НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
68
резултата в
50
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
"Едно
откровение
в Солунската църква "Св.
Превърнал живота си в непрестанно служение на Бог и народа си! За него в истинския смисъл на думата се отнасят словата на св. ап. Павел: "С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих. Прочие, очаква ме венецът на правдата, който Бог е определил за онези, които го обичат! " (2 Тим 4:7-9).
"Едно
откровение
в Солунската църква "Св.
Димитрий" (Кассъма джасими)", 1905 г. В това малко книжле самият иконом Константин Дъновски разказва за една своя съдбоносна среща в Солунската църква "Св. Димитрий" по пътя за Света гора. През първото десетдневие на април 1854 г., двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима негови другари - Бельо Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна за Света гора в Атон с намерение там да се посветят на монашество.
към текста >>
Тогава свещеникът му разказва история, в която се говори за едно
откровение
, относно турското робство.
...След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: "Не съм противен на волята Божия, защото е свята." А той ми рече: "Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, така че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат Православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци."
Тогава свещеникът му разказва история, в която се говори за едно
откровение
, относно турското робство.
Как Православието е западнало, и заради неверието на хората, агаряните завземат дори Константинопол. По ходатайството на Небесната царица и заради молитвите на праведниците, робството ще бъде съкратено. И „Турция ще падне! " Младият Константин се връща в родината си, за да работи по Божиите дела, но вече по друг начин. "Иконом Константин А. Дъновски",
към текста >>
2.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
Откровение
дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св.
Откровение
дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св.
Димитрий“ - Антиминсът През април 1854 г. двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима негови другари - Бельо Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна с една стара гръцка гемия за Света гора на Атон с намерението да останат там и да се посветят на монашеството. Едно случайно произшествие обаче осуетява плановете им.
към текста >>
- „Едно
откровение
в солунската черква „Св.
Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна с една стара гръцка гемия за Света гора на Атон с намерението да останат там и да се посветят на монашеството. Едно случайно произшествие обаче осуетява плановете им. Недалеч от Солун се разразява страшна морска буря и разбива гемията, с която пътуват четиримата младежи. Константин Дъновски и неговите другари с голяма мъка успяват да се доберат до брега и да спасят живота си. Перипетиите, които са възпрепятствали покалугеряването на Константин Дъновски, са описани от самия него в една малка брошура, отпечатана като лично негово издание през 1905 г.
- „Едно
откровение
в солунската черква „Св.
Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун, на 10 април 1854 година". В тази църква, по онова време - джамия, младият момък преживява мистична случка, при която му се разяснява задачата в живота и мисията, която му предстои. За това откровение и за Антиминса, може да се прочете в: 1. „Едно откровение в солунската черква „Св.
към текста >>
За това
откровение
и за Антиминса, може да се прочете в:
Перипетиите, които са възпрепятствали покалугеряването на Константин Дъновски, са описани от самия него в една малка брошура, отпечатана като лично негово издание през 1905 г. - „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун, на 10 април 1854 година". В тази църква, по онова време - джамия, младият момък преживява мистична случка, при която му се разяснява задачата в живота и мисията, която му предстои.
За това
откровение
и за Антиминса, може да се прочете в:
1. „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун, на 10 април 1854 година". 2. Спомен на Николай Дойнов - За Антиминса „Едно откровение в солунската черква „Св.
към текста >>
1. „Едно
откровение
в солунската черква „Св.
- „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун, на 10 април 1854 година". В тази църква, по онова време - джамия, младият момък преживява мистична случка, при която му се разяснява задачата в живота и мисията, която му предстои. За това откровение и за Антиминса, може да се прочете в:
1. „Едно
откровение
в солунската черква „Св.
Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун, на 10 април 1854 година". 2. Спомен на Николай Дойнов - За Антиминса „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр.
към текста >>
„Едно
откровение
в солунската черква „Св.
За това откровение и за Антиминса, може да се прочете в: 1. „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун, на 10 април 1854 година". 2. Спомен на Николай Дойнов - За Антиминса
„Едно
откровение
в солунската черква „Св.
Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун, на 10 април 1854 година". „На велики петък [10 април] отидохме с другарите Белю Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гроба на Св. Великомъченика Димитрия в церквата, нарицаема „Кассъма- Джамиси".
към текста >>
3.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
А това е знание не само от неговата дисертация, но и
откровение
от Бога.
Ето, те преселиха двама свои представители в Школата на Учителя. А каква работа са свършили може да проучите в "Изгревът", том XII и том XIV. Това е доказателство за тяхното покръстване не в християнството, а в Школата на Учителя Дънов. А това не е малко, дори е много, за да се проумее. За великите германски композитори, с които се гордее немския народ, Учителят Дънов открива една космическа тайна: Всички велики немски композитори, не са германци, а понемчени славяни.
А това е знание не само от неговата дисертация, но и
откровение
от Бога.
Виж «Изгревът», т. VII, с. 393-394. 387 21. 3 февруари 1894 г. - деканът на Медицинския факултет подписва свидетелство, че Петър Дънов е редовен студент
към текста >>
4.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
Учителят е свидетел как пророчествата, дадени от Йоана в
Откровението
, гл.
Пиши и им кажи, ми каза Сам Господ, че Аз съм ги избрал и призвал да Ми служат в Правда и Истина. Ето, Аз съм-този, който ги ръководя и пазя и им давам Сила и Живот, за да ходят в Моята виделина. Видите, приятели Мои, колко Господ Ви люби и мисли за вас. Макар да сте бедни и отхвърлени от света, обаче Той не ви е отхвърлил, но ви е призвал в Своето Царство, да се радвате с Него заедно на Небесната Слава." (Писмо от26.9.1898г., гр. Варна.) Небето е отворено за Петър Дънов, Невидимият Свят става видим и Той изведнъж оживява и става ведно със физическия свят на земята.
Учителят е свидетел как пророчествата, дадени от Йоана в
Откровението
, гл.
19, ст. 11 се сбъдват: „След това видях Небето отворено и ето бял кон, и оня, който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно. Името Му беше Божието Слово." „И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на Царете и Господ на Господарите." (стр. 16)„Аз съм имал напоследък големи благословения отгоре и то изобилно. При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици отгоре със особено поручение да Ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 20.01.1900 г.
Както е казано в
Откровението
: „И ще изтрия завинаги сълзите от лицето ви".
Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са из¬трити сълзите от лицето му.
Както е казано в
Откровението
: „И ще изтрия завинаги сълзите от лицето ви".
Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към Светлината, в която живее (П. Дънов говори за тези степени в едно по-късно писмо до П. Киров от 14 януари 1904 г.). (У., № 30, 20.01.1900 г.)
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 8.03.1900 г.
Чети 21 глава на
Откровение
, обърни особено внимание на 3, 4, 5, 6, 7, 8 стихове, а тъй също и на последующите.
Великото и страшно притеснение, което има да последва, но Вий тогава нема да сте в тоя свет, но във вечността. И зависи от настоящето Ви поведение спрямо волята на Господа. Ако го възлюбите с пълнотата на сърцето си и се предадете напълно в неговите ръце и сторите всичко което Неговат благ Дух иска, Той, Господ Исус ще Ви посрещни и приеми в домът на своето Царство, гдето ще Ви запознай с всички негови святи избранници. В това свято общение ще сте в тая пълна и свята любов, която ще Ви подига да се радвате на този велик мир гдето всички добродетели царуват. Да, това е Истина, свята Истина.
Чети 21 глава на
Откровение
, обърни особено внимание на 3, 4, 5, 6, 7, 8 стихове, а тъй също и на последующите.
