НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
116
резултата в
84
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Според него проявеният Бог е познаваем само чрез свръхсетивно
откровение
.
Повече за умствено-душевния живот – вж. дял първи – І.10:2,3 и бел. № 39. [43] Учителят подробно разглежда вътрешния характер на науката в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”. [44] Уилям Хамилтън (1788-1856) – английски философ и логик.
Според него проявеният Бог е познаваем само чрез свръхсетивно
откровение
.
Въвежда в логиката учението за количественото определение (квантификация) на предиката (понятието за признака), като с това прави опит да сведе съждението до уравнение, а логиката – до смятане. Той е един от предшествениците на съвременната математическа логика. Основно произведение – „Лекции по метафизика и логика” (4 т., 1859-1860). [45] Френологията (гр. френо – ум и логос – наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка.
към текста >>
2.
Биографични бележки
То е отразено в “Едно
откровение
в солунската църква “Св.
Николаевка) от Атанас Георгиев Чорбаджи, където работи от 1847 до 1854 г. През 1854 г. на път за Света гора на Атон се среща в солунската църква “Св. Димитър” с един стар монах. Това събитие предопределя живота му.
То е отразено в “Едно
откровение
в солунската църква “Св.
Димитрий” (Кассъма Джамиси). Дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му, в гр. Солун на 10 април 1854 г.” (С., 1905, 8 с.). На 2 юни 1857 г. е ръкоположен за свещеник в с. Хадърча.
към текста >>
3.
Писмо № 8
Чети 21 глава на
Откровение
, обърни особено внимание на 3, 4, 5, 6, 7, 8 стихове, а тъй също и на последующите.
Великото и страшно притеснение, което има да последва, но Вий тогава нема да сте в тоя свет, но във вечността. И зависи от настоящето Ви поведение спрямо волята на Господа. Ако го възлюбите с пълнотата на сърцето си и се предадете напълно в неговите ръце и сторите всичко което Неговат благ Дух иска, Той, Господ Исус ще Ви посрещни и приеми в домът на своето Царство, гдето ще Ви запознай с всички негови святи избранници. В това свято общение ще сте в тая пълна и свята любов, която ще Ви подига да се радвате на този велик мир гдето всички добродетели царуват. Да, това е Истина, свята Истина.
Чети 21 глава на
Откровение
, обърни особено внимание на 3, 4, 5, 6, 7, 8 стихове, а тъй също и на последующите.
Вниквай във вътрешното съдържание на Божията Истина. Аз изпълнявам към Вас своята длъжност, като приятел и брат в Господа, а Вий сте свободен да сторите което обичате. Никой не Ви принуждава в нищо. Аз зная, че Господ Мой, ще извърши своето дело, което е започнал. Зная, че Неговите слова са верни.
към текста >>
4.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
„И видях, и ето облак бял, и на облака седеше един, подобен Сину человеческому и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър" (
Откровение
14:14).
Но щом веднъж роди истината нашата душа, ние сме обзети от вътрешна радост, като виждаме, че Господ е възкръснал за душата ни. Както в майката детето възражда всички майчини надежди, така и възкресението на Господа в нас събужда и възкресява от греха. В нас се пробужда вечната надежда за живот заедно, на едно с Бога. Защото животът стои в познаването му. И тъй казва Словото Божие, че скръбта по Бога ражда спасение, съживяване.
„И видях, и ето облак бял, и на облака седеше един, подобен Сину человеческому и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър" (
Откровение
14:14).
Този остър сърп, често посещава живота ни и пожънва всичко, което сме посели. И колко пъти душата ни се изпълня със скръб като виждаме как всичко е взето от ръцете ни. Но Господ трябва да жъне, защото се учим по-надолу, че жътвата изсъхва и ако Господ чака, то всичко ще се изгуби напразно. Този е пътят Господен, че като настане времето, той не чака, но жъне и събира плодовете в житницата и ги спазва за вечни времена. И след жетвата Йоан видял, небето се отворило и храмът на скинята на свидетелството се явила (Йоан 15:5).
към текста >>
5.
БЕЛЕЖКА НА ИЗДАТЕЛЯ
Изданието се прави без редакторска намеса, за да се съхрани неговата автентичност, тъй като в основната си част става дума за
откровение
, в което нямаме право на стилистична или някаква друга намеса.
БЕЛЕЖКА НА ИЗДАТЕЛЯ Дневникът на Учителя е един от малкото текстове, оставени лично от него в писмена форма. Писан е между 1887 и 1900 година, макар да има и no-късни вмъквания. Издаваме Дневника според ръкописен препис на Лалка Кръстева, съхранявайки съвсем точно дървоизвора.
Изданието се прави без редакторска намеса, за да се съхрани неговата автентичност, тъй като в основната си част става дума за
откровение
, в което нямаме право на стилистична или някаква друга намеса.
Целта ни е пълна точност при предаване на оригинала. Някои от числата, буквите, знаците и символите, използвани в текста, си остават засега неразтълкувани. Публикуваме ги без каквито и било промени, надявайки се, че бъдещето ще постигне тяхното разбиране. Благодарим с любов на Лалка Кръстева, чийто голям дух прокара за нас непосредствен мост към великото наследство на Учителя.
към текста >>
6.
Петър Дънов - №30
Както е казано в
Откровението
: „И ще изтрия завинаги сълзите от лицето ви".
Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са из¬трити сълзите от лицето му.
Както е казано в
Откровението
: „И ще изтрия завинаги сълзите от лицето ви".
Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към Светлината, в която живее (П. Дънов говори за тези степени в едно по-късно писмо до П. Киров от 14 януари 1904 г.). (У., № 30, 20.01.1900 г.)
към текста >>
7.
Пеню Киров - №29
Молих се на Бога да ми даде
откровение
по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си.
№29 гр. Бургас, 16 март 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от дата 8 того получих, благодаря Богу, че ни радва с определеното време за почвание святото Му дело.
Молих се на Бога да ми даде
откровение
по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си.
В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми". Аз станах и писах. Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни мисли, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните мисли, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи". Повторно станах и писах. В побивание на тръпки ми се съобщиха тези мисли и при чувстване [на] една силна приятност.
към текста >>
8.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Както е казано в
Откровението
: „И ще изтрия завинаги сълзите от лицето ви".
Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му.
Както е казано в
Откровението
: „И ще изтрия завинаги сълзите от лицето ви".
Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към Светлината, в която живее (П. Дънов говори за тези степени в едно по-късно писмо до П. Киров от 14 януари 1904 г.). (У., № 30, 20.01.1900 г.) №31
към текста >>
Молих се на Бога да ми даде
откровение
по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си.
К. Дънов №29 гр. Бургас, 16 март 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от дата 8 того получих, благодаря Богу, че ни радва с определеното време за почвание святото Му дело.
Молих се на Бога да ми даде
откровение
по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си.
В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми". Аз станах и писах. Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни мисли, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните мисли, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи". Повторно станах и писах. В побивание на тръпки ми се съобщиха тези мисли и при чувстване [на] една силна приятност.
към текста >>
9.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Някои от темите, разглеждани в кръжока през 1907/1908 година: „Признаци за идването на Исуса Христа", „Човекът - откъде е дошъл, защо и къде отива", „Призванието към българския народ", „Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго", „Какво нещо е смъртта и какво е животът", „Обичайте враговете си, но не и враговете Божии", „Да не се общува с брат, който не иска да се поправи", „За спектъра на любовта, или анализиране на любовта", „Тълкуване на
Откровението
", „Колко книги има в Библията", „Какво значение имат имената на Христа".
На събранията на кръжока брат Пеню е изнасял написаната от него беседа върху текстове от Библията и Евангелието, грижливо написани на ръка с много красив почерк. От тях има някои запазени и досега и не са загубили своето значение. При все че е имало братя и сестри с по-голямо образование от неговото - Илия Зурков (висшист), Деню Цанев, Матей Попов и др. (със средно образование), работата изцяло е падала върху брат Пеню. Много рядко, и то като голямо изключение, е правил опит Тодор Стоименов да изнесе една-две беседи.
Някои от темите, разглеждани в кръжока през 1907/1908 година: „Признаци за идването на Исуса Христа", „Човекът - откъде е дошъл, защо и къде отива", „Призванието към българския народ", „Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго", „Какво нещо е смъртта и какво е животът", „Обичайте враговете си, но не и враговете Божии", „Да не се общува с брат, който не иска да се поправи", „За спектъра на любовта, или анализиране на любовта", „Тълкуване на
Откровението
", „Колко книги има в Библията", „Какво значение имат имената на Христа".
В писмото си от 1909 г. до Димитър Добрев, ръководител на кръжока в Сливен, П. Киров му доверява един сериозен проблем в групата: „Само ще ти кажа, че дяволът се помъчи да развали кръжока ни тука, но Бог осуети замислите му, но при все това доста ни нарани". През същата 1909 г. Учителя е в Бургас.
към текста >>
Ето това е
откровението
на хляба Господен и за Словото Господне.
Отсега нататък ти ще го раздаваш". Наскоро след това получава съобщение, че Пеню се поминал и не след дълго се случва така, че сънят се сбъдна и брат Георги Куртев пое неговата работа. Ние сме свързани от памти века. Идваме един след друг на Земята и така един след друг си заминаваме. Онзи, който е раздавал хляба на гладните, го предава на следващия след него, той да го раздава.
Ето това е
откровението
на хляба Господен и за Словото Господне.
Двадесет дни след заминаването на П. Киров брат Минчо Сотиров си дошъл от фронта в отпуск. Той бил полкови командир на Трети бдински пехотен полк, намиращ се тогава на Битолския фронт на Кота 1248. Отива да се срещне с Учителя в град Варна, където е бил интерниран от тогавашната власт. Учителя го приема в стаята си в хотел „Лондон".
към текста >>
10.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
списанието издава книгата на Алан Кардек „Характерът на спиритическото
откровение
".
Съдържа статии по хигиена, хидротерапия, лечебен магнетизъм, внушение, народна медицина, слънчеви бани, морски бани, пречистване на водата, хигиена на тялото, хранене на новороденото, правилно хранене, материали срещу алкохолизма, за неделния отдих и зимната почивка и др. През 1893 г. списанието издава брошурата от 4 страници на д-р Миркович „Предпазителни и лечителни мерки против холерата", за която отново е критикуван от лекарското съсловие. През всичките тези години в списание „Нова светлина" са публикувани много преводи от френски език на Анастасия д-р Желязкова от Варна, предимно на спиритическа тематика. През 1892 г.
списанието издава книгата на Алан Кардек „Характерът на спиритическото
откровение
".
През 1893 г. в него се публикуват части от друга книга на същия автор на тази тема („Книга на Духовете"). През 1893 г. отива отново в Париж. Там се запознава с мадам Лучия Гранж, чрез която по медиумичен начин получава важно съобщение за себе си и за България.
към текста >>
11.
№75 (Пеню Киров)
Тук приложени, едно съобщение и едно
откровение147
за тукашния кръжок и Д-ра ти при[в]ключвам, които след като прегледаш, изучиш и питаш нашия Небесен Баща за действителността на съдържанието им, моля да повърнеш само
откровението
.
Господ ме благослови в Ст. Загора и тук, да работя неуморно. Обаче сега, не вече официално, както напред, а частично, по дюгени и домове. Особена тактика. Яви ми, моля, колко дена ще правя това ново правило146.
Тук приложени, едно съобщение и едно
откровение147
за тукашния кръжок и Д-ра ти при[в]ключвам, които след като прегледаш, изучиш и питаш нашия Небесен Баща за действителността на съдържанието им, моля да повърнеш само
откровението
.
И то пак с препоръчано писмо и без да заобикаляш, да ни явиш по тях [двете] всичко. Аз никак не се в тях съмнявам, защото много чудесно и особено се те предадоха, но понеже се смесва и моята личност, то за това прибягвам при теб, за да се потвърди и чрез Вас от Господа. Някакви лоши слухове бях чул за Вас от протестантите в Самоков148, та после и с г-н Бъчваров като се срещнах149 в Т[атар] Пазарджик и после в Пловдив, и той ми каза, че и в София, па и в Пловдив, Сливен и др. било разнесено тази мълва, че си бил полудял и си се самоубил. Днес и г-жа д-р Железкова в едно писмо до Д-ра – и тя за същото говори.
към текста >>
147 Липсват текстовете на Съобщението и
Откровението
.
Търново“. 276 145 Ново село, сега квартал на град Сливен, населен предимно със заможни жители от каракачански и български произход. По това време то е обособена махала до града. П. Киров проповядва в дома на Тодор Николов. 146 Става дума за дихателното упражнение, дадено в предишно писмо на П. Дънов.
147 Липсват текстовете на Съобщението и
Откровението
.
Последното съдържа указания за д-р Миркович, което проличава от писмо №96 на Петър Дънов от 29.01.1904 г. 148 В своя дневник П. Киров пише: „Събота, 6.12.1903 г., Самоков. Като ходих да събирам абонаментите, отидох в протестантската преподавателка г-жа Димчевска, учителка при Американското училище. Като се явих и разправих защо ходя, тя почна така да вика, че не щяла да плаща, не щяла такова списание, не щяла духове в къщата си, че децата да станели нещо си – и само що не ме изтласка, защото спиритистите били с дявола.
към текста >>
12.
№94 (Петър Дънов)
Писмото Ви от 8-и заедно с
Откровението
получих.
№94 (Петър Дънов) Русе, 14 януарий 1904 г. Люб. бр. Киров,
Писмото Ви от 8-и заедно с
Откровението
получих.
Попитах Господа и чакам за наставления. Имайте вяра и Господ ще уреди всичко, според както е най-добре. Всичко у Него е отдавна наредено за това, което е нам дадено да вършим в Неговото дело. Злите слухове, за които ми разправяте, че са пръснати, са от Лукаваго. Аз зная, че Господ е верен, милостив, благоутробен и праведен.
към текста >>
13.
№77 (Пеню Киров)
В последно едно съобщение, на 24-и, ни се каза относително
Откровението
, че то има някои точки да се изменят, други – [да се] разширят, и други – [да се] допълнят.
Писмото Ви от 22-ри того получих снощи и всичко разбрах. Вий имате право в[ъв] Вашите забележки. Сатана наистина в едно наше съобщение беше се вгнездил и искаше да ни измами, като че е Господ. И направи едно съкрушение в Църквата, но ний се обърнахме към Господа с пост и молитва и той изравни вече този въпрос и хармонията се възстанови. Колкото за да изпитвам себе си, аз досега не исках да зная за тези задължения, които понякога ми се товареха от този или онзи, но сега аз имам сили да извърша това и не зная като как да ти разправя, намирам се длъжен да сторя Волята Божия.
В последно едно съобщение, на 24-и, ни се каза относително
Откровението
, че то има някои точки да се изменят, други – [да се] разширят, и други – [да се] допълнят.
