Търсене в текстове за 'Март'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 187 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

той е провъзгласен за пожизнен консул, а през март 1804 г.
[25] Наполеон І, Наполеон Бонапарт (15.08.1769 – 5.05.1821) – бележит френски пълководец и държавен деец, император (1804-1815). Роден в Аячо (Корсика). Завършил военно училище в Париж (1785). За проявени военни дарби бил произведен в чин бригаден генерал (1793). През авгус 1802 г. той е провъзгласен за пожизнен консул, а през март 1804 г. с указ на сената е обявен за император на Франция. В резултат на завоевателните войни, които водил, във френската империя влезли почти цяла Западна и Централна Европа. Поражението на френските войски в Русия (1812) нанесло непоправим удар върху империята. Тази война била повратна точка в живота на Наполеон І. Пълният му разгром бил на 18.06.1815 г.
към текста >>

2. Биографични бележки

(10 март 1826 г., Сливен – 29 септември 1905 г., Сливен)
Голица (Гулица), Варненско – 1865 г., Цариград) Дядо по майка на Петър Дънов и деец на просветното и църковно-националното движение. От 1861 г. е представител на Варненската епархия в Цариград, където умира по време на чумна епидемия. Д-р Георги Вълков Миркович (10 март 1826 г., Сливен – 29 септември 1905 г., Сливен) Георги Миркович е лекар, общественик, дописен член (1881 г.) на Българското книжовно дружество и негов действителен член от 1884 г. През 1830 г. семейството на Миркович се заселва в Браила, Румъния. По-късно се връща в Сливен и там учи до 1844 г. в гръцко училище при Изукула и при българския учител Димитър Кишиша.
към текста >>

3. Писмо № 8

1900 март 8, Нови Пазар
№ 8 1900 март 8, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 8 мар.[т] 1900 Люб.[езний] д-р Миркович. С настоящето си Ви изпращам цената за брошурата на Гервасий в марки. Имате нарочно поздрав.
към текста >>

4. Писмо № 9

1900 март 18, Нови Пазар
№ 9 1900 март 18, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 13-ий того приех. В отговор има да Ви кажа неколко неща. В случай, че нашите приятели не могат да дойдат, то Аз ще ида да ги посетя.
към текста >>

5. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

1899 [г.] март 3-и
Аудио - чете Калоян Христов Бележник на Петър К. Дънов, 1899 с.1 1899 [г.] март 3-и 8 Реките да плескат с ръце, купно и горите да се радуват пред Господа; защото иде да съди земята, ще съди вселеная с правда и народите с правота. 98 п[салом], I Кор[интяни] 15; 15 Ако мни някой, че е пророк или духовен, нека узнае, че това което ви пиша е заповеди Господни. Но ако не разумева някой, да не разумева. За това братия, имайте ревност да пророчествувате, и не възбранявайте да говорят язици.
към текста >>

6. УВОД

и е използван от Учителя в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899г.
Това се отнася и за другите автентични документи на П. Дънов, притежание на частни архиви. Към малката група оригинални материали на Учителя П. Дънов принадлежи и се откроява с особената си стойност неговият личен бележник. Той е от 1899г. и е използван от Учителя в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899г. По това време, според запазените документални свидетелства, П. Дънов е във Варненско. Първоначално е в град Варна - от м. март до началото на м. юли 1899г., после в село Гюлекьой, Варненско - от 8 юли 1899 до началото на м.
към текста >>

март до началото на м.
Той е от 1899г. и е използван от Учителя в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899г. По това време, според запазените документални свидетелства, П. Дънов е във Варненско. Първоначално е в град Варна - от м. март до началото на м. юли 1899г., после в село Гюлекьой, Варненско - от 8 юли 1899 до началото на м. август 1899г., следва преместване в село Николаевка , Варненско - от началото на м. август до началото на м. септември 1899 г., връщане за кратко отново в село Гюлекьой, и от 6 октомври 1899г. П. Дънов е при баща си свещеник Константин Дъновски в Нови пазар, където остава повече от година.
към текста >>

Началната дата - 3 март 1899г.
Тези детайлни пояснения са нужни за изясняване на съществения за историците въпрос: къде П. Дънов прави записите в бележника? Отговорът е: във Варна, в селата Гюлекьой (дн. Засмяно) и Николаевка, Варненско, както и в град Нови пазар. Друг основен въпрос, на който е нужно да се даде отговор още в увода на изданието е този за датировката на бележника. Началната дата - 3 март 1899г. е изписана ясно на първа страница на документа и по нея няма спор. Крайната дата обаче може да бъде както 16 октомври 1899г., така и 25 октомври 1899г., защото на предпоследната страница авторът е отбелязал 16 окт[омври], а на последната - числото 25. Разрешението на дилемата е свързано с анализ и обяснение на ролята, която имат числата пред повечето записи в личния бележник на П. Дънов. Видно е от пръв поглед, че пред по-голямата част от записите в бележника П. Дънов е поставил числа във възходяща номерация до 31, без придружаваща ги информация, и логичното обяснение за това е, че с тези числа е обозначил датите от съответния месец, на които е правил бележките.
към текста >>

В него той прави записи в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899 г.
д-р Милкана Бошнакова. Книгата е първото факсимилно издание на личния бележник на Петър К. Дънов с разчетен текст и коментар и в това се състои нейната уникалност. Основният работен принцип е пълното и точно представяне на оригинала. Бележникът е сред малкото запазени оригинални документи на Учителя. В него той прави записи в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899 г. По това време, според запазените документални свидетелства, П. К. Дънов е във Варненско.
към текста >>

7. Личен бележник на Петър К. Дънов - PDF

В него той прави записи в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899 г.
д-р Милкана Бошнакова. Книгата е първото факсимилно издание на личния бележник на Петър К. Дънов с разчетен текст и коментар и в това се състои нейната уникалност. Основният работен принцип е пълното и точно представяне на оригинала. Бележникът е сред малкото запазени оригинални документи на Учителя. В него той прави записи в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899 г. По това време, според запазените документални свидетелства, П. К. Дънов е във Варненско.
към текста >>

8. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот".
- пътува из селищата на България, среща се с много хора, изнася публични беседи и сказки, прави френологични изследвания на свои последователи. 1904г. - при посещенията си в София живее в дома на Петко Гумнеров на улица „Опълченска" 66. 1906 г. - установява се окончателно в София. 1912г. - в село Арбанаси край Велико Търново работи върху Библията и съставя книгата „Завета на цветните лъчи на светлината която излиза от печат същата година. 1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот". В тях излага основните принципи в новото учение на Бялото братство. 1917г., 15 февруари - открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. 1917-1918 г. - по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта. Живее в хотел „Лондон" и води преписка със свои ученици.
към текста >>

1939г., 22 март - записва посланието към учениците си „Вечният завет на Духа".
Установява се постоянно на Изгрева, където в специално построен салон изнася беседите си. 1929г. - открива Школата на планината Рила. 1930г., 21 септември - започва изнасянето на Неделните утринни слова, които продължават до мессц април 1944 година. 1934г. - предлага Паневритмията: цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм". 1939г., 22 март - записва посланието към учениците си „Вечният завет на Духа". 1944г., началото - по време на въздушните бомбардировки над София организира евакуирането на част от „Изгрева" в ссло Мърчаево, Софийско. Установява се в дома на своя ученик Темелко Темелков (сега домът е музей). Връща се на Изгрева на 19 октомври 1944 година. 1944г., 20 декември - изнася своята последна беседа пред Общия окултен клас. 1944г., 27 декември - напуска физическия свят.
към текста >>

9. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

3 март 1899 година
Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900 3 март 1899 година 8. „Реките да плескат с ръце купно и горите да се радуват пред Господа, защото иде да съди земята. Ще съди вселената с правда и народите с правота" (98 Псалом). „Ако мисли някой, че е пророк или духовен, нека узнае, че това, което ви пиша е заповед Господня. Но, ако не разумява някой, да не разумява. За това, братя, имайте ревност да пророчествате и не възбранявайте да говорят езици.
към текста >>

Този пост е редактиран от Hristo: 20 март 2016 - 11:05
Господи, надежда моя на всяко време, в тая безводна и пуста земя, в която духът ми се угнетява, казал си, че надеющите се на тебе за тях и в пустинята ще протече вода на живот. Господи, да видя лицето ти в тая земя и да се възрадва духът ми за твоята благост. Облечи душата ми в твоята сила и в твоето присъствие. Господи, ти всякога си ми помагал и всякога си изливал твоята благост върху ми и всякога си ме крепил с присъствието на твоя Дух. Ти ще ме послушаш пак и ще ми отговориш, за да познаят, че ти си Бог мой, който си ме проводил да върша волята ти. Този пост е редактиран от Hristo: 20 март 2016 - 11:05
към текста >>

10. 13.Червено тефтерче

На 13 март 1888 година имахме в село Тетово един разговор, на което и дядо поп (вероятно дядо поп Константин Дъновски) присъства; разговаряхме в кръчмата.
Ти ни възлюби преди ние да те познаваме. И сега всели се в мен, в лицето на Христа в моята душа. И умий ме в кръвта си, мой Спасител и Господ и Отче, за да се въздигна в твоята любов. Направи онова, което е угодно, според твоята воля. Слава, чест и поклонение да бъде всякога чрез Христа. Амин. На 13 март 1888 година имахме в село Тетово един разговор, на което и дядо поп (вероятно дядо поп Константин Дъновски) присъства; разговаряхме в кръчмата. Исайя 54 глава. („Ла Елохим хахарец" — (земя на Бога). Онзи, който стои, ще устои, и твърдият в Истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте се със закона на благостта Господня, готови да служите във всяко добро и благо дело, понеже това е волята на Отца нашего, който е горе в небето, затова препашете чреслата си, пригответе сърцата си в святост, да сте готови да служите в свято дело. Това Слово е верно, неизменно по своята същина, понеже произтича от начала, водещи при същ- ните събития в цялостта на человеческия живот.")
към текста >>

март. Защото ангелът ли ще върви пред тебе и ще те въведе при Аморейците, Хетейците и Иевусейците, и ще ги изтребя.
Освети ги чрез твоята истина, твоето слово е истина (Ион 14:18). О, род неверни и развращени, докога ще бъда с вас? (Матея 19:17) И бездушните неща, които издават глас, свирка или китара, ако не дадат отличителни звукове, как ще познае това, което свирят със свирката или китарата? (I Коринтяни14:7) март. Защото ангелът ли ще върви пред тебе и ще те въведе при Аморейците, Хетейците и Иевусейците, и ще ги изтребя. (Изход 23:23) 10. Истина ви казвам, каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето. Пак ви казвам, че двама от вас, ако се съгласят на земята за вяко нещо, което би да потърсят, ще им бъде от Отца моего, който е на небеса, защото дето са двама или трима събрани в моето име, там съм и аз посред тях (Матея 18:18,21). 14. Пристъпете при мене, чуйте това, от начало не съм говорил скришно, откогато стана това, аз бях там. И сега ме проводи Господ Йехова и Духът му (Исайя 48:16).
към текста >>

март 19.
Пак ви казвам, че двама от вас, ако се съгласят на земята за вяко нещо, което би да потърсят, ще им бъде от Отца моего, който е на небеса, защото дето са двама или трима събрани в моето име, там съм и аз посред тях (Матея 18:18,21). 14. Пристъпете при мене, чуйте това, от начало не съм говорил скришно, откогато стана това, аз бях там. И сега ме проводи Господ Йехова и Духът му (Исайя 48:16). Може ли користта да се отнеме от силните или да се отърват, които са от юнак запленени. (Исайя 49:24). март 19. Заветът на дъгата се яви и Господ погледна благосклонно към раба си на с.п. 5М. Благословен Господ сега и във веки. април 7. Истина ви казвам, ако имате вяра и не се усъмните, не само делата на смоковницата ще направите, но и на тази гора, ако речете: Вдигни се и хвърли се в морето, ще бъде. И все, що поискате в молбата, като вярвате, ще получите (Матея 21:21).
към текста >>

2 март.
Сам Господ ще предиде пред тебе и ще приготви всичко чрез своята десница. Противения, противоречия ще престанат. Духът на нечестие ще изчезне. Ето, Той е навсякъде и всички ще чуят гласа му и които го чуят, ще оживеят духом. Ти, който слушаш нашата молба, чуй вика на нашия дух, послушай просбата на нашата душа и ни дай според изобилието на благодатта си. 2 март. Към всекиго гледайте, в нищо не се съмнявайте. Аз съм истината. Всякой, който в мене живее, има виделина. Не се страхувайте, моят дух ви ръководи. В любовта няма противоречия, там е всичко добро.
към текста >>

11. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията.
Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание. Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието. Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва.
към текста >>

Подобно на тезисите на Мартин Лутер писмата на П.
Както се опитахме да докажем по-горе, спиритуалната и социалната дейност на Учителя П. Дънов притежава всички характеристики на духовен импулс. В този смисъл епистоларният диалог в тази книга е пръв акт, с който импулсът става историческо събитие. В индивидуалната воля на П. Киров и съмишлениците му историята на Българската реформация придобива темпоралност и подхваща своето битие. Подобно на тезисите на Мартин Лутер писмата на П. Киров отекват в българската история и постепенно изкристализират в култура. Културата на Българската реформация може да бъде анализирана във всичко, което от началото на XX век до наши дни е разгърнало като социална енергия обществото, формирано около П. Дънов, но това не е предмет на настоящия предговор. По- същественото са отликите от западноевропейския първообраз: Българската реформация не излиза далеч от сферата на спиритуалното си начало, не предприема преобразувания нито на църковни, нито на държавни институции, като че ли предпочита езотерично битие, т.е. генерира култура без институции (поне досега).
към текста >>

12. Пеню Киров - №14

гр. Бургас, 1 март 1899 г.
№14 гр. Бургас, 1 март 1899 г. Любез. бр. Дънов, Писмото ти заедно със заповедта с десеттях свидетелства приехме и се много зарадвахме. И бързам да Ви отговоря и изпратя с това си [писмо] написани приетите и потвърдените с подписите ни и със сърцата и душите ни 10 свидетелства. Едно-две кратки съобщения имахме от Архангел Михаил, но се усъмнихме в тях, понеже се намеси и Сатана, та затова ги и унищожихме. За Д-ра в тях нищо не се казваше, казваше се само за мен: „За Бога, да заминеш за Варна на 5 март.
към текста >>

За Д-ра в тях нищо не се казваше, казваше се само за мен: „За Бога, да заминеш за Варна на 5 март.
гр. Бургас, 1 март 1899 г. Любез. бр. Дънов, Писмото ти заедно със заповедта с десеттях свидетелства приехме и се много зарадвахме. И бързам да Ви отговоря и изпратя с това си [писмо] написани приетите и потвърдените с подписите ни и със сърцата и душите ни 10 свидетелства. Едно-две кратки съобщения имахме от Архангел Михаил, но се усъмнихме в тях, понеже се намеси и Сатана, та затова ги и унищожихме. За Д-ра в тях нищо не се казваше, казваше се само за мен: „За Бога, да заминеш за Варна на 5 март. Грях, рабче, ще направиш, ако отидеш по-рано". И то защото исках да изляза някъде да си диря работа. А аз като се усъмних и като постъпих засега в работа, ще чакам да ни се даде чрез теб заповед. Вместо такива съобщения аз имах едно друго насън. На 17 февруари т[ази] година към 5 ч.
към текста >>

13. Петър Дънов - №15

66. По това време от 10 февруари до 17 март 1899 г.
27 Пс. .................... * М – Архангел Михаил. 65. Писмото се публикува за първи път. (У., №15, 11.03.1899 г.) 66. По това време от 10 февруари до 17 март 1899 г. д-р Миркович е бил във Варна. (У., №15, 11.03.1899 г.) 67. Вж. предното писмо и бел. №44 (У., №15, 11.03.1899 г.)
към текста >>

14. Пеню Киров - №15

гр. Бургас, 28 март 1899 г.
№15 гр. Бургас, 28 март 1899 г. Любез. бр. Дънов, Отвореното писмо и писмото ти чрез брата Миркович получих. Благодаря ти братски, загдето от време на време дохождаш с писмата си да ни радваш в Господа. Истина говоря, не лъжа, че твоите писма ни носят всякога радост и ний всякога с нетърпение очакваме такивата от теб. О, Господи, вместо нашата радост, отдай радост жива на бр.
към текста >>

15. Петър Дънов - №17

73. Д-р Миркович е престоял около 2 седмици в Бургас (от 18 март до края на месеца).
2 гл. Ваш верен: П. К Дънов ............... * Не е посочено точно посланието – І или ІІ. 73. Д-р Миркович е престоял около 2 седмици в Бургас (от 18 март до края на месеца). (У., №17, 04.04.1899 г.) 74. П. Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е Архангел Михаил или някой друг. В писмото си от 15. 07. 1899 г. П.
към текста >>

16. Петър Дънов - №19

На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище.
Ние ще възложим всичко на Него, защото е казано: възложете товара си на Господа. Благословен е Този наш Господ, Който ни обича и милва с Гореща любов. Аз се моля за вази Бог да ви укрепява в Дух и сила, да растете във всяка благодат и мъдрост Божия. Моля се щото Бог да осуети всичките лукави замисли на Дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне. Но неговото време се е свършило, неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии (Откр. 20). На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище. Това е един от най- добрите знаци, които Бог ми е подарил — да видя, че Неговата сила е непобедима. Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече. Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно.
към текста >>

76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с.
Бъдете благословени, мои любезни братя, поздравете се с братско целувание. Господ Исус и Негова Дух да ви ръководи във всичко добро и благоугодно Богу Нашему. Ваш верен: П. К. Дънов .................... 76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с. 17. (У., №19, 29.04.1899 г.) 77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник.
към текста >>