Вниквай във вътрешното съдържание на Божията Истина. Аз изпълнявам към Вас своята длъжност, като приятел и брат в Господа, а Вий сте свободен да сторите което обичате. Никой не Ви принуждава в нищо. Аз зная, че Господ Мой, ще извърши своето дело, което е започнал. Зная, че Неговите слова са верни.
към текста >>
7.
(стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна
, 6.04.1900 г.
Нова страница от великата книга на вечността се отваря и ни дарява своето
откровение
.
Насядали на дългите трапези под вековните брястове, всички се чувстваме като едно семейство. Яденето сближава хората, задължава ги да се чувстват близки, премахва преградите между тях. Дежурните прислужват сръчно. Доброто разположение като благословение лъха от всички лица. Първият ден на събора започва.
Нова страница от великата книга на вечността се отваря и ни дарява своето
откровение
.
Изток вече се заруменява. В ранната утрин е прохладно и свежо. Още преди изгрева на Слънцето всички са на поляната пред салона.Учителя вече е тук. На изток се откроява красивата Му фигура. Пеню Киров и Тодор Стоименов
към текста >>
8.
Учителя отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него
, 1903 г.
Това е краят на 19 век и според думите на Учителя, за нея се говори в 19 глава от
Откровението
на Йоана, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век.
Този негов труд се явява като заключителен етап в неговото богословско обучение в САЩ. Едновременно това е неговото първо призвание към рода български и рода человечески. Ето как завършва: „Светът прилича на подвижната скиния на Израиля, която се носи из Вселената от силите на Йехова, придружени и от безбройните Небесни войнства на Йелохима, които се връщат от победите си към пределите на вечното царство на Мира -царството на Господа Бога Саваота". 1897 год. е определена като Космическа година на човечеството от Петата раса.
Това е краят на 19 век и според думите на Учителя, за нея се говори в 19 глава от
Откровението
на Йоана, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век.
В тази глава пише, че е изпратен Оня, който язди на бял кон и името му е Божието Слово и из устата му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни. На 7 март 1897 год. в присъствието на баща му дядо поп Константин Дъновски Божественият Дух слиза върху Петър Константинов Дъновски. Той е на 33 години.
към текста >>
9.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 14.01.1904 г.
Киров,Писмото Ви от 8-и заедно с
Откровението
получих.
Русе, 14 януарий 1904 г. Люб. бр.
Киров,Писмото Ви от 8-и заедно с
Откровението
получих.
Попитах Господа и чакам за наставления. Имайте вяра и Господ ще уреди всичко, според както е най-добре. Всичко у Него е отдавна наредено за това, което е нам дадено да вършим в Неговото дело. Злите слухове, за които ми разправяте, че са пръснати, са от Лукаваго. Аз зная, че Господ е верен, милостив, благоутробен и праведен.
към текста >>
10.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново
, 29.01.1904 г.
За даденото
Откровение
за д-р Миркович ми се даде отговор от Господа.
Люб. бр. Киров, Навярно сте се отегчавали духом с очакванието си както Павла. Но знаете, търпението в Любовта Господня е велика добродетел и тя след време ще принесе благословените си плодове за страдующата душа. Да проникваме в мислите Божии, да изучаваме Неговите пътища и да вършим Неговата Воля, това е нашето предназначение в тоя живот. И колкото по-добре схващаме Божиите мисли, толкова по-добре е за нашата душа, понеже тя се научава от опит да различава доброто от злото, Любовта от измамата, Истината от лъжата, правдата от неправдата.
За даденото
Откровение
за д-р Миркович ми се даде отговор от Господа.
Д-р Миркович трябва да постъпи съобразно с духа на това искание Отгоре. Сам да си направи завещанието според неговото душевно и сърдечно желание и след това да го представи на одобрение пред Господа. Той трябва подробно да изложи какво има и кому какво е разположен да остави. Онова, което реши сам да остави за делото Божие, започнато от него, той може да Ви остави като настойник и разпоредител на неговата воля и в същото време, като означи в какво има да се употреби това, което завещава. Двата чека ще приготви от пенсията си, като отделя всякой месец по 40 лева най-малко.
към текста >>
Откровението
ще остане временно у мен, понеже така ми е заповядано.
А това, ако разбира, е благодат за него. Господ го опитва сега и ако той се окаже верен и готов с мир, с Любов, с правда да стори, което е право и добро пред Неговото лице, Господ ще го подкрепи да досвърши докрай всичко тъй, както би трябвало. Но зависи как той ще издържи този вътрешен изпит. Мен ми е забранено засега от Господа да правя каквото и да е писмено допълнение или да давам образ на завещанието, понеже с това ще се повреди делото, което Господ ми е поверил да го пазя. Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде свободен и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ към Него.
Откровението
ще остане временно у мен, понеже така ми е заповядано.
Кажи на Д-ра да има пълно упование. Да се не бои, но да гледа с вяра на Господа. Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда. Най-после всичко трябва да стане тъй, както трябва. Ний трябва да бодърстваме, понеже Господ е с нас.
към текста >>
11.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново
, 20.02.1904 г.
Радвам се, че Господ Ви е осветлил върху даденото Вам
Откровение
.
Писмото Ви от Ямбол, както и това, последното, от Айтос, получих. Аз влизам напълно във вашето положение. Зная, Вий минахте през огнен изпит. Но това така и трябва да бъде, за да се осветлите още по-добре върху работите на Царството Божие. Има да Ви кажа много неща, но това ще сторя, кога се срещнем.
Радвам се, че Господ Ви е осветлил върху даденото Вам
Откровение
.
Това е именно, което беше казано отдавна - не завещание, а продажба. Да не остава никакво съмнение в твоята душа. Аз ще Ви изясня смисъла на даденото Ви Откровение, кога се видим, и ще Ви дам развяската на противоречията. Аз зная Вашата искреност. Аз писах на Д-ра, но и той, докато на него [не] говоря лично, надали ще влезе напълно в същността на работата.
към текста >>
Аз ще Ви изясня смисъла на даденото Ви
Откровение
, кога се видим, и ще Ви дам развяската на противоречията.
Но това така и трябва да бъде, за да се осветлите още по-добре върху работите на Царството Божие. Има да Ви кажа много неща, но това ще сторя, кога се срещнем. Радвам се, че Господ Ви е осветлил върху даденото Вам Откровение. Това е именно, което беше казано отдавна - не завещание, а продажба. Да не остава никакво съмнение в твоята душа.
Аз ще Ви изясня смисъла на даденото Ви
Откровение
, кога се видим, и ще Ви дам развяската на противоречията.
Аз зная Вашата искреност. Аз писах на Д-ра, но и той, докато на него [не] говоря лично, надали ще влезе напълно в същността на работата. Но както и да е, всичко туй Господ ще уреди. Аз зная това. Г-жа Казакова ми каза, че Ви е писала едно писмо в Сливен върху Тодоровата работа и желае да знае дали Вие сте получили това писмо и говорили ли сте върху предметния въпрос.
към текста >>
12.
Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев
, 07.1906 г.
Николай Райнов (с когото се познавахме още от студентските ни години) получил
откровение
от Горе (Невидимия свят), че г-н Дънов е един от Учителите.
От тогава датира нашето голямо приятелство с него. И той като мене беше член на теософското общество. Но както аз, тъй и той, а също Захари Желев, д-р Христо Дуков, Пенко Пенков и други, като влязохме във връзка с Учителя, напуснахме теософското общество. Около това време напусна теософското общество и Николай Райнов, но впоследствие, той пак се върна в него. Известно ми е, че през 1944 г.
Николай Райнов (с когото се познавахме още от студентските ни години) получил
откровение
от Горе (Невидимия свят), че г-н Дънов е един от Учителите.
