НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
246
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
На новото
поприще
, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните.
През 1854 г. той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие. Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят. Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота. Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в село Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий.
На новото
поприще
, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните.
Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна. В тази нова обстановка дал най-доброто от себе си и доизградил образа си на истински свещеник - възрожденец. По това време българите в градовете на империята заемали все по-активни позиции в управлението на местно ниво. Те изживявали своето национално Възраждание - период на кипеж, вдъхновение и търсене на своята идентичност. Младият отец Дъновски намерил града доста по-различен от това, което видял преди 10 години.
към текста >>
2.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
Благослови ни, като му целунахме десницата, и ни
попита
откъде сме и накъде отиваме.
Солун, на 10 април 1854 година". „На велики петък [10 април] отидохме с другарите Белю Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гроба на Св. Великомъченика Димитрия в церквата, нарицаема „Кассъма- Джамиси". На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме: със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада - дълга и бяла, очи - светливи и пленителни.
Благослови ни, като му целунахме десницата, и ни
попита
откъде сме и накъде отиваме.
Ний му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора. „Много добре - рече той, - аз познавам тия места и съм живял там няколко време ", като ни и разпита за някои лица от града Варна. На разделение се обърна към мене и ми рече: „Желая утре на това място, по това време, да се видя с тебе: имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли ? " „С всяко благодарение" - му рекох и се разделихме. Другия ден, на Великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при гроба на Св.
към текста >>
Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото
попросим
от Бога Отца в Негово име, ще ни подари.
Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява Своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия [вж. бел. №81], която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове, мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род.
Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото
попросим
от Бога Отца в Негово име, ще ни подари.
Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на освещението на тоя Святи Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата. И в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичкото Негово обещание ще се изпълни непременно. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе за[ради] неговото простосърдечие и искреност. Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, [за] да могат да се съединят с единомислие, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святий чрез езиците на апостолите: „ (ст.
към текста >>
По това време в селото
поп
е Иван Громов и за известно време свещенослужителстват и двамата.
Хадърча, където продължава да учителства още една година. През следващата 1857 г. се оженва за дъщерята на Атанас Чорбаджи - Добра. На 2 юли 1857 г., на 27-годишна възраст, е ръкоположен за свещеник в с. Хадърча от Варненския митрополит Порфирий.
По това време в селото
поп
е Иван Громов и за известно време свещенослужителстват и двамата.
През 1857-1859 г. Константин се установява във Варна. През 1859 г. за няколко месеца е в Устово, но вероятно още същата година се завръща във Варна, където през 18601861 г. взема дейно участие в борбата за църковна независимост.
към текста >>
Препечатването е станало към 1915 година в Москва, по желанието на дядо
поп
Константин, бащата на Учителя и разбира се със съгласието на Учителя.
Антиминсът даден на бащата на Учителя е заверен от Варненския владика, които тогава е пребивавал в Провадия. Там е била резиденцията му. Заверката носи дата 1820 година. Така завереният Антимин, където и да се постави на маса или камък, става олтар и може да се извърши служба. Антиминсът, които беше разпространен между приятелите в братството е печатан от оригинала даден на бащата на Учителя от онзи загадъчен монах в църквата „Свети Димитър" в Солун.
Препечатването е станало към 1915 година в Москва, по желанието на дядо
поп
Константин, бащата на Учителя и разбира се със съгласието на Учителя.
Антиминсът е раздаден на първите ученици на Учителя, но в много ограничен брои. Монасите от Атонския манастир първи са разпространили Антиминса. Те са го вземали като емблема на НАДЕЖДАТА - след погребението идва Възкресението. АТОН, значи ИЗГРЕВ на старо-египетски. Известно е, че в Светогорските монастири са живяли и живеят монаси от всички народи на Полуострова: Българи, сърби, гърци, румънци и руси.
към текста >>
3.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Тя се извършва от папа Григорий XIII, като се приема
поправка
от 10 дни.
Така честването на Великден е настъпвало в нетрадиционно ранни дни от годината. Това налага през 1582 г. да се направи нова календарна реформа. Тази реформа е т.нар. Григориански календар, или нов стил.
Тя се извършва от папа Григорий XIII, като се приема
поправка
от 10 дни.
Така след 4.Х.1582 г. следва датата 15.Х.1582 г., т.е. 5.Х (стар стил) съответства на 15.Х (нов стил). Например: 5.Х + 10 дни = 15.Х; 7.Х + 10 дни = 17.Х и т.н. По този начин пролетното равноденствие през 1583 г. отново е на 21.III.
към текста >>
се прави една
поправка
от 10 дни и след това на всеки 400 години се изпускат по три дни от Юлианския календар спрямо Григорианския.
са прости по нов стил, но високосни по стар 1900 г. 2000 г. - високосна и т. н. В резюме: Григорианският календар (нов стил) се различава от Юлианския (стар стил) по това, че през 1582 г.
се прави една
поправка
от 10 дни и след това на всеки 400 години се изпускат по три дни от Юлианския календар спрямо Григорианския.
При този календар също има грешка, но тук вече един ден се натрупва за около 3320 години. Това означава, че след 4900 години ще се наложи нова календарна реформа, ако, разбира се, дотогава се запази този начин на летоброене.КАК СЕ ПРЕМИНАВА ОТ СТАР В НОВ СТИЛ За периода от 5.X.1582 г. до 29.II.1700 г. включително (стар стил) поправката е +10 дни към датата от стар стил.
към текста >>
включително (стар стил)
поправката
е +10 дни към датата от стар стил.
се прави една поправка от 10 дни и след това на всеки 400 години се изпускат по три дни от Юлианския календар спрямо Григорианския. При този календар също има грешка, но тук вече един ден се натрупва за около 3320 години. Това означава, че след 4900 години ще се наложи нова календарна реформа, ако, разбира се, дотогава се запази този начин на летоброене.КАК СЕ ПРЕМИНАВА ОТ СТАР В НОВ СТИЛ За периода от 5.X.1582 г. до 29.II.1700 г.
включително (стар стил)
поправката
е +10 дни към датата от стар стил.
Например: 1.I.1700 г. (стар стил) съответства на 11.I.1700 г. (нов стил). Но 1700 г. е високосна за Юлианския календар, а е проста за Григорианския, т.е. 29.II.1700 г.
към текста >>
Този един ден разлика между стар и нов стил се натрупва към останалите 10 и така вече
поправката
e 11 дни. Например:
Но 1700 г. е високосна за Юлианския календар, а е проста за Григорианския, т.е. 29.II.1700 г. съществува само по Юлианския календар (стар стил), но по Григорианския на тази дата съответства I.III. Например: 19.II.1700 (стар стил) 10 дни> 29.II.1700, но тази дата не съществува, т.е. това е 1.III.
Този един ден разлика между стар и нов стил се натрупва към останалите 10 и така вече
поправката
e 11 дни. Например:
28.II.1700 (стар стил) 10 дни> 10.III.1700 (нов стил) 29.II.1700 (стар стил) 10 дни - 11.III. 1700 (нов стил) 1.III. 1700 (стар стил) 11 дни> 12.III.1700 (нов стил) Аналогично през 1800 г.
към текста >>
(включително) се ползва
поправка
от +12 дни.
1.III.1900 (стар стил) 13 дни - 14.III.1900 (нов стил) Така след датата 29.II.1900 г. (стар стил) имаме право да добавяме 13 дни, за да приведем датата към нов стил. За всички дати от 1.III.1800 г. до 29.II.1900 г.
(включително) се ползва
поправка
от +12 дни.
Веднъж приведена една дата от стар в нов стил, тя не подлежи на нови промени, защото нови дни за поправка се получават само при съотнасяне между стария и новия стил, но не и между вече поправения стар стил, т.е. той вече е нов и някакъв следващ нов стил. РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР К. ДЪНОВ Учителя Петър Дънов е роден на 29.VI.1864 г. (стар стил).
към текста >>
Веднъж приведена една дата от стар в нов стил, тя не подлежи на нови промени, защото нови дни за
поправка
се получават само при съотнасяне между стария и новия стил, но не и между вече
поправения
стар стил, т.е.
Така след датата 29.II.1900 г. (стар стил) имаме право да добавяме 13 дни, за да приведем датата към нов стил. За всички дати от 1.III.1800 г. до 29.II.1900 г. (включително) се ползва поправка от +12 дни.
Веднъж приведена една дата от стар в нов стил, тя не подлежи на нови промени, защото нови дни за
поправка
се получават само при съотнасяне между стария и новия стил, но не и между вече
поправения
стар стил, т.е.
той вече е нов и някакъв следващ нов стил. РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР К. ДЪНОВ Учителя Петър Дънов е роден на 29.VI.1864 г. (стар стил). Това съответства в църковния календар на Петровден.
към текста >>
към нов стил, се прави
поправка
от +12 дни:
РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР К. ДЪНОВ Учителя Петър Дънов е роден на 29.VI.1864 г. (стар стил). Това съответства в църковния календар на Петровден. За да приведем датата 29.VI.1864 г.
към нов стил, се прави
поправка
от +12 дни:
29 + 12 = 41 - 30 (м. юни е от 30 дни) =11. Така се получава 11 .VII.1864 г. (нов стил).Забележка: На читателя, интересуващ се по-задълбочено от астрология, предлагам да изследва времето около 9 ч. и 55 мин.
към текста >>
поправка
от 13 дни.
до 1915 г. включително, защото тя ползва Юлианския календар за отброяване на своите празници. Календарна реформа в административния календар на България се извършва през 1916 г. Тогава след датата 31 .III.1916 г. следва датата 14.IV.1916 г., т.е.
поправка
от 13 дни.
Например: 20.III.1916 (стар стил) 12 дни> 1.IV. 1916 (нов стил) 31.III.1916 (стар стил) 12 дни - 13.IV.1916 (нов стил) 1.IV.1916 (стар стил) 13дни - 14.IV.1916 (нов стил) 2.IV.1916 (стар стил) 13 дни - 15.IV.1916 (нов стил)
към текста >>
(включително) 29.VI (стар стил) е отговарял на 12.VII (нов стил) (
поправка
от 13 дни).
тя не се съобразява с административния календар и с несъвършенството на юлианската календарна система. Това продължава до 1968 г. Така Петровден през 1915 г. е бил на 29.VI (стар стил), защото нов стил още не е бил въведен в България, но през 1916 г. и следващите години до 1968 г.
(включително) 29.VI (стар стил) е отговарял на 12.VII (нов стил) (
поправка
от 13 дни).
Тъй като след реформата на гражданския календар номерацията на дните се променя, църковните празници започват да се отброяват от Българската православна църква по два паралелни стила (стар и нов). Така Петровден започва да се чества на 29.VI по църковния календар, което е 12.VII по гражданския. На 19.XII.1968 г. по решение на Светия синод на Българската православна църква църковният календар се реформира. За целта се приема нова календарна система, наречена Изправен юлиански календар.
към текста >>
Поправката
се извършва от Папа Григорий XIII (1520-1576).
На събора в Константинопол, през 1583 г. е призната неточността на Юлиянския календар. Това довело до големи затруднения при определяне денят на Пасхата, т. е. до Възкресение Христово, или Великден. ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР
Поправката
се извършва от Папа Григорий XIII (1520-1576).
Той приема проекта на д-р Луиджи Лилий (1520-1576 г.) Папата издава специална Була, която датите се преместват с десет дни напред и вместо 5 октомври се приема 15 октомври 1582 г. Поправя се грешката, посочена от Никейския събор през 325 г. и пролетното равноденствие е отново на 21 март. Но как да се запази пролетното равноденствие да бъде винаги на 21 март? Според Юлиянският календар за 400 г.
към текста >>
Поправя
се грешката, посочена от Никейския събор през 325 г.
Това довело до големи затруднения при определяне денят на Пасхата, т. е. до Възкресение Христово, или Великден. ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР Поправката се извършва от Папа Григорий XIII (1520-1576). Той приема проекта на д-р Луиджи Лилий (1520-1576 г.) Папата издава специална Була, която датите се преместват с десет дни напред и вместо 5 октомври се приема 15 октомври 1582 г.
Поправя
се грешката, посочена от Никейския събор през 325 г.
и пролетното равноденствие е отново на 21 март. Но как да се запази пролетното равноденствие да бъде винаги на 21 март? Според Юлиянският календар за 400 г. се събират три денонощия напълно излишни, т.е. се събират плюс три дни.
към текста >>
до 29 февруари 1700 г.,
поправка
с плюс 10 дни
датите от календара се преместват напред и стават 14 април 1916 г. Преместват се с цели 13 дни. А защо с 13 дни? Защото Григорианският календар се различава от Юлиянският календар, започвайки от 1600 г., която е била приета за високосна година и по стария, и по новия стил, със следните дни: От 5 октомври 1582 г.
до 29 февруари 1700 г.,
поправка
с плюс 10 дни
От 1 март 1700 г. до 29 февруари 1800 г., поправка плюс 11 дни. От 1 март 1800 г. до 29 февруари 1900 г., поправка с плюс 12 дни. От 1 март 1900 г.
към текста >>
до 29 февруари 1800 г.,
поправка
плюс 11 дни.
А защо с 13 дни? Защото Григорианският календар се различава от Юлиянският календар, започвайки от 1600 г., която е била приета за високосна година и по стария, и по новия стил, със следните дни: От 5 октомври 1582 г. до 29 февруари 1700 г., поправка с плюс 10 дни От 1 март 1700 г.
до 29 февруари 1800 г.,
поправка
плюс 11 дни.
От 1 март 1800 г. до 29 февруари 1900 г., поправка с плюс 12 дни. От 1 март 1900 г. до 29 февруари 2000 г., поправка с плюс 13 дни. От 1 март 2000 г.
към текста >>
до 29 февруари 1900 г.,
поправка
с плюс 12 дни.
От 5 октомври 1582 г. до 29 февруари 1700 г., поправка с плюс 10 дни От 1 март 1700 г. до 29 февруари 1800 г., поправка плюс 11 дни. От 1 март 1800 г.
до 29 февруари 1900 г.,
поправка
с плюс 12 дни.
От 1 март 1900 г. до 29 февруари 2000 г., поправка с плюс 13 дни. От 1 март 2000 г. до 29 февруари 2100 г., поправка с плюс 13 дни, защото се изпуска един ден, 2000 се дели на 400 и става високосна с 29 дни, според правилото на Луиджи Лилий. КАК СЕ ИЗЧИСЛЯВАТ ДАТИТЕ НА ЛИЦАТА, РОДЕНИ ПО СТАР ЮЛИЯНСКИ СТИЛ, В НОВИЯ, ГРИГОРИЯНСКИ стил?
към текста >>
до 29 февруари 2000 г.,
поправка
с плюс 13 дни.
От 1 март 1700 г. до 29 февруари 1800 г., поправка плюс 11 дни. От 1 март 1800 г. до 29 февруари 1900 г., поправка с плюс 12 дни. От 1 март 1900 г.
до 29 февруари 2000 г.,
поправка
с плюс 13 дни.
От 1 март 2000 г. до 29 февруари 2100 г., поправка с плюс 13 дни, защото се изпуска един ден, 2000 се дели на 400 и става високосна с 29 дни, според правилото на Луиджи Лилий. КАК СЕ ИЗЧИСЛЯВАТ ДАТИТЕ НА ЛИЦАТА, РОДЕНИ ПО СТАР ЮЛИЯНСКИ СТИЛ, В НОВИЯ, ГРИГОРИЯНСКИ стил? Лицето, родено през годините от 1800 г. до 1900 г., за да се превърне рождената му дата от стария Юлиянски стил в новия, Григориянски стил, се осъществява, като се прибави към рождената му дата числото 12.
към текста >>
до 29 февруари 2100 г.,
поправка
с плюс 13 дни, защото се изпуска един ден, 2000 се дели на 400 и става високосна с 29 дни, според правилото на Луиджи Лилий.
От 1 март 1800 г. до 29 февруари 1900 г., поправка с плюс 12 дни. От 1 март 1900 г. до 29 февруари 2000 г., поправка с плюс 13 дни. От 1 март 2000 г.
до 29 февруари 2100 г.,
поправка
с плюс 13 дни, защото се изпуска един ден, 2000 се дели на 400 и става високосна с 29 дни, според правилото на Луиджи Лилий.
КАК СЕ ИЗЧИСЛЯВАТ ДАТИТЕ НА ЛИЦАТА, РОДЕНИ ПО СТАР ЮЛИЯНСКИ СТИЛ, В НОВИЯ, ГРИГОРИЯНСКИ стил? Лицето, родено през годините от 1800 г. до 1900 г., за да се превърне рождената му дата от стария Юлиянски стил в новия, Григориянски стил, се осъществява, като се прибави към рождената му дата числото 12. Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 г. по Юлиянския календар - стар стил, а да се преведе рождената Му дата в Григориянския календар - или нов стил, се прибавят 12 дни, което се равнява на 11 юли, понеже юни е съставен от 30 дни.
към текста >>
в България е на употреба Юлиянският календар и така
поправка
не може да се направи.
по Юлиянския календар - стар стил, а да се преведе рождената Му дата в Григориянския календар - или нов стил, се прибавят 12 дни, което се равнява на 11 юли, понеже юни е съставен от 30 дни. Или 29 плюс 12 е равно на 41 минус 30 дни от месец юни е равно на 11 дни от месец юли. Но тази дата, 11 юли, се отнася само до 1900 г. Ако на Петър Константинов Дънов е трябвало да се изчислява рождената дата по Григориянския календар до 1900 г., то рождената Му дата е трябвало да бъде 11 юли. Да, но до 1900 г.
в България е на употреба Юлиянският календар и така
поправка
не може да се направи.
Тази поправка е влезнала в сила чак през 1916 г., когато влиза в употреба в България Григорианският календар. Оттогава започва да се изчислява по новия стил, като към датите от стария стил -Юлиянският календар - се прибавят вече 13 дни. А защо 13 дни? Защото, съгласно горната схема от 1 март 1900 г. до 29 февруари 2000 г., поправката към Юлиянския календар се извършва, като се прибавят 13 дни.
към текста >>
Тази
поправка
е влезнала в сила чак през 1916 г., когато влиза в употреба в България Григорианският календар.
Или 29 плюс 12 е равно на 41 минус 30 дни от месец юни е равно на 11 дни от месец юли. Но тази дата, 11 юли, се отнася само до 1900 г. Ако на Петър Константинов Дънов е трябвало да се изчислява рождената дата по Григориянския календар до 1900 г., то рождената Му дата е трябвало да бъде 11 юли. Да, но до 1900 г. в България е на употреба Юлиянският календар и така поправка не може да се направи.
Тази
поправка
е влезнала в сила чак през 1916 г., когато влиза в употреба в България Григорианският календар.
Оттогава започва да се изчислява по новия стил, като към датите от стария стил -Юлиянският календар - се прибавят вече 13 дни. А защо 13 дни? Защото, съгласно горната схема от 1 март 1900 г. до 29 февруари 2000 г., поправката към Юлиянския календар се извършва, като се прибавят 13 дни. Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 г.
към текста >>
до 29 февруари 2000 г.,
поправката
към Юлиянския календар се извършва, като се прибавят 13 дни.
в България е на употреба Юлиянският календар и така поправка не може да се направи. Тази поправка е влезнала в сила чак през 1916 г., когато влиза в употреба в България Григорианският календар. Оттогава започва да се изчислява по новия стил, като към датите от стария стил -Юлиянският календар - се прибавят вече 13 дни. А защо 13 дни? Защото, съгласно горната схема от 1 март 1900 г.
до 29 февруари 2000 г.,
поправката
към Юлиянския календар се извършва, като се прибавят 13 дни.
Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 г. по Юлиянския календар и да се преведе в новия стил след 1916 г. трябва да се прибавят 13 дни. А това прави 42 дни и като се извадят 30 дни за месец юни, то за месец юли остават 12 дни. Така рождената дата се премества на 12 юли.
към текста >>
и след направената
поправка
към Юлиянския календар се прибавят 13 дни, и рождената дата се премества от 29 юни на 12 юли.
Бяхме поставили въпроса - коя от тези дати е вярна като рождена дата на Петър Дънов: 29 юни, 11 юли, или 12 юли? Рождената дата на Петър Константинов Дънов е 29 юни 1864 г. по Юлиянския календар, ден Петровден. Тази дата е вярна, ако се изчислява по Юлиянския календар. Понеже в България се въвежда Григорианският календар през 1916 г.
и след направената
поправка
към Юлиянския календар се прибавят 13 дни, и рождената дата се премества от 29 юни на 12 юли.
По времето на цялата Школа Учителят празнува рождения си ден на 12 юли, който е също Петровден. Това е било Денят на Учителя. На този ден има тържествен обяд и вечерта са празнували с изнасяне концерт в салона на Изгрева. Учениците на Школата сутринта са отивали и са целували ръка на Учителя. Ако този ден, Петровден е в неделя, или в дните на Школата, сряда за Общия Окултен Клас, или петък за Младежкия Окултен Клас, тогава Учителят държи Своята редовна беседа.
към текста >>
Детето Петър на бащата, дядо
поп
Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си.
Хадърджа, сега с. Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е кръстен на това име. Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената. Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената.
Детето Петър на бащата, дядо
поп
Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си.
Момчето Петър през 1872 г. постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год. в гр. Варна. Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование. След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год.
към текста >>
Баща му, дядо
поп
Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син.
Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство. А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи. Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251. Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър. Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога.
Баща му, дядо
поп
Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син.
Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството. Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител. За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение. Ангел Благовестител изрича своето знамение и той се завръща във Варна, за да преминат годините и да се сбъдне това пророчество. Ражда се младенецът Петър през 1864 год., а през 1878 год.
към текста >>
Една сутрин майка му Добра, сестра му Мария и дядо
поп
отишли на нивата.
Бил е слабичък, с деликатно здраве. Проходил е по-късно и не проговорил. Отначало казвал срички, но после спрял. Минали три, четири, пет години и вече са смятали, че няма да проговори изобщо. Дошла шестата му година.
Една сутрин майка му Добра, сестра му Мария и дядо
поп
отишли на нивата.
Вкъщи останал малкият Петър и баба му, която готвила гозбите, оправяла къщата и го наглеждала. Както си играел, малкият се обърнал към баба си и казал: "Бабо, направи ми люлка". Баба Му се втрещила, понеже дотогава всички смятали, че Той ще остане ням. Разтичала се тя, вързала му люлка, люляла го, пяла му и голяма радост било за нея - внук й проговорил. Голяма радост било за всички, когато се върнали от нивата.
към текста >>
Селяните се поогледали, но небето било ясно, нямало нито едно облаче, а детето на дядо
поп
, което до вчера било нямо, сега като е проговорило, та плещи глупости.