17. Петър Дънов - №30

Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил.
Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ний можем да изберем мястото или в Н. Пазар, или пък във Варна — гдето е угодно Господу Нашему. Нека да пазим думите на Исуса: „Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби". [Мат. 10:16]
към текста >>

18. Пеню Киров - №28

март, но второто ти писмо ме стресна.
гр. Бургас, 17 февруарий 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмата ти от 20 януарий и 10 того получих, благодаря [на] Бога за това. Изобщо да кажа за нас не сме добре [зачеркнато от П.К.]. Не ти отговорих досега, защото обдирвах себе си и мислех да ти отговоря през м. март, но второто ти писмо ме стресна. И задължен се видях да ти отговоря и да ти кажа, че аз съм готов да жертвам всичко мило и драго, личното си спокойствие и всички земни блага, защото всичките тези са суетни и не [носят] спокойствие, но строптеливост и лъжа без Бога. Аз вече вземам сбогом от тях, защото душата ми е прилепнала при Господа. Само милият Бог дано ми отвори път. Ще чакам отговор за това време. Душата ми е радостна, че малко време остава.
към текста >>

19. Петър Дънов - №32

Нови пазар, 8 март 1900 г.
№32 Нови пазар, 8 март 1900 г. Получено на 13.III. [бел. на П. К.] Люб. бр. Киров, Според Божията Милост и благост ще се видим в град Варна на 6-ий априлий. Аз желая да се срещнем всички тогава: ти, бр.
към текста >>

20. Пеню Киров - №29

гр. Бургас, 16 март 1900 г.
№29 гр. Бургас, 16 март 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от дата 8 того получих, благодаря Богу, че ни радва с определеното време за почвание святото Му дело. Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си. В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми". Аз станах и писах.
към текста >>

21. Петър Дънов - №33

[Нови пазар, 17 март 1900 г. ]113
№33112 [Нови пазар, 17 март 1900 г. ]113 Получено на 21. III. [бел. на П. К.] Любез. бр. Киров, По някои и други причини намирам за по-добре да ви посетя аз в Бургас, защото по този начин ще избегнем излишните разноски.
към текста >>

113. Учителя Петър Дънов трябва да е бил на 17 март в Нови пазар, защото на следващия ден, 18 март, пише писмо на д-р Миркович от Нови пазар. (вж.
К Дънов ................. 112. В горния край на писмото П. Киров е написал: „Изпратено на 17/ III. 1900 г., получено на 21/ Ш.1900 г.". (У., №33, 17.03.1900 г.) 113. Учителя Петър Дънов трябва да е бил на 17 март в Нови пазар, защото на следващия ден, 18 март, пише писмо на д-р Миркович от Нови пазар. (вж. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с. 48.). (У., №33, 17.03.1900 г.)
към текста >>

22. Петър Дънов - №34

Нови пазар, 25 март 1900 г.
№34 Нови пазар, 25 март 1900 г. Получено на 29. III. [бел. на П. К.] Любез. бр. Киров, Писмото ти от 16-и того получих.
към текста >>

23. Пеню Киров - №30 (отворено писмо)

гр. Бургас, 30 март 1900 г.
№30 (отворено писмо) гр. Бургас, 30 март 1900 г. Господину Петър К. Дънову, гр. Новий пазар Дънов, Днес с Божията воля тръгвам за Варна. Ще ме намериш в хотел „Орел", там ще те чакам.
към текста >>

Твоето писмо от 25 март получих, всичко разбрах, всичко навреме и Свише се уреди.
Господину Петър К. Дънову, гр. Новий пазар Дънов, Днес с Божията воля тръгвам за Варна. Ще ме намериш в хотел „Орел", там ще те чакам. Твоето писмо от 25 март получих, всичко разбрах, всичко навреме и Свише се уреди. Твой: П. Киров Писмото от 17 март получих.
към текста >>

Писмото от 17 март получих.
Дънов, Днес с Божията воля тръгвам за Варна. Ще ме намериш в хотел „Орел", там ще те чакам. Твоето писмо от 25 март получих, всичко разбрах, всичко навреме и Свише се уреди. Твой: П. Киров Писмото от 17 март получих.
към текста >>

24. Пеню Киров - №32

Отпуска имам 13 дни, считано от 30 март, така щото трябва да бъда на работа на 14 того, т.е.
[До гр.] Новий пазар Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да посрещам трена. И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено. Нейсе, зарадвах се и се успокои духът ми. Отпуска имам 13 дни, считано от 30 март, така щото трябва да бъда на работа на 14 того, т.е. първия ден след Великден. За ранното ми дохождане причините като се видим ще ти разправя, но ще кажа: такава беше Волята Божия. Мисълта за Павловото чакане е мисъл и моя. Казваш ми, че ако искам, да се върна за деня и пр., но за този ден, когато ний ще се съберем, ще е денят ни, защото от много време се чака и знаем, че мъчно се постигна. Още казваш ми, че имаш някои малки спънки.
към текста >>

25. Пеню Киров - №34

В писмо от 18 март 1900 г.
С поздрав и от двама ни. Твой брат в Христа Господа: П. Киров ................... * Липсва част от текста. 117. Д-р Миркович, който е бил запален спиритист, явно е имал разговори по този въпрос и с Учителя Петър Дънов. В писмо от 18 март 1900 г. той му пише: „Имайте предвид и друго - че Земята не е месторождението на науката, нейното отечество е Небето. Тук да говорим за наука и просветителна мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава.
към текста >>

26. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

гр. Бургас, 1 март 1899 г.
62. За вярата в „Божието обещание" се говори в библейските текстове - Рим. 4: 13-21: „Обещанието [Божие] към Авраама ... се даде ... чрез вярата. Авраам повярва... без да слабне във вярата... а в обещанието Божие не се усъмни, но остана твърд във вярата... напълно уверен, че Той е силен да изпълни това, що е обещал". (У., № 14, 24.02.1899 г.) №14 гр. Бургас, 1 март 1899 г. Любез. бр. Дънов, Писмото ти заедно със заповедта с десеттях свидетелства приехме и се много зарадвахме. И бързам да Ви отговоря и изпратя с това си [писмо] написани приетите и потвърдените с подписите ни и със сърцата и душите ни 10 свидетелства. Едно-две кратки съобщения имахме от Архангел Михаил, но се усъмнихме в тях, понеже се намеси и Сатана, та затова ги и унищожихме. За Д-ра в тях нищо не се казваше, казваше се само за мен: „За Бога, да заминеш за Варна на 5 март.
към текста >>

За Д-ра в тях нищо не се казваше, казваше се само за мен: „За Бога, да заминеш за Варна на 5 март.
гр. Бургас, 1 март 1899 г. Любез. бр. Дънов, Писмото ти заедно със заповедта с десеттях свидетелства приехме и се много зарадвахме. И бързам да Ви отговоря и изпратя с това си [писмо] написани приетите и потвърдените с подписите ни и със сърцата и душите ни 10 свидетелства. Едно-две кратки съобщения имахме от Архангел Михаил, но се усъмнихме в тях, понеже се намеси и Сатана, та затова ги и унищожихме. За Д-ра в тях нищо не се казваше, казваше се само за мен: „За Бога, да заминеш за Варна на 5 март. Грях, рабче, ще направиш, ако отидеш по-рано". И то защото исках да изляза някъде да си диря работа. А аз като се усъмних и като постъпих засега в работа, ще чакам да ни се даде чрез теб заповед. Вместо такива съобщения аз имах едно друго насън. На 17 февруари т[ази] година към 5 ч.
към текста >>

66. По това време от 10 февруари до 17 март 1899 г.
27 Пс. .................... * М – Архангел Михаил. 65. Писмото се публикува за първи път. (У., №15, 11.03.1899 г.) 66. По това време от 10 февруари до 17 март 1899 г. д-р Миркович е бил във Варна. (У., №15, 11.03.1899 г.) 67. Вж. предното писмо и бел. №44 (У., №15, 11.03.1899 г.)
към текста >>

гр. Бургас, 28 март 1899 г.
71. Хотанца - село в Русенско. Там след завършване на Американското научно-богословско училище в Свищов през 1887 г. младият Петър Дънов учителства една учебна година (1887/1888). (У., №16, 14.03.1899 г.) №15 гр. Бургас, 28 март 1899 г. Любез. бр. Дънов, Отвореното писмо и писмото ти чрез брата Миркович получих. Благодаря ти братски, загдето от време на време дохождаш с писмата си да ни радваш в Господа. Истина говоря, не лъжа, че твоите писма ни носят всякога радост и ний всякога с нетърпение очакваме такивата от теб. О, Господи, вместо нашата радост, отдай радост жива на бр.
към текста >>

73. Д-р Миркович е престоял около 2 седмици в Бургас (от 18 март до края на месеца).
2 гл. Ваш верен: П. К Дънов ............... * Не е посочено точно посланието – І или ІІ. 73. Д-р Миркович е престоял около 2 седмици в Бургас (от 18 март до края на месеца). (У., №17, 04.04.1899 г.) 74. П. Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е Архангел Михаил или някой друг. В писмото си от 15. 07. 1899 г. П.
към текста >>

На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище.
Ние ще възложим всичко на Него, защото е казано: възложете товара си на Господа. Благословен е Този наш Господ, Който ни обича и милва с Гореща любов. Аз се моля за вази Бог да ви укрепява в Дух и сила, да растете във всяка благодат и мъдрост Божия. Моля се щото Бог да осуети всичките лукави замисли на Дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне. Но неговото време се е свършило, неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии (Откр. 20). На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище. Това е един от най- добрите знаци, които Бог ми е подарил — да видя, че Неговата сила е непобедима. Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече. Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно.
към текста >>

76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с.
Бъдете благословени, мои любезни братя, поздравете се с братско целувание. Господ Исус и Негова Дух да ви ръководи във всичко добро и благоугодно Богу Нашему. Ваш верен: П. К. Дънов .................... 76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с. 17. (У., №19, 29.04.1899 г.) 77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник.
към текста >>

27. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил.
Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ний можем да изберем мястото или в Н. Пазар, или пък във Варна — гдето е угодно Господу Нашему. Нека да пазим думите на Исуса: „Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби". [Мат. 10:16]
към текста >>

март, но второто ти писмо ме стресна.
гр. Бургас, 17 февруарий 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмата ти от 20 януарий и 10 того получих, благодаря [на] Бога за това. Изобщо да кажа за нас не сме добре [зачеркнато от П.К.]. Не ти отговорих досега, защото обдирвах себе си и мислех да ти отговоря през м. март, но второто ти писмо ме стресна. И задължен се видях да ти отговоря и да ти кажа, че аз съм готов да жертвам всичко мило и драго, личното си спокойствие и всички земни блага, защото всичките тези са суетни и не [носят] спокойствие, но строптеливост и лъжа без Бога. Аз вече вземам сбогом от тях, защото душата ми е прилепнала при Господа. Само милият Бог дано ми отвори път. Ще чакам отговор за това време. Душата ми е радостна, че малко време остава.
към текста >>

Нови пазар, 8 март 1900 г.
Засега останал съм сам, сам с мислите и идеите си, а [и] заедно със силата Божия; приятелите ми слаби са за моите идеи, страх ги е от тях. С поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Нарочно поздрав и от бр. Тодор. №32 Нови пазар, 8 март 1900 г. Получено на 13.III. [бел. на П. К.] Люб. бр. Киров, Според Божията Милост и благост ще се видим в град Варна на 6-ий априлий. Аз желая да се срещнем всички тогава: ти, бр.
към текста >>

гр. Бургас, 16 март 1900 г.
За четение през този месец аз чета 20-а глава от Йоана и 55-и Псал. Най-важният стих е 22-ият. Оставам ваш верен в Господа: П. К. Дънов №29 гр. Бургас, 16 март 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от дата 8 того получих, благодаря Богу, че ни радва с определеното време за почвание святото Му дело. Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си. В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми". Аз станах и писах.
към текста >>

[Нови пазар, 17 март 1900 г. ]113
Твой верен в Христа Господа: П. Киров П.П. Нарочен поздрав и от бр. Тодор. Н. Велчев си дойде. №33112 [Нови пазар, 17 март 1900 г. ]113 Получено на 21. III. [бел. на П. К.] Любез. бр. Киров, По някои и други причини намирам за по-добре да ви посетя аз в Бургас, защото по този начин ще избегнем излишните разноски.
към текста >>

113. Учителя Петър Дънов трябва да е бил на 17 март в Нови пазар, защото на следващия ден, 18 март, пише писмо на д-р Миркович от Нови пазар. (вж.
К Дънов ................. 112. В горния край на писмото П. Киров е написал: „Изпратено на 17/ III. 1900 г., получено на 21/ Ш.1900 г.". (У., №33, 17.03.1900 г.) 113. Учителя Петър Дънов трябва да е бил на 17 март в Нови пазар, защото на следващия ден, 18 март, пише писмо на д-р Миркович от Нови пазар. (вж. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с. 48.). (У., №33, 17.03.1900 г.) №34 Нови пазар, 25 март 1900 г. Получено на 29.
към текста >>

Нови пазар, 25 март 1900 г.
1900 г., получено на 21/ Ш.1900 г.". (У., №33, 17.03.1900 г.) 113. Учителя Петър Дънов трябва да е бил на 17 март в Нови пазар, защото на следващия ден, 18 март, пише писмо на д-р Миркович от Нови пазар. (вж. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с. 48.). (У., №33, 17.03.1900 г.) №34 Нови пазар, 25 март 1900 г. Получено на 29. III. [бел. на П. К.] Любез. бр. Киров, Писмото ти от 16-и того получих.
към текста >>

гр. Бургас, 30 март 1900 г.
Ще чакам вашия отговор. ................... 114. Става дума за разписанието на корабите, пътуващи до Варна. (У., №34, 25.03.1900 г.) №30 (отворено писмо) гр. Бургас, 30 март 1900 г. Господину Петър К. Дънову, гр. Новий пазар Дънов, Днес с Божията воля тръгвам за Варна. Ще ме намериш в хотел „Орел", там ще те чакам.
към текста >>

Твоето писмо от 25 март получих, всичко разбрах, всичко навреме и Свише се уреди.
Господину Петър К. Дънову, гр. Новий пазар Дънов, Днес с Божията воля тръгвам за Варна. Ще ме намериш в хотел „Орел", там ще те чакам. Твоето писмо от 25 март получих, всичко разбрах, всичко навреме и Свише се уреди. Твой: П. Киров Писмото от 17 март получих. №31 Телеграма [Варна, ] 1 април 1900 г.
към текста >>

Писмото от 17 март получих.
Дънов, Днес с Божията воля тръгвам за Варна. Ще ме намериш в хотел „Орел", там ще те чакам. Твоето писмо от 25 март получих, всичко разбрах, всичко навреме и Свише се уреди. Твой: П. Киров Писмото от 17 март получих. №31 Телеграма [Варна, ] 1 април 1900 г. гр. Нови пазар, Петър К. Дънов
към текста >>

Отпуска имам 13 дни, считано от 30 март, така щото трябва да бъда на работа на 14 того, т.е.
[До гр.] Новий пазар Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да посрещам трена. И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено. Нейсе, зарадвах се и се успокои духът ми. Отпуска имам 13 дни, считано от 30 март, така щото трябва да бъда на работа на 14 того, т.е. първия ден след Великден. За ранното ми дохождане причините като се видим ще ти разправя, но ще кажа: такава беше Волята Божия. Мисълта за Павловото чакане е мисъл и моя. Казваш ми, че ако искам, да се върна за деня и пр., но за този ден, когато ний ще се съберем, ще е денят ни, защото от много време се чака и знаем, че мъчно се постигна. Още казваш ми, че имаш някои малки спънки.
към текста >>

В писмо от 18 март 1900 г.
С поздрав и от двама ни. Твой брат в Христа Господа: П. Киров ................... * Липсва част от текста. 117. Д-р Миркович, който е бил запален спиритист, явно е имал разговори по този въпрос и с Учителя Петър Дънов. В писмо от 18 март 1900 г. той му пише: „Имайте предвид и друго - че Земята не е месторождението на науката, нейното отечество е Небето. Тук да говорим за наука и просветителна мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава.
към текста >>

28. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

На 22 март 1903 г.
През 1902 г. от 15 януари, вторник вечерта, почнах пост от хляб, вода и всичко, без да вкусвам нещо, и преживях до 22 януари, вторник вечерта, и в 6 часа разреших. Така щото цели седем дни и нощи постих. През всичкото време продължавах да се занимавам с работата си. През 1903-1904 години ходих да проповядвам Господа в България. На 22 март 1903 г. към 2.30 часа след пладне се поминала сестра ми Велика в Карнобат. Преди обаче да се помине, тя видяла сън, че един като владика и синът й Киро идат да я видят. А в това време аз с Киро, който бе при мен, след като получих телеграмата за смъртта й, отидохме за погребението й от Бургас само двама, тъй както ни видяла. На 19 юли 1904 г. в Бургас, заранта, облякох се във „владишки" дрехи от злато тъкани и турих сребърен кръст отгоре на дрехите върху гърдите си.
към текста >>