Отива при Него в Мърчаево, водил дълъг разговор с Учителя, на който е присъствал и брат Боев, който ми разказа подробности за срещата. Като основен учител в с. Кръвеник, Севлиевско, често съм изнасял беседи в неделни и празнични дни. След отпуск на църковната служба поканвах жените и мъжете да дойдат и да изслушат беседата ми. И голямата стая в училището, равна на две други стаи (в която съм учил 70 деца от първо отделение), се препълваше.
към текста >>
13.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [затворена карта], Търново
, 9.03.1909 г.
в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно
откровение
в солунската черква „Св. Димитрий“.
Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач.Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“. Повече подробности вж.
в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно
откровение
в солунската черква „Св. Димитрий“.
В началните години на Веригата П. Дънов заедно с пентаграма раздава и по един антиминс на всеки участник
към текста >>
14.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1914 г.
Сутринта рано Времето беше отлично, тихо, без никакъв Вятър, топло, никъде никакъв облак - пълен летен ден.Към 10 часа се събрахме всички в салона, присъствуват и гости и то не само от търновския кръжок, които участвуваха вчера и завчера, но още и 12 души гости от Стара Загора.Учителят прочете от Второзаконие 10 глава, от
Откровението
10 глава и от Евангелието на Йоана 10 глава, след което каза:- Ще взема само текста на 32 стих от десетата глава от Евангелието на Йоана.
(Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август Протоколите се записват от Димитър Голов IV.17 август, неделя 1914г. 17 август, неделя
Сутринта рано Времето беше отлично, тихо, без никакъв Вятър, топло, никъде никакъв облак - пълен летен ден.Към 10 часа се събрахме всички в салона, присъствуват и гости и то не само от търновския кръжок, които участвуваха вчера и завчера, но още и 12 души гости от Стара Загора.Учителят прочете от Второзаконие 10 глава, от
Откровението
10 глава и от Евангелието на Йоана 10 глава, след което каза:- Ще взема само текста на 32 стих от десетата глава от Евангелието на Йоана.
Всички сте запознати със зимата, с нейните свойства и качества. Имате опитност какво тя може да направи. Тя всякога взима от топлината. Когато зимата дойде, тя търси богати хора като лихваря, който дава пари само ако си богат. Има едно съвпадение в този стих, че Христос дошъл в храма, когато между евреите е било зима.
към текста >>
15.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 9.06.1915 г.
В
Откровението
има много работи, за които не мога да ви говоря.
И ние ще кажем с Господа: пресей Господи, отдели чистото от нечистото, гнилото от здравото, отдели потребното от непотребното. Действувайте тъй всинца, както Господ ви учи отвътре. Гдето е Духът, там е свободата. При това не бързайте. Изучавайте нещата обстойно.
В
Откровението
има много работи, за които не мога да ви говоря.
Тръбите всякога означават политически събития, войни, размирици. Защото самата тръба е за тази цел направена, да призовава на бой. И сега тръби седмата тръба, в която царствата световни ще станат царства на Христа. Бъдещото управление на света ще бъде повече теократическо. Свободата ще заеме своето място.
към текста >>
16.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (снимка на писмото), София
, 9.11.1915 г.
В положението на оная жена в
Откровението
, която се мъчела да роди, и родила и детето й било отнесено в небето, а тя избягала в пустинята.
Л. В. Стойчева, Всички желаят да знаят какво носи бъдащето. То носи зачатъците на миналото. Сега цялата бяла раса минава през една важна фаза на своето развитие. Тя се намира в положението на раждающа жена.
В положението на оная жена в
Откровението
, която се мъчела да роди, и родила и детето й било отнесено в небето, а тя избягала в пустинята.
Колко хиляди и хиляди пъти е четена тая глава 12 от Откровението. Нейната глава е побеляла от запитвание. Защо? Ето тайната на живота; който говори много. И сегашните хора говорят множко, желаят множко, страдат множко, ядат множко и питат множко. И съвременните физици, за да не си задават много труд, казват: всичко е движение.
към текста >>
Колко хиляди и хиляди пъти е четена тая глава 12 от
Откровението
.
Стойчева, Всички желаят да знаят какво носи бъдащето. То носи зачатъците на миналото. Сега цялата бяла раса минава през една важна фаза на своето развитие. Тя се намира в положението на раждающа жена. В положението на оная жена в Откровението, която се мъчела да роди, и родила и детето й било отнесено в небето, а тя избягала в пустинята.
Колко хиляди и хиляди пъти е четена тая глава 12 от
Откровението
.
Нейната глава е побеляла от запитвание. Защо? Ето тайната на живота; който говори много. И сегашните хора говорят множко, желаят множко, страдат множко, ядат множко и питат множко. И съвременните физици, за да не си задават много труд, казват: всичко е движение. Хората се движат, слънцето се движи, звездите се движат, водата се движи, мравките и всичко друго се движи.
към текста >>
17.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция,
откровение
); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия.
Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично.
Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция,
откровение
); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия.
Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване.
към текста >>
И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото
откровение
, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване.
Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот.
И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото
откровение
, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване.
През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек. Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как? - в един само кратък живот? Но тоова е невъзможно. За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина.
към текста >>
18.
Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата
, 12.07.1920 г.
Всяка нейна дума и мисъл били
откровение
за слушателите.
Учителят казал майките с малките деца да се поотдалечат малко. Живото Слово на Учителя било увлекателно. Слушателите сякаш се изкачвали в един друг свят, по — възвишен и по-красив от света, в който живеем. Душите пиели жадно от нескончаемия извор на Учительовото Слово. Беседата продължила около час, изслушана с внимание.
Всяка нейна дума и мисъл били
откровение
за слушателите.
След беседата всеки можел да сподели опитности с Учителя, да почерпи мъдрост от личния контакт. Сестрите сложили обяда в кръг на голямата поляна. Тогава още не били изградени навици за общо готвене, всеки сложил на трапезата каквото си носел. След обяда започнали приготовленията за път. Тези, които били дошли от най — далече, си тръгнали първи.
към текста >>
19.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
И в
Откровението
имаме онзи стих дето се говори за облечените с бели дрехи, които казват: „Няма ли да отмъстим за нашата кръв?
и ще ги осъдят. Ще вземат властта от тях, тяхното небе и тяхната земя. Ще дойдат Белите Братя с ново небе и нова земя. Сега светът се съди. Всеки ще отиде на своето място.
И в
Откровението
имаме онзи стих дето се говори за облечените с бели дрехи, които казват: „Няма ли да отмъстим за нашата кръв?
" И дадоха се всекиму бели дрехи и рече им се да си починат още малко време, докле се допълнят съслужителите им и братята им (Откровение 6; 11). И тогаз ще стане съдбата.Само Любовта към Бога, само този закон, може да уреди всичко, може да внесе братство между вас. Няма друг закон, който да може да уреди света. Единствен закон е този. И когато вие имате Любов към Бога, тогаз окръжающите около вас ще почувствуват.
към текста >>
" И дадоха се всекиму бели дрехи и рече им се да си починат още малко време, докле се допълнят съслужителите им и братята им (
Откровение
6; 11).
Ще вземат властта от тях, тяхното небе и тяхната земя. Ще дойдат Белите Братя с ново небе и нова земя. Сега светът се съди. Всеки ще отиде на своето място. И в Откровението имаме онзи стих дето се говори за облечените с бели дрехи, които казват: „Няма ли да отмъстим за нашата кръв?
" И дадоха се всекиму бели дрехи и рече им се да си починат още малко време, докле се допълнят съслужителите им и братята им (
Откровение
6; 11).
И тогаз ще стане съдбата.Само Любовта към Бога, само този закон, може да уреди всичко, може да внесе братство между вас. Няма друг закон, който да може да уреди света. Единствен закон е този. И когато вие имате Любов към Бога, тогаз окръжающите около вас ще почувствуват. Едно студено тяло като се приближи до топло, то студеното ще стане топло.
