Киров - №25
Попиташ
някого: „Защо си християнин?
Оттук и отпадането на Църквата Христова от първите времена. И че сега е останало само името „ християнин", под което незаслужено име действа Сатана. Детето, невъзпитано в християнски нрав, не знае защо е християнин. Прави просто тези езически обряди, които ги има, и в тях става мъж или майка, които същото дават на децата си. И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска религия, без това да съзират.
Попиташ
някого: „Защо си християнин?
". Или нищо не може да отговори, или отговаря: „Защото се кръщавам, причестявам, литургисвам, ходя в черква, паля свещ, целувам икони, кръст" и др. т., които и аз правих. А пък от друга страна, гледаш го, посещава шантани, съмнителни места, кръч- мар е, проповядва неразбран безбожен социализъм, лъже, краде, прави разни мизерии, убийства и др. т. Наистина че има родители, има человеци, които са набожни, но защо да се експлоатира тяхната набожност без полза. Право казва Иезекил, че ще придири Бог, защото се заблудили овцете Му и ще ги придири от пастирите им. [Иез.
към текста >>
37.
Петър Дънов - №30
[За] да отмахнем себелюбието от ума — трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да
поправим
своеволието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов.
Ето застоя, ето причината на лишението от Божията благодат. Плътта в нас трябва да умре, духът да възкръсне. Трябва да се съблечем от ветхия человек и да се облечем в Господа Исуса. [Еф. 4:22-25] Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изправи.
[За] да отмахнем себелюбието от ума — трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да
поправим
своеволието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов.
Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни. И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила. Силата е в живота, а животът е в плода. Така да просветнат делата ви, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса. Който разбира Словото Божие, няма защо да се бои: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде царство".
към текста >>
38.
Петър Дънов - №32
Попитай
и ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде, и ми отговори.
Това е Словото Господне. Духът Господен е представил за размишление на моето сърце тия думи от Лука 14:26-28. Непреодолимите трудности в тоя живот само Господ може да отстрани. Единствената наша опора е вярата, нашата молитва към Господа и Неговата благост и милост. Сега аз желая и ти да си дадеш мнението според твоето вътрешно убеждение.
Попитай
и ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде, и ми отговори.
Аз желая всичко да стане не според моята воля, но според волята на Господа Бога нашего. В нищо не бързай, но с тихо упование искай от Господа отговор. Божиите думи трябва да се проверят от устата на двама и трима. След като ми отговориш, ще предадем всичко в Божиите ръце и нека Той да стори всичко, което Му е угодно. Дано Господ Бог Мой да превъзмогне в сърцата ни.
към текста >>
39.
Пеню Киров - №34
Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси
попа
, дойде и в нашата канцелария.
Взе Бог да го укрепява и ще бъде добър, понеже е усърден. За бр. Тодор ме е страх, моли се, моля, за него и за изчезване на неговите слабости и маловерие, защото, както виждам, той и Докторът не могат да пазят дадените си обещания, нито да защитят вярата си. При една забележка за изобличение той ми отговори: „Д-рът и д-р Желязкова118 като са православни, защо са приети и те? ". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно вярване криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля.
Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси
попа
, дойде и в нашата канцелария.
Всички се ръсиха, но аз нито и станах. Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли? ". Казвам му: „Дядо попе, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой". Казва: „Но стани барем". Казвам: „Защо?
към текста >>
Тогаз
попът
казва: „А ти не щеш ли?
Тодор ме е страх, моли се, моля, за него и за изчезване на неговите слабости и маловерие, защото, както виждам, той и Докторът не могат да пазят дадените си обещания, нито да защитят вярата си. При една забележка за изобличение той ми отговори: „Д-рът и д-р Желязкова118 като са православни, защо са приети и те? ". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно вярване криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля. Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси попа, дойде и в нашата канцелария. Всички се ръсиха, но аз нито и станах.
Тогаз
попът
казва: „А ти не щеш ли?
". Казвам му: „Дядо попе, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой". Казва: „Но стани барем". Казвам: „Защо? И на кого? ". „На Бога" — казва.
към текста >>
". Казвам му: „Дядо
попе
, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой".
При една забележка за изобличение той ми отговори: „Д-рът и д-р Желязкова118 като са православни, защо са приети и те? ". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно вярване криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля. Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси попа, дойде и в нашата канцелария. Всички се ръсиха, но аз нито и станах. Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли?
". Казвам му: „Дядо
попе
, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой".
Казва: „Но стани барем". Казвам: „Защо? И на кого? ". „На Бога" — казва. „Где е Той?
към текста >>
40.
Пеню Киров - №35
" „Има — казва — и аз почти всичките обиколих, но техните калугери и
попове
все са безнравственици, лоши хора.
Гледам има около 35-40 години, ръст среден, здравеняк, очи сини, проницателно-пламенни, черна коса и брада небръсната отдавна. Питам го: „Отгде си? ". „От севлиевските села" — каза той. „Ами що ходиш? " „Искам — каза — да ида на Света гора в някой манастир." „Ами тука няма ли — казвам — манастири?
" „Има — казва — и аз почти всичките обиколих, но техните калугери и
попове
все са безнравственици, лоши хора.
А аз дойдох до руския консул121, дано той ми съдейства, за да ме пуснат без паспорт през границата." Казвам му: „По-добре е да не ходиш, ти и тук можеш да слугуваш Богу". Питах го: „Ти женен ли си и каква работа вършиш? ". „Аз — каза — се жених, но жена ми след малко водене ме напусна", защото се оплаквала, че той не можел да направи нужното към жените обхождение. „И аз — казва — занимавах [се с] градинарство и двете години Бог все ми убива бахчата. Отидох да се уча на железарство, за шест месеца калфа излязох — каза, — но когато ми дойде времето да ме прехваща една сила, мен ми се вдървиха ръцете и аз напуснах." „Каква сила е тя?
към текста >>
Онзи
поп
, що не му целувах кръста, ми състави акт, за да ме даде в съда.
Питахме нещо особено има ли заръчано за нас от Бога. Каза се, че има, но че него Дънов ще ви съобщи, и то наскоро. Понякога ми се случва вътрешно да ми се говори и аз пиша, и много духовни работи ми се явяват, по цели листове. А понякогаж при славение на Бога — във вид като псалми. Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и Докторът ми се сърдеха.
Онзи
поп
, що не му целувах кръста, ми състави акт, за да ме даде в съда.
По въпроса за закон и повеление. Така щото ний като живеем под благодат, Любовта за нас е изпълнение на закона, Римляном 13:8-10. А като живеем под благодат и в любов, то вече не е това по закон, защото законът не се изпълнява по добра воля, но [от] страх от наказание и груба сила. В Мойсеевия закон се казва, че ако някой каже да оставят Бога живаго и да служат на други богове, то ръката ти първа да бъде на него за живота му. Сега да видим защо ще каже человек тъй, т.е.
към текста >>
41.
Петър Дънов - №51 (Добрата молитва)
Като свършим своето
поприще
, ний ще се отправим към дома на нашия Небесен Баща.
Вярата, надеждата и любовта — те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден и зорницата, която е на нашия хоризонт, го предсказва. Той е славен ден, блажен ден на живота. Ние сме пришълци и странници в тоя свят. Нашето отечество е другаде.
Като свършим своето
поприще
, ний ще се отправим към дома на нашия Небесен Баща.
Поздрави бр. Тодор и бр. Велчев. Ваш верен: П. К. Дънов ....................
към текста >>
42.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Тя [си] казва, [че] може да се е съмнало вече и може да съм станал да отивам нанякъде и когато поисква да ме
попита
, вижда, че аз лежа при нея.
и работих нещо и в 11 и няколко минути си легнах, а жена ми по-отрано беше си легнала. В 12 ч. се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал. После отърсил кърпата с шум и дирил мястото, за да я закачи. Человекът по маниерите и привичките бил почти аз (тъй поне се виждало в дрезгавината), но само по с голяма фигура.
Тя [си] казва, [че] може да се е съмнало вече и може да съм станал да отивам нанякъде и когато поисква да ме
попита
, вижда, че аз лежа при нея.
Тогава чак разбира, че това е дух, но без да се уплаши. И още докато мисли, духът става невидим и вместо него се явява една хубава светла звезда. [Жена ми] запалва лампата и вижда часа, че е 12. Аз засега с волята Божия имам работа за няколко дни при едни търговци, за да товаря вагони с разни стоки, та за после Бог е добър. Поздравлявам те сърдечно.
към текста >>
Имаме при това дадени доста назидания за
поправлението
и очистванието ни и още продължават да ни се дават.
Първо, защото изисква доста работа и второ, че и от първите два ще разберете за Любовта на Бога живаго към нас, грешните му чада. Казано ни е още, братко Дънов, че ще бъдем на 5 януарий идущата година при теб, защото Бог чрез Архангела Божий ни каза, че при брата си Дънов ще имате повече работа и че там ще бъдете повече полезни за делото. Нека прочее да бъде волята Божия. Известява ни още Архангел Божий, че братът ни Васил Козлов бил удостоен от Бога и вече бил посетен от Духа святаго още на 15 октомври т. година. Ний с брата Тодора се много радваме, че ще дойдем при теб (особено Тодор се радваше) и че Бог ни е удостоил да работим за Него.
Имаме при това дадени доста назидания за
поправлението
и очистванието ни и още продължават да ни се дават.
С радост ти говоря, братко. Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата. Радвай се, моля, и ти за нас, твоите братя, и моли Създателя ни за по-скорошното ни избавление и удостояване с Духа Святаго както за мен, така също и за бр. Тодора. Да, радостта ни е радост голяма, но още по-голяма ще е, когато бъдем освободени от ръцете на лукавия. Доста изкушения ни прави той, но благодарение Богу, че от голямата Си към нас любов ни пази чрез Архангела Божий и други Сили.
към текста >>
Ний [на нас] с брата Тодора ни се
попречи
за да се събираме, понеже негодуват хазяите35 от нас, защото се молим Богу.
Но сега, любез. ми братко, се явява и друга спънка — че трябва разноски за разпращането им. Понеже за всяка връзка до 100 грама трябват 5 стотинки [за] марка, за 2 500 връзки най от малка страна ще трябват 125 лв., защото имаме 1841 общини, 84 околии и 22 окръга, а за в първостепенните градове ще трябва по повечко да се разпратят. За всичко това той само 50 лв. отпуща. Затова същото днес му писах и разправих накратко и исках наставленията му.
Ний [на нас] с брата Тодора ни се
попречи
за да се събираме, понеже негодуват хазяите35 от нас, защото се молим Богу.
Вчера ни се дадоха последни наставления, за да си правим поотделно молбата, докато се намери удобна стая за нашето дело. Затова доста сме скръбни, но уверени сме, че Бог ще ни крепи. Моля, яви ни скоро ще се удостоим ли за Божията работа, защото нетърпеливи ставаме от притесненията на домашните и света. Яви нещо, ако има за казване, и също яви ми за В. Козлова — писал ли ти е наскоро и нещо за него особно има ли.
към текста >>
43.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Надявам се да ви видя наскоро, ако не
попречи
дяволът.
