Търсене в текстове за 'Нрав'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 193 резултата в 80 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

На такива человеци, колкото много и колкото добро образование и да им дадем, ако тяхното естество не се измени по дух, те ще си спазят същия стар нрав.

Че в това има истина, може да се види и от народната поговорка, които казва, че вълкът по-лесно променява космите си, отколкото нрава си.

И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят.

Има нужда да се съобрази с научните истини и да напусне старите си нрави и обичаи, които по неведение е допуснала за свой частен интерес, а не Божий.

Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества.

В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава.

Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда.

Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания.

За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”.

А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят.

Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес.

– в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества.

В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава.

Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден.

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

А тия нравствени закони произвождат онова в обществения живот, което ние сеем: ако добро семе – добър плод, ако зло семе – зъл плод.

Това произтича от простата причина, че человек е нравствено същество, съвпрегнато от висшата природа със задължения, които произлизат от естеството на неговия Дух.

Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила.

От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони.

Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят.

От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума.

Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества.

Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече.

От това падане насам той се е повразумил, станал е дълбокоучен дипломат, не ходи той вече тъй бос през просото, научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората.

„Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия.

То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление.

Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала.

В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване

Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот.

Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат.

“, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят?

всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем.

Това е истинно както за физическите, тъй също и за нравствените и духовни сили.

Всичко е произволно и несъобразно с онези изисквания на истинския дух на жизнените и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.

Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески.

Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна.

Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни.

Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината.

3. Същото се отнася и за нравствения живот.

Слънцето, топлината и влагата, които имат свое съответствие в нравствения свят, еднакво служат и на житото, и на бодилите.

Това произтича от простия факт, че човекът е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от Висшата природа със задължения, произтичащи от естеството на неговия дух.

4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони.

12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата.

Научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората.

4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла.

То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека.

2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение.

Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане.

Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот.

3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в човека настъпва пълен нравствен упадък и израждане.

Не виждаме ли и ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят?

Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем.

Това е вярно както за физическите, така и за нравствените и духовните сили.

Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.

9. Понякога дори и най-своенравният човек се замисля и започва да скърби за онези, с които е тясно свързан неговият интерес – например той плаче и окайва лошата участ на своята робиня.

5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.

8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни.

9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131]

Павел предава много образно психологическите и нравствени последствия от грехопадението.

полза) – нравствеността на индивида се определя от ползата, която той получава.

3. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро.

4. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека.

5. Писмо № 6

Тя има пълна нравствена свобода да стори което иска.

6. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Сега стълкновението на кое и да е същество с прямия порядък на битието пройзвожда разногласие в себе си, което в нравствения свят се зове зло, т.е.

нрав[ствено] духовно противение на общия вървеж на другите същества.

Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който се раждат всичките злини в животът, които на всяка стъпка нарушават мирът и щастието ни и ни правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоян[н]о губим придобитите добрини, основата на человеческото доброденствие.

Всякой благоразумен человек трябва да има мир в себе си, понеже Господ царува навред и на тях е той определил блаженство, а на безумните и своенравни горчевини и наказания да се вразумят.

Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка в всякой живот.

Защото своенравний человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключава добродетелта.

И всякой, който иска да направи напредък в животът или да добие знание и мъдрост за нещата на света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне навреме, несъмнено ще внесе безпорядък и ще ра[з]строи самия живот.

Защото своенравието желае да ходи в свойте собствени пътища без да мисли за техните лоши сетнини. Свое-

нравието по прищявките на свойте желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с[е]бе си.

Той е сам на себе си господар, на когото всички трябва да испълняват своенравната воля.

Своенравен человек е упорит в всичките си пътища и упорството в своенравната душа е първото начало на всички нещастия.

Защото своенравния и упорит человек е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се въключава в доброто на своя ближен.

И тъй, ти който искаш да избегнеш от злото, знай че своенравието е негов[и]ат баща, а немарението негова майка, а упорството негов брат, а безразсъдността негова сестра.

И тъй, своенравието е лишено от всичките

Пази се, следователно от подобен един лош нрав, който ражда злото от себе си.

Пази душата си от този лош нрав, не давай му место да се загнезди в теб, защото с неговото влизание в теб ще влези и дявола, който с хиляди още лоши семена ще посее в твоята душа и ще станеш ра[з]садник на злото стежание на ада, който ще те распо-

Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта.

7. УВОД

изрази: „Малките неща маловажни не ги считай" упорството в своенравната душа е първото начало на

8. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Сега стълкновението на кое и да е същество с прекия порядък на битието произвежда разногласие в себе си, което в нравствения свят се зове зло, т.е.