към текста >>
20.
Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова
, 1.01.1933 г.
Затова очистете ума си от всичко излишно.29януари, неделя, 4,30 часа сутринтаЕфесяном 5 гл., 5 ст.Галатяном 2 гл., 3 ст.Солуняном 2 гл., 6 ст.Евреем 11 гл., 11 ст.
Откровение
19 гл., 19 ст.Онзи, който два пъти се е къпал едно след друго, има ли нужда от трета баня?
Песен на Любовта, която носи живот. Песен на Истината, която носи свобода и песен на Мъдростта, която носи знание."27 януариИмаме нова песен - „Обетована земя".Паметта може да отслабне от:1. Събиране по повръхността на мозъка на излишна киселина (органична причина).2. Натрупване на излишни чувства.3. Натрупване на излишни мисли.
Затова очистете ума си от всичко излишно.29януари, неделя, 4,30 часа сутринтаЕфесяном 5 гл., 5 ст.Галатяном 2 гл., 3 ст.Солуняном 2 гл., 6 ст.Евреем 11 гл., 11 ст.
Откровение
19 гл., 19 ст.Онзи, който два пъти се е къпал едно след друго, има ли нужда от трета баня?
Онзи, който два пъти е ял едно след друго, има ли нужда от трето ядене? Понеже няма гладни, ще свършим.Мото:Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа, носят пълния живот на Бога, на Единия, Вечния Бог на живота -извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.Същия ден в 10 часаБеседа.Да стане тъй, както Господ е казал.1 февруари, сряда, 5 часа сутринтаПрекрасна лекция.Направихме упражнения върху снежната поляна, след което се върнахме в салона при нашата прекрасна картина. Учителя е седнал на стол пред катедрата. Ние сме застанали около него, едни са прави, а други - седнали. Вълнуваме се, задаваме му въпроси:Къде са отбелязани възможностите на човека?
към текста >>
21.
Учителя дава песента 'Малката буболечица'
, 27.05.1933 г.
За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно
откровение
за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят.
И кой е онзи, който ще тръгне подир изопачаване на Словото на Учителя, на Неговите песни и на Паневритмията Му? А всеки, който е писмен и може да чете, нека прочете онова, което Учителят е дал в тази книжка като "Основи на Паневритмията". Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме. Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно.
За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно
откровение
за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят.
Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето.
към текста >>
22.
(известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част
, 1934 г.
За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно
откровение
за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят.
И кой е онзи, който ще тръгне подир изопачаване на Словото на Учителя, на Неговите песни и на Паневритмията Му? А всеки, който е писмен и може да чете, нека прочете онова, което Учителят е дал в тази книжка като "Основи на Паневритмията". Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме. Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно.
За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно
откровение
за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят.
Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето.
към текста >>
Радостта носи
откровение
, скръбта носи тайни.
107) Хубаво е между упражненията да има 1 -2 минути почивка, да се отпуснат мускулите и да си отпочинат - както на ръцете и на краката, така и на цялото тяло. Упражненията на Паневритмията са като преддверие на Божествения свят. Ако играете правилно, ще се обновите и подмладите. Всеки мускул, всеки нерв, всяка клетка трябва да се раздвижат. Всяка болест е израз на една велика Божия тайна, която иска да ви се разкрие.
Радостта носи
откровение
, скръбта носи тайни.
В скръбта ще учиш Божиите тайни, а в радостта ще учиш Божиите откровения. Когато човек изучава Божиите тайни, движенията (в Паневритмията) са едни. Когато изучава Божиите откровения, движенията са други.„Мъчно е да се премахне една голяма скръб." Никога не е мъчно, стига да знаеш как. Във всяка скръб, която преживявате на Земята, невидимият свят иска да открие една тайна на вашия ум и на вашето сърце. Всякога тайни няма да изучавате, ще изучавате и откровения.
към текста >>
23.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 август
, 18.08.1935 г.
Имах дълбоко размишление и
откровение
за мене и мойте близки.
На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила.
Имах дълбоко размишление и
откровение
за мене и мойте близки.
Късно се върнах. Всички бяха около огъня и пееха: всред тях Учителят, величествен и мощен! 20 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта, Ел-бур Потеглихме в 4 ч всички от лагера с Учителя за Кара-гьол. Луната ни светеше.
към текста >>
24.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август - излет до Калинините върхове
, 19.08.1935 г.
Имах дълбоко размишление и
откровение
за мене и мойте близки.
На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила.
Имах дълбоко размишление и
откровение
за мене и мойте близки.
Късно се върнах. Всички бяха около огъня и пееха: всред тях Учителят, величествен и мощен! Записки на Светозар Няголов 17. Излет до Калинините върхове с Учителя Учителят е крайно отзивчив към разумните желания на братята и сестрите.
към текста >>
Имах дълбоко размишление и
откровение
за мене и мойте близки.
На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила.
Имах дълбоко размишление и
откровение
за мене и мойте близки.
Късно се върнах. Всички бяха около огъня и пееха: всред тях Учителят, величествен и мощен! 20 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта, Ел-бур Потеглихме в 4 ч всички от лагера с Учителя за Кара-гьол. Луната ни светеше.
към текста >>
25.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 август
, 20.08.1935 г.
Имах дълбоко размишление и
откровение
за мене и мойте близки.
На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила.
Имах дълбоко размишление и
откровение
за мене и мойте близки.
Късно се върнах. Всички бяха около огъня и пееха: всред тях Учителят, величествен и мощен! 20 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта, Ел-бур Потеглихме в 4 ч всички от лагера с Учителя за Кара-гьол. Луната ни светеше.
към текста >>
26.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 21 август
, 21.08.1935 г.
Имах дълбоко размишление и
откровение
за мене и мойте близки.
На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила.
Имах дълбоко размишление и
откровение
за мене и мойте близки.
Късно се върнах. Всички бяха около огъня и пееха: всред тях Учителят, величествен и мощен! 20 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта, Ел-бур Потеглихме в 4 ч всички от лагера с Учителя за Кара-гьол. Луната ни светеше.
към текста >>
27.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 22 август
, 22.08.1935 г.
Имах дълбоко размишление и
откровение
за мене и мойте близки.
На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила.
Имах дълбоко размишление и
откровение
за мене и мойте близки.
Късно се върнах. Всички бяха около огъня и пееха: всред тях Учителят, величествен и мощен! 20 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта, Ел-бур Потеглихме в 4 ч всички от лагера с Учителя за Кара-гьол. Луната ни светеше.
към текста >>
28.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 23 август
, 23.08.1935 г.
Имах дълбоко размишление и
откровение
за мене и мойте близки.
На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила.
Имах дълбоко размишление и
откровение
за мене и мойте близки.
Късно се върнах. Всички бяха около огъня и пееха: всред тях Учителят, величествен и мощен! 20 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта, Ел-бур Потеглихме в 4 ч всички от лагера с Учителя за Кара-гьол. Луната ни светеше.
към текста >>
29.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 август
, 25.08.1935 г.
Имах дълбоко размишление и
откровение
за мене и мойте близки.
На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила.
Имах дълбоко размишление и
откровение
за мене и мойте близки.
Късно се върнах. Всички бяха около огъня и пееха: всред тях Учителят, величествен и мощен! 20 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта, Ел-бур Потеглихме в 4 ч всички от лагера с Учителя за Кара-гьол. Луната ни светеше.
към текста >>
30.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 август
, 26.08.1935 г.
Имах дълбоко размишление и
откровение
за мене и мойте близки.
На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила.
Имах дълбоко размишление и
откровение
за мене и мойте близки.
Късно се върнах. Всички бяха около огъня и пееха: всред тях Учителят, величествен и мощен! 20 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта, Ел-бур Потеглихме в 4 ч всички от лагера с Учителя за Кара-гьол. Луната ни светеше.