Сега, моля, виж какво ще направиш, защото в писмото си ми пишеш да чакам, докато се извърши тази работа, но аз най-много до към 3-и февруарий може да ме завари отговорът ти, ако разбира се, своевременно пишеш. Така щото измененията, разширенията и допълненията, както и формите на самото пълномощно и завещание, Д-рът иска, а и в самото Откровение, мисля, имаше това, че от Вас да стане, чрез Вас да се дадат. Та всичкото това ако може до тази дата да стане, ще бъда тук. А за после нямам възможност и заминавам за в пътя си, който сега е доста дълъг, почти заобиколение на цяла България: през Варна, Силистра, Видин и София. Г-н Д-рът иска, ако е възможно, от Търново тук да дойдете и [да] уредите всичко, за което моли да му отговорите.
към текста >>
Така щото измененията, разширенията и допълненията, както и формите на самото пълномощно и завещание, Д-рът иска, а и в самото
Откровение
, мисля, имаше това, че от Вас да стане, чрез Вас да се дадат.
Сатана наистина в едно наше съобщение беше се вгнездил и искаше да ни измами, като че е Господ. И направи едно съкрушение в Църквата, но ний се обърнахме към Господа с пост и молитва и той изравни вече този въпрос и хармонията се възстанови. Колкото за да изпитвам себе си, аз досега не исках да зная за тези задължения, които понякога ми се товареха от този или онзи, но сега аз имам сили да извърша това и не зная като как да ти разправя, намирам се длъжен да сторя Волята Божия. В последно едно съобщение, на 24-и, ни се каза относително Откровението, че то има някои точки да се изменят, други – [да се] разширят, и други – [да се] допълнят. Сега, моля, виж какво ще направиш, защото в писмото си ми пишеш да чакам, докато се извърши тази работа, но аз най-много до към 3-и февруарий може да ме завари отговорът ти, ако разбира се, своевременно пишеш.
Така щото измененията, разширенията и допълненията, както и формите на самото пълномощно и завещание, Д-рът иска, а и в самото
Откровение
, мисля, имаше това, че от Вас да стане, чрез Вас да се дадат.
Та всичкото това ако може до тази дата да стане, ще бъда тук. А за после нямам възможност и заминавам за в пътя си, който сега е доста дълъг, почти заобиколение на цяла България: през Варна, Силистра, Видин и София. Г-н Д-рът иска, ако е възможно, от Търново тук да дойдете и [да] уредите всичко, за което моли да му отговорите. Вчера имахме едно събрание, частно, в което имаше 50- 60 жени и няколко мъже, тъй че е много работата. Поздрав от всички братя и сестри на Църквата, а така и от г-н Д-ра, та и от мен.
към текста >>
14.
№96 (Петър Дънов)
За даденото
Откровение
за д-р Миркович ми се даде отговор от Господа.
Люб. бр. Киров, Навярно сте се отегчавали духом с очакванието си както Павла. Но знаете, търпението в Любовта Господня е велика добродетел и тя след време ще принесе благословените си плодове за страдующата душа. Да проникваме в мислите Божии, да изучаваме Неговите пътища и да вършим Неговата Воля, това е нашето предназначение в тоя живот. И колкото по-добре схващаме Божиите мисли, толкова по-добре е за нашата душа, понеже тя се научава от опит да различава доброто от злото, Любовта от измамата, Истината от лъжата, правдата от неправдата.
За даденото
Откровение
за д-р Миркович ми се даде отговор от Господа.
Д-р Миркович трябва да постъпи съобразно с духа на това искание Отгоре. Сам дa си направи завещанието според неговото душевно и сърдечно желание и след това да го представи на одобрение пред Господа. Той трябва подробно да изложи какво има и кому какво е разположен да остави. Онова, което реши сам да остави за делото Божие, започнато от него, той може да Ви остави като настойник и разпоредител на неговата воля и в същото време, като означи в какво има да се употреби това, което завещава. Двата чека ще приготви от пенсията си, като отделя всякой месец по 40 лева най-малко.
към текста >>
Откровението
ще остане временно у мен, понеже така ми е заповядано.
Господ го опитва сега и ако той се окаже верен и готов с мир, с Любов, с правда да стори, което е право и добро пред Неговото лице, Господ ще го подкрепи да досвърши докрай всичко тъй, както би трябвало. Но зависи как той ще издържи този вътрешен изпит. Мен ми е забранено засега от Господа да правя каквото и да е писмено допълнение или да давам образ на завещанието, понеже с това ще се повреди делото, което Господ ми е поверил да го пазя. Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде свободен и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ към Него.
Откровението
ще остане временно у мен, понеже така ми е заповядано.
Кажи на Д-ра да има пълно упование. Да се не бои, но да гледа с вяра на Господа. Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда. Най-после всичко трябва да стане тъй, както трябва. Ний трябва да бодърстваме, понеже Господ е с нас.
към текста >>
15.
№97 (Петър Дънов)
Радвам се, че Господ Ви е осветлил върху даденото Вам
Откровение
.
Писмото Ви от Ямбол, както и това, последното, от Айтос, получих. Аз влизам напълно във вашето положение. Зная, Вий минахте през огнен изпит. Но това така и трябва да бъде, за да се осветлите още по-добре върху работите на Царството Божие. Има да Ви кажа много неща, но това ще сторя, кога се срещнем.
Радвам се, че Господ Ви е осветлил върху даденото Вам
Откровение
.
Това е именно, което беше казано oтдавна – не завещание, а продажба. Да не остава никакво съмнение в твоята душа. Аз ще Ви изясня смисъла на даденото Ви Откровение, кога се видим, и ще Ви дам развяската на противоречията. Аз зная Вашата искреност. Аз писах на Д-ра, но и той, докато на него [не] говоря лично, надали ще влезе напълно в същността на работата.
към текста >>
Аз ще Ви изясня смисъла на даденото Ви
Откровение
, кога се видим, и ще Ви дам развяската на противоречията.
Но това така и трябва да бъде, за да се осветлите още по-добре върху работите на Царството Божие. Има да Ви кажа много неща, но това ще сторя, кога се срещнем. Радвам се, че Господ Ви е осветлил върху даденото Вам Откровение. Това е именно, което беше казано oтдавна – не завещание, а продажба. Да не остава никакво съмнение в твоята душа.
Аз ще Ви изясня смисъла на даденото Ви
Откровение
, кога се видим, и ще Ви дам развяската на противоречията.
Аз зная Вашата искреност. Аз писах на Д-ра, но и той, докато на него [не] говоря лично, надали ще влезе напълно в същността на работата. Но както и да е, всичко туй Господ ще уреди. Аз зная това. Г-жа Казакова ми каза, че Ви е писала едно писмо в Сливен върху Тодоровата работа и желае да знае дали Вие сте получили това писмо и говорили ли сте върху предметния въпрос.
към текста >>
16.
№122 (Петър Дънов) [затворена карта]
в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно
откровение
в солунската черква „Св. Димитрий“.
Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач. Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“. Повече подробности вж.
в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно
откровение
в солунската черква „Св. Димитрий“.
В началните години на Веригата П. Дънов заедно с пентаграма раздава и по един антиминс на всеки участник
към текста >>
17.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13
147 Липсват текстовете на Съобщението и
Откровението
.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА 145 Ново село, сега квартал на град Сливен, населен предимно със заможни жители от каракачански и български произход. По това време то е обособена махала до града. П. Киров проповядва в дома на Тодор Николов. 146 Става дума за дихателното упражнение, дадено в предишно писмо на П. Дънов.
147 Липсват текстовете на Съобщението и
Откровението
.
Последното съдържа указания за д-р Миркович, което проличава от писмо №96 на Петър Дънов от 29.01.1904 г. 148 В своя дневник П. Киров пише: „Събота, 6.12.1903 г., Самоков. Като ходих да събирам абонаментите, отидох в протестантската преподавателка г-жа Димчевска, учителка при Американското училище.
към текста >>
18.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19
в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно
откровение
в солунската черква „Св. Димитрий“.
Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач. Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“. Повече подробности вж.
в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно
откровение
в солунската черква „Св. Димитрий“.
В началните години на Веригата П. Дънов заедно с пентаграма раздава и по един антиминс на всеки участник. 245 Съборът на Веригата е във Варна от 15.08. до 20.08.1909 г. 246 Величка Стойчева, по баща (фабрикант) – Заимова.
към текста >>
19.
ПРЕДГОВОР
„пробудени души" е
откровение
, осъзнаване на някога загубен и светъл спомен.
до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала. Д-р Миркович се среща с Учителя през 1895 година. Не е известно как и кога е осъществена връзката с другите двама ученици. Но сигурно е, че разпознаването е било мигновено. Срещата с физическия образ или словото на Учителя за така нар.
„пробудени души" е
откровение
, осъзнаване на някога загубен и светъл спомен.
По всяка вероятност през тези години преписката с Пеню Киров е най-интензивна. Той е динамична, търсеща, утвърждаваща личност. Едновременно с това Учителя води кореспонденция с още десетки последователи като с огромно внимание следи тяхното духовно развитие, здравословното им състояние, отношенията и проблемите с обкръжаващата ги среда. Писмата до първите ученици са строго индивидуални. Срещите не са били особено чести.
към текста >>
„пробудени души" е
откровение
, осъзнаване на някога загубен и светъл спомен.
до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала. Д-р Миркович се среща с Учителя през 1895 година. Не е известно как и кога е осъществена връзката с другите двама ученици. Но сигурно е, че разпознаването е било мигновено. Срещата с физическия образ или словото на Учителя за така нар.
„пробудени души" е
откровение
, осъзнаване на някога загубен и светъл спомен.
По всяка вероятност през тези години преписката с Пеню Киров е най-интензивна. Той е динамична, търсеща, утвърждаваща личност. Едновременно с това Учителя води кореспонденция с още десетки последователи като с огромно внимание следи тяхното духовно развитие, здравословното им състояние, отношенията и проблемите с обкръжаващата ги среда. Писмата до първите ученици са строго индивидуални. Срещите не са били особено чести.
към текста >>
20.
71 ПИСМО
заедно с
откровението
получих.
Русе, 14. I. 1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви от осми т.
заедно с
откровението
получих.
Попитах Господа, ще уреди всичко според както е най-добре. Всичко у Него е отдавна уредено за това, което е нам дадено да вършим в Неговото Дело. Злите слухове, за които ми разправяте, че са пръснати, са от лукаваго. Аз зная, че Господ е верен, милостив и благоутробен, и праведен. Делото, което върша, злите уста не могат да съсипят.
към текста >>
21.
73 ПИСМО
За даденото
откровение
на д-р Миркович ми се даде отговор от Господа.
Навярно сте се отегчавали духом с очакванието си както Павла. Но знаете, търпението в Любовта Господня е велика добродетел и тя след време ще пренесе благословените си плодове за страдующата душа. Да проникваме в мислите Божии, да изучаваме Неговите пътища и да вършим Неговата Воля. Това е нашето предназначение в тоя живот. И колкото по-добре схващаме Божиите мисли, толкова по-добре е за нашата Душа, понеже тя се научава от опит да различава доброто от злото, Любовта от измамата, Истината от лъжата, правдата от неправдата.
За даденото
откровение
на д-р Миркович ми се даде отговор от Господа.
Д-р Миркович трябва да постъпи съобразно с Духа на това искане от горе. Сам да си направи завещанието според неговото душевно и сърдечно желание и след това да го представи на одобрение пред Господа. Той трябва подробно да изложи какво има и кому какво е разположен да остави. Онова, което реши сам да остави за делото Божие, започнато от него, той може да ви остави като настойник и разпоредител на неговата воля и в същото време като назначи в какво има да се употреби това, което завещава. Двата чека ще приготви от пенсията си, като отделя всякой месец по 40 лева най-малко.
към текста >>
Откровението
ще остане временно при мен, понеже така ми е заповядано.
А това, ако разбира, е благодат за него. Господ го опитва сега и ако той се окаже верен и готов с мир, с Любов, с правда да стори, което е право и добро пред Неговото лице, Господ ще го подкрепи да досвърши докрай всичко тъй, както би трябвало. Но зависи как той ще издържи този вътрешен изпит. Мен ми е забранено засега от Господа да правя каквото и да е писмено допълнение или да давам образ на завещанието, понеже с това ще се повреди делото, което Господ ми е поверил да го пазя. Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде свободен и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ пред Него.
Откровението
ще остане временно при мен, понеже така ми е заповядано.
Кажи на д-ра да има пълно упование. Да се не бои, но да гледа с вяра на Господа. Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда. Най-после всичко трябва да стане тъй, както трябва. Ний трябва да бодърствуваме, понеже Господ е с нас.
към текста >>
22.
74 ПИСМО
Радвам се, че Господ ви е осветлил върху даденото вам
откровение
.
Писмото ви от Ямбол, както и това последното от Айтос получих. Аз влизам напълно във вашето положение. Зная, вие минахте през огнен изпит. Но това така и трябва да бъде, за да се осветлите още по-добре върху работите на Царството Божие. Има да ви кажа много неща, но това ще сторя, когато се срещнем.
Радвам се, че Господ ви е осветлил върху даденото вам
откровение
.
Това е именно, което беше казано отдавна, не завещание, а продажба. Да не остава никакво съмнение в твоята душа. Аз ще ви изясня смисъла на даденото ви откровение кога се видим и ще ви дам развяската на противоречията. Аз зная вашата искреност. Да, писах на д-ра, но той докато не му говоря лично, надали ще влезе напълно в същността на работата.
към текста >>
Аз ще ви изясня смисъла на даденото ви
откровение
кога се видим и ще ви дам развяската на противоречията.
Но това така и трябва да бъде, за да се осветлите още по-добре върху работите на Царството Божие. Има да ви кажа много неща, но това ще сторя, когато се срещнем. Радвам се, че Господ ви е осветлил върху даденото вам откровение. Това е именно, което беше казано отдавна, не завещание, а продажба. Да не остава никакво съмнение в твоята душа.
Аз ще ви изясня смисъла на даденото ви
откровение
кога се видим и ще ви дам развяската на противоречията.
Аз зная вашата искреност. Да, писах на д-ра, но той докато не му говоря лично, надали ще влезе напълно в същността на работата. Но както и да е, всичко туй Господ ще уреди. Аз зная това. Г-жа Казакова ми каза, че ви е писала едно писмо в Сливен върху Тодоровата работа и желае да знае дали вие сте получили това писмо и говорили ли сте върху предметния въпрос.
към текста >>
23.
188 ПИСМО
В
Откровението
има много работи, за които не мога да ви говоря.
И ние ще кажем с Господа: пресей Господи, отдели чистото от нечистото, гнилото от здравото, отдели потребното от непотребното. Действувайте тъй всинца, както Господ ви учи отвътре. Гдето е Духът, там е свободата. При това не бързайте. Изучавайте нещата обстойно.
В
Откровението
има много работи, за които не мога да ви говоря.
Тръбите всякога означават политически събития, войни, размирици. Защото самата тръба е за тази цел направена, да призовава на бой. И сега тръби седмата тръба, в която царствата световни ще станат царства на Христа. Бъдещото управление на света ще бъде повече теократическо. Свободата ще заеме своето място.
към текста >>
24.
БЕЛЕЖКИ
На картината написва: „
Откровение
в солунската църква „Св.
