Търсене в текстове за 'Музикалност'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 150–200

Това е вътрешната музикалност, която изпълва душата на ученика.
Светлината е храна за ума. 195 Хармония. Първата работа на ученика е да възстанови хармония в себе си. Това е съзвучието между мислите, чувствата и постъпките. Това е вътрешната музикалност, която изпълва душата на ученика. Макар да дойдат противоречиви условия, той не губи характера си. 196 Влиянията. Ученикът избягва влиянието на преходния свят, додето укрепне. 197
към текста >>

2. ФОРМУЛИ - Всички

Като станете от сън, турете лявата си ръка върху лявата страна на челото, а дясната - върху дясната, задръжте ръцете си там, където се намират центровете на музикалността, и започнете да мислите за музиката.
Ние сме благи при всички случаи. Ние уважаваме копнежите и стремежите на всяка душа, без да налагаме и без да ни се налагат. Формула 361 Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов. Формула 362 Като станете от сън, турете лявата си ръка върху лявата страна на челото, а дясната - върху дясната, задръжте ръцете си там, където се намират центровете на музикалността, и започнете да мислите за музиката. Благодарете, че музиката е вложена във вас и можете да пеете. Кажете си: Когато са създавали световете, Ангелите са пеели и до днес Те пеят. Понеже работя върху себе си, и аз ще пея. Забелязано е, че ако човек пее, работите му се нареждат по-добре.
към текста >>

3. ФОРМУЛИ - (348-365) 'Царството Божие вътре във вас е'

Като станете от сън, турете лявата си ръка върху лявата страна на челото, а дясната - върху дясната, задръжте ръцете си там, където се намират центровете на музикалността, и започнете да мислите за музиката.
Ние сме благи при всички случаи. Ние уважаваме копнежите и стремежите на всяка душа, без да налагаме и без да ни се налагат. Формула 361 Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов. Формула 362 Като станете от сън, турете лявата си ръка върху лявата страна на челото, а дясната - върху дясната, задръжте ръцете си там, където се намират центровете на музикалността, и започнете да мислите за музиката. Благодарете, че музиката е вложена във вас и можете да пеете. Кажете си: Когато са създавали световете, Ангелите са пеели и до днес Те пеят. Понеже работя върху себе си, и аз ще пея. Забелязано е, че ако човек пее, работите му се нареждат по-добре.
към текста >>

4. Формули 374 - 393 Царството Божие вътре във вас е

Като станете от сън, турете лявата си ръка върху лявата страна на челото, а дясната - върху дясната, задръжте ръцете си там, където се намират центровете на музикалността, и започнете да мислите за музиката.
Ние уважаваме копнежите и стремежите на всяка душа, без да налагаме и без да ни се налагат. формула 388 Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. формула 389 Като станете от сън, турете лявата си ръка върху лявата страна на челото, а дясната - върху дясната, задръжте ръцете си там, където се намират центровете на музикалността, и започнете да мислите за музиката. Благодарете, че музиката е вложена във вас и можете да пеете. Кажете си: Когато са създавали световете, ангелите са пеели и до днес те пеят. Понеже работя върху себе си, и аз ще пея. Забелязано е, че ако човек пее, работите му се нареждат по-добре.
към текста >>

5. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

Тази музикалност на родопчаните събужда непри-нудено асоциацията ни за чародейния родопски певец Орфей, който преди няколко хилядолетия бродил из същите дебри и дъбрави, укротявал е с песен диви зверове и е разговарял с птиците.
В съзнанието и на двамата тази духовност прераства във всеотдайно месианско служене на народа и човечеството. Една много характерна черта на родопчаните от този край е тяхната тясна връзка с музиката.10 В цитирания труд на Ст. Н. Шишков се казва, че “ако родопчанинът скърби, утешава се с песен, ако ли е весел и радостен, развлича се пак с песен. Било в гората за дърва, било на работа или в разговор, родопчанинът започва с песен и завършва пак с песен. Песнопението характеризира типичния нрав на родопските жители.” По отношение характера на родопската песен същият автор дава следната преценка: “Напевът на песента е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни”, като веднага допълва, че “всички песни са взети от живота.”10 Тази музикалност на родопчаните събужда непри-нудено асоциацията ни за чародейния родопски певец Орфей, който преди няколко хилядолетия бродил из същите дебри и дъбрави, укротявал е с песен диви зверове и е разговарял с птиците. Както ще видим по-долу, Константин Дъновски се радва на значителни музикални заложби, които му дават възможност да пресъздаде вдъхновени песнопения в източноправославното църков-но служене. С не по-малко музикален заряд е и синът му Петър, автор на много духовни песни, които се пеят от неговите последователи в цял свят. Заговорите ли със стари хора от Устово за Константин Дъновски, те ще се позамислят малко и след като засияе по лицето им бодра усмивка и с асоциация на радостни преживявания, ще отговорят: “Знам го, как да не го зная, дядо Костадина. Той живя малко между нас, но го помним. Паметна по нас е фамилията Доуновски.” Ще ви направи впечатление, че старите жители изговарят името Доуновски, а не Дъновски.
към текста >>