26 март, 1907 г."
Откакто сме се разделили, доста мъчително прекарах, докато мина Балкана, но Господ пак не ме остави". Писмото е от 28 февруари 1904 година, писано от Варна до брат в Чамкория. Виждаме, че и в най-суровото време през зимата, февруари месец, времето не го спира, а пеш пътува от Бургас до Варна, мъчително пътува, но нищо не го спира - той апостолски върви и върши работата, с която Бог го е натоварил, оставил личната си работа, дом и жена. В друго писмо пише: „Колкото до работата Божия, аз съм казал и казвам, че Господ нека е делът ми. Тъй щото това за мене е щастие, ако успея нещо да поработя за Славата Божия. 26 март, 1907 г." Той непрекъснато е във връзка с Бога и изпълнява възложените му задачи, видно пак от писмата му: „Аз наскоро ще изляза по обиколка из България, та може към лятото да дойда и към Сливен, защото Господ наново ме въздига, та и аз ще гледам да Му бъда верен. 6 май, 1906 година". Началото на бургаското Братство За председателстващ (ръководител) е бил избран брат Пеню на 27 юли 1907 г. (деня на св.
към текста >>

29. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

На 15 март 1861 г.
Свързват се с представителите на лазаристката мисия с главен настоятел Еужени Боре, директор на френското училище в Бебек. Като много добър дипломат Боре нерядко се е застъпвал пред Портата за разрешаване на проблеми на българското население в Цариград, с което отдавна е спечелил симпатиите на българите там. На 18 декември 1860 г. многобройно българско представителство от високостоящи български духовници, светски дейци и граждани връчват на апостолическия викарий П. Бруниони в Цариград молба на френски език (подготвена от лазаристите) до папа Пий 1Х за уния с Рим (при изрично запазване на традиционните български обичаи и славянското богослужение). На 15 март 1861 г. Миркович, заедно с Драган Цанков, Йосиф Соколски, дякон Рафаил Попов и лазариста Еужени Боре, заминават като делегация за Рим при папа Пий 1Х за ръкополагането на дядо Йосиф като глава на Унията в България. Ръкополагането се извършва на 14 април с. г. Литургията по време на церемонията се съслужва от Соколски на църковнославянски език, с който акт се изтъква важността и уникалността на славянската книжовност. На приема на 26 април 1861 г. във Ватикана д-р Георги Миркович и Драган Цанков получават от папа Пий 1Х медали, придружени с грамоти за заслуги.
към текста >>

Миркович (14 март - 15 септември 1879 г.).
Той се установява като градски лекар в Сливен - по това време вторият по значение областен град в Източна Румелия. През лятото на 1878 г. заедно с други активни сливенски граждани е сред инициаторите за създаване на Благотворително дружество „Червен кръст". По типа на съществуващите от времето на войната руски болници и с помощта на руския „Червен кръст", в различни градове на Източна Румелия се откриват болници. На основата на руския военен лазарет в Сливен, който се закрива, в града започва да функционира Сливенска първостепенна болница с първи управител д-р Г. Миркович (14 март - 15 септември 1879 г.). Заедно с лекарите Начо Планински и Добри Минков основават първия сливенски вестник след Освобождението „Българско знаме", от който излизат 24 броя - от 10 февруари до 21 юли 1879 г. Миркович е директор на мъжката гимназия в Сливен за една учебна година (1879/80 г.). Участник е в движението срещу решенията на Берлинския конгрес за разделянето на българските земи на Княжество България, Източна Румелия и Македония. Подписът му стои под протестното писмо до Европейската комисия във връзка с решенията на конгреса. Убеден съединист, заедно със Захари Стоянов и с брат си Руско, д-р Миркович участва в разширяване мрежата на комитетите „Единство" за обединяване на българските земи.
към текста >>

Миркович е председател на „Клуба на българите" в Пловдив и в качеството си на такъв получава на 26 март 1880 г.
Подписът му стои под протестното писмо до Европейската комисия във връзка с решенията на конгреса. Убеден съединист, заедно със Захари Стоянов и с брат си Руско, д-р Миркович участва в разширяване мрежата на комитетите „Единство" за обединяване на българските земи. Д-р Миркович е един от 10-те депутати, назначени от Главния управител в Първото областно събрание на Източна Румелия в Пловдив. Първата му сесия започва на 22 октомври 1879 г. През 1880 г. Миркович е председател на „Клуба на българите" в Пловдив и в качеството си на такъв получава на 26 март 1880 г. благодарствена от княз Александър Батенберг по повод изпратените му приветствия от българските представители. От есента на 1880 г. Миркович е градски лекар в Пловдив. От 8 септември 1881 г. става дописен член, а от 6 август 1884 г.
към текста >>

до 15 март 1896 г.
От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочва вниманието си към просветната и обществено-благотворителна дейност. Започва издаването на месечното списание „Нова светлина", в което се тълкуват тайните явления в природата. Списанието излиза от 15 април 1891 г. до 15 март 1896 г. То съдържа разнообразни статии по „спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнамбулизъм, опити с намагнетизирване чрез ръце, български случки от спиритизма, пророчества, предаване на мисли от разстояние, материали за здравето на човека и жизнената му сила, за източника на болестите, за лечебните средства и безсънието и др." Другото списание на д-р Миркович „Здравословие или запазване здравието и лекуване болестите по най-безвреден начин" излиза от м. декември 1892 г. до м. март 1896 г.
към текста >>

март 1896 г.
до 15 март 1896 г. То съдържа разнообразни статии по „спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнамбулизъм, опити с намагнетизирване чрез ръце, български случки от спиритизма, пророчества, предаване на мисли от разстояние, материали за здравето на човека и жизнената му сила, за източника на болестите, за лечебните средства и безсънието и др." Другото списание на д-р Миркович „Здравословие или запазване здравието и лекуване болестите по най-безвреден начин" излиза от м. декември 1892 г. до м. март 1896 г. И в него се популяризират малко познати методи за лекуване (хомеопатия и др.), както и такива за запазване на здравето. Съдържа статии по хигиена, хидротерапия, лечебен магнетизъм, внушение, народна медицина, слънчеви бани, морски бани, пречистване на водата, хигиена на тялото, хранене на новороденото, правилно хранене, материали срещу алкохолизма, за неделния отдих и зимната почивка и др. През 1893 г. списанието издава брошурата от 4 страници на д-р Миркович „Предпазителни и лечителни мерки против холерата", за която отново е критикуван от лекарското съсловие. През всичките тези години в списание „Нова светлина" са публикувани много преводи от френски език на Анастасия д-р Желязкова от Варна, предимно на спиритическа тематика.
към текста >>

30. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Киров отпътува на 30 март, а Т.
Т. Стоименов и П. Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят. След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П.
към текста >>

", носещо дата 25 март 1904 година.
Този свещеник го обвинявал, че бил проводник на евангелизма в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието. Книжката е от 11 страници и се нарича „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор на бургаските протестанти", с автор К. Христов. Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник. На първата си страница брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи! ", носещо дата 25 март 1904 година. Прочетох пасквилчето с душевна тъга, защото съдържа куп ругания по адрес на Църквата и православния български народ. Помислихме, че това е работа или на безбожници, или на протестанти, защото засега не познаваме по-други врагове на всичко, що е българско". Протойерей Христов продължава настъплението си срещу Тодор Стоянов. „Не сме се мамили. На 3 май Тодор Стоянов, българин, протестантин, писар при Бургаский окръжен съд, ми се представи ухилен до уши, подаде ми пасквилчето и възкликна: „На, това е за вас предназначено!
към текста >>

С такава цел се събраха и бургаските граждани на 7 март в църквата.
". Стана явно, че бургаските протестанти намислили да отмъщават на бургаските граждани, та турили налице нещастния Тодор Стоянов. А за какво има да отмъщават? Ще обясним. Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи. Всички разтвориха сърцата си за молитва към Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси. С такава цел се събраха и бургаските граждани на 7 март в църквата. Във време на молебена, когато обяснявахме положението, когато всички слушаха с прискърбие душевно, протестантчето Тодор Стоянов се закикоти и заклати глава назад-напред предизвикателно. Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна. Тодор Стоянов излиза след това с пасквилчето „Ти победи! ". Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта?
към текста >>

31. №55 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Варна, 5 март 1901 г.
№55 /ПЕТЪР ДЪНОВ/ Варна, 5 март 1901 г. Люб. бр. Киров, Двете ви писма от 20 и 28 фев[руарий] получих. Имайте вяра и надежда, Любовта на Господа ще заглади всичко. Вашите домашни с постъпката си са насипали жар на главата. Аз зная какво ще ги постигне, но жив е Господ, нашият Спасител.
към текста >>

32. №56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

с. Гьозекен26 - Анхиал[ска] ок[олия]27, 18 март 1901 г.
№56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/ с. Гьозекен26 - Анхиал[ска] ок[олия]27, 18 март 1901 г. Л. б. Киров, Писах Ви от Варна и се надявам да сте получили писмото ми. Надявам се да сте сега по-добре, отколкото преди. Не трябва да се смущавате. Наредбите на тоя свят са непостоянни.
към текста >>

33. №50 /ПЕНЮ КИРОВ

гр. Бургас, 21 март 1901 г.
№50 /Пеню Киров/ гр. Бургас, 21 март 1901 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмата ти от Варна и онова от с. Гьозекен получих, но само че това, второто, получих на 20-и того и не можах да намеря това лице, за да Ви пиша и [да] пратя писмо по него. Благодарен съм много, загдето ме не забравяш. Домашните ми работи стоят тъй, както изначало ти писах.
към текста >>

На 13-и март прекарах и една смърт.
Гьозекен получих, но само че това, второто, получих на 20-и того и не можах да намеря това лице, за да Ви пиша и [да] пратя писмо по него. Благодарен съм много, загдето ме не забравяш. Домашните ми работи стоят тъй, както изначало ти писах. Те ме викат става няколко пъти и искат да кажат, че не са ме пъдели, но аз, според както ме наставлява нашият небесен Отец, тъй и следвам. Много мъки прекарах около 10-15 дни, лицето ми се измени, но Бог дойде и ме утешава. На 13-и март прекарах и една смърт. Историята е следующата: В този ден на обяд, като се хранех в една гостилница, когато вече щях да привършвам, глътнах по погрешка едно кокалче, което застана на гърлото ми. После слезе още по-надолу – и така нито излиза, нито отива навътре, а продължаваше да ме реже, защото че и резливо било. В таквоз положение аз тичам в една аптека. Лицето, което дирих, отсъстваше. Отивам на другата аптека, казаха ми, че те и докторът не могат ми помогна, но да отида в болницата.
към текста >>

34. №51 /Пеню Киров/

Писмото ми с дата 21 март, изпратено в Н[ови] пазар, не зная получихте ли.
Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. Варна Последното Ви писмо от с. Гьозекен получих. Съобщих всичко на Д-ра относно писаното Ви за него. Писмото ми с дата 21 март, изпратено в Н[ови] пазар, не зная получихте ли. Засега работата относно моя живот се измени. Не зная, нищо не мога да кажа за себе си, защото ме е страх. Само това зная, че трябва да бъда послушен на Божиите повеления и заповеди. В навечерието на светлите празници жена ми дохожда сама да ме моли да се върна и пращаше постоянно хора да ме придумват. Аз отхвърлях всичко, а на нея казах, че ако приема под условие да живеем – добре.
към текста >>

28 март 1901 г., часа сутринта 7 ½
Но и то пак, ако Бог благоволи. Ако ли не, не може. Тя прие това ми предложение. Питах и ето що ми се отговори: Съобщение на Пеню и Тодор 28 март 1901 г., часа сутринта 7 ½ „Аз, Гавраил. Не бой се Пеню, Господ е с тебе. Бдете и молете се. Сатана е на пътя ви и сам Господ ще ви избави. Пеню, покаянието е турило корени в Ерифили.
към текста >>

И така, на 28 март, сряда, направихме писмено условие, един вид граждански женитбен акт.
Пази Божиите обещания. Пеню, Волята Божия е да се върнеш. Не се устрашавай, Господ е с тебе. Искай само от нея условие. Да, и не бой се. Сбогом.“ И така, на 28 март, сряда, направихме писмено условие, един вид граждански женитбен акт. Обгербвахме го и се подписа от нас и свидетели от нейна и от моя страна. Сатана рече да се намеси и да попречи в това, но Провидението Божие осуети замислите му. Сега с нея отиваме добре, но относно баща – не дотам. Но аз, моята душа е в страх за спасението си и като че съм отдалечен от Господа, тъй ми се струва. Измъчвам се постоянно, загдето не мога да бъда там, където душата ми желае, там, при Спасителя.
към текста >>

35. №58 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Писмото Ви от 21-ви март, както и това от 7-и апр[ил], получих.
№58 /ПЕТЪР ДЪНОВ/ Варна, 2 май 1901 г. Любез. бр. Киров, Писмото Ви от 21-ви март, както и това от 7-и апр[ил], получих. Аз се завърнах от село и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за дълго време, затова изпращайте писмата си до тук. Всичко, което Вие ми съобщихте, както в първото си писмо, тъй и във второто, е било един изпит за Вази. Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случки, но вярното е, че те се случват по някои наши опущения. Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И разбира се, трябва да съблюдаваме, кога[то] минаваме [през] тия места.
към текста >>

36. №61 (Петър Дънов) [отворена карта]

На 9 март 1917 г.
заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“. Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария. Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия. През лятото на 1901 г. Колесников е в Бургас.
към текста >>

37. № 65 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

с. Гьозекен26 – Анхиал[ска] ок[олия]27, 18 март 1901 г.
Имайте вяра, вяра, вяра, любов, любов, любов. Ето нашите оръжия, с които ще победим веднъж завинаги. Призовавайте Господа и не бойте се. Така говори Дух Святий. Колко са благи и неизмерими пътищата на Нашия Небесен Отец. с. Гьозекен26 – Анхиал[ска] ок[олия]27, 18 март 1901 г.
към текста >>

38. №59 (Пеню Киров)

гр. Бургас, 2 март 1902 г.
№59 (Пеню Киров) гр. Бургас, 2 март 1902 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. София И двете Ви последни писма притежавам. Не Ви отговорих, защото съм объркан от положението си. Знам, че твоето е още по-лошо, но ти си научен да се не окалваш и добре правиш.
към текста >>

39. №69 (Петър Дънов) [отворена карта]

София, 26 март 1902 г.
№ 69 (Петър Дънов) [отворена карта] София, 26 март 1902 г. [отворена карта] Л. б. Киров, Пиша Ви следното си писмо, да Ви осветля върху някои неща. Зная, че имате големи мъчнотии. Но дерзайте, нека вярата Ви да не се намалява.
към текста >>

40. №60 (Пеню Киров)

гр. Бургас, 28 март 1902 г.
№60 /Пеню Киров/ гр. Бургас, 28 март 1902 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. София На 2-ри март бях ви писал затворено писмо, изпратено в София, но не зная дали сте го получили, защото след няколко дни се известих от в. „Новини“65, че сте заминали в Плевен. За това Ви заминаване ни яви и г-н Бъчваров66, който наскоро беше дошъл в Бургас и след 3-4 дни престояване се върна в Пловдив.
към текста >>

На 2-ри март бях ви писал затворено писмо, изпратено в София, но не зная дали сте го получили, защото след няколко дни се известих от в.
№60 /Пеню Киров/ гр. Бургас, 28 март 1902 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. София На 2-ри март бях ви писал затворено писмо, изпратено в София, но не зная дали сте го получили, защото след няколко дни се известих от в. „Новини“65, че сте заминали в Плевен. За това Ви заминаване ни яви и г-н Бъчваров66, който наскоро беше дошъл в Бургас и след 3-4 дни престояване се върна в Пловдив. Мъчнотии ме стигат и за[д]минават, това сега е, с което се боря. Но Господ не стои далеко. Той дохожда да ни насърчава по чудни начини.
към текста >>

Отворената карта от 26-и март получих днес, 29-и того.
Сега остава само ний да се насърчаваме един друг. Понякога тежки, изпитанията дохождат, но Отец нека бъде милостив. Сега, като те поздравляваме всичкома, ще очакваме за твоето радостно писмо. С искрен и сърдечен поздрав. Твой верен в Господа: Пеню Отворената карта от 26-и март получих днес, 29-и того. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 65 По това време има вестник „Новини“, орган на Българската екзархия, който излиза в Цариград от 27 октомври 1890 до 9 октомври 1912 година. Подзаглавието на вестника е „Вестник политически, научно-литературен и духовен“.
към текста >>

41. №70 (Петър Дънов) [отворена карта]

Великден е на 31 март.
Да чуя как се [по]минавате. Ваш верен: П. К. Дънов -------------------------------------- 70 През 1902 г. Великден е на 31 март. Както става ясно от писмото на П. Киров, П. Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март.
към текста >>

Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март.
-------------------------------------- 70 През 1902 г. Великден е на 31 март. Както става ясно от писмото на П. Киров, П. Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март.
към текста >>

42. №71 (Пеню Киров)

На 21-ви март се помина една от сестрите ми, [в]следствие на раждане на близнаци, и остави 5 деца, от които вече две са при мене.
Причините са малко и ясни: упрекват ме, че съм искал да ги властвам и че не съм приемал някои техни мнения. Не мога да разбера, властване ли се счита, ако помежду едни съмишленици изявиш някоя необходимост, като да се държи пост, или да пребъдем в молитва и други такива? По таквизи причини аз им казах, за да не бъда спънка на вярата им, [че] ги напускам, но те може и без мене да се събират, и им казах да се молят и постят и каквото Господ изиска от техните сърца, него да направят. Ако е да се събираме и подкрепяме, аз пак съм готов да работя помежду им. Ако ли се изисква от тях да останат свободни, аз нямам нищо против тях, но ще им остана пак един духовен приятел. На 21-ви март се помина една от сестрите ми, [в]следствие на раждане на близнаци, и остави 5 деца, от които вече две са при мене. И едно от малките близнаци, като нямаше кой да го гледа, понеже го оставиха като едно животинче да умре от глад и негледане, решихме с брат си да го изгледаме на наша сметка за наше, като го дадохме на една жена да го гледа. Но понеже аз вече не съм на работа, защото напуснах бр. Велчеви още на 20-ти март по причина на техните груби отношения и онеправдания, за което се отнесох до нашия Небесен Отец, и ми се каза да ги напусна, то по тази причина, моля, попитай, ако се може, да му се отпуска от Божията каса107 месечно по 8 лева. Разбира се, само в такъв случай, когато аз нямам възможност да ги внасям. Това ако се може, отговори ми по-скоро.
към текста >>