В този кръг са включени и архиереи от Цариградската патриаршия. След предателство Григорий VII е посечен на Великден пред олтаря на патриаршеската църква. През 1854 г. на път за Атон Константин Дъновски спира в Солун и в църквата „Свети Димитър" му е връчен антиминс. След този акт Дъновски се завръща в България, за да работи за българската църква и националното освобождение.
На картината написва: „
Откровение
в солунската църква „Св.
Димитър", дадено на отца Константин Дъновски през юношеството му в гр. Солун на 10 април 1854 г." Учителя връчва копия от антиминса на първите ученици. 25. Кина и Никола Дойнови. Дъщеря им Цанка Еки-мова и синовете Борис Николов, Николай Дойнов и Стефан Дойнов са сред най-активните личности в братството и в школата. 26. Софрони Ников, по-късно оглавява теософското дружество в България.
към текста >>
25.
За Духа
Да би Богъ на Господа нашего Исуса Христа, Отецъ на славата, далъ вамъ духъ на прѣмѫдрость и на
откровение
за да го познаете.
Сол. 1;5. И ето, азъ проваждамъ върхъ васъ обѣщанието на Отца си; а вие седете въ града Ерусалимъ доклѣ се облѣчете съ сила отъ горѣ. Лук. 24; 49. Да ви даде споредъ богатството на славата си чрѣзъ неговия Духъ да се утвърдите крѣпко въ вжтрѣшния человѣкъ, Ефес. 3; 16.
Да би Богъ на Господа нашего Исуса Христа, Отецъ на славата, далъ вамъ духъ на прѣмѫдрость и на
откровение
за да го познаете.
Ефес. 1; 17.
към текста >>
26.
СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
Дъновски отива в Солун, посетява гроба на свети Димитрий Солунски, гдето му се случва нещо необикновено, разказано в книжката „Едно
откровение
в солунската черква „Свети Димитрий" (София, 1905, стр. 8).
Той разправя, че имало тогава молебен по случай утихване на морска буря, която била толкова голяма, че морските вълни се прехвърляли през крепостната порта „Скеля капусу". Не се помни да е ставала друг път такава ужасна буря. Молебенът бил на табията „Йени Дуня" (срещу вълнолома). Събрани са били тук турци и християни. През 1854 г. К.
Дъновски отива в Солун, посетява гроба на свети Димитрий Солунски, гдето му се случва нещо необикновено, разказано в книжката „Едно
откровение
в солунската черква „Свети Димитрий" (София, 1905, стр. 8).
В 1857 г. К. Дъновски се ръкополага за свещеник в гръцката черква „Света Богородица" във Варна, гдето е служил като енорийски свещеник до края на 1864 г. От 1865 г. К. Дъновски става свещеник на първата българска черква „Свети Архангел Михаил", при която и до днес живее в най-окаяно положение. На 11 май 1860 г.
към текста >>
27.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
*Авторът цитира пълния текст на „Едно
откровение
въ Солунската черква "Свети Димитрий" ("Кассъма джамиси"), дадено на Отца Константина Дъновски, прЬзъ юношеството му, въ Солунъ, на 10 априлъ 1854 г.
С едри слова стои един надпис: Осветено от свети Месемврийски кирис Йосиф 1820 г. А отляво са думите: Агнец (жертва) 1820, 6 август, мощи свети Мина (завити в Антиминса). Дълго още тоя прогнил от времето паметник ще ни напомня не само за живата вяра на скромния служител Христов, но и за живите ръководители на българския народ, които ни нудят да издигнем храм за нашия Бог - в българските сърца! Този пост е редактиран от Ани: 24 януари 2017 - 17:35 *Антиминс (гр.) - църковна потреба от копринен плат с изображение на Христовото погребение, на която се освещават даровете (бел. ред.)
*Авторът цитира пълния текст на „Едно
откровение
въ Солунската черква "Свети Димитрий" ("Кассъма джамиси"), дадено на Отца Константина Дъновски, прЬзъ юношеството му, въ Солунъ, на 10 априлъ 1854 г.
" (бел. състав.) *Агрипия (гр.) - бдение (бел. ред.) *Параклит (гр.) - Свети Дух (бел. ред.) **Става дума за голямото сражение между християнската и ислямската армия, станало през есента на 1444 г. край Варна.
към текста >>
28.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
Учителя му казал: „Преди 2000 години, по времето на Христа, Йоан Богослов написа
Откровението
на символичен език, защото тогава съзнанието беше на много ниско ниво.
Записвах с много голямо напрежение, за да не изпусна нито дума, макар че се говореше сравнително бавно. Разбира се, при всяко ново начинание се явяват и противоречия. Някои от приятелите се запитаха: „Ами ако изневерим на Учителя? " Една сестра дори се отказа веднага, казвайки: „Как е възможно школа в Школата? "* В самото начало също се явило колебание и брат Христо Арабаджиев заминал за София, за да се посъветва с Учителя.
Учителя му казал: „Преди 2000 години, по времето на Христа, Йоан Богослов написа
Откровението
на символичен език, защото тогава съзнанието беше на много ниско ниво.
Сега Йоан е пак на земята, във Варна. Сега брат Велко ще напише Ново Откровение на един красив, изящен, философски език, което да отговаря на Новата култура, която иде. Не се смущавайте. Пазете всичко в тайна. Силата е в тайната".
към текста >>
Сега брат Велко ще напише Ново
Откровение
на един красив, изящен, философски език, което да отговаря на Новата култура, която иде.
Някои от приятелите се запитаха: „Ами ако изневерим на Учителя? " Една сестра дори се отказа веднага, казвайки: „Как е възможно школа в Школата? "* В самото начало също се явило колебание и брат Христо Арабаджиев заминал за София, за да се посъветва с Учителя. Учителя му казал: „Преди 2000 години, по времето на Христа, Йоан Богослов написа Откровението на символичен език, защото тогава съзнанието беше на много ниско ниво. Сега Йоан е пак на земята, във Варна.
Сега брат Велко ще напише Ново
Откровение
на един красив, изящен, философски език, което да отговаря на Новата култура, която иде.
Не се смущавайте. Пазете всичко в тайна. Силата е в тайната". Срещала съм в една своя лекция Учителя да казва: „Цялата необятност е Школа. Всички Слънца са Школи.
към текста >>
29.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
277 Цитат от
Откровение
5:11: И видях и чух глас от много ангели около престола и животните; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи.
273 Със специална мисия на Земята – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 274 Моравското братство – общество на езотеричното християнство, действало в пределите на Моравия, област от Австро-Унгария, сега в пределите на Чехия; счита се за приемник на традицията на хусистите; разпространено в Русия, Холандия и Северна Америка. 275 Ще се пренесат – в протокола на П. Гумнеров: ще се пръснат. 276 Прочете от Евреем 8:3 – Защото всякой първосвещеник се поставя да приноси дарове и жертви; затова нужно е да има и той нещо да приноси.
277 Цитат от
Откровение
5:11: И видях и чух глас от много ангели около престола и животните; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи.
278 Гърция – думата липсва в протокола на Д. Голов. 279 Злата Боздуганова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Шумен, съпруга на Цани Боздуганов. Присъствието й на срещата през 1912 г. е неофициално, по документални данни е поканена едва през 1914 г. 280 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>
30.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
И оная книга, за която е казано в
Откровението
- затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас.
Човек сам по себе си представлява един кръст - вежди, нос и чело. Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани. Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно. И според степента на това вътрешно развитие ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос.
И оная книга, за която е казано в
Откровението
- затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас.
На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други - повече страници, но във всеки случай не повече от двадесет и една. Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21-годишен - двадесет и една страници. В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само подготвителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов. Любовта - това е първият Божествен творчески принцип в света.
към текста >>
Учителя прочете Второзаконие 10-а глава,
Откровение
10-а глава и от Евангелието от Йоанна 10-а глава, след което каза:
Никъде никакъв облак. Пълен летен ден. В 10 ч. се събрахме всинца в салона. Присъстват и гости, и то не само от Търновския кръжок, които участваха вчера и завчера, но още и 12 души нови гости от Стара Загора.
Учителя прочете Второзаконие 10-а глава,
Откровение
10-а глава и от Евангелието от Йоанна 10-а глава, след което каза:
Ще взема като текст 22-ри стих от 10-а глава от Евангелието от Йоанна. Всички сте запознати със зимата, нейните свойства и качества - имате опитност какво тя може да направи. Тя всякога взема от топлината - който е болен, очиства го, който има повече топлина, взема я и прочее. Когато зимата дойде, тя търси само богати хора, като едного лихваря, който [ти] дава пари само ако си богат. Има едно съвпадение в този стих, а именно, че Христос отишъл в храма, когато между евреите е било зима.
към текста >>
От следващите по-нататък думи обаче може да се допусне, че става дума за най-значителното духовно събитие на нашето време, известно в науката на езотеричното християнство с термина етерно
откровение
на Христос в астралния план или Второ пришествие.
303 Пояснението в скоби липсва в протокола на Д.Голов. 304 „Малкото славословие“ – православно бого- служебно песнопение; заглавието липсва в протокола на Д. Голов. 305 „Благословен Бог наш“ – православно богослужебно песнопение от вечерня. 306 Учителя – на това място в протоколите за първи път Петър Дънов се нарича с прозвището Учителя. 307 Новата епоха – най-вероятно става дума за Епохата на Водолей, която според Учителя Беинса Дуно започва от 1914 г.
От следващите по-нататък думи обаче може да се допусне, че става дума за най-значителното духовно събитие на нашето време, известно в науката на езотеричното християнство с термина етерно
откровение
на Христос в астралния план или Второ пришествие.
308 Цитат от Матея 5:48. 309 Златният светилник – образ от Захария 4:2: И рече ми: Що видиш ти? И рекох: Погледнах и ето светилник, всичкий златен и чаша върху него, и седемте му светила върху него... 310 Европейска война – става дума за Първата световна война, която избухва на 15 юли 1914 г. (ст. ст.).
към текста >>
353 Ще дойда и ще вечерям с вас – перифраза на
Откровение
3:20: Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с мене.
Гумнеров: нека понесе. 351 Църквата Божия – в протокола на П. Гумнеров:Царството Божие. 352 Мускули – в протокола на Д. Голов: плът.
353 Ще дойда и ще вечерям с вас – перифраза на
Откровение
3:20: Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с мене.
354 Не можем – в протокола на П. Гумнеров: можем. 355 Ако приемеш омразата, трябва да приемеш и Любовта – в протокола на Д. Голов: Ако преминеш омразата, трябва да приложиш и Любовта. 356 Да се освободи – в протокола на П.
към текста >>
31.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
277 Цитат от
Откровение
5:11: И видях и чух глас от много ангели около престола и животните; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи.
273 Със специална мисия на Земята – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 274 Моравското братство – общество на езотеричното християнство, действало в пределите на Моравия, област от Австро-Унгария, сега в пределите на Чехия; счита се за приемник на традицията на хусистите; разпространено в Русия, Холандия и Северна Америка. 275 Ще се пренесат – в протокола на П. Гумнеров: ще се пръснат. 276 Прочете от Евреем 8:3 – Защото всякой първосвещеник се поставя да приноси дарове и жертви; затова нужно е да има и той нещо да приноси.
277 Цитат от
Откровение
5:11: И видях и чух глас от много ангели около престола и животните; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи.
278 Гърция – думата липсва в протокола на Д. Голов. 279 Злата Боздуганова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Шумен, съпруга на Цани Боздуганов. Присъствието ¢ на срещата през 1912 г. е неофициално, по документални данни е поканена едва през 1914 г. 280 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>
От следващите по-нататък думи обаче може да се допусне, че става дума за най-значителното духовно събитие на нашето време, известно в науката на езотеричното християнство с термина етерно
откровение
на Христос в астралния план или Второ пришествие.
303 Пояснението в скоби липсва в протокола на Д. Голов. 304 „Малкото славословие“ – православно бого- служебно песнопение; заглавието липсва в протокола на Д. Голов. 305 „Благословен Бог наш“ – православно богослужебно песнопение от вечерня. 306 Учителя – на това място в протоколите за първи път Петър Дънов се нарича с прозвището Учителя. 307 Новата епоха – най-вероятно става дума за Епохата на Водолей, която според Учителя Беинса Дуно започва от 1914 г.
От следващите по-нататък думи обаче може да се допусне, че става дума за най-значителното духовно събитие на нашето време, известно в науката на езотеричното християнство с термина етерно
откровение
на Христос в астралния план или Второ пришествие.
308 Цитат от Матея 5:48. 309 Златният светилник – образ от Захария 4:2: И рече ми: Що видиш ти? И рекох: Погледнах и ето светилник, всичкий златен и чаша върху него, и седемте му светила върху него... 310 Европейска война – става дума за Първата световна война, която избухва на 15 юли 1914 г. (ст. ст.).
към текста >>
353 Ще дойда и ще вечерям с вас – перифраза на
Откровение
3:20: Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с мене.
Гумнеров: нека понесе. 351 Църквата Божия – в протокола на П. Гумнеров:Царството Божие. 352 Мускули – в протокола на Д. Голов: плът.
353 Ще дойда и ще вечерям с вас – перифраза на
Откровение
3:20: Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с мене.
354 Не можем – в протокола на П. Гумнеров: можем. 355 Ако приемеш омразата, трябва да приемеш и Любовта – в протокола на Д. Голов: Ако преминеш омразата, трябва да приложиш и Любовта. 356 Да се освободи – в протокола на П.
към текста >>
32.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
И оная книга, за която е казано в
Откровението
– затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас.
Човек, сам по себе си, представлява един кръст: вежди, нос и чело. Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани. Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно. И според степента на това вътрешно развитие, ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос.
И оная книга, за която е казано в
Откровението
– затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас.
На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други – повече страници, но във всеки случай, не повече от двадесет и една. Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21 годишен – двадесет и една страници. В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само приготовителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов. Любовта – това е първият Божествен творчески принцип в света.
към текста >>
33.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
Учителя прочете Второзаконие 10-та глава,
Откровение
10-та глава и от Евангелието от Йоана 10-та глава, след което каза:
Сутринта рано времето – тоже отлично: ясно, тихо, без никакъв вятър, топло. Никъде никакъв облак. Пълен летен ден. В 10 часа се събрахме всинца в салона. Присъстват и гости, и то не само от Търновския кръжок, които участваха вчера и завчера, но още и 12 души, нови гости, от Стара Загора.
Учителя прочете Второзаконие 10-та глава,
Откровение
10-та глава и от Евангелието от Йоана 10-та глава, след което каза:
Ще взема като текст 22 стих от 10-та глава от Евангелието от Йоана. Всички сте запознати със зимата, нейните свойства и качества. Имате опитност, какво тя може да направи. Тя всякога взема от топлината: който е болен, очиства го, който има повече топлина, взема я и прочее. Когато зимата дойде, тя търси само богати хора, като едного лихваря, който дава пари, само ако си богат.
към текста >>
34.
1915_4 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
В
Откровението
има много работи, за които не мога да Ви говоря.