към текста >>
31.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 август
, 27.08.1935 г.
Имах дълбоко размишление и
откровение
за мене и мойте близки.
На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила.
Имах дълбоко размишление и
откровение
за мене и мойте близки.
Късно се върнах. Всички бяха около огъня и пееха: всред тях Учителят, величествен и мощен! 20 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта, Ел-бур Потеглихме в 4 ч всички от лагера с Учителя за Кара-гьол. Луната ни светеше.
към текста >>
32.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 август - заминаване за София
, 28.08.1935 г.
Имах дълбоко размишление и
откровение
за мене и мойте близки.
На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм. Почувствувах, че се намирам на най-святото място на Рила.
Имах дълбоко размишление и
откровение
за мене и мойте близки.
Късно се върнах. Всички бяха около огъня и пееха: всред тях Учителят, величествен и мощен! 20 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта, Ел-бур Потеглихме в 4 ч всички от лагера с Учителя за Кара-гьол. Луната ни светеше.
към текста >>
33.
Учителя с 6 ученика на четиридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 27 септември
, 27.09.1937 г.
Нали в „
Откровението
“ пише за жената, която родила дете, което било грабнато и скрито, понеже било гонено от змея.
Астралният свят сега е свободен от тъмните сили. И сега става освобождение на физическия свят от тях. Знанието, което имат тъмните сили, те са го откраднали от светлите същества. Обаче знанието на светлите същества расте, а на тъмните сили не расте. И те са ограничени.
Нали в „
Откровението
“ пише за жената, която родила дете, което било грабнато и скрито, понеже било гонено от змея.
Този змей символизира тъмните сили, които ще бъдат вързани в земята, ще бъдат изгонени от физическия свят. Кога човек изпълнява волята на Бога? Например, когато дойде един беден човек вкъщи, човек да го приеме и да му отстъпи своя креват, а пък той да спи на друго място. И в себе си след това да не казва: „По-добре е друг път да не дохожда този.“ И в 1 часа следобед на 29 септември тръгнахме от Окото и в 2.30 часа стигнахме в хижата.
към текста >>
34.
Учителя с 6 ученика на четиридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 28 септември
, 28.09.1937 г.
Нали в „
Откровението
“ пише за жената, която родила дете, което било грабнато и скрито, понеже било гонено от змея.
Астралният свят сега е свободен от тъмните сили. И сега става освобождение на физическия свят от тях. Знанието, което имат тъмните сили, те са го откраднали от светлите същества. Обаче знанието на светлите същества расте, а на тъмните сили не расте. И те са ограничени.
Нали в „
Откровението
“ пише за жената, която родила дете, което било грабнато и скрито, понеже било гонено от змея.
Този змей символизира тъмните сили, които ще бъдат вързани в земята, ще бъдат изгонени от физическия свят. Кога човек изпълнява волята на Бога? Например, когато дойде един беден човек вкъщи, човек да го приеме и да му отстъпи своя креват, а пък той да спи на друго място. И в себе си след това да не казва: „По-добре е друг път да не дохожда този.“ И в 1 часа следобед на 29 септември тръгнахме от Окото и в 2.30 часа стигнахме в хижата.
към текста >>
35.
Учителя с 6 ученика на четиридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 29 септември
, 29.09.1937 г.
Нали в „
Откровението
“ пише за жената, която родила дете, което било грабнато и скрито, понеже било гонено от змея.
Астралният свят сега е свободен от тъмните сили. И сега става освобождение на физическия свят от тях. Знанието, което имат тъмните сили, те са го откраднали от светлите същества. Обаче знанието на светлите същества расте, а на тъмните сили не расте. И те са ограничени.
Нали в „
Откровението
“ пише за жената, която родила дете, което било грабнато и скрито, понеже било гонено от змея.
Този змей символизира тъмните сили, които ще бъдат вързани в земята, ще бъдат изгонени от физическия свят. Кога човек изпълнява волята на Бога? Например, когато дойде един беден човек вкъщи, човек да го приеме и да му отстъпи своя креват, а пък той да спи на друго място. И в себе си след това да не казва: „По-добре е друг път да не дохожда този.“ И в 1 часа следобед на 29 септември тръгнахме от Окото и в 2.30 часа стигнахме в хижата.
към текста >>
36.
Учителя с 6 ученика на четиридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 30 септември
, 30.09.1937 г.
Нали в „
Откровението
“ пише за жената, която родила дете, което било грабнато и скрито, понеже било гонено от змея.
Астралният свят сега е свободен от тъмните сили. И сега става освобождение на физическия свят от тях. Знанието, което имат тъмните сили, те са го откраднали от светлите същества. Обаче знанието на светлите същества расте, а на тъмните сили не расте. И те са ограничени.
Нали в „
Откровението
“ пише за жената, която родила дете, което било грабнато и скрито, понеже било гонено от змея.
Този змей символизира тъмните сили, които ще бъдат вързани в земята, ще бъдат изгонени от физическия свят. Кога човек изпълнява волята на Бога? Например, когато дойде един беден човек вкъщи, човек да го приеме и да му отстъпи своя креват, а пък той да спи на друго място. И в себе си след това да не казва: „По-добре е друг път да не дохожда този.“ И в 1 часа следобед на 29 септември тръгнахме от Окото и в 2.30 часа стигнахме в хижата.
към текста >>
37.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 13 май
, 13.05.1938 г.
В
Откровението
сме 20 глава,
X. е по-свободен. Възкреси и! X. е вегетарианец. Като се свърши представлението, ще бъде известно. Четете 38-а глава Йезекиил.
В
Откровението
сме 20 глава,
Християнството има още 2 века. Законът е по отношение на себе си. Прилагай и не отнемай! Нито притуряй, нито оттуряй от Божественото в себе си, че ще страдаш! Човек вади от богатството на младините си и от богатството на старините си.
към текста >>
38.
Формула за ограждане, дадена от Учителя, 7 юли 1939
, 7.07.1939 г.
Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново
откровение
на Божествената мисъл.
Оценката е първата стъпка, после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един човек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човек по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата, или други думи казано - чрез страданието съзнанието се превръща в Любов, или с други думи - чрез страданието душата се изявява като любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие.
Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново
откровение
на Божествената мисъл.
Чрез страданията организмът се префинява. Затова се казва: През страданието в човека проблясва едно ново откровение за любовта, едно ново откровение за мир, нежност и чистота". Двата закона: Щом любиш хората (брат си) с това познаваш, че Бог те обича. А щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. 1.
към текста >>
Затова се казва: През страданието в човека проблясва едно ново
откровение
за любовта, едно ново
откровение
за мир, нежност и чистота".
Страданията правят човек по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата, или други думи казано - чрез страданието съзнанието се превръща в Любов, или с други думи - чрез страданието душата се изявява като любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл. Чрез страданията организмът се префинява.
Затова се казва: През страданието в човека проблясва едно ново
откровение
за любовта, едно ново
откровение
за мир, нежност и чистота".
Двата закона: Щом любиш хората (брат си) с това познаваш, че Бог те обича. А щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. 1. Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа - когато мисли с любов. 2. Човек се свързва с Христа и когато чете Евангелието.
към текста >>
39.
Изпращане на френските гости. Изгрева - София
, 28.08.1939 г.
Ние искаме да станем по-силни, за да могат да ни се възлагат по-големи и по-трудни задачи.Онова
откровение
за живо Братство, което ни се даде чрез трогателния пример от страна на всички братя-българи и чужденци, което ни се изявява в атмосферата, пълна с мир и мекота, всред планини и езера, Вашето присъствие и Вашето Слово разтърсиха цялото ни естество, за да го преустроят.