Голяма радост било за всички, когато се върнали от нивата. Имало веселби и песни, а накрая тропнали едно хорце. По жътва решили да заведат Петър на нивата. По това време жътварите жънели, а мъжете след тях връзвали снопите. Наближавало вече към обяд, когато малкият Петър се запътил към положените на земята снопи, покачил се на един от тях и извикал: "Селяни, прибирайте, защото иде буря".
Селяните се поогледали, но небето било ясно, нямало нито едно облаче, а детето на дядо
поп
, което до вчера било нямо, сега като е проговорило, та плещи глупости.
Продължили те да работят и не му обърнали внимание. Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори. И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите. Снопите били положени на кръстци. Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука.
към текста >>
Другите селяни гледали как жътварите на дядо
поп
спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци.
Продължили те да работят и не му обърнали внимание. Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори. И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите. Снопите били положени на кръстци. Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука.
Другите селяни гледали как жътварите на дядо
поп
спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци.
Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката. След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно.
към текста >>
Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на
попа
момчето, дойде време да му вървят по гайдата".
Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори. И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите. Снопите били положени на кръстци. Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука. Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци.
Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на
попа
момчето, дойде време да му вървят по гайдата".
Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката. След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно. Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра.
към текста >>
След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като
попарени
, а нивите им били очукани до зърно.
Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци. Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката.
След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като
попарени
, а нивите им били очукани до зърно.
Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра. От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска. Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена. Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син.
към текста >>
От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо
поповото
дете".
Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката. След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно. Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра.
От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо
поповото
дете".
Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска. Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена. Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена. Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия.
към текста >>
Дядо
поп
решил да я сгодява за един богаташки син.
След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно. Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра. От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска. Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена.
Дядо
поп
решил да я сгодява за един богаташки син.
Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена. Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия. След това я нати- кал в стаята на годежарите. Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга стая, за да се наплаче. А това било стаята, където малкият Петър си учил уроците.
към текста >>
Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо
поп
бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия.
От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска. Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена. Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена.
Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо
поп
бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия.
След това я нати- кал в стаята на годежарите. Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга стая, за да се наплаче. А това било стаята, където малкият Петър си учил уроците. Тя се хвърлила на кревата и започнала да ридае. Петър я запитал: "Како, защо плачеш?
към текста >>
Баща му
поп
Константин Дъновски е знаел много добре кой е Неговият син.
Тя също му изпратила вест и вечерта избягала с него. Пристанала му. Така пророчеството на малкия Петър, изречено след разкъсването на сплитовете от царевица, се сбъднало. Има много случки и събития, които показват, че още от детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, както и с ясновидски и пророчески дарби. Рожденият му брат Атанас, който е първородно дете в семейството, сестра му Мария и майка му Добра са знаели за тези Негови качества.
Баща му
поп
Константин Дъновски е знаел много добре кой е Неговият син.
През 1872г. Петър Дънов постъпва в основно училище в град Варна, а след освобождението на България, учи в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиално образование. През 1884г. учи в Американското научно-богословско училище в град Свищов. Той наема квартира в дома на Петър Тихчев, който е бил пътуващ проповедник.
към текста >>
4.
Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча
, 1871 г.
дядо
поп
Константин Дъновски бяга със семейството си и се укриват от турците.
Обаче Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски и предложил между другите пак него. По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." През 1876 г. Петър Дънов завършва IV отделение, което тогава е основното образование (Варна?). По време на Освободителната война 1877-1878 г.
дядо
поп
Константин Дъновски бяга със семейството си и се укриват от турците.
Тази година не е посещавал училище. 1. Начално образование в родното село Хадърча (Николаевка) - от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов 2. Бележки върху книгата "Учителя във Варна" Начално образование в родното село Хадърча (Николаевка) Училищната дейност в Хадърча започва през 1847 г.
към текста >>
авт.),
попада
в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава.
Стр. 48 (94):„Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..." Отпечатването на „Хио-Ели-Ме-ли-Месаил" не е станало от непознат свещеник през „същата 1897 г.", а много по-късно - през 1912 г., в печатница „Напредък" , Стара Загора. Това се вижда и от самата книжка, на чиято корица са посочени годината, печатницата и градът. За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел.
авт.),
попада
в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава.
Запитват го: Кой написа тая книга? - Аз, духовете ми проговориха какво да напиша. „Оставете го, казвам, нека я разпространява"... („Беседи, обяснение и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.") Стр. 51 (102):,,...в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници (Пеньо Киров и Тодор Стоименов - бел.
към текста >>
5.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
дядо
поп
Константин Дъновски бяга със семейството си и се укриват от турците.
Дънов е в първо отделение в училището в с. Хадърджа, което е отворил дядо му и баща му 3. 1876 г. Учителят завършва IV отделение, което тогава е основното образование. 4. По време на Освободителната война 1877-1878 г.
дядо
поп
Константин Дъновски бяга със семейството си и се укриват от турците.
Тази година не е посещавал училище. Виж "Изгревът", т. XI, с. 331. Във Варна училището също е затворено. Виж «Изгревът», т.
към текста >>
Когато го
попитали
от кого е тази мелодия той отговорил, че той пред тях я създал.
Трябва да знае и свири на пиано, хармониум, за да може да обучава слушателите си да пеят евангелски песни, които са нотирани и извадени под печат. Петър Дънов е свирил на цигулка и всички са знаели това. Веднъж го помолили да им посвири. Той се съгласил. Онова, което е изсвирил, е смаяло . всички.
Когато го
попитали
от кого е тази мелодия той отговорил, че той пред тях я създал.
Това е мелодията "Завръщане на блудния син". За нея виж в "Изгревът," т. I, с. 404-405; т. II, с.
към текста >>
Защото трябваше да ми
попречат
.
А как съм работил, аз съм го вече описал и ще излезе под печат. Тогава Борис имаше останали някои документи, снимки, дипломите на Учителя от САЩ и други материали. Обеща да ми ги предаде. И както обикновено става, друг влезна в него, онзи дух, гдето провали цялото Братство и материалите ги предаде на други хора. А защо?
Защото трябваше да ми
попречат
.
И го сториха колективно. И сега аз запитвам. След като тези материали отидоха при другите, то те да са направили нещо с тях? А те после ги продадоха, за да не дойдат при мене. А защо?
към текста >>
За да ми се
попречи
.
И го сториха колективно. И сега аз запитвам. След като тези материали отидоха при другите, то те да са направили нещо с тях? А те после ги продадоха, за да не дойдат при мене. А защо?
За да ми се
попречи
.
И успяха! Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом. Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.
към текста >>
6.
Снимка на сестрата на Учителя, Мария Константин Дъновска със семейството й
, 1895 г.
Пенко Стамов и Мария Константин Дъновска, дъщеря на дедо
поп
Дъновски и рождена сестра на Петър Дънов, с децата си 1895 г.
Снимка на сестрата на Учителя, Мария Константин Дъновска със семейството й Снимка № 46.
Пенко Стамов и Мария Константин Дъновска, дъщеря на дедо
поп
Дъновски и рождена сестра на Петър Дънов, с децата си 1895 г.
към текста >>
7.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
във Варна, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на
поп
Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух.
1. IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ 2. Константин Дъновски - книгата "Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1" Спомен на Борис Николов На 7 март 1897 г.
във Варна, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на
поп
Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух.
Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава Своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно. Борис Николов
към текста >>
С годините тя се
попълва
с нови членове, като лично Учителят посочва имената на онези, които ще влязат в тази Верига.
След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама, което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият символ спрямо нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме - вие там и ние тук заедно и същевременно." (Писмо от 24.2.1899 г., гр. Варна.) Ето, по такъв начин се създава Синархическата верига на Бялото Братство.
С годините тя се
попълва
с нови членове, като лично Учителят посочва имената на онези, които ще влязат в тази Верига.
По-късно Той дава специални наряди, които след отварянето на Школата през 1922 год. се изпълняват, но се пазят в тайна. Тези наряди са се провеждали от ръководителите на Братствата в България. Всички ръководители на Братствата по времето на Учителя са само мъже. Ръководители на тези наряди са се събирали в строго определен ден, час във всеки месец, като нарядът им е даден от Учителя и се провежда от братята ръководители.
към текста >>
Поп
Константин Дъновски е взел дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край.
Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите. В дома му се ражда първородният му син Атанас, след него дъщеря Мария. На 12 юли 1864 година се ражда и третото му дете - онзи младенец, за който е казано в знамението, че ще се роди "Прославений Вожд". На 28 февруари 1870 година чрез султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация. Българите получават правото да се черкуват на български език и да учат българско четмо и писмо.
Поп
Константин Дъновски е взел дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край.
Така още едно знамение от Господа се е осъществило. На 3 март 1876 г. е подписан Сан-Стефанския мирен договор и в резултат на Руско-турската война, България е освободена от петвековното турско робство. Турската империя пада и още едно знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел на това Божие Обещание.
към текста >>
Дядо
поп
знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син.
Турската империя пада и още едно знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел на това Божие Обещание. Борис Николов Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете. Той е бил свидетел на изпълнението на трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства: възраждането на този народ, освобождението на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собствения му син.
Дядо
поп
знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син.
Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно. Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник.
към текста >>
Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо
поп
ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно.
Константин Дъновски е свидетел на това Божие Обещание. Борис Николов Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете. Той е бил свидетел на изпълнението на трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства: възраждането на този народ, освобождението на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собствения му син. Дядо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син.
Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо
поп
ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно.
Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник. Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата.
към текста >>
Дядо
поп
беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце.
Борис Николов Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете. Той е бил свидетел на изпълнението на трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства: възраждането на този народ, освобождението на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собствения му син. Дядо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син. Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно.
Дядо
поп
беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце.
Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник. Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата. Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума.
към текста >>
Дядо
поп
толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума.
Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник. Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата.
Дядо
поп
толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума.
Във връзка с този инцидент, Учителят казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее". И наистина, владиката боледувал много дълго, но накрая оздравял. Мария Тодорова На 7 март 1897 г. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух.
към текста >>
в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на
поп
Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух.
Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума. Във връзка с този инцидент, Учителят казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее". И наистина, владиката боледувал много дълго, но накрая оздравял. Мария Тодорова На 7 март 1897 г.
в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на
поп
Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух.
Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава Своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно. Борис Николов
към текста >>
Веднъж един просяк чука на вратата на
поп
Константин Дъновски.
Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава Своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно. Борис Николов
Веднъж един просяк чука на вратата на
поп
Константин Дъновски.
Той отваря вратата и просякът поискал само десет лева, за да си купи хляб. Попът казал, че няма пари и му затворил вратата, върнал се мърморейки: "Ама, че се навъдиха такива просяци. Кой ги създаде? От небето ли паднаха или земята ги роди? " В този момент влиза Учителят и казва: "Защо не даде на просяка, каквото ти искаше?
към текста >>
Попът
казал, че няма пари и му затворил вратата, върнал се мърморейки: "Ама, че се навъдиха такива просяци.
Така Бог посещава Своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно. Борис Николов Веднъж един просяк чука на вратата на поп Константин Дъновски. Той отваря вратата и просякът поискал само десет лева, за да си купи хляб.
Попът
казал, че няма пари и му затворил вратата, върнал се мърморейки: "Ама, че се навъдиха такива просяци.
Кой ги създаде? От небето ли паднаха или земята ги роди? " В този момент влиза Учителят и казва: "Защо не даде на просяка, каквото ти искаше? Пари ти имаш. Знаеш ли кой беше Той?
към текста >>
" Дядо
поп
го загледал: "Кой беше?
Кой ги създаде? От небето ли паднаха или земята ги роди? " В този момент влиза Учителят и казва: "Защо не даде на просяка, каквото ти искаше? Пари ти имаш. Знаеш ли кой беше Той?
" Дядо
поп
го загледал: "Кой беше?
" - "Това беше Христос. Той се беше предрешил като просяк и дойде да изпита твоята щедрост. Изпита я си отиде." Дядо поп е вече разтревожен и уплашен. "Боже, какво направих? Петре, бягай, че Го извикай и Го върни назад.
към текста >>
Изпита я си отиде." Дядо
поп
е вече разтревожен и уплашен.
Пари ти имаш. Знаеш ли кой беше Той? " Дядо поп го загледал: "Кой беше? " - "Това беше Христос. Той се беше предрешил като просяк и дойде да изпита твоята щедрост.
Изпита я си отиде." Дядо
поп
е вече разтревожен и уплашен.
"Боже, какво направих? Петре, бягай, че Го извикай и Го върни назад. Та аз през целия си живот съм свещеник на Христа." А Петър се усмихнал: "А-а, свърши се вече. Той си отиде там, откъдето бе дошъл." Така дядо поп се разминал с Христос, ако да бе служител на Христа. Юрданка Жекова
към текста >>
Той си отиде там, откъдето бе дошъл." Така дядо
поп
се разминал с Христос, ако да бе служител на Христа.
Той се беше предрешил като просяк и дойде да изпита твоята щедрост. Изпита я си отиде." Дядо поп е вече разтревожен и уплашен. "Боже, какво направих? Петре, бягай, че Го извикай и Го върни назад. Та аз през целия си живот съм свещеник на Христа." А Петър се усмихнал: "А-а, свърши се вече.
Той си отиде там, откъдето бе дошъл." Така дядо
поп
се разминал с Христос, ако да бе служител на Христа.
Юрданка Жекова Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим. Живееше в хотел "Лондон", ходеше свободно из града. Винаги, когато излезе, ще дойде да посети баща си. Учителят обичаше да ходи при него.
към текста >>
Къщата, в която живееше дядо
поп
, бе ниска, едноетажна.
Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим. Живееше в хотел "Лондон", ходеше свободно из града. Винаги, когато излезе, ще дойде да посети баща си. Учителят обичаше да ходи при него. Тогава имаше голяма градина и поляна около черквата.
Къщата, в която живееше дядо
поп
, бе ниска, едноетажна.
Отпред пред големия бряст имаше пейка и масичка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе. А какви сладки приказки между двамата! Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот."
към текста >>
Дядо
поп
ще направи кафе.
Винаги, когато излезе, ще дойде да посети баща си. Учителят обичаше да ходи при него. Тогава имаше голяма градина и поляна около черквата. Къщата, в която живееше дядо поп, бе ниска, едноетажна. Отпред пред големия бряст имаше пейка и масичка и двамата ще седнат там.
Дядо
поп
ще направи кафе.
А какви сладки приказки между двамата! Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Борис Николов Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър.
към текста >>
Много добро отношение имаше Учителят с дядо
поп
.
Тогава имаше голяма градина и поляна около черквата. Къщата, в която живееше дядо поп, бе ниска, едноетажна. Отпред пред големия бряст имаше пейка и масичка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе. А какви сладки приказки между двамата!
Много добро отношение имаше Учителят с дядо
поп
.
Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Борис Николов Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър. Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя.
към текста >>
Въпреки всичко положително, което знаем за дядо
поп
, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър.
Дядо поп ще направи кафе. А какви сладки приказки между двамата! Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Борис Николов
Въпреки всичко положително, което знаем за дядо
поп
, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър.
Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя. В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя.
към текста >>
Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на
поп
Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му.
Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя. В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя.
Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на
поп
Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му.
Аз обаче знаех това. Занесох му беседите и го поздравих от Учителя. Поп Константин прие беседите и попита: "Какво прави син ми? " Аз му отговорих: "Учи хората". Тогава поп Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него".
към текста >>
Поп
Константин прие беседите и
попита
: "Какво прави син ми?
През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя. Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му. Аз обаче знаех това. Занесох му беседите и го поздравих от Учителя.
Поп
Константин прие беседите и
попита
: "Какво прави син ми?
" Аз му отговорих: "Учи хората". Тогава поп Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него". Аз се сбогувах с него, като му целунах ръка. Това беше първото и последното ми виждане с поп Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква. Поп Константин е погребан в двора на църквата, в която е служил.
към текста >>
Тогава
поп
Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него".
Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му. Аз обаче знаех това. Занесох му беседите и го поздравих от Учителя. Поп Константин прие беседите и попита: "Какво прави син ми? " Аз му отговорих: "Учи хората".
Тогава
поп
Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него".
Аз се сбогувах с него, като му целунах ръка. Това беше първото и последното ми виждане с поп Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква. Поп Константин е погребан в двора на църквата, в която е служил. Същата бе първата българска църква у нас. Владимир Калудов
към текста >>
Това беше първото и последното ми виждане с
поп
Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква.
Занесох му беседите и го поздравих от Учителя. Поп Константин прие беседите и попита: "Какво прави син ми? " Аз му отговорих: "Учи хората". Тогава поп Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него". Аз се сбогувах с него, като му целунах ръка.
Това беше първото и последното ми виждане с
поп
Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква.
Поп Константин е погребан в двора на църквата, в която е служил. Същата бе първата българска църква у нас. Владимир Калудов Константин Дъновски Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1
към текста >>
Поп
Константин е погребан в двора на църквата, в която е служил.
Поп Константин прие беседите и попита: "Какво прави син ми? " Аз му отговорих: "Учи хората". Тогава поп Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него". Аз се сбогувах с него, като му целунах ръка. Това беше първото и последното ми виждане с поп Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква.
Поп
Константин е погребан в двора на църквата, в която е служил.
Същата бе първата българска църква у нас. Владимир Калудов Константин Дъновски Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1
към текста >>
8.
Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София
, 2.09.1897 г.
Бъди готов да Ме приемеш, не както
попреди
.
Ида, казва Господ, да дам наследие на душата моята вечна и неизчерпаема Любов. Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на человечески я дух. Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя и да утеша и помилвам всички, които ме чакат, всички, които вършат Правда, всички, които освещават Името Ми и закона Ми по лицето на земята. Ида, будни бъдете, готови за бран, препасани с Правда и святост през чреслата. Събуди се, Сионе, защото дните на сетованието ти се свършиха.
Бъди готов да Ме приемеш, не както
попреди
.
Знай, че в Мене ще се нарече твоето наследие, защото ще се наречеш избран и помазаник Божий. Ето, както говорих, и извърших. Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат на камили и мъски, и даже по-славно от това. Ето, подигни очите си и виж Господа, който стои посред тебе като жених, готов за невестата. Виж, колко са славни Неговите въжделения от Небето.
към текста >>
9.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Постепенно съборите на веригата със всяка година се увеличават с нови
попълнения
, така че след един период от 20 години съборите в гр.
С тези обиколки Той издирва своите изпратени от Небето и родени вече между българите ученици. А освен това Той посочва къде и в кои семействата трябва да се родят бъдещите Му ученици, които идват в Школата през 1922 година като младежи и девойки. Така Той обикаля Пловдив, Шумен, Търново, Варна, Ямбол, Ст. Загора, Плевен, Русе и др. градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство.
Постепенно съборите на веригата със всяка година се увеличават с нови
попълнения
, така че след един период от 20 години съборите в гр.
Търново наброяват 200-300-400 човека. (Изгревът - Том 2) Първите ученици: 1. Д-р Миркович (1825-1905) 2. Пеню Киров (1868-1918)
към текста >>
Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги
поправим
.
Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява? Някои богословци покрусяват разума, отказват го и го тъпчат. Трябва ли, следователно, и ние да го отказваме, когато той ни открива това, що е добро и хубаво?
Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги
поправим
.
Разумът е една върховна дарба, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности. Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел. Да не припознаем неговата стойност, неговата полза, значи да не припознаем човешкото естество и да докачим даже Божеството. Да искаме да заместим разума с вярата, ще рече да не знаем, че те двете са солидарни, неразделни, че се подкрепят и се въодушевяват едно от друго. Тяхното съединение отваря на мисълта едно по-обширно поле; то поставя в хармония нашите способности и ни поставя в един вътрешен мир.
към текста >>
И веднъж на сеанс духът между другите верни неща ни каза: “Животът ви да бъде евангелски” Дотогава считах Евангелието за
попска
книга, както ни учеха в училище.
Влизах в различни общества, четях и материалистична литература, но все оставаше празно в душата ми, и бях решил по чисто философски път, че животът няма смисъл. Но макар и да не намирах аз лично смисъл, казвах си, че животът не може да няма такъв. Това беше през 1896/7 година, когато се борех със себе си. След това случаят ме заведе в Бургас, да се запозная с приятеля в.Козлов, който чел книги по спиритизъм и с последния /спиритизма - бел. ред./ Козлов ме запозна.
И веднъж на сеанс духът между другите верни неща ни каза: “Животът ви да бъде евангелски” Дотогава считах Евангелието за
попска
книга, както ни учеха в училище.
Купих си Библия и почнах сериозно да се занимавам. Козлов ме запозна с Пеню Киров, а после и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По него време Миркович издаваше спиритическото списание “виделина”. Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дънов - “Много напреднал в духовно отношение човек” И, наистина, заминавайки за Америка Козлов минал през Варна и говорил на г-н Дънова за нас, и тогава г-н Дънов ни писа. За две години бяхме в преписка с г-н Дънов.
към текста >>
10.
Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”
, 8.10.1898 г.
В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да
поправя
вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено.
За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят.
В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да
поправя
вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено.
За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове.
към текста >>
И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да
поправите
миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.
Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази. Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено.
И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да
поправите
миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.
Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил.
към текста >>
11.
Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 14.11.1898 г.
Ако се понуждайте от някоя помощ,
попитайте
и ще Ви съобщя.
Вий ще видите, че този който ми диктува това не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето. Велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на силите да изпълни Неговата воля. Това остава да видим кога се яви словата Господня на тоя свет. Изпроводете ми неколко екземпляра кога се напечати. Всичко друго оставям на Ваше усмотрение.
Ако се понуждайте от някоя помощ,
попитайте
и ще Ви съобщя.
Аз ще се помоля Бог да Ви ръководи при изпълнението на Неговото Свято дело. Бог ще Ви възнагради сам за Вашия труд. Аз съм духом с Вас и Ви подкрепям да действувате съобразно с волята Божия. Заповедано ми е да Ви кажа, че требва по-усърдно да се молите. Отворете сърцето си да приемите духовно благословение от Господа.
към текста >>
12.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото)
, 7.02.1899 г.
Надявам се да ви видя наскоро, ако не
попречи
дяволът.
Господ ще промисли. Имам много неща да ви съобщя, но не сте готови още да ги проумеете. Нищо да ви не смущава, вярвайте в името на Господа. Вяра непоколебима се изисква и любов непрестанна. Знайте, че Господ е неизменяем.
Надявам се да ви видя наскоро, ако не
попречи
дяволът.
Пазете всичко в тайна. Защото сме заобиколени с безбройно число лукави духове, които постоянно сноват наляво и надясно. Но знае Господ Своите избрани. Ето има наскоро да стане едно чудно нещо. Щ,е видите.