И ние ще кажем с Господа: Пресей, Господи, отдели чистото от нечистото, гнилото от здравото, отдели потребното от непотребното. Действайте тъй всинца, както Господ ви учи отвътре. Гдето е Духът, там е свободата. При това, не бързайте. Изучавайте нещата обстойно.
В
Откровението
има много работи, за които не мога да Ви говоря.
Тръбите всякога означават политически събития, войни, размирици; защото и самата тръба е за тая цел направена - да призовава на бой. И сега тръби седмата тръба, в която царствата световни ще станат царства на Христа. Бъдещото управление на света ще бъде повече теократическо5. Свободата ще вземе своето място. Хората ще се научат да се почитат взаимно и да живеят в мир.
към текста >>
35.
1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.
За новото човечество има загатвания тук-таме в Новия завет, в
Откровението
.
СЪБОРНО СЛОВО 1920 г. Актуални проблеми и задачи за работа през годината от книгата „Беседи и напътвания, държани от Учителя за учениците и слушателите на „Бялото Братство" на събора през лятото на 1920 г. в гр. В. Търново." Беседата в читалище „Надежда" е публикувана в брошурата „Новото човечество", 1921 г. За събитията и църквата
За новото човечество има загатвания тук-таме в Новия завет, в
Откровението
.
Евангелист Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея, „новото човечество", и той е определил числото на тези избраници, носители на тази идея - 144 000 души. Като съберете числата 1+4+4=9. Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества. Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на Небето. Не, тези хора са сега тук, на земята, те са дошли вече на земята и са се въплътили между образованите хора.
към текста >>
36.
1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2
от
Откровението
.
две условия имаме – месечина и Слънце, които се гледат, т.е. Христос в материалния свят и Духът в ангелския свят. И двамата работят за създаване на човечеството. (6 стр.) Ще ви прочета 21 гл.
от
Откровението
.
21-та глава има връзка с 21-та година. „Израил" значи всички синове на човечеството. 12-те порти са за цялата раса. От изток трите порти са за жълтата раса; откъм север трите порти – за бялата раса; откъм юг трите порти – за червената раса и откъм запад трите порти – за черната раса. Както виждате, мидите, които са образували тия бисери, са били много големи.
към текста >>
37.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
Откровението
в църквата “Св.
Хадърджа / Духовно ориентиране на Константин Дъновски / Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза / Път към монашеско подвизаване /
Откровението
в църквата “Св.
Димитрий Солунски” / Обет за духовна служба / Исторически бележки за падането на Варна под турска власт / Християнските грехове и гонението на богомилите / Антиминсът–символ на дух овна мисия /
към текста >>
38.
003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго
Находчиви българи намират, че това е било подсказано и в “
Откровението
” на Йоан, както и на други места.
На руската помощ разчитат не само българите. На нея възлагат надежди и всички поробени балкански народи. По този повод един венециански дипломат през 1576 г. пише, че българи, сърби, гърци гинат под османско робство и очакват своята свобода чрез активната намеса на руснаците7. За това, че освобождението ни ще дойде от Русия, се търси потвърждение къде ли не.
Находчиви българи намират, че това е било подсказано и в “
Откровението
” на Йоан, както и на други места.
Освобождението, се казвало там, ще дойде от “русото племе”, т.е. от Русия и те всеотдайно му вярват. Тази дълбока увереност не е пропуснал да изтъкне и нашият народен поет Иван Вазов, който в “Под игото” описва фанатичната вяра на Мичо Бейзадето в близката свобода, защото това се четяло в нагласеното буквосъчетание на цифрите 1876 – годината на Априлското въстание, която, изписана със старобългарски буквени знаци, се изговаря: “Турция ке падне”(I). Естествен център на борбата от втората група възрожденци за отхвърляне на гръцката църковна асими-лация става Цариград, начело на който застава Иларион Макариополски.
към текста >>
39.
017. Път към монашеско подвизаване
Перипетиите, които са възпрепятствали покалугеряването на Константин Дъновски, са описани от самия него в една малка брошура “Едно
откровение
в Солунската църква “Св.
017. Път към монашеско подвизаване Решението на младия Константин Дъновски да се покалугери не следва да се смята като абдикация от арената на живота, а съобразявайки се с неговия темперамент и възпитание, да го приемем като акт на по-висока степен на духовно извисяване. Вместо да преклони глава пред безизходността, той решава да проси с молитва свобода за българския народ.
Перипетиите, които са възпрепятствали покалугеряването на Константин Дъновски, са описани от самия него в една малка брошура “Едно
откровение
в Солунската църква “Св.
Димитрий” (Кассъма джасими)”, отпечатана като лично негово издание през 1905 г., съдържаща осем печатни страници, извадки от която предаваме по-долу. През първото десетдневие на април 1854 г., двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима него-ви другари – Бельо Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна с една стара гръцка гемия за Света гора в Атон с намерение там да се посветят на монашество. Едно случайно произшествие обаче осуетява плановете им. Недалеч от Солун разразилата се страшна морска буря разбила гемията, с която пътували четиримата младежи.
към текста >>
40.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”
018.
Откровението
в църквата „Св.
018.
Откровението
в църквата „Св.
Димитрий Солунски” Било Разпети петък, най-мистичният празник за християните. За да благодарят Богу за щастливото си избавление, четиримата другари решават да посетят старата солунска църква “Свети Димитрий Солунски”, превърната тогава в джамия, под названието Кассъма джамиси. Четиримата разгледали старата християнска светиня и поблагодарили за оказаната им от небето помощ и покровителство. На излизане от църквата ги пресрещнал един стар свещеник, който ги заговорил дружески.
към текста >>
Откровението
в църквата “Св.
Нима той не се е запитвал дали в корабокрушението, станало два-три дни преди тази среща, не се крие някаква поличба, чрез която Небето е искало да му покаже неправилното му решение за бягство от живота? Човек няма възможност да установи дали има и до каква степен съществува детерминираност, и откъде започва проявлението на неговата свободна воля. На практика всеки има възможност да определя своето поведение, като по личен избор възприема или отхвърля предлаганите му от обстоятелствата възможни варианти за осъществяване. Тази възможност човешкото съзнание квалифицира като свободна воля. Разумният човек обаче съгласува свободата на своята воля с обстоятелствата, които животът му сервира пряко волята му.
Откровението
в църквата “Св.
Димитрий Солунски”, станало на 10 април 1854 г., съвпада със започването на Кримската война, чието обявяване става също на 10 април 1854 г., когато англо-френската ескадра бомбардира Одеса откъм морето. С тази бомбардировка фактически започва Кримската война между Русия, от една страна, и Турция, Англия, Франция и Сардинското кралство, от друга. Св. Димитрий Солунски е величава историческа личност, почитана за неговите граждански и верски заслуги. Той произхожда от знатен славянски род, чийто баща е бил дългогодишен управител на Солун, със специални заслуги към своите сънародници. Схванал прогресивната роля на новата Христова религия, той се отказва от езичеството и става ревностен последовател на християнството.
към текста >>
Димитрий Солунски” като
откровение
, което внася основен преврат в неговия житейски път и, спомнил си за него, го описва и отпечатва.
Нека накрая да завършим с възхвалата на Св. Методий, отправена към Св. Димитрий Солунски, от която се вижда преценката му за солунския светец: “О, мъдри Свети Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме...”32 Като се има предвид църковното образование на младия Константин Дъновски, лесно е да си представим как е въздействало върху съзнанието му поръчението на стария свещеник в храма на солунския светец, и то тогава, когато е решил да се отрече от света и да се отдаде на монашество. Не напразно Константин Дъновски характеризира случилото се в църквата “Св.
Димитрий Солунски” като
откровение
, което внася основен преврат в неговия житейски път и, спомнил си за него, го описва и отпечатва.
Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” се прави през 1905 г., т.е. 27 години след освобождението на България. Обръщаме внимание върху този факт, за да избегнем възражението, че е възможно свещеник Константин Дъновски от чисто патриотични съображения и за повдигане духа на народа да импровизира описаните събития в църквата “Св. Димитрий Солунски”.
към текста >>
Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно
откровение
в Солунската църква “Св.
Методий, отправена към Св. Димитрий Солунски, от която се вижда преценката му за солунския светец: “О, мъдри Свети Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме...”32 Като се има предвид църковното образование на младия Константин Дъновски, лесно е да си представим как е въздействало върху съзнанието му поръчението на стария свещеник в храма на солунския светец, и то тогава, когато е решил да се отрече от света и да се отдаде на монашество. Не напразно Константин Дъновски характеризира случилото се в църквата “Св. Димитрий Солунски” като откровение, което внася основен преврат в неговия житейски път и, спомнил си за него, го описва и отпечатва.
Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно
откровение
в Солунската църква “Св.
Димитрий” се прави през 1905 г., т.е. 27 години след освобождението на България. Обръщаме внимание върху този факт, за да избегнем възражението, че е възможно свещеник Константин Дъновски от чисто патриотични съображения и за повдигане духа на народа да импровизира описаните събития в църквата “Св. Димитрий Солунски”. Когато свещеник Константин Дъновски отпечатва брошурата, България е вече освободена и подобна пропаганда става излишна.
към текста >>
41.
019. Обет за духовна служба
В духа на едно такова разбиране ние приемаме “
Откровението
” на Константин Дъновски, извършено на 10 април 1854 г.
019. Обет за духовна служба Ние се спряхме твърде много върху легендите във връзка със Св. Димитрий Солунски, за да изтъкнем мястото, което е заемал митът за неговото покровителство не само в съзнанието на съвременниците му, но и след неговата смърт. Трайно утвърдените легенди в съзнанието на народа стават върховно упование и се превръщат в интимна история, очистена от всичко преходно.
В духа на едно такова разбиране ние приемаме “
Откровението
” на Константин Дъновски, извършено на 10 април 1854 г.
Това, прочее, се вижда и от решението му да поеме своя истински път в борбите на живота, а не да се оттегли в покоите на монашеската килия, като същевременно му се подсказва, че “очите му ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще му се връчи и ще бъде за уверение като от Бога”. При разговора между младия Константин и стария свещеник се казва, че последният го е съветвал да изостави идеята си за отдаване на монашество. В този диалог се изтъква, че Константин Дъновски трябва да бъде категоричен и да вземе твърдо непоклатимо решение, като даде тържествено обещание да се завърне обратно там, откъдето е тръгнал, като заработи за извоюването на верска и народностна свобода за българския народ. За да придаде по-голяма тежест на отправеното му предложение за връщане във Варна, старият свещеник му връчва залог, чрез който иска да подчертае, че става дума за тържествено дадено обещание пред Бога. След като Константин Дъновски обещава, че взема присърце дадения му съвет за връщане обратно във Варна, заявявайки, че “с готовност приема всичко, което му е било казано и което ще му се каже”.
към текста >>
Тогава – се казва в “
Откровението
” – старият свещеник вдигнал очи и ръце нагоре и изрекъл: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци”.
Това, прочее, се вижда и от решението му да поеме своя истински път в борбите на живота, а не да се оттегли в покоите на монашеската килия, като същевременно му се подсказва, че “очите му ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще му се връчи и ще бъде за уверение като от Бога”. При разговора между младия Константин и стария свещеник се казва, че последният го е съветвал да изостави идеята си за отдаване на монашество. В този диалог се изтъква, че Константин Дъновски трябва да бъде категоричен и да вземе твърдо непоклатимо решение, като даде тържествено обещание да се завърне обратно там, откъдето е тръгнал, като заработи за извоюването на верска и народностна свобода за българския народ. За да придаде по-голяма тежест на отправеното му предложение за връщане във Варна, старият свещеник му връчва залог, чрез който иска да подчертае, че става дума за тържествено дадено обещание пред Бога. След като Константин Дъновски обещава, че взема присърце дадения му съвет за връщане обратно във Варна, заявявайки, че “с готовност приема всичко, което му е било казано и което ще му се каже”.
Тогава – се казва в “
Откровението
” – старият свещеник вдигнал очи и ръце нагоре и изрекъл: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци”.
“След тези думи – пише в брошурата си Константин Дъновски – старият свещеник посегнал към пазвата си и извадил нещо, обвито в една бяла кърпа, “с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара. Като разви кърпата, извади един антиминс и го целуна, като покани и мене да го целуна. После показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, запитвайки ме дали го познавам. Аз му рекох: “Ако е число, то е 1747.” – “Така, вярно – рече, – именно от това число води началото си тоя свят престол.”(VI) В случая антиминсът играе символичната роля на свети църковен престол, пред който се дава тържествено обещание, валидно на клетва. Числото 1747 е годината на проявлението на Небето в малката солунска църквичка “Лагудяни” на 20 декември 1746 г.
към текста >>
42.
020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт
След това в “
Откровението
” се казва: “За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, т.е.
020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт
След това в “
Откровението
” се казва: “За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, т.е.
в 1444 г., когато християнските водители (крал Владислав ІІІ Ягело, б. а.) до град Варна със своята измама принудили турския цар (тук се има предвид султан Мурад ІІ, който лично води в битката османската войска, б. а.) да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас отправил своята молба към Бога: “О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както Те изповядват Твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, гдето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието! ”... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклятия се изле на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха! ”
към текста >>
В горния текст от “
Откровението
” на Константин Дъновски спират вниманието ни две обстоятелства.
в 1444 г., когато християнските водители (крал Владислав ІІІ Ягело, б. а.) до град Варна със своята измама принудили турския цар (тук се има предвид султан Мурад ІІ, който лично води в битката османската войска, б. а.) да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас отправил своята молба към Бога: “О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както Те изповядват Твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, гдето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието! ”... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклятия се изле на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха! ”
В горния текст от “
Откровението
” на Константин Дъновски спират вниманието ни две обстоятелства.
Първо, че и двете армии в битката при Варна през 1444 г. са се ръководили лично от държавните им глави: на християните – от крал Владислав ІІІ Ягело, а на мюсюлманите – от султан Мурад ІІ. Това ни дава основание да считаме, че и от двете страни се е придавало особено значение за изхода на тази битка. Походът на обединените християнски войски срещу нашествието на османците в континента при победен край би могъл да бъде решителен удар срещу мюсюлманските нашественици. Второ, историята на войните е пълна с находчиви тактически хитрини, дипломатически стратегии и др.
към текста >>
Отец Константин в своето “
Откровение
” говори за “срамното престъпване от страна на християнските народи на дадена клетва”, за “умножение на греховете им”, за “препълване чашата на търпението и изливане на Божия гняв върху измамниците”.
Ние няма да описваме този необикновено жесток бой, което е сторено от цяла редица турски хронисти, систематизирани в сборника “Варна 1444 година”.34 Разстроената османска армия бързо се съвзема и се хвърля в атака. Обратът на битката е толкова неочакван за османците, че техните хронисти единодушно го обясняват с вмешателството на Аллаха и Божието възмездие за безчестно потъпкания току-що сключен мирен договор, подписан при особено тържественост, между Владислав ІІІ Ягело и султан Мурад ІІ. Разказаното около битката край Варна получава една и съща нравствена оценка както от страна на османците, и по-специално от султан Мурад ІІ, така и от отец Константина. В съзнанието на мюсюлманите поражението на обединените християнски сили през 1444 г. е преплетено с представата за Божие възмездие, поради грубо потъпкване на тържествено дадената клетва.