Ние ги обикнахме и благодарение на тях чувстваме голяма сила в себе си да вървим напред.”Алфред Ломоние, професор в Историко-филологическия факултет на университета в Тулуза, Франция, държа две слова пред Учителя и учениците. Ето част от първото му слово, държано на 13 август 1939 г. на Рила:“Ние дойдохме да ви благодарим от всичката си душа и всичкия си Дух, също така и да искаме нови благословения, съвети, примери, физическа, интелектуална и морална сила, за да можем по-добре да служим на Цялото. Сега ние все повече съзнаваме нашата задача. Тя е още много малка, понеже сме много слаби.
Ние искаме да станем по-силни, за да могат да ни се възлагат по-големи и по-трудни задачи.Онова
откровение
за живо Братство, което ни се даде чрез трогателния пример от страна на всички братя-българи и чужденци, което ни се изявява в атмосферата, пълна с мир и мекота, всред планини и езера, Вашето присъствие и Вашето Слово разтърсиха цялото ни естество, за да го преустроят.
Ето ни пред основите на един нов живот. Ние искаме да станем по-добри и по-възприемчиви за Божията Любов и Мъдрост. Ние искаме да излъчваме все по-голяма и по-чиста Светлина. Големият урок, който научихме вече тук, между другото е и съществената роля на музиката, на песните, на Паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача. В нашите неспокойни, механизирани западни страни, в нашите изкуствени и тъжни градове музиката и Паневритмията са най-доброто средство за засилване на Духа и за обединението на душите.
към текста >>
40.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №75
, 08.01.1904 г.
Тук приложени, едно съобщение и едно
откровение147
за тукашния кръжок и Д-ра ти при[в]ключвам, които след като прегледаш, изучиш и питаш нашия Небесен Баща за действителността на съдържанието им, моля да повърнеш само
откровението
.
Господ ме благослови в Ст. Загора и тук, да работя неуморно. Обаче сега, не вече официално, както напред, а частично, по дюгени и домове. Особена тактика. Яви ми, моля, колко дена ще правя това ново правило146.
Тук приложени, едно съобщение и едно
откровение147
за тукашния кръжок и Д-ра ти при[в]ключвам, които след като прегледаш, изучиш и питаш нашия Небесен Баща за действителността на съдържанието им, моля да повърнеш само
откровението
.
И то пак с препоръчано писмо и без да заобикаляш, да ни явиш по тях [двете] всичко. Аз никак не се в тях съмнявам, защото много чудесно и особено се те предадоха, но понеже се смесва и моята личност, то за това прибягвам при теб, за да се потвърди и чрез Вас от Господа. Някакви лоши слухове бях чул за Вас от протестантите в Самоков148, та после и с г-н Бъчваров като се срещнах149 в Т[атар] Пазарджик и после в Пловдив, и той ми каза, че и в София, па и в Пловдив, Сливен и др. било разнесено тази мълва, че си бил полудял и си се самоубил. Днес и г-жа д-р Железкова в едно писмо до Д-ра – и тя за същото говори.
към текста >>
147 Липсват текстовете на Съобщението и
Откровението
.
Търново“. 276 145 Ново село, сега квартал на град Сливен, населен предимно със заможни жители от каракачански и български произход. По това време то е обособена махала до града. П. Киров проповядва в дома на Тодор Николов. 146 Става дума за дихателното упражнение, дадено в предишно писмо на П. Дънов.
147 Липсват текстовете на Съобщението и
Откровението
.
Последното съдържа указания за д-р Миркович, което проличава от писмо №96 на Петър Дънов от 29.01.1904 г. 148 В своя дневник П. Киров пише: „Събота, 6.12.1903 г., Самоков. Като ходих да събирам абонаментите, отидох в протестантската преподавателка г-жа Димчевска, учителка при Американското училище. Като се явих и разправих защо ходя, тя почна така да вика, че не щяла да плаща, не щяла такова списание, не щяла духове в къщата си, че децата да станели нещо си – и само що не ме изтласка, защото спиритистите били с дявола.
към текста >>
41.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №77
, 26.01.1904 г.
В последно едно съобщение, на 24-и, ни се каза относително
Откровението
, че то има някои точки да се изменят, други – [да се] разширят, и други – [да се] допълнят.
Писмото Ви от 22-ри того получих снощи и всичко разбрах. Вий имате право в[ъв] Вашите забележки. Сатана наистина в едно наше съобщение беше се вгнездил и искаше да ни измами, като че е Господ. И направи едно съкрушение в Църквата, но ний се обърнахме към Господа с пост и молитва и той изравни вече този въпрос и хармонията се възстанови. Колкото за да изпитвам себе си, аз досега не исках да зная за тези задължения, които понякога ми се товареха от този или онзи, но сега аз имам сили да извърша това и не зная като как да ти разправя, намирам се длъжен да сторя Волята Божия.
В последно едно съобщение, на 24-и, ни се каза относително
Откровението
, че то има някои точки да се изменят, други – [да се] разширят, и други – [да се] допълнят.
Сега, моля, виж какво ще направиш, защото в писмото си ми пишеш да чакам, докато се извърши тази работа, но аз най-много до към 3-и февруарий може да ме завари отговорът ти, ако разбира се, своевременно пишеш. Така щото измененията, разширенията и допълненията, както и формите на самото пълномощно и завещание, Д-рът иска, а и в самото Откровение, мисля, имаше това, че от Вас да стане, чрез Вас да се дадат. Та всичкото това ако може до тази дата да стане, ще бъда тук. А за после нямам възможност и заминавам за в пътя си, който сега е доста дълъг, почти заобиколение на цяла България: през Варна, Силистра, Видин и София. Г-н Д-рът иска, ако е възможно, от Търново тук да дойдете и [да] уредите всичко, за което моли да му отговорите.
към текста >>
Така щото измененията, разширенията и допълненията, както и формите на самото пълномощно и завещание, Д-рът иска, а и в самото
Откровение
, мисля, имаше това, че от Вас да стане, чрез Вас да се дадат.
Сатана наистина в едно наше съобщение беше се вгнездил и искаше да ни измами, като че е Господ. И направи едно съкрушение в Църквата, но ний се обърнахме към Господа с пост и молитва и той изравни вече този въпрос и хармонията се възстанови. Колкото за да изпитвам себе си, аз досега не исках да зная за тези задължения, които понякога ми се товареха от този или онзи, но сега аз имам сили да извърша това и не зная като как да ти разправя, намирам се длъжен да сторя Волята Божия. В последно едно съобщение, на 24-и, ни се каза относително Откровението, че то има някои точки да се изменят, други – [да се] разширят, и други – [да се] допълнят. Сега, моля, виж какво ще направиш, защото в писмото си ми пишеш да чакам, докато се извърши тази работа, но аз най-много до към 3-и февруарий може да ме завари отговорът ти, ако разбира се, своевременно пишеш.
Така щото измененията, разширенията и допълненията, както и формите на самото пълномощно и завещание, Д-рът иска, а и в самото
Откровение
, мисля, имаше това, че от Вас да стане, чрез Вас да се дадат.
Та всичкото това ако може до тази дата да стане, ще бъда тук. А за после нямам възможност и заминавам за в пътя си, който сега е доста дълъг, почти заобиколение на цяла България: през Варна, Силистра, Видин и София. Г-н Д-рът иска, ако е възможно, от Търново тук да дойдете и [да] уредите всичко, за което моли да му отговорите. Вчера имахме едно събрание, частно, в което имаше 50- 60 жени и няколко мъже, тъй че е много работата. Поздрав от всички братя и сестри на Църквата, а така и от г-н Д-ра, та и от мен.
към текста >>
42.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №29
, 16.03.1900 г.
Молих се на Бога да ми даде
откровение
по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си.