6. 031. Период след Освобождението

Измежду качествата, които притежава отец Констан-тин, заслужава да бъде подчертана неговата музикалност.
Вдясно от входа на църквата малка дървена стълба отвежда до неговото жилище, което е типична килия от някой малък стар манастир. В ранните часове на деня, още преди изгрев, с молитви и песнопения от своята килия той посреща всеки нов ден. След това слиза на утринна молитва в църквата, за да завърши деня си с вечерната храмова молитва. Така всред молитвено себевглъбяване се нижат пред неговото съзнание преживените героични подвизи и преодолени препятствия, които дават смисъл на неговия полувековен борчески живот. Какъв красив залез на възбунтувалата се срещу човешките неправди съвест, която вижда плодовете на своя житейски път! Измежду качествата, които притежава отец Констан-тин, заслужава да бъде подчертана неговата музикалност. Още в началото на настоящия труд беше казано, че родопчани са известни със своята музикалност. Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на владиката върху себе си чрез своя глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата “Св. Богородица” във Варна. Това става причина да бъде поканен от тогавашния варненски владика на служба в църквата. Неговата музикална ерудиция в стила на църковнославянското пеене е изявена в аранжираната от него църковна песен “Ангел вопияще”, поместена на стр.
към текста >>

Още в началото на настоящия труд беше казано, че родопчани са известни със своята музикалност.
В ранните часове на деня, още преди изгрев, с молитви и песнопения от своята килия той посреща всеки нов ден. След това слиза на утринна молитва в църквата, за да завърши деня си с вечерната храмова молитва. Така всред молитвено себевглъбяване се нижат пред неговото съзнание преживените героични подвизи и преодолени препятствия, които дават смисъл на неговия полувековен борчески живот. Какъв красив залез на възбунтувалата се срещу човешките неправди съвест, която вижда плодовете на своя житейски път! Измежду качествата, които притежава отец Констан-тин, заслужава да бъде подчертана неговата музикалност. Още в началото на настоящия труд беше казано, че родопчани са известни със своята музикалност. Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на владиката върху себе си чрез своя глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата “Св. Богородица” във Варна. Това става причина да бъде поканен от тогавашния варненски владика на служба в църквата. Неговата музикална ерудиция в стила на църковнославянското пеене е изявена в аранжираната от него църковна песен “Ангел вопияще”, поместена на стр. 218 в “Псалтикиен воскресник” на поп Манаси Тодоров, издаден през 1914 г.
към текста >>

7. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Тази вътрешна музикалност Той изразяваше понякога в песни, които създаваше естествено, свободно, непосредствено.
Животът Му беше музика – ритъм, мелодия и хармония. Той посещаваше концертите на големите майстори и слушаше с внимание, съсредоточено и вдълбочено. Неговите преценки бяха съвършени. Музиката беше красивият свят, в който Той живееше – съзвучие между мисъл, чувство и постъпка. Тя създаваше тази атмосфера на хармония и светлина около Него, която се чувстваше от всички. Тази вътрешна музикалност Той изразяваше понякога в песни, които създаваше естествено, свободно, непосредствено. Те се пораждаха у Него в момента, като израз на онази музика, която носеше в душата си. Така създаде Той повечето от песните и упражненията пред нас, а понякога и заедно с нас. Учителя беше за естествения живот, без никаква ексцентричност. С хората се обхождаше естествено и просто. Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички.
към текста >>

8. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата.
Тоновете са средство, те не са само глас, те имат съдържание и смисъл. Всяка степен в тоновата редица отговаря на една Добродетел, на едно качество на душата, на една способност на ума, на едно чувство на сърцето. Да вземете верен тон значи да проявите правилно тази Добродетел. Да пееш добре значи да живееш добре, да мислиш добре, да чувстваш добре, да постъпваш добре. Когато Учителя говори за преминаване от една гама в друга, Той подразбира преминаването от едно състояние в друго, от един свят в друг. Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата. Музиката е дреха на Доброто. Разумният Живот се проявява по законите на музиката. Това е новата философия на музиката, която Учителя преподаваше в Школите. Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее. Гледайте музикално на всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало.
към текста >>