Господ ще промисли. Имам много неща да ви съобщя, но не сте готови още да ги проумеете. Нищо да ви не смущава, вярвайте в името на Господа. Вяра непоколебима се изисква и любов непрестанна. Знайте, че Господ е неизменяем.
Надявам се да ви видя наскоро, ако не
попречи
дяволът.
Пазете всичко в тайна. Защото сме заобиколени с безбройно число лукави духове, които постоянно сноват наляво и надясно. Но знае Господ Своите избрани. Ето има наскоро да стане едно чудно нещо. Щ,е видите.
към текста >>
Защото в едно от съобщенията аз
попитах
[и] каза се, че е Михаил, но понеже заради съмнението ни унищожихме съобщението и се обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори?
В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо. Как да ти го разправя, то беше много чудесно и той продължи още да ми говори, при всичко че разбра, че съм буден, но малко ми даде да дочуя и запомня от отговореното ми и това, което запомних, и него си взе от ума ми. Тези [спомени] останаха, и то не цели и не свързани. Имаше много тайни съобщения, но си ги взе от ума ми, като в замяна на това си ми остави само една радост. Това нарочно ти явявам, за да ми кажеш кой е този.
Защото в едно от съобщенията аз
попитах
[и] каза се, че е Михаил, но понеже заради съмнението ни унищожихме съобщението и се обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори?
От Васил нямаме още писмо. Аз от 21 февруари т.г. постъпих на работа в тукашния Окр[ъжен] съд, с 85 лв. м. заплата [зачеркнато от П.К.]. Не беше ми по волята да почвам работа, но какво да правя, може Волята Божия да е такваз, и при това в много отруднено положение бях останал.
към текста >>
Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се
попрочита
, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае.
Ний с бр. Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не мислим, освен нашето дело и никакви лоши мисли не са в сила да ни смущават. Понякога чувствам в главата си като че работи нещо, необикновена сила. Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня. И в това време ме обхващаше една радост, едно пренасяние.
Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се
попрочита
, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае.
Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща. Други никакви новини нямаме. Със стоическо търпение чакаме обещ[аното]. Ако имаш нещо, съобщи ни, и то ако ни намираш за готови да ни се каже. Аз духом съм уверен, че имаш казани много неща, и ако се може, съобщи ни да се радваме в Господа.
към текста >>
88. Братът по плът е Атанас Константинов
Попов
(т.е.
Засмяно, Варненско, на около 6-7 км. от с. Николаевка). На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр. Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.)
88. Братът по плът е Атанас Константинов
Попов
(т.е.
синът на попа) - роден през 1862 в с. Хадърча (дн. Николаевка). Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова). Третото дете е Петър Дънов. След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица.
към текста >>
синът на
попа
) - роден през 1862 в с.
от с. Николаевка). На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр. Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е.
синът на
попа
) - роден през 1862 в с.
Хадърча (дн. Николаевка). Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова). Третото дете е Петър Дънов. След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица. Има две дъщери - Добра (починала на 26 г.
към текста >>
Сега ще те
попитам
: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви?
Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.
Сега ще те
попитам
: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви?
Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.]. И тъй, от всичко изложено дотук уверен съм, че ме разбираш.
към текста >>
Нека пътя Ви да е знае[н] само Господу, което ще вършите, да не би като узнае дяволът, да ви
попречи
и изкуси да паднете в някоя негова примка.
Трябва всинца да се съблечем от света, греха и плътта. И да се облечем в Господа Исуса и в Неговата правда и любов. [Еф. 4:22-25] Сега нека да зная до какво вътрешно убеждение сте дошли и как Дух Святий ви е научил. Ако е волята Господня да се видим, аз лично има да ви разправя много неща, които на книга не обичам да полагам.
Нека пътя Ви да е знае[н] само Господу, което ще вършите, да не би като узнае дяволът, да ви
попречи
и изкуси да паднете в някоя негова примка.
„И не веди нас в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое царството, силата и славата во веки. Амин." [Мат. 6:13]103 Поздрави всички други приятели в Господа, а особено бр. Тодорова и Николай Велчева. „Господ Бог мой да ви благослови и изпълни с всяко знание и мъдрост на Неговото Слово."
към текста >>
Попиташ
някого: „Защо си християнин?
Оттук и отпадането на Църквата Христова от първите времена. И че сега е останало само името „ християнин", под което незаслужено име действа Сатана. Детето, невъзпитано в християнски нрав, не знае защо е християнин. Прави просто тези езически обряди, които ги има, и в тях става мъж или майка, които същото дават на децата си. И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска религия, без това да съзират.
Попиташ
някого: „Защо си християнин?
". Или нищо не може да отговори, или отговаря: „Защото се кръщавам, причестявам, литургисвам, ходя в черква, паля свещ, целувам икони, кръст" и др. т., които и аз правих. А пък от друга страна, гледаш го, посещава шантани, съмнителни места, кръч- мар е, проповядва неразбран безбожен социализъм, лъже, краде, прави разни мизерии, убийства и др. т. Наистина че има родители, има человеци, които са набожни, но защо да се експлоатира тяхната набожност без полза. Право казва Иезекил, че ще придири Бог, защото се заблудили овцете Му и ще ги придири от пастирите им. [Иез.
към текста >>
44.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
[За] да отмахнем себелюбието от ума — трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да
поправим
своеволието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов.
Ето застоя, ето причината на лишението от Божията благодат. Плътта в нас трябва да умре, духът да възкръсне. Трябва да се съблечем от ветхия человек и да се облечем в Господа Исуса. [Еф. 4:22-25] Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изправи.
[За] да отмахнем себелюбието от ума — трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да
поправим
своеволието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов.
Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни. И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила. Силата е в живота, а животът е в плода. Така да просветнат делата ви, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса. Който разбира Словото Божие, няма защо да се бои: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде царство".
към текста >>
Попитай
и ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде, и ми отговори.
Това е Словото Господне. Духът Господен е представил за размишление на моето сърце тия думи от Лука 14:26-28. Непреодолимите трудности в тоя живот само Господ може да отстрани. Единствената наша опора е вярата, нашата молитва към Господа и Неговата благост и милост. Сега аз желая и ти да си дадеш мнението според твоето вътрешно убеждение.
Попитай
и ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде, и ми отговори.
Аз желая всичко да стане не според моята воля, но според волята на Господа Бога нашего. В нищо не бързай, но с тихо упование искай от Господа отговор. Божиите думи трябва да се проверят от устата на двама и трима. След като ми отговориш, ще предадем всичко в Божиите ръце и нека Той да стори всичко, което Му е угодно. Дано Господ Бог Мой да превъзмогне в сърцата ни.
към текста >>
Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси
попа
, дойде и в нашата канцелария.
Взе Бог да го укрепява и ще бъде добър, понеже е усърден. За бр. Тодор ме е страх, моли се, моля, за него и за изчезване на неговите слабости и маловерие, защото, както виждам, той и Докторът не могат да пазят дадените си обещания, нито да защитят вярата си. При една забележка за изобличение той ми отговори: „Д-рът и д-р Желязкова118 като са православни, защо са приети и те? ". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно вярване криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля.
Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси
попа
, дойде и в нашата канцелария.
Всички се ръсиха, но аз нито и станах. Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли? ". Казвам му: „Дядо попе, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой". Казва: „Но стани барем". Казвам: „Защо?
към текста >>
Тогаз
попът
казва: „А ти не щеш ли?
Тодор ме е страх, моли се, моля, за него и за изчезване на неговите слабости и маловерие, защото, както виждам, той и Докторът не могат да пазят дадените си обещания, нито да защитят вярата си. При една забележка за изобличение той ми отговори: „Д-рът и д-р Желязкова118 като са православни, защо са приети и те? ". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно вярване криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля. Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси попа, дойде и в нашата канцелария. Всички се ръсиха, но аз нито и станах.
Тогаз
попът
казва: „А ти не щеш ли?
". Казвам му: „Дядо попе, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой". Казва: „Но стани барем". Казвам: „Защо? И на кого? ". „На Бога" — казва.
към текста >>
". Казвам му: „Дядо
попе
, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой".
При една забележка за изобличение той ми отговори: „Д-рът и д-р Желязкова118 като са православни, защо са приети и те? ". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно вярване криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля. Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси попа, дойде и в нашата канцелария. Всички се ръсиха, но аз нито и станах. Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли?
". Казвам му: „Дядо
попе
, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой".
Казва: „Но стани барем". Казвам: „Защо? И на кого? ". „На Бога" — казва. „Где е Той?
към текста >>
" „Има — казва — и аз почти всичките обиколих, но техните калугери и
попове
все са безнравственици, лоши хора.
Гледам има около 35-40 години, ръст среден, здравеняк, очи сини, проницателно-пламенни, черна коса и брада небръсната отдавна. Питам го: „Отгде си? ". „От севлиевските села" — каза той. „Ами що ходиш? " „Искам — каза — да ида на Света гора в някой манастир." „Ами тука няма ли — казвам — манастири?
" „Има — казва — и аз почти всичките обиколих, но техните калугери и
попове
все са безнравственици, лоши хора.
А аз дойдох до руския консул121, дано той ми съдейства, за да ме пуснат без паспорт през границата." Казвам му: „По-добре е да не ходиш, ти и тук можеш да слугуваш Богу". Питах го: „Ти женен ли си и каква работа вършиш? ". „Аз — каза — се жених, но жена ми след малко водене ме напусна", защото се оплаквала, че той не можел да направи нужното към жените обхождение. „И аз — казва — занимавах [се с] градинарство и двете години Бог все ми убива бахчата. Отидох да се уча на железарство, за шест месеца калфа излязох — каза, — но когато ми дойде времето да ме прехваща една сила, мен ми се вдървиха ръцете и аз напуснах." „Каква сила е тя?
към текста >>
Онзи
поп
, що не му целувах кръста, ми състави акт, за да ме даде в съда.
Питахме нещо особено има ли заръчано за нас от Бога. Каза се, че има, но че него Дънов ще ви съобщи, и то наскоро. Понякога ми се случва вътрешно да ми се говори и аз пиша, и много духовни работи ми се явяват, по цели листове. А понякогаж при славение на Бога — във вид като псалми. Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и Докторът ми се сърдеха.
Онзи
поп
, що не му целувах кръста, ми състави акт, за да ме даде в съда.
По въпроса за закон и повеление. Така щото ний като живеем под благодат, Любовта за нас е изпълнение на закона, Римляном 13:8-10. А като живеем под благодат и в любов, то вече не е това по закон, защото законът не се изпълнява по добра воля, но [от] страх от наказание и груба сила. В Мойсеевия закон се казва, че ако някой каже да оставят Бога живаго и да служат на други богове, то ръката ти първа да бъде на него за живота му. Сега да видим защо ще каже человек тъй, т.е.
към текста >>
Като свършим своето
поприще
, ний ще се отправим към дома на нашия Небесен Баща.
Вярата, надеждата и любовта — те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден и зорницата, която е на нашия хоризонт, го предсказва. Той е славен ден, блажен ден на живота. Ние сме пришълци и странници в тоя свят. Нашето отечество е другаде.
Като свършим своето
поприще
, ний ще се отправим към дома на нашия Небесен Баща.
Поздрави бр. Тодор и бр. Велчев. Ваш верен: П. К. Дънов ....................