Писмо от Пеню Киров до Учителя №29 гр. Бургас, 16 март 1900 г. Любез. ми бр. Дънов,Писмото ти от дата 8 того получих, благодаря Богу, че ни радва с определеното време за почвание святото Му дело.
Молих се на Бога да ми даде
откровение
по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си.
В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми". Аз станах и писах. Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни мисли, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните мисли, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи". Повторно станах и писах. В побивание на тръпки ми се съобщиха тези мисли и при чувстване [на] една силна приятност.
към текста >>
43.
Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна
, 17.02.1865 г.
"Едно
откровение
в Солунската църква "Св.
Превърнал живота си в непрестанно служение на Бог и народа си! За него в истинския смисъл на думата се отнасят словата на св. ап. Павел: "С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих. Прочие, очаква ме венецът на правдата, който Бог е определил за онези, които го обичат! " (2 Тим 4:7-9).
"Едно
откровение
в Солунската църква "Св.
Димитрий" (Кассъма джасими)", 1905 г. В това малко книжле самият иконом Константин Дъновски разказва за една своя съдбоносна среща в Солунската църква "Св. Димитрий" по пътя за Света гора. През първото десетдневие на април 1854 г., двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима негови другари - Бельо Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна за Света гора в Атон с намерение там да се посветят на монашество.
към текста >>
Тогава свещеникът му разказва история, в която се говори за едно
откровение
, относно турското робство.
...След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: "Не съм противен на волята Божия, защото е свята." А той ми рече: "Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, така че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат Православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци."
Тогава свещеникът му разказва история, в която се говори за едно
откровение
, относно турското робство.
Как Православието е западнало, и заради неверието на хората, агаряните завземат дори Константинопол. По ходатайството на Небесната царица и заради молитвите на праведниците, робството ще бъде съкратено. И „Турция ще падне! " Младият Константин се връща в родината си, за да работи по Божиите дела, но вече по друг начин. "Иконом Константин А. Дъновски",
към текста >>
44.
Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм
, 01.12.1881 г.
Затова не може да се говори, че образът на Учителя на върха на Пентаграма е бил получен „при
откровение
по време на видение“ от „славянски художник, ученик на Учителя в чужбина“.
Имал е голямо уважение и респект към неговата личност. Така идваме до обоснования извод, че като е оценил богатия вътрешен свят на художника и качествата му на „идеалист, високочестен и безкористен труженик”, запознат с идеите на Братството, през 1922 г. Учителя Петър Дънов е поверил изработването на един от основните символи на Бялото Братство в България – големия цветен Пентаграм, на художника Франц Шламбора. Това е една от най-значимите негови картини. Следователно, на лице е пряко свидетелство, че Учителя Петър Дънов е бил рисуван от натура в София през 1922 година именно от този художник – Франц Шламбора, по народност чех.
Затова не може да се говори, че образът на Учителя на върха на Пентаграма е бил получен „при
откровение
по време на видение“ от „славянски художник, ученик на Учителя в чужбина“.
Възможно е Франц Шламбора да има отношение към подготовката и изработването на графичния Пентаграм от 1911 г.(Фиг.1). По време на честите посещения на Учителя в Търново и първите събори там (1909 -1911 г.), Шламбора е бил вече известен фотограф-график в града. Възможно е още тогава да се е запознал с Учителя, още повече, че литографският отпечатък на Пентаграма е изработен в София от друг чех – Иван Празе. Госпожа Мария Мазарова-Гинева разказа, че е виждала под стъклото върху работната маса на дядо си графично изображение на „петолъчната звезда“, нарисувана върху кадастрон. Тя не помни какви други символи е имало върху рисунката.
към текста >>
45.
Заминаване на Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
, 02.01.1967 г.
За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно
откровение
за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят.
И кой е онзи, който ще тръгне подир изопачаване на Словото на Учителя, на Неговите песни и на Паневритмията Му? А всеки, който е писмен и може да чете, нека прочете онова, което Учителят е дал в тази книжка като "Основи на Паневритмията". Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме. Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно.
За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно
откровение
за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят.
Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето.
към текста >>
46.
Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя
, 02.02.1902 г.
Този дух прескача от ученик на ученик, но в нея постоянно живее, защото тя е направила дом за него." Ето едно
откровение
за един свят, за който ние нямахме никаква представа, нямахме познания и не знаехме как да се предпазим.
" Методи слуша и си тръгва. Борис Николов Граблашева протестираше срещу Учителя, беше недоволна от Него, че не й обръща внимание. Отивам при Учителя, а Той ми казва: "Да се пазиш от духът на недоволството, който живее у Граблашева. Да се пазиш не от Граблашева, но от този дух, който живее в нея, защото той може да прескочи от нея и да влезе в теб и от теб да премине в други.
Този дух прескача от ученик на ученик, но в нея постоянно живее, защото тя е направила дом за него." Ето едно
откровение
за един свят, за който ние нямахме никаква представа, нямахме познания и не знаехме как да се предпазим.
Учителят ни даде знания, методи как да се справяме и все пак не винаги сполучвахме, някой от нас ставаха потърпевши, а други изгаряха поради незнание и поради проявено любопитство. Методи Константинов по онова време се засели да живее в дома на Граблашева. Той се отдалечи от Учителя. Отивам при Учителя и казвам: "Учителю, Методи се отклони заради Граблашева. Той трябва да възстанови връзките си с Вас.
към текста >>
47.
Родена Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
, 08.03.1895 г.
За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно
откровение
за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят.
И кой е онзи, който ще тръгне подир изопачаване на Словото на Учителя, на Неговите песни и на Паневритмията Му? А всеки, който е писмен и може да чете, нека прочете онова, което Учителят е дал в тази книжка като "Основи на Паневритмията". Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме. Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно.
За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно
откровение
за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят.
Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето.
към текста >>
48.
Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 20.07.1874 г.
Християнските църкви, въз основа иносказателни текстове в Евангелието и
Откровението
на Йоана Богослова, очакват пришествието му на облаците, яздещ на бял кон /Откр.
Царящето днес мнение между западните богослови е, че Мелхиседек бил един правдив и миролюбив цар на Салим /Ерусалим/.В 7 гл. на Посланието към евреите категорично се казва: „Този Мелхиседек цар Салимски, Свещеник на Бога Вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови; комуто Авраам отдели и десятък от всичкия обир; той, който първо се тълкува цар на правдата, а после и цар Салимски, сиреч, цар на мир, без баща, без майка - без родословие; и няма нито начало на дни, нито край на живот, но уподобен на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник”.Затова в пророческия си унес Давид пее: „От Сиона* ще изпроводи Господ жезълът на силата ти; владей всред враговете си. Твоите люде ще са усърдни в денят на силата ти, с великолепие свято; твоите млади ще ти са като росата из чревото на зората. Закле се Господ, не ще се разкае: „Ти си свещеник во век според чинът на Мелхиседека”. /Псалом 110; 2-4/.Различни предположения има за новото идване на Мировият Учител и Спасител.Еврейският народ още очаква Месия, който ще се възцари на Давидовият трон.
Християнските църкви, въз основа иносказателни текстове в Евангелието и
Откровението
на Йоана Богослова, очакват пришествието му на облаците, яздещ на бял кон /Откр.
6:2/ Но от същия автор ние знаем, че конят символизира небесната сила на Градущият; както краската на козината му означава различното проявление на тая сила. /Чети цялата глава от Откровението/.Идването на Мировия Учител преди 19 века не се е придружавало с такива свръхестествени явления, както въображението на някои верующи днес рисува бъдното Му идване. Може и тогава волното въображение на някои израилтяни да е обличало идването на Месия в невъзможни блясъци, ала Исая, истински ясновидец на древността, седем и половина века преди идването на Господа, казва:„Кой поверва на известието ни? И мишцата Господня кому се откри? Защото възлезе пред него както отрасъл и както корен от суха земя; нямаше вид, нито великолепие, та да го видим; нито благообразие, та да го желаем.