Отец Константин в своето “
Откровение
” говори за “срамното престъпване от страна на християнските народи на дадена клетва”, за “умножение на греховете им”, за “препълване чашата на търпението и изливане на Божия гняв върху измамниците”.
Въпреки че походът на Владислав ІІІ Ягело срещу османците е бил вдъхновяван от най-добри чувства и възвишени цели за освобождаване на Божи гроб от чуждо иго, всички виждат в разгрома на християните възмездие срещу клетвопрестъпничеството. Коварството и непочтеността, като средство за изправление на каквито и да било деяния, не могат да бъдат оправдани с нищо. Не е достатъчно да сме въодушевени само от добри подбуди и цели. Едновременно с тях е необходимо да се подберат и подходящи средства за тяхното осъществяване. Изобщо каквото и да е деяние, не е ли положено на почтени основи, не може да разчита на траен успех.
към текста >>
43.
021. Християнските грехове и гонението на богомилите
В “
Откровението
” на свещеник Константин Дъновски се визира само измамата на крал Владислав ІІІ Ягело.
021. Християнските грехове и гонението на богомилите
В “
Откровението
” на свещеник Константин Дъновски се визира само измамата на крал Владислав ІІІ Ягело.
В текста на същото обаче се казва, че гневът Господен бил предизвикан от “умножението на греховете на християните”. Това ни навежда на мисълта, че би следвало да се търсят и други грехове, за които не е казано нищо конкретно, а само се загатва. Една историческа справка ще хвърли светлина и по този въпрос. Ако огледаме събитията, които сполетяват жителите на Балканския полуостров и по-специално българския народ през първата половина на Х век до началото на втората половина на ХV век, ще видим как под тежестта на своите собствени грешки българският народ бива изправен пред една непосилна борба, която завършва с духовно разслояване и загубване верската свобода, от една страна, и военно поражение, което поставя българския народ под османско иго в продължение на пет века. През X век в пределите на тогавашна България се роди и укрепна едно самобитно духовно-религиозно движение с новаторска насоченост, известно на културния свят под името богомилство.
към текста >>
44.
022. Антиминсът – символ на духовна мисия
След всичко, казано по-горе, нека се върнем към оня текст от “
Откровението
”, където е описано видението по време на панихидата, извършена в солунската църква “Св.
022. Антиминсът – символ на духовна мисия
След всичко, казано по-горе, нека се върнем към оня текст от “
Откровението
”, където е описано видението по време на панихидата, извършена в солунската църква “Св.
Панагия Лагудяни” на 20 декември 1746 г., където се казва: “Но Всеблаги Бог во век не враждует – добавя появилата се в църквата млада девойка. – От премногото своя любов към човешкия род Бог пак се смилил, а най-вече от ходатайството на Небесната майка и милостива застъпница на християнския род Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима другари, мъчениците Димитрий и Мина (а на третия името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото 153 риби, написани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на турското царство и докрай ще го съсипе. Всесилният ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.40 А да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните 153 риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се пренася безкръвно жертвоприношение за прощаване на греховете, за мира и съединение вярата на християните, чистосърдечно просене помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се обърне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим от светаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, гдето се поменува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството.” След това тримата мъже и девойката станали невидими.
към текста >>
Явно е, че в тази втора част от “
Откровението
” става дума за предстоящото освобождение на България от османско иго, предизвестено в солунската църква “Панагия Лагудяни” още в 1746 г.
“Един екземпляр от тези антиминси като по чудо Бог запазва за продължение на почнатото дело – освобождението на България – завършва разговора си старият свещеник в църквата “Св. Димитрий Солунски”. – Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение на съвестта си и сърцето ми се прелива в едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго и ти предавам тоя свят залог – антиминса, – имай го в пазвата си при сърцето си като реликва и знак на Божието благоволение.” “Аз го приех – пише Константин Дъновски, – като целунах ръката му и го скрих в пазвата си. Той, старият свещеник, продължи: “Връчвам ти тоя свети престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица... В деня на освещаването на тоя свети престол (1746 г.) са произнесени молитви и прилежни прошения за избавление на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата, и в същия ден Бог благоволил да открие по един божествен начин на молещите се, че Неговото обещание ще се изпълни. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност... Ето това е пътят от Светото провидение, приготвен за това славянско племе.”
Явно е, че в тази втора част от “
Откровението
” става дума за предстоящото освобождение на България от османско иго, предизвестено в солунската църква “Панагия Лагудяни” още в 1746 г.
От текста на “Откровението” проличава ясно очерталата се задача, която се възлага на младия Константин Дъновски, и че тук става дума за Божието благоволение спрямо българския измъчен народ, на който му предстои освобождение. Не забелязвайки това символично значение на антиминса, някои автори виждат обикновен олтарен предмет и търсят неговото конкретно олтарно използване.20 Така например архимандрит Инокентий Софийски публикува студията “За светия антиминс във Варненската църква “Св. Архангел Михаил”, в която удостоверява, че Константин Дъновски при освещаването на църквата “Св. Арахангел Михаил” във Варна не е използвал антиминса, предаден му в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”.
към текста >>
От текста на “
Откровението
” проличава ясно очерталата се задача, която се възлага на младия Константин Дъновски, и че тук става дума за Божието благоволение спрямо българския измъчен народ, на който му предстои освобождение.
Димитрий Солунски”. – Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение на съвестта си и сърцето ми се прелива в едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго и ти предавам тоя свят залог – антиминса, – имай го в пазвата си при сърцето си като реликва и знак на Божието благоволение.” “Аз го приех – пише Константин Дъновски, – като целунах ръката му и го скрих в пазвата си. Той, старият свещеник, продължи: “Връчвам ти тоя свети престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица... В деня на освещаването на тоя свети престол (1746 г.) са произнесени молитви и прилежни прошения за избавление на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата, и в същия ден Бог благоволил да открие по един божествен начин на молещите се, че Неговото обещание ще се изпълни. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност... Ето това е пътят от Светото провидение, приготвен за това славянско племе.” Явно е, че в тази втора част от “Откровението” става дума за предстоящото освобождение на България от османско иго, предизвестено в солунската църква “Панагия Лагудяни” още в 1746 г.
От текста на “
Откровението
” проличава ясно очерталата се задача, която се възлага на младия Константин Дъновски, и че тук става дума за Божието благоволение спрямо българския измъчен народ, на който му предстои освобождение.
Не забелязвайки това символично значение на антиминса, някои автори виждат обикновен олтарен предмет и търсят неговото конкретно олтарно използване.20 Така например архимандрит Инокентий Софийски публикува студията “За светия антиминс във Варненската църква “Св. Архангел Михаил”, в която удостоверява, че Константин Дъновски при освещаването на църквата “Св. Арахангел Михаил” във Варна не е използвал антиминса, предаден му в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От направената проверка в църквата “Св.
към текста >>
45.
034. Библиография
27 Константин Дъновски, Едно
откровение
в Солунската църква “Св.
24 Проф. Емил Георгиев, Найден Геров, София, 1972 г. 25 Михаил Греков, Спомени, София, 1971 г. 26 Кратка българска енциклопедия, т. І, издание на БАН, София, 1963 г.
27 Константин Дъновски, Едно
откровение
в Солунската църква “Св.
Димитрий” (Кассъма-Джамиси), София, 1905 г. 28 Хенрих Сенкевич, Quo Vadis, “Народна култура”, София, 1971 г. 29 Проф. Ал. Бурмов, Славянските нападения срещу Солун, в “Чудесата на Св. Димитрий Солунски и тяхната хронология”, Годишник на философско-исторически факултет при Държавния университет, София, 1952 г., кн.
към текста >>
46.
УЧИТЕЛЯТ
Това е краят на 19 век и според думите на Учителя, за нея се говори в глава 19 от
Откровението
на Йоана, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век.
Варна при рождената си сестра Мария на ул."Дунав" до 1899 г. През 1896г. издава книжката "Наука и възпитание" в гр.Варна. Това е Неговата творба, явяваща се като заключителен акорд от Неговото богословско обучение в САЩ. 1897 година е определена като Космическа година на човечеството от Петата раса.
Това е краят на 19 век и според думите на Учителя, за нея се говори в глава 19 от
Откровението
на Йоана, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век.
В тази глава пише, че е изпратен Оня, който язди на бял кон и името Му е Божието Слово и из устата Му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни. На 7.3.1897 г. в присъствието на баща Му поп Константин Дъновски, в село Тетово, Русенско, когато са били двамата в една страноприемница, Божественият Дух слиза върху Петър Дънов. С този Божествен акт Той е осветен и става Учител на Бялото Братство на Земята и на планетите от Слънчевата система.
към текста >>
Отец на Светлините е ЕЛОХИМ, Който е Един- наго Бога, "Който има седемте Духове Божии и седемте звезди"(
Откровение
на Йоана, гл.З, ст.1).
Заповедта на Учителя: Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя. "Заветът на цветните лъчи на Светлината" представлява Заветът на Бога, даден от ЕЛОХИМ, който е Бог на Боговете и управлява Небесната дъга, която е Заветът на Бога.
Отец на Светлините е ЕЛОХИМ, Който е Един- наго Бога, "Който има седемте Духове Божии и седемте звезди"(
Откровение
на Йоана, гл.З, ст.1).
ЕЛОХИМ е Бог на Боговете и Отец на Светлините. "И имаше около престола и дъга."(Откровение на Йоана, гл.4, ст.З) "И рече Бог: Поставям дъгата си в облака и тя ще бъде белег на Завета между Мене и земята."(Битие, гл.9, ст.13) Разяснения на Учителя за краските, дадени в "Завета на Цветните Лъчи на Светлината": Вие ще имате работа на Земята само с добродетелта и правдата, т.е. със зелената и портокалената краска, първата от които е на душата.
към текста >>
"И имаше около престола и дъга."(
Откровение
на Йоана, гл.4, ст.З) "И рече Бог: Поставям дъгата си в облака и тя ще бъде белег на Завета между Мене и земята."(Битие, гл.9, ст.13)
Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя. "Заветът на цветните лъчи на Светлината" представлява Заветът на Бога, даден от ЕЛОХИМ, който е Бог на Боговете и управлява Небесната дъга, която е Заветът на Бога. Отец на Светлините е ЕЛОХИМ, Който е Един- наго Бога, "Който има седемте Духове Божии и седемте звезди"(Откровение на Йоана, гл.З, ст.1). ЕЛОХИМ е Бог на Боговете и Отец на Светлините.
"И имаше около престола и дъга."(
Откровение
на Йоана, гл.4, ст.З) "И рече Бог: Поставям дъгата си в облака и тя ще бъде белег на Завета между Мене и земята."(Битие, гл.9, ст.13)
Разяснения на Учителя за краските, дадени в "Завета на Цветните Лъчи на Светлината": Вие ще имате работа на Земята само с добродетелта и правдата, т.е. със зелената и портокалената краска, първата от които е на душата. Най- хубавите и естествени краски са дадени в дъгата. Затова вие наблюдавайте дъгата, защото там ще намерите петте основни краски.
към текста >>
"И на дрехата си и на бедрото имаше написано името: "Цар на царете и Господ на господарите." (
Откровение
, гл.19, ст. 16)
Той е Всьо и Все на Земята и на Небето и на цялата Вселена. Учителят е проявеният Святий Дух на Истината. Мировият Учител е проявеният Дух Христов, Абсолютният Дух на Битието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Силите. Всемировият Учител на Вселената дава Словото на Бога за идното човечество от Vy-та раса чрез Божествения Дух, чрез Христовия Дух и чрез Господния Дух.
"И на дрехата си и на бедрото имаше написано името: "Цар на царете и Господ на господарите." (
Откровение
, гл.19, ст. 16)
През 1922 г. Учителят Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София. Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството. Господният Дух на Силите е връз Учителя и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците.
към текста >>
47.
ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА
Постепенно навлязохме в братския живот, който за нас беше
откровение
, защото ние сме го чакали и сме жадували за него.
Борис Николов, Мария Златева Откриване на младежкия окултен клас Ние от младежката група посещавахме редовно лекции и упражнения. Отначало възрастните бяха ревниви, отиваха на братска вечеря, но на нас не съобщаваха, запазваха Учителя за себе си. Учителят разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии.
Постепенно навлязохме в братския живот, който за нас беше
откровение
, защото ние сме го чакали и сме жадували за него.
Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години. Една от първите задачи, която ни бе поставена, бе да уважаваме жената. Като младежи водехме чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време. Постепенно Учителят създаде в нас почит и уважение към жената. Учителят я третираше като себе си, не я унижаваше.
към текста >>
48.
МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
Този дух прескача от ученик на ученик, но в нея постоянно живее, защото тя е направила дом за него." Ето едно
откровение
за един свят, за който ние нямахме никаква представа, нямахме познания и не знаехме как да се предпазим.
" Методи слуша и си тръгва. Борис Николов Граблашева протестираше срещу Учителя, беше недоволна от Него, че не й обръща внимание. Отивам при Учителя, а Той ми казва: "Да се пазиш от духът на недоволството, който живее у Граблашева. Да се пазиш не от Граблашева, но от този дух, който живее в нея, защото той може да прескочи от нея и да влезе в теб и от теб да премине в други.
Този дух прескача от ученик на ученик, но в нея постоянно живее, защото тя е направила дом за него." Ето едно
откровение
за един свят, за който ние нямахме никаква представа, нямахме познания и не знаехме как да се предпазим.
Учителят ни даде знания, методи как да се справяме и все пак не винаги сполучвахме, някой от нас ставаха потърпевши, а други изгаряха поради незнание и поради проявено любопитство. Методи Константинов по онова време се засели да живее в дома на Граблашева. Той се отдалечи от Учителя. Отивам при Учителя и казвам: "Учителю, Методи се отклони заради Граблашева. Той трябва да възстанови връзките си с Вас.
към текста >>
49.
МИХАИЛ ИВАНОВ
Аз имах една рядка, чисто духовна опитност /
откровение
/ да почувствам присъствието на Божествения Дух в Учителя.
Разговорът се водеше между Учителя и Михаил. Учителят само един път отправи Своя поглед към мен. Неговият поглед бе изпълнен с милост, чистота и благост. Този ден бе изключителен за мен. Благословен ден!
Аз имах една рядка, чисто духовна опитност /
откровение
/ да почувствам присъствието на Божествения Дух в Учителя.
След тази визита моята връзка с Михаил продължи. Аз му вярвах безусловно на всичко, което той казва, че е най-добрият ученик и най-близък до Учителя. Също вярвах на неговите уверения, че аз съм "единствената, определена от съдбата" душа. Обаче една нощ сънувам, че Михаил има и друга "единствена душа". Аз бях запомнила ясно нейната фигура и чертите на лицето й.
към текста >>
50.
ПАНЕВРИТМИЯ
Следват дни на творчески подем и висше
откровение
на Духа.