към текста >>
45.
05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Прочее, ето противоречието: ний с течение на времето Дяволът действа да сменяваме мислите си или пък само разклоненията на мислите да изпълняваме, а основата да остава същата, в което време той (Дяволът) се вмъква и в окръжаващите причини на работата и
попречва
да се изпълни казаното, за което никой друг не е виноват, [а] тъкмо самите ний.
Казваме: „И това не е вярно". Но дали право се произнасяме? Да видим сега. Да предположим, че ний във време на питането сме били в разположение твърде добро към Бога и за каквото сме питали, е било за благородна цел - цел за спасението на душата ни. То в същото това време и за нашите работи поглеждат, изучават и ни казват края им за в наша полза.
Прочее, ето противоречието: ний с течение на времето Дяволът действа да сменяваме мислите си или пък само разклоненията на мислите да изпълняваме, а основата да остава същата, в което време той (Дяволът) се вмъква и в окръжаващите причини на работата и
попречва
да се изпълни казаното, за което никой друг не е виноват, [а] тъкмо самите ний.
Защото Бог ни дава всичко това съгласно сърцата ни. Но ний, като не обръщаме внимание на себе си, т.е. на сърцата си, веднага казваме съгласно световната философия, съгласно стъпалото, на което умствения ни уровен се намира, и съгласно това, което нашият ум, подбутнат от Дявола, изнамери. От това се явява дисхармония между възвишените духове и нази. Друго едно.
към текста >>
И каквото
попросят
от Бога, дава им се, защото аслъ и разумни искания искат.
Светът повече лоши работи върши, защото хората му са с дяволски сърца и се подпомагат от духове лоши и от сами[те] дяволски ангели. А малко са, които се мъчат да вършат добро, но и те хиляди препятствия срещат, понеже са в постоянна борба с Дявола. Само хора, които никакви световни работи не ги интересуват, гледат с прискърбие на падналото че- ловечество. На такива сърцата са жилища на Св. Троица. Те се не боят от нищо, защото са помирени със себе си и са в сила да побеждават всичко.
И каквото
попросят
от Бога, дава им се, защото аслъ и разумни искания искат.
На такива ангелите гледат свободно Божието лице. Тъй, прочее, е. Затова нека да не гледаме света, но самите нас и като вървим, с време да се оправим из пътя на виделината. Тогава неусетно ще видим, че сме се преобразили и от всичко ветхо само един лик остава, но и той отчасти се изменя, защото мозъкът на человека съгласно душевното положение и такава форма на главата дава. Следователно при искане на нещо обещано ний, ако сме изгубили благоволението на Бога, то вместо да ни се пратят възвишени духове, дохождат сатанински прислуги и си играят с нас, като ни правят да блуждаем в истината.
към текста >>
46.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Членове: Матей
Попов
, Деню Цанев, Тодор Стоименов, Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, Отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си.
Началото на бургаското Братство За председателстващ (ръководител) е бил избран брат Пеню на 27 юли 1907 г. (деня на св. Пантелеймон) и остава на тоя пост до 25 юли 1914 г., тоест 7 години. Това пише самият той в Първото си тетрадче.
Членове: Матей
Попов
, Деню Цанев, Тодор Стоименов, Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, Отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си.
Посещения на членове от други кръжоци: Учителя П. К. Дънов, Т. Ив. Бъчваров, Димитър Голов, Димитър Добрев, Кортеза Стефанова, Величко Гръблашев. На събранията на кръжока брат Пеню е изнасял написаната от него беседа върху текстове от Библията и Евангелието, грижливо написани на ръка с много красив почерк. От тях има някои запазени и досега и не са загубили своето значение.
към текста >>
При все че е имало братя и сестри с по-голямо образование от неговото - Илия Зурков (висшист), Деню Цанев, Матей
Попов
и др.
Посещения на членове от други кръжоци: Учителя П. К. Дънов, Т. Ив. Бъчваров, Димитър Голов, Димитър Добрев, Кортеза Стефанова, Величко Гръблашев. На събранията на кръжока брат Пеню е изнасял написаната от него беседа върху текстове от Библията и Евангелието, грижливо написани на ръка с много красив почерк. От тях има някои запазени и досега и не са загубили своето значение.
При все че е имало братя и сестри с по-голямо образование от неговото - Илия Зурков (висшист), Деню Цанев, Матей
Попов
и др.
(със средно образование), работата изцяло е падала върху брат Пеню. Много рядко, и то като голямо изключение, е правил опит Тодор Стоименов да изнесе една-две беседи. Някои от темите, разглеждани в кръжока през 1907/1908 година: „Признаци за идването на Исуса Христа", „Човекът - откъде е дошъл, защо и къде отива", „Призванието към българския народ", „Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго", „Какво нещо е смъртта и какво е животът", „Обичайте враговете си, но не и враговете Божии", „Да не се общува с брат, който не иска да се поправи", „За спектъра на любовта, или анализиране на любовта", „Тълкуване на Откровението", „Колко книги има в Библията", „Какво значение имат имената на Христа". В писмото си от 1909 г. до Димитър Добрев, ръководител на кръжока в Сливен, П.
към текста >>
Някои от темите, разглеждани в кръжока през 1907/1908 година: „Признаци за идването на Исуса Христа", „Човекът - откъде е дошъл, защо и къде отива", „Призванието към българския народ", „Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго", „Какво нещо е смъртта и какво е животът", „Обичайте враговете си, но не и враговете Божии", „Да не се общува с брат, който не иска да се
поправи
", „За спектъра на любовта, или анализиране на любовта", „Тълкуване на Откровението", „Колко книги има в Библията", „Какво значение имат имената на Христа".
На събранията на кръжока брат Пеню е изнасял написаната от него беседа върху текстове от Библията и Евангелието, грижливо написани на ръка с много красив почерк. От тях има някои запазени и досега и не са загубили своето значение. При все че е имало братя и сестри с по-голямо образование от неговото - Илия Зурков (висшист), Деню Цанев, Матей Попов и др. (със средно образование), работата изцяло е падала върху брат Пеню. Много рядко, и то като голямо изключение, е правил опит Тодор Стоименов да изнесе една-две беседи.
Някои от темите, разглеждани в кръжока през 1907/1908 година: „Признаци за идването на Исуса Христа", „Човекът - откъде е дошъл, защо и къде отива", „Призванието към българския народ", „Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго", „Какво нещо е смъртта и какво е животът", „Обичайте враговете си, но не и враговете Божии", „Да не се общува с брат, който не иска да се
поправи
", „За спектъра на любовта, или анализиране на любовта", „Тълкуване на Откровението", „Колко книги има в Библията", „Какво значение имат имената на Христа".
В писмото си от 1909 г. до Димитър Добрев, ръководител на кръжока в Сливен, П. Киров му доверява един сериозен проблем в групата: „Само ще ти кажа, че дяволът се помъчи да развали кръжока ни тука, но Бог осуети замислите му, но при все това доста ни нарани". През същата 1909 г. Учителя е в Бургас.
към текста >>
47.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Миркович, заедно с Драган Цанков, Йосиф Соколски, дякон Рафаил
Попов
и лазариста Еужени Боре, заминават като делегация за Рим при папа Пий 1Х за ръкополагането на дядо Йосиф като глава на Унията в България.
Като много добър дипломат Боре нерядко се е застъпвал пред Портата за разрешаване на проблеми на българското население в Цариград, с което отдавна е спечелил симпатиите на българите там. На 18 декември 1860 г. многобройно българско представителство от високостоящи български духовници, светски дейци и граждани връчват на апостолическия викарий П. Бруниони в Цариград молба на френски език (подготвена от лазаристите) до папа Пий 1Х за уния с Рим (при изрично запазване на традиционните български обичаи и славянското богослужение). На 15 март 1861 г.
Миркович, заедно с Драган Цанков, Йосиф Соколски, дякон Рафаил
Попов
и лазариста Еужени Боре, заминават като делегация за Рим при папа Пий 1Х за ръкополагането на дядо Йосиф като глава на Унията в България.
Ръкополагането се извършва на 14 април с. г. Литургията по време на церемонията се съслужва от Соколски на църковнославянски език, с който акт се изтъква важността и уникалността на славянската книжовност. На приема на 26 април 1861 г. във Ватикана д-р Георги Миркович и Драган Цанков получават от папа Пий 1Х медали, придружени с грамоти за заслуги. Според д-р Миркович това е един изключително сполучлив дипломатически ход в борбата между три империи, който дава нова насока за разрешаването на Източния въпрос.
към текста >>
И в него се
популяризират
малко познати методи за лекуване (хомеопатия и др.), както и такива за запазване на здравето.
То съдържа разнообразни статии по „спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнамбулизъм, опити с намагнетизирване чрез ръце, български случки от спиритизма, пророчества, предаване на мисли от разстояние, материали за здравето на човека и жизнената му сила, за източника на болестите, за лечебните средства и безсънието и др." Другото списание на д-р Миркович „Здравословие или запазване здравието и лекуване болестите по най-безвреден начин" излиза от м. декември 1892 г. до м. март 1896 г.
И в него се
популяризират
малко познати методи за лекуване (хомеопатия и др.), както и такива за запазване на здравето.
Съдържа статии по хигиена, хидротерапия, лечебен магнетизъм, внушение, народна медицина, слънчеви бани, морски бани, пречистване на водата, хигиена на тялото, хранене на новороденото, правилно хранене, материали срещу алкохолизма, за неделния отдих и зимната почивка и др. През 1893 г. списанието издава брошурата от 4 страници на д-р Миркович „Предпазителни и лечителни мерки против холерата", за която отново е критикуван от лекарското съсловие. През всичките тези години в списание „Нова светлина" са публикувани много преводи от френски език на Анастасия д-р Желязкова от Варна, предимно на спиритическа тематика. През 1892 г.
към текста >>
После Докторът ме
попита
: „Как стана тая работа?
Като имам, тогава може да гарантирам". Казвам му: „Харесвам ти това, една хубава черта е. Тури тия пари в касата, които ти даваме, за да можеш да му гарантираш. Ако ние не ти дадем, няма да можеш да гарантираш". Като му платихме, вече имаше толкоз пари в касата, за да може да гарантира.
После Докторът ме
попита
: „Как стана тая работа?
". Казах му: „Този младеж не си е досвършил работата. Онова, което е видял от тебе, отиде да го прилага. И като го приложи, ще се върне при нас. Той отиде да продава книги. Печалбата ще дойде".
към текста >>
Като му казах, като че го
попарих
с вряла вода.
Предсказанието Аз само на едного казах кога ще замине за онзи свят - на един мой приятел, д-р Миркович, за което съжалявам, че съм го казал. На други не казвам. Той искаше да знае кога ще умре. Определих деня, годината.
Като му казах, като че го
попарих
с вряла вода.
И умря точно когато му казах, замина за другия свят. Човек по-добре е да не знае, то е най-хубаво. Невежеството е за предпочитане пред знанието. При смъртта животът почва да се изтегля от краката и ръцете нагоре към горния край на главата и оттам излиза. Има една нишка, която съединява Духа с пъпа и ако тази нишка не се скъса, човек се връща, но ако се скъса - не може да се върне.
към текста >>
48.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Дотогава считах Евангелието за
попска
книга, на което ни учеха в училище.