към текста >>
13.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 12.07.1899 г.
88. Братът по плът е Атанас Константинов
Попов
(т.е.
Засмяно, Варненско, на около 6-7 км. от с. Николаевка). На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр. Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.)
88. Братът по плът е Атанас Константинов
Попов
(т.е.
синът на попа) - роден през 1862 в с. Хадърча (дн. Николаевка). Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова). Третото дете е Петър Дънов. След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица.
към текста >>
синът на
попа
) - роден през 1862 в с.
от с. Николаевка). На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр. Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е.
синът на
попа
) - роден през 1862 в с.
Хадърча (дн. Николаевка). Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова). Третото дете е Петър Дънов. След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица. Има две дъщери - Добра (починала на 26 г.
към текста >>
14.
Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 7.10.1899 г.
Ще
попитам
и Вази ще можети ли и Вие да му пращате по 5 лева всеки месец докато изкара зимата.
Г-н Икономов заедно с г-жа си се премести в Търново. Аз ходих при нашата стара хазяйка г-жа Христовица, гледах книгите и є казах да постоят в нея още за няколко време. Аз мисля да ида към Русе и да се видя лично с нашите там приятели. Тук има един беден ученик, добро момче, което иска помощ от мене да следва в училище. Аз му обещах да му дам моята лепта.
Ще
попитам
и Вази ще можети ли и Вие да му пращате по 5 лева всеки месец докато изкара зимата.
Това което нему ще принесете Господ ще ви благослови. Пожелавам Ви мир и радост Господня. Имате поздравления от баща ми. Оставам Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
15.
Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 4.11.1899 г.
Когато пророк Илия се беше уплашил от Изабела израйилската царица и бягаше от нейното лице, Господ го
попита
: “Илия, какво правиш?
Нека опита пътят който е избрала и ще се научи от опит. Тя има пълна нравствена свобода да стори което иска. Ще дойде време когато тя ще познае онова, което е изгубила. Аз я оставям на волята Божия занапред да стори с нея което нему е угодно. Господ ще промисли за своето дело, бъди уверен и то по чуден начин.
Когато пророк Илия се беше уплашил от Изабела израйилската царица и бягаше от нейното лице, Господ го
попита
: “Илия, какво правиш?
” Той отговори: “Господи пророците ти избиха и само аз останах и моя живот търсят.” “Не бой се, каза Господ: още седем хиляди имам които не ся преклонили колено пред Ваала.” Така и в наше време. Господ ще ни събере, ще ни уякчи и ще ни благослови заради великото си и свято име. Защото негово е царството, силата и славата во веки. Колко са благи Божиите пътища и колко са сладки неговите размишления. Неговите слова са по-сладки от меден сок, казва Словото Му.
към текста >>
16.
Писмо от Учителя до П.Киров (снимка на писмото)
, 10.11.1899 г.
Нека пътя Ви да е знае[н] само Господу, което ще вършите, да не би като узнае дяволът, да ви
попречи
и изкуси да паднете в някоя негова примка.
Трябва всинца да се съблечем от света, греха и плътта. И да се облечем в Господа Исуса и в Неговата правда и любов. [Еф. 4:22-25] Сега нека да зная до какво вътрешно убеждение сте дошли и как Дух Святий ви е научил. Ако е волята Господня да се видим, аз лично има да ви разправя много неща, които на книга не обичам да полагам.
Нека пътя Ви да е знае[н] само Господу, което ще вършите, да не би като узнае дяволът, да ви
попречи
и изкуси да паднете в някоя негова примка.
„И не веди нас в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое царството, силата и славата во веки. Амин." [Мат. 6:13]103 Поздрави всички други приятели в Господа, а особено бр. Тодорова и Николай Велчева. „Господ Бог мой да ви благослови и изпълни с всяко знание и мъдрост на Неговото Слово."
към текста >>
17.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 20.01.1900 г.
[За] да отмахнем себелюбието от ума — трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да
поправим
своеволието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов.
Ето застоя, ето причината на лишението от Божията благодат. Плътта в нас трябва да умре, духът да възкръсне. Трябва да се съблечем от ветхия человек и да се облечем в Господа Исуса. [Еф. 4:22-25] Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изправи.
[За] да отмахнем себелюбието от ума — трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да
поправим
своеволието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов.
Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни. И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила. Силата е в живота, а животът е в плода. Така да просветнат делата ви, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса. Който разбира Словото Божие, няма защо да се бои: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде царство".
към текста >>
18.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 8.03.1900 г.
Попитай
ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде и ми отговори.
Това е Словото Господне. Духът Господен е представил за размишление на Моето сърце тия думи от Лука 14, 26, 28. Непреодолимите трудности в тоя живот само Господ може да отстрани. Единствената наша опора е вярата, нашата молитва към Господа и Неговата благост и милост. Сега аз желая и ти да си дадеш мнението, според твоето вътрешно убеждение.
Попитай
ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде и ми отговори.
Аз желая всичко да стане не според моята воля, но според Волята на Господа Бога Нашего. В нищо не бързай, но с тихо упование искай от Господа отговор, Божиите думи трябва да се проверят от устата на двама и трима. След като ми отговориш, ще предам всичко в Божиите ръце и нека Той да стори всичко, което Му е угодно. Дано Господ Бог Мой да превъзмогне в сърцата ни. Поздрави нарочно брат Тодора.
към текста >>
19.
Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 18.03.1900 г.
Това е то наука Истината: положението Ви ще се
поправи
тогава, когато изпълните Неговата заповед.
И усещал ли си ти некога тази вътрешна радост, този вътрешен мир, който превъзхожда всичко? Да си близо при този който е и извора на животът? Ето през какъв телескоп аз гледам на нещата. Господ ми е говорил и аз зная, че Неговото Свидетелство е вярно. Вратата, пътят и истината е Той.
Това е то наука Истината: положението Ви ще се
поправи
тогава, когато изпълните Неговата заповед.
Ваш искрен приятел: П. К. Дънов 18 мар.[т] 1900 [П. П.] Тази книга, за която ми говори, ако можеш да ми доставиш адреса на английски, ще бъде много добре. Източник: Писма на Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902)
към текста >>
20.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
Дотогава считах Евангелието за
попска
книга, на което ни учеха в училище.
Киров, който се оказа много по-напреднал. Беше хубав, малко пълен, спокоен, добър, мълчалив човек, много сърдечен и много духовен. Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По това време докторът издаваше спиритическото списание „Виделина". На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски".
Дотогава считах Евангелието за
попска
книга, на което ни учеха в училище.
Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея." По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ. Приятелят В. Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в духовно отношение човек". И наистина, Т.
към текста >>
21.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ
, 25.06.1900 г.
в дома на дядо
поп
Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Учителя Петър Дънов приема по духовен път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г.
в дома на дядо
поп
Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора". Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г.
към текста >>
Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
разговор първи - УПЪТВАНЕ Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г. в дома на дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя. Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора".
Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога.
към текста >>
Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо
поп
Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
" (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят.
Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо
поп
Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора". Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено.
към текста >>
Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено. Прославеният Вожд е вече изявен. А това е времето от 25 юни 1900 г. до 8 юли 1900 год., когато Господният Дух Пребъдва с Петър Дънов.
към текста >>
А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци, неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната Виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духа Божий да изправи
непоправимите
неща.
Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са. В тия условия се изпълня послушанието на Волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя Своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той Сам би го свършил.
А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци, неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната Виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духа Божий да изправи
непоправимите
неща.
В това именно се изпълнят думите Господни – в Словото Му, че онези, които Го любят, всичко, което им се случи, им съдейства за Добро. Съдейства им по този начин именно, за да ги уведоми, че в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото. И оттук ние казваме, че Животът не е нищо друго, освен опитност. Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но все-таки, всичко трябва да върви вътре в своите граници.
към текста >>
Всякой грях трябва да се накаже и
поправи
.
Нам не ни е трудно нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия. И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля.
Всякой грях трябва да се накаже и
поправи
.
Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае, и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на Синовете Божий. Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада. Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита Неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото, преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че Той не е всеприсъстващ и всезнающ, че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой.
към текста >>
22.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ
, 30.06.1900 г.
в дома на дядо
поп
Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Учителя Петър Дънов приема по духовен път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г.
в дома на дядо
поп
Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора". Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г.
към текста >>
Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г. в дома на дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя. Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора".
Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога.
към текста >>
Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо
поп
Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
" (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят.
Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо
поп
Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора". Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено.
към текста >>
Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено. Прославеният Вожд е вече изявен. А това е времето от 25 юни 1900 г. до 8 юли 1900 год., когато Господният Дух Пребъдва с Петър Дънов.
към текста >>
23.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО
, 1.07.1900 г.
в дома на дядо
поп
Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Учителя Петър Дънов приема по духовен път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г.
в дома на дядо
поп
Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора". Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г.
към текста >>
Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г. в дома на дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя. Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора".
Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога.
към текста >>
Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо
поп
Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
" (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят.
Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо
поп
Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора". Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено.
към текста >>
Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено. Прославеният Вожд е вече изявен. А това е времето от 25 юни 1900 г. до 8 юли 1900 год., когато Господният Дух Пребъдва с Петър Дънов.
към текста >>
24.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖ...
, 5.07.1900 г.
в дома на дядо
поп
Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Учителя Петър Дънов приема по духовен път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖДАНЕТО Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г.
в дома на дядо
поп
Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора". Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г.
към текста >>
Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖДАНЕТО Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г. в дома на дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя. Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора".
Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога.
към текста >>
Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо
поп
Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
" (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят.
Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо
поп
Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора". Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено.
към текста >>
Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено. Прославеният Вожд е вече изявен. А това е времето от 25 юни 1900 г. до 8 юли 1900 год., когато Господният Дух Пребъдва с Петър Дънов.
към текста >>
Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го
поправи
освен един Бог и Господ.
Ето затова Аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка Виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има Мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в Него постоянно. И сега Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те отсега да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен.
Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го
поправи
освен един Бог и Господ.
Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазене, което Духът може да извърши за теб. А сега сам Господ на Мира да те съблюдава в Своето Си име от всичките ухищрения на лукаваго. Тия са думите на Живота, които ти повтарям и които нося в Духа си за теб. Подвизавай се пред лицето ми с оная блага, пристойна вяра и свята Любов, която сам Бог ражда с действието на Духа си. И бъди творител на Словото, като вършиш всичко, което е Единому Богу угодно и благоприятно.
към текста >>
25.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ
, 5.07.1900 г.
в дома на дядо
поп
Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Учителя Петър Дънов приема по духовен път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г.
в дома на дядо
поп
Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора". Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г.
към текста >>
Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г. в дома на дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя. Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора".
Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога.
към текста >>
Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо
поп
Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
" (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят.
Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо
поп
Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора". Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено.
към текста >>
Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено. Прославеният Вожд е вече изявен. А това е времето от 25 юни 1900 г. до 8 юли 1900 год., когато Господният Дух Пребъдва с Петър Дънов.
към текста >>
Но ще
попиташ
на какво основание.
Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото, казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което, като се зачене, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са верни.
Но ще
попиташ
на какво основание.
Ето на какво: всяка сила или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни. Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в Царството Божие, но който изпълня Волята на Отца Ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не, Небето и Земята ще преидат, но не и Моите думи.
към текста >>
Ето на какво: всяка сила или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е
непоправима
загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни.
Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото, казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което, като се зачене, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са верни. Но ще попиташ на какво основание.
Ето на какво: всяка сила или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е
непоправима
загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни.
Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в Царството Божие, но който изпълня Волята на Отца Ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не, Небето и Земята ще преидат, но не и Моите думи. Пази се, прочее, от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията Истина.
към текста >>
Ще повикаш и ще ти отговори, ще
попросиш
и ще възприемеш.
Важното е твоето просвещение да познаваш Истината, която е сам Бог. Това вътрешно познание трябва да търсиш, в него трябва да се облечеш ти сам. Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу, делото на ръцете ти ще е приятно пред Неговото лице. Защото, ако струваш Волята Му тъй, както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и във всяко време. И не ще има нищо невъзможно за теб.
Ще повикаш и ще ти отговори, ще
попросиш
и ще възприемеш.
Ето това е великото Божие благословение – да бъдеш винаги благоприятен пред Него. А не е ли това най-великото благо да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духа. Ето осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за самаго теб.
към текста >>
26.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА
, 8.07.1900 г.
в дома на дядо
поп
Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Учителя Петър Дънов приема по духовен път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г.
в дома на дядо
поп
Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора". Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г.
към текста >>
Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г. в дома на дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя. Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора".
Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога.
към текста >>
Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо
поп
Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
" (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят.
Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо
поп
Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора". Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено.
към текста >>
Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено. Прославеният Вожд е вече изявен. А това е времето от 25 юни 1900 г. до 8 юли 1900 год., когато Господният Дух Пребъдва с Петър Дънов.
към текста >>
Аз ще
поправя
мислите ти и ще възстановя силите на душата ти, и ще облека сърцето ти в Мъдрост и Знание, и ще се възрадваш в моето присъствие, и животът ти ще мине от смърт в Живот.
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание Седем разговора с Духа Господен Разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА Положи в сърцето си всичко, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм истий днес и утре. Ето, вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око.
Аз ще
поправя
мислите ти и ще възстановя силите на душата ти, и ще облека сърцето ти в Мъдрост и Знание, и ще се възрадваш в моето присъствие, и животът ти ще мине от смърт в Живот.
Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратата са затворени и всичко показва, че вратата са зараждясали на дръжките си. Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и Духът ви и вътрешността на сърцето ви. И ето една главна причина за окъсняването на възраждането ви.
към текста >>
Попитай
оня червей защо се влече и той ще ти отговори защо.
Но казвам: една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето – в първия смъртта очаква детето, във втория смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо трябва да се пазят съблюдения. „Ако сега разбираш съдържанието на Моите думи, мислите на Моя Дух, ще съумееш да се съобразиш с Волята Ми“ – така казва Господ. Ако познаваше всичките знаци на тая книга, която е написана и разгъната пред теб, която съдържа цялото Небе и цялата Земя, ти щеше доста отчетливо да четеш и прочиташ всичкото минало и всичкото бъдеще, което е отпечатано и написано на нея за този свят и за оня. Ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелстват сами за себе си и за Истината.
Попитай
оня червей защо се влече и той ще ти отговори защо.
Но ще ли разбереш тая загадка – защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това? Не, но теб ти се вижда неговото влачене и пълзене безсъдържателно, безсмислено. Но, Аз ти казвам че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението на Земята към Слънцето. Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до пръстта. Попитай го защо я върши и той ще ти отговори.
към текста >>
Попитай
го защо я върши и той ще ти отговори.
Попитай оня червей защо се влече и той ще ти отговори защо. Но ще ли разбереш тая загадка – защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това? Не, но теб ти се вижда неговото влачене и пълзене безсъдържателно, безсмислено. Но, Аз ти казвам че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението на Земята към Слънцето. Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до пръстта.
Попитай
го защо я върши и той ще ти отговори.
Но ще ли повярваш на неговите думи ти, който се съмняваш в думите на Бога? Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил на много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло.
към текста >>
27.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ
, 9.07.1900 г.
в дома на дядо
поп
Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Учителя Петър Дънов приема по духовен път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г.
в дома на дядо
поп
Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора". Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г.
към текста >>
Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ Тези разговори са описани в книгата: Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 "На 25 юни 1900г. в дома на дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя. Започва да Му дава Словото, включено в "Седемтях разговора".
Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога.
към текста >>
Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо
поп
Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
" (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят.
Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо
поп
Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора". Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено.
към текста >>
Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо
поп
Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено. Прославеният Вожд е вече изявен. А това е времето от 25 юни 1900 г. до 8 юли 1900 год., когато Господният Дух Пребъдва с Петър Дънов.
към текста >>
28.
Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов
, 23.07.1900 г.
Дотогава считах Евангелието за
попска
книга, на което ни учеха в училище.
Киров, който се оказа много по-напреднал. Беше хубав, малко пълен, спокоен, добър, мълчалив човек, много сърдечен и много духовен. Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По това време докторът издаваше спиритическото списание „Виделина". На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски".
Дотогава считах Евангелието за
попска
книга, на което ни учеха в училище.
Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея." По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ. Приятелят В. Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в духовно отношение човек". И наистина, Т.
към текста >>
29.
Разговор на Учителя с Духа Господен, записан на 1 октомври 1900 г. - ТРИТЕ НЕЩА
, 1.10.1900 г.
Ако Той не се уморява да
поправя
сърцето ти, ти поне имай търпение да Го не безпокоиш и да Го не спъваш в работата Му, която върши за теб.
Прочее, онова, което имам да ти кажа, разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро – там, в твоето сърце, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е Божествената книга, в която се вписват Неговите дела заедно с Неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа.
Ако Той не се уморява да
поправя
сърцето ти, ти поне имай търпение да Го не безпокоиш и да Го не спъваш в работата Му, която върши за теб.
Не само това, но съдействай за по-скорошното й привършване. Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава. Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат, но душата ти само ще остане с Господа, за да влезе в Божественото общение на Божия свят. Тогава Той ще ти бъде Баща и всички, конто Го любят, – твои братя, сестри, приятели, роднини и познати. Сега, ако разбираш смисъла на тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това.
към текста >>
Всичко, каквото
попросите
в Мое име, Аз ще го сторя.
В Неговата Виделина ще ти се открие пътят Господен. Сега е тъмно – тогава ще бъде видело. Помни, в Бога няма измяна. Това ти казвам Аз. Свидетелството на тоя Дух, който свидетелства заедно с твоя, е вярно.
Всичко, каквото
попросите
в Мое име, Аз ще го сторя.
1 октомври 1900 г., Нови Пазар Трите неща. Разговор с Духа Господен От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDF
към текста >>
30.
Учителя получава от Духа „Трите неща”
, 1.10.1900 г.
Ако Той не се уморява да
поправя
сърцето ти, ти поне имай търпение да го не безпокоиш и да го не спъваш в работата му, която върши за теб.
Прочее, онова, което има да ти кажа разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро, там в твоето сърце гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш. Божия закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което той върши. Тя е Божествената книга, в която се вписват неговите дела заедно с Неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа.
Ако Той не се уморява да
поправя
сърцето ти, ти поне имай търпение да го не безпокоиш и да го не спъваш в работата му, която върши за теб.
Не само това но съдействувай за по-скорошното й привършване. Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава. Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат. Но душата ти само ще остане с Господа за да влезе в Божественото общение на Божия свят. Тогава, Той ще ти бъде Баща и всички, които Го любят твои братя, сестри, приятели, роднини и познати.
към текста >>
ВСИЧКО, КАКВОТО
ПОПРОСИТЕ
В МОЕ ИМЕ АЗ ЩЕ ГО СТОРЯ.
В Неговата виделина ще ти се открие пътят Господен. Сега е тъмно, тогава ще бъде видело. Помни, в Бога няма измяна. Това ти казвам Аз. Свидетелството на тоя Дух, който свидетелствува заедно с твоя е вярно.
ВСИЧКО, КАКВОТО
ПОПРОСИТЕ
В МОЕ ИМЕ АЗ ЩЕ ГО СТОРЯ.
Трите нещаИзгревът - том 2
към текста >>
31.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (Добрата молитва) (снимка на писмото), Нови пазар
, 27.11.1900 г.
Като свършим своето
поприще
, ний ще се отправим към дома на нашия Небесен Баща.
Вярата, надеждата и любовта — те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден и зорницата, която е на нашия хоризонт, го предсказва. Той е славен ден, блажен ден на живота. Ние сме пришълци и странници в тоя свят. Нашето отечество е другаде.
Като свършим своето
поприще
, ний ще се отправим към дома на нашия Небесен Баща.
Поздрави бр. Тодор и бр. Велчев. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>
32.
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия
, 1901 г.
След това му се туря бележка 3,4,5.Като се
попълни
тази карта, Учителят започва да дава тълкувание на всички тези данни и накрая изнася една обща характеристика на човека.
В тези карти Учителят е нанасял своите бележки. Учителят разглежда един човек френологически, след като е направил измерванията си. Той имаше и уреди за това. Измерваха се диаметрите на главата, както на уши, нос по специална метода. След като се отбележи в картата, тогава се вижда дали даден център е развит и до колко.
След това му се туря бележка 3,4,5.Като се
попълни
тази карта, Учителят започва да дава тълкувание на всички тези данни и накрая изнася една обща характеристика на човека.
От тези карти можеше да има стотици, но в Търново осиновената дъщеря на Елена Иларионова ги бе изгорила поради уплаха в едно от поредните гонения срещу Братството. Така че наши хора ги изгориха, а не онези, които воюваха срещу Учителя. От тези карти аз имам запазени около 50 броя. Ще ви покажа да видите какво тънко и подробно изследване прави Учителят. Той си имаше специално направени уреди и пособия направени за това.
към текста >>
Дънов във Варна преди 22 години, а по-късно същата година и с баща му,
поп
Константин Дъновски;
София, сп. “Родина” [1921? 1922 ? ], с. 1. Там Бъчваров пише, че се запознал с Учителя П. К.
Дънов във Варна преди 22 години, а по-късно същата година и с баща му,
поп
Константин Дъновски;
4. В сп. “Родина”, Г. II, на втора корица на броя за м. септември 1900 г. четем: “Понеже стопанина ни, г.
към текста >>
33.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), София
, 5.12.1901 г.
Брат му – хаджи Стефан
поп
Хаджидимитров, е трето дете на
поп
хаджи Димитър Хаджикостов и хаджи Пенка Повивкова, роден в Сливен през 1853 г.
Имайте вяра, вяра, вяра, любов, любов, любов. Ето нашите оръжия, с които ще победим веднъж завинаги. Призовавайте Господа и не бойте се. Така говори Дух Святий. Колко са благи и неизмерими пътищата на Нашия Небесен Отец.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)-------------------------------59 Г-н Хад.[жи] Димитров, член на евангелската църква в Бургас.
Брат му – хаджи Стефан
поп
Хаджидимитров, е трето дете на
поп
хаджи Димитър Хаджикостов и хаджи Пенка Повивкова, роден в Сливен през 1853 г.
и починал в Бургас от туберкулоза на 2.5.1907 г. По професия е бил шивач на офицерски дрехи.
към текста >>
34.
Учителя за първи път посещава Търново. Първа лична среща с Мария Казакова
, 20.05.1902 г.
Ще се постарая да
поправя
някои условия с тях и да уредя въпроса.
Л. б. Киров, Завчера пристигнах в Търново75. Още не съм разгледал града. Тук мисля да се поспра за няколко време. За утре мислех да държа първата си сказка, но салонът е ангажиран от учителите, които ще имат конференция за утре.
Ще се постарая да
поправя
някои условия с тях и да уредя въпроса.