Велчеви още на 20-ти март по причина на техните груби отношения и онеправдания, за което се отнесох до нашия Небесен Отец, и ми се каза да ги напусна, то по тази причина, моля, попитай, ако се може, да му се отпуска от Божията каса107 месечно по 8 лева.
Ако е да се събираме и подкрепяме, аз пак съм готов да работя помежду им. Ако ли се изисква от тях да останат свободни, аз нямам нищо против тях, но ще им остана пак един духовен приятел. На 21-ви март се помина една от сестрите ми, [в]следствие на раждане на близнаци, и остави 5 деца, от които вече две са при мене. И едно от малките близнаци, като нямаше кой да го гледа, понеже го оставиха като едно животинче да умре от глад и негледане, решихме с брат си да го изгледаме на наша сметка за наше, като го дадохме на една жена да го гледа. Но понеже аз вече не съм на работа, защото напуснах бр. Велчеви още на 20-ти март по причина на техните груби отношения и онеправдания, за което се отнесох до нашия Небесен Отец, и ми се каза да ги напусна, то по тази причина, моля, попитай, ако се може, да му се отпуска от Божията каса107 месечно по 8 лева. Разбира се, само в такъв случай, когато аз нямам възможност да ги внасям. Това ако се може, отговори ми по-скоро. Също моля, отговори ми, получи ли писмото ми от 27-и януари, изпратено ти в София. Сумите ти, изпратени от Кюстендил и Видин – 10 лева и 12.50 – получихме. Новини по нас: Ако се не лъжа, мисля, че Николай Велчев замина, за да прави сватба в Самоков108.
към текста >>

43. №90 (Петър Дънов)

С днешната си поща Ви изпращам осем лева, да ги турите в принадлежащото място за месец март117.
Господ ни казва винаги да възлагаме надеждата си Нему. Плът и кръв не трябва да бъдат нашата опора. Запитвах Господа, Духът Му казва, че всяко най-малко отклонение от Бога води лоши последстви[я]. По-добре с Него, та нека да имаме помощта Отгоре на всички наши братя. Пазете се да ви не изкуси в нещо Лукавият. С днешната си поща Ви изпращам осем лева, да ги турите в принадлежащото място за месец март117. Къде ще се съберем, не мога да Ви кажа засега. Оставям Господ да уреди всичко. Той ще ни покаже, кога му дойде времето. Поздрави всички приятели: Тодора, Мелкона, Арнаудова и др. Как е Мелкон и Тодор.
към текста >>

март 1903 г.
------------------------------------------ 115 Поръчаните френологически карти. 116 От писмата на П. Дънов от 1903 г. се разбира, че е бил в Кюстендил за няколко дена в периода между 16/17 януари и края на м. март 1903 г. Най-вероятно е гостувал на Васил (Велико) Граблашев (Граблашов), който по това време е член на Кюстендилския окръжен съд. 117 Става дума отново за десятъка.
към текста >>

44. №76 (Пеню Киров)

Тука има горе-долу нещо, като чрез сънища казано, че ще бъде в края на месец март, т.е.
Сега, понеже се чувствам много изнурен, отслабнал духом, не ща повече да Ви пиша. Та ще оставя това за второ писмо, в случай, че ми явите къде ще бъдете. Поздравяват ви братята и сестрите от тукашната Църква: Д-рът, Кючука152, Гешов, Кортеза153 и Мария154. Твой верен в Господа: П. Киров П.П. А понеже тези работи за Д-ра се нареждат тъй, то Църквата пита кога ще стане съборът. Тука има горе-долу нещо, като чрез сънища казано, че ще бъде в края на месец март, т.е. по Великден. А при това снощи се каза, че ще се яви чрез теб. То моля, яви ни и затова, защото най-вече г-н Д-рът желай да стане по-навреме. Но понеже всичко това остава в ръцете на Господа, то г- н Д-рът моли да дойдете в началото на априлий в Сливен. Види се за последното време сте му много нужен.
към текста >>

45. №95 (Пеню Киров)

гр. Бургас, 19 март 1906 г.
№95 (Пеню Киров) гр. Бургас, 19 март 1906 г. [до] гр. София Любез. бр. Дънов, Писмото ми от 31 декемврий м. год. вярвам да си получил. Сега, понеже пролетта настъпи, аз според душата ми, готов съм да тръгна на старата работа (книжарството).
към текста >>

46. №99 (Пеню Киров)

гр. Плевен, 1 март 1907 г.
№99 (Пеню Киров) гр. Плевен, 1 март 1907 г. [до] гр. Варна Любезни брате Петре, Днес тръгнах от София и както разбираш, тук съм, в Плевен, та[ка] че лека-полека ще пристигна във Варна, откъдето ще си отида в Бургас. Ако би, че трябвам за нещо, то пиши ми в Търново чрез сестрата219. С искрен поздрав.
към текста >>

47. №100 (Пеню Киров)

След твоето заминаване на 31 март223 ходих в един небесен град, приличен на нашите, но само че всичко там е грандиозно и по-усъвършенствано.
Освен че ме пресилваха домашните ми, но и всеки от приятелите ми това искаше да направя, та че и управителя на митницата222. Най-после, след 10-11 дни мисли и чудене какво да направя, то се обърнах към Бога с молба да ми каже какво да предприема. За това употребих и жребий, та се падна, че трябва да почна комисионерството, което след като уговорих с дядо ми, то и почнах. И то всичко против волята ми. Днес съм добре, но душата ми е прилепена горе. След твоето заминаване на 31 март223 ходих в един небесен град, приличен на нашите, но само че всичко там е грандиозно и по-усъвършенствано. Влезнах в една двойна зала, където хората бяха като нас, но само че всички облечени с бели лъчезарни дрехи и [с] такива отношения като при ангелите. Аз между тях бях като полуголо циганче между царе. Най-напред ме посрещна една сухолика жена, която след като се здрависа, зададе ми куп въпроси. След нея дойдоха и други, но най-после дойде един с военни дрехи, нещо като подполковник, и като се здрависа с мене, каза ми: „Защо си дошъл? Какво искаш?
към текста >>

223 В началото на 1907 г., до средата на март, П.
П.П. Ако виждаш, че има нужда да ми пишеш, пиши ми. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 222 Не са открити сведения за тази личност. 223 В началото на 1907 г., до средата на март, П. Дънов е във Варна, след което се отбива в Бургас и Сливен и оттам се връща в София Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

48. №104 (Пеню Киров)

Слаба и деликатна по натура, почива от простуда на 3 март 1918 г.
Предоставя част от дома си за духовни срещи и разговори. Често дава вечери с покана към всички братя и сестри от Бургаския кръжок. При своите посещения в Бургас П. Дънов отсяда в нейната къща. Между двамата съществува трайна кореспонденция. Слаба и деликатна по натура, почива от простуда на 3 март 1918 г. 247 В списъка на кръжока от 3.05.1909 г. присъстват следните нови членове: Иван Г. Сапунов, Илия Хаджипетров с госпожата си, г-жа Илия Зуркова, г-жа Никола Колдамова, г-жа М. Попова, г-жа Д. Цанева и г-жа Елена С. Щерева.
към текста >>

49. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4

На 9 март 1917 г.
Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г. получава ново наименование – „Свидетел на правдата“. Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария. Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия. През лятото на 1901 г. Колесников е в Бургас.
към текста >>

50. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7

Великден е на 31 март.
В начлото на юни 1903 г. в Бургас се образува специална комисия под председателството на бургаския окръжен управител и касиер – полковник о.з. Лазар Обрешков, дотогавашен председател на Македоно-одринското дружество в града. 70 През 1902 г. Великден е на 31 март. Както става ясно от писмото на П. Киров, П. Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март. 71 Тодорка Балканджиева от гр. Хасково, за която става дума в писмо
към текста >>

Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март.
Лазар Обрешков, дотогавашен председател на Македоно-одринското дружество в града. 70 През 1902 г. Великден е на 31 март. Както става ясно от писмото на П. Киров, П. Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март. 71 Тодорка Балканджиева от гр. Хасково, за която става дума в писмо №55 на П. Киров от 18.11.1901 г. Вж. също бел. №57.
към текста >>

51. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

март 1903 г.
Киров, „Епистоларни диалози“, част І. 115 Поръчаните френологически карти. 116 От писмата на П. Дънов от 1903 г. се разбира, че е бил в Кюстендил за няколко дена в периода между 16/17 януари и края на м. март 1903 г. Най-вероятно е гостувал на Васил (Велико) Граблашев (Граблашов), който по това време е член на Кюстендилския окръжен съд. 117 Става дума отново за десятъка. 118 На това писмо, както и на други от периода 24.05.-29.10.1903 г., липсват черновите. Запазен е обаче дневникът на П. Киров, в който се описва как той тръгва на обиколка из България заедно с Мелкон Партомян на 18.05.1903 г.
към текста >>

52. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17

223 В началото на 1907 г., до средата на март, П.
Градът, датата и подписът "П.К.Дънов" фигурират на обратната му страна. През 1907 г. 19 април е бил Велики четвъртък, а Великден е на 22.4.1907 г. 222 Не са открити сведения за тази личност. 223 В началото на 1907 г., до средата на март, П. Дънов е във Варна, след което се отбива в Бургас и Сливен и оттам се връща в София. 224 Вероятно П. Дънов пита П. Киров, за да знае дали Мелкон е подготвен да присъства на предстоящия събор, но получава отрицателен отговор. М. Партомян за първи път е допуснат на събор през 1909 г.
към текста >>

53. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19

Слаба и деликатна по натура, почива от простуда на 3 март 1918 г.
Предоставя част от дома си за духовни срещи и разговори. Често дава вечери с покана към всички братя и сестри от Бургаския кръжок. При своите посещения в Бургас П. Дънов отсяда в нейната къща. Между двамата съществува трайна кореспонденция. Слаба и деликатна по натура, почива от простуда на 3 март 1918 г. 247 В списъка на кръжока от 3.05.1909 г. присъстват следните нови членове: Иван Г. Сапунов, Илия Хаджипетров с госпожата си, г-жа Илия Зуркова, г-жа Никола Колдамова, г-жа М. Попова, г-жа Д. Цанева и г-жа Елена С. Щерева.
към текста >>

54. 12 ПИСМО

На 19 март 1899 г.
Писмото ви чрез г-н д-ра приех и ви благодаря за братските чувства, които показвате. Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата милост, която ви поддържа постоянно и ви пази от всичките лукави похищрения на дявола. Господ е вече възтържествувал. Главата на тая старовременна змия е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи. Аз имам много неща да ви кажа и пиша, но имам заповед да чакам още. На 19 март 1899 г. Аз видях Нашия Господ. Ние двама смазахме главата на една голяма змия. Един от нашите големи врагове е премахнат. Вие имате поздрав от „Вожда". Той ми съобщи, че ви е посещавал и укрепил в Господня благодат.
към текста >>

55. 14 ПИСМО

20) На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса Нашия Спасител поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище.
Ние ще възложим всичко на Него. Защото е казано: възложете товара си на Господа, Благословен е Този Наш Господ, Който ни обича и милва с гореща Любов. Аз се моля за вази Бог да ви укрепява в Дух и Сила, да растете във всяка благодат и Мъдрост Божия. Моля се, щото Бог да осуети всичките лукави замисли на дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне. Но неговото време се е свършило, негова час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии. (Откр. 20) На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса Нашия Спасител поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище. Това е един от най-добрите знаци, които Бог ми е подарил да видя, че Неговата сила е непобедима. Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече. Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно. Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е своевременно за вази.
към текста >>

56. 23 ПИСМО

Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, Аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това, което Духът Господен ми е внушил.
Писмото ви заедно с подаръка приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит, както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото, съобразно с Волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, Аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това, което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ние можем да изберем местото или в Н. пазар или пък във Варна, гдето е угодно Господу нашему. Нека да пазим думите на Христа: „Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби". Христос е говорил много неща, на които трябва да разбираме Духа, а не буквата, защото „Духът е, който дава живот".
към текста >>

57. 45 ПИСМО

Писмото ви от 21 март, както и това от седми април, получих.
Варна, 2. V. 1901 г Люб. бр. Киров, Писмото ви от 21 март, както и това от седми април, получих. Аз се завърнах от село и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за дълго време, затова изпращайте писмата си дотук. Всичко, което вие ми съобщихте, както в първото си писмо, тъй и във второто, е било един изпит за вас. Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случки, но верното е, че те се случват по някои наши опрощения. Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И разбира се, трябва да съблюдаваме кога минаваме тия места.
към текста >>

58. 68 ПИСМО

С днешната си поща ви изпращам осем лева да ги турите в при-надлежиото място за месец март.
Господ ни казва винаги да възлагаме надеждата си Нему. Плът и кръв не трябва да бъдат нашата опора. Запитвах Господа, Духът Му каза, че всяко най-малко отклонение от Бога води лоши последствия. По-добре с Него, та нека да имаме помощта от горе на всички наши братя. Пазете се да ви не изкуси в нещо лукавия. С днешната си поща ви изпращам осем лева да ги турите в при-надлежиото място за месец март. Къде ще се съберем, не мога да ви кажа засега. Оставям Господ да уреди всичко. Той ще ни покаже кога му дойде времето. Поздрави всички приятели: Тодора, Милкан, Арнаудов и други. С поздрав П.
към текста >>

59. 182 ПИСМО

От 9 март напосле може да изберете която и да е дата.
София, 3. III. 1914 г. Люб. Е. И. От 9 март напосле може да изберете която и да е дата. Имайте пълна вяра, желайте доброто и всичко се постига. Съмненията, колебанията всякога спъват человека. Бъдете едновременно и слушатели, и творители на Словото. Съвършената Божия и Господня Любов изпъжда навън всеки страх. Аз ще сторя всичко за вас, вървете по благословения път на Истината.
към текста >>

60. Влиянието на Слънчевата Енергия

От 22 март нататък Земята постепенно става положителна.
Причината за тази разлика се крие в различната възприемателна способност на Земята и на организма. Аналогично нещо става и в течението на годината. През всички годишни времена слънчевите лъчи не действуват еднакво. Земята (в същност, дадено място) в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действуват най-лечебно. От 22 март нататък Земята постепенно става положителна. През лятото тя е вече доста положителна и затова приема по-малко (И летните лъчи действуват, само че по-слабо). В началото на пролетта има повече прана и организмите я приемат повече. През лятото само топлината е повече, а не онази прана или жизнена енергия, която е в изобилие в началото на пролетта. Има известни признаци, по които може да се познае, кога има набрана повече прана в природата. Така че слънчевата енергия през четирите годишни времена оказва четири вида влияния.
към текста >>

Затова най-благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март.
В началото на пролетта има повече прана и организмите я приемат повече. През лятото само топлината е повече, а не онази прана или жизнена енергия, която е в изобилие в началото на пролетта. Има известни признаци, по които може да се познае, кога има набрана повече прана в природата. Така че слънчевата енергия през четирите годишни времена оказва четири вида влияния. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към Земята, а есента и зимата – отлив. Затова най-благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март. Всички онези организми, които са здраво устроени, се ползуват от тази енергия, а слабите организми се разтопяват от нея и отслабват още повече: от 22 март Земята работи по-творчески. Творческите ѝ сили са в дейност. Когато на пролет положителната слънчева енергия се увеличава на Земята, тогава творческата дейност на Земята се увеличава и затова имаме по това време този силен растеж; най-голямата органическа работа се свършва тогаз. Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира.
към текста >>

Всички онези организми, които са здраво устроени, се ползуват от тази енергия, а слабите организми се разтопяват от нея и отслабват още повече: от 22 март Земята работи по-творчески.
През лятото само топлината е повече, а не онази прана или жизнена енергия, която е в изобилие в началото на пролетта. Има известни признаци, по които може да се познае, кога има набрана повече прана в природата. Така че слънчевата енергия през четирите годишни времена оказва четири вида влияния. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към Земята, а есента и зимата – отлив. Затова най-благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март. Всички онези организми, които са здраво устроени, се ползуват от тази енергия, а слабите организми се разтопяват от нея и отслабват още повече: от 22 март Земята работи по-творчески. Творческите ѝ сили са в дейност. Когато на пролет положителната слънчева енергия се увеличава на Земята, тогава творческата дейност на Земята се увеличава и затова имаме по това време този силен растеж; най-голямата органическа работа се свършва тогаз. Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира. Денят може да се раздели на 4 периода от по 6 часа: от 12 часа полунощ до 6 часа сутринта – това е пролетта; от 6 часа сутринта до 12 часа на пладне – това е лято; от 12 часа на пладне до 6 часа вечерта (до залязването на Слънцето) – това е есен.
към текста >>

Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целия месец април и май до 22 юни.
Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към Земята, а есента и зимата – отлив. Затова най-благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март. Всички онези организми, които са здраво устроени, се ползуват от тази енергия, а слабите организми се разтопяват от нея и отслабват още повече: от 22 март Земята работи по-творчески. Творческите ѝ сили са в дейност. Когато на пролет положителната слънчева енергия се увеличава на Земята, тогава творческата дейност на Земята се увеличава и затова имаме по това време този силен растеж; най-голямата органическа работа се свършва тогаз. Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира. Денят може да се раздели на 4 периода от по 6 часа: от 12 часа полунощ до 6 часа сутринта – това е пролетта; от 6 часа сутринта до 12 часа на пладне – това е лято; от 12 часа на пладне до 6 часа вечерта (до залязването на Слънцето) – това е есен. А от 6 часа вечерта до 12 часа полунощ е зима. Поради въртенето на Земята, през известно време на годината лятото на деня е по-дълго, а зимата по-къса. Зимно време е обратно.
към текста >>

Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща Слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята.
Някои учени поддържат, че тази именно енергия е, която движи Земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тази потенциална енергия започва да се проявява и да приижда към Земята, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тая енергия, за да се оплодотворят. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова е именно добре, когато видим растенията да напъпват и цъфнат, в човешката душа да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили. Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща Слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опити ред години, за да се убеди в тази истина. Не е тук необходимо сляпо вярване. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на Слънцето. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране основния закон на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот.
към текста >>

61. Агнец Божий

Молитвата е от черно-бяло пепитено тефтерче на Учителя, в което записва свои размишления от 3 март 1899 г.
Господи, да видя лицето Ти в тая земя и да се възрадва духът ми за Твоята благост. Облечи душата ми в Твоята сила и в Твоето присъствие. Господи, Ти всякога си ми помагал и всякога си изливал Твоята благост върху ми и всякога си ме крепил с присъствието на Твоя Дух. Ти ще ме послушаш и пак ще ми отговориш, за да познаят, че Ти си Бог мой, който си ме проводил да върша волята Ти. Амин. Молитвата е от черно-бяло пепитено тефтерче на Учителя, в което записва свои размишления от 3 март 1899 г. до 16 октомври 1900 г.
към текста >>

62. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

В бургаската си беседа от 22 март той казва:
Мисия на Черноморското пространство в хода на Четвъртия културен импулс: а) Създава във варненското село Хадърча, днес Николаевка, физическото тяло на Петър Дънов за проява на Духа Беинса Дуно. б) Поставя във Варна началото на Веригата на Бялото братство, ръководена от Учителя Беинса Дуно. в) Създава през 1914 г. в Бургас импулс за духовно пречистване на земния астрал, с което Учителя Беинса Дуно обявява и началото на Епохата на Водолея. В бургаската си беседа от 22 март той казва: „Днес аз уреждам празника на нашето Общество и ви съобщавам следния реален факт: днес в Невидимия свят светлите духове също празнуват... защото всички членове на Черната ложа са изгонени от астралния свят. Астралният свят е вече очистен от ангелите на тъмнината... но всички те са слезли тук, на Земята, както се измита вторият етаж на една двуетажна сграда и всичкият боклук пада на долния етаж." Езотеричната история на Варна може да се дописва. Като синтез от чужди духовно-научни изследвания в този си вид тя е по-скоро умозрителна и еклектична конструкция, ако щете - историческа хипотеза, поради което се нуждае от бъдещи научни потвърждения. Така или иначе, мястото й в увода към „ Учителя във Варна" преследва много по-обикновена цел: да покаже на непредубедения читател, че варненският декор на събитията около Учителя е част от духовната култура на Черноморското пространство.
към текста >>

63. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

На 11 декемврий бил назначен и ръкоположен за негов приемник митрополит Иоаким, по-късно Цариградски патриарх, който се забавил малко, докато се приготви, и решил едва през март 1865 г.
Славейкова, като очернява Сидерева и приписва на себе си заслуги по изкарване на работата. И същевременно моли Славейкова да изучи намеренията на Патриаршията по въпроса и да съобщи, като публикува нещо и в своя вестник „Гайда". Всичко това навява на мисълта за вероятни внушения на Славейкова по въпроса за църквата във Варна, в битието му на учител там. И така, на 30 ноемврий 1864 г. умрял Варненският гръцки митрополит Порфирий. На 11 декемврий бил назначен и ръкоположен за негов приемник митрополит Иоаким, по-късно Цариградски патриарх, който се забавил малко, докато се приготви, и решил едва през март 1865 г. да потегли за епархията си. Варненските първенци-българи, обсъждайки събитията, дошли до заключение, че е настъпило вече време да се откъснат съвсем от Гръцката варненска митрополия, като образуват и своя българска църква. Поради невъзможността да имат някоя от гръцките църкви, защото властта не искала да допусне никакви ексцесии и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки владика, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на училището си в църква. Те повикали от с. Хадържа иконом Константин Дъновски за свой пръв варненски български свещеник, който със смъртта на Порфирия се освободил от своите тесни връзки с Гръцката митрополия и от своите задължения към тоя владика, който го протежирал още от младини и при когото служил до смъртта му, подир което се оттеглил в с. Хадърджа.
към текста >>

64. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов

Това събрание станало на 21-й март 1860 година, на което присъствали пратеници от първенците из следующите села: Девня, В.
В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи. След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство. В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и други да направи едно събрание в село Хъдърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине. Това събрание станало на 21-й март 1860 година, на което присъствали пратеници от първенците из следующите села: Девня, В. Козлудже, Хасърджик, Караач, Юшенли (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджескюй, Гевреклер, Гюндоуду, Чътмита и Куюджук, в което събрание председателствал дяда Атанас Георгиев и писар им бил поп Константин, гдето се държал приблизително следующият протокол: „Днес, на двадесет и първий май хилядо осемстотин и шестдесета година ний, отдолуподписаните първенци и старейшини от селата..., събрани да размислим по църковния въпрос и по примера на нашите цариградски българи от днес нататък ний се отказваме от гръцката Патриаршия и нейните непроводени владици и занапред нашите свещеници да споменуват в Божествената служба името на Българския Свещеноначалник Макариополскаго Г-на Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като за венчаване, вула и др., в негово име да се издават. За всичко гореказано се подчиняваме. Село Хадърча, 21 май 1860 г. Следват подписите: Председател: Атанас Георгиев Секретар: свещен.
към текста >>

г. Варна, 18 март 1896 год.
И така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който варненский гръцки владика наклеветил пред Правителството по внушението на Цариградския патриарх и решило се да се проводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към Българската униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в Българската униатска община, дето останал свещеник до следующата година. Поп Димитър се върнал във Варна, отишъл при гръцкия владика, искал прошка и бил опростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на Гръцката патриаршия, по което се и поминал. Дядо Атанас Чорбаджи след толкова трудове за Българската църковна независимост оставил своите кости в Цариград в гробищата на Елри Каау, като предал Богу дух на юлий 20-й 1865 година. Вечная му Памят! г. Варна, 18 март 1896 год. Този пост е редактиран от Hristo: 23 януари 2015 - 07:51
към текста >>

65. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

Това събрание станало на 21 март 1860 г.
Варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис. Такава намерили и купили на чуждо име (на Кюркчи Коста). Тогава вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна. Атанас вече се готвил да замине по черковния въпрос за Цариград. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил да се споразумее с варненските първенци българи и да направи едно събрание в село Николаевка. Това събрание станало на 21 март 1860 г. На него присъствали пратеници из следующите села: Девня, Козлуджа, Хасарджик, Караач, Ботево (Юшенли), Крумово (Кумлуджа), Суджаскьой, Гевреклер, Гюндогду, Чатма и Куюджик. В събранието председателствал дядо Атанас. Държал се приблизително следующият протокол: „Днес, на двайсет и първий март 1860 г., ний, долуподписаните първенци и старейшини от селата (гл. по-долу), събрани да размислим по черковния въпрос, по примера на нашите цариградски българи от днес нататък ний се отказваме от гръцката патриаршия и нейните владици.
към текста >>

„Днес, на двайсет и първий март 1860 г., ний, долуподписаните първенци и старейшини от селата (гл.
Преди да замине обаче, дядо Атанас решил да се споразумее с варненските първенци българи и да направи едно събрание в село Николаевка. Това събрание станало на 21 март 1860 г. На него присъствали пратеници из следующите села: Девня, Козлуджа, Хасарджик, Караач, Ботево (Юшенли), Крумово (Кумлуджа), Суджаскьой, Гевреклер, Гюндогду, Чатма и Куюджик. В събранието председателствал дядо Атанас. Държал се приблизително следующият протокол: „Днес, на двайсет и първий март 1860 г., ний, долуподписаните първенци и старейшини от селата (гл. по-долу), събрани да размислим по черковния въпрос, по примера на нашите цариградски българи от днес нататък ний се отказваме от гръцката патриаршия и нейните владици. За напред нашите свещеници да споменуват в божествената служба името на българския свещеноначалник Иларион Макариополски в Цариград и всичките черковни работи, като за венчавка, вула и др., да се издават в негово име. За всичко гореказано се подчиняваме. С. Николаевка, 21 май 1860 г. (Следват подписи)
към текста >>

66. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

И новият председател се сблъскал със същите трудности, което извикало неговото падане и през март 1870 г.
„Българската община за посрещане на своите разноски разчитала на приходите от епархията, но срещала големи мъчнотии. Дирейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика начело на общината някое по-високо духовно лице, което със своя висок сан да импонира на селяните. По молба на варненци Иларион Макариополски изпратил архимандрит Партени, който през септември 1868 г. заел председателството на общината. Константин Дъновски се оттеглил и се прибрал в Хадърджа. И новият председател се сблъскал със същите трудности, което извикало неговото падане и през март 1870 г. той бил уволнен от председателството на варненската община. Обаче Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски и предложил между другите пак него. По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." Втори път Константин Дъновски напуска Варна през 1899 'г., след като бил пенсиониран. Тогава той отива като свещеник в град Нови пазар и остава там и през следващата 1900 г.
към текста >>

По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г."
заел председателството на общината. Константин Дъновски се оттеглил и се прибрал в Хадърджа. И новият председател се сблъскал със същите трудности, което извикало неговото падане и през март 1870 г. той бил уволнен от председателството на варненската община. Обаче Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски и предложил между другите пак него. По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." Втори път Константин Дъновски напуска Варна през 1899 'г., след като бил пенсиониран. Тогава той отива като свещеник в град Нови пазар и остава там и през следващата 1900 г. След тези две години (1899-1900) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуска до края на живота си. Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си „Заветници на свободата " - Предисловие, София, 1. VIII.1922 г.
към текста >>

Тогава родителите му живеели във Варна, завърнали се след първото напускане на града (септември 1868 г.) през март 1870 г.
VIII.1922 г. „Преди двадесет и две години (1900 г.) се запознах с Петър К. Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски." От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г. Когато Петър Дънов (Петърчо) е трябвало да постъпи в основно училище, е било годината 1872. Тогава родителите му живеели във Варна, завърнали се след първото напускане на града (септември 1868 г.) през март 1870 г. Във Варна вече е имало българско училище, открито на 11 май 1860 г., което е закривано само по време на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. Тогава малкият Петърчо е бил вече завършил там основното си образование. След войната във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Петър Дънов завършва гимназиалното си образование. („ VI. Известие на Варненското археологическо дружество", Варна, 1914 г., „Принос към просветителното дело в град Варна, стр. 20-44).
към текста >>

Оттук именно се вижда, че Учителя започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил).
От времето на неговото пътуване са останали много писма до първите му ученици (Пеньо Киров, Димитър Голов и др.), писани от градове и паланки. По тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броят на посетителите и др. Учителя е започнал да говори на народа след Балканската война (1912-1913 г.) и през 1914 г. Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия. След всяка отпечатана беседа е посочена датата на говоренето и ден, месец и година. Оттук именно се вижда, че Учителя започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил). Стр. 47 (93): „През март 1897 г. в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме.
към текста >>

„През март 1897 г.
Учителя е започнал да говори на народа след Балканската война (1912-1913 г.) и през 1914 г. Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия. След всяка отпечатана беседа е посочена датата на говоренето и ден, месец и година. Оттук именно се вижда, че Учителя започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил). Стр. 47 (93): „През март 1897 г. в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." На Учителя се приписва през месец март 1897 г.
към текста >>

На Учителя се приписва през месец март 1897 г.
„През март 1897 г. в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." На Учителя се приписва през месец март 1897 г. някакво посвещение, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н. Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия. Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г. той няма още ученици, имащи възможност да го наблюдават. Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя.
към текста >>

Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г.
По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват. В личния бележник на Учителя са отбелязани лицата, които са я разпространявали - бройки и отчитането им при продажбата. Учителя е носел този бележник още в Америка и на първата му страница е отбелязал „1894 г., Ню Джърси". Стр. 48 (93): „Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение." Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г. в град Търново: „15 август (Света Богородица) Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата.
към текста >>

Този пост е редактиран от Хриска Берова: 08 март 2013 - 12:42
Псевдоним на Никола Цочев Нанков - роден на 17 юни 1901 г. в с. Кръвеник, Габровско (днес в състава на с. Априлци), ученик на Учителя Беинса Дуно от около 1922 г., играе забележителна роля в живота на Изгрева, завършва земния си път на 16 октомври 1983 г. в София (бел. състав.) Този пост е редактиран от Хриска Берова: 08 март 2013 - 12:42
към текста >>

67. ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ВАРНА, 1898-1918

Нови пазар, 18 март 1900 г.
Един от нашите приятели в град Русе е в утеснително положение. Дяволът и там се загнездил, но Господ е верен. Приемете моя приятелски поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов Нови пазар, 18 март 1900 г. Любезний д-р Миркович, Писмото Ви от 13-ий того приех. В отговор има да Ви кажа няколко неща. В случай, че нашите приятели не могат да дойдат, то аз ще отида да ги посетя. Колкото дали ще можем да отложим събранието за по-после, това засега не мога да Ви кажа.
към текста >>

68. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ

Варна, 14 март 1899 г.
Имате ли писмо от Козлов? Имате поздрави от Д-р Миркович. Ако имате някои съобщения за него, съобщете ми ги. Ваш верен: П. К. Дънов Варна, 14 март 1899 г. Приятелю Киров, Желая да ви съобщя да бъдете готови за всяка минута. Обещанието е вярно, Господ ще изпълни все, що е говорил отначало и досега. Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно. Аз имам да бдя още за малко, докато довърша умилостивителното дело и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен във всичко.
към текста >>

На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние, заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище.
Ние ще възложим всичко на Него, защото е казано: „Възложете товара си на Господа". Благословен е този наш Господ, Който ни обича и милва с гореща Любов. Аз се моля за вази Бог да ви укрепва в Дух и Сила, да растете във всяка благодат и мъдрост Божия. Моля се, щото Бог да осуети всичките лукави замисли на дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне. Но неговото време се е свършило, неговият час е дошъл да бъде хвърлен в Бездната, за да не изкушава вече чадата Божии. На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние, заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище. Това е един от най-добрите знаци, които Бог ми е подарил, да видя, че Неговата Сила е непобедима. Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече, Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам като виждам, че Господ ви благославя изобилно. Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е своевременно за вази. Всичко ми е позволено, казва Ап.
към текста >>

Нови пазар, 8 март 1900 г.
Нашият приятел Козлов ще се научи, може би, малко късно, но не вреди; по-добре някога, отколкото никога. Бъдете благословени, мои любезни братя; поздравете се с братско це-луване. Господ Исус и Неговият Дух да ви ръководи във всичко добро и благоугодно Богу нашему. Ваш верен: П. К. Дънов Нови пазар, 8 март 1900 г. Любезни брат Киров, Според Божията Милост и Благост ще се видим в гр. Варна на 6 Априлий. Аз желая да се срещнем всички тогава: ти, бр.Тодор и Д-р Миркович и да дойдем до едно пълно споразумение, което Господ иска. Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и се убедим кой ще слугува на Господа, кой не.
към текста >>

Нови пазар, 17 март 1900 г.
Господ Бог наш на Господа Исуса Христа да благослови делото Си помежду ни. Амин. За четене през тоя месец: аз чета 20-та глава от Иоана и 55 Псалом. Най-важният стих е 22-я. Оставам ваш верен в Господа: П. К. Дънов Нови пазар, 17 март 1900 г. Любезни брат Киров, По някои и други причини намирам за по-добре да ви посетя аз в Бургас, защото по този начин ще избегнем излишните разноски. Д-р Миркович ми писа писмо и ме моли, ако е възможно, да отложим нашата среща за по-нататък, към Гергьовден, докато се постопли времето, да може и той да присъствува. Аз желая да зная готови ли сте да ви посетя. Миналата неделя бях във Варна по особена работа.
към текста >>

Нови пазар, 25 март 1900 г.
Аз зная, че Господ ще промисли. Колкото денят Господен наближава, толкова повече силите на тъмнината се въз-противяват. „Но дерзайте, Аз побе-дих света", казва Господ Бог наш. С поздрав: ваш верен 77. К. Дънов Нови пазар, 25 март 1900 г. Любезни брат Киров, Писмото ти от 16-того получих. Думите ти добре разбирам. Казаните слова са верни. В живота няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност.
към текста >>

Писмото ви от 25 март, както и това от 7 април, получих.
К. Дънов *Става дума за Седемте разговора с Духа Господен, записани от Учителя Беинса Дуно в Нови Пазар; виж „Изгревът" на Бялото Братство", том II, Житен клас, София, 1995 (бел. състав.) **Опущение (рус.) - грешка, пропуск (бел. ред.) Варна, 2 май 1901 г. Любезни брат Киров, Писмото ви от 25 март, както и това от 7 април, получих. Аз се завърнах от село и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за дълго време, затова изпращайте писмата си дотук. Всичко, което вий ми съобщихте както в първото си писмо, тъй и във второто, е било един изпит за вас. Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случаи, но вярното е, че те се случват по някои наши опущения**. Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И, разбира се, трябва да съблюдаваме кога минаваме тия места.
към текста >>

69. ПИСМА ОТ ХОТЕЛ „ЛОНДОН'