Киров, който се оказа много по-напреднал. Беше хубав, малко пълен, спокоен, добър, мълчалив човек, много сърдечен и много духовен. Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По това време докторът издаваше спиритическото списание „Виделина". На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски".
Дотогава считах Евангелието за
попска
книга, на което ни учеха в училище.
Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея." По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ. Приятелят В. Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в духовно отношение човек". И наистина, Т.
към текста >>
49.
№51 /Пеню Киров/
Сатана рече да се намеси и да
попречи
в това, но Провидението Божие осуети замислите му.
Не се устрашавай, Господ е с тебе. Искай само от нея условие. Да, и не бой се. Сбогом.“ И така, на 28 март, сряда, направихме писмено условие, един вид граждански женитбен акт. Обгербвахме го и се подписа от нас и свидетели от нейна и от моя страна.
Сатана рече да се намеси и да
попречи
в това, но Провидението Божие осуети замислите му.
Сега с нея отиваме добре, но относно баща – не дотам. Но аз, моята душа е в страх за спасението си и като че съм отдалечен от Господа, тъй ми се струва. Измъчвам се постоянно, загдето не мога да бъда там, където душата ми желае, там, при Спасителя. Разстоянието до Него знам, че е близо и далеч. Ако да не бяха слабостите на туй тяло, ще бъда близо при Него.
към текста >>
50.
№60 (Пеню Киров)
Протестантите останаха като
попарени
.
През м. февруари т.г. беше дошъл един съботянин68. Протестантите не го допуснаха да проповядва в техния молитвен дом. Тогава ний наредихме нашия дюкян, който е доста голям салон, и така държаха се 3 сказки и една проповед, които излязоха доста сполучливи и доста публика присъства за това.
Протестантите останаха като
попарени
.
Те не мислеха нещо да извършим ний. Аз съм уверен, че ако имаме един дом за събиране тук, при нас ще дохождат повече слушатели, отколкото при тях, защото на нас хората повече ни симпатизират. При това, ако имаме и проповедник, още по-голяма надежда има. Духовете са някак по-раздвижени. Ще моля да помислиш, да попиташ и ни явиш тази година къде ще имаме събор.
към текста >>
Ще моля да помислиш, да
попиташ
и ни явиш тази година къде ще имаме събор.
Протестантите останаха като попарени. Те не мислеха нещо да извършим ний. Аз съм уверен, че ако имаме един дом за събиране тук, при нас ще дохождат повече слушатели, отколкото при тях, защото на нас хората повече ни симпатизират. При това, ако имаме и проповедник, още по-голяма надежда има. Духовете са някак по-раздвижени.
Ще моля да помислиш, да
попиташ
и ни явиш тази година къде ще имаме събор.
Съборът тази година изглежда ще бъде за нас от голяма важност, защото може би ще дойдат братята и сестрата от Хасково. Тези хора са много заинтересовани и постоянно изискват от мен духовна храна. Сестрата е една от редките помежду ни, защото Господ благоволява чрез Духа си в нея. Тя има такива съобщения на глас, щото аз вярвам, че в събора ни тя ще ни бъде за радост. Аз чувствам, че чудно нещо ще бъде този наш събор, когато изпълнени мнозина от св.
към текста >>
Попов
, американски адвентист от български произход, проповядва в Русе с помощта на Яков Гринберг – български евреин, баптист, книгоразпространител на Британското библейско дружество.
Адвентисти (лат. adventus — пристигане, идване) се наричат вярващи християни, които очакват близкото идване или завръщане (второто пришествие) на Исус Христос. Първите признаци на адвентно присъствие в България датират от 1891 г., когато група немски преселници адвентисти от Кримския полуостров пристигат в Румъния и Добруджа. През 1839 г. Е. С.
Попов
, американски адвентист от български произход, проповядва в Русе с помощта на Яков Гринберг – български евреин, баптист, книгоразпространител на Британското библейско дружество.
Последният е покръстен през 1896 г. в Русе и така станал първият наш адвентист. Българската мисия на Църквата на адвентистите от седмия ден е организирана през 1911 г. от К. Мотцер (Германия).
към текста >>
51.
№72 (Петър Дънов)
Ще се постарая да
поправя
някои условия с тях и да уредя въпроса.
Л. б. Киров, Завчера пристигнах в Търново75. Още не съм разгледал града. Тук мисля да се поспра за няколко време. За утре мислех да държа първата си сказка, но салонът е ангажиран от учителите, които ще имат конференция за утре.
Ще се постарая да
поправя
някои условия с тях и да уредя въпроса.
От Д-ра приех преди няколко дена една отворена карта, с която ме задължава, щом пристигна във Варна, да му пиша. Надявам се да сте добре всички и да сте радостни в Господа. Кога се видим, ще ви разправя по на обширно за някои неща. Поздрави брат Тодор, Мелкон, Николай. С поздрав.
към текста >>
52.
№73 (Петър Дънов)
С.
Попов
.
В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г. 77 Вероятно Е.
С.
Попов
.
към текста >>
53.
№79 (Петър Дънов)
Поправи
укрепленията и стой буден на стража и кога ти се даде сигналът, ще отвориш сражението с главните сили на неприятеля.
Не когато искаме ний, но когато иска Господ. Чакайте, докато Господ благоволи да изпроводи силата на Своето Слово. Аз опитвам силите на неприятеля. Помнете, че е хитър и лукав нашият противник, гледайте да ви не изкуси. Укрепявай работата в Бургас.
Поправи
укрепленията и стой буден на стража и кога ти се даде сигналът, ще отвориш сражението с главните сили на неприятеля.
Зная, че ме разбираш. Поздрави госпожа си и всички приятели. Ваш верен: П. К. Дънов Как е Мелкон и Арнаудов?
към текста >>
54.
№ 67 (Пеню Киров)
Там като
попели
,
поповдигнали
духовете им с някои и други разкази, станал Пачеджиев и им казал, че който е християнин, да си дигне ръката, и после, който иска Царството Небесно, пак да си дигне ръката.
Вчера стана пролом помежду ни следствие усиленото притискане на нашите братя – протестантите. Те, протестантите, (като) се мъчиха с думи и убеждения ту Арнаудова да придумат, ту други някои [зачеркнато], като му казваха, че ще му дадат къща безплатно да живее, ще му помагат в известни случаи, за което ходи при него Тънков с г-жа си и г-жа Пачеджиева. Ходил напоследък и сам Пачеджиев и му казал: „Ти се скиташ в едно море развълнувано; или Вий елате да работите с нас, или ний да дойдем“, и още колко опити. Най-после съставят по измамлив начин събрание в такъв смисъл, че който признава себе си за евангелист или симпатизира на евангелистите, да дойде в г. Тънкови. По такъв начин отиват и наши някои приятели.
Там като
попели
,
поповдигнали
духовете им с някои и други разкази, станал Пачеджиев и им казал, че който е християнин, да си дигне ръката, и после, който иска Царството Небесно, пак да си дигне ръката.
Тогава се обяснява защо ставало това и им се поднася да запишат по една сума на един лист, която ще изплащат в срок [от] 5 години – за да купят църквата им. Това събрание правиха по такъв начин 2 пъти. Аз предупредих нашите приятели, че те има къде да помогнат по-рано. Тъй че, ако имат повече, тогава навсякъде да помогнат. Но те, както се заключава от думите им, от себелюбие, от срам от присъстващите, записали за по 5 години да внасят известна сума.
към текста >>
Сега искам да
попитам
Господа чрез теб: ако аз несправедливо действам, ще се
поправя
, ако ли пък тъй [е] трябвало да постъпя, да се потвърди.
И то по причини, че те казаха, че са свободни. Те отиват там, подкрепят там, а измъчват нас, останалите. Казах им, че „аз ще ви имам пак за приятели в Господа. Ако искате да бъдете там, нищо нямам против това. Но на едно място бъдете, а не тук и там, че нигде – и при това да подбивате нас, останалите“.
Сега искам да
попитам
Господа чрез теб: ако аз несправедливо действам, ще се
поправя
, ако ли пък тъй [е] трябвало да постъпя, да се потвърди.
Едно обаче зная, че те се доста смутиха от думите ми. Приеми нарочно поздравление от Тодор, Арнаудов и мен. [зачеркнато от П.К.] С поздрав. Твой верен в Христа Господа: Пеню
към текста >>
55.
№68 (Пеню Киров)
И аз ще се трудя да се
поправя
.
Аз се оглеждах, дано намеря нещо от тях в мене, но не намерих. А вън от мен намерих. Думите „надея се занапред да бъдете по-предвидлив“ и „кога се яви духът на лицемерието, да го държите вън от себе си. Съжалявам за някои постъпки, но за в бъдеще ще взема всичките мерки“. Моля, яви ми, ако се отнасят те за мене, по-явно ми ги предай, защото тъмни ми са.
И аз ще се трудя да се
поправя
.
В последно време доста неприятности ме сполетяха и някои даже бяха тежки за силите ми, но Господ ме избави от всички. Г-н Бъчваров преди 10 дни беше тука, ние се поразговорихме с него по-надълго и имахме даже и едно доста сериозно съобщение в негово присъствие и в присъствието на Мелкон и Арнаудов. Дадоха се доста необходими наставления с озаглавление „Нова заповед Божия“. Всички с радост приеха тези съобщения, защото са доста интересни. Засега те са в Бъчваров, от които той обеща да ни даде препис.
към текста >>
56.
№71 (Пеню Киров)
Велчеви още на 20-ти март по причина на техните груби отношения и онеправдания, за което се отнесох до нашия Небесен Отец, и ми се каза да ги напусна, то по тази причина, моля,
попитай
, ако се може, да му се отпуска от Божията каса107 месечно по 8 лева.
Ако е да се събираме и подкрепяме, аз пак съм готов да работя помежду им. Ако ли се изисква от тях да останат свободни, аз нямам нищо против тях, но ще им остана пак един духовен приятел. На 21-ви март се помина една от сестрите ми, [в]следствие на раждане на близнаци, и остави 5 деца, от които вече две са при мене. И едно от малките близнаци, като нямаше кой да го гледа, понеже го оставиха като едно животинче да умре от глад и негледане, решихме с брат си да го изгледаме на наша сметка за наше, като го дадохме на една жена да го гледа. Но понеже аз вече не съм на работа, защото напуснах бр.
Велчеви още на 20-ти март по причина на техните груби отношения и онеправдания, за което се отнесох до нашия Небесен Отец, и ми се каза да ги напусна, то по тази причина, моля,
попитай
, ако се може, да му се отпуска от Божията каса107 месечно по 8 лева.
Разбира се, само в такъв случай, когато аз нямам възможност да ги внасям. Това ако се може, отговори ми по-скоро. Също моля, отговори ми, получи ли писмото ми от 27-и януари, изпратено ти в София. Сумите ти, изпратени от Кюстендил и Видин – 10 лева и 12.50 – получихме. Новини по нас: Ако се не лъжа, мисля, че Николай Велчев замина, за да прави сватба в Самоков108.
към текста >>
Не мога да
попитам
и Господа, защото Тодор отдавна ми е категорически отказал и твърде нарядко се среща с мене, понякога в седмица, а понякога и в две.