тя животът нов е проявила." По това време Учителят е започнал да дава новите паневритмични упражнения "Слънчеви лъчи". Той ги показал и изсвирил музиката към тях. Тогава Весела решила да напише думите към мелодията "Слънчеви лъчи". Отива при Учителя и Той дава своето разрешение.
Следват дни на творчески подем и висше
откровение
на Духа.
Така са дадени стиховете на "Слънчеви лъчи", които са одобрени от Учителя и след това бяха отпечатани в отделна книжка. Весела е взела живо участие при разучаването на "Слънчеви лъчи", както и при оформянето на книжката. Така че Весела Несторова не бе случайна проекция на "Изгрева" в онзи момент, когато се даваха "Слънчеви лъчи" от Паневритмията. Това показва, че тя има отношение към създаването на Паневритмията в нейния последен етап. Милка Переклиева не случайно се спира върху Весела, защото знае за нейното участие в "Слънчеви лъчи" така, както познава и нейните възможности.
към текста >>
51.
РАДОСТ И СКРЪБ
Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: чрез страданието в човека проблясва ново
откровение
за Любовта, едно ново
откровение
за мира, нежността и чистотата.
Бог те среща и те разтоварва. Как? - Чрез страдания. Най-красивата дреха на живота е страданието. Страданието превръща в Любов енергиите на душата. Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието душата се изявява като Любов.
Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: чрез страданието в човека проблясва ново
откровение
за Любовта, едно ново
откровение
за мира, нежността и чистотата.
Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за едно ново откровение на Божествената мисъл. Страданието е нещо изключително. От рая, от Невидимия свят дават милиони, за да изживеят едно малко страдание. Там страданието е изключено.
към текста >>
Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за едно ново
откровение
на Божествената мисъл.
Най-красивата дреха на живота е страданието. Страданието превръща в Любов енергиите на душата. Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието душата се изявява като Любов. Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: чрез страданието в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие.
Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за едно ново
откровение
на Божествената мисъл.
Страданието е нещо изключително. От рая, от Невидимия свят дават милиони, за да изживеят едно малко страдание. Там страданието е изключено. А в ада радостта е изключена. И там за малка радост дават милиони.
към текста >>
52.
ТЪРПЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ
После изредил всички Послания, докато дойде до края -
Откровението
.
Пожелал и той да се срещне с Него. Една сестра му помогнала. Бай Илия, щом влязъл в приемната, седнал и започнал да говори. Темата му била Библията, която бил чел много пъти. Почнал от началото: Битието, минал Изхода, Левит, Числа... След като свършил Стария Завет, минал на Новия: раждането на Йоан Кръстител, на Христа.
После изредил всички Послания, докато дойде до края -
Откровението
.
Той говорил, а Учителят слушал спокойно и търпеливо. Нека се има предвид и това, че бил поискал среща само за пет минути. Тия пет минути станали три часа. След като бай Илия млъкнал, може би, за да си поеме дъх, Учителят предложил да излязат и да се разходят по поляната. Бай Илия бил доволен, че намерил добър слушател, а Учителят се радвал, че проверил търпението си.
към текста >>
53.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
" - веднага бързо последваха останалите няколко мисли, които аз приех като
откровение
- така прозвучаха вътре в мене.
" Горните мисли ми каза Учителят в 1943 г., един ранен пролетен ден през месец март, когато бях отишла в Неговата горна, малка стаичка да Му прочета няколко шпалти от една беседа, която се печаташе по това време. Когато четях, Учителят ме прекъсна. Помислих, че Той иска да коригира някоя мисъл. Не чух никаква корекция, но чух въпроса: "Виждаш ли този хаос?
" - веднага бързо последваха останалите няколко мисли, които аз приех като
откровение
- така прозвучаха вътре в мене.
Паша Теодорова
към текста >>
54.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ
Ние стояхме прехласнати от това
Откровение
, което изрече Учителят.
Той огледа и проследи ивицата от Хималаите, която показваше с пръст Учителят и отговори: "Влизат, Учителю! Северната част на Хималаите е в руска територия! " Учителят остана доволен от отговора му и каза: "В бъдеще тук ще има условия да се развива Бялото Братство и да работите за Бялото Братство! " Показалецът на дясната ръка на Учителя сочеше определен участък от Хималаите, който бе в руска територия.
Ние стояхме прехласнати от това
Откровение
, което изрече Учителят.
В ушите ни зазвучаха думите, прочетени преди минути от Учителя от Библията от главата на Исая, където Господният Дух повеляваше да бъдем изпроводени между народите да проповядваме Славата Му, т.е. Словото Му пред новите Небеса и новата Земя на идното човечество. Вече разбрахме защо Учителят ни прочете глава 66 от Исая, разбрахме какво означаваше купеният от руснака Владо атлас и защо бяхме извикани лично двамата. Трябваше да има един представител на този народ, в който бе дошъл Учителят и един представител на онзи народ, където Бялото Братство в следващата епоха ще се прехвърли и да бъдат "принос Господу, в чист съсъд в дома Господен". Това не бе пророчество, а Пръстът Господен, Който определи явно, в плът и чрез Божествения Дух, Който се изявяваше чрез Учителя, бъдещия Дом Господен на идното човечество.
към текста >>
55.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
Вероятно дълбоко в себе си Иван Филипов е разбирал по някакъв начин своето предопределение, защото понякога в разговор, съм го чувал да казва: "Аз съм роден, за голям ръководител." Тези думи бяха негово
откровение
, от което аз изпитвах вътрешна радост.
Понякога отивах при него и въпреки, че винаги е бил много зает със служебните си задължения или с присъствие на хора около него, той винаги ме приемаше и отделяше време да поговорим на някаква тема. Така един път, докато бях в кабинета му и разговаряхме, изведнъж пред мен се откри една картина и ми се даде да видя, че във миналото той е бил един от видните ръководители на България. Даде ми се да видя също така, че в този живот той е определен да стане пръв министър на България заедно с още един човек - за негов заместник, чието име няма да споменавам. Картините, които ми се дадоха да видя, за мен означаваха, че това е едно предопределение за тези двама души и аз бях убеден, че това, което съм видял, след известно време, по някакъв начин ще се случи. Затова се интересувах и следях с интерес всичко, което се случва около него.
Вероятно дълбоко в себе си Иван Филипов е разбирал по някакъв начин своето предопределение, защото понякога в разговор, съм го чувал да казва: "Аз съм роден, за голям ръководител." Тези думи бяха негово
откровение
, от което аз изпитвах вътрешна радост.
Такъв човек - честен, неподкупен, напълно освободен от каквито и да било стремежи за материално облагодетелстване, без съмнение би направил много, ако стане ръководител на България. Очаквах да дойде времето да се реализират тия неща, без да споделям с никого за картините, които съм видял, защото бях убеден и тогава така мислех - че това, което съм видял, непременно ще се случи. Обаче всичко това не само, че не се реализира, но се случиха неща - напълно противоположни. Станах свидетел на нещо, което стана причина да настъпи пълен обрат в живота на Иван Филипов. Един ден отидох в неговото предприятие и видях, че той е седнал зад бюрото си, а около него има служителки и разговарят за нещо.
към текста >>
56.
СЪСТАВЯНЕ НА ЕВАНГЕЛИЕТО
Той получава своето видение или Божествено
откровение
край езически храм, издигнат в чест на галското божество, съответстващо на Аполон, във Вогези- те или край Отьон.
Нещо повече, до IV в. Рождество Христово се е празнувало на 6 януари. Ала в култа към Sol Invictus, най-важният ден в годината е 25 декември - празникът Natavis Invictus (раждане на Непобедимия, когато денят започва да нараства и ознаменува раждането или прераждането) на Слънцето и след който дните започват да стават пожълти. И тук християнството е съобразено с изискванията на римските управ- ници и с тяхната официална религия. Константиновото "покръстване", ако изобщо е уместно да употребим тази дума, е било не в християнската вяра, а в неприкрит езически култ.
Той получава своето видение или Божествено
откровение
край езически храм, издигнат в чест на галското божество, съответстващо на Аполон, във Вогези- те или край Отьон.
Според очевидец, придружавал войските му, Константин вижда Бога на Слънцето - Sol Invictus. Има доказателства, че в навечерието на битката Константин става последовател на един от тези култове. При всички положения, след битката при Милвийския мост римският сенат издига в Колизея триумфална арка. Надписът върху нея гласи, че Константин е победил "с благословията на Божеството". Това Божество обаче не е Исус, a Sol Invictus - езическият Бог на Слънцето.
към текста >>
57.
КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА
За новото човечество има загатвания тук-таме в Новия завет, в
Откровението
.
Всички заминали ваши братя и сестри са все тука между вас. Аз ги виждам в събранието. Всички идват на беседите и си отиват. Те много по-добре разбират беседите от вас, десет пъти по-добре. Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях и от ваше гледище мислите, че ги няма.
За новото човечество има загатвания тук-таме в Новия завет, в
Откровението
.
Евангелистът Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея "Новото човечество" и той е определил числото на тези избраници, носители на тази идея - 144 000 души. Тези хора са сега тук на Земята, те са дошли вече на Земята и са се въплътили между образованите хора. Едни от тях са писатели, други поети, учени и всички подтикват човечеството в тоя път към новата идея, към Божественото. Те са врагове на онзи мрак, на онези окови, които сковават човечеството. Те така ще се съединят сега с човека, както човешката личност се съедини с животинското естество.
към текста >>
58.
ШЕСТАТА РАСА
Това са ония мъже и жени, за които в 13-та глава на
Откровението
е казано, че ангелът е вързал дявола с една голяма верига, да не изкушава хората.
Сега идат в света един нов род жени, те ще се народят. Според моите изчисления, това ще бъде след 2100 години. След 2100 години, които дойдат от вас, ще проверят един закон. Аз не искам никой да вярва. Досега може да сме имали изключения, но тогава ще дойдат мъже и жени, които ще внесат една Нова култура на Земята, ще наложат на поколението да не воюва.
Това са ония мъже и жени, за които в 13-та глава на
Откровението
е казано, че ангелът е вързал дявола с една голяма верига, да не изкушава хората.
Тия мъже и жени ще турят такива корави въжета, че наистина ще вържат дявола да не изкушава вече хората. И тогава, в бъдещата култура ще се позволяват само две деца, не много деца, както сега: едно мъжко и едно женско. След като родят двете деца, бащата и майката ще бъдат свободни. Майката ще вземе мъжкото дете, бащата - женското, единият ще отиде на единия край на Земята, другият - на другия край и ще си пишат любовни писма. Вас ви се вижда странно.
към текста >>
59.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА КОМУНИЗМА
Учителят му чете 20-та глава от
Откровението
на Йоана и му обяснява, че то съответства на сегашните времена.
След 9.IX.1944 г. дойдоха на власт комунистите и взеха богатствата, парите на всички, включително земята я одържавиха. Това трая от 1945 до 1990 г. - 45 години - така, както бе предсказал и определил Учителят. Методи Константинов е при Учителя в село Мърчаево.
Учителят му чете 20-та глава от
Откровението
на Йоана и му обяснява, че то съответства на сегашните времена.
След това изважда едно малко, подвързано тефтерче и му показва, че то е писано преди 40 години, някъде около 1903 г. Учителят го разгръща и от избледнелите страници прочита следните думи: "От север 1944 г. ще дойдат руските войски. В България ще се смени строят." След това Учителят му показва една страница и Методи вижда, че там има някакви цифри и чертежи и с това разбира, че Втората световна война е астрологически и исторически предопределена. Методи пожелал Учителят да му прочете по-нататък нещо и от следващата страница.
към текста >>
60.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА БЪЛГАРИЯ
За нея се говори и в
Откровението
на Йоана, гл.
През този период ще тече мътна вода. Някои от вас няма да дочакат свършека на този период и ще си заминат, но други непременно що го дочакат, за да засвидетелстват на думите Господни. След този период ще има кратка почивка до 1999 г., която ще бъде най- благоприятна в духовно отношение за Бялото Братство. А след това ще дойде новият период, с още по-страшна диктатура от тази, която има да дойде. Тя също ще трае 45 години.
За нея се говори и в
Откровението
на Йоана, гл.
21, ст. 8: "А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонниците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел." От трънения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и славянството и само по този път ще се дойде до обединението. Какво ще стане с България и с българите? - Онези, които са направени от кал, ще се стопят.
към текста >>
6 от
Откровението
на Йоана: "И рече им: Сбъднаха се.
И от съдилищата ще останат по някои такива паметници. А за праведните Господ е промислил. А какво е това? Ще намерите в гл. 21, ст.
6 от
Откровението
на Йоана: "И рече им: Сбъднаха се.
Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота. Който побеждава, ще наследява тези неща: Аз ще му бъда Бог и той ще Ми бъде син." Сега всички народи се изпитват. Сега се изпитват и българите и ще видите какво ще стане като се тури бележка от професора.
към текста >>
61.
ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Като чух тази формула, цялото ми тяло изтръпна, почувствах как живият огън на Кундалини се изви по целия ми гръбначен стълб и произведе в мозъка ми такава ослепителна светлина, като че ли всички центрове на главата ми се активизираха и аз видях една картина, която представляваше
откровение
.
Аз исках да питам нещо Учителя. С голямо внимание търсих удобен момент да Му задам един въпрос и този момент действително настъпи. Аз запитах тихо: "Ще останете ли още на физическия свят? " Учителят ме погледна и само с едно отрицателно движение на главата ми даде да разбера, че няма да остане. След това се приближи до мен, до ухото ми и съвсем тихо ми прошепна една магическа формула.
Като чух тази формула, цялото ми тяло изтръпна, почувствах как живият огън на Кундалини се изви по целия ми гръбначен стълб и произведе в мозъка ми такава ослепителна светлина, като че ли всички центрове на главата ми се активизираха и аз видях една картина, която представляваше
откровение
.
Тази картина ми разкри една велика тайна, тази картина съдържаше бъдещето, което ни предстоеше. Методи Константинов В последните дни преди да си замине Учителят, ние дежуряхме и се сменяхме пред леглото Му. Последните три дни аз бях почти непрекъснато при Него. Бях дежурен и стоях тихо, не мърдах, а до мен тефтерчето бе отворено.
към текста >>
62.
ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ
3 Споменатите събития са описани от самия Константин Дъновски в мемоара му „Едно
откровение
в солунската черква „Св.
В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила. Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята. Така Той получава светлина за Своята работа. Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
3 Споменатите събития са описани от самия Константин Дъновски в мемоара му „Едно
откровение
в солунската черква „Св.
Димитрий” (Кассама-Джамиси). Дадено на Отца Константина Дъновски, през юношеството му, в гр. Солун, на 10 април 1854 год.” (виж „Учителя във Варна”, Бяло Братство, София, 1999) 4 Майката на Петър Дънов - Добра Чорбаджиатанасова - е дъщеря на видния възрожденец и борец за църковна независимост от с. Хадърча (днес Николаевка), Варненско, Атанас Георгиев (1805-1865).
към текста >>
63.
УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ
Нова страница от великата книга на вечността се отваря и ни дарява своето
откровение
.
Насядали на дългите трапези под вековните брястове, всички се чувстваме като едно семейство. Яденето сближава хората, задължава ги да се чувстват близки, премахва преградите между тях. Дежурните прислужват сръчно. Доброто разположение като благословение лъха от всички лица. Първият ден на събора започва.