Варна, 10 март 1918 г.
Привет от всички приятели и от Пеня, Димитра, Христа и всички други. Поздрав на всички приятели. В. В. Ж. К. В. О. П. К. Дънов Варна, 10 март 1918 г. Обична В. Н. Ватева*, Живейте с твърдата и разумна вяра в Господа. Изпитанията при сегашните условия са неизбежни, защото човешката карма се ликвидира и всеки трябва да плати по нещо. Господ на смелите всякога помага.
към текста >>

Аз Ви изпращам наряда за 9 март (нов стил 22), който може да изпълните и първия ден на Великден.
Живейте с твърдата и разумна вяра в Господа. Изпитанията при сегашните условия са неизбежни, защото човешката карма се ликвидира и всеки трябва да плати по нещо. Господ на смелите всякога помага. Да се пълни сърцето Ви, душата Ви с Любов, Вяра, Надежда. В тях е смисълът на Живота, с тяхната помощ всичко се постига. Аз Ви изпращам наряда за 9 март (нов стил 22), който може да изпълните и първия ден на Великден. Ако намерите някои сестри в Русе, които могат да изпълнят казаното доброволно и по Бога, дайте им го. Но ако се съмнявате, задръжте го само за Вази си. Силата на всяко дело е в усърдието и вярно изпълнение по Духа. Аз изпращам наряда до Ст. Тошев; той, като си го препише, ще Ви го даде.
към текста >>

70. СЪРАБОТНИЦИТЕ

Името „Майка" дружеството приема официално на 24 март 1893 г.
във Варна съществува благотворително дружество, наречено „Майка", и член на управителния му съвет тогава е същата Анастасия д-р Желязкова (виж „Юбилеен сборник и отчет за 50 год. Дейност на д-во „Майка" - Варна. 1888-1939", Варна, Печатница „Просвещение", 1940). То е основано на 30 декември 1888 г. по инициатива на тогавашния варненски кмет Кръстьо Мирски от група варненски интелектуалки, начело със Стефания Мирска. Името „Майка" дружеството приема официално на 24 март 1893 г. През периода 1892-1897 г. и през 1900 г. председател на управителния съвет е Анастасия д-р Желязкова, а през периодите 1898-1899 и 1901-1904 тя е негов член. Съгласно устава си, благотворителните цели на Дружество „Майка" били да помага на бедните българки в града, да издържа бедни способни ученички в местните български училища, да приучва на обществен живот гражданките на Варна, да се грижи за умственото и нравственото развитие на своите членове и да създаде в града техническо девическо училище. По предложение на председателката Анастасия д-р Желязкова през 1897 г.
към текста >>

71. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

През март 1860 г.
От 1860 г. заедно с Драган Цанков се включил в униатското движение, което се противопоставяло на гръцката Патриаршия. Последната всячески пречела на българското национално църковно движение в стремежа му за обособяване на национално самосъзнание, български език и писменост. По това време Русия също имала отрицателно отношение към искането за самостоятелна българска църква. Тя се стремяла, като велика сила, сама да представлява и защищава интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепяла Патриаршията. През март 1860 г. делегация, в която влизали Драган Цанков, д-р Миркович и Йосиф Соколски, отишла в Рим и била приета от папа Пий IX. Той ги наградил със златен орден, а Йосиф Соколски бил обявен за архиепископ на Българската униатска църква. Според д-р Миркович, това било един изключително сполучлив дипломатически ход в борбата между три империи, който дал нова насока за разрешаването на Източния въпрос. Руската дипломация, уплашена от успеха на униатите, организирала отвличането на архиепископ Йосиф Соколски (в заговора участвал и Петко Р. Славейков). През 1861 г., заедно с всички атрибути на униатската архиепископия, той бил заселен принудително в Киев.
към текста >>

Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г.
е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движел свободно и лекувал местното население, благодарение на което натрупал завидно състояние. Краят на заточението му дошло след амнистията от 1878 г. Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. След завръщането си в свободна България отново активно се включил в обществения живот. Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г. От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочил вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност. През 1893 г. отишъл отново в Париж.
към текста >>

до 15 март 1896 г.
(Беседи от 1919 г., стр. 104) Едновременно с това, Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човека, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция. Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път. Д-р Миркович издавал „Нова светлина " - месечно списание, в което се тълкували тайните явления в природата. Излизало от 15 април 1891 г. до 15 март 1896 г. и съдържало статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнабулизъм, опити с намагнетизирване чрез ръце, български случки от спиритизма, пророчества, предаване на мисли от разстояние, материали за здравето на човека и жизнената му сила, за източника на болестите, за лечебните средства и безсънието. Д-р Миркович пръв говорил за хомеопатията (15.06.1892 г.) и по този начин се явява първият лечител у нас, който си служи с метода на малките и безвредни лечебни дози. Многобройните си наблюдения в тази област изнесъл в книгата „Домашен хомеопатичен лекар ". Списание „Здравословие " излизало от декември 1892 г. до март 1896 г.
към текста >>

до март 1896 г.
до 15 март 1896 г. и съдържало статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнабулизъм, опити с намагнетизирване чрез ръце, български случки от спиритизма, пророчества, предаване на мисли от разстояние, материали за здравето на човека и жизнената му сила, за източника на болестите, за лечебните средства и безсънието. Д-р Миркович пръв говорил за хомеопатията (15.06.1892 г.) и по този начин се явява първият лечител у нас, който си служи с метода на малките и безвредни лечебни дози. Многобройните си наблюдения в тази област изнесъл в книгата „Домашен хомеопатичен лекар ". Списание „Здравословие " излизало от декември 1892 г. до март 1896 г. Това било списание, в което се популяризирали малко познати и безвредни начини за лекуване, както и за запазване на здравето. Съдържало статии по хигиена, хидротерапия, лечебен магнетизъм, внушение, народна медицина, слънчеви бани, морски бани, пречистване на водата, хигиена на тялото, хранене на новороденото, правилно хранене, материали срещу алкохолизма, за неделния отдих и зимната почивка, за профилактиката - професионална и лична, за ролята на гнева, страстите, внушението и самовнушението, ролята на облеклото, грижата за косата и други. През 1902 г. издавал списание „Виделина" - ежемесечно списание, посветено на развитието на душата, ума и сърцето, със съдържание, подобно на предишните две. Д-р Миркович дарил личната си библиотека и изданията си (около 1400 тома) на читалище „Зора", имота си -за благотворителни и общополезни цели и 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен.
към текста >>

72. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Братството честваше празниците, дадени от Учителя: 22 март -първия ден на Пролетта или пролетното равноденствие, 12 юли - рождения ден на Учителя, 22 септември - есенното равноденствие и 27 декември - заминаването на Учителя в отвъдния свят.
Тези, които взеха участие в представленията, бяха Васил Став-рев, Милка Периклиева, Велко Пет-рушев и Надежда Беделева (в „Девор"), Михаил Ангелов, Милка Периклиева, Мара Ставрева и други (в „Тайнственият ключ"). Братята и сестрите играха с голямо вдъхновение. Това беше първата драматургична проява в братствата на България. Всяка сутрин в неделя се провеждаше Паневритмия на Ташла-тепе, а впоследствие - на братското лозе. Музиката се изпълняваше от братята Стоян Георгиев - акордеонист, Ангел Тодоров - цигулар и от други музиканти. Братството честваше празниците, дадени от Учителя: 22 март -първия ден на Пролетта или пролетното равноденствие, 12 юли - рождения ден на Учителя, 22 септември - есенното равноденствие и 27 декември - заминаването на Учителя в отвъдния свят. През 1954 г. Братството се сдоби с нов и по-удобен салон. Мястото беше дадено от сестра Станка Нау-мова и цялото варненско братство взе живо участие в построяването му на улица „Цимерман" 20. *Велко Милев Петрушев - роден на 12 юли 1892 г във варненското село Голяма Франга, днес - Каменар, от 1912 г живее във Варна, ученик на Учителя от около 1915 г, ръководител на Варненското братство от около 1932 г до около 1962 г, автор на две мистерийни драми, от 1931 г получава чрез инспирация духовни послания, които нарича размишления, и създава във Варненското братство вътрешна духовна школа, последните си години преживява в дома си на ул „Оборище" 6, завършва земния си път на 20 март 1968 г във Варна (бел състав ) *Иван Жеков - роден на 3 март 1875 г.
към текста >>

*Велко Милев Петрушев - роден на 12 юли 1892 г във варненското село Голяма Франга, днес - Каменар, от 1912 г живее във Варна, ученик на Учителя от около 1915 г, ръководител на Варненското братство от около 1932 г до около 1962 г, автор на две мистерийни драми, от 1931 г получава чрез инспирация духовни послания, които нарича размишления, и създава във Варненското братство вътрешна духовна школа, последните си години преживява в дома си на ул „Оборище" 6, завършва земния си път на 20 март 1968 г във Варна (бел състав )
Музиката се изпълняваше от братята Стоян Георгиев - акордеонист, Ангел Тодоров - цигулар и от други музиканти. Братството честваше празниците, дадени от Учителя: 22 март -първия ден на Пролетта или пролетното равноденствие, 12 юли - рождения ден на Учителя, 22 септември - есенното равноденствие и 27 декември - заминаването на Учителя в отвъдния свят. През 1954 г. Братството се сдоби с нов и по-удобен салон. Мястото беше дадено от сестра Станка Нау-мова и цялото варненско братство взе живо участие в построяването му на улица „Цимерман" 20. *Велко Милев Петрушев - роден на 12 юли 1892 г във варненското село Голяма Франга, днес - Каменар, от 1912 г живее във Варна, ученик на Учителя от около 1915 г, ръководител на Варненското братство от около 1932 г до около 1962 г, автор на две мистерийни драми, от 1931 г получава чрез инспирация духовни послания, които нарича размишления, и създава във Варненското братство вътрешна духовна школа, последните си години преживява в дома си на ул „Оборище" 6, завършва земния си път на 20 март 1968 г във Варна (бел състав ) *Иван Жеков - роден на 3 март 1875 г. във Варна,завършва ветеринарна медицина в Букурещ,ученик на Учителя от 1917 г.; през 1921 г. закупува парцел за лозе край Варна; от 1929 г. заедно със съпру-гата си Йорданка Жекова (1 01.1896-1.01.1978) живеят в София и играят забележителна роля в живота на Изгрева; завършва земния си път на 23 февруари 1970 г.; писмата на Учителя до Иван Жеков са публикувани в „Изгревът" на Бялото Братство", т VII, Житен клас, София, 1997 (бел. ред.) *Васил Ставрев - не бива да се припознава с известния варненски преводач, литературен и театрален критик Васил Ставрев (1885-1929) (бел. състав.)
към текста >>

*Иван Жеков - роден на 3 март 1875 г.
Братството честваше празниците, дадени от Учителя: 22 март -първия ден на Пролетта или пролетното равноденствие, 12 юли - рождения ден на Учителя, 22 септември - есенното равноденствие и 27 декември - заминаването на Учителя в отвъдния свят. През 1954 г. Братството се сдоби с нов и по-удобен салон. Мястото беше дадено от сестра Станка Нау-мова и цялото варненско братство взе живо участие в построяването му на улица „Цимерман" 20. *Велко Милев Петрушев - роден на 12 юли 1892 г във варненското село Голяма Франга, днес - Каменар, от 1912 г живее във Варна, ученик на Учителя от около 1915 г, ръководител на Варненското братство от около 1932 г до около 1962 г, автор на две мистерийни драми, от 1931 г получава чрез инспирация духовни послания, които нарича размишления, и създава във Варненското братство вътрешна духовна школа, последните си години преживява в дома си на ул „Оборище" 6, завършва земния си път на 20 март 1968 г във Варна (бел състав ) *Иван Жеков - роден на 3 март 1875 г. във Варна,завършва ветеринарна медицина в Букурещ,ученик на Учителя от 1917 г.; през 1921 г. закупува парцел за лозе край Варна; от 1929 г. заедно със съпру-гата си Йорданка Жекова (1 01.1896-1.01.1978) живеят в София и играят забележителна роля в живота на Изгрева; завършва земния си път на 23 февруари 1970 г.; писмата на Учителя до Иван Жеков са публикувани в „Изгревът" на Бялото Братство", т VII, Житен клас, София, 1997 (бел. ред.) *Васил Ставрев - не бива да се припознава с известния варненски преводач, литературен и театрален критик Васил Ставрев (1885-1929) (бел. състав.) **Еманоил (Манол) Иванов - ученик на Учителя отпреди Първата световна война, ръководител на Варненското братство от ок.
към текста >>

73. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

до март 1950 г.
I, IV, Житен клас, София, 1993, 1995). Един или друг, Михаил Иванов печели всички тези квалификации заради биографията си в периода от Събора на Бялото Братство в Търново през 1919 г. до 25 декември 1986 г., когато завършва земният му път. Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г. публикува първата си книга с лекции, озаглавена "Amour, Sagesse, Verite" („Любов, Мъдрост, Истина"), от юли 1948 г. до март 1950 г. излежава затворническа присъда, а на 8 юли 1953 г. открива в Бонфен първия събор на Бялото Братство във Франция. През 1959 г. посещава Индия, на 17 юни се среща там с Бабаджи и приема името Омраам Микаел Ай-ванхов. Един единствен път Михаил Иванов се завръща в България - на 18 юни 1981 г.
към текста >>

74. ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор' от Веселин Петрушев* Петър Списаревски

12 март 1934 г.
Като научни дисциплини ний ги почитаме, понеже са продукт на разума, чист от пристрастие, стремящ се към истината. Такъв материализъм се преследва само от рутината на сковани мозъци. Говорим за оня материализъм, който се състои в подчинение на духа (с всичките му божествени атрибути) под властта на плътта, на материята, който е поставен в услуга на нейните унизителни за личното достойнство изисквания. Този материализъм е ярко отпечатан върху образа на всеки съвременен интелигент, който с нахално високомерие и презрение гледа на всичко, от което може да се формира идеал за висши постижения, необходими като храна на духа. Че на драмата липсва изисканата форма на изложения - това е нищо; в случая важи духът на творението. 12 март 1934 г. Варна
към текста >>

75. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

Първата беседа, която чух, беше „Марта и Мария".
Тази покана ми вдъхна доверие и аз приех. И макар че нямах официални дрехи, облякох ученическата престилка и отидохме на гости в един дом на ул. „Македония" малко преди 10 ч. сутринта. Влязохме в една стая за молитва и аз за първи път чух Словото на Учителя, чийто портрет висеше на стената. Така влязох в Братството. Първата беседа, която чух, беше „Марта и Мария". Беше Великден. През отворения прозорец надничаха цъфнали черешови клони. Квартирантът на съседите не се задържа дълго. Скоро замина другаде, на друга служба. Той беше дошъл само да ме заведе „на гости" при Учителя за Великия ден.
към текста >>

Първата беседа, която чух, беше „Марта и Мария".
Изминаха 50 години оттогава (1927 - 1977). Чудно нещо. Много неща се промениха, много вода изтече. Изглежда, нещата се повтарят, може би, с нов заряд! Преди половин век влязох в Братството. Първата беседа, която чух, беше „Марта и Мария". Пак беше неделя, пак беше Великден. След толкова години - пак същата беседа! Една мисъл запомних: „Мария избра [по-] добрата част". А какво разбрах? - За да успява човек, трябва да служи на Светлото Начало в Живота.
към текста >>

76. Годишна среща на Веригата - Варна, 1903

1 Всички дати в протоколите са посочени според стария стил на летоброене по Юлианския календар, използван в България до 31 март 1916 г.
IV. Събранието задължава членовете си да събират разни спиритически явления и [ги] препращат към редактора на сп. „Виделина“. Наличната сума на Обществото, събирана от 1897 г., състояща от 200 лева (двеста лева), се предаде на госпожа касиерката Мария Казакова, която се задължи да ги внесе на нейно име в спестовната каса. Настоящият протокол се подписа от присъствующите. Оригиналът на настоящия протокол е в деловодителя. 19 август 1903 г. 1 Всички дати в протоколите са посочени според стария стил на летоброене по Юлианския календар, използван в България до 31 март 1916 г. За привеждането им към нов стил е необходимо да се добавят 12 дни. 2 Тодор Стоянов (1872–1952) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Пазарджик, завършва земния си път в София. Работи като чиновник в Пазарджишката община и секретар в Окръжния съд в Бургас. След създаване на Общество Всемирно Бяло Братство е дългогодишен негов касиер.
към текста >>

77. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Завършва земния си път на 3 март 1918 г.
в София. Според П. Гумнеров родното му място е с. Беброво, Еленско. 30 Величка Стойчева – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, родена в Габрово, живяла в Бургас, съпруга на Кънчо Стойчев. Завършва земния си път на 3 март 1918 г. 31 Деньо Цанев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Филаретово, Котленско, живял в Бургас и София, работил като търговец. По данни на П. Гумнеров родното му място е с. Ханзаларе, Пловдивско.
към текста >>

78. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Тези двадесет и четири часа започват от тазгодишното равноденствие - 9 март 1914 г.314; и всеки един час съответства на един месец.
А двадесет и четири часа, това са две и половина години. Това е то ултиматумът. Другото време ще е приравняване на сметките. За двадесет и четири часа ще почне войната и св. Илия ще ходи с огън и меч. Тези двадесет и четири часа започват от тазгодишното равноденствие - 9 март 1914 г.314; и всеки един час съответства на един месец. А двадесет и четири месеца - това е един Божествен ден. По-малък ден от този не може за хората; за животните може, но за хората - не. Като се пресметне колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е. малко повече от половин ден. Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия.
към текста >>