Поразмисли отгде да му намерим другарка. Това е и мое, и негово запитване. Мелкон изяви желание да вземе „Тайна вечеря“109 с протестантите. А на моите предложения да направим това ний по Коледа, замълчаха. Тъй прочее стоят работите в нас и аз сега се скитам и не зная още какво да почна.
Не мога да
попитам
и Господа, защото Тодор отдавна ми е категорически отказал и твърде нарядко се среща с мене, понякога в седмица, а понякога и в две.
Така че да си Господен, трябва да страдаш. Къде мислиш да стане таз година съборът ни и скоро ще дойдеш ли насам? С искрен братски поздрав оставам твой верен в Господа: Пеню Адресът чрез А.
към текста >>
57.
№89 (Петър Дънов)
Моля, идете при него и
попитайте
дали ги е напечатал, или не.
Поздрави всички приятели. „Очистете се - казва Господ - и се приближете, за да ви благословя във всичко." Да не стават разногласия. Ще ви помоля да ми направите една малка услуга. Преди Великден още от Видин писах на г-н Николай [Велчев] и му пратих едно клише и една френологическа карта112 , като му казах да ми напечата 600 екземпляра. При това му дадох всичките упътвания.
Моля, идете при него и
попитайте
дали ги е напечатал, или не.
И ако ги е напечатал, земете 100 (сто) карти и ми ги пратете веднага с пощата в Плевен. Аз става [как] му пиша две отворени писма, но нямам още отговор. Адресът ми е Пост Рестант - нищо друго. Мен ме познават тук, в пощата. Отговорете веднага.
към текста >>
58.
№91 (Петър Дънов)
Той действа вътре в нас, интересува се от нашия живот, взема участие в дреболиите на живота ни, изправя погрешките ни, наказва всички за
поправка
, говори постоянно, упътва всички в добрия път, дълготърпи с погрешките, чака да му дадат очаквания плод, поне лихвата на таланта [Мат. 25:14-30].
Не ви съдя. Зная, че сте человеци, а не ангели. Зная, че имате свои си мъчнотии, скърби, разочарования, съмнения, незадоволства, подхлъзвания и измамвания. Но размишлявайте кому е по-добре да се слугува! Бог е в света.
Той действа вътре в нас, интересува се от нашия живот, взема участие в дреболиите на живота ни, изправя погрешките ни, наказва всички за
поправка
, говори постоянно, упътва всички в добрия път, дълготърпи с погрешките, чака да му дадат очаквания плод, поне лихвата на таланта [Мат. 25:14-30].
А как мислите сега! Не туряйте вашите планове и мисли за Божии. Приемайте пътя тъй, както Господ го устройва и отваря. Пиши ми д-р Миркович в Бургас ли е? Ако е там, поздрави го нарочно от мен.
към текста >>
59.
№94 (Петър Дънов)
Попитах
Господа и чакам за наставления.
№94 (Петър Дънов) Русе, 14 януарий 1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 8-и заедно с Откровението получих.
Попитах
Господа и чакам за наставления.
Имайте вяра и Господ ще уреди всичко, според както е най-добре. Всичко у Него е отдавна наредено за това, което е нам дадено да вършим в Неговото дело. Злите слухове, за които ми разправяте, че са пръснати, са от Лукаваго. Аз зная, че Господ е верен, милостив, благоутробен и праведен. Делото, което върша, злите уста не могат да го съсипят.
към текста >>
60.
№83 (Пеню Киров)
Попитайте
А.
№83 (Пеню Киров) гр. Бургас, 6 юлий 1904 г. [до] гр. Варна Любез. бр. Дънов, Моля, направете ми една услуга, и то ако Ви е възможно.
Попитайте
А.
Велчев170, книжаря, има ли още от картите [на] България, писани на немски, с всички градове и села, без нещо да е пропуснато. Той имаше от тях тази пролет. Ако има, да ми изпрати една, аз веднага ще му пратя парите, или може да ги дам на брата му Христо оттук. Той ги харчеше тогава по 4 ½ лева, но може да ги даде и [по] 4 лева. Ако в случай, че той не ще да ми я изпрати, може да ми я пратите Вий, ако разбира се, разполагате с пари.
към текста >>
61.
№84 (Пеню Киров)
Той е дотам отишъл, че и тютюнчец си
попушва
и много други.
Д-рът от няколко дни е тука, както Ви е известно, но никога не мисли, че аз ще вземам участие в неговите работи. Наистина, че по задължение на Любовта аз му направих услуга, за да пита, но го предупредих, че аз не вярвам, каквото и да кажат духовете, и че просто за да не се оскърби скланям, за да се пита, което на друг не твърде лесно ще допусна. Засега ще ти се похваля, че Господ чу молитвата ми и ми възвърна мира си. Но затуй пък от другаде ми произтичат болки. Мелкон не рачи да се събираме, и при това е уловил пътя на света.
Той е дотам отишъл, че и тютюнчец си
попушва
и много други.
Аз по причина на самите приятели миналата седмица не отидох да ги събирам, но виждам, че е по-зле, всички падат. Затова тази седмица съм разпоредил да ги събера. Вчера, а и също по-рано, получих писма от г-жа Казакова. Тя намерила човек, който искал да напечата биографията на баба Мария – желявската пророчица176 – и аз се съгласих. Тези дни жена ми бе доста болна, но слава Богу днес е по-добре.
към текста >>
62.
№102 (Пеню Киров)
са упоменати следните имена: „Матей
Попов
, Деню Цанев, Тодор Стоименов(Стоянов), Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си“.
237 Не са открити сведения за тази личност. Вж. и бел. №222. (222 Не са открити сведения за тази личност.) 238 В дневника на П. Киров за 1907-1908 г.
са упоменати следните имена: „Матей
Попов
, Деню Цанев, Тодор Стоименов(Стоянов), Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си“.
239 Михалаки Георгиев (11.08.1854–14.02.1916) – писател-белетрист и общественик, представител на новобългарската литература. Роден е във Видин, където регионалната библиотека днес носи неговото име. Завършва гимназия и висше образование в Чехия, откъдето се завръща като един от първите школувани агрономи. 3 години учителства в родния си град, след което става управител на видинската митница, за да се завърне пак към учителстването в Лом и в София. Голям период от време (9 г.) работи в Министерството на търговията – сектор земеделие, а след това и като дипломат във Виена и Белград.
към текста >>
63.
№104 (Пеню Киров)
Попова
, г-жа Д.
Между двамата съществува трайна кореспонденция. Слаба и деликатна по натура, почива от простуда на 3 март 1918 г. 247 В списъка на кръжока от 3.05.1909 г. присъстват следните нови членове: Иван Г. Сапунов, Илия Хаджипетров с госпожата си, г-жа Илия Зуркова, г-жа Никола Колдамова, г-жа М.
Попова
, г-жа Д.
Цанева и г-жа Елена С. Щерева. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
64.
Показалец на личните имена
Баща ви –
поп
Константин А.
Балканджиев, Недялко, капитан (Хасково и Меричлери) – У. 81; П. К. 55, 65, 66 Балканджиева, Тодорка (Хасково и Меричлери) – У. 81; ПК. 55, 61, 62, 66
Баща ви –
поп
Константин А.
Дъновски - П. К. 81 Братя Велчеви (Бургас) – Вж В е л ч е в, Димитър В.; Вж В е л ч е в, Христо В. Бъчваров, Тодор Иванов (София) – У.
към текста >>
65.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6
му – хаджи Стефан
поп
Хаджидимитров, е трето дете на
поп
хаджи
Жени се и има 1 дете. За тях говори П. Киров и в писмо № 66 от 7.11.1902 г. 58 Става дума за десятъка, който всеки член на новосформиращата се общност е приел за свое лично задължение да внася. 59 Г-н Хад.[жи] Димитров, член на евангелската църква в Бургас. Брат
му – хаджи Стефан
поп
Хаджидимитров, е трето дете на
поп
хаджи
Димитър Хаджикостов и хаджи Пенка Повивкова, роден в Сливен през 1853 г. и починал в Бургас от туберкулоза на 2.5.1907 г. По професия е бил шивач на офицерски дрехи. 60 Това обявление е напечатано и на български, и на гръцки, тъй като в
към текста >>
66.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7
Попов
, американски адвентист от български произход, проповядва в Русе с помощта на Яков Гринберг – български евреин, баптист, книгоразпространител на Британското библейско дружество.
— пристигане, идване) се наричат вярващи християни, които очакват близкото идване или завръщане (второто пришествие) на Исус Христос. Първите признаци на адвентно присъствие в България датират от 1891 г., когато група немски преселници адвентисти от Кримския полуостров пристигат в Румъния и Добруджа. През 1839 г. Е. С.
Попов
, американски адвентист от български произход, проповядва в Русе с помощта на Яков Гринберг – български евреин, баптист, книгоразпространител на Британското библейско дружество.
Последният е покръстен през 1896 г. в Русе и така станал първият наш адвентист. Българската мисия на Църквата на адвентистите от седмия ден е организирана през 1911 г. от К. Мотцер (Германия).
към текста >>
С.
Попов
. Вж.
Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г. 77 Вероятно Е.
С.
Попов
. Вж.
писмо №60 на П. К. и бел. №68.
към текста >>
67.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18
са упоменати следните имена: „Матей
Попов
, Деню Цанев, Тодор Стоименов(Стоянов), Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си“.
и писмо № 98 на П. Киров. 237 Не са открити сведения за тази личност. Вж. и бел. №222. 238 В дневника на П. Киров за 1907-1908 г.
са упоменати следните имена: „Матей
Попов
, Деню Цанев, Тодор Стоименов(Стоянов), Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си“.
239 Михалаки Георгиев (11.08.1854–14.02.1916) – писател-белетрист и общественик, представител на новобългарската литература. Роден е във Видин, където регионалната библиотека днес носи неговото име. Завършва гимназия и висше образование в Чехия, откъдето се завръща като един от първите школувани агрономи. 3 години учителства в родния си град, след което става управител на видинската митница, за да се завърне пак към учителстването в Лом и в София.
към текста >>
68.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19
Попова
, г-жа Д.
Между двамата съществува трайна кореспонденция. Слаба и деликатна по натура, почива от простуда на 3 март 1918 г. 247 В списъка на кръжока от 3.05.1909 г. присъстват следните нови членове: Иван Г. Сапунов, Илия Хаджипетров с госпожата си, г-жа Илия Зуркова, г-жа Никола Колдамова, г-жа М.
Попова
, г-жа Д.
Цанева и г-жа Елена С. Щерева. 248 Това писмо се публикува за първи път. 249 Липсва дата и място, където е писано това Възславословие от П. Киров. В архива му то се намира в тази хронологична последователност. 250 Това писмо липсва в архива на П. Киров.
към текста >>
69.
07 ПИСМО
Пазете се, братя, да не
попаднете
в изкушение, обаче Господ ще ви пази в Името Си, това е даденото обещание.
Пишете ми нещо за д-р Миркович. Бил ли е скоро в Бургас? А тъй също и за вази лично. Аз има да ви съобщя нещо си, но ще трябва да почакате още малко. Заповедта от горе не е дошла още, понеже лукавият има пръста си в много нещо.
Пазете се, братя, да не
попаднете
в изкушение, обаче Господ ще ви пази в Името Си, това е даденото обещание.