За характера на човека се съди по неговата музикалност.
Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира. Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека. Задачата на музиката Учителя поставяше ясно: Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото по-музикален е човек, толкова характерът му е по- издържан. Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката. Музиката внася в душата на човека разширение, в Духа – Сила и мощ, в сърцето – мекота и Топлина, а в ума – Светлина и Свобода. Като говорим за музиката, намираме, че малко хора са истински музикални. Повечето започват с техническата страна на музиката.
към текста >>

9. ПРАВИЛА И НОРМИ НА РАЗУМНИЯ ЖИВОТ

Ако искате да развиете музикалността, проектирайте ума си към музикалния център – едно място на челото над външния край на веждите – и музикалността ще се развие.
А когато слезете със съзнанието си в по-низка среда, лицето става грозно. Вие слизате и се изкачвате от един свят в друг. Водата, когато слиза в студа, замръзва; когато влезе в топлината, се размръзва. Ако искате да развиете милосърдието, проектирайте ума си към центъра на милосърдието, който е два сантиметра над челото. Тогава там ще дойде повече енергия. Ако искате да развиете музикалността, проектирайте ума си към музикалния център – едно място на челото над външния край на веждите – и музикалността ще се развие. Разбира се, нужно е и занимание с музика. Когато човек наруши хармонията с другите хора, лицето му, пръстите му и пр. се деформират. Гледайте да не огрубява вашето лице. Щом то огрубява, това показва, че огрубяват вашите мисли и чувства.
към текста >>

10. Паневритмия 1938

Защото въ сѫщность музикалностьта принадлежи въ случая на етернитѣ строителни сили на организма.
Че въ музиката има нечувана мощь, се вижда отъ опита на трима германски физици — Шредингеръ, Хайсенбергъ и Йорданъ; тѣ преди 4 — 5 години свирили продължително специална монотонна музика върху една каменна стълба, и тя се събаря! Знае се силното действие на музиката върху духа и върху физиологичнитѣ процеси въ организма. Понеже музиката прониква цѣлокупния животъ и всички организми, то тя не може да нѣма мощно влияние върху всѣка тварь. Трѣбва да се знае единъ основенъ законъ: че тия музикални радиации на тѣлото сѫ именно архитектътъ на човѣшкото тѣло. Тѣ градятъ, тѣ извайватъ формитѣ. Защото въ сѫщность музикалностьта принадлежи въ случая на етернитѣ строителни сили на организма. Подъ ритъма на тия вълни се гради и строи въ човѣшкото тѣло. Сѫщото се отнася и до едно цвѣте, трева, дърво и пр.. Ето защо, когато човѣкъ възприема хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива въ музикалностьта, която прониква въ тѣлото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органитѣ. Ето защо, подъ ритъма на красивитѣ музикални движения на паневритмията ще се измѣни самата форма на тѣлото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво. Отъ опититѣ се вижда, че здравиятъ органъ изпуща характерни музикални трептения, радиации, които при болесть се видоизмѣнятъ и отслабватъ. И именно това се използува за констатиране здравословното състояние на организма.
към текста >>

Сѫщото се отнася и до едно цвѣте, трева, дърво и пр.. Ето защо, когато човѣкъ възприема хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива въ музикалностьта, която прониква въ тѣлото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органитѣ.
Понеже музиката прониква цѣлокупния животъ и всички организми, то тя не може да нѣма мощно влияние върху всѣка тварь. Трѣбва да се знае единъ основенъ законъ: че тия музикални радиации на тѣлото сѫ именно архитектътъ на човѣшкото тѣло. Тѣ градятъ, тѣ извайватъ формитѣ. Защото въ сѫщность музикалностьта принадлежи въ случая на етернитѣ строителни сили на организма. Подъ ритъма на тия вълни се гради и строи въ човѣшкото тѣло. Сѫщото се отнася и до едно цвѣте, трева, дърво и пр.. Ето защо, когато човѣкъ възприема хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива въ музикалностьта, която прониква въ тѣлото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органитѣ. Ето защо, подъ ритъма на красивитѣ музикални движения на паневритмията ще се измѣни самата форма на тѣлото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво. Отъ опититѣ се вижда, че здравиятъ органъ изпуща характерни музикални трептения, радиации, които при болесть се видоизмѣнятъ и отслабватъ. И именно това се използува за констатиране здравословното състояние на организма. Казахме, че когато човѣкъ свири, пѣе или слуша музика, то музиката, която възприема, влиза въ него и организира, внася хармония въ органитѣ. А тая хармония въ организма — това е здравето.
към текста >>

0.12113189697266