нравствено духовно противение на общия вървеж на другите същества.

Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който пък всичките злини се раждат, които на всяка стъпка нарушават мира и щастието ни и правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоянно губим придобитите добрини, основата на человеческите добродетели.

Всякой благоразумен человек трябва да има мир в себе си, понеже Господ царува навред и на тях е той определил блаженство, а на безумните и своенравни - горчивини и страдания, за да се вразумят.

Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка за всеки живот, защото своенравният человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключва добродетелта.

И всеки, който иска да напредва в живота и да добива знания и мъдрост за нещата в света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, несъмнено ще внесе безпорядък и ще разстрои самия живот.

Защото своенравието обича да ходи в своите си пътища, без да мисли за техните лоши сетнини.

Своенравието по прищявка на желанията иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно него.

Своенравният человек е упорит във всичките си пътища и упорството му е начало и причина на всички нещастия.

Своенравният и упорит человек е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се включва в доброто към своя ближен.

И тъй, ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието му е баща, немарливостта - майка, а упорството брат, а безразсъдността - сестра.

Своенравието е лишено от всички добродетели, затова, който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот.

Пази се от подобен нрав, който ражда злото.

Пази душата си от този лош нрав, не му позволявай да се загнездва у теб, защото с неговото влизане у теб ще влезе и дяволът, който с хиляди още семена ще посее в твоята душа и ще станеш разсадник на злото, място на ада, който ще те разлага, както иска.

Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта.

9. 05.РАЗГОВОР ВТОРИ

И ето че се ражда криза в техния нравствен живот.

Нравите отслабват, добрите привички губят своето значение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби помежду тръните и бодлите, които са пораснали около човека.

10. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Ти съзираш един предмет или една вещ и ти се нрави и ти искаш да я присвоиш, но случаят не ти дава, ти се дразниш от несполуката.

11. Петър Дънов - №22

Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта.

12. Пеню Киров - №25

Детето, невъзпитано в християнски нрав, не знае защо е християнин.

13. Пеню Киров - №35

" „Има — казва — и аз почти всичките обиколих, но техните калугери и попове все са безнравственици, лоши хора.

14. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта.

Детето, невъзпитано в християнски нрав, не знае защо е християнин.

15. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

" „Има — казва — и аз почти всичките обиколих, но техните калугери и попове все са безнравственици, лоши хора.

16. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

18 под заглавие „Какво е нужно человеку за украсяване на истински християнски характер" е записал следната своя мисъл: „Първо - търпение с добър нрав и благост.

17. 09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ

ост.) - упорит, своенравен, опърничав.

18. №60 /Петър Дънов/ [отворена карта]

Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си.

19. №60 (Пеню Киров)

И тъй им се понрави и искат и те да съставят.

20. №91 (Петър Дънов)

Аз не мога да си обясня как человеци, които не са в състояние да напуснат своя стар нрав, могат да слугуват на Бога.

Онези наши приятели, които още не са разбрали това, по-добре, за да не се спъват нито те, нито другите, да идат, гдето им се нрави.

21. №93 (Пеню Киров)

Дънов „Свръхчовекът сред българския народ“ (София, 1920) Узунов със съжаление отбелязва: „Преди малко яви се между нас мъж, който заяви, че иска да води българите по друмищата на дълг и нравственост.

22. Речник на остарели и чужди думи

ост.) упорит, своенравен, опърничав.

23. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3

Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си.

24. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16

1920) Узунов със съжаление отбелязва: „Преди малко яви се между нас мъж, който заяви, че иска да води българите по друмищата на дълг и нравственост.

25. ПРЕДГОВОР

Основната задача е непрекъснатото нравствено усъвършенстване и постигането на истинско физическо здраве.

Основната задача е непрекъснатото нравствено усъвършенстване и постигането на истинско физическо здраве.

26. 16 ПИСМО

Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта.

27. 69 ПИСМО

Аз не мога да си обясня как человеци, които не са в състояние да напуснат своя стар нрав, могат да слугуват на Бога.

Онези наши приятели, които още не са разбрали това, по-добре да не се спъват нито те, нито другите, да идат гдето им се нрави.

28. 130 ПИСМО

Виждам, тя й е много жалко за неговите страдания, но от тях може да излезе велико добро за неговото своенравно сърце.

29. 148 ПИСМО

Нравствените дългове, душевните недъзи, придобити от непослушание, са които правят духа слаб и разбит.

30. 202 ПИСМО

Человекът по естество е упорит и доста своенравен.

Бог е скрит във всяка душа, докато той спи, душата греши, лута се, своенравничи, безобратствува, дири своето си.