Помощта е близо, не бойте се. Поздрави другия приятел, стойте верни. Все, що ви се дава да работите, работете с усърдие и ще приемете благословение. Аз писах на д-ра, но не ми е отговорил още, но не важи отговорил или не, все едно, делото ще върви, помощ от друго място ще дойде. Нашата надежда не е в человеци.
към текста >>
70.
09 ПИСМО
Надявам се да ви видя наскоро, ако не
попречи
дяволът.
Господ ще промисли. Имам много неща да ви съобщя, но не сте готови още да ги проумеете. Нищо да ви не смущава, вярвайте в Името на Господа. Вяра непоколебима се изисква и Любов непрестанна. Знайте, че Господ е неизменяем.
Надявам се да ви видя наскоро, ако не
попречи
дяволът.
Пазете всичко в тайна. Защото сме заобиколени с безбройно число лукави духове, които постоянно сноват наляво и надясно. Но знае Господ своите избрани. Ето, има наскоро да стане едно чудно нещо. Ще видите.
към текста >>
71.
21 ПИСМО
Нека пътя ви да знае само Господ, което ще вършите, да не би като узнае дяволът, да ви
попречи
и изкуси, да паднете в някоя негова примка.
Всичко, което вършите, вършете го като пред Бога. Трябва всинца да се съблечете от света, греха и плътта. И да се облечете в Господа Исуса и в Неговата Правда и Любов. Сега нека да зная до какво вътрешно убеждение сте дошли и как Дух Святий ви е научил. Ако е Волята Божия да се видим, Аз лично има да ви разправя много неща, които на книга не обичам да полагам.
Нека пътя ви да знае само Господ, което ще вършите, да не би като узнае дяволът, да ви
попречи
и изкуси, да паднете в някоя негова примка.
„И не веди нас в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки. Амин." Поздрави всички други приятели в Господа, а особено брат Тодорова и Николай Велчева и Господ Бог мой да ви благослови и изпълни с всяко знание и мъдрост на Неговото Слово. С братски поздравления, оставам ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
72.
23 ПИСМО
Да отмахнем себелюбието от ума, трябва да имаме Христовия ум, да отстраним животинското и гордостта от сърцето, трябва да имаме Христовия Дух, а да
поправим
своеволието на волята, трябва да имаме пълната Божия благодат и Любов.
Мнозина не са готови да сторят всичко за Исуса. Ето, заспят, ето причината на лишението от Божията благодат. Плътта в нас трябва да умре, духът да възкръсне. Трябва да се съблече от вехтия человек и да се облече в Господа Исуса. Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изпроводи.
Да отмахнем себелюбието от ума, трябва да имаме Христовия ум, да отстраним животинското и гордостта от сърцето, трябва да имаме Христовия Дух, а да
поправим
своеволието на волята, трябва да имаме пълната Божия благодат и Любов.
Защото и след нашето обращение и покаяние към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни. И след нашето Ново раждание много неща трябва да се насадят и оплодотворят от Любовта Божия, защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва да расте от сила в сила. Силата е в живота, а животът е в плода. Така да просветнат делата, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашето, Който е на Небеса. Който разбира Словото Божие, няма защо да се бои: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде Царство".
към текста >>
73.
25 ПИСМО
Попитай
ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде и ми отговори.
Това е Словото Господне. Духът Господен е представил за размишление на Моето сърце тия думи от Лука 14, 26, 28. Непреодолимите трудности в тоя живот само Господ може да отстрани. Единствената наша опора е вярата, нашата молитва към Господа и Неговата благост и милост. Сега аз желая и ти да си дадеш мнението, според твоето вътрешно убеждение.
Попитай
ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде и ми отговори.
Аз желая всичко да стане не според моята воля, но според Волята на Господа Бога Нашего. В нищо не бързай, но с тихо упование искай от Господа отговор, Божиите думи трябва да се проверят от устата на двама и трима. След като ми отговориш, ще предам всичко в Божиите ръце и нека Той да стори всичко, което Му е угодно. Дано Господ Бог Мой да превъзмогне в сърцата ни. Поздрави нарочно брат Тодора.
към текста >>
74.
39 ПИСМО
Като свършим своето
поприще
, ний ще се отправим към дома на Нашия Небесен Баща.
Вярата, Надеждата и Любовта - те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден и зорницата, която е по нашия хоризонт, го предсказва. Той е славен ден, блажен ден на живота. Ние сме пришълци и странници в тоя свят. Нашето отечество е другаде.
Като свършим своето
поприще
, ний ще се отправим към дома на Нашия Небесен Баща.
Поздрави бр. Тодора и бр. Велчев Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
75.
55 ПИСМО
Ще се постарая да
поправя
някои условия и да уредя въпроса.
Л. б. Киров, Завчера пристигнах в Търново. Още не съм разгледал града. Тук мисля да се поспра за няколко време. За утре мислех да държа първата сказка, но салонът е ангажиран от учителите, които ще имат конференция за утре.
Ще се постарая да
поправя
някои условия и да уредя въпроса.
От д-ра приех преди няколко дена една отворена картичка, с която ме задължава, щом пристигна във Варна, да му пиша. Надявам се да сте добре всички и да сте радостни в Господа. Кога се видим, ще ви разправя по наобширно за някои неща. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
76.
61 ПИСМО
Поправи
укрепленията и стой буден на стража.
Не когато искаме ние, но когато иска Господ. Чакайте, докато Господ благоволи да изпроводи силата на Своето Слово. Аз опитвам силите на неприятеля. Помнете, че е хитър и лукав нашият противник, гледайте да не ви изкуси. Укрепявай работата в Бургас.
Поправи
укрепленията и стой буден на стража.
И кога ти се даде сигналът, ще отвориш сражението с главните сили на неприятеля. Зная, че ме разбираш. Поздрави госпожата си и всички приятели. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
77.
67 ПИСМО
Моля, идете при него и
попитайте
дали ги е напечатал, или не.
Очистете се, казва Господ, и се приближете, за да ви благословя във всичко. Да не стават разногласия. Ще ви помоля да ми направите една малка услуга. Преди Великден още от Видин писах на г-н Николай и му пратих едно клише и една френологическа карта, като му казах да ми напечата 600 екземпляра. При това му дадох всичките упътвания.
Моля, идете при него и
попитайте
дали ги е напечатал, или не.
И ако ги е напечатал, земи сто карти и ми ги пратете веднага с пощата в Плевен. Аз става му пиша две отворени писма, но нямам още отговор. Адресът ми е Пост. Рестант, нищо друго. Мен ме познават тук в пощата.
към текста >>
78.
69 ПИСМО
Той действува вътре в нас, интересува се от нашия живот, взема участие в дреболиите на живота ни, изправя погрешките ни, наказва всички за
поправка
, говори постоянно, упътва всички в добрия път, дълго търпи с погрешките, чака да му дадат очаквания плод, поне лихвата на таланта.
Разбирам работата добре. Не ви съдя. Зная, че сте человеци, а не ангели Зная, че имате свои си мъчнотии, скърби, разочарования, съмнения, незадоволство, подхлузвания и измам-вания. Но размишлявайте кому е по-добре да се служи! Бог е в света.
Той действува вътре в нас, интересува се от нашия живот, взема участие в дреболиите на живота ни, изправя погрешките ни, наказва всички за
поправка
, говори постоянно, упътва всички в добрия път, дълго търпи с погрешките, чака да му дадат очаквания плод, поне лихвата на таланта.
А как мислите сега! Не туряйте вашите планове и мисли за Божии. Приемете пътя тъй, както Господ го устройва и отваря. Пиши ми д-р Миркович в Бургас ли е? Ако е там, поздрави го нарочно от мен.
към текста >>
79.
71 ПИСМО
Попитах
Господа, ще уреди всичко според както е най-добре.
Русе, 14. I. 1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви от осми т. заедно с откровението получих.
Попитах
Господа, ще уреди всичко според както е най-добре.
Всичко у Него е отдавна уредено за това, което е нам дадено да вършим в Неговото Дело. Злите слухове, за които ми разправяте, че са пръснати, са от лукаваго. Аз зная, че Господ е верен, милостив и благоутробен, и праведен. Делото, което върша, злите уста не могат да съсипят. Стой твърд и не обръщай внимание на злите уста.
към текста >>
80.
72 ПИСМО
Попитайте
сърцето си ще ли бъдете в сила да извършите това, което Господ ще ви възложи.
Помнете, работата, която сега вършите, е Негова. Направете задружно моление към Господа с пост и молитва, за да открие Той напълно Неговата Добра Воля за това дело, понеже виждам едно малко препятствие. Има борба на духовете. Господ ми казва да чакам и вие да чакате, докато Той уреди добре работата. Надявам се това Господ скоро да стори.
Попитайте
сърцето си ще ли бъдете в сила да извършите това, което Господ ще ви възложи.
Аз желая вашето добро и доброто на вашата душа. Да не би да ви стане спънка в живота. Това д-во имущество мяза на жена неразведена от мъжа си. Милкана искат да женят, теб искат да турят посредник на развода. Аз искам да гледам с чисто око на тая работа и съм в молитва.
към текста >>
81.
94 ПИСМО
За вашата Марийка ми се съобщи, че е добро и благонадеждно дете на мира, което има за водител едното от крилатите духове-закрилници и
попечител
на вашата фамилия Сродствата ви са отдавнашни.
Ще обичам да ми съобщите името й и годините. За вашето прераждане, запитах, но ми се отговори да оставя този въпрос за други път, понеже е свързан с много други неща и съставлява трудна задача, понеже не сте още завършили кръга на своето усъвършенствуване. За в бъдеще вашият дух ще бъде друг и вие ще станете член на една нова фамилия и ще завършите земното си изпитание. А този път ви го приготвя сега сам Христос. Името на фамилията ще научите отпосле.
За вашата Марийка ми се съобщи, че е добро и благонадеждно дете на мира, което има за водител едното от крилатите духове-закрилници и
попечител
на вашата фамилия Сродствата ви са отдавнашни.
Името му е МЕТУНАИЛ. Този е духът, който ви е ръководил през прежните прераждания. Помежду тебе и Марийка има някаква интимна връзка на духовете ви от по-преди и тази е причината, че те нареждат вие да я възпитавате С нейното усъвършенствуване и духовно развитие ще се подобри и вашият живот. За вас има да се съобщят някои много добри неща, но условията сега не благоприятствуват. Ще трябва да чакате, да се молите до назначеното време.
към текста >>
Попова
не съм имал възможност да се срещна.
Ако вярата й в Бога се усили, ако любовта за доброто и саможертвеността вземе връх, тя ще спечели, ако не, има да продължава своето земно съществувание. Оставят на ваше разположение да я вземете или не. Ако решите да я оставите при вази си заради любовта Христова за една година повече, добре ще сторите. Христос ще ви покаже що трябва да вършите, а от своя страна и аз ще ви дам своето съдействие да знаете как да постъпите. С г-жа М.
Попова
не съм имал възможност да се срещна.
Ако това е угодно на Бога, ще сторим и него. Вашето миналогодишно писмо получих. Има много неща, които трябва да се извършат, но трябва Божието съдействие. Този народ се намира на кръстопът помежду щастие и нещастие, помежду благословение и проклятие. Ако дойде духовното събуждане, злото е отстранено.