Смятайте годината от март до март и от август до август, защото те са, които важат в нашите сметки, а не политическата година.
Искате да проверим един закон - ето сега го проверяваме. Искате осезателни доказателства и аз ви дадох тази година такива: навсякъде виждате смутове и боеве, а ние прекрасно си имаме събора. И ако и да имаме военно положение, па и в София са се научили за нашия събор, казали са: „Не ги закачайте." За Турция аз съм ви казвал, че тя ще си върви. А Балканският въпрос се разрешава вече, както и друг път съм ви казвал, сега в 1914 г. Смятайте годината от март до март и от август до август, защото те са, които важат в нашите сметки, а не политическата година. Всички ръководители на народите присъстваха тази година на събора. Те дойдоха до едно съгласие: на всякой един народ да се даде и трябва да възприеме заслуженото, било то добро или зло. Това именно присъствие тук на народните ръководители обяснява поведението на нашето правителство да не ни закача. Тая година работим с числата 3, 9, 27 и 81, а те са най-силните числа за работа. Виждате даже, че имаме тая година дошли резервни членове: ако отсъства някой член от Веригата, резервният веднага да го замести.
към текста >>

314 9 март 1914 г.
311 Отец ви благоволи да ви даде Царство – цитат от Лука 12:32. 312 Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа – става дума за териториите, придобити от България по силата на Лондонския мирен договор (4 май 1913 г.), подписан в края на Балканската война, и впоследствие отнети по силата на Букурещкия мирен договор (28 юли 1913 г.), подписан в края на Междусъюзническата война. Така България губи Вардарска, Южна и Беломорска Македония, Източна Тракия и Южна Добруджа. 313 До четиридесет години – в протокола на П. Гумнеров: 2,5 години – 36-500 години. 314 9 март 1914 г. – датата е в стар стил и по новия стил съответства на 22 март 1914 г. 315 Двете изречения на обяснителната бележка липсват в протокола на Д. Голов. 316 Че ще дойде, Той ще дойде – в протокола на П. Гумнеров: че ще даде, Той ще даде. 317 Йод-Хей-Вав-Хей – или ЙХВХ: според еврейската Кабала – святото непроизносимо име на Бог Йехова, в което Йод означава принципа на Огъня, Хей – принципа на Водата, Вав – принципа на Въздуха, и Хей – принципа на Земята.
към текста >>

– датата е в стар стил и по новия стил съответства на 22 март 1914 г.
312 Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа – става дума за териториите, придобити от България по силата на Лондонския мирен договор (4 май 1913 г.), подписан в края на Балканската война, и впоследствие отнети по силата на Букурещкия мирен договор (28 юли 1913 г.), подписан в края на Междусъюзническата война. Така България губи Вардарска, Южна и Беломорска Македония, Източна Тракия и Южна Добруджа. 313 До четиридесет години – в протокола на П. Гумнеров: 2,5 години – 36-500 години. 314 9 март 1914 г. – датата е в стар стил и по новия стил съответства на 22 март 1914 г. 315 Двете изречения на обяснителната бележка липсват в протокола на Д. Голов. 316 Че ще дойде, Той ще дойде – в протокола на П. Гумнеров: че ще даде, Той ще даде. 317 Йод-Хей-Вав-Хей – или ЙХВХ: според еврейската Кабала – святото непроизносимо име на Бог Йехова, в което Йод означава принципа на Огъня, Хей – принципа на Водата, Вав – принципа на Въздуха, и Хей – принципа на Земята. 318 „Всякое дихание да хвали Господа“ – православно песнопение от утринно богослужение.
към текста >>

79. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

1 Всички дати в протоколите са посочени според стария стил на летоброене по Юлианския календар, използван в България до 31 март 1916 г.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 1 Всички дати в протоколите са посочени според стария стил на летоброене по Юлианския календар, използван в България до 31 март 1916 г. За привеждането им към нов стил е необходимо да се добавят 12 дни. 2 Тодор Стоянов (1872–1952) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Пазарджик, завършва земния си път в София. Работи като чиновник в Пазарджишката община и секретар в Окръжния съд в Бургас. След създаване на Общество Всемирно Бяло Братство е дългогодишен негов касиер.
към текста >>

Завършва земния си път на 3 март 1918 г.
в София. Според П. Гумнеров родното му място е с. Беброво, Еленско. 30 Величка Стойчева – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, родена в Габрово, живяла в Бургас, съпруга на Кънчо Стойчев. Завършва земния си път на 3 март 1918 г. 31 Деньо Цанев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Филаретово, Котленско, живял в Бургас и София, работил като търговец. По данни на П. Гумнеров родното му място е с. Ханзаларе, Пловдивско.
към текста >>

314 9 март 1914 г.
ст.) на страната на Тройния съюз (Централни сили), съставен от Германия, Австро-Унгария и Османската империя. 311 Отец ви благоволи да ви даде Царство – цитат от Лука 12:32. 312 Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа – става дума за териториите, придобити от България по силата на Лондонския мирен договор (4 май 1913 г.), подписан в края на Балканската война, и впоследствие отнети по силата на Букурещкия мирен договор (28 юли 1913 г.), подписан в края на Междусъюзническата война. Така България губи Вардарска, Южна и Беломорска Македония, Източна Тракия и Южна Добруджа. 313 До четиридесет години – в протокола на П.Гумнеров: 2,5 години – 36-500 години. 314 9 март 1914 г. – датата е в стар стил и по новия стил съответства на 22 март 1914 г. 315 Двете изречения на обяснителната бележка липсват в протокола на Д. Голов. 316 Че ще дойде, Той ще дойде – в протокола на П.Гумнеров: че ще даде, Той ще даде. 317 Йод-Хей-Вав-Хей – или ЙХВХ: според еврейската Кабала – святото непроизносимо име на Бог Йехова, в което Йод означава принципа на Огъня, Хей – принципа на Водата, Вав – принципа на Въздуха, и Хей – принципа на Земята. 318 „Всякое дихание да хвали Господа“ – православно песнопение от утринно богослужение.
към текста >>

– датата е в стар стил и по новия стил съответства на 22 март 1914 г.
311 Отец ви благоволи да ви даде Царство – цитат от Лука 12:32. 312 Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа – става дума за териториите, придобити от България по силата на Лондонския мирен договор (4 май 1913 г.), подписан в края на Балканската война, и впоследствие отнети по силата на Букурещкия мирен договор (28 юли 1913 г.), подписан в края на Междусъюзническата война. Така България губи Вардарска, Южна и Беломорска Македония, Източна Тракия и Южна Добруджа. 313 До четиридесет години – в протокола на П.Гумнеров: 2,5 години – 36-500 години. 314 9 март 1914 г. – датата е в стар стил и по новия стил съответства на 22 март 1914 г. 315 Двете изречения на обяснителната бележка липсват в протокола на Д. Голов. 316 Че ще дойде, Той ще дойде – в протокола на П.Гумнеров: че ще даде, Той ще даде. 317 Йод-Хей-Вав-Хей – или ЙХВХ: според еврейската Кабала – святото непроизносимо име на Бог Йехова, в което Йод означава принципа на Огъня, Хей – принципа на Водата, Вав – принципа на Въздуха, и Хей – принципа на Земята. 318 „Всякое дихание да хвали Господа“ – православно песнопение от утринно богослужение. 319 Петото тяло – в протокола на П.
към текста >>

80. Писма до Мария Казакова - 1904

Между това, г-н Рачински се научи от мене за всичките ми случайности в Солун... И така, през зимата си отиде в Русия, а през марта на сетната година дойде с всички принадлежности за църква и на 12 април 1861 г.
дойде някой си Рачински за консул в гр.Варна, който направи обиколка по селата, запозна се и с мен. От разговор на разговор , аз тъй, като на шега му загатнах, че в морето на местността между монастирите св. Димитър и св. Константин има камбана в морето. Той взе всичко за сериозно и повика няколко рибари та отидоха на казаното място и извадиха камбаната, която тежеше 14 пуда**. Между това, г-н Рачински се научи от мене за всичките ми случайности в Солун... И така, през зимата си отиде в Русия, а през марта на сетната година дойде с всички принадлежности за църква и на 12 април 1861 г. биде отворена и осветена в името на св. Николая Арх. Епископа Мирликийскаго Чудотвореца, в дома на Залъмоолу, дето живееше и сам. Третий въпрос. Телеграма отправих на 19 февр.
към текста >>

81. 1913 ГОДИНА

По време на беседа в София, на 11 март, Учителя казва: „Искам да знаете, че в момента брат Иларионов е в Одрин.“ Малко преди това той се е обадил от Пазарджик, като е казал, че техния, 27-ми Дунавски полк *1 няма скоро да го пратят на фронта, обаче Дунавската дивизия първа влиза в Одрин *2.
Учителя отново изпраща Мария Стоянова да му предаде да не напада съюзниците си, но той не се вслушва в съвета. Думите на Учителя са: „България да не напада съюзниците си. Ако не нападне, ще получи Дедеагач, Кавала и излаз на Бяло море.“ През цялото време, докато К. Иларионов е на фронта, Учителя му изпраща писма, с които повдига неговия дух, вдъхва му оптимизъм и вяра в успешния край на това голямо изпитание - Балканската война. По време на беседа в София, на 11 март, Учителя казва: „Искам да знаете, че в момента брат Иларионов е в Одрин.“ Малко преди това той се е обадил от Пазарджик, като е казал, че техния, 27-ми Дунавски полк *1 няма скоро да го пратят на фронта, обаче Дунавската дивизия първа влиза в Одрин *2. Костадин забранява на своите войниците да безчинстват, но в града настъпва истински ад, който разстройва психически брат Иларионов. Турските офицери си предават снаряженията и брат Иларионов занася в Търново сабя и бинокъл на висш офицер, който лично му ги предава. Когато Учителя отива в Търново, Костадин му показва трофеите, но Учителя строго му нарежда да хване влака, да отиде към Одрин и да ги хвърли в някоя пропаст. Майор Иларионов се подчинява на нареждането. На 1 юни 1913 г.
към текста >>

82. 1914_1 Спомени на Елена Иларионова

На 9 март (22 март н.ст.) Той за първи път организира тържествено честване на духовната Нова година (което по-късно става традиция на Братството).
1914 година През 1914 г. Учителя тържествено отбелязва едно събитие, което оказва огромно въздействие, не само на цялото съвременно човечество, но ще продължи да определя съдбините на идните поколения, за хилядолетия напред. На 9 март (22 март н.ст.) Той за първи път организира тържествено честване на духовната Нова година (което по-късно става традиция на Братството). Ала този път това не е просто поредната Нова година, а началото на една Нова епоха в човешката история – ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ. На състоялия се в един голям салон в София празник, Учителя казва: „Днес аз уреждам празника на нашето общество и ви съобщавам следния реален факт: днес, в Невидимия свят, Светлите невидими духове също празнуват. Там празнуват, защото всички членове на Черната ложа са изгонени, изхвърлени от астралния свят. Астралният свят е вече очистен от ангелите на тъмнината, от членовете на обществото на Сатаната. Но всички те са слезли тук, на земята, както когато се измита втория етаж на една двуетажна сграда, всичкият боклук от втория етаж пада на първия, на долния етаж.
към текста >>

83. 1914_2 Писма до семейство Иларионови

От 9 Март напосле може да изберете кoятo и да е дата.
Ваш Верен: Подпис (П.К.Дънов) * Имела (диал.) - бял имел - полупаразитно лечебно растение, (бел. ред.) * * * София, 3.III.1914 г. Люб. Е.Иларионова, От 9 Март напосле може да изберете кoятo и да е дата. Имайте пълна вяра, желайте доброто и вcичкo се постига. Съмненията, кoлeбaнията вcякoгa спъват човека. Бъдете едновременно и слушатели, и творители на Словото. Съвършената Божия и Господня Любов изпъжда навън вceки страх. Аз ще сторя вcичкo за Вас.
към текста >>

84. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Тези 24 часа започват от тазгодишното равноденствие – 9-ти март2 1914 год., и всеки един час съответства на един месец, а 24 месеца – това е един Божествен ден.
Та всички страдания могат да продължат от този период до 40 години, а 24 часа, това са две и половина години. Това е то ултиматумът. Другото време ще е приравняване на сметките. В 24 часа ще почне войната и Св. Илия ще ходи с огън и меч. Тези 24 часа започват от тазгодишното равноденствие – 9-ти март2 1914 год., и всеки един час съответства на един месец, а 24 месеца – това е един Божествен ден. По-малък ден от този не може за хората. За животните може, но за хората – не. Като се пресметне, колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е. малко повече от половин ден. Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия.
към текста >>

2 9-ти март - датата в стар стил съответства на 22-ри март нов стил (бел.ред)
За изпълнение Волята Божия на земята. И не само сега – и през цялата година ще се молите в тая посока, но и ще се стремите с дела, слово и мисъл в същата посока. Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, всички учители, свещеници, всички жени и майки, които искат да вършат Волята Божия; за България, Русия, Сърбия, цялото славянство, за всички лица и държави, които искат да вършат Волята Божия. Ще ви съобщя и едно желание на Христа от вас: никой от вас да не казва никому нищо от онуй, което види в салона и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила през годината и всякога, и всякъде. 1 Коруба(диал.)- черупка, обвивка (бел.ред.) 2 9-ти март - датата в стар стил съответства на 22-ри март нов стил (бел.ред) 11 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК Сутринта времето бе студено и облачно. Черни облаци, в дъното на небосклона, след изгрева на слънцето стават бели и се пръскат по небето. Тихо, без никакъв вятър. Към 10 часа слънцето силно изгря.
към текста >>

85. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Смятайте годината от март до март и от август до август, защото те са, които важат в нашите сметки, а не политическата година.
През цялата година ще се молите за тия три неща, които ви продиктувах и да не правите обленяване3. Искате да проверим един закон; ето, сега го проверяваме. Искате осезателни доказателства и аз ви дадох тази година такива: навсякъде виждате смутове и боеве, а ние прекрасно си имаме Събора; и ако и да имаме военно положение, па и в София са се научили за нашия Събор, казали са: „Не ги закачайте". За Турция аз съм ви казвал, че тя ще си върви. А балканският въпрос се разрешава вече, както и друг път съм ви казвал, сега в 1914 година. Смятайте годината от март до март и от август до август, защото те са, които важат в нашите сметки, а не политическата година. Всички ръководители на народите присъстваха тази година на Събора. Те дойдоха до едно съгласие: на всякой един народ да се даде и трябва да възприеме заслуженото, било то добро или зло. Това, именно, присъствие тук на народните ръководители обяснява поведението на нашето правителство – да не ни закача. Тая година работим с числото 3, 9, 27 и 81, а те са най-силните числа за работа. Виждате даже, че имаме тая година дошли резервни членове: ако отсъства някой член от Веригата, резервният веднага да го замести. Да.
към текста >>

86. 1917_4 НАРЯД ЗА 1917-1918г.

или 10 септември ст.ст.) до пролетното равноденствие (14 март 1918 г.
НАРЯД ЗА 1917-1918г. (изпратен в писмо до Иларионови на 27.09.1917г.) I. От първата Света неделя, след влизането месеца в новолуние (23 септември н.ст. или 10 септември ст.ст.) до пролетното равноденствие (14 март 1918 г. ст.ст.) всякой ден сутрин да се става 1/2 час преди изгрева на слънцето; изключение от това правило ще се прави само в неделята, когато по наряда за великите добродетели ще си ставаме пак в 4 часа сутрин. II. В ежедневната си молитва всякой е свободен да се моли за каквото го ръководи духа, само че при започване на своята молитва трябва първом да се изговори спрежението, както е дадено: („будя", „будиш" - за мъжете, а „мога", „можеш" - за жените), след което да се помоли „за въдворявание царството Божие на земята, за изпълнение волята Божия на земята и да се прослави името Му, да обедини Бог всички свои чада по земята и да им даде обещаното царство", и тогава да продължи молитвата си. Това е за понеделник, до събота включително. А за в неделята молитвата си пак ще подкачаме със спрежението, към което веднага ще добавиме: а) „Благославяй, душе моя, Господа" и пр. целия текст, който иде подир тия думи и се впада по наряда за Великите добродетели; и б)думите: „Търсете първом царството Божие и правдата Негова и всичко това ще ви се приложи" (Мат. 6:33).
към текста >>

87. 1918_1 1918 година

Той остава такъв до 31 март 1928 г.
Съдбините на България се поемат от победителите. Страната е в разруха, стопанството е замряло, царят глад и спекула. Такава е картината след продължилите шест години войни. От 1 януари 1918 г. протосингел на Търновската митрополия е Тодор Хлебаров. Той остава такъв до 31 март 1928 г. Учителя се връща от Варна в София.
към текста >>

88. 1918_4 Наряд, изпратен от Учителя за празника на пролетното равноденствие:

1918, Март.
Наряд, изпратен от Учителя за празника на пролетното равноденствие: РЕДЪТ 9.(22) П.Р.Ж. 1918, Март. Ставане в четири, приготвяне. Почване. 1. С Добрата молитва, с размишление върху 12-те точки, съдържащи се в нея. 2. Прочитане на „Истината" и размишление върху основните мисли на беседата. 3. Споменаване на всички братя, сестри, приятели.
към текста >>

89. 1919_10 Писма до семейство Иларионови

Редът за 9 и 10 март (22 и 23 март) 1919 г.
Поздрав на всички. Ваш Верен: Подпис (П.К.Дънов) * * * София, 7.03.1919 г. Любезна Е. Иларионова, Редът за 9 и 10 март (22 и 23 март) 1919 г. е следният: Ставане в 5 ч. Започване в 5 и 40 минути. 1. Добрата молитва. Малка пауза.
към текста >>