Нова страница от великата книга на вечността се отваря и ни дарява своето
откровение
.
Изток вече се заруменява. В ранната утрин е прохладно и свежо. Още преди изгрева на Слънцето всички са на поляната пред салона.Учителя вече е тук. На изток се откроява красивата Му фигура. Пеню Киров и Тодор Стоименов
към текста >>
64.
НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ
Затова Словото на Учителя е
откровение
.
Следователно Духът, Който твори всичко и има Истината, всякога може да създаде една подходяща форма, за да я изкаже. Затова всеки, който слуша Учителя, чувства едно освобождение, една вътрешна радост, един възторг. Поръсени от живата вода на Неговото Слово, вкаменените форми на миналото оживяват, започват да се движат и говорят. Цял един заспал свят се пробужда към Живот. От Словото на Учителя струи нова Светлина и тя разкрива Истината тъй, както всеки дълбоко в душата си я чувства, ала не всякога може да я изкаже.
Затова Словото на Учителя е
откровение
.
Всяка душа носи неразрешени въпроси в себе си и мълчаливо очаква отговор на тях. Когато Учителя застане на естрадата, към Него се отправят погледите на стотици хора; в техните очи горят въпросите, които ги вълнуват, противоречията, които ги смущават, пречките, които ги спъват в пътя им, миражите, които ги заблуждават, тъмните облаци от предразсъдъци и заблуждения, които закриват Слънцето на Живота за тях. Те очакват помощ, те очакват Светлина. Те очакват една ръка да ги подкрепи или да им повдигне малко от бремето. Понякога много малко помощ е потребна на човека – една дума, една мисъл, едно добро чувство, един малък подтик, за да разреши задачата си и да тръгне в Пътя.
към текста >>
65.
ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА
Онова
откровение
за живо Братство, което ни се даде чрез трогателния пример от страна на всички братя-българи и чужденци, което ни се изявява в атмосферата, пълна с мир и мекота, всред планини и езера, Вашето присъствие и Вашето Слово разтърсиха цялото ни естество, за да го преустроят.
на Рила: “Ние дойдохме да ви благодарим от всичката си душа и всичкия си Дух, също така и да искаме нови благословения, съвети, примери, физическа, интелектуална и морална сила, за да можем по-добре да служим на Цялото. Сега ние все повече съзнаваме нашата задача. Тя е още много малка, понеже сме много слаби. Ние искаме да станем по-силни, за да могат да ни се възлагат по-големи и по-трудни задачи.
Онова
откровение
за живо Братство, което ни се даде чрез трогателния пример от страна на всички братя-българи и чужденци, което ни се изявява в атмосферата, пълна с мир и мекота, всред планини и езера, Вашето присъствие и Вашето Слово разтърсиха цялото ни естество, за да го преустроят.
Ето ни пред основите на един нов живот. Ние искаме да станем по-добри и по-възприемчиви за Божията Любов и Мъдрост. Ние искаме да излъчваме все по-голяма и по-чиста Светлина. Големият урок, който научихме вече тук, между другото е и съществената роля на музиката, на песните, на Паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача. В нашите неспокойни, механизирани западни страни, в нашите изкуствени и тъжни градове музиката и Паневритмията са най-доброто средство за засилване на Духа и за обединението на душите.
към текста >>
66.
Дял втори. ИДЕИ
При всеки нов етап в развитието на човечеството нови идеи проблясват в неговото съзнание; човек идва до просветление, до ново
откровение
за своята задача и предназначение в Живота.
При възходящото движение на Живота всяка култура разработва нови страни на човешката природа; тя разкрива за човека и нови страни на Природата и го поставя в допир с тях. Всяка култура издига човешкото съзнание на по-висока степен и твори нови форми на Живота, създава духовни и материални ценности. Днес, когато човечеството преживява дълбоки външни и вътрешни противоречия в своя път, действително се ражда една нова епоха. Тя ще открие една по-светла страница на човешката култура. В нея човечеството ще дойде в досег с нови области на Живота – духовни и мистични, които представят един нов свят.
При всеки нов етап в развитието на човечеството нови идеи проблясват в неговото съзнание; човек идва до просветление, до ново
откровение
за своята задача и предназначение в Живота.
От две хиляди години идеите на Христа са занимавали съзнанието на човечеството, защото за великите идеи се изисква време, за да принесат своя плод, т.е. да се реализират. Тези две хиляди години бяха подготвителен период. Учителя иде днес да покаже пътя за приложение на великия Идеал, който Христос посочи на човечеството. Основната мисия на Мировия Учител е да направи непосредствена връзка между човека и Божественото Начало чрез приложението на Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>
Това ще бъде ново
откровение
за човечеството и ще представлява важна предпоставка за идването на Новата култура.
В първата част Пробуждане на колективното съзнание ще бъде разгледан постепенният развой на човешкото съзнание от дълбока древност до днес, от който се вижда как то днес преминава към една нова форма, именно – към Колективно съзнание, а още по-нататък – към Космическо и Божествено съзнание. Това става по законите за развитието на силите, вложени в човешката душа. Във втората част Мировата Любов – източник на Живота се разглеждат проявите и методите на Любовта. Изтъква се как човечеството, като започва от по-ограничените форми на Любовта, се издига постепенно към висшите й форми. Човечеството днес се намира пред раждането на Космическата Любов.
Това ще бъде ново
откровение
за човечеството и ще представлява важна предпоставка за идването на Новата култура.
В част трета Мъдростта – носителка на Светлина и Знание се разглежда разликата между науката на Изтока и Запада. Днес човечеството се приближава до Божествената Мъдрост и добива нова светлина за Природата, прониква по-дълбоко в нейните закони и в живота й. В част четвърта Истината и Свободата – идеал за човечеството се разглежда как човечеството от закона на насилието се издига до правото и как от правото се издига до Справедливостта. Човечеството постепенно узрява за една култура на
към текста >>
67.
ПРОЯВИ И МЕТОДИ НА ЛЮБОВТА
Всеки човек за тях е специално
откровение
на Любовта на Бога!
Всеки човек има свой път на развитие. Това е, защото във всеки човек Великото Разумно начало се проявява по специфичен начин. Учителя казва: Всеки човек, всяко живо същество има специфична проява на Любовта. Хората не виждат това разнообразие, но Възвишеният свят се интересува от това.
Всеки човек за тях е специално
откровение
на Любовта на Бога!
Невидимият свят се интересува от всеки човек, в когото Любовта се е пробудила. Там всички Същества, спират работата си за момент и отправят вниманието си към съществото, което люби. Те искат да видят по кой начин ще се прояви Бог в дадения случай. Необятна е Любовта в своите прояви, необятна е в голямото си разнообразие! ТРИТЕ ОСНОВНИ ЗАКОНА
към текста >>
68.
БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ НЕПРЕРИВНО РАСТЕ
всеки ден той да има ново прозрение, ново
откровение
за нея.
БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ НЕПРЕРИВНО РАСТЕ Когато обичаш човешката душа, Любовта непрестанно расте и разкрива все нови и нови ценности в нея. Ако увеличаваш Любовта си, имаш бъдеще. Ако я намаляваш, нямаш бъдеще. Любовта на човека трябва да бъде във възходяща степен, т.е.
всеки ден той да има ново прозрение, ново
откровение
за нея.
Любовта е един безграничен свят! Като влезеш в нея ще вървиш от слава в слава! Човек трябва да увеличава Любовта си, без да говори на хората за нея. Божествената Любов има и следната отличителна черта – тя постоянно расте. В нея има вечен растеж – като обичаш някого, тази Любов трябва да се увеличава.
към текста >>
69.
ПРЕД ИДВАНЕ НА ЛЮБОВТА
Сега иде
откровението
на новата Любов.
Това е ново не само за вас, но и за всички Напреднали същества, както и за Ангелите. Сега любовта е в нова фаза – във фазата на Божествената Любов. Затова който иска да осмисли своя вътрешен Живот, трябва основно да проучи Любовта. Не я ли проучи, ще заживее в старото Небе и в старата Земя. У ч и т е л я
Сега иде
откровението
на новата Любов.
Учителя казва: Майка ви иде! Стихът, в който се казва: “Ще изпратя Духа Си да ви научи”, подразбира именно Божествената Майка, т.е. Любовта. Тя е нежна, деликатна, отзивчива. Който не я слуша, остава сам.
към текста >>
70.
ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА
По този начин ще се създаде една мощна вълна в цялото човечество за реализиране на Новия Йерусалим на Земята, за който говори големият мистик апостол Йоан Богослов в
Откровение
.
Сега ние се намираме още в началото на това. В бъдеще християнството – но не външното, официално християнство, но мистичното, езотеричното християнство – ще бъде мирова религия за цялото човечество. Христос ще се постави в центъра на Новата култура. Днес, когато човечеството преживява най-големите страдания в своята еволюция, това е една подготовка, т.е. преминаване през кръстната смърт на Христа или учене закона на саможертвата, за да може да дойде, както казва Учителя, великата Любов в сърцата на хората.
По този начин ще се създаде една мощна вълна в цялото човечество за реализиране на Новия Йерусалим на Земята, за който говори големият мистик апостол Йоан Богослов в
Откровение
.
И наистина, като наблюдаваме Целокупния живот на човечеството, виждаме, че почти във всички народи се появяват първите признаци, които показват, че се създава един нов светоглед, който именно ще ни приближи до светогледа, за който ни е говорил Христос преди две хиляди години и който днес нашият Учител изрази чрез Своя живот и своето Слово. Христос днес иде чрез милиони човеци на Земята. Ще се изпълнят думите на Великия Учител на човечеството, Който казва: “Дерзайте, Аз победих света! ” Любовта като един велик принцип трябва да се изяви в човешката душа и само тогава можем да се съединим с Христа.
към текста >>
71.
ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *
Божията Любов ще дойде чрез
откровение
от вътре.
Ако не обичате всички хора, вие нищо не може да постигнете. Ако не разбирате всички букви на азбуката, писател не можете да станете. Светът се нуждае от тази всеобземаща Любов! Да обичате всички, това значи да обичате Едногото. Любовта започва доста добре в семейството, обаче тя трябва да се разшири към всички.
Божията Любов ще дойде чрез
откровение
от вътре.
Божията Любов е Любов към всички. Съвършената Любов е Любов към всички. Сега законът на физическото поле е такъв: хората, които са по-близо до нас, с тях ние имаме по- близки отношения, можем да им помагаме, а на другите не можем да помагаме външно, понеже са далеч, няма възможност за това. За някого казвате, че го обичате повече. Обичате някого повече, но ще дойде смяна, понеже ние стоим на едно място, а Божественото се движи.
към текста >>
72.
ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА
Изключение на Любовта наричам едно ново
откровение
на Любовта, което иде от Абсолютното.
В Любовта на изключенията ревност не съществува. Търсете всички изключенията на Любовта. Те носят великото, мощното в живота. Желая всички да опитате това изключение. Един момент, преживян в това блаженство, трае хиляди години.
Изключение на Любовта наричам едно ново
откровение
на Любовта, което иде от Абсолютното.
Изключението е новото, което всички очакват! Новото изисква нови методи, нови пътища. Обичай и без да те обичат. Независимо от това дали те обичат или не, ти обичай. Любовта ти трябва да иде от живота, който е вътре в тебе, а не да се стимулира отвън.
към текста >>
73.
ИСТИНСКИЯТ БАЩА
Изключение на Любовта наричам едно ново
откровение
на Любовта, което иде от Абсолютното.
В Любовта на изключенията ревност не съществува. Търсете всички изключенията на Любовта. Те носят великото, мощното в живота. Желая всички да опитате това изключение. Един момент, преживян в това блаженство, трае хиляди години.
Изключение на Любовта наричам едно ново
откровение
на Любовта, което иде от Абсолютното.
Изключението е новото, което всички очакват! Новото изисква нови методи, нови пътища. Обичай и без да те обичат. Независимо от това дали те обичат или не, ти обичай. Любовта ти трябва да иде от живота, който е вътре в тебе, а не да се стимулира отвън.
към текста >>
74.
ЧОВЕШКAТA ДУША
Писано е в
Откровението
за една книга, която отваря Агнето.
Новото, което ви казвам, е да прочетете тези книги, в които е описан целият ви живот от създаването ви до сега. Четете книгите на вашия ум, сърце, душа и дух, за да видите какво е писал Бог в тях. Те съдържат оригиналите. И каквото и да е друго, ако е в съгласие с оригиналите, приемете го. Ако не е в съгласие, отхвърлете го.
Писано е в
Откровението
за една книга, която отваря Агнето.
Тази книга е книгата на вашия ум, сърце, душа и дух. В човека има скрити сили. Вие всички се спъвате като казвате: „Тази работа ние не можем да направим.“ Там е всичката ви погрешка. Има неща, които не се създават; такова нещо е душата. Душата не се създава.
към текста >>
75.
СТРАДАНИЕТО – ПЪT KЪM ЛЮБОВТА
Нали е казано в
Откровението
: „Дойдоха онези с белите дрехи, които са минали през най- голямата скръб.“ Апостол Павел казва: „С много въздишки, с плач се влиза в Царството Божие.“ Това, което спъва хората е, че казват: „Не може ли да минем по друг път – без страдания?.“ Може и без страдания, но когато има Любов.
Все ще те ранят: или в гърдите, или в гърба. Ако бягате, неприятелят ще ви рани в гърба. Бог обича онези, които Го Любят. Любовта е най-голямата победа. Онзи, който е минал през голямата скръб, той вече е разбрал Любовта.
Нали е казано в
Откровението
: „Дойдоха онези с белите дрехи, които са минали през най- голямата скръб.“ Апостол Павел казва: „С много въздишки, с плач се влиза в Царството Божие.“ Това, което спъва хората е, че казват: „Не може ли да минем по друг път – без страдания?.“ Може и без страдания, но когато има Любов.
Защо страдаш? За да добиеш Любовта. Защо ти е Любовта? За да нямаш страдание. След като изпита човек Любовта, ще отиде да помага на другите хора; той е вече свободен, може да вземе дял от страданието им.
към текста >>
76.
ВЪВЕДЕНИЕ
Прабългарите идват по нашите земи със свои забележителни реалности и белези: календара и юртата; високото духовно
откровение
и веротърпимостта.
Трябва да се съгласим, че придобитите ценности в най-висшата духовна сфера са съхранени в генетичния ни код и независимо от отдалечеността на времето и историческата забрава при известни условия се проявяват. Приемем ли един път генетичният феномен като фактор на благословение в нашето развитие, необходимо е изново да променим културно-историческата си гледна точка. Отправим ли поглед назад към вътрешното съдържание и смисъла на духовните сили, движили живота ни, усетим ли сенките на дедите ни, които са ни наблюдавали през хилядолетията, непременно ще дойдем до простия човешки извод, че и днес ни наблюдават с надежда и укор, че пътят на духовната ни биография е път през тайнствата на историята ни. Ние не познаваме философията на Тангра, но историческите й следи с основание ни карат да смятаме, че тя е стъпила на здрави, непоклатими основи, отвеждаща българина към шеметни космически висини, внушаваща му грандиозни асоциации за света. Една философия, далеч от условностите на европейските религии и църкви, където висшите духовни принципи се смесват и объркват даже с гражданските закони; философия на онази езическа духовност, която днес с всичките си колебания и съмнения, със съвременната си формула за духовност, не я разбираме.