към текста >>
82.
98 ПИСМО
Времето само по себе си ще изглади и
поправи
неразбориите.
Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре. Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства.
Времето само по себе си ще изглади и
поправи
неразбориите.
Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка на всичко, което днес е тъмно.
към текста >>
83.
107 ПИСМО
Нека се
попита
вътрешно - Господи, какво искаш?
По-добре сега, отколкото после. От него може да излезе и много добър момък, и много лош. По-добре злото да се предотврати в началото. Ако тя би виждала бъдещето, тя би се радвала за това, което сега изпитва. Господ от нея иска малко жертви и те ще бъдат благословение за децата й.
Нека се
попита
вътрешно - Господи, какво искаш?
- и отговор ще й се даде. Положете вярата за основа и всичко може да се съгради. Вяра, сестри, вяра, всичко ще излезе на добър край. Вложете дълбоко тая мисъл в сърцето си Изпитвайте какво е благоугодно Богу. И когато Господ ви е ръководител и защитник, няма от кого да се плашите.
към текста >>
84.
135 ПИСМО
Най-после надявам се вий ще решите да затворите всички прелези, да се обградите и си
поправите
главните входове и да поставите стражарите на мястото им.
Погледнете на птиците небесни, обърнете внимание на пчелите и вземете пример. Най-после не е ли за ваша полза да се позамислите дълбоко в себе си? Не е полезно человек постоянно да се самоосъжда. Потребно е да се изправя пред себе си, пред Бога, Който внимава на постъпките му. Не е приятно лозето да ражда кисело грозде, добре е да роди и сладко.
Най-после надявам се вий ще решите да затворите всички прелези, да се обградите и си
поправите
главните входове и да поставите стражарите на мястото им.
Мен ще ми е приятно вий да ходите в пълната свобода и права, които ви са дадени от горе. И никой от вас да не нарушава свободата и правата на другиго Живейте в мир и бъдете умни да няма нужда да ви управляват с юзди и бодли. Най-после бъдете словесни и памятни. В доброто има по-голяма сила, отколкото в злото, в любовта по-голяма, отколкото в омразата. Бъдете справедливи към всички.
към текста >>
85.
169 ПИСМО
Но ще
попита
някой, как трябва да се преведе съдържанието на един извор?
Нейните извори, нейните реки, планини, морета, скали, долини, камъчета, цветчета, мравинки, животинки, пчелички, бръмбарчета, пеперудки, птички, мечета, вълчета, овчици, козици, волчета и тям подобните, които носят на себе си нейните преводи. За някои от тях ний се възхищаваме, а други укоряваме като не добре преведени. Едни ни произвеждат удоволствие, други ни крайно разтревожват. И ний си казваме, и това то било превод. Но не е крива тя, криви са преводачите, които не са си изпълнили добросъвестно работата.
Но ще
попита
някой, как трябва да се преведе съдържанието на един извор?
На този въпрос потрудете се да отговорите на запитваните, ако ви се отдаде. След като вий им отговорите на първия въпрос, задайте им вий втория, те да преведат съдържанието по оригинала на една река, как да се преведе на земному и т.н. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
86.
200 ПИСМО
Изпращам ви наряда за жените, сверете го и ако има погрешки,
поправете
ги!
София, 24. IV. 1917 г. Любез. Е. И.
Изпращам ви наряда за жените, сверете го и ако има погрешки,
поправете
ги!
Ако има някой от мъжете, които доброволно желаят да го вземат, могат и те. Изпращаме ви и 30 яйца за приятелите, разпределете ги съобразно според както ще ви съобщи Драган Попов. Вършете всичко според свободата на Господния Дух. Ходете с Вяра и благостта на Господа ще ви подкрепя. Моят привет на всички.
към текста >>
Изпращаме ви и 30 яйца за приятелите, разпределете ги съобразно според както ще ви съобщи Драган
Попов
.
София, 24. IV. 1917 г. Любез. Е. И. Изпращам ви наряда за жените, сверете го и ако има погрешки, поправете ги! Ако има някой от мъжете, които доброволно желаят да го вземат, могат и те.
Изпращаме ви и 30 яйца за приятелите, разпределете ги съобразно според както ще ви съобщи Драган
Попов
.
Вършете всичко според свободата на Господния Дух. Ходете с Вяра и благостта на Господа ще ви подкрепя. Моят привет на всички. Ваш верен (Свещеният подпис)
към текста >>
87.
257 ПИСМО
Аз ще ви посетя, но само като
попривърша
своята работа.
Желая да зная искате ли да го напечатате и къде. Ако искате, тука може да се напечата, но малко по-нататък. Обаче ако имате хартия в Казанлък и имате по-изгодни условия, там мога да ви го изпратя още сега. Аз съм го прегледал. Надявам се да сте всички там добре и да се подвизавате в пътя.
Аз ще ви посетя, но само като
попривърша
своята работа.
Сега можете да бъдете доволни. Беседите ви посещават по-начесто. Наскоро ще имате девета, десета, единадесета и дванадесета за „Фарисей и митаря". Има много въпроси зачекнати, идеи в зрънца, които изискват култивиране. По-ясно засега не може да се говори на тоя народ и неговото духовенство.
към текста >>
88.
271 ПИСМО
Всеки може да
попадне
в тия астрални течения, които слизат към земята. Ж.
1911 г. Люб. 3. Желев, Получих писмото ти. В тия работи има неща преплетени и кармични. Тъмните сили на природата постоянно употребяват своите усилия да възстановят своето равновесие, което са изгубили отдавна.
Всеки може да
попадне
в тия астрални течения, които слизат към земята. Ж.
в своите опити не е спазил някои основни правила и е попаднал в засада. Аз имах предвид да му дам някои упътвания, но той прибърза. Освен тия неща той засега е под влиянието на два фамилни духа, които имат интерес да се въплътят в неговото семейство и желаят да си създадат атмосфера, благоприятна за тая цел. В тоя стремеж те създават тия работи, за да му отвлекат ума, като се боят да не би да се изплъзне от под тяхното влияние и да се възпре техния прогрес. И астралците разбират от политика и те знаят добре да защищават своите интереси.
към текста >>
в своите опити не е спазил някои основни правила и е
попаднал
в засада.
Люб. 3. Желев, Получих писмото ти. В тия работи има неща преплетени и кармични. Тъмните сили на природата постоянно употребяват своите усилия да възстановят своето равновесие, което са изгубили отдавна. Всеки може да попадне в тия астрални течения, които слизат към земята. Ж.
в своите опити не е спазил някои основни правила и е
попаднал
в засада.
Аз имах предвид да му дам някои упътвания, но той прибърза. Освен тия неща той засега е под влиянието на два фамилни духа, които имат интерес да се въплътят в неговото семейство и желаят да си създадат атмосфера, благоприятна за тая цел. В тоя стремеж те създават тия работи, за да му отвлекат ума, като се боят да не би да се изплъзне от под тяхното влияние и да се възпре техния прогрес. И астралците разбират от политика и те знаят добре да защищават своите интереси. Ако в тоя промеждутък те успеят да осъществят своите намерения, то работата ще вземе друг край.
към текста >>
89.
275 ПИСМО
Любезна Здр.
Попова
,
Варна, 17. I. 1918 г.
Любезна Здр.
Попова
,
Трябва постоянно прилагане на Божественото учение на Христа. Само така животът придобива смисъл. Необходимо е ръководството на Духа. Да се изпълня всеки ден Волята Божия, това съставлява радостта на душата, като знаем, че всичко работи за добро, че сега се насновават ония нишки на живота, които ще образуват бъдещето. Вярата ни свързва със света на ангелите, от там тя извира.
към текста >>
90.
БЕЛЕЖКИ
„
Попитай
оня червей, защо се влече?
„Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му, когато незадоволството напуша сърдцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите щения. Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде..." Разговор шести, 8 юли 1900 г.
„
Попитай
оня червей, защо се влече?
И той ще ти отговори защо. Но ще ли разбереш тая загадка, защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това? Не, но теб ти се вижда неговото влечение и пълзение безсъдържателно, безсмислено. Но аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обра-щението на земята към слънцето. Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до пръстта... Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата.
към текста >>
91.
Завета на Цветните Лъчи на Светлината аудио формат
От Калин поста във Фейсбук"Здравейте Приятели,по повод на идеята за записване на Словото от Учителя на аудио формат, публикувам тук (съвмесно с Христо Ватев)един примерен запис на "Завета на Цветните Лъчи на Светлината"-(незавършен) и "методът на цветните лъчи на светлината" към Завета.Тези записи са все още в работен процес,всякакви препоръки са добре дошли ,имайте в пред че колкото повече хора чуят ,толкова повече редактори ще имат тези записи ,та...ако откриете неточноси или грешчици не се притеснявайте да споделите,а ние записващите ще се постараем да ги
поправим
."
От Калин поста във Фейсбук"Здравейте Приятели,по повод на идеята за записване на Словото от Учителя на аудио формат, публикувам тук (съвмесно с Христо Ватев)един примерен запис на "Завета на Цветните Лъчи на Светлината"-(незавършен) и "методът на цветните лъчи на светлината" към Завета.Тези записи са все още в работен процес,всякакви препоръки са добре дошли ,имайте в пред че колкото повече хора чуят ,толкова повече редактори ще имат тези записи ,та...ако откриете неточноси или грешчици не се притеснявайте да споделите,а ние записващите ще се постараем да ги
поправим
."
Ето и линковете : Методи на цветните лъчи Как да се четат и употребяват стиховете от Завета Зелени лъчи - понеделник Червени лъчи - вторник
към текста >>
92.
Сегашното положение на човечеството
За да се
поправи
съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът за прецеждане, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена.
И в просветното дело пак се пее старото учение на ходжата. Започне ли се уж реформиране на политическия живот, уж подтикване на народите в нов път, като ходжата пак се пее старото. Могат да се проповядват разни висши идеи, може да се говори за Бога, за общи идеали, за народа, за човечеството, но всякога си вършат това, което си знаят. Но съвременният живот е решил да не се качва на старото минаре. Новият живот е решил вече да не слуша гласа на ходжата, понеже от него с хиляди години се е чувало все един и същи глас и все едно и също пеене.
За да се
поправи
съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът за прецеждане, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена.
Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване; той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им на високо. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството. Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към Земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като измиват листата им, т.е. подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекват почвата около тях и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението.
към текста >>
93.
Повече светлина
И ако
попита
някой защо тоя човек се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина (само червената; не е приел целокупната светлина); събрал е повече червена светлина, която няма къде да се прояви.
Че това е тъй, можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансцедентална математика, с която малцина са запознати и за която се изискват формули и време, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани: ще си послужим с това, което е по-ясно. За пример: там, където присъствува червената светлина в своето най-ниско проявление, животът е в по-низка проява. Всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек: когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му.
И ако
попита
някой защо тоя човек се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина (само червената; не е приел целокупната светлина); събрал е повече червена светлина, която няма къде да се прояви.
Гневът се проявява, когато се спре естествената проява на светлината. Ако човек има повече от тая червена светлина, а другите светлини липсват, тогава той ще има предразположение да се гневи. (Да не се спира енергията на онзи, който иска да се гневи, а да се насочи тая енергия да извърши нещо, да се тури на работа. Това е един хубав начин за поправяне. Има закони, по които бъдещето общество ще се управлява.
към текста >>
Това е един хубав начин за
поправяне
.
Туй е вярно и за самия човек: когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му. И ако попита някой защо тоя човек се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина (само червената; не е приел целокупната светлина); събрал е повече червена светлина, която няма къде да се прояви. Гневът се проявява, когато се спре естествената проява на светлината. Ако човек има повече от тая червена светлина, а другите светлини липсват, тогава той ще има предразположение да се гневи. (Да не се спира енергията на онзи, който иска да се гневи, а да се насочи тая енергия да извърши нещо, да се тури на работа.
Това е един хубав начин за
поправяне
.
Има закони, по които бъдещето общество ще се управлява. У човека има излишни енергии, които той трябва да тури на полезна работа.) Гневът или негодуванието в даден момент, тъй както ние го схващаме, подразбира една вътрешна нужда, отсъствие на нещо, за което ние се борим да го добием. А кой се бори в света? – Гладният. Кой се стреми да забогатее?
към текста >>
– По светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, и къде трябва да се
поправи
, дали всички спирни станции са запасени с достатъчно храна за пътниците.
По какво се отличава поетът? – По силата на своята Божествена интуиция. По какво се отличава духовният и светият човек? – По силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да сподели техните радости и скърби, колкото малки и да са те. По какво трябва, най-сетне, да се отличава държавникът и политическият деец?
– По светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, и къде трябва да се
поправи
, дали всички спирни станции са запасени с достатъчно храна за пътниците.
Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да приличаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го какво да направят с това богатство, а той отговорил: „Ако тези книги съдържат това, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни; следователно и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат“. Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато на някои народни водачи се предоставят богатствата на новите идеи като една необходимост, те да не постъпват като Омара, т.е.
към текста >>
За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката,
попитали
го какво да направят с това богатство, а той отговорил: „Ако тези книги съдържат това, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни; следователно и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат“.
– По силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да сподели техните радости и скърби, колкото малки и да са те. По какво трябва, най-сетне, да се отличава държавникът и политическият деец? – По светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, и къде трябва да се поправи, дали всички спирни станции са запасени с достатъчно храна за пътниците. Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да приличаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека.
За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката,
попитали
го какво да направят с това богатство, а той отговорил: „Ако тези книги съдържат това, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни; следователно и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат“.
Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато на някои народни водачи се предоставят богатствата на новите идеи като една необходимост, те да не постъпват като Омара, т.е. да не казват, че всяко ново учение разяждало организма на народа и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди. А кой би могъл да ни каже какви са били традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично.
към текста >>
И тъй, ако ни
попитате
: „Какво да правим?
Тази светлина трябва да се прокара в нашето съзнание; трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията. Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината. А тия закони включват в себе си великата хармония на битието.
И тъй, ако ни
попитате
: „Какво да правим?
“ – ще ви отговорим с езика на природата, ще ви отговорим категорично: „Решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно“. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако миналите поколения бяха действували по горния начин, не щяха да дойдат сегашните резултати. Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание.
към текста >>
94.
Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон
А при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да
поправят
сторените повреди и, може би, след един час, един–два дена или една година, всичко е в ред и порядък – живият организъм продължава своята работа без спиране.
И ако вие заличите тия символи, образи на характери вътре в книгата, какво ще остане в самата нея? Ако с търкане махнем нещо написано и оставим бяла книга, то тази книга няма да добие цена, а ще изгуби. Следователно по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е от езика на живата природа и показва, че организмът е сгрешил и се е отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го туря в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: „Спри се и тръгни в противоположна посока“.
А при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да
поправят
сторените повреди и, може би, след един час, един–два дена или една година, всичко е в ред и порядък – живият организъм продължава своята работа без спиране.
Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм. Тази висша разумност е самият Бог, който действува. Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност. За пример, клетките, които образуват органите на наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си те се намират в предната част на мозъка и са в сравнително най-ниска степен на интелигентна проява.
към текста >>
95.
Към великата цел.
А тоя нож, с който отрязваш главата на други, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако
попадне
той в чужда ръка.
Следователно тия сили, заложени в славяните, за да се развият, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т.е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб на своя брат или съсед! Така също и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбието. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира.
А тоя нож, с който отрязваш главата на други, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако
попадне
той в чужда ръка.
Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа; тази е най-старата политика, която съществува от памтивека – че ножът трябва да се точи, че без точило не може и без нож не може. Но ние питаме: „От хиляди векове насам всичките ножове де са? Нали трябва да се правят всяка година все нови ножове и точила? “ И ножът и точилото се изхабяват. Най-после, какво печели ножът?
към текста >>
96.
200–250
Ако те
попаднат
в неподходящи ръце, той ще страда, без да знае откъде иде страданието му.
Ученикът трябва да има чиста кръв. Чистите мисли и желания поддържат нейната чистота. 242 Дрехите. Ученикът пази дрехите си, защото е прекарал част от аурата си в тях.
Ако те
попаднат
в неподходящи ръце, той ще страда, без да знае откъде иде страданието му.
243 Дрехите. Дрехите на ученика трябва да бъдат широки и удобни. Не дрехата, но лицето трябва да изпъква, и не лицето, а душата. 244
към текста >>
97.
МОЛИТВА НА ДАНИИЛА
Тебе, Боже на отци ми, благодаря и Тебе славословя, който си ми дал мъдрост и сила и сега си ми направил познато онова, което
попросихме
от Тебе.
И тогава благослови Даниил Бога Небеснаго и говори Даниил и рече: Да е благословено името Господне от века и до-века, защото Мъдростта и Силата са Негови. И Той променява времената и пориите*; сваля царе и поставя царе; дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните. Той открива дълбоките и скритите. Познава онова, което е в тъмнината, и виделината обитава в Него.
Тебе, Боже на отци ми, благодаря и Тебе славословя, който си ми дал мъдрост и сила и сега си ми направил познато онова, което
попросихме
от Тебе.
Амин. *Пория - (нгр.) течение - от гл. водя, извеждам (бел.ред.)
към текста >>
98.
ПСАЛМИ 19 и 103 - Сряда
радва ся като юнак, за да тича в
попрището
.
без да ся чуе гласът им. 4. По всичката Земя излезе вещаниего им, и до краищата на Вселенная словесата им. В тях поставя скиния за Слънцето, 5. което излязва като младоженец из чертогът си,
радва ся като юнак, за да тича в
попрището
.
6. Излязването му е от край Небето, и обикалянето му до края негов; и от топлината му нищо не ся скрива. 7. Законът Господен е непорочен, възвръща душата. Свидетелството Господне е вярно, умъдрява простия:
към текста >>
99.
ТРИТЕ ЗАКОНА НА ВЕРИГАТА
Все, що
попросите
в Мое име, Аз ще го сторя.
В Него ще намериш своето здраве, своето блаженство. II. Люби ближния си, както сам себе си. В него ще намериш основание за твоето повдигане. III. Бъди съвършен, както е Отец Твой съвършен. В Него ще намериш връзките на Вечния Живот, извора на всичките блага.
Все, що
попросите
в Мое име, Аз ще го сторя.
Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство. Тия са трите закона, на които почива всичко, и нас тук нищо друго не ни свързва. Във всички ваши работи вие трябва да действувате в тази посока, защото иначе няма да сполучите. И когато кажете: "Господи, заради Тебе съм готов", да знаете, че тогава Господ именно твори. И когато някои приятели ми изневерят и това изневеряване пресметна за полза и кажа: "Господи, прости ми".
към текста >>
100.
ФОРМУЛИ - Всички
Да се
поправи
животът, както Той е казал!
формула 115 Христос е писал на Земята: "Докато хората имат корави сърца, без Любов светът никога не може да се оправи." В продължение на една година Всяка сутрин в 8 ч., изговаряйте следната формула: Аз ще живея в Любовта, както е писал Христос, че животът ще се оправи с Любовта. Както Господ е писал - ще живея според Неговия закон.
Да се
поправи
животът, както Той е казал!
формула 116 Прилагайте любовта си за служене на Бога. Прилагайте вярата си за да угодите на Бога. Прилагайте надеждата си за да постъпвате добре. Аз ще служа, за да усиля любовта си.
към текста >>
Според Неговите закони ще се
поправи
Животът, както Той е казал.
Има Един в света и цялата Жива Природа говори за Този Единния, Великия Учител. Ние Го наричаме Учител, Отец, Господ. формула 125 Аз ще живея в Любовта, както е казал Христос, че Животът ще се оправи с Любовта. Както е писал Господ ще живея!
Според Неговите закони ще се
поправи
Животът, както Той е казал.
Магическа формула, произнесена с движения Да дойде — ръцете се вдигат нагоре (3 пъти) Духът — ръцете нагоре (3 пъти) Божий. — ръцете нагоре (1 път) Да очисти — ръцете хоризонтални (1 път)
към текста >>
После тялото се изправя, а ръцете минават зад тила, без да са се разделяли, така че дясната длан
попада
върху лявата.
Аз и със сърцето си мога да върша моите работи в съгласие с Живата Природа. (три пъти) Формула 195 Господи, благодаря Ти за магнетичната сила на Земята, произведена от слънчевите лъчи, която отправям към малкия си мозък, за да се разпръснат всички отрицателни сили в мен. При тази формула се застава в разкрачен стоеж, тялото се навежда напред и се прави обхващане с ръцете, като дланите са обърнати нагоре и дясната е под лявата.
После тялото се изправя, а ръцете минават зад тила, без да са се разделяли, така че дясната длан
попада
върху лявата.
Казва се още: Господи, подмлади и обнови всяка клетка в моя организъм. А когато се произнася следващата формула, ръцете се разтварят встрани с длани, обърнати надолу. После отново с леко приклякване ръцете се изнасят нагоре под наклон 45 градуса, а дланите са напред: Обгърни ме, Господи, с Твоята диамантена мантия, отстрани от мен всички отрицателни сили.
към текста >>
Ще коленичите с дясното коляно, а лявото ще издигнете нагоре и ще отправите тайна благодарителна молитва към Господа па Любовта, Който досега не е призоваван и Който иде да
поправи
света.
Великата задача, която всеки трябва да реши: Господи, нека Твоят Мир и Твоята Радост бъдат винаги в нас, за да могат сърцата и умовете ни да просветнат и да ти служим с всичкото си сърце, всичкия си ум, всичката си душа и всичкия си дух! Формула 218 Благодаря Ти, Господи! Красивото, великото в живота на всеки се заключава в благодарността му към Бога за това, което му е дадено.
Ще коленичите с дясното коляно, а лявото ще издигнете нагоре и ще отправите тайна благодарителна молитва към Господа па Любовта, Който досега не е призоваван и Който иде да
поправи
света.
Формула 219 Уповавай на Господа с всичкото си сърце. Уповавай на Господа с всичкия си ум, във всичките си пътища познавай само Бога и Той ще оправи стъпките ти. Формула 220 Когато срещнете някоя мъчнотия, кажете:
към текста >>
НАГОРЕ