към текста >>
/Чети цялата глава от
Откровението
/.Идването на Мировия Учител преди 19 века не се е придружавало с такива свръхестествени явления, както въображението на някои верующи днес рисува бъдното Му идване.
Твоите люде ще са усърдни в денят на силата ти, с великолепие свято; твоите млади ще ти са като росата из чревото на зората. Закле се Господ, не ще се разкае: „Ти си свещеник во век според чинът на Мелхиседека”. /Псалом 110; 2-4/.Различни предположения има за новото идване на Мировият Учител и Спасител.Еврейският народ още очаква Месия, който ще се възцари на Давидовият трон. Християнските църкви, въз основа иносказателни текстове в Евангелието и Откровението на Йоана Богослова, очакват пришествието му на облаците, яздещ на бял кон /Откр. 6:2/ Но от същия автор ние знаем, че конят символизира небесната сила на Градущият; както краската на козината му означава различното проявление на тая сила.
/Чети цялата глава от
Откровението
/.Идването на Мировия Учител преди 19 века не се е придружавало с такива свръхестествени явления, както въображението на някои верующи днес рисува бъдното Му идване.
Може и тогава волното въображение на някои израилтяни да е обличало идването на Месия в невъзможни блясъци, ала Исая, истински ясновидец на древността, седем и половина века преди идването на Господа, казва:„Кой поверва на известието ни? И мишцата Господня кому се откри? Защото възлезе пред него както отрасъл и както корен от суха земя; нямаше вид, нито великолепие, та да го видим; нито благообразие, та да го желаем. Презрен и отхвърлен от человеците, човек на скърби и навикнал на болест; и както человек от когото отвръща някой лице, презрян би, и за нищо го не вменихме. Той наистина взе на себе си болестите ни и със скърбите ни се натовари; а ние го възмнехме ту язвен, поразен от Бога и оскърбен.
към текста >>
49.
Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 16.10.1923 г.
Християнските църкви, въз основа иносказателни текстове в Евангелието и
Откровението
на Йоана Богослова, очакват пришествието му на облаците, яздещ на бял кон /Откр.
Царящето днес мнение между западните богослови е, че Мелхиседек бил един правдив и миролюбив цар на Салим /Ерусалим/.В 7 гл. на Посланието към евреите категорично се казва: „Този Мелхиседек цар Салимски, Свещеник на Бога Вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови; комуто Авраам отдели и десятък от всичкия обир; той, който първо се тълкува цар на правдата, а после и цар Салимски, сиреч, цар на мир, без баща, без майка - без родословие; и няма нито начало на дни, нито край на живот, но уподобен на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник”.Затова в пророческия си унес Давид пее: „От Сиона* ще изпроводи Господ жезълът на силата ти; владей всред враговете си. Твоите люде ще са усърдни в денят на силата ти, с великолепие свято; твоите млади ще ти са като росата из чревото на зората. Закле се Господ, не ще се разкае: „Ти си свещеник во век според чинът на Мелхиседека”. /Псалом 110; 2-4/.Различни предположения има за новото идване на Мировият Учител и Спасител.Еврейският народ още очаква Месия, който ще се възцари на Давидовият трон.
Християнските църкви, въз основа иносказателни текстове в Евангелието и
Откровението
на Йоана Богослова, очакват пришествието му на облаците, яздещ на бял кон /Откр.
6:2/ Но от същия автор ние знаем, че конят символизира небесната сила на Градущият; както краската на козината му означава различното проявление на тая сила. /Чети цялата глава от Откровението/.Идването на Мировия Учител преди 19 века не се е придружавало с такива свръхестествени явления, както въображението на някои верующи днес рисува бъдното Му идване. Може и тогава волното въображение на някои израилтяни да е обличало идването на Месия в невъзможни блясъци, ала Исая, истински ясновидец на древността, седем и половина века преди идването на Господа, казва:„Кой поверва на известието ни? И мишцата Господня кому се откри? Защото възлезе пред него както отрасъл и както корен от суха земя; нямаше вид, нито великолепие, та да го видим; нито благообразие, та да го желаем.
към текста >>
/Чети цялата глава от
Откровението
/.Идването на Мировия Учител преди 19 века не се е придружавало с такива свръхестествени явления, както въображението на някои верующи днес рисува бъдното Му идване.
Твоите люде ще са усърдни в денят на силата ти, с великолепие свято; твоите млади ще ти са като росата из чревото на зората. Закле се Господ, не ще се разкае: „Ти си свещеник во век според чинът на Мелхиседека”. /Псалом 110; 2-4/.Различни предположения има за новото идване на Мировият Учител и Спасител.Еврейският народ още очаква Месия, който ще се възцари на Давидовият трон. Християнските църкви, въз основа иносказателни текстове в Евангелието и Откровението на Йоана Богослова, очакват пришествието му на облаците, яздещ на бял кон /Откр. 6:2/ Но от същия автор ние знаем, че конят символизира небесната сила на Градущият; както краската на козината му означава различното проявление на тая сила.
/Чети цялата глава от
Откровението
/.Идването на Мировия Учител преди 19 века не се е придружавало с такива свръхестествени явления, както въображението на някои верующи днес рисува бъдното Му идване.
Може и тогава волното въображение на някои израилтяни да е обличало идването на Месия в невъзможни блясъци, ала Исая, истински ясновидец на древността, седем и половина века преди идването на Господа, казва:„Кой поверва на известието ни? И мишцата Господня кому се откри? Защото възлезе пред него както отрасъл и както корен от суха земя; нямаше вид, нито великолепие, та да го видим; нито благообразие, та да го желаем. Презрен и отхвърлен от человеците, човек на скърби и навикнал на болест; и както человек от когото отвръща някой лице, презрян би, и за нищо го не вменихме. Той наистина взе на себе си болестите ни и със скърбите ни се натовари; а ние го възмнехме ту язвен, поразен от Бога и оскърбен.
към текста >>
50.
Заминава си Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм
, 27.01.1955 г.
Затова не може да се говори, че образът на Учителя на върха на Пентаграма е бил получен „при
откровение
по време на видение“ от „славянски художник, ученик на Учителя в чужбина“.
Имал е голямо уважение и респект към неговата личност. Така идваме до обоснования извод, че като е оценил богатия вътрешен свят на художника и качествата му на „идеалист, високочестен и безкористен труженик”, запознат с идеите на Братството, през 1922 г. Учителя Петър Дънов е поверил изработването на един от основните символи на Бялото Братство в България – големия цветен Пентаграм, на художника Франц Шламбора. Това е една от най-значимите негови картини. Следователно, на лице е пряко свидетелство, че Учителя Петър Дънов е бил рисуван от натура в София през 1922 година именно от този художник – Франц Шламбора, по народност чех.
Затова не може да се говори, че образът на Учителя на върха на Пентаграма е бил получен „при
откровение
по време на видение“ от „славянски художник, ученик на Учителя в чужбина“.
Възможно е Франц Шламбора да има отношение към подготовката и изработването на графичния Пентаграм от 1911 г.(Фиг.1). По време на честите посещения на Учителя в Търново и първите събори там (1909 -1911 г.), Шламбора е бил вече известен фотограф-график в града. Възможно е още тогава да се е запознал с Учителя, още повече, че литографският отпечатък на Пентаграма е изработен в София от друг чех – Иван Празе. Госпожа Мария Мазарова-Гинева разказа, че е виждала под стъклото върху работната маса на дядо си графично изображение на „петолъчната звезда“, нарисувана върху кадастрон. Тя не помни какви други символи е имало върху рисунката.
към текста >>
НАГОРЕ