Прабългарите идват по нашите земи със свои забележителни реалности и белези: календара и юртата; високото духовно
откровение
и веротърпимостта.
Наличието на календара определя най-ранното начало на българското летоброене отпреди 6000 години и говори за широки познания, за една истина, за светогледа на прабългарите. Подвижният им сглобяем дом юртата, е строена по посока изток-запад. Тя е била една обсерватория, в която прабългаринът се е ориентирал за движението на небесните светила; за смяната на годишните времена и най-вече е поддържала вярата му в космическата мъдрост. Той идва до дълбокото разбиране за разграничаване на духовното от религиозното, останало и днес неосъзнато от немалко духовни среди по света, където най-доктринерски се смесва алтернативата атеизъм-вяра, около която продължава да се гравитира, без да се държи сметка, че и тук нещата основно са се променили. Разграничаването на духовното от религиозното е един мироглед със своето самоопределение и заангажираност към два принципа веротърпимост и антиклерикализъм, играли съдбовна роля в историята ни.
към текста >>
Говорим ли за този стремеж към космичното на праотците ни, дълбоко свързан с живителните сили на една космогония, неподатлива на спекулации; за генетичните им връзки с
откровението
на Духа, ние не можем да не направим една уговорка, даже едно сравнение, защото и в древността митовете са имали различни нива, носили са различни нравствени стойности, оставали са различни следи и е редно да ги разграничим или най-малко да не допуснем грешки на аналогията.
Да си припомним и за орфизма, онова учение на древните траки, което ни връща две хилядолетия преди Новата ера, духовно свързано с тангризма, отличаващо се с нравствения си монизъм, с вярата в космичната мъдрост и безсмъртието на човека в свободния преход земя-небе. Орфей, този представител на светлите гении на човечеството, мъдрец, посветен в мистериите на Египет, владеещ висшето знание и магическите закони на музиката, създал мистичния център на една нова култура, върху която е стъпила класическа древна Гърция. Ако разлистим всички енциклопедии, ще срещнем навсякъде прецизираната версия на орфизма. Новите тълкувания на старите митове казват, че тракийският Орфей нито е бил син на Аполон или брат на Омир, нито му е било нужно да слиза в ада и да става съпруг на Евридика. Самите древни гърци са смятали Тракия за страна на светлината като отечество на музите, където се е намирало и светилището на Орфей, преподавало се е свещеното изкуство, разкривани са великите закони на живота и природата, както и древната орфическа проповед за преражданията и безсмъртието, със стремежа към безкрайното и съвършеното.
Говорим ли за този стремеж към космичното на праотците ни, дълбоко свързан с живителните сили на една космогония, неподатлива на спекулации; за генетичните им връзки с
откровението
на Духа, ние не можем да не направим една уговорка, даже едно сравнение, защото и в древността митовете са имали различни нива, носили са различни нравствени стойности, оставали са различни следи и е редно да ги разграничим или най-малко да не допуснем грешки на аналогията.
Ако за миг приемем, че боговете на нашите праотци са били като олимпийските, то ние през вековете и до днес щяхме да си посипваме главите с пепел и да се извиняваме пред света, че нашите богове са носили толкова човешки слабости, ама са били безсмъртни. А такъв главен бог като Зевс с порочните си деяния предците ни не само не биха го приели, но не биха допуснали и сянката му да се мерне по пътя им. И все пак митичните видения подсказват, че орфическата лира притежава по-голяма власт от тази на Зевс Гръмовержеца... Отминават вековете, но прахът на забравата не покрива следите на Орфическите тайнства. Легендите на траките не са като тези на гръцката митология.
към текста >>
77.
УЧИТЕЛЯТ, ХРИСТОС И НИКОДИМ
От това
откровение
се разбира, че Никодим е бил един от посветените ученици.
Кой поиска тялото на Христа? Йосиф от Ариматея. Христос не искаше да остави тялото си на земята. То беше живо. Той отиде да откове четирите гвоздея от тялото си и го възкреси..."
От това
откровение
се разбира, че Никодим е бил един от посветените ученици.
Той не е канонизиран; може би заради това, че е бил от фарисейски среди или заради нощните му срещи с Христос, или това, че за него говори само един от евангелистите. В каноническата църковна йерархия, степен на посветен не съществува... Никодим остана скрит за канониците. Само в някои календари на католическата църква Никодим е вписан като мъченик. Това не е учудващо като се знае за каноническите промени, които са ставали на вселенските църковни събори. На други места в беседите учителят продължава да говори за Никодим.
към текста >>
78.
СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.
По дух, по вътрешно
откровение
Мойсей е дошъл до мисълта, че Бог е създал света.
Някой свършил някакво дело, прославил се и започва да се чувствува щастлив, че хората го оценили като способен. Той пак забравя, че зад него седи Първата Причина. Забележете, Бог никъде не е казал, че е създал небето и земята, че е създал слънцето и звездите, че е създал цялата вселена. Мойсей, както и учените хора по онова време писали, че Бог е създал света, но той нищо не казва за това. Ще кажете, че на Мойсея навярно отвътре е дадено да разбере кой е създал света.
По дух, по вътрешно
откровение
Мойсей е дошъл до мисълта, че Бог е създал света.
Кой е чул гласът на Бога? Божият глас се отличава с едно качество: които чуят гласа му, оживяват. Болният оздравява, невежият учен става. Словото Божие съдържа в себе си мощ и сила. Всичко друго, което не носи здраве, сила и живот, е човешко.
към текста >>
79.
Десета част
В "
Откровението
" Йоан казва: "И чух цялото създание да хвали Бога." Ако той е чул това, значи, всички ще бъдат спасени.
Това е учение на абсолютна свобода и велико търпение, а не на насилие... И аз вярвам, братя, че ще поумнеете и ще станете добри. И всички вие, в един ден, Господ ще изведе от ада. Земята е ад, а Той ще ви отнесе в Неговото Царство, където царува Божията любов. Трябва да бъдем спасени и ще бъдем спасени.
В "
Откровението
" Йоан казва: "И чух цялото създание да хвали Бога." Ако той е чул това, значи, всички ще бъдат спасени.
Но през цялото време ще има страдания, докато един ден излезем от този огън и влезем в Божията Любов. Някои вече сте на прага да излезете. Излезте! Всеки народ, който от хиляда години е слушал Господ на Любовта, който спасява, който се жертва, който всеки ден дава храна и утеха във всички положения, няма за какво да се безпокои... Това, което аз съм вложил вътре във вас, него слушайте, този Дух слушайте! Някой казва: "Много просто е това учение." Приложете го навсякъде, ние няма да идем да отваряме манастири и църкви, но ще сътворим една църква в сърцето и в ума си.
към текста >>
80.
Дванадесета част
Само един се осмелил да каже: "Ти си Христос, Син на Бога живаго." Но той още не изказал мислите си и Христос го коригирал с
откровението
: "Плът и кръв съм", и добавил, че не хората са открили това, а Отец.
Не ви казвам кой е Дънов, не искам да се занимавате с това аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. А защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов, и не мога да правя разлика между неговите създания. Когато Христос попита учениците си какво мислят за него, един му отговорил, че е Исайя, други, че е някой от пророците.
Само един се осмелил да каже: "Ти си Христос, Син на Бога живаго." Но той още не изказал мислите си и Христос го коригирал с
откровението
: "Плът и кръв съм", и добавил, че не хората са открили това, а Отец.
Това, което му е казал, когато го е коригирал, не е писано в Евангелието. Сега ще ме запитате какво точно е писано. Ще ви го кажа, когато Любовта заживее във вас. Когато се разкрива една Божествена истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот, без никакви резерви и каузи. Ако искате да напуснете жените си, ще им кажете, че всичко им давате, без да задържате нищо за себе си.
към текста >>
81.
Дванадесета част
Само един се осмелил да каже: "Ти си Христос, Син на Бога живаго." Но той още не изказал мислите си и Христос го коригирал с
откровението
: "Плът и кръв съм", и добавил, че не хората са открили това, а Отец.
Не ви казвам кой е Дънов, не искам да се занимавате с това аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. А защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов, и не мога да правя разлика между неговите създания. Когато Христос попита учениците си какво мислят за него, един му отговорил, че е Исайя, други, че е някой от пророците.
Само един се осмелил да каже: "Ти си Христос, Син на Бога живаго." Но той още не изказал мислите си и Христос го коригирал с
откровението
: "Плът и кръв съм", и добавил, че не хората са открили това, а Отец.
Това, което му е казал, когато го е коригирал, не е писано в Евангелието. Сега ще ме запитате какво точно е писано. Ще ви го кажа, когато Любовта заживее във вас. Когато се разкрива една Божествена истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот, без никакви резерви и каузи. Ако искате да напуснете жените си, ще им кажете, че всичко им давате, без да задържате нищо за себе си.
към текста >>
82.
II. Слънчеви лъчи - Принципи
Човешкото съзнание се пробужда за ново
откровение
, за ново прозрение в глъбините на Битието, за да долови същината на живота - прозрение за великата идея, че всичко е Любов!
Изпърво като слаба искрица, тя постепенно се разгаря в душите в ярък пламък, който ще освети света. Вълната на любовта работи вече на Земята. И тя е непобедима. Едничката сила в света, която стопява всичко, преодолява всички препятствия, справя се с всички мъчнотии - едничката всепобедна сила е тя. Днес настъпва оная фаза в историята на човечеството, когато по законите на развитието Любовта се разцъфтява в човешката душа.
Човешкото съзнание се пробужда за ново
откровение
, за ново прозрение в глъбините на Битието, за да долови същината на живота - прозрение за великата идея, че всичко е Любов!
Тя е създала всички неща. Ние сме потопени в нея. Тя иде от звездите, от всеки слънчев лъч, от всеки плод. И ние доброволно трябва да приемем Любовта отвън и отвътре. Тя е едничкият ключ, едничкото разрешение на всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовешки.
към текста >>
И в
Откровението
(гл.21:12) се говори за дванадесетте порти.
После идат пляскане, движение, подобно на разцъфтяване и летене. Ще кажем по няколко думи за всеки един от тия моменти. Дванадесетте лъча представят дванадесет врати, през които влиза Животът в нас. Това са дванадесетте врати на Живота. Те по друг начин са изразени в дванадесетте зодиакални знака.
И в
Откровението
(гл.21:12) се говори за дванадесетте порти.
Има две течения в Природата: едно течение на енергии от Божествения Извор на живота навън и друго течение, което връща енергиите отново към Центъра. Първото е изразено с приближаването на дванадесетте лъча към центъра. Те отиват, за да вземат божествените сили и след това се връщат, за да ги влеят във външния кръг, който се привежда в движение. Външният кръг представя колелото на живота. Той е привеждан в движение чрез силите, които се получават чрез дванадесет лъча от Божествения център, от Великото Разумно Начало в света.
към текста >>
83.
Слънчеви лъчи 1942г.
Човѣшкото съзнание се пробужда за ново
откровение
, за ново прозрение въ глѫбинитѣ на Битието, за да долови сѫщината на живота— прозрение за великата идея, че всичко е Любовь!
Изпърво като слаба искрица, тя постепенно се разгаря въ душитѣ въ яръкъ пламъкъ, който ще освѣти свѣта. Вълната на любовьта работи вече на земята. И тя е непобедима. Едничката сила въ свѣта, която стопява всичко, преодолява всички препятствия, справя се съ всички мѫчнотии, едничката всепобедна сила е тя. Днесъ настѫпва оная фаза въ историята на човѣчеството, когато по законитѣ на развитието тя се разцъвтява въ човѣшката душа.
Човѣшкото съзнание се пробужда за ново
откровение
, за ново прозрение въ глѫбинитѣ на Битието, за да долови сѫщината на живота— прозрение за великата идея, че всичко е Любовь!
Тя е създала всички нѣща. Ние сме потопени въ нея. Тя иде отъ звездитѣ, отъ всѣки слънчевъ лѫчъ, отъ всѣки плодъ. И ние доброволно трѣбва да приемемъ любовьта отвънъ и отвѫтре. Тя е едничкиятъ ключъ, едничкото разрешение на всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовѣшки.
към текста >>
И въ
Откровението
(21, 12) се говори за дванадесеттѣ врати.
После идатъ плѣскане, движение, подобно на разцъвтяване и летение. Ще кажемъ по нѣколко думи за всѣки единъ отъ тия моменти. Дванадесеттѣ лѫча представятъ дванадесеть врати, презъ които влиза животътъ въ насъ. Това сѫ дванадесеттѣ врати на живота. Тѣ по другъ начинъ сѫ изразени въ тъй нареченитѣ 12 зодии.
И въ
Откровението
(21, 12) се говори за дванадесеттѣ врати.
Има две течения въ природата: едно течение на енергии отъ Божествения Изворъ на живота навънъ и друго течение, което връща енергиитѣ отново къмъ центъра. Първото е изразено съ приближаването на дванадесеттѣ лѫча къмъ центъра. Тѣ отиватъ, за да взематъ божественитѣ сили и следъ това се връщатъ, за да ги влѣятъ въ външния крѫгъ, който се привежда въ движение. Външниятъ крѫгъ представя колелото на живота. Той е привежданъ въ движение чрезъ силитѣ, които се получаватъ чрезъ дванадесеттѣ лѫча отъ Божествения центъръ, отъ Великото Разумно Начало въ свѣта.
към текста >>
84.
Паневритмия 1938
Тя е едно ново
откровение
на човѣшкия духъ.
Забелязано е, че винаги въ зазоряването на всѣка нова култура стоятъ велики духовни идеи. Днесъ по много признаци се вижда, че едно ново съзнание се ражда въ човѣчеството. Въ сѫщность самото развитие е въпросъ за разширение на съзнанието. Напримѣръ, ако проследимъ природнитѣ царства, ще видимъ, че колкото отиваме къмъ погорнитѣ царства, постепенно съзнанието се разширява. Всѣка култура се отличава съ това, че носи нѣщо ново на човѣчеството.
Тя е едно ново
откровение
на човѣшкия духъ.
Кое е тогазъ новото, което носи новата култура, която иде? Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първитѣ пролѣтни цвѣтя може да се сѫди за бѫдната пролѣть. Новото, което иде, е пробуждането на космичното съзнание, при което личниятъ животъ ще бѫде надрастнатъ и човѣкъ ще влѣзе въ безграничния животъ на цѣлото, навсеобщото. Затуй, по сѫществуващитѣ днесъ признаци можемъ да сѫдимъ, че новото, което иде, е духътъ на братството, на единението. Новитѣ идеи, които идатъ сега като мощна вълна да се влѣятъ въ културата, да я претворятъ, се проявяватъ въ всички области на живота.
към текста >>
НАГОРЕ