От Д-ра приех преди няколко дена една отворена карта, с която ме задължава, щом пристигна във Варна, да му пиша. Надявам се да сте добре всички и да сте радостни в Господа. Кога се видим, ще ви разправя по на обширно за някои неща. Поздрави брат Тодор, Мелкон, Николай. С поздрав.
към текста >>
С.
Попов
.
Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.77 Вероятно Е.
С.
Попов
.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (31 май 1902 г.)
към текста >>
35.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Търново
, 22.05.1902 г.
Ще се постарая да
поправя
някои условия с тях и да уредя въпроса.
Л. б. Киров, Завчера пристигнах в Търново75. Още не съм разгледал града. Тук мисля да се поспра за няколко време. За утре мислех да държа първата си сказка, но салонът е ангажиран от учителите, които ще имат конференция за утре.
Ще се постарая да
поправя
някои условия с тях и да уредя въпроса.
От Д-ра приех преди няколко дена една отворена карта, с която ме задължава, щом пристигна във Варна, да му пиша. Надявам се да сте добре всички и да сте радостни в Господа. Кога се видим, ще ви разправя по на обширно за някои неща. Поздрави брат Тодор, Мелкон, Николай. С поздрав.
към текста >>
36.
Учителя се завръща във Варна
, 30.05.1902 г.
С.
Попов
.
Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.77 Вероятно Е.
С.
Попов
.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна, 31 май 1902 г.
към текста >>
37.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна
, 31.05.1902 г.
С.
Попов
.
Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.77 Вероятно Е.
С.
Попов
.
към текста >>
38.
Писмо от Учителя (Пощенска карта) до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото), Варна
, 4.07.1902 г.
И ако не
поправите
поведението си, ще сти и двама отговорни.
Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път. А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява. Само ако се напълно съобразявате с неговите изисквания само тогава може да разчитате на Неговата помощ. А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога. Това ми е съобщено да Ви кажа.
И ако не
поправите
поведението си, ще сти и двама отговорни.
А знайте, че духовния свет се не шегува. Това ми е заповядано да Ви кажа. Мен ми е жалко, когато делото можеше да успее ето, че давате место на лукавия да спира работата. Поздравете нашите приятели там. Ваш верен: П.
към текста >>
39.
Учителя предприема втора обиколка на България
, 7.07.1902 г.
И ако не
поправите
поведението си, ще сти и двама отговорни.
Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път. А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява. Само ако се напълно съобразявате с неговите изисквания само тогава може да разчитате на Неговата помощ. А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога. Това ми е съобщено да Ви кажа.
И ако не
поправите
поведението си, ще сти и двама отговорни.
А знайте, че духовния свет се не шегува. Това ми е заповядано да Ви кажа. Мен ми е жалко, когато делото можеше да успее ето, че давате место на лукавия да спира работата. Поздравете нашите приятели там. Ваш верен: П. К.
към текста >>
40.
(стар стил) Учителя пристига в Сливен
, 13.09.1902 г.
Поправи
укрепленията и стой буден на стража и кога ти се даде сигналът, ще отвориш сражението с главните сили на неприятеля.
Не когато искаме ний, но когато иска Господ. Чакайте, докато Господ благоволи да изпроводи силата на Своето Слово. Аз опитвам силите на неприятеля. Помнете, че е хитър и лукав нашият противник, гледайте да ви не изкуси. Укрепявай работата в Бургас.
Поправи
укрепленията и стой буден на стража и кога ти се даде сигналът, ще отвориш сражението с главните сили на неприятеля.
Зная, че ме разбираш. Поздрави госпожа си и всички приятели. Ваш верен: П. К. Дънов Как е Мелкон и Арнаудов?
към текста >>
41.
Учителя посещава Стара Загора
, 10.1902 г.
Поправи
укрепленията и стой буден на стража и кога ти се даде сигналът, ще отвориш сражението с главните сили на неприятеля.
Не когато искаме ний, но когато иска Господ. Чакайте, докато Господ благоволи да изпроводи силата на Своето Слово. Аз опитвам силите на неприятеля. Помнете, че е хитър и лукав нашият противник, гледайте да ви не изкуси. Укрепявай работата в Бургас.
Поправи
укрепленията и стой буден на стража и кога ти се даде сигналът, ще отвориш сражението с главните сили на неприятеля.
Зная, че ме разбираш. Поздрави госпожа си и всички приятели. Ваш верен: П. К. Дънов Как е Мелкон и Арнаудов?
към текста >>
42.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Стара Загора
, 5.10.1902 г.
Поправи
укрепленията и стой буден на стража и кога ти се даде сигналът, ще отвориш сражението с главните сили на неприятеля.
Не когато искаме ний, но когато иска Господ. Чакайте, докато Господ благоволи да изпроводи силата на Своето Слово. Аз опитвам силите на неприятеля. Помнете, че е хитър и лукав нашият противник, гледайте да ви не изкуси. Укрепявай работата в Бургас.
Поправи
укрепленията и стой буден на стража и кога ти се даде сигналът, ще отвориш сражението с главните сили на неприятеля.
Зная, че ме разбираш. Поздрави госпожа си и всички приятели. Ваш верен: П. К. Дънов Как е Мелкон и Арнаудов?
към текста >>
43.
Учителя отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него
, 1903 г.
Дядо
поп
Константин Дъновски само се усмихвал на тези упреци и казвал: „Не му е дошло времето.
III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА И КЪМ НАРОДА БЪЛГАРСКИ След завръщането си от Съединените Щати през 1885 год. Петър Дънов прекарва няколко години в уединение и посещава предимно близките си. Поканван е нееднократно да стане евангелски проповедник, но той отбива тези предложения, като търпи и понася упреците на евангелистите, че е харчил пари „за лудо" и сега мързелува и не иска да работи за Христа.
Дядо
поп
Константин Дъновски само се усмихвал на тези упреци и казвал: „Не му е дошло времето.
Като му дойде времето - тогаз ще видите кой за кого работи." През 1896 год. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание" в гр. Варна. Този негов труд се явява като заключителен етап в неговото богословско обучение в САЩ. Едновременно това е неговото първо призвание към рода български и рода человечески.
към текста >>
в присъствието на баща му дядо
поп
Константин Дъновски Божественият Дух слиза върху Петър Константинов Дъновски.
е определена като Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на 19 век и според думите на Учителя, за нея се говори в 19 глава от Откровението на Йоана, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. В тази глава пише, че е изпратен Оня, който язди на бял кон и името му е Божието Слово и из устата му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни. На 7 март 1897 год.
в присъствието на баща му дядо
поп
Константин Дъновски Божественият Дух слиза върху Петър Константинов Дъновски.
Той е на 33 години. Ето защо годината 1897 г. е свята и пророческа. С този Божествен акт Той е осветен и става Учител на Бялото Братство на земята и на планетите от слънчевата система. През 1897 год.
към текста >>
Постепенно съборите на веригата със всяка година се увеличават с нови
попълнения
, така че след един период от 20 години съборите в гр.
С тези обиколки Той издирва своите изпратени от Небето и родени вече между българите ученици. А освен това Той посочва къде и в кои семействата трябва да се родят бъдещите Му ученици, които идват в Школата през 1922 година като младежи и девойки. Така Той обикаля Пловдив, Шумен, Търново, Варна, Ямбол, Ст. Загора, Плевен, Русе и др. градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство.
Постепенно съборите на веригата със всяка година се увеличават с нови
попълнения
, така че след един период от 20 години съборите в гр.
Търново наброяват 200-300-400 човека. Петър Дънов започва да изнася първите си сказки още през 1902 год. пред гражданството в читалищните салони по села и градове. А такива съществуват поради възрожденския дух на българите за наука и възпитание. Обикновено оповестяването на една такава сказка става чрез отпечатване на подходящи афиши, които се разлепват, а входът е с минимална такса, за да може да се плати наемът за наетия салон.
към текста >>
44.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Плевен
, 16.04.1903 г.
Моля, идете при него и
попитайте
дали ги е напечатал, или не.
Поздрави всички приятели. „Очистете се - казва Господ - и се приближете, за да ви благословя във всичко." Да не стават разногласия. Ще ви помоля да ми направите една малка услуга. Преди Великден още от Видин писах на г-н Николай [Велчев] и му пратих едно клише и една френологическа карта112 , като му казах да ми напечата 600 екземпляра. При това му дадох всичките упътвания.
Моля, идете при него и
попитайте
дали ги е напечатал, или не.
И ако ги е напечатал, земете 100 (сто) карти и ми ги пратете веднага с пощата в Плевен. Аз става [как] му пиша две отворени писма, но нямам още отговор. Адресът ми е Пост Рестант - нищо друго. Мен ме познават тук, в пощата. Отговорете веднага.
към текста >>
45.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна
, 24.05.1903 г.
Той действа вътре в нас, интересува се от нашия живот, взема участие в дреболиите на живота ни, изправя погрешките ни, наказва всички за
поправка
, говори постоянно, упътва всички в добрия път, дълготърпи с погрешките, чака да му дадат очаквания плод, поне лихвата на таланта [Мат. 25:14-30].
Не ви съдя. Зная, че сте человеци, а не ангели. Зная, че имате свои си мъчнотии, скърби, разочарования, съмнения, незадоволства, подхлъзвания и измамвания. Но размишлявайте кому е по-добре да се слугува! Бог е в света.
Той действа вътре в нас, интересува се от нашия живот, взема участие в дреболиите на живота ни, изправя погрешките ни, наказва всички за
поправка
, говори постоянно, упътва всички в добрия път, дълготърпи с погрешките, чака да му дадат очаквания плод, поне лихвата на таланта [Мат. 25:14-30].
А как мислите сега! Не туряйте вашите планове и мисли за Божии. Приемайте пътя тъй, както Господ го устройва и отваря. Пиши ми д-р Миркович в Бургас ли е? Ако е там, поздрави го нарочно от мен.
към текста >>
46.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 31.07.1903 г.
За вашата Марийка ми се съобщи, че е добро и благонадеждно дете на мира, което има за водител едното от крилатите духове-закрилници и
попечител
на вашата фамилия Сродствата ви са отдавнашни.
Ще обичам да ми съобщите името й и годините. За вашето прераждане, запитах, но ми се отговори да оставя този въпрос за други път, понеже е свързан с много други неща и съставлява трудна задача, понеже не сте още завършили кръга на своето усъвършенствуване. За в бъдеще вашият дух ще бъде друг и вие ще станете член на една нова фамилия и ще завършите земното си изпитание. А този път ви го приготвя сега сам Христос. Името на фамилията ще научите отпосле.
За вашата Марийка ми се съобщи, че е добро и благонадеждно дете на мира, което има за водител едното от крилатите духове-закрилници и
попечител
на вашата фамилия Сродствата ви са отдавнашни.
Името му е МЕТУНАИЛ. Този е духът, който ви е ръководил през прежните прераждания. Помежду тебе и Марийка има някаква интимна връзка на духовете ви от по-преди и тази е причината, че те нареждат вие да я възпитавате С нейното усъвършенствуване и духовно развитие ще се подобри и вашият живот. За вас има да се съобщят някои много добри неща, но условията сега не благоприятствуват. Ще трябва да чакате, да се молите до назначеното време.
към текста >>
Попова
не съм имал възможност да се срещна.
Ако вярата й в Бога се усили, ако любовта за доброто и саможертвеността вземе връх, тя ще спечели, ако не, има да продължава своето земно съществувание. Оставят на ваше разположение да я вземете или не. Ако решите да я оставите при вази си заради любовта Христова за една година повече, добре ще сторите. Христос ще ви покаже що трябва да вършите, а от своя страна и аз ще ви дам своето съдействие да знаете как да постъпите. С г-жа М.
Попова
не съм имал възможност да се срещна.
Ако това е угодно на Бога, ще сторим и него. Вашето миналогодишно писмо получих. Има много неща, които трябва да се извършат, но трябва Божието съдействие. Този народ се намира на кръстопът помежду щастие и нещастие, помежду благословение и проклятие. Ако дойде духовното събуждане, злото е отстранено.
към текста >>
47.
Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България
, 28.10.1903 г.
Времето само по себе си ще изглади и
поправи
неразбориите.
Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре. Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства.
Времето само по себе си ще изглади и
поправи
неразбориите.
Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка на всичко, което днес е тъмно.
към текста >>
48.
Учителя е в Силистра - трета обиколка на България
, 5.11.1903 г.
Времето само по себе си ще изглади и
поправи
неразбориите.
Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре. Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства.
Времето само по себе си ще изглади и
поправи
неразбориите.
Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка на всичко, което днес е тъмно.
към текста >>
49.
Учителя е в Добрич - трета обиколка на България
, 13.11.1903 г.
Времето само по себе си ще изглади и
поправи
неразбориите.
Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре. Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства.
Времето само по себе си ще изглади и
поправи
неразбориите.
Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка на всичко, което днес е тъмно.
към текста >>
50.
Учителя е в Русе - трета обиколка на България
, 20.11.1903 г.
Времето само по себе си ще изглади и
поправи
неразбориите.
Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре. Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства.
Времето само по себе си ще изглади и
поправи
неразбориите.
Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка на всичко, което днес е тъмно.
към текста >>
51.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Русе
, 18.12.1903 г.
Времето само по себе си ще изглади и
поправи
неразбориите.
Ний сеем засега доброто семе, а Бог ще го възрасти според както вижда за добре. Онези, които са с нас, са повече. Имайте вяра, всичко от настоящия хаос на нашия живот ще излезе за добро. Политическите промени, малките интриги не могат да изменят заветните стремежи на един народ, който се ръководи от Господа. Вътрешното развитие се обуславя от по-велики закони и сили, отколкото временните глупави капризи и партизанства.
Времето само по себе си ще изглади и
поправи
неразбориите.
Българският народ веднъж за всякога ще се научи, че не е износно да се рита против остена на съдбата. Неговите водители ще бъдат бити от своите несполуки и ще се научат от опит да познават, че не е износно да се лъже и че правото е основа на истинската политика. Знаем ний къде ще излезе краят на всички тия неща. Има вече много неща, които са назрели и искат своето разрешение и те няма да закъснеят. Иде нов ред, нови събития, нови стремежи, нова развязка на всичко, което днес е тъмно.
към текста >>
52.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 14.01.1904 г.
Попитах
Господа и чакам за наставления.
Русе, 14 януарий 1904 г. Люб. бр. Киров,Писмото Ви от 8-и заедно с Откровението получих.
Попитах
Господа и чакам за наставления.
Имайте вяра и Господ ще уреди всичко, според както е най-добре. Всичко у Него е отдавна наредено за това, което е нам дадено да вършим в Неговото дело. Злите слухове, за които ми разправяте, че са пръснати, са от Лукаваго. Аз зная, че Господ е верен, милостив, благоутробен и праведен. Делото, което върша, злите уста не могат да го съсипят.
към текста >>
53.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 22.01.1904 г.
Попитайте
сърцето си ще ли бъдете в сила да извършите това, което Господ ще ви възложи.
Помнете, работата, която сега вършите, е Негова. Направете задружно моление към Господа с пост и молитва, за да открие Той напълно Неговата Добра Воля за това дело, понеже виждам едно малко препятствие. Има борба на духовете. Господ ми казва да чакам и вие да чакате, докато Той уреди добре работата. Надявам се това Господ скоро да стори.
Попитайте
сърцето си ще ли бъдете в сила да извършите това, което Господ ще ви възложи.
Аз желая вашето добро и доброто на вашата душа. Да не би да ви стане спънка в живота. Това д-во имущество мяза на жена неразведена от мъжа си. Милкана искат да женят, теб искат да турят посредник на развода. Аз искам да гледам с чисто око на тая работа и съм в молитва.
към текста >>
54.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 10.09.1904 г.
Нека се
попита
вътрешно - Господи, какво искаш?
По-добре сега, отколкото после. От него може да излезе и много добър момък, и много лош. По-добре злото да се предотврати в началото. Ако тя би виждала бъдещето, тя би се радвала за това, което сега изпитва. Господ от нея иска малко жертви и те ще бъдат благословение за децата й.
Нека се
попита
вътрешно - Господи, какво искаш?
- и отговор ще й се даде. Положете вярата за основа и всичко може да се съгради. Вяра, сестри, вяра, всичко ще излезе на добър край. Вложете дълбоко тая мисъл в сърцето си Изпитвайте какво е благоугодно Богу. И когато Господ ви е ръководител и защитник, няма от кого да се плашите.
към текста >>
55.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
Е.А.: Аз я
попитах
веднъж да ми каже нещо за майката и тя ми каза: „Какво да ти кажа Еленке, майка ми беше скромна жена, добра жена, много кротка беше.
Казваше се Люба. В.К.: Тя жива ли е още? Е.А.: Не зная, аз не съм във връзка с нея. Тази случка ми я разказа баба Мария. В.К.: Други работи разказваше ли баба Мария?
Е.А.: Аз я
попитах
веднъж да ми каже нещо за майката и тя ми каза: „Какво да ти кажа Еленке, майка ми беше скромна жена, добра жена, много кротка беше.
Това ми каза за майка си. В.К.: А дядо поп? Е.А.: Аз не съм видяла дядо поп, не съм питала нищо за него. В.К.: А какъв е бил този чех, при когото Учителят е учил цигулка? Е.А.: Нищо не знам.
към текста >>
В.К.: А дядо
поп
?
Е.А.: Не зная, аз не съм във връзка с нея. Тази случка ми я разказа баба Мария. В.К.: Други работи разказваше ли баба Мария? Е.А.: Аз я попитах веднъж да ми каже нещо за майката и тя ми каза: „Какво да ти кажа Еленке, майка ми беше скромна жена, добра жена, много кротка беше. Това ми каза за майка си.
В.К.: А дядо
поп
?
Е.А.: Аз не съм видяла дядо поп, не съм питала нищо за него. В.К.: А какъв е бил този чех, при когото Учителят е учил цигулка? Е.А.: Нищо не знам. Но Учителят споменаваше за един чех, който бил много нервен, когато учениците не вземали верно тоновете и така махал с ръце край ушите си, щото това го дразнело. А пък знам, че той му е бил ученик.
към текста >>
Е.А.: Аз не съм видяла дядо
поп
, не съм питала нищо за него.
Тази случка ми я разказа баба Мария. В.К.: Други работи разказваше ли баба Мария? Е.А.: Аз я попитах веднъж да ми каже нещо за майката и тя ми каза: „Какво да ти кажа Еленке, майка ми беше скромна жена, добра жена, много кротка беше. Това ми каза за майка си. В.К.: А дядо поп?
Е.А.: Аз не съм видяла дядо
поп
, не съм питала нищо за него.
В.К.: А какъв е бил този чех, при когото Учителят е учил цигулка? Е.А.: Нищо не знам. Но Учителят споменаваше за един чех, който бил много нервен, когато учениците не вземали верно тоновете и така махал с ръце край ушите си, щото това го дразнело. А пък знам, че той му е бил ученик. Не е казвал Учителят, но от други бях чула, че е учил при чех.
към текста >>
И аз го
попитах
, какво беше интересното в този хороскоп?
„Наука и възпитание" е написана на стар български език от освобождението и Учителят дал на Георги Радев да я направи на новият български език. Той даже рекъл: „Уший й нова рокличка, нова дрешка". Георги Радев веднъж ми каза, че Учителят му дал една дата да направи за нея хороскоп. Учителят не е казал, че е неговият хороскоп, но по датата вади заключението, че е негов хороскоп.
И аз го
попитах
, какво беше интересното в този хороскоп?
„Много имаше квадратури". Това ми каза. Не ми каза, че има и благоприятни неща, но квадратури имало много, което означава, че трябва да разрешава много противоречия. После още друго нещо ми каза: „И е човек на Новото". Нали, че е човек на Новото.
към текста >>
Всяка карта се
попълва
и се дава на всяко изследвано лице.
Държи своите сказки в училища пред ученици, в салони пред публика. След което прави измерения на тези, които искат да бъдат измерени черепите им. И след всяко измерване дава карта за степента на развитие на дарбите и способностите на изследваното лице. Картите съдържат повече от 40 способности. За всяка се дава оценка с цифра от едно до шест.
Всяка карта се
попълва
и се дава на всяко изследвано лице.
В.К.: Въпрос: Какво представяше „Хио-Ели-Мели-Месаил", тая книжка? Е.А.: Тя е една книжка, ние я имаме. В.К.: Нещо по-подробно да знаете за издаването й? Е.А.: Не, не зная повече подробно. В.К.: Друг въпрос: „Призванието към българския народ и Славянството".
към текста >>
56.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд
, 10.01.1905 г.
Учителя се поспирал,
попоглеждал
го и, без да каже дума, продължавал пътя си.
От едната страна — пропаст, в долината на която се разливала голяма река. От другата страна — високи стръмни скали. При най-малка загуба на равновесие неизбежно било падането в пропаста и — право в реката. Учителя поел леко напред и нагоре, като че ли не стъпвал на земята. Костадин, натоварен с провизиите, страхливо и съсредоточено го последвал, като едва се движел след него.
Учителя се поспирал,
попоглеждал
го и, без да каже дума, продължавал пътя си.
По този начин благополучно стигнали до върха, над който се простирала разкошна поляна. Поотпочинали си и се понапекли на пролетните топли слънчеви лъчи. След това неочаквано завалял сняг. Костадин, немощен и страхлив, казал на Учителя: „Г-н Дънов (тъй го наричахме тогава), къде отиваме? Времето се разваля.
към текста >>
Спрял ги постовият войник и ги
попитал
какво правят там.
Особено интересни му бяха камъните и всякога вземаше по едно камъче и ни разказваше неговата история, за мъховете, които растат по него, за живота, който навсякъде прониква. Ние го слушахме с интерес, но не намирахме да е много важно за нас. Срещнехме ли грамадните овчарски кучета, които с устрем тичаха към нас, готови да ни разкъсат, той им показваше показалеца си и те се спираха и връщаха назад. След няколко дни Учителя и Костадин излезли из околноста на Цариброд. Увлечени в разговор, навлезли в сръбска територия.
Спрял ги постовият войник и ги
попитал
какво правят там.
След това дошъл офицерът, видял Костадин във военна униформа и ги разпитал защо са дошли. Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано попаднали там. Офицерът запитал за Учителя: „Тоя господин какъв е по професия? ” Костадин, без да знае какъв е, отговорил: „Учител”. Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях.
към текста >>
Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано
попаднали
там.
Срещнехме ли грамадните овчарски кучета, които с устрем тичаха към нас, готови да ни разкъсат, той им показваше показалеца си и те се спираха и връщаха назад. След няколко дни Учителя и Костадин излезли из околноста на Цариброд. Увлечени в разговор, навлезли в сръбска територия. Спрял ги постовият войник и ги попитал какво правят там. След това дошъл офицерът, видял Костадин във военна униформа и ги разпитал защо са дошли.
Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано
попаднали
там.
Офицерът запитал за Учителя: „Тоя господин какъв е по професия? ” Костадин, без да знае какъв е, отговорил: „Учител”. Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях. На обяд, като се разговаряхме за тоя случай, Костадин каза на Учителя: „Г-н Дънов, аз казах за Вас „учител”, тая мисъл първа ми дойде, но не зная каква Ви е професията.” „Ти право каза — Учител съм.” Ние още не можехме да разберем какъв учител е, след като не заема официална служба. Здравето на Костадин се подобряваше.
към текста >>
57.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд
, 10.02.1905 г.
Учителя се поспирал,
попоглеждал
го и, без да каже дума, продължавал пътя си.
От едната страна — пропаст, в долината на която се разливала голяма река. От другата страна — високи стръмни скали. При най-малка загуба на равновесие неизбежно било падането в пропаста и — право в реката. Учителя поел леко напред и нагоре, като че ли не стъпвал на земята. Костадин, натоварен с провизиите, страхливо и съсредоточено го последвал, като едва се движел след него.
Учителя се поспирал,
попоглеждал
го и, без да каже дума, продължавал пътя си.
По този начин благополучно стигнали до върха, над който се простирала разкошна поляна. Поотпочинали си и се понапекли на пролетните топли слънчеви лъчи. След това неочаквано завалял сняг. Костадин, немощен и страхлив, казал на Учителя: „Г-н Дънов (тъй го наричахме тогава), къде отиваме? Времето се разваля.
към текста >>
Спрял ги постовият войник и ги
попитал
какво правят там.
Особено интересни му бяха камъните и всякога вземаше по едно камъче и ни разказваше неговата история, за мъховете, които растат по него, за живота, който навсякъде прониква. Ние го слушахме с интерес, но не намирахме да е много важно за нас. Срещнехме ли грамадните овчарски кучета, които с устрем тичаха към нас, готови да ни разкъсат, той им показваше показалеца си и те се спираха и връщаха назад. След няколко дни Учителя и Костадин излезли из околноста на Цариброд. Увлечени в разговор, навлезли в сръбска територия.
Спрял ги постовият войник и ги
попитал
какво правят там.
След това дошъл офицерът, видял Костадин във военна униформа и ги разпитал защо са дошли. Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано попаднали там. Офицерът запитал за Учителя: „Тоя господин какъв е по професия? ” Костадин, без да знае какъв е, отговорил: „Учител”. Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях.
към текста >>
Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано
попаднали
там.
Срещнехме ли грамадните овчарски кучета, които с устрем тичаха към нас, готови да ни разкъсат, той им показваше показалеца си и те се спираха и връщаха назад. След няколко дни Учителя и Костадин излезли из околноста на Цариброд. Увлечени в разговор, навлезли в сръбска територия. Спрял ги постовият войник и ги попитал какво правят там. След това дошъл офицерът, видял Костадин във военна униформа и ги разпитал защо са дошли.
Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано
попаднали
там.
Офицерът запитал за Учителя: „Тоя господин какъв е по професия? ” Костадин, без да знае какъв е, отговорил: „Учител”. Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях. На обяд, като се разговаряхме за тоя случай, Костадин каза на Учителя: „Г-н Дънов, аз казах за Вас „учител”, тая мисъл първа ми дойде, но не зная каква Ви е професията.” „Ти право каза — Учител съм.” Ние още не можехме да разберем какъв учител е, след като не заема официална служба. Здравето на Костадин се подобряваше.
към текста >>
58.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - първи ден
, 11.08.1906 г.
на Матея, начиная от 7-й стих: „Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори." След прочитането г-н Дънов се вдъхнови от Духа Господен и ни
попита
разбираме ли думите на прочетеното.
и винаги се откриваха и закриваха с Молитвата Господня. ПЪРВО СЪБРАНИЕ 11 август 1906 г. Господин Дънов прочете 7 гл. от Ев.
на Матея, начиная от 7-й стих: „Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори." След прочитането г-н Дънов се вдъхнови от Духа Господен и ни
попита
разбираме ли думите на прочетеното.
За да получим нещо - продължи той, - трябва да турим в действие ума, сърцето и волята си... Религията има за цел да ни научи как да живеем. Знанието и мъдростта се добиват последователно чрез усилени умствени занятия. Съзнателният живот произлиза от бялата светлина. Тя е Божествена.
към текста >>
59.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 28.11.1906 г.
Най-после надявам се вий ще решите да затворите всички прелези, да се обградите и си
поправите
главните входове и да поставите стражарите на мястото им.
Погледнете на птиците небесни, обърнете внимание на пчелите и вземете пример. Най-после не е ли за ваша полза да се позамислите дълбоко в себе си? Не е полезно человек постоянно да се самоосъжда. Потребно е да се изправя пред себе си, пред Бога, Който внимава на постъпките му. Не е приятно лозето да ражда кисело грозде, добре е да роди и сладко.
Най-после надявам се вий ще решите да затворите всички прелези, да се обградите и си
поправите
главните входове и да поставите стражарите на мястото им.
Мен ще ми е приятно вий да ходите в пълната свобода и права, които ви са дадени от горе. И никой от вас да не нарушава свободата и правата на другиго Живейте в мир и бъдете умни да няма нужда да ви управляват с юзди и бодли. Най-после бъдете словесни и памятни. В доброто има по-голяма сила, отколкото в злото, в любовта по-голяма, отколкото в омразата. Бъдете справедливи към всички.
към текста >>
60.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
И когато в разцвета на своята цивилизация са
попадали
под влиянието на отрицателните сили, те са пропадали и изчезвали със своята култура, като са отстъпвали мястото си на други народи.
Пантелеймон, сега по нов стил – 9 август. 2. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя, 27 юли 1927 г., Бургас Кратка история на живота на верска общност „Бяло Братство” – клон Бургас Всички народи по лицето на земята през разните исторически епохи са били ръководени от напредналите синове на човешкия род, развивали са се и са осветявали пътя на бъдещите поколения.
И когато в разцвета на своята цивилизация са
попадали
под влиянието на отрицателните сили, те са пропадали и изчезвали със своята култура, като са отстъпвали мястото си на други народи.
Така се е развивало и усъвършенствало човечеството, докато се е достигнала днешната епоха на 20 век – век на интелекта, на търсене научните основи на всяко дело и проява в природата и хармонизиране с нейните закони, за творчество, за общо благо на човечеството… Така ще продължава човечеството да се усъвършенства и вече навлиза в една нова епоха на своето вътрешно развитие – даване условия за простор, да се развиват скритите творчески сили в човешката душа. Така ще се подготви човечеството да възприеме и приложи закона на жертвата, за да се дойде до равенство, до братството и единството, до свободата и виделината, до приложение закона за социална правда за всяка отделна душа. Развитието на човечеството върви по една обща доктрина на възкачване към съвършенство, в която има много чупки на възкачване и слизане, докато се пробуди и съзнателно се свърже с ония природни закони, които съдействат за неговото развитие. Условията за това растене и усъвършенстване са вложени във всяка човешка душа, която постепенно се развива в пъпка, за да се разцъфти в близкото или далечно бъдеще и да даде сладък плод за общо благо на човечеството. Досегашните култури са били създавани от разни народи и са били стимулирани единствено от груби и материалистични стремежи… Водени от тези отрицателни сили, те са били в непрекъснати борби, войни и заробвания на по-слабите народи и по този начин са спъвали тяхното и своето собствено правилно развитие…
към текста >>
61.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 16 август - петък.
, 16.08.1907 г.
Може да
попитате
: „Ами че ние ли сме най-добрите?
Молете се един за другиго, защото на другите като не е добре, и на вас не е добре. Ако мислиш, че ти си спасен, а хората не са спасени, знай, че ти сам не си спасен. А когато мислиш, че хората са спасени, тогава и ти си спасен.България мяза на един луд бик и тази Верига е едно въже, с което сме го вързали. А вие не бива да се плашите, че Веригата ще се скъса, защото по-скоро рогата на бика ще се строшат, отколкото Веригата да се скъса. Трябва да знаете, че не само рогата, но и шията на бика е вързана.Наистина, че другите хора ще черпят от вас, но вие трябва да се радвате, че чрез вас иде подобрение.
Може да
попитате
: „Ами че ние ли сме най-добрите?
“ Вие не сте най-добрите, но сте най-подходящите да се повикате за дадената минута. Не се безпокойте, че не сте духовни или дали ще станете духовни. Мисълта да станете духовни да изчезне от вас, защото ако се питате дали днес сте по-духовни, това значи да се спъвате в Пътя си.После, не прецеждайте комарите и да казвате: „Той направи еди-каква си погрешка.“ Не бързайте да си давате съвет, да се учите, защото винаги ще се раздразнявате един друг. И ако някой от вас има да каже нещо на другиго, нека му каже в очите ясно и откровено, а не задкулисно.
към текста >>
62.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 19 август - понеделник
, 19.08.1907 г.
И сега г-н Дънов ни
попита
: „В този момент какви са вашите мисли?
Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин.Обясни се от г-н Дънов, че тази „Хвала" (Хваление) всякой от нас ще прочита след всякой петък, определен за абсолютен пост, т.е. само веднъж в месеца. Раздадоха ни се пликовете със съобщенията, след което си разделихме по малко от виното и зехтина, които предстояваха пред Господа.В 9,30 ч. наново се събрахме около масата в салона.
И сега г-н Дънов ни
попита
: „В този момент какви са вашите мисли?
" Някои от присъстващите казваха какво са мислили в тоя момент. Понеже беше съставен един списък на политическите лица в България, на хора, които политиканстват и се занимават с политика, то г-н Дънов попита: „Какво мислите за тия хора в списъка? " Някои от нас изказваха своите мнения. А след това г-н Дънов покани някой от нас да посочи по една страница от Библията, както и по един стих от страницата. Най-напред бе поканен Т.
към текста >>
Понеже беше съставен един списък на политическите лица в България, на хора, които политиканстват и се занимават с политика, то г-н Дънов
попита
: „Какво мислите за тия хора в списъка?
само веднъж в месеца. Раздадоха ни се пликовете със съобщенията, след което си разделихме по малко от виното и зехтина, които предстояваха пред Господа.В 9,30 ч. наново се събрахме около масата в салона. И сега г-н Дънов ни попита: „В този момент какви са вашите мисли? " Някои от присъстващите казваха какво са мислили в тоя момент.
Понеже беше съставен един списък на политическите лица в България, на хора, които политиканстват и се занимават с политика, то г-н Дънов
попита
: „Какво мислите за тия хора в списъка?
" Някои от нас изказваха своите мнения. А след това г-н Дънов покани някой от нас да посочи по една страница от Библията, както и по един стих от страницата. Най-напред бе поканен Т. Бъчваров, който посочи Псалом 69:5; после Д. Голов избра Захария 14:7, Пеню Киров - Битие 18:13, Анастасия д-р Железкова - Четвърта книга на Царете 23:18, Мария Казакова - Иоил 2:7, Елена Иларионова - Изход 9:3, Илия Стойчев - Битие 21:3, Мих.
към текста >>
63.
Учителя участва в неделно събрание, София, 7 октомври, неделя
, 7.10.1907 г.
Когато искате да кажете нещо, спрете се първо и се
попитайте
дали трябва да го кажете или не.
1. НЕДЕЛНИ СЪБРАНИЯ през 1907 година 7 октомври, неделя НЕДЕЛНИ СЪБРАНИЯ през 1907 година 7 октомври, неделя Д. Голов чете 2 Коринт.: 3, 4,5; Бъчваров -1 Солуняном: 2 глава; П. Гумнеров - Галатяном: 3; 7, 8, 9; Гина - Ефесяном: 4, 6, 7, 8, 9.Г-н Дънов каза:- През тази седмица са изпратени много духове, за да турят ред и порядък, и пазете се да не влизате в стълкновение с тях.
Когато искате да кажете нещо, спрете се първо и се
попитайте
дали трябва да го кажете или не.
Сега има бяганица, ако не внимавате, може да станете врата на бягащите духове, които могат да напакостят. Това ще ви бъде средство за предпазване. Тази блокада е почнала тази седмица и ще трае до месец август 1908 година. От горе работят много добре всичките приятели. Вие трябва да бъдете много добри и да знаете, че сте пред очите на онези велики приятели, та никога да не станете причина да кажат духовете нещо лошо против вас.
към текста >>
64.
Учителя участва в неделно събрание, София, 21 октомври, неделя
, 21.10.1907 г.
След това Духът ни
попита
:- Знаете ли името Ми?
Бъчваров, П. ГумнероВ и Гина.За М. Георгиев се прочете Битие 44;7. За Голов - Псалом 69;7, за Бъчваров- Изход 5;7, за П. Гумнеров - Галатяном 2;7, а за Гина - Битие 30;7.Г-н Дънов каза, че България ще бъде очистена от единия край до другия и само това ще спаси България.
След това Духът ни
попита
:- Знаете ли името Ми?
Четете Исаия 61;10. Вие да не се боите и да не бъдете страшливи. Да бъдете смели и решителни. От кого има да се боите? Нека се боят грешните.
към текста >>
65.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 11 август
, 11.08.1908 г.
-
попита
г-н Дънов.
Стоянов, Пеньо, Иларионов и Желязкова, като първите четирма държаха синята лента, вторите четирма - бялата, третите трима - жълтата, а последните двама - розовата. Г-н Дънов ни поясни, че четирите ленти означават четирите годишни времена, а пък дванадесеттях бели ленти на стената над масата означавали 12 месеца в годината. Понеже всичките ленти са бели, означавало чистота, а също и 12 зодии, в които сме всякой един от нас. Обясни ни се още, че вчера, когато бяхме на бдение, пред нас горе на масата се образува с три ленти триъгълник, което означавало, че Божественото дохождало да ни подигне, когато пък днес имало пред нас четириъгълник, квадрат, което значело, че Божественото туря вече основа за нашето подигане. - Защо дохождате на годишното събрание?
-
попита
г-н Дънов.
- Защото ни викат - отговори П. Гумнеров. - Не. Но за да ви докараме в контакт с Господа и вие ще разберете как да любите; любовта никога не може да се ограничава. В 5 часа подир обяд пак ще имаме събрание. В 5 часа Петко прочете част от бележките, които води от миналогодишното събрание.
към текста >>
Овцата е взета като символ на добродетелта, тя е същество без защитник, но под ръководството на един пастир, и затова във всяко отношение нейното положение ще се подобри; но ако
попадне
в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид само да вземе нейното мляко и месото и кожата [й].
В 5 часа подир обяд пак ще имаме събрание. В 5 часа Петко прочете част от бележките, които води от миналогодишното събрание. Г-н Дънов после прочете 10 глава от Йоана и между другото каза: - Ще обърна вниманието ви върху 12-и стих." (Прочете го). „Тези думи имат и общо значение спрямо цялото человечество и частично спрямо всеки человек.
Овцата е взета като символ на добродетелта, тя е същество без защитник, но под ръководството на един пастир, и затова във всяко отношение нейното положение ще се подобри; но ако
попадне
в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид само да вземе нейното мляко и месото и кожата [й].
Тук Христос е пастирът на душата, а това. което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един дух, а Сатана е друг дух, който се бори за завладяване на човешките души. Христос беше, Който вдъхна дух в устата на человека, на Аврама. И затова жилището на душата, това са белите дробове, гдето тя живее.
към текста >>
66.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 12 август
, 12.08.1908 г.
Па и сам Христос казва: „Всичко, каквото
попросите
, ако не се усъмните, ще ви бъде." Има и нещо друго: Някой от вас има някаква нужда.
За да сполучвате, първо трябва да се справите с вашата карма. Вие имате мъчнотии, наистина, но Бог е, Който ще оправи всичко, уповавайте на Него. За да бъдат удовлетворени вашите нужди, вашите желания, вие трябва да дадете формата, а Бог ще ви даде съдържанието; вие ще дадете гърнето, а маслото ще ви даде Бог - в Неговите ръце има изобилно масло. Тези хора, които Христос нахрани, бяха гладни, но като се посочи от Христос хлябът, гладът се усили.Ще ви спомена една мисъл от древните учители, при все че не е изяснение на самия закон напълно - силно съсредоточаване на мисълта. Искаш 2000 лева - отстрани се дотолкова от света и от всичко друго, така се вдай в тези 2000 лева, щото те да се материализират в тебе и тогава те ще дойдат по магнетическото течение, каквото в този случай се е образувало.
Па и сам Христос казва: „Всичко, каквото
попросите
, ако не се усъмните, ще ви бъде." Има и нещо друго: Някой от вас има някаква нужда.
Аз ще отправя моите мисли към вас и те ще ви помогнат. Но ако между мене и вас няма хармония, не ще може да асимилирате мислите ми и полза няма да се извлече.Това е примерът, а вие искате да научите закона, нали? И не само да го научите, а и да го приложите. Законът е такъв, че само вашият дух трябва да поиска нещо от Небето и тогава непременно ще ви се даде това, което искате. Не бива чрез вас да иска друг дух, та да го иждиви за себе си.
към текста >>
67.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август
, 14.08.1908 г.
Не бива да осъждате другите, защото в техните грешки, за които ги осъждате, може да
попаднете
и вие.
В пустинята ще усещате едно, в зелените гори -радост, а на планините - подигане на вашия дух. В промяната на нещата е хармонията на живота, затова благодарете за всичко, което Бог е наредил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му, благославяйте Го в душата си, защото Той е диханието, Той е животът. Говоря ви това, за да престанат между вас разните недоразумения, хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие; защото, като не разбирате реда на нещата, вие мислите, че това, за което се карате, е естествено и затова се стараете да го направите, но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и грешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са наши погрешки.
Не бива да осъждате другите, защото в техните грешки, за които ги осъждате, може да
попаднете
и вие.
В едно село една мома се намерила в слабост и зачнала. Всичките селяни заедно с кмета отиват да я изтезават и да я убият. Свещеникът на селото излязъл да я защити, като казвал: „Стойте, какво искате да правите, всички сме със слабости и грешки" и така в този дух говорил, а кметът казал, че ако има такава дъщеря, веднага ще я убие. Подир 10 години дъщерята на кмета направила същата погрешка. Сега ще излизаме един по един горе пред престола, после ще излизаме по трима, а третия път ще излезем всички заедно.
към текста >>
68.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Кънчо Стойчев На 3 (14).02.1865 г, вторник по обед (12 ч), се ражда син на
поп
Стойчо от с.
Изгревът - Том 11 IX. Светозар Няголов А. Автобиография Пред нозете на Учителя Беинса Дуно1.
Кънчо Стойчев На 3 (14).02.1865 г, вторник по обед (12 ч), се ражда син на
поп
Стойчо от с.
Змеево (Дервент), Старозагорско. Кръщават го на името на дядо му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева. Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево.
към текста >>
След изгарянето на Стара Загора семейството на
поп
Стойчо се премества в град Бургас.
Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война.
След изгарянето на Стара Загора семейството на
поп
Стойчо се премества в град Бургас.
Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други.
към текста >>
Попът
на селото имал дъщеря, завършила педагогика, иискал да я назначи на работа в селото.
майка ми завършва педагогическата гимназия с право да бъде основна учителка. Назначена е в с, Армени, Габровско, където преподава през учебната 1924/25 г. и през 1925/26 г. В Габрово се запознала с Николай Дойнов и двамата се събирали на младежки клас и четели беседи. Майка ми посещава Учителя в София.
Попът
на селото имал дъщеря, завършила педагогика, иискал да я назначи на работа в селото.
Започнал да търси причини, за да уволни Стевка. Написал доклад до Министерството, че тя не посещавала църквата, не се кръстела и била от Бялото Братство. Уволняват майка ми за 3 години - да се поправи. Тогава - през 1926 г., дядо ми Кънчо и майка ми се преместват в София, където Стевка се записва в Историко-филологическия факултет и го посещавало 1930 г. Редовно ходи на беседи.
към текста >>
Уволняват майка ми за 3 години - да се
поправи
.
В Габрово се запознала с Николай Дойнов и двамата се събирали на младежки клас и четели беседи. Майка ми посещава Учителя в София. Попът на селото имал дъщеря, завършила педагогика, иискал да я назначи на работа в селото. Започнал да търси причини, за да уволни Стевка. Написал доклад до Министерството, че тя не посещавала църквата, не се кръстела и била от Бялото Братство.
Уволняват майка ми за 3 години - да се
поправи
.
Тогава - през 1926 г., дядо ми Кънчо и майка ми се преместват в София, където Стевка се записва в Историко-филологическия факултет и го посещавало 1930 г. Редовно ходи на беседи. Учител от Габрово я харесал и искал да се ожени за нея.* Често й пишел писма и я канел да отиде в Габрово. Стевка се срещнала със сестра София Попова и тя я посъветвала да пита Учителя по този въпрос. Отишли заедно до приемната и майка ми се качила по стълбите и застанала на площадката пред вратата.
към текста >>
Стевка се срещнала със сестра София
Попова
и тя я посъветвала да пита Учителя по този въпрос.
Написал доклад до Министерството, че тя не посещавала църквата, не се кръстела и била от Бялото Братство. Уволняват майка ми за 3 години - да се поправи. Тогава - през 1926 г., дядо ми Кънчо и майка ми се преместват в София, където Стевка се записва в Историко-филологическия факултет и го посещавало 1930 г. Редовно ходи на беседи. Учител от Габрово я харесал и искал да се ожени за нея.* Често й пишел писма и я канел да отиде в Габрово.
Стевка се срещнала със сестра София
Попова
и тя я посъветвала да пита Учителя по този въпрос.
Отишли заедно до приемната и майка ми се качила по стълбите и застанала на площадката пред вратата. Тя почувствала интуитивно, че Учителят е до вратата. Вратата се отворила и Учителят я попитал: „Какво има, рекох? ” Тя казала: „Учителю, моля Ви се, мога ли да отида до Габрово, позволявате ли ми? ” Тя не Му казала защо и за какво искала да отиде в Габрово.
към текста >>
Вратата се отворила и Учителят я
попитал
: „Какво има, рекох?
Редовно ходи на беседи. Учител от Габрово я харесал и искал да се ожени за нея.* Често й пишел писма и я канел да отиде в Габрово. Стевка се срещнала със сестра София Попова и тя я посъветвала да пита Учителя по този въпрос. Отишли заедно до приемната и майка ми се качила по стълбите и застанала на площадката пред вратата. Тя почувствала интуитивно, че Учителят е до вратата.
Вратата се отворила и Учителят я
попитал
: „Какво има, рекох?