31. Влиянието на Слънчевата Енергия

Т.е., ако ние сме коравосърдечни, неотзивчиви и своенравни, Слънцето ни поздравява със своите шрапнели; ако сме умни, то ни поздравява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най-сетне, ако сме духовни и обичаме природата, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот – туй, което в религията наричат възкресение.

32. Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот

Когато в някое общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или израждане на нравите; упадък на обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от което се появяват помрачението и развращението, или казано на научен език – разлагане.

Така говори природата: на умните и добрите – благословение, мир и радост, а на глупавите и своенравните – страдания, сиромашия и лишения. Защо?

33. 250–300

Ученикът, който тръгне в Божествения път, трябва да остави нравите на света.

34. Да се подвизаваш вътрешно

Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта.

35. ПСАЛОМ 143 - Понеделник

Духът Твой благий да ме настави на нрава земя.

36. Да се подвизаваш вътрешно

Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта.

37. Небето е дом Твой

Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта.

38. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов

Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г.

39. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

И това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките черкви.

40. ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ВАРНА, 1898-1918

Тя има пълна нравствена свобода да стори което иска.

41. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ

Аз не мога да си обясня как човеци, които не са в състояние да напуснат своя стар нрав, могат да слугуват на Бога.

Онези наши приятели, които не са разбрали това, по-добре, за да не се спъват нито те, нито другите, да идат гдето им се нрави.

42. СЪРАБОТНИЦИТЕ

Съгласно устава си, благотворителните цели на Дружество „Майка" били да помага на бедните българки в града, да издържа бедни способни ученички в местните български училища, да приучва на обществен живот гражданките на Варна, да се грижи за умственото и нравственото развитие на своите членове и да създаде в града техническо девическо училище.

43. ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор' от Веселин Петрушев* Петър Списаревски

Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене.

Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене.

44. Годишна среща на Веригата - Варна, 1903

В него Учителя Беинса Дуно публикува първите си статии: Тайните на Духа (Хио-Ели-Мели-Месаил), Мисли и упътвания, Благовремието и Своенравието (виж Учителя Петър Дънов, Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004).

45. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

В нравствения свят волята не действа, както във физическия свят, защото в нравствения свят много пъти трябва да се подчиним на друга една воля, докато във физическия е обратно.

46. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които са се изпонапили в Египет и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода 256.

47. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

С тази дума вие ще можете да обърнете един вълк в овца - вълкът ще изгуби своя си нрав.

Хубаво, да кажем, че тук сме много далече да можем да обърнем един вълк в овца по нрав.

И както евреите бяха упорит и своенравен народ, така са и българите - има чудно сродство на духовете.

48. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

В него Учителя Беинса Дуно публикува първите си статии: Тайните на Духа (Хио-Ели-Мели-Месаил), Мисли и упътвания, Благовремието и Своенравието (виж Учителя Петър Дънов, Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004).

49. Писма до семейство Иларионови - 1906

Нравствените дългове, душевните недъзи, придобити от непослушание, са които правят духа слаб и разбит.

50. Писма до Мария Казакова - 1906

Виждам, тя й е много жалко за неговите страдания, но от тях може да излезе велико добро за неговото своенравно сърце.

51. Писма до Мария Казакова - 1907

Те не са същества, които обичат безпорядъка, своенравието.

52. Писма до Мария Казакова - 1908

Всяко своеволие, всяко своенравие трябва да се замени с добра воля, добро сърце и умение.

Ако галиш котката и те одращи, това е по нрава й .

53. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

С тази дума вие ще можете да обърнете един вълк в овца – вълкът ще изгуби своя си нрав. Хубаво.

Да кажем, че тук сме много далече – да можем да обърнем един вълк в овца – по нрав.

И както евреите бяха упорит и своенравен народ, така са и българите – има чудно сродство на духовете.

54. 1917_2 СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ

Дънов за антиправославно и се подлагаше на осмиване, се преследваше главно целта - да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек.

На това искане на градоначалника се противопоставя началникът на вероизповедното отделение, при Министерството на външните работи и изповеданията – Семенов, който, в особена „поверителна" бележка до министъра, казва: „...В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действащите в страната закони.

Как е могло, през течение на тоя дълъг период, да не се обърне внимание на неговите проповеди, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието.

55. 1918_3 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

Человек по естество е упорит и доста своенравен.

Докато Той спи, душата греши, лута се, своенравничи, безобразства, дири своето си.

56. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на Братството.

те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св.

Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица.

57. 1925_1 1925 година

236) И като цяло, за българина, добавя: „По-упорит и своенравен човек от българина няма!