90. 1923_2 Биографична справка за Стамат Тодоров Михойлов

Стамат Тодоров е роден на 13 март 1896 г.
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА СТАМАТ ТОДОРОВ МИХАЙЛОВ Стамат Тодоров е роден на 13 март 1896 г. в с. Осенец, Варненско. Завършва прогимназия, след което започва работа като цветар в Морската градина във Варна. По време на Първата световна война е изпратен в една фелдшерска група, ръководена от брат Пеньо Киров. Последният го запознава с идеите на Бялото Братство.
към текста >>

91. 001. За книгата и нейния автор

Марта Александрова Георгиева
Но в течение на своя жизнен път и духовно подвизаване той надминава националните рамки и придвижва далече напред своето виждане и философия за развитието на човечеството като едно цяло, макар и състоящо се от различни вероизповедания и народи. Наследил от своите родители и деди силен просвещенски дух, Беинса Дуно през целия си живот се стреми да предаде дълбокото знание за същността на човека и пътищата за повдигане на неговото съзнание. Словото, което се изявява чрез него, е отправено не само към българите. То придобива общочовешко значение и разкрива необходимостта от пробуждане на онова светло съзнание у хората, което е в състояние да опази и развие живота върху планетата Земя като част от вселен-ския организъм. Изхождайки от принципите на приемствеността, ние вярваме, че предлаганият летопис, макар и публикуван 20 години след написването му, може да породи размисъл и вдъхновение у всеки човек със светли убеждения, познания, разбирания и желание да служи за изграждането на онова бъдещо човешко общество, в което хората ще живеят като братя и сестри на майката Земя и Небесния Творец. Марта Александрова Георгиева Ева Александрова Георгиева
към текста >>

92. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня, организиран в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”.
Това придвижване на българските богомили започва от Х и продължава до ХІV век. Преселили се на Запад, емигрантите-богомили са разнасяли идеите на богомилството. Местното население ги наричали Българска ерес или само българи. По тази причина двама от прапрадедите на Наполеон Бонапарт фигурират в родословното му дърво с прозвището българите.84 Така например в потомствената стълбица на Наполеон фигурира и някой си Гийом Български (Guieum de Bulgar (1034-1077), който не е българин, защото неговите родови предходници са корсиканци, но като последовател на богомилската ерес са го наричали българина. Аналогичен е случаят и на друг Наполеонов родственик от същото родословно дърво, фигуриращ като Bulgarino (1097 г.), което преведено на български, означава българчето. Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня, организиран в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”. Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция. В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието. Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България. Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство. Спиралата на историческото развитие сочи неизменния възход чрез преодоляване инертността на миналото и разчупване на старите форми, които са станали негодни за новото съдържание.
към текста >>

Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство.
Аналогичен е случаят и на друг Наполеонов родственик от същото родословно дърво, фигуриращ като Bulgarino (1097 г.), което преведено на български, означава българчето. Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня, организиран в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”. Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция. В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието. Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България. Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство. Спиралата на историческото развитие сочи неизменния възход чрез преодоляване инертността на миналото и разчупване на старите форми, които са станали негодни за новото съдържание. Липсва ли поглед всред ръководителите на един народ към идващото ново и превърнат ли се те в спирачки за неговото утвърждаване, тези личности и този народ биват отхвърлени от неумолимия ход на прогреса, насочен към по-съвършено светоусещане и устройство. Жалко, че тогавашните ръководители на Източноправославната църква, царстващата династия и болярството не са били в състояние да разберат духа на времето. Нима отрицанието на богомилството и изгонването на богомилите от България не е израз на неразбиране на историческата повеля на времето, за което българският народ заплати скъпо със свободата си? Какво добро може да очаква онзи народ, който вместо да даде тласък за възход напред като водеща нация, дезертира и се плъзга по линиите на гражданската и църковна разруха?
към текста >>

93. 025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение

Тези служби започнали от март 1860 г.
Закрилата на руския представител вляла нова сила и самонадеяност в националноосвободителното движение и подтикнала българите към по-голяма сплотеност при отстояване на техните патриотични интереси. Нещо повече, Атанас Чорбаджи става едно от най-доверените лица на Рачински. За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна, пропътуват цяла Източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглото на българското население. С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитвал да издейства свещенослуженето в някоя варненска църква да става на старобългарски език. След дълго настояване от страна на Рачински гръцкият митрополит Порфирий разрешил един път седмично църковнослуженето във варненската църква “Свети Геор-гий” да става на старобългарски език, за да се черкува руският консул. Тези служби започнали от март 1860 г. и били възложени на отец Константин. За целта владиката Порфирий бил избрал съботния ден, тъй като се разчитало на заетостта на гражданите и се е смятало, че тогава ще има най-малко богомолци в църквата. За голяма изненада на гръцкия владика точно през съботните дни църквата “Св. Георгий” се препълвала с черкуващи се българи, които със затаен дъх слушали боговдъхновеното песнопение на отца Константина на роден език. Това завоевание отец Константин възприема като първа възможност за осъществяването на възложената му мисия от стария свещеник в солунската църква “Св.
към текста >>

През март на същата година дойде с всички принадлежности за обзавеждане на църковен параклис и на 12 април 1861 г.
Димитрий” и “Св. Константин” лежи потънала камбана. Той взе всичко присърце, повика няколко рибари, та отидоха на казаното място и извадиха камбана, която тежеше около 14 пуда. Между това Рачински се научи от мене за всичките ми случайности в Солун. През зимата си отиде в Русия. През март на същата година дойде с всички принадлежности за обзавеждане на църковен параклис и на 12 април 1861 г. биде отворен и осветен този параклис на името на “Свети Никола” архиепископа Мириклийского Чудотвореца, в домът на Залъмоглу, където живееше и самия той.” От горните сведения се вижда тясната връзка и сътрудничество между Рачински и отец Константин, в резултат на което се получават конкретни придобивки за българите във Варна. Писаното в горецитираното писмо относно руския параклис се покрива с изследването на проф. д-р Петър Ников, където се казва, че през втората половина на 1860 г. Рачински заминал за Петербург, за да издейства построяването във Варна на руска църква и при нея – българско училище.
към текста >>

94. 030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски

Освен това между архимандрит Панарет и Варненската българска община възникнали някакви недоразумения, което предизвикало неговото отзоваване през март 1870 г.
Действително тази дописка е анонимна и не е подписана от никого, но върху нея се спира Георги Димитров, автор на “Княжество България”, който в “Известия на Варненското археологическо дружество” пише: “От стила на писаното в цариградския вестник изглежда, че пътникът, автор на тази дописка, непременно трябва да е бил Георги Сава Раковски; то се доказва и от идеите и духа, с който е писано.” Не за първи път Георги Сава Раковски скрива себе си зад някой анонимен “пътник”. Та нали пак същият автор, като “Горски пътник”, кръстосва България надлъж и шир. 20 Отец Константин Дъновски прекарва в с. Хадърджа две години и няколко месеца и бива наново повикан във Варна да поеме стария си пост като ръководител на Варненската българска църковна община. Оказало се е, че и архимандрит Панарет се е сблъскал със същите трудности от финансов характер и не е могъл да направи нещо повече от онова, което се е вършило дотогава от отец Константина. Освен това между архимандрит Панарет и Варненската българска община възникнали някакви недоразумения, което предизвикало неговото отзоваване през март 1870 г. По предложение на Иларион Макариополски председателството на общината било наново възложено на свещеник Константин Дъновски, който продължил с още по-голяма ревност да се грижи за варненските българи. В началото на 1870 г. отец Константин бива избран от Варненската епархия като делегат на Народния църковен събор на българите в Цариград. От началото на 1871 г. отец Константин организира във Варна ученическото дружество “Просвещение”, от-крива подписка за издигане здание за девическо училище и осъществява маса други родолюбиви инициативи.
към текста >>

На 17 март 1873 г.
отец Константин бива избран от Варненската епархия като делегат на Народния църковен събор на българите в Цариград. От началото на 1871 г. отец Константин организира във Варна ученическото дружество “Просвещение”, от-крива подписка за издигане здание за девическо училище и осъществява маса други родолюбиви инициативи. Като логически завършек на неуморната дейност на отец Кон-стан-тин е образуването на Варненско-Преславската епархия, за митрополит на която бил ръкоположен на 2 де-кември 1872 г. архимандрит Симеон. На 17 март 1873 г. варненските българи издигнали за председател на епархийския смесен съвет отец Константина. От 1876 г. отец Константин започва да служи и в параклиса при руското консулство във Варна. Участието му като инициатор на всички родолюбиви дела на българите от Варненско, както и тесните му връзки с руското консулство във Варна, му навличат големи неприятности. Още в началото на Руско-турската война (1877-1878) той бил задържан от турците като опасен за властта човек.
към текста >>

95. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

На 3 март 1876 г.
На 12 юли 1864 година се ражда и третото му дете - онзи младенец, за който е казано в знамението, че ще се роди "Прославений Вожд". На 28 февруари 1870 година чрез султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация. Българите получават правото да се черкуват на български език и да учат българско четмо и писмо. Поп Константин Дъновски е взел дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край. Така още едно знамение от Господа се е осъществило. На 3 март 1876 г. е подписан Сан-Стефанския мирен договор и в резултат на Руско-турската война, България е освободена от петвековното турско робство. Турската империя пада и още едно знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел на това Божие Обещание. Борис Николов Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете.
към текста >>

На 7 март 1897 г.
Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата. Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума. Във връзка с този инцидент, Учителят казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее". И наистина, владиката боледувал много дълго, но накрая оздравял. Мария Тодорова На 7 март 1897 г. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух. Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава Своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно.
към текста >>

96. УЧИТЕЛЯТ

На 7 март 1897 година, когато Божественият Дух слиза върху Учителя, Небето над Него се отваря.
Той се освобождава от родовата карма, но дълго носи последствията си от нея - Той има деликатна физика и здраве, слаб стомах, не може да се храни, за което споделя, че ако не е внимавал със стомаха, отдавна да си е заминал от този свят. Храни се често, но по 2-3 хапки и накрая на деня се събират 10 хапки. Учителят казва: "Докато бях роден, постоянно попадах под ударите на родовата карма, която носех. Когато станах вселен, кармата изчезна и аз станах свободна душа." Едно от най-важните Знамения Господни се изпълни. На 7 март 1897 година, когато Божественият Дух слиза върху Учителя, Небето над Него се отваря. Започва се пряка връзка със същества от Невидимия свят, населяващи различни йерархии от Духовния и Божествен свят. По това време Той споделя с един от своите ученици следното: "Напоследък небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви вече да посети този свят. Когато се яви, тогава ще Го познаем, както сме познати и ще бъдем подобни Нему. Приближавайте се при Бога и усърдно се молете за изливането на Светия Дух", (писмо от 8.10.1898г., Варна) Много по-късно Учителят пояснява, че слизането на Божествения Дух е многократен процес, траещ дълго време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане на Духа върху человеческия син.
към текста >>

Божественият Дух от 7 март 1897 г.
Когато Господният Дух на Силите задвижи Словото на Бога чрез Мировия Учител - проявява се Всемировият Учител. Чрез Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, която е открита за пръв път във Вселената, се изявява Словото на Бога и се проявява Славата Божия. На 16 юли 1922 г. в Чам Кория, когато върху Мировия Учител Дънов идва Господният Дух, Той е вече Всемиров Учител в Слово, Дух и Сила. В Него е Божествената Троица: Божественият Дух от 7 март 1897 г. Христовият Дух от 12 август 1912 г. Господният Дух от 16 юли 1922 г. Той е Емануил, живият Бог на Земята и Небето. Той е Всьо и Все на Земята и на Небето и на цялата Вселена. Учителят е проявеният Святий Дух на Истината.
към текста >>

97. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

За да има ред в работата, ние разпределяхме Словото на Учителя на отдели: Неделни беседи; Школни лекции; Съборни беседи; Планински беседи; Утринни слова; Извънредни беседи; Беседи, говорени от Учителя на братските празници - на 22 март, на Петровден; Беседи на сестрите; Беседи на ръководителите и при други някои случаи.
Съборните беседи пак си ги разпределяхме помежду си, по споразумение. Всяка беше готова да дешифрира Словото на Учителя без разлика дали са неделни, дали са школни или утринни слова. Утринните слова Учителят започна да ги държи от 1930 година. Работата за дешифрирането на Словото на Учителя сме разпределяли помежду си с пълно разбирателство и съгласие. Ако някоя от нас е изказала предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха. За да има ред в работата, ние разпределяхме Словото на Учителя на отдели: Неделни беседи; Школни лекции; Съборни беседи; Планински беседи; Утринни слова; Извънредни беседи; Беседи, говорени от Учителя на братските празници - на 22 март, на Петровден; Беседи на сестрите; Беседи на ръководителите и при други някои случаи. Това са групирани беседи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. Например, когато Паша дешифрираше неделните беседи, тя вземаше своята тетрадка, в която са записани неделните беседи, като вземаше и тетрадките на Савка и моята тетрадка, в която също бяха записани неделните беседи и по трите тетрадки дешифрираше беседата. Значи всяка от нас вземаше при дешифрирането тетрадките на трите ни, в които беше записана беседата , която трябваше да се дешифрира. За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание.
към текста >>

98. ПАНЕВРИТМИЯ

От 22 март до 22 септември, всяка сутрин преди изгрев слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени.
Записва някои от упражненията със своята стенография, следи с интерес упражненията, ритъма, движенията. Той разбира този език. След Паневритмията, представят го на Учителя. Разговарят. Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите, но по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил." Борис Николов От 22 март до 22 септември, всяка сутрин преди изгрев слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо и съсредоточено и с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на слънцето. След това се нареждахме и правехме първите 6 ежедневни упражнения. Веднага след тях, музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари - заставаха в средата на полянката и ние образувахме кръг около тях. Учителят заставаше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която Той самият бе композирал, заедно с Него провеждахме Паневритмията - упражнения, създадени пак от Него. Така, всяка ранна утрин, в кръг около Учителя, всички ние: млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени, започваме деня с плавни и хармонични движения под звуците на прекрасната музика.
към текста >>

В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население.
И понеже цялата бъдеща организация за провеждането на курса на Паневритмията в училищата е подвластна на министър Борис Йоцов, то не трябваше да има никакви пречки за това. Но се случва най-неочакваното. "На мене - поясни Милка в разговора, който имахме - задачата ми се видя доста сложна за практическо осъществяване". И както разбирам, започва един период от нейна страна на колеблива и плаха нерешителност, както и протакане за осъществяването на това Велико и Красиво дело. Едно ново събитие, според нея, също донесло усложнение. В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население. По-голямата част от тях идват като бежанци в град София. Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка. А децата от училището били разпръснати по други училища. "Аз като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов". Там като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище.
към текста >>

99. ПОСТ

Втория месец - два дни, третия - три, ...десетия - десет." Аз почнах от септември и през март казвам: "Учителю, ще постя осем дни." Не се пие никаква течност.
Защото предразсъдък е, че човек ще умре, ако не яде два-три дни. Винаги в разсип на Луната се пости. Понеже всички взеха да постят, човек иска да вземе участие и аз отидох при Учителя и казах, че искам да постя десет дни. "А, не! - каза - Първия месец ще изкараш един ден. Втория месец - два дни, третия - три, ...десетия - десет." Аз почнах от септември и през март казвам: "Учителю, ще постя осем дни." Не се пие никаква течност. "А, не - казва - няма да постиш сега. Сега е март, сега има прилив на енергии." И аз разбрах, че през лятото не трябва да се пости. Паша е изкарала един пост три дни през лятото, но не знае как да отпости. И пуснала силно чешмата, изстудила водата и се напила със студена вода. Тя получава страшни болки в стомаха и праща сестрите си при Учителя да пита какво да прави.
към текста >>

Сега е март, сега има прилив на енергии." И аз разбрах, че през лятото не трябва да се пости.
Понеже всички взеха да постят, човек иска да вземе участие и аз отидох при Учителя и казах, че искам да постя десет дни. "А, не! - каза - Първия месец ще изкараш един ден. Втория месец - два дни, третия - три, ...десетия - десет." Аз почнах от септември и през март казвам: "Учителю, ще постя осем дни." Не се пие никаква течност. "А, не - казва - няма да постиш сега. Сега е март, сега има прилив на енергии." И аз разбрах, че през лятото не трябва да се пости. Паша е изкарала един пост три дни през лятото, но не знае как да отпости. И пуснала силно чешмата, изстудила водата и се напила със студена вода. Тя получава страшни болки в стомаха и праща сестрите си при Учителя да пита какво да прави. Учителят казва какво да направят и тогава вече разбрахме, че се отпоства с една чаша гореща вода на глътки. Той много държеше водата да пием на глътки, защото тя действа успокояващо на нервната система и това е било много хубаво.
към текста >>

100. ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ

Ако някой пропусне да направи житния режим през февруари, може да го направи през март при разсип на Луната, когато Слънцето е в знака Риби.
Всеки, който иска да бъде търпелив, трябва да яде по сто грама сурово, неварено жито, като го разделя за три пъти на ден, по 33 грама. Ще го дъвчете дълго време в устата си, докато се сдъвче добре. Два часа след яденето на житото ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпение. Добре е човек да започне пост или житен режим, когато се намира в най-тягостно състояние на душата и духа или има най-големи противоречия и страдания." Това е напълно специфично и индивидуално за всеки човек. Ако някой пропусне да направи житния режим през февруари, може да го направи през март при разсип на Луната, когато Слънцето е в знака Риби. Така той ще се свърже с Христовия дух, ще разбере смисъла на милосърдието и жертвата, мистичното, скрито в мълчанието, и ще омекоти своята карма. Ще вземете жито. Ще го измиете хубаво и ще го натопите във вода. И така 100 гр. жито ще ядете през деня, нищо друго".
към текста >>

НАГОРЕ

0.24897313117981