” Тя казала: „Учителю, моля Ви се, мога ли да отида до Габрово, позволявате ли ми? ” Тя не Му казала защо и за какво искала да отиде в Габрово. „Рекох, може да отидете” - и затворил вратата..Майка ми заслизала по стълбата и нещо я прерязало в слънчевия възел. Разбрала, че не трябва да отива в Габрово, което потвърдила и сестра Попова. Учителят с един замах я освободил от тази връзка.______________________________* Виж „Изгревът”, том VII, стр.
към текста >>
Разбрала, че не трябва да отива в Габрово, което потвърдила и сестра
Попова
.
Тя почувствала интуитивно, че Учителят е до вратата. Вратата се отворила и Учителят я попитал: „Какво има, рекох? ” Тя казала: „Учителю, моля Ви се, мога ли да отида до Габрово, позволявате ли ми? ” Тя не Му казала защо и за какво искала да отиде в Габрово. „Рекох, може да отидете” - и затворил вратата..Майка ми заслизала по стълбата и нещо я прерязало в слънчевия възел.
Разбрала, че не трябва да отива в Габрово, което потвърдила и сестра
Попова
.
Учителят с един замах я освободил от тази връзка.______________________________* Виж „Изгревът”, том VII, стр. 452, № 1, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)10. Гушата От напреженията, които изживява, й се появява гуша и тя слага бяло шалче на врата си. Когато излизала от беседата, Учителят я попитал: „Рекох, какво имате на врата?
към текста >>
Когато излизала от беседата, Учителят я
попитал
: „Рекох, какво имате на врата?
Разбрала, че не трябва да отива в Габрово, което потвърдила и сестра Попова. Учителят с един замах я освободил от тази връзка.______________________________* Виж „Изгревът”, том VII, стр. 452, № 1, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)10. Гушата От напреженията, които изживява, й се появява гуша и тя слага бяло шалче на врата си.
Когато излизала от беседата, Учителят я
попитал
: „Рекох, какво имате на врата?
” – „Гуша, Учителю.” Той извиква сестра Мария Златева, дава й шише със зехтин, казва да я разтрие добре. Тя я разтрива няколко пъти и подутината изчезва. В сряда, пред Общия окултен клас, Учителят казва, че на някои хора се образуват по различни части на тялото подутини и на врата - гуша. Те се лекуват с разтриване. При гуша да се разтрива подутината със зехтин по половин час и да се казва всеки ден: „Туморът намалява, намалява, намалява”, в продължение на 9 дни.
към текста >>
Понеже Юпитер е в съвпад с Луната в Риби в 4 дом, показва, че ще
попадне
в един много духовен дом, пълен с материални блага.
Научила е добре френски език при професор Благой Мавров. Това знание се предаде на дъщеря й Величка. Нейният Сатурн е в 3°13 минути на Водолей и съвпада точно с този на баща ми и с моя - 1°38 минути на Водолей. Това показва силна кармична връзка, превърната в любов. Майка ми ме обичаше много и слушаше съветите ми.*
Понеже Юпитер е в съвпад с Луната в Риби в 4 дом, показва, че ще
попадне
в един много духовен дом, пълен с материални блага.
Новата й духовна майка баба Величка (Юпитер в съвпад с Луната в Риби) й е била майка преди 2000 години по времето на Христа, и сега пак я взима да я гледа. Величка проявява към нея Божествената любов, която Стевка носи със себе си (Слънцето е в тригон с Нептун). Животът на майка ми с Величка е бил изключително хармоничен и успешен. Любовта и на Величка отпреди 2000 години към майка ми е била толкова силна, че когато ще си заминава, изчаква дядо Кънчо да си дойде от беседа и да й обещае, че ще се грижи за Стевка, докато е жив. Той и обещава и тя спокойно си заминава.
към текста >>
69.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август
, 16.08.1909 г.
Все, що
попросите
в Мое Име, Аз ще го сторя.
Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса.Подир горното обявление г-н Дънов прочете 10-а глава от Евангелието от Йоанна. Помолихме се след това и ни се продиктуваха трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш своето здраве, своето блаженство. II. Люби ближния си, както сам себе си – в него ще намериш основание за твоето повдигане. III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага.
Все, що
попросите
в Мое Име, Аз ще го сторя.
Не бой се, малко стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство.По-нататък г-н Дънов каза: Едно малко обяснение на Първия закон. Отношенията на Първия закон имат връзка със сътворението на света – на него се дължи неговото произхождение. Когато се каже Любов, това показва, че това е гласът на всичките Светли духове, които са слезли да търсят своите братя в материята и казват: „Ние, които любим Господа, ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженство на своята душа и своя Дух.“ Всякой, който има Живот в себе си, като слънчевите лъчи произвежда най-благотворни резултати.
към текста >>
70.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август
, 17.08.1909 г.
И ако има добродетел, в която мога да се крепя, то е само тази – всякога съм била готова да се разкая и да
поправя
грешката след себе си.
И тези желания не са ваши67. Но пристъпете към една по-сложна работа68 – работа върху себе си. Бъдете отстъпчиви един към други, снизходителни, имайте взаимно уважение и почитание, защото само това е, което остава на човека. Не е омразата, която гради Живота, а то е Любовта. Аз може да съм имала много грешки и ги имам, но поне в едно отношение съм била чистосърдечна – нямала съм в себе си задни мисли.
И ако има добродетел, в която мога да се крепя, то е само тази – всякога съм била готова да се разкая и да
поправя
грешката след себе си.
И благодаря на Господа, че ми даде поне това добро. А коя е вашата основна добродетел? Сега гледайте всякой един от вас да има поне по една добродетел. Мен ми е приятно да ви виждам толкоз души, събрани на едно място. Един заминава, мнозина идват на неговото място – така върви Животът, като една верига.
към текста >>
71.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август
, 18.08.1909 г.
да се
попитаме
какво е нашето предназначение, защо сме дошли на света.
След това г-н Дънов каза:- Това, което ще ви кажа, това са мои възгледи и сте свободни върху това да ги приемате или да не ги приемате.За да можете да имате каквато и да е посока в света, трябва да имате опорна точка - то е общ закон. Опорна точка всякога е необходима. Опорна точка трябва да има сърцето, умът, волята и пр. Без опорна точка вие ще се грижите всякога, а няма да извършите никаква работа. Следователно, да извършите каквато и да е работа, човек трябва да има прицелна точка.Ние трябва да имаме правилно гледище върху нещата в света, т.е.
да се
попитаме
какво е нашето предназначение, защо сме дошли на света.
Може да се каже, че сме проводени да се учим. Но какво отношение има това учение с бъдещето на света? Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос.Щом се докоснем до Библията, тя е една книга, която е излязла от опитността на вековете. Истините в нея са кристализирани от опитността на вековете. Изобщо основният принцип е Бог, но разбирането за Бога не е едно и също, разни са разбиранията.
към текста >>
Ако Той не се уморява да
поправя
сърцето ти, то поне имай търпение да не Го безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за тебе.
Имай Неговото сърце, желай Неговия ум, да бъде у вас Духът Христов. Прочее, и онова, което има да ти каже, разбирай, защото ще бъде написано на друго място по-добре - в твоето сърце. Там, дето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е книгата, в която се вписват Неговите дела, наедно с Неговото Слово.Да ти не дотяга, когато Господ работи в твоята душа.
Ако Той не се уморява да
поправя
сърцето ти, то поне имай търпение да не Го безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за тебе.
Но повече от това - съдействувай за скорошното й привършване.Разните занимания ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти заедно с Господа ще остане. Баща, братя, сестри, приятели, роднини, познайници, Той ще остане.Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма повече да говоря, затова помни: съвършенството е целта, блаженството е любовта, хубостта е мисълта, а пълнотата на всичко е Бог. Без Него нито съвършенство се постига, нито любовта, нито мъдростта. Той е тайната връзка на всичко.
към текста >>
Това ти казвам аз, свидетелството на този Дух, Който свидетелствува заедно с твоя дух, е вярно.„Всичко, каквото
попросите
в Мое име, Аз ще ви го направя." Може ли Земята или Слънцето да пропадне, когато законът царува?
С тия оръжия ще победиш.Размишлявай добре и върши волята Му. Все-таки един ден Неговата благодат ще те намери и Неговата ръка ще те укрепи. Тогава ще ти се открие пътят Господен. Сега е тъмно, тогава ще стане видело. Помни: В Бога няма измяна.
Това ти казвам аз, свидетелството на този Дух, Който свидетелствува заедно с твоя дух, е вярно.„Всичко, каквото
попросите
в Мое име, Аз ще ви го направя." Може ли Земята или Слънцето да пропадне, когато законът царува?
Те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините в ръцете Си? Не, както всеки свят се създава за целта си, да се насели и да даде място на живота да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душата, така и животът на душата служи за Божието съзнание.
към текста >>
Ако Той не се уморява да
поправя
сърцето ти, то поне да Го не безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за теб.
„Да бъде у вас Духът Христов.“ Прочее и онова, което имам да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по- добре – в твоето сърце; там, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е книга, в която се вписват Неговите дела, заедно с Неговите Слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа.
Ако Той не се уморява да
поправя
сърцето ти, то поне да Го не безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за теб.
Не, повече от това – съдействай за по-скорото й привършване. Празните занимания88 ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане. Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник – всички ще изчезнат, Той ще остане. Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма що повече да ти говоря.
към текста >>
„Всичко, каквото
попросите
в Мое име, Аз ще го направя.“
Все-таки един ден Неговата Благодат ще те намери и Неговата ръка ще те укроти89. Тогава ще ти се открие Пътят Господен. Сега е тъмно – тогава ще бъде видело. Помни: в Бога няма измяна, това ти казвам Аз. Свидетелството на този Дух, който свидетелства заедно с твоя дух, е вярно.
„Всичко, каквото
попросите
в Мое име, Аз ще го направя.“
Може ли Земята или Слънцето да пропаднат, когато законът царува? Не, те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете Си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините и в ръцете Си? Не. Както всякой свят се създава за целта си – да се насели и да даде място на Живота да се развива90, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея.
към текста >>
72.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 19 август
, 19.08.1909 г.
„Все, що
попросите
в Мое име, Аз ще го сторя.Не бой се, мало стадо, Отец е благоволил да ви даде царство."
- Ще го носите със себе си. В това има три велики заповеди. Ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с него. Това е Божията воля за вас. След трите закона на Веригата, дадени на 16 август, написва се това, дадено на 19 август сутринта.
„Все, що
попросите
в Мое име, Аз ще го сторя.Не бой се, мало стадо, Отец е благоволил да ви даде царство."
За обещанията: - Всякога, когато човек дава известен оброк, той го дава пред други и всякога, когато даваме едно обещание пред други дух, той ще те последва и ще понасяш всичките последствия и страдания.Един по-висш закон отменява разпорежданията на по-нисш закон. Например да кажем, оженил си се, но ако ти се каже да следваш Господа и да оставиш жена си, ти си длъжен да я оставиш, защото Провидението по един естествен начин може да я задигне, но, за нейно добро, то не я задига, но пък излъчва мъжа от нея, за да следва Господа. Във всички свои обещания да внимаваме и да ги даваме разумно.Тази година се взима четвъртият петък на месеца за пост, и то ще постите така, че да се наберат 25 часа, за да се образува числото 7, вечерта да сте вече нахранени, а щом удари 7, хапнете, дето и да сте, после да вечеряте. Аз желая през тази година да сте духовно добре и весели. Всеки може да работи за Господа.
към текста >>
Все, що
попросите
в Мое Име, Аз ще го сторя.
Там се пишеше: Трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство. II. Люби ближния си като себе си – в него ще намериш основите на твоето повдигане. III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага.Тия думи всякой си ги написа на лист, даден от г-н Дънов, а след тях ни се дадоха като прибавка и думите:
Все, що
попросите
в Мое Име, Аз ще го сторя.
Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство.След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата.След като написа г-н Дънов този девиз и го разгледахме, той ни каза: През тази година го носете със себе си – това е девиз, който ви се дава през тази година. В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с този девиз. Това е Волята Божия за вас.Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу. Повикването един подир други стана по следния ред: най-напред се повика Т.
към текста >>
73.
Учителя дава Трите закона на Веригата на събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата)
, 19.08.1909 г.
Все, що
попросите
в Мое Име, Аз ще го сторя.
Там се пишеше: Трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство. II. Люби ближния си като себе си – в него ще намериш основите на твоето повдигане. III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага.Тия думи всякой си ги написа на лист, даден от г-н Дънов, а след тях ни се дадоха като прибавка и думите:
Все, що
попросите
в Мое Име, Аз ще го сторя.
Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство.След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата.След като написа г-н Дънов този девиз и го разгледахме, той ни каза: През тази година го носете със себе си – това е девиз, който ви се дава през тази година. В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с този девиз. Това е Волята Божия за вас.Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу. Повикването един подир други стана по следния ред: най-напред се повика Т.
към текста >>
В Него ще намериш връзките на вечния живот, извора на всичките блага.Все що
попросите
в Мое име, Аз ще го сторя.Не бой се, малко стадо, Отец Ваш е благоволил да ви даде Царство.
II. Люби ближния си както себе си. В него ще намериш основите за твоето подигание. III. Бъди съвършен както е Отец Твой съвършен.
В Него ще намериш връзките на вечния живот, извора на всичките блага.Все що
попросите
в Мое име, Аз ще го сторя.Не бой се, малко стадо, Отец Ваш е благоволил да ви даде Царство.
(Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 --------------------------------------------------------------* Учителят е диктувал Трите закона на присъстващите на събора и после на всеки лист отдолу се е подписал със свещения подпис, но съкратен. Текстът на точки 4. и 5.
към текста >>
74.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (Трите Закона на Веригата)
, 19.08.1909 г.
В Него ще намериш връзките на вечния живот, извора на всичките блага.Все що
попросите
в Мое име, Аз ще го сторя.Не бой се, малко стадо, Отец Ваш е благоволил да ви даде Царство.
II. Люби ближния си както себе си. В него ще намериш основите за твоето подигание. III. Бъди съвършен както е Отец Твой съвършен.
В Него ще намериш връзките на вечния живот, извора на всичките блага.Все що
попросите
в Мое име, Аз ще го сторя.Не бой се, малко стадо, Отец Ваш е благоволил да ви даде Царство.
(Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 --------------------------------------------------------------* Учителят е диктувал Трите закона на присъстващите на събора и после на всеки лист отдолу се е подписал със свещения подпис, но съкратен. Текстът на точки 4. и 5.
към текста >>
75.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1910 г.
Дойнов, Мария Дойнова, Анастас Бойнов, Парашкева Бойнова, Драган
Попов
и Здравка
Попова
; от Русе ― Никола Ватев, Величка Ватева, Петър Тихчев; от Бургас ― Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев, Тодор Стоименов и Пеню Киров; от Пловдив ― Петко Епитропов; от Шумен ― Васил Узунов.
Явиха се поканените: От София ― Тодор Бъчваров, Дим. Голов, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова, Пенка Т. Бъчварова, Величко Гръблашев, Михалаки Георгиев, :в. Тачев и Спас Димитров; от Търново ― Конст. Иларионов, Елена Иларионова, Ив.
Дойнов, Мария Дойнова, Анастас Бойнов, Парашкева Бойнова, Драган
Попов
и Здравка
Попова
; от Русе ― Никола Ватев, Величка Ватева, Петър Тихчев; от Бургас ― Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев, Тодор Стоименов и Пеню Киров; от Пловдив ― Петко Епитропов; от Шумен ― Васил Узунов.
Гореизброените, по ред ― според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата ― един подир друг биваха извиквани и -изпращани в заседателната стая, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (стр. 118). На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе. Преди всичко се обяви програмата за днешния ден, за която г-н Дънов каза: — Най-напред ще последва встъпителна реч, която ще бъде преди обед. От 3 часа след пладне ще започне бдение, за всекиго по 15 минути, в стаичката пред олтара.
към текста >>
76.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1910 г.
Попов
— диня, В.
Тихчев — хляб, Васил Узунов — сухо грозде, П. Епитропов — захар, П. К. Стойчев — грозде и хляб, Ник. Ватев — вино, Ив. Тачев — вино, Др.
Попов
— диня, В.
Гръблашев — грозде, Сп. Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова — грозде, Ел. Иларионова — вино, Вел.Стойчева — хляб и бадеми, Здравка Попова — праскови, Петко Бъчваров грозде, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров — Матея: 26, 26-30; Тодор Стоименов — Лука: 22,14-20; Т. Бъчваров — Марко: 14, 22-26; Дим.
към текста >>
Иларионова — вино, Вел.Стойчева — хляб и бадеми, Здравка
Попова
— праскови, Петко Бъчваров грозде, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи.
Ватев — вино, Ив. Тачев — вино, Др. Попов — диня, В. Гръблашев — грозде, Сп. Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова — грозде, Ел.
Иларионова — вино, Вел.Стойчева — хляб и бадеми, Здравка
Попова
— праскови, Петко Бъчваров грозде, Парашкева Бойнова — вино, Мария Дойнова — диня, Величка Затева — сливи.
По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров — Матея: 26, 26-30; Тодор Стоименов — Лука: 22,14-20; Т. Бъчваров — Марко: 14, 22-26; Дим. Голов — Матея: 26, 26-20; Петко Гумнеров — Йоан: 13, 1-29; К.Иларионов — Коринтяном: 11, 23-32; Петър Тихчев — Римляном: 5,15; В.Гръблашев — Йоан: 6, 61; Гина Гумнерова — Йоан: 6, 53-59; Елена Иларионова— Йоан: 6, 49-52. Подир прочитането на горните стихове от книгата Господня г-н Дънов ра здаде хляба и виното, преди което всички заедно с него изказахме кратки молитви, които са пропуснати да се отбележат от протоколиста. Вечерята свършихме в десет и половина часа и г-н Дънов ни съобщи, ч е сме задължени да се явим на заседание и утре, 16-того, понеделник, в 10 часа сутринта, след което се разотидохме.
към текста >>
77.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1910 г.
Веднъж аз
попитах
един химик какво струва една сол, когато се обезсоли, а той отговори, че трябва да се хвърли.
Така вие имате съвременните взривни вещества, с които често пъти, за да можете да работите, трябва да ги подчините на други вещества. Вземете, например, един лекар, който за да може да работи върху известна болест, внася антидоти8 за реакция. В духовния свят е същото — вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действуващи благотворно. Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия качества зависи какво ще е последствието или работата, която вършите. Например, глицеринът9, съединен с памук, образува динамит и пр.
Веднъж аз
попитах
един химик какво струва една сол, когато се обезсоли, а той отговори, че трябва да се хвърли.
„Но ако искате да :е поправи, добави химикът, трябва основа или киселина „ Така е и с човека. Като се обезсоли, ще се подложи на страдания и мъчнотии, които не са нищо друго, освен един процес за възобновление, необходимо за спазването на неговите чувства, и така ще се възстанови това, което е изгубил. Прочее, когато дойдат върху вас страдания, трябва да се питате какво Господ иска да възстанови у вас. Затова не бива да се плашите при страдания, а размислете какво иска да ви учи Господ. После, съединявайте се с всичките в света — не отбягвайте хората в света, а се съединявайте с всички тях.
към текста >>
„Но ако искате да :е
поправи
, добави химикът, трябва основа или киселина „ Така е и с човека.
Вземете, например, един лекар, който за да може да работи върху известна болест, внася антидоти8 за реакция. В духовния свят е същото — вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действуващи благотворно. Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия качества зависи какво ще е последствието или работата, която вършите. Например, глицеринът9, съединен с памук, образува динамит и пр. Веднъж аз попитах един химик какво струва една сол, когато се обезсоли, а той отговори, че трябва да се хвърли.
„Но ако искате да :е
поправи
, добави химикът, трябва основа или киселина „ Така е и с човека.
Като се обезсоли, ще се подложи на страдания и мъчнотии, които не са нищо друго, освен един процес за възобновление, необходимо за спазването на неговите чувства, и така ще се възстанови това, което е изгубил. Прочее, когато дойдат върху вас страдания, трябва да се питате какво Господ иска да възстанови у вас. Затова не бива да се плашите при страдания, а размислете какво иска да ви учи Господ. После, съединявайте се с всичките в света — не отбягвайте хората в света, а се съединявайте с всички тях. Всички гледайте да се срещнете с някой добър човек в света и с него вие ще си послужите като при оазис, на който ще си починете и ще си вземете чрез него храна, с която ще си послужите, докато стигнете до друг оазис.
към текста >>
Исус Христос много ясно е казал: „Всичко, каквото
попроси
който вярва, ще му бъде“; разбира се, ако не се усъмни.
Защото ако мисли, че са от хората, то в него случай, като честолюбив, неутрализира мислите на своите приятели, а така не могат да се уреждат работите му. Искам от всички вас, които сте в мъчнотия, да имате самообладание и да се не страхувате. Страхът и съмнението искам да изчезнат от тези, на които аз имам намерение и желая да им помогна. Това е волята Божия. Страх може да има човек само когато греши, а от друго нищо да се не плаши.
Исус Христос много ясно е казал: „Всичко, каквото
попроси
който вярва, ще му бъде“; разбира се, ако не се усъмни.
Ние трябва да си представяме Бога като едно Същество, което ни слуша. Бог не търпи абсолютно никакво съмнение.Васил Узунов: „Когато искам от Бога нещо и дохождат мисли, които ми внушават, че няма да ме послушат, то този глас пречи ли ми? “ —Този глас трябва да го победим. Имайте предвид кривите ни отношения спрямо духовния свят.
към текста >>
Първото нещо е да
поправим
отношенията си спрямо Бога, че Той е наш Баща, наш Господар, Който ни е изпратил на работа, и като имаме предвид, че е най-добрият господар и че непременно ще ти даде това, което искаш.
Бог не търпи абсолютно никакво съмнение.Васил Узунов: „Когато искам от Бога нещо и дохождат мисли, които ми внушават, че няма да ме послушат, то този глас пречи ли ми? “ —Този глас трябва да го победим. Имайте предвид кривите ни отношения спрямо духовния свят. Трябва да въдворим съзнанието, че имаме връзка с Бога, че Той е Бог верен и неизменяем и че нищо не може да Му въздействува.
Първото нещо е да
поправим
отношенията си спрямо Бога, че Той е наш Баща, наш Господар, Който ни е изпратил на работа, и като имаме предвид, че е най-добрият господар и че непременно ще ти даде това, което искаш.
Та трябва да възстановим в своята душа едно от тия две положения: или че Господ ти е благ Баща, или пък, че ти е Господар, и то най-добрият Господар. Представете си, че хората ви раздумват да не следвате Божественото учение. И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението. В Англия един бележит лорд имал 400-500 длъжници, за които той дал обявление, че ще опрости всички онези от тях, които на определено място и на определен ден и час се явят пред него и изявят това желание. Много и почти всички се събрали, но вместо да побързат и на определения час да се явят пред лорда, на когото да изявят желанието си, че искат да ги опрости, те започнали да разсъждават помежду си и да се изказват, че това обявление и тази покана лордът я правил само за да ги опитва, а не всъщност наистина да им опрости.
към текста >>
78.
Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново
, 1.01.1911 г.
Ще е зле да чакате при друго прераждане да се
поправите
; не си оставяйте уроците за утре да ги учите.Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В. Търново:
В Бога винаги има желание да ни се открие, но ние с нашите желания и др. Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда. Евангелието дава едно правило. Първо: за да видим Бога, трябва чисто сърце.
Ще е зле да чакате при друго прераждане да се
поправите
; не си оставяйте уроците за утре да ги учите.Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В. Търново:
Религията е плод на любовта, която човек има към Бога. Ние трябва да научим закона на самоотричането. Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли.
към текста >>
79.
Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново
, 7.01.1911 г.
Ще е зле да чакате при друго прераждане да се
поправите
; не си оставяйте уроците за утре да ги учите.Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В. Търново:
В Бога винаги има желание да ни се открие, но ние с нашите желания и др. Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда. Евангелието дава едно правило. Първо: за да видим Бога, трябва чисто сърце.
Ще е зле да чакате при друго прераждане да се
поправите
; не си оставяйте уроците за утре да ги учите.Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В. Търново:
Религията е плод на любовта, която човек има към Бога. Ние трябва да научим закона на самоотричането. Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли.
към текста >>
80.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София
, 21.03.1911 г.
И казва Господ, ако думите ми пребъдат във вас и вие пребъдете в мен, каквото
попросите
, ще ви бъде.
Всички добри и лоши зародиши се гнездят в сърцето и от там започват своето нашествие в държавата на человека. Първата необходимост е преобразованието на сърцето. Добрите чувства, светлите мисли това са носители на человешкото спасение. Те са вестители на Божията благост и милост към онези, които го търсят с всичката си душа. Когато ме потърсите с всичкото си сърдце, ще ме намерите, казва пророкът.
И казва Господ, ако думите ми пребъдат във вас и вие пребъдете в мен, каквото
попросите
, ще ви бъде.
Животът е едно велико училище и всичките неща в тоя свят са принадлежности на това училище, в което служат за упътвание на учащите ся в него. И всеки, който прилежава, придобива. Може после да ви дам сведения. Ваш П. К. Дънов
към текста >>
81.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август
, 10.08.1911 г.
Казанлък, Илия Зурков от Бургас, Матей
Попов
от Бургас, Христо Тончев от Казанлък, Сотир Щерев от Бургас, Ал.
Тя е била тоже ангажирана под наем, докато трае съборът, понеже колибата на г-н Бойнов, по практика от лани, се оказала малка. В колибата на Бойнов, ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше приготвена „горницата“. За гостилница или място за хранене служеше пак същата колиба на Бостанджиев. От поканените за тазгодишния събор се явиха: д-р Ст. Луков от
Казанлък, Илия Зурков от Бургас, Матей
Попов
от Бургас, Христо Тончев от Казанлък, Сотир Щерев от Бургас, Ал.
Кръстников от Бургас, Д. Голов от София, Симеон Драганов от Беброво, Еленско, Петко Гумнеров ― София, Пеню Киров ― Бургас, Кънчо П. Стойчев ― Бургас, Анастас Бойнов ― Търново, Тод. Стоименов от Бургас, М. Георгиев ― София, Драган Попов - Търново, Константин Иларионов ― Търново, Никола Янев ― Бургас, Деню Цанев ― Бургас, Никола Ватев ― Русе, Иван Дойнов ― Търново, П.Епитропов ― Пловдив, Ил.
към текста >>
Георгиев ― София, Драган
Попов
- Търново, Константин Иларионов ― Търново, Никола Янев ― Бургас, Деню Цанев ― Бургас, Никола Ватев ― Русе, Иван Дойнов ― Търново, П.Епитропов ― Пловдив, Ил.
Казанлък, Илия Зурков от Бургас, Матей Попов от Бургас, Христо Тончев от Казанлък, Сотир Щерев от Бургас, Ал. Кръстников от Бургас, Д. Голов от София, Симеон Драганов от Беброво, Еленско, Петко Гумнеров ― София, Пеню Киров ― Бургас, Кънчо П. Стойчев ― Бургас, Анастас Бойнов ― Търново, Тод. Стоименов от Бургас, М.
Георгиев ― София, Драган
Попов
- Търново, Константин Иларионов ― Търново, Никола Янев ― Бургас, Деню Цанев ― Бургас, Никола Ватев ― Русе, Иван Дойнов ― Търново, П.Епитропов ― Пловдив, Ил.
Стойчев ― Русе, Ив. Русев ― Русе, Сп. Димитров - София, Петър Тихчев ― Русе, Елена Иларионова ― Търново, Мария Дойнова ― Търново, Парашкева Бойнова ― Търново, Здравка Попова ― Търново, Гина Гумнерова ― София, Величка Н. Ватева ― Русе, Величка Стойчева ― Бургас. Гореозначените по ред, според именното повикване, бидоха изпращани в заседателната стая, гдето насядахме всички около двете маси, според означеният тук ред.
към текста >>
Димитров - София, Петър Тихчев ― Русе, Елена Иларионова ― Търново, Мария Дойнова ― Търново, Парашкева Бойнова ― Търново, Здравка
Попова
― Търново, Гина Гумнерова ― София, Величка Н.
Стойчев ― Бургас, Анастас Бойнов ― Търново, Тод. Стоименов от Бургас, М. Георгиев ― София, Драган Попов - Търново, Константин Иларионов ― Търново, Никола Янев ― Бургас, Деню Цанев ― Бургас, Никола Ватев ― Русе, Иван Дойнов ― Търново, П.Епитропов ― Пловдив, Ил. Стойчев ― Русе, Ив. Русев ― Русе, Сп.
Димитров - София, Петър Тихчев ― Русе, Елена Иларионова ― Търново, Мария Дойнова ― Търново, Парашкева Бойнова ― Търново, Здравка
Попова
― Търново, Гина Гумнерова ― София, Величка Н.
Ватева ― Русе, Величка Стойчева ― Бургас. Гореозначените по ред, според именното повикване, бидоха изпращани в заседателната стая, гдето насядахме всички около двете маси, според означеният тук ред. Върху масата бяха постлани три ленти — синя, червена и портокалена, които изхождаха изпод стоящите пред г-н Дънов вещи и двете от тях — синята и портокалената — се простираха до края на първата маса, а средната, червената, отиваше дори до края на втората маса, както е и означено по-долу. На източната стена имаше две картини, от които едната бе ликът на Спасителя, изработен художествено с масни краски, а другата картина бе великата емблема — Пентаграмът, пред която малко вдясно се спущаше симетрично поставено черковно кандило (сребърно и запалено). В 9 часа и 35 минути се откри занятието с изпяването от всички „Возкресение Твое, Христе Спасе“, произнасяне молитвата „Отче наш“ и „ Добрата молитва“ и изпиването на „Великото славословие“.
към текста >>
Когато завършите вашето
поприще
на земята, Отец Сам ще обърше всяка сълза от очите ви и ще ви даде всяка радост и веселие.
Светът може да се вълнува, бурите на живота може да ви обезпокояват и да ви се струва, като че ли корабът, на който пътувате, ще погине. Помнете — този кораб не потъва. В света може да станат много промени, много изменения, но Отец, Който ръководи това, остава всякога един и същ. Мир на вашите души. Аз ще ви дам този мир, който светът не може да ви даде.
Когато завършите вашето
поприще
на земята, Отец Сам ще обърше всяка сълза от очите ви и ще ви даде всяка радост и веселие.
Молете се да възтържествува Божията добродетел; да възтържествува Божията правда; да възтържествува Божията Любов и да се прояви; да възтържествува Божията мъдрост и да се прослави Господ в Своите дела; да възтържествува Божията истина и чрез нея Господ да озари света; да възтържествува Божият живот и чрез него да ви се дадат всичките блага; да възтържествува Духът на Отца Моего и Отца вашего, на Бога Моего и Бога вашего — да се възцари Той и да бъде все и вся. Чада, имайте любов помежду си. Любовта дълготърпи, тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всички се радва, всички повдига, всички утешава, всички спасява и всичко превожда в дома на Отца. Слушайте този глас на любовта! Оставете се да ви ръководи през всичкия ви живот!
към текста >>
Само че, когато се молите, никому, ама абсолютно никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проявят и докато делото не се изпълни, защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си
попречите
и тогава вие сам ще сте виновният.
А пък за да се не лишим от този мирис, Господ ни изпраща страдания, които ни упътват към молби и моления. Прочее, с молитвата се гонят двояки направления: първо, човек да се стреми към Бога и второ, да се обединят духовете. Ние сме събрани тук да отправим такава вълна, щото да настъпи и дойде голямо сътресение за доброто на народа. Молитвата е един силен Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние върху всичките отрасли на живота. Най-после, вие всички можете да правите опит и вижте на колко молитви Господ отговаря.
Само че, когато се молите, никому, ама абсолютно никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проявят и докато делото не се изпълни, защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си
попречите
и тогава вие сам ще сте виновният.
Мюлер, за когото се разказва, че през живота си пренесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранил две хиляди деца. Той от опит твърди, че колкото повече с детско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се е отговаряло на нея. Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса мисионери в Божието дело. Той уподобява молитвата на трена, в който един може да се качи и вози много спокойно до местопристигането, а друг да го тика.
към текста >>
82.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август
, 11.08.1911 г.
Христос казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото
попросите
, ще ви бъде“.
Тогава приложете на вашата вяра и градете върху това, което е вече направено от вас.Събранието се преустанови до довечера в 9 часа. В 10 часа вечерта събранието се продължи. Всички са по местата си около масата. По повелението на Духа чрез г-н Дънов всички изредихме, та казахме по една добра мисъл в малко думи, след което г-н Дънов подзе: — Тази вечер ще ви говоря върху „пребъдването“.
Христос казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото
попросите
, ще ви бъде“.
И после се казва още: „Аз ще явя Себе Си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие трябва да пребъдвате в Моята Любов.“ Пребъдването е необходимо в Господа за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъдва в земната пласт, та да може да чуе зова на слънцето, да израсте и принесе плод. Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено. Обаче, напротив — чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, унищоженото зърно принася плод. Така трябва да се стараем да изработваме, щото да живеем едновременно в два свята, защото, както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места. От изпитите и страданията ние не бива да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на земята, да работим, да се развиваме и да принасяме плод.
към текста >>
83.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август
, 13.08.1911 г.
Виждаме, че когато водните капки падат върху канарите, те отскачат, но когато падат върху ровка земя, те
попиват
.
Това не е много трудно да се разбере. Няма по-лесно нещо на света от това да призовеш Истината. И това е толкоз лесно, щото даже малките деца го знаят. И така, ако искате да разрешите въпроса кои са причините за вашето страдание, то призовете Истината, която ще ви разправи подробно и обстоятелствено, ще ви упъти и опази от бъдещи грешки. В света има два вида хора: едните са способни да знаят истината, а другите не.
Виждаме, че когато водните капки падат върху канарите, те отскачат, но когато падат върху ровка земя, те
попиват
.
Така е с истината. Когато отива у хора, които я не възприемат, тя образува светлина около тях, но вътре е тъмно; а пък за тези, които я възприемат, е светло навсякъде. Истината трябва да я пуснем в живота ни и един човек, който слугува на Бога, трябва да пусне Истината в себе си, да постави себе си на съд и да се не щади. Но в душата ни когато остане един малък грях, нам ще е мъчно също, както в окото влиза един прах, който възпроизвежда цяла тревога в организма. Когато не възприемате истината всецяло, няма да ви върви нито духовно, нито материално.
към текста >>
84.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1911 г.
Голов — Йоан 6,53-58; Матей
Попов
— Йоан 13,1-29; Тодор Стоименов — I Коринт.
ГОСПОДНЯТА ВЕЧЕРЯ В 7 часа вечерта се събрахме всички в заседателния салон, по местата си около масите, на които бе сложено виното, хлябът и плодовете. А в другата къща-колиба бе сервирано обикновеното ядене — риба и пр., от което вечеряхме след отслужването на Господнята вечеря. По насока от г-н Дънов Пеню Киров прочете от Матея 26, 26-30; дядо Петър Тихчев — от Марка 14, 22-26; Ил. Зурков — Лука 22,14-20; Д.
Голов — Йоан 6,53-58; Матей
Попов
— Йоан 13,1-29; Тодор Стоименов — I Коринт.
11, 23-32; Римляном 5,15 се прочете най-после пак от Пеню Киров. След прочитането на горните места от Господнята книга г-н Дънов направи следните бележки: — Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите. Хлябът означава живота, който Господ ни изпраща. Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб.
към текста >>
85.
Писмо на Учителя до Захари Желев, София
, 20.10.1911 г.
Всеки може да
попадне
в тия астрални течения, които слизат към земята. Ж.
1911 г. Люб. 3. Желев, Получих писмото ти. В тия работи има неща преплетени и кармични. Тъмните сили на природата постоянно употребяват своите усилия да възстановят своето равновесие, което са изгубили отдавна.
Всеки може да
попадне
в тия астрални течения, които слизат към земята. Ж.
в своите опити не е спазил някои основни правила и е попаднал в засада. Аз имах предвид да му дам някои упътвания, но той прибърза. Освен тия неща той засега е под влиянието на два фамилни духа, които имат интерес да се въплътят в неговото семейство и желаят да си създадат атмосфера, благоприятна за тая цел. В тоя стремеж те създават тия работи, за да му отвлекат ума, като се боят да не би да се изплъзне от под тяхното влияние и да се възпре техния прогрес. И астралците разбират от политика и те знаят добре да защищават своите интереси.
към текста >>
в своите опити не е спазил някои основни правила и е
попаднал
в засада.
Люб. 3. Желев, Получих писмото ти. В тия работи има неща преплетени и кармични. Тъмните сили на природата постоянно употребяват своите усилия да възстановят своето равновесие, което са изгубили отдавна. Всеки може да попадне в тия астрални течения, които слизат към земята. Ж.
в своите опити не е спазил някои основни правила и е
попаднал
в засада.
Аз имах предвид да му дам някои упътвания, но той прибърза. Освен тия неща той засега е под влиянието на два фамилни духа, които имат интерес да се въплътят в неговото семейство и желаят да си създадат атмосфера, благоприятна за тая цел. В тоя стремеж те създават тия работи, за да му отвлекат ума, като се боят да не би да се изплъзне от под тяхното влияние и да се възпре техния прогрес. И астралците разбират от политика и те знаят добре да защищават своите интереси. Ако в тоя промеждутък те успеят да осъществят своите намерения, то работата ще вземе друг край.
към текста >>
86.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 24.10.1911 г.
Мястото ще се вземе Върху името на Г-н
Попов
(Драган
Попов
- бел.
София 24. Х. 1911 Люб. К. Иларионов,Получих Вашето писмо. В четвъртък на 27-того аз ще тръгна оттук за Търново.
Мястото ще се вземе Върху името на Г-н
Попов
(Драган
Попов
- бел.
ред.) и твоето. Двама ще фигурирате в актовете. За сега така се решава отгоре. Аз като дойда, ще ви улесня в работата.Моят поздрав на теб и Драгана, на Елена и Здравка.Ваш верен: П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
към текста >>
87.
(стар стил) Учителя и касиерът на Бялото Братство Константин Иларионов закупуват къща и дворно място в село Арбанаси...
, 27.10.1911 г.
Мястото ще се вземе върху името на Г-н
Попов
(Драган
Попов
- бел.
София 24. Х. 1911 Люб. К. Иларионов,Получих Вашето писмо. В четвъртък на 27-того аз ще тръгна оттук за Търново.
Мястото ще се вземе върху името на Г-н
Попов
(Драган
Попов
- бел.
ред.) и твоето. Двама ще фигурирате в актовете. За сега така се решава отгоре. Аз като дойда, ще ви улесня в работата.Моят поздрав на теб и Драгана, на Елена и Здравка.Ваш верен: П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
към текста >>
Ще е зле да чакате при друго прераждане да се
поправите
; не си оставяйте уроците за утре да ги учите.Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В. Търново:
В Бога винаги има желание да ни се открие, но ние с нашите желания и др. Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда. Евангелието дава едно правило. Първо: за да видим Бога, трябва чисто сърце.
Ще е зле да чакате при друго прераждане да се
поправите
; не си оставяйте уроците за утре да ги учите.Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В. Търново:
Религията е плод на любовта, която човек има към Бога. Ние трябва да научим закона на самоотричането. Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли.
към текста >>
88.
Учителя изнася слово „Думите на Господа“ - Търново
, 17.11.1911 г.
Когато завършите вашето
поприще
на земята, Отец сам ще обърше всяка сълза от очите ви и ще ви даде всяка радост и веселие.
Бъдете смели и решителни, защото Аз съм с вас. Светът може да се вълнува, бурите на живота може да ви обезпокояват и да ви се струва, като че ли корабът, на който пътувате, ще потъне помнете, този кораб не потъва. В света могат да станат много промени, много изменения, но Отец, Който ръководи всичко това, остава всякога един и същ. Мир на всичките души! Аз ще ви дам този мир, който светът не може да ви даде.
Когато завършите вашето
поприще
на земята, Отец сам ще обърше всяка сълза от очите ви и ще ви даде всяка радост и веселие.
Молете се да възтържествува Божията Добродетел, да възтържествува Божествената Правда, да възтържествува Божията Любов, да възтържествува Божията Мъдрост и да се прослави Господ в своите дела. Да възтържествува Божията Истина и чрез нея Господ да озари света. Да възтържествува Божественият Живот и чрез него да ви се дадат всичките блага. Да възтържествува Духът на Отца Моего и Отца вашего, да се възцари Той, да бъде Все и Вся. Чада, имайте любов помежду си.
към текста >>
Ще е зле да чакате при друго прераждане да се
поправите
; не си оставяйте уроците за утре да ги учите.Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В. Търново:
В Бога винаги има желание да ни се открие, но ние с нашите желания и др. Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда. Евангелието дава едно правило. Първо: за да видим Бога, трябва чисто сърце.
Ще е зле да чакате при друго прераждане да се
поправите
; не си оставяйте уроците за утре да ги учите.Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В. Търново:
Религията е плод на любовта, която човек има към Бога. Ние трябва да научим закона на самоотричането. Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли.
към текста >>
89.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, Търново
, 2.12.1911 г.
Все, що
попросите
.
Следвайте засега според наставленията си дадени. Не се безпокойте за бъдещето. Дръжте изобщо събранията си в тайна и не ги правете достояние на голям кръг. Дръжте се в близко съприкосновение с църквата. Бъдете мъдри в свойте постъпки.
Все, що
попросите
.
което вярвате, ще ви бъде. Моя поздрав на всички. Ваш Верен П. К. Дънов /Мистичният подпис/
към текста >>
90.
Писмо на Учителя от Учителя до Елена и Константин Иларионови, Бургас
, 30.12.1911 г.
Арбанаси, като къщата да бъде на името на Костадин, а мястото - на името на Драган
Попов
.
Бургас, 30. ХII. 1911 г. Ч. Н. Г. 1912 г.Когато сърцето е чисто, душата светла, умът възвишен, пътят на живота е ясен.П.К.ДъновВ края на 1911 г. чрез писмо Учителя нарежда на Костадин Иларионов, който е станал касиер на Братството, да закупи къща и дворно място в с.
Арбанаси, като къщата да бъде на името на Костадин, а мястото - на името на Драган
Попов
.
Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
към текста >>
91.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1912 г.
от София: Тодор Бъчваров, Димитър и Сусана Голови, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина Георгиеви, Спас Димитров, Величко Гръблашев, Йордан и Елена Иванови, Мария Недялкова, Надежда Бъчварова, Матей
Попов
и Георги Давидов;
Колибата на първия служеше за събранията, а оная на последния за трапезария. От поканените за срещата се явиха всички присъствующи миналата година и 27 други новопоканени, заедно с неколцина стари членове, които за една-две години не бяха се явили. Не се явиха само двама числящи се във Веригата: Серафим Шиваров от Варна и Ст. Чалгяджян от Пловдив. И така, присъствующи на тазгодишната среща на Веригата бяха:
от София: Тодор Бъчваров, Димитър и Сусана Голови, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина Георгиеви, Спас Димитров, Величко Гръблашев, Йордан и Елена Иванови, Мария Недялкова, Надежда Бъчварова, Матей
Попов
и Георги Давидов;
от Бургас: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Деню и Минка Цаневи, Никола Янев, Кънчо и Величка Стойчеви, Илия Зурков, Нейчо и Йорданка Паскалеви, Иван и Мария Гаравалови; от Търново: Константин и Елена Иларионови, Иван и Мария Дойнови, Анастас и Параскева Бойнови, Драган и Здравка Попови; от Русе: Илия и Анка Стойчеви, Петър Тихчев, Никола и Величка Ватеви, Иван Русев; от Варна: Сотир Щерев и Сава Великов; от Шумен: Цани Боздуганов;
към текста >>
от Търново: Константин и Елена Иларионови, Иван и Мария Дойнови, Анастас и Параскева Бойнови, Драган и Здравка
Попови
;
Не се явиха само двама числящи се във Веригата: Серафим Шиваров от Варна и Ст. Чалгяджян от Пловдив. И така, присъствующи на тазгодишната среща на Веригата бяха: от София: Тодор Бъчваров, Димитър и Сусана Голови, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина Георгиеви, Спас Димитров, Величко Гръблашев, Йордан и Елена Иванови, Мария Недялкова, Надежда Бъчварова, Матей Попов и Георги Давидов; от Бургас: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Деню и Минка Цаневи, Никола Янев, Кънчо и Величка Стойчеви, Илия Зурков, Нейчо и Йорданка Паскалеви, Иван и Мария Гаравалови;
от Търново: Константин и Елена Иларионови, Иван и Мария Дойнови, Анастас и Параскева Бойнови, Драган и Здравка
Попови
;
от Русе: Илия и Анка Стойчеви, Петър Тихчев, Никола и Величка Ватеви, Иван Русев; от Варна: Сотир Щерев и Сава Великов; от Шумен: Цани Боздуганов; от Айтос: Георги Куртев; от Ямбол: Тодор Абаджиев и Ради Дюлгеров;
към текста >>
А вие следвайте да бъдете добри бащи и добри майки, защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова светлина ще изникне във вашето съзнание и с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори
попипате
, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето.
Той казва, че иде сега да тури ред и порядък. Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, но за вас аз искам да бъдете и живеете под Христовия закон. Примерете се един друг и да не остане никаква омраза между вас. Простете си заради Господа, защото Христос е, Който действува и ще Го опитате. Така върху света има да станат много и важни промени, но те няма да ви плашат; тия промени са основни неща и Христос иде да уравновеси нещата, да ги положи в правилен път и след всичко това работите ще си тръгнат и развият по своя нормален ред.
А вие следвайте да бъдете добри бащи и добри майки, защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова светлина ще изникне във вашето съзнание и с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори
попипате
, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето.
И то няма и 10 години да се минат, за да дочакаме това! Сега засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички, но ако ги искате както подобава и ако постоянствувате да ги искате, те ще ви бъдат.В 5 часа подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които възпроизвеждат зелената краска, добави: — От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството.
към текста >>
92.
Учителя дава 'Завета на цветните лъчи', на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август
, 15.08.1912 г.
Тази книжка е хубаво да я носи човек у себе си винаги, особено когато пътува или е на екскурзия Един брат на Витоша си навехнал крак Като казал това на Учителя, той го
попитал
носи ли си "Завета на цветните лъчи" Братът казал, че не го носи "Ето причината" - отговорил Учителят.
Важното е, че те са свързани с цветните лъчи на светлината червени, портокалени, жълти, зелени, розови, сини, виолетови аметистови и диамантени лъчи. Едно пояснение виолетовите лъчи са теменужено-морави, които бият към синьо, а аметистовите са морави, които бият към червено Силата на тези стихове е свързана с цветовете – седемте цвята на слънчевия спектър. Когато човек иска да работи върху известна своя добродетел, за нейното развитие, или да си помага за лекуване на някоя болест, или да премахне някакво препятствие, или за изглаждане на недоразумения, той ще си послужи със съответните стихове. Всеки цвят е представен на три места в книгата Завършва се със с 60 и накрая с 61 със заповедта на Учителя.
Тази книжка е хубаво да я носи човек у себе си винаги, особено когато пътува или е на екскурзия Един брат на Витоша си навехнал крак Като казал това на Учителя, той го
попитал
носи ли си "Завета на цветните лъчи" Братът казал, че не го носи "Ето причината" - отговорил Учителят.
Тази книжка да не се дава на случайни хора, защото може да се злоупотреби с нея. Да се чете с 48 - "Отец на светлините" - светлите лъчи. Как да се четат стиховете от цветните лъчи Всеки цвят е даден на три места в книгата Най-напред се прочитат 1, 3, 5, 6 и 7 страници След това се намира съответният цвят на трите места, прочита се и накрая се прочита заповедта на Учителя. Така тази книга действува на човека.
към текста >>
93.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1912 г.
Сега се заемете да приложите тия прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат, защото пътят за Царството Божие в България сега трябва да се
поправи
— тоя път не е правен и ние сме пратени да минем, за да го направим.
Да турим ред в неговия дом ли? Това не можем стори. Някога ние приемаме дявола, а понякога той ни примамва. Да не хвърляме вината винаги на дявола, защото понякога ние сами го търсим. Желанието ми е добре да разберете тия думи и тяхното значение, та да се ползувате.
Сега се заемете да приложите тия прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат, защото пътят за Царството Божие в България сега трябва да се
поправи
— тоя път не е правен и ние сме пратени да минем, за да го направим.
Тоя път е забутан, та затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, която ви говоря, а на научен език значи „да се подобрят условията на земята.“ Но, както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, има и друго.
към текста >>
Когато искате да вършите нещо, премерете силите си и ако можете удачно да вършите нещо, да не се лените, а веднага да пристъпите и изпълните длъжността си, защото иначе
попадате
под отговорност.
Разбира се, че всички няма да отидете в ада, а ще отидат само тия, които се не покоряват на Бога и не изпълняват заповедите Му. Адът е мястото на най-силната работа и всичките изкуства са там измислени. Например, тия скорострелни оръдия, съставът на разните барути, запалителни и взривни вещества най-напред са измислени там и после са дошли тук на земята. Но каквото и да е, както и да е, всичко си има смисъл в живота и от нищо не се плашете. Господ е дал свобода на хората, но ги държи отговорни.
Когато искате да вършите нещо, премерете силите си и ако можете удачно да вършите нещо, да не се лените, а веднага да пристъпите и изпълните длъжността си, защото иначе
попадате
под отговорност.
Разказва се, че във Франция имало заповед във войската за изпълнение на известно разпореждане, но някои офицери не искали да го изпълнят под предлог, че не можели да сторят това, при все че противното било правото. Обаче, след като им ударили по няколко плесници, тогава пристъпили и разбили неприятелския стан, за което се касаело в разпореждането. В ада трябват работници и като нямат достатъчно такива, дохождат тук на земята да вземат и ги завеждат в ада, за да работят; а като отидат там, небето действително ги заставя да работят. Затова именно от известни прегрешения ние мъчно можем да се освободим. Като тъй, щом разберете този закон, не се ловете надничари на ада, а станете надничари на небето.
към текста >>
На всякой добър човек давайте място при себе си, а на лошия пожелайте да се
поправи
.
Бъдете честни и откровени спрямо вашите ближни. Докато стои лъжата у вас, тя е, която ще ви спъва. Ние трябва да бъдем съвършено искрени и чисти. Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме затворени, също както зимно време затварят цветята в цветарника, който има стъкла, които запазват положените в него цветя. Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си, а на всяка лоша не давайте място и я отхвърлете от себе си.
На всякой добър човек давайте място при себе си, а на лошия пожелайте да се
поправи
.
Който иска да дойде между нас, нека си изуе обущата и нека се приближи — не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите и капитала, и лихвите. Ами че вие имате работа с духове, които ви любят и на които се дължи цялата сегашна обстановка в природата, около нас и в нас. Затова като се казва да любим своите ближни, значи че тези именно са нашите ближни, които са наши стари братя. И тъй, ние трябва да имаме най-добрите стремежи и желания, а като правите грешки, това е, което ще ви се прощава, но когато вече правите съзнателни грехове, те са, които мъчно се прощават. Никакви, прочее, съзнателни грехове не правете и те дълбоко да изчезнат от вас.
към текста >>
Тъй като вие всички заедно, с мнозина други още, сте спъвали този народ, та затуй сте изпратени в него да се
поправите
.
Не се страхувайте! Сдъвчете храната и оставете на стомаха да върши своята работа. По същия начин сдъвквайте и Божественото учение, когато влезе у вас — сдъвквайте го и за по-нататък оставете да се разнесе по цялата душа. Имайте здрави духовни зъби и здрави стомаси. Внимавайте в това, защото ни предстои да изправим погрешките на миналото.
Тъй като вие всички заедно, с мнозина други още, сте спъвали този народ, та затуй сте изпратени в него да се
поправите
.
Тия ви грешки на миналото вие ще можете да узнаете, но само ако ви пренесе човек в астралния свят. Вие сега имате всички добри желания да изправите миналото и мисля, че 500-те години са ви дали добра опитност, та вече нямате нужда от опитност. Но тия са дълги работи, в които ако влезем, ще се намерим в много широка област и затова не бива да се засягат. Вие знаете ли, че в минало време сте били всички свещеници и като не сте изпълнили своята длъжност, сега идете да я изпълните. А пък другите са ваши деца.
към текста >>
94.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август
, 18.08.1912 г.
Но има още някои спънки, които, за да се
поправят
, ще ни вземат 35-40 години; затова и виждаме, че навсякъде се работи, за да се постигне това обединение.
От Гърция, след завладяването й, когато Римската империя е влязла в своя разгар, вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с Християнското течение, от което сте получили знание. Възприели сте Християнството, след което сте били изпратени между славяните, които тогава са се наричали „народите на многото езици“. Сега се пращате на работа тук, но не сте могли да приложите вашите знания, а напротив, резултатът на вашите знания е дал противоположен плод. Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството. Сега, всички тия Братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос.
Но има още някои спънки, които, за да се
поправят
, ще ни вземат 35-40 години; затова и виждаме, че навсякъде се работи, за да се постигне това обединение.
Ето защо тия мисли, които ние ще изпратим на другите братя, ще ги ползуват. Най-живите братя са между Моравското братство, което стои много високо между всичките славяни, при все че има Братство и между сърбите, Черна Гора, поляците, гдето Братството е много забатачено. И вие ще можете да познавате членовете от тия братства, но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен. А засега задоволете се да знаете това, че всички тия братства ще се пренесат между славяните, които именно тогава ще се подигнат. Та аз искам да ви покажа как стои този именно Божествен план, за да можете да изпълните и вие вашата мисия.
към текста >>
95.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 21 август
, 21.08.1912 г.
8 Главоче (диал.) —
попова
лъжичка (Бел. Ред.)
3 Аслъ (тур.) — наистина, всъщност (Бел. ред.) 4 Кольор (фр.) — цвят (Бел. ред.) 5 Стожание, стяжение (арх.) — богатство (Бел. ред.) 6 Котерия (фр.) — кръг от лица с обща користна цел (Бел. ред.) 7 Пригласявам (рус.) — поканвам (Бел. ред.)
8 Главоче (диал.) —
попова
лъжичка (Бел. Ред.)
9 Базиргян (тур.) — търговец, търгаш (Бел. Ред.) 10 Черв (диал.) — червей (Бел. Ред.) 11 Меншество (рус.) — малцинство (Бел. ред.) 12 Хитросплетня (диал.) - лукава интрига (Бел.ред.) Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г.
към текста >>
96.
Писмо на Учителя до Елена Иларионова, София
, 9.01.1913 г.
Но ще
попита
някой, как трябва да се преведе съдържанието на един извор?
Нейните извори, нейните реки, планини, морета, скали, долини, камъчета, цветчета, мравинки, животинки, пчелички, бръмбарчета, пеперудки, птички, мечета, вълчета, овчици, козици, волчета и тям подобните, които носят на себе си нейните преводи. За някои от тях ний се възхищаваме, а други укоряваме като не добре преведени. Едни ни произвеждат удоволствие, други ни крайно разтревожват. И ний си казваме, и това то било превод. Но не е крива тя, криви са преводачите, които не са си изпълнили добросъвестно работата.
Но ще
попита
някой, как трябва да се преведе съдържанието на един извор?
На този въпрос потрудете се да отговорите на запитваните, ако ви се отдаде. След като вий им отговорите на първия въпрос, задайте им вий втория, те да преведат съдържанието по оригинала на една река, как да се преведе на земному и т.н. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
97.
Учителя - Слово за 1913 година, София
, 11.08.1913 г.
Например кажете в себе си: „Ще реша да следвам Господа." Те веднага съобразяват и ви казват: „Чакайте де, остарейте,
поправете
положението си и тогава с успех ще сторите това." Вие често пъти веднага възприемате техните внушения и заприличвате в такива случаи на онзи младеж, който решил редовно да се черкува, среща го дяволът и го разубедил да прави това, понеже бил още млад, а черкуването мязало само на старите хора Обаче като остарял, този младеж тръгнал на черква и дяволът му казал: „Сега вече си стар, седи у дома си, па си почивай, тая работа е за младите."Сега въпросът е защо тия ангели се стараят да отклонят хората от пътя Господен?
В 20 стих има думата „назидавайте', а това значи да съграждаш, което е равносилно с градеж, също както за да очистиш сърцето си, значи да се чистиш, да обработваш. Човек за да може да гради, да мисли, да очиства сърцето си, трябва да има кой да му помага.И в български език има поговорка, че „с един камък къща не става". И ако човек мисли, че сам може да очисти своя ум и да подигне своето сърце, почива на фалшива почва и схваща живота лъжливо. Ако човек работи заедно с Господа, тогава, да. Но един ученик може да работи със своя учител само когато има постоянни съобщения с него.Тия ангели, които са напуснали едно време Небето, те разбират много добре окултните закони, а за уверение на това ще видите, че когато у вас се зароди една благородна мисъл, те веднага турят противоположна мисъл.
Например кажете в себе си: „Ще реша да следвам Господа." Те веднага съобразяват и ви казват: „Чакайте де, остарейте,
поправете
положението си и тогава с успех ще сторите това." Вие често пъти веднага възприемате техните внушения и заприличвате в такива случаи на онзи младеж, който решил редовно да се черкува, среща го дяволът и го разубедил да прави това, понеже бил още млад, а черкуването мязало само на старите хора Обаче като остарял, този младеж тръгнал на черква и дяволът му казал: „Сега вече си стар, седи у дома си, па си почивай, тая работа е за младите."Сега въпросът е защо тия ангели се стараят да отклонят хората от пътя Господен?
Това е много ясно, като знаете, че когато имате добър слуга, вие искате да го задържите у вас. Защо? За да ви слугува. Може да проверите и друг един факт в живота, а именно: забележете, че има много пияници в обществото, но никой нищо не им казва, докато пиянствуват, никой не говори, че не правят добро. Щом обаче някой пияница се реши да следва Господа, ще се награкат да го убеждават, че не е тоя правият път. Питам сега: Где бяха тия хора по-рано?
към текста >>
Когато дойде мисъл в ума ви да критикувате някого,
попитайте
се: „Защо да храня лошо настроение в себе си?
Делата са, които красят. Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешни хора тя вижда само добро. Четете Павла, 13 глава от Първото послание към Коринтяните и ще видите какви са качествата на любовта.Тази любов ни трябва тъкмо най-вече сега, защото загубата, която претърпяхме в материално отношение, нека я наваксаме с Господа и ако Той е с нас, ние нищо не сме загубили. Затова научете се да не бъдете под влиянието на лошите духове.
Когато дойде мисъл в ума ви да критикувате някого,
попитайте
се: „Защо да храня лошо настроение в себе си?
" Искате ли да се лекувате и да се избавите от своите ежедневни измами, не се съединявайте с духове проклети и изгонени от Небето.Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 1913 година насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам колко майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, за да побеждавате лошите духове.Застанете, казвам, на страната Христова, затова, защото подозирам за • вас голяма опасност. Ако Господ рече да постави на изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствувате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума.
към текста >>
98.
Писмо на Учителя до Константин Иларионов, ноември, 1913 г.
, 11.1913 г.
Така и в духовно отношение верующите
попадат
в тая грешка.
Тя поддържа духа да е бодър и весел. всякой човек трябва да е във връзка постоянна с Бога. Тая връзка дава смисъла на всичкия земен живот. Тя носи всичкото благо. във военно време, когато войникът изгуби връзка с цялата армия, той пада в плен.
Така и в духовно отношение верующите
попадат
в тая грешка.
Дръзкте постоянна връзка - то е най-безопасното положение. Мъчнотиите, страданията не трябва да стават причина да се губи връзката между Бога и всяка жива душа. И тъй, надеждата случки за връзка между хората, вярата за връзка между ангелите, а любовта за връзка между Бога и човека. Дръжте тия три връзки в постоянна изправност. Това са живи процеси, тъй както яденето, пиенето, дишането, чувствуването и мисленето.
към текста >>
Ако ленивият ме
попита
защо идва сиромашията, ще му кажа: поради леността.
Когато скъсаме връзката с надеждата, ражда се отчаянието, разочарованието. Когато скъсаме връзката с вярата, ражда се безверието, съмнението, а когато скъсаме връзката с любовта, ражда се злобата, омразата и недоволството. И тъй, това е цяла наука на живота - да се разбира той правилно. Аз ви изяснявам някои положения из духовния свят тъй, както други малцина ще направят това. Ний знаем причините на всички неща - защо се случват тъй, а не другояче.
Ако ленивият ме
попита
защо идва сиромашията, ще му кажа: поради леността.
Ако любящият ме попита защо идва радостта, ще му кажа: поради любовта. Еленка нека мисли върху това, за да има повече светлина, а така също и ти. Поздрав на всички.Прочетете им писмото.Подпис Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 -----------------------------------------------------------------------------------------------* В архива, с който разполагат издателите, липсва дата (Бел. ред.)
към текста >>
Ако любящият ме
попита
защо идва радостта, ще му кажа: поради любовта.
Когато скъсаме връзката с вярата, ражда се безверието, съмнението, а когато скъсаме връзката с любовта, ражда се злобата, омразата и недоволството. И тъй, това е цяла наука на живота - да се разбира той правилно. Аз ви изяснявам някои положения из духовния свят тъй, както други малцина ще направят това. Ний знаем причините на всички неща - защо се случват тъй, а не другояче. Ако ленивият ме попита защо идва сиромашията, ще му кажа: поради леността.
Ако любящият ме
попита
защо идва радостта, ще му кажа: поради любовта.
Еленка нека мисли върху това, за да има повече светлина, а така също и ти. Поздрав на всички.Прочетете им писмото.Подпис Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 -----------------------------------------------------------------------------------------------* В архива, с който разполагат издателите, липсва дата (Бел. ред.)
към текста >>
99.
Учителя изнася беседата 'Беседа за празника на пролетта'
, 9.03.1914 г.
Приятелят, като слязъл от дървото,
попитал
другия: "Приятелю какво ти пошепна мечката?
Обаче стомахът, душата и духът са реалните, неизменчивите, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако не е вкусът, който да го изнасили. Душата е, която ни показва кои са истинските ни приятели и ни съди, когато сме слушали сърцето, когато сме избирали приятели, които са ни изневерили. За пояснение служи следващата приказка. Двама приятели вървели през една гора и в това време ги среща мечка; единият прибързал да се покачи на едно дърво, а другият понеже не успял, легнал по очи. Мечката, като дошла подушила го и като го помислила за мъртъв отминала го.
Приятелят, като слязъл от дървото,
попитал
другия: "Приятелю какво ти пошепна мечката?
" А той му отговорил: "Каза ми друг път да не тръгвам с такъв приятел на път, който да ме оставя всред опасността". Такъв приятел е избран от сърцето без мнението на душата. Понеже хората се увличат и задоволяват интелекта си без съгласието на Духа - пакостят на себе си. 1 Вкусът е агент на стомаха 2 Интелектът - на духа - ума, а
към текста >>
А това ще стане или с едно благословение, като само ще ремонтират сегашното положение, или пък ако се окаже
непоправимо
то, ще дойде с катастрофа, ще събори всичко издъно, като сгради с прогнили основи, и ще почне наново своето дело.
Благороден човек е онзи, който не се гневи. Да се не осъждаме един друг, защото всяко осъждане е даден протест и нас ще ни призовават като свидетели, а да се свидетелствува пред един Божествен съд, колко е приятно? То е все едно да обвиняваме и да искаме наказанието на брата си. Да се повдигаме и да си представяме днешната Божествена картина на празненството в небето. От горе ще слязат духове да ни направят да сме доволни от онова, което имаме, а с тях иде Христос.
А това ще стане или с едно благословение, като само ще ремонтират сегашното положение, или пък ако се окаже
непоправимо
то, ще дойде с катастрофа, ще събори всичко издъно, като сгради с прогнили основи, и ще почне наново своето дело.
Да се не страхуваме от това. Христос е винаги над нас и между нас. Да си идем с Христа в душите. Да отворим душите и сърцата си и Той ще влезе да ни благослови. Амин.
към текста >>
100.
Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа
, 16.03.1914 г.
Но може да
попита
някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето?
И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим? “ – Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как? “ Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока: към Слънцето – извора на Живота. И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към Бога.
Но може да
попита
някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето?
А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно. И след това ще дойде процесът на растенето – Знанието; а когато завържем плод, това вече е Добродетелта.
към текста >>
–
попитал
го художникът.
И да избягваме недостатъци като посочените в следния разказ: в Англия един велик художник искал да изрисува картина, в която да изобрази крайната беднотия, с дни и месеци обикалял той Лондон, за да намери субект, който да подхожда на идеята. Намира най-после едно окъсано дете, което му прилегнало на сърцето, и си казва: „Ето лицето, което ще послужи за създаване на картината! “ Приближава се до него, дава му своята картичка с адреса и му казва: „Елате след четири дена, има да Ви говоря нещо.“ Това дете, като вижда човека тъй облечен, дума си: „Как ще отида при него така, почти изпокъсано! “ И отива при познати да се пооблече и да се представи, както се представят на царете – намира дрехи, облича се и отива у живописеца. – Кой сте Вие?
–
попитал
го художникът.
– Аз съм еди-кой си. – Я си вървете! Ако исках такива, облечени, има ги с хиляди. Вие ми трябвахте тъй, както Ви видях тогава. И ние, когато Небето ни покани на работа, искаме да се облечем.
към текста >>
Сега ще ви говоря за Бога, не като за същество, както казват философите, отвлечено, разпръснато из пространството, което не знаете къде е, а за онзи Господ, за Когото проповядвам, Който мисли за нас, Който наблюдава постъпките ни, изправя,
поправя
, наказва, облича, съблича – кара да се раждаме и умираме.
Всеки от нас е нужен, много нужен на Господа. Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за Бога сте важна единица. Само Господ, който ви е пратил на Земята, оценява вашите страдания и следователно не трябва да се безпокоите какво светът мисли за вас; Онзи, който ви е пратил, Той мисли за вас и ви оценява. За вас е важно да имате одобрението на Бога. Ако Господ е с вас, вие ще бъдете красиви, а светът обича красивото; ако Той е с вас, вие ще бъдете богати, силни, добри, а доброто всякога се почита.
Сега ще ви говоря за Бога, не като за същество, както казват философите, отвлечено, разпръснато из пространството, което не знаете къде е, а за онзи Господ, за Когото проповядвам, Който мисли за нас, Който наблюдава постъпките ни, изправя,
поправя
, наказва, облича, съблича – кара да се раждаме и умираме.
Що е умиране? Господ прави операция, вижда, че вие ще изгубите много, съкратява процеса на вашия живот: „За да не направи повече дългове, вземете му капитала, който Съм му дал, времената не са сега благоприятни, оставете го за друго време, доведете го при Мен.“ И в този процес ние мислим, че светът ни е забравил. Но ако светът ни е забравил, Господ мисли за нас. А светът трябва непременно да ни забрави. Една мома никога не може да се омъжи, ако люби всички момци; трябва да избере едного и да каже: „Това е моят свят.“ Та и в живота този факт е също тъй верен – вие трябва да имате само един Господ.
към текста >>
Но ще ме
попитате
: „Как ще намерим Господа?
И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде – ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум – дали ония зародиши, които ще дадат добър плод? Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати; можем да имаме и Добродетел, и Сила, и богатство, и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие. Равновесието – това е Добродетелта, законът – това е Знанието, условията – това е Силата, зародишът – това е богатството.
Но ще ме
попитате
: „Как ще намерим Господа?
“ Много лесно нещо. Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял. Тъй и Господ понякога ни зашие плесница и ние видим. Онези от вас, на които са затворени очите, трябва да искат да им се отворят. Съвременният свят аргументира и казва: „Къде е Господ?
към текста >>
НАГОРЕ