58. 004. Жизненият път и дело на Константин Дъновски

Тези сказания за чедата на Родопа са живи в съзнанието на всеки родопчанин, изявени не само чрез техните вдъхновени песнопения и нравствено извисяване, но и във всеотдайната им жертвоготовност.

Но дори и в простотата си спазват хунския нрав.”8

59. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

Песнопението характеризира типичния нрав на родопските жители.” По отношение характера на родопската песен същият автор дава следната преценка: “Напевът на песента е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни”, като веднага допълва, че “всички песни са взети от живота.”10

60. 006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски

От казаното се вижда, че по майчина линия Константин Дъновски носи високи нравствени качества на честност и изпълнимост на поетите задължения.

61. 009. Участие на младия Константин Дъновски в черковните проблеми на Варна

Това особено се понравило на владиката и спечелило още повече симпатиите му.

62. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

Проектираното отхвърляне на източноправославието не се споделяло от православните християни, населяващи Балканския полуостров, и според легендите не се е нравило и на самия солунски светец.

63. 020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт

Разказаното около битката край Варна получава една и съща нравствена оценка както от страна на османците, и по-специално от султан Мурад ІІ, така и от отец Константина.

64. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

Срещу социалната разюзданост на болярството и срещу нравствения упадък на църковенството се възправя с особена сила богомилството, което раздвижва народните маси, буди и внася борчески дух срещу беззаконията на царедворци и църковници.

65. УЧИТЕЛЯТ

А Петър Дънов наистина беше образец във всяко отношение, високо нравствен и етичен.

66. НЕПОСЛУШАНИЕ

В човека има една дива, инертна, непослушна, своенравна, неприемаща никакво внушение природа, която нищо не приема, нищо не дава и търси само да използва.

Със своето своенравие човек всичко разваля.

Няма по-своенравно същество на Земята от човека.

67. МУЗИКА

Това много допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести.

68. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

Едно от условията беше всеки, който тръгне да прави този опит, да се обади на Учителя, Но имаше и своенравни братя и сестри, които самоволно решиха, че тази задача е много елементарна и че могат да се справят сами без помощта на Учителя.

69. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

По-упорит и по-своенравен човек от българина няма!

70. ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ

Както Фердинанд, така и Борис бяха своенравни Хабсбурги.

71. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

Едно от най- съществените условия за всички последователи на това учение, е съвършената нравственост.

72. ШЕСТАТА РАСА

Той ще измени сегашните си нрави и обичаи и ще мине в по-висока форма.

73. ПРОРОЧЕСТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

Какво правят майките със своенравните си деца?

74. ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО

Упражнявам се в търпението и на помощ му викам добрия нрав и благостта.

Колкото и непослушен да е човек, тяхното търпение и Любов превъзмогват неговото своенравие и упорство.

Онези от нашите приятели, които не са разбрали това, по-добре, за да не се спъват нито те, нито другите, да идат, където им се нрави.

75. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Той много страдаше, като гледаше своенравието и непослушанието на хората, упорството им в нарушението на великите Божествени закони.

76. ИСТИНАТА ОСВОБОЖДАВА

Днес човечеството се стреми към един нравствен идеал, най-високия в Битието – идеала за Свободата.

77. ВЪВЕДЕНИЕ

Да си припомним и за орфизма, онова учение на древните траки, което ни връща две хилядолетия преди Новата ера, духовно свързано с тангризма, отличаващо се с нравствения си монизъм, с вярата в космичната мъдрост и безсмъртието на човека в свободния преход земя-небе.

Говорим ли за този стремеж към космичното на праотците ни, дълбоко свързан с живителните сили на една космогония, неподатлива на спекулации; за генетичните им връзки с откровението на Духа, ние не можем да не направим една уговорка, даже едно сравнение, защото и в древността митовете са имали различни нива, носили са различни нравствени стойности, оставали са различни следи и е редно да ги разграничим или най-малко да не допуснем грешки на аналогията.

Нашият поглед е отправен към поведението, нравствените следи и духовните рефлекси на траките, наследили орфическото знание, като далечно предчувствие за учението на Христос.

78. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „НАУКА И ВЪЗПИТАНИЕ'

Тя трябва да се съобрази с научните истини и да напусне старите си нрави и обичаи, които по неведение е допуснала за свой частен, а не Божи интерес.

79. 16 август 1912, четвъртък

Ако страдате и боледувате, то е защото сте упорити, опърничави и,своенравни, вместо да бъдете смирени и с пълното съзнание пред Бога, а не пред хората, защото само Бог е всесилен.

80. 114. Нови дрехи

всекиму се пак той нрави,

НАГОРЕ

0.